Всички авторски страници

Авторски

• Дянков: Законно е да се плаща за лични документи с таксови марки

  Плащането с държавни таксови марки е законно и се работи с МВР в тази посока. Това заяви министърът на финансите Симеон Дянков по повод борбата на хасковлията Тодор Бойчев с областната дирекция на МВР в Хасково.
  Бойчев настоява в КАТ – Пътна полиция да приемат плащането му за преиздаване на шофьорска книжка с държавни таксови марки. От там обаче отказват да издадат документа с мотива, че няма как да се докаже, че парите влизат по сметка на МВР.

  По този повод Тодор Бойчев внесе жалба в Административен съд – Хасково срещу МВР. Парите от таксови марки влизат в държавния бюджет и не е моя работа да разпределям парите в държавата, заяви Бойчев.

  Мнението на Симеон Дянков съвпада изцяло с това на хасковлията. Гражданинът в случая е прав – той би трябвало по този начин да бъде обслужван, каза Дянков при посещението си в Хасково в четвъртък. На въпрос дали ще се работи в посока изготвяне на специална наредба за разпределяне на средствата от таксови марки той заяви, че това не е нужно, защото парите на МВР също идват от централния бюджет. Точно там отиват средствата от таксови марки.
  Дали обаче преговорите между министерството на финансите и това на вътрешните работи ще доведат до това МВР да приема плащания с държавни таксови марки ще покаже времето.

  Източник: http://haskovo.info/

• Поклонение пред паметника на В.Левски във Вашингтон

  ‎19 февруари 2011 г.

  Bulgarian Embassy in Washington, D.C.

  138 години от гибелта на Апостола на свободата – Васил Левски. Десетки българи от Вашингтон и околностите отдадоха почит към паметта на българския национален герой.

  

  

  VASIL LEVSKI (18 July 1837 – 19 February 1873) was a Bulgarian revolutionary, renowned as the NATIONAL HERO OF BULGARIA. Named by the Bulgarian people „Apostle of Freedom“, Levski ideologised and strategised the revolutionary movement to liberate Bulgaria from Ottoman rule.

• Алексей Петров иска да е Путин на България!

  Славомир Цанков е сред основателите на СДС. Преподавател по география и журналистика, аеролог на летище Сарафово, треньор по бокс. През 1989 г. с политическия затворник Любомир Собаджиев създават комитет “273”, в който членуват Радой Ралин и поетът Борис Христов, както и Движение “Гражданска инициатива”. Прочува се като лидер на движението “ЕРА-3” и издател на вестника “Нова ера”. Наскоро Цанков издаде книга за конспирации на един представител на най-секретния отдел на КГБ и военното контраразузнаване.
  
  – Вярно ли е, че ще участвате в инициативния комитет за издигането на Алексей Петров за президент, господин Цанков? Появиха се информации в медиите, че сте имали среща с проф. Милен Семков…
  – Вярно е, че се срещнахме с Милен Семков в Университета. Не знам кой ме е видял… Той е бил мой преподавател. Разговаряхме за този комитет, който създава, за евентуално съвместно участие, но това си е просто разговор, няма никакво развитие…

  – Как гледате на евентуална кандидатура на Алексей Петров?
  – Алексей Петров е човек на службите. Става така, че издигането му за президент ще доведе до събирането зад тази идея на доста хора от бившите служби. А те притежават необходимите възможности впоследствие да преобърнат нещата в страната.
  Ще ви дам пример с Русия. За никой не е тайна, че Владимир

  Путин произлиза от КГБ.
  
  Зад него в Русия застанаха именно хората от руските служби. Същото може да стане и в България.

  – Вие правите аналог между Путин и Алексей Петров?!
  – Не. Правя аналог между пътя на структурите на службите към властта в Русия и в България и взимането й в ръцете им…

  Тук, естествено, сценарият ще бъде от балкански тип. В България има изключително много хора от разузнаването, които са недоволни и имат интелектуален капацитет. За част от тях въобще не се знае. Под една или друга форма ще минат на отсрещната страна, на страната на Алексей Петров. Те нямат друга алтернатива. И такова едно обединение за президентските избори впоследствие ще се противопостави на държавните структури. И Борисов, и Цветанов ще се срещнат именно с тях. Президентските избори, може би, са началната крачка за създаването на една нова партия около тези хора.

  – Вие сте бил близък с известния дисидент Илия Минев от Независимото дружество за защита правата на човека, сега работите заедно с неговата снаха. Той умря в голяма бедност, така и не го разбраха демократите от СДС…
  – Те не го искаха, създадоха си друго дружество.

  От СДС му откраднаха един бус с техника за 40 000 долара,

  изпратен от емигранти на негово име. Емигрантите обвиниха него, той беше много ядосан… Накрая изпадна в страшна бедност. Единствените, които му помагаха финансово, бяхме ние с Татарчев и Милчо Попов. Бяхме много близки. Татарчев ходеше често в град Септември да го вижда, после и в старческия дом, където почина по време на правителството на Иван Костов.

  – Много хора твърдят, че Иван Татарчев е имал вземане-даване с мутрите едно време. Вие имате ли такива наблюдения?
  – Нямам такова впечатление. Той обичаше да седне на софра, да пийне, да разговаря, да се прави на велик… И при такива хора може да е сядал. Но да са правили сделки, да е вземал пари, не… Не мисля, че разполагаше с много пари.

  – Вашият вестник “Нова ера” навремето започна да конкурира по тираж “Демокрация” и “Дума”. Чувала съм, че са искали да ви купят? Какво точно се случи?
  – Имахме най-висок абонамент – 80 хил. души. Дойдоха едни задокеански господа с куфарчета и

  ни предложиха 400 000 долара на месец
  
  с условието аз да остана управител на вестника. Отказах. Бяхме много силни тогава и смятах, че можем сами да влияем успешно на обществото в България, а те ненужно ще ни се бъркат в работата.
  Неотдавна от една библиотека в Лондон ми се обадиха, че им липсвал първи брой и питаха мога ли да им го набавя.

  – Точно преди убийството на Луканов сте имали уговорка за важна среща с него?
  – Да, бях си уговорил среща с Луканов. Но две седмици преди убийството на Луканов дойдоха от Израел от МОСАД да си търсят пари, вложени в България.

  Разговорът им с Луканов беше в бившия гранд хотел “София” /сега –“Радисън”/. Преводачката беше член на “Ера-3” и същевременно работеше в израелското посолство. Тя ни каза какво са си говорили. Израелците останали крайно недоволни, че вложенията им са отишли на вятъра…

  – Събирате документи, за да сезирате Международния съд на ООН в Хага за геноцид срещу българския народ през 20-годишния преход. Кои политици конкретно ще цитирате?
  – Започваме с премиера, който ликвидира земеделието – Филип Димитров, минаваме през Виденов и “Орион”, Иван Костов, през испанския комарджия, не забравяме и “усмихнатия” Софиянски, който сега ни дава съвети от медиите и може би пак се готви за властта, директорите на “фалиралите банки”, които вдигнаха палати за деца и внуци по света…

  Продължаваме с Шулева, Кунева, Овчаров и други безсъвестни нови милионери, съдействали за предаването на енергетиката, водоснабдяването, и цели сфери от търговията в ръцете на чужди корпорации. Вследствие на това България загуби суверенитета си и попадна и под тежко икономическо робство по-страшно от тероризма.

  Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА /Блиц/
  http://www.blitz.bg/

• Иво Христов, Иван Чалъков: Синдикатите в България бяха използвани като инструмент за кражбата на държавата

  Bажно е да се види конкретната роля, която т.нар. български синдикати изиграха в т.нар. български преход. В това отношение ролята на „Солидарност” е съвършено различна от тази на „Подкрепа”. В българския научен и обществен дискурс не се задават елементарните въпроси на здравия разум – как беше създадена „Подкрепа”, кои хора я създадоха, защо някои от основателите на „Подкрепа” изчезнаха по същите схеми, по които изчезнаха някои от основателите на ДПС, и бяха заместени с едни други лица, които, кой знае защо, са устойчиви вече повече от 20 години. Синдикатите имат тежка вина за положението в момента, казаха пред ГЛАСОВЕ социолозите Иво Христов и Иван Чалъков*. И още: Как така изведнъж от нищото се появи невидимата ръка на силовите групировки? Либералстващият дискурс твърди, че се е появила изведнъж от небитието нужда от защита и тъй като пазарът не търпял свободни ниши, щом имало търсене на услуга, се появил и продавач на услугата. Как така изведнъж се появиха хора, които буквално бяха строени и военизирани и които тръгнаха да изпълняват определена задача с желязна дисциплина? Това бяха лявата и дясната ръка на българската олигархия, които просто смазаха възможните алтернативи.

  Наскоро бе проведен VIII конгрес на КТ „Подкрепа”, по време на който беше преизбран неизменният лидер на профсъюза Константин Тренчев. Струва си да поговорим в този контекст за ролята на синдикатите в дългия и объркан български преход и за това чии права и интереси на практика защитаваха те.

  Иво Христов: Отделните категории и понятия трябва да бъдат употребявани конкретно, а не по принцип, защото иначе се превръщат в безсъдържателни клишета. Сами по себе си понятия като профсъюзи, синдикализъм, защита на правата на трудещите се звучат толкова хубаво, колкото твърдението, че е хубаво например да се диша въздух. Важно е да се види конкретната роля, която т.нар. български синдикати изиграха в т.нар. български преход. В това отношение например съвършено различна е ролята на „Солидарност” в сравнение с ролята на „Подкрепа”. В българския научен, обществен и всякакъв дискурс не се задават елементарните въпроси на здравия разум – как беше създадена „Подкрепа”, кои хора я създадоха, защо някои от основателите на „Подкрепа” изчезнаха по същите схеми, по които изчезнаха например някои от основателите на ДПС и бяха заместени с едни други лица, които, кой знае защо, са устойчиви вече повече от 20 години. Не е нужно да познавате някакви особени теории на заговора, за да видите каква е била ролята на синдикатите, особено на „Подкрепа”, при това не само в началото на прехода, когато трябваше да бъдат овладявани и оглавявани икономическите шансове в българската икономика. Ударно звено, ударен юмрук на кого бяха т.нар. синдикати? Кого обслужваха?

  Иван Чалъков: Имаше един заместник-председател на „Подкрепа”, който  след това стана заместник-директор на приватизационния фонд на „Мултигруп” – става дума за Радослав Ненов, който днес е един от богатите българи. Метлата на „Подкрепа” измете червената номенклатура, макар че в много от случаите това бяха читави технократи, стопански ръководители и икономически грамотни хора, които се грижеха за своето предприятие. Имаше редица случаи, в които директорите успяваха да запазят предприятието и да го изправят на крака по един успешен начин за тях и за хората в региона. КНСБ даде още по-лоши примери. Моят бивш директор в Института по социология Кръстьо Петков, който беше дълги години председател на КНСБ и който казваше преди това: „Ние няма да се намесваме, ние трябва да запазим академичния тон”, още през декември 1989 г. стана председател на КНСБ. Тогава го попитах: „Проф. Петков, нали казвахте, че не трябва да се намесваме, а да запазим академичния тон”, а той ми отговори: „Ами какво да правя”. Преди известно време стана ясно, че този човек е бил сътрудник на Държавна сигурност. Така че профсъюзите бяха овладени и използвани като инстумент за провеждане на определена икономическа политика, включително и на приватизацията.

  Включително „Подкрепа”?

  Иво Христов: То оттам се започва.

  Иван Чалъков: Наскоро прочетох речта на Константин Тренчев по време на последния конгрес. В интерес на истината, бих се подписал почти под всичко, което казва той. Тренчев говори за необходимостта от промяна в самите нас, говори за това, че всъщност всички ние носим на гърба си манталитета на социализма и промяната няма откъде да дойде, ако не започне от самите нас.

  Да, но въпреки това промяна в КТ „Подкрепа” не последва, начело на синдиката си остана старият му лидер, който го оглавява от 22 години насам.

  Иван Чалъков: Някак след 20 години този човек все пак е стигнал до някои истини. Всъщност аз бих го оправдал за много неща – идвайки на политическата сцена след 1989 г. и имайки задачата да направи голям профсъюз, който да конкурира КНСБ, той си е дал сметка, че няма начин да не влезе в схеми, които да му носят доходи. Например да участва в продажбата на метали или на химически суровини, с парите от които да укрепи организационно синдиката. Очевидно това са игри, които един прагматичен политик би трябвало да играе, защото не може да се оцелява само със западни помощи. Но не бива да отделяме „Подкрепа” от СДС. Нашата теза в книгата „Мрежите на прехода” беше, че ключовата грешка на синята демократичната опозиция е това, че тя третираше по еднакъв начин технократите, социалистическите инженери и стопанската номенклатура, от една страна, и Държавна сигурност, партийните и организационни отдели, от друга страна. Нашата гледна точка е, че особено през първите години на прехода стопанската номенклатура и демократичните сили бяха единствените възможни съюзници в борбата да не се позволи на тези олигархически кръгове – ДС и партийната номенклатура – да вземат икономическата власт. Защото докато стопанските кадри бяха възпитани да отговарят за трудовите колективи, за социалното развитие, да плащат заплати и пр., на хората от ДС и партийната върхушка не им пукаше за нищо, те овладяха предприятията и за десет години ги съсипаха.

  Иво Христов: Питате за ролята на „Подкрепа” и синдикатите. Няма да се поколебая да кажа, че всъщност те дадоха зловещ принос за нашия модел на прехода и резултатите, които сърбаме в момента. Но тази история има много сериозна предистория и тя не може да бъде разбрана без предисторията. В книгата „Мрежите на прехода” изрично сме написали, че въпреки безсъдържателното клише „борба срещу номенклатурата” и пр. българското социалистическо общество е действително развито, а управляващият му елит още в края на 60-те и началото на 70-те години придобива един малко по-сложен фасон – става дума за условното деление на технократи и партократи, за разграничението между тях. Интересите на всяка една от тези групи са различни не защото едните са по-добри, а другите по-лоши, а защото интересът на технократа е свързан с обекта, който той управлява, с това този обект да бъде печеливш и ефикасен. В този смисъл е пропусната една много важна битка. Трябва да подчертаем, че моделът на българския социализъм е особена форма на милиционерски социализъм. Не случайно и преходът ни е такъв. Много сериозно, специфично място заемат тайните служби като особена кохорта на управляващата върхушка. Няма друг такъв случай – влючително и в бившия Съветски съюз – в който службите за сигурност да са овладели самата власт, да елиминират дори партокрацията и да я заместят при овладяването на шансовете на обществото. В България това се случи. Битката беше дадена още през втората половина на 80-те години и това предопредели целия фасон на българския преход. Вместо при демократизацията на обществото да вземат превес интересите на т.нар. стопанска червена номенклатура, както стана в Унгария, в Полша и в Чехия, въпреки всичките резерви към този модел, в България се случи точно обратното – метастазите на тайните служби обхванаха всички нива. При това българските служби за сигурност не са просто някакъв строго репресивен апарат със строго репресивни функции. Както днес вече стана ясно, в тази работа са били замесени пряко или косвено около 1 млн. души. Така че става въпрос за едно пропито от тези служби общество и това не е някаква мистика. Това е реалността.

  Иван Чалъков: Българските служби имат не само репресивни функции, но имат и икономическо знание, имат медийно знание, имат научно знание. БАН все още се държи от тази номенклатура. Проблемът на тези хора обаче е, че те разбират от икономика, но не за да развиват икономиката, а да извличат дивиденти от това. Те имат медийно знание и държат медиите, но не за да позволят свобода на словото, а за да ги контролират. Така че ние имаме срещу себе си една огромна кохорта. И макар че от началото на прехода минаха вече 20 години, борбата като че ли едва сега започва.

  Какво е участието на синдикатите в чисто политическата дейност и ролята им при предопределянето на политическите играчи? Нека проследим мотивите на тяхното политическо влияние в годините на прехода.

  Иван Чалъков: В речта си на конгреса Тренчев цитира Махатма Ганди, който казва, че няма политика без принципи и бизнес без морал. В България има форма на див капитализъм, цинично експлоатиране на хората. Няма по-добра противоотрова за това от синдикалната дейност. Не само в партийните фирми като „Кремиковци”, които бяха източени, но и в тези на инвеститори от Гърция и Турция, както и на наши новоизлюпени предприемачи мачкат хората и смятат, че могат да си позволят всичко. В същото време обаче профсъюзите са просто опора на осъществената след социализма кражба на държавата. На практика профсъюзите станаха опора на ретроградните фактори в обществото, което доведе до склерозиране и на икономиката, и на обществото.

  Иво Христов: Спомнете си стачките в началото на 90-те години. Аз съм участвал в първата студентска стачка през лятото на 1990 г. Тогава ме учуди странната лекота, с която бяха премахнати едни политически и институционални прегради на режима. Това ми направи впечатление още тогава, но съм бил твърде млад, за да разбера какво се случва. Внезапното изчезване на органите за сигурност, много лесното овладяване на университета – пет човека отиваха и преграждаха кръстовището. Всичко това ме навежда сега вече постфактум след 20 години на мисълта, че една невидима ръка просто ни е разчиствала пътя за едно или друго поведение. Сега като навързвам нещата, си мисля, че всъщност синдикатите са изиграли част от тази роля – видимата или невидима ръка, която разчисти терена за едни предварително обучени играчи. Това е сложна игра и тя не може да бъде играна от всеки. Очевидно хората, които са я осъществили, са били добре обучени.

  И Константин Тренчев ли имате предвид?

  Иво Христов: Вие ме тласкате да посоча имена, но аз ви казвам, че имената не ме интересуват. Какво очаквате да ви кажа за този човек, че едва сега след 20 години изведнъж се сеща, че има морал ли? Да се беше сетил преди 20 години, когато Петър Гогов ревеше за кожите пред „Александър Невски”. Защо никой не задава въпроса защо Константин Тренчев беше голям приятел с Илия Павлов, да речем, и не му излизаше от кабинета? Какви са връзките на „Подкрепа” с ДПС? И кои са причините и факторите за тези връзки – очевидно не интересът към картините или към „Цанков камък”. Очевидно е, че тук става въпрос за структури на ДС.

  Иван Чалъков: В ранните години на прехода между функциите на профсъюзите и функциите на силовите групировки няма разлика. Част от механизма за овладяване на икономиката е да се справите с непокорните директори, които гонят някакъв резултат за предприятията. Как става това – вие можете да поставите фирма на входа и на изхода, която да извлича печалбата. Никой директор обаче няма интерес да му ограбват предприятието. Вие може да го смените или като го отвлечете или му запалите къщата, или като го смените чрез профсъюзите, като преди това му организирате една хубава стачка. Тоест това бяха алтернативни инструменти в ръцете на тези, които се стремяха към овладяване на икономическата власт. И те ги използваха според конкретната ситуация. Така че не може да се отрече мръсната роля на профсъюзите за съспиване на цели сектори в българската икономика. Представители на енергетиката например ни разказаха, че за разлика от въгледобива техните профсъюзи излезнали доста по-разбрани. Те сътрудничели на технократите и затова са запазени централите и структурите в енергетиката. В този отрасъл синдикатите се съгласявали на отстъпки срещу поемане на ангажименти – например да им дадат магазини, столове или ресторанти, за да развиват дейност. Може да се каже, че има някаква разлика в отделните сектори.

