Всички авторски страници

Авторски

• Крайно време е да отменим двойното гражданство

  Автор: Валери Найденов

  Kой е този народ, който хем намалява застрашително, хем се увеличава обезпокоително? Българският. Българите може и да намаляват, но чужденците с право на второ българско гражданство се множат като индийците.

  Потенциални български граждани са поне 1,4 милиона македонци, стотици хиляди молдовци, украинци, албанци, сърби и др. – общо 2,5 милиона според различните интервюта на Божидар Димитров. Всички те могат да станат българи, без да се отказват от родния си паспорт и без изобщо да живеят в България. Не знам за вас, но лично мен това ме тревожи повече, отколкото ме радва.

  Към тях, разбира се, трябва да добавим и поне 600 000 жители и граждани на Турция, от които поне 300 000 имат български паспорти и спокойно могат да участват в определянето на българската политика. Както и правят. А раждаемостта в Турция е доста по-висока от българската.

  Десетки милиони турци се стремят да работят в Европа, но тя вече спуска резето пред неевропейската имиграция. Утре ще се окаже, че съвкупният турски народ разчита само на една вратичка – българското гражданство. Стига да сключиш фиктивен брак с внук или внучка на преселник, и вече можеш да рецитираш „Аз съм българче“ в турски превод.

  Никак няма да е чудно, ако българите в Турция изведнъж набъбнат на 2-3 милиона. При добра организация техният вот може да натежи повече от всички гласоподаватели в България. Не знам защо, но мен това изобщо не ме радва. Вярно, ГЕРБ въведе някои ограничения по местоживеене, но добре знаем, че всяко изменение в Избирателния закон е предпоследно. Утре ДПС пак ще е в коалицията и местоживеенето ще отпадне.

  До вчера българските изселници в Турция гласуваха за ДПС и оставяха на Доган да върши останалото. Напоследък обаче у тях се заражда амбицията да участват по-активно в българските работи. Те поискаха да връщат турските имена на българските градове и планински върхове, да кадруват в българското мюфтийство, да потурчат българомохамеданите.

  Искат и Касим Дал, тъй като Доган им се види като последовател на Мата Хари. Те вече гледат на българската политика като на свое лично дело.

  Мен и това никак не ме радва. Не виждам защо да даваме политически права на хора, заклели се в лоялност към друга държава.

  Никак не ме радват и новите българи в Македония. Знаем, че Скопие сънува подвизите на Александър Македонски.

  Утре ще даде таен знак и ще се чудим откъде изникнаха 200-300 хиляди революционери с български паспорти. Македония е държава в неизбежен полуразпад, нейният основен износ скоро ще бъдат проблемите и неприятностите. Като раздаваме с лека ръка паспорти, ние сами вкарваме вълка в кошарата.

  Политиката на ГЕРБ има патриотични мотиви – като приобщаваме хора с българско самосъзнание, ще си решим демографските проблеми. А Божидар Димитров бе единственият министър, чиито усилия се увенчаха със сериозен ръст на производството.

  Досега на чужденци се раздаваха по 8000 паспорта годишно, а през 2010 г. те бяха 15 000. Ако тази политика продължи, скоро ще бъдат по 30 000 и по 60 000. Но една много малка част от тези хора имат намерение да живеят в България. И още по-малка част смятат да са лоялни към нея. За тях това не е паспорт, а тескере, с което могат да тръгнат на гурбет из Франция и Англия.

  Убеден съм, че рано или късно България ще прекрати двойното гражданство. Само че, ако го направи след 10 г., сътресението ще отвори сериозни пукнатини в националния ни суверенитет. Днес също няма да мине без трус, но той няма да е разрушителен.

  По-добре 3 по Рихтер сега, отколкото 9 по Рихтер след две петилетки.

  До 1992 г. България не признаваше двойно гражданство. Щом получиш чужд паспорт, губиш българския. Филип Димитров отмени това с разпоредба, която по принцип нарушава конституцията – както много подзаконови актове по онова време. В отговор Турция даде автоматично гражданство на всички, които са напуснали България до 1993 г. Така изведнъж се сдобихме с 300 000 избиратели, които не живеят у нас и нямат никакви задължения към България.

  Те служат в чужда армия, кълнат се пред чуждо знаме и дори не научават български. И когато изведнъж се сетят, че българските градове трябва да имат турски имена, на мен това някак си не ми харесва.

  Какви са международните норми за двойното гражданство? На практика никакви. Европейската конвенция за намаляване случаите на множествено гражданство от 1963 г. приема принципа, че не можеш да имаш два паспорта. Но тя дава право на страните на каквито си искат изключения. В резултат редица европейски държави водят безпринципна и двусмислена политика.

  Германия и Австрия хем забраняват двойното гражданство, хем го допускат със специални разрешения. В резултат Арнолд Шварценегер хем е губернатор на Калифорния и влиятелна фигура в Републиканската партия на САЩ, хем още е австрийски гражданин. Но това, което е разрешено на бате Арни, спокойно може да е забранено за Ханс. Испания също забранява двойното гражданство, но го разрешава за повечето латиноамериканци и за португалците. Някои признават „отвъдморско“ гражданство с крайно ограничени граждански права. И така нататък – колкото държави, толкова закони.

  България има пълното право да отмени двойното гражданство, след което да го разрешава или забранява по целесъобразност и без никакви принципи. Единственият принцип е националната сигурност – така, както я разбира българският народ.

  Защо впрочем ВМРО не предложи референдум за двойното гражданство? Това е много по-смислен ход, отколкото абсурдния референдум за членството на Турция в ЕС.

  Източник: http://www.24chasa.bg

• Петима “перат” милиард на мафията годишно

  Петима са най-едрите финансисти на мафията у нас, които превъртат около 1 млрд. лв. мръсни пари за година, сочат оперативни данни на антимафиоти.

  Автор: Блага Георгиева

  Те вземали от 3 до 8 процента комисиона, а най-честите им клиенти са контрабандисти, дедесари и трафиканти на дрога. Заради бума на незаконния внос на цигари и други стоки през последната година полицаи пресмятат, че и прането на пари се е удвоило.

  „Една от най-популярните в момента схеми за прехвърляне и узаконяване на пари от чужбина в България е чрез използване на волейболисти, футболисти или други спортисти, работещи извън страната“, разказа служител в сектор „Пране на пари“ на ГДБОП. (Как става „изпирането“ – виж схемата в галерията)

  Изисква се само спортистът да има легален договор за сериозна, поне петцифрена заплата в държавата, където бандитът е изкарал или държи парите си. Схемата е добре отработена, засечки почти няма. Причината е, че спортистите дори и не си помислят да си присвоят парите, защото знаят, че много бързо ще ги намерят или поне това, което е останало от тях, обясни разследващият. Сумите, които се трансферират по този начин, са между 100 и 500 хиляди евро, които у нас се превалутират в левове.

  Митничари и граничари пък са ключовото звено при пренасяне на мръсни пари с куриери през летищата. „Обяснява им се, че при кацане на самолета ще получат SMS, за да осигурят безпрепятствено преминаване през граничния контрол. На куриера пък е даден GSM със заредено съобщение в него, което трябва да изпрати, след като кацне на българското летище“, разказа служителят в ГДБОП. Получавайки SMS, подкупният граничар превежда куриера с парите.

  Тези „помощници“ митничари или граничари вземат от 500 до 1000 евро за преведен успешно куриер. Обикновено те дори не знаят колко пари се пренасят, твърди разследващият.

  Включили се веднъж в престъпната схема, чиновниците разчитат, че на месеца ще преведат поне петима такива пътници, което значи, че ще изкарат от 5000 до 10 000 лева „хонорари“ над заплатата, пресметнали са антимафиоти.

  Автокъщи за луксозни коли и популярните в последно време у нас аутлети също масово се използвали са изпиране на престъпни милиони.

  „Сигурно никой не би повярвал, че може да си купи поръчково “Порше Кайен” за 5000 лева, но това по документи е възможно точно когато се легализират пари. Реално купуват колата за 50 000 или за 100 000, но на хартия тя е внесена у нас на много по-ниска цена. После се продава за 100-200 хиляди лева и тази сума вече е чиста и избелена“, разказа антимафиотът.

  Тази схема се използва и за камиони и строителна техника. Масово се внасяли и маркови стоки от стари колекции на световни марки, които според документацията са купени за стотинки, а после оборотите в магазините у нас дават на собствениците стотици хиляди лева месечна печалба, отново напълно легализирани.

  При износа на мръсни пари от България пък заплащането на „подземните“ финансисти зависи от това през кои държави трябва да се прекарат и изперат парите. За успешното реализиране на схемата организаторът трябва да разполага с чейндж бюро или финансова къща, в която престъпниците му предават в брой мръсните пари. Парите се окрупняват и подреждат по подходящ начин за изнасянето им от страната. После организаторът осигурява няколко еднолични търговци, които в повечето случаи се регистрират на името на неграмотни или малоимотни.

  Освен фирмата организаторът осигурява и хора, подходящи за пълномощници на създадените еднолични търговци. Собственикът на фирмата издава нотариално заверено пълномощно на името на посочения пълномощник. Изготвят се фалшиви инвойс фактури за покупка на стоки от чужди държави – например за внос на компютърна техника или аксесоари. Организаторът предава парите на пълномощника и го информира в кой клон на банка в чужбина да отиде, за да преведе парите.

  Най-често куриерите с парите летят, но може да се придвижат и с кола до определения банков клон. Там внасят сумата, като посочват за основание на превода изготвената инвойс фактура. Идеята е цялата финансова операция да изглежда все едно бизнесмен ще превежда по банков път пари, за да плати определена стока. В повечето случаи организаторът изпраща пълномощниците при доверени банкови служители.

  Най-чести клиенти на тази схема са контрабандистите, които трябва да изнесат печалбата от страната, за да купят нова стока.

  Вариант, който се ползва за износ на мръсни пари, е с куриери, които носят поне по 100 хиляди в брой и минават границата с помощта на подкупен чиновник.

  Трафикантите на дрога например не пренасят по-малко от 1 млн. лв., залагат на преминаване през границата с кола и използват канали, при които имат „свой“ служител на границата. В нужния момент му се обаждат и му казват точно какъв автомобил ще мине, за да го пропусне без проверка.

  Трябва да стане гаф, в последния момент да се случи нещо много сериозно с този служител, за да има шансове да се открие нещо, установили са полицаи.

  Антимафиотите имат данни за пет много едри спецове по „изпиране“ на престъпни милиони, които имали свои хора в банките, където държат парите си, както у нас, така и из Европа.

  Ако случайно спецполицаи започнат да разследват парите им и поискат справка дали някой заподозрян има сметка в даден трезор, бандитът научава и в сметката остават не повече от 500 евро.

  БЛАГА ГЕОРГИЕВА

  Подземни босове с тлъсти хонорари за дизайн

  Може ли да вземете 500 хил. лева хонарар за вътрешен дизайн на няколко апартамента?

  Да, ако сте подземен бос, който се опитва да изпере милионите си, изкарани от престъпна дейност, отговарят спецполицаи от МВР. Интериорна архитектура и консултации по фирмена сигурност били най-използваните видове консултации, чрез които наши бандити трупали над милион лева доходи за година.

  „Всички престъпници се научиха да декларират пред данъчните големи хонорари от консултантски услуги. Важното е само дружеството, което ще изплаща парите, да има такива легални обороти“, обясняват от МВР.

  Печелене на джакпота в казино също продължава да е масово използван похват на легализиране на незаконни финанси. Антимафиоти дори засекли в последната година, че някои групировки масово изкупували бележки за печалби от спортни залагания. При тази техника престъпниците се възползват от закона, който позволява, ако печалбите са до 2 хил. лева, да не се изплащат по банков път. В някои от случаите бандитите събират стотици бележки за изплатени суми до 2 хиляди лева и така доказват огромни суми, установили криминалисти. (24часа)

  Сърби ловят 3 млн. евро на наркобос

  3 милиона и 150 хиляди евро е най-голямата установена сума мръсни пари, която е пренасяна накуп от България, сочат данни на ГДБОП. Парите били на наш наркобос, чийто куриер опитвал да ги пренесе в сак в багажника на кола към Сърбия.

  Митничарите от западната ни съседка обаче направили проверка на колата и с изумление открили сака с пачките. Куриерът реагирал светкавично, като предложил 500 бона подкуп на чуждите чиновници. Сърбите обаче решили, че парите са фалшиви и не се съгласили, а отвели в ареста нашенеца заедно с милионите в евробанкноти. След експертиза обаче сръбските власти били доста изненадани да установят, че милионите са си напълно истински.

  Тези пари са били взети от няколко наркосделки, имало е дори наказан от „изгорялата“ престъпна групировка за изгубената пратка, разказват запознати.

  Куриерите на наркотрафикантите вземали твърда сума за всеки курс – средно 1000 евро. Обикновено им се казвало да отидат в определен град в Европа, да паркират колата на конкретен паркинг и като оставят ключовете във возилото, да си тръгнат. После – след час или два, трябвало да се върнат отново в колата и да се приберат с нея в България. Австрия, Швеция, Испания и Италия са сред най-често ползваните държави за предаване на тези пратки с пари. (24часа)

  Ще ровят в сметките ни от компютърпри прокурор №1

  Банковите сметки на всички българи да могат да се проверяват от един компютър при главния прокурор, който да е свързан с обща информационна система на трезорите у нас.

  Такава идея е била обсъждана като мярка за борба с прането на пари, разказаха експерти. Те търсели начин да улеснят проверките на пари, за които има данни, че са придобити от престъпна дейност. В момента заради многото бюрокрация при тези справки изтичала информация към бандитите. Те разбирали, че антимафиоти ги проверяват, още когато от ГДБОП поискат справка дали даден българин има сметка в някоя от банките ни, и веднага яизпразвали. Наскоро един от популярните престъпни босове научил, че антимафиоти муровят в парите, след като от службата пратили искане за извършване на ревизия към една от данъчните служби в София. В Европа вече се обсъждало и да бъде забранено използването на банкноти от по 500 евро.

  Източник:  в-к „24 часа“

• Много конспирации – хилава демокрация

  Конспиративният хаос, победил окончателно след взрива пред в. „Галерия”, съвсем обърква обществения порядък и отклонява вниманието ни от една по-мощна бомба: рязкото повишаване на цените, пише в коментара си М. Иванова от Deutsche Welle.

  
  
  „Рязко повишаване на цените само за седмица отчитат от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.” Из новините на Вести.бг

  Бомбата, избухнала пред вестник „Галерия”, допринесе за окончателното възцаряване на конспиративната пушилка и сгъстяването на ценностната мъгла, в които е потънала страната ни. Вече не съществува и един смислен въпрос, който да намира ясен отговор.

  По коя магистрала летим?

  Държавата бори ли се срещу престъпността или групировките воюват помежду си, например? Ако съществуват тайнствени кукловоди на злото и спъват с подривната си дейност работата на правителството и премиерът се досеща кои са, то не може ли най-сетне да извади фигурите им от сенките и с това да се свърши?

  Каква е отговорността на свободните медии: да бъдат четвъртата власт, стожери на истинността или „силно да любят и мразят”, съответно чорбаджиите си и враговете на чорбаджиите си? Това със силното любене-мразене не беше ли Ботев патент за публицистика отпреди края на робството, или още сме в матрицата на 19 век…, или ни тегли да се върнем в яростния й патос?

  В повечето вестници, а и в обществото като цяло, се наблюдава отказ от сериозността и дълбокия анализ за сметка на сервилния гърч или пристъп на клеветническа омраза и това заедно с ширещите се слухове, сересета и обикновени клюки умножава деморализацията и цинизма. Най-сетне и вездесъщият Джеймс Уорлик да констатира нещо, което да не ни дразни.

