Всички авторски страници

Авторски

• Сурвакарски игри в Пернишко

  Тази вечер сурвакари от пернишките села палят огньове, за да прогонят злото. В нощта срещу Сурва на 13 срещу 14 януари , мъже и жени облечени в кожи и с факли в ръка палят ритуални огньове в селата и танцуват в кръг около тях.

  Всяка година в първия месец януари по този начин жителите на пернишкия край гонят злото и призовават силите за здраве и берекет през годината на така  традиционните сурвакарски игри.

  Сурва е вълнуващ празник, за който всяко семейство в селото се готви цяла година – като отделя животински кожи, рога, пера, за да направи най-страшната и най-голяма маска за празника. Не липсва и състезателния елемент.

  В нощта на празника цялото село се събира за да погледа митичните същества около огъня.

  В празника им се включи и кметът Росица Янакиева, която посети няколко села и поздрави празнуващите, а после се хвана и на сурвакарското хоро, предаде репортер на zaPernik.com.
  Образувало се е и голямо задръстване от коли, които спирали директно на пътното платно и препречвали пътя на преминаващите.

  Младежи от Шотландия бяха сред празнуващите в сурвакарската нощ в Габровдол.

  Утре,  14 януари, селата ще осъмнат със звън на хлопатари, а сурвакарите ще заменят факлите с тежки и страшни маски. Същите тези сурвакари с песни, звънци и танци ще огласят селата и ще влязат във всеки дом за здраве на обитателите му, за да прогонят злото по стар обичай. А по-късно ще се съберат на централните площади.

  Източник: News.ZaPernik.com

  Сурвакарски игри в Пернишко

  

  

  От 29  до 31 януари 2010 тази година  ще се проведе  ХХ -я МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА МАСКАРАДНИТЕ ИГРИ „СУРВА 2011” – ПЕРНИК.

• Има ли парламентарен контрол над използването на СРС?

  Какво (не) знаем за парламентарната комисия за контрол над СРС

  Автор: Антоанета Цонева – Институт за развитие на публичната среда

  Разразилият се от седмица скандал с подслушванията на политици и висши служители е първото и най-голямо предизвикателство, пред което се изправя парламентарната  подкомисия  за контрол над използването на СРС от своето създаване насам. Този случай ще покаже дали тя е в състояние да упражнява правомощията си – как ще реагират институциите на нейните искания за информация за резултатите от вътрешните проверки по случая и какво съдействие ще получи от прокуратурата, ДАНС, МВР, съдилищата. Случаят ще е лакмус дали комисията има капацитет да осъществява контрол над използването на СРС и най-важното – дали гарантира правата на гражданите.
  Покрай очакванията тази комисия да разнищи  скандала, се запитах като гражданин, чийто права тя трябва да гарантира – какво знам за нея. Прегледът на стенограми и решения от сайта на НС, нормативни актове и публикации ме доведе до следните заключения:
  1. Гражданският контрол върху дейността на комисията е на практика невъзможен;
  2. Капацитетът на комисията не е реципрочен на обема от СРС, които се заявяват и получават от службите. Положението се усложнява от това, че след промените в Закона за електронните съобщения комисията (ЗЕС) комисията придобива допълнителни правомощия, свързани с контрол върху достъпа и съхранението на трафични данни;
  3. Комисията не е направила публичен анализ и критична оценка за ефективността и начина на използването на СРС. Ние, като данъкоплатци, не сме информирани за публичния ресурс, вложен в тази дейност. Няма заключения на комисията по отношение на гаранциите за защита  на гражданите срещу незаконно използване на СРС  и за управлението на рисковете в организацията на тази дейност, за да се ограничи развихрянето на скандали, като този от последната седмица;
  4. НС приема препоръки в резултат на дейността на комисията, които не се изпълняват  (пример – препоръка за лимитиране на използваните от службите СРС, приета през юни м. г.)

  
  Какво може да прави Комисията?

  Комисията, чието пълно наименование е Постоянно действаща подкомисия към комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл.34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение, осъществява парламентарен контрол върху разрешаването, прилагането и използването на СРС; върху съхраняването и унищожаването им; върху защитата на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства. Нейните правомощия:
  – Да изисква в рамките на своята компетентност информация от органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 от Закона за СРС: ГД БОП, Главна дирекция „Криминална полиция“, „Охранителна полиция“, „Гранична полиция“, дирекция „Вътрешна сигурност“, областните дирекции на МВР, Специализирана дирекция „Оперативни технически операции“, Специализираното звено за осигуряване и прилагане на разследване чрез служител под прикритие на МВР, Специализирана дирекция „Технически операции“ на ДАНС, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на ДАНС“, службите „Военна информация“ и „Военна полиция“ към министъра на отбраната;  Националната разузнавателна служба, Прокуратурата, Апелативните съдилища, Софийския градски съд и окръжните съдилища, окръжни военни съдилища.
  – Да проверява как тези органи и структури водят регистрите за дейността си по ЗСРС; начина на съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на СРС, съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация;
  – Достъп до помещенията, в които се съхранява документацията във връзка с използването на СРС и тези, където се съхранява и унищожава придобитата чрез тях информация;
  – Да прави предложения за подобряване на процедурите по използване и прилагане на СРС, съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация;
  – При наличие на данни за неправомерно използване на СРС и на придобитата чрез тях информация, Комисията сезира прокуратуратата и ръководителите на изброените органи и структури.
  – Комисията уведомява служебно гражданите, когато спрямо тях са били прилагани неправомерно специални разузнавателни средства!

  От кога и при какви правила работи  Комисията?

  Комисията е избрана от НС на  22 декември 2009 г.  Има статут на постоянна подкомисия към към Комисията по правните въпроси. На 11 февруари 2010 г. НС  приема вътрешни правила за реда и работата на подкомисията.
  http://www.parliament.bg/bg/desision/ID/5060
  Подкомисията се председателства на ротационен принцип и от  представителите на парламентарните групи. Заседанията й следва да се провеждат всяка седмица. Те са закрити – поради това няма публикувани стенограми от тях.
  Комисията заседава само при наличие на необходимите мерки за защита на класифицирана информация в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация . Председателят на НС осигурява защита на залата за заседанията на подкомисията, като въвежда мерки срещу подслушване, запис и наблюдение.

  Как ресурсно е осигурена дейността на Kомисията?

  Комисията се състои от петима членове – представители на парламентарните групи: Явор Нотев (Атака); Веселин Методиев (Синя коалиция); Димитър Лазаров (ГЕРБ); Михаил Миков (Коалиция за България); Христо Бисеров (ДПС).
  Тя трябва да се подпомага от експертен състав от 15 служители, които се посочват на паритетен принцип от политическите групи – на длъжности „държавен експерт“, „главен експертен сътрудник“ и „главен специалист“. За експертните длъжности се изисква висше образование и 5-годишен юридически стаж или 5 години стаж в службите за сигурност, службите за обществен ред и Министерството на отбраната. От стенограмата от обсъждането на дейността на подкомисията в Комисията по правни въпроси разбираме, че експертният състав (към момента на изготвянето на годишния доклад на комисията – април 2010 г.) не е запълнен: „Защото съставът на експертната група още не е попълнен не поради проблеми на петимата народни представители, а поради съгласие тук в тази зала от преди няколко месеца, че експертният състав ще бъде на паритетен принцип. Това е важен въпрос и трябва да го решим и него и колкото по-бързо, толкова по-добре. Това е нещо, което стои пред очите на всички нас. Можем политически да блокираме, можем политически да вървим напред. Това е въпрос на избор.“ (Веселин Методиев, 27 май 2010 г.)
  Пак от същото обсъждане разбираме и за финансовия ресурс, с който е обезпечена дейността на комисията: „…тук имаме около 300 хил. лв. бюджет, който не знам дали ще изразходим за цялата година“ (Искра Фидосова).

  С какво се е занимавала Комисията досега?

  Прегледът на електронната й страница показва, че за периода март – ноември 2010 г. са  проведени общо 15 заседания. Според публикувания дневен ред тя се е занимавала:
  Март
  Изслушване на главния прокурор  за ролята на прокуратурата в разрешаването, прилагането и използването на СРС;
  Обсъждане на графика за извършване на проверки от комисията;
  Съвместно обсъждане с представляващия ВСС за контрола върху използването на СРС.
  Април
  В две заседания е обсъдена структурата на годишния доклад на комисията
  В други две заседания е имало съвместно обсъждане с председателя на ДАНС за контрола върху използването на СРС.
  Май
  Обсъждане на графика за извършване на проверки и на информацията за извършени проверки.
  Юли
  Обсъждане на графика за извършване на проверки от комисията през юли 2010 г.
  Септември
  Приемане – предаване на ротационното председателство на комисията
  Решение за изготвяне за изменение на заповед и специална инструкция за организация дейността на членовете и експертния състав на комисията.
  Съвместно обсъждане с представители от трите мобилни оператора за процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до трафични данни във връзка с прилагането ЗЕС, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
  Октомври
  Обсъждане на проекторешение за изменение на заповед и специална инструкция за организация дейността на членовете и експертния състав на комисията;
  Обсъждане за попълване щата на Дирекция „Информация и анализ“;
  Обсъждане на график за тематични проверки по ЗСРС и ЗЕС за периода 20 октомври 2010 г. – 31 декември 2010 г.;
  Обсъждане на специална инструкция за организация дейността на членовете и експертния състав на комисията;
  Обсъждане на график за проверки по ЗЕС от 1 ноември 2010г. до 2.12.2010 г.
  Ноември
  Съвместно oбсъждане с директора на ГД БОП към МВР по теми, свързани с контролната дейност на процедурите по ЗСРС и ЗЕС.

  По-ясна представа за дейността на комисията добиваме от оценката, направена от ротационния председател Явор Нотев,  в интервю от 7 януари за Mediapool. Комисията досега се е структурирала и определяла насоката на работата си и не е правила тематични или изненадващи проверки, защото: „Липсваше и нужния опит на експертния екип, който бе назначен към парламентарната комисия на квотен принцип, по предложение на всяка парламентарна група.
  Материята, която е обект на проверка, е с поверителен характер. Трудно можем да си представим, че полицейските управления по места ще отворят широко вратите за подобна проверка без да имат благословията на централното ръководство от София.
  Сега уведомяваме вътрешния министър, главния прокурор и шефа на ДАНС, че предстоят такива проверки. Стараем се тези срокове от предупреждението до самата проверка да бъдат максимално скъсени, но те не са дотолкова скъсени, че да направим невъзможно едно телефонно обаждане, за да се подготвят проверяваните структури.
  В разговор с главния прокурор решихме да сформираме смесени екипи, за да гарантираме внезапността на проверките, като се обезпечи това своеобразно нахлуване в служебните кабинети. Това може да стане само с участие на прокурор от Върховната касационна прокуратура. Няма как да си представим обаче, че ще имаме правомощията веднъж и завинаги да нахлуваме в тези помещения, тези служби има своята самостоятелност и дефинираното от закона доверие към тях.
  Смисълът на тези проверки е да се проверят деловодни книги, които са дължими по закон. През изминалата година бяха проверени всички областни дирекции, окръжните съдилища и остана само София-област. Имаме една завършена програма за проверки на всички регионални структури, които работят по закона за СРС. През 2010 г. се създаде възможност с разрешението на районните съдилища да се вадят разпечатки. Това засега е непроверена територия.“

  Тревога за способността на комисията да защити обществения интерес и правата на гражданите при използване на СРС, будят споделените от предателя й мисли, че: „…не е  възможен контрол върху ръководител от такова ниво (главен прокурор, вътрешен министър, шеф на ДАНС – бел.ред.) по отношение на това всеки път СРС-та се използват законосъобразно и дали те са единственият възможен начин за събиране на доказателства. Вътрешният министър, дори и да декларира, че трябва да се ограничат СРС-тата, няма как да издаде пряка заповед за тяхното намаляване.“

  Какъв е механизмът за отчетност на Комисията?