  Иво Христов: Не случайно на ключовите играчи на прехода досиетата им ги няма. Вижте голямата депресия в САЩ. Първа опора на мафията са профсъюзите. Всички знаят за синдикатите на докерите, да речем ,по време на сухия режим в Америка. Синдикализмът играе изключително  амбивалентна роля. В момента синдикатите в САЩ, в частност в щата Калифорния, са в основата на политическата стагнация и регроградност. Всъщност синдикатите са се превърнали в едни корпорации за продажба и купуване на гласове и за осигуряване на етнически вот. Те възпроизвеждат една симбиоза на политическа склероза между корумпиран политически елит и не по-малко склерозирало социално издивенческо население, което иска да живее на големите помощи на голямата държава. От друга страна, ролята на синдикатите е да се борят реално за правата на трудещите се. Отварям една скоба – какво стана у нас с жените, които шият за по два лева на ден в Сатовча или по Родопите. Кога българските синдикати защитиха тези хора, които са третирани буквално като добитък? Защо не преградиха една улица или не осъществиха един уличен натиск, за да се види какви са условията на труд в мините или в „Кремиковци”, преди да бъде затворен комбинатът? Колко производствени аварии стават, да речем, в БДЖ, където условията на труд са ужасяващи. Там работят с техниката, която е оставил дядо ми преди преди 40–50 години. Що се отнася до ролята на синдикатите в „Кремиковци”, тя е известна на всяко дете. Така че въпросът, който ми задавате за ролята на синдикатите в българския преход, е риторичен. Всички знаем каква е тази роля. Интересна е и ролята на същите тези синдикати за свалянето например на правителството на Филип Димитров, нещо, което също много често се забравя. Много ни е къса паметта. Ако кажеш обаче, че има връзка между тези неща, псевдолибералният дискурс веднага опонира: „Вие търсите през цялото време теория на заговора”. Не, аз просто виждам връзка между отделните факти.

  Защо именно „Подкрепа” – синдикатът, който се самоопределя като антикомунистически, помогна за свалянето на правителството на Филип Димитров?

  Иво Христов: Ако си спомняте, тогава „Подкрепа” оттегли своята подкрепа за Филип Димитров. Не коментирам ролята на това правителство, но в историята има едни точки на бифуркация, които ни дават повод да си припомним думите на евангелието, че и една сламка може да счупи гръбнака на камилата. Те бяха точно сламката, която чупи гръбнака на камилата и отмества историческия път в една или в друга посока. След това пътища много, но ние сме изпуснали шанса. Това беше единият случай. Не забравяйте, че 90-те години са времето на изключително много пропуснати шансове. Какво се случи, как започна излизането от социализма на едно общество, което беше относително богато като активи? Хората имаха спестявания, които бяха унищожени с няколко инфлационни вълни. Да не говорим за големия банков грабеж. В българското общество тогава имаше създадени предпоставки за съвършено различен преход. Имаше възможност за създаване на икономически самостоятелни хора. Икономически независимите хора обаче няма как да бъдат водени за носа. А това противоречи на основния императив на българския преход – това общество да бъде водено за носа. Така че синдикатите имат тежка вина за положението в момента. Как така изведнъж се стопиха шансовете и спестяванията на хората? Как така изведнъж от нищото се появи невидимата ръка на силовите групировки? Как беше създадена тя? Либералстващият дискурс в това отношение твърди – появила се, видите ли, изведнъж просто така, от небитието, нужда от защита и тъй като пазарът не търпял свободни ниши, щом имало търсене на тази услуга, се появил и продавач на услугата. Как стана това така изведнъж? Как така изведнъж се появиха хора, които буквално бяха строени и военизирани и които тръгнаха да изпълняват определена задача с желязна дисциплина? Моля ви се, това са приказки само за наивници. Това бяха лявата и дясната ръка на българската олигархия, които просто смазаха възможните алтернативи.

  Иван Чалъков: Подкрепено с цифри, всичко това изглежда по следния начин – през 1990 г. имате 440 хиляди еднолични търговци и фирми на граждани, през 1991 г. имате още 400 хиляди, след което през 1992–1993 г. тези числа падат в пъти надолу. Тогава тези, които бяха открили малки магазинчета и пр., започнаха да лепят етикети и да ги застраховат. Свидетел съм на това как хората, които тръгнаха да правят някакъв бизнес, се върнаха обратно на заплата в институти и на държавна служба. Случи се това, че още тогава една невидима ръка не позволи възникването на икономическата основа на българската демокрация. И нея я няма и до днес. След това отнеха и медиите.

  Иво Христов: Моето може би необосновано раздразнение е всъщност болка и горчивина. Знам, че основната, както е казал Ботев, обязаност на журналистиката е да се занимава с всекидневието тук и сега. Не можете да обясните обаче нито един факт, който се случва тук и сега, във всекидневието, с всекидневна гледна точка. Това е всъщност мотивът на нашите две изследвания (бел. ред. – „Мрежите на прехода” и „Черните дупки на българската енергетика”). Тук има социална логика, която или имате ресурс, желание и воля да постигнете и да разкриете, или, напротив, знаете много добре как стоят нещата, но не желаете да ги разкриете. Или пък става дума за комбинация от двете, което води до слугинаж в контекста, за който говорим. Когато казваме, че е имало шансове и обективна нужда от единодействие между българската демократична опозиция, както и да е била създадена тя (може би ин витро от ДС), и червените директори, които можеха да гарантират икономическия гръбнак на българския преход, срещу нас веднага излизат клишетата, че видите ли, ние подкрепяме номенклатурата. Тоест срещу конкретиката на социалното познание се хвърлят нищо незначещи политически клишета. Забележете всъщност кой най-силно се пеняви на тема антикомунизъм. Нормалният, цивилизованият свят започна да събира имунната си система, защото вижда, че нещата опират до оцеляването в буквалния смисъл на тази дума. Ако едно общество не събере и мобилизира защитните сили на своя организъм, то просто ще стане жертва на ситуацията.

  Иван Чалъков: Нека припомним, че българската цивилизация възниква тук наред с гръцката, сръбската и т.н. през ХІХ век с цената на огромни усилия, включително и културни, насочени към преодоляване на логиката да се движим по линията на най-малкото съпротивление, на късия хоризонт, който се свежда само до това да се нахраним. Българските еснафи започват да мислят и да трупат с някаква перспектива. Ние сме това, което сме, заради огромния културен ресурс, който възниква през ХVІІІ и ХІХ век и който пропиляхме в годините на социализма, когато на власт дойде утайката на обществото и унищожи базисните ценности на това общество.

  Иво Христов: Нашата позиция обаче не е черно-бяла. Светът изисква сложно мислещи хора, той самият е сложен. Когато казваме, че социлизмът е пречупил гръбнака на традиционната селска България, която може би е била залог за друг тип развитие и бъдеще, трябва да добавим, че същият този социализъм превърна България в индустриална страна, вкара я в групата на най-развитите държави в света – България със сложните технологични системи, с хората с висше образование… Когато говорим за тези неща обаче, трябва да кажем на каква цена са постигнати те. А цената е голяма. Всичко това е направено с цената на самоунищожаването на самоорганизацията на българите. Когато се разпадна черупката на държавния социализъм, се оказа, че отдолу няма други самоорганизиращи се механизми, защото те са били жестоко унищожени по времето на социализма. Няма друг тип такова насилие в Източния блок, извън бившия Съветски съюз, подобно на случилото се в България. 30 хиляди души са убити само по време на т.нар. Народен съд. Цената на урбанизацията, на това, че хората в едно селско и безхитростно общество са били натикани насила в индустрията и в еднотипните панелни квартали, е унищожаването на всякаква форма на социална самоорганизация. В момента берем плодовете на това вторично разяждане.

  * Доц. Иван Чалъков е роден в Пловдив. Завършил е социология в Софийския университет през 1984 г. През1988 г. защитава докторат по социология на познанието в Института по социология на БАН. От 2004 г. е преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

  * Иво Христов e роден през 1966 г. в Киев. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“. Доцент, доктор по социология. Дългогодишен главен експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси в 38-ото, 39-ото и 40-ото народно събрание. Ръководител на катедра „Социология на науката, технологиите и иновациите“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

  Иван Чалъков и Иво Христов са сред авторите на книгата „Мрежите на прехода: какво всъщност се случи в България след 1989 г.“, която ocвeтявa „cкpититe пoлeтa“ нa пpexoдa и oчepтaвa дeйcтвитeлнитe влacтoви цeнтpoвe (кaтo cpeщaнe и пpecичaнe нa paзлични мpeжи). Наскоро от печат излезе тяхното изследване „Черните дупки на българската енергетика”. Очаквайте интервю с Иван Чалъков и Иво Христов за енергетиката като един от най-сериозните канали, захранващ политическата корупция и олигархичния тип управление в България.

  С Иван Чалъков и Иво Христов разговаря Димитрина Чернева. /Glasove.com/

• ПЛ.НИКОЛОВ: ОЛИГАРСИТЕ ИЗНЕСОХА 10 МЛРД. ЛВ. ОКОЛО ИЗБОРИТЕ, ЗА ДА БЛОКИРАТ ПРАВИТЕЛСТВОТО

  В приближеното до „Лев корпорация” кафене К2 готвят народни бунтове още от миналия февруари

  Пламен Николов беше парламентарен секретар в кабинета на Жан Виденов, но напусна поста си със скандал. След това работи няколко години в „Мултигруп”, където ръководи „Стратегическо и корпоративно планиране“ и стопански звена на компанията. Преди 10 ноември десет години е работил в Института за съвременни социални теории към Секретариата на ЦК на БКП, бил е и преводач към Единния държавен протокол, тоест запознат е с много строго секретни дела. В момента се занимава с частен консултантски бизнес. Неотдавна той предизвика скандал с твърденията си, че Илия Божинов е убит и че преди това бил притискан от Алексей Петров заради фирма за таксита.
  
  – Г-н Николов, взривът пред столичен вестник сблъска две версии за случилото се – че е дело на самите потърпевши и кръга около тях, свързан с Алексей Петров, и че това е опит на властта да се сплаши антиправителствена медия. Какво е вашето мнение?
  
  – Първо, покрай този взрив стана ясно, че в тази сграда има едно трогателно съжителство в. „Галерия”, в. Ретро” и издателство „Милениум”. За пореден път изплуват близки, топли и сърдечни връзки с Гоце, особено през в. „Ретро”, в чието дъно стои Недялко Йорданов. Публична тайна е, че той е близък на Гоце.
  Особено впечатление ми направи поведението на Кристина Патрашкова и Явор Дачков. Това беше поведение на хора, които са подготвени и най-малкото не са изненадани, репетирали са репликите, които да кажат по повод на взрива. Включително г-жа Патрашкова беше премислила обяснение на въпрос, който не й беше зададен – защо в 5.40 сутринта телефонът й е бил включен до главата. Гузен негонен бяга. Тя обясни, че имала предчувствие. По принцип си държала изключен телефона и не го слагала на нощното шкафче, за да не я тревожат. Но имала предчувствие предишната вечер, оставила си телефона включен и не щеш ли гръмнали редакцията на вестника. Очевидно тя сама си е задавала въпроси и е репетирала отговорите може би пред огледалото. Всичко това ме навежда на мисълта, че те всъщност не бяха изненадани и то до такава степен, че вероятно дори имат идея кой им е взривил редакцията.

  – В такъв случай каква е вашата версия за случилото се?

  – Аз нямам версия, имам мнение. Ето какви са моите следчувствия – когато някой се явява толкова подготвен, след като „ненадейно” са го взривили, аз веднага си задавам въпроса кой има интерес това да се случи. Моите предположения са свързани с аналогията с една друга ситуация по време на пресконференцията, която дадох на 27 октомври миналата година. Тогава тя беше отразена във вечерните новинарски емисии единствено в ТВ7 поради следната причина. Същия ден също така внезапно, ненадейно и изненадващо един гражданин беше нахлул с БМВ в президентството. Това беше топ новината, което изяде по 15 минути от новинарските емисии. А останалите 5 минути бяха изядени от това, че чакаха един господин, близък на Алексей Петров, да се появи на летището и да направи сензационни разкрития. Но той вместо да се появи в 13.00 часа, дойде в 16.30, каза на журналистите „добър ден” и обясни, че ще прави разкритията след една седмица за конкретен вестник.

  Т.е. тази схема на изместване на дневния ред с абсурдни новини се повтори и сега и това вече не е изненадващо, а конкретен почерк. Тогава президентството беше нападнато от гражданин, за да се измести новината, в която аз съобщавах, че главата на октопода в България е Гоце. Сега се чакаше пристигането на четирима еврокомисари, датата 10 февруари съвпадна с годишнината от арестуването на Алексей Петров и какъв по-хубав повод тази бележита годишнина да се отбележи по подобен начин и да се неглижират усилията на всички – както на еврокомисарите, които ни посещават, за да ни бъдат от полза, да подпомогнат нашата администрация и да се запознаят с работата й, така и на самото българско правителство, което си е направило труда и е успяло да убеди тези фактори да посетят България, за да свършат някаква полезна работа. Защото това не са хора, които се разхождат от чисто любопитство към пътешествията.

  Този повтарящ се почерк ме кара да мисля, че за пореден път дълбоко-дълбоко в дъното прозира усмихнатата самодоволна физиономия на Гоце, която се появи същия ден вечерта в новинарските емисии. Награждавайки двама летци за проявен героизъм, той с неприкрито самодоволство, с голяма топлота и любов коментира случилото се и спомена за МВР и министър Цветанов и това как те си вършат работата.

  – Повечето политици споменаха триумвирата Първанов – Цветко Цветков – Алексей Петров като генератори на това събитие, които искат дестабилизация на страната. Ако е така, каква е крайната им цел?
  
  – Аз смятам, че генераторите са Гоце и Алексей Петров, а Цветко Цветков го слагат може би само за да има трети. Но по принцип не възразявам на подобно разбиране на нещата. Не виждам за какво им е нужен Цветков, тъй като досега те са могли да си вършат работата и да поддържат този тип отношения без него.

  – Нали се води стратег?

  – Аз не го познавам като стратег. Имам лични впечатления от него и го познавам като човек, който винаги постфактум обяснява нещо. Не съм останал с впечатлението, че е мозъкът на някакви събития. Може би е удобно да му се приписва, че той е човекът, който ражда пъклените замисли, измисля ги, реализира ги и се грижи за осъществяването им. Но аз не съм останал с такова впечатление. И дори точно обратното – останал съм с впечатлението, че такъв човек е Гоце. Вижте кой беше най-доволен в края на деня. Патрашкова и Дачков играеха разтревожени, а единственият, който беше доволен от това, че България за пореден път е омаскарена, беше Гоце. 20 години същата тази клика принуждава България да плаща висока цена, за да може да си изиграе своите игрички и постига целите си.

  – Да не би да нападате така Георги Първанов именно защото през 1997 г. той лиши от втори мандат правителството на Жан Виденов, към което принадлежахте и вие?

  – Преди няколко месеца, когато разговарях с „ШОУ”, споменах сценариите за провала на правителството на Бойко Борисов. Те се припокриват със сценариите, които бяха приложени тогава, за да се създаде представата, че е неизбежно не просто да се смени правителството, а БСП да се оттегли от властта и да се постигне промяна в статуквото, тъй като у нас винаги се говори за това. По принцип обаче статуквото се запазва, но акцентите, полутоновете и нюансите се променят.

  Тогава тази промяна беше постигната с на пръв поглед неконтролируемо, а всъщност с много добре контролирано нарастване на цената на хляба, манипулиране на цената на пшеницата и на брашното, опашки за хляб през лятото на 1996 г., финансова криза, предизвикана абсолютно съзнателно с помощта на няколко кешови играчи на пазара в лицето на няколко финансово-брокерски къщи, които отдавна не съществуват. Задкулисието беше същото като днес. С 10-тина милиона кеш те бяха в състояние да обърнат кешовия пазар, а това обръщаше и другия, тъй като всички търговски банки бяха рефинансирани от БНБ, бяха обслужвали дълго време индустрията, която не си погасяваше задълженията по кредитите и т.н.

  Не е нужно ред по ред да изясняваме сценариите, но схемата е същата. В момента цената на хляба расте и пак има някакви обвинения за това, че Гоце и червени олигарси я манипулират. И тогава беше същото. През 1995 г. аз почти ежедневно се срещах с г-жа Данка Минкова, която по това време беше председател на Националната агенция по зърното и почти ежедневно се опитваше да алармира и парламента, и правителството, че зърненият баланс се нарушава. В момента не зная дали той е нарушен или не, но виждаме, че се правят огромни усилия това да се случи.

  Кой прави това? Същите хора, които знаят какъв би бил финалният резултат тогава, които знаят, че е най-жестоко да удариш гражданите с цената на хляба и с неговата липса. Ето за това задкулисие говоря, на което мира не му дава мисълта, че това правителство очевидно не му се подчинява. Всъщност статуквото за пръв път де факто е разбито. И хората от червеното задкулисие се опитват да го възстановят, но то не е точно червено, а именно гоцевско. Гоце беше продукт на това задкулисие, а сега 10 години по-късно, е негово олицетворение.

  – Какво спечели въпросното задкулисие тогава и какво се стреми да спечели сега?

  – Тогава ставаше дума за една задкулисна сделка. Не случайно ги наричат „четвъртофевруарци” всички вкупом, заедно с Петър Стоянов и другите участници. Защото се има предвид не някакво вътрешнопартийно предателство, което Гоце и Николай Добрев са извършили към партията си, и манипулацията по отношение на демократичния процес в България въобще. Тогавашната манипулация се състоеше в това, че по никакъв начин не се направи равносметка, за да се види защо правителството на Жан Виденов се провали.
  Напротив, всичко това беше прикрито и, както обича да се изразява Сергей Дмитриевич с неговия руски израз, беше заметено под килима, а горещият картоф беше прехвърлен в ръцете на правителството на СДС.

  Стана ясно, че този горещ картоф всъщност не е чак толкова горещ и че до голяма степен е постигнат вследствие на манипулацията на кешовия валутен пазар и че тази ситуация може лесно да бъде овладяна и тя беше овладяна, разбира се, с усилия. И бе предшественик на правилното решение българският лев да бъде обвързан с немската марка, което ни предначерта пътя към еврото, и с въвеждането на валутен съвет, който да изисква спазването на определена бюджетна дисциплина.

