Всички авторски страници

Авторски

• Съдът в Гевгелия потвърди родителските права на Спаска Митрова

  Днес съдът в Гевгели най-после е взел правилното решение, присъждайки родителските права за детето на Спаска Митрова. Припомняме, че и Еврочикаго стартира подписка в подрепа на българската гражданка (линк).

  Гевгелия, Македония /КРОСС/ Съдът в македонския град Гевгелия потвърди родителските права на Спаска Митрова върху дъщеричката й Сузана, като отхвърли претенциите на бившия й съпруг Воислав Савич, съобщи БНР.
  Днешното съдебно решение ще влезе в сила след като бъде потвърдено от Апелативния съд в Скопие. По-рано тази година Апелативният съд уважи жалбата на Спаска Митрова и върна делото за настойничеството на дъщеря й за преразглеждане, след като през март съдът в Гевгелия присъди родителските права на Савич.
  Случаят Спаска Митрова води началото си от 29 юли 2009 г., когато тя е арестувана и вкарана в затвора. Дъщеря й Сузана е взета и настанено в социален дом. Според съдебното решение причината за задържането ѝ е битов спор с бившия ѝ съпруг.
  Според македонската страна срещу Митрова е заведено производство за отнемане на детето й през 2007 година. Митрова е осъдена условно. След неколкократно обжалване от нейна страна македонският съд отхвърля жалбите. В края на 2008 г. е присъдена тримесечна ефективна присъда за опит за отнемане на малолетно дете. Опитите за обжалване отново се оказват неуспешни и влиза в сила ефективната й присъда.

  Следва съобщение на ВМРО:
  От две години този съдебен спор за попечителството над детето беше превърнат от властите в Скопие в политически въпрос заради българското самосъзнание на Спаска.
  Противно на всякаква логика, в съдебните дела да момента съдът в Гевгели последователно вземаше решения в полза на бащата на малката Сузана – безработен и малоимотен, но за сметка на това сърбин по произход.
  Ръководството на ВМРО и лично кметът на гр. Банско се ангажираха да помогнат и положиха неимоверно усилие този въпрос да бъде изваден от политическата сянка, наложена от управляващите в Македония и да бъде поставен на международна сцена, коментират още от ВМРО.
  Само в София ВМРО органицзира два протестни митинга пред посолството на Р Македония. Бяха проведени серия от срещи с българския премиер, външен министър и министъра на външните българи, на които управляващите и държавата бяха запознати с този казус.
  Изложения по случая на Спаска Митрова ВМРО изпрати до всички европейски народни представители, бе търсено съдействие и на членове на Европейската комисия.
  За съдебната подкрепа на Спаска Митрова ВМРО осигури двама от най-добирте адвокати в Македония. При всяко едно гледане на делото в Гевгели представители на ВМРО присъстваха за подкрепа и защита заедно със Спаска.
  През целия период на тази съдебна драма, ВМРО помагаше финансово на семейството на Спаска и й съдействаше да се устрои в България и да си намери работа.
  Доволни сме, че поне на този етап справедливостта възтържествува. Желаем на Спаска и малката Сузана да бъдат много щастливи заедно, заключават от ВМРО. /CROSS/

  http://www.cross-bg.net/

  

• Ядерные отходы – источник благосостояния?

  Авттор: Анастасия Кириленко /Радио Свобода/

  В Болгарии проверяют утверждения „атомного диссидента“ – бывшего сотрудника АЭС, заявившего, что Россия поставляет в страну фальсифицированное ядерное топливо. После 2-х лет обращений к правоохранительным органам, депутатам, открытых писем на Youtube и голодовки в Брюсселе Георгий Котев был принят министром энергетики страны. „Росатом“ на обвинения не реагирует и надеется построить новые атомные электростанции в Чехии и Болгарии.

  14 октября Георгий Котев, бывший главный эксперт реакторно-физических анализов АЭС в городе Козлодуй был принят министром экономики, энергетики и туризма Болгарии Трайчо Трайковым. Присутствовавший на встрече болгарский журналист Иво Инджев рассказал корреспонденту Радио Свобода, что, ко всеобщему удивлению, Трайчо Трайков заявил: „В Болгарии есть энергетическая мафия, и это можно увидеть во многих местах. Но это не значит, что меня это не беспокоит“. Трайчо Трайков пообещал проверить документы, которые ему передал Котев.

  Встрече предшествовало более чем двухлетнее „диссидентство“ Котева, а точнее, обвинения российской топливной компании о подмене топлива для АЭС.

