2024-12-25

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Хиляди българи ще бъдат глобени за изтекли лични документи

    Около 140 хиляди души ще бъдат глобени, тъй като са с невалидни лични карти, съобщи Mediapool. Глобата, която ги грози е от 20 до 150 лева.

    МВР напомня, че документите, които изтичат след 31-ви декември нямат шестмесечен гратисен период за подмяна. Гратисният период от шест месеца беше въведен за изтичащите през тази година документи заради проблемите със системата за издаване на лични документи.

    Хората могат да използват последните работни дни, за да подадат заявления за нови лични карти.

    „Опашки няма, не се налага раздаването на номерца, гражданите спокойно се обслужват“, уверяват от МВР.

    За следващата година, когато гратисен срок няма да има от МВР съветват заявления да се подават един-два месеца преди изтичането на срока на валидност на документите.

    Един от проблемите, с които се сблъскват хората напоследък е, че излизат от България с валидни документи, но срокът им изтича докато са в чужбина.Така в страни от ЕС те се оказват с невалидна лична карта.

    Тогава те трябва да си издадат временен паспорт, с който да се завърнат в България. Ако се окаже, че и шофьорската книжка е с изтекъл срок, а човек застане зад волана, ще отнесе солена глоба.

    Българи шофирали с невалидни книжки из страни от ЕС вече са глобени с по 500 евро.

    Източник: Кафене.нет

    ––––––––––––

    Кой как изпълнява обществения договор

    След тормоза, на който МВР подложи гражданите заради смяната на документите за самоличност, съпроводена от неработещата система в РПУ-тата и километричните опашки, сега от ведомството заплашват, че от 1 януари всички с изтекли лични карти и шофьорски книжки или невърнали изтеклите си международни паспорти ще бъдат глобявани от 20 до 150 лева.

    Ако не ставаше въпрос за подмяната на документите, каквато на практика се получи, предупрежденията на МВР можеше и да са оправдани.

    В момента обаче заради неразбориите по вина не на гражданите около 140 хиляди души нямат валидни документи. И ако всички те тръгнат да подават заявления за нови в останалите три дни до края на годината, стълпотворението пак ще се окаже библейско, а алтернативата – глоби.

    През изтичащата година глобите бяха универсалното изразно средство на управлението.

    Административните наказания растяха непрекъснато и за всичко: за шофьорите, за пътниците, за разхождане на кучета без документи, за родители, чиито деца бягат от училище, за нерегистриране на етажната собственост, за търговците, производителите и т.н.

    В същото време не се чу да е наказан нито един бюрократ по веригата на лошата организация и безумната система на подмяна на документите например.

    Или за това, че пътищата, образованието, здравеопазването, условията за бизнес и въобще всички публични дейности, които данъкоплатците финансират, си останаха на обичайното ниско равнище.

    Изпълнявайки своя ангажимент по обществения договор, гражданите си плащат данъците и таксите на държавата и общините.

    Затова не е лошо властите първо да си отговорят изпълнили ли са и как своята част от договора, преди да преминат по навик към заплахите с глоби.

    Източник: Дневник

  • Коментари на делото „Ходорковски“

    Водеща тема и за западните, и за руските издания е признаването за виновни на Михаил Ходорковски и неговия съдружник Платон Лебедев.

    Британският вестник „Дейли телеграф“ припомня, че 8-годишната присъда по първото дело срещу Ходорковски приближава към края си. По второто дело бившият магнат може да получи присъда, която ще го остави зад решетките поне до 2017 г.

    Владимир Путин, който беше президент по време на първото дело срещу Ходорковски, а сега е премиер, не показа никакво смекчаване в отношението си към бившия олигарх. По-рано този месец той заяви, че Ходорковски е доказал се престъпник, който трябва да остане в затвора. Това изказване беше възприето като намеса в делото срещу бившия олигарх.

    После той поясни, че е имал предвид първото дело, а не е искал да наклони везните в подкрепа на втора осъдителна присъда. Самият Ходорковски неотдавна също не пропусна да провокира властта, като разобличи корумпираната бюрокрация и бизнес кръговете, които са свързани с нея, припомня „Монд“.

    Путин не изключва възможността да се кандидатира за президент през 2012 г. Негови критици подозират, че той иска да държи Ходорковски в затвора, докато не минат тези избори, завършва „Дейли телеграф“.

    Още в началото на четенето на решението на съда, което ще продължи няколко дни, стана ясно, че той признава вината на Ходорковски и Лебедев, пише британският вестник „Индипендънт“. Ходорковски беше арестуван през октомври 2003 г. и после държавата пое контрола върху компанията му ЮКОС. Това позволи на правителството да затвърди отново властта си върху енергийния сектор и да укроти други заможни бизнесмени. Едновременно с това Кремъл затегна и хватката си върху политическия живот. Малко след ареста на Ходорковски партиите, които петролният олигарх беше финансирал, бяха изхвърлени от парламента или отстранени от политическия живот, припомня вестникът.

    Британският вестник „Гардиън“ пише, че според анализатори продължителността на присъдата по второто дело срещу Ходорковски ще покаже кой от двата клана в Кремъл е надделял по този случай – кланът на „силоваците“ (бивши военни и агенти на службите за сигурност), свързани с Владимир Путин, или кланът на либералите, групирани около президента Дмитрий Медведев. През 2003 г. „силоваците“ се уплашиха, че Ходорковски и политическите сили около него стават прекалено влиятелни и затова решиха да го арестуват, припомня „Гардиън“.

    „Монд“ припомня, че Путин никога не е пестял негативните си коментари по адрес на Ходорковски. Медведев, който превърна борбата в корупцията в един от приоритетите си, откакто дойде на власт преди две години, прояви по-голяма сдържаност по случая. Според него никое длъжностно лице не трябва да изказва мнението си преди произнасянето на присъдата. Медведев обаче не осъди Путин заради изказването му. Според наблюдатели изходът от делото ще бъде тест за либералния тон, демонстриран все по-често от президента, и ще изпрати сигнал на чуждите политически елити и инвеститори.

    За Запада посланието е просто и ясно: осъждането на Ходорковски показва, че руските власти предпочитат бюрократичния и брутален капитализъм пред либералната демокрация, заключава „Фигаро“.

    Британският финансов всекидневник „Файненшъл таймс“ отбелязва, че вторият процес срещу Ходорковски не разкрива нищо ново за руската съдебна система. Вече беше известно, че в Русия липсва независимо правосъдие и че подсъдимият в един толкова политизиран процес има малки шансове да получи справедлива присъда, заключава изданието в коментар, озаглавен „Съдебният нихилизъм триумфира в Москва“.

    Чудото, очаквано от мнозина, не се случи, пише московският вестник „РБК дейли“. Основният въпрос обаче остава отворен – какво наказание ще наложи съдът на Ходорковски и Лебедев. Осемгодишните им присъди изтичат през 2011 г., следователно съдиите ще трябва някак да вземат предвид излежаното наказание. Това е единствената интрига засега, добавя „Лента“.

    Синът на Ходорковски Павел заяви пред радио „Ехото на Москва“, че обвинителната присъда срещу баща му пряко произтича от натиска върху съда, упражнен от руския премиер Владимир Путин. Вицепрезидентът на Руския съюз на индустриалците и предприемачите Игор Юргенс също нарече присъдата несправедлива. Според него, тя зачертава всички опити да се реформира съдебната система в Русия, за да стане наистина независима, пише електронният вестник „Лента“.

    Обвинителната присъда ще има отрицателни последици, тъй като създава несигурност в политическата, икономическата и социалната сфера, твърди обаче икономистът Евгений Гавриленков, цитиран от „Ведомости“.

    При това положение не може да се правят дългосрочни прогнози, съответно и да се вземат инвестиционни решения. Това допринася и за днешния отток на капитали от Русия, смята експертът.

    Доказателства за престъпленията на Ходорковски и Лебедев „просто няма,

    тъй като не е имало и събитие на престъплението“, заявява пред „Независимая газета“ Наталия Лопашенко, руски юрист. Според нея, в крайна сметка двамата отново ще бъдат хвърлени в затвора за обикновена стопанска дейност с всички нейни закони и принципи, характерни за пазарната икономика, пише вестникът.

    Ситуацията с Ходорковски съдържа голям политически проблем: как може властта да се измъкне от това неприятно положение, коментира за изданието московският политолог Глеб Павловски.

    „Минимално задоволителен вариант ще е всяка присъда, която не увеличава наказанието, предвидено от първата. Всички останали варианти, естествено, ще бъдат политически скандал“, казва той. Президентът Медведев обаче разполага с още един вариант – „помилване, за да излезе максимално достойно от скандалното положение“, добавя аналитикът.

    „Щом наближи Нова година, коледни истории естествено се случват, но не и в съда. Тук цари суровата правда на живота“, коментира „Комсомолская правда“. „Ако някой тайно се е надявал Ходорковски този път да отърве затвора, навярно е бил разочарован като дете, разбрало, че Дядо Мраз не съществува“, пише всекидневникът.

    „На практика у никого не буди съмнение самата възможност у нас да се състои политически процес с предварително известен резултат. Тази възможност прави нелепи предположенията, че има трети клон на властта, и сваля от дневния ред точно онова, към което приканваше на думи президентът Медведев – независимия съд“ в Русия, пише в редакционна статия вестник „Газета“.

    Присъдата без съмнение ще е обвинителна

    и подсъдимите ще получат сигурно по 10-12 години, а касационният съд ще намали една-две. Съдията Данилкин ще положи усилия да се справи до Нова година, прогнозира електронното издание „Ежедневний журнал“. „Това не означава, че Ходорковски и Лебедев задължително ще излежат цялата си присъда. Президентът Медведев може да ги помилва след изборите през 2012 г. Могат да бъдат разменени срещу някой Бут (Виктор Бут е руски бизнесмен, съден в САЩ за незаконна оръжейна търговия и други престъпления – б. р.) или пък продадени на Запада за нови инвестиции, изгоден договор или просто за добро отношение. Може да им се случи каквото и да е.

    Законът няма нищо общо тук, нито има какво да се чудим. Живеем в Русия“, добавя „Ежедневний журнал“.

    По материали на БТА

  • Фреди Фосколо: Стена на мълчанието крие истината за комунизма

    Гузната съвест на Запада към съдбата на източноевропейците често прераства в амнезия, казва политическият затворник


    Алфред (Фреди) Фосколо е роден в България. Майка му е българка, а баща му  французин. От 1949 г. със семейството си живее в Париж, където завършва Право и българска филология. След 1958 посещава редовно България. Арестуван през лятото на 1968 г., той е осъден е на 15 г. затвор за разпространение на позиви с демократично съдържание. Освободен е през 1971 като чужд гражданин и екстрадиран от България. През 80-те години заедно с политемигрантите Петър Бояджиев и Антон Машев създават фондация “Диалог” във Франция за защита на опозицията и огласяване на Запад на българската кауза. Приел българско гражданство през 2002 г. той често пребивава в страната. Сега се е посветил на осветляването на комунистическото минало на България.

    Интервю на Мая Стоянова

    – Г-н Фосколо, наскоро участвахте в Брюксел в конференция на тема “Изстрадалата европейска мечта на България”, организирана в Европейския Парламент. Като човек, чийто живот е засегнат от комунистическото минало на България, как оценявате този форум?

    – Това бе наистина забележителна за България инициатива, макар и доста позакъсняла в сравнение с останалите бивши комунистически държави, организирали, още от началото на прехода, подобни прояви с цел да запознаят Европа с страданията и съпротивата на техните народи по време на комунизма. Във форума взеха участие повече от 30 свидетели и активни участници в събитията от близкото ни минало, утвърдени изследователи на най-новата ни история, както и представители на т.н “Комисия по досиетата”. Срещата беше уважена от председателя на ЕП г-н Иржи Бузек, г-н Жозеф Дол, председател на Европейската Народна Партия в ЕП, бившия литовски президент Витаутас Ландсбергис и евродепутати от други страни. 

    – Как реагираха те на свидетелствата за репресираните от комунизма българи?

    – Трябва да отбележа, че дискусията беше оживена, макар и доста ограничена във времето. Тя продължи само 3 часа, от които не повече от 2 часа бяха предоставени за изказвания на българссите участници. Определено обаче техните разкази предизвикаха внимание и интерес . Един испански евродепутат и депутатка от Естония зададоха конкретни въпроси, което беше знак, че темата и това, което им бе разказано и показано, наистина ги е респектирало. Направи силно впечатление и отношението на г-н Бузек, който не можа да скрие вълнението си, когато участници в съпротивата му връчиха документални свидетелства и когато осъдения на смърт Саръиванов му подаде веригата с която е бил окован.Той дори, нарушавайки протокола, след като си тръгна, се върна в залата, взе микрофона за да каже : „ Ако бях знаел за всичо, което тук чух и видях, никога нямаше да приема в моето съзнание че България е била най-верен сателит на Съветския Съюз и че там не е имало никаква съпротива на комунизма”.

    – Вие също трябваше да направите изказване, но доколкото разбирам това не се е случило, защо?

    – В отредените ми 10 минути възнамерявах да напомня за съпротивата и репресиите като наблегна върху последните 20 години на комунистическия режим – период, който почти не е изследван в България, за който смятам, че мога да говоря като активен свидетел. За да бъде изложението ми по-достъпно за европейската публика, бях предупредил, че ще говоря на френски. В последния момент, обаче, поради неизяснени все още за мен причини, се оказа, че имало авария в системата за превод. Това породи смут сред присъстващите в залата, така че единствен аз не можах да се изкажа от трибуната, което донякъде лиши от съдържание моето участие. Случайна ли беше тази аварията, или както твърдят някои присъстващи – умишлена, би било редно да се провери и съобщи. 

    Остана обаче в мен чувството, че и там се сблъсках с познатата на мнозина стена на мълчанието, изградена около истината за близкото ни минало благодарение на някои среди у нас, но и на Запад.Това обстоятелство ме задължи в последствие да представя на председателя на ЕП изказването си в писмен вид. 

    – Кои са тези зле настроени среди, за които говорите? 

    – Това са някои лица от неразкаялата се БКП, прекръстила се на БСП, мафиотизирани отговорни фактори, най вече от Първо и Второ главно управление на Държавна сигурност и пишман дисиденти от последния час. За никому вече не е тайна че, това е състава на „шареното политбюро”, което е управлявало българския преход от 20 г. насам и довело страната до сегашния хал.

    А що се отнася до Запада – освен гузната съвест от липса на активна съпричастност към съдбата на източноевропейците, която често прераства в амнезия, там разбирането, че комунизма не е вродена, порочна система, а зле приложена реалност, в някои влиятелни среди все още се смята за „политически коректно” мислене. 

    – Какво не успяхте да разкажете на участниците в конференцията? 

    – Жалкото не е, че не можах аз да говоря, а че в Брюксел не се чуха някои значими според мен факти, които да раздрусат втълпения мит за покорното приемане на комунизма от страна на българите. Исках ,например, да припомня оценките на признати историци като Робърт Крамтън, Насим Орен или Джоузеф Ротшилд, според които при изборите от 1946 г. от всички страни под съветска окупация, опозицията в България печели най-много гласове. Същите твърдят, че сме една от страните, където е действала най-дълго въоръжена съпротива, мобилизирала поне толкова Горяни и ятаци, колкото партизанското движение от 1941-1944 година. Те не подминават и факта, че първата пост сталинска стачка в съветската зона избухва при тютюноработниците в Пловдив през май 1953 г., предшествайки с месец юнските вълнения в Берлин. Исках също да напомня за проучванията на професор Любомир Мигев относно борбата на българското село срещу колективизацията, време когато цели области са въставали и не малко села са обкръжавани от милиция. За тези събития професорът подчертава: “По сила и географски обхват съпротивата на българското село, развила се през пролетта на 1951 г., не намира равно на себе си движение в българската история от Освобождението (през 1878 г.) насам.” Упоритостта на съпротивата на българското общество обяснява донякъде факта, че жестокостта на презрелия сталинизъм просъществува в България до началото на 60-те години. 

    – Важи ли тази оценка и за последните две десетилетия от управлението на БКП?

    – След потушаването на Унгарската революция и в навечерието на Пражката пролет, втората половина от комунистическото владичество е времето, когато в СССР и социалистическия лагер възникна така нареченото на Запад “дисидентство”. Става дума за индивидуални или обществени изяви, но този път възоснова не толкова на партийно-политически убеждения, колкото на етично-моралните ценности, онези именно, върху които се изгради съвременна Европа. В това отношение България не отстъпва пред другите страни под съветския ботуш. Спомням си как, в началото на 80-те години, изгоненият във Франция чешки историк Карел Бартошек, подписал “Харта 77”, призна пред мен: “Не смятай, че у нас е различно от България. Около Хавел бяхме и оставаме шепа хора.” Ако има някакви разлики, те според мен са, че освен единици – като убития в затвора поет Георги Заркин или професора медик Йордан Тодоров, в редиците на “нравствената опозиция” у нас отсъстваше така наречената интелигенция. Нея режимът успя най-брутално да удуши в зародиш, или хитро да удави в блага и привилегии. Но най- основната и съдбоносна разлика за нашата опозиция остава липсата на медийна разгласа, поради отсъствието тук на журналисти от свободния свят, плахостта на западната дипломация и активното дезинформиране на международната общност. 

    – Факт е, че дисидентските прояви в Полша,Чехия, Унгария предизвикаха силен отзвук на Запад, защо това на стана у нас? 

    – Да, така е. Отписали са ни били, може би именно заради успешно прокарания мит за нашето покорство. Не веднъж съм се питал: с какво по достойнство се различава постъпката на деветимата съветски граждани, между които станалият известен Владимир Буковски, протестирали през 1968 г. на Червения площад срещу интервенцията в Чехословакия, от протеста в София на студентите Едуард Генов, Александър Димитров и техни приятели, защитили същата позиция по същия повод и по същото време? Различава се само с това, че никои не се погрижи да насочи към тях прожекторите на световните медии. А за мъжеството си те платиха с дългогодишни репресии, останаха в пълна анонимност.



    Също тогава арестуването дори на френски гражданин, какъвто съм аз, редом с българските младежи Петър Бояджиев, Александър Иванов и други, и осъждането им в шумен процес за шпионаж, заради разпространяване на позив с демократично и европейско съдържание, не получи отзвук и съпричастност на Запад. Затова пък по късно “Апелът на шестте”, отправен през зимата на 1986 г. до Виенската конференция за сигурност и сътрудничество, беше взет под внимание от международната общност. А това стана не без активното участие на фондация „Диалог”, която създадохме през 80-те години във Франция и която успя да мобилизира френските медии в защита на българската кауза. 

    – Виждате ли в този факт някакъв отключващ момент, който отприщи антикомунистическата енергия в България?

    – Това ново обстоятелство безспорно повдигна самочувствието и решителността на антикомунистическата съпротива и позволи нейното сплотяване. Тя се организира в началото на 1988 г., когато беше създадено Независимото дружество за защита на правата на човека в България (НДЗПЧ-Б) –около Илия Минев, Петър Манолов, Благой Топузлиев, д-р Константин Тренчев и много др. Именно със съдействието на “Диалог” и с подкрепата на френските синдикати д-р Тренчев създаде “Подкрепа”, а НДЗПЧ стана първото българско неправителствено сдружение, признато от Международната федерация за правата на човека като неин пълноправен член. Тук няма да пропусна и една от важните прояви на Дружеството, което по-късно успя да мобилизира 300 000-те български граждани мюсюлмани, чието достойнство бе поругано от възродителния процес. Става дума за известните като “Майски събития”, развили се през пролетта на 1989 година. Само върлуващият в българската историография и в не малко мирогледи тежък етноцентризъм позволява тези събития и до днес да не са признати като общобългарско съпротивително дело от мащаб и значимост, равни на граждански инициативи на други места в Източна Европа. За тази именно достойна шепа българи, за които днес не се говори, исках да напомня. И ако истински бъдат отворени архивите на бившата комунистическа Държавна сигурност, ще се види, че през последните две десетилетия на режима тези хора са били хиляди. Защото само в Старозагорския политически затвор броят им рядко е падал под 200 души плюс още толкова, разпределени по други затвори в страната. 

    Бедата е, че и тук, за разлика от случилото се в другите освободени от комунизма страни, истински опълчилите се срещу режима не бяха допуснати да участват в изграждането на нова демократична България. За тяхното отстраняване, впрочем, активно съдействаха отсъстващите в активната съпротива социнтелигенти, същите, които днес търсят да се прикрие истината. Това е една от причините, отношението на институциите спрямо хората, които са се съпротивлявали срещу комунизма, да остава в повечето случаи или пренебрежително, или направо враждебно. 

