Всички авторски страници

Авторски

• На днешния ден – Събор на седемдесетте апостоли, Ден на освобождението на София и други събитя и факти

  Днес 4 януари Православната църква чества на Събор на седемдесетте апостоли , заедно със преп. Теокист и преподобномъченик Онуфрий Габровски.
  В Новозаветните книги имената на Светите седемдесет апостоли не са споменати, Имената (на 12-те) апостоли са известни на всеки от Евангелията, но списък на 70-те Му ученика няма никъде.
  Освен дванадесетте апостоли, Господ Иисус Христос избрал още седемдесет други. Св. евангелист Лука разказва така: „след това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място“ (Лук. 10:1-16). Дванадесет били при Него, като свидетели на Неговия живот, а седемдесет приготвяли човеците към приемането на Христа Спасителя, като проповядвали преди Него в тези градове, които Господ възнамерявал да посети.
  Впоследствие мнозина от Господните ученици и, разбира се, в това число и мнозина от седемдесетте, отпаднали от Христа и престанали да Му служат. А когато настъпили дните на Христовите страдания, числото на учениците Му още повече намаляло. Когато и един от дванадесетте отпаднал, при Него останали само някои от седемдесетте.
  След Христовото възкресение, ликът на светите дванадесет апостоли бил възпълнен с приемането на Матия, а ликът на седемдесетте не се попълнил веднага, а малко по малко ­ от числото на тези, които били обръщани към Христа от дванадесетте апостоли и чрез проповедта на светия апостол Павел свише призван в този първенствуващ лик и станал, заедно с Петър, първовърховен в апостолския лик.

  Подир възнесението на Господа светите апостоли били укрепени с благодатта на Св. Дух в деня Петдесетница и тръгнали усърдно да продължат делото, което Христос им завещал. Те обиколили градове и села на обширната Римска империя, като проповядвали навсякъде Словото Божие и кръщавали повярвалите. И разбира се, трябвало да претърпят много беди и гонения: евреи и езичници се въоръжили против тях, затваряли ги в тъмници, предавали ги на мъчения и мъченическа смърт, но те всичко понасяли с търпение и твърдост. Св. апостол Павел пише от името на всички: “Ние гладуваме и жадуваме, ходим голи и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме, гонени – търпим, хулени – молим се”. Ето такъв бил животът на светите апостоли, но осенени от Божията благодат, силата Господня видимо им помагала в техните дела. Изгонени от една страта, те отивали в друга, по който начин самото гонение способствало да се разпространява Словото Божие. Така християнството се разпространило и закрепвало. И проповедта на апостолите се състояла по израза на ап. Павел “не в убедителни думи на човешката мъдрост, а в проява на дух и сила”. Те научавали не само с думи, но и с примера на своя добродетелен живот, на своята кротост и търпение и особено на своята любов към Бога и човеците. Болшинството от светите апостоли умрели от мъченическа смърт, но извършили безсмъртното дело на Христовата проповед.

  Ден на освобождението на София
  На 4 януари 1878 г. е освободен град София – по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) – първите руски части влизат около 14 ч. в града, в катедралния храм “Св. Неделя” е отслужен тържествен молебен в присъствието на ген. Гурко.
  На 7 ноември 1877 г. император Александър II одобрява плана за настъпление на Западния отряд към Орхание (Ботевград) и София. Отрядът има задачата да овладее Никопол и да развие по-нататъшно настъпление в западна посока. Неговата численост е 35 000 души. След превземането на Плевен на 10 декември 1877 г. е форсиран Балкана.
  На 27 декември 1877 г. Сюлейман паша установява главната си квартира в София. На 3 януари 1878 г. Осман Нури паша започва да се изтегля от София. Опитът да се запали градът е осуетен с помощта на чуждестранните консул.

  04.01. – Събития и факти
  Родени на тази дата:
  * Исак Нютон (1643), английски математик, физик, механик, астроном
  * Джовани Перголези (1709), италиански композитор, основател на италианската комедийна опера
  * Франсоа Руд (1784), френски скулптор, автор на скулптурите на Триумфалната Арка в Париж
  * Вилхелм Бир (1797), немски астроном, съставил първата карта на Луната
  * Луи Брайл (1809), френски педагог, разработил шрифт за слепите – Брайловата азбука
  * Исак Питман (1813), английски педагог, изобретател на стенографска система

• Bank Of America To Buy Back Bad Loans

  Bank of America Corp. (BAC) has agreed to pay $2.8 billion to Fannie Mae (FNMA) and Freddie Mac (FMCC) to buy back soured mortgages and expects to take a provision of about $3 billion in the fourth quarter to cover the repurchase cost.

  The move represents the latest effort at the largest U.S. bank by assets to put behind the issue of sloppy underwriting at Countrywide Financial, the giant mortgage originator Bank of America bought in 2008. The news provides more clarity to investors on the question of how many bad Countrywide mortgages Bank of America will need to take back from government-sponsored enterprises, or GSEs, such as Fannie and Freddie.
  But the issue of mortgages purchased by other investors and in default remains a pressing concern for shareholders at several big banks.

  „This is a favorable outcome for Bank of America. It eliminates the worst-case scenario“ of losses tied to these so-called putbacks from GSEs, said David Trone, an analyst with JMP Securities. The Charlotte, N.C., bank’s shares rose 6.4% in late afternoon trading to $14.20.
  In a separate matter, Bank of America said it will write down the value of its home-loans and insurance business by $2 billion in the fourth quarter. The move reflects rising costs and falling revenue in the mortgage business since the financial crisis.
  Considerable risk remains from bad mortgages Bank of America sold but might have to take back. Private investors are suing Bank of America to force the bank to buy back mortgages that were sold on the open market because they didn’t conform to the underwriting guidelines of Fannie and Freddie. Analysts said the bank might have to pay $10 billion to $15 billion to buy back such loans over several years.
  The agreement includes a cash payment of $1.28 billion to Freddie and $1.52 billion to Fannie, both of which were made Friday. Executives from both companies said the agreement is in the best interests of all parties.
  While the agreement with Freddie Mac resolves outstanding and potential future repurchase claims, the agreement with Fannie Mae covers outstanding claims only, and the bank anticipates it will „make whole“ future claims, Bank of America’s Chief Financial Officer Charles Noski told investors during a conference call.
  He said $2.7 billion in put-back claims remain, mainly on mortgages that Bank of America, rather than Countrywide, originated and sold to GSEs. The bank already reserved for potential losses from such claims.
  Those remaining claims and future Fannie claims could add up to $2.72 billion in potential future losses from the GSEs, Stifel, Nicolaus & Co. analyst Christopher Mutascio wrote in a research note.

  Still, Monday’s agreements „resolve substantial legacy issues in the best interest of our shareholders,“ Bank of America Chief Executive Brian Moynihan said in a press release.
  While Monday’s agreement with the GSEs doesn’t affect the potential putbacks from private investors, it does convey some sense of the size of that risk, said Sandler O’Neill & Partners analyst Jeffery Harte. He said it is unlikely that total mortgage buybacks would exceed the $10 billion he estimated, but that putbacks might come in lower. The agreement adds „incremental clarity“ about how the putbacks are calculated, he said.
  Sanford C. Bernstein & Co. analyst John McDonald wrote in his research report that losses from claims by private investors „will remain a big wildcard“ for Bank of America, and he added he will need to see how private investors fare in lawsuits or negotiations „before getting any insight into how much BofA may need to set aside for these claims.“
  However, the agreement shows that Bank of America is willing to settle claims, and, as such, „shows willingness…to take more control of the situation, and sets a tone for the year,“ CLSA analyst Michael Mayo wrote in a research note to investors.
  Fannie and Freddie have been stepping up demands that lenders take back defaulted loans when they find that the mortgages weren’t of as good quality as the seller said when the deals were done. The two giant mortgage buyers have been operating under federal conservatorship since September 2008. Keeping them afloat has cost taxpayers about $134 billion so far.
  Shares of Fannie rose 10%, to 33 cents, while Freddie advanced 6.6% to 33 cents.

  By Matthias Rieker and Tess Stynes
  Of DOW JONES NEWSWIRES http://online.wsj.com/

• Скъпоценните приятели

  Автор: Дмитрий Шушарин /Грани.ру/
  Превод от руски: Веселина Гюлева /Гласове/

  В края на 2010 г. не Русия приключва путинското десетилетие, а Европа се опитва да осмисли резултатите от двайсетгодишното си развитие.

  Но засега, както и през предишните години, общественополитическите процеси, водещи до формирането на враждебни на европейските режими, на юдео-християнската цивилизация, се възприемат като отделни и временни трудности на различните държави, а не като проява на общоевропейска криза. Криза на идентичността и ценностите.

  Става дума не за това, че германците и италианците от трийсетте годни и руснаците от съветския период на историята си трябва да се смятат за братя. Тук има нещо друго: ако искате, сговор на елита, признаване от властителите на свободния свят на враждебните и смъртоносни за цивилизацията ценности и стремеж към качество на равноправните алтернативи.

  Съветският тоталитаризъм бе победен благодарение на това, че западните елити изхождаха от неприемането на принципите, нравите и морала на тоталитарните елити. Първата декларация за това неприемане стана Фултънската реч на Чърчил. А знаменитата реч на Рейгън, в която се говореше за империята на злото, е само девет години преди разпадането на СССР. И Фултънската реч, и изказването на президента на САЩ се отличават с твърдост на позициите. („Съветите трябва да разберат, че никога няма да поставим под заплаха принципите и стандартите си. Никога няма да предадем свободата си” – каза Рейгън), а също и със съчувствие към населението на тоталитарните държави и с ясно разбиране на аморалността на елитите им: „Най-страшното зло се извършва дори не в концентрационните трудови лагери, където виждаме крайния резултат от това зло. Злото го измислят и дават заповеди за изпълнението му в чисти, топли кабинети с добро осветление и килими тихи, гладко избръснати хора с бели якички, с изрязани нокти, които не е необходимо да повишават глас. Но заради това, че тези тихи хора на повишават глас, заради това, че те, както и диктаторите до тях в края на краищата искат само отделна територия, на някого му се струва, че ние трябва да ги приемем такива, каквито са”.

  За последните двайсет години се случи точно това, за което предупреждаваше Роналд Рейгън: западните елити приеха постсъветските елити такива, каквито са. И сега с изненада гледат на появата на неототалитарното политическо пространство, което формират елитите на Русия, Украйна и Белорусия, делегитимиращи властта си.

  Разправата на Лукашенко със съперниците му на изборите, преследването на Ходорковски и много други, което се вижда в руския политически живот, накрая стремежът на Янукович да прати зад решетките Юлия Тимошенко, а сега и бившия министър на вътрешните работи – всичко това не можеш да определиш по друг начин освен като ликвидация на политическата конкуренция. При това изобщо не е важно, че тези три държави не се намират в идеални отношения помежду си.

  Въпреки политическите декларации и икономическата интеграция елитите на трите източнославянски държави се отделят от Европа, забавяйки процесите на промяна на своите територии и не приемат призивите за европейска идентичност и за европейските ценностни системи. Такава е равносметката от постсъветското двайсетилетие. И това е един от главните проблеми на Европа и юдео-християнската цивилизация. Но европейските елити не го осъзнават, заети са с друго.

  За коя държава и за кои управляващи елити е казано ето това?

  „Защо не решихме проблемите си в обществото и в икономиката, преди да ни доведат до днешното състояние? Защото вече десетилетия наред виждаме едни и същи лица на политическата си сцена… Ръководство, което не може да бъде отговорно пред народа, което не може или не иска да говори езика на истината… което развива само ласкателството, защото целта му е да завладее и да си раздели властта. Това е власт, за която не са важни истинските интереси на страната и народа. А народът, самите ние, се държим безотговорно. Отдали сме се на властта на благополучието, лекото забогатяване, охолния живот, стремежа към трупане на пари и лъжата. Истината не ни интересуваше. Сега преживяваме цялата трагичност, описана от Достоевски – „Свобода или щастие”. Избрахме фалшивото преуспяване и загубихме свободата на личността си – и страната си”.

  Е, щом е Достоевски, то, разбира се… Не. Това е от предрождественското обръщение „Към народа” на Синода на Гръцката църква. Ето такива работи стават в една от държавите на Европейския съюз, ето такъв е там елитът.

  И няма нищо изненадващо в това, че путинските шпиони се оказват перачи на пари, търсещи освен това и начини за корумпиране на американските парламентаристи и чиновници. Както няма нищо особено и в кариерата на ексканцлера Шрьодер. Корупционна интеграция на елитите на демократичните държави и на неототалитарните – ето какво наблюдаваме през последното десетилетие. Това, което не се удаде на идеологически ограничените съветски чиновници, се получава при хората с по-широки възгледи. За осъзнаване на тази ситуация е време да кажем: „Сбогом, Фукуяма, здравей, Аренд!”. Франсис Фукуяма се радваше като дете на краха на комунистическата идеология и на това, че „елитът… възникнал в епохата на Брежнев и Мао, се оказа много по-приличащ на елита на западните държави в сравнение с нивото на икономическо развитие, отколкото някой можеше да предположи. И този елит можа да разбере, ако и да не можеше да я има, общата потребителска култура на Америка, Япония, Западна Европа и много от политическите идеи на тези държави – също”. Да, само дето днешните политически идеи на „тези държави” са далеч от яснотата и твърдостта на Рейгън. Но в потребителската култура ученикът явно е надминал учителя.

  А що се отнася до Хана Аренд, то вече се изказах по повод актуалността на „Произхода на тоталитаризма”. Нещо ще доуточня. Понятията „вътре-” и „външнополитическото” и в епохата на класическия тоталитаризъм бяха относителни – това беше болест и на нациите, и на цивилизацията в цялост. Сега да говориш за това разделение е още по-трудно, а поради това неототалитаризмът е по-опасен от предшественика си: той се стреми не към изолация, а към интеграция, към това да приспособи към нуждите си достиженията на същата тази цивилизация, чиито фундаментални ценности и принципи отрича и руши.

  Така беше и преди, но сега за това съществуват повече възможности. Нима Белорусия е затворена държава? Нима доскоро Лукашенко не намираше изгода в диалога с Евросъюза?

  Безсмислени са и търсенето на „руския път”, и идеализацията на Запада, особено на елита му. Преодоляването на неототалитарните тенденции, както някога отърваването от тоталитарните режими, е възможно само като оздравяване на Европа в цивилизационното й единство, а не на отделни нейни части.

  Европа е нашето отечество. Животът е неизбежен.