  СССР построил Козлодуйскую АЭС в 200 километрах от столицы Болгарии Софии в 70-е годы прошлого века. СССР, а затем и Россия, поставляли топливо для этой АЭС – топливные кассеты из урановых таблеток.

  Георгий Котев рассказал корреспонденту Радио Свобода, что обнаружил несоответствие российского топлива стандартным характеристикам в середине 2007 года. Тогда он обратился в Государственное агентство по национальной безопасности Болгарии. Состоялось несколько бесед со следователями, но результата не было. Наконец, 9 июля 2008 года Георгий Котев, предварительно выехав за пределы Болгарии, опубликовал в Интернете обвинения в адрес руководства АЭС „Козлодуй“ и российской компании ТВЭЛ (дочернее предприятие госкорпорации „Росатом“), поставляющей урановое топливо. В видеообращенни Котев заявил, что с 2004 года россияне в нарушение условий контракта поставляют в Болгарию топливо из регенерированного урана под видом природного. Такой
  Котев заявил, россияне в нарушение условий контракта поставляют в Болгарию топливо из регенерированного урана под видом природного
  способ производства, по самым скромным подсчетам Котева, позволяет экономить 50 миллионов евро в год.

  Руководство АЭС в Козлодуе обвинения Котева наотрез отвергло. Тогдашний руководитель АЭС Иван Генов 17 июля 2008 года провел пресс-конференцию, на которой заявил: „Топливо поставляется Новосибирским заводом (Новосибирский завод химконцентратов – РС). Нет никакой возможности заказать топливо в Новосибирске и получить повторно обогащенное топливо с московского завода, эта схема абсурдна“.

  Один из заводов ТВЭЛ в Подмосковье действительно имеет лицензию на повторное обогащение урана, но топливо, поставляемое в Козлодуй, согласно документам, новосибирского производства.

  С 2008 года Котев проживал в Италии, утверждая, что опасается за свою жизнь. В Болгарии был создан „Комитет в защиту Котева“. В прокуратуру страны передан официальный запрос от группы „Екогласност“ (судебные заседания по нему прошли в декабре 2009 года). Соответствующую информацию получили также профильные комитеты Еврокомиссии и еврокомиссар по энергетике Андрис Пиебалгс.

  Котев „успокоился“ на какое-то время, когда Иван Генов пообещал: топливо в Козлодуе проверят эксперты МАГАТЭ. Топливо действительно было проверено в сентябре 2008 года, но не экспертами МАГАТЭ, а шведской фирмой „Studsvik Nuclear AB“. Однако, по мненю Котева, экспертизу можно раскритиковать по многим параметрам. „Все последующие документы, которые мне демонстрировали, были двух типов – в одних говорилось о топливе из природного урана из Новосибирска, но не доказывалось, что именно оно используется в Козлодуе. В других говорилось о Козлодуйском топливе, но не доказывалось,что оно природное. Главный документ – Техническое обоснование безопасности топлива для АЭС Козлодуй – компания ТВЭЛ показать отказывается, ссылаясь на коммерческую тайну.

  Наконец, летом 2010 года Котев приехал в Брюссель и устроил голодовку на площади. Тогда министр энергетики Болгарии и пообещал встретиться с „диссидентом“.

  В своем видеообращении на Youtube Георгий Котев приводит 16 зафиксированных им отклонений топлива от нормы, на основании которых он сделал свои выводы.

  Георгий Котев пояснил корреспонденту РС, что топливо из регенирированного урана горит дольше, чем обычное. Расхождение достигло такого размера, которое нельзя списать на допустимую амплитуду. Казалось бы, использовать такое российское топливо выгодней. Но при этом оно опасней – регенирированное топливо более радиоактивно. Правда, этот показатель в России считается некритичным. Но, главное, говорит Котев, что электростанция в Козлодуе экспериментирует, используя незнакомое топливо, не соответствующее техническому обоснованию. Иначе говоря, в будущем последствия могут быть непредсказуемыми для здоровья и жизни болгарских граждан.

  Запросы, отправленные корреспондентом Радио Свобода в пресс-службу госкорпорации „Росатом“ по факсу и компании „ТВЭЛ“ по электронной почте остались без ответа.

  Согласно сайту „Atominfo.Ru“, высказывания Котева были категорически опровергнуты в 2008 году компанией ТВЭЛ в официальном письме на имя председателя Агентства по ядерному регулированию Болгарии Сергея Цочева. Издание отмечает, что по „16 пунктам Котева“ компания так и не высказалась, ограничившись констатацией отсутствия нарушений.