  Конспиративният хаос води и до тотална непрегледност на  дневния ред в страната: непрекъснато насам-натам се щуркат министри, парламентаристи, шефове на държавни комисии и обикновени ченгета и излъчват съобщения, които после се опровергават от други такива, а в същото време животът драстично и необяснимо поскъпва.

  Ако в България е налице свободен пазар, в което силно се съмнявам, то управленското мазало завладя и него по най-недопустимия за всички ни начин: само за седмица цените рязко се повишиха. Хранителните стоки от всекидневен порядък стават почти недостъпни за масовия човек. Скачат сметките за вода и отопление.

  На чия страна е държавата ни?
  
  Държавата, питаме се, чрез своите многобройни и добре обезпечени комисии не биваше ли да е справедлив регулатор на т.нар. пазар? Безсилна ли е да се справи с монополистите, спекулантите, картелно споразумяващите се, сивата икономика и обикновените прекупвачи? Конспиративният хаос се стели и върху законотворчеството, и върху правораздаването, и върху здравеопазването.

  В последните само дни отново възникват знакови с нехуманността си пробиви в системата, които пак възправят лекари срещу пациенти – сякаш няма излизане от кръговете на ада там, където милостта, съчувствието и професионализма са най-насъщно нужни.

  Антиконспиративно

  Всъщност бомбата пред вестник „Галерия” заглуши и усещането ни за множеството нетротилови бомби със закъснител, които цъкат навсякъде около нас: луковият марш на петстотин лукови глави из центъра на столицата, интересно е кой разрешава подобни неофашистки сборища, момчето в комоцио, пребито от полицай, защото е завело до тях мъртвопияната му 13-годишна дъщеря или психичноболната, но инак контактна жена, която върви по улиците със забит в челото нож.

  Никаква конспирация, само обземаща ни лудост.

  Източник: Дойче Веле

• ОГНЯН СТЕФАНОВ: ИМАЛО ЛИ Е СРЕЩА ПЪРВАНОВ, МАНДЖУКОВ И АЛЕКСЕЙ ПРЕДИ ПОКУШЕНИЕТО МИ?

  „Преди да бъда пребит имало ли е среща между Георги Първанов, Петър Манджуков и Алексей Петров?“ Този шокиращ въпрос зададе в ефира на ТВ7 журналистът, който беше пребит до смърт през септември 2008 г.

  Извършителите на побоя са същите, които поставиха взрива пред „Галерия“, заяви в предаването “Гореща точка” журналистът Огнян Стефанов.

  Според него има няколко причини, заради които за тези две години престъплението не е разкрито. “Нямаше воля и желание в тройната коалиция да открие извършителите, защото това разкриване би показало много неприятни факти, а при правителството на ГЕРБ следите за престъплението са били прикрити“, твърди Стефанов.

  „Хората или човекът, засегнати от мои действия или писания, са решили, че могат да решат проблема си с убийство“, каза  още журналистът. Той предположи, че вероятно поръчителите на саморазправата с него много пъти са решавали въпросите си с тези методи и са оставали ненаказани.

  „Преди да бъда пребит имало ли е среща между Георги Първанов, Петър Манджуков и Алексей Петров?“
  Този шокиращ въпрос зададе в ефира на ТВ7 журналистът, който беше пребит до смърт през септември 2008 г. Стефанов  обаче не пожела да отговори на въпроса дали според него Първанов и Манджуков, засегнати от статиите му в сайта „Опасните“, са поръчителите на Алексей Петров да го ликвидират.

  Искам да се знае, че президентът е имал такива срещи – с Алексей Петров и други хора от този кръг, каза Стефанов. Той обясни, че знаел за срещата Първанов-Манджуков-Алексей от 4 или 5 източника. „Оставям си все пак някакъв процент съмнение“, каза журналистът.

  Стефанов припомни възмущението на президента от последните скандали с подслушването на премиера и ключови фигури от властта и попита какво ще стане, ако в публичното пространство излязат и подслушани разговори на Първанов.
  „Ако излязат СРС-та за негови разговори с шефа на кабинета му Никола Колев, с Алексей или близки до него олигарси? Дали ще си говорят за дивеч или за цветя?“, попита журналистът и какво ще стане, ако в публичното пространство излязат СРС-та от разговори на държавния глава.

  Огнян Стефанов беше категоричен, че журналистиката  в България не може да бъде безпристрастна. „Ние трябва да имаме своя позиция“, беше категоричен той./БЛИЦ

• Как се става масон в БГ

  Масоните в България контролират ректорите на ВУЗ-те в страната, НАП и прокуратурата

  .

  Христо Стефанов, Afera.bg

  Братя масони, твърдите, че движението ви е хуманитарно общество, насочено към взаимопомощ и личностно самоусъвършенстване. Това твърдите вие за профани като нас, но да ли е така в действителност? Поводът ме разтресе.

  Бях поканен да членувам в движението на свободните зидари преди известно време. Нормален човек съм, като всеки средностатистически българин – човек с нормален бизнес и семейство. През цялото време си задавах въпроса: Защо аз?

  Кой впечатлих и с какво, за да ми бъде оказана тази чест?

  Този въпрос си задавах до момента на срещата с лица, на които бях препоръчан.

  На уреченото място, в уреченото време, стиснах ръката на двама души – Ивайло Симеонов и Красимир Стоянов от ложа „Сила” в състава на ОВЛБ. Разговорът мина по схемата – те питат, аз отговарям. Отговарях чинно и дисциплинирано до момента, в който неусетно заговорихме за бизнес.

  По-младият – Ивайло Симеонов ми обясни, че контролира ректорите на голяма част от ВУЗ-те в страната. Мислено се запитах: „Как ги контролира?”. Официално се представи като съветник на Ректора на Техническият университет – София и собственик на строителна фирма.

  В процеса на разговора разбрах, че мога да бъда уреден със всякакъв тип обществена поръчка, в който и университет да посоча. Не знаех къде съм попаднал и къде се намирам…

  Красимир Стоянов се оказа специалист в областта на програмирането, иначе се занимавал с развъждането на рядък вид дървесина. Мълчах и слушах…

  От слушането разбрах, че Великият им майстор е идиот, който те скоро щели да махнат. Слушайки разбрах, че освен ректорите, контролират НАП и прокуратура. Мълчах, мълчах и през цялото време се питах къде е държавата.

  Срещу мен седяха двама самозабравили се типове, способни да обърнат живота наопаки на всеки нормален човек (бе ми казано, че в тяхната ложа върви процес на очистване от недостойни, случайно попаднали държавни служители).

  В края на разговора Симеонов ми даде своя визитка с думите: „Каквито и проблеми да имате с НАП, МВР или здравеопазване, обадете се и Ви каня в своя офис в БАН в ж.к. „Гео Милев”- София, в двора си построих малка къщичка”.

  В двора на БАН – къщичка? Какви ли са заслугите на това момче към науката, така и не разбрах… Разделихме се с пожелания за здраве и съвместна работа. Тръгнах си отвратен и смазан. През целият път до дома си се питах: Това ли е нивото на българските зидари? Наистина бях смазан, но бях твърдо убеден ,че не желая да бъда наричан брат от тези хора. Може би бъркам като пиша това, но мисля, че постъпвам правилно.

  Източник:  БЛИЦ
  

• Призив за помощ към сем. Здравески от Македония

  ОТВОРЕНО ПИСМО ДО КМЕТА НА БЛАГОЕВГРАД

  Уважаеми господин Паскалев,

  Ние, повече от 1900 български граждани събрани в Инициативен Комитет „Помощ за семейство Здравески”, подкрепени от родолюбиви организации на македонски българи и водещи интелектуалци, сплотени от една страшна човешка трагедия, се обръщаме към Вас:

  Както знаете,в края на предходната година,семейството на големия патриот Здравко Здравески,след неописуеми издевателства ,грубо нарушения на международното право и погазване на всички европейски,а и общоприети за естествени,права на личноста от страна на властите в РМакедония,реално поставени в положение на бежанци, се заселиха в Благоевград.

  Единствения „грях” на тези достойни хора и основание за горепосочените репресии,бе силната им родова памет,човешката им гордост и нежелание да се откажат от българския си произход.

  Поради неустановения им от юридическа гледна точка статут,по-голямата част от семейството бе лишено от възможноста да изкарва чрез честен труд прехраната си,а единствения работещ член на семейството-Добрила Здравеска,след изява в телевизионно студио където разказа искренно за трагедията сполетяла семейството й,бе неправомерно уволнена от работа.

  Лишени от каквито и да е доходи,изпаднали в крайна нищета,тези изстрадали българщината си хора,бяха принудени да се изхранват с помоща на съпричастни към съдбата им граждани и освен това бяха психически малтретирани с груби заплахи за здравето и живота им от страна на граждани на РМакедония.Заплахи на които голяма част от представителите на ИК отправящ това писмо,бяхме свидетели и които не бяха отчетени и неутрализирани от страна на която и да е от компетентните според законодателството на Република България,институция.

  Поставени под този натиск,към настоящия момент,семейство Здравески потърсиха и намериха спасение от непрестанния тормоз на територията на Община Бургас.

  Ние декларираме,че семейство Здравески са еталон за сплотено българско семейство,достойни и трудолюбиви носители на забравения в съвремието ни Възрожденски дух,както и,че тяхното най-голямо желание е да работят и да се изхранват сами като нормални български граждани.

  Предвид непосредствените нужди на семейството,както и разбираемите трудности при първоначалната социализация и вписването в българското общество,ние призоваваме Община Благоевград-там където все още се помнят заветите на Делчев,Сандански и Александров,а по-голямата част от жителите пазят в родовата си памет спомена за героичната борба за Освобождение и последвало национално Обединение на македонските българи с братятя им в Мизия и Тракия,вие които първи оказахте гостоприемство на тези страдалци:

  -да иницираме дарителска кампания под патронажа на Община Благоевград за семейство Здравески

  -Община Благоевград да иницира благотворителен концерт,който да се проведе в Зала „Яворов” в най-близко бъдеще с участиеето на Ансамбъл Пирин и известни певци на автентичен форклор от македонския край,а приходите от концерта да бъдат дарени за преките нужди на Здравко,Добрила и трите им деца.

  Надяваме се,на подкрепа от страна на Община Благоевград,както и на персонална среща с Вас,господин Паскалев по детайлите на нашите предложения.

  Зад декларираното по-горе,както и зад призива,заставаме:

  АКАДЕМИК ГЕОРГИ МАРКОВ – ДИРЕКТОР НА ИНСТИТУТА ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ ПРИ БАН, ИК”ПОМОЩ ЗА СЕМЕЙСТВО ЗДРАВЕСКИ”(БАЗИРАН НА УЧАСТНИЦИТЕ ВЪВ ФЕЙСБУК ГРУПАТА „ДА ПОМОГНЕМ НА ЗДРАВКО”),СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ,РЕДКОЛЕГИЯТА НА ИЗДАНИЕТО НА МПО-ТОРОНТО „МАКЕДОНСКА ТРИБУНА”,АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В РМАКЕДОНИЯ „РАДКО”

  09.02.2011

  ––––––––

  Б.Р. Малко предистория – как сем. Здравески попаднаха в Несебър (източник Фрогнюз)

  Несебър подава ръка на бежанците у нас. Местните жители помагат на репресирани от властта в Скопие българи.

  Гражданите на Несебър и жителите на общината ще помогнат на наши сънародници от Македония, пострадали заради българското си самосъзнание. Местните власти, съвместно с ръководството на Македонското братство “Тодор Александров”, са подготвили открит призив до обществеността за доброволна солидарност и подкрепа за семейството на Здравко и Добрила Здравески от гр. Прилеп, които емигрираха в България, заедно с 3-те си деца. Обръщението е подписано от кмета на Несебър, Николай Димитров, от председателя на Общинския съвет – Благой Филипов и от председателя на Македонското братство – Иван Бабев. В Община Несебър и самия град днес живеят десетки хиляди наследници на македонски българи от Егейска и Вардарска Македония, потърсили подслон в свободните български земи, след сръбската и гръцка окупация на областта по време на Балканските и Първата световна войни.

  Здравески пристигнаха в края на миналата година, за да спасят живота си от репресивната власт в Скопие, която ги е малтретирала, защото са се изявявали като българи в Македония. Случаят беше оповестен до медиите и предизвика широка обществена реакция, вследствие на което беше създадена дори група във фейсбук – “Да помогнем на Здравко”, която бързо достигна почти 2000 члена.

  Здравко Здравески е 47 г. (на 26.01. имаше рожден ден) бивш командос от т.нар. специални части за бързо реагиране “Лъвове”, които бяха създадени преди 10 г. заради войната в западна Македония с албанските терористи. Здравески тогава е бил командир на подразделение с чин “капитан” от полицията. След падането от власт на правителството на Любчо Георгиевски през 2003 г. и смяната на политическия курс в посока силово налагане на “македонизъм”, специалните части са разформировани и девъоръжени. Здравески остава на работа в полицията, но като пробългарски настроен скоро е уволнен, разжалван и става жертва на скалъпен с фалшиви обвинения процес. Вкаран е незаконно в затвора с нагласена присъда, въпреки че свидетелите по делото са подали нотариални заявления, че са били принуждавани силово от властите да дават фалшиви показания срещу Здравески. По време на престоя си в затвора, Здравко Здравески е бил инквизиран със средовековни методи и редовно пребиван. Бил е изтезаван с електричество, връзван и без упойка са му вадени здрави зъби от устата с клещи. От болка и кръвозагуба изпада в кома, получава тежко възпаление на главата /сепсис/. Животът му е висял на косъм. Управата на затвора в Прилеп отказва лекарска помощ, както и всякакви свиждания с близки или адвокат. Лекарката на затвора, която си е позволила да напише доклад, че Здравески има нужда от лечение, е била веднага уволнена от работа. Нужно е да се отбележи, че тази служителка е имала български паспорт, което е повлияло за нейното светкавично уволнение.

  Семейството на Здравко през цялото време е било тероризирано от властите. Жена му е била уволнена от работа с 4 деца на ръце, къщата е била нееднократно претърсвана за българска литература, а намерените български книги са били конфискувани. Условието, което е било поставяно на Здравески, за да бъдат оставени намира и да спасят живота си, е било едно единствено – писмено и публично да се откажат от българския си произход и самосъзнание и да декларират, че са “македонци” по националност. Това е било отказвано, независимо от нечовешките действия срещу тях. Убит е братът на Здравески, а в средата на миналата година и братът на съпругата му Добрила, който също е бил действащ полицай. Случаите са заведени като “битови инциденти”. Убиецът на брата на Добрила Здравеска е изкаран невменяем, т.е. “не можещ да носи наказателна отговорност”. Досега този човек е на свобода и продължава да се заканва, че ще избие цялото семейство Здравески, защото били “бугари”.

  В затвора в Прилеп, Здравески е бил посетен от Спас Ташев, бивш съветник на Божидар Димитров. С помощта на Ташев е оказано съдействие на семейството за уреждане на проблема с техния престой в България, тъй като в противен случай Здравески и децата му трябваше да напуснат страната ни и да бъдат екстрадирани за Македония в края на миналата година, което за тях означаваше сигурна смърт. В момента Здравко Здравески и две от децата са с 6 месечни визи за пребиваване, издадени благодарение на своевременните действия на Генералното консулство на България в Одрин и съответните институции по веригата. Проблемът бе приет присърце от българския консул Вълчо Марков, а македонските българи получиха помощ на место от председателя на българското църковно настоятелство в Одрин – отец Александър Чакрък.

