Всички авторски страници

Авторски

• Писателят Г. Витанов БОГАТ: Опитомяват ни лесно зад граница!

  Интервю на Лалка Златанова

  „Зелената карта никога няма да узрее“ – думите са на съвременния български поет и писател-емигрант Георги Витанов Богат, който живее и работи в Чикаго, САЩ. Той е съучредител и председател на първия в българската история Съюз Българските писатели в САЩ и по света.

  Пише от ученически години. Първата му книга „Козомания“ (сборник разкази и новели) е наградена с престижната за времето литературна награда на СБП „Южна пролет“, обявена е и за най-добра дебютна книга на провинциална тема. Спрягат го за баща на „маниите“ в българската култура, заради масово появилите се в разговорния речник думи с надставка „мания“ ( както и в тв. предавания, рекламни клипове и печатни издания ). В литературните среди през 80-те години някой го наричат „младият Радичков“ или „младият Хайтов“ .

  През това време обаче всички издателства му отказват публикации. Единствено излиза при Николай Хайтов в издаваното от него сп.“Отечество. Уж „несъществуващата“ комунистическа цензура спира писателят точно заради разкази, в които лирическият герой е селски идиот, „един от онези селски идиоти, които имаше навремето във всяко село и всяка паланка, и тези идиоти придаваха на селището си един своеобразен колорит. Имаше навремето идиоти много, във всяко село, и днес ги има, но днес идиот може да бъде всеки. Навремето идиотите бяха личности, каквито са сега кметовете и другите селски първенци.“

  / Из „Оре Чоре“/

  Георги Витанов – Богат завършва тези дни последната си книга в Чикаго „Green card“. Всеки емигрант, успял или не, носи носталгията в сърцето си и за всички нас зелената карта никога няма да узрее, казва писателят.

  За това как българите се „опитомяват“ някак си естествено в друга среда, различна от тази, в родната ни страна, продължава разговора с писателя Георги Витанов-Богат в третото издание на радиофилмите „Пловдив- Чикаго“ – чуйте в прикачения звуков файл (ще го прикачим по-късно, като го получим от Дарик).

  

  НОСТАЛГИЧНО В ИЛИНОЙС

  Георги Витанов Богат

  Средният Запад -
Илинойската прерия…

  Една огромна ерия…

  Нашата Добруджа трици да яде
пред това Чикагско поле.

  Земя, питомна и богата,

  но за мен – непозната.

  Гледам и паля цигара без нужда.

  Това не е моя земя – мисля си!

  Тази земя ми е чужда..

  Гледам – няма го синура!

  Няма я кривата круша,

  в напуканата и кора,

  дето
чеше врата си козата Белуша!

  Гледам, няма я старата джанка,

  дето по жътва, подир ручок,

  всички се тръшвахме в обеднa

  дрямка!

  Къде е междата с трънката и шипока,

  дето в грамадата камъни

  вие се и съска Гошо, смока!

  Къде са нашите пирински вади,

  чиито среброструйни води

  пие жадно тревата в ливадите?!

  Тази тучна зеленина

  в моравите край Елджин,

  мирише ми не на трева

  – на безоловен бензин!

  Даже едрият карфиол

  в кварталния Мол,

  мирише ми на карбол…

  Тази земя е страшно питомна,

  огромна и плодородна.

  Но сори, гай! – не е моята родна…

  Къде са моите планини –

  Родопа, Рила, Пирина?!!!

  Господи!…

  Защо чак сега,

  в тази моя стара, бяла глава,

  блясва със страшна сила

  смисъла на „Родино Мила“!!!

  
  

  Източник: http://dariknews.bg/

  
  
• Парламентът прие решение за тракийските българи

  Народното събрание прие проект за решение за уреждане на нерешените въпроси между България и Турция за имущественото състояние на тракийските българи. Депутатите приеха единодушно проекта за решение.

  Единодушно със 125 гласа „за” депутатите подкрепиха предлаганото от ПГ на „Атака” решение за уреждане на нерешени въпроси между Република България и Република Турция. Вчера „Атака“ поиска правителството да актуализира финансовите претенции на България към Турция.

  „Ние като вносители изразяваме удовлетвореността си, че за първи път по време на 20-годишния преход това правителство и този кабинет реши да пристъпи с истински ангажимент към решаването на отлежавали десетилетия нерешени въпроси между Република България и Република Турция. След среща с представители на външно министерство ние установихме, че вече работи експертна група, която заедно с турската страна придвижва тези въпроси. Това решение, което предлагаме на НС ще ускори и мотивира работата на работната група. Удовлетворен съм от факта, че имаше съгласие от всички парламентарни групи”, заяви Волен Сидеров.

  Народният представител от Коалиция за България Георги Пирински припомни, че работата за решаване на тези въпроси е започнала още в предходния кабинет, когато е била създадена смесена работна група и на Република Турция са били представени документи относно имуществото на тракийските българи. Предлаганият проект по принцип е приемлив, добър, заяви Пирински.

  „Това решение е изключително важно, за да има България по-голяма решителност в систематизирането на наличната документация и да се установят реалните претенции, които може да има българската страна. За мен е изключително важно подкрепата, която днес ще получи това решение, за да може да послужи като инструмент на българската политика. Готов съм, ако приемете това решение, веднага да изготвя доклад до премиера, за да се премине към действия“, заяви министърът на външните работи Николай Младенов в пленарната зала.

  Преди да бъде гласуван проектът, депутатът от ДПС Юнал Лютфи изрази недоволството си, че е нарушена процедурата при внасянето на проекта. От своя страна председателят на парламентарната комисия по външна политика и отбрана Доброслав Димитров заяви: „Независимо дали има малки процедурни пропуски, когато има нещо добро по съдържание всички можем да застанем зад него“. /Фрогнюз/

• Кой управлява България?

  Източник: Гласове

  Кой управлява България? Този въпрос става все по-актуален след последните скандали около проекта „Белене“.
  

  Първо икономическият министър Трайчо Трайков заяви пред медиите, че шефът на НЕК Красимир Първанов е подписал важен документ, който задължава България да се разбере с Русия за цената на атомната централа до 1 юни и затова ще го уволни.

  
  

  Рано сутрината на другия ден, бившият военен и настоящ външен министър Николай Младенов от ефира на БТВ с категоричен тон, обяви действията на Красимир Първанов за повече от пробив в националната сигуронст на страната и добави: „Това е боклук. Човек, който си позволява да подпише нещо, което му е изрично забранено от министъра, няма място да работи никъде в българската държава.“

  
  

  Няколко часа след гръмкото изказване на външния министър премиерът Борисов, по време на заседание на Министерски съвет каза, че Първанов е координирал действията си с вицепремиера Симеон Дянков и е спасил България от налагане на финансови санкции заради поети и неизпълнени ангажименти към Русия.

  За да бъде още по-категоричен, след заседанието на Министерски съвет министър-председателят предупреди министър Трайков, че му прави второ и последно предупреждение за уволнение заради това, че е говорил прибързано. С други думи, защото е информирал обществеността за хода на преговорите за АЕЦ „Белене“. Истината е, че ако Трайков не беше „прибързал“, вероятно изобщо нямаше да разберем за скандалния анекс.

  Първото предупреждение към Трайков беше, когато последният се осмели да се усъмни, че руският монополист „Лукойл“ завишава изкуствено цените на горивата и да информира гражданите за мнението си. Тогава босът на „Лукойл“ Валентин Златев изпрати съобщение до медиите, в което по безпрецедентен начин и с ироничен тон се подигра на икономическия министър.

  Действията, които премиерът Борисов предприе след скандалното писмо на Златев бяха следните:

  – Веднага предупреди министъра си, че ще го уволни.

  – Отстрани Трайков от преговорите за цената на горивата с „Лукойл“, въпреки че пробелмът е точно в ресора на министъра на икономиката и енергетиката.

  – По време на преговорите направи отстъпки на Златев за следващите две години, които бяха определени от редица икономисти и политици, като недопустима помощ за „Лукойл“.

  
  

  Малко след скандала между Златев и Трайков, изтече информацията, че олигархът е присъствал на преговорите за АЕЦ „Белене“, които българската делегация начело със зам.-икономическия министър Марий Косев водеше в Москва преди няколко седмици.
  

  
  

  След като информацията за знаковото присъствие на Златев беше разпространена, Марий Косев обясни, че олигархът е бил на преговорите от страната на руската компания „Росатом“, която ще строи атомната централа в Белене. Борисов пък изобщо не каза и дума по темата.

  
  

  Но нека се върнем към фундаменталния въпрос, „кой управлява България“.

  Веднага след като министър Трайков обяви уволнението на Първанов, босът на енергийното лоби в България Богомил Манчев заяви, че уволнението на Първанов е грешка. Малко след това шефът на НЕК само с няколко медийни изяви показа каква е субординацията (тази дума премиерът Борисов употреби на няколко пъти вчера) в държавата.

  След като беше обвинен в национално предателство и пробив в националната сигурност, още преди премиерът Борисов да е взел отношение по въпроса, Първанов свика пресконференция. На нея с категоричен до арогантност тон, той заяви, че договорът, който е подписал е добър за България и че няма да позволи да се превърне в „бушон“.

  След това започна развръзката.

  Пръв премиерът Борисов повтори думите на Първанов и се скара на министър Трайков, че е предизвикал скандал. След това думите на шефа на НЕК бяха повторени и от вицепремиера Симеон Дянков, който призна, че бил информиран от Първанов за подписването на договора.
  

  
  

  Така се оказа, че единствените хора, които не са знаели какви ги върши Първанов с руснаците са прекият му началник Трайчо Трайков и храбрият външен министър Николай Младенов.

  Развръзката за тях беше доста неприятна.

  Ден след като беше обявен за национален предател,  Първанов се яви на бял кон в студиото на БТВ и първо обвини Трайчо Трайков, че не може да носи отговорност, а след това каза по адрес на външния министър Младенов, че изказването му показва какво е нивото на политиците в България.

  Резултатът от думите на държавния чиновник беше следният: Трайчо Трайков замълча, а Николай Младенов обясни, че думите му не са били насочени към шефа на НЕК, а към средата, в която съществуваме.

  По този начин двама от най-важните министри в правителството предпочетоха да козируват на началника на НЕК.

  Другият изход за тях беше да подадат оставки и да спрат да участват в престъпното правителство, което очевидно се управлява не от Бойко Борисов, а от Красимир Първанов. И ако достойният изход от ситуацията след извинението на Младенов, за външния министър вече е затворен, то мълчанието на Трайков все още му дава възможност да излезе с вдигната глава от едно иначе провалено управление.

  http://www.glasove.com

• Българите намаляват, избирателите се увеличават

  Автор: Биляна Рилска

  Въпреки че българското население намалява, както потвърдиха и данните от последното преброяване през февруари 2011 г., вероятно и на изборите наесен ще бъде спазена традицията хората в избирателните списъци постоянно да се увеличават. Не само няма изгледи т.нар. мъртви души да бъдат заличени, но според социолози и наблюдатели те дори стават повече.

  Политическите партии обаче не дават признаци, че искат да пресекат явлението. Неофициалното обяснение на техни представители е, че то ги устройва. Едните използват „фантомите“, за да надписват гласове в своя полза, другите намират „извинение“ за незадоволителните си резултати.

  Причината за набъбването на списъците в разрез с данните на статистиката е, че главната дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) няма задължение да актуализира националната база данни „Население“ спрямо отчетеното при преброяването. Националният статистически институт (НСИ) регистрира само живеещите в страната.