  Ежегодно до 30 април подкомисията представя пред Комисията по правни въпроси доклад за извършената дейност, който съдържа обобщени данни:
  1. за разрешаването, прилагането и използването на СРС, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на СРС;
  2. за извършените проверки и предложения за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните във прилагането на ЗРС.
  Комисията по правни въпроси разглежда докладите и до 31 май ги представя пред НС. Досега подкомисията има изготвен един доклад, приет за сведение от НС на 16 юни 2010 г. Той не е публикуван на страницата на парламента – за част от неговото съдържание  може да се съди само по стенограмите от неговото обсъждане в Комисията по правни въпроси и НС. При обсъждането е подчертан различният режим на секретност на данните, подавани от институциите към комисията. Докладът на МВР например, който се отнася до дейността на техническите служби е с гриф „Строго секретно“ и затова е класифицирана информация. Сведенията на прокуратурата са публични и са отразени в доклада. „Тези доклади, включително и засекретените, присъстват в библиотеката на парламента и биха могли да бъдат прегледани внимателно и съответно да бъдат обсъдени от всеки от народните представители. Не е необходимо при един публичен и явен доклад цялата тази информация да бъде пресъздадена с риск да се наруши законът във връзка със защита на класифицираната информация, която се съдържа в тези доклади.“ ( Явор Нотев пред парламента, 16 юни 2010 г.)
  От прегледа на стенограмите става ясно, че докладът е беден откъм числа – исканията за прилагане на СРС през 2009 г. са 10 019 и засягат 3462 граждани, като веществени доказателствени средства са използвани 1234 СРС-та, т. е. съотношението за ефективност или по-скоро за неефективност е 1:8. Не става ясно колко са осъдените лица в резултат на използване на СРС в съда. Няма данни как по видове се разпределят използваните СРС. Не се разбира каква оценка се дава в доклада за ефективността при използването на СРС. Няма данни за финансовия ресурс, вложен в тази дейност.
  Докладът на комисията е приет от НС със следните препоръки, за които няма публична информация как се изпълняват:
  1. Да се унифицират процедурите и да се създадат ясни правила, относно начина и сроковете за съхраняването и унищожаването на получената чрез СРС информация, както и да се укрепи капацитетът на вътрешноведомствения контрол в институциите, които са искатели на СРС.
  2. Да се предприемат законодателни инициативи за промяна на сроковете за изготвянето и изпращането на веществени доказателствени средства.
  3. Съдът в присъдата си по дело, в което са използвани СРС да се произнася и по разноските за прилагането им.
  4. Да се лимитира броят на СРС по институции или да се въведе финансов план за използуването им.

  Какво научават гражданите за използването на СРС и колко им струва това?

  Според опозицията за подслушване в бюджета за 2011г. са заделени 100 милиона, според управляващите обаче това не са повече от 25 милиона. Според експерти 25 милиона е само техническото обезпечаване, без заплатите на хората, ангажирани с дейността.
  По прогнози на експерти (г-н Николай Радулов бивш главен секретар на МВР, в „Референдум“ по БНТ на 11 януари 2011 г.) СРС-тата през 2010 г. могат да се окажат над 22 000, т.е. два пъти повече в сравнение с 2009 г.
  На 18 декември 2010 г. главният прокурор заяви, че на фона на огромния обем използвани СРС, ефективността от тях продължава да е ниска. „Ще направим до края на годината регистър на всички СРС, използвани по досъдебни производства. Ще направим списък на прокурорите и ще видим кои от тях са използвали най-много СРС. И тогава ще видим дали са се справили да назначават СРС само в случаите, когато не може да се докаже по друг начин. Това ще действа от 2011 г. Това, което се събира със СРС, не е достатъчно продуктивно и демобилизира състава на прокуратурата, защото не се събират ефективно доказателства, а само се чака те да се съберат по телефона. И се съмнявам, че бандитите се договарят да вършат престъпната си дейност по мобилните си телефони. Трябва да избягаме от това СРС да бъдат фетиш. Те трябва да остават държавна тайна само тогава, когато съдържанието им крие опасност за националната сигурност и националните интереси.“
  Вчера градският прокурор на София Николай Кокинов съобщи, че през 2010 г. СГП е поискала 2214 пъти прилагане на СРС, като само по 507 от тях са изготвени доказателствени средства. През 2009 г. исканите СРС са малко под 1500, а тези, които са станали ВДС, са малко над 300. „Притеснен съм, че се разчита основно на СРС, съдейки по видимия им ръст“ – коментира той и изрази мнение, че от друга страна се е увеличил броят на доказателствата, придобити с този способ.

  Източник: http://legalworld.bg

• Протест 14-ти януари „Да спрем милиционерщината!“

  Да спрем милиционерщината! Свобода, прозрачност, право на избор!

  На 14.01.2011 от 10:00 – 12:00 ч. пред сградата на Народното събрание ще се проведе граждански протест срещу настъпващата милиционерщина и драстичното ограничаване на демократичните права в България. Протестът е организиран от ПП „Зелените“, Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и Център за Независим Живот.

  Повод за протеста е зачестилото нерегламентирано подслушване на български граждани, репресивните мерки от страна на полицията срещу граждани, ползващи се от правото си на достъп до информация и безпрецедентното ограничаване на изборните права. Тези груби нарушения срещу основни граждански права нанасят дълбоки рани върху крехката българска демокрация, която систематично бива потъпквана от самовъзпроизвеждащата се клептокрация. Парламентът, доминиран от ГЕРБ и Атака, прие изборни правила, които сериозно ограничават правото на избор, представителността и демократичните механизми. Управляващите ни партии си гарантираха с новите изборни правила служебно предимство, запазиха механизмите за участие на престъпния капитал, разшириха възможността за административен произвол и, в крайна сметка, лишиха гражданите от редица демократични права, които поне в някаква степен бяха гарантирани досега. ГЕРБ и Атака плъзгат България в обезпокоителна посока.  Подобно на „орбанизираща“ се Унгария и „путинизираща“ се Русия, с показност и нескрита наглост властимащите политици безсрамно подкрепят българската олигархия, създадена от репресивния апарат на ДС и ни връщат в тъмните години на комунистическата диктатура. Отричаме повърхностните и частични ДС-чистки и настояваме, че ако изобщо някое правителство желае да се разграничи и да покаже воля в окончателното прочистване от ДС-креатурите, то очакваме далеч по-решителни и цялостни действия.

  Ние – гражданите, разпознали възвръщащата се милиционерщина, ще продължаваме да стоим на страната на свободата на словото, да настояваме за прозрачност на държавното управление и за правото на свободни избори.

  Приканваме всички, за които свободата, прозрачността и правото на избор са основните елементи на модерна европейска демокрация, да ни подкрепят и да изразят несъгласието си с действията на правителството и управляващото мнозинство.

  Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“
  http://politkovskaya-bg.blogspot.com

• Питат ли ме дей страната…

  Автор: Даниела Горчева

  “Аз толкова мога! Давам си здравето и нервите. От сутрин до вечер. Толкова мога! Намерете, който може повече.”
  Не бива да злорадстваме от това признание на българския премиер, който раздразнен от невярната любов народна, обяви преди време своята политическа импотентност на всеослушание.
  Всъщност, Бойко Борисов може много.
  Може от пожарникар да стане горд собственик на частна охранителна фирма с … „не си знаем броя на джиповете” (както сам заяви в началото на политическата си кариера през 2001).
  Може от телохранител на комунистическия диктатор Тодор Живков да стане телохранител на изгонения от комунистите цар (по време на чието царуване, пардон – премиерстване, бе издигнат паметник на правешкия му предшественик).
  Може от телохранител (за по-шик: бодигард) на царя – премиер да стане главен секретар на МВР и да се сдобие по този случай с чин полковник.
  Може за отрицателно време (в рамките на има – няма 2-3 години) да стане не само полковник, генерал, генерал-лейтенант, но и кмет на София.
  Може от съдружник на Румен Николов – Пашата, Иво Каменов (ТИМ), Алексей Петров и други подобни читави момчета, да се превърне в борец срещу … организираната престъпност.
  Може и още много – като например, от лоялен член на БКП, отказал да подпише декларация за деполитизация през 1990, днес да радва българското общество с антикомунистическата си реторика. И същевременно да кара това същото общество да ръкопляска на типично комунистическия му, по-точно милиционерски, а още по-точно мутренски манталитет.
  Както виждате, няма място за подигравки по отношение на възможностите на Бойко Борисов, който може да бъде и пожарникар, и милиционер, и телохранител, и генерал, и кмет, и премиер.
  Въпросът не е колко може Бойко Борисов, защото е ясно, че може много.
  Въпросът е колко може българското общество, което гласува доверие на толкова можещия Бойко Борисов, че чак си го избра за премиер.
  Въпросът е и дали причината за този избор е, както твърди антропологът Харалан Александров, в изтръгнатите (заради насилствената текезесация) от корените си български селяни, захвърлени сред панелните гета и оставени сами с екзистенциалния си ужас пред неразбираемата градска среда и съвременна цивилизация, включваща напоследък и още по-неразбираемата демокрация, които са си избрали свой селски цар, овластен селянин, проявяващ моженето си с дебелашко самочувствие?
  Или защото, както твърди Стефан Груев, след половин век болшевизация моралната тъкан на българското общество е увредена фатално?
  Толкова увредена, че това общество вече не прави разлика между добро и зло, загубило е инстинкт за самосъхранение и е готово да повери управлението на държавата на телохранителя на Тодор Живков и на съдружника на Румен Николов – Пашата, Иво Каменов и Алексей Петров?
  И ако е второто, както подозирам, то просто ще продължим да живеем в страната „Толкова си можем” и ще си живеем, както можем и докогато можем.
  Докато не се случи едно от двете логични последствия от такова „можене”: или – след поредното жестоко опарване да поумнеем най-после, или … да се довършим. Ако е второто, ще е жалко, но – справедливо.

