Всички авторски страници

Авторски

• 2 февруари – Сретение Господне (Зимна Богородица)

  

  Зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение господне, с тези имена е известен 2 февруари. Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон. Той е вторият празник от обредно-ритуалния комплекс Трифунци и един от четирите празника, посветени на Божията майка (Успение на Пресвета Богородица – 15 август – всяка година, Рождество – 8 септември всяка година, Въведение Богородично – 21 ноември всяка година).
  Четиридесет дни след Рождество Христово енориите на Православната църква празнуват Сретение Господне. Тъй като този празник обикновено се случва в делничен ден, ние почти го забравяме, въпреки че той отбелязва завършването на коледното време и разкрива осъзнаването на пълния смисъл на Рождеството от човека, пребъдващ в чиста и пълна радост.
  Христовата църква причислила Сретение Господне към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден след този празник чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики
  Четиридесет дни след раждането на Исус Христос света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Това било установено за спомен от избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък. Затова всеки първороден като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване на 40 дни от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургурица или два гълъба. Смята се, че Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството.
  По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.
  Българите наричат празника „Зимна”, „Трифонова” или „Вълча Богородица”. Легенда разказва, че Св. Богородица отивала в черквата, за да й четат „чиста молитва” на 40-ия ден от раждането на Христос. Срещнала Трифон, който зарязвал лозето си. Той й се присмял и бил наказан от нея, като си отрязал носа и оттук празникът се нарича още „Трифон чипия”. На Сретение Господне жените носят в черквата пресни пити, вино, туршия, които после раздават на съседските къщи. Съществува поверие, че ако на този ден вземеш пари на заем, ще взимаш през цялата година, ако ли пък дадеш – ще даваш през годината.
  Народните обичаи са нарекли дните след Трифоновден Вълчи празници. Според преданията в тези два дни вълците бесуват. За да се предпазят хората от тях, се следвали строги правила на поведение. През този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е „вълча Богородица“, свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото — чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.
  Предсказания:
  Ако на този ден вали дъжд, ще вали през цялото лято. Ако има сняг, ще има и жито. Ако вземе човек пари на заем, цялата година ще взема и обратното.
  По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо – мъжко или женско. Младите момичета вярват, че какъвто мъж първи срещнат на този ден – такъв ще бъде и техния бъдещ съпруг – по външен вид и по характер. Затова празникът се нарича Сретен или Обретен.
  Честито на именниците:
  Сретен (честен, доволен, радостен, успешен, пълен със сполука),
  Сретка, Сретко, Радост, Радостина, Радостин, Рада, Радка, Радина, Радой, Райна, Райка, Райничка, Радинела, Радомила, Весел, Весела, Веселина, Веска

  В някой райони на страната датата 2 февруари в народните традиции се свързва с Петльовден, наричан още Петлов, Петларовден. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира. Празнично облечени момчета излизали насред селото и през целия ден били в центъра на вниманието. Били оглеждани от старейщините кой за какво става: за овчар, за дюлгерин, за даскал или за писар.

  Знаейки този български обичай, по време на турското робство, еничарите минавали точно на този ден и отвеждали в еничарския корпус най-хубавите и най-здравите момчета. Домовете са огласявали от плач, проливали се сълзи и кръв. От която къща вземали момче, турците поставяли кървав знак на портата. Ето защо тази жестока традиция е наречена кръвен данък. Намерили се обаче умни жени, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците зловещия знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия данък

  Възрастните свързват празника с древна легенда. Тя разказва за цар Ирод, който избил всички новородени деца, за да намери новия цар. За да спаси своя любим син, дева Мария белязала дома си и всички съседни порти с кръвта на обезглавен петел. От тогава петелът се превърнал в сакрален образ на изгрева и станал символ на вечния живот. Затова българите тачат Петльовден за здраве на малките деца. На този ден не се работи.
  Рано сутринта във всяка къща, където има малко момче, колят курбан – черен петел. Ритуалът се изпълнява на прага на вратника. С кръвта на петела стопанинът прави кръст на вратата на дома си. От петела приготвят обредна храна, пекат малки кравайчета, които раздават на близки и съседи.

  Още за Петльовден тук Български традиции – Петльовден, Евтимовден

• В България отбелязват за пръв път Ден на жертвите на комунизма

  Днешният ден за първи път официално се отбелязва в България като Ден на почит към жертвите на комунистическия режим. Решението за това беше взето от правителството на 19 януари, а предложението направиха двама президенти – Желю Желев и Петър Стоянов.

  На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици.

  Осъдени на смърт са 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици).

  На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

  Преди да започне процесът тримата регенти, премиерите и началниците на Генералния щаб са откарани в СССР и там са разпитвани повече от месец. Върнати са на 3 януари 1945.

  Присъдите на т. нар. народен съд се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция. Която впрочем не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд.

  Британският политически наблюдател в София по онова време Бозуел Хаустаун посочва, че „присъдите са определено отмъстителни“.

  След 10 ноември 1989 историците публикуваха телеграмите на Георги Димитров от Москва от декември 1944 до април 1945 с разпореждания до ЦК на Комунистическата партия, сред които се открояват две забележителни „препоръки“: „Никой не трябва да бъде оправдан“ (21 декември 1944, написана на руски!) и „И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“ (януари 1945).

  Докато Нюрнбергският трибунал постановява едва 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, а в Япония – 9, „народният съд“ убива общо 2730 българи.

  Източник: http://kafene.net/

• Лесно е да мразиш, трудно е да мислиш

  Българското общество се е превърнало в арена на тотално зрелище. Логично всяка критика срещу системата бледнее в сравнение с личните нападки, обиди и компромати, твърди в анализа си професор Ивайло Дичев.

  Скандалите около подслушването и контра-подслушването, около мафията-октопод и мафията-ДС ме връщат към началото на 90-те години. Тогава, ако си спомняте, се разрази мъчителният разрив между светло- и тъмно-сини, довел до постепенното отлюспване на Желю Желев и превръщане на СДС в нещо като секта чак до идването на Иван Костов.

  Един от дебатите се въртеше около това, как да се разчистят авгиевите обори на комунистическото минало. Г-н Желев и хората около него, които след това започнаха да бъдат наричани с „обидната” (!?) дума либерали, смятаха, че комунизъм, това е система: политическа технология, форма на собственост, безконтролен репресивен апарат и тъй нататък. Самият президент-философ наричаше това с малко несръчния израз „незабавен демонтаж на командно-административната система”.

  Няма човек – няма проблем

  Обратно, за втвърдяващите се тъмни сини – онези от втория ред на Кръглата маса, които се бореха да изместят лидерите от първия ред, за да заемат местата им – виждаха комунизма като набор от хора, номенклатурчици, комунисти, ченгета, които трябва да се лустрират със закон, а ако това не се получава – да се изхвърлят един по един от институциите на демокрацията, по сталинския почин „няма човек – няма проблем”.
  Разбира се и двата подхода си имаха недостатъци. Желевият изглеждаше теоретично правилен, но не се вписваше в зараждащата се шумотевица на жълтата публичност. Защото кой, освен социалните учени, го е еня как точно работи „системата” и не е ли далеч по-вълнуващо да обругаваш един, после друг конкретен персонаж, въплътил в дадения момент представата за комунизъм?

  Подходът на тъмносините от втория ред наистина бунеше по-силни страсти, но в едно куцаше: нямаше обозрим край. Понеже отвсякъде избликваха все нови и нови тоталитаристи – до номенклатурчика седеше партийният член, до офицера – агентът, до тях – техните сътрапезници, и тъй до безкрай. Какво се случи после, знаем всички: нито системата си отиде напълно, нито кадрите бяха истински прочистени, затова пък прекарахме две десетилетия в сладка, мазохистична ярост, в полети на възмущение и пропадания на отчаяние.

  Съвсем същият дебат тече днес около полицейщината на МВР. Дадох си сметка за това, когато научих, че майката на един мой много десен познат го нарекла комунист за това, понеже посмял да критикува ГЕРБ. Разминаването е в самото съдържание на думите, които иначе си приличат по звучене.

  Доктор Джекил и мистър Хайд

  Дали комунизъм е системата, при която подслушваш всеки, когото поискаш, качваш клипове на сайта на Министерството, на които барети карат хора да застават на колене пред пушките или четеш позорящи факти за частни лица в Народното събрание? Или комунизъм са определени хора, които трябва да се махнат от публичния живот: Станишев, Доган, царя, после анализаторите, които не ги заклеймяват достатъчно, после журналистите, посмяващи да атакуват онези, които са тръгнали на „война” с тях?…

  Както беше при второто СДС, този механизъм за поддържане на интереса не се изчерпва с външните врагове: в един втори момент омразата се обръща към собствените редици – към министри, неоправдали доверието, депутати, подмамени да вземат мобилни телефони. Последният стадий ни предлага романът на Стивънсън „Доктор Джекил и мистър Хайд”: бате Бойко нощем ще върши злини, които денем ще разследва.

  Да бъдеш критичен към системата предполага известна юридическа култура, или поне концентрация на вниманието. Това последното става все по-трудно за по-възрастните потребители на медиите, каквато вероятно е споменатата демократична майка.

  Обратно, да мразиш конкретни персони е леко и в един парадоксален смисъл приятно: наяве са лицата им, тембърът на гласа им, най-различни истории за имущественото им състояние или сексуалните им предпочитания. Скоро ще имаме снимки от хеликоптери, ще имаме маршрутите им, уловени с Гугъл ърт, данни за кръвното им налягане и много други вълнуващи неща.

  Хейтърството като норма

  Разбирате защо в обществото на тоталното зрелище критиката на системата винаги ще бледнее пред публичното мразене на едни или други хора: хейтърството е просто структурно заложено в съвременните медии, които непрекъснато множат информацията и ни разсейват, без да ни карат да се съсредоточим върху това какъв е проблемът в обществото.

  Съвсем логично е критиката срещу властта да взима именно такава персонализирана форма. Този стил доскоро беше запазен терен за жълтата журналистика, но ето на, днес той е норма, а онова, което опитва да му противостои, не напуска специфичните ниши на интелигенцията. Когато пишат, че там в ГЕРБ някой трябва да се махне, защото е бил сътрудник на ДС, защото е корумпиран или няма диплома – това е ясно, едните хвалят автора, другите го ругаят в пропорции, отразяващи обществените нагласи към момента.

  Виж, скучната критика на тази неокомунистическа система, при която държавата се управлява със страх и арести, навлича на автора си нещо по-лошо – презрение, като това, което сполетя навремето либералите „с тиренца” на Желю Желев. Ще ми философстват за принципи – който не мрази с нас, той е против нас!

  Източник: Дойче Веле

• Д-р Константин Тренчев: ДЕМОКРАЦИЯ НЕ СЕ НАЛАГА ЧРЕЗ СТРАХ

  Президентът на КТ “Подкрепа” е на път след 22 години да се оттегли. На осмия конгрес на синдиката, от 8 до 10 февруари ще бъде избрано ръководство за следващите четири години. Тогава ще стане ясно дали организацията, която е една от емблемите на българския преход, ще има нов лидер.

  

  Интервю за www.sofia-press.com

  Д-р Тренчев, наистина ли обмисляте да се оттеглите от КТ“Подкрепа“след 22 години?

  – По принцип аз от доста години, минимум пет, омислям целия натрупан опит и всички наблюдения, които съм имал за 22 години обществена дейност, тъй като съм в Независимото дружество за защита правата на човека от 8 октомври 1988-а. Пред очите ми се развиха всички процеси, 12 пранителства… Няма значително събитие в България, в което да не сме участвали. С две думи, считам че имам моралното право на някои обобщения за разлика от хора, които се появиха скоро. Ако разбира се натрупаният опит е гаранция за по-верни изводи.

  Какво става в България сега?Какво ви провокира към тези размисли?

  – Не съм взел окончателното решение, но не мога да скрия, че в мен има едно противоречие между съвестта и дълга. Дългът, който ме накара да се захвана с тази работа, която си беше страшна. За 22 години не съм лъкатушел наляво-надясно, за щастие и хората с мен са следвали пътя, който общо сме избрали. Ако разровите събитията назад, ще забележите с учудване, че за разлика от други, нямаме позиция, от която сме се отказали. Смяната на позиции е обичайна практика, особено за политиците.
  Аз се отъждествявам с хората, които изпълваха булеварда от Орлов мост до след хотел „Плиска“. Това беше единият от двата огромни митинга на СДС, чиито създател съм и аз. Къде отидоха тези хора? Какво ги промени? Тези натрупвания поставят един голям въпрос – защо всъщност България днес е това, което коренно се различава от мечтите, които имахме тогава?Отговорът ми е много тъжен – аз съм се опитвал за ровя надълбоко, максимално да не персонифицирам, макар че доста конкретни хора допринесоха за това, което е в момента. В медицината най-важното, за да бъде едно лечение успешно, е да се постави правилна диагноза. Всяко заболяване има много прояви, наречени симптоми – температура, кашлица. Имаме лекарства срещу температурата и кашлицата, но потискайки ги ние изобщо не лекуваме заболяването. Истинското и вярно лечение е когато се намери причинителят на заболяването. И ако той бъде атакуван с подходящо лекарство, всички тези прояви на болестта отпадат. Аз съм бил и постоянно ходя в много държави, включително и в тези от Централна и Източна Европа. И тъй като ходя от деветдесета година, все пак правя сравнение. В една Полша, в една Чехия, в една Унгария отдавна забравиха. За тях старото време е един кошмар, който се изживява, за който вече само си спомнят. Но при нас все още има носталгия, правят се сравнения често, а и хората, които правят сравненията имат право, защото нещата са очевидни. Значи нещо ни попречи да се развием така, както другите. Те бяха на нашето ниво тогава, ние тръгнахме на равен старт, например с Полша.

  Каква е правилната диагноза за България? Защо не я поставихме?

  – Това е големият въпрос – защо стана така. Екзистенциалният ми проблем, това, което в личен аспект се питам, е дали ситуацията е поправима. Аз съм оптимист за България в далечно бъдеще, но съм изключителен песимист за близкото настояще. Не може човек да не преживява травматично крушението на идеалите и на мечтите си. Още повече, че им се посветих… и загубих безвъзвратно професията си. Страшно трудно ми беше, защото имах блестяща медицинска кариера. И едно семейство, което е разделено на двата края на земята. Идва момент на равносметка. Човек се пита заслужава ли си това? Още повече, че е видимо – нещата не се подобряват, а се влошават.
  Диагнозата ми е в две посоки – явно за този преход са се готвили много сериозно, и то доста преди 89-а година, според мен. В крайна сметка преходът в своята основна част, е промяната на собствеността. Този процес беше отигран много добре, така че ако днес вие направите една щателна проверка кои са хората, които в крайна сметка можем да включим в тези пет процента успели в България, хора с много средства и голяма собственост, ще разберете, че са или бивши, или техните наследници, или хора на службите, или и двете заедно.