  ГРАО пък изготвя списъците на базата на актовете за гражданска регистрация (за раждане, смърт) и когато български гражданин навърши пълнолетие, автоматично влиза в избирателните листове. Съответно регистърът на ГРАО не отчита дали хората наистина живеят в страната, или просто имат постоянен адрес тук, а от години са в чужбина, без да са се връщали или някога да са гласували.

  Затова и според математика и дългогодишен член на Централната избирателна комисия (ЦИК) проф. Михаил Константинов списъците за вота за президент и местна власт наесен ще бъдат около 7 млн. души, което по неговите изчисления означава около 1 млн. фантоми.

  По данните от преброяването в страната живеят 7 351 633 души, от които пълнолетните, т.е. имащите право на глас, са точно 6 179 026. На парламентарните избори през 2009 г. ГРАО обяви, че гласоподавателите са 7 129 965, разбира се, в страната и в чужбина.

  Според наблюдатели, а и политици от управляващата партия ГЕРБ, единствената мярка срещу т.нар. мъртви души в списъците е да се въведе активна регистрация и в списъците за гласуване да влизат само тези, които са се регистрирали специално. Така според експерти за няколко гласувания ще стане ясен реалният брой на избирателите.

  Но досега нито едно парламентарно мнозинство нямаше волята да въведе изискването – аргументът на сегашните управляващи беше, че 80 на сто от гласуващите ще се струпат за регистрация в изборния ден, което щяло да блокира процеса. В Англия обаче въпросът е решен, като активната регистрация става чрез интернет. Тази практика е приложима у нас, след като близо половината от българите се преброиха електронно, отбелязват привърженици на идеята.

  „Мъртвите души“ позволяват манипулации, но според социолози влиянието им върху крайните изборни резултати се надценява. Те едва ли могат коренно да преобърнат процентите на национално ниво. Тежестта им е по-голяма в малките населени места, където хората се познават и често се случва организиране на вота в полза на определен кандидат.

  Тогава е възможно членове на избирателните комисии, знаейки за свои съседи, които от години са в чужбина и не гласуват, да пуснат бюлетина вместо тях. Според Цветозар Томов от агенция „Скала“ фалшифицираните гласове досега са се колебаели между 5% и 15%, а тенденцията е към увеличение. Най-честите жертви са партии, „потопявани“ под 4-процентовата бариера, смята той. За социолога от „Галъп“ Живко Георгиев единственият смислен „ефект“ от „мъртвите души“ в списъците е влиянието им върху избирателната активност.

  Тя пък има значение за президентските избори – според активността зависи дали държавният глава ще бъде избран на първи тур (ако са гласували повече от половината от избирателите по списък), или ще има балотаж. На последните избори Георги Първанов спечели в първия кръг 64% от гласовете, но активността беше 43 на сто и се наложи още едно гласуване.

  На предстоящите местни и президентски избори, които ще бъдат в един ден, ще има отделни списъци заради изискването за т.нар. уседналост на кметския вот. Новите правила дават право на избирателите, които не са постоянни жители на населеното място, да гласуват за кмет, ако са живели в него с временна адресна регистрация поне 10 месеца преди изборите и предварително заявят желанието си.

  Все още не е ясно дали ще сработи обаче изискването на местните избори да гласуват само гражданите, които имат и постоянен, и временен адрес в страната. Хората с временна регистрация в чужбина би трябвало да бъдат заличени и да не могат да пуснат бюлетина. От една страна, БСП и ДПС го атакуваха в Конституционния съд. От друга – все още не е ясно дали в списъците няма да се окажат гражданите, които са се регистрирали само по постоянен адрес в страната, а българските власти не знаят, че временно са регистрирани другаде.

  Броят на жителите в съответните общини е определящ и за представителството в регионалните органи – за това колко общински съветници ще бъдат избирани, какъв ще е необходимият брой подписи за издигане на независими кандидат за кмет или общински съветник, оттам и допустимият размер на финансирането на кампаниите. От броя на хората, живеещи в едно село, зависи дали ще избират и кмет, или ще им го назначават – според новите правила само в селата над 350 жители ще гласуват за кмет.

  В закона обаче има празнота коя база данни се ползва за броя на населението – тази от преброяването или тази на ГРАО. Дългогодишният говорител на ЦИК Ралица Негенцова коментира пред „Дневник“, че това се решава от избирателната комисия, но тя не се ангажира с мнение кои възгледи ще надделеят в бъдещия състав на ЦИК. По думите й в практиката са ползвани и данните на НСИ, и тези на ГРАО.

  ГРАО: Списъците не се актуализират по данни на статистиката

  На запитване на в. „Дневник“ ще бъдат ли актуализирани избирателните списъци на базата на данните от последното преброяване от ГРАО отговориха: „Избирателните списъци не се актуализират на базата на данните от преброяването на населението, проведено от НСИ. Избирателните списъци се съставят от общинските администрации и се отпечатват въз основа на Национална база данни „Население“, която се актуализира ежедневно с подадените от общинските администрации данни за промените в гражданската регистрация на лицата съгласно Закона за гражданската регистрация. Заличаването на избиратели от избирателните списъци се извършва по критерии съгласно Изборния кодекс и техният брой може да се посочи едва след насрочване на датата на изборите.“ Оттам не отговориха какъв ще е броят на заличените.
  Според Изборния кодекс на всички видове избори не могат да гласуват поставените под запрещение и лишените от свобода.
  ГЕРБ предлага съдия от Софийския апелативен съд за шеф на ЦИК

  ГЕРБ предлага съдия от Софийския апелативен съд за председател на Централната избирателна комисия (ЦИК), която трябва да организира изборите наесен за президент и за местна власт. Според новите изборни правила комисията вече ще е постоянно действащ орган с мандат от 5 години, така че ще организира и следващите парламентарни избори. Консултациите за новата ЦИК ще са на 12 април при президента Георги Първанов и в тях ще участват партиите, които имат право на представители в звеното – ГЕРБ, БСП, ДПС, „Атака“, „Синята коалиция“ и НДСВ.

  Управляващите издигат Красимира Георгиева Медарова за председател. Тя е съдия в Софийския апелативен съд. За неин заместник предлагат Мая Андреева – адвокат от Варна. Сред останалите 10 номинирани са още дългогодишният член на всички избирателни комисии от 2001 г. до момента Бисер Троянов (преди от квотата на НДСВ).

  БСП предлага четири имена, три от които са на досегашни членове на комисията – Румяна Сидерова, Ралица Негенцова и Силва Дюкенджиева. Новият им кандидат е Венцислав Караджов. ДПС ще предложи Сабрие Сапунджиева (и досега в ЦИК), Севинч Солакова и Ерхан Чаушев. От „Синята коалиция“ предлагат Елена Маркова, която също беше в предишната избирателна комисия, а от „Атака“ – юристите Мария Мусорлиева и Владимир Христов. НДСВ номинира досегашния зам.-председател на комисията Иванка Грозева.
  
  Източник: http://www.dnevnik.bg/

• Защо никой не иска да махне фантомите от избирателните списъци

  Това е една от техниките да се съхрани статуквото и по този въпрос партийното единство е желязно

  Автор: Цветозар Томов

  Ще цитирам по памет. Едва ли бъркам много. Който иска – да провери.

  На първите избори след падането на Живковия режим – през юни 1990 година – в избирателните списъци фигурираха около 6.9 млн. имена. Бяха отчетени около 6.3 млн. действителни гласове. Бившите комунисти спечелиха с близо 3 млн. гласа. СДС взе около 2.3 млн. гласа. В страната живееха, по данни на статистиката, около 8.9 млн. българи.

  Същата тази статистика отчита, че към края на 2009 г. в България живеят 7 563 710 души. Към 5 юли, когато се проведоха последните парламентарни избори, те са били максимум 7.6 млн. Броят на регистрираните избиратели на 5 юли 2009 г. е 7 129 965.

  За 19 години, съгласно официалните данни на две държавни институции, населението на България е намаляло поне с 1.3 млн. души, а броят на избирателите се е увеличил поне с 200 хиляди.

  Преброяването на НСИ ни изкара приблизително 7.3 млн. души. Наесен предстоят местни и президентски избори. Няма да се учудя, ако броят на вписаните в избирателните списъци надхвърли населението, регистрирано на преброяването.

  Да припомня ли, че не всички българи имат право да гласуват? Трябва първо да навършат 18 години. Нека припомня още нещо, което много хора са забравили. След изборите за ВНС през 1990 г. излязоха поредица публикации, в които не без основание се твърдеше, че в избирателните списъци е имало близо половин милион фалшиви имена. Един от най-активните автори тогава беше проф. Михаил Константинов, който и сега е член на ЦИК, но вече не вижда достатъчно основания да пише на тази тема. Доколкото си спомням, той въведе израза „избиратели фантоми“. Той пръв изрази съмнението, че наличието на „фантоми“ в избирателните списъци е един от основните инструменти за манипулирането на изборните резултати.

  Ако през 1990 г. е имало 500 000 фантоми, през 2009 г. те са били поне 1.7 милиона – повече отколкото са гласовете, които партията победителка ГЕРБ взе на изборите.

  През годините съм срещал много нелепи обяснения защо не могат да се изчистят фантомите в избирателните списъци. Няма да ги цитирам, тъй като изчистването им не е никакъв проблем, то просто не устройва политическия картел, който управлява България през тези години. Достатъчно е да има процедура на предварителна регистрация за участие в изборите – може и по интернет. Нерегистрираните се изхвърлят от списъците. Който не го е направил – се дописва в изборния ден. Такава процедура има и в момента. И фалшиви имена няма да е възможно да има.

  ФАЛШИФИКАЦИИТЕ

  Мисля, че през 1990 г. проф. Константинов беше прав – „мъртвите души“ в списъците се използваха, за да се дописват гласове за БСП. Самият факт, че суровите данни от тогавашните избори изобщо не се публикуваха, подкрепя тази хипотеза. Дали 500 000 – не знам, този е теоретичният максимум. Но достатъчно много, за да има основание твърдението, че първите свободни избори бяха опорочени.

  А по-нататък? През годините „фантомите“ се размножаваха неравномерно, на талази. Извън това, БСП лека-полека загуби пълния си монопол върху фалшифицирането на изборни резултати. По мои оценки на последните избори бяха фалшифицирани минимум 500 000 гласа, главно в полза на първите три партии – ГЕРБ, БСП, ДПС. Съотношението между тях ми е трудно да определя, но вероятно в по-голяма степен са се възползвали предишните управляващи партии.

  Убеден съм, че ако някой тръгне да проверява изходните резултати от изборите в България, ще трябва да ги касира всичките. Затова, струва ми се, и никой никога няма да го направи. Утешителното е, че лека-полека партиите се научиха да се конкурират и на този терен. По този начин фалшификациите изкривяват по-малко изборните резултати, отколкото ако една партия има монопол върху тях, както беше при изборите през 1990 г.

  Не твърдя, че всички „фантоми“ пораждат фалшифициран вот. Те създават предпоставките за такъв вот. Останалото зависи от съотношението на силите в секционните комисии по места и договарянето на секционни „коалиции“. Не твърдя също, че това е единственият инструмент за фалшифициране на избори в България. Той е твърде опасен, обаче, защото поддържа политическото статукво, независимо от разместването на пластовете вътре в него. Особено опасно е използването му при мажоритарни избори.

  Мисля, че фалшифицираните гласове на избори в България са се колебаели между 5% и 15%. Тенденцията е към увеличение и размножаването на „фантомите“ поддържа тази тенденция. Наесен очаквам нов рекорд.

