Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

ДНК ТЕСТ ЗА ДЪЛГОЛЕТИЕ.
Паола Себестияни и Томас Перлс откриха гените, които определят продължителността на човешки живот. Изследването е публикувано в
http://sph.bu.edu/index.php?option=com_sphdir&id=239&Itemid=340&INDEX=11326
Паола е професор по биостатистика. в Бостънския университет в училището по обществено здраве и медицина и Бостънския медицински център.
Докато околната среда и фамилна анамнеза са фактори в здравословното остаряване, генетични варианти играят важна и сложна роля в продължителност на живота, според ново проучване, направено от екип от учени публикувано онлайн на 1-ви юли в списание „Сайънс“.
Изследователският екип установи група от генетични варианти, чрез които могат да се предскаже изключително дълъг живот при хора с 77% точност – пробив в разбирането на ролята на гените в определянето на човешки живот. Въз основа на хипотезата, че изключително стари хора са носители на множество генетични варианти, които влияят върху тяхното оцеляване, екипът проведе множество изследвания на столетници.
Изследователите, ръководени от Паола Sebastiani , доктор, професор по биостатистика в училище за обществено здраве и Томас Перлс , д-р, професор по медицина в училището по медицина в Бостънския медицински център, построиха уникален генетичен модел , която включва 150 генетични варианти, известни като единични нуклеотидни полиморфизми (SNPs). Те открили, че тези 150 варианти може да се използва за предвиждане с висока степен на точност, ако дадено лице оцелели до 90 и повече години. Освен това анализът на колектива е набелязал 19 генетични групи или „генетично подписи“ от изключителна дълготрайност, които характеризираха 90% от изследваните столетници. По-специално, екипът установява, че 45% от най-старите столетници – тези на 110 години и по-големи – имат генетичен подпис с най-голям дял на дълголетието свързани с генетични варианти.

Повече за теста на дълголетието (неправилно наречен „Тест на смъртта”) може да научите на 1 май 2011 година през време на „Открита сесия на Българо-Американска Асоциация”.

Очакваме Ви
БАА
Българите в чужбина – изгубени в грешката на преброяването
Тази година в 27-те се провежда преброяване на населението при хармонизирана методология. Новият модел на преброяването обаче зачерква над милион българи. Емигрантите се губят в статистическата грешка, пише Е. Барух в коментар за Дойче Веле.

В много държави като Германия, Франция и Испания, класическият начин за преброяване на населението (сам по себе си дълъг и скъп процес) постепенно се подменя с по-рационални методи, които предоставят на статистиката може би по-малко прецизна, но достатъчна за демографите информация.

Много е вероятно – дори според такива администрации с непоклатими традиции като британската – настоящата 2011 година да е последната, в която на някои места все още ще се прилага анкетирането на населението от врата на врата.

В това са убедени редица анализатори – не само заради колосалната сума от 250 милиона лири, която ще бъде похарчена за целта в Обединеното кралство тази година, но и защото въпреки тази сума моментната снимка на обществото така или иначе няма да обхване ред детайли.

Това е мнението и на коментатори от Испания, където само 10 на сто от населението ще попълва подробни анкетни карти, останалите ще бъдат “заснети” по адресна регистрация: отпадането на класическия модел за преброяване на населението в Европа размива обобщения портрет на малцинствата и на обитателите на малките населени места, а емигрантите ще се изгубят в статистическата грешка.

ТЕ са нито тук, нито там

Финансово забележими за родните икономики, за родната статистика ТЕ не са “обект на наблюдение”… За тях не се предвижда “графа” в анкетата на Българския национален статистически институт, въпреки че същият за първи път организира онлайн преброяване и не би трябвало да съществува технически проблем да включи и тях.

Дори да искат да прочетат инструкцията за онлайн преброяването, ей така, от любопитство, сайтът за потребители “от чужбина” няма да се отвори.

Ще ги преброяват в страната от ЕС, в която са отседнали. Евентуално. В нито една от анкетите, в които може би ще попадат, няма да са длъжни да съобщават кой е майчиният им език и каква е етническата им принадлежност.

Българската държава – посредством безсмислената Агенция за българите в чужбина – им казва “да запазят своя език, да запазят своята култура, да знаят откъде произлизат, откъде са тръгнали техните предци, за да бъдат наистина едни достойни хора на съвременна Европа”.

За много от тях това е обидно…

Защото… ТЕ следят българските медии, пращат децата си в български неделни училища и ходят в българските църкви. ТЕ са вкарали в България рекордните 702 милиона евро през миналата година. ТЕ участват във финансирането на отрицателното търговско салдо на България. ТЕ участват в плащането на лихви и главници по външния дълг на страната. (Това са данните на БНБ за платежния баланс на сектор държавно управление.)

Благодарение на тях България е шеста в Европа по приходи от българи, които работят и живеят извън родината. Според анализ на Световната банка ТЕ са 1.2 милиона – около 16 на сто от населението на България, в това число 8.6 на сто от българите висшисти.

Благодарение на тях България попада в топ 10 на европейските държави, от които образованите хора си тръгват… За да изчезнат в статистическата грешка на Европа, невидими за Националния статистически институт на България.

За немалко от тях това е обидно….

Източник: Deutsche Welle
Дянков: Готови сме за гласуване по интернет
След успешното приключване на електронното преброяване, в което са участвали 3.1 млн. българи, финансовият министър Симеон Дянков обяви, че България е готова да проведе и избори в интернет.

В електронното преброяване са се включили 41% от населението на страната.

Дянков, заедно с председателя на НС Цецка Цачева и директора на НСИ доц. Мариана Коцева, дадоха начало на преброяването на хартия. То бе открито в музея „Възраждане“ във Велико Търново.

Там министърът на финансите откри пра-пра-пра дядо си, който е бил един от учредителите на Великото народно събрание. Сред множеството снимки Дянков откри и тази на Михаил Минков-Гълъба, от чиито род произхождал той.

Симеон Дянков извади книга от личната си антикварна колекция и я дари на историческия музей в Търново. Книгата е „Резултати от преброяването на населението на Княжество България през 1880 година“.

Най-голяма активност в електронното преброяване са проявили хората между 30 и 39 години или около 17%. С процент по-малко са включилите се българи на възраст – 40-49 години, каза шефът на НСИ доц.Коцева.

Преброителите от старата столица тръгнаха най-напред по ул.“10-ти февруари“, която се намира на няколко метра от сградата на бившия конак. Там бяха и първите жители на Велико Търново преброени на хартиен носител.

Kafene.net
ДНК ТЕСТ НА ТРИМА ПОПУЛЯРНИ БЪЛГАРИ ОТ ЧИКАГО
Преди дни се получиха резултатите от ДНК тестовете на семействата на трима много популярни българи от Чикаго. По женска линия и тримата са от хаплогрупа

Н.

За илюстрация Ви изпращаме един от ДНК тестовете.
Съгласно „Закона за защита на личните данни” е забранено оповестяването на ДНК резултатите без съгласието на рода им, тъй като това е софтуера на личността.

Темата ДНК ще бъде разисквана на „Открита дискусионна сесия на Българо-Американска Асоциация” на 1 май 2011 година, която е част от Фестивала „Български дни в Чикаго – пролет 2011”
Очакваме Ви.
БАА
Във връзка с проведеното изследване на митохондриална ДНК, финансирано от Министерство на Образованието и Науката – проект ВУ-Л-204/06, включващо секвениране на контролни региони HVRI и HVRII, се издава:

Сертификат

на

……а …..а

за принадлежност към Митохондриална Хаплогрупа H

Митохондриална ДНК
Хаплогрупа HVRI HVRII
H 1….C, 1….T 1…C, 2..G, 3..C

С букви (А-аденин, Т-тимин, C-цитозин, G-гуанин) са означени базите на съответните позиции в митохондриалната ДНК, които се различават от секвенцията, приета за референтна-Cambridge Reference Sequence(CRS).

Хаплогрупа H е Евроазиатска хаплогрупа. Честотата й е най-висока в Европа (между 40% и 60%), като се среща и в Сибир, Централна, Южна Азия, Северна Африка и Близкия Изток, но с по-ниска честота (5-30%).
Предполага се, че е възникнала преди около 30000 години в Близкия и Среден Изток, а нейните представители достигат Европа преди около 20000 години. По време на последния ледников период голяма част от заселниците в Северна Европа загиват, а други, мигрирайки на юг към Средиземноморието и Балканския полуостров, преживяват неблагоприятните условия. След края на ледниковия период (преди около 15000 години), оцелелите представители на хаплогрупа H отново населяват цяла Европа (т.нар. пост-ледникови експанзии в Европа).
Хаплогрупа H се свързва с разпространението на Граветската култура (преди около 20000-25000 години), която носи името на пещерата Ла Гравет във Франция. Характеризира се с изработка на инструменти от камък, предназначени за ловуване на големи животни (бизони, мамути, коне).

Дата:10.05.2010 ггодина

Тези анализи са относително нови и непрекъснато се подобряват. Поради това съществува, макар и минимална вероятност, резултатът и/или неговата интерпретация да се променят след време

…. е родена в България. Нейният краен известен прародител се казва ….. Тя е родена през … година в …. и е починала на … година в …. Тя е от рода на … от Пловдивско.

Благодарим на всички, които помогнаха да настоящата идентификация.
В интернет ли попълнихте данните си за преброяването, г-жо Фидосова?
Такъв въпрос задават във Фейсбук няколко много активни групи обединени около идеята за въвеждане на електронното гласуване в България и в новия Изборен кодекс. И активността им се пренася вече извън интернет. Асен Генов – предствител на неформалните организации, ще връчи днес в Народното събрание отворено писмо адресирано до Искра Фидосова (председател на правната комисия в НС), с копия до всички парламентарни групи, научи www.Eurochicago.com.

Предлагаме ви съдържанието на писмото на тези неформални изразители на мнението на повече от 3 млн. българи, които само за няколко дни се преброиха по интернет.

Г-жо Фидосова,

В интернет ли попълнихте данните си за Преброяването?

Ако отговорът Ви е ДА, значи вече имате опит в ползването на интернет, усетили сте, колко лесно и бързо е. Също като 3 100 023 други българи, които до този момент са се преброили по интернет.

Ако още не сте попълвали, непременно опитайте да ползвате интернет за това, за да се убедите, че е така!

Ще бъде услуга за всички българи!

Г-жо Фидосова, няколко милиона българи желаят да гласуват по Интернет! Ние не желаем „експериментално гласуване по електронен път чрез интернет“ за 5 000 човека, както записахте в Избирателния кодекс. Ние желаем пилотен проект за гласуване по Интернет, с участието на няколко милиопна избиратели, в страната и чужбина.

Нека преразгледаме Изборния кодекс! Ще спестим много ПАРИ на държавата по този начин, които могат да отидат за по-полезни неща.

НАЛИ ВИЕ НЕ СТЕ РАЗХИТИТЕЛ?

От групата във Фейсбук „Писмо до Искра Фидосова“ (линк)
С подкрепата на „Обществени съвети на българите в чужбина“ (линк)
ПП ЗЕЛЕНИТЕ също се обявиха за гласуване на интернет.
Днес 10 февруари е Св. свещеномъченик Харалампий (Чуминден)
Св. свещеномъченик Харалампий, епископ в Магнезия

Чества се на 10 февруари заедно със св. Порфирий, св. Атанасий Цариградски и св. мъченица Валентина

Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки. Раните по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт.

Осъден на посичане, св. Харалампий издъхнал преди мечът да го докосне по времето на Септимий Север в 198 година на 113 години.