  Източник: сп. Диалог, бр.61

• Америка: злоба, омраза и гняв

  Америка е в плен на омразата. И то не от вчера. Атентатът в Аризона, при който загинаха невинни хора, е само продължение на една мрачна тенденция, която отравя климата в САЩ от половин век насам.

  В доклада, изготвен след кървавия атентат в Аризона, се говори за единичен извършител с разстроена психика. Това може и да отговаря на истината, но обстоятелствата говорят и за нещо друго, а именно за нетолератността и омразата, които определят политическия климат в Америка. И то не от вчера.

  Стрелите на омразата

  През 60-те години на миналия век расовата омраза докара Америка почти до ръба на гражданска война. Омразата се подклаждаше от Ку-Клукс- Клани техните поддръжници, чието брутално настъпление срещу еманципацията на цветнокожите доведе в крайна сметка доубийството на Мартин Лутър Кинг. Убийствата на братята Кенеди също бяха следствие на отровения политически климат и разцеплението на американската нация. Четири десетилетия по-късно проповедниците на омраза все още се радват на безгранична популярност. Те са пред микрофоните на различни ток-шоу-програми, седят в задните стаички на офисите за политически кампании, а напоследък и в блоговете в интернет. От 2008 година обект на техните стрели е Барак Обама, първият тъмнокож президент на САЩ, който като демократ от левия политически спектър е трън в очите на политическите си противници.

  При това в Америка се разви една определена политическа антикултура, която в щати като Аризона дава особено добри плодове. В граничещия с Мексико щат самопровъзгласили се пазители на реда отдавна преследват нелегалните пришълци с мълчаливото съгласие на върхушката. Не е никаква случайност, че именно тук проехтяха и изстрелите срещу депутатката от Демократическата партия Габриел Гифърдс.

  Там, където човешките права се потъпкват с крака, животът на политическите противници няма почти никаква стойност. Политическата реторика на унищожението обаче не е привилегия само на реакционните сили в САЩ. Също и бившият президент Буш и неговият вице Дик Чейни не бяха пощадени от противниците на иракската война.

  Всяко чудо за три дни

  

  Няма значение дали става дума за Буш или за Обама – политическият екстремизъм в американското общество придоби застрашителни размери през последните години. Тази тенденция достига до висшите кръгове на американската политика – достатъчно е човек да надзърне в интернет-сайта на политическата икона на радикал-консервативното „Чаено движение“ Сара Пейлин.

  Сега, след поредната проява на брутално насилие, официална Америка ще демонстрира единство поне за няколко дни, тъй като с атентата срещу депутатката Габриел Гифърдс страната бе засегната в сърцевината си. Съмнително е обаче дали това единство ще продължи и ще се превърне в дълготрайна противоотрова.

  Автор: Д. Шешкевиц – Дойче Веле

  Gabrielle Giffords Shot In The Head

  Американска конгресменка простреляна, други 6 са убити в Аризона

• БОРИС МАРКОВ Е БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛ!

  ЗОВ ЗА ПОМОЩ!

  СИНЪТ НА СВЕТОВНОИЗВЕСТНАТА ПИАНИСТКА МАРТА ДЕЯНОВА – БОРИС МАРКОВ – Е БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛ в ИСПАНИЯ!
  Кой с каквото може – да помогне!

  Информация на сайтовете – Link1 и Link2

  PLEASE, anyone who has any information about Boris to contact with: 0044 1600892745 in english, 0044 1989764099 и 0044 7775556643 in bulgarian or on Facebook . You can also call 91 697 25 96.

  Boris Markov – bulgarian pianist Marta Deyanova’s son’s been missing since 22.12.2010.
  He is 24 years old, brown eyes and black hair. Disappeared from the family apartment in Cabo Roig, south of Torrevieja, where he arrived at 3 months ago. Boris’ mother, who lives in London, turned to us for help.
  Boris has a dual citizenship – bulgarian and british. He doesn’t have any friends in Spain, doesn’t speak spanish.
  The neighbours in Cabo Roig think since he shut off the power, he left the apartament deliberately.
  He didn’t take his bulgarian passport and has probably finished all kinds of resources by now.

• Искра Фидосова: Съвестта ми е изключително чиста

  Свестните обикновени хора имат чиста съвест, но има и хора с изключително чиста съвест, научаваме от информацията на БГНЕС. Ето съдържанието:

  Съвестта ми е изключително чиста, не съм ходатайствала. Исках да има промяна – това заяви председателят на парламентарната правна комисия Искра Фидосова по повод изнесения от РЗС разговор между нея и директора на Агенция „Митници“ Ваньо Танов, предаде парламентарният репортер на БГНЕС. Фидосова обясни, че не познава човека, за когото е разговаряла с Танов, а просто е искала да има промяна в ръководството на митниците. Тя е разговаряла с Танов за възможността той да назначи временно управляващ на ломската митница, докато направи проверка на начина, по който сегашният ръководител я е управлявал в продължение на години. Още в първите месеци на миналата година Фидосова е научила, че директорът на митницата притежава вила в Берковския балкан, която според нея струва не по-малко от 1 милион. Тя е била информирана за притесненията на местните граждани относно вероятността директорът на митницата да е извършвал нерегламентирани действия и затова се интересувала от резултатите в конкурса, на който са се явили само двама кандидати – сегашният директор на митницата и „младото момче“, за което Фидосова разговаряла с Танов. „Настоящият директор на митническото управление в Лом се казва Володя Богданов, който е директор повече от 9 -10 години. Моето желание и това на моите колеги беше да има промяна и този човек да си тръгне. Ние носим отговорност за управлението. Искаме промяна по места, искаме промяна на средния ешелон. Как може да управляваш една държава да осъществяваш промените и целите, които си си поставил, ако нямаш почтените хора, с които да работиш?“, попита Фидосова. Тя е на мнение, че е направила грешка като не е оповестила още преди време данни, с които разполага за Богданов. „Аз съм обещала с моите колеги, че ще има промяна в нашето управление. Смятам , че след като бях информирана за притеснителни за мен корупционни схеми и след като ми донесоха снимки от вилата на този господин, която изглежда, че струва не по-малко от 1 милион, аз самата прецених, че може би във всичките тези приказки и информации има достатъчно истина, за да тръгна и да се боря, за това да има промяна“, заяви тя. Фидосова обясни, че последното изречение от оповестения разговор със сигурност не е нейна, тъй като тя не използва нецензурни думи. Очаквам в петък всякакви сглобки, монтажи, манипулации на този разговор, сподели тя, като поиска да се провери законността и автентичността на този запис. „Това момче аз нито съм го виждала, нито съм го чувала, нито знам как изглежда. Когато ми се каза, че е изкарал 2,90 и нещата приключват. Аз не съм очаквала, че е изкарал 2,90. Наистина очаквах промяна. Не съм се борила за него, не е мое предложение този човек“, обясни Фидосова. „Помолих Танов да ми каже в досието на това момче има ли нарушения или наказания някога. Каза ми, че няма. Ползва се с изключително добро име и е започнал от най-ниското стъпало в митницата в Лом и 15 години расте по съответния ред. Проверих с какво име се ползва това момче. Казаха ми, че това е един честен и почтен млад човек, който има добро име в града и в митниците. Ако наистина някъде някога има някакъв истински запис, това, което си спомням, че казах на Танов е, че нито аз, нито моите колеги искаме да бъде замесвани в това, че разпъваме политически чадър над настоящия директор на митниците, за който имахме множество информация за нерегламентирани дейности, от които очевидно е получавал средства, за да построи такива къщи каквито ми показаха и видях с очите си впоследствие“, каза още председателят на правната комисия. / www.bgnes.com /

• Днес е Света мъченица Татяна

  На днешния ден  църквата почита паметта на Св. мъченица Татяна (Holy Virgin Martyr Tatiana of Rome). Всички, носещи името Таня и Татяна, празнуват своя имен ден. Честито!

  Света великомъченица Татяна се родила в Рим от знатни родители. Била възпитана в благочестие и страх Божий и научила Божественото писание. Когато света Татяна достигнала пълнолетие, тя пожелала да прекара живота си в девство и целомъдрие, станала монахиня.
  В Рим и във всички области на държавата християнската кръв започнала да се лее като вода. Те не щадели християните, подлагали ги на мъчения и ги предавали на смърт.
  Без да гледат на знатното положение на Татяна и на нейния безукорен живот, тя била заведена в храма на Аполон, за да принесе жертва. Девойката не само отказала да стори това, но по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета.Нечестивците повлекли светата дева на съд и мъчения. Отначало я биели по лицето и извадили очите й с железни куки. На следващия ден неправедният съдия седнал в съдилището и отново заповядал да доведат света Татяна. А тя застанала пред него напълно здрава, лицето й било спокойно и радостно. Съдията започнал да убеждава девойката да принесе жертва на идолите, но старанията му били напразни. Тогава заповядал да продължат мъченията.
  Затворена в тъмница, тя прекарала нощта в молитви и славословия на Господа. На сутринта отново я довели на съд. Като явидели напълно здрава, с още по-прекрасно лице, всички били изумени. Тогава хвърлили светицата в огън, но и той не и навредил: силата на пламъка стихнала, сякаш почитайки Христовата рабиня. След всяко мъчение Бог извършвал чудо със Своята изповедница – тя се явявала на другия ден излекувана. Завели светата в цирка и пуснали срещу нея страшен лъв, за да я разкъса. Но свирепото животното не я докоснало и покорно лижело нозете й. Изпълнен със страх да не би подобна гледка да обърне и други езичници към омразната вяра на „галилеяните“, управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ постигнала и бащата на мъченица Татяна. Отначало мъчителите го лишили от почетното му звание и отнели цялото му имущество. И двамата се сподобили да получат мъченически венци от Христа Бога, на Когото слава во веки.

  Света Татяна се почита и от православната и от католическата църква. На запад името Татяна се възприема като руско.  С указ на Императрица  Елизавета  Петровна през 1755 година   12 януари   е обявен за  празник на Московския държавен университет,  по късно  и на всички студенти въобще. По нов стил се отбелязва на 25 януари.

• Интересно, любопитно на днешния ден – 12 януари

  На днешния ден  Европейският съюз приема решение да забрани клонирането на хора, тъй като експериментите в тази област нарушават правата на човека и човешкото достойнство.

  На 12 януари през 1998 г. в Европейския съюз е постигнато съгласие за забрана всички дейности, свързани с клонирането на хора. Решението е документирано като допълнителен протокол към Конвенцията за правата на човека и човешкото достойнство. Влиза в сила чак през 2001 г., след като е ратифицирано само в пет от страните-членки.

  През 2005 г. ООН приканва страните, членуващи в организацията, да забранят всички форми на клониране, тъй като те „противоречат на достойнството на човека“. Резултатът е Резолюция 59/280, която е подписана на 8 март 2005 г.

