Всички авторски страници

Авторски

• Chicago Mercantile Exchange обяви, че стартира търговията на биткойн фючърси

  Френската централна банка пък предупреди, че биткойнът е чисто спекулативен актив

  

  Голямата американска борса Chicago Mercantile Exchange (CME) обяви, че от 18-ти декември стартира официално търговията с фючърсни контракти на водещата криптовалута – биткойн, предава БНР.

  Новината е факт, след като по-рано днес (б.р. – вчера) CME Group и Cboe Global Markets Inc. са получили одобрение от регулатора на дериватни инструменти в САЩ да листват биткойн фючърси, тъй като двете конкурентни борси са били в състояние да покажат, че предлаганите от тях договори и търговските споразумения отговаряха на необходимите регулаторни изисквания.

  По-рано тази седмица и борсата Nasdaq Inc. също обяви, че планира да стартира търговия на фючърсни контракти, базирани на биткойн от 2018-а година. Решението на CME да стартира на 18-и декември търговията на биткойн фючърси помогна за поскъпване на основната криптовалута в рамките на петъчната търговия с около 9% към 10 600 долара, припомня още Националното радио.

  Биткойнът е чисто спекулативен актив и хората, които инвестират в него, правят това на свой собствен риск, предупреди в петък управителят на Централната банка на Франция, Франсоа Вилерой де Гало, визирайки драматичните двупосочни движения на основната криптовалута в последно време, предава в същото време пак БНР. Подобно предупреждение отправи снощи и членът на Управителният съвет на Фед, Рандъл Куарлес, който посочи, че бикойнът може да не е достатъчно защитена за широко обществено ползване, засилвайки по този начин загрижеността по отношение на летящата прекалено нависоко виртуална валута, добавя Националното радио. /“Сега“/

  .

• Изложба-базар и коледно тържество

  Изложба – базар и Коледно тържество на „Български художници зад граница“ – Чикаго
  Със специалното участие на „Twin Violas“!
  Откриване: 18:30
  After party with music and dances
  Място: Център „Българика“, 1136 S Elmhurst Rd, Mount Prospect, IL

  Групата „Български художници зад граница“ – Чикаго е създадена през 2007 г. с цел да обедини усилията на българските художници извън границите на България в усилията им да популяризират родната култура. Сдружението обединява майстори на четката от САЩ, Франция, Австрия и Хърватска и до момента има над 30 изложби в Чикаго, Ню Йорк, Хюстън, София и Загреб. То е единствено по рода си извън родината и през изминалите години на съществуването си се е доказало като стабилна и перспективна организация, разпространяваща българската култура.

  Коледната изложба-базар „Покажи ми звезда“ е второто събитие в Чикаго, отбелязващо десетгодишнината на „Български художници зад граница“.

   

  

• Открит е оригиналният ръкопис на първата История на България от Петър Богдан

  Весела Николаева, Severozapazenabg.com

  .

  

  Историческо откритие окончателно слага край на спора за първата история на България. Оригиналният ръкопис на епископ Петър Богдан е намерен и вече няма никакво съмнение за неговото съществуване и съдържание. За откритието съобщава проф. Лилия Илиева от Югозападен университет „Неофит Рилски“ в предстоящия брой на сп. „Балканистичен преглед“. Информацията вече е достъпна онлайн, а списанието ще излезе от печат през 2018 г.

  В момента екип филолози и преводачи подготвят за печат оригинала на първата българска история, който ще излезе през идната година.

  За историческата наука откритието няма аналог в последните десетилетия. То доказва с абсолютна сигурност съществуването на „Историята“ от Петър Богдан Бакшич и поставя Чипровци на полагащото му се място като културен и образователен център на Балканите още през 17 век. „Историята“ предшества тази на Паисий Хилендарски с повече от век и е един от етапите в борбата на българските католици за независимост от Османската империя. Апогеят на този процес е Чипровското въстание, в което се включват големи части от Северозападна България. Разгромът на въстанието оставя в забрава огромна част от Чипровската книжовна школа. От днешно време е трудно да открием дори информация за книги и дейност на чипровските книжовници, затова откритията на проф. Илиева са изключително важна находка за българската история.

  Ето какво разказва самата тя пред Severozapazenabg.com:

  „Ръкописът се е запазил, защото винаги е имало хора, които са го оценявали. За съдбата му със сигурност установих, че той е имал шанса да попадне в колекцията на италианския историк и ерудит маркиз Джузепе Кампори (1821- 1887). Майката на маркиза се е казвала Мариана Булгарини и вероятно това е причината трудът на Петър Богдан да събуди неговия интерес. След смъртта на маркиза неговата колекция преминава в Университетската библиотека на град Модена, където се намира и до днес. Имам предположения къде е бил ръкописът преди да попадне в тази колекция – още през 1983 г. в един от манастирите на Дубровник попаднах на данни за ръкопис на нашия автор, който обаче отдавна беше напуснал манастирската библиотека, без да има данни за съдбата му по-нататък. С последното изречение отговарям на въпроса ви „как стана“ – отдавна я търся. Хората, които търсят книги, знаят, че съществува една сила, наречена „Библиотечният ангел“ – това е един ангел, който ни помага в търсенето по библиотеки.“

  Досегашните открития, включително и откритите части от преписите на „Историята“, са приемани като косвени доказателства за съществуването на произведението. По тази причина мнозина са се отнасяли скептично и приемат труда на Петър Богдан като недоказана историческа легенда. През 1979 г. проф. Божидар Димитров прави важно откритие – ръкопис от 9 страници от Библиотеката на Ватикана, написана от хърватския свещеник и филолог Иван Пастрич. До новото откритие е загадка дали това е редактирано или точно копие на част от „Историята“. Тогава е установено, че книгата е била отпечатана във Венеция от наследниците на Петър Богдан. Досега отпечатан екземплят не е открит, но проф. Илиева е оптимист, че е напълно възможно това да се случи.

  Тя открива следите на ръкописа първо в частна колекция, откъдето вероятно е бил откупен за публична италианска библиотека. Това прави възможно откриването му от българския екип. Основната подготовка по издаването на „Историята“ е на проф. Цветан Василев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се посочва в публикацията на „Балканистичен форум“. Изданието ще бъде превод по оригиналния текст, факсимиле, бележки и коментар.

  

  Като оригинално заглавие се приема „За древността на бащината земя и на българските неща“. Самият автор се е подписал като „Петър Деодат Чипровски“, подобно на съгражданина си Марко Чипровски, за чиито важни философоски трудове предстои да разкажем, отново благодарение на откритията на проф. Илиева. От гледна точка на масовата публика откритието на първата българска история едва ли ще има незабавен и ярък ефект. За всеки, изкушен от историята, откритието е неоспоримо доказателство за съществуването на Чипровски Ренесанс, предшестващ Възраждането на българските земи и трагично прекъснат след въстанието.

  „Определено можем да датираме с точност (макар и приблизителна) възникването на първия итруд, посветен на българската история. Петър Богдан е бил завършил своя труд през 1668 г., след което го оставя за редактиране на хърватския филолог Иван Паштрич, който е и духовник. И той, както и българите – италиански възпитаници през 17 век, се е подписвал и с италиански вариант на името си, като Джовани Пастрицио. И Петър Богдан е предавал името си в други форми, например – на латински като „Петрус Деодатус“ (Деодатус също значи „даден от бога“), давал е името на село Железна (близо до Чипровец) като „Ферара“ (има същото значение) и т.н.

  Петър Богдан е голям интелектуалец, но той е и духовно лице. Като такъв той не се интересува много от материалнте неща в живота, интересува се от духовния живот. Затова, ако някой очаква в своя труд той да е описвал жестоки битки и кървави победи, ще остане разочарован“, разказва проф. Илиева.

  Във Венеция книгата е била отпечатана малко след смъртта на Петър Богдан – след 1674 г. Напълно възможно е скоро да открием и печатен екземпляр – в Италия културното наследство се опазва от векове с цената на големи усилия и като приоритет. Малка компенсация за унищожението, на което е подложена българската книжнина по време на Османската империя.

  .

• Ездачът на апокалипсата

  Иван Николов, ГЛАС ПРЕС

  

  В Босилеград, който за съжаление, (все още) се намира в Сърбия, в която управниците се кълнат в ЕС, и след един век не смее да се отдава почит и да се сложи паметна плоча на невинните жертви на сръбският четнически войвода Коста Печанац, избити на 15-16 май 1917 г. в Босилеград и околните села.

