2024-12-28

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Николай Колев – Босия: Шефката на лицея в Горна Баня е за затвора

    През 60-те години в Юридическия факултет на СУ са получили заповед да издадат диплома за висше образование на Тодор Живков

    .

    Интервю на Добринка Корчева с Николай Колев – Босия

    – Николай, проблемът с фалшивите дипломи и фалшивите самоличности изобщо у нас, който се превърна в остро злободневен и нарицателен след случая с бившата шефка на фонд „Земеделие” Калина Илиева, като че ли продължава да е актуален дори на фона на скандалите със СРС-ата, разтресли държавата напоследък. Един политик пък не се посвени да нарече българските университети „печатници за дипломи”, но ми се струва, че нещата имат своята предистория. Която, доколкото разбрах, ти е известна в основни линии още от началото на прехода.

    – Да, най-старите учебни заведения по времето на комунизма и след това бяха превърнати наистина в една печатница за дипломи. Но въпросът не е само в това. Нека не забравяме какво означаваше човек да е с рабфак. Това означава да е избран да завърши на всяка цена висше образование, без да има шансове с обикновени изпити да влезе в университета.

    Това бяха хората, подбрани да бъдат бъдещият елит на нацията. Много странно е как можеш да бъдеш елитен държавен чиновник или функционер, или интелектуалец, без да имаш съответните качества? Но няма какво да се учудваме, защото тогава нещата бяха сведени до абсурд.

    Дори бе издействана диплома за висше образование от Юридическия факултет на Софийския университет на Тодор Живков.

    – Това го чувам за пръв път. Мисля, че той го додокара едва до гимназиалната диплома от бившата Трета мъжка гимназия в София. Поне такава беше легендата.

    – Тази диплома е от 60-те години и тогава се заговори, че е фалшива. След това се забраниха изобщо всякакви разговори за това и разследванията на тази тема бяха категорични. Аз обаче направих свое разследване. Имах един познат, старши асистент в Юридическия факултет, който ми каза: „На нас ни беше дадена серийна заповед да издадем диплома, но в момента, който започнахме, стана навалица и ни беше заповядано да спрем”.

    Но дипломата, така или иначе, е била издадена.

    – Какво искаш да кажеш с израза „навалица”?

    – Това означава, че е станало спор. Живков имаше много приятели, много нагаждачи, но той имаше и противници. Не че те са били демократи. Напротив – тези хора искаха да управляват по същия начин.

    – Можеш ли да посочиш конкретни имена на хора с фалшиви дипломи от близкото минало?

    – Преди 20-ина години се заинтересувах от тези проблеми и тогава ми се обади една непозната по това време за мен жена – Надя Валявичарска, и ми каза за един конкретен случай, свързан с Университета за национално и световно стопанство /УНСС/, тогава Висш икономически институт „Карл Маркс”. По този повод успях да си уредя среща с проф. Рибов. Тогава той беше заместник-ректор. Оказа се, че Рибов много добре познава тази проблематика, че тя всъщност му е ресор, и той извади страшно много случаи. Спомена над 200 имена! Помня, че това, което фамилия Коеви е направила, е само сценка от целия спектакъл.

    – На мен тази фамилия не ми говори нищо, но явно са били от „правоимащите”?

    – Коев е един българин, който всъшност обслужва руските интереси. Бил е търговски представител в Москва, свързан е изцяло със СИВ и то в годините, когато са ставали големите милиционерщини, големите далавери, когато се вкарваха чрез НТР/Научно-техническото разузнаване/ компютри и други технологии… Изведнъж се оказва, че двете му деца получават достъп до образование във ВИИ „Карл Маркс”, след това – УНСС. При това без никакъв изпит.

    Вкарват ги с една фалшива бележка, че са приети за студенти в някакъв си институт в бившия СССР,
    и никой тук не си дава труда да провери.

    Мен това нещо силно ме заинтригува, пък и Надя Валявичарска беше много упорита. Тогава проф. Рибов ми каза, че това не е единичен пример. И ми показа списък с над 200 случая, когато хора са записвани, без да имат право, по този идиотски начин, и

    това са до един синове и дъщери на номенклатурата.

    Спомням си, че беше намесено и името на Петър Башикаров. Тогава той беше посланик в Япония, преди това – депутат от БСП. В един момент, когато се връща в България, показва някаква бележка, че дъщеря му 15 дни, преди да бъде отзован, е била приета в някакъв японски университет. И въз основа на това я приемат в УНСС и тя си завършва.

    Нямам нищо против, ако това е било регламентирано. Но то няма регламент.

    Фактически детето на Башикаров е заело мястото на един българин, който би трябвало да бъде класиран, след като се е явил на тежки приемни изпити по т.нар. държавна поръчка. И, което е най-странното, бележката беше от месец април. Обадих се в японското посолство, съвсем случайно се познавах с японския културен аташе тогава и го попитах кога записват студентите в Япония, дали през април. Той каза: „Това е абсурд! В Япония всички университети имат една и съща сесия. Но това в никакъв случай не е през април”. Което означава, че това е един изцяло фалшив документ, който е предаден от Петър Башикаров, висш служител на ДС, на Първо главно управление, и на БКП/БСП. За какво става дума? За един заговор на номенклатурата срещу нацията. По друг начин не мога да го представя.

    Тези хора, влезли по един много съмнителен начин, мачкат нацията и стават ръководния фактор в държавата.

    Тук искам да кажа две приказки за Георги Петканов. В Софийския университет все още има преподаватели, които помнят времето, когато беше декан на Юридическия факултет. Те са ми казвали, че

    Петканов е одобрил за студенти втори курс над сто човека

    въз основа на това, че те са се водили в някое висше учебно заведение. А колко им е бил успехът? Ако е бил над 5, нямат проблем. Но те са нямали не само 5, те са нямали даже изпит по този предмет, но въпреки това са били назначавани, подчертавам – назначавани, за студенти в СУ.

    – Тази порочна практика ни е добре позната още от времето на социализма. Нищо ново под слънцето.
    – Това е престъпна практика, а не порочна. Защото порокът може да бъде в някаква степен критикуван, но престъплението трябва да бъде наказано.

    Знае се даже по колко пари е вземал за изпит. Според неговите колеги

    той е бил най-наглият декан на Юридическия факултет.

    Всеки, който поиска, може да отиде да пита за партийния секретар, по-късно декан, а в момента – конституционен съдия Георги Петканов. За неговите истории. За тарифите му. Аз самият съм правил публикации на тази тема. И той не ми е възразил досега. Мълчи и си трае.

    – От години се чуват и пишат много нелицеприятни неща за приема в бившето „училище за генийчета”, както го наричаше народът по Живково време, а сега – Италиански лицей в Горна баня. И преди, и сега децата на политици, олигарси, подземни босове, шоу- и тв-звезди се обучават там, преди да поемат към елитни колежи и университети в Западна Европа и САЩ. Знам, че имаш наблюдения и по тази тема.
    – Написах няколко материала за Величка Велянова, която и досега, на пределна възраст, е директор на този лицей. Тя благодарение на мен беше изхвърлена за година-две оттам, но чрез съд успя да се възстанови.

    Мои колеги ми дадоха много информация, получена от учители от това училище. Всичко беше документирано, но съдът не взе това предвид, когато възстанови Величка Велянова. Например синът и дъщерята на шефа на Първа частна банка Валентин Моллов бяха приети там – Георги в четвърти, а момичето, ако не се лъжа, в шести клас, с тест за… първи клас/?!/ И колкото и да е странно,

    синът на Моллов си беше написал името по следния начин – Георги с голяма буква, презимето и фамилията – с малка.

    Явно това са му били възможностите. От възможни около 100 или 97 грешки той имаше 57 – това в четвърти клас, на тест за първокласници! Пълна трагедия.

    И като си спомних не само този случай, но и много други, не се чудя защо сега сме на това дередже. А що се отнася до Величка Велянова – тя трябва да иде на съд. Но вместо това още директорства.

    – Говори се, че била доста богата…

    – Аз не съм против богатството. А против начина, по който е натрупано.
    Знам къде живее Велянова, в блока на земеделците на бул.”Бъкстон”, тя е земеделка от оранжевия БЗНС. За нея знам всичко. Знам, че тя си е за затвор. Не казвам голяма дума. При тези фалшификати и при толкова пари, които се развъртяха, тя е за затвор. Но никой не я закача, което означава, че съдебната система не се самосезира. Нещо повече – възстановиха я на работа, въпреки че Елка Константинова я изхвърли. Прокуратурата, следствието и съдиите не искат да си свършат работата, въпреки че имам много документи. Което означава, че ние трябва да се „самосезираме” и да изметем тази съдебна система.

    – Зад тези фалшиви и купени дипломи се крият и фалшиви самоличности, фалшиви биографии. Кой може да ги съчинява? За едно време съм сигурна, че това беше ДС, просто тогава “самодейност” изобщо не се допускаше. А сега?

    – Ето, казвам го директно – Божидар Йотов, директор на НАПИ /Национална агенция „Пътна инфраструктура”/. Човекът си е по немска линия офицер от Държавна сигурност. Питам: защо в неговата биографична справка липсва целият период, когато е бил офицер от ДС? Всъщност,
    ако това е лошо, защо е избран? Ако е добро, защо не е посочено?

    Нас ни манипулират по много елементарен начин.

    – Има ли още висши държавни чиновници с „премълчана биография” като Божидар Йотов и можем ли да кажем кои са те поименно?

    – Определено. Това е една голяма част от министрите, от депутатите, от заместник-министрите, от висшите кръгове на държавната администрация и особено от ДАНС и МВР, където нещата са много ясни. Пропуснах – съдебната система! Там е жестоко.

    Беше удобно имената на тези хора да се премълчават през цялото време на прехода.
    Който всъщност стана не защото всички искаха, а защото той се направи няколко месеца преди да избухне бомбата: „Ние не искаме да живеем повече при социализъм”.


    Източник: www.blitz.bg

  • Прессъобщение на РЗС за изборите на ново Национално ръководство

    Информация за новоизбраните членове на Националното ръководство на РЗС

    ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ

    1. Председател: Яне Янев

    Завършил е математическа гимназия, а след това Аграрния университет в Пловдив със специалност агроинженерство. Второто му висше образование по икономика и мениджмънт. Янев е доктор хонорис кауза по икономика на Балканската академия за наука и култура. През 2005 г. създава „Ред, законност и справедливост”. Народен представител в 40-то и 41-то Народно събрание. Член на комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Председател на парламентарната група за приятелство между България и Израел.

    2. Зам.-председател: доц. Атанас Семов

    Юрист, доктор по европейско право, ръководител на Международната магистърска програма по право на ЕС в Софийския университет. Директор на Института по европейско право и Заместник-председател на Българската асоциация по международно право. Владее френски, английски и руски език.

    3. Зам.-председател: Пламен Николов

    Пламен Николов завършва с отличие Богословски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Преподавал е в Пловдивската духовна семинария. След спечелен конкурс е назначен за докторант в СУ и му предстои защита на докторска степен по теология. В същото време следва право.

    4. Организационен секретар: Георги Стоянов

    Завършил е „Стопанска логистика” в УНСС, а в момента специализира „Защита на културно -историческото наследство в Република България”. Основател на РЗС и член на Управителния съвет на партията.

    5. Секретар по международните въпроси: Живко Темелков

    Завършил е Университета за национално и световно стопанство и е придобил магистърска степен по специалностите „Финанси” и „Международни отношения”. Специализирал в областта на националната сигурност, както и трансграничните финансови измами и прането на пари.

