Всички авторски страници

Авторски

• Български традиции – Петльовден, Евтимовден
  Петльовден се празнува на здраве на момчетата

  Петльовден е български народен празник,.тачен в Източна България за здраве на момченцата.  По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел. Според народа празникът символизира плодовитостта на момчетата. 20 януари е и Ден на младото семейство.

  Според обичая на този ден се заколва черно петле на прага на къщата. Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Кръст се прави и на вратата — за здраве и предпазване от болести и лоши очи. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата на дома, около нея или по оградата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата за здраве и петеларя. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което трябва да отговаря на изискването за „полова чистота“, т.е. момчето не трябва да е имало сексуална връзкал Заколения петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника, краката хвърлят по покрива, а от петльовите пера запазват за обредна украса и лек. Коленето на петел населението свързва с легендата за цар Ирод, който заповядва да убият всички мъжки деца, за да умре и Христос. Другаде се счита, че традицията за колене на петел и пръскане с кръвта му по къщата, води началото си от времето по турско робство. Тогава хората колели петел и пръскали с кръвта му по входната врата. Така когато турците минавали по къщите да взимат децата на хората, като видели кръв по портата, си мислели, че от тук вече е минавано.

  Петлето се вари доста дълго и се готви като чорба с ориз, с булгур и др. лМайките месят прясна пита, зелник, баница, които поднасят с греяно вино, подсладено с мед и подправено с черен пипер. Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Сред някои групи население обичаите на Петльовден показват връзка с обредността на Бабинден. Бабата акушерка също коли петел, сготвя го и закичена с пера от петльовата опашка, посреща за обща трапеза майките на мъжки деца, на които е бабувала. Гостенките кичат бабата с къдели вълна, наниз червени сухи чушки, наниз пуканки и цветя. После приготвят знаме от опашите пера на петела и цветя, увиват го с червен конец на дрянова пръчка и като поиграят хоро и се нагостят, подаряват знамето на бабата.

  В Пловдивско денят е известен под името Черна или Црън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не „църнеят“, т.е. да не жалят почина

  В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел.Според местните вярвания св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от „детешката“ и „вънкашната болест“ (детски паралич и епилепсия).

  Петльовден е български народен празник, тачен в Източна България за здраве на момченцата.

  По народному празникът е известен като Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Последните три названия са свързани с основната обредна практика – жертвоприношение на петел. Според народа празникът символизира плодовитостта на момчетата. 20 януари е и Ден на младото семейство.

  Според обичая на този ден се заколва черно петле на прага на къщата. Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Кръст се прави и на вратата — за здраве и предпазване от болести и лоши очи. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата на дома, около нея или по оградата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата за здраве и петеларя. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което трябва да отговаря на изискването за „полова чистота“, т.е. момчето не трябва да е имало сексуална връзкал Заколения петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника, краката хвърлят по покрива, а от петльовите пера запазват за обредна украса и лек. Коленето на петел населението свързва с легендата за цар Ирод, който заповядва да убият всички мъжки деца, за да умре и Христос. Другаде се счита, че традицията за колене на петел и пръскане с кръвта му по къщата, води началото си от времето по турско робство. Тогава хората колели петел и пръскали с кръвта му по входната врата. Така когато турците минавали по къщите да взимат децата на хората, като видели кръв по портата, си мислели, че от тук вече е минавано.

  Петлето се вари доста дълго и се готви като чорба с ориз, с булгур и др. Майките месят прясна пита, зелник, баница, които поднасят с греяно вино, подсладено с мед и подправено с черен пипер. Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Сред някои групи население обичаите на Петльовден показват връзка с обредността на Бабинден. Бабата акушерка също коли петел, сготвя го и закичена с пера от петльовата опашка, посреща за обща трапеза майките на мъжки деца, на които е бабувала. Гостенките кичат бабата с къдели вълна, наниз червени сухи чушки, наниз пуканки и цветя. После приготвят знаме от опашите пера на петела и цветя, увиват го с червен конец на дрянова пръчка и като поиграят хоро и се нагостят, подаряват знамето на бабата.

  

  В Пловдивско денят е известен под името Черна или Црън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел или кокошка се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не „църнеят“, т.е. да не жалят починал. В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Там вярват, че св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от „детешката“ и „вънкашната болест“ (детски паралич и епилепсия).

  На 20 януари църквата празнува преподобния Евтимий Велики, роден около 1320–1330 г, роден в град Милетин и живял през V век както и на паметта на българския патриарх св. Евтимий Търновски (ок.1327 – 1402). На гръцки името Евтим означава „благодушен“.

  Преп. Евтимий Велики, син на благочестиви родители, подвижник от юдейската планинска пустиня се родил през 377 г. в град Мелитин (Армения) до река Ефрат. Син на родители, които дълго време нямали деца, той още при раждането си бил посветен на Бога. За образованието му се погрижил един църковнослужител и местният епископ, който го ръкоположил за свещеник и го поставил надзорник на градските манастири. Отишъл в Иерусалим, основал манастир, събрал братя, имал чудотворен дар, починал на 96 години в 473 година.

  Най-сияйната личност всред светите предстоятели на Българската православна църква – архиепископи и патриарси – е несъмнено св. патриарх Евтимий Търновски. Той се родил около 1327 г. в столицата Търново и произлизал от знатния болярски род Цамблаковци.

  Патриарх Евтимий светителствал през най-тежкото време за българския народ. Турците стъпка по стъпка превземали Балканския полуостров и земите на българската държава. Св. патриарх Евтимий пазел ревниво православното наследство от еретически посегателство; вземал решителни мерки против упадъчните нрави в обществения живот; държал високо за здравината на семейството, от което твърде много зависи издръжливостта на държавата; полагал бащински грижи за бедни, страдащи и онеправдание.Без да бъде дипломат по призвание и служение, патриарх Евтимий вършил най-добрата дипломатическа услуга на своето отичество. Всички чужденци, които идвали в българската столица с търговски или политически задачи, се стремели да влязат в общение с неговата очарователна личност.
  

  При падането на България под турско робство, столицата останала без цар — Иван Шишман бил посечен в Никополската крепост, патриархът бил единственото упование на изплашения народ. След като убили голяма част от семействата на болярите, завоевателите извели Патриарх Евтимий на градските стени, за да бъде посечен пред очите на хилядното население. Свидетеля на всичко това Григорий Цамблак пише, че когато духовният водач благословил паството си и коленичил с наведена глава, а палачът вдигнал брадвата да го екзекутира, ръката му се вдървила. Смъртното наказание било отменено, но Патриарх Евтимий  бил изпратен на заточение на юг, вероятно в Бачковския манастир., където починал около Патриарх Евтимий около 1401/1402 г. на около 74-годишна възраст. Няма точни сведения за това къде е заточен и умрял този велик патриарх на осиротяла България. Въпросът все още остава неразрешен.

  

  Св. патриарх Евтимий Търновски е автор е на забележителни жития като това на св. Петка, св. Филотелия и др., на похвални слова и пр. Името му  ще продължава да сияе през всички векове на нашата родна история и ще буди благоговейна почит, дълбоко преклонение и благодарно признание.

  Именници: Евтим, Евтимий

  „Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба“ –  Св. Евтимий Търновски

• Двойките се карат 312 пъти в годината

  Дребните скандали обаче могат да се превърнат в толкова сериозни, че за всеки пети британец са причина за раздяла.

  Двойките се карат 312 пъти в годината, най-често за незначителни неща, като оставяне на мокри кърпи на леглото или честата смяна на каналите, установили учените.

  Тези малки дразнещи навици обаче може да се превърнат в толкова сериозен проблем, че за един на всеки пет британци те са станали причина за раздяла.

  Най-вероятно е двойките да се карат в четвъртък.

  Според изследването жените се дразнят повече от навиците на партньора си, отколкото мъжете.

  Дамите биха се подразнили, ако партньорът им е забравил да смени тоалетната хартия, да изгаси лампата, да вдигне капака на тоалетната чиния, често сменя каналите или запушва мивката.

  Но мъжете също не са имунизирани срещу раздразнение.

  Те излизат извън нерви, когато партньорката им отделя прекалено много време на това да избере какво да облече, оставя мръсни чаши в къщата, гледа сапунени сериали или ги кара да вършат домакинска работа.

  Данните са резултат от изследване сред 3000 души.

  Въпреки че мъжете са по-спокойният пол, по-вероятно е именно те да прекратят връзката заради отегчителните навици на партньорката си.

  vesti.bg

• Православните отбелязват празника Богоявление

  Днес православните вярващи в Русия отбелязват празника Богоявление. В този ден патриархът Московски и на цяла Русия Кирил  проведе божествена литургия и водосвятие в Богоявленския събор  на Москва.  Светата богоявленска вода, като правило, православните съхраняват цяла година като най-добро лекарство от душевни и телесни недъзи.

  Източноправославните християни, които използват Юлианския календар  в Русия, Сърбия, Гърция, Армения, Грузия, Македония, Румъния, Беларус и част от Украйна също празнуват Богоявление днес.

  Праздник Kрещения также называется праздником Богоявления – в этот день Бог явил Себя явственно миру в трех Лицах Своего Божества: Бог Сын – Иисус Христос – принимал крещение в Иордане, Дух Святой нисшел на Него, Бог Отец засвидетельствовал об Иисусе Христе гласом с неба.

  Накануне праздника Kрещения Господня установлен строгий пост (Kрещенский сочельник). Всенощное бдение праздника Kрещения состоит из великого повечерия, литии, утрени и первого часа. В день праздника и в день Kрещенского сочельника совершается Великое водоосвящение.

  В России и Болгарии на праздник Богоявления или Крещения освящают воду . Иногда освящение проводится прямо на водоёмах в специально пробитых прорубях, которые называют «иордань», в воспоминание крещения Христа в Иордане. Существует также традиция купания в этих прорубях.

  По всей России подготовлено 1700 так называемых иорданей, прорубей в виде креста. В МЧС ожидают, что в крещенских купаниях примут участие до шестисот тысяч человек.

  

• Откриха нова находка на Перперикон

  Пирамидален печат на висш чиновник от византийската армия е открит на Перперикон.

  Находката беше представена на пресконференция в БТА от ръководителят на експедицията в Перперикон проф. Николай Овчаров.

  Интересното при този печат е, че отпечатващата част е от кост, което се среща за първи път. Върху нея е изобразен лъв в движение.Такива печати са се носили на гърдите и са отбелязвали много висок ранг в обществото. Те са лични и с тях се е подпечатвал восъкът от различни писма. Печатът датира от Х-ХI век. Според проф. Николай Овчаров става дума за византийски печат. Той го свърза с оловния печат на патриция Теодорокан, защото говорят за една и съща епоха. Смятам, че пирамидалният печат е на един от военачалниците на византийската армия, който е пребивавал в Перперикон през тези години, посочи археологът.

  Другата находка, която представи Овчаров, е аграфа – накит, който се е носил в горната част на дрехата, на лявото рамо. По думите му това е тържествено, церемониално украшение, което до голяма степен е давало и ранг на своя носител. В случая е женски накит, който датира от края на III и началото на IV век. Николай Овчаров посочи, че в него е открита уникална техника. Той е от бронз, централната част е запълнена от бяла стъклена паста, в която са монтирани 12 изключително фини звездички с 12 лъча. Тези отделни елементи са били монтирани още в горещата стъклена маса и така се е създало нещо като звездно небе.

  Според експерта тези две находки потвърждават, че Перперикон е бил най-важният град в Родопите през Средновековието. Българското правителство през 2011 г. ще има по-специално отношение към обектите на културно-историческия туризъм, отбеляза Николай Овчаров.

  vesti.bg

• Премиерът Бойко Борисов ще поиска вот на доверие от парламента

  На утрешното заседание министър-председателят ще предложи Министерският съвет да поиска от Народното събрание гласуване на вот на доверие за цялостната политика на правителството, съобщиха от ГЕРБ.

  До решението се е стигнало след заседание на Изпълнителната комисия на партията, на което Борисов е обявил своето непоколебимо решение да се стигне до тази процедура.

  Изпълнителната комисия е подкрепила напълно и единодушно е гласувала решението на председателя на ГЕРБ и министър-председател, се посочва в съобщението.

  През последните 20 години само веднъж министър-председател е искал вот на доверие от парламента – през 1992 г. тогавашният премиер Филип Димитров след скандал с шефа на разузнаването Бриго Аспарухов. Правителството на СДС тогава не получи достатъчно подкрепа и подаде оставка.

  Член 112 предвижда възможност Министерският съвет да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод.

  За да получи доверие кабинетът, е нужно мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители. Когато Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят подава оставката на правителството.

  По-рано днес изследване на МБМД показа, че въпреки скандалите с подслушаните разговори на Борисов, доверието към премиера се запазва в рамките на 43-44%.

  „Атака“ категорично ще подкрепи кабинета,

  ако премиерът поиска вот на доверие от парламента, заяви веднага след като бе съобщена новината лидерът на „Атака“ Волен Сидеров. Със заявлението на Сидеров правителството на малцинството на ГЕРБ си осигурява парламентарна подкрепа, ако всички депутати от двете парламентарни групи застанат зад него.

  Искането на вот на доверие е логичен ход при тези атаки от страна на Георги Първанов, Яне Янев, групата около Алексей Петров и неговите медии, както и сините, които се заявиха като опозиция на кабинета, посочи Сидеров.

  След тази истерична нападка това е начин министър-председателят да затвърди доверието към себе си и да продължи действията и реформите, отбеляза лидерът на „Атака“. Гласуването на вота на доверие ще покаже кой къде стои в политическото пространство и кой каква игра играе, смята Волен Сидеров. Той добави, че това е практика в развитите демокрации.

  Разбира се, този начин има и рискове, но човек с характер, който е тръгнал да променя нещата в България, не би трябвало да се страхува от рискове, коминтира още той.

  Попитан за евентуален паралел с вота на доверие, поискан от Филип Димитров, Сидеров коментира, че аналог не трябва да се прави, защото и времето, и партньорите на управляващите са други. Тогава партньор беше ДПС и затова падна кабинетът, тъй като ДПС го изостави, каза Сидеров.

  Решението на премиера Бойко Борисов да поиска вот на доверие към правителството показва, че

  управляващите искат формално да „запушат“ скандалите

  и да дисциплинират мнозинството, коментира лидерът на БСП Сергей Станишев.

  Той посочи, че не са дадени отговорите на въпросите, които вълнуват хората – дали управляващите покровителстват контрабандата, къде се губят 2 млрд. лева и защо хората живеят по-бедно.

  Според него Бойко Борисов може да получи вот на доверие в парламента, но не е ясно какъв е вотът на обществото.

  „Уговорен мач“, при който е ясно, че „за“ ще гласуват ГЕРБ и „Атака“,

  с тези думи лидерът на СДС Мартин Димитров коментира искането на ГЕРБ за вот на доверие към правителството.

  С този вот на доверие на практика нищо няма да се промени, заяви той.

  Според Димитров без да са ясни фактите около записите, които бяха изнесени през последните дни, искането за вот на доверие е „опит за замазване на положението“.

  Фактът, че в момента искат вот на доверие, означава, че са много притеснени и не знаят какво правят, което е лошо за България, допълни Димитров.

  „Против съм да се водят разговори с ГЕРБ за подкрепа, ние публично трябва да поставим нашите искания, за да не се спекулира“, каза лидерът на СДС.

  Мартин Димитров обясни, че подкрепата на Синята коалиция за правителството би зависила от това дали управляващите ще приемат исканията, които са поставяли и досега – за спиране на проекта АЕЦ „Белене“, за освобождаване на кадрите на Държавна сигурност от администрацията и за определени персонални промени в правителството.

  Не е изненада намерението на премиера Бойко Борисов да поиска вот на доверие от парламента, коментира за БТА заместник-председателят на ДПС Лютви Местан.

  Той каза, че все пак това е смел ход на министър-председателя.

  Източник: БТА

• Днес е Атанасовден, св. Атанасий Велики
  Атанасовден, св. Атанасий Велики – 18 януари

  “Иди си зимо, идвай лято!”

  Честит имен ден на Атанас (от гр. атанатос означава безсмъртен), Атанаска , Tанас, Начо, Тинка, Наско, Живко, Траян, Траяна,Таньо, Таню, Тинка, Hасo, Hася.

  Св. Атанасий Велики и св. Кирил Алексaндрийски

  Празнуват се съвместно на 18 януари.

  Православната църква на този ден почита св. Атанасий Велики (293/298 ­ 373). . На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор Прозвището Велик Атанасий придобива в борбата си срещу учението на свещеника Арий (280 ­ 336), отричащ единосъщността на Бога ­ Отец и Бога ­ Син..

  Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски събор, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия.. Александрийският епископ е наречен баща на православието За вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Умира на 2 май 373  г. на 80 години.

  Свети Кирил Александрийски

  Св. Кирил е известен в историята на християнската църква както със своето благочестие и ученост, така и с твърдостта, с която защищавал догмите на православната вяра против лъжеучителя Несторий. Той се родил в Алескандрия във втората половина на IV в. и живял доста дълго в Нитрийската пустиня. Чичо му Теофил, архиепископ Александрийски, го извикал при себе си и го направил дякон. Скоро Кирил станал известен проповедник и с добродетелния си живот спечелил всеобщо уважение. След смъртта на Теофил в 412 г. той бил избран на архиепископския престол.

  Св. Кирил е участвал на Третия Вселенски събор и изобличил еретика Несторий. Написал е много книги и съчинения, в които с яснота и сила излага догматите на християнското учение. Освен писмата, в които той отхвърля мнението на Несторий, най-бележити негови  съчинения са: Изяснения на Мойсеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте малки пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията, Книга за поклонението с дух и истина, Учението за Света Троица. Починал в мир в 444 година.

  .

  Атанасовден – “Среди зима”

  В народните вярвания на българина, обаче св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Месеците януари и февруари са били наричани някога Сечко – Голям и Малък, защото зимният студ сякаш “сече” лицата. “Дърво и камък се пукат от студ” – е традиционният български израз за голям студ. Но друга народна сентенция успокоява, че вече се вижда краят на зимата: “Сечи, Сечко, не сечи, пак на лято миришеш”.  Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова и празникът е известен и като “Среди зима” .“До средзима ни глад, ни студ има” – според стара българска поговорка.

  За селяните зимата е “мъртъв” сезон, макар и изпълнен с много празници. Освен поредицата Коледно-Новогодишни празници, зимата навремето е била и сезонът на сватбите. Но въпреки веселията и свободното време, земеделците чакали с нетърпение да си отидат студът и снегът.

  Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата, шарката  и на други тежки епидемични заболявания ( и не е случайно, защото това е времето на разпросдтранение на вирусни инфекции и грип)

  Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти и като празник на побратимяването. Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези.

  Зимният Атанасовден има и свой летен антипод свети Атанас летни (5 юли).

  Ритуали

  Който не е успял да заколи на Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора коледа.

  Моми и ергени излизат по горските поляни, връзват люлки и пеят песни за любов и женитба, играят хора.

  Свети Атанас се приема като християнзирана версия на небесния зимен огън, на зимното слънце, затова се правят първите ритуали за почистваниян аконаците свързани с празницния танц на нестинарите.

  В някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие (кокичета по дворовете в София могат да се берат още на 10 януари).

  В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник свети Атанас забожда главата си в земята”, като по този начин я затопля.

  Представата за светеца като повелител на чумата  изисква приготвяне на курбан на болестите.

  На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.

  Празниците на Св. Антон и Св. Атанас били наричани още “сладки и медени”. Жените месели питки, намазвали ги с мед и раздавали по късче на съседи и роднини. Питките се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка – жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.

  Коли се мъжки животно и от приготвения курбан трябва да вкуси всеки член на селището, за да не разболява от тежки и неизлечими полести.

  Забрани

  Несе игпрае хоро на мегдана, защото на този ден чумата се качва на една висока топола и оттам избира жерствите си. Затова не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета.

  Не се работи нищо – за предпазване от шарка, синя пъпка, обриви и азви.

  Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко.

  Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.

  Метереологични прогнози

  Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има продородие през годината.

  Ако времето е хубаво и не вали снаг, следващата зима ще започне рано.

  Колкото е дебел снегът на Атаносвден, толкова плот ще даде лятото.

  Празнична трапеза:  пиле с ориз, пита с мед, свинско с бамя.

  На 18 януари се празнуват съвместно Св. Атанасий Велики и св. Кирил Алексaндрийски

  Честит имен ден на Атанас (от гр. атанатос означава безсмъртен), Атанаска , Tанас, Начо, Тинка, Наско, Живко, Траян, Траяна,Таньо, Таню, Тинка,Татиана, Трайка. Hасo, Hася.

  Православната църква на този ден почита св. Атанасий Велики (293-373). На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Прозвището Велик Атанасий придобива в борбата си срещу учението на свещеника Арий(280­-336), отричащ единосъщността на Бога ­Отец и Бога ­ Син.

  Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски събор, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия. Александрийският епископ е наречен баща на православието. За вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. Развива удивителна пастирска дейност, благодарение на която в най-кризисната епоха на древната Църква православното учение устоява на Изток, а Западът се запознава с източното монашество. И словото, и животът му стават израз на добродетелта. Посрещал многобройните си гонения и изпитания с вяра и търпеливост, като казвал: „Смели бъдете! Изпитания има, но те бързо отминават“; „Буреносно облаче е ­ ще отплава“. Образец за пастир и борбен богослов, в православното съзнание се съхранява като „пример за епископ„, а учението му като „закон на православната вяра„. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Умира на 2 май 373  г. на 80 години.

  Свети Кирил Александрийски е известен в историята на християнската църква както със своето благочестие и ученост, така и с твърдостта, с която защищавал догмите на православната вяра против лъжеучителя Несторий. Той се родил в Алескандрия във втората половина на IV в. и живял доста дълго в Нитрийската пустиня. Чичо му Теофил, архиепископ Александрийски, го извикал при себе си и го направил дякон. Скоро Кирил станал известен проповедник и с добродетелния си живот спечелил всеобщо уважение. След смъртта на Теофил в 412 г. той бил избран на архиепископския престол. Св. Кирил е участвал на Третия Вселенски събор и изобличил еретика Несторий. Написал е много книги и съчинения, в които с яснота и сила излага догматите на християнското учение. Освен писмата, в които той отхвърля мнението на Несторий, най-бележити негови  съчинения са: Изяснения на Мойсеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте малки пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията, Книга за поклонението с дух и истина, Учението за Света Троица. Починал в мир в 444 година.

  Атанасовден – “Среди зима”. В народните вярвания на българина, обаче св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Месеците януари и февруари са били наричани някога Сечко – Голям и Малък, защото зимният студ сякаш “сече” лицата. “Дърво и камък се пукат от студ” – е традиционният български израз за голям студ. Но друга народна сентенция успокоява, че вече се вижда краят на зимата: “Сечи, Сечко, не сечи, пак на лято миришеш”.  Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова и празникът е известен и като “Среди зима” .“До средзима ни глад, ни студ има” – според стара българска поговорка. За селяните зимата е “мъртъв” сезон, макар и изпълнен с много празници. Освен поредицата Коледно-Новогодишни празници, зимата навремето е била и сезонът на сватбите. Но въпреки веселията и свободното време, земеделците чакали с нетърпение да си отидат студът и снегът.

  Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата, шарката  и на други тежки епидемични заболявания ( и не е случайно, защото това е времето на разпросдтранение на вирусни инфекции и грип).

  Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти и като празник на побратимяването. Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези.

  Зимният Атанасовден има и свой летен антипод свети Атанас летни (5 юли).

  Ритуали

  Който не е успял да заколи на Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора коледа.

  Моми и ергени излизат по горските поляни, връзват люлки и пеят песни за любов и женитба, играят хора.

  В някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие, за здраве и дълголетие.

  В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник свети Атанас забожда главата си в земята”, като по този начин я затопля.

  Представата за светеца като повелител на чумата  изисква приготвяне на курбан на болестите.

  На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.

  Празниците на Св. Антон и Св. Атанас били наричани още “сладки и медени”. Жените месели питки, намазвали ги с мед и раздавали по късче на съседи и роднини. Питките се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка – жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.

  Коли се мъжки животно и от приготвения курбан трябва да вкуси всеки член на селището, за да не разболява от тежки и неизлечими полести.

  Не се играе хоро на мегдана, защото на този ден чумата се качва на една висока топола и оттам избира жерствите си. Затова не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета.

  Не се работи нищо – за предпазване от шарка, синя пъпка, обриви и азви.

  Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко.

  Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.

  Метереологични прогнози

  Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината.

  Ако времето е хубаво и не вали снаг, следващата зима ще започне рано.

  Колкото е дебел снегът на Атаносвден, толкова плот ще даде лятото.

  Празнична трапеза:  пиле с ориз, пита с мед, свинско с бамя.

  Манастирът “Свети Атанасий” село Златна ливада, община Чирпан е не само най-старата християнска обител по българските земи, но и въобще на Европейският континент. Той е известен с лековитата вода на манастирсият си кладенец, както и с постницата в скалите обитавана от светията Атанасий, за която има поверие, че който премине през процепа в скалата е праведен, а тоз който не успее – грешник.

  
• Православен календар: Св. преподобни Антоний Велики (Антоновден)

  Подвижничеството е толкова древно, колкото и християнството, но подвижниците от първите векове не напущали света. Те живеели в градове и села, в семействата си или насаме, а понякога и на малки групи. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си образци в лицето на св. преподобни Павел Тивейски и Антоний Велики.
  На 17 януари православната църква почита паметта на преподобний Антоний Велики (St. Anthony the Great), роден ок. 260 г. Според житиеписеца му, Атанасий Александрийски, светецът прекарва 20 г. при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове
  Св. Антоний Велики се родил около 251 година в в египетско село близо до Йераклеопол, Среден Египет.
  Неговите родители били богати християни. Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети, предавал се на духовни размишления и дейности. Когато бил на 18 години, неговите родители починали. Дори и без техния контрол, той не се поддал на изкушенията на света и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот.
  Двадесетгодишният младеж бил дълбоко впечатлен от евангелския разказ за богатия юноша, на когото Христос каза да продаде имота си, за да спечели съвършенството към което се стреми (Мат. 19:21). Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където живеел монашески под наставленията и ръководството на по-опитен от него монах. По-късно той оставил своя приятел и се заселил в една пещера – гробница, където живеел много време сам. Хранел се само с хляб и вода, борел се със изкушенията на светските видения за наслада. Според житиеписеца му, св. Атанасий Велики, светецът прекарал в пълно усамотение повече от 20 години в Египетската пустиня.
  Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Св. Антоний им разяснявал, че благодатта на Св. Дух е бисерът, за който е говорил Господ и за да ни я дарува е пострадал на Кръста: „Аз обаче ви казах истината – говори Той, – за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви го пратя“ (Иоан. 16:7). Благодатта на Св. Дух е това съкровище, заради което ние сме длъжни да пожертвуваме всичко, за да придобием. Тълкувайки Христовите думи „Огън дойдох да туря на земята и колко бих желал да беше вече пламнал!” (Лук. 12,49), св. Антоний (както и св. Макарий Египетски) разбират под „огън“ възраждащата благодат на Св. Дух, която се излива върху нас в тайнството миропомазване при кръщението ни. Заедно с ап. Павел и много други св. отци, св. Антоний учи, че царството Божие, което Господ ни повелява да търсим преди всичко друго (Мат. 6:33), е именно възраждащата благодат на Светия Дух, като извор на нашия свят живот.
  През 306 г. св. Антоний започнал да събира съподвижници, желаещи да се посветят на монашеството. Живеел в Писпир, на 30 км от р. Нил и често навещавал учениците си в манастира, който сам основал. Негови последователи са просиялите в православието подвижници св. Макарий Велики, св. Пахомий, св. Макарий Александрийски и много други. Духовен наставник е бил и на св. преподобни отец Павел Препрости, чието житие съдържа и разказ за първата му среща със св. Антоний.
  Като монах св. Антоний участвал и в религиозния живот и укрепвал братята си по вяра по време на гонение.
  Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен „тържество на християнството“. На следващата година Антоний умира. Погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

  Името Антон произхожда от гръцката дума „анто”, което значи цвете. Според някои автори името Антон е добило популярност, благодарение на древноримското име Антоний, което пък означава „влизащ в бой”. Антон е старо римско родово име и означава „безценен, неоценим, който няма цена”.

  

  Манастирът на св. Антоний Велики – една от най-старите християнски обители в целия свят. Манастирът е разположен близо до Зафарана в Източната пустиня, до брега на Червено море. Именно по тези места се установява още през ІІІ век основателят на монашеството, св. Антоний Велики, след чието успение последователите му построяват манастир, заобиколен от крепостни стени. Най-ранният манастирски комплекс датира от ок. 350 г.

  Реставрацията на манастира е финансирана от държавния бюджет на Египет  на стойност 14,5 млн. щатски долара  и е продължила осем години. В хода на работата специалистите са обновили стената, обкръжаваща манастира, както и стените на двете главни църкви от манастирския комплекс – храмовете „Св. Апостоли“ от ХІV век и „Св. Антоний“ от VІ век.  Били са реставрирани освен това и монашеските килии, кула от VІ век, която през Средновековието е защитавала монасите от честите набези на бедуини, и стенописите в храма „Св. Антоний“. В хода на археологическите дейности на територията на манастира са били открити руини от древни монашески килии, датирани през ІV век. Руините са поставени под дебело стъкло, за да могат да бъдат разглеждани от посетителите.

  Антоновден е. Честито на именниците днес : Антон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Андон, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка

  

• Държавата, в която не искаме да живеем

  Автор: Венелина Попова

  Живеем в някакъв сюрреализъм. С мирис на блато. Обещават ни цялата година да е такава. Защото щяла да е изборна. Сякаш ще ни е за първи път да избираме президент и кметове.
  Забърканият СРС качамак горчи. И мирише на старо брашно. И медийния шарлан, с който е полят, е вгорчен. Историята за обруганите граждански права набра скорост и се разви по каноните на жанра. В медийните канали се наредиха политик до политика; социолог до социолога; екперт до експерта.
  Говоренето, обаче, остава безрезултатно. Защото драматургията предполага финал с катарзис. А такъв не се очертава. Поне не и досега.
  На всичко отгоре въпросният сюжет с депутат(к)и, министри и шеф на митническата агенция не е дори забавен за многолюдната публика в държавата. На първо място, защото тя не се чувства по никой начин застрашена, още по-малко засегната пряко от подобен тип „тихо”, макар и изключително арогантно и незаконно вмешателство в личната територия на човека, каквото е подслушването. Нещо повече-една голяма част от обществото, което носи незаличими морални травми от тоталитарния режим, приема подслушването като напълно нормална част от инструментариума на тези, които упражняват властта. Уж в тяхно име. Затова отсъства реакцията на нетърпимост. И на гняв. Която е най-нормалната автоимунна реакция на едно гражданско общество. Когато подобен тип реактивност липсва в една държава, претендираща, че развива демокрация, това е меко казано опасно. Защото позволява развихрянето на авторитарни уклони под булото на парламентаризма и закона. Но, това е само едната страна на историята.
  На същото това общество изглежда смешен днес плачът на опозицията за нарушените граждански права на подслушваните. Защото, макар и често късопаметно, то не е забравило, че подслушването в България е използвано винаги с едни и същи цели от управляващите срещу техните политическите и(ли) бизнес противници? Можем само за миг да се опитаме да си представим какво зловоние би се разнесло от разпечатките на разговори, да речем, между Р.П. и Бр. Г. или между Е. М. и нейните бизнес-партньори, реализирали кражби за милиони левове от републиканския бюджет чрез корупционни сделки? Ама тяхното мляко-покрито. Както и разговорите им, смеят се хората пред телевизорите като ги слушат как окайват дереджето на родната ни демокрация.
  Кой е автор на СРС-скандалът е ясно отдалеч. Тепърва по премиерския фасон на Бойко Борисов и на разпознаваемите лица от ГЕРБ ще се стоварват ответните удари на ДС. На същата тази ДС, която по думите на Първанов и Станишев, не интересувала никого от българските граждани. Тя ще отвърне на удара, преди още да го е понесла. Изпреварващо. Защото е жива. Защото е гръбнакът на мафията и на голяма част от бизнеса. Не само на този в сянка. И защото няма лесно да позволи да бъде обезвластена. Нито в дипломацията. Нито в службите. Нито в президентството. Нито в БАН. Нито в университетите. Нито в банките. Никъде, където е пуснала пипалата си. А битката на Борисов, Цветанов и сие, ако изобщо са решили да я водят наистина, ще е много трудна. Да не кажа непосилна. Защото биографично се родеят с тези, срещу които се изправят. И затова целите да се облекат в бяло, капките кал пак ще прозират.
  Тази битка е особено важна за премиера, защото само тя може да изчисти публичния му образ, особено пред Вашингтон и Брюксел. Само тя, а не магистралите, ще го извадят от сянката на миналото му. Това, най-вероятно, му е внушено или казано директно от лица като губернатора Уорлик, както много точно нарече ексдепутатът от ДСБ доктор Николай Михайлов USА посланика у нас. Еманципираният от предишните си среди премиер набутва мафията в миша дупка!-звучи добре, дори и да не се случи. Премиерът не мрази ДС, дори напротив-искал е да бъде част от системата й. Има и приятели отвътре. Но няма морални скрупули да й посегне. Първият рунд срещу ДС посланиците предстои. На ринга са премиерът Борисов и министър Младенов срещу президента Първанов. Първият рунд, колкото и да е важен, обаче не винаги предполага изхода от битката.
  Тази битка може да бъде спечелена тотално и завинаги, единствено ако самото общество намери морални сили да поиска да скъса завинаги с тоталитарното си минало, т.е. и с ДС. Иначе сме обречени да живеем години напред в имитация на демокрация, макар и в границите на ЕС.