  Виждате, че сега се атакува Симеон Дянков, опитват се всячески да го принудят да наруши тази бюджетна дисциплина. Но след като Дянков не го прави и правителството не е податливо, тъй като очевидно е научило този урок от предшествениците си и знае, че не трябва да допуска подобно нещо, сега опитват другите сценарии. И в частност сценариите с ескалацията на уличната престъпност.

  – Какви са доказателствата ви, че уличната престъпност нараства именно под натиска на тези задкулисни сили?
  
  – Тъй като Агенция „БЛИЦ” беше много коректна в отразяването на посегателствата срещу завода, на който съм изпълнителен директор, ще ви дам пример с него. В течение на 20-тина дни имаше общо 8 посегателства върху него, докато за предишните 10 г. – само две. Кой стои на върха на тази хранителна верига на мафията, която се занимава с крадено желязо и къде отива то? Отива в Перник при един човек – Людмил Стойков, известен спонсор на Гоце, който беше следствен заедно с Марио Николов. А който е на върха на тази хранителна верига, е в състояние да даде команда по места да се започват нападенията не само за да се смачка Николов, а за да се създават проблеми на полицията. Защото когато полицията тази седмица има 40 преписки за подобни взломни кражби, едва ли ще й останат ресурси и време да се занимава с нещо друго. Това е принципът – по всякакъв начин да се затруднява работата на оперативното управление, на правителството.

  Друг такъв пример е капацитетът на администрацията за усвояването на еврофондовете. Спрямо предишното правителство, сегашното може да се похвали с това, че в пъти е увеличило усвояването на еврофондовете. Но това е крайно недостатъчно. Естествено, то не може да подмени цялата администрация. Но съм близо до мисълта, че една много голяма част от тази администрация не си върши съзнателно работата именно с идеята да саботира това правителство и да се върне онова, което беше удобно, за да се краде.

  – Всички политици до един, независимо от ориентацията си, повтарят, че тези неблагополучия са дело на някакви потайни кръгове. Защо най-сетне не ги посочите поименно? Само с президента ли се изчерпват те?

  – Има публична информация за това. Имаше прекрасни снимки в един столичен седмичник от преди година за приятелски баскетболен мач, на които до Гоце стоеше един господин, който е тясно обвързан с баскетбола в България. Между другото на тази снимка го има и Бойко Борисов. Но той както винаги е със своя любим номер 13 и е избутан в края на групата. Очевидно това не е неговата среда и са го поканили само и само да го приобщят и да го заснемат на тази снимка. Затова той стои с леко отсъстващ вид и очевидно не му е приятно, че е попаднал в тази компания. Това се е случило доста преди той да спечели парламентарните избори.

  Ето ви пример за това как се правят кръгове. Тъй като Борисов е човек, който очевидно е набирал популярност и сила, те са търсили начин да го приобщят или, ако не успеят да го направят, да го впримчат, да го принудят, да му разиграят всякакви сценки и сценарии, да съберат кино и фотодокументи, с които после да доказват нещо.

  Оказва се, че тези усилия до голяма степен са останали безплодни. Естествено, че като всеки друг и Бойко Борисов в крайна сметка трябва да мисли за резултатите от управлението и е неизбежно да прави компромиси. В тази 20-годишна гоцевщина няма министър-председател, който да не е бил в тази ситуация. Въпросът е дали ги прави с желание или с омерзение. Моето впечатление, че Бойко Борисов ги прави с омерзение и всички, които го принуждават да прави компромиси, знаят, че той няма да им прости и че при първа възможност ще ги накаже.

  – Какви компромиси имате предвид?

  – Прословутата история с г-н Михаил Михов е един компромис. Гоце е звънял на Борисов, пилил му е на главата, заблуждавайки го, че по отношение на него са предприети някакви неправомерни действия или пък тези действия наистина нарочно и преднамерено са били предприети спрямо него и пивоварната му в Мездра. В крайна сметка се стига до ситуация, в която Бойко Борисов се обажда по телефона, за да се информира.

  И сега това ни се представя като едно доказателство за неговата намеса в дейността на агенция „Митници” и как е оказвал влияние на нейния председател. След което стана повече от ясно, че всъщност антуражът на Гоце е намесен отначало до край в тази работа и че разпорежданията на митниците са били свалени от съда след намесата на Сашо Пенов – председателят на правния съвет на Гоце, при когото той явно е трудоустроен, защото като частпром прави своя бизнес.

  Четох някъде, че получил хонорар от 12 000 лв., за да води това дело и го е спечелил, а Агенция „Митници” не се е осмелила да обжалва, въпреки че е имала възможност. Т.е. сработил е натискът, оказан от Гоце и гоцевия антураж. А кой беше преди това шеф на този правен съвет – сегашният главен прокурор Борис Велчев. И в крайна сметка във всичко това има скрита семиотика.

  – След като Георги Първанов е лошият в тази игра и олицетворението на задкулисни зловредни кукловоди, защо когато Бойко Борисов основаваше ГЕРБ заяви пред претъпканата Зала №1 на НДК, че за президента ще говори само той, а на останалите забранява да изказват мнение?

  – Може би това е било въпрос на емоционална преценка в момента. В крайна сметка той дълго време се стремеше да поддържа това междуинституционално общуване, което е в полза на държавността. И то беше съзнателно торпелирано от Гоце, защото на него му трябва скандал след скандал, които да се случват ден след ден, тъй като това е неговата жизнена среда, в която той живее и може да оцелее и в която може да се опита да се възпроизведе заедно с неговия антураж, след като БСП доброволно се срути като резултат и електорална подкрепа между 16 и 12%.

  Гоце води и втора битка за обсебване на БСП. Но тъй като не може да го направи, защото Сергей Дмитриевич не желае да дели мегдан с него, той тръгва да погазва конституцията по абсолютно безочлив начин. Като се почне оттам, че 5 години се ушумоляваше за досието си и агентурния си псевдоним, а в началото на втория си мандат обяви, че много се гордее с това, че е бил доносник и се свърши с това, че в момента погазва конституцията по абсолютно очеваден начин, занимавайки се с дейност, която му е напълно забранена от нея като създава, асистира и акушира политическа формация най-вероятно с бюджетни пари.

  Дори и да са си платили сбирката в НДК, всички останали съпътстващи мероприятия преди и след нея, се свикваха официално от президентството, например, когато изтипосаха Мария Капон едва ли не за съучредител. Тази среща беше организирана с пари на президентството, а не с пари на проекта „От Съ до Шъ”, както го наричам, защото не бива да се злоупотребява със свети неща каквито са „АБВ”.

  – А кой стои зад президента?

  – Вече говорихме за кръга „Монтерей”. Но той е трансмисия. Това е последната видима част на кукловодите, на тези, които предстои да одобрят Гоце за кукловод, ако той не се класира за каквото и да било друго след двата мандата, в които играеше ролята на президент на България. А невидимите кукловоди в Кремъл няма кой да ги посочи. В момента битката е за руските енергийни домогвания в България – Бургас-Александруполис, АЕЦ „Белене”, „Южен поток”. Ако тези три руски проекта се осъществят у нас, това означава, че следващите две поколения българи не просто ще ги изплащат, а ще хрантутят кремълската агентура в България, накачена върху тези фирми тук. Те се активираха толкова силно след 2007 г., защото преди това трябваше да пазят поведение, тъй като кремълските господари им бяха казали да се държат тихо и кротко, за да влезем в ЕС и след това да си покажат магариите. Но това е и начин да бъде шантажиран и изнудван самия ЕС.

  Още повече, че названието „Алтернатива за българско възраждане” звучи много страшно, тъй като Гоце е възродител със стаж, който беше в т.нар. Общонароден комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ). Тогава, в началото на неговата политическа кариера кукловодите му го бяха пласирали там. Но е крайно време в България да се сложи край на възродителния процес, който върви вече от цели 25 години. Той избуя отново след като ни приеха в ЕС, защото това е начин да се шантажира съюза от по-високи кукловоди, които не са тук, а в Брюксел и Страсбург. Те казват: ей, внимавайте, защото там, в България, така ще ви подпалят чергата, че свят ще ви се завие. Не ви ли прави впечатление, че турскофобското говорене се засили именно след 2007 г.

  Същите тези кукловоди успяха да принудят дори Тодор Живков да бъде въвлечен във възродителния процес. Абсолютна спекулация и лъжа е, че той е бил негов инициатор. Същите кукловоди, които тогава го изнудваха и вкараха българската държава в коловоза на този процес, сега използват тази стара карта, за да управляват съдбата на България. Тогава от страната ни се изселиха между 300 и 600 000 души. В Бурса все още живеят тези хора и за тях България е родина, както е за нас. Ние повече от 600 г. живеем заедно на нашата земя и ако не намерим начин да се харесваме и да се обичаме помежду си, ще бъдем лесна жертва.

  Не е нужно да посочваме поредната изкупителна жертва на този процес, както стана с Тодор Живков, защото от това разбирането за него няма да спечели. Напротив, разбирането за възродителния процес трябва да бъде като за една конспирация, в която винаги ще се намери някой, който да бъде изтипосан в очите на публиката като пешкира, в който да си бършат ръцете, ако се наложи, но всъщност това е тайно задкулисие, организирано от задкулисието в България през 80-те години, забележете, след смъртта, някои биха казали след убийството на Людмила Живкова. Такъв процес не можеше да се случи никога, докато тя беше жива, защото мотото, с което тя живееше, беше „Единство, творчество, красота” и тук идваха деца от цял свят от различни култури, етноси, вероизповедяния и се търсеше тази формула.

  А възродителният процес беше насочен точно срещу това истинско възраждане на България, което тя се бореше да постигне. И той беше насочен в еднаква степен както срещу нея, така и срещу Тодор Живков и срещу цялото семейство Живкови и стремежът им България да бъде свободна и еманципирана страна. И аз се подписвам с две ръце, че Тодор Живков беше въвлечен принудително във възродителния процес от една клика възродители – Георги Джагаров, Илчо Димитров, Георги Атанасов и други, които ще се въздържа да кажа.

  – Споменавате само починали хора. Кажете и други, които могат да свидетелстват за това?

  – Не ги казвам, защото синът на единия от тях ми е приятел. Баща му също е мъртъв и не искам да го огорчавам като го споменавам. БКП имаше коренно различна политика от този кръг до преди 1982 г. Но изведнъж разработката на материалите на отдел „Идеологическа политика” на ЦК на БКП, след това „Пропаганда и агитация”, изчезнаха – бяха прибрани в чекмеджетата и се появи тази група хора. Да не забравяме, че синът на Илчо Димитров в момента е ректор на СУ „Св. Климент Охридски”. Да не забравяме, че синът на Марко Семов в момента е зам.-председател на партията СРС (РЗС) и пръв изприпка да покаже колко е изненадан, че е взривен в. „Галерия”.

  – Скандалите със СРС се развихриха, след като Цветан Цветанов прочете в парламента стенограмите от записани разговори между лекарите в Горна Оряховица. Как ще обясните това надцакване с тайна информация?

  – Това е удобното обяснение на случая. Ако бях на местото на Цветан Цветанов, не зная дали щях да бъда подведен да прочета тези стенограми. Защото в една ситуация, в която ти ежедневно си поставен в кюшето и всичките ти усилия биват омаловажавани и неглижирани, е нормално в един момент да изгубиш преценка и дори да те подлъжат, да успеят да те подтикнат към това да направиш нещо, което не е много подходящо. И фактът, че тази тема така се експлоатира впоследствие е доказателство, че той е бил умишлено подтикнат, че това е нещо предварително изчислено. Всеки човек има някакъв ограничен биологичен ресурс да реагира, износва се. И когато непрекъснато го мачкаш и притискаш, той допуска някаква грешка, след което го поставяш или в положението да казва, че е бил подведен и принуден, или започваш да го доунищожаваш. Аз така прочитам тази ситуация. Защото мои приятели от Горна Оряховица ми казаха, че родителите на това момиче не са искали бебето и са платили пари то да бъде унищожено. Но все пак остава загадката защо тези хора са били подслушвани. Така, че все още има много неясноти.

  – Можете ли да кажете на кого са присъщи тези битки с подслушани разговори и дискредитиране на хора чрез тях?

  – На кремълските рицари на плаща и кинжала. Ние не можем да избягаме от тези хора. Когато първата ми съпруга тръгна да бяга от България през 1990 г., ме попита: Николов, кажи ми къде най на запад да избягам от мъжа си болшевик, от майка си и баща си болшевики, от болшевиките в БСП, от болшевиките в СДС и от болшевиките въобще. Отвърнах й: вземи глобуса и виж, че от Калифорния по-нататък няма. И тя си е там до ден днешен.

  – След компроматите със СРС и взрива пред медия какво развитие ще претърпят сценариите, за които говорите и кой в крайна сметка ще спечели?

  – Със сигурност зад кадър в момента има едно страхотно изнудване на Бойко Борисов от същите тези кръгове, които организират и всичко останало, или най-общо казано от гоцевщината. Използвам този термин, защото, макар да звучи грозно, всъщност той е много по-академичен от думата свинщина и обхваща много повече аспекти на действителността.

  И в момента брокерите на гоцевщината изнудват Бойко Борисов. А цената е: направи поредица от компромиси и най-вероятно на първо място по руските енергийни интереси в България, преклони главица и всичко това ще спре, ще изкараш мандата, ще отпушим фондовете, навсякъде, където трябва, ще станем корпоративни и т.н. Но Бойко Борисов е от стара коза яре и знае, че тези хора винаги лъжат и когато лъжат, пак лъжат. Затова не вярвам той да им се довери. Лошото е, че цената, която предстои да платим, ще бъде тежка. Защото в стремежа си да го омаскарят докрай, те няма да се спрат пред нищо.

  Всички виждат, че времето върви, две години вече почти минаха, а нещата не помръдват. И ето го резултатът – не случайно двама от очакваните европейски комисари дипломатично си изпуснаха самолета и пристигнаха да другия ден. Знаете как е организиран живота на един човек с този ранг и той няма как да се е успал, за да си изпусне самолета. Очевидно това е станало заради взривовете и са искали да разберат какво се случва в България, защото те също са подложени на манипулация и на тях им се подава информация по някакви задкулисни канали.

  В този ред на действия може да се стигне до цена на хляба 4 лева, на олиото – 8 лева… И сетне – нали помните как се удряха черпаците по празните тенджери. Нали вече имаше скромна агитка пред сградата, в която е трогателното триединство между „Галерия”, „Ретро” и „Милениум”. Как пък се събраха така случайно на едно место, да се чуди човек.

  – Това ваши предположения ли са или имате конкретна инфожрмация?

  – Само ще посоча, че миналата година през февруари често посещавах едно заведение, известно в кръга на приближените на „Лев корпорация” – „К2”. Тези явки са три – „К1”, „К2” и „К3”. Всички са близо до радио К2 и респективно до министерството на икономиката. Там се събират все хора, които се занимаваха с кадровото наблюдение на това министерство, на стремежа си да източват пари по европроекти и т.н. Та там, в това кафененце „К2”, скоро след ареста на Алексей Петров напълно сериозно и на глас се обсъждаше въпросът как ще има гражданско неподчинение, как сега таксиджиите ще излязат на улицата. Ето ви следващият сценарий.

  Таксиджиите още не са излезли на улицата, защото явно се преценява, че е рано. Но да се подпиша ли с двете се ръце, че и това ще стане, след като четирите от най-големите фирми на таксита са в ръцете на гоцевщината? Защото Алексей Петров е просто една от изкупителните жертви. Той е активен деец, активно въвлечен, обслужва интересите на гоцевщината, но в крайна сметка е една от изкупителните жертви. И да не се заблуждава, че гоцевците ще го пощадят. Не ми се вярва да е толкова простодушен, сигурно разбира, че ще бъде първата жертва и ще бъде представен като жертва на Бойко Борисов, на какъвто всъщност се прави и сега.

  – Жертва в преносен или в буквален смисъл?

  – Дори и съвсем буквално. Не вярвам те да се спрат пред нищо. Каква по-голяма криза може да се предизвика в момента от смъртта на Алексей Петров. Нали разбирате какво би означавало това? Не смятам, че гоцевщината има спирачка. Нейната единствена спирачка се казва Бойко Борисов и той я спира чрез противопоставянето си.

  – Понеже непрекъснато обвинявате за всичко Георги Първанов, нека ви попитам личен конфликт ли имате с него или не можете да му простите, че лиши БСП от власт като върна мандата?

  – Не, изобщо не става дума за лично отношение. Ако бях на негово място – аз съзнателно не съм на негово място, макар че многократно съм получавал различни предложения – нямаше да допусна да се стигне до втори мандат. Какво пречеше, когато се говореше, че ще се съставя правителство, да обясни 20 дни предварително, че няма да го направи и това да стане още на самия партиен форум с аргументи. А той заблуждаваше всички и в един момент отиде заедно с Николай Добрев, та двамата да се изкарат герои в четвъртофевруарската конспирация и да върнат мандата. Явно тук се е търсила определен тип публичност за друг тип консумация. Така че аз нямам отношение в този аспект. Познавам го от 30 години. Познавам Бойко Борисов от 1976 г. – шест години повече. И мога да кажа, че за тези 36 години единият винаги е бил Бойко Борисов, а другият – винаги Гоце. А какво да е личното ми отношение към едно Гоце, което се гордее, че е Гоце.

  – Откъде познавате Борисов и Първанов?

  – С Борисов се запознахме през 1976 или 1978 г. Аз бях на бригада в едно старозагорско село – Бъдеще. Тъй като ходехме да се къпем в Стара Загора, а по това време аз тренирах карате, незнайно как научих, че там има първенство по карате. То се провеждаше в салона на едно училище, аз отидох там, гледах състезанието, познавах една част от хората, тъй като ходех на тренировки на стадион „Раковски” и мисля, че там се запознах с него.

  Имахме контакти и докато той работеше върху доктората си. По това време и аз работех върху моя докторат и коментирахме. Той се интересуваше от литература, а нашата библиотека в Института за съвременни социални теории беше много богата. Моят научен ръководител от института беше преподавател в академията на МВР и той бе научил за библиотеката от него. Искаше съдействие да намери литература в областта на пределните психо-физически натоварвания и реферати. Помня, че той се притесняваше за езиковата си подготовка, тъй като част от нещата му бяха недостъпни. По това време и аз нямах кой знае каква езикова подготовка, но ползвах полски и му реферирах неща, които са преведени на полски. Още тогава той ми сподели за съдбата на прадядо си, а в ония години това беше признак на доверие.

  Това са същите онези години, в които Гоце вече си беше Гоце. Нашият институт и институтът, в който работеше Гоце, беше на една и същи територия и се срещахме всеки вторник и петък. С Борисов сме се срещали и сред 1990 г. по повод на пътувания на Тодор Живков извън София, които разрешаваше главният прокурор, тъй като той беше под домашен арест. Но от 2001 до 2011 г. сме се виждали между три и пет пъти. Като единият е на 90-годишнината на Тодор Живков в Правец. Има една снимка от този момент, на която Борисов е заедно с Първанов, който също се бе присламчил.