  „Регенерированное топливо вряд ли взорвет АЭС“, – говорит в интервью РС болгарский журналист Атанас Чобанов. – Главный вопрос в том, почему Болгария платит за него, как за природное?“

  Георгий Котев пошел в своих обвинениях дальше. Он заявил, что в поставках топлива участвует небольшая болгарская фирма „Химатом-Инжениринг“, и, возможно, она и присваивает себе разницу. В ответ на это один из учредителей фирмы болгарин Владимир Вушев заявил в интервью болгарским СМИ, что обвинения Котева – „бред больного человека“. Фирма, по его словам, занимается „консультациями по безопасности“ при поставках ядерного топлива. Наконец, вообще неважно, какое топливо – главное, чтоб электричество было, подытожил Вушев. Фирму учредили болгарские граждане, однако в ее дочерних структурах, как выяснил корреспондент РС, есть и российские граждане, в том числе физики-ядерщики.

  Между тем не обращая внимания на скандал вокруг Георгия Котева, Россия собирается участвовать в тендере на постройку новой АЭС в Восточной Европе. Как отмечает газета „Нью-Йорк Таймс“ 11 октября, „игнорируя память о Чернобыле“, филиал „Росатома“ готовит заявку для тендера на второй новый проект в ЕС – два энергоблока Темелинской АЭС в Чехии, не считая АЭС, которую он должен построить в болгарском городе Белене.

  Кроме того, Россия уже давно является поставщиком ядерного топлива не только в Болгарию и Чехию, но также Швейцарию и США.

  При этом ввозить отработанное ядерное топливо в Россию – дело прибыльное, не скрывает „Росатом“. Как заявил газете официальный представитель „Росатома“ Сергей Новиков, „сегодня хранить отработанное ядерное топливо – дело прибыльное, а в будущем эти отходы, возможно, станут ценным сырьем для топлива“.

  ****
  После публикации на сайте Радио Свобода, в адрес редакции по электронной почте поступил официальный комментарий компании ТВЭЛ. „Ядерное топливо для болгарской АЭС изготавливается из природного урана, в строгом соответствии с техническими характеристиками, согласованными российской и болгарской стороной“, – говорится в сообщении ТВЭЛ.

  Руководитель полнительного директора Дирекции по связям с общественностью ОАО „ТВЭЛ“ Иван Дыбов заявил в интервью корреспонденту Радио Свобода, что компания не получала от Георгия Котева никаких просьб предоставить документ под названием „Техническое обоснование безопасности топлива АЭС“. Кроме того, в обычную практику МАГАТЭ входит привлечение сторонних экспертов, как это и произошло с фирмой „Studsvik Nuclear AB“, проверка которой показала, что обвиннение Котева – „полная чушь“, сказал Иван Дыбов.

  http://www.svobodanews.ru

• ИНВЕСТИРАЙТЕ В КАЧЕСТВЕН ДНК МАТЕРИАЛ

  Проф. д-р инж. Никола Чаракчиев

  (Поклонник ерусалимски и атонски)

  ДНК тестове:

  Y-DNA: 67 matches, хаплогрупа E1b1b1-M35,

  mtDNA: Full genomic sequence matches, хаплогрупа K2b

  Българо-Американска Асоциация

  В НАЧАЛОТО БЕШЕ ЧИКАГО

  https://www.eurochicago.com/2010/10/investirayte-v-katchestven-material/

  Трети февруари 2009 година, Българска православна църква „Свети Иван Рилски – Чудотворец” в 8 часа 12 минути и 17 секунди бъдещият премиер на Република България Бойко Борисов за първи път произнася думата „МАТЕРИАЛ” и с това открива Програмата „Българският ДНК проект”. Малцината посветени в смисъла на този проект с гордост обявиха „В началото беше Чикаго”. Със своя експедитивен запис от местото на събитието медйния лъв инж. Петър Стаматов от www.EuroChicago.com създаде повече объркване сред журналистите, отколкото гордост сред българите, че техният ДНК материал е един от най-качествените. Неясната интерпретация на думата „Материал” мотивира компетентните специалисти и те счетоха за свой дълг да информират обществеността за „Българският ДНК проект” към FamilyTreeDNA с ръководител инженер Евгени Делев.