  Да си го кажем направо – хора, свързани с Държавна сигурност, или наследници на бившата комунистическа върхушка.

  – Да. Или и двете заедно, защото това са преплетени структури. Ако се проследи целия преход, както сега до известна степен позволява законът за досиетата, ще се види, че практически почти всички обществени организации, и то на висши позиции, в политически партии …

  Да не забравяме бизнеса и медиите…

  Бизнес, медии, външна политика и т.н., са инфилтрирани от хора на бившия режим и специалните служби.

  Всъщност казахте диагнозата.

  – Това е единият компонент на диагнозата. Вторият е, че имунните сили на обществото навярно не са достатъчни, за да спрат този процес на разпространяване на инфекцията. И аз мисля, че трябва чистосърдечно да си признаем, че това е един голям народопсихологичен проблем, който се състои най-вече в нашия краен индивидуализъм, в невъзможността да обединяваме усилията си за някаква кауза. Нашият стремеж е да оцелеем на всяка цена, не помагайки си, защото помагайки си би било много по-лесно, а сами, при което разбира се трудностите пред нас стават огромни и неразрешими. Вместо да се обединяваме, в тежка ситуация ние се разпадаме на индивидуалности и всичко е едно Брауново движение. По този начин не можем да акумулираме сила и да тръгнем в правилната посока.

  Това звучи много горчиво, казано от създателя на първия демократичен синдикат в България. Същността на синдикатите е проявата на солидарност.

  – Разбира се, но виждате ли, това съм го забелязал и при нашите хора. Когато едните имат проблем, другите наблюдават общо взето с безразличие. Когато те имат проблем, съвсем логично е другите да ги наблюдават със същото безразличие. Тук се губи това, което е смисълът на солидарността – не да скачаш и да пищиш, когато имаш проблем, а да помогнеш на другия, когато той има, за да ти помогне и той. Това се губи в нашата душевност. И още нещо – ние виждаме задаващ се проблем, но не реагираме, за да го избегнем. До последния момент си мислим, че ще ни подмине и няма да се стовари върху нашата собствена глава. А когато се стовари, тогава почваме да реагираме. По това се различаваме от психологията на доста други народи.
  Какво ни инжектира тази отрова? Страхът от службите ли?

  – Страхът е повсеместен. Намират се отделни личности, които преодоляват страха и казват истината. Не че другите не я знаят и не я споделят, но не намират куража да я кажат и да я подкрепят. Изчакват да видят кое как ще стане, от което обществените процеси вървят много бавно и мъчително стагнират. Ако мога да обощя, ние нямаме посока, нямаме кауза. Не говоря за “Подкрепа”, а за обществото. Бих казал, че вече започват да се наблюдават много сериозни елементи на отчаяние у хората.

  Защо сега всички се занимават със СРС-та, в момент на тежка криза тук, която повечето страни са на път да преодолеят?

  – Кризата е просто сегашното състояние на нещата. Аз говоря за много по-дълговечни каузи. Страната ни е имала каузата освобождение, каузата обединение, каузата България в естествени граници и т.н. Сега няма. Европа и НАТО са виртуални каузи. Хората не могат да ги почувстват така, както с тези прости национални каузи, които сме имали някъде до края на Първата световна война. В България има изключителни личности, и то не малко, които не могат да обединят усилията си. Спомням си най-старото СДС, което впрочем беше най-идеалистичното. Едните бяха най-бити в лагерите, другите бяха най-умни и интелектуални, третите бяха най-консервативни антикомунисти, четвъртите бяха най-прогресивни, другите най-големи. Всеки беше нещо най- и категорично не можеше да постигне еднакво мнение със своя колега. От което силата ни в никакъв случай не стана това, което трябваше, за да пометем старата система.
  Що се отнася до това, за което ме питате, за Срс-тата, наблюдаваме процесите много внимателно, няма да скрия, че знаем доста повече неща, отколкото хората. Но най-общо казано, разликата в ситуациите сега и в миналото е, че просто тия ги хванаха на калъп, както се казва. За мен просто враждуват две крила на службите. Това е.

  Последният нашумял синдикален проблем е ситуацията в „Леденика”. Пивоварите от КНСБ обявиха, че ще има стачка, ако се създават проблеми на бизнеса чрез натиск от държавните институции. Какво е становището на „Подкрепа”?

  – И ние имаме хора там. Знаем, че имаше сериозни проблеми и когато бяха притиснали пивоварната с тези лицензи, алтернативата беше мениджърският екип да спре да плаща, което беше неприемливо за нас. Съгласете се, че работниците нито взимат решения за пазари и за кредити, а от тях се иска да си изпълняват задълженията и да не крадат. Какво прави работодателят, работниците не знаят. Не ме учудва това, което се случва. Нагледал съм се на ситуации с българския бизнес. Разбира се, всички тези неща, които се появиха, пооткрехнаха завесата какво става зад кулисите. Това го знаят всички. Но нещата не бяха сложени на масата открито. Подозираш нещо, все имаше малък процент надежда, че това не е така, но когато картите изплющяха на масата, всички си казаха “Леле, какво стана”. Случващото се показва колко далече сме от истинската демокрация, защото дори ако човек има всички демократични права, това не значи, че е демократ. Демокрацията е осъзната дисциплина, възприети със сърцето ти правила, които спазваш. Когато тя е наложена със страх, ти го приемаш, но всъщност не мислиш демократично. Предполагам, че това ще се преодолее от поколенията, които са родени при един по-сводобен живот.

  Как, на фона на днешните скандали със СРС-тата ще отговорите на всички, които през годините ви обвиняваха едва ли не в параноя по отношение на това, че хора от службите все още контролират живота в България?

  – Самият процес на прехода, на прехвърлянето на собствеността, в България е дълбоко опорочен. Не трябва да се учудваме, че паралелно с формалната демокрация и законност, тече един процес на приятелски връзки, обаждания, предполагам и сериозни пари се размотават нагоре-надолу. Всъщност има една паралелна България. Даже съм чувал от икономисти, че може би парите, които се въртят извън полезрението на държавата, са не по-малко от националния бюджет. Ние сме един много странен в психологично отношение народ. Настояваме за правила и ако те се отнасят до нас, не желаем да ги спазваме.

  Не се ли оказва, че правенето на бизнес и на политика без правила, или с пари, предадени на тъмно, повлича крак и срива икономиката и социалната система в България?

  – То първо трябва да има работеща икономика, за да искаме тя да задели пари за социалните системи. Нямаме стратегия за нищо. Общественият организъм, като сбор от системи, е нещо трудно за насочване насам или натам. Има системи, за които трябва да имаш ясна визия за 15-20 години напред. Не можеш да лашкаш енергетиката или здравеопазването една година насам, а друга – натам. Посоката трябва да е ясна за години напред. Политиците, в стемежа си да се карат помежду си и да заемат постове и да свалят другите, изпълняват на сто процента трагичната българска поговорка “Ще си запаля къщата, за да изгори на комшията плевнята”. Това ме натъжава. На базата на толкова видяно и преживяно започвам да си казвам “Какво правя тук”? Политическата среда е отровна, това е един сбор от индивиди, от които са селекционирани най-подлите, най-прикритите, най-аморалните. Това е нещо страшно. И няма нищо общо с приятелска среда, не знаете колко голяма е разликата. В такава среда трябва да внимаваш за всяка дума, да следиш интонацията, тембъра, за да разбереш скритите замисли. Една дълбоко нечестна среда. Общуването с нея просто те опустошава.

  Доколко ГЕРБ, които са относително млада политическа партия, се вписват в тази среда. Могат ли да се справят със ситуацията?

  – Мисля, че е още рано да говоря на тази тема. Ще се задоволя с отговор в друга посока. Властта, политическата власт, трябва да се упражнява от хора, които знаят и могат. И са почтени. Трудна комбинация. Но тази политическа среда изобилства от непочтеност. На България й трябват хора, които знаят и могат да управляват, а не хора, които искат да управляват. Като каламбур най-добре го каза Гиньо Ганев преди години: “Бедата не е, че всеки българин иска да стане министър, а министър председател”. Ние сме хора с безкрайни амбици, без никакво чувство за себеоценка. Желаем нещо, защото виждаме в него само фасадата, само облагата. И същевременно, както имаме свръхсамочувствието, така имаме комплекс за малоценност. Защото когато ни кажат нещо отвън, ние веднага свиваме ушите. Не вярваме в нашите неща. Ако желаем да променим тази държава, трябва първо да се вгледаме в себе си, не да търсим, както винаги, кой ни е виновен. Хвърляме доверието си на едни, после ги наказваме. Но този процес не води до вътрешна трансформация. Без да си мръднем пръста търсим две неща – кой е виновен за проблемите ни и кой може да ни оправи, за да му възложим надеждите си. Пак без да си мръднем пръста. Така се въргаляме от период в период. Трябва да разкъсаме този омагьсан кръг, както другите народи, където всеки, който иска да успее, се пита какво прави самият той за това. Тук мразим тези, които са успели и по някакъв начин са се откроили, било като по-богати, било с някакви титли, или по друг ред. В България всеки различен е обект на омраза.

• 1 февруари – Св. мъченик Трифон (Трифоновден)
  ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ТРИФОН

  Трифон се родил около 225 г. в Комсада. Още юноша се прочул с чудесата си из цяла Фригия. С възкачването на император Траян за християните настъпили тежки дни. Тогава започнало и мъченичеството на св.Трифон. Той бил заловен от римляните, хвърлили го в тъмница, измъчвали го, за да се откаже от вярата в Бог. Разгневеният Аквилин, управител на източните римски земи, издал смъртна присъда и светецът бил публично посечен. Тленните останки на св.Трифон християните погребали в родното му село.

  Днес църквата почита и света мъченица Фивия Перпетуа.

  Днес се отбелязва празникътТРИФОНОВДЕН

  Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон.

  В народните вярвания Св.Трифон е патрон на лозята и лозарите. В една от многото легенди за него светецът е описан като лозар, който сам отрязал носа си с косера, докато зарязвал лозето. Затова Трифоновден наричат още Зарезановден или Трифон зареза и се изпълняват обреди за плодородие на лозята през годината.

  Още при изгрев слънце мъжете лозари се събират и отиват на лозята. Те носят обредни храни – пита, варена кокошка, пастърма, баница, ракия и бъклица с вино. Обикновено ходят на групи и водят със себе си гайдар. В лозето всеки си избира по един корен от гроздето. Стопанинът поръсва лозниците със светена вода, взета сутринта от църквата и ги полива с вино. След това отрязва първите пръчки, като изричат благословия. От тях свива венчета, които поставя на калпака си, окичва портата на дома си или оставят на иконата. От лозовите пръчки слагат и в бъклицата с вино. След зарязването, всички участници в ритуала се събират и правят обща трапеза. На нея нареждат гозбите, приготвени за празника. Под съпровода на гайди и други инструменти играят хора и пеят песни. В някои селища различните групи взаимно си гостуват или се събират в кръчмата, където се веселят до зори.

  Във високопланинските селища, където лозарството не е разпространено като поминък, празникът на св.Трифон е свързан с ритуалното магическо заплашване на дървета, които не дават плод. Двама здрави мъже изпълняват обред, известен в родопския край като „трифоносване”. Преди изгрев слънце те отидат с брадва при дърветата, които са безплод. Единият от тях замахва с брадвата, като с думи се заканва да отсече фиданката. Другият го моли да я пощади, като го убеждава, че дървото ще роди плод през годината.

  В народната митология битува поверието, че Трифоновден е „хаталия ден”, т.е. лош ден. Затова на Трифоновде жените не подхващат никаква работа. Табу е да се докосват до остри предмети – нож, ножица, игла, куки, брадви и секира. Вярва се, че ако жената се нарани с някои от тези сечива – може да се роди недъгаво дете или сакат добитък. Денят е най-опасен за бременните жени. За да предотвратят всякаква злополука с остър предмет, жените или удрят ножа най-първо в огнена главня, или отрязват три пръчки с ножица, които хвърлят във вода.

  Трифоновден се почита и като празник на мишките – „Мишкини празници”. За да прогонят животинките от домовете си, жените режат опашките на малките вредители, удрят ги три пъти на прага и три пъти на дръвника. В други краища пък празнуват Трифоновден в чест на зайците. Наричат го „Сечко-Дечко”. Жените месят малка питка, която изпичат в огнището, след като хвърлят в него заешки гребки. Питката раздават сред близки и съседи, за да умилостивят зайците.

  Празнуват Трифон, ТрифоСв. мъченик Трифон

  Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в Комсада от силно вярващи родители.  Заради тази вяра на родителите той бил надарен от бога с лечителс9ка способност. Римският император Гордиан имал болрна дъщеря, която младият (17 годишен) Трифон излекувал. Славата му на изкусен лечител се разнесла из цялата империя. С възкачването на император Траян за християните настъпили тежки дни. Тогава започнало и мъченичеството на св.Трифон. Той бил заловен от римляните, хвърлили го в тъмница, измъчвали го, за да се откаже от вярата в Бог. Разгневеният Аквилин, управител на източните римски земи, издал смъртна присъда и светецът бил публично посечен. Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с мъченически венец и възнесъл последното си моление – да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и починал. Не станало нужда палачите да се занимават повече с него. Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но мъченикът им се явил насъне и поискал да го погребат в родното му село. Те постъпили според волята му.

  Днес църквата почита и света мъченица Фивия Перпетуа.

  Днес се отбелязва празникът ТРИФОНОВДЕН

  Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон. Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждане на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.

  В народните вярвания Св.Трифон е патрон на лозята и лозарите. В една от многото легенди за него светецът е описан като лозар, който сам отрязал носа си с косера, докато зарязвал лозето. Затова Трифоновден наричат още Зарезановден или Трифон зарезан и се изпълняват обреди за плодородие на лозята през годината.

  Още при изгрев слънце мъжете лозари се събират и отиват на лозята. Те носят обредни храни – пита, варена кокошка, пастърма, баница, ракия и бъклица  вино.

  Обикновено ходят на групи и водят със себе си гайдар. В лозето всеки си избира по един корен от гроздето.