  В момента голяма част от страните са криминализирали всички дейности, свързани с клонирането на хора. Някои от страните, които са приели закони в тази насока,саИспания (от 1995 г.), Салвадор (1997 г.), Колумбия (от 2000 г.), Естония (2001 г.), Мексико (2002), Франция (2004г.).  В Бразилия, Германия, Япония и Великобритания съществуват специални закони, свързани с различните видове клониране, които определят границите на позволеното в тази област. Във Великобритания например е позволено терапевтичното клониране.

  В САЩ забраната съществува още от 1980 г.. През 2003 г. Забранено както репродуктивното клониране, така и терапевтичното. През 2009 г. обаче забраната за последното отпада.

  Най-ранните експерименти в областта на клонирането датират от 30-те години на ХХ век, но първият успешен опит е направен от Робърт Бригс и Томас Кринг, които през 1952 г. клонират жаба чрез трансфер на ядра от соматични клетки.

  През 1996 г. учени от университета в Розлин, Шотландия, оповестяват за създаването на първия клонинг на бозайник, който е познат като овцата Доли. Тя боледува от рак на белия дроб и артрит, който се среща само при възрастните екземпляри. С изключение на тези две  болести, организмът на Доли е напълно нормален. За успешното клониране са били необходими над 247 ембриона, които довеждат едва до 27 бременностти, от които само една се увенчава с успех. През 2003 г. „родителите“ на Доли се принуждават да я приспят заради прогресиращия рак.

  Още от самото начало започва да се говори и за човешко клониране, като интересът към него се засилва в средата на 60-те години на ХХ в. През 1966 г. нобеловият лауреат Джошуа Ледерберг пропагандира за човешко клониране и генното инжинерство в статия, публикувана в „Америкън Натуралист (American Naturalist)“. На следващата година публикува подобна статия и в „Уошингтън Поуст (Washington Post)“. Този материал предизвиква консервативния учен и биоетик Леон Кас да открие ожесточен дебат по темата. Според него „програмираната репродукция на човека на практика ще убие човещината“.

  Друг нобелов лауреат, Джеймс Д. Уотсън, през 1971 г. публикува виждането си за преспективите и за рисковете, които биха могли да възникнат във връзка с клонирането, в „Атлантик Монтли (Atlantic Monthly).“

  През 2001 г. имената на италианския доктор Северино Антинори и неговия американски колега Панайотис Завос добиват световна известност, след като двамата обявяват намерението си да започнат експеримент по клонирането на първия човешки индивид.

  През април 2002 г., в изявление на центъра за координация и наблюдение „Шейх Заед“ в Обединените арабски емирства, д-р Антинори съобщава, че в началото на следващата година трябва да се роди първия клониран човек. Месец по-късно същият оповестява и за още три предполагаеми бремености с клонинги.

  Както за жената в Абу Даби, така и за тези три, не се споменава повече информация. Няма и информация дали тези бремености са завършили успешно, въпреки че няколко години по-късно, през март 2009 г., докторът съобщава в интервю, че с негова помощ на бял свят са се появили три клонинга на по 9 годни, които са в отлично здраве. Доказателствата отново липсват.

  На 27 декември 2002 г., във „Франс прес“ излиза съобщение, че се е родило първото бебе клонинг. Изданието се позовава на сведения, дадени от фенската изследователка Бриджит Боасел, президент на компанията „Клонейд“. Седмица по-късно, Боасие съобщава, че е родено още едно дете. В края на януари 2003 г. се появява информация и за трети клонинг. До края на 2004 г. от компанията не представят научни доказателства за тези твърдения.

  Идеята за клонирането на хора поражда редица дискусии. Освен Ватикана, който заклеймява процедурата, срещу експериментите в тази област се обявява и част от учените специалисти в областа на клонирането на животни. Сред посочените от тях мотиви са ниският процент на оцелелите ембриони и големия брой на клонингите, които впоследствие развиват различни дефекти.

  Други по-важи събития:
  1884 г. – Съставено е деветото правителство на България, начело с Драган Цанков.
  1908 г. – От Айфеловата кула е излъчен първия дълговълнов радиосигнал.
  1908 г. – Влиза в сила указ на княз Фердинанд І, с който Информационното бюро към Щаба на войската се преобразува в Разузнавателна секция. Ден на военното разузнаване на България.
  1915 г. – В Конгреса на САЩ е отхвърлено предложението за даване на избирателни права на жените.
  1964 г. – В Занзибар започва въстание, определено като революция, което довежда до обявяване на държавата за република.
  1969 г. – Рок групата Led Zeppelin издава първия си албум – Led Zeppelin.
  1991 г. – Конгресът на САЩ оторизира правителството да използва военна сила за да отблъсне армията на Ирак извън границите на Кувейт.
  1992 г. – След победата на Ислямския фронт за спасение в Алжир, правителството прекратява изборите, което става повод за гражданска война.
  2005 г. – Изстреляна е американската космическа сонда Deep Impact за извършване на изследвания върху кометата Темпъл 1.
  2006 г. – През последния ден от ислямското пилигримство Хадж в Саудитска Арабия, по време на ритуала Пропъждане на дявола с камъни между Мека и Мина, инцидент с автобус предизвиква паника, загиват 346 и са ранени 209 богомолци.

  Днес празнуваме:
  Православна и Католическа църква – Света мъченица Татяна
  В България – Празник на военното разузнаване
  В Индия – Национален ден на младежта
  В Танзания – Ден на революцията в Занзибар
  В Туркменистан – Ден на всенародната памет

  vesti.bg

• Оплюване по форумите – новата мръсна професия

  С малко закъснение пускаме и в Еврочикаго този материал от в-к „24 часа“

  Професионално оплюване в интернет форумите – това е най-новата мръсна професия, която процъфтява и в България.

  Така започва материал на „Дойче веле“, излъчен неотдавна. Повод за него е разследване на румънския журналист Влад Урсулеан, направено през цялата 2009 г.
  Интернет критикът броди по цял ден из интернет, за да излива омразните си коментари срещу противниците на онези, които му плащат. Коментарите си публикува в онлайн изданията на вестниците, из блогове и форуми от всякакъв вид. Там оплюва политическите опоненти на онези, които му плащат.
  И най обича да прави това по време на предизборна кампания. Работата му е удобна: професионалистът в оплюването може да работи и от вкъщи по пижама, се казва в репортажа.
  Влад Урсулеан от Букурещ
  бомбардира интернет пространството с обидни коментари
  по адрес на двамата най-силни кандидати за президентския пост в Румъния по време на предизборната кампания през 2009 година. Поръчител му е партията на третия кандидат. Онова, което обаче никой не знае, е, че младият мъж е журналист и всъщност прави това заради репортерско разследване.
  „Всеки ден получавах по имейла си списък с 30-40 линка към статии в различни онлайн издания и към цял куп блогове и форуми. Към тях се прибавяше и списък с „посланията“, които трябваше да публикувам като коментари под статиите. Например, че Траян Бъсеску е виновен за лошата ситуация в страната или че съперникът му на изборите Мирча Джоана е престъпник. Тоест, ставаше дума за директни нападки срещу кандидатите.“
  Журналистът
  намира поръчителите си чрез фейсбук
  С помощта на фиктивни акаунти той става член на групата на либералите и бързо е вербуван за сътрудник. Влад Урсулеан твърди, че според неговото изследване няма сериозна румънска партия, която да прибягва към подобни методи.
  В България критиката в интернет също може да донесе пари, обяснява пък пред българската редакция на „Дойче веле“ социалният антрополог Харалан Александров: „Действително има усещане, че определени постинги са ясно мотивирани от партийна принадлежност. Така че самото обвинение в това, че си платен форумец, е част от това агресивно говорене, което обезценява и атакува гледната точка на другия. В този смисъл българските форуми са едно много нецивилизовано място.“
  Към това „нецивилизовано място „спадат не само постингите, свързани с политиката, а и тези, насочени срещу ромите например. Според Харалан Александров особено във време на криза
  расистките и ксенофобски изказвания
  се разпространяват особено бързо в интернет. Македония също не прави изключение. Там е създадена фейсбук група срещу правозащитничката Ирена Цветкович, която се е обявила в защита на хомосексуалните и на етническите малцинства.
  С оглед на тези тенденции възниква въпросът дали не трябва да се създаде закон за разпространението на агресивни постинги в интернет, който да регулира съдържанията в уеб-пространството. Много медийни експерти смятат обаче, че това ще наруши свободата на словото. На това мнение е и Лиана Ганеа от румънската агенция за медиен мониторинг „Актив Уоч“.
  „Според нас трябва да има саморегулация от страна на собствениците на сайтове, а не от политиците или от организации за защита на малцинствата. Всеки оператор трябва сам да решава как да модерира своя форум и да носи отговорност за съдържанието“, категорична е тя.

• Кому е нужна нова правописна реформа?

  Реформа на българския правопис би нанесла нов жесток удар на България, защото ще изтрият многовековната българска народностна памет.

  Aвтор: Никола Григоров

  Преди време прочетох в няколко вестника новината, че група български учени филолози изпратили до Народното събрание много „сериозно“ предложение за „абсолютно необходими“ реформаторски промени на българския правопис! Мотивът бил, че за учениците и студентите някои употреби на пълния и непълния член били крайно неудобни, затова децата не можели да ги научат и изобщо не ги спазвали, поради което тези правила трябвало да се променят. Българският правопис трябвало да бъде актуализиран и осъвременен в съответствие с масовия говор.

  На пръв поглед това изглежда добре казано, а доводите сериозни, все „дълбоко обмислени“ и както се полага прилежно и научно обосновани „с практическа насоченост“ /въпреки че за подготовката на учениците и студентите има и други много по-важни, определящи фактори/. Анулирайки за момента тези допълнителни фактори, силно ме впечатли фактът, че са налице голяма тревога и нетърпение в предложителите. Реформата, според тях, е крайно необходима и належаща, а прилагането й не търпи повече отлагане. Тази припряност и настоятелност в предложението ме озадачи извънредно много и ме накара да се върна назад в българската история след Освобождението и да си припомня кога са правени правописни реформи, каква е била тяхната цел, кой ги е провел и какъв е бил практическият резултат от тях.

  От прегледа на историческите документи и книги се оказа, че първата подобна правописна реформа прави правителството на Александър Стамболийски, което е известно със съглашателската си политика със Сърбия, с отчаяните си опити да унищожи легендарната ВМРО и с цялостното си продажно отношение спрямо македонските българи. Само ще припомним, че в своето нечувано падение Стамболийски достига до абсолютна низост, заявявайки в едно скандално интервю в Белград, че се отказва от българите в Македония и ги „харизва на сърбите“ /даже и „македонците“ в България/, за да направят „хора“ от тях. И тъкмо неговото земеделско, антинационално /абсолютно просръбско/ правителство решава да извърши правописна реформа, която се отнася до премахването най-напред на е-двойно и на дублиращия знак за „ъ”, наследник на старобългарска задна носова гласна. Също така да отпаднат буквите „ъ” и „ь“ в края на думите след последната съгласна. За голяма радост на българския народ този правопис се задържа само до падането на правителството на Стамболийски през 1923 г.