Професионален празник на пчелари, градинари, овощари.

Имен ден празнуват: Валентин, Валентина, Валя, Харалампи, Харалампий, Хараламби, Ламби, Харалан, Харалам.

Днес 10 фувруари бългаската православна църква отбелязва деня на Св. свещеномъченик Харалампий, епископ в Магнезия, както и

св. Порфирий, св. Атанасий Цариградски и св. мъченица Валентина

Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки. Раните по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт.

Осъден на посичане, св. Харалампий издъхнал преди мечът да го докосне по времето на Септимий Север в 198 година на 113 години.

Професионален празник на пчелари, градинари, овощари.

Народът нарича този ден Чуминден, Хараламповден, Харалан бей и др.Свети Харалампий е популярен като владетел и лечител на болести, рани, избавител е от злото. Той е покровител и на пчеларите.

Според легендите светецът държи затворена чумата.
Според народните поверия на този ден трябва да се почисти добре къщата и боклукът да се изхвърли далече от дома, а с него заминават и болестите.

Не се шие, не се плете, не се пере. Пекат се питки и краваи, които се носят в църквата заедно с мед. Там се освещават. Светеният мед се пази в глинено гърненце за цяр. В църквата се освещава и масло, което също се прибира за лекуване. Много е важно от него да не пада на земята нито една капчица. Това е лоша поличба.После се раздават парчета от питата или краваи на близки и съседи за здраве. Малките деца трябва да бъдат намазани с мед, за да не ги хващат болести. В народните представи чумата е стара, грозна, рошава и зла жена, която трябва да се изведе от селището. Извън населеното място се оставя питка, мед, вино; сапун, вода, кърпа и гребен. Като тръгне чумата да обикаля, да намери всичко, да се нахрани и да започне да се мие и реши. Така ще забрави защо е тръгнала към селището.

Имен ден празнуват: Валентин, Валентина, Валя, Харалампи, Харалампий, Хараламби, Ламби, Харалан, Харалам. Честито!
Взрив на „Цариградско шосе“ пред редакцията на в. „Галерия“
В сградата са редакцията на в. „Галерия“ и издателство „Милениум“, нашумяло с поредицата „Убитите босове“, както и с книги на Кр. Патрашкова, която сега е гл. редактор на „Галерия“

Силен взрив разтърси около 5.30 ч. тази сутрин сградата на бул. „Цариградско шосе“ №17 в столицата, на около 200 м от Орлов мост.

Взривното устройство, вероятно самоделка, е било заложено на партера.

По първоначална информация взривът е бил с мощност 400 гр тротилов еквивалент. Експлозията е била доста силна, изпочупени са стъклата на съседни кооперации, съобщи репортер на БНР.

В сградата се намира офисът на издателство „Миленуим“, както и редакцията на в. „Галерия“. „Милениум“ придоби известност с поредицата „Убитите босове“, както и с книги на Кристина Патрашкова, в момента главен редактор на в. „Галерия“.

Засега не е уточнено дали взривът е бил насочен именно срещу „Милениум“ или „Галерия“. Пред журналисти Патрашкова заяви, че взривът е бил насочен срещу „Галерия“ и тя искала да чуе коментара на вътрешния министър Цветан Цветанов, който, по думите й, реагирал при всяка заплаха дори с есемес срещу журналист.

Взривът не е акт срещу медията, а срещу държавата, коментира председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев.

В началото на годината скандално известният вестник, смятан за свързан с Алексей Петров, разпространи стенограми на разговори между финансовия министър Симеон Дянков и неговия заместник Владислав Горанов.

Няколко дни след това бяха пуснати нови скандални разговори – между премиера Бойко Борисов и митничар №1 Ваньо Танов, а в края на януари бяха огласени още веднъж телефонни разговори на Танов и Борисов.

Датата на днешния взрив – 10 февруари, съвпада с датата, на която точно преди година започна операция „Октопод“ и беше арестуван Алексей Петров.

Издателство „Милениум“ (Millenium.eu) е собственост на Недялко Недялков, син на известния поет Недялко Йорданов.

Той участваше и във в. „Уикенд“, но през 2009 г. медии съобщиха, че е продал половината от дела си на Дилян Пеевски, сина на Ирена Кръстева.

Пред БНТ Недялко Недялков обясни, че редакцията на в. „Галерия“ използва първия етаж и бомбата е била пред тяхната врата.

„Съвсем нормално и ясно е – това е заради разкритията на вестника за правителството

Ние сме под наем и отдаваме на вестника един от етажите. Не ме пускат още в сградата и виждам само счупени прозорци“, каза Недялков.

По думите му леко пострадал е младият мъж, който е охранявал сградата. БНР обаче съобщи, че охранителят не е пострадал.

Дълбоко съм убедена, че това е политически, а не криминален акт, каза Кристина Патрашкова.

„През последната седмица нашият вестник е един от най-коментираните в страната заради т. нар. „тайни разговори на властта“, които извадихме. За това бяхме обвинени във всевъзможни неща.

Разбира се, че не правителството ни е взривило, но определени хора от властта имат може би интерес това да се случи. Не казвам, че са го направили по поръчка на правителството, но в случая искат да ни сплашат.

Нека не излиза, че искам да обвинявам личности. Ще кажа само, че вестникът е особено критичен към МВР и министър Цветанов.

Ние имахме инциденти, наши репортери бяха задържани само защото искаха да снимат вилата на Цветанов“, каза Патрашкова.

Това е криминално деяние с политически подтекст, защото става дума за вестник, коментира и Явор Дачков.

„Първото чувство, което изпитах беше страх.

Налудничаво е да се предполага, че ние сме сложили взрива

Безумно е да се мисли за това, защото вътре имаше човек и той може да пострада. А и защото имаме достатъчно други средства да предизвикваме вниманието към проблемите на това правителство“, каза Дачков.

Според Красимир Велчев от ГЕРБ не е случайно съвпадение залагането на устройството и посещението на четирима еврокомисари у нас

Притесняваме че, такъв акт много трудно ще бъде разкрит, защото е направен от професионалисти, заяви Велчев и добави, че този път не просто някой се е ядосал на вестника. Сигурен съм, че това е организирано и е мислено много добре, посочи председателят на ПГ на ГЕРБ.

Красимир Велчев не се ангажира с коментар дали инцидентът може да е PR-акция, в частност на Алексей Петров.

Източник: VESTI.bg
Истината на един абсурд
Автор: Владо Трифонов

Бъди безгрешен в словото си – говори честно. Казвай само каквото мислиш. Насочи силата на словото си към истината.(Толтекската книга на мъдростта)

Бивш президент от Източния блок, затвърдил авторитета на своята страна сред западните общества далеч преди падането на Берлинската стена и номиниран за Нобелова награда за мир, през 1991 оповести:

„Не ми остава друго, освен при различните си обществени изяви отново да обяснявам и да посочвам, че моралът присъства във всичко. Защото това наистина е така. С какъвто и проблем да се сблъскам в своята работа, винаги щом поискам да го разреша, установявам, че зад него е скрита някаква нравствена тема – било то човешко безразличие, нежелание да се признае собствената грешка или вина, завист, прекалена самоувереност и прочие.
Ако трябва да обобщя, ще кажа, че виждам единствения изход в стария и добре известен закон: „да се живее в истина”.

Моралът и истината като най-важно условие един народ да върви напред – за това говореше Вацлав Хавел преди 20 години. Моралът и истината като негово лично разбиране за властта, с което да даде пример на нацията и да я мотивира, за да не се чувстват хората самотни в битката с лъжата. За да не смятат, че ония „горе” са ги предали заради пари и постове.

Със словото и действията си Хавел показа какъв трябва да бъде държавният глава на демократичната държава. Затова днес Република Чехия е добро място за живеене.

У нас нито един от президентите ни не обели й дума, че трябва да живеем в истина, а с поведението си всички показаха какъв не трябва да бъде държавният глава на демократичната държава. Затова днес Република България е лошо място за живеене.

В Чешката република приеха и приложиха пакет от декомунизационни и лустрационни закони, създадено бе Бюро за разследване на престъпленията на комунизма* и гражданите обединиха гнева си към отрепките, повикали съветските танкове през 68-ма.

В Българската република приетият през 2000 година Закон за обявяване на незаконността на комунистическия режим беше декларативен, без никакви правни последици, колкото да се отбие номера пред световната общественост, и вместо покаяние за извършените престъпления, продължават да се полагат венци пред паметниците на съветската армия.

С нежелание и много зор ни беше смутолевена някоя друга истина като тази, че българската демокрация е била предварително замислена и подготвена в канцелариите на Държавна сигурност, откъдето са се излъчвали и лидерите на неформалните сдружения.

Разбрахме също псевдонимите на копоите, които са ни подслушвали, клепали и промивали мозъците ни с лъжливи коментари и анализи.

Осведомихме се кои са унищожителите на българската природа – сред тях неколцина юпита, доставени тихомълком на политическия пазар като стока със съмнително качество. (Спомняте си: Милен Велчев, Николай Василев, Любка Качакова…).

Научихме имената на новоназначените българските капиталисти – до вчера възторжени строители на социализма.

И толкоз.

Не научихме защо не беше вкаран в затвора нито един от субектите, получили възможност да се разпореждат с откраднатите от народа пари, както и с чия задгранична благословия партията на комунистите продължи да се разпорежда с държавата като със своя собственост.

Не научихме защо след като правителството на ГЕРБ обеща крадците да си получат заслуженото, Ахмед Доган – един от най-обиграните партийни мошеници – вместо да е на хляб и вода в Софийския затвор, посръбва в сараите си 21-годишен Чивас Регал и замезва с черни трюфели. А ние се чудим кого още да излъжем, че сме демократична европейска държава.
…

Морал и истина! Кой да ни ги донесе, след като си нямаме Хавел? Къде да ги търсим? Какво да правим? „Да правим предсрочни избори”, чуват се подвиквания. Предсрочни избори, за да дойде правителството на кого? Пак на тройната коалиция? На новата партия на стария шпионин Гоце? На останките, артисали от Съюза на демократичните сили? Или на Алексей Петров и лисугерите от вестник „Галерия”? Да пази господ!
Тогава?

Колкото и да е безутешна ситуацията, мисля, че все пак има решение и то се състои от две части.

Първа част: да подкрепим Борисов през този мандат и през следващия, независимо от мутренския му бекграунд и нескопосаното му обкръжение. Независимо че пред българските емигранти в Чикаго изрази страстна омраза към комунистите (”толкова ги мразя…”), а година по-късно със същата страст превъзнесе управлението на Живков.

Независимо че и той като предшествениците си не намери за нужно да се извини пред нацията за концлагерите и възродителния процес. Както и че не ме послуша, когато го съветвах да разкара от антуража си плужеци като Бареков, да не назначава за министри компрометирани хора като Вежди Рашидов и Божидар Димитров, да работи скромно и тихо, без да се бие в гърдите, да нареди на чиновниците си да ходят на работа с велосипеди и преди да започне да строи магистрали, да направи от грозните социалистически панелки спретнати и приятни места за живеене; така както направиха с панелките си чехите.

Да го подкрепим, за да използваме премиерстването му при реализацията на втората част на решението. А тя е, че като му гарантираме два мандата, той ще може спокойно и без напрежение да започне преговори за внос на министри и население от Централна и Западна Европа.