    – В публикувана наскоро статията във френския седмичник „Нувел Обсерватьор” твърдите, че изпитвате сериозни притеснения относно начина по който се оповестяват документите на бившата ДС в България? 

    – Притесненията са не само мои, а и на не малко граждани. На пример, що се отнася лично до мен Комисията ме запозна с 14 -томно досие, от което не научих нищо ново от това, което знаех или само потвърди онова, което предполагах. Но когато опря до разкриването на самоличността на баш агента, който от 60 -те години до края на режима се е подвизавал сред българската емиграция под псевдонима „Виторио”, там ударих на камък. Не можел да бъде открит. 

    Същото се случи и с оперативното дело свързано с „активното мероприятие” подготвяно от Първо главно управление на ДС за „ неутрализирането” на Петър Бояджиев в Марсилия. Няма ги и преписките на репресивните органи за Димитър Пенчев относно тежкия му сблъсък през 1987 г. с комунистическата власт, приключил с успешното му извеждане във Франция. Обаче се намери гол картон от 1958 г., с който той да бъде обявен за сътрудник на ДС, но пък без никъде да бъде спомената смъртната му присъда и дългите години затвор. Не буди ли съмнения фактът, че Тончо Карабулков, намерил убежище на Запад през 1948 г. и непрекъснато участвал в емигрантска политическа дейност, получава досие тънко като постна баничка ? Приемливо ли е да бъде, под разни предлози, препятстван достъпът до документацията, свързана с починалите агенти и жертви, след като тя е от обществено и историческо значение? 

    Подобни случаи не са малко и макар, че знаем за унищожаването на определена част от архива, би следвало ползващите Закона да получат ясния отговор: такъв документ нямаме, защото е унищожен с протокол № ,на еди коя си дата , или защото е нерегламентирано прочистено досието , или защото дадена държавна институция отказва да го предаде , или пък защото не можем да се справим с проблема . И нека отговорът да не бъде устен, а писмен, което подобава на практиката в правова държава. 

    Но всъщност подобни неразбории са нормални при наличието на закон за досиетата, приет за замазване на положението броени дни преди приемането ни в ЕС, от мнозинство, доминирано от бившата БКП. Досега не усещам разкриването на жалката „ битова агентура” да е допринесло значима обществена полза. Липсата в Закона и прилагането му на автентична воля за прозрачност остро подчертава и нуждата, за адекватния прочит на архивния масив от Институт, подобен на съществуващите в други европеизирани бивши соцдържави.

    За това бях приел да изразя обща поцизия по този въпрос по време на конференцията, тъй като в повереното ми писмо от група бивши политзаторници, емигранти и техни близки, са набелязани подобни твърде съществени моменти. Но и това не се случи. (Б.Р. Пълният текст на писмото е под интервюто.)

    – Вярват ли нашите европейски партньори, че България наистина е изстрадала своята демокрация?

    – Първата задача е да бъдат убедне самите българи, а за това трябва просто само да им се разкаже истината. Фактът, че този форум успя да се проведе в Европейския парламент и че в него присъстваха някои от тези хора, които са били активни участници в антикомунистическата съпротива, е добър знак. Но това, засега не променя положението, нито пред чужди, нито пред наши. Видяхме как това пролича от слабото отразяване на събитието в медийното пространство. Знак за истинска промяна в настроенията и отношението към комунистическото ни изстрадало минало би било, ако тази първа стъпка не бъде и последна, а се окаже израз на последователна воля за автентичен прочит на най-новата ни история. Иначе има опасения Брюкселската среща да остане само като едно поредно “активно мероприятие”, целящо да заблуди европейските ни партньори и българското общество в полза на статуквото.

    Източник: http://frognews.bg


    –––––––––––-

    За недоизстраданата европейска мечта на България



    Държим да подчертаем някои съществени обстоятелства, свързани с оздравяването на българското общество.



    На първо място напомняме, че късно появилият се закон за разкриване архивите на бившата държавна сигурност, гласуван три години преди резолюцията на ЕП “За европейска съвест”, е приет от мнозинство, доминирано от БСП – бившата неразкаяла се БКП – съответно от хора, нямащи никакъв интерес да бъде осветена истината за най-близката ни история. 

    Второ, констатираме, че от създаването си съответната Комисия за разкриване и установяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност е насочила дейността си главно към оповестяване на агенти, намирали се или намиращи се на публична длъжност. От началото на промените тази дейност се практикувала в повечето случаи за обслужване на лични и междупартийни боричкания. Фактът, че действащият втори мандат президент е оповестен за сътрудник на органите, достатъчно показва неефективността на закона за българското общество. 

    Освен това, що се отнася до публичния достъп до документите на Държавна сигурност, липсата на правни механизми, съответстващи на приетите европейски резолюции, или непрозрачността при обработката на документацията допускат ситуации, даващи възможност за манипулации. 

    Например допустимо ли е да бъде спряно публикуването на случая с лейтенант Маргарит Димитров, осъден на смърт и разстрелян през 1987 г., по причина, че негов роднина изпитва все още страх от живите виновници за това престъпление? 

    Какво бихме казали и за случая Димитър Пенчев? За него Комисията е разполагала с картон за вербовка от ДС, когато през 1958 г. е служил войник, и едновременно е разполагала с документ, подписан по същото време от Григор Шопов, най-висш служител на същата ДС, че въпросният участва в противодържавна организация. Но само голият картон е обнародван, в резултат на което се стига до абсурдното положение Димитър Пенчев да бъде публично посочен като сътрудник на ДС, без никъде да се държи сметка, че е осъждан на смърт, излежал е дълги присъди по затворите и целия си живот е бил обект на репресии от страна на същата тази Държавна сигурност. Тук са забелязани явни фактологични неточности от чисто правно естество. За съжаление подобни случаи не са малко и те стават повод не само за огорчения, но и за манипулации.

    Във връзка с горепосоченото предявяваме силното си желание да стане час по-скоро публично достъпна онази част от архивите, засягаща съдбата и дейността на всички, които по един или друг начин са оказвали съпротива на режима. Обръщаме особено внимание към напусналите този свят. Смятаме за обществено важно техният жизнен път да не остане в забвение, защото наш дълг е да участваме във вдигането на завесата на мълчание, спусната около достойното им поведение, спасило честта на България пред историята. Тази завеса, старателно държана спусната от 20 години, като че ли започва напоследък леко да се повдига, но не бива да се заблуждаваме, че тези, които са я изтъкали, все още разполагат с достатъчен ресурс за манипулации и не малко възможности да препятстват и забавят нейното пълно премахване, надявайки се на биологичното изчезване на актьорите и свидетелите на трагедията. 

    Опасяваме се, че у все повече граждани, ползващи обществената услуга на Комисията, възниква чувството, че пасивно или активно тя може да участва в подобна схема. Би следвало с реални действия тази институция да опровергае съмненията, но такива за сега не са налице. Настояваме също Комисията да оповести с каква част от архива на Първо главно управление /ПГУ/, следяло емиграцията, разполага.

    И накрая призоваваме присъстващите, европейския депутат Андрей Ковачев, членовете на Комисията, както и българската законодателна и изпълнителна власт да съдействат за преодоляване на недостатъците в работата на институциите и за прилагане на закон, в духа на европейските ценности и резолюции, за да се намери отговор на поставените от нас – европейски граждани, въпроси.

    Фреди Фосколо

  • Правителството изпълни антикризисната си програма наполовина

    Правителството е успяло да изпълни половината от 60-те мерки в антикризисната си програма, приета в края на март. От нея се очакваха допълнителни 1.3 млрд. лв. в бюджета, но постъпленията не са повече от 600 млн. лв., показа проверка на „Дневник“.

    Реалният ефект от програмата, подкрепена от бизнеса и синдикатите, са замразените пенсии и заплати. Увеличаващата се дупка в бюджетните приходи, съпътствана с тегленето на готови пари от фискалния резерв, беше компенсирана единствено от продажбата на повече от планираните държавни ценни книжа – за 1.5 млрд. лв.

    Прегледът на конкретните мерки показва, че не са изпълнени най-вече тези, от които се очакваха приходи. Годината се оказа нулева за приватизацията, след като не беше продадено нищо от набелязаните държавни активи – „Булгартабак“ и миноритарните дялове в електроразпределителните дружества.

    Управляващите се отказаха от въвеждането на данък върху печалбите от хазарт, който трябваше да донесе 80 млн. лв. Шумно обявеният данък „лукс“ се трансформира в данък „колиба“, който ще бъде събиран през 2011 г.

    Замразяването на пенсионните осигуровки е спазен ангажимент за тази година, но от януари вноските ще се увеличат с 1.8%. Кабинетът удържа да не вдига ДДС и частично се разплати с компаниите, които приеха да направят 7% отстъпка от вземанията си. Така от 600 млн. лв. задължения на държавата към бизнеса бяха платени 260 млн. лв.

    Механизъм за увеличаване на минималната работна заплата не беше създаден и за трета година тя е замръзнала на 240 лв.

    Източник: http://kafene.net/

  • Днес празнуваме Стефановден

    На 27 декември, третия ден след Рождество, Българската православна църква почита паметта на Свети Първомъченик и Архидякон Стефан – Стефановден. Култът към този светец е голям, почитта към него – също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.

    След Възнесението на Христос били избрани 7 души дякони, които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.Той е първият християнски мъченик и архидякон в устройващата се Йерусалимска община – църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали имотите си.

    Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на синедриона (съвет на юдейските старейшини) влизат в спор със Св.Стефан, но не устояват на „духовната му сила и мъдрост“, пише в Новия завет. Затова настроили народа срещу архидякона, като го оклеветили, че хули Бога и Моисеевия закон. Разярената тълпа го изкарала извън града и започнала да го бие с камъни. Светецът коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: „Господи, не им зачитай този грях!“. Тялото му е оставено на зверовете и птиците. Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него. През V век част от мощите му са открити чрез видение и поставени в Сионския храм в Йерусалим.

    Според народните традиции, Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. За него хората разказват, че „затваря кръга“ на старата година. Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия, която включва свинско с кисело зеле, баница с черва или месо.
    Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Названието е от припева- обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: „Ой ладо, ладо, момиче младо“. Ладуването е колективно гадаене за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет – пръстен, гривна, обеца, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта. Песента-наричане е призвана, чрез магията на словото да осигури сбъдването на надеждата и съкровената мечта за щастлив семеен живот. Ладуването на Стефановден е характерно за Средна и Северна България, Средна гора и отделни райони в Западна България.

    Стефановден не е свързан с някакви особени обичаи, но той попада в т.нар. „Мръсни дни“. Според народните вярвания през тези дни жените не бива да метат, да предат, нито да мият косите си. Мъжете пък не трябва да перат ризите си. Смята се, че при неспазването на тези забрани нарушителите им ще се разболят от лоши болести.

    Според статистиката Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод името означава “ венец“. Стефановден е третият ден на Коледа и последният християнски празник за годината. За него хората казват, че “ затваря кръга“ на старата година.
    На 27 декември имен ден празнуват всички, които носят името: Стефан (означава – венец), Стефана, Стефания, Стефка, Стамен (означава – постоянен), Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Запрян, Стоян, Стоянка, Стойно, Стойко, Стойне, Станка, Стойна, Стоил, Стоимен, Стамен, Стойчо, Стоимен, Стоичко, Цоньо, Запрян, Цанка, Цонка, Цонко, Цанчо,Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Венцислав, Венцислава, Шон, Шона. Честито!

    След Бъдни вечер, Коледа и Събор на Пресвета Богородица със Стефановден завършват Коледните празници.

    Православният храм „Свети Стефан“ в Истанбул – една от светините на българския дух

    Българската църква „Свети Стефан“ в Истанбул чества днес патронния си празник. Тя е построена около 1848 г. и е осветена на 8 септември 1898 година, известна като Желязната църква. Поради това, че е разположена на песъчлив и податлив терен, конструкцията на храма била направена от сглобяеми железни плоскости – един уникален замисъл на архитекта Ховсеп Азнавур. Преди 3 години българският храм „Свети Стефан“ бе обявен за най-красивата църква в Турция. Тя е единствената желязна църква в света и е уникална по своя модел.

    В двора на църквата са погребани Екзарх Йосиф и митрополитите Иларион Макариополски, Паисий Пловдивски и Авксентий Велеш.

    Православният храм „Свети Стефан“ в Истанбул – една от светините на българския дух
    Българската църква „Свети Стефан“ в Истанбул чества днес патронния си празник. Тя е построена около 1848 г. и е осветена на 8 септември 1898 година, известна като Желязната църква. Поради това, че е разположена на песъчлив и податлив терен, конструкцията на храма била направена от сглобяеми железни плоскости – един уникален замисъл на архитекта Ховсеп Азнавур. Преди 3 години българският храм „Свети Стефан“ бе обявен за най-красивата църква в Турция. Тя е единствената желязна църква в света и е уникална по своя модел
    В двора на църквата са погребани Екзарх Йосиф и митрополитите Иларион Макариополски, Паисий Пловдивски и Авксентий Велеш.

  • Днес е Събор на пресвета Богородица

    На втория ден на Коледа, 26 декември, е християнският празник Събор на Пресвета Богородица. Православната църква събира на този ден вярващите и възхвалява с благодарствени слова Божията майка „Дойдете да възпееем майката на Спасителя, която и след раждането се оказа девица!“  Точно това събитие на вярващите на втория ден след раждането на Исус се нарича Събаор на пресвета Богородица. На този ден се отбелязва и паметта на светия праведник Йосиф Обручник, годеникът на Богородица, за живота на когото са запазени оскъдни сведения. Чества се паметта и на светия цар Давид като славен родоначалник на Христос.

    Традиция

    В народната обредна практика през този ден се продължава празничната атмосфера: хората през този ден си гостуват взаимно, слагат богати трапези със свинско и други мазни ястия, с плодове, вино и ракия. Никой не била да работи на този ден.

    Предсказания

    Ако на Коледа не вали снаяг и времето е меко (топло) зимата ще бъде тежка, студена и снежна.

    Поверения

    Вечерта се поставя в 12 люспи лук – колкото са месеците на годината, по 1 чаена лъжичка сол и на сутринта се гадае: в която люспа солта е стопена, месецът за коийто е наречена, щее дъждовен, на която не е – ще бъде сух.

    Денят е обявен за официален празник като Ден на Бащата от 36-ото Народно събрание на 10 декември 1991 г. и в съответствие с чл. 154 от Кодекса на труда.
    По решение на Второто национално общо събрание на съюза „Ние жените за достойнство и равенство“ (28 март 1997) църковният празник на Свети Йосиф Обручник, земния баща на Исус, се отбелязва като празник на бащата. За първи път е честван през 1997 г.
    Към Коледните празници се числи и Стефанов ден – на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан.
    Със Стефановден завършват Коледните празници.

    Именници са: Йосиф (от евр.“уозеф“ – бог на множи) Йоско, Йоска, Дарко, Дарина, Давид (от евр. възлюбен), Дако, Дачо. Честито на всики, които празнуват днес! Именниците днес не излизат от къщи – не се знае кога ще дойдат гости и колко ще бъдат.

  • Бойко Борисов за отминаващата 2010 година

    Бойко Борисов, министър-председател на Република България пред НТВ „Станция Нова”