  Стопанинът поръсва лозниците със светена вода, взета сутринта от църквата и ги полива с вино. След това отрязва първите пръчки, като изричат благословия. От тях свива венчета, които поставя на калпака си, окичва портата на дома си или оставят на иконата. От лозовите пръчки слагат и в бъклицата с вино. След зарязването, всички участници в ритуала се събират и правят обща трапеза. На нея нареждат гозбите, приготвени за празника. Под съпровода на гайди и други инструменти играят хора и пеят песни. В някои селища различните групи взаимно си гостуват или се събират в кръчмата, където се веселят до зори.

  Във високопланинските селища, където лозарството не е разпространено като поминък, празникът на св.Трифон е свързан с ритуалното магическо заплашване на дървета, които не дават плод. Двама здрави мъже изпълняват обред, известен в родопския край като „трифоносване”. Преди изгрев слънце те отидат с брадва при дърветата, които са безплод. Единият от тях замахва с брадвата, като с думи се заканва да отсече фиданката. Другият го моли да я пощади, като го убеждава, че дървото ще роди плод през годината.

  В народната митология битува поверието, че Трифоновден е „хаталия ден”, т.е. лош ден. Затова на Трифоновде жените не подхващат никаква работа. Табу е да се докосват до остри предмети – нож, ножица, игла, куки, брадви и секира. Вярва се, че ако жената се нарани с някои от тези сечива – може да се роди недъгаво дете или сакат добитък. Денят е най-опасен за бременните жени. За да предотвратят всякаква злополука с остър предмет, жените или удрят ножа най-първо в огнена главня, или отрязват три пръчки с ножица, които хвърлят във вода.

  Трифоновден се почита и като празник на мишките – „Мишкини празници”. За да прогонят животинките от домовете си, жените режат опашките на малките вредители, удрят ги три пъти на прага и три пъти на дръвника. В други краища пък празнуват Трифоновден в чест на зайците. Наричат го „Сечко-Дечко”.  Жените месят малка питка, която изпичат в огнището, след като хвърлят в него заешки гребки. Питката раздават сред близки и съседи, за да умилостивят зайците.

  Празнуват:  Трифон, Трифонка

  Трапеза: пита, тутманик, варена кокошка, печена луканка

  Тутманик

  • 2 ч.ч. брашно (бяло или пълнозърнесто)
  • 2 яйца
  • 4-5 с.л. растително масло
  • 150 г краве сирене
  • 1 ч.ч. кисело мляко
  • 1 ч.л. сода за хляб (бакпулвер)
  • 1 щипка червен пипер (или ким)
  • сол

  Разбиват се добре киселото мляко, яйцата, растителното масло, настърганото сирене и солта. Прибавя се постепенно брашното, предварително пресято със содата за хляб (бакпулвера). Сместа се изсипва в намазнена с масло и набрашнена (или поръсена с галета) тавичка и се пече около 20 мин. в силна фурна. Непосредствено след изваждането от фурната тутманикът се наръсва с червен пипер (или ким).  Поднася се с изцедено кисело мляко.

• ФЕВРУАРИ
  ФЕВРУАРИ

  Февруари е името на втория месец от годината според григорианския календар. Той съдържа 28 дни, а през високосните години — 29. Името на този месец идва от от гръцки (Φεβρουάριος); от латински Februarius., което значи „пречистване”. Свързан е с езическия обичай Februa, изпълняван на 15 февруари в чест на бога на смъртта Фебрууис. Това бил последният празник, който древните римляни организирали през годината. Февруари е последният месец в римския календар. Първоначалното значение е било очистителен (месец), тъй като в древен Рим по това време са се извършвали жертвоприношения за очистване от греховете и се пречистят в очакване на следващата година.

  По време на тържествените ритуали извършвали жертвоприношения, за да изкупят греховете си

  В българската народна традиция вторият месец от година е наречен МАЛЪК СЕЧКО (в по-стар вариант: Малък Сечен, Малкина, Малкушан). Предполага се, че в основата му лежи старобългарското име сечен и още означава “студен”, “режещ”, “сечащ със студ”. Според старите хора, това е не само един от най-студените дни в годината, когато всичко се „ пука и сече” . Свързват го и с бога на смъртта Фебруус и с магическото време, в което всеки човек трябва да се покае за греховете си и да поиска опрощение от нашия бог – Исус Христос. Определението малък се дължи на по-малката продължителност на месеца в сравнение с януари, наричан ГОЛЯМ СЕЧКО.

  Прабългарите наричали този месец Тутом. В белоруския, украински и полски езици (славянски) месецът има корен „Лют”; на японски се нарича „Кисараги“, а на финландски – „Хелмикуу“ или „месецът на перлите“.

  В древнобългарския календар месецът е определен за борба с мишката, което означава и потягане на къщата отвътре.а

  Среид лозариоте и овощарите името на месеца се приема като покана за работа. В топлите райони на страната зарязването на лозята може да почне, а дърветата ив градината е време да се подреждат и подготвят за новия сезон. Старите дървета да се  отсекат, младите – посдекат, подрежат. Не случайно името на месеца е Сечко. Но прастарият обичай – тракийски, славянски и прабъларснки – изисква през този месец не само да се сече, а още и да се засажда. Според народната ни мъдрост всяко момче, както и момече , трябва да засади най-малко пет овощни дръвчета или лози. Освен храна(плодове) подобна дейност насажда у младия човек чувство за собственост, за красота, за творческо съзидание и доброта. Човек, който отглежда лозе или овощно дърво, не може да бъде лош; жена, която сади цветя  – също.

  Февруари е името на втория месец от годината според григорианския календар. Той съдържа 28 дни, а през високосните години — 29. Името на този месец идва от от гръцки (Φεβρουάριος); от латински Februarius., което значи „пречистване”. Свързан е с езическия обичай Februa, изпълняван на 15 февруари в чест на бога на смъртта Фебрууис. Това бил последният празник, който древните римляни организирали през годината. Февруари е последният месец в римския календар. Първоначалното значение е било очистителен (месец), тъй като в древен Рим по това време са се извършвали жертвоприношения за очистване от греховете и се пречистят в очакване на следващата година.

  По време на тържествените ритуали извършвали жертвоприношения, за да изкупят греховете си

  В българската народна традиция вторият месец от година е наречен МАЛЪК СЕЧКО (в по-стар вариант: Малък Сечен, Малкина, Малкушан). Предполага се, че в основата му лежи старобългарското име сечен и още означава “студен”, “режещ”, “сечащ със студ”. Според старите хора, това е не само един от най-студените дни в годината, когато всичко се „ пука и сече” . Свързват го и с бога на смъртта Фебруус и с магическото време, в което всеки човек трябва да се покае за греховете си и да поиска опрощение от нашия бог – Исус Христос. Определението малък се дължи на по-малката продължителност на месеца в сравнение с януари, наричан ГОЛЯМ СЕЧКО.

  Прабългарите наричали този месец Тутом. В белоруския, украински и полски езици (славянски) месецът има корен „Лют”; на японски се нарича „Кисараги“, а на финландски – „Хелмикуу“ или „месецът на перлите“.

  В древнобългарския календар месецът е определен за борба с мишката, което означава и потягане на къщата отвътре.

  Сред лозарите и овощарите името на месеца се приема като покана за работа. В топлите райони на страната зарязването на лозята може да почне, а дърветата и

  вградината е време да се подреждат и подготвят за новия сезон. Старите дървета да се  отсекат, младите – посдекат, подрежат. Не

  случайно името на месеца е Сечко. Но прастарият обичай – тракийски, славянски и прабъларснки – изисква през този месец не само да се сече, а още и да се засажда. Според народната ни мъдрост всяко момче, както и момече , трябва да засади най-малко пет овощни дръвчета или лози. Освен храна(плодове) подобна дейност насажда у младия човек чувство за собственост, за красота, за творческо съзидание и доброта. Човек, който отглежда лозе или овощно дърво, не може да бъде лош; жена, която сади цветя  – също.
• „Бойният химн на майката-тигрица“

  Под това заглавие Ейми Чуа, професорка в университета в Йеил, издава книга за възпитателните методи в Китай. Тезата й е спорна – желязната дисциплина по китайски образец е единственият път към успеха на подрастващите.

  Автори: К. Фишер/Е. Видински

  Ейми Чуа е второ поколение имигрантка в САЩ, родителите й са родом от Китай. Самата тя е родена в щата Илинойс и има зад гърба си кариера на юрист. В последната си книга „Бойният химн на майката-тигрица“ тя поставя повече от провокативната теза, че единствено строгото възпитание на децата по китайски модел може да подсигури пътя им към успеха, когато порастнат.

  В ежедневника „Уол Стрийт Джърнъл“ тя публикува есе като излага основните тези в книгата си. Още същия ден в САЩ е отворен дебат за възпитателните идеи на професорката, ден по-късно повечето големи американски печатни издания коментират темата на първа страница. Тезите на авторката буквално разделиха американската нация на подкрепящи и отричащи я. Едни я смятат за луда, други намират, че донякъде е права.

  Желязна дисциплина, а не изобретателност

  Толкова ли е строго китайското възпитание наистина, колкото се предполага? Да, отговаря категорично Ли Юнхе, водещ в държавния канал „Чайна Едюкейшън ТиВи“ и редактор на китайско списание, посветено на темата за възпитанието: „Това е свързано с културната традиция в Китай. Стари поговорки от типа на „само строгите учители възпитават елитни ученици“ продължават да се уважават и до ден днешен в Китай.“

  За 64-годишния пенсиониран учител по английски строгостта на възпитанието има своето оправдание в китайското ежедневие. „Китай има толкова многобройно население. Конкуренцията е много силна, човек намира работа в повечето случаи след поредица изпити и интервюта. Човек трябва много да учи и много да знае“, казва Юнхе и добавя: „Тук често се изисква не изобретателност, а желязна дисциплина и прилежност.“

  Ейми Чуа забранява на децата си почти всичко, което е нормално за повечето хора в Западния свят. Например – компютърни игри, преспиване при приятели, участие в училищни театрални постановки и пр. Изискванията – само шестици без изключение, в противен случай наказание. А наказанията също са по китайски модел. Например г-жа Чуа е заплашила дъщеря си да изгори пред очите й всичките й плюшени играчки, ако не научи да изпълнява без грешка определено музикално произведение на пиано.

  Възпитанието в САЩ – „пълен провал“

  „Основна част от западния модел на възпитание е схващането, че детето трябва само да се развие. Да следва указанията на родителите си и с времето да се освободи от тяхната опека“, казва професорката по педагогика Ингрид Гоголин.

  Но точно поради това Ейми Чуа определя възпитателната практика в САЩ за пълен провал, защото оставя прекалено много свобода на децата, когато те не са в състояние сами да взимат правилните решения. След възникналия дебат около книгата й, Ейми Чуа споделя в интервю, че се чувства криворазбрана от читателите. На книгата й не трябва да се гледа като на наръчник за възпитание. В „Бойния химн на майката-тигрица“ тя просто иска да сподели опита си като майка и да накара западния свят да започне да преосмисля своите методи на възпитание.

  Дойче веле

• По-малко познати картини на Майстора показва галерията в Кюстендил

  „Майстора – творби извън постоянната експозиция“  се нарича изложбата, която се открива утре в 11 часа в Художествената галерия в Кюстендил. Поводът е 129 години от рождението на  Владимир Димитров- Майстора, които се навършват на първи февруари. След това ще бъдат поднесени цветя на паметника на художника пред културната институция.

  Владимир Димитров Поппетров е роден  на 1.2.1882 година  в село  Фролош в семейството на бежанци от македонско. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил,   където Владимир завършва  прогимназия. След 1895 сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. С доброволно събрани от съгражданите си средства младежът  заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия)  при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов и Иван Мъкрвичка.  В своя начален период рисува главно  портрета и пейзажи.

  По време на Балканската и Първата световна война Майстора  е военен художник  в състава на Рилската дивизия в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта. След войните  Владимир Димитров  се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. Повлиян е силно от толстоизма. През 1922 излага картини от цикъла си „Жътва“. През 1923 г. работи и в Италия, а от 1924 до 1951 г. живее постоянно в кюстендилското с. Шишковци , като открива или участва в изложби, както в София и други градове, така и в кюстендилските села.

  През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край. През 1944 г. Владимир Димитров Майстора  е удостоен със званието ‘почетен гражданин на Кюстендил. Умира на 24 септември 1960 година. .

  Началото в развитието на изобразителното изкуство в Кюстендил е поставено през 1903 г., когато Владимир Димитров – Майстора прави първата си самостоятелна изложба. През 1972 г. по повод 90-годишнината на Владимир Димитров – Майстора се открива най-голямата в страната, специално построена за целта сграда, с естествено горно осветление. Сега Художествената галерия притежава изключително балансиран фонд както по количество, така и в качествено отношение. Тя разполага с 3180 творби от 585 автора, от които 1357 са на патрона на галерията, големия български художник – Владимир Димитров – Майстора

  Началото в развитието на изобразителното изкуство в Кюстендил е поставено през 1903 г., когато Владимир Димитров – Майстора прави първата си самостоятелна изложба. През 1972 г. по повод 90-годишнината на Владимир Димитров – Майстора се открива най-голямата в страната, специално построена за целта сграда, с естествено горно осветление.

  Сега Художествената галерия притежава изключително балансиран фонд както по количество, така и в качествено отношение. Тя разполага с 3180 творби от 585 автора, от които 1357 са на патрона на галерията, големия български художник – Владимир Димитров – Майстора

  

  В 12 часа в село Шишковци ще бъдат поднесени цветя на гроба на Майстора и посещение къщата на художника.

  Новия паметник до село Шишковци беше монтиран на мястото на откраднатия през есента на миналата година паметник на Майстора в селото. Тогава вандали задигнаха фигурата на големия български художник и я нарязаха за скрап. Полицията откри разфасована фигурата в един от пунктовете за изкупуване на метал в региона. Новата отливка на паметника, дело на художничката и скулпторка Мара Георгиева. Оригиналът се намира в градината на Националната художествена галерия в София.

  Проявата се организира от община Кюстендил и Художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“.

  Момиче със слънчогледи – Картина на Владимир Димитров-Майстора

  

• 2011 Screen Actors Guild Award Winners (Връчиха наградите на Гилдията на актьорите в САЩ за 2011 г.)

  The 17th Annual Screen Actors Guild Awards were held today at the Shrine Auditorium in Los Angeles. The nominees for the 17th Annual Screen Actors Guild Awards have  been announced on December 16,2010. Yet another awards show in the very top tier (which also includes the Golden Globes and Academy Awards is the Screen Actors Guilds Awards, where the actors themselves choose the best performances from amongst their peers. The 17th annual SAG Awards include a life-achievement honor for Ernest Borgnine. Of the top industry accolades presented to performers, only the Screen Actors Guild Awards are selected solely by actors’ peers. The entire active membership of the Guild across the country, approximately 100,000 actors, voted on all categories.