  Но по принцип отношението на БСП към Живков е безкрайно непочтено. И не мисля, че Бойко Борисов го е реабилитирал, както се твърди, защото той първо няма нужда от реабилитация. Кои са тези интелектуални и морални пигмеи, пред които Тодор Живков трябва да бъде реабилитиран? Той е голям български държавник, каквито има неколцина – Стефан Стамболов, Фердинанд, Батемберг в някаква степен и Борис Трети. Така че Бойко Борисов просто е справедлив човек.

  – Какво, как и кога може да спре тази офанзива?

  – Има два начина. Първият е, ако министър-председателят прецени, че има сили да действа по-решително, без това да е в ущърб на обществото и на държавата. Например, отново да започне процедура на импийчмънт срещу персонажа в българската политика, известен като Георги Първанов с агентурен псевдоним Гоце. Тази политическа шизофрения също трябва да приключи, както трябва да приключат политическите убийства и възродителният процес. Докато това не стане, ние сме свързани с пъпната връв на миналото и черпим оттам жизнените си сили, които са все по-отровни. Другият вариант е, ако Бойко Борисов прецени, че не може да си позволи лукса да ескалира конфликта, както съзнателно го тласкат, и тогава остава да се надяваме, че има достатъчно сили пасивно да парира, да поема и да тушира всичко, което е подготвено от този арсенал, да съумява да обяснява истината на хората, които са все по-обезсърчени, и да постигне добри резултати.

  А в момента ситуацията е такава, защото преди изборите изнесоха 10 милиарда лева червените пари, за да няма оборот, за да няма работни места, за да няма постъпления в хазната. Защото, ако тези 10 милиарда се завъртят два пъти в годината, това са минимум 4 милиарда ДДС в хазната. В такъв случай нека да влязат ливански пари, каквито и да било пари, разбира се, не бандитски, но да дойдат. Просто е крайно необходимо съживяване на икономиката.

  Симеон Дянков няма друг избор, освен да пази бюджетната дисциплина и затова е длъжен да бъде рестриктивен. Тотю Младенов също е длъжен да бъде рестриктивен. Затова е просто неизбежно средният и малкият бизнес да са под удар. За да бъде преодоляна тази неизбежност и хората, които сами се хранят и изхранват още 10-15 души, да живнат е нужно спешно съживяване на икономиката било като външни пари за нея, било като достъпен кредитен ресурс, които рефинансира и позволява да се покриват старите задължения, каквито вече имат всички.

  Само ще ви припомня русенската програма на Тодор Живков от преди 30 години „Стоки и услуги за 1 милиард за населението”. Тогава проблемът беше същият – великият Съветски съюз изсмукваше като пиявица всичко в България и въпросът беше как да се създадат пари извън бюджета, които да се въртят в икономиката. С тази програма 1-2 милиарда можеха да се опазят от братската любов. Сега обаче става дума за 10 милиарда, които като част от сценария за унищожаването на това правителство, бяха изнесени от България преди и по време на последните парламентарните избори от олигарсите около Гоце.

  – Какво става с разследването на смъртта на вашия приятел Илия Божинов? Иван Генов твърди пред „ШОУ”, че той отдавна е страдал от заболяването, което го погуби.

  – Имам информация, че предстои прекратяване на досъдебното производство. Опасенията ми, че ще се направи всичко възможно този случай да не се признае дори за лекарска грешка или небрежност се потвърждават. Но аз не престава да си задавам въпроса кой имаше интерес от смъртта на Илия? Гоце имаше интерес, Алексей Петров имаше интерес – това са хората, които Илия обвиняваше, че са го заплашвали, че са го изнудвали. След смъртта му самият Иван Генов едва прикриваше радостта си на поклонението. Освен това от трима съпредседатели на Българската левица сега има само един – Иван Генов. Той беше в няколко поредни Народни събрания и във всяко от тях беше председател на клуба на българо-съветската дружба там. Няма да продължавам.

  Интервю на Ива Николова
  Източник: Блитц

• Час по България: Къде е бил гробът на В.Левски?

  В това издание на „Час по България“ на ТВ „Скат“ с водещ доц. Пламен Павлов, в части 3 и 4, можете да научите къде най-вероятно е бил гробът на Васил Левски и каква е съдбата на неговите свети кости… За съжаление, и до днес местата на бесилката и гроба на Апостола не са обозначени по никакъв начин…

  .

• София информира ЕС за провокации на Сърбия по повод отбелязване годишнината от гибелта на Левски

  България ще информира европейските институции за груповото спиране на български граждани, желаещи да преминат границата със Сърбия, съобщи външният министър Николай Младенов.

  Според него такива инциденти не са допустими, още повече, че не е първият случай.

  Младенов посочи още, че е нужна сериозна дискусия с европейските ни партньори за тези практики на Балканите, които веднъж завинаги да бъдат прекратени.

  Инцидентът е в навечерието на деня, в който честваме паметта на най-големия български революционер, чието наследство надминава границите на България, и носи символизъм, граничещ с целия Балкански полуостров, каза още министърът.

  Той информира, че вчера след като във външно министерство е постъпила информация за отказ на полицейските власти в Босилеград да допуснат шествие и поклонение пред паметника на Васил Левски, в министерството е бил извикан сръбският посланик.

  Пред него българските власти са изразили позицията, че подобно решение на сръбската полиция да откаже поклонението, което се е превърнало в традиция, е неприемливо решение.

  Обяснението от сръбска страна било свързано със съмнение на босилеградската полиция за провокации, които да доведат до безредици. Затова полицията решила да не разрешава шествие, а само поклонение пред паметника, обясни Младенов.

  Той информирал посланика, че европейската практика между съседни държави е, когато подобни съмнения съществуват, да бъдат информирани официалните институции, за да могат да се вземат превантивни мерки и да не се формират решения на базата на спекулации.

  За съжаление тази сутрин, в началото на деня, станахме свидетели на една практика, която не е характерна за страни от ЕС или искат да бъдат члренове и това е груповото спиране на хора, които искат да минат през границата, каза Младенов.

  След серия от срещи на граничните власти от двете страни е било уточнено, че това е недопустимо и преминаването беше възстановено, обясни министърът. Той напомни, че този инцидент не е първият.

  По думите на Младенов това е изключително неприятно, защото става в навечерието на посещението на премиера на Сърбия, с която България иска да развива нормални добросъседски отношения и има много стратегически проекти, като магистралата София-Ниш, която ще се ползва от българите зад граница.

  ––––––

  Информацията от вчера 17 февруари 2011:

  Сръбската полиция забрани поклонението за Васил Левски в Босилеград

  Поклонението пред паметника на Левски в Босилеград се провежда редовно от 2005 година и досега не е имало забрани.

  Министерството на вътрешните работи на Р Сърбия, с Решение на Областната дирекция на полицията във Враня подписано от командира на полицейския отдел в Босилеград Новица Стоянов, забранява поклонението пред паметника на Левски в центъра на Босилеград, поискано за 18 февруари в 12 часа местно време, съобщиха за Frognews.bg от Босилеград.

  В решението си полицията се позовава на член 11. Алинея 1, от Закона за събирането на гражданите на Р Сърбия според който надлежните органи могат да забранят събрание ако с него се пречи на движението, застрашава се здравето, обществения морал и сигурността на хората и имуществото.

  Поклонението пред паметника на Левски в Босилеград се провежда редовно от 2005 година и досега не е имало подобни забрани от страна на сръбската полиция, съобщават българите от Босилеград. / Frognews.bg/

  –––––––

  София иска обяснение от Сърбия за отменено честване на В. Левски

  Зам.-министърът на външните работи Димитър Цанчев се е срещнал с посланика на Сърбия в София, за да поиска обяснение за отменено отбелязване в Босилеград на 138-мата годишнина от обесването на Васил Левски, съобщи МВнР.

  Сърбия забрани на българите в Босилеград да отбележат годишнината от гибелта на Апостола с мотивите, че това може да пречи на движението, да застраши здравето, обществения морал и сигурността на хора и имущество.

  Честването се организира всяка година от Културно-информационния център на българите в Босилеград. На паметника на Левски в града местните българи поднасят цветя в знак на почит към делото му.

  Зам.-министър Цанчев е поиска обяснение за решението на сръбските власти, което е в разрез с наложилата се традиция през последните години.

  Подчертавайки, че най-добрият начин за гарантиране на правата на българското национално малцинство в Сърбия, както и на всички сръбски граждани, е скорошната интеграция на страната им в ЕС, той отбеляза че подобни инциденти не допринасят за добросъседските отношения.

  България иска да развива отношенията със съседите си на базата на европейските ценности и подходи. Почитането на паметта на фигури от ранга на Васил Левски трябва да е повод, който обединява, а не разделя народите на Балканите, заяви Цанчев.

  На срещата българската страна е била информирана, че планираното поднасяне на венци и цветя пред паметника на Апостола в Босилеград на 18 февруари не е забранено.

  Сръбските власти са отказали разрешение единствено за провеждане на шествие, което щяло да блокира града за 4 часа.

  Междувременно външният министър Николай Младенов написа в профила си във Фейсбук: Забраната на честването на Левски в Сърбия е срам за народ, който заедно с България се е борил за свободата си. Няма да остане без последствия.

  Подобни административни “хватки” и “забрани” са неща, които трябва да оставим в миналото. Както и истеричните реакции, призовава министърът.

  Ако искаме Балканите да не са пример за хаос, престъпност, административен произвол и конфликти – трябва да е ясно върху какви ценности си градим обществата. Всички страни в региона без изключения, завършва той. /Кафене.нет/

• Свобода или сигурност – какво предпочитате?

  В Германия от 1990-те години насам привързаността към индивидуалната свобода непрестанно отслабва – в полза на социалната сигурност и равенството. „Индивидуализъм“ е мръсна дума за германците. Защо ли?

  Автор: Е.Лилов

  Забележително е как реагира германското население на страстната воля за свобода на хората в Тунис и Египет. Докато до мига, в който бе свален Мубарак, политическата класа демонстрира сдържаност, то все пак 43 процента от германците бяха завладяни от смелостта на арабите, борещи се за западни свободи и сносен живот. С 52 процента обаче надделя загрижеността за развитията в Близкия Изток.

  Липсващият възторг изглежда е израз на собствената ни умора от свободата, пише Улрике Акерман в „Ди Велт“. Та нали сме постигнали вече всичко: демокрация и правова държава, благосъстояние и социална сигурност. Явно цената за всичко това е самоуспокоението и отпускането.

  Държавата и грижовният й патернализъм

  От 1990-те години насам привързаността в Германия към свободата, особено към индивидуалната свобода, непрестанно отслабва – в полза на социалната сигурност и равенство. Освен това германците от край време предпочитат да свързват свободата с общността и националното единство, за разлика от англосаксонския либерализъм, поставящ акцента върху личната свобода. Изобщо индивидуализъм си остава мръсна дума за германците. Затова пък държавата с грижовния й патернализъм се ползва с голямо уважение – сред гражданите, политиците и дори сред определени икономически кръгове, както показа последната криза.

  Въпреки процеса на индивидуализация, който дължим на модерната западна епоха след Просвещението, и образуването на гражданско общество, представата за държавата като едновременно добър и строг баща си остава все така дълбоко вкоренена. Държавата трябва да се грижи за благосъстоянието и здравето на своите чеда и да се стреми към справедливо и равно разпределение на благата сред тях. Междувременно държавата си позволява все повече посегателства срещу личния живот на гражданите. На забраните и предписанията обаче е присъща склонността към уравнителство. Патернализъм и егалитаризъм са близнаци, които орязват свободата на действие и възможностите за разгръщане на индивида.

  Индивидът прави историята, равенството е равно на застой

  А всъщност ние би трябвало да сме разбрали от нашата драматична, но в крайна сметка успешна история, че индивидът, самоопределящият се гражданин е основната сила на обществения прогрес: индивидите правят историята, докато униформираност и равенство означават застой. Предпоставка за оформянето на индивидуалността е свободата на всеки да може да избира между различни възможности. Именно по този начин възниква плурализмът на различните начини на живот, които стоят на разположение. На свой ред равенството, постигнато чрез регламентиране на пространствата за изява и патерналистична грижовност, дори и в най-малък мащаб е свързано с разрастване на властта на държавата за сметка на индивидуалната свобода и самоопределение. Освен това одържавяването на отговорността десолидаризира обществото и довежда до залиняване на чувството за гражданска общност.

  Източник: Дойче Веле

• Трите предишни правителства похарчили нахалост 24 млрд. лв.

  Трите предишни правителства са похарчили неефективно 24 млрд. лв., а провалите им са повече от успехите. Това показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) – „Успехите и провалите на българските правителства“.

  Правителствата, управлявали България в периода 1998-2009 г. (кабинетите „Костов“, „Сакскобургготски“ и „Станишев“), са изразходвали безрезултатно огромната сума, а успешно са похарчили 22 млрд. лв. Други 17 млрд. лв. са отишли за дейности със съмнителен ефект. Обявените суми са само 1/3 (63 млрд. лв.) от реално извършените държавни разходи през тези 12 г. (198 млрд. лв.). Анализът на ИПИ е втори поред (първият е огласен през 2008 г.) и сега е допълнен с още 153 доклада, които включват 586 одита на Сметната палата за работата на държавната администрация.

  От ИПИ определят като провали дейности на администрацията, които са надхвърлили първоначално предвидените разходи. Изхарчени са пари неправомерно или за ненужни неща, не са постигнати целите, за които са отпуснати средства, и са установени много нарушения, включително политически. Като провали се посочват работата на Фонда за лечение на деца, на програмите за развитие на науката в образователното министерство и т. н. (виж по-долу).

  Като чиста загуба на пари ИПИ оценява 11% от всички разгледани случаи и 22% от провалилите се проекти на стойност близо 1 млрд. лв. Сред полезните действия и харчове са посочени концесионирането на летищата Варна и Бургас, работата на БНБ и т. н.

  Целия доклад може да изтеглите в PDF формат от тук – линк.

• СВЕСТНИТЕ У НАС СЧИТАТ ЗА ЛУДИ…

  Преди около 10 дни публикувахме материала от блога на правозащитника проф. Янко Янков под заглавие Хр. Ботев: „СВЕСТНИТЕ У НАС СЧИТАТ ЗА ЛУДИ…“. Сега поместваме неговото продължение. Ето какво пише в него.

  ––––––––––

  Все пак не посмяха да стигнат до крайност – очевидно са се усетили, че преминаването на тази граница е опасно за самите тях.

  Наистина, прав е Алберт Айнщайн, когато казва:

  „Две неща са безкрайни: Вселената и простотията. Докато първото се приема с известна условност, то второто е абсолютна истина…“

  Дали ругателите на професора са прочели поне една страница от над 50-те солидни книги, написани от него, та поне малко да се позамислят: кои са лудите? Не са ли именно онези, които разполагат с всички властови средства да обявяват безнаказано за луд и да вкарват в лудницата всеки, който се осмелява да казва истината за миналото и настоящето на България?

  O tempora, o mores!

  
  

  Източник: http://iankov.blogspot.com

  
  

• Професионалисти, лобисти, непукисти. Кой гласува законите на България?

  Автор: Светла Василева

  Експерти, патриоти, идиоти, професионалисти, лобисти, авантюристи, мълчаливи, бъбриви, услужливи, демократи, технократи, психопати, васали, феодали, просто абдали … Кой и как да ги знае?!!

  От информацията, предоставена на официалната страница на Народното събрание за депутатите е видно, че в 41-ия парламент сме изпратили юристи, лекари, инженери, икономисти, преподаватели и пр. и пр., и … група от 15 парламентаристи с професия – “непоказана”.

  Политическата принадлежност на тези депутати е както следва: ГЕРБ – 10, АТАКА – 2, ДПС – 2, Независими – 1. Групата е с шансове успешно да се “впише” сред другите неформални – тази на “депутатите-риби” (мълчаливците) и на “фен клуб Верту”, макар да не е ясно по чия вина професията на членовете й е “спестена” на гражданите и защо.

  Ние обаче имаме право да знаем КОЙ приема, изменя, отменя и допълва законите на Р България; КОЙ приема държавния бюджет; КОЙ определя размера на държавните данъци; КОЙ дава съгласие за сключване на държавни заеми; КОЙ разрешава изпращането на български въоръжени сили извън страната; КОЙ ратифицира и денонсира международни договори; КОЙ избира омбудсман и т.н. (чл. 62 – чл. 91а от Конституцията на Р България), гласувайки “за”, “против” или “въздържал се” в пленарна зала .

  Това са членовете на групата с професия “непоказана”, както и информация за образованието им, публично достъпна в мрежата.

  ГЕРБ
  Александър Руменов Ненков – магистър по Европейски отношения (СУ)
  Георги Иванов Андонов – агроном
  Георги Георгиев Плачков – СПТУ по Фина механика – Пловдив
  Димитър Бойчев Петров – стопанско управление
  Живко Веселинов Тодоров – Европеистика (СУ)
  Иван Атанасов Алексиев – инженер-технолог (ВИХВП)
  Иван Йорданов Божилов – публична администрация (ВТУ Габрово), магистър факултет по хуманитарни науки (ШУ)
  Мирослав Николов Петков – Техникум по Механотехника, студент в Московски държавен университет, специалност “Мениджмънт”
  Стефан Господинов Господинов – историк (ВТУ)
  Христо Димитров Христов – стопанско управление

  АТАКА
  Десислав СлавовЧуколов – Европеистика (РУ)
  Петър Иванов Хлебаров – семестриално право (СУ)

  ДПС
  Гюнай Хасан Сефер – социални дейности
  Муса Джемал Палев – социални дейности и бизнес администрация

  Независими
  Касим Исмаил Дал – липсват публично достъпни данни за професията или образованието му. Основател на турското национално-освободително движение (1985) и на ДПС, затворник (1986 – 1989), член на парламентарни групи за приятелство с 54 държави.

  Трима депутати от ГЕРБ са посочили за своя професия – “предприемач”, макар такава да не съществува в националния класификатор.

  Илия Иванов Пашев – образование: гимназия “Ленин”, Асеновград, организационен секретар на ГЕРБ

  Николай Горанов Коцев – образование: ТПФ “Юлиус Фучик” – София, областен ръководител на ГЕРБ Враца

  Цветомир Цвятков Михов – липсват публично достъпни данни за професията или образованието му.

  Народното събрание е своеобразна “витрина” на държавата и е несериозно на официалната страница на институцията да се бъркат професии с длъжности като “доцент”, “професор”, “експерт”, “директор” или да се посочват професии, несъществуващи в националния класификатор – “бизнесмен”, “предприемач”, “политик”, “международник”, зад чиято фасада се прикриват други неща.

