Авторски
- Хлябът и виното най-евтини в България
В България храните са с 33% по-евтини от средното за ЕС ниво, България не може да се отърве от злото, наречено корупция, българите се гордеят с Кристалина – на тези и други БГ-теми обръщат днес внимание чуждите медии.
Испанският сайт аgrocope.com помества сравнение на цените на хранителните продукти и напитките в страните от ЕС. Едни от най-скъпите продукти се продават в Дания, където цените са с 34% по-високи, отколкото е средното за Общността ниво. След Дания се нарежда Ирландия, където продуктите са с 28% по-скъпи.Най-евтино е в България и в Полша – там цените са с 33 на сто по-ниски от средното за ЕС ниво. От сравнението става ясно, че хлябът и зърнените продукти са най-евтини в България – цените на тези стоки са с 48 на сто по-ниски, отколкото е средното за ЕС ниво. Млякото, сиренето и яйцата са най-евтини в Полша /с 27% по-евтини/.
Огромни са разликите и по отношение на алкохола. Той се продава най-скъпо във Финландия – там цените са със 70 процента по-високи от средните за ЕС. Най-евтини са алкохолните напитки в Румъния и България /съответно с 30% и 23% по средното за ЕС ниво/ – съобщава испанският сайт аgrocope.com.Възторжени българи искат Кристалина Георгиева за президент, четем в електронното издание euractivе.com. Във връзка с избирането на Георгиева за „Европеец на годината“ и „Европейски комисар на годината“, изданието пише, че събитието е било посрещнато с гордост и ентусиазъм в родината й България. Заради дистанцирането й от националната политика обаче много българи я сравнявали с Димитър Бербатов, който се оттегли от българския национален отбор по футбол, за да се посвети на кариерата си зад граница, посочва изданието.
„Корупцията като ежедневие“ – под това заглавие Винер Цайтунг помества днес статия за корупционните практики в някои източноевропейски страни. За България четем: „Оплакванията на чуждестранните инвеститори са точно толкова, колкото и обещанията за преборване на злото, наречено корупция: през последните години в Източна Европа няма особен напредък в борбата срещу корупцията. От това страдат не само западните фирми, а и обикновените граждани.
Брюксел обаче често остава нечут. Заплетената в многобройни корупционни афери България например многократно бе предупреждавана от ЕК за грешките при разпределението на парите от еврофондовете – твърде големи суми се озовават в тъмни канали. Без успех: преди броени дни стана ясно, че високопоставена държавна служителка, отговаряла за разпределението на европейските милиарди, е получила работното си място благодарение на фалшива университетска диплома – пише Винер Цайтунг.
Британският Гардиън пък цитира публикуван от Уикилийкс поверителен доклад на бившия американски посланик в България Джеймс Пардю, в който се посочва, че организираната престъпност е един от най-сериозните проблеми на страната. Фалшифицирането и прането на пари, както и трафикът на наркотици спъват икономическото развитие на България. В доклада на Пардю от 2005 година са посочени имената на лица, свързани с руската организирана престъпност.
Специализираният сайт за новини от балканския регион balkans.com отбелязва, че българите отбелязват напредък в онлайн пазаруването, но 80 на сто от тях се страхуват от злоупотреба с личните им данни при покупка в мрежата. От интернет магазините българите купуват най-често книги, дрехи, обувки, храна и цветя, пише сайтът.
Руското издание Узнай Всё информира днес кои са най-хубавите сувенири в любимите туристически дестинации на руснаците. От България можете да си купите най-вече керамични изделия, препоръчва изданието. Руснаците обичат вазите, пепелниците и чашките с български орнаменти. На туристите се препоръчват още българското вино или шишенце розово масло, което върви между 3 и 5 долара.
Агенция ДПА информира днес, че представители на 14 страни от ЕС, сред които и България, ще обсъдят улесняването на разводите при смесените бракове. Предвижда се в бъдеще смесените двойки сами да могат да избират по кои закони да протече разводът – те ще имат правото да избират между правораздаването в родината си и в страната, в която живеят. През 2007 г. в ЕС са били сключени около 300.000 смесени брака. През същата година 140.000 смесени брака са били разтрогнати.Aгенциите АФП и ДПА съобщават за решението на българския парламент, според което бившите агенти на ДС вече няма да получават държавни отличия. В България стотици водещи политици и предприемачи, както и научни работници и журналисти са били навремето част от структурите на ДС, подчертават агенциите.
Швейцарският Тагесанцайгер пише днес, че докато през 2009 година в кантона Цюрих новорегистрираните проститутки са били 1.725, то през 2010 техният брой е 2.400. Службите си обясняват това покачване със свободата на придвижване за българи и румънци.
Молдовският сайт infotag.md информира, че през тази учебна година българските студенти представялват 3,4% от чужденците в молдовските университети. А сайтът на полицията в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия съобщава, че 17-годишна българка е била задържана, след като се опитала да обере жена, чакаща на опашка в магазин за дрехи.
Обобщение по публикации в медиите
Източник: Дойче Веле - Да си спомним Петя Дубарова
„Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…“
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 година в Бургас в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стайко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията и, като в същото време я напътства в света на изкуството.
Започва да пише стихове още в най-ранна детска възраст, като първите и публикации са във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“, в списанията „Родна реч“ и „Младеж“. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков. Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки. Детското и наивността ѝ се случват в чудесен унисон със зрелостта. Начинът, по който тя възприема реалността, я отличава така силно от всички наши поети, защото от нейните стихове искрят, дори светят с великолепен пламък чистотата и истината.
През 1978 година участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“.
Учи в английската езикова гимназия в Бургас, което е нейна мечта – Петя споделя, че обожава английския език. Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България“, Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза. Любимите ѝ места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.
Всяка зима ходи на планина. Там среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния“. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.
Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството.
На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст:Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНАПоезията на Петя е белязана от желанието и за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки. Детското и наивността и се случват в чудесен унисон със зрелостта. Начинът, по който тя възприема реалността, я отличава така силно от всички наши поети, защото от нейните стихове искрят, дори светят с великолепен пламък чистотата и истината.Източници: wikipedia, cross.bg
(Съчинения: Аз и морето (1980); Поезия. Стихове и разкази от различни години (1984);Лястовица Стихове и разкази (1987); Най-синьото вълшебство (1988)).ЗИМНА ВАКАНЦИЯ
Тя се стопи като сняг във косите ми,
като отрязана плитка умря.
Как да я върна? Задъхват се дните ми,
търсят я, гонят я мойте утра.Във пещерата на своето щастие
образ и тайна заравям със сняг.
После учебници грабват очите ми.
Бързат контролни, връхлитат ме пак.Мила ваканция, пазя те, имам те
в спомени, бухнали като лоза.
Пазя те в своя хербарий на зимата
като замръзнала малка сълза!slovo.bg
Първата й стихосбирка излиза една година след смъртта й под заглавие „Аз и морето“, а няколко години след това всичките й творби и лична кореспонденция бива публикувана в сборника „Най-синьото вълшебство“. Няколко от стихотворенията на Петя са превърнати в песни, изпълнени от известни български изпълнители като Кичка Бодурова, дует Ритон, Георги Христов и Роси Кирилова.
Всяка година, от 1984 г., в Бургас се провежда литературен конкурс за млади автори, носещ името на Петя Дубарова. Конкурсът се организира с подкрепата на община Бургас, музея на поетесата и сп. „Родна реч“. От 2003 г. музеят организира и летен курс по творческо писане за всички добре представили се участници в конкурса.
- Международен ден на хората с уврежданияМеждународен ден на хората с увреждания е обявен от Генералната асамблея на ООН през 1992 г. да се празнува на 3 декември. През 1992 г. Генералната асамблея на ООН обявява датата трети декември за Международен ден на хората с увреждания. Оттогава това е ден за засилване на дискусията по темата за свободния и независим живот на хората с увреждания, за тяхното пълноправно участие в обществото. За трети декември в цял свят се организират кампании с цел постигане на ефективна промяна в условията на живот на хората с увреждания. На него добрите и лошите закони и практики по отношение на хората с различни възможности стават обществено достояние. Цели се увеличаване на разбирането за ползите за обществото от интеграцията на хората с увреждания към всяка област на политическия, социалния и културен живот.
У нас те са повече от половин милион и всяка година на този ден техните организации поставят едни и същи въпроси – за достъпа им до образование; за наемането на работа на хората в неравностойно положение, както и проблема с достъпната архитектурна среда.Затрудненията на хората с физически увреждания идват по-скоро от физическите и психическите бариери между тях и останалия свят, отколкото от самото увреждане.CROSS.BG
- МНЕНИЕТО НА ЕКСПЕРТИТЕ ПРИ ПОРЪЧКА НА ДНК ТЕСТ
Елена Тодорова от Чикаго пита [email protected]
Каква е разликата между предложението на
www.23andMe.com
и на National Geographic
http://shop.nationalgeographic.com/ngs/product/gifts/best-sellers/genographic-project-participation-kit-for-u.s.-and-canada ?
