Всички авторски страници

Авторски

• КАДАФИ ЗАРАЗИЛ ДЕЦАТА В БЕНГАЗИ СЪС СПИН

  Режимът на Кадафи е виновен за заразяването на децата в Бенгази с вируса на СПИН, обяви в сензационно интервю министърът на правосъдието на Либия Мустафа Мохамед Абделжалил, пише „24 часа“. Изявлението бе дадено по телефона от джамахирията и излъчено на живо по арабския сателитен канал „Ал Джазира“.
  Абделджалил, който е дългогодишен съдия, даде случая със смъртоносната епидемия само като един от примерите за извършените от режима престъпления срещу собствения му народ.

  Така той оневини морално българските медицински сестри, които получиха смъртни присъди по обвинение, че са заразили умишлено с вируса на СПИН повече от 400 либийски деца.

  Най-сетне истината, която се опитвахме да докажем осем години в Либия, излезе наяве, коментира Пламен Ялнъзов, който бе адвокат на българите по време на дългогодишния процес в джамахирията.

  Другият защитник на медиците Георги Гатев също коментира новината: „Винаги съм знаел, че тази истина рано или късно ще излезе, защото всичко беше инсценирано от начало до край. Съдебният процес беше пълен фарс, а цялата история с нашите сестри беше тотален рекет. Подобни режими са безскрупулни и наистина могат да затрият не само 400, а десетки хиляди души и после да хвърлят вината върху някой друг. Те и сега се оправдават, че някой отвън е виновен за бунтовете. Но аз си спомням, че по време на делата имаше либийци, и обикновени, и по-високопоставени, които се съмняваха, че цялата работа е нагласена.“

  „На всички ни беше ясно кой е причинил епидемията“, каза една от осъдените медсестсри – Валя Червеняшка. „Всички знаят за враждата между Триполи и Бенгази.И СПИН епидемията беше добре дошла за централната власт в Триполи. Тя успя да привлече на своя страна хората от Бенгази с тази клевета срещу нас. Слава богу, един ден истината излезе наяве. Но съм изненадана, че стана толкова скоро.“

  Остро реагира на новината, макар да е скептичен, и палестинецът с българско гражданство Ашраф ал Хаджудж: „Това, което казва министърът, е абсолютно вярно, но не трябва да се взима за чиста монета“, коментира той от Холандия. Всички министри са агенти на режима на Кадафи и сега, когато наближава неговият край, се опитват да спасят кожите си, като се обърнат срещу него. Но всички бяха използвани срещу нас, когато ни съдиха“, каза Ашраф.

  Източник: http://www.blitz.bg/

• СИМПАТИЗАНТ НА БСП ОСЪДИ ТРИ ПЪТИ КМЕТ СОЦИАЛИСТ

  Ловчанлията Данчо Заверджиев може да поиска преспокойно да бъде вписан сред световните рекорди на Гинес, след като от началото на т.г. осъди за трети път местния кмет социалист Минчо Казанджиев заради отказ за достъп до информация.
  53-годишният мъж е собственик на агенция за недвижими имоти, а наскоро бе отличен с грамота на Програма Достъп до информация в категория „гражданин, най-активно използвал правата си по ЗДOИ 2010“.

  Според него и трите присъди срещу властник номер 1 на района са издадени от Административен съд – Ловеч. Първата отменя решение на Казанджиев да се откаже на Данчо Заверджиев информация за сключването на договор между общината и „Пирс-Д“ ООД – Пловдив за ремонта на ловешкия Домашен социален патронаж. Втората присъда окачествява като незаконосъобразно решението на кмета да откаже на ищеца информация за договор за започналото мащабно обновяване на инфраструктурата на областния център, а третото задължава управника да съобщи на упорития си съдник работното време на ловешко питейно заведение.

  „Някои ме обвиняват, че съм поръчково момче на ГЕРБ заради делата ми срещу кмета. Тъкмо обратното. Аз съм симпатизант на БСП и съм гласувал за Казанджиев, но именно по тези причини държа администрацията му да работи според закона“, коментира още Заверджиев, сред чиито любими афоризми е и „Добре съм, щом ви дразня“.

  Гергана Димитрова, БЛИЦ

• Поли Генова ще ни представя на Евровизия 2011 с песента “На инат”

  Финалът тази вечер на избор за българската песен на Евровизия 2011 събра много и различни изпълнители, които няма как по друг повод да бъдат видени и чути на една сцена.

  Поли Генова и песента й „На инат“ бе избрана със съвпадение от Академията и вота на публиката да представя България на полуфиналите на конкурса Евровизия 2011, който ще се проведе в Дюселдорф  на 12 май.

  Това не е първият път, в който певицата се явява на конкурса. През 2009 г. тя бе сред 12-те финалисти с песента си „One Lifetime Is Not Enough„.

  Поли Генова е родена на 10 февруари 1987г. в гр. София. През 1995 г. става първият член на току-що сформираната детска вокалната група „Бон-Бон“ и водеща на предаването „Бон-Бон“, което става хит в медийното пространство. Тогава започва и нейната професионална музикална кариера. През 2005 и 2006 г. се явява на Националната Селекция за конкурса за песен Евровизия с група Мелъди. Завършила е НМУ „Л.Пипков” със специалност кларинет. Сега е студентка по режисура. Участва в благотворителния проект „Велеколепната шесторка“ като вокалистка. Работи с бенда на „Шоуто на Азис“ и Дани Милев и участва в първото издание на реалити формата „Денсинг старс“. Нейният първи продуцент и вокален педагог Рози Караславова, с която продължава да работи.

  Финалът тази вечер на избор за „Българската песен на Евровизия“ бе в зала 1 на НДК започна точно в 20.30 часа и се превърна в най-голямото телевизионно музикално събитие на годината.

  Зрителите имаха удоволствието да гледат на живо концерта. Телефонните линии за гласуване бяха отворени от момента на изпълнението на първата песен. До края на финалното шоу зрителите в залата и пред малкия екран гласуваха и избраха своя победител.

  Всеки глас на публиката бе изключително важен, защото той ще е в подкрепа на българската музика и нейното развитие на европейската сцена.

  За зрителския вот на живо в зала 1 се състезаваха: Група „032“, Поли Генова, Боян Михайлов, „Д2″, Лазар Кисьов, Владо Димов, Цветелина Чендова, Рут Колева, „Уикеда“, Милена Славова, Mona, Симона Сиванио и Спринт, „5-те Сезона“, Емилия Валенти, Jerihon, Стани Браун и Н.А.С.О., Елмира Костова, Jakob и Пламена Петрова.

  Гост музиканти бяха „Дърти пърчис“, „Tri O Five“, Румънеца и Енчев, тазгодишните представители от Румъния трио „Хотел Еф Ем“ (Hotel FM) и „Бон Бон“.

  Бляскавото шоу бе реализирано под режисурата на Станислав Терзиев и Петър Дънданов, отговорен оператор – Здравко Ружев, а сценограф – Екатерина Христова. Водещи на грандиозния спектакъл с българска музика бяха Мария Илиева и Орлин Павлов.

  Песенният  конкурс „Евровизия 2011“ ще бъде 56-тото издание на конкурса „Евровизия“, който се организира от „Европейски съюз за радио и телевизия“. Благодарение на победата на Лена Майер-Ландрут на Евровизия 2010 с песента си „Satellite“ („Сателит“) събитието ще се проведе в Германия на 10,12,14 май. Залата ESPRIT Arena, която има капацитет 54,000 души и е разположена на 5 километра от международното летище в Дюселдорф и от центъра на града.

• Ромпой впечатлен от напредъка на България за Шенген

  Председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, заяви пред президента Георги Първанов, че унгарското председателство на ЕС остава силно ангажирано въпросът за присъединяването на България към Шенген да бъде решен в скоро време. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

  

  На срещата с президента Ван Ромпой посочи, че е силно впечатлен от постигнатия от страната ни напредък по изпълнение на критериите за членство и отбеляза, че остават някои въпроси, но е получил уверение, че те ще бъдат решени в срок.

  Президентът Първанов подчерта, че на проведеното вчера заседание на КСНС е постигната единна позиция на всички институции по заключителните действия за влизането на България в Шенген. Държавният глава каза и, че извършеното до момента за изпълнението на Шенгенските критерии дава основание решението за присъединяване да бъде взето в рамките на унгарското председателство. Той добави, че до средата на март страната ни ще изпълни техническите критерии за членство. Георги Първанов потвърди принципната позиция на България, че присъединяването към Шенген следва да се основава на изпълнението на критериите за членство в зоната и не трябва да бъде обвързвано с Механизма за сътрудничество и оценка.

  Освен присъединяването ни към Шенген на срещата са били обсъдени и перспективите пред енергийната политика на ЕС, Пакта за конкурентноспособност, Източното партньорство. Присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, при пълно изпълнение на всички изисквания, обаче си остава приоритет на унгарското председателство.

  Това потвърди Ван Ромпой и след срещата си с министър-председателя Бойко Борисов. Той поздрави българското правителство за усилията, които е положило и за решимостта му да постигне целите за влизане в Шенген.

  Двамата обсъдиха икономическата и финансова ситуация в ЕС.

  Еврото е валута, която има здрава основа по отношение на инфлацията и платежния баланс и ще остане силна валута, заяви Ромпой. По думите му, нужно е повече сближаване по отношение на конкурентоспособността, устойчивите пенсионни системи и строгите бюджетни правила във всяка една страна от ЕС. Ромпой каза и, че България, както и другите страни, които не са членки на Еврозоната, ще бъде поканена да участва в консултативен процес по новите инициативи за икономическа координация. „Ние отбелязваме много голям напредък по отношение на координацията, както по отношение на бюджетните правила, така и на пенсионните системи и фискаланата дисциплина. Поздравяваме България, че следва този дневен ред на икономическа координация и фискална дисциплина, което ще я доведе  до ЕРМ 2“, заяви Ромпой.

  Той съобщи и, че премиерът Борисов го е информирал за впечатляващите, по думите му, усилия на правителството за изпълнение на необходимите условия по Шенген. По оставащите въпроси премиерът ме увери, че българското правителство полага всички необходими усилия, отбеляза гостът. Ромпой е информирал премиера, че интегрирането на ромите е също приоритетен за Европа. Този въпрос ще бъде обсъден на заседание на Съвета през юни, добави той.    Черноморският регион е зона на огромни възможности за повече участие на ЕС, каза още Ромпой. Повече участие на ЕС в този регион не е само желателно, то е необходимо, коментира той.

  По отношение на южните съседи на ЕС председателят на Европейския съвет каза, че евросъюзът има интерес реформите да доведат до устойчива стабилност на базата на уважение и зачитане на демократичните ценности, човешките права и фундаменталните свободи, а оттам и до по-добра регионална сигурност.

  Премиерът Бойко Борисов увери своя гост, че присъединяването на България към Шенген тази година няма да ни отпусне. Напротив, вземането на подобно решение през юни ще ни насърчи още повече да изпълняваме своите ангажиментите по опазване на външната граница на ЕС, каза Борисов и добави, че и в момента това е една от най-добре опазваните европейски граници.

  Министър-председателят отбеляза, че емиграционният натиск, който се очаква, ще бъде допълнително в тежест на българската държава, но ще го поемем със своите структури и с увеличения щат на Гранична полиция.  Надяваме се това да бъде толерирано при вземането на решение в ЕС, добави Бойко Борисов. Последната проверка е на 24 март и аз съм убеден, че всички технически доклади ще ни бъдат изрядни, каза още премиерът.

  vesti.bg

• 2011 OSCARS BACKGROUND: Nominees for best picture

  Academy Awards for outstanding film achievements of 2010 will be presented on Sunday, February 27, 2011, at the Kodak Theatre at Hollywood & Highland Center®, and televised live by the ABC Television Network. The Oscar presentation also will be televised live in more than 200 countries worldwide

  Ten films are nominated for the best picture Oscar.

  

  Black Swan: Five Oscar nominations for best picture, best director, best actress, best cinematography and best film editing.
  A harrowing psycho-sexual thriller in which Natalie Portman plays a young prima ballerina on the edge of madness. Directed by Darren Aronofsky (The Wrestler), the film offers a glaring insight into the pain and pressure at the top of the ballet world. Made for 13 million dollars, the film has racked up more than 100 million dollars at the box office.