  Източник: http://www.afera.bg/

• Антоновден се празнува за предпазване от болести

  Св. Антоний Велики е роден около 251 г. в семейството на заможни и благочестиви родители. Прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве. В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден, който е на 17 януари и Атанасовден на 18 януари се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Празнуват Антон, Антония, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Дона, Тончо, Тонко, Тони, Тоня. /БГНЕС /

  Православен календар: Св. преподобни Антоний Велики

  
  

  Православен календар: Св. преподобни Антоний Велики
• Българската гордост е бяла на цвят

  Българската национална гордост е бяла на цвят и се казва кисело мляко – пише швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“ и разказва историята на този освежаващ млечен продукт. История, която надали е известна на всички българи.

  Съвпадението вероятно е чиста случайност. Тъкмо в момента, в който стана ясно, че Швейцария e забранила вноса на български млечни продукти и месо заради шапа, няколко международни издания се сетиха за прочутото някога българско кисело мляко и публикуваха различни статии по темата:

  Досега българското кисело мляко беше известно предимно на българите и, може би, на някои японци. Тази страна в Азия през последните години се превърна в най-големия вносител на българско кисело мляко. В последните дни за този традиционен продукт се заговори и по страниците на западния печат. За киселото мляко като „национална културна ценност“ на българите  писа австрийският вестник „Ди Пресе“, който разказа за усилията по възраждането на оригиналната марка мляко, произвеждана някога с т. нар. „лактобацилус булгарикус“.

  Имало едно време един пастир…

  „Българска национална гордост“ пък го нарече авторитетният швейцарски ежедневник „Нойе Цюрхер Цайтунг“, който разказа историята на този освежаващ млечен продукт. История, която надали е известна на всички в България. Тя тръгва от легендата за един пастир на овце, който от недостиг на съдове за издоеното прясно мляко сипал част от него в един мех от овча кожа. Мекият балкански климат свършил своята част от чудото и така прясното мляко внезапно се превърнало в гъсто, по-кисело мляко, което много се усладило не само на случайния откривател, но и на мнозина други българи.

  Както разказва швейцарският вестник по-нататък, тайната на това откритие, датиращо от преди 5.000 до 6.000 години, е разкрита едва през 1905 година – благодарение на българския лекар и микробиолог Стамен Григоров, макар благотворното въздействие на киселото мляко над човешкия организъм да е известно още от времената на траките.

  В тази връзка „Нойе Цюрхер Цайтунг“ не пропуска да подчертае и швейцарския принос за това научно откритие – по онова време Григоров работел в лабораторията на женевския градски бактериолог Леон Масол. Там му се удава да изолира бактерията, отговорна за превръщането на прясното мляко в кисело. В чест на българина тази бактерия била наречена „лактобацилус булгарикус“.

  По-добре таратор, отколкото бира

  В естествената си форма „лактобацилус булгарикус“ се среща само на територията на днешна България, макар причините за това явление засега да не са изяснени от науката. На други места той има съвсем ограничена трайност, което обаче не пречи на японците да закупуват лиценза за производството му с цел да задоволят страстта си по киселото мляко.

  В заключение швейцарският вестник отбелязва, че българското кисело мляко е идеалната изходна база за популярния в редица югоизточноевропейски страни таратор. Според посветени, тази „студена супа от краставици, мляко и чесън“ разхлаждала в лятна жега много по-добре от всяка бира.

  Б. Узунова, Д. Попова-Витцел – Дойче Веле

• Critics Choice Awards 2011: The Winners!

  Award season has officially started!
  The 16th annual Critics Choice Movie Awards took place at the Hollywood Palladium Friday night (Jan. 14). The winners for the 2011 Critics’ Choice Movie Awards were revealed: „The Social Network“ took home three big awards: Best Picture, Best Director and Best Adapted Screenplay, plus Best Score. The Fighter also scored several awards, including Best Acting Ensemble, Best Supporting Actor for Christian Bale and Best Supporting Actress for Melissa Leo.
  „Inception“ was actually the most-awarded overall film, as it took home six technical awards. „The Fighter“ was honored in the acting category three times, with both Best Supporting awards and the Ensemble award. Natalie Portman and Colin Firth each took home the lead acting awards for „Black Swan“ and „The King’s Speech,“ respectively, which also won for Best Original Screenplay.
  Traditionally, Critics Choice winners go on to nab the Oscars, so look for some similar winners in February at the Academy Awards.

  Special honoree Quentin Tarantinо- Music & Film Award

  

  The winners list:
  Best Picture – „The Social Network“
  Best Actor – Colin Firth – „The King’s Speech“
  Best Actress – Natalie Portman – „Black Swan“
  Best Supporting Actor – Christian Bale – „The Fighter“
  Best Supporting Actress – Melissa Leo – „The Fighter“
  Best Young Actor/Actress – Hailee Steinfeld – „True Grit“
  Best Acting Ensemble – „The Fighter“
  Best Director – David Fincher – „The Social Network“
  Best Original Screenplay – „The King’s Speech“ – David Seidler
  Best Adapted Screenplay – „The Social Network“ – Aaron Sorkin
  Best Cinematography – „Inception“ – Wally Pfister
  Best Art Direction – „Inception“ – Guy Hendrix Dyas
  Best Editing – „Inception“ – Lee Smith
  Best Costume Design – „Alice in Wonderland“ – Colleen Atwood
  Best Makeup – „Alice in Wonderland“
  Best Visual Effects – „Inception“
  Best Sound – „Inception“
  Best Animated Feature – „Toy Story 3“
  Best Action Movie – „Inception“
  Best Comedy – „Easy A“
  Best Picture Made for Television – „The Pacific“ – produced by Steven Spielberg, Tom Hanks, and Gary Goetzman
  Best Foreign Language Film – „The Girl with the Dragon Tattoo“ – Swedish
  Best Documentary Feature – „Waiting for Superman“
  Best Song -„If I Rise“ – „127 Hours“
  Best Score – „The Social Network“ – Trent Reznor and Atticus Ross

  

• АНТОН ТОДОРОВ: В ДС ПЪРВАНОВ Е БИЛ РАВЕН ПО СТАТУТ С ДОГАН, А СИНИЯТ ДИМО ГЯУРОВ МУ Е ПРОЧИСТИЛ ДОСИЕТО

  Политологът Антон Тодоров е роден на 19 август 1966 г. в гр. Раднево. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“. Дипломната му работа е на тема „Генезис и природа на патримониалната държава в Русия“. Специализирал е във Военна академия „Г.С. Раковски“. Има няколкостотин публикации в българската и чуждата преса. Живее и работи в София, експерт е по сигурността.

  – Господин Тодоров, какви заключения можем да направим от досиетата на дипломатите, които излязоха на бял свят?
  – От проверените 462-ма дипломати 190 са били агенти на ДС, 3-ма не подлежат на проверка, 26 са починали и не се оповестяват. Единият от починалите е Владимир Филипов, бивш съветник на президента от СДС Петър Стоянов. Владимир Филипов става член на БКП още в казармата. Син е на дългогодишен първи секретар на Благоевския район на София. Завършва „Международни отношения” в Москва през 1984 г., постъпва във външно и получава назначение стажант-аташе в Бразилия. След това постъпва в отдел „Общи международни въпроси“, където заедно с него работят и станали известни по-късно лица като Бойко Ноев и Владимир Шейтанов. Назначен е в секцията за Варшавския договор, където остава до 1990 г. Неговото досие излезе, преди Филипов да почине на 7 ноември м.г. От тези 190 агенти 61 са дипломати, назначени и останали през целия мандат на ОДС или не са били сменени.

  Двуличието на „сините” е убийствено – 1/3 от дипломатите сътрудници на ДС са назначени от тях
  
  Интересното е, че в този списък има и такива, които като Атанас Будев са били секретари на тогавашния президент Петър Стоянов, а впрочем от неговия екип излязоха наяве четирима – Атанас Будев, Владимир Филипов, Валентин Петров и Кирил Василев.

  – От тогавашния ОДС няма ли да кажат, че когато са ги назначавали, не са знаели с кого си имат работа?
  – Да си дадем сметка каква беше ситуацията тогава. СДС имаше абсолютно мнозинство – 53%, свой президент, свой председател на парламента, свое правителство, свой НСРТ – всичко. Тогава усещането на седесарите беше, че ще направят нещо като хилядолетен райх или в краен случай поне два мандата. Така се и шегуваха помежду си. Тоест не е имало усещане за временност в управлението. Второ, имаха пълен контрол на цялата документална база на службите от онова време и аз мисля, че този аргумент не е валиден.

  – Надежда Нейнски обаче се позова неотдавна на решението на Конституционния съд (КС) от онова време. Това не е ли аргумент?
  – Решението на КС звучи като извинение. Тоест ние предложихме лустрация, но КС я отмени. Така не само Надежда Нейнски, но и Костов, и Петър Стоянов се оправдават за личния си провал по отношение на ДС. Истината е, че това оправдаване с Конституционния съд на практика цели да прикрие двуличието и собствената им зависимост от структурите на БКП, ДС и РУМНО. Защо например не се прие нов закон след този от 1997-а, но веднага, а не след близо три години и с него да се парира решението на КС? Или да се използва времето между приемането на закона и решението на КС, което беше половин година? За мен извън съмнение е, че тези хора бяха и са зависими от старите служби на тоталитарния режим и на практика бяха кукли на конци, сламени хора.

  – Това провал ли е, или така е трябвало да стане?
  – Провал е, защото изследване по онова време показва, че 81% от хората искат отваряне на досиетата, тоест имало е обществено очакване за това. Голяма част от тези, които престанаха да гласуват за „сините”, разбраха, че в крайна сметка ОДС и после СДС и ДСБ са били креатури на ДС и РУМНО, и това се доказва от цялостната им политика. Днес Костов продължава да използва агентурния псевдоним на Първанов – Гоце, да громи президента, но не казва защо две комисии – тази на Богомил Бонев и след това на Методи Андреев, не разкриха неговото досие.

  – Да не би да не са имали достъп до него?
  – Те се оправдават, че не са огласили досиетата на всички сътрудници поради това, че КС е приел, че не подлежат на разкриване т.нар. картотекирани сътрудници. Само че това за случая на Първанов е абсолютно невярно, тъй като той не е само картотекиран.

  Защо след като има досие „Гоце”, което и днес го има, не е било огласено тогава?

  А в това досие има разходен документ, отчетен от оперативния работник, документи от ръководилия го щатен служител, картони образец 1 и 3, регистрационна бланка, дело Ф1 а.е. 7562. Всички те правят досието на секретния сътрудник на Първо главно управление ДС „Гоце” равен по статут и валидност на досието на Ахмед Доган, което излезе много по-рано.

  – Има ли нещо вярно в това, че папката „Гоце” е била съхранявана в касата на Димо Гяуров, тогава шеф на Националната разузнавателна служба?
  – Мисля, че тази информация е вярна и тук трябва да споменем следния факт. Ще цитирам шефа на комисията по досиетата през 2001 г. Методи Андреев, който директно и без увъртания ми обясни следния случай:

  Когато са разглеждали папката „Гоце”, Димо Гяуров е стоял през цялото време при тях в комисията и им е внушавал, че Първанов не е агент. И всячески е искал да омаловажи тези документи, които впоследствие го опровергаха. Странни са тази негова позиция и отказът му да изпълни закона за досиетата, като предостави на комисията данни по списъка, изпратен от нея в края на април – началото на май 2001 г. в НРС с искане на информация за действащите тогава зад граница дипломати. Дали това не е свързано с неговото назначаване след две години за посланик в Будапеща? В свое изявление от 2006 г., когато за пореден път се заговори за досиетата, Иван Костов казва, че „десен човек е пипал” в досието на Георги Първанов, има изчезнали страници, има разчистване в него. Защо Костов не извади досието на Георги Първанов? Според мен обяснението трябва да бъде търсено в друго изявление на Костов на 29 април 1998 г., няколко дни преди поредния ключов конгрес, на който трябваше да бъде избран председател на БСП. Тогава той заяви буквално следното: „Георги Първанов е моят кандидат. Ще работя в тази посока. От Жан Виденов и Красимир Премянов европейски лидери не става. Все още се надявам, че нашият кандидат ще спечели”.

  – По-късно Първанов каза, че Костов е кръстник на мафията. Къде се разминаха техните пътища?
  – Дори в самата мафия се стига до сблъсъци за разпределението на плячката. Погледнете приватизацията, за която Първанов казва, че е направена по мафиотски начин. Само казусът „ЦУМ” ако бъде разнищен, ще видим, че наистина става дума за пладнешки грабеж. Прави се офшорна приватизация, но в даден момент – през 2004-а – един от най-близките хора на президента Първанов – Георги Гергов, придобива собствеността на ЦУМ. Същият Гергов е много близък и със СДС в друг момент. Тук Петър Стоянов и Иван Чомаков могат да напишат романи. Тази сделка е христоматиен пример за бандитската приватизация в особено големи размери, която е емблема на управлението Костов.

  Борисов говори за „запазената марка СДС”.

  Вероятно това има предвид. Във време, когато е много по-важно кой се разпорежда с тази собственост, няма значение кой е формалният й носител. Фиктивни носители на собствеността винаги ще се намерят.

  – Какво се крие по този начин освен източника на средствата?
  – Данъчната оптимизация и постигането на анонимност са двете ключови цели при офшорната приватизация. Първата цел е по-скоро търсена при легални, „бели” сделки, така да се каже. Втората цел е много по-неприемлива – скриването на истинския инвеститор и собственик може да е инспирирано от това, че се перат пари от сивата и черната икономика. И се търси анонимност на истинския собственик – често високопоставен политик. В българския случай често офшорната компания се явява и кредитор на съответната българска фирма. Моето лично обяснение за част от така проведената приватизация по време на управлението на ОДС е, че публични фондове дават възможност да се придобият в кеш готови пари срещу залагане в банка. Това не би било възможно, ако тези фондове бяха останали публични. В случая с ЦУМ приватизацията става през 1998 г. и се прави по супернеясна схема – азиатски фонд „Риджънт пасифик”, който е корейски, но е регистриран в Хонконг, а всъщност приватизацията прави неговото лондонско поделение. В един момент собствеността преминава в ръцете на кипърската офшорка – „Саут уайс трейдинг лимитид”.

  – Така ли се губят дирите?
  – Да, но е интересно да се видят хората, които участват от името на „Риджънт Пасифик” – това са Георги Кирчев и ливанецът Газуан Шараф. Първият е един от най-близките хора на Костов, но винаги държан в сянка. В една от фирмите на Георги Кирчев – „Хрисома”, работеше бившият зет на Костов, а съпругата му – Мая Кирчева, е в ръководството на фондацията на Елена Костова „Бъдеще за България”. Шараф е един от най-големите дарители на „Бъдеще за България” по онова време – 50 хиляди долара и един от любимците на всяка управляваща партия след това. За него има цели разработки. В даден момент той имаше близки връзки с ДПС, името му е свързано със скандални заменки на гори в Своге, които бяха направени по време на по-предишния кмет.

  – Ако се върнем на въпроса за назначението на дипломати с досиета, кое е вярното – че СДС ги е назначавал под нечия диктовка, или че те са изпълнявали определени задачи?
  – Мисля, че е по-скоро първото. Смятам, че хората, които вземат решения, са свързани с някогашните тайни служби. Ще ви дам само един пример – някогашният външен министър Надежда Нейнски назначи за посланик в Кайро през 1998 г. Михаил Антов , който в момента на назначаването му е член на БСП.

  Антов е бившият началник на първия съпруг на Нейнски, Камен Михайлов,

  по времето, когато е бил на работа в Египет. Сред тези дипломати, чиито имена бяха изнесени, не фигурират ключови имена – например Марин Райков, който е посланик втори мандат в Париж, беше зам.-министър и е син на вербочвика на някогашния френски министър на отбраната Шарл Ерню. Затова и Франция много трудно му даде агреман по времето на ОДС. И понеже стана въпрос за Надежда Нейнски, трябва да кажем някои неща за самата нея, които не са много познати. Нейната биография е твърде неясна. Още в ранните си години, в началото на 80-те, е изпратена в САЩ заедно с няколко други нейни съвипускници, които според тогавашната номенклатурна представа е трябвало да бъдат подготвени за смяна.