  От 2009 година до сега темата за „Българският ДНК проект” участва постоянно в програмата на Фестивала „Български дни в Чикаго” и се разисква на Откритите сесии на Българо-Американска Асоциация. Основната препоръка на Никола Чаракчиев на 3 октомври 2010 година на „Открита есенна сесия на Българо-Американска Асоциация” беше:

  –  „Инвестирайте в качествен ДНК материал” и отделете внимание на първите шест часа от създаването на ембриона,

  – „Инвестирайте главно в Природа (и допълнително във Възпитание)” и т. н. и т. н.

  Във връзка с „Българският ДНК проект”, молим следете свързаните публикации по темата, както следва:

  Как да изберем партньор с „качествен” ДНК материал?

  „Езикът на Бог” от Франсис Колинс.

  Кой е създал Бог?

  Бог създаден или създател? Вестник „България сега”, 14 октомври 2010.

  Може ли да „излъжем” Бог?

  Какво регулира Бог чрез програмата „Любов”?

  Защо човечеството се появява 14 пъти и загива 13 пъти?

  Знаят ли политиците значението на думите „Хапрогрупа” и „Автозомен тест”?

  Защо политиците не говорят за своето ДНК?

  и т. н. и т. н.

  С гордост – Чикаго,14 октомври 2010.

  P. S. Благодарности на NIK от NIK

  Bd10e-IKM

• Министър призна за енергийна мафия, подава ръка на Георги Котев
  

  „В България има енергийна мафия и тя може да се види на много места. Но не се притеснявам от нещата, които миришат”. С тези стряскащи признания от устата на министъра на икономиката и енергетиката започна днес срещата му с ядрения физик Георги Котев. През 2008 г. той направи шокиращи разкрития за огромни далавери с подмяна на ядреното гориво в АЕЦ ”Козлодуй”.

  След повече от две години емиграция в европейски страни, ядреният физик се прибра вчера за първи път в България за да представи на министър Трайков доказателства в подкрепа на тезите си. Срещата продължи близо час в сградата на министерството на столичната „Славянска” №8. Котев обясни, че до сега не е търсил контакт с предишните министри Румен Овчаров и Петър Димитров, защото им е нямал доверие. Обърнал се към правителството на ГЕРБ заради заявения от тях ангажимент за борба с мафията.

  Министър Трайков посочи, че извършените проверки в АЕЦ за подмяна на горивото са стрували на държавата около 2 млн. лева, но докладите на експертите не откривали нарушения. Въпреки това той изрази съмнения, че е възможно институциите да са били подвеждани.

  „Готов съм на сътрудничество и действия, за да изясним проблема обективно”, декларира Трайков.
  Георги Котев представи на министъра над 100 страници документи, в които според него има ясни следи за подаване на тенденциозна и невярна информация, манипулиране на фактите и опит за прикриване на престъпление за милиони евро.

  „Ако се анализират и проследят представените факти, ще видите г-н Трайков „невидимото”, както сте се изразили преди месец при срещата си с българи в Чикаго, които също са ви ангажирали с проблема за подмененото гориво”, изтъкна Котев.

  Ядреният физик и министър Трайков се договориха в близките дни Георги Котев да подготви и представи списък от конкретни стъпки за действие, които могат да разплетат и изяснят казуса. От министерството пък се съгласиха да изискат от Агенцията за ядрено регулиране и АЕЦ критите до сега документи, в подкрепа на тезата на Котев.

  От Асоциация на свободното слово „Анна Политковская”, които присъстваха на разговора, настояха Котев да бъде привлечен като страна в бъдещите разследващи действия. Министър Трайков се съгласи да получи и да се запознае и с независима частна оценка от известния ядрен експерт проф. Георги Касчиев по скандалните разкрития.

  „Аз съм доволен от разговора”, декларира в края на срещата Трайчо Трайков.

  „Диалогът беше конструктивен, министърът демонстрира откритост и желание за пълна прозрачност”, каза Георги Котев пред Frognews.bg.

  По време на срещата от министерството увериха, че са насочили максимално усилията си за прекършване на енергийната мафия. В тази посока били и последните им действия след среща с ръководствата на дружества от Български енергиен холдинг. От министерството категорично забранили фирмите от бранша да сключват както до сега договори за ремонти за 4 години напред, защото така се източвали средства. Максималният срок вече е до 1 година, и то само, ако се докаже, че това е необходимо, и то със съответните разбивки на цени и дейности.