    Водещ: При мен е министър-председателят на Република България Бойко Борисов. Честито Рождество Христово, господин премиер.
    Бойко Борисов: Благодаря. Ако мога и аз честитя Рождеството на всички наши сънародници в България и извън граница.
    Водещ: Надявам се днешното ви телевизионно интервю в „Станция Нова” да е последното за 2010 година. Така ще затворите цикъла и така ще се сбъдне библейското сказание, че последните ще бъдат първи. Вие кога за последен си казахте и си давахте кураж с думите: „Последните, Бойко, ще бъдат първи”?
    Бойко Борисов: Това е стара история.
    Водещ: Стара история, кога беше тя? Колко стара?
    Бойко Борисов: Ами, колко стара? 11-ти клас. Знаете, че в 11-ти клас човек обикновено почва да се готви да кандидатства и тогава като ми върнаха документите и все не става, не става…
    Водещ: Документите за кандидатстване?
    Бойко Борисов: За кандидатстване. И една вечер баща ми си дойде и вика – сине, не трябва да казваме на майка ти, ама, заради дядо ти няма как да кандидатстваш.
    Водещ: И тогава?
    Бойко Борисов: Там, мисля че имаше един Даскалов, кадровик на МВР, аз много исках да уча нещо по-различно, но…
    Водещ: Мнозина намират някакво противоречие в това…
    Бойко Борисов: Тогава ми разрешиха само за пожарната.
    Водещ: И, че какво й е лошото на пожарната, аз не разбирам сега?
    Бойко Борисов: Нищо лошо. За радост, те ни отсрамват много пъти, когато едни завършваха или имаха право да кандидатстват „Международни отношения”, „Международни икономически отношения”, това бяха хубавите специалности.
    Водещ: Да. Вие взаимоотношенията с огъня още тогава сте ги научили. Въпросът е…
    Бойко Борисов: И тогава от най-ниското си знаех, че един ден последните ще станат първи. И между другото, той е жив и може да го потвърди, веднъж Димитър Иванов, бившият шеф на 6-то, и вика – абе, как те изпуснахме теб? Всичко друго наблюдавахме, но пожарната, това не ни е дошло на акъла, че оттам да /…/.
    Водещ: Сериозно?
    Бойко Борисов: Да. Така че, ако гледа, може да потвърди.
    Водещ: Подценили са пожарната, очевидно са подценявали сериозните неща. Ще се върнем…
    Бойко Борисов: Подцениха ни тежко.
    Водещ: … към началото, но сега още малко рождественски настроения. Кой първи ви суровака тази Коледа?
    Бойко Борисов: На братовчед ми децата.
    Водещ: Удряха ли здраво?
    Бойко Борисов: Е, те са мънички момиченца.
    Водещ: Нежни. Момиченцата винаги са нежни към вас.
    Бойко Борисов: По-лошо е момченцата да са нежни, ако ме питате.
    Водещ: Не бъдете така… Не делете хората по такъв начин.
    Бойко Борисов: Не, не ги деля. Просто в нежността предпочитам момиченцата да са нежни, отколкото момченцата.
    Водещ: Значи, носите ли на бой все пак, защото дряновицата символизира здравата гърбина, боя. От кого носите на бой, господин премиер?
    Бойко Борисов: Имах един приятел Сашо Стойнов, в пожарната, много здрав българин, иначе така като понапреднах в каратето и той един ден ми вика – Бойко, ти можеш да се биеш, но аз мога бой да нося, което е по-важното.
    Водещ: Кое по-важно? Какво се оказва във вашата премиерска работа – да носиш на бой или да се бие? Защото вие често употребявате думата „бия”, макар и в друг смисъл.
    Бойко Борисов: Бия е побеждавам един вид.
    Водещ: Но?
    Бойко Борисов: И двете.
    Водещ: Сега ви предлагам да чуете едно интервю…
    Бойко Борисов: Няма победа, без да и бият, така че…
    Водещ: Слава Богу.
    Бойко Борисов: А и дори, когато побеждаваш пак инкасираш удара. Затова хората са казали, че няма лош мир и добра война, винаги мирът е по-доброто.
    Водещ: Това ли се стремите вие да правите като политик?
    Бойко Борисов: Това би било добро и за България – да има някакъв мир в обществото, но такъв ни е манталитетът като нация. В Габрово има много тежък инцидент със световния ни шампион по борба.
    Водещ: Да.
    Бойко Борисов: С един културист празнуват Коледа, отиват да си довършват празнуването в друго заведение – единият изкормен, брат му изкормен, другият баретите го задържаха цяла нощ. Спортисти на по 26, 27-28 години момчета, здрави, с титли и за единият се борят за живота, световен шампион, дано оцелее.
    Водещ: Защото? Защото ни липсват добри примери, господин министър.
    Бойко Борисов: Защото не можем да живеем в мир. Ето, давам конкретен пример – в десетката на „Спортист на годината”, всичко им е наред. Коледа, кое налага да извадят ножовете и да се изкормят? На единия червата са му излезли отвън.
    Водещ: Кое налага? Що за клане е в тази нация? Какво й липсва? Липсва й добрият пример, липсва й водачът, липсва и какво?
    Бойко Борисов: Не само. То се корени в гена и в историята, според мен. Не бива да се обвиняват само, да речем, настоящите политици или нещо подобно. Ако щете върнете и в историята – пие вино с главата на…
    Водещ: Да.
    Бойко Борисов: … противника, наш хан.
    Водещ: Добър модел.
    Бойко Борисов: Добър модел. Така че не случайно българите нямаме загубена война, като войници, имаме в политиката, разбира се. С една дума, нашият манталитет и нашия ген е такъв – войнстващ.
    Водещ: Да воюва. Обаче сме били доста търпеливи, нали?
    Бойко Борисов: Просто Цветанов като ми докладва и дежурния бюлетина сутрин – 80 и няколко годишен старец намушкал зет си нощес; спортисти се клали… Всяка вечер е така.
    Водещ: На мен ми е много трудно да обяснявам такъв тип неща с българския ген. По-скоро ги обяснявам със загубен морал, със загубена морална ценност в обществото. И мисля, че и на вас ви е много трудно да върнете този тип неща – с пример, с поведението на вашия кабинет, колкото и да се стараете. Това е проблемът в последните 20 години.
    Бойко Борисов: Не са последните 20 години, те са последните…
    Водещ: 60.
    Бойко Борисов: 13 века. Ние сме войнстващ народ. Искаме мир, но имали война, просто нашите войници са уникални.
    Водещ: Така оправдавате нещата, според мен. Но сега е Рождество Христово.
    Бойко Борисов: Не, не ги оправдавам. Разбира се, имаме и творци, писатели, художници, всичко имаме, шахматисти. Аз за последно…
    Водещ: Господин премиер, войната е кауза, за която вие ми говорите сега, с която се сблъскваме всеки ден. Просто да колим свинята, озверяване, ето това е. Което се дължи, според мен, на съвсем друг тип неща и вие го осъзнавате, аз зная това.
    Бойко Борисов: Много сложен психологически анализ трябва да направим на българинът, а надали ние сме и хората, и специалистите…
    Водещ: Няма да имаме сега и тази възможност. Но все пак примера, светлите примери.
    Бойко Борисов: Още едно последно в подкрепа на това, което казвам. Не случайно в бойните спортове – борба, джудо, самбо, карате, щанги, силовите, са най-върховите ни постижения. Просто самата конструкция на българите – здрав труп, нисък център на тежестта, просто той е пригоден… Ами, да, както при кучетата – едно е английска хрътка да се бие с булдог или българско овчарско куче. Просто конструкция нашата, на българина, като цяло… Вижте, че всеки, който се подстриже късо и прилича на борец, с огромната си част.
    Водещ: Да, добре, антропологическа особеност. Сега малко реклами.
    Бойко Борисов: А, има си хас без реклами.
    Водещ: Е, има си хас, разбира се.
    Това е „Рулетка” на „Станция Нова”. В студиото е министър-председателят на България Бойко Борисов. Продължава нашият разговор. Г-н Борисов сега ще ви покажем едно интервю с малкия Исус.
    Репортер: На Рождество Христово сред тоновете боклуци по калните улици на ромския квартал „Факултета” в малка протестантска църква срещнахме едно момче, което ни каза, че е много щастливо, без обаче да знае защо.
    Исус Найденов: Казвам се Исус Найденов и съм на 19 години.
    Репортер: Знаеш ли защо твоите родители са те кръстили Исус?
    Исус Найденов: Моите родители са ме кръстили, защото пред 19 години баща ми е катастрофирал, претърпял е голяма катастрофа. Баба ми е християнка и тя като благодарност към Бога ме кръстиха така – Исус.
    Репортер: А приятелите ти как те наричат, как ти викат?
    Исус Найденов: Исус, Джийзъс. Служа в църква /…/ с пастор Асен Милчев. Уча за вътрешна архитектура и дървообработване.
    Репортер: Ти знаеш, че и Исус е бил дърводелец?
    Исус Найденов: Да, това го знам.
    Репортер: Заради това ли реши и ти да се занимаваш с това?
    Исус Найденов: Не, просто аз не си го помислих това. Просто се насочих към това училище и така стана.
    Репортер: Кой са последните неща от дърво, които си направил в училище?
    Исус Найденов: Детски стол и една закачалка дървена, също и столът е дървен.
    Репортер: Исус от „Факултета” е най-малкото от четирите деца на безработната Виолета и шофьора Сашо. Искаш ли да живееш някъде другаде, където е малко по-чисто и малко по-подредено?
    Исус Найденов: Мисля, ако бях някъде другаде, нямаше да се намирам в тази обстановка, където в момента съм. Добре ми е, не се оплаквам, в смисъл, добре ми е.
    Репортер: А с колко пари на ден живее Исус от „Факултета”, можеш ли да ми кажеш?
    Исус Найденов: Различно.
    Репортер: Горе-долу.
    Исус Найденов: 3, 5 лева.
    Репортер: Исус има мечта да направи филм за християнското семейство, а вярата в Бога разбира така:
    Исус Найденов: Ще ви дам един пример: ако се нуждаеш, например, от яке било, ти, когато вярваш в Бога и го искаш, то естествено, че Бог ще ти го даде, зависи, ако заслужаваш, ако се обръщаш точно към Него, ако вярваш в Него, ако не изкривяваш пътя Му, на Бог.
    Репортер: Ти, предполагам, знаеш кой е премиер на България в момента?
    Исус Найденов: Да, Бойко Борисов. Има някои, които го нападат. Някои хора имат друго мнение за него.
    Репортер: А защо го правят според теб?
    Исус Найденов: Може би не им харесва, че поправя пътищата или пък отваря детски градини, сигурно за това.
    Репортер: Съгласен ли си, ето сега примерно говорим си, че много го нападат, че като ти ударят едната буза, ти трябва да подадеш и другата?
    Исус Найденов: Зависи, при много обстоятелства. Ако е за Христос, естествено че ще дам и другата.
    Репортер: А ако не е?
    Исус Найденов: Ако не е, с разговор ще оправим нещата.
    Водещ: Как сте с подлагането на едната буза, на другата буза, ако ви ударят по едната, на политически език преведено, разбира се?
    Бойко Борисов: Не обичам.
    Водещ: Не обичате. А с разговори ще оправим нещата.
    Бойко Борисов: Разбира се, аз не случайно в началото казах – мирът, разговорите, това е, до време е да си даваш бузата, да не ти я удрят най-добре.
    Водещ: Сега да преминем към…
    Бойко Борисов: Не случайно дори и Господ и архангелите, и всички имат, и патриархът, ако щете, и владиците носят гега.
    Водещ: Това означава, че доброто трябва да се отбранява със сила, така ли?
    Бойко Борисов: Така че е хубаво да си имаш и гега.
    Водещ: Добре, Бойко Борисов с гегата. Друг беше горският преди вас, но хайде сега да не се връщаме към това …
    Бойко Борисов: Аз мисля, че не трябва да се спекулира с това, което съм казал, а обратното.
    Водещ: Разбира се.
    Бойко Борисов: Дори и овчарят си пасе стадото, ама си носи тояга да го пази от вълците. Това имам предвид.
    Водещ: Да, разбрах ви.
    Бойко Борисов: С голи ръце не стига.
    Водещ: Лошото е, че като сте политик всички започват да се взират в думите ви и да търсят втори смисъл, така това е трудна работа.
    Бойко Борисов: Така е.
    Водещ: Но все пак на мен ми се иска вече да преминем към равносметките, свързани с края на 2010 година. Вие ли посъветвахте министър Цветанов да се извини за огласените СРС-та на горнооряховските лекари?
    Бойко Борисов: Цветанов е голям човек и осъзнава и това, което добре прави, и, когато греши. Говорили сме и по тази тема и когато го нападнаха за прословутите имоти. Това, което съм го съветвал винаги, е има ли проблем, отива и от трибуната на парламента го обяснява, за да могат всички да го чуят. В противен случай винаги остава някакво колебание дали е така или не.
    Водещ: Той добре ли се справя със ситуацията?
    Бойко Борисов: Така че и в двата случая мисля, че той постъпи почтено и честно, излезе и обясни това, което е казал, защо е искал да го каже, защо го е казал. И аз мисля, че всеки, ,който, когато са вървели тези СРС-та, е чул подобен диалог, като реакция щеше да реагира по същия начин. Разбира се, всичко свързано с него и с правителството се преекспонира в много пъти, защото това е много удобно да се атакува някого. Има ли слабо място или слаб изказ, или слабо действие, атаката е зверска от всички, за да могат да изпъкнат, това е ясно.
    Водещ: Все пак, може би, той прибърза, може би не трябваше, може би всички, които са прекалено чувствителни на тази тема – права и свободи, стават прекалено взискателни по повод на този тип употреба на СРС-та.
    Бойко Борисов: Аз мисля, че не се злоупотребява и не, вижте, особено в борбата с корупцията, разбира се, организираната престъпност също, но трябва да се наблюдават определени ситуации, съсловия и сигнали, когато има. Мен много пъти са ме питали дали министри или шефове на агенции, дали и тях ги разработваме е точната дума. И ако вие сега ми дадете сигнал за корупция, аз как да го проверя – да извикам човека и да му кажа – ти крал ли си или не си. Да го предупредя, че има такъв сигнал, втори вариант. И трети вариант, да извикам Цветанов и Йовчев и да им го дам да го сложат на контрол, за да проверим обкръжение, хора с връзки, дали няма да го потвърдим този сигнал като проблем.
    Водещ: А защо Костадин Паскалев каза миналата седмица, че е подслушван? Кметът на Благоевград, кандидат за лидерското място в проекта на президента АБВ, той пък какво общо има с този тип сигнали? Или…
    Бойко Борисов: Бяга пред вятъра най-вероятно.
    Водещ: В смисъл, че иска да си припише…
    Бойко Борисов: В смисъл – да си припише някаква важност.
    Водещ: Не е подслушван.
    Бойко Борисов: Неговите дела като отидеш в Благоевград се виждат.Даже скоро гледах един репортаж по телевизията, една шахта я бяха заварили с един радиатор отгоре. Така че какво да го подслушваш, те си имат…
    Водещ: То се вижда.
    Бойко Борисов:.. е видимо. Така че дали е кметът на Ямбол или кметът на Благоевград, или кметът на Сливен няма разлика за нас, както виждате. Дали и двамата примерно са от ГЕРБ и си отидоха в съда и се оправдават там на общо основание, както всеки един гражданин, същото касае и другите кметове.
    Водещ: Междудругото вие на участвате ли, когато се подслушват хора…
    Бойко Борисов: Значи за да се…
    Водещ: … от висок ранг, така да се каже?
    Бойко Борисов: Начинът да се докаже корупция не е след като паднат хората от власт. Тя е важно да респектира сега властта. И за това никой не може да ме упрекне в това, че няма спокойни в тази посока.
    Водещ: Да. Междудругото, забелязах много интересна особеност на вашия разговор, като изгледах всичките ви интервюта, защото вие минахте навсякъде…
    Бойко Борисов: Ами…
    Водещ: Довършвате си мисълта. Много интересно, човек много трудно може да ви насочи, да ви накара да направите…
    Бойко Борисов: Понеже се спекулира с това. Всяка една от тези телевизии, където минах, са се обадили средно между 10, 20, 30, 40 пъти за интервю, междудругото и вие. И когато отидеш, те викат – е, ама…
    Водещ: Е, чак 40 пъти.
    Бойко Борисов: Добре, де не е 40, но
    Водещ: 4 пъти.
    Бойко Борисов: Поне 4 и то във вчерашния ден, дали не е онзи ден…
    Водещ: Да не ни вържете тенекия.
    Бойко Борисов: …да не ви вържем тенекия, което никога не съм правил.
    Водещ: Даже си бях написала резервен вариант, ако вие все пак ми вържете тенекия, което ви прави чест, че не го направихте…
    Бойко Борисов: Да, ама, не е справедливо тогава, като дойда да ми кажете: ама вие бяхте в БТВ при Росен и в, къде бях още, ТВ 7 при Кошлуков.
    Водещ: Не, не, аз не ви упреквам.
    Бойко Борисов: Просто му бях обещал от месеци наред и всички като се струпате точно за Коледа, нали, важно е да е после на интервю…
    Водещ: Леле, като към овце говорите за нас все пак, не е добре това.
    Бойко Борисов: Не като овце, но …
    Водещ: Всеки журналист иска да има качествен, ексклузивен коментатор. А вижте какво прави Първанов. Цъфти като кактуса веднъж на 100 години. Обажда се, каже нещо по любимата си телевизия и то гръмне и ехото заглъхва –„Бойко, Бойко”. Какво се поучавате от този тип – „когато гръм удари”?
    Бойко Борисов: Предишният ми колега имаше по-лошо ехо.
    Водещ: Какво беше то, какво?
    Бойко Борисов: Не няма да кажа?
    Водещ: Добре, няма да си го спомняме, днес е хубав, чист ден.
    Бойко Борисов: Да.
    Водещ: Разбрахме, че обичате момичешки ласки. Добре.
    Бойко Борисов: Не обичам момчешките, да не ми приписвайте, утре да прочета – „Борисов каза при Люба Колезич, че обича момичешки ласки”. Аз не съм казал такова нещо, просто…
    Водещ: Добре, добре.
    Бойко Борисов:.. че те са предпочитани от мен пред мъжките ласки.
    Водещ: Да. Господи колко дълги се уточняваме за нещо толкова естествено като любовта.
    Бойко Борисов: Да, но като знам какво може да се напише, вече за това уточнявам да е ясно. Защото, за съжаление, не е…
    Водещ: Любовта важна ли е за вас, г-н Борисов, по някакъв начин?
    Бойко Борисов: Не само, ако е за предаването, само за предаването не е страшно, но всичко, което кажа от тук, утре ще го видите и във вестниците.
    Водещ: Така е.
    Бойко Борисов: И за това човек трябва да си мери приказките и точната дума.
    Водещ: Така е. Все пак любовта, липсва ли ви тя, по някакъв начин? Любовта.
    Бойко Борисов: Какво ми липсва на мен и какво ми е, това хората не ги интересува. Те искат днеска да им се случват добри неща и в недалечно бъдеще, не светлото там някъде, а да им говориш с месеци, година до две. Тогава във възприятията им ги виждат нещата. Почнеш ли да им говориш след 10, години, след 15 години, след 20 години ще сте добре, той е минал животът.
    Водещ: Мислите ли все пак за жертвите, които търпи вашия рейтинг, когато подкрепяте атакуваните си министри? Ето, например, сега пак ще се върна на министър Цветанов. Упрекът този път към него дори не е за полицейщина, а за милиционерщина.
    Бойко Борисов: Кой може да му отрече тези добри операции, които направихме, изключителната подкрепа, която има от евро-атлантическите служби, от народа като рейтинг на полицията…
    Водещ: Иван Костов…
    Бойко Борисов: …което постигна като най-уважавана институция, кой може да му ги отрече?
    Водещ: Иван Костов, лидерът на ДСБ каза, че ако европейците мразят нещо, то е полицейското насилие и още каза – нетърпимо е да просваш хора на земята при публични арести.
    Бойко Борисов: Ами сега като гледате демонстрациите по Гърция, по Франция, по къде ли не, да ви прави впечатление палките им как работят на полицаите, на жандармериите там? И това е Европа, нали?
    Водещ: Не само в Гърция, навсякъде работят.
    Бойко Борисов: И не само и във Франция даваха и в, да не ги коментираме, не ние работа другите държави, да си гледаме нашата. Докато Цветанов се справя добре и завистта в тези хора е огромна.
    Водещ: Не се притеснявате от публичността, то това, че някои неща изглеждат доста демонстративни. За това ви упрекват дори хора, които ви обичаха до съвсем доскоро и изведнъж ви намразиха.
    Бойко Борисов: Аз, когато, примерно, при ареста на г-н Цонев, може би съм първия, който се обади на Цецо и му казах: защо прокурорът такива работи приказва? Това ли трябва да се направи? Така че, да, когато си направил 200 операции или 200 акции статистическата грешка ти дава 3 да ги провалиш или да не ги направиш както трябва. И те горе-долу са му толкова и на него в баланса. Така че…
    Водещ: Сега още мъничко за скандала с досиетата на дипломатите. Посланикът на Германия Матиас Хьопфнер завчера опроверга твърдението, че Германия и Франция ни спират за Шенген заради скандала с досиетата. Каза: „Не е така.” Вие, пък, се гордеете с подкрепата на Ангела Меркел, на Никола Саркози. Сърдит ли сте им, че ви подляха вода за Шенген?
    Бойко Борисов: Не, първо, те не са ни подлели вода. Първо, има технически доклад. И второ, има миниторингов доклад, който е сложен като миниторинг на съдебната ни система при приемането ни в ЕС. Спор няма, че Франция и Германия са стожерите на ЕС. Това са държавите, които и като нетни платци, и като позиции, и като пазар, и като икономики държат Европа силна. Разбира се, Европа става силна с всичките 27 държави, които са в Евросъюза, но двете са основни. За тях …, те работят по правила. В случая, приемането ни в Шенген те го разглеждат така – първо, комисиите, които идват в България, да видят технически дали сме готови, това са мрежи, бариери, скенери, автомобили, хеликоптери, кораби, фрегати, всичко, което сме направили, казват „да” и технически са технически са добре, я, да видим политически как са. Кое най-добре ще каже политически как са – междинния доклад февруари месец и летния доклад, който там юли, юни.
    Водещ: Вие говорихте ли със Саркози или с Меркел по телефона?
    Бойко Борисов: Момент. И, фактически, те казват така: „Нека да си приемат техническите параметри, да видим какви ще са оценките”, кой може да даде най-добре оценка за България – ЕК. Както виждате ЕК сега каза: „Не, ние сега не даваме оценка. Не сме съгласни да го разглеждаме дори това писмо. Искаме като ни излязат, като ни дойдат експертите и напишем междинния доклад”, а той, в него ще влиза дали ще си приеме законите в съдебната система, дали ще променим НПК и всички тези неща, които в предишния доклад бяха ни написани като задачки. Ако този доклад, междинният, е добър и потвърди политическата воля, аз мисля, че някъде септември ще ни приемат, а края на лятото ще вземат политическо решение.
    Водещ: Края на лятото ще вземат политическо решение и ще ни приемат в Шенген през септември, така смятате вие?
    Бойко Борисов: Така смятам аз.
    Водещ: А говорихте ли по телефона с Меркел, със Саркози?
    Бойко Борисов: Не, аз се видях с тях на съвета.
    Водещ: Не, не, сега покрай този отказ на Франция?
    Бойко Борисов: Да, в миналия петък. Днес сме какво?
    Водещ: Днес сме неделя.
    Бойко Борисов: Значи, миналият петък бяхме заедно в Брюксел.
    Водещ: И вие не бяхте разтревожен от тези неща?
    Бойко Борисов: Аз не съм разтревожен по простата причина, че те имат право, ние трябва да си оправим и реформираме съдебната система.
    Водещ: Между другото, се случи тези дни нещо, което за моя най-голяма изненада медиите някак си подминаха. Новината беше, мисля, че от четвъртък. Че прокуратурата влиза във Военния апелативен съд да разследва злоупотреба с евросредства, съд от 700 00 лева. Знаете ли за това? И то по времето, когато шеф на Военния апелативен съд беше Веселин Пенгезов, той сега е шеф на Апелативния съд? Какво е това – нов обрат в акцията „Октопод” в съда ли? Какво е? Защо така го премълчаха медиите?
    Бойко Борисов: По принцип, има правило, когато прокуратурата разследва нещо, хора с подобен пост като моя, ако се изкажат, могат утре адвокатите им на потърпевшите да кажат, че съм взел страна в дадено дело и това е намеса на държавата. Затова ще се въздържа от коментар. Главният прокурор, предполагам, ще даде обяснение защо и как действа там.
    Водещ: Добре, но като гражданин това интересно и ви е?
    Бойко Борисов: Е, за съжаление, не мога да го обясня като гражданин, защото няма да ми го приемат като гражданин, а ще кажат: „Ти си гражданин, ама в случая си и премиер”, така че ще го коментираме …
    Водещ: Добре. Тогава права ли съм аз като журналист и гражданин да обърна внимание точно на това?
    Бойко Борисов: Да, разбира се.
    Водещ: Това е важно. Прокуратура в българския съд. Това ми се струва изключително важно, впрочем.
    Бойко Борисов: Ами, това са две независими системи от държавата, така че …
    Водещ: Които се контролират в момента доста яростно взаимно. Това е важен сигнал, според мен, в контекста на Шенген и това, че трябва да си оправим съда, съдебната система, корупцията и прочие.
    Бойко Борисов: Мога да каже, че по време на нашето управление прокуратурата се ползва със 100% свобода.
    Водещ: Между другото, покрай този скандал с досиетата, посланиците, Татяна Дончева каза, че вие самият сте проект на Държавна сигурност.
    Бойко Борисов: Татяна Дончева … да обсъждаме проект на пожарната.
    Водещ: Но защо, защо така вие подценявате пожарната?
    Бойко Борисов: Ами, защото не се прави така.
    Водещ: През изминалата седмица президентът Първанов ви удари здравата. Каза, че вие сте преподавал на репресивния апарат, Татяна Дончева, че сте проект на ДС, излезе една книга през 2010 година „Тайният проект „Бойко Борисов”? десет години вие сте в българската политика …
    Бойко Борисов: Лесно ще го обясня. Първанов изхожда от това, че пожарната беше трети факултет в Института на МВР. Първи факултет бяха „Държавна сигурност”, втори бяха „Народна милиция”, трети беше „Противопожарна охрана”, просто всич1ки бяхме в един институт, три различни факултета. По смисъла неговия съм бил в репресивния апарат.
    Водещ: Обучавал сте репресивния апарат. Все пак малко по-високо.
    Бойко Борисов: Обучавал съм ги как да действат с маркуча, така ли да му отговоря? Или да му отговоря, че на пожарната й беше забранено да тренира карате. Каратето беше само за първи и втори факултет, за „Държавна сигурност”, „Милиция”, „Барети”. „Пожарната” нямахме часове и не беше позволено да се тренира карате.
    Водещ: А вие как?
    Бойко Борисов: Аз тренирах след 17.00 часа и докато набием репресивния апарати пожарната да стане шампион по карате.
    Водещ: Явно, от тогава ви държи.
    Бойко Борисов: Така че точното …, ако Първанов иска да бъде точен е, че аз съм бил репресивния апарат на тогавашното МВР с моя отбор, и се казваше „Нешев” отбора тогава, на капитан Нешев на името, загинал в пожара във фабрика „България”. Така че на него да му кажа – като няма какво да каже, хвърля едно обвинение. Кой проект? С кой съм проект? С труда си? С това, което съм направил? Кой ми е помогнал ето за толкова, да каже, кой?
    Водещ: Хората, които са инвестирали във вас доверие.
    Бойко Борисов: В кое са инвестирали?
    Водещ: Да развиете харизмата си и да влезете в публичността, да направите впечатление.
    Бойко Борисов: Да си развия харизмата, Бог да ги прости, само майка и татко имат дял. Що не им развият на другите харизмата като се развива така лесно?
    Водещ: Първанов, между другото, подхвърли нещо много интересно, мисля, че при колегата Росен Петров, че когато сте играли с него в един отбор, вие сте печелели, когато не сте играли в един отбор, сте губили.
    Бойко Борисов: Да, има такъв …
    Водещ: Това футболна метафора с политическо съдържание, обаче? Кога сте играли с него в един отбор? Защо?
    Бойко Борисов: Беше благотворителен мач.
    Водещ: Не, не, не ви говоря за буквализма футбол, а за политическия отбор, защото той това намекваше?
    Бойко Борисов: Аз не мога да кажа, че съм играл в политическия отбор. Да, всеки иска да има силен централен нападател, всеки.
    Водещ: Ето, го в момента, бележи гол.
    Бойко Борисов: Но когато дадоха дуспа, аз отидох и си взех, и си я бих, не му я дадох.
    Водещ: Ето.
    Бойко Борисов: Ето, това е мощен, силен, централен нападател.
    Водещ: Много добре.
    Бойко Борисов: Така че като имаше, да му отговоря по същия начин – дуспата, когато дадоха, знаете, че дуспите се бият от тартора, там бяха и Стоичков, и Сираков на този мач, и Първанов, и аз. Отидох, взех си я, сложих си я и си я вкарах. Не съм питал кой да я бие.
    Водещ: Разбрах ви. Просто защото някои наблюдатели спекулират с факта, че може би вие като се нападате в Първанов един друг, се легитимирате като единствените играчи на терена и така да се каже алтернативите се стапят, отиват на резервната скамейка.
    Бойко Борисов: Това, пък погледнато реално, е така.
    Водещ: В смисъл?
    Бойко Борисов: Ами, кои са другите алтернативи?
    Водещ: Няма ли?
    Бойко Борисов: Аз не виждам, ако вие виждате, кажете.
    Водещ: Може би Костов?
    Бойко Борисов: Чакайте сега, Костов 20 години е в политиката, 2, 3, 5%, 10 да вземе, това ли ще е алтернативата? И то, дай боже, да вземе 10, 15%, защото винаги съм казвал, ако има силно СДС и ДСБ, тогава ние веднага ще направим коалиция с тях. Това означава,че хората ги харесват и няма да ни притеснява коалицията, и ще има мощно дясноцентристко управление. Ето, видяхте в Габрово, ние имаме 52%, а те имат 8 или колко, 6 или 8, нещо такова.
    Водещ: Вие обичате да давате този пример с Габрово.
    Бойко Борисов: Не, той беше от най-скорошните избори.
    Водещ: Но аз пък ще ви кажа, че много малко хора гласуваха, г-н Премиер. Много малко хора гласуваха. Това същ е голям проблем.
    Бойко Борисов: Сега, дайте да не признаем изборите, защото малко хора са гласували. Добре, нека го кажем така, дори и то малкото хора, които са гласували, много малко ги харесват.
    Водещ: Добре, разбрах.
    Бойко Борисов: Сега, знам, че са ви слабост, но не мога да накарам избирателите да гласуват за тях, защото те си спомнят какво беше и в Синя София, и какво беше с тяхната приватизация.
    Водещ: Вие харесвате ли хора, които се отричат от своите стари пристрастия бързо, заменят ги лесно или ги развиват и ги продължават в нечия друга фигура? Как, обичате ли помиари?
    Бойко Борисов: Всеки има право да си ги решава. Аз в това отношение съм доста стриктен. Този, който предава веднъж, ще предаде и втори път, така че ми е ясен принципа.
    Водещ: Нали, и аз така мисля. Между другото, нека Нана сега да направи един преход към съдебен спор, за да си продължим ние с вас.
    Вие сте с „Рулетка” по „Станция Нова”. Продължава моят разговор с министър-председателя на България Бойко Борисов. Господин Борисов, колегата Сашо Диков, който напоследък е доста сериозен ваш критик, разбирайки за интервюто с вас ме провокира, че няма да смея да наруша медийното ембарго върху теми, които са чувствителни за вас.
    Бойко Борисов: Е, Сашо Диков да го каже при положение, че той всеки ден идва на пресконференциите, всички въпроси, които е задал, интервю му давах… Кой въпрос е бил ембаргов за него и не ми е зададен?
    Водещ: Той смята, че е ембаргов, и че ще се уплаша…
    Бойко Борисов: Това, че са му казали така да каже, най-вероятно е така.
    Водещ: Кой да му е казал?
    Бойко Борисов: Няма право да го каже при положение, че няколко пъти прави той интервюта с мен. Всеки ден журналистите ме питат и той е на всички пресконференции, по всички теми, които искат, и да го каже… Това е…
    Водещ: Кой е?
    Бойко Борисов: Виж, това е вид внушение.
    Водещ: А кой му нашепва в ушенцето на Сашо Диков?
    Бойко Борисов: Откъде да знам.
    Водещ: Подозрения имате ли?
    Бойко Борисов: На мен не ми е работа. Той винаги претендира за честност, мъжкарство… Няма право да го каже при положение, че когато е поискал от мен интервю, дошъл е и ми е задавал каквито си иска въпроси, без да ми даде нито един предварително.
    Водещ: То е, защото той е смелчагата, пък мисли, че ние сме страхливите. Сега нека да пуснем това, което Сашо Диков смята за особен и въобще този тип опоненти, които имате…
    Бойко Борисов: Дай сега всеки, който си мисли, че трябва да си зададе по този начин някакъв въпрос, да се обади и да каже… Това е малко като детска игра – ти не можеш да скочиш от втория етаж, аз мога, ама, не мога и хоп скочи и си счупи главата.
    Водещ: Аз въобще нямам усещането, че скачам какъвто и да е етаж…
    Бойко Борисов: Хубаво, задайте въпроса във вашето предаване, който Сашо Диков завчера в Министерски съвет беше и можеше да зададе.
    Водещ: Абсолютно. Не се ядосвайте. Между другото, това е материал от концерта на ФСБ и аз му казах – Сашо, не се вижда нищо, той каза – важното е, че се чува. Сега е важно да чуем за какво толкова става дума.
    Гражданин: Довиждане.
    „Хайде малко тишина.”
    Водещ: Това е освикрването на културният заместник-министър Митко Димитров на последният концерт на ФСБ. За вас смущаваща ли е тази реакция, би ли ви ядосала, би ли ви накарала да се замислите?
    Бойко Борисов: Не знам какво е ставало точно.
    Водещ: Излязъл човекът да дава ордени, награди…
    Бойко Борисов: Аз гледах пак във вашата телевизия как музикантите благодариха, че са ги наградили. Така че…
    Водещ: Не го смятате за някакъв сигнал, че подкрепата за вас се срива, както ви предупреждават?
    Бойко Борисов: Като се срине, ще дойдат други, които да се надяваме, ще продължат това, което правим.
    Водещ: Притеснява ли ви това?
    Бойко Борисов: Кое?
    Водещ: Че ви казват непрекъснато –срива се подкрепата.
    Бойко Борисов: То е неизбежно да се срива, това е все едно да ти кажат – ти ще остарееш. Дай Боже, да остарееш.
    Водещ: Между другото, слушате ли вътрешният си глас? Разказах един виц за вътрешния глас в моята малка неделна проповед, сега ще ви напомня един друг стар виц за вътрешния глас.
    Бойко Борисов: Въпросът е народът да избира правилни хора, които да го водят напред и да правят това, което са правили.
    Водещ: Да, вие дадохте заявка за втори мандат…
    Бойко Борисов: Да, естествено е, защото считам, че ако трябва да се довършат и магистралите, и инфраструктурите проекти трябва да се продължи в тази посока. Иначе видяхме и предишното, и по-предишното правителство докъде докараха „Тракия”, докъде докараха и „Люлин”, докъде докараха и инфраструктурните проекти. От една страна обявяват приоритети – туризъм, селско стопанство, еди какво си, в същото време няма инфраструктура да ги подхранва. Ами, как ще направят бизнес или как ще осигурят възможност на икономиката да работи с празни приказки и обещания за светлото бъдеще?
    Водещ: Но за магистралите да поговорим. Кажете нещо на хората, които ви казват така – не развивате култура…
    Бойко Борисов: Как да не развиваме култура?
    Водещ: … здравеопазване, а строите магистрали, по които скоро няма да имало българи, по които да пътуват. Вярно ли е това съотношение изобщо?
    Бойко Борисов: Това е толкова тъпо и глупаво дори да го мисли човек.
    Водещ: Защото?
    Бойко Борисов: Как ще развиваш една държава без инфраструктурата й? Която същите тези хора, като тръгнете сега на море, да пътувате по девет-десет часа дотам и се избивате по тези тесни шосета, тогава всички казвате – защо няма магистрали? Няма, защото са ви лъгали. Сега една по една виждате, че с европейски пари ги строим.
    Водещ: Между другото аз…
    Бойко Борисов: Момент.
    Водещ: Аз само се вмесвам, за да ви кажа. Аз не съм виждала /…/ с високо развита култура без магистрали.
    Бойко Борисов: Човек, за да продава стока, първо си направи магазин, след това взима стока, след това работи, от печалбата почва да си изплаща и от печалбата прави верига от магазини, да речем. Без комуникациите, без инфраструктурата, какъв туризъм ще правиш? Какво ще развиваш? Какви високи технологии, като си счупиш колата още на първия километър?
    Водещ: Значи, това рязането на ленти не е просто въпрос на себелюбие, нали така?
    Бойко Борисов: Дай Боже, на всички да са рязали, защото ако тези преди мен са отрязали за „Люлин” и „Тракия”, аз сега да направя „Марица” и „Струма”, следващите да направят „Черно море” и „Хемус”, ние ще сме цъфтяща държава, а нямаше да ги правя всичките аз сега.
    Водещ: Това „Аз”, много хора се смущават от това „Аз”.
    Бойко Борисов: Защо да се смущават?
    Водещ: Вие казвате – аз построих метрото, аз направих магистралите.
    Бойко Борисов: ОК. Тогава трябва да го кажа така – аз, Плевнелиев, Прегьов, Томислав Дончев и да изброя десет души. Понеже отговорността е моя, на правителството, като кажа „Аз”, имам предвид правителството и всички тези експерти и хора, които участват в него, краткост.
    Водещ: Да, личната отговорност.
    Бойко Борисов: Това се казва за краткост. Защото като стане проблем, не търсят Плевнелиев, Прегьов или еди кой си, а казват – Бойко да каже. Просто те ме вкарват в тази фуния на този израз.
    Водещ: Разбрах. Сега една…
    Бойко Борисов: Та тези хора, които това го говорят, искам още веднъж да кажа, никога за здравеопазване в България правителство не е отделяло толкова пари, колкото днес. Така че тези, които говорят… Основният приоритет на ГЕРБ и на правителството – хората да са здрави. Затова сме заделили най-много пари за всички времена. Така е и за образованието, но за разлика от другите правим и инфраструктурата, правим и спортна зала за 20 хиляди души. Защото цяло съсловие от спортисти, над 30-40 федерации не могат, нямат си, все едно за вас студио. Можете ли да правите предаване без студио? Не. Тези всичките хора от всички съсловия – спортисти, деятели, треньори, които това им е животът, могат само между тези години – 18-25, 30 максимум да си покажат това, което могат, няма къде да го покажат.
    Водещ: Аз без събеседници не мога да правя предаване, пък без студио мога, но както и да е, това е много частен случай.
    Бойко Борисов: Те, събеседниците идват, защото имате студио.
    Водещ: Да, така е.
    Бойко Борисов: Ако ги вали дъжда сега, отвън, ще се замислят много събеседници дали да дойдат и надали един час ще стоят на дъжда и на вятъра, за да си правите предаването. Затова студиото е важно.
    Водещ: Така е. Само искам да ви прехвърля към една изненада, която е от…
    Бойко Борисов: И още нещо да го заковем на тези, които говорят.
    Водещ: Дайте един чук.
    Бойко Борисов: Първият ден, когато правителството на ГЕРБ дойде… Вече не казвам аз, а ГЕРБ е по-добре.
    Водещ: Да.
    Бойко Борисов: С 900 млн. лева увеличихме пенсиите във финансово-икономическа криза. Станишев тръгвайки си, без да плати нито лев от тях, взе министерско постановление за вдигане на пенсиите. Всички тези пари сме ги изплатили нашето правителство. С една дума, тези които говорят, ние не дадохме сега бонуси или добавки по простата причина, че ние от първия си ден във финансово криза, когато Станишев ни остави над половин милиард дефицит, влязохме в бюджета, тогава, ние от първия ден започнахме да изплащаме 900 млн. лева повече на българските пенсионери. Значи, даваме с 900 млн. лева повече на пенсионерите, финансова дисциплина, сигурност, даваме най-много пари за здравеопазване и правим инфраструктура. Е, с кои очи могат да ми кажат – едното заради другото. Не. Ние даваме повече за пенсии, повече за здравеопазване и правим и магистрали и зали.
    Водещ: Добре. Не се уморявайте да го повтаряте…
    Бойко Борисов: Щото след като ме питате, явно трябва да го повтарям от А до Я. Плюс метрото, плюс южната дъга, плюс „Меден рудник”, плюс църквите, плюс всичко това, което се прави, плюс детските градини, каза момчето. Тези вашите любимци, сините, преди да дойда кмет на София, бяха приватизирали, продали или погубили, е точната дума, реституирали, е много важно, над 45-46 детски градини. Откакто станах кмет съм построил 45-46 детски градини. Ето това е разликата.
    Водещ: Господин Борисов, само да ви кажа, хората не робуват вече на цветове, те искат почтени хора да ги управляват.
    Бойко Борисов: Ето разликата – едните ги реституираха, а аз ги строя заедно с Фандъкова и целия общински съвет, и с всички кметове и така, така.
    Водещ: Сега изненада не искате ли от една дама, която направо разцъфтя покрай ГЕРБ? Ето.
    Бойко Борисов: Коя толкова разцъфтя?
    Репортер: Илияна Иванова от ГЕРБ пита Бойко Борисов, задава му въпрос, който не успя да му зададе през 2010 година.
    Илиана Иванова: Много въпроси не успях да му задам през 2010 година, но един въпрос искам да му задам сега. След всичкия път, който извървяхме като България, като партия ГЕРБ, заедно, накъде вървим сега – като Европа, като страна и като партия?
    Репортер: А какъв съвет ще му дадете, как да отговаря на нападките срещу себе си, които зачестиха напоследък?
    Илиана Иванова: Аз, мисля че той отговаря достатъчно добре, а понякога на някои нападки, няма и нужда да се отговаря. Може би един от най-несправедливите упреци, които чувах за него, през годината, беше за непоследователната политика на ГЕРБ. И тъй като аз съм един от хората, които участваха и в писането на управленската програма на ГЕРБ, още от преди изборите. Преди няколко седмици си говорихме с някои от министрите и вървейки страница по страница, когато заедно и с него, с премиера, изчитахме, когато подготвяхме програмата, виждам че всъщност, че в много голяма част това се изпълнява. Така че това е един от най-несправедливите упреци. Това, което сме записали и заложили още в предизборните си обещания, вървим последователно и го вършим.
    Репортер: А справедлив упрек има ли?
    Илиана Иванова: Справедлив упрек, не бих казала. Но от части може би, споделям мнението за забавената здравна реформа. Можеше по-бързо да се извършват нещата там. Радвам се, че все пак „по-добре късно, отколкото никога”, нещата вървят добре в областта на здравеопазването.
    Репортер: Говори се, че Бойко Борисов не е истински демократ, все иска да се налага на хората, които ръководи. Вярно ли е това?
    Илиана Иванова: Не, и мога да ви дам пример. Отново, когато подготвяхме управленската програма, седяхме заедно почти всеки ден в Банкя, той с всички нас, с някои от министрите, сегашните, с някои по Skype си контактувахме с тях, и заедно изчитахме ред по ред, и коментирахме, обсъждахме, задавахме си въпроси, напълно като равнопоставени участници в тази подготовка. И не мисля, че по някакъв начин той се е налагал. Напротив, искаше да чуе сблъсък на различни мнения и заедно да решим това, което ще е най-добро и най-истински изпълнимо.
    Водещ: Сега малък коментар затова, което чухте. Вашата визия затова накъде вървим?
    Бойко Борисов: Първо е добре, че направихме пенсионната реформа. Второ, вече са остойностени и пътеките в здравеопазването, вече мисля че и след Нова година нещата там ще тръгнат още по-бързо. И това, което искам да подчертая е, че България, като дясна партия, понеже зададохте въпроса за ГЕРБ, тя е центристко дясна такава, каквато е ЕНП, ние сме държавата с най-ниски данъци в Европа – 10% плосък данък, 20% ДДС. С една дума, към българският бизнес ние сме направили, така че да има най-облекчения режим за работа от целия ЕС. Това е точно, където ни казваха – не сме били последователни. Когато аз казах, че е възможно от 20% да отидем на 21% ДДС, обмисляме, ако не покрием бюджетът. Тогава се каза, че ще стане ад в страната. Ами, Румъния направиха 24, Гърция – 24, Франция мисля, че 24. Навсякъде отидоха на 24, което е таванът на ЕС, повече от 24.
    Водещ: Личи си, че сте били преподавател обаче.
    Бойко Борисов: Но сега България има 20% ДДС и 10% плосък данък. Възможно раят за бизнесът, това сме осигурили като дясна партия. А това, че правим някой път и детски градини и инфраструктура, нека всеки си го разглежда както иска.
    Водещ: Сега ще проверя вашето чувство за хумор със следното парче.
    Иван: Решихме да попитаме лично министър-председателят на Република България – господин Бойко Борисов, какво мисли за „Листопад”, приготвили сме си /…/ и липсва ли му тази епохална телевизионна сага? Премиерът изяви силно желание да говори по тези сериозни теми тук, в студиото, но за съжаление, не можа да дойде.
    Андрей: Ти някак си /…/ остави слушалката.
    Иван: Да, аз така ще оставя слушалката. Мисля, че номерът е 112.
    Андрей: На спешни, да, нали всички му звънят там.
    Иван: Е, да видим дали ще се свържем. Добър вечер, господин Борисов.
    Бойко Борисов: Добър ден.
    Иван: Извинявайте, забравих, че при вас винаги грее слънце. Искам да поговорим за няколко сериала по българските телевизии.
    Бойко Борисов: Защо се интересувате от тях?
    Иван: Интересно ни е по-скоро вашето мнение, ние сериалите сме ги гледали, а и зрителите. Вие чухте ли какво каза Али Ръза Текин в последния сезон на „Листопад”?
    Бойко Борисов: Не съм го и чул какво е казал, какво е казал пак?
    Иван: О, скараха се много с Хайрие.
    Бойко Борисов: Аз просто отдавна не ги следя, всеки ден по някаква глупост казват.
    Иван: Значи, не сте в течение на скандалите между тях?
    Бойко Борисов: Кои скандали?
    Иван: Между Али Ръза Текин и Хайрие. Той й забрани да ходи при Лейля, а тя му каза, че е майка и никога няма да изостави детето си.
    Бойко Борисов: Това е абсолютна глупост.
    Иван: Добре. Да ви питам тогава какво мислите за Ферхунде и най-добрата й приятелка Гюлшен. Какво мислите за държанието им?
    Бойко Борисов: Те са супер нагли. Толкова са нагли, че дори и вече, когато всички маски са свалени, пак излизат и говорят глупости.
    Иван: Добре, кажете ми, господин Борисов, вашите министри често ли се събират да гледат турски сериали заедно?
    Бойко Борисов: Всеки ден. Разбирам, веднъж в седмицата, разбирам два пъти в седмицата…
    Иван: Ясно, благодаря ви.
    Водещ: И какво? Какво сега си казахте?
    Бойко Борисов: Да обясним на хората, че това са взети от различни интервюта по телефона, фрази, наредени една след друго, щото утре може да излезе, че така съм говорил.
    Водещ: Какво ми казахте сега, докато го гледахме? Вие се смяхте, слава Богу.
    Бойко Борисов: Че затова човек дори по телефона, когато говори, трябва да внимава.
    Водещ: За да не го ремонтират.
    Бойко Борисов: Щото могат да ремонтират по всякакъв начин и да излезе друго. После иди се обяснявай, че това не е казано по този начин тогава.
    Водещ: Сега ще ви поднасям подарък от екипа на „Рулетка” и на „Станция Нова”, разбира се. Но преди това ще трябва да си изтеглите късмет от баницата, която не е месена от журналистка…
    Бойко Борисов: А от?
    Водещ: От готвача на Тодор Живков. Между другото, не ви ли стряска тази непрекъсната носталгия към времето на Тодор Живков? Това ми се струва, че подкопава вашите собствени усилия, не мислите ли?
    Бойко Борисов: Според мен, един народ първо трябва си познава историята, да си дава оценка за историята, за да може да върви напред.
    Водещ: Ама, в оценката е работата, дадена ви е /…/ и добра, и обективна, и честна оценка.
    Бойко Борисов: Най-са ми интересни комунистите и БСП, които от една страна се тупат, че били най-старата партия и колко неща били направили, но сигурно за 2/3 от дейността си на тази партия не искат да говорят, защото се срамуват от нея. Като се започне от лагерите, гоненията и се стигне до тези социалистически лозунги, които още висят по някои предприятия.
    Водещ: Възприемам това както на мен ми харесва. Тоест, да не се увличаме прекалено много от розовите очила.
    Бойко Борисов: Обикновено тези поколения, които сега са били млади и им било хубаво по бригадите, сега вече са на възраст, в която не им се случват тези неща, разбира се, като въздишат с носталгия по онези времена се сещат за бригадите.
    Водещ: Закачките. Аз като чуя за бригада и се сещам за принудителен труд, отвратително е.
    Бойко Борисов: Заглеждаш някоя другарка.
    Водещ: Това е много… Това е като в кинопреглед.
    Бойко Борисов: Не, имаше такава песен.
    Водещ: Така ли? Вярно? Аз не мога да се сетя.
    Бойко Борисов: Мисля че на Тодор Колев или на някой от тези беше.
    Водещ: Запейте го.
    Бойко Борисов: А, сега, специално.
    Водещ: Хайде, вземете си късмета. Тук са се постарали редакторките, да видим какво са ви намислили.
    Бойко Борисов: Този е най-близичко. И от чужди и от свои се пази, за доверието сляпо забрави. Много показателно късметче.
    Водещ: Това е малко Сталинско пожелание, такова.
    Бойко Борисов: Дай друго да изтеглим.
    Водещ: Я, по-добре да поправим нещата.
    Бойко Борисов: Това между другото, не е пожелание, а добро предупреждение.
    Водещ: Така ли?
    Бойко Борисов: Да.
    Водещ: Да нямате доверие на никого. Това не е хубаво.
    Бойко Борисов: Кое сега да…
    Водещ: Да станете подозрителен, не е хубаво. Виждаме…
    Бойко Борисов: Сега остава да сте сложили едни и същи.
    Водещ: Не, не, не сме такива.
    Бойко Борисов: „Скоро зимата ще отлети, а с нея за войната с Първанов ще забравиш ти”.
    Водещ: А така. Ще забравите ли за войната с Първанов?
    Бойко Борисов: Така, чакай още един.
    Водещ: Трети път,
    Бойко Борисов: Дай, три за щастие.
    Водещ: Чувствам аз, че не ви харесват досегашните. Какво си изтеглихте?
    Бойко Борисов: Все са ви едни такива предупредителни. А, ето това е моето.
    Водещ: Я?
    Бойко Борисов: „2011 за теб ще е пълна с изненади, чакат те безброй призове и магистрали.” Ето я тази. Ето това е.
    Водещ: Често казано, аз мислех, че ще е нещо свързано, че търсите за трето за щастие нещо свързано с огнището, със семейното гнездо, хола, любовта и прочие, но ето, че магистралата е вашата любов.
    Бойко Борисов: Дори и с това се подиграха, в смисъл като казах, че няма пари…
    Водещ: Вземете си.
    Бойко Борисов:…това ще си го взема. Че откакто съм премиер, вече всичко е пари и няма любов. А то е в контекста на това, че всички съсловия, които дойдоха при мен да говорим за нещо, нито едно не каза – много те обичаме, много те харесваме, дай тука по любов, дойдохме да те подкрепим. Всички идват и казват – много те харесваме, ама тук трябва още 30-40 милиона да сложиш и тогава вече ще те обичаме много. Дойдат другите – тук още 10 за едното и 10 за другото, ама много ще те обичаме тогава. Кака един не дойде да каже без пари ще те обичам. И за това го казах в този смисъл как беше…
    Водещ: Сега може би …
    Бойко Борисов:…хайде да не го коментираме.
    Водещ: Аз ви пожелавам някой да ви обича безкористно, което…
    Бойко Борисов: Взимам си късметчетата, другите ги оставям тука.
    Водещ: Да, любовта към магистралата. Ето го подаръкът, много е полезен.
    Бойко Борисов: Да, защото тези магистрали като ги построим те ще останат на поколенията. Нас ще ни забравят, но ще ги има магистралите. Те няма да си ги занеса в Банкя магистралите, те ще останат на хората.
    Водещ: Така е. Това е някакво честолюбие, междудругото, историческо честолюбие на хората, които строят, за да оставят нещо след себе си, материално.
    Бойко Борисов: Ами, то това е и смисълът. Българинът какво е казал – посади дърво, направи дом, създай дете. Какво е казал българинът – това е казал. Нали, всеки човек, съзнателен, поне за мъжете мога да говоря, трябва да си, ами ти, ако не ти дойде акълът да си направиш къща или апартамент, да имаш своя собственост, какво ще ти дойде?
    Водещ: Така е, това е хубавата страна на българската природа.
    Бойко Борисов: Всяко правителство трябва да се стреми максимално да остави след себе си. Магистрали, зали, дворци, нали в различните векове, нещо, което да остане след това, музей, каквото щеш. Избираш 2-3 приоритета, правиш ги и следващото правителство прави другото и държавата дърпа, дърпа, дърпа нагоре. Но, когато имаш години на застой и само ги виждаш в сърцето си, в мечтите си, в светлото бъдеще, те ги няма.
    Водещ: Ето го подаръкът. Сега вече за тази реч абсолютно си го заслужихте. Много е безкористен подаръкът. Вътре има 365 мъдри мисли за всеки ден. Това е специално за министър-председател. И това ви е първата мъдра мисъл, с която започвате Новата година.
    Бойко Борисов: „Спестявайте сълзите на децата си, за да могат някога да ги леят на гроба ви.”
    Водещ:„Спестявайте сълзи на децата си.”
    Бойко Борисов: За това правим детски градини, детски домове, за да може…
    Водещ: Вие сте прекрасен човек, вие сте като вътрешния глас.
    Бойко Борисов: Нали, те да ги пестят и за в бъдеще.
    Водещ: Добре, този вътрешен глас да не остане, вземете си го.
    Бойко Борисов: Взимам си го.
    Водещ: Може наистина да се окаже, че всяка сутрин започвате с някакъв полезен знак живота си.
    Бойко Борисов: Да.
    Водещ: Вместо да слушате нашепването на – „пази се”, „не се доверявай” и не знам какво си. Подозрителността е нещо лошо във властта. Аз ви пожелавам да…
    Бойко Борисов: Още веднъж на хората – Честита Коледа, весело посрещане на Новата година. Радостното е, че тази година по Коледа нямахме ранени от пиратки и от стрелби, дано и на Нова година, така се връзвам и народа, и да изкараме празниците.
    Водещ: Благодаря ви за това интервю, г-н министър-председател.