  Здравко Здравески продължава да получава непрекъснато заплахи по телефона и интернет за живота си, поради което дори и в България семейството и особено децата му живеят в непрекъснат психически стрес. Обикновено обажданията са от номера в съседни държави.  В момента никой от фамилията няма никакви доходи и работа. Единственият работещ – Добрила Здравеска бе уволнена от фирмата, където работеше в Благоевград, на следващия ден, след като даде изявление по медиите у нас. Фирмата е от Македония и според свидетели там се разпространяват свободно сепаратистични материали и карти с променени държавни граници на България – Пиринския край е отделен от българската държава и присъединен към Македония.

  Поради изключително тежкото материално и морално положение, в което се намират Здравески, българската общественост, фирми и организации са апелирани да помогнат финасово, за оцеляването на това изстрадало българско семейство, докато те могат да уредят своето гражданство и постоянен статут в България. Домът и цялото имущество на сънародниците ни са били конфискувани от страна на властите, веднага след напускането на Македония и идването им в нашата страна. Тук те започват реално целия си живот от “нулата”. Тъй като няма никаква помощ от страна на държавата, единствено гражданската и обществена активност могат да спасят тези наши сънародници от глад, мизерия и унижения. Липсата на каквато и да е социализираща помощ в българското общество за Здравески и техните деца, изиграва допълнително стресираща роля за тези хора.

  Помощта от Несебър ще бъде придружена с покана на сем. Здравески да посетят общината, да се срещнат с потомците на македонските бежанци от началото на миналия век, както и да проведат разговори с Македонските организации там. Очаква се това посещение да бъде в началото на месец февруари. В момента Здравко Здравески пише книга за своя живот и всичко, което е преживял, като един гражданин на Македония, който не крие и не се страхува от своя български произход.

  Случаят със Здравески не е инцидентен, а се е превърнал в закономерност, личи от изявленията на български огранизации в Македония. Българският културен клуб в Скопие /БККС/, както и Асоциация РАДКО от Охрид, излязоха с поредица от изявления и декларации, в които описват репресиите срещу всеки, който дръзне да се декларира открито като българин в западната ни съседка. Българската асоциация дори изпрати и специално Писмо-Обръщение до Министерството на правосъдието на Р.България, адресирано лично до Министър Маргарита Попова, за Здравески, с призив да получат българско гражданство по „Ускорената процедура”. Имената на Мирослав Ризински /който също е в затвор с нагласен процес/, Спаска Митрова, а напоследък и Миле Йовановски, се превърнаха в черен пример, как “антибългаризмът” се налага като държавна политика в македонската държава, в разрез на всякакви демократични и хуманни норми и правила. Подобна порочна идеология повече прилича на рецидив от мрачното минало, отколкото на политика на една европейска страна, кандидат за член на НАТО и ЕС. Темата за репресиите и омразата във ФИРОМ на етнически и расов принцип, придоби международна известност и се коментира сериозно в брюкселския сайт „ЕурАктив”, който има голямо влияние в Европейския парламент. В публикация от 24 януари 2011 г. озаглавена „Is hate speech back in FYROM?” /Връща ли се говорът на омразата във ФИРОМ?/ „ЕурАктив” пише, че: „Македонските власти потискат много дисиденти и граждански активисти, поради тяхното открито изявяване на българска национална принадлежност. Подобни прояви са били винаги инкриминирани и преследвани в тази страна още от времето на Югославия. ..Македония е доминирана от пост-тоталитарна югославско-политическа система, в която различните мнения са наказвани с лишаване от свобода, уволнение от работа, обществено заклеймяване, физически и психически тормоз..” В статията се изтъкват конкретни случаи на преследвани българи в Македония, прави се аналогия с режима на Милошевич, критикуват се грубите фалшификации и кражба на история от Гърция и България, както и последното изявление на главата на непризнатата от никого и неканонична „Македонска православна църква”, Архиепископ Стефан, който нарече българите „изроди”. „Последните изявления на архиепископ Стефан предполагат по-близки отношения с „Ку-клукс-клан”, отколкото с каквито и да е християнски общности в целия свят.”, завършва коментарът на европейската интернет медия за сегашната ситуация в Македония.

  Здравко Здравески е донесъл в България голям брой документи, които доказват престъпната същност на тази диктатура и твърди, че е готов да говори открито пред всички международни институции и най-вече пред Европарламента и ООН, за издевателствата над българите в Македония. Той твърдо е решил да заведе съдебни дела за нарушени човешки права и геноцид срещу македонската държава в Хага и Страсбург.

  Асоциацията на българите по света, обединяваща известни личности от всички сфери, също наскоро осъди остро в своя Декларация държавния терор над нашите сънародници в Повардарието.

  Ето и сметките, на които всеки, който желае, може да помогне:

  Изпращане от чужбина (Само за евро)

  ДОБРИЛА ЗДРАВЕСКА
  IBAN: BG09DEMI924044OOO32334
  СМЕТКА:17329780212022001019
  BIC: DEMIBGSF
  ТЬРГОВСКА БАНКА Д „АД- БЛАГОЕВГРАД“
  D BANK Blagoevgrad

  Изпращане от България ( в лева )

  ДОБРИЛА ЗДРАВЕСКА
  IBAN: BG98UBBS80021030302230
  СМЕТКА: 1030302230
  БАЕ: 20080023
  КОДЪТ ЗА СМЕТКАТА И БАНКАТА:
  bic ubbsbgsf – Обединена Българска Банка

• 4 шева на челото на премиера Борисов след футбол (снимки)

  Благодарение на фотографиите на Пиер ПЕТРОВ научихме, че г-н Бойко Борисов е пострадал тежко по време на футболно мачле.

  

  Независимо от раната, която добре личи на първата снимка, премиерът на Република България посетил театралната постановка „Големанов“ в театър “Сълза и смях”. Той е бил придружен от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков,  подалия оставка министър без портфейл Божидар Димитров и министъра на културата Вежди Рашидов (Снимка2).

  

  Преди да влезе в залата Бойко Борисов подминал журналистите с думите: „Помолих ви да се махнете“. Вежди Рашидов обаче обяснил, че „Големанов“ е поредното представление, към което министър-председателят проявява интерес. Поканата към премиера е дошла в един случаен разговор, в който той е казал: „Дайте да го гледаме – не съм гледал „Големанов“.

  Източник: http://www.24chasa.bg/

• Тhе 53rd Grammy Awards winners

  The 53rd Grammy Awards 2010-2011 winners list:

  
  

  Album Of The Year: Arcade Fire – The Suburbs

  
  

  Record Of The Year: Lady Antebellum – Need You Now

  
  

  Best Rap Album: Eminem – Recovery

  
  

  Best New Artist: Esperanza Spalding
  Song Of The Year: Lady Antebellum – Need You Now
  Best Country Album: Lady Antebellum – Need You Now
  Best Pop Vocal Album: Lady GaGa – The Fame Monster

  Best Rock Album: Muse – The Resistance

  Best Female Country Vocal Performance: Miranda Lambert – The House That Built Me

  Best Pop Performance By A Duo Or Group With Vocals: Train – Hey, Soul Sister

  Best Male Pop Vocal Performance: Bruno Mars – Just the Way You Are

  Best Female Pop Vocal Performance: Lady Gaga – Bad Romance

  Best Contemporary R&B Album: Usher – Raymond v. Raymond

  Best Male R&B Vocal Performance: Usher – There Goes My Baby

  Best Rap/Sung Collaboration: Jay-Z & Alicia Keys  – Empire State of Mind

  Best Rap Performance By A Duo Or Group: Jay-Z & Swizz Beatz – On to the Next One

  Best Rap Song: Jay-Z & Alicia Keys – Empire State Of Mind

  Best Rap Solo Performance: Eminem – Not Afraid

  Best Dance Recording: Rihanna – Only Girl (In The World)

  

  

  Best Rap Solo Performance, Best Rap Album: Eminem        Miranda Lambert

  
  

  
• 53rd Grammy Awards Nominations 2011

  The 53rd Annual GRAMMY Awards will take place in Los Angeles at Staples Center on Sunday, Feb. 13, 2011, and will air live on the CBS Television Network from 8–11:30 p.m. (ET/PT). As a result of last year’s earlier show and Awards process dates, this year the eligibility dates for the 53rd Annual GRAMMY Awards are Sept. 1, 2009, through Sept. 30, 2010.

  As the names were announced for the 2011 Grammy Nominees Wednesday night, rapper Eminem found himself leading the pack with 10 nominations thanks to his hit album, ‘Recovery.’

  Selena Gomez and Stevie Wonder announced the names of the nominated artists in an hour special broadcast live from the LA Live Plaza outside Club Nokia in Los Angeles.Break-out artist Bruno Mars followed Em with 7 nominations, while Lady Antebellum, Jay-Z and Lady Gaga each found themselves nominated for 6 awards.

  The complete list of 2011 Grammy Nominees below

  Album Of The Year

  The Suburbs — Arcade Fire
  Recovery — Eminem
  Need You Now — Lady Antebellum
  The Fame Monster — Lady Gaga
  Teenage Dream — Katy Perry

  Record Of The Year
  “Nothin’ On You” — B.o.B Featuring Bruno Mars
  “Love The Way You Lie” — Eminem Featuring Rihanna
  “F*** You” — Cee Lo Green
  “Empire State Of Mind” — Jay-Z & Alicia Keys
  “Need You Now” — Lady Antebellum

  Best New Artist
  Justin Bieber
  Drake
  Florence & The Machine
  Mumford & Sons
  Esperanza Spalding

  Song Of The Year
  “Beg Steal Or Borrow” — Ray LaMontagne (Ray LaMontagne And The Pariah Dogs)
  “F*** You” — Cee Lo Green, Philip Lawrence & Bruno Mars (Cee Lo Green)
  “The House That Built Me” —Tom Douglas & Allen Shamblin (Miranda Lambert)
  “Love The Way You Lie” — Alexander Grant, Skylar Grey & Marshall Mathers (Eminem Featuring Rihanna)
  “Need You Now” — Dave Haywood, Josh Kear, Charles Kelley & Hillary Scott (Lady Antebellum)

  Best Pop Collaboration With Vocals
  “Airplanes II” — B.o.B, Eminem & Hayley Williams
  “Imagine” — Herbie Hancock, Pink, India.Arie, Seal, Konono No. 1, Jeff Beck & Oumou Sangare
  “If It Wasn’t For Bad” — Elton John & Leon Russell
  “Telephone” — Lady Gaga & Beyoncé
  “California Gurls” — Katy Perry & Snoop Dogg

  Best Pop Performance By A Duo Or Group With Vocals
  “Don’t Stop Believin’” — Glee Cast
  “Misery” — Maroon 5
  “The Only Exception” — Paramore
  “Babyfather” — Sade
  “Hey, Soul Sister” — Train

  Best Rock Performance By A Duo Or Group With Vocals

  “Ready To Start” — Arcade Fire
  “I Put A Spell On You” — Jeff Beck & Joss Stone
  “Tighten Up” — The Black Keys
  “Radioactive” — Kings Of Leon
  “Resistance” — Muse

  Best Hard Rock Performance
  “A Looking In View” — Alice In Chains
  “Let Me Hear You Scream” — Ozzy Osbourne
  “Black Rain” — Soundgarden
  “Between The Lines” — Stone Temple Pilots
  “New Fang” — Them Crooked Vultures

  Best Rock Song
  “Angry World” — Neil Young (Neil Young)
  “Little Lion Man” — Ted Dwane, Ben Lovett, Marcus Mumford & Country Winston (Mumford & Sons)
  “Radioactive” — Caleb Followill, Jared Followill, Matthew Followill & Nathan Followill (Kings Of Leon)
  “Resistance” — Matthew Bellamy (Muse)
  “Tighten Up” — Dan Auerbach & Patrick Carney (The Black Keys)

  Best Alternative Music Album
  The Suburbs — Arcade Fire
  Infinite Arms — Band Of Horses
  Brothers — The Black Keys
  Broken Bells — Broken Bells
  Contra — Vampire Weekend

  Best R&B Performance By A Duo Or Group With Vocals
  “Take My Time” — Chris Brown & Tank
  “Love” — Chuck Brown, Jill Scott & Marcus Miller
  “You’ve Got A Friend” — Ronald Isley & Aretha Franklin
  “Shine” — John Legend & The Roots
  “Soldier Of Love” — Sade

  Best Contemporary R&B Album
  Graffiti — Chris Brown
  Untitled — R. Kelly
  Transition — Ryan Leslie
  The ArchAndroid — Janelle Monáe
  Raymond V Raymond — Usher

  Best Rap/Sung Collaboration
  “Nothin’ On You” — B.o.B Featuring Bruno Mars
  “Deuces” — Chris Brown, Tyga & Kevin McCall
  “Love The Way You Lie” — Eminem & Rihanna
  “Empire State Of Mind” — Jay-Z & Alicia Keys
  “Wake Up! Everybody” — John Legend, The Roots, Melanie Fiona & Common
  
  Best Rap Song
  “Empire State Of Mind” — Shawn Carter, Angela Hunte, Burt Keyes, Alicia Keys, Jane’t “Jnay” Sewell-Ulepic & Alexander Shuckburgh (Jay-Z & Alicia Keys)
  “Love The Way You Lie” — Alexander Grant, Skylar Grey & Marshall Mathers (Eminem & Rihanna)
  “Not Afraid” — M. Burnett, J. Evans, Marshall Mathers, L. Resto & M. Samuels (Eminem)
  “Nothin’ On You” — Philip Lawrence, Ari Levine, Bruno Mars & Bobby Simmons Jr. (B.o.B Featuring Bruno Mars)
  “On To The Next One” — Shawn Carter, J. Chaton & K. Dean (Jay-Z & Swizz Beatz)

  Best Rap Album
  The Adventures Of Bobby Ray — B.o.B
  Thank Me Later — Drake
  Recovery — Eminem
  The Blueprint 3 — Jay-Z
  How I Got Over — The Roots

  Best Country Collaboration With Vocals
  “Bad Angel” — Dierks Bentley, Miranda Lambert & Jamey Johnson
  “Pride (In The Name Of Love)” — Dierks Bentley, Del McCoury & The Punch Brothers
  “As She’s Walking Away” — Zac Brown Band & Alan Jackson
  “Hillbilly Bone” — Blake Shelton & Trace Adkins
  “I Run To You” — Marty Stuart & Connie Smith

  Best Country Song
  “The Breath You Take” — Casey Beathard, Dean Dillon & Jessie Jo Dillon (George Strait)
  “Free” — Zac Brown (Zac Brown Band)
  “The House That Built Me” — Tom Douglas & Allen Shamblin (Miranda Lambert)
  “I’d Love To Be Your Last” — Rivers Rutherford, Annie Tate & Sam Tate (Gretchen Wilson)
  “If I Die Young” — Kimberly Perry (The Band Perry)
  “Need You Now” — Dave Haywood, Josh Kear, Charles Kelley & Hillary Scott (Lady Antebellum)

  Best Country Album
  Up On The Ridge — Dierks Bentley
  You Get What You Give — Zac Brown Band
  The Guitar Song — Jamey Johnson
  Need You Now — Lady Antebellum
  Revolution — Miranda Lambert

  Lifetime Achievement Award: Dolly Parton

  Dolly Parton is an icon among icons. With a career spanning more than five decades, Dolly has proven that there is nothing she can’t do. She’s a singer, songwriter, author, actress, philanthropist, and straight-ahead businesswoman.

  
  

  The Lifetime Achievement Award, established in 1962, is presented by vote of The Recording Academy’s National Trustees to performers who, during their lifetimes, have made creative contributions of outstanding artistic significance to the field of recording.

  Lifetime Achievement Award recipients:

  http://www.grammy.org/recording-academy/awards/lifetime-awards

  
  

• Българите вече са на „ти“ с компютрите, но политиците още се държат за компотите

  Само за 9 дни избирателите спестиха пари, които са достатъчно, за да се въведе гласуване през интернет. Познайте дали това ще стане!