  Много важно е да се знае, че тази реформа също е била обоснована с редица научни доводи от някои тогавашни езиковеди, но е била наложена на българския народ КАТО ПОЛИТИЧЕСКО РЕШЕНИЕ от прости и продажни политици с груба сила без съгласието на най-големите български учени от онова време. Била е наложена като политическо решение също „за доброто“ на учениците и на нацията. Така, както и сега ни убеждават днешните нови „ентусиазирани“ реформатори на българския правопис. Но да видим каква е била скритата цел на земеделската реформа на тогавашния правопис така, както са я видели отстрани чуждестранните журналисти:
  Вестник „Кьолнише цайтунг“ от 11 януари 1922 г. съобщава от Кьолн:
  „Българският език като руския познава две букви „ь“ и „ъ“, които се пишат в края на думите, за да покажат, че крайната съгласна трябва да се произнася меко или твърдо. Освен тия чужди на сръбския език букви, българският език притежава за радост на чужденците и едно двойно „е“. Сегашното българско правителство, което произхожда от земеделската партия и се подкрепя от умерените социалисти и от т.н. комунисти, преследва между другото и сближаване с Югославия. С изхвърлянето на тези букви, които не се срещат в сръбската кирилска азбука, то иска да изгради мост към Сърбия. Преди няколко месеца правителството издаде строги заповеди до печата и до печатниците да не употребяват вече тези три букви.

  Образованото гражданство, което и без това мрази земеделското правителство, обяви, че Отечеството е в опасност.“ Кратко и ясно, типично по немски е определена точната цел на правописната промяна: Ще се прави реформа за сближаване със сърбите /да се махнат правописните различия/, а като му дойде времето, ще бъде измислена друга „реформа“ и току виж, българите станат половин сърби! Това е гениалният “ реформатор“ Стамболийски! Ето защо са му пречели ВМРО и нейните ръководители! Ето защо подписва Нишкото споразумение за борба срещу четите на ВМРО! Ето и обяснението на факта, защо земеделските водачи са избягали в Сърбия, където са получавали пари от правителството в Белград, за да се борят срещу България, като продават българските национални интереси. За голямо съжаление, нароченият за окастряне български правопис не можа да се отърве от „нови реформатори“. На 12 февруари 1945 г. българското комунистическо правителство, водещо абсолютно същата политика като Стамболийски на кръсточупене и сближаване със сръбската кралска Югославия, прие Наредба-закон за реформа на правописа. И всичко това, което Стамболийски в угода на сърбите е пробвал да наложи в българския правопис, този път вече беше наложено с тази реформа от новото комунистическо правителство. Идеята е идентична – сближение на българския правопис освен със сръбския, вече и с руско-съветския. /Интересно е да се отбележи, че успоредно с това в сръбска Македония се извършва ускореното сърбизиране на езика на македонските българи – чрез премахване на страшното за сърбите българско „ъ“ и вкарването в употреба на четири букви от сръбската азбука на Вук Караджич. И за по-сигурно и бързо в Македония, сърбизираният за сръбската асимилаторска цел „реформиран правопис“ бе наложен с жесток терор противно на българската историческа традиция и въпреки отчаяната съпротивата на българския народ по Вардарско. Това бе извършено, за да може този правопис също да участва в денационализацията и сърбизацията на българския народ, и то пред очите на цяла Европа и на целия свят./

  Но да се върнем у нас. Новият /всъщност стар земеделски/ правопис бе наложен след 9-ти септември „без никой да гъкне“ и действа вече 65 години. Старият го знаят само специалистите и любителите на антикварни книги. Българите свикнаха с новия, изучиха го, запомниха го и го употребяват днес навсякъде в цялата наша книжнина. Но за съжаление, никой досега и не се е опитвал да си направи труда да се запита, да види и оцени какви са последиците от тази правописна реформа върху културно-историческото наследство на българския народ. Мълчат езиковеди, политици, журналисти и историци. Нямат подробен анализ за това и новите ентусиазирани предложители за правописна реформа. А ударът е невероятно тежък и непоправим: Цялата българска литература, всички книги, написани на стария правопис до правописната реформа са станали почти нечетивни, а оттам много непривлекателни за по-младото поколение. Младите избягват книгите със стария правопис, четат ги само в краен случай. За такъв жесток и ефективен удар върху нашия народ и неговата книжнина не са си и мечтали и в най-смелите си мечти, даже не са сънували и най-големите ни врагове:

  1. Елиминиране на всичките ни български книги до1945 г., в които е отразено цялото ни културно-историческо развитие от Възраждането до 1945 г.!
  2. Елиминиране на всичките книги на най-великите ни историци, етнографи, писатели, поети, филолози и т.н.
  3. Елиминиране на книгите, в които са посочени враговете на България, техните коварни замисли и пътища за унищожение на българския народ.
  4. Елиминиране на книгите, отразяващи борбите за българска национална църква, за българска просвета и за българско национално освобождение. С една дума, чрез една елементарна езикова реформа книгите изведнъж стават почти неизползваеми за масовия читател и ще си стоят прашасали во веки веков по рафтовете на библиотеките!
  5. Елиминиране на целия български периодичен печат до 1945 г. Нима това не се опитваше да направи Гръцката патриаршия през столетията с всички сили, коварства и интриги? Нима това не правеха и чуждите пропаганди чрез жесток терор, систематичното горене и унищожаване на българските книги и не успяха?

  И това, което те не успяха да направят за много столетия, през 1945 г. бе сторено безвъзвратно от някои продажни български политици и раболепни български учени с най-благовидни предлози и „научни” доводи все за доброто на нацията. Сигурен съм, че тези, които сториха тази антибългарска правописна реформа, или не са имали представа за ужасните последици от нея или пък са целяли да предизвикат тъкмо тези последици, защото са били платени слуги на враговете на нашия народ, издигнати на власт, за да помагат за фактическото унищожение на българската духовност.

  Днес картината се повтаря. Отново са намерени нови „учени доброжелатели“, които да довършат мръсната работа по унищожението на българската книжовна памет чрез нова правописна реформа /интересно ми е, дали знаят какво вършат/. Пак да се правят нови промени , пак да се въвеждат нови правила, пак да се правят книгите ни нечетивни за следващите поколения. И все с „добри намерения“.

  Целта е пределно ясна и очевадна – ново прекъсване на знанията за нашата история, култура, спомени, записани в милионите книги. Ново „залежаване“ по рафтовете на библиотеките на милиони книги, а оттам съответно допълнително оглупяване на българите. Сигурен съм, че това е много изгодно и заветна цел на някои политици, защото практиката показва, че манипулирането на такъв народ е много по-лесно и удобно. Типичен пример за такова манипулиране са опитите за денационализиране на българите в Македония. Там повече от 90 години се унищожава цялото българско книжовно богатство. Там останалите по Вардарско сърби и местните еничари и сега доразвиват коварните си идеи за сърбизиране на българите чрез насаждане на абсолютни лъжи с помощта на печата, радиото и телевизията. До такава наглост и невежество никога не би се достигнало, ако в БЮРМакедония имаше свобода на печата, свободна и независима църква и истински учени. И ако не бяха унищожени българските книги! Но посочените дотук лоши последици от една нова антибългарска правописна реформа далеч не са всичките.

  Има още нещо още по- страшно и коварно в новите предложения за промяна в българския правопис, което са доловили наши приятели – учени филолози. Това е замаскираният опит да бъде откъсната официалната българска книжовна норма от скопската, в която има само пълен член. А всъщност пълният член е характерен и за една огромна част от българските диалекти. Само пълен член се открива в редица старопланински говори, в диалектите на Странджа, Родопите, Поморавието и Западните покрайнини. А кому е нужно да се къса връзката между македонските говори и говорите от по-голямата част на българската езикова територия? Кому е нужно да се къса връзката между скопската норма и българския книжовен език? Отново най-печеливша е българомразката Сърбия, заграбила българските земи в Поморавието, Западните покрайнини, Вардарска Македония и бленуваща с безкрайни ламтежи за нови посегателства към българските западни Родопи и Пиринския край. А който има най-голям интерес, то историята и практиката казват, че той винаги е главният режисьор и двигател на престъплението! И тук не мога да устоя на изкушението и да не направя един паралел между групата учени, предлагащи сега ново осакатяване и окастряне на българския правопис и онези продажни депутати, които нагло и безотговорно гласуваха в парламента на 6-ти март 2008 г. проекто-закон, който гласеше българският език да не е задължителен в училищата! Какъв синхрон и последователност в коварните и престъпни действия срещу българската народност! Едните премахват българския език като задължителен, а другите пък превръщат старите книги в нечетивни и излишни! Едните предлагат антибългарски идеи, а другите ги узаконяват в парламента най-нагло и безсрамно! Като се знае кой има най-голям интерес за тези “реформи“, то за всеки е лесно да предположи, коя сила /или държава/ ги организира, направлява и финансира при тази добре обмислена антибългарска езикова истерия, която вече определено се превръща в езикова диверсия!

  С голямо любопитство ще очакваме реакцията на българските депутати, една голяма част от които опозориха навеки имената си като национални предатели с гласуването през 2008 г. срещу българския език. Дали пак някой ще ги мотивира чрез финикийски знаци или друга зависимост толкова много, че да забравят българския си корен? Дали ще станем отново свидетели на ново национално предателство от страна на българския парламент? Лично аз няма да се изненадам от ново посегателство срещу българския език, защото депутат, който веднъж е предал и продал България, много лесно ще го направи отново! Но за да не се получи отново такова падение, за да не разчитаме на финикийската съвест на продажните депутати, редно е този път всички истински българи да се опълчим решително срещу дейността на онези, които искат чрез една, едва ли не „невинна и необходима“ реформа на българския правопис да нанесат нов жесток удар на България, като изтрият многовековната българска народностна памет, отразена в неоценимото ни национално книжовно богатство и да пренебрегнат съвсем лекомислено някои български говори, дáли пълния член на книжовния български език.

  Източник: Фрогнюз
  http://frognews.bg

  

• Излезе първата книга от трилогията „Големите фоторепортери на България“

  30 водещи фотографи, създали визуалната история на България от 1960 г. до 1989 г. са събрани в първия том на трилогията „Големите фоторепортери”. С нелеката задача – да направи първата енциклопедия на фотожурналистиката у нас, се заема фотографът Цветан Тончев, който в лични разговори, по спомените на техни близки и колеги, разкрива любопитни факти и професионални техни тайни.

  Много любопитна е снимката на корицата. Малко хора знаят за нея. Тя от Румяна Бояджиева и е била плакат на World Press Photo за 1966 г. Аз научих изключително любопитни неща от Димитър Дейнов, който и сега работи в БТА и известен период от време – 10 години от живота му, минаха като кореспондент на Асошиейтед прес“, каза Тончев.

  Получили световно признание и награди от фотоконкурси, българските фотографи, работили в този период, не са пощадени от политическата цензура.