• Живеем в развалините на комунистическия пейзаж

  Да живееш, сякаш няма бъдеще, в едно протяжно, мрачно и безнадеждно настояще толкова години! Това заслужава сериозно изследване и допуска плашещата хипотеза, че е възможно да продължи безкрайно, че наистина не е епизод, не е временно състояние, не е криза, нито някакъв предел, а модус вивенди, колективен режим на живеене, това каза пред ГЛАСОВЕ Харалан Александров*. И още: Политическата кариера на Борисов е логичен завършек на кариерата му на охранител. Възложената му задача е да охранява олигархията в България от потенциално възмездие, като същевременно ощастливява гневната тълпа. Той се справя перфектно. Гласове Димитрина ЧЕРНЕВА – Г-н Александров, твърдите, че от доста време живеем в ситуация на безпътица и деморализация. Колко дълго може да продължи това? – Обикновено обществата свършват живота си, когато се окажат в такава безпътица и деморализация, каквато наблюдаваме в България. Интересно е, че ние успяваме да живеем дълго в това състояние, което само по себе си е забележително. Да живееш, сякаш няма бъдеще, в едно протяжно, мрачно и безнадеждно настояще толкова години! Това заслужава сериозно изследване и допуска плашещата хипотеза, че е възможно да продължи безкрайно, че наистина не е епизод, не е временно състояние, не е криза, нито някакъв предел, а модус вивенди, колективен режим на живеене. Извън съмнение е, че в индивидуален план хората успяват да оцеляват, поддържайки някакъв по-висок морален, социален и интелектуален стандарт на съществуване. Но като общност, като колектив, като група, регресът е изумителен и има всички признаци, че се задълбочава. Не мога да се ангажирам с конкретна прогноза, не смея да се произнеса колко може да продължи. Както апокалиптичните прогнози, че това неизбежно ще доведе до катастрофа, така и бодряшкият възглед, че всичко е окей и хубаво си живеем, са избирателен и неинтелигентен отклик на тази ситуация. Единственото достойно отношение е да се задават тези въпроси и да се изследват тези феномени на упадъка, по възможност с научен метод. В контекста на тази мрачна картина, която показва тенденции към сгъстяване на багрите, се случват и някакви добри неща. Те обаче се случват в много частни, в много малки, скрити и в някакъв смисъл нелегални територии и сфери. Има хора, които се съпротивляват на регреса, но го правят стихийно и неорганизирано, правят го на индивидуално и тук-таме на групово ниво. Някак си обаче това усилие не може да се случи на общностно ниво. Ние все още живеем в развалините на тоталитаризма и пораженията са страховити. Наблюдаваме развихряне на разрушителните нагони, разкъсаност и дезинтегрираност на социалните мрежи, опустошение на душите, цинизъм, страх, усещане, че ако се ангажираш с морална позиция, ще бъдеш осмян и обезценен. Това са все примитивни защитни механизми, които позволяват на индивида да оцелее психически във все по-враждебния социален свят. Давам си сметка, че е изключително лесно и много удобно, ако си в луксозната позиция на живеещ в София, общо взето, материално осигурен член на интелектуалната класа, да презреш, да възненавидиш и горделиво да се дистанцираш от простотията, която безспорно избликва отвсякъде и която безспорно е на власт. Мисля, че това е губеща позиция. Въпрос на живот и смърт за хора като нас, ако разбира се, смятаме да живеем тук, е да се ангажираме с тази простотия, или по точно с онази нейна страна, която търпи развитие. Давам си сметка, че това звучи идеалистично и наивно – бил съм многократно упрекван, дори осмиван за моите просвещенски пориви да ходя и да проповядвам на простите хора по селата, но аз просто не виждам друга опция. Всички напъни този въпрос да се реши лесно, чрез социалноинженерни методи, като бъде избран просветен диктатор – защото, общо взето, това е алтернативата на просвещението – очевидно са напълно катастрофирали. – Как може да бъде приложен този просвещенски порив към политическата селяния, която в момента е на власт? Казвате, че за да промениш нещо, трябва да се научиш да го разбираш и приемаш. – В интерес на истината, аз неслучайно се занимавам с етнография, защото всъщност харесвам истинските селяни. Не харесвам овластените селяни и смятам, че е напълно невъзможно и непостижимо те да бъдат променени и просветени, след като са се докопали до властта. Простият човек на власт е напаст. Той, както би казал Николай Михайлов, е природна стихия. – Бойко Борисов овластен селянин ли е? – Разбира се, той е свръховластен селянин. Драмата там е, че всъщност той носи някои от жизнените характеристики на селото, само че при него те са проявени и манифестирани чрез себеутвърждаването на селското в режим на перманентно себевъзхвалване, на безкритична самонадеяност и на систематично обезценяване на всякаква алтернативна гледна точка. Това, разбира се, не се случва за първи път в българската история, не искам да го сравнявам с Александър Стамболийски, но динамиката на социалните процеси, която извежда подобен тип лидери, е сходна. Това ще продължи да се случва по простата причина, че в общество с такъв манталитетен фон, с такива дълбинни антицивилизационни нагласи и атавистични политически рефлекси демокрацията няма как иначе да изглежда. Това управление е триумф на демокрацията от селски тип. Тъй че аз предпочитам да работя по селата с тези хора, които живеят там и които искат да направят нещо за себе си, защото за тях има надежда. Най-малкото, защото за тях съм авторитет. Не мисля, че за овластените селяни съм авторитет, в най-добрия случай съм някакъв дразнител. Във всеки случай от тяхна страна не е идвала заявка, че проявяват интерес към моята гледна точка. – Затова ли мислите, че за тях няма надежда – защото не е идвала подобна заявка? – В интерес на истината, с някои от министрите в това правителство имам много добър диалог. Иронично е, но никога преди не съм имал толкова близки познати на министерски позиции. Проблемът според мен е, че тъй като това са хора смислени и с качества, на тях им е много трудно да функционират на нивото на собствената си компетентност, понеже границата на компетентността им е поставена от стила и действията на техния лидер. Няма как да си по-умен от Бойко Борисов в правителството на Бойко Борисов. В този смисъл да се ангажираш с такъв тип лидерство означава да откажеш да функционираш на нивото, на което можеш, и да слезеш под или в най-добрия случай на нивото, на което е позволено. Това е тежко похабяване. – Ако компетентността им е обречена, какъв смислен ход имат тези хора? – Не съм в позиция да давам съвети. Смятам, че е изключително наивно да вярваш, че е възможно да разгърнеш експертизата си и да допринесеш за общественото развитие при такъв тип лидерство, което демонстрира Борисов и което е дълбоко арогантно, самонадеяно и изпълнено с онтологическа убеденост, че властникът знае всички верни отговори. Това, че гледната му точка по даден въпрос се променя по три пъти в денонощието под натиска на неведоми сили, това, че очевидно тежко се влияе от конюнктурата, това, че е достатъчно някой от неговите старши в ЕС или САЩ да му скръцне със зъби, по никакъв начин не променя тази изумителна комбинация от самонадеяност и безпомощност. Това обрича всеки сериозен опит да следваш дългосрочен дневен ред в правенето на политики. Свръхперсонализираното популистко лидерство свръхполитизира публичността, но същевременно убива самата възможност за политика, като я прави заложник на постоянно менящата се конюнктура. Нали виждате какво става – премиерът постоянно саботира бездруго плахите опити на министрите да правят политика и да провеждат реформи. Резултатът е хаос и засилващо се усещане за безизходица. Истината е, че друго лидерство в България не съм виждал. В момента Борисов ни е пред очите, но той е само един много ярък пример – общо взето, това е характеристика на всички политици, които се изредиха тук през годините на прехода. В някакъв смисъл Борисов е най-откровената манифестация на този тип провалено лидерство. – Нека ви върна към пораженията на групата и груповия начин на живот. Къде да търсим корените на тази патология? – Страшните поражения са комбинация между незавършена модернизация и брутална подмяна на модернизацията с тоталитаризъм. Тоталитарният комунизъм е модернизационен проект, макар и тежко разрушителен. Това е като първо да удари градушка, след това да мине пожар и да спече тежка суша и накрая да връхлети наводнение. Говоря в земеделски категории, понеже сме селска територия. Някак идва отвъд капацитета на групата да преработи, да удържи и да се справи с такава злина. Пораженията на тоталитаризма се оказват много дълбоки, ефектът е като от ядрено оръжие, което по някакъв начин уврежда гена на културата. Освен това българската общност по злочесто стечение на обстоятелствата се оказва с много ниски съпротивителни сили. Много печално е да установиш това, особено ако си възпитаван в дух на възторжен и безкритичен патриотизъм. Но голямото, сатанинското изкушение е да отидеш в другата крайност, като се дистанцираш и презреш тази провалена популация. По силата на това, че ние, образованите градски хора, сме имали повече житейски шансове, ни е дадено да имаме повече знание и от това произтичат повече отговорности. Въпросът е какво правим с това знание – дали го ползваме, за да аргументираме привилегированата си гледна точка и за да се отнасяме снизходително-насмешливо към тази буйстваща тълпа, която ни носи чрез политическите си избори естетическо неудовлетворение, или да развием някакъв друг тип отношение, като приемем, че въпреки огромното неудобство на това да поддържаш малцинствена гледна точка, да бъдеш в интелектуална опозиция, си струва да го правиш и да се въвлечеш в разговор с поддръжниците на статуквото. – Дързостта и способността да се поемат подобни рискове не са характеристика на нашето общество. – Това е синдром отново на тоталитаризма. На научен жаргон го наричаме травматична идентичност. Това ще рече, че съществува базисно допускане, че ако дръзнеш да имаш различна гледна точка и да се опълчиш срещу мнозинството, моментално ще дойде някой и ще те накаже за това. Групата агресивно и много често разрушително налага своята версия на индивида. И в този смисъл голямото преборване винаги е в групата на твоите връстници, в групата, в която си разположен и която налага конформистка норма. – Да се върнем към българската селяния. Струва ми се, вие заявихте, че сме нация от неуспешно урбанизирани селяни. Каква е спецификата на този селски манталитет по отношение на ценности като свободата и автономността на личността? – Основната характеристика на недобре урбанизирания селянин е дълбок екзистенциален ужас и тревога пред големия свят, които са прикрити като арогантност и самонадеяност. Тези хора са изгубени в града, защото процесът на урбанизация не е протекъл по еволюционен път и те не са били сполучливо социализирани. Социалните инженери на комунизма изтръгват от корените им огромни маси хора от село и ги захвърлят в заводите, които сега се разпадат. Заселват ги в някакви панелни гета и се захващат да ги манипулират и да ги мачкат като глина за целите на овеществяването на собствения си мрачен план за съвършено общество. Продуктът от това са зле урбанизираните селяни. Ние живеем в развалините на този свят, в развалините на комунистическия социален, индустриален и политически пейзаж, населен от полуурбанизирани селяни и селянки с уголемени бюстове, които притъпяват ужаса си от модерната цивилизация с неистова консумация на модни субпродукти на градската култура, като чалгата например. Такъв субпродукт е и политическото лидерство от популистки тип. Тази турбофолк версия за цивилизованост е толкова шумна и агресивна тъкмо за да заглуши отчаяния вопъл на изгубените селски души, захвърлени в нечовешкия свят на криминалния преход. – Говорите за необходимостта от развитие, след като то е било прекъснато заради тоталитарния режим. Идеологемата ЕС и изобщо членството ни в Европейския съюз достатъчно добра почва ли е за това? – Членството ни в ЕС не е идеална, но е достатъчно добра почва. Първото, което се случи с това членство, е, че си дадохме сметка колко сме несъвместими с европейската цивилизация, колко трудно ни понася тя. Ние все още се държим като общност, която не е пълноправен член на съюза, или поне така се държат нашите политици. Последният казус с реакцията за прогонените цигани, или роми, е прекрасен пример. Този посрамен начин, по който се държаха нашите политици, показа печалната им неспособност да се ангажират с правата на собствените си граждани и един сервилен рефлекс да се поставят в услуга на европейските господари. Това издава зловещи провинциални комплекси и обезсмисля отличното владеене на английски и дипломатическото лустро на Николай Младенов. – Говорим за един от компетентните представители на този кабинет. – Говорим за един от най-компетентните му и симпатични представители. Тоест има нещо отвъд неговите професионални качества, нещо, което кара този иначе интелигентен човек да се държи сервилно в ролята, в която е поставен. Това според мен е нагаждаческият стил на политика, който налага Борисов – потребността вечно да се харесва, да е угоден на силните на деня, постоянно да се съобразява с настроенията на тълпата или на западните си покровители. Истината е, че българските политици в огромна степен са заложници на тази култура и са нейни представители. Нашите политици или следват масата, или я презират като Костов, или и двете. Общо взето, посланията са в тези два режима – или „аз съм един от вас и по силата на това, че съм баш таман като вас, прост и див, ще ме харесвате и ще гласувате за мен”, или обратното – „нищо не става от вас, сбъркан ви е генът, сменете си чипа, некачествен материал сте, мрете, жалки нещастници, защото не оценявате моето величие”, и т.н. И в двата случая става дума за прояви на нарцистично разстройство. Фактът, че толкова арогантно поведение се търпи и е на почит, издава, че то е продукт на колективен защитен механизъм срещу страха от истинската модернизация. Уплашените и маргинализирани хора, тежко неподготвени да се справят с предизвикателствата на модерния свят, интуитивно се сгрупяват и скупчват около примитивни лидери, които да ги защитят от ужаса на това да живеят автономно. – Безспорно един от дефицитите на това общество е незачитането на свободата като ценност. Какво влияние ще окаже върху този дефект сегашната власт, която залага на несвобода и насилие, на омаловажаване на основни човешки права? – Сегашната власт се опитва да ни пробута фаустовската сделка – сигурност срещу свобода. Истината е, че при тази сделка обществото губи всичко и доброволно се отказва и от двете блага. Не съм сигурен обаче дали управлението наистина има целенасочен план за ограничаване на гражданските права и свободи, или реагира със засилена репресия поради безпомощност да се справи с належащите проблеми. – След като т.нар. автентична десница в лицето на Синята коалиция, която има претенцията, че е модерна и демократична дясна политическа формация, прие тази сделка и застана на страната на сигурността, какво да очакваме от ГЕРБ? – Това е поредното предателство на „автентичната десница”, за което тя ще плати съответната политическа цена. ГЕРБ са абсолютно невинни в това отношение. Те затова бяха извикани на власт. Те могат да бъдат обвинени в избирателност, могат да бъдат обвинени в некомпетентност, в преекспониране и в мърлявост, но в никакъв случай не могат да бъдат обвинени в непоследователност. Те откликват на възложената им поръчка от една гневна и фрустрирана маса, която иска на всяка цена да бъдат наказани някакви лоши хора. В своето мнозинство българската общност е достатъчно наивна да вярва, че с репресия от полицейски тип може да бъдат решени проблемите на развитието. Това е тъжната констатация, а не фактът, че се намира кой да отговори и ентусиазирано да се захване с тази задача. Ентусиазирано, но и хаотично, поради което не вярвам, че България ще стане полицейска държава – просто няма условия за това. Както всички забелязахме, Борисов даде заден ход по повод на прословутия специализиран съд, очевидно получил необходимия инструктаж от необходимите места. Целият този куц порив да бъде отговорено на отмъстителните пориви на прецаканата и озлобена част от българското общество също се оказа неосъществим. Липсва не толкова желание, колкото институционален и административен капацитет във всички сфери, което е драмата на това управление. Самонадеяната заявка за свръховластяване, това усещане за почти божествен мандат на лидерството на Борисов е съчетано с изумителна импотентност на институциите, която се компенсира със закани, обвинения и себеразхвалване. Този политически оксиморон е очевидно предизвестен провал, но истински под него и отвъд него стои провалът на един дневен ред, който е винаги краткосрочен, който е лишен от дългосрочна визия, който не е ценностно основан, който е: „Дайте да запушим тази дупка и дайте да накажем тези мутри”, а не: „Как да живеем така, че да не се появяват дупки и да не се появяват мутри в нашия живот”. – Моделът на това лидерство предполага и предлага свръхцентрализация и одържавяване, което прави невъзможно провеждането на необходимите реформи. Точно обратното, връщаме се назад към времето на живковизма. – На практика реформите бяха пожертвани. Нито една от реформите не се състоя и нямаше как да се състои, по причина че това е най-несвободното управление. Цялото усещане за всевластие, което Борисов демонстрира, прикрива дълбока липса на истинска власт и на свобода, защото като политик той е драматично зависим от прищевките на тълпата, от интересите на олигархиите, с които е свързан и които постоянно го държат под натиск, от непредвидимите промени в политиката на неговите външни покровители и т.н. Представете си какво означава да се съобразяваш с всички тези неща. Засега той се справя с лукавството на сървайвъра, който се е научил да оцелява в аморална среда, и съответно оцелява с аморални средства. То това му е трагедията, че той като политик няма удържаща морална рамка, неговата политическа етика е да бъде харесван и обичан от всички и да бъде начело. И това за съжаление е моралът на един много голям процент от българите. В този смисъл той е много близък, той е конгениален на българската популация и органично изразява дефицитите и силните страни на тази група, която го е извикала на живот в политическото му битие. Основното, което научава българинът в своята култура, в поговорките от рода, е, че „Преклонена главица сабя не я сече”, „Трай, да ти е мирна главата”, и прочие робски мъдрости. Цялата етика на клиентелизма е основана на това, че трябва да си намериш сигурно място, че трябва да си намериш сериозен покровител, овластен патрон. В популярното съзнание свободата се разбира като липса на ограничение, тя се разбира като разгул, като това да можеш да хвърляш пачки в свиленградската дискотека, да удариш по врата опонента си, да можеш да се разпашеш и безнаказано да се отдадеш на телесна разюзданост, която завършва с махмурлук и омерзение. Това е проблематичната версия за свобода. Ако това е свободата, то несвободата, която ни предлага Цветан Цветанов, е далеч за предпочитане. Съгласете се, че в този свят, в който има жертви и насилници, е по-добре насилникът да е с униформа и да знаем, че нашата полиция ни пази, или както някой остроумно го перифразира – „нашата милиция ни гази”. Неслучайно Цветан Цветанов е най-популярният политик в момента, защото той е систематичен, той искрено изповядва вярата в полицейския ред и дисциплина, която за отчаяните и обезверени хора изглежда като последна опора на порядъка. – Мислите, че Цветанов искрено изповядва тази дисциплина на фуражката? – Не мога да знам дали я изповядва искрено, но поне изглежда искрен. Всичко, което казвам за Борисов, Цветанов и други политически персони, е в рамките на онази привидност, която те създават за себе си в съучастие със сервилните медии. Не познавам хората зад тези публични маски. – Ако действително изповядваше искрено тази полицейска дисциплинираност, вероятно щеше да посегне и към някои кръгове, които остават недосегаеми. – Двойният стандарт е основен принцип на аморалната култура, в която живеем и която определя границите на политиката. Разбира се, че шумното преследване на едни мутри осигурява комфорта на други, това е банална истина за всички управления на прехода и сегашното не прави изключение. Аз бях един от първите, които казаха, че политическата кариера на Борисов е логичен завършек на кариерата му на охранител и че възложената му задача е да охранява олигархията в България от потенциално възмездие, като същевременно ощастливява гневната тълпа. Той се справя перфектно. Затова по толкова щастлив, почти магически начин в неговото управление се срещнаха интересите на „народа” и на скритите му господари. Естествено, че ще бъдат влачени, тътрени и закопчавани някакви редови мутри, за да могат господарите им да дишат спокойно, да се радват на богатствата си и да бъдат признати за законната класа на едрия бизнес. – В какво е все пак предимството на единия вид репресия пред другия? – Много е ясна разликата и тя е, че този вид репресия въвежда порядък, въвежда ред, знаеш кой ти е господарят, знаеш кой е пашата, кой е беят, кой е султанът, знаеш на кого да се поклониш, на кого да целунеш стремето и в чий харем да заведеш дъщеря си. – Докъде ще ни доведе деструкцията на този псевдопорядък? – Всеки ред, който е основан на двойни стандарти, е обречен рано или късно да се разпадне в хаос, както, между другото, се случва в момента. Какво ще произтече от този следващ цикъл на завихряне в хаоса, аз не знам. Знам само, че има шанс да произтече научаване. Мисля, че има шанс някаква част от хората, които копнеят по репресивен ред като опозиция на репресивния хаос на прехода, да разберат, че и двете неща са загубени и ги обричат на отмиране. Може да е парадоксално, но от гледна точка на дългосрочното развитие е добре, че се забърка този миш-маш и че така славно се проваля в момента надеждата за репресивен ред, божем хората проумеят, че няма да стане така и да се откажат най-накрая от него. При което ще трябва да се извинят на сегашното поколение политици за това, че са ги натоварили с невъзможна и обречена задача, и да ги пуснат в заслужена пенсия. Те могат да си направят малки частни фен клубове и да се бият с камшици например – това, което се прави по света, ако имаш неудържим порив да насилваш някого и да бъдеш насилван. Аз приемам, че садомазохистичният избор, който голяма част от българското население практикува политически, е част от неговите човешки права, но нека го прави в някое мазе например. И да се опитаме в публичния живот да не осъществяваме мрачните си перверзни фантазии. – Бяхте казали преди време, че провалът на нечестивия брак между Костов и Борисов е неизбежен. Приключи ли този брак? – Бракът беше изконсумиран със страст и лукавство, но очевидно се пропуква. Не изключвам в предстоящата суматоха на оцеляването да наблюдаваме изумителни политически пируети и подскоци, при които никой не знае кой в чии прегръдки ще се окаже. Въобще не бих се изненадал, ако се появят нови форми на политико-сексуално съжителство в двойки, тройки и всякакви странни комбинации. Перверзията в българския политически живот е стигнала до степен, при която всичко е възможно. – Да се върнем към деморализацията и аморалното живеене на всички нива. Какви са всъщност параметрите на тази деморализация? – Основна характеристика на аморалния живот е двойният стандарт, невъзможността да генерализираш общия етичен принцип за всички членове на човешката популация или поне на твоята нация или на твоето село. Конструирането на кръг от избрани, от привилегировани, от наши хора, от нашата партия и т.н., за сметка на всички останали, постоянно поражда клиентелизъм и корупция, увековечава изключването и дискриминацията. В крайна сметка двойният стандарт разрушава фундамента на общностното живеене. Модерният успешен индивид, който функционира добре в либерални пазарни икономики, се отличава по това, че е в състояние да формира сложни връзки и да влиза в различни формати на сътрудничество единствено и само по причината, че носи в себе си морален критерий за това. Ако се откажеш от моралния критерий, ти няма как да се ориентираш във всички сложни ситуации и дилеми, които възникват в живота, освен по външни белези, по това какво е казал вождът, какво е разпоредила партийната организация и дали този е от твоите или е от другото племе. Аз съм сигурен, че в тази история с Батко и братко по време на предишното управление, което беше фамозно в своята аморалност, Батко е бил искрено засегнат, когато му се скараха, че е дал парите на брат си. В аморалната етика – а тя е точно обратната на гражданската – най-естественото, „най-етичното” нещо е да дадеш парите на брат си, на кого другиго да ги дадеш, ако не на брат си, щом имаш власт? Злоупотребата и преразпределянето на ресурси вътре в кръга на своите хора е норма, а не отклонение. То се превръща в отклонение в момента, в който ние кажем, че сме модерно общество, а не племе. И точно в този момент, когато по независещи от нас политически причини границата механично е преместена не между България и Гърция, а между Румъния и Молдова, изведнъж става ясно, че не сме модерно общество, и започва цялата тази агония. Нека погледнем на този период като на етап от родилните мъки на нашето прераждане като европейска нация. Надявам се, че от абсурдите, на които сме свидетели в публичния живот, ще протече минимално осъзнаване, сепване, някаква форма на нормализация. Не съществува обаче никакъв велик природен закон, който да предопределя нещата да се развият в тази посока. За разлика от физическите закони, на които се подчинява неживата материя, човешките системи са с много висока степен на непредсказуемост и хаотичност. Съвсем спокойно можем да се сринем на по-ниско ниво, отколкото това в момента, или съвсем да се затрием. *Харалан Александров е роден в София. Завършил е българска филология в Софийския университет, има дисертация по антропология и организационна култура. Преподавател е в Българския институт за отношения между хората към Нов български университет. Интересите му са в областта на организационното консултиране, социалното управление и развитието на общности. Интервюто е публикувано в glasove.com на 24.09.2010 г. Източник: http://kafene.net

• Днес честваме деня на Св.Силвестър, папа Римски и Св. Серафим Саровски Чудотворец

  Св. Силвестър се родил в Рим. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин.

  В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър много обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом. За повече от година негов скъп гост бил един източен епископ – Тимотей, който пристигнал в Рим да благовествува на езичниците, които били огромно болшинство в този международен град, а християните били около 200 000. Евангелският проповедник спечелил мнозина идолослужители за Христа и Църквата, но градският началник Тарквиний заловил епископ Тимотей и го затворил в тъмница. Три пъти го изтезавали с бич, за да се отрече от християнската си вяра и понеже останал непреклонен, той бил обезглавен.

  Градоначалникът повикал Силвестър да принесе жертва на боговете и го заплашил с мъчения и смърт, ако не изпълни затоведта. Св. Силвестър предвидил близката смърт на користолюбивия и жесток управител и му отговорил с евангелските слова от притчата за безумния богаташ: „Нощес ще ти поискат душата“ (Лука 12:20) – и му заявил, че неговите заплахи няма да се сбъднат! Самонадеяният Тарквиний наредил да заведат Силвестър в тъмница и да го оковат във вериги, но като седнал да обядва, заседнала рибена кост в гърлото му и към полунощ умрял. Силвестър бил освободен от затвора.

  Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт бил избран за Римски епископ и станал тридесет и пети папа.

  През неговото светителство (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на Константин Велики (306-337 г.) за прекратяване на гоненията и за тържеството на християнството и спокойствието на Църквата. Чрез своите пратеници Осий Кордубски и двама презвитери св. Силвестър подписал актовете на Първия вселенски събор в Никея от 325 година. Преименувал неделния ден от „ден на слънцето“ в „ден Господен“, понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и дела светителят надзиравал своите духовни чеда. Стегнал дисциплината на клириците, като строго забранил да се занимават с търговия.

  След много и плодоносни трудове, с които привлякъл в Христовата вяра мнозина езичници и юдеи, св. Силвестър блажено починал в Господа. Светите му мощи почиват в построената от него гробница върху катакомбата „Св. Прискила“ и неговата гробница е една от най-старите гробници на „Вечния град“.

  Pope St. Sylvester I, Bishop of Rome

  Born in Rome, he was skilled from his early years in secular learning and in Christian doctrine, and his life was always governed by the precepts of the Gospel. He made good use of the tuition of a priest, Timothy, whose death for the Faith he witnessed, and, seeing the example of his teacher’s self-sacrifice, nourished himself in that same spirit for the rest of his life.

  He became Bishop of Rome at the age of thirty, and reformed certain Christian customs; abolishing, for example, the Saturday fast that had up to that time been the rule among some Christians, and decreeing that only Great Saturday and those Saturdays that fall within fasting seasons should be so observed.

  By his prayers and miracles, he was instrumental in the con-version and baptism of the Emperor Constantine and his mother, Helena, and assisted Queen Helena in the finding of the Holy Cross. He governed the Church for twenty years, and, finishing with honour his earthly life, entered into the heavenly Kingdom in the year 335.

  During Sylvester’s pontificate were built the great churches founded at Rome by Constantine, e.g. the basilica and baptistery of the Lateran near the former imperial palace where the pope lived, the basilica of the Sessorian palace (Santa Croce), the Church of St. Peter in the Vatican, and several cemeterial churches over the graves of martyrs. No doubt the pope helped towards the construction of these churches. Sylvester’s memory is especially connected with the tiitular Church of Equitius, which takes its name from a Roman presbyter who is said to have erected this church on his property. It was situated near the thermæ of Diocletian, and still exists. Parts of the present building may date from the fourth century. No doubt the pope contributed to the development of the liturgy of the Church at Rome. During his reign, moreover, the first martyrology of Roman martyrs was probably drawn up. Sylvester is connected also with the establishment of the Roman school of singing. on the Via Salaria he built a cemeterial church over the Catacomb of Priscilla, the ruins of which have lately been brought to light. In this church he was buried. His feast is given under 31 December in the „Depositio episcoporum“, or list of the burial days of the Roman bishops, which was compiled barely a year after his death; the same date is given in the „Calendar“ of Philocalus. This day, therefore, is doubtless the day of his burial.

  Днес се чества и деня на Св. Серафим Саровски – Чудотворец

  

  Преподобният Серафим Саровски (в света Прохор Сидорович Машнин) е роден 19 юли 1759 г. в град Курск в уважавано търговско семейство. Баща му изгражда храмове, а майка му възпитава трите си деца, от които Прохор е най-малкият. От малък желаел да стане монах. Съвременниците на св. Серафим отбелязват, че светият лечител изцелявал не толкова с кротка дума, колкото с любов и радост, които струяли от него. Към всички преподобният Серафим с умиление се обръщал с думите: „Радост моя!“.

  Дивният Саровски чудотворец свети Серафим принадлежи към най-прекрасните върхове на многоликата руска светост. Макар да се родил 37 години след преподобни Паисий Хилендарски и 20 години след свети Софроний Врачански, той ни напомня за древните подвижници на Египетската пустиня и за величието на нашия Рилски пустиножител свети Йоан.

  Св. Серафим предал Богу дух на 15 януари 1833 г. Мощите му се пазят в Троицкия храм на Дивеевския манастир, на който той е покровител.

  Св. Синод решил канонизацията на новия руски светец да се извърши през месец юли 1903 г., в самия рожден ден на преподобни Серафим Саровски. Била панисана и за първи път отслужена на 19 юли специалната служба в чест на Саровския чудотворец. Тържествата започнали още на 16 юли. През тези дни многохилядните множества станали свидетели на дивни чудеса. Св. Серафим изпълнил старото си обещание и щедро проявявал благодатното си чудотворство над вярващия народ. Някои от тях били просто поразителни. При Серафимовския извор, който се намирал до „близката пустинка“ на прославения подвижник, сляпо момиченце прогледнало след отпиване от чудотворната вода. При литийната обиколка на храма друго глухонямо дете проговорило, след като целунало Богородичната икона „Умиление“, пред която се молил и починал св. Серафим. Много патерици били захвърлени през тези Серафимовски дни, много сълзи на многоликата човешка мъка били изтрити, безкрайно било въодушевлението на хилядите възторгнати руски души от това велико посещение на Божията благодат над тяхната необятна Св. Русь, по която се разнесла една нова и чудотворна молитва: „Преподобни отче Серафиме, моли Бога за нас!“

  На тържествата по неговото канонизиране тогава присъствали около 300 000 вярващи, между които и император Николай II със своето семейство.

• Бежанският въпрос

  Бежанският въпрос е национален и социално – политически въпрос в България. Той възниква в резултат на масовия приток на българи бежанци от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанският мирен договор от 1878 г. от западноевропейските велики сили и последвалите Букурещки мирен договор от 1913 г., Цариградски договор от 1913 г. и Ньойския мирен договор от 1919 г.

  Бежанският въпрос е национален и социално – политически въпрос в България. Той възниква в резултат на масовия приток на българи бежанци от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанският мирен договор от 1878 г. от западноевропейските велики сили и последвалите Букурещки мирен договор от 1913 г., Цариградски договор от 1913 г. и Ньойския мирен договор от 1919 г. Първа бежанска вълна ( 1878 – 1879 ) Първият приток от български бежанци пристига в страната през 1878 – 1879 г. след изтеглянето на руските войски от южните български земи и потушаването на Кресненско – Разложкото въстание 1878-1879 г Кресненско – Разложкото въстание е въстание на македонските българи от 1878 – 1879 г. срещу османската власт, последвало решенията на Берлинския конгрес, оставил Македония, извън границите на новообразувано Българско Княжество. На 5 октомври 1878 година около 400 въстаници под ръководството на Стоян Войвода Стоян Карастоилов) атакува турския гарнизон и превзема Кресненските ханчета. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село. Въстанието обхваща и местността Каршияка, надясно от река Струма. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Разложката котловина. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на Банско и Мехомия. Втори въстанически център в Разложката котловина става село Горно Драглище. Въпреки проявения героизъм турците преминават в настъпление. На 11 ноември 1878 година е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. Адам Калмиков, който е назначен за командващ на едното въстаническо отделение влиза в конфликт с командира на другото – Луис Войткевич. В резултат и двамата са отстранени от българските войводи. Поради техни интриги Софийският комитет Единство връща Калмиков като ръководител. Заедно с Войткевич, двамата организират убийството на Стоян Карастоилов и на четниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов, както и ареста на Димитър Попгеоргиев. По десния бряг на река Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 година, но разколът в ръководството оказва силен негативен резултат. В този критичен момент в Македония идва Стефан Стамболов. Той заедно с Никола Обретенов настоява да се използва опитът от Априлското въстание от 1876 година и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски и Димитър Попгеоргиев остават привърженици на четническата тактика и така разколът продължава. В разгара на въстаническите боеве по инициатива на Натанаил Охридски и въстаническото ръководство била изпратена една делегация в Учредителното събрание във Велико Търново. Тяхната задача била да изразят горещото желание на всички жители българи от Македония за обединение с България, но без успех. През април 1879 година една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 година Натанаил Охридски разпуска четите и така въстанието е прекратено. Поражението на въстанието и жестокостите на турската войска и башибозук над населението принуждават над 25000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да напусне родните си селища и да потърсят убежище в Княжество България. Втората бежанска вълна ( 1903 ) Извършеното през 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество България става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на някои акции, предприемани от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждавало не малка част от него да търси спасение в България. След неуспешния край на Илинденско – Преображенското въстание от 1903 г. страната е залята от нова голяма бежанска маса от Македония и Одринско. До избухването на Балканската война през 1912 – 1913 г. броят на бежанското население в България възлиза на около 120 000 души. Трета бежанска вълна ( 1913 – 1923 ) Нов, още по-голям приток от български бежанци идва от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война от 1913 г. и Първата световна война от 1914 -1918 г. При подписване на Ньойския мирен договор през 1919 г. Гърция с помощта на западните съглашенски сили налага на България и т. нар. конвенция за „доброволно“ изселване на населението между двете държави. След поражението на гръцката армия в Мала Азия през есента на 1922 г., атинското правителство забравя за тази спогодба и прогонва насилствено от Западна Тракия огромен брой българско население. Спогодбата Моллов – Кафандарис от 1927 г. само оформя това положение. Документът урежда финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България. Гърция се задължава да изплати 1 050 000 лв. на България. В резултат следва и размяна на население от двете страни. В следствие на Междусъюзническата война настъпват съществени промени и етническата карта на преразпределените територии. Стотици хиляди местни жители, оказали се част от етнически и религиозни малцинства в новите политически граници, са подложени на физически и икономически натиск от мнозинството и търсят убежище в своите национални държави. По време на битката при Кукуш около 15 000 българи от района се изселват на север с отстъпващите български войски. След войната от 1913 г. България приема общо четвърт милион изселници. Един милион българи остават под чужда власт. Българската историография определя тези последици като „Първа национална катастрофа“. Българите от Източна Тракия повече не се завръщат по родните си места. На тяхно място идват десетки хиляди турци, напуснали новите български владения в Беломорието по клауза на Цариградския договор и Одринското съглашение от ноември 1913 г. В началото на 1914 г., заради гръцко-турския конфликт вследствие на нерешения статут на егейските острови, от Източна Тракия в Гърция са изселени 115 000 души. 70 000 гърци напускат Западна Тракия, за да се заселят в Македония под гръцка власт, а още 10 000 се изселват от онези части от Македония, които са присъединени към Сърбия и България. Четвърта бежанска вълна ( 1940 ) Последната значителна вълна от бежанци пристига в България след връщането на Южна Добруджа през 1940 г. По силата на последвалия Крайовски договор 1940 г. през есента от Северна Добруджа са изселени принудително около 67 000 души българи. Крайовският договор е една от връхните точки в политиката на мирно преразглеждане на Ньойския диктат от 1919 г. При това България си възвръща Южна Добруджа от Румъния по пътя на двустранните преговори в момент, когато Европа вече е обхваната от пламъците на Втората световна война. Благодарение на дипломатическия талант на цар Борис III тази териториална промяна е одобрена не само от Хитлер и Сталин, които тогава са все още съюзници, но и от Великобритания, воюваща на живот и смърт срещу националсоциалистическа Германия. В Народното събрание дори се изказват благодарности по адрес на Обединеното кралство, което предизвиква кисели гримаси в Берлин. По този начин България увеличава територията си от 103146 на 110911 кв. км. С други думи, Крайовският договор утвърждава тенденция на постепенно разширяване на българските граници след Берлинския конгрес, без оглед на драматичните, а понякога и зловещи обрати в историческата си съдба. Положението на бежанското население в България е твърде тежко. Поради липса на средства българските правителства не са в състояние да му осигурят сносни условия за живот. Сключеният през 1926 г. бежански заем не довежда до съществена промяна на неговото социално – икономическо положение.

  Източник: http://omdabg.com/

• In Memoriam 2010

  Изтъкнати личности в политиката, науката, културата приключиха земния си път и попаднаха – вероятно за последен път – в центъра на вниманието на световните медии

  Гибелта на президента на Полша Лех Качински потресе целия свят и бе едно от трагичните събития белязали отминалата 2010 година.

  На 10 април самолетът Ту-154М, на борда на който пътуваше президентът се разби при приземяването си край руския град Смоленск. Загинаха всичките 96 пътници.

  Президентът, съпругата му и 88-членната делегация пътуваха, за да участват в церемония по повод годишнината от клането в Катинската гора.

  Изтъкнати личности в политиката, науката, културата приключиха земния си път и попаднаха – вероятно за последен път – в центъра на вниманието на световните медии. За мнозина писахме във vesti.bg, на други – сега отдаваме почит.

  През 2010 г. си отидоха:

  Стефка Съботинова (1930) българска народна певица.

  Исак Паси (1928) – български учен, професор, изтъкнатт философ, изкуствовед и културолог.

  Юлия Винер-Ченишева (1929) – българска оперна певица, почетна прима на Софийската опера и балет.

  Иван Кирков (1932) – български живописец, график и илюстратор.

  Цветан Цеков-Карандаш(1925) – художник карикатурист, който след дългогодишни проучвания оспорва утвърдени представи за картинната геометрия на Леонардо да Винчи.

  Никола Рударов (1927)- изявен и талантлив режисьор и актьор, автор на филми като „Да изядеш ябълката“, „От нищо нещо“, „Комбина“, „Вик за помощ“ и др. Феновете го помнят с култовата фраза на математика Баръмов от филма „Вчера“: „Ще видите вие кон боб яде ли!“.

  Розалия Ликова (1922) – учен и университетски преподавател със значителен принос в българската литературна теория и история.

  Тома Трифоновски (1939) – български художник, един от водещите живописци от 70-те години на 20 век.

  Вили Кавалджиев (1945) – популярен и обичан български певец и музикант.

  Петър Гюров (1934) – български актьор, отдал на сцената на Театър „Българска армия“ над 40 години.

  Атанас Славов (1930) български писател, изследовател и публицист.

  Желязко Христов (1948) – председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) от 1997 г. до смъртта си.

  Илия Божинов (1956) – бивш член на Висшия съвет на БСП, създател на политическа партия „Българска левица“, един от създателите на ГИСДИ.

  Румен Тосков (1970) – български джаз музикант – пианист и композитор.

  Дончо Цончев (1933) български писател, депутат от БСП в 40-то Народно събрание.

  Юри Галев -скандален самоковски бизнесмен, прострелян от неизвестни лица.

  Гриша Вагенщайн (1955) – български кинооператор и продуцент.

  Пламен Масларов (1950) – филмов и театрален режисьор, актьор, сценарист, продуцент.

  Андрей Баташов (1965) – български актьор.

  Егор Гайдар (1957) – бивш руски министър-председател, архитект на пазарните реформи.

  Еди Фишър (1928) – американски певец и някогашен секс символ.

  Жузе Сарамагу – световноизвестен португалски писател, нобелов лауреат.

  Източник: VESTI.bg

• Кукери на Нова година
  На 1 януари – Нова година – по традиция се организира кукерски събор.

  Кукерството е един от символите на страната ни. Ритуалът се датира още от езическото минало на държавата ни, а целите му били най-различни. Най-често кукерите с ритуалите си целят да изгонят злите сили и да донесат здраве и добра реколта на съселяните си.

  Млади и стари се обличат в народни носии, маскират се и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец – мъже). Водачите в останалите краища са: кукер, баба или кукерица-кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или пък са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чанове), в ръка се държи обагрен в червено дървен фалос и пометаш (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта). В България по време на Нова Година и Заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри са изпълняват само от мъже, който обличат предварително изработени от всеки участник специални маски.

  Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея са налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци.

  Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. И тук преобладава червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.

  Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанската година.

  Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци.

  Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За „царя” може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя (или крадат кукерската булка – на изток) с носеното оръжие (за царя) – кросно – след което това обредно лице възкръсва. В днешно време не съществува Цар, а младоженец и булка. Младоженецът носи в ръка кутия, в която всеки пуска по някоя пара.

  Обхождането на къщите става само през нощта: „Не бива слънцето да ги свари по пътищата.“ След обикалянето на цялото село коледари, дивиджии и камили се събират сутринта на мегдана, където са излезли всички селяни. Те ги развличат с весели сцени, играят своебразни буйни кукерски танци. Подскачат високо, „за да расте високо житото“, раздрънкват звънци, размахват саби и топузи. Борят се камилите от две групи и по резултатите от тази борба се гадае за благополучието през годината. Вярват, че ако паднат капки кръв ще има берекет през годината. Обичаят завършва с общо селско хоро на мегдана. Със събраните пари и храни участниците в карнавала си устройват гощавка.

  В сцените, които разиграват маскираните лица, и в диалога, който водят, се чувства гротеска, пародия. Ако артистичността на участниците е на високо ниво, то зрелището може да има не само развлекателен, но и естетически характер.

  През нощта срещу Васильовден групата обикаля къщите, водят се шеговити разговори с домакините. Подаряват им се краваи, пари и булката за благодарност целува ръка на стопанина. По време на посещенията по домовете, по улиците, при среща с различни случайни хора или с насъбралите се зрители кукерите правят комични и цинични закачки, разиграват различни сцени. Зрителите също се закачат и шегуват с маскираните. Шествието е шумно и весело. Игрите са наситени с богата зрелищност, действена конфликтност, разнообразни костюмирани персонажи, комически сцени и ефектни импровизации. Това е едно истинско народно празненство, пълно със свежест, хумор и сатира – народен театър на открито, в който зрители и изпълнители са действащи лица. На смеха приписват особена магическа сила и се стремят да въздействат с нея на животинския и растителен свят. Често магическата функция в народните обреди е наситена с театрални елементи. Затова много от изследователите приемат, че игрите с маски представляват

  На 1 януари – Нова година – по традиция се организира кукерски събор. В България по време на Нова Година и Заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри са изпълняват само от мъже, който обличат предварително изработени от всеки участник специални маски. В кукерската дружина всеки член си има роля и функция. Най-разпространеният кукерски обичай е кукеруването на Нова година. След настъпването на Новата година, дружината тръгва от къща на къща и подобно на коледарите, са чакани и желани гости. В къщата те играят различни комични или битови сценки, а домакините ги даряват с храна и вино.

  Кукерството е един от символите на страната ни. Ритуалът се датира още от езическото минало на държавата ни, а целите му били най-различни. Най-често кукерите с ритуалите си целят да изгонят злите сили и да донесат здраве и добра реколта на съселяните си.

  Млади и стари се обличат в народни носии, маскират се и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец – мъже). Водачите в останалите краища са: кукер, баба или кукерица-кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или пък са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чанове), в ръка се държи обагрен в червено дървен фалос и пометаш (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта). Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци.

  Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея са налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. И тук преобладава червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.

  Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанската година.

  Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци.

  Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За „царя” може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя (или крадат кукерската булка – на изток) с носеното оръжие (за царя) – кросно – след което това обредно лице възкръсва. В днешно време не съществува Цар, а младоженец и булка. Младоженецът носи в ръка кутия, в която всеки пуска по някоя пара.

  Обхождането на къщите става само през нощта: „Не бива слънцето да ги свари по пътищата.“ След обикалянето на цялото село коледари, дивиджии и камили се събират сутринта на мегдана, където са излезли всички селяни. Те ги развличат с весели сцени, играят своебразни буйни кукерски танци. Подскачат високо, „за да расте високо житото“, раздрънкват звънци, размахват саби и топузи. Борят се камилите от две групи и по резултатите от тази борба се гадае за благополучието през годината. Вярват, че ако паднат капки кръв ще има берекет през годината. Обичаят завършва с общо селско хоро на мегдана. Със събраните пари и храни участниците в карнавала си устройват гощавка.