  The award show honors the best achievements in film and television performances for the year.

  

  Best Actor in a Drama Series: Steve Buscemi,Boardwalk Empire

  Best Actress in a Drama Series: Julianna Margulies, The Good Wife

  Outstanding Ensemble in Drama Series: Boardwalk Empire

  Outstanding Actress in a Supporting Role: Melissa Leo

  Outstanding Actor in a Comedy Series: Alec Baldwin, 30 Rock

  Outstanding Actress in a Comedy Series: Betty White, Hot in Cleveland

  Best Ensamble in Comedy: Modern Family

  Outstanding Actor in TV Movie or Miniseries: Al Pacino, You Don’t Know Jack

  

  Outstanding Actress in TV Movie or Miniseries: Claire Danes, Temple Grandin

  Outstanding Actor in a Supporting Role: Christian Bale, The Fighter

  Outstanding Actress in a Leading Role: Natalie Portman, The Black Swan

  Outstanding Actor in a Leading Role: Colin Firth, The King’s Speech

  Outstanding Ensamble in a Drama: The King’s Speech

  Check out a full list of this year’s nominees and winners from the 17th Annual SAG Awards:

  OUTSTANDING PERFORMANCE BY A CAST IN A MOTION PICTURE

  „Black Swan“

  „The Fighter“

  „The Kids Are Alright“

  „The King’s Speech“ – WINNER

  „The Social Network“

  OUTSTANDING PERFORMANCE BY A MALE ACTOR IN A LEADING ROLE

  Jesse Eisenberg, „The Social Network“

  Colin Firth, „The King’s Speech“ – WINNER

  James Franco, „127 Hours“

  Jeff Bridges, „True Grit“

  Robert Duvall, „Get Low“

  OUTSTANDING PERFORMANCE BY A FEMALE ACTOR IN A LEADING ROLE

  Annette Benning, „The Kids Are Alright“

  Nicole Kidman, „The Rabbit Hole“

  Jennifer Lawrence, „Winter’s Bone“

  Natalie Portman, „Black Swan“ – WINNER

  Hilary Swank, „Conviction“

  

  OUTSTANDING PERFORMANCE BY A MALE ACTOR IN A SUPPORTING ROLE

  Christian Bale, „The Fighter“ – WINNER

  Mark Ruffalo, „The Kids Are Alright“

  John Hawkes, „Winter’s Bone“

  Jeremy Renner, „The Town“

  Geoffrey Rush, „The King’s Speech“

  OUTSTANDING PERFORMANCE BY A FEMALE ACTOR IN A SUPPORTING ROLE

  Amy Adams, „The Fighter“

  Helena Bonham Carter, „The King’s Speech“

  Mila Kunis, „Black Swan“

  Melissa Leo, „The Fighter“ – WINNER

  Hailee Steinfeld, „True Grit“

  TELEVISION

  OUTSTANDING PERFORMANCE BY AN ENSEMBLE IN A DRAMA SERIES

  „Boardwalk Empire“ – WINNER

  „Dexter“

  „The Good Wife“

  „Mad Men“

  „The Closer“

  OUTSTANDING PERFORMANCE BY AN ENSEMBLE IN A COMEDY SERIES

  „30 Rock“

  „The Office“

  „Glee“

  „Modern Family“ – WINNER

  „Hot in Cleveland“

  

  
  

  OUTSTANDING PERFORMANCE BY A MALE ACTOR IN A DRAMA SERIES

  Steve Buscemi, „Boardwalk Empire“ – WINNER

  Bryan Cranston, „Breaking Bad“

  Michael C. Hall, „Dexter“

  Jon Hamm, „Mad Men“

  Hugh Laurie, „House“

  OUTSTANDING PERFORMANCE BY A FEMALE ACTOR IN A DRAMA SERIES

  Julianna Margulies, „The Good Wife“ – WINNER

  Elisabeth Moss, „Mad Men“

  Glenn Close, „Damages“

  Mariska Hargitay, „Law & Order: Special Victims Unit“

  Kyra Sedgwick, „The Closer“

  OUTSTANDING PERFORMANCE BY A MALE ACTOR IN A COMEDY SERIES

  Alec Baldwin, „30 Rock“ – WINNER

  Steve Carell, „The Office“

  Chris Colfer, „Glee“

  Ty Burrell, „Modern Family“

  Ed O’Neill, „Modern Family“

  OUTSTANDING PERFORMANCE BY A FEMALE ACTOR IN A COMEDY SERIES

  Betty White, „Hot in Cleveland“ – WINNER

  Sofia Vergara, „Modern Family“

  Tina Fey, „30 Rock“

  Edie Falco „Nurse Jackie“

  Jane Lynch, „Glee“

  

  
  

  OUTSTANDING PERFORMANCE BY A MALE ACTOR IN A TELEVISION MOVIE OR MINISERIES

  John Goodman, „You Don’t Know Jack“

  Al Pacino, „You Don’t Know Jack“ – WINNER

  Dennis Quaid, „The Special Relationship“

  Edgar Ramirez, „Carlos“

  Patrick Stewart, „MacBeth“

  OUTSTANDING PERFORMANCE BY A FEMALE ACTOR IN A TELEVISION MOVIE OR MINISERIES

  Claire Danes, „Temple Grandin“ – WINNER

  Catherine O’Hara, „Temple Grandin“

  Julia Ormond, „Temple Grandin“

  Winona Ryder, „When Love Is Not Enough“

  Susan Sarandon, „You Don’t Know Jack“

  OUTSTANDING PERFORMANCE BY A STUNT ENSEMBLE IN A MOTION PICTURE

  

  „Green Zone“

  „Inception“ – WINNER

  „Robin Hood“

  OUTSTANDING PERFORMANCE BY A STUNT ENSEMBLE IN A TELEVISION SERIES

  „Burn Notice“

  „CSI: NY“

  „Dexter“

  „Southland“

  „True Blood“ – WINNER

  Veteran actor Ernest Borgnine — 94 — received the Screen Actors Guild Award for lifetime achievement for over 70 years of work on film and television. Borgnine won an Academy Award for lead actor for 1955’s „Marty“. Last year’s lifetime achievement award went to Betty White.

  

  

• Росен Миленов: В ДАНС не се работи по големи дела

  В тази страна гражданите трябва да имат смелостта да казват истината. Замитането под килима на проблемите е неправилно. В. Танов и А. Странджев бяха гаранти престъпните групи да не овладеят контрабандата на цигари.

  Това каза Росен Миленов в студиото на Сеизмограф по БТВ.

  Съдържанието на записите е автентично и не е манипулирано, обяви Мишленов и добави, че през миналата седмица е изслушан в подкомисията на Народното събрание и в Националната следствена служба, но това е класифицирана информация, която не може да съобщи.

  Гостът потвърди, че има документална следа за послушванията и в МВР, и в ДАНС.

  Аз мога да казвам всичко, което зная, ние не сме в никакви отношения със Св. Йовчев. Става въпрос за подслушване на хора, които са на висши държавни длъжности, които в последствие започват да пречат на правителството, обясни Миленов и добави: Спазвайки закона те започват да засягат фирми, близки до управляващите, а това води до ответна реакция. В. Танов и А. Странджев бяха гаранти престъпните групи да не овладеят контрабандата на цигари. Затова те трябваше да бъдат отстранени. Най-напред беше злепоставен г-н Странджев, а в момента има много голям натиск върху В. Танов. Те работят по всякакви крупни афери.

  Натискът върху тях започна миналата година през пролетта и продължава, обобщи бившият служител на ДАНС.

  Оригиналите на тези СРС-та трябва да се унищожат само след разпореждане на МВР, обясни процедурата гостът.

  Миленов обясни, как става подслушването на журналисти: При журналистите е друго – установява се кръга на близките до журналиста и те се качват на контрол, а не директно самият журналист, защото е опасно да се подслушват директно самите журналисти. Може да се получи изключително голям скандал.

  С един донос може да се направи така, че да се започне процедура по подслушване, обясни той. Гражданинът Х просто прави донос, той остава анонимен и работата започва. Има много хора, записани по този начин, записите циркулират в пространството. При новото правителство се разшири подслушването, имаше го и при предишните правителства, но сега се увеличи.

  Съдиите, които отказват разрешение за СРС са малко, отказите са редки, защото не може да се провери същността на фактологията в искането за СРС, обясни Миленов.

  Към момента в ДАНС не се работи по крупни дела, завърши той.

  Frognews.bg

• На Борисовия мегдан

  Борисов не зачита правовата държава и това няма как да остане без последствия, твърди Александър Андреев, главен редактор на БГ-секцията на Дойче Веле, в интервю за вестник „Гласове“, което публикува и Дойче Веле.

  В едно свое изказване американският посланик Джеймс Уорлик каза, че скандали има навсякъде по света, по-важно е как се справя с тях обществото. Как се справя българското общество с последния скандал, предизвикан от подслушаните и огласени разговори? Преповтаря ли се обичайният сценарий на постепенно затихване и забрава без никакви последствия?

  А. Андреев: Засега матрицата се повтаря и за съжаление мисля, че така и ще приключи – без да се разбере нищо конкретно, без да има никакви последствия, никакви виновни, никакви наказани. Просто всичко ще си остане постарому. Поне натам вървят нещата в момента. Темата изцяло се разми, най-вече благодарение на усилията на част от участниците в скандала. Всъщност забелязахме го още в самото начало, когато обществеността започна да се занимава не с казаното в тези разговори, а с тяхната автентичност, с това кой точно е бил подслушван, как са били набавени записите и пр. Логично стигнахме до момента, в който започна да се оспорва автентичността на записите, започна да се говори за манипулация и да излизат всякакви велемъдри технически и технологични експертизи.

  Подозрителността над всичко!

  Онова, което е било казано във въпросните разговори, постепенно се разми и в крайна сметка всичко ще бъде забравено по живо, по здраво. Нека само припомня, че настоящият скандал се случи в контекста на един по-предишен сканадал, който пък съвсем заглъхна, и който, уви, за голяма част от българската публика дори не е скандал. Става дума за изявлението на министър-председателя, че е нормално да бъдат подслушвани министрите, и за ентусиазма, с който част от тези министри посрещнаха въпросното изявление и дори завъзклицаваха: „Подслушвай ме, подслушвай ме”.

  Борисов каза още, че неговите министри трябва да се подозират един другиго и че няма какво толкова да приятелуват помежду си. Хора, които са близко до правителството, отдавна знаят, че това е стилът на общуване вътре в кабинета, че подозрителността и взаимното следене са в реда на нещата още откакто е дошъл на власт този кабинет. Част от колегите го наричат „милиционерщина” или „полицейщина” – и то наистина си е мека форма на полицейска държава, просто защото мисленето на тези хора е такова. Под „тези хора” имам предвид ключовите фигури в правителството, които произлизат от т.нар. служби и от МВР.

  Споменахте, че още в самото начало обществеността и медиите изместиха акцента от съдържанието към автентичността и източника на тези записи. Какви са причините за това?

  „С този човек сме се разбрали нещо“

  А. Андреев: Уви, голяма част от хората не намират почти нищо осъдително в съдържанието на тези разговори и това прозвуча на няколко пъти в обществения ефир. За огромно съжаление една част от българите възприемат като нещо нормално факта, че премиерът се е обадил на шефа на митниците и му казал: „Я махай твоите хора оттам, защото с този човек сме се разбрали нещо”.

  Според тях в реалната политика е така и само някакви безнадеждни идеалисти могат да очакват от министър-председателя, министрите и хората на ключови позиции да бъдат морални и принципни и да следват някакви правила на поведение. Защото истинският живот е нещо съвсем друго – щом като са поети ангажименти към Мишо Бирата, X, Y, или Z, те трябва да бъдат изпълнени. Освен това, видите ли, премиерът спазва обещанията си, за разлика от някои други висши политици, които се отмятат от тях. Това беше едно от важните съпътстващи внушения.

  Да, но от друга страна, тъкмо хората, за които говорите, отхвърлиха няколко правителства поред заради същите грехове. Иван Костов си отиде заради приватизация, която беше наречена кражба, а Тройната коалиция заради множество съмнения за корупция. Как да си обясним този парадокс – обществото приема подобни практики за нещо нормално и заедно с това си отмъщава на съответното управление по време на избори?

  На власт е мегданът

  А. Андреев: Първо, населението осъди Костов и Тройната коалиция след изтичане на 4-годишните им мандати. Настоящото правителство работи от година и половина. Нека си поговорим отново след две години и половина. Второ, има една фундаментална разлика между правителствата на Костов, Сакскобургготски и Тройната коалиция, от една страна, и сегашното управление, от друга. Сега наистина имаме народна власт. Сега на власт е народът, на власт е мегданът.

  Населението с пълно основание припознава себе си в лицето на Борисов, Цветанов, Цецка Цачева и пр., в тях то се оглежда. То им разбира на тези хора приказките, разбира им мотивите. А разбирането вече е половин оправдание. Хората разбират защо евентуално Борисов защитава Мишо Бирата или нему подобни и фактът, че разбират, означава, че вече наполовина са му простили. Те припознават Борисов като един от своя мегдан, припознават го като един от тях и казват: „Да бе, то си е така”.

  Вие как приемате оправданието на управляващите, че става дума за заговор от страна на задкулисни центрове, че зад сканадала стои вездесъщата Държавна сигурност?

  А. Андреев: Лично аз смятам поведението на Борисов и на правителството в този скандал за осъдително и съм много доволен от публикуването на разговорите. В същото време обаче смятам, че това е заговор срещу правителството. Убеден съм, че тези записи не се търкалят по улицата, а Явор Дачков случайно ги намира, минавайки оттам.

  Убеден съм, че тези записи не са току-така извадени от някое чекмедже. Естествено, някой ги вади с някаква цел, естествено, в дъното са не дизайнери или фризьори, а хора, свързани с тайните служби, навярно и с някогашната ДС. Съвсем естествено е, че тези хора имат някакъв бекграунд, свързан с ДС. Така че човек трябва да е идиот, за да не събере две и две и да не стигне до извода, че разбира се, има заговор срещу Борисов.

  Какви ли не хипотези се чуват по въпроса, най-вероятно някоя от тях е вярна, а може би няколко от тях са верни заедно – бунт срещу Цветанов в МВР, бунт на ДАНС срещу правителството, съпротива на хората, свързани с ДС, както заради досиетата, така и поради това, че нова фракция е взела властта в сферата на сигурността.