  The Fighter: Seven Oscar nominations including best picture, best director, best supporting actor and best supporting actress.
  A gritty boxing drama that stars Mark Wahlberg as a working class fighter who battles his way to a world title. Based on the true story of Boston boxer ‘Irish’ Micky Ward, the film track’s Ward’s career as he suffers from the influence of a meddling family.

  Inception: Eight Oscar nominations including best picture, best original screenplay, best original score and best cinematography.
  An ambitious science-fiction film costing 160 million dollars to make and a further 100 million dollars to advertise, Inception is the creation of writer/director/producer Christopher Nolan. It stars Leonardo DiCaprio as a corporate spy who steals secrets from the unconscious minds of his targets. The film has earned more than 800 million dollars at the box office, one of the most successful films of the year.
  
  The Kids Are All Right: Four nominations for best picture, best actress, best supporting actor and best original screenplay.
  Winner of the Golden Globe for best comedy, The Kids Are All Right tells the story of a married lesbian couple played by Annette Benning and Julianne Moore, whose kids track down their biological father, only for one of the mothers to embark on an affair with the middle- aged bohemian. A breakout hit from last year’s Sundance Film Festival the film was made for just 4 million dollars, and has earned some 30 million dollars at the box office.

  The King’s Speech: 12 Oscar nominations including including best picture, best actor, best director, original screenplay, supporting actress and supporting actor.
  A triumphant royal drama starring Colin Firth as a reluctant King George VI who overcomes his stutter to lead his nation as it heads into war against the Nazis. The hot favourite of the awards season, it has already won numerous critics’ awards as well as best picture awards from Hollywood’s three leading trade guilds. Made for 15 million dollars, it has earned more than 120 million dollars at the box office.

  127 Hours: Six Oscar nominations including best picture, best actor, best adapted screenplay, best original score and best film editing.
  Made by Danny Boyle, director of Slumdog Millionaire, the film is a dramatization of the ordeal of mountain climber Aron Ralston, who was forced to amputate his own arm when he became trapped by a boulder in a remote Utah canyon. Starring James Franco, the 18- million-dollar film earned 23 million dollars at the box office.

  The Social Network: Eight Oscar nominations including best picture, best actor, best director, best adapted screenplay and best original score.
  A critical and commercial hit that tracks the origins of social networking site Facebook and the motivations of its young creator, Mark Zuckerberg, as played by Jesse Eisenberg. Directed by David Fincher and written by Aaron Sorkin, the 40-million-dollar film dominated the Golden Globes and has earned more than 213 million dollars at the worldwide box office.

  Toy Story 3: Five Oscar nominations including best picture, best animated feature, best adapted screenplay, best original song and best sound editing.
  Only the third animated film in history to be nominated for a best picture Oscar, Toy Story 3 relates the adventures of the old group of toys led by Woody and Buzz Lightyear as they contend with their owner leaving for college. Made for a budget of some 200 million dollars, the film has grossed more than 1 billion dollars in global ticket sales.

  True Grit: Nominated for 10 Oscars including best picture, best director, best adapted screenplay, best actor and supporting actress.
  Written and directed by the Coen brothers, True Grit stars Jeff Bridges as rough gunslinger Rooster Cogburn, hired by a teenage girl (Hailee Steinfeld) to find the man who killed her father. Made for 38 million dollars, the film has grossed more than 174 million dollars worldwide.

  Winter’s Bone: Four Oscar nominations including best picture, best adapted screenplay, best actress and best supporting actor.
  An independent drama about the scourge of methamphetamines and the effect on families, the film won the grand jury prize at the 2010 Sundance Film Festival. Written and directed by Debra Granik and starring Jennifer Lawrence, the 2-million-dollar film has earned some 7.5 million dollars at the box office.

  www.monstersandcritics.com

  The 83rd Academy Awards Oscar Nominations

  Nominees for Performance by an Actress in a Leading Role for the 83rd Academy Awards pose at the Oscar Nominees Luncheon in Beverly Hills: (L-R) Natalie Portman, Michelle Williams, Jennifer Lawrence, Nicole Kidman and Annette Bening.

  

  Fans from around world  applied online to take part in a random drawing for seats on the 83rd Academy Awards There are only 700 seats available along the 500-foot-long walkway that leads into the Kodak Theatre at Hollywood & Highland Center®.

  

• „Медиен балон“ срещу Биволъ

  Автори: Асен Йорданов, Атанас Чобанов

  Един многотиражен български вестник нападна в сайта си „Биволъ“, че си направил „лоша реклама“ с изпращането на сигнали за корупция до БОРКОР. Толкова сме били лоши, че не заслужаваме да споменат името на сайта ни.

  Не сме суетни. За нас е по-важно, че пишат за сигналите, които са изпратени до БОРКОР чрез Министерски съвет на 21-ви февруари по мейл, по факс и по пощата. Копие е изпратено и на Комисията за борба с корупцията в Народното събрание.

  „Това ли е работата на БОРКОР – да довършва несвършеното от прокуратурата?“ – пита зам.-главният редактор на вестника Георги Шарабов. „Или някой си прави реклама на гърба на БОРКОР? И разчита на първосигналния журналистически рефлекс за надуване на медийни балони? Заради тези съмнения не публикуваме името на сайта.“ – завършва той.

  Никой не знае каква точно е работата на БОРКОР. За да проверим, им изпратихме кокретни данни за престъпления, които не са разгледани по същество от институциите, за които знаем, че това им е работата. Защо е така и защо българската съдебна система не си върши работата, а основно прикрива престъпленията на властимащите, е анализирано и обяснено в редица доклади и анализи на европейски и международни институции.

  С една дума, това се нарича еднозначно и категорично – „Корупция“, което преведено от латински означава „развала“. Ние сме последователни през годините в битката срещу това раково образование на обществото ни и няма да спрем.

  „Медийните балони“, според Шарабов, са ни коствали много усилия, неприятности, рискове, загубени нерви и време. За нас определящото е, че си вършим не само работата, но също така изпълняваме човешкия си и граждански дълг на българи.

  Нашите разследвания не служат на частни интереси, а на сериозни обществени каузи с голям резонанс и значение, а всичко което казваме, сме готови да отстояваме с аргументи – открито и директно.

  Сигналите ни не са анонимни. Подписали сме се с имената си. Също така сме посочили имената на конкретни лица, за които има данни и улики за злоупотреби с власт и служебно положение, или лично облагодетелстване с обществено имущество: Мехмед Дикме, Бурхан Абазов, Петко Арнаудов, Евгений Мосинов, Димитър Николов… За да направим това, имаме не само убеждението, че те са извършили злоупотреби, но също така разполагаме с документи и свидетелства.

  Според нас, истинската причината да бъдем нападнати от „Труд“ не е в загрижеността за етичните норми в журналистиката, а в разследване за новите собственици на пресгрупата, което „Биволъ“ публикува. В него изнасяме данни за връзки на лицата зад „БГ Принтмедия ООД“ с Ирен Кръстева, Борислав Дионисиев, Цеко Минев, Цветан Василев и други известни бизнесмени на прехода.

  Поставяме и въпроса за произхода на средствата за сделката. Откъде се е взел многомилионният капитал на новосъздадената австрийска фирма BG Privatinvest GmbH, която в началото на декември 2010 дори не е успяла да събере 35000 евро за банков депозит при регистрацията, а е внесла само половината?

  За средствата, с които съществува нашият скромен сайт можем да се отчетем веднага: 50 стотинки на ден. 30 стотинки за хостинг и 20 стотинки за името на домейна bivol.bg

  Оставаме с усещането, че „Биволъ“ добре се труди, след като се стигна до тази учебникарска новина: вестник, струващ милиони, „ухапа“ сайт, струващ стотинки. Вероятно Бивола става опасен за мафиотско-олигархичната клика, овладяла всички ресурси в България. Особено за „медийните й балони“, които се пукат в неговите рога.

  Източник: http://www.bivol.bg

• Спаска Митрова получи най-после детето си

  Спаска Митрова спечели окончателно делото за родителските права върху дъщеря си Сузана, съобщи в кулоарите на парламента евродепутатът Димитър Стоянов.

  Той коментира, че е получил информация от адвокат Петър Петров, осигурен от партия „Атака“ като допълнителен защитник при воденето на делата.

  Апелативният съд в Македония е постановил решение, с което отхвърля жалбата срещу решението на Първоинстационния съд по делото за попечителство на Сузана, с което потвърждава решението на съда, който беше присъдил родителските права на Спаска Митрова.

  Решението е окончателно, влиза в сила незабавно, ще има едно пътуване на г-жа Митрова и г-н Петров до Македония, в което ще се видят с господин Девая /македонския адвокат/ и ще бъдат обсъдени и предстоящите стъпки, които да се предприемат за вземането на детето, обясни Стоянов.

  Спаска Митрова заяви, че няма да настоява да се забрани на бащата да вижда детето и той ще има право на срещи с дъщеря си. Желанието й е детето да живее заедно с нея в България, но това трябва да се уточни с македонските власти.

  Миналата година Митрова стана сътрудник на Димитър Стоянов в Европейския парламент (ЕП). Преди това Митрова беше осъдена на девет месеца условна присъда за „клевета и обида“ на съдии, които гледаха процеса й за попечителство на детето й.

  Те я осъдиха на три месеца затвор, след като беше обвинена, че ги е нарекла „удбаши“ по името, с което се наричат сътрудниците на сръбските тайни служби (УДБА), които са издевателствали над българите в Македония. Преди това Спаска Митрова загуби делото за попечителство на детето си.

  Еврочикаго и комитет от българи също излезнаха с отворени писма в защита на Спаска Митрова (ЛИНК1 и ЛИНК2)

• Политическа зима

  Или защо държавността не върви, а контрабандата процъфте

   

  Много болка, много мъка има по този свят, да се чуди човек коя първо да подхване. Дали да подкрепи „свободното слово”, атентирано в офис на в. „Галерия”, или пък неуморните усилия на правителството да дере пушачите до кокал. Дали да съчувства на дребните лъжци, които ката ден се чудят как да изкарат своето, мамейки клиенти и потребители; или да подкрепи големите такива, които добре знаят, че народната „любов” се обръща само при хляб от лев и 20 нагоре. Дали да адмирира прозрението на българския външен министър, който чак сега реши, че сръбските власти не действат по европейски; или да се просълзи от умиление над всички български правителства, и преди, и сега, за които правата на българите в чужбина понякога са важни горе-долу толкова, колкото за вазовия герой Кириак Стефчов са били важни правата на сънародниците му в империята. (Империите се менят, времената се менят, защо ли не се сменят нагласите?) Дали да поверва на постоянния вопъл на Яне, че трябва нова конституция, или да поверва на съпартиеца му Семов, че трябва „сопите да отстъпят място на интелектуалците” (сиреч Алексей Петров да смени Цветанов). Дали да се бори заедно с министър Дянков и целия ЕС срещу порока на тютюнопушенето, или, вместо да се пропие от мъка, да подкрепи родната и световната фармацевтични мафии, пиейки не от кръчмата, а от аптеката. (По израза на един български психиатър, който, преди да замине за чужбина, имал на вратата си надпис: „Който не пие от кръчмата, пие от аптеката”.) Дали да поскърби, също така, защо не, примерно и с Кадафи за застрашената му Революция, бранеща се с нови кланета и жертви; или да се моли на Всевишния тия българи, дето не бързаха да напуснат Либия, да се доберат живи и здрави до не особено нормалната ни, но все пак доста по-безопасна държава.

  И понеже и аз съм гражданин и патриот (и макар че червата ми рядко, по израза на Ботев, не произвеждат никаква революция), като си купя нелегални сръбски цигари за 3 лв. и легален самун за лев и 20, и аз мога да сънувам в топлата, слава Богу соба, един по-добър свят. В него съседите не затварят граници, нито ги е страх за „спокойствието на трафика” в градче като Босилеград, когато дойде 19 февруари или 27 ноември. В това градче и въобще на Балканите не се случват неща, които да пораждат заглавия от рода „Тито победи Левски”. Управляващите в БГ политици не се държат като мухльовци от криво разбран европеизъм и не дават предварително безрезервни подкрепи за ЕС, когато има крещящи поводи за резерви. Българското правителство най-накрая разбира (о, чудо!), че с безпардонно увеличени акцизи хазна не се пълни; пълнят се малко повече и без това неспособните за адекватно здравеопазване ДКЦ-та и болници. Трактора престава да се прави на общественик, доцент и „лоялен гражданин” (по израза на Борисов), както и на кандидат за управленска политическа слава. (Слава той си има достатъчно, отделен въпрос е каква.) Яне Янев вади късмет и се добира до споменатия български психиатър, който вместо да го тъпче с лекарства, го съветва да посещава редовно кръчмите на родния му Сандански. Бате Бойко престава да се прави на Тато, не открива непрекъснато детски площадки или незавършени магистрали. Не се стреми към камерите повече от фолкзвезда, нито непрекъснато ни напомня за Станишев или Доган. Управлявалият и по времето на Тато Кадафи е убит от някой достатъчно смел военен (по съвета на мюсюлмански духовници, на които, за разлика от български православни такива, не им липсва, както е в случая, кураж да мислят самостоятелно). По някакво чудо и милост на Всевишния властта в арабския свят не отива от едни тирани в други. Реколтата от българска пшеница не е толкова добра, но разни фигури в сянка не се опитват да бутат правителството (колкото и то да е нехвално) по класическия сценарий, валиден за всички страни по света, който се нарича хляб наш насущний. Европейските политици се удрят вкупом по челото и решават, че дори пушачите имат права да не бъдат обирани непрекъснато.