  „ЖЕРТВИТЕ“ НА ФАЛШИФИКАЦИИТЕ

  Досега това не са били партиите победителки. Като цяло „ефектът“ от фантомите е в изкуствено повишаване на избирателната активност. Най-честите жертви са партии, „потопявани“ под 4-процентовата бариера. Убеден съм за едното БЗНС и СДС-център през 1991 година, ДАР през 1994 г., „Гергьовден“ през 2001 г. През същата тази 2001 г. НДСВ не получи абсолютно мнозинство в резултат на фалшификации, но там основна роля изиграха партиите ментета, които подведоха над 200 000 избиратели. Това – за парламентарните избори. При мажоритарен вот нещата миришат много повече. Внимателният оглед на данните от 1990 г. ще покаже, че БСП е сграбчила 15-тина парламентарни мандата за сметка на СДС и по този начин стигна до самостоятелно парламентарно мнозинство. На местни избори случаите са неизброими и сигурно няма да бъде пресилено да се твърди, че поне всеки пети кмет в страната е избран благодарение на фалшификации.

  Нека обърна внимание, че тук не разглеждам другите манипулативни техники, които се използват при избори – купуване на гласове, „производство“ на недействителни бюлетини, различни форми на насилие върху избирателите и др. Ако прибавим и тях, картината ще е доста мрачна.

  УПОРИТАТА СВЕНЛИВОСТ НА ВЛАСТИТЕ

  Нека решим, че живеем в страната Хиксландия. От 20 години тя се управлява от политически банди, които се карат помежду си, но зорко охраняват общите си интереси. Икономиката се владее от шепа олигарси, които дърпат конците на политиците или се споразумяват с тях. Системата се охранява от огромна полицейска стража, още по-огромна армия от чиновници, които преливат от пусто в празно, и войска със затихващи функции. Маса народ се храни от престъпна дейност, а престъпните босове са дупе и гащи с властта. Опозицията се състои от отряди от същите кариеристи, чакащи своя ред да се намърдат във властта. Останалите сме плебс, който изнемогва все повече и повече, защото икономиката загива, а онези там прибират за себе си все по-голяма част от нашия труд.

  В Хиксландия обаче се провеждат демократични избори (по някаква причина няма как без тях) и ние, плебсът, сме прогледнали достатъчно, за да искаме да махнем тези, които ни управляват.

  Всичкият народ (и ние, и те) сме 5.4 милиона. Те – 250 000, окупирали държавната и местната власт, поне още 250 000 в семействата им, още 250 000 чакащи в опозиция, поне още 250 000 в семействата на чакащите в опозиция. Общо – поне милион, пряко заинтересовани от статуквото. Още 500 000 игреци, вярващи в Аллах, които си гласуват за техните хора в същата тази власт. Още 500 000 наши мургави братя, които за парче хляб са готови на всичко.

  Станаха 2 милиона. Ние – 3,4 милиона. Още ги бием, ако сме единни. Но повечето от нас не вярват, че нещо изобщо може да се промени в Хиксландия. Нека да си представим и чудото – всички ние се обединяваме срещу тях. Тогава те ще извадят от ръкава още 1.7 милиона фантоми. И пак ще ни бият.

  И тъй като ние няма да се обединим, а и няма да има защо, те просто ще се ръфат като кучета, за да си разпределят фантомите или част от тях. Почувстват ли се заплашени, обаче, ще видите какви дружки могат да станат.

  Искам да кажа, че пълните с фалшиви имена избирателни списъци гарантират съхраняване на статуквото дори при изненадващо единна акция срещу него, която няма как да се случи. А където се случи на местни избори, ще се вземат мерки.

  Затова всички свенливо заобикалят тази тема или обясняват, че няма как да се опишем по-точно – мобилни сме станали, не се регистрираме адресно навреме, всъщност какво като има фалшиви имена, нали сме от различни партии в комисиите и се контролираме взаимно. И така нататък.

  Всичко това – за да не може да им се отнеме властта с бюлетини.
  
  Източник: reduta.bg

• Уорлик: Две правосъдни системи в България – за богати и за другите

  В България има две правосъдни системи. Едната е за богатите хора с власт, които остават над закона, а другата – за обикновените българи, каза посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик.

  Посланикът отправи тези критики към съдебната система на кръгла маса на тема „Националната сигурност – стратегически обхват на престъпността“, организирана от асоциация „Джордж Маршал – България“, съобщи „Дарик“.

  Джеймс Уорлик подчерта, че националната сигурност не се отнася само до военната отбрана, а до престъпността, организираната престъпност и способността на обществото да се бори с нея. Едно от притесненията за България в този смисъл е, че страната ни има две правосъдни системи.

  Първата посланик Уорлик определи като съдебна система за богатите, властни и влиятелни хора, и благодарение на нея те се разхождат свободно по улиците, докато повечето българи вече не искат да търпят това.

  Втората правосъдна система е за обикновените хора. Голямото предизвикателство пред България е да установи върховенство на закона, която да гарантира, че няма двоен аршин в правораздаването, подчерта Уорлик. Той заяви още, че това е необходим инструментариум, който да включва на първо място ефективно МВР, което не само да извършва необходимите арести, но и да гарантира правата на гражданите и да събира годни за съд доказателства. На второ място е необходима ефективна прокуратура и на трето – способна и честна съдебна система, която да издава ефективни присъди. Американският посланик коментира, че правителството има политическа воля и е поело ангажимент за създаване на специализирани звена, които да осигурят ефективна връзка между тези институции, но засега борбата с организираната престъпност не е на необходимото ниво.

  Посланик Уорлик посъветва и да се обърне сериозно внимание на българския закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и даде пример с Германия и Швейцария, които имат изключително силно законодателство за замразяване авоарите на престъпниците. В САЩ пък не е необходимо да има влязла в сила присъда за това, а има процедура по гражданска конфискация и имуществото се запорира, а ако не се докаже престъпление, авоарите се размразяват и връщат на лицето.

  http://www.24chasa.bg

• Днес Православната църква чества смъртта на свети Методий Славянобългарски и свети Евтихий, патриарх Цариградски

  Днес честваме паметта на Свети Методий Славянобългарски, архиепископ на Панония. Месец април на шестия ден памет и житие на блажения отец наш и учител Методий, архиепископ Моравски.
  Свети Методий бил роден брат на равноапостолния Кирил. В ранната си младост той бил военен и в продължение на десет години управлявал една славянска област.
  Когато почувствал Божието призвание, се отказал от високия си пост и постъпил в манастир, намиращ се на планината Олимп в Мала Азия. След време при него дошъл и Константин.
  Князете на Моравия и Панония – Ростислав, Светополк и Коцел, поискали от византийския император Михаил III проповедници, които да разясняват Христовото учение на славянски език. В техните земи християнството било разпространено отдавна, но проповедниците били немци, служели и проповядвали на латински, и Христовото слово и Божието Евангелие не било разбирано от народа.
  Император Михаил и патриарх Фотий определили за това дело Константин Философ и брат му Методий. Но преди това двамата братя изнамерили богодадената славянска азбука – глаголицата, превели на славянски Новия Завет и необходимите богослужебни книги, и заминали за Моравия.
  По време на апостолската си дейност в Панония Методий бил ръкоположен от папа Адриан и станал архиепископ на Панония и Моравия.
  Той пострадал много от немските свещеници. Бил оклеветяван по различни начини: пред местния княз, че открито говорел за неговия нечист живот; пред Римския папа, че искал да откъсне Панония и Моравия от неговия диоцез; пред Цариградския патриарх, че много се е сближил с папата.
  В преклонна възраст трябвало навсякъде да се явява лично и да изобличава клеветите. Накрая неговите клеветници успели и той бил затворен за две години и половина. Бил пуснат от затвора след строго нареждане на папа Йоан VIII.
  След всички скърби, като възложил цялата си печал на Бога, свети Методий с двама свои ученици свещеници започнал да превежда тези книги, които не успял да довърши с брат си.
  Заедно с учениците си той превел целия Стар Завет без Макавеевите книги, Номоканона (Правила на Светите отци) и светоотеческите книги (Патерик). Свети Методий започнал превода през месец март и го завършил на 26 октомври. Завършвайки превода, той въздал достойна похвала и слава на Бога и на свети Димитър Солунски, в деня на когото завършил труда си.
  Починал на разсъмване на 6 април 885 година в свещенически ръце с думите: „В Твоите ръце, Господи, предавам духа си.“ Отслужили на латински, гръцки и славянски и положили тялото в съборния храм във Велеград. За погребението се събрало голямо множество народ. Всички със сълзи изпращали своя добър учител и пастир, станал всичко за всички.

  

  Свети Евтихий се родил в малоазийската област Фригия. Баща му бил на военна служба. Майка му била дъщеря на благочестив свещеник. Малкият Евтихий бил кръстен от своя дядо, от когото получил и първоначалното си образование и възпитание. Той проявил голяма склонност към учението и, когато навършил дванадесет години, родителите му го изпратили в Цариград да продължи образованието си. С голямо усърдие той изучавал духовните науки. Когато придобил достатъчно мъдрост, Евтихий решил да се посвети в служба на Бога, като остави светския живот и приеме духовен сан. На тридесетгодишна възраст бил ръкоположен за свещеник, а скоро след това бил възведен и в архимандритско достойнство, като му било възложено да се грижи за манастирите в Амасийската епархия. Като навършил 40 години, Евтихий бил избран за цариградски патриарх. По това време в Източната църква имало вълнения, възбудени от разни лъжеучители. За да се възстанови мирът в Църквата и да бъдат осъдени еретическите учения, през 553 г. бил свикан в Цариград Питея вселенски събор. Като негов председател патриарх Евтихий положил много усилия за защита на православното учение. Тогавашният император Юстиниан Велики, който отначало имал православни разбирания, временно се увлякъл от лъжеученията и започнал да покровителства еретиците. Евтихий, който смело пазел чистотата на църковното учение, изобличил императора за неговите неправославни възгледи. Затова по заповед на Юстиниан той бил изпратен на заточение, което продължило 12 години и 8 месеца. В края на живота си, малко преди да почине, Юстиниан се разкаял за заблужденията си. Той поръчал на своя наследник Юстин да върне Евтихий на патриаршеския престол. Това му желание било изпълнено. С възклицания: “Благословен грядий во имя Господне” народът радостно посрещнал патриарха – изгнаник. Наближавал краят на живота му. Само четири години и половина управлявал, светият изповедник Цариградската църква. През този кратък период той положил много усилия да утвърди православието и да издигне на по-голяма висота духовния живот на своето паство. Свети Евтихий починал на 70 години, прославен чрез своя живот и чудотворна сила. Мощите му били погребани в храма “Св. Апостоли”, а по-късно били пренесени от Цариград във Венеция.
  Честит имен ден на всички с името Страхил.

• Руският посланик: „Белене“ отговаря на интересите ви

  Дипломатът окачестви думите на министър Трайков като „излишно емоционални и противоречащи на стила на конструктивния диалог“

  

  Руският посланик в София Юрий Исаков заяви, че АЕЦ „Белене“ напълно отговаря на интересите на България.

  Дипломатът коментира пред кореспондента на ИТАР-ТАСС изказването на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, че подписаните споразумения между Националната електрическа компания (НЕК) и „Атомстройекспорт“ противоречат на националните интереси.

  Исаков окачестви думите на министър Трайков като „излишно емоционални и противоречащи на стила на конструктивен диалог, воден по проекта между представители на двете страни“.

  ИТАР-ТАСС припомня, че директорът на НЕК Красимир Първанов бе освободен от поста си заради превишаване на правомощията си.
  Коментирайки създалата се ситуация, руски експерти предполагат, че уволнението на директора на НЕК няма да попречи работата по проекта „Белене“ да продължи, предава още агенцията.

