Авторски
- „Докато питаме, вървим” или накъде вървят някои млади икономисти
На 3 ноември т.г. в Центъра за култура и дебат „Червената къща” в София се състоя премиера на книгата „Докато питаме, вървим”, дело на проекта „Живот след капитализма” ( http://lifeaftercapitalism.info/index ) , зад който стоят група млади съмишленици, търсещи алтернативни пътища за обяснение и разбиране на света. Вероятно за мнозина заглавието на техния проект звучи утопично или малко стряскащо (особено за хора, знаещи какво значи тоталитарен социализъм като мен), но въпреки това ми се струва, че техният опит да събират, обмислят, разпространяват алтернативни икономически, политически и социални виждания, заслужава да бъде забелязан и отразен.
Текстът, който следва, съдържа извадки от някои статии, включени в книгата „Докато питаме, вървим” (съставител и редактор – Петър Пан; преводи – колектив „Живот след капитализма”).
Наоми Клайн, из „Всевиждащото око на Китай”
„Преди трийсет години град Шенжен не съществуваше. Тогава на мястото му имаше редица от малки рибарски села и колективно обработвани оризови полета, област на пътища от кални коловози и традиционни храмове. Така беше преди Комунистическата партия да го избере – благодарение на близостта му до пристанището на Хонг Конг – за първа „специална икономическа зона“ на Китай, една от четирите области, в които капитализмът ще бъде пробно позволен. Експериментът се основава на идеята, че „истинският“ Китай ще запази социалистическата си душа ненакърнена и същевременно ще печели от работните места в частния сектор и индустриалното развитие в Шенжен. Резултатът беше един град на чиста търговия, неразредена от история или вкоренена култура – твърдият кокаин на капитализма. Това беше сила, толкова пристрастяваща за инвеститорите, че експериментът Шенжен бързо се разрастна, поглъщайки не само околността в делтата на Перлената река, в която в момента са разположени грубо 100 000 фабрики, но и голяма част от останалата част на областта. Днес Шенжен е 12,4-милионен град и има голям шанс половината от вашите притежания да са произведени тук: iPod-и, лаптопи, маратонки, телевизори с плосък екран, мобилни телефони, дънки, може би работния ви стол, вероятно колата ви и със сигурност принтера. Стотици луксозни жилищни сгради се извисяват над града, много имат над 40 етажа, с триетажни мансарди на върха. По-новите квартали като Кеджи Юан са пълни с ефектни модерни корпоративни райони и декадентски търговски центрове. Рем Коолхас, любимият архитект на Прада, строи стокова борса в Шенжен, която сякаш се носи по вода, и по думите му дизайнът има за цел да „внуши и да изобрази борсовия процес“. Все още се строи метро, което ще свърже всичко това с голяма скорост; всяка кола е снабдена с многобройни телевизионни екрани, приемащи с помощта на безжична мрежа. През нощта целият град свети като излъскан Hummer, всеки петзвезден хотел и офис кула се включва в състезанието за най-добро светлинно шоу.
Много от големите американски играчи са отворили магазин в Шенжен, но изглеждат извънредно невзрачни до конкурентите си от Китай. Изследователският комплекс на гигантския китайски телеком Huawei, например, е толкова голям, че си има собствен изход към магистралата, а работниците му се прибират у дома си със собствен автобус. Сгушени до диско-търговските центрове на Шенжен, супермаркетите на Wal-Mart, девет на брой в града, изглеждат като отегчителни бакалници. (Китай изглежда почти ни се подиграва: „И вие наричате това супермаркет?“). McDonald’s и KFC има на всеки няколко пресечки, но изглеждат почти ретро до веригата за бързо хранене Real Kung Fu, чийто талисман е стилизирано изображение на Брус Ли.
Американски коментатори като Джак Кафърти от CNN презрително определят китайците като „същата банда палячовци и разбойници, каквато са били през последните 50 години“. Но никой не уведоми за това хората от Шенжен, които набързо направиха денонощно шоу, наречено „Америка“ – пиратска версия на оригинала, само че с по-бляскав дизайн, по-високи печалби и по-малко оплаквания. И това не е случайност. Днешен Китай, чието олицетворение е преходът на Шенжен от кал към мегаполис за 30 години, представлява нов начин за организиране на обществото. Понякога наричан „пазарен сталинизъм“, това е мощен хибрид от най-силните политически инструменти авторитарния комунизъм – централно планиране, безпощадни репресии, постоянно наблюдение – впрегнати в полза на целите на глобалния капитализъм.
Сега, докато Китай се приготвя да изложи на показ икономическия си напредък по време на предстоящите Олимпийски игри в Пекин, Шенжен отново поема ролята на лаборатория, изпитателен полигон за следващата фаза на този огромен социален експеримент. През изминалите две години по целия град бяха инсталирани около 200 000 камери за наблюдение. Много от тях са на обществени места, маскирани като улични лампи. Тези камери скоро ще бъдат свързани в една единствена, национална мрежа, всевиждаща система, която ще може да следи и разпознава всеки, попаднал в обсега й – проект, движен отчасти от американски технологии и инвестиции. През следващите три години китайската администрация по сигурността предвижда инсталирането на около 2 милиона камери в Шенжен, с което градът ще стане най-наблюдаваното място в света. (Лудият по сигурността Лондон може да се похвали само с половин милион камери.)
Камерите за наблюдение са само една част от много по-мащабна високотехнологична програма за следене и цензура, известна в Китай като „Златния щит“. Крайната цел е да бъде използвана най-нова технология за проследяване на хора – изцяло доставена от американски гиганти като IBM, Honeywell и General Electric, за да се създаде непробиваем консуматорски пашкул: място, където картите Visa, маратонките Adidas, мобилните телефони на China Mobile, щастливите менюта на McDonald’s, бирата Tsingtao и доставките на UPS (да споменем само няколко от официалните спонсори на Олимпийските игри в Пекин) могат да доставят удоволствие под немигащото око на държавата без заплаха от избухване на демокрация. С нарастването на тревогата в политическите кръгове в цялата страна, правителството се надява да използва щита за наблюдение, за да идентифицира несъгласието и да му се противопостави преди то да експлодира в масово движение като това, което привлече вниманието на света на площад Тянънмън.
Спомняте ли си как винаги сме казвали, че свободните пазари и свободните хора вървят ръка за ръка? Това беше лъжа. Излиза, че по-ефикасната система за доставка на капитализъм е всъщност полицейската държава от комунистически стил, укрепена от американски технологии за „национална сигурност“, напомпана с реторика в стил „война с тероризма“. И глобалните корпорации, които в момента печелят супер печалби от този социален експеримент, едва ли ще бъдат задоволени, ако този доходен нов пазар остане ограничен в само градове като Шенжен. Както и всичко друго сглобено в Китай с американски части, Полицейската държава 2.0 е готова за експорт и в квартала до вас.”
Славой Жижек, из „Никой не трябва да бъде зъл”
„Най-вече либералните комунисти са истински граждани на света – добри хора, които са загрижени. Загрижени са за популисткия фундаментализъм и безотговорните, алчни капиталистически корпорации. Те виждат ‘по-дълбоките причини’ зад днешните проблеми: масовата бедност и безнадежността раждат фундаменталисткия тероризъм. Тяхната цел не е да печелят пари, а да променят света (а като страничен продукт да спечелят още повече пари). Бил Гейтс вече е най-големия индивидуален благотворител в човешката история, той изразява любовта си към ближния като дава стотици милиони за образование, за борбата против глада и маларията и т.н. Уловката тук е че преди да можете да раздадете всичко това, трябва да го отнемете (или както биха казали либералните комунисти – да го ‘създадете’). За да може да помагаш на хората, се казва в оправданието, трябва да имаш необходимите средства, а от опита – а именно осъзнаването на некадърността и провала на всички централизирани, етатистки и колективистки подходи – знаем, че частният бизнес е несравнимо по-ефективен начин. Чрез регулирането на бизнеса и вдигането на данъците, държавата подкопава истинската цел на собствената си дейност (да прави живота за мнозинството по-добър, да помага на изпадналите в нужда).