    7. Член: проф. Диляна Мичева

    Проф. Диляна Мичева е завършила е Музикална академия „Панчо Владигеров”. От 1980 г. преподава в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Гост – лектор е в университетите в Нанси, Франция и Делхи, Индия. Създател и ръководител на музикална формация „Аква-Делиа”. През 2008 г. получава званието европейски експерт за принос в българската и европейската култура.

    6. Член: Пламен Цветков

    Пламен Цветков е
    финансист, инженер по радиоелектроника. Има дългогодишен опит в разработването на бизнес планове и инвестиционни проекти. Член е на гражданското сдружение „Професионалисти за просперитета на Русе”. Общински съветник от РЗС в Русе. Владее руски и английски език.

    8. Член: Тодор Балабанов

    Тодор Балабанов e преподавател в Нов български университет , специалност „Софтуерни технологии в интернет”. Член е на Управителния съвет на Менса-България. Редовен докторант в Българска академия на науките, специалност „Информатика”. Свободно ползва английски език и има познания по руски.

    9. Член: Слави Василев

    Роден 29 април 1984 в гр.София. Завършил Международни отношения в Бостонскияуниверситет. Бил е стажант в камарата на представителите на Американския конгрес. Работи в семейно предприятие от 2008г. Владее френски и английски език.

    10. Член: Ангел Димитров

    Роден на 07.08.1970 година. Завършил еУниверситета за Национално и Световно Стопанство, специалност „Икономическа информатика“. Работил е в Българска Народна Банка, Управление „Банков надзор“. От средата на 1998 година до август 2007 година работи в централата на Банка ДСК. Участва в редица аналитични звена в областта на маркетинга и стратегическото планиране. През последните четири години оглавява отдел „Планиране и анализ“ в централата на Алианц Банк България. Семен с две деца.

    11. Член: Радослав Танев

    Радослав Танев е експерт по международни икономически отношения. Специализирал е финансов мениджмънт. Експерт в комисията по външна политика и отбрана в 41 Народно събрание през 2009 и 2010г.

    ЧЛЕНОВЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ ПО ПРАВО СЪС СЪВЕЩАТЕЛЕН ГЛАС

    Народни представители, членове на РЗС

    Бисерка Петрова е на 32 години. С две висши образования специалност „ Право” и „Психология”. От 2003 г. работи като юрисконсулт, от 2008 г. е нотариус. Народен представител от 41-во НС на Р България.

    Георги Терзийски е юрист. Адвокат по наказателни дела. Завършил е и „Публична администрация”. Народен представител от 41-во НС на Р България, член на комисията по образование.

    Емил Василев е народен представител. Юрист по образование, адвокат по професия, преподавател по „Корпоративна сигурност” в Нов български университет. Дългогодишен ръководител на правния отдел на „Ред, законност и справедливост”.

    Кристияна Петрова е народен представител. Юрист, с професионален опит в проблемите на човешки ресурси. Работи като адвокат към Адвокатската колегия на Видин.

    Председател на експертния съвет: проф. Огнян Колев

    Проф. Огнян Колев е доктор на медицинските науки, Заместник директор на Университетска болница по неврология и психиатрия „Св. Наум” – София. Има повече от 300 научни труда, член на множество най-авторитетни международни научни форуми и почетен член на Международния научен фонд, постоянен експерт в Космическата агенция на САЩ – НАСА и носител на Грамота на Министерството на отбраната на САЩ като ръководител на научен проект на НАСА.

    Почетен председател на експертния съвет: д-р Валтер Швимер

    Валтер Швимер е австрийски политик, дългогодишен депутат в Австрийския парламент. През 1999 г. е избран за Генерален секретар на Съвета на Европа и остава на този пост до 2004 г. В момента Валтер Швимер работи като съветник по международните въпроси както за правителства, така и за компании.

    Председател на МРЗС

    Жельо Желев е роден във Велико Търново, студент в УНСС, специалност „Икономика на интелектуалната собственост”. Владее английски език.

    Председател на Софийската градска организация

    Александър Димитров е роден през 1976г. политолог, експерт по международни отношения.

    Ръководител на Пресцентъра

    Славея Сурчева е политолог. Магистър по Балканистика и Европейска интеграция. Специализирала в областта на демократичния контрол на специалните служби за сигурност.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ КОНТРОЛНО-РЕВИЗИОНЕН СЪВЕТ

    Иван Подолински е завършил „Право” и „Публична администрация” в Югозападен университет „Неофит Рилски”. Основател на РЗС.

    –––––––––––––
    Б.Р. Оригиналното съобщение на РСЗ може да изтеглите от тук – press_rakovodstvo_RZS

  • Водещият офицер на Сокола: Доган създаде проекта „Доган”

    Интервю на Стойко Стоянов с Марин Маринов (от ПГУ)

    Марин Маринов е полковник от резерва. Работил е в секретния отдел Пети на ПГУ. Водещ офицер на Ахмед Доган. Когато се запознали за пръв път, студентът по философия му казал: „Няма да съжалявате, другарю Маринов, аз съм роден за велики дела”. Ядосан, разузнавачът отговорил: „Малкия, великите дела ще ги правиш в Турция”. 

    – Г-н Маринов, след скандалното напускане на ДПС от Касим Дал рухна ли митът за Доган?

    – Мит за Доган няма. 20 г. той е пред погледа на цялата общественост с нелегалната организация, която е направил преди падането на комунизма и ДПС като партия. Митове сега насажда Касим Дал, той самият е продукт на Доган и част от митологема¬та, ако изобщо съществува такава. От дете Доган го е взел и е работил над него. 

    – ДС знаеше ли, че Доган общува с Касим Дал?

    – Всичко знаехме, той не е крил нищо от нас, тогава не е ставало дума за някаква конспирация. Естествено като е най-умният в селото – те го търсеха. Там го гледаха като месия какво ще им разка¬же, за какво ще им говори. Това беше една своеобразна школа, която млади момчета минаха покрай него. Но те са го търсили. 

    – Но Доган е донасял за най-близките си, Дал е от¬вратен точно от този факт?


    – Зависи кой как чете досието му. Докато е бил на отчет към МВР Варна, може да е имал някакви глупави све¬дения като войник, но след като стъпи в София и ние го поехме, той донос не е писал. Що се отнася до Касим Дал – Доган е създателят му, а Дал никога не успя да се освободи от силата на своя учител. Той вероятно има ня¬какви качества, но глобално погледнато си остана на интелектуалното ниво от времето на комунизма въпреки парите, които направи, въпреки властта, която имаше чрез Доган. Сега говори манипулативно в името на негови лични цели. Вярвате ли, че за 25 г. Дал не е успял да прогледне кой е до него. От 18 години се знаят истините за миналото на Доган. Те най-добре си знаят вътре отношенията в партията и доколко са били чисти, и защо са ги търпели? Защо Дал стои 20 години до Доган, той не е от идеалистите, които напуснаха ДПС първите години, а е от хората, които най-много се облагодетелстваха от Доган. Той е сред най-богатите турци в страната. Касим е болезнено честолюбив, но не успя да преодолее компле¬ксите си от Доган, а те са много и страшни. 

    – Но защо Доган е писал за хазяйката си, любовниците си, за колегите си…

    – Това са глупости, които говори Дал, той не е вникнал в досието му. Чел е, но нищо не е разбрал. Доган е каран да пише биографии, за майка си, за баща си, когото не обича и ги е напуснал, за сестрите си, за хора от обкръжението му. Ние го готвехме за сериозна работа, за нелегални действия зад граница и трябваше да знаем всичко, а той да бъде железен. Първо, за хората от обкръжението му, второ – така се развиваха и експериментираха анализаторските му качества и той чистосърдечно е споделял, не е криел нищо. Всяка една се¬риозна разузнавателна служба би постъпила така, той, ако скрие нещо, ние ще спрем връзката с него. 

    Ще дам интересен пример. Направихме на Малкия (така Мари¬нов нарича Доган, б.а.) една комбинация с дама на име Дора, също наш агент, българка, но осино¬вена от турско семейство. Тя имаше изключително интересни връзки в Турция и в тази общност. Беше идеален вариант за брак с Доган и така по-автентично да бъде изведен зад граница. Запознахме ги, без да им се казва за какво става въпрос. Тя се оказва доста по-актив¬ната страна и още първата вечер остана да спи при него в квартирата му. Била е доста настъпателна, но той не се е поддал повече. В квартирата му имахме техническо ме¬роприятие, без да знае, а на сутринта колегите ме бъзикаха: „Айде, сватба ще имаме”. Малкия веднага написа сведение за нея, за връзката им, която не е била консумирана. Тя също написа сведение до нас. Но по-го¬лямата истина е, че Доган тогава имаше голяма любов с Таня Же¬лязкова, тя вече бе бре¬менна от него и той й е останал верен и не се е поддал на Дора. Ето това например е чел Касим Дал, но нищо не е разбрал за шефа си, а още по-малко какво е преживявал. 

    – От тези доноси пострадал ли е някой?

    – В никакъв случай не става дума за доноси от популярния вид. Котегоричен съм, че няма пострадал от неговите докладни и това може да се провери. Хората, за които е писал, в никакъв случай не са били обект за разкриване на оперативни дела, или пък, за да им се навреди. Целта беше да знем всичките му обвързаности, за да няма изненади. Аз като оперативен работник съм пренебрегвал указания на ръководството да му се възлагат задачи от Шесто управление. Искали са да го ползват, но никъде по досиетата не може да се намери документ, че е вършел такива неща, че е изпълня¬вал поръчки, затова няма и пострадали. 

    – Приемате ли констатация¬та на Касим Дал, че Доган е най-успешният проект на ДС?

    „Доган” е най-успешният проект на Доган. Ние като служба сме имали конкретна задача да издирваме такива като него, да им даваме възможност да се развиват, да ги подпомагаме и използваме за нелегална работа зад граница. Доган беше само един от многото. Но ние не сме изградили Доган като борец срещу комунизма, нито пък като политик и лидер на ДПС. Той се създаде сам. Готвехме го за едно, а той с уменията и знанията, които получи от нас, се превърна в друго. Преди дни самият Касим Дал в телевизионно интервю се изтърва, че в Старозагорския затвор се събрали група затворници и решили да работят за образа на Доган. Така че човекът, който сега го плюе, е сред създателите му. 

    – Какъв тогава е бил проек¬тът на ДС за Доган?

    – Нелегал зад граница, естествено в Турция, а не в Москва. Основната задача беше да бъде внедрен в южната ни съседка в обект, който представлява интерес за нас. Например като философ той можеше да попадне в тяхната академия която се занимава с обществени науки. Ако се беше осъществил този проект, чрез него можехме да изучаваме турски учени, техни схващания и теории, философията, която поставят в основите на държавата си. Това беше залегнало в плана му за подготовка, за изучаване на лица, които утре ще представляват интерес за оперативна разработка. Имало е и други варианти за развитието му – да остане на Запад, да оти¬де в САЩ, Франция. Той също е писал как е виждал бъдещето си зад граница – 5-6 варианта. Виждал се е например като стажант в чужд институт по философия. 

    – Защо не успяхте да го реализирате?

    – Заради специалността му, особена е – философ. После дойде възродителният процес, спря реализацията му. Тогава той сам избра своята позиция – мястото, което му се пола¬гаше исторически – застана справедливо на страната на етноса си. Смяната на имената беше насилствен акт, абсурден, античовешки. Истината е, че никой не знаеше, че ще се провежда такъв процес. Единици бяха наясно какво ще се случи – Живков, Пенчо Кубадински, Димитър Стоянов, Георги Танев и още няколко. Несправедлив процес, обърка съдбите на тур¬ците, обърка и нашите съдби. 

    – Доган обучаван ли е да бие, да убива? 

