Всички авторски страници

Авторски

• Незначителна радиация от Япония ще премине над България

  В събота 26 март, късно следобед, се очаква над България да започнат да преминават въздушни маси, съдържащи незначително мънички радиоактивни молекули от „Фукушима-1“ , които не може да навредят на здравето

  Прогнозата е при условие, че вятърът не промени посоката и скоростта си от последните няколко дни. Количество въобще не може да навреди на здравето ни, успокояват от Националния център по радиобиология и радиационна защита.

  Експертите очакват толкова незначително количество радионуклеиди, че те дори няма да бъдат забелязани от измервателните уреди.

  До България не е достигал и няма опасност да дойде облак с радиоактивни частици от Япония, увериха пък от Агенцията за ядрено регулиране, цитирана от БНТ. От там уточниха, че подобни слухове са несериозни, защото няма случай на облак, който да измине цели 11 хил.км. и да не се разсее напълно.

  От ядрения регулатор уточниха, че радиационният фон в страната остава в пъти под максималните норми.

  След среща с японския посланик в София Макото Ито директорът на Българската агенцията по безопасност на храните Йордан Войнов пък успокои, че японски храни у нас като риба и марули не се внасят от години.

  Радиацията, която се излъчва от японската АЕЦ „Фукушима-1“, може да обиколи света до две-три седмици, съобщи по-рано днес Подготвителната комисия на договора за пълна забрана на опитите с ядрено оръжие.

  Само една седмица след катастрофалното земетресение беше засечено повишено ниво на радиация в Калифорния, на западното крайбрежие на САЩ.

  В Исландия пък във вторник беше констатирано наличие на радиоактивни частици.

  Според източници от комисията, цитирани от агенция Киодо, в близките дни радиоактивното заразяване от „Фукушима-1“ ще достигне до европейските страни, а до две-три седмици ще обхване целия свят, макар че това няма да е свързано с опасност за здравето на хората.

  Източник: Днес.бг

• За „влъхвите“, „синедриона” и плодовете на Антихриста

   

  След медийни и други изяви, в които духовници от Българската православна църква се опитаха да ни предпазят от Антихриста, се запитах – макар бидейки само един мирянин, влязъл в храма още като дете – за отзвука, за ефекта от тези инициативи. Запитах се дали нашата Православна църква (след като преживя разколи, битки по свещоливници, убийства на свещеници включително и пр.; и след като събра достатъчно енергия да заяви по-видимо обществено присъствие) би могла да убеди съмняващите се, не дотам просветените, не особено въцърковените да й вярват достатъчно. И ако априори не може да се каже, че тя има достатъчно собствен духовен авторитет – колкото и некрасиво и тъжно е да каже това – то дали може да се очаква, че ефектът от последните й инициативи ще бъде такъв, какъвто би искала да е? Или напротив, ще е обратен на търсения.

  Представители на нашата църква отвориха дебат за носителите на злото и назоваха, така да се каже, вещиците. Но никой свещеник или, още по-малко, владика на тази църква не е отворил и едва ли скоро ще отвори открит дебат за търговците в храма например, за лицемерието и комерсията, които се срещат за съжаление в немалко православни черкви и манастири. Никакъв публичен разговор няма за продаващата се в православни черкви светена вода например. Или примерно за ценоразписа на Св. Синод за требите. (Според който, когато кръщавате детето си, плащате 8 лв. за купел. Купелът, ако някой не знае, си е един и същ; когато се потопи едно детенце вътре, едва ли амортизационните отчисления, така да се каже, струват 8 лв. И това е само един от примерите, има и доста други.)

  В тази църква не се случи и православните ни духовници, на които по време на бившия режим не са достигнали силите да не сътрудничат на бившите тайни служби (да не злепоставят своите братя в Христа – и така да порастват включително в йерархията), да изразят някакво публично извинение или съжаление. 20 години след края на тоталитарния режим – с изключение само на митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, владика на задгранични епархии (недолюбван може би от колегите си точно заради откритостта си) – никой друг наш владика или свещеник не каза или написа нищо от рода на: „Прощавай, български народе”. (Или примерно: „Простете, братя и сестри, трудно беше, такова беше времето, нямах сили за друг избор”.)

  Някои от митрополитите, най-висшите владици на БПЦ, се показваха нерядко по „първите места по пазарите”, научиха се на PR като политиците и много държат на висшепочитанието към себе си, но дали си спомнят достатъчно онези думи на Христос, че: „Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.”  [Марк, 10:44].  Дали си спомнят владиците, че след като сам небесният Владика никога не се е големял, нито е имал титла или сан, или пост някакъв в каквото и да било институционална йерархия, и те самите не бива да се свенят да се грижат повече за свещениците и миряните от своите епархии. (Да не се изкушават лесно от външното началничество, а от вътрешното).

  Защо все пак не първо с плевелите в собствена нива започна да се бори БПЦ? Или примерно с това да престане да стои далече от всички онези трудности и проблеми, които има този народ, това общество в последните години. (И не защото разбира се ролята на църквата е да бъде някаква социална институция, а защото едва ли може да се каже, че думите Христови: „Гладен бях и Ме нахранихте, жаден бях и Ме напоихте, странник бях и ме прибрахте, гол бях и Ме облякохте, болен бях и Ме посетихте…”  [Матей, 25:35-36]  не се отнасят за отците, духовниците, свещениците; че се отнасят само за миряните.)

  И защо ли, освен всичко друго, когато нашата църква, владиците на БПЦ подаряват библии, и този „помен” правят с „чужда пита”? (Например чрез някоя фондация, на която даряват пари протестанти примерно, която отпечатва православни библии в Китай примерно, и подарява тези библии на нашите православни владици включително. А това, което прави в случая нашият Св. Синод, е да качи на сайта си благодарствено писмо от дарителя на библиите, който благодари за това, че е дал, обещавайки, че още ще даде.*)

  Ако нашите владици и свещеници не разбират, че авторитет сред един много лъган, скептичен, недоверчив народ не може да се гради само върху сана (или, че невъцърковените, само номинални православни едва ли биха се приближили повече към Православието и едва биха се доверили на тази църква достатъчно, ако клирът не се опита да почисти първо собствения си двор), то би било жалко. Тази църква ще оцелее, дай Боже и въпреки всичко, и портите адови, както е писано, няма да й надделеят, но докато не отстрани фарисейския квас, плевелите в своята собствена нива – и когато е права и има достатъчно искрени намерения, може почти никой отвън да не я чуе.

  И така, докато наши православни духовници се стремят да ни предпазват от лъжепророците (които, ако става въпрос за Дънов и Ванга, не са някакви, така да се каже лесни за оборване цели – понеже нито сан са имали, нито някакви външни основания за авторитет в своето земно битие); докато някои от тях наричат в прав текст по телевизионни студиа католиците сектанти (демонстрирайки култура на общуване с давност от времето на Великата схизма); докато един иначе много симпатичен, искрен монах**, завършил Международни икономически отношения, прави докторантура в Богословския факултет, свързана с Петър Дънов (прочитайки доста неща от това, което се свързва с Дънов, в нерядко елементарен или извън контекст); или докато една външно много хрисима богословка*** играе роли на водещ и модератор в беседи, в които владиците (може би неслучайно) не присъстват – никой представител на БПЦ не организира никакви публични дебати за някои не особено симпатични (да не кажа антихристови) практики в самата църква. Практики, от чието преодоляване би зависело всъщност много повече въцърковяването, привличането към Православието на всички онези номинално наричащи се православни, които влизат само по големи празници в черквите. И като влязат, често не знаят какво да правят там.

  Хубаво е разбира се, че макар и години след освещаването на храма в Рупите, се заговори на по-висок глас за „иконите” и стенописите на Светлин Русев, които са всичко друго, само не и православни икони и стенописи. Хубаво е, също така, и желанието да се предпазят хората от твърде многото врачки, баячки, гадателки и пр., към които доста хора се обръщат в мъката си. Хубаво е въобще това желание да се запази чистота на вярата, да се просвещават миряните и пр. Не е хубаво обаче, когато – ако освен духовник си и изследовател, и изследваш определени учения или личности – да не правиш разлики между понятия като окултно (скрито) знание и черна магия примерно; или между пророкуване и викане на духове. (Ако обикновеният християнин не прави такива, пишещият книги докторант трябва да може да ги прави.)  Или ако не си даваш сметка за понякога твърде значимите разлики между символичен и буквален контекст. Или ако си способен да четеш, сравняваш, анализираш в един-единствен контекст; просто, лесно и ясно…

  Ако се разглеждат нещата в изкушаващо лесен, един-единствен или само буквален контекст, то тогава каквои биха казали атеистите примерно за историята за Адам и Ева? Че християните вярват в някаква митична история, в една приказка? Смята ли някой впрочем, че злото не е достатъчно интелигентно, че да не може да си играе с всякакви смисли, контексти, нюанси, несъвършенства на човешкия разум така, както си е поиграло с разума и светоусещането на еврейските първосвещеници във времето, когато идва обещания Месия? Или в средните векове – с разума и светоусещането на някои католически свещеници? Може би все пак само Висшият, Божият разум, който единствен знае всичко; и който, що се отнася до пророците и лъжепророците ни е оставил „маркер”, че: „По плодовете им ще ги познаете”  [Матей, 7:16];  който е оставил и послания като: „Имам и други овци, които не са от тая кошара”  [Йоан, 10:16]  – може би само Той знае защо на този свят има не само различни култури и различни езици, но и различни пътища към Него. Във всеки случай ако самият Творец на всичко видимо и невидимо четеше, така да се каже, всичко в един-единствен контекст, какво биха правили влъхвите пред яслите на Спасителя? Тези източни звездобройци – и магьосници, в крайна сметка, ако ги прочетем буквално – дето, за разлика от еврейските първосвещеници, Го припознават за такъв, изминават много път, за да Му се поклонят, и не Го предават на светски управници. Впрочем, ако спомним пак за Антихриста – това, което не бива да се забравя за него е, че за разлика от благовестения според църковния календар на днешния ден Спасител, той ще поиска да завладее не само душите, но и цялата земна власт.

   

  Мариана Христова

  http://stranitzi-stannitzi.blogspot.com/

   

  ————————– 

  *  Дарителят в случая е проф. Дечко Свиленов, председател на фондация „Приятели на България“

  **  Йеромонах Висарион, автор на книгата „Петър Дънов и Ванга – пророци и предтечи на Антихриста“

  ***  Десислава Панайотова, директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации „Св. Св. Кирил и Методий“ към столичния храм „Св. Св. Кирил и Методий“

• 25 МАРТ – Благовещение (Благовец)

  Именници на този ден са Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Боян, Евангелина, Bангел. Честито!

  Преданието разказва как в една ранна сутрин, а това била сутринта на 25 март, девойката Мария кротко седяла и четяла Светото писание. И когато прочела пасажа „Девица ще зачене и ще роди син„, се замислила развълнувано за това, коя ли ще е тя. И в този момент долетял Гавраил, божият ангел вестител, и известил, че не друг, а тя е избраницата: „Ангелът влезе при нея и рече: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“  Казвал є тихомълком гласът, като откликвал на мислите й: „Не бой се, Марийо, понеже ти намери благодат у Бога. И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида. И ще царува над дома Яковов довеки, и царството Му не ще има край.“ Ала как би могло да стане това, когато Мария не познавала мъж. Отговорът дошъл незабавно: „Дух Светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.“ (Евангелие от Лука) . Така и станало, а празникът Благовещение се празнува точно девет месеца преди Рождество.

  МОЛИТВА ЗА БЛАГОВЕЩЕНИЕ

  Днес е началото на нашето спасение и откриване на вечната тайна. Синът Божи става син на девица и Гавраил благодат благовести. Затова и ние с него да извикаме на Богородица: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе.“

  НАРОДНА МИТОЛОГИЯ

  Благовец съвпада по дата с християнския празник Благовещение – 25 март. Празникът е толкова почитан в традиционната българска култура, че се казва: на този ден “дори птичките не вият гнезда” – т.е. не работят, а празнуват. Птиците са основен символ на Благовец. Но не всички, а само щъркелът, лястовицата и кукувицата. За всяка от тях има поверие, че е произлязла от човек, преобразен с божествена намеса. Затова хората ги възприемат като знамение. Камбаните на църквата известяват благата вест за зачатието на младия Бог, а лястовицата носи благата вест, че зимата си е отишла. Ако закъснее, идват студени дни. На 25 март се размърдват мечките в гората и слизат до реката да се окъпят, а водата след тях става лековита. От призрачния си дом на края на света в човешкия свят прекрачват самодивите. Кукувиците, орисани да бъдат неми в по-голямата част от годината, почват да кукат от сутринта.

  

  Пожелания на Благовец

  Все берекет – злато и сребро,
  вино, жито є мъжки деца,
  всяка лоза – ведро вино,
  всяка жена – мъжко дете,
  всяка крава – ведро мляко,
  всяка овца – две агнета.

  Кой си има сладко либе,
  Нека либи, да налиби,
  А кой има добра коня,
  Нека яха, да се наяха!
  

  РИТУАЛИ

  На Благовец се яде риба, обредна благовешка пита и мед. Добре е човек да стане и да закуси рано, за да е добре през годината, да става рано и да си свършва работата.
  Всеки трябва да има парà в джоба – ако не златна, то поне сребърна. Ако те закука кукувица, трябва да си сит и с пълни джобове. Каквото правиш през този ден и както премине той, такава ще е цялата година – спокойна или притеснена, весела и празнична или навъсена и сърдита.
  Първото пролазване на змиите е лековито и болните ги чакат, оставят дрехите си да ги пролази змия и се надяват да оздравеят. В този ден змиите не хапят. Казват дори, че изваждат големи богатства от земята от радост, че се е затоплила. Затова мнозина ходят рано на Благовец по поля и планини – дано срещнат царицата на змиите да остави на халището пред себе си от безценните камъни, които носи под езика си. Трябва само човек да не се уплаши, да познае царицата с множеството змийчета след нея, да постеле халището и да се надява, че ще го дари с богатство.