  Стигало се е дотам, че има инструкции от Централния комитет на партията, когато се направи фотография на членовете на Политбюро на Мавзолея, когато посрещат манифестациите, кой до кого да бъде и е имало и комични ситуации, в които един човек, който е долу на входа на мавзолея и междувременно е повишен в длъжност и трябва да седи до другите членове на Политбюро, те изрязват с една ножица неговата глава и я слагат горе“, разказа фотографът. „В книгата публикувам и една снимка от Рачо Стоянов във в-к „Работническо дело” някъде 80-те години, където ясно личат как са изрязани главите на някои хора, подредени са правилно и най-смешното е, че главата на Тодор Живков е някак си най-голямата.“

  „По времето на социализма не можеше да се показват трагедии, няма катастрофи, явяват се само усмихнати хора, спретнати тъкачки, гроздоберачки, работнички, които ръкомахат“, обясни Цветан Тончев.

  След промените архивът на много от редакциите изчезва. Негативите на голяма част от фотографиите са безвъзвратно изгубени. „Безкрайно ценният, уникален архив на сп. „Отечество” е изчезнал. Никой не знае къде са снимките на Иво Хаджимишев, на Петър Божков, на Шавар Шартин, на Георги Бурмов. Всичко това е изчезнало някъде. Няма диря от него. Има тук-там остатъци, аз едва събрах за книгата илюстрация, като съм сканирал списания и вестници и затова много от фотографиите – емблематични фотографии, са с лошо качество. Точно така се зароди в мен идеята да инициираме комитет за създаването на един музей на фотографията.“

  След този първи том предстои да излязат и големите фоторепортери на България от началото до 1960 г. и от 1989 г. до наши дни.

  Източник: http://bg.time.mk/read/93d3a98046/e72d38cffb/index.html

• Именниците днес, 11 януари, Св. преподобни Теодосий Велики
  На 11 януари църквата почита паметта на Св. преподобни Теодосий Велики.

  Именници на днешния ден са: Теодосий, Богдан, Богдана, Богомил.

  Теодосий (от Бога даден) дошъл на този свят като дар на Провидението. Той бил възпитан в съвършено благонравие и постоянно преклонение пред божието слово. В Йерусалим Теодосий бил осенен от силно желание да се посвети на отшелнически живот. В една пещера във Витлеемската пустиня той се отдал на непрестанна молитва към Бога и пълно въздържание, а Бог го дарил чудотворство и прозорливост.

  В своя земен път светецът станал един от най-големите привърженици на подвижниците. На него християнството дължи създаването и образцовото устройство на общежителните манастири.

  На 11 януари църквата почита паметта на Св. преподобни Теодосий Велики.

  Именници на днешния ден са: Теодосий, Богдан, Богдана, Богомил. Честито на всички, които празнуват днес!
  

  Теодосий (от Бога даден) дошъл на този свят като дар на Провидението. Той бил възпитан в съвършено благонравие и постоянно преклонение пред божието слово. В Йерусалим Теодосий бил осенен от силно желание да се посвети на отшелнически живот. В една пещера във Витлеемската пустиня той се отдал на непрестанна молитва към Бога и пълно въздържание, а Бог го дарил чудотворство и прозорливост.

  В своя земен път светецът станал един от най-големите привърженици на подвижниците.

  Св. Теодосий Велики пръв въвел общежитийната форма на монашеския подвиг и затова е наречен „началник на общежитието“. Така го наричат житиеписците още и затова, защото в 493 г. йерусалимският патриарх го назначил за общ архимандрит на всички общежитийни манастири в Палестина, докато на св. Сава Освещени поверил надзора над пустинниците.
  При св. Теодосий имало монаси от различни народности (гърци, грузинци, арменци) и те имали отделни храмове, в които всеки ден изпълнявали седмократно молитвено правило, съгласно устава на самия Псалмопевец. За св. Причастие обаче всички се събирали в главната Богородична църква, където се служило на гръцки език.

  Преподобни Теодосий Велики предузнал смъртта си няколко години преди да нaпусне този свят и съобщил за това на трима обичани от него епископи. Не много преди своята кончина той наредил един ден да ударят камбаната за молитва и разплакан съобщил на братята: „Молете се, отци и братя, молете се! Божият гняв посети Изтока!“ В същото време Антиохия била разрушена от земетресение…

  Св. Теодосий бил погребан във Витлеемската пустиня, където започнал своето подвижничество. Славата на нови чудотворства украсила неговото отминаване в блажената вечност. Йосиф Студит и Теофан Начертани от лаврата на св. Сава написали многопеснопения, с които и до днес Православната църква прославя великия основател на общежителните манастири.
• Уникално видео от наводненията в Австралия – автомобили плуват като играчки

  Вижте видеото, което е по-скоро забавно, а не страшно като самото наводнение:

  12 души до момента са жертвите на наводненията в Австралия, които започнаха преди три седмици. Броят им най-вероятно ще се увеличи, заяви премиерът на щата Куинсланд – Анна Блай.

  Тя описа ситуацията като мрачна и отчайваща, тъй като има много сериозни опасения за съдбата на 72-ма души, които все още са в неизвестност. Полицията предприе операция за издирване и спасяване на пострадалите, след като вчера двуметрова вълна заля улиците на град Туумба, а мнозина потърсиха спасение по телефонни стълбове и покриви. Туумба е един от 22-та града в Куинсланд, опустошени от най-тежките наводнения в щата през последните 50 години. Метеоролозите предупреждават за още дъжд и има опасения, че водната стихия се приближава към Брисбейн.

  Източник: БТА

  

• САЩ: Осъдиха високопоставен републиканец за корупция/Tom Delay Sentenced to 3 Years

  Том Делей (Thomas Dale „Tom“ DeLay) ще трябва да излежи три години от общо осем, но ще е в пробация и цели 10 години
  Бившият лидер на републиканците в Камарата на представителите на САЩ Том Делей бе осъден на три години затвор, след като съдебните заседатели го признаха за виновен в пране на пари и конспирация за незаконно политическо финансиране, съобщи Ройтерс.

  63-годишният Делей се оттегли от политиката преди пет години, когато бе повдигнато обвинението срещу него.
  На 24 ноември миналата година той бе признат заговор за незаконно финансиране на кампанията на републиканските кандидати за Законодателното събрание на щата Тексас на изборите през 2002 г. със 190 хил. долара корпоративни дарения.
  Съдията определи присъда от пет години затвор за пране на пари и три години за конспирация за схема за незаконно финансиране. Той позволи 10 години пробация вместо петгодишния срок, но разпореди Делей да излежи тригодишната присъда.
  Защитата заяви, че възнамерява да обжалва.
  Поради продължителната процедура може да минат години, преди Делей действително да влезе в затвора, а междувременно вероятно ще бъде освободен под гаранция.

  Бизнесменът от Тексас, бивш собственик на компания за борба с вредители, бе избран в Конгреса през 1984 г. и се издигна до втората позиция в Камарата на представителите, където става известен с прякора Чука заради твърдия си стил.
  През 1994 г. е част от Републиканската революция, при която републиканците печелят контрола над Камарата за първи път от 40 години.
  Подаде оставка през 2006 г., след като станаха известни връзките му с Джак Абрамоф, бивш републикански лобист, обект на федерално разследване за търговия с влияние на Капитолийския хълм.
  Двама от бившите му сътрудници се признаха за виновни в корупция, но Делей упорито отрича обвиненията, които според него са инспирирани от демократите.

  Бившият републикански председател на Камарата Денис Хастърт свидетелства в негова полза вчера.
  Делей отново заяви, че даренията са били законни и се обърна към съдията с думите: „Не мога да изпитвам угризения за нещо, в което не съм виновен. Борих се докрай и не загубих вяра.“
  След краха на политическата му кариера,докато траеше съдебната битка, Делей продължи да прави отчаяни опити да си върне репутацията и с тази цел дори участва в шоуто на телевизия Ей Би Си „Танцувай със звездите“ през 2009 г.

  vesti.bg

  Tom Delay Sentenced to 3 Years

  Former House Majority Leader Thomas Dale, best known as Tom “The Hammer” Delay was sentenced to 3 years in prison today. This sentencing comes about after 19 hours of deliberation back in November at which time Mr. Delay was convicted by jury of money laundering and conspiracy to commit money laundering.

  Previously, he was also under investigation with Jack Abramoff for a peddling scandal but was cleared. The state of Texas doesn’t allow corporations to contribute or financially support political campaigns in any form. So when it was acknowledged that Mr. Delay and two constituents utilized the Republican National Committee to disperse funds in the amount of $190,000 for corporate donations to Republican candidates during 2002, speculation began.

  Throughout the hearing, Delay was consistent in his stance of a lack of guilt and wrong-doing. One particular statement indicative of this was,

  “I cannot be remorseful for something I didn’t think I did.”

  In today’s sentencing, regarding the conspiracy count, Delay received three years prison time. Additionally, Judge Pat Priest sentenced him to 10 years probation for the money laundering count.

  sickhop.com

  Bibliography

  DeLAY, Thomas Dale, a Representative from Texas; born in Laredo, Webb County, Tex., April 8, 1947; graduated from Calallan High School, Corpus Christi, Tex., 1965; attended Baylor University, Waco, Tex., 1967; B.S., University of Houston, Houston, Tex., 1970; business owner; member of the Texas state house of representatives, 1979-1984; elected as a Republican to the Ninety-ninth and to the ten succeeding Congresses until his resignation on June 9, 2006 (January 3, 1985-June 9, 2006); majority whip (One Hundred Fourth Congress to One Hundred Seventh Congress); majority leader (One Hundred Eighth and One Hundred Ninth Congress).

• Лионел Меси спечели „Златната топка“ за втори път

  Нападателят на „Барселона“ Лионел Меси спечели „Златната топка“ на ФИФА и „Франс футбол“ за 2010 година. Както е известно, тази година за първи път световната футболната централа и френското издание обединяват анкетите си в една. Аржентинецът Лионел Меси за втори път бе обявен за футболист номер едно в света.

  В анкетата 23-годишният виртуоз с топка в краката изненадващо бе предпочетен пред своите испански съотборници в „Барселона“ Андрес Иниеста и Шави Ернандес, въпреки предварителните прогнози, сочещи Иниеста за сигурен победител, и не особено впечатляващото представяне на южноамериканеца на световното първенство в Южна Африка.

  Меси взе 22,65 процента от гласовете на участващите в допитването национални селекционери от цял свят, всички капитани на „А“ отбори и избрани журналисти. Иниеста остана втори с 17,36, а третият Шави събра 16,48 на сто от предпочитанията.

  Треньор номер едно в света стана португалецът Жозе Моуриньо – „Реал“ (Мадрид), изпреварил предводителя на световните шампион Висенте Дел Боске с 35,92 на сто от гласовете срещу 33,08 процента за своя най-сериозен конкурент. При чуването на своето име,Моуриньо веднага поздрави някои от своите бивши и настоящи възпитаници, след което и не пропусна да отправи комплименти към двамата си конкуренти за поста.