  Нека не забравяме нещо много важно, което особено старателно се премълчава в дискусията около досиетата. Първо, ограниченият достъп до архивите на Първо главно управление, на външнополитическото разузнаване. И второ, фактът, че в такива деликатни сфери, каквато е дипломацията, огласиха хората, които са работили за ДС, но вече са свалени от отчет, а онези, които продължават да работят за настоящите български тайни служби под дипломатическо прикритие или на дипломатическа служба, те са си там и си седят.

  Каква е разликата – и едните са шпиони, и другите са шпиони, и едните работят против държавата домакин, и другите работят против държавата домакин. Аз не оправдавам по никакъв начин дипломатите с досиета от ДС и мисля, че шпионите няма какво да търсят в посолствата, но и в момента българските посолства са пълни с агенти на НРС, в това няма съмнение.

  Пропуснатият златен шанс

  Какво мислите за реакцията на Синята коалиция по отношение на този скандал? Иван Костов също измести акцента в посока Държавна сигурност, която диктувала дневния ред на обществото, и атакува Борисов не за подслушването и съдържанието на публикуваните разговори, а за това, че не бил готов да се противопостави на ДС.

  А. Андреев: Така наречената Синя коалиция изпусна златния си шанс най-после да се профилира по някакъв начин и да се отграничи от правителството. Те категорично трябваше да гласуват срещу доверието в кабинета и най-после да се отърват от тази обвързаност с едно послушно и посредствено мнозинство и с правителство, което има неясен политически профил и е свързано със сили и интереси, които не са непременно най-светли, прозрачни и европейски, независимо от Е-то в абревиатурата.

  В един наш предишен разговор обрисувахте основните разлики в начина, по който протичат политическите скандали в България и в една по-развита демокрация, каквато е Германия. Да предположим хипотетично, че скандалът с подслушаните разговори се е случил в Германия – как би се развил дебатът около него там и какви биха били реакциите на обществото и политиците?

  А. Андреев: Ако канцлерката Меркел беше казала, че обича да подслушва своите министри и това е нещо нормално, че иска нейните министри взаимно да се следят и да се подозират, веднага щеше да се надигне невероятен протест. Сигурен съм, че поне няколко от министрите й щяха начаса да напуснат правителството, а медиите щяха да подхванат темата и да не я изпуснат, докато правителственият ръководител не си подаде оставката. Тоест, такова нещо в Германия би завършило задължително с оставка на министър-председателя.

  „Е, какво пък толкова…“

  Как ще коментирате реакциите на българските медии по отношение на изявлението на Борисов за подслушването и последвалото огласяване на разговора между премиера и Ваньо Танов?

  А. Андреев: Евфемистично формулирано, българските медии се държаха много предпазливо. По този начин една част от медиите – знаем, че определени медии представляват определени политически интереси – реагираха адекватно на интересите на своите спонсори, собственици и т.н. Освен това, все още мнозина се страхуват от Борисов и Цветанов и от милиционерското мнозинство в управлението на България. Така че хората не смеят много-много да говорят, макар че вече започват да си отварят устата все по-артикулирано.

  Най-тъжното е обаче, че някои колеги не разпознаха скандала и реагираха така, както реагира нормалният български медиен потребител: „Е, какво пък толкова, нали така е в политиката. Мигар не знаем, че се подслушват? Мигар не знаем, че се дебнат? Пък то е и хубаво, защото всички са реално или потенциално корумпирани и е по-добре Бат`Бойко да ги слуша, а те да се дебнат помежду си”. За разлика от Германия голяма част от българските медии не разпознаха скандала, не сметнаха, че това е чудовищно, поуплашиха се, реагираха предпазливо. Разбира се, имаше медии и автори, които го разпознаха веднага и го нарекоха със собственото му име, но в общественото съзнание скандалът си остана в най-добрия случай скромен.

  Всички са маскари?

  В голяма степен тази безпомощност на обществото, която е видима и от публичните реакции във връзка с последните скандали, опира до тъжната констатация, че управленито на Борисов няма алтернатива. Как приемате този аргумент – по-добре това правителство да остане на власт, независимо от всичките му извращения, защото няма по-добър вариант?

  А. Андреев: Този аргумент е реален в някакъв смисъл. В България има тежка деполитизация и много сериозна политическа апатия сред хората. Липсват импулс и енергия за някаква промяна. Хората се умориха от обещания, полуреформи, полумерки, казаха, че всички са маскари, махнаха с ръка и се отказаха. Единствено фактът, че хората припознават в Борисов и неговата партия самите себе си, осигурява комфортно мнозинство на това управление и обрича обществото на безалтернативност.

  Източник: Кафене.нет

• Връх за Първанов, падение за ласкателите

  Истинският интелектуалец трябва да сочи с пръст грешките на политиците, а не с глазура от мили думи да помага за всеобщото зомбиране и отсъствие на памет

  Автор: Диян Божидаров (в-к Сега)

  Георги Първанов написа дебела книга, а хора с мастити научни титли се събраха, за да кажат колко добра е тя. Кое е смущаващото? Че някакъв политик се увековечил в 500 страници? Не. А че фигури, призвани да дават пример, полягат в краката на човек, чието достойнство се изчерпва с функцията му „силен на деня“. Стават част от неговата политическа кауза, която знаем, че е политиканска.

  Сценката е грозна

  и не бива да бъде подминавана, макар животът често да ни предлага подобни гледки.

  „Президентът е постигнал един политически връх, който може да му служи за скок към други върхове“, заяви професор Андрей Пантев. Академик Антон Дончев възхвали „формулата на национално съгласие“, която президентът измислил.

  „Тази книга е извор за българската история“, добави академик Георги Марков. Произведението на Първанов всъщност е сборник от речите и изявите му през първия мандат. Като ги говорят тези неща, вярват ли си?

  Да бяха ласкателите хора, които правят кариера чрез слагачество, щеше да е разбираемо. Но те, въпреки че периодично се изкушават от политически агитки, са авторитети в своите области. И образът им страда от политикански залитания.

  Пантев е човек, който пълни студентски зали и унася в захлас всяка аудитория. Ерудиран, енциклопедичен, голям. Кладенец на науката. Антон Дончев е автор на „Време разделно“, Марков също е всепризнат историк. Пример са за много хора. Студенти им вярват, попиват поведението им. Нима те – ерудитите,

  искат младите да приличат на Първанов,

  да му вземат морала, принципите? Сигурен съм, че е обратното.

  Интелектуалецът, ако е истински такъв, следва да съблюдава най-вече морала. Той не може да застане до неморален човек, ако ще последният да измисли вечния двигател. Защото така ще му прелее авторитет и ще го посочи за пример.

  Вълнуват ли се тези интелектуалци как Първанов например от пръв враг на ДПС се превърна в човека, който даде мандат на Доган? И то при факта, че сделката бе уговорена предварително?

  Да, времето е трудно. Пари няма, национално-отговорният президент често намира средства за наука. Помага на археологията, на някои творци, на спорта. Вероятно заради това преди три години проф. Николай Овчаров изостави разкопките и хукна да прави гражданско сдружение, предвестник на сегашното АБВ.

  Но ако Първанов е помагал на учени, то това не бива да е заради снимката с тях. Задължение му е. Учените пък следва да съзнават значимостта на собствените си достижения. Приравнявайки се до който и да е политик, обезценяват науката.

  Превръщат се в псевдоинтелектуалци

  Може да се намерят десетки аргументи срещу горните съждения – какво толкова са направили, те не говорят за човека, а за книгата, застават зад принципи като баланс, помирение и т.н. Само че това са празни думи.

  Нима не е ясно, че нахвърляното от Първанов още утре ще бъде забравено? Че президентът не е нито ляв, нито социален? Славят го, защото е президент. А ако не беше и все пак бе написал книга, дори и епохална по творчество и съдържание, нямаше да я отворят дори.

  Не е задължително подобно поведение да е породено от традиционния стремеж да попаднеш в отбора на актуалния властник. Може да се дължи на грешното разбиране за важно и маловажно, характерно за цялото общество. В България за значимо се смята всичко, което започва и свършва с политиците.

  Те диктуват събитията, темите на деня, празниците в календара. Така и книгата на Първанов нямаше как да не спечели незаслужена слава. Но кои, ако не интелектуалците, стига да ги има, трябва да кажат на хората кое е важно, кое не? Кое е хубаво и лошо. Да прекарат границата на допустимост.

  Да застанат с авторитет и с цялата сила на житейския си опит да кажат: „Не, недопустимо е президентът да е бил агент на ДС и четири години да го крие“ (все през първия мандат). Или: „Не може премиерът да се държи арогантно с народа“. Тонове книги да напишат двамата, хиляди гладни да изхранят,

  подобни действия ги правят деградирали

  Истинският интелектуалец трябва да сочи с пръст грешките им, а не с глазура от мили думи да помага за всеобщото зомбиране и отсъствие на памет.

  Но това вече е сложна тема. Тя е за липсващата българска интелигенция, която можеше да бъде ума, съвестта и превенцията на обществото от политиците. Има хора с красиви умове и сърца, които можеха да бъдат духовни водачи на нацията, но медийната глъчка подмина величавото им уединение. Други си отидоха. Вместо тях изплуваха образи като Кирил Маричков, който наскоро взе орден от президента и се разсърди, че наградата закъсняла.

  Утре Първанов вероятно ще е никой. Но и да не беше така, истинският интелектуалец трябва да стои далеч от него. Както и от другите политици, които времето разтваря.

  Хората, които по един или друг начин са влезли в ролята на морални примери и корективи, също носят отговорност към нацията. Тя дори е и по-голяма от тази на политиците и време е да стартира разговор за нея.

• Откраднаха служебната кола BMW X6 на Яне Янев (РСЗ)

  СЪОБЩЕНИЕ ДО МЕДИИТЕ ОТ ПРЕСЦЕНТЪРА НА РЗС

  Снощи в София бе открадната служебната кола, с която пътува лидера на „Ред, законност и справедливост” Яне Янев. Автомобилът BMW X6, нает с официален договор от РЗС, е откраднат от паркомясто в непосредствена близост до ведомственото жилище на народния представител на ул. „Царево село” 13. В колата е имало изключително важни документи, в това число 9 магнитни носителя с информация, личния gsm на председателя на РЗС (който е изключен от 21.01.2011 г.) и ключовете от партийната каса, в която се съхраняват сигналите за корупция.
  Пресцентърът на РЗС припомня, че от началото на тази година Яне Янев се придвижва с този автомобил с цел по-голяма сигурност предвид многократните провокации през 2010 г. Снощи е осъществен поредния опит за сплашване след няколкото случая на нахлуване в дома на лидера на РЗС уж от крадци, като при последния приятелката на Янев Галя е видяла с очите си как чупят патрона на входната врата.
  Политическото ръководство на РЗС счита, че това е поредният удар срещу лидера на партията и е част от сценария за премахване на истинската опозиция в България. Настояваме за категоричен отговор защо след многократните заплахи срещу лидера на РЗС, не му е осигурена охрана и очакваме компетентните органи да престанат да си затварят очите пред репресиите на мутренско-милиционерския режим.

• ЖУРНАЛИСТЪТ ГРИГОР ЛИЛОВ: СЛУЖБИТЕ ПРЕДАВАТ БОЙКО!

  Едно интервю на Анелия ПОПОВА

  Поредната порция СРС скандали, които разтресоха властта, провокираха разследващия журналист, финансов и икономически анализатор Григор Лилов да ги коментира, както и да даде своите прогнози и оценки за евентуалните кандидат-президенти, за това ще се разпадне ли ДПС и защо Касим Дал подаде оставка точно сега.

  Григор Лилов е роден през 1955 г. в София. Завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”, а после и икономика и организация на труда в УНСС. Автор е на книгите “Най-богатите българи”, “Либийска връзка” и на току-що излезлите по книжарниците два тома на “Тайните на големите играчи”.

  – Гриша, ти си един от най-ожесточените критици на ГЕРБ и Бойко Борисов. Дори написа цяла книга, в която предсказа скандалите с неуспялата еврокандидатка Румяна Желева, фалшивата диплома на Калина Илиева… Изненада ли е сегашният скандал с тези записи?
  – Не! Първо трябва да анализираме записите – дали са СРС или нещо друго. За мен безспорно участват спецсредства. Виж репликите в разговорите на Ваньо Танев: Одеве ми звъняхте и аз, докато взема телефона, и след туй ви търсих няколко пъти и не можах да се свържа… Дянков: Да, и аз бях навън и заради т’ва. Какво става?… „.

  На никой не му прави впечатление, че тук

  не става дума за gsm-и, а за стационарни телефони!

  Точно те се „вдигат“, точно те не могат да се използват, когато човек е „навън“. Ако gsm-ът ти е в джоба, ще се обадиш, а не когато се прибереш в кабинета си и видиш кой те е търсил. Наивно е да се мисли, че министър-председателят говори с подчинените си по градска линия или по обикновена мобилна връзка. Та нали така държавните тайни ще станат достояние на всички разведки по света, които подслушват комуникациите, на продажни служители от БТК и мобилните компании, на престъпни групировки, които също слухтят.

  В случая става дума за “петолъчки” – специалната правителствена високочестотна връзка. Тя е кодирана по специални кабели и защитена от подслушване. Пазят я точно тайните ни служби. И само те са в състояние да я подслушват. В този смисъл, “ювелирите” от спецслужбите, от бившето ДС, наистина се издъниха – записите им разкриха, че те са ги направили. От тази гледна точка разговорът с Менда Стоянова още го нямаме, освен като стенограма. Ето едно обяснение – тя не разполага с петолъчка. За мен е без значение какво ще се произнесе прокуратурата. Тя не може да извърши техническия анализ на разговорите – със съответната апаратура разполагат службите.

  Правителствените връзки са перфектни като чистота на звука. Затова мисля, че СРС-тата са обработени допълнително със звуков фон, за да маскират източника. Вероятно е да има и съкратени части от тях, като преходът се маскира точно с външни шумове. Но да се монтират дума по дума и изречение по изречение, както твърдят от „Атака“ и намекват премиерът и вицето му, е груба манипулация и лесно ще лъсне. Колкото и да правят грешки „ювелирите“, те не са толкова неграмотни. Мисля, че Цветанов и Бойко знаят тази истина. Затова искат записите да ги проверят в чужбина вместо у нас. Изводът е еднозначен –

  премиерът и вицето му нямат доверие в собствените си служби,

  които разполагат със съответната апаратура. Това също е огромен скандал. Изводът е еднозначен – щом властта у нас не може да опази тайната на разговорите си, тя не може да защити и сигурността на информацията от ЕС и НАТО.