  Преди две години Георги Котев напусна България и АЕЦ „Козлодуй”, където е работил дълги години в областта на пресмятанията на характеристиките на реакторите. Според негови изчисления до момента България е ощетена с над 500 млн. евро. Причината е, че вместо свежо гориво за АЕЦ от Русия ни изпращат рециклирано старо, което е значително по-евтино, но и доста по-опасно. Далаверата е по договорка с кръгове от българска страна.

  Разкритията му навлякоха огромни неприятности, натиск и заплахи за живота. Макар и в чужбина, българинът не спира да се бори за истината. В средата на юли той започна гладна стачка срещу ядрената мафия в центъра на Брюксел, но по-късно я прекрати, след декларираната готовност от министерството на икономиката за изясняване на случая.

  Източник: Фрогнюз
  http://frognews.bg

• Новини от САЩ

  Разкриха медицинската измама на века в САЩ

  В САЩ бе разкрита верига от фалшиви медицински клиники, изсмукали над 100 млн. долара от здравни фондове, съобщава Ройтерс. Грандиозната измама била дело на американски граждани от арменски произход. Те открили само за няколко месеца 118 фалшиви медицински клиники в 25 американски щата. В тях фиктивни лекари провеждали фиктивно медицинско лечение на фиктивни пациенти, за което по разнообразни клинични пътеки престъпниците успели да изпомпат над 100 млн. долара под формата на здравни застраховки. Бандата, известна като Мирдзоян-Терджиян, използвали лични данни, откраднати от лекари и пациенти. Полицията вече е арестувала 44 души от престъпната групировка в Ню Йорк, Лос Анджелис, Атланта, като на всички тях са повдигнати обвинения от Федералния съд. Мозъкът на бандата бил Армен Казарян, считан за един от най-големите измамници в Русия и бившите съветски републики. /БГНЕС /

  –––––––

  Ученик внесе граната в училище в САЩ

  Ученик от школа по изкуства във Филаделфия донесе ръчна граната в училище, съобщава АП. Полицията веднага била алармирана и учениците евакуирани, а училището затворено, за да бъде претърсено от сапьори. Отцепен е бил даже целият район около учебното заведение. Ученикът оставил гранатата на алеята пред училищната сграда. Няма данни дали гранатата е била бойна или учебна и какви са били мотивите на ученика за постъпката му. Не се съобщават, също така, имената му и откъде се е сдобил с гранатата. /БГНЕС /

  ––––––––––

  В Ню йорк цената на златото достигна нов исторически максимум

  Цената на златото достигна нов исторически максимум, като на Нюйоркската фондова борса снощи една тройунция се купуваше за 1375,7 долара. Причината за новото рекордно поскъпване бе информацията за засилено изкупуване на злато от страна на Китай. Пекин очевидно е решил да трансформира държавните си валутни резерви в злато, за да намали зависимостта си от американския долар. Закупуването на големи количества злато играе и ролята на компенсаторен механизъм за китайския юан, за който Пекин се съгласи на леко поскъпване под натиска на САЩ и други страни, обвиняващи Китай, че умишлено поддържа националната си валута подценена. Специалистите прогнозират, че цената на златото няма да спре дотук и че ще продължи да расте. „Златото се превърна в третата световна резервна валута след долара и еврото. Ето защо то ще продължи да поскъпва и никой не би могъл да прогнозира докъде ще стигне стойността му“, коментира икономистът Денис Хартмън, издател на икономическия бюлетин „Хартмън летър“. Според прогнозата на инвестиционната банка „Голдмън Сакс“, към октомври 2011 г. една тройнуцния злато ще достигне цена от 1650 долара. /Bloomberg /

  ––––––––––-

  Противници на Обама щели да дадат 50 млн. долара за кандидати републиканци

  Групи на консерватори, противници на президента Барак Обама, решиха да дадат 50 млн. долара на различни кандидати за изборите за Камарата на представителите, съобщи една от организациите. Консервативните групировки American Crossroads и Crossroads GPS се съюзиха с други подобни на тях като American Action Network, за да финансират кандидати от десницата в 25 избирателни области в САЩ. Симпатизантите консерватори отговарят така на скорошните нападки на президента Обама и демократите към тези групи, че не разкриват дарителите си. „Откакто президентът и демократическата партия започнаха да ни атакуват открито, ние събрахме 13 млн. долара“, каза говорителят на American Crossroads. Миналата седмица президентът критикува липсата на прозрачност на донорите, които често остават анонимни и обикновено подпомагат кампаниите на неговите политически противници републиканците. „Тези групи понякога са петролни компании, понякога са застрахователни дружества, понякога компании от „Уолстрийт“, каза Обама на митинг в Мериленд. /АФП /

• Перник – спирка на метрото и център на просветата

  Премиерът Борисов изцяло измести президента Първанов в сърцето на ръководството на новооткритата политехника

  Десислава Колева / в-к Сега/

  Докато академичната година в много университети у нас е под въпрос, защото ще бъдат принудени да излязат в дървена ваканция заради безпаричие, нов частен университет откри тържествено първата си учебна година.