    – Абсурд, обучаван е един¬ствено да създава връзки, да анализира, проучва, да отсява информации. 

    – Колко души са готвени от вашия отдел за нелегали?

    – През моите ръце са минали поне 40-50 човека, но нито един от тях не бе реализиран. Дойде смяната на имената и момчетата се разбягаха. Ще кажа, че имаше много по-перспективни и добри от Доган – лекари, агрономи, инженери. Сега се внушава, че е инфилтриран от службите в нелегалното турско движение. А логиката е да възложим подобна задача на по-добрите от него, а такива имаше. Знам, че около подготовката за възродителния процес новият му водещ офицер Иван Карамучев вече е бил зает със смяната на имената и почти е изоставил Доган. Питал съм го какво прави нашето момче, а той ми отговаряше: „Оставил съм го да отлежава”. 

    – Защо човекът на ДС се е включил в турската съпротива?

    – Той е поканен точно от тези негови кръжочници, като Дал. Тези момчета са били невежи и това неминуемо налага Ахмед като водещ, може да оформи документ, да формулира цели на организацията, да направи устав, да изработи тактика и стратегия. Използвал е талантливо всичко, на което го учехме. Но не е дошъл в София, за да донесе на водещите си офицери какво се случва, това е факт. Доган не е предателят на тази организация. И най-интересното е, че организацията им бе пробита от агент на Шесто към Окръжното управление във Варна. Затова казвам, че е глупост да се внушава, че Доган там е бил внедрен от ДС. Контактите му с нас са допреди смяната на име¬ната, след това той бе загубен за ДС и това се случи с много други момчета, в които инвес¬тирахме, но ги изпуснахме. 

    – Защо ДС не го спаси от ареста, присъдата и затвора?

    – Имало е такъв опит след задържането му. Правена му е среща с Тодор Генов, зам.-началник на Първо главно упра¬вление. Генов започва с упреци срещу Ахмед, че е изневерил и ни е предал. Но Доган е останал железен – подчертавайки, че това е той, така ги вижда нещата, това е каузата му и няма да я предаде. 

    – Какви бяха последствията за вас след провал на проекта „Доган”?

    – Сега едва ли ще ми повярват, но на мен и на Иван Карамучев ни разкатаха фамилиите. Спука¬ха ни да даваме обяснения и да пишем рапорти пред ръко¬водството на ПГУ, обследваха ни в Института по оперативна психология, с дни сме давали показания как отгледахме един предател. Не бяхме уволнени, но бяхме наказани и служебно, и партийно, анатемосаха ни, документация за това съществува. Реално бяхме се провалили с Малкия а това пак е индиректно доказателство, че ние вече сме нямали контрол над него и затова шефовете бяха бесни. От гледна точка тогава на нашите анализи той не ставаше за внед¬ряване в такива екстремистки организации. Не ставаше за агент провокатор. 

    – Търсела ли е в затвора ДС контакти с Малкия?

    – Поне това, което знам, е, че не са правени такива опити. Доган вече е бил отвратен от комунистическия режим и отдаден на друга кауза. 

    – Пуснат е от затвора в края на декември 1989 г., а други турци политзатворници виждат свобода чак през май-юни 1990 г. Привилегирован ли е бил Доган?

    – Доган не излиза сам от затвора, а заедно с Касим Дал. Така че на този въпрос отговор трябва да даде и Дал. А другите от килиите ги вади Недим Генджев като главен мюфтия. 

    – Верни ли са внушенията, че службите и сега продължават да манипулират Доган?

    – Абсолютно невъзможно. Този човек, като знам характера му и властовия ресурс, който има, е абсурд да се подведе по някакви служби. Чувството му за независимост е водещо. 

    – Имате ли подозрения, че след падането на режима на Живков кръгове от ДС и БКП са бабували за създаването на ДПС?


    – Дори и да е имало такива намерения с цел да търсят после някакви политически дивиденти, то Доган само няколко месеца по-късно от трибуната на парламента поиска официално забраната на БСП. Не е тайна, че винаги до него са се домогвали и БСП, и СДС, и НДСВ. 

    – Но по-късно направи завой наляво и управлява с хората, които смениха имената на турците. 

    – Участието му в тази коалиция вероятно е било водено от национални интереси, като влизането в ЕС и съставянето на стабилно правителство. А и целта на всеки политик е да се стреми към властта и чрез нея да реализира идеите и кадрите си. Съюзът с БСП бе повече так¬тически, заради царя се оказа там. Царят е негов проект. 

    – Но днес Доган е в изолация?

    – Глупости, всички искат да бъдат с него. Имам информация, че отвсякъде се опитват да правят срещи. Не се заблуждавайте от това, което говори Касим Дал. Той не може да реализира нищо успешно, проектът му е обречен. На първо време ще се опита чрез мюфтийството да упражнява влияние в общността и така да цепи ДПС и да атакува отново Доган. 

    – Малкия продължава да ви е симпатичен, но реално е един от най-омразните образи в обществото.

    – Има такъв момент, лоша шега му изиграха някои непре¬мерени изявления, да кажем, че са грандомански но това е част от характера му. Той наистина направи маса грешки. Много е мнителен, не вярва в хората. И при всеки един, дори и малък опит за отклонение реагира крайно. Тази мнителност и самочувствието, че е фактор и може да влияе, безспорно му пречат Въпреки всичко, колкото и да е мнителен и себичен, той е бил полезен и ще бъде. Не се съмнявайте, че ако този политически ресурс ДПС беше в ръцете на крайни като Адем Кенан или Касим Дал, етни¬ческият мир щеше да бъде в други измерения. 

    – Замъкът в Дръндар част от грандоманщината му ли е?

    – Този палат ще бъде средище за обучение и развитие на бедни, но талантливи деца, независимо дали са българи или турчета. 

    – Морален ли е хонорарът от 1,5 млн. лв., взети за проекта „Цанков камък”?


    – Това са разтегливи понятия. Реално не мога да преце¬ня каква е цената на подобна услуга.Упрекват го, че не е специалист. Сигурен съм обаче, че ако специалисти изследват оценката му за този хидропроект, ще заключат, че е професионална. 

    – Защо Доган ходи непрекъснато с голяма охрана, имало ли е реални заплахи за живота му?


    – Заплахи към него има непрекъснато – и от българи националисти, и от турци фундаменталисти. Аз поне със сигурност знам един случай, когато е трябвало да бъде очистен. През 1996 г. му звънят от Варна и му съобщават, че е разстрелян на входната врата на дома си негов много близък приятел. Доган е много разстроен, полудява от ярост и потегля веднага към мор¬ската столица. Междувременно става ясно, че поръчителят на атентата, който е платил за поръчката, е близък до Алексей Петров и най-вероятно оттам се е задвижила цялата вендета. Тогава във Варна Доган е можело да бъде убит. Дни по-късно в София при среща в Съюза на баретите с Алексей Петров той ми казва гневно: „Да знаеш, бяхме готови да тръгнем веднага след Доган, щяхме да ги избием, а на тоя турчин Доган, мамицата му”. 

    – Възможно ли е да бъде арестуван и съден?

    – Няма за какво реално, а инак на всеки може да му се скалъпи процес. Знам, че дразни много кръгове. 

    – С какво ги дразни?

    – Той просто е единственият, който се различава от цялата политическа маса. Дразни ги самонадеяността му. Дразни ги влиянието, което придоби, но той си го е заработил. Говори се какво ли не за присвоени милиони. Не вярвам на приказките за крадени пари, ако беше тол¬кова богат, нямаше да е толкова стиснат По-скоро вярвам, че чрез неговото влияние много хора станаха богати безмерно. Такъв пример е Мирчо Циганина. 

    – Стиснат ли е наистина?

    – Ами стиснат е, аз го познавам като такъв. 

    – Доган и ДПС имат ли бъдеще?

    – Естествено, ресурсът им е огромен. Младежите са бъдещето на ДПС и съм сигурен, че вече от тях е набелязал поне няколко свои заместници. 

    – Но ДПС се приема като клиентелистка организация.

    – Приемам, че повечето българи, които отиват при него, са клиентелисти и кариеристи, но въпреки това факт е, че в чисто български общини пробиха и имат структури. 

    – Защо турският министър-председател Ердоган отказа среща с Доган?

    – Бойко Борисов направи едно изявление, че той лич¬но е подсказал на госта си с кого да се срещне. Знаят се отношенията между Борисов и Доган и вероятно така Дал е станал предпочетеният. От друга страна, не са тайна подозренията, че Касим Дал е в близки отношения с турските тайни служби. Не мога и да си помисля, че те не са насочили и определили с кого ще се види премиерът им. Това обаче показва, че Доган, когото тук много го мразят, е недолюб¬ван в Турция и не е техният човек у нас. С всичките си кусури Доган не е предател на България. 

    – Докъде ще стигне бунтът на Касим Дал?


    – Действията му не са случайни – или турската държава и специалните служби са му казали да удари Доган, защото вече не им трябва, или има с Бойко приказка. Но независимо кой е поръчителят, ще се окажат с таралеж в гащите. На Доган личната му мисия още не е свършила. 

    – Кога говорихте за по¬следно.

    – 11 г. не се бяхме срещали. Миналата пролет ме потърси, беше сърдечен, подари ми книгата на Веселин Ангелов за нелегалната организация. Вероятно е искал мнението ми, но повече не сме се виждали. 

    – Какъв съвет бихте му дал?


    – Събитията, които се случиха през последните месеци, вероятно ще доведат до промени. Задължително обаче трябва да сече край себе си и да се изчисти от кариеристите и дерибеите, които тормозят хората в смесените райони и крадат от негово име.

    Източник:http://frognews.bg/

  • Станал общинар, вместо да търка нар

    Автор: Сергей Трайков /Стършел/

    Подсъдимият по няколко дела кюстендилски общински съветник и лидер на ВМРО Валери Ненов най-после влезе в затвора – в Бобовдол…

    Окръжният съд в Кюстендил го осъди на 3 години и половина за измама в особено големи размери – невърнат заем от 42 500 лева. Този случай отново повдига въпроса какви хора избираме. На човек може да му настръхне косата, когато разбере какви управници сме вкарали в кметствата.

    Жителите на град Ракитово си избраха впечатляващ общинар. Зам.-председателят на Общинския съвет Северин Клашнов от партия ДРОМ има 8 регистрации в полицията – за заплахи за убийство, кражба на кола, притежание на взрив и глоба за потрошен бар. А през ноември м. г. беше убит с нож.

    Какъв политик само! Шуменският общински съветник и собственик на каменна кариера Петър Атанасов пък бе арестуван за побой на счетоводителя си, когото принудил да подпише запис на заповед за 163 780 лева – като залог, че ще лъжесвидетелства, за да го оневини по дело за документна измама.

    Като говорим за измами, да не пропуснем и старозагорския общинар Живко Танев, осъден на година и половина за подправен документ. Щедрият Танев дал на приятел 5000 лева, но добавил една петица и заемът скочил на 55 000.

    Съветникът даже имал безочието да заведе дело, за да получи и останалите 50 хилядарки, но е разобличен в съда. Той обаче е дребна цаца в сравнение с общинския съветник от Велико Търново Иван Иванов, който бе арестуван и обвинен за производство на фалшиви винетки, бандероли и лични документи – за цели 900 000 лева.

    Но не с пари е интересен случаят в град Левски – там осъден кмет продължи да си управлява. Кметът Пламен Банчев бе подсъдим за оказване на натиск върху чиновници да подписват фалшиви протоколи за улични ремонти.

    Той се призна за виновен, сключи споразумение с прокуратурата и вместо да влезе в затвора, се отърва само с пробация. Всеки ден на Банчев започна да се разписва при пробационния инспектор, а след това да си работи в кметството като човек с чиста съвест. Или пък без съвест.