Иначе казано, двата мандата ще дадат на българския министър-председател достатъчно време да покани официално германци, чехи, холандци, поляци, норвежци, финландци, унгарци и швейцарци да се заселят на нашата територия и да се възползват от нейната уникална природа и климат. Смисълът на такова преселение би бил, че като дойдат тук, чужденците ще се погрижат с опита на добри стопани за градовете, селата, планините, горите и езерата на тази красива, но занемарена земя.

А българите ще се разселят по света и в досег с чужди култури и порядки ще престанат да вредят, псуват, трошат, тъпчат, мразят, претендират, кълчат и завиждат. Тогава е напълно възможно някъде да се появи гениален нашенец художник, писател, певец или журналист, когото няма да смачкат на секундата. А Франкфуртер Алгемайне няма да пише повече за България като за „труп на миналото, което продължава да гние и да трови държавата”.

Звучи ви като фантастичен разказ? Като пиеса на абсурда? Така е, но помислете:

Нима не е абсурд, че до ден-днешен България продължава да се управлява от морални и интелектуални запъртъци?

Че най-представителната фигура в държавата ни е човек с порочно минало?

Че картончетата в архивите на бившите служби са повече от милион?

Че не малък процент от професорите и доцентите в Софийския университет са агенти на Държавна сигурност?

Че не друг, а Слави Бинев представлява България на лошо артикулиран български в Европейския парламент?

Тьй че един абсурд в повече няма да ни навреди. Напротив, може да ни помогне най-сетне да се прочуем с нещо досега нечувано и невиждано: как един народ си сменя родината и как една родина си сменя народа, защото повече не се понасят.

Ако Борисов се запъне (а той ще се запъне и жалко, защото ще пропусне възможността да извърши велико и запомнящо се действие), тогава ще вземем нещата в свои ръце. Ще изготвим общо писмо до правителствата на европейските държави и ще ги запознаем с най-голямата истина, изричана някога за българите и България. Истината, че българите не заслужават родината си.

Източник: http://www.svobodata.com/

––––––––-
* Чешкото Бюро за документиране и разследване на престъпленията на комунизма до 1 февруари 2004 е разследвало 179 души в 92 дела. От тях 85 дела, отнасящи се до 107 души, са предадени на прокуратурата с предложение за предявяване на иск. На тази основа са повдигнати 64 обвинения срещу 86 лица).
АЕЦ „Белене“ ???
„Росатом“ даде ход на нова пропагандна акция за „Белене“

Екип на Mediapool

Руските „партньори“ пак изненадаха в гръб българското правителство. Този път провокацията дойде през западна медия, която цитира вътрешна кореспонденция в „Росатом“, съдържаща предложения за отказ от проекта АЕЦ „Белене“ и завеждане на съдебен иск срещу българската НЕК за 200 млн. евро.

Тъй като заплахите за неустойки и отказ от проекта не са нови, а в „Росатом“ не е известно да има проблем с изтичането на вътрешна информация, очевидно е даден ход на поредната пропагандна акция, целяща да въвлече българското правителство в обяснения и оправдания, за да склони на натиска.

Според подписания през ноември меморандум между „Росатом“ и НЕК, крайният срок за вземане на решения за централата е краят на март. Руснаците обаче явно са обезпокоени, че и този срок може да бъде прескочен, а проектът да остане „на трупчета“, както е вече от година и половина.

Сценарият за отказ на руснаците от „Белене“ е описан в служебна бележка до шефа на „Росатом“ Сергей Кириенко, написана от началника на отдела по маркетинг и развитие на бизнеса Алексей Калинин.

От „Росатом“ са потвърдили пред в. „Комерсант“ наличието на такова писмо, но са отказали да коментират вътрешна кореспонденция. Оттам са посочили, че предлаганите в писмото решения не са приети.

„Не е взето решение да се прекрати строителството на АЕЦ „Белене” и „Росатом” да напусне проекта”, заяви във вторник говорителят на руската компания Сергей Новиков пред в. „Известия”.

Да се подпише допълнение №12 и проектът да стане необратим

Какво очакват руснаците? От писмото става ясно, че непосредствената цел е София да подпише поредно допълнение към договора за „Белене“, което да направи проекта необратим.

Срокът на подписаните досега 11 допълнения към основния договор от 29 ноември 2006 г. изтича през март. Под въпрос е подписването на допълнение №12 – за изпълнение на дейностите в периода 2011-2014 г.

Както е обяснено в писмото, за да започне изливането на бетона през септември, руският изпълнител на проекта „Атомстройекспорт“ (собственост на „Росатом“) вече трябва да има сключени договори с български строителни фирми. За тази цел още през декември българската страна е трябвало да подпише с АСЕ поредно допълнение (№12) към договора, което обаче не се е случило. При по-нататъшно закъснение няма да е възможно изливането на бетона да стане в рамките на 2011 г., пише в бележката.

Посочва се, че това може да повлияе на цената на АСЕ, а инвеститорите да загубят конкурентно предимство, тъй като по план АЕЦ „Белене“ трябва да влезе в експлоатация преди другите проекти в региона.

В дадения случай става дума за бъдещата турска АЕЦ „Аккую“, която също ще се строи от „Росатом“.

„Турската карта“

Ако се стигне до отказ от „Белене“, оборудването, предназначено за централата, може да се използва за АЕЦ „Аккую“. Предлага се също така да се спрат плащания на консорциум Carsib (френската „Арева“ и немската „Сименс“), който трябваше да предостави част от оборудването за „Белене“.

Препоръката да се предостави оборудването на АЕЦ „Белене“ в Турция е една от пропагандните уловки, поясниха експерти пред Mediapool. Първо, защото няма техническа и проектна готовност за изграждането на АЕЦ „Аккую“, но най-вече, защото руската страна няма права едностранно да предоставя оборудване предназначено и предплатено за АЕЦ „Белене“, без съгласието на българската страна. Право на българската страна е предложи купувач.

Това обаче едва ли има значение, защото тук пак се размахва „турската карта“ и аргумента, който дори бе използван от премиера Борисов в полза на „Белене“ – да не би Турция да ни изпревари със своята АЕЦ.

От лобистки натиск до управление чрез интерес

Интересно е, че докато уж са мислили как да се откажат от проекта, миналата седмица АСЕ поканиха български строители да ги запознаят с мащабните договори за изпълнение на централата.

В условия на икономическа криза, това няма как да не генерира силен лобистки натиск върху правителството.

По-опасен е обаче корупционният и политическият натиск, тъй като възлагането на поръчки и договори от руската АСЕ няма да става по Закона за обществените поръчки, а това дава възможност за управление чрез интерес.

Фронтална атака срещу Трайков

Друг нов момент в руската тактика е, че за пръв път атакуват фронтално министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков и неговия заместник, като ги обвиняват в „пренебрежително отношение“ към западни инвеститори.

С този „бизнес стил“ на общуване руснаците обясняват и оттеглянето от проекта на германската RWE, която трябваше да осигури 49% от финансирането срещу съответен дял.

Защо всъщност се оттегли RWE

Тъй като истинските мотиви на RWE така и не добиха публичност, очевидно „Росатом“ се чувстват свободни да дадат своето тълкуване.

То забележително се отличава от мнението на бившия американски посланик в София Нанси Макълдауни, която е била свидетел на събитията. Според изтеклите секретни грами в Уикилийкс, Макълдауни пише през 2009 г., че RWE се е отказала от участие заради липса на прозрачност, притеснения от работата си с руснаците и осъзнаване, че да работи с руски и български компании в енергийния сектор е „отровна комбинация“ за европейска инвестиция.

Изборът: 200 млн. евро неустойка или построена централа в ЕС?

В изтеклата бележка на „Росатом“ се прави и внушението, че за компанията ще е по-изгодно да получи неустойка от 200 млн. евро, тъй като така може да получи повече, отколкото заложената в проекта печалба от 150 млн. евро.

Руски експерти обаче посочват пред в. „Комерсант“, че в икономиката на проекта трябва да се включи и печалбата, която „Росатом“ може да получи от експлоатацията на вече построената централа. Напомня се също, че „Белене“ е важна с това, че е единствената нова руска атомна централа, която се строи в Европейския съюз, а „Росатом“ смята да участва и в други търгове в Източна Европа.

Тоест, за Русия е важно не да вземе 200 млн. евро неустойка, а да има своя централа в България.

Това не е първият опит на „Росатом“ да заплашва България с финансови санкции. През юни 2010 г. дори се твърдеше, че сумата може да е 1 млрд. евро, но това бе в случай, че България се откаже от централата. Сега става дума за задържане на сроковете от българска страна.

Присъждането на неустойка ще е свързано с дълга съдебна процедура и репутационни щети за „Росатом“, коментира пред „Комерсант“ главният редактор на независимото издание Atominfo.ru Александър Уваров.

Сега „Росатом“ е затрупана от поръчки за строителство зад граница, затова отказът от един договор поради ниската му икономическа ефективност е напълно възможен, отбелязва шефът на групата „Атомпромресурси“ Андрей Черкасенко.

От друга страна, още от съветско време Източна Европа е основен пазар на руската атомна индустрия, добавя експертът.

Александър Уваров отбелязва, че „Белене“ е единствената нова атомна централа, която Русия строи в ЕС и занапред тя може да стане референтна за други проекти – сега се провежда конкурс за нови енергоблокове на чешката АЕЦ „Темелин“, скоро ще има конкурс за АЕЦ и в Унгария.

Освен това, казва експертът, новата централа в България още 60 години ще създава низ от услуги, свързани с експлоатацията й, включително доставка на ново и преработка на отработено ядрено гориво, сервизни услуги, обучение на персонала, извеждане от експлоатация и пр. Затова при икономическата оценка на проекта е необходимо да се отчита печалбата и от тази дейност.

Според неназовани анализатори, цитирани от „Комерсант“, България няма къде да се скрие от Русия. Въпросът бил само колко ще струва лоялността на София. Досега проектът не е подновен, защото България се стреми да изтъргува за себе си колкото може повече, се посочва в коментара.

Както и при предишните пропагандни акции на руснаците (най-вече по енергийни проекти), най-вероятно и сега те ще разчитат на „разлайване на кучетата“ в България.

Досега това се е случвало безотказно. Политици от БСП начело с президента Първанов ще започнат да искат обяснения от правителството защо бави „Белене“, медии ще тиражират огромните неустойки, които ще трябва да плаща България и стратегическите загуби за страната, ако „Росатом“ наистина се откаже от проекта.

Независимо, че становището на правителството и на ресорния министър е важно и медиите очакват реакции, би било глупаво Борисов и Трайков да продължат да се обясняват, ако отношение по темата не вземе руският премиер или съответен руски министър. Иначе няма как да избегнат капана, който „хитроумно“ им скрои „Росатом“.

Отделен е въпросът, че българската общественост и парламентът все пак трябва да научават първо от собственото си правителство как се развиват преговорите по най-големия инвестиционен проект на страната, а поемането на ангажименти да става прозрачно и обосновано.

––––––

Лобист: Бойко Борисов оскъпява Белене

Играта на руска рулетка с Русия е много опасна, предупреди бившият министър от БСП Румен Овчаров.

Според него „рискът Бойко Борисов“ оскъпява АЕЦ Белене.

В интервю за частна телевизия той припомни случилото се през 1998 г., когато кабинетът „Костов“ се отказа от преговорите с Русия, в резултат на което Москва се договори с Турция за газопровода „Син поток“ да мине под Черно море, заобикалки България.

Същата история е сега. Бойко Борисов си мисли, че плаши Русия, но не е така. Русия ще вземе оборудването на новата централа на половин цена и ще го продаде на пълната, смята Овчаров.