  – Кой архивира данните от подслушването?
  – Интересен въпрос! Според мен различните служби и агенции в МВР си правят свои собствени, включително и незаконни архиви – да се подсигурят, от една страна, ръководителите им срещу големите политически босове, а от друга – да спечелят милиони от данните, като ги продадат. Защото всичко това попада в частни ръце и се използва като инструмент за натиск или за манипулация. Но скандалите са при всяко правителство. Най-сензационните от тях изобщо не получават огласяване.

  При правителството на сините се пръкна един оптичен кабел, който излизаше от ДОТИ и акостираше в най-голямата частна фирма в Монтана. Всичко, което подслушваше МВР, стигаше до нея, тя пък го предаваше на БСП. Но само на един клан от „Позитано“ – другите така и не се докопаха до тази информация. При царското управление се роди още един оптичен кабел, спиращ в обект на една от най-големите офшорки, инвестираща огромни средства в строителство по морето и свързана с действащ министър. Интересното днес е дали въпросните кабели съществуват или водят към друга посока… например към Велико Търново?!

  Личното ми мнение е, че големи производители и вносители на горива са забъркани в афери. Губят се около 2.5 млрд. лева от данъци от горивата. Но пък кабинетът сега ги притисна с режима за отчитане в реално време на продажбите и затвори стотици бензиностанции, немонтирали устройствата. За стенограмата с Мишо Бирата премиерът и Дянков имат алиби – отнет е лицензът на склада. Танов обаче е без алиби – не е обжалвал пред по-горна инстанция решението на съда за връщането му. Трябва да се изясни „разсеял“ ли се е или някой му е наредил?

  За мен обаче не подслушването е толкова голям скандал, колкото въпросът има ли чадър над контрабандата и кой го осъществява! Дали това са Митниците, хора от Финансовото министерство или МВР? По принцип чадърите над контрабандата никога не се отварят от една единствена институция. Те винаги са на политическо равнище. Това обаче не означава, че то задължително засяга правителството. Би могло да е например на ниво заместник-министри, ръководители на различни служби, но винаги е от няколко ведомства. Питам се и дали лобистът е президентът или зад кулисите наднича някой друг.

  Могат да се зададат още много въпроси, дори и по парливи – защо националната спортна база на страната се управлява от съдружници на Златко Баретата и Румен Николов-Пашата, защо „Булгартабак“ отчете като приходи едва 14.5 млн. лева за тримесечие? Та това са продажби от около сто хиляди кутии на ден при дял от пазара за 850 000.

  Губят се 700 000 кутии на ден в държавна организация?!

  Стоп – та това е далавера за милиард вместо за стотина хиляди, както е при изловената бирена фабрика. Как я допуска ресорният министър? Проблемът е, че борбата с корупцията изисква преди всичко икономически методи, а покрай тях са полицейските. Сега се използват само вторите и резултатът е кристално ясен.

  – Кой тогава е истинският автор на този скандал?
  – Героите ми от двата тома на „Тайните на големите играчи“. Говоря сериозно. Сред най-големите контрабандисти са структурите на СИК. Онзи ден БСП утвърди предизборния си щаб. Част от тези имена съм посочил като създатели на силовата групировка. Цитирах ги: „Аз съм авторът на СИК“. Те са нейни диригенти и вдъхновители, а не някакви са Маргини или Маджо. Ще попиташ кои – например един Евгени Узунов и т.н. Общо 13 души са – като светото семейство. Между другото и членовете на бившето Политбюро бяха 13 човека. Съвпадението изобщо не е случайно, както изяснявам. Там е единият извор на скандала. Още повече че

  Сергей Станишев е съпричастен към родата на Огнян Дойнов, живее в комплекса на сина му.

  Дойнов беше отговорен служител на митичния руски концерн, базиран във Виена и визиран многократно на Запад като щабквартира на руските служби и мафия. „Нордекс“ го визирах в „Тайните на големите играчи“ покрай Доктора – при взрива на „Цариградско шосе“ истинската цел беше негов емисар – офицер от УБО и лична охрана на Дойнов, което се опази в дълбока тайна. Тази битка с Бойко Борисов е стара – нека си спомним, че той извади наяве яхтения скандал в Монако с контрабандиста и царски министри. Новото „прегрешение“ на Бойко Борисов е, че отговори на натиска на партньорите ни от ЕС и НАТО и ще разкара дипломатите от ДС, повечето от които и сега обслужват нуждите на Москва. И го удариха. Но и от Запад го удрят, понеже никой не харесва половинчатата политика.

  Забележи – скандалът тръгна сега, а стенограмите отлежаваха като старо вино. Ако правителството разсекрети всичките записи по Танов гейт, ще я научим. Това е първият полезен ход на премиера. Защото с краката на лъжа може да се стигне далече, но никога не можеш да се върнеш обратно назад. И вторият – Борисов трябва да разчисти котилото от хора, свързани с ДС във висшите етажи на управлението и секретните служби. Третият е да направи промени в правителството – там работят единствено Плевнелиев, Дянков, Цветанов и тепърва предстои да се доказва Младенов.

  Останалите му министри са непълноценни, част са свързани с котерийни и олигархични интереси, а някои като Вежди Рашидов вредят на имиджа на страната по света след скандала с шармантната Мишел Бонев. Да си припомним крилатия принцип от латинското право: „Кой има интерес?“. Интересът е на олигархичните кланове у нас. Кризата стопи парите, намаля дори потокът на средствата за препиране във финансовата ни система. Единствените реални източници на печалби са контрабандата у нас и за Европа, трансферът на наркотици и обществените поръчки – от канцеларски материали през зали до магистрали. Успехът на далаверите, пък и честните печалби, са изцяло в ръцете на различните етажи от властта.

  Третият извор на скандала е в енергийните проекти. На родна територия става дума за милиарди, които ще спечелят олигарсите. ГЕРБ се огъва и корумпира под този натиск. Правителството се опитва да се кланя на няколко господари едновременно – и на Изток, и на Запад. Завчера АЕЦ „Белене“ е гьол, днес – необходима, утре пак може да е грешен гьол за милиарди. Същата е ситуацията с газовия „Южен поток“. Винаги у нас ще се намерят среди, които вместо да защитят националната позиция, ще се ангажират с чужда – или на Изток, или на Запад. Играят външни интереси – не толкова за пари, а за геополитическо влияние.

  Днешният гейт е предупредителна камбана, че Бойко Борисов също трябва да заеме ясна геополитическа позиция, вместо да шикалкави. Без нея и от двете страни ще го халосат! И най-сетне скандалът със записите е плод и на остро вътрешно противоборство в ГЕРБ. След като и Иван Кръстев – авторът на „Глобална България“, призна, че Бойко е плод на МВР и медиите, значи съм бил прав, че партията му е монтаж – част от тайните на големите господари на страната. Зад този проект в различни негови части и лица стои Москва, стои Вашингтон, стои Брюксел, стоят СИК и ТИМ, кръговете „Банкя“, „Монтерей“, „Сапфир“, генералското движение в БСП, олигарсите… Винаги съм твърдял, че всяко българско правителство е плод на сложен компромис между различни сили и влияния – вкл. користни, а понякога – и откровено престъпни.

  Чак сега се коментира кой от политиците колко депутати държи. Бъдете сигурни, че и Румен Петков си има петата колона, и сините си я имат – например чрез президентския брат Емил Стоянов или Менда Стоянова. Дори ДПС си има – съветник по кадрите в кабинета, цял министър, десетина герберски депутата по икономически интерес, дори ТИМ – все още е пресен случаят с Румяна Желева. Премиерът има две решения – да поддържа баланса, което го превръща в марионетка, в сламен човек като Любен Беров или царя, или да го наруши. Първото решение е неработещо в условия на криза – подобен баланс изисква достатъчно парчета от баницата за всички. Второто е рисково – може да се загуби властта. СРС-гейт е плод на нерешителността на властта, на половинчатите й крачки.

  Да не говорим, че има и вътрешна борба между различните крила в ГЕРБ относно това кой да бъде кандидатът за президент, защото по всяка вероятност новият президент ще бъде от ГЕРБ! Няма да бъде Ивайло Калфин от АБВ-то на Първанов, защото това е реалният му кандидат. Няма и да е резервата Костадин Паскалев. Няма да бъде и Стефан Данаилов, който някои го виждат като спасителна лодка за БСП. Няма да бъде и Меглена Кунева, която вероятно ще се яви като независим кандидат, но с едно могъщо рамо за опора от Брюксел. Волен Сидеров на втория тур ще прехвърли гласовете си към кандидата на ГЕРБ.

  В самата партия има вътрешно напрежение.

  Реалните кандидатури са три – самият премиер, Цветанов, Фандъкова.

  Зад всеки от тях стои различно крило. Цветанов понесе и инкасира тежки удари, при това от съпартийците си, да не смятаме, че срещу него замахват само от опозицията. В политиката има подмолни течения, а той е прекалено ключова фигура. Просто българското обществено устройство е моделирано от ДС. Затова МВР е ключово министерство, докато по цивилизования свят е последна дупка на кавала. Нашият преход е криминален и МВР е в алфата и омегата на съществуването му или прекратяването му. От силовите структури зависят парите на различните кланове и групировки, тъй като те режат или протежират контрабандни канали, сива и черна икономика. В такива ситуации обикновено у нас вътрешният министър обира огромна част от негативите.

  Нито един вътрешен министър от последните правителства не е оцелял! Жан Виденов имаше огромни проблеми с Любомир Начев, трябваше да го сменя с Николай Добрев, Костов пък смени ген. Богомил Бонев с Емануил Йорданов. Царя си сложи двама – Петканов и Бойко, накрая махна единия, Станишев пък подмени Румен Петков, независимо че той е много силна фигура в БСП…

  – А разпада ли се според теб ДПС? Касим Дал подаде оставка, но едва ли истинската причина се припокрива с официалното изявление на партията – „очевидни несъгласия от негова страна спрямо организационната политика на партията”?
  – Не, няма да се разпадне, вариантът е да се преобразува в ново ДПС. Засега опитите за разцепване са несполучливи. Второ ДПС направи Иван Костов по време на управлението си. Направи го с идеята да бъде елиминиран етническият партиен модел, но не успя. БСП също е правила опити да се вклини в ДПС и повече опити в тази посока са сполучливи – сполучливи от тази гледна точка, че там има доста хора, които са били сътрудници на ДС. А бивш сътрудник на Държавна сигурност няма! Те продължават да си работят.

  Оставката на Касим Дал звучи парадоксално. Смешно е да си бил 20 години в ДПС, да си от неговите организатори, да си подкрепял Доган и да си толкова простичък и глупав, че на 20-ата година изведнъж да си прогледнал. А преди това си бил напълно сляп… Става дума за сложна игра, а не за лично засегнато самолюбие. Касим Дал беше отстранен като заместник-председател на ДПС още преди една година, когато Доган направи партийна чистка. Но тогава Дал не реагира, прави го сега! Затова казвам, че ние вече сме в предизборна кампания, която се води с всякакви методи. Явно някой, който стои зад гърба на Касим Дал, започва своя самостоятелна предизборна кампания. Подозирам, че именно управляващата партия дава куража на Касим Дал. Но има и друга хипотеза – зад Касим Дал да стоят среди от БСП, които са свързани с покойните Андрей Луканов и Петър Младенов. Спокойно можем да кажем, че една политико-икономическа групировка или клан, както му казвам аз, се опитва да замахне срещу други кланове. Защото чрез Касим Дал имаме натиск, преса върху Доган!

  За кого утре ще гласува ДПС

  – за кандидата на Първанов, за кандидата на ГЕРБ, за този на БСП, за Меглена Кунева? Та това, дори без изселниците, са няколкостотин хиляди гласа. Нищо чудно, на фона на мълчаливия протест на населението, тези гласове да решат изборите. Заедно с гласовете на ромите. Всъщност те вече гласуват – контрабандата на цигари им осигурява препитание, утре същите контрабандисти ще им кажат коя бюлетина да пуснат. Дали пък заради това не се разрасна така сивият сектор в тази област?!

  Доган е изправен точно пред този избор, но той няма да се съобрази с натиска, който му се оказва тук, ще се съобрази с онова, което ще му каже Москва. Защото Доган, колкото е продукт на ДС, толкова е продукт и на руските интереси в България. ДПС е инструментът, който беше направен от БСП по поръчка на Москва във връзка с взаимоотношенията им с Турция.

  http://www.blitz.bg/

• Независима френска лаборатория: Записът Борисов-Танов за „Леденика“ е автентичен

  Независима френска експертиза: Записът „Мишо Бирата“ е автентичен

  28 Януари 2011

  Независима експертиза, изработена от реномирана лаборатория в Париж, доказва, че разпространените разговори между премиера Бойко Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов по случая с пивоварната „Леденика“ са автентични.

  Това съобщи зам.-главният редактор на в. „Галерия“ Явор Дачков, който поясни пред Катя Лещанска в предаването „От петък до петък“ на програма „Хоризонт“,  че експертизата от Париж е пристигнала  много подробна, с графики на 15 страници.  Там се посочва, че разпространеният от в. „Галерия“ разговор е презаписван, но не съществуват следи от манипулация, нито от изкуствено привнесени елементи.

  Целия запис на разговора с Явор Дачков, излъчен по БНР,  може да изтеглите от тук – Dachkov_za_BNR_Horizont_28-01-11

  (Изчакайте файлът  МР3 формат да се зареди – скоростта зависи от интернет връзката ви).

  Експерти твърдят, че каквито и да са заключенията във френската експертиза, тя е правно ирелевантна по отношение на българското разследване, тъй като е поръчана от частен заявител, а не от официална българска институция. Но дали това грее гражданите на България?

  По-долу ви припомняме и записа от разговорите на Танов с министър-председателя Борисов, с финансовия министър Симеон Дянков и бившия зам.-шеф на митниците Антони Странджев, който бе разпространен на 14 януари. Борисов и Танов твърдят, че разговорите са манипулирани, същото потвърди и заключението от експертизата, изготвено от институт на МВР.

  Използвани са материали от БНР, Медияпул и други източници – редакцията на Eurochicago.com изказва благодарности на колегите си.

• Мистериозната история на Дойчин Кръстев

  От какво е бягал? От комунизма или от родителите си? На какво се е надявал? На американската мечта? Соня Каникова за удивителната трагедия на Дойчин Кръстев – българина, чиято история обикаля от месеци медиите в САЩ.