  

  Извършва се ритуално пъдене на змии с викове и заклинания „Бягайте змии и гущери, днеска е Благовец!“, съпроводено с дрънчене и удряне на желязо, от което те се страхуват, палене на говежди тор по ъглите на двора.
  На Благовец жените чистят и подреждат къщата, премитат двора, изнасят изработените през зимата дрехи – да ги огледа слънцето и да види колко са работни. Слънцето винаги има награда за най-работните.
  Събраната смет се изгарят, за да изгорят всичко лошо.
  Момичетата месят за първи път пита с мед и я раздават на съседи и роднини.
  Рано сутринта из селището тръгват девойки и пеят специални благовешки песни.
  Благовец се смята за благ ден, в който дори и раните не болят. Затова на малките момичта им дупчат ушите точно на този ден.
  Бележат се животните, за да не ги боли.
  Празнува се като ден на майката. Оказва се особена състрадателност към сирачета, към бедни и нещастни. Възрастни жени учат момиченцата сирачета как да омесят питата за празника, предават им традицията.
  С появата на лястовицата се свалят мартеничките. Според легендата тя бърза да се завърне точно за Благовец и да започне подготовката за Великден.
  Жените копаят лехи и садят цветя.
  Присаждат се плодните дървета, „за да са благи“. Ако на Благовец се посадят тикви, също дини и краставици, те ще са много сладки.
  Мъжете отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед.
  Вечерта всички се събират в дома и очакват, че змията стопанин ще излезе от огнището и ще ги преброи. Когото не намери да преброи, нищо добро не го очаква през годината.
  Вярва се, че когато архангел Гавраил слязъл при Мария, небето се отворило. Затова много хора очакват да видят чудото отново в нощта преди Благовец и да си пожелаят богатство и късмет.
  Други чакат богатство от земята. В нощта срещу Благовец там, където има заровено имане, се появява син пламък или огънче просветва три пъти. Смята се, че това са духовете на умрелите собственици, които приживе са заровили имането на тайно място. Затова и иманярите през тази нощ са в особено напрежение.
  В този ден знахарите ловят змии, убиват ги и засаждат в главите им семена от босилек. Когато босилекът порасне, от малките му бледорозови цветове се прави магия за омайна любов.
  Против лоши очи на забрадка или на коланче се прави възел, който остава завързан през цялата година.

  ЗАБРАНИ

  В този ден жените не бива да шият, да плетат или да решат на път косите си. Направят ли го, ще срещат змии и гущери през лятото.  Не се спи до късно. Който чуе кукувицата в леглото, ще се разболее или ще изпусне късмета си.

  ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ

  Който види щъркел за пръв път на Благовец, ще е щастлив. Щъркелът обаче не бива да лежи. Най-добре е да бъде съзрян в полет.
  Ако момък или мома най-напред видят лястовица, завързват на три пъти празна кърпа и наричат: „Какъвто ще взема, такъв белег да ми сложиш.“ Кърпата оставят три дни на покрива, после я развързват и гадаят по това, което намерят вътре. Ако има парцалче – шивач ще е, ако има кал – дюлгерин, ако е хартийка – учен човек, книжовник.
  Момите поставят във ваза напъпили лалета. Ако до три дни разцъфнат, ще се омъжат до края на годината.
  Момичетата за женене могат да узнаят името на бъдещия си съпруг, като станат рано призори, излязат да хвърлят боклука и чакат, докато чуят първото мъжко име.

  МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

  Каквото е времето на Благовец, такова ще е през годината.
  Ако денят е ясен, слънчев и топъл, копринените буби ще са здрави и ще има добро плодородие. Ако е дъждовно и облачно, ще боледуват и реколтата ще е слаба.
  Ако на Благовец е студено, ще се родят много краставици.
  Ако времето е ясно, кошерите ще са добри и годината ще е плодородна.
  Ако времето е ветровито, ще бъде така и през цялата година.
  Южният вятър вещае добро плодородие, северният – лошо.
  На който връх рано на Благовец има мъгла, там през лятото ще бие град.

  ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

  Трапеза
  Печена или варена риба, шарена пита, лучник. Лучникът се прави от две кори тесто, като в средата се нареждат всякакви зеленчуци и, разбира се, голямо количество лук. Вари се супа от прясна коприва. Салатата е от лук, джоджен, магданоз. Казва се, че дойде ли Благовец, хората са се хванали вече за зелено.

  Змия
  Народът обича змията и в същото време се страхува от нея. Тя пази домашното огнище и земите. Тя е целителка и може да предпазва от болест и всякаква злина. Но змията е хитро, коварно, носещо смърт същест­во. Надарена е със свръхестествени качества и магическа сила. Господ я наказва все по корем да лази и по дупките да живее, защото е отворила портите на рая, за да влезе дяволът и да изкуши Адам и Ева. Змията е умно и мъдро животно. Знае езика на всички останали животни и може да научи и човека на тази дарба. Познава всички лековити треви и билки. От нея на магии и вълшебства се учат дори вещиците. Хората също могат да се научат на чудеса. Трябва само да намерят царицата или безценния камък, който държи под езика си всяка змия.
  Благовец е един от няколкото пролетни дни (Младенци, 9 март, и Йеремия, 1 май), в които човек може да се предпази от змии. Чесънът и леската също са средства за предпазване, затова е добре лятно време да са подръка там, където има опасност от змии. Леската е свещено дърво за змията. Сок от леска, както и листата є лекуват от ухапване. Добре е също да не се произнася името на змията, а да се нарича с табуираните Шаро, Анаста и пр.
  Който носи яйца на змия, не го лови куршум. „Ризата“ є също е лековита и се носи на пояса. Особена магия крие главата на змия, убита на Благовец, Йеремия или на Гергьовден. Ако в нея се посади босилек, той служи за различни лекове. Може да помогне и да се видят дяволът или други зли сили. По засят боб се гадае за броя на децата в семейството. Вярвало се е, че змийска глава се носи и против болестта гуша.

  Лястовица
  Лястовицата е символ на светлината. Тя носи вестта за настъпващата пролет. Донася и първата българска мартеница, изпратена от жената на хан Аспарух – Ахинора. Като небесен символ тя е във вражда със земните олицетворения. Казват, че заради хората мрази змията. Лястовиче гнездо в къщата носи щастие и не бива да се разваля. Лястовицата не бива да се убива и да се чупят яйцата є. Пословични са сръчността и майсторството, с които тя строи гнездото си. В народната медицина се използва лечебната сила на лястовичето гнездо, чрез която могат да се развалят и лоши магии. Казват, че познава билките. Ако някое от децата є се разболее, тя прелита до пустинята и донася необходимата трева, слага я на очите на малкото и то проглежда.
  Ако човек сънува лястовица, това е добре. Ако я улови насън в ръка, означава придобивка.
  Легендата разказва, че лястовицата е произлязла от млада невяста, която дълги години говяла (мълчала) пред свекър и свекърва, накрая я помислили за няма и си довели нова булка в къщата. А невястата се помолила на Господ да я превърне в птичка и да литне надалече. Превърнал я Господ в лястовица, излетяла тя през комина и цялата станала черна от саждите. Свекърът є бил наблизо, дръпнал я за престилката, тя се скъсала. От това е и разцепената лястовича опашка.
  В средновековната литература веселото чуруликане на лястовицата прославя Бог и изрича божествени слова, показващи на хората пътя към светлината. В този смисъл образът на лястовицата се доближава до образа на славея.

• Страхът да се върнеш в България

  Да се върнеш в България може да се окаже много по-самоубийствено, отколкото да седиш в някое мазе в Триполи и да се надяваш да не те удари някоя ракета”, казва психологът Харалан Александров. Какво го кара да мисли така?
  Стотици български граждани решиха да останат в Либия въпреки многократните призиви да се приберат в родината. Какви биха могли да бъдат вътрешните, психологически причини за подобно рисковано решение? С този въпрос Георги Папакочев се обърна към Харалан Александров, психолог и социален антрополог. Ето неговото мнение:

  „Много ми е трудно да се поставя в тяхната кожа, но според мен ние само условно можем да наречем тези наши сънародници българи. Смятам, че ако ние мислим за тях като за българи по силата на техния произход, за това, че българската държава има ангажимент към тях, далеч не е сигурно, че те имат тази степен на идентификация с България и че въобще могат да си представят живота си в своята родина.

  Недолюбваната родина

  Струва ми се, че това са хора, които най-вероятно притиснати от тежките обстоятелства в страната по време на прехода, са избрали завинаги да обвържат живота си с Либия. Постигнали са някаква стабилност, постигнали са някаква позиция и загубите, които ще са свързани с връщането обратно, са навярно за тях толкова тежки и големи, че предпочитат да поемат ужасяващите рискове на неизвестността, на това да живееш в страна, която е разкъсвана от гражданска война. Само така мога да си го обясня”, казва Харалан Александров.

  По време на осемгодишната одисея на българските медици в Джамахирията работещите в Либия българи почти изцяло се бяха дистанцирали от своите сънародници в затвора. Страх или нещо друго ги караше да постъпват по този начин?

  Отговорът на Харалан Александров: „Вероятно страхът е важен фактор. Ние позабравихме какво значи да се страхуваш, въпреки че никога не сме живели в истински свободно общество. Но да живееш в страна, управлявана от непредсказуем психопат, аз не мога по друг начин да определя Кадафи, вероятно те кара да развиеш особена чувствителност към сигналите от страна на властта. И да развиеш това като психологически инстинкт за оцеляване е нещо като психологическа броня, която потиска естествената съпричастност и състрадание към жертвите в името на това да не се окажеш жертва.

  Това е много характерен манталитет за хора, които дълго време са живели в тоталитарни и авторитарни общества. Впрочем, 20 години или повече след края на тоталитарния комунизъм в България все още забелязваме останките от този манталитет, които са много сериозен проблем от гледна точка на нашето развитие като свободни граждани на либерална европейска държава”, заявява Харалан Александров.

  Ужасът от завръщането

  И все пак, какво би могло да притъпи елементарните инстинкти за опасност, за самосъхранение у българина в чужбина? На този въпрос психологът Харалан Александров отговаря така: „Ако се опитаме да поставим на везните ужасът от живеенето в разпадаща се държава и ужасът от връщането в България, може би, и не без основание, тези хора схващат България като не по-малко разпаднала се от Либия. Много българи, а и всички изследвания го показват, не мислят за България като за държава, която може да им осигури елементарни условия на живот, подкрепа, солидарност и сигурност.

  Тоест, България отдавна в умовете на много наши сънародници, особено на тези, които имат опит от широкия свят, не е държава, а територия, изпълнена повече с рискове и заплахи, отколкото с шансове. Да не забравяме, че това, което ни позволява на нас, които сме тук, да оцеляваме, е много плътната неформална мрежа. Аз например знам, че по силата на това, че имам приятели лекари, ще се обърна към тях и ще получа медицинска помощ. По силата на това, че познавам хора в институциите, мога да разчитам да ми бъде извършена някаква публична услуга.

  Ако нямаш „мрежа“, умираш!

  Ако тази мрежа е разкъсана, ако години не си живял в България, да разчиташ на безличната, универсална грижа, която ти се полага по силата на твоето гражданство, е просто наивно. Ние нямаме институции, които да функционират по този цивилизован европейски модерен начин. Нашите институции са пронизани от това, което наричаме „втората мрежа”, т.е. от много сложни зависимости, връзки, отношения. Веднъж ги виждаме като корупционни, втори път ги виждаме като животоспасяващи, а те са общо взето и двете.

  И ако си лишен от тях, ако не си тук, ако не ги поддържаш, което винаги става чрез симетрични и реципрочни услуги, които оказваш на съвсем конкретни живи хора, ти си мъртъв! Значи в България да се върнеш просто хей така, може да се окаже много по-самоубийствено, отколкото да седиш в някакво мазе в Триполи и да се надяваш да не те удари някоя ракета”, казва в заключение психологът Харалан Александров.

  Източник: Дойче Веле

• 24 март-Световен ден за борба с туберкулозата (World Tuberculosis Day)

  На този ден през 1882 г. немският бактериолог Роберт Кох обявява, че е изолирал бацила на туберкулозата. Отбелязва се от 1996 г. с решение на Световната здравна организация – специализирана организация на ООН.
  Една трета от населението на Земята е заразена с туберкулоза, при което на всеки 20 секунди от това заболяване умира един човек, се казва в изявление на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун и доклад на Световната здравна организация по случай Световния ден за борба с туберкулозата, предаде РИА Новости.
  “Предприеманите по целия свят мерки за борба с туберкулозата дават резултати. Днес мащабите на тази епидемия продължават да намаляват, но това става много бавно: в света както и преди на всеки 20 секунди от туберкулоза умира един човек. Милиони хора се подлагат на лечение благодарение на координираните национални усилия, но за милиони хора както и преди то е недостъпно”, отбеляза Бан.
  При това, по думите на генералния секретар на ООН, броят на болните от туберкулоза ще се увеличава, ако не бъдат предприети оперативни действия за борба с тази епидемия.

  

  В България от 1990г. заболяемостта е нараснала 2 пъти. Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което в 90 % от случаите засяга белодробната система, а в 10% и други органи и системи (централна нервна система, сърце, очи, кожа, органи на коремната кухина, кости и стави, уро-генитална система и други. Туберкулозата причинява разпад на белите дробове.

  Туберкулозата причинява разпад на белите дробове

  Основен източник на зараза е болният от белодробна туберкулоза човек. При кашляне, кихане и разговор той отделя туберкулозни бактерии във въздуха. Така хората, които се намират в близост, могат да вдишат бактериите и да се заразят по въздушно-капков път.Прахът в стаите и по улиците, където туберкулозните бактерии остават дълго време жизнеспособни, също може да е фактор за предаване на инфекцията. По-рядко източник на зараза са болни от туберкулоза животни, при консумиране на продукти от тях – например мляко от болни крави.
  Каква е профилактиката? Отзовавайте се винаги на поканата на личния лекар за имунизация. Ваксината срещу туберкулоза (БЦЖ) е най-сигурната бариера срещу болестта. От 48-ия час след раждането на бебето се извършва имунизация. На 7-месечна възраст се прави проверка за наличие на белег от ваксинацията. На децата без белег се извършва проба Манту и когато резултатът от нея е отрицателен, те се имунизират. На 7, 11 и 17-годишна възраст се правят реимунизации против туберкулоза, но само след отрицателна проба Манту.