Елена Тодорова
участничка в сесиите на Българо-Американска АсоциацияЗдравейте Елена,
При най-обикновения тест няма никаква разлика. Но ако си поръчвате по специфичен анализ, само Family Tree DNA предлага такива. Иначе двете лаборатории са партньорски и резултатите взаимно се прехвърлят. Все пак ви предлагам да поръчате кита си директно от сайта на Българският ДНК проект от връзката:
http://www.familytreedna.com/group-join.aspx?Group=Bulgarian
Ще се радвам скоро да Ви видим сред нас .
Евгени Делев
Управител на Българския Генетичен проектЗдравейте Елена,
привет от Австралия,
Не може да става никакво сравнение между теста на Geographic Project и 23andMe
Geographic Project излезе преди 6 години – цяла епоха в генетиката и вече е безнадеждно остарял. Понеже си прави по-голяма реклама, все още го продават по инерция.
С други думи Geographic Project тества или само малка част от митохондриевата ДНК (около 600 бази), или 12 маркера по Y хромозома при мъжете.
23andMe тества 1 000 000 бази по всички хромозоми плюс mtDNA, т. е, ако човекът е мъж ще има най-точно определение на Y хаплогрупата си плюс mtDNA хаплогрупата (не само главната, но се отива до съответната подгрупа, която иначе се определя само от скъпия тест Full Genomic sequence).
Отделно вече се тестват голяма част от останалите хромозоми, след което има различни средства да се определи процент гени по географски признак, родство с други тествали се и т. н. генеалогични връзки.
За някои пък най-важна е медицинската информация, която се дава – носителство на генетични болести, предразположение към други болести и т. н.
Освен това може да се свали тестваната информация като документ и да се участва в други ДНК инициативи, несвързани с 23andМе. Аз лично участвам в още няколко, за което ще Ви обясня след като имате резултатите си.
Поздрави,
Мира, от Сидни
Генетичен генеалог - Отборът по математика на СМГ на първо място на състезание в САЩ
Отборът по математика на Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ спечели първо място в дивизия Б на международното математическо състезание PUMaC (Princeton University Mathematics Competition). Състезанието се проведе на 20 ноември в университета „Принстън“, САЩ. Това е първото участие на математиците в престижното състезание. Спонсор на отбора е Българска банка за развитие (ББР).
В математическата надпревара участие взеха 34 отбора. Първото място за българския отбор завоюваха Виктор Вълов, Стоян Стоянов, Виктор Вълчев, Даниел Добрев, Богдан Станков, Иван Божилов, Радослав Кафов и Рафаил Рафаилов. Ръководители на отбора бяха Петя Тодорова и Илиана Цветкова.Българите се представиха отлично и в индивидуалните дисциплини на състезанието PUMaC – комбинаторика, геометрия, теория на числата. На индивидуалните финали Виктор Вълов и Стоян Стоянов се класираха сред най-добрите десет.
За трета поредна година ББР подкрепя учениците на СМГ „Паисий Хилендарски“ в международни математически състезания. За последните две години младите математици спечелиха 2 сребърни и 6 бронзови медала от едни от най-големите и престижни състезания – IWYMIC – International World Youth Mathematics Intercity Competition в ЮАР, XVI-та олимпиада по метаматика „Туймаада“ в Република Саха, Якутия и „IMC 2008“ в Тайланд.
София /КРОСС/The 5th annual Princeton University Mathematics Competition, PUMaC 2010, took place on Saturday, November 20, 2010. Thanks to everyone who participated!
PUMaC is a mathematics competition for high school level students organized by the students of Princeton University. It is entirely student-run. Although PUMaC is only in its 5th year, it has been growing very quickly, beginning with 200 students in its first year and growing to over 750 students as of last year. Furthermore, we are pleased to announce that PUMaC has now gone international, and we hope to welcome international teams in both the Main Competition and the Power Competition.2010 Division B ResultsOverall Team RankingsName School Power round (100) Team round (50) Individual total Weighted score1 SMG Sofia HighSchool ofMathematics“Paisii Hilendarski” 67 42 9.999 68.152 ShanghaiForeign IDEA Math 22 46 11.145 59.83LanguageSchool3 Changchu Hua IDEA Math 20 46 10.254 56.44Luo GengSchoolPower Round Scores1 SMG Sofia High School of Mathematics “Paisii Hilendarski”Individual Finalists6 Stoyan Ivanov Stoyanov SMG7 Viktor Yovchev Valov SMGNumber Theory3 Stoyan Ivanov Stoyanov SMG4 Victor Antonov Valchev SMGGeometry7 Viktor Yovchev Valov SMGCombinatorics4 Bogdan Zlatkov Stankov SMG9 Viktor Yovchev Valov SMGAlgebra10 Ivan Asenov Bozhilov SMG2010 Division B ResultsOverall Team RankingsName School Power round Team round Individual total Weighted score1 SMG “Paisii Hilendarski” 67 42 9.999 68.152 Shanghai ForeignLanguage School IDEA Math 22 46 11.145 59.833 Changchu HuaLuo Geng School IDEA Math 20 46 10.254 56.44Power Round Scores1 SMG Sofia High School of Mathematics “Paisii Hilendarski”Individual Finalists6 Stoyan Ivanov Stoyanov SMG7 Viktor Yovchev Valov SMGNumber Theory3 Stoyan Ivanov Stoyanov SMG4 Victor Antonov Valchev SMGGeometry7 Viktor Yovchev Valov SMGCombinatorics4 Bogdan Zlatkov Stankov SMG9 Viktor Yovchev Valov SMGAlgebra 10Ivan Asenov Bozhilov SMG
- Колко е трудно да бъдеш прозрачен
Не са парите. Нито технологиите. Единствената причина да не виждаме онлайн информация за всеки похарчен лев на данъкоплатците е нежеланието на днешни и вчерашни управляващи
Опозиционните партии винаги настояват за по-голяма прозрачност на управлението, но ентусиазмът им обикновено изчезва, щом веднъж влязат в залите на властта. Изглежда, че на Запад поне една партия е решила да удържи на обещанията си. Само няколко месеца след встъпването си в длъжност новият министър-председател на Великобритания Дейвид Камерън предприе мащабна кампания за увеличаване на прозрачността и отчетността на своето правителство. Една от първите и най-основни дейности в тази насока беше създаването на уебсайт, който има за цел да даде на британските граждани и данъкоплатци по-голяма яснота относно месечната работа на управляващите и администрацията. В него ще бъдат записвани всички разходи, надхвърлящи 25 хил GBP. Планът е повече от амбициозен. Камерън обещава да отвори счетоводните книги на държавните монополи и да покани нови участници в засегнатите пазари. Следва да си зададем един въпрос – а кога и ние ще имаме нещо подобно?
Финансовата страна на въпроса
Да се захванем с основния въпрос – колко би струвала една такава система? Преди една седмица, Комисията за регулиране на съобщенията обяви създаването на нова информационна система, която да улесни работата на бизнеса с комисията, като пренесе голяма част от бумащината онлайн. През системата ще може да се извършват редица административни услуги, а тя също така ще предоставя и достъп до различни регистри с информация. Цялата тази система е изградена за около десет месеца и струва малко над 740 хил. лв. Естествено подобна платформа, обхващаща всички държавни институции, ще струва малко по-скъпо, особено ако всяко от ведомствата използва различни интерфейси. „Цената зависи от сложността на крайния продукт“, казва Марио Манджуков, директор „Бизнес развитие“ в IT компанията „Технологика“, която изгради системата на КРС. Тя обаче едва ли ще бъде баснословна предвид факта, че цялата информация вече е налична – Сметната палата така и така събира всички документи. Остава само те да бъдат приведени в електронен вариант и публикувани в мрежата. Що се отнася до времето за изработка, сайтът на британското правителство е създаден за по-малко от шест месеца, след като Камерън поема властта през май.
Демократичен натиск
Ползите от създаването на един подобен сайт нямат единствено парично изражение. Отвореното правителство и прозрачната информация за разходите намаляват възможностите за корупция. „Корупцията намалява, когато податливите хора знаят, че могат да бъдат разкрити“, казва икономистът и член на Столичния общински съвет Владимир Каролев. База данни с разходите на държавните институции дават възможност за оказване на демократичен натиск върху народните избраници както от страна на гражданското общество, така и от страна на медиите. Един от министрите в кабинета на Консервативната партия в Обединеното кралство, Франсис Мод, казва: „Когато си принуден да отчиташ разходите си, харчиш по-разумно. Смятаме, че публикуването на финансовите данни ще доведе до по-ефективно вземане на решения в правителството и в крайна сметка ще ни помогне да спестим пари.“ Новото британско правителство настоява, че иска да окуражи всички граждани на страната да прегледат данните, намиращи се на сайта, да задават въпроси и сами да се уверят, че всяко пени се изразходва разумно. „Правителството все пак не харчи собствените си пари, а парите, които взема от данъци“, казва Красен Станчев от Института за пазарна икономика. При сегашната ситуация парите в бюджета са разпределени абстрактно и данъкоплатците не знаят къде са скрити средствата за конкретните харчове, допълва Станчев.
Нови възможности
Купищата таблици с числа може и да не изглеждат особено революционно или дори интересно за повечето хора. Информацията, съдържаща се в тях обаче, е. Тя показва не само колко пари се харчат, а и с кого. Данните в британския сайт разкриват компаниите и организациите, които получават пари от правителството. Министрите на „Номер 10“ се надяват, че това ще доведе до по-сериозна конкуренция при цените, както и ще увеличи броя на компаниите доставчици. Базата данни предоставя възможности на малки компании, благотворителни и други организации да сключват договори с държавата – възможности, които доскоро са били ограничени само до хората с правилните познанства.