    Председателят на Общинския съвет пък изиска справка за съдимост за всичките 37 общинари. Тя изненада избирателите, като показа, че двама съветници от ДПС са укрили, че отдавна имат влезли в сила присъди.

    Юсеин Хасанов е осъден за представяне на фалшива диплома при назначаването му за директор на общинска фирма. А Николай Димов има две ефективни (!) присъди – от съдилищата в Бургас и Сливен. Вместо да са в затвора обаче, те заседават в общината.

    Прокуратурата повдигна обвинение и срещу кмета на Кърджали Хасан Азис за измама в особено големи размери. Кметът заблудил финансовото министерство, че прословутото „Водно огледало“ ще струва 8 094 760 лева, докато проверката показала, че неговата реална цена е само… 800 000 лева.

    Нo по примера на Ахмед Доган и Хасан Азис твърди, че го преследват „по политически причини“. Варненските избиратели пък вече смятат, че заседанията на местния парламент трябва да се провеждат направо в съда.

    Двама общински съветници от „Ред, законност и справедливост“ – Веселин Данов и синът му Христо Данов, бяха осъдени за наркотрафик, пране на пари, склоняване към проституция и рекет, а подсъдим със същите обвинения е и съветникът от ДПС Иван Славков. Шефът на Общинския съвет и лидер на БСП във Варна пък Борислав Гуцанов пък бе обвинен от прокуратурата, че е ощетил общината с 300 000 лева.

    Няма място да изброим всички избрани от нас престъпни кметове и общинари, които вместо да са в затвора, се „грижат“ за спазването на законите в общините. Ще завършим пак с този, с когото почнахме – с „войводата“ Валери Ненов, който вече лежи в затвора.

    Общинската избирателна комисия в Кюстендил се събра, за да реши кой да бъде общинар на негово място. Оказа се, че това е трудна работа. Следващият в листата е бизнесменът Росен Васев, но той не може да стане общински съветник, защото… също има влязла в сила присъда.

    Сега на ОИК й предстои да кара нататък по листата – може пък накрая да попадне на някой неосъден. И това ще продължава дотогава, докато по време на избори хората се интересуват повече от безплатните кебапчета, колкото от това кои избират да ги управляват.

    Източник: Kafene.net

  • Игнатов: Нашите деца са грамотни
    Нашите деца са грамотни. Това заяви образователният министър Сергей Игнатов в предаването „Сеизмограф“ на бТВ. „Проблемът е, че липсва функционалната грамотност“, призна Игнатов и допълни, че в тази посока ще е новият закон за училищното образование, който се подготвя. „Ще има промяна в учебната програма. В много скоро време ще представим концепцията“, каза Игнатов.

    Министърът за пореден път отхвърли „внушенията“, че някои иска закрива БАН. „Няма такова нещо. Единствената мисъл, която ме води през цялото, е как да модернизираме условията, така че науката, която се прави в България, да доведе до повишаване на конкурентоспособността на България. Тя беше на последно място в ЕС, сега е на предпоследно“, каза Игнатов.

    „Предлагаме да се създаде настоятелство към БАН. В това настоятелство трябва да влязат поне двама министри, които имат отношение- на финансите и на образованието, както и представители на бизнеса, общественици“, обясни министърът. Според него ползата от настоятелството на академията ще е, че то ще определя приоритетите и средствата за тях. Има наченки на излизане от кризата, но това е бавен процес, каза още министър Игнатов.

    КРОСС/cross

    Четете цялото интервю: Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката, проф. Иван Младенов, ст. н. с. І ст. дфн в Института по литература към БАН бТВ, „Сеизмограф“

    Българите тънат в неграмотност, твърди Еврокомисията
  • Турция ще гради архив на Османската империя

    Проектът е на стойност 165 милиона турски лири

    В Истанбул се изгражда голям и съвременен национален център за съхранение на османските архиви.

    Проектът е на стойност 165 милиона турски лири и е на Службата за жилищно строителство към Министерския съвет, предаде БТА. Центърът, който се нарича Сити за националните архиви, се изгражда на площ от 9 хектара.

    Директорът на службата Ердоган Байрактар, който представи проекта на пресконференция, каза, че новият архивен център ще бъде оборудван със системи, гарантиращи опазването на документите от атомни, биологически и химически опасности.

    В турските архиви има над 100 милиона документи за османската епоха. В тях се съдържат сведения, отнасящи се до миналото на 38 страни, между които са балканските държави и България.

    actualno.com

  • Операция „Фабриката“ от 1995 г. до днес

    Aвтор: Атанас Чобанов

    Преди няколко дни Цветан Цветанов се отчете за операция „Фабриката“, при която бил разбит нелегален цех за производство на цигари, който според министъра можел да задоволи 1/3 (една трета) от консумацията на цигари без бандерол в страната.

    Няма да влизаме в подробностите на министерската математика, в която е изпусната една нула (не една трета, а една трийста част в най-добрия случай).

    Добре е обаче да се припомни една друга операция за разбиване на цех за нелегално производство на цигари, която би могла също да бъде кръстена „Фабриката“. Тя се е състояла през март 1995 г. в Крайморие, както четем в пресата от това далечно време.

    Фирмата организирала производството е „Тео Интернационал“, създадена през 1994 г. В нея са акционери следните лица: Бойко Борисов , Цветелина Бориславова, Румен Николов – Пашата, Ангел Бончев от „Литекс“ и други по-малко известни люде. В края на 1995 г. Бойко Борисов и Пашата влизат в управителния съвет на фирмата, а след няколко месеца, през май 1996, като членове на борда ги заместват Иво Каменов от варненската групировка ТИМ и Недялко Кирезиев.

    След разкриването на нелегалната манифактура основателят и основен акционер Емил Райков забягва в чужбина. Няма данни да са разпитвани и привлечени под отговорност Бойко Борисов и Пашата.

    За тези неща е писано и преди. Сега можете да ги видите документирани с подписи и печати, които доказват две неща: 1. Премиерът Борисов има натрупан опит в контрабандния бизнес и 2. Има топла връзка с ТИМ в онези смутни времена.

    Такава връзка има и в момента, защото ТИМ продължава да е тема табу, въпреки все по-очевидните данни за злоупотреби: казусът с Морската градина във Варна, картелизацията в зърнения бизнес, където ТИМ е основен играч, както и финансовите схеми със стотици милиони лева от парите за пенсии в доброволните фондове „Съгласие“ и „ЦКБ-Сила“, които чрез „Химимпорт“ са под контрола на варненските „бизнесмени с бели якички“ .
    .

    .

    .

    Източник: http://www.bivol.bg/

  • Нагарчащите медийни „подсладители“

    Все по-често в българските медии се появяват съобщения, които са предназначени да трогнат положително аудиторията. Каква е ролята на тези информации, проектирани върху българските реалности? Коментар на Г.Папакочев

    Медийните „подсладители“ далеч не са български патент.

    Навсякъде по света те се използват като хуманен акцент в края на напрегната новинарска телевизионна емисия или са насочени към онази аудитория, която е безразлична към политиката и тъмните проявления на живота.

    Въпросните „захарни бонбончета“ варират от появата на първите пролетни кокичета до рядкото раждане на хипопотамче в голяма зоологическа градина, като почти безотказно предизвикват милозливи емоции, предизвикани от красивата страна на битието.

    Човек за човека е вълк?

    В България например, в същия ден, в който парламентът гласува доверие на сегашния кабинет, проправителствен всекидневник разнежи читателите си с историята за невероятния късмет на „най-известният павиан в държавата“ и талисман на шуменския зоокът Шмоко.

    След жилищна драма с маломерната си клетка мъжката маймуна била настанена в телен „мезонет“от 45 квадрата, обзаведен с клон за катерене и люлка, осигурени от местни общинари и бизнесмени.

    Наистина трогателно, на фона на прокрадващите се съобщения за все повече бездомници и бедняци, открити вкочанени от студ в трафопостове и мазета, без да срещат нечие внимание и съчувствие…

    Или друг подобен разнежващ инцидент, съобщен наскоро от БТА. По сигнал от дружеството за защита на животните, екипи на електрическата компания ЧЕЗ организирали акция по спасяването на малки кученца в София. Кутретата били извадени от електроразпределителна станция след кратко изключване на напрежението и били предадени невредими на загрижените активисти.

    В съобщението на държавната телеграфна агенция се допълва, че през миналата година ЧЕЗ били монтирали 541 метални платформи за щъркелови гнезда по електрическите стълбове, а други точно 800 гнезда били регистрирани за наблюдение и „обезопасяване, при възникване на необходимост“.

    Вечатляващо хуманно поведение на иначе силно недолюбваната в България фирма, нали? А това, че през седмицата в Дупница бездомни кучета са оглозгали жив човек край гробището на града, след което са разнасяли крайниците му по градските улици, следваше да бъде възприето от аудиторията само като проява на лош медиен вкус.

    „Кучешко сърце” по Булгаков

    Ами умилителната история с каракачанското кутре, което в края на миналата година премиерът Борисов подари на своя руски колега Путин?

    То не бяха емоции след съвместната им пресконференция в София, не бяха предложения по Интернет за името на симпатичния четирикрак подарък, който впоследствие беше кръстен Бафи, а не Балкан, не бяха изчерпателни тв-репортажи за луксозното битие на българското кученце в Русия и отношенията му с черната лабрадорка Кони на руския премиер!

    По същото време обаче, социални работници във Варна, Добрич, Хасково сигнализираха за десетки случаи на домашно насилие над малолетни в своите райони, а БХК тъкмо беше констатирал, че за 10 години в домовете за деца с увреждания е имало над 200 смъртни случая, причинени от глад, предотвратими болести, студ и недостатъчни грижи.

    И какво от това? Нищо, за бликащите от купони, пошлост и чалга местни медии и за ПиАр-зависимите държавни органи.

    В крайна сметка след като животът в България и без това е толкова мизерен, защо веселяшките телевизии, радиа и вестници да го правят още по-неприятен? Пример в тази посока на разсъждения даде световно неизвестна депутатка от ДПС, която издаде лично „изстрадан” наръчник за сваляне на излишни килограми, донесъл й  тези дни неподозирано голяма медийна и парламентарна популярност.

    Разбира се, на фона на недохранените човешки същества в домовете за изоставени дечица…

    Източник: Дойче веле

  • И в Египет някои българи са по-равни от другите…

    Автор: Атанас Чобанов

    На фона на гръмките обяви, че правителствените самолети са готови да евакуират съгражданите ни е Египет, ето какво се случва на практика в страната, в която не работят дори и банкоматите.

    Вероятно Министър Младенов би посъветвал сънародниците ни да го следват в Туитър, за да разберат кога и как се подготвя следващата евакуация.

    Да, но тогава в Египет е нямало дори интернет.

    А посолство уж има, уж имат и телефони равнодостъпни за всички българи. Но обратната връзка изглежда е само за по-равните и посолството преценява кои са те.

    Получено от Весела Б., събота 5 февруари 2011


    Обадих се в посолството когато някой държави започнаха да си изтеглят гражданите и попитах какво решение има за българите живеещи в Египет.

    Отговорът беше, че няма за сега нареждане и ей сега започвали да звънят на картотекираните, разбира се оставих си координатите, ако има нещо да ми се обадят. Обадих се на една българка, живееща в Гиза с малко дете. Тя е регистрирана, разбира се и на нея не се бяха обаждали.

    След като пуснаха интернета разбрахме, че точно предния ден е имало правителствен самолет, разбира се обадих се и ми казаха евентуално може да има друг полет, като междувременно ми предложиха полет през Атина за 320 евро, а всички знаят, че няма банки… и така до днес никой не се е обаждал нито на мен нито на майката с детето, която искаше да го изпрати.