  Очаква се въпросът за строителството на АЕЦ „Белене“ да бъде в центъра на вниманието на следващото заседание на българо-руската междуправителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество, което ще се състои в Москва в близките дни.
  Министър Трайков ще оглави българската делегация, която излита за Москва в сряда, допълва ИТАР-ТАСС.
  Отново избухна скандал около проекта, който предвижда Русия да строи българската АЕЦ „Беленe“, пише московският в. „Комерсант“.
  Руската компания „Атомстройекспорт“ – структура на „Росатом“, и НЕК успяха най-сетне да подпишат в София във вторник поредното (12-о) допълнение към договора за изграждане на АЕЦ „Белене“.
  Документът предвижда до 1 юли страните да съгласуват окончателен договор, предвиждащ нови изисквания за сигурност във връзка с аварията в АЕЦ „Фукушима 1“ в Япония.

  Българският министър на икономиката Трайчо Трайков обаче сметна, че НЕК е превишила своите пълномощия и веднага след подписването уволни шефа на компанията Красимир Първанов, напомня всекидневникът.
  Властите на България редовно настояваха стойността на двублоковата АЕЦ да бъде намалена на 5 млрд. евро, а шефът на руската корпорация Сергей Кириенко заявяваше, че цената не може да е по-ниска от 6,4 млрд. евро, отбелязва изданието.
  Въпросите на сигурността може да станат допълнителен риск, който да забави изграждането на централата, твърди Александър Уваров, главен редактор на руския незaвисим сайт Atominfo.ru, цитиран в публикацията.

  През март България изпрати на „Росатом“ списък от 30 допълнителни условия,
  свързани със сигурността на АЕЦ, на които трябва да бъде даден отговор, посочва Уваров.
  Освен това, проектът все още не е одобрен окончателно от българските регулативни органи, подчертава експертът.
  Според източник на „Комерсант“ от бранша, основният риск, свързан с проекта, остават вътрешните противоречия на българските власти, които не могат да формират съгласувана позиция по договора, добавя вестникът.

  www.vesti.bg

• Без да е оторизирана, НЕК задължи България да изгражда АЕЦ „Белене“

  Министър Трайков: За някои хора руският натиск е по-силен от националния интерес

  Автор: Десислава Лещарска

  В нарушение на правомощията си директорът на държавната Националната електрическа компания (НЕК) Красимир Първанов е подписал обвързваща клауза с руската „Атомстройекспорт“, според която до 1 юни 2011 г. да се подпише окончателно споразумение за изграждането на АЕЦ „Белене“.

  Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков във вторник, малко след като НЕК обяви, че е подписан нов договор за удължаване на срока за работата по проекта „Белене“.

  Първанов е уволнен, а премиерът е информиран за случилото се, каза Трайков. Той допълни, че ДАНС ще се заеме със случая защо Първанов е превишил правомощията си.

  Разигралият се абсурд хвърля светлина върху всички вътрешни конфликти и скрити машинации около проекта „Белене“. Ако демонстрираната от министър Трайков изненада е истинска, това означава, че той е изолиран от преговорите и на практика няма контрол върху решенията на Българския енергиен холднинг (БЕХ), която е собственик на НЕК.

  На 31 март от НЕК съобщиха, че преговарят с“Атомстройекспорт“ (АСЕ) за подписването на документ за удължавана на времето за вземане на финалното решение за ядрения строеж, но за да се парафира такова споразумение, то трябва да бъдеодобрено от БЕХ.

  В понеделник, 4 април, руската държавна агенция ИТАР-ТАСС съобщи, че НЕК и АСЕ не могат да се споразумеят и никоя от двете страни не е готова на компромиси. От съобщението на НЕК във вторник не става ясно как е постигнат пробив в преговорите.

  „Грубо излизане от дадения мандат“

  „Преговорите с руската страна са приключили днес. Подписани са два документа. Единият е меморандум, който дава на двете страни три месеца, в които да направят допълнителни изследвания по отношение на критериите за безопасност. И това е добре. Второто обаче – Допълнение 12, което задължава страната ни до два месеца да подпише окончателен договор с обвързващи клаузи и което от гледна точка на г-н Първанов, който го е подписал, означава грубо излизане от дадения му мандат за преговори и за мен показва, че очевидно в България руският натиск понякога е по-силен от способността на някои хора, призвани да защитават националния интерес, да му се противопоставят. Затова освобождавам г-н Първанов от длъжността, натоварвам БЕХ да оформи такова решение и продължаваме да работим, в рамките, които имаме“, каза Трайков на спешно свикан брифинг в икономическото министерство.

  Въпреки уволнението на Първанов, обаче, подписаният от него договор остава в сила и страната ни отсега нататък ще трябва да действа в рамките на това, което е подписано днес, добави министърът.

  Такова действие е нищожно и невалидно, ако не е взето по правилата на Търговския закон и публичния устав, коментира по-късно Георги Миков, бивш директор на НЕК, по повод създалата се ситуация. Той уточни, че директорът изпълнява решенията на Съвета на директорите и на висшестоящите органи за управление и всичко опира до прилагане на този закон за управление на дружеството.

  Представител на „Росатом“, цитиран от РИА Новости, е заявил, че с подписания документ „страните се задължават до 1 юни да подпишат EPC (engineering, procurement, construction)-контракт за изграждането на „Белене“ и по такъв начин по-нататъшното изграждане на централата ще става в рамките на пълноценен документ.

  Съгласно подписания документ, на 1 юни 2011 г. България се задължава да парафира окончателен договор за изграждане на АЕЦ „Белене“ без да са ясни критериите за безопасност, какви допълнителни разходи биха означавали те и без да е договорена цена, обясни Трайков.

  Премиерът е информиран за случилото се, каза министърът и заяви, че сега отива при него, „за да разговаряме какви са вариантите ни“.

  „В Допълнение 12 се казва, че страните правно обвързано се задължават до 1 юни да се договорят за цената. Това само по себе си е безсмислено и е глупост, защото ако на тази дата не сме се разбрали – кой е виновен? Коя от двете договарящи страни е виновна, че не сме се разбрали? Така че това е документ, на който на г-н Първанов му беше изрично забранено да подписва. Беше съгласуван друг текст, а днес той е подписал документа с текста във версията, която беше забранено да подписва“, каза Трайков.

  Той допълни, че ще помоли Бойко Борисов да натовари ДАНС да провери дали има надхвърляне на отговорности, с каква мотивировка е действано и дали от това произтича някаква заплаха за националните ни интереси.

  На въпрос, ако не се договорим в срок за цената, какви ще са последствията за България, има ли неустойки и кой ще ги плаща, Трайков отговори: „Това е въпрос, който предстои да бъде анализиран. Обстановката, в която се оказахме, е всичко друго, но не е и нормална“.

  Министърът уточни, че тепърва ще реши кой ще поеме поста на Красимир Първанов.

  „Май стана много голяма беля“

  Красимир Първанов е бил предупреден, че ще бъде уволнен като директор на НЕК, ако подпише меморандума за АЕЦ „Белене”, който Русия иска. Това означава, че е оказан много сериозен натиск, което показва, че националната сигурност на България е заплашена и е пробита, коментира Мартин Димитров, съпредседател на Синята коалиция и председател на икономическата комисия в НС.

  Той добави, че не е виждал подписаните документи, но вероятно те правят проекта „Белене” необратим. Тоест, днес май стана много голяма беля, една от големите бели в историята на България, смята Мартин Димитров.

  Шефът на НЕК може да е бил упълномощен от премиера Борисов

  В първи коментар на събитията бившият енергиен министър Петър Димитров (БСП) заяви, че шефът на НЕК може да е получил мандат от премиера Бойко Борисов за подписване на документите с АСЕ. „Не допускам шефът на НЕК на своя глава да излезе извън рамките на закона и дадения му мандат, освен ако не е авантюрист“, коментира каза Димитров и добави, че трябва да се изчака реакцията на премиера.

  През последните седмици позицията на премиера Борисов беше, че България трябва да строи „Белене“, независимо от цената и от поисканото от ЕК преразглеждане на проекта. Паралелно с това Борисов демонстративно скастри икономическия си министър Трайков, който си позволи да критикува публично близкия му приятел Валентин Златев, директор на „Лукойл-България“. Междувременно Златев бе „осветен“ и като участник в преговорите за АЕЦ „Белене“, но не като представител на българското правителство, а на руската корпорация „Росатом“.

  Ръководството на икономическото министерство бе изолирано не само от преговорите за цените на горивата, но и от тези за „Белене“, тъй като не се разбирали с руснаците.

  Какво съобщи НЕК

  Малко преди НЕК да съобщи за подписаните документи, министър Трайков коментира, че преговорите за АЕЦ „Белене“ са в юридически вакуум, защото действието на последното удължаване на споразумението с руската страна изтече на 31 март.

  Според разпространеното от държавната електрокомпания съобщение, между НЕК и „Атомстройекспорт“ (АСЕ), които са страни по проекта „Белене“, на 5 април са подписани меморандум за разбирателство за изграждането на централата и Допълнение 12 към договора за АЕЦ „Белене“, с което се отлагат за три месеца всички дейности по строителството. Отлага се и производството на оборудване, което още не е стартирало.

  Чрез подписаните документи, които влизат в сила със задна дата – от 31 март – страните удължават действието на споразумението между НЕК и АСЕ до 30 юни 2011 г., съобщиха от НЕК, без да споменават за обвързващата клауза. Основният акцент на работата през следващите три месеца ще бъде разглеждане на документация от водещи европейски ядрени специалисти по сеизмология и радиационна безопасност, за да бъдат уточнени допълнителни условия за безопасността на централата, се казва в съобщението на НЕК.

  В случай че международни, европейски или български органи по атомна енергетика представят нови изисквания, свързани с безопасността, двете страни ще положат всички усилия, за да може проектът да отговаря на подобни изисквания, посочват от НЕК.

  Срокът на подписаните досега 11 допълнения към основния договор за АЕЦ „Белене“ от 29 ноември 2006 г. изтече на 31 март т.г.

  Основната цел на руската държавна компания „Росатом“, която е собственик на АСЕ, беше София да подпише поредно допълнение към договора за „Белене“, което да направи проекта необратим. Това стана ясно още в началото на февруари, когато бе режисирано „изтичане“ на вътрешна кореспонденция в „Росатом“, съдържаща предложения за отказ от проекта АЕЦ „Белене“ и завеждане на съдебен иск срещу българската НЕК.

  В първоначалния си вариант допълнение 12 към договора бе за изпълнение на дейностите в периода 2011-2014 г.

  Проектът АЕЦ „Белене“ е роден с „изначален грях“

  Преди да дойде новината от НЕК, министър Трайков коментира пред репортери, че е сигурен, че преговорният екип ще се справи с мандата, даден му от министър-председателя и ще договори тримесечен мораториум при изгодни за страната ни условия.

  В тези три месеца ние ще искаме нашата страна да не се натоварва с допълнителни ангажименти, преди да е постигнато споразумение за цената на централата, изтъкна Трайков. Проектът за АЕЦ „Белене“ е роден с един „изначален грях“ – подписано е споразумение за 673 млн. евро преди да е договорена ескалацията на инфлацията за тях, както и по целия проект, каза Трайков. Ние сме започни да плащаме, нещо се произвежда, но още не е ясна каква е крайната цена, поясни министърът, преди да се разбере, че шефът на НЕК е подписал обвързваща клауза.