  Своевременно се подложете на медицински преглед при продължителна кашлица с отделяне на храчки, леко повишена температура, силна отпадналост и други характерни за заболяването признаци. Извършете назначените от лекаря изследвания. Запомнете, че от навременното започване на лечението зависи в голяма степен и успехът от него. Не купувайте животински продукти от пазари и сергии, необезпечени с ветеринарно-санитарен контрол. Спазвайте добра хигиена. Занимавайте се с туризъм и спорт, които са универсални профилактични средства.

  The 2011 World TB Day campaign is focused on individuals around the world who have found new ways to stop TB and can serve as an inspiration to others. The idea is to recognize people who have introduced a variety of innovations in a variety of settings:

  • research aimed at developing new diagnostics, drugs or vaccines
  • operational research, aimed at making TB care more effective and efficient
  • new approaches to helping people gain access to TB diagnosis and treatment
  • novel partnerships between actors in the fight against TB
  • advances in integrating TB care into health systems
  • new approaches to providing support from members of the community to people affected by TB
  • innovative ways of raising awareness about TB.
  • www.worldtbday.org

  
  

• Почина световноизвестната актриса Елизабет Тейлър
  Легендата в световното кина, знаменитата актриса Елизабет Тейлър си отиде от този свят, съобщават световните медии.
  Елизабет Роузмънд Тейлър е англо-американска актриса. Удостоена е с Орден на Британската империя. Наградена е два пъти с Оскар за най-добра женска роля. Тя е първата актриса, чийто хонорари се изчисляват на милиони долари. Нейният личен живот също е обект на голямо внимание – не на последно място и заради 8-те ѝ брака. Тя се нарежда на 7-мо място сред 100-те най-добри актриси за всички времена Елизабет Тейлър се ражда в сравнително заможно семейство на американци, пребиваващи в Лондон. Когато е на 3 годинки, започва да взима уроци по балет. За първи път се снима в киното на 9 годишна възраст. През 1963 година става първата актриса, която минава границата на един милион долара за ролята си във филма Клеопатра. Там тя се среща и се снима заедно с бъдещия си съпруг Ричард Бъртън. Има двама сина и една дъщеря. Тя взима дейно участие и в политически и хуманитарни акции. Сред многобройните й награди са за Най-добра главна женска роля:
  Бътърфилд 8 (1960), Кой се страхува от Вирджиния Уулф? (1966), Награда Джийн Хършолт за приноси в хуманитарната сфера (1993) Награди Златен глобус Специална награда (1957),Най-добра главна женска роля: Внезапно, миналото лято (1959),За цялостен принос (1985) Награди на БАФТА. Най-добра главна женска роля, Кой се страхува от Вирджиния Уулф? (1966)За цялостен принос (1999).

  За холивудските легенди винаги на първо място са били най-високите хонорари, най-красивите мъже и най-невероятните скъпоценности. Никой и до днес обаче не е достигнал успехите на първата дама на Холивуд – Елизабет Тейлър. У нея наистина всичко е „Най“. Тя първа от звездите получава един милион долара хонорари, има три „Оскара“ и в различни моменти от живота си е най-красивата и… най-дебелата жена в света. Тя има уникални колекции от брилянти и картини, женила се е осем пъти (два от които за един и същи мъж – актьора Ричард Бъртън). През последните години обаче все още никой не е успял да я изпревари по… болести и лични драми.

  

• Fans Mourn Death Of Elizabeth Taylor In Hollywood

  As news spread of Elizabeth Taylor’s death, a trickle of fans began to stop by the actress’ star on the Walk of Fame on Wednesday morning.

  Taylor, 79, died of congestive heart failure Wednesday at Cedars-Sinai Medical Center in Los Angeles. Taylor’s children–Michael Wilding, Christopher Wilding, Liza Todd and Maria Burton–were with her at the hospital when she died, according to her publicist, Sally Morrison. The two-time Oscar-winner is also survived by 10 grandchildren.

  

  Elizabeth Taylor, the Hollywood icon was as famous for her eight marriages as she was for her 54 movies and two Oscars. Taylor’s violet-eyed beauty had enthralled audiences ever since she was 12, when she starred in 1944′s National Velvet, still the definitive girl-and-her-horse movie. She transitioned into adult roles in 1950′s hit comedy Father of the Bride and the 1951 tragedy A Place in the Sun. Throughout the 1950s and early 1960s, she was one of Hollywood’s premier screen goddesses, equally at home in glossy epics like Giant (1956) and serious Tennessee Williams adaptations like Cat on a Hot Tin Roof (1958). She won her first Oscar for Best Actress for her role as a promiscuous model in 1960′s Butterfield 8. Her goddess period peaked with 1963′s sprawling Cleopatra, a four-hour-plus saga that remains one of the costliest flops of alltime. (Taylor ultimately earned $7 million for the title role, including $1 million up front, making her the highest paid actress to date.) She came back with her Oscar-winning performance as a professor’s bitter wife in 1966′s Who’s Afraid of Virginia Woolf?, a film whose blunt language and sexual subject matter effectively killed off the old Production Code, leading to the movie ratings system Hollywood has used since 1968. Taylor’s acting career petered out during the late 1960s and ’70s (her final big-screen appearance would be a cameo as Fred Flintstone’s mother-in-law in 1994′s The Flintstones), but by then, her reputation as a screen immortal was secured.

  Fascination with Taylor persisted in part because of her many marriages, most notably, her tumultuous liaison with Richard Burton, many times her costar and twice her husband. Taylor’s first marriage, to hotel heir Nicky Hilton, lasted from 1950 to 1951. She was married to Michael Wilding from 1952 to 1957. She married movie producer Mike Todd in 1957, but he died in a plane crash a year later. Her next husband was singer Eddie Fisher, causing a scandal when he left wife Debbie Reynolds for her in 1959. Taylor, in turn, left Fisher for Burton, to whom she was married from 1964 to 1974, and again from 1975 to 1976. She was married to Virginia Senator John Warner from 1976 to 1982. She met her final husband, a construction worker named Larry Fortensky who was 20 years her junior, when both were patients at the Betty Ford Clinic; they were married from 1991 to 1996.

  

  Long after she had stopped acting, Taylor remained in the public eye, thanks in no small part to her philanthropy; her Giant costar Rock Hudson’s death from AIDS in 1985 transformed her into one of Hollywood’s earliest and most vocal advocates and fundraisers for AIDS patients. Of course, her marriages and frequent health scares kept her in the news as well. It seemed that no matter what she did, Taylor cultivated around her an atmosphere of glamour, mystery, and drama.

  www.huffingtonpost.com/news-briefs.ew.com

• Кралската сватба и онлайн (Royal wedding recorded album to be sold online)

  Официален аудиозапис на дългоочакваната британска кралска сватба на принц Уилям с Кейт Мидълтън, която ще се състои на 29 април, ще бъде пуснат за продажба онлайн,съобщава Би Би Си (BBC.com). Това ще се случи в рамките на няколко часа след края на официалната церемония в Уестминстърското абатство в Лондон.

  След това те ще издадат и официален албум на кралската брачна церемония, който ще бъде разпространен на дискове и аудиокасети на 5 май.Стотици милиони души се очаква да влязат онлайн и не само да чуват, но и да гледат сватбената церемония следващия месец.

  A recording of Prince William and Kate Middleton’s wedding will be available to download within hours of the service finishing. The entire ceremony will be released digitally through Decca Records to online retailers including iTunes. A physical album of the event being held on 29 April at Westminster Abbey will also be released in shops on CD, vinyl and cassette from 5 May. It will be produced by multi-Grammy-nominated producer Anna Barry. Barry has produced more than 500 classical recordings ranging from works by Andrew Lloyd Webber to opera singer Jose Carreras. „This is a great honour and an enormous responsibility,“ the producer said. „The wedding means so much to millions of people all over the world – we have to capture every note and every nuance perfectly and have the recording ready within minutes of the end of the ceremony.“

  Musicians already confirmed to perform at the ceremony include The Choir of Westminster Abbey, The Chapel Royal Choir, The London Chamber Orchestra and The Fanfare Team from the Central Band of the Royal Air Force. The official album will also include a booklet containing the order of service, readings, vows, hymns and blessings, as well as all the music.

  „Thanks to digital technology we will be able to deliver it worldwide almost instantly – it will be the fastest we have ever released an album of this stature,“ said David Joseph, chairman of Universal Music UK. If the album meets Official Chart rules, it will be eligible to enter the weekly album chart. Individual tracks, including the vows, will also be available to download as singles. Decca said £1 from each album sold will go to The Foundation of Prince William and Prince Harry – the princes’ charitable fund.

  Decca, part of the Universal Music label, also released recordings of the wedding of Charles and Diana, Prince and Princess of Wales in 1981, and Diana’s funeral in 1997.

  The official BBC album for the royal wedding spent two weeks at number one in the album chart when it was released. The funeral service for Diana, Princess of Wales also reached number three in the compilation album chart. There have been two other royal wedding albums to chart over the years – Music for a Royal Wedding reached number seven in December 1973 following Princess Anne’s wedding to Capt Mark Phillips. A recording of Prince Andrew’s wedding to Sarah Ferguson managed number 55 in August 1986.

  The Official Charts Company’s managing director Martin Talbot said: This is the fastest turnaround for an album release that we are aware of. This release will be quite a first for the royals – and for digital music. „William and Kate will not only find themselves vying with Adele, Britney Spears, Elbow and Glee, but will be looking to emulate Will’s parents too, whose edding produced the nation’s biggest selling album for two weeks.“

• Православен календар: Светите мъченици Филит и Лидия и Св. преподобномъченик Лука Одрински
  Честит имен ден на всички, които носят името Лидия.

  Светите мъченици живели по времето на император Адриян. Свети Филит бил царски съветник, жена му Лидия и синовете им Македон и Теопрепий били християни и пребъдвали в служение на истинния Бог. Поради това те били заловени и изправени пред Адриян. По време на разпита императорът не могъл да противоречи на мъдрите отговори на светите мъченици и ги изпратил в Илирия на съд при военачалника Амфилохий. Той веднага заповядал да ги окачат на едно дърво и да стържат телата им с ножове. След това ги затворили в тъмница заедно с коментарисия Кронид, който също вярвал в Христа. През нощта, когато светите мъченици се молили и пели свещени песнопения, им се явил ангел, за да ги укрепи за предстоящия подвиг. На сутринта отново ги завели при мъчителя, който им казал:
  – Предстоят ви много мъки и изтезания!
  И наредил да нагорещят един меден котел, пълен с масло и сяра, и да поставят в него мъчениците. Но щом ги потопили, котелът веднага изстинал. Поразен от това чудо, Амфилохий повярвал в Христа и като се осмелил да влезе в котела, казал:
  – Господи Иисусе Христе, помогни ми!
  Тогава се разнесъл глас:
  – Молитвата ти е чута, влез вътре.
  Щом научил това, Адриян пристигнал от Рим, изпълнен с гняв и закани, и заповядал да нагряват котела с масло в продължение на седем дни. После да хвърлят в него светите мъченици. Но когато ги потопили, те останали цели и невредими. Посраменият император си тръгнал, а светите мъченици започнали да се молят и да благодарят на Бога. Както се молели, предали душите си на Господа, Който ги удостоил с мъченически венци.

  Православната църква днес почита паметта и на Св. свещеномъченик Никон и неговите двеста ученици, Св. преподобномъченик Лука Одрински.

  Преподобномъченик Лука се родил в Одрин от благочестиви родители българи Атанас и Домница. Подир ранната смърт на бащата, майка му го дала на един богат търговец от Стара Загора, който се отнасял с него като с роден син. Веднъж търговецът се отправил в Русия, като взел със себе си и 13-годишния Лука. На връщане той се спрял в Цариград. Там Лука се скарал с едно турче и почнал да го бие. Тогава разярените турци го хванали и искали да го убият. Уплашеният Лука извикал: “Пуснете ме! Аз ще се потурча!” Един турчин веднага го взел при себе си и го заставил да се отрече от Христа и да приеме мохамеданството. Но след като преминал страхът, Лука се уплашил от своята постъпка, изгубил своята веселост и започнал горчиво да се кае. Той съобщил за себе си на своя осиновител и последният се опитал да го освободи с помощта на руския посланик. Но злият турчин вместо да освободи момчето, вързал му ръцете и насила го обрязал. Подир известно време Лука можал да избяга от този турски дом и да се представи пред руския посланик, който го препратил в градовете Смирна и Тир. Там Лука заболял тежко и от страх пред смъртта повикал при себе си един християнски духовник. Като изслушал изповедта му, духовникът го посъветвал да се уедини на Атон и там под ръководството на добродетелни мъже да извърши покаяние.
  След като оздравял, той действително изпълнил съвета на духовника и постъпил в Иверския атонски манастир, гдето го възстановили в християнската му вяра чрез тайнството св. миропомазание. Оттам преминал в манастира Ставроникита, гдето приел монашеско пострижение. Но врагът на човешкото спасение не му давал покой. Гонен от изкушения, той бягал от един манастир в друг: Зографския /отгдето се върнал в света, но като не успял да се успокои, пак дошъл на Атон/, Ксиропотам, Котломуш, Предтечанския скит, Григориат, скита Св. Ана. Като се позамислил защо през всичкото това време той няма покой, а все прехожда от място на място, той дошъл до заключението, че това е наказание от Бога за отричането му от християнската вяра. Така той дошъл до мисълта за мъченичество и я споделил с някои духовници: никой не смеел да му препоръча мъченически подвиг поради младостта му. Но накрай като видял неговата неизменна решителност, духовникът Ананий му дал килийно правило като подготовка към мъченичеството за Христа. После духовникът Висарион го постригал във велика схима и заедно с него тръгнал за остров Митилин.
  След като се причастил със светитие Тайни Христови, св. Лука се облякъл като турчин и се отправил при кадията /съдията/. Той разказал иносказателно как насила са го потурчили, открито се отказал от богопротивното мохамеданство и изповядал християнската вяра. Нито ласките и обещанията на мюсюлманите, нито заплахите с мъчения не могли да разколебаят твърдия юноша в неговата решителност за умре за Христа. Турците го били жестоко и го хвърлили в затвора, като му оковали нозете в клада. В това време по всички църкви се молели за мъченика. Митрополитът на острова и старецът Висарион успели да му изпратят в затвора светите Тайни Христови за последно причащение. Накрай съдията видял непоколебимата твърдост на Лука и го осъдил на смърт чрез обесване. Когато палачът надявал примката на шията му, казал: “Изповядай Мохамеда, великия наш пророк, и ние ще те пуснем!” Светият мъченик отговорил: “Вярвам в моя Господ Иисус Христос и само на Него се покланям!” Св. Лука бил обесен на 23 март 1802 г. на 16-годишна възраст. Светото тяло на мъченика три дни останало да виси на бесилката, но през всичкото това време то си оставало бяло и благолепно, излъчващо необикновено благоухание. Подир трите дни турците привързали на шията му голям камък и тялото било хвърлено в морската глъбина, но вместо да потъне, то останало заедно с камъка върху водната повърхност. Когато настъпила нощта, християните го намерили на брега и го предали на земята с подобаващи почести. Останалите дрехи на преподобномъченика получили целебна сила и от докосването до тях болните получавали изцеление.
• Силни вторични трусове разтърсват атомната централа Фукушима