    Знаех, че не може да се разчита на нашето посолство и, че има превилигировани, но не и в такива екстремни ситуации!

    Ние не сме родоотстъпници?!!!…

    Благодаря

    П.С. Има още какво да се каже за безхаберието на нашето посолство, но мисля, че това е достатъчно!


    Източник: http://www.bivol.bg


    египет

  • Божидар Димитров вече официално не е министър

    Парламентът освободи Божидар Димитров като министър без портфейл, а функциите му ще бъдат разпределени между останалите членове на кабинета, съобщи „Дневник“.

    Предложението на премиера Бойко Борисов подкрепиха 98 депутати, един гласува против, а 16 се въздържаха.

    Божидар Димитров подаде оставка като министър в края на декември миналата година покрай скандала с посланиците-агенти на Държавна сигурност. Премиерът пожела те да бъдат отзовани, но многократно беше обвинен, че прилага двоен аршин, след като държи в кабинета си хора с досиета, какъвто е и Димитров.

    БСП възрази днес срещу закриването на поста на Божидар Димитров и обвини ГЕРБ, че няма политика за българите зад граница.

    Мая Манолова от БСП обвини правителството в двоен стандарт и попита защо ГЕРБ не отзоват кметовете и областните управители, за които е установена принадлежност към бившата Държавна сигурност.

    От БСП критикуваха и забавянето на гласуването на оставката на Димитров за да влезе в сила изборният кодекс. За да бъде назначен, беше създаден специален пост, за да бъде освободен – специален закон, коментира Манолова.

    Очаква се следващата седмица Божидар Димитров да поиска да бъде освободен и като депутат. На неговото място трябва да остане Вяра Петрова, която беше депутат, докато Димитров заема министерския пост.

    Източник: Кафене.нет

  • Satisf(екшънът) по БНТ е гарантиран, ин шаалла!

    Автор: Иво Инджев

    Във времето на глобалната мрежа и на достъпните дори за циганските гета сателитни “чинии” върху паянтовите фасади на всяка колиба, които създават представа за стандартите в тази област дори и в най-пролетарските среди от населението, българската обществена телевизия ни демонстрира в централните си новини как (не)може да се правят новини по поръчка.

    БНТ показа в “ По света и у нас” емоцията на египетска жена, която ( основателно, според мен) протестира срещу отказа на президента на Египет Мубарак да се откаже от властта си. От репортажа стана ясно, че протестът е бил незаконен и е продължил само 10 минути. Дотук – добре. Обаче следват въпросите.

    Как точно новинарите са разбрали за събитието и са успели със скоростта на премиерска пожарна кола да реагират за неговото регистриране, макар полицията да е ограничила сценката в рамките на въпросните минути?

    Това силно ми напомня на легендарни случки от историята на същата телевизия от времето на НРБ, когато “герои” ( като Любомир Коларов – помните ли го, после стана министър в кабинета Жан Виденов), се завръщат от Никарагуа и инсценират в софийска градинка кадри с героичен подтекст на фона на димки – все едно че са записани от него на мястото на събитието в условията на гражданската война в онази нещастна страна.

    Но да се върнем в днешната подобна камуфлажна обстановка…

    Ако колегите от БНТ са били информирани предварително за соловата акция с египетски акцент на един софийски паркинг- по какви критерии са преценили, че това е събитие, достойно за изпращане на екип и за показването й в най-гледаното телевизионно време?

    Питам, защото инициаторите за демонтиране на съветския Мубарак с шпагина в центъра на София заляха медиите със съобщения за своя предстоящ протест пред Софийската община на 1 февруари, денят на жертвите на комунизма. Събрахме там на непочистения от дебелия лед тротоар “огромно количество демонстранти” .

    Да, (само)иронизирам. Нарочно не търсехме масовост, за да не изнервяме полицията, но все пак бяхме, в сравнение с “египетският сюжет” от тази вечер, поне десет пъти повече хора с плакати. Вярно, не се тръшкахме и не вдигахме шум и в този смисъл – не бяхме много атрактивни. Една псувня не изкрещяхме ( като хулиганите със знамената на Че Гевара , наежени срещу нашия митинг от 9 януари).

    Ето ви, с извинение – можете да не четете (с)писъка, но ще добиете представа за мащаба на цензурата в България – копие от мейлите, разпратени до медиите в България в навечерието на антикомунистическото събитие от 1 февруари, с надежда да се “трогнат”:

    [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected]

    Не се трогнаха. Дойдоха репортери. Някои дори записваха аудио “екшъна” на спора с полицаите, които се опитаха да ни прогонят, защото протестът ни също не беше разрешен. Но нямаше камери на БНТ , нито пък нашата акция беше “наградена” с “честта” да бъде превърната в новина от българските медии. Стояхме там с плакатите си не 10 минути, а близо час. И нищо…Някой в конспиративните квартири на българските медии е решил, че това не е “събитие”.

    Искахме да покажем, че може и така да се протестира, без разрешение, след като на 9 януари полицията не взе мерки да спре незаконния креслив “контрамитинг” на младежката организация на БСП срещу нашия законен мълчалив протест пред паметника на червената армия в София.

    Само че тогава, на 9 януари, “екшънът” беше широко отразен – не за друго, а защото имаше агресивна и незаконна алтернатива на законния ни митинг и се предполагаше, че ще стане “мазало”. Друг е въпросът, че медиите, решили да опишат картината, се скъсаха да внушават лъжата, че имало два митинга (!), макар да имаше един законен и групичка от 47 болшевикльовци с мегафони, свирки и яйца, дошли да надвикат, заглушат и осуетят разрешения мълчалив митинг на стотици мълчаливи хора.

    От БНТ бяха информирани за акцията ни от 1 февруари, но не пратиха екип и си замълчаха за събитието ( което , обещавам, тепърва ще има развитие). Както впрочем направиха дори и онези медии, които изпроводиха медийни съгледвачи, но понеже нямаше свинщини със скандирания срещу нас, както на 9 януари ( когато шайка хулигани ни наричаха пред благосклонните погледи на полицията “фашистки свине”) явно решиха, че нищо не се е случило.

    Значи така: репортажите по БНТ могат да се поръчат! Ако някакви съзаклятници решат, че са (им) важни протестите, приемат поръчката и я изпълняват, нищо, че са солови и незаконни.

    А после ще се обидят, ако им кажа, че са пресолени и поръчкови!

    Хрумва ми по този повод идея: следващият път, например на 19 февруари, когато ще се появим с плакати на Левски ( за да припомним завещанието му да не се оставяме освободителите да ни заробват), ще се направя на египтянка. Знам арабски, мога дори да имитирам египетския диалект на класическия арабски език. Ако трябва, ще го направя на развален български или на английския му еквивалент. И няма проблем дори да си вържа една забрадка – щом така ще обърнат внимание на “воплите ми”. Ще звънна на БНТ и ще обещая да се тръшна пред камерите им. Може пък и да решат, че това е важно!

    Satisf(екшънът) е гарантиран, ин шаалла!

    Източник: http://ivo.bg/

  • Градски войни в нета за най-големите забележителности на България

    Ново преброяване запали народа. То е за топ 10 на чудесата в България. Първото по рода си гласуване у нас, организирано от „Стандарт“, предизвика истинска война в нета.

    Кметове и губернатори призоваха земляците си да кликат на адрес www.standartnews.com за местните забележителности.

    Националният вот трябва да определи топ 10 на най-значимите културно-исторически и археологически обекти. Те ще влязат в специална програма на правителството за приоритетно финансиране на инфраструктурата край тях.

    След първите два дни най-често на върха се редуваха Перперикон и Созопол. След апел по шуменските радия Плиска и Преслав тръгнаха нагоре. Голямото кликане ще продължи до 16 февруари.

    Първият по рода си вот у нас е организиран от „Стандарт“. Той е част от кампанията ни „Чудесата на България“. Целта е да направим нова карта на най-значимите културно-исторически обекти у нас. Идеята е чрез национално гласуване да определим топ 10 на родните съкровища и да настояваме пред държавата за приоритетно финансиране на път и указателни табели до тях, както и на паркинги и информационни центрове.

    Перперикон срещу Созопол бе резултатът от надпреварата днес, на втория ден от старта на голямото кликане. Пълна мобилизация на местни медии, администрации, историци и археолози обявиха в отговор Шумен, Плиска и Велики Преслав. Вестниците „Шуменска заря“ и „Топ новини“ агитираха своите читатели в онлайн и печатните си издания да гласуват за шуменските исторически забележителности в сайта на агенция „Стандарт нюз“. От ефира на Радио Шумен директорът на регионалния исторически музей Георги Майсторски отправи апел към всички шуменци, които имат достъп до интернет, да гласуват всеки ден, за да извадят местните чудеса на първите места. Всичките му колеги – историци и археолози, също призоваха приятели и познати да отделят минута за вота.

    Стените във Facebook почервеняха от агитация вчера, когато стана ясно, че Перперикон води. „Гласувайте за историческите обекти в Шуменско“, призова своите 2279 приятели в социалната мрежа депутатът Четин Казак. Ковачът на шампиони, както е известна сред ученици и родители преподавателката по информатика Бисерка Йовчева, също „зариби“ приятелите си в социалната мрежа да гласуват за Шуменската крепост, Мадарския конник, Плиска и Велики Преслав. Десетки шуменци последваха примера им и само за половин час гласуването „вкара“ и четирите туристически обекта от региона в топ 10. Предния ден те бяха на доста по-задни места.

    Кметът на Велики Преслав Димо Бодуров започна агитация сред администрация и граждани. „Трябва да влезем в десетката, защото в региона са съсредоточени емблематични за историята ни места“, аргументира се Бодуров. Заради оспорваната надпревара вече са се оформили и негласни коалиции, научи „Стандарт“. Мощното интернет лоби на Перперикон е предложило подкрепа и за шуменските светини срещу вот за свещения град на Дионис. Анализът на междинните резултати обаче показвал, че привържениците на Перперикон не спазват обещанието си и сега шуменци насочват вота си само за своите си исторически обекти, като умишлено не гласуват за светилището край Кърджали. В края на деня дори стана ясно още, че в общинската телевизия „Шумен“ от днес всеки ден по обед ще гостуват историци, които да агитират съгражданите си да гласуват за местните светини.

    Битката за топ 10 на светините у нас се променя всеки час. В сряда например, когато бе даден старт на вота, цял ден Созопол и остров Св. Иван, където бяха открити мощите на Йоан Кръстител, не успяха да стигнат дори до 20-о място в класацията. Днес на обяд обаче те бяха номер 1. Недоволни от резултатите обаче от Кърджали за 20 минути обърнаха гласуването и отново направиха Перперикон първенец. „Изоставаме, гласувайте“, си разпращаха парола в скайпа търновци и трескаво се опитваха да върнат второто място на Царевец.

    Още за Чудесата и битката за тях четете във в. „Стандарт“

    Източник: http://www.standartnews.com/

  • Българчето, което пее с Бочели в САЩ

    Antony_Bulgari_2Автор: Пепа ПЕТРОВА

    Кой е този младеж, който пее като Карузо, облича се като Спилбърг и има красиво лице като Леонардо ди Каприо?” С тези думи учителят по опера Кларк Харис в Лос Анджелис посреща всеки път на урок малкия Антъни-Булгари Гопов, българчето, което пя на два концерта с великия Андреа Бочели в навечерието на Коледа.