  Накрая се събуждам, макар че нощта не е свършила. Там някъде, където и всеки вътрешен или външен емигрант има някакво място под слънцето, свои мисли, надежди и данъци, свои опити да не живее в прекършено недоволство.. Може би се е променило все пак нещо, може би все пак ненапразно всеки роб, от какъвто и да било вид, в което и да било време, е трябвало да открие първо, че свободата е в самия него. Тя е право да защитиш доброто от злото и способност да различаваш едното от другото. Право да избираш като свободен човек дори в обстоятелства на несвобода. Без значение в каква държава живееш; без значение колко кириакстефчовци са се въдили в нея да те учат на морал; без значение колко алековци са били похарчени или колко байганьовци са оцелели. Без значение какво се смята за правилно, а пък не е, по една или друга причина. Може би дори онези български граждани по света, които още се чудят, защо българският модел е „велосипед без педали, но с десет кормила” (по израза на Стратиев); или защо и нормалните, въобще не нелоялни граждани разчитат на контрабандата, биха ме разбрали. Не са дорасли още тук писаните, а неписаните закони; и не „артистите” са важни, а кукловодите. А те може би са едни и същи.

   

  Мариана Христова

  Източник:  http://stranitzi-stannitzi.blogspot.com/2011/02/blog-post.html

• Опасно растат очакванията за нов политически месия

  Нарастващата маса на негласуващите вече извайва портрета на бъдещия спасител на нацията

  Автор: Галя Горанова Сега Едно число ме смути силно тия дни. Процентът на армията от огорчени, разочаровани или просто уморени избиратели в социологическите сондажи. То е като индексът Дау Джонс за американската икономика, само че мери нивото на склонността към заблуда у българина. Много опасно число! Според изследването на „Галъп“ за последния месец то заковава 40-те процента. Толкова са гражданите измежду анкетираните над 1000 човека, които декларират, че няма да гласуват, ако изборите са днес. Недотам утешително е и числото, което дава агенция „Афис“ – 34.7%. Ще кажете, ама и двете агенции имат нещо общо с БСП! Може би. Но от това числото не става по-малко плашещо. Защото тия 35-40% избиратели не са нито леви, нито десни, те чакат някой да ги омагьоса, да им разправи чудни приказки за светлото бъдеще, да им обещае край на мизерията и униженията, да им вземе акъла в буквалния смисъл. Те не биха гласували днес, но дали няма да се поддадат на изкушението утре? Впрочем работа на социолозите е да ни опишат профила тъкмо на тази непостоянна електорална маса, която на практика решава изхода от всички избори досега. Защото от този профил създателите на митове и кукли на конци ще изваят посланията на следващия претендент за славата. Този, който ще отпрати в миналото изтърканите неизпълнени обещания за безмилостна борба с корупцията и възстановяване на справедливостта и ще раздаде поредната порция надежди. За съжаление социолозите не дават подробно описание на този среден лумпен-избирател, който и наесен ще помете избора на хората с убеждения. Частична представа ни дава „Афис“, която обрисува портрета на разомагьосаните привърженици на ГЕРБ, напускащи панически кораба на управляващите. Те са най-общо две категории – едните млади, на възраст между 18 и 29 години, които само преди година възторжено са приветствали „Бат’Бойко“, другите – в зряла възраст между 50-59 години, които оплакват поредния си грешен избор след неовъзмезденото подрипване по площадите през 1996 г. и възторженото посрещане на царя през 2001 г. Както казват социолозите, това са хората, изнесли на плещите си тежестта на прехода. Критична маса от опортюнисти, които възприемат смяната на властта като възможност за лични облаги. Аз познавам тези хора. Срещам ги вече 22 години по улиците на София, най-големия инкубатор на лумпен-електорат. Знам как им пламтят очите при появата на всеки нов политически субпродукт на прехода, обвит в целофан. Как блясъкът на опаковката напълно ги заслепява и те отказват да се взрат в съдържанието. Веднъж избрали отбора на ЦСКА (или „Левски“, или там който е), те са готови да ви издерат очите, ако речете да оспорите качествата на фаворита им. Тази маса от запалянковци доведе на власт Иван Костов през 1997 г. и сочеше с пръст като презрян комунист всеки, който отказваше да го припознае за политически гений. Някои от тях и досега са застинали в назидателните си пози. Други се оттекоха към последващите месии, които ги примамваха лесно с познатите им приказки за „демокрация“, „евро-атлантическа ориентация“, „християндемократически ценности“ и „дясно управление“. Те доведоха Бойко Борисов на власт преди две години, когато се самообяви за „десен“ и им разказа умилителната приказка за своя убит от комунистите дядо. Това им стигаше, за да го припознаят за „свой“ по извратената българска система за политическо обозначаване. Вероятно в кръга на разочарованите попада и голяма част от левия електорат, по-податливите за мисъл глави, защото чугунените са плътно зад БСП. Те еднакво не желаят да харижат доверието си както на псевдолевицата, така и на крайно нечовеколюбивата българска десница. Но такива са малко. В тези 35-40% попадат и съвсем младите любители на политическата реклама, които си харесват политик така, както пазаруват в мола. Те нямат политическа култура, не четат, трудно виждат отвъд фасадата и са най-податливи на пиар. Но предвид тревожната демография броят им не е от решаващо значение. Има и един малък процент мислещи българи, които отдавна са зарязали политическите клишета и етикети, защото не очакват нищо. Умни маргинали, от които никой не се интересува. Особено по избори. Те са маята за хляб, който у нас никой не желае да омеси. Гаранция са за почтеност, която няма шанс. Наясно са, че на избори няма избор и чакат да се оттече мръсната вода на прехода Те съставляват нищожна част от процента на негласуващите, така че влиянието им е пренебрежимо. И на предстоящите местни и президентски избори масата лумпени ще предопредели победителите. Впрочем при кметските решаващи ще са парите и циганската изборна миграция, така че политическите послания няма да са от значение. Но при президентските профилът вече е ясен – либерал, който да произнася достатъчно убедително клишетата, започващи с „евро-“ и завършващи с „атлантическа“. Да е с претенция за интелектуалност като антипод на сегашните варварски политически нрави и мутренска реч. Да има благословията на Европа и САЩ (без това е немислимо), по възможност да говори някой западен език, да обещава продължаване на реформите (без значение какви). Да е консенсусна фигура (което ще рече да угоди на всички). Всичко останало – сересета, Алексей Петров, РЗС – са междуметия в една кампания, която обезпечава тази цел. Както простичко го обясни Борисов: „Като се караме с Алексей Петров, печели трети.“ Впрочем бъдещият президент вече е избран, остава само да си пуснем бюлетините!

• ВНИМАНИЕ: За зелена карта не известяват с писмо или имейл!

  Посолството на САЩ у нас предупреди за злоупотреби със „Зелена карта“

  Посолството на САЩ в София предупреждава българските граждани да не отговарят на писма или имейли, които съобщават, че получателят е спечелил от Програмата за разнообразяване на имигрантския поток – позната като лотария „Зелена карта“,

  дори да се твърди, че тези съобщения са изпратени от Бюрото по консулски въпроси на Държавния департамент на САЩ, съобщиха от посолството на САЩ. Държавният департамент преустанови практиката на уведомяването на спечелилите чрез писма и никога не е използвал имейли за тази цел.

  Всеки получател на писмо или имейл, в който се споменава лотарията „Зелена карта“, може да е сигурен, че съобщението е подвеждащо и измамно.

  Консулският отдел на Посолството на САЩ напомня на възможните печеливши, че уведомяването никога не се извършва по телефона.

  Участниците в лотарията „Зелена карта“ DV-2012 няма да получат уведомителни писма. Те могат да проверят дали са спечелили като посетят интернет страницата http://www.dvlottery.state.gov от 1 май 2011 до 30 юни 2012 г.

  Участниците в лотарията „Зелена карта“ DV-2011, които са изпратили своя електронен формуляр от 2 октомври 2009 г. до 30 ноември 2009 г. и са били изтеглени на случаен принцип, вече са уведомени от Консулския център в Кентъки, който е част от Държавния департамент. Участниците могат да проверят статута на своите формуляри, като посетят следната интернет страница: http://www.dvlottery.state.gov – от 1 юли 2010 г. до 30 юни 2011 г.

  Не се извършва плащане към трета страна в процеса по кандидатстване за виза от лотарията „Зелена карта“. Единственото плащане е самата такса за виза, която се плаща в Посолството на САЩ. Не съществуват никакви други такси до момента на кандидатстване за виза в Посолството.

  Всеки, който смята, че е жертва на измама, може да изпрати имейл на следната електронна поща: [email protected] e-mail адресът e защитен от спам ботове.

• МЕТОДИ АНДРЕЕВ: ДОСИЕТО НА ГОЦЕ Е БИЛО ДЕБЕЛО 10-15 САНТИМЕТРА!

  Николай Добрев май го е чел, преди да го опоскат.

  Интервюто взе Славей КОСТАДИНОВ

  Последният вик на ченгесарската мода са кредитните милионери с досиета. Бившият шеф на Комисията по разсекретяване досиетата на ДС Методи Андреев, заяви пред “ШОУ”, че именно това е фаталният момент, в който тя е била посечена безмилостно от царското управление – веднъж и завинаги. Защо?
  
  – Като говорим за митичните кредитни милионери с досиета, може ли да ми дадете пример?
  – Ще ви дам най-простия пример. Навремето събрахме информация за кредитните милионери съгласно закона, мисля, че беше за лошите кредити, т.е. за лошите или необслужваните кредити. Според този закон изискахме от БНБ една дискета, в която фигурираха юридически лица, които са теглили необезпечени и необслужвани кредити. След изпратената от зам.-гуверньора на БНБ Емилия Миланова дискета Евгени Димитров веднага започна работа по нея и установи, че е пълна с пропуски и непълноти.

  – Как разбрахте, че има пропуски?
  – Ами започнахме да търсим в регистрите и накрая изготвихме списък, напълно годен за проверка – с трите имена, ЕГН, месторождение и т.н. Но нямахме право да обявяваме физическите лица по простата причина, че те още не бяха проверени, а според закона можехме да обявим само агенти на ДС. Затова пък пуснахме фирми кредитни милионери. И физическите лица сами почнаха да се обаждат.

  Обади се Лучано, обади се Максим Димов, ковчежникът на царя и т.н.

  Били си върнали кредитите. Може наистина да са си върнали кредитите, но всички знаем как се връщаха те по онова време – кон за кокошка. Така или иначе, техните фирми неслучайно бяха попаднали в списъка на БНБ.

  – Говорим за кредитните милионери с досиета?
  – Една голяма част от тези хора са с досиета, но една също голяма част няма да излязат, понеже е ясно, че при някои досиетата са прочистени, някои са останали попрочистени.

  Тези, които са теглили в края на 1989-а и началото на 1990-а, 91-а, 92-а, 93-а, необезпечени кредити – това са хората, които Луканов назначи за милионери. Фасулска работа е сега чрез кредитните милионери да се възстанови оня кръг от хора, които Луканов е назначил за капиталисти и милионери, както се изрази Иво Недялков.