  Поне така каза кметът и председател на Националният съвет на българското малцинство Владимир Захариев. И отказа да посрещне българската вицепрезидентка Илияна Йотова, защото, видите ли, не могъл „да й гарантира сигурността“ в Босилеград? Та оттогава и неговата сигурност в България е под въпрос, ама това е друга тема.

  Паметната плоча бе прибрана от полицията, да не би случайно с нея да се оскверни паметта на славния сръбски войвода Коста Печанац, който май нещо е роднина със сегашните СРС/СНС управници в Белград и за когото неговите четнически почитатели събират пари да му направят бюст паметник в Куршумлия.

  Засега.

  Щото не е изключено и наш батко Владко един ден да дръпне платното от паметника на Печанац в центъра на Босилеград. И под звуците на „Спремте се, спремте четници“ да дръпне една реч за славният сръбски войвода Печанац, който със своите верни другари е нахлул в Горна и Долна Любата да ни „освободи“ от „майка България“!? Представяте ли си как хубаво ще пасне шайкачата с четническа кокарда върху олинялата вече „а ла мокра гарга“ прическа?

  Не се смейте. Човекът има опит с тия работи. Вижте паметната чешма на „освободителите от българския фашизъм“ в центъра на Босилеград, на три крачки вдясно от паметника на Левски.

  Пък и какво друго може да направи?

  Да не си мислите, че са го турили на тая длъжност да ни осигури работа, сигурност, здравеопазване и Босилеград да стане европейски град?

  Няма такова нещо.

  Той е довереното лице, което трябва да продължи пъкленото дело на Печанац. Да изчисти завоюваните български територии от българи, с щедрата подкрепа на внуците на рехабилитараният Печанац и с благословията и горещите молитви на Пахомия – Николай Велимирович.

  И друго. Откъде-накъде тука ще се навърта някакъв български бизнесмен, който ще дава работа на хората и ще ги върти на родните им огнища! Нали делото на Печанац изисква те час по-скоро да се махнат от тука и да освободят Босилеград от всякаво българско присъствие в името на Велика Сърбия.

  И откъде-накъде тука на суверенната четническа територия ще идват български лекари да лекуват някакви болни българи, когато делото на Печанац изисква те да измрат колкото се може по-скоро, за да може скиптърът на цар Душан да се протегне още по на изток, по възможност чак до Черно море!?

  Та така, който и тая година не проумял, няма и да проумее. В Босилеград не можем да почетем мъртвите, не можем да дадем работа на здравите и не смеем да окажем помощ на болните.

  Особено ако лекарите са наши сънародници, дошли от България.

  .

• Исторически триумф за Григор Димитров във финалите на АТР

  

  Григор Димитров увенча най-успешната година в своята кариера с една от най-значимите титли в тениса. 26-годишният българин стана шампион във финалите на АТР още при дебюта си в заключителния турнир на най-добрите осем през сезона. В изключително зрелищен финал в зала „О2 Арина“ в Лондон (Анг) тази вечер настоящият №6 в света срази №8 Давид Гофен (Бел) със 7:5, 4:6, 6:3 и заслужи трофея, полагащ се на най-добрия от най-добрите.

  Димитров стигна до историческата за България купа непобеден, след като в група „Пийт Сампрас“ надигра последователно №4 Доминик Тим (Ав), №8 Гофен и №10 Пабло Кареньо Буста (Исп), а на 1/2-финалите елиминира №9 Джак Сок (САЩ). За Григор това е общо 8-а титла в кариерата, като половината от тях той спечели през 2017 г. – в Бризбейн (Авл), София, Синсинати (САЩ) и сега в Лондон.

  Любопитното е, че на финала в „Арена Армеец” през февруари негов съперник също бе Гофен. Общо през годината това бе пета среща между двамата, четвърта победа за нашия и втора поредна след разгрома с 6:0, 6:2 в сряда.

  Началото на шампионския двубой бе нервно и за двамата дебютанти и в първите три гейма никой не взе подаването си. Гофен пръв успя да затвърди пробив и поведе с 3:1, но в 8-ия гейм допусна рибрейк и Димитров изравни на 4:4. Преломът настъпи в 12-ия гейм, продължил почти 10 минути – българинът пропусна 4 сетбола, от които два поредни при 15:40, но в крайна сметка успя да спечели частта след непредизвикана грешка от форхенд на белгиеца.

  Втората част започна по коренно различен начин и в първите шест гейма всеки взимаше сервиса си. След като пропусна брейкбол при 3:2 в своя полза обаче, Григор веднага бе пробит и впоследствие изостана с 3:5. Нашият се задържа за кратко в сета, но след това Гофен изравни общия резултат с гейм на нула.

  Решаващият III сет бе открит с маратонски сервис гейм на Димитров, в който българинът се измъкна след 11-минутна битка и спасени 4 точки за пробив, първите две от които при 15:40. На свой ред Григор пропусна брейкбол във втория гейм и двамата продължиха да взимат подаванията си до 3:2 за българина. След почивката хасковлията нанесе своя шампионски удар, пробивайки съперника и увеличавайки аванса си на 5:2. В последвалия гейм Гофен успя да отрази три поредни мачбола, измъквайки се от 0:40, но в крайна сметка Димитров закри сезон 2017 при петата си възможност и втора на свой сервис.

  Благодарение на изумителното си представяне през изминалата седмица, комбинирано с провала на останалите фаворити в британската столица, утре Григор Димитров ще се изкачи на рекордното трето място в световната ранглиста. Пред първата ракета на България остават само двамата най-велики съвременни тенисисти – №1 Рафаел Надал (Исп) и №2 Роджър Федерер (Швейц).

  Източник: в. „Сега“

• Нов поглед върху древната балканска история: Възможно ли е сближаване на позициите?

  На 1 ноември, Деня на народните будители в пресклуба на Българската телеграфна агенция в София се провежда пресконференция на тема „Нов поглед върху древната балканска история“. В нея участват Андрей Киряков – археолог, Александър Мошев – историк, д-р Ирена Янчева – етнолог, доц. Любомир Цонев, Мартин Константинов – докторант.

  

  Все повече специалисти от различни области – археология, история, етнология, антропология и т.н. достигат, независимо един от други, до един и същи извод, свързан с древната и по-нова история на Балканите. Този извод е свързан с дълбоката приемственост, която съществува по нашите земи още от времената на праисторията до днес. Тази приемственост се наблюдава както в областта на материалната култура, така и по отношение на социалното развитие, на генетиката, на антропологията. Тези наблюдения доказват приемствеността на населението, обитавало балканските земи в древността и на неговата култура, с населението и културата на всички днешни балкански народи, като най-силно изразена е тази приемственост при днешните българи.

  Тази реалност все още не е добре изяснена и застъпена на официално ниво – по отношение на междусъседските отношения с балканските и европейските държави, по отношение на образованието в българските училища и университети, по отношение на икономическите, социалните и културни програми.

  Видеозапис от пресконференцията може да се си види в сайта на БТА.

  .

• Illinois Philharmonic’s new maestro seeks to ‘change people’s lives’ through music

  by John von Rhein, Chicago Tribune

  

  Stilian Kirov is a refreshing anomaly in an age of young conductors who regard each podium appointment as just another conquest to pad out their resumes.

  The 33-year-old, Bulgarian-born conductor, who will lead his first concert as music director to kick off the Illinois Philharmonic Orchestra’s 40^th anniversary season next month, is a serious and dedicated musician. He doesn’t think in careerist terms. In that respect he is a throwback to what resident music directors used to be, 40 or 50 years ago.

  Kirov came away from that January audition excited, he says, about the “limitless growth potential” of the orchestra as the hub of the expanding cultural life of southland Chicago.

  “I think there is a great passion for music among the musicians and at every level of the IPO,” he says. “All the musicians really care about this orchestra. I find the working atmosphere to be very friendly. It’s the right environment in which to make music, so that everybody feels free and inspired to express himself as an artist.”

  Kirov’s training at the Juilliard School under conductor James DePreist gave him the technical skills and confidence he needed to realize career ambitions that first took hold of him as a piano and oboe student at a specialized high school in his native Sofia, Bulgaria.

  He served as associate conductor of the Seattle Symphony and the Memphis Symphony before taking on his current music directorships in New Jersey (Symphony in C) and California (Bakersfield Symphony). He sees no conflict whatsoever, and many mutual benefits, in his holding down three podiums at the same time.

  “It’s like having three children — you love them equally and try to be there for them,” he explains. “With careful planning I am available to work with all three groups within the season. I find it very inspiring to be able to develop relationships with different people in different places.”