Либералните комунисти не искат да бъдат просто машини за печалба: искат живота им да има по-дълбок смисъл. Те са против старомодната религия, вместо това подкрепят духовността, те са за не-изповедническа медитация (всеки знае, че будизмът е предрекъл науката за мозъка, че силата на медитацията може да бъде измерена научно). Тяхното мото е социална отговорност и признателност: те са първите, които признават, че обществото е било невероятно добро към тях, позволявайки им да разгърнат талантите си и да натрупат богатство. За това и чувстват, че трябва да върнат нещо на обществото, да помагат на хората е техен дълг. Благотворителността е това, което придава смисъл на бизнес успеха.Това е един изцяло нов феномен. Спомняте ли си за Андрю Карнеги, който използваше частна армия, за да смаже организирания труд във стоманолеярните си заводи, а после раздаваше големи части от богатството си за образование, култура, хуманитарни каузи, доказвайки, че въпреки това, че е мъж от стомана, той има сърце от злато? По същия начин днешните либерални комунисти раздават с едната си ръка това, което са заграбили с другата.
В САЩ се продава едно разслабително средство с вкус на шоколад, което се рекламира чрез парадоксалното предписание: Имаш ли запек? Яж повече шоколад! – тоест яж повече от нещо, което причинява запек. Структурата на шоколадния лаксатив може да бъде разгледана на езика на днешния идеологически пейзаж; това което кара фигура като Сорос да предизвиква толкова гневни реакции. Той подкрепя една безжалостна финансова експлоатация, комбинирана с нейния контра-агент, хуманитарна загриженост за катастрофалните социални последствия от необузданата пазарна икономика. Ежедневната рутина на Сорос въплъщава една лъжа: половината от работното си време той посвещава на финансова спекулация, другата половина на ‘хуманитарни’ дейности (финансира културни и демократични дейности в посткомунистическите страни, пише есета и книги), които са насочени против ефектите на собствените му спекулации. Двете лица на Бил Гейтс са напълно идентични с двете лица на Сорос: от едната страна един брутален бизнесмен, унищожаващ или изкупуваш конкуренцията, целящ да постигне монопол; от другата страна един велик филантроп, който казва: “За какво са ни компютри ако хората нямат какво да ядат?”.”
Ха-Жун Чанг, Из „Лексусът и маслиновото дърво“ – ревизирана. Митове и факти за глобализацията
„Нашата история за „Toyota“ предполага, че има нещо изключително дразнещо в баснята за глобализацията, представена от Томас Фридман и неговите колеги. За да ви кажа какво е то точно, трябва да ви разкажа това, което наричам „официалната история на глобализацията“ и да разгледам нейните ограничения.
Според тази история глобализацията се е развила през последните три столетия по следния начин [6]: Великобритания приема свободния пазар и политиките на свободния пазар през 18-ти век, доста преди останалите държави. До средата на 19ти век превъзходството на тези политики става толкова очевидно, благодарение на уникалния икономически успех на Великобритания, че другите страни започват да либерализират своята търговия и да дерегулират местните си икономики. Този либерален световен ред, доведен до перфектност около 1870 г. под британската хегемония, е базиран на: laissez-faire индустриални политики у дома; ниски бариери за международното движение на стоки, капитал и труд; макроикономическа стабилност, както национална, така и международна, гарантирана от принципа на адекватните пари (ниска инфлация) и балансиран бюджет. Последвал период на безпрецедентен просперитет.
За съжаление нещата започват да се объркват след Първата световна война. В отговор на произтичащата от това нестабилност на световната икономика, държавите неразумно започват да издигат търговски бариери отново. През 1930 година САЩ изоставят свободната търговия и приема скандалната тарифа „Смуут-Хоули“. Държави като Германия и Япония изоставят либералните политики, издигат търговски бариери и създават картели, които веднага тясно се свързват с техния фашизъм и външна агресия. Цялата световна свободно-търговска система най-накрая се разпада през 1932 година, когато Великобритания, шампион в свободната търговия до момента, се поддава на изкушението и отново въвежда тарифни бариери. Произлезлите от това свиване и нестабилност в световната икономика и в крайна сметка Втората световна война разрушават последните остатъци на първия либерален световен ред.
След Втората световна война световната икономика е реорганизирана по по-либерална линия, този път под американска хегемония. По-специално е отбелязан значителен напредък по отношение на търговската либерализация между богатите страни чрез ранните преговори по GATT (General Agreement on Trade and Tariffs). Но протекционизмът и държавната намеса все още присъстват в повечето развиващи се страни и, излишно е да се споменава, в комунистическите страни.
За щастие нелибералните политики са в по-голямата си част отхвърлени из целия свят от 80-те години насам, последвани от възхода на неолиберализма. Към края на 70-те години провалите на т.нар. индустриализация чрез заместване на вноса (ИЗВ) в развиващите се страни – базираща се на протекции, субсидии и регулация – става твърде очевидна, за да бъде игнорирана. Икономическото „чудо“ на Източна Азия, която вече практикува свободна търговия и приветства чуждестранните инвестиции, е зов за пробуждане за другите развиващи се страни. След кризата с дълга на Третия свят от 1982 година, много развиващи се страни изоставят намесата и протекционизма и приемат неолиберализма. Върховната слава на тази тенденция към глобалната интеграция е падането на комунизма през 1989 г.
[…]
Да обобщим, истината за глобализацията след 1945 г. е почти коренно противоположна на официалната история. През периода на контролирана глобализация, подкрепен от протекционистични политики между 50-те и 70-те, световната икономика и най-вече развиващият се свят са отбелязвали по-голям растеж, били са по-стабилни и са имали по-справедливо разпределение на доходите, отколкото през последните две и половина десетилетия на бърза и неконтролирана неолиберална глобализация. Въпреки това този период е описван от официалната история като такъв на абсолютна разруха в следствие на протекционистични политики, особено в развиващите се страни. Това изкривяване на историята е разгласявано с цел да се прикрие провала на неолибералната политика.”Материала подготви
Мариана Христова - Изборният кодекс най-накрая е готов?
На избори вече ще се гласува само със знак “Х”, забранени са всякакви чавки, кръгчета или други знаци в полето срещу името на партията или кандидата.
Не могат да се ползват никакви други средства за писане освен син химикал, пише в-к „24 часа“. Това е регламентирано в Изборния кодекс, издадоха депутати от ГЕРБ в сряда. След повече от година работа кодексът най-накрая е готов и ще бъде внесен в парламента днес. Той обаче се оказа най-ревностно пазеният документ в държавата, тъй като шефката на работната група Искра Фидосова е забранила да бъде разпространяван по медиите преди внасянето му в НС.
Най-големи спорове в парламента се очаква да има именно заради знака “Х”, предрекоха управляващите вчера. Досега позволените знаци за гласуването бяха регламентирани с решение на ЦИК и бяха над десетина. Освен това бяха разрешени и цветните химикали. Те обаче се премахват, защото именно с помощта на уговорени знаци и цветове партиите можеха да контролират платения вот във всяка от избирателните секции. Като мярка срещу купуването на гласове е и забраната за влизане на придружител в кабинката с неграмотни, глухи, слепи или неми. Ако даден избирател е инвалид, той ще трябва да доказва това с решение на ТЕЛК, за да се допусне човек с него в тъмната стаичка.