  – А вие сигурен ли сте, че фараонът Недялков казва истината? Много други го опровергаха!
  – Е, как ще го опровергаят?! Иво Недялков е офицер от ДС и знае кои са избраните, кои са се облажили. За мен този случай не е приключил. Странно е. Никой не е видял и чул как така човек като него е получил 17 млн. лв. и срещу какво обезпечение, понеже говорим по принцип за необслужвани кредити, взети от избраните лица. Така че защо да не вярвам на Иво Недялков?! Той за пръв път направи официално едно изключително сериозно автентично признание – че Луканов е дирижирал раздаването на необезпечени кредити. Оттам вече нишката се разклонява – много от тези фирми са почнали като кредитни милионери и работят с други едни фирми-ортаци, а над всички са поръчителите. Тоест, ако ти си частна фирма, а аз съм на държавен пост, ще ти осигуря поръчка за много пари.

  Това е схемата. Елементарна, но ефикасна.

  Говоря така, защото съм запознат – най-скъпите държавни поръчки в богата Европа са в бедна България. Няма друга такава европейска държава!

  – Все пак и вашата комисия не стигна докрай – кой от кредитните милионери, скрити зад фирми или не, е с досие и кой не?
  – Ами нали точно тогава управлението на Симеон ни удари балтията?

  – Тренчев го каза много просто – нека се види на кого са първите 500 частни фирми и ще лъснат ченгетата.
  – Много просто и точно казано. Ако това се разчопли, ще се види, че първоначалният капитал е плод на кражба. Това са назначените милионери. Едни по-успешни, други – не толкова. Но при всички случаи те не са почнали, както се внушава на обикновените българи, с инициативност и интелект. Почнали са с обикновена кражба. Няма богат български бизнесмен, който да не е забогатял чрез обществени поръчки.

  В този контекст питам – може ли да ми обясни министър Цветанов – защо бе запазена Цвета Маркова? Бойко Борисов не може да уволни Първанов, но той може да уволни Цвета Маркова. Същата, която е приятел на мутренски кръг, същата, която беше поканена в първите 50 човека от ген. Любен Гоцев на юбилея му. И забележи – след като си е изпълнила задачките, вече й готвят благодарност с посланически пост във френскоговоряща страна. Доколкото знам, става дума за Мароко.

  – Кои са тия задачки, които си е изпълнила, че да заслужи височайша благодарност?
  – Сега ще ви обясня. За да отиде един посланик в натовска държава, трябва да получи допуск от Цвета Маркова до класифицирана информация от натовски произход. Има такива хора, за които Маркова е знаела преди нас, тя е знаела, че са свързани с ДС. Но като е давала допуските, на власт беше тройната коалиция, а Гоце беше много силен. А аз питам, след като обслужи тройната коалиция и Гоце, какъв общ език може да има с външния ни министър Николай Младенов? Питам, защото те наистина са много близки, много често се виждат, появяват се заедно… И в същото време Младенов казва ние тези от ДС ще ги гоним,

  а пък до себе си е допуснал човек, много близък до кръга „Монтерей”,
  
  човек, който носи главната вина тези посланици да бъдат изпратени там, защото им е дала допуск.
  В момента действа един параграф в закона за досиетата, който не позволява да се разкриват служители на ДС от началник-отдел нагоре. Сега, ако този параграф отпадне, ако Синята коалиция успее да прокара поправката, знаете ли какво ще лъсне още?

  – Какво?
  – Най-опашатите мишоци ще излязат от дупките си на светло. Това са 50 човека според самия Евтим Костадинов. Те са концетрирани най-вече в Близкия изток.

  – Щом Цвета Маркова раздава допуски на поразия на бивши кадри на ДС, а Първанов издава съответните укази за „правилните” посланици, значи още веднъж трябва да проверим кой кой е всъщност?
  – И може да се окаже, че папката на Гоце не е толкова тънка и опоскана. Има хора, които твърдят, че тази папка са я чели хора, преди още ние да знаем, че съществува.

  – Кога във времето и кои хора са я чели в автентичния й вид?
  – Говорим за 1995-1996-а, т.е. по времето на Жан Виденов. Тези хора твърдят, че папката е била дебела 10-15 см.

  – А колко дебела бе папката, която сте държали в ръцете си?
  – Сега е нищо.

  – Преди време ми казахте, че наследникът на ген. Аспарухов Димо Гяуров е заварил папка “Гоце” в личния сейф на предшественика си. Предшественикът му обаче ми описа, че при сдаването на кабинета си личната му каса е била предадена напълно празна, с отворена врата и ключ на нея!?
  – Значи Димо ме е излъгал. Но ми каза, че на тази папка трябва да се направи едно обективно изследване, да се види нейното движение и състояние след всяко качване в нечия каса и всяко сваляне в архив. Особено трябва да се акцентира на периода, след като Първанов става зам.-председател на БСП през 1994 г. Това е много интересно –

  какво е ставало с папката след деня, в който е избран.
  
  Оттогава нататък вадена ли е тази папка от архив, за колко време, къде е стояла… Това са много интересни въпроси.

  – Вие смятате ли, че след толкова години това може да се установи?
  – Смятам. Сега кой от Бриго Аспарухов и Димо Гяуров лъже, няма да спорим, защото си има документи. В архива има книга, където пише на коя дата коя архивна единица е била поискана, от кой и т.н. Ами ако се окаже, че папката е била поискна още на другия ден, след като е станал зам.-пресдседател на БСП, тогава става много интересно. Щото, ако наистина досието “Гоце” е било 10-15 см дебело, а сега е нищо, значи действително

  и сега има хора, които го ръководят и му дърпат конците.
  
  Така се стига до указите за абсурдните назначения на посланици, дали на запад или на изток все едно. Това са „правилните” назначения от гледна точка на дълголетницата ДС.

  – Не доизяснихте предположението си, че някои хора са чели дебелата папка “Гоце” в първоначалния й вид от 10-15 с.? Кои са тези хора?
  – Говори се, че първоначалният неопоскан вариант е бил четен в кабинета на покойния вътрешен министър Николай Добрев. Пак казвам, това трябва да се провери. Защото ражда много сложен казус и доста логични въпроси, които следват от нашето незнание, но отговорите са още по-тежки за самия Първанов. Защото Първанов беше човекът, който в двата си мандата дирижираше процесите в България с позициите си, които имаше в кръга на олигархията. Той влияеше не толкова чрез президентската институция, колкото с лостовете на олигархичните кръгове около себе си. Как?

  – Ами с парите на същите тези кръгове, предполагам…
  – Ето, вие го казахте. С тези пари пряко се влияе върху изпълнителната власт, пряко се купуват депутати и министри. Така че Първанов имаше задкулисна власт – не тази, която му е дадена по Конституция, а с парите на тези олигархични кръгове, които от негово име купуват власт и влияят пряко върху процесите в изпълнителната власт. Що не каже кой финансира проекта “АБВ”…?

  Източник: http://www.blitz.bg

• Българите в Либия в района на бунта

  Министерството на външните работи изпадна в тотален организационен хаос за евакуацията на българите от Либия и с противоречиви съвети ги изложи на опасност.

  
  
  От Външно обаче твърдят, че държавната фирма „Техноекспортстрой“ е подвела институциите с неизпълнен ангажимент по евакуацията. В 12 ч на обед всички да се отправят към летището на Триполи с паспорти, лека храна и вода, където ще ги чака самолет за евакуация. Такива бяха инструкциите на МВнР към сънародниците ни в джамахирията, разпространени по медиите и по сателитния канал, който се лови в Либия, за да могат всички наши сънародници там да разберат за спасителния план. В същото време обаче се оказа, че самолет няма, а районите около летището на либийската столица са опасни, защото са в ръцете на бунтовниците. Не е ясно колко българи са се вързали на позивните на външното ни министерство.
  
  Сутринта от Външно уверено продължаваха да твърдят, че има уредено разрешение за специален самолет. Оказа се обаче, че няма нито разрешение, нито самолет. От министерството казаха, че неуредиците идват от друго място. Те само координират усилията на институциите, но основният ангажимент бил на фирмата „Техноекспортстрой“ и проблемът идва от тях. Управляващият либийското посолство в София бе извикан спешно в министерството, за да съдейства за получаването на разрешение. Новината, че има такова, дойде чак към 16 ч. Половин час по-късно премиерът излезе от Консултативния съвет по национална сигурност при президента и обяви, че самолетът е излетял за Триполи. Той обаче уточни, че има само устно разрешение, и се надява пилотите да успеят да кацнат. Борисов добави, че още два самолета на гражданската авиация са в готовност да излетят за джамахирията. Вторият самолет бе готов за полет към Триполи към 17,30 ч.
  
  Преди това обаче хаосът и разнопосочните сигнали от Външно и фирмата „Техноекспортстрой“ изнервиха Борисов и на въпрос дали е излетял самолетът той се изрепчи на репортерите: “Аз да не съм диспечер, бе? Поне ме питайте нещо сериозно!” Според източници от Външно ръководството на „Техноекспортстрой“ е заблудило министър-председателя и част от правителството, че ще се погрижи за самолет, който да излети в 9 ч сутринта днес и съответно за разрешението за кацане.
  
  Директорът на държавната фирма Емил Коцев не бе открит за коментар, но от офиса му отговориха, че не са поемали никакъв антажимент за уреждане на формалностите за полета, а само са са водили разговори за чартиране с „България ер“. Като видели, че нещата със самолета не стават, от министерството решили да пратят правителствения “Еърбъс”. Шефът на Авиоотряд 28 Пенчо Пенчев потвърди, че той е кацнал в Триполи 18,35 ч. Външното министерство очевидно е подценило сложността на ситуацията в Либия и е пренебрегнало важни детайли, коментира високопоставен правителствен чиновник вчера.
  
  Разнопосочни сигнали за действие бяха дадени на нашите сънародници и по отношение на документите за пътуване. До последно в София не бяха обърнали внимание на два факта. Първо, повечето българи нямат паспорти у себе си, защото те са у работодателите им или в специалните служби, които прибират документите за самоличност на чужденците, наети с дългосрочни контракти. Другата важна подробност е, че дори тези, които имат паспорти, няма как да напуснат страната, ако в тях не е положена изходна виза. От МВнР твърдяха, че българите без документи просто трябва да се обадят в посолството, за да им издадат пасавани. По въпроса за изходните визи бе обяснено, че е постигнато споразумение с властите в Триполи след общ демарш на посланиците на страните от Европейския съюз. Премиерът обаче опроверга информацията на Външно, като заяви пред медиите, че за да напуснат страната, сънародниците трябва да имат положени изходни визи.
  
  Тези противоречиви сигнали тотално объркаха всички в България и Либия. От посолството ни в Триполи заявили, че положението е инфарктно и спешно се нуждаят от помощ от министерството. В кризисния щаб в София бяха обсъдени различни варианти за евакуация, прилагани от останалите чужди представителства в Либия. Като модели бяха разглеждани действията на други посолства в джамахирията. До скоро не беше ясно и колко българи въобще има там. Външно първо съобщи за 1500, после обяви три пъти по-малко. Посланикът на България в Либия бе отзован преди няколко месеца и в момента в мисията ни има само един дипломат. Консулът Райко Пепеланов се води и временно управляващ и с помощта на техническия персонал на мисията се опитва да организира всички подробности.
  
  Почти цял ден изкараха в очакване пилотите от правителствения авиоотряд, докато дойде съгласие от Триполи да приемат за кацане правителствения „Еърбъс“. Авиоотрядът бил предупреден да е готов за полет още в понеделник вечерта, но пилотите все пак преспали по домовете си, разказа главният пилот Тодор Бояджиев. Първият полет, разрешен от Либия късно днес, бе командван от кап. Николай Станчев, който е бил командир и на полета, с който преди седмици евакуираха българите от египетската столица Кайро. След прибирането в София на полета на Станчев на втори курс трябваше да тръгне Бояджиев. 
  Така в София се очаква да бъдат върнати поне 184 българи.

  Източник: 24 часа

• Сбогуваме ли се със селата си?

  Новината за бавната смърт на българското село ще потъне във водовъртежа от нови подслушвачески разкрития, предизборни шепоти или викове и най-обикновено словоблудство. Тогава кой ли ни е все виновен, пита М. Иванова.

  „150 български села са безлюдни, броят изоставените къщи. В 43 пък печките топлят само по един човек.” Из новините на в. „Стандарт”

  Новините и статистиките за упадъка на българското село, чиято смърт е провидяна от учените в БАН за 2060 година, изглежда няма да стреснат никого. Болката и воплите по отчуждената земя, разкъсаната съдбовна връзка между истинския селянин и неговите ниви, между света, в който се раждат плодовете, и света, където само се консумират, имат дълга история.