  При други условия това нямаше да е новина, но случаят не е обичаен. Скандално известният Европейски политехнически университет в Перник с абсолютно неизвестни инвеститори бе почетен от министър-председателя Бойко Борисов, просветния министър Сергей Игнатов, депутати, посланици, кметове.

  Всички те дойдоха на крака, за да поздравят 63-мата студенти на 52-рия поред ВУЗ в иначе малка България. Макар и с не съвсем довършена сграда – с липсващи врати, прозорци и неразопаковани бюра и оборудване, с библиотека от няколко книги, студентите започват да учат от днес.

  „Не сме поредното 52-ро висше училище, а качествен университет. Съгласуваме се с водещи европейски университети, членове на Академичния съвет са известни творци, организации и фирми като Международната академия по архитектура, Българската стопанска камара, Камарата на архитектите“, похвали се ректорът на ЕПУ Христо Христов.

  Ръководството е категорично, че ВУЗ-ът ще се утвърди на европейско и дори световно ниво. Но засега единствените чуждестранни студенти са от Камерун, Саудитска Арабия, Египет, Нигерия, Турция. И както правилно подчерта просветният министър Сергей Игнатов – Камерун си е чужда страна, чуждите студенти ще започнат по-късно занятията си в европейския университет, защото имали визови проблеми, както пък обясни ректорът.

  Студентите на ЕПУ ще учат задължително 1 семестър в чужд партньорски университет, но засега – неясно къде. Наред с атрактивните специалности като архитектура, строителство, информатика и компютърни науки ЕПУ скоро ще уплътни програмата си с енергетика и бизнес, обеща ректорът.

  „Ще съчетаем положителните български традиции с европейските ценности и качеството и прагматичността на американското образование. Съвсем скоро ще търсим американска акредитация“, похвали се Христов. Той заяви, че макар „някои да не вярват и неуморно да повтарят, че това висше училище едва ли не е вредно, ние ще ги опровергаем“. За щастие обаче има добронамерени политици и „лично Бойко Борисов“.

  Въпреки че опозицията и отляво, и отдясно обвини ГЕРБ в лобизъм и девалвация на образованието при парламентарните дебати за даването на разрешение за основаване на университета, решението бе прокарано с гласовете на управляващите. На вчерашното тържество обаче нито веднъж не бе споменат другият благодетел на новия ВУЗ – президентът Георги Първанов. Затова пък ръководството „вписа в първата страница на историята на университета

  доктор Бойко Борисов за неговите изключителни заслуги за създаване и укрепване на ЕПУ“ и го удостои с почетен плакет.

  „Пускането на Пернишкия университет, както е известен в гражданското пространство, а има толкова хубаво име, бе съмнителна работа. Надявам се да положите много усилия“, обърна се премиерът към преподаватели и строените в три редици 30 студенти.

  В трудностите на Пернишкия университет премиерът припозна перипетиите на своята политическа история – „Хубаво е, че винаги ни подценяват в началото, но после съжаляват за това“, успокои Борисов. „Ето, скоро метрото от София ще стигне до този университет, магистрала „Люлин“ ще е готова. Кварталите „Надежда“, „Кремиковци“, „Нови Искър“ ще идват по-бързо дотук, отколкото до Софийския университет“, очерта бурно инфраструктурно развитие на страната той, забравяйки, че метрото е в двете посоки и единствената му в момента линия минава през Алма Матер.

  „Хубавото е, че вие не мрънкате за пари непрекъснато. Имаме 37 държавни университета, които чакат на бюджета. На някои от тях дори книги и компютри им купуваме, защото не искат да участват в нито една европейска програма и на нас чакат!“, разкритикува ги премиерът, след което се отправи да нагледа и магистрала „Тракия“. Залата го изпрати на крака с бурни ръкопляскания.

  Борисов с готовност се спря пред камерите, но неразумните репортери искаха да го попитат за преговорите със синдикатите, пенсионната реформа и „възстановяването размера“ на осигуровките, което изключително разсърди премиера и той им обърна гръб.