  Like Danzmayr, Kirov intends to make American music an integral element of his programs. He plans to launch a composer-in-residence program in the near future and, as a forestaste, will introduce a work by the American-based Iranian composer Gity Razaz, a former Juilliard classmate, to conclude the 40^th anniversary season.

  Kirov is a realist about what his job entails.

  “The conducting profession involves many different aspects besides music — diplomacy, community relations, artistic vision, leadership, fundraising,” he observes. “You have to be able to work with and inspire people. Many of these skills I am still acquiring. But I really do feel my job is my passion. I feel very lucky to be where I am.”

  Илинойската филхармония отбелязва предстоящото Българско председателство на ЕС

  Творби на Панчо Владигеров ще зазвучат в Илинойската филхармония

  .

   

• Днес са Коледни заговезни

  Днес, 14 ноември, са Коледните заговезни, а от утре започват и Коледните пости, които траят до Рождество Христово. Постът продължава 40 дни и се нарича още Малка четиридесетница, за разлика от Голямата (Великденския пост). Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – сина Божи Иисус Христос.

  По българска традиция, вечерта на Коледни заговезни 14-ти се готви пиле с кисело зеле, тиквеник с орехи, пълнени чушки с боб, вита баница, мед. Лъжицата, с която се сипва от блажните ястия на този ден, се прибира и се изважда отново на Коледа

  Строг пост се спазва от 14 до 22 ноември и между 20 и 24 декември. От 23 ноември до 19 декември е позволено да се консумира вино, риба и морски дарове – с изключение на дните сряда и петък, когато пак се спазва строг пост.

  Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна. Започва времето, когато се обръщаме назад, за да си направим равносметка. Време, през което трябва да спрем да се носим по течението и да признаем пред Бога и себе си своите грехове.

  Въпреки натрупания опит, мнозина не могат да си обяснят защо животът сякаш им се изплъзва. Защо, въпреки преживяното, трудно успяват да си поставят ясна цел. Защо въпреки своята добронамереност, продължават да са егоцентрични, деспотични и нехайни към Бога. Това е проблем на мнозина, нищо че си признават вината и съжаляват за стореното.

  За да имаме успех и за да стане животът ни спокоен, трябва да вземем твърдо решение за преодоляването на греховните си навици. Постът не приключва с покаянието, нужна е и борба с помислите. А тях е най-добре да споделяме с духовниците – свещеници и монаси. Добре е да си потърсим сред тях свой духовен водач, който да ни съветва. Така няма да рискуваме отново да попаднем в коловоза на лъжливи и напразни надежди.

  Постът обаче далеч не е обикновена диета. Той е очистване не само на тялото, но и на душата от суета, гордост, злоба и престъпни помисли. Постигналият това единство на смирение, любов и доброта човек се превръща в духовна личност.
  Коледният пост не бива да е самоцел. Още по-малко диета. Ето защо е добре при започването му да се получи благословия от духовник. За да се сдобиете с нея, е важно първо да изповядате греховете си пред свещеник. Важно е още 40-дневният пост да не се афишира.

  Постът не е свързан само с физически лишения, вярващите християни трябва да се откажат и от другите си пороци. На алкохола и цигарите не се гледа с добро око. Разрешено е само виното, стига да не се пие в сряда или петък. Хазартът е забранен, както и шумните купони. Постът предполага пречистване и самовглъбяване, затова в 40-те дни до Коледа можем да се отдадем на четенето на книги. Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино може да употребява без сряда и петък. На Никулден – 6 декември, се разрешава риба и вино.

  Венчавките са забранени от днес /началото на коледните пости/ до Въведение Богородично /21 ноември/ и от Игнажден /20 декември/ до Богоявление, Йордановден /6 януари/.

  В следващите 52 дни до Богоявление ще се правят само граждански бракове. Протестантските църкви изцяло отричат поста. Католическата църква изисква по време на коледните пости да не се яде месо – само в петъчните дни.

  Според българската традиция това е последният ден, в който се блажи, народът нарича Коледни заговелки. Тогава се прави голяма трапеза – коли се кокошка и се готви с кисело зеле. Пълнят се чушки с боб и много мазнина. Прави се и вита баница с тиква и много орехи. След като семейството се навечеря, стопанката на къщата измива и скрива лъжицата, която е ползвала, за да сипва блажно и няма да я пипа цели 40 дни, края на които е на Коледа, когато е и отговяването.

  .

  На този ден православната църква чества деня на Св. апостол Филип. Св. Филип е едни от дванадесетте апостоли, които са следвали Спасителя.

  На 14 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Филип (означава обичащ коне) Фильо и Филка.

  .

  Източници: pravoslavieto.com, zadoma.com, hera.bg

• Всеки мигрант със стълба прескача през оградата в България

  Филмът на Елена Йончева показа корупцията и пробойните в охраната на границата с Турция

  Илия Вълков, в. „Сега“

  

  Елена Йончева обра овациите на публиката, за разлика от представителите на управляващите.

  Оградата на българо-турската граница се прескача без проблем със стълби, осигурявани от каналджиите, в телта има огромни дупки и дори редовите гранични полицаи са наясно с чадъра, опънат над трафикантите от фактори, високо в системата на МВР. Това показа 20-минутният документален филм „Граница“ на журналистката и депутат от БСП Елена Йончева, излъчен в понеделник в НДК. На премиерата пристигна лично вторият в ГЕРБ Цветан Цветанов и беше посрещнат с освирквания и подмятания от страна на активистите на левицата, препълнили залата. След прожекцията той се опита да замаже очевидните разкрития, направени във филма, и да отклони темата в друга посока.

  Филмът започва с разказ за практиките на каналджиите по българо-турската граница и признания на полицай, запазен в анонимност, че през съоръжението може да премине „и малко дете с клещи“. Заснети са прорязани участъци и пътеки, които са направили групите нелегално преминали емигранти. Виждат се и огромните кратери на места под оградата, причинени от валежите през септември.

  За първи път се излъчват кадри с група сирийци – мъже, жени и деца. С помощта на сгъваема стълба и каналджии те прескачат оградата в района на селата Щит и Маточина край граничният пункт „Капитан Андреево“. Йончева се опитва да се свърже с граничната служба по тел. 112. Патрулът идва след 20 минути и прибира чакащите сирийци, за да ги настани в бежански център.

  Анонимен граничен полицай разказва пред Йончева, че каналджиите са информирани от служители на МВР за „слепи точки“ на топлинните камери по границата, за графика на патрулите, а в МВР разполагат с информация за това кои техни служители са в схеми с трафикантите. По думите му цялата схема с преминаването от Турция през България към Европа достига до 15 хил евро. Униформеният заявява, че е готов да свидетелства при евентуално разследване. Йончева разказа, че повечето кадри са снимани в последните шест месеца на тази година.

  Във филма се припомнят и документи, в които е решено в кои определени участъци оградата да е двуредова, но впоследствие е била вдигната едноредова. Йончева прави и сравнение между българската ограда и гръцкото защитно съоръжение. При дадените до момента 100 млн. евро от българските данъкоплатци един метър излиза 500 евро, без да има документи и публично обсъждане по темата. Гръцката ограда с Турция е изградена с приблизително два пъти по-малко средства, а ефективността й е далеч по-голяма, казва журналистиката, като цитира и доклади на западни институции за корупционните практики на българските власти.

  Заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов се „възползва от правото на отговор“, което по думите му дава „журналистическата етика“, и взе думата, за да замаже ефекта от прожекцията. Той говори повече, отколкото самият автор. Цветанов поздрави Йончева, но посочи, че трябва да се даде цялата история за изграждането на оградата през годините. След което избегна въпроса за корупцията и чадъра над трафикантите и „притопли манджата“ за строежа на първата отсечка на оградата по времето на кабинета „Орешарски“. Според Цветанов след 2012 г., когато изтекъл „гаранционният срок“, изграждането на съоръжението е занемарено. Той се похвали, че през 2015 г. оградата е „върнала“ 90 хил. бежанци, през 2016 г. – 45 хиляди, а тази година бежанският поток е намалял до 7 хил. души.

  „Стига глупости“, подвикваха присъстващи, докато заместникът на Борисов уверяваше, че в МВР няма информация за сътрудничество между полицаи и каналджии. По думите на Цветанов повечето данни са известни на службите и разследване по филма може да има, ако има и достатъчно доказателства за извършени престъпления.

  Вицепремиерът Валери Симеонов също дойде на прожекцията, но за разлика от Цветанов не взе думата.

  Лентата ще бъде изпратена на президента, премиера, главния прокурор и МВР, обяви Йончева.

  Филмът може да бъде видян на сайта на „Сега“ – http://www.segabg.com или на https://youtu.be/PGV0tSKQuL8

  БЕГЪЛЦИ

  29 чужденци – 14 жени, 6 деца и 9 мъже, бяха открити на Централната гара в София в товарен вагон на влак от Турция за Австрия, съобщи СДВР. На тел. 112 в неделя вечерта бил получен сигнал от очевидци, които видели бегълци през брезента, покриващ вагона. За да ги евакуират, се наложило да бъде спряно електричеството в контактната мрежа за около 1 час и 30 минути, което причинило закъснение на над 10 пътнически влака. Шефът на СДВР Ивайло Иванов съобщи, че от началото на годината има три случая на задържани във влак, а предишни години те са били много повече. Досега обаче полицията не е съобщавала за подобни случаи. Групата е настанена в общежитието на МВР в Бусманци, предаде БНР. Чужденците са без документи, но твърдят, че са от Сирия.

  

  ––––––––––––––––––––––––––-

• Патриотите предлагат специална лична карта за българи от историческата диаспора

  Българите в чужбина да имат лична карта, с която да могат безпрепятствено да посещават свободно страната и дори да работят в нея. Това ще бъде заложено в проект за промени на Закона за личните документи, обясни за OFFNews депутатът Юлиан Ангелов.

  

  Подобна мярка ще помогне на сънародниците ни зад граница за преодоляване на определени административни пречки.

  „В момента има опции за пребиваване на лица от български произход, но когато става въпрос за постоянно пребиваване, ако си пропуснал една година да влезеш в страната, губиш правото си. Има и хора, които имат само едно гражданство, защото страната, в която живеят, не позволява двойното гражданство“ – поясни Ангелов.

  В закона ще бъде записано, че личната карта за българи зад граница ще се издава в кратки срокове. Този документ ще им дава възможност освен да влизат по всяко време в страната, но и да учат и работят. „Което ще помогне и за допълнителна работна ръка“, каза Ангелов, като поясни, че мярката е в съответствие с демографската политика и политиката за българите зад граница, заложени в управленската програма.

  „Това са конкретни мерки, които сме набелязали с оглед приоритетите в коалиционната програма, един от които е демографската политика и българите зад граница и приобщаването им“, каза Ангелов.

  В момента текстовете се съгласуват с неправителствени организации, синдикати, работодателски организации, а също и с институциите.

  Източник: OFFNews

  .

• Кукловодите на Октомврийската революция – трима банкери и двама авантюристи стоят зад най-кръвожадния преврат в историята

  Петя Минкова, в. „168 часа“

  

  Трима банкери и двама авантюристи стоят зад най- кръвожадния преврат в историята. Само за няколко дни 8 млрд. долара в злато и в брой са изнесени в щатски банки.

  Само за няколко дни 8 млрд. долара в злато и в брой са изнесени в щатски банки. Това е най-мащабната финансова операция в света, обявяват тогава американските медии.

  Кои са кукловодите зад Октомврийската революция, която превърна Русия от велика империя в руини, в които бяха погребани аристокрацията, офицерството и интелигенцията й?

  Главно действащо лице сред тези сиви кардинали е гениалният авантюрист Александър Парвус. Роден през 1867 г. в Березино, 18-годишен той отива да учи в Берлин, а след това завършва и Базелския университет. Започва работа в различни швейцарски банки и бързо разбира, че ако държиш финансите на една страна, можеш да притежаваш всичко. Паралелно с това се впуска и в оръжейния бизнес.

  

  В свободното си време чете Маркс и наум изчислява неограничения потенциал на комунизма. Още на този ранен етап Парвус знаел, че с тази атрактивна идеология могат да се превземат цели държави, а с тях и финансовите им системи, всичките им залежи и природни богатства.

  Младежът познавал най-добре Русия и пресмятал, че глобалната философия на Карл Маркс най-лесно би пробила там. Класовото разделение в империята било толкова силно, че била достатъчна една клечка кибрит, за да пламне големият пожар. Затова съвсем логично Парвус започнал да се оглежда за харизматичен руснак, който може да оглави тези процеси.    Още от Базел той се познавал с Ленин и бил убеден, че е най-подходящият за подобна сложна операция. Още повече, твърде много държави и банки имат интерес от разгрома на Русия и са готови щедро да платят за това.

  Така той открива съмишленици в младотурското правителство. Те разчитат на Парвус хем да спаси от фалит рухващата Османска империя, хем да си отмъстят на Русия. А разчитат, защото по това време той вече е търсен финансов и политически брокер, който работи със спецслужбите в цяла Европа и различни правителства и банки го ползват за деликатни поръчки. Според негови биографи

  Парвус вече контролира няколко банки, през които пере крупни суми, с които трябва да сваля и качва правителства из цяла Европа. И тъй като основният му работодател е Германия, той се отплаща, като убеждава дори непримирими врагове като Турция и България да се включат на нейна страна във войната срещу Русия. Като паралелно, за да подпомогне този план, се заема с организацията на Октомврийската революция. В един от докладите си до немското посолство той пише: „Интересите на германското правителство и на руските революционери са идентични.“

  В Германия са доста впечатлени от авантюриста и живо се интересуват дали може да извади Русия от войната и тя да мине на тяхна страна. За Парвус няма нищо невъзможно – той подготвя програма от 20-ина страници и точка по точка описва какво трябва да се направи и кой трябва да вземе властта в Москва, за да сключи мир с Германия. Част от плана му, публикувана от негови биографи, са антивоенни лозунги, блокиране на работата на оръжейните заводи и жп пътищата, взривяване на релси и мостове, организиране на въстания, агитации сред работниците, подстрекаване на антируските настроения в Кавказ, Украйна и Финландия, агитация срещу царизма и др.

  Според програмата на Парвус това трябва да доведе да хаос, до абдикация на царя и тъй като Русия не може да живее в демокрация, ще рухне. В документа той посочва, че на проекта му трябва да се гледа като на бизнес, който се нуждае от първоначален капитал.

  Правителството в Германия няма голям избор, то е в такава ситуация, че планът на Парвус е единственият спасителен вариант. От една страна, Англия ги притиска, а САЩ всеки момент могат да ги нападнат. Затова исканите от Парвус 50 милиона златни марки за Германия са смешни пари. С тях те не рискуват нищо, но могат да извадят най-силния си враг от войната – Русия, и да го спечелят на своя страна.

  За целта им е необходим харизматичен вожд, който да увлече масите и да не допусне възстановяване на царизма. Парвус веднага вади своя коз – Ленин. Той живее в Швейцария, но е микс именно от тези качества, от които се нуждаят поръчителите – той не обича Русия, защото мечтае за световна социалистическа република, която да заличи държавите.    Фразеологията му е завладяваща и лесно пали бедните слоеве, насъсквайки ги срещу врага – богатите, аристокрацията и интелектуалците.

  Биографите на Парвус прилагат доста документи, които потвърждават, че немското Външно министерство одобрява програмата му, която е сведена на Генщаба за изпълнение. Кайзер Вилхелм също я подписва, защото това не е обикновена операция на разузнаването, а мащабен план за преврат във вражеска страна. В който, освен с пари, трябва да се участва и с военна сила.

  Затова германците първоначално финансират Парвус с 5 млн. златни марки – основно за пропагандни мероприятия, размирици, трошене на магазини, нападения над банки, надници на мародери.

  

  С помощта на стотици вестници и издания той втълпявал, че войната е „позорна и безмислена“, така постепено с помощта на пропагандата успял да я трансформира в гражданска. Тезата била, че световният пролетариат трябва да помогне на най-голямата социалдемократическа страна в света – Германия, във войната й срещу имперска Русия.

  Разбира се, Парвус допуска и леки издънки. През юли излизат данни на свидетели, които обявяват, че болшевиките плащат за участието им в демонстрации до 70 рубли, а за стрелба по улиците между 120 и 140. Това обаче не притеснява дръзкия авантюрист, който продължава да следва плана си, организирайки грандиозно посрещане на Ленин – с оркетър, цветя и песни. Малко след това в Берлин получават следната шифрограма: „Влизането на Ленин в Русия е успешно. Той работи изцяло по наше желание…“

  С пристигането му започва невиждан терор и масови разстрели. Болшевиките плащат на патрули, за да не допуснат житото и хлябът да стигнат до Москва. Вместо това те, заедно с желязната руда, се товарят на кораби за Германия.