  Силни вторични трусове са били почувствани край проблемната атомна централа, в центъра на радиационната криза в Япония в ранните часове на сряда, съобщи метеорологичната агенция на страната. Агенцията съобщи, че няма опасения за цунами след двата труса, чийто магнитуд е бил 6,0 и 5,8 степен, уточнява агенцията. Обществената телевизия NHK съобщи, че няма съобщения за нови поражения в ядрените реактори във Фукушима, която пострада от земетресението и последвалото го цунами на 11 март. Външното захранване с електричество бе свързано с всичките шест реактора на атомната централа Фукушима-1 повече от седмица след като 14-метрово цунами удари остарелите съоръжения. Друга малка стъпка към възстановяване на контрола върху централата бе възстановеното захранване в контролния център на реактор номер три, улеснявайки работата по възстановяване на дейността на охладителните системи. Междувременно Ройтерс, позовавайки се на агенция Киодо съобщи за засечена по-висока от нормалната радиация от здравното министерство на страната в 11 вида зеленчуци от префектура Фукушима. Сред тях са броколи, спанак, зеле и карфиол.

  Работещите по повредената от земетресението и цунамито атомна електрическа централа в Япония временно са спрели работа по втори реактор. Причината е във високите нива на радиацията, обясни националната Агенция по ядрена и индустриална безопасност. Тя поясни, че работещите са се оттеглили, след като радиационните измервания са показали равнища от 500 милисиверта на час, което е в опасната зона. В централата се намират стотици работници, които се опитват да предотвратят ядрена катастрофа. Понякога те трябва да се оттеглят от части от комплекса, докато нивата на радиацията нарастват.

  verti.bg

• За геноцида на българите

  Влюбени в геноцида или как турците са избили през 15-ти век 600 000 българи, а преходът за 20 години ни лиши от над 2 милиона!

  Автор: Огнян Стефанов (Фрогнюз)

  Няма нужда да се връщаме към времената на турското робство, за да търсим доказателства за български геноцид. Скандалът, разразил се в Народното събрание, сам по себе си показва, че темата ни е близка до болка. Докато траят споровете дали да има ден на геноцида, с нас се случват неща, които за други народи са немислими и чудовищни. Малтретират ни с цените, без някой да оказва каквато и да било съпротива. От страна, трета в света след Чили и Португалия по производство на домати през 80-те години на м.в., се превърнахме в окаян потребител на турска и гръцка стока. Домати, струващи 5 ст. килото в Анадола, ни се пробутват по 3,50 лв.!

  Монополистите убиват в зародиш всеки опит за пазарно поведение. Съсичат ни със сметките за парно, ток и вода, но алтернатива не се предлага. Същото е и с горивата. ЛУКойл определя цената, тя прибира и печалбите. Ако се питате докъде може да стигне това, отговорът е лесен. Миналата година бащата на Валентин Златев беше пети в класацията на богатите, догодина ще е на по-предна позиция. Геноцидът с цените е очевиден, но кой знае защо не е предмет на дебат, спорове и скандали. „Криза е”, повтарят ни от амвона на властта. Така и никой не дава смислено обяснение защо житото у нас е по-скъпо от световните борси, което прави горчивия хляб на българина златен, а животът на търговците – сладък. „На макрониво България е сред отличниците в ЕС”, гордеят се управниците. И не питат дали тази констатация става ядене.
  2 млн. sms-а за 8 март са пуснати само през Глобул, отчитат от оператора. Към тях прибавете няколко милиона извънредни разговора, което прави десетки милиони за един ден в джоба на собствениците. Иначе мрежата е пълна с оплаквания и хули по адрес на мобилните оператори, повечето от които справедливи. Но никога няма да постъпим като испанците, които заради минимално увеличение спряха джиесемите си и принудиха операторите да върнат старите цени.

  Цветя, внесени по 40-50 цента бройката, се продават на двойни, тройни, а по празниците и на петорни цени. Фермерите и те пищят, че са подложени на геноцид. За хората в селата да не говорим. Там към масовото изтребване и униженията се прибавя и апартейд…

  А какво да кажем за състоянието на пътищата и жертвите по тях? За диктатурата на мафията? За разбитата ни ценностна система, ниските заплати и пенсии, мизерното здравеопазване, будната корупция и заспалата съдебна система? Всъщност каква е разликата между Дахау и някое наше село, където битката за парче хляб и физическо оцеляване е всекидневна? А между есесовските похвати и тези на монополистите на тока, парното, водата? От време на време посочваме някой за виновник и го оплюваме. От няколко дни лошият е Майкъл Пейлин от Би Би Си, защото във филм за България показал циганските гета, а не Перперикон. Самите ние се възмущаваме от гледките и живота у нас, но иначе Пейлин е мръсник. Защото ни е страх да посочим себе си. Няма официални данни колко българи са избити и изчезнали за 500 години турско робство. От „Атака” обявиха, че само през 15-и век 680 000 българи били затрити, а 2600 населени места изчезнали. Това са загуби в условия на война, чуждо владичество, асимилация и войнстващ ислям. За първите десет години след 10 ноември 1989 г. обаче са изчезнали близо 1,5 млн. българи. Последното преброяване, което приключи преди дни, отчита още 600 000, които са напуснали. Това прави над 2 000 000 души! Млади, умни и здрави българи. За някакви си 20 години. Колко селища са опустели – никой не знае. За българките, които вместо харемите, днес пълнят бардаците на Европа, да не говорим. И Баязид Светкавицата ще се изуми от таланта ни да се самозатриваме…

  Най-тъжното и страшното е, че от цялата палитра човешки качества сме избрали за емблема на българския характер търпението. „Търпение му е майката”, мъдро кимаме и чакаме да ни споходи някакво чудо. Вместо да воюваме за достойнството и благополучието си, ние бягаме или се спотайваме. Нито веднъж не излязохме да защитим децата си, а чакаме със свити сърца да се обадят от странство или да пратят някое евро. Това развързва ръцете на поробителите, независимо дали въртят ятаган или банкови лихви. И уж сме в ЕС, но духом сме при Муамар Кадафи. С Левски, Ботев, Караджата и Бенковски измиваме гузните си съвести. Девизът на нотингамци от времето на Робин Худ е: „Ще се изправяме отново и отново, докато овцете станат лъвове”. Още по-силна е извезаната от Райна Княгиня на бунтовния байряк клетва „Свобода или смърт”. Само дето се кичим с нея по празници, а иначе си я караме с гордо наведени глави…

  Източник: http://frognews.bg/

• Лъчезар Петков с ново назначение в МВнР след отзоваването му

  След като през 2009 г. Лъчезар Петков беше отстранен след дисциплинарно производство от поста посланик на Република България в САЩ заради груби нарушения и манипулации по време на парламентарните избори същата година, сега той получи ново назначение – ръководител на кризисния щаб на МВнР.

  Брифингът в министерството беше прекратен поради задаване на някои трудни за отговаряне въпроси като този дали е изчистено професионалното му минало след фиаското на предишното му назначение и дали все още има проблеми с Националната разузнавателна служба.

  След тези първи два въпроса брифингът бе прекратен, а пред журналистите, които го догониха в кулоарите, Петков заяви, че „Вашингтонската страница е затворена и е в миналото.“

  Растящото напрежение в Северна Африка и Близкият Изток правят дейността на щаба изключително важна и никак не е без значение как ще се справя той.

• МАГИСТРАЛИТЕ – МЕГА ЛЪЖАТА НА ГЕРБ

  Автор: Светла Василева

  “Равен старт”, “масова приватизация”, “социална справедливост”, “равенство пред закона”, “800 дни, след които …”, “борба с корупцията”, “ниски данъци”, “излизаме от кризата” и пр. и пр. – етикети на лъскави политически PR-балони. Те галят сетивата и приспиват ума. След прекомерното им надуване вече знаем какво се случва. Катастрофа. Виновни няма. Публиката е разочарована и изоставена сред парченца синтетика, задължена да плати сметката за “забавлението”, след което може да напусне залата или да впери поглед в поредния нарастващ PR-балон. На най-старателно рекламирания и усърдно раздувания, правителството на ГЕРБ е написало: “МАГИСТРАЛИ”.

  ЛОЗУНГИТЕ, ЗАКЛИНАНИЯТА И АМБИЦИИТЕ
  За 35 години Тодор Живков е направил 250 км магистрали. Ние сме си поставили целта да направим 250 км за 4 години. По пътищата ще ври и ще кипи. Ние като правителство ще направим толкова, колкото предишните други правителства на България за 20 години, казва министър Плевнелиев. Тези думи не знам защо ми напомнят на едни други, казани в друго време и от друг политик – Георги Димитров. България ще постигне за 10-15 години онова, което други народи са постигнали за векове. Партията пък беше перифразирала ентусиазма по свой начин: “Петилетката – за три години”.
  Експерти ще лягат и ще стават само с магистралите – Хемус, Струма и Черно море. Ще се боря със зъби за построяването им (25.01.2011) продължава министъра и бодро обещава 7 автомагистрали и 7 скоростни отсечки, макар пари да няма за всичките и проекти също, нито археология, нито отчуждения. Но, обещанието е дадено. Медиите го повтарят и повтарят. Само дето често пропускат да уточнят, че срока, това всичкото магистрално щастие да ни сполети е на хоризонта, нейде в далечната 2020 г.
  Магистралите са всичко! От мечта на поколения българи и антикризисна мярка до средство за осигуряване на запазено място в пантеона на българската история, според откровенията на премиера Борисов.
  “Три неща да довършим докрай – борбата с организираната престъпност и корупцията, магистралите, спортната зала на София – мисля, че ще останем в историята. Това е мечтата на поколения българи” – в деня на Съединението 2010 г.
  “Това е нашата най-важна антикризисна мярка – инфраструктура, асфалт, строителство, работни места и възможност за бизнес след това” 11.09.2010
  “Аз съм тук, за да строя магистрали, естакади, мостове и пътища. И след 50 години като си отида, да знаят хората какво съм направил. Другото е всяко чудо за три дни.” 03.12.2010 на АМ Тракия
  “Стискайте зъби още малко! Магистралите ще доведат инвеститори”- пред конгреса на КТ “Подкрепа”.
  Балонът се надува и надува, превръщайки България в държава на магистралите. Всички лотове изпреварват графиците, ежеседмично бодро докладват пред медиите чиновници на АПИ, министъра на строежите, че дори и премиера. За дни правим пътища, които другите строят с години и при това постигайки ниски цени. Приемането на апликационната форма на АМ Тракия е “феноменално и невероятно”, а стартирането на АМ Струма само по себе си е “страхотно постижение”. Единственото, което все още не са се сетили да направят управляващите е да извикат “чрез магистрали – към прогрес”! Тогава всичко ще си дойде на мястото.