Той обяви, че 3. 997 млрд. е точната цена за „Белене“ от 2006 г., а индексите се определят по Евростат. Числата са нищо за Борисов – преди половин година говореше, че 15 млрд. ще струва централата, а по-преди 20 млрд., коментира Овчаров.

Бойко Борисов реши, че за него е по-важно в момента да си осигури добри отношения с американския посланик, отколкото да работи по „Белене“, смята експертът, известен като лобист на руските енергийни интереси в България.

Вчера стана ясно, че руската страна заплашва, че ще съди България за неизпълнение на договорите за АЕЦ Белене, а в същото време българската страна чака по-ниска цена за централата и изпълнение на поети ангажименти.

Премиерът Бойко Борисов категорично заяви в отговор на руските нападки, че централата не може да стане при сегашните условия и призова Русия да каже в крайна сметка колко струва „Белене“.

Източник: Кафене.нет

–––––––

Министър: Играта около Белене загрубя

Играта загрубява, така че очаквайте още партенки, каза енергийният министър Трайчо Трайков за информацията, че „Росатом“ може да се оттегли от проекта за изграждането на АЕЦ „Белене“.

Според Трайков, става дума за очевиден опит за натиск.

Моята цел е, ако сделката бъде договорена по начин, който е изгоден за нас – тя да стане, ако не – тя да не стане, каза още Трайков.

Преди да стана министър аз имам 15-годишен опит в големи сделки, за разлика от професионалните политици, които ми дават съвети, така че ви уверявам, че сделка, която не е изгодна за България, през мен няма да мине, категоричен бе той.

Бъдещето ще бъде такова, каквото реша, каза Трайков, запитан за бъдещето на Българския енергиен холдинг.

Министърът отказа да коментира дали има информация по проекта „Бургас–Александруполис“.ь

Източник: http://kafene.net

Какво (про)изтича от разкритията на Уикилийкс за АЕЦ „Белене“

Русия няма да строи АЕЦ „Белене“ на всяка цена

Проектът „Белене“ – Анализ и оценка
Хр. Ботев: „СВЕСТНИТЕ У НАС СЧИТАТ ЗА ЛУДИ…“
Най-ретроградните служители на комунистическата държавна сигурност, оцелели до ден-днешен в държавните структури (Парламент, Президенство, Правителство, МВР и всички министерства, агенции и служби, Съд, Прокуратура и следствие) вече надминаха себе си от времето на класическия социализъм.
Преди повече от четвърт век КаДеСа-рите не посмяха да посегнат върху физическото и душевно здраве на непоколебимия борец за граждански права, Политзатворникът №1 на комунизма в България проф.Янко Н. Янков-Вельовски.
Днес наглостта им премина и тази граница. Определиха покушението срещу него на 21 юни 2010 г. като „падане“, а търсенето на истината – за „лудост“.
Убедете се сами.

ИСКАМ ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ ВРЕДИ!

Янко Николов Янков
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София

Чрез:
Софийска районна прокуратура
ул. „Драган Цанков“ № 6
1164 София
Преписка № 6555 / 2011 г.
„Прокурор“ К. Владимиров

До:
Софийска градска прокуратура
Бул. „Витоша“ № 2
1000 София

ЖАЛБА

СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОТКАЗ

ОТ ОБРАЗУВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО, ИЗДАДЕНО НА 27.01.2011 Г.

*******

Първо предварително уточнение:

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – вж.:

„Искам отговорност на държавата за причинените вреди! – ABCDEF”,

http://iankov.blogspot.com/2011/02/df.html.

*******

Първо уточнение по съществото на казуса:

***На 08 (09) Юли 2010 г. съм изпратил с препоръчана поща адресирано до Главния прокурор мое официално писмено искане за разследване на извършеното на 21 Юни върху мен покушение; пощенската разписка е № 000280/PS1172000X9KI, 09.07.2010 г.;

***На 24 (26) Юли 2010 г. съм изпратил с препоръчана поща адресирано до Главния прокурор второ мое официално писмено искане за разследване на извършеното на 21 Юни върху мен покушение; пощенската разписка е № 000705/PS1172000YZPE. 26.07.2010 г.;

***На 03 Август 2010 г. съм изпратил с препоръчана поща адресирано до Главния прокурор трето мое официално писмено искане за разследване на извършеното на 21 Юни върху мен покушение; пощенската разписка е № 000074/PS1172000Z9XX. 03.08.2010 г.;

***На 15 (16) Август 2010 г. съм изпратил с препоръчана поща адресирано до Главния прокурор четвърто мое официално писмено искане за разследване на извършеното на 21 Юни върху мен покушение; пощенската разписка е № 000383/PS1172000ZSWF. 16.08.2010 г.;

***На 15 Октомври 2010 г. съм регистрирал в регистратурата на Върховната касационна прокуратура адресирано до Главния прокурор пето мое официално писмено искане за разследване на извършеното на 21 Юни върху мен покушение; получения регистрационен номер е 11966/2010,V/15.10.2010 г.;

***На 18 Октомври 2010 г. съм регистрирал в регистратурата на Върховната касационна прокуратура адресирано до Главния прокурор шесто мое официално писмено искане за разследване на извършеното на 21 Юни върху мен покушение; получения регистрационен номер е 11966/2010,V/18.10.2010 г.

*******

Второ уточнение по съществото на казуса:

На тези така посочени по-горе мои официални искания за разследване

НИКОГА, В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОЧТИ ОСЕМ МЕСЕЦИ, НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКВО СЪОБЩЕНИЕ ОТНОСНО ПРЕДПРИЕТАТА ПРОЦЕДУРА И НЕЙНИЯ ХОД.

През всичкото това време съм направил най-малко 12 (дванадесет) опити (чрез лични посещения в офисите на Върховната Касационна прокуратура, Софийската Градска прокуратура и Софийската Районна прокуратура) да открия каквато и да е процедура по моите искания,

но всичките ми опити в това отношение оставаха безрезултатни – никога не можах да открия наличието на прокурорска преписка, образувана по така визирания казус.

*******

Трето уточнение по съществото на казуса:

След всичкото това, СЛЕД ПОЧТИ ОСЕМ МЕСЕЦИ, преди два дни, на 07.02.2011г., понеделник, с препоръчана поща получих копие от издадено на 27.01.2011 г., регистрирано на 02.02.2011 г. Постановление за отказ от образуване на наказателно производство.

*******

Четвърто уточнение по съществото на казуса:

Текстът на Постановлението е поместен в рамките на една стандартна страница.

От текста на Постановлението е видно, че

преписката (№ 6555) е била образувана едва през 2011 г.,

т. е. ШЕСТ МЕСЕЦИ СЛЕД ПЪРВОТО МОЕ ОФИЦИАЛНО ИСКАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА КАЗУСА.

*******

Пето уточнение по съществото на казуса:

От текста на Постановлението

НЕ Е ВИДНО ПОРАДИ КАКВИ ПРИЧИНИ В РАЙОННАТА ПРОКУРАТУРА ПРЕПИСКАТА Е ОБРАЗУВАНА ЕДВА ПОЛОВИН ГОДИНА СЛЕД ПЪРВОТО МОЕ ИСКАНЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ.

От текста на Постановлението

НЕ Е ВИДНО ДАЛИ ПРЕДИ ТОВА НЯКЪДЕ ДРУГАДЕ Е БИЛА ОБРАЗУВАНА ПРЕПИСКА И СА БИЛИ ИЗВЪРШВАНИ ПРЕДВИДЕНИТЕ В ЗАКОНА ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ.

*******

Шесто уточнение по съществото на казуса:

От текста на Постановлението

Е ВИДНО, ЧЕ „Преписката е образувана по повод депозирана в СРП жалба от Янко Николов Янков“.

Тъй като от този текст на Постановлението е видно, че

в преписката се намира само една-единствена

от посочените мои ТОЧНО ШЕСТ (6) официални искания за разследване,

НЕ Е ЯСНО КАКВА Е СЪДБАТА ДА ОСТАНАЛИТЕ ПЕТ МОИ ОФИЦИАЛНИ ИСКАНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ – къде се намират и защо не са предоставени на Районната прокуратура.

*******

Седмо уточнение по съществото на казуса:

От текста на Постановлението

Е ВИДНО, ЧЕ е записано следното: „Изложените в жалбата обстоятелства и отправените искания не съдържат данни за извършено престъпление от общ характер“.

Обръщам специално внимание на факта, че както в предишното изречение, така и в това изречение отново става дума за една-единствена жалба, предоставена на Районната прокуратура.

Обръщам специално внимание върху факта, че в текста на Постановлението абсолютно никъде не е посочена датата на визираната тази една-единствена моя жалба

(и че всъщност, по „мистериозен“ начин, са изчезнали и не са били предоставени на Районната прокуратура останалите ПЕТ мои официални жалби!!!).

Обръщам специално внимание върху факта, че в текста на Постановлението НЕ СА ПОСОЧЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, КОИТО, СПОРЕД „ПРОКУРОРА“, „не съдържат данни за извършено престъпление от общ характер“.

*******

Осмо уточнение по съществото на казуса:

От текста на Постановлението Е ВИДНО, че цялата „прокурарска“ аргументация е основана върху изречението:

„в жалбата липсват данни за извършено престъпление от общ характер, тъй като, в конкретния случай се касае за неадекватно поведение на Янков поради което, молбата на Янко Николов Янков следва да бъде докладвана в отдел ИНПЛ на СРС за вземане на отношение спрямо същия по чл. 155 от закона за здравето“.

По повод и във връзка с това изречение на Постановлението съм длъжен да цитирам точното съдържание на визирания законов текст:

„Раздел II. Задължително настаняване и лечение. Чл. 155. На задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.“

Уточнявам също така, че текстът на визирания чл. 146, т. 1 и 2 от Закона за здравето гласи следното:

„Чл. 146. (1) Лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи, са:

1. психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване;

2. лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция;“.

По повод и във връзка с така визираните законови текстове и така визираното прокурорско становище обръщам внимание върху факта, че

ПО АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ Е ПОСОЧЕНО

КОГА,

ОТ КОГО И

ПО КАКЪВ НАЧИН Е БИЛО УСТАНОВЕНО

наличието у мен на така визираното „психично разстроство“ и „нуждата от специални здравни грижи“.

Посочването на такова важно обстоятелство е абсолютно необходимо НА ФОНА НА ФАКТА, ЧЕ АБСОЛЮТНО НИКОГА ПРЕЗ ЖИВОТА МИ НЕ СЪМ ИЗВЪРШВАЛ И НЕ СЪЩЕСТВУВАТ АБСОЛЮТНО НИКАКВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА СА „НЕАДЕКВАТНИ“ МОИ ДЕЙСТВИЯ,

КАКТО И АБСОЛЮТНО НИКЪДЕ – КАКТО В БЪЛГАРИЯ, ТАКА И В ЧУЖБИНА – НЕ СЪЩЕСТВУВАТ КАКВИТО И ДА СА ДОКАЗАТЕЛСТВА ДА СЪМ БИЛ ТЪРСЕЛ КАКВАТО И ДА Е МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ,

И ЧЕ ЕДИНСТВЕНИТЕ МИ ВЕРОЯТНО ОПРЕДЕЛЯНИ КАТО ТАКИВА МОИ ДЕЙСТВИЯ СА ДЕЙСТВИЯТА МИ,

СВЪРЗАНИ С НЕПРЕКЛОННИТЕ МИ ИСКАНИЯ ЗА ТЪРСЕНЕ НА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА,

ИЗВЪРШЕНИ КАКТО ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ, ТАКА И ОТ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА,

КАКТО ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ, ТАКА И ОТ ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СПУЖБИ,

повечето от половината от ръководния състав на които служби дори и днес е съставен не само (или не просто само!) от офицери от комунистическата Държавна сигурност,

НО ИМЕННО ОТ ЛИЧНОСТИ, КОИТО КАКТО ПО ВРЕМЕТО НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ, ТАКА И СЛЕД ТОВА СА БИЛИ И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА БЪДАТ АНГАЖИРАНИ С ИЗВЪРШВАНЕТО НА ПОЧТИ ДВЕСТА (200) КОНКРЕТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ,

НАСОЧЕНИ СРЕЩУ МЕН,

НАСОЧЕНИ СРЕЩУ ЧЛЕТОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО

НАСОЧЕНИ СРЕЩУ ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЯТА ФАМИЛИЯ,

НАСОЧЕНИ СРЕЩУ НАЙ-БЛИЗКИТЕ МИ ПРИЯТЕЛИ И

НАСОЧЕНИ СРЕЩУ РЪКОВОДЕНИТЕ ОТ МЕН ПОЛИТИЧЕСКИ И ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ.