  Aвтор: Петьо Цеков / в-к Сега/

  Светът ми се променя… Почнал съм да мисля като Симеон Дянков… И с две ръце подкрепям заключението на вицепремиера, че българите са дорасли да гласуват през интернет. Че „резултатите от електронното преброяване на населението показват готовността на българите да гласуват по интернет и че електронното правителство на България може да стане реалност в нашата действителност“.

  Много се надявам Дянков да превърне идеята за електронно гласуване и дигитализация на услугите в своя пътеводна звезда и да я следва неотлъчно до края на мандата си. Щото и преди сме чували хора, дето твърдят, че ей сега ще се роди е-правителство, дигитално правителство, онлайн правителство или въобще както това се нарича. Всичко започва с гръмовно решение на изпълнителната власт, минава през похарчване на няколко милиона и раздаване на куп въодушевени интервюта и накрая забива без резултат.

  Затова не съм голям оптимист

  Дори фактът, че лично Бойко Борисов преброи (вярно, с чужда помощ) по интернет едночленното си домакинство, не може да ме направи оптимист. Защото много правителства идваха и си отиваха, но никой не си направи труда да проследи как расте броят на домашните компютри, как се развиват локалните интернет мрежи, колко хора имат мейл, колко се регистрират във „Фейсбук“ и социалните мрежи, колко теглят филми и музика, с какви скорости… Ако това бе сторено, големите глави щяха да са наясно, че българинът не само е грамотен да си направи някаква регистрация, но

  отдавна живее паралелен живот в мрежата

  Българите отдавна са готови за гласуване през интернет и за е-правителство. Проблемът е, че правителството не е готово за онлайн българите. 41% се преброиха електронно за 8-9 дни. Активността в столицата достигна 68.7%, във Варна – 54,3% Разбира се, завършилото преброяване на населението по интернет си имаше своите слабости. Сървърите забиваха, паролите не пристигаха в началото… Но проблемите за първи път бяха отстранени бързо и без излишна истерия. Сега в интернет се коментират само някои безумни или направо излишни въпроси. Какво значение за целите на статистиката има дали кухнята ми е с врата или без? Кога „човекът, който носи парите вкъщи“, стана глава на домакинство? Кой реши, че мъж без брак не може да има дете? Но тези главоблъсканици нямат отношение към интернет, те ще бъдат зададени и при посещенията на живо. Самото електронно преброяване бе на висота. Всички – и организаторите, и хората, бяха на висота. И затова не само сме една от 7-те страни в ЕС, която се брои и електронно, но с голяма вероятност ще бъдем на първо място в съюза по процент преброили се електронно. Този факт ме топли. Да, затъваме, в криза сме, бедни сме, пак почнаха да избухват бомби по улиците, но това, което се случи, е нещо хубаво и трябва да го отчетем и да го поощрим.

  Например ако не тази година, то сигурно съвсем скоро избирателната активност в България ще падне под 41%. Ако имаме възможност да гласуваме през интернет от вкъщи,

  дали избирателната активност ще бъде по-висока?

  Със сигурност ще бъде, разбира се.

  Точно затова не съм оптимист.

  Ако имаха желание за дигитализация, последните правителства нямаше да изхарчат 167 милиона лева (!), за да направят някакъв измислен „единен портал за достъп до електронни административни услуги“. През този сайт те щедро са ни предоставили възможността да ползваме дистанционно 24 от всички 1300 услуги, за които трябва да молим чиновниците на държавата и общините. И това служи като чудесно оправдание да не съкращават ударно размножаващата се държавна администрация!

  Ако разрешат да гласуваме от вкъщи, политиците няма да могат да купуват гласовете. Няма да могат да фалшифицират изборни протоколи. Ще объркат тънките си сметки, защото ще се гласува масово и в чужбина. Сигурно и електронните резултати могат да се манипулират, но засега политиците ни са дорасли да манипулират само хартиените резултати и твърдо се държат за тях. А и

  със сигурност компютърът е по-малко корумпиран от човек

  И не слушайте тъжната песен за цената на едно подобно нововъведение. Само за 9-те дни на електронното преброяване гражданите спестиха 4 млн. лв. Още преди години спецове като Мишо Константинов бяха изчислили, че долу-горе толкова ще струва на страната ни да въведе е-гласуване, а поддържането му по-нататък ще е много по-евтино. Само за сведение – през последното десетилетие изборите у нас поскъпнаха страшно много и един вот гони 20 млн. лв. Сега на избори, за да гласува един човек, бюджетът харчи средно 5 лв.

  Знам, че гласуването по интернет поставя много въпроси, но всички те като че ли се въртят в общественото пространство само за да обидят нашата интелигентност. Нямало да има тайна на вота, щяло да има Family Voting?! Честно казано, това са пълни глупости. Тук не млатим жените си на лягане и ставане. В България отдавна има електронно банкиране, има и дебитни карти – всички те имат пароли и никой не се разхожда по улиците с PIN, изписан на тениската. Нито една банка не си задава хамлетовски въпроси – дали пък жената не скача по главата на мъжа, за да го накара против волята му да изтегли пари от сметката си.

  Затова – пуснете достъпа през интернет, спестете пари и с тях направете метро от София до Пловдив, ако щете.

  Източник: http://www.segabg.com/

  ––––––––––––––
  Б.Р. Временните обществени съвети на българите в чужбина са организацията зад граница, на която първа основна задача е въвеждането на интернет гласуването в Изборния кодекс и провеждане на е-вот още от следващите избори тази есен. За повече информация вижте тук и на официалната страница на Обществените съвети: http://globalbulgaria.org/
  
  
  
  

• Защо не закрием тази държава? /Три години по-късно/

  Автор: Богдан Йорданов

  Няма абсолютно никаква нужда от нея. Тя осигурява условия за най-некадърната част от населението да живее за сметка на другото. Сиреч, тази държава е направена за това-да поддържа правата на едно малцинство, и то доволно некадърно, и задължително неморално, за сметка на мнозинството.

  В нея, най-свестните, най умните и читавите отдавна са се махнали, отвратени от правилата, които им предоставя. Същевременно, най-мързеливите, най-некадърните и лишени от всякакъв морал, се възползват отлично от тези правила, защото самите те са ги направили, и като едни стари войници действат новобранците, сиреч останалите, и паразитирайки за тяхна сметка.

  Абдалите им дават огромна част от данъците, пенсионират ги на четиридесет години, дават им по двайсет хилядалевови заплати заради привилегията им да са избрани, заедно с максимума на пенсиите.

  А на тях, овцете, половината от работодателите не им плащат осигуровките и получават под екзистенц минимума. Ще се пенсионират на седемдесет с привилегията да вземат за едно мляко и една вафла дневно. Лекарствата-от децата, които са навън. В така изграденото общество всичко е наобратно. Няма как другояч едни да живеят за сметка на други.

  Прости и елементарни хора, обикновени ловци на пари и заблудени души, говорят по медии и учат на морал. Градят морални норми-правилно-погрешно Вълци пазят стадото, а други вълци го доят и стрижат.Невинни влиза в арести да демонстрират работата на фарисеи и грешници за справедливост-под външен натиск, за да имитират дейност.

  Съгрешилите бирници не плащат, а плащат синца, заради техни натегачества, с които си правят алиби за далавери. Прости хора са богати, а умни им метат плацовете. В тази държава всички публични личности са жалки и гротескно смешни, като опити на Азис да прави впечатление по шоуто си.

  Жалки са, като застаряващата актриса, бившо величие, което му партнира, а преди това продавало кока, за парче хляб и лъжица чер хайвер… В тази държава колата и телефонът са всичко, новите дрешки, животът назаем, пунта и пластиката, имитиращи пълната липса на смисъл и състоятелност.

  В нея бедни карат мерцедеси, а те, последните, са повече от в Германия. В нея, родители изпращат децата си навън и казват, „Заръчвам ти, сине, не се връщай, тук бъдеще няма.” В тази държава усещането за безнадеждност идва още с първия крясък на новороденото. В тази държава свестните са лузъри и чак като отидат в чужбина, стават нормални. Реализират се там – тук не става. Навън дишат – тук се давят.

  Възрастните не ги изнасят накрая на гората, да умрат там, защото и за това няма пари. Понеже всичко е пари, синовете нямат сантименти, а пращат родителите си да гледат набори и баби – в Италия. И те отиват.

  В тази държава нямаш спокойствие, дори и да си Любен Гоцев. Винаги трябва да си готов да почнеш от нулата и винаги могат да ти вземат къщата и на стари години да те пратят в Ножарево. Дори и да не отидеш там, други мафиоти може да ти продадат жилището и да станеш клошар.

  Винаги може да дойде експроприация и винаги да станеш жертва на чувството за справедливост, като поредната дежурна мантра на някой циганин, лузър или още по лошо и често срещано -нереализиран водач-интелигент, който да я облече като идеология…

  В тази държава най-лошите и нелогични сценарии винаги се сбъдват, защото Европейски съюз не значи нищо, както и „Любовта към СССР е като слънцето и въздуха за всяко живо същество”, нито пък политиката, колкото и да ни облъчват с празни лозунги. Още по-малко понятия като права, демокрация, правила.

  Тя е направена за хиени, безскрупулни и ментори с манталитет на южноамерикански наркобарони. Защото думите не значат нищо, пред инстинктът им да убиват. Да имат, за сметка на усилието да говорят, да имат, без да работят.

  В тази държава винаги е ставало нещо далеч по-лошо от времената на завладяването на Дивия Запад. Защото и тогава е имало правила – не стреляй пръв, не стреляй в гръб, за кражба се беси, извадиш ли пръв пищов – по-бързият печели.

  И ред други, опрени на изстрадан опит и чувство за справедливост.

  Правила за живот. Няма и кой да ги изисква, утрепан от малцинството, което му е оставило само правото да оцелява на скотско ниво, с триста лева заплати и над европейски цени на основните храни. В тази държава историята не служи за нищо друго, освен за пропаганда на поредна измама.

  Всъщност, тази държава е лесно прогнозируема, ако си достатъчно изграден песимист.
  Но в тази държава думите не знача нищо. Докато те убият за тях, ако говориш истината. Прочее, в тази държава за истината няма друга алтернатива.

  Освен последният читав да им я остави тази държава – на тях. Оставете им я, майната й. Тогава,обаче, ще внесат виетнамци.

  Запомнете този текст, за да не се каете или оправдавате сетне. Казах ви.

  Източник: http://zemaria.blog.bg/

• Трите истории на Стив Джобс

  Публикуваме знаменита реч на Стив Джобс, произнесена на 12 юни, 2005 г. по случай завършването на випуск студенти на Станфордския университет (Б.Р. Публикувано в сп. „Мениджър“)

  „За мен е чест да бъда сред вас в деня на вашето дипломиране в един от най-известните университети в света. Аз така и не успях да завърша колеж. В интерес на истината, никога не съм бил на такава церемония толкова отблизо, колкото днес. Днес искам да ви разкажа три истории от своя живот. Това е всичко. Само три истории, нищо повече.

  Първата история се отнася за свързването на точките

  Прекъснах следването си в Рийдс Колидж още след първите 6 месеца, но след това останах като прекъснал студент още 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо се махнах? Това е започнало още преди да се родя. Биологичната ми майка е била млада, неомъжена студентка и  решила да ме остави за осиновяване. Тя много искала да бъда осиновен от хора с висше образование. Дори било уредено след раждането да бъда осиновен от един адвокат и неговата съпруга. Само че, когато съм се пръкнал, те пък решили в последния момент, че искат момиче. И така моите родители, които по това време били в списъка на чакащите, получили позвъняване посред нощ с въпроса: „Имаме едно непредвидено бебе от мъжки пол – искате ли го?“. Отговорът им бил: „Разбира се“.

  Впоследствие биологичната ми майка разбрала, че майка ми никога не е ходила в колеж, а баща ми даже не е завършил гимназия. Тя отказала да подпише финалните документи за осиновяване. Съгласила се чак след няколко месеца, когато родителите ми обещали, че аз ще отида в колеж някой ден.

  И 17 години по-късно аз отидох в колеж. Но бях толкова наивен, че избрах колеж, който беше скъп почти колкото Станфорд и всичките спестявания на моите родители от работническата класа отидоха за таксата ми.

  След шест месеца вече не виждах смисъл в това. Нямах никаква представа какво искам да направя със живота си и не виждах как колежа ще ми помогне да намеря отговора. А бях похарчил всичките спестявания на родителите си. Затова реших да прекъсна и се надявах, че от всичко това ще излезе нещо добро. По онова време беше доста страшничко, но гледайки назад, това беше едно от най-добрите ми решения. В минутата, в която прекъснах, вече можех да не посещавам редовните лекции, които не ми бяха интересни и да се запиша в други курсове, които изглеждаха интересни.

  Не всичко беше розово. Нямах стая в общежитието, така че спях на пода в стаите на приятелите ми, връщах празни бутилки заради депозита от 5 цента и с тези пари си купувах храна и дори изминавах по 7 мили до другия край на града всяка съботна вечер, само за да получа свястно ядене в храма на Харе Кришна.

  Но ми харесваше. И голяма част от това, с което се сблъсках благодарение на своето любопитство и интуиция, по-късно се оказа безценно.

  Ще ви дам един пример. По онова време Рийдс Колидж предлагаше може би най-добрия в цялата страна курс по калиграфия. В цялото студентско градче всеки плакат, всеки етикет, всяка табела бяха написани на ръка с красив шрифт. Понеже се водех „прекъснал“ и не трябваше да посещавам задължителните лекции, реших да се запиша в курса по калиграфия.

  Така научих какво са серифни и несерифни шрифтове, изучих разликата между разстоянието в различните буквени комбинации и всичко онова, което прави един надпис красив. Всичко това беше красиво, историческо, артистично по начин, който беше недостъпен за науката и аз бях запленен. Нямаше и най-малка надежда нещо от това да ми бъде полезно в живота, да има практическо приложение.

  Но след десет години, когато създавахме първият компютър Макинтош, всичко си дойде на мястото. И вградихме моите знания в нашия Мак. Това беше първият компютър с красива типография. Ако не се бях записал в онзи курс, Мак никога нямаше да притежава множество различни шрифта с пропорционално разстояние между буквите.

  И тъй като Уиндоус просто прекопира Мак, много е вероятно да липсваха и в който и да е персонален компютър. Ако не бях прекъснал, никога нямаше да се запиша в този курс и компютрите нямаше да имат сегашната си чудесна типография.

  Разбира се, беше невъзможно да се свържат точките по времето когато бях в колежа. Но гледайки назад, десет години по-късно всичко изглежда кристално ясно.

  Ще повторя: не можете да свържете точките гледайки напред в бъдещето. Това може да стане само с поглед назад. Затова трябва да вярвате, че точките някак си ще се свържат в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо – вътрешен глас, съдба, карма, каквото и да е. Този подход никога не ме е подвеждал и това е, което направи живота ми такъв, какъвто е.

  Втората ми история е за любовта и загубата

  Аз бях късметлия – на ранен етап от живота си разбрах какво обичам да правя. Воз и аз създадохме Apple в гаража на родителите ми когато бях на 20. Работихме здраво и за 10 години Apple се разрасна от нас двамата в един гараж до компания с над 4000 служители. Година преди това бяхме пуснали на пазара най-доброто си произведение, Макинтош и аз току-що бях навършил 30.

  И тогава ме уволниха.

  Как може да те уволнят от компания, която си създал? Ами, тъй като Apple се разрастваше, ние наехме човек, когото смятах за много талантлив, за да управляваме заедно. И първата година нещата вървяха добре. Но после нашите възгледи за бъдещето започнаха да се разминават и накрая се скарахме. Когато това се случи, Бордът на директорите застана на негова страна.

  Така на 30-годишна възраст аз бях уволнен. И то доста публично. Фокусът на моя съзнателен живот си беше отишъл и това направо ме разби.