  Правителството поиска тримесечен мораториум върху проекта „Белене“ след ядрената катастрофа в Япония в резултат на опустошителното земетресение на 11 март и заявлението на Европейската комисия, че ще преразгледа положителното си становище за изграждането на руската централа в България. На 16 март говорител на еврокомисаря по енергетиката заяви, че това се налага, тъй като в момента няма инвеститор в проекта и на практика липсва партньор, с който Брюксел да води диалог. Комисар Гюнтер Йотингер, чиято родна Германия побърза да затвори най-старите си атомни централи след аварията в японската „Фукушима-1“, поясни, че трябва да се направят допълнителни изследвания за геоложката и техническата безопасност.

  От съобщението на НЕК става ясно, че през последните две-три седмици вече е направен „Анализ и обосновка на безопасността на блоковете – от гледна точка на сеизмологията и на природните бедствия – в 600 страници, изготвен от водещи европейски ядрени специалисти“. В преговорите с АСЕ е започнало и обсъждането на този анализ, съобщиха от НЕК.

  Към момента не е ясно кога могат да започнат преговорите с Брюксел за „Белене“ и най-вече с кой инвеститор, при положение, че засега такъв няма. Българското правителство отказва да вложи и лев в централата, но държи да има дял в нея от 51%. Според меморандума от ноември м.г. между НЕК и „Росатом“, българската държавна компания държи 51% от проекта, а руската държавна корпорация – 47%. Европейските инвеститори, които „Росатом“ успя да привлече, са френската технологична компания „Алтран“ (Altran) и финландска „Фортум“ (Fortum Corporation), съответно с по 1 процент.

  През февруари, когато за пореден път притиснаха София да подпише Допълнение 12 към договора за АЕЦ „Белене“, от „Росатом“ изтъкнаха, че ако това не стане, „Атомстройекспорт“ ще изгуби правни основания за продължаване на работата по проекта и изливането на бетона няма да стане в рамките на 2011 г. Тогава от „Росатом“ твърдяха, че това може да повлияе на цената на АСЕ, а инвеститорите да загубят конкурентно предимство, тъй като по план АЕЦ „Белене“ трябва да влезе в експлоатация преди другите проекти в региона.

  Източник: Mediapool.bg

• Населението на България намаляло с половин милион. Над 400 000 българи емигрирали за 20 години

  Населението на България е намаляло с близо 582 хил. души за последните десет години. Това показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ) от националното преброяване през февруари тази година

  Според тях към 1 февруари в България живеят 7 351 633 души.

  Най-много е нараснал делът на хората над 65 години, или над пенсионна възраст, сочат данните на НСИ.

  Преди десет години те са били 16.8% от населението, а сега вече са 18.9 на сто. За последните десет години са емигрирали близо 193 хил. българи, съобщиха още от НСИ.

  В най-големия град в страната, София, живеят над 1.27 млн. души. Населението на Пловдив е близо 332 хил., а на Варна – 330.5 хил.

  За периода 1992 – 2011 г. емиграцията се оценява на 410 472 души, сочат експресни резултати от националното преброяване, представени на пресконференция в Националния статистически институт (НСИ).

  Проявяват се интензивни миграционни процеси. Емиграцията се оценява като изменение на броя на населението, дължащо се на броя на лицата, които отсъстват от страната за период, по-голям от една година към датата на преброяването.

  За целия период от 1992 г. до 2011 г. поради отрицателния естествен прираст населението намалява със 733 784 души.

  За периода между преброяванията през 2001 г. и предходното през 1992 г. намалението на населението поради отрицателния естествен прираст е с 344 697 души.

  За периода 1 март 2001 г. – 1 февруари 2011 г. намалението на населението поради влиянието на този фактор е с 389 087 души.

  Най-същественият фактор за намаляването на населението са измененията в равнищата на раждаемост и смъртност.

  Намалението на броя на населението започва от 1990 г. и намалението на населението поради естествения прираст значително превишава фактора външна миграция, отбеляза Финка Денкова – директор на Дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ.

  Източник: http://kafene.net/

• Еврочиновници се возят на незаконен лифт до Седемте езера

  Съобщение за медиите на Алианс за национален парк Рила, Български център за зелена икономика и Национално движение „Екогласност”

  След като през 2008 г. 148 000 български граждани отправиха петиция до Европейската комисия да спре незаконното строителство на път, лифт и писта към Седемте езера в Рила, едва вчера еврочиновници от Генерална дирекция „Околна среда” на ЕК посетиха мястото на вандалската сеч на 200 декара рилски гори.

  Министерството на околната среда и водите твърди, че това е дело на „неизвестен извършител”, въпреки че фирмата „Рила Спорт” построи и обслужва лифта и дава под наем ски на скиорите, спускащи се по пистата, направена от „неизвестния извършител”.

  Дошлите от Брюксел еврочиновници трябваше да установят на място фактите на унищожаването на природата в националния парк Рила, който е европейско природно наследство.

  Вместо да поканят при посещението си петиционерите-природозащитници, представлявани от гражданските групи „Зелени Балкани” и Граждани за Рила, ръководителят на мисията Жан-Франсоа Бракеланд, шеф на правен отдел съм ГД „Околна среда” и сътрудниците му пристигнаха на мястото на сечта с подбудителя и Славейко Стайков – директор на Фирмата „Рила Спорт” и покровителстващия го чиновник от МОСВ – Михаил Михайлов, шеф на дирекция по „опазване на природата”.

  Евроиновниците се качиха на незаконния лифт и се разходиха до Седемте езера като на връщане заявиха, че не се забелязват нарушения на европейското право и че обмислят прекратяване на наказателната процедура срещу правителството на България за сечта в Рила поради липса на видими нарушения.

  Приложени снимки: Жан-Франсоа Бракеланд, шеф на правен отдел съм ГД „Околна среда” на ЕК се вози на незаконния лифт до Седемте езера на Рила

  Никой от тях не даде смислен отговор на въпроса как са стигнали до този извод, след като са посетили мястото на престъплението само с извършителите и покровителите им и без петиционерите, които да им покажат къде е била изсчената гора.

  Природозащитната общност е възмутена от този скандален акт на безотговорно отношение на еврочиновници към преките им задължения и свиква протест утре от 10.00 ч пред сградата на ЕК на ул. „Московска” 9. под надслов: Еврочиновници пренебрегват европейското право в Рила и се возят на мутренски лифт.

  Разполагаме с богат снимков материал за цялото вандалското дело срещу природата в Рила от започването му през 2007 г. до сега и ще го предоставим на Европейския парламент при посещението на мисия на парламента в България през юни. Ще настояваме също комисарят по околна среда Янес Поточник да даде в пленарна зала на ЕП обяснения за безотговорното поведение на подчинените му еврочиновници по случая с Рила.

  Протест за Рила и Пирин пред сградата на Европейската комисия
  

  Във връзка с посещението, природозащитници в София се събират за протест на 6 април, от 10.00 часа, на ул. Московска 9, където комисията ще се срещне с редица организации за обсъждане на проблемите.
  Комисията от Брюксел стана обект на критика от поддръжниците на жалбата, защото при посещението в Пирин и Рила вчера (понеделник 4 април) бяха придружени от служители на Министерството на околна среда и водите, както и от местни бизнесмени, но жалбоподателите не бяха поканени. Ясно е, че от МОСВ и от местния бизнес няма да им кажат детайлите за щетите, които се нанасят на Седемте рилски езера, на природните паркове и на горите.
  Протестиращите утре в протеста си ще акцентират върху факта, че направена по този начин, проверката на комисията е обречена на неуспех да се изяснят незаконните действия.

  ––––-
  На снимките: Жан-Франсоа Бракеланд, шеф на правен отдел към ГД „Околна среда” на ЕК се вози на незаконния лифт до Седемте езера на Рила.

  .

  

• За провинилите се – амнистия, за данъкоплатците – наказание. Тук е така

  Автор: Светлана Георгиева

  Театърът, който се разиграва пред данъкоплатците за това кой кого е изнудвал във фонд „Земеделие“, все пак успя да излъчи основното си послание – че се „осигурява предимство на проблемни проекти, неотговарящи на правилата на програмата“ и че тези проекти „са разработвани от определени консултантски фирми“.

  Тази „новина“ я консумираме от 10 години, а директорите на фонда за подпомагане на производителите на селскостопанска продукция редовно преминават през прокуратурата, където по настояване на Европейската служба за борба с измамите – ОЛАФ, беше създадено звено за разследване на измами с пари от еврофондовете и оперативните програми. Там вероятно са пийвали кафе на приятелска раздумка, защото

  наказани няма

  Тези дни дългогодишният директор и осветен агент на Държавна сигурност Асен Друмев (заемал поста от август 2001 до май 2007 г.) беше оправдан окончателно по обвиненията за сключване на неизгодни сделки и за злоупотреба със средства по програма САПАРД. А той беше, общо взето, единственият стигнал до съд представител на висшата администрация в сектора на земеделието.

  Всички останали явно са по презумпция оневинени или амнистирани, както е модерно да се казва, когато ще се харчат парите на данъкоплатците. А уличената във фалшификация на немската си диплома бивша директорка Калина Илиева дори не е била обект на разследване.

  Преди седмица СДС поиска оставката на министъра на земеделието Мирослав Найденов и на изпълнителния директор на фонд „Земеделие“ Светослав Симеонов заради писмо на Симеонов до Калина Илиева, в което като бивш неин заместник се оплаква от натиск от кабинета на Найденов определени фирми да печелят проектите.

  Споменаха се имена на компании, свързани с ръководството на Асоциацията на земеделските производители. Неин бивш изпълнителен директор, както припомниха медии, цитирани от „Дойче веле“, е сегашният зам.-министър на земеделието Светла Боянова, чийто съпруг пък е шеф на отдел „Правен“ във фонд „Земеделие“. Това обаче по логиката на управляващите не е конфликт на интереси, а привличане на добри експерти.

  Както казват от СДС, има само три възможни варианта – или министерството, или фондът,

  или и двете институции са пропити от корупция

  но логически вариантът всъщност е един.

  Спецзвеното към Върховната касационна прокуратура потвърди, че разследва за търговия с влияние неизвестен високопоставен служител от министерството на земеделието за вземане на решение по проекти в полза на определени консултантски фирми.

  Така прокуратурата директно изобличи в лъжа прессъобщенията на фонд „Земеделие“ и на земеделското министерство, според които разпространеното писмо било „поредният фалшив документ на Калина Илиева“ с подадена към Светослав Симеонов сламка, че подписът му бил фалшифициран. Поемайки я, самият Симеонов затъна в собствените си противоречиви обяснения пред медиите, като ту обяснява, че е написал писмото под натиска на Илиева, ту отрича въобще да го е писал.

  Поведението му обаче си има естествено обяснение, като се има предвид, че понеже „не става за началник, но е добър експерт“, както каза патронът му Найденов, спешно беше пратен като земеделско аташе в Брюксел. По същия изпитан метод навремето Тодор Живков изпращаше за посланици стъпилите накриво от „правата линия“ свои приближени. Схемата работи отлично и днес – Симеонов ще изпадне в тотална амнезия по отношение на миналото си във фонд „Земеделие“.

  А там, откакто ГЕРБ е на власт, беше намерен лесен и ефикасен начин за решаването на проблемите с изразходването на европейски средства –

  грешките и злоупотребите безнаказано да се покриват

  от бюджета.

  Преди да бъде официално наложен този управленски курс, публично се разигра абсурден по същността си спор между министъра по еврофондовете Томислав Дончев и финансовия Симеон Дянков. Дончев предложи амнистия на 20 млн. лв. по общински проекти, защото общините били подведени от служители от фонд „Земеделие“. За отговорността на тези служители, разбира се, не беше спомената и дума, защото явно са амнистирани по презумпция. Дянков пък ритуално се окахъри от идеята – че щяла да даде лош знак за спазването на правилата.