  От библейски времена се знае, че няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве (Лука 8:17). Особено днес, в ерата на интернет. Дори в “страната на чудесата”, неизвестно защо обозначавана все още на картите като България… /http://pozicii.net/

• Искат ДНК-анализ на вероятните тленни останки на Левски

  София /КРОСС/ Гробът на Апостола на свободата Васил Левски се намира в църквата „Света Петка“ срещу ЦУМ в центъра на София. В това са убедени от фондация „Помош за борба с престъпността – Свети Архангел Михаил „.
  От организацията настояват гробът да бъде ексхумиран, а тленните останки в него подложени на ДНК- експериза, която да докаже дали са автентични. Това съобщи на пресконференция Богдан Кръстев-председател на организацията, предава репортер на Информационна агениция КРОСС. Кръстев обясни, че целостта на тленните останки е била нарушена преди десетилития по време на комунитсическия режим, когато е имало идея на това място да бъде издигнат паметник на Ленин. По настоящем в гроба, който се намира под плочата – олтара в самата църква са останали костите от коляното до стъпалото. От фондацията са се принудили да подадат искова молба до Софийския районен съд за установителен иск, който да разреши ексхумацията и експеризата, тъй като в продължение на 3 години от министерството на културата не са обърнали внимание на техните молби, обясни Богдан Кръстев.
  По думите му идеята е ДНК-пробите от тленните останки да бъдат сравнени с пробите от кичура на Апостола, който се намира във Военноисторическия музей в София и по този начин да се останови автентичността им.
  От фондацията са категорични, че ако съда не уважи техния иск или откаже да го разгледа ще се обърнат към ЕК и съда в Страстбург.

• Новини от България*

  Висш държавен служител подкупен с 4 млн. лева

  Бившият зам.-шеф на Агенция „Митници“ Антоний Странджев заяви пред бТВ, че хора „от акцизния сектор“ са дали 4 млн. лева подкуп на висш държавен служител.

  Той отказа да посочи името или поне инициалите му, дали е депутат или министър, и само допълни „Човекът е в България и нещата, за които му е платено, започват да се изпълняват“, съобщи „Дневник“.

  Служителят е от ГЕРБ и премиерът Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов би трябвало да знаят името му, каза той.

  Странджев потвърди публикация, в която се твърди, че е имало среща, на която било решено да бъдат арестувани самият той и шефът му Ваньо Танов. „Целта беше да бъдем отстранени ние двамата с Ваньо Танов, защото се засегнаха доста интереси с приемането на Наредба №3.“ /бел.ред. – Наредба № 3 е за контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки/

  Той защити и шефа на ДАНС Цветлин Йовчев като „абсолютен професионалист, който не разбирам защо трябваше да подаде оставка“.

  Запитан знае ли дали оставката е подадена доброволно или Йовчев е бил принуден, Странджев отказа коментар, но каза, че шефът на ДАНС е човек, който отказва да изпълнява съмнителни нареждания на началниците си.

  По повод обвиненията на премиера Бойко Борисов от сряда, че хора на Странджев са имали достъп до СРС, Странджев нарече „глупава идея това, че можем да контролираме тези, които извършват оперативни действия срещу нас“.

  Жалко и смешно е сигурността на една държава да зависят от един разговор, допълни Странджев./ Кафене.нет/

  ––––––––

  „Витоша“ – осъденият на смърт да влезе!

  Български съд разреши застрояването на природен парк „Витоша“. Така „Витоша“ е последното попълнение в дългия списък с посегателствата към защитени територии в България. Коя ли ще е следващата жертва, пита Е. Лилов.

  Историята била възходяща спирала, казват. Съвременната сага на българските защитени територии обаче е омагьосан кръг без изход.

  С нечуван, но уви вече виждан цинизъм българското правораздаване зачеркна още една емблематична за българина природна и туристическа забележителност: парка Витоша. Чии интереси са потъпкани и чии защитени? Нека погледнем първо фактите.

  Апетитни инвестиции, пагубни за природата

  В тази сага ролята на защитниците на парка е поверена на МОСВ, Държавната Агенция по горите, Дирекция „Парк Витоша”; редица неправителствени организации, природозащитниците от WWF-Световен фонд за дивата природа, Асоциация “За да остане природа в България”, много граждани.

  За инвеститора “Витоша ски”-АД се знае, че е офшорна компания, регистрирана на Вирджинските острови, че е собственик на лифтовете и съоръженията, че е получила безпрепятствено и без конкурс (според Закона за обществените поръчки) финансиране от ДАМС за ски-обучение на деца.

  В управлението й влизат човек от Българската Федерация по ски и един от съуправителите на друга офшорка, която е основен концесионер на ски–зоната в Банско. Всичко това е преплетено в любовен венец с управата на голяма българска банка.

  Всички те се борят за изграждане на нови писти и лифтове, на язовир за изкуствен сняг и прочее апетитни „инвестиции“, които обаче са пагубни за дърветата, защитените видове, биоразнообразието и водното богатство на парка „Витоша“!

  И в тази сага една от основните роли е отредена на Темида: С окончателното си решение ВАС обяви екологичната оценка на еко-министерството за нищожна и дефакто лиши държавната администрация (в лицето на Агенцията по горите и Дирекцията на Парка) от конституционното й право да участва в административните производства.

  Нарушен е планът за управление на Парка, който е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, и според който е недопустимо ново застрояване. Погазено е достойнството на обикновения гражданин!

  А обществената съвест?

  През 2008 г. багерите изкопаха първите защитени от закона Морени за прокарване на път към писта “Витошко лале”. Питам се дали ако не бъде спряно това беззаконие Витошките морени няма да останат само спомен от опаковката на любимите на няколко поколения едноименни вафли?

  Нищо чудно след като знаем практиката на същия състав на ВАС, който преди това заличи парка “Странджа” и защитената местност “Камчийски пясъци”.

  Питам се още дали пък не е чиста случайност, че малко след като разрешиха застрояването в тях същите магистрати и техни „обеднели“ роднини започнаха да изливат основи на частни хотели в Приморско…

  Вярно е, че всеки отговаря пред съвестта си. Но когато си в позиция да отсъждаш в името на обществения интерес, ти отговаряш и пред обществената съвест. Доброволно или докато не ти потърсят сметка./ Дойче Веле/

  ––––––––––

  Неубедителни Първанов и Манджуков. Хелий…

  Автор: Огнян Стефанов

  Длъжен съм да направя коментар и малки, но важни, уточнения по повод въпроса, който зададох във вторник в сутрешния блок на ТВ 7. Той беше дали е имало среща в президентството между Георги Първанов, Алексей Петров и бизнесмена Петър Манджуков през 2008 г. преди да бъде извършено покушения срещу мен на 22 септември с.г.

  Уточних, че няколко източника са ми казали за такава среща, но че не приемам информацията им на 100 процента.

  Последва моментална реакция от президентството и Манджуков.

  Не мога да цитирам точно текста от писмото на пресцентъра на държавния глава, подписан от Бойка Башлиева, но докато Николай Бареков го четеше в ефир чух няколко неточности в него. Заявява се, че двамата споменати от мен (Петър Манджуков и Алексей Петров) никога не са прекрачвали прага на „Дондуков” 2.

  Това, разбира се, е твърдение с равен знак на отричането преди време, че Първанов е бил в Симитли на въоръжена разходка (лов), когато страната бе в траур за изгорелите във влака-факла вагон до Червен бряг. Първо имаше категорично отричане, после мъгляво признание, докато накрая всичко стана ясно.

  Самият Манджуков, който бе в студиото на Бареков по същия повод призна, че е бил в президентството поне един път, когато са му връчили орден „Стара планина”… Башлиева опитва и ирония в писмото до ТВ 7, а именно, че сигурно съм объркал „Дондуков” 2 с „Дондуков” 1, където си разменяли някакви sms-и.

  Крайно нескопосано, неоригинално и тъпо. Моето питане визира период, в който начело на правителството е бил Сергей Станишев, но може би в пресцентъра на държавния глава още не са разбрали, че е имало избори и друга политическа сила е спечелила и управлява днес.

  Няма да припомням колко пъти от президентството са отричали неща, които после са се оказвали верни. Примерите с пътуването на Алексей Петров с президента Първанов в Швеция (разкритие на журналиста Иво Инджев) и участието на Първанов в друга въоръжена разходка, в Узбекистан през 2008 г., са достатъчни, за да си направи всеки съответните изводи.

  И още нещо. Месеци наред президентът Първанов запазваше мълчание по жизненоважни за държавата и обществото въпроси и скандали. Този път реагира като ужилен, което все означава нещо. Ироничните елементи и подмятания по мой адрес в депешата на Башлиева няма да коментирам, те сами по себе си дават ясна информация за нивото на обитаващите в момента тази важна институция.

  Още по-забележителна бе изявата на бизнесмена Петър Манджуков по ТВ 7. Водещият Николай Бареков му даде възможност да каже всичко, което той смяташе за аргументи в своя защита. Защита от клеветите, които били публикувани в сайта „Опасните” преди повече от две години и половина.

  Без съмнение Манджуков има право да се защити, да пази името си от опетняване и бизнеса си чист. Ще припомня само, че в публикацията, обидила Манджуков пише, че търгувал с оръжие по време на югоембаргото, че има съмнения с някои от тези оръжия да е стреляно в атентата срещу сръбския премиер Джинджич, че е подарил два апартамента на Първанов, до които столична топлофикация е направила топлопровод за 2,5 млн лв, че е имало запитване от сръбските власти за него, които нашата прокуратура отклонила.

  Това е в общи линии. Бизнесменът изброи лъжите по негов адрес и ги коментира емоционално, че са му причинили морални и материални щети. Например: Американското посолство му прекъснало 10-годишната виза и му забранило да пътува до САЩ. Голяма чужда компания, с която той работел, отказала да продължи сътрудничеството им. Известна международна банка помолила синът му, който работел за нея, да напусне.

  Не бил се срещал специално с Георги Първанов и Алексей Петров. Но се чул по телефона с президента и ме коментирали. Разговарял и с Алексей Петров по време на срещи с него. Излиза, че все пак е разговарял с тях за мен и публикациите, които го клеветили.

  Други негови познати пък го посъветвали да се обърне към ГДБОП за съдействие и той го сторил. Година по-късно дал пространно интервю във в. „Галерия”, в което подробно обяснил притеснения си и защо го е яд на мен.

  Какво излиза?

  1. Президентът Първанов, Алексей Петров и Петър Манджуков не са се събирали на специална среща за да ме обсъждат. Но са го направили в разговори помежду си, заяви Манджуков.

  2. Посолството на САЩ спира виза на Манджуков въз основа на някаква публикация в анонимен сайт, въпреки неговата безупречна репутация. Не му помага дори орденът „Стара планина” за големи заслуги към държавата, връчен му от Първанов. Той е приятел на президента, влиятелен човек е, точен в бизнеса и отношенията си с хората, както сам твърди, но дипломатическата мисия спира не само него от пътувания до Америка, но и негови близки. Защо? Американците толкова ли са безпомощни да съберат информация за известни хора, та се доверяват на някакво си тъпо, анонимно и клеветническо изданийце?

  3. Международна корпорация не искала да работи повече с г-н Манджуков, също аргументирайки се, според него, с писанието (в обем от 20-30 реда) в този сайт, прочетено от има-няма 300-400 души. Защо тези опитни, притежаващи информация хора, са се доверили на дописката, а не на изграденото си мнение за Манджуков?

  4. Голяма международна банка по същите причини се разделила с неговия син. Съжалявам за случилото се, но наистина ли Петър Манджуков смята, че институции от такъв ранг не правят задълбочени проучвания на кадрите си, а разчитат на Google и някаква си злобна, невярна и тенденциозна публикация? Сериозно ли мисли така?

  5. Манджуков се обърнал за съдействие към ГДБОП и го получил веднага – оттам почнали разследване (бил съм следен, подслушван, записван и какво ли още не). Питам: всеки български гражданин ли ако се обърне към ГДБОП ще получи такава мащабна услуга и внимание? И как г-н Манджуков реши, че точно аз списвам въпросния сайт та даде името ми на тайните служби? С това той не ме ли превърна в потенциална мишена?

  6. Освен това Петър Манджуков „освети” като автор на текста за него в „Опасните” журналистка, работеща по онова време в ДАНС (такава бе само Зоя Димитрова, с която не съм се срещал нито веднъж през последните 6 години и съм разговарял по телефон един път). Заподозря, че атаките идвали от среди в БСП, които не го харесвали още от времето, когато издавал в. „Дума”. Намеси дори Велислава Дърева, на която бил плащал заплата, но когато поискала да публикува неверни обвинения срещу Соломон Паси като външен министър, той я спрял и се разделили. Ядосана и неблагодарна тя наляво и надясно говорела лоши работи за него. Манджуков спомена и Цвятко Цветков, бивш зам. началник на Шесто управление в Държавна сигурност, с когото се съветвал по въпросната публикация в „Опасните”.

  За едно съм съгласен с г-н Манджуков, че бедите, които той счита, че е преживял (включително и по повод приватизацията на държавни предприятия и структури и последвали спорове, включително и съдебни около тях), както и много от бедите, които се наложи да преживеем всички ние през последните 20 години идват от БСП.

  И с друго съм съгласен с г-н Манджуков. Той каза по повод изявлението на премиера Бойко Борисов, че тези, които стоят зад взрива пред в. „Галерия”, стоят и зад покушението срещу мен, и зад взрива на негов близък човек преди години, че е склонен да му вярва, защото той имал много информация още от времето като главен секретар на МВР.

  Така мисля и аз. Иначе ми се струва, че някои свои несполуки бизнесменът се опитва да обясни с клеветнически материал, а не с личните си действия. И ако все пак допуснем, че той много вярва в тезата си, не би ли могло това да го мотивира да търси някакво отмъщение? Хипотетично погледнато.

  За пореден път споделям, че на 9 септември 2008 г. бях извикан в ДАНС и с мен разговаря Алексей Петров, в присъствието на непознат мъж (впоследствие се оказа, че това бил Велин Хаджолов, командир на секретното звено ОСА). Оттам отидох в кантората на адвоката си, където споделих всичко за срещата.

  Тя ме успокои, че няма за какво да се притеснявам, тъй като не съм направил нищо незаконно и че като му дойде времето, ще потърсим справедливост по съответния ред, описан в закона. (Днес този адвокат защитава Алексей Петров, което е напълно законно.) На 22 септември въоръжени с чукове и железа мъже ме пребиха до смърт.

  През септември 2009 г. бях извикан в Комисията за контрол на ДАНС в Парламента. Питаха ме подробно за всички детайли около случая и разработката „Галерия”, в която са били подслушвани и следени политици и журналисти. Тогава помолих депутатите да извадят записа на срещата ми в ДАНС с Ал. Петров и да сравнят какво сме говорили тогава, за да няма съмнения в това, което казвам пред тях.

  Обясниха ми, че не само липсва такъв запис, но няма никакъв знак, че въобще съм бил в сградата на ДАНС. Реагирах като опитах да се пошегувам с предположението, не е ли това възможност някой гражданин да влезе там и повече никой да не го види. Отвърнаха, че „да, така изглежда”. По-късно комисията излезе с официално становище, публикувано и в официалния сайт на Народното събрание, че всички действия на службите и по-специално на ДАНС спрямо мен са били незаконни.

  Напоследък скандалите в държавата ескалират и в епицентъра им винаги се оказват в. „Галерия” и Алексей Петров. Самият той се превърна в медийна звезда, давайки мнение по всякакви въпроси. Заслугата, разбира се, е изцяло на медиите. Секретни доклади, флашки, СРС-та и компромати от всякакъв род са в основата на този нездрав дебат. При всеки опит да се разбере откъде ги получават, кой ги дава, кои са източниците, центурионите на новия морал отвръщат, че не това е важно, а съдържанието. А то е нелицеприятно за властта.

  Премиерът Борисов и министър Цветанов са принуждавани да коментират именно съдържанието. Странно защо, вече две и половина години, същите хора питат кой е списвал дописките в сайта „Опасните”, а не коментират съдържанието и героите в тях. Това разминаване случайно ли е? Изсипаха върху мен и близките ми тонове помия. И защо? Защото не се възхищаваме на Алексей Петров. Защото казвам, че не трябва да си доцент в УНСС, за да кажеш, че високите лихви по кредитите дразнят хората.

  Това „прозрение” може да го направи всеки извън, който още не е прибран в Корлуково. Защото правя връзка между някои странни съвпадения като тези, че ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов е съветник на президента, председател е на УС на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), на който директор е Алексей Петров.

  Шеф в контролния съвет е заместникът на Яне Янев в РЗС доц. Атанас Семов, чиито учебници в СУ са издадени със спонсорството на застрахователната компания „Лев инс”. Същата, от чиито полици, както съобщи депутатът Тодор Великов, в РЗС вадели лични данни на хора и ги вписвали в подписката за промяна на Конституцията.

  По „случайност” проф. Борисов има жилище в кооперацията на частната ул. „Арарат”, където живее Алексей Петров и се движи с мерцедес с отличителните знаци на НСО (в. „168 часа”). По „случайност” там живее и бившият главен прокурор Никола Филчев, обвиняван в какво ли не, но и в тесни връзки с Петров.

  Може ли не близки хора да са вплетени в подобен синджир? Кога медиите ще потърсят отговор на тези въпроси? Също и на питания дали са карани бизнесмени да спонсорират мероприятия, в които е участвал президентът? Защо досега няма закон за НСО и НРС, които са подчинени пряко на президента? Офицери от НСО охранявали ли са частни фирми и бизнесмени?

  Какви са мотивите за награждаване с най-високия орден хора, чиито биографии и дейност са меко казано спорни? Прес-директорът на „Дондуков” 2 Б. Башлиева има ли готови отговори на тези въпроси? Те достойни ли са за вниманието на държавния глава или е зает с подреждането на втория том с негови речи и статии?

  От писмото на Башлиева до Николай Бареков лъха една особена чувствителност към питането ми какво бихме научили от разговорите на Първанов с неговия шеф на кабинет ген. Колев, с Алексей Петров и близки до сърцето му олигарси, ако се появят флашки или СРС-та с тях?

  Дали са си говорили само за лов, цветя и за времето? Попитах чисто хипотетично, защото президентът няколко пъти споменава думата морал, коментирайки разговорите, които бяха изнесени чрез флашки и мъже с каскети. Башлиева обаче нервничи и контраатакува с питане, откъде съм знаел за такива разговори, за евентуални СРС-та, кой е подслушвал и с чие разрешение държавния глава и откъде имам подобна информация.

  Обяснявам простичко: нямам такава информация, г-жо Башлиева, просто попитах. Реакцията Ви обаче говори за някаква гузност. И имате основание, защото след няколко месаца няма да сте господари на „Дондуков” 2 и същите хора от НСО и други обслужващи служби, които днес ви се кълнат във вярност, ще разказват охотно какво се е случвало по коридорите и зад вратите на кабинетите в президентството, а и не само там. Не се съмнявайте в това.

