Всички авторски страници

Авторски

• Интервью Владимира Путина телеканалу NBC

  

  Президент России Владимир Путин дал большое интервью американскому телеканалу NBC, в котором рассказал о сложном этапе отношений РФ и США, ситуации в Сирии и многом другом.

  Владимир Путин ответил на вопросы журналиста американского телеканала NBC Мегин Келли. Интервью записывалось 1 марта в Кремле и 2 марта в Калининграде.

  Часть 1. Москва, Кремль, 1 марта 2018 года

  М.Келли (как переведено): Спасибо большое, господин Президент, за то, что принимаете нас.

  Если Вы не против, нам хотелось бы построить работу таким образом. Нам хотелось бы поговорить о новостных поводах, которые Вы сегодня создали в процессе своего выступления, в ходе оглашения Послания Федеральному Собранию.

  И в рамках нашей подготовки к более обширному и длительному интервью с Вами мы хотели бы после этого коснуться нескольких личностных моментов. Большую часть второй части интервью, когда мы  будем говорить с Вами о Вас, мы хотели бы сделать завтра, если Вас устроит такая работа.

  В.Путин: Пожалуйста.

  М.Келли: Вы сказали сегодня о том, что Россия разработала несколько новых систем вооружения, в частности что создана новая межконтинентальная баллистическая ракета, которая обладает ядерным двигателем и соответственно делает системы её обнаружения и защиты от неё бесполезными. Некоторые аналитики на Западе уже после Вашего выступления успели высказаться, что тем самым объявлена новая «холодная война». С Вашей точки зрения, объявлена ли новая «холодная война»? Действительно ли Вы объявили новую «холодную войну»?

  В.Путин: С моей точки зрения, те люди, о которых Вы сказали, не аналитики – они пропагандисты. Почему? Потому что всё, о чём я сегодня говорил, – это не инициативная работа с нашей стороны. Это ответ на программу противоракетной обороны и ответ на односторонний выход США в 2002 году из Договора об ограничении противоракетной обороны.

  Если говорить о гонке вооружений, то она началась именно в этот момент – в момент выхода Соединённых Штатов из этого договора. И мы хотели это предотвратить. Мы  предлагали нашим американским партнёрам совместную работу по этим программам.

  Во-первых, мы просили их не выходить в одностороннем порядке, не разрушать этот договор. Но США это сделали. Не мы это сделали – Соединённые Штаты это сделали.

  Но даже после этого мы предложили им совместную работу. Я своему коллеге тогда сказал: «Представь себе, что будет, если Россия и США объединят свои усилия в таком важнейшем деле, как стратегическая безопасность. Мир изменится на долгую историческую перспективу, и уровень мировой безопасности поднимется на небывалую высоту». Нам сказали: «Это очень интересно». Но в конце концов отказались от всех наших предложений.

  Тогда я сказал: «Вы понимаете, мы будем вынуждены развивать ударные системы вооружений с тем, чтобы сохранить баланс, чтобы преодолевать ваши системы ПРО». И услышали в ответ, нам сказали: «Мы делаем систему ПРО не против вас, а вы делайте, что хотите. Будем исходить из того, что это не против нас, не против США».

  М.Келли: Это произошло сразу после 11 сентября 2001 года?

  В.Путин: Нет, это было после выхода США из договора. США вышли из договора в 2002-м, а эти разговоры были где-то в 2003–2004 году.

  М.Келли: Вас цитировали тогда, цитировали в том плане, что Вы сказали, что со стороны Соединённых Штатов это ошибка, но не угроза. Сейчас Вы воспринимаете Соединённые Штаты как угрозу?

  В.Путин: Мы всегда говорили, что развитие системы противоракетной обороны создаёт для нас угрозу, мы всегда об этом говорили. Американские партнёры публично это не признавали, говорили, что это против Ирана в основном. Но фактически, в конце концов, в разговорах, переговорах они признали, что, конечно, эта система будет обнулять наш потенциал ядерного сдерживания.

  И представьте себе ситуацию. В 1972 году, в чём был смысл договора, который был тогда подписан – в том, что США и СССР имели только два района, которые защищали от ракетного нападения: один – в США, один – в Советском Союзе. Это создавало угрозу для потенциального агрессора получить ответный удар. В 2002 году США сказали: «Нет, нам это больше не нужно, мы будем создавать всё, что мы хотим, глобально, во всём мире».

  М.Келли: Опять-таки не сразу буквально, но да, после событий 11 сентября 2001 года, когда США переосмысливали свою политику и свою позицию в плане безопасности. И, согласитесь, когда такое произошло в стране, разве не естественно переосмыслить свою позицию, политику в плане безопасности?

  В.Путин: Нет, не естественно. Это полная чушь. Потому что система противоракетной обороны нацелена на борьбу с баллистическими ракетами, которыми никакие террористы не обладают. Это объяснение для домашних хозяек, которые слушают и смотрят вашу передачу. Но если домашние хозяйки услышат то, что я говорю, если вы им это покажете и они это услышат, и они в состоянии будут понять, что удары 11 сентября и противоракетная оборонная система ничего общего между собой не имеют. А чтобы защититься от ударов террористов, великим державам надо не создавать угрозу друг для друга, а объединять усилия в борьбе с террором.

  М.Келли: Та система, про которую Вы сегодня говорили, МБР, Вы испытывали её, и она действительно работает? Я задаю этот вопрос, потому что некоторые аналитики уже успели заявить, что на самом деле испытания прошли неудачно и была показана мультипликация вместо реальных кадров.

  В.Путин: Я сегодня говорил о нескольких системах. Вы какую имеете в виду – Вы имеете в виду именно межконтинентальную баллистическую тяжёлую ракету?

  М.Келли: Да. Я спрашиваю о той ракете, которая, как Вы сказали, делает защиту от неё невозможной, бесполезной.

  В.Путин: Всё, о чём я сегодня говорил, каждая эта система легко преодолевает систему противоракетной обороны – каждая. В этом и смысл всех этих разработок.

  М.Келли: Испытания были?

  В.Путин: Да, конечно.

  М.Келли: И испытания прошли успешно? Оно сработало?

  В.Путин: Очень хорошо.

  Какие-то из них подлежат ещё дополнительной работе, дополнительную работу нужно провести по некоторым системам. Некоторые уже стоят на вооружении. В отношении некоторых началось уже промышленное производство. Они уже пошли в серию.

  Если вернуться к началу нашего разговора, вот смотрите, на Аляске развёрнута такая система. Нас разделяет между Аляской и Чукоткой, российским берегом, всего 60 километров.

  Два района разворачиваются в Восточной Европе. Один уже создан в Румынии, заканчивается строительство второго в Польше. Плюс военно-морская составляющая. Корабли стоят в непосредственной близости от российских берегов и на юге, и на севере.

  Вы  представьте себе, что мы бы поставили сейчас ракетные системы вдоль американо-мексиканской или вдоль американо-канадской границы на их территориях с двух сторон и плюс ещё корабли бы подтащили с двух сторон, – что бы вы сказали на этот счёт, предприняли бы какие-то шаги? А мы бы на это сказали, что вы разгоняете гонку вооружений. Это не бред, нет? А так и есть.

  М.Келли: Хочу вернуться. То есть правильно я Вас понимаю, что именно это Вы и говорите, что мы сейчас находимся в рамках новой гонки вооружений?

  В.Путин: Я хочу сказать, что Соединённые Штаты, когда вышли в 2002 году из Договора по ПРО, вынудили нас начать работу над новыми системами вооружений. Мы об этом сказали нашим партнёрам, они сказали: «Хорошо, делайте, что хотите». Вот мы сделали – «Пожалуйте бриться».

  М.Келли: Когда Вы сказали американским партнёрам о том, что создаёте новые системы вооружения, Вы сказали именно в таких терминах, что Россия создаёт новую межконтинентальную баллистическую ракету с ядерным источником собственного топлива, которая сделает противоракетные системы бесполезными и бессмысленными? Так это было?

  В.Путин: Нет, конечно. Я не знал на тот момент, чем мы сможем ответить, говорю Вам честно. Значит, партнёры наши исходили, видимо, из того, что мы ничем не сможем ответить. Экономика находилась в тяжёлом положении, оборонная промышленность, армия, поэтому я думаю, что никому в голову не могло прийти, что мы за такой короткий срок можем сделать такой гигантский скачок вперёд в развитии стратегических вооружений. Я думаю, что ЦРУ говорило, наверное, Президенту Соединённых Штатов: «Ничего они не сделают». А Пентагон говорил: «А мы сделаем – сделаем мощную современную систему противоракетной обороны глобального характера». Ну, вот и пошли вперёд.

  Но я отвечу прямо на Ваш вопрос. Я Вам могу сказать, что было сказано нашим американским партнёрам на тот момент и что я  лично говорил.

  М.Келли: Вы имеете в виду Джорджа Буша-младшего?

  В.Путин: Кто был в 2002, 2003, 2004 годах Президентом?

  М.Келли: Это продолжалось постоянно? Или только в течение этого конкретного периода времени, который Вы указали?

  В.Путин: На самом деле мы всю плешь проели, говорили об этом постоянно в течение 15 лет. И было дословно сказано следующее, почти дословно: я сказал, что мы не будем сейчас развивать систему противоракетной обороны, как вы. Во-первых, потому что это очень дорого, и у нас нет таких ресурсов. И, во-вторых, мы ещё не знаем, как это всё будет работать, – и вы не знаете, и мы тем более.

  Но, чтобы сохранить стратегический баланс, чтобы вы не смогли обнулить наши силы ядерного сдерживания, мы будем развивать ударные системы, которые будут способны преодолевать вашу систему противоракетной обороны.

  Это было сказано прямо, абсолютно откровенно, без всякой агрессии, просто я сказал то, что мы будем делать. Ничего личного.

  И в ответ на это мы услышали: «Мы делаем не против вас, а вы делайте, что хотите, мы будем исходить из того, что это не против нас, не против США».

  М.Келли: Давайте о сегодняшнем дне поговорим и о будущем, поскольку вы сегодня сказали, что вы используете это оружие, если будет совершено нападение на Россию или ее союзников. Вопрос: вы имели в виду любое нападение или только ядерный удар по России или ее союзникам?

  В.Путин: Я услышал вопрос.

  Я  ещё хочу сказать, что в 2004 году – я сегодня об этом вспомнил – я на пресс-конференции сказал, что мы будем развивать, назвал конкретную ракетную систему, «Авангард» мы её называем.

  Сейчас мы её назвали «Авангард», но тогда я просто говорил, как она будет работать. Прямо сказал, даже сказал, как она работать будет. Но мы надеялись, что хотя бы это услышат, попробуют с нами как-то обсудить это, поговорить о совместной работе. Нет, ничего, как будто ничего не слышали. Сокращение стратегических наступательных вооружений и система ПРО – это разные вещи.

  М.Келли: То есть Вы не видели необходимости раскрывать информацию.

  В.Путин: Мы  будем сокращать число носителей, число боеголовок, согласно СНВ-3. То есть количество будет сокращаться с обеих сторон, но при этом одна сторона, США, будет развивать антиракетные системы.

  То есть в конце концов, наступит ситуация, когда все наши ядерные ракеты, весь ракетный потенциал России будет сведён к нулю. Поэтому мы всегда это связывали вместе. Так это было и в советско-американские времена, это естественные вещи, это всем понятно.

  М.Келли: Получается, правильно ли я Вас понимаю, что те 4000 единицы ядерного вооружения, которыми Россия располагает на данный момент, не могут преодолеть противоракетные системы США на данный момент?

  В.Путин: Могут. Сегодня могут. Но вы развиваете свои антиракетные системы. Дальность антиракет возрастает, точность увеличивается, это оружие совершенствуется. Поэтому нам нужно адекватно отвечать на это, чтобы мы могли преодолевать систему не только сегодня, но и завтра, когда у вас появится новое оружие.

  М.Келли: Я  понимаю, и именно поэтому наличие у России межконтинентальной баллистической ракеты с ядерным двигателем действительно в корне меняло бы ситуацию и было бы мощным фактором.

  Вы  сказали о том, что некоторые испытания прошли отлично, дали очень хорошие результаты, другие – не совсем, над ними ещё надо работать. Если позволите, я поставлю вопрос таким образом: есть ли на данный момент у России рабочий и работающий вариант МБР с ядерным двигателем?

  В.Путин: Послушайте, я не говорил, что испытания какой-то из этих систем прошли неудачно. Они все прошли удачно. Просто каждая из этих систем оружия находится на разных стадиях готовности. Одна из них уже находится на боевом дежурстве, в войсках находится. Вторая – тоже. По некоторым системам идёт работа по плану. У нас нет сомнения, что они будут на вооружении, так же как не было сомнения в 2004 году, что мы сделаем ракету с так называемым крылатым планирующим блоком.

  Вы  всё время говорите про межконтинентальные баллистические ракеты, новые ракеты…

  М.Келли: Вы говорите о МБР всё время.

  В.Путин: Нет. Я говорю, что мы создаём только одну совсем новую ракету тяжёлого класса, которая придёт на смену нашей ракете, которую мы  называем «Воевода», а у вас называют, прости Господи, «Сатана». Мы на её место будем ставить новую, более мощную ракету. Вот она – баллистическая. Все остальные системы – небаллистические.

  В этом весь смысл, потому что система противоракетной обороны работает против баллистических ракет. А мы создали целый набор нового стратегического оружия, которое не двигается по баллистическим траекториям, и системы противоракетной обороны против них бессильны. Это значит, что деньги налогоплательщиков США выброшены на ветер.

  М.Келли: Хочу вернуться к вопросу, который начала задавать. Вы сказали, что Россия использует эти системы в случае, если будет совершено нападение на Россию или на её союзников. Нападение ядерное или любое?

  В.Путин: У нас два повода ответить с помощью наших сил ядерного сдерживания. Это нападение с помощью ядерного оружия на нас или нападение на Российскую Федерацию с применением обычных вооружений, но в том случае, если создаётся угроза существованию государства.

  М.Келли: Это соответствует нынешней, действующей российской доктрине об использовании ядерного оружия?

  В.Путин: Совершенно точно. Два повода для ответа ядерным оружием.

  М.Келли: Вы заинтересованы в том, чтобы провести новые переговоры о новом договоре о сокращении стратегических наступательных вооружений?

  В.Путин: У нас скоро заканчивается срок действия СНВ-3. Мы готовы к продолжению этого диалога. Для нас ведь что важно? Мы согласны на сокращение либо на продолжение действующих условий, на сокращение носителей, сокращение боеголовок. Но теперь, когда у нас появляется оружие, которое легко преодолевает все системы ПРО, для нас не так критично снижение количества баллистических ракет и боеголовок.

  М.Келли: Новые системы, о которых Вы говорили, стали бы частью новых переговоров о сокращении стратегических наступательных вооружений?

  В.Путин: С той точки зрения, что и количество носителей, и количество боеголовок, которые на них могут быть размещены или будут размещаться, конечно, должны включаться в общий зачёт. И мы издалека вам покажем, как это будет выглядеть.

  У нас между военными есть понимание, как проводятся эти проверки, есть в принципе в этом смысле отработанные механизмы и достаточно высокий уровень доверия. В принципе военные работают достаточно профессионально друг с другом. Политики много разговаривают, а военные знают, что они делают.

  М.Келли: Вы же политик?

  В.Путин: Я и военный тоже, я Верховный Главнокомандующий. И я 17 лет был офицером военной разведки.

  М.Келли: Вам лично импонирует тот факт, что Вы работали в КГБ, и то, что это общеизвестный факт, об этом знают люди? У Вас это вызывает положительные эмоции?

  В.Путин: Ни положительные, ни отрицательные. Это был большой опыт, причём в самых разных областях. Это было полезно для меня, когда я перешёл в гражданскую сферу. В этом смысле этот, конечно, положительный опыт мне помогал.

  М.Келли: Каким образом Вам помогал этот опыт?

  В.Путин: Вы знаете, я же работал, после того как ушёл из разведки, допустим, в университете, был помощником ректора Петербургского университета. Это работа с людьми, это умение налаживать контакты, побуждать к каким-то действиям, объединять людей. Это очень важно в академической среде. Потом я работал заместителем мэра Петербурга. Ответственность ещё большая, более широкая. Я отвечал за международные связи Петербурга, пятимиллионного мегаполиса. Впервые познакомился, работая в Петербурге на этой должности, с Генри Киссинджером. Всё это помогало, конечно, в работе тогда, а потом уже дополнительный опыт помогал работать в Москве.

  М.Келли: Как Вы думаете, этот опыт даёт Вам преимущество, Вам лично, над Вашими как союзниками, так и соперниками, противниками?

  В.Путин: Мне трудно сказать. У меня нет другого опыта. Единственное, что я знаю, мои партнёры – главы государств, правительств – это исключительные, выдающиеся люди. Они прошли большую селекцию и отбор. Случайных людей на этом уровне не бывает. И каждый из них имеет свои преимущества перед другими.

  М.Келли: Такой вопрос. Вы уже долго находитесь во власти в России, на Вашем веку сменилось уже четыре американских президента. Кого-либо из них Вы  предпочитаете среди остальных?

  В.Путин: Вы меня простите, это не очень корректный вопрос. Каждый из моих партнёров хорош по-своему. И в целом у нас добрые отношения были практически со всеми. С Биллом Клинтоном, он уже уходил с должности Президента, но мы с ним ещё несколько месяцев могли поработать вместе. Потом и с Бушем, и с Обамой, сейчас меньше, конечно, но и с действующим Президентом. У каждого есть нечто такое, что не может не вызывать уважения. При этом мы могли спорить, не соглашаться, и часто это происходит, у нас разные позиции по многим, даже ключевым вопросам, но всё-таки  нам удавалось как-то сохранять нормальные, человеческие отношения. Если бы этого не было, было бы гораздо не только труднее, а гораздо хуже для всех.

  М.Келли: Как Вы думаете, насколько важно, будучи Президентом, создавать впечатление силы, проецировать силу?

  В.Путин: Важно не создавать впечатление, а проявлять его. Важно ещё и то, что мы понимаем под силой. Это не просто стучать кулаками и громко кричать. Я считаю, что сила имеет несколько измерений.

  Первое, человек должен быть убеждён в правоте того, что он делает. И второе, он  должен быть готов идти до конца в достижении целей, которые перед собой ставит.

  М.Келли: У меня в связи с этим вопрос возникает: когда время от времени случаются фотографии в западной прессе и в американской прессе Вас, скажем, скачущего на лошади, без рубашки, в этом есть какой-то смысл? Это зачем?

  В.Путин: Ну, я  отдыхаю. Есть Ваши российские коллеги, есть интернет. Но так, чтобы это совсем уж целенаправленно, мы это не делаем. Берут то, что нравится. У меня очень много фотографий в рабочей обстановке, с бумагами, в кабинете, но это никому не интересно.

  М.Келли: (Смех.) Вы хотите сказать, что людям нравится, когда Вы сфотографированы без рубашки?

  В.Путин: Вы знаете, я видел свои фотографии, когда я скачу на медведе. Но я на медведе пока не скакал, но фотографии такие есть.

  М.Келли: Выборы, можно сказать, на носу, через две недели. Вам ни много ни мало 65 лет. Некоторые, может быть, даже многие люди в этом возрасте уже задумываются о том, чтобы немного сбавить обороты. Вы в своём будущем предвидите ситуацию, когда Вам захочется слегка сбавить обороты?

  В.Путин: Во-первых, насколько мне известно, в мире много действующих политиков, которые старше меня, и они работают очень активно.

  М.Келли: В том числе и в моей стране.

  В.Путин: Не только в США, но и в других странах. В мире очень много таких людей, в Европе есть, где угодно в мире. Но если человек приходит на первое место, он  должен активно работать так, как будто это делает в первый раз в своей жизни, как первый и последний.

  Есть Конституция. Я никогда Конституцию не нарушал и никогда не менял Конституцию. Так что я  буду работать в рамках Основного закона России. Конечно, если избиратели дадут мне такую возможность – работать ещё один срок, буду работать, разумеется, с полной отдачей сил.

  М.Келли: Последний, поскольку уже поздно, вопрос на сегодня.

  Извините, если ответ на него будет, возможно, долгим, но звучит вопрос таким образом. Как Президент, человек на посту Президента, что Вы считаете своим самым большим достижением? И что Вы считаете своим самым большим промахом, ошибкой?

  В.Путин: Вы знаете, и то и другое будет очень близко.

  Самое большое достижение – это то, что у нас кардинальным образом изменилась экономика. Она выросла почти в два раза по объёму. У нас в два раза сократилось количество людей, живущих за чертой бедности.

  И в то же время из того, что не сделано до конца, – это то, что за чертой бедности у нас ещё живёт слишком много людей. Нам нужно убирать эти «ножницы» между теми, кто зарабатывает очень много, и теми, кто зарабатывает слишком мало. А в связи с этим есть много и плюсов, и нерешённых пока вопросов.

  У нас в начале 2000-х годов население страны сокращалось каждый год почти на миллион. Представляете, какая катастрофа? 900 тысяч почти. Мы эту ситуацию переломили. Вышли даже на естественный прирост. Младенческая смертность у нас минимальная, материнская – почти сведена к нулю. Мы подготовили и осуществляем большую программу поддержки материнства и детства. У нас сейчас самый большой темп роста продолжительности жизни.

  Многое изменилось в экономике. Но нам не удалось решить главную задачу в экономике, мы не поменяли так, как нам нужно ещё, структуру самой экономики. Мы не добились необходимых нам темпов роста производительности труда, но мы знаем, как это сделать. И я уверен, мы это сделаем. Дело в том, что у нас и не было возможности пока решить эту задачу, потому что до сегодняшнего момента у нас не были созданы ещё макроэкономические условия для конкретных действий по этим направлениям.

  У нас в начале пути инфляция была под 30 процентов, сейчас она 2,2. Растут золотовалютные резервы, у нас стабильная макроэкономика. Это как раз даёт нам шанс сделать следующий шаг и в направлении повышения производительности труда, и в привлечении инвестиций, в том числе частных, и в изменении структуры экономики.

  Это я Вам говорю крупными блоками. Есть ещё конкретные направления, включая современные технологии и искусственный интеллект, цифровизацию, биологию с медициной, геномные исследования и так далее.

  М.Келли: Я  надеюсь, что завтра в Калининграде, когда у нас будет больше времени, мы  намного больше поговорим об экономике, о том, как Вы собираетесь переизбираться, о других вопросах, связанных с Россией. Я знаю, что у Вас был очень длинный, трудный день, поэтому особое Вам спасибо за то, что Вы уделили так много времени.

  В.Путин: Спасибо Вам тоже.

  

  Часть 2. Калининград, 2 марта 2018 года

  М.Келли (как переведено): Господин Президент, рада Вас видеть снова.

  Итак, мы здесь, в Калининграде. Почему мы в Калининграде? Является ли это местом, которое является угрозой для НАТО, это месторасположение каких‑то ядерных оружий и таким образом пытаетесь дать какой‑то сигнал кому‑то?

  В.Путин: Почему Калининград? Потому что я регулярно езжу в регионы Российской Федерации. Это один из регионов, где тоже систематически появляюсь, бываю здесь. На этот раз поводом была встреча региональных СМИ, которую они решили провести здесь. Не я решил провести эту встречу здесь, а они, Ваши коллеги из региональных СМИ России. У меня была с ними договорённость, что я эти встречи один раз в год посещаю и встречаюсь с представителями региональной прессы, поэтому я сегодня приехал сюда. Это ничего не имеет общего с какими‑то сигналами вовне, это просто наша внутриполитическая работа.

  М.Келли: Понимаю.

  В прошлый раз, когда мы встречались в июне, я спрашивала Вас о выводах, которые сделали наши разведслужбы относительно вмешательства России в президентские выборы. Вы сказали мне, что в этих отчётах нет ничего особенного, что если бы было что‑то конкретное, то тогда мы могли бы что‑то обсудить. Вы сказали мне, что нужны явки, пароли, имена.

  С того момента были обвинены 13 россиян, три компании в рамках доклада Мюллера о вмешательстве в выборы, Евгений Пригожин и многие другие, которые вели кибервойну из своих офисов в Санкт-Петербурге в России. Есть конкретные имена, явки, пароли. Можем мы сейчас продолжить такие обсуждения, как Вы считаете?

  В.Путин: Конечно. Не просто можем – мне кажется, что если эта тема продолжает Вас волновать, то, наверное, мы должны даже поговорить на эту тему. Но если Вы считаете, что вопрос уже задан, я готов на него ответить.

  М.Келли: Почему Вы допустили такую нападку на США?