  Най-добра футболистка: Марта /Бразилия/

  Най-добър треньор – жени: Силвия Найд /Германия/ – старши треньор на националния отбор на Германия за жени

  Президентската награда на ФИФА: Дезмънд Туту /Република Южна Африка/

  Феър плей: Национален отбор на Хаити за девойки до 17 години

  Награда Пушкаш за най-красив гол на годината: Гол на турския национал Хамит Алтънтоп в мача Турция – Казахстан

  На церемонията в Цюрих също така беше определен и идеалният отбор за 2010 година. Ето единайсеторката:

  Вратар: Икер Касияс (Реал Мадрид/Испания).

  Защитници: Майкон (Интер/Бразилия), Лусио (Интер/Бразилия), Карлес Пуйол (Барселона/Испания), Жерар Пике (Барселона/Испания).

  Халфове: Андрес Иниеста (Барселона/Испания), Шави Ернандес (Барселона/Испания), Уесли Снайдер (Интер/Холандия), Кристиано Роналдо (Реал Мадрид/Португалия).

  Нападатели: Лионел Меси (Барселона/Аржентина), Давид Вия (Барселона/Испания).

  trud.bg, ekipnews.com

  Носителят на Златната топка на Международната федерация по футбол /ФИФА/ за най-добър играч в света за 2010 година Лионел Меси от Аржентина каза след получаването на трофея, цитиран от Гонг: „Да ви кажа честно, не очаквах да спечеля днес. Това е един много специален ден. Искам да разделя този ден с всички приятели, както и с моите съотборници, без които нямаше да съм тук сега. Благодаря на цяла Аржентина, благодаря на аржентинските запалянковци!“.

  

• Позиция на БККС относно скандалното изказване на главата на МПЦ

  10 януари 2011
  „Българският културен клуб“ – Скопие (БККС) излезе с позиция относно скандалното нехристиянско изявление на главата на МПЦ, че изстрадалата българска майка и боркиня за човешки права Спаска Митрова е от „отпадъците, предателите и изродите”.

  Говор на омразата от времето на инквизицията се възражда в Република Македония.

  „Българският културен клуб“ – Скопие (БККС) е дълбоко потресен от шокиращото изявление на главата на Македонската православна църква (МПЦ) г-н Стефан, който в коледно интервю пред медиите определя изстрадалата българска майка Спаска Митрова като част от „отпадъците, предателите и изродите”. Както е известно, през последните две години Спаска Митрова стана символ на смелостта и човешкото достойнство в борбата против етническата дискриминация на българите в Република Македония. По-конкретно Стефан арогантно заяви:

  „…Той [владиката Йован Вранишовски] отдавна е по свой начин Спаска за МПЦ и това, което реши Апелативния съд в София само потвърждава, че винаги получават поддръжка отпадъците, предателите и изродите…”
  

  От времената на средновековната инквизиция, такива злобни нехристиянски думи не са били произнасяни от действащ свещенник, а още по-малко от църковен глава и духовен пастир. Възмутителното антихуманно изказване на Стефан е още едно ярко доказателство, че в Република Македония продължава да господства тоталитарна пост-югославска обществено-политическа система, където инакомислието се наказва със затворничество, уволнение от работа, публично анатемосване, физически и психически тормоз.

  Скандалното поведение на г-н Стефан идва след като той безцеремонно присвои за канонично непризнатата МПЦ свещенното име и историческото наследство на Българската охридска патриаршия и архиепископия и си присвои лично светите титли на Охридските архиепископи на България.

  Настоятелно апелираме към европейската и международна общественост да порицае тези средновековни дискриминационни практики и да подпомогне с всички възможни средства така желаните демократични промени в любимата ни родина – Република Македония.

  С уважение,

  Лазар Младенов
  Председател на БККС

   

  ПРИЛОЖЕНИЯ:
  1. Публикация на телевизия „Канал 5” от 8 януари 2011
  http://bkks.org/docs/2011-01-08_Kanal5_Screenshot.pdf

  2. Видео-файл с изказването на арх. Стефан
  http://www.youtube.com/watch?v=KuL2Kaz2TfU

   

  Източник:  http://www.bkks.org/node/366

• Милиционери станаха милионери

  Автор: Христо Марков

  Българският ХХ век бе белязан от преврати: антитоталитарен през 1923 год., прототалитарен през 1934 год., комунистически през 1944 год. и вътрешнопартиен през 1989 год.
  За последния преврат имаше сериозен спор в началото на 90-те дали е демократичен, дали социалистически, дали антиживковистки или е някакъв друг – перестроечен, например.

  Сега вече сме наясно, че преди повече от две десетилетия комунистическата партия в България реши да си спретне вътрешна промяна и както всичко при тях тя се изрази със смяна на лидера, т.е. изпусна се парата контролирано. В резултат – БКП се оказа най-подготвената комунистическа партия от всички нейни посестрими в бившия Източен блок. На персонално, генеалогично ниво тук промяна не е настъпила, ако не отчетем биологичния часовник. Просто поколенчески старата комунистическа партия се е обновила, червените кръвни телца са сменени с нови, така да се каже. Тежките комунистически фамилии Живкови, Станишеви, Бокови, Пръмови /в нея блести комисарката Меглена/, Пирински, Велчеви, Танчеви са в управлението на страната, дори си живеят на същите места, където ги е сварил 10 ноември. Други от тези фамилии са в „национално-отговорния бизнес“, като един от последните шефове на ДКМС Евгений Узунов, който е „влиятелен банкер“ или последния комсомолски лидер Иван Атанасов, който бе шеф на Пътния фонд. В крайна сметка дори „Кремиковци“ е същото бреме за държавата.

  Оня красив и бурен „вятър на промяната“, който отнесе Берлинската стена и Чаушеску, Югославия и Ярузелски, СССР и ГДР, мина през републиката българска като лек и много миризлив повей с дъх на зловещата ДС, назначените милионери, самоцензурата, поръчковите убийства, демографския срив, турбо-чалгата, циганските своеволия, парвенющината и мега-корупцията.
  Равносметката ни е ужасяваща, защото този вятър не можеше да ни подмине, защото светът се променяше с дни, защото още на 16.01.1988 год. в гр. Септември политическия затворник № 1 в света Илия Минев бе създал своето НДЗПЧ, по-късно се появиха Клуба за защита на Русе и Екогласност, Комитет 273 и Подкрепа, съживяваха се БЗНС-Никола Петков, БСДП и ДП, защото „Свободна Европа“ стана по-популярна от „Хоризонт“, а Рейгън спечели битката с Империята на злото – СССР. Равносметката ни е ужасяваща, тъй като българина след 21 год. се пита как стана така, че сме най-бедната страна в ЕС, най-корумпираната, най-бързо изчезващата нация в Европа, как стана така, че през 2007 год. имаме по-малко засята земя, отколкото след Първата световна война, как стана така, че сме с най-много наркомани на глава от населението, а за проститутките да не говорим. Питат се останалите в Родината какво стана, че за последните 15 год. има у нас най-много поръчкови убийства от всички страни-членки на ЕС. И в същото време най-много луксозни автомобили и яхти… Въпросите нямат смислен отговор за българина, освен за Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, които гордо обявиха края на прехода. За тях, разбира се. БКП ли бе най-подготвена за прехода или опозицията ни се оказа най-неподготвената?!

  Можем и да получим някакви отговори след десетилетия, ако въобще ги получим, защото балканците се славим с недовършените дела, с палиативните решения и доволствата от изкуствения блясък на ерзац ВИП-овете. По-вероятно е да не ги получим, обаче.
  Истината е, че „млада България“ и улицата през 1989 год. акумулира енергия за промяна, за радикална промяна, че избухна „гневът на роба“, но водачите не бяха на нивото на „улицата“ или не искаха да бъдат. Вместо да вземат властта на 14.12.1989 год. новите лидери на СДС ни подсетиха да се прибираме по къщите, за да видим „как ще се отрази протеста по телевизията“/Ивайло Трифонов/. Да, направиха го от балкона на Студентския дом в София, когато „властта се търкаляше по улицата“ – така написа един анализатор. „Градът на истината“ и студентските стачки свалиха нелепия президент Петър Младенов, но не промениха посоката на „промяната“. Националната стачка свали Луканов, но остана неговия мораториум по външния дълг. В същото това време по друг път вървяха ГДР, Полша, Чехия и Унгария. В тези страни протестиращите не обградиха Парламентите, а блокираха сградите на тайните служби, на ЩАЗИ и Секуритате. Дали в тези мрачни и зловещи помещения не са се криели истинските архитекти на „прехода“? Изглежда, че чехите и унгарците, даже румънците са били прави в ония „първи дни“, защото и след две десетилетия сме единствената страна в ЕС, в която не се проведе дори символична лустрация, а да не говорим, че само тук и никъде другаде бивши доносници на политическата полиция могат да станат депутати, министри и даже президенти/Гоце Сирищника/. Цялото ни „обществено-държавно“ устройство заприлича на юдинско хоро, което няма край.
  Само още веднъж хората събраха сили да изхвърлят властимащите. През 1997 год. вярващите и гневливите подариха управлението „на тепсия“, а новата власт роди уродлива приватизиция, РМД-та, Гаражите и Надето Михайлова, Славчо Христов и Олимп, Богомил Бонев и Никола Филчев. За доносниците и техните механизми отново не остана време. Стигна се до 2001 год., когато това управление „на тепсия“ бе пометено от един ерзац-цар с глупотевини от рода на „800 дни и нов морал“. Тогава се откри и широко пътя на безнаказанието и нищоправенето, защото новите управници не бяха толкова глупави и прецениха, че обществената енергия след 1990 и 1997 год. вече няма да подари властта, че течението ще ги остави до края на мандата. Хората не простиха проиграването на мечтите, защото гладуваха и студуваха за много малко – за справедливост, която не получиха/Ив. Костов от стълбите на храма – „Няма да ви излъжем!“/. Някаква нова справедливост се отля в имотите и горите на бившия цар, в джобовете на разни ченгета, мутри, колбасари, псевдо-юпита, партийни секретари или просто обикновени престъпници и проститутки, обявени за новия ни елит, за „национално-отговорен капитал“ или вип-персони. Хората не получиха „своята малка справедливост“ и можещите поеха към чуждите пазари, а пенсионерите чакаха подаяния от Масларова или Станишев за поредните 20-30 инфлационни левчета.