    Източник: http://www.focus-news.net

  • Тиха нощ, свята нощ

    С най-хубави пожелания:

    .

  • Коледни традиции по света

    Знаете ли откъде произлизат коледните обичаи?  Знаете ли, че през XVII век в Англия празникът Коледа е бил забранен и че еленът Рудолф е от женски пол? А кой е изобретил коледната картичка? И знаете ли, че британците слагат паричка за късмет в коледния пудинг?

    Названието Коледа (англ. Крисмас) идва от староанглийски Christes Maesse или Christs Mass – Меса на Христос. Името на дядо Коледа или Санта Клос (Санта Клаус) идва от холандското име за св. Никола – Sint Nikolass, съкратено до Sinterklass, което пък американците бързо превърнали в Санта Клос. Празнуването на Коледа се превърнало в престъпление през XVII в. при Оливър Кромуел, който обявил бодливата зеленика, бръшляна и имела за незаконни. Макар мнозина да смятат, че съкращаването на Крисмас до Иксмас (изписвано Xmas) е неуважително или пренебрежително, не е така. X е първата буква от името на Христос.

    Първата коледна картичка

    Тя е изобретена от англичанин през 1843 година. Като му омръзнало да пише специални писма до семейството си за празниците, бизнесменът Хенри Коулс решил, че с картичка поздравлението ще е по-бързо. Идеята му станала толкова популярна, че успял да продаде всеки различен модел за един шилинг.

    Докато британчетата очакват Дядо Коледа да им донесе подаръци на Бъдни вечер, испанските деца получават подаръците си от Тримата влъхви. В Италия малчуганите чакат Бефана – стара и добра вещица, германчетата чакат подаръци от специален ангел, наречен Кристкинд. А исландчетата са се уредили най-добре – посещава ги не един, а 13 различни Дядо Коледа.

    Най-популярната коледна песен

    Jingle Bells първоначално е написана за Деня на благодарността. Композирана е от Джеймс Пиърпойнт през 1857 г. Отначало парчето се е казвало One Horse Open Sleigh („Открита шейна с един кон“).

    Корените на традиционния коледен обяд с пуйка също са американски. Пуйката е била поднасяна като ястие в Деня на благодарността. Традицията подаръците да се оставят в чорап идва от скандинавския фолклор. Според легендата практиката започнала, когато Свети Николас – покровителят на децата – хвърлил торба с жълтици през комина на Бъдни вечер. Парите влезли в чорап, окачен над огъня да се суши.

    А знаете ли, че най-прочутият елен на планетата Рудолф всъщност е от женски пол. През това време на годината мъжките елени губят рогата си, а тъй като Рудолф все още е с рога, той поне биологично е момиче.

    Друга стара традиция е украсяването на коледната елха със светлини. Тя се е зародила, когато преследваните християни започнали да поставят запалена свещ на прозорците си, често в дърво или растение, като знак, че там ще се казват молитви.

    А традицията на яденето на коледни пирожки със смес от орехи, стафиди и подправки по Коледа датира от XVI в., когато хората вярвали, че пирожките ще им донесат късмет. Във Великобритания за късмет слагат пара в коледния пудинг, докато перуанците си осигуряват късмет на Коледа и през следващата година като носят яркосиньо бельо.

    Първите коледни курабии

    Те са се появили във Великобритания през 1847 г. Първоначално основани върху френския бонбон, те постепенно станали популярни, след като сладкарите започнали да поставят любовни девизи върху сладкишите.

    Първото коледно дърво пък пристигнало във Великобритания чак през 1841 г., когато съпругът на кралица Виктория – германецът принц Алберт, поставил елха в замъка Уиндзор.

    А класическата коледна песен „Тиха нощ“ всъщност не е била писана специално. Църковният орган се повредил и австрийският викарий Йозеф Мор, потиснат от тишината в църквата, съчинил мелодията.

    http://www.dw-world.de

  • Бъдни вечер – един от най-светлите християнски празници
    Бъдни вечер е семеен празник, наричан още Малка Коледа. Според библейското предание тогава започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На празничната трапеза има постни ястия, колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината. Обредният хляб е украсен пластично – от тестото се оформят купните на нивата и домашните животни. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват 40-дневните Коледни или Рождественски пости, започнали на 15 ноември 2010 г.
    Вечерта на вълнението, на очакването и на надеждата започва с подготовката за празничната трапеза, която се споделя от най-близките, семейството и роднините. Пeкат се 3 вида обредни хлябове:
    а) хляб посветен на коледния празник – овален, с пластична украса от тесто – с кръст и кръг, със сребърна, а в миналото със златна пара за късмет;
    б) хляб, посветени на стопанството – с богата украса, с елементи символизиращи труда на селянина;
    в) хлябове за коледарите– вити, превити краваи, набодени с чемшир, здравец, бръшлян. За малките момчета – те са кръгли с дупка в средата или във формата на подкова, а за момичетата са като осморки ( кукли).
    Важна роля за празника играе бъдникът – специално дърво за огъня, което гори цялата нощ. По това как гори бъдникът, се гадае за плодородието през новата година.
    Кулминационен момент на празника е трапезата, от която веднъж седнал не се става и се вярва, че колкото по-богата е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през година. Според вековните традиции на трапезата трябва да има 7, 9 или 11 постни ястия т.е. броят им непременно да е нечетно число. Стремежът е вечерята да се започне по-рано, за да узряват по-рано житата. Трапезата се прекадява с тамян от най-възрастния мъж или жена. Най-възрастният мъж в семейството разчупва хляба и раздава по едно парче. На късметлията се пада парчето със сребърната пара.
    Орехите и недогорялата свещ се запазват за следващите вечери.
    Трапезата не се вдига и не се почиства. От всички ястия и храни се оставя по малко през цялата нощ, за умрелите.
    След вечеря всички очакват идването на коледарите, които са облечени в традиционно празнично облекло, закичени с китки и венци от сушени плодове, пуканки, стафиди. Влизайки в дома, те пеят специални песни, които изразяват пожелания за благополучие, здраве, брак. Коледарската благословия се изрича от водача, в бързо темпо, като държи подарения от стопаните коледарски кравай. Освен с него, коледарите се даряват и с месо, сланина, боб, брашно вино и др. В Западна България коледарската дружина включва старец, баба, трохобер, четирима певци, гайдар, които разиграват пантомима с хумористичен характер.
    Бъдни вечер свършва, когато коледарите се приберат по домовете.
    Традиционни ястия за празника:
    Прясна питка с пара, баница (зелник, тиквеник), жито, ошав (компот) от сушени плодове, боб, сърми с кисело зеле, сърми с лозови листа, пълнени сушени чушки с фасул, салата от зрял боб по шопски, варена тиква, пресни плодове, орехови ядки с чесън и мед.
    Прясна питка с пара
    Продукти: 1кг брашно, 1,5 чаени чаши хладка вода, по четвърт лъжичка сода и сол, 1 пакет бакпулвер.
    Брашното заедно със содата се пресява три пъти, прави се кладенче и се сипва постепенно хладката вода, докато се получи твърдо тесто. Питката се оформя и се украсява, слага се добре измитата монета. Пече се в силна фурна в намазаната олио тава.
    Зелник
    Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио /за тестото/, 200г олио, 500 г праз лук или кисело зеле, извара.
    От брашното и с добавени водата, солта, оцета и олиото, се обесва тесто, от което се разточват 5 кори, като едната от тях е най-голяма. Тя се разстила на намазаната с олио тава, в средата се поставя плънката от ситно нарязан и задушен в мазнина праз лук или кисело зеле, като се покрива с малка кора. Покрай плънката се сгъват останалите кори поръсени с олио и извара. Най-голямата кора се загръща и плисира от горе. Пече се в силна фурна.
    Веселa и щастлива Коледа!
    Бъдни вечер е семеен празник, наричан още Малка Коледа. Според библейското предание на 24 декември започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На празничната трапеза има постни ястия, колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината. Обредният хляб е украсен пластично – от тестото се оформят купните на нивата и домашните животни. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват 40-дневните Коледни или Рождественски пости, започнали на 15 ноември 2010 г.
    Вечерта на вълнението, на очакването и на надеждата започва с подготовката за празничната трапеза, която се споделя от най-близките, семейството и роднините. Пeкат се 3 вида обредни хлябове:
    а) хляб посветен на коледния празник – овален, с пластична украса от тесто – с кръст и кръг, със сребърна, а в миналото със златна пара за късмет;
    б) хляб, посветени на стопанството – с богата украса, с елементи символизиращи труда на селянина;
    в) хлябове за коледарите– вити, превити краваи, набодени с чемшир, здравец, бръшлян. За малките момчета – те са кръгли с дупка в средата или във формата на подкова, а за момичетата са като осморки ( кукли).
    Важна роля за празника играе бъдникът – специално дърво за огъня, което гори цялата нощ. По това как гори бъдникът, се гадае за плодородието през новата година.
    Кулминационен момент на празника е трапезата, от която веднъж седнал не се става и се вярва, че колкото по-богата е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през година. Според вековните традиции на трапезата трябва да има 7, 9 или 11 постни ястия т.е. броят им непременно да е нечетно число. Стремежът е вечерята да се започне по-рано, за да узряват по-рано житата. Трапезата се прекадява с тамян от най-възрастния мъж или жена. Най-възрастният мъж в семейството разчупва хляба и раздава по едно парче. На късметлията се пада парчето със сребърната пара.
    Орехите и недогорялата свещ се запазват за следващите вечери.
    Трапезата не се вдига и не се почиства. От всички ястия и храни се оставя по малко през цялата нощ, за умрелите.
    След вечеря всички очакват идването на коледарите, които са облечени в традиционно празнично облекло, закичени с китки и венци от сушени плодове, пуканки, стафиди. Влизайки в дома, те пеят специални песни, които изразяват пожелания за благополучие, здраве, брак. Коледарската благословия се изрича от водача, в бързо темпо, като държи подарения от стопаните коледарски кравай. Освен с него, коледарите се даряват и с месо, сланина, боб, брашно вино и др. В Западна България коледарската дружина включва старец, баба, трохобер, четирима певци, гайдар, които разиграват пантомима с хумористичен характер.
    Бъдни вечер свършва, когато коледарите се приберат по домовете.
    Традиционни ястия за празника:
    Прясна питка с пара, баница (зелник, тиквеник), жито, ошав (компот) от сушени плодове, боб, сърми с кисело зеле, сърми с лозови листа, пълнени сушени чушки с фасул, салата от зрял боб по шопски, варена тиква, пресни плодове, орехови ядки с чесън и мед.
    Прясна питка с пара
    Продукти: 1кг брашно, 1,5 чаени чаши хладка вода, по четвърт лъжичка сода и сол, 1 пакет бакпулвер.
    Брашното заедно със содата се пресява три пъти, прави се кладенче и се сипва постепенно хладката вода, докато се получи твърдо тесто. Питката се оформя и се украсява, слага се добре измитата монета. Пече се в силна фурна в намазаната олио тава.
    Зелник
    Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио /за тестото/, 200г олио, 500 г праз лук или кисело зеле, извара.
    От брашното и с добавени водата, солта, оцета и олиото, се обесва тесто, от което се разточват 5 кори, като едната от тях е най-голяма. Тя се разстила на намазаната с олио тава, в средата се поставя плънката от ситно нарязан и задушен в мазнина праз лук или кисело зеле, като се покрива с малка кора. Покрай плънката се сгъват останалите кори поръсени с олио и извара. Най-голямата кора се загръща и плисира от горе. Пече се в силна фурна.