  Накрая за всички провинили се местни и държавни чиновници дойде хепиендът – с правителственото решение от бюджета да бъдат заделени до 70 млн. лв. в специален компенсационен фонд, който да покрива нарушенията по европроекти на общините.

  Както и да я погледнеш, философията на тази политика не допуска повече от една трактовка. И неотдавна читател на „Дневник“ я изрази кратко и ясно с коментара си: „А така – амнистирайте ги. А всеки,

  който си плаща данъците, трябва да бъде наказан най-строго

  Друг читател цитира по същия повод мисълта на Гьоте: „Тaм, където глупостта е образец, разумът е безумие.“ Уви, няма какво повече да се добави освен заключителното „Тук е така“. А Европарламентът нека си обсъжда доклада за усвояването и злоупотребите по САПАРД и да изразява колкото си иска „дълбока загриженост“ заради „съмненията за изключително висок процент на измамите“ в България, станали през 2009 г.

  Източник: http://www.dnevnik.bg/

• Four States Consider Legislation Barring Distressed Sales as Comparables

  Illinois and three other states – Maryland, Missouri and Nevada – are considering legislation that would prohibit or restrict the use of distressed sales as comparable sales as a part of a residential real estate appraisal.

  Industry professionals are concerned that the prevalence of distressed sales, and their subsequent use as comparables, is resulting in the appraised value of residential properties not matching the contract sales price, or in the case of new construction, the cost to build.

  “The notion that you are going to excuse foreclosures from the calculation of value means that as much as you would like it to be higher, the value you are assigning the house will be overstated,” says President and Chief Executive of the Nevada Bankers Association Bill Uffelman, according to USBanker. “It will be contributing to a new bubble.”

  The Illinois legislation, known as HB 0092 would prohibit appraisers for the next five years from using as a comparable sale “a residential property that was sold at a judicial sale at any time within 12 months.”

  The Nevada legislation would prohibit the use of foreclosures and short sales. The prohibitions contained in the Maryland legislation are somewhat broader and include any property that was sold under “duress or unusual circumstances, such as a foreclosure or short sale.”

  There is, however, conflicting language in the Maryland legislation that appears to allow for the use of distressed properties as comparables if the appraiser takes into account factors such as the motivation of the seller, the condition of the property and the property’s history or disposition before the sale. Appraisers in Maryland will oppose this legislation during a hearing March 29.

  If these bills were enacted into law, appraisers would be put in the difficult position of having to choose which law to violate. Appraisers are required to adhere to comply with the Uniform Standards of Professional Appraisal Practice in federally related transactions. The standard mandates that appraisers “must analyze such comparables sales as are available.” Further, the standard cannot be voided by a state or local government.

  Not following USPAP could subject the appraiser to having action taken against their license. Therefore, appraisers would have to make the decision to commit a USPAP violation – which in the case of federally related transactions would be a violation of state law – or to violate the law prohibiting the consideration of distressed sales as comparables.

  www.chicagoagentmagazine.com

• Алберт Айнщайн: Десет правила за живота

  Винаги мисля за това, че моя вътрешен и външен живот са основани на работата и мислите на другите хора, живи и умрели и че аз съм длъжен да се развивам, за да мога да дам на света толкова, колкото съм получил и продължавам да получавам и сега.

  Алберт Айнщайн

  Айнщайн е бил великолепен, гениален физик. Открил е много физически закони и е изпреварил много учени от своето време. Но хората го наричат гений не само заради достиженията в областта на физиката. Професор Айнщайн бил философ, който ясно разбирал законите на успеха и ги обяснявал така обикновено и добре, както своите уравнения. Това са 10 цитата от забележителния списък на неговите изказвания – десет златни урока, които може да използваме във всекидневния си живот.

  1. Човек, който никога не е грешил, никога не се е опитвал да направи нещо ново.

  Повечето хора не се опитват да направят нещо ново, поради страх от грешки. Но от тях не трябва да се страхуваме! Често човекът, претърпял поражение, научава за това, как да побеждава повече от този, при когото успеха идва изведнъж.

  2. Образованието – това е онова, което остава, след като човек забрави всичко, което е учил в училище.

  След 30 години Вие съвсем точно забравяте всичко, което се е налагало, да запомните в училище. Запомняте само онова, което сте научили сами.

  3. В своето въображение аз съм свободен да рисувам като художник. Въображението е по- важно от знанието. Знанието ограничава. Въображението обхваща целия свят.

  Когато си дадете сметка, колко далече е стигнало човечеството след пещерната ера, силата на въображението се усеща в пълен мащаб. Това, което имаме сега, е достигнато с помощта на въображението на нашите предци. Това, което ще бъде в бъдеще. Ще бъде построено с помощта на нашето въображение.

  4.Тайната на творчеството е в умението да скривате източника на своето вдъхновение.

  Уникалността на Вашето творчество често зависи от това, до колко добре умеете да криете своите източници. Може да Ви вдъхновяват други велики хора, но ако сте в положение, че Ви гледа целия свят, трябва да изглеждате уникални.

  5. Ценността на човека трябва да се определя по това, какво е способен да даде, а не по това, което е способен да получи. Старайте се да станете не успешен, а ценен човек.

  Ако погледнете световно известните хора, може да видите, че всеки от тях е дал нещо на този свят.Трябва да давате, за да имате възможност да взимате. Когато Вашата цел стане увеличаване на ценностите на света, Вие преминавате на следващото ново на живот.

  6.Има два начина да се живее: може да живеете така, сякаш няма чудеса, и може да живеете , като че ли в този свят всичко се явява чудо.

  Ако живеете, сякаш нищо на света не е чудо, то ще може да правите всичко, което поискате и пред Вас няма да има препятствия. Ако живеете така, сякаш щелия свят е чудо, ще можете да се наслаждавате и на най-малките прояви на красота в този свят. Ако живеете едновременно и по двата начина, то Вашия живот ще бъде щастлив и продуктивен.

  7. Когато изучавам себе си и начина си да мисля, аз стигам до извода, че дарбата за въображение и фантазия са значили за мен повече, отколкото всякакви способности за абстрактно мислене.

  Мечтите за всичко, което бихте могли да постигнете в живота – това е важен елемент на позитивния живот. Позволете на Вашето въображение свободно да блуждае и да създава свят, в който бихте искали да живеете.

  8. За да станете безупречен член на стадо овце, нужно е, на първо място да бъдете овца.

  Ако искате да станете успешен предприемач, трябва да започнете да се занимавате с бизнес още сега. Ако искате да започнете, но се страхувате от последствията, това до нищо няма да Ви доведе. Това е справедливо и в други области на живота: за да спечелите, най- напред трябва да играете.

  9.Трябва да изучите правилата на играта. А след това, трябва да започнете да играете по- добре от всички.

  Научете правилата и играйте по- добре от всички . Просто, както всичко гениално.

  10. Много е важно, да не преставате да задавате въпроси. Любопитството не случайно е дадено на човека.

  Умните хора винаги задават въпроси. Питайте себе си и другите хора, за да намерите решение. Това ще Ви позволи да узнавате новото и да анализирате собствения си ръст.

  Източник: lamqta.com

• ЗЛАТЕВ, БОРИСОВ, ЖИВКОВ. ТОЧКА НА ПРЕСИЧАНЕ – ПРАВЕЦ

  България все още се командва от Правец, дори днес след повече от 20 години на Преход. Също като по времето на Тодор Живков. Напомни ни го публично шефът на “ЛУКОЙЛ България”– Валентин ЗЛАТЕВ.

  Ако и вие си задавате този въпрос, част от отговорите се намират на страниците на книгата“ПРАВЕЦ. ХРОНИКИТЕ НА ЧАСТНИЯ ГРАД”, която вече е на пазара.
  

  

  В нея ще прочетете:

  Как емблематичният Правец – градът на Тодор Живков и първите български компютри се превърна в един от “частните градове” на България.

  Каква е причината медиите да се отнасят към темата за Правец и случващото се зад табелата с надписа на града като към покойник – или добро или … нищо.

  Как се живее в европейски “частен град”.

  Как изглежда едно от истинските лица на октопода.

  Как се става първокласен частен инвеститор с … държавни пари.

  Каква е формулата, по която Васил Златев, кмет на Правец по времето на Тодор Живков и баща на Валентин Златев, от осъден в първите години на демокрацията се изкачи до престижното пето място в топ 100 на най-богатите българи за 2010 г.

  И още за  технологията на властта и зависимостите.

  
  

  “ПРАВЕЦ. ХРОНИКИТЕ НА ЧАСТНИЯ ГРАД”, се издава от  Сдружение за насърчаване на гражданската активност.

  Източник: http://chara.blog.bg

  
  
• Балада за български герои (видео)

  45-минутен документален авторски филм на Илия Троянов показва България, каквато германският зрител не е и сънувал. Става дума за уникален, заснет в България през 2007 г. съвместен проект с националния канал ZDF, който също показа филма. Рядко германският зрител е бил разтърсван така немилостиво от сблъсъка с чудовищната комунистическа действителност в една страна на Източна Европа.
  Също така рядко от екрана са се чували толкова директни и неподправени описания на абсурдната днешна действителност в страна, от неотдавна членка на Европейския съюз.

  
  .

• Българската православна църква канонизира светци за пръв път от почти половин век

  Канонизацията е правов акт на църковната власт, чрез която след смъртта си, заслужил член на църквата се въвежда в сонма на светиите
  В катедралния храм „Св. Александър Невски“ патриарх Максим и митрополитите на Българската православна църква ще извършат първата от 47 години насам канонизация на нови светци, избитите по време на Априлското въстание в Батак и мъчениците от новоселския манастир „Св. Троица“ в Априлци.
  В най-ново време канонизация е имало през 1962, на Паисий Хилендарски, и две години по-късно на Софроний Врачански, съобщава БНР. Последният българин, обявен за светец от католическата църква, е монсеньор Евгени Босилков, признат за блажен от папа Йона Павел Втори през 1998 година.
  Литургията се отслужва от Негово светейшество партиарх Максим в съслужение с епархистките митрополити. Церемонията започна снощи с панихида, последвана от нощно бдение.
  Канонизацията е правов акт на църковната власт, чрез която след смъртта си, заслужил член на църквата се въвежда в сонма на светиите. Определя се ден за неговата прослава и честване, написвано със житие, съставя се и специална църковна служба, а образът му се изписва на икона.
  На церемонията в катедралния храм „Св. Александър Невски“ в София ще присъстват официални лица и жители на Априлци, Троян и Ловеч.

  Източник: www.factor-news.neт

  ВЪЗПОМЕНАНИЯ ЗА БАТАК
  Иван Вазов
  (разказ от едно дете)

  От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
  Хе, там зад горите… много е далече,
  нямам татко, майка: ази съм сирак,
  и треперя малко, зима дойде вече.
  Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
  помня го клането и страшното време.
  Бяхме девет братя, а останах сам.
  Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

  Като ги изклаха, чичо, аз видях…
  С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника;
  а пък ази плачех, па ме беше страх.
  Само бачо Пеню с голям глас извика…
  И издъхна бачо… А един хайдук
  баба ми закла я под вехтата стряха
  и кръвта потече из наший капчук…
  А ази бях малък и мен не заклаха.

  Татко ми излезе из къщи тогаз
  с брадвата в ръцете и нещо продума…
  Но те бяха много: пушнаха завчас
  и той падна възнак, уби го куршума.
  А мама изскочи, откъде; не знам,
  и над татка фана да вика, да плаче…
  Но нея скълцаха с един нож голям,
  затова съм, чичо, аз сега сираче.