  МАГИСТРАЛИ НА РЪБА
  Колкото и правителството да раздува балона с еврофондовете, неудобната истина е, че то изпълнява амбициозната си магистрална програма с пари от бюджета. И съвсем не става въпрос само за националното съфинансиране, което е в рамките на 15% – 25% от договорената стойност на строителството. Процедурите по работата с пари на европейските данъкоплатци предполагат след приключване на етап, направените разходи, които ЕК признае за допустими, да бъдат възстановени. След време обаче може да се окаже, че 50% от магистралите са построени с наши пари – взети от всички български граждани, а и с тези на поколенията след нас, предвид дългосрочните заеми, които се сключват за обслужване на мега мечтата ни – да пътуваме от София до морето за 4 часа, например. И ако това не е достатъчно, за да изпаднем в еуфоричен възторг от мащабното строителство, то старта на внедряване на тол-системата, даден тези дни от министерски съвет, би трябвало да ни накара да се почувстваме истински европейци. Все пак, ако не друго, това е шанс, да платим и втори път магистралите си!
  Отчайващо вярно е, че България няма нито една цяла автомагистрала, както и че от София не се стига до никоя европейска столица по аутобан. Също толкова подтискащо е и че нямаме пари за пътища. Отдавна. Чак от 1985 г, когато рязко намалява строителството им.
  Предвидените пари в бюджета на АПИ за тази година ще потънат в запълване на дупките, а тези от бюджета на МРРБ ще стигнат единствено за плащане на отчуждения и проектиране. Вероятно и заради това, търговете за строителство на части от магистралите се печелят от офериралия най-ниска цена, а не от предложилия най-добра оферта. Понятия като “икономически обоснована цена”, с каквито се оперира в Германия например, все още са непозната практика за институциите ни, задаващи правилата.
  В надбягване с времето, ударно препускайки към средствата от еврофондовете, магистралите се строят на ръба – на сроковете, на финансирането, дори на закона.
  “Ускоряването” на АМ Люлин струва на бюджета допълнително 37 млн евро. Правителството не само, че не санкционира изпълнителя за закъснението, както се беше заканило, но дори прие анексиране на цената, която нарасна от 148 млн на 185 млн евро. Министър Плевнелиев се похвали, че е намалил исканата от турската фирма строител индексация, което разбира се е повод за гордост, макар представянето на едно увеличение за намаление да е … смущаващо! Де да беше само това обаче! Към цената трябва да добавим и пренебрегването на изискванията на закона за обществените поръчки (ЗОП), защото правителството допусна българските подизпълнители, включени като помагачи в строителството, да бъдат избрани без публична процедура. Заради … бързането!!! Този факт няма как да не породи съмнения относно конфликт на интереси и прочие зависимости, чиито резултат обикновено рефлектира в размера на еврофинансирането, доколкото се приема като нарушаване на процедурите за откритост и прозрачност.
  Строителството на магистралите е съпътствано от един и същ проблем и той касае т.нар. “чист старт” . Това се отнася както за АМ Люлин, АМ Тракия, така и за АМ Марица, дори и за АМ Струма. Процедурите за избор на строител (АМ Струма), даже и самото строителство (АМ Тракия и АМ Марица) започват без ОВОС, завършени отчуждителни процедури, археология, работни проекти, строителни разрешителни. Повечето от тези етапи зависят пряко от държавните и общински чиновници. Всичко се прави, преправя и коригира паралелно, в движение! За сметка на какво и кого обаче?!!
  В суматохата на преследване на срокове и евро милиарди все по-вероятно е в жертва негласно да бъдат пренесени качеството и безопасността. Между изливащия се върху ни възторжено оптимистичен водопад от информация за изпреварващо графика строителство, все още трудно, но вече се прокрадват реплики за стресиращи и видимо прикривани нарушения.
  Прокуратурата разследва препроектирането на АМ Люлин, в следствие на което част от предвидените в първоначалния вариант подпорни стени са заменени с предпазни мрежи, а колоните са по-малко от необходимото. Има съмнения, че новите проекти са съобразени с наличните съоръжения и кофраж на турската фирма строител, както и че вложени железни сглобки и профили не отговарят на стандартните.
  От браншова камара “Пътища” констатират наличие на потънало скеле в следствие тежестта на връхната конструкция на съоръжението, както и че никой не кара строителя да го изгради отново, а също и че отводнителните канавки се правят ръчно с лопати и мистрии, а не с машина, която да вибрира бетона, гарантираща неговата плътност и мразоустойчивост и прогнозират, че скоро ще трябва да се подменят или ремонтират. При проверка на сцеплението на хидроизолацията на съоръженията е установено, че същата не отговаря на спецификацията и макар асфалта да е положен, е направено предписание за премахване и направа отново, т.к. хидроизолацията се разслоява.
  Макар от края на март 2009 г, 16 камери да предават онлайн строителните работи, това не дисциплинира строителите, отчитащи в справките (от 8 януари 2011 г, например) 1000 работещи, когато в действителност на терена са едва 130, нито предотвратява наводняването на третия тунел и появата на пукнатини на пътен възел “Църква”, седмица след пускане на движението по него! Истината е, че АМ Люлин се строи денонощно, на осветление и при лоши условия на труд. Констатираните нарушения от Инспекция по труда са 200! Дали от бързане да се включат в графика или за да се харесат на проверяващите, строителите на магистралата сложиха пътна маркировка преди нанасяне на последните два слоя асфалт!
  Запитан (на 10.03.2011) ще има ли проблеми със сигурността на преминаващите по АМ Люлин, министър Плевнелиев отговаря: “срокът за пуск ще бъде спазен”! Как ли трябва да се тълкува това?!!
  Преди дни до публичното пространство успяха да стигнат и резултати от направена проверка на строителството на АМ Тракия по поръчка на транспортното министерство. Несъответствия в геологията, високи подпочвени води, бликащи на 50 см под трасето (при заложена в проекта дълбочина 3,20-4 метра), отсъствие на 40 напоителни канала и 3 водопровода (в проекта на лот 4), които пресичат АМ, фиктивни проверки, приключващи час, преди да е възложено започването им, влагане на нестандартни материали, са само част от констатациите. Министър Плевнелиев отрича официалното наличие на доклада, както и констатациите в него. Затварянето на очите пред проблемите обаче, не ги решава, а само ги задълбочава и отлага във времето. Още повече, че ДНСК съобщава (март 2011 г) за издадени около 10 наказателни постановления на строителите на АМ Тракия за липса на сертификати за влаганите материали. Това медиите го “пропуснаха”. Министърът – също! Както и въпроса за отговорността, в случай на доказани нарушения! Пет институции си я разделят, но Плевнелиев не направи себе си съпричастен с тях! Дали трябва да сме изненадани?!! Едва ли, след като вече знаем, че това са магистрали на ръба.

  ОПАСНИТЕ ДЕФИЦИТИ
  Ако в стил ГЕРБ, проследим темповете на строителство на българските магистрали , ще видим, че по времето на Тодор Живков за 15 години с пари от бюджета при централизирана планова икономиката са построени около 273 км. В последствие за 20 години (1989 г – 2009 г) с финансиране от европейски предприсъединителни програми и от бюджета – 170 км. Скоростта, съпоставена с тази на Хърватия например, която за 10 г след войната построи 1000 км сама, без участие на еврофондове, е направо … катастрофална.
  Къде е проблемът ни? Очевидно не е в липсата на пари, колкото и странно да звучи на пръв поглед, защото пари има. Милиарди евро при това. Нашият проблем е друг. Нарича се “липса на административен капацитет”, констатиран многократно от ЕК, където не спират да се чудят на амбицията ни да усвояваме милиарди евро, след като се налага да ни обясняват азбучни истини от типа на тази, че парите на еврофондовете са предназначени за еврокоридори, а не за градски пътища.
  Този дефицит няма как да бъде скрит, нито ще бъде компенсиран с бодрите “експертни” изявления на министър Плевнелиев, още по-малко с десетките проверки-разходки и стотиците снимки на премиера сред кал, чакъл и асфалт по трасетата. И няма как да е иначе, предвид факта, че начело на МРРБ Борисов назначи човек, завършил информационни технологии, признаващ в ранните си интервюта: “на мен строителството не ми е интересно” “…и съм управител на строителна фирма, неразбирайки самия процес на строителството”. Същият обаче не се уморява ежедневно да ни натрапва чрез медиите качеството си на “експерт”. Едно не може да се отрече – брилянтната експертна бързина, с която министъра, встъпвайки в длъжност прокара законопроект, с който “придърпа” агенция пътна инфраструктура (АПИ) в свое подчинение, измъквайки я от транспортното и финансовото министерства.
  Последните кадрови промени, направени във висшия мениджмънт на АПИ, са повод както за недоумение, така и за сериозни съмнения относно намеренията на правителството да компенсира констатираните от ЕК пороци относно качествата на “административния капацитет”. Назначените не се състезават с други кандидати за позициите си, нито представят визия или програма за управление на структурата, която ще менажират, в същото време когато дори за пост на обикновен младши експерт в администрацията, кандидатите минават през няколко изпита! Това обаче на важи за Николина Николова – юрист, назначена на мястото на Клаус Дитер Щоле (чийто договор изтече). Като съществен плюс за избора й Плевнелиев посочва владеенето на шест езика, както и че в момента учи още два. Разследване на в. 168 часа, направено преди седмица установява, че бащата на Николова е собственик и съдружник в пътно-строителни и пътно-ремонтни фирми: “Графит комерс”, “Родопи строй инженеринг”, “БГ груп 2010”, СК “Пътремонтстрой” и макар тя да работи в структура, която възлага и плаща ремонт и строеж на пътища, убедено твърди, че не се намира в казус на конфликт на интереси. Все още е рано да се каже дали “пътният” български синдром “батко и братко” няма да мутира в “баща и дъщеря”, а и не е толкова важно дали ние ще го признаем или по стар обичай ще заровим глави в пясъка. Последната дума е на ЕК, която разписва “пътните листове” на евро милионите. И която ги спира също. Само след месеци Николова ще управлява милиарди в проектната компания за АМ Струма, АМ Хемус и АМ Черно море…
  Създаването на новата структура е повод за оставката на втория член на УС на АПИ – Божидар Йотов, също юрист, назначен след издържан международен конкурс в състезание с още шест претендента. Мястото му е заето от Сергей Михалев – инженер по електроника и автоматика, работил за Ксерокс и летище София като компютърен специалист. Личен избор на Плевнелиев, подкрепен от Борисов. Запитан за компетентността му по отношение на пътното строителство, Михалев отговаря: “Всеки човек, който е живял в тази държава и пътува, разбира от това в какво състояние са били пътищата през тези години. Следователно въпросът ви на темата колко аз разбирам от пътища не е много точен и не е много коректен …” След подобен анонс от новия шеф на АПИ, всякакви внушения относно повишаване експертността и капацитета на институцията са лишени от смисъл.
  Въпреки, че броят на работещите в агенцията е близо 1 700, там няма нито експертен нито технически съвет, а пътните инженери са останали едва десетина, според шефа на браншова камара “Пътища”. Странно е отсъствието във висшето ръководство на представител на транспортното министерство, макар че именно то, а не МРРБ е първостепенен разпоредител с парите от ОП Транспорт, на които разчитаме за автомагистралите. Не по-малко странно е присъствието едва на двама специалисти по пътища, сред навалицата от юристи и икономисти в 10-членната комисия за строителството на АМ Тракия, например.
  Има и друго. И то се нарича ДК “Стратегически инфраструктурни проекти”. Създаването на поредната нова структура цели усвояване на 4 млрд евро за строежа на Струма, Черно море и Хемус. Изтекла информация за очаквани заплати на директорите от порядъка на 4 000 – 5 000 евро, а за инженерите от 2 000 евро, (при средна заплата в АПИ 670 – 820 лв), поражда допълнително напрежение и демотивира специалистите. Запитан какъв ще е бюджетът на компанията и как ще работи с АПИ, министър Плевнелиев отговаря: “Това са подробности, които не са съществени”. Възможно е да е прав! Още повече, че парите ще плащат данъкоплатците, а не министъра.
  Много по-съществено е обаче, че пътни инженери, обслужващи устремното строителство на магистрали подготвят два ВУЗ-а в България, в които общият брой на щатните хабилитирани преподаватели е едва … шест, а основната пътна дисциплина се учи по учебник, издаден през 1974 година! И този дефицит също няма как да игнорираме нито пък да компенсираме с присъствието на други специалисти, пък били те и експерти в областта си.

  МАГИСТРАЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА И ПОЛИТИЧЕСКА ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ
  Повтарянето на една лъжа последователно, систематично и неотклонно хиляди пъти и по всички съществуващи медийни канали в крайна сметка я превръща в истина, срещу която аргументите и съпротивата са на границите на възможното. Това обаче не ги прави несъстоятелни.
  Истината на ГЕРБ за магистралите – че ще доведат инвеститори и ще се превърнат в локомотив на растежа, който ще изтегли страната от кризата, вече се отърсва от маската си, зад която прозират очертанията на зловеща мега лъжа.
  Инвеститорите отиват там, където средата за правене на бизнес е прозрачна и предвидима, правилата ясни и установени, съдебната система – способна да решава спорове в разумен срок, администрацията работи бързо, коректно и компетентно, данъчното и социалното облагане са прогнозируеми, нивото на корупция не е извиващо ръцете и подтискащо всяка инициатива. Кое е от посочените условия е валидно за България или пък се е подобрило като следствие от целенасочена и последователна политика на правителството? Дори и с магистрали на световно ниво, но без другите условия, ние ще си останем транзитна територия в задния двор на Европа.
  Това, че строителството на аутобани не се превърна във фактор на растежа вече се вижда и с просто око. Призна го неотдавна дори министър от правителството на ГЕРБ: “България се прости с еуфорията, че строителството е двигател на икономиката и растежа. Трябва да се строят фабрики. Да се създават работни места.” – Плевнелиев 08.03.2011 г при откриване на българската строителна седмица. Няма как да бъде по-различно, защото при инвестиции в инфраструктурата се работи с няколко мощни компании, като се съсредоточава ресурса на държавата в тях; стимулира се ръст на ограничено число производства, при това съвсем не високотехнологични.
  Обещанията на правителството за разкриване на 13 000 работни места покрай магистралната инвазия се опровергават от строителите, които предвиждат в пиковите моменти на АМ Тракия да работят 5 000, на АМ Марица – 1 300, на АМ Люлин – 2 000 работници.
  Парите за магистралите идват от бюджета (до сега), както и от увеличаването на дефицита и трупането на дълг, който предстои да платим всички ние. Ударното инвестирането в инфраструктурно строителство означава и изземване на средства от други сфери, доколкото инвестиционният портфейл на държавата е относително постоянен. Никой не се е наел досега да изчисли възвращаемостта на тази инвестиция. В същото време, стъпвайки встрани от аутобана, попадаме на пътища от времето на Т. Живков, които са на 30-40 години, осеяни с кратери и едва ли има някой, който да може да преброи дупките по тях. Хиляди километри републиканска пътна мрежа са изоставени, а все още има населени места, до които дори няма път!
  Магистралите обаче са безопасно поле за демонстриране на активност от правителството, както и безспорно алиби за оправдаване на действия и бездействия в други сфери от живота на обществото. Те нямат опозиция и не предизвикват дебат като реформите или намеренията за реформи в здравеопазването, пенсионната система, образованието, данъците. “Стискането на зъби”, докато бъдат построени, едва ли ще помогне за решаване от самосебе си на ескалиращата безработица, увеличаващата се неграмотност и сегрегираност на ромското малцинство, няма да пребори демографския колапс или спре обедняването на огромна част от населението, нито ще скрие липсата на добри политики и отсъствието на политически решения.
  Противно на азбучната истина, че по време на криза се инвестира в образование, наука и технологии (становище на ЕС, съвет на Шимон Перес, мнение дори на С. Дянков в първите месеци от управлението), ГЕРБ заложи на … асфалта. На малко хора обаче ще се хареса държава, пълна с магистрали по всички европейски стандарти, които свързват големи градове, пълни с простаци по всички световни стандарти (проф. Боян Биолчев ). Освен, може би, на управляващите ни.