  В сцените, които разиграват маскираните лица, и в диалога, който водят, се чувства гротеска, пародия. Ако артистичността на участниците е на високо ниво, то зрелището може да има не само развлекателен, но и естетически характер.

  През нощта срещу Васильовден групата обикаля къщите, водят се шеговити разговори с домакините. Подаряват им се краваи, пари и булката за благодарност целува ръка на стопанина. По време на посещенията по домовете, по улиците, при среща с различни случайни хора или с насъбралите се зрители кукерите правят комични и цинични закачки, разиграват различни сцени. Зрителите също се закачат и шегуват с маскираните. Шествието е шумно и весело. Игрите са наситени с богата зрелищност, действена конфликтност, разнообразни костюмирани персонажи, комически сцени и ефектни импровизации. Това е едно истинско народно празненство, пълно със свежест, хумор и сатира – народен театър на открито, в който зрители и изпълнители са действащи лица. На смеха приписват особена магическа сила и се стремят да въздействат с нея на животинския и растителен свят. Често магическата функция в народните обреди е наситена с театрални елементи.

  Ритуалът най-често завършва на селския мегдан с молитви за здраве, плодовитост и добра реколта. Подобни обичаи могат да се срещнат в някои части на Италия и Испания, като се наблюдава голяма прилика в ритуалите и костюмите на участниците.
• Днес е Васильовден или Сурваки

  Днес празнуваме Васильовден или Сурваки, както е популярен празникът в различните краища на България. По традиция на трапезата присъстват блажни ястия, баница с късмети, наречени на къщата, здравето, богатството, както и жито, орехи и ошав. На Васильовден се гадае и се сурвака за здраве.

  Според народния обичай вечерта срещу първи януари се събират момите на мегдана на хоро. Най-личната мома се избира да бъде Васила. Докато се свирят хора, пеят се песни и се разлива вино, Васила носи менче пълно с вода, в което всяка мома донася и оставя своята китка. Китката е направена обикновено от чемшир, дрянови клонки, овързани с червен конец. Като отличителен знак се слагат пендари, пръстени, мъниста. След празничното хоро всички се прибират по домовете, а менчето с китките оставят на вън да пренощува под звездите. Ако водата в менчето замръзне, годината ще бъде плодовита и хората и добитъка ще бъдат здрави.

  На първи януари сутринта отново всички се събират на мегдана, пак се люшват хората, запяват се песните и най-важният човек отново пак е Васила – на нея е отредено да бъде пророчицата. Всички се събират около нея и тя изважда китка след китка от менчето и започва да нарича: на коя чест мъжко чедо, на коя чест булка да стане, на коя голямо имане… така се изреждат различни благопожелания, след което всички се прибират да празнуват по къщите. На Васильовден се прави втора Бъдни вечер, но блажна. Характерно ястие за този празник е пачата от свинската глава, а в някои части на България и варен петел, като се съблюдава да е непременно червен.

  В съвременността е повод да се отиде на имен ден, да се почетат именниците и да се продължи празника от миналата година. Надеждата за по-добър живот отново е налице, желанието за здраве, богатство и щастие. Всички искат първият ден на Новата година да е хубав и весел, че така да им върви и през цялата година.

  Ако вашето име е Васил, Василка, Веселин, Веселина, Весела, се подгответе да посрещате гости, защото днес сте именници. На софрата можете да сложите прасенце или пилешко месо, а в центъра й поставете баницата с късмети, която се завърта и всеки тегли своя късмет за предстоящата година.

  Според народния обичай ако запазите първото парче от баницата или питата и го сложите под възглавницата, ще сънувате бъдещия си съпруг или съпруга. Около трапезата се гадае за бъдещи сполуки.

  Ваши гости могат да бъдат и новогодишните сурвакари, които обикалят къщите и сурвакат за здраве и берекет. Изпратете ги с плодове, кравайчета и дребни подаръци.

  В днешния ден, Васильовден, в много домове из България звучи този стих, свързан със сурвакането. Сурвакането е български обичай.

  Дошъл е по нашите земи, пресесен от прабългарите. Традицията е свързана с Бога на Слънцето в древноиранската митология Сурья.

  За сурвакането се използва дрянова пръчка, за да е яка гърбината на човек толкова, колкото е здрав и жилав дряна.

  Дрянът е свещено дърво в българската традиция. Вярва се, че той притежава магическа сила.

  Сурвакарите са млади момчета на възраст между 4 и 12 години. Те обикалят домовете в ранните часове на Васильовден с пожелания за здраве, плодородие и благополучие. Домакините пък даряват сурвакарите с различни лакомства, кравайчета, орехи, плодове.

  Сурвакарската благословия представлява един вид вербална магия, чието действие подсилва здравето и изобилието в дома. На някои места в страната е прието да се сурвакат и домашните животни.

  В различните региони сурвачката се украсява по различен начин. В Централна и Източна България тя е изпъстрена с плодове, зърна и хлебни изделия. В Западна България пък по нея дрънкат и монетки.

  В днешния ден, Васильовден, в много домове из България звучи този стих, свързан със сурвакането. Сурвакането е български обичай.

  Дошъл е по нашите земи, пресесен от прабългарите. Традицията е свързана с Бога на Слънцето в древноиранската митология Сурья.

  За сурвакането се използва дрянова пръчка, за да е яка гърбината на човек толкова, колкото е здрав и жилав дряна. Дрянът е свещено дърво в българската традиция. Вярва се, че той притежава магическа сила.

  Сурвакарите са млади момчета на възраст между 4 и 12 години. Те обикалят домовете в ранните часове на Васильовден с пожелания за здраве, плодородие и благополучие. Домакините пък даряват сурвакарите с различни лакомства, кравайчета, орехи, плодове.

  Сурвакарската благословия представлява един вид вербална магия, чието действие подсилва здравето и изобилието в дома. На някои места в страната е прието да се сурвакат и домашните животни.

  В различните региони сурвачката се украсява по различен начин. В Централна и Източна България тя е изпъстрена с плодове, зърна и хлебни изделия. В Западна България пък по нея дрънкат и монетки.

  Навсякъде обаче е задължително дряновите клонки така да се привържат, че сурвачката да добие форма на буквата „Ф“. След празника е прието сурвачката се изхвърля в река, за да тече животът по вода.

  Българската православна църква почита днес паметта на св. Василий Велики.
  На 1 януари се почита и големият светец на християнството св. Василий Велики – един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. На него принадлежи идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на христовия закон за любовта и прошката.

  Василий е роден през 330 г. в град Кесария (Кападокия), в знатно ромейско семейство. Богат, многолюден и уважаван бил неговият род. Близките му вярвали в
  Бог, правили много добрини на хората. Самият Василий кат одете бил невероятно
  умен и надарен. Обучавал се в най-елитните училища, петнадесет години учил в Атина. Преподавал в родния си край красноречие.

  На 30 години с приятелството и подкрепата на св. Григорий Богослов се отдал на съзерцание и бил кръстен в река Йордан. Завърнал се, за да помогне за организирането на църква в Кесария. Още преди да стане епископ, добила известност неговата Василияда – цяло селище от благотворителни заведения за бедни, истински град на милосърдието и вярата.

  За неговата смърт е запазен следният разказ: Когато легнал на смъртния си одър, св. Василий, който през целия си живот непрекъснато боледувал, извикал еврейския лекар Йосиф, който имал способността да предвижда смъртта на своите тежко болни пациенти. Йосиф казал на близките на светеца, че ще умре същия ден.

  Св. Василий много обичал този благочестив юдеин и искал да го покръсти, но никакви доводи на св. Василий не помогнали за неговото обръщане към истинската вяра. Св. Василий горещо се помолил на Бога да продължи живота му с няколко часа заради спасението на евреина. И Бог чул молбата му. Той извършил последната си литургия и кръстил лекаря Йосиф.

  Същият ден вечерта на 1 януари 379 г. той умрял на 50 години. Смъртта на св. Василий Велики предизвикала дълбока печал у всички християни, юдеи и езичници, на които той сторил много добрини през живота си.

  Катедралата „Василий Блажени“ на Червения площад в Москва

  

• Важни закони влизат в сила от днес в България

  От 1 януари отпада точковата система да пенсиониране, застрахователите ще дължат данък за премиите си, поскъпват дългите цигари

  От първия ден на тази година влизат в сила промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се въвежда нов пенсионен модел.

  От тази година отпада т. нар. точкова система за пенсиониране. Така право на пенсия за осигурителен стаж и възраст жените ще придобиват при навършване на 60 години и при 34 години стаж, а мъжете – при навършени 63 години и 37 години стаж.

  Увеличаването на стажа за работещите при трета категория труд ще започне от 2012 г. с по четири месеца на всяка година до достигане на 37 години стаж – за жените, и 40 години стаж – за мъжете.

  От 1 януари 2011 г. право на пенсия придобиват всички, навършили 65 години и при най-малко 15 години действителен трудов стаж. Тази възраст се увеличава от 2021 г. с по 6 месеца на година до достигането на 67 години.

  От тази година застрахователите трябва да плащат данък върху премиите си.

  Новият данък ще е два процента и ще се налага върху премии по облагаеми договори от общото застраховане. Изключения правят презастраховането и ретроцесията, животозастраховането и договорите за застраховки на товари по време на международен превоз, когато началната или крайната точка на превоза е извън територията на страната.

  Няма да се облагат и договорите за застраховки на летателни апарати и плавателни съдове, както и премиите за гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на такива транспортни средства.

  От днес ще може да бъде възстановена

  разликата в цената между внесения акциз за употребяван автомобил

  и размера на акциза за нов автомобил със същата мощност на двигателя. Това става с влизащия в сила от днес Закон за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили.

  Разпоредбата важи за употребяваните моторни превозни средства с мощност на двигателя, превишаваща 120 киловата по система DIN. За да бъде възстановена сумата трябва да бъде подадено писмено искане до компетентната митница, където е внесен акцизът.

  От първия ден на Новата година

  с двоен акциз ще се облагат цигарите, които са по-дълги от 8 см без филтъра –

  за всяка цигара, която без филтъра и мундщука е по-дълга от 8 см, но е с дължина по-малко от 11 см, ще се дължи акциз като за две цигари.

  Досега цигарите се брояха като две, ако без филтър и мундщук са по-дълги от 9 см и не повече от 18 см.

  От днес влизат в сила и промени в Закона за здравето. Според тях Регионална здравна инспекция ще осъществява държавната здравна политика за всяка област.

  Досега това беше задължение на регионалния център по здравеопазване и на регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, чиито функции се обединяват в новата структура.

  Източник: БТА

• Нова Година – традиции, символи и поверия

  Посрещането на новата година датира от древността и е един от най-старите празници, отбелязван от човека. За първи път преди 4000 години се празнувал в древната Вавилонска кула. Около 2000 г.пр.н.е. Вавилонците започнали да честват първата Нова Луна (фактически пълнолуние) след първия ден на пролетта. Нейното начало било времето, когато настъпвала новата година. Това бил сезонът на засяване на реколтата и цъфтежа на растенията. Първи януари нямал нито астрономическо, нито земеделско значение. Вавилонската Нова Година се отбелязвала единадесет дни като всеки ден се празнувал по различен начин. Около 600 г.пр.н.е. древните гърци чествали своя бог на виното Дионисий навръх Нова Година. Римляните продължили традицията и леко я видоизменили като започнали да посрещат Новата година в края на месец март. Техният календар постоянно бил променян от различни императори и скоро изгубил връзката със фазите на слънцето. За да пооправи грешката, през 153 г.н.е. римският сенат обявявил първи януари за начало на новата година. Но промените на календара продължили до идването на власт на Юлий Цезар, който през 46 година въвежда познатия ни Юлиански календар. В него първият ден на януари също отбелязвал началото на новата година. Вместо да синхронизира календара със слънцето, Цезар ‘разтеглил’ предишната година на 454 дни. Ранната Католическа църква заклеймила тържествата за Нова Година като паганизъм. С разпространяване на християнството, църквата започнала да изгражда религиозни ритуали, в противовес на езическите празници, като Нова Година не прави изключение. В днешни дни този ден се отбелязва от някои църковни деноминации като „Обрязването на Исус Христос“. През Средновековието църквата продължила да се бори с честването на Нова Година. Едва от около 400 години този ден се счита за празник в западните държави. Една от традициите по света, с които се свързва настъпването на новата година, е вземането на важно решение. Например отказване от цигарите или започване на сериозна диета. При древните Вавилонци най-важното решение било да върнат взетото на заем оборудване за фермата. Според едно предание, човек може да повлияе на късмета си през идващата година според това какво правил или ял през първия ден на годината. Поради тази причина, много хора прекарват първите минути на празника с най-близките си приятели и семейството си.
  Друго поверие казва, че ако на Нова година на портата потропа висок чернокос мъж, годината ще е щастлива за домакините. Датчаните пък вярват, че като ядат понички на празника, това ще им донесе късмет. Американците смятат, че белият боб с черни петна е символ на просперитет и затова той неизменно присъства на празничната трапеза. Друг „щастлив“ зеленчук е зелето, чиито листа са символ на книжните пари. *** Новогодишната трапеза трябва да бъде преди всичко празнична красива и да има някаква изненада. Затова, когато избирате продуктите, обръщайте внимание не само на качеството, но и на външния им вид. Особено старателно се подбират плодовете, тъй като те украсяват масата.

  НОВОГОДИШНИТЕ СИМВОЛИ ПО СВЕТA
  Навсякъде по света хората свързват Нова година с надежда и стремеж към по – добър живот. Ето някои от най – популярните ритуални символи на щастието и благополучието, които хората се надяват да постигнат през новата година.
  АВСТРИЯ – Символ на късмета през Новата година е печеното прасенце, което е в центъра на трапезата. За десерт традиционно се поднася ментов сладолед, поднесен във формата на четирилистна детелина.
  АНГЛИЯ – Британците оставят късмета си в ръцете на първия си гост през следващата година. Те вярват, че той трябва да е задължително мъж и да носи подаръци за дома – въглен за огнището, хляб за масата и питие за стопанина. За да имат собствениците на дома късмет през новата година, когато гостът си тръгва, той трябва да е с гръб към вратата. Ако гостът дойде с празни ръце, той не е добре дошъл.
  УЕЛС – В полунощ, при първия удар на часовника, задната врата се отваря, след което бързо се затваря и заключва, за да излезе през нея старата година и лошия късмет, а при дванадесетия удар се отваря широко входната врата, за да влезе през нея Новата година, а с нея щастието и благоденствието.
  СИЦИЛИЯ (Италия) – Стара сицилианско вярване е, че в първия ден на новата година, за късмет, на обяд трябва да се сготви и яде лазаня. Всеки друг вид паста ще донесе беди и злочестия.
  ИСПАНИЯ – В Испания в полунощ, с всеки един удар на часовника, испанците изяждат по 12 зърна грозде, за да имат късмет през всичките 12 месеца на годината.
  ГЪРЦИЯ – За новогодишната трапеза се приготвя обреден хляб със скрита в него пара. Първият резен е за Младенеца, вторият за главата на семейството, а третият е за къщата. Ако парата се окаже в третия резен, то тогава пролетта ще дойде рано през следващата година
  ЯПОНИЯ – На Нова година японците украсяват домовете си с борово клонче – за дълголетие, със стрък бамбук – за успех, и цветче от слива – за благородство.
  КИТАЙ – За китайската Нова година входната врата трябва да се пребоядиса задължително в червено, защото този цвят е символ на късмета и щастието. По време на новогодишната нощ всички ножове в къщата се скриват, за да не си “отреже” някой късмета.
  САЩ – В новогодишната нощ всички са с маски на лицата, а в полунощ всички си разменят традиционната целувка. Маските символизират лошите духове, които целувката прогонва.
  НОРВЕГИЯ – За новогодишната нощ норвежците приготвят оризов пудинг, в който скриват цял бадем. На който се падне бадемът, той ще бъде честит през цялата година
  ТРАДИЦИИ НА НОВА ГОДИНА В ЕВРОПА
  Навсякъде по света началото на новата година е весел празник, всеки оставя зад гърба си несбъднатите мечти и създава нови. Всеки народ в продължение на векове е създавал, предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година непременно ще бъде по-щастлива от старата. Монетата е символ на късмет и благоденствие не само у нас. Тя е в коледната пита, част от изненадите на новогодишната баница, краси сурвачките.
  АНГЛИЧАНИТЕ не посрещат новите години с шумни празненства. На Острова не е прието да се канят гости. Но неписано правило е, че срещу Нова година или на следващия ден всеки може да навести който и да е дом, без покана. Гостът обаче трябва да донесе бучка въглища, която да хвърли в домашното огнище и да пожелае огънят в този дом да не угасва.
  ШОТЛАНДЦИТЕ са отишли по-далеч – те ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.
  НЕМЦИТЕ И АСТРИЙЦИТЕ са приели за свой символ на благополучие и щастие коминочистача и… прасето. В навечерието на Нова година Монетният двор на Виена пуска звонкове с изображение на дете, покачило се върху прасенце. В Германия и Австрия наричат 31 декември Силвестър. Думата идва от италиански и означава “Този, който живее в гората”. В последните години в двете страни обикновено празнуват Силвестър на улицата, събрани около местната църква или друга забележителност. Естествено, гърмят се тапите на пенливо вино. Подаряват се фигурки на прасенца от марципан, яде се щолен – плодов хляб. На някои места в хлебчетата се слагат дребни монети. Не се поднася месо от пернати, за да не отлети късметът.
  В ИТАЛИЯ дълго време се е смятало за задължително в навечерието на Нова година да се изхвърлят старите мебели през прозореца и да се заменят с нови. Това обаче днес е доста рисковано и вече са са измислени по-безопасни начини за веселие. Традиционният Capodanno задължава всеки член на семейството да постави на перваза запалена свещ и монети за щастие. За да привлекат късмета, жени и мъже(!) надяват червено бельо.
  ФРАНЦУЗИТЕ имат разнообразни новогодишни обичаи. Един от най-старите е първата жена, която налее в празничната нощ вода от извора, да остави там франзела хляб, втората я взема и оставя своя и така всички домакини в селото си разменят хляб.
  ВЪВ ФИНЛАНДИЯ в новогодишната нощ девойките хвърлят през рамото си обувка. Поверието е, че ако тя падне с върха си към вратата – предстои сватба. Подобни обичай имат и прибалтийските страни, където не сядат без традиционните рибни ястия и пай с коняк.
  ПОРТУГАЛЦИ И ИСПАНЦИТЕ имат обичай да окачват над празничната трапеза добре запазен грозд. Когато часовникът започва да отмерва 12-те удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като същевременно си намисля желания за отделните месеци на настъпващата година. Когато часът удари 12, испанците излизат на улицата и си разменят подаръци. В новогодишната вечер за унгарците традиционно блюдо е чесън с мед. В някои градове и села там на 1 януари сутринта се измиват вместо със сапун с монети, за да имат пари през цялата година. В РУМЪНИЯ почитат традиционните питки с извара и сметана и рибните плата. На празничната холандска трапеза се поднасят топли понички със стафиди, които се приготвят само веднъж в годината – на този ден. Момичетата там се стараят да свършат работа преди залез, за да се омъжат през следващата година.
  В ПОЛША, УНГАРИЯ, ЧЕХИЯ И СЛОВАКИЯ броят на ястията трябва да бъде кратно на 12. Като всяко има своя символика – рибата е на щастие и благополучие (в Словакия шаранът е задължителен), орехите символизират тайните и трудностите на живота и т. н. В ГЪРЦИЯ е традиция да се посрещне новата година с игра на карти, но на пари. Според поверието, който спечели повече, ще му върви през цялата година. Сред обичаите за последния ден от старата година е и почистването на камината и поставяне на ново дърво за късмет. Традицията в Гърция повелява също така да дадеш на колкото може повече деца дребни монети. На 1 януари пък след прибиране от църква трябва да удариш нар пред вратата, за да е плодовита годината за цялата къща.

  ТРАДИЦИИ ЗА НОВА ГОДИНА ПО СВЕТА На изток и запад от Европа има безкрайно разнообразие от новогодишни обичаи, поверия и традиции.
  В ЯПОНИЯ посрещат Нова година не в полунощ, а рано сутринта на 1 януари. Поздравяват се с чаша студена вода. След замиране на обичайните 108 удара на камбаните всеки бърза да се изкачи нависоко, за да приветства слънцето. Японецът няма да забрави да сложи слама на фасадата на дома си, която ще го пази от злите духове.
  В първия ден на КИТАЙСКАТА НОВА ГОДИНА по традиция не се произнасят думи с негативен смисъл – смърт, бедност, катастрофа, за да не се случват тези нещастия. В преддверието на празника китайците разплащат дълговете си, непременно купуват нова дреха, приготвят дарове за духовете. Разбира се, всяко семейство организира пищно семейно тържество. На трапезата винаги има нарциси. Съвременната Нова година в Китай е много красива. На многохилядните процесии се запалват безброй фенери с формата на 12-те животни от зодиака. С фенерите китайците вярват, че осветяват пътя си през новата година, а за да отблъснат лошите духове те се въоръжават с хлопки и вдигат колкото се може повече шум. В Древен Китай на Нова година се обявявал единственият празник на бедняка Тогава бедният човек можел да влезе във всеки дом и да вземе, каквото му е нужно. Ако откажеш да дадеш на бедняка, съседите ще се отвърнат от теб, вярвали някога. ИНДИЙЦИТЕ по принцип празнуват Нова година на 1 януари, само в Северна Индия тя идва на 13 април. Там древен обичай повелява, че на този ден никой не бива да е зъл, раздразнителен или сърдит някому. В противен случай ще е такъв през цялата година.
  ВИЕТНАМЦИТЕ пък смятат, че в дома им живее Бог и на Нова година той отива на небето, за да разкаже как е минала годината за всеки от членовете на семейството. В тази страна хората приемат, че именно на Нова година човек става с една година по-възрастен, а не както е по света – в деня, когато е роден. Да се определи точният ден на настъпването на новата година в Бирма е задължение на Министерство на културата. Тя настъпва по указ от 12 до 17 април. По време на празнуването всички се заливат един друг с вода. Според древните поверия така се печели благоволение на боговете на дъжда.
  В ИРАН Нова година е празник, на който посрещат и пролетта. Главата на семейството дарява домочадието с нови дрехи. На празничната трапеза непременно трябва да има чесън, оцет, сол от неузрели класове и супа от салатени листа. Хората палят огньове по улиците и ги прескачат за здраве.
  В ЕТИОПИЯ също палят огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци. Нова година там е в средата на септември и съвпада с празника на плодородието. Талисманът за новогодишно щастие при суданците е зелен, неузрял орех. Най-сърдечното, най-хубавото пожелание е да се намери такъв орех.
  В много домове на ЛАТИНСКА АМЕРИКА имат специална кристална чаша, която пълнят с вода в новогодишната нощ. Щом удари 12 часът, хората плисват течността през прозореца като знак, че старата година си е отишла успешно и те очакват новата да бъде така чиста и прозрачна като водата. Своеобразен новогодишен ритуал имат МЕКСИКАНЦИТЕ. В стаята, където са гостите, окачват обемист глинен съд, изрисуван с чудовища и зверове и пълен с разни лакомства. После подред на всеки завързват очите с кърпа и му дават пръчка. Този, който успее с нея да счупи съда, ще бъде особено щастлив през настъпващата година. В КУБА в полунощ се разнасят 11 вместо 12 удара за да почива и часовникът. Кубинците смятат, че благодарение на тази традиция няма да “загубят времето си” през настъпващата година. Слонове, които са символ на сила и богатство, предвождат в новогодишната нощ шествието в Гвинея. То е изпълнено с песни, танци и разнообразни игри.
  В полунощ в ПАНАМА бият всички камбани, свирят автомобилните сирени, а деца и възрастни викат и удрят по каквото им попадне. Те вярват, че така “радват” новата година.
  В СИЕРА ЛЕОНЕ празникът идва с първия майски дъжд. Възрастни и деца играят по площадите под звуците на барабани и флейти. Има ли новогодишен празник без сняг и елхи? Да, австралийският. Там Дядо Мраз се появява на плажа с ярък сърф. Той според традицията е с бяла брада и шапка с помпон, но раздава подаръци в бански костюм.
  ИМА И УНИВЕРСАЛНИ ПОВЕРИЯ ЗА НОВА ГОДИНА Например да се стараем в новогодишната нощ да не сме с празни джобове и да не се караме с никого. Дамите трябва да имат нещо ново по себе си, защото се смята, че това ще донесе късмет. На масата пък не трябва да има морски дарове като раци, омари и други, за да “не върви назад годината към старите проблеми”. Който изпие последната глътка преди полунощ, ще бъде късметлия, е една от поличбите, свързани с пиенето на Нова година. Други пък съветват да напишете заветното си желание на хартия, да я изгорите, да разпръснете пепелта над чаша шампанско и да го изпиете като символ на новото, което ви предстои. Да вярваме или не на новогодишните поличби избира всеки. Някои предпочитат да “разграфят” нощта предварително, за да няма пропуски. Но тогава и най-малката грешка би се възприела като трагедия. За други настъпващият празник е въпрос на импровизации и ще е щастлив заради спонтанните решения. Така, че посрещнете Нова година според собствената си фантазия и това, което ви диктува сърцето. И вярвайте, че съдбата ви е във ваши ръце.

  Източник: http://www.selеnabg.com

  

• Нови скандални разкрития от Wikileaks за България – корупция в държавата, във футбола и т.н.

  Две новопубликувани сeкретни телеграми на американското посолство говорят за липсата на желание за реформи в правителството на Станишев и за корупцията в българския футбол

  „Как да ги накараме да правят реформи, когато те не искат”, казва висш представител на ЕС на американския посланник миналата година. И още – „Червен картон за българския футбол заради корупцията”.

  Испанския вестник El Pais, който си сътрудничи с Wikileaks при публикуването на секретните американски дипломатически съобщения, т.нар. Cablegate, днес публикува две нови телеграми на американското посолство в София., които със сигурност ще раздвижат сериозно духовете в българското политическо пространство. Първата е от юни 2009 г, и е подписана от тигавашния посланник Нанси МакЕлдоуни, а втората, от януари, 2010 г. е от сегашния заместник посланник Сюзън Сътън. И двете са с гриф: CONFIDENTIAL. Много имена, факти, изключително интересни констатации и заключения могат да се открият в тези документи. Анализите и скандалите несъмнено предстоят.
  Публикувамe пълния им текст:

  SUBJECT: BULGARIA/EC MONITORING TEAM: “HOW DO YOU MAKE THEM REFORM WHEN THEY DON’T WANT TO?”

  C O N F I D E N T I A L

  SECTION 01 OF 02 SOFIA 000325 SENSITIVE SIPDIS E.O. 12958:

  DECL: 06/22/2009

  TAGS: PGOV, PREL, ECON, BU

  SUBJECT: BULGARIA/EC MONITORING TEAM: “HOW DO YOU MAKE THEM REFORM WHEN THEY DON’T WANT TO?”

  REF: A. SOFIA 0225 B. 08 SOFIA 0365 C. 08 SOFIA 0499

  CLASSIFIED BY: DCM ALEX KARAGIANNIS FOR REASONS 1.4 (B) AND (D). 1. (C)

  SUMMARY: XXXXXXXXXXXX confided that the July report on Bulgaria’s anti-crime and corruption efforts would be negative, but the EU political level would “water down” the tone of the final version. The report’s release might be delayed until September because of the formation of a new Commission. In contrast to previous conversations, XXXXXXXXXXXX emotionally reflected Brussels, growing and by now extreme frustration with Sofia’s cosmetic fixes to get a “good report” while failing to undertake real reforms. He confirmed that the Dutch want to invoke the safeguard clause when the report is released and that others, including the Swedes who hold the next presidency, favor extending the Mechanism beyond its three-year mandate. END SUMMARY. 2. (C)

  XXXXXXXXXXXX —————————————— Judicial Reform — Fatigue and Frustration—————————————— 3. (C) XXXXXXXXXXXX said the monitors raised key issues with the GOB such as the appointment procedure for top judicial officials, vote buying, and progress in organized crime and high-level corruption cases. XXXXXXXXXXXX called the appointment/nomination procedure for the top judicial officials “non-transparent” because the vote on the nominees is secret and does not take into full account disciplinary actions against the nominees. Furthermore, the process lacks real debate among the Supreme Judicial Council (SJC) members on the nominees’ qualifications and does not allow the members to release “opinions” on why they voted for or against a nominee. The non-transparent procedure permits the selection of corrupt and/or incompetent judges and prosecutors to the higher courts, perpetuating the cycle of incompetence and corruption in the Bulgarian judiciary. XXXXXXXXXXXX said the entire team believes the Bulgarians only address issues in the Commission’s report to get a “good report,” not to create a better judicial system. For example, Prosecutor General Boris Velchev asked if his nomination of a certain person for a position in the prosecutor’s office would be recorded negatively in the upcoming Commission report. They replied to Velchev that if he thinks the nomination would be reported negatively, then it is a “good sign that it probably would be.” XXXXXXXXXXXX added that Velchev often asks how he is perceived in Brussels when they discuss reforms in the prosecution service. Another example is that Sofia City Court has two courtrooms specifically available for hearing EU funds fraud cases, while available courtrooms for other cases are hard to come by.

  4. (C) The Bulgarian government – especially PG Velchev and European Minister Passy — are lobbying heavily for a positive monitoring report, magnifying modest progress. The government keeps presenting the Commission a list of on-going high profile organized crime and corruption court cases (the number has grown from 30 to 52 over the last two and a half years) as “successes.” Incredibly, several of the “success” cases have been suspended. Several other cases, against notorious shady businessmen Angel Khristov and Plamen Galev AKA the Galevi brothers, and others can hardly be called SOFIA 00000325 002 OF 002 successes as these defendants gained immunity by running for parliament. XXXXXXXXXXXX said the team found this “loophole” quite disturbing, along with how some Bulgarian officials vehemently defend the law that permits this phenomenon. Along with the “Galevization” of politics (referring to the Galevi brothers election campaign), Brussels is also concerned with vote buying and general election fraud. ————————
  Only Sticks Seem to Work ————————

  5. (C) XXXXXXXXXXXX told us that the Commission feels they have “tried everything” to make the Bulgarians reform their judicial system, but concluded “how do you make them reform when they do not want to?” The government’s defensive arrogance — and lack of political will — is intensifying enlargement fatigue in Brussels. He underscored that EC pressure via the monitoring reports and withholding EU funds are the only ways to produce results. He confirmed media reports that Dutch Minister of European Affairs Franz Timmermans requested the Commission to consider activating the safeguard clause against Bulgaria and Romania when the EC releases both reports. (Activating the safeguard clause in Justice and Home Affairs would mean that the European Union would not recognize Bulgaria’s legal decisions and exclude Bulgaria from legal and police cooperation.) XXXXXXXXXXXX said currently only The Netherlands is demanding the safeguard clause, but others are increasingly fed-up with Bulgaria (and Romania’s) lack of progress. There is talk within the Commission about extending the Monitoring and Verification Mechanism beyond the three years stated in Bulgaria’s and Romania’s EU Accession Acquis. Sweden, which holds the next EU presidency, favors extending the monitoring mechanism and is committed to pursue “rule of law issues” in both countries.

  6. (C) The report’s release date hinges on EU internal political maneuvering for the formation and nomination of the new Commission and the election of its next president — a process that begins in July. XXXXXXXXXXXX told us that the team is preparing the report to be released the last week of July, but it may be published the second half of September if the new Commission formation is drawn out. The team’s report will be critical, saying overall reform has stopped, but likely the final EC report will be “watered down” as in the past for political reasons. 7. (C) COMMENT: XXXXXXXXXXXX’s frustration with the Bulgarian government’s lame and insincere reform efforts was striking. It appears to be spreading in Brussels where at least the working level appears to be feeling “buyers remorse” over letting Bulgaria and Romania into the club too early. According to reliable contacts, Brussels Eurocrats have dubbed enlargement fatigue the “Bulgarian Break,” further tarnishing Bulgaria’s bad image within the EU (REFTEL A). END COMMENT.
  McEldowney

  

  SUBJECT: BULGARIAN SOCCER RECEIVES A RED CARD FOR CORRUPTION

  ID:243818
  DATE:2010-01-15 12:43:00
  ORIGIN:10SOFIA32
  SOURCE:EMBASSY SOFIA
  CLASSIFICATION:CONFIDENTIAL
  DUNNO:09SOFIA508 DESTINATION:VZCZCXYZ0001
  RR RUEHWEB
  E.O. 12958: DECL: 01/14/2019
  TAGS: PGOV, KCRM, KCOR, BU
  SUBJECT: BULGARIAN SOCCER RECEIVES A RED CARD FOR CORRUPTION
  REF: 09 SOFIA 508
  CLASSIFIED BY: CDA SUSAN SUTTON FOR REASONS 1.4 (B) AND (D).

  1. (C) Summary: Since the fall of Communism, Bulgarian soccer has become a symbol of organized crime’s corrupt influence on important institutions. Bulgarian soccer clubs are widely believed to be directly or indirectly controlled by organized crime figures who use their teams as way to legitimize themselves, launder money, and make a fast buck. Despite rampant rumors of match fixing, money laundering, and tax evasion, there have been few arrests or successful prosecutions. As a result, the public has lost faith in the legitimacy of the league as evidenced by the drop in television ratings and match attendance. Recent scandals involving the most popular teams and the mass firing of the referee selection commission for a second consecutive year have deepened the public’s disgust. The new government has started to investigate tax evasion and money laundering allegations against some soccer clubs, but, given the deep roots of organized crime in Bulgarian soccer, this has had little impact so far. Cleaning up Bulgarian soccer would be a public sign of the seriousness of the Prime Minister (himself a soccer fanatic) in combating organized crime. End Summary

  THE FALL OF “THE BEAUTIFUL GAME”

  2. (C) Bulgaria is soccer country. It has long been the most popular sport, and despite scandals and the migration of
  many of its talented players to wealthier European clubs abroad, it is still a Bulgarian passion. The pinnacle of Bulgarian soccer was the 1994 World Cup, when Bulgaria defeated Germany to advance to the semi-finals, eventually finishing fourth overall. To this day, many Bulgarians only half jokingly refer to this as the country’s greatest accomplishment since the fall of communism. After the transition to democracy, popular teams previously owned by the municipalities and state institutions such as the military or the police were sold to the new business elite notorious for its close ties with organized crime and the former secret services. Experts and journalists we interviewed claim that organized crime groups captured Bulgarian soccer in an effort to launder illicit profits and create a legitimate image. Today, nearly all of the teams are owned or have been connected to organized crime figures. The following list is just a sampling of the most well-known connections.

  3. (C) Todor Batkov, the proxy and front-man for the infamous Russian-Israeli businessman Michael Cherney, aka “Mikhail Chorny,” owns the popular Sofia team Levski FC. The powerful business conglomerate TIM owns Cherno More Varna. The notorious Marinovs, aka “Margin brothers,” who are on trial for murder, racketeering, and organized crime, own Slavia. Nickolay Gigov, an alleged arms dealer, owns Lokomotive Sofia, and Grisha Ganchev, a known money launderer and organized crime figure, owns Litex. Vassil Krumov Bozhkov, aka “the Skull” was the former owner of CSKA, one of the most important Bulgarian teams. The last three presidents of Lokomotive Plovdiv, which has been periodically owned by the crime group VIS, have been assassinated.

  SCANDALS

  4. (C) Given the ownership of the Bulgarian soccer clubs, allegations of illegal gambling, match fixing, money
  laundering, and tax evasion plague the league. A large scandal erupted in September 2009 during the run-up to the
  match between Levski and CSKA, the most important rivalry in Bulgarian soccer. Immediately prior to the match, four Levski players were put on a plane to Moscow as part of a last minute transfer to the Russian team, FC Rubin Kazan. Shortly after Levski’s 2-0 loss to CSKA, it became clear that the transfer was a hoax and that the President of Levski, Todor Batkov, had been defrauded of the Euro 200,000 transfer fee. The local press reported that the odds for CSKA winning the game fell dramatically before the announcement of the transfer, possibly indicating large amounts of money bet against Levski. Theories on what really happened vary, but the most popular are that Batkov bet against his own team to pay back debts, or that the new owners of CSKA orchestrated the transfer. Despite preliminary investigations into the case, there have been no arrests.

  RUMORS OF MATCH FIXING

  5. (C) Long-standing allegations of match fixing have probably done the most to damage Bulgarian soccer’s reputation. According to the sports editor of the daily “Trud,” Vladimir Pamukov, and sports journalist, Krum Savov, the most common match fixing schemes are bribing referees and paying off players on the opposing club to insure a team loses by a certain score. They argue that thanks to organized crime influences and economic disparity between the teams, match fixing has become an extremely common practice. This has caused many Bulgarians to view the outcomes of soccer matches like Americans view the predetermined outcomes of professional wrestling. Pamukov highlighted the fall in television ratings and crowds at soccer games as evidence of this disillusionment, claiming that prior to the transition there would be 10,000 people at games and now 500 to 2,000 show up.

  6. (C) Journalists, critics and fans often cite illogical results and unexplainable play as the evidence of match fixing even though there have been few investigations and proven cases over the last twenty years. When there are
  arrests and evidence of corruption, cases often come to nothing or the accused are acquitted due to a lack of evidence. Ivan Lekov, a well-known former soccer referee and deputy head of the State Agency for Sports and Youth, was arrested in 2008 before TV cameras for allegedly orchestrating match fixing. Four former soccer referees broke their silence, claiming Lekov and the head of the Bulgarian Football Union’s (BFU) referee committee applied pressure on them to fix matches. Following Lekov’s arrest, the BFU dismissed the entire referee committee for the first time and passed a code of ethics for clubs. Despite these changes, match fixing has not dissipated and Lekov, often cited by the previous government as an example of its anti-corruption efforts, was acquitted due to a lack of evidence and witnesses refusing to testify. On December 14, 2009 the executive committee of the BFU, in what is becoming an annual tradition, again fired the entire referee commission due to match fixing rumors. It also suspended two referees for poor officiating in recent league games, leading to even more suspicions. The Union of European Football Association (UEFA), the governing body of European soccer, also is investigating Bulgarian referee Anton Genov for his alleged involvement in fixing an international match. According to the UEFA, there were obvious irregular betting patterns prior to the international friendly match on November 14, 2009 in which Genov awarded four penalty shots during Macedonia’s 3-0 victory over Canada.

  NEW GOVERNMENT MAKES SOME PROGRESS

  7. (C) Despite nearly universal recognition of the problem, few actions have been taken to prevent organized crime groups from dominating Bulgarian soccer. Upon taking office, the new government started to go after the most obvious tax evasion and money laundering schemes. In September, the Bulgarian National Revenue Agency (NRA) announced that eight of Bulgaria’s top soccer clubs owed at least USD six million in unpaid taxes. NRA agents also discovered a commonly known phenomenon of soccer clubs paying, at least on paper, first division players minimum wage, approximately USD 170 per month. This blatantly contradicted tabloid photos of soccer players and their pop-star wives driving around in expensive cars and dining at the most exclusive restaurants. The NRA
  is currently checking whether the property of 261 players matches their declared income. The former president of CSKA, Alexander Tomov, and three co-defendants were also charged with embezzlement of USD 28 million in their official capacity at the CSKA soccer club and the Kremikovtzi steel works.