Освен това придружителите вече ще се вписват в нарочен списък, като кодексът им забранява да помагат на повече от 2 лица. Иначе ги чака глоба до 2000 лв. Глоба до 1000 лв. пък чака всеки, който наруши тайната на вота, като покаже бюлетината си или я заснеме с фотоапарат или джиесем. Като мярка срещу купуването на гласове е предвидено личните данни на избирателите – ЕГН и лична карта, да се дописват в самия ден на вота. Избирателните списъци ще бъдат качвани и в интернет – на сайтовете на ГРАО и на общината. Вече нямада се издават удостоверения за гласуване на друго място, включително и на застъпниците на партиите.
За прозрачност при финансирането на кампанията е разписано, че всички разплащания над 5000 лв. ще се извършват само по банков път. За участие във всички видове избори партиите ще внасят депозит от 10 000 лв. Кандидатите за депутати ще се ползват с имунитет по време на кампанията, но само ако не са били задържани или привлечени като обвиняеми към датата на регистрацията на листите. Пада обаче имунитетът за застъпниците.
Източник: http://www.24chasa.bg/
Eurochicago.com напомня на читателите, че Изборният кодекс е най-важният политически закон на България и цялата тази тайнственост около него е неприемлива. Повече за кодекса, както и предишните му несъвършени редакции може да намерите в нашата специална тема (линк).
- Изложба
Заповядайте на откриването на излoжбa от живопиc и aкваpeл „Cпoдeлeни мeчти“
на Василен Васeвcки и Aлeкcандъp Teлалим
в гaлepия „Aвpaм Aйзeн“ – Чикaгo, на 5 ноември 2010 от 5 до 9 рm.
Ще можете да посетите изложбата до 30 ноември 2010.
Двамата художници са имали съвместни изложби в Ню Йорк и София.
Всички в Чикаго добре познаваме Василен Васевски, Aлeкcандъp Teлалим е бесарабски българин, който живее в София. Предстои негова самостоятелна изложба, която ще бъде открита на 3 декември тази година в Украинския музей в Чикаго. - Чернева: Водят се преговори за освобождаване от данъци на българското представителство в Ню Йорк
Водят се преговори за освобождаване от данъци на българското представителство в Ню Йорк. Това каза говорителят на Министерство на външните работи Весела Чернева в отговор на въпрос за задълженията на наши сгради в САЩ, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС.
Сградата в Ню Йорк се ползва за дипломатически цели, тя може да бъде освободена от местни данъци и такси съгласно Виенската конвенция, каза Чернева и така обясни, че не може да посочи колко са дълговете. Говорителят на външно каза, че държавният департамент на САЩ приема аргумента на българските власти, но проблемите произтичат от общината в Ню Йорк. След края на тези преговори ще стане ясно колко данъци ще бъдат опростени на българската сграда, като е възможно задълженията изцяло да бъдат премахнати. Чернева каза, че все още не е ясно кои посолства ще бъдат закрити. Готвят се и промени в Закона за дипломатическата служба, които ще бъдат оповестени публично след внасянето им в Народното събрание. Новият устройствен правилник на външното министерство пък ще е готов до две – три седмици и ще влезе в сила от 1 януари догодина. Както КРОСС първа съобщи заместник министрите към МВнР ще бъдат не трима, а двама.
Комисията по досиетата започва проверка във външното ведомство, три групи негови служители ще бъдат обект на проверката, обясни Чернева. Това са ръководителите на задгранични представителства, техните заместници и генерални консули, членове на политическия кабинет и свободни длъжности в администрацията. За сега от МВнР са пратили списък с имената на членове на политически кабинети./КРОСС/
- Дилма Русев: Допускам, че съм единствената българка, постигнала успех извън България
Сао Пауло, Бразилия /КРОСС/ В интервю на Уилям Бонер, главен редактор на централната информационна емисия на бразилската национална телевизионна мрежа „Глобо“, новият президент на страната Дилма Русев заяви, че за нея би било трогателно да бъде посрещната в България като президент на Бразилия.
„Понастоящем нямам никакви контакти там“, каза новият президент на Бразилия. Тя посочи също, че не познава своята братовчедка, открита от бразилската телевизия.
Част от интервюто, в което се говори за България може да прочетете по-долу:След репортаж от Габрово и София по следите на българските корени на Дилма Русев главният редактор на централната информационна емисия на бразилската националната телевизионна мрежа „Глобо“ Уилям Бонер започва така пространното си интервю с новоизбрания президент на Бразилия:
Трябва да Ви задам този въпрос: Представяте ли си как ще Ви посрещнат в България като президент на Бразилия?
Вижте, Бонер, струва ми се, че ще бъде трогателно, голяма емоция за мен, а и мисля – за тях също. Защото тя е малка държава, представете си как там гледат на Бразилия, 190 милиона души, страна, която се развива, създава нови работни места, която се възприема от света като една от най-перспективните. Затова мисля, че ще бъде много интересно, също и защото допускам, че съм единствената българка, в кавички, нали, постигнала успех извън България.
Поне успех от такъв мащаб.
Да.
Но Вие поддържате ли контакти с българи досега?
Поддържах връзки с брат ми, защото той, макар че беше инженер, той не живееше много добре.
Така е.
Те изпитват известни затруднения, нямат такава пенсионно-осигурителна система като нашата. Тогава аз поддържах тези контакти, изпращах му средства. Редовно поддържахме връзки. После той почина и продължихме с неговата съпруга, която в последствие също почина. И така – понастоящем нямам никакви контакти там. Не познавам тази моя братовчедка, ето – Вие открихте някой от моето семейство.
- Междинни избори в САЩ
В Съединените щати се провеждат междинни избори за Камарата на представителите и една трета от общо 100 членове на Сената.
В 37 от общо 50 щата ще бъдат избрани нови губернатори, щатски парламенти, като в същото време на много места американците ще гласуват в местни референдуми.
Президентът от Демократическата партия Барак Обама беше избран от американците през ноември 2008 г. след като обеща надежда и промяна.
Две години по-късно, в условията на продължаваща криза, Демократическата партия е изправена пред изборно поражение.
Очаква се избирателите да отнемат на демократите мнозинството в Камарата на представителите, както и губернаторските постове в редица щати.
В Камарата на представителите демократите сега са 255, а републиканците – 178. Очаква се демократите да изгубят между 48 и 60 мандата, а републиканците със сигурност да ги изместят в 39-те мандата, необходими им, за да спечелят мнозинство.
В сегашния Сенат демократите имат мнозинство от 57 мандата, републиканците са 41. Прогнозите са, че републиканците ще засилят позициите си в Сената, но трудно ще извоюват мнозинство от 51 сенатори.
Силен републикански глас в Конгреса ще накара Обама да забави плановете за начало на изтегляне на войските от Афганистан през юли догодина, ще го притисне да втвърди линията към Иран и ядрената му програма и да намали натиска над Израел в преговорите с палестинците, прогнозира Асошиейтед прес.
Общо 160 местни референдума ще се състоят в 37 щата. В Калифорния избирателите ще се произнесат дали да бъде легализирана марихуаната. В Аризона и Южна Дакота ще се гласува за узаконяване на използването й за медицински цели.
Източник: Кафене.нет
- 10/11/02
- Хайде отначало: А, Б, В… за да не се стига до Г
Автор: Спас Спасов
В края на юни 1970 г. в тесен политически кръг тогавашният американски държавен секретар Хенри Кисинджър заявява: „Не виждам защо трябва да допуснем една страна като Чили да стане марксистка само защото народът й е безотговорен?“
Думите са по повод очерталата се изборна победа на радикалния социалист Салвадор Алиенде. Четиридесет години по-късно разумната част от света вече е дала оценката си както за фаталните последици от безотговорността на чилийците, така и за престъплението на атентата, с който Алиенде е свален от власт. А позицията на Кисинджър остава в класиката на тайната дипломация.