  Удивлението от сбърканата „промяна“ и „преход“ роди този тежък въпрос „Какво стана?“. Защото никой от „дежурните интелектуалци“ /основни представители Левчев, Дончев и агент „Бор“=Тошко Тошев/ още не може да обясни как така две десетилетия сме най-бързо намаляващата нация в света, как възпроизвеждаме повърхностни гласоподаватели, които се самоубиват с търгувани гласове, как така Райна Кабаиванска и Гена Димитрова бяха заменени в ценностната скала на българина от Азис и Галена, как така група идиоти унищожава Черноморието – едно от най-красивите кътчета на земята и как така го нарекоха „спа и уелнес туризъм“, как така този строителен башибозук разсипва красотите на Пирин, Родопите и Рила и кръщават всичко това „зимен и конгресен туризъм“, докато правителството на Дмитриевич пращаше пенсионери на зимно море – да се поизкъпят в студа, та дано не дочакат другата пролет. Сега не мога да си обясня как един елементарен тетевенски помак, обслужвал години наред партийни велможи и милиционерски шефове се превръща в национален мъченик с претенции да замени Гоце Президента – формен граовски елементарник. Не спирам и да се питам как така аристократичния и витален Пловдив стана собственост на един северняшки свинегледач като Гергов и се управлява от наследник на служител от ДС като Славчо? Ами да споменавам ли неповторимия природен експеримент и партиен шеф Мара Мисса?! Тя няма свършване…

  Единственият жив български гуру и европейски интелектуалец Светлозар Игов казва на едно място,че всъщност комунистите са постигнали мечтата си, сочена още от класиците Маркс и Енгелс, а тя е: „Пролетариите да станат буржоа“. Да, по парадоксален начин, но я постигнаха. Синът на слезлия от планината чавдарец Дмитрий Яковлевич бе премиер и приятелката му въртя кълки в бляскаво лайф-стайл предаване; осиновената щерка на полуграмотния Янко бе видна депутатка и собственичка на фешън модна агенция; наследниците на селско-стопанските труженици са видни анализатори на финансовия пазар, а бедното комсомолче Банев е българския Онасис. Така че – българският преход изпълни мечтата на пролетариата в цялост. Като добавка – гоцеделчевският безработен адвокат Праматарски вече има къща до посолството на САЩ с басейн на покрива. Ама какъв символ само, нали!? Басейн на покрива! Мечтата на всеки комунист – „Работникът да стане капиталист“.

  Обяснението на „Как така се случи?“ след 10.11.1989 год. има, поне според мен, две обяснения. Едното като проблясък, другото като смешно разделяне с миналото. Първото е на неповторимия Игов и гласи, че „Народ от роби ражда водачи лакеи“, а комичното е, че на същата тази дата 10.11. през 1982 год. си е отишъл от тоя свят Леонид Брежнев – дали дейците на ЦК не са проявили и въображение и подсказали на Живков, че времето му е изтекло с това на съветския пръв ръководител? Второто е по-сериозно и зловещо – на тази дата от 1962 год. в СССР официално като празник се чества … Денят на милиционера. Затова ли толкова милиционери, като о-бозе почившия Кюлев, станаха милионери??? Май и двете обяснения са приемливи.

  Такива размисли ми се завъртяха в главата тези дни в началото на годината, докато се запознавах с наследството, което са ни оставили другарите от Държавна сигурност – досиетата. Страшна работа, гнусотия тече на талази от тези странички! Ако имате възможност се разходете до тази сграда на „Врабча” 1, поискайте проверка за себе си, ако няма данни имате възможност да се запознаете с папка на вече обявените доносници – направете го. Постепенно ще започнат да ви се проясняват събитията и манипулацията, в която живеем вече десетилетия. Ама защо ли давам съвети и ги пиша тези работи? Остана ли надежда вече у някой? Дано 2011 г. е по-смислена – как мислите?!

  Източник: http://www.frognews.bg/

• Световният индекс за даряване поставя България на 141 място сред 153 държави

  Фондация „Помощ за благотворителността“ ( http://www.cafonline.org/ ) публикува доклад за дарителството за 2010 година, който поставя България на 141 място.

  
  Социолозите разглеждат даряването на време или средства в помощ на другите като свързващ елемент в обществото. Почти всички страни, култури и религии имат своите традиции в даряването. Те са комплексни и са се оформили вследствие на историята, традициите и религията на съответната страна. Нивото на даряване в една държава показва до каква степен е силно гражданското общество на тази страна – степента, в която хората имат възможност и са готови да допринесат за решаването на проблеми в техните общности, а и отвъд техните страни.

  Този доклад е базиран на данни от изследване на Gallup’s WorldView World Poll (www.worldview.gallup.com ), което е направено в 153 страни, които заедно представляват около 95% от населението на света. Изследването задава въпроси от различен аспект на живота днес. Респондените са на възраст над 15 години и са жители на малки градове.

  Изследователите питат хората кой от трите благотворителни акта са направили в последния месец:
   Да дарят пари на организация?
   Да положат доброволен труд и да отделят от времето си за организация?
   Да помогнат на непознат, който има нужда от помощ?

  Ето някои от основните и интересни открития в доклада:
  Всяка нация дарява по различен начин. Наблюдава се разнообразие във всичките 153 изследвани държави. Даряването на пари за благотворителност варира от 4% в Литва до 83% в Малта. Полагането на доброволен труд варира от 2% в Камбоджа до 61% в Туркменистан.
  Помагането на непознати в нужда е основния начин, по който светът помага. 20% от населението на света е положило доброволен труд месец преди интервютата, 30% е дарило пари за благотворителност, а 45% са помогнали на непозна в нужда. Австралия и Нова Зеландия заедно са най-даващите държави в света. Още осем страни от три региона имат коефициент над 50%.
  Щастливите нации даряват повече от богатите нации. Връзката между даряването на пари и щастието е по-силна (коефициент 0.69) от връзката между даряването на пари и БВП на една страна (0.58). На основата на това доклада заключава, че даряването е повече емоционален акт, отколкото рационален.
  На глобално ниво, колкото повече остаряваме, толкова повече даряваме за благотворителност. Данните от изследването показват, че колкото повече остаряваме, толкова повече даваме (и като време и като пари). Полагането на доброволен труд обаче варира от държава в държава. Например в Северна Америка, 34% от американците между 15 и 24 години полагат доброволен труд, но двойно повече са – 76% хората на възраст над 50 години. По отношение на пол, жените са по-склонни да дават пари от мъжете. Мъжете обаче от своя страна е по-вероятно да полагат доброволен труд и да помогнат на непознат в нужда.

  Резултатите от всички 153 държави са разделени на региони. България разбира се попада в района на Централна и Източна Европа. Повечето от страните в този регион попадат в долната част на индекса. В пет от 26те държави в този регион, по малко от 10% от населението са дарили пари за благотворителност в рамките на месец преди изследването. Въпреки това, в повечето страни от региона, повече от една трета от населението е било ангажирано в една от трите форми на даряване.

  Докладът може да бъде прочетен на: http://www.cafonline.org/pdf/0882A_WorldGivingReport_Interactive_070910.pdf

  Източник: http://www.ngobg.info

• Tax tip: It’s time to get started; Free Tax Help Available
  It’s that time of the year again; the income-tax-filing season has begun and important tax documents should be arriving in the mail.

  Here are some tips that can help the tax-filing process run smoother.

  Start gathering your records: Round up documents or forms you’ll need when filing your taxes, such as receipts, canceled checks and other documents that support income or deductions you’re claiming. Your W-2s and 1099s will be coming soon; you’ll need these to file your return.

  Use Free File: Free File offers the use of brand-name tax software or online fillable forms (depending on your income level) at irs.gov/“>www.irs.gov. If you made $58,000 or less, you qualify for free tax software that is offered through a private-public partnership with manufacturers. If you made more or are comfortable preparing your own tax return, there’s Free File Fillable Forms, the electronic versions of IRS paper forms. Visit www.irs.gov/freefile to review your options.

  Try IRS e-file: Last year, 70 percent of taxpayers — 99 million people — used IRS e-file. Starting in 2011, many tax preparers will be required to use e-file and will explain your filing options to you. Combine e-file with direct deposit and you get your refund in as few as 10 days.

  Consider other options: There are many options for filing your tax return.You can prepare it yourself or go to a tax preparer.You may be eligible for free face-to-face help at an IRS office or volunteer site. Remember 17: Check out IRS Publication 17, „Your Federal Income Tax“ on the IRS website. It’s a comprehensive collection of filing information for taxpayers.

  For more help, contact the IRS at irs.gov or call toll-free at 800-829-1040.

  Internal Revenue Service

  It’s that time of the year again; the income-tax-filing season has begun on January 1 and important tax documents should be arriving in the mail. Deadline Extended to April 18; Taxpayers Impacted by Recent Tax Breaks Can File Starting in Mid- to Late February.

  Here are some tips that can help the tax-filing process run smoother.

  Start gathering your records: Round up documents or forms you’ll need when filing your taxes, such as receipts, canceled checks and other documents that support income or deductions you’re claiming. Your W-2s and 1099s will be coming soon; you’ll need these to file your return.

  Use Free File: Free File offers the use of brand-name tax software or online fillable forms (depending on your income level) at irs.gov/www.irs.gov. If you made $58,000 or less, you qualify for free tax software that is offered through a private-public partnership with manufacturers. If you made more or are comfortable preparing your own tax return, there’s Free File Fillable Forms, the electronic versions of IRS paper forms. Visit www.irs.gov/freefile to review your options.

  Try IRS e-file: Last year, 70 percent of taxpayers — 99 million people — used IRS e-file. Starting in 2011, many tax preparers will be required to use e-file and will explain your filing options to you. Combine e-file with direct deposit and you get your refund in as few as 10 days.

  Consider other options: There are many options for filing your tax return.You can prepare it yourself or go to a tax preparer.You may be eligible for free face-to-face help at an IRS office or volunteer site. Remember 17: Check out IRS Publication 17, „Your Federal Income Tax“ on the IRS website. It’s a comprehensive collection of filing information for taxpayers.

  Free tax preparation is available

  

  Volunteer Tax Preparers – is available through the Volunteer Income Tax Assistance (VITA) and Tax Counseling for the Elderly (TCE) sites in many communities.

  Taxpayer Assistance Centers – are available to taxpayers who believe their personal tax issues cannot be handled online or by phone, and who need face-to-face assistance.

  Тax Forms and Publications Walk-In Service –  All the official tax forms and publications are available for free downloading 24/7 at www.IRS.gov. Taxpayers can pick up some of the most-requested forms, instructions and publications at many IRS offices, post offices and libraries. Also, some grocery stores, copy centers, city and county offices and credit unions have reproducible tax form products available to photocopy.

  Low Income Taxpayer Clinics – (LITCs) are independent organizations that provide low income taxpayers with representation in federal tax controversies with the IRS for free or for a nominal charge. The clinics also provide tax education and outreach for taxpayers with limited English proficiency

  Braille Tax Material – A variety of Braille materials can be downloaded from irs.gov and may also be available at libraries that have special services for people with disabilities.

  Taxpayer Advocate Service – (TAS) is an independent organization within the IRS that assists taxpayers who are experiencing economic harm and seek help in resolving tax problems that have not been solved through normal channels.

  For more help, contact the IRS at irs.gov or call toll-free at 800-829-1040.

  Internal Revenue Service

• <<
• 1
...
• 346
• 347
• 348
• 349
• 350
• 351
• 352
• 353
• 354
• 355
• 356
...
• 416
• >>