    Единият беше на 10 декември в Ел Ей, а вторият – на следващия ден в Лас Вегас – родният град на 8-годишния Антъни. Малкият упорито върви по славните стъпки на майка си – Рамона Димчева, която навремето е била най-малката циркова звезда в България (едва 10-годишна) и цирковата си кариера приключва в САЩ и тук хвърля котва.

    Булгари не обича да лежи на старата слава – успех с Андреа Бочели, затова вече има маркирани в програмата си цели 5 представления в мюзикъла “Чарли Браун” в театъра на Санта Моника през февруари 2011 г. Неговите уроци по музика са ежедневие, но и в къщи не спира да извива глас. Малкият чаровник от Лас Вегас може да бъде забелязан на всевъзможни места из Меката на хазарта – от шоу с Памела Андерсън, в която е влюбен до уши, на тренировки по карате, на уроци по голф или да подрязва бащиното лозе в огромния двор на фамилната къща в Лас Вегас. Родителите му от години шашкат американците, показвайки им, че пустинята може да дава сочно грозде, стига да го гледаш с мерак. “Koгато Антъни беше на три годинки, засадихме лозите, за да го учим на трудолюбие. Беше толкова малък, а почти сам засади пръчките. После го научих да ги подрязва и да ги копае, но брането му е най-любимо. Дори викахме агроном да му покаже как точно да подрязва, за да дава лозето възможно най-добра реколта. До вино не стигаме, защото обикновено Рамона раздава гроздовете на съседите”, разказва бащата на младия талант Димитър Гопов.

    Запаленият фен на рап музиката се връща в спомените и издава, че благодарение на неговата настойчивост и постоянство Антъни се появил на бял свят. “Цели 7 месеца ухажвах Рамона, а тя дори не искаше да говори с мен. Какво ли не опитах, нищо не помагаше. Накрая видя, че съм сериозен и склони. Предполагам, че най-много се е колебаела заради нашата разлика – аз съм десетина години по-млад от нея. Още щом я видях, много я харесах – умна, интелигентна и тактична”, не крие все още възхищението си от половинката си Димитър. По онова време Рамона върти магазин, а той кара такси в Меката на хазарта. После двамата започват като брокери на недвижими имоти във Вегас. Но светът на Рамона и Димитър се върти предимно около сина им Антъни Булгари. “Физически Антъни прилича на мен, но неговата душевност е изцяло на майка му. Учим го да прави всяко нещо с мерак и табиет. Едвам проговори и вече знаеше, че “Който не работи, не трябва да яде”, разказва Димитър. “Антъни е по-едър от другите деца и го съветваме да не се бие, защото с голямата сила идва и голямата отговорност, но след като похапна няколко пъти бой от децата в парка, решихме да го запишем на карате”, разказва за сина си Рамона, която си спомни, че малкият започнал да слуша Павароти, когато бил едва на 18 месеца. Дори предпочитал концерта на великия тенор във Виена пред разни лигави детски филмчета за мечета и пеперуди. А на три години пропял опера, гледайки по телевизията полицай, оцелял в атентатите след 11 септември, който от чудо пропял арии.

    Рамона изцяло следва желанията на детето си, защото вярва, че то е новата генерация деца и знае какво прави и накъде е тръгнало. Дори не го лишава от ежедневната му доза шоколад. “Обожава го. От малък му давам да си похапва”, не крие майката.

    Преди 3 месеца Антъни, Рамона и Димитър се разделят принудително – малкият е приет в елитна детска музикална група в един от баровските квартали на Лос Анджелис – Пасифик Палисейдс. “Дори не се замислих дали да зарежа Вегас, където се установих цели 2 десетилетки. Радвам се, че сега, след участието на детето ни с Бочели, баща му разбра защо го направих. Искам да дам на малкия шанс, защото смятам, че има бъдеще с пеенето. Онази вечер – на концерта на Бочели, и трите големи екрана в залата на “Стейпълс център” показваха топлата усмивка с трапчинките на моето дете. По време на изпълнението му си казах, че всички жертви от моя страна имат смисъл. Не се отказвам лесно от мечтите си. През 1985 г., когато бях акробат в цирка в България, изпратих 100 оферти до чуждестранни циркове. Обадиха се от “Варгас” в Калифорния, че съм одобрена. Минах през иглени уши в комунистическо време, но дойдох в САЩ. Ние, емигрантите, сме оправни хора”, издава формулата на успеха Рамона, чийто баща Сава Димчев беше един от най-талантливите циркови артисти – навремето започнал кариера в прочутата трупа “Добрич” и стигнал до награди и отличия от много международни фестивали.

    “Татко направи и трите си деца артисти. Аз се оказах най-малката циркова артистка в България през 1970-а, бях на 10 години. Един ден, след успешни гастроли в Америка с цирк “Ринглинг”, трупата се завърна в България и поради семейни причини татко търсеше партньорка, бяха 4-ма мъже в трупата и нямаха момиче. Когато – за мое най-голямо щастие и изненада – ме взеха в трупа Димчеви, вече знаех, че всичко зависи от моето трудолюбие”, връща се в славните си времена Рамона, която предава всички добродетели на Антъни Булгари.

    Източник: BG WORLD
    http://www.bgworld.net/

    Антони Булгари
    Антони Булгари
  • Тръгват ли арабските общества по своя път към демокрацията

    Автор: Мохамед Халаф

    Онова, което виждаме в Тунис, Египет, Йемен, Алжир и Судан, е израз на невъзможността да бъде увековечен застоят, толкова характерен за нашия регион.

    Двадесет години след разпадането на Съветския съюз и отхвърлянето на комунизма от европейските общества арабският свят продължаваше да живее във времето на студената война.

    Арабските страни продължаваха да бъдат управлявани от диктаторски режими и да бъдат под полицейски контрол, като управляващите елити се изолираха от тенденциите в света. Така този регион стана нарицателен за упражняването на насилие и насаждането на страх и подчинение сред гражданството. Въведените под един или друг предлог режими на извънредно положение бяха продължавани в течение на десетилетия и се превърнаха в обичайна норма.

    За положението допринесе фактът, че арабският регион поради най-големите си петролни залежи представлява особен интерес за великите сили и има централно значение в световната геополитика. Това на свой ред бе експлоатирано от

    диктаторите, които използваха западните опасения

    че единствената им алтернатива са ислямските фундаменталисти и че всяка промяна би довела до застрашаване на западните интереси.

    Това като че ли безкрайно запазване на статуквото обаче имаше своята висока цена. Благодарение на характерния за арабските народи висок демографски ръст и нарастването на армията от младежи с университетско образование възникна социална прослойка, която настоява за по-добър живот и заетост.

    Управляващите режими са изправени пред избор – да увеличат работните места и да насочат усилията си към задоволяване на всекидневните нужди на хората или да укрепват полицейския апарат, с чиято помощ да предотвратяват потенциални бунтове. Затова сега бъдещето на управниците в района до голяма степен ще зависи от това на коя алтернатива са заложили.

    Подобряването на социално-икономическото положение изглежда трудна задача за режимите, които разчитат предимно на огромния репресивен апарат. Те са неспособни да осъществят коренните промени, за които настоява младежта и които не се ограничават единствено с искането за работа, а представляват и политически искания за подобряване на държавната администрация и отхвърляне на системата на еднопартийното управление чрез въвеждане на демократични процедури, свободни избори и предоставяне на основни свободи, т.е. всичко онова, от което въпросните режими се опасяват най-много.

    Трудно е да се каже как ще се развие арабската сцена след бунтовете в Тунис и Египет, тъй като все още няма яснота в развитието на ситуацията в тези две държави. А освен това противниците на промените, особено в Египет, все още не са разкрили всичките си козове. Затова най-важният въпрос е каква роля ще изиграе египетската армия при определяне политическото бъдеще на страната, както и още по-важният въпрос –

    каква ще бъде ролята на военните във всички арабски страни

    в които елитите и техните партии се опасяват от разпространението на младежки бунтове.

    Трябва да се подчертае, че сегашните събития вече доведоха до резултати, които по един или друг начин ще повлияят върху региона независимо от по-нататъшния ход на процесите в двете страни. Единият урок е, че не е възможно да бъде продължен животът на онези режими, които пренебрегват своите народи и заличават ролята им, игнорирайки техните искания за работа, достоен живот, участие в обществено-политическите процеси и по-справедливото разпределение на богатствата и ресурсите, които са узурпирани от политическите и свързаните с тях олигархични мафии.

    Друг урок е, че не е приемливо да се търпи 30-годишното управление на един Мубарак и 42-годишният режим на един Кадафи, както и плановете им да бъдат наследени от собствените им синове – съответно Гамал и Сайф ал Ислам. Такъв пример вече имаме в Сирия, където дългогодишният президент Асад бе наследен от сина си Башар.

    Вече не е възможно да се пренебрегват обществените интереси чрез предоставянето на културните институции на ислямските общности срещу тяхното деполитизиране, което на свой ред води до културна закостенялост и до

    подчиняването на обществения живот на религиозните догми

    Тази политика напълно парализира обществения живот, ограничавайки го до религиозни лозунги и пропагандни призиви за противопоставяне на културното нашествие на западния империализъм и ционизма.

    Бунтовете в Тунис, а след това и в Египет показаха, че не са прави онези, които твърдяха, че политическият ислям и неговите партии са единствената алтернатива на тиранията. Това пролича от факта, че религиозните идеологически призиви отсъстват от лозунгите на протестиращите, които са фокусирани върху понятия като справедливост, свобода и достоен живот. Подобна тенденция ознаменува отслабването на притегателната сила на идеологиите, свързани с арабско-израелския конфликт, както и на ислямистките тези.

    Това обаче

    не означава, че трябва да се подценяват усилията на ислямистите

    и радикалните елементи, които биха искали да използват протестите за техните тясно политически цели.

    Онова, което показаха събитията в Египет, а преди това и в Тунис, е краят на политическите партии в цялото им разнообразие – либерални, религиозни, националистически и левичарски. Недоволството на образованата младеж беше канализирано чрез интернет и социални мрежи като „Фейсбук“ и „Туитър“ и се превърнаха в мощно оръжие срещу диктатурата, издигайки призивите за свобода и демокрация.

    В обобщение може да се каже, че както арабските режими, така и техните народи са изправени пред сериозен избор. Те не виждат ясен път и нямат категоричен избор как да излязат от кризата, тъй като всяко решение има висока и дори болезнена цена.

    Онова обаче, което може да се каже със сигурност, е, че връщане назад не може да има. Народите в региона поеха по пътя на промените и демокрацията и ако успеят да наложат своята политическа воля, това ще помогне и на Запада да играе по-конструктивна роля в този процес.

    Източник: Дневник

    –––––-
    *Авторът е иракски журналист, кореспондент на кувейтския вестник Аl Watan

  • О, Бог не види ли?

    Публикуваме този материал от г-н Живков, писан преди почти 3 години, с успокоението „по добре късно отколкото никога“.

    Автор: Цанко Живков

    От поколението съм, което като гимназисти в предвоенна капиталистическа България носехме черни или тъмносини униформи, с висока яка, опираща брадата, и само за едно незакопчано копче, получавахме намаление на поведението (наказание с тежки последствия). На левия ръкав бяхме с ученически номер и това никак не подравяше достойнството ни.