  Българските села не опустяват от вчера и най-баналният, учебникарски пример е повестта „Земя” на Елин Пелин. После деветосептемврийският кървав фанатизъм здравата им разкулачва верицата, минава като мор през душите на хората и през добитъка, по земите, в които никога вече и трева няма да никне.

  Идва ред на индустриализацията и модернизацията на социалистическа България, а с нея – и на безумното велико преселение към панелните гета на изкуствено разрастващите се градове.

  Тая крещяща обществена и лична драма е уловена и разказана незабравимо в някои от най-силните филми на седемдесетте години – „Селянинът с колелото”, „Матриархат”, „Вилна зона”, всички по сценарий на Георги Мишев.

  От изкуството – та право в реалността

  При избухването на демокрацията и сформирането на ликвидационните съвети, мнозина наследници на земи се опияниха от илюзията, че ще започне възраждането на селото, че аграрното производство ще възстанови някогашните си добри традиции, че плодородната земя отново щедро ще ни изхранва.

  Естествено, нищо подобно не се случи – защото „земята в реални граници”, какъвто бе лозунгът тогава, свари романтиците напълно неподготвени, без натрупан опит и финансов ресурс, въпреки напредналата си възраст, с полупознания за модерните облекчения на селския труд, изоставени от държавата си, безпомощни и напълно огорчени, тъй като пред очите им не просто бяха разграбени, а направо разкостени базите на текезесетата, апеката и прочие.

  Но това са обобщения, повтаряни десетки и стотици пъти, някак нечути и реещи се в съзнанията, претръпнали към бавната и дълга агония на селото. Говорилнята, че ядем картофи от Франция, боб от Полша, краставици от Турция, домати от Гърция, ябълки от Македония всекидневно си тече със същото постоянство, с което всяка есен избуяват страховете как да опазим реколтата.

  Прекупвачите просперират, производителите тънат в дългове. Случва се само, ако човек прекосява България с влак или кола, косите му за миг да настръхнат от невижданата пустош, превзела плодната земя, къщите, дворовете. Или да потрепери, четейки в криминалната хроника, за поредното жестоко убийство на старец или старица в някое полузабравено местенце.

  Отчаяния, по-жилави от плевели

  Не зная дали днес има шансове да се върнем към земята си, не декоративно, бягайки в края на седмицата към тишината и спокойствието в реставрираните тук и там селски къщи, а същностно, с любов и отговорност, с познания за модерно екопроизводство.

  Индивидуалните пориви, кански усилия и проекти на малцина ентусиасти несъмнено трябва да получат подкрепа не само под формата на обещания и потупвания по отруденото рамо. Ако се огледат и видят, че са част от контекста на една дългосрочна политика за развитие на българското селско стопанство, те сигурно биха се мотивирали да работят с удвоени сили.

  Селото е свят, към който се отнасяхме пренебрежително, насмешливо, иронично и като повечето неразбрани светове то наистина може да си отиде. Ето какво ми се случи в едно все още живо и непредаващо се обаче. Спирам на улицата възрастна жена и я питам: „Чух, че тук правите много хубаво сирене, откъде да си купя?” А тя ми отвръща: „Е, па знам ли… У селото има три крави и трийсе мандри, у коя и да си купиш, се добре!”

  Източник: Deutsche Welle

• Антоний Странджев „сготвен” с обвинение за изнасяне на тайна информация

  Автор: Велислав Русев

  Подготвя се обвинение, което да бъде повдигнато на бившия зам.шеф на митниците Антоний Странджев. То ще е за разпространяване на класифицирана информация, научи „София прес” от свои източници. Класифицираната информация се съдържала във всенародно известните вече флашки с подслушани разговори, направени по разработка за контрабанда на турски стоки през Свиленград през пролетта и лятото на м.г.
  По тази разработка в сферата на оперативно интересните лица попадат и шефът на митниците Ваньо Танов и заместникът му Странджев. Според анализатори, те са знаели, че са прихванати в разработка и целенасочено са споделяли по телефоните си информация, която е от особена важност за икономически и политически субекти. Подробност в случая е, че са следени 5 телефона на Танов – стационарен, два негови лични мобилни, служебен мобилен от митниците и друг мобилен от русенска фирма за бои и химикали, контролирана от бизнесмена, известен като Чичо Райо. Контролирани са и два телефона на Странджев.
  Интересът на държавната машина за разследване бил окончателно обострен след изявата на Странджев по бТВ за предполагаемо даден подкуп на висш гербаджия от 4 млн. евро за отстраняването на ръководството на митниците.
  Днес пък се появи информация във в. 24 часа, че флашките с разговорите са купени за 200 000 евро и са платени още 50 000 за обработката им. Спецслужбите, според нашите източници, знаят кой е платил тези пари и ще се направи всичко възможно той да бъде уличен и да получи обвинение.
  В понеделник пък като „герой“ в схемата с подкупа депутат от ГЕРБ Иван Петров заяви недвусмислено, че „Антоний Странджев (бивш зам.-директор на Агенция „Митници“ и НСБОП по времето когато директор там бе Танов) има достатъчно основания да се притеснява“. Петров е бивш шеф на дирекцията на МВР в Хасково.
  Странджев е единственият участник в компрометиращите разговори, който твърди, че те са автентични, а не манипулирани.

  Източник: www.sofia-press.com

• Божидар Нанев: Обвинен съм защото служих на България

  Сваленият здравен министър на ГЕРБ Божидар Нанев:

  Обвинен съм защото служих на България и спазвах закона

  Ексклузивно интервю за Sofia News Agency с първия здравен министър в правителството на ГЕРБ. Д-р Божидар Нанев говoри за Novinite.com след като прокуратурата внесе в съда официални обвинения срещу него.

  Интервю на Мария Гинева.

  Д-р Божидар Михайлов Нанев е роден на 19 януари 1963 г. в Димитровград. Завършил е френска езикова гимназия и медицинска академия в град Варна. Специалист е по обща, гръдна и детска хирургия. Работи в Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ – Варна. Хоноруван асистент е по детска хирургия към Катедрата по обща и оперативна хирургия, анестезиология и интензивно лечение към Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ във Варна. От 2008 г. е председател на „Районна колегия на БЛС“ – Варна, а от 10 януари 2009 г. е председател на Български лекарски съюз. Нанев е женен и има един син. Съпругата му Инна също е лекар – рентгенолог. Тя е дъщеря на бившия ректор на Варненския медицински университет проф. Темелко Темелков, Министър на здравеопазването в правителството на ГЕРБ. При номинацията на Нанев, лекарското съсловие приветства избора на премиера Бойко Борисов – според лекарите Нанев е почтен, въздържан, държи на думата си и е консенсусен. През март 2010 година подава оставка и премиерът я приема.

  Кажете в какво точно сте обвинен?
  Според обвинителния акт съзнателно съм бил сключил неизгодни сделки между Министерството на здравеопазването и „Рош България“ ЕООД за доставка на антивирусния препарат „Тамифлу“.
  От това била произлязла значителна вреда за министерството – общо 2 454 319,20 лева, представляваща разликата между цената, предложена от Националната здравна служба на Великобритания чрез британското посолство до Министерството на здравеопазването, и договорената цена от министерството за доставка с дружеството.

  От кога датира разследването срещу вас?
  Не знам точно от кога е започнало разследването срещу мен и по чия инициатива, но досъдебното производство е с номер от 2009г., а пък през март 2010г. наблюдаващият прокурор Маргарита Немска каза пред медиите, че съм разследван от шест месеца. В края на март ми беше повдигнато обвинение за сделки, сключени три месеца (не шест) по-рано – през декември 2009г. През втората половина на март 2010 в качеството ми на свидетел и министър четири пъти давах подробни показания в следствието за това, имало ли е грипна епидемия в България, в какви размери е била, колко хора са се разболели, колко са починали, доказано ли е, че са заболели точно от вируса АH1N1, а не от друг вирус ? Защо са били закупени антивирусни препарати, в какви количества, необходимо ли е да бъдат купувани, не сме ли станали жертва на международен заговор на фармацевтични компании, които създават истерия за да продадат продуктите си ? Ясно се открояваше тезата на следствието, че в България такава епидемия от свински грип не е имало, че почти никой не се е разболял от този грип и, че антивирусните медикаменти не са били необходими, а са купени само за да се реализират обороти на фирмите. Бях възмутен, даже предупредих следователя да внимава да не каже това някъде публично, защото ще станем за смях като единствената държава, която се отнася несериозно към една заплаха за живота и здравето на хората, обявена от всички международни здравни институции. Тогава подробно говорих за това, че е трябвало да вземем спешни мерки и да купим медикаменти, с което да изпълним дълга си. За това имахме и решение на министерски съвет. Обясних, че сме се обърнали към представителите на производителите в България за да купим 200 000 дози тамифлу и 150 000 дози реленца,като подготвихме и подписахме съответните договори за това. Тези количества покриваха 4 – 5 % от населението на страната. В много европейски страни закупените количества покриваха 80 – 100 % от населението. И тъй като производителите ни обясниха, че имат затруднения да ни ги доставят веднага, защото не смогват да произведат всички заявени количества, ние се обърнахме към европейските институции за помощ. Писахме отделни писма с такава молба към посолствата на по-големите европейски държави – Германия, Франция, Великобритания и др. Получихме дарения, а английската здравна служба предложи да ни продаде. Тогава усетих как тезата бързо се променя в друга посока. Осъзнах, че този фарс е насочен срещу мен, когато на 29.03.2010 получих призовка да се явя като обвиняем.

  Има ли според обвинението и според Вас нарушение при сключването на договора с Рош?
  В обвинението няма такива твърдения. И според мен няма никакви нарушения. Всичко е изпълнено според процедурите, правилата и закона. Това бе установено и от последваща проверка от АДФИ /Агенция Държавна Финансова Инспекция/.

  Защо не се възползвахте от предложението на британската национална здравна служба за доставка на Тамифлу на по-ниска цена?
  Отговорът на този въпрос изисква малко повече обяснения. Пред нас никога не е стояла дилемата дали да купим от Рош или от Британската здравна служба, т.е. или от едното или от другото място, ако можеше, щяхме да купим и от двете. По принцип Министерството може да сключва сделки само по реда на Закона за обществените поръчки т.е. има право да купува медикаменти само от лицензирани и регистрирани търговци или производители. Точно такава е фирмата Рош – България. Британската здравна служба не е.
  Паралелно с това в министерството, на заседание на пандемичен комитет /междуведомствена работна група от експерти специалисти, икономисти и юристи, създадена с решение на министерски съвет/, разгледахме предложението на британската здравна служба. Там стана ясно, че тези количества /също 200 000 опаковки/ могат да бъдат закупени само чрез междудържавен договор – т.е. да се внесе проект за решение в мин.съвет, всички министерства да съгласуват такова решение, министерският съвет да вземе решение на свое заседание, след което парламентът да ратифицира това решение на две четения и чак тогава да се сключи сделка – междудържавен договор. Каква е британската процедура не знам. Дотогава министерството никога не се беше снабдявало с лекарства чрез междудържавен договор и това щеше да се окаже прецедент. Никой не можеше да каже колко време ще трябва за осъществяването на един такъв междудържавен договор, а на нас точно времето най-много ни липсваше.
  Въпреки това започнахме преговорите за да не пропуснем всяка възможност. Разгледахме проектодоговор от страна на британска здравна служба. Дотогава чрез ел.поща предварително имахме предложена само цена на опаковка. Тя наистина изглеждаше по-ниска. Обаче когато разгледахме проектодоговора разбрахме, че тя – цената, няма да е окончателна. Не беше ясно дали ще се добавят мита, такси, ДДС. В цената не беше включен транспорт и т.н. По закон не може да бъдат разпространени лекарства, на които опаковките им не са на български език – задължително условие ! А предлаганите бяха на английски език. Друг много важен момент бе срокът на годност. Предлагаха ни се количества според проектодоговора – с минимален срок на годност според складовата наличност. Това можеше да означава и само един месец срок на годност. А по нормативна база в България е забранено да се внасят лекарства със срок на годност по-малко от шест месеца. Освен това ние разчитахме да покрием с тези количества и втората вълна на епидемията. Както се случи в действителност една година по-късно – в сегашната епидемия използвахме закупените от Рош количества. Техният срок на годност бе пет и седем години.
  Най-важното е, че всъщност ние въобще нямахме право да купим лекарства, нито от Великобритания, нито от което и да е трето лице, което не е производител или търговец на едро. Има европейска директива Directive 2004/27/EC of the European Parliament and the Council of 31 March 2004 amending Directive 2001/83/EC on the Community code relating to medicinal products for human use, с която българското законодателство е синхронизирано. Там ясно и точно се посочва пътят на едно лекарство от производството му до крайния потребител. Практически няма как да стане купувач да купи от купувача. Направено е с цел да се запази отговорността, която производителят носи при продажба на лекарства. Напр., ако някои пациенти пострадат при употребата на медикамента. Или, ако се окаже, че в една партида има някакъв производствен дефект производителят изтегля всички количества и ги заменя с нови – нещо, което няма как да се стане в случая, защото че лекарствата не са закупени от производителя.
  Между другото – цената, на която ние купихме лекарствата от представителя на производителя Рош е най-ниската в Европа. Това се дължи на т.нар.процес на рефериране, които използваме в ценообразуването за нашата страна. Оказа се също, че британската здравна служба ни предлага да ни продаде на по-ниска цена от тази, на която те са купили. Разбира се те са си имали своите съображения за това. Ето как, кратко обяснено се оказа, че имайки усърдието да си свършим работата по най-добрия и дори нестандартен начин, аз се оказах обвиняем. Затова, когато ми бе повдигнато обвинение заявих, че това е абсурдно ! Обвинението ми звучи по следния начин: Защо не си направил това, което не е по-изгодно и което по закон нямаш право да направиш ?!