  Въпреки че присъстваше на първата учебна година на частен университет, просветният министър Сергей Игнатов припомни старата си идея: „На България са й нужни 12-13 държавни силни университета, пълни с европейски студенти. Според мен това ще се случи до няколко години, но не означава, че сегашните ще изчезнат – те ще се обединят“, заяви той.

  Ректорът Христов обясни, че в неговия университет ще се преподава модерно и по европейски. „Методът, който се използва в университетите у нас – преподавателите изнасят лекции пред една инертна маса от студенти, е със затихващи функции. Ние ще заложим на дискусии, преподавателите ще са посредници, а не монополисти на знанието“, обясни той. По пътя на превръщането на ЕПУ в европейски и световен образователен център студентите тук ще са единствените у нас, които ще изучават дисциплина „европейски ценности и култура“.

  Схемата „студентите да плащат според успеха си, като отличниците няма да плащат нищо“, ще се отрази негативно на финансите на ВУЗ-а, призна ректорът, но пък отличните студенти щели да са гордост за университета. 10-те преподаватели в ЕПУ засега ще получават заплащане срещу резултатите си, като за една и съща длъжност то може да е различно, а оценяването на студентите ще е външно – от англоговорящи експерти и академици, по видеоконферентен път.

  „Колеги, искате ли да излезете от рамките, които ви пречат? Елате в университета на отприщената инициатива!“. Така ректорът Христов се обърна към академичната общност. „Дали ще се случи този проект, зависи от инвеститорите. Това ще е най-голямата отплата към министър-председателя Бойко Борисов – като го превърнем в реалност“, каза Христов.

  Зад инвеститорите в университета – свързаните дружества „Инвестек“ и „Бългериън пропъртис“, стоят офшорни капитали. Първо като собственик на фирмата майка „Милениа“ бе посочено регистрираното на Каймановите острови „Спидиа интернешънъл инк“, а впоследствие – регистрираното на Вирджинските острови „Юропа инвесторс инк“. Според финансовия отчет за 2008 г. на „Милениа“ печалбата на свързаните с нея дружества е скромна, а „Инвестек“ специално е на загуба от 451 хил. лв. В същото време инвеститорите твърдят, че до момента в университета са налети 5 млн. лв. и общата инвестиция ще стигне 20 млн. лв.

  По време на обсъждането на идеята за създаване на университета никой депутат не счете за нужно да се изясни собствеността.

  След като високопоставените гости си тръгнаха, студентите с най-висок гимназиален успех получиха книжките си. ЕПУ се прочу и с това, че младежите с отличен успех няма да плащат семестриални такси, които според различните специалности са между 750 и 2000 евро.

  „Имаме възможност да се изучаваме в елитен, модерен и различен университет“, гордее се Божана Григорова – студентка по архитектура в първи курс. Обяснява, че искала да учи архитектура и затова се насочила към Перник. Тя е от София, но не е кандидатствала в архитектурното висше училище в столицата, защото „чух много лоши слухове. Тук е по-модерно“.

  На 12 от студентите от Перник през първата учебна година ще помага местният бизнес, съобщи президентът на ЕПУ Тошко Кръстев. 12-те бяха избрани чрез жребий, обясниха по-късно студентите. „Стартирахме напук на всичко. Поне 4 години ще е трудно да реализираме това начинание“, заключи Кръстев.

  Повечето от българските студенти са от Перник. Габриела ще учи строително инженерство, Вероника – телекомуникации. И двете влезли само с успеха от дипломата и матурата, не кандидатствали никъде другаде. Ще плащат по 750 евро на семестър, защото успехът им не стигнал за стипендия.

  Източник: Кафене.нет

• Провал за прокуратурата – съдът пусна Трактора и „наглия“ Лебешковски от ареста

  Източник: Frognews.bg

  Софийският апелативен съд промени мярката за неотклонение на Алексей Петров на домашен арест. Според Темида обвиненията срещу Трактора са разколебани, а след излизането му навън нямало толкова голяма опасност да извърши ново престъпление.

  Според съда става дума за дейност в периода 2004 – началото на 2010 г., като между Петров, Хамстера и Марчело Джотолов има организирана връзка, която представлява организирана престъпна група. Между тримата обвиняеми има и бизнес отношения, става ясно от показания на различни свидетели, някои от които са работели за тях или ползвали услугите на Марчело Джотолов за събиране на просрочени задължения.