  В продължение на няколко месеца не знаех с какво да се захвана. Чувствах, че съм разочаровал предишното поколение предприемачи, че съм изпуснал щафетата, която ми е била предадена, за да я продължа. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да им се извиня за това, че прецаках нещата. Бях се провалил публично и дори мислех да напусна долината. Но бавно осъзнах, че все още обичам това, което правя. Обратът на събитията не беше променил ни най-малко това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И така, реших да започна отначало.

  Тогава не го осъзнавах, но уволнението ми от Apple беше най-доброто, което можеше да ми се случи. Бремето на успеха беше заместено от лекотата на това да си отново начинаещ, да си по-малко уверен в каквото и да е. Това ми даде свободата да навляза в един от най-творческите периоди от живота си.

  През следващите пет години създадох компания, наречена NeXT, друга компания с името Pixar, и се влюбих в една невероятна жена, която ми стана и съпруга. Pixar създаде първия в света филм с изцяло компютърна анимация – „Играта на играчките“ и днес е най-успешното анимационно студио на света. В забележителна поредица от събития, Apple изкупи NeXT, аз се завърнах в Apple и технологията, която бяхме създали в NeXT е в сърцевината на сегашното възраждане на Apple. А Лорийн и аз създадохме прекрасно семейство.

  Уверен съм, че нищо от това нямаше да се случиq ако не бяха ме уволнили от Apple. Лекарството беше горчиво, но предполагам, че пациентът се нуждаеше от него.

  Понякога животът те удря с тухла по главата. Не губете вяра! Убеден съм, че любовта към това, което правя беше причината да продължа напред.

  Трябва да разберете в какво сте влюбени. И това се отнася не само за работата ви, но и за личния ви живот. Работата обхваща значителна част от живота ви и затова единствения начин да сте наистина доволни е да правите нещо, което смятате за значимо.

  А единственият начин делата ви да са значими е да сте влюбени в това, което правите. Ако още не сте го намерили – продължете да търсите! Не се отказвайте! Сърцето ще ви подскаже когато сте го открили. И като всяка страхотна връзка, тази също ще стане още по-добра с времето. Така че, търсете докато го откриете. Не се отказвайте!

  Третата ми история е за смъртта

  Когато бях на 17, прочетох една мисъл, която гласеше следното: „Ако живеете всеки свой ден сякаш е последният ви – един ден със сигурност ще се окажете прави!“.

  Тази мисъл ме впечатли силно и оттогава, вече 33 години, всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: „Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя сега?“.

  И когато няколко дни подред отговорът е „Не“, аз знам че нещо трябва да променя.

  Да си припомням, че скоро няма да съм между живите е най-важното, което ми помага да взема големите решения в живота си.

  Защото почти всичко друго, всички вътрешни очаквания, цялата гордост, целия страх от излагане или провал, тези неща просто се сгромолясват пред лицето на смъртта и остава единствено истински важното.

  Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си.

  Преди около година ми откриха рак. В 7.30 ч. сутринта ми направиха скенер, на който ясно личеше тумора в панкреаса ми. Аз дори не знаех какво е панкреас! Лекарят ми каза, че почти със сигурност този тумор е от нелечимия тип и че ми остават от 3 до 6 месеца живот.

  Моят доктор ме посъветва да си отида вкъщи и да си стегна нещата, което е лекарският код за „Подготви се да умреш“.

  Това означава само за няколко месеца да кажеш на децата си всичко онова, за което си смятал, че имаш на разположение поне 10 години. Означава също да си подредиш делата така, че да улесниш семейството си максимално. Означава да си вземеш сбогом.

  Живях с тази диагноза през целия ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия, вкараха ендоскоп в гърлото ми, през стомаха, чак до вътрешностите ми, боцнаха с една игла панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора. Аз съм бил под упойка, но жена ми, която присъстваше, ми разказа, че когато погледнали клетките под микроскоп лекарите се разплакали от радост, защото се оказало, че това било много рядка форма на рак на панкреаса, която е лечима чрез операция. Бях опериран и сега съм добре.

  Тогава бях най-близо до смъртта и се надявам това да си остане така поне за няколко десетилетия напред. Тъй като съм го преживял, сега мога да ви говоря за това с малко по-голяма увереност, отколкото когато смъртта беше само интелектуална концепция.

  На никой не му се мре! Дори хората, които искат да отидат в рая не искат да умират, за да стигнат там.

  И все пак, всички ни чака една и съща участ. Никой не се е отървал. И така е правилно, защото Смъртта най-вероятно е единственото най-добро изобретение на Живота. Тя е агентът на промяната. Тя прочиства старото, за да даде път на новото.

  Сега вие сте новото, но някой ден, не чак толкова далеч, вие също ще остареете и ще бъдете отстранени от пътя. Съжалявам, че драматизирам, но това е истината.

  Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете чужд живот! Не влизайте в капана на догмата да живеете според очакванията на другите! Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас! А най-важното е да следвате сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е второстепенно.

  Когато бях млад, излизаше списание, наречено „Световен каталог“, което беше нещо като библия за моето поколение. Беше създадено недалеч от тук, в Менло Парк, от един приятел на име Стюърт Бранд. Това беше в края на 60-те, когато все още нямаше компютри или предпечатна подготовка, така че всичко се правеше с пишеща машина, ножици и полароидни снимки. Беше нещо като хартиен вариант на Гугъл, 35 години преди появяването на самия Гугъл. Беше идеалистично и бъкаше от съвети и велики идеи.

  Стюърт и неговия екип успяха да издадат няколко броя на списанието и когато времето му отмина, те подготвиха своя последен брой. Беше в средата на 70-те, а аз бях на вашата възраст. На задната корица имаше снимка на селски път в ранно утро, същия, който можете сами да видите ако се осмелите да тръгнете на автостоп. Най-отдолу беше написано:

  „Останете си гладни! Останете си глупави!“.

  Това беше тяхното послание на сбогуване. Останете си гладни! Останете си глупави! И аз винаги съм си пожелавал същото.

  И сега, когато се дипломирате и започвате отначало, аз ви пожелавам същото.

  Останете си гладни! Останете си глупави!

  Благодаря ви много!

  
  

  Източник: http://www.manager.bg/

• Лобистка поправка предизвиква протести

  Депутат от ГЕРБ е внесъл законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, които ограничават свободния достъп до информация и до фирмените дела на търговците, съобщават правозащитници.

  Текстовете, които ограничават свободния достъп до информация са били приети от парламентарна комисия.

  Депутатът от ГЕРБ Емил Радев, внесъл поправките, е бивш „тюлен“ от секретното поделение „Тихина“ и бивш колега на босовете на варненската групировка ТИМ, посочват разследващи журналисти.

  Името му е на път да стане популярно сред журналистическата гилдия заради внесената от него поправка между първо и второ четене на проектозакона за промяна на Търговския регистър.

  Предложеният от Радев и вече приет в Комисия текст ограничава свободния достъп до фирмените дела на търговците само за определени професии – адвокати, нотариуси, съдии, органите на досъдебното производство и МВР, съдебни изпълнители.

  Така ще бъде блокиран достъпът на журналистите и на обществеността до важна информация за участията на физически лица във фирми, прехвърлянето на дялове, трансформация на фирмите и други операции, които заличават данните за свързани лица и конфликт на интереси.

  Интерес от такава поправка имат единствено овластените, които имат какво да крият в биографията си и не желаят да бъдат осветени бизнес интересите им и връзките им с лица със съмнителна репутация, съобщават български журналисти.

  Източник: http://kafene.net/

• ПИЛОТЪТ ЗДРАВКО ВЕЛИЧКОВ: КЪСНО ПРОУМЯХ ЗАЩО ВСЪЩНОСТ ЮПИТАТА СЕ ВЪРНАХА В БЪЛГАРИЯ

  Пътят от редови боен пилот до заместник-министър на транспорта е стръмен, но обратният е по-бърз

  За двайсет години демокрация през властта се извървяха толкова много случайни навлеци, че никой вече не им помни имената. Но сред тях по грешка попадаха свестни и кадърни хора, които машината безжалостно и безкомпромисно изхвърляше с интриги, клевети и фалшиви обвинения. Порядъчно окалян през декември 2001 г., сам напусна Здравко Величков, след като едва четири месеца беше заместник транспортен министър в правителството на Царя.
  
  Здравко Величков твърди, че от дете му е предопределено от съдбата да стане пилот. Мечтата му се сбъднала. През 1968 г. лейтенант Величков получил назначение в най-южното ни бойно летище Узунджово.
  
  Летял на покрития с черна слава МиГ-19 – за предходните 10 г. там се разбили 10 изтребителя и повечето им пилоти загинали.

  Самолетът продължил да утвърждава черното си реноме и при Величков. През лятото на 1969 г. лейтенант Петър Петров се въртял в плосък свредел от голяма височина и се разбил край Нова Загора. На 10 февруари следващата година лейтенант Димо Димов го сполетял най-големият възможен кошмар с МиГ-19, от който нямало изход: при излитане му се самоизключил единият двигател, самолетът неудържимо се преобърнал по гръб и паднал на земята. След преживения емоционален потрес някои летци хвърлили бонетата и шлемовете, заявявайки, че повече на този самолет няма да се качат. Но когато командването на ВВС им предложило да се преместят в Доброславци край София и в Граф Игнатиево край Пловдив, при условие да летят пак на МиГ-19, повечето приели.

  Оставили Здравко Величков в Узунджово да лети на надеждния МиГ-17. Той обаче харесвал МиГ-19 заради мощните му двигатели и оръдия. През 1971 г. успял да се върне на този самолет в Доброславци. Още в края на годината попаднал в най-тежката ситуация в цялата си авиаторска кариера.

  На 27 ноември по обяд в отлично слънчево време въртял фигури от висшия пилотаж над едно дефиле край Елисейна. Вече стигнал надолу вертикалата, когато чул приглушен гръм зад гърба си. Пилотажният лост изведнъж неприятно олекнал и самолетът спрял да реагира на командата за излизане от отвесното пикиране.

  Величков се катапултирал при скорост 880 км в час само 3 секунди преди да се забие в земята
  
  Преди да измине половин година от произшествието, съдбата му подготвила нов капан. На 17 април 1972 г. след излитане по кръга едва набрал 400 метра и самолетът започнал да се тресе от силни удари. В кабината нахлули пламъци през отворчетата на тръбичките за обдухване на плексигласа на фанара с топъл въздух. Димът станал толкова гъст, че не виждал бордното табло с уредите. Огненият шлейф бил видян и от земята. Ръководителят на полетите подп. Костадинов дал команда: „Гориш, катапултирай!” Можел да изтегли скобата над главата си, но видял пред себе си Кремиковци. Отказал се да катапултира. Успял да установи кой двигател е аварирал и да го спре. Кацнал с един двигател, макар че изтребителят непрекъснато проявявал стремеж да се обърне по гръб. След кацането видели от дясната страна на тялото три огромни пробойни и десетина по-малки. За летателното си умение и смелост старши лейтенант Здравко Величков получи орден „Червено знаме”.

  Продължил още 14 г. да пилотира изтребители МиГ-19, МиГ-21 и МиГ-23. През 1986 г. напуснал бойната авиация – дал си сметка, че ако иска още дълго да лети, трябва да продължи в гражданската авиация. А там на стари години няма да го вземат.

  След множество спънки Величков чак през 1988 г. успял да постъпи като пилот в ПСАУ – Предприятие за специализирани авиационни услуги. Летял на Л-410. Станал командир. Още през следващата 1989 г. го направили заместник-директор, при това без връзки и протекции. След година обаче подал оставка заради напрежение в ръководството. Той си знаел цената и отново станал редови пилот.
  
  Летял и три месеца в Нигерия, бил там и като представител на фирмата
  
  През февруари 1992 г. министърът на транспорта Александър Александров неочаквано му предложил директорския пост в ПСАУ, вече преименувано на „Хемус ер”. Постъписал се и поискал да го назначат с пробен срок три месеца, които обаче продължили до 1997 г. За оцеляването на фирмата спомогнали и поеманите огромни рискове от Величков, например за полети в Мали и Кения.

  На 27 юли 1997 г. транспортният министър Вилхелм Краус го извикал. Почерпил го с уиски. „Ще ме уволни по уважителен начин, черпи ме, за да го преглътна по-безболезнено” – си помислил Величков. За негова изненада Краус му предложил поста изпълнителен директор на летище София. Успял да си издейства назначение с право да лети.

  Здравко Величков обобщава свършеното доста лаконично: ремонтирали перона и стария терминал, пистата получила осево осветление, подготвили документацията на новия терминал… Бил винаги готов да го уволнят, но като му предявят някакви мотиви, дори за несъществуващи прегрешения. През ноември 2000 г. обаче поредният транспортен министър Антоний Славински го уволнил без никакви мотиви.

  Година по-късно Здравко Величков обяснява причините за това в интервю:„Първият ни разговор с него (Славински-бел. а.) беше на ухо – „Виж там, да оставиш Сталийски“, ми каза той. Отговорих му: „Г-н министър, според консултантите по мениджмънта за разширението на летището паркингът трябва да се върне към него и приходите да отиват за изплащане на заема от ЕИБ. Поканих фирма „Сталийски и син“ да освободи паркинга, след като договорът й за наемане изтече. Тя не го направи. Заведох дело.”

  Величков се върнал като пилот на Ту-154 и заживял само с полетите. Спокойствието на редовия вече пилот било нарушено от дошлото на власт правителство на НДСВ. Транспортен министър става Пламен Петров, син на загиналия през октомври 1970 г. при излитане с МиГ-19 старши лейтенант Васил Иванов. Величков познавал министъра от дете. Не се изненадал особено, когато през юли 2001 г. Петров го поканил за свой заместник. И двамата обаче се излъгали жестоко:

  министърът подценил прямия и неподатлив на манипулации характер на ветерана,
  
  Величков пък надценил почтеността на юпито Петров. Само след четири месеца зам.-министърът подава оставка. Обяснява причините кратко: „Несъгласие с политиката на правителството за развитие на гражданската авиация.”

  Величков се оказва пречка за някои планове и щения на властващите, става не просто излишен, а се превръща в пречка и дори в заплаха.

  Единственият начин да бъде отстранен са клеветите и фалшивите компромати, които да го злепоставят
  
  В цитираното интервю за вестник „Новинар” той обяснява защо отново се подемат атаките срещу него: „Защото развитието на проекта за реконструкция на летището доближи фазата на строителството и началото на финансиране…” Всъщност е казал всичко пределно изчерпателно – щял да им пречи да крадат.

  Здравко Величков преустановява активната си трудова дейност едва навършил 56 години. Сега вече е на 65 – търсят го единствено многобройните му приятели, но и той не би се съгласил отново да нагази в блатото на властта. Оттеглил се в пенсия и с изненада открива прости и вълнуващи неща, които е пропуснал да види в напрегнатия си преди живот. И изглежда посвоему щастлив, толкова щастлив, че може да му се завиди.