  Извинявам се, уважаеми читатели, че ангажирам вниманието ви с тези, вероятно омръзнали ви неща. Правя го с убеждението и надеждата, че разплитането на опита за убийство срещу мен не е просто разкриване на криминално деяние.

  Не, то би дало отговор на въпроса действа ли у нас паралелна власт в държавата, която атакува периодично и според интереса си различни институции и самото управление, компрометира политически кръгове, брани престъпни такива, издава и изпълнява безнаказано смъртни присъди, незачитайки съдебната власт, която очевидно контролира по различни начини.

  Не е важна моята персона, нито това, че останах жив, благодарение на невероятните професионалисти от ВМА и грижите на моите близки. Важно е да се разбере, че тази паралелна власт изсмуква не само държавата, но и обществената воля за съпротива, доколкото е останала такава. Другото име на тази власт е мафия.
  Балоните на лъжите и манипулациите, пълни с хелия на омразата, един ден ще се спукат.

  Благодаря на всички, които са ме подкрепяли и продължават да ме подкрепят в битката с травмите и паралелната власт. / Фрогнюз /

  –––––––––

  Сделка или да?

  Новината, че новото звено, което ще се бори с корупцията по високите етажи на властта – БОРКОР, ще бъде оглавено от премиерския съветник по сигурността Румен Миланов със заместници бившия председател на ДАНС Петко Сертов и Елеонора Николова, е индикатор за пренареждане на пасианса, който очевидно все повече затруднява министър-председателя Бойко Борисов.

  За да му излязат картите, упоритият играч е готов на всякакви ходове, включително връщане назад и разиграване на нова комбинация. На това основно ще бъдем свидетели в предстоящите предизборни месеци.

  Какво точно се крие зад реабилитацията на бившия шеф на ДАНС и бивш работодател на Алексей Петров, когото Борисов почти официално обозначи като съперник №1, може би ще се изясни скоро.

  Както и награждаването очевидно за нещо на бившата мажоритарна кандидатка на РЗС в Пазарджик и оттеглена от делото за конфликт на интереси на Доган като представител на антикорупционната комисия в парламента Елеонора Николова.

  Странната компания е планирана от премиера да оглави новото още по-странно „аналитично звено, което ще планира мерки и политики“.

  Не е ясно как ще се измерва ефективността на бъдещите 155 щатни „анализатори“ на борбата с корупцията, но че ще преживяват комфортно личи от годишния бюджет от 16 млн. лв. и работно място на площад „Света Неделя“ в София.

  Създаването на буфера БОРКОР под крилото на Борисов засега задоволява всички.

  Структурата е обещана на експертите в Брюксел като ключова реформа в борбата с корупцията, а бъдещото й ръководство получи първите знакови адмирации – като тези на бившия шеф на МВР Румен Петков.

  А доколкото ситуацията е напомнила на участници в интернет форумите сцена от филм за мафията, в която доновете са седнали около отрупаната маса и се усмихват широко миг преди да си размажат главите с бухалки, да бъдем снизходителни към спонтанния изблик на подобна фантазия. /Дневник/

  –––––––––

  Да съдиш на инат

  С хонорара на Доган Темида пак ни се изсмя в лицето

  Автор: Мартин Карбовски
  

  За обикновения българин съдебната система е символ на неразбирането на държавата към обикновения човек. Дори Кафка не е подозирал как неговата идея за изгубения в съдебната система човек е реализирана у нас.

  Подозрително сложен език, липса на комуникация, нечуваемост, обезчовечаване на отношенията, унижение и липса на авторитет едновременно – всичко това може да видите в една съдебна зала.

  Дори технически системата работи така, че да не разбираш какво прави. Примерно в залите съдии, прокурори, адвокати и обвиняеми почти не се чуват, дела закъсняват с часове без никакви компенсации и извинения. Човек разбира, че всичко е направено, за да бъде смачкан

  Така се раздава правосъдие у нас и ако беше само това, сигурно можеше да се изтърпи. Най-страшното още не е оценено – и то е дребнотемието на заниманията на цяла една държавна машина, трябваща ни да осигури справедливост. Така е по делата, касаещи обикновените граждани. Те не са знакови и никога не започват навреме – само един пример от многото.

  Вчера във Видин един човек откраднал салам, защото бил гладен. Съдебната система оценила това деяние на глоба от 300 лева. Несъмнено справедливо и бързо правосъдие. На същата сума е осъден да плати един друг субект на правосъдието – нацията, когато става дума за хонорара на Ахмед Доган.

  Нямаше по-лоша услуга от това, което направиха на Сокола. Да разгласиш и да узакониш такъв политически хонорар би могло да е смърт за всяка една обществено позната фигура. Особено на пропастта между хонорара на един политически лидер и стойността на живота и поминъка на неговите избиратели – едни от най-бедните в страната.

  С това си решение родната Темида показа, че докато тя брои членове и алинеи, хората очакват от нея съвсем други процеси и решения. Очакват да работи справедливо, което е свързано с фикцията морал, а не да гледа буквата на закона.

  Формализмът е тоталната болест на българското правосъдие. То е направено така, че формално да се раздава справедливост, но на практика тя да отсъства. Съдът не отчете, че Доган е виртуозен хидролог – той просто не видя нищо незаконно политик да прибира хонорар за икономическо начинание. Дори и съдът разбира, че това не е хидроложки хонорар, а политически.

  Сиреч парите са дадени за политическа услуга, която у нас не е дефинирана. Нарича се лобизъм. Така държавата дефинира корупцията като част от правните отношения. На друго място това би довело първо до политическа смърт на лобиращия и до оставки в съда. У нас е ясно – всичко е законно, но не е морално.

  Това е Геената на българското съществуване. Няма сила, която да извади тази българска вкиселяваща бактерия от тъканта на живота. На същия принцип беше ръководена страната в последните двадесет години – и политически, и икономически.

  Така беше правена приватизацията, това е знамето на прехода. Неморалното право – така с две думи може да се изрече присъдата над правосъдието. Фиктивно и формализирано това трови обществените отношения и ги кара да буксуват. На неговия фон преди време дадохме съвет на Доган да дари хонорара си, да се откаже от него.

  На това обаче няма как да се разчита – казусът остава показателен за това как у нас политическата власт е икономическа и как това става под носа на юридическата такава.
  И още – преди време премиерът каза, че съдиите сами ще се сетят, че са проблемната точка в обществото ни, когато завалят критичните доклади от Брюксел.

  Случаят „Доган“ за пореден път показа, че просто така работи системата. И ако днес няма проблем и Сокола мълча, то идат избори и той ще трябва да се изправи пред избирателите си и да обясни пропастта между него и тях. Пропаст, узаконена и прошнурована от закона. /Стандарт/

  –––––––––-

  Кой кого гръмна?

  Или задочният спор между Алексей Петров – Трактора и… българския министър-председател

  Автор: Едвин Сугарев
  Броени часове преди правоверният апелативен съд да потвърди отново грижата си за добруването на престъпния свят и неговите най-расови екземпляри, като доосвободи Алексей Петров и обяви прокуроските версии по разните му обвинения за “разколебани”, въпросният селскостопански механизъм демонстрира беззаветната си вяра в българското правосъдие, като сервира в аванс новата си версия за престъпното минало на Бойко Борисов.

  Според Трактора българският премиер бил имал пръст в не докрай успешния атентат срещу него през август 2002 г., в който той оцеля само благодарение на бързата реакция на своите бодигардове, които – както по-късно се оказа – били действащи барети, охраняващи бившия си колега със служебното си оръжие.

  Не стана ясно на какво по-точно се базира това обвинение. Обяснението за тази обичайна и достойна за уважение лаконичност бе следното: “Аз съм отговорен и лоялен гражданин и затова досега не съм оповестил версии, а съмненията ми почиват на данни”. След много увъртания Трактора все пак посочи и “данните”: двамата били имали “противоположни идеи” за това кой да оглави службата за борба с организираната престъпност.

  Какви идеи е имал Бойко Борисов не знам, но пък какви идеи имаше Алексей Петров по въпроса, беше известно още тогава. Те бяха прости, естествени и граждански отговорни: НСБОП да бъде оглавена от самия него. Днес подобна перспектива звучи като виц, но тогава тя бе лансирана на от друг, а от главния прокурор на републиката – и подкрепена от тогавашния шеф на баретите.

  По този начин благочестивият синдикат, състоящ се от приятелската троица на Алексей Петров, Никола Филчев и Филко Славов, би имал шанса да положи ръка върху целокупните структури за сигурност на българската държава. Сталинисткият терор, наложен от Филчев в прокуратурата, им гарантираше пълно подчинение на съдебната система и следствието (за разлика от днес, тогава съдиите не смееха много-много да възразяват на прокурорите; Нели Куцкова беше едно от много редките изключения; за следователите пък да не говорим).

  Никой в престъпния свят не би казал тогава и една лоша дума за фамозния главен прокурор, както твърдеше между впрочем самият той – и как би могъл да каже, след като се знаеше, че това би го изправило срещу бившите барети на Алексей Петров. С тях големите босове все пак биха могли да се справят, но не си го и помисляха, тъй като всеки знаеше, че зад “бившите” стоят настоящите такива, които Филко Славов разпределяше по задачи, нямащи нищо общо с националната сигурност (охраната на Трактора, а и на много други престъпни босове, беше една от тях).

  Ръководеното от министър Петканов вътрешно ведомство често бе използвано като база за логистична подкрепа по делата на въпросния триумвират Някак доста бързо се забравя, че подслушването не е от днес и вчера; че тази добра традиция почва с аферите “Гном” и “Моряк”, в които се слушаха на поразия и политици, и журналисти – и че преди в. “Галерия” имаше в. “Труд”, който печаташе подбрани пасажи от въпросните СРС-та – в полза именно на Филчев и компания.

  В НСС троицата имаше предан и изпълнителен “свой човек” – в лицето на Николай Начев, който по-сетне завеждаше компроматните архиви на Трактора – и в крайна сметка бе сред арестуваните при акцията “Октопод”. Ако успееха да положат ръка и върху НСБОП, биха имали в ръцете си всички структури за сигурност – което би било и най-успешното потвърждение на стария лаф, че ако във всички държави има мафия, в България мафията си има държава.

  Този атентат наистина извади Алексей Петров от играта за достатъчно дълго време, тъй че България се лиши от удоволствието да види как мафията се бори срещу себе си. Това обаче не е заслуга на Бойко Борисов, както иска да ни внуши бившата барета и днешен кандидат-президент, очевидно засегнат от намека за собствената си съпричастност към атентата срещу Цветелина Бориславова през 1997 г.

  В спора си кой кого и защо е гръмнал, двамата мъже забравят някои подробности, които не е зле да бъдат припомнени – особено на фона на страдащата от удобна амнезия българска преса.

  Този атентат предизвика дълбоки сърдечни вълнения сред някои магистратски и политически среди. Почти като виц се разказваше историята за това как в полунощ телефонът на Иван Григоров, тогава председател на ВКС, тревожно зазвънял. Обадил се разтърсен от искрени сълзи и хлипания мъж, който споделил потресено: “Гръмнаха Алексей…” Бил не друг, а главният прокурор на републиката Никола Филчев.

  Не знам дали тази история е истинска или измислена. Във всеки случай ми звучи доста достоверно на фона на настъпилата суматоха. Пак по това време, насред горещия август, Надежда Михайлова свика извънредно заседание на Националния изпълнителен съвет на СДС. Поводът беше именно този атентат, а нейната загриженост за случилото се с днешния й конкурент за президентския пост бе отнесена впоследствие до най-високата възможна инстанция – до Георги Първанов. Където със сигурност е срещнала разбиране.

  Главният прокурор Никола Филчев взе делото за този неуспял атентат на личен отчет – на каквато чест не се е радвало, струва ми се, нито едно от десетките дела за поръчкови убийства по време на неговия мандат. Оттам нататък всичко поема във форсиран ритъм: проведени са специални срещи на Филчев и свитата наблюдаващи прокурори с тогавашния главен секретар на МВР (и днешен премиер) Бойко Борисов отгносно оперативните действия по залавяне на престъпниците. Самият Бойко Борисов е първото официално лице, което посещава раненият Алексей Петров в болницата и разговаря с него. Можем да предположим, че разговорът им е бил приятелски, непринуден и продуктивен (въпреки атентата срещу Цветелина Бориславова).

  Резултатите не закъсняват. Дни след атентата са арестувани евентуалните заподозрени – и са медийно обозначени със страховитото прозвище “фабрика за убийства”. Става дума за шестима бивши барети, водени от Николай Добрев, известен като “бай Добри”, и още неколцина свързани с тях лица.

  На специална пресконференция зам.-директорът на НСБОП полк. Венелин Великов тогава обвинява арестуваните в атентатите срещу Алексей Петров и Димитър Джамов, и характеризира дейността им по следния начин: “Тази организирана престъпна структура е осъществявала поръчкови убийства, отвличания, взривявания, рекет и най-разнообразни форми на терористични прояви.” Относно евентуалния поръчител обаче полковникът е пределно лаконичен: “Който е плащал, за него са работили.” Дни по-късно ще избухне истинският скандал – когато се разбере името на един от тези, които са им плащали.

  Паралелно с арестите се извършват и към двайсетина обиска в цялата страна – като резултатите от тях наистина се оказват съответни на сътвореното от прокуратурата и подето от Бойко Борисов прозвище. Открити са: два автомата „Щайер“ и „Калашников“, пистолети „Скорпион“ и „Астра“, 50 кг взривни вещества и 30 ръчни гранати, два гранатомета, две самоделни взривни устройства с часовников механизъм, капсулдетонатори, 9 бутилки коктейл „Молотов“, два снайпера с оптика и заглушител и две самоделни пушки, също с оптика и заглушител.

  Самият арест и операциите по издирването на баретите от фабриката за убийства се провеждат от техните все още действующи събратя. В операцията по залавянето им участва както самият Филко Славов, така и довереният на Филчев и Трактора зам.шеф на НСС Николай Начев.

  Инструктажът, даден на баретите, който трябва да щракнат белезниците на бай Добри и компания, е повече от странен: наредено им е при най-малкото подозрително движение да стрелят на месо, защото ставало дума за много опасни престъпници. Баретите обаче отказват да се подчинят: те просто звънват на вратата на бай Добри и му обясняват по човешки с каква мисия са натоварени, след което прибират арестуваните без никакви проблеми.

  Цялата тази операция обаче се проваля с гръм и трясък. Оказва се, че откритото оръжие не е използвано в атентата срещу Алексей Петров – и че няма никакви доказателства за съпричастността на арестуваните към този атентат. Тъй че “фабриката за убийства” е пусната де си върви по живо и по здраво – като остават подсъдими само за незаконно притежаване на оръжие (а самият бай Добри – и за бруталния шамар, който пътьом отвъртя на съдебната репортерка Канна Рачева – в коридорите на самата съдебна палата).

  Дали обаче това оправдаване е реално или просто е наложено от някакви неизвестни външни обстоятелства? От пръв поглед можем да видим едно – ако съдът вярва в невинността на бай Добри и компания, самият потърпевш май не мисли така. Провалът на тази твърде шумна и показна акция не се разминава без последствия – нито пък подозренията към групата барети. В един момент Бойко Борисов засяга един от най-могъщите тогава олигарси: Васил Божков – Черепа – като дава гласност на пикантната подробност, че баретите от “фабриката за убийства” са били известно време и негови служители – като част от многобройната му охрана. Черепът не му остава длъжен – и отговорът му е достатъчно гневен, за да стане ясно, че този прецедент няма да бъде оставен без последствия.

  Можем само да гадаем какви биха били те – като се имат предвид твърде близките отношения на Черепа с тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски. Очевидно сериозни, след като с функциите на помирител между двамата се намесва главният редактор на “Труд” Тошо Тошев, известен също и като “Бор”.

  Той кани Бойко Борисов и Черепа в кабинета си – и в крайна сметка успява да смекчи гнева на олигарха; Бойко Борисов пък публично смекчава тона, с който говори по случая. Неговият коментар за тази среща е следният: “Главният редактор на в. „Труд“ ни покани при него. В. „Труд“ е уважавана от мен медия, г-н Тошев е уважаван от мен човек, и аз не можеше да му откажа да отида на тази среща.”

  Делото за притежавания незаконно ареснал на фабриката за убийства – както можете и сами да се досетите – още не е приключило. Изфирясалото обвинение за атентата срещу Трактора обаче не остава без последствия за мнимите атентатори. През април 2004 г. е извършен атентат срещу бай Добри, при който той е тежко ранен. И до днес няма отговор кой и защо е гърмял по бившия командос, специалист по взривовете и някогашен партньор, но и конкурент на Алексей Петров (той е стопанисвал заведението “Дева-Спартак” в комплекса на Трактора, но в един момент е бил пропъден от него).

  Извън тази “фабрика за убийства” обаче, към чието арестуване Бойко Борисов има много сериозно и – бих казал – страстно отношение, има друг един казус, който свързва атентата срещу Алексей Петров с разчистване на сметки в престъпния свят. Според разследване на в. “Уикенд” един от арестуваните килъри по една следваща – вече трета поред – “фабрика за убийства”, е пропял пред ченгетата, опитвайки се да облекчи доста тежкото си положение на организатор на поръчкови убийства.

  Става дума за Васил Костов – известен също като Васко Кеца. По неговите думи Алексей Петров е “поръчан” от Слободан Драшкович – Кардинал, кум на прочутия сръбски гангстер Сретан Йосич.

  Два месеца преди атентата срещу Трактора, на 20 юни 2002 г., Сретан Йосич е арестуван в София при акция, ръководена лично от Бойко Борисов. Именно поради това Слободан Драшкович пристига спешно в нашата столица и търси контакти с престъпния свят, за да осигури неговото освобождаване. Естествено – помощ е потърсена първо от Милчо Бонев – бай Миле, чиито делови контакти със сръбската наркомафия са добре известни. По същото това време Васко Кеца е шеф на неговата охрана, така че със сигурност познава събитията от първа ръка.

  Бай Миле поема ангажимент да ангажира с този специален случай Алексей Петров и Никола Филчев – като иска за посредничеството си 500 000 долара, а цената на главния прокурор и неговия Трактор е оценена по достойнство – на 2 000 000 долара.
  Парите са дадени, но услугата не е изпълнена.

  Първоначалният план е предвиждал Филчев просто да разпореди пускането на Амстердамеца – само че този път главният прокурор здравата се е уплашил – и дори опитите на Алексей Петров и Филко Славов не са могли да му повлияят. Затова се предприема странната операция по преместването на Сретен Йосич от Софийския централен затвор в ареста на Транспортна полиция, мотивирана с плитко скроена легенда за подготвяне на бягство от СЦЗ. (Между впрочем подобно бягство оттам е практически невъзможно.)