  Чувствате ли вина в ощетяването на държавата, както твърди обвинението, и ако не – защо толкова бързо подадохте оставка?
  Не, разбира се ! Няма никакво ощетяване на държавата. Освен, че има законосъобразност в извършеното, през 2011 стана ясно, че има и целесъобразност и далновидност. Тази година същата грипна епидемия премина изключително спокойно. Използваха се количества Тамифлу от същата тази сделка, заради която съм обвиняем. Лекарите вече имаха опит и много по-бързо използваха лекарството, което доведе до много по-малко усложнения и може би стотици човешки животи бяха спасени. Това, което чувствам е, че съм изпълнил дълга си.
  Защо подадох оставка ли ? Защото чрез обвинението беше хвърлено петно върху името ми. От друга страна прокуратурата заяви, че ще иска отстраняването ми от съда, ако доброволно не се оттегля. Не можех да допусна създалият се скандал да се развихря. Мисля, че постъпката ми бе достойна.

  Обяснихте ли на премиера Борисов какво всъщност се е случило?
  Не съм му обяснявал, защото не ме е питал. Казах му, че искам лично да му занеса оставката си. Когато я занесох му казах, че всичко, което съм направил е правилно и законно. Ако има някакви съмнения, че съм злоупотребил и съм се облагодетелствал лично, да ми каже. Бяха заедно с вицепремиера Цветанов. И двамата заявиха, че са ме проверявали, наблюдавали и т.н. и знаят, че аз съм честен човек и че не съм откраднал нито един лев.

  Имат ли всички тези, меко казано, „неприятности“ връзка с онова прословуто пътуване до САЩ? Какво се случи там, имаше ли конфликт на интереси, както Ви обвиниха?
  Нямаше конфликт на интереси. Проверките го доказаха. А и никой не ме е обвинявал. Само ми бяха задавани въпроси дали има или няма конфликт на интереси. Не веднъж съм обяснявал, че това пътуване беше съгласувано по дипломатически път между двете държави. За първи път беше осъществена среща на такова високо равнище между двете страни. От тяхна страна бяха двама зам.министри и много други висши държавни служители и представители на неправителствения и частния сектор. Трябваше да бъдем посрещнати от министърката им, но тежък здравословен проблем и операция и попречиха да се срещнем лично.
  Не виждам пряка връзка между тези „неприятности” и онова пътуване. За косвена не знам.

  Вие бяхте председател на българския лекарски съюз, уважаван като честен и принципен човек и отличен професионалист, и сега сте, казват колегите Ви, не сте и не сте бил член на ГЕРБ – какво Ви накара да приемете министерски пост?
  Когато бях номиниран за министър много ваши колеги журналисти писаха, че имам безупречна репутация. Може би защото съм честен и принципен човек бях избран за председател на българския лекарски съюз точно в критичен момент за съсловната организация. Разбира се имах и умения. Винаги съм бил всеотдаен и безкористен в работата си. В продължение на седем месеца неуморно работех за възстановяване доверието към лекарския съюз и за продължаване на неговото развитие. Тъкмо нещата започнаха да се стабилизират, опознахме се с колегите от управителния съвет, начертахме път за развитие и дойде предложението за министър, което бе неочаквано за мен. Никога не съм бил член на политическа партия, нито съм се стремял към партийно членство. За първи път се предлагаше на председател на лекарския съюз да бъде министър. Може би са били забелязани някакви качества в мен. Тогава прецених, че заемайки тази длъжност в изпълнителната власт мога да допринеса за по-добър синхрон между институциите – изпълнителна, законодателна власт, съсловни организации, здравноосигурителна каса, неправителствен сектор и т.н. Затова и приех. И точно в това вложих най-голямо старание.

  Чувствате ли се жертва и съжалявате ли, че се замесихте в политиката?
  Не желая да споделям чувствата си в подробности. Това, което изпитвах в началото след обвинението бе огорчение. Сега гледам напред, и се радвам на професията си.

  Със сигурност за човек с Вашата репутация цялата история е много травмираща… Справяте ли се вече и как?
  Да, наистина бе много травмираща и неочаквана. Бях се изолирал в продължение на месеци и не желаех да виждам никого. Постепенно с помощта на семейството, приятелите, колегите се отърсих от неприятните чувства. Сега гледам на живота като на още по-голяма ценност.

  Страхувате ли е от евентуална присъда?
  Нямам причини да се страхувам, защото знам, че не съм виновен и защото се надявам на обективност по време на делото.

  След оставката – отдръпнаха ли се приятели и колеги от вас, минават ли на „другия тротоар“?
  По никакъв начин! Напротив всички изразяват открито подкрепата си към мен, за което съм им много благодарен!

  С какво се занимава сега Божидар Нанев?
  Основно с професията си. Имам три хирургически специалности. Работя с деца и с възрастни. Виждам резултатите от работата си. Моралното удовлетворение е голямо. През свободното си време обичам да съм сред природата. Разбира се следя това, което се случва в здравеопазването. Това винаги ще ме вълнува.

  Източник: Novinite.com

• Малък бизнес, голям бизнес

  Автор: Димитър Събев*

  Преди почти 15 години реших да стана бизнесмен и да отворя магазин за музика и младежка мода в родния ми град. Получи се. С приятел направихме ООД и когато пиехме заедно в местния бар със звънкото име „Мелпомена“, остроумничехме, че правим общо събрание на съдружниците. Инициативата ми издържа година и половина и от всичко това не загубих пари.

  Какво спечелих е трудно да се каже, но мисля, че спечелих. Тогава бях студент, на изпита по Търговско право ми се падна въпросът „Учредяване на ООД“. Разбира се, бях железен. Освен това се научих да общувам с клиенти, придобих основни понятия по комуникация с държавната администрация и разбрах колко трудно е да се намери лоялен и активен продавач. И колко строга е държавата към бизнес начинанията, дори студентските.

  Най-големият враг на тоталитаризма

  Казват, че малкият бизнес бил гръбнак на икономиката, защото създава заетост и доходи в най-големи мащаби. С малък бизнес спестяванията на хората влизат в по-смислена употреба от трупане на лихви в банките. Малкият бизнес кара хората да се движат, да са предприемчиви, но най-важното – той ги прави независими.

  Не е случайно, че идвайки на власт, тоталитарните режими се стремят първо да премахнат малкия частен бизнес. Това стана след 1945 г. у нас и макар в по-малка степен, също и в другите страни от Източна Европа. Така е било и в Германия след 1935 г. Отклоняването на ресурси от и към частния бизнес, за лично развитие и потребление, е много неизгодно за централното планиране. А независимостта на хората е просто недопустима.

  Ти не чакаш да ти платят заплатата или да те повишат. Ти си икономически господар на себе си. От твоята съобразителност и трудолюбие зависи какви удоволствия ще можеш да си доставиш в живота. Тази житейска философия пречи на светлото бъдеще, задължителният атрибут на всеки диктатор.

  Но ето най-сетне дойде промяната на Десети ноември. Година по-рано беше приет Указ 56 – и само до края на 1989 г. се регистрираха над 17 хиляди фирми. Затова авторът Петър К. Стоянов твърди, че от това се възползваха специални, подбрани хора на партията, получили нужната информация и подготовка, стартирали бизнеса си по-рано от другите и спечелили преимущество, което трудно може да бъде наваксано от обикновения предприемач.

  Както и да е. Обаче изминалите 20 години не донесоха много добрини на малкия и среден бизнес в България. Кълновете му бяха потъпквани неведнъж с безконтролна инфлация, банков крах и валутен срив. А за икономическата система, в която живеем днес, малкият бизнес е просто прекалено дребен (за замаха на господин Премиера).

  Тъй като управлението на страната ни е PR управление, тоест политици и властници казват онова, което трябва да бъде казано, за да се хареса на народа, но правят това, което минимизира риска да бъдат упрекнати от опозицията и евентуално журналистите, темата за подкрепата за малкия и средния бизнес неизменно съществува в речите.

  Същевременно бюрокрацията остава непокътната. Все същите прашасали приемни на институциите, същите смазващо бавни срокове, купищата разрешителни и позволителни са същите, тук са отказващите такси и намигащите чиновници. Всичко е на хартия, а стените пред обмена на информация между ведомствата все така се издигат до възбог.

  Инвеститор клас Б

  В момент, когато икономиката трябваше да получи подкрепа за излизане от кризата, големите предприятия обраха каймака на правителствената помощ. С атавистичен, криво разбран кейнсиански, ход на правителството, публичните инвестиции се прехвърлиха към инфраструктурните предприятия, а дребните търговци и производители бяха оставени да страдат от драстичния спад на консумацията на населението.

  Премиерът открива заводи и супермаркети, реже със замах ленти на пътища, в които са наляти десетки милиони, хвали се, че отново се създават работни места, но никой няма да ни каже нищо за провала на чичо Пешо от съседния вход, който иска примерно да прави хляб или да ремонтира хладилници.

  Докато чуждият инвеститор с куфарче с милиони си има цяла държавна агенция, която освен това го награждава с дипломи за „Клас А“, в България просто няма структура за подкрепа на малкия бизнес, нищо че като икономически оборот и социално значение малкият е много по-съществен.

  Показателно е в тази връзка как Българската банка за развитие незабелязано загуби предназначението си да помага на бизнес развитието в страната и се превърна в каса за разплащане със строителните предприемачи.

  На този етап дори не става дума за изгоден кредит или пък за насърчаване с данъчни лостове. Нека поне държавата спре да пречи на предприемача. Почти губим надежда, че все някога ще стигнем до деня, в който започването на бизнес ще е поносимо начинание. В момент, когато отчаяно се нуждаем от задвижване на икономическата активност, сайтът на Търговският регистър е на практика блокиран и е нужен поне месец за вписване на нова или промяна при съществуваща фирма. Това е недопустимо.

  Държавата в ролята на капризна красавица

  В момента разполагам с три конкретни примера за бизнес начинания, които се спират или ограничават от санкциониращото отношение на държавата. Това са проекти, които не искат от държавата почти нищо. Не, те само могат да й дадат, включително пари. Най-странно – а може би показателно е, че и трите „бизнеса“, освен отличен потенциал за икономически резултат ще имат значителен социален ефект.

  Единият са родителските кооперативи в София: сдружения на родители, създали мини – детска градина, защото искат да са сигурни, че децата им са гледани добре и не искат да се редят с денонощия на опашки и да дават подкупи. Инициативата е следствие от това, че държавата не изпълнява социалните си задължения, но предвид хаотичните и бюрократични държавни изисквания, кооперативите работят – отлично – в нелегалност.

  Другият е спонтанна организация на майстори, работещи с ръцете си (най-често като хоби) и търсещи публика и може би пазар за своите бижута, керамика, картини, играчки. Те са избрали да действат тихомълком и да не се възползват от фондовете за насърчаване на културата, тъй като се опасяват, че документалните и данъчните изисквания ще са непосилни за свободния творец.

  Третият е намерението да направим център за младежко екологично възпитание в пустеещата и рушаща се база на едно държавно горско стопанство, която беше ремонтирана с доброволчески труд и проектно финансиране – и държавата от няколко години деликатно пасува.