  САС прецени за необосновано предположението, че Алексей Петров е разгласил държавна тайна. Разколебано е и обвинението за изнудване на свидетеля Георги Цветанов. Силно разколебани са изводите, че Петров е въздействал със сила на Цветанов. За Темида сигурно било единствено предположението за заплаха с насилие срещу свидетеля Валентин Шотев заради спорен имот на столичния булевард „Черни връх“.

  Апелативният съд прие и становището на СГС, че не са налице достатъчно доказателства Алексей Петров да е организирал и ръководил престъпна група от 8 лица за период от 12 години, т.нар. „Октопод“, каквото беше едно от първоначалните обвинения. На излизане от съдебната зала Трактора се въздържа от коментари и само вметна, че първото му интервю ще бъде за Сашо Диков.

  Минути след това съдът пусна от ареста и Митко Лебешковски, задържан при операция „Наглите“. Магистратите му наложиха по-лека мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 6 хиляди лева.

  По-рано днес Петров заяви, че не е рекетьор от 90-те, което доказано се знаело. „Знае е го дори министър-председателя Бойко Борисов поради много причини и те са обществено известни“, заяви бившата барета в съдебната зала, който МВР счита за създател и ръководител на престъпната група „Октопод”.

  Пред Софийския апелативен съд Петров каза, че за първи път не му се налага да доказва, че е „Октопод на прехода”. Според него той е изфабрикуван, за да прикрие истинския „Октопод” и добави, че сега, за да бъде оправдан арестът му, срещу него се действа с методи от 20-те години на миналия век.

  Петров изтъкна още, че той е единственият, който се е опънал срещу силовите групировки в годините на прехода и това е добре известно на Бойко Борисов. „Усилията, в които беше впрегната цялата държавна машина за събиране на доказателства, в крайна сметка се принудиха да извадят два архивни случая за бизнес отношения с господата Шотев и Цветанов”, посочи Трактора.

  Единствените две обвинения, по които бе решено от Софийския градски съд Трактора да остане в ареста, са за упражнени рекет и изнудване срещу Георги Цветанов и Валентин Шотев. Въпреки че те са извършени преди 10-12 години, съдът се мотивира, че новопоявилите се обстоятелства и привличането на двамата като свидетели могат да породят отново агресивно поведение от страна на Петров към тях.

  „Тези случаи са многократно проверявани, още повече и от държавните служби, които съм заемал”, отбеляза Петров. Той заяви, че иска цялата обективна истина по делото да бъде изяснена и помоли апелативните магистрати да постановят по-лека мярка за неотклонение.

  Защитникът му адвокат Ина Лулчева помоли апелативните магистрати да не се съобразяват кой е обвиняемия по това дело и да се придържат към юридическите факти. „Не може да се постановява арест за нещо, което е извършено преди 12 години”, каза тя. Колегата й адвокат Васил Василев също отбеляза, че досега по това дело нормите на правото и човещината нямат особено значение, а по-важното е Алексей Петров да бъде задържан в ареста и изолиран от обществото.

  От прокуратурата поискаха съдът да потвърди определението на предходната инстанция, а Алексей Петров да определи в коя болница желае да се лекува. „Колко ще струва това лечение и кой ще го плати?”, запита адвокат Лулчева. При определение на съда, Петров да бъде настанен в частна клиники, разходите по лечението му ще се платят от държавата.

  Петорна медицинска експертиза доказа, че на Петров трябва спешно да се направят три операции, като в противен случай има опасност да остане сакат. В бъдеще може да се породи и опасност за живота му, твърдят медиците. Според тях лечението на Петров може да се осъществи в няколко болници – ВМА, „Пирогов“, Токуда или „Св. Екатерина”. Според заключенията на медиците Петров не може да получи адекватно лечение в болничните заведения към местата за лишаване от свобода. „Защо се налага съдът да разпорежда на едно лице къде и как да се лекува?”, попита адвокат Лулчева.

  Frognews.bg припомня, че Алексей Петров беше задържан в началото на февруари тази година в операция на МВР „Октопод“ по обвинение за създаване и ръководене на организирана престъпна група, която се е занимавала с изнудвания, рекет, незаконно използване на лица за платени сексуални услуги, разпространение на наркотични вещества, търговия с влияние, пране на пари, укриване на доходи, неплащане на данъци и източване на ДДС от държавния бюджет.

• Четвърти километър

  Из делниците на един луд 4 – 8 октомври

  Автор: д-р Тони Филипов

  Понеделник, 4 октомври
  Стефан Константинