Всички авторски страници

Авторски

• Георги Господинов с журналистическа награда от Брюксел

  Писателят Георги Господинов е националният победител в категорията „печатни и онлайн медии“ в рамките на Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване 2010.

  Господинов спечели конкурса с материала си „Невидимите кризи“, публикуван във в. „Култура“.

  „Невидимите кризи“ е текст, четен от Господинов на 18 март 2010, в деня на откриването на Лайпцигския панаир на книгата.
  Там българският писател бе сред 6-те европейски писатели, поканени от организаторите на панаира в програмата „Autorenspecial“ да произнесат слово на тема Криза! Каква криза?.

  Междувременно стана ясно, че Господинов дарява половината от наградата в полза на домове и ниституции, които работят с деца в затруднение, от бедни семейства, домове за деца без родители предимно от страната – Бургас, Берковица, Дупница, с. Търнава.

  Дарението е за закупуване на книги, като писателят е посочил някои от заглавията – Приказките на Андерсен, на Джани Родари, романите на Ерих Кестнер, Пипи Дългото чорапче и Мечо Пух, Ян Бибиян на Елин Пелин.

  По думите на Господинов, тези деца трябва да имат спомен, че са държали книга в ръцете си.

  Най-често, като става дума за тези деца и домове, ние мислим за дрехи, храна, играчки, нека има и книги, коментира още Георги Господинов.
  Той уточнява, че въпросното дарение е част от лична инициатива, която е започнал през 2007 година – „Подари книга за Коледа“.

  Националният победител в категорията „аудиовизуални медии“ е Екатерина Костова от пловдивската медия f2fTV за репортажа „Една история за малкия човек“ – репортажа за бедността, която връхлита семейство Стоянови от Пловдив, само защото мъжът в него е лилипут.
  Всички отличени получиха почетни грамоти, а победителите в двете категории получиха и наградата определена от ЕК за двамата национални победители – равностойността на 800 евро.

  От българска страна в конкурса участваха 33 печатни/онлайн и 8 аудиовизуални материала, което е много над средното ниво за ЕС.

  ––––––––––

  Невидимите кризи

  Този текст е четен на 18 март 2010, в деня на откриването на Лайпцигския панаир на книгата. Георги Господинов беше сред 6-те европейски писатели, поканени от организаторите на панаира в програмата „Autorenspecial” да произнесат слово на тема Криза! Каква криза?

  Дами и господа,
  Пледирам за невинност още в началото. Поканен съм да говоря тук като писател за една криза, която не съм предизвиквал. Нито аз, нито цялата писателска гилдия, нито хората на този панаир, читатели и издатели. В класическия случай писателите и парите са две институции, обречени на доста хладни отношения. Поздравяваме се, но не си говорим, ако перифразираме отговора на Волтер, когато го питат за отношенията му с една друга много по-висша инстанция. Още тук трябва да призная своята неопитност в така важната финансова област. Никога не съм теглил кредит от банка, първо, защото изпитвам боязън от тези институции, и второ, защото никоя банка, както знаете, няма да даде кредит на човек със свободна и малко несериозна професия като писателската. Ето как човек остава невинен и девствен не от добро.
  Нека си представим сега как в този момент някъде паралелно на Лайпцигския панаир на книгата се провежда икономически форум. И там темата е Литературата! Каква литература?. Поканени са шест европейски финансови експерти да изнесат лекция. Водещи икономисти са напълнили залата и очакват да чуят как литературата влияе върху фондовия пазар, лошите кредити, върху цялата финансова система, върху потребителските желания на клиентите и пр. Знам, че е трудно да си го представим, даже смешно. Защото с известно основание подозираме, че големите финансови играчи не четат много поезия и проза. Не сме виждали банкери, икономисти, финансисти, частни предприемачи, брокери да прекарват с часове над роман или книга с поезия, да спорят разпалено върху Чехов, Джойс или Томас Ман. Това го няма в никой от филмите, които сме гледали. Все ми се струва, че ако финансистите четяха книги, кризите ни щяха да са различни.
  Трябва да си признаем тук, че ние, хората от страната на литературата, писатели, издатели и запалени читатели, сме приели до известна степен своето поражение. Приели сме с известно смирение своето място в ъгъла. Политиката и икономиката са тези, които карат света да се върти. Изкуството и литературата в частност са онези допълнителни екстри, без които също можем. Във всеки случай, една книга не е по-важен, желан и рекламиран обект от един мобилен телефон или плей стейшън. Свикнахме също така, че сериозните неща за човека и света се казват вечер по новините от сериозни хора със сериозни професии, от икономическите и политическите страници на вестниците. А последните няколко пъти, когато видях в големите вестници големи писатели на първа страница, беше по повод съобщение за тяхната смърт. По ирония на съдбата, „смъртта на автора” все още е събитие, понякога единственото литературно събитие.
  Ясно е, че утопичната представа за икономически форум, на който се дебатира литературата, засега си остава само в моето въображение. (Но аз продължавам да държа на него.) Най-вероятно такъв форум би завършил много бързо и с всеобщ консенсус, че литературата се оказва икономически неизгодна както за писателя, така и за издателя и читателя, тоест, за цялата верига, за всички нас, които сме се събрали тук. Там липсват големи инвестиции, няма свръхтърсене и свръхпотребление, банките не са така здраво свързани с този бизнес. Литературата е бавно ликвидна, трудно връща макар и малките инвестиции в себе си. Не е свързана с пазара на енергийни източници. А да сте виждали книги да се търгуват на стоковата борса? След всичко казано, тяхната конференция може да се закрие, а литературата да се признае за ненужна, особено във време на криза.
  За съжаление, ние обаче не можем в отговор на това да закрием икономиката. Но можем и донякъде сме длъжни да говорим за кризата, да я изговорим, да я опишем от нашата камбанария, да се опитаме да я разберем, да я погалим, да я опитомим, да й изръмжим, ако трябва… Да накараме кризата да проговори.
  Какви са нашите основания и права да говорим за една финансова криза? Няма ли да ни обвинят, че влизаме неправомерно в чужди територии.
  Първото, което ще кажа, е, че рано или късно, всичко става предмет на литературата, всяка територия. Второ, казано съвсем късо, литературата е отпреди парите. Нашите основания да говорим са до голяма степен исторически. Размяната на думи е отпреди размяната на пари. Очевидно е, но ние често сме слепи тъкмо за очевидности. Работата не е дори в това, че литературата си служи с един инструмент като езика, далеч по-древен от парите. По-важното е, че самото възникване на парите като знак следва дълбоката логика на езика. Далеч преди виртуалната същност на парите е съществувала виртуалността на езика. Както думата съдържа предмета в себе си, без той да присъства реално, така и банкнотата съдържа потенциалните предмети, срещу които може да се замени. Представете си какво щеше да стане, ако си говорехме чрез самите неща. Ако искам да кажа слон, трябваше да го добутам тук. Ами ако искам да кажа пожар или криза?
  Накратко, въображаемото, което е в основата на икономиката и комуникациите днес, исторически произлиза от употребите на езика и литературата. От конвенциите, с които човек е свикнал в едни далечни епохи. Литературата и икономиката могат да се окажат по-здраво свързани, отколкото сме предполагали. Един от въпросите, който, струва ми се, витае в пространството на днешната финансова криза, е дали виртуалното не е достигнало своята критична маса? Възможно е знаците да са надвишили означаемите, да си разменяме знаци без покритие. Нека тук се намеси семиотиката. Днешната финансова криза е до голяма степен една криза на виртуалността. Виртуалност, която е достигнала възможния си предел, необезпечена с достатъчно реалност. Като необезпечени с достатъчно гаранции кредити.

  Дами и господа,
  Идвам от страна, която познава добре вкуса на кризите. Опитвала ги е, нещо повече, почти не е излизала от тях през последните десетилетия. Тези кризи се развихриха след края на комунизма през 1989-а, но те са заченати и отглеждани тъкмо от десетилетията на предишната система. Бях на 21 години през 1989-а и помня ясно двете състояния на криза – тази от времето на социализма, зле прикривана от прокъсаното покривало на идеологията, и тази от прехода след падането на Стената, която вече никой не се опитваше да прикрива. Моят малък личен списък на кризите започва от 80-те години. Нека уточня, те са свързани със социализма по български и с моето юношество по онова време – тоест, още тук имаме две изначални кризи. И така, списъкът включва:
  – Енергийна криза. Наричахме я „режим на тока”. Три часа имаш ток, три часа нямаш. Някой се шегуваха, че погледната от космоса, България прилича на дискотека. Всички се бяха запасили със свещи, седяхме в студените стаи и свещите хвърляха средновековни сенки в нашите панелни апартаменти от ХХ век.
  – Криза на стоките от първа необходимост. В различни периоди от време изчезваха най-нужните стоки. През 80-те хитът беше отсъствието на олио, дамски превръзки, тоалетна хартия, червен пипер, да не говорим за портокали и банани, които се появяваха само около Нова година. Пуснат ли портокали на пазара, значи е дошла Нова година. Развихме този условен рефлекс подобно кучето на Павлов. Портокали – Нова година. Портокали все пак опитах, но през цялото си детство така и не успях да се добера до бленуваното шоколадово яйце и истински шоколад Милка. Имаше ги само в т.нар. корекоми – магазини, в които можеше да се пазарува само с валута, но за валута трябва да имаш специален статут. Затова първото нещо, което направих след края на социализма, беше да си купя шоколадово яйце. Беше 1990, имаше ги в нормалните магазини, събрах пари. Спомням си ясно как много смутен платих яйцето на касата и, кой знае защо, изтърсих на продавачката, че е за племенника ми. Грабнах го, прибрах се в студентската си квартира, заключих се и го ядох бавно и егоцентрично сам, много бавно, за всички тези години, в които съм го сънувал. Бях на 22. Няма как да забравя оня вкус на шоколад и сълзи. Добре, че никой не ме гледаше. Това беше моята шоколадова берлинска стена, краят на социализма понякога е в такива дребни неща.
  Мога да опиша още много локални микрокризи от 80-те, включително цялото информационно затъмнение (да я наречем криза на информацията) след аварията на атомната електроцентрала в Чернобил. Тайната, която правителството и медиите пазеха няколко дни за размера на щетите, беше буквално убийствена. Случи се в края на април, а на 1 май всички ние марширувахме по площадите под пролетния чернобилски дъжд. Разказвам тези неща, за да имаме база за сравнение между онези кризи и тази, в която се намираме сега.
  Най-общо казано, онези бяха кризи на дефицита, а тази, казват, е криза на свръхпотреблението. Всъщност, поне за България, кризите от 80-те се пренесоха и в следващото десетилетие. Комунизмът е в някакъв смисъл радиоактивен, има дълъг период на полуразпад. Така в началото на 90-те, докато стояхме опиянени по площадите, отново (като в дежа вю) преживяхме режим на тока, както и няколко редуващи се кризи, отсъствие на стоки, невероятна инфлация, фалит на банки, стопяване на всички спестявания през 1996. Можеше да се види абсолютно празен магазин с празни хладилници, празни стелажи и неловко въртящи се продавачки. Ето от това би станал добър музей на соца, музеят на абсолютната празнота.
  Неотдавна написах сценарий за късометражен 4-минутен филм за тази най-кризисна българска година, 1996. Филмът разказва историята на една майка, която обменя няколко долара, за да купи яйца, сирене, гъби и да направи омлет на сина си. Докато чака на опашката, курсът се сменя няколко пъти и накрая й остават пари само за 3 яйца, от които по пътя за вкъщи оцелява едно. С едно яйце омлетът е много особен. По ирония на съдбата, филмът беше забелязан на Фестивала за независимо кино в Сънданс, Америка, в началото на 2009, в самия връх на днешната криза.
  Това е накратко българският ми опит с кризите преди. Въпросът е, ако си живял в перманентна криза, като тази от последните 30 години, как ще усетиш поредната, за която говорим сега. За да имаш усещането за криза, което е и здравословно усещане, трябва да си пребивавал и в някакво друго, безкризисно време. Има цяло едно поколение, дали само едно, което не е живяло извън тази ситуация. Това поколение няма друга памет, други сетива и друг опит. Как то възприема поредната криза? Как ще реагира на ситуация, в която кризата си е отишла? Знае ли как да живее в нормално време?
  Нека дам малко цифри. За последната година в България има нови 100 000 безработни, 50 000 от които са съвсем млади хора. Според Eurostat, по критерия „материални лишения” страната е на първо място в Европейския съюз (51% от българите страдат от материални лишения). А общото усещане на хората е, че истинската криза още не е стигнала у нас. Поне не съвсем. Струва ми се, че по-страшно от усещането за криза е липсата на усещане, отсъствието на сетива за кризата. Все едно да нямаш рецептори за топлина. Тогава всяка печка или котлон може да те убие. Това, с което литературата може да помогне, е в развиването на чувствителност към кризите. Иначе те стават перманентни, а нашата безчувственост към тях – хроническа.
  Пак според данни на Eurostat около 17%, или всеки шести в ЕС, живее на прага на бедността. Има една невидима европейска държава с 80 милиона граждани в нея. Няма я на картата, но тя е по-голяма от Франция, от Италия, Испания, Полша. Една държава на бедността, голяма колкото Германия. Знаем ли достатъчно за нея?
  Но да се върнем на далеч по-малката България. Официално настоящата криза пристигна там през юли 2009. Значи е пътувала около 2, 5 години от Америка. Скоростта не е била особено висока. Но пък в тази част на Европа и пътищата не са толкова добри. Истината е, че българското правителство по това време отказваше да я види. Твърдеше, че икономическите показатели са много добри и България е „остров на стабилността” в океана на световната криза. Това, което сега знаем със сигурност, а кризата го препотвърждава отново, е, че идеята за остров вече е невалидна. Литературата, разбира се, го е знаела преди икономиката. Онези прекрасни редове за невъзможността да си остров и за камбаните, които винаги бият за теб, на Джон Дън – всички ги знаем (благодарение и на Хемингуей) – са от 1624 г. И са част от една книга с молитви и размишления, носеща прекрасното и подходящо за днес заглавие „Молитви при неочаквани случаи”.

  Дами и господа,
  Тук е мястото да признаем, че кризата, която описваме, съвсем не е единствената, нито дори най-голямата в историята на света. Да, това наистина е донякъде разочароващо, разбирам много добре. Пак не случихме на велико време. Икономистите описват двайсетина подобни големи финансови кризи само за последните 150 години. За първа се смята тази от 1857 г., тръгнала от Америка и масовия фалит на железопътните компании. Тя твърде бързо преплува океана, което ни кара да мислим, че икономиката вече е била трансгранична. Следва друга знаменита криза, тази от 1873 г., продължила цели 6 години и получила името Дългата депресия (Long Depression). После идва най-голямата, великата Great Depression, която си има точна дата за начало – 24 октомври 1929 г., черния четвъртък. После първата петролна криза от 1973 г., после сривът на Нюйоркската стокова борса през 1987 г., няколкото поредни кризи, съвсем начесто през 80-те и 90-те години, Мексиканската, Азиатската и пр.
  Имаме ли име за днешната криза? Уви, колкото и да се разраства, тя никога няма да бъде наречена „Great Depression”. Което в известна степен усилва депресията ни. Липсва й известно величие. Кризите и депресиите ни не са станали по-малки, но начинът, по който ги преживяваме, сякаш се е смалил. Имаме твърде много обещания за спасение, твърде много виртуални изходи. В един бърз и натрошен свят няма как да преживеем тъгата и трагичното около нас по онзи цялостен, завършен и възвишен начин, който те заслужават. От което не ни става по-леко, напротив. Защото и онова, което старите гърци наричат катарзис, става все по-непостижимо. Невъзможността да преживееш една трагедия, криза, депресия до дъното й те прави неин постоянен заложник. Кризата се хронифицира. Моята скрита радикална хипотеза е, че от няколко десетилетия преживяваме една и съща хронична криза с отделни периоди на ремисия. Да не забравяме, че „криза” е медицинско понятие, употребявано още от Хипократ и Гален, тоест, далеч преди да стане икономическо.
  Но въпросът беше имаме ли име за днешната криза. Да, оказва се, че все повече автори употребяват името “Great Recession”. Е, значи добрахме се все пак до някакво величие, до заветното “Great”. (Впрочем, според една статия на Catherine Rampell в „Ню Йорк таймс” от 11.03.2009, с това име са се кичели поне 4 икономически кризи от 1970 насам.) Но „рецесия” е доста по-лишено от трагизъм понятие, изгубило се е „героическото измерение”. Според икономическата дефиниция, рецесия има, когато брутният вътрешен продукт (Gross Domestic Product) е отрицателен за две поредни тримесечия. Някак твърде еднозначно и изчислимо. Вън от икономиката, думата рецесия се свързва с ерозия на пясъчните брегове, с оголване на зъбните венци и пр. На този фон „депресия” сияе с цялото си ветрило от значения. Тук наистина има мит, има легенда. Литературата и психоанализата са си свършили работата. Тук има истинска дълбочина във всеки смисъл на тази дума. В геологията депресия е дълбина, падина, океанско дъно. Впрочем, най-голямата депресия в света е Марианската падина. Ето ти още една Great Depression. Можем да съпоставяме с нея тази от 1929 година, както и собствените си тъги и депресии. Депресия, дълбока колкото Марианската падина. Звучи като стихотворение.

  Дами и господа,
  Позволете ми, след като отдадохме дължимото на историческите, етимологическите, географски и дори геоложки измерения на кризата (и депресията), да надзърнем и в нейните частни лични дълбини. Тук, за разлика от икономиката, съм истински специалист, както и всички ние, струва ми се, които сме от страната на книгата.
  Всъщност, една от хубавите страни на тази криза е, че тя ни дава повод да говорим за неща, които се простират отвъд нея. Наричаме я финансова, защото е най-лесно да видим тази част от айсберга. Всички са чувствителни, когато става дума за пари. Но единственото число тук е измамно. Кризите, и то видимите, са повече от една. В краткия каталог влиза екологичната криза, специално държа да отбележа мистериозното изчезване на пчелите през последните години; също кризата с изчерпването на енергийни източници и пр., и пр. Неща, за които толкова е говорено, че вече сме спрели да ги забелязваме. Освен тях, обаче, става дума и за друга, по-трудно видима лична и глобална криза, която не се изчерпва с банкрута на банки. Каква е тази криза? Ето един възможен отговор.
  Ще я нарека криза на лесните обяснения на света. Или криза на скъсения хоризонт. На отсъстващата трансцедентност.
  Известно е, че финансовата криза тръгна от т.нар. лесни кредити, отпускани бързо и леко, без достатъчно обезпечаване и гаранции. Знаем, че „кредит” идва от латинското credo – заемам, но и вярвам, доверявам се. Така етимологията ни подсказва, че преди кредитната криза, е кризата в кредото. Днес имаме замразяване на кредитите, преведете си го и като замразяване на доверието, на вярата.
  По аналогия с това сме изправени пред една система от бързи, лесни и повърхностни обяснения и ценности. Пазарът и медиите в голяма степен стимулират тези процеси. Пазарът иска да купиш на мига, да не мислиш прекалено дълго. Автентичният човек е потребяващият човек, пазаруващият човек, алчният за света човек. (Greed is good, както гласи известната фраза на Gekko.) Не се колебай, казва пазарът, това е твоята природа. Пожелай, вземи парите и го получи сега. Живей днес. От другата страна стои културата с всичките си колебания. И с абсолютно непазарната идея как ще се живее утре. Два различни свята, напрегнати помежду си. Ясно е на чия страна е надмощието. Твърдя, че смисълът на литературата е да застава на страната на губещите. Ценността да си победител и да си неуязвим е естествена за системата на капитализма. Но за хората, които са от нашата, губещата страна, си струва да стоят зад уязвимостта като ценност, зад колебанието и несигурността. Вярвам в колебаещия се човек.
  Каква е връзката с медиите? На едно място Милан Кундера ги нарича „редукционисти на смисъла”. Волно или неволно, те пренасят, а често и участват в произвеждането на лесните обяснения за света. Разбира се, медиите също страдат от кризата. Свиването на медийния пазар, падането на тиражите, губенето на рекламодатели е факт. Но стратегията на тяхното спасяване, поне в България, включва още по-силно редуциране на смисъла. Първото, което отпада от един вестник, са страниците за анализи, разследваща журналистика, публицистика и страниците за книги и култура. Намирам това за доста недалновидно в дългосрочен план. А и не трябва ли тъкмо във време на криза да има по-голямо предлагане на версии за случващото се отвъд непосредствената видимост на фактите?
  Към лесните обяснения за света (лесните кредити) ще прибавя и експертното, икономическото обяснение. Тази криза е поражение за самозабравилия се Хомо Икономикус, както писаха някои анализатори. Поражение за идеята, че светът може да бъде обяснен единствено през икономически отношения, парични потоци, пазари, лихви, кредити. Дори икономическите депресии не могат да бъдат обяснени единствено с икономически параметри.
  Ние не сме направени от икономика и политика. Направени сме също така от тъга и колебание, от такива крехки и необясними неща.
  Всяка криза има видима и невидима страна. Едната можем да измерим, другата – не. Как се измерва тъга? Въпросът е да имаме сетива и за двете. И да не се опитваме да лекуваме едното с лекарствата за другото. Защото няма как да излекуваш тъга с антибиотик. Нито частната си депресия с финансова инжекция.
  Пред прага сме, това е само частна интуиция, на една нова криза, аналогична на тази с изчерпването на нефтените залежи и енергийните източници. Веднъж я нарекох изчерпване на залежите от смисъл. Да, до голяма степен това ще е глобална, световна криза. Може би в отделни страни тя ще има по-особено и по-тежко изражение. Там, където собствените залежи на смисъл никога не са били особено дълбоки. И се е черпило доста по-бързо. Криза на късия хоризонт, криза на мотивацията, на неясното утре, люшкане между депресия и агресия, взривяване на твърде крехките примирия в обществото.
  Затова предвиждам страхотно бъдеще за литературата като произвеждаща смисъл. Нещо като алтернативен енергиен източник. Какво прави литературата, казано най-просто. Разказва истории и с това отлага края (Шехеразада), и разширява света и собственото ни ограничено време и тяло. Животът ни би бил обидно кратък без нея. Какво още? Дава ни инструменти за интерпретация. Учи ни как да мислим себе си и света, как да го разкажем, как да го четем. Литературата е бавна медия, за разлика от класическите и нови медии, но смисълът, който тя дава, има важното качество траене. Бавното трае дълго. Харесвам историята за бедуините, които по време на дългите си преходи спирали често, за да дадат време на душите си да ги настигнат. Скоростта на душата е друга. Твърдя, че литературата знае повече за тази скорост.
  И още нещо в полза на литературата. Всичко, в крайна сметка, се превръща в нейна тема. Кризата също. Както пишеше Маларме в любимия на Борхес цитат: „Светът съществува, за да се превърне в книга.”

  Дами и господа,
  През цялото време се опитвах да говоря за смисъла, важността и съпротивата на литературата с оглед на една криза, зад която надничат други, невидими кризи.
  За да сме честни, нека в самия край кажа нещо, което сякаш ме опровергава. Да си припомним, че Голямата депресия от 1929-а се случва в края на едно от най-великите литературни десетилетия, в което излизат книгите на Джойс, Пруст, Виржиния Улф, Томас Елиът… Звучи доста обезкуражаващо. Но все пак остава надеждата, че тъкмо тази голяма литература е донесла смисъл и утеха за частните тъги и депресии на преживелите 1929-а. Което никак не е малко.
  На самия финал бих дал своето доверие и личен кредит на споменатия Томас Стърнз Елиът, който изрича: „За нас е само да направим опит. Останалото не е наша работа.”
  Впрочем, самият той, както знаем, е работил седем години в известна лондонска банка.

  Георги Господинов

  http://www.kultura.bg/

• Астрономическата зима настъпи за първи път от 1638 г. с пълно лунно затъмнение (фоторепортаж от Флорида)

  В 1,39 часа на 22 декември настъпи астрономическата зима. В България нейното идване беше предшествано от температурни рекорди. От Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) съобщиха, че в Ахтопол са измерили +19,2 градуса.
  22 декември е най-късият ден. Продължителността му ще е само 9 часа и 2 минути. Слънцето ще грее над България от 7.54 до 16.56 часа.

  А над САЩ и Северна Америка изминалата нощ бе украсена с пълно лунно затъмнение. То можеше да се види и над част от Източния Тихи океан, в северозападна Южна Америка, над част от Западна Европа и Азия.
  Лунното затъмнение е първото от близо три години, но най-забележителното е, че съвпада с деня на зимното слънцестоене. Събитието е толкова рядко, че последният път когато е имало подобно съвпадение е било отново на 21-и декември, но през 1638-а година.

  «Подобно затъмнение е описано в Библията» – пише ни от Флорида нашият читател Павлик Петров, в имейл с пожелание за весели празници за всички българи. Предлагаме ви негови снимки направени с обикновен дигитален фотоапарат тази нощ в Тампа (Tampa bay – Florida).

  

  

  

  

  

  

• Днес НС ще гласува текстовете, свързани с въвеждането на пробното електронно гласуване

  Президентски и местни избори 2011 г. – заедно

  Депутатите приеха основните текстове, регламентиращи промените в правилата за гласуване в новия Изборен кодекс след шест дни дебати

  Вчера, 21.12.2010г., бе прието изборите за президент и вицепрезидент на републиката и изборите за общински съветници и кметове през 2011 г. да се произведат на една и съща дата.

  Народните представители приеха и спорния принцип за уседналост, който за предстоящите местни избори ще е 10 месеца. При второто четене на законопроекта те гласуваха 9% преференциален праг при провеждането на изборите за народни представители.

  Глобите за нарушения на правилата за провеждане на изборните кампании пък ще достигнат до 10 хил. лева.

  Депутатът от „Коалиция за България“ Мая Манолова поиска срокът за уседналост на имащите право на глас да бъде минимум 12 месеца или 18 месеца, както предлагат от „Атака“.

  Тя посочи, че вече се извършва разместване на избиратели.
  При изискване за десет месеца уседналост, няма да се ограничи изборният туризъм, избирателите вече ще са разместени и изборите няма да бъдат честни, коментира Манолова.

  Според Димитър Лазаров, представител на ГЕРБ, нарочно се предлагат 12 месеца или 24 месеца уседналост, за да може Конституционният съд да отмени уседналостта с мотива, че е въведена със задна дата.

  Павел Шопов от „Атака“ предупреди, че ако не се въведе по-дълъг срок на уседналост, ще има „криминални“ общински съветници и кметове.

  По думите му демокрацията е да бъдат пресечени опитите на бизнесструктури да си правят своето.

  Според Михаил Миков от левицата уседналостта трябва да бъде шест месеца, колкото препоръчва Венецианската комисия. Предложението му обаче беше отхвърлено.

  Текстът, че изборите за президент и вицепрезидент и за общински съветници и кметове се произвеждат на една дата, е противоконституционен, посочи Яне Янев и поиска той да отпадне.

  Предложението не беше подкрепено от депутатите и при прегласуването.

  Невъзможно е с този текст да ограничавате конституционните правомощия на президента да насрочва вота, аргументира се Янев, според когото има пряко основание да се сезира Конституционният съд.

  В отрицателен вот Янаки Стоилов от „Коалиция за България“ посочи, че не може Яне Янев да обяснява правилно Конституцията, а парламентарната комисия по правни въпроси да предлага текст, който е противоконституционен. Това е лош атестат за българския парламент, коментира той.

  Преди това депутатите записаха, че парламентарно представени са партии или коалиции, които са участвали в последния вот за народни представители и имат парламентарна група към датата на насрочването на съответния вид избори.

  Независимият народен представител Емил Василев каза, че с този текст се прави „политическа вивисекция“ на РЗС, реже се жив организъм.

  С механични способи се опитаха да ни лишат от парламентарна група, сега искат и да ни лишат и от представителство в изборната администрация, отбеляза той. Василев предупреди, че това може да засегне и други партии.

  Той посочи, че за парламентарно представена трябва да се смята всяка политическа сила, която е преминала четирипроцентовата бариера.

  Очаква се днес депутатите да гласуват текстовете, свързани с въвеждането на пробното електронно гласуване.

  Източник: БТА

• Днес е празник – честваме Св. великомъченица Анастасия
  Св. Анастасия била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща й бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра. В онова време (III в.) знатните римляни, като уважавали науката, полагали големи грижи за възпитанието на децата. Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост. Когато се завършило възпитанието на младата Анастасия, всички в Рим се чудели както на необикновената й красота, така и на нейния ум и познания. Но Хрисогон й предал друго безценно съкровище. Той бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила познания за истинския Бог. Пламенната вяра, която загоряла от ранни години в нейното сърце, й дала възможност да понесе с търпение тежките изпитания, които й предстояли.

  Рано се запознала Анастасия със скърбите. Тя още на младини се лишила от майка си, а баща й я омъжил против волята й за един богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Много сълзи проляла нещастната Анастасия. Едничката утеха тя намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения. Често облечена в прости дрехи, придружена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, изпълнени в това време с християни, и всякак залягала да облекчи участта на страдащите за Христа. Но за тия посещения узнал нейният мъж и й отнел тая последна утеха. Той негодувал, че тя много раздавала на бедни и, боейки се да не разпилее за благодеяния всичкото богато наследство от баща си, той започнал да се отнася към нея жестоко.

  Положението на Анастасия постепенно се влошавало. Мъжът й от ден на ден се отнасял с нея по-сурово.

  Скоро след това мъжът на Анастасия бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял. Анастасия, която сред тежките страдания се била още повече привързала към закона Господен, посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните. Тя гледала на богатството си само като средство, поверено й от Бога за благото на другите. Затова тя постоянно посещавала тъмниците, носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала болестите им, превързвала им раните.

  Страдащият народ ий бил признателен, но официалната римска власт и отредила друга присъда.

  Войниците на император Диоклециал (Гай Аврелий Диоклециан, около 245-316 г) я привързали на четири стълба и я изгорили през 290 г. Една християнка погребала тялото й, което останало невредимо в огъня. Мощите й след това били отнесени в Цариград.

  В народните представи светицата се е превърнала в соеобразмно олицетворение на смъртта, за чието умилостивяване през този ден не се работи

  На 22 декември българската православна църква отбелязва деня на Св. Великомъченица Анастасия.

  Св. Анастасия била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща й бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра. В онова време (III в.) знатните римляни, като уважавали науката, полагали големи грижи за възпитанието на децата. Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост. Когато се завършило възпитанието на младата Анастасия, всички в Рим се чудели както на необикновената й красота, така и на нейния ум и познания. Но Хрисогон й предал друго безценно съкровище. Той бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила познания за истинския Бог. Пламенната вяра, която загоряла от ранни години в нейното сърце, й дала възможност да понесе с търпение тежките изпитания, които й предстояли.

  Рано се запознала Анастасия със скърбите. Тя още на младини се лишила от майка си, а баща й я омъжил против волята й за един богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Много сълзи проляла нещастната Анастасия. Едничката утеха тя намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения. Често облечена в прости дрехи, придружена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, изпълнени в това време с християни, и всякак залягала да облекчи участта на страдащите за Христа. Но за тия посещения узнал нейният мъж и й отнел тая последна утеха. Той негодувал, че тя много раздавала на бедни и, боейки се да не разпилее за благодеяния всичкото богато наследство от баща си, той започнал да се отнася към нея жестоко.

  Положението на Анастасия постепенно се влошавало. Мъжът й от ден на ден се отнасял с нея по-сурово.

  Скоро след това мъжът на Анастасия бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял. Анастасия, която сред тежките страдания се била още повече привързала към закона Господен, посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните. Тя гледала на богатството си само като средство, поверено й от Бога за благото на другите. Затова тя постоянно посещавала тъмниците, носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала болестите им, превързвала им раните.

  Страдащият народ ий бил признателен, но официалната римска власт и отредила друга присъда. Така веднъж като гледала как християните отиват на смърт заради вярата си Анастасия се разплакала, тъмничните стражари видели сълзите й, разбрали, че е християнка и я арестували. Като научил коя е – местният управител дълго не можел да разбере, как тя е решила да остави блясъка и разкоша, който я обкръжавал в Рим, за да служи на бедните затворници.

  Света Анастасия била подложена на ужасяващи мъчения. Но нищо не можело да сломи любовта й към Господа. Войниците на император Диоклециал (Гай Аврелий Диоклециан, около 245-316 г) я привързали на четири стълба и я изгорили през 290 г. Една християнка погребала тялото й, което останало невредимо в огъня. Мощите й след това били отнесени в Цариград.

  В народните представи светицата се е превърнала в соеобразмно олицетворение на смъртта, за чието умилостивяване през този ден не се работи.

  Ритуали

  В Родопите свързват деня с персонифицирана представа за смъртта- Нашташа или св.Чьорна- Вярва, се в която къща не се празнува св.Анастасия, непременно ще се случи нещастие.

  Забрани

  Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото св.Чьорна ще почерни дома на оная, която преде, тъче или пере.

  Източник: pavoslavieto.com

  На този ден имен ден празнуват: Анастасия, Сия, Сийка, Ася, Наташа. Честито на именниците!

  Анастасия означава “ възкръснала“. Благородно и красиво име носещо, блажена топлина, жизненост и мечтателност.

  
  

  Остров Св. Анастасия край Бургас с площ 0,022 кв.км, което е около 8,5 декара,  намира се на 6,5 км от центъра на залива. На острова има стар манастирски комплекс, който през 1924 година е превърнат в затвор. През 1925 година оттам успяват да избягат 43-ма политически затворници – повечето участници в Септемврийското въстание. Комунистите прекръстват о. Св. Анастасия на Болшевик, а през 60-те години преобразуват част от постройките в музей и хотел. Днес хотелът продължава да работи, но условията са спартански и не много по-различни от някогашния затвор. Остров Света Анастасия е паметник на културата от национално значение и върху него няма да се строи, само ще се реконструира.

  През 1958 г. режисьорът Рангел Вълчанов снима там филма «На малкия остров».

  Очаква се в близко бъдеще постоянен морски маршрут да свързва Бургас с остров Света Анастасия.

  

• Първанов подписа Закона за изменение и допълнение на КСО като необходим компромис

  Президентът Георги Първанов взе решение за обнародване на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, приет на 11 декември 2010 г. Според държавния глава, въпреки многобройните проблеми, които законът поражда, това решение е един необходим компромис, за да не се засегнат интересите на някои категории граждани, съобщиха от прессекретариатът на държавния глава.
  На първо място, ще пострадат работещите при тежки условия на труд, защото новоотпусканите от началото на годината пенсии биха били значително по-ниски от тези на пенсиониралите се при същите условия, но до края на тази година.
  На второ място, ще бъдат засегнати голяма част от безработните, защото таванът на обезщетенията за безработица няма да отпадне от началото на годината и хората ще получават значително по-ниски обезщетения, отколкото сега.
  Поради тези причини държавният глава не се възползва от правото си да върне закона за ново разглеждане от народните представители. Същевременно обаче българските граждани трябва да знаят, че много от „нововъведенията“ в осигурителния кодекс ще имат сериозно отражение върху тяхното социално положение.
  Една от новостите е, че освен прехвърлянето (вече наведнъж) от професионалните фондове на парите от индивидуалните партиди на хората, се предвижда и превеждането в Националния осигурителен институт (НОИ) на ежемесечните вноски от 12 на сто и 7 на сто за ранно пенсиониращите се до 31 декември 2014 г.
  Дори да бъдат оставени на страна експертните спорове и политическите квалификации дали това е кражба, национализация или посегателство върху частната собственост, за отбелязване е, че при изграждането на пенсионния модел от 2000 г. беше допусната много съществена системна грешка. Според президента, прави чест на сега управляващите, че поставиха проблема, но това, което се предприема, не решава, а напротив – задълбочава недостатъците на пенсионния модел.
  Положителното е, че за разлика от някои страни, които изцяло и завинаги конфискуваха активите на пенсионните фондове, решението на българското правителство и на парламента е частично и временно (до края на 2014 г.). Това дава възможност да се търсят други, по-добри алтернативни пътища и мерки.
  Прехвърлянето на професионалните фондове към НОИ десетки години след тяхното създаване и утвърждаване не е най-разумното решение, смята държавният глава. Това според него ще създаде недоверие не само към пенсионната система, но и към законността и инвестиционния климат в страната.
  По-добро и по-справедливо решение, според президента, е при ранното пенсиониране НОИ и професионалните пенсионни фондове да плащат пропорционална част от общата пенсия, която да съответства на времето и/или на размера на направените вноски във всеки от тях. Не бива да се забравя, че до 2000 г. по-високите вноски се превеждаха изцяло в НОИ, а и сега това се прави частично. Би било крайно несправедливо от определена дата (независимо от коя), единствено фондовете да плащат ранните пенсии или само НОИ да продължи да плаща.
  С приетия закон се извършват редица други промени в действащата осигурителна и пенсионна система и се предприемат главно мерки за нейното финансово стабилизиране и намаляване на значителния бюджетен дефицит.
  Едни от най-важните разпоредби са свързани с промяната на условията (стаж и възраст) за придобиване право на пенсия. Необходими са плавни, предвидими и поносими промени в един дългосрочен период, така както те бяха подкрепени и от социалните партньори на правителството -синдикатите и работодателите, в компромисно споразумение от ноември тази година.
  Държавният глава обаче намира за неприемливо отпадането на т. нар. точкова система за пенсиониране още от началото на 2011 г., което противоречи на споразумението. С това решение реално и неочаквано се ощетяват хиляди работещи, които са се надявали да се пенсионират през 2011 г., но в последния момент (броени дни преди това) управляващите ги задължават да работят още години наред или да си откупят на висока цена стажа и пенсията.
  Например работеща жена, която на 1 януари 2011 г. иска да се пенсионира, защото навършва 63 години (с 3 г. повече от минималната възраст) и на тази дата ще придобие 31 години осигурителен стаж (т.е. ще събере необходимите сега 94 точки), по новите изисквания за 34 години стаж следва да продължи да работи или още две години (до 65, когато може да се пенсионира, ако има най-малко 15 години стаж), или да си купи 3 години стаж, цената на който за следващата година (след повишаването на вноската с 1.8 %) ще възлезе на близо 2 700 лева. Необходимо е да се има предвид, че тази сума следва да се изплати наведнъж, защото с този закон се отменя и много популярната сегашна мярка за разсрочено изплащане от пенсията на осигурителните вноски за закупения осигурителен стаж.
  Подобна мярка влиза в остро противоречие и с духа на пенсионното законодателство, което задължително следва да бъде стабилно. Т.е. условията за пенсиониране в началото на осигуряването да бъдат или същите при пенсионирането, или променени достатъчно рано, за да могат хората да планират своевременно своето поведение и своя живот. Ако в посочения по-горе пример тази жена знаеше предварително за отмяната на точковата система от 2011 г., тя можеше още преди три години да си купи стажа на значително по-ниска цена и да се пенсионира.
  В период, когато хората трябва да получават признание за труда си, те биват наказвани. От всякаква гледна точка – социална, политическа, хуманна и цивилизационна, това е недопустимо поведение към работещите от страна на сега управляващите, смята президентът.
  Според него през следващата година, а и след това, могат да се потърсят и аргументират алтернативни виждания, в т.ч. и за възстановяване на усъвършенствана точкова система, за която той неведнъж е говорил.
  Задълбоченото запознаване със закона показва, че в него могат да се открият както преки противоречия с конституцията на страната, така и множество несъответствия с принципите на социалната държава. Например неприемливо е задължителното обществено осигуряване за безработица да се поставя в зависимост от каквито и да е програми. С настоящия закон се прави едно недопустимо отстъпление от този утвърден конституционен принцип.
  Има и много други оспорими решения, макар че не всички те противоречат на конституцията или на международни актове, които са в сила за нашата държава. Те са или сериозно посегателство върху социалната закрила на гражданите (намаляването на продължителността на изплащането на обезщетенията по краткосрочното обществено осигуряване след прекратяването на правоотношението), или съдържат вътрешни противоречия (относно средствата по индивидуалните партиди на осигурените за ранно пенсиониране починали лица).
  В приетия закон има и разпоредби, целта на които е да се подобри адекватността и да се повиши размерът на пенсиите, но те са отложени далеч във времето и тежестта на разходите се прехвърля на следващи правителства.
  В заключение президентът подчертава, че решението за обнародване на промените в осигурителния кодекс в този му вид, въпреки многобройните му несъвършенства и оспорими разпоредби, е един необходим компромис заради интересите на работещите в тежки условия на труд и на безработните лица. Това обаче не означава отказ от възможността редица разпоредби на закона, които противоречат пряко на конституцията или на принципите на социалната държава да бъдат атакувани пред Конституционния съд.

  Агенция КРОСС

• В македонски затвор изтезавали по средновековному българин

  След странни убийства на техни роднини семейството живее в непрекъснат страх и политическото убежище у нас вече изглежда единствената алтернатива. Чувствам се българин и искам да кажа това със силен глас, допълни Здравко, преминал през македонските затвори, претърпял средновековни изтезания.

  Трагедията на едно семейство с българско самосъзнание в днешна република Македония разказана днес пред журналисти Здравко Здравески. Той и съпругата му Добрила с много тревога за съдбата си споделиха какво преживяват не само те, но и всички македонски граждани с българско самосъзнание. Те са гонени, измъчвани и репресирани, а в съседна Р Македония почти никой не смее да признае истината.

  И аз съм човек, и аз искам да живея нормално. В Македония са стотици като мен, каза Здравко. Той иска политическо убежище за себе си и семейството си с 4 деца. Не заради българския паспорт, който е само „една хартия“, но за да може да говори истината, която от България трябва да се чуе и в Европа.

  След странните убийства на брата на Здравко и на брата на съпругата му Добрила семейството живее в непрекъснат страх и политическото убежище у нас вече изглежда единствената алтернатива. Българските държавни институции, обаче са изключително тромави и в момента няма никаква адекватна реакция за решаване на проблема на семейството. Проведените разговори с вече бившия министър Божидар Димитров, който бил получил уверение за съдействие за разрешаване на проблема и от страна на ДАНС, са на път да се провалят. Това стана ясно по време на пресконференцията.

  Семейството трябва да напусне България на 22 декември – дотогава е разрешението им за престой. Но завърне ли се в Македония, това, по думите им, би означавало смърт. Съпругата на Здравко – Добрила – обяснява, че те искат убежище у нас, за да вдъхнат смелост на стотици с българско самосъзнание в Република Македония, които се страхуват да говорят, страхуват се и за живота си. Чувствам се българин и искам да кажа това със силен глас, допълни Здравко, преминал през македонските затвори, претърпял средновековни изтезания като вадене на зъби с клещи.

  Участниците в пресконференцията се обърнаха към официалните власти в България за бърза реакция и уточниха, че през последните 20 години в България липсва каквато и да било адекватна политика спрямо хората с българско самосъзнание в Р Македония. ВМРО застава в подкрепа на семейството на Здравески и с надеждата, че проблемът ще отекне в българските държавни институции и ще получи бързо разрешение. Това сподели Юлиан Ангелов – организационен секретар на ВМРО. Ще бъде потърсен контакт с Министерството на външните работи, за да се подпомогне разрешаването на случая.

   

  Източник: http://frognews.bg/news_29961/V_makedonski_zatvor_iztezavali_po_srednovekovnomu_balgarin/

• Съобщения на СОФИЯ ПРЕС по повод публикации за задълженията на АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ

  СЪОБЩЕНИЕ №1 от 20.12.2010 г.

  По повод появилите се съобщения в интернет, че Алексей Петров е сринал финансово агенцията, като не й е платил 38 000 лева за информационно обслужване, уточняваме следното:
  1. Екип на агенцията организира пресконференция на Алексей Петров на 26 –ти ноември в неговия дом на ул. „Арарат” 12, за което той ни дължи суми по официални тарифи за организиране на пресконференция и други услуги извън залата на Пресклуб „София прес”. Точната сума по фактура е 1965 лева без ДДС.
  2. Разпространеното по-късно интервю бе по повод идеята на проф. Милен Семков да организира Инициативен комитет за издигането на Алексей Петров за кандидат за президент. За това Агенция „София прес” не калкулира суми.
  3. Пресклуб „София прес” и Информационна агенция „София прес” са отделна и самостоятелна юридическа структура, наемател и ползвател на името от Сдружение „Агенция София прес”.
  4. Пресклубът и Информационната агенция се стопанисват от независими журналисти, които със собствени сили създават нова медия и предлагат затворен цикъл на медийно обслужване – публични събития, новини и ПР услуги.

  ЕКИПЪТ на Информационна агенция „София прес”

  –––––––––––––

  СЪОБЩЕНИЕ №2 от 21.12.2010 г.

  АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ СЕ ИЗДЪЛЖИ НА ПРЕСКЛУБ „СОФИЯ ПРЕС”

  Алексей Петров плати днес по официална фактура цялата дължима сума от 1965 лв. плюс 20% ДДС на екипа на пресклуб „София прес”. С това приключи сагата, която намери широк отзвук в много интернет и печатни медии. Отношенията между Алексей Петров и екипа на пресклуба са изчистени и приключени благополучно.

  Недоразумението, визиращо огромната за нашите тарифи дължима сума от 38 хил. лв., което придоби печална известност през последните дни, е вследствие на нелоялно и некоректно отношение на колеги от новинарски сайтове, блогове и вестник „Атака”, които без допълнителна проверка са пренаписали и интерпретирали материала на главния редактор на ИА „София прес” Велислав Русев „Гласът на камилчето”. Нито един репортер не е разговарял по проблема лично с Велислав Русев, нито с някого от екипа на агенцията.

  Приемаме случката и благополучния изход от нея като доказателство за силата на медиите и информационните агенции в частност. Благодарни сме и на колегите, които коректно и с позоваване на ИА „София прес” препубликуваха материала на Велислав Русев.

  www.sofia-press.com

• Веселин Божков – следващата кадрова рокада на ГЕРБ?

  Възможно е председателят на КРС да бъде следващият освободен от длъжност висш държавен служител, съобщиха днес за ИА „София прес” от Асоциацията на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги. В момента в СГС срещу Веселин Божков се води наказателно дело от общ характер 1034/2010. Очакват го още две досъдебни производства по чл. 308 от НК за издаване на документи с невярно съдържание, свързани с декларациите за конфликт на интереси и за имотно състояние, подадени от него. Проблем за поста му създава и факта, че от юни 2010 г. председателят на КРС, който работи с целия честотен спектър на държавата, включително и с честоти, свързани с националната сигурност, е с отнети права за достъп до класифицирана информация по решение на ДКСИ. Малко вероятно е евроатлантическите партньори на България да изтърпят подобно разминаване още 3 години, когато изтича мандата на сегашния председател на КРС, коментираха от АПТИУ. Според Янаки Ганчев, председател на асоциацията, досега Веселин Божков е запазил мястото си поради икономическия чадър, осигуряван му от телекомуникационни оператори с доминиращо положение на пазара.

  НАЦИОНАЛЕН ПРЕСКЛУБ СОФИЯ ПРЕС
  www.sofia-press.com

• Днес и голям християнски празник – Игнажден

  Българската православна църква отбелязва на 20 декември Игнажден. От този ден до Бъдни вечер са продължили родилните мъки на Богородица. От Игнажден денят започва да нараства – „обръща се към пролет и лято“. Другите названия на празника са Игнат, Млада година. Според народното поверие на този ден е началото на новата година, затова в някои области на България го наричат Нов ден.
  Имен ден празнуват Игнатий ( от лат. “игнеос” – огнен), Игнат, Игната, Игньо, Игна, Ига, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Плама, Пламка, Пламо и др. Честито на всички, които празнуват днес.

  Днес българската православна църква чества Свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски.
  Свети Игнатий е роден в гр. Антиохия. Въпреки, че името му има латински произход, запазените оскъдни сведения за него сочат, че той е с източно потекло.
  Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога.
  Свети Йоан Златоуст обаче, който прекарал част от служението си в Антиохия, в похвалното си слово за светеца споменава, че той не е виждал лично Христос. Според текста на „Мъченичеството на Свети Игнатий“ той е бил „ученикът на Свети Йоан“. Така, че вероятно е познавал и други от апостолите.
  Игнатий Богоносец бил ученик на св. Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква. Той управлявал паството си в продължение на 40 години без да жали труд и грижи. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до познание на Христос. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога. В акта на мъченичеството му се споменава, че е бил „мъж апостолски във всичко“ и че „грижливо управлявал църквата в Антиохия“, както и че я превел през гоненията на император Доминициян. Той пръв въвел пеенето на божествените песни от два хора (антифонно пеене), което после било прието и от другите християнски църкви.

  Посланията на свети Игнатий са написани набързо на път за Рим. В малоазийския град Смирна пише послание до ефеската, магнезийската, римската и тралийската църква, а от град Троада изпраща послания до филаделфийската, смирненската църква и до Поликарп, епископ на Смирна.

  Осъден на смърт от римския император Траян заради верските си убеждения. През 107 г. загива мъченически в голям цирк в град Рим,разкъсан от лъвове
  
  Традиции и Обичаи на Игнажден
  Според народните обичаи на Игнажден започват Новата година и Коледните празници. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Затова българинът се вк(глежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо..
  Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” “Идинажден”, “Игнатьовден”, “Полаз”, “Полязов ден или “Млада година”.
  Тъй като Игнажден означава „пламенен ден”, днес именици са и хората, носещи имената Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена.
  Според поверието, на Игнажден започват и родилните мъки на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наречен Нов ден или Млада година.
  С Игнажден се поставя началото на коледните празници. . Характерен за празника е обичаят “полазване”, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият гост е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи през цялата година. Полазникът (първият гост) често бива избиран и канен предварително от домакините. Когато той пристигне, трябва да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на семейството да имат толкова добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за плодородие.По това кой човек (полазник) пръв влезе в дома ви сутринта, се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна. На него домакинята дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата. Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб, от което омесват колаци.
  Дали ще има плодородие, гадаели и по “въглен на секира”. Добър знак за това е, ако изгори докрай въгленът и стане на пепел върху нея.
  На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника – дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.
  На Игнажден се приготвят колаци и се прави кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло. Повечето обичаи са свързани с вярването, че на Игнажден започват Мръсните дни, които траят до Нова година.

  За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас. Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии.

  Вечерта преди Игнажден се приготвя празнична трапеза. Всичките ястия трябва да бъдат постни. Стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питат, у него ще късметът. Поднасят се ошав, варени царевица и боб, сърми, туршии и зеленчуци.

  Поверия за Игнажден
  По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината – за здравето, плодородието, имането. Полазникът може да бъде чужд или свой човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома.

  На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.

  Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото.

  На този ден жените не трябва да работят. Ако ли не всички жени, то поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко.

  Според друго поверие на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през довело до друго поверие: Смята се, че всичко, което се прави на Св. Инат, упорито ще става през цялата годината, т.е. ще се заинати така да става.