  Съдът в Портланд, САЩ, произнесе присъдата си над „мистериозния” българин: Дойчин Кръстев ще прекара две години и един ден във федерален затвор, което най-вероятно ще бъде последвано от депортация. Неговата адвокатка, цитирана от местните медии в Орегон, казва, че бившият Дани Кайзер, „Дач”, Джейсън Евърс – имена, използвани от Кръстев години наред, за да може да живее в САЩ, възнамерява да изгради живота си в България заедно със своята американска годеница.

  „Потънах вдън земя!“

  Малко преди произнасянето на присъдата Дойчин Кръстев е трябвало да се срещне със семейството на Джейсън Евърс, 3-годишното момченце, отвлечено и убито през 1982, чиято самоличност Дойчин открадва през 1996 година. Семейството се чувства силно оскърбено от деянието на Кръстев, който според медийните съобщения се е извинил за причинената болка.

  Лъжец или жертва?

  Но изказванията на сестрата на истинския Джейсън Евърс подсказват, че семейството е далеч от прошка и иска само едно: да види Кръстев депортиран. Той се е извинил публично и на своето семейство в България, както и на американското семейство, което през 90-те години го довежда в САЩ, за да може Дойчин да завърши американски училища и университети. „Извинявам се, че потънах вдън земя”, казва той в изявление за съда.

  Строгост, стигаща до тирания

  Съдът разкри документи, показващи, че Дойчин Кръстев е бил роден в Москва на 20 ноември 1973 година. След като напуска (или побягва) от престижния университет „Дейвидсън” в Северна Каролина, той наистина потъва вдън земя. Живял е в Колорадо, по-късно е имал имоти в Орегон и в Айдахо, а може би най-много поразява американците това, че е работил за правоохранителна държавна агенция. От 2002 година „Джейсън Евърс” работи като инспектор, след това и следовател за Комисията за контрол на алкохола на щата Орегон. Комисията контролира разпространението, продажбата и консумацията на алкохол. Като инспектор Евърс/Кръстев оставя тежки спомени у притежателите на барове поради изключителната си строгост, някои казват: стигаща до тирания.

  Живее със семейство на съветник в Белия дом

  Кръстев получи значително по-малка присъда от исканите първоначално от прокурора 8 или 10 години. От една страна, той се призна за виновен, от друга – в съдебната зала в Портланд чрез видео много хора са свидетелствали в полза на Кръстев. Майката на обвиняемия също е свидетелствала чрез видео. Тя е казала, че момчето било жестоко бито в училище в България на 11-годишна възраст, от което му останал тик.

  Бившият съветник в Белия дом Майкъл Хоровиц, с чието семейство Дойчин живее след идването си в САЩ, също е казал, че младият Кръстев е изчезнал поради силен страх от връщане в България. А приятели и роднини както от България, така и от САЩ, описали Дойчин Кръстев (за много от тях той си остава „Джейсън Евърс”) като интелигентен, трудолюбив и винаги готов да се притече на помощ човек. И любител на шаха.

  Под незаконно присвоеното от него чуждо име Дойчин Кръстев, по всичко личи, е водил един изряден, дисциплиниран и доста успешен живот. Преди да бъде арестуван за подправена самоличност той работи, има си къща за 316.000 долара в Бенд, Орегон (която сега се конфискува от банката), има си и годеница.

  Дори специалният агент от Държавния депарамент Патрик Дъркин, който разследва случая, заяви пред една от местните телевизии в Портланд: „Той е може би най-дисциплинираният обвиняем, който съм срещал за всичките 25 години на кариерата си.”

  „Никога няма да узнаете кой съм!“

  В този сучай бъдещето сякаш изглежда по-ясно от миналото. Разкриването на самоличността на „Евърс” разкри и една смайваща – повече човешка, отколкото криминална – история. Какво може да накара едно двайсетинагодишно момче, едва излязло от детска възраст, да вземе решение, чиято радикалност не би била по силите на повечето възрастни? От какво е бягал, на какво се е надявал?

  Кръстев страда от травма, причинена от комунизма?

  Знаем само, че яростно е отказвал да разкрие истинската си самоличност пред американските власти след като беше арестуван като фалшив „Джейсън Евърс” миналата година. „Когато го арестувахме, той каза „Никога няма да узнаете кой съм”, казва специалният агент Дъркин. След почти девет месеца жарък интерес от страна на властите и медиите се разкри, че „Евърс” е Дойчин Кръстев. Но никой не знае кой е Кръстев, а самият той изглежда просто не желае да е Кръстев.

  Той остава енигматично затворен. От какво е бягал? На какво се е надявал? Дали е бягал от себе си? Възможно ли е наистина да е бягал от комунизма и да се е надявал на американската мечта? Възможно ли е да е бягал от родители и правила и да е търсил свобода и независимост? Или от травмирана и съкрушена персона като е търсил изцеление в нова самоличност? Бягал от лъжи и се надявал да се спаси с измама?

  Не го прави, момче!

  Американската полиция признава, че няма обяснение за действията му. Майкъл Хоровиц вярва, че Кръстев вероятно страда от травма, причинена от „живот под режима на комунизма”. Разните американски, а и български медии гледат на Дойчин Кръстев като на лъжец, измамник и престъпник, а някои българи в чатовете го смятат и за родоотстъпник, и това им служи за обяснение на тази сложна и странна трагедия. Други съчувстват – но без да знаят за какво.

  На това място в разсъжденията си усещам колко непосилно и самотно може да бъде бремето на чуждите предположения и обяснения и си казвам, че ако бях Кръстев, може би първият ми импулс щеше да е да избягам отново от всичко това и да заживея под чужда самоличност. (Опасна мисъл, не го прави, момче!)

  Автор: Соня Каникова

• The 83rd Academy Awards Oscar Nominations

  The Academy Award nominations,  were announced on the morning of Tuesday, January 25, 2011. in Los Angeles. Coming up, the 83rd Academy Awards will take place on Sunday, February 27, 2011, telecast live from the historic Kodak Theatre in Hollywood on ABC at 8PM ET. This year’s hosts are even more of a surprise pairing in actress Anne Hathaway and actor James Franco. The King’s Speech took the most nominations with 12, followed by True Grit with 10.  Next up were The Social Network and Inception, who tied with 8 nominations.  The front runners right now appear to be The King’s Speech and The Social Network.

  Actor in a Leading Role

  • Javier Bardem in “Biutiful”
  • Jeff Bridges in “True Grit”
  • Jesse Eisenberg in “The Social Network”
  • Colin Firth in “The King’s Speech”
  • James Franco in “127 Hours”

  Actor in a Supporting Role

  

  • Christian Bale in “The Fighter”
  • John Hawkes in “Winter’s Bone”
  • Jeremy Renner in “The Town”
  • Mark Ruffalo in “The Kids Are All Right”
  • Geoffrey Rush in “The King’s Speech”

  Actress in a Leading Role

  • Annette Bening in “The Kids Are All Right”
  • Nicole Kidman in “Rabbit Hole”
  • Jennifer Lawrence in “Winter’s Bone”
  • Natalie Portman in “Black Swan”
  • Michelle Williams in “Blue Valentine”

  Actress in a Supporting Role

  • Amy Adams in “The Fighter”
  • Helena Bonham Carter in “The King’s Speech”
  • Melissa Leo in “The Fighter”
  • Hailee Steinfeld in “True Grit”
  • Jacki Weaver in “Animal Kingdom”

  Animated Feature Film

  • “How to Train Your Dragon” Chris Sanders and Dean DeBlois
  • “The Illusionist” Sylvain Chomet
  • “Toy Story 3” Lee Unkrich

  Art Direction

  • “Alice in Wonderland” Production Design: Robert Stromberg; Set Decoration: Karen O’Hara
  • “Harry Potter and the Deathly Hallows Part 1” Production Design: Stuart Craig; Set Decoration: Stephenie McMillan
  • “Inception” Production Design: Guy Hendrix Dyas; Set Decoration: Larry Dias and Doug Mowat
  • “The King’s Speech” Production Design: Eve Stewart; Set Decoration: Judy Farr
  • “True Grit” Production Design: Jess Gonchor; Set Decoration: Nancy Haigh

  Cinematography

  

  • “Black Swan” Matthew Libatique
  • “Inception” Wally Pfister
  • “The King’s Speech” Danny Cohen
  • “The Social Network” Jeff Cronenweth
  • “True Grit” Roger Deakins

  Costume Design

  • “Alice in Wonderland” Colleen Atwood
  • “I Am Love” Antonella Cannarozzi
  • “The King’s Speech” Jenny Beavan
  • “The Tempest” Sandy Powell
  • “True Grit” Mary Zophres

  Directing

  • “Black Swan” Darren Aronofsky
  • “The Fighter” David O. Russell
  • “The King’s Speech” Tom Hooper
  • “The Social Network” David Fincher
  • “True Grit” Joel Coen and Ethan Coen

  Documentary (Feature)

  • “Exit through the Gift Shop” Banksy and Jaimie D’Cruz
  • “Gasland” Josh Fox and Trish Adlesic
  • “Inside Job” Charles Ferguson and Audrey Marrs
  • “Restrepo” Tim Hetherington and Sebastian Junger
  • “Waste Land” Lucy Walker and Angus Aynsley

  Documentary (Short Subject)

  • “Killing in the Name” Nominees to be determined
  • “Poster Girl” Nominees to be determined
  • “Strangers No More” Karen Goodman and Kirk Simon
  • “Sun Come Up” Jennifer Redfearn and Tim Metzger
  • “The Warriors of Qiugang” Ruby Yang and Thomas Lennon

  Film Editing

  • “Black Swan” Andrew Weisblum
  • “The Fighter” Pamela Martin
  • “The King’s Speech” Tariq Anwar
  • “127 Hours” Jon Harris
  • “The Social Network” Angus Wall and Kirk Baxter

  Foreign Language Film

  

  • “Biutiful” Mexico
  • “Dogtooth” Greece
  • “In a Better World” Denmark
  • “Incendies” Canada
  • “Outside the Law (Hors-la-loi)” Algeria

  Makeup

  • “Barney’s Version” Adrien Morot
  • “The Way Back” Edouard F. Henriques, Gregory Funk and Yolanda Toussieng
  • “The Wolfman” Rick Baker and Dave Elsey

  Music (Original Score)

  • “How to Train Your Dragon” John Powell
  • “Inception” Hans Zimmer
  • “The King’s Speech” Alexandre Desplat
  • “127 Hours” A.R. Rahman
  • “The Social Network” Trent Reznor and Atticus Ross

  Music (Original Song)

  • “Coming Home” from “Country Strong” Music and Lyric by Tom Douglas, Troy Verges and Hillary Lindsey
  • “I See the Light” from “Tangled” Music by Alan Menken Lyric by Glenn Slater
  • “If I Rise” from “127 Hours” Music by A.R. Rahman Lyric by Dido and Rollo Armstrong
  • “We Belong Together” from “Toy Story 3″ Music and Lyric by Randy Newman

  Best Picture

  • “Black Swan” Mike Medavoy, Brian Oliver and Scott Franklin, Producers
  • “The Fighter” David Hoberman, Todd Lieberman and Mark Wahlberg, Producers
  • “Inception” Emma Thomas and Christopher Nolan, Producers
  • “The Kids Are All Right” Gary Gilbert, Jeffrey Levy-Hinte and Celine Rattray, Producers
  • “The King’s Speech” Iain Canning, Emile Sherman and Gareth Unwin, Producers
  • “127 Hours” Christian Colson, Danny Boyle and John Smithson, Producers
  • “The Social Network” Scott Rudin, Dana Brunetti, Michael De Luca and Ceán Chaffin, Producers
  • “Toy Story 3” Darla K. Anderson, Producer
  • “True Grit” Scott Rudin, Ethan Coen and Joel Coen, Producers
  • “Winter’s Bone“ Anne Rosellini and Alix Madigan-Yorkin, Producers

  Short Film (Animated)

  • “Day & Night” Teddy Newton
  • “The Gruffalo” Jakob Schuh and Max Lang
  • “Let’s Pollute” Geefwee Boedoe
  • “The Lost Thing” Shaun Tan and Andrew Ruhemann
  • “Madagascar, carnet de voyage (Madagascar, a Journey Diary)” Bastien Dubois

  Short Film (Live Action)

  • “The Confession” Tanel Toom
  • “The Crush” Michael Creagh
  • “God of Love” Luke Matheny
  • “Na Wewe” Ivan Goldschmidt
  • “Wish 143” Ian Barnes and Samantha Waite

  Sound Editing

  • “Inception” Richard King
  • “Toy Story 3” Tom Myers and Michael Silvers
  • “Tron: Legacy” Gwendolyn Yates Whittle and Addison Teague
  • “True Grit” Skip Lievsay and Craig Berkey
  • “Unstoppable” Mark P. Stoeckinger

  Sound Mixing

  • “Inception” Lora Hirschberg, Gary A. Rizzo and Ed Novick
  • “The King’s Speech” Paul Hamblin, Martin Jensen and John Midgley
  • “Salt” Jeffrey J. Haboush, Greg P. Russell, Scott Millan and William Sarokin
  • “The Social Network” Ren Klyce, David Parker, Michael Semanick and Mark Weingarten
  • “True Grit” Skip Lievsay, Craig Berkey, Greg Orloff and Peter F. Kurland

  Visual Effects

  • “Alice in Wonderland” Ken Ralston, David Schaub, Carey Villegas and Sean Phillips
  • “Harry Potter and the Deathly Hallows Part 1” Tim Burke, John Richardson, Christian Manz and Nicolas Aithadi
  • “Hereafter” Michael Owens, Bryan Grill, Stephan Trojansky and Joe Farrell
  • “Inception” Paul Franklin, Chris Corbould, Andrew Lockley and Peter Bebb
  • “Iron Man 2” Janek Sirrs, Ben Snow, Ged Wright and Daniel Sudick

  Writing (Adapted Screenplay)

  • “127 Hours” Screenplay by Danny Boyle & Simon Beaufoy
  • “The Social Network” Screenplay by Aaron Sorkin
  • “Toy Story 3” Screenplay by Michael Arndt; Story by John Lasseter, Andrew Stanton and Lee Unkrich
  • “True Grit” Written for the screen by Joel Coen & Ethan Coen
  • “Winter’s Bone” Adapted for the screen by Debra Granik & Anne Rosellini

  Writing (Original Screenplay)

  • “Another Year” Written by Mike Leigh
  • “The Fighter” Screenplay by Scott Silver and Paul Tamasy & Eric Johnson; Story by Keith Dorrington & Paul Tamasy & Eric Johnson
  • “Inception” Written by Christopher Nolan
  • “The Kids Are All Right” Written by Lisa Cholodenko & Stuart Blumberg
  • “The King’s Speech” Screenplay by David Seidle

  • Nominees for best picture Oscar
• Змията в земята

  Автор: Петко Симеонов

  От огласените СРС-та, ако са СРС-та, според мен, е ясно:

  1. Законите за използване, съхранение и унищожение на СРС-тата не се спазват. Това се върши през целия преход и всички го знаят. Инструментализацията на властта, включително на специалните служби и съдебната система за преследване на неудобни някому лица, или за имуществени облаги е обичайна практика. Борбата за кокала и воят при неговото изпускане са видими.
  В конкретния случай СРС-тата започнаха да излизат, след като беше пуснат под „домашен арест“ Алексей Петров. Яне Янев го посети, излезе от дома му и ни обеща интересни развития „в бъдеще“. Не зная дали Петров е „Октопод“ или не е, това е работа на прокуратурата и съда, но сме свидетели на синхроничност, която ни кара да подозираме, че той не е случайно лице в българския ъндерграунд.
  Оставете за момент въпросите – дали е така, или не, дали са верни СРС-тата. Един индивид, една неясна група хора, които и да са те – агенти под прикритие на ДАНС, водопроводчици, банкери или трите заедно, са в състояние, когато са засегнати интересите им, да дестабилизират легитимната власт.
  От една страна, имаме държавни институции за частна употреба, от друга – индивиди, които могат да разрушат тези институции. Маскен бал, където бал няма, маскирани има.