*******

Девето уточнение по съществото на казуса:

Когато през 1984 г. комунистическата Държавна сигурност поиска да ми „затвори устата“ ЗАРАДИ МОЯТА АКТИВНА СЪПРОТИВА СРЕЩУ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ,

тя въобще не посмя да предприема срещу мен такива типични за практиката на КГБ елиминационни действия,

а се задоволи само с това да ме осъди по престъпен начин и да ме държи в затвора цели шест (6) години;

след което, след пълното изтърпяване на наложената ми присъда, Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд отмени присъдата и ме призна за невинно осъден при пълна липса на изискуемите от закона доказателства.

*******

Десето уточнение по съществото на казуса:

След този шестгодишен ад, по време на който и след който под вещото ръководство на комунистическата Държавна сигурност намериха смъртта си баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима,

аз, естествено, посветих професионалните си юридически знания на търсенето на наказателна и репораторна отговорност от виновните лица,

и така в крайна сметка днес съм депозирал в Европейския съд в Стразбург точно 11 (единадесет) жалби,

а в регистратурата на Административния съд София-град чакат своя ред да заминат за там още ДВА ПЪТИ ПОВЕЧЕ процедури.

Именно по повод и във връзка с това на 20 май 2010 г. съм депозирал пред Министър-Председателя на България, пред Министъра на вътрешните работи и пред осем (8) чуждестранни дипломатически представителства специален текст, в който съм посочил факта, че едно високопоставено лице, което е икадрови офицер от бившите и от сегашни специални служби при МВР,

добронамерено ме е уведомило, че

ако продължавам да търся правата си (пред съдилищата и пред държавните административни институции),

спрямо членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби на държавата, които именно са виновни като разпоредители и като обезпечители на извършването на въпросните престъпни нарушения на правата ми и на правата на членовете на семейството ми.

Тъй като, обаче, аз отказах да се съобразя с тези „добронамерени предупреждения“ и продължих да настоявам да търся правата си по всички надлежно регистрирани пред институциите казуси,

на 10-ти юни 2010 г. върху имота ми в моето родно село е било осъществено ПОКУШЕНИЕ, имащо недвусмисления характер на СЕМАНТИЧНО заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, извършено и поставено именно от СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА и от МАФИЯТА,

а на 21 юни с. г. бе извършено и ПОКУШЕНИЕТО, по повод и във връзка с което съм поискал разследване и е образувана настоящата преписка.

*******

Единадесето уточнение по съществото на казуса:

Обръщам специално внимание върху факта, че

само против сега управляващото Правителство на хунтовския генерал Бойко Борисов

съм завел в Административния съд София-град

най-малко ШЕСТ съдебни дела,

в няколко от които изрично и пределно ясно съм квалифицирал хунтовския генерал Бойко Борисъв КАТО ПРЕСТЪПНИК.

Впрочем, точно вчера медиите публично оповестиха факта, че Вицепремиерът Цветан Цветанов е бил висш офицер в СЕДМО управление на комунистическата Държавна сигурност.

НЕ Е ЛИ ПРЕДЕЛНО ЯСНО И ОЧЕВИДНО,

ЧЕ ТЕЗИ ДВАМА ПРЕСТЪПНИЦИ – Борисов и Цветанов –

НЕСЪМНЕНО СА КРЪВНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ДА НЕ МИ ПОЗВОЛЯТ ДА ТЪРСЯ НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА, ИЗВЪРШЕНИ ОТ СЛУЖИТЕЛИТЕ НЕ САМО ОТ КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, НО И ОТ ПОСТОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ.

*******

Дванадесето уточнение по съществото на казуса:

Обръщам специално внимание върху факта, че в регистратурата на Софийскиата градска прокуратура се намираПрокурорска преписка № 3592 по описа за 2007 г., от която е видно, че чрез текстовете на точно 12 (дванадесет) жалби съм поискал разследване на сключената от Правителството на Иван Костов и Софийската община корупционна сделка относно т. нар. казус „Софийска вода“,

по повод и във връзка с която корупционна сделка

в Комисията по корупцията при Парламента и в медиите

се намират доказателства, че българското Правителство е обезпечило възможността софиянци да бъдат ограбени с колосолната сума един милиард и три милиона лева, половината от която сума (петстотин милиона лева!) е била реализирана още през 2007 г.

ПАТАМ:

моята непреклонност за търсене на наказателна и репараторна отговронсот за въпросната (ПОЛОВИН МИЛИАРДНА) сума

НЕ Е ЛИ НАПЪЛНО ДОСТАТЪЧНО ОСНОВАНИЕ НЕ САМО ДА БЪДЕ РАЗПОРЕДЕНО И ИЗВЪРШЕНО СТАНАЛОТО НА 21 ЮНИ 2010 Г. ПОКУШЕНИЕТО ВЪРХУ МЕН,

НО И ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНА НАСТОЯЩАТА ЕЛИМИНАЦИОННА ПРОЦЕДУРА???

*******

Тринадесето уточнение по съществото на казуса:

Обръщам специално внимание върху факта, че

Както непосредствено преди покушението, така и след него

КАКТО ПРОКУРОРИ ОТ ВЪРХОВНАТА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА,

ТАКА И РАЗСЛЕДВАЩИ ПОЛИЦАИ ОТ СИСТЕМАТА НА МВР

НАСТОЙЧИВО СА ИСКАЛИ ОТ МЕН ДА ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛСТВУВАМ СРЕЩУ бившия главен прокурор Никола Филчев като заявя, че той ми е бил „споделил“ неща, каквито той никога не ми е „споделял“.

За мен е любопитен фактът, че

най-интензивният период на упражнения върху мен прокурорски и полицейски шантаж за лъжесвидетелствуване

БЕ ОСЪЩЕСТВЕН ИМЕННО В КОНТЕКСТА НА ПРЕДСТОЯЩАТА СРЕЩА НА МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ С ГЕРМАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ЮРГЕН РОТ.

*******

Четиринадесето уточнение по съществото на казуса:

На мен, разбира се, ми е пределно ясно, че визираният Районен „прокурор“ е издал своето Постановление, след като му е било разпоредено от Софийската градска прокуратура.

Въпреки това, в съответствие с нормите на Правото и на Закона

с настоящия текст, имащ статуса на Жалба,

обжалвам посоченото Постановление и пледирам за неговото отменяне!

*******

Петнадесото уточнение по съществото на казуса:

С настоящите редове декларирам,

че след като изживях ада на комунистическите правителства и комунистическата Държавна сигурност,

ЩЕ ИЗЖИВЕЯ И АДА НА ПОСТОКМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА И НА ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ,

НО НЯМА ДА СПРА ДА НАСТОЯВАМ ЗА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗВЪРШЕНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.

09 Февруари 2011 г., София

Янко Н. Янков
„Българките“ от Хакни
Автор: Милен Петров

На Нова година пропаднах в „Хакни“. Казвам пропаднах, понеже „Хакни“ е махала в Северен Лондон, бивш работнически квартал, където отиваш и все така се получава, че не си тръгваш поне две нощи. Сега го наричат „тренди“, предимно алтернативки досаждат по пъбовете, заселват се интелектуалци и някакви американци, за които Европа започва и свършва с Англия.

Отидохме на парти заедно с едно българско момиче и приятелката й англичанка.Англичанката, милата, й дойде много ракията на препартито, та като слизаше по стълбите от втория етаж на автобуса, падна на глава. Проблем голям не стана, щото то в Лондон на Нова година по улиците се редуват повърнато, припаднал, повърнато, припаднал.

От вратата виждаш физиономии от всички краища на „империята“. Това му е хубавото на космополитен град като Лондон – всякакви хора, всякакви раси, всякакви луди. Обичайните забавления – алкохол, трева, а от няколко месеца насам се псува Ник Клег. Британският вицепремиер, който измисли, че университетските такси трябва да се увеличат три пъти. Криза.

По едно време англичанка в духа на социализацията се приближи към моята българска приятелка и я попита.

–        „Откъде си?“

–        „От Източна Европа“.

–        От коя Източна Европа? Да не би Гърция?

–        Не, от България“.

Тогава най-неочаквано англичанката се обърна към другия край на двора и се провикна на чист български: „Анииии, Аниии, ела да видиш какво намерила! Ехааа!“.

Така се запознахме с Анна и Анна Мария, които са толкова луди по България, че чак научили български. Говорят го със силен акцент, но правилно. Много светли и усмихнати момичета. Нито следа от изкуствените поздрави и дежурните фрази, с които се води доста често разговор на Запад.

Преди 7 години решили, че ще научат български. И го научили. Намерили си и даскал по български. Студент в Оксфорд. Всяка седмица пътували по два пъти от Лондон до Оксфорд, за да тренират писмо и реч. Още първото лято си вдигнали багажа и заминали за България, за да работят с хлапета. Да преподават английски и да се грижат за „деца, лишени от родителска грижа“ в Стражица и Велико Търново. И така вече седем лета подред.

Сближили се с малките, и с тийнейджърите. Пишат си редовно, когато са в Англия им помагат с уроците по скайп. Олющените и запуснати сгради, изобщо сиромашията в провинциална България, не ги плаши въобще. Простотията също. Някаква мутра пребил до безсъзнание брата на Анна Мария, защото в дискотеката се присегнал, за да разклати светещите въртящи се топки, висящи от тавана. Пиянска история, но момчето го прибрало Бърза помощ. След инцидента останали заради децата.

И така, докато директорът не решил, че трябва да ги изгони. Разваляли му дисциплината. Шефът хич не си е дал сметка, че тези учители по английски са най-добрите възможни за възпитаниците му. Езикът, който преподават им е роден, а идецата чрез общуването ще разберат, че има и други светове, други култури, отвъд баира на Стражица. Всъщност шефът какво го интересува, нали му развалят дисциплината….Пък и с тях или без тях, заплатата му по-голяма няма да стане. А децата, че ще научат нещо ново за света, кучета ги яли…

Анна и Анна Мария не се обидили въобще. Те схващат нашата сопнатост като част от култура, която искат да разберат, и широкосърдечно я приемат за нещо нормално. Събрали са си пари и ще дойдат и това лято. Защото са обещали на децата.

Докато пиехме смокинова ракия в задния двор на къщата в „Хакни“, разказаха готина история: „Пътуваме в метро. Гледаме едни хора. Слушам български говори. Доближава аз тези хора и попитва: „Извинете, вие да сте от България“. Поглежда лошо и отговоря: „Не! От Македония“. И не говори на мен вече. Ама аз казвам: „Много хубав български говори, браво!“ Анна разказва и се смее с пълен глас и със стиснати юмруци тупа по коленете от емоция. Много рядко някой западняк си дава зор да вникне в глупотевината на балканските спорове, та и да се шегува с тях.

Защо са научили български и защо точно България?

„Няма причина. Харесва ни!“

Източник: http://www.vchera.bg/
Какво може да направи човек?
Това есе на Айн Ранд, писано през 1972 г., е част от собрника „Философията:кому е нужна“, който издателска къща МаК ще публикува до края на месец февруари 2011 г.

Айн Ранд

Този въпрос се задава често от хора, които се тревожат за състоянието на днешния свят и искат да го променят. Най-често той се задава във форма, която подсказва причината за тяхната безпомощност: „Какво може да направи един човек?”.

Докато работех върху тази статия, получих писмо от един читател, който описва проблема (и грешката) още по-красноречиво: „Как може един човек да разпространява вашата философия в мащаб, достатъчно голям, за да предизвика огромните промени, които трябва да бъдат извършени във всяко кътче на американския живот, за да може да се създаде такава идеална държава, каквато описвате?”

Ако въпросът се зададе по този начин, отговорът е: не може. Никой не може самостоятелно да промени една страна. Затова първият въпрос, който трябва да се зададе, е: защо хората подхождат към проблема по този начин?

Представете си, че сте лекар в разгара на епидемия. Няма да попитате: „Как може един лекар да лекува милиони болни и да възстанови идеалното здраве на цялата страна?” Независимо дали сте сам, или сте част от организирана медицинска кампания, вие ще знаете, че трябва да лекувате толкова хора, колкото можете да достигнете, доколкото ви стигат способностите, и нищо друго не е възможно.

Не друго, а остатък от мистичната философия – и по-конкретно, от разцеплението ум-тяло – кара хората да подхождат към интелектуалните проблеми по начин, с помощта на който не биха се справяли с материални проблеми. Те не биха се стремили да сложат край на епидемия за една нощ или да построят небостъргач само със собствените си сили. А също така няма да се откажат да поправят порутената си къща с обосновката, че не им е по силите да издигнат наново цял един град. Но в полето на човешкото съзнание, в полето на идеите, те все още са склонни да разглеждат познанието като ирелевантно и очакват да извършват незнайно как мигновени чудеса – или пък сами се докарват до ступор, като замислят невъзможна цел. (Читателят, чието писмо цитирах, правеше това, което трябва, но усещаше, че се изисква по-широкомащабно действие. Мнозина други просто задават въпроса, но не правят нищо).

Ако имате сериозно намерение да се борите за един по-добър свят, най-напред идентифицирайте характера на проблема. Битката е преди всичко интелектуална (философска), а не политическа. Политиката е крайната последица, практическото приложение на фундаменталните (метафизично-епистемологично-етически) идеи, които преобладават в културата на даден народ. Вие не можете да се борите с последиците или да ги променяте, без да се борите с причината и да я променяте; а също така не можете да се опитвате да прилагате практически каквото и да било, без да знаете какво искате да приложите.

В една интелектуална битка не е задължително да приобщите всички към своите убеждения. Историята се прави от малцинствата – или, по-точно, историята се прави от интелектуалните движения, които се създават от малцинствата. Кой принадлежи към тези малцинства? Всеки, който е в състояние и има желание активно да се занимава с интелектуалните проблеми. Тук не количеството, а качеството има значение (качеството – и последователността – на идеите, които проповядва човек).

Едно интелектуално движение не започва с организирано действие. Кого би организирал човек? Философската битка е битка за умовете на хората, а не опит да се наберат слепи последователи. Идеите могат да бъдат разпространявани само от хора, които ги разбират. Едно организирано движение трябва да бъде предшествано от образователна кампания, за което са нужни обучени – самообучени – учители (самообучени в смисъл, че един философ може да ви предложи материала на познанието, но вашият собствен ум трябва да го усвои). Подобно обучение е първото изискване, за да бъдеш лекар по време на идеологическа епидемия – и е предварителното условие за всеки опит да „промениш света”.

„Огромните промени, които трябва да бъдат извършени във всяко кътче на американския живот” не могат да бъдат извършени без чужда помощ, на парче или „на дребно”, така да се каже; армия от кръстоносци не би стигнала, за да се направи това. Но факторът, който стои в основите на всеки аспект от човешкия живот и го предопределя, е философията; научете хората на правилната философия – и собствените им умове ще свършат останалото. Философията е търговецът на едро в човешките дела.

Човекът не може да съществува без някаква форма на философия, тоест някакъв изчерпателен светоглед. Повечето хора не са интелектуални новатори, но са склонни да възприемат идеите, способни са да ги оценяват критически и да избират правилния ход, когато им бъде предложен. Има също голям брой хора, които са безразлични към идеите и към всичко, което излиза извън свързаната с конкретното сфера на непосредствения момент; подобни хора възприемат подсъзнателно това, което им се предлага от културата на тяхното време и се оставят сляпо на всяко случайно течение. Те са чисто и просто общественият баласт – били те черноработници, или президенти на компании – и по свой собствен избор те са ирелевантни към съдбата на света.

Днес повечето хора остро съзнават нашия културно-идеологически вакуум, те са тревожни, объркани и търсят опипом отговори. Вие в състояние ли сте да ги просветлите?

Вие можете ли да отговорите на техните въпроси? Вие можете ли да им предложите убедителна теза? Вие знаете ли как да поправите грешките им? Вие предпазени ли сте от непрекъснатата канонада, целяща убийството на разума – и вие можете ли да снабдите останалите с противоракетни оръдия? Една политическа битка е чисто и просто престрелка с мускети; философската битка е ядрена война.

Ако искате да въздействате върху интелектуалната посока на една страна, първата стъпка е да сложите ред в собствените си идеи и да ги интегрирате в убедителна теза, доколкото ви стигат знанията и способностите. Това не означава да учите наизуст и да рецитирате лозунги и принципи, били те на обективизма или на нещо друго: знанието по необходимост включва способността да прилагаш абстрактни принципи към конкретни проблеми, да откриваш принципите в конкретни въпроси, да ги демонстрираш и да проповядваш последователен курс на действие. Това не изисква всезнание или всемогъщество; именно подсъзнателното очакване за автоматично всезнание у себе си и у другите проваля мнозина, които искат да тръгнат на поход, (и служи като оправдание да не вършиш нищо). Необходима е честност – интелектуална честност, която се състои от това да знаеш какво знаеш, непрестанно да разширяваш познанията си и никога да не си затваряш очите за противоречие или да не успяваш да го отстраниш. Това означава: развитието на активен ум като постоянно свойство.

Само когато или ако вашите убеждения са под ваша съзнателен, системен контрол, вие ще можете да ги споделяте с другите. Това не означава, че трябва да произнасяте философски речи, когато това е ненужно и неуместно. Философията ви е нужна, за да ви осигурява основа и последователна теза, когато се справяте с конкретни въпроси или ги обсъждате.

Ако обичате сбитите обобщения (стига да не забравяте пълното им значение), ще ви кажа: щом попитате „Какво може да направи един човек?” – отговорът е „ДА ГОВОРИ” (при условие, че знаете какво казвате).

Ето няколко съвета: не чакайте национална аудитория. Говорете винаги когато имате възможност, независимо дали слушателите ви са многобройни или малочислени – говорете на своите приятели, на колегите си, пред професионалните организации или всеки легитимен държавен форум. Не бихте могли да знаете кога точно думите ви ще достигнат до точния ум в подходящия момент. Няма да виждате непосредствени резултати – но общественото мнение се изгражда именно благодарение на подобни действия.

Не пропускайте възможността да изразите възгледите си по значими въпроси. Пишете писма до вестниците и списанията, до телевизионните и радиокоментаторите и, преди всичко, до конгресмена на вашия район (който зависи от своите избиратели). Ако писмата ви са немногословни и рационални (вместо хаотично-емоционални), те ще окажат по-силно въздействие, отколкото очаквате.

Възможностите да говорите са навред около вас. Предлагам ви да направите следния експеримент: в продължение на една седмица съставете идеологически „списък”, тоест записвайте колко пъти хората изричат погрешни политически, социални и морални идеи, така, сякаш те са разбиращи се от само себе си истини, с вашето мълчаливо одобрение. А след това си създайте навик да възразявате на подобни забележки – не, недейте да държите многословни речи, които рядко са на място, а просто казвайте: „Не съм съгласен”. (И имайте готовност да обясните защо, ако събеседникът ви поиска да разбере.) Това е един от най-добрите начини да спрете разпространението на зловредните клишета. (Ако събеседникът ви е просто неосведомен, това ще му помогне; а ако не е, ще подкопае неговата увереност следващия път). И особено, недейте да мълчите, когато собствените ви идеи и ценности биват подложени на атака.

Недейте да се опитвате да спечелите привърженици безразборно, тоест не натрапвайте дебати или спорове на онези, които не проявяват интерес или нямат желание да спорят. Не е ваша работа да спасявате душата на всекиго. А ако правите онова, което ви е по силите, няма да изпитвате вина за това че не правите – „някак” – онова, на което не сте способни.

И преди всичко, недейте да влизате в погрешните идеологически групи или движения, само за да „направите нещо”. „Идеологически” (в този контекст) аз разбирам групи или движения, които се обявяват в полза на някакви смътно обобщени, неопределени (и обикновено противоречиви)политически цели (например консервативната партия, която подчинява разума на вярата и заменя капитализма с теокрация; или „либертарианските” хипита, които подчиняват разума на прищевките и заменят капитализма с анархизъм.) Да се присъедините към подобни групи означава да обърнете наопаки философската йерархия и да предадете фундаменталните принципи заради някакво повърхностно политическо действие, което неизбежно ще се провали. Това означава, че вие помагате за поражението на собствените си идеи и за победата на вашите противници. (Причините са разгледани в „Анатомия на компромиса” в моята книга „Капитализмът: непознатият идеал”).

Единствените групи, към които човек може основателно да се присъедини днес са ad hoc комитетите, тоест групи, организирани за постигането на една единствена, конкретна, ясно очертана цел, по която могат да постигнат съгласие хора с различни възгледи. В такива случаи никой не може да се опита да припише своите възгледи на всички останали членове или да използва групата в услуга на някаква скрита идеологическа цел (аза това трябва да се следи много, много бдително).

Не споменавам най-важният принос към едно интелектуално движение – писането, тъй като този текст е отправен към хора от всички професии. Книгите, есетата, статиите са постоянното гориво на едно движение, но е повече от безполезно човек да се опитва да стане писател единствено заради някаква „кауза”. Писането както и всеки друг труд, е професия и към него трябва да се подхожда по този начин.

Грешка е да се мисли, че едно интелектуално движение изисква от вас някакъв особен дълг или самопожертвователно усилие. То изисква нещо много по-трудно: абсолютно убеждение, че идеите са важни за вас и за вашия живот. Ако направите това убеждение част от всеки аспект от живота си, ще намерите много възможности да просвещавате другите.

Читателят, чието писмо цитирах, посочва правилния стил на действие: „Като учител по астрономия в продължение на няколко години аз активно участвах в демонстрирането на силата на разума и абсолютизма на реалността на моите ученици… Освен това се постарах да запозная колегите си с вашите трудове, и когато беше възможно, разговарях с тях, след като те ги прочетяха; освен това си създадох практиката да настоявам да се използва разум във всички мои лични отношения с хората”.