  На този ден момците поставят ечемик под възглавницата си. Според поверието, ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.

  Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат „Мъчници“. Жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.

• САЩ: Мафията корумпира България

  Източник: в-к „24 часа“

  „Организираната престъпност има корумпиращо въздействие върху всички български институции, включително правителството, парламента и правосъдието.“

  Това пише в публикуван в сайта „Уикилийкс“ доклад на бившия посланик на САЩ в България Джеймс Пардю от 7 юли 2005 г.

  Докладът е посветен на организираната престъпност в България и международните криминални групи с българско участие.

  „В опит да задържат влиянието си, независимо от това кой е на власт, престъпните фигури спонсорират всички политически партии. Тъй като тези фигури разширяват влиянието си и в легалния бизнес, те правят опити (с известен успех) да купуват пътя си към коридорите на властта“, се казва още в него.

  „Организираната престъпност е в основата на корупцията и неефективността на българската правна система, тя възпрепятства икономическото развитие на страната. Българската организирана престъпност включва пране на пари в международен мащаб, трафик на наркотици и фалшифициране“, пише още дипломатът.

  Като конкретен случай американският посланик посочва, че разследванията на международните криминални групи в САЩ са разкрили значителен брой организации, ръководени от българи в Лос Анджелис и Тампа (Флорида), които са внасяли големи количества кокаин и екстази на територията на САЩ.

  Според Пардю тези българи са имали връзки с Амстердам и финансова подкрепа от страна на израелски граждани.

  „Докато повечето участници в тези групи вече са осъдени и излежават присъдите си в САЩ, трима от тях все още са обявени за международно издирване и най-вероятно са се завърнали в България, за да се възползват от политиката на страната да не екстрадира свои граждани“, посочва Джеймс Пардю. Той споменава и имената на тримата: Ивайло Ангелов Петков, Иван Добрев и Стефан Цветанов Стоянов.

  „Организираните престъпни групи варират от местни улични престъпници до международни наркотърговци. Към края на 2004 г. в България действат около 118 организирани групи, според данни на НСБОП, въпреки че много от тези групи са относително малки и престъпността като цяло се доминира от малко наброй големи играчи. Много престъпни структури се занимават и с легална дейност в страната и чужбина, чрез която се легализират средствата от престъпни дейности. Няколко добре известни бизнесмени, свързани с организираната престъпност, притежават спортни отбори, строителни фирми и финансови институции“, пише още Пардю.

  Той подчертава особено производството на фалшиви пари в България: „Фалшиви пари – както щатски долари, така и банкноти евро – се произвеждат в България и се разпространяват главно във Франция, Гърция, Италия и Испания от малки групи българи, които се завръщат в страната веднага след като направят доставката.

  Въпреки че има взаимодействие между българските престъпни групи и международната престъпност, куриерите, посредниците и дистрибуторите са предимно българи. Качеството на фалшивите банкноти непрекъснато се подобрява поради използването на все по-качествени печатарски съоръжения и участието на професионалисти.

  През юни 2005 г. при операция в Североизточна България, която бе част от взаимодействието между българските органи на реда и американските тайни служби, бяха заловени фалшиви банкноти на обща стойност над 3 милиона долара под формата на висококачествени 100-доларови банкноти. Това бе второто по големина количество иззети банкноти в европейската история“, пише още американския посланик.

  „Организираната престъпност продължава да прониква в много сфери на българския живот, въпреки вътрешните и международните усилия за борба с нея. Към момента нито една основна фигура от престъпния свят не е наказана от българската правна система, въпреки продължаващите убийства, свързани с дейността на организираните групи. Американските агенции за усъвършенстване работата на законодателството с офиси в София подпомагат усилията за редуциране на организираната престъпност в България. Отделът за пресичането й, в консулската секция на посолството в София, притежава списък с известните и предполагаеми криминални фигури и посолството провежда агресивна политика за недопускане на тези фигури да пътуват до САЩ“, се подчертава в доклада на Пардю.

• Премиерът прие оставката на Божидар Димитров

  Автор: Юлиана Колева /Дневник/

  Премиерът Бойко Борисов е подписал днес оставката на министъра за българите в чужбина без портфейл Божидар Димитров. Това съобщи Димитров пред Нова телевизия, който каза, че идва в предаването „На 4 очи“ директно от среща с министър-председателя.

  Минути по-късно и премиерът Бойко Борисов каза пред Би Ти Ви, че е приел оставката, много съжалява за това, но го прави, за да се покаже, че няма двойни стандарти. Обвиненията за това към Борисов дойдоха, след като ГЕРБ пожела да бъдат отзовани всички посланици, обявени за агенти на ДС.

  Пред „Дневник“ днес Димитров заяви, че няма да се възползва от правото си при прекратяване предсрочно на пълномощията му в изпълнителната власт, да се върне в Народното събрание като депутат. Най-вероятно оставката му ще бъде гласувана от парламента в средата на януари, когато депутатите ще се съберат след новогодишните празници.

  Той ще се върне в Националния исторически музей, където беше директор преди парламентарните избори.

  Дали премиерът ще запази поста на министър за българите в чужбина, който създаде специално за Божидар Димитров, така и не се разбра – това не можаха да прогнозират и хора, близки до Борисов. Димитров днес лансира идеята досега поверените му структури и звена да бъдат слети с агенцията за българите в чужбина и да се сформира „работещо, пълнокръвно министерство“.

  Министър-председателят реши да има министър за българите в чужбина, след като парламентът забрани на агенти на ДС да оглавяват комисии. Така Божидар Димитров (който от 70-те години на миналия век е сътрудничил на Държавна сигурност под псевдонимите „Кардам“, „Тервел“ и „Телериг“) не успя да заеме първоначално предвидения за него пост като шеф на комисията по култура и беше изтеглен в изпълнителната власт.

  До оставката на Димитров, който за година и половина на поста влезе в няколко скандала заради свои непремерени изказвания, в крайна сметка се стигна покрай желанието на правителството да бъдат отзовани дипломатите-агенти на Държавна сигурност. Премиерът, външният министър и други представители на управляващите, реагираха остро на данните от комисията по досиетата, че почти половината от дипломатите зад граница са били свързани с бившите комунистически служби и поискаха те да бъдат изтеглени.

  Опозицията и наблюдатели обаче коментираха, че Борисов прилага двоен стандарт, тъй като няма против в кабинета му да има агенти на ДС, визирайки Божидар Димитров.

  http://www.dnevnik.bg

• Obama thanks supporters for repeal of military gay ban

  President Obama is thanking his political supporters for congressional repeal of the military’s „Don’t Ask, Don’t Tell“ policy against gays.

  „This victory belongs to you,“ Obama said in an e-mail to members of Organizing For America, the pro-Obama political arm of the Democratic National Committee. „Without your commitment, the promise I made as a candidate would have remained just that.“

  Obama also credited Democratic congressional leaders Nancy Pelosi and Harry Reid, and urged Organizing For America members to sign thank-you letters to them and other lawmakers.

  OFA lobbying against „Don’t Ask, Don’t Tell“ proved that „no one should underestimate this movement,“ Obama wrote. „Every phone call to a senator on the fence, every letter to the editor in a local paper, and every message in a congressional inbox makes it clear to those who would stand in the way of justice: We will not quit.“

  In pledging to sign the repeal of the military’s gay ban, Obama also wrote that, „I will never know what it feels like to be discriminated against because of my sexual orientation.“

  But the nation’s first African-American president added that „I know my story would not be possible without the sacrifice and struggle of those who came before me – many I will never meet, and can never thank.“

  Read Obama’s e-mail in full

  www.usatoday.com

  Още по темата

  Храбростта и моралът не зависят от сексуалната ориентация

• Лукашенко печели 75 процента от гласовете на изборите

  75% от гласовете на президентските избори в Беларус печели Александър Лукашенко. Това показват данни от екзит-пол, цитирани от Ройтерс. Предварителната информация вещае съкрушителна победа на белоруския президент, който управлява от 1994 година насам с „железен юмрук“. Така по всичко личи, че Лукашенко ще си осигури четвърти 5-годишен мандат.

  56-годишният лидер си осигури подкрепата на Москва в последния момент, след като седмици наред бе хулен от руската телевизия.
  Беларус е буфер между Запада и Русия, както и транзитна страна за руското синьо гориво. ЕС прави стъпки към Минск и предлага финансова помощ, но в замяна иска да визи демократични реформи.

  През 2008 г. Лукашенко спечели с 80 процента преднина. Сега срещу него се изправиха девет опонента.

  На днешните президентски избори са гласували повече от 50% от избирателите и изборите се признават за валидни, съобщава ЦИК на Беларус. Според информация от екзит половете към 13 часа, действащият президент Александър Лукашенко събира 72,03% от гласовете, а неговия основен съперник Анрей Санников – само 6,33%, съобщава РИА Новости като цитира ръководителят на анализаторския център ЕКООМ Сергей Мусиенко. Окончателните резултати ще бъдат оповестени късно тази нощ.

  CROSS.BG

• „Храбростта и моралът не зависят от сексуалната ориентация“

  Край на дискриминацията на гейовете и лесбийките в американската армия! Борбата за права завърши с решение на Конгреса в полза на открития хомосексуализъм във въоръжениет сили. Това е победа не само за Барак Обама.

  Историческа стъпка за американската армия: занапред хомосексуалните военнослужещи няма да са принудени да прикриват своята сексуална ориентация. След многомесечни разисквания Сенатът гласува за обезсилването на закона, недопускащ в армията хомосексуалните, които открито заявяват своите наклонности. Камарата на депутатите одобри тази мярка няколко дни по-рано.

  Хомосексуалността не застрашава нацията

  Вотът на американските конгресмени е победа за президента Обама. Сред централните му предизборни обещания беше и това, занапред хомосексуалните военнослужещи да не бъдат принуждавани да се прикриват. Затова президентът с право окачестви резултата от гласуването като „историческа стъпка“. По този начин освен това се слагал край на една политика, „застрашаваща нашата национална сигурност“.

  Промяната в закона позволява възстановяването на хиляди американци, които въпреки добрите си постижения бяха принудени да напуснат въоръжените сили. „Време е да се признае, че саможертвеността, храбростта и моралният характер не зависят ни най-малко от сексуалната ориентация, нито от расата или пола, религията или вярата“, подчерта Обама.

  За отмяна на хомосексуалната забрана се застъпваха също министърът на отбраната Робърт Гейтс и началникът на генералния щаб Майк Мулън. Те намериха опора в резултатите от една голяма анкета сред армията, според която преобладаващото мнозинство няма нищо против отварянето на въоръжените сили за откритите гейове. Значителни възражения имаше само в някои от бойните части, най-вече в морската пехота.

  Противниците на промяната сред консервативните републиканци са на мнение, че по този начин се уронвал бойният морал. Така например бившият президентски кандидат сенаторът Маккейн изрази мнението, че особено в бойна обстановка можело да се стигне до опасни „отклонения“, струващи човешки живот.

  „Не питай, не разправяй“

  Министър Гейтс оповести впрочем, че новият закон ще се прилага на практика много предпазливо. Старият регламент щял да остане в действие за известно време, докато се приключи с необходимата подготовка.

  Правилото „Не питай, не разправяй“ бе въведено през 1993 от президента Клинтън, за да се даде изобщо възможност на гейове и лесбийки да служат в армията. Това означаваше, че те могат да служат, ако крият сексуалната си ориентация, а на армейското командване се забраняваше да ги пита за това. Оттогава 14 000 войници бяха принудени да напускат войската, защото издадоха своите наклонности.

  Дойче Веле  www.dw-world.de

  Още по темата

  Obama thanks supporters for repeal of military gay banObama thanks supporters for repeal of military gay ban

  Obama thanks supporters for repeal of military gay ban
• Tрадиционната класация на DarikNews определи събитие и политик на годината

  Вътрешният министър Цветан Цветанов е политикът на годината в традиционната класация на Дарик.

  Той е събрал 39,8% от гласовете на слушателите на Дарик радио и от читателите на DarikNews.bg.

  Кризата в здравеопазването и смяната на здравните министри стана Събитието на годината със 29,7% от гласовете.

  На второ място в класацията за политик на годината е еврокомисарят Кристалина Георгиева с 37,9%.

  Трети е министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев с 12,2%, а четвърти – земеделският министър Мирослав Найденов с 6,2%,

  На пето място в класацията на топ политиците е финансовият министър Симеон Дянков с 3,9% от гласовете.

  Второто по важност събитие на годината е „МВР срещу Октопода и другите полицейски акции“ с 29,2% от гласовете. На трето място от събитията с 23,7% е строителството на автомагистралите, на четвърто – изборът на български еврокомисар с 10,1%, на пета позиция е създаването на АБВ с 7,3%.

  В традиционната анкета на Дарик се включиха най-влиятелните национални и регионални медии и според регламента в нея не могат да участват личности, които вече три пъти са били „Политик на годината“ – Георги Първанов, Иван Костов и Бойко Борисов.

  Източник: DarikNews.bg

• Депутатите гласуваха Изборния кодекс цели 13 часа

  Близо 13 часа заседава Народното събрание в петък. Пленарното заседание започна в 09.00 часа и приключи в 23.50 часа по предложение на председателя на парламента Цецка Цачева. Депутатите гласуваха текстове от Изборния кодекс и ще продължат извънредното си заседание в понеделник от 10.00 часа, предаде Агенция Фокус.

  Депутатите решиха преференцията за отделните кандидати да паднат от 12 на 9 на сто при провеждане на избори за народни представители. Предложението направи заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев, след което Сергей Станишев оттегли предложението си за 10% праг на преференциите. Депутатите гласуваха преференциите за отделните кандидати да са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е по-малък от 9 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.
  Депутатите от мнозинството отхвърлиха предложението за отпадане на общинската избирателна квота. Предложението направи народният представител Мая Манолова от ПГ на „Коалиция за България“. В своето изложение тя посочи, че с намаляването на броя на общинските съветници и оставането на общинската избирателна квота, с което по думите й общинските съвети ще се състоят от една или най-много три политически сили.
  Манолова посочи, че по време на заседание на правната комисия са били представени подробни справки, които конкретно показваха, как с намаляването на броя на общинските съветници и оставането на общинската избирателна квота е причина общинските съветници да стават напълно едноцветни и да се състоят от една политическа сила.
  Депутатите приеха за действителен да бъде приет вотът, отбелязан със знак „х“ и със син химикал. Депутатите решиха при установяване на резултатите от гласуването един плик да съответства на един глас, който може да е действителен или недействителен. За недействителен се счита гласът, когато пликът е празен, когато пликът не съдържа бюлетини по установения образец или съдържа бюлетини по установения образец за различните кандидатски листи, пликът съдържа една или повече бюлетини с вписани върху тях специални символи като букви, цифри или други знаци или с отбелязани предпочитания (преференции) със знак, различен от „х“ и с химикал, който не пише със син цвят. За недействителен се счита гласът, когато в плика има поставени различни предмети от бюлетината.
  В разпоредбите е записано още, че бюлетините, намерени без плик в избирателните урни, не се отчитат при установяването на резултатите от избора. Тези бюлетини се надписват с думите „без плик“ и се опаковат отделно. Бюлетините могат да съдържат едно предпочитание – преференция за посочен от избирателя кандидат. Предпочитанието – преференцията се зачита само, когато е отбелязано със знака „х“, положен с химикал, пишещ със син цвят, както и когато знакът излиза извън рамките на квадратчето, но не засяга други квадратчета.
  Когато бюлетината съдържа две или повече предпочитания, отбелязани със знака „х“ и с химикал, пишещ със син цвят, се приема се че тя не съдържа такива, като гласът се смята, че е подаден само за избраната кандидатска листа.
  Депутатите от мнозинството подкрепиха предложението на народния представител от ПГ на „Коалиция за България“ Димчо Михалевски в протокола да бъде вписан броят на сгрешените бюлетини, освен този на недействителните. Това решиха депутатите при гласуването на второ четене на Изборния кодекс.
  Мая Манолова от ПГ на „Коалиция за България“ заяви, че ако тези устройства дават само по една бюлетина, е необходимо да бъде вписан в протокола броят на сгрешените бюлетини. Тя посочи, че смисълът на кочана с бюлетини е те да са номерирани и от него да се взима само по една бюлетина. Мая Манолова заяви още, че не би трябвало проверката за броя на придружителите в една избирателна секция да се възлага на ГРАО. По думите й това ще струва на данъкоплатеца пари. Манолова обясни, че тази проверка така или иначе се извършва от членовете на секционната избирателна комисия.
  В чл. 213 депутатите приеха вписването на данните в протокола преди отварянето на избирателната урна в протокола последователно се вписват – данните за избирателната секция, включително имената на членовете на комисията и присъствалите други лица; часът на откриване на изборния ден и приключването му, както и броят на избирателите според избирателния списък при различните видове избори, броят на избирателите в допълнителния избирателен списък, броят на регистрираните кандидатски листи при всички видове избори, броят на гласувалите избиратели според положените в избирателния списък и в допълнителния избирателен списък подписи, броят на недействителните бюлетини, броят на удостоверенията за гласуване, броят на декларациите, които са подадени за този вид избори, броят на придружителите, вписани в графа „забележки“ и броят на придружителите от списъка за допълнително вписване на придружителите, а данните от протокола да се вписват с думи и числа.
  Три поименни проверки се порведоха за наличието на кворум в зала. Председателят на парламента Цецка Цачева отстрани от заседанието народният представител Емил Василев. „Обидихте Народното събрание с неприлични жестове, имайте достойнство г-н Василев, поемете отговорност за жестовете си“, заяви Цачева и настоя да напусне залата. Антон Кутев заяви, че това е най-странно поддържаният кворум. „Ако вие бяхте хората, които ме избирате, щях да си тръгна“, посочи той. Кутев поиска процедура по начина на водене. „Не може да ме уверите, че имате кворум, когато в зала гласуват 90 човека, къде са ви другите 40 човека“, попита Кутев. „Вие в момента лъжете, вие в момента лъжете вашите собствени избиратели“, заяви Кутев. Той каза още, че Цецка Цачева е обвинила г-н Василев, който с нищо не й е виновен. „Доживяхме да сте му адвокат, браво г-н Кутев“, каза председателят на парламента.
  Михаил Миков заяви, че председателят на парламента не е казала, колко е кворумът и посочи, че такива гласувания са незаконни. Въпреки това председателят на парламента подложи на гласуване чл. 243 под редакцията на комисията.
  Депутатът от левицата Михаил Миков получи забележка от председателя на парламента Цецка Цачева, която го предупреди, че при повторна забележка ще бъде отстранен от пленарна зала. „Като председател сте длъжна да спазвате правилника и независимо дали има или няма предложения по един текст вие сте длъжна, когато един народен представител иска да вземе отношение, да му дадете думата“, посочи Миков. Той се извини на председателя на парламента за по-невъздържаното си поведение. Председателят на парламента Цецка Цачева от своя страна отмени наказанието. Той предупреди, че се с приеманите текстове умишлено се създават условия за фалшификация, защото под формата на отстраняване на неточности може да се фалшифицира вота.
  Според него щом протоколът не съответства значи изборът се обявява за недействителен, тъй като не може членовете на секционната избирателна комисия да проследяват точността на въвежданите данни от протокола в изчислителния пункт на районната избирателна комисия, а за районната комисия да не е предвидена такава възможност. „Срамота е да се приема Избирателен кодекс със седемдесет и няколко гласа“, посочи Миков и каза, че ще поиска проверка на кворума.

  http://politics.actualno.com

• Невероятно – жена без никакъв страх…

  Учени изследват 44-годишна майка на три деца с увредена част на мозъка – амигдала, която не се страхува от нищо

  Къща с духове, чудовища, змии и паяци – какво ли не опитали учени, за да изплашат 44-годишна майка на три деца. Напразно.

  Липсата на какъвто и да било страх от опасности у жената, която иначе не била лишена от никакви други емоции, може да помогне на изследователите да намерят решение за постравматичния стрес и различните фобии.

  Американката от Айова, позната само като С.М., страда от т.нар. болест на Урбах-Вийте, която е увредила частта от мозъка й, наречена амигдала.

  Състоянието й означава, че тя може непрекъснато да се излага на опасности без да усеща ни най-малко притеснение – и действително, през годините тя е била заплашвана с нож, опирали са пистолет в главата й и са я нападали.

  Безстрашната американка обаче е преминала през всички тези преживявания, които биха оставили други травмирани за цял живот, оставайки емоционално стабилна.