  Имайте предвид, че още през 70-те години в някогашния Съветски съюз и в Източния блок управниците разбират, че системата няма да я бъде в този й вид. И далеч преди генерал Велинов от 6-о управление на ДС да напише своя доклад от 23 януари 1989 г., отнасящ се за лицата, одобрени за „нова ръководна класа в условията на демокрация на Народна република България“, Надежда Нейнски е била забелязана. Защо точно предстои да изясним, но тя пътува на обучение в САЩ, където представя реферат за политическите убийства в Америка, вкл. и това на Кенеди. Когато се връща в България, Нейнски става най-младият член на Съюза на преводачите, а също и секретар на Леда Милева и на съпругата на Александър Лилов – Анна Лилова. Това не са случайни неща. По време на демокрацията Леда Милева стана член на „Генералското движение”, в което бяха събрани ключови фигури. Малко хора знаят, но аз ще припомня, че

  Костов е от рода на Станке Димитров-Марек,

  активен функционер на ГРУ, организатор на атентата в църквата „Свети Крал – Света Неделя” през 1925 г. Марек е член на създадената към ЦК на БКП тогава специална наказателна група, известна като Българска ЧК, която е натоварена със задачата да провежда наказателни акции. В състава й влизат Станке Димитров (Марек) от ЦК на БКП, Иван Минков от Военната организация и Вълко Червенков от ЦК на Комсомола. ЧК убива набелязани лица чрез своя терористична група. Нека видим какво е потеклото на друг нахален човек от т.нар. „десни” – Асен Агов. Същият, който в началото на 1990 г. беше конферансие на митингите на БСП, на изборите за Велико народно събрание, се яви като независим кандидат за депутат с подкрепата на БСП, кредитен милионер и депутат вече в 6 народни събрания. Дядото на Асен Агов – също с името Асен Агов, е човекът, доставил детонаторите за взрива в църквата ”Свети Крал”(„Света Неделя”). Баща му е висш офицер от ДС, главен юрисконсулт на „Нефтохим” .

  Разполагам с характеристика на Асен Агов, която е била писана от Иван Гарелов. Той е полковник от ДС и няма никакво съмнение, че е бил главата на ДС в телевизията. И за мен е необяснимо какво прави той в днешната телевизия като водещ на „Екип 5”. Това е скандално, като имаме предвид, че управлението се смени. Има ли съмнение, че човек като Елена Поптодорова е работил в Първо главно на ДС, след като беше лична преводачка на Тодор Живков – разполагам със стенограмата от разговор на четири очи между Ричард Никсън и Тодор Живков през 1982 г. в Евксиноград. Кой мислите е бил преводачът? Или за Ирина Бокова? Или за Едит Гетова, която като зам.-министър на Александър Божков беше скрита, а впоследствие излезе като агент?

  – Защо такива досиета не са излезли?
  – Ключовият въпрос, който много хора задават днес, е защо, след като има ясна информация от разработвали ги служители на ДС, техните досиета не са излезли. Обяснението е много просто – тези хора са превербувани. Можем да обобщим, че досиетата бяха вадени избирателно и бяха извадени от ОДС не заради тези 81%, които го искаха, а бяха използвани като политическа тояга за противници и за държане на хора в зависимост. Тук е мястото да кажем, че тогава не само Иван Костов и Надежда Михайлова са вършили мерзости.

  Президентът Петър Стоянов парадира, че той бил за отварянето на досиетата, но видите ли, Костов попречил. Всички са в кюпа. Нека припомня – през лятото на 1997 г. президентът Петър Стоянов беше на посещение в централата на Радио „Свободна Европа” в Прага. Тогава той каза буквално следното: „Лустрацията е закъсняла и ненужна в България”. По повод Стоянов искам да кажа нещо, за което е говорено малко. Неотдавна стана ясно, че в пълно противоречие със закона е изграден огромен голф-комплекс в Долна баня за няколко десетки милиона евро, след като 975 дка земя е купена за около 1 млн. лв., т.е. за жълти стотинки. Оказа се, че

  собственици до 2007 г. са били братовчедите Илия Лазаров и Кирил Недев
  
  и тяхната фирма „Голф Ибър клуб” АД. И двамата произхождат от кървавочервен комунистически род. Техният дядо Кирил Лазаров, също роден в с. Долна баня, е активен участник в Септемврийското въстание, емигрант в СССР и неизменен финансов министър от 1949 до 1962 г., по време на най-свирепата комунистическа диктатура и изнасянето на златния резерв, когато лелята на Луканов е шеф на БНБ. Бащата на Илия Лазаров бе посланик в Рим по време на ОДС, а самият той – шеф на кабинета на Петър Стоянов, а когато Стоянов стана лидер на СДС, той посочи Илия Лазаров за главен секретар на СДС. Впрочем Лазаров е много приближен на Христо Бисеров. През 1999-2000 г., когато Петър Стоянов започва да плете план за свалянето на Костов със съдействието на Бисеров, Лазаров е готвен за военен министър. Интересно е да подчертаем, че във фирмата на Лазаров е работил сегашният главен секретар на СДС Димитър Иванов. Не е безинтересно да се каже, че съпругата на братовчеда и съдружник на Илия Лазаров, Кирил Недев – Невена Грозева, е една от тримата съдии, които пуснаха Алексей Петров от ареста.

  Едно интервю на Светломира ДИМИТРОВА

  Източник: http://www.blitz.bg

• Казусът Касим Дал – или изборът пред ДПС

  Автор: Едвин Сугарев

  Касим Дал, дясната ръка на Ахмед Доган, напусна с гръм и трясък Централното оперативно бюро на ДПС. „Най-тежката последица от поведението на нашия председател е изчезването на общата „каузата ДПС”, която отстъпи място на личните каузи за бързото материално обогатяване, без съобразяване с когото и каквото и да било” – заяви той на сбогуване.

  И добави: „Примерът, който получихме от човека на най-висок пост в партията, да се използват безскрупулно властта и хората като употребени салфетки е най-лошото, което можеше да се случи на партията, но видно от някои наскоро разсекретени документи на бившата ДС, това е било негово „символ верую“ още от далечната 1974-а насам. (….)Всички бавно и полека се превръщаме в „мъжки секретарки“ и всеки е призван да избира своята участ според степента на собствената си морална търпимост.”

  Вече свикнахме да мислим и да говорим за ДПС като за неразбиваема политическа цитадела, която има несменяем лидер и винаги гарантиран електорат – и която поради липсата на каквито и да било морални скрупли играе при всички избори с бъдещите победители – оставяйки почти винаги на власт, често пъти и в качеството си на мандатоносител. Поради тази причина движението е сякаш лишено от вътрешно-партийни противоречия; спорадичните бунтове се разрешават лесно и остават почти незабелязани, а бунтарите – независмо от своите позиции в партийната йерархия – биват единодушно отлюспвани и обричани на пълна забрава – тъй като никой от конкурентите на ДПС не храни илюзии, че с тяхна помощ може да разцепи партията и да лиши Доган от позициите му на балансьор и основен политически брокер.

  Така ли е и в този случай? Обречен ли е жестът на Касим Дал – който именно защото познава много добре ДПС, няма как да не съзнава, че му се налага да извърви следващите стъпки по много тънко въже – и че застава срещу човек, който не подбира средствата, когато му се налага да отстрани политическия си противник?

  За разлика от преобладаващото „да” в отговорите на този въпрос, бих казал, че сега ситуацията не е същата. Касим Дал не е нито Осман Октай, нито Гюнер Тахир – а и ДПС не е в онези неоспоримо властни позиции, в които беше, когато отлюспваше предходни бунтари.

  Този път Доган наистина има проблем – и той е свързан с факта, че Касим Дал не се кани да напуска ДПС и да създава паралелна организация – той се кани да води битката вътре в партията. Затова напуска Централното оперативно бюро – и материализира чрез този жест позицията си срещу Ахмед Доган – но не напуска Централния съвет на ДПС, нито пък мястото си на депутат от парламентарната група на движението. Затова декларира, че неговото решение не може да се тълкува като опит за разцепление – а само като усилие за предизвикване на вътрешнопартиен дебат, свързан с най-чувствителната за всички членове на ДПС тема – изолацията на партията, нейната отлъченост от държавната софра.

  Очевидно много добре съзнава, че това е единствената възможна стратегия, ако иска реално да се промени нещо в ДПС. Пряката конфронтация би го маркирала веднага като враг – и то като враг на един де факто обожествен лидер, мислен и усещан не само от елита, но и от избирателите на ДПС като незаменим.

  Същевременно не само тази стратегия е единствената възможна. Самият Касим Дал е единствената възможна фигура в ДПС, която има потенциала да оспори абсолютната власт на Доган – дори и поради това, че е много различен от останалите. Той е единственият сред приближените на Доган, който не е свързан с Държавна сигурност; той е и човекът, който най-отблизо познава партийните структури, тъй като е създал повечето от тях – а също и единственият, който не спазваше ритуалите на раболепието в Догановите сараи: разграничи са от Делян Пеевски и неговата мърлява кохорта; написа закон за досиетата, от който реномето на лидера му пострада повече от сериозно; а след странното самоубийство на Ахмед Емин отиде на неговото погребение и не скри пред камерите скръбта си.

  Разбира се, това не му дава право да се прави на вода ненапита – ДПС търгува с каузата си не от вчера и оня ден, а от 1992 г., когато изтъргува бъдещето на България с червените – и блокира за няколко години реформите в страната, за да могат групировките да натрупат мускули (при правителството на Беров), а българите да бъдат ограбени за пореден път (при правителството на Жан Виденов). И бидейки заместник на Доган, Касим Дал е не просто наблюдател, но и участник в случващото се – и следователно отговорен за него.

  Бихме могли също да се запитаме дали пък не му е направило впечатление, че неговите близки съратници от битките срещу възродителния процес бяха до един изметени от политическата сцена на нова България – за да се появи там ДПС, която още в първата си емисия просто преливаше от ченгета – и която бе регистрирана по волята и спротекцията на Андрей Луканов, в пълно противоречие с българската Конституция. И въпреки това, въпреки цялата очевидност на тези въпроси, лично аз не бих приравнил Касим Дал към разните политически измекяри от типа на Юнал Лютви, Лютви Местан и самия Ахмед Доган (да не говорим пък за еничари от типа на Христо Бисеров, Камен Костадинов и Данчо Ментата).

  Крив или прав, той според мен е мъж, а те не са. Куражът да застане по този начин срещу Доган – с посочване на предателството към каузата, политическата му продажност и агентурното му минало, е мъжка постъпка, достойна за уважение въпреки всички резерви, които бихме могли да имаме към депесарското му минало.

  Не е зле да си спомним, че ДПС не е само минало, но и настояще – а за съжаление и бъдеще. Иван Костов беше прав в едно – ДПС такова, каквото е, е проклятие за България. То е факторът, който изкривява българските политически реалности – и който активно подменя самите ценностни представи за това какво е политиката и как се прави тя по нашите земи. Разбира се, българските турци имат право на представителство в българския парламент. Но също така имат право и да бъдат представяни достойно и от политическа сила, която зачита техните интереси – а не от шайка политически търгаши, която използва техната верска солидарност и подменя техните интереси за своя сметка.

  В настоящата ситуация това може да стане само като се преформулира ДПС – и като се превърне то в нормална, зачитаща някакви морални норми политическа сила. А подобно преформулиране изисква и разместване на пластовете – и оставката на Ахмед Доган. Това е целта, към която се е устремил Касим Дал, играейки своята игра ва банк.

  Неговите шансове може да са малки, но не са нищожни. Поне два фактора играят в негова полза. Първият – ДПС винаги е било зависимо от одобрението на властите в Турция – както и от съпричастността на стотиците хиляди емигранти там, които са един доста сериозен електорален потенциал. При миналогодишното посещение на Ердоган в България Ахмед Доган получи най-тежкия възможен външнополитически шамар – турския премиер отказа да се срещне с него, но се срещна с друг лидер на движението – а именно с Касим Дал. И вторият: ДПС наистина е в изолация.

  Присъствието на Доган в тройната коалиция струваше на БСП най-тежката елеткорална загуба в цялата история на прехода – по-тежка дори и от катастрофата Виденов. Въпреки многократните тарикатски намигания и явни знаци – от типа на подкрепа при местни избори, ГЕРБ засега не реагира на офертата да получи депесарска подкрепа за президентските и местните избори. Такава – и заради подкрепата на „Атака”, а и заради общоизвестната вътрешнопартийна разруха, която настъпва винаги при контакти с ДПС, е невъзможна, докато Доган е начело на движението. Но дали ще бъде толкова невъзможна, ако нещата се променят?

  Това е всъщност и основният шанс на Касим Дал. Сменяйки лидера и сменяйки модуса на ДПС, той би могъл да промени и политическата ориентация на движението – сиреч да върне на неговите провинциални структури тяхните първоначални морални основания, които дефинираха ДПС не само като правозащитна, но и като антикомунистическа структура. Правейки това, той би могъл да преодолее почти базнадеждната вътрешно- и външнополитическа изолация, в която се намира ДПС в момента – или – иначе казано, да създаде реално условия за участие на движението във власта – при следващите парламентарни избори. А тази възможност е нещо, към което активистите на ДПС са много чувствителни – дори и да се налага да прежалят Доган за нейната реализация.

  Това е всъщност и избора, пред който е поставено ДПС с казуса Касим Дал. Със Доган – към все по-голяма изолация – или без Доган – към бъдещо участие във властта. Трета възможност като че ли засега не се вижда.

  Източник: http://www.svobodata.com

• За комунистическата партия

  Девет коментара за Китайската комунистическа партия

  Това е специална публикация на вестник Epoch Times, основаваща се на факти и исторически архиви, съдържащи уникална информация, за която китайското правителство не би желало света да узнае. Тя разкрива за пръв път действителната история и природа на Китайската Комунистическа Партия (ККП), което предизвиква вълна на оттегляне от ККП и дъщерните и организации, символизирайки скорошният край на ККП.

  Въпреки това, преди своето пълно сгромолясване, ККП се опитва да обвърже съдбата си с китайската нация, с нейната петхилядолетна цивилизация. Това е бедствие и катастрофа за хората. Сега китайците трябва да се изправят пред неизбежните въпроси как да възприемат ККП, как да превърнат Китай в общество без ККП и как да предадат по-нататък китайското наследство. „Епок Таймс” публикува специална серия от уводни статии – “Девет коментара за комунистическата партия”. Преди да бъде сложен капакът на ковчега на ККП, ние искаме да произнесем заключителната присъда, както над нея, така и върху международното комунистическо движение, което бе бедствие за човечеството в продължение на повече от век.
  През своята над 80-годишна история, всичко, до което ККП се е докоснала, бива обезобразено от лъжи, войни, бедствен глад, тирания, масови кланета и терор. Традиционните вярвания и принципи са унищожени яростно. Оригиналните морални концепции и социални структури биват дезинтегрирани насилствено. Съпричастието, обичта и хармонията сред хората се израждат в борба и омраза. Дълбоката почит и признателност към Небето и Земята – заменени с арогантно желание за “борба с Небето и Земята”. Резултатът е пълно сриване на социалните, моралните, екологичните системи и дълбока криза за китайския народ, a в действителност – и за човечеството. Всички тези бедствия са вследствие на преднамерено плануване, организация и контрол от страна на ККП.
  Както гласи прочутата китайска поема: “Напразно въздишам дълбоко за окапващите цветя”. Краят на комунистическия режим, който се бори за оцеляване, наближава. Дните до сгромолясването му са преброени. „Епок Таймс” вярва, че сега, преди окончателния край на ККП, е дошло времето за задълбочен поглед към миналото, времето за пълно разобличаване на най-големия култ – въплъщение на порочността на всички времена. Ние се надяваме, че тези, които все още са заблудени от КП, сега ясно ще видят нейната природа, ще очистят отровата й от духа си, ще освободят съзнанието си от злия й контрол, ще освободят себе си от оковите на терора и завинаги ще изоставят всички илюзии за нея.
  Властването на ККП е най-тъмната и абсурдна страница в китайската история. Сред безкрайния списък от престъпления се нарежда и преследването на Фалун Гонг. В преследването на „Истинност, Доброта и Търпимост” Дзян Дзъмин забива последния пирон в ковчега на ККП. „Епок Таймс” вярва, че разбирането на истинското минало на ККП ще ни помогне да предотвратим бъдещо повторение на такива трагедии. Същевременно се надяваме, че всеки ще обърне поглед към собствените си най-съкровени мисли, като анализира дали малодушието и компромисът са ни направили съучастници в много трагедии, които е било възможно да се избегнат.