  Източник: http://www.chara.blog.bg

  

• February Home Sales Up 1.3 Percent from January in Illinois

  February home sales in Illinois increased from last month while Year-over-Year Sales, Prices Still Influenced by Tax Credit.

  According to data from the Illinois Association of Realtors, statewide total home sales, including single family and condo sales, in February 2011 totaled 5,575 homes sold, an increase of 1.3 %  from 5,505 sales in January 2011 and down 10.0 % from February 2010 sales of 6,194 homes.

  The median price in February was $128,800, down 4.6 percent from $135,000 for the same month last year. The statewide single family median price reached $129,000, up 1.6 % from $127,000 in February 2010 and up 2.8 %  from $125,500 in February 2009. The median is a typical market price where half the homes sold for more, half sold for less.

  In the Chicagoland Primary Metropolitan Statistical Area (PMSA), total home sales (single family and condominiums) in February 2011 were down 8.8 % , totaling 3,769 homes sold compared to February 2010 sales of 4,134 homes. Home sales were down 2.0 %  from the previous month’s totals of 3,844 in January 2011. The median price in February 2011 was $152,500 in the Chicago region, down 7.6 %  from $165,000 in February 2010.

  The monthly average commitment rate for a 30-year, fixed-rate mortgage for the North Central region was 5.0 %  in February 2011, up from 4.8 percent during the previous month, according to the Federal Home Loan Mortgage Corporation. Last year in February, it averaged 5.01 percent.

  Dr. Geoffrey J.D. Hewings, director of the Regional Economics Applications Laboratory (REAL) of the University of Illinois said “The housing price forecasts for both Illinois and the Chicago PMSA show month-to-month increases in March, April and May however the forecasted prices are still lower than last year during the same period. The economy continues to provide some positive signs,” he continued. “National job gains in the last 12 months have amounted to 1.3 million, or an average of 106,000 jobs per month. Illinois added 64,200 jobs in the last year or an average of 5,350 jobs per month. Most analysts agree that a strong labor market will be the key to a housing market recovery.”

  Existing-home sales, which are completed transactions that include single-family, townhomes, condominiums and co-ops, dropped 9.6 percent to a seasonally adjusted annual rate of 4.88 million in February from an upwardly revised 5.40 million in January, and are 2.8 percent below the 5.02 million pace in February 2010.

  However, things seem to be swinging up, slowly but surely. In the city of Chicago, February home sales (single family and condominiums) totaled 1,056, up 2.1 percent from the previous month 1,034 homes sold in January 2011 and down 13.8 percent from 1,225 homes sold in February 2010.

  The city of Chicago median price in February 2011 was $177,500 up 0.6 percent compared to $176,500 a year ago in February 2010; the single family median price increased 21.9 percent in the month of February to $134,200 from $110,100 in February 2010.

  More than half of Illinois counties reporting (49 of 97 counties) showed year-over-year median price increases or no change for the month of February including Adams, up 6.5 percent to $104,950; Champaign, up 8.4 percent to $126,000; Madison, up 15.7 percent to $109,950; McLean, up 2.0 percent to $153,000; Monroe, up 21.2 percent to $157,500; Sangamon, up 0.3 percent to $120,300; Tazewell, up 1.5 percent to $115,450; and Will, up 2.4 percent to $163,900.

  Sales and price information is generated from a survey of Multiple Listing Service sales reported by 35 participating Illinois Realtor local boards and associations including Midwest Real Estate Data LLC for the period Feb. 1 through Feb. 28, 2011. The Chicagoland PMSA, as defined by the U.S. Census Bureau, includes the counties of Cook, DeKalb, DuPage, Grundy, Kane, Kendall, Lake, McHenry and Will.

  Find Illinois market stats data at www.illinoisrealtor.org/marketstats.

  

  SOURCE Illinois Association of REALTORS

  SPRINGFIELD, Ill., March 21, 2011

• Традиционният празник „Кюстендилска пролет 2011“

  На 20 март в Кюстендил започнаха традиционните тържества на града „Кюстендилска пролет 2011″.  Традиционният празник на град Кюстендил „Кюстендилска пролет 2011“ ще се проведе за 45-ти път тази година. Уорлик избра „Мис Кюстендилска пролет 2011“

  По време на празничен концерт, организиран от Община Кюстендил, бе избрана „Девойка Кюстендилска пролет 2011″.

  

  Тази година журито бе в състав: посланикът на САЩ в Република България Негово превъзходителство  Джеймс Уорлик, поп изпълнителката Йоана, Деян Каменов – Дидо от рок бандата Д2, и колегите му Александър Обретенов и Димитър Кърнев.  Под председателството на звездите от предаването „Пълна лудница“ и „Господари на ефира“ Димитър Рчков и Мария Игнатова. Арбитрите единодушно избраха

  

  Мария Стефанова за Девойка „Кюстендилска пролет“ 2011.

  Кметът  на  Община  Кюстендил Петър Паунов лично връчи награда на победителката в размер на 1500 лв. Двете й подгласнички получиха по 850 лв. Първа подгласничка стана Александра Ковачева, а втора –  Малинка Михалкова. Призьорките и двете подгласнички получиха мобилни телефони, както официалните тоалети и обувки, с които участваха в спектакъла.

  По време на концерта чрез гласуване със СМС-и Беатрис Алексиева бе избрана за Девойка на публиката. Дамите от „Лейдис клуб“ – Кюстендил също избраха своя фаворитка – Мария Стефанова.

  През цялата вечер публиката се наслаждаваше на изпълнението на румънската MTV звезда Андреа Баника и Владислав Ампов-Графа.За доброто настроение на публиката в този ден се погрижиха  и Тони Димитрова и Румяна Попова. Гостуваше и игуменът на Рилския манастир, епископ Евлоги. Генерален спонсор на събитието е община Кюстендил.

  

  На 21 март тържествата започнаха с молебен за здраве на кюстендилци, който бе отслужен от Знеполския епископ Йоан, викарий на Софийския Митрополит. Празникът продължи с ритуал по предаване символите на града от старата Девойка „Кюстендилска пролет“ на новата.

  В 12 часа на Сцена „Хисарлъка” започна общоградския празник. Водещи бяха Васил Василев – Зуека и Румен Угрински. За доброто настроение на публиката се грижат Тони Димитрова и Румяна Попова. Празничната програма е със специалното участие на румънската певица Андреа Баника и Владислав Ампов-Графа.

  17-годишната Мария Георгиева, която беше избрана за девойка „Кюстендилска пролет 2011“ е ученичка в местната езикова гимназия „Д-р Петър Берон“. В надпреварата за избор на момиче-символ на града участваха 14 претендентки. „Пожелавам на кюстендилци да бъдат щастливи, от това по-важно няма. На себе си да продължа образованието си“, каза малко след награждаването Мария Георгиева.

  

• Преводът на грамата направен от Биволъ – откраднат и препечатан в национални медии

  Отворено писмо до журналистическата гилдия

  Уважаеми колеги,

  На 14.03.2011 г. сайтът Биволъ публикува нередактираната версия на грамата на Джеймс Пардю за организираната престъпност в България, придружена с подробен аналитичен коментар.

  В текста изрично е написано, че преводът на грамата е предоставен от Биволъ за публикация в сайта balkanleaks.eu.  Преводът е придружен с редакционни коментари на английски, подписани от Биволъ, които проследяват съдбата на „героите“ споменати в текста след 2005 г.

  Редактираната версия на същия доклад, беше публикувана от Гардиън на 01.12.2010, като в нея липсват почти всички имена на лица и фирми и текстът беше силно съкратен.

  На 18.03.2011 г., т.е. 4 дни след нашата публикация, Wikileaks публикуваха пълния текст на грамата в официалния си сайт. Организацията на Джулиан Асанж посочи като примеркак вестник Гардиън е нарушил споразумението с Wikileaks, филтрирайки информацията за организираната престъпност в България.

  До 19.03.2011 г. нито една “голяма” българска медия, с изключение на сайта на вестник “Дневник”, не отрази нашата публикация. Първият, който дръзна да оповести коректно публикацията на “Биволъ” беше колегата Иво Инджев на своя сайт.

  Едва след като Wikileaks публикува пълния текст на грамата на сайта си, много български медии го отразиха като важна новина. Една част от тях съвсем колегиално се позоваха на първоизточника на публикациите, т.е. Биволъ, но т.нар. “национални медии” съвсем съзнателно ни игнорираха.

  Ние не страдаме от комплекси, за да бъдем тиражирани и се радваме, че Wikileaks е признат като “достоверен източник на информация”, защото това потвърждава и нашата достоверност. Необясним остава обаче за нас фактът как е възможно грубото погазване на чл.4 от Етичния кодекс на българските медии, който в момента е единственият съществуващ и официален професионален и морален коректив на журналистиката у нас!

  Предлагаме Ви да сравните превода на грамата публикуван от Биволъ в Balkanleaks.euс частичния превод публикуван от агенция БГНЕС.

  Преводът на Биволъ в Balkanleaks: https://www.balkanleaks.eu/bgoc.html

  Преводът публикуван от БГНЕС: http://news.bgnes.com/view/908796 или в кеша на Google

  Очевидно става въпрос за прекопиране, без позоваване на източника. Вероятно обяснението е, че въпросната електронна медия, не е подписала и не признава Етичния кодекс.

  След това публикацията на БГНЕС беше препечатана и разпространена от многобройни информационни сайтове и печатни издания. Стигна се дотам, Вътрешният министър Цветан Цветанов да цитира информацията от грамата, което показва нейната голяма обществена значимост.

  С изключение на агенция Focus News никой не представи свой цялостен превод на грамата, както това направи още на 14.03 Биволъ.

  Всичко това, за съжаление, показва значителния дефицит на професионализъм, етика и колегиалност във водещите български медии. Питаме се, дали причината е само това, или дълбока съгласуваност с явни и тайни зависимости от властимащите и сенчестия бизнес, за което впрочем също се говори в дипломатическия доклад на г-н Джеймс Пардю.

  За нас, журналистите от Биволъ, най-голямата ценност е доверието на читателите. Като независимо издание, Биволъ ще продължи да отразява безкомпромисно и без цензура всичко свързано със симбиозата на мафията и властта в България.

  Вярваме, че читателите ще оценят нашия труд и ще си съставят безпогрешно мнение дали нашите публикации се цитират коректно от другите медии, или просто се крадат. Държим да споменем, че в бъдеще ще търсим правата си, при кражба на интелектуална собственост и труд, в разрез с Етичните правила на журналистиката.

  Също така ще направим своите изводи доколко и с кои медии можем да си сътрудничим за напред, независимо от високомерието, с което днес ни подминават. Благодарим на всички колеги, с които имаме общата кауза да превърнем българската журналстика в свободен публичен глас, с който страната ни да се гордее пред света.

  С Поздрав за Първа Пролет!

  Биволъ

• Православен календар:Втора неделя на Великия пост – СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА

  Втората неделя на Великия пост празнуваме деня на Св. Григорий Палама. В тази неделя от св. Четиридесетница, Църквата продължава празнуването тържеството на Светото Православие, като спомня живота и богословието на тоя дивен Божи угодник св. Григорий Палама, архиепископ Солунски. Със своя свят живот и боговдъхновено учение, той утвърди Православната вяра и ни обясни що значи „вече не аз живея, а Христос живее в мене“. Той завършил своя живот като Тесалоникийски архиепископ, но преди това бил ученик на монашеската традиция на Атон. Неговото богословие е дълбоко вкоренено и черпи своето основание в опита на подвижниците и светиите.

  Честваният днес светител Григорий Палама живее и действа през преломния за Балканите ХІV век. Той е архиепископ на Солун и благодарение на неговия авторитет мистичното и аскетично учение на исихазма е възприето от Източната църква. Мощите на Св. Григорий след смъртта му са останали напълно нетленни. Докато редица други мощи са втвърдени, потъмнели или представляват само кости, неговото тяло е запазено толкова свежо, сякаш той е починал преди минути.
  В сърцевината си учението на Св. Григорий Палама е събрало опита на цялата Православна църква, който свидетелства, че Бог не е затворен в Самия Себе Си, не е пленник на Своята Божествена природа, че бидейки любов, т.е. тържество и пълнота на живота, Той и в Себе Си живее и сякаш преливайки извън собственото Си битие, достига и до нас, приобщавайки ни и в тайнствата, и чрез молитвата, и чрез непосредственото, непостижимо Свое действие към Самия Себе Си, към това, което наричаме животворяща благодат.
  Св. Григорий ни учи, че благодатта се дава не заради подвига ни, а в отговор на човешкия вик, на човешката молба, на човешката тъга по Бога. Божията благодат прониква в дълбините на нашите души и ги прави богоприемни, способни да приемат Бога като желан гост, като цар, като живот.
  В едно от своите съчинения Св. Григорий говори за това, че сме призвани да станем съвършено прозрачни – като кристал, през който да се лее свободно Божествената нетварна светлина. И, уви – казва той, – ние сме непрозрачни, ние сме затъмнени, има в нас плътност, непроницаемост. И затова благодатната светлина, Божественият огън се докосва до повърхността ни; понякога ни обгаря, понякога ни сгрява; със Своята светлина прави очевидни дефектите, недостатъците, повредата; но същата тази светлина явява и късчетата злато, сребро и скъпоценни камъни, които почвата на нашата личност, душа и тяло, съдържа в себе си. Св. Григорий Палама е пленен от турци в Мала Азия, води дискусии с техните улеми и се отзовава положително за силната вяра и молитва на иноверците.