Въпрос на желание
Както става ясно, пред реализирането на един такъв проект няма сериозни технически или финансови пречки. Остава да видим единствено дали държавата има желание да го направи. Толкова ценената досега държавна тайна е загубила смисъла си – тя е измислена, за да предпазва страната от чужди влияния и амбиции, но реално доста често се използва срещу данъкоплатците за укриване на някакви тъмни машинации. В повечето случаи дори не става въпрос за нещо незаконно, а по-скоро за нещо, което се движи по границата на сивата зона на морала. Не е лошо да хвърлим малко светлина върху тази синя зона. Ако нещо е напълно законно – значи не съществува проблем да го знаем. Ако е незаконно, може би не е трябвало да бъде правено.Как работи системата
Сайтът http://transparency.number10.gov.uk/ е описан от самия Дейвид Камерън като „революция в работата на правителството“. На него ще бъдат обединени на едно място детайли за срещите и публичните изяви на министрите, графици за сроковете, в които ще бъдат въвеждани всички политики, а също и структурата и заплатите на всички държавни чиновници, както и разходите за пътуванията на правителството.
Как се харчат парите
С тази стъпка правителството на Великобритания да превърне управлението на Острова в най-отвореното и прозрачното в света. Сайтът ще насърчава коментари и отзиви от страна на поданиците (данъкоплатците) на Британската империя. Освен това периодично на сайта ще бъде добавяна нова информация през следващите две години. Най-вече детайли по сключени от правителството договори и начините, по които се харчат парите от данъци.
Web 2.0
От изборите насам правителството на Обединеното кралство използва колаборативни инструменти в няколко области на своите политики. Един пример за това е така нареченото „Разходно предизвикателство“, част от правителствената програма за намаляване на дефицита. То е било използвано за установяване на ефективността на взетите мерки и спестяванията в публичните услуги. Проектът е произвел резултати, които не са били събрани по обикновените канали, хвалят се от агенцията, която се занимава с дигиталните въпроси на правителството.Автор: Пламен Димитров /в-к Пари/
- Западните покрайнини, „история” в няколко цитата
Из свидетелства на френския журналист Анри Пози, изнесени в книгата му “Войната се завръща” (излязла през 1934 г.), за положението на границата, прокарана след известния Ньойския договор .
“По протежение на планините, по които върви границата, линията от телени мрежи и укрепления се изкачва, слиза, следва от най-малката гънка на терена, тел, тел до безкрайност. Не се спира пред нищо, не щади нищо. Тъй като границата е прекарана единствено по стратегически съображения, минава през места, където най-малко може да се очаква; телените мрежи минават също през тях. Много са селищата, неизброими са нивите, които пресича. Аз видях това на двадесетина места – в Петрич, Стразимировци, Извор, Гюешево и пр. – по цялата дължина на българо-югославската граница. Има къщи, където дворът е сръбски, кухнята българска. Дините и тиквите от градината имат различни националности, които телените мрежи се стараят да напомнят и на тия, които биха посмели да забравят. За да засее градините или нивите си, селянинът в българска територия, на когото нивите са станали югославски, трябва да иска позволително от властите на съседния град. Те му разрешават един месец след това, или никак не му отговарят. Най-често когато го пропуснат да мине телените мрежи при пропуска до крепостта, притежателят намира нивите си ограбени или опустошени. Понастоящем, впрочем и от шест месеца насам, никакво позволително, вследствие на „старите мерки“ не е разрешено от Белград.
Има работи още по-забавни!
Аз видях гробища, разделени на две…Нещо повече: гробове! Главата на мъртвия е между телените мрежи, краката извън. Вълчите ями са изкопани върху ковчезите. Аз видях български майки, гробовете на чиито деца са на югославска земя, да идат и да плачат на няколко метра от скъпите им гробове, понеже им е забранено да се приближават.
[…]
Групата селяни, които наблюдавах, преминавайки границата, когато забиваха коловете и ровеха земята по височините, които обграждат Цариброд – попълваха стената от телени мрежи. Те идваха – и това сведение ми беше дадено от френски консулски агент, чиито информации проверих след това чрез един източник, колкото безпристрастен, толкова и искрен – от съседните села Драговица, Скревищица, Горна Невлия. Някои от работниците имаха повече от шестдесет години, мнозина нямаха осемнадесет. Около една трета бяха жени. Повечето бяха задължени да пътуват от пет до десет километра сутрин и вечер, за да отидат на работа.
Тях ги третират с немилостива строгост.
Видях до една гора, на няколко километра от Цариброд, сръбски стражари да се забавляват да ритат в кръста български селянчета, карайки ги да падат с главата напред сред телените мрежи; жертвите с издрани лица ставаха, без да кажат дума!
Видях при изкопаването на вълча яма до Назаловци едно момиче – почти дете! – което не работеше бързо, хвърлено наземи, със сукмана запретнат до кръста, да получава петдесет камшика по голо и да тръгва, с писък и с хълбоци, покрити с кръв, към работата си!”
[…]
Никакво съобщение днес не е възможно, действително, между населението от една и съща народност, с еднакъв език, с еднаква култура, което живее от двете страни на границата и на което трактатите на мира са наложили двама господари.”Из текст, публикуван в македоно-български преглед „Вардар”, в който се коментира и споразумението, подписано от Г. Димитров и Й.Б.Тито в Блед, Югославия, през 1947 г.
„Срещата в Блед бележи връхната точка в антинационалната политика на БРП /к/. Въпреки че в резултат от преговорите статуквото по отношение на Горноджумайската област и Западните покрайнини се запазва, на практика Югославия получава това към което се стреми – възможност за пряка намеса във вътрешните работи на България. След Блед от българска страна се прави всичко възможно да се улесни югославската политика в Пиринско. Започва се мащабна пропагандна кампания в полза на Югославия и успехите и в изграждането на новия социално политически ред. В Горноджумайска област пристигат множество учители от Вардарско, които да обучават местното население на т. нар. “македонски език“.30 В същото време в НР Македония не само не се допускат българска литература и печатни издания, но и тотално се отрича наличието на българи там. Положението в Западните покрайнини не е по различно. Това че на местното население официално се признава статут на национално малцинство, не пречи на сръбските власти да ограничават по всякакъв начин проявите на българско самосъзнание. Нещо повече – само българите, които са съгласни да сътрудничат на сръбските тайни служби могат да се надяват на сносен живот в Титова Югославия.31”
(http://freemacedonia.net/statia.php?sn=19&tid=1)Из шифрована телеграма на служители от българското посолство в Белград от м. юни 1961 г.:
“№412
Шифрована телеграма за посещението на служители от легацията в Белград на българо-югославския събор край Босилеград
Белград, 27 юни 1961 г.
Снемането на копие забранено
Връща се в шифроотдела
не по-късно от 48 часа след получаването
3707 Строго секретно!
Военното аташе др. Гърков със съпругата си и секретарят на легацията др. Николов посетиха събора край Босилеград. По пътя и в Босилеград са били непрекъснато блокирани и провокирани от многобройни агенти на УДБ. В градеца няма хотел. Бе предварително уговорената квартира стопаните казали, че по независими от тях причини не могат да ги приемат. Уговарят се на място с други български семейства, но и те след кратко време отказват по същата причина. Другарите са принудили да спят на площада сред града, смущавани от виковете и псувните на удбовци. Сутринта се умили и бръснали на площада. За българите не се намерило място за спане в града, населен с българи! През същото време в Кюстендил са били принудени двама наши граждани да напуснат хотела, за да освободят място за двама югославски дипломати в София.
Според осведомеността на другарите на голяма част на името на българското малцинство не били дадени пропуски за събора. На съвместно устроените трапези за роднини и приятели от двете страни на границата са се промъкнали и агенти на УДБ с оглед на техните задачи. Съборът преминал добре.
Нашата страна във всяко отношение е била по-добре представена.
Моля за указания как да реагираме във връзка с недопустимото грубо третиране на нашите другари от югославските власти.
Атанасов
АМВнР, оп. З ш, а.е. 451, л. 189. Бланка. Оригинал. Машинопис.”Из изследване на Пене Димитров от Босилеград, дългогодишен преподавател по български език и литература, за учебните програми по български език в Р. Сърбия, публикувано през 2002 г.