  Редакционна колегия на „Епок Таймс”

  Цялата, голяма публикация, като PDF файл, може да изтеглите от тук – линк.

  

  Ето и съдържанието, разказано накратко:

  Въведение
  След повече от едно десетилетие от падането на комунистическия режим в бившия СССР и страните на Източна Европа, международното комунистическо движение бе отхвърлено навсякъде по света. За Китайската Комунистическа Партия (ККП) падането от власт е само въпрос на време.
  Коментар 1. Какво представлява Комунистическата партия?
  Тази статия разглежда влиянието, което комунистическото движение и Комунистическата Партия оказаха върху цивилизацията на Китай. Разглеждайки историята на Китай за последните 160 години се вижда, че през този период около 100 милиона души са загинали от неестествена смърт, и че почти цялата традиционна култура и цивилизация на Китай биват разрушени. Щеше ли последствията да са други ако ККП бе избрана от китайския народ, а не натрапена на Китай отвън?
  Коментар 2. За началото на Китайската комунистическа партия
  Защо Комунистическата Партия се появи, израсна и завзе властта в съвременен Китай? Дали китайският народ избра Комунистическата Партия? Или Комунистическата Партия се съюзи и насили китайския народ да я приеме? ККП постави себе си над всичко което завладя по пътя си, докарвайки с това на Китай безконечни катастрофи.
  Коментар 3. Деспотизмът на Китайската комунистическа партия
  Днес насилието и злините на ККП са по-жестоки и от тези на тираничната династия Чин. Философията на ККП е тази на “борбата” и управлението на ККП бе изградено посредством редица от “класови борби”, “пътеводни борби” и “идеологически борби”, както вътре в Китай, така и срещу други народи.
  Коментар 4. Китайската комунистическа партия е сила, насочена срещу Вселената
  В последните 100 години внезапната агресия на призрака на комунизма създаде анти-природна и анти-човешка сила, която причини безпределни агония и трагедия. Той доведе цивилизацията до ръба на унищожението и се превърна в извънредно неприязнена анти-вселенска сила.
  Коментар 5. Тайното споразумение на Дзян Дзъмин с Китайската комунистическа партия за преследване на Фалун Гонг
  Защо Фалун Гонг, чийто принципи са “Истинност, Доброта, Търпимост” и който се разпространи в повече от 60 страни по света, бива преследван единствено в Китай и никъде другаде по света? Каква е връзката в това преследване, между Джиянг Земин (бивш държавен глава на Китай, б. пр.) и ККП?
  Коментар 6. Китайската комунистическа партия унищожи традиционната култура
  ККП вложи всички национални ресурси в унищожаването на богатата традиционна култура на Китай. Разрушаването на китайската култура от ККП бе планувано, добре организирано и системно, осъществено посредством държавно насилие. От самото си основаване ККП непрестанно “революционизира” китайската култура, в намерението си да унищожи напълно нейния дух.
  Коментар 7. История на убийствата на Китайската комунистическа партия
  55-годишната история на ККП е написана с кръв и измами. Събитията от тази кървава история са не само жестоко нечовешки, но са и неизвестни. Под управлението на ККП 60-80 милиона невинни китайци бяха избити, оставяйки след себе си своите покрусени семейства.
  Коментар 8. Китайската комунистическа партия е зъл култ
  Комунистическата Партия по своето същество е зла секта, която причинява вреди на човечеството. Независимо, че Комунистическата Партия никога не се е наричала религия, тя съдържа всяка една характерна за религия черта. В началният етап на своето основаване, тя считаше Марксизма за абсолютната истина в света. Тя убеждаваше хората да се въвличат в пожизнена борба за целта на изграждане “комунистически рай на земята”.
  Коментар 9. Безскрупулната природа на Китайската комунистическа партия
  Най-ужасяващото е, че ККП прави всичко възможно за да унищожи нравствените основи на цялата нация, опитвайки се да превърне всеки китаец до известна степен в негодяй, за да може да създаде среда, благоприятна за “по-нататъшния напредък” на ККП. Особено важно е за нас ясно да разберем защо ККП се държи като негодяй и да прозрем нейната престъпна природа.

  Филм на английски език по темата може да бъде гледан на Youtube:
  Nine Commentaries on the Communist Party (линк)

  Източник: http://www.epochtimes-bg.com

• ЛЕГЕНДИ ЗА ИМАНЕТO НА ВЪЛЧАН ВОЙВОДА

  Само в района на Змейкале – село Копривец, Русенско, войводата заровил 6 тона злато! За съкровището знаел ексминистър Георги Йорданов?!

  Автор: Анна ЗОГРАФОВА

  За легендарния Валчан войвода иманяри дори и днес разказват, че всички хазни обирал с ищях, кеф и ум и затова събирал несметни богатства в не една от пещерите на Странджа. Образът му е описан като символ на герой, прочут и известен най-вече като майстор-обирач на хазни. Името му станало легенда през 19 век. Бил и народен закрилник, с което Вълчан придобил най-вълнуващите човешки черти типични за българските хайдути.
  Вълчан войвода според изследователи е бил реално съществувала личност. Бил дори нещо много повече от героите на уестърните, защото притежавал всички достойнства, необходими за един народен герой. Олицетворявал народния стремеж за преклонение пред силата, свободата и властта. Зотаво легендите действително превърнали Вълчан в национален герой. Интересно защо, за него днес обаче малко се говори. Да видим обаче защо. Защото тайните на скритите в безкрайно дълбоките морски пещери на Странджа Вълчанови съкровища и днес продължават да омайват, привличат и плашат. А и историйте в никакъв случай не са по-маловажни или по-малко интересни от приключенията на измисления професор Индиана Джоунс.С една разлика – действието им се развива тук на Балканите, в земите на България.
  „И СТРАШЕН БЕШЕ ХАЙДУТИН….ЗА ЧОРБАДЖИИ И ТУРЦИ“ – ВСИЧКИ НИЕ ПОМНИМ ТОВА ПРЕКРАСНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ЧАВДАР ВОЙВОДА, с което дори сме и закърмени.
  Вълчан войвода обаче, освен, че е реална историческа личност е хайдутувал през ХVIII век. Роден бил в с. Паспалево, Лозенградско. Водил дружина в районите на Странджа, Стара планина и Витоша. Вълчан подпомагали хайдутите на небезизвестния Стоян войвода като четата му действала най-вече по пътя Цариград – Виза – Силистра. Оттам минавали търговските кервани, богати османски чиновници и търговци. Аверите на Вълчан често слизала и в околностите на Чорлу, нападали османски хазни и османски насилници. Така Вълчан се прочул. Заради хубостта си станал легендарен и с факта, че закрилял бедни и изтерзани и българи и турци. Парите раздавал на бедните. Друга част закопавал за закупуване на оръжие и за подготовка на всенародно въстание. Народните песни в сборника на братя Миладинови възпяват мъжките му качества, смелостта и подвизите му. Според старинно предание, в неговата чета отишъл и легендарният поп Мартин. Поп Мартин войвода бил силно кахърен от факта, че неговата булка заради ненагледна хубост била отвлечена в харема на русенския паша. Впоследствие поп Мартин заедно с Вълчан войвода организирали убийството на същия този паша. Вълчан от две столетия е много популярен сред иманярите. До днес битуват десетки легенди за закопани от него съкровища. Така за югоизточния край на Сакар планина в местността Дервиш тепе една легенда разказва, че там, в много , много стари времена съществувало голямо кале, под което имало огромно подземие с тунели, стигащи чак до морето. Вътре било пълно с несметнати богатства – злато, сребро и скъпоценни камъни. Двата входа за пещерата били нависоко в скалите. А пък на запад от Тополовградското с. Устрем се намира известният Хайдушки Устремски манастир Света Тройца за който в друго едно предание се разказва как през турско по този път за Одрин, покрай река Тунджа минавали турска хазна и турска поща. Хайдути на Вълчан издебвали керваните в местността Даркая, непосредствено до манастира и ги обирали. Златото криели в пещера на 200 метра високо в скалите. По същите места обаче се спречкали и кръстосали страсти и мераци на Христо Войвода, Каракольо, Инджето и Вълчан. По същото време турците опожарили и унищожили манастира. Христо войвода като позастарял там се и замонашил, а с помощтта на Кара Кольо, Индже войвода и Вълчан съградили на същото място нов манастир. Тогава Христо се подстригал и впоследствие станал и игумен с името Хрисант.. След смъртта му четниците и на Индже и на Вълчан са се клели на гроба на дяда игумена Хрисанта. А надгробната плоча, надписана с името на Хрисант се пази и до днес в манастирската черква.
  Според П. Р. Славейков, Вълчан войвода накрая е бил заловен от леденишкия спахия Ахаладолу, след което съдбата му вече е неизвестна. Тогава войвода на дружината става силната и красива българка Рада.
  Ето и част от едно предание за Вълчан:
  “…До есента той бродил от Варна до Одрин и където минел, славата му се увеличавала. Султанът издал ферма, като обявил десет хиляди гроша награда за главата му. На другата година той съобщил на всичките си воеводи на чети на връх Гергьовден да се съберат на римското кале на Големия Станчов полугар. Там Вълчан изкопал голям камък – голямо каменно кресло. Около креслото издълбал 72 дупки за знамената на по-малките чети – на брой 72 и за 7-те чети, водени от жени-войводи, сред които най-гиздава и смела била Рада войвода от търновското село Качица. А най-отгоре на камъка стояло знамето на Вълчан с инигнии – СИВ РИС НА СИН ФОН! Като се събрали всичките му воеводи и четници, Вълчан дал заповед всяка година те там по същото време да донасят десятък от обирите на хазните. Това било, в името на идеята да се съберат пари за освобождението на България. Така за да всее смут в турците, Вълчан войвода решил Вълко от Асеновлак да вземе неговото име – името Вълчан. Тогава накарал един каменоделец да изкове същите като неговите знаци. Със същото име Вълчан, истинският Вълчан войвода кръстил и Петър войвода от Горна Джумая. След като благословил аверите си с новите имена, завързал им очите и ги завел в една пещера, наречена Общата маара. Там отвързвал очите им и те видели приказни огромни богатства като в приказката за Али Баба и Сезам. Върху еленови рога отново вътре в пещерата, окачени на телове висели златни и сребърни огърлици, накити, щитове, шлемове и ризници, направени от чисто злато. Пещерата била пълна и със седла и оръжия, обточени със скъпоценни камъни…
  В една друга от многобройните си дворци – пещери на Калето, Вълчан войвода уредил лечебница за ранени хайдути. Част от преданията за народния герой Вълчан оказа се, е записал българинът Борислав Величков. И най-интересното в тях е, че точно тези пасажи в повествованието, в които става дума за скривалища са много точни. Както и описанията на същите тези пещери в народните песни. Описанията дори в преданията се оказали впоследствие уникални. Говори се дори, че имало и скрити документи, в които се цитирало, че парите за построяването на сградата на Софийския университет били дарени лично от Вълчан войвода чрез двамата братя общественици от миналия век – Евлоги и Христо Георгиеви.От документи, донесени тайно от Турция от г-н Мустафа Акифов – български турчин, през 80-те години на миналия век стана ясно, че Вълчан бил изключително образован за времето си българин. Тогава той говорел и пишел на седем езика. Имал невероятни познания и умения в древните бойни изкуства на които обучавали монаси дажи и по нашите манастири по тертипа на изкуствата, преподавани в Шао Лин. С помощта на приятеля на Акифов, фотографа – журналист Костадин Марков, който днес е покойник бил заинтригуван ексминистърът на културата на Република България – Георги Йорданов. Акифов му представил оригинални турски документи, описващи място в района на Змейкале в село Копривец, Русенско, където Вълчан спрятал турска хазна, бели меджидии – общо над 6 тона злато?! В документите дори се споменавало, че много дълбоко в земята, /на дълбочина повече от 30 метра в скали/, в района на Калето, Вълчан закопал турска хазна. При проведените проучвания на документите от компетентни археолози се оказало, че описаните капани, както и мястото, фиксирано в един от тях действително съществуват. Дори по време на разкопките през 80-те години на нашия век е документирано, че е загинал човек, ангажиран на обекта на разкопките, който по непредпазливост не обърнал внимание на един от описанинте капани. Впоследствие проучванията и разкопките на мястото на обекта Змейкале в село Копривец били забранени, а за времето на мандата на министър Елка Константинова, /времето в което тя оглавява културното ни министерство/, журналистът Марков разказвал, че от разговори с нея останал с впечатлението, че г-жа Константинова нямала абсолютно никаква представа, че подобен археологически обект въобще съществувал. Документацията тогава просто се “била изпарила”…по един странен тайнствен начин. Дали отново ще бъдат намерени следите на документите, донесени от Турция и легендарната хазна със злато, която и иманяри от десетилетия нищят в този край – времето ще покаже…

  Източник: http://souroujon.blog.bg/

• Защо Патрашкова и Дачков ще останат в историята

   

  18 декември 2010 г.,

  АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ В ПРЕДАВАНЕ НА КАРБОВСКИ

   

  Текстът, който следва, е стенограма на част от разговора между Карбовски и Петров в предаването „Директно Карбовски“. В този разговор между другото А. Петров казва на М. Карбовски, че би останал в историята, ако подеме и доведе докрай инициатива за разсекретяване и огласяване на СРС-та, свързани с подслушването на шефа на митниците Танов. „…вие като журналист, доказал своята съпричастност към, така, болезнените проблеми на обществото; като човек, който принципно отстоявате истината, бихте ли се съгласили да оглавите една инициатива за огласяването на специалните разузнавателни средства, или по-точно – за разговорите на г-н Танов по повод на това подслушване?”, казва Петров. Карбовски казва, че не знае дали това е законно, че е вкарване в някаква особена игра; и че това си инициатива на Алексей Петров, защо той или въобще журналистите трябва да му я правят. Не след дълго след това интервю, направено 18 декември 2010 г., в началото на януари 2011 г. започват да излизат записите с разговори на ген. Танов във вестник „Галерия”.

  (В разговора А. Петров заявява също, че по времето, когато е бил в ДАНС, не е имало подслушване заради корпоративни, политически или лични  интереси:  „В ДАНС с екипа, който създадохме в началото, и този опит да създадем междуинституционална координация и екипност, в крайна сметка ние си поставихте точно тази цел – да елиминираме възможностите за обслужване на такива интереси. Така че това в периода, в който аз съм бил в ДАНС, не се е случвало“.)

   

  –––––––––– 

  Мартин Карбовски: …Какво мислите въобще за подслушването? В смисъл, ето сега се говори, че самият шеф на митниците генерал Танов също е бил подслушван. Защо да е подслушван Танов и вие подслушвахте ли, имате ли някакъв архив?

  Алексей Петров: …По отношение на втората част на въпроса ви или втория въпрос, за подслушването на г-н Танов, аз ви благодаря много за този въпрос. И ще започна отговора така: няма да е наивно, нито ще е пресилено, нито ще е новина, ако кажа, че специалните разузнавателни средства, и в частност подслушването, е използвано в прехода в различен мащаб, при различните управления, за обслужване на политически, корпоративни и лични интереси. Надявам се не ви казвам новина, че в този период 20-годишен на прехода се е злоупотребявало с…

  М.К.: Вие бяхте ли част от това подслушване? Вие бяхте в ДАНС толкова време. Значи, щом го знаете това, значи сте участвали в това, в цялата тази работа, тия подслушвания.

  А.П.: В ДАНС с екипа, който създадохме в началото, и този опит да създадем междуинституционална координация и екипност, в крайна сметка ние си поставихте точно тази цел – да елиминираме възможностите за обслужване на такива интереси. Така че това в периода, в който аз съм бил в ДАНС, не се е случвало.

  М.К.: А сега знаете ли защо е подслушван Танов примерно? Повтарям си въпроса, не ми отговаряте – защо е подслушван Танов?

  А.П.: Аз не зная Танов защо е подслушван, но ако г-н Цветанов твърди, че в парламента е разгласил, или огласил по-точно, разговорите между лекарите в Горна Оряховица в името на истината, аз съм категоричен, че общественият интерес със сигурност е по-голям към разговорите на г-н Танов по повод на неговото подслушване. Бих си позволил дори да кажа, че е възможно…

  М.К.: Искате да отворим СРС-тата на Танов, както отворихме СРС-тата на докторите ли; това ли предлагате?