  На този ден Православната църква чества преподобни отци, избити в манастира “Св. Сава”

  От VІІ век околностите на Йерусалим непрестанно се подлагали на нападения от хищните сарацини. Те не щадели дори мирните отшелнически обители, макар в тях да живеели пустинници, които нямали никакви земни богатства. Веднъж във време на самото всенощно богослужение срещу Връбница в лаврата “Св. Сава” дошъл слух, че варварите в голямо множество се готвят да нападнат обителите. Братята решили да не се оттеглят от лаврата, понеже били предадени всецяло на Господа и приживе били умрели за света. Те не се бояли от смърт. Почнали още по-пламенно да се молят, готвейки се да преминат в по-добрия живот. Действително, на Велики четвъртък сарацините с голяма сила нападнали манастира и веднага убили няколко иноци. Другите пък те събрали в църква и започнали да ги разпитват къде са скрити манастирските съкровища: “Откупете себе си и църквата си с четиристотин жълтици – казвали варварите на светите отци – иначе всички ще бъдете избити!”

  – Не проливайте напразно кръвта ни – кротко отговорили иноците. – Толкова злато ние никога не сме имали. Вземете простите ни дрехи. Друго имущество у нас не ще намерите.

  Варварите не повярвали на думите не иноците и чрез мъчения искали да узнаят от тях къде са скрити съкровищата им. Имало в манастира пещера, в която някога се подвизавал св. Сава, основателят на лаврата. Вътре в нея те затворили всички иноци и пред входа на пещерата натрупали сухи клони и запалили голям огън. Иноците се задушили от смрад и дим, а варварите продължавали да ги питат за скритите съкровища, но в отговор чували само молитви към Бога от задушаващите се братя. 18 души умрели в пещерата; други били посечени с меч или по друг начин мъчени до смърт. Известни на Църквата са само имената на Йоан, Сергий и Патракий. Паметта на всички тези иноци се празнува на 20 март.

  Първа неделя на Великия пост Тодоровден

  Свети Четиридесет Мъченици (Младенци)- 9 март

  Начало на Великденските пости

  Първа седмица на Великия пост

  Ползата от Постите

  

  Манастирът „Св. Сава“ (Лаврата “Свети Сава Освещени”) е един от най-старите манастири в света и най-старото до днес обитавано монашеско средище в Св. Земя.

  Този величествен манастир е врязан в каньоните по пътя между Йерусалим и Йерихо, във все повече превръщаща се в пустиня местност близо до Мъртво Море. Отстои на 14 километра от Витлеем (в окупираната от Израел Западна ивица) и на 6 километра от друг гръцки манастир – манастира „Св. Теодоси”

  Манастирът „Свети Сава“ е бил многократно разрушаван от армии и разбойници. За последен път той бил разрушен и плячкосан през 1835 г., и пет години по-късно бил възстановен от Руското царско правителство.

  

  
  

  От VІІ век околностите на Йерусалим непрестанно се подлагали на нападения от хищните сарацини. Те не щадели дори мирните отшелнически обители, макар в тях да живеели пустинници, които нямали никакви земни богатства. Веднъж във време на самото всенощно богослужение срещу Връбница в лаврата “Св. Сава” дошъл слух, че варварите в голямо множество се готвят да нападнат обителите. Братята решили да не се оттеглят от лаврата, понеже били предадени всецяло на Господа и приживе били умрели за света. Те не се бояли от смърт. Почнали още по-пламенно да се молят, готвейки се да преминат в по-добрия живот. Действително, на Велики четвъртък сарацините с голяма сила нападнали манастира и веднага убили няколко иноци. Другите пък те събрали в църква и започнали да ги разпитват къде са скрити манастирските съкровища: “Откупете себе си и църквата си с четиристотин жълтици – казвали варварите на светите отци – иначе всички ще бъдете избити!”

  – Не проливайте напразно кръвта ни – кротко отговорили иноците. – Толкова злато ние никога не сме имали. Вземете простите ни дрехи. Друго имущество у нас не ще намерите.

  Варварите не повярвали на думите не иноците и чрез мъчения искали да узнаят от тях къде са скрити съкровищата им. Имало в манастира пещера, в която някога се подвизавал св. Сава, основателят на лаврата. Вътре в нея те затворили всички иноци и пред входа на пещерата натрупали сухи клони и запалили голям огън. Иноците се задушили от смрад и дим, а варварите продължавали да ги питат за скритите съкровища, но в отговор чували само молитви към Бога от задушаващите се братя. 18 души умрели в пещерата; други били посечени с меч или по друг начин мъчени до смърт. Известни на Църквата са само имената на Йоан, Сергий и Патракий. Паметта на всички тези иноци се празнува на 20 март.

• Директорът на „ЛУКойл“ Златев не си е предложил услугите за намаляване на цената на АЕЦ „Белене“

  Пред Информационна агенция КРОСС заместник-министърът на икономиката Марий Косев отрече слуховете, че директорът на „ЛУКойл“ Валентин Златев е много активен участник в преговорите с Русия с Белене.
  Косев разясни, че по време на разговорите му с ръководството на „Ростаом“ през февруари в Москва, Златев не е бил в неговата делегация.
  Разговорите бяха започнали, вече имаше два или три часа преговори и той се появи доколкото схващам вероятно някой му е казал, може би президентът на руската държавната корпорация „Росатом“ Сергей Кириенко или някой друг. Златев си има някакви причини да се появи, но в интерес на истината той не си е позволявал да се намесва в разговорите или да дава мнения, за мен беше по-скоро изненада, че се е появил на такива преговори, но доста сърдечно се поздравиха с Кириенко и в никакъв случай това не е официален или неофициален български консултант по преговорите за АЕЦ „Белене“, обясни Косев.
  Според него всеки човек в България, който може да допринесе за успешни преговори и намаляване на цената на АЕЦ „Белене“ е положително, но Златев нито си е предложил услугите, нито е викан за консултант.
  Въпросът е на кого си е предложил услугите тогава известният българин*?

  –––––––
  * Валентин Василев Златев е син на бившия кмет на Правец Васил Златев, който е сред петимата най-богати хора в България, според класацията на вестник „Пари“. Роден на 8 декември 1965 г. той е генерален директор на „Лукойл – България“ АД. Бил е търговски и изпълнителен директор на „Роснефт“. Един от създателите на холдинга „Агрима“.
  Председател на УС на „Лукойл – Нефтохим“ България“ АД. Представител на pуската компания за почти целия балкански регион.

• ООН гласува за удари срещу Либия
  Съветът за сигурност на ООН прие с 10 гласа „за“ и 5 въздържали се резолюция 1973, с която се въвежда зона, забранена за полети на либийски самолети, предаде ДПА.

  Въздържалите се страни са Русия, Китай, Бразилия, Индия и Германия

  Като постоянни членове на Съвета за сигурност, Русия и Китай биха могли да блокират приемането на резолюцията с отрицателен вот, посочва ДПА.

  Останалите три страни, постоянни членки на Съвета за сигурност – САЩ, Великобритания и Франция – подкрепиха резолюцията, заедно със седем от членовете, които се избират на ротационен принцип – Босна, Колумбия, Габон, Ливан, Нигерия, Португалия и Южна Африка.

  Използваните в резолюцията формулировки позволяват на отделни страни или организации като НАТО да предприемат военни действия във връзка с налагането на забранената за полети зона, т.е. и

  извършването на въздушни удари

  Резолюцията съдържа призив за незабавно прекратяване на всички военни действия.

  Към режима в Триполи бе отправено предупреждение да прекрати незабавно нападенията и репресиите срещу цивилни и да спазва строго международното хуманитарно право, човешките права и законодателството, свързано с  бежанците.

  „Използването на всички необходими средства“ за прилагане на резолюцията според ДПА дава възможност да се предприемат едностранни действия от отделни държави или координирани операции с международни организации.

  Всяка страна или организация, която планира да участва в налагането на зоната, забранена за полети на либийски самолети, трябва да уведоми генералния секретар на ООН и Арабската лига преди да пристъпи към конкретни действия.

  Специално внимание се отделя на необходимостта да бъдат защитени райони с цивилно население, в това число и град Бенгази, които за застрашени от нападение на правителствени части.

  Резолюцията обаче изрично изключва нахлуването на чуждестранни сухопътни части

  на територията на Либия, посочва Ройтерс.

  Условията на оръжейното ембарго, което бе наложено на Либия с резолюция на Съвета за сигурност от 26 февруари, се доразвиват чрез клаузи на резолюция 1973.

  Всяка страна или международна организация вече може да инспектира на своя територия или на територията на страните членки, в това число пристанища, летища и в открито море, всички кораби или самолети, които летят от или към Либия, ако има достатъчно основания да се смята, че пренасят оръжие или товар с военно предназначение.

  Наемниците, използвани като подкрепления на лоялните на Кадафи военни части, също попадат в рамките на ограниченията, наложени с оръжейното ембарго.

  На самолетите, регистрирани в Либия, или собственост на либийски граждани, както и на либийски авиокомпании се забранява да излитат или да кацат, или да преминават през въздушното пространство на други страни и територии, освен в случаите, когато полетът е разрешен от специален комитет на ООН

  Списъкът на лицата, чиито авоари бяха замразени по силата на резолюцията от 26 февруари, бе разширен от 6 на 13 души, в това число Муамар Кадафи и членовете на неговото семейство, както и шест юридически лица, сред които Либийската национална петролна компания, либийската централна банка и либийската външнотърговска банка.

  Военните удари срещу Либия след резолюцията на ООН ще започнат скоро, до няколко часа

  и Франция ще участва в тях, заяви тази сутрин говорителят на правителството Франсоа Бароен.

  Тази военна намеса „не е окупация на либийската територия“, а „инструмент с военен характер, за да защитим либийския народ и да му помогнем да стигне до края в стремежа си към свобода и следователно към сваляне на режима на Кадафи“, каза още говорителят.

  Французите, които поведоха искането (за намеса – б.ред.), естествено, ще бъдат свързани с военната намеса, т.е. ще участват, допълни говорителят.

  Властите в Либия отхвърлят резолюцията на Съвета за сигурност на ООН,

  съобщи ИТАР-ТАСС.

  Според Халед Каим, официален говорител на министерството на външните работи на Либия резолюцията „представлява заплаха за единството на страната“.

  „Тази резолюция отразява агресивната позиция на международната общност“, подчертал той. Каим осъди „стремежа на страни като Франция, Великобритания и САЩ да разделят Либия“.

  Въпреки това, подчертал говорителят, цитиран и от Франс прес, Либия е готова да обяви примирие в действията си срещу бунтовниците, но настоява преди това да се дискутира в подробности прилагането на това примирие.

  Най-вероятно за целта ще бъде използван надежден посредник. Говорителят изтъкнал, че възможното примирие било обсъждано със специалния представител на ООН Абдул Хатиб, който вчера отпътува от Триполи.

  Либия ще реагира положително на резолюцията на ООН, за да докажем, желанието си да гарантираме защита на цивилното население, подчертал Халед Каим.

  Либия не се страхува, заяви синът на Муамар Кадафи – Сейф ал Ислам.

  Ние сме в нашата страна и с нашия народ и не се страхуваме, каза той в интервю от Триполи за американската телевизия Ей Би си.

  „Ние не се боим. Хайде, давайте! Няма да ни уплашите! Няма да помогнете на народа, ако бомбардирате Либия, за да убивате либийци. Вие ще унищожите страната ни. Никой няма да е доволен от това“, каза той.

  Хиляди жители на Бенгази ликуват по улиците на обсадения град, след като стана известно, че Съветът за сигурност е решил да бъде въведена зона, забранена за полети над Либия, съобщи ДПА.

  Приемането на резолюцията за жителите на Бенгази е лъч на надежда след заплахите, отправени срещу тях вчера от либийския лидер Муамар Кадафи.

  Той се закани, че в Бенгази ще се лее кръв, ако бунтовниците не предадат оръжието си, посочва ДПА. Освен това Кадафи обяви, че офанзивата за превземане на града ще започне още тази нощ.

  Малко след като Съветът за сигурност гласува мерки срещу режима в Триполи, телевизия Си Ен Ен обяви, че Кадафи е променил тактиката заради хуманитарни съображения и се е отказал да атакува град Бенгази.

  Кореспондент на Си Ен Ен в Триполи разговарял със сина на Кадафи Сейф ал Ислам, който обявил, че

  тактиката спрямо бунтовниците в Бенгази се променя

  Лоялните на режима либийски военни части нямало да атакуват града, превърнал се в крепост на антикадафистката опозиция, а щели да заемат позиции около него.

  В Бенгази щели да бъдат изпратени само полиция и части, специализирани в борба с тероризма чиято задача е да разоръжат бунтовниците.

  Франция и Великобритания направиха дипломатически удар с успеха си да прокарат в Съвета за сигурност на ООН своя вариант на резолюция за мерки срещу режима в Либия, коментира Ройтерс.

  Едновременно с това този ход на Париж и Лондон може да им струва влошаване на отношенията с Берлин.

  Германия се въздържа от гласуване в подкрепа на резолюцията и обяви, че няма да участва в никакви действия, свързани с налагането на забранена за полети зона.

  Според Ройтерс канцлерът Ангела Меркел не иска да си създава допълнителни проблеми броени дни преди важните регионални избори, насрочени за 27 март.

  Според външния министър Гидо Вестервеле в резолюцията за мерките срещу Либия „се крият значителни рискове“. Именно Вестервеле обяви, че германски военни няма да участват във военна операция в Либия.