  Фермерът – застрашен от изчезване вид

  Може би най-характерно е отношението на държавата към малките производители в сектора на селското стопанство. У нас по върховете масово се твърди, макар и не на висок глас, че фермерът няма бъдеще – силата вече била в ръцете на големите арендатори. Това не пречи веднага след това да се правят заключения колко голям бил потенциалът ни за биоземеделие. Трябва най-сетне да стане ясно: без дребен фермер „био“ земеделие няма.

  От миналата година фермерите отново плащат на държавата акциз върху горивата, а от тази – и данък върху печалбата си. Но дори ако това до известна степен може да се оправдае със солидарната данъчна отговорност, липсата на държавна политика в сектора остава мъчителна. Дори да се абстрахираме от миналото – проблемите за адаптацията на аграрния сектор към променящия се климат едва започват да се мотаят из министерствата.

  Но не бива да се абстрахираме от фактите и процесите, обясняващи защо покупателната ни способност е на дъното в Европа. Държавата след 1945 г. унищожи предприемачите в селското стопанство, тя трябваше и да помогне за възстановяването им след 1990 г. Обаче тя не го направи: земята беше раздадена на откъснатите от селото наследници – и държавата беше дотук. Шоков аграрен преход, осъществен в стил заселване на дивия Запад.

  Дребният бизнес създава, повтарям, независими хора. Ако е имало някаква съпротива срещу съветската власт у нас, тя е дошла именно от тях, от дребните самостоятелни производители, които поне малко са се опънали на настъпващите ТКЗС. Затова се казва, че малкият бизнес е гръбнакът на икономиката. Българската икономика днес е безгръбначна. Съответно, безгръбначно е и обществото, а това е много удобно на властта.

  А държавата си има и статистика. НСИ в петък отчете само 3.8% поскъпване на средствата за производство, влагани в селското стопанство, за четвъртото тримесечие, докато индексът на цените е нараснал с 27.2%.

  Ах, тези лоши селяни. Обаче цените на семената, които според статистика са 1.7% по-високи, според фермерите вече им струват поне с 10 – 15% повече. Горивата за фермерите, изчисли НСИ, били поскъпнали с 3.4% – но само фактът, че акцизът на дизела вече не се възстановява, говори за 30% оскъпяване. Освен това производствените разходи в сектора се покачват вече 5 години, а цената на крайната продукция реагира чак сега.

  Повече от сигурно е, че с изказвания като тези на министър Найденов как пържолите трябва да струват 6 лева няма да видим нищо добро. Дали пък той не говори за телешкото? Защото до края на 2011 г. млякото от 234 хиляди крави, повечето в малки стопанства, няма да може да се предлага на пазара. Изискванията на ЕС за хигиенни стандарти са напълно оправдани, но вместо да се бори за отлагане на срока за въвеждане на европейския регламент, българската държава през изминалите няколко години следваше да окаже активно съдействие. Сега 75 хиляди дребни стопанства са под въпрос.

  Ангел или дявол?

  И най-модерната икономика има нужда от определени услуги и продукти, които губят характерните си качества, ако са едросерийни. В еврозоната малкият и среден бизнес дава препитание на над 110 млн. души, а средният брой работници на европейска фирма е 6. В Япония в малки и средни фирми работят 57 млн. души. Дори в САЩ, където преобладава едрият капитал, във фирми с персонал до 50 души работят около 30% от заетите.

  Малки са не само бръснарниците или кварталните хранителни магазини. Малката развойна фирма в технологичния и информационния сектори също има какво да даде. Идеите и рационализациите не обичат ведомствата; със сигурност стотици ценни идеи с реален маркетингов потенциал се губят само защото в страната ни няма практика идеите да се подкрепят и насърчават.

  А на първо място затова, защото няма достъп до рисков капитал, който да помогне на бизнеса в прохождаща фаза. В последно време много модерни станаха така наречените бизнес ангели – богаташи, които са готови да дадат пари на заем, за да помогнат за осъществяването на някой проект. Не знам какво точно им е ангелското, щом в редица случаи тези хора търсят 51% дял в новото предприятие. Както се казва, ако щеш … Но разрастването на този бизнес говори, че у нас има потребност, която не се задоволява от традиционните банкови институти.

  Страната на малкия бизнес

  Убеден съм, че пътят на България минава през възобновяване на дребносерийното производство. Нито в текстила, нито в машиностроенето ние сме в състояние да правим конкуренция на големи страни, които могат да спечелят с икономии от мащаба. Нашите големи заводи са обречени да работят с по-висока себестойност от да речем Китай. Страната ни трябва да избере друг път.

  Япония е сторила нещо подобно. Виждайки, че в електрониката Китай я изпреварва по мащаб, японската промишленост се ориентира не към производство на цели уреди, а към най-малките и сложните им съставни части, обикновено контрол на управлението, в които запазва своите предимства. Тоест и Япония избира малкото, макар и в по-друг смисъл.

  Но преди да стигнем и задминем Япония, може би първо трябва да започнем с цехово производство на дребни серии традиционни продукти с висока добавена стойност. Чипровски килими, брестовишко вино, защо не казанлъшки парфюми и старозагорски електромобили – това са все неща, от които може да се потърси допълнителна цена, защото са редки и уникални. Впрочем пожелавам на бъдещия български електромобил да стане наистина масов.

  Ако вярваме на умните хора, България няма шанс да не се нормализира и да даде повече пространство на находчивия и предприемчивия човек. Това става постепенно и сега, но наистина отчайващо бавно. Икономическо развитие, основано единствено на едри предприятия, е по-лесно за властта, но прави стопанството много уязвимо за циклите на конюнктурата.

  Ако държавата продължи да върти като вярно куче опашка пред капиталиста – монополист, идващ от чужбина, в скоро време богати няма да станем.

  Източник: http://www.webcafe.bg/

  –––––––-
  * Димитър Събев е роден през 1976 година. Има магистърска степен по стопанско управление от Икономическия университет във Варна. През 2002 г. става там асистент и докторант. Специализира икономика на устойчивото развитие в Германия. Автор е на студията “Свободни размисли върху възела на размяната”. През 2006 г. започва работа в София като икономически журналист и главен редактор на сайта Money.bg, след това – Връзки с обществеността на Българската търговско-промишлена палата. Наскоро от печат излезе първата му книга „Унизената земя“. В момента работи като главен редактор на Дарик Финанс.

• Интернет не прощава

  Автор: Андрей Ненов

  От революциите преди 20 на години в Източна Европа, бях останал с убеждението, че една деспотична власт си отива при 2 случая:
  а) когато несменяемият лидер остареее твърде много и се опита да предаде властта на децата си;
  б) когато дисидентите и опозицията станат твърде силни и сами предизвикат лек хаос, следван от съответните промени по линия на „Политбюро“;
  Никога преди не си бях и помислял, че свободата на словото и Интернет технологиите могат да предизвикат катаклизми в такива мащаби, като това, което виждаме последните седмици в Тунис, Египет и Либия. Държави, в които мюсулманите имат строги правила на подчинение и страх от …султана, вожда, краля, президента… да направят революция – не можех и да си го представя.
  Войните за демокрация поведени от Буш в Ирак, Афганистан и региона доведоха единствени до хиляди американски, английски, български, полски и др.. загубени животи. В държави, където не беше изпратен нито един американски войник, Интернет предизвика …освобождението.
  Спациално за Либия бях убеден, че докато Муамар е жив, там ще е така. Единствено, когато синовете му вземат властта ще има леки козметични промени..
  Оказа се, че Интернет не прощава. Ако преди 20-25 години беше важно дали контролираш телевизията и вестниците, и може да управлаваш страната си дирижирайки няколко главни редактора и 3-4 телевизионни говорителя, днес през 2011 година, вече нищо не можеш да управляваш по този начин. Телевизията остана на второ място. Има Интернет. Facebook, Youtube предизвикаха немислима допреди няколко години революция, има Twitter…. И dори тирани като Кадафи да искат, не могат да спрат информацията, защото Интернет „се лее“ отвсякъде – наземни линни, сателитни доставчици, Smart телефони…
  Оказа се, че компютърът и Интернет са откритията на хилядолетието. Светът наистина стана едно глобално село, една малка държава, в което всеки говори, мисли, пътува,работи, пазарува без граници и без религиозно опекунство на самозабравили се вождове….. През 40-50-60те години на 20 век, в много африкански и Близко-източни страни е имало революции и подмяна на крале с нови началници. Но това не се е случило като вълна в рамките на 4-5 седмици, а е отнело няколко десетки години, когато на различни места са припламвали вътрешно-държавни конфликти.
  Днес един малък протест за човешки права в Тунис, доведе до катаклизъм в Либия – там където всички бяхме убедени, че промени може да има само при някакъв невероятен гаф на режима. Дали Кадафи ще оцелее днес или не – няма особено значение, дните му като вожда са преброени, защото интернет и роднините на жертите няма да забравят.
  Но оказа се, че Интернет не прощава!
  Мисля, че вече няма нужда от ембарго срещу Северна Корея, нито от помощи за изкупуването на тютюна в бастионите на ДПС – просто им осигурете Интернет.