  А.П.: /смее се/ Не само това. Аз бих си позволил дори да ви попитам следното: вие като журналист, доказал своята съпричастност към, така, болезнените проблеми на обществото; като човек, който принципно отстоявате истината, бихте ли се съгласили да оглавите една инициатива за огласяването на специалните разузнавателни средства, или по-точно – за разговорите на г-н Танов по повод на това подслушване?

  М.К.: Не съм сигурен, че това е законно, което ми предлагате в момента; вкарвате ме в особена игра. Не мисля, че е законно да…. инициатива за СРС-та по дела, по които още не са минали, не са изслушани и така. Що да ги слушаме тия неща като не са…

  А.П.: Аз не зная да има предварително… Аз не зная да има предварително производство по този случай, така че смятам, че няма проблем да бъдат декласифицирани. Освен това, ако сме гражданско общество, би следвало да успеете. И ви обещавам, така, не заради може би едно съревнование с г-н Борисов, да останете в историята… Но ще направите едно много голямо добро на България, ако наистина докарате една такава инициатива докрай, защото в крайна сметка…

  М.К.: Вие сега ми давате ваши инициативи… Това не е сериозно, това си е ваша инициатива, направете си я вие – защо аз трябва да ви я правя на вас? Това е… Хората, които снимам, обикновено искат да им свършим някаква работа, а журналистиката не е затова наистина. Може ли да сменим темата? В едно ваше изказване, което…

  А.П.: Не, аз искам да продължим темата още малко, извинявайте.

  М.К.: Кажете.

  А.П.: Извинявайте, да продължим темата – съвсем малко, едно изречение. Мисля, че ако една такава инициатива се докара докрай – в крайна сметка става… за истината, или това беше обяснението на г-н Цветанов – може да се окаже, че става дума за няколко милиарда контрабандни пари, които, така, уверявам ви, ако бъдат насочени към бюджета на държавата, а не бъдат, така, в нечии куфарчета или към нечии джобове, в следващата година вероятно ще има възможност да се раздадат и тринайста пенсия, ще има възможност да стартира реформата и в здравеопазването, реформата и в науката, и в образованието, и в културата, ще има пари включително да построиме и магистралите. Обещавам ви го това. Затова казвам, че това според мен…

  М.К.: Какво има толкова в тия СРС-та, явно вие знаете какво има в тия СРС-та; каква е тая контрабанда, от която биха могли да се изплатят тринайста пенсия? Вие удряте премиера по много тънкото място, пенсионерите. Тия пари сега къде отиват, ако са контрабандирани, ако има такава контрабанда?

  А.П.: Аз не зная къде отиват тези пари и даже бих, така, задал въпроса на премиера: дали премиерът има информация къде отиват тези пари и има ли притеснения, че тези пари могат да финансират престъпна дейност? Например нерегламентирано финансиране на избори, тероризъм или други опасности. В крайна сметка това, че тези пари не влизат в бюджета, е страшно, но по-страшно е за какви цели ще се използват. В този смисъл…

  М.К.: Чакайте… Възможно ли е премиерът да не знае примерно, а митниците сами да си правят такива неща? Защото генерал Танов каза, че контрабандата е намаляла, изчезнала, и само някои малки отделни хора правели врътки и далавери. Възможно ли е сега вие да казвате изключително обратното – че едва ли не има толкова много контрабанда и толкова много пари, че те биха отишли дори за тероризъм. Това е някакъв друг свят, който вие обяснявате.

  А.П.: Това, което каза г-н Танов, че някакъв ТИР някъде е заловен, е познатият модел за хвърляне на пушилки и на пясък в очите на хората. И така зад маската на борба с корупцията се вършат едни други неща, обслужват се лични интереси, корпоративни и т.н. Аз твърдя категорично, че става дума, така, за сериозни размери; пари, с които се ощетява държавния бюджет, или ще кажа българските граждани, народът, както се изразява г-н премиерът.

  М.К.: Кой не се справя с контрабандата – Цветанов или Танов? Всъщност единият подслушва другия, то пък… /Втората реплика на водещия звучи малко като че говори на самия себе си./

  А.П.: Контрабандата е невъзможна без пасивността или активността на МВР, митниците и ДАНС. Но като се има предвид сегашната междуинституционална координация, която се ръководи от МВР, категорично не може да се случи контрабандата без участието на МВР. Ако МВР, както се твърди, е изчистило къщичката си, тогава остава да носи отговорност министърът на вътрешните работи. Казвам това не заради нещо лично или да оправям себе си…

   

  –––––––

  (Стенографирането на част от интервюто на А. Петров в предаването „Директно Карбовски“ от 18.12.2010 г., е направено по видео материал от това предаване, който може да се види на следния линк: http://vbox7.com/play:7fec4a40&r=emb . Този съвсем легален и публичен видео запис е всъщност източникът. Въвеждащият текст и маркирането на някои пасажи от стенографирания разговор са направени от М. Христова.)

• Б.Борисов: Медиите ще се срамуват от това как са били използвани за сваляне на законно правителство (скандалният запис)

  Борисов: Не се подвеждайте

  
  

  Премиерът Бойко Борисов изрази увереност, че появилите се днес записи на разговори между него и директора на митниците са подправени.

  Аз съм убеден, че това са манипулирани разговори, каза премиерът от парламентарната трибуна. Той разказа, как според него е станала манипулацията.

  Снощи ми се обади на мобилния телефон г-н Явор Дачков. Десет минути поне ме въртя колко е лош Цветанов, колко е лош Дянков… Може би не им стигаха някои реплики, не знам. Нямам обяснения – след 22.00 часа нормално ли е да се обади журналист на премиера и десет минути да му обяснява колко са му лоши министрите, попита Борисов.

  Те имат апаратура и техника да съберат разговорите и да го направят, предположи Борисов.

  Въпросният Мишо Бирата, както вие го наричате, е председател на Федерацията по баскетбол, каза още той. Преди време президентът Първанов ми се обади, че митниците натискат по неправомерен начин президента на федерацията по баскетбол. Надявам се, че президентът няма да каже, че това не е вярно.

  Искал съм да направят проверката такава, каквато е – по закон, за Мездра. Кое от тези изречения са взели…

  Той допълни, че ще коментира подробно всичко, когато прокуратурата постанови дали записите са истински.

  Борисов заяви, че четири години Алексей Петров е управлявал службите. Към днешна дата не съм зависим от никой, каза премиерът. Той посочи, че както са държали Станишев, сега искат да държат и него и призова Станишев да изчака да мине проверката.

  Не подценявайте противника, те няма да ме съборят, обърна се Борисов към опозиционната партия БСП.

  Премиерът заяви, че медиите ще се срамуват, когато разберат, как са били използвани за сваляне на законното конституционно правителство.

  По-рано днес издания, свързани с бивши служители на ДС и ДАНС публикуваха записи на разговор на премиера с директора на митниците, в който той иска да бъде спряна проверка на бирена фабрика във Враца.

  ––––––––––

  ББ: Поех ангажимент да не закачам Мишо Бирата

  
  

  Поех ангажимент да не закачам Мишо Бирата, заявява министър-председателят Бойко Борисов в телефонен разговор с шефа на митниците Ваньо Танов, според най-новите записи от подслушани телефонни разговори, цитирани от Медиапул.

  Разговорът, чиято стенограма е публикувана в сайта на „Гласове“, е по повод акция на митничарите срещу собственика на бирената фабрика, която произвежда бирите „Леденика“ и „ММ“ и която по това време работи без лиценз.

  По време на разговора си с Танов, премиерът му нарежда: „Хайде прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент да не…“, което означава веднага да изтегли проверяващите от складовете на „Леденика“.

  Във флашката със записа, която е била предадена лично на зам.-главния редактор на в. „Галерия“ и главен редактор на „Гласове“ Явор Дачков, има и още един разговор на Борисов с Танов, както и обаждания на Танов до заместника му Антони Странджев и финансовия министър Симеон Дянков.

  Всички разговори засягат именно скандалите около отнетия лиценз на бирата „Леденика“ и ангажимента на Борисов да не „закача“ боса й Михаил Михов.

  Разговорите са водени в края на февруари или през март 2010 г., когато лицензът на фабриката в Мездра вече е бил отнет заради многобройни акцизни и данъчни нарушения.

  В средата на февруари 2010 г. Танов подписва решение, с което се отнема лицензът на бирената фабрика за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки в Мездра.

  В пресата се появяват публикации, според които при внезапна проверка, осъществена от митническа мобилна група и служители на Териториално митническо управление Лом е установено, че липсват документи за извършване на дейност, липсва регистър, липсват измервателни уреди и охранителни заграждения на част от данъчния склад.

  Проверката е установява също липса на автоматизирана система за отчетност, която да позволява извършването на контрол в реално време на постъпващите суровини, произведените и складираните акцизни стоки.

  Малко след пресконференцията, на която шефовете на считания за близък до Алексей Петров вестник „Галерия“ изнесоха стенограмите от разговорите, лидерът на ДСБ Иван Костов призова прокуратурата да изземе записите и да се направи анализ дали са автентични или не.

  Прокуратурата все още не се е произнесла по изнесените до този момент записи от разговори на Танов с министри и депутати.

  Източник: Кафене.нет

  Чуйте скандалния запис:
  

  –––––––

  Стенограма от разговора, за който вестник „Галерия“ твърди, че е воден между премиера Бойко Борисов и шефа на агенция „Митници“ Ваньо Танов. Главният редактор на „Галерия“ Кристина Патрашкова и зам.главния Явор Дачков представиха днес записите на пресконференция. Малко след това стенограмите бяха публикувани на сайта на „Гласове“, чийто главен редактор е Явор Дачков. Записите отнова са били получени на флаш памет този път от Дачков.

  Публикуваме стенограмата, така както е на сайта на „Гласове“. Автентичността на разговора досега не е потвърдена.

  Бойко Борисов (Б. Б.) Ало, здрасти. Абе тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак.

  Ваньо Танов (В. Т.) Да?

  Б. Б. В неговата фабрика влезнали митничари ли са, полицаи ли са, събират телефони, правят там некаква акция.

  В. Т. Значи, когато беше разговорът при вас, и нали вие казахте да се срещна с него и да се разбера. Аз го извиках при мене и почнахме да разговаряме. Обади се г-н Дянков и каза: „Аз карам влака, да дойде при мене“.

  Б. Б. Да.

  В. Т. И аз го изпратих и повече… Сега в момента ми се обадиха, че някакъв гражданин звъни, че туй работи, Бирената. И има и дежурен телефон, че са изпратили мобилната група да види какво правят през нощта вътре в завода. В смисъл, казва, че работи заводът при отнет лиценз. Аз му звъннах по мобила и му казах: „Тази бира, която е налична, бутилирай я, докато оправим нещата“ … го извика и аз не знам те какво са се разбирали.

  Б. Б. Аз го видях Дянков и го пратих при него да се разберат.

  В. Т. Аз звънях на министъра и му казвам: „Г-н министър, имахме уговорка с премиера по този въпрос. Вие го извикахте, кажете ми какво сте се разбрали последно. Той ми вика: „Нищо не съм се разбирал с него. Казах му да си извади тази бира, която е останала там и това е“. И аз сега не знам какво да им кажа. По принцип звъннах и няма да… щото аз заминавам утре за Македония, тъй като има три дена среща на Световната. И им казах: „Хората са писали, няма да го завеждат и искам да ми го докладват на мене“. За да мога да разговарям с вас и да видим какво да…

  Б. Б. Хайде прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент да не…

  В. Т. Да де, обаче работим в различни посоки. Аз правя едно, а министърът…

  Б. Б. Не бе. Аз го виках и му казах и точно това съм му казал. Затова, кой е пратил групата там?

  В. Т. Ами то е станало по обаждане…

  Б. Б. Добре, обади се. Обади се, извади ги оттам и като се видиме, ще го говориме…

  В. Т. … защото, ако ги заведа, той няма лиценз…

  Б. Б. Да. И това да се направи в момента.

  В. Т. Аз това казах. Материалите да бъдат на моето бюро и няма да се прави нищо, докато не се върна да взема решение по въпроса.

  Б. Б. Добре. Ако трябва, обади му се ей-сега и му кажи какво сме се разбрали, защото там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам.

  В. Т. Разбрано. Сега ще звънна на министъра и ще му кажа…

  Б. Б. Кажи му на министъра. Значи звънни му на министъра, кажи му какво съм казал и същото и на Мишо му се обади и му го кажи.

  ––––-

  Този разговор е воден след разговора между премиера и Танов.

  Ваньо Танов (В. Т.) Ало? Ало?

  Антоний Странджев (А. С.) Чувам, чувам.

  В. Т. Тони, звъня ми премиерът. Тоз Мишо звъннал.

  А. С. Така.

  В. Т. И каза ми: „Аз какво ти казах на теб?! Аз не съм Първанов. Аз като съм поел ангажимент към един човек… Тъй, изтегли хората“. Викам: „Аз…“. „Извикай Мишо утре и се разбирайте“. Викам: „Какво да се разбираме? Той се е разбирал с министъра. Аз заминавам, викам, утре за Македония. Всичко каквото са правили като протоколи, вика, докато се върнеш, няма да се завежда нищо и тогава ще разговаряме. Звънни и се обади на министъра, кат’ съм казал тъй“. Викам, аз ще му звънна, ама ако не ми вдигне…

  А. С. Ами значи аз съм говорил с Володя, а той е изпратил човека от последващ контрол, който живее във Враца. Враца и Мездра, знаете, че е близко. Той ще отиде на място. Това е човекът, който е запечатал нещата в 6 часа вчера.

  В. Т. Така.

  А. С. И чакам обаждане обратно, за да ми каже действително какво е състоянието. В момента още нямам обаждане. Сега ще звънна на Володя да го питам ясно ли е вече за какво става въпрос.

  В. Т. Така. И каквото има, да го донесат при тебе и го дръж при теб. И като се върна в сряда…

  А. С. Добре.

  В. Т. … ще ходим в четвъртък при министъра, при премиера и да кажат какво да такова. Защото единият вика едно, другият вика друго. Сега…

  А. С. Разбрах. Добре, добре.

  В. Т. Предполагам, че той ще го изтълкува, защото каза: „Аз на тебе какво ти казах?! Аз съм поел един път ангажимент, не съм като премиера… като президента да се отмятам“.

  А. С. Разбрах. Добре. Сега ще го направя.

  В. Т. Просто да ни заведат, защото вече няма да може нищо да се направи и Мишо ще му каже: „Ами, те нарочно го правят“. Предният път като идва, на асансьора каза: „Аз съм се разбирал с всички власти и съм си плащал и сега съм изненадан защо така се процедира с мене“.

  А. С. … той нека да си е плащал на предишните.

  В. Т. Ами хубаво. Ама… резултатът ще бъде кофти.

  А. С. Разбрах. Разбрах.

  В. Т. Нека да бъдат при теб материалите. Ще се вземе отношение, ще го умуваме, ще го мислим.

  А. С. Добре, разбрах.

  В. Т. … ще правим…

  А. С. Добре, разбрах. Казал съм и на Володя, така че и сега ще му повторя отново.

  В. Т. Володя да ги вземе при него работите. Винаги можем да ги пуснем. И да… такова и да дадем, защото сега ставаме разваления телефон.

  А. С. Ъхъ. Добре.

  В. Т. По-добре е като се върна, да поискам да отидем аз и министърът при Бойко… и в негово присъствие да се разберем.

  А. С. А така. Добре.

  В. Т. Добре, Тони.

  А. С. Разбрах.

  В. Т. Извинявай, че те притеснявам, ама…

  А. С. Е, няма нищо. Аз, така или иначе, седя и чакам да ми се обадят. Аз ако имам яснота и е ясно за какво става въпрос, ще ви звънна дори и малко по-късно и ще ви кажа. До десет и половина, ако имам яснота, ще ви кажа. Ако не, утре ще ви звънна… Така че няма проблем…

  …(вероятно тук липсва част от разговора – бел. ред.)

  В. Т. … той ще ни натиска. Тогава аз ще трябва да направя нарушение на закона, за да изляза от положението. Пък сега казвам: „Нека съдът да се произнесе. Тука е свършено със стария случай“.

  А. С. Разбира се. И той и Володя каза, вика: „Те, ако го правят това нещо, е много глупаво. Защото, вика, ние с тях сме се разбрали“. И той ми каза също това, което и вие ми казвате. И вика: „И в края на работния ден нашият човек запечатва, след което, вика, те искаха от мен във вторник да им разреша да работят и нощна смяна, за да могат да приключат, и аз, вика, щях да им разреша. За сега, този вторник, който идва. Така че аз не виждам защо постъпват по този начин“.

  В. Т. Аз му нямам телефона на тоз’ Мишо.