  А бе много страшно там да бъдеш ти.
  Не знам що не щяха и мен да заколат:
  но плевнята пламна и взе да пращи,
  и страшно мучеха кравата и волът.
  Тогава побягнах плачешком навън.
  Но после, когато страшното замина –
  казаха, че в оня големи огън
  изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

  И черквата наша, чичо, изгоря,
  и школото пламна, и девойки двесте
  станаха на въглен – някой ги запря…
  Та и много още дяца и невести
  А кака и леля, и други жени
  мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
  Още слушам, чичо, как пискат они!
  и детенца много на маждрак набиха.

  Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
  Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
  Той пари с котела сбираше за тях;
  но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
  И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
  аз треперех само, но не плачех веки.
  Мен и други дяца отведоха с тях
  и гъжви съдрани увиха на всеки.

  Във помашко село, не знам кое бе,
  мене ме запряха нейде под земята.
  Аз из дупка гледах синьото небе
  и всеки ден плачех за мама, за тата.
  По-добре умирвах, но не ставах турка!
  Като ни пуснаха, пак в Батак живях…
  Подир две години посрещнахме Гурка!

  Тогаз лошо време и за тях наста:
  клахме ги и ние, както те ни клаха;
  но нашето село, чичо, запустя,
  и татко, и мама веки не станаха.
  Ти, чичо, не си чул заради Батак?
  А аз съм оттамо… много е далече…
  Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
  и треперя малко: зима дойде вече.

  Пловдив, 1881

• Набирането на членове за Политическа партия „Четвърти километър” продължава!

  Уважаеми читатели,

  Понеже гледам, че в тоя сайт „Еврочикаго“ са надошли нови хора, та да обясня с две думи за какво става на въпрос.

  Лани д-р Филипов почна да създава Политическа партия „Четвърти километър” (ППЧК). Но тогава народът още не беше втасал, викаше „Ура” и „Да живее!” на Бойко. А и ние не бяхме убеден, че сме кадърен да управляваме държава. Но след Бойко Борисов, вече е много лесно да се управлява държава. Освен това, на няколко пъти получаваме и нишан от Горе! Ама съвсем недвусмислен нишан, не някакви неясни сънища…

  Затова ви приканвам да отидете на адреса, посечен накрая и да попълните анкетата за членство. Ако вече сте я попълвали, пак я попълнете, не пречи. Когато става дума за преброяване на профсъюзи, партии и т.н., е допустимо хората да се записват по няколко пъти. Данните от анкетата ще бъдат обобщени от нашия колега от СУ доц. Калоян Харалампиев и на тази база ще се вземе решение кога да атакуваме властта. Истината ви казвам, сега е моментът, обречени сме на успех! На 41% от избирателите им се блювало от досегашните партии. Можете смело да прибавите и поне половината пенсии, които са големи фенове на д-р Филипов. Като им напише д-р Филипов „Ало, пенсиите!” и те примират.

  Ще има известен проблем с парите. Щото нали ви бях писал, че съм спечелил 500 хил. лири от една английска лотария? Е, не съм спечелил. И всичките лотарии, дето ми писаха, че съм ги спечелил, не съм ги спечелил. Но нищо, ще ползваме опита на ГЕРБ – първо властта и после парите сами ще си дойдат. Такива канали са изработени, че само да ги докопаме, финансова грижа няма да имаме в близката декада…

  Лошото е, че някъде загубих програмата на партията, но основните работи ги помня: Безплатно образование и здравеопазване, пенсии 2000 лв., средна работна заплата 4000 лв. Детски надбавки: за първо дете 500 лв., за второ 1000, от трето нагоре – к.., пардон, нула. Пълна национализация. Пределни цени (хляб 26 ст., бензин 78 ст., ракия 2.15 лв. и т.н.), Закон за изтребване на разбойниците, Закон за Народния съд, Закон за защита на държавата, Закон за излизане от ЕС и НАТО, Закон за националния отбор по футбол…

  Пак ви казвам, трябва да побързаме. Едно, че ми обадиха, че ченгетата били готови да ни представят новата партия-спасителка и друго, отделни граждани вече не издържат и предприемат солови действия – като случаят в Сливен.

  С уважение:

  Ваш лидер в претенция: Тони Филипов, д-р

  За регистрация в Политическа партия „Четвърти километър” – ЛИНК

  Източник: http://www.reduta.bg

• Четвърта неделя на Великия пост – св. преподобни Йоан Лествичник

  Четвърта неделя на Великия пост – св. преподобни Йоан Лествичник

  Светата Църква употребява много и различни средства, за да поддържа бодро нашето разположение в трудовете на богоугаждането и усърдието за спасението на душата, особено в тези дни на покаяние и пост. Миналата неделя тя ни предложи да честваме и да се поклоним на светия Кръст Господен, за да ни каже: не се страхувайте от кръста на самоотвержението и саморазпъването. Сега тя предлага на нашето внимание „Лествицата“ (стълбата), която възлиза до небето, дава ни и пример в лицето на нейния автор св. Йоан Лествичник.

  В днешно време манастирският живот е достъпен за малцина. Духовният живот на християнина сега трябва да протича в условията на живота в света. Те трябва да създават невидими, „духовни“ манастири от своя живот, най-вече чрез молитвен подвиг. Сега малцина могат да живеят зад каменните манастирски стени, отделящи този суетен свят от християнския, Божия.

  Да издигнем стените на тези невидими за човешкото око манастири чрез молитва, борба със страстите, чист живот, отричане от своята зла воля, подвизи и работа за Господа, като се уповаваме на Божията благодатна помощ. Да не осъждаме, да не лъжем, да угасим враждата в сърцата си, да бъдем милостиви и чисти по сърце ­ и вътрешният ни живот ще стане за нас манастир. Да градим тези невидими манастири, духовни манастири. Да се скрием в тях от суетата на света. Великият пост е благоприятно време за това.

  Из Лествицата

  „Нека се постараем да се научим да познаваме Божиите истини най-вече с пот, а не с просто слово; защото не думи, а дела трябва да покажем при излизането си от този живот“ (Лествица, стъпало 26:31).

  

  „Свещеното Писание и боговдъхновените книги на Църквата е необходимо да се четат с благоговение, постене и молитва, и особено да прилагаме на дело тези неща които четем. Само така ще се предпазим от „лъжлив и лицемерен подвиг“ (Стъпало 2:6).

  „Ако искаме да постигнем добродетелта смиреномъдрие, нека не преставаме да изпитваме сами себе си; и ако в душата си мислим, че всеки от нашите ближни е по-добър от нас, то Божията милост не е далеч от нас“ (Стъпало 25:31).

  „Духовният огън, който идва в сърцето, възкресява молитвата: при възкресението и възнасянето й на небето става слизането на небесния огън в горницата на душата.“

  „Истинският пастир има любов. От любов се разпна Архипастирът“.

  „Вярвай без смут на поелите в Господа грижата за нас“.

  „Неопитен ученик се хвали с учителя си, търсейки предимство сред хората., причинявайки си безчестие.“

  „Когато оплакваш греховете си, никога не слушай онова псе, което ти внушава, че Бог е човеколюбив, защото то прави това с намерението да те откъсне от плача и от безстрашния страх. Мисълта за милосърдието Божие приемай само тогава, когато видиш, че се свличаш в бездната на отчаянието“.

  На този ден Православната църква чества свети преподобни Никита Изповедник

  Никита се родил в Витиния, в добро и благочестиво семейство. Скоро родителите му се поминали и сам трябвал да избере пътя в живота си. Отишъл в Мидийския манастир, където игуменът Никифор го подстригал за монах. След смъртта на игумена, Никита заел неговото място.

  След шест години жестоки страдания, преподобния Никита се върнал в Цариград, където скоро умрял. Благочестивите християни го изпратили с големи почести. Тленните му останки погребали в неговия манастир.

  Днес църквата почита паметта и на свещеномъченик Никита Серски.

  Не било писано на мидийските монасите да живеят в мир. Иконоборците подновили гоненията срещу християните. А православните водачи изпращали на заточение. Сред тях бил и преподобни Никита. Много дни на мъчения прекарал старият и болен игумен. Сам императорът поискал да го върнат в столицата, но не за да го помилва. Хвърлил го в тъмница, правил му примамливи предложения и го подложил на нечовешки изпитания. Нищо не могло да отвърне светия човек от вярата му в Бог.

  След време император Теодор помилвал християните. Монасите се върнали в манастирите си, но Никита не бил сред тях. Заминал за Цагриград, за да проповядва учението Христово. Мисията му била прекъсната по заповед на Лъв Арменяк, който го изпратил на заточение на остров Гликерия.

  Никита се родил в Витиния, в добро и благочестиво семейство. Скоро родителите му се поминали и сам трябвал да избере пътя в живота си. Отишъл в Мидийския манастир, където игуменът Никифор го подстригал за монах. След смъртта на игумена, Никита заел неговото място.

  След шест години жестоки страдания, преподобния Никита се върнал в Цариград, където скоро умрял. Благочестивите християни го изпратили с големи почести. Тленните му останки погребали в неговия манастир.

  Днес църквата почита паметта и на свещеномъченик Никита Серски.

  Не било писано на мидийските монасите да живеят в мир. Иконоборците подновили гоненията срещу християните. А православните водачи изпращали на заточение. Сред тях бил и преподобни Никита. Много дни на мъчения прекарал старият и болен игумен. Сам императорът поискал да го върнат в столицата, но не за да го помилва. Хвърлил го в тъмница, правил му примамливи предложения и го подложил на нечовешки изпитания. Нищо не могло да отвърне светия човек от вярата му в Бог.

  След време император Теодор помилвал християните. Монасите се върнали в манастирите си, но Никита не бил сред тях. Заминал за Цагриград, за да проповядва учението Христово. Мисията му била прекъсната по заповед на Лъв Арменяк, който го изпратил на заточение на остров Гликерия.
• Чопър

  Неделният ден е подходящо време да ви представим новия разказ „Чопър“ на нашия приятел Сашко Александров (Алекс Болдин).

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  „Замърсеното тяло поддържа духа неспокоен” –
  – лозунг в обществена баня от 1969 г.