  Често тя просто е напускала сцената на събитието и дори е трябвало да бъде убеждавана да сигнализира в полицията.

  При експериментите, описани в Current Biology, къщите с духове са предизвиквали у нея любопитство, а филмите на ужасите – удоволствие.

  През последните 50 години редица изследвания потвърждават връзката между реакциите на страх и амигдалата у различни животни, но това е първото систематично изследване на зависимостта у хората.

  Откритията могат да доведат до разработването на стратегии и терапии за контрол на постравматичния стрес у войници, жертви на различни видове нападения и бедствия.

  Предишни изследвания със същата жена установяват, че тя е неспособна да разпознае израза на страх по лицата на другите.

  Учените обаче напомнят, че липсата на страх може да постави в огромен риск такива пациенти, тъй като те не осъзнават колко сериозна може да е опасността за живота и здравето на самите тях и останалите.

  Източник: VESTI.bg

• American University in Bulgaria Tops First Official Ranking of Bulgarian Universities

  The American University in Bulgaria leads all Bulgarian universities in terms of the employability of its graduates and the incomes that they earn according to a new national ranking system launched by the Bulgarian Ministry of Education in November 2010. In addition, AUBG has the best academic and residential facilities in the country.

  All five of the academic programs at AUBG that were listed – Economics, Computer Science, Business Administration, Political Science, and Journalism and Mass Communication—were ranked as amongst the top in the country, with Economics listed as Bulgaria’s best.

  “These achievements are astonishing given that the University is just entering its 20th year and operates in an area in which liberal arts colleges are not known,” said Dr. Cyrus Reed , AUBG’s newly appointed Provost.

  Bulgaria’s first university ranking system compares academic disciplines in Bulgaria-accredited higher-education institutions. The system ranks programs based on more than 50 indicators, such as teaching and learning conditions, scientific research, career development opportunities, prestige, academic resources, and facilities.

  The ranking system, commissioned by the Bulgarian Ministry of Education and developed by independent consultants, draws information from international and national data banks, as well as public opinion polls, and universities’ databases. The rankings are dynamic—as data from these sources changes, the rankings will automatically change.

  “We welcome this effort by the Ministry of Education to provide accurate and objective information to Bulgaria ‘s young people. We are particularly pleased that the results recognize AUBG’s excellence and our University’s contributions to the higher education landscape in Bulgaria ,” said AUBG President David Huwiler .

  “AUBG follows the model of the highly selective, residential, liberal arts university—the classic American model. We emphasize a very selective admissions process, very high quality academic programs, small classes, and personal attention. In addition to being the most selective of all of the American universities abroad, we are one of the most international universities in the world: 70% of our entering students are international, and our students come from 40 different countries, ” Huwiler added.

  –––––

  American University in Bulgaria
  AUBG is a private American-style liberal arts university located in Blagoevgrad , Bulgaria . The University has assumed a unique and critical educational role in the dynamic region of Southeast Europe through its emphasis on preparing students for leadership, community involvement, careers, and advanced study. AUBG is accredited both in the US and in Bulgaria . Courses are taught in English by high-quality faculty coming from four continents, experienced in teaching in a multicultural, learner-centered environment. The highly talented international student body is open to knowledge and ready to grow intellectually, professionally, and personally. Currently, there are about 1,100 students studying at AUBG, representing 40 countries. The success of the University is attested by the 3,000 alumni who have already found their place in prestigious companies, started their own successful businesses, or have continued their education at renowned universities worldwide. For additional information please visit www.aubg.bg.

• Китай влезе в петицата на големите инвеститори в чужбина

  Обемът на преките китайски инвестиции в чужбина е 220 млрд. долара за последните 5 години при средногодишен ръст от 30%, което изведе страната на пето място в света по този показател, съобщи китайската държавна информационна агенция „Синхуа“, като се позова на говорителя на министерството на търговията на страната Яо Цзян.

  По думите му основният поток китайски инвестиции е насочен към Хонконг, на Каймановите острови, в Австралия, на британските Вирджински острови, в Швеция, САЩ, Канада, Русия и Бразилия.

  Източник: Агенция Кросс

• Днес е Св. пророк Данаил – Данаиловден
  На този ден църквата празнува деня на св. прор. Даниил и тримата вавилонски отроци Ананий, Азарий и Мисаил.

  Св. пророк Даниил e четвъртият от “големите” пророци (Исаия, Иеремия, Иезекиил, Даниил); произхождал от царски род и още като юноша бил отведен във Вавилон заедно с другите пленени иудеи. Надарен с прекрасни душевни и телесни качества, той изучил халдейския език и мъдрост и заедно с тримата си другари – Анания, Азария и Мисаил бил взет на служба при царския двор. Отвели ги в двореца, за да ги възпитат в езическите обичаи и закони на халдейците. Но четиримата младежи продължавали да съблюдават Мойсиеевя закон. Сред разкоша и богатството те не забравили своя Бог, който ги дарил с мъдрост и успех в науките. Спечелили уважението и доверието на царя, скоро Данаил получил най-важните дела в държавата – началството над вавилонските мъдреци, а другарите му – високи държавни длъжности. Не бил далече денят, когато в лицето на своите най-приближени мъже Навуходоносор съзрял най-големите си врагове. Заради пророчествата им, които вещаели края на неговата власт и разрухата на халдейското царство, той изпратил на светите пророци големи изпитания. Тяхната вяра в Бог, мъдрост и добродетелност им помагала да оцелеят. Царят повярвал в необикновената им сила и отново въздигнал славата на Данаил и тримата момци.

  Една от легендите за тях звучи като възхвала на постите – Цар Навухудоносор, заповядал да ги хранят с ястия от неговата царска трапеза, за да не отслабнат и да бъдат здрави, както връстниците им. Но Данаил, не желаейки да се осквернява с езическата царска храна, помолил да им позволят десетдневен пост, през който да се хранят само с овощия. Когато след десетте дни Данаил и тримата отроци се явили пред царските сановници, лицата им били по-красиви и телом те били по-здрави от всички онези, които се хранели с царските ястия.

  Известна е и още една легенда за Св. Пророк Данаил: Поразително чудо се случило през време на Вавилонския плен със св. прор. Даниил, който заради това, че вярвал в Бога, бил хвърлен в дълбока яма сред гладни лъвове. В продължение на шест дни нито нему, нито на лъвовете била давана храна, но макар и гладни, зверовете не докоснали Божия пророк…

  Историята на неговия живот и на делата му е описана от самия него в свещената книга с неговото име. Светата Църква празнува паметта му на 17 декември.

  ДАНИЛОВДЕН

  В старите легенди Даниил е пуснат в ямата, където лъвът вместо да го разкъса, кротко го лизнал с език. Топ символизира личността на Христос, обезоръжила смъртта и изкушението от греха.

  Според народния календар, в деня на пророк Свети Данаил, празнуват всички жени, които скоро са раждали или ще раждат, както тези, които имат малки деца; месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината.

  Имен ден празнуват: Данаил, Даниел, Даниела, Данaилa, Дан На този ден църквата празнува деня на св. прор. Даниил и тримата вавилонски отроци Ананий, Азарий и Мисаил.

  

  На 17 декември  православната църква почита деня на св. прор. Даниил и трите момци Ананий, Азарий и Мисаил.Св. пророк Даниил e четвъртият от “големите” пророци (Исаия, Иеремия, Иезекиил, Даниил); произхождал от царски род и още като юноша бил отведен във Вавилон заедно с другите пленени иудеи. Надарен с прекрасни душевни и телесни качества, той изучил халдейския език и мъдрост и заедно с тримата си другари – Анания, Азария и Мисаил бил взет на служба при царския двор. Отвели ги в двореца, за да ги възпитат в езическите обичаи и закони на халдейците. Но четиримата младежи продължавали да съблюдават Мойсиеевя закон. Сред разкоша и богатството те не забравили своя Бог, който ги дарил с мъдрост и успех в науките. Спечелили уважението и доверието на царя, скоро Данаил получил най-важните дела в държавата – началството над вавилонските мъдреци, а другарите му – високи държавни длъжности. Не бил далече денят, когато в лицето на своите най-приближени мъже Навуходоносор съзрял най-големите си врагове. Заради пророчествата им, които вещаели края на неговата власт и разрухата на халдейското царство, той изпратил на светите пророци големи изпитания. Тяхната вяра в Бог, мъдрост и добродетелност им помагала да оцелеят. Царят повярвал в необикновената им сила и отново въздигнал славата на Данаил и тримата момци.

  Една от легендите за тях звучи като възхвала на постите – Цар Навухудоносор, заповядал да ги хранят с ястия от неговата царска трапеза, за да не отслабнат и да бъдат здрави, както връстниците им. Но Данаил, не желаейки да се осквернява с езическата царска храна, помолил да им позволят десетдневен пост, през който да се хранят само с овощия. Когато след десетте дни Данаил и тримата отроци се явили пред царските сановници, лицата им били по-красиви и телом те били по-здрави от всички онези, които се хранели с царските ястия.

  

  Известна е и още една легенда за Св. Пророк Данаил: Поразително чудо се случило през време на Вавилонския плен със св. прор. Даниил, който заради това, че вярвал в Бога, бил хвърлен в дълбока яма сред гладни лъвове. В продължение на шест дни нито нему, нито на лъвовете била давана храна, но макар и гладни, зверовете не докоснали Божия пророк…Историята на неговия живот и на делата му е описана от самия него в свещената книга с неговото име. Светата Църква празнува паметта му на днешния ден.

  ДАНИЛОВДЕН

  В старите легенди Даниил е пуснат в ямата, където лъвът вместо да го разкъса, кротко го лизнал с език. Топ символизира личността на Христос, обезоръжила смъртта и изкушението от греха.

  Според народния календар, в деня на пророк Свети Данаил, празнуват всички жени, които скоро са раждали или ще раждат, както тези, които имат малки деца; месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината.

  Имен ден празнуват: Данаил , Даниел, Даниела, Данaилa, Дани, Дана, Данко

  Името Данаил произлиза от ивритското daniyel, което означава “Бог е моят съдия”.

  Честито на именниците, много здраве,  любов и късмет!

  

• <<
• 1
...
• 348
• 349
• 350
• 351
• 352
• 353
• 354
• 355
• 356
• 357
• 358
...
• 415
• >>