  В.Путин: А почему Вы решили, что власть России и я в том числе кому‑то разрешили это делать? Вы сейчас назвали ряд лиц, кое‑кто из них мне известен, кое‑кто неизвестен, но это просто физические лица, они не представляют российскую власть. И если даже предположить, хотя я не уверен на сто процентов, делали они что‑то во время президентской кампании в США или не делали – я просто об этом ничего не знаю, – это не имеет ничего общего с позицией Российского государства. Ведь речь шла о вмешательстве России как Российского государства во внутренние политические дела Соединённых Штатов. Ничего с тех пор, как мы с Вами разговаривали в последний раз в Петербурге, не изменилось. Появились какие‑то фамилии. Ну и что? С таким же успехом это могли быть фамилии каких‑то американцев, которые, сидя здесь, вмешиваются в ваши собственные политические процессы. Это ничего не поменяло.

  М.Келли: Но это были не американцы, это были русские. Сотни людей, бюджет в размере 1,2 миллиарда долларов был направлен для того, чтобы совершить нападение на США в рамках кибервойны. Вы сейчас готовитесь к выборам. Должны ли русские люди тоже быть обеспокоены относительно того, что Вы не знаете, что происходит у Вас в стране, в Вашем родном городе?

  В.Путин: Послушайте, мир очень большой и многообразный. У нас достаточно сложные отношения – между Соединёнными Штатами и Российской Федерацией. И часть наших людей имеют своё собственное мнение по поводу этих отношений и соответствующим образом реагируют на уровне Правительства Российской Федерации, на уровне Президента Российской Федерации. Никогда никакого вмешательства во внутриполитические процессы в Соединённых Штатах не было и нет.

  Вы мне назвали часть каких‑то физических лиц и говорите, что они русские. И что? А может быть, они, будучи русскими, работают на какую‑то американскую компанию? Может быть, кто‑то из них работал на кого‑то из кандидатов? Я понятия об этом не имею, это не мои проблемы. Вы знаете, что, допустим, на Украине некоторые после выборов, причём государственные деятели, послали поздравительные телеграммы Хиллари Клинтон, хотя победил Трамп. Послушайте, мы‑то здесь при чём?

  Сейчас, по‑моему, господин Манафорт, так его фамилия, его изначально обвиняли в том, что он какое‑то отношение имеет к вмешательству России в президентские выборы в США. Выяснилось совсем другое, что он был связан с Украиной. И у него какие‑то проблемы с Украиной возникли. Мы‑то здесь при чём?

  Вы знаете, нет у нас желания заниматься вмешательством во внутренние дела других стран. Но если Вам интересно поговорить на эту тему, я  хотел бы расширить тогда поле нашей дискуссии.

  М.Келли: Конечно же, я хочу поговорить на эту тему. Может быть, мы могли бы делать это пошагово, тогда всё было бы более понятно для тех, кто смотрит наше интервью.

  Вы говорили, что Российская Федерация не заказывала этого. Вы поощряете такую деятельность?

  В.Путин: Мы не поощряем и не заказываем. Но я говорю, что внутриполитические процессы в самих Соединённых Штатах и люди, которые хотели добиться какого‑то результата, они могли пользоваться – такие технологии есть – какими‑то инструментами в других странах. Они могли засылать соответствующую информацию из Франции, из ФРГ, из Азии, из России. Мы‑то здесь при чём?

  М.Келли: То есть это были не русские.

  В.Путин: Ну хорошо, русские, но это же не были государственные чиновники. Ну русские, и что? Русских 146 миллионов человек, ну и что?

  М.Келли: А что вы сделали для того, чтобы довольствоваться фактом, который Вы сейчас назвали?

  В.Путин: Каким?

  М.Келли: Что Вы сделали, чтобы убедить себя, что это были не русские? Вы сказали, может быть, это американцы, может быть, это были французы. Что Вы сделали, чтобы понять, что на самом деле эти 13 человек, включая Ваших друзей, что Вы сделали, чтобы убедиться, что они не были связаны с этим, замешаны в этом?

  В.Путин: Я знаю, что они не представляют российское государство и российскую власть. А что они делали конкретно, я понятия не имею и не знаю, чем они руководствовались. Если они даже что‑то делали, пусть тогда наши американские коллеги не просто там в прессе что‑то рассказывают, пусть дадут нам конкретные материалы, с обоснованием. Мы готовы будем рассмотреть и поговорить на эту тему. Но знаете, что я бы хотел сказать…

  М.Келли: Было бы прекрасно. Вы обеспечите их  экстрадицию в США?

  В.Путин: Никогда. Россия вообще своих граждан никому не выдаёт, так же как и Соединённые Штаты. Вы‑то разве кого‑нибудь выдаёте, своих граждан? Это во‑первых.

  Во-вторых, я не вижу, что совершили какое‑то противоправное действие.

  И, в-третьих, мы неоднократно предлагали Соединённым Штатам наладить соответствующие отношения в этом плане, подписать соответствующий межгосударственный договор о выдаче уголовных преступников. Соединённые Штаты уклонились от этого и не хотят этого делать с Россией. На что же вы рассчитываете? Что мы вам будем кого‑то выдавать, а вы нет? Так международные дела не делаются.

  И ещё. Вы знаете, я Вас прошу меня всё‑таки  выслушать и довести до Ваших зрителей и слушателей то, что я сейчас скажу. Мы дискутируем с нашими американскими друзьями и партнёрами, причём с представителями государства, и говорим, когда они нам предъявляют претензии по поводу того, что какие‑то русские вмешивались в выборы в США, мы им говорим – совсем недавно, на очень высоком уровне: но вы‑то постоянно вмешиваетесь в нашу политическую жизнь. Вы представляете, они даже этого не отрицают.

  Что же они нам ответили в последний раз? Они нам сказали: да, мы вмешиваемся, но мы имеем право на это, потому что мы несём демократию, а вы нет, вы не можете. Вы  считаете, это цивилизованная, современная постановка вопроса в международных делах?

  Мы с Вами вчера говорили о ядерном оружии, когда‑то Соединённые Штаты и Советский Союз договорились, поняли, что дело идёт к возможному взаимному уничтожению, и договорились о том, как себя вести в этой сфере, в сфере обеспечения безопасности при наличии средств массового уничтожения. Давайте сейчас договоримся, как вести себя в киберсфере, которой раньше в таком качестве и таком объёме не было.

  М.Келли: Позвольте мне задать следующий вопрос.

  В.Путин: Мы предложили Соединённым Штатам, нашим партнёрам ещё при Президенте Обаме: давайте договоримся, как мы выстроим отношения, выработаем общие правила, понимаемые, и будем их придерживаться в киберпространстве.

  Первая реакция администрации Президента Обамы была отрицательной, а потом в конце, в самом уже конце его президентского срока нам сказали: да, это интересно, давайте поговорим. Но опять всё исчезло, куда‑то в болото утонуло. Ну давайте договоримся об этом, мы же не против.

  М.Келли: Итак, Вы  чётко сказали, что считаете, что Америка вмешивалась в выборы в России, правильно?

  В.Путин: Постоянно это делает.

  М.Келли: А Россия не вмешивалась в выборы в Америке?

  В.Путин: Нет и не собирается этого делать. Это невозможно. Для нас это невозможно.

  М.Келли: Почему нет? Почему вы не стали бы это делать?

  В.Путин: Во‑первых, у нас есть свои принципы, которые заключаются в том, что мы не позволяем вмешиваться в свои внутренние дела и не лезем в чужие. Это наш принцип. Первое.

  А второе, у нас нет такого количества инструментов.

  М.Келли: Да ладно…

  В.Путин: Нет, не можем.

  М.Келли: Не может быть. Вы только вчера мне говорили, что США развивают ПРО, вы отвечаете ядерным оружием. А теперь Вы говорите мне, что мы  вмешиваемся в выборы в России, а Вы говорите: мы не будем этого делать, мы будем следовать жёстким моральным принципам.

  В.Путин: Это не ракетное оружие. Это абсолютно другая сфера деятельности. Это во‑первых.

  Во-вторых, у нас нет таких инструментов.

  М.Келли: Кибервойна.

  В.Путин: Это абсолютно другая деятельность. Это никакая не кибервойна, и у нас нет таких инструментов, как у вас. У нас нет мировых СМИ, как у вас, как CNN, как Ваше. Где у нас? У нас есть Russia Today – всё, единственный инструмент наших средств массовой информации, и то вы объявили…

  М.Келли: У вас есть свои механизмы военных действий в киберпространстве.

  В.Путин: Вы меня всё время перебиваете, это некорректно.

  М.Келли: Прошу прощения.

  В.Путин: У нас одно средство массовой информации – это Russia Today, и то его объявили иностранным агентом и не дают нормально работать, – единственное, одно. У вас целый набор, у вас огромные возможности работы в интернете, интернет – ваш. Все средства управления интернетом в руках Соединённых Штатов, и все инструменты находятся на территории США, управление этим киберпространством. Разве можно сравнивать? Это невозможно просто. Давайте договоримся о правилах поведения в этом киберпространстве. Вы же отказываетесь.

  М.Келли: Давид и Голиаф.

  Итак, есть конкретное письмо, которое направила женщина, которую застукали с поличным. Она говорит: «У нас небольшая проблема на работе, ФБР застукали нас. Я не шучу. Поэтому я пыталась замести следы вместе с коллегами. Я создала в сети фотографии, опубликовала в сети посты, чтобы американцы верили, что это были их  люди». И теперь Вы сейчас сидите и говорите мне, что у вас нет никаких инструментов и что у США целый рынок киберинструментов, – это просто неправда.

  В.Путин: Я даже сейчас не понимаю, о чём Вы говорите. Вы понимаете, это какая‑то ерунда. У вас же в Конгрессе проводили анализ объёма информации, которая поступала в интернет из каких‑то российских источников. Проводили анализ объёма информации, которая поступала из таких наших средств массовой информации, как Russia Today. Это сотая доля процентов во всём информационном массиве Соединённых Штатов, сотая доля. И Вы думаете, эта сотая доля так повлияла на ход президентских выборов? Это просто чушь, понимаете? Это продолжение той же самой линии, согласно которой те, кто проиграл, не хотят с этим согласиться. Вы понимаете, я уже много раз об этом говорил. Мне, допустим, ещё непонятно, как будет строиться политика Соединённых Штатов во главе с нынешним Президентом в отношении России. Много ещё чего неясно, у нас нормальная работа до сих пор не налажена, нормальных контактов до сих пор нет.

  Но что совершенно очевидно, это то, что действующий Президент выбрал определённую позицию внутри страны, сделал ставку на тех людей, которые готовы были поддержать идеи, с которыми он  шёл на выборы. Именно это основная причина его победы, а не какое‑то вмешательство со стороны. Это чушь. Неужели кто‑то поверит в то, что Россия, находясь где‑то за тысячи километров, с помощью каких‑то двух-трёх русских, как Вы сказали, которых я знать‑то не знаю, что они вмешались и повлияли на ход выборов? Вам самим‑то не смешно?

  М.Келли: Вы говорите о причинах, а я пытаюсь всё‑таки понять, происходило это или нет. Один из Ваших хороших друзей на самом деле обвиняется в этом – Евгений Пригожин. Вы знаете его?

  В.Путин: Я знаю такого человека, но он не числится в моих друзьях. Это просто передёргивание фактов. Есть такой бизнесмен, он занимается то ресторанным бизнесом, то ещё чем‑то. Понимаете, он не государственный чиновник, мы не имеем к нему никакого отношения.

  М.Келли: После того как Вы услышали о том, что его обвиняют, Вы поговорили с ним? Вы подняли трубку телефона, позвонили ему?

  В.Путин: Ещё чего не хватало. У меня столько  дел и проблем.

  М.Келли: Он же Ваш друг, его только что обвинили.

  В.Путин: Вы не слышали, что я сказал? Он не мой друг. Я знаю такого человека, но он не числится в списке моих друзей. Разве я неясно сказал? И таких людей у нас очень много. В России вообще 146 миллионов человек, это меньше, чем в США, но всё-таки достаточно много.

  М.Келли: Он достаточно известен.

  В.Путин: Ну известен, и что? Мало ли в России известных людей? Он не государственный чиновник, он не состоит на государственной службе, это просто частное лицо, бизнесмен.

  М.Келли: Некоторые говорят, что его реальная задача – делать вашу грязную работу.

  В.Путин: Кто эти люди? И какую грязную работу? Я не занимаюсь никакой грязной работой. Всё, что я делаю, на виду. Это штамп у вас, у вас кто‑то любит заниматься грязной работой. Вы думаете, что и мы то же самое делаем. Нет, это не так.

  М.Келли: Во‑первых, Вы знаете, Вы признаёте это, он известный российский бизнесмен. Его обвиняют в ведении этой операции, это тот же человек, которого обвиняют в направлении российских наёмников в Сирию. И они ударили по комплексам, которые принадлежат поддерживаемым американцами единицам.

  В.Путин: Вы знаете, у этого человека могут быть самые различные интересы, в том числе, допустим, интересы в сфере топливно-энергетического комплекса в Сирии. Но мы никак не поддерживаем, не мешаем ему и не способствуем ему. Это его личная инициатива, частная.

  М.Келли: Вы не знали об этом?

  В.Путин: Ну я знаю, что несколько компаний, у нас там пара компаний, которые занимаются, в том числе, может быть, и его, но это ничего не имеет общего с нашей политикой в Сирии. И если он что‑то делает, он  делает это не по согласованию с нами, а, скорее всего, по согласованию с сирийскими властями или сирийским бизнесом, с которым он там работает. Мы в это не вмешиваемся. Разве ваше правительство вмешивается в каждый шаг представителей вашего бизнеса, тем более достаточно скромного? Это, по сути, средний бизнес. И что, ваш Президент вмешивается в дела каждой американской средней компании, что ли? Это разве не нонсенс?

  М.Келли: Если 13 россиян и три организации на самом деле вмешались в наши выборы, Вы ничего не имеете против этого?

  В.Путин: Да мне всё равно. Мне абсолютно безразлично, потому что они не представляют государство.

  М.Келли: Вам всё равно?

  В.Путин: Абсолютно безразлично. Они не представляют интересов Российского государства. А если вас что‑то беспокоит, скажите нам официально, пришлите нам документы, подтверждающие это, объясните нам, в чём они конкретно обвиняются. Мы тогда посмотрим, если они нарушили российский закон…

  М.Келли: Да, я посмотрела.

  В.Путин: Нет, это не так. Если они нарушили российский закон, мы их будем привлекать. А если они российского закона не нарушили, тогда их привлекать в России не за что. Но вы в конце концов должны понять, что люди в России живут не по американским законам, а по российским. Так и будет. А если вы  хотите с нами о чём‑то договариваться, давайте сядем за стол переговоров, выберем предмет этих переговоров, договоримся, подпишем документ. Но вы же отказываетесь от этого!

  Я Вам в третий раз говорю: мы предложили совместную работу в области киберпространства. Но США же отказываются от официальной работы по этому направлению, только в прессу вбрасывают каких‑то 13 русских. А может, там не русские, может, там украинцы, татары, евреи, просто с русским гражданством. Да и то проверить надо, может, у них двойное гражданство или грин-карта, а может, им за эту работу американцы заплатили. Откуда вы знаете? И я не знаю.

  М.Келли: По крайней мере, одно свидетельство есть: Андрей Крутских – это советник Кремля по вопросам киберпространства [специальный представитель Президента Российской Федерации по вопросам международного сотрудничества в области информационной безопасности]. Когда в феврале 2016 года он выступал на Форуме по интернациональной безопасности, он, я цитирую, сказал: «Я предупреждаю вас: мы сейчас находимся на пороге того момента, когда мы будем на равных говорить с американцами в информационном пространстве». Что он имел в виду? Потому что это звучит как угроза прямо перед тем, как были взломаны выборы.

  В.Путин: Мне кажется иногда, что Вы шутите.

  М.Келли: Нет, я говорю совершенно серьёзно.

  В.Путин: Какой‑то человек сказал о своём отношении к нашим контактам и работе в определённой сфере с нашими зарубежными партнёрами, в данном случае США. Да я понятия не имею, что он  сказал. Вы у него и спросите тогда, что он  имел в виду. Неужели Вы думаете, что я контролирую всё?

  М.Келли: Но он советник Администрации по кибервопросам.

  В.Путин: Ну и что?У нас две тысячи сотрудников Администрации, неужели Вы думаете, что я каждого контролирую? Вон Песков сидит напротив, мой пресс-секретарь, он несёт иногда такую «пургу», я смотрю по телевизору и думаю: чего он там рассказывает? Кто ему это поручил?

  Я понятия не имею, что он сказал, ну Вы у него спросите. Вы думаете, что я должен комментировать всё, что говорят сотрудники Администрации либо Правительства, что ли? У меня своя работа.

  М.Келли: Я думаю, что, когда речь заходит о двух наших странах, Вы прекрасно знаете, что происходит, и сейчас это российская проблема. Дело в том, что только что перед Конгрессом выступили наши главы разведслужб, они говорят о том, что Россия – это крупнейшая угроза безопасности США в мире, больше чем ИГИЛ. Вы не можете добиться отмены санкций, сейчас практически не существует отношений между нашими странами. Разве это вмешательство, знали Вы о нём или нет, не оказалось обратным ударом по России?

  В.Путин: Слушайте, Вы всё преувеличиваете. Я так же, как не знаю, что кто‑то у нас что‑то сказал, и не собираюсь комментировать эти высказывания, так и не отслеживаю, что у вас там в Конгрессе происходит.

  Мне интереснее, что у нас в Государственной Думе происходит. Приняли закон в ближайшее время, который нужен для решения тех или иных проблем, связанных со здравоохранением или с системой жилищно-коммунального хозяйства, или не приняли, или затянули по каким‑то вопросам. Или там лоббирование есть каких‑то интересов, и не проходит какой‑то очередной закон в сфере охраны природы, лесов и решения экологических проблем – вот меня что интересует. Что у вас там в Конгрессе дискутируют – Вы сами за этим следите, мне ещё не хватало этим заниматься.

  М.Келли: Вы знаете, что санкции не были отменены. Вы знаете, что отношения между нашими двумя странами сейчас находятся пусть не на исторически низкой отметке, но очень близки к ней. И отчасти именно поэтому российское вмешательство в американские выборы – это плохо.

  В.Путин: Послушайте, санкции совершенно не связаны с каким‑то мифическим вмешательством в выборы в США со стороны России. Санкции связаны совсем с другим – с желанием остановить развитие России, сдержать Россию. Эта политика сдерживания России проводится уже десятки лет, время от времени. Сейчас опять к ней вернулись. Это неверная политика, она наносит вред не только российско-американским отношениям, но и американскому бизнесу, потому что даёт возможность освободить площадку для конкурентов американского бизнеса на нашем рынке.

  Мы с Вами были в Санкт-Петербурге на Экономическом форуме. Самая большая делегация представителей бизнеса была из США. Люди хотят с нами работать, а им не дают, их сдерживают, чтобы Россию сдержать. Вот сдерживали-сдерживали, в том числе для того, чтобы не дать возможности развиваться нашей оборонной промышленности, вот вчера мы с Вами обсуждали, – получилось что‑нибудь? Нет, не получилось, сдержать Россию не удалось и не удастся никогда. Это просто, Вы знаете, покушение со средствами, которые…

  М.Келли: В киберпространстве мы можем сдержать Россию?

  В.Путин: Я думаю, что Россию нигде невозможно сдержать. Надо это понять. Послушайте, вы Северную Корею не можете сдержать. О чём Вы говорите? Зачем это делать? Зачем друг друга сдерживать, нападать, подозревать в чём‑то? Мы предлагаем сотрудничать.

  М.Келли: Вот мой вопрос Вам как раз: почему Вы  постоянно вмешиваетесь в наши выборы? Или почему бы Вы не стали этого делать? Позвольте задать следующим образом вопрос.

  В Санкт-Петербурге, в Москве, здесь, в Калининграде, Вы потратили почти всё наше время, говоря о том, что США вмешиваются в выборные процессы в России и что у России мощный арсенал средств в кибервойне. Вы говорите в то же время, что Вы не вмешивались. Вам не кажется это неправдоподобным?

  В.Путин: Мне абсолютно не кажется это неправдоподобным, потому что у нас нет цели вмешательства. Мы не видим, какой цели мы можем добиться, если мы  будем вмешиваться. Цели нет. Допустим, мы  поставили перед собой цель вмешаться. Просто так, ради процесса, что ли? Цель‑то какая?

  М.Келли: Для того чтобы посеять хаос – такова цель?

  В.Путин: Послушайте меня. Вот недавно Президент Трамп сказал очень правильную вещь. Он сказал, что если Россия ставила перед собой цель посеять хаос, то она этого добилась. Но это произошло не из‑за нашего вмешательства, а из‑за вашей политической системы, внутренней борьбы, неразберихи и противоречий. Россия здесь совершенно ни при чём, абсолютно. Мы не имеем к этому никакого отношения. У себя разберитесь сначала.

  А вот такая постановка вопроса, о которой я сказал, что вы имеете право вмешиваться везде, потому что вы несёте кругом демократию, а мы нет, она и порождает конфликты. Надо с уважением относиться к партнёрам, и тогда будут с уважением относиться к вам.

  М.Келли: Вы сказали, господин Президент, что Вы считали, что вмешательство в наши выборы было осуществлено некоторыми патриотически настроенными россиянами. И конечно, люди зададут следующий вопрос: а Вы патриотически настроенный российский гражданин?

  В.Путин: Я Президент Российской Федерации. И в мои конституционные обязанности входит решение целого ряда вопросов по защите интересов России. Когда я говорил о людях, которые патриотически настроены, я имел в виду, что на фоне ухудшающихся российско-американских отношений можно себе представить, что люди, а люди пользуются киберпространством, могут выражать свою точку зрения, своё мнение, в том числе и в этой мировой сети? Конечно, могут. А разве мы можем им это запретить? Но мы это не контролируем, и самое главное, что мы этим не управляем. Это не позиция Российского государства, я сразу Вам об этом говорю.

  М.Келли: Вы не можете, российские разведслужбы не могут понять, кто это делает, и вы не можете положить этому конец, узнав об этом?

  В.Путин: Может быть, если бы мы занялись этим целенаправленно, мы, наверное, выявили этих людей, если они существуют. Но у нас такой цели нет и задачи.

  Мы вам предлагаем официальные переговоры, вы отказываетесь. И что вы хотите? Чтобы мы  по щелчку из Конгресса начали здесь бегать и какие‑то расследования проводить? Давайте сядем, подпишем договор в области работы в киберпространстве и будем его исполнять. А как вы хотите? Иначе в международных делах не делаются дела.

  М.Келли: То есть у Вас нет цели положить этому конец? И что это означает для наших выборов в 18‑м году, в 20‑м году? Мы  можем ожидать похожих случаев?

  В.Путин: Я не сказал, что у нас нет цели положить этому конец. Я сказал, что у нас есть…

  М.Келли: Вы только что это сказали.

  В.Путин: Нет, я этого не говорил. Я сказал, что мы не вмешиваемся в частную жизнь наших людей и не можем им запретить высказывать свою точку зрения, в том числе и в сети. Но я также сказал, что официальная позиция Российского государства заключается в том, что мы не вмешиваемся как государство во внутриполитические процессы в других странах. Вот это самое главное. Я хочу, чтобы это было зафиксировано в нашем сегодняшнем разговоре и чтобы люди в США это поняли.

  М.Келли: Прошу прощения, я хочу дойти до более глубоких слоёв. Хотите и готовы ли Вы остановить ваших граждан, которые подобным образом себя ведут и которые подрывают отношения между нашими странами?

  В.Путин: Я хочу Вам сказать, что мы будем препятствовать всему, что нарушает российское законодательство или наши международные обязательства. В третий раз или в четвёртый я уже говорю и повторяю: мы готовы выйти на подписание соответствующего соглашения с Соединёнными Штатами. Вы отказываетесь до сих пор. Давайте сядем за стол переговоров, выберем то, что мы считаем важным, подпишем этот документ и будем его соблюдать с обеих сторон и соответствующим образом верифицировать и проверять.

  М.Келли: Прошу прощения, со всем уважением, я по‑прежнему не услышала ответа: готовы ли вы действовать против российских граждан, которые совершили эти преступления? Если я не права, то, пожалуйста, поправьте меня. Конечно, вы не ведёте переговоров по этому вопросу с США, но внутри вы можете положить этому конец?

  В.Путин: Я хочу, чтобы Вы меня услышали. Мы будем препятствовать всему, что нарушает действующее в России законодательство. Если действия наших граждан, какие бы они ни были и против кого бы они ни были направлены вовне, нарушают действующие в России законы, мы будем на это реагировать. Если они не нарушают российских законов, то мы не можем на это реагировать.

  М.Келли: Каким образом?

  В.Путин: Да любым. Если они законы России не нарушают, их не за что привлекать.

  М.Келли: Разве это не нарушает российское законодательство?

  В.Путин: Но я должен посмотреть, что они сделали. Дайте нам материалы. Ведь никто ничего не даёт.

  М.Келли: Вы же знаете, о чём речь идёт. Это взлом серверов Демократического комитета и взлом почтовых ящиков, распространение дезинформации в Твиттере, различная дезинформация по нашей президентской кампании, по стрельбе во Флориде. Распространение информации, которая изменила течение президентской кампании.

  В.Путин: При всём уважении к Вам лично, при всём уважении к депутатскому корпусу, Конгрессу Соединённых Штатов, а мы с уважением относимся ко всем этим людям, я хочу, чтобы Вы в конце концов поняли. Есть же люди с юридическим образованием у вас? Наверное, есть. Сто процентов есть. И хорошо образованные люди. Они должны понимать и знать, что мы в России не можем никого преследовать, если они не нарушили российского закона. И мы даже не можем начать расследование, если повода для этого нет.

  Поводом не может быть наш с Вами разговор сегодня и не может быть поводом расследование этого факта в Конгрессе США. Дайте нам хотя бы официальный запрос с изложением фактов, пришлите нам официальную бумагу. Ведь просто разговор в эфире не может быть поводом для расследования.

  М.Келли: Разведслужба, также специальный прокурор, который выступил с официальными обвинениями, – разве этого недостаточно, для того чтобы вы  занялись этим делом?

  В.Путин: Абсолютно недостаточно. Если у Вас не юридическое образование, я могу Вам сказать: для этого нужен запрос.

  М.Келли: Юридическое.

  В.Путин: Тогда Вы должны понять, что для этого нужен официальный запрос в Генеральную прокуратуру Российской Федерации. И то у нас нет даже договора с вами о том, чтобы мы могли действовать. Но хотя бы бумагу пришлите.

  М.Келли: Владимир Путин не может дать указание о том, чтобы началось расследование о том, не было ли совершено что‑то, что подрывает отношение с крупнейшим партнёром России – Соединёнными Штатами Америки?

  В.Путин: Документ давайте, запрос дайте официальный. Мы на него посмотрим.

  М.Келли: Сказали это в прошлом году. И сейчас есть официальное обвинение.

  В.Путин: Документа нет. Дайте запрос, документ в Генеральную прокуратуру. Нужно действовать по официальным каналам, а не с помощью средств массовой информации и ругани в Конгрессе США с обвинениями в наш адрес, которые ничем не подтверждены. Документ давайте.

  М.Келли: Позвольте задать Вам вопрос. В 2001 году Вы были Президентом, когда ФБР арестовало Роберта Ханссена за то, что он шпионил в пользу России. Пятнадцать шпионов были высланы из США. Кремль то же самое сделал – несколько дипломатов были высланы из России немедленно. В декабре 2016 года, после того как наши разведслужбы пришли к выводу, что на самом деле было вмешательство в наши выборы, два объекта дипломатической недвижимости были реквизированы, конфискованы, высланы несколько дипломатов. Тем не менее вы никак тогда не отреагировали на это. Почему?

  В.Путин: Мы считали, и сейчас я считаю, что это не имело под собой никаких оснований, во‑первых.

  Во‑вторых, это было сделано в явном противоречии с международным правом и с Венской конвенцией о дипломатических сношениях. Это грубейшее нарушение международного права, ничем не обоснованное изъятие нашей собственности. Мы очень рассчитывали на то, что будет реакция новой администрации. Но, поскольку этого не происходит, я уже сказал об этом, и Министр иностранных дел это повторил, мы будем обращаться за защитой наших интересов в соответствующие судебные инстанции Соединённых Штатов.

  М.Келли: Могу я задать вопрос о Президенте Трампе?

  Каждый раз, когда он что‑то говорит о Вас, это всегда проникнуто уважением. Никогда у него нет жёсткого слова в отношении Вас. Тогда же, когда он говорит о своей партии или же о политических лидерах, или о своих сотрудниках, он постоянно их оскорбляет. Почему он так трепетно относится к Вам, как Вы считаете?

  В.Путин: Я думаю, что он не ко мне лично трепетно относится. Я думаю, что он опытный человек, он бизнесмен с очень большим опытом и понимает, что если есть необходимость наладить с кем‑то партнёрские отношения, то нужно относиться к своему будущему или действующему партнёру с уважением, иначе ничего не получится. Я думаю, что это чисто прагматический подход. Это во‑первых.

  Во-вторых, даже несмотря на то, что для него это первый президентский срок, всё‑таки он человек, который быстро учится, он прекрасно понимает, что на таком уровне, на котором мы находимся, заниматься взаимными претензиями, оскорблениями – это путь в никуда, это просто лишить наши государства последнего шанса на диалог, просто последнего шанса. Это было бы крайне прискорбно.

  Если Вы обратили внимание, я со своей стороны и к нему, и ко всем своим коллегам, не только в Соединённых Штатах, и в Европе, и в Азии, также отношусь всегда с неизменным уважением.

  М.Келли: Возможно, Вы и относитесь, однако наш Президент назвал главу Северной Кореи маленьким человеком с ракетой. То есть он не столь дипломатичен, когда говорит о других. Наверняка Вы слышали об этом?

  В.Путин: Да, я слышал. Вы знаете нашу реакцию на этот счёт. Мы всех призываем к сдержанности.

  М.Келли: Что Вы думаете о Президенте Трампе?

  В.Путин: Это вопрос не очень корректный, потому что оценку работе Президента Трампа должен давать американский народ, его избиратель. Но вот  что я отметил бы, нравится это кому‑то или не нравится, нам некоторые вещи тоже могут не нравиться, но он всё‑таки делает всё возможное для исполнения тех предвыборных обещаний, которые он давал американскому народу. Что ж, он последователен в этом смысле. Думаю, что на самом деле это единственно правильный способ подтвердить своё уважение тем людям, которые за него проголосовали.

  М.Келли: Он  восхвалял Ваши лидерские качества. Является ли он эффективным лидером?

  В.Путин: Ну повторяю, это американский народ должен определить. Но у него ярко выраженные лидерские качества, конечно, присутствуют, потому что он берёт на себя ответственность при принятии решений. Нравятся эти, повторяю, решения кому‑то или нет, но он всё-таки это делает. Это, безусловно, признак наличия этих лидерских качеств.

  М.Келли: Читаете Вы вообще когда‑нибудь его твиты?

  В.Путин: Нет.

  М.Келли: Вы когда‑нибудь публикуете твиты?

  В.Путин: Нет.

  М.Келли: Почему нет?

  В.Путин: У меня есть другие средства выразить свою точку зрения или провести какое‑то решение. Ну Дональд более современный человек.

  М.Келли: Сказали бы Вы, что он является более ярким, чем Вы?

  В.Путин: Может быть.

  М.Келли: Возвращаясь к вмешательству в выборы. Есть две теории относительно Вас, по меньшей мере две теории.

  Первая теория: когда Клинтон была госсекретарём, Вы чувствовали, что она вмешивалась в выборный процесс здесь в 2011 году, в 2012 году поощряла протесты, в том числе против Вас, и это Вас разозлило.

  Вторая теория: когда были опубликованы «панамские документы», где были опубликованы денежные следы, ведущие к Вам, это стало для Вас последней каплей, и это заставило Вас разозлиться.

  В.Путин: Полный бред.

  Что касается Хиллари, мы с ней лично знакомы, и в целом всегда, когда мы встречались, у нас был хороший диалог. Я, вообще, не очень понимаю, почему на каком‑то этапе… Видимо, её  советники посоветовали сосредоточить часть своей избирательной кампании на критике того, что происходит в нашей стране. Ну это их выбор. Я никогда это не относил лично на её счёт. Это просто такая линия поведения.

  Что касается всяких досье, то это вообще полный бред. Там кого‑то упоминали из числа моих знакомых, друзей, ну и что? Ничем это, как известно, не закончилось, всё это чушь, ерунда и просто трескотня в прессе. Я, вообще, даже забыл об этом, даже не очень помню, о чём там шла речь. И вообще меня ничего не может разозлить в этом плане. Я руководствуюсь прагматичными соображениями, а не эмоциями.

  М.Келли: Раз Вы упомянули это, Ваш друг был упомянут в «панамском досье». Разрешите мне задать вопрос о Сергее Ролдугине. Говорят, что он познакомил Вас с Вашей бывшей женой, что он крёстный отец одной из Ваших дочерей. Он ведь виолончелист.

  В.Путин: Да, я этого человека очень хорошо знаю, это один из моих друзей. Он замечательный музыкант. Вся его жизнь посвящена искусству, музыке. У нас много, кстати говоря, деятелей искусства, которые так или иначе бизнесом занимаются. У него, кроме меня, есть и другие связи в стране, в том числе с представителями бизнеса, которые включили его в эту работу. Он законным образом заработал определённые деньги. Никаких сотен миллиардов он не зарабатывал. Все деньги, которые он лично заработал, он пустил на приобретение музыкальных инструментов за границей и ввёз их на территорию Российской Федерации. Некоторые из этих инструментов он использует сам, практически один, виолончель, он на виолончели играет.

  М.Келли: 12 миллионов долларов.

  В.Путин: Да, по‑моему, так, что‑то в этом роде. Но это уникальный инструмент.

  М.Келли: Много денег.

  В.Путин: Да. Представляете, он такой ненормальный человек, а люди искусства все немножко с приветом, он все эти деньги истратил на приобретение музыкальных инструментов. Купил, по‑моему, две виолончели, по‑моему, две скрипки, на одной играет сам, все остальные раздал другим музыкантам, и они используют их в работе. Они все ввезены на территорию России.

  М.Келли: Согласно «панамскому досье» и документам, которые опубликованы о счетах в офшоре, у него по крайней мере 100 миллиардов долларов активов. У него есть доля в крупнейшем российском медиаагентстве, у него есть яхта, у него есть проценты в российском банке. Он отличный музыкант.

  В.Путин: Вы знаете, я не в курсе его бизнеса, его дел каких‑то, но можете мне поверить, я точно знаю, что реальных доходов у него ровно столько, чтобы купить эти музыкальные инструменты. Всё остальное – это какие‑то бумажные движения, на бумаге, ничего у него больше нет, кроме того, что он приобрёл. Может быть, у него что‑то ещё есть, но это Вы у него должны спросить, я же не контролирую его жизнь.

  М.Келли: Вопрос следом: как виолончелист зарабатывает столько денег? Люди задаются этим вопросом, потому что многие считают…

  В.Путин: Послушайте, возьмите очень многих наших представителей искусства, да и у вас, наверное, такие есть. У вас же есть представители искусства, в том числе из Голливуда, которые то ресторан содержат, то акции какие‑то купили. Что, в США мало таких представителей шоу-бизнеса и искусства, что ли? Да полно, гораздо больше, чем у нас. И у нас очень много таких, которые занимаются бизнесом, кроме своей творческой деятельности, очень много. Он один из них. Ну и что? Вопрос ведь не в том, занимается он или нет, получил он какую‑то прибыль или не получил. Вопрос в том, нарушил он что‑нибудь или нет. По моим данным, он ничего не нарушал.

  М.Келли: То есть нет вопросов с тем, чтобы делать деньги, я из Америки, мы капиталисты. Но вопрос лишь в том, Ваши ли это деньги на самом деле, которые Вы заработали?

  В.Путин: Это точно не мои деньги. Я даже не считал, сколько их у господина Ролдугина, как я сказал. Но, по моим данным, в своей деятельности как в творческой, так и в бизнес-составляющей, он  никогда ничего не нарушил, ни одного российского закона, ни одной правовой нормы.

  М.Келли: Говоря о деньгах. В 80‑х годах, в 90‑х годах на волне банкротств сложно было получать кредиты в США, поэтому Трампу нужно было обращаться в другие места. Старший сын Трампа сказал, что в России содержится диспропорциональная концентрация наших активов, мы вливаем большие деньги в России. Знаете ли Вы о том, что большие деньги, связанные с Россией, шли в собственность Трампа?

  В.Путин: Чушь это всё. Никаких вливаний на собственность Трампа в России не было, насколько мне известно. Я даже не знаю, были ли такие планы серьёзные.

  М.Келли: Неужели?

  В.Путин: Послушайте, вам всё кажется, что весь мир крутится вокруг вас. Это не так.

  М.Келли: Это не обо мне, это о том, что сказал сын Дональда Трампа.

  В.Путин: Но вы думаете, что мы все знаем, что сказал сын Дональда Трампа, – ну не так это, понимаете? Дональд приезжал сюда, в Россию, когда ещё не был даже кандидатом. Я даже  не знал, что он приезжал. То есть задним числом я об этом узнал, мне сказали, он, оказывается, был в России. Что сказал его сын по этому поводу, я тоже понятия не имею. Послушайте, я не знаю, что он сказал. Он что‑нибудь нарушил или нет, сын Дональда Трампа? Если он что‑то нарушил, предъявите к нему претензии. А если он ничего не нарушил, что Вы цепляетесь за каждое слово?

  М.Келли: За год до того, как Дональд Трамп хотел стать президентом, он  говорил, что он знал Вас, он много говорил с Вами. Это правда?

  В.Путин: Нет. Я с ним не был знаком никогда.

  До его президентства, до того, как он  выдвинул свою кандидатуру?

  М.Келли: Да, до того, как он выдвинул свою кандидатуру.

  В.Путин: Нет, мы не были с ним знакомы. Мы никогда с ним даже не разговаривали – ни по телефону, никак.

  М.Келли: Вы очень скоро будете, скорее всего, избраны на четвёртый срок президентства России, правильно?

  В.Путин: Посмотрим. Как решит российский избиратель.

  М.Келли: Как кто-то вроде Владимира Путина, который столь популярен в России, как Вы, мог бы почувствовать хоть какую‑то угрозу от Навального? Я понимаю, что он попал в серьёзную беду. Но могли бы вы стать с ним партнёрами и позволить ему стать вызовом для Вас?

  В.Путин: Вопрос о том, с кем я мог бы сотрудничать, с кем бы я не хотел сотрудничать, – я Вам могу сказать абсолютно откровенно: я хотел бы сотрудничать с теми людьми, и готов это делать, которые стремятся к тому, чтобы Россия стала сильнее, эффективнее, стала конкурентоспособной страной, самодостаточной. Но для этого у людей, о которых мы с Вами говорим, должна быть ясная, чёткая программа действий, направленных на развитие страны в современных условиях. Такие люди есть, в том числе и…

  М.Келли: Могли бы его также помиловать, чтобы он стал достойным оппонентом? Навальный как раз такой человек, он достаточно популярен здесь, в России.

  В.Путин: Помиловать можно любого человека, если он  этого заслуживает.

  М.Келли: Почему Вы этого не сделали?

  В.Путин: Если он этого заслуживает. Исключений здесь нет ни для кого, нет ни для кого исключений. Но мы же сейчас говорим не о помиловании, мы сейчас говорим об определённых политических силах. У них нет программы развития страны. У них что положительного есть и что мне в принципе нравится? Это то, что они вскрывают проблемы, и это хорошо на самом деле, это правильно, и это нужно делать. Но для позитивного развития страны этого недостаточно, совсем недостаточно. Потому что только  сосредоточить своё внимание на проблемах, это не просто мало, а это даже  опасно, потому что это может вести к определённым разрушениям, а нам нужно созидание.

  М.Келли: Наши политические аналитики говорят о Ваших шансах: если у Вас нет какого‑то значимого оппонента, то, скорее всего, Вы одержите победу на выборах. А что дальше, что будет после этого? Китайский Председатель только что отменил ограничение на президентские сроки. Это то, что Вы бы сделали тоже?

  В.Путин: Я не думаю, что сейчас на этой с Вами встрече, в этой беседе, в интервью американскому телевидению я должен рассказывать о своих политических планах. Но я и вчера, по‑моему, Вам говорил и сказал, что я никогда не менял Конституцию, не делал это тем более под себя, и у меня нет таких планов и на сегодняшний день.

  Что касается Китая, то прежде чем критически относиться к тем или другим решениям в такой стране, как Китай, нужно подумать и вспомнить, что там живёт полтора миллиарда человек, и, подумав об этом, нужно прийти к выводу о том, что все мы заинтересованы, чтобы Китай был стабильным процветающим государством. А как это лучше сделать, это, наверное, виднее самому китайскому народу и китайскому руководству.

  М.Келли: Можете ли Вы уйти из власти? Потому что многие эксперты говорят, что это практически было бы невозможно для Вас, потому что в Вашем статусе Вы, скорее всего, окажетесь в тюрьме в результате действий Ваших противников, или произойдёт что‑то ещё гораздо более ужасное. То есть Вам нужно, чтобы сохранить свою дееспособность и чтобы быть в порядке, оставаться у власти.

  В.Путин: Ваши так называемые эксперты выдают желаемое за действительное. Я уже много слышал бредней по этому поводу. Почему вы  думаете, что обязательно после меня к власти в России должны прийти люди, которые готовы будут разрушить всё, что сделано мною за последние годы? Может быть, наоборот, это будут люди, которые захотят укрепить Россию, создать для неё будущее, создать для неё платформу развития для следующих поколений. Почему вы вдруг решили, что придут разрушители, которые всё будут разрушать и уничтожать? Может быть, кому‑то этого бы и хотелось, в том числе и в Соединённых Штатах. Но не думаю, что они правы, потому что Соединённые Штаты, как мне кажется, как раз заинтересованы в другом – в том, чтобы Россия была стабильной, процветающей и развивающейся страной, если у вас есть, конечно, возможность, заглянуть хотя бы на 25–50 лет вперёд.

  М.Келли: Присмотрели ли Вы  какого‑нибудь последователя? Есть ли у Вас кто‑то уже на уме?

  В.Путин: Я с 2000 года об этом думаю. Думать не вредно, но в конечном итоге выбор всё равно будет за российским народом. Всё равно, симпатизирую я кому‑то или, наоборот, мне кто‑то не нравится, кандидаты придут на выборы, и в конечном итоге окончательное решение примут граждане Российской Федерации.

  М.Келли: Позвольте мне задать Вам вопрос о Сирии. Как Вы считаете, нападение с использованием химического оружия в Сирии – это ложные новости, дезинформация?

  В.Путин: Конечно.

  Во-первых, правительство Сирии давно уничтожило химическое оружие.

  Во-вторых, мы знаем о планах боевиков инсценировать применение химического оружия со стороны сирийской армии.

  А в-третьих, это всё попытки, которые неоднократно в недалёком прошлом имели место, эти обвинения, использование этого как предлог для консолидации усилий в борьбе с Асадом. Нам это всё хорошо известно, понятно и даже неинтересно. Так и хочется сказать: скучно, девочки.

  М.Келли: Тела детей, погибших от зарина, – Вы хотите сказать по этому поводу «скучно»?

  В.Путин: А Вы уверены в том, что эти тела – это результат деятельности правительственных войск? Я считаю наоборот, что это результат деятельности преступников, криминальных элементов и радикальных элементов – террористов, которые совершают эти преступления, для того чтобы обвинить в этом Президента Асада.

  М.Келли: А ООН пришла к другим выводам. Они провели вскрытие тел погибших детей, и ваш Министр иностранных дел говорит, что всё это было придумано. Вы тоже считаете, что всё это было придумано?

  В.Путин: Конечно. Абсолютно уверен в этом даже. Ведь там не было никакого серьёзного расследования.

  М.Келли: И не было мёртвых тел?

  В.Путин: Может быть, мёртвые тела и были, что случается на войне. Вы посмотрите, как брали Мосул – сровняли всё с землей там. А посмотрите, как брали Ракку – до сих пор из руин ещё не достали тела и не похоронили. Вам не хочется об этом вспомнить?

  М.Келли: Мы называем это попыткой уйти от ответа, указывая на ошибки других, для того чтобы оправдать себя или своего союзника. Мы  говорим о том, что зарин был использован против детей, они погибли. Вы международной общественности говорите, что этого не произошло.

  В.Путин: Послушайте, для того чтобы быть уверенным в этом, нужно провести тщательное расследование с выездом на место, со сбором доказательств. Ничего этого сделано не было. Давайте сделаем.

  М.Келли: Давайте сделаем. Они хотели провести расследование, они хотели изучить вертолёты, они хотели также направить своих инспекторов на этих вертолётах, которые находились там, но Россия сказала «нет». Почему же Россия сказала «нет»?

  В.Путин: Ничего подобного не было, Россия не говорила «нет». Россия выступает за полноценное расследование. Если Вы этого не знаете, пожалуйста, услышьте это от меня. Это неправда, мы  никогда не были против объективного расследования. Это ложь. Это обман такой же, как и сотрясание пробиркой с якобы имеющимся оружием массового уничтожения в Ираке, которое было подсунуто ЦРУ своему Министру иностранных дел и который потом за это извинился, но страну уже разрушили. Это такой же фейк, такой же вброс, который не имеет под собой серьёзных оснований. Для того чтобы эти основания были серьёзными, надо провести расследование. Мы за это расследование.

  М.Келли: С начала года было по крайней мере четыре нападения с использованием химического оружия на основе хлора. Секретарь США Тиллерсон только что заявил о том, что это ответственность России, потому что в Иране обещали, что вы  положите конец и предотвратите подобные химические нападения в Сирии. Что Вы ответите на это?

  В.Путин: Я скажу, что мы не имеем к этому: а) никакого отношения; и мы требуем полноценного расследования.

  А что касается преступлений, вернитесь к Ракке, пожалуйста, и захороните хотя бы тела, которые лежат ещё в руинах и развалинах после нанесения соответствующих массированных ударов по жилым кварталам. И расследуйте это дело, тогда будет чем заняться.

  М.Келли: Один из вопросов, который возникнет у наших зрителей: как мы найдём дорогу назад? Как мы  вернёмся к тому, чтобы две эти великие нации были настроены менее враждебно друг к другу, чтобы они были больше союзниками? Вы согласны, что сейчас это не так, что мы не союзники?

  В.Путин: К сожалению, нет. Но не мы же записали вас во враги. Вы приняли решение на уровне парламента, на уровне Конгресса, записали Россию в число врагов. Зачем вы это сделали? Мы, что ли, ввели санкции в отношении Соединённых Штатов? Это США ввели санкции в отношении нас.

  М.Келли: Знаете почему?

  В.Путин: Нет, я не знаю. Я могу тогда Вам другой вопрос задать: а зачем вы  способствовали государственному перевороту на Украине? Ну зачем вы это сделали? Вы прямо, публично признали, что истратили на это миллиарды долларов. Публично же ваши официальные лица об этом сказали. Зачем поддерживать госперевороты, вооружённую борьбу на территории других стран? Зачем вы поставили ракетные системы вдоль наших границ?

  Послушайте, давайте сядем спокойно и поговорим и разберёмся. Вот мне кажется, что действующий Президент этого хочет, но определённые силы не дают это ему сделать. Но мы‑то к этому готовы по любому вопросу: и по ракетной проблематике, и по киберпространству, и по борьбе с терроризмом. В любую секунду. Но надо, чтобы была готова американская сторона. Но когда‑нибудь общественное мнение Соединённых Штатов подтолкнёт, наверное, политическую элиту к началу этого процесса. Как только наши партнёры будут готовы – в эту же секунду, пожалуйста.

  М.Келли: Прежде чем мы  закончим наше интервью: какое наследие Вы  надеетесь оставить после себя?

  В.Путин: Я просто уверен, что Россия приобретёт дополнительную мощную динамику развития, будет устойчивой, со сбалансированной демократией, с хорошими перспективами использования последних достижений технологической революции. Мы будем и дальше работать над совершенствованием нашей политической системы, судебной системы. И всё это вместе, уверен, будет укреплять и единство Российской Федерации, и единство нашего народа, и создаст перспективы для уверенного движения вперёд на длительную историческую перспективу.

  М.Келли: Господин Президент, спасибо большое за это интервью.

  В.Путин: Спасибо.

   

  Источник: Эхо Москвы

  .

• Доц. Ана Кочева: Кирилицата трябва да се нарича българска

  

  24 май трябваше да е сред най-големите акценти на българското европредседателство, да покажем, че кирилицата всъщност трябва да се нарича българска азбука. Това заявява в интервю за Dir.bg доц. д-р Ана Кочева от Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН.

  Зад гърба си има десетки изследвания, свързани с историята на българския език. Тя е създател на уникалната Карта на българския език на ново място по света, която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход. Автор е на три монографии, няколко студии и десетки статии по езикови въпроси.

  От картата на българските диалекти: Пуна вуна буе. Що е то?

  Повод за поредната ни среща с доц. Ана Кочева е незабележимостта на 24 май в календара на българското европредседателство.

  – Как си обяснявате този абсурден пропуск – като недоглеждане или липса на елементарна далновидност?

  – Въобще не си го обяснявам, истината е, че умът ми не го побира, защото Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската просвета и култура и на славянската писменост е един от най-обичаните празници у нас и навсякъде по света, където живеят българи. В този смисъл пропускът е наистина абсурден, но той е и абсолютно недопустим, който и да е редил календара на българското европредседателство, просто няма право да го пропусне с лека ръка.

  Още повече на фона на факта, че кирилицата е световно културно наследство, това е българската азбука в рамките на ЕС, най-ценното ни достояние, което ни е отредило заслужено място в Европа още през 9 век, много преди редица други просветени народи, много преди Реформацията.

  Кирилицата трябва да се нарича именно така – българската азбука – в европейските структури и какъв по-добър начин да се покаже нейното значение тъкмо на българската земя?! Редом с откриването на българското европредседателство, 24 май трябваше да е сред най-големите акценти в календара.

  Трябва да се покаже на изконно място на европейските ни гости защо кирилицата е българска, а не абстрактно славянска, още повече, че към празника ни посягат от всички страни. След като го въведоха преди години в Русия, от тази година ще го отбелязват и в съседна Сърбия. Това, разбира се, не е лошо, но защо тъкмо ние правим този пропуск наистина не мога да си обясня. Все пак смятам, че време има достатъчно, за да се навакса и да не се „излагаме пред чужденците“, както клиширано, но очевидно съвсем вярно сме свикнали да казваме.

  – Какви посегателства имате предвид?

  – В науката, например, отдавна се извършават спекулации и подмяна на характера на Кирило-Методиевия език. Всички славянски народи посягат на делото на светите братя и го приписват за свое.

  В Русия беше създадена една група от медиевисти, която целенасочено се опита тотално да ревизира схващането за българската народна основа на Кирило-Методиевия език. Тази основа бе максимално разширена, като в нея бе включен на първо място и руският език. Понеже групата прояви изключително шумна активност и създаде цяла школа от последователи, вече не е за пренебрегване фактът, че отново започна да се хвърля сянка на съмнение върху научната истина за родината на Кирило-Методиевия език.

  Тенденциозността им, вероятно случайно, но много точно е формулирана в един от руските сборници, посветени на т.нар. древноруски език: „Да се откаже на древноруското общество самостоятелен литературен език – значи то да бъде превърнато в някаква византийско-българска сянка – нещо, което не намира никакво потвърждение във фактите и се основава на лъжливата представа за ниската култура и изостаналост на Древна Рус” – огорчено признават руските учени.

  Явно историческите факти се преглъщат трудно от руските езиковеди, независимо че много висококултурни нации по света и днес използват чуждестранни книжовни езици, без това ни най-малко да накърнява техния престиж и самочувствие. В 9 в. славяните от Солунско са говорели на диалекта, въз основа на който двамата изключителни ерудити Кирил и Методий създават глаголицата, правят първите преводи и пишат книги. Същата тази глаголица през 886 г. идва в България, донесена от учениците им, на нея се твори в книжовните средища Плиска, Преслав, Охрид, които са истински средновековни университети. Не друг, а гръцкият хронист Теофилакт, нарича Климент Охридски „пръв епископ на българския език“. На българския, не на някакъв друг! Така че каквито и опити да се правят за изопачаване на историческата истина, тя самата ги опровергава, при това с 12-вековна давност.

  – Имате предвид, че на политиците трябва да се изнесе открит урок за словото?

  – Един голям френски славист, проф. Роже Бернар, казва: „България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на други народи по света, и това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност… Езикът на този пръв разцвет на славянската писменост и култура не е никакъв друг, а старобългарски. Този език надживя всички опити на чужди нашественици за претопяване, благодарение на твърдостта на българския народ, на неговото желание да съхрани българското слово, което често е било застрашавано, но никога не е било покорявано.” Това слово е кирилско, милиони по света пишат на него, но то е създадено тук, въз основа на българския солунски диалект през 9-ти век, и ние трябва да говорим непрестанно затова, докато светът го научи и запомни.

  Източник: Dir.bg

• Младен Сърбиновски: Премерване с очи

  Младен Сърбиновски, Fakel.bg

  

  От всеобщото национално зреене, което се проявява чрез нашите предходни поколения и се нарича Сан Стефано, днес ние сме само македонистки горчиви плодове от болната гранка на българското етническо стъбло…

  Няма на друго място по-силна драма за катарзисно самопреживяване в самостоятелна Македония от катагодишното честване на Трети март в скопския хотел „Александър палас“, организирано от българското посолство. От нищо, а отвсякъде всеки, присъстващ на тържеството, го напипва и само по себе си го потриса вътрешното нестрошимо ядро като наше вътрешно слънце, от очите си едни на други, докато излъчваме приятелство или омраза, ако вече изобщо за себе си и за някой все още нещо значим. Търсим се и се редим в полутъмнина пред хотелския вход. Сигурно така изглеждат и се държат изгонените от рая, докато дяволът, дето не ни е довършил, се върти около нас. Това тържество е тъкмо това – годишна официална среща с палача. Тържествена процесия на палачите и жертвите, изхвърлени губещо от историята в хладна хотелска зала, която ще топлят с общия си дъх, който дави гърлата им и ги препотява, смесвайки се с изпаренията от вкусните деликатеси на препълнените маси… Може би телата на общите предци са изпружени по безкрайните маси, за да бодваме с клечки като нафора и да се чукаме с чашите, пълни с течна червенина.

  Може би подобни тържества на останалите македонски етнически общности са протоколно огладени и с по-голям шик. Всеки ден задраскват и провеждат „мерки и активности“ и веднъж годишно празнично правят рекапитулация колко са откъснали от живата тъкан на македонските българи. А своите македонистки специалитети и те трябва да ги поставят върху българската хилядолетна държавотворна софра: писменост, църква и политическо организиране, това безкрайно ги дразни и разгневява, и ги настървява за конспиративна дейност. Първо срещу себе си, а най-много против истината.

  Заради тези три толкова силни и живи кристализиращи ядра (Чеслав Милош) на македонските българи върху безформеното селяшко общество на македонската територия, които липсват през вековете на останалите македонски етнически общности, антибългаризмът е тяхна денонощна обсебеност. Могат на целия народ най-жестоко да му насаждат македонизъм, при най-големи лъжи и закани го денационализират, но триногата българска идентификационна софра за всяка порция непоклатимо си оцелява.

  Единият крак от непоклатимата софра е българската и всеславянската писменост още от Борисовата и Симеоновата държава, вторият е църковната организираност през вековете чрез Охридската архиепископия, на тези две нозе крачи българският дух през вековете, за да се възстанови в края на 19. век повторно народният държавотворен копнеж да се възстанови и третият крак от българската народна софра като политически оформена идея за независима Македония чрез БМОРК, ВМОРО, ВМРО.

  Съвсем наясно за този недостижим идентитетски държавнотворен багаж на македонските българи, покрай резултатите от зулумите на турското владичество, македонизмът като жесток антибългаризъм за повече от век и половина, макар че разсипа македонските българи чрез фалшифицирането на тези кристализиращи ядра от цяла редица третокласници – Пулески, Мисирков, Конески и останалите македонисти, се стигна до трагикомичната безизходност за нови три идентификационни стълба в македонската почва. Скритата антибългарска сепаратистка линия изкара на видело като официална държавна идеология осъществяването на грандиозния държавен погром „Скопие 2014“. Мина малко време и вече видяха ефекта от собственото си антиевропейство чрез собствения автогол, заради което сме поставени пред стената от ЕС и НАТО за промяна името на нашата държава.

  В утробата на залата като в майчина утроба садизмът на македонистките едиповци от близкото минало погасва и никакъв външен гост и гостенско око не е способно съотносително да види, сравни и разчете нито нашия мазохизъм, нито македонисткия садизъм от емоционалните сблъсъци на нашите погледи с техните…

  На объркания български посланик и изплашените без причина негови сътрудници добре им се отразява топлината от някаква енергия, която не могат да определят откъде струи, по детински срамежливо ги разсмива и ги кара непрестанно да си правят селфи с мнозина. И преди да натиснат бутона, някъде отзад все някой от неколцината каракачановци, които ръкомахат из залата, ще подаде глава. Само протоколно дошлите албански гости заобикалят нашите уморително емоционални енергии и спокойно замезват от вкусните деликатеси.

  В кърпа ни е вързано македонисткото антибългарско обвинение, че Трети март е великобългарски сън, въпреки че Сан Стефано е само индивидуален повик от гърлото на нашия прадед, жертва на българския няколковековен потисник за човешко самосъвземане и дълготрайно поколенческо упражняване на гласа по европейската музикална скала. От македонизма като антиевропейско явление на първо място ни е строго забранено упражняване на европеизма, а най-малко – помислите за освободителните плодове от Сан Стефано.

  Сърбия по времето на Сан Стефано е вече 3-4 десетилетия свободна, а все още поробените българи надолу от Ниш, вместо да търсят помощ от Белград, се самоорганизират за саможертва, колкото знаят и доколкото им позволяват обстоятелствата, и преди тях освободените северни и южни съседи. Какъв по-голям аргумент за българското самосъзнание на нашите предци за сегашните наши македонистки прокрустовци, които озверено се увиват около нас.

  Без Сан Стефано не би ги имало Кресненското и Разложкото въстание, БМОРК, ВМОРО, ВМРО и Първия Илинден. Без отношението на нашите предци към Сан Стефано не би я имало самостоятелна Македония. И, независимо от Берлинския конгрес, Сан Стефано ни е европейският компас, и ако второилинденските АСНОМски превратаджии повече го тачеха, сега нямаше да страдаме от колективното главоболие да сменяме името за пак някак си, по някакъв начин да бъдем това, което сме били – европейци.

  Да не бе това санстефанско творческо самоосвобождаване от македонизма, и от моя скромност никогаш не ще се чуеше моя приказка и никога нямаше да пропиша. И не трябва да ходя далеко, Сан Стефано и да не е историческа дата и победен топоним от руско-турския фронт някъде там далеч преди Цариград, Възраждането е осъществена колективна воля в сърцата и съзнанието на нашите неотдавнашни предци, и всички запустели села и църкви от моя Гостиварски край, които съм обиколил, са градени и възобновявани тъкмо в това санстефанско десетилетие между 1870 и 1880 г. Нито една не е посветена на свети Сава, а градската тетовска църква е „Св. св. Кирил и Методий“. Знам, че същото е из Македония, освен небреговската църквичка „Св. Сава“, което Блаже Конески възпя: „И с плещи бих я поддържал да не падне“, вероятно насила и отпосле преименувана на сръбския светец от вуйчо му Григорие Соколович.

  Наследството като българска символична разпознаваемост на македонската територия – и далеч преди Сан Стефано и след Сан Стефано – е свързващото символично ядро на вече имагинерните македонски българи, без нови големи обществено-исторически фигури, но по чиято шахматна дъска все още се играе в Македония, защото правилата им са най-европейски. За Европа няма нищо спорно от Сан Стефано до Първия Илинден. Европейски спорно е от Втория Илинден насетне с неговите следвоенни, югославски и сегашни от независима Македония актьори.

  Любопитно и незабравимо е да се присъства и да се гледа в очите на санстефанските губещи, които все пак са събрали смелост да дойдат на третомартенската вечер. Все още македонизмът не е изнамерил начин за завладяване на техния живот с шепот. Погледът им, който всичко казва, не се завладява, а останалото може би е недостойно и за живот…

  За едни ден за празнуване, за едиповците – ден за доклади. Те са професионалисти. На работното си място са и отработват за ония, които 365 дни ни обработват. Това им е харманът на родените за зло. Денят за мерки и игри с очите. За вземане на мярка с око. На открито и пред всички. От време на време и аз ги поглеждам, знаят, че се плаша от тях, с немощта, с която се защитавам, не знаят колко мога да издържа с нея. Това и аз не знам, а ги гледам заради тяхното тържествуващо въодушевление в лошото и в съня, както не бих ги видял. Със скръстени пред себе си ръце и чест поглед в пода, който се люлее под нас повече от онова, което нахлува в ушите ни, отколкото от забелязаното… Като че ли сме в препълнена зала за класическа музика, в която вече няма свободни места и замаяно на нозе следим музикалните крясъци на озлоблението…

  Цялата зала е огромен разбалансиран кантар… и никой неосведомен не може да почувства нашето безпогрешно взаимно премерване. Тук само правилата на омразата и презрението са вечни. Това утре няма да го има никакво… Затова и идваме. Да се видим очи в очи. Докъде сме стигнали заедно до там, откъдето няма връщане. Някога четях в погледите им: ние сме пред неврата, сега пък моето премерване с очи ми казва: и за тях няма спасение… Тук и да дойдеш, знае се защо си дошъл. И да не си дошъл, знае се защо те няма…

  В първите години от македонската независимост идваха много македонисти на третомартенското приятелско събиране. Както вървят годините, на всеки Трети март са все по-малко. Най-добро доказателство за тази една година колко е допропаднал македонизмът. Колко коленичихме заедно… Лъжи, лъжи, белким от лъжата нещо остане. И остана. Нашето всеобщо поражение. Изпарява се от нас, живите ненужно препотени в залата, която не можем да стоплим с дъха си. Ние, македонските българи, хунзи, калаши, ендопи, славомакедонци, македонци (с голямо М), мнозинството от населението, както щете ни наречете… Ние губим.

  От дългата пълна маса като отворен колективен стомах на македонските българи кръжи около рефлекторите дестилатът на омразата, с който седемденвно, 24 часа работи лудостта на македонистките неудачници. На македонистите, удбашите или сърбоманите, както им казва народът и които се въртят около нас, от главата не им излиза по какъв начин да ни купят. С лошо или с добро. Всичко им е на разположение. Върху нас, губещите и в битка, и в мир, до войната през 2001 г. го правеха пресметливо, с лошо. Купуваш, упражняваш и манифестно като религиозност изповядваш едипството в тебе, докато не проработи до автоматизъм. Прави и чини колкото можеш повече срещу България, и всеки в Македония, който вземе да я мрази, отварят му вратите на рая. Ставаш македонист. Колко гордо звучи това. От загубил войната преминаваш сред избраните победители, сред губещите в мир. От мазохист – в садист. Вратата за преминаване от македонски българин, от мазохист в македонистки садист е едиповщината. Македонистката воайорска ключалка. Едиповският тунел между преминалите и непреминалите, през който се гледаме. Те нас като мазохисти в пъкъла, ние тях – в садистичния рай. Някого една година го гледаш до теб, другата година се прехвърлил при перспективните и богаташите…

  Цялата история на сръбско-българските отношения е безкрайно дълъг садомазохистичен процес или сръбско-българска садомазохистична прегръдка, от която нямаме сили или не искаме да се откъснем. Не могат да ни сторят толкова зло, колкото можем да издържим, това е нашата втора природа и да не пропадахме заедно, не бихме и помислили за така установените отношения.

  Протоколно присъстващите албанци не ги докосва нашата глупава игра с очите. Отнесено загледани в някакъв техен свят, докато спокойно замезват, около тях никого от нас и не забелязват…

  Поражението е всичко, което преобърнахме от времената и вековете, кондензирано, което бликва като панихида за бъдещето, дето го проиграхме и провалихме, дори от миналото пресегнахме, докато боцваме от препълнените с от пиле мляко софри. Софри на вековете от нашите изпружени предци… Поставиха ни ги и ги напълниха. И ги няма… Щипваме и дъвчем около тях насъбраните и се чудим как изобщо не се изпразват. Македонистите не би били македонисти да не пуснат по някой косъм в яденето, но не могат да посегнат на софрата. Съдба. И на тях това им е дедовина. И мезят и се смеят, и мезят и ни се смеят. И мезим и им се смеем… Е, колко стомашна дейност трябва, за да превърнем тези ястия в утрешни лайна…

  Видяхме се и с тези, които трябва, и с тези, които не трябва, и наядени и подпийнали, напускаме третомартенското тържество с усещането, че нещо не ни достигаше под сиянието на канделабрите.

  Потръпвайки, излезли в тъмнината, се препъваме в нищо, вероятно в никога небезсмислената дума любов, която не кацна върху раменете ни от светлината на канделабрите.

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Адаптация от вруточко-вардарско наречие на книжовен български: Недялко Бакалов. 

  Есето е от подготвената за печат книга на Младен Сърбиновски „Македонизмът: триумфът на нищото“, посветена на 60-годишнината на автора.

  .

• Биволъ: Следователят-бунтар Бойко Атанасов получил предупреждения да отиде „в изгнание“, за да не му се случи нещо

  Материал на Биволъ

  

  Следователят Бойко Атанасов е бил настоятелно „посъветван“ чрез свои колеги от прокуратурата да излезе в неплатен отпуск за поне 6 месеца. Докато „лъвът“ се премести. Това разказва самият той пред Биволъ. Обяснява, че този съвет бил „мотивиран“ от загрижеността „да не му се случи нещо”.

  Вече са три дисциплинарните производства срещу следователя от Столичното следствие Бойко Атанасов. Началото на поредната офанзива от ръководството на Софийска градска прокуратура срещу него съвпада с момента, в който той повдигна темата за несъбирането на ДДС от държавата и за трудностите при разследването на данъчни престъпления.

  “Всички ние трябва да знаем дали на наш гръб се теглят кредити от международни финансови институции, за да се покрие липсата на събран данък. От големи компании, предимно собственост на олигарси” – заявява пред Биволъ следователят. Атанасов отбеляза, че граждански сдружения са започнали да искат информация от Министерството на финансите какъв е размера на несъбраното ДДС. За момента обаче липсвал отговор от ведомството.

  „Подложен съм на отчайващ натиск от ръководството на прокуратурата.“ – разказва Атанасов и уточнява, че втората дисциплинарка срещу него е образувана, защото не е извършвал ритмично разследване по дело, което никога не му е било предоставяно. Третото дисциплинарно производство пък било образувано във връзка с доклад, след ревизия на Следствения отдел на СГП.

  „На няколко човека е направена ревизия, включително и на мен. Не е направена ревизия на сектор 4- ти, където са съсредоточени делата срещу министри, за които разказах, че са на трупчета. Срещу бивши министри, депутати, там са си… Трябваше това, като реакция срещу мен, да бъде смазващо. Да бъда сложен на колене, за да мълча. За момента се правят всички усиля в тази насока.“

  Атанасов разказва, че дициплинарки са образувани и на други негови колеги, преобладаващата част от които общували с него.

  „На тях им се съобщава, че им се образува, защото говорят и контактуват с мен.“

  Следователят вижда и друго съвпадение – между натискът над него и образуването на проверка от страна на ВСС по твърдяното от него за Иван Гешев, че е сключвал срамни споразумения с ОПГ-та, на които Атанасов е присъствал.

  „Част от тези факти съм ги съобщил още през 2016 г., на изслушването във ВСС, пред етичната комисия и пред целия ВВС. Тогава съветът отказа да провери тези мои думи. Аз оттогава досега ги повтарям много пъти.“

  Атанасов разказва, че натискът е реализиран включително и в един телефонен разговор с друг магистрат, в който той бил „посъветван“ да се покрие.

  „Идеята е да изляза за 6 м. в неплатен отпуск, докато “лъвът” се премести. Аз не искам да съм залог на никого, това положение, в което е поставена прокуратурата и ръководството й, е потресаващо. Не може почти всички магистрати да са залог на един човек. Ние всички да стоим и да не изпълняваме служебните си задължения, да не се борим с корупцията. България е на последно място в Европа… или на първо място по липса на борба с корупцията. Организираната престъпност е на съшия хал.“

  В разговора, колегата на Атанасов споделил опасенията си „някой да не направи услуга на някого“, във връзка с неговата физическа цялост. Атанасов трябвало да замине далеч, в изгнание. Като през това време можел да работи на граждански договор.

  „Този разговор се провежда 3 часа след като са ми показани, защото не са ми връчени материалите по дисциплинарките. Не са ми дадени копия от тези производства. Три часа след това идва странното съвпадение и предположението да изляза в 6 м. неплатен отпуск. Мога да го свържа само и единствено с натиск.”

  Атанасов подчерта, че прокуратурата се управлява по авторитарния модел на диктатурата и единовластието.

  „Поне за момента аз не мога да кажа, че прокуратурата изпълнява функциите си, съгласно закона. Цялата мощ на главния прокурор и приближените до него е впрегната да се бори срещу хора, които критикуват липсата на работа в прокуратурата. Аз не критикувам човека Сотир Цацаров, аз критикувам това, че той не прави така, че прокуратурата да работи с правомощията, законовите си, да преследва корупцията и организираната престъпност. Напротив! Мисля, че в момента се полагат всички усилия корупцията да възтържествува, като една държавна политика.“

  Атанасов разказва, че бил посетен от служители на Дирекция на полицията във връзка със сигналите, че той е в опасност.

  „Единствените съмнения, които имам са във връзка с обявеното в медиите, че шпицкомандата не е убила никого, което е проблем. Надявам се този проблем да продължава в шпицкомандата. Единственото ми притеснение е от хора, които са свързани с тази шпицкоманда. Че от там може да дойде заплаха за мен и за моето семейство.“

  Атанасов отбелязва, че в реакциите на прокуратурата срещу нега няма нищо ново. „През 2005 г. с колегата Йорданов съобщихме за корупция в СтСлС, дойдоха колеги и ми предложиха да изляза в един столичен всекидневник и да кажа неща срещу колегата Йорданов, срещу което щях да получа кариерен бонус. Не съм го приел. Впоследствие ръководството на СтСлС искаше да подам оставка, защото щели да ме размажат от НСлС и директора Ангел Александров. По това време водех дело за клевета срещу заместника му Свилен Турмаков.“

  Следователят напомня, че съда дава ход по въпросното дело. За разлика от делото по жалбата на следователя Страхил Каменички среща зам. главния прокурор Борислав Сарафов, в което ход не бе даден.

  „Турмаков ми се извини и каза, че съжалява. Тогава бях принуждаван да си подам оставката и аз я подадох. След една седмица я оттеглих, след като Турмаков каза, че съжалява в съдебна зала. Тогавашното ръководство мен и колегата Йорданов ни викаше всеки ден един месец, за да подадем оставки.“

  Краят на тази история продължава да е отворен. В хода на българското председателство става кристално ясно, че Европа няма намерение да се погрижи за съдебната ни реформа. А и не е нейна работа. Ще бъде ли смазан от системата „следователят, който разруши омертата“?

  .

• Поздравления от Путин, Тръмп, Макрон, Елизабет II, Ердоган, папа Франциск и др. за 3-ти март

  Путин, Тръмп, Ердоган са поздравили Румен Радев за 140-годишнина от Освобождението на България

  

  Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин поздрави президента на България за националния празник на страната ни Румен Радев за 3 март, денят, в който отбелязваме Освобождението, предава TACC, цитирана от Фокус.„Приемете сърдечните поздрави по повод значителната дата на 140-годишнината от Освобождението на България от османско иго“, се казва в писмо от президента на Руската федерация, чийто текст бе публикуван от прессекретариата на българския президент. „В тези дни ние си спомняме за подвига на руските войници и български опълченци, които се бориха рамо до рамо на Шипка и край Плевен. Благодарение на тяхното мъжество и саможертва бе възстановена древната българска държавност“, се казва още в писмото на Путин.

  Президентът Румен Радев получи поздравителна писма от редица държавни глави по повод предстоящото отбелязване на Националния празник на България – 3 март, съобщи по-късно президентският прессекретариат.

  Писма до българския държавен глава изпратили президентите и държавните ръководители на Руската федерация, САЩ, Френската република, Федерална република Германия, кралицата на Обединеното кралство Елизабет II, кралят на белгийците Филип, на Италианската република, на Република Австрия, папа Франциск, президентите на Република Сърбия, Република Турция, Република Южна Африка, Социалистическа република Виетнам, Държавата Палестина, кралят на Саудитска Арабия Салман бин Абдулазиз Ал Сауд и много други.

  „Приемете сърдечни поздравления по случай знаменателната дата – 140-ата годишнина от Освобождението на България от османско иго“, заявява в писмото си президентът на Руската федерация Владимир Путин, посочва в началото президентският прессекретариат. „В тези дни ние споменаваме за подвизите на руските войници и българските опълченци, сражавали се рамо до рамо на Шипка и при Плевен. Благодарение на тяхното мъжество, твърдост и саможертва беше възстановена древната българска държавност“, се казва още в писмото на руския президент. Владимир Путин изразява своята увереност, че общите исторически традиции, трайните връзки на приятелство и взаимопомощ, културната и духовна близост ще бъдат и занапред надеждна основа за развитието на всестранното сътрудничество между двете държави.

  „От името на народа на Съединените американски щати поздравявам българския народ с годишнината от Освобождението на Българя – 3 март“, се казва в писмото на президента на САЩ Доналд Тръмп. „България е важен съюзник в НАТО и ние ценим нашето продължително сътрудничество и приятелство. Бихме искали да изразим своята признателност за приноса на България в рамките на международната коалиция в Афганистан, както и да поздравим България за нейното първо председателство на Съвета на Европейския съюз“, заявява още Доналд Тръмп.

  „По повод Националния празник на Република България имам удоволствието от името на френския народ да отправя към Вас и Вашите съграждани моите искрени поздравления. Щастлив съм от качеството на политическия диалог между нашите две страни, който отваря път към активизиране на двустранните ни отношения във всички области от взаимен интерес“, заявява в писмото си до българския държавен глава, президентът на Френската република Еманюел Макрон. Президентът Макрон потвърждава подкрепата на Франция за българското председателство на Съвета на ЕС и подчертава, че трябва да продължим да развиваме заедно дневния ред за закрила и сближаване, за да постигнем напредък по пътя към една суверенна, единна и демократична Европа, способна да заеме пълноценно полагащото й се място на международната сцена.

  Федералният президент на Федерална република Германия Франк-Валтер Щайнмайер поздравява най-сърдечно президента Румен Радев и българските граждани по случай Националния празник на Република България. „За мен е много важно да развием тясното и приятелско партньорство между нашите две страни – особено в контекста на настоящите и бъдещите предизвикателства в Европа, с които можем да се справим само заедно. За да можем да формираме бъдещето на нашия континент, трябва да засилим единството и солидарността между страните-членки на Европейския съюз, както малки, така и големи, на Изток и на Запад. Приветствам активната роля на България като председател на Съвета на Европейския съюз“, заявява германския президент. Франк-Валтер Щайнмайер подчертава, че България и занапред може да разчита на подкрепата на ФРГ за осъществяването на реформи в областта на правовата държава.

  „Честването на Националния празник на България ми предоставя приятната възможност да Ви поднеса най-искрени поздравления от името на италианския народ и лично от мое име“, заявява президентът на Италианската република Серджо Матарела. „Нашата среща през юли м.г. потвърди отличните приятелски отношения между София и Рим. Страните ни, свързани от искрено приятелство, осъществяват плодотворно сътрудничество, както на двустранно, така и на европейско ниво“, се казва в писмото на италианския президент. Серджо Матарела заявява също така, че България и Италия са призвани да работят заедно и с решимост, за да може Европейският съюз – благодарение също и на успешната дейност, която София осъществява по време на своето шестмесечно председателство – да укрепи способността си за посрещане на глобалните предизвикателства и изискванията на този специфичен етап от процеса на интеграция, включващ разширяването на съюза към страните от Западните Балкани.

  „По повод Националния празник на България за мен е огромно удоволствие да отправя моите най-топли поздравления“, заявява федералният президент на Република Австрия Александър Ван дер Белен. „Беше удоволствие да присъствам на Новогодишния концерт на Виенската филхармония с Вас и Вашата съпруга и очаквам да посетя София и Русе през месец май“, се казва още в писмото на австрийския президент.

  По случай Националния празник на Република България, от името на гражданите на Сърбия и лично от свое име, сърдечните си поздравления отправя президентът на Република Сърбия Александър Вучич. Президентът Вучич изразява искрените си пожелания за прогреса на България, за благополучието на нейните граждани и подчертава, че Република Сърбия високо цени подкрепата на страната ни в процеса на европейска интеграция, както и усилията за поставяне на процеса на разширяване на ЕС като приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС.

  Президентът на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган отправя по повод Националния празник на Република България, от името на турската нация и от свое име, най-сърдечни поздравления към българския държавен глава и целия български народ. „Вярвам, че приятелските и съседски отношения между Турция и България, черпещи сили от съюзническите ни връзки в НАТО, в предстоящия период ще се развиват по начин, който ще допринесе за просперитета и стабилността на нашите страни и регион. Вярвам и че съществуващото на всички нива сътрудничество между страните ще се развие още повече чрез осъществяването на взаимни посещения“, се казва в писмото на турския президент.

  Президентът на Социалистическа република Виетнам Чан Дай Куанг пожелава от името на държавното ръководство и на виетнамския народ благоденствие и просперитет на българския народ по случай националния празник на Република България. „За мен е удоволствие да отбележа, че традиционните приятелски отношения и многостранно сътрудничество между нашите страни активно се развиват, изградени на основата на взаимно доверие, уважение и разбирателство през изминалите близо 70 години“, подчертава в писмото си президентът Чан Дай Куанг.

  „Изпращам своите поздравления и най-добри пожелания на Ваше превъзходителство и на Вашите сънародници по повод Националния празник на България. Спомняйки си за нашата среща във Ватикана през май и молейки се, че българския народ ще укрепи своята служба за общото добро, от все сърце призовавам Всемогъщия Бог да благослови тази нация“, се казва в поздравлението на папа Франциск.

  „За мен е огромно удоволствие да изпратя на Ваше Превъзходителство моите най-топли поздравления по случай отбелязването на Вашия Национален празник, както и моите най-добри пожелания за благоденствие и щастие на българския народ през годината“, се казва в поздравлението на Н.В. кралицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия Елизабет II.

  „Отбелязването на Националния празник на Република България ми дава възможност да изразя на Ваше Превъзходство моите топли поздравления, както и моите пожелания за щастие и здраве на Вас и на вашите сънародници“, се казва в поздравителното писмо на Н.В. Филип, крал на белгийците. Крал Филип заявява, че посещението на българския държавен глава в Брюксел е допринесло допълнително за задълбочаването на отношенията между нашите две страни в духа на приятелството и реципрочното сътрудничество.

  „По повод Националния празник на Вашата страна имам удоволствието да отправя от свое име и от името на правителството и народа на Саудитска Арабия най-искрените ни поздравления и благопожелания към Вас за крепко здраве и щастие, както и благопожеланията ни към правителството и народа на Република България за по-нататъшен прогрес и благоденствие.“, заявява Н.В. Салман бин Абдулазиз Ал Сауд, крал на Кралство Саудитска Арабия.

  Министър-председателят Бойко Борисов и руският външен министър Сергей Лавров проводоха телефонен разговор, съобщава в същото време БГНЕС. Лавров поздрави българския премиер по случай националния празник на страната ни – 140-годишнината от Освобождението на България от османско иго, като подчерта, че културните ценности, обединяващи България и Русия, са основа за задълбочаване на двустранните отношения в редица сфери. Бойко Борисов и Сергей Лавров обсъдиха приоритетната тема за Българското председателство на Съвета на ЕС – развитието на страните от Западните Балкани. Българският премиер посочил, че държавите от региона трябва да бъдат подпомогнати активно и че България полага усилия за изграждането на по-добро инфраструктурно свързване на страните от този регион с държавите от ЕС. Затова България търси подкрепата не само на държавите-членки на ЕС, но и на други партньори като Русия, отбеляза още българският министър-председател, цитиран от пресслужбата на МС.

  Премиерът Бойко Борисов благодари на руския външен министър Сергей Лавров за участието му в днешното откриване на изложбата по случай 140 години от освобождението на България. Тя беше открита днес от посланик Бойко Коцев и министърът на външните работи на Русия в руското външно министерство в тържествена обстановка. Изложбата представя архивни документи, сред които копие на Сан-Стефанския мирен договор и ратификационни османски документи от 4 март 1878 г., подготвени от МВнР на Русия и от „Неизвестни фотографии от Руско-турската война 1877-1878 г.“, предоставени от Посолството и Българския културен институт в Москва.

  „Изложбата е впечатляваща и тя показва нашата обща история. Признателни сме на нашите български приятели за увековечаването на паметта на такива изтъкнати военачалници като генералите Скобелев, Тотлебен, Гурко, Драгомиров. Нашите приятели грижовно пазят паметта на руските войници и офицери, които са положили живота си върху олтара на победата“, посочи Лавров. Руският външен министър заяви още, че общото ни културно и духовно наследство е основа за постъпателното развитие на нашето сътрудничество във всички области– политика, икономика, култура, туризъм.

  Източник: в. „Сега“

• Отворено Писмо (от Канада) относно Истанбулската конвенция

  ДЖЕНДЪР политиката и МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМЪТ
  унищожават западната цивилизация

  Иван Борисов, Redpillbulgaria.wordpress.com

  

  Здравейте,

  Съвсем случайно чух за противоречивата “Истанбулска конвенция”.

  Живея в чужбина от 1990 година и чистосърдечно си признавам, че не съм много в час с политиката в България – въпреки че я посещавам почти всяка година. В момента живея в Канада, но съм живял и в САЩ, както и в Латинска Америка.

  Имам дълги години лични наблюдения над това, което се случва в почти всички западни държави (и в света по принцип), и съвсем отговорно заявявам, че Западът е един грандиозен “потъващ кораб”.

  Основните три причини са следните:

  ГЛОБАЛИЗМЪТ и политиката на Глобализация.

  МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМЪТ, който е главното оръжие на глобализма (споменат по-горе). Мултикултурализмът е неуспешен социален експеримент, насилствено натрапван от Глобалния елит, който никога и никъде не е функционирал, НЕ функционира в момента и по всичко личи, че никога няма да функционира и в бъдеще. И въпреки това, продажните западни лидери – марионетки, контролирани от глобалистите, продължават да налагат и натрапват мултикултурализма без съгласието на местното население, без допитване или референдуми. Така нареченият мултикултурализъм е де факто демографски геноцид над населението от европейски произход.

  МОРАЛНАТА ДЕГРАДАЦИЯ И РАЗВРАТ, вследствие на бруталното натрапване на всякакъв вид долнопробни и гнусни извратени концепции, маскирани като “борба за равноправие” – за правата на така наречените ЛГБТИ. Прочетох Истанбулската конвенция в оригинал (на английски) и нямам абсолютно никакво съмнение, че е “Троянски кон”, който ще си покаже копитата и ще се развилнее бясно в момента, в който бъде узаконен и подписан.

  Посланието ми към България е кратко и ясно:

  Ако искаме да запазим дори и минимален шанс да съхраним нашата хилядолетна култура, традиции и начин на живот, “Троянският кон” не трябва да бъде допускан в пределите на Родината ни. Ако се подпише този документ, който твърди, че “пол” не е биологично понятие, а социално изградена роля, “кутията на Пандора” вече е отворена и след това няма затваряне. Така се започна и в Канада. Уж равноправие, уж против насилие и в момента промиват мозъците на децата от ранна детска възраст с извратени концепции за безполовост – не си нито мъж, нито жена, транссексуалност и дузини други извратени и сложни за разбиране термини като: “LGGBDTTTIQQAAPP”. Да, това е истински термин (съкращение на група термини), използван от Федерацията на началните учители в провинция Онтарио, което на английски означава:

  Lesbian, Gay, Genderqueer, Bisexual, Demisexual, Transgender, Transsexual, Twospirit, Intersex, Queer, Questioning, Asexual, Allies, Pansexual and Polyamorous.

  На български се превежда по следния начин:

  Лесбийка, гей, джендър-неутрален, бисексуален, демисексуални, транссексуални, транссексуален, дву-полов, интерсексуален, неутрален, полово-подвъпросен, асексуален, полово-свързан, пансексуален и полиаморфен.

  И това е само върхът на айсберга. Тази брутална дегенеративна политика се налага в абсолютно всички сфери на обществото.

  Други важни фактори, които допринасят за потъването на Западния “кораб”, са:

  ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ, която де факто е официалната “религия” на Запада и болшинството от хората я следват фанатично, без дори да го осъзнават. Политическата коректност е “затвор на съзнанието”. Теми, които свободно се дискутират по телевизията в България, в Канада, са табу и е рисковано да се дискутират дори и с близки и познати.

  Религията на политическа коректност е главното оръжие, използвано от регресивните либерали в така наречената “идеологична война” (Culture War), вследствие на която обикновените хора са репресирани и наплашени да не изразяват мнения, различни от официалната псевдолиберална политика. Ако някой посмее да изрази несъгласие – не става въпрос за критика, просто несъгласие – социално-икономическите последици са жестоки. Публично заклеймяване – расист, ксенофоб, хомофоб и любимото напоследък – неонацист. Почти сигурно е, че ще си загубите работата, приятелите и дори роднините ви може да се обърнат срещу вас.

  ПОЛИТИКАТА НА ИДЕНТИЧНОСТ (Разделяй и владей. Всеки срещу всеки).

  Промиване на мозъци от ранна детска възраст. Още от малки настройват децата едни срещу други.. Момичета срещу момчета. Малцинства срещу “привилегированите”, ЛГБТИ срещу хетеросексуални и т.н. Това се постига като на определена група й се втълпява, че е жертва, репресирана от някоя друга група.

  Най-атакуваната група, обаче, която няма право на глас, са белите хетеросексуални младежи и мъже. Те са заклеймени като враг номер едно на левашкия псевдолиберализъм. Промиването на мозъци е жестоко и тотално, и не подлежи на дискусия. Всяко мнение против официалната псевдолиберална идеология е моментално заглушено.

  НАРКОМАНИЯТА, която в момента заема епидемични мащаби и последиците от нея са разрушителни. Това обаче е тема за напълно отделна дискусия.

  ФЕМИНИЗМЪТ (и криворазбраната му интерпретация), водещ до разрухата на основната клетка на обществото – семейството. Мъжете и жените, които в природата са естествени съюзници и имат нужда един от друг, са насъсквани едни срещу други под претекст, че мъжете са врагове на жените. Въвеждат се термини като “токсична мъжественост” (Toxic Masculinity), които втълпяват чувство на вина у подрастващите момчета. В същото време момичетата от малки израстват с идеята, че са жертви на “токсичните мъже”. Последиците от тази неадекватна идеология са пагубни за обществото.

  Екстремен МАТЕРИАЛИЗЪМ, заместващ духовността и всякакви морални ценности.

  РЕГРЕСИВНИЯТ ЛИБЕРАЛИЗЪМ, който тотално е завладял образователната система, като се започне от детските градини и се стигне до университетите.

  ЛИПСАТА НА ОБЕКТИВНИ МЕДИИ. Почти всички средства за масова информация са пропагандни машини на глобалния елит.

  Да обобщим. Всичките тези регресивни политики са лансирани, натрапвани и пропагандирани от лявоориентираните, самозабравили се регресивни либерали (в България се използва друг по-точен термин, но тъй като е малко вулгарен, реших да не го използвам), които в действителност въобще не са “либерали”, а деспотични тоталитаристи, и са нетърпими спрямо идеологии, които са различни от тяхната. Тези типове се преструват на толерантни само, когато им изнася и мненията на другите съвпадат с тяхната сбъркана идеология. Ако някой обаче посмее да изрази несъгласие, моментално се нахвърлят върху него като побеснели, “кръвожадни канадски вълци”, и веднъж като захапят, не спират, докато въпросният обект не е разкъсан на парчета. Това се прави с цел “назидание”, като се изпраща ясно послание какво ще се случи на всеки, който дръзне да се противопостави на техните малоумно утопични идеали.

  България е на кръстопът и изправена пред две кристално ясни алтернативи.

  Да съхрани традициите си и начин на живот  – и най-важното, да предпази децата, които са бъдещето на нацията, от необратима дегенеративна и развратна политика, базирана на противоестествени и несъвместими с природата перверзни концепции.

  Да не устои на външния натиск и да подпише смъртната присъда на нацията. Ако тази конвенция се приеме, това е “началото на края”.

  Надявам се хората в България да осъзнаят какво се задава и на всяка цена то да бъде предотвратено. Моите пътувания между България и Канада са като пътешествия с машина на времето между настоящето и близкото бъдеще. Най-сериозно и отговорно заявявам, че “бъдещето” въобще не е светло.

  Мотивацията да споделя тези мои тревоги е предизвикана само и единствено от любов към България. Аз обичам и двете държави. Канада, както вече с болка споделих, е един грандиозен потъващ кораб, който (според мен) няма как да бъде спасен и, в интерес на истината, сърцето ми се къса като виждам какво се случва в тази доскоро прекрасна държава.

  Надявам се поне България да се поучи от фаталните грешки на Запада и да поеме различен път (като Полша и Унгария например), и да се спаси от лапите на мултикултурализма, глобализма и регресивната псевдолибералната политика на абсолютен разврат и морална деградация.

  Накрая желая съвсем ясно да поясня, че аз съм най-обикновен човек. Не съм политически активист. За първи път в живота си взимам отношение в политическа дискусия. Никога не съм се считал и за прекален патриот, дори напротив. По принцип съм с доста отворено и либерално мислене, но масовите социални аномалии, които заливат Запада в момента, е невъзможно да бъдат игнорирани. Крайно време е и ние, обикновените хора, да изразим мнение и да признаем, че всичко това, което се случва, е пълна, абсолютна и тотална лудост, от която страдат абсолютно всички сфери на западното общество. Най-шокиращото е, че за псевдолибералите няма нищо свято и вече най-нагло и безочливо вземат на мерник и децата. След като атакуваха семейството, следващата мишена са децата.

  Искрено се надявам тази лудост, граничеща с идиотизъм, да НЕ превземе и България, защото, независимо от недостатъците и абсурдите, които за съжаление все още съществуват в държавата, ако България се опази от регресивните псевдолиберални политики, все още има шанс не само да оцелее, но и да продължи да бъде едно нормално, а защо не и по-добро общество за живот.

  Искрено и с любов към България,

  Иван Борисов

  Канада

• Тръмп вбеси американците с оферта и учителите да са въоръжени

  В цяла Америка ученици и родители протестират срещу насилието с огнестрелни оръжия

  

  Американският президент Доналд Тръмп предизвика вълна от възмущение сред американците, като предложи учителите да бъдат въоръжавани, за да бъдат избегнати по-нататъшни масови стрелби. Той разви идеята си на среща в Белия дом с оцелели и родители на жертви от трагедията в училище „Марджъри Стоунмен Дъглас“ в Паркланд,Флорида. Преди дни младеж застреля там 17 души.

  „Зоните без оръжия в очите на един маниак са покана: „Хайде да атакувам“… Ако тези страхливци знаеха, че в училището има въоръжени хора, те нямаше да се опитат да се доберат до него“, каза американският държавен глава. „Ако има учители, които знаят как да стрелят с огнестрелно оръжие, те могат много бързо… да сложат край на нападението… И ние ще обсъдим тази идея много сериозно“, каза още американският лидер. Другото му предложение бе да има повече лечебни заведения за лица с психически проблеми. На срещата Андрю Полак, един от родителите на убито дете във Флорида, каза: „В колко училища колко деца трябва да бъдат застреляни? На това трябва да се сложи край – от тази администрация, от мен. Няма да мигна, докато не решим този проблем. Г-н президент, ще решим този проблем.“

  

  Тръмп прие родители и ученици във Вашингтон и отказа участие в дискусия, организирана от Си Ен Ен в Талахаси, в която участваха сенатори. Те отговаряха на въпроси на учители, родители и ученици за контрола върху оръжията. Сенаторът републиканец Марко Рубио бе принуден да отговаря на остри въпроси. Ученик, оцелял в стрелбата в Паркланд, настоя Рубио да обещае, че няма да приема дарения от Националната асоциация на притежателите на огнестрелни оръжия (NRA). Сенаторът отвърна, че подкрепя Втората поправка в конституцията на САЩ, която защитава правото да се притежава и носи оръжие, и че не вярва, че NRA влияе върху политиката за огнестрелните оръжия.

  Междувременно вълна от демонстрации на ученици залива САЩ от щата Аризона на югозапад до Мейн на североизток в знак на протест срещу насилието с огнестрелни оръжия и в памет на жертвите на стрелбата в гимназията във Флорида. Протестите се разпространяват от училище на училище и от щат на щат, като младежите се организират в социалните мрежи. Някои от проявите продължаваха точно 17 минути, колкото бе броят на убитите в Паркланд. Няколкостотин ученици от Мериленд не се явиха на занятия, за да направят митинг във Вашингтон. Стотици излязоха от училищните сгради за протести през обедната почивка. /“Сега“/

  .
• Mel Gibson: Hollywood Elites ‘Kill Innocent Children & Drink Their Blood’

  

  Movie star blows the whistle on entertainment industry pedophile ring

  In a shocking exposé, movie star Mel Gibson has blown the whistle on the epidemic of “parasites” who “control Hollywood” that are involved in child sacrifice and pedophilia. The Lethal Weapon star said that “every studio in Hollywood is bought and paid for with the blood of innocent children,” adding that the “most valuable currency is the blood of babies.” While in London, England promoting his latest role in Daddy’s Home 2, Gibson described entertainment industry elites as an “enemy to mankind” who “feast on the blood of innocent children.” He said key players in the movie business “get their kicks from destroying the sanctuary of children” as they “thrive on breaking every God-given taboo known to man.”

  “They have a blatant disregard for the good of the people.”Destroying people’s lives is just a game to them – the more pain they can cause, the better the thrill.” Children a just sustenance to them. ”They feast on the pain and fear, and the younger, the better.” “These people follow their own religion and use it for moral guidance.” It’s not the sort of religious teachings you folks would ever hear about.” They perform sacred rituals that are sick and totally at odds with the moral fabric that binds most patriotic Americans.” The worst part: It’s an open secret in Hollywood and everyone wants in on it.”

  

  Mel Gibson appeared on British prime-time BBC chatshow, The Graham Norton Show on Friday, where the veteran actor answered questions from shocked guests, in the green room backstage after his appearance, regarding the true nature of Hollywood “elites.” He explained how he had been blacklisted by Hollywood’s controlling oligarchs in 2006 for voicing his opinions about the industry that clashed with their liberal agenda. He said that since then he has been “working outside of the system” which has given him a fresh perspective, saying:

  “It’s difficult to comprehend, I know, and I’m sorry that I am the one to break this to you, but Hollywood is an institutionalized pedophile ring.” They use and abuse kids for their own sick ‘spiritual beliefs,’ if you can even call them that. “ I don’t fully understand it myself, but they harvest these kids for their energy and feast on their blood.” They don’t do it mercifully either, they scare the sh*t out of them before they sacrifice them.

  “The more innocent the child, the more terrified they are, the more they thrive on it,” said the Braveheart star. “What does that mean? “They aren’t doing this as some form of artistic expression: They are harvesting the blood of children and eating their flesh because they think it gives them some sort of ‘life force.’” If the child was mentally and physically suffering when they died, then it gives them ‘extra life force.’ ”I don’t understand why they do that, but that’s what they do.” Most of us have a moral compass that guides us through life, right? ”These people don’t have that, or if they do, it’s pointing in the opposite direction.”

  Gibson, who has spent the last 30 years working inside and outside of the Hollywood regime, says that the industry’s hierarchy “thrives on abuse, pain, torture, stress, and suffering.” According to Gibson, the desire to inflict such abuse isn’t limited to just the elite, but only “those at the top of the food chain can afford such a ‘luxury,’” although, it’s a “goal for most people in the industry.”

  “Hollywood is drenched in innocent children’s blood.” The references to pedophilia and cannibalism have always been there, but for years they cryptic or symbolic.” I was introduced to these practices in the early 2000s and was threatened with serious repercussions should I ever speak out.” And, I don’t just mean my career, I mean my life was threatened, my family’s life would be in danger.” I can only talk about it now as those people, those industry executives, they’re all dead now.” They see the blood of a sexually abused infant as the ‘ultimate prize’ and say that it’s ‘highly enriched.’” Babies are like a ‘premium currency’ and hold a higher value of anything else you can think of: Diamonds, drugs, caviar, you name it.” They are literally trading these kids like a currency for favors, movie roles, kickbacks…”

  According to Gibson, this perversion isn’t just the latest fad but has been a deep-threaded culture in Hollywood for generations, and is something popular among both men and women. “This isn’t anything new and has been taking place since before Hollywood was even founded.” If you research this phenomenon, you will find lurking in the shadows of every dark era in history.” These dark, multidimensional occult practices have been used in secret societies for hundreds of years.” Hollywood is being used for social programming and mind control and their message is being projected into the psyche of the American people…” People everywhere.”

   

  Source: Еxposinggovernment.com

• За децата и випускниците на „Аз Буки Веди“ – Украйна

  ЕДИН ДЕН В „АЗ БУКИ ВЕДИ“ – С. БОГАТОЕ 

  

  В първите февруарски дни в Богатянския български културно-просветен център «Аз Буки Веди» към Всеукраинската обществена организация «Конгрес на българите в Украйна» отново се чуха детски гласове. С голямо желание и радост децата дойдоха да получат нови знания за родния си език и литература, за историята на своя народ. Тук те могат да проявят таланта си и да удовлетворят влечението си към непознатото.

  

  Чрез езика се предава любовта към родното. В часовете по български език и литература децата се запознаха с творчеството на Алеко Константинов и Христо Смирненски. За любознателните ученици незабравими бяха и часовете по география, където децата научиха за богатия растителен свят на България. Отвориха се вратите и работилницата на Баба Марта, заигра вълшебната музика на българското хоро.

  В часовете по история на България учениците научиха за участието на българите в Руско-турската война през ‎1806-1812 година, за преселването на българите в Бесарабия.

  

  Светналите очи на децата показаха интереса им към древността. Днешните земи на България били населявани от тракийците. Тяхното наследство е съхранено в многобройни гробници и съкровища, разкриващи удивителната цивилизация. Българското Тракийско съкровище («Тракийско злато») огря с пълния си блясък най-известните музеи по света като беше представено и в Япония, Белгия, Русия, Германия, Франция, САЩ Канада, Холандия, Индия и в много други страни.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  

  ВИПУСКНИЦИТЕ НА «АЗ БУКИ ВЕДИ» СЛЕДВАТ В БЪЛГАРИЯ

  И през тази година ученици от град Измаил и Измаилски район, които са завършили Измаилския културно-просветен център «Аз Буки Веди» към Всеукраинската обществена организация “Конгрес на българите в Украйна”, проявиха голям интерес към висшите учебни заведения в Република България. Те успешно са издържали изпитите по български език и литература, и история, организиран от Министерството на образованието и науката на България. Днес ние с гордост можем да кажем, че 20 от нашите ученици са вече студенти в българските вузове, и това са:

  Валерия Игорева Нудненко – «Туризъм», Университет по хранителни технологи, Пловдив

  Кристина Генадиева Жечкова – «Изпълнителско изкуство (поп и джаз пеене)», Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство, Пловдив

  Наталя Демянова Димитрова – «Хотелиерство и ресторантьорсво», Университет по хранителни технологи, Пловдив

  Влад Викторов Павлов – «Софтуерно инженерство», Софийски университет «Свети Климент Охридски»

  Александър Андреев Телпис – «Софтуерно инженерство», Софийски университет «Свети Климент Охридски»

  Александър Александров Златев – «Дентална медицина», Медицински университет, София

  Владислава Станиславова Аскарова – «Медицина», Медицински университет, Варна

  Анастасия Максимовна Барчан – «Медицина», Медицински университет, Варна

  Мария Иванова Шишман – «Дентална медицина», Медицински университет, Варна

  Олга Станиславова Клименко – «Приложна лингвистика (английски и китайки език)», Пловдивски университет «Паисий Хилендарски»

  Кристина Семенова Недялкова – «Приложна лингвистика (английски и немски език)», Пловдивски университет «Паисий Хилендарски»

  Яна Петрова Балабан – «Технология и логистика на водния транспорт», Русенски университет «Ангел Кънчев»

  Кристина Дмитриева Проданова – «Филмова и ТВ режисура», Югозападен университет «Неофит Рилски», Благоевград

  Денис Владимиров Чебан – «Информационни технологии», Университет по библиотекознание и информационни технологи, София

  Михаил Иванов Балабан – «Мехатроника», Технически университет, София

  Юлия Иванова Фуклева – «Публична администрация», Икономически универститет, Варна

  Алина Иванова Фуклева – «Мениджмънт», Икономически универститет, Варна

  Яна Вячеславова Евенко – «Мода», Югозападен университет «Неофит Рилски», Благоевград

  Анна Николаева Дойчева – «Дентална медицина», Медицински университет, Пловдив

  Евгений Андреев Кизелис – «Международни икономически отношения», Икономически универститет, Варна

  Ние се гордеем, че всяка година нашите ученици показват все по-високи резултати, но сега започва нов етап в техния живот, затова нека да им пожелаем: «На добър път!»

   

  Източник: Kbg.org.ua

• Кошмарът в гимназията във Флорида: Жертвите са поне 17

  Най-малко 17 души бяха убити при стрелба в гимназия „Марджъри Стоунмън Дъглас“ в Паркленд във Флорида.

  В болницата в американския град Помпано Бийч, щата Флорида, са постъпили осем човека, пострадали при масовата стрелба в гимназия „Марджъри Стоунмън Дъглас“ в Паркленд. Там е настанен и заподозреният извършител на престъплението Николас Круз, съобщи доктор Еван Боуър от лечебното заведение. Неговото изявление пред журналистите бе предадено на живо от телевизия Си Ен Ен, която следи развитието на случая.

  „От осем постъпили при нас двама загинаха, трима се намират в критично състояние, а останалите двама са стабилизирани“, уточни доктор Боунър, цитиран от БГНЕС.

  Той обаче отказа да отговори на въпросите, свързани със здравословното състояние на Круз.

  Си Ен Ен съобщава, че общият брой на пострадалите, които остават под лекарско наблюдение, са 14. Първоначално те са били 17 – 9 в Помпано Бийч, седем в общата болница на окръг Брауърд и един в Корал Спрингс.

  Както съобщи по-рано шерифът на окръга Скот Израел, жертвите на клането са станали 17 души, сред които и ученици, и възрастни. В изявлението си пред медиите Израел разкри и самоличността на заподозрения извършител на престъплението, който беше задържан от полицията на километър и половина от местопрестъплението. По думите на шерифа става дума за 19-годишния бивш възпитаник на учебното заведение Николас Круз (на снимката), който преди време е бил изключен от училището заради „системни проблеми с дисциплината“.

  

  „Започнахме да разглеждаме посещаваните от него уеб сайтове и интересите му в социалните мрежи“, допълни Израел, наричайки някои от постовете на Круз „много, много обезпокоителни“.

  

  Позовавайки се на свои източници, американската телевизия Си Ен Ен обяви пък, че младежът е стрелял с полуавтоматична карабина AR-15 – най-разпространеното оръжие за „цивилна“ употреба в САЩ и най-често използваната пушка за масови убийства в страната.

  В себе си Круз е носил няколко пълнителя.

  Източник: Офнюз

• Мафията се засрами и си отиде

  Остави ни медийния тоталитаризъм,
  който да почисти последните спомени за нея

  Светослав Терзиев*, в. „Сега“

  

  В европейския ски гардероб станаха две важни грешки. Вицепремиерът Валери Симеонов намаза миналия петък ските на шефа си Бойко Борисов вместо на зелената евродепутатка Ска Келер и го бутна неволно по европейската пързалка.

  Настана голяма суматоха сред приятелите на Борисов в Брюксел и в българския медиен свят, където бе задействан

  кризисен пиар за прикриване на гафа

  От Европейската комисия дискретно позвъняване от председателя й Жан-Клод Юнкер още същия ден даде инструкции на българския премиер спешно да се дистанцира от творчеството на „спасителя“ на България Валери Симеонов (НФСБ). А на въпроси на журналисти в понеделник притеснена говорителка на ЕК прикани медиите: „Случаят е приключен“, т.е. „Забравете!“. Само че те продължиха да питат дали комисарите няма да изпитват срам, когато се срещат с такъв вицепремиер. Злощастната говорителка явно бе изчерпала ресурса си от кризисни отговори и затова само повтори: „Случаят е приключен за нас“. И за вас, както и за нас очевидно най-спешната задача е да се потули скандалът, защото снежното кълбо, което се затъркаля, може да се превърне в лавина, която да затрупа българското правителство точно в момента на неговия европейски триумф като председател на Съвета на ЕС.

  Как да се спре лавината?

  Единственият разумен начин е дистанцирането на Борисов да се материализира в оставка на неговия вицепремиер. Защото от постната му декларация, пусната дори не лично, а нейде зад върбалака, не пролича голяма дистанция. Европейските му приятели трябва да са започнали да осъзнават, че той е носител на срамна политическа болест, от която е заразна. Но вместо да пристъпи към спешно лечение, Борисов задейства пиарите си да крият с дебело пудрене симптомите на правителствената му болест. В терапията бяха хвърлени всички медии, които поради общата си стилистика се приписват на един медиен император, хранен обилно с разпределяни от задкулисието порции.

  Някой би казал: „На медийния фронт нищо ново“. Мафията, която от десет години методично овладява медиите, за да крие своето съществуване, почти е довършила работата си, ако се съди по масирания огън срещу Ска Келер в защита на вицепремиерската арогантност. По време на нейното кратко посещение в България сякаш демонстративно бе приключена сделката за овладяване на една от последните частни телевизии, позволяваща си да пее извън хора на властовите беквокали. А три дни по-рано човекът, който отдавна не се показва на светло, реши да освети медиите, измъкващи се от властовия контрол, като без да се яви лично внесе в парламента законова поправка, чиято цел е публичната им екзекуция. Тези медии, например, са последните, които се опитват да осветят кой върти фирмата „Юлен“, чиито инвестиционни планове бяха защитени неотдавна от премиера Борисов не къде да е, а в Европейския парламент в Страсбург. Не се е чуло той да е лобирал по същия начин за друга фирма и затова възникна интерес дали безработният кипърски грък Георгиус Георгиу наистина е нейният собственик. Точно това скандираха зелените на протестния митинг в четвъртък под прозорците на Министерския съвет, когато ги подкрепи Ска Келер.

  В тази серия от събития

  се забелязва тежка психодрама

  Мафията, която безочливо се разпорежда с България, е започнала да се срамува от себе си и предпочита да се крие. За целта тя си поръча европейски параван, който скри в последните два доклада на ЕК най-уродливата й черта – организираната престъпност (била изчезнала по давност), а напоследък прилага същия метод и за скриване на корупцията на високо равнище (била придобила средноевропейски вид). Всичко това намира изобилна подкрепа в тотално завладените медии, чиято задача е да довършат оглупяването на обществото, за да им повярва, че щом не съобщават за проблеми, значи не съществуват.

  Прелетът над печата никога не е бил толкова трудна рубрика във в. „Сега“, колкото е напоследък. Вместо да разказва какво пишат другите вестници, прелитащият всеки ден решава задачата: „Намерете поне пет разлики“. Няма съмнение, че оцелелите национални всекидневници (без „Сега“) се калъпят на едно и също място или поне по един терк.

  Еднакви теми, еднообразна стилистика, едни и същи фрази и най-важното – една и съща анонимност. Вече не са нужни журналисти със свой почерк, нито редакции със собствена физиономия. Не е нужна дори самата професия, защото повсеместно е избутана от пиар (бял и черен), който редакционно или извънредакционно спуска готови текстове. Читателите си мислят, че си купуват различни вестници и може би не подозират, че различно е само названието и графичното им оформление, плюс отделни информационни ситнежи. Трябва някой ден да се прежалят и да си вземат по един брой от всеки вестник, за да разберат колко е безсмислено да продължават.

  Казват, че който плаща, той поръчва музиката. Въпросът е какъв може да бъде неговият

  интерес да поръчва медиен талаш?

  Едва ли го прави от глупост, щом пилее за тази цел милиони – вярно, не точно свои, а държавни и европейски – но който изяжда зелника, сигурно не е толкова глупав. Мнозина подозират Делян Пеевски, че е медийният властелин в България, но това няма как да е вярно. Капацитетът му не е достатъчен за подобна голяма публична функция, която е равнозначна на несменяем министър на информацията и пропагандата, при това с ранг като премиерския.

  От последните десетина години се помнят само две негови публични изяви, при които успя да произнесе две съществени фрази: „Страхува ли ви ГЕРБ?“ (на предизборен митинг в Крън) и „Г-н Цветанов, не се правете!“ (в парламента). Повече не е нужно за обществения кастинг, който се придържа към правилото „Виж му акъла, па му крой шапка!“ Самият Пеевски, който избра тактиката да се крие от човешки очи, уверява чрез своите медийни пиари, че има само няколко вестника, че не притежава телевизии и сайтове, че няма разпространителска мрежа и че дори не е помирисвал европейско евро за комуникационни програми. В същото време не само „частни“, но и официални държавни телевизионни канали слизат на равнището на медиите му (средният пръст на Кошлуков е визуален израз на черния му пиар). Радиостанции се превръщат в говорещи вестници „ала Пеевски“, а сайтове се задъхват да бълват негови изявления. Наблюдава се

  бързо нахлуване на медиен тоталитаризъм,

  какъвто помним от соцвремената, но тогава беше явен и политически, а не потаен и мафиотски. Проектозаконът на Пеевски за изсветляване на медийната собственост няма друго предназначение освен юридическо оправдаване на създаденото нетърпимо положение, заради което държавата е в процес на международно опозоряване. Той има за цел да завърши овладяването на средствата за масова информация, така че никой да не се съмнява повече в пълната победа на криминалната революция в България. Нетърпеливи съучастници в нейното епохално дело прибързано заговориха, че преходът е свършил, но за да стане това, би трябвало всички да го мислят и твърдят, а не само те. Или поне да се създаде видимост, че цялото общество е убедено в необратимостта на ограбването му.

  Възможно ли е масово оглупяване по волята на група заинтересовани лица? Едва ли. Всяка пропаганда има такава амбиция, обаче историята показва, че ефектът й е временен, защото човешкият разум все пак намира начин да се измъкне от диктата й. Но понякога дори отсрочката върши работа, защото давността има свойството да узаконява криминалното (както смята и Еврокомисията). Кой би задавал вече въпроси за първия милион? Така ще стане и със следващите милиони, колкото повече време минава, толкова повече крадени милиони ще се узаконяват. Затова е важно да не се шуми, по възможност по-дълго.

  По принцип медиите имат свойството да произвеждат публичен шум. Млъкнат ли окончателно за мафията, ще изглежда, че тя наистина си е отишла. Това е целта на тяхното овладяване. Те не съществуват за себе си, особено в ерата на интернет, когато се вижда колко са нерентабилни. По природа всички медии са обществени и в крайна сметка всяко общество има такива медии каквито заслужава. Ако редовно узаконява с вота си диктатурата на криминалитета, не бива да се чуди, че и медиите, издържани пряко или скришом от властите, ще бъдат точно такива.

  

  –––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Авторът е д-р по журналистика.

  .

• За 10 години от България са изнесени нелегално $24, 500 млрд.

  GFI: За 10 години нелегално са изнесени $24, 500 млрд.,
  при Станишев – рекорд

  Кольо Парамов, Faktor.bg

  

  Във влака в Лондон един впечатлителен пътник ме попита откъде съм. Отговорих сдържано – от България. Той ме погледна и ми каза свъсено: „От крадливата България”. Коментарът му ме порази като оценка за моята държава, но това е мнението на повечето европейски граждани. После се зарових в някои справочници и се сетих отново за крадливата констатация. За крадливата ни природа напомня и новият доклад на Глобалния финансов интегритет (GFI), публикуван и в Лондон, който е посветен на нелегалния износ на пари от развиващите се държави в света.

  От наблюдаваните 149 страни България по преведени пари в чужбина без намесата на БНБ и държавата е на 47 място. Средно годишно държавата е лишавана от $2, 447 млрд. през последните 10 години, след 2002 г. Прави впечатление нивото на уникалния хаос и безконтролната държавна ненамеса по време на управлението на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев и финансов министър Пламен Орешарски. Фактите са толкова фрапиращи, че просто показват коренно различните резултати от парадоксалната кражба по време на двата мандата на президента Георги Първанов, който вероятно ще каже, че не знае нищо за тези процеси.

  Парите, които са изнесени, преведени или депозирани на място в чужбина, са детайлно засечени от западни банки по направление и произход, и са само сбор от нелегални финансови операции. Те са отразени в абсолютната си точност и в доклада на GFI. Когато финансов министър на България е Пламен Орешарски, а председател на бюджетната комисия в парламента е Йордан Цонев, изтичането на незаконните пари към западни банки е с уникални размери. Докладът на GFI съобщава, че например през 2007 г. нелегално от България са изнесени $4, 641 млрд. През следващата 2008 г. сумата вече е $5,358 млрд. За целия наблюдаван период от България нелегално напускат по най-различни начини $24, 500 млрд. Никой не отразява тази фрапантна новина в България с изключение на в. „Банкеръ” с десетина изречения.

  Тези олигархични прийоми за трансформация на богатството, характерни за най-бедните държави в света, трайно се утвърждават и в България. За огромно съжаление, както констатират от GFI, нелегалният износ на огромните пари не е позициониран по места, т.е. констатацията касае държавното управление, банковите регулации и работата на финансовото министерство. Именно органите са длъжни своевременно да констатират фактите и да уведомят прокуратурата за тези процеси.

  Тук идват и прецедентите. На 28-и декември бившият зам.-председател на парламента Христо Бисеров е подал молба, ползвайки се от правото си по чл. 26 по НПК, тъй като повдигнатото му обвинение е с изтекла давност. С молбата си той настоява срещу него и доведения му син Ивайло Главинков, обвинението или да бъде прекратено срещу тях, или да бъде внесено в съда. Бисеров на практика казва на българската държава – какво сме направили ние толкова незаконно, имаме само валутно-финансови операции в чужбина за $315 529 и за 117 192 евро? При толкова милиарди, изнесени нелегални от България, да се накаже само един доказал се с хитростта си човек, просто не е честно, би реагирал дори и самият Бисеров.

  Къде са потънали другите пари? При Бисеров има само около половин милион долара, а останалите $24, 500 – къде са? Пред съда Бисеров може да свидетелства на Йордан Цонев как бързо и по-точно да изчислят всички загуби с тяхното участие. При управлението на Иван Костов, например, при средно балансирани цени са отчетени загуби за около $18-20 млрд. Загубите от облигациите на Милен Велчев са между $1-1,4 млрд., от БТК – 1,2 млрд., от „Булгартабак” – $800 млн., от ДЗИ – между $80-100 млн., а от „Цанков камък” – $300 млн. Загубите от заменките на земи по времето на управлението на Сергей Станишев са между $7,7-8 млрд., а от КТБ досега са $2,2 млрд.

  Ако сборуваме преките и умишлени загуби за реализация на идеи и бизнес начинания на политическата класа през последните години, можем да ги изчислим на $33 млрд. Ако добавим и нелегално изнесените само за последните 10 години $24,5 млрд., резултатът е смразяващ за размерите и стандарта на малка държава като нашата. България е лишена заради наглост, зависимости и крадливост на върховната политическа класа от около $55-60 млрд. Днешна България е понесла тази огромна загуба заради своите управници и червените олигарси, които безконтролно и директно я ограбваха. Всички онези песнопения за политическа мъдрост и въздържане от напрежение и ескалации, търпение и възприемане на действителността като неизменна даденост са водели до това арогантно обогатяване на шепа мерзавци.

  Нека сега Румен Гечев, Георги Първанов, Румен Петков, Иван Костов, Сергей Станишев, Пламен Орешарски, Йордан Цонев, Ахмед Доган и Лютви Местан да осъдят Христо Бисеров за това, че е изнесъл незаконно половин милион долара. Ако аз съм на негово място, ще ги накарам наново да строят Шуменския затвор, защото те са истински виновни за изчезването на останалите $50-60 млрд., загубени, похабени и отнети от суверена на българската държава. И нямаше това как да не се случи, след като институциите бяха поставени под упойка.

  Да си припомним само, че до преди година шеф на финансовото разузнаване към ДАНС бе скандалната Полина Кавръкова, която вместо арест за ДДС измами и далавери, получава начлническа позиция, но именно под нейния зорък поглед бе проспана и аферата КТБ. Сега шармантната дама, която въртеше главите на шефовете от специалните служби, се измъкна суха и потъна в Канада.

  Затова днес България е най-бедната страна в Европа и на Балканите и е най-слабата във военно и стабилизационно отношение, както и с най-болната нация. В България политиците разрешиха построяването на 261 нови болници, за да богатеят малцина за сметка на болестта и смъртта на мнозина. Това е истината и тя не може да се замени с друго, и да се крие повече под юргана.

  Българската олигархия навлиза в нов етап на противостоене и отрицание. През ум не им минава на онези, които изнесоха милиарди в чужбина, че рано или късно всичко ще се освети и ще се търси справедливост. Дано само да проумеят по-скоро най-важното – че отношението към „крадливата България” трябва да тежи на съвестта на крадливата олигархия и политическата класа, а не на народа.

  .

• Chicago records 9 straight days of snowfall, matching record

  It has actually been nine days with “measurable amounts” of snow, which, the National  Weather Service explains, means 0.1 inches or more. That ties a record and marks just the third time it has happened since the agency began keeping records in 1885, said Stephen Rodriguez, a meteorologist.

  The weather service issued a winter weather advisory Saturday night, and by 6 a.m. Sunday another 3 inches of snow blanketed the Chicago area, spurring travel warnings on the snow-covered roads. Most of the area awoke to find roads and sidewalks they had already painstakingly cleared, repeatedly, in need of yet another round of shoveling.

  

  Officials had measured 3.2 inches at the weather station at O’Hare International Airport by 10:30 a.m., and Rodriguez said about one more inch was expected to fall by midday. But that should be it for a while, he said.

  By nightfall, temperatures around the area are expected to drop significantly from the mid-20s to single digits downtown, and zero or subzero temperatures in the suburbs to the north, west and south, he said.

  Friday’s winter storm dumped at least 6 inches across much of the city and suburbs, and resulted in mass school closings, dozens of crashes and at least 1,000 flights canceled.

  The snow and cold weather also led to some cancellations at both O’Hare and Midway airports. As of 3:25 p.m., there had been 220 canceled flights at O’Hare and 263 canceled flights at Midway.

  A review of the canceled flights suggested that all Southwest Airlines flights out of Midway had been canceled Sunday.

  

  The Chicago area saw between 8 and 13 inches of snow  over the weekend,  according to the National Weather Service.

  Chicago Tribune

• „Дойче веле“: Каквото каже Пеевски

  След медиите-бухалки в България съвсем логично се появиха и законите-бухалки. Тяхната цел е същата – да се разправят с всеки неудобен

  Полина Паунова, „Дойче веле“

  

  Ако от 2013 г. обществото бавно свикваше с медиите-бухалки и в началото успяваше пипнешком да се ориентира кои издания са близки до депутата и медиен магнат Делян Пеевски, то днес, пет години по-късно, вече е съвсем ясно как функционира пропагандата на местна територия, се казва в коментар на „Дойче веле“. Способите ? са банални, а съдържанието на изданията, които вместо да информират просто изпълняват изисквания, е изтъркано. Т.нар. факти по медийните страници изобщо даже не са “алтернативни”, те дори не могат да минат за “едната гледна точка”. Защото са откровени лъжи. На прицела на тези медии е кажи-речи всеки човек, осмелил се да надигне глас срещу властта, която на свой ред изглежда твърде често е заета да изпълнява поръчките и изискванията на Пеевски. Дори хора, които не се бунтуват, а просто назовават проблемите в България, се оказват изведнъж „врагове на народа“. А именно Пеевски и медиите му скромно поеха тежката задача да представляват същия този народ. Това се случи без съпротива от страна на останалите политици. Всеки, дръзнал да излезе на протест, се оказва „безродник“. Всеки, който просто иска да живее прилично в една що-годе подредена държава, се превръща в „изменник“.

  Схемата е проста и дори не изисква особени усилия от страна на анонимните “автори”, които нито веднъж не излязоха с името си. Така например защитниците на природата са „зелен октопод“, а хората, застъпващи се за върховенство на закона, почти всекидневно биват заклеймявани като „слуги на мафията“. Поддръжниците на европейските ценности са от „третия пол“, малкото политици извън неразличимата парламентарна пихтия са „слуги на задкулисието“, а всеки протест срещу властта е „платен“. По същия модел всеки критичен публичен глас, било то на журналист, гражданин или организация, не е граждански, а „грантаджийски“, а всички тези хора вкупом са „соросоиди“.

  Думата му е закон

  За последните пет години, откакто Пеевски реши да се институционализира по времето на Орешарски, медиите-бухалки претърпяха развитие. Първо бяха семплите очернящи дописки, а после безименният автор започна да издава и книги, разпространявани безплатно. След това стана ясно, че няма защо някой да се преработва и затова един и същи материал се появява няколко пъти в рамките на броени часове, препечатан в информационни сайтове и вестници, а за разкош – преразказан и телевизионно. Но начинът на действие се изтърка, прийомите станаха отегчителни. Ето защо Пеевски очевидно има нужда от нов инструмент за овладяване на държавата. И този “инструмент” се появи от само себе си – след медиите-бухалки дойде ред на законите-бухалки. Първата цел на законодателя Делян Пеевски, за когото иначе се твърди, че не стъпва често в парламента, очаквано се оказа фалиралата КТБ. В края на миналата година депутатът и негова свита подизпълнители внесоха текстове за промени в Закона за банковата несъстоятелност, които предвиждат обезсилването на стотици сделки със задна дата повече от три години след сключването им. Въпреки предупрежденията на юристи, че подобна екзотика ще доведе до правен хаос, а и противоречи на Конституцията заради действието си със задна дата, ДПС на Пеевски с любезното съдействие на ГЕРБ вървят към окончателно приемане на закона.

  Още при внасянето му редица експерти заподозряха, че целта на текстовете не е народолюбива, а по-скоро прозаична – опит за придобиване на конкретни активи, останали извън “владение” на Пеевски. Пример за това е оръжейният завод „Дунарит“, за овладяването на който преди време бе използван целият арсенал на държавата, но поради напълно ясните цели на действията, които окончателно щяха да пришият ГЕРБ към ДПС, схемата не проработи. Ето защо Борисов вероятно е решил да не става лице на “сделката”, но пък да удовлетвори искането на Пеевски ходовете му да бъдат законово регламентирани. След успеха на първия закон-бухалка, логично се появи и втори. След овладяването на активите на КТБ, Пеевски вече има време и иска да се разправи с онези медии, които още не притежава или върху чиито собственици не може да въздейства. Така се появи и вторият закон “Пеевски”, който отново е внесен с благовидни мотиви, като този за активите на фалиралата банка. Ако с промените в нормативния акт за банковата несъстоятелност той иска да връща разграбеното, с медийните промени ще разкрива “действителните собственици” на издания и ще разобличава непазарното финансиране.

  Текстовете задължават медиите да обявяват истинския си собственик. Подобно изискване съществуваше и досега, но не обхващаше онлайн изданията. Впрочем, идеята в някакъв вид регулация да влязат и онлайн изданията не е никак лоша. Но зад нея се крие действителният замисъл на предлаганите промени – оповестяване на непазарното финансиране на медии. Тоест, да бъдат “громени” онези издания, които ползват финансиране от фондации или са спонсорирани от издателите си. Забележителното е, че законът изключва деклариране на “банкови кредити”. По този начин не се отваря и дума за медии, финансирани от източени банки като КТБ, какъвто е случаят с медийната група, която е официална собственост на Пеевски. На тъмно ще останат и други национални издания, които уж функционират “пазарно”, но в действителност са заложени в банки.

  Как действа българският пазар

  Друг важен момент е, че от обхвата на закона са изключени приходите от присъщата за медиите дейност – продажба и реклама. А както знаем, медиите на Пеевски се издържат точно така – на пазарен принцип. Въпросът е как действа пазарът. Защото този пазар, в който явно или с подставени лица един медиен бос може да притежава издания, печатница и разпространителски фирми, дава възможност на този медиен бос да обяви каквато пожелае печалба. Понеже е затворил кръга. Въпросът е и каква е рекламата. Защото е възможно тя да бъде раздута – например една негова медия да рекламира пространно друг негов бизнес, в който името му не фигурира, а сумата да бъде фиктивна. Пазарът в България дава тази опция. Въпросът е и колко крупен рекламодател е държавата, чрез европейски средства например. Все въпроси, които законът-бухалка не регулира. А те са от съществена важност за разобличаването на медийния модел в страната. Модел, който е в основата на това, което мнозина определят като симбиоза между ГЕРБ и ДПС. А тя се изразява в простата схема „услуги срещу изкривена реалност”. Съвсем пазарен принцип. На българския пазар. Пазар, който прави възможни медиите-бухалки. А отскоро и законите-бухалки. Пазарът в държавата, управлявана от Борисов, в която думата на Пеевски очевидно е закон.

  .

• Цветанов, Фандъкова, Тотев и др. на Молитвена закуска във Вашингтон

  Българска делегация закуси с Тръмп, руската опозиционерка Собчак не хареса закуската

  

  За пета поредна година председателят на ПГ на ГЕРБ и заместник-председател на партията Цветан Цветанов и депутатът от ГЕРБ Пламен Нунев участваха в Националната молитвена закуска при американския президент Доналд Тръмп.

  Във форума, който се проведе на 8 февруари във Вашингтон, за първи път участие взеха и заместник-председателят на ГЕРБ и кмет на София Йорданка Фандъкова, заместник-председателят на ГЕРБ и кмет на Бургас Димитър Николов и кметът на Пловдив Иван Тотев.

  Традиционната Молитвена закуска събира всяка година на едно място световни политически и религиозни лидери с американския президент. Започнала през 1953 г. при президента Айзенхауер, тази среща вече 66 години се утвърждава като едно от най-важните политически събития във Вашингтон.

  На закуската присъстваха редица сенатори и конгресмени от американския Конгрес – сенатор Крис Куунс от Делауър, сенатор Джеймс Ланкфорд от Оклахома, конгересмените Чарлс Крист, Ранди Холтгрен и Стивън Скълис.

  Президентът на САЩ Доналд Тръмп се обърна към присъстващите с дълбоко религиозни думи за човешкото себеотрицание, жертвоготовност и състрадание, давайки редица примери от ежедневния живот, при които тези състояния на човешкия дух са възтържествували. Президентът не пропусна да окуражи и страдащите под гнета на недемократичните режими в Куба, Иран, Северна Корея и Венецуела.

  На закуската е присъствала и руската опозиционерка Ксения Собчак, която се изказа пред различни медии, че не е харесала мероприятието, защото било формално, звучали само речи и нямало възможност за общуване. /“Сега“/

  .

• Биволъ: Телената ограда по границата се оказа златна

  Материал на Биволъ

  

  Българската държава е платила огромни нереални суми на няколко избрани фирми, които строят телената ограда по границата ни с Турция. Договорите на държавата от 2016 г. са с надути цени. Реално строят подизпълнители на четири-пет пъти по-ниски цени. Плащането също така е ставало при изключително изгодни за тях условия, за каквито други изпълнители на обществени поръчки биха могли само да мечтаят.

  Фирмите са свързани с варненската „Хидрострой“. Плащанията към тях съвпадат с придобиването от „Хидрострой“ на „Водстрой 98“, свързвана с определен корпулентен депутат. Проучване на Биволъ в данните за обществени поръчки показа, че преди да бъде продадена, „Водстрой 98“ е спечелила самостоятелно или в консорциум търгове за стотици милиони, вкл. от европейско финансиране.

  На практика разликата между реалните цени за строежа на съоръжението и платеното за него от държавата, която се измерва в десетки милиони, е отишла в собственика на „Водстрой 98“.

  Тази грозна картина се разкрива от четири договора за граничното съоръжение в Бургаска област, с които Биволъ се сдоби. Три от тях са за “Пътстрой Бургас” и “Инфра Експерт”, свързани пряко или косвено с “Хидрострой”. Договорите са сключени два месеца след като тя официално придоби свъзаната с Пеевски “Водстрой – 98”. Четвъртият договор е за фирма, която е работила в обединения с “Хидрострой” и “Водстрой-98”.

  Сумите по тези договори са известни от проучване на „Капитал“, публикувано преди година. Сега обаче за пръв път се вижда колко изгодни условия е предоставила държавата на фирмите, избрани при това без конкурс. Сделките са с авансови плащания от… 50 до 70% и само 5% банкова гаранция. В един от договорите има и уникалната за България гаранция за оставащо плащане с акредитив.

  Колко струва реално оградата?

  Според подробни Количествено-стойностни сметки (КСС) и договор с подизпълнител, с които Биволъ разполага, реалната стойност на оградата (без пътя) е от 133 до 142 лв. на линеен метър. Това включва изкопните работи, полагането на армиран бетон, направа и разваляне на кофраж, монтажа на елементите от оградата – колони, връзки, пана, мрежа и бодлива тел.

  Договор: 672 лв. за линеен метър ограда.

  

  С такива разчети строят подизпълнителите, които включват в тях и своята печалба. Но договорите на Областна администрация Бургас с фирмите, строящи оградата, са за следните суми.

  Договор Д-21-31/15.08.16 Пътинженерингстрой 10 477 532 лв. / 15 700 м. = 667 лв. линеен метър
  Договор Д-21-32/15.08.16 Договор Инфра Експерт 8 142 026 лв. / 12 100 м. = 672 лв. линеен метър.
  Договор Д-21-33/15.08.16 Пътстрой Бургас 14 109 937.20 лв. / 21 900 м. = 644 лв. линеен метър
  Договор Д-21-52/17.11.16 Инфра Експерт 1 577 166,78 лв / 2365 м. = 667 лв. линеен метър.

  КСС на подизпълнител: 142 лв. за линеен метър ограда.

  

  Разликата между реалната стойност на оградата и платеното за нея само за тези 52 км е 26 милиона лева. Тази сума може спокойно да се счита за нерегламентирана държавна помощ към подбрани фирми. 26 милиона лева, които чисто и просто са откраднати от българския бюджет, защото както е известно ЕК не дава субсидии за строеж на оградата.

  Подизпълнителите, които са използвани масово, са били укрити от Областна администрация – Бургас, въпреки задължението да бъдат декларирани. В отговор на въпроси по ЗДОИ областният управител на Бургас Вълчо Чолаков твърди, че не му е предоставяна и не разполага с информация и данни за подизпълнители, а фирмите получили плащане по договорите са същите, които са ги сключили.

  Кои са захранените с милиони фирми?

  „Инфра Експерт“ е с едноличен собственик Иво Крумов Михайлов. През годините тази фирма сменя често имената си и адресите, като на няколко пъти дели един адрес с „Хидрострой“ – София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ 117. Връзка с „Хидрострой“ се открива и през фирмата “ИД трейд”, където Иво Михайлов е бил съуправител с бившия управител на “Хидрострой” Добромир Димитров Петров.

  „Инфра Експерт“ разполага с капитал от едва 250 лв. до юли 2016 г., когато се преобразува в ЕАД и изведнъж вдига капитала си на 50 050 лв. Едва месец по-късно тя подписва първия си договор за оградата и полевия път до нея. Той е за общо 10 630 338 лв. (12,5 км. с 50% авансово плащане). Три месеца по-късно, на 17.11.2016 „Инфра“ подписва и втори договор, за да построи още 2,3 км. срещу още 1 998 682. По този договор авансово плащане е… цели 70%.

  „Пътстрой Бургас“, която е 100% собственост на „Хидрострой“, сключва договор за 15 798 776 лв. за 21,9 км съоръжение при 50% авансово плащане и 5% банкова гаранция.

  Обединението „Пътинженерингстрой“, създадено на 23.06.2016 г., включва „Битумина“ ГмбХ, АВСТРИЯ, и фирмата от Търговище „Пътинженерингстрой-Т“. Последната е собственост на Иван Цвятков Иванов и Григор Цветков Иванов, и е участвала в строителни консорциуми с “Хидрострой“ и “Водстрой 98”. „Пътинженерингстрой“ строи 15,7 км съоръжение за 11 881 039 лв. с авансово плащане 50% и 5% банкова гаранция.

  Да платиш на #КОЙ

  “Хидрострой” придоби официално “Водстрой 98” в началото на юни 2016 г., след като КЗК одобри заявената сделка само за 8 работни дни.

  Източникът на Биволъ, запознат с детайлите на въпросната афера по наливане на държавни пари в точните фирми и предоставил договорите, твърди още, че придобиването на акциите на “Водстрой – 98” от страна на “Хидрострой” е извършено основно с оборотни средства на дружествата от групата – “Пътстрой Бургас” ЕООД и “Инфра Експерт” ЕООД. Става дума именно за получените аванси по договори за изпълнение на оградата от Областна администрация Бургас, преведени по сметки в Уникредит Булбанк.

  Освен, че е скъпо, съоръжението е и безмислено.

  Перифразирани, всички факти и обстоятелства сочат, че за да може “Хидрострой” да плати на един корпулентен депутат, държавата е форсирала грешни плащания към групата “Хидрострой” от бюджета. А огромната разлика с реалната стойност на строително-монтажните работи е захранила дълга верига от подизпълнители, свързани с властта. Тази кражба от бюджета се е отразила и на качеството на съоръжението, което, както се видя впоследствие, е под всякаква критика.

  Биволъ призовава съответните институции да извършат обективна и компетентна проверка, защото тези обстоятелства са лесно проверими. Източниците, пожелали анонимност, биха свидетелствали, ако има ефективна гаранция за тяхната защита. Такава гаранция обаче няма – точно напротив.

  Разбира се, такова разследване едва ли ще се осъществи, като имаме предвид всички открити и задкулисни зависимости на прокуратурата в България и конкретно именно от тези, които се облагодетелстват от източването на държавните пари, чрез мащабни, но неефективни проекти. Такъв проект е и скандалната телена ограда, която няма да върши работа, ако Ердоган отпуши бежанския канал към границите ни.

  Прах в очите и засекретяване на източването

  За да минат „на тъмно“ договорите за оградата, по лично разпореждане на Борисов тя беше обявена за обект от национално значение. След скандалните договори и плащанията към #КОЙ последва засекретяване. Оградата стана стратегически обект от значение за националната сигурност, за които е компетентна ДАНС. В този смисъл не изключваме и претенции към нашата медия заради публикацията на договорите. Въпреки това го правим заради големия обществен интерес.

  Запазваме си и правото да коментираме и изобличаваме и в бъдеще тоталната неефективност на сегашния начин на охрана на държавната ни граница и практическото нежелание на правителството да организира и осигури такава. Източването на държавни и европейски пари около т.нар. охрана на “Външната граница на ЕС” според нас е една огромна заблуда за хвърляне на прах в очите на партньорите ни и спекулиране с готовността на България за членство в Шенген.

  Как да разгледам договорите?

  Свалете файла с договорите и КСС от https://archives.bivol.bg.
  Отворете https://cryptarsi.org и импортирайте файла.
  Отворете архива с парола 5p7oj3mh20gwkeigt

  

  PDF

  .

• Стигмата

  Димитрина Нанева, „Македонска Трибуна“

  

  На 1 февруари тази година се навършват 73 години от първата екзекуция на 100 българи, съгласно присъдите на първи състав на т.нар. народен съд (1.02.1945 г.). Всред убитите са регентите, министър-председатели на Царство България, 67 депутати, съветници на българския цар. Общо в държавата действат над 130 такива „народни“ съдебни състави, разпределени в „12 направления“ – тоест определен е и има състав за всяка прослойка на българския национален елит – управници, военни, журналисти/публицисти, писатели/художници, индустриалци и т.н. Системата е „вертикално“ устроена – от национално равнище се дават нареждания за издирване и осъждане – на смърт, на конфискация на имуществото, на доживотен затвор, на различен брой години „престой зад затворническите решетки“…

  Под съдебна отговорност са привлечени над 11 хил. души – поданици на Царство България; от тях присъда“ смърт“ получават 2730 български поданици. В този исторически момент населението на Царство България наброява около 6 млн. и половина души. Втората световна война не е завършила, а Царство България е окупирана държава, тъй като на 5.09.1944 г. ех-СССР- 3-ти Украински фронт под командването на маршал Толбухин е обявил официално война на държавата ни; съветските войски навлизат безпрепятствено на територията на Царство България. Започва целенасочено обезоръжаване на командния състав на българската армия; за съжаление, малцина са тези български офицери, които отказват да предадат оръжието си на окупаторите; има свидетелства такива исторически случаи в Шумен и Хасково. Българската държава обявява война на Германия на 8.09.1944 г. и позволява безпрепятственото изтегляне на германските военни части през западната ни граница.

  Преди това установената на 9.09.1944 г. с държавен преврат и с подкрепата на окупаторите „Отечественофронтовска власт“ с министър-председател – превратаджията Кимон Георгиев (първи преврат – 19 май 1934 г.), разрешава един месец „своеволна разправа“ с „фашистите“ на цялата територия на Царството. Загиват без съд и присъда над 30 хиляди българи; във всички населени места жертва на този „призив“ стават свещениците, учителите, кметовете и заможните по-първи хора от населеното място; и до днес техните лобни места не са посочени от наследниците и самите извършители на тези убийства (ако са все още живи!), и не са известни на родната историография. Или – до днес българската общественост не е информирана за мястото на масовите гробове на територията на Отечеството ни. Масови гробове се откриват в мини, в кладенци, в земеделски имоти…

  След тази „съветска вакханалия“ следва съдебна – дори бъдещият опозиционен лидер Никола Петков (министър без портфейл в правителството на К. Георгиев), се подписва под заповедта за създаване на „ТВО“ в Царство България, или заповедта за създаване на така наречените „трудово-възпитателни общежития“, т.е. лагерите на територията на държавата ни. Оказва се, че такива „ТВО“ са били организирани и са наброявали над 86 (осемдесет и шест!) на 111 хил. кв. км! Тогавашните поданици на Царството ни са били „щастливи“, ако са имали съдебна присъда – т.е. брой на съдебното решение, затворнически номер, години на присъдата, съответните парични санкции/конфискации на имуществото им, място за излежаването на присъдата и т.н. … Другите, просто „задържани за справка“, за „изясняване на ситуацията“ и т.н. – и до днес не е известно къде и кога са се простили с живота си.

  Макар че „Наредбата закон за защита на народната власт“ се появява на 17 март 1945 г., т.нар. народни съдилища действат на територията на Царството от 19 декември 1944 г., а присъдите са прочетени от Първи състав на т.нар. народен съд в Аулата на Софийския университет; уникалното в тази масова „политическа саморазправа“ с българската нация са следните две обстоятелства, които не се срещат в нито един от „вълновата амплитуда“ на подобни съдебни процеси, проведени обаче след 9 май 1945 г. като например в ех-Югославия, Германия, Япония, Франция, Италия и т.н.: 1/ издадените присъди от т.нар. народен съд не могат да бъдат обжалвани, т.е. те се привеждат в изпълнение незабавно; 2/ съдят се вече починали лица, умъртвени по време на „масовата вакханалия“ в държавата ни, а именно: от 9.09.1944 до 10.10.1945 г.

  Освен осъдените на смърт 27301 лица от съставите на т.нар. народен съд, под внимание трябва да се вземе и фактът, че семействата на осъдените също подлежат на съответните репресии – най-често това са изселванията (от градовете семействата са изселвани в села, най-вече в Източна Добруджа, където живеят в „землянки“; на наследниците на осъдените лица се забранява достъп до образование, най-вече – висше (през м.м. февруари и март 1949 г. в българското висше образование се провежда „чистка“ във всички специалности и студентите, чиито произход е „фашистки“, се отстраняват за едва ли не „вечни времена“ от правото да се образоват по-нататък… Същото се случва и с техните майки, на които в съответните населени места се забранява да работят дори в така наречените „пулпове“, т.е. местата в консервните фабрики, където постъпват плодовете и зеленчуците за измиване…

  В резултат – съвременната българска историография изчислява, че размерът (брой души от населението на Царство България – 1944-1951 г.г.), потърпевши от „мероприятията на т.нар. народна власт, засяга над 300-400 хил. души! В „Месечния осведомителен бюлетин на канцеларията на НВ Царя – м. март 1965 г., Мадрид, се посочва сумата от 6 млрд 619 млн. и 180 хил. бълг. лв., които т.нар. народна власт „присвоява“, т.е. конфискува чрез присъдите на т. нар. народен съд. Тук не се приспада цената на имуществото, национализирано и „колективизирано“ чрез по-нататъшните мероприятия на т.нар. народна власт, а именно: законът за национализация на едрата градска собственост и законът за колективизация на земеделската земя. Историческата ирония в случая е, че всички присъди на т.нар. народен съд са издадени в „името на Негово Величество – Царя на българите“!!!, който е непълнолетен и държавата ни по това време се управлява от „регенти“, не-избрани съгласно процедурата за това на Търновската конституция – 1879 г.

  В „Кратка българска енциклопедия“ т. 3, 1966 г., с. 527, дословно е записано: „народен съд над фашистките престъпници“; под това заглавие стои обяснението, че т.нар. народен съд е „революционен наказателен орган в Б-я, създаден въз основа на наредба-закон на пр-вото на ОФ на 6.10. 1944 г. за привличане под наказ. отговорност на ръководителите на монархо-фашисткия режим и всички виновници за извършените спрямо бълг. народ престъпления от 1.01.1941 г. до 9.09.1044 г.“. И до днес не е ясно, защо е посочена именно датата – 01.01.1941 г. за начало според „антифашистката историография“ на монархо-фашизма в Б-я“ (все пак България се присъединява към Тристранния пакт на 01.03.1941 г.!) и 2/ нима окупацията на Царство България от ех-съветската армия – 05.09.1944 г. не установява „тоталитарен режим“, напълно не съответстващ на европейските ценности и интереси на българското население, които то защитава в продължение на приблизително, в течение на 60 години?! Нека да припомним – в този исторически отрязък – от 1879 г. до 9.09.1944 г. българският лев има златно покритие и на българските учители се е заплащало в „златни левове“ заплата от Царството!

  И до днес – наследниците на Българската комунистическа партия /БКП/, които през м. април 1990 г. за една нощ се преобразуваха в Българска социалистическа партия /БСП/, не са поискали, не са потърсили! извинение от българските граждани за „моралните вреди и щети“, нанесени на нацията ни въз основа на тяхната вина, на вината на техните родители, баби и дядовци в процеса на пълното осакатяване и деморализиране на нацията ни, известен като „процес на преход от капитализма към „социализъма“…

  Бог да прости умрелите и с надежда, че живите ще се опомнят и ще намерят пътя към храма…

  .

• Иконостасът

  Владимир Перев, „Македонска трибуна“

  

  Иконостасът на църквата „Свето Благовещение“ в Прилеп се намира в отчайващо състояние. Дърворезбосаната преградна стена се разпада, като е изоставена на милостта или по-скоро на немилостта на времето. Местната и централната власт власт показват пълна незаинтересованост. Нехаят за възстановяването на уникалното възрожденско богатство на храма, който в Прилеп старите граждани все още наричат „бугарската цръква“.

  Иконостасът е майсторско и художествено достижение на Петре Филипов Гарката и неговата тайфа-дружина от майстори, подмайстори и чираци. Изработен е през 1845 година, в периода, когато се гради и храмът. Около издигането на църквата по това време се върти и целият живот на българската черковна община. За македонските българи съдбата на храма и до днес е своеобразно отражение на тяхната собствена съдба.

  Става дума за същия иконостас, възпят от прилепчанина Димитър Талев в неговия роман с метафоричното заглавие „Железният светилник“. Този незагасващ светилник, дори във времената на най-големите исторически бури и стихии, дори и само мъждукащ, е оставал символ на борбата на македонските българи за духовна и национална свяст и свобода. Поколения от македонски българи са били кръщавани, венчани, а мнозина от тях и опети там при заминаването си от земния свят.

  

  Духът на този храм и геният на Димитър Талев създават за вечността неповторимите образи на македонските възрожденци, комити и борци за свобода. Точно покрай историята на изграждането на този храм Талев намира своите Стоян и Лазар Глаушеви, Бенков, Немтура и ред други ликове. От там идва и вдъхновението и преклонението пред чевръстата, традиционна и непоклатима българска жена в образа на майката Султана. Покрай градежа на църквата се появява нежната Ния, символ на безкористната, вечна любов и красота. От същия иконостас се появява и изпепеляващият ренесансов тип с неговата обречена любов – майстор Рафе Клинче. Там е душата на страстната и нежна Катерина, опята пред същия иконостас. В дърворезбата на иконостаса майстор Рафе излива всички свои чувства, трагично завършили в безмилостния живот.

  

  И за новите генерации църквата от “Железния светилник” е пропита със своя особена духовност. Вкопан по изискване на поробителя няколко метра в земята, за да не се възвисява над околните джамии, когато влизат вътре, верниците са смаяни от нейната просторност и величие, несъизмерими с външния вид. Това е мястото, където се смесват историята и настоящето, мястото, където при всяко кръщене и венчавка се търси смисъла на бъдещето… Това е мястото, където и до днес се смесват действителност и въображение, надежди и отчаяние, както и най-невероятните прозрения за бъдещето.

  Огромно и неповторимо е делото на нашите възрожденци строители и създатели на храма и в частност на велелепния му иконостас, смятан за един от трите по значимост в днешна Вардарска Македония. На неговото съвършенство се равняват само иконостасите в Бигорския манастир и църквата „Свети Спас“ в едноименния скопски манастир. Огромно и още по-неповторимо е също и делото на Димитър Талев. Той даде всичко, което един човек може да даде за своя народ и роден Прилеп. Към него никога не се издължиха днешните прилепчани, нито Македонската православна църква. Родната къща на Талев е напусната и изоставена. Там не живее никой и тя може да се срине във всеки миг. Но дори и тогава духът на Талев, като ангел пазител на мястото и на своя роден град ще остане да се носи в Прилеп. Питам се, кой ще запази утре духовността на талевото творчество в Македония? Кой ще се осмели да поеме грижата за това бъдеще? Кой трябва да запази иконостаса и останалите материални и нематериални, художествени и духовни ценности на храма „Свето Благовещение“? Моля се на Бога, на когото служат духовниците и от двете православни църкви – на Българската и на Охридската архиепископия. Моля се за спасение на олтара и на храма, защото знам, че това трябва да се случи. За да се съхранят всички наши страсти с цялата им любов и омраза, с нашето скъперничество и дори престъпно нехайство, защото вярвам, че железният светилник не трябва и не може да изгасне.

  Спасете олтара! Спасете сърцето на храма „Свето Благовещение“!!!

  

  .

• Посланик Влайков пред „Данас“: Босилеград е един много тъжен град

  Интервю на българския посланик в Белград Радко Влайков за сръбския национален ежедневник “Данас”, излязло в рубриката “Minority News” на 30.01.2018 г.*

  

  – Г-н Влайков, добър ден и добре дошли в „Хрониката на националните малцинства“.

  – Добър ден.

  – На 1 януари 2018 г., десетилетие след присъединяването към Европейския съюз, България пое ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз за първи път в момент, когато съюзът може би е изправен пред най-големите предизвикателства в по-новата си история. Девизът на българското председателство „Съединението прави силата“ отразява стратегическата цел на България в председателството на Европейския съюз през следващите 6 месеца. На 16 януари представихте четири приоритета на българското председателство. Можете ли да кажете на нашите зрители нещо повече за тези приоритети?

  – С удоволствие бих отговорил на този въпрос, защото приемането на председателството на Съвета на Европейския съюз от България за нас е едно изключително предизвикателство. В същото време то е една голяма чест за нас. Сами разбирате, че ние станахме членка на Европейския съюз преди десет години и все още напасваме нашето участие в Съюза, а вече поемаме една толкова висока отговорност. Още повече, че България пое председателството на Европейския съюз 6 месеца по-рано поради излизането на Великобритания, поради Брекзит. Сега, през тези 6 месеца, беше ред на Великобритания, но след решението на британските граждани за излизане от Съюза, ние поемаме това председателство. И, разбира се, мога да споделя с удоволствие, че ние се готвим дълги години, точно защото разбираме колко е важно малка България да покаже, че няма малки и големи в Европейския съюз. Че основният принцип е всички да сме равни и имаме еднакво право на глас. И да спомогнем за това Съюзът в един труден момент да осъществи необходимите реформи. Нека да мина конкретно на Вашия въпрос. Преди всичко ние се замисляме какво е необходимо на европейските граждани, на гражданите на Европейския съюз. Необходимо е повече сигурност, повече стабилност, повече солидарност, за да можем да живеем в една силна, цифрова и единна Европа. И ако трите стълба, на които ние стъпваме – сигурност, стабилност и солидарност, трябва да ги реализираме на практика, основните инструменти, които ние виждаме през тези шест месеца, това са консенсусът, конкурентоспособността и нещо, което е важно за нови страни-членки като България и за бъдещи членки като Сърбия – кохезията, кохезията и кохезионната политика, един от най-важните моменти.

  

  Вие самата споменахте, приоритетите са 4. Аз съвсем накратко ще се спра на всеки един от тях. Първият приоритет – това е бъдещето на Европа и младите хора, преди всичко с аспект икономически растеж и социално сближаване. Искам специално да подчертая, че през този 6-месечен период на българското председателство един от най-важните моменти ще бъде разработването на Многогодишната финансова рамка за периода след 2020 година, т.е. приемането на бюджета на Европейския съюз. Сами разбирате, че винаги когато се приема бюджет, има различни интереси, има различни настоявания. Нашето желание е ние да бъдем един наистина безпристрастен арбитър, да бъдем страната, която обединява. Вие споменахте във Вашия въпрос нещо, за което сме щастливи, че през тези 6 месеца девизът на ЕС е „Съединението прави силата“. Това е девизът на нашата държава. Това е написано и на сградата на Народното събрание. А това е и основният принцип, с който е създаден ЕС още с Римския договор през 1957 година. Вторият проблем, който също е изключително важен за всички граждани на ЕС, това е свързано със сигурност и стабилност в силна и единна Европа. Тук, буквално с едно изречение, за нас един от основните въпроси, по които ще се работи през тези 6 месеца, това е борбата с тероризма. Знаете какъв бич е за всички държави от ЕС и държави като Сърбия, която все още не е член. Но нали всички сме притеснени от това явление и в целия свят. Разбира се, тук специално място имат усилията ни по мигрантската криза, по въпроса с решаване на проблема с убежището, по промяната на Дъблинския регламент във връзка с мигрантската криза. Това също е един въпрос, с който Сърбия, без да е още пълноправен член на ЕС, се сблъсква и проявява едно изключително добро сътрудничество с ЕС съюз по решаването на този проблем. Третият приоритет е свързан с цифровата икономика и уменията на бъдещето – това е нещо, което ние дълго време мислехме по какъв начин да го формулираме и с нашите партньори от ЕС да стигнем до консенсус за този приоритет. Той е свързан преди всичко с модернизацията на Европа, да откликнем във всички регламенти на новите предизвикателства, пред които ни изправи съвремието. Преди всичко тук ще обърна внимание на Цифровия единен пазар. Ще трябва да се съобразяваме с новите технологии, по какъв начин те влияят на нашето общество и по какъв начин те го модернизират. Не на последно място, съвсем умишлено го оставих обаче накрая като отговор, това е, според България, един от най-важните приоритети, свързан именно с европейската перспектива, и подчертавам, свързаност на Западните Балкани. Мога да кажа тук няколко изречения, че ние не можем да си представим да се завърши проектът на ЕС, ако в него не участват държавите от Западните Балкани. И аз тук, разбира се, с удоволствие винаги поставям на първо място Сърбия. Ние сме щастливи, че успяхме да убедим партньорите ни в ЕС за този приоритет. Той ще бъде във фокуса по време на нашето председателство.

  

  – Един от приоритетите на българското председателство е европейската перспектива и интеграцията на Западните Балкани. Като се има предвид, че България е съсед и един от най-близките съюзници на Сърбия и другите страни от Западните Балкани в усилията им да постигнат пълноправно членство в Европейския съюз, какви са конкретните стъпки, които ще предприемете в рамките на този приоритет?

  – Вие съвършено правилно отбелязвате във Вашия въпрос, че България е наистина не само пряк съсед, близък приятел, но един от най-активните адвокати на Сърбия за членство в ЕС. Мога да Ви уверя, че през последните 6-7-8 месеца, когато се определяха приоритетите, основните усилия на българското правителство и на българския министър-председател бяха насочени именно към убеждаване на нашите партньори в ЕС за необходимостта от връщане на темата за разширяване на ЕС с държавите от Западните Балкани. Ние сме наистина щастливи, че успяхме да убедим нашите партньори в това и вече смятаме, че водим едно балканско председателство. Едно председателство, което ще остане в историята като Балканско председателство. Попитахте ме за конкретните стъпки, които ще се осъществят през тези месеци. Мога да Ви кажа, че почти всеки месец има събитие, което е свързано пряко с въпроса за разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани. Преди всичко през февруари очакваме стратегията за Сърбия и Черна гора като водещи кандидатки за членство от Западните Балкани – така е точната формулировка, която беше обявена от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. След това през април месец се очакват редовните доклади за напредъка на държавите от региона и конкретно на Сърбия. След това през май месец стигаме до една от кулминациите на нашето председателство, свързана с приоритета Западни Балкани. На 17 май в София ще се организира среща на лидерите на държавите от ЕС с лидерите на държавите от Западните Балкани. Аз не знам дали за Вашите читатели самият факт за провеждането говори нещо, но за мен като професионален дипломат и политик, сам разбирам изключителното значение. През 2003-та година беше последната среща, на която страни от региона, и то не всички страни от Балканите, участваха в Солун, по време на гръцкото председателство, в подобна среща. Сами разбирате, че 15 години този въпрос беше настрани. Между другото, в резултат на срещата през 2003 година държави като България и Румъния получиха своя шанс за членство в Европейския съюз. Така че тази среща е наистина изпълнена с много очаквания. Но аз тук искам много ясно да кажа: основното очакване, основното усилие е насочено към създаване на възможно най-благоприятен политически климат за разглеждане на напредъка на всяка една държава. А иначе, от всяка една държава зависи по какъв начин, с каква скорост тя ще дойде в Съюза Или ако го кажем иначе: вратите са широко отворени! От отделните държави зависи, конкретно в случая от Сърбия, кога ще влезне! Но нека, все пак, напомня още нещо. Ако в началото на мандата на тази Комисия, на Европейската комисия, през 2013 година посланието на Жан-Клод Юнкер беше повече от ясно, че няма да има разширяване в рамките на този мандат, това беше обезкуражително. И аз като посланик тук съм присъствал неведнъж на срещи, или съм чувал друг тип публични изказвания от президента, преди това министър-председател Александър Вучич за необходимостта да има ясна перспектива, защото тя мотивира реформаторските кръгове. И сами знаете, че през октомври 2017 година Жан-Клод Юнкер излезе с една, бих казал знаменита за региона реч, в която нещата си дойдоха на мястото. Аз съм щастлив, че това идва и в резултат на усилията на България. Позволете ми едно последно изречение по този повод. Тези дни с министър Ядранка Йоксимович подписахме заедно един документ и в изявление, което тя направи след подписването, спомена един факт, който мен лично много ме удовлетвори. А именно, че подкрепата на сръбските граждани за членството в Европейския съюз вече е над 50 процента, към този момент 52 процента, след като имаше един период на колебания през последните години именно поради липсата на ясна перспектива, поради липсата на мотив, ако щете, на хората, на обществото да подкрепи реформите. Сега отново е над 50, по-конкретно 52 процента. Ние разглеждаме този факт и като резултат от връщането на темата за разширяването в дневния ред на Европейския съюз. Това не може да не ни прави доволни и щастливи.

  

  – Освен на българите, България е родина на много етнически групи като турци, роми, арменци и други. Какви са особеностите на правната рамка, в която членовете на етническите групи могат да упражняват правата си?

  – България, подобно на Сърбия, отделя изключително внимание на спазването на правата на човека. При нас, след началото на промените през 1989 година ние отделихме изключително внимание на този проблем. В периода на тоталитарната държава тези права бяха подценявани и ако щете, потискани. Но стигнахме до период, в който нашето законодателство е изключително модерно в тази насока. Преди всичко бих отбелязал тук, че нашето законодателство, нашата Конституция, са в съответствие с всички най-важни документи в областта на правата на човека и на етническите групи и малцинствени групи, които съществуват в международното право, в европейското право. Нашата Конституция е изцяло съобразена с тях. Ние в нашето вътрешно законодателство имаме много нормативни документи, които гарантират тези права като не допускат дискриминация по полов произход, по етнически признак, социална принадлежност, религия и така нататък. А това са, мисля, много важни неща. Във въпроса Ви долавям може би необходимост да отговоря на няколко от основните моменти, в които националните, етническите групи могат да защитават своите права. Това е преди всичко изразяване на тяхната идентичност, с употребата и образование на майчин език. В това отношение в България са създадени всички законови норми, но въпросът е как те се реализират. Един от най-сериозните въпроси пред нашето общество е свързан с, тук давам един отделен пример, с ромите. За ромите през последните 15-20 години в България се полагат изключителни, уверявам Ви, усилия, за да могат те да бъдат приобщени към обществото. За огромно съжаление резултатите не са такива, каквито се предполагат от тези енергични усилия. Но така или иначе, има много сериозен напредък. Специално в областта на образованието, усилията, които се полагат да се обвърже обучението на децата още от предучилищна възраст, имам предвид на ромите, със социалните помощи, които те получават, за да могат родителите да разберат отговорността, която те носят. Понякога имаме, за съжаление, парадоксални ситуации, в които самите родители би трябвало да бъдат ученици, тъй като, знаете, при ромите много често майките са на 12, 13, 14 години, бащите на 13, 14, 15 години. Това е възраст, на която самите те трябва да се учат. Но се раждат деца, когато родителите все още са в ученическа възраст. Това е един много сериозен проблем, с който ние се сблъскваме, за който проблем пък се търсят всякакви начини за решаване. Не искам да извеждам само ромите като отделна група. Мога да Ви кажа, че всяка от етническите групи в България, особено по-големите, като турска, арменска, еверйска и така нататък етнически общности, всяка от тях има гарантирани права да учи на своя език, да няма никаква дискриминация по отношение на образованието, на ползването на езика, свързан с техния произход. Дори аз бях приготвил една статистика за това колко деца от различни етнически групи избират да се учат на своя майчин език. Цифрите са изключително показателни. Ще посоча не големите цифри, аз ще дам малките цифри. И малките цифри са примерно: през 2008-2009 година 1 български гражданин, по-скоро неговите родители, той е дете, е поискал да се учи на английски език и ние му осигуряваме да се учи на майчин език, защото това са хора, например, от смесен брак, бащата англичанин, майката българка, или по-скоро обратното, или и двамата дошли да живеят тук. По същия начин имаме на арабски, имаме на арменски, на гръцки, на иврит, а имаме, това беше интересното, 2008-2009 едно дете, което поискало да се учи на немски език. Само тази година. Следващата не е продължило, но му е дадена такава възможност. Да не говоря за турски, арменски език. С това искам да покажа вниманието, което ние даваме на този въпрос. Разбираме го като един от най-сериозните въпроси, свързани със защитата на правата на етническите групи и въобще на хора, които са в някакво малцинствено положение. Дори, ако щете, специално в образованието, се полагат у нас неимоверни усилия, и в здравеопазването по същия начин, на хора, които са в много отдалечени райони, в непристъпни райони, да им се осигурят всички условия, за да могат да се чувстват нормално както всички останали български граждани.

  – Според преброяването на населението през 2011 година, в Република Сърбия живеят 18 543 членове на българското национално малцинство, които упражняват правото си на самоуправление в областта на образованието, културата и официалното използване на езика и писмото чрез Националния съвет на българското национално малцинство. Колко тясно работите с Българския национален съвет и какво виждате като най-големи предизвикателства в областите, където можете да постигнете най-голям напредък?

  – Дано да не объркам Вашата програма, но може би малко по-дълго ще говоря по този въпрос, който ми се струва особено важен. Преди всичко българското национално малцинство от дълги години е било с потъпкани права в резултат на една асимилационна политика. Отговорност за нея носят тоталитарната държава не само в рамките на бивша Югославия, а и българската тоталитарна държава, която десетилетия наред си е затваряла очите за тези явления. Хората наистина са се страхували да се нарекат българи. Опасявали са се да не загубят работа, тъй като това е било също факт. И по една или друга причина техният брой намалява. Намалява драстично. Намалява с повече от, аз съм гледал статистиките, и то официалните статистики за един период от 1953 до 1981 година, малцинството е намаляло с повече от 40 процента. Вие разбирате, че това е резултат на една такава, недалновидна политика. Слава Богу, както казваме и в България, и както казвате в Сърбия, Слава Богу днес времената са съвсем други. Слава Богу, днес и Сърбия, и България са други държави. Ние сме вече модерни държави, които разбираме това, че правата на всеки един човек, независимо от неговия произход, независимо от неговата религия, независимо от особеностите, които той би могъл да има, трябва да се спазват. И в това отношение смятам, че сръбската държава през последните години действително направи много и това започва постепенно да се чувства. За съжаление, не може изведнъж да дойдат тези резултати. Аз откакто съм посланик тук, от година и половина, аз непрекъснато апелирам към нашите сънародници с български произход, непрекъснато апелирам: „Не се страхувайте! Не се срамувайте!“, Сърбия е друга, Сърбия ви дава на вас възможността да кажете гордо: „Аз съм българин!“ И за никой няма от това никакви последствия, защото това е реалността. Най-сериозните ни проблеми, аз бих ги откроил, преди всичко това е икономическата изостаналост на общините, в които преобладаващото население е с български произход.

  Преди всичко тук бих откроил Босилеград. Босилеград е един много тъжен град. Един град с невероятно добри хора, но едни изстрадали хора. Хора, които наистина са били мачкани дълги десетилетия и сега вместо да се ползват от всички тези права, които им дава сръбската държава, те продължават отново да изпитват невероятни трудности. Това е един район, в който чуждестранните инвестиции не само че не са добре дошли, но се гонят. Един район, един град, в който някой си решава и той определя дали някой да бъде прегледан, дали образованието му да продължи в България или не. Един град, може би, с феодално управление. Тези хора не заслужават това и смятам, че те вече разбират необходимостта да вземат нещата в свои ръце. Отново подчертавам, че сръбската държава дава много широки права в областта на образованието, в областта на ползването на майчиния език, в медиите на националните малцинства. На законово, на нормативно ниво, сръбската държава е, бих казал, безупречна, но от гледна точка на реализация, вече на ниските нива, нещата имат друго измерение. Или, както ние в България имаме една поговорка, все още не съм сигурен дали има точен превод на сръбски език: „Царят дава, пъдарят не дава!“ Тоест, сигурен съм, че има аналог на сръбски, но разбирате какво влагам в това. На най-високо ниво нещата са наистина както трябва да бъдат – по един модерен европейски начин. На ниво вече реализация, на място, вместо на практика тези неща да станат ежедневие, хората се сблъскват с огромни проблеми. Питахте ме за Националния съвет. Националните съвети в Република Сърбия са, според мен, едно изключително важно достижение на демокрацията и на спазването на правата на националните малцинства. Националните съвети са легитимният орган, който е живата връзка между малцинството и сръбската държава. Националният съвет е този, който трябва с пълни шепи да взима от правата, които сръбската държава дава. Ако обаче един национален съвет е пасивен, ако дори се сблъсква с ниско ниво на компетентност, то тогава такъв национален съвет не може да бъде максимално полезен за хората, които представлява. Аз знам, че в Република Сърбия през 2018 година през есента предстоят избори за национални съвети на националните малцинства. Дълбоко пожелавам на всичките национални малцинства, и на първо място на българското, да изберат такива хора, които реално да защитават правата им. Да ги защитават съвместно, синхронизирано със сръбската държава. Да се възползват от този климат, който съществува, от тази отлична политическа воля на сръбската държава. Отлична, подчертавам. За да не се къса нишката между държавата и хората, които представляват малцинството.

  Източник: Danas.rs

  Превод на български: Александър Димитров, ГЛАС ПРЕС

  * Заглавието на препубликацията на интервюто на българския посланик за „Данас“ е на Еврочикаго.

  .

• Покрай Клуба на богатите

  Корабът може да потъва,
  но от командния мостик докрай ще излъчват лека нощна музика

  Димитър Събев, Вodil.bg

  

  Мястото на България е в „клуба на дисциплинирани и богати страни от европейския център“ – убедено заяви финансовият министър Владислав Горанов в същия ден, когато премиерът Бойко Борисов обясни, че „по икономиката, по финансите, мисля, че ние сме от най-дисциплинираните в Европейския съюз“.

  Дано са прави. Но в икономическата практика няма особена връзка между дисциплина и богатство. В десетилетието между 2001 и 2010 г. Германия наруши седем пъти европейското правило за бюджетен дефицит от максимум 3% от БВП, като задлъжня с общо 630 млрд. евро през периода. Най-успешната икономика се нуждаеше от дефицити, за да бетонира своята производителност. Нарушаването на фискалната дисциплина днес се отплаща с повече богатство.

  Но да оставим това настрана. По стара българска традиция, министрите водят обществото за носа, като му пеят приспивни песни колко добре се развивала икономиката: растежът бил сред най-големите в Европа, емигрантите се завръщали, банките цъфтели, работа имало за всички и дори още повече.

  Статистиката ще ти каже точно това, което искаш, стига да знаеш как да попиташ. Безработицата в страната през третото тримесечие на 2017 г. е спаднала до 5.8%, съобщава НСИ. Ето това се казва постижение, но да погледнем дали наистина. Не всички хора, които нямат работа, се водят безработни.

  Ако човек е отчаян и вече не ходи до бюрото по труда, а си стои вкъщи и тъпо гледа в телевизора, той не се отчита като безработен. Също и хората, заети в сивия сектор, както и тези, които са на гурбет в чужбина. За да разберем какво се случва на трудовия пазар, по-уместно е да вземем данните за заетостта.

  Колко са заетите в България?

  Според Евростат, към третото тримесечие на 2017 г. броят им достига 3.078 млн. души. Това равнище е приблизително същото като през 2006 г. и с около 200 хиляди души по-малко по сравнение с 2008 г., когато средногодишният брой на заетите е 3.276 млн. души.

  Звучи различно, нали? Изминали са десет години, но българската икономика още не може да създаде условия за наемане или предприемачество на 200 хиляди българи. 200 хиляди българи остават излишни за българската икономика. А може тези хора да са вече в чужбина? Може да са обезкуражени? Да пласират наркотици на улицата? Може да са станали пенсионери и издръжката им да е паднала на все по-малкото работещи?

  Може да са се случили много неща, но няма да ги научим от официалните изявления на политиците.

  Само мимоходом отбелязвам, че Евростат – с генерален директор българката Мариана Коцева, използва за сравнение сезонно изгладени данни, докато в България се обявяват неизгладените данни, надути със заетостта през силните туристически и аграрни сезони. И преминавам към тема номер две:

  Богатството на нацията, чийто финансов министър иска в Клуба на богатите.

  Според Евростат, през 2016 г. изложени на риск от бедност и социално изключване са 2.89 млн. българи. Това е 40.4% от населението на страната. С други думи, ако в един асансьор влязат петима българи, на двама от тях бедността ще диша във врата. Този процент е най-висок в Европейския съюз, при средно 23.5% изложени на риск от бедност в ЕС.

  Рискът е рисковано нещо – може да обеднеят, може да не обеднеят. Затова да видим данните за хора, живеещи под границата на бедността. За 2016 г. броят им е 1.639 млн. души, което е 22.9% от населението. В примера с асансьора, от петима българи един е наистина беден, а втори е застрашен от бедност.

  Но каква е тази граница на бедността? Тя зависи от равнището на средните доходи в икономиката. Затова в Германия доходът, под който един човек се счита за беден, е почти 7 пъти по-висок от българския критерий за бедност. В Чехия летвата е поставена 2.5 пъти над нашата, а в Дания – близо десет пъти. Добре дошли в клуба.

  Много подобни сведения може да се изредят, но едва ли е необходимо. Българската бедност не е нов проблем и не е коректно за нея изцяло да се обвиняват сегашните управляващи – макар че през последните 10 години предимно ГЕРБ дърпат конците на икономическата политика. Но бодрите изказвания не решават проблеми, те даже са малко възмутителни, предвид реалността и липсата на развитие.

  Оптимизмът на българските политици доказано не привлича чужди инвестиции. Писнаха ни ушите от позитивни новини, а до края на ноември в страната са влезли едва 883 млн. евро, най-слаб резултат от години насам. Нещата са дори по-зле, защото 80% от чуждите инвестиции, които все пак са дошли в България през 2017 г., са отишли в дългови инструменти. Не във фабрики и лаборатории, а в облигации, по които ще плащаме лихва.

  И за да завършим нашия бегъл поглед зад завесата на статистиката, първите пет региона в целия Европейски съюз в класацията за „тежки материални лишения“ са разположени… в България. И петте. Може би си мислите, че номер едно е Северозападният регион, но не е така. Явно там не са останали достатъчно хора, че да има висока бедност.

  Северозападът е едва пети в списъка с 32.7% от населението, изпитващи тежки материални лишения. Номер едно в ЕС с 37.1% от населението в тежки материални лишения е Южен централен район, следван по петите от Североизточния с 37%. Пригласят им Северен централен и Югоизточен.

  Но защо се концентрирам само върху лошото? Може да сме бедни, но сигурно ставаме по-богати? Някои вероятно стават. Но в области Перник и Ловеч сравнителната покупателна сила на населението през 2015 г., от когато са последните данни на Евростат, е намаляла по сравнение с 2007 г. Става дума за дохода на глава от населението спрямо средното ниво в ЕС, измерен по паритета на покупателната способност.

  Както искате го тълкувайте, но Европейският съюз е донесъл сравнително обедняване на тези области. Във Видин, Бургас и Кюстендил няма промяна между 2007 и 2015 г., а в още дузина области промяната е от типа „от 27% от средното за ЕС на 29%“.

  Разбира се, с очакваното ново райониране на страната, тези данни много скоро ще станат неизползваеми.

  А казах ли ви, че според официалните прогнози на ООН до 2035 г. броят на българите в работоспособна възраст (20 – 70 години) ще намалее с около 1.5 милиона?

  .

• <<
• 1
...
• 29
• 30
• 31
• 32
• 33
• 34
• 35
• 36
• 37
• 38
• 39
...
• 416
• >>