  Ганчо КАМЕНАРСКИ

  http://www.blitz.bg/

• ЦЕНАТА НА ТОКА – НЕВЪЗМОЖЕН БАЛАНС ВЪРХУ ВУЛКАН ОТ ЖЕЛАНИЯ

  Автор: Светла Василева

  Колкото и внимателно да слушате политическото говорене на тема нови цени на тока, всеки опит за прогноза е обречен. От една страна са апетитите на производителите, търговците, доставчиците и разпределителите на електроенергия и те са насочени към все по-високи ценови нива. Независимо как ги аргументират – с инвестиционни разходи, цени на първичен енерго ресурс, кражби, аварии и прочие форс мажори, крайната им цел е една – нагоре! От противоположната страна на този вулкан от желания са потребителите, които плащат монополната услуга. И тяхната цел също е предвидима – надолу, било поради кризата, замразените заплати, намаленото потребление, качеството на услугата, стандарта на живот или просто заради правото да плащаш разумна и обоснована цена на каквото и да е. Позицията на арбитъра в този двубой – ДКЕВР е онази, която би следвало да дава сигурност, експертност и категоричност на прогнозите. Така ли е обаче?
  Тези дни за пореден път се наслушахме на противоречиви и фриволни изявления относно цената на електроенергията, направени от най-високите етажи на властта. По време на посещението си в Япония през януари т.г., премиерът Борисов заяви, че не ни е изгодно да изкупуваме тока, генериран от ВЕИ, защото е в пъти по-скъп от този, произвеждан в АЕЦ и ВЕЦ и даде заявка за законодателни промени в тази посока през юни-юли. Принципно същото бе и становището на германския канцлер Ангела Меркел, която есента на 2010 г поиска предприемане на стъпки за увеличаване полезния живот на атомните централи на Германия, т.к. “зелената енергия”, макар и щадяща климата, диверсифицираща доставките и намаляваща зависимостта от фосилни горива, все още е твърде скъпа и немските потребители не могат да понесат подобна финансова тежест.
  Факт е, че на инвеститорите в генериращи капацитети от ВЕИ у нас законът гарантира изкупуване на цялото произведено количество електроенергия по преференциални цени за срок от 15 до 25 години. Факт е също, че в стремежа си да предостави привлекателни условия и привлече капитали, държавата направи грешки, които сега всички ще платим – разреши строителство на фотоволтаични паркове и вятърни ферми върху земеделски земи, поощри инвестиции в съоръжения за преобразуване на слънчева и вятърна енергия в електрическа, пренебрегвайки потенциала на същите за топлопроизводство и охлаждане. Факт е също, че при даването на лицензи за производство на електроенергия от ВЕИ отсъстваше състезателния принцип – както за прилаганите технологии, така и за икономическа целесъобразност на проектите. Факт е и обвързващото задължение на страната като член на ЕС за получаване на 16% ток от ВЕИ до 2020 г. Факт е също, че никой до сега не постави на публичен дебат въпроса за това колко “зелена енергия” можем да си позволим, да понесем и да платим като общество.
  Тежестта на изброените факти, а вероятно още повече на неупоменатите, генерира изявления, като тези на председателя на ДКЕВР, които впечатляват със своята … смелост и … непоследователност. Само преди дни той обяви, че токът ще поскъпне с около 1.5% (по негови изчисления), заради “зелената енергия”, както и че електроразпределителните дружества и НЕК все още не са представили разчетите си с искания за увеличение. В действителност, няма логика тези разчети да са на бюрото на А. Семерджиев по една съвсем прозаична причина и тя е следната. Оглавяваната от него Комисия ежегодно (от 2008 г насам) до 31. март съгласно закона за ВЕИ и биогоривата (чл.21, ал. 1) определя преференциални цени, по които се изкупува електроенергията, произведена от възобновяеми източници. Логично е, на база присъединени мощности, капацитет и т.н. едва след това ЕРП да сметнат какви ще са разходите им за изкупуване на тази енергия и тогава да искат увеличаване цената на тока.
  На 10.02.2011 в новинарската емисия в 19.00 часа на бТВ бе цитирано изказване на Семерджиев, според което пък цените на тока и водата ще паднат, ако има много оплаквания от ниско качество на услугата. Нормативната база в енергетиката обаче не борави с категории като “много”. Дори и оплакванията да са “много” (каквото и да означава това), законодателят е предвидил финансови санкции за дружествата монополисти и ревизиране на лицензиите им като най-тежко наказание. Но не и намаляване на цената!
  Трудно се балансира върху вулкан от желания! Още по-трудно, когато предмет на баланс е цената на тока! Все едно да ореш с плуг небето! Колкото и внимателно да се вслушват в многогласното и разнопосочно политическо бърборене по темата, за потребителите няма как да не е ясно, че всякакви прогнози относно цената на електроенергията са мисия … обречена!

  Източник: http://chara.blog.bg/

• В кутията на Пандора остана само надеждата

  България се управлява от диктатор, който година и половина превръща клиентелизма в държавна политика, а обществото – в тоталитарен ад

  Автор: Цветозар Томов, социолог

  „Всички вярвания, навици, вкусове, чувства, възприятия, които характеризират нашето време, всъщност са предназначени да поддържат мистиката на партията и да не позволят да се прозре истинската същност на днешното общество… В последна сметка обществото в Океания се гради върху убеждението, че Големият брат е всемогъщ, а партията – непогрешима. А след като в действителност Големият брат не е всемогъщ и партията не е непогрешима, необходима е неуморна, мигновена гъвкавост при боравенето с фактите.“
  Джордж Оруел, „1984“

  От земя и вода, казва легендата, е сътворена надарената с всичко древногръцка красавица, която лекомислено разпръсква хорските беди и нещастия по земята. Днес ние живеем във време, в което старата легенда оживява пред очите ни. И подобно на съпруга на Пандора – титанът Епиметей (онзи, който късно се сеща, както би следвало да се преведе името му) продължаваме да се любуваме на родната политическа красавица Бойко Борисов и да не искаме да приемем бодящата очите ни истина, която отдавна трябваше да знаем.

  Истината е, че България се управлява от диктатор, който година и половина превръща клиентелизма в държавна политика, а обществото – в тоталитарен ад. Последните събития би трябвало да убедят и най-големите наивници за какво става въпрос. Но по всичко изглежда, че агонията (или възходът?) на сегашния режим ще продължи още, редом с главоломното покачване на цената, която ще платим за нея/него.

  Сагата със СРС-тата изобщо не е случайна и фактически започна още в първите месеци на мандата на това правителство, когато беше променен законът и премахната дори идеята за създаване на Бюро за контрол над специалните разузнавателни средства. Последваха промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Сега вече берем плодовете на тези законодателни промени. И ще ги берем още дълго. И други плодове ще берем.

  В разгара на скандала около подслушаните разговори на митническия шеф Ваньо Танов, в които има преки улики срещу премиера за престъпление, правителството поиска вот на доверие и го спечели, а публичният дебат постепенно се измести към въпроса дали публикуваните разговори са манипулирани или не, от СРС-та ли са или не. Този въпрос е дълбоко несъществен. Единственият съществен въпрос е дали съдържанието им е истинно.

  Хайде да видим какво означава тези разговори да са истинни. Премиерът на страната настоява/нарежда да се спре митническа проверка за нелегално производство на алкохол. Възможно е това да е станало в резултат на натиска на президента на страната. Вместо да сигнализира веднага в прокуратурата, митническият шеф предава нареждането на своя заместник. Споделя проблема и с вицепремиера на страната, който наистина му нарежда да продължи проверката, но също не отива в прокуратурата. В друг свой разговор същият митнически шеф съобщава, че и вътрешният министър има своя клиентела, която митниците не трябва да закачат.

  Мeждувременно изтече следващата порция записи, която ни показва как Борисов се грижи за тези, които ритат топка с него по обяд. На фона на първия случай тази история е почти невинна, но добре илюстрира байганьовския маниер, с който премиерът урежда клиентелата си.

  Какво правят уличените властници? След първоначалното объркване те изградиха три защитни стратегии с общата цел да обвият с мъгла елементарността на казуса.

  Първата – тези записи са монтаж (подтекст – не вярвайте на изнесеното в тях). Тази стратегия вече се пука по шевовете, тъй като се нароиха множество преки и косвени доказателства, че съдържанието на публикуваните разговори е истинно: свидетелствата на бившия заместник-митнически шеф Странджев, на бившия агент на ДАНС Миленов, обърканите и еволюиращи във времето приказки на засегнатите участници в тях. Излезе информация и за експертиза на френската лаборатория „Липсадон“.  Има ясни признаци, че властите вече се отказват от тази защитна стратегия.

  Втората защитна стратегия – публикуването на записите, преследва нечисти цели. Тук има вариативност – Цветанов директно говори, че това е реакция на организираната престъпност, с която службите се борят под неговото мъдро ръководство, а Борисов набляга върху политическите нюанси – искат да ни компрометират, защото водим успешна политика. Тази стратегия се очертава да стане основна, защото не може да бъде нито подкрепена, нито отхвърлена с факти.

  Третата стратегия се състои в омаловажаването на случилото се. Тя беше блестящо развита от Борисов на заседание на Министерския съвет:   „Хайде де, значи аз не мога да кажа за един човек да го възстановят в митниците на работа, а ще нося отговорност по всички теми? Така ли излиза? Някой друг ще ми назначава кадрите, аз нямам право да се обаждам на никой от вас поради тази теория, която се опитват да кажат!? Защо тогава ходихме на избори, защо тогава ми побеля косата, защо тогава за всяко едно нещо, виждате, се борим и го правим добре…?!“

  В общи линии Борисов и неговите хора ще съчетаят втората и третата стратегия в едно и ще минат към контрапропаганда от типа: понеже в нищо по-сериозно не могат да ни уличат, враговете на герберската революция подхвърлят тези дреболии, за да ни отклонят от светлото бъдеще на магистрална България, което строим за всички вас.

  Всъщност, по този начин логиката на развитието на скандала ще доведе до още една крачка към легитимирането на властовия произвол в България. Тезата, че премиерът на страната има право да поддържа своя политическа и икономическа клиентела, ще бъде възприета от мнозинството негови привърженици. Управляващата партия ще загуби част от своята популярност, но ще остане най-влиятелната в България. Бъдещи скандали, уличаващи премиера в груб клиентелизъм, ще станат невъзможни или поне с намаляваща ефективност. В основата на всичко това е обстоятелството, че постепенната реставрация на тоталитарни управленски практики съответства на политическата култура на мнозинството българи. Деградацията на скромните ни постижения в демократичното устройство на страната ще продължи.

  Същностният въпрос е – кога и дали ще стигнем до изправянето на Борисов и неговата клика пред независим български съд и какви поражения – икономически, политически и морални – ще бъдат междувременно нанесени на страната.

  Нека си припомним, че в основата на сегашните скандали стои вече узаконеният произвол, водещ до тотално следене и подслушване на българските граждани. Би трябвало да сме вцепенени от самия факт, че службите безнаказано подслушват министър-председателя на страната, вицепремиера, без в същото време да има досъдебно производство срещу шефа на митниците Танов. Но не сме. Би трябвало да си зададем въпроса – ако сега излизат всички тези неща, защото някой е изнесъл СРС-тата, на които е записван Танов, то какво ли още е съхранено в службите, без някой да се е добрал до него и да го е изнесъл? Но не си го задаваме. Би трябвало да сме съвършено наясно, че министър Цветанов извърши – при това публично – поредица престъпления, без да поеме никаква отговорност за тях и без никой да му потърси сметка, а в същото време няма нито едно безспорно доказателство, че ръководеното от него ведомство постига някакви успехи в борбата с престъпността. Но не сме наясно. Би трябвало да сме в състояние да разсъдим например, че ако събираемостта на данъка върху крайното потребление – ДДС – спрямо крайното потребление е намаляла с повече от 2%, това означава, че тези пари са откраднати от правителството и/или неговата клиентела. Но не сме в състояние да разсъдим.

  И тук стигаме до изключително важен парадокс – българското общество е готово да приеме и даже да подкрепи властовия произвол и клиентелистките практики на сегашната власт именно защото е отвратено от разпространението на властовия произвол и клиентелизма при предишните правителства. За мен е без съмнение, че Борисов и неговите хора превръщат в целенасочена държавна политика това, което през целия преход се правеше свенливо и потайно. Оттам идва силата и неуязвимостта им. Хроническите болести на неразвитата българска демокрация – корупцията и злоупотребите с власт – се трансформират пред очите ни в единен властови произвол, при който Големият брат прибира всичко и раздава според заслугите. На мястото на псевдодемократичния хаос, при който предприемчивото мошеничество се превърна в начин за оцеляване и забогатяване, сме свидетели на безпрецедентно ограбване на държавата от горе надолу, което на множество хора се привижда като въвеждане на желания справедлив обществен ред, в името на който стъклените ценности на демокрацията – разните му там права и процедури – могат да бъдат счупени на прашинки.

  Докъде ще стигнем по този път? Историческите примери не са никак утешителни. Успехът на политическите опити за превръщане на държавата в единна репресивна машина почти винаги черпят първоначален ресурс от народното отвращение спрямо предходните управления. ГЕРБ и Борисов имат този ресурс и той далече не е изчерпан. Той позволява ясното очертаване на образа на идеологическия враг. Като правило  врагът е обогатилият се от властта, който хората искат да бъде наказан. Ако се върнем към ранната хитлеристка пропаганда, непосредствено след спечелването на изборите от Национал-социалистическата германска работническа партия, ще видим, че антиеврейската й линия се гради изцяло върху изграждането на образа на евреина спекулант. Всички нелицеприятни факти за властта следва да бъдат обяснявани с конспиративните превъплъщения на врага.

  Всичко това вече го имаме в България. Остава да осъзнаем, че зараждането и развитието на тоталитарен модел на управление не е субективно хрумване, а процес, при който спиралата на насилието неизбежно се развива, а безобразията, които могат да компрометират властите, нарастват по експоненциала. Тръгнали по този път, нашите сегашни управници просто не могат да спрат, без да загубят властта. Подобно на героя на Оскар Уайлд от „Портретът на Дориан Грей“, те са принудени непрекъснато да ретушират публичния си образ чрез средства, правещи все по-ужасяващи потайностите на властта.

  Видимите ефекти ще са в нарастващото обедняване и оскотяване на хората. Обедняването и оскотяването обаче ги прави все по-зависими от тоталния контрол и все по-склонни послушно да се адаптират към него. Редом с избледняването на ефектите от двете основни алибита за икономическите провали на тази власт – Кризата и Наследството на предишните – ще се засилват репресиите срещу относително по-независимите социални и социопрофесионални групи. Естествената прицелна точка ще са класическите противници на всеки репресивен режим – интелектуалците, учените, хората със свободни професии. И в момента изборът пред тях е – послушание или обедняване.

  Ситуацията в България допълнително се усложнява от пълното публично дискредитиране на съществуващите политически партии. Те не са в състояние да станат изразители на постепенно надигащото се отвращение от политиката на ГЕРБ. С много малки изключения членската им маса е съставена от долнопробни политически кариеристи, които могат да бъдат мотивирани за опозиционна дейност само и доколкото търсят пътища за собственото си политическо оцеляване. Затова масово се вярва, че ГЕРБ няма алтернатива и в известен смисъл това е вярно.

  Оформянето на нови политически проекти в сегашната обстановка следва простата логика на прехода – нека капитализираме поредното разочарование на хората от властта. Това по необходимост ги обрича на лесно разпознаваем цинизъм и популизъм.

  Поради тези причини ГЕРБ има всички шансове да спечели съкрушителна победа на местните избори тази есен и по този начин да осигури дългосрочна хранилка за регионалните си партийни ешелони и тяхната бизнес клиентела. Ако нещата се развият по описаната по-горе логика, управляващите ще компенсират с лихвите частичната загуба на овча народна любов чрез машинации, фалшификации и даже откровен терор. На някои от частичните избори подобни неща вече се случиха.

  Следователно евентуалните проблеми за кликата на Борисов няма да дойдат от политическата конкуренция или народното възмущение. Дори обедняването, което – убеден съм – ще съпътства развитието на този модел на управление, няма да породи надеждна и цивилизована политическа алтернатива на Борисов.

  Рисковете за ГЕРБ са в две други посоки –  относително отделените от изпълнителната власт институции (прокуратура, съд, медии) и външната оценка за това управление. Стратегията на Цветанов – съдебната власт да бъде унищожена чрез пряка конфронтация – е малоумна и обречена. ГЕРБ ще еволюира – и донякъде вече го прави – към опит да я превземе отвътре, като я включи в своята клиентела. Контролът върху по-влиятелните медии вече се осъществява по този начин. Външните фактори постепенно преминават от доброжелателност към предпазлива неутралност относно случващото се в България. Най-малкото, което може да се каже е, че и по отношение на тях Борисов има потенциал да си купува политическо време.

  В перспектива обаче тъкмо геополитическата ситуация на България ме кара да мисля, че този режим е обречен. Ако се абстрахираме от нея, той има всички шансове да се развие до степен, в която да оголи напълно фашизоидната си природа. Друг е въпросът, че ако този режим рухне само под натиска на външни фактори, това за пореден път ще оголи неспособността на българското общество да решава само проблемите си.

  Сегашната политическа криза е просто етап в развитието на режима на Борисов. Тя ще доведе до поредното негово тържество, след което медиите ще са още по-послушни, прокуратурата – по-парализирана, опозицията – по-виновна, а гнилата интелигенция – по-продажна. Народната любов към режима ще се издигне на ново равнище, което социолозите ще регистрират.

  Накратко – още един от зловещите дарове на кутията на Пандора ще бъде изконсумиран от българския народ. С благодарност.

  Старата легенда гласи, че в кутията, отворена от древногръцката красавица, е останала само Надеждата, когато Зевс я е затворил отново. Злините не можем да върнем обратно, но можем ли да освободим надеждата? Не знам.

  Източник: Правен свят
  http://legalworld.bg/

• Европа е в паника от имиграцията, ще го отнесем и ние

  Aвтор: Милeн Пeтров / 24 часа/

  Политиката на мултикултурността е провал, призна британският премиер Дейвид Камерън на форум за сигурността в Мюнхен. Преди половин година канцлерът на Германия Ангела Меркел направи същото. „Концепцията „мултикултурност“ (The Multikulti Concept) в крайна сметка се провали„, каза Меркел.

  Сложната дума мултикултурност е понятието, което събира политиките и инициативите, измислени от западните държави да интегрират имигрантите, които се настаняват в Европа след 50-те години.

  С други думи, те да бъдат научени да живеят съгласно изискванията на западното общество, без това да влиза в разрез с техните обичаи и религията им. Multikulti трябваше да възпита англичаните и немците да приемат чужденците, без джамиите и фереджетата да им развалят гледката, духовния мир и усещането за сигурност в собствения дом.

  Идеалният вариант би бил пълна интеграция и равен шанс за всички. Но това не се случи. Напротив, пропастта между общноститеста все по-дълбока, а чужденците и във Великобритания, и в Германия надхвърлят 10% от населението и няма данни да намаляват. Напротив, растат.

  И Камерън, и Меркел са на зор. Саркози също, само дето още не го е признал публично. Френският закон, забраняващ на мюсюлманките да носят забрадки на обществени места, говори за същия провал.

  Причината вероятно е, че притокът на имигранти извън ЕС неспирно се увеличава, интеграцията им куца и това увеличава социалното напрежение. Но пък имигрантите са нужни на икономиката. Западна Европа не би била толкова богата без труда на имигрантите. Те са евтина работна ръка, бързо и лесно се движат според това къде има работа. Мнозинството не придиря каква е тя, стига да я има.

  В Европа първите идват, за да удоволетворят глада за работна ръка по време на икономическия бум след войната. До средата на 70-те години Германия приема т.нар. гостуващи работници с мисълта, че ще си тръгнат, когато им изтекат договорите и когато „нямаме повече нужда от тях“. Един път народили деца и вдигнали стандарта, турските гастарбайтери не са имали намерение да се върнат в Анадола и на Германия й се налага да въведе Multikulti.

  Сега проблемът е да се измисли формула за интеграция, която не само да звучи добре, не само да вдъхновява либералните дебати и политиците да я повтарят като папагали, ами и да върши работа. А за да стане това, всички страни трябва да направят компромиси, за които никой не е готов и дори не дава признаци да има желание.

  Защо е така? Западната кулутура е базирана на индивидуалността, на личния избор, на уважението към личността и личната дисциплина. А имигрантите, които идват от Изтока и Африка, са споени в общност, много йерархична, където главата на семейството определя кой син ще учи, кой ще работи и кой ще се върне в родната страна, за да държи родовата връзка жива и земята под око.

  Да не говорим за отношението към жените. Британски феминистки крещят срещу практиката второто поколение пакистански имигранти да се жени за жени, доведени от Пакистан и спазарени от семействата им, но без никаква полза.

  За да не се допусне сегрегация и гетоизация, имигрантите и бежанците се настаняват в общински апартаменти, които са построени точно срещу викторианските къщи на средната и надсредната класа в Лондон. Когато обаче пакистанците се видят с някоя лира повече, веднага се преместват в техен квартал. Това го правят, защото вероятно смятат, че така запазват традицията. А и защото разходите там са им по-малко.

  В тези квартали расте второ и трето поколение пакистанци, които поради начина си на живот са сериозно объркани пакистанци ли са, англичани ли са? „Белите“ в тези квартали не ходят, а и те също са объркани връстниците им имигранти какви са. Колкото и „политически правилно“ да се твърди, че не би трябвало да има значение. Същото се отнася и за поляците.

  В 9 от 10 случая, като влезеш в квартален магазин, държан от турци, продавачът говори високо по телефона и не обръща внимание на клиента, преди да е приключил разговора. Според собствената си култура всеки е прав.

  Пътувах в автобус и петима младежи сочеха чернокожа жена с 5-6 хлапета на седалките с нея и с явно презрение обсъждаха: „Виж я тази! Тя е сомалийка. Сомалийците само чакат да се докопат до Англия, да родят пет деца и да живеят на социални помощи!“

  Мой приятел швед от ирански произход ми е споделял, че си е сменил името от Амир (Принц) на Бенджамин. Просто защото, като му видят името в сивито, никой работодател не го кани на събеседване. С две магистърски степени, четири езика и 5 години опит…

  Къде е тази мултикултурност?

  И Камерън, и Меркел са наясно, че малко може да се направи за интегриране на първото поколение имигранти. Те се целят във второто. И точно това имаше предвид Камерън, казвайки, че „всички трябва да говорят английски и че по-силно чувство за национална идентичност трябва да има“.

  Понеже, като израсне едно гетоизирано поколение в Лондон, Бирмингам или Берлин, то няма шанс за реализация извън гетото. А останал без шанс в гетото, или влизаш в престъпната банда, или те облъчва ислямистка организация. Оттук и тероризмът.

  Камерън подчерта, че няма да финансира религиозни фондации, представящи се за посредници между мюсюлманите и останалите членове на обществото, защото това е като да даваш пари на крайнодесни да се борят с расизма.

  Скоро България ще има същия проблем. Който не вярва, да провери опита на Испания и Гърция. Те се присъединяват към ЕС през 1986 г. и 1981 г. 20 години по-късно в Испания вече живееха поне 250 000 българи и три пъти повече румънци. Арабите са много повече. Накъде първо обърнаха поглед нашите гурбетчии, след като паднаха визите, ако не към Гърция.

  Макар и в периферията на ЕС България е в съюза от 4 г. Скоро ще влезем в Шенген. Ограниченията за работа на български граждани в ЕС ще паднат в края на 2013 г. и тогава всички стари страни членки, щат не щат, ще отворят напълно трудовите си пазари за хора с български паспорти.

  Защо България ще стане привлекателна за имигранти държава? Нелегалната имиграция, която приижда от Близкия изток, Афганистан, Северна Африка, паникьосва властите в граничните държави на ЕС. Италия е превърнала остров Лампедуза в бежански лагер заради африканците, които доплават с лодки от Черния континент.

  В ерата на интернет колко време ще трябва на кандидат-имигрантите да научат как да стигнат до България? В която, ако получат имигрантски или бежански статут и ако тя е вече член на Шенген, ще имат възможност за по-лесен достъп до Западна Европа?

  Вероятно ще има и втора вълна на чужденци, желаещи да дойдат в България. Това са част от тези, които днес живеят на Запад. Те или децата им са граждани на европейски държави. Което им дава пълно право на придвижване. След още малко време ще се сетят, че България е изгодно място.

  Сравнително евтина за ЕС работна ръка, прилични възможности за правене на бизнес, по-евтин живот. На тях отдавна им е омръзнало да бъдат експлоатирани, ще искат свой бизнес и може би ще открият България като място, където могат да си го позволят. Колко сме ние подготвени да ги приемем и да образоваме и интегрираме и тях, и децата им?

  Въобще имаме ли стратегия относно това как да се справяме с имиграционния натиск като част от ЕС? Това, което е проблем на Дейвид Камерън и Ангела Меркел, утре ще е наш проблем.

  Гърция вече поиска да строи ограда по границата с Турция, с която да спре нелегалните имигранти, които прииждат. Колко е далече българската граница и колко бързо ще се сетят те, че в България или през България ще им е по-лесно? От стени няма смисъл, доказа го падането на Берлинската. Трябва стратегия как ще работим с имигрантите, как ще ги приемем и какво ще искаме от тях.

  Източник: http://www.24chasa.bg/

• Български традиции – Власовден
  Власовден

  На 11 февруари е празникът на св. Влас – покровителят на домашните животни. Рано сутринта жените приготвят обредни хлябове. Мъжете почистват обора, сресват воловете и ги водят на водопой. По време на водопоя натопяват краваите във водата, начупват ги и раздават на добитъка… От воловете и козите се взима по малко вълна за лек; жените не предат, за да не става „влас” в очите им; не месят, за да не „власява” брашното. Празнуват и овчарите, за да не се раждат „власати” (с груба вълна) агънца.

  Днес е Власовден. Празнува се за здравето на впрегатния добитък, главно воловете. Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът. Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни действия, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другия – св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Преди да тръгнат, ги захранват и набождат на рогата им краваи.  Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома. Тези действия са за здравето на воловете, за да не ги лови болестта влас (особена болест в червата и стомаха им). Вярва се, че волът е опасан с девет колана и на Власовден се разпасва, затова през този ден воловете не трябва да работят, за да не окуцеят. На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят. За здравето на добитъка на съседите се раздават питки, намазани с мед или рачел.

  В някои региони при раздаване на хлябовете хората „бодат” с глави и мучат, имитирайки поведението на животните, затова празникът се нарича още Муковден.

  В Северозападна България „секат влас“ на говедата, като замахването със секирата е придружено от мучене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек.

  На Власовден се спазват някои забрани. Жените не предат, за да не става „влас“ в очите им; не месят, за да не „власява“ брашното. Мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори „опасан в девет колана“, волът този ден се разпасва. Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат „власати“, с груба вълна овце. В Централна България Власовден се празнува и за нивите да не ловят „влас“, т.е. да няма празни класове.

  Власовден е тясно свързан с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са еднакви: в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника говори от една страна за остатъци от тотемични преживелици, а от друга страна характеризира аграрно-скотовъдното битие на българина и ценността на впрегатните животни.

  Църковен празник: Свщмчк Власи Севастийски, посечен през 312 г.

  На този ден празнуват именниците: Власо, Власю, Власа.

  Ето една традиционна рецепта за празника:

  Кашник

  Необходими са: 1 кг брашно; 0,250 кг прясно мляко; 5 яйца; 0,300 кг краве масло и сол на вкус.

  От брашното, хладкото прясно мляко, разбитите яйца и солта се замесва тесто. Оформя се кръгла пита, която, след като се изпече, докато е топла, се намазва с маслото.

  

  На 11 февруари е празникът на св. Влас – покровителят на домашните животни. Празнува се за здравето на впрегатния добитък, главно воловете. Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът. Обичайно-празничният комплекс включва редица обредни действия, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Рано сутринта във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другия – св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Преди да тръгнат, ги захранват и набождат на рогата им краваи.  Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома. Тези действия са за здравето на воловете, за да не ги лови болестта влас (особена болест в червата и стомаха им). Вярва се, че волът е опасан с девет колана и на Власовден се разпасва, затова през този ден воловете не трябва да работят, за да не окуцеят. На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят. За здравето на добитъка на съседите се раздават питки, намазани с мед или рачел.

  В някои региони при раздаване на хлябовете хората „бодат” с глави и мучат, имитирайки поведението на животните, затова празникът се нарича още Муковден.

  В Северозападна България „секат влас“ на говедата, като замахването със секирата е придружено от мучене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек.

  На Власовден мъжете организират борби на мегдана и вярват, че който победи, ще има най-яките волове. Организират се и състезания с каруци, в които впрягат воловете. Изследователите предполагат, че в народния култ към св. Власий са съхранени езически представи, свързани със славянския бог Велес, почитан като господар на дивата природа.

  На Власовден се спазват някои забрани. Жените не предат, за да не става „влас“ в очите им; не месят, за да не „власява“ брашното. Мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори „опасан в девет колана“, волът този ден се разпасва. Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат „власати“, с груба вълна овце. В Централна България Власовден се празнува и за нивите да не ловят „влас“, т.е. да няма празни класове.

  Власовден е тясно свързан с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са еднакви: в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника говори от една страна за остатъци от тотемични преживелици, а от друга страна характеризира аграрно-скотовъдното битие на българина и ценността на впрегатните животни.

  Църковен празник: Свщмчк Власи Севастийски, посечен през 312 г.

  На този ден празнуват именниците: Власо, Власю, Власа.

  

  Традиционната храна за празника включва:

  Шарена пита

  Баница

  Кашник

  Необходими са: 1 кг брашно; 0,250 кг прясно мляко; 5 яйца; 0,300 кг краве масло и сол на вкус.

  От брашното, хладкото прясно мляко, разбитите яйца и солта се замесва тесто. Оформя се кръгла пита, която, след като се изпече, докато е топла, се намазва с маслото.
• Експертизата на записите или декриптиране на прокурорския новговор

  Автор: Атанас Чобанов

  Експертизата на записите извършена от четирима хабилитирани, но анонимни специалисти от БАН се оказа секретна, тъй като съдържа класифицирана информация. В същото време експертизата на авторитетната френска лаборатория Липсадон е явна и не е анонимна.

  Ситуацията напомня годините на студената война, когато „загнилият“ Запад публикуваше какво ли не, а прогресивният Изток засекретяваше всяка нормална публична информация. Когато не можеше да я засекрети я изкривяваше така, че да излъже „врага“.

  Врагът от своя страна беше разработил методика за разшифроване на малкото публична информация, просмукваща се в социалистическия новговор. Събирайки откъслечните нови сведения и съпоставяйки ги с вече известни факти, западните анализатори успяваха да реконструират доста вярна картина на ставащото.

  Ето какво може да се изстиска от петте точки на анализа предоставен от прокуратурата.

  От представените заключения могат да бъдат направени следните основни изводи:

  1. Всички изследвани разговори са от период, в който по отношение на Ваньо Танов са прилагани законни СРС.

  2. Всички разговори са част от тези законно експлоатирани СРС.

  3. Установено е, че е налице незаконно изнасяне на информация, събрана със СРС.

  4. Установено е, че огласените записи са били манипулирани чрез използването на шест различни технически способа.

  5. В резултат на направения анализ, експертите не могат да потвърдят или да отрекат възможността съдържанието на разговорите да е било променяно.

  Точка 1: В наличните записи няма кодирана информация за времето когато са записвани. От събитията споменати от разговарящите могат да се направят приблизителни изводи. Тъй като оригиналните записи са унищожени, единственият начин да се стигне до такова прецизно заключение като в точка 1 е да се анализират логовете за времето и продължителността на разговорите, които се пазят от мобилните оператори.

  Това заключение отхвърля и мнението на премиера Борисов за разминаване между продължителността на записите и времето указано в разпечатките от мобилния оператор, които той размаха по телевизията.