Това са някои от правилните неща, които трябва да се направят, колкото може по-често и колкото може по-широко.

Но въпросът на този читател подсказваше, че се търси някакъв пряк път под формата на организирано движение. А пряк път не е възможен.

Твърде късно е за движение от хора, които поддържат конвенционална смесица от противоречиви философски идеи. Твърде рано е за движение на хора, посветени на философията на разума. Но никога не е твърде късно или твърде рано да разпространяваш правилните идеи – освен в условията на диктатура.

Ако някога в тази страна настъпи диктатура, това ще стане заради бездействието на онези, които запазват мълчание. Все още сме достатъчно свободни, за да говорим. Имаме ли време? Никой не може да каже. Но времето е на наша страна – защото ние имаме едно несломимо оръжие и един невидим съюзник (ако се научим как да ги използваме): разумът и реалността.

Превод: Милена Попова
Немили-недраги и без министър
Българският политически елит произведе новаторско виждане за изпълнителната власт: вече се търси не експерт, подходящ за даден пост, а точно обратното – пост, който да бъде предоставен на даден експерт, пише Т. Ваксберг.

Дори и най-очакваните новини могат да завършат със сензация. Това показва случаят с приетата оставка на министъра без портфейл Божидар Димитров. Гласуването се очакваше от месец и половина, а изходът от него беше предизвестен – беше ясно, че оставката на министъра ще бъде приета.

Онова, което не беше ясно, е че Божидар Димитров е заемал пост, от който страната не е имала нужда. Това се разбра миналата седмица, когато премиерът заяви, че ще закрие поста и няма да търси наследник на Димитров. А няма да го търси, защото е преценил, че няма подходящ кандидат.

За нуждите на страната и нуждите на приятелите

Историкът Божидар Димитров беше министър без портфейл, който отговаряше за българите в чужбина. Той подаде оставка под натиск, обусловен от агентурното му минало в Държавна сигурност.

Първоначално той беше защитаван от премиера с аргумента, че Димитров е негов приятел, който му е останал верен във времена на изпитание. Тези факти се оказаха по-важни от агентурната принадлежност на известния историк и по-важни дори от многобройните му политически гафове.

След като под натиск оставката все пак беше подадена, премиерът заяви, че ще запази министерството за българите в чужбина, тъй като този пост не е бил създаван специално за Божидар Димитров. Това странно пояснение беше дадено без премиерът изобщо да беше питан как се е родила идеята за въпросния пост.

Все пак се предполага, че участниците във властта носят отговорност пред нуждите на страната, а не пред личните нужди на своите приятели. Миналата седмица се оказа, че това предположение е било непремерено.

За поста на Божидар Димитров всъщност не се търси човек, защото премиерът предварително знае, че няма да се намери подходящ кандидат.

Това, което се случи, измести истинския съдържателен въпрос около министерския пост. Този въпрос е свързан със смисъла на едно министерство на българите в чужбина. От близо 20 години нито едно правителство не е успяло да дефинира целите и задачите на институция с подобно име.

С кого би следвало да се занимава тя? С хората, които преди много поколения са се озовали на чужда територия или с хората, които днес се чудят дали ще имат право да гласуват на избори?

Според конкретния човек, който досега оглавяваше агенцията за българите в чужбина, тази институция се накланяше в едната или другата посока, преминавайки от официално ведомство на национализма към демократична, макар и немощна организация. А после изминаваше обратния път, според човека, който се озоваваше начело.

Съществените въпроси не бяха зададени

Ако съдим по реакцията на българите в чужбина, те или нямат отношение, или имат негативно отношение към тази институция – не се разпознават в нея, не виждат в нея орган, който да защитава техните интереси или да строи политика с тяхно участие.

Това е само част от съществените въпроси, свързани с едно министерство на българите в чужбина, но нито един от тях не беше разискван около оставката на Божидар Димитров.

Дясната опозиция не постави въпроса за разхищението на държавните средства, след като стана ясно, че Димитров е заемал ненужен на страната пост. А лявата опозиция разшири кръга от междуличностни въпроси, като напомни на Димитров, че нищо подобно не би му се случило, ако си е стоял в БСП.

Така покрай закриването на един и без това дискусионен пост отново взе да прозира въпросът за автентичната опозиция на ГЕРБ – има ли такава?

Източник: Дойче Веле
П Р И З И В на СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
П Р И З И В
на
СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
към православните християни в България във връзка с преброяването на населението и жилищния фонд

СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ,
Като изхожда от архипастирския си дълг пред Бога, Отечеството и православния български народ,
Като отчита необходимостта да се съблюдават законите в страната и всячески да се съдейства на светската власт за доброто развитие на нашето общество,
Като анализира данните за попълване, изисквани в 17-то преброяване на населението и жилищния фонд в Република България, провеждано през м. февруари 2011 г.,
ПРИЗОВАВА:
Всички православни християни – кръстени – приели св. Тайнство Кръщение, да отбележат в част 4 – НАСЕЛЕНИЕ на ПРЕБРОИТЕЛНАТА КАРТА за 17-то преброяване на населението и жилищния фонд:
~ въпрос 12 „Религиозен ли сте?” – т. 1 – „Да”;
и
~ въпрос 13 „Вашето вероизповедание е:” – т. 1 – „Източноправославно”.
Св. Синод счита, че макар и незадължителни, отговорите на въпроси 12 и 13 са много важни за отстояването на националната, религиозната и културната идентичност на българската нация. Нещо повече, да потвърдим, че сме религиозни, да изповядаме че сме православни християни означава открито и смело да засвидетелстваме вярата си в нашия Господ Иисус Христос, което е наше върховно задължение и спасително дело.

Скъпи в Господа братя и сестри,
Нека помним благото обещание на Спасителя: „Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен, а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен” (Мат. 10:32-33).
Затова, да бъдем ревностни носители и изразители на светото Православие в съвременния свят като изповядаме вярата си в Богочовека Христос, следвайки светлия пример на нашите достойни предци. Амин!
Отбелязваме Деня за безопасен Интернет
На 8 февруари 2011 г. европейската мрежа от центрове за безопасен Интернет Инсейф (Insafe) отбелязва Деня за безопасен Интернет за осми пореден път. Това е събитието на годината, когато се обединяват усилията да направим Интернет по-добро и безопасно място за нашите деца и за младите хора. От първото провеждане на Деня за безопасен Интернет през 2004 г. интересът към него нарасна значително по целия свят и вече обхваща и почти 70 страни на петте континента – от Исландия до Кения и от Канада до Южна Корея, включително 27-те държави-членки на Европейския съюз. Денят за безопасен Интернет ‘2011 е посветен на „виртуалния живот” и под мотото „Това не е просто игра, това е твоят живот” поощрява децата и младите хора да се замислят за своята онлайн идентичност и запазването на реалната си самоличност. Личната безопасност в Интернет е пряко зависима от правилното поведение в онлайн среда. За да сме сигурни, че децата ни ще бъдат изложени на по-малко рискове в Интернет, е необходимо да се обединят усилията на родители, учители, институции и експерти, които да стимулират придобиването на социалните умения, нужни както за реалния, така и за виртуалния свят.
В България Денят за безопасен Интернет ще бъде отбелязан в над 100 училища в 14 града в страната – София, Варна, Козлодуй, Димитровград, Гоце Делчев, Враца, Нови пазар, Мадан, Маджарово, Велико Търново, Казанлък, Сливен, Русе и Бяла. Домакин на основното събитие ще бъде 51-о СОУ „Елисавета Багряна“ в София, където в 10 часа на 8 февруари ще се съберат представители на институции, организации, бизнес асоциации и компании, които са членове на Обществения съвет за безопасен Интернет към Националния център за безопасен Интернет, и медии. Сред тях са Министерството на образованието, младежта и науката, Министерството на културата, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Държавната агенция за закрила на детето и др.

За Деня за безопасен Интернет българският Център за безопасен Интернет при Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Асоциация „Родители“ подготви образователната игра със зарче и пионки „Флашко в Страната на спамчетата“. Училищата в 14-те града ще получат необходимите им бройки от играта преди 8 февруари. Във Варна ученици от общинския пиър-екип, които са представители на Младежкия панел към Центъра за безопасен Интернет, ще влязат в началните класове, за да поиграят на играта с най-малките ученици и да поговорят за безопасното поведение в Интернет. Тъй като в днешно време децата използват компютри и сърфират в Интернет от все по-ранна възраст, това е ценен ресурс за малките както и за техните родители и учители.
Включилите се в кампанията училища ще организират също интерактивни занятия и ще запознаят учениците с презентация за опасностите във виртуалния живот, подготвена от Центъра за безопасен Интернет.
Мрежата Инсейф подготви второ издание на Digipack 2011, който предлага на учителите и родителите от цяла Европа полезен набор от образователни материали.
За да научите повече за събитията в тазгодишния Ден за безопасен Интернет в България и по света, посетете онлайн-изложението на европейската мрежа Инсейф.

www.safenet.bg

Няколко факта за размишление!
• Геймърите прекарват средно по 8 часа седмично в игра онлайн.
• Младите хора спят 2 до 3 часа по-малко на нощ в сравнение с връстниците им от преди 10 години.
• През януари 2010 г. са регистрирани 18 млн. потребители вэв виртуалния свят Second Life.
• Фейсбук съобщава за повече от 500 млн. активни потребители.
• Потребителите прекарват 700 милиарда минути във Фейсбук месечно.
• 13 млн. играчи в World of Warcraft, най-голямата в света мрежова онлайн игра за голям брой играчи.
• Мрежовите онлайн игри са получили 1,5 милиарда долара приходи от абонаменти по света през 2008 г., прогнозите са приходите да достигнат 2,5 милиарда до 2012 г.
• До 250 000 играчи играят едновременно в WoW.
• Трансакциите и продажбите на виртуални стоки във виртуални светове през 2009 г. са изчислени на 18 милиарда долара.

Safer Internet Day 8 February 2011

Take a stand on Safer Internet Day! It’s more than a game, it’s your life!

Today the Insafe network, European network of Safer Internet Centres, is celebrating Safer Internet Day for the eighth consecutive year. This is the occasion of the year to join our efforts in making the internet a better place for our children and young people. Since the first edition of SID in 2004, interest has grown tremendously world wide to reach all five continents and more than 70 countries, from Canada to South Korea and Russia to Kenya, including all 27 countries of the European Union.

The topic for 2011 is „our virtual lives“ around the slogan “ It’s more than a game, it’s your life„. In 2010 Safer Internet Day was celebrated through over 500 events in 65 countries all over the world.

http://www.saferinternet.org/web/guest/safer-internet-day
Русия изгони кореспондента на лондонския „Гардиън“
Люк Хардинг, московският кореспондент на лондонския в.“Гардиън“, бе изгонен от Русия. Това е вероятно първото подобно действие на Москва срещу щатен британски журналист от края на студената война насам, твърди изданието.
„Гардиън“ припомня, че Хардинг е авторът на статията от 1 декември 2010г., в която се цитираха американските документи, разпространявани от WikiLeaks, с твърдения, че Русия се е превърнала в почти мафиотска държава с масова корупция в спецслужбите, радващи се на облагодетелстваща ги паралелна данъчна система и използващи мафиотски структури за изпълнение на „мръсна работа“ на властите в чужбина.
Хардинг е работил по документите от WikiLeaks в продължение на два месеца от Лондон, но при пристигането през уикенда в Москва не е бил допуснат в страната.
След като прекарал в ареста на летището около 45 минути, той бил качен на първия възможен самолет за Лондон, визата му е анулирана, а паспортът му е предаден, чак когато седнал в самолета.
Журналистът не е получил никакви конкретни обяснения за решението, макар че според „Гардиън“ служител по сигурността към федералната гранична служба му заявил: „За теб Русия е затворена“.
Външният министър Уилям Хейг потърсил в понеделник колегата си Сергей Лавров, за да разбере какво точно се е случило, но не получил обяснение.
Последният известен британски журналист, изгонен от Русия, бе Ангъс Роксбърг. Той бе екстрадиран през 1989г. като ответна мярка след като премиерът Маргарет Тачър изгони 11 руски шпиони от Лондон. Роксбърг се върна няколко месеца по-късно, когато комунизмът беше паднал и той работеше за Би Би Си.

dnevnik.bg
„Росатом“ заплашват да се откажат от „Белене“ и да съдят България за 200 млн. евро
Руската компания „Атомстройекспорт“ иска да се оттегли от проекта за изграждане на ядрената централа „Белене“, пише френският бизнес ежедневник „Ла трибюн“. Изданието се позовава на писмо на дружеството, което е изпратено до неговата компания майка – „Росатом“. В него ръководството на „Атомстройекспорт“ съветва компанията да се оттегли от проекта. В края на текста си все пак френският вестник изтъква, че това може да е само начин за натиск върху българското правителство за ускоряване на строежа на централата.

От „Росатом“ съобщиха пред „Дневник“, че няма да коментират писмото, защото то е вътрешен документ и до момента не са взели окончателно решение дали да се откажат от проекта. Написаното в писмото ще бъде разгледано като опция, в случай че не бъде постигнато подписването на 12-ото поред споразумение с България, за което двете страни преговарят в момента.

В момента между НЕК и „Атомстройекспорт“ са подписани 11 допълнения съм Споразумението от 29.11.2006 г. за строителството на АЕЦ „Белене“. Срокът на последния документ изтича в края на март тази година. По думите на Генадий Тепкян, директор на „Атомстройекспорт“ за проекта „Белене“ към днешна дата се очаква подписването на допълнение №12 за изпълнение на дейностите за периода 2011-2014 г. „След подписването на необходимите договори „Атомстройекспорт“ има готовност още тази година да започне активното строителство на АЕЦ „Белене“, допълва Тепкян.

Потърсени за коментар, от българското Министерство на икономиката, енергетиката и туризма съобщиха, че не коментират „вътрешнофирмена кореспонденция на други компании“. В момента прокуратурата и Националната следствена служба правят проверки в „Белене“. По неофициална информация представители на ведомството са се срещнали с представители на „Атомстройекспорт“ в средата на януари и двете страни не са могли да постигнат окончателно споразумение дали да бъде достроена „Белене“. Под въпрос е и подписването на 12-ото споразумение с руската „Атомстроекспорт“.

Френският вестник „Ла трибюн“ припомня, че в края на 2010 г. българската държавна компания НЕК е подписала меморандум с „Росатом“, в който се е разбрала да притежава 51% от дяловете на бъдещата централа. „Росатом“ е трябвало да получи 25 на сто в проекта, а останалите акции да се разпределят между френската „Алтран“ и Сърбия. По последни данни Белград не е потвърдил интереса си към централата, дори имаше изразени съмнения от екоминистерството на страната в началото на януари. Към проекта интерес прояви и финландската „Фортум“.

Икономическото издание пише, че политическите промени в средата на 2009 г., когато се смениха правителствата в България, са причина за сериозното охлаждане в отношенията между София и Москва. Първоначалната цена на ядрената централа е била 4 млрд. евро, но с индекса на инфлацията е достигнала до 6.4 млрд. евро, пише „Ла трибюн“.

Според „Росатом“ забавянето на централата ще донесе допълнителни разходи за „Атомстройекспорт“ и е мината пресечната точката, от която няма връщане назад към осъществяването на проекта. От вътрешен документ на руската компания става ясно, че „провалът на проекта – парадоксално, но факт, е нещо добро за „Росатом“, тъй като може да й донесе обезщетение от 200 млн. евро, а печалбата от централата би била 150 млн. евро“. Документът е бил разработен от директора по развитието на „Атомстройекспорт“. Според него има реална възможност оборудването за „Белене“ да бъде прехвърлено към турската атомна централа „Акию“, която е 100% собственост на „Росатом“.

По-рано тази сутрин от „Атомстройекспорт“ изпратиха съобщение до българските медии, в което изказват увереността си, че централата ще бъде достроена.

dnevnik.bg

още по темата

Какво (про)изтича от разкритията на Уикилийкс за АЕЦ „Белене“

Русия няма да строи АЕЦ „Белене“ на всяка цена

Проектът „Белене“ – Анализ и оценка
Навършват се 111 години от смъртта на Капитан Петко Войвода
Днес се навършват 111 години от смъртта на капитан Петко Войвода. Роден е в родопското село Доган Хисар на 18 декември 1844 година. Капитанът е един от най-популярните в народното творчество тракийски революционер и бунтовник. Така коментира Лазар Налбантов, председател на Тракийското дружество в града. Войводата е една от най-ярките личности в историята на националноосвободителното движение в Тракия. Тракийските дружества провеждат на всеки четири години във Варна голям фестивал с песните, посветени на Петко Войвода.

Едва 17- годишен той се посвещава на освобождението на Тракия. Смъртта на брат му и на негови роднини преобръщат живота му. Неговият живот се разделя на два революционни периода. Първият е хайдушкото движение. Той е свързан повече с личностни отношения. Заляга на лични отмъщения, когато някой бей или турски чиновник унижи някои българи. Но още от ранния си период той проумява идеята за свобода, като започва да се бори срещу гнетта и беззаконието на турците спрямо всички поробени народи в османската империя. Той не дели българи ,арменци, сърби. Всеки, който се чувства по някакъв начин ощетен в рамките на империята, Петко винаги му е оказвал помощ. Това назряване на идеи се оформят чрез дългите пътувания, които е осъществил. Той е пребродил цяла Тракия и Македония, Гърция, Крит. Бил е в Италия, във Франция, в Египет и в Русия. Взел е участие в гвардията на италианския революционер Гарибалди. Той го поставя начело на отряд на 30 души гарибалтийци. Участва в борбите на гръцкия народ за национално освобождение. Участва в критското въстание през 1868 година, където му е дадено званието капитан. Вторият път, когато получава това звание е от заслуги към руската армия по време на руско-турската война. По време на Стамболов той изпада в немилост. Има непристойни обвинения срещу него. Попада в затвора. Интерниран е в Трявна. Умира в нищета, но винаги е обичал българския народ.

Капитан Петко войвода е един от основоположниците на Тракийско емигрантско дружество “ Странджа“- 12 май 1896 година във Варна. Така се поставя началото на обединението на българските бежанци от Тракия. Отново по негова идея на 19 февруари 1897 година в Минковия хан в Бургас се провежда учредителния конгрес на дружество Тракия, където се приема устава и целите на тракийските дружества в България. Войводата е в пантеона на националните революционери. Тракийци честват по-скоро рождената му дата, отколкото смъртта му. Варненското дружество почита и смъртта на капитана. Той е погребан в кв. „Галата“, където днес тракийците от Варна са поднесли цветя и венци на гроба му.

Източник: burgas24.bg
АМЕРИКАНЦИ СТАВАТ БЪЛГАРИ ЗАРАДИ ЗВЕРСКИТЕ ДАНЪЦИ В САЩ
Американци се отказват от гражданството си и стават австрийци или българи, за да избегнат огромния данък наследство в Съединените щати, твърди швейцарският финансов всекидневник „Ажефи“. Особено силно е нараснал броят на гражданите на САЩ, които се отказват от паспортите си заради нарастващия данъчен натиск, който им налага Вашингтон.
Това, което ги мотивира, е, че много страни дискретно са въвели програми за
достъп до гражданство, базирани на чисто икономически принцип.

Такъв е случаят с Австрия, Сейнт Китс и Доминика. Други страни, сред които България, Сингапур, Белгия и Канада, също предлагат интересни възможности в това отношение.

Срещу начална инвестиция между 500 000 и 1,5 милиона швейцарски франка
американски гражданин може да получи европейски паспорт (тоест австрийски или български), уточнява публикацията.

Той не е длъжен да пребивава постоянно в страната, нито да плаща данъци там, но има възможност след време да се върне да живее в Съединените щати, получавайки виза, като по такъв начин да избегне огромния данък наследство в САЩ.

2010 година се очертава рекордна по броя на американците, решили да се откажат от гражданството си. Окончателните данни още не са известни, но само през първите девет месеца на миналата година 1150 граждани на САЩ са върнали паспортите си според данни на американското министерство на финансите.

БЪЛГАРСКИ НОВИНИ ОТ ЧИКАГО
П О К А Н А

БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР “ДЖОН АТАНАСОВ”, ЧИКАГО
АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА

с подкрепата на:
ГЕНЕРАЛНОТО КОНСУЛСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЧИКАГО, САЩ
БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКАТА АСОЦИАЦИЯ, ЧИКАГО
БЪЛГАРО–АМЕРИКАНСКИЯ ЦЕНТЪР ЗА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, ЧИКАГО

организират на

30 април и 1 май 2011 година в Чикаго

ФОРУМ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА И ПОДКРЕПЯЩИТЕ ГИ
ОРГАНИЗАЦИИ В САЩ

„Ролята на българските общности в САЩ за запазване на българския език и национално самосъзнание”

Молим следете актуализацията на програмата в www.EuroChicago.com
Грийн Бей Пакърс са „световни“ шампиони по американски футбол
6 февруари 2011

Питсбърг Стийлърс и Грийн Бей Пакърс играха тази вечер за титлата на NFL на „Каубои стадион“ в Арлингтън, Тексас. Срещата бе предавана директно по канал „Фокс“. Грийн Бей Пакърс победиха с 31-25 и спечелиха Супербоул XLV. Това е четвърти Super Bowl за отбора от Уискънсин.

Пет пъти „Грами“ носителката Кристина Агилера направи грешки при изпълнението на националния химн, а шоуто на полувремето, в което участваха The Black Eyed Peas беше наречено най-лошото от години насам – това пък са основните моменти извън мача, които коментатори и зрители още дълго ще обсъждат.

––––––––––-

Congratulations to the world champion Green Bay Packers.

Aaron Rodgers has turned the Green Bay Packers into Super Bowl champions once again.

Rodgers threw three touchdown passes and Nick Collins returned an interception for another score, leading the Packers to a 31-25 victory over the Pittsburgh Steelers on Sunday.

This was Green Bay’s fourth Super Bowl title. The Packers won the first two Super Bowls with Vince Lombardi coaching Bart Starr, and captured another with Brett Favre in January 1997.

The Steelers trailed 21-3 before halftime. Ben Roethlisberger got them within 28-25 midway through the fourth quarter with a touchdown pass and a nifty 2-point conversion. The Packers answered with a field goal, giving Roethlisberger one last chance.

Needing to go 87 yards in 1:59 with one timeout left, Roethlisberger couldn’t make it across midfield.

Now that Super Bowl XLV is officially complete, the 2010 NFL season is over and everybody except the Super Bowl winner will be looking ahead to 2011 NFL season.

www.suntimes.com

Green Bay Packers quarterback Aaron Rodgers, right, and linebacker Clay Matthews, left, both won their first career Super Bowls. (Mark Humphrey/Associated Press) www.cbc.ca