“Българите в Сърбия са общност, която населява изконно своя земя в Босилеградско, Димитровградско (Царибродско), Клисурско и Звонско, без примес от друго коренно население. Макар че са най-близо до столицата на България, в сравнение с другите български общности извън държавните граници тези българи най-дълго са в изолация от майката родина и от българското национално развитие. […]
От създаването на първите светски училища сред българите, които днес са в държавната територия на Сърбия, до края на 20. век в позициите на българския език в системите на образование се очертават няколко периода. До 1920 г., когато Западните покрайнини са част от българската държава, това е майчин, роден, език и основен предмет. От 1920 до 1941 г. в Кралството на сърби, хървати и словенци и в Югославия българският език изобщо не присъства в учебните програми, всъщност българите нямат свои учебни програми. Това е период, когато националните белези на българското население в Кралството брутално се заличават. От есента на 1941 до пролетта на 1946 г. българският език отново присъства във всички сфери на живота на българите в Сърбия: просвета, култура, администрация, правосъдие, информиране и пр., естествено – и като основен учебен предмет в средното образование. От 1946 до 1948 г. – период на бавно отстраняване на българската администрация, в пределите с компактно българско население българският език запазва позицията си на роден език – предмет, чието изучаване в основното и в средното училище е подсигурено програмно и методически. От 1949 до 1982 г. българският език като учебен предмет в Сърбия има труден път. Това са десетилетия на пълна изолация от род и родна страна, на премахване обучението на български език в гимназиите, на формално запазване законовата база, отнасяща се до основното училище, – обучение на български като майчин език. Междувременно учебните условия постоянно се влошават, материалната база обеднява, а обкръжението от сръбски език и култура е агресивно. От 1982 г. в основното училище, а в гимназиите – от 1990 до 1998 г., българският език е със статут на чужд.
[…]
Лицата, които проявяват влечение към българската култура и просвета, са подложени на тормоз, за да бъдат сплашени и да се откажат от интересите си; Учителите и преподавателите по български език са лишени от правото и възможността да опресняват и да усъвършенстват подготовката си в семинари и курсове в Сърбия, макар че най-ползотворно това би било в България; С безкраен цинизъм се заявява пред световната общественост, че „българското малцинство има всички права, но не иска да ги ползва“!; В учебното дело на българите в Сърбия българският език получава всевъзможни названия: български език, майчин език, роден език, малцинствен език, език на народността, език на малцинството, език на обществената среда, български като майчин, български като немайчин, език на обучение, български език в двуезично обучение и пр. В този умишлен словесен лабиринт дори езиковед специалист не е в състояние да се оправи.”
(http://liternet.bg/publish8/pidimitrov/syrbia.htm).Из книгата “Брод към Цариброд” на царибродския българин Властимир Вацев (публикувана в София през 2003 г.)
“Безсмъртният Андрич казва, че и гробовете умират; някои са паднали, наклонили са се и са готови да легнат до своя покойник, повредени, със строшени снимки, орнаменти и фигури.
И наистина на няколко места, натрупани на купчини или отделно, видях тежки каменни паметници, дялани грубо, почернели, посивели и покрити с плесен, със заличени надписи и надгробни слова. Други бяха лъскави и мазни като стъкло, но и на тях текстът беше нечетлив. По едно време се разнасяше мълва, че старите паметници нарочно се чупят и унищожават, за да не остане следа от предците ни и от произхода ни, а нали доскоро националшовинизма на една политика заличаваше следите ни и корените ни.
Разгледах единствената гробница, на която пише следното: “Тук почива Ранча Прьзвитера, родена 1832 г., починала 1903 година”, а от другата страна пише – “Тук почива Свещеникъ Рада Джурджовъ, роден в Табанъ на 14. V. 1830 г., починал на 10. VІ. 1909 година”. […]
В ширналото се гробище срещнах и познати, а на паметника им пише и на сръбски, и на български: “Овде почива тело Николе Соколовиhа, търговца, род. 1867 – 1934, супруга Бурга, поживе 80 година, поч. 17 новембра 1925 г., сахраньена у Софиjи”, а над словата са излети бронзови бюстове със зареяни погледи във вечното пространство. На паметника на български са издълбани имената на снахата Марийка Соколова 1906 – 1990 и Григор Соколов 1901 -1985. Кой не познава бай Гошо търговеца и кръчмаря и баба Мара, неведнъж обслужвали и в почтена възраст мющерии от различни поколения. […]
Истински бях изненадан и озадачен, когато стоях почтително пред паметника на Евдокия 1916 – 1973 и Михаил кожухаря 1914 – 1973, а на паметника на един езиков хибрид пишеше с всичките езикови и правописни нередности и сърбизми, което е ярка картина на трогателната историческа съдба на градчето и на постепенното замиране и заличаване на националната ни същност. И така, цитирам дословно думите на признателност: “За вечна признателност към вас последньи дар од нас за много обичана и не прежалима супруга… и по-нататък – маjка, татко, баба и деда. Спомен повдигат супруг Михаил син д-р Георги и снаха Jелка унуци Михаил и Владимир”.
Не ви ли се струва, че този текст показва загасването и на последните искрици от огъня на националното ни битие?”Из публикация във в.”Сега”, май 2006 г.
„Темата за българщината и българското е твърде деликатна за повечето жители на Босилеград. По-старите, като Стефан Костов, „шопът“, не смеят да говорят открито. „По Титово време се учеше на български, но животът беше да не смееш да говориш много. Имах фирма – трябваше да напиша името и на български, и на сръбски. Никога не сме имали проблеми със сръбската власт за това, че сме българи. Ама и да е имало нещо, никой не смееше да протестира“, разказва Костов.
Иван Николов е много по-категоричен. „В Босилеград е проблем да си българин, човешките права се нарушават. Успяхме да интернационализираме нашия въпрос през 1995 г. и да запознаем с това световната общественост. Правата се нарушават основно в сферата на образованието – български език се изучава само 2 часа седмично, преподаването е изцяло на сръбски. Това е главният асимилационен механизъм. Историята, която се учи, е сръбската версия на българската история“, негодува Николов.
„Бях една от последните генерации, които имахме образование само на български и само определен брой часове на сръбски. Възпитавам децата си по един начин, а те си идват от училище и ме питат – ти ли си прав или учителката“, обяснява Александър Димитров.”
(http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2250§ionid=5&id=0002401)Из информация на „Труд” от м. септември 2009 г.:
„Сръбската православна църква е обявила война на вярващите българи в Западните покрайнини, оплакаха се вчера представители на неправителствени организации от региона в София. Поводът за острата им реакция е безцеремонната намеса на сръбския епископ Пахомий, попречил на освещаването на храма в с. Паралово, съобщи БГНЕС.
Според тях преследването и отстраняването на отец Йоан от енорията му, обявяването му за държавен враг в Сърбия е симптом за засиления натиск спрямо българите, които искат да имат свои църкви и манастири. “Бягай от Сърбия, българино”- с такъв текст sms е получавал отец Йоан. Той бил притискан да смени името си на Йован, а свети Иван Рилски да стане Йован Рилски. Отец Йоан заяви на срещата, че войната срещу него се води вече 8 г. От неправителствените организации поискаха заради този скандал България да се обяви срещу приемането на Сърбия в НАТО и ЕС.”
(http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=227073)16.07.2010 г., из информация на БНТ
„България подкрепи евроинтеграцията на Сърбия
България даде рамо за присъединяването на Сърбия към ЕС с акт на парламента. С голямо мнозинство Народното събрание ратифицира споразумението за асоцииране на западната ни съседка.”
(http://bnt.bg/bg/news/view/33025/bylgarija_podkrepi_evrointegracijata_na_syrbija)Мариана Христова
- Google Editions e-book venture to launch by year’s end
After months of delays, Google will launch its e-book retail business, now being called Google Editions, in the U.S. before the end of the year, a spokesman for the company confirmed today.
The spokesman gave no reason for the delay and declined to offer other details. A Google executive had said in May that the company planned to sell digital books last summer.
The Wall Street Journal reported today that the venture had cleared some technical and legal hurdles and that Google Editions would launch in the U.S. by year’s end and internationally in the first quarter of 2011. A federal court recently gave preliminary approval to a settlement agreement between Google and authors and publishers, which apparently has provided further impetus for the Google e-book concept.
Under the Google system, independent booksellers are expected to be able to sell e-books through Google Editions – and they have received contracts to make that happen, according to the WSJ report. Independent booksellers would benefit the most from Google’s concept.
As early as May, Google was saying that it would allow people using a variety of devices to buy books from a broad range of Web sites. Google will compete against Amazon.com, Barnesandnoble.com and Apple, among others, but it could distinguish itself by providing access to a diversity of e-book sources and supporting multiple reading platforms.
Google is expected to allow people to make e-book purchases through Google accounts that they would access through a Web browser. Many smartphones, computers and tablets access the Web through a variety of Web browsers.
Google already offers a service called Google Book Search, which allows people to search and preview millions of books from libraries and publishers globally. The new Google Editions would allow users of Book Search to buy a digital copy of a book, and Google would allow book retailers to sell Google Editions books on their own sites.
It appears that Google Editions is moving forward now in part because of a U.S. District Court in New York’s preliminary approval on Nov. 19 of a settlement between Google and authors and publishers. Google has described the agreement on its Web site.
Matt Hamblen/Computerworld
- 10/12/01
- 10/12/01
- Политици, журналисти, елит – мръсната игра срещу народа!
Автор: Иво Димитров
Уморих се, денонощно, да ме плюят.
Защото не се идентифицирам по никакъв начин с първата част на неравенството.
Омръзна ми от надпреварата на „интелигенцията“ да плюе по повод и без повод народа си.
И това „плюене“ би било смешно, ако не беше трагично за съдбата на България.
Просто защото – чисто теоретично – е невъзможно нивото на народа да надхвърли това на елита!