  8. (C) Comment: Organized crime has had a destructive impact on Bulgarian football,mirroring to some extent how it has destroyed Bulgarian’s faith in other institutions. The new government has started to attack some of the soccer clubs’ most overt corrupt practices. Given the public’s interest in soccer, which still is weekly tabloid fodder, a successful operation against OC bosses in charge of soccer teams would be a public relations coup. Going after the OC bosses, if successful, would be a public and popular campaign that would demonstrate the seriousness of the new government and its soccer-fanatic Prime Minister in combating organized crime. Government actions against soccer clubs would directly challenge the criminal bosses who have previously enjoyed virtual impunity and would seriously test the strength and resolve of Bulgarian law enforcement and courts. End Comment.

  SUTTON

  Източник: http://www.borisloukanov.com/

• С какво разсмяхме световните медии през 2010-та?

  Автор: ИВО ИНДЖЕВ

  Освен с международния скандал около неизбираемата в Европа за европейски комисар Румяна Желева, още с “нещичко” подобно се прославихме по подобен начин в световните медии през 2010-та година. “Прочухме се” с претенциите да възпроизведем на родна земя…Ерусалим. Такъв вече щял да бъде Созопол.

  Обявихме най-тържествено, че в Созопол са открити свети мощи на светеца Йоан Предтеча (подобни претенции за домакинство на светите мощи на християнския мъченик има на още дузина места по света, но никъде те не са се превръщали в нещо като държавна политика за привличане на туристи – доста фарисейско е!).

  Така рече археологът откривател и министърът без портфейл и задръжки Божидар Димитров не само даде бюрократичната си божидарствена благословия, но дори нарече българския народ “шибан” заради неверието му в такива полезни чудеса.

  Посмяха ни се на воля в разни германски и други западни медии. Обърнаха ни внимание и отвъд океана. “ Уолстрийт джърнъл” се подигра как ще си решаваме икономическите проблеми с помощта на Йоан Кръстител, с чиято благословия сме искали да въртим успешна туристическа далавера.

  В прав текст такива намерения обяви премиерът Борисов, който предположи, че руските православни туристи ще се втурнат на тълпи към реликвата. И за по-убедително нареди тя да бъде доставена в София като част от шоуто по посрещане на един виден православен турист – Владимир Путин, пристигнал в българската столица на 13 ноември за освещаване на подписите под предсказуемото руско чудо “Южен поток”, осъдено да стане реалност с помощта на българските чудотворци.

  Това се случи тук през 2010-та година, защото у нас подобни “чудеса” са възможни. Но едно е да учудиш света ( до смях) с такива номера у дома, друго е да се опиташ да постигнеш нещо подобно навън, където не “командваш парада”. Това е видно от конфузната ситуация, в която името на България отново е скандално замесено в чужбина поради неадекватната преценка на хората, които избираме да ни представят тук и по света. Ето какво се случило:

  Рим връща плочата на Борисов

  (Дойче веле)

  Ватиканът връща обратно благодарствена плоча на Борисов, предназначена за българската черква в Рим. Златните букви върху нея били твърде големи, както и претенциите на българите да бъде инсталирана на централната стена.

  В един горещ летен ден на отиващата си 2010 година десетина лимузини със затъмнени стъкла, ескортирани от моторизирани полицаи, разчистиха претъпкания с туристи площад „Треви“, където се намира черквата „Св. Винченцо и Анастасий“. В 35-градусовата жега, захлупила Рим, полицаи със сигнални свирки и бодигардове в тъмни костюми подсигуряваха българския премиер и придружаващата го делегация от политици, някои от които бяха дошли със съпругите си.

  Медийният шум – по-важен от всичко

  Внушителната група донесе плоча, която трябваше да увековечи „признателността на българския народ и на министър-председателя Бойко Борисов“ към покойния папа Йоан Павел Втори, който предостави черквата за ползване от българската общност в Италия в определени часове. Плочата тогава бе само осветена от православен свещеник. Задържа се на временен статив няколко часа, после българското църковно настоятелство я прибра до второ нареждане.

  За да бъде официално монтирана, се изисква разрешение от Ватикана. Разрешение, за което българските управници не бяха помислили до последния момент. Главните им мисли очевидно се въртяха около медийното отразяване на събитието. Нека да припомня, че премиерът и министърът на културата водеха със себе си голяма група журналисти от главните български медии.

  За да се инсталира каквото и да е върху архитектурен или културен паметник във Вечния град, се иска изрично разрешение от институцията за опазване на културното наследство. И такова разрешение се получава само в извънредни случаи. Като начало трябва да се внесе детайлиран проект, после се чака за одобрение. Представителите на София се сетиха за всичко това едва, след като премиерът докара в Рим плочата, а българските медии обявиха поставянето й в храма за свършен факт. А процедурата по експертизата отнема седмици, дори месеци. Освен това, промени във външния вид на архитектурния или културен паметник се допускат единствено, ако не контрастират с епохата и стила му.

  Висока, тежка, златна

  Плочата от името на Бойко Борисов се издига на околко метър височина, тежи стотина килограма, изписана е с огромни златни букви… Всичко това влиза в тежък контраст с патинираните от времето, приглушени надписи в църквата. Форматът и стилът на София стъписаха експертите по опазване на културното наследство.

  Още по-стъписани са домакините от Ватикана, на които е поверен храмът. Викариатът на Рим дори не бил потърсен предварително за мнение, тамошните специалисти нямали никаква представа какво съдържа текстът на кирилица. Светият Престол преглътна обидата, че не е потърсен своевременно, но не прие грандоманския надпис и още по-грандоманските претенции плочата да бъде инсталирана на централната стена. Викариатът уведоми българското посолство във Ватикана, че не разрешава да се постави плоча в този вид и размер. В същия дух е и отговорът на институцията за опазване на културното наследство. Черният Петър остава в ръцете на българския премиер…

  Източник: http://ivo.bg/

• Цената на (без)отговорността на държавата

  Те осъдиха България. Съдят я. И ще продължават да я съдят и осъждат. В Международния Арбитражен съд в Париж, в Европейския Съд по Правата на Човека (ЕСПЧ) в Страсбург, в Съда на Европейските общности в Люксембург, в българските съдилища.

  Те са европейски институции. Те са компании – български и чужди. Те са български граждани – от обикновени и никому неизвестни до такива, задържали се месеци и дори години в топ новините на медиите.

  Присъдите по делата на всички тях ангажират отговорността на държавата. Онази отговорност, чиито финансов еквивалент платихме, плащаме и ще продължаваме да плащаме всички ние – гражданите на България, макар да нямаме НИКАКВА вина, участие, а често дори представа за онова, което ни се е случвало, случва се и предстои.

  ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА – ДРУГОТО ЛИЦЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

  През 1992 г България ратифицира Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. От тогава до сега за 18 години страната е на първо място по подадени жалби на глава от населението пред ЕСПЧ – 6 500! Публично достъпна достоверна статистика за размера на изплатените обезщетения няма, освен че между 2002 г и 2009 г сумата възлиза на около 1.9 млн лева. За да сме коректни, не бива да пренебрегваме факта, че сега Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) гледа казуси отпреди десет години.

  Ако проследим за какво българите се обръщат към съда в Страсбург, няма как да не забележим, че родните представи за свобода и сигурност (чл. 5 на Конвенцията), право на справедлив съдебен процес в разумен срок (чл. 6.1. на Конвенцията), зачитане на личния живот (чл. 8 на Конвенцията), право на ефективни вътрешно-правни средства за защита (чл. 13 на Конвенцията), значително се различават от европейските.

  Първият, осъдил България в ЕСПЧ през 1997 г, е Андрей Луканов (посмъртно) заради съдебен произвол. Огнян Дойнов също печели дело срещу държавата (посмъртно). Присъденото му обезщетение за нанесени морални вреди е в размер на 3 200 Евра. И Венци Димитров осъжда България затова, че с още двама други, е изваден от листите на НДСВ.

  Серия дела са спечелени от банкери, съдени у нас за знакови банкови фалити. На Иван Миронов (Балканбанк), Христо Данов (Агробизнесбанк), Ангел Първанов и Манчо Марков (Капиталбанк) ЕСПЧ присъжда обезщетения заради продължителни съдебни дела, завършили с оправдателни присъди у нас, въпреки “заклинанията” на И. Тататрчев и Н.Филчев да има осъдени. Държавното обвинение колабира и дава силен аргумент на обвиняемите да съдят държавата в Европа заради липса на справедлив процес в разумен срок.

  Двама финансови “фараони” също осъждат България в Страсбург заради продължителност на водените срещу тях дела. На Иван Христов, шеф на финансовата пирамида “Нов път” е присъдено обезщетение в размер на 9 800 Евра затова, че водените срещу него две дела са продължили съответно 9 г и 7 г, след което са прекратени от прокуратурата. На скандално известния с “Ийст Уест Интернешънъл” Иво Недялков, обвинен у нас в присвояване на няколко милиона долара, Европейският съд присъжда обезщетение в размер на 5 500 Евра заради престоя му в ареста (20 месеца).

  Рекордьор по спечелени дела срещу България в Страсбург е не кой да е, а самият Ерджан Рашид – Роко – цели три! Общ размер на обезщетенията 12 500 Евра. Експерти по Европейско право, следящи хода на делата срещу братята Маргини смятат, че същите имат огромни шансове в ЕСПЧ.

  Семейство Зашеви осъжда държавата заради провалено от българските власти разследване на смъртта на сина им. Присъденото обезщетение е в размер на 24 000 Евра. Родителите на Ганчо Въчков – Ганеца, смятан за автокрадец № 1 на републиката, са обезщетени с 33 000 Евро заради полицейско насилие. Според Европейският съд органите на реда са нарушили правото на живот на сина им. ЕСПЧ уважава иска на вдовицата на прокурора от ВКП Николай Колев срещу страната заради липса на независимо и ефективно разследване на смъртта на съпруга й. Присъдено обезщетение – 30 000 Евра. България е осъдена и от Шишкови – баща и син, малтретирани от служители на БОИ. Четири години военен съд протака делата и накрая ги прекратява поради формални причини. Аргументите на държавата пред съда в Страсбург са направо абсурдни – Шишкови не са бити толкова, че да се жалват в Европа, освен това боят не е имал за цел да ги унизи или да им причини страдание. Присъдено обезщетение 19 000 Евра.

  Журналистката Люба Калпачка, съдена в България за публикации в две дела продължили съответно 9 г и 8 г и прекратени, без дори тя да бъде уведомена, осъжда държавата в Страсбург на 4 200 Евра. Параскева Тодорова пък печели дело заради расистки мотив в присъдата на българския съд срещу нея. ЕСПЧ и присъжда обезщетение в размер на 5 000 Евра.

  Най-многобройната група спечелени дела срещу държавата сякаш са за нарушено право на собственост и реституционни обезщетения – Тодорка Кирова – 78 500 Евра, Цонкови – 139 000 Евра, Егалина Панайотова – 66 000 Евра, Маджаров – 59 000 Евра, Георгиева и Мукарева – 49 000 Евра, Айтен и Мехмет Кушоглу – 11 000 Евра и т.н. и т.н. Наследници на собственици на акции от някогашната пивоварна на Пловдив (днешна “Каменица” АД) осъждат България заради отказан достъп до съд. Присъдено обезщетение – 8 000 Евра, вместо исканото от 80 000 Евра заради възможността претенциите на ищците в бъдеще да бъдат справедливо удовлетворени от местен съд.

  Чешката фирма “ЗЛИНСАТ” осъжда държавата на 360 000 Евра обезщетение заради това, че не е въведена във владение на спечелен в приватизационна сделка хотел. Сложни отношения между Столична община и Софийска градска прокуратура са причината за този финансов “подарък” на България. Търговското дружество “АГРОМОДЕЛ” Русе се жалва срещу отказ на националните съдилища да разгледат исковете му за причинени вреди от прокуратурата и печели обезщетение от 6 000 Евра. Данъчния произвол срещу фирмата на Галина Патрикова в Разград, довел до 10-годишни съдебни битки и фалит, е осъден в Страсбург и донесъл на държавата задължение за обезщетение на потърпевшата в размер на 50 000 Евра.

  Илюзия е да се надяваме, че потокът жалби към съда в Страсбург ще спре. Несъвършенството на законите, неравнопоставеността на гражданите и държавата – например по отношение на събиране на вземания или защита, в случай на неправомерно следене, безконтролните СРС, трайното присъствие на порочни практики, неписани правила, гарантиращи комфорт на създателите им, необоснованата продължителност на делата, престоя в следствените арести, докато се събират доказателства или докато съответните служби просто бездействат, полицейското насилие, фактическия отказ на прокуратурата да разследва престъпления, извършени от полицейски служители и т.н. ще генерират нови и нови процеси.

  Ние, гражданите на България, нямаме право на индивидуална жалба пред Конституционния съд – единствения, който може да отмени закон, противоречащ на Конвенцията, нито имаме право и възможност за получаване на справедливо обезщетение у нас.

  Държавата е ограничила действията си до плащане на присъдените от съда в Страсбург обезщетения и непрестанни апели за съобразяване размера на същите със стандарта на живот в страната. В същото време не е направила почти нищо, за да отстрани порочните практики и пропуските в законите, пораждащи дисбаланс на интересите. Не се търси отговорност на прокурори, нито на полицейски служители, водили разследвания по порочен начин. Няма осъден магистрат за това, че необосновано дълго е отлагал дело. Те остават анонимни за нас гражданите, но точно ние всички плащаме обезщетенията, присъдени на жалбоподателите в Страсбург, превръщайки се солидарно отговорни с (без)отговорността на държавата.

  АРБИТРАЖНИЯТ СЪД В ПАРИЖ – ДОПЪЛНИТЕЛЕН БОНУС КЪМ ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ СДЕЛКИ

  Делата, водени срещу България в арбитражния съд в Париж не са толкова многобройни като в ЕСПЧ, но затова пък материалния интерес и предявените претенции за финансови обезщетения са впечатляващи.

  Гръцката “Интраком” осъжда държавата за спортния тотализатор. Присъденото обезщетение е 6.5 млн. USD, които сякаш не са платени до днес.

  Гад Зееви, купувач на Авиокомпания “Балкан”, печели дело срещу България заради това, че английският вариант на текста на приватизационния договор се различава от българския. Парижкият съд му присъжда 10 млн. USD обезщетение.

  Чешката компания “ЧЕЗ” АД, собственик на електроразпределителните предприятия в Западна България, осъжда държавата през 2009 г с мотив, че след приватизацията е идентифицирала укрити задължения, непоказани в счетоводните баланси, правени от Делойт и Туш. Исканото обезщетение е в размер на 8.6 млн Евра. Арбитражният съд в Париж присъжда – 4 млн. Евра. Подобно дело води и австрийската ЕВН, което още не е финализирано.

  “Вива Венчърс”, купувач на БТК, осъжда Агенция за приватизация заради неточно адресирана жалба и неспазване на трудовата заетост след приватизацията за 600 000 USD.

  Консултантската компания “Артур Андерсън” през 2001 също е завела иск срещу държавата пред съда в Праиж, недоволна от размера на комисионните, изплатени й от Агенция за приватизация след сключване на сделките за продажбата на “Нефтохим”, “Петрол”, “Свилоза” и “Неохим”.

  Гръцката компания “Продефтики” осъди страната на 8 млн. Евра заради спряно през 2008 г еврофинансиране за ремонт на път, а Брюксел ни съди заради монопола на летище София. България е поставила ограничителни условия, препятстващи равния достъп на фирми за кетъринг, обработка на багаж, обслужване с горива и масла, каквито е длъжна да осигури като страна, собственик на летище с годишен пътникопоток над 2 млн. човека.

  Парижкият арбитражен съд осъжда България, но в крайна сметка финансовия еквивалент на присъдите плащат всички български граждани. Странно защо българската държава ни прави съотговорни с нея, макар в случая с Гад Зееви, с “Вива Венчърс”, с ЧЕЗ, виновниците са идентифицируеми. Няма как да не се знае кой е правил превод на договора в първия случай, кой е изготвил въпросната жалба във втория, а що се отнася до последния – одитора е публично добре известен. Странно защо тогава държавата не предявява регресен иск към тези лица, а натоварва с отговорност нас, нищо неподозиращите и нямащи отношение към приватизационните сделки граждани, принуждавайки ни да плащаме чиновническото безхаберие. Не е ли това неглижиране на собствените граждани, на онези, от чиито данъци съществуват структурите на държавата, за сметка на “вълшебните” чужди инвеститори, които сътвориха чудеса, стъпвайки в страната.

  САНКЦИИТЕ НА ЕК – НАКАЗАТЕЛНИЯТ ОТРЯД
  НА КЛУБА НА БОГАТИТЕ

  От 2007 г България е член на престижния европейски клуб на богатите. Плащането на годишната такса за членство (за 2011 г – 811 млн лв) обаче не е индулгенция за неспазване на “вътрешните” правила и ние българите имахме, имаме и ще имаме многократни поводи да се убедим в това.

  ЕК поиска от държавата да върне 20.2 млн Евра заради нередности при контрола върху помощи, отпускани след 2006 г по линия на общата селскостопанска политика заради неефикасна система за идентифициране на селскостопанските парцели.

  ЕК наложи глоба на България размер на 13 млн лева заради закъсняло изготвяне на план от правителството на Станишев за размразяване на спрените средства по САПАРД.

  Брюксел заплаши страната с наказателна процедура заради неспазване на еконормите от Големите Горивни Инсталации – ТЕЦ “Бобов дол”, ТЕЦ “Марица 3”, ТЕЦ “Сливен”, ТЕЦ “Варна”, чиито финансов еквивалент е равен на 50 000 Евра на ден. Само за “Брикел” долния праг на санкцията е 777 000 Евра. През 2009 г ЕК е започнала 9 наказателни процедури срещу България в областта на околната среда – за ненавременно синхронизиране на европейското законодателство с българското, неиздаване на комплексни разрешителни в срок, за превишени емисии в Перник, Гълъбово и Ст. Загора, за липса на ОВОС на ветрогенераторен парк в зона Калиакра.

  Забавяне на допълването на зони към “Натура 2000”, както и строителството в защитените територии предстои да бъде остойностено. Министър Караджова заяви, че държавата няма да събаря строежи, освен ако са без разрешителни. Само за регион Варна обаче, издадените визи за строителство са 327! А колко са в ски зоната на Банско, в община Царево по крайбрежието на природен парк Странджа (там е скандалния комплекс “Златна перла”) и Иракли, предстои да разберем. Едно е ясно от сега, въпросните строежи гарантират дело срещу България в Съда на европейските общности в Люксембург.

  ЕК наложи санкция на МОСВ от 11 млн Евра заради шест договора, финансирани по ИСПА, реализирани в Кюстендил, Варна, Смолян, Сливен и Кърджали. Общата стойност на договорите е 55 млн. Евра. Проблемът е, че при провеждане на тръжната процедура за изпълнители е възприета практика на “пряко договаряне”, която по правилата на ЕС е НЕДОПУСТИМА.

  Заменките на гори от държавния горски фонд, които Брюксел тълкува като нерегламентирана държавна помощ за определени фирми и частни лица ще донесат присъда на България в рамките на 55 млн. Евра до 126 млн Евра. Според експертиза на Световната банка обаче, размерът на санкцията може да стигне до астрономическите 1.5 млрд Евра, ако се вземат предвид всички заменки от 2007 г до налагането на мораториума.