  Точка 2 изключва теориите, че Ваньо Танов се е записвал сам или разговорите са записани от частна шпионска централа. За да се стигне до този извод разпечатките на мобилните оператори не са достатъчни, използвани са и дневниците за подслушаните разговори, в които също е отбелязано времето, продължителността и вероятно локацията на мобилния телефон по триангулация от клетките.

  Точка 3 не се нуждае от коментар, а от оставки, наказателно преследване и законодателни промени.

  Точка 4 е най-интересната от всички. Най-напред нека отбележим, че в точка 1, 2 и 5 става дума за разговори, а в точка 4 за „огласените записи“. Разликата е съществена.

  Огласените записи са публикувани в социалните мрежи за видеообмен, с изключение на разговора Фидосова-Борисов, огласен на пресконференция на РЗС.

  Първият запис е публикуван във VBOX7 и съдържа три разговора (Танов-Дянков-Горанов). Вторият запис е публикуван в YouTube и съдържа три разговора (Борисов-Танов-Странджев) Третият запис е публикуван в YouTube и съдържа един разговор (Танов-Дянков). Четвъртият запис е публикуван в YouTube и съдържа три разговора (Борисов-Танов-Манченко).

  За тези записи, а не за самите разговори, заключението е, че са били манипулирани чрез използване на шест различни технически способа, без да се казва какви са те, което отваря широко полето за интерпретации и подозрения във фалшификат, тъй като самата дума манипулация е двузначна.

  Има обаче най-малко 6 технически операции, които изобщо не засягат съдържанието на разговорите, но са неизбежни, за да стигнат оригинални СРС-та до VBOX и YouTube не като отделни разговори, а като три в едно:

  1. Презапис с диктофон от оборудването на СДОТО;

  2. Сваляне на файловете от диктофона на компютър;

  3. Компресиране на файловете в mp3;

  4. Копиране на файловете на флашка и отново копиране на компютър в „Галерия“;

  5. Монтиране на отделните файлове с разговорите във видео поток;

  6. Качване на видео файловете във VBOX7 и YouTube, при което става прекодиране на звука в AAC.

  Нека припомним обаче, че прокуратурата разполага не само с огласените записи, а и с прочутите флашки, в които всеки разговор е на отделен mp3 файл.

  Точка 5 връща темата върху отделните разговори, но след като в предишния пункт е подчертано, че има интервенция с цели шест различни технически способа, у читателя остава лошото чувство за нечестни манипулации, досущ като в еврейския виц за откраднатите, а после намерени златни лъжички.

  Впрочем, за да се стигне до заключенията в точките 1-4 не е нужна хабилитация, а просто достъп до дневниците. А в точка 5 се крият въпроси за компетентността и научната чест на анонимните хабилитирани, особено на фона на доста категоричното заключение на френската лаборатория.

  Източник: http://www.bivol.bg/

• Хасковлия съди МВР заради отказа да му дадат книжка, за която си е платил

  Тодор Бойчев от гр. Хасково, който безуспешно се опитва от няколко месеца да плати за нова лична карта и шофьорска книжка с държавни таксови марки, ще съди МВР, съобщават от Haskovo.info ( Предисторията четете тук – линк)

  Вчера, 10 февруари, г-н Бойчев внесе жалба в Хасковския административен съд против бездействието на Областната дирекция на МВР Хасково.

  „Тиранията на държавата против българските граждани продължава“, обяви Тодор Бойчев. По повод искането на МВР да приложи документ по коя сметка са преведи парите от държавните таксови марки той бе категоричен, че не е негова работа да отговаря по коя сметка да бъдат преведени парите. Управлението на приходите се извършва от държавните органи, обяви Бойчев.

  Таксата, която трябва да заплати в Административен съд Хасково за разглеждане на жалбата му, Тодор Бойчев също ще се опита да плати с държавни таксови марки. Категоричен е, че ако се стигне до съд няма да наема адвокат и ще се защитава сам.

  Източник и снимка: Haskovo.info

  ––––––––

  Чрез Областна дирекция на МВР-Хасково

  До Административен съд-Хасково

  Ж А  Л  Б  А

  От Тодор Георгиев Бойчев,  ЕГН………………………………

  С адрес :гр. Хасково, ж.к. “Орфей”, бл.11, вх.А, ап.15,

  e-mail: [email protected]

  На основание чл.257, ал.1 и ал.2 от АПК –

  неоснователно бездействие –

  неиздаване/подмяна/ в законния 30-дневен на СУМПС

  Уважаеми Г-н / Г-жо Съдия,

  На 15 октомври 2010г. се явих в КАТ-Хасково, за да си подам документите за подмяна на свидетелството си за управление на моторно превозно средство/СУМПС/.

  На гишето за подаване на документи служителката Ангелова отказа да приеме 5/пет/бр. държавни таксови марки на обща стойност 25/двадесет и пет лева/лв., като платежно средство за заплащане на държавната такса по издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство.

  Подадох жалба до Министерство на вътрешните работи, на която не получих отговор до настоящия момент.

  На 05 ноември 2010г. с препоръчана поща до Областна дирекция на МВР-Хасково със жалбаизпратих следните документи:

  1.Карта за медицински преглед на водач на МПС-оригинал;

  2.Декларация, че обичайното ми пребиваване не е в друга държава-членка на Европейския съюз-оригинал;

  3.Старо свидетелство за управление на МПС-заверено копие;

  4.Документ за платена държавна такса-собственоръчна декларация в оригинал със залепени държавни таксови марки на обща стойност 25/двадесет и пет лева/лв. с номинал на едната 5/пет лева/лв..

  В жалбата си поисках да бъда поканен в КАТ-Хасково, за да мога да подам заявление по образец за издаване/подмяна/ на свидетелство за управление на моторно превозно средство.

  Копие от документите, приложени към жалбата ми от 05 ноември 2010г., подадох и до Омбудсмана на Република България по електронната поща, като копие от електронното писмо до омбудсмана бе също изпратено и на Областна дирекция на МВР-Хасково.

  На 22 ноември 2010г. с Писмо №14267/22.11.2010г. на Областна дирекция на МВР-Хасково ми бе отговорено, че няма да бъда поканен в КАТ-Хасково, за да подам заявление по образец за подмяна на свидетелството си за управление на МПС.

  Противно на първоначално заетата позиция,  МВР – Хасково ми изпрати покана№15801/17.12.2010г. да се явя в КАТ – Хасково, за да подам заявление за издаване /подмяна/ на СУМПС, по което вече бях предал на МВР съпътстващите докумени, изискуеми по закон, с изпратената от мен жалба на 05 ноември 2010г. с препоръчана поща до Областна дирекция на МВР-Хасково. В изпълнение на получената Покана №15801/17.12.2010г. на Областна дирекция на МВР-Хасково на 21 декември 2010г. отидох в в КАТ-Хасково при Областна дирекция на МВР-Хасково и подадох заявление по образец за подмяна свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради изтичане на срока за валидност на притежаваното от мен.

  На гишето за подаване на документи служителката извади на бюрото си джоб-плик с документите, които бях подал на 05 ноември 2010г. с препоръчана поща до Областна дирекция на МВР-Хасково, и ги окомплектова към заявлението, а именно:

  1.Карта за медицински преглед на водач на МПС-оригинал;

  2.Декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка на Европейския съюз-оригинал;

  3.Старо свидетелство за управление на МПС-заверено копие;

  4.Документ за платена държавна такса-собственоръчна декларация в оригинал със залепени държавни таксови марки на обща стойност 25/двадесет и пет лева/лв. с номинал на едната 5/пет лева/лв.. Служителката, освен горепосочените документи, поиска да й представя и фискалния бон, който получих при закупуване на държавните таксови марки от „Български пощи” ЕАД-Хасково. Освен това й представих заверено копие на декларация с налепени държавни таксови марки, а същата ми върна обратно декларацията с налепени държавни таксови в оригинал, както и заверено копие на старо свидетелство за управление на МПС/притежаваното у мен СУМПС/.

  Освен горепосочените документи подписах разписка с дата 21 декември 2010г. за подаване документи за издаване на СУМПС.

  Подаденото от мен заявление за издаване на СУМПС беше прието от длъжностното лице и заведено в системата на КАТ – Хасково.

  Поръчката за изготвяне на новото ми свидетелство за управление на моторно превозно средство е обикновена – за срок от 30 дни – съобразно размера на заплатената от мен държавна такса от 25 лв., като считано от датата на приемане на заявлението ми в КАТ– 21.12.2010 г. – 30-дневният срок за получаване на новото СУМПС изтече на 21 януари 2011г.

  Към датата на подаване на настоящата жалба/10 февруари 2011г./ не съм получил своето ново СУМПС по подадено от мен заявление по образец за подмяна на СУМПС. Съгласно приложена към настоящата жалба справка от електронната система на КАТ – Хасково е видно, че до настоящия момент не е изготвено новото ми свидетелство за управление на моторно превозно средство по подадено от мен заявление по образец за подмяна на СУМПС. Същото обстоятелство се установява и от Писмо №2143/27.01.2011г.на Директора на Областна дирекция на МВР-Хасково, както и от Покана №114/037.01.2011г.на Областна дирекция на МВР-Хасково, приложени към жалбата ми.

  Съгласно последните два документа на Областна дирекция на МВР-Хасково/-  Писмо №2143/27.01.2011г. и Покана №114/07.01.2011г./- Областна дирекция на МВР-Хасково незаконосъобразно поставя ново условие за издаване от тях на СУМПС по подаденото от мен заявление, а именно – МВР ме задължава да осъществя в качеството си на физическо лице властнически правомощия, възложени на министъра на финансите и на ръководителите на отделните ведомства съгласно пар.22 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., като администрирам приход в държавния бюджет, постъпил в единната бюджетна сметка посредством закупуването от  мен на държавни таксови марки на обща стойност от 25лв. Областна дирекция на МВР-Хасково изисква от мен да прехвърля този приход от единната бюджетна сметка по специализирана транзитна сметка на МВР, което съгласно чл.6 от Закона за устройство на държавния бюджет и пар.22 от ЗДБРБ за 2011 г. е задължение на министъра на финансите и на държавните органи, но не и на гражданите като мен, или да му представя някакво доказателство, че министърът на финансите е изпълнил своето правомощие по закон и е прехвърлил същия приход от единната бюджетна сметка по специализирана транзитна сметка на МВР.

  Никъде в нормативната ни уредба, уреждаща необходимите документи, които следва да се приложат към заявлението за издаване на СУМПС, не е посочен изисканият от мен в Писмо №2143/27.01.2011г. и Покана №114/07.01.2011г. от МВР – Хасково документ за администриране на приход. Напротив, в  чл. 35 от ПИБЛД и в ЗДвП изчерпателно са изброени всички докумени, които следва да придружават заявлението за издаване на СУМПС. /Цитат : Чл.35 от ПИБЛД „При издаване и подмяна на свидетелство за управление на МПС освен документите съгласно актовете по прилагането на ЗДвП се изискват и:

  1.документ за платена държавна такса;

  2.предходното свидетелство за управление на МПС – при подмяна;

  3.при изгубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелство за управление на МПС – декларация за съответното”/

  На база на гореизложената фактическа обстановка и нормативната уредба за издаване на български лични документи считам, че е налице хипотезата на чл.257 ал.1 от АПК – бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Административният орган  МВР – гр. Хасково – не е спазил законово регламентираният 30-дневен срок за издаване на СУМПС. Нарушен е чл. 39. (1) от ПРАВИЛНИК ЗА ИЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ (Приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г.Обн. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.42 от 4 Юни 2010г.), съгласно който : „Свидетелство за управление на МПС се издава при обикновена услуга до 30 дни и при бърза услуга до 10 дни от приемане на заявлението.“, във връзка с чл. 51. (1) от ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР.82 ОТ 2009 г.) : „Свидетелството за управление на моторно превозно средство се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет“ и във връзка с Чл. 8. (1) от ПИБЛД : „Заявленията за бързо издаване на български лични документи се подават: 6. за свидетелство за управление на МПС – в звената „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по постоянен адрес“ и Чл. 35. от ПИБЛД : „При издаване и подмяна на свидетелство за управление на МПС освен документите съгласно актовете по прилагането на ЗДвП се изискват и:

  1. документ за платена държавна такса;

  2. предходното свидетелство за управление на МПС – при подмяна;

  3. при изгубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелство за управление на МПС – декларация за съответното”

  Неизпълнението на задълженията на Областна дирекция на МВР-Хасково за издаване на документ за самоличност се изразява по-конкрено в неспазване на законово регламентирания 30-дневен срок за издаване на СУМПС съгласно чл. 39. (1) от ПРАВИЛНИК ЗА ИЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ (Приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г.Обн. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.42 от 4 Юни 2010г.) : „Свидетелство за управление на МПС се издава при обикновена услуга до 30 дни и при бърза услуга до 10 дни от приемане на заявлението.“, се установява с Писмо №2143/27.01.2011г.на Директора на Областна дирекция на МВР-Хасково.

  Налице е неоснователно бездействие на административния орган-Областна дирекция на МВР-Хасково. От една страна е налице хипоезата на чл. 256 от АПК – неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона – МВР – гр.Хасково са длъжни в 30-дневен срок от приемане на заявлението ми да ми издадат и предоставят на разположение ново СУМПС. На второ място – със своето бездействие МВР – гр.Хасково са нарушили свое задължение, произичащо пряко от нормаивен акт, а съгл. чл. 257. (1) от АПК : „Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

  (2) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането.”

  ПЕТИТУМ :

  Като оспорвам неоснователното бездействие на административния орган – Областна дирекция на МВР-Хасково – по издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство при изпълнение на обикновена услуга в срок от 30 дни съгласно чл. 51. (1) от ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ и чл. 39. (1) от ПРАВИЛНИК ЗА ИЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ, на основание чл.257 ал.2 от АПК, моля ДА ОСЪДИТЕ МВР – гр.Хасково да ми издаде и предаде СУМПС съгласно прието от тях заявление по образец за подмяна свидетелство за управление на моторно превозно средство, като в съдебното си решение определите ВЪЗМОЖНО НАЙ-КРАТЪК СРОК за изпълнение на това тяхно задължение по закон с оглед преустановяване на безпокойството и вредите, които търпя вследствие неиздаването в законния срок на СУМПС от страна на МВР. До настоящия момент не съм получил СУМПС, нито  такова е издадено, видно от приложената справка от официалния сай на МВР– Хасково и от Писмо № 2143/27.01.2011г.на Директора на Областна дирекция на МВР-Хасково.

  Моля да изискате цялата преписка по подаденото от мен заявление за издаване на СУМПС, подадено на 21 декември 2010г.!

  Прилагам следните доказателства:

  1. Копие от жалба, изпратена на 05 ноември 2010г. с препоръчана поща до Областна дирекция на МВР-Хасково  и приложение към нея документи :

  – Карта за медицински преглед на водач на МПС;

  – Декларация, че обичайното ми пребиваване не е в друга държава-членка на Европейския съюз-оригинал;

  – Старо свидетелство за управление на МПС-заверено копие;

  – Документ за платена държавна такса-собственоръчна декларация в оригинал със залепени държавни таксови марки на обща стойност 25/двадесет и пет лева/лв. с номинал на едната 5/пет лева/лв..

  2. Писмо №14267/22.11.2010г. на Областна дирекция на МВР-Хасково

  3. Покана №15801/17.12.2010г. на на Областна дирекция на МВР-Хасково

  4. Покана №114/07.01.2011г. на Областна дирекция на МВР-Хасково

  5.Писмо №2143/27.01.2011г. на Областна дирекция на МВР-Хасково

  6.Справка от електронната система на КАТ – Хасково към 10.02.2011г.

  Дата:                                            С уважение: ………………………..

  /Тодор Бойчев/

  
  

• <<
• 1
...
• 340
• 341
• 342
• 343
• 344
• 345
• 346
• 347
• 348
• 349
• 350
...
• 416
• >>