    От векове наред се носи поверие, че в нощта на Коледа се сбъдват желания:  за  щастие, здраве, успех, любов, късмет … за най-добро за в бъднини. Нека бъдем по-добри!

    „Тиха нощ, свята нощ,
    две очи и във тях
    нежен поглед,
    сияещ от смях,
    лъч надежда достига до нас,
    за спасителен час…“

    Веселa и щастлива Коледа!
  • Днес честваме Св. преподобномъченица Евгения


    Именници: Бистра, Евгени/я, Жени, Благороден, Благородна, Малчо(от словосъчетанието Малка Коледа), Малик, Мален, Малена, Малин. Честито на всички, които празнуват днес!

    Днес 24 декември българската православна църква почита паметта на  Св. преподобномъченица Евгения. Св. Евгения била римлянка, дъщеря на знатни родители – езичници. Баща й Филип бил управител на гр. Александрия и целия Египет.. Тя се отличавала с бляскаво образование и красота.
    Девойката обаче се увлякла по християнството, напуснала родната къща и преоблечена като мъж, отишлд в един мъжки манастир, където била покръстена, станала монах и след смъртта на игу- мена била единодушно избрана на негово място.

    Придобила голяма известност, изцерявайки бедните чрез молитва. Така приковала вниманието на една зла жена – Мелантия, която тя излекувала. Мелантия пожелала да прелъсти Евгения, защото я смятала за мъж. Като не успяла, тя я наклеветила, че уж преоблечената като мъж жена се опитала да я прелъсти.

    Евгения била арестувана и се видяла принудена да разкрие самоличността си на управителя на града – нейния роден баща. Семейството й се зарадвало, че е жива, и всички приели нейната вяра, за което Филип бил уволнен.

    След смъртта му близките се върнали в Рим и заживели в имение вън от града. Евгения предала вярата си на една знатна девойка – Васила, за което и двете били осъдени на страдания и посечени на самия ден Рождество Христово в 262 г. Клавдия погребала дъщеря си в своето имение извън града и сама скоро след това се поминала, като била предупредена насън за своята смърт от дъщеря си мъченица Евгения. Заедно с Евгения били обезглавени и намиращите се при нея Прот и Якинт, задето не искали да вземат участие в едно езическо жертвоприношение.

    pravoslavieto.com

  • Православен календар: Днес честваме Св.Наум Охридски

    Днес 23 декември българската православна църква почита паметта на Св. преподобни Наум Преславско-Охридски. На тази дата църквата тържествено отбелязва и деня на свети десет критски мъченици. Тази година се навършват 1100 години от успението на Св. преподобни Наум Охридски.

    Житие на свети преподобни Наум Охридски
    Успение на св. Наум ОхридскиСв. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник.
    Подир смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.
    В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години.
    Преставил се в Господа в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.

    Възстановената църква Св. Пантелеймон в Охрид, където се съхраняват мощите на Св. Климент Охридски
    Възстановената църква Св. Пантелеймон в Охрид, където се съхраняват мощите на Св. Климент Охридски

    Св. Наум Преславско-Охридски бележит просветител
    Наум е книжовник – един от петимата най-близки и предани ученици и сподвижници на славянските първоучители Кирил и Методий. Той израства в Мизия. Участва в Моравската мисия на Кирил и Методий. По време на пребиваването си в Рим (края на 867 или началото на 868) е ръкоположен от папа Адриан II за свещеник. След смъртта на Кирил (февруари 869) Наум заминава за Панония и Великоморавия заедно с Методий и другите ученици, където участва в драматичната борба с немското духовенство. След смъртта на Методий (885) се завръща в България заедно с Климент и Ангеларий. Радушният прием на княз Борис I и всестранната подкрепа на българския владетелски двор в Плиска му осигуряват благоприятни условия за работа. Той става един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа (886-893). През 893 г., когато Климент Охридски става епископ на Дрембица, Наум Охридски напуска Преслав и заема неговото учителското място в областта Кутмичевица в град Девол (дн. несъществуващ град в южна Албания) (893 – 900 г.). Около 900 г. се оттегля в манастир край Охрид, където продължава просветителската си дейност. През 905 г. изгражда свой манастир, известен днес като „Св. Наум“. На смъртния си одър приема монашеската схима. 

    В своята обител на 23 декември 910 г. бележитият просветител и благодетел на българския народ починал, погребан от своя „брат, другар и състрадалец“ епископ Климент Охридски. Гробът му е запазен и до днес в нарочен параклис вдясно от олтара на манастирската църква. Погребан е при северната страна на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити. Скоро след това е канонизиран.

    Въпреки че църквата е преустроявана на два пъти, издигнатият от Наум храм се е запазил като централно помещение на сегашния. Тази оцеляла до наши дни църква, с гроба на Наум Преславско-Охридски и с високохудожествените си стенописи от 1806 г., дело на зографа Търпо Константинов от гр. Корча (вероятно дебърски майстор, заселен там, или потомък на дебърски заселник), в които централно място заемат образите на княз Борис-Михаил, на светите Седмочисленици – Кирил, Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий, отделно на Наум, Климент и княз Йоан-Владимир, е най-вълнуващият пантеон на Първото българско царство и на неговия Златен век.

    Не, не е останал презвитер Наум Преславско-Охридски без помен и възхвала. Никой българин не е забравил, че той е един от първомайсторите, заложили в Преслав и Охрид основите, върху които се гради българската култура оттогава и до днес. И навеки.

    Храм „Св. Наум Охридски”, кв. „Дружба” София
  • Вместо коледен разказ

     

    Коледа значи да отвориш сърцето си, не вратите на мола за коледна консумация. Но свито е сърцето на бедняка, не заради всичката многотия, която примамва минувачите в мола, а заради онова мънично и важно, което няма да купи и на най-близките си.

    Коледа значи да се огледаш около себе си, да погледнеш за малко и към по-периферни за тебе хора, които обикновено не забелязваш. (Може някои от тях да са точно тези, които най-много имат нужда от мъничко внимание и любов.) Но как може човек да има очи за скритото вътре в очите на периферните нему „ближни”, ако и за най-близките и най-ближни не е ясно дали ще му стигне светлина за това?

    Коледа значи да се върнеш за малко към детeто в себе си. Да се оставиш, поне в някои моменти, на онзи чист, отворен, почти вълшебен поглед, който си имал за много неща. Но как ли може човек да се остави, дори и за малко, на чистия, наивен, но и вълшебен извор, ако този извор постоянно е бил затрупван не само в него, но дори в най-близките нему деца?

    Коледа значи да се оставиш на светлината, особена и специфична, която така или иначе идва. Но тя е толкова крехка, толкова ненатрапчива и невидима (и толкова пъти е била обърквана с нещо друго), че дори когато въобще я усетим във и покрай себе си, се питаме само, ако изобщо се питаме, дали това е заради многото окичени елхи и лампички по прозорците, или е заради искрите от изстрели и пиратки, трещящи през една иначе толкова тиха, особена нощ.

    –––––
    „Рождество Твое, Христе Боже наш, возсия мирови свет разума…”

    Мариана Христова
    http://stranitzi-stannitzi.blogspot.com/2010/12/blog-post_22.html

  • Парламентът одобри Изборния кодекс – чакат се президентско вето и атака в Конституционния съд

    От в-к „Дневник“

    След едноседмични дебати до среднощ депутатите най-сетне приеха изцяло на второ четене новия Изборен кодекс. И днес обаче президентът Георги Първанов даде да се разбере, че ще наложи вето на тези изборни правила, които както според него, така и според опозицията създават „служебно предимство“ на управляващите. Левицата и ДПС пък имат намерение да сезират и Конституционния съд, след като текстовете влязат в сила.

    В последния момент след приемане на текстовете от Изборния кодекс почти докрай управляващите започнаха да се връщат назад и да правят корекции във вече гласувани преди време разпоредби. От ГЕРБ обясниха, че се отстраняват неясноти, включително и противоречия с конституцията. От опозицията възразиха срещу подобен подход и обявиха, че са сигнализирали за проблемите още при обсъждането на самите текстове.

    Днес основните спорове в пленарната зала бяха заради намаляване с 20 на сто на броя на общинските съветници. Изменението няма да засегне само малките общини (до 30 хил. души). Сериозна дискусия породи и текстът, според който вече кметовете в малки общини – до 350 души, няма да се избират. Досега тази граница беше до 150 човека.

    След примането на кодекса: Цветя за Фидосова, куфар-пчеличка за Мая Манолова
    След окончателното гласуване на текстовете председателят на парламента Цецка Цачева обяви: „Република България има нов Изборен кодекс“, а съпредседателят на групата на ГЕРБ Красимир Велчев в знак на благодарност за неуморната работа връчи червен букет на шефа на комисията по правни въпроси и основен автор на кодекса Искра Фидосова. Тя пък благодари за конструктивността на опозицията, макар ГЕРБ да отхъврли повечето всички предложения на БСП и ДПС. На другия активен участник в дебатите по кодекса – Мая Манолова (БСП), депутатът от ГЕРБ Георги Андонов дари подвижен куфар с пчеличката Мая и чадър в същите цветове – жълт и черен.
    Опозицията отново изложи неколкократно обявените си възражения, че така управляващите целят парламентарното мнозинство да се възпроизведе на местно ниво, а и се свива демокрацията и представителството в местните парламенти.

    Изненадващо според проекта за кодекс, приет от правната комисия, 20-процентното орязване на общинските съвети нямаше да засегне общини с население до 75 хил. души (сред които и Монтана). Това провокира опозицията да обвини председателя на правната комисия Искра Фидосова, която е от Монтана (именно такава община), в лобистки интереси. Фидосова заяви, че е станала техническа грешка и тя ще бъде поправена.

    Проблемът обаче видимо ядоса председателя на парламента Цецка Цачева, която отказа да подложи текста на гласуване в този му вид и обяви 15-минутна почивка. Подвеждате цялата парламентарна група, се чу гласът на Цачева, макар и при изключени микрофони на трибуната.

    След почивката депутатите все пак одобриха текст, според който в общините с население до 75 хил. души броят на съветниците ще бъде свит от 33 на 27 човека вместо на 29.

    В опит да ограничат т.нар. вътрешен изборен туризъм, при който избирателите се регистрират по настоящ адрес, за да могат така да гласуват например за местна власт или да изразят конкретна преференция за определен кандидат-депутат, парламентът реши да изисква сериозни документи за смяната на адреса. Избирателят ще трябва да представя или документ за собственост на имота, на който иска да се регистрира, или договор за наем.

    Тези правила обаче надали ще сработят на предстоящите наесен местни избори. Справка на ГРАО показа, че вътрешният туризъм на практика вече е започнал и има масови пререгистрации по настоящ адрес в атрактивни общини.

    С приетите днес текстове се въвежда експериментално електронно гласуване по интернет за президентските избори – в до пет секции в страната и до пет в чужбина, определени от Централната избирателна комисия. В последния момент управляващите приеха предложението на Димитър Лазаров от ГЕРБ, според което при нарушаване на тайната на вота на един избирател, гласувал електронно, то всички гласове в електронната урна ще се смятат за недействителни.

    Опозицията остро възрази срещу промяната и заяви, че така се дава възможност за саботиране на целия вот само от един човек. Управляващите не отговориха и така и не обясниха защо пристъпват към промяната.

    Според закона електронното гласуване ще става чрез специален пин-код, даден на избирателя, и ще е до 48 часа преди обикновеното гласуване. Ако гласоподавателят иска, ще може да гласува и по стандартния път, като отиде до „тъмната стаичка“, и тогава електронният му вот ще се анулира.

    Експериментално ще бъде въведен и регионален преброителен център, в който ще се броят бюлетините от една община до 20 хил. избиратели.

    Днес депутатите решиха и казуса, който може да възникне покрай оставката на министъра за българите в чужбина Божидар Димитров. Той е мажоритарен депутат от Бургас и мястото му в парламента се пази, докато е в изпълнителната власт. Димитров обаче каза, че след като напусне Министерския съвет, няма да се върне в парламента, и по старите правила трябваше да има частичен избор на мажоритарен народен представител за Бургас. С новия изборен кодекс обаче беше регламентирано, че мястото на Димитров просто ще бъде заето от следващия в партийната листа на ГЕРБ.

    Източник: http://www.dnevnik.bg/

  • Какво (про)изтича от разкритията на Уикилийкс за АЕЦ „Белене“

    Автор: Иво Инджев

    Веднага щом видях новината за разкритията на Уикилийкс, свързани с АЕЦ “Белене”, реших, че най-приляга да коментира темата на специалиста по ядрена енергетика Георги Котев, който се бори от години да докаже тезите си за далаверите в тази област. Така че се обърнах към него. Но ето най-напред какво се вижда от разсекретените документи:

    „Уикилийкс“ разкрива, че АЕЦ „Белене“ е „отровна“ руско-българска комбинация

    21 Декември 2010
    в. Гардиън / БТА

    В американска грама от София, публикувана в “Уикилийкс”, се казва “Германската компания RWE (Ер Ве Е) осъзнава, че съвместната работа с руски и български компании за строежа на АЕЦ “Белене” е “отровна комбинация”, и затова се оттегля от проекта, разкрива статия в английския вестник “Гардиън”.

    Един от най-големите енергийни доставчици за Великобритания – RWE (Ер Ве Е), който иска да построи половин дузина ядрени реактори в Обединеното кралство, е помогнал за разработването на един в България, който е бил “преследван от постоянни сериозни опасения за сигурността”, сочат американски дипломатически доклади, разпространени от сайта “Уикилийкс”, съобщава в. “Гардиън”.

    Германската фирма Ер Ве Е (rwe.com), която доставя електроенергия и газ на 6,7 млн. британски потребители, купува 49-процентов дял в проекта “Белене” през декември 2008 г. и се оттегля като стратегически партньор през октомври 2009 г. Тя заявява, че решението й да се оттегли от проблемния проект за реактор на стойност 7 млрд. евро се дължи на факта, че “финансирането може да не бъде финализирано в рамките на договорения период” и че “въпросите на сигурността не са фактор”.

    Но участието й в такъв очевидно компрометиран проект, който според дипломатите “вонял на съмнителни сделки” още преди Ер Ве Е да купи 49-те процента, би могло да навреди на репутацията й по отношение на безопасността и да хвърли сянка на съмнение върху преценката й при подбора на партньори по реакторните й проекти.
    “Белене”.

    Публикуването на документите съвпада с нарастващи опасения от задаващия се глобален “ядрен ренесанс”. Над 1000 реактора се очаква да бъдат построени до 2030 г. по данни на Световната ядрена асоциация, отбелязва британският вестник. Страни като Албания, Бангладеш, Кения, Венецуела и Сирия може да се обърнат за първи път към ядрената аенергия.

    През август 2008 г. изпълнителният директор на Ер Ве Е Юрген Гросман отговаря на въпроси относно информациите за възможното й участие в изоставащия от графика и надхвърлящ бюджета проект, като се възмущава, че “евентуалното участие на Ер Ве Е в построяването на нова атомна централа в Белене, България, базирана на най-модерна технология, бива окачествявано като безотговорно”. Дипломатическият доклад твърди, че въпреки старанията й, самоувереността на Ер Ве Е се е превърнала в съмнения само за седмици.

    Ер Ве Е заявява, че спазва стриктни стандарти на безопасност и критерии, и че при всеки проект, в който участва, сигурността е главният приоритет. Причината да се оттегли от проекта “Белене” е, че поради международната икономическа и финансова криза финансирането на проекта не могло да бъде изяснено в съответния срок. Ер Ве Е е предупредила българските си партньори за трудностите с финансирането още на ранен етап.

    В доклада си американският посланик цитира местни информатори, които твърдят, че има “трескаво бързане” да се започне строителството, така че проектът да задържи Ер Ве Е. Компанията според тях казала, че няма да предостави финансиране, докато не види, че “първият бетон се излива”, сигнализирайки старта на строителството.
    Експерти по проекта неофициално изразявали “сериозни опасения”, че ако практиките за безопасност продължават да бъдат пренебрегвани, “това може да представлява огромен риск”.

    Твърди се още, че Ер Ве Е била държана “на тъмно” по повечето технически проблеми на терена, въпреки че според предишна грама компанията още през февруари поискала да бъдат преразгледани всички свързани с Белене споразумения. Същата грама от февруари 2009 г. докладва, че Ер Ве Е се тревожи от липсата на прозрачност на проекта и от необходимостта да се работи с “Атомстройекспорт” и че Ер Ве Е иска да наложи европейски бизнес практики.

    Приблизително по същото време се съобщава, че Ер Ве Е преговаря с редица европейски енергийни групи, сред които белгийската “Електрабел”, за да намали дела си, но не намерила купувач.

    Ер Ве Е осъзнава, че съвместната работа с руски и български компании в енергийния сектор е “отровна комбинация” за европейските инвестиции, гласи документът. В него се казва също, че когато българите говорят за централата в Белене, все по-често го правят под сурдинка. Неизбежно се споменават проблеми със забавянето и с финансирането, непрозрачни пазарлъци и съмнителни сделки, руско влияние и интереси на политици с дебели връзки и енергийни олигарси. ( e-vestnik)

    А ето и коментара на Георги Котев. Надявам се, че насочената му САЩ критика ще позапуши малко устата на дежурните преследвачи на критиците на руската връзка в енергийната мафия у нас, които обичат да псуват на “американска подлога” българите, несъгласни руската държава да ни управлява чрез руската мафия.

    WikiLeaks: Притеснения за сигурността на АЕЦ „Белене“ отблъснали RWE

    Георги Котев

    Намирам казаното от тогавашният американски посланик за напълно вярно, а и всичко случило се оттогава досега само потвърждава това.

    WikiLeaks досега пускат само и единствено секретни документи, адресирани до или получени от американски институции, предимно военни, разузнавателни или дипломатически. Така България попада в полезрението им единствено по линия на дипломатическата кореспонденция на американското посолство в София до Държавният департамент. Така например, преди време пак изтече грама от Вашингтон до София (WikiLeaks: ЦРУ е съставило списъка с тайни задачи за посолството в София) в която се казваше следното „Инструкциите са специфични за всяка държава. Затова в тази за България води интересът към корупцията, организираната престъпност и руското енергийно влияние …“

    Защо напомням това? Защото и в двата документа се говори за загриженост на американците от „непрозрачното“ (терминът навярно е дипломатичен, защото на практика би трябвало да се нарече „криминалното“) руско енергийно влияние в страната на техният съюзник България. В същото време аз от две и половина години публично алармирам не само българската, но и световната публика за безпрецедентно и уникално, по своя характер и размер енергийно криминално поведение на Русия в България. Нещо повече, два месеца преди да започна гладната си стачка в Брюксел, през юли т.г., чрез гражданският комитет в моя защита, беше разпратено писмо до посолствата на страните членки на ЕС и САЩ с искане за съдействие по разрешаване на случая, така щото да не се стига до стачка. Нито една амбасада не отговори!? В този период даже и шефът на ЦРУ посети София, и пак нищо.

    Министър Трайков призна, че за да ме опровергае, държавата досега е похарчила 2 000 000 (два милиона) лева, но в същото време не представя нито един ред или страница доказателство против моята теза (аз му показах над 150 страници, а разполагам с още около 2 000). Нещо повече, вече трети месец той отказва да започне изпълнението на поисканите от него и предоставени му от мен три съвсем елементарни стъпки, които да сложат край на случая. Т.е. всичко води към извода, че аз съм прав и, че руснаците внасят и експлоатират у нас експериментално, рециклирано ядрено гориво, като загубата за България до момента наближава 2 000 000 000 (два милиарда) лева.

    Свързвайки публикуваните американски дипломатически грами с казуса, който разследвам, нещо започвам да се обърквам. Как така от една страна американците са загрижени за нашата енергийна независимост от Русия, а от друга – не съдействат за решаването на случай, който ще повлияе решително в посока на това тяхно желание. Не разбирам и все повече се учудвам защо се получава така!?

    Източник: http://ivo.bg

  • Георги Господинов с журналистическа награда от Брюксел

    Писателят Георги Господинов е националният победител в категорията „печатни и онлайн медии“ в рамките на Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване 2010.