    Не знаехме какво е вечерно кино или театър, нощна дискотека или клуб, защото имахме строг вечерен час. И въпреки тия ограничения (или благодарение и на тях) станахме хора, граждани родолюбци. Защото имахме всекидневната грижа и пример на родителите си – бащите ни печелеха достатъчно, та майките ни не работеха, а вършеха голямото си възпитателно дело. Учителите ни бяха отлично подготвени и също така отлично платени. Защото в скаутската организация ни учеха всеки ден да вършим добри дела; и не на последно място (а може би на първо) – защото в прогимназията ни преподаваха вероучение, а в гимназията религия и отрано разбирахме, че над всяка човешка постъпка и дори помисъл съществува небесен съд и от него не можеш да се скриеш никъде; че има Бог – върховната сила, която знае всичко и съди строго, но справедливо всекиго според делата му. Така преди нас бяха учили и възпитавали стотици поколения и колко трудно и сложно е туй начинание, може да се види от скромните все още резултати в изпълнението на Десетте Божи заповеди и на повелите от Христовата проповед в планината.

    Но след 1944 г. заграбилите властта малоумници провъзгласиха, че Бог не съществува; че религията била опиум за народа, прокламираха за нова вяра атеизма, а на мястото на любовта към ближния, към майка и баща, род и родина – непонятния интернационализъм. Обявиха, че предишното било тирания, монархофашистка диктатура, и дадоха път на безподобна нравствена разпуснатост.

    Днес виждаме резултатите. 10-годишно момче убило с чук възрастна жена. 12-годишно момиче родило дете. 15-годишни от дома в гр. Трън проституират за жълти стотинки. 17-годишен ученик от пернишкия технуким заклал и разфасовал приятеля си. Майки убиват децата си, а синове и дъщери – родителите си. И т. н., всеки ден безброй подобни ужаси.

    В същото време мъдрите не могат да се намъдруват: „Абе трябва ли да въведем религиозното обучение в училищата или не? За кои възрасти? Ама задължително ли да бъде или „свободно избираемо“?

    А през вечер в най-гледаното телевизионно шоу на Дългия се явява един пародиен поп, на когото всяка втора дума е псувня и мръсотия. Заедно с децата гледат го и родителите и се заливат от смях. Гледат го навярно и министрите и депутатите и също се смеят. Най-страшното е, че сигурно го гледат и отците от Светия синод на Българската православна църква и не знам дали се смеят, но съвсем сигурното е, че мълчат като риби. Не може да не го гледа и министърът на образованието, да не знае, че при всяко излъчване на това шантаво шоу присъства и клас ученици от някое от поверените му училища в страната (с негово разрешение ли става това?); децата се заливат от смях, от който ти става гнусно и страшно, а министърът мълчи като пукал и се преструва, че не го засяга. Или то и него развеселява: „Какво пък толкова? Нека да се веселят децата, да се забавляват! Сега всички у нас искат да се забавляват“.

    И както шоуто, така и озверяването ни да не спира!

    – О, спи ли Бог, о, Бог не види ли? – тревожел се е поетът.

    А народът го е казал простичко: „Бог забавя, ала не забравя!“

    Не стигна ли предупреждението, което изпрати на Гологлавия, като го чукна най-напред в очите? Какво ли ще бъде следващото Му напомняне? И не само на Дългия, а и на всички ни?…

    Източник: http://www.pravoslavie.bg

  • Български събития в САЩ през 2010 г. (списък предложен от читателите ни)

    Запознайте се с най-интересните, значими и добри събития с българско участие в САЩ за изминалата 2010 година. Този списък може да бъде допълван от вас – независимо, че срокът изтече – единственото ограничение е, че допълнените събития не ще могат да участват във финала на конкурса „Българско събитие на годината в САЩ’ 2010“.  За да не се повтори подобно нещо, ще открием специална тема за ваши предложения за новата 2011 година. Предлагайте събития на редакционния ни имейл още сега, за да имате по-голям шанс за награди.

    Следва списък на събитията за 2010 година


    Януари
    „Убийте тази жена“! Моноспектакъл на Светлана Атанасова (Б.Иванова)

    Февруари
    Първият брой на вестник „Българче“ Чикаго (Ж.Кобиларова)

    Март
    Инициативата МАРТЕНИЦА 2010 на училище „Иван Вазов“ в Лос Анджелис (Е.Веселинов)
    Издигане българското знаме в центъра на Чикаго(Консулство)
    Концерт за Националния празник с организатор в-к “България” (Ани Генова)
    Баба Марта и 3-март в “DePaul University“ (Ж.Кобиларова)
    Благотворителен концерт на One Heart Bulgaria в Солт Лейк Сити (А.Чуканова)
    „ЗАЕДНО НА ОСМИ МАРТ“ – ПАРТИТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕНИ В ЧИКАГО (Н. Едрева)
    45-ти Фолклорен фестивал за музика и танци от Източна Европа (Галя Куо)

    Април
    LOOSE LEAF LOUNGE – изложба в Чикаго (Евгения Петрова)
    Лазаровден и Цветница в училище «Дж. Атанасов» (Боянка Иванова)

    Май
    Фестивал „Български дни в Чикаго – пролет 2010» Организатор БАА (Н.Чаракчиев)
    Концерт на българската пианистка Виктория Василенко в Ню Йорк (Василенко)
    Празник на българската култура в Чикаго – организатор ВАНС (П.Стаматова)
    Концерт по случай Деня на славянската писменост и култура – организатор БУ „Джон Атанасов” (Б.Иванова)
    Изложба на български носии в Чикаго – „Български музей Чикаго” (Е.Табакова)
    Новата стихосбирка „Американски тетрадки“ на Пейчо Кънев от Чикаго (Пейчо Кънев)
    В Чикаго гласуват за филм на Илко Давидов (С.Гаспаров)
    Творческа среща с автора на “Яростно в скръбта“ – Иван Бързаков (П.Стаматова)
    «Панаир на Българската книга 2010» стартиран в LA от Бисер Стоянов (Andre Emerson)
    Учреден е СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В USA И ПО СВЕТА (Г.Витанов )
    Награден филм за училище „Джон Атанасов“ – „Гурбетчийство или емигранство – орисия или съдба на българина“ – (М.Илиева)

    Юни
    4-та изложба „Beyond Borders“ (В.Васевски)
    Пикник по случай Деня на детето 1 юни – организатори ВАНС, БАА (П.Стаматова)
    Завърши първият випуск осми клас на училище „Джон Атанасов”- 2002/2010 (Е.Липкова)
    Благотворителна акция за набиране на средства за Дом за сираци „ Св. Николай» (В.Атанасова)
    «Всяко минало е детство» – книга на д-р Севделин (К.Томова)
    Петър Гюзелев “Щурците” на концерт в българската църква в Лос Анджелис „Свети Георги“ (Пепа Петрова)

    Юли
    Паола Божилова с награда в конкурса „Стефан Гечев” на ДАБЧ (Е.Липкова)
    Посещение на фондация „Приятели на Чикаго” в “града на ветровете” (Ив.Сотиров)
    Премиера на романа „Да намериш себе си“ от Добри Карабонев (Калина Томова)
    Събор в „Св. Иван Рилски-Чудотворец“ (Добри Карабонев)
    Денис Йонин – 9 години с награда за рисунка от ДАБЧ (Йонина)
    Фотоизложба с българско участие в Truman Сollege (А.Генова)
    Изложба „Повратната точка” (Turning the corner) в Ню Йорк и статия, публикувана в едно от най-престижните психиатрични списания в света – American Journal of Psychiatry (Чалдъков)

    Август
    Bulgarian-American Olympic Swimmer Wins US Contest (Димитър С.)
    „Български художници зад граница – Чикаго“ с изложба DISCONNECTED (Евгения Петрова)
    Елена Поптодорова встъпи официално в длъжността си – след 9 месеца чакане българската общност си има посланик (С.Каникова)
    Bulgaria’s Nina Dobrev Receives 2 Teen Choice Awards (Десислава С. )

    Септември
    Откриването на учебната година в Чикаго (Мария Илиева – Mutzuna)
    Безплатна доставка на учебници за българските училища в САЩ „Бомар Трейдинг Груп“ (Б.Иванова)
    Слави Трифонов и КУ-КУ БЕНД концерти (С.Гаспаров)

    Октомври
    „Български дни в Чикаго – есен 2010” – организатор БАА (Н.Чаракчиев)
    Българи от Чикаго с награди от ДАБЧ (Никола Чаракчиев)
    Зелено училище в Чикаго (Р.Христова)
    Български фест по изкуства в Грифит парк- Лос Анджелис. Октомври 2010.(Пепа Петрова)

    Ноември
    Новата книга на С. Гаспаров от Чикаго “Врати от небеса или когато Джими Хендрикс беше българин” (Г.Витанов)
    Честване за деня на демокрацията – 10 ноември – вестник „България“ (Х.Русев)
    Д-р Дейвид Веско стана архонт. Единственият българин с подобна висока титла сред всички християни (не само българи) зад граница (Пепа Петрова)
    Българин със специално място на LA AUTO SHOW БМВ одобрили проекта на 21-годишният Александър Алексиев – студент по дизайн на автомобили (Евгени Веселинов)

    Декември
    Българска елха в Чикаго (Кина Бъговска)
    Първата Коледа за училище „Джон Атанасов” в Oakton College (Елена Липкова)
    Празнуване на Коледа – Децата на БУЦ „Знание” превърнаха Празника във вълшебство с Коледна седянка (Даниела Стоянова)
    Рождество Христово (Коледа) в двете православни църкви в Чикаго “Св.Иван Рилски” и “Св. София” (Петър Стаматов)
    Българката Tsveta Kaleynska лидира в конкурса „Miss Diaspora Models International 2010″ (Л.Чуканов)
    Дарения за седемте български училища в Чикаго от Васил Байрактаров, собственикът на “MultiGroup Logistics” (Боянка Иванова)
    Благотворителната Коледна акция на Българското училище “Васил Априлов” в гр. Шарлот, Северна Каролина (Andre Emerson)
    8-годишният Антъни Булгари пя редом с Андреа Бочели на два концерта на големия певец – в Лос Анджелис и Лас Вегас през декември 2010. (Пепа Петрова)

    –––––-
    Б.Р.Този списък може да бъде допълнен по ваше предложение. Оставете коментар или пишете до редакцията ни.

  • Днес настъпва Китайската Нова година
    Китайската Нова година ще настъпи на 3 ти февруари
    Китайската Нова година (Чун Дзие) е най-дългият и най-важният празник в източния календар. Тя се нарича  „Лунната Нова година”, ще настъпи на 3 февруари 2011 г. и е „Годината на Заека“. Това ще е началото на 4709 г. от китайското летоброене. Въпреки, че китайския календар традиционно не използва непрекъснато номерирани години, годината вече често се  номерира  –  от царуването на Хуангди извън Китай. Датите на Китайските празници са били винаги загадка за християнският свят. Новата година се определя според китайския лунен календар и е между средата на декември и средата на февруари
    Според легендите, Буда поканил всички животни при себе си, за да отпразнуват Чун Дзие-Китайската Нова година. Дванадесет животни дошли на празника и Буда кръстил по една година на всяко от животните, които го почели. Затова китайският календар е разделен на дванадесет-годишни цикли като на всяка година от цикъла съответства дадено животно. След това Буда нарекъл всеки човек, роден в годината на определено животно да притежава някои от чертите на неговия характер.
    Първият ден от Новата година се нарича Юан дан (утринта на новата година) и започва в 23 часа на пред новогодишния ден, а свършва с изгрева на слънцето. Той се нарича още ФЕСТИВАЛ НА ФЕНЕРИТЕ
    Тогава човек трябва да бъде сред семейството си. Вратата на дома се запечатва отвътре с червени хартиени ленти, след като семейството се събере. През това време на улицата излизат злите духове. За да се прогонят нечистите сили, се бият барабани и се взривяват бомбички.
    По време на празненствата китайците обличат червени дрехи и украсяват домовете си със стихове, изписани върху червена хартия. На трапезата, след като се сипят пет топли ястия, пет чаши вино, пет чаши чай и десет пръчици за хранене за пет поколения предци, семейството се покланя на най-възрастния, на децата се дават пари в червени пликове и всички сядат на масата.На децата се дават „щастливи пари“, в червени пликове. Червеният цвят символизира огъня, който според китайските вярвания прогонва лошия късмет, носи надеждата и упованието на милиони.
    През 2011 г., основните тържества за годината на Заека,  ще бъдат между 3 и 6 февруари.
    Новата година се счита за голям празник за китайците в райони с големи популации на етническите китайци . Те включват тайванския народ, корейци, монголци, Непал, Бутан, Виетнам, и по-рано преди 1873 година  и японската раса.
    Китайската Нова година се празнува също така и в Сингапур, Индонезия, Малайзия, Филипините, Тайланд и други страни.

    Сребърна монета за годината на заека
    Сребърна монета за годината на заека

    Китайската Нова година (Чун Дзие) е най-дългият и най-важният празник в източния календар. Тя се нарича  „Лунната Нова година”, наспъпва на 3 февруари 2011 г. и е „Годината на Заека“. Това ще е началото на 4709 г. от китайското летоброене. Въпреки, че китайския календар традиционно не използва непрекъснато номерирани години, годината вече често се  номерира  –  от царуването на Хуангди извън Китай. Датите на Китайските празници са били винаги загадка за християнският свят. Новата година се определя според китайския лунен календар и е между средата на декември и средата на февруари

    Според легендите, Буда поканил всички животни при себе си, за да отпразнуват Чун Дзие-Китайската Нова година. Дванадесет животни дошли на празника и Буда кръстил по една година на всяко от животните, които го почели. Затова китайският календар е разделен на дванадесет-годишни цикли като на всяка година от цикъла съответства дадено животно. След това Буда нарекъл всеки човек, роден в годината на определено животно да притежава някои от чертите на неговия характер.
    Първият ден от Новата година се нарича Юан дан (утринта на новата година) и започва в 23 часа на пред новогодишния ден, а свършва с изгрева на слънцето. Той се нарича още ФЕСТИВАЛ НА ФЕНЕРИТЕ.
    Тогава човек трябва да бъде сред  семейството си. Вратата на дома се запечатва отвътре с червени хартиени ленти, след като семейството се събере. През това време на улицата излизат злите духове. За да се прогонят нечистите сили, се бият барабани и се взривяват бомбички.
    По време на празненствата китайците обличат червени дрехи и украсяват домовете си със стихове, изписани върху червена хартия. На трапезата, след като се сипят пет топли ястия, пет чаши вино, пет чаши чай и десет пръчици за хранене за пет поколения предци, семейството се покланя на най-възрастния, на децата се дават пари в червени пликове и всички сядат на масата.На децата се дават „щастливи пари“, в червени пликове. Червеният цвят символизира огъня, който според китайските вярвания прогонва лошия късмет, носи надеждата и упованието на милиони.
    Новата година се счита за голям празник за китайците в райони с големи популации на етническите китайци . Те включват тайванския народ, корейци, монголци, Непал, Бутан, Виетнам, и по-рано преди 1873 година  и японската раса. Китайската Нова година се празнува също така и в Сингапур, Индонезия, Малайзия, Филипините, Тайланд и други страни.


  • 3 февруари – Ден на св. Симеон и пророчица Анна. Ден на сеяча.

    Третият Трифонец (3 февруари) ден след Сретение Господне се чества паметта на св. Симеон Богоприимец и на св. Анна. Симеон бил благочестив старец от Йерусалим, който с дълбока вяра очаквал идването на месията Христос. Името “Симеон” на еврейски означава “послушание” или “този, когото чу Господ” Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил. На Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“. Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: „Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи“. Така на 40 ден по внушение на Светия Дух, Симеон влязъл в храма, взел Иисуса на ръце и извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!“ И когато Исус се родил, отецът отишъл в храма и там припознал своя единственБог. В храма била и прор. Анна, която също повярвала в Исус Христос и му служила вярно до края на живота си.

    Достигнал дълбока старост, праведният Симеон се преставил в Господа. За него пишат, че преживял всичко триста и шестдесет години, защото на Бога било угодно да продължи живота на светия старец, за да може той да доживее до очакваната във всички искове многожелана година, в която се родил от Дева Вечният Син.

    Сред народа е известен с името „Стар” или „Зимен Симеон”, „Симеон Бележник”. Сретение Господне и Симеоновден особено много се почитат от невестите и бременните жени под влиянието на християнския мит за Богородица, която за пръв път след раждането на Христос отива в черква на молитва. Зимният Симеоновден се приема за особено лош, тежък, „хаталия”, нишанлия” ден през годината. За да не се родят децата им „симьосани” „лихи”, с „лишанка” – с белези и рани по тялото или сакати (името Симеон в превод от гръцки означава белег), невестите не трябва да работят на този ден. Особено строго се внимава да не режат с нож и ножица, да не шият с игла, да не секат със секира. Спазва се и забрана за сексуални контакти, защото се вярва, че ако се зачене дете през тези дни, то ще се роди със „зашити” уста и пръсти. За здравето на децата си майките раздават питки, намазани с мед. В Родопите този ден наричат „Божа майка” и се празнува от млади, нераждали невести, за да забременеят през годината. Те омесват и изпичат голяма пита, а после я раздават по комшиите. С пръсти се прави кръстен Знак на повърхността на още неопечената питка, като се прищипва ситно, ситно тестото с палеца и показалеца, а в четирите краища на кръста се поставят четири тестени топчици, продупчени по средата с вретено. Опечената питка се разчупва и раздава на кръстопът. А когато поемете къшея хляб, не забравяйте да сторите кръстен знак за себе си, за жената, която ви е захранила, и да й пожелаете :
    “Таз година щипан кравай на ръце, догодина – свидна рожба на сърце Друга пита разчупват пред иконата на Богородица и запалват свещ, пак с молитва да се сдобият с рожба.”

    В българския народен календар на 3 февруари се отбелязва ДЕН НА СЕЯЧА. Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат за основна идея земеделска идея – разполовяват годината на две: пролетна и есенна оран и сеитба. Народните обичаи повеляват сутринта жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.
    В Северозападна България пред каруцата се коли петел (за “курбан на св. Симеон”). Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в браздата. Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”. Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно.
    Именници: Симеон, Симеонка

  • Българите тънат в неграмотност, твърди Еврокомисията
    41% от учениците у нас са в някаква степен неграмотни
    41% от учениците у нас са в някаква степен неграмотни

    Разтърсващи данни за образоваността на учениците у нас.

    Почти всеки втори български ученик има проблеми с четенето и разбирането на текст на родния му език, съобщи Европейската комисия, огласявайки план за справянето с проблема до 2020 г.
    Според данните 41% от учениците у нас са в някаква степен неграмотни.
    В ЕС ни следват румънците (40,4%) и австрийците (27,5%) по данни от 2009 г.
    Информацията сочи, че почти всеки втори ученик у нас може да извършва само елементарни дейности, като да определи основната тема в текст или да намери отделна информация в него. По класацията от 1 до 5 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие учениците в България защитават само ниво 2.
    Въпреки плашещата цифра, нещата сега са много по-добре от 2006 г., когато 51% от учениците у нас са се затруднявали с четенето и с интерпретацията на текст.
    България има сериозен проблем и с ранното напускане на училище, съобщи Европейската комисия – българчетата, които не довършват образованието си, са 38%.
    По-лошата новина е, че мнозинството от тях напускат чина след началния курс, докато в Европа тенденцията е за отпадане около 8 клас.
    Това значително увеличава риска за българите впоследствие да не могат да си намерят работа заради ниска квалификация и ги обрича на дългосрочна бедност.
    В момента в ЕС всяка година 6 млн. души излизат от средното училише, без да са довършили образованието си. В Испания, Малта и Португалия това се случва с всеки трети ученик. Почти две трети от тези младежи са движени от необходимостта да започнат работа.
    В България 73% от отпадналите от училище изобщо не се появяват на трудовия пазар. Подобна е ситуацията и в Словакия (80%), и в Унгария (71%).
    На другия полюс са повечето централно-европейски държави, където почти 90 на сто от учениците се дипломират.
    Прави впечатление, че с изключение на България и Румъния, като цяло в новите страни членки има повече хора с добро образование от западноевропейските държави.
    Европейската комисия обяви, че ще вземе сериозни мерки да намали от 14,4 на 10 на сто броя на хората, които не завършват средно образование за десет години.
    Предвиждат се различни мерки, сред които по-слабите ученици да не се принуждават да повтарят клас, защото това ги демотивира и те напускат училище.
    Препоръчва се на учениците, които имат лоша успеваемост, да се предлагат допълнителни часове и да се осигуряват преподаватели на майчиния им език. Нашето образователно министерство съобщи, че за 48% от първокласниците тази есен българският няма да е майчин език.
    Друга мярка е развиването на вечерните училища, в които пълнолетни граждани да могат да си довършват средното образование.
    Ситуацията с грамотността в Европа е необичайно сериозна, тъй като всеки пети деветокласник не се справя с четенето и писането.
    Близо 80 милиона пълнолетни европейци, или един от трима в трудоспособна възраст, има ниски или елементарни професионални умения.
    В същото време, за да си намериш добре платена работа, вече се изисква висока квалификация.
    За да се справи с проблема Европейската комисия иска да съкрати наполовина неграмотните до 2020 г.
    ЕК обяви, че е съставила работна група от 11 души, специалисти по проблемите на грамотността, начело с холандската принцеса Лаурентин, съпруга на третия син на кралица Беатрикс.
    Принцесата, която председателства първата сбирка на „мъдреците“, съобщи, че е работила като доброволка за ограмотяване на пълнолетни хора в САЩ, където е била студентка по журналистика.
    Групата ще има 18 месеца да представи решение на проблема.
    Препоръките ще бъдат дадени за обсъждане на министрите на образованието през есента на 2012 г.
    vnews.bg/dnes.bg

  • „Чудесата на Чикаго“ в Хасково

    На 28 януари 2011 г. от 18.00 часа в галерия “Модулор” ( гр. Хасково, ул. “Оборище” 35) фондация “Приятели на Чикаго” и фондация “Перпериконе” организирахa публична лекция на Иван Сотиров, Генерален консул на България в Чикаго (2005-2009), на тема: “ЧУДЕСАТА НА ЧИКАГО”. Повече от шестдесет души бяха дошли да чуят разказа за най-новото чудо на Чикаго – Милениум парк. Паркът на хилядолетието (Millennium Park) е най-големият парк в света, построен върху покрив. Наистина е впечатляващо – 100 декара парк върху покрива на една железопътна гара и огромен подземен гараж. Милениум парк, който е разположен в сърцето на Чикаго, е много повече социално-културно средище отколкото място за разходки като Борисовата градина в София. През 21 век обаче само паркове от този тип може да съперничат на Интернет и да се конкурират с Фейсбук. Не е чудно, че всяка година три милиона души се забавляват в Милениум парк. Паркът прави Чикаго още по-привлекателен за туристите. През 2008 година 44 милиона американци и почти милион и половина чужденци са посетили Чикаго, като приходите от туризма за града са достигнали 12 милиарда долара.

    Mузикално-кулинарният джем “Чудесиите на Тракия”, който се състоя след лекцията в галерия “Модулор”, намираща се на първия етаж на Арт Центъра, бе възможност всеки от присъстващите да се включи като изпълнител или ценител на изкуството, хубавото вино и вкусната храна. Народните танци на Делчо и Елена Попова, както и изпълненията на пиано на Дарина Параскова бяха оценени високо от присъстващите.

    iv_sotirov001

    Източник: www.friendsofchicago.org