Непрекъснато ни се повтаря, че всеки народ си заслужава управляващите/елита. Но това е валидно за страни развивали се в нормални условия. В комунистическа и пост комунистическа България имаме НАЗНАЧЕН от олигархията елит. Като специфичната характеристика на комунистическата олигархия е, че по своя характер не е национална, а колониална. Тя е назначена и тотално зависима от Москва. И тъй като именно тази олигархия назначава елита, то и самият елит е производен и „произведен”, като обслужващ чужди интереси. Погребалната камбана за националният елит е процеса срещу Тр.Костов /убит по заповед на Сталин/, а кулминацията е – безмълвното и безропотно подчинение на „всемогъщия диктатор” Т.Живков – чакащ като агне на заколение изпълнението на решението на Москва за „смяната” му.
Тази, родена от комунизма олигархия, никога след 1949г. не е имала национален интерес и характер, никога не е преминавала през друг критерий на оценка, освен безропотно подчинение на „силния” на деня. Това е управляващата олигархия назначила елита на страната. По собствен образ и подобие.
И този елит НЕ ЗАВИСИ от РЕЗУЛТАТИТЕ СИ, а от благоволението на господарите си.
Още през 60-тте години на миналия век, Г.Марков дефинира две от най-тежките поражения на комунистическия режим:
– Загубата на чувството за собствена отговорност на индивида и
– Дълбоко разкъсване на връзката елит/интелигенция – народ.
Блестящо доказателство за тези две негови твърдения е случилото се след 1989-а г.
През цялото време, обществото се занимава или със ССС /секс-сперма-скандал/ или с това, какво е казал Авторитета /Брюксел, Москва, Вашингтон, Партията…/. Просто невероятно е, като анализираш публичното говорене – вкл. и свободното в мрежата – че се натъкваш на някаква странна форма на колективна шизофрения. Не намирам друго определение. Стотици интелигентни хора виждаха и знаеха, че Алберт/Коритаров е ченге. И въпреки всичко, „изяждаха” всеки, който се осмели да каже публично това. Защото той беше „авторитета” на „антикомунизма” и „анти ченгесизма”. 15 години.
Поне 70% от пишещите по форуми и ФБ и др. социални мрежи, съзнават, че мас медиите у нас имат за основна задача да ни манипулират. И въпреки всичко, преобладаващите „проблемни” материали се позовават – линк+3 емоционални изречения – именно на манипулативните статии.
Хиляди са хората, които усещат, че целенасочено се атакува единството на социалната тъкан на обществото. Делят ни на „комунисти” и „антикомунисти”, „ченгесисти” и „античенгесисти”, на софиянци и провинция, на „народ” и „интелигентни”, на „българи” и мюсюлмани”, на… какво ли не. Да не говорим за „политическото” разделение. И слагам политическото в кавички, защото у нас то е само форма на разделение и в никакъв случай на принципи. Най-яркият факт – „социалистическото” правителство на Станишев, което въведе една от най-либералните фискални политики в Европа?!?
Като в основата на възможността всичко това да НИ доминира е … в промитите ни мозъци.
Още с майчиното мляко сме засукали, „аз съм никой”, „от мен нищо не зависи”. Така са ни учили, защото това се иска от нас.
И в тази игра няма „народ” и „интелигенция”. И двете категории са еднакво индоктринирани.
Ако смятате, че „пресолявам манджата” относно „интелигенцията”, то моля да анализирате поведението на хората от БАН! Вероятно поне 70% от тях си дават сметката, че тази чисто социалистическа структура се нуждае от реформи. Виждали са и знаят как „наште” фактически гонят кадърните учени или поне им правят живота такъв, че сами да си отидат овреме от… напр.цироза, инфаркт, инсулт или нещо друго подобно.
Ето ви я масовата шизофрения. Те знаят, че „правителството” и „пожарникарят” , нямат капацитет да направят реформа в науката. И въпреки това, те – квалифицираните – не предлагат нищо съществено за да стане реформата?!?
И за да няма съмнение, че имам нещо против БАН конкретно, ще спомена, че същото е в областта на здравеопазването, образованието, сигурността, полицията, правораздаването…
Има хора, които могат и знаят, но тях ги няма с техните разработки в публичното пространство.
Има бизнесмени, започнали от нулата, които с цената на 14часа дневно, седемдневен труд по 360 дни правят икономиката честно и почтено. Но и тези 20-30% ги …няма…
Има хора като Хайри Лошев, Златко Енев, Ивайло Велев и още няколко стотин., които се опитват да правят гражданско общество, но и тях ги…няма.
Всичко казано дотук не е проблем да го проверите като фактология. То е на един клик разстояние от вас. Пък го и знаете от собствен опит.
Най-тежкият проблем по същество не е дори мафията удушила страната.
Най-тежкият и сериозен проблем е в … мозъците ни.
Да УСЕТИМ ОТГОВОРНОСТТА и ОПИЯНЯВАЩАТА МЪЗМОЖНОСТ, че нещата зависят от нас като ГРАЖДАНИ.
Но не е „гражданска” позиция да „оплюеш” този или онзи.
Гражданска позиция е да ПРАВИШ. Да разработиш цялостно виждане за даден проблем, да обосновеш модел, да увличаш хората около теб в граждански каузи…
Мислейки за УТРЕ!Източник: http://ideabglab.eu/
- Кръв
Автор: Огнян Стефанов
С кръв сме я взели тази власт, с кръв ще я дадем. Тази фраза отново е актуална. Не става дума обаче за политическата власт. Нея партиите у нас си я подават като щафета и я ползват като чужда кола.
Говоря ви за мафията, която придоби власт, влияние и пари, каквито дори якудза в Япония и тирадите в Китай нямат. Не, не преувеличавам. Поитически и някои социологически папагали от години повтарят, че мафия в България няма, защото нямало срастване на организираната престъпност с държавата. Всички останали знаят, че това не е вярно, но са се отказали да спорят, каквато е и целта на политическата класа. Дори лафът, че у нас мафията си има държава, се пробутва повече като виц, отколкото като очевиден факт.
Истината е много проста: мафия има още от 1990 година и тя е свързана тясно както с държавата, така и с политическите формации. По време на правителсдтвото на Димитър Попов е изготвен доклад №1 за наследството на комунизма и по-конкретно на Държавна сигурност. От този документ става ясно, че БКП е замислила, а Държавна сигурност осъществявала контрабанда в огромни размери, която е носела милиарди долари приходи. Става дума за канали, чиято първа копка е била при тоталитарния режим, но които и до ден днешен работят на пълни обороти. Това е единствената индустрия, която не е съсипана и на която нито едно правителство от двайсет години не е посягало. Имало е спречквания, заплахи за съд, дадоха се жертви, но всичко е било в името на усъвършенстване на грабежа.
Като свързани с бившата Държавна сигурност се коментираха убийствата на Илия Павлов, Фатик, Емил Кюлев, Бай Миле, Тодор Толев, Стоил Славов, Иван Тодоров – Доктора и др. Този род екзекуции дори се представят като резултат от войната между наследниците на Второ и Шесто управление на Държавна сигурност за надмощие над контрабандните канали, създадени от ДС и известни в разработките й като “скрит транзит”. Казват, че в момента превес имало Второ главно, което задкулисно управлява редица отрасли в държавата. То е предшественика на Националната служба „Сигурност”, днес вече изписвана помпозно ДАНС и наричана галено „българското ФБР”. Или по-простичко казано – контраразузнаването. Сещате ли се колко скандала през последните години се развихрира именно около и в тази служба? Не са случайни и са плод на войната между различни лобита. Някогашните канали за оръжие и наркотици, за цигари и петрол, китайско, дубайско и турско карго, днес са приватизирани. Но не от работническо-мениджърски дружества или ентусиасти с ипотечен кредит. Каналите са в ръцете на мафията, т.е. под контрола на партийни централи и хора от властта. Някога спечелените милиарди долари са отивали в държавната хазна. С трохите, откръднати от неколцина децата им се фукали с японски коли и мотори, сваляли са най-известните мадами в държавата, пиели на корем шотландско уиски и пазарували в чужбина. Днес милиардите отиват директно в партийните каси, а една голяма част – в джобовете на хората от кръговете около най-висшите етажи на властта. Там някъде се подвизават и двайсетина олигарси, а под ях следва военизирана структура за рекет, сплашвания, саботажи, побоища и убийства. В Уикипедия пише: мафията е организирана престъпност, способна да се намесва негативно (чрез корупция, изнудване, директно насилие и други незаконни начини на оказване на влияние и облагодетелстване) в развитието и нормалното функциониране на държавата и в личните дела на хората. Компоненти, до един налични в нашето общество.
Мафията има собствена йерархия, ритуали, система от поощрения и наказания.
Трафикът на дрога и оръжия, скланянето към проституция, рекетът, хазартът и строителни поръчки са типичното й поле на изява. Можем спокойно да прибавим лихварството, отвличането на хора за откуп, обирите, нелегалното производство на алкохол и пр. Отначало „мафия“ се свързва само със сицилианската Коза Ностра, създадена първоначално да защитава слабите и да пази честта на бедните. Днес вече има неаполитанска камора, калабрийската ндрангета. По света действат руската мафия, албанската, чеченската и пр.