  Източник: www.andrey.nenov.com

• Урок по човечност от нашите братя, българи

  Aвтор: Христос Мурутис*

  Тези дни една моя читателка, българка в Гърция, ми прати следното писмо: „Много ви благодаря за добрите думи, които пишете за българите. Всички повече или по-малко познаваме нашата и вашата история. Но не мога да разбера защо ЦЯЛА Гърция не ни обича. Защо, когато търся работа, трябва да се страхувам, че съм българка? Гърция страда твърде много от нелегалните имигранти, разбирам го, защо обаче слагат и нас в тази категория? Ние сме европейци. Работила съм 22 години като екскурзовод. Говоря 5 езика. Съдбата ни обаче е осакатена, както се пее в една гръцка песен. Как е възможно само поради факта, че произхождам от България, да ме превръщат в човек „втора категория”? И то от кого? От неграмотни жени, на много по-ниско ниво от нашето. Ние, защо ви обичаме и ви уважаваме? Защо знаем историята ви по-добре от мнозина гърци? Такава мегаломания, както в днешна Гърция, за съжаление, не съм виждала никъде другаде. Това е една голяма болест за гръцкото общество. Обичаме вашата страна, песни, история, защо обаче се отнасяте към нас толкова високомерно? Аз, лично, обичам Гърция като своя втора родина, въпреки че гърците ме огорчават. Защо? Много просто. Не можем да плюем по онези, които ни дадоха парче хляб, когато имахме нужда. Дори и когато този къшей хляб беше доста горчив и изкаран с много сълзи. Бих могла да кажа още много неща, но това е най-важното, което идва вътре от мен. Благодаря ви, че отворихте тази тема. Извинявам се, че трябваше да напиша толкова много неща, за да разкрия сърцето си, обаче имах нужда точно от това.”
  Бях качил във Facebook връзка към едно списание „GoGreece.bg”, издавано от българи за Гърция и което действително помага без финансова изгода на гръцкия туризъм, от посещенията на стотици хиляди българи в Гърция всяка година, както и обогатява културната физиономия на Гърция в България. Там написах тогава, съвсем чистосърдечно, „поздравления за нашите братя българи, които полагат тези добри усилия за Гърция. Подкрепете ги и популяризирайте тези техни усилия”.
  От момента, в който започнах да пиша на български език в BgVesti.com и в Capital.bg, както и в личния си блог mouroutis.com, започнах да получавам десетки писма от българи по целия свят, които ми благодарят от сърце за написаното от мен във връзка с моя оптимизъм и перспективите пред България. Също така за начина, по който българското общество трябва да гледа към утрешния ден без да се отчайва и за това, че усилията на един народ, като българския, полагани толкова години след кризата от 1997 г. и идването на МВФ, за да се възстанови и да създаде един нов образ на световната сцена, се вижда как вече дават резултат и превръща тази малка страна в един различен регион на стабилност и прогрес в рамките на Европа.
  Фактът, че съм грък, е накарал тази наша приятелка да ми напише въпросното писмо, което публикувах и искрено ме шокира, доколкото не живея в Гърция, а в България, и не знаех за арогантното отношение на гърците спрямо българските граждани. Иска ми се да вярвам, ча става дума за отношението само на една част от гръцкото общество, а не на цялото. Наистина и аз не мога да си представя, че гръцкият народ, който след Втората световна война се разпръсна емигрантствайки из целия свят, за да просъществува, е възможно да гледа пренебрежително към нашите братя от България, които потърсиха късмета си в Гърция и никога или почти никога не са създавали никакви проблеми. Четейки изпълнените с мъка редове на тази обикновена българка, скърбя с нея и чувствам безгранично чувство на срам от поведението на някои хора в страната, в която съм се родил, в моята родина. Те не могат да се наричат човеци, след като се държат така.
  Ние, които живеем в България, виждаме, че българите са един народ с разбиране, уважение към другия и с интерес възприемат различноста на останалите хора от другите общества и после го прилагат като познание в своя начин на живот и развитие. Рухването на българската икономика през 1997 г. прокуди стотици хиляди хора в странство, които не криеха болката и горчивината от случващото се в България. Тези, които истанаха тук, работиха здраво във фирми и предприятия, създадени от чужденци или други българи, за да доведат страната до днешното й равнище, с което могат само да се гордеят. Днес те са европейски граждани, равнопоставени с гърците и останалите европейци, членове са на НАТО, участват в почти всички важни международни организации и се превръщат постепенно в една малка страна – икономически модел за Европа. Не искам да се разпростирам и да се спирам на причините, които я различават като икономика, тъй като за това нещо съм писал много пъти.
  Моите гръцки сънародници, които през последните 30 години забогатяха благодарение на европейските фондове в размер на 100 милиарда евро, които обаче не доведоха до създаването на някакви дълготрайни и съществени последици за икономиката на страната, както и от заемите за 300 милиарда евро за вечно гладния търбух на огромния държавен апарат с добре платените чиновници, които имаха възможност да харчат и да стимулират развитието на икономиката чрез нарастване на потреблението, не могат в никакъв случай да бъдат пример за един народ, който се пребори сам и със собствени сили, без заеми и синекурни държавни службици, за да стигне днешното си положение, което напълно заслужава. Когато казвам, че България има само 5 милиарда евро външен дълг, който освен това се очаква да бъде намален още повече благодарение на излишъците, малцина ми вярват. Мнозинството се вторачват в пътищата, нуждаещи се от основен ремонт, в старите, похабени блокове и кооперации, точно защото българската икономика не стимулираше личното потребление със „заеми”, както в Гърция, и затова жизненото равнище тук не се покачи съществено, в момента в който жизненото равнище на гърците нарастна наимоверно в резултат на огромните заеми.
  Това обаче, което се случи и за което българските граждани трябва да се гордеят и с което се отличават от останалите европейци е, че приеха трудностите, живееха с по една супа и филия хляб, когато се налагаше, отидоха в чужбина, за да работят нещо съвсем по-ниско от квалификацията, която имаха, и не се срамуваха от това. Трябваше да оцелеят и го направиха от сърце и душа, знаейки, че в даден момент, в един по-добър ден за тяхната страна, техните усилия ще бъдат възнаградени – нещо, на което вече ставаме свидетели и е видно отвсякъде. Българите имат изключително бъдеще за себе си и своите деца, които изпъкват в университетите по цял свят с отличните си постижения. А самата България е едно благословено място. Има всичко – красива природа, природни богатства и правителство, запретнало ръкави, за да постигне един още по-добър утрешен ден за страната.
  На моите сънародници, на онези малобройни гърци с арогантното поведение, бих искал да напомня нещо, което много умни хора са казали вече, че в положението, в което са били отритваните с погнуса от тях, можем много бързо да се озовем и ние, гърците, в резултат на фалиралата ни икономика и действителността в Гърция. Трябва да ги уважаваме и да взимаме пример от самата страна, от България, и нейното развитие от 1997 г. до днес, както и от нейното общество, което изстрада упорито твърде много, за да стигне до днешното си доста по-добро състояние и с перспективи за едно още по-добро бъдеще. Примерите, които можем да взаимстваме са много, стига да имаме желанието да ги видим пред себе си, да вникнем в тях и да ги претворим на практика. Първото нещо, което трябва да направим е да поискаме прошка от който и да било наш анонимен български приятел или служител, когото сме обидили с арогантното си поведение и да си поговорим с него, като равен с равен, така както древните Елини, които поставяли „чужденеца” редом до главата на своя дом.

  Източник: http://www.mouroutis.com/

  ––––––––––-
  * Христос Мурутис – живее в България от 1999 г. Родом е от Атина и е завършил право в Гърция. В България е учредител и мениджър на дружеството „Arceland“, занимаващо се с управление на недвижими имоти и енергийни проекти на стойност €200 milliona и председател на „Асоциацията на собственици на земя и недвижима собственост в България – Bullpoa“. Пише на български и всички негови текстове са публикувани в личният му сайт.

• Промените в търговския регистър – няма такава държава в ЕС

  Автор: Александър Кашъмов

  Забравиха ли хората пирамидите и измамните обещания за градове на мечтите? Мечтите може би се сбъднаха, но не тези на хората, а на получателите на парите им.

  Приключиха ли проблемите с кметове, поискали незаконно вписвания по партидите на общински фирми, чрез които публични пари да преминат без основание в частни джобове?

  Наситиха ли се журналистите и гражданите на публичния достъп до приватизационните договори, от които да стане ясно защитен ли е бил общественият интерес при продажбата на държавни или общински фирми и имущество?

  Според някои народни представители отговорът на горните въпроси е „да“. Между първо и второ четене в парламента бяха внесени проблематични текстове за изменение и допълнение в Закона за търговския регистър (ЗТР). Предисторията е следната.

  Търговският регистър и фирмените дела винаги са били публични в България поне от 1898 г. насам. През 2006 г. бе приет ЗТР, като за първи път бе предвиден публичен достъп до регистъра и делата и чрез интернет. Още тогава група експерти оказваха натиск достъпът да бъде заплащан за всяка справка, което щеше да ограничи публичността и да затрудни достъпа.

  След становище на „Програма достъп до информация“ (ПДИ) и предизвикани обсъждания парламентът реши достъпът да е неограничен и безплатен. През 2008 г. базата данни реално стана достъпна в интернет и позволява на бизнес, журналисти, юристи и граждани да правят справки, преди да инвестират или договарят с някой търговец.

  Според старото правило, че няма добро, останало ненаказано,

  през 2010 г. започна кампания за ограничаване на достъпа

  която се позоваваше на търговци, недоволни от широката прозрачност. Така е, всеки обича да получава пари, без да дава гаранции – въпросът е дали е допустимо държавата да толерира това. През лятото на 2010 г. Министерството на правосъдието стана инициатор на промени в ЗТР, с които се въвежда регистриран достъп до фирмените дела вместо съществуващия свободен.

  Въпреки критичните становища от неправителствените организации и медиите и проведените обществени дискусии правителството внесе измененията, а парламентът ги прие на първо четене.

  Преди второто четене обаче

  депутат от ГЕРБ предложи още по-рестриктивни текстове

  Според тях свободният достъп до фирмените дела се прекратява, като привилегията остава за адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, МВР и други лица по силата на служебното им положение. По този начин достъпът до фирмените дела твърде много заприличва на достъпа до държавна тайна, който според чл. 39 от Закона за защита на класифицираната информация е предоставен на президента, премиера, председателя на Народното събрание, съдии, прокурори и адвокати.

  Въпросът е има ли разумна причина информацията за търговците, която

  от средновековието е публична в цивилизования свят

  да стигне до степен на секретност, равна на най-пазената тайна – държавната. Каква е целта на измененията? Според мотивите към правителствения законопроект тя е да се защитят личните данни на търговците. По-нататъшна информация за изложените позиции в секцията на водещата комисия по правните въпроси в сайта на парламента липсват.

  Според правото на Европейския съюз търговският регистър трябва да е публичен, и то в електронен вид. Според Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на съвета целта е третите лица да узнаят съдържанието на основните документи и друга информация на търговците, особено данни за лицата, които ги представляват.

  Никъде в директивите не се споменава, че оповестяването става при „защита на личните данни“. Изглежда, българските депутати са най-досетливи и изобретателни измежду всички законодатели на ниво Европейски съюз и 27-те държави членки.

  В какво ще се изразят на практика промените? Нека погледнем към някои практически казуси. При справка по партидата на „Витоша ски“ АД, която стана известна с проблемните опити за строеж на нови ски писти, се получава достъп до приватизационния договор от 2008 г.

  Същевременно кой знае защо Столичната агенция по приватизация отказа предоставянето на договора по заявление за достъп до информация. В съдебното дело срещу отказа й през 2010 г. тя представи редица свои други откази на копия от приватизационни договори. Тоест с промените в ЗТР

  ще се затвори достъпът до ключови документи по приватизацията

  От друг случай, в който ПДИ оказа правна помощ, чрез справка по досието на „Кремиковци“ АД се получи отговор на въпроса със знанието и съгласието на държавата като акционер ли фирмата е платила многомилионна сума за неясни цели. Ключов документ в случая се явява протоколът от проведено през април 2006 г. събрание на акционерите, достъпен единствено по фирменото дело.

  Чрез достъпа до фирмени дела могат да се разкрият и нередности, злоупотреби и дори далавери на длъжностни лица. В сигнал, адресиран до Агенцията по вписванията и районна прокуратура, е отразено, че скрити от общинския съвет факти за състоянието на общинско дружество в Ямбол са установени чрез „досието на фирмата от търговския регистър“.

  Между другото така става ясно, че представляващият фирмата е сменен от кмета без знанието и одобрението на общинския съвет, а незаконното действие е вписано без надлежна проверка в регистъра. Ето какви действия ще стават много по-трудно известни, ако се ограничи достъпът до фирмените дела.

  Не е ясно какво целят вносителите. В посочените по-горе документи няма никакви лични данни. ЕГН-тата на управляващите ще продължат да са достъпни в регистъра и след промените, а и няма как да се махнат оттам без нарушение на директивите. Ясно е единствено какъв ефект ще се постигне – никаква защита на никакви лични данни за сметка на ограничен контрол върху злоупотреби с държавни и общински средства или парите на инвеститора.

  Източник: в-к Дневник
  –––––––––
  * Авторът е ръководител на правния екип на „Програма достъп до информация“

• Лила Кара*: Спечелихме за ТАКСОВИТЕ МАРКИ, ще спечелим и за ГЛАСУВАНЕТО ПО ИНТЕРНЕТ

  Както спечелихме за таксовите марки, така ще спечелим и за гласуването в интернет, пише до Eurochicago.com българката Лила Кара по повод статията ни за промените в Изборния кодекс

  Ето част от писмото и:

  Плащането с държавни таксови марки е законно! Министър Симеон Дянков се произнесе в Хасково в наша полза  – имаме право да плащаме таксите директно на бюджета с държавни марки, като по този начин се избягват комисионните на частните банки посредници. Борбата на хасковлията Тодор Бойчев с областната дирекция на МВР в Хасково е пред победния си край ( линк).
  Тази победа показва, че заедно можем да се изправим срещу всяко нарушение на закона.

  Според КОНСТИТУЦИЯТА, всички родени БЪЛГАРИ,  имаме право да гласуваме!
  За последната седмица фейсбук групата „„В подкрепа на гласуването по интернет““ достигна бройка от 3780 човека и продължава да расте (линк).

  Редно е народните представители в парламента да се замислят сериозно и да включат нашите изисквания за изменения в Избирателния Кодекс.
  Нали по този начин ще бъде икономисана хартия, време и пари, а със спестеното ще могат да си увеличат заплатите?
  Нека ни позволят да гласуваме в интернет и си спечелят заслужено увеличение – ние пък ще получим полагащото ни се ПРАВО ДА ГЛАСУВАМЕ където и да сме по света.
  Вижте това видео отново и се замислете: Равноправни ли сме в гласуването? Знаете ли колко хора, не могат да стигнат до избирателните пунктове в изборния ден?

  Срамота е, че даже трябва да напоняме за такова нещо! Нека не се налага да търсим подкрепа от Европейския съюз. Защото както Европа помогна на Унгария за Закона за медиите, така ще помогне и на нас, на които на практика е отнето правото да гласуваме и това рязко снижава избирателната активност.

  Която партия инициира подкрепа за изменение на ИК, може да получи от нас над 1 000 000 гласа още тази есен!

  –––––––-
  * Лила Кара е българка, емигрант в САЩ с активни обществени позиции. Известна е с различни инициативи, особенно в интернет. Организатор е на различни групи в социалната мрежа Фейсбук, като например групата срещу строежа на руската атомна централа в Белене.

• <<
• 1
...
• 338
• 339
• 340
• 341
• 342
• 343
• 344
• 345
• 346
• 347
• 348
...
• 416
• >>