  Идеята е в хода на преместването Сретен Йосич да бъде подменен с друг човек, а след това да се инсцентира престрелка, в която въпросния друг човечец да бъде убит “при опит за бягство”. Операцията е предприета по пряка нареждане на ВКП – само че по заповед на началника на затвора (който провежда за целта и спешен разговор с тогавашния министър на правосъдието Антон Станков), от арестанта са взети всички възможни идентификации – включително биологичен материал.

  Това проваля цялата операция – и в крайна сметка Сретен Йосич е екстрадиран в Холандия, откъдето след кратък престой в затвора е изискан от сръбското правосъдие и след това – освободен.

  Междувременно обаче само седмица след като заминава за там, екстрадиран при изключителни мерки за сигурност, влиза в действие наказателната операция на сърбите срещу неизпълнилите ангажимента за неговото освобождаване. Слободан Джуркович поръчва убийството на Алексей Петров, като плаща за него 500 000 долара. Посредник е Красимир Станчев – Легионера, също гард от охраната на бай Миле. Изпълнител се оказва друг един байчо – бай Добри, който организира стрелбата заедно с още две бивши барети – Огнян Митков – Акулата и Димитър Димитров – Пелтека. Повишената бойна готовност на гардовете на Трактора обаче, както и на първо място – добрата му бронежилетка (два от изстрелите го уцелват в областта на сърцето), провалят този добре замислен атентат.

  Това е в най-общи линии версията на Васко Кеца, един от арестуваните по операция “Килърите”, разказана от него пред следователите – според разследването на “Уикенд”. Разбира се, на гангстери и жълти вестници не може да се вярва безусловно – и ако се спирам на тази версия, то причината за тове е една: познавам я много добре – и то точно в този й вид, от много години по-рано – именно от въпросната 2002 г. Разказа ми я покойният прокурор Николай Колев; по-късно чух потвърждания за нея и от други хора, които ще се въздържа да назова, тъй като са още живи и се надявам да останат такива.

  Що се отнася до начина, по който баретите са дошли със заповед от ВКП да изведат Сретен Йосич – и то вечерта, след работно време, в което според вътрешните правила на СЦЗ никой затворник не може да бъде извеждан по никакъв повод – това ми е известно от разговора ми с бившия министър Антон Станков – от когото тогавашният шеф на затвора е поискал разпореждания за това как да постъпи.

  Има обаче и още едно обстоятелство, което косвено потвърждава разказа на Васко Кеца. Става дума за един особен тип реакция на хора от престъпния свят, които се опитват да се измъкнат от обвинения в дадено престъпление – каквато реакция е много характерна именно за Алексей Петров. Те просто прехвърлят извършеното от тях престъпление на чужд гръб– и го правят публично, най-често с помощта на продажни медии и подставени свидетели.

  Така казусът със Сретен Йосич бе прехвърлен в сметките на не друг, а тъкмо на Николай Колев – и версиите за това се разпространяваха от видни негови противници – като някогашния шеф на военна прокуратура Лилко Йоцов например. И цялата тази история се разпространяваше въпреки очевидния факт, че Николай Колев, бидейки смъртен враг на Филчев, е последният човек, който би имал възможност да осъществи подобен тип контакти – и с който сърбите биха седнали да преговарят за подобна услуга.

  Заедно с него в тази добре организирана мълва бе обвинен и Владимир Димов – бивш психолог на баретите, убит само ден след разстрела на Николай Колев на 28 декември 2002 г. Димов помагаше на Колев в разследвания, свързани с баретите – включително и в тези свързани с далаверите на Алексей Петров и Филко Славов в Кремиковци.

  Очевидно в тези си усилия двамата са попаднали на данни, които са стрували живота им. Предимството от пускането на тази мълва е очевидно – освен всичко друго убийството им лесно може да бъде вписано в сметките на сръбската мафия.

  В действителност Николай Колев е убит именно заради дързостта да бъде опонент на Филчев – и да се окаже най-сериозния му противник в средите на магистратите. Физическите му убийци са приближени на Алексей Петров бивши барети – Гълъбин Георгиев и Киро Дългия.

  Това се знае много добре – и се знае от много хора – включително и от офицерите, работели някога по това дело. Само че делото е смачкано, а данните и доказателствата по него – заметени под миндера.

  Толкова по въпроса за това кой кого и за какво е гръмнал – особено когато участник в този диалог е отговорният и лоялен гражданин, видния бизнесмен, председателят на ССИ, достойният офицер от ДС, евентуалният бъдещ президент на България Алексей Петров – Трактора. /Свободата – http://www.svobodata.com/

  ––––––––-
  * Б.Р. Понеже днес новините от България  не са особено радостни решихме да ги обединим в една тема.

• С такава полиция бандити не ни трябват

  Автор: Ники Русиновски

  Шокиращи данни за полицейско насилие и произвол изнесе днес Българският хелзинкски комитет (БХК) (линк)

  Сухата статистика на цифрите – починали, осакатени, пребити – звучи жестоко. Отделните цитирани случаи докарват нормалния човек до ужас и нямо отчаяние. Защото независимо дали си дете, младеж, университетски преподавател или българин от ромски произход – никой не е защитен, както недвусмислено показват фактите. Следващият утре може да си ти – достатъчно е някой „погрешка“ да те сметне за „заподозрян“ и никой повече не може да ти помогне.

  Тъжното не е, че има полицейско насилие. Тъжното не е дори, че България де факто се превръща все повече в полицейска държава. В крайна сметка, управляват я хора, завършили МВР-академията в Симеоново – ако не ви харесва, да не сте ги избирали. А полицейско насилие има навсякъде по света.

  Тъжното, ужасното, срамното е, че няма нито един ефективно осъден полицай у нас по всичките 27 осъдителни присъди за полицейско насилие, решени досега от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург.

  В единствения случай, в който полицаи-насилници въобще са осъдени, те получават условни присъди, и то за минималното наказание, предвидено от закона.

  Във втория случай, в който полицаи въобще са дадени на съд, Върховният касационен съд ги оправдава за побоя, който нанасят на 14-годишно дете, погрешно взето от тях за „извършител“.

  В третия случай, в който обвиняеми полицаи са дадени на съд, докато властите протакат производството, давността изтича и то е прекратено.

  В четвъртия случай на внесени обвинителни актове военният съд отказва да гледа делото и два пъти го връща на прокуратурата на основания, които ЕСПЧ намира за невалидни. В никой друг от случаите, решени досега от Страсбург, прокуратурата не внася обвинение срещу полицай-насилник в съда.

  Няма данни за нито един дисциплинарно наказан полицай за тези случаи. Няма уволнени, някои дори са повишени.

  Да, на същата кръгла маса Върховната касационна прокуратура изнесе данни за подведени под отговорност полицейски служители, които на пръв поглед опровергават твърденията на БХК и звучат впечатляващо. Само че нито едното, нито другото е вярно.

  „Няма противоречие, данните на прокуратурата не са специално за случаи на полицейско насилие, а за всякакви престъпления, извършени от полицаи. Т.е. в това общо число влизат освен случаи на полицейско насилие, и такива на подкупи, рекет, и т.н. – но не знаем от кое по колко са“, каза за Webcafe.bg Яна Бюрер Тавание, директор кампании и комуникации в БХК.

  „Съответно, от тези данни не стана ясно и колко от осъдените служители на МВР са осъдени именно за прояви на полицейско насилие. И ефективно осъдени ли са, или не“, добави тя.

  Иначе само за 2008 г. са заведени 1807 преписки, образувани са 408 досъдебни производства, 125 служители са осъдени. Освен, че тук става дума за всякакви престъпления, а не само за полицейско насилие, бройката е обща за служители на МВР, ДАНС и затворите. Като имате предвид, че само МВР наброява 61 170 души (колкото е един средно голям областен град), то значи служителите там са почти като ангели, за да има толкова малко присъди за една година. Де да беше вярно…

  Картината става още по мрачна, ако отчетем и още няколко други фактора.

  Първо, когато точно онези, които трябва да бранят най-ревностно гражданите, законите и спазването на същите закони, ги нарушават, то спасение и справедливост не дебнат отникъде. Заличава се и без това понякога невидимата в очите на гражданите граница между полицаи и престъпници.

  Второ, това отправя много негативен сигнал към обществото. И към престъпността.

  Трето, говорим за полицейска държава, а това на практика означава, че сме се отказали от някои наши права за сметка на сигурността. Е, и какво – получихме ли повече сигурност? Намаля ли престъпността? Влязоха ли престъпниците в затворите? Отговорът и на трите въпроса е „не“.

  Напротив – всички шумни акции на МВР се оказаха сапунени мехури, а практически всички обвиняеми са на свобода. Октоподът не само не е смачкан, нито дори осъден, а протяга пипала да стисне самата държава и негови жертви вече са… самите борци срещу престъпността. За сметка на това полицейската държава само окуражава репресивните органи още повече – и най-важното, безнаказано – да нарушават правата на обикновените граждани.

  Изводите са уморително ясни, банални и повтаряни много пъти.

  Всеки, който заменя свобода срещу сигурност, губи и двете. Всеки, който иска повече полицейщина, накрая сам става нейна жертва. Насилието ражда не справедливост, а само повече насилие. А когато слоновете се бият, най-много страда тревата под краката им.

  И накрая стигаме до все същото безнадеждно заключение, че с такава полиция бандити не ни трябват.

  Очевидно не това е верният път. Или е очевидно само за всички останали – без управляващите?

  –––––

  НАЙ-ФРАПАНТНИ СЛУЧАИ НА ПОЛИЦЕЙСКО НАСИЛИЕ

  По делото Николова и Величкова двама неуниформени полицаи от специалните части пребиват до смърт 62-годишен мъж. Удрят го по главата, защото решили, че е иманяр. След няколко дни той умира от масивна черепно-мозъчна травма и кръвоизлив. Случаят е от 1994 г.

  По делото Ангелова 17-годишно дете умира след няколко часа задържане в полицейско управление. По тялото му са установени множество сериозно травми, счупване на черепа и др. Според обясненията на полицаите той сам си причинил нараняванията, като падал много пъти, а черепът му бил тънък и мек. Случаят е от 1996 година.

  По делото Иван Василев 14-годишно дете е бито от двама стажант полицаи. Погрешка го вземат за търсен разбивач на будка за сладолед. Подгонват момчето, преследват го. След като го хващат, го бият с палки и ритници по тялото и главата. В резултат момчето е хоспитализирано спешно с травми на главата и остри болки в бъбрека. В следващите години бъбречните му проблеми продължават, докато накрая бъбрекът му е отстранен.

  При друг случай на полицейска грешка преподавател е бит от маскирани полицаи в кафене. Многократно го удрят в главата с приклад, събарят го и го ритат. Накрая казват, че са се припознали и му се извиняват. Човекът получава мозъчна травма, опериран е и впоследствие официално инвалидизиран.

  Източник: http://www.webcafe.bg/

• Къде е съвестта на България?

  Керванът си върви и дори кучетата вече не лаят. Така Еми Барух (Дойче Веле) обобщава в коментара си наличните и най-вече липсващите реакции по серията от скандали в България през последните месеци.
  
  Има ли нещо, което не беше казано в последните два-три месеца по повод скандала с изнесените записи на телефонни разговори между хора, облечени във власт? Едва ли. Има ли нещо, което не беше казано по повод изявлението на министър-председателя, че е нормално да бъдат подслушвани министрите, че е нормално да се подозират и взаимно да се следят? Едва ли. Какво последва от всички думи, които бяха написани и произнесени, независимо дали оправдаваха или осъждаха събитията? Нищо!

  Все около кръчмарската клюка

  Макар и малко, но сред общия поток на предвидими коментари все пак се появиха няколко сериозни анализа – естествено не в тиражните медии, чиито автори недоумяват пред пасивността на обществото и приканват хората не само към размисъл, но и към действия.

  Действия не последваха. Няма и да последват. Керванът си върви – дори кучетата вече не лаят. Но това вцепеняващо безразличие на хората сякаш почти отсъства в полифонията на медийния шум. Общо взето импровизираните журналистически търсения се въртят все около кръчмарската клюка и не пристъпват нито крачка отвъд разрешените пространства на „разследването“. Което превръща самото „разследване“ в дирижиран фарс.

  Тревожните гласове, които поставиха акцента върху такива фундаментални за демократичната система човешки потребности като свободата на личността, върховенството на закона, човешкото достойнство и правовата държава останаха в периферията на публичното говорене; не бяха подети от тиражните медии, не станаха основа на един национален дебат, способен да мобилизира гражданската енергия и да доведе до така потребния за упоеното население катарзис.

  Нито така нареченият просветен елит, нито така наречената опозиция, нито така наречените интелектуалци, нито така наречената свободна академична младеж – никой на се оказа в състояние да накара силните на деня да дадат отговор на спешните въпроси, поставящи под съмнение моралния фундамент на днешната власт.

  Цинизмът се превръща в норма

  Гейзерът от бодряшки фрази, бълващи от средствата за масова информация, фактически маскира високомерното пренебрежение, с което властта отказва да коментира нарушенията на основните права и свободи на гражданите. (Не че гражданите са се развълнували особено.) И това е не по-малко опасно от бомбата, която избухна на бул. „Цариградско шосе“.

  Защото цинизмът се превръща в норма, а апатията на мнозинството – в хронично заболяване със злокачествени последици за утрешния ден на България.

  Източник: http://www.dw-world.de

• Войната на Бойчев (2)

  Продължава сагата на хасковлията Тодор Бойчев, който се отказва да плаща държавни такси през частни банки (вижте линк1, линк2 и линк3).

  В прикачените файлове ще откриете документи за действията на Административен съд-Хасково във връзка с казуса му с МВР-Хасково, свързан с издаването на новата му шофьорска книжка.
  Съдията по делото се разпорежда гражданите, да заплащат държавни такси на банките, а не с държавни таксови марки. Съдът не предоставя избор на гражданите, как да заплащат държавните такси.

  

  Изтеглете от тук PDF документите:

  Административен съд – определение

  Уточняваща молба от Бойчев

  Още по темата – вижте линк към Фейсбук група.

• Какво е това комунизъм?

  Автор: Тошо Пейков

  Искам да припомня една тъжна годишнина. Позабравената от нас тема едва ли ще разруши тихия конформизъм на нашите съотечественици. Но ако сме защитници на правосъдната система, нека да прочетем тези редове.

  Дете пита баща си: “Тате, какво е това комунизъм?” Без да го щади, баща му чете следния текст:
  “… Омърсени, пътували дни, докато пристигали през нощта в глухата линия на село Белене. Милиционери, с кърпички на носове, с погнуса от гадната им миризма, с неокастрени дълги пръти подкарвали стадото от жалки същества през понтонния мост към остров Персин… Групата от стотина души, заградена от милиционери на коне с автомати, с вулгарни ругатни, се движела бавно и мъчително по калния път. В употреба влизали прътите, камшиците. Падали и ставали с помощта на тояги старци на 70 години. По-младите им помагали, като ги влачели по лепкавата кал…
  Хроничният глад, нечовешкият труд, ятата от комари, дървениците и влагата изсмуквали последните сили на тези мъченици, обречени на бавна, но сигурна смърт. Инстинктът ги карал, ако видели някъде стръкче лапад или коприва, да се отбият от строя, но това почти винаги им коствало живота…”
  Редовете са от книгата “Пладнешки хайдуци” на Живко Стефанов. Преживени редове. Наричат лагера в Белене най-срамното българско творение. Сравняват го с лагера в Бухенвалд. От него, от леките постройки за умъртвяване на хора днес не е останало нищо. Престъпниците се надявали, че ще изчезне и споменът за страшните им престъпления и го унищожили.
  През 1990 г. поставихме черния кръст на това злокобно място. Всяка година, по Задушница, на остров Персин се събират оцелели и техни близки. Вече двадесет години безуспешно предлагат насилията от времето на комунизма да се изучават в учебниците. На остров Белене да се възстанови, по съществуващи скици и спомени, лагерът, създаден с решение на ЦК на БКП. Припомням на бъдещите историци: лагерът, а по-късно и затворът се разпростират на хиляди декари земя върху няколко дунавски острова.
  Остров Персин е най-големият, с няколко затворнически обекта. Началник на затвора е Гогов, началник по Държавна сигурност – Филипов. Трудят се двадесет надзиратели и тридесет милиционери. Обектът е най-голям. Ограден е с петметрова мрежа с няколко реда бодлива тел. Затворниците са натъпкани в 8 плетени от върбови пръти бараки, измазани с кал, покрити с папур. На 10 метра от тях е открит 50 метров ров, вонлив развъдник на насекоми, служещ за тоалетна. Такъв е остров Персин. През април 1949 г. лагеристите са били 350, а през 1955 г. – 5000. Добиват питейна вода само с една ръчна помпа за 5000 гърла.
  На островите са затваряни, гонени и убивани министри, учени, генерали, народни представители от Шестото велико народно събрание… По-зле и от животни са живели, работили и умирали обезправени българи. На външната страна на входа милиционери написали думите на Горки: “Да, човек звучи гордо!” А на вътрешната страна думите на Дзерджински: “Ако врагът не се предаде, той се унищожава.”
  На остров Щурчето са настанени жени-лагеристки, а по-късно и затворнички с различни присъди. Бити, пребивани, унижавани… Остров Магареца е служил за гробище, където са заравяли убитите лагеристи и затворници. През 1959 година се ползва за гробище и на ловешкия лагер “Слънчев бряг”. Плитките наводнени гробове са разравяни от свине. Остров Голяма Бързина, остров Малка Бързина… Също са охранявани от милиция.

  “Място с кърви напоено, де вилнееше смъртта,
  днеска то е изравнено, няма никаква следа

  от бараките върбови, карцера с вода и кал,
  тарги, сопите сурови, кантонерката портал…

  Ни следа от лагеристи, ни понтона на Персин,
  от убийците – садисти – ненаказан ни един.

  Политиците отгоре ги прикриват, няма съд,
  мъртвите ще заговорят, дорде живите мълчат.”
  
  Това са преживени стихове на поетесата Надежда Любенова.

  
  

• Всеки шести в България – мюсюлманин

  Автор: Соня Каникова

  Българските мюсюлмани ще се увеличат до 2030 г. с над 50%
  България ще е много скоро една от 10-те европейски страни с най-много мюсюлмани. Това обяви центърът „Пю“ във Вашингтон, който в първо по рода си изследване прогнозира, че до 2030 г. мюсюлманите ще се увеличат с над 30%.

  Мюсюлманите ще бъдат една четвърт от населението на света през 2030 година, съобщи независимият изследователски център „Пю”. През следващите 20 години мюсюлманското население ще се увеличава с по-голяма бързина от всяка друга религиозна група, каза ръководителят на изследователите Алън Купърман.

  „Броят на мюсюлманите ще се увеличи с 35 процента през следващите две десетилетия, нараствайки от 1.6 милиарда души на 2.2 милиарда през 2030 година. За сравнение, останалото, немюсюлманско световно население ще се увеличи със само 16 процента, или два пъти по-малко”, уточни Купърман.