Това, което може да се каже за българската мафия е, че тя никога, ама никога не е била на страната на слабите и бедните. Откакто ГЕРБ е в управлението, след безапелационно спечелени избори през лятото на 2009 г, от МВР кръстиха нашата мафия „октопод”. Дали е заради носталгията по онзи италиански сериал с Микеле Плачидо, вече няма значение. Въпросът е, че противопоставянето на „октопода” се оказа трудна и опасна работа. По-трудна и опасна, отколкото си я представяха управляващите. „Октоподът” притежава огромен ресурс – паричен и репресивен, медиен и властови, и който му се изпречи на пътя – шат на патката главата.
Първо на вътрешния министър Цветан Цветанов.
После, шат – главата на Бойко Борисов.
Не търсете милост и сантименти в тази работа.
Преди да заиграе мачетето, жертвите биват подлагани на убийствен медиен натиск, разкостване по линия на „морала”, публично обругаване, компрометиране, насъскване на най-близкия приятелски кръг срещу тях. Нещо като разкулачването по време на национализацията в края на 40-те, но с нови средства.
Жертвите не са света вода ненапита, това е ясно. Но не говоря за това. Говоря за кампания, която е представяна като плод на търсене на справедливост. Показват се жилищата на Цветанов и биват сочени укорително с пръст. И той започва да се оправдава, да обяснява. Притеснен е, нарушена е кондицията му, а околните почват да се съмняват, уморили се да гребат на едно място в океана от думи, цифри и декларации.
Но кой всъщност го разобличава? Имат ли морално право присвоилите си тогата на обществени обвнители да говорят за морал? Да вземем Корнелия Нинова от БСП. Симпатичната и напориста дама безпощадно клейми вътрешният министър. Но не е ли тя същата, чието име се свързва с мистериозната приватизация на Кореком по времето на правителството на СДС, която по време на тройната коалиция се оказа по същият мистериозен начин зам.-министър на икономиката, след което бе замесена в корупционни скандали, подпалиха й колата и накрая Станишев я освободи от поста. Поизтръскала се от старата кал и от постовете в някои бордове, днес Корнелия Нинова размахва пръст сякаш е жрица в храма на справедливостта.
Но не е и няма как да бъде, защото в малка страна като нашата тайните стават обществен достояние докато още са топли…
Сергей Станишев също приглася, явно заблуден, че му е бита ваксина за недосегаемост още от времето на сбирката в лозето на Габровски. И той, видите ли, е възмутен. На журналистите, пъхнали му микрофони пред лицето, толкова са заети с дъвката си, че не се и сещат да го попитат още ли обитава онзи луксозен имот в комплекс „Магнолия” в Бояна срещу символичен наем на един приятел. Не го питат и дали е наясно с имотите и благосъстоянието на някои свои другари. Например Евгени Узунов, за който се говори, че е свързан с бизнеса на Младен Михалев-Маджо. Или Кирил Добрев. Защо не провери камарад Станишев колко апартамента е купил в София този млад и напорист социалист през последните години? Какъв е бизнесът му столицата, Благоевград и Гоце Делчев?
Или Румен Петков, нашумял по време на участието си в предишния кабинет с прякора Запалката. Колко бизнесмени от неговия кръг бяха убити? Само духовна ли е била връзката му с тях? Питайте градските гълъби в Плевен и те ще ви изгукат легендите за Петков в града на българо-руската бойна дружба и Луканов.
А бившият министър Асен Гагаузов, който с подставени лица, казват, придобил имоти в Гърция, фабричка за бутилиране на минерална вода, къщичка в София… Също и другарката Емилия Масларова, която в Стара Загора наричат „червената милионерка”? Нещо не се връзва точно такива хора да са коректив на управляващите и да ни учат на морал. Не и те, моля ви. Все едно президентът Първанов да нахока някого, че гръмнал заек извън сезона… „Зайченцета бяло, цял ден си играло, във една горичка, със една сърничка…” Бум. Такъв морал ни се набутва пред очите, драги читатели. Вълците агитират за правата на крехките агънца и заплашват с Брюксел, Страсбург и предсрочни избори. Живеем си в тази гнусотия и даже й свикнахме. Дори някои се кефят на сеира. Докато лайната не опръскат и тях… Дайте да спазваме някаква хигиена все пак.
Истината за генезиса на българската организирана престъпност се крие в тайните папки на ДС, от които се пръкнаха следдесетоноемврийските силови групировки. Именно ченгета от висок и среден ранг кооперираха борци, барети и бивши милиционери, превръщайки ги в гръбнак и мускули на организираната престъпност.
За себе си и кукловодите-политици запазиха главата. Не се правя на Колумб, просто смятам, че тези неща трябва да се повтарят и повтарят – докато ги запомним. Някога ДС е осъществявала своята дейност под ръководството и контрола на Централния комитет на БКП, респективно на Политбюро и генералния секретар на ЦК на БКП. Това предопределя веригата, по която са се спускали заповедите: първо се взимат партийни решения, после правителствени, и накрая следват ведомствените заповеди в МВР и ДС. Днес схемата е същата, нека не се заблуждаваме. Гледат ни, говорят ни красиви неща, сочат ни розови хоризонти, рекламират ни социално бъдеще и ни лъжат. Лъжат ни като дърти цигани. (Да прощават ромите, защото и те не са способни чак на такива гранде лъжи…)
Така стигаме отново до лозунга: „С кръв сме я взели тази власт, без кръв няма да я дадем”. Спотаените зад този слоган имат подръка съдии, адвокати, прокурори, продажни ченгета, цели служби, разузнавачи, контраразузнавачи, дипломати, военни, олигарси, банкови сметки, самолети, яхти, биячи, преследвачи, медийни шефове, продажни репортери, продажни интелектуалци, психопати, курви, бедни и още по-бедни привърженици. Боравят ловко с методите за манипулация, дезинформация, контрадезинформация, черен пиар, бял пиар, подкупване, притискане, ухажване, подвеждане. Хора, за мафия ви говоря. Ма-фи-я. Четка за зъби да си купите – част от парите отиват при тях. Всеки грам контрабандно гориво пълни джобовете им. Прибавете алкохол без бандерол, контрабандните цигари, фалшивите пари… Плюс търговията с деца, проститутките из Европа, далаверите с цените на лекарствата, заменките…. Всичко! Абсолютно всичко, до което се докосваме всеки ден и час, е тяхно по някакъв начин. Нали не се заблуждавате, че ще изпуснат без кръв завладените 111 000 кв. км? Техни са, заедно с нас.
За първи път от 20 години българските власти дават знак, че искат да сложат край на господството на мафията. И ако ние все пак се съмняваме, защото не виждаме бандити в затвора, то партньорите ни в ЕС и НАТО са категорични в оценките.
Написа го преди дни и журналиста Жан Батист Ноде в статия за най-тиражния и влиятелен френски седмичник „Nouvel Observateur“. (Не ми се вярва Жан Ноде да е бил подкупен от Борисов и Цветанов…) Материалът е със заглавие “Тайната на червената мафия в България”, а Ноде поставя акцент върху тясната връзка между бившата комунистическа Държавна сигурност и организираната престъпност в България, на която сегашното българско правителство, е обявило война.
Е, как ще се радва „октопода” на подобни констатации? Как си представяте смирено да се раздели с богатството, властта и влиянието? Няма как да стане. Освен с кръв. Алтернативата е затвор и публично дискредитиране. На Цветанов апартаментите са само начало. Заявките на Алексей Петров за участие в политиката са само начало. Набиване на социологически клин между Борисов и Цветанов – е само начало.
2011-а е предизборна година. Ще станем свидетели на ужасни неща. Много, много ужасни и страшни неща. Мафията отстъпва рубежи само с кръв. Тук няма да е по-различно. И не забравяйте: нашата мафия, дори когато дава безплатни кебапчета и бира, не е от любов към слабите и бедните. Последен пристън за поизмореният ни оптимизъм са сякаш само думите на достойния мъж съдията Джовани Фалконе: „Мафията е човешко дело и както всички човешки дела има начало, ще има и край”.
Източник: http://www.frognews.bg - 1 декември – Световен ден за борба срещу СПИН (World AIDS Day)
Световната здравна организация (СЗО) обявява 1 декември за Световен ден за борба срещу СПИН през 1988. Битката с болестта продължава и днес.
В целия свят 1 декември се отбелязва като ден за борба със СПИН.
Тази година се навършват двайсет и две години от началото на отбелязването на този ден.
ХИВ – инфекцията днес се определя като пандемия, тъй като практически няма страна в света без случаи на ХИВ. България все още се числи към страните с ниско разпространение на ХИВ – инфекцията по официални данни, но дали официалните данни отговарят на реалността? Истинската опасност от това заболяване идва именно от факта, че много хора се явяват като преносители на вируса на ХИВ, без да го осъзнават.
Броят на заразените с ХИВ вируса продължава да нараства, като вече е над 2 милиона души.
СЗО предупреждава за разгръщаща се епидемия от СПИН в някои страни от Източна Европа и Централна Азия. Най-много са болните от СПИН в Русия и Украйна.
Общият брой на регистрираните българи, болни от СПИН, е малко над 1000 души, показва статистиката на здравното министерство. Но по всяка вероятност цифрата на живеещите с болестта е поне 4 пъти по-голяма. Причина за това е продължителното отсъствие на видими симптоми при болестта – между 5 и 10 години. Това я прави изключително коварна.
За СПИН няма трайно, а само поддържащо лечение, но колкото по-рано бъде открита болестта, толкова по-големи са шансовете за спасение на болните и за неразпространение на заразата.