  

  През 1917 г. американският посланик Франсис предупреждава президента Удроу Уилсън, че

  „САЩ трябва да прекратят кървавата тирания на тези международни гангстери“, но Уилсън си прави други сметки. Той, банкерите около него и сивият му кардинал Едуард Хаус нямат интерес от силна Русия. Хаус дори публично заявява, че целият свят ще е много по-спокоен, ако вместо една силна Русия има 4 малки.

  Не е ясно как Белият дом въвлича мощните банкерски фамилии Шиф, Вартбург и Шпеерс в изпълнението на този план. Вероятно на кукичката е поставен богат пай от бъдещата плячка – част от богатствата на Русия да отидат в техните банки. Много доказателства сочат, че представители именно на тези банкерски фамилии са се грижели за кариерното израстване на Лев Троцки в САЩ, за да го изпратят през 1917 г. заедно с 250 американци в Москва. По-късно се оказва, че със същия параход, с който той е пристигнал, е отнесено част от заграбеното руско злато.

  

  Вероятно затова в изблик на задоволство банкерът Джейкъб Шиф е цитиран през 1917 г., че „революцията в Русия е успешна с моята финансова подкрепа“. Смята се, че немският банкер милиардер Макс Варбург също е участвал в операцията, като е превеждал пари от хамбургския клон на банката си на поделенията й в САЩ, които били управлявани от двамата му братя.    Потвърждение на тази теория откри и американският историк Антъни Сатън в архива на Държавния департамент. В книгата си „Уолстрийт и болшевишката революция“ той пише, че операцията е планирана година и половина по-рано – през февруари 1916 г. от банкерите Джейкъб и Мортимър Шиф, Феликс Варбург, Ото Хан, Соломон Гугенхайм, Джером Ханауер, Макс Брейтунг и др.

  

  Така благодарение на този микс от разностранни интереси, малобройните болшевики с кървав терор вземат властта в Русия. В един момент обаче народът започва да се усеща – хората недоумяват защо червените грабят и от тях, след като уж властта е на народа. Назрява масов бунт, който заплашва да помете новата власт. Налага се през 1918 г. немският посланик в Москва Мирбах да подсигури втората част от плана на Парвус – болшевиките да запазят позициите си, тъй като оскотелият народ вече организира съпротива срещу зверствата им и нечувания глад. Мирбах е финансиран с нови 40 млн. златни марки и отново успява да укрепи властта на Ленин и компания. По изпитаната рецепта – зверства, мъчения, разстрели, кражби на всичко ценно от домовете и църквите. Запазили постовете си, Ленин и Троцки подписват унизителния Брест-Литовски мирен договор, с който Русия губи огромни територии.

  Някъде в този период Парвус, който вече е собственик на много банки, предявява претенциите си към вожда да поеме контрола над руските финансови институции. Но Ленин отказва, вероятно защото не иска Парвус да знае всичките му тайни. Той вече е наясно с най-страшната – колко елементарно вождът на пролетариата е бил купен от Германия и колко евтино е предал родината си. Вероятно затова срещу Парвус са организирани няколко атентата, все неуспешни. В крайна сметка той умира в същата година – 1924-та, в която и Ленин си отива от този свят. Но смъртта им е различна. Според руските архиви, Парвус умира от мозъчен кръвоизлив с усещането за един успял човек, а Владимир Илич в пристъп на ярост, разбирайки, че от банковата му сметка са източени над 80 млн. франка.

  

  Другият кукловод на Октомврийската революция е Лудвиг Карл Мартенс, германец, който е финансовият посредник между Ленин, Троцки и американските банкери. Немските спецслужби на няколко пъти го ползват, за да организира метежи в различни руски заводи. Като човек, посветен в плана на Парвус, той пристига в Русия с вожда на световния пролетариат. Веднага след като грабежът започва, Ленин го изпраща в САЩ. Там Мартенс има три задачи – да вложи несметните руски богатства в американски банки, срещу което правителството на Уилсън подкрепя всячески болшевиките и признава властта им. Втората задача на Мартенс е да привлече американски инвестиции и концесионери и ако може да организира революция в САЩ като тази в Русия.

  Според различни източници, пратеникът на Ленин влага в САЩ между 6 и 8 млрд. долара под формата на пари в брой и злато. Вероятно така Ленин е искал да купи САЩ и те да не му се месят, когато провежда революциите си из цяла Европа. Американците обаче се оказват по-умни от него. Те внезапно нахлуват в руското представителство в САЩ и откриват документи за тайния план на Мартенс да проведе метеж в Америка. Намират и картотеката му с 249 агенти. Но най-стряскащото е, че сред документите му откриват доказателства, че той е глобален посредник между различни банки от Европа и САЩ.

  Какво разкрива в. „Ню Йорк хералд трибюн“ през 1921 г., може да се прочете в хартиеното издание на в. „168 часа“.

  .

• Paradise Papers: Министър на Тръмп търгувал със зетя на Путин

  Британската кралица Елизабет Втора е инвестирала милиони в офшорки, предава БГНЕС като се позовава на Би Би Си.

  

  Британската медия се позовава на отчети на Paradise Papers („Перъдайс пейпърс“), разпространени от Международния консорциум за журналистически разследвания (ICIJ), базиран във Вашингтон. В периода 2004-2005 години парите са били вложени във фондове, регистрирани на Каймановите и Бермудските острови.

  Журналистическо разследване открило, че Херцогството на Ланкастър е инвестирало 13 милиона долара във фондове на Каймановите острови и Бермуда. Именно то се разпореждало със средствата на Елизабет Втора, които наброявали 500 милиона паунда, съобщава пък БНТ.

  Материалите са изтекли от няколко големи офшорни доставчици и компании, регистрирани в 19 данъчни убежища, са кръстени условно досиетата „Парадайс“ и в оповестяването им се включиха Международният консорциум на разследващите журналисти с партньори като Guardian, BBC и New York Times, съобщава и OFFNews.bg.

  

  Според медията, една от най-любопитните „находки“ в документите било разкритието, че министърът на търговията Уилбър Рос на САЩ е имал бизнес отношения със зетя на руския президент Владимир Путин Кирил Шамалов – съпруг на Катерина Тихонова. Рос притежавал дял в корабоплавателната компания „Навигатор“ чрез подерица от офшорни инвестиции. „Навигатор“ пък има бизнес отношения със „Сибур“ – руска газова компания, в която съдружник е Шамалов, разказва OFFNews.bg. /“Сега“/

  .

• Светлозар Лазаров за атентата в Ню Йорк: Либералният модел за миграцията се провали

  

  „Либералният модел за миграцията се провали” – обяви пред Би Ти Ви Светлозар Лазаров, по повод атентата в Ню Йорк, при който 29-годишния узбек Сайфуло Саипов уби осем души. Лазаров е бивш главен секретар на МВР в кабинета „Орешарски“ и настоящ национален координатор на „Атака“.

  „Сега пак гледам и слушам как този бил добър човек. Попаднал случайно в Ню Йорк, бил работлив, нямало никакви признаци. Ако трябва да водим разговора по същество, тези теми не бива да ни ги пробутват. Става дума за спяща клетка, която е изпратена там” – категоричен е Лазаров.

  „Този човек е поддържал връзки с лица, които са финансирали тероризъм. Какво повече трябва да стане, за да разберем, че либералният модел се провали” – коментира той.

  „Аз съм оптимист. Ако помните, когато започнаха разговорите в самото начало, нямаше пари, нямаше развитие на казуса със заплатите. В момента има отпусната известна сума, но аз съм оптимист, че като се разгледа закона за бюджета, ще имаме по-позитивно развитие” – коментира още Лазаров.

  По думите му по негово време е имало много конструктивен диалог със синдикатите.

  „От гледна точка на искането им за нов закон за МВР, аз също считам, че имат право, защото законът беше създаден при едни условия. Необходим е нов закон за МВР” – коментира Лазаров. /“Сега“/

  .

• Децата, родени в чужбина, с акт за раждане в България със собствено, бащино и фамилно име

  

  Децата, родени в чужбина, ще имат акт за раждане у нас със собствено, бащино и фамилно име, реши Народното събрание, предава БНР.

  Причина за нея са множество случаи, в които липсата на бащино име създава административни трудности на родителите при завръщането им в България. В мотивите се цитират и данни, според които само през 2015 година 9000 деца са били записани без бащино име. Водят се и дела.

  Депутатите не приеха предложението на ДПС, които искаха служебно заличаване на българските имена на преименуваните по време на т.нар. Възродителен процес, добавя Националното радио. /“Сега“/

  .

• Атака с автомобил и стрелба в Манхатън

  Най-малко шестима убити. Властите смятат инцидента за терористичен акт

  

  Полицията в Манхатън е задържала мъж, който е стрелял по минувачи, предава AFP, позовавайки се на съобщение на органите на реда. Отговорният за инцидента е арестуван, няколко души са ранени. Говорител на полицията каза, че тя проверява случая. Стрелбата е била в Долен Манхатън. Стрелбата е била близо до сградата на кметството на Ню Йорк. Пред местни медии очевидци казали, че първо кола е преминала през алея за колоездачи и е ударила пешеходци и велосипедисти, предаде Асошиейтед прес. Фоторепортер на агенцията е видял най-малко един човек да лежи неподвижно на мястото.

  Американските власти разглеждат днешното нападение в Ню Йорк като терористичен акт, съобщи Ройтерс, като се позовава на двама правителствени източници.

  Федералното бюро за разследване се е присъединило към полицейското управление на Ню Йорк в разследването на нападението, уточнили източниците.

  Няколко души бяха убити и голям брой бяха ранени, след като шофьор вряза автомобила си във велоалея край река Хъдсън в Манхатан и продължи да кара, преди да се блъсне в друг автомобил, съобщи в Туитър нюйоркската полиция. След това шофьорът излязъл от автомобила и извадил имитация на огнестрелно оръжие, преди да бъде прострелян и задържан от полицията, се уточнява в съобщението.

  Според представител на органите на реда, цитиран от Асошиeйтед прес, най-малко шест души са убити и девет са ранени. /„Сега“/

  .

• Българска пенсионерка, хваната с кокаин в Швейцария, посочи поименно организаторите на канала

  Материал на Биволъ

  

  Българската пенсионерка Цветанка Евстатиева е признала пред швейцарски разследващи, че братята Анри и Манчо Ковачеви от Враца са я използвали като „муле“, за да пренася дрога. На 30 юли т.г. тя е заловена на летището в Цюрих с близо 700 грама чист кокаин, докато се прекачва на полет от Сао Паоло за Атина. Информацията за организаторите на канала Анри и Манчо Ковачеви е стигнала до българските власти по официален път, но в МВР бездействат. Братята дори не са разпитани по случая, за който Биволъ писа подробно преди месец.

  В публикацията на Биволъ бяха изнесени скандални факти за група за измами и наркотрафик във Враца. Веднага след нея нашият информатор, който застана с името си пред камера, беше жестоко пребит и предупреден да мълчи.

  Въпреки това грозно потвърждение на обстоятелствата МВР продължава да пасува и явно няма никакво намерение да разследва съвсем реален канал за дрога. В началото на месеца ГДБОП проведе шумна акция във Враца и залови няколко дребни дилъра, но братята Ковачеви, които са известни с криминалното си минало, продължават да са на свобода.

  Да се откупиш от лихвари като „муле“

  Евстатиева е вербувана за „муле“ след като Ковачеви отнемат с измама единственото й жилище. В края на миналата година братята, които въртят заложна къща, дават на Цветанка паричен заем, срещу който тя залага апартамента си. През следващите месеци тя редовно изпраща пари за погасяване на дълга си с преводи през Western Union от Гърция, където работи. Братята-лихвари обаче претендират, че не са получили нищо и тя продължава да им дължи пари. Анри Ковачев успява да се сдобие с нотариален акт за апартамента на Цветанка и дори започва да иска от нея да му плаща наем, за да не я изхвърли на улицата.

  Отчаяна, Цветанка приела „оферта“ от братята да пътува до Бразилия, за да донесе оттам „една чанта“, като срещу тази услуга те обещали да й върнат апартамента и да „опростят“ дълга. Братята й дали билет до Сао Паоло, 350 долара, мобилен телефон и инструкции да се настани в хотел и да чака обаждане – обяснява тя в показанията си пред швейцарските разследващи, които Биволъ видя.

  Цветанка заминала за Сао Паоло с швейцарските авиолинии с полет от Атина и прекачване в Цюрих на 19 юли. След 9 дни очакване в хотела местен „ятак“ най-после се свързал с нея, за да й предаде черна чанта, която на вид била празна.

  На 30 юли Цветанка кацнала обратно в Цюрих с полет LX93 от Сао Паоло. При рутинна проверка митничарите открили във вътрешно отделение на чантата 700 грама кокаин. Лабораторният анализ показал, че той е с възможно най-високата чистота – 92%.

  Това дава индикации за сериозен канал на дрога, вероятно от Перу. През последните години тази държава стана по-голям производител на дрога от Колумбия и перуанският кокаин се счита за най-чистия на пазара.

  Цветанка Евстатиева е осъдена по бързата процедура на 28 месеца лишаване от свобода, които сега излежава в затвор близо до Цюрих. При една от редките възможности да се свърже с външния свят тя разговаря с репортер на Биволъ и напълно потвърди казаното пред швейцарските власти.

  „Анри ми купи билет за Сао Паоло, даде ми 350 долара и ми каза като кацна да ида в един хотел и да чакам там. Дойде един негър и ми даде една чанта да я занеса в София.“

  Разследващите в Цюрих са я разпитвали най-подробно за Анри и Манчо Ковачев. Те показали на Цветанка серия от снимки, на които тя твърди, че ги е разпознала.

  Нещо повече – от разговора с разследващите полицаи Цветанка разбрала, че те са наясно кои са братята Ковачеви и имат данни за техни криминални изяви и в други европейски държави.

  МВР знае, но си трае

  В средата на август по канал на Интерпол швейцарците изпращат в България информация за случая и искат данни за Манчо и Анри Ковачеви. Към този момент близките на Цветанка Евстатиева вече са я обявили за издирване, тъй като от няколко седмици нямат никакви новини от нея.

  

  Анри и Манчо Ковачеви, Ники Циганина и полицаят Цветан Благоев

  Преписката с показанията на Цветанка обаче потъва в сейфовете на ГДБОП и ОД МВР – Враца. Според българските правоохранителни органи явно няма повод за възбуждане на разследване. Братята Ковачеви дори не са разпитани.

  Биволъ вече публикува снимки на Анри и Манчо Ковачев в задушевна компания с бившия полицай Цветан Благоев. Последният се прочу в медиите като изобличител на полицейски шефове от АЕЦ „Козлодуй“. Но „чадърът“ над братятя очевидно е от доста по-високо място.

  На снимките с Ковачеви и Благоев личи и Ники „Циганина“, който има мрачна слава във врачанския ъндърграунд. Няколко часа след като Биволъ публикува снимките и информацията за задържаната в Швейцария пенсионерка, нейния внук Илиян беше пребит от трима непознати, които му счупиха ръката. Призивът ни към МВР да бъде осигурена полицейска защита за Илиян като важен свидетел остана глас в пустиня.

  

  Анри Ковачев

  На 3 октомври т.г. ГДБОП и прокуратурата проведоха шумна акция във Враца, в резултат на която задържаха няколко дребни дилъра. Посочените като организатори на съвсем реалния презокеански канал за дрога въобще не бяха обезпокоени.

  Както разкри Биволъ, Анри Ковачев е пълномощник на фирма, регистрирана в офшорния щат Делауер, САЩ. Този факт е основание за американската агенция ДЕА да проведе собствено разследване. Но каквото и продължение да има тази история, то никак няма да е славно за българските власти, които вече игнорираха очевидни данни за опасна престъпна група, изложиха на риск живота и здравето на важен свидетели и демонстративно саботираха международно разследване на наркоканал.
• Без коледен концерт тази година в българския митрополитски храм в Ню Йорк

  КОЛЕДНАТА СВЕТЛИНА В НЮ ЙОРК УГАСНА

  Валентин Хаджийски, в. „България СЕГА“

  

  Преди по-малко от две години традиционните приятелски връзки между българската училищна общност и Българската православна църква в Ню Йорк бяха в апогея си.

  Българско училище „Гергана“ в Ню Йорк, дето работя всяка неделя, имаше традиция още от създаването си през 2004 г. да изнася празничен хоров концерт в българската православна катедрала в неделята преди Коледа, след редовната служба. Това бе нашият скромен принос за единството на българската общност от различни поколения в града. Тържествени, често стъписващо красиви, концертите пълнеха храма до пръсване – малки и големи деца с одухотворени лица, млади семейства и техни близки. Което, разбира се, не става на службата в кой да е друг ден.

  То бе и почти единственото в годината докосване до Църквата за почти всички наши деца и семейства, много от чиито семейства, естествено, са от различни етноси и религии, а и много от семействата от български православен произход никога не биха отишли там просто така.

  Традицията се дължеше на Стефка Евстатиева, оперната звезда, чийто 70-годишен юбилей току-що чествахме, вокален педагог в училището ни през последните тринайсет години. Стефка е от свещеническо семейство и има старо познанство с митрополит Йосиф II. По-миналата неделя обаче дядо Йосиф се престори, че не я познава, а когато любезно му се „препоръча“, отказа да разреши тазгодишния ни концерт. Взел решение да не допуска „българското училище“ в сградата.

  Допълнителни разговори показаха, че миналата Коледа свещенослужителите имали малък скандал с друга малка българска група, която нито е признато училище, нито е свързана с училище „Гергана“. Колеги от второто лицензирано българско училище в града, „Христо Ботев“, което по-рано се помещаваше в училищната сграда срещу храма, разказаха, че светите отци били обидени и на тях, че не им водили родителите и децата си на служба, но преди това сами не били разрешили на същите родители да изчакват децата си от училище в приземието на черквата, дето има скромен клуб.

  Опитахме с писмо смирено да обясним на дядо владика, че е объркал училище „Гергана“ с друга организация, и да поискаме пак благословията му за концерта. Бяха направени бързи и тактични постъпки и от страна на генералното консулство в града да се изчисти недоразумението.

  Напразно – митрополитът, собственоръчно, по уверенията на мой познат свещенослужител, безмилостно ни посече с отговора си миналия понеделник.

  Водещата идея на писмото му е да изкопае непроходима пропаст между „Божия народ“ – богомолците, които ходят редовно на служба в неделя, и които сами по себе си са мили хора и наши познати, но се броят на пръсти и са със средна възраст над 70 г., и останалите – децата, младитесемейства, които в неделя са на училище, всички останали 99% от българите в града, които очевидно не спадат към „Божия народ“.

  Владиката ни пише, че богомолците „си излизат от храма, щом вие влезнете в храма за концерт, защото… изпълнявате светски неправославни песнопения, които нямат място в православната ни Катедрала.“

  Но това не е истина – богомолците, начело с епархийския настоятел д-р Атанас Пумпалов, мой добър познат от ООН, и с другите настоятели, споменати в цитираната по-горе статия, чакаха винаги с радост появата на децата в храма. Хоровете ни, няколко детски и възрастен, освен детски коледни песнички на български, винаги изпълняваха и рождественски песни от големи български и световни композитори. Концертът винаги завършваше с обща „Многая лета“ за „благочестивия и православен български и американски народ“. Рядък момент, в който всички се чувствахме братя.

  Освен това митрополитът пише до ръководителката на училището: „[M]иналата година Вие лично официално сте предупредили катедралния ни свещеник да не поднася в края на службата светия Кръст за целуване и света анафора… че децата Ви са от различни религиозни общности и имате католици, протестанти, евреи, мюсюлмани и атеисти. А Вие като познавате децата си, защо ги водите в православния ни храм да ни изкушавате? Аз лично се страхувам от Вас, защото Вие можете да ни обвините в нетолерантност, прозелитизъм, насилие и harassment“.

  Всъщност не само миналата година, а всяка година сме молили светите отци да не се поднася кръстът наред на всички наши деца от хоровете, наредени пред олтара след концерта, а родителите, които желаят, сами да могат да заведат децата си при епископа или свещеника. Както впрочем е и редът за всички други посетители в църквата. Още повече, че концертите ставаха след края на черковната служба. Молбата ни не винаги е бивала уважавана.

  В училището ни учат деца от български етнически произход, понякога далечен, или родени в България, или с родители български граждани, сред които и български турци, татари, евреи, арменци, роми, деца с родители американски и други протестанти, католици, хиндуисти, шинтоисти, и, разбира се, атеисти и агностици. Приемаме с радост всички желаещи да се запишат децаи това е не само нашесобствено разбиране, но и изискването за недискриминация по смисъла на американския федерален закон, по който сме инкорпорираникато училище с нестопанска цел.

  Всички наши деца са обединени от обичта си към България, която възприемат и по наше внушение като вълшебна приказка, към българския език, българското училище и приятелите си там. Имахме искрено желание да запознаем децата и с БПЦ като важен фактор за формирането на нашата народност и пазител на голяма част от историята ни като народ и държава. Коледните концерти ни предлагаха чудесен – и всъщност единствено достъпен – формат за тази цел.

  Не е възможно например да приемем представители на БПЦ в клас да преподават вероучение – това, добре е известно, е категорично забранено за училище с нестопанска цел от американското законодателство. А освен това, честно казано, БПЦ няма нужния педагогически ресурс за такава работа.

  И така, една прекрасна рождественска традиция с 13-годишна история, обединяваща българитеот различни поколения и произход в Ню Йорк, е погубена. Почти никой българин в града не одобрява това, мнозина миряни са разгневени не на шега. Погубена е традицията без наложителна причина, без лоши чувства – на срещата с президента Радев на 22 септември в генералното консулство се видяхме с дядо Йосиф и разговаряхме много приятелски, без да става дума за концерта.

  Изглежда инициативата иде „отгоре“. В свое интервю отпреди две години тивериополският епископ Тихон, предстоятел на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, казва: „Има едно синодално решение от 2011 г., което забранява православни и инославни да бъдат на едно място. Та нали планетата Земя е едно място, на коетоживеем всички. Когато сме в самолет, той да пада ли, ако на борда му се окажем хора с различна вяра? Или ако почне да пада, да не се молим, защото има и друговерци, които се молят? Трябва ли да сложа детектор на църквата, за да видя кой какъв е, преди да влезе в нея? Това са огромни недомислия, които неясно защо се решават в Светия Синод.“

  БПЦ притежава голяма част от българската история, но не иска да се научи как да привлече днешните българи под покрива си, да докосне душите им, да „адресира“ реалните им духовни и социални потребности. Тя очаква ние, „културтрегерите“, както презрително ме титулува наскоро познат клирик, във връзка с разочарованието ми от владишкото писмо, да им събираме и ги снабдяваме наготово с вярващи. Както иска в България държавата да я пусне наготово в училищата, да й даде ex officio достъп до събрани не от нея деца – и до държавни заплати.

  В Ню Йорк не само много от българските деца са с различен етнически произход, но и църквите са буквално на всеки блок, почти всички – в пъти по-внушителни от нашата, и поне пред половината има надписи, че „всички вери са добре дошли“. А БПЦ не само не иска в храма си български деца, пеещи песнички за Коледа, но и невярващи българи изобщо. Невярващите нямат право да й се месят.

  Но как БПЦ служи на самите си вярващи? Българите в Ню Йорк, разбира се, имат приятели американци, били са на американски религиозни служби на разни изповедания, например упокойни, усетили са що са истински духовници, що е истинска духовна общност, и без да щат, правят сравнение с БПЦ. Как тя помага на вярващите да се справят например с екзистенциалната си тревога пред смъртта? Знае ли как да утеши скърбящите, да отдаде достойна, или поне великодушна, почит на живота на покойника, да сплоти общността с надежда за вечността на живота? Всеки, който е ходил наскоро на българско православно опело в Ню Йорк, знае, че не – БПЦ не знае и не умее такива неща.

  Българските училища в Ню Йорк също са в постоянна конкуренция с американските за място в сърцата на деца и родители. Голяма е радостта ни, когато дете от първи клас, ходещо през седмицата в елитно американско училище на Upper East Side в Манхатън, ни пише, че харесва българското училище повече от американското, или когато татко на петокласничка казва, че ще доведе американската учителка на сина си при нас да види как със занятия веднъж в седмицата се постига повече, отколкото при тях за пет дни седмично.

  Работата с детските души, с всяка от тях, one at a time, изисква много труд, търпение, посветеност, любов и професионално умение. В нея няма царски, нито владишки пътища.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  Бел.ред.: Съжаляваме за това решение на Негово високопреосвещенство владиката Йосиф и за това, че децата от Български детски хор и училище „Гергана“ вече няма да изнасят концерти за Рождество Христово в българския митрополитски храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Ню Йорк, за което пише авторът Валентин Хаджийски във в. „България Сега“. И не защото няма в САЩ към някои храмове и български неделни училища, или деца и родители, които се черкуват; и не защото образованието и вярата не могат да бъдат съчетавани. А защото българските православни храмове в САЩ са, както е известно, не само духовни средища. Те имат и друга роля, каквато нямат в Родината. А именно и на особен вид средища за българските емигранти. А ситуациите на противопоставяне и недоверие няма да накарат по-скоро светски настроените родители да се обърнат към православната вяра, нито ще напълнят храма Божи с възрастни и деца. Но ще лишат и възрастните, и децата, ще лишат българските емигранти в Ню Йорк от едно празнично събитие, което ги е обединявало, и което са очаквали и провеждали всяка година с радост.

  .

• Тръмп разсекретява документи за убийството на Кенеди

  

  Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в „Туитър“, че хиляди документи от Националния архив, свързани с убийството на 35-ия президент на страната Джон Кенеди през 1963 г., ще бъдат публикувани в уречения срок, тоест днес, предаде ТАСС.

  „Отдавна очакваното публикуване на документите за Кенеди ще стане. Много интересно!“, отбеляза държавният глава. Още миналата събота той обяви, че ще разсекрети досието по убийството на Кенеди, но при условие, че бъде получена „допълнителна информация“. По-късно Белият дом поясни, че Доналд Тръмп иска файловете да бъдат публикувани, а ако някое ведомство смята това за неправилно, то следва „да представи убедителна и ясна обосновка“.

  Асошиейтед прес отбеляза в свой коментар снощи, че по този повод Тръмп се е оказал под натиск от две страни. Изследователи на „убийството на века“ настоявали той да се съобрази със закона от 1992 г., който изисква тази седмица да бъдат публикувани всички 3150 изцяло засекретени и 30 000 частично засекретени досега документи по случая. Американските разузнавателни служби обаче, позовавайки се на същия закон, го призовавали да задържи някои от тях „далече от очите на публиката“ по съображения за националната сигурност. По всичко личи, че Тръмп е подкрепил искането на първата страна.

  Кенеди бе убит на 22 ноември 1963 г. в 12:30 ч. местно време в гр. Далас, щата Тексас. Той е фатално ранен от няколко куршума, докато пътува с жена си Жаклин, губернатора на Тексас Джон Конъли и съпругата му Нели Конъли, придружени от президентския конвой. 10-месечното разследване на комисията „Уорън“ между 1963 и 1964 г. установява, че президентът е убит от Лий Харви Осуалд, който е действал сам. На свой ред той е убит няколко дена по-късно от Джак Руби преди да се яви пред съда. Въпреки това, анкети, правени между 1966 и 2004 година, показват, че до 80% от американците подозират, че това е правителствено прикритие.

  Друго твърди Комисията по убийствата на Камарата на представителите на САЩ, която заявява през 1979 г., че президентът Джон Ф. Кенеди вероятно е убит в резултат на конспирация. Комисията намира много недостатъци в оригиналното разследване на ФБР и на комисията „Уорън“. Въпреки че се съгласява с твърдението на „Уорън“, че Осуалд извършва всички изстрели, които раняват Кенеди и губернатор Конъли, Комисията по убийствата твърди, че са извършени поне четири изстрела и че има голяма вероятност стрелците да са били двама. Тя не определя нито един човек или група хора замесени в убийството, освен Осуалд. Тя обаче допълва, че ЦРУ, Съветският съюз, мафията и още няколко други групи не са замесени пряко, макар и да не отричат замесването на индивидуални членове на тези групи. Убийството на Кенеди все още подлежи на ожесточен дебати и е дало начало на много теории на конспирациите в САЩ. /“Сега“/

  .

• Димитровден

  Свети Димитър е един от любимите светци на българина. На празника, който се чества на 26 октомври имен ден имат всички носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре, Митьо, Димo, Димчо, Димка, Димaнa и други.  На именниците честито!

  Народът ни нарича празника Димитровден, Митровден или Разпус и той има особено значение за целогодишната трудова дейност. Димитровден и Гергьовден разделят стопанската година на два сезона – зимен и летен. Една пословица казва, че св. Димитър носи зимата, а св. Георги – лятото. Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято“.

  На 26 октомври християнската православна църква почита паметта на св. Великомъченик Димитрий Солунски-Мироточец, живял през ІІІ в. Той бил син на градоначалника на Солун и след неговата смърт поел поста му. Св. Димитрий много пъти спасявал града от вражески нападения и бил много почитан от жителите му. Светецът открито изповядвал християнската вяра по време, когато имало жестоки гонения срещу християните. Заради това езичниците на император Галерий го затворили в тъмница, а по-късно, на 26 октомври, го убили с копие. Същата съдба сполетяла и сподвижника му Нестор, когото християнската църква почита на следващия ден. Мощите на св. Димитър били положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който се случвали чудеса. Според преданието от мощите на светеца течало благовонно миро и затова го нарекли Димитрий Мироточиви. Заради чудотворната си сила св. Димитрий е почитан като покровител на Солун.

  В иконографията той се изобразява като светец воин на червен кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист. Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, за това ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св.Петка и Св.Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.

  Друго българско народно предание, представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.

  В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студа. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.

  Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
  На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи, на места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи, стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.

  Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
  Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.

  По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година.

  На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле – с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

  Житието на св. Димитър е преплетено с това на св. Нестор, който се почита на следващият ден, същият който българите наричали Мишкин ден.

  Деня след Димитровден българите наричат „Мишинден”, „Мишкин празник”, „Мишляци”, „Пуганци” („поганец” означава „езичник” и е табуирано название на мишката). линк

  Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.

  Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба – отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий – прободен с копие в 306 година.

  Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.

  Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба – отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий – прободен с копие в 306 година.

  Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век.

  Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.

  

  

  Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространила широко на Балканите. Особено почитан е в Света Гора (Атон). В манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир се пазят частици от неговите мощи.

  Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През  1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели  борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.

  „Свети Димитър“ е възрожденска българска църква в град Кюстендил и се намира в източната част на града.  Средствата за построяването и украсата на храма са осигурени от заможни кюстендилци, духовници, учители, занаятчии и други. През 1865 год. е открито второто за града взаимоспомагателно училище, наречено Долномахленско. Инициатор, ктитор и главен учител е Димитър Стоянов /Даскал Димитри/. Автор на по-голяма част от иконите е известният самоковски художник Иван Доспевски. Иконата на Свети Димитър в църквата е дело на видния български зограф от Берово Гаврил Атанасов.

  

   

• Илейн Дюк: Терористи искат да организират нов 11 септември

  САЩ очакват нов 11 септември. Джихадистите засега залагат на „малки атаки“, за да ангажират своите поддръжници, смята министърът по сигурността

  

  Терористи подготвят мащабни атентати, предупреди изпълняващата длъжността министър на вътрешната сигурност на САЩ Илейн Дюк в изявление в американското посолство в Лондон, съобщиха британските медии, предаде ТАСС.

  „Терористични групировки – „Ислямска държава“ или други, искат да организират голям взрив, подобен на атентата на 11 септември. Те се канят да използват самолет, разузнаването не се съмнява в това“, заяви Дюк. Според нея терористичните актове с коли и хладно оръжие са необходими на екстремистите, за да създадат атмосфера на ужас и да не остават без работа бойците им. Но това не значи, „че са се отказали от основния сценарий със самолет“.

  „Джихадистите сега са в преходен период, защото трябва да приведат финансите си в ред. Те имат нужда да са видими, да ангажират своите поддръжници, затова прибягват до малки атентати и са доволни засега от тях“, смята Илейн Дюк. Шефът по сигурността, която е работила при трима президенти на САЩ, отбеляза освен това, че нивото на терористична заплаха в САЩ е „невероятно високо“. „Терористите са силни, приспособяват се бързо към всичко и заплахата днес е на най-високото си ниво след 11 септември. Трябва да разполагаме с всички възможни средства за противодействие“, каза тя.

  На 11 септември 2001 г. терористи самоубийци от „Ал Кайда“ плениха пътнически самолети, които се разбиха в кулите на Световния търговски център в Ню Йорк, в Пентагона във Вашингтон и в щата Пенсилвания. Това е най-големият и най-кървав терористичен акт в модерната история. Загинаха 2996 души, над 6000 бяха ранени, психологическите травми на хиляди хора останаха за цял живот.

  Във вторник шефът на британското вътрешно разузнаване МИ-5 заяви, че никога през 34-годишната си кариера не е бил свидетел на толкова голяма терористична заплаха, каквато сега е надвиснала над Обединеното кралство. Андрю Паркър заяви в публична реч, че заплахата е „многоизмерна, еволюира бързо, с невиждани преди мащаб и темпо“. При четири нападения в Лондон и Манчестър т.г. загинаха общо 36 души, а властите са осуетили 20 нападения през последните четири години, като само за последните седем месеца са били предотвратени седем заговора на ислямисти, уточни Паркър. /“Сега“/

  .

• <<
• 1
...
• 31
• 32
• 33
• 34
• 35
• 36
• 37
• 38
• 39
• 40
• 41
...
• 416
• >>