    Господинов спечели конкурса с материала си „Невидимите кризи“, публикуван във в. „Култура“.

    „Невидимите кризи“ е текст, четен от Господинов на 18 март 2010, в деня на откриването на Лайпцигския панаир на книгата.
    Там българският писател бе сред 6-те европейски писатели, поканени от организаторите на панаира в програмата „Autorenspecial“ да произнесат слово на тема Криза! Каква криза?.

    Междувременно стана ясно, че Господинов дарява половината от наградата в полза на домове и ниституции, които работят с деца в затруднение, от бедни семейства, домове за деца без родители предимно от страната – Бургас, Берковица, Дупница, с. Търнава.

    Дарението е за закупуване на книги, като писателят е посочил някои от заглавията – Приказките на Андерсен, на Джани Родари, романите на Ерих Кестнер, Пипи Дългото чорапче и Мечо Пух, Ян Бибиян на Елин Пелин.

    По думите на Господинов, тези деца трябва да имат спомен, че са държали книга в ръцете си.

    Най-често, като става дума за тези деца и домове, ние мислим за дрехи, храна, играчки, нека има и книги, коментира още Георги Господинов.
    Той уточнява, че въпросното дарение е част от лична инициатива, която е започнал през 2007 година – „Подари книга за Коледа“.

    Националният победител в категорията „аудиовизуални медии“ е Екатерина Костова от пловдивската медия f2fTV за репортажа „Една история за малкия човек“ – репортажа за бедността, която връхлита семейство Стоянови от Пловдив, само защото мъжът в него е лилипут.
    Всички отличени получиха почетни грамоти, а победителите в двете категории получиха и наградата определена от ЕК за двамата национални победители – равностойността на 800 евро.

    От българска страна в конкурса участваха 33 печатни/онлайн и 8 аудиовизуални материала, което е много над средното ниво за ЕС.

    ––––––––––

    Невидимите кризи

    Този текст е четен на 18 март 2010, в деня на откриването на Лайпцигския панаир на книгата. Георги Господинов беше сред 6-те европейски писатели, поканени от организаторите на панаира в програмата „Autorenspecial” да произнесат слово на тема Криза! Каква криза?

    Дами и господа,
    Пледирам за невинност още в началото. Поканен съм да говоря тук като писател за една криза, която не съм предизвиквал. Нито аз, нито цялата писателска гилдия, нито хората на този панаир, читатели и издатели. В класическия случай писателите и парите са две институции, обречени на доста хладни отношения. Поздравяваме се, но не си говорим, ако перифразираме отговора на Волтер, когато го питат за отношенията му с една друга много по-висша инстанция. Още тук трябва да призная своята неопитност в така важната финансова област. Никога не съм теглил кредит от банка, първо, защото изпитвам боязън от тези институции, и второ, защото никоя банка, както знаете, няма да даде кредит на човек със свободна и малко несериозна професия като писателската. Ето как човек остава невинен и девствен не от добро.
    Нека си представим сега как в този момент някъде паралелно на Лайпцигския панаир на книгата се провежда икономически форум. И там темата е Литературата! Каква литература?. Поканени са шест европейски финансови експерти да изнесат лекция. Водещи икономисти са напълнили залата и очакват да чуят как литературата влияе върху фондовия пазар, лошите кредити, върху цялата финансова система, върху потребителските желания на клиентите и пр. Знам, че е трудно да си го представим, даже смешно. Защото с известно основание подозираме, че големите финансови играчи не четат много поезия и проза. Не сме виждали банкери, икономисти, финансисти, частни предприемачи, брокери да прекарват с часове над роман или книга с поезия, да спорят разпалено върху Чехов, Джойс или Томас Ман. Това го няма в никой от филмите, които сме гледали. Все ми се струва, че ако финансистите четяха книги, кризите ни щяха да са различни.
    Трябва да си признаем тук, че ние, хората от страната на литературата, писатели, издатели и запалени читатели, сме приели до известна степен своето поражение. Приели сме с известно смирение своето място в ъгъла. Политиката и икономиката са тези, които карат света да се върти. Изкуството и литературата в частност са онези допълнителни екстри, без които също можем. Във всеки случай, една книга не е по-важен, желан и рекламиран обект от един мобилен телефон или плей стейшън. Свикнахме също така, че сериозните неща за човека и света се казват вечер по новините от сериозни хора със сериозни професии, от икономическите и политическите страници на вестниците. А последните няколко пъти, когато видях в големите вестници големи писатели на първа страница, беше по повод съобщение за тяхната смърт. По ирония на съдбата, „смъртта на автора” все още е събитие, понякога единственото литературно събитие.
    Ясно е, че утопичната представа за икономически форум, на който се дебатира литературата, засега си остава само в моето въображение. (Но аз продължавам да държа на него.) Най-вероятно такъв форум би завършил много бързо и с всеобщ консенсус, че литературата се оказва икономически неизгодна както за писателя, така и за издателя и читателя, тоест, за цялата верига, за всички нас, които сме се събрали тук. Там липсват големи инвестиции, няма свръхтърсене и свръхпотребление, банките не са така здраво свързани с този бизнес. Литературата е бавно ликвидна, трудно връща макар и малките инвестиции в себе си. Не е свързана с пазара на енергийни източници. А да сте виждали книги да се търгуват на стоковата борса? След всичко казано, тяхната конференция може да се закрие, а литературата да се признае за ненужна, особено във време на криза.
    За съжаление, ние обаче не можем в отговор на това да закрием икономиката. Но можем и донякъде сме длъжни да говорим за кризата, да я изговорим, да я опишем от нашата камбанария, да се опитаме да я разберем, да я погалим, да я опитомим, да й изръмжим, ако трябва… Да накараме кризата да проговори.
    Какви са нашите основания и права да говорим за една финансова криза? Няма ли да ни обвинят, че влизаме неправомерно в чужди територии.
    Първото, което ще кажа, е, че рано или късно, всичко става предмет на литературата, всяка територия. Второ, казано съвсем късо, литературата е отпреди парите. Нашите основания да говорим са до голяма степен исторически. Размяната на думи е отпреди размяната на пари. Очевидно е, но ние често сме слепи тъкмо за очевидности. Работата не е дори в това, че литературата си служи с един инструмент като езика, далеч по-древен от парите. По-важното е, че самото възникване на парите като знак следва дълбоката логика на езика. Далеч преди виртуалната същност на парите е съществувала виртуалността на езика. Както думата съдържа предмета в себе си, без той да присъства реално, така и банкнотата съдържа потенциалните предмети, срещу които може да се замени. Представете си какво щеше да стане, ако си говорехме чрез самите неща. Ако искам да кажа слон, трябваше да го добутам тук. Ами ако искам да кажа пожар или криза?
    Накратко, въображаемото, което е в основата на икономиката и комуникациите днес, исторически произлиза от употребите на езика и литературата. От конвенциите, с които човек е свикнал в едни далечни епохи. Литературата и икономиката могат да се окажат по-здраво свързани, отколкото сме предполагали. Един от въпросите, който, струва ми се, витае в пространството на днешната финансова криза, е дали виртуалното не е достигнало своята критична маса? Възможно е знаците да са надвишили означаемите, да си разменяме знаци без покритие. Нека тук се намеси семиотиката. Днешната финансова криза е до голяма степен една криза на виртуалността. Виртуалност, която е достигнала възможния си предел, необезпечена с достатъчно реалност. Като необезпечени с достатъчно гаранции кредити.

    Дами и господа,
    Идвам от страна, която познава добре вкуса на кризите. Опитвала ги е, нещо повече, почти не е излизала от тях през последните десетилетия. Тези кризи се развихриха след края на комунизма през 1989-а, но те са заченати и отглеждани тъкмо от десетилетията на предишната система. Бях на 21 години през 1989-а и помня ясно двете състояния на криза – тази от времето на социализма, зле прикривана от прокъсаното покривало на идеологията, и тази от прехода след падането на Стената, която вече никой не се опитваше да прикрива. Моят малък личен списък на кризите започва от 80-те години. Нека уточня, те са свързани със социализма по български и с моето юношество по онова време – тоест, още тук имаме две изначални кризи. И така, списъкът включва:
    – Енергийна криза. Наричахме я „режим на тока”. Три часа имаш ток, три часа нямаш. Някой се шегуваха, че погледната от космоса, България прилича на дискотека. Всички се бяха запасили със свещи, седяхме в студените стаи и свещите хвърляха средновековни сенки в нашите панелни апартаменти от ХХ век.
    – Криза на стоките от първа необходимост. В различни периоди от време изчезваха най-нужните стоки. През 80-те хитът беше отсъствието на олио, дамски превръзки, тоалетна хартия, червен пипер, да не говорим за портокали и банани, които се появяваха само около Нова година. Пуснат ли портокали на пазара, значи е дошла Нова година. Развихме този условен рефлекс подобно кучето на Павлов. Портокали – Нова година. Портокали все пак опитах, но през цялото си детство така и не успях да се добера до бленуваното шоколадово яйце и истински шоколад Милка. Имаше ги само в т.нар. корекоми – магазини, в които можеше да се пазарува само с валута, но за валута трябва да имаш специален статут. Затова първото нещо, което направих след края на социализма, беше да си купя шоколадово яйце. Беше 1990, имаше ги в нормалните магазини, събрах пари. Спомням си ясно как много смутен платих яйцето на касата и, кой знае защо, изтърсих на продавачката, че е за племенника ми. Грабнах го, прибрах се в студентската си квартира, заключих се и го ядох бавно и егоцентрично сам, много бавно, за всички тези години, в които съм го сънувал. Бях на 22. Няма как да забравя оня вкус на шоколад и сълзи. Добре, че никой не ме гледаше. Това беше моята шоколадова берлинска стена, краят на социализма понякога е в такива дребни неща.
    Мога да опиша още много локални микрокризи от 80-те, включително цялото информационно затъмнение (да я наречем криза на информацията) след аварията на атомната електроцентрала в Чернобил. Тайната, която правителството и медиите пазеха няколко дни за размера на щетите, беше буквално убийствена. Случи се в края на април, а на 1 май всички ние марширувахме по площадите под пролетния чернобилски дъжд. Разказвам тези неща, за да имаме база за сравнение между онези кризи и тази, в която се намираме сега.
    Най-общо казано, онези бяха кризи на дефицита, а тази, казват, е криза на свръхпотреблението. Всъщност, поне за България, кризите от 80-те се пренесоха и в следващото десетилетие. Комунизмът е в някакъв смисъл радиоактивен, има дълъг период на полуразпад. Така в началото на 90-те, докато стояхме опиянени по площадите, отново (като в дежа вю) преживяхме режим на тока, както и няколко редуващи се кризи, отсъствие на стоки, невероятна инфлация, фалит на банки, стопяване на всички спестявания през 1996. Можеше да се види абсолютно празен магазин с празни хладилници, празни стелажи и неловко въртящи се продавачки. Ето от това би станал добър музей на соца, музеят на абсолютната празнота.
    Неотдавна написах сценарий за късометражен 4-минутен филм за тази най-кризисна българска година, 1996. Филмът разказва историята на една майка, която обменя няколко долара, за да купи яйца, сирене, гъби и да направи омлет на сина си. Докато чака на опашката, курсът се сменя няколко пъти и накрая й остават пари само за 3 яйца, от които по пътя за вкъщи оцелява едно. С едно яйце омлетът е много особен. По ирония на съдбата, филмът беше забелязан на Фестивала за независимо кино в Сънданс, Америка, в началото на 2009, в самия връх на днешната криза.
    Това е накратко българският ми опит с кризите преди. Въпросът е, ако си живял в перманентна криза, като тази от последните 30 години, как ще усетиш поредната, за която говорим сега. За да имаш усещането за криза, което е и здравословно усещане, трябва да си пребивавал и в някакво друго, безкризисно време. Има цяло едно поколение, дали само едно, което не е живяло извън тази ситуация. Това поколение няма друга памет, други сетива и друг опит. Как то възприема поредната криза? Как ще реагира на ситуация, в която кризата си е отишла? Знае ли как да живее в нормално време?
    Нека дам малко цифри. За последната година в България има нови 100 000 безработни, 50 000 от които са съвсем млади хора. Според Eurostat, по критерия „материални лишения” страната е на първо място в Европейския съюз (51% от българите страдат от материални лишения). А общото усещане на хората е, че истинската криза още не е стигнала у нас. Поне не съвсем. Струва ми се, че по-страшно от усещането за криза е липсата на усещане, отсъствието на сетива за кризата. Все едно да нямаш рецептори за топлина. Тогава всяка печка или котлон може да те убие. Това, с което литературата може да помогне, е в развиването на чувствителност към кризите. Иначе те стават перманентни, а нашата безчувственост към тях – хроническа.
    Пак според данни на Eurostat около 17%, или всеки шести в ЕС, живее на прага на бедността. Има една невидима европейска държава с 80 милиона граждани в нея. Няма я на картата, но тя е по-голяма от Франция, от Италия, Испания, Полша. Една държава на бедността, голяма колкото Германия. Знаем ли достатъчно за нея?
    Но да се върнем на далеч по-малката България. Официално настоящата криза пристигна там през юли 2009. Значи е пътувала около 2, 5 години от Америка. Скоростта не е била особено висока. Но пък в тази част на Европа и пътищата не са толкова добри. Истината е, че българското правителство по това време отказваше да я види. Твърдеше, че икономическите показатели са много добри и България е „остров на стабилността” в океана на световната криза. Това, което сега знаем със сигурност, а кризата го препотвърждава отново, е, че идеята за остров вече е невалидна. Литературата, разбира се, го е знаела преди икономиката. Онези прекрасни редове за невъзможността да си остров и за камбаните, които винаги бият за теб, на Джон Дън – всички ги знаем (благодарение и на Хемингуей) – са от 1624 г. И са част от една книга с молитви и размишления, носеща прекрасното и подходящо за днес заглавие „Молитви при неочаквани случаи”.

    Дами и господа,
    Тук е мястото да признаем, че кризата, която описваме, съвсем не е единствената, нито дори най-голямата в историята на света. Да, това наистина е донякъде разочароващо, разбирам много добре. Пак не случихме на велико време. Икономистите описват двайсетина подобни големи финансови кризи само за последните 150 години. За първа се смята тази от 1857 г., тръгнала от Америка и масовия фалит на железопътните компании. Тя твърде бързо преплува океана, което ни кара да мислим, че икономиката вече е била трансгранична. Следва друга знаменита криза, тази от 1873 г., продължила цели 6 години и получила името Дългата депресия (Long Depression). После идва най-голямата, великата Great Depression, която си има точна дата за начало – 24 октомври 1929 г., черния четвъртък. После първата петролна криза от 1973 г., после сривът на Нюйоркската стокова борса през 1987 г., няколкото поредни кризи, съвсем начесто през 80-те и 90-те години, Мексиканската, Азиатската и пр.
    Имаме ли име за днешната криза? Уви, колкото и да се разраства, тя никога няма да бъде наречена „Great Depression”. Което в известна степен усилва депресията ни. Липсва й известно величие. Кризите и депресиите ни не са станали по-малки, но начинът, по който ги преживяваме, сякаш се е смалил. Имаме твърде много обещания за спасение, твърде много виртуални изходи. В един бърз и натрошен свят няма как да преживеем тъгата и трагичното около нас по онзи цялостен, завършен и възвишен начин, който те заслужават. От което не ни става по-леко, напротив. Защото и онова, което старите гърци наричат катарзис, става все по-непостижимо. Невъзможността да преживееш една трагедия, криза, депресия до дъното й те прави неин постоянен заложник. Кризата се хронифицира. Моята скрита радикална хипотеза е, че от няколко десетилетия преживяваме една и съща хронична криза с отделни периоди на ремисия. Да не забравяме, че „криза” е медицинско понятие, употребявано още от Хипократ и Гален, тоест, далеч преди да стане икономическо.
    Но въпросът беше имаме ли име за днешната криза. Да, оказва се, че все повече автори употребяват името “Great Recession”. Е, значи добрахме се все пак до някакво величие, до заветното “Great”. (Впрочем, според една статия на Catherine Rampell в „Ню Йорк таймс” от 11.03.2009, с това име са се кичели поне 4 икономически кризи от 1970 насам.) Но „рецесия” е доста по-лишено от трагизъм понятие, изгубило се е „героическото измерение”. Според икономическата дефиниция, рецесия има, когато брутният вътрешен продукт (Gross Domestic Product) е отрицателен за две поредни тримесечия. Някак твърде еднозначно и изчислимо. Вън от икономиката, думата рецесия се свързва с ерозия на пясъчните брегове, с оголване на зъбните венци и пр. На този фон „депресия” сияе с цялото си ветрило от значения. Тук наистина има мит, има легенда. Литературата и психоанализата са си свършили работата. Тук има истинска дълбочина във всеки смисъл на тази дума. В геологията депресия е дълбина, падина, океанско дъно. Впрочем, най-голямата депресия в света е Марианската падина. Ето ти още една Great Depression. Можем да съпоставяме с нея тази от 1929 година, както и собствените си тъги и депресии. Депресия, дълбока колкото Марианската падина. Звучи като стихотворение.

    Дами и господа,
    Позволете ми, след като отдадохме дължимото на историческите, етимологическите, географски и дори геоложки измерения на кризата (и депресията), да надзърнем и в нейните частни лични дълбини. Тук, за разлика от икономиката, съм истински специалист, както и всички ние, струва ми се, които сме от страната на книгата.
    Всъщност, една от хубавите страни на тази криза е, че тя ни дава повод да говорим за неща, които се простират отвъд нея. Наричаме я финансова, защото е най-лесно да видим тази част от айсберга. Всички са чувствителни, когато става дума за пари. Но единственото число тук е измамно. Кризите, и то видимите, са повече от една. В краткия каталог влиза екологичната криза, специално държа да отбележа мистериозното изчезване на пчелите през последните години; също кризата с изчерпването на енергийни източници и пр., и пр. Неща, за които толкова е говорено, че вече сме спрели да ги забелязваме. Освен тях, обаче, става дума и за друга, по-трудно видима лична и глобална криза, която не се изчерпва с банкрута на банки. Каква е тази криза? Ето един възможен отговор.
    Ще я нарека криза на лесните обяснения на света. Или криза на скъсения хоризонт. На отсъстващата трансцедентност.
    Известно е, че финансовата криза тръгна от т.нар. лесни кредити, отпускани бързо и леко, без достатъчно обезпечаване и гаранции. Знаем, че „кредит” идва от латинското credo – заемам, но и вярвам, доверявам се. Така етимологията ни подсказва, че преди кредитната криза, е кризата в кредото. Днес имаме замразяване на кредитите, преведете си го и като замразяване на доверието, на вярата.
    По аналогия с това сме изправени пред една система от бързи, лесни и повърхностни обяснения и ценности. Пазарът и медиите в голяма степен стимулират тези процеси. Пазарът иска да купиш на мига, да не мислиш прекалено дълго. Автентичният човек е потребяващият човек, пазаруващият човек, алчният за света човек. (Greed is good, както гласи известната фраза на Gekko.) Не се колебай, казва пазарът, това е твоята природа. Пожелай, вземи парите и го получи сега. Живей днес. От другата страна стои културата с всичките си колебания. И с абсолютно непазарната идея как ще се живее утре. Два различни свята, напрегнати помежду си. Ясно е на чия страна е надмощието. Твърдя, че смисълът на литературата е да застава на страната на губещите. Ценността да си победител и да си неуязвим е естествена за системата на капитализма. Но за хората, които са от нашата, губещата страна, си струва да стоят зад уязвимостта като ценност, зад колебанието и несигурността. Вярвам в колебаещия се човек.
    Каква е връзката с медиите? На едно място Милан Кундера ги нарича „редукционисти на смисъла”. Волно или неволно, те пренасят, а често и участват в произвеждането на лесните обяснения за света. Разбира се, медиите също страдат от кризата. Свиването на медийния пазар, падането на тиражите, губенето на рекламодатели е факт. Но стратегията на тяхното спасяване, поне в България, включва още по-силно редуциране на смисъла. Първото, което отпада от един вестник, са страниците за анализи, разследваща журналистика, публицистика и страниците за книги и култура. Намирам това за доста недалновидно в дългосрочен план. А и не трябва ли тъкмо във време на криза да има по-голямо предлагане на версии за случващото се отвъд непосредствената видимост на фактите?
    Към лесните обяснения за света (лесните кредити) ще прибавя и експертното, икономическото обяснение. Тази криза е поражение за самозабравилия се Хомо Икономикус, както писаха някои анализатори. Поражение за идеята, че светът може да бъде обяснен единствено през икономически отношения, парични потоци, пазари, лихви, кредити. Дори икономическите депресии не могат да бъдат обяснени единствено с икономически параметри.
    Ние не сме направени от икономика и политика. Направени сме също така от тъга и колебание, от такива крехки и необясними неща.
    Всяка криза има видима и невидима страна. Едната можем да измерим, другата – не. Как се измерва тъга? Въпросът е да имаме сетива и за двете. И да не се опитваме да лекуваме едното с лекарствата за другото. Защото няма как да излекуваш тъга с антибиотик. Нито частната си депресия с финансова инжекция.
    Пред прага сме, това е само частна интуиция, на една нова криза, аналогична на тази с изчерпването на нефтените залежи и енергийните източници. Веднъж я нарекох изчерпване на залежите от смисъл. Да, до голяма степен това ще е глобална, световна криза. Може би в отделни страни тя ще има по-особено и по-тежко изражение. Там, където собствените залежи на смисъл никога не са били особено дълбоки. И се е черпило доста по-бързо. Криза на късия хоризонт, криза на мотивацията, на неясното утре, люшкане между депресия и агресия, взривяване на твърде крехките примирия в обществото.
    Затова предвиждам страхотно бъдеще за литературата като произвеждаща смисъл. Нещо като алтернативен енергиен източник. Какво прави литературата, казано най-просто. Разказва истории и с това отлага края (Шехеразада), и разширява света и собственото ни ограничено време и тяло. Животът ни би бил обидно кратък без нея. Какво още? Дава ни инструменти за интерпретация. Учи ни как да мислим себе си и света, как да го разкажем, как да го четем. Литературата е бавна медия, за разлика от класическите и нови медии, но смисълът, който тя дава, има важното качество траене. Бавното трае дълго. Харесвам историята за бедуините, които по време на дългите си преходи спирали често, за да дадат време на душите си да ги настигнат. Скоростта на душата е друга. Твърдя, че литературата знае повече за тази скорост.
    И още нещо в полза на литературата. Всичко, в крайна сметка, се превръща в нейна тема. Кризата също. Както пишеше Маларме в любимия на Борхес цитат: „Светът съществува, за да се превърне в книга.”

    Дами и господа,
    През цялото време се опитвах да говоря за смисъла, важността и съпротивата на литературата с оглед на една криза, зад която надничат други, невидими кризи.
    За да сме честни, нека в самия край кажа нещо, което сякаш ме опровергава. Да си припомним, че Голямата депресия от 1929-а се случва в края на едно от най-великите литературни десетилетия, в което излизат книгите на Джойс, Пруст, Виржиния Улф, Томас Елиът… Звучи доста обезкуражаващо. Но все пак остава надеждата, че тъкмо тази голяма литература е донесла смисъл и утеха за частните тъги и депресии на преживелите 1929-а. Което никак не е малко.
    На самия финал бих дал своето доверие и личен кредит на споменатия Томас Стърнз Елиът, който изрича: „За нас е само да направим опит. Останалото не е наша работа.”
    Впрочем, самият той, както знаем, е работил седем години в известна лондонска банка.

    Георги Господинов

    http://www.kultura.bg/

  • Астрономическата зима настъпи за първи път от 1638 г. с пълно лунно затъмнение (фоторепортаж от Флорида)

    В 1,39 часа на 22 декември настъпи астрономическата зима. В България нейното идване беше предшествано от температурни рекорди. От Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) съобщиха, че в Ахтопол са измерили +19,2 градуса.
    22 декември е най-късият ден. Продължителността му ще е само 9 часа и 2 минути. Слънцето ще грее над България от 7.54 до 16.56 часа.

    А над САЩ и Северна Америка изминалата нощ бе украсена с пълно лунно затъмнение. То можеше да се види и над част от Източния Тихи океан, в северозападна Южна Америка, над част от Западна Европа и Азия.
    Лунното затъмнение е първото от близо три години, но най-забележителното е, че съвпада с деня на зимното слънцестоене. Събитието е толкова рядко, че последният път когато е имало подобно съвпадение е било отново на 21-и декември, но през 1638-а година.

    «Подобно затъмнение е описано в Библията» – пише ни от Флорида нашият читател Павлик Петров, в имейл с пожелание за весели празници за всички българи. Предлагаме ви негови снимки направени с обикновен дигитален фотоапарат тази нощ в Тампа (Tampa bay – Florida).

    DSCF1515

    DSCF1604

    DSCF1605

    DSCF1676

    DSCF1684

    DSCF1690

  • Днес НС ще гласува текстовете, свързани с въвеждането на пробното електронно гласуване

    Президентски и местни избори 2011 г. – заедно

    Депутатите приеха основните текстове, регламентиращи промените в правилата за гласуване в новия Изборен кодекс след шест дни дебати

    Вчера, 21.12.2010г., бе прието изборите за президент и вицепрезидент на републиката и изборите за общински съветници и кметове през 2011 г. да се произведат на една и съща дата.

    Народните представители приеха и спорния принцип за уседналост, който за предстоящите местни избори ще е 10 месеца. При второто четене на законопроекта те гласуваха 9% преференциален праг при провеждането на изборите за народни представители.

    Глобите за нарушения на правилата за провеждане на изборните кампании пък ще достигнат до 10 хил. лева.

    Депутатът от „Коалиция за България“ Мая Манолова поиска срокът за уседналост на имащите право на глас да бъде минимум 12 месеца или 18 месеца, както предлагат от „Атака“.

    Тя посочи, че вече се извършва разместване на избиратели.
    При изискване за десет месеца уседналост, няма да се ограничи изборният туризъм, избирателите вече ще са разместени и изборите няма да бъдат честни, коментира Манолова.

    Според Димитър Лазаров, представител на ГЕРБ, нарочно се предлагат 12 месеца или 24 месеца уседналост, за да може Конституционният съд да отмени уседналостта с мотива, че е въведена със задна дата.

    Павел Шопов от „Атака“ предупреди, че ако не се въведе по-дълъг срок на уседналост, ще има „криминални“ общински съветници и кметове.

    По думите му демокрацията е да бъдат пресечени опитите на бизнесструктури да си правят своето.

    Според Михаил Миков от левицата уседналостта трябва да бъде шест месеца, колкото препоръчва Венецианската комисия. Предложението му обаче беше отхвърлено.

    Текстът, че изборите за президент и вицепрезидент и за общински съветници и кметове се произвеждат на една дата, е противоконституционен, посочи Яне Янев и поиска той да отпадне.

    Предложението не беше подкрепено от депутатите и при прегласуването.

    Невъзможно е с този текст да ограничавате конституционните правомощия на президента да насрочва вота, аргументира се Янев, според когото има пряко основание да се сезира Конституционният съд.

    В отрицателен вот Янаки Стоилов от „Коалиция за България“ посочи, че не може Яне Янев да обяснява правилно Конституцията, а парламентарната комисия по правни въпроси да предлага текст, който е противоконституционен. Това е лош атестат за българския парламент, коментира той.

    Преди това депутатите записаха, че парламентарно представени са партии или коалиции, които са участвали в последния вот за народни представители и имат парламентарна група към датата на насрочването на съответния вид избори.

    Независимият народен представител Емил Василев каза, че с този текст се прави „политическа вивисекция“ на РЗС, реже се жив организъм.

    С механични способи се опитаха да ни лишат от парламентарна група, сега искат и да ни лишат и от представителство в изборната администрация, отбеляза той. Василев предупреди, че това може да засегне и други партии.

    Той посочи, че за парламентарно представена трябва да се смята всяка политическа сила, която е преминала четирипроцентовата бариера.

    Очаква се днес депутатите да гласуват текстовете, свързани с въвеждането на пробното електронно гласуване.

    Източник: БТА

  • Днес е празник – честваме Св. великомъченица Анастасия
    Св. Анастасия била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща й бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра. В онова време (III в.) знатните римляни, като уважавали науката, полагали големи грижи за възпитанието на децата. Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост. Когато се завършило възпитанието на младата Анастасия, всички в Рим се чудели както на необикновената й красота, така и на нейния ум и познания. Но Хрисогон й предал друго безценно съкровище. Той бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила познания за истинския Бог. Пламенната вяра, която загоряла от ранни години в нейното сърце, й дала възможност да понесе с търпение тежките изпитания, които й предстояли.
    Рано се запознала Анастасия със скърбите. Тя още на младини се лишила от майка си, а баща й я омъжил против волята й за един богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Много сълзи проляла нещастната Анастасия. Едничката утеха тя намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения. Често облечена в прости дрехи, придружена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, изпълнени в това време с християни, и всякак залягала да облекчи участта на страдащите за Христа. Но за тия посещения узнал нейният мъж и й отнел тая последна утеха. Той негодувал, че тя много раздавала на бедни и, боейки се да не разпилее за благодеяния всичкото богато наследство от баща си, той започнал да се отнася към нея жестоко.
    Положението на Анастасия постепенно се влошавало. Мъжът й от ден на ден се отнасял с нея по-сурово.
    Скоро след това мъжът на Анастасия бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял. Анастасия, която сред тежките страдания се била още повече привързала към закона Господен, посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните. Тя гледала на богатството си само като средство, поверено й от Бога за благото на другите. Затова тя постоянно посещавала тъмниците, носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала болестите им, превързвала им раните.
    Страдащият народ ий бил признателен, но официалната римска власт и отредила друга присъда.
    Войниците на император Диоклециал (Гай Аврелий Диоклециан, около 245-316 г) я привързали на четири стълба и я изгорили през 290 г. Една християнка погребала тялото й, което останало невредимо в огъня. Мощите й след това били отнесени в Цариград.
    В народните представи светицата се е превърнала в соеобразмно олицетворение на смъртта, за чието умилостивяване през този ден не се работи
    На 22 декември българската православна църква отбелязва деня на Св. Великомъченица Анастасия.
    Св. Анастасия била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща й бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра. В онова време (III в.) знатните римляни, като уважавали науката, полагали големи грижи за възпитанието на децата. Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост. Когато се завършило възпитанието на младата Анастасия, всички в Рим се чудели както на необикновената й красота, така и на нейния ум и познания. Но Хрисогон й предал друго безценно съкровище. Той бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила познания за истинския Бог. Пламенната вяра, която загоряла от ранни години в нейното сърце, й дала възможност да понесе с търпение тежките изпитания, които й предстояли.
    Рано се запознала Анастасия със скърбите. Тя още на младини се лишила от майка си, а баща й я омъжил против волята й за един богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Много сълзи проляла нещастната Анастасия. Едничката утеха тя намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения. Често облечена в прости дрехи, придружена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, изпълнени в това време с християни, и всякак залягала да облекчи участта на страдащите за Христа. Но за тия посещения узнал нейният мъж и й отнел тая последна утеха. Той негодувал, че тя много раздавала на бедни и, боейки се да не разпилее за благодеяния всичкото богато наследство от баща си, той започнал да се отнася към нея жестоко.
    Положението на Анастасия постепенно се влошавало. Мъжът й от ден на ден се отнасял с нея по-сурово.
    Скоро след това мъжът на Анастасия бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял. Анастасия, която сред тежките страдания се била още повече привързала към закона Господен, посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните. Тя гледала на богатството си само като средство, поверено й от Бога за благото на другите. Затова тя постоянно посещавала тъмниците, носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала болестите им, превързвала им раните.
    Страдащият народ ий бил признателен, но официалната римска власт и отредила друга присъда. Така веднъж като гледала как християните отиват на смърт заради вярата си Анастасия се разплакала, тъмничните стражари видели сълзите й, разбрали, че е християнка и я арестували. Като научил коя е – местният управител дълго не можел да разбере, как тя е решила да остави блясъка и разкоша, който я обкръжавал в Рим, за да служи на бедните затворници.
    Света Анастасия била подложена на ужасяващи мъчения. Но нищо не можело да сломи любовта й към Господа. Войниците на император Диоклециал (Гай Аврелий Диоклециан, около 245-316 г) я привързали на четири стълба и я изгорили през 290 г. Една християнка погребала тялото й, което останало невредимо в огъня. Мощите й след това били отнесени в Цариград.
    В народните представи светицата се е превърнала в соеобразмно олицетворение на смъртта, за чието умилостивяване през този ден не се работи.
    Ритуали
    В Родопите свързват деня с персонифицирана представа за смъртта- Нашташа или св.Чьорна- Вярва, се в която къща не се празнува св.Анастасия, непременно ще се случи нещастие.
    Забрани
    Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото св.Чьорна ще почерни дома на оная, която преде, тъче или пере.
    Източник: pavoslavieto.com
    На този ден имен ден празнуват: Анастасия, Сия, Сийка, Ася, Наташа. Честито на именниците!
    Анастасия означава “ възкръснала“. Благородно и красиво име носещо, блажена топлина, жизненост и мечтателност.

    Остров Св. Анастасия край Бургас с площ 0,022 кв.км, което е около 8,5 декара,  намира се на 6,5 км от центъра на залива. На острова има стар манастирски комплекс, който през 1924 година е превърнат в затвор. През 1925 година оттам успяват да избягат 43-ма политически затворници – повечето участници в Септемврийското въстание. Комунистите прекръстват о. Св. Анастасия на Болшевик, а през 60-те години преобразуват част от постройките в музей и хотел. Днес хотелът продължава да работи, но условията са спартански и не много по-различни от някогашния затвор. Остров Света Анастасия е паметник на културата от национално значение и върху него няма да се строи, само ще се реконструира.
    През 1958 г. режисьорът Рангел Вълчанов снима там филма «На малкия остров».
    Очаква се в близко бъдеще постоянен морски маршрут да свързва Бургас с остров Света Анастасия.

    Остров Света Анастасия е паметник на културата от национално значение.
    Остров Света Анастасия е паметник на културата от национално значение.

  • Първанов подписа Закона за изменение и допълнение на КСО като необходим компромис

    Президентът Георги Първанов взе решение за обнародване на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, приет на 11 декември 2010 г. Според държавния глава, въпреки многобройните проблеми, които законът поражда, това решение е един необходим компромис, за да не се засегнат интересите на някои категории граждани, съобщиха от прессекретариатът на държавния глава.
    На първо място, ще пострадат работещите при тежки условия на труд, защото новоотпусканите от началото на годината пенсии биха били значително по-ниски от тези на пенсиониралите се при същите условия, но до края на тази година.
    На второ място, ще бъдат засегнати голяма част от безработните, защото таванът на обезщетенията за безработица няма да отпадне от началото на годината и хората ще получават значително по-ниски обезщетения, отколкото сега.
    Поради тези причини държавният глава не се възползва от правото си да върне закона за ново разглеждане от народните представители. Същевременно обаче българските граждани трябва да знаят, че много от „нововъведенията“ в осигурителния кодекс ще имат сериозно отражение върху тяхното социално положение.
    Една от новостите е, че освен прехвърлянето (вече наведнъж) от професионалните фондове на парите от индивидуалните партиди на хората, се предвижда и превеждането в Националния осигурителен институт (НОИ) на ежемесечните вноски от 12 на сто и 7 на сто за ранно пенсиониращите се до 31 декември 2014 г.
    Дори да бъдат оставени на страна експертните спорове и политическите квалификации дали това е кражба, национализация или посегателство върху частната собственост, за отбелязване е, че при изграждането на пенсионния модел от 2000 г. беше допусната много съществена системна грешка. Според президента, прави чест на сега управляващите, че поставиха проблема, но това, което се предприема, не решава, а напротив – задълбочава недостатъците на пенсионния модел.
    Положителното е, че за разлика от някои страни, които изцяло и завинаги конфискуваха активите на пенсионните фондове, решението на българското правителство и на парламента е частично и временно (до края на 2014 г.). Това дава възможност да се търсят други, по-добри алтернативни пътища и мерки.
    Прехвърлянето на професионалните фондове към НОИ десетки години след тяхното създаване и утвърждаване не е най-разумното решение, смята държавният глава. Това според него ще създаде недоверие не само към пенсионната система, но и към законността и инвестиционния климат в страната.
    По-добро и по-справедливо решение, според президента, е при ранното пенсиониране НОИ и професионалните пенсионни фондове да плащат пропорционална част от общата пенсия, която да съответства на времето и/или на размера на направените вноски във всеки от тях. Не бива да се забравя, че до 2000 г. по-високите вноски се превеждаха изцяло в НОИ, а и сега това се прави частично. Би било крайно несправедливо от определена дата (независимо от коя), единствено фондовете да плащат ранните пенсии или само НОИ да продължи да плаща.
    С приетия закон се извършват редица други промени в действащата осигурителна и пенсионна система и се предприемат главно мерки за нейното финансово стабилизиране и намаляване на значителния бюджетен дефицит.
    Едни от най-важните разпоредби са свързани с промяната на условията (стаж и възраст) за придобиване право на пенсия. Необходими са плавни, предвидими и поносими промени в един дългосрочен период, така както те бяха подкрепени и от социалните партньори на правителството -синдикатите и работодателите, в компромисно споразумение от ноември тази година.
    Държавният глава обаче намира за неприемливо отпадането на т. нар. точкова система за пенсиониране още от началото на 2011 г., което противоречи на споразумението. С това решение реално и неочаквано се ощетяват хиляди работещи, които са се надявали да се пенсионират през 2011 г., но в последния момент (броени дни преди това) управляващите ги задължават да работят още години наред или да си откупят на висока цена стажа и пенсията.
    Например работеща жена, която на 1 януари 2011 г. иска да се пенсионира, защото навършва 63 години (с 3 г. повече от минималната възраст) и на тази дата ще придобие 31 години осигурителен стаж (т.е. ще събере необходимите сега 94 точки), по новите изисквания за 34 години стаж следва да продължи да работи или още две години (до 65, когато може да се пенсионира, ако има най-малко 15 години стаж), или да си купи 3 години стаж, цената на който за следващата година (след повишаването на вноската с 1.8 %) ще възлезе на близо 2 700 лева. Необходимо е да се има предвид, че тази сума следва да се изплати наведнъж, защото с този закон се отменя и много популярната сегашна мярка за разсрочено изплащане от пенсията на осигурителните вноски за закупения осигурителен стаж.
    Подобна мярка влиза в остро противоречие и с духа на пенсионното законодателство, което задължително следва да бъде стабилно. Т.е. условията за пенсиониране в началото на осигуряването да бъдат или същите при пенсионирането, или променени достатъчно рано, за да могат хората да планират своевременно своето поведение и своя живот. Ако в посочения по-горе пример тази жена знаеше предварително за отмяната на точковата система от 2011 г., тя можеше още преди три години да си купи стажа на значително по-ниска цена и да се пенсионира.
    В период, когато хората трябва да получават признание за труда си, те биват наказвани. От всякаква гледна точка – социална, политическа, хуманна и цивилизационна, това е недопустимо поведение към работещите от страна на сега управляващите, смята президентът.
    Според него през следващата година, а и след това, могат да се потърсят и аргументират алтернативни виждания, в т.ч. и за възстановяване на усъвършенствана точкова система, за която той неведнъж е говорил.
    Задълбоченото запознаване със закона показва, че в него могат да се открият както преки противоречия с конституцията на страната, така и множество несъответствия с принципите на социалната държава. Например неприемливо е задължителното обществено осигуряване за безработица да се поставя в зависимост от каквито и да е програми. С настоящия закон се прави едно недопустимо отстъпление от този утвърден конституционен принцип.
    Има и много други оспорими решения, макар че не всички те противоречат на конституцията или на международни актове, които са в сила за нашата държава. Те са или сериозно посегателство върху социалната закрила на гражданите (намаляването на продължителността на изплащането на обезщетенията по краткосрочното обществено осигуряване след прекратяването на правоотношението), или съдържат вътрешни противоречия (относно средствата по индивидуалните партиди на осигурените за ранно пенсиониране починали лица).
    В приетия закон има и разпоредби, целта на които е да се подобри адекватността и да се повиши размерът на пенсиите, но те са отложени далеч във времето и тежестта на разходите се прехвърля на следващи правителства.
    В заключение президентът подчертава, че решението за обнародване на промените в осигурителния кодекс в този му вид, въпреки многобройните му несъвършенства и оспорими разпоредби, е един необходим компромис заради интересите на работещите в тежки условия на труд и на безработните лица. Това обаче не означава отказ от възможността редица разпоредби на закона, които противоречат пряко на конституцията или на принципите на социалната държава да бъдат атакувани пред Конституционния съд.

    Агенция КРОСС