  Дремя некачествено пред градската баничарница. Мъгливо и влажно е. До мен са още трима мои събратя, естествено от моя пол. И тримата са с отхапани уши, по-точно е да се каже с белязани уши, защото всеки минал през общинския ветеринар е с ухо отрязано на триъгълник в горната си част и с една отчайваща липса на мъжественост, която в първия момент притеснява, но с която постепенно се свиква.
  Абе, какво да ви кажа, животът е суров за нашия кучешки род. Човешките същества са взели мерки нашата популация да намалее по един брутален и куче-ненавистен начин.
  Гладен съм, много гладен и жаден. Муцуната ми е заровена във влажната рижа козина, носът ми е почти сух, признак на телесно неразположение.
  Близвам с език едната от лапите си. Боли! Измръзнала е през отминалата зима. Ледът и калта са възпалили меката възглавничка, а между ноктите е започнало да гнои, но какво да се прави? Да се иде на ветеринар!? Това са пълни глупости! Помияр като мен не ходи на ветеринар, освен ако не е домашно куче и ако стопанинът не благоволи да го стори.
  Така че ближа си болната лапа и задавено скимтя от болка.
  Имам си и една покровителка. Тя живее в кооперацията където е градската баничарница. Тя ми хвърля чат пат по някой комат сух хляб и ме гледа как го ръфам с настървение. Днес обаче я няма и от моето втренчено гледане към терасата няма файда.
  Някаква млада госпожа слиза от малката си синя кола, поглежда ме и състрадателно казва:
  – Пак ли те лъже оная, ма мамо…? Не гледай нагоре, тая мръсница няма да те нахрани, ето вземи: – И ми хвърля парче от нещо извънредно вкусно което идентифицирам като най-божествената храна на света. Тя го нарича “салам”. Може и така да се казва, може, но илюзията е кратковременна, а вкусотията стига колкото за един зъб, за едно сладостно преглъщане и свършва. А после…? После животът продължава в същото русло-глад, глад и пак глад.
  Сега лежа пред градската баничарница, поемам с опиянение аромата на прясно печещите се банички и мечтая за рая. Ако не знаете ще ви го кажа, че един кучешки рай е пълен със всякакви вкусни неща. Най-напред това са броениците от суджуци които всеки ден наблюдавам на терасата на моята покровителка. После, да не объркам нещата, идва ред на малката сергийка пред входа на железопътната гара. Там се пекат едни малки парченца от месо които ме карат да вия от мъка. Накрая е това заведение с банички, ароматът на които усещам от почти километър разстояние.
  Тук е постоянното ми местопребиваване. Щом се опекат вкусните банички и почва да се точи навалица от народ.
  Всеки купува, мляска, преглъща, а с него в синхрон преглъщам и аз. Има и едно доста голямо кошче за смет, досами входната врата, в което освен мазните хартийки някои хвърлят и парчета от банички. Това всъщност е и моя щастлив миг, защото гладната ми муцуна, неизменно се насочва към него, рови щателно и накрая изважда желаното късче.
  Нахалниците около мен решително биват нахапани от същата тая моя гладна муцуна и по тоя начин се осъществява равновесието в природата – някои се наяждат, а други – не.
  Единственото неприятно нещо в минутите след блаженото хапване е когато почнат да ме хапят ония нищожни малки същества набити в козината ми. Ужасни са, повярвайте ми! Лявото ми ухо, не онова белязаното а другото, е разкървавено от чесане. Тая мъгла която сега пълзи навсякъде, сякаш им действа като енергиен стимулант. Те впиват смукала в мен, бодат, смучат, късат и извършват всякакви възможни издевателства над бедното ми тяло.
  Бръскам за да ги отърся от себе си, но те напук, още повече освирепяват сякаш дявола ги дирижира. Ужас!
  В тоя момент обаче съм така изнемощял, че нямам възможност да сторя и най-малкото движение. Нека хапят! Мамка им! Около мен е някаква вакханалия, защото и моите събратя също са нападнати от тях. Скимтят, чешат се, от време навреме излайват от отчаяние, но на кой ли му пука за нас?
  Сега, в тоя момент, когато баничките все още не са опечени и навалицата от хора не е започнала да приижда, искам да ви разкажа накратко моята история на куче помияр.
  Казвам се Чопър, по точно Чоупър защото както се изрази оня мой млад кръщелник съм приличал на едноименния английски герой от не знам кой си телевизионен сериал.
  Роди ме Дейзи, моята сладка майчица от чистокръвна улична порода смесена с породата на селски пришълец. От цялото котило оцелях само аз, защото бях извънредно напорист и нахален. Изпохапвах де що биваше около мен, но докопвах хранителното късче месо или кокал, предложено според случая.
  Ма Дейзи нямаше нищо против моята лакомия, освен когато се настървявах на повехналите и цици. Тогава получавах малък, но запомнящ се урок от кърваво ухапване. Имаше какво да се учи от Ма Дейзи. Благият и поглед ме галеше и успокояваше едновременно. Колко е важно да получаваш такъв нежен майчински поглед от най-ранно детство. Чувстваш една силна закрила и доверие, което не може нищо да замени.
  Обаче в един страшен миг, Ма Дейзи изчезна. Скимтях и я търсех. Нямаше я. По-късно видях тялото и до контейнера с боклук. Беше я блъснало едно от онези ръмжащи и смрадливи животни които и до ден днешен не мога да понасям. Видях я и изтръпнах. Нямаше я вече моята Ма Дейзи. Побутнах я с нос-не мърдаше. Беше студена като камък. Тогава мъката в мен се отприщи и завих от отчаяние.
  Надали можете да си представите как се чувствах. Виех към нощните светила, а навсякъде около мен бе тъмно. Накрая някой отвори прозорец и хвърли по мен пиратка. Трясъкът и така ме стресна, че се вкамених. Побягнах надалече и повече не се върнах при това място.
  Един от най-ярките спомени от детството ми бе огромната шатра на гостуващия цирк.
  През един топъл юлски ден до слуха ми достигна гърлено звучене от едно бавно движещо се същество което обикаляше улиците на града. То кръстосваше насам-натам и огласяше с ехото си надлъж и шир всички крайни квартали.
  Моето любопитство, като на всяко малко куче, беше безмерно. Веднъж видял това странно животно, в душата ми нещо трепна и ме понесе след него като летен пролетен ветрец. Следвах го навсякъде.
  Привечер то спираше до оная огромна бяла шатра на върха на която се мъдреше голям син надпис “Цирк Глобус”. По-долу пък, с по-малки червени думи светеше друг надпис: “25 години народна власт – 25 години цирк”. Тези думи не ми бяха много ясни, но чух от един човек да казва, че били “голяма работа”. Голямата работа бил точно червения надпис и като голяма заслужавало да и се смеят всички. Той се смееше, с него се смееха и други хора докато не дойдоха някакви злобари облечени в зелено. Те надуха свирки, извадиха гумени прътове и започнаха да бият хората. После всичко затихна и циркът започна със силна фанфарна музика. Аз естествено се мушнах под шатрата, пропълзях напред и се озовах в краката на хората от първия ред.
  Беше извънредно интересно погледнато от всяка гледна точка, включително и от кучешка. Отпред на арената се премятаха някакви пъстро облечени хора нацапани с червена боя и с големи топчести носове. Тичаха някакви дребни дълго опашати кончета, въртяха се огромни животни с големи носове.
  В един момент цяла банда от мои събратя изскокна отнякъде и шеметно затича в кръг.
  Не издържах. Скокнах от мястото където лежах и затичах заедно с тях. Естествено че ме забелязаха. Всички се спуснаха да ме гонят. Хората свиреха и се смееха отвсякъде. Дребните ми братовчеди бяха по-бързи от мен, настигнаха ме и като се започна една вакханалия… Те хапят, аз хапя и т.н. докато някой ме сграбчи и понесе извън шатрата.
  Кротувах в ръцете му, защото не знаех накъде ще се обърнат нещата. Ами ако се обърнат на бой? Така че кротувах. От време на време изскимтявах, ама тихичко, за да не дразня оня на който бях в ръцете.
  След като ме изнесе от шатрата спря, завърза ме с конопена връв и чак тогава ме пусна. Чаках с трепет новите прищевки на съдбата. Отнякъде се появи малко момче, погали ме, почеса ме зад ушите и проточи:
  – Чоопъър! Чоупър!… Така ще се казваш и ще станеш велик цирков артист. Я да видим колко високо можеш да скачаш?… Каза, шляпна ме с една тънка пръчица и аз за моя най-голяма изненада подскокнах. После още веднъж и още веднъж…
  – Има заложби! – отсече големия човек който ме носеше. – Ще стане!
  Така се продължи цяла седмица. Накрая ми писна и взех да клинча. Обаче пръчката бе сменена с по-дебела и като заигра, я по лапите я по гърба… игра дотогава докато започнах отново да подскачам.
  Бре-е-е-й! Тегло! След известно време на обучение ме изкараха и на арената. Тичах с другите събратя, подскачах, премятах се, ходех на задни лапи, а публиката пляскаше от възторг. Възторгът обаче не бе взаимен. Моя милост изпитваше една странна досада и тъга. Всичко вървеше насила и под чужда воля. Личната ми воля увехна и посърна като настроението на стар пес на който не стига трудов стаж за пенсия.
  Искаше ми се да се разхождам на воля, да гледам слънцето и белите облачета, да усещам ветреца в козината и да слушам как жужат пчелички и пеят птички.
  Накрая успях да избягам от омразния ми цирк. Беше през една ясна звездна нощ. Дресьорът имаше рожден ден. Беше поканил цялата акробатична трупа. Пиеха и пееха, вдигаха наздравици и си пожелаваха светло бъдеще. Малкият му син пък се бе увлякъл в нощен риболов. То в нашата градска речица какво ли можеш да хванеш? Дори и жаби няма, но той обикаляше вирчетата, святкаше с малко фенерче и замяташе детския си прът с надеждата, че ще хване акула. Хвърляше въдицата къде със стръв, къде без стръв колкото да върви процедурата.
  Наблюдението и дисциплината бяха отслабени. Настана времето на слободията и волните изпълнения. Моя милост тутакси се възползва от ситуацията.
  Та в тая нощ опитах стария цирков номер с лапата и резето. Отворих безпроблемно вратата на кучкарника. А после… хукнах та се не видях. Моят пример бе последван от другите събратя. Поради стартовата преднина обаче, никой не можеше да ме стигне.
  Да ви разправям какво стана по-нататък е безинтересно. Бих се спрял само на краткия флирт с Муцка, кварталната кучка която упражняваше постоянен и ревнив контрол върху кварталната, мъжка, кучешка популация.
  Тъжно и безинтересно!… Такъв е нашият бездомен кучешки живот, живота на помияри притиснати от всякакъв вид финансови, хранителни, сексуални и какви ли не други кризи.
  Благословена е тая наша градска баничарница… Колко ли мои събратя е спасявала от гладна смърт?! Излишно е да споменавам, че ако трябва да и се дава някаква награда, тя трябва да бъде от името на всички бездомни като мен кучета, дори знаете ли? До входната и врата би трябвало да има сложена мраморна плоча със златен надпис – “Ти си нашата мила живото спасителка. На теб дължим и радост и щастие и хубаво кучешко настроение…” – от твоите почитатели, Чопър, Лъки, Очко, Цезар и Чарли.
  Сега, когато мъглата пълзи и се стели навсякъде, когато прониква и в най-топлите кътчета на мръсната ми козина, лежа отпаднал с полуизсъхнал нос и чакам да се опекат баничките. След малко хората ще заприйждат. Някои вече сити, ще хвърлят в коша вкусните мазни остатъци.
  Ние само това чакаме. Ще се юрнем вкупом. С бутане и хапане ще ги поемем с прегладнели муцуни и ще побегнем надолу към старата железопътна гара.
  А когато ги изядем, някъде, в някое скрито кътче на спокойствие, ще се върнем отново при нашата спасителка, ароматната баничарница. Ще се излегнем и ще запоскаме отново с ожесточение мократа си мръсна козина. Все пак сме помияри, нямаме навика да се къпем, а онези гадни хапещи същества само чакат миг на отпускане за да ни нападнат. Започват да ни хапят докато ни докарат до отчаяние. Такава е нещастната ни кучешка съдба.
  Има обаче една ползата от тях. Хапането ни държи неспокойни, което е гаранция, че у нас все още тлее въгленчето на живота. Ако бях някой кучешки мъдрец, щях да напиша с големи червени букви следния лозунг: “Замърсеното тяло и бълхите поддържат духа жив и неспокоен.” Щях да го напиша, макар и да нямам нужната грамотност. Щях да го окача на видно място за да го четат всички, защото погледнато отвсякъде, това си е чистата и гола истина.

  Алекс Болдин

  1.04.2011 г., Враца
  http://razkazi.net

• <<
• 1
...
• 331
• 332
• 333
• 334
• 335
• 336
• 337
• 338
• 339
• 340
• 341
...
• 416
• >>