  А. С. Аз също му нямам телефона. Ама, според мене, какъв е този нещастник, та ще му звъниме сега по телефона? Той…

  В. Т. Аз и това искам да му кажа. При условие че са му дали карт бланш до вторник и се отнасяме… а, с него, сега какво прави в нощите в завода?

  А. С. Ами добре. Аз ще намеря телефон. Добре.

  В. Т. То той ми каза да му звънна. Ама аз как да му кажа, че нямам телефон и не съм имал никога.

  А. С. Ъхъ. Добре. Аз ще видя дали Володя му има някакъв телефон.

  В. Т. Добре.

  А. С. Добре. Сега ще видя и ще ви звънна.

  В. Т. Добре.

  А. С. Добре.

  –––––

  Танов се обажда на Борисов, за да му каже какво става.

  Бойко Борисов (Б. Б.) К’во става?

  Ваньо Танов (В. Т.) Ами с Дянков не съм се свързал. Обаче с нашите хора се свързах…

  Б. Б. Да.

  В. Т. … и се разбрах.

  Б. Б. Добре.

  В. Т. Казах материалите да бъдат при Тони Странджев и на него му се обадих..

  Б. Б. Добре.

  В. Т. … и… на Лом, шефа на митницата му е разрешил. Даже му е казал във вторник, че работи и през нощта, за да се свърши тя. Просто не ми е ясно защо е отишъл в събота в нощта вътре да прави впечатление, но така си е решил…

  Б. Б. О’кей. Добре.

  В. Т. Ще ги решим нещата.

  Б. Б. Добре.

  .

  

• Петиция за събитията от 14 януари 2009 г. и протестно писмо от днес

  Във връзка с провелия се днес Граждански митинг пред парламента в София: „Да спрем милиционерщината! Свобода, прозрачност, право на избор!„, публикуваме протестно писмо от ПП Зелените. Публикуваме и петицията, внесена в НС с вх. № ПГ-1194-7 / 14.01.2011 г., която беше подписана на място от пострадали граждани в събития преди 2 години и която изисква създаване на временна анкетна комисия към 41-вото Народно събрание за да разследва и публикува всички факти около демонстрацията на 14.01.2009г

  –––––––

  П Р О Т Е С Т Н О      П И С М О

  Ние от ПП „Зелените“ и мнозинството от гржданите с които контактуваме ежедневно с голямо безпокойство наблюдаваме зачестилото нерегламентирано подслушване на български граждани, репресивните мерки от страна на полицията срещу граждани, ползващи се от правото си на достъп до информация и безпрецедентното ограничаване на изборните права. Тези груби систематични нарушения срещу основни граждански права нанасят дълбоки рани върху крехката българска демокрация, която систематично бива потъпквана от самовъзпроизвеждащата се клептокрация.

  Парламентът прие нови правила, които сериозно ограничават правото на избор, представителността и демократичните механизми. Така приетото изборно законодателство гарантира на управляващите партии служебно предимство при следващи избори, запазва механизмите за участие на престъпния капитал, разширява възможността за административен произвол и в крайна сметка, лишава гражданите от редица демократични права, които поне в някаква степен бяха гарантирани досега. По този начин парламентарното мнозинство на ГЕРБ и Атака плъзгат България в обезпокоителна посока, подобно на „oрбанизираща“ се Унгария и „путинизираща“ се Русия.

  С показност и нескрита наглост властимащите политици безсрамно подкрепят българската олигархия, създадена от репресивния апарат на ДС и ни връщат в тъмните години на комунистическата диктатура. Не смятаме за достатъчни повърхностните и частични ДС-чистки и настояваме народните избранници да покажат воля в окончателното прочистване от ДС-креатурите като се вземат далеч по-решителни и цялостни действия и изменения в законодателството.

  Ние – гражданите, разпознали възвръщащата се милиционерщина, ще продължаваме да стоим на страната на свободата на словото, да настояваме за прозрачност на държавното управление и за правото на свободни избори.

  14.01.2011 г.,

  София

  –––––––––––

  П Е Т И Ц И Я

  До:

  Г-жа Цецка Цачева,

  Председател на 41-вото НС на Република България

  Копие до:

  Всички депутати от 41-вото НС на Република България

  Г-н Константин Пенчев

  Омбудсман на Република България

  Г-н Борис Велчев

  Главен прокурор на Република България

  Държавните и частните обществени медии

  Ние, долуподписаните граждани, потърпевши от действията на органите на изпълнителната и местната власт по време на общонационален мирен протест, състоял се преди две години на същата днешна дата 14.01.2009 г., изразяваме силното си възмущение от потулването на фактите и виновните за онова събитие. За тези две години не получихме отговорите, които бяха поставени веднага след протестите, а именно:

  – Защо беше тиражиран сигнал за бомба, без да бъде оповестен впоследствие неговият подател?

  – Защо тогавашният кмет на София Бойко Борисов не предупреди своевременно организаторите на мирния протест за този сигнал и по този начин изложи на риск живота на хиляди граждани, събрали се на площад Народно събрание?

  – Защо органите на реда не изпълниха закона, като не изолираха и арестуваха хомогенната група от няколко десетки провокатори, които бяха маскирани и нарушаваха условията за мирен протест?

  – Кой нареди на жандармерията да започне тотален погром на митинга и да бие наред всички негови участници и намиращи се в близост журналисти и случайни минувачи?

  Ние, долуподписаните граждани, имайки предвид горепоставените въпроси и липсата на отговори в рамките на изминалите две години, настояваме да бъде създадена Временна анкетна комисия към 41-вото Народно събрание, която да отговори на тези въпроси и да публикува в доклад всички факти около протеста на 14. 01. 2009 г.

  –––––––-

• И проф. Богдан Богданов не се извини, че е доносничил за ДС

  Източник: „Гласове“

  Основателят на Нов български университет и дългогодишен шеф на Фондация „Отворено общество“, както и посланик в Гърция в края на миналия век, проф. Богдан Богданов, даде свое обяснение за принадлежността си към ДС в дълго самовъзхваляващо изложение в личния си блог. От обяснението става ясно, че професорът не се разкайва за миналото си, нито за това, че го е премълчавал в продължение на 20 години, бидейки от страната на „дясната“ и „демократична“ опозиция на тоталитарното минало. В доста заплетените си философски разсъждения по темата Богданов обосновава агентурното си минало най-вече с необходимия разумен компромис, който по-късно проявявал и като ръководител в Нов български университет.

  В изложението си професорът нарича самия себе си в прав текст „честен“ и „умен“, след което разказва как е бил подведен от партията и службите на зрелите 38 години.

  Цялото изложение, което е с голям обем, е изпълнено с философски размишления за безредието и реда, за миналото и настоящето, за тоталитарната държава и комунистическата върхушка, дори и за изнесените капитали зад граница, но няма нито една точна и ясна оценка на автора относно принадлежността му към ДС, която е продължила повече от 10 години.

  Текстът на Богданов е изпълнен с антикомунистически патос, въпреки че авторът е служил на комунизма чрез най-отвратителното му оръжие – политическата полиция, а унищоженото му досие говори, че в края на режима тогавашната власт е имала специални планове за неговото бъдеще. С унищожени досиета и дори с унищожени картончета за принадлежност се оказаха много ключови фигури на антикомунистическата опозиция, която по-късно прерасна в движение и партия СДС.

  С отказа си да пробелматизира принадлежността си към ДС, както и двадесетгодишното прикриване на този факт, проф. Богданов се нареди в дългата редица от неразкаяли се „демократи-ченгета“, които представителите на „синия“ политическия елит обикновено делят на „наши“ и „ваши“. По тази цинична политическа логика на т.нар. демократи Първанов е лош, а проф. Богданов „добър“, Кеворкян е доносник, а Иво Инджев – доблестен гражданин, „червените“ агенти на ДС разкривани, а „сините“ реактивирани.

  Най-тъжното в случая с проф. Богданов, както преди с покойната Вера Мутафчиева и писателя Георги Данаилов обаче е, че тяхната принадлежност към ДС не предизвика широка обществена дискусия за ценностите на българското общество, така както в Германия принадлежността на писателя Гюнтер Грас към СС събуди дълга и остра обществена полемика.

  Опитът за самооправдание на проф. Богданов определено няма да отприщи разговор и този път, което показва, че България все още не е скъсала с тоталитарното си минало.

  Целия текст на проф. Богдан Богданов може да прочетете по-долу.

  ––––––––––-

  Проф. Богданов за миналото си в ДС: За безредния ред, компромиса и мълчанието

  Автор: проф. Богдан Богданов

  За тези, които участват в този форум, не е изненада, че в случвалото ми се през годините съм следил подмолността на определени истини. Те могат да се сведат до три. Първата от тях е, че границите на всяко нещо, идея, събитие или факт са нестабилни. Поради което, когато мислим и говорим за нещо, го поместваме в мрежа от повече неща, наричаме го и с други думи и пораждаме текст. Втората истина е, че когато обсъждаме нещо с практическа цел, тази дължина става неуместна, заковаваме нещото за думата и не му позволяваме да мърда. И третата истина – правим второто временно, на пръв поглед в противовес на първото, но всъщност заради него, защото двете се свързват по много начини в една или друга протичаща динамична истина.

  Не съм сигурен, че щях да достигна до горната теза, ако не беше социалистическото минало и ако негативният белег, че съм израсъл във фашистко семейство, не ме изправи пред толкова компромиси, породени от безредния ред на тогавашното общество. Разбира се, за достигането до тази теза няма как да не са си казали думата и образованието, което получих, и сплетените една в друга истории – на семейството, на езика и страната ми, на телесната ми нагласа и дългата история на организма, в чиято среда живея толкова години. Та поради тази преплетеност мълчах и не посмях да стопя в едно или друго просто по-сложната истина на това, което споделям и коментирам сега.

  Но то може и трябва да се изкаже просто – допуснах да вляза в тогавашния безреден ред. Така заплатих трите неща, които би трябвало да ми се полагат – да пътувам в чужбина, да се подложа на операция от сърце на Запад и да се хабилитирам. Много по-късно разбрах в какво се изразява основно безредният ред – във външна приемлива привидност, преиначавана от нещо вътрешно, което не може да бъде външно, защото е морално недопустимо.

  Постъпих безредно, защото бях принуден от обстоятелствата, а и защото така постъпваха и други. Да, но имаше и такива, които не постъпваха така. Имаше и друг избор, свързан с обществено отпадане и физическо страдание. Избрах по-безвредното с надежда, че бидейки умен и честен, ще обезсмисля безредието. Да, но освен че това е несигурно, има и пределно ясен негатив – влязъл съм в самото безредие, като съм приел, че нещо може да изглежда някакво, но да е всъщност друго.

  Отдавна знам, че тази разлика е вредна и се боря с нея посредством известната на моите близки не само теза, но и практика, която нарекох конструктивна недискретност. Да, така смятам – няма нищо по-здравословно от недискретността онова, което казваш на себе си, да казваш и на тези, които са до теб. Дори когато то засяга и буди недоумение. Обясних защо не споделих по-широко това, което коментирам сега. Но все едно – обстоятелствата помогнаха и премълчаното е навън.

  Да, но остава мъчнотията със сложното и простото, това, че сложното го замъглява и нанасяйки върху него по-късни дела, го обезвинява или усилва. Именно поради това го изказвам. Не защото се чувствам виновен, че съм се оказал в безредния ред, а защото този ред в някаква степен продължава да определя живота ни и да ни кара все по-императивно и да го назовем по-точно, и да се заемем с ограничаването му. Това се отнася и до многото други проявления на безредния ред, справянето с които е по-сложно и иска повече време. С особена сила обаче то се отнася до конкретното безредие на иначе отменената институция на Държавна сигурност. Защото чрез битуващите и по днешните обществени върхове бивши нейни велможи тя продължава да спъва хода на съвременния живот.

  По закона от 2006 година, стъкмен, за да се покаже на Европейския съюз, че се разплащаме с тоталитарното минало, вините са изравнени. Всички знаем обаче, че прословутият параграф 12 на този закон прикри редовите вербовчици, поддържали безредието, и още по-виновните стоящи над тях негови строители. Тъй като безредието беше многостепенно, представям си какво биха казали те – че е дошло от фаталния небългарски център, който чрез тях, простите изпълнители, неможещи да направят нищо, е осъществявал своите цели. Тези неможещи обаче са постигали тогава не неща, което им са се полагали.

  Но така или иначе, случилото се трябва да се опише в термините на дискурсивната история. Защото доведе до престъпления, грабежи и убийства, но и защото отгласите му продължават. Най-обхватният от тях – нарушеният режим на конкретната истинност. Е, това да бъде грижа на възпитанието и образованието, а и на всеки от нас в плана на истината. Но има и по-реални отгласи като съсипващата сегашното ни обществено благо престъпност и корупция, заченати именно тогава.

  Съществен епизод в това минало на неправомерно заграбване беше развихрилото се след 1989 година изнасяне и лично ползване на българските капитали от определена обществена прослойка. Огромна, все още оставаща неразкрита акция, в която се обогатиха толкова хора. Така, с един вид държавно разбойничество, беше заченат по-едрият днешен частен капитал и горният пласт на сегашния частен сектор. Очевидно новото ни общество разчита на тях, още повече че не в толкова малък брой случаи те се развиха с честните усилия и къртовския труд на облажилите се да се опетнят от това разбойничество. Да, но има и друг по-съществен негативен нанос – заченатият по този начин капитал продължава да е интимно прикачен за държавни институции, от чиято сегашна безредност зависи.

  Така че някой по-предвидлив от станалите по този начин богати би могъл да съобрази, че в името на капитала и по-истинското частно би било полезно да похарчи не особено голяма сума, с която да се спонсорира написването на дискурсивната история на прехода у нас след 1989 година. Тя е повече от необходима, защото би показала и петната, но и позитивите на това уникално преобразуване на масивното социалистическо безредие в сегашния ставащ все повече и повече законов и все повече и повече обществен ред.

  Това беше основанието да подкрепя без колебание да бъде отличена, в рамките на наградите Паница за гражданска доблест, Комисията по досиетата. Решението предходи непосредствено оповестяването на новата серия сътрудничили на ДС, в която фигурирах. За някои от участниците в екипа на журито, определило наградите, това беше парадокс. За мен не беше. Законът е половинчат и продължава да изравнява вините, но Комисията, която го прилага, работи граждански дисциплинирано. Без да е пряко особено ефикасна, това, което тя прави, е с позитивни последствия.

  Както стана и при това оповестяване – онези, които биха искали безредието да продължи, започнаха да го ограничават. Правителството притисна президента, а той на свой ред правителството. Стана ясно, че свързаните с крайното безредие на ДС трябва да напуснат високите държавни служби поради опетняването на страната и българския данъкоплатец.

  Делът на личното е по-лесен за преценка. Преди повече от трийсет години съм се подвел, че към нищо незначещите донесения за това, което съм виждал в постигнатата едва след 38-ата ми годишнина чужбина, и онова, което са правили партийните членове във Факултета по класически и чужди филологии в СУ, съм бил подтикнат от непредолими обстоятелства. Не съм схванал, че така съм станал оръдие в ръцете на комунисти от по-висок ранг, които чрез безпартийни са си мислили, че контролират други комунисти. Не съм разбрал и по-общото, че и тази дейност, а и ред други в условията на тогавашния безреден ред са били в най-добрия случай привидности, обезсмисляли тогавашното ми съществуване. Разбрах го по-късно, след като опитах и другото безсмислие, което се поблазних да приема – да бъда посланик.

  Показателно беше как реагираха близките и приятелите ми. Най-близките нямаха проблем – в една или друга степен те знаеха. Пред другите близки и приятели, които познават делата ми, бях извинен по друг начин. Те знаеха, че дълги години и в „Отворено общество“, и още повече в Нов български университет се занимавах с делата на другите, не със своите, доколкото едното може да се отдели от другото.

  Но понеже всеки става пример, тези, за които бях станал пример, не се почувставаха добре. Особено недобре се почувстваха онези, които ме смятат за демократ. Има такава повърхностна квалификация и в биографията ми в този сайт. Да, но в моите писания по темата аз настоявам, че демокрацията е сложен модел, в който влиза и доза недемократичност. Затова и в устроения йерархично обществен живот няма нищо по-трудно от това да се построи сменима йерархия.

  А и другото, което научих постепенно – колкото и разгърнато демократично да е, никое нормално общество не поглъща целия човек. Както обществото е ресурс, от който черпи отделният човек, така и той е ресурс, от който черпи обществото. Разбира се, това не се отнася за безредното общество, което коментирам – безредието му е и поради това, че се опитва да погълне целия човек, не успява и в безсилието си развива престъпността, която крие с идеология. Така че смятащите ме за демократ да прочетат по-внимателно онова, което съм писал по въпроса.