Символът на борбата със спин е червена лентичка, сгъната като буквата V.
The Red Ribbon is the global symbol for solidarity with HIV-positive people and those living with AIDS. Cities, brands, organizations and people are coming together from all over the world to make one statement. That today ONE COLOR UNITES US. And that color is (RED). - Днес е св.пророк Наум
Св. пророк Наум живял 700 години преди Рождество Христово. 200 години преди него пророк Йона, по Божия повеля предсказал разрушението на Ниневия Речник за големите беззакония на нейните жители. Ниневитяни се покаяли и всеблагият Господ отменил строгата Си присъда. Но след известно време те пак се развратили. Тогава Господ чрез устата на пророк Наум им открил страшните бедствия, които ще ги постигнат.Пророчеството се сбъднало точно. Ниневия, един от най-големите и богати градове на древния свят, била разрушена дo основи и разграбена от враговете. Разливането на р. Тигър довършило опустошението. Сега едва може да се познае мястото, където е бил тоя грамаден град.
Пророк Наум предсказал и други събития и утешавал верните Божии служители чрез откриване на евангелските обещания.
Времето на служението на порок Наум се отнася към втората половина на царуването на Иудейския цар Езекия, тоест към 745-714 г. пр. Р. Хр. (след разрушаването на Израилското царство).За другите обстоятелства от живота на пророка не се знае нищо. Според преданието, той починал на 45-годишна възраст и бил погребан в отечеството си.
Днес православната църква почита паметта и на Св. Филарет Милостиви . Св. Стефан Урош, цар Сръбски . Архиепископ Серафим (Соболев)
pravoslavieto.com
- 10/11/30
- Уикилийкс разплака Вашингтон, но не и американците
Автор: ИВО ИНДЖЕВ
Темата за разкритията на сайта Wikileaks има толкова подточки, че няма как да бъдат изчерпани с прочита им в една отделна статия. Ето ви още една.
Провокират заглавията, в които (с основание) се твърди, че е показано истинското лице на американската дипломация. Но тук нещо дълбоко познато от миналото ме кара да добавя малко разсъждения.
Не е вярно, че по време на комунизма България е била напълно изолирана от Запада. Промъкваше се музика (повече нелегално), но и най-официално, тържествено дори дефилираха филми, книги и преводни материали от западния печат.
Някои от тези автентични произведения си бяха на световно ниво, макар и често “леко фризирани” като за целите на комунистическата пропаганда. Но общото между тях, ако не броим напълно “безобидните“ в идеологическо отношение ( като да речем някакви детски филмчета), беше “социалната ангажираност”.
Какво говоря – каква ти “социална ангажираност”! Та те направо громяха тежката действителност в капиталистическия свят. Имаше цели школи в изкуството на Запад, като италианският “неореализъм” в киното, които буквално (в епохата на черно-бялото кино) черно на бяло изобличаваха италианския капитализъм. И съответно се въртяха по кината у нас, а после и от екраните на монополната телевизия.
Смели образци на критици на статуквото на Запад ни се демонстрираха непрекъснато. Най-ярки сред тях бяха самите холивудски произведения, сред които вече съм споменавал “Апокалипсис сега” с мрачно обрисуваната картина на лудостта на виетнамската война.
Нещо подобно важеше и за някои истински шедьоври на Холивуд, като “Кръстникът” (гледайте го и днес, ще ви прозвучи, десетилетия по-късно, напълно съвременно дори като изразни средства), “Ловецът на елени”, “Полет над кукувиче гнездо” и т.н.
Пропагандата у нас беше много горда с находката си да громи врага с неговите си камъни, подбирайки най-едрите между тях, като съответно ги шлифоваше (и “Апокалипсис” и “Кръстникът” бяха силно орязани, естествено). Само глупостта на комунистическото самодоволство, която в крайна сметка го закопа, не можеше да проумее обратния ефект от демонстрирането на тази творческа свободолюбивост.
Хората у нас гледаха, цъкаха с език и със социалистическите си глави, колкото и да бяха увредени от барабанния бой на комунистическото индоктриниране, си задаваха тайно въпроса дали пък “там” е толкова зле, при положение че е позволено да се каже истината – колкото и да е болезнена тя за управляващите.
Нещо подобно се случва и в момента когато един защитен механизъм на демокрацията се задейства и хвърля предизвикателство на самата система в самите САЩ. Голяма радост настава в главите на всички, които и без това са убедени колко загниващи са САЩ и какви лицемери са техните управляващи.
За разлика от кои, питам аз, защото нямаме информация за никоя друга разобличена тайна дипломатическа преписка, но можем да се досетим за главното: едва ли е цвете за мирисане също така френската, турската, руската, китайската и т.н., но едва ли някога ще помиришем нещо от тази съкровищница на клюки.
Заглавията за “истинското лице”, изобличено сега от разкритията на Уикилийкс обаче могат да звучат и така: “Демокрацията в САЩ показа истинското си лице”. Защото зашлеви най-силната държава в света. Направи го публично.
За нищожна част от дързостта подобни неща да бъдат извадени на показ в повече от половината свят репресивните апарати на държавата биха унищожили физически “престъпниците”.
Въпросните “престъпници”, ако изобщо пробият с публикациите си в медиите (дори и в интернет!), посмъртно не биха си показали физиономиите. Знам го от опита си с интервюирането на хора във връзка с книгата ми “Президент на РъБъ”, които се страхуваха буквално за живота си от разкритията за президента Първанов и предпочитаха да не бъдат споменавани поименно.
Най-смелите от тях все пак обещаха, че ако “стане нещо” ще свидетелстват в съда на моя страна, ако им се гарантира съответният статут от правосъдието.
Точно в най-мракобесните държави по света сега пътешестват избрани извадки от разкритията на Уикилийкс, за да се докаже пропагандно чрез тях колко гаден е Големият американски сатана, който явно е и достатъчно глупав да не обезглавява на мига онези, които са посегнали на държавните му тайни.
А в същото време режимите, които злорадстват над американското дипломатическо нещастие в момента, не допускат дори международни инспекции на свои инсталации, камо ли пък собствени журналисти да се ровят в разни държавни тайни и публично да ги оповестяват.
Разбираемо е, че властите в САЩ, Париж и другаде ронят сега сълзи заради щетите, които фасадата им понася от разкритията. Техните заклеймяващи изявления валят в световния информационен поток и го пълнят с обвинения в безотговорност на онези, които изнасят данните на показ. Те просто са длъжни да го направят.
Обаче в същото време свободните хора в свободните общества никак не са ужасени. Те искат да знаят как ги управляват, смятат, че имат право на информация и със сигурност не са толкова притеснени от “разпадането на държавността” заради показаните кирливи ризи.
Така че, вместо да плачем и ние в хора на опечалените на чуждите гробища, би трябвало да си зададен въпроса “къде сме ние” в тази координатна система на противоборството между бюрокрацията и свободолюбието.
Понеже става дума за плач, боя се, че отговорът на този въпрос е плачевен.
http://ivo.bg/
- Проф. Гаврилов и д-р Манов: Трябва да бъде създаден избирателен район „Чужбина”!
Българите в чужбина продължават да настояват да бъде създаден отделен избирателен район „Чужбина”, в който да могат да гласуват за кандидатска листа, а и да важи правото за преференциален вот. Сега те могат да гласуват единствено за партия. Това стана ясно от участието на президента на Българо-френския форум проф. Любомир Гаврилов – координатор на „Временния обществен съвет на българите” във Франция и члена на съвета д-р Стефан Манов в предаването на БНТ-Пловдив „Местно време”.
„Последните няколко месеца българите в чужбина се мобилизираха, за да се направи някакво придвиждавне по въпроса с избирателен район „Чужбина”. И в серия от интервюта, които българският информационен сайт „ЕвроЧикаго” успя да вземе от българските политически партии, се оказваше, поне на хартия, че нито една от тях не е против подобно решение, а даже и някои бяха изключително ентузиазирани от подобна възможност. И в един момент, когато излиза докладът на Временната комисия и внася проекта за Изборен кодекс, сякаш тази тема изчезва като дим”, коментира д-р Стефан Манов. Проф. Гаврилов обясни, че всъщност тази тема пряко касае и българите, които живеят и гласуват в страната си. Според него липсата на район „Чужбина” в момента води до изкривяване на изборните резултати и даде като пример ситуацията в Смолян миналата година. „Тогава партията с най-малко гласове – ДПС, получи най-много мандати. ГЕРБ с 25 000 гласа получи един мандат, а ДПС с 16 000 гласа – 2 мандата”, обясни проф. Гаврилов.
От интервюто в „Местно време” става ясно, че нито едно от исканията на българите в чужбина за промени в изборното законодателство не е възприето от депутатите. Частично е реализирано искането за гласуване по интернет, но и тук въпросителните са много. Според проф. Гаврилов подобно начинание изисква изясняването на някои технологични подробности, изисква се технологично време, има срокове, които трябва да бъдат предвидени – трябва да се формулира заданието, трябва да се направи конкурс за изпълнител, да се проведе конкурсната процедура, да се избере фирма-изпълнител, да й се даде възможност да адаптира платформата си към българските условия, държавата трябва от своя страна да създаде организация по издаването и прилагането на ПИН-кодовете, с които ще се гласува. Като пример проф. Гаврилов даде Норвегия, където през следваща година ще бъде реализиран пилотен проект на изборите и 1/3 ще гласуват по интернет. Там от обявяването на конкурса до сключването на договора с фирмата са минали 10 месеца.
Българите в чужбина продължават да се противопоставят и на изискването изборна секция в населено място без дипломатическо представителство да се разкрива само при наличие на минимум 100 подадени заявления. „Изискването за 100 заявления в градове без дипломатическо представителство беше въведено от Тройната коалиция”, заяви д-р Стефан Манов и допълни: „Това ограничение от 100 заявления е единствено в услуга на някои компактни български маси в съседни на България държави. Тях не ги затруднява поради добрата им организираност, а затруднява над 1 милион българи – живеещи разпръснати по света”. Според Манов това изискване е изкуствена пречка, която отказва хората да гласуват. „Ако това е целта – нека да се каже ясно!”, бе категоричен Манов. И проф. Гаврилов, и д-р Манов бяха категорични, че българите в чужбина имат желание да гласуват и активно да участват в политическия живот, и следят случващото се в България.Видео от предаването може да намерите на уебстраницата на БНТ-Пловдив „Местно време” (линк).
- Днес отбелязваме 175 години от рождението на Марк Твен
Самюъл Лангхорн Клемънс е рожденото име на световноизвестния американски писател, журналист и хуморист Марк Твен.
Едни от най-известните му произведения са “Приключенията на Том Сойер”, “Приключенията на Хъкълбери Фин” и „Принцът и просякът”.
В началото на 20-ти век Марк Твен е смятан за най-големия американски хуморист на своето време, наречен е ‘баща на американската литература’, а Ърнест Хемингуей казва, че цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин”…
Първият голям успех на Марк Твен идва с разказа “Джим Смайли и скачащата му жаба”. Разказът е толкова забавен, че вестници и списания от цялата страна бързат да го препечатат. При своя 17-годишен престой в Хартфорд от 1874 до 1891 година, Марк Твен написва много от най-известните си произведения.
Малко хора знаят обаче, че той е бил близък приятел с Никола Тесла и очарован от науката и научните изследвания, прекарва много време в неговата лаборатория.
Марк Твен патентова три изобретения – едното от тях е заместител на тирантите, а другото – историческа игра с любопитни факти. Най-голям търговски успех обаче има самозалепващият се албум за изрезки – те само трябвало да се намокрят преди да се залепят.
Книгата на големия писател ‘Един янки в двора на крал Артур’ разказва за пътешественик във времето, който представя модерна технология на Англия от времето на крал Артур.
През 1909 година Томас Едисон посещава Твен в дома му и го заснема, като част от този филм е използван в късометражния „Принцът и просякът“ /1909 г./
Марк Твен печели значителни суми от книгите си, но много от тях са изгубва най-вече заради лоши инвестиции, а и в нови изобретения.
Много скъпо му струва изобретяването на нова машина за печатане, но преди тя да бъде усъвършенствана се появява линотипът. Така Твен губи не само своите пари, но и голяма част от наследството на съпругата си. Новите творби на писателя, беседите му, както и помощта на приятели му помагат да възвърне финансовата си стабилност.
През 1907 година Оксфордският университете дава на Марк Твен титлата доктор хонорис кауза. А през 1909 година, Твен, типично в свой стил, казва: „Дойдох с Халеевата комета през 1835 година. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея“.
Предсказанието на писателя наистина се сбъдва – той умира на 21 април 1910 година от сърдечен удар.
Тази година на 1 април се навършиха 100 години от смъртта на великия майстор на словото. А това, което той ни завеща е, че ”Човек трябва да живее така, че когато умре, и на гробарят да му е мъчно”….
www.teenproblem.netКъщата на Марк Твен в Hannibal, Missouri
- 10/11/29
- БОЙКО, НАБОРЕ, ТУК В ЕВРОПА НИ ПИСНА ОТ ДЪРЖАВНИ ПОПЛЮВКОВЦИ!
Пише ти Жорето. Миналата есен пътувахме по едно и също време за Париж.
Ти на официална визита при Саркози, аз за да остана окончателно и да не ти товаря правителството.
Със Саркози си приятел още от полицейските години, ама не го попита що създава проблеми на българите, които искат да се трудят във Франция. Поне да беше го попитал той ли измисли този прословут списък със 150 професии за българи. Мияч на прозорци, сервитьор, ама само за заведение тип бърза закуска – да бърше и прибира мръсни чинии.
Дълго го четох този списък и усетих колко съм неквалифициран с три западни, един източен и един ориенталски език и куп дипломи по икономика.
Пък Ева Жоли казва за Саркози, че за него французите са бели и живеели в Ньой. Ньой е действително предградие за бели, ама помниш ли какво ни се случи там след Първата световна.
Запомни името на уважаемата Ева Жоли. Тя беше тази, която резна главата на Румянка от Нова Загора. Румянка, дето те излагаше външно.
Хеле военните живнаха когато премести клонинга на Георги Пирински от министър на отбраната за министър на външно. Ма то стойка, изказ, жестове – като братя са на Бастър Кийтън.
Да знаеш, Бойко, липсва у нас една държавна агенция за отдаване под наем на годеници.
То туй ваклото Яне, министърът, дето ни представлява външно и още колко знайни и незнайни половонеориентирани ще дадат един достоен пример. Та и Серго ще те похвали за първи път с много влажен поглед.
Та външният министър да види автомобилия парк на посолството ни в Париж. Единадесет автомобила и микробус от четиринадесет различни марки. Две трети от този парк не е мърдан от времето на Иринка Бокова и има по 3 см. прах. Марин Райков да се огледа и да дръпне ушите на домакина.
Николайчо Младенов говори скоро за съкращения в посолствата. В консулската служба и в помощната служба към посолството ни в Париж могат да бъдат назначени българи постоянно живущи във Франция. Ето ти, наборе, икономии от служебни самолетни билети, квартирни и други режийни.
Вярвай ми, че във всички европейски страни ще се намерят българи достойни и образовани за тези служби. Ето и начин за приобщаване на българите в чужбина.
Интересно ми беше едно твое назначение за министър на културата. Ами, Бойко, наборе, този винаги ми е приличал на разпопен йерусалимски поп.
Дали знае хала на културния ни център в Париж и как се стопанисва. Няма да се спирам на това, че прилича на чакалнята на Подуенската гара с един теракот от 12,50 лева на завод «Хан Аспарух».
Дали на този ти министър му говорят имена като : Никола Манев, Румяна Угърчинска, Божидар Чеков, все достойни българи живеещи в Париж, които могат да ръководят този културен център. Това са хора, които могат да сближат българската диаспора във Франция.
Нека секретарката му потърси в Гугъл достойните интелектуалци в Европа и да ти предложи имена за ръководители на тези културни центрове. Те за пари няма да работят, но ще издигнат престижа на България и ще има истински живот в тези центрове.
Бойко, тук в Европа ни писна от държавни поплювковци. Не знаеш, наборе, какви ги вършат от твое име из Европа.
И да ти кажа под секрет, Саркози телешко сукалче не яде. За всеки случай да знаеш. И не залагай на него за 2012-а. Конят му окуця с това второ правителство дето състави.
Поне ще се отдаде на заслужена почивка с Карла, пък ти какво…ако загубиш, пак сам като скот.
Не се отчайвай, наборе. Аз любовта я намерих на 51 години. Пожелавам ти го от сърце.
Знаеш ли една жена как дава спокойствие на нашата възраст.
А пък направо ме е срам от моя градски, дето ми го направи министър без да ме питаш.
Нали съм в чужбина и нямам думата и хоп Божидар Димитров – вечната комунистическа метреса. Псевдо професор, псевдо историк, но за сметка на това комунист и разведчик в червата, но с благ тембър.
Не ми се сърди, наборе. Не го казвам за лошо. Питай един българин в чужбина дали е съгласен с твоя избор.
Меркел и Берлускони хапнаха сукалче на Ариана, ама и тях не ги пита защо не си отварят пазара на труда за българи. Новият ти колега от Албиона още не е хапвал сукалче, ама като го поканиш, моля направи си приказката за трудностите на българите на пазара на труда там.
Четирите най-развити страни в ЕС са си заключили пазара на труда за българи до 01.01.2014 година и са изхвърлили ключа.
Преходен период, транзитен ли, такъв бил за България до края на 2013-а.
Е, заради този дълъг български преход си вдигнах чукалата и няма да се върна, наборе.
Ще пращам пари докато мама е жива, Господ здраве да и дава, после ме отпиши окончателно.
Ако Външният ти направи реформи в европейските посолства, ще се кандидатирам за портиер на посолството ни в Париж. Като дойдеш пак, ще те разходя, щото от тез официални посещения не ти остава време една бира да пиеш на теферич.
Тропни им, бе наборе, скръцни им със зъби на колегите, бе Бойко! Та нали ако ни няма нас българите в чужбина, Дянков няма да може да върже бюджета и Серьожата ще ти се смее с ехидната си физиономия.
Това ли заслужаваш за всичко, което направи за този неблагодарен народ.
Със здраве и до скоро, наборе.Георги Георгиев (Париж)
Източник: http://www.afera.bg