  2. От съдържанието на СРС-тата се потвърждава, че управляващите в България, както е известно и без се-ре-се-та, постоянно, вече двайсет години организират, контролират и използват контрабандата за лични, партийни и корпоративни интереси. Слуховете, че през изминалите години, в строго следена ритмичност са се носили „куфарчета“ от митниците на този или онзи управник, който със своите дружки е покровителствал контрабандата, са верни. Потвърждават ги видимото благополучие на митничари и властници, далеч несъответно на декларирани доходи и платени данъци.

  3. Има един въпрос, който днес се задава от медиите: „Премиерът Борисов кадрувал ли е в митниците?“
  Да пренебрегнем защо и как го е правил.
  Кой трябва да кадрува в държавния апарат, включително и в митниците? Опозицията ли?
  Ако изпълнителната власт не може да върши кадрови подбор и отбор в държавния апарат, включително и в митниците, каква отговорност може да носи за функционирането на този апарат? Никаква.

  4. Излезлите СРС-та, включително СРС-то от Горна Оряховица, както СРС-то от процеса срещу министър Николай Цонев ни дават възможност да погледнем отстрани за равнището на междуличностните взаимодействия при изпълнението на служебни задължения у нас.
  Разговаряме като простаци и полукриминални типове. Стилът на междуличностната комуникация, ако може да се употреби думата „стил“, изпепелява длъжностните характеристики на социалните роли: премиер, генерал, лекар, съдия, следовател… Системен всеобщ стремеж за неглижиране на дълга. Неговото окарикатуряване, осмиване, свеждането му до равнището на гнуслива пачавра, от която трябва максимално бързо да се отървем и да си станем пак ние: непорасли хлапета от махалата. Деца с мустаци, каращи джипове и играещи си на чичо доктор.

  5. Бойко Борисов в СРС-тата е този, който е. Генералът на Царя! Той беше посрещнат с големи надежди, че най-после ще сложи край и положи начало. Беше мислен за герой. Един нов Крали Марко. Започнаха да се пускат СРС-тата и сега тръгва обратният процес – бандит, престъпник…
  Еднакво примитивно е да го смяташ за месия или да го смяташ за сатана. Не е нито едното, нито другото, но нашето политическо говорене е такова. На футболни запалянковци: има дузпа, няма дузпа. Да живей! Долу! През 40-те и 50-те години възрастните често употрябаваха израза „Горе-долу Стамболов!“, с което се казваше, че са comme ci, comme ça. С други думи: в политиката няма нищо сигурно и трайно. Сега изразът може да се опресни – „Горе-долу Костов, Царя, Бойко“.

  6. Как ще се развие конкретният случай, не зная. Ясно е, никак не е случайно изваждането на СРС-тата. Настъпени са страхотни интереси. Но пък и Борисов трябва да си плати. Комично е: тези, които вадят СРС-та викат до небето „стига милиционерщини!“
  Онова, за което трябва да си дадем много ясна сметка и предприемем съответните мерки, е:
  -Възпитание на децата и младежите в уважение към държавата и закона. Възрастните сами трябва да се стремят да се променят;
  -Широка, трайна дискусия в медиите за дълга, дължимото поведение и спецификата на социалните роли.

  7. Търси се политическа сила и лидери с достатъчна политическа воля, да сложат край на безобразния социален ред, цъфнал в последните двайсет години. Безкомпромисно! Независимо от СРС-та, вой и скандали. Змията в земята. Иначе – държавата и народа си закопаваме.

  Източник: авторски коментар на П. Симеонов във Фейсбук  http://www.facebook.com/?ref=home#!/note.php?note_id=183582441676141&id=100000564440248

• Велчев ощетил България с 1 млрд. лв.

  Скандалната сделка със замяната на външния дълг по времето на Симеон Сакскобургготски ни е донесла финансови загуби в размер на 1 млрд. лв., според анализ, изготвен от частната консултантска компания „Индъстри Уоч“.

  Девет години след сключването на сделката по преформатиране на дълга от екипа на Милен Велчев и заместника му Красимир Катев бе извършена независима експертиза. Проверката на сделката, извършена от Министерството на финансите през 2002 и 2003 г., когато министър е Милен Велчев, показа, че тя е ощетила държавата с около 1 млрд. лева,като е попречила да бъде извършено по-евтино погасяване на същата част.Експертизата бе възложена от Министерството на финансите след конкурс на независимото аналитично звено „Индъстри Уоч“, след като парламентът възложи извършването й с решение от 14 април 2010 г.

  Според „Индъстри Уоч“ за финансовата загуба допринасят преобладаващо ниските лихвени проценти през периода след сделката, както и благоприятният валутен курс между еврото (лева) и щатския долар, който позволява обслужването на задълженията, деноминирани в щатски долари да бъде по-евтино.

  Докладът на „Индъстри Уоч“ бе раздаден на депутатите членове на бюджетната комисия в парламента и придружен от обяснение на финансовия министър Симеон Дянков. Той показва, че освен преките и косвените загуби за бюджета сделката отмества за 2013-2015 г. задължителните погасявания, които без нея е трябвало да се извършат в периода 2004-2007 г. Поради натрупания добър фискален резерв тогава обратното изкупуване на брейди облигации е нямало да се отрази неблагоприятно върху държавните финанси. Което не може да се каже за предстоящите плащания в следващите години.

  Изводите в доклада на „Индъстри Уоч“ сочат, че замените на част от външния дълг са намалили само формално размера на главницата и са изместили тежестта на плащанията за по-късен период. Сделката не е довела до съществена промяна в кредитния рейтинг на страната, каквито са били едни от доводите за реализирането й.

  Според анализаторите ако сделката с дълга през 2002-2003 г. не е била извършена, България би изплатила по-евтино дълга, обект на замяната.

  Frognews.bg

• Държава без гарант за законност

  Автор: Петя Владимирова /Дневник/

  В понеделнишкото си интервю по БиТиВи министърът на вътрешните работи Цветанов за пореден път отклони въпросите за употребата на СРС-тата и връзката им с разпространените аудиозаписи на шефа на митниците Ваньо Танов, като прехвърли цялата отговорност за изясняването върху парламентарната подкомисия за контрол над СРС и върху прокуратурата.

  Така той срина и последните илюзии, че управляващите ще съберат кураж да заговорят равнопоставено с гражданите. И то по основния въпрос на правовата държава: как и за какви цели властта може да ограничава правата ни и кой е гарантът за върховенството на закона.

  След продължаващия трета седмица отказ да се даде обяснение на очевидното – че гласът на самия премиер се чува да нарежда на шефа на митниците Ваньо Танов да прибере хората си от пивоварната на Мишо Бирата, понеже е „поел ангажимент да не го закача“; и след упорстващия опит на властта да представи заключението от експертизата на аудиозаписите на Танов като фалшификация (което не се твърди от експертите, макар и подчинени на Цветанов) – след всичко това е ясно: управляващите, конкретно МВР, в публичната си самозащита се хванаха за естественото подръчно средство на злоупотребилите с власт – тоталното отричане.

  Ако ще светът да се срине. Ще ни убеждават в заговора на тъмните сили на злото, олицетворени от бившата Държавна сигурност, заобикаляйки същевременно факта, че поне половината от състава на самите подчинени на Цветанов служби са бивши служители на същата ДС. Ние ще продължим да задаваме още известно време въпросите си, те няма да отговарят, гледайки ни в очите. Докато „случаят“ се разпадне и разгради от само себе си подобно на биологичен отпадък.

  В държава, претендираща да е правова – каквито са всички членки на ЕС примерно, такова поведение е възможно само ако гарантът за върховенството на закона не изпълнява задълженията си – било поради принуда, било поради някаква зависимост, което е пак принуда. Което пък означава, че тази държава не е правова.

  И понеже няма да дочакам смислен и честен официален отговор на цял куп въпроси около скандала с подслушването, подреждам мозайката от публично известните факти и от разпоредбите на закона. Изводът ми е категоричен: Танов е подслушван незаконно независимо от формално спазената процедура (съдийското разрешение), за която здраво се държи Цветанов.

  (Впрочем удивително е колко важни се оказаха изведнъж процедурите за вътрешния министър, когато трябва да оправдае своите действия, и как безпардонно ги заобикаля, когато трябва да обвини съдебната власт, че се е разминала с неговите представи за безспорност на доказателствата, които подчинените му са събрали.) Та изводът ми е още, че

  прокуратурата не само не е предотвратила беззаконието

  но и сега не показва намерение да упражни огромните си правомощия за разкриване на злоупотребата с власт от страна на МВР и ДАНС. И няма никакво значение дали Танов признава, или отрича разговорите си, дали ще си търси правата (своите и на сина си – там пък произволът е смразяващ, но за това друг път), или само ще се жалва през сълзи пред журналистите – това не променя моя извод.

  Фактите:

  Първо нарушение на Закона за СРС: Танов не е бил заподозрян (според председателя на подкомисията за контрол на СРС Явор Нотев), но въпреки това прокурорът е поискал подслушване, а председателят на Софийския градски съд го е дал. Обяснението на Нотев, че „не било невъзможно заподозрените в контрабанда да опитат да влязат във връзка с ръководителя на митниците“, и тази презумпция била основанието Танов да бъде подслушван, само показва какво се случва и с най-добрите юристи, щом станат политици от управляващото мнозинство.

  Най-напред е сгазена елементарната логика: нали чрез подслушването на десетимата заподозрени ще се улови и влизането им във връзка с Танов, ако тази е целта на подслушването му. Но явно е била друга целта, само дето при преследването й за лош късмет се закачил баш премиерът на куката.

  Второ нарушение: При положение че Танов не е заподозрян, камо ли пък в тежко престъпление, няма как да бъде представено на съдията мотивирано искане за подслушването му, както изисква Законът за СРС, където отгоре на всичко е и описано какво означава „мотивирано“: „Изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление (в случая от Танов – бел. ред.), които налагат използването на СРС“ (чл.14).
  Въпреки неубедителността на искането то е разрешено от съдията. Нещо повече – след първите два месеца срокът на подслушването е удължен до 6 месеца.

  Трето нарушение: Законът за СРС задължава Дирекцията за оперативно-технически операции (ДОТО) в МВР и Дирекцията за технически операции на ДАНС (службите, които са овластени да подслушват) „непосредствено“ след прилагането на СРС да отразят на хартиен носител резултатите и да изпратят „незабавно“ носителя на органа, който е поискал прилагането на СРС (чл.25).

  „Органът“ в случая е прокурорът, но още след избухването на скандала оттам заявиха официално, че записи като разпространените не са им били представени. Да сте чули институцията на Борис Велчев да се е разгневила по този повод? Да е потърсила сметка от подслушваческите служби за това, че на своя глава са унищожили СРС-тата, без да й ги представят, въпреки че в тях се говори за покровителство над контрабанда, а досъдебното производство се води точно за това?

  Прокуратурата, която по конституция е гарантът за спазването на закона, мълчи, говори Цветанов. И по бодряшкото му говорене можем да очакваме ведомството на Велчев да каже онова, което МВР желае – че всичко е законно. Моят личен извод е опасен във всяко отношение: щом може да бъде подслушван без законови основания Танов, това може да се случи с всеки друг, достатъчно е да не се харесва на вземащия решенията за това.

  И точно в това е смисълът да се занимавам с подслушването на Танов. Смисъл точно толкова значим, колкото и установяването дали властта в лицето на самия премиер в тандем с президента, с когото иначе демонстрират пред публиката постоянен конфликт, е покровителствала контрабанда или данъчни нарушения чрез лобиране и „чадър“.

  „Тановгейт“ показа на живо, че МВР разполага ако не с друго, то с умения и възможности да си осигури сговорчиви, разбирай зависими

  прокурори и съдии, които да придадат формална законност на произвола

  (Както си ги намери и за да разсекретят СРС-тата на горнооряховските доктори, та да ги употреби министърът за рецитал от парламентарната трибуна напук на закона и с гарантирана безнаказаност!) И второ – за да даде увереност на политическия връх, че ще продължи да управлява, без третата власт да му мъти водата, каквито и дискредитиращи разкрития да се появят.

  Как иначе ще се намери прокурор, който на юнашко доверие да приеме за достатъчни сигналите на ГДБОП и ДАНС, за които добре знае, че са зависими от волята на един министър, за който пък е публично известно, че е опонент на „обекта“, нарочен за подслушване! И как иначе ще се намери съдия, който да подпише на същото юнашко доверие разрешението за подслушване!

  И не става ли по-ясно сега защо беше безалтернативна кандидатурата на същия съдия за председател на Върховния административен съд? Става ли ясно най-сетне, че натрапливото говорене на МВР за „необходимата и неотложна съдебна реформа“ отразява представа за съдебна реформа, каквато не би трябвало да е част от сериозното обсъждане на реалните проблеми на правосъдието.

  Реформата на вътрешния ред и правосъдието, за каквато настоява и Брюксел, не означава подчинение на правосъдието на лични или групови цели, маскирани зад кухи от гледна точка на практиката лозунги. За каквито всъщност са използвани СРС-тата в скандала „Тановгейт“ – и в оригиналния им вариант, и в презаписания.

  http://www.dnevnik.bg

• <<
• 1
...
• 343
• 344
• 345
• 346
• 347
• 348
• 349
• 350
• 351
• 352
• 353
...
• 416
• >>