Нейното припомняне е полезно винаги когато трябва да бъде по-бързо проявена снимката на някакъв мътен политически проект. В случая – АБВ, зад който предстои да застане Георги Първанов.
В средата на януари 2006 лидерът на Общонародния комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ) Добромир Задгорски промотира римейка на движението, като за целта избра Кърджали. Както подобава на възраждаща се крайна националистическа формация първите й учредителни събрания бяха насрочени в „столиците“ на регионите, компактно населени с етнически турци – Шумен, Търговище, Силистра…
ОКЗН се възроди само година преди изборите за местни органи на властта през 2007 г. с ясна цел, обявена от самия му лидер – да бъдат лансирани непартийни, „граждански“ кандидатури за кметове. Тази идея сега бе повторена и като
контролиран теч на информация
около предстоящото учредяване на президентското АБВ. По-интригуващ от това съвпадение обаче е друг слух – че ОКЗНИ вероятно ще е сред колективните сподвижници на проекта, който Първанов трябва да обяви официално на 11 ноември. И как иначе? Като лидер на ОКЗНИ Добромир Задгорски – агент Роман на VI отдел на ДС, фигурира под №100 в инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Първанов за втори президентски мандат.
В оригиналния си вариант комитетът бе сформиран в началото на 1990 г. като симетрично патриотично мероприятие, имащо за цел да пресрещне учреденото горе-долу по същото време Движение за права и свободи. По-късно разсекретяването само на част от досиетата на комунистическата Държавна сигурност освети до критична степен и двете структури като политически клубове на тайната й агентура.
И защото „собствениците“ на партиите са точно толкова важни за изясняване на поведението им, колкото и на медиите, сега пак и пак трябва да бъде припомнено, че политическата кариера на Първанов започва точно оттам – говорител на ОКЗНИ и сътрудник Гоце на ДС.
В резултат на методичното политическо шарлатанство след 1989 г. възмездната услужливост към репресивния апарат на комунистическия режим у нас беше каширана като безинтересна и нямаща отношение към дневния ред на обществото. Но когато президентът си позволи да лъже, това нямаше как да не влезе в „дневния ред“.
„Нито ред, нито знак от мен“, каза Първанов в момента, когато бе принуден да признае, за съществуването на т.нар. папка Гоце в архива на ДС. Само 18 месеца по-късно от разсекретеното му агентурно дело стана ясно точно обратното. И още – че е приел сътрудничеството за тайните служби на Живков „с готовност и разбиране“.
Каквито и усилия да полага с подобно CV, Първанов няма как да избяга нито от имиджа на идеологическата си ретроградност, нито от същинската си принадлежност към миналото. Не към бъдещето! Потвърждава го и ретушът на първите щрихи от новия му политически проект.
С всички уговорки за предпремиерност АБВ-то на президента вече навява усещане за политическо дежа вю. И по-лошото в сценария на онова, което предстои да се случи на 11 ноември, е липсата на фантазия.
Първо, защото проектът на Първанов ще повтори
целия технологичен цикъл, по който бе свирен сборът на НДСВ
за да има какво да оглави царят.
Второ, идеолозите му не се сетиха за друг трик, освен да копират уж аморфната гражданска инициативност за европейско развитие на България, в чийто калъп след това се втвърди ГЕРБ.
Трето, защото сред всички, които до този момент потвърдено или не бяха осветени като бъдещ елит на АБВ, има само предимно втръснали, номинално леви и десни физиономии.
Четвърто, защото още преди създаването си президентският проект на практика вече е признал визионерската си недостатъчност, като пробутва вместо нея преопакованото послание за поредно национално възраждане.
И, пето, защото също като НДСВ и АБВ ще крие докрай родилните си срамотии, за да може след това като ГЕРБ да шикалкави вляво и вдясно до последния възможен момент, в който ще му се наложи да се дефинира политически.
Между другото, компилирайки философията на АБВ в очертания дотук вариант, Първанов спокойно би могъл да ползва една вече тествана матрица.
„Ние възнамеряваме да реализираме безусловно стратегията за обновление на… Но се нуждаем от подкрепата на всички нейни граждани! Ние разбираме, че истинската демокрация е възможна само ако хората са наясно с важността на собствената си позиция за съдбата на страната и чувстват своята причастност към текущите промени. За това каним всички да участват в обновяването на страната. Ние избираме една свободна, обединена, суверенна и просперираща…!“
Този цитат може да бъде част от произволна политическа платформа, без значение от позицията й вляво или вдясно. В оригиналния му вариант на мястото на многоточията стои името на Русия, а самият той е заключителен абзац от програмното заявление на
партията на Владимир Путин „Единна Русия“
Преди да стигне до края му обаче, читателят на документа получава и пълна представа за страната, която членовете на партията смятат да строят. Тя е формулирана в десет точки, а най-първата от тях гласи: „Това е силна и ефективна държава, притежаваща мобилни и боеспособни въоръжени сили, способна да защити своя суверенитет и териториална цялост от всички посегателства.“
Правовата държава, свободата, демокрацията, модерната икономика и пр. идват чак след това. Подобна последователност, разбира се, няма нищо общо с цивилизованата същност на политиката като процес, при който хора с различни интереси и позиции съумяват да достигат до колективни решения, нито с ценностите на западната демокрация, от която дори и формално, България вече е част. В нея координатите на политическия център се определят единствено по класическите дефиниции за ляво и дясно.
Вляво са желанието за повече държава в икономиката, социалната справедливост, схващана не като тенденция, а най-вече като равенството на доходите, исторически демонстрираната склонност към отстъпчивост от принципите на свободата в полза на повече сигурност.
Вдясно стоят икономическата инициатива на личността, неприкосновеното право на избор, равните възможности на всички да се грижат сами за себе си и свободата като неотменима ценност.
Всичко останало са само безогледни и мрачни опити за култивиране и експлоатация на общонародната безотговорност, за която говори Кисинджър. От нея
България страда вече прекалено дълго
Затова сега, дори само съмнението, че нероденото АБВ се кани да представи тайната си двойственост като някаква масовост, трябва да активира алармата за политическа корист. Нейните методи са винаги едни и същи – периодично заглушаване или рестартиране на системите за гражданско позициониране, чистене на кратката историческа памет чрез внезапни пренареждания на т.нар. обществени приоритети и догматично повтаряне до припадък на първите три букви от азбуката А, Б и В, за да не се стигне никога до Г.Източник: http://www.dnevnik.bg
- Пенсионна реформа до 2035 година
Премиерът Бойко Борисов подписа със синдикатите и работодателите национално споразумение за новата стратегия за пенсионна реформа.
След няколкомесечни преговори е постигнат консенсус стажът за работещите трета категория труд да започне да се увеличава плавно с по 4 месеца от 2012 година.
От 1 януари 2011 година ще се предприемат ефективни мерки за подобряване на събираемостта на осигурителните вноски чрез криминализиране на укриването на осигурителните вноски. Същевременно влиза в сила увеличението на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 1,8 на сто.
От 1 януари 2017 година се увеличава общият размер на осигурителната вноска за всички категории работници с 2 %, като тези средства ще отидат в универсалните фондове.
Условията за пенсиониране на категорийните работници няма да се променят до края на 2014-та година, а от 2015-та за тях започва плавно нарастване на възрастта с по 6 месеца.
От 1 януари 2021 г. ще започне нарастване на възрастта за пенсиониране на жените и мъжете с по шест месеца, до достигане на 63 години за жените през 2026 година и 65 години за мъжете през 2024 година. Сега жените се пенсионират на 60 години при 34 години стаж, а мъжете – на 63 години, при 37 години стаж.
Предвижда се пенсионната реформа да продължи до 2035 година.
Изгточник: http://kafene.net/
- Ден на народните будители
„От днеска нататък българският род
история има и става народ!“
Четете да знайте, що в стари години
по тез земи славни вършили деди ни,
как със много кралства имали са бран
и била велика българската държава“Иван Вазов, „Паисий“
Първи ноември е общобългарски празник на историческата памет и на националното ни самочувствие, отстоявано година след година през вековете на робство, насилия и народни страдания – дело на стотици и хиляди знайни и незнайни българи – книжовници, наставници и просветители, вдъхнали в мрака на чуждото потисничество вяра в собствените сили на народа по пътя към историческото възстановяване на българската държавност. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите.
В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. ( След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар по църковния, Юлиански календар е бил 19 октомври- Ден на Св.преподобни Йоан Рилски Чудотворец)За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. Посветен е на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете Сред тях са имената на : Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.
Този празник се чества с признателност към будителите на възрожденската епоха, но и към съвременните будители: учители, артисти, писатели, художници и още различни творци. Всяка една епоха е имала и ще има своите будители, водещи народа към просветление и самоосъзнаване. Днешните времена не са по-малко трудни за хората искащи да запазят българщината, езика и обичаите, сред ширещите се чужди култури и порядки.
Източник: Информационна агенция КРОСС
- Дилма Русеф – първата жена-президент на Бразилия
Кандидатът на управляващата партия в Бразилия от български корен Дилма Русеф спечели балотажа на президентските избори в страната с 55,39 % от действителните гласове, съобщи преседателят на Централната избирателна комисия Рикардо Левандовски.
За нейния съперник Жозе Сера са дали подкрепата си 44,61 % от гласоподавателите. Проучвания за изхода от вота, проведени в навечерието му, сочеха триумф за Дилма Русеф с най-малко 12 % пред съперника й. Победа за фаворитката на досегашния президент Лула да Силва с 56 % сочеха и първите екзитполове след произведения втори тур на изборите по-рано днес. Най-голямата база за подкрепата на Русеф, довела до успеха й във вота, са бедните и средно платени слоеве, много от които спечелиха от социалните програми на Лула да Силва. „Гласувам за скромността и заради Лула“, заявява Инасио Батиста, продавач на храна на улицата в Сао Пауло. „Когато живеех в североизтока (най-бедния регион в Бразилия) хората там нямаха дори велосипеди. Сега те всички имат коли или мотоциклети“, казва той. Мария да Грасас, 48-годишна домакиня в Сао Пауло посочва, че е гласувала за Русеф, тъй като Сера е бил твърде „арогантен“ по време на последния предизборен телевизионен дебат в петък. Победителят от изборите поема управлението на най-голямата държава в Латинска Америка и осмата по големина икономика в света. Лула да Силва ще предаде президентските правомощия на 1 януари 2011 след приключването на осемте максимално допустими според конституцията на страната години на управление. Дилма е първата жена – президент на Бразилия.
БГНЕС припомня, че тя е родена през 1947 г. в град Белу Оризонте. Нейният баща Петър Русеф е емигрирал от Габрово в края на 20-те години на миналия век. В Сао Паулу той започва успешен строителен бизнес. По време на едно от бизнес посещенията си се среща със своята бъдеща съпруга – красивата учителка Дилма Джейн Силва. Тя му ражда четири деца. Строителството на недвижими имоти носи на семейството прилични доходи. Дилма прекарва детството си в красиво имение. През 1962 г. бащата умира, оставяйки на децата си добро наследство. То би осигурило на Дилма спокойно бъдеще, но тя избира друг път. Дилма Русеф става партизанка, хвърлена е в затвора и изтезавана при военната диктатура, след което се отказва от въоръжената съпротива.
62-годишната бразилка с български корен е наричана „желязната дама“. Тя обещава пълна приемственост на политиката на изключително популярния си предшественик Луис Инасио Лула да Силва. Русеф отхвърля възможността за големи реформи в трудовата област, като в редица свои изявления обявява, че няма да засяга правата на бразилските работници, които съставляват избирателите на нейната партия, както и за данъчна реформа. „Голяма данъчна реформа се прави тогава, когато има икономическа криза, а не когато международните резерви на страната са на рекордни нива, инфлацията е в рамките на планираното, а публичният дълг намалява“, е професионалното мнение на икономиста Русеф. „Ще контролираме разходите в добри и лоши времена. И ще превърнем бразилската държава в държава на повече професионалисти, основана на меритокрацията“, допълва тя. Аналитиците очакват Русеф да централизира икономиката, като засили ролята на корпоративните групи и профсъюзите.
БГНЕС / Бразилия - ДАБЧ обявява начало на второто издание на годишната награда Българка на година
С тази инициатива ДАБЧ иска да обърне внимание на нашето общество към ролята на българските жени в чужбина, които заслужават признание и насърчителна подкрепа.
Годишното отличие на ДАБЧ е на името на българската светица Злата Мъгленска, чиято памет всяка година се почита от Българската православна църква на 18 октомври. Нейният образ символизира традиционните добродетели на българката и нейната красота, твърдост и воля в най-тежки ситуации, вкорененото у нея човешко достойнство.
За годишната награда „Българка на годината“ на името на Св. Злата Мъгленска могат да бъдат номинирани българки, живеещи извън страната, които са имали изяви в обществено значими дейности в различни области: принос в опазването и развитието на българското национално самосъзнание и културна идентичност, защита на българското национално достойнство, постижения в организацията на задгранични български общности и дейности, принос и постижения в културата, изкуствата, образованието, медицината и др.
Предложения за носителки на наградата „Българка на годината“ се приемат в Държавната агенция за българите в чужбина от 18 октомври до 31 декември 2010 г. на адрес:
бул. Дондуков, 2А, гр. София 1000
и на e-mail: aba -at- aba.government.bgПраво да номинират кандидатки за Годишното отличие „Българка на годината“ на ДАБЧ имат български дружества и организации от чужбина и техни партньори в България, български медии от страната и чужбина, организирали се за конкретна номинация инициативни групи от българи, както зад граница, така и в България. Подробна информация за регламента на Годишното отличие може да бъде намерена на сайта на Държавната агенция за българите в чужбина:aba.government.bg
Номинациите ще се разглеждат от специално създадения организационен комитет, който включва личности, доказали съпричастността си към темата българи в чужбина.
Отличените ще бъдат обявени на 21 януари – деня на един от традиционните женски празници в българския народен календар.
За повече информация:
Лана Мумджиева
старши експерт „Връзки с обществеността“ в ДАБЧ
т.: + 359 (2) 935 06 57; 935 06 50 - Бойко Борисов: Президентът няма право да се занимава с политика по Конституция
„Просто не ни интересува“. Това заяви в Русе премиерът Бойко Борисов по повод политическия проект на Георги Първанов. Премиерът добави: „Само напомням Конституцията, защото вече трябва и това да им се обяснява, че така е устроена България, че политическите партии се явяват на избори. Тези, които спечелят изборите, или самостоятелно, или в коалиция, поемат властта. Това са политически партии и те носят своята политическа отговорност и именно затова те излъчват и премиера. Докато държавният глава е държавен глава и той е президент на всички българи. И няма право да се занимава с политика по Конституция“. „И второ, само така, най – приятелски му казвам, че всичките тези, които прочетох във вестниците до един са се въртяли, молили и са искали постове при нас и знам какви кариеристи са. Да си ги вземе накуп всичките, ако това ще е възраждането, просто, знам какво ще му възродят. Казвам му го приятелски. Защото, политиката е политика, междуличностните и човешките отношения трябва да се пазят на необходимото ниво. Ако това е възраждането, няма от какво да се притеснява ГЕРБ. Те не са „,А, Б, В“, а „Ю“ и „Я“ на азбуката. Нека да не си обиждаме опонентите. Няма по – удобно за ГЕРБ формирование в политически план“, коментира премиерът.
Премиерът Бойко Борисов изтъкна, че вчера Жозе Барозу – председател на Европейската комисия, е изпратил писмо, в което е поощрил това, което прави правителството в борбата с корупцията и престъпността и за реформаторския му дух.
cross.bg - Младежките организации на СДС остро протестират срещу орязания бюджет на държавните ВУЗ-ове за 2011 г
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ
Младежките организации на СДС остро протестират срещу орязания бюджет на държавните ВУЗ-ове за 2011г., с което се поставя под въпрос нормалното протичане на студентската учебна година.
Питаме се в каква държава живеем? В демократична, в която образуванието е основа на развитието или в тоталитарна държава, в която се дават 100 млн. лв. за подслушване, а се обричат висши учебни заведения на мизерия.
Делът на средствата за образование и наука в бюджет 2011 е намален от 4,2% от БВП на 3,3% от БВП, като намаляването на средствата е особено тревожно при СУ „Св. Климент Охридски”, Националната художествена академия, НАТФИЗ и редица още висши учебни заведения. Ръководствата на тези основни ВУЗ-ове вече обявиха, че ще бъдат принудени да ги затворят през зимата, с което ще нарушат нормалния учебен процес. С бюджет 2011 правителството поставя висшето образование пред избора: да се „учи” при арктически условия, или да се излезе в принудителна дървена ваканция.
МСДС подкрепя справедливия протест и исканията на студентите за нужния минимум средства за провеждане на студентската учебна година. Заявяваме, че е недопустимо и срамно за страна-членка на ЕС, чието правителство е заявило образованието за свои „приоритет”, предвидените средства за образование и наука да са измерими с тези, които се заделят в държавите от третия свят. Абсурдно е да се дават 100 млн.лв за подслушване от МВР, а на държавните ВУЗ-ове да се отказват пари за закупуване на консумативи за отопление през зимния сезон. Пренасочването на едва 1/5 от средствата за подслушване биха решили проблемите на висшите учебни заведения през годината.
Ето защо МСДС настоява за осигуряване в бюджет 2011 на необходимия минимум финансиране за нормалното провеждане на студентската учебна година. Същевременно искаме да обърнем внимание както на управляващите, така и на академичните ръководства на българското висше образование, че е крайно време да проявят воля да бъдат извършени необходимите промени в управлението на нашите университети. Промени, които да доведат до устойчивост на тяхното развитие, вкл. на финансирането им така, че да се постигне повишаване на качествата им и превръщането им в конкуренти на европейските университети.
В каква държава искаме да живеем – в държава на страха, в държава на фуражките и чалгата или европейска държава, в която младите хора, образованието и културата са приоритет.
МСДС призовава – Уважаеми управляващи, НЕ НИ ПОДСЛУШВАЙТЕ, А НИ ПОЗВОЛЕТЕ ДА УЧИМ!
- София и Чикаго стават по-близки
На 29 октомври вечерта в Американския център към Столична библиотека бяха изтеглени чрез жребии наградите на участниците в първия конкурс “ До Чикаго и назад“ на фондация “Приятели на Чикаго”. Това е фондацията създадена от Иван Сотиров – генерален консул на България в Чикаго от 2005 до 2009. На церемонията бяха поканени всички участници в конкурса и техни приятели. Преди отчитането на конкурса се състоя първата минилекция от серията “Чудесата на Чикаго” и беше прожектиран 15 минутен филм за Милениум парк – едно от чудесата на Чикаго.
Ето какво каза по-рано днес Иван Сотиров за информационна агенция КРОСС :
„Чудесата на Чикаго: Милениум парк“ е първата от серия лекции в цялата страна за представяне на чудесата на Чикаго. Милениум парк е едно от чудесата на Чикаго и с него стартираме програмата за приятелство между София и Чикаго. Програмата за приятелство между двата града е на Фондация „Приятели на Чикаго“, която беше създадена през тази година. Стратегическата цел на фондацията е да осигури обществена подкрепа за побратимяването на София и Чикаго, посочи Сотиров. По думите му, в близък план – идеята е да се съдейства за създаването на граждански партньорства и съвместни проекти между София и Чикаго.
„От фондацията установихме, че всички знаем името на Чикаго, тъй като сме чели книгата на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“, но все още малко хора имат представата за красотата и възможностите на този прекрасен град, въпреки че там живее най-голямата българска общност – 100 000 българи „, коментира Иван Сотиров. По думите му, идеята на серията лекции е една част от всички тези хубави неща да се приложат в България.
Конкурсът „До Чикаго и назад“ беше обявен от фондацията през юни. Той беше свързан именно с книгата на Алеко Константинов. Въпросът в конкурса бе за световното изложение, което се е състояло през 1893 г. в Чикаго. Имаме 73 верни отговора. Тази вечер ще бъде изтеглен жребият за раздаването на наградите. Тези, които присъстват, ще ги получат лично, а останалите – по пощата. Участниците в конкурса са от всички краища на България. - За заспалия „Български лъв“
В Германия днес ситуацията е такава, че повече хора напускат страната, отколкото се заселват в нея. И България е страна на заминаващи хора, но паралелът с Германия е неуместен. Защо?
„Гудбай, Дойчланд” се нарича едно предаване, което от години върви по германски телевизионен канал. Всяко негово издание показва по 3 до 4 германски семейства, които стягат куфарите и напускат страната завинаги. Всеки ден думите „Гудбай, Дойчланд” произнасят 424-ма германски граждани! Звучи стряскащо.
За причините трябва да попитаме самите заминаващи. Например лекарят на частна практика, който заради неудачната здравна реформа решава да затвори кабинета си и да го отвори отново в Швейцария; или пък научният работник, който е пропищял от бюрократичните капани у дома и намира спасение чак в Америка… Списъкът може да бъде продължен и с други професии, изискващи академична образователна степен. И точно в това се състои основната разлика с България.
Българската армия от гурбетчии
Докато гръб на Германия обръщат основно хора с висока квалификация, които търсят навън по-добри условия за професионална реализация, то България напускат хора, които представляват евтина работна ръка – строители, детегледачки и болногледачки, камериерки и друг обслужващ персонал. Не казвам, че в странство не живеят български артисти, художници, писатели, инженери и учени. Но те са само преден пост в армията от гурбетчии, излизащи от България.
За това говори и фактът, че парите, които емигрантите изпращат годишно на роднини и близки в България, надвишават в пъти усвоените по различните еврофондове! Твърди си, че страната напускат предимно младите и образованите българи. Но като цяло те продължават да са незначителна част от по-голямата категория на слабо или среднообразованите напускащи.
След несъстоялото се (в разгара на кризата) завръщане на българите от Испания, Италия или Великобритания, сега българските управници се опитват да ни убедят как все по-малко българи вече напускали страната, и как все повече чужденци кандидатствали за българско гражданство. Но услужливо се пропускат следните факти: че и повече българи в чужбина кандидатстват за чуждо гражданство (например в Германия); че българите във Великобритания са все по-уседнали на Острова; и че при „американските“ българи се наблюдава тенденция към трайна натурализация.
Паралелно с това традиционно висок остава броят на българските студенти в Западна Европа и САЩ. Имал съм възможност да разговарям с много млади българи в Германия, и ви уверявам, че в основни линии се връщат онези от тях, които след дипломирането си не намират бързо и лесно достатъчно атрактивна работа в Германия. Затова пък всички споделят, че не желаят в България да бъдат оценявани по това, кого познават, а не какво умеят или могат.
По следите на „Келтския тигър
Ако България желае да си върне армията напуснали страната, не трябва да пише скучни административни програми за обратното им привличане или веднъж в годината да се отчита с инициативи като „Българският Великден“. А да се поучи от опита на Ирландия, която през 90-те години на миналия век създаде условията за успешно завръщане – устойчива инвестиционна среда, ниско корпоративно данъчно облагане, добри постижения в инфраструктурата и образованието, отстъпки за бизнеса.
Останалото го знаем – ирландският бум се превърна в синоним за завръщането към страната, към която принадлежиш по паспорт, език и корени. Питам се, възможно ли е „Келтският тигър“ да пробуди съзнанието на заспалия „Български лъв“? Радостно е, че при сегашното управление има първи наченки на такова развитие, каквото напр. беше въвеждането на плоския данък. Като цяло обаче промените са плахи, липсва размах.
За да се завърнат българите.
Не само на Великден.
Емилиян Лилов-Дойче веле
- Russian hackers rake in millions with little fear of the law
Cyber crime in Russia is booming. The number of attacks directed against Europe, the US and Russia itself is on the rise. But so far the police are no match for the hackers.
Russia is considered a haven for cyber crime. The country’s hackers are among the most professional in the world. Their tools are computers and the Internet, which they skillfully use to spy, manipulate and rob bank accounts, attack websites or send spam e-mails.
The hackers are especially versatile when it comes to stealing data. Hundreds of attacks are registered daily from Russia. More than half of those are directed against the European Union, Canada and the United States.
„They are a threat in particular to bank customers with more than 50,000 euros ($69,000) on their accounts and who use online banking,“ said Nikita Kislizin, Russian IT specialist and editor-in-chief of the magazine „Hacker.“ He said the target of such attacks were average Internet users as well as financial institutions, corporations, media organizations and even security services.
Russian hackers stole 100,000 euros from the accounts of US bank Citibank in 1994. Swedish bank Nordea was targetted and lost around one million euros in 2007. The Royal Bank of Scotland lost as much as seven million euros to hackers in 2008. And hackers are also busy attacking sites inside Russia. Most of their capers aren’t reported to the police or in the media, as most victims want to avoid public attention.
Organized crime
Because high-speed Internet connections are needed to carry out such activities, most of the country’s cyber criminals are said to live either in Moscow or St. Petersburg. Experts believe they are part of a highly organized back market. The hackers meet with their clients in Internet forums where services and prices can be discussed anonymously. Access to such a forum costs around $1,000 and requires a recommendation from at least three registered members.
The prices for various ‘services’ are fixed. Bringing down a website costs around $300 per day. For $400 a customer can obtain detailed data from 1,000 credit cards. Sending out a million spam e-mails costs about $200. Should a job require a special skill set, the criminals often team up.
The annual turnover associated with illegal activities is estimated at around one billion euros.
„They’re driving very big cars,“ said Yevgeny Kaspersky, head of the Internet security company Kaspersky Lab. „Money is their only goal,“ he added.
It’s said that a gang of 10 hackers can earn around 10 million euros a year. In term of the necessary technology, the investment required is only around 20,000 euros. And the hackers have reliable means of turning that dirty electronic money into clean cash.
The hackers spend at least 10 hours a day at the computer. They rarely take a weekend off. Should an attack require it, they will stay awake for days at a time. And even if they’re not working on a deal, they still have to be online and check the latest anti-virus programs to see how they can be outsmarted.
The number of cyber criminals in Russia is estimated at around 20,000. Most are between 20 and 30 years old and are graduates of the country’s technical universities.
Next to no fines
Police in Russia lack both the personnel and the technology to effectively combat the hackers. Often, the authorities are simply powerless to deal with the attacks. Only around 10 percent of the crimes are ever solved.
Also, the fight against cyber crime still isn’t being made a top priority by police in Russia. There is no countrywide databank of computer-related crimes. Journalists from abroad are generally refused interviews with the branch of the Russian police responsible for dealing with cyber crime.
Not only that, but if a hacker does happen to get caught, he can usually expect to escape with a mild sentence. Victor Pleshchuck was involved in the Bank of Scotland robbery. In September 2010 he was sentenced to six years on probation and a fine.
„If you have someone in Russia who earns more than a million dollars a year, he’s practically immune against prosecution,“ said Ilya Sachkov, head of Group-IB Cyber Crimes Investigations, the only private security company trying to hunt down the hackers.
Yevgeny Kaspersky said it was the mindset that still needed to change. „Judges in Russia just don’t get how big these crimes are – and how much money is involved.“
Author: Roman Schell, Deutsche Welle
- „Сините“ декларират подкрепа на българската култура за сметка на подслушването
СДС намира за недопустимо бюджетът за Министерство на културата /МК/ в България през 2011 г. да възлиза на 94 млн.лв. Тези средства обричат на мъчително доизживяване сектора и поставят в унизително положение значителна част от елита на нацията. Неефективното и неефикасно разпределение на заявените целеви средства от централния бюджет в размер на допълнителни 42 млн. лв. частично са насочени към проекта “Български Лувър” при положение, че за този проект е възможно ползването на средства по оперативните програми, а оскъдните средства на българските данъкоплатци да бъдат разпределени за културен продукт или в изпълнение на Закона за филмовата индустрия.
СДС се разграничава от хаотичните, непрозрачни и некомпетентни действия на МК и тоталната липса на управленска воля и управленска визия за провеждане на реформи.
Връх на безотговорността беше поредното отсъствие на министъра на културата Вежди Рашидов на заседанието на Комисията по култура, гражданско общество и медии към парламента, на което беше разглеждан бюджета на Министерството на културата. От проведените 44 заседания на Комисията, министърът е присъствал само на две. Това е безпрецедентен факт в ной-новата история на България. Министърът на културата Вежди Рашидов се интересува много повече от времето в Париж и Ватикана, отколкото от проблемите на артисти, музиканти, режисьори. Ние смятаме, че МК умишлено абдикира от осъзнатата отговорност на всички европейски държави да отстояват критичен минимум от културна продукция като неизменна част от отстояването на национална идентичност.
Реална културна политика не се прави на парче, а на база стратегия на сектора с устойчиви и финансово защитени приоритети.
Противното неминуемо ще превърне културата в следващия тотално нефункциониращ сектор в държавата след здравеопазването.
Неглижирането на средствата за култура и образование в националния бюджет 2011 показват ясно, че културата и образованието не са сред приоритетите на управлението на ГЕРБ. Това създава предпоставки за генериране на крайно опасно обществено мнение, според което знанието, науката и изкуството не са ценност, и е съвсем нормално средствата за тях да се формират на остатъчен принцип.
Затова СДС призовава МК да предприеме животоспасителни за сектора
конкретни действия:
– Да започне незабавно създаване на публичен форум за изграждане на Национална стратегия за развитие на Българската култура, преди да се предприемат следващите реформи на парче и да се осъществят следващите съмнително ефективни и скъпоструващи проекти.
– Да подложи на публично обсъждане дебата за новия Закон за сценични изкуства в гилдията, както и формулата за делегираните бюджети, чрез която ще се осъществява финансирането на театрите в бъдеще. Липсата на тази яснота поставя под съмнение нормалното функциониране на театрите през следващата година, тъй като приемането на националния бюджет ще се осъществи, без тази формула да е финализирана. И е абсолютно неосъществимо тя да е базата, върху която се формира частта на бюджета за сценичните изкуства.
– Да изпълни вече поетите ангажименти към режисьорите и продуцентите по отношение на започнатите български филми тази година и да осигури средствата за следващата, спазвайки Закона за филмовата индустрия, за да не се изправи българското кино пред първата си нулева година от управлението на БСП и Жан Виденов насам. А и за да не бъде съдена българската държава, поради вина за поети, но неизпълнени международни коопродуцентски договори.
– Да не премахва чл.26 от Закона за авторското право и сродните му права, което ощетява Национален фонд култура, подпомагащ българската култура на проектен принцип, ощетява българските творци и превръща 7,2 млн българи в потребители-пирати.
– Да осигури прозрачност за изразходване на целевите средства за култура, които остават “на тъмно” в бюджета.
– Да направи пълен анализ на неработещите текстове и на неизпълнението на законите в областта на културата и да се предложи програма за законодателни изменения, основана на публични дебати и предварително оценка на предлаганите изменения.
– Да се ангажира активно с възможни нови пропазарни форми за подпомагане на българската култура – създаване на арт-лотария, на Фонд “Българско кино”, на общински фондове за култура.
– Да стимулира включването на общините в съфинансирането на културни институти и проекти
- Бивш шеф в „Мултигруп” с разкрития за Георги Първанов и Алексей Петров
Президентът Георги Първанов е гръбнакът на „Октопода“, той легитимира Алексей Петров да влезе в политиката.
Тези разкрития направи бившият парламентарен секретар на кабинета Виденов и бивш директор в „Мултигруп“ Пламен Николов на специална пресконференция.
Той е бил близък приятел с вече покойния бивш депутат от БСП Илия Божинов, който публично заяви, че е готов да свидетелства срещу „Октопода“.
За връзката на Първанов с Алексей Петров
Между Георги Първанов, като председател на БСП, и Алексей Петров имало споразумение с цел таксиметровата компания „1280“, тогава ръководена от Илия Божинов, да бъде оглавена от Петров.
Пламен Николов разказа, че през 1999 г. е бил посетен от тогавашния зам.-председател на ВС на БСП Никола Койчев.
„Имаме сведения, че помагаш на Илия Божинов да запази мястото си в съвета на директорите на таксиметровата компания „1280“. Имаме сведения, че си му обещал финансова помощ да се увеличи капиталът на фирмата и Божинов да запази мястото си. Искам да те предупредя от името на Георги Първанов, че между него и Алексей Петров има договорка тази компания да бъде дадена на Петров“, казал Койчев на тогавашния шеф на „Мултигруп“.
Договорката между Първанов и бившата барета била таксиметровата компания „1280“ да бъде превърната в гръбнака на партийното ДОТИ (Дирекция „Оперативно техническо издирване“).
„Ако не проявиш сътрудничество, ще имаш челен сблъсък с Алексей Петров. Той ще ви прегази“, е казал още Койчев на Пламен Николов.
Бившият шеф на „Мултигруп“ е отказал да бъде услужлив и да участва в проект за изграждането на частна политическа полиция, която имала за цел да проследява и наблюдава.
След което последвало режисирано освобождаване на Илия Божинов от таксиметровата компания.
А през 1999 година при посещение на Висшия съвет на БСП, водено от Първанов в Китай, в делегацията бил включен и Алексей Петров в качеството си на бизнесмен.
Покойният депутат Илия Божинов също така е бил заплашван и от тогавашния секретар на партията Васил Калинов:
„Илия, не се занимавай с тази работа. Другарят Първанов, той тогава още не беше президент, а беше ръководител на БСП, е обещал да го подкрепяме и не трябва ние да се замесваме в тази работа“. Това споделя приживе самият Илия Божинов в медиите.
За смъртта на Илия Божинов
„Смъртта на Божинов това лято настъпи в изключително удобен момент за Георги Първанов и Алексей Петров“, обяснява Николов. Той припомни, че бившият червен депутат е изявил публично готовност да свидетелства по делото „Октопод“ и да оповести още веднъж тези факти, за които вече е говорил в медиите.
„Защо няма разследване на тази ненадейна смърт. Това не е случайно. Колкото случайно беше стрелбата по Манол Велев и побоят на Огнян Стефанов“, коментира още Пламен Николов.
За освобождаването на Алексей Петров под „домашен арест“ и „замесването“ на Борис Велчев
„Промяната на мярката на Алексей Петров не следва просто буквата на закона, а показва неспособност на прокуратурата по подготви убедително обвинение за шест месеца“, отбеляза Пламен Николов.
Това е смущаващо, тъй като Борис Велчев беше съветник на президента, преди да бъде избран за главен прокурор, напомни бившият шеф на „Мултигруп“.
Според него обявените проверки за прокурорски чадър над Алексей Петров били само „прах в очите“. Освобождаването на бившата барета сега му давало възможност да влияе на разследването.
Планът на Георги Първанов
„Всички тези процедурни хватки по делото „Октопод“ обслужват стремежа на Георги Първанов да дискредитира правителството на ГЕРБ“, съобщи Пламен Николов.
Той разполагал със сведения, че още от 2009 г. в „мозъчните центрове“ на президента се разработвали множество сценарии за провала на Бойко Борисов.
Николов напомни и думите на Първанов след пускането на Алексей Петров, че в държавата „върви полицейски“ сериал, което било опит за дискредитиране на службите.
Гоце Седефчов е глава на Октопода и покровител на Алексей Петров, но и той си има кукловоди, твърди Николов. Според него президентът след изборите ще бъде повишен в кукловод.
„Георги Първанов е един много, много опасен човек“, каза още бившият шеф на „Мултигруп“.
Той изрази готовност да свидетелства по делото „Октопод“, но отбеляза, че не е отишъл в прокуратурата, защото не й вярва.
Източник: http://www.dnes.bg
- Танцов ансамбъл „Хоро” – Чикаго подготвя концерти в Канада
Чикаго е градът с най-голямо представителство на българската общност в САЩ и някак съвсем естествено е съхраняването на традициите и поддържането на българския дух да са най-силно изявени тук. Независимо от приоритета на бизнеса и ритъма на натоварените делници, сънародниците ни намират желание, време и вдъхновение за изява на таланта си в сферата на изкуството.
Когато преди седем години ентусиазирана група танцьори, под ръководството на хореографите Ирина и Тодор Гочеви, полагат основите на Ансамбъл „ХОРО“, надали са предполагали, че за това кратко време ще отворят с таланта си в танцовото изкуство вратите за своите почитатели в далечна Америка. Започнал първоначално с шест момичета, днес ансамбълът наброява около четиридесет човека, като тридесет от тях участват в спектаклите, а останалите се обучават в танцово майсторство. Постепенно успехите се множат и популярността на ансамбъла нараства. Освен покани за частни партита и тържества, участия по повод различни български празници, ансамбъл „ХОРО“ през годините изнася няколко самостоятелни концерта.
Освен гастролите извън границите на щата Илинойс, където с колоритността на танците и носиите от различни етнографски области на България ансамбъл „ХОРО“ печели симпатиите и овациите на публиката, за първи път през месец ноември 2010 г. танцьорите ще покажат изкуството си в Канада. Предстоят два концерта: в Монреал – на 12 ноемри и в Торонто – на 13 ноември 2010 г. Повече информация интересуващите се могат да намерят на електронния сайт www.balgari.org на домакините в Монреал.
След завръщане от турнето в Канада, на ансамбъл „ХОРО“ предстои участие в DANCE CHICAGO 2010, където от 20 ноември в продължение на четири дни изпълнители от различни националности и жанрове в танцовото изкуство ще представят магията на своите танци.
cross.bg