  ЕК отправи последно предупреждение за неспазване еврозаконодателството в областта на енергийния пазар, който не е отворен в достатъчна степен и не гарантира на гражданите и фирмите избор и разумни цени. Констатирана е и липса на прозрачни, прости и евтини процедури за разглеждане на жалби на потребителите. В случай, че тези пороци не бъдат преодолени, България ще бъде глобена, като размера на санкцията може да стигне до 10% от оборота на фирмите монополисти, т.е. хиляди Евро на ден и съд в Люксембург.

  През 2011 г сме застрашени от наказателна процедура заради неизградени пречиствателни станции в селищата с над 10 000 жители. До края на тази година трябваше да са готови 52 пречиствателни станции в големите градове, още 357 до 2014 г в по-малките и 6 язовира за питейна вода. Глобата е 5 000 Евра на ден.

  И това едва ли е всичко…

  Цената на държавната (без)отговорност е впечатляваща, предвид стандарта на живот на българина. Впечатляващи са и нехайството и лекотата, с които държавата плаща обезщетения и глоби и не търси персонална вина за милионите евро, излизащи от бюджета. А такава има . И тя е идентифицируема. Аз обаче не желая повече да плащам за грешки на държавни чиновници, които не са си свършили работата качествено и в срок. Нито за техни умишлени действия или бездействия, донесли изгода на трети лица, нарушавайки съществуващи български и европейски правила и норми. Нито за калпави закони, нито за липсата на процедури, нито за свръхупотреба на сила от полицията, нито за безконтролни СРС-та.

  А голямото плащане тепърва предстои! И в него, както до сега, ще участваме ние, българските граждани. Всеки един от нас! Истински пряко виновните най-много да бъдат освободени от длъжност или да им наложат някоя и друга административна глоба в размер на … 100 лева. Цената на държавната (без)отговорност обаче е твърде висока. За мен поне. И макар за 20 години преход, политици и всякакви структури, използвайки властта на медиите, да успяха така да ни разделят, че вече трудно намираме нещо, около което да обединим усилия, то мисля си, сякаш настъпи момента да заявим, че не искаме да носим чужда отговорност. Още повече – да я плащаме.

  http://pozicii.net

• Дилма Русеф: Започва нова ера в отношенията между България и Бразилия

  „Започва нова ера в отношенията между България и Бразилия.“ Това заяви новоизбраният президент на Федеративна Република Бразилия Дилма Русеф по време на среща с българския министър – председател Бойко Борисов, съобщиха от пресслужбата на МС. Първата делегация, която госпожа Русеф прие беше българската, водена лично от премиера Бойко Борисов. По време на срещата между българската и бразилска делегации бяха обсъдени политическите и икономически отношения между двете страни. Основни акценти в разговорите бяха двустранното развитие на IT технологиите, железопътната инфраструктура и съвместни дейности в сферата на самолетостроенето. Новият президент на Бразилия Дилма Русеф прие поканата на българския премиер да посети България през следващата година. Пред министър – председателя Борисов госпожа Русеф подчерта своята емоционална връзка с българската страна и категорично заяви, че държи отношенията между двете държави да се развиват и задълбочават. В срещата в бразилската столица участваха и министърът на информационните технологии и съобщенията Александър Цветков и министърът на външните работи Николай Младенов. /БГНЕС /

• Как да посрещнем 2011 – годината на Заека

  Според китайския лунен календар 2011 година ще премине под знака на Белия Заек (Котка)
  На власт идва най-големият късметлия. Годината на Заека слага край на черната серия и носи чистота, покой, справедливост, любов, доверие и нов – приятен вкус от живота.
  Съгласно китайския (източния) лунно-слънчев календар, започва на 3 февруари 2011 година и завършва на 22 януари 2012 година. 2011 година е четвъртата от третия 12-годишен цикъл от 60-годишния период, започнал през 1984 година, съгласно източния лунен календар. Началото на китайската Нова година не съвпада с традиционния календар и никога не започва в един и същ ден.
  Цвят: Бял; Космически елемент: Метал; Щастливо число: 2
  Положителните качества на Заека: силно интелектуално развит, дружелюбен, романтичен и много лоялен    към тези, които обича
  Отрицателни качества: неспокоен, страхлив и прекалено зает със себе си.
  В някои от източните страни годината на Заека често се нарича и година на Котката. И това е точно заради извънредната и несломима жизнеснеспособност на този знак. Котката винаги пада на лапите си (и никога по гръб) и мигом, все едно нищо не се случило, се изправя. Всеки знае мита за деветте живота на котката. «Живее си като домашна котка» – казват по цял свят, и с това изразяват утвърдената същност и отличителното качество на родените под този знак. Заекът задължително намира начин да получи от живота толкова удоволствия , колкото са му нужни, за да е напълно щастлив. Той е любител на уюта и комфорта, може да превърне и най-неугледното място в царски палат.
  
  Какво да предприемем през 2011
  Заекът е изключително страхлив, но въпреки това много гостоприемен. Цени уюта и спокойствието, затова през тази година канете най-близките си хора. Заекът е дипломатечен и не е скандален и за да получите уважението му трябва да се съсредоточите върху реалните дела. Заекът е романтичен и предан, за това браковете, сключени през настъпващата година, ще са особено хармонични.
  Тъй като Заека е умен и талантлив в много сфери, той ще покровителства хората на науката и творчеството, професионалисти в дейността си. Но е нужно да се спомене, че той е и доста страхлив, затова и много, особено родени под този знак, ще е много трудно да вземат сериозни решения.
  Заекът е символ на изобилието, потомството и спокойствието. След 2010 – годината на безспокойството на Тигъра, настава по-мирно време. Заекът е знака на отварянето. През тази година очаквайте по-добро настроение и нови запознанства. Годината е благоприятназа различни срещи, преговори, сключване на сделки. Само в тази година всяко вложение, ще се възвърне с лихвите. В същото време, плановете и намеренията трябва да се пазят в тайна. Ограничавайки разходите си, ще съумеете да се справите с материалните затруднения. Ако реагирате гъвкаво и уверено ще имате възможност за професионален напредък.

  Какво ни чака в годината на заека

  В годината под знака на Белия метален Заек много неща рязко ще се изменят – трябва да очакваме плавно развитие на събитията, дори понякога – и пълен застой.   През годината се предполага, че няма да има държавни преврати, площадни стрелби, масови демонстрации, генерални социални реформи. Основната тенденция за годината на Заека се очаква да бъде любовта във всичките й проявления – от кулинарните и сексуалните изкушения до нови тенденции в изкуството. Под покровителството на Заека процъфтяват музите.  Ще бъдат възстановени много изгубени приятелски връзки, ще се случат нови запознанства. Децата, родени през тази година, ще бъдат надарени и добри, но свободолюбиви – те ще се стремят на всяка цена да се сдобият с независимост.

   

  Как да посрещнем годината на Заека
  Той е много гостоприемен и цени домашния уют и красотата. Поради тази причина ви съветваме да поканите у дома в Новогодишната нощ хора, които са ви близки.
  На празничната маса е добре да присъстват ябълки и зърно. В никой случай не гответе заек, за да не разбудите в миролюбивия Заек Тигър. Въобще за предпочитане са постните блюда, в които особено присъства зеленина.
  Тъй като елементът на 2011 г. е металът, в декорирането на дома използвайте детайли от метал – вази, или свещници, например.
  За посрещането на годината на Заека, е подходящо дрехите да са от памук или вълна в леки пастелни нюанси, въпреки, че се допускат и жълто, кафяво, сребърно, бежово, синьо и оранжево.

  

  ivaylamedia.blogspot.com

  bgvesti.com

  Източници: ivaylamedia.blogspot.com  и bgvesti.com
  Още по темата:
  Как да посрещнем 2012 – годината на Дракона

• Македонският бизнес иска ЖП-връзка с БГ

  Македонският бизнес отправи призив към правителството в Скопие да възстанови изграждането на ЖП-линията до българската граница.

  Най-голямата македонска компания за износ на местни стоки „Макстил“ поиска Министерството на транспорта в Скопие да продължи изграждането на железопътната мрежа до България за да не се пречи на износа в чужбина. Поради непрекъснатите стачки в Гърция Македония не може да изнася стоки в чужбина, твърдят от „Макстил“. В момента Македония има ЖП-връзки само с Гърция и Сърбия. Повече от 20 години периодично се повдига темата за ЖП-връзката между България и Македония, но от осем години строителството е напълно замразено. За доизграждането на останалите 89 км. до България са необходими 400 млн.евро. „В момента се подготвя документация за изграждането на ЖП-линията от Куманово до границата с България с дължина от 89 км“, съобщи транспортният министър на Македония Миле Янакиески. Той уточни, че в документацията има техническа и инвестиционна част. Македонският бизнес призова и за свързването на македонските железници с тези от Албания за да може да се използват и албанските пристанища за износ на македонски стоки като алтернатива на пристанището в Солун. „Ако Македония иска да развие търговските си отношения със страните от Средна Азия Коридор №8 е единствената възможност за това“, твърдят македонските бизнесмени. До момента са подсигурени само 500 000 евро за изследвания на трасето до България, съобщи още транспортният министър Янакиески. /БГНЕС /

• 2010-та – един безкраен виц

  2010-та – един безкраен виц
  30 Декември 2010

  Аз мисля, че не трябва да се спекулира с това, което съм казал, а обратното.

  Аз съм израснал само с хляб и картофи. Циганска баница нямаше. Майка ми мажеше мас от прасето и го поръси малко със захар. С едната ръка ям, с другата тичам по ливадата да ритам топката.

  Нашите бяха много бедно семейство. Дето се вика „Кирил и Методий“, празникът 24 май, аз го свързвам с агнешка плешка. Защото само тогава у нас, понеже баща ми беше именник, Методи, майка правеше агнешко с картофи.

  И гледахме прасе, гледахме кокошки. Аз ги гледах лично. Обикалях по почивните станции на Банкя. И там имаше такива, с помия, казани, където се събираше, си вземах и си ходех и си хранех прасето, кокошките. След това ходех с една коса, си бях взел, трева, към 30-40 заека. Имахме нива. И могат да ви кажа как се копае царевица, как се загърля, как се чупи, как се връзва на венци, как след това се руби, му казваме в Банкя и как ходиш и даваш на кокошките. За да има яйчица, сутринта да ми направи. Ядях по 12 яйца. Да, като дете и нито холестерол имах, нито нищо.

  Не отивах на уроци по акордеон и китара преди да мина да събера трева, люцерна, помия за животните, за да има зимата храна и тогава отивах да свиря.

  И майка ме записала на френски език и аз вместо това да ходя да уча по френски … ходех да ритам топка и я лъжех. И като разбра, че една година съм ходил да ритам топка, вместо да уча френски, си спомням, че бях по едни къси гащички, шортета и само като отчупила една пръчица при портата, тя се увива пръчката, такава жилава, мале колко бой изядох с пръчката.

  Не учех английски, а тренирахме карате.

  Справям се прекрасно, защото, виждате практиката в Европейския парламент е всеки си говори на неговия език. Така че изобщо не се усеща необходимост да знаеш чужд език.

  Макар че можете да направите експеримент, в колата имам една кутия. На нея съм си написал на листчета глаголи, думи изречения. На английски. И си запаметявам и наизустявам. Сега ще е смешно още повече да казвам, но така, като се говори бавно, разбирам какво казват. Или най-малкото веднага ми се наострят ушите. Чуя ли “Congratulation, Borisov”, не слушам нататък.

  Хората, които работят и ме познават знаят, че когато ми кажат, че има добра и лоша новина, добрата дори не искам да я слушам.

  Аз винаги съм се озадачавал защо и как една новина влиза в общественото внимание, замествайки примерно друга, която за мен е много по-важна.

  Сиреч една статия да поръчаш от някой йенски, виенски ли ще е, залцбургски ли ще е да го напише някой професор и да го публикува, това е елементарен трик и ви казвам защо е направено.

  Защо не казахте примерно в самата ваша телевизия, че няма нито един ден в нито едно предаване, в което да не се напада правителството?

  Много ви моля, когато речете да ме пресирате, да знаете, че съм написал оставката на правителството и тя е в джоба ми. Влагам целите си усилия и характер, но всичко си има граници.

  Мисля, че нито за момент някой не си е помислял, че ГЕРБ има друг ръководител освен мене. Всеки си знае мястото. А ако не си знае, ще го подредя.

  За мен са 10-11 години вече, защото е една и съща отговорността. Като бях главен секретар, пак цялата държава, въпросите бяха главно към мен, като станах кмет, всичко се въртеше около кметството в София, ако си спомняте. Сега същата отговорност.

  Аз имам стаж и като полицай, и като кмет. Още като кмет в моя кабинет правихме арести… Разбирам я, мога я тази работа, тя е най-антикризисната мярка.

  Не можеш да пълниш хладилниците на хората, след като не си хванал тези, които са ги изпразвали.

  Аз съм обещал да правя магистрали, така че след 50 години българите да знаят какво съм направил.

  Южната дъга на Околовръстното шосе на София нямаше да я има без мен.

  Ако не бях аз, да дойдат багерите да съборят постройките, знаете много добре, че нямаше шанс да се направи тази част. Знаете, на мутрите бензиностанциите, автомивки, складове – какво ли нямаше. Сега си имам Цветанов. Не е нужно да идвам аз с багера, така че никакъв проблем няма да има.

  За първи път сега се пропукаха организираните групи и пропяха в арестите. Отидоха и посочиха труповете. Ние сега разкриваме поръчкови убийства. Отива и посочват – в тая ливада има труп. Колегата Цветанов с багер ходи и копае трупове.

  Да мачкаш Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш.

  С една дума, нашият манталитет и нашия ген е такъв – войнстващ.

  Не са последните 20 години, те са последните 13 века. Ние сме войнстващ народ. Искаме мир, но има ли война, просто нашите войници са уникални.

  Не случайно в бойните спортове – борба, джудо, самбо, карате, щанги, силовите, са най-върховите ни постижения. Просто самата конструкция на българите – здрав труп, нисък център на тежестта, просто той е пригоден… Вижте, че всеки, който се подстриже късо, и прилича на борец.

  Исках да помоля, ако може, все пак имам доста снимки, в които не съм на футбол и съм бръснат, така че можеше да изберете снимка, в която да не съм от свободното си време. Ако не е умишлено…

  В момента ние сме най-добре в ЕС. Действаме така, че да не ни се налага някой с остена да ни подръчква отвън.

  Колкото по-силна, стабилна и с най-ниски данъци в Европа става, толкова тя по-рязко се откроява от страните, да ги наречем така, като наш аналог, Гърция, Румъния, Португалия, Ирландия, която ни беше давана за пример, не по-розови са нещата в Испания.

  Значи, точната дума не е противници, но всеки гледа и лобира за своята държава. Когато бизнесът в неговата държава, когато икономическите, финансово-икономическите условия там са тежки и някоя от другите държави върви по-добре, винаги се търси начин да се забави темпото на тази държава.

  Да не би да им е приятно във Франция да си почупят 2-3 месеца държавата заради пенсионната реформа, в България ние най-отговорно като българи седнахме синдикати, работодатели, оценихме си демографския фактор и си направихме пенсионната реформа без стачки, без митинги. На никой не му е приятно това.

  Проблеми имат онези държави, които са свикнали да живеят нашироко, да щракат с пръсти, да почиват дълго и вечер след 10 часа да излизат на нощен живот… Аз искам да дисциплинирам хората и България да бъде средноевропейска държава, това в следващите години ще се случи.

  45 години сме били назад и леко встрани.

  Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство. Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил, показва, че доста неща са били направени.

  Имаме си опитен президент, който се старае много. Ако някой път чисто политически не се опитва да ни критикува, аз мисля, че в цялост се справя прекрасно с работата си.

  Президентът като е казал „а“, да каже и „б“. Да каже: браво на Бойко, браво на правителството.

  Моля ви, вече да не го наричате президент, когато говорим за г-н Първанов.

  Най-голямото ми предимство е, че нямам приятели. Не съм на този пост, за да се харесвам на хората.

  Седя като куче горе в Бояна и гледам футбол… А и ако видите по празниците, винаги съм бил на някакви мероприятия. В България така е устроено всичко, че не трябва да имаш приятели по простата причина, че иначе може само да им попречиш.

  Болката ми е, че и моите лични приятели злоупотребиха. Лични приятели, и то в първия месец, като станах премиер. Никога няма да забравя еднократната си двеминутна среща с тях – ти от днес повече няма да чуеш здрасти, докопам ли те, ще те арестувам лично.

  В момента с Владимир Путин имаме много добър диалог, той ме разбира по-добре от българските политици.

  И аз го попитах господин Путин: ако ти си на мое място, ще ги пратиш ли в Сибир тези хора? Ще ги пратиш. А ние само сме си позволили да ги дадем на прокурор и да проверим тези проекти.

  Като станах министър-председател, разбрах, че думата любов не съществува, всичко е само пари.

  Аз обичам хората и не искам да им нанасям вреди и щети. Жал ми е да посегна с големия сатър да изрежа всичко, което в момента трябва да се изреже.

  Хората на опашките не псуват „Сименс“, а псуват нас, без да имаме вина.

  Българският потребител ми е по-мил от чуждите инвеститори.

  Мечките са ни мили, но хората са ми по-мили. Вярно е, че и лъвовете ядат хора, не ги избиват в Африка, но има регулативни механизми.

  Трябва да кажа, че се съгласих ДДС да остане на ниво 20%, независимо че вътрешното и всякакво убеждение мое е, че трябва в годините да намалява, но при това наследство, което сме получили, и ако тези договори за над 2 млрд. лева не съумеем да ги развалим, всичките на тази маса са информирани, че няма и да ги питам. Отивам и вдигам ДДС.

  Повече не искам да слушам, съсредоточавате се, режете и действате.

  Не философствайте… След месец, след два умуване, стратегии – не ми се слуша! Който не се съобразява или иска да философства – дали е шеф на болница, дали е шеф на каквото и да е – да си заминава веднага, щом са му малко парите!

  Дянков не ми дава пари за транснационални полети. До Ню Йорк ходихме с градски полет, сега и до Бразилия ще отидем с градския транспорт.

  В петък очакваме сняг. Да не ви изненада. Отсега искам да чакате с метли и снегорини, като падне снежинка, да я хващате във въздуха.

  На нас ни се падна не само мъгла, но и дъжд, и лед.

  Клише е твърдението, че в условия на криза се правят реформи и се планира. Аз питам, приятели, кога правиш ремонт у къщи? Когато имаш пари и даваш на жена ти да прави ремонта, или когато нямаш пари?

  От дядо ми още знам, че женски пари са змийски кости. Аз никога не съм ползвал женски пари в живота си. Винаги аз съм плащал всичко вкъщи, в ресторант, където и да съм. Но те не го разбират. Много от тях не са и мъже, за да го разбират.

  В ГЕРБ мъжете обичат жени, а жените обичат мъже.

  Просто в нежността предпочитам момиченцата да са нежни, отколкото момченцата.

  Затова сме разочаровани всички, защото просто по един брилянтен начин ни е заблудила (шефката на фонд „Земеделие“ Калина Илиева – бел.ред.). И факт е, няколко дена преди да роди, ако щете, аз бях пратил г-н Йовчев да разговаря, и ДАНС, с тях как вървят плащанията там. И толкова хора, дори в бременността й, все пак мъже с опит, бяха заблудени.

  Аз ги избирам по документи. От проверките на службите, тръгвам отзад-напред. Тези, за които няма материали, почвам тях да търся.

  Трябва непрекъснато да са в стрес и да знаят, че ще бъдат наблюдавани. А не, когато паднат от власт, да говорим имало или нямало корупция.

  Щом Костов и Първанов не харесват някой, значи той си върши много добре работата. Да се притесняват тези, които ги харесват.

  Почнеш ли да угаждаш на много хора, станеш ли диалогичен за тях, комуникативен, приключваш като министър. Защото всичко е направено във вид на схема.

  Когато трябва да сменя министри, сменям, без да питам никого.