  Европа с 58 милиона мюсюлмани през 2030

  Концентрацията на мюсюлмани ще остане най-висока в държавите с преобладаващо мюсюлманско население (през 2030 там ще живеят 75 процента от мюсюлманите). В САЩ и Европа живеят около 3 процента от последователите на пророка Мохамед в света. В САЩ броят на мюсюлманите ще нарасне от 2.6 милиона през 2010 до 6.2 милиона през 2030, когато те ще са 1.7 процента от цялото население на страната.

  „Мюсюлманското население на САЩ през 2030 ще бъде по-голямо от което и да е отделно мюсюлманско население в Европа, с изключение на Франция и Русия”, казва Брайън Грим, един от авторите на изследването. В Канада мюсюлманите ще се увеличат три пъти през следващите 20 години, броят им ще бъде 6.6 процента от цялото население – процентно повече от САЩ. Третата държава с най-голямо мюсюлманско население в двете Америки е Аржентина.

  Мюсюлманите в Европа: нова нормалност

  Но общият брой на мюсюлманите в Европа е значително по-голям. „Делът на мюсюлманите в Европа се очаква да се увеличи с над 30 процента. От 44.1 милиона през 2010 година до над 58 милиона през 2030, или над 8 процента от цялото европейско население”, казва Брайън Грим.

  В 10 европейски държави през 2030 година мюсюлманите ще са над 10 процента. Според американската студия тази тенденция ще промени статута на мюсюлманите в обществото. Те ще придобият по-голямо политическо и културното влияние, особено в градовете.

  2030: 15,7 процента мюсюлмани в България

  Сред десетте европейски държави с най-висок процент мюсюлманско население е и България. Тя ще бъде шеста, с 15.7 процента мюсюлмани през 2030 година. По-висок процент от България ще имат Косово (93.5), Албания (83.2), Босна (42.7), Македония (40.3), Черна Гора (21.5). След България са Русия (14.4), Грузия (11.5), Франция (10.3) и Белгия (10.2). Най-голям и в момента, и в бъдеще ще е броят на мюсюлманите в Русия (нарастване от 16.4 милиона души през 2010 на 18.6 милиона през 2030), където, освен всичко, балансът на населението ще се промени най-рязко поради бързо намаляващото немюсюлманско население, посочва още студията.

  Мюсюлманките раждат повече

  Причина за това голямото нарастване, според студията, е значително по-високата раждаемост сред мюсюлманките. Никоя друга религиозна група в света няма толкова висок фертилитет, казват изследователите. Данните се основават на преброявания в 232 страни

  България не прави изключение – до 2010 година раждаемостта сред мюсюлманите е била с 0.4 процента по-висока от раждаемостта сред останалото население. Това съотношение почти няма да се промени в периода до 2030 година.

  Разликите са още по-драстични в държави като Норвегия, където мюсюлманите имат почти двойно по-висока раждаемост от местните хора. Подобна е картината в Австрия, Финландия, Ирландия, Великобритания, също в Косово и Сърбия.

  Демографите смятат обаче, че поне в Европа тези разлики постепенно ще се стопят. Мюсюлманското население расте, но темпото се забавя, твърди Алън Купърман.

  Овладяване на страховете

  Досега липсваха пълни и надеждни данни за броя на мюсюлманите и това подхранваше многобройни спекулации, дори страхове, казва дирекорът на програмата Луис Луго. „Нашето изследване представя научни и достоверни данни за броя на мюсюлманите, живеещи във всяка държава и във всеки регион на света”, пояснява той.

  Заключенията в новото изследване се основават на данни от преброявания в 232 държави и територии, данни на ООН за световното население, както и изследвания на международна група от 50 демографи. За студията са използвани общо над 1.500 източника.

  Източник: Дойче Веле

• 36 кандидати за консули в Чикаго, Шкумбата не е сред тях

  Бивш шеф на парламент и генерал искат да са консули. Екс-посланикът ни в САЩ Лъчезар Петков подал документи за Чикаго

  Автор: Гeорги Милков (24 часа)

  Бившият председател на Народното събрание Александър Йорданов, който има в биографията си и посланически мандати в пет държави, може да се окаже най-високопоставеният български държавник, който ще бие визите на руските граждани в Санкт Петербург. Кандидатирах се, защото смятам, че отговарям на всички условия, коментира вчера самият Йорданов.

  В целия списък от общо 122-ма явили се на конкурса за генерални консули има още няколко имена с тежки биографии, но не колкото неговата. Сред подалите документи излизат един бригаден генерал, двама бивши зам.-министри – на икономиката и финансите, царска депутатка, началник от Гражданска защита (сега в СЕМ), кметове и общинари, специалист по самолетни двигатели, хора от бизнеса и неправителствения сектор, доста юристи, единият, от които дори обявен в масонски списък.

  Много от кандидатите са посочили повече от едно място. Има и такива, които участват за почти всички места, обявени от министерството. Като например Ирина Репуц – дъщеря на шефа на Съюза на командосите в България Юлий Абаджиев.

  Александър Йорданов е кандидатствал само за Санкт Петербург, уточниха от комисията във Външно. По същия начин единствено за там е проявил желание и бившият командир на Втора зенитно-ракетна бригада ген. Йохан Петков. До 2008 г. той беше военен аташе в посолството ни в Москва.

  Двама мастити български посланици също са решили да слязат надолу в кариерната стълбица на развитието си и да подадат документи за консулски служители. Единият е посланикът ни в САЩ Лъчезар Петков, който бе върнат предсрочно от министър Румяна Желева заради скандала с изхвърлените бюлетини. Освен с външната министърка тогава Петков имаше проблем и с Националната разузнавателна служба, след като обяви, че виновен за липсата на изборните книжа е охранителят на посолството, който бил служител на НРС. Стигна се и до конфузната ситуация екипът на посолството ни в САЩ да гони боклукчийския камион до сметищата на Вашингтон в опит да спаси чувала с бюлетините. Заради всичко това Петков бе отзован, въпреки че по време на инцидента бе в отпуск.

  Сега бившият посланик в САЩ е подал документи за генерален консул в Чикаго, Лос Анджелис и Торонто.

  Петър Андонов, който бе посланик в Япония и Филипините и председател на Асоциацията за външна политика, е кандидатствал за генерален консул в Шанхай. Тази дестинация наред с консулството в Одрин е най-малко желана от кандидатите. И за двете места са се записали по 20 души, но реално на изискванията отговарят само документите на няколко от тях.

  Мнозина имат пропуски в набора книжа, с който кандидатстват, и това може да се окаже пречка към по-нататъшното им класиране, казаха от Външно. На практика повече от половината кандидати ще отпаднат, след като не са представили нужните сертификати, доказващи владеенето на втори език. Има и такива, които са се отнесли несериозно към т.нар. бележка от лудницата – удостоверение от психиатрично заведение, че не страдат от хронични психични разстройства и заболявания.

  На 18 февруари – в края на тази работна седмица, МВнР трябва да обяви имената на тези, които се класират за следващия кръг. Те ще бъдат поканени на интервю още идната седмица.

  Най-много са за Санкт Петербург, Шкумбата не е в списъка за Чикаго

  Санкт Петербург е най-желаната дестинация от 12-те обявени в конкурса за генерални консули на Външно. Справката на комисията показва, че 38 души биха желали да работят именно в Северната Венеция, както е известен градът, основан от Петър Велики.

  Следващото в класацията „най-желано консулство“ излиза мястото в Чикаго. За там са подали документи 36 души. Името на хумориста Димитър Туджаров-Шкумбата, чието заминаване бе предвидено още за миналата година, но се отложи по неясни причини, не е в списъка на кандидатите.

  Почти всеки четвърти от записалите се в конкурса е отбелязал, че би работил в Мюнхен. С по 33-ма кандидати са Торонто и Лос Анджелис. Половината от тях обаче не отговарят на критериите. За Солун има 29 желаещи, за Ниш – 28, Битоля е с 25, а за Истанбул – 22-ма. На комисията направило впечатление, че тези градове може би са желани, защото са близо, но много от кандидатстващите не са обърнали внимание, че трябва да докажат с документи, че владеят два езика, единият от които английски, немски или френски. Тези, които са представили само руски и сръбски, естествено биха отпаднали от надпреварата за Ниш и Битоля.

  В края на класацията са Дубай, Одрин и Шанхай, където са се записали по 20-ина души. (24часа)

  Зам.-министри и депутати търсят работа зад граница

  Двама зам.-министри – на икономиката и финансите, от правителството на Симеон Сакскобургготски, са в списъка с кандидатите за работа в чужбина. Това са Стамен Тасев, заместник на финансовия министър Милен Велчев, и София Касидова, която беше втори човек в министерството на икономиката на Николай Василев. Тасев, който вече има опит като търговски представител в Ню Йорк, сега кандидатства за Чикаго, Лос Анджелис или Торонто. Докато София Касидова е пожелала само едно място – Солун. Най-близката връзка, която може да се намери в биографията й, е от времето, когато е работила в софийския клон на една гръцка банка.

  В Дубай или Торонто е поискала да бъде консул царската депутатка Марина Василева. След като беше представител от НДСВ в 39-ото народно събрание, тя замина като дипломат в Аржентина, където е родена. Мандатът й там обаче изтече през 2008 г.

  Щерион Джунджуров, който сега е шеф на регионалния център на СЕМ в Бургас, преди две години бе зам.-директор на Национална служба „Гражданска защита“. Тогава в. „168 часа“ писа, че като висш държавен служител в Министерството на извънредните ситуации (МИС) Джунджуров работи, без да има разрешение от ДАНС за допуск до класифицирана информация. Сега обаче документите му за конкурса са изрядни. Той е изявил желание да бъде консул в Одрин, Истанбул или Мюнхен.

  Екатерина Кехайова, кмет на район „Възраждане“ между 1999 и 2003 г., е кандидатствала за генерален консул в Ниш. Там и на още две места желае да отиде и специалистът по самолетни двигатели о.р. подполковник Любомир Стефанов. Той е бил консултант по офсетни програми, съветник в изборите за кмет на Скопие и едноличен търговец.

  Източник: http://www.24chasa.bg

  

  
  

• За най-богата корпорация в света …

  … за която най-вероятно не сте и чували.

  Автор: Пламен Георгиев

  В списъка за най-богати фирми във света от 2009 виждаме на първо място Уол-Март (Wal-Mart) с $408.214 милиарда годишни приходи. На второ се нарежда Ексон Мобил (Exxon Mobil) с $301.5 милиарда. На трето Шел (Royal Dutch Shell) с $278.188 милиарда. На четвъто е БП (BP) с $246.138 милиарда. Голдман Сакс (Goldman Sachs), която е постоянно сочена като най-големия вампир е на 174 място със скромните $45.173 милиарда.

  Като оставим настрана, че три от първите четири са петролни компании, а първата е храм за зомбита, защо не виждаме най-богата фирма в този списък? Докато хората по света дискутират и се възмущават от машинациите на Федералния резерв, „Голдман Сакс“ и други подобни, малцина са забелязали един друг основен играч в тази пародия, наречена „Световна криза“.

  Коя е тази секретна корпорация?

  Това е малко известната дъщерна фирма на Федералният Резерв, наречена Depository Trust & Clearing Corporation (DTCC) или още „Cede and Co.“

  Добре де, не е секретна, ами просто хората не знаят нищо за нея, въпреки, че те съвсем прилежно са си публикували годишния доклад, в който можем да видим колко богата е тази корпорация. Оказва се, че това дружество притежава 23000 милиарда долара в активи, и има 917000 милиарда долара като част сделките през 2002 г. само. Това са трилиони, хиляди хиляди милиони – 23,000,000,000,000 долара в активи.

  Не ми вярвате, ето го годишният им отчет.

  Трилиони, квадрилиони, бонбони, макарони, къде му е края на тоз бяс, бре габони!?
  И как така тези станаха толкова богати, с предприемачество и здрав труд, с иновации и зачитане на човешкия ресурс ли? Да видим.

  Ами не точно. Не и защото имат хубав уебсайт или че дават добри съвети за спестяване на пари на клиентите си. По-скоро то е, защото те като че ли имат монопол върху това, което правят. Накратко, обработват по-голямата част от всички сделки в САЩ, както и за много други страни. А – и това е реално най-интересната част – 99% от всички запаси в САЩ изглежда са законно притежавани от тях.

  И защо този мега-монополист е така добре скрит от общественото внимание? Оказва се, че е част от Федералния резерв на САЩ. Голямата изненада, няма що! Пак до хралупата на дявола стигна следата.

  Истинската причината, поради която обществеността не знае за DTCC е, че те са банка депозитор за институционални и брокерски фирми САМО. Обработват всички техни сделки. Джим МакНеф (Jim McNeff) споделя: „Не е необходимо за обществото да знае за нас … Федералния резерв просто изисква от нас да обработваме всички сделки„.

  Казано по нашенски, далавери на тъмно, само за наши хора от най-висок калибър. Наште смешковци са като лилипути в сравнение с тези гиганти на най-силния човешки бяс, парите.

  Кой притежава кого?

  Стойността на общия размер на богатството на семейство Ротшилд е около 500 трилиона долара. И какво от това? Цялата планета се предполага, че е „собственост“ на много малък процент от хора. Е, и? Кой им го даде това право? Дядо Господ? Да ама не, този номер не минава вече, дядо попе! Хората имат интернет.

  Може ли някой наистина да „притежава“ нещо или някого? Не, защото собствеността е само една идея (илюзия). Подобно на времето тя е относителна. Животът в това тяло е само временен. Както е казал народа, колкото и да трупаш, не можеш да го вземеш с тебе в гроба. А илюзията, че някой може да „живее вечно“ е родила не една или две религиозни доктрини, за да се стремим към моркова (собствеността).

  Истината е , че ако някой Ни притежава то е, защото сме Му позволили.

  Въпреки това …

  Това би било добре, ако беше само въпрос на възприятие. Живеем на една красива планета с много красиви хора, но и под въздействието на една масова психоза наречена „световна система на свободен пазар“ ръководена от малка група психопати. Проблемът е, че тези ултра-собственическа клика наречена „световен елит“ налага своята система от вярвания върху нас. Или ще играем по свирката, или биваме отрязани. Тогаз, какво да првим?

  Къде е спасението?

  В живот на човеците има само една собственост, която може да ни даде някаква независимост и свобода – ЗЕМЯТА. Природата ни е дарила с райска земя, която се преражда отново и отново в четири прекрасни сезона и освен това сега е пустееща и сравнително евтина. Вместо това сме се завряли в големи градове, цял живот живеем на вересия и едвам успяваме едно дете да отгледаме. Това живот ли е, кажете ми? Ако продължаваме така обричаме себе си, семействата си и бъдещето на страната си на гибел.

  А когато човек е независим за храната си и покрива над главата, тези господа психопати от DTCC и другите по-малки пионки в системата, та чак до наш Бойко, нямат власт над него.

  Какво чакаме, животът си лети?

  Преди стотина години, животът буквално е кипял в българското село. Семейство е било с четири деца най-малко. Хората са работили от сутрин до здрач, но са знаели защо. В кратките часове на отмора не са спирали, ами кръшни хора са извивали и безкрайни надпявания са се носили от ехото надолу по дерето. От къде е идвала тази енергия за живот? От земята, от майката Земела. Можем пак да живеем свободно, можем, ако се върнем при нея. Тя ни чака.

  Спасението е на село – най-богата корпорация на света!

  Пеперуда за дъжд (Пеперуга, Додола, Вайдудула)
  
  Един от най-разпространените в цяла България летен обичай е „Пеперугата”, наричана някъде и „Додола”, „Ойлюле”. Този обичай не е свързан с календарен ден, а се прави при засуха.

  Ето как става в Струга – родният град на братя Миладинови. На „Руса среда” (сряда след Възкресение) девойките покриват една от другарките си от глава до крака с всякакви треви и бурени. Такава я водя по къщите на града и пеят нарочна песен. Като минават под прозорците, домакините изливат върху тях „Ойлюлето” вода. В къщи след песента и играта на „Ойлюлето” търкалят сито и гледат: ако се похлупи при падането, смета се, че ще бъде скъпия през годината; ако ли пък ситото падне нагоре и се отвори – плодородие ще има.

  Почти еднообразен е обичаят по всички български краища. Най-често момичето, което бива обкичвано и обличано, требва да бъде сираче, дори без баща и без майка. В някои места, като Неврокоп (Г. Делчев) напр., върху сирачето окачват и кост от незнаен гроб и няколко живи жаби. Придружаващите момичета открадват от някоя къща и помит, та го носят като знаме.

  Обичаят се извършва винаги с желание да се предизвика дъжд. В този смисъл и в тази форма, при несъществени различия, той е познат у всички народи на нашия полуостров, та дори и в други европейски и извън европейски народи.

  Всъщност „Пеперугата” представя един обред (или една магия), чрез който се моли, както се казва в песента, да завали дъжд. Чрез песента девойките „Пеперугата” – сираче моли за дъжд, за да се роди жито, та да се хранят сираците и бедните. Освен молбата, девойките или домакините наподобяват дъжда, който трябва да завали, като обливат „пеперугата” с вода.

  За да се предизвика дъжд, слагат се и живи жаби върху страдащата от суша „пеперуга”. Употребата на мъртвешка кост има също така благотворно влияние в тази магия. Най-накрая разнасянето на помита от пещта и потопяването му в реката, както и хвърлянето на жабите в нея, е пак едно насочване на мисълта към угасяване на горещината с вода, освобождаване на жабите във водата. На този обичай е противопоставено от църквата „Кръстоношето” или църковният молебен за дъжд, но въпреки това, народът не го е изоставил.
  
  Пеперуда летела, летела,
  от орачи, на копачи дай, боже, дъжд!
  
  Лете летела пеперуда
  От орачи до копачи
  Ина Бога се молила:
  „Дай ми, Боже, темен облак,
  Да зароси ситна роса,
  Да се роди жито, просо,
  Да се хранят сирачета,
  Сирачета, сиромаси!”

  Песента както точно е изпята във филма (виж по-долу).
  
  Прелетнала пеперуда,
  вай ду ду лей.
  Дай Боже дъжд!

  От орачи на копачи,
  вай ду ду лей.
  Дай Боже дъжд!

  Орото и на ралото,
  вай ду ду лей.
  Дай Боже дъжд!

  От ралото на мотика,
  вай ду ду лей.
  Дай Боже дъжд!

  Ситно мори, ръми
  вай ду ду лей.
  Дай Боже дъжд!

  Прехвъркнала пеперуда,
  вай ду ду лей.
  Дай Боже дъжд!

  Източник: http://zelas.blog.bg/

• <<
• 1
...
• 339
• 340
• 341
• 342
• 343
• 344
• 345
• 346
• 347
• 348
• 349
...
• 416
• >>