  По-трудно е с онези, които са минали през партийната безредност било като лично са членували в партията, било като са били или са влезли в комунистически семейства, които пряко или и косвено са ги бранили от ДС. Между тях са по-суровите ми съдници. Разбира се, цялата партия не беше в социалистическата олигархия. Обикновените комунисти не се различаваха особено от редовите хора, които не бяха нито горе, нито долу в низината на останалите без собственост, на изселените, на пратените в лагери, на избитите и пропъдените в провинцията и чужбина. Случаите бяха много. Едни само поради това, че са от такова семейство, трябваше също да са в партията. Мнозина бяха просто партийци. Други използваха партийното членство за влизане в действителния горен слой, осигуряващ мечтаното по-добро битие.

  Там е проблемът – че някои днес смятат обикновеното скромно членуване в партията за честно битуване тогава. Но тази партия създаде безредния ред. Някои го осъзнават, но считат тази опетненост за по-малка. Че е невярно, се разбира от несъзнателния импулс да укорят несъответно. Несъответно означава, че укорявайки, укоряват и себе си. Някои по този начин се укоряват за това, че са били в партията, други че и в партията, и извън нея не са постигнали нищо.

  Има и друга категория близки, склонни да ме укорят. Това са демократите политици, на които днешна България дължи голямата макропромяна в икономиката и законовата структура на собствеността. Би трябвало да сме им дълбоко благодарни за това, което направиха. Както знаете, по български по-скоро ги укоряваме – че в името на компромиса на прехода, постигайки горното, не дръзнаха да се намесят в политическата и обществената система и допуснаха елементи от миналото безредие да преминат в сегашния ред.

  Е, на тях, на преминалите през компромиса, е по-лесно да се каже, че както миналото не може да се отсече от настоящото, защото влиза в него, така не може да се назове толкова сигурно и опетненото в реалния човек. Защото то винаги преминава в друго. Както в моя случай то парадоксално премина в по-пълното разбиране и на онзи, и на сегашния свят, без което никое от добрите постигания, с които съм свързан, не би било възможно.

  Преди повече от 10 години, по време на фаталното управление на БСП, когато, губейки властта, партийната върхушка легитимира корупцията, НБУ беше неукрепнал и заплашен от помитане. Тогава открихме прекрасната Иванка Апостолова и нейната свързаност с партията ни спаси. Това беше отличен компромис, защото тя беше образован и умен човек, който зае мястото на ректор по възможно най-съответния начин. Този компромис беше подпрян от коригиращи го действия, така че в един момент НБУ стана адекват на обществото на прехода и пое по пътя на закрепването и успеха. Не казвам, че този адекват не е нещо временно. Но така се строи – посредством работни модели, които лека-полека поемат по пътя, който прави от тях действителни общества.

  Разгърнатата демокрация е нещо прекрасно. За да се разгърне обаче, отначало са й нужни хора, които да се нарекат десни и леви. После следва другото нужно – да станат такива. Добре знаем, че нашите леви само се наричат така, а всъщност са всякакви с желанието да бъдат някакви по-горе над масата на останалите долу обикновени. Така беше по времето на социалистическата олигархия, такъв е духът в БСП и днес. Но знаем също, че и нашите десни, поради липсата на обществената основа, унищожена от осъществявалата безредния ред толкова десетилетия партия, са по-скоро все още нарекли се, отколкото такива, водени повече от идеи, спомени и различавания и по-малко от действителното дясно.

  Дали може да има истинско дясно в България? Може. Някога, макар също в затруднен ход, то е започнало да става, спряла го е промяната в 1945 година. Но спряното може да се събуди – и поради примера на Европейския съюз, и поради вече започналото на границата на ХХ и ХХІ век обществено устрояване. Да, но истинското дясно се случва по-реално, ако младите живеят и се формират в по-малки цялостно устроени обществени места. Обществото се строи не само отвън с примери, и не само отгоре със закони и държавен ред, но и отдолу с малки общества, в които дясното се усвоява като начин на живот.

  Така че другите въпроси, които повдигна пред мен и свързаните с мен хора моето опетняване, са по-лесни и за отговаряне, и за практическо решаване. По-трудният въпрос е нуждата от такова разбиране на продължилия десетилетия безреден ред в България, което да позволи да се отървем от остатъците му по-скоро. Въпросът е труден и поради много други причини, но и поради опростяващата наклонност бавно оформящият се в страната ни съвременен либерално-демократичен ред да се представя за абсолютно светъл по същия начин и със същата реторика, с която се говореше за комунизма.

  Лъжата в случая е в опростеното говорене. Докато лъжата в комунизма не е от говоренето, а от самия комунизъм. Тя извира и от многото реални подмени на едно с друго, към които комунизмът подтиква, но и от дълбината на лъжовното интелектуално усилие и вяра, подхранвани от него, че цялото може да се построи докрай и че построеното може да се различи изцяло от онова, което го е предхождало. Оттук и мизерното обществено последствие, че обявеното равенство се оказа не само грубо неравно, но и държавно престъпно. Безредният ред на комунистическата държава породи несравнимо по-голяма престъпност от тази, с която се справяше. При това не само я породи, но я и препредаде в дълги вълни към последвалото време.

  Борбата с вълните е ясна. Всеки участва с това, което може. Като интелектуалец и достатъчно възрастен аз имам задачата, с която започнах – да помогна да не се заблуждаваме, че истината е една и пределно ясна, и да разберем, че както мисленето, така и живеенето са протичания, в които простото и сложното се свързват в много комбинации в хода на безброй постигания. Те, разбира се, се пръскат. Добре е обаче и да преминават към едно или друго по-голямо постигане, в което всеки от нас да изпитва двойната радост – че се усилва от многото други хора, с които е заедно, но и че всички се нуждаят от това той да бъде именно този, който е. Такава е моята мислителна формула за обществото с по-добър ред.

  Текстът е публикуван в личния блог на проф. Богданов.

• Днес 14 януари – Св.Нина; Ромската Нова Година – Василица
  Днес е празникът ВАСИЛИЦА / Ромската Нова Година /

  Най–големият празник на циганите от всички вероизповедания е Василица. Според Юлианския календар тя се пада на 14 януари.

  В този ден циганите посрещат Новата година, а празненствата започват още на 13 – и и продължават до 15 януари.Тогава ромите почитат своя светец – покровител Свети Васили.

  Наричат го още Бонго Васил /куцият Бонго/ и продължава два или три дни, в които ромите отбелязват Бъдни вечер, Василица и „патерицата”. Първият ден – Бъдни вечер, е семеен празник и е свързан с нареждането на празнична трапеза с постни ястия. Тя  е на пода, исе прикадява по стара традиция със жив въглен и брашно, поставени на керемида.Пие се греяна ракия и младите искат прошка от възрастните. По време на празника не се пее.Стопанката по традиция приготвя обреден кравай, който се разчупва и раздава по парче на всеки. Първия залъг се слага винаги под възглавницата. В някои ромски селища трапезата се прекажда, заедно с традиционните инструменти и сечива. А в други – се проготвя тиква с мед, върху която се поставя пара и се гадае дали ще е щастлива и хубава годината.

  На Василица по стар обичай се коли курбан – най-често гъска. Обикновено гъската се пече пълнена с ориз, за да е пълна годината. Когато се поднесе на масата, на крилцата й се слагат две свещици. Още преди изгрев слънце стопанките на дома пръскат царевични зрънца по пода за берекет. В някои краища на страната рано сутринта гледат какъв човек пръв ще влезе в дома и по това гадаят каква ще е годината – спорна или алтава, добра или лоша. Повсеместно разпространено е сурвакането, в което най-често участват децата. Те обикалят къщите и благославят за здраве и сполука, а стопаните ги даряват с дребни подаръци – бонбони и пари.

  Третият ден, патерицата, ромите посвещават на взаимни гостувания у близки и приятели, които са съпроводени от пищни трапези и голяма веселба.

  Православната църва днес отбелязва деня на предобните отци , избити в Синай и Раита и Св. равноапостолна Нина, просветителка на Грузия. Днес имен ден празнуват всички с името Нина.

  Честито!

  През 4 в. по източния бряг на Червено море живеели много отшелници в строго въздържание. Скоро те били нападнати от сарацинско племе, което избило всичките 40 монаси в Синайския манастир. Между загиналите имало подвижници, които проявили забележително мъжество и не предали останалите свои братя по вяра и съдба.

  През 5 в. бедуините разрушили напълно Синайската обител. Предали на смърт много иноци, а други отвлекли в робство. Трогнат от мъжеството на тези верни на христовата вяра мъже, Юстиниан Велики, още в първата година от своето царуване, построил прочутия манастир „Св. Екатерина” в планината Синай. Там и до днес се съхраняват два забележителни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник..

  Света Нина е родена в Кападокия. Баща й бил роднина на св. Георги Победоносец, а майка й – сестра на Йерусалимския патриарх. Дванадесетгодишна св. Нина заминала за Йерусалим, а по-късно и за Иверия (дн. Грузия). Св. Нина живяла благочестиво и целомъдрено, проповядвала Евангелието и призовавала християните и друговерците към покаяние.

  Други по-важни събития:

  1514 г. – Папа Лъв Х подписва папска була срещу робството.

  1539 г. – Испания анексира остров Куба.

  1690 г. – В Германия е създаден духовият инструмент кларинет.

  1701 г. – В Русия е създадено първото морско училище.

  1897 г. – За първи път е изкачен най-високият връх в Южна Америка Аконкагуа.

  1943 г. – В Казабланка се провежда среща между Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт за обсъждане на съвместните действия през следващата фаза на войната.

  1967 г. – Речта на уволнения от Харвард професор Тимоти Лири, изнесена по време на The World’s First Human Be-in в Сан Франциско дава начало на световното движение Хипи.

  1972 г. – Маргрете II става кралица на Дания.

  1994 г. – България се включва в инициативата на НАТО Партньорство за мир.

  1998 г. – Изследователи от Далас представят резултатите от техните експрименти, свързани с ензим, който забавя стареенето.

  2004 г. – Грузия възстановява националния си флаг, използван преди 500 години.

  2005 г. – Спускаемият модул на апарата от съвместната програма на НАСА и ЕКА Касини Хюйгенс достига до повърхността на Титан

  2009 г. – Студенти и граждани в София огранизират национален протест пред сградата на Народното събрание.

  Днес празнуваме още:

  В България – Празник на войските на министерството на транспорта

  В Тайланд – Национален ден за опазване на горите

  .

  Православната църква днес отбелязва деня Св. равноапостолна Нина (Отдание на Богоявление)  и деня на предобните отци, избити в Синай и Раита. Днес имен ден имат всички с името Нина. Много жени, които носят името Нина празнуват своя имен ден на Никулден. Малко обаче знаят, че те си имат свой имен ден – на 14 януари. Честито на всички, които празнуват днес !

  Света Нина е родена в Кападокия и била единствената дъщеря на знатни и благочестиви родители. Баща й бил римският воевода Завулон, роднина на свети великомъченик Георги, а майка й Сусана била сестра на Иерусалимския патриарх. На дванадесет години тя дошла с родителите си в Иерусалим. Тук баща й, горейки от любов към Бога и желаейки да Му служи с монашески подвизи, се посъветвал със съпругата си и приел благословия от блажения Иерусалимски патриарх. После се простил със сълзи с невръстната си дъщеря Нина и като я поверил на Бога, Баща на сираците и Защитник на вдовиците, той се оттеглил в Йорданската пустиня.

  Съдбата обаче я отвежда в земите Иверия (дн. Грузия) където Св. Нина живяла благочестиво и целомъдрено, проповядвала Евангелието и призовавала християните и друговерците към покаяние. Но, в началото на нейното идване цар Мириан – син на персийския цар Хозрой и родоначалник на династията на Сасанидите в Грузия, който бил ревностен идолопоклонник. Но, благодарение на християнското си смирение и вяра Св. Нина помогнала на цар Мириан да приеме към Христа, което станало решително и непоколебимо – според християнската история цар Мириан станал за Грузия това, което бил Константин Велики за Гърция и Рим. Затова Света Нина се счита за покровителка и просветителка на Грузия.

  През 4 в. по източния бряг на Червено море живеели много отшелници в строго въздържание. Скоро те били нападнати от сарацинско племе, което избило всичките 40 монаси в Синайския манастир. Между загиналите имало подвижници, които проявили забележително мъжество и не предали останалите свои братя по вяра и съдба.

  През 5 в. бедуините разрушили напълно Синайската обител. Предали на смърт много иноци, а други отвлекли в робство. Трогнат от мъжеството на тези верни на христовата вяра мъже, Юстиниан Велики, още в първата година от своето царуване, построил прочутия манастир „Св. Екатерина” в планината Синай. Там и до днес се съхраняват два забележителни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник.

  Днес е празникът ВАСИЛИЦА / Ромската Нова Година /

  Най–големият празник на циганите от всички вероизповедания е Василица. Според Юлианския календар тя се пада на 14 януари.

  В този ден циганите посрещат Новата година, а празненствата започват още на 13 – и и продължават до 15 януари.Тогава ромите почитат своя светец – покровител Свети Васили. Наричат го още Бонго Васил /куцият Бонго/ и продължава два или три дни, в които ромите отбелязват Бъдни вечер, Василица и „патерицата”.

  Първият ден – Бъдни вечер, е семеен празник и е свързан с нареждането на празнична трапеза с постни ястия. Тя  е на пода, и се прекадява по стара традиция със жив въглен и брашно, поставени на керемида. Пие се греяна ракия и младите искат прошка от възрастните. По време на празника не се пее. Стопанката по традиция приготвя обреден кравай, който се разчупва и раздава по парче на всеки. Първия залъг се слага винаги под възглавницата. В някои ромски селища трапезата се прекажда, заедно с традиционните инструменти и сечива. А в други – се проготвя тиква с мед, върху която се поставя пара и се гадае дали ще е щастлива и хубава годината.

  На Василица по стар обичай се коли курбан – най-често гъска. Обикновено гъската се пече пълнена с ориз, за да е пълна годината. Когато се поднесе на масата, на крилцата й се слагат две свещици. Още преди изгрев слънце стопанките на дома пръскат царевични зрънца по пода за берекет. В някои краища на страната рано сутринта гледат какъв човек пръв ще влезе в дома и по това гадаят каква ще е годината – спорна или алтава, добра или лоша. Повсеместно разпространено е сурвакането, в което най-често участват децата. Те обикалят къщите и благославят за здраве и сполука, а стопаните ги даряват с дребни подаръци – бонбони и пари.

  Третият ден, патерицата, ромите посвещават на взаимни гостувания у близки и приятели, които са съпроводени от пищни трапези и голяма веселба.

  

  Нова година по старому посрещат и в Русия . Тя е исторически феномен. С указ “За празнуването на Нова година”  Петър Първи

  нарежда от 1700 г. тя да се чества на 1 януари  по Юлианския календар, който на 13 денонощия изостава от грегорианския, по който празнува Европа. Старата Нова Година съчетава в себе си светските и християнско-православните традиции. Тя се посреща с приятели.

  Други по-важни събития днес:

  1514 г. – Папа Лъв Х подписва папска була срещу робството.

  1539 г. – Испания анексира остров Куба.

  1690 г. – В Германия е създаден духовият инструмент кларинет.

  1701 г. – В Русия е създадено първото морско училище.

  1897 г. – За първи път е изкачен най-високият връх в Южна Америка Аконкагуа.

  1943 г. – В Казабланка се провежда среща между Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт за обсъждане на съвместните действия през следващата фаза на войната.

  1967 г. – Речта на уволнения от Харвард професор Тимоти Лири, изнесена по време на The World’s First Human Be-in в Сан Франциско дава начало на световното движение Хипи.

  1972 г. – Маргрете II става кралица на Дания.

  1994 г. – България се включва в инициативата на НАТО Партньорство за мир.

  1998 г. – Изследователи от Далас представят резултатите от техните експрименти, свързани с ензим, който забавя стареенето.

  2004 г. – Грузия възстановява националния си флаг, използван преди 500 години.

  2005 г. – Спускаемият модул на апарата от съвместната програма на НАСА и ЕКА Касини Хюйгенс достига до повърхността на Титан

  2009 г. – Студенти и граждани в София огранизират национален протест пред сградата на Народното събрание.

  Днес празнуваме още:

  В България – Празник на войските на министерството на транспорта

  В Тайланд – Национален ден за опазване на горите

  .

• <<
• 1
...
• 345
• 346
• 347
• 348
• 349
• 350
• 351
• 352
• 353
• 354
• 355
...
• 416
• >>