  Там, където съм аз, е прозрачността.

  Източник: Медиапул

• Скандалография 2010

  Повече скандали отколкото политика през отминаващата година

  Шум от въздуха

  С него започна ексклузивната политически 2010 г. Само благодарение на дипломатическия си паспорт лидерът на „Атака“ Волен Сидеров се е отървал от временен арест на летището във Франкфурт на Майн, съобщи „Дойче веле“.

  Германската авиокомпания „Луфтханза“ (Lufthansa.com) е подала жалба срещу него за нанесени обиди. Според разказа на медията 53-годишният български политик се качил в самолета на германската авиокомпания, пътуващ на 3 февруари следобед от София за Франкфурт на Майн, но отказал да се подчинява на реда в самолета и се държал доста предизвикателно.

  Стюардесата се опитала да го успокои, но не успяла. С неуспех завършили и опитите на самия пилот. През целия полет Сидеров хвърлял храна в коридора и обиждал персонала, наричайки членовете му „нацисти“ и „антисемити“.

  „Няма да ми заповядва някаква си русокоса арийка!“, изкрещял според представител на „Луфтханза“ Сидеров на стюардесата, помолила го да се държи прилично.

  На летището алармираните от екипажа полицаи вече чакали самолета на самата писта и извършили проверка на документите на Сидеров в самия самолет.
  Лидерът на „Атака“ бил пиян и продължил да сипе ругатни и по адрес на полицаите, според говорители на „Луфтханза“. Полицаите били принудени да пуснат българския политик заради показания от него дипломатически паспорт. По-късно Сидеров поднесе извинения на компанията и те бяха приети.

  Скандали с нежни имена

  Пак в началото на годината се разрази голям скандал след изслушването в Европарламента на кандидата ни за еврокомисар по бедствията Румяна Желева, която по това време заемаше поста външен министър.

  Освен че не успя да отговори адекватно на въпросите по своя ресор, тя беше подложена на кръстосан разпит от евродепутатите заради бизнес начинанията си. Последвалият скандал доведе до оттеглянето на кандидатурата й за еврокомисар, както и до оставката й като външен министър.

  Това пък позволи на политическия небосклон да изгрее дотогавашният вицепрезидент на Световната банка Кристалина Георгиева, която в ЕК отговаря за хуманитарната помощ и реагирането при кризи и беше избрана за „Европеец на годината“ и „Комисар на годината“ в ежегодния конкурс, организиран от европейското издание „Юръпиън войс“.

  Едно бебе и една невалидна диплома разлюляха страната пред октомври. „Собстеничката“ им – доскорошната ръководителка на ДФ „Земеделие“ Калина Илиева, беше сравнена дори с руската шпионка Ана Чапман, след като се оказа, че е шпионирала за ОЛАФ и шефа си – земеделския министър Мирослав Найденов.

  Критата дълго време бременност, под предлог че става дума за здравословни проблеми, стана причина, дни след като роди бебето си, тя да бъде освободена от поста. Скандалът се разрази с пълна сила обаче, след като в. „168 часа“ написа, че Илиева ще бъде разследвана от полицията в Германия заради фалшифициране на дипломата си за завършено висше образование.

  В писмо Гизела Хютингер, пресаташе на Висшия институт по техника и икономика в Берлин, отговори на официалното запитване от медията, че Илиева не е завършила образованието си в института. Това по-късно беше потвърдено и пред българските власти, а прокуратурата започна разследване.

  Малко по-късно „български скандал“ разклати стола на италиански министър. Поискаха оставката на културния министър Сандро Бонди заради награда на кинофестивала във Венеция за режисьорския дебют „Сбогом, мамо“ на привлекателната българска актриса Мишел Бонев.

  Мнозина определиха приза за „изфабрикуван“, като според опозицията за него рамо дал сам премиерът Силвио Берлускони, на когото Бонев била „скъпа българска приятелка“. Италианските медии цитират разговор между италианския културен министър и генералния директор на министерството, според който те имали задача „отгоре“ да окажат топло внимание на актрисата.

  Премиерът Бойко Борисов пък призна по-късно, че не е бил достатъчно внимателен, когато е подписал заповед за командировка на културния министър Вежди Рашидов до Италия през септември т.г., Рашидов пък прие оставката на шефа на Националния филмов център Александър Донев, искана от киногилдиите заради начина на разпределение на парите за кино и предизвикалото скандал финансиране от българска страна на „Сбогом, мамо“.

  „Първанов с кой ли министър няма проблем?!“

  Тази реплика на премиера Бойко Борисов може да се определи като емблематична за споровете на държавния глава Георги Първанов с доста от министрите.

  През август върховният главнокомандващ влезе в тежък конфликт с министъра на отбраната Аню Ангелов за това кой да оглави военното разузнаване.

  Според канцеларията на държавния глава той „разбрал от медиите“, че има персонално предложение на Министерския съвет за нов директор на служба „Военна информация“. Ангелов обяви, че е информирал президента за кандидатурата на комодор Валентин Гагашев за шеф на службата, но така и не получи отговор.

  Предишно предложение на министъра – за Динчо Карамунчев – също бе отхвърлено от президента. За сметка на това обществено достояние станаха опитите на Първанов да наложи свой кандидат – съветника си по военната сигурност Николай Николов. В крайна сметка Ангелов заобиколи Първанов и назначи на поста цивилен – Веселин Иванов, което не изисква съгласуване с президента.

  Преди това, в началото на март президентът поиска оставката на финансовия министър Симеон Дянков. Държавният глава настоя Дянков да изясни позицията си или веднага да подаде оставка заради твърденията си в Шоуто на Иван и Андрей по Нова телевизия. Тогава на въпрос „Млад милиардер ли е Първанов?“, Дянков отговори „Не, не е млад“.

  Последвалата среща между двамата, поискана от Дянков, започна с лични обяснения и завърши с остри политически обвинения от страна на държавния глава. За всичко това информацията дойде от стенограмата, предоставена от президентството, която стана причина за първия опит за импийчмънт у нас.

  Премиер срещу президент

  Не по-малко цветисти бяха репликите, разменени през годината между държавния глава и министър-председателя. Още след скандала между Първанов и Дянков Борисов заяви: Президентът ми заби нож в гърба.

  Първанов почва война с атака, каквато не е водил срещу правителството на тройната коалиция, отбеляза Борисов и изрази съжаление, че президентът не е оценил желанието му да сложи точка на този конфликт.

  Действията на държавния глава породиха и искането за импийчмънт с мотив, че при срещата си с вицепремиера Първанов е нарушил Конституцията, според която „никой не може да бъде следен, записван и подслушван без негово съгласие“. За отстраняването гласуваха ГЕРБ, „Атака“, „Синята коалиция“ и трима независими, а БСП и ДПС бяха против, което се оказа достатъчно Първанов да остане на поста.

  След множество критики към отделни актове на правителството през годината в интервю за в. „24 часа“ в началото на декември държавният глава отбелязва, че агресията на премиера нараствала обратно пропорционално на резултатите в управлението и Борисов търсел начин да избие в публично-медийна агресия.

  Георги Първанов открито се подигра на Борисов като твърдейки, че било най-логично следственият Алексей Петров, да бъде кандидат за президент на премиера. „С него са бизнес партньори, т.е. имат си доверие от началото на прехода“, заяви президентът през декември.

  В самия край на годината пък президентът Първанов отправи обвинение към МВнР, че е скрита поканата за инагурацията на Дилма Русеф, на която ще присъства премиерът Бойко Борисов.

  През декември правителството предложи на президента, който сам е сътрудничил на ДС, да отзове всички посланици, свързани с бившите служби.

  Въпреки че държавният глава публично се потивопостави на тази идея с аргумент, че се съди с двоен аршин (заради към онзи момент все още министър Божидар Димитров), МС излезе с идеята президентът поименно да подпише укази и да бъдат върнати посланиците в България, където да работят във външното министерство, докато стигнат пенсионна възраст.

  Дългата скамейка с подготвени кадри на ГЕРБ

  С множество скандали бе съпроводено и пребиваването на историка Божидар Димитров на поста министър без портфейл. Министърът на българите в чужбина стана известен и в чужбина с непремерените си изказвания.

  В началото на годината той предизвика дипломатически скандал, като заяви, че България ще даде зелена светлина за членството на Турция в ЕС при условие, че бъдат изплатени 10 млрд. долара компенсации за тракийските бежанци. Думите на Димитров станаха повод премиерът Бойко Борисов да му отправи последно предупреждение.

  Няколко месеца по-късно друго изказване на Божидар Димитров отново предизвика скандал. В интервю за в. „Дневник“ той нарече българския народ „шибан“.

  Причината за гнева на Димитров беше скептичната реакция на археолозите в България към находка, която министърът обяви за мощите на Йоан Кръстител.

  В крайна сметка Димитров напусна поста си не заради непремерените изказвания, а заради досието си в Държавна сигурност, след като се разрази скандала с принадлежността на висши български дипломати към репресивния апарат на социалистическа България.

  Една от постоянните звезди в скандали тази година бе депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов. Първо името на Иванов бе намесено в скандал заради негово пътуване заедно с бившия здравен министър Божидар Нанев до САЩ на разноски на две неправителствени организации, свързани с компания за биологични транспланти.

  После на Иванов му се наложи да се откаже от постовете си като шеф на здравната комисия в НС, зам.-председател на парламента и председател на Софийската организация на ГЕРБ, след като се опита да спре репортаж на Нова телевизия, показващ охолния живот на негов приятел – митничар.

  През последния месец на годината Иванов отново успя да блесне, след като се оказа, че е част от групата народни представители, които напуснаха парламента в работно време заради обещани скъпи телефони.

  Мероприятието се оказа журналистическа провокация, а от ръководството на управляващата партия изпаднаха в затруднение, тъй като се оказа, че на депутатите не може да бъде наложена санкция за подобно провинение.

  В крайна сметка осемте депутата от ГЕРБ, които се изкушиха от предложението на журналистите, се съгласиха да дарят половината си декемврийска заплата за благотворителност. Все още не е ясно дали депутатите от останалите парламентарни групи, включили се в събирането, ще бъдат наказани по някакъв начин.

  Случаят „Горна Оряховица“

  Вътрешният министър Цветан Цветанов успя да развали отношенията си с лекарското съсловие, след като изчете в Народното събрание разпечатки от разговори между лекари в Горна Оряховица. Медиците бяха арестувани по подозрение, че са замесени в смъртта на новородено, но по-късно бяха освободени поради липса на доказателства.

  Въпреки това Цветанов изчете СРС-тата в парламента, което му навлече гнева не само на лекарското съсловие, но и на няколко политически сили. Последвалата експертиза не можа да даде категоричен отговор дали бебето е било живородено, в следствие на което Цветанов бе принуден да се извинява.

  Имотите

  РЗС обвини на 15 октомври вътрешния министър Цветан Цветанов, че семейството му за периода 2007-2008 г. е придобило няколко имота на обща стойност над 462 хил. лв. Сред тях са два апартамента и два гаража в столичния квартал „Изток“, продадени на Цветанов от фирмата „Ти Ви Би“ ООД, собственост на Тодор Бояджиев – съдружник със сина на депутата от ДПС Рамадан Аталай, твърди народният представител Емил Василев.

  Според изводите на РЗС тази сделка „показва обвързаност между сегашните управляващи и обръчите от фирми на ДПС“. Всичко е декларирано; всички платени пари са преведени по банков път, произходът на всеки лев във влоговете може да бъде проверен, категоричен беше вътрешният министър.

  Народното събрание отказа на РЗС да бъде създадена парламентарна анкетна комисия, която да разследва „незаконно забогатяване, търговия с влияние и противозаконни действия“. Изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов заяви, че комисията се самосезира и ще провери имотното състояние на вътрешния министър.

  По-късно макар и в отговор на отправени към самия него критики, бившият вътрешен министър Румен Петков заяви, че в МВР наричали Цветанов Цецо Шестака, заради притежавани от него шест апартамента.

  На 27 октомври пак РЗС изнесе данни, според които председателят на Столичния общински съвет Андрей Иванов в различни периоди е бил собственик като физическо лице на 43 имота на обща стойност около 10 млн. лева, с които извършвал сделки. Става въпрос за магазини, къщи, апартаменти, бинго зали, чейндж бюра и др.

  Иванов не отрече собствеността си върху 14 имота, но не успя да изброи всички. Каза още, зад купуването им стоят 120 години трудов стаж. „Тъй като съм единствено дете, това е трудовият стаж на майка ми и на баща ми.

  Аз имам 20 години трудов стаж, плюс трудовия стаж на съпругата ми“, обясни председателят на СОС. По думите му декларацията, подадена в Сметната палата в началото на 2008 г., съдържа цялата информация за имотното му състояние.

  Магистрати с бедни роднини

  Докато съдебната система още се тресеше от скандала с т.нар. Красьо Черния, разразил се миналата година, гръмна бомбата с бедните роднини на висши магистрати, който получили разрешения за строеж на първа линия в черноморския курорт Приморско, след като се регистрирали като жители на града и „крайно нуждаещи се“.

  Веселото село

  Това е името на незаконното митничарско селище, което беше открито при една от обиколките на данъчни служители с хеликоптери над страната. То се намира в закътан ръкав на язовир „Ивайловград“, но липсва от картата на страната. Там има десетки къщи, които нямат акт 16, т.е. официално не съществуват.

  Откритието предизвика скандал, а министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев обеща всички незаконни къщи да бъдат разрушени.

  Шефът на митницата в Свиленград Стефан Марашев обаче успя да получи акт 16 за имота си буквално часове след проверката на данъчните. По-късно стана ясно, че пътят до селото е ремонтиран с европейски пари.

  „Цанков камък“

  Скандалите през годината обаче засегнаха не само управляващите, а и един от смятаните дотогава за недосегаеми сред политиците – лидера на ДПС Ахмед Доган. На 21 март „Труд“ съобщи, че Доган е взел 1,5 млн. лева като консултант по четири мегапроекта на предишното правителство – хидровъзел „Цанков камък“, каскада „Горна Арда“, „Доспат“ и язовир „Тунджа“.

  Изплащането е уредено с договор за консултантски услуги от януари 2008 г. между Ахмед Доган и Института по минно дело чрез „Минстрой холдинг“, представляван от Николай Вълканов. По силата на този докуменат лидерът на ДПС става „мениджър на проучванията“ за „Цанков камък“ и останалите три хидроенергийни обекта.

  На 18 октомври Върховният административен съд се произнесе, че няма конфликт на интереси при консултантските договори – становището беше подкрепено от двама съдии, според които договорите са сключени преди влизането в сила на закона за конфликт на интереси.

  Но според председателя на състава Марина Михайлова, докладчик по делото, 1,36 млн. лв. от хонорара трябва да бъдат отнети в полза на държавата, защото Доган не е бил компетентен да направи хидрогеоложките проучвания и следователно договорите с него са сключени, защото е депутат и лидер на партията – мандатоносител.

  Делото ще се гледа на втора инстанция от петчленен състав на Върховния апелативен съд (ВАС) в края на януари.

  След като се превърнаха от партньори на управлението в опозиция, депутатите от РЗС успяха да произведат доста скандали през годината.

  Освен с непрестанните компромати срещу представители на властта, те разнообразиха медийното си присъствие със секс скандал, когато организационният секретар на партията Тодор Великов подаде оставка и се оплака, че получавал любовни есемеси от Яне Янев.

  Междувременно лидерът на РЗС Янев започна да се изявява като говорител на бившата барета Алексей Петров, който сега е под домашен арест.

  Източник: VESTI.bg

• Бразилската „желязна лейди“ се готви да поеме властта

  

  На 1 януари бразилският президент Луис Инасио Лула Да Силва ще предаде властта на новоизбраната президентка и бивша началничка на кабинета му Дилма Русеф.

  Дилма, наричана в Бразилия „желязната лейди“, беше избрана за президент при първата си предизборна кампания, а победата й гарантира осезаемо място на политическата сцена. „Дилма не иска да присъства в медиите, това не е нейният стил. До този момент тя беше много дискретна. Досега тя беше много внимателна в изявленията си след избирането й за президент“, смятат бразилски политолози. По време на предизборната кампания Дилма нямаше особена необходимост да говори, по-голямата част от посланията бяха отправени от настоящия президент Лула Да Силва. Но на 63-годишна възраст Русеф има забележителна лична история. От арестуването й и подлагането на мъчения през 70-те години на миналия век заради опита за сваляне на военната диктатура в Бразилия до битката й с рака на лимфните възли миналата година. Експертите смятат, че макар да не се радва на същата популярност в обществото като своя предшественик, опитът на Дилма като министър на енергетиката и началник на кабинета на Лула я е подготвил да изпълни най-големите обещания в предизборната й кампания – да продължи проектите, довели до удивителния икономически растеж на Бразилия. „Тя олицетворява приемствеността. Приемствеността в икономическата и социалната политика на Лула и на предишната администрация. Мисля, че нейната администрация ще обърне по-голямо внимание на вътрешната политика. На първо място, защото тя има уменията да се справи и да постигне резултати и защото това е, което бразилците очакват от нея в сравнение с управлението на Лула“, смятат анализаторите. Трудно е да поемеш властта след осем години на просперитет и харизма. Сега бразилците трябва да почакат, за да разберат дали първата им жена президент не само ще може да продължи успехите на своя предшественик, но и дали ще успее да ги превърне в свои собствени.

  /БГНЕС

  Премиерът Бойко Борисов заминава на посещение в Бразилия, съобщи пресслужбата на Министерския съвет, цитирана от „Дневник“.

  На 1 януари той ще присъства на официалната церемония по встъпването в длъжност на новоизбрания президент Дилма Русеф.

  Миналата седмица президентът Георги Първанов обвини външно министерство, че са скрили от него поканата за церемонията на Дилма Русеф.

  Той обаче, така или иначе, не би могъл да пътува, защото не може да си го позволи заради оскъдния в последните две години бюджет на президентството.

  В делегацията, която ще съпровожда Борисов, са включени министърът на външните работи Николай Младенов и министърът на транспорта Александър Цветков.

  Междувременно, кметът на Габрово Николай Сираков съобщи, че ще изпрати като подарък на Дилма Русеф родословното дърво на баща й – габровеца Петър Русев.

  Историци от местния музей са проследили рода на Русев 250 години назад. Дилма Вана Русеф ще получи и портрет на една от лелите си – Вана, на която е кръстенаПремиерът Бойко Борисов заминава на посещение в Бразилия, съобщи пресслужбата на Министерския съвет, цитирана от „Дневник“. На 1 януари той ще присъства на официалната церемония по встъпването в длъжност на новоизбрания президент Дилма Русеф.

  Премиерът Бойко Борисов заминава на посещение в Бразилия, съобщи пресслужбата на Министерския съвет, цитирана от „Дневник“.

  На 1 януари той ще присъства на официалната церемония по встъпването в длъжност на новоизбрания президент Дилма Русеф.

  Миналата седмица президентът Георги Първанов обвини външно министерство, че са скрили от него поканата за церемонията на Дилма Русеф.

  Той обаче, така или иначе, не би могъл да пътува, защото не може да си го позволи заради оскъдния в последните две години бюджет на президентството.

  В делегацията, която ще съпровожда Борисов, са включени министърът на външните работи Николай Младенов и министърът на транспорта Александър Цветков.

  Междувременно, кметът на Габрово Николай Сираков съобщи, че ще изпрати като подарък на Дилма Русеф родословното дърво на баща й – габровеца Петър Русев.

  Историци от местния музей са проследили рода на Русев 250 години назад. Дилма Вана Русеф ще получи и портрет на една от лелите си – Вана, на която е кръстена.

  kafene.net

• <<
• 1
...
• 348
• 349
• 350
• 351
• 352
• 353
• 354
• 355
• 356
• 357
• 358
...
• 416
• >>