  Британският премиер Дейвид Камерън пое водещата роля

  в усилията да бъде свален Кадафи. Той обаче също е изправен пред рискове, тъй като трябва да се справи с необходимостта от сериозни бюджетни съкращения. И не бива да забравя, че британците така и не простиха на бившия премиер Тони Блеър решението да се замеси във войната в Ирак през 2003 г.

  Париж и Лондон подписаха през ноември договор за сътрудничество в сферата на отбраната. Сега двете страни вероятно ще са начело в действията в защита на либийците от техния управник Кадафи, посочва Ройтерс.

  Президентът на Франция Никола Саркози и френският външен министър Ален Жупе също трябва да се поздравят с успеха на дипломатическата си офанзива.

  Още повече, че Жупе бе назначен едва преди три седмици, след като неговият предшественик се оттегли заради тромавата реакция на Париж на събитията в Тунис.

  Париж сега остро се нуждае от възможност да утвърди влиянието си в Северна Африка, където няколко от днешните независими държави са бивши френски колонии. Действията на Париж спрямо Триполи са в рязък контраст с бавните реакции на събитията н Тунис и Египет, посочва Ройтерс.

  Русия също се оказа в затруднено положение

  след вота в Съвета за сигурност след решението си да не подкрепи и в същото време да не отхвърли резолюцията.

  В хода на работата над проекта за резолюция „надделя увлечението по силовите методи на някои членове на Съвета за сигурност“, заяви постоянният представител на Москва в световната организация Виталий Чуркин, цитиран от ИТАР-ТАСС.

  От изказването му става ясно, че Москва се опитва да намери среден път между нежеланието си да подкрепи налагането на забранена за полети зона заради множеството неизвестни от военен характер около нея, и стремежа си да помогне да се гарантира защитата на цивилните в либийския конфликт.

  В Брюксел председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой обяви, че ЕС приветства приемането на резолюция 1973 за мерки срещу Либия, предаде Франс прес.

  Европейският съюз ще приложи тази резолюция, като се съобразява със своя мандат и пълномощия, подчертал Ван Ромпой пред журналисти.

  Въпросите, свързани с прилагането на резолюцията, ще бъдат обсъждани на среща на външните министри на страните членки в понеделник, както и на срещата на Европейския съвет в четвъртък и петък следващата седмица.

  Съветът за сигурност на ООН прие с 10 гласа „за“ и 5 въздържали се резолюция 1973, с която се въвежда зона, забранена за полети на либийски самолети, предаде ДПА.

  Кадафи сменя тактиката, отказа се да атакува директно Бенгази

  Въздържалите се страни са Русия, Китай, Бразилия, Индия и Германия

  Като постоянни членове на Съвета за сигурност, Русия и Китай биха могли да блокират приемането на резолюцията с отрицателен вот, посочва ДПА.

  Останалите три страни, постоянни членки на Съвета за сигурност – САЩ, Великобритания и Франция – подкрепиха резолюцията, заедно със седем от членовете, които се избират на ротационен принцип – Босна, Колумбия, Габон, Ливан, Нигерия, Португалия и Южна Африка.

  Използваните в резолюцията формулировки позволяват на отделни страни или организации като НАТО да предприемат военни действия във връзка с налагането на забранената за полети зона, т.е. и извършването на въздушни удари.

  Резолюцията съдържа призив за незабавно прекратяване на всички военни действия.

  Към режима в Триполи бе отправено предупреждение да прекрати незабавно нападенията и репресиите срещу цивилни и да спазва строго международното хуманитарно право, човешките права и законодателството, свързано с  бежанците.

  „Използването на всички необходими средства“ за прилагане на резолюцията според ДПА дава възможност да се предприемат едностранни действия от отделни държави или координирани операции с международни организации.

  Всяка страна или организация, която планира да участва в налагането на зоната, забранена за полети на либийски самолети, трябва да уведоми генералния секретар на ООН и Арабската лига преди да пристъпи към конкретни действия.

  Специално внимание се отделя на необходимостта да бъдат защитени райони с цивилно население, в това число и град Бенгази, които за застрашени от нападение на правителствени части.

  Резолюцията обаче изрично изключва нахлуването на чуждестранни сухопътни части на територията на Либия, посочва Ройтерс.

  Условията на оръжейното ембарго, което бе наложено на Либия с резолюция на Съвета за сигурност от 26 февруари, се доразвиват чрез клаузи на резолюция 1973.

  Всяка страна или международна организация вече може да инспектира на своя територия или на територията на страните членки, в това число пристанища, летища и в открито море, всички кораби или самолети, които летят от или към Либия, ако има достатъчно основания да се смята, че пренасят оръжие или товар с военно предназначение.

  Наемниците, използвани като подкрепления на лоялните на Кадафи военни части, също попадат в рамките на ограниченията, наложени с оръжейното ембарго.

  На самолетите, регистрирани в Либия, или собственост на либийски граждани, както и на либийски авиокомпании се забранява да излитат или да кацат, или да преминават през въздушното пространство на други страни и територии, освен в случаите, когато полетът е разрешен от специален комитет на ООН

  Списъкът на лицата, чиито авоари бяха замразени по силата на резолюцията от 26 февруари, бе разширен от 6 на 13 души, в това число Муамар Кадафи и членовете на неговото семейство, както и шест юридически лица, сред които Либийската национална петролна компания, либийската централна банка и либийската външнотърговска банка.

  Военните удари срещу Либия след резолюцията на ООН ще започнат скоро, до няколко часа и Франция ще участва в тях, заяви тази сутрин говорителят на правителството Франсоа Бароен.

  Тази военна намеса „не е окупация на либийската територия“, а „инструмент с военен характер, за да защитим либийския народ и да му помогнем да стигне до края в стремежа си към свобода и следователно към сваляне на режима на Кадафи“, каза още говорителят.

  Французите, които поведоха искането (за намеса – б.ред.), естествено, ще бъдат свързани с военната намеса, т.е. ще участват, допълни говорителят.

  Властите в Либия отхвърлят резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, съобщи ИТАР-ТАСС.

  Според Халед Каим, официален говорител на министерството на външните работи на Либия резолюцията „представлява заплаха за единството на страната“.

  „Тази резолюция отразява агресивната позиция на международната общност“, подчертал той. Каим осъди „стремежа на страни като Франция, Великобритания и САЩ да разделят Либия“.

  Въпреки това, подчертал говорителят, цитиран и от Франс прес, Либия е готова да обяви примирие в действията си срещу бунтовниците, но настоява преди това да се дискутира в подробности прилагането на това примирие.

  Най-вероятно за целта ще бъде използван надежден посредник. Говорителят изтъкнал, че възможното примирие било обсъждано със специалния представител на ООН Абдул Хатиб, който вчера отпътува от Триполи.

  Либия ще реагира положително на резолюцията на ООН, за да докажем, желанието си да гарантираме защита на цивилното население, подчертал Халед Каим.

  Либия не се страхува, заяви синът на Муамар Кадафи – Сейф ал Ислам. Ние сме в нашата страна и с нашия народ и не се страхуваме, каза той в интервю от Триполи за американската телевизия Ей Би си.

  „Ние не се боим. Хайде, давайте! Няма да ни уплашите! Няма да помогнете на народа, ако бомбардирате Либия, за да убивате либийци. Вие ще унищожите страната ни. Никой няма да е доволен от това“, каза той.

  Хиляди жители на Бенгази ликуват по улиците на обсадения град, след като стана известно, че Съветът за сигурност е решил да бъде въведена зона, забранена за полети над Либия, съобщи ДПА.

  Приемането на резолюцията за жителите на Бенгази е лъч на надежда след заплахите, отправени срещу тях вчера от либийския лидер Муамар Кадафи.

  Той се закани, че в Бенгази ще се лее кръв, ако бунтовниците не предадат оръжието си, посочва ДПА. Освен това Кадафи обяви, че офанзивата за превземане на града ще започне още тази нощ.

  Малко след като Съветът за сигурност гласува мерки срещу режима в Триполи, телевизия Си Ен Ен обяви, че Кадафи е променил тактиката заради хуманитарни съображения и се е отказал да атакува град Бенгази.

  Кореспондент на Си Ен Ен в Триполи разговарял със сина на Кадафи Сейф ал Ислам, който обявил, че тактиката спрямо бунтовниците в Бенгази се променя

  Лоялните на режима либийски военни части нямало да атакуват града, превърнал се в крепост на антикадафистката опозиция, а щели да заемат позиции около него.

  В Бенгази щели да бъдат изпратени само полиция и части, специализирани в борба с тероризма чиято задача е да разоръжат бунтовниците.

  Франция и Великобритания направиха дипломатически удар с успеха си да прокарат в Съвета за сигурност на ООН своя вариант на резолюция за мерки срещу режима в Либия, коментира Ройтерс.

  Едновременно с това този ход на Париж и Лондон може да им струва влошаване на отношенията с Берлин.

  Германия се въздържа от гласуване в подкрепа на резолюцията и обяви, че няма да участва в никакви действия, свързани с налагането на забранена за полети зона.

  Според Ройтерс канцлерът Ангела Меркел не иска да си създава допълнителни проблеми броени дни преди важните регионални избори, насрочени за 27 март.

  Според външния министър Гидо Вестервеле в резолюцията за мерките срещу Либия „се крият значителни рискове“. Именно Вестервеле обяви, че германски военни няма да участват във военна операция в Либия.

  
  

  Британският премиер Дейвид Камерън пое водещата роля в усилията да бъде свален Кадафи. Той обаче също е изправен пред рискове, тъй като трябва да се справи с необходимостта от сериозни бюджетни съкращения. И не бива да забравя, че британците така и не простиха на бившия премиер Тони Блеър решението да се замеси във войната в Ирак през 2003 г.

  Париж и Лондон подписаха през ноември договор за сътрудничество в сферата на отбраната. Сега двете страни вероятно ще са начело в действията в защита на либийците от техния управник Кадафи, посочва Ройтерс.

  Президентът на Франция Никола Саркози и френският външен министър Ален Жупе също трябва да се поздравят с успеха на дипломатическата си офанзива.

  Още повече, че Жупе бе назначен едва преди три седмици, след като неговият предшественик се оттегли заради тромавата реакция на Париж на събитията в Тунис.

  Париж сега остро се нуждае от възможност да утвърди влиянието си в Северна Африка, където няколко от днешните независими държави са бивши френски колонии. Действията на Париж спрямо Триполи са в рязък контраст с бавните реакции на събитията н Тунис и Египет, посочва Ройтерс.

  Русия също се оказа в затруднено положение след вота в Съвета за сигурност след решението си да не подкрепи и в същото време да не отхвърли резолюцията.

  В хода на работата над проекта за резолюция „надделя увлечението по силовите методи на някои членове на Съвета за сигурност“, заяви постоянният представител на Москва в световната организация Виталий Чуркин, цитиран от ИТАР-ТАСС.

  От изказването му става ясно, че Москва се опитва да намери среден път между нежеланието си да подкрепи налагането на забранена за полети зона заради множеството неизвестни от военен характер около нея, и стремежа си да помогне да се гарантира защитата на цивилните в либийския конфликт.

  В Брюксел председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой обяви, че ЕС приветства приемането на резолюция 1973 за мерки срещу Либия, предаде Франс прес.

  Европейският съюз ще приложи тази резолюция, като се съобразява със своя мандат и пълномощия, подчертал Ван Ромпой пред журналисти.

  Въпросите, свързани с прилагането на резолюцията, ще бъдат обсъждани на среща на външните министри на страните членки в понеделник, както и на срещата на Европейския съвет в четвъртък и петък следващата седмица.

  Източник: vesti.bg
• Готов е българският стандарт за уеб реклама

  Целта на проекта е да разработи и наложи препоръки за стандарти в областта на уеб рекламата в България

  Днес, 18 март 2011 г. е публикуван  български препоръчителен стандарт за работа в уеб рекламата. Документът е резултат от съвместната работа на „Българската уеб асоциация“ и „Интерактив Асосиейшън България с подкрепата на Българска Асоциация на Рекламодателите. Целта на проекта е да разработи и наложи препоръки за стандарти в областта на уеб рекламата в България.

  Работна група „Уеб реклама“ е създадена от БУА в края на 2010 г., като постоянно действаща отворена платформа за работа в областта на онлайн рекламата.В нея са поканени да участват както представители на компании – членове на БУА и IAB, така и представители на външни компании, заинтересовани от нейната дейност.

  „Нашата цел е с работната група да осъществим саморегулация в бранша. С професионалното съдействие на Интерактив Асошиейшън България и независимите експерти сме сигурни, че ще успеем да защитим интересите както на фирмите, предоставящи уеб услуги, така и на техните потребители“, заяви Дора Василева, председател на БУА.

  Обединените усилия с БУА и експерти от бранша за рекламните стандарти са предназначени за специалистите по маркетинг, агенциите и медийните компании при създаването, планирането, купуването и продажбата на интерактивна реклама.

  Целта е да се намали и опрости работата на агенциите и да се използват най-ефективните формати за реклама за рекламодателите, което ще доведе до развитие на дигиталния рекламен пазар в правилната посока.

  Използвайки специална методика за оценяване на банерните размери, участниците в работната група са избрали стандартни размери банери.

  Участниците в проекта препоръчват различните размери банери да се изписват на английски език, с цел лесно разпознаване на международна терминология.

  Онлайн рекламата в България с 25% ръст

  Онлайн рекламата е нараснала с 25% през 2010 г. спрямо предходната. В сектора „дисплей реклама“, който е с най-голям дял в сектора, приходите възлизат на 24.7 млн. лв. спрямо 21 млн. лв. през 2009 г. Това е най-слабо разширилият се сектор, като дори отчита спад в дела си от 5.6% за сметка на рекламата тип „обяви и справочници“. В проучването са включени финансовите ре зултати на 750 български сайта, а отчетените приходи са на обща стойност 30 млн. лв. От сайтовете е взета информация за Топ 50 на рекламодателите във всеки от икономическите сектори.

• <<
• 1
...
• 333
• 334
• 335
• 336
• 337
• 338
• 339
• 340
• 341
• 342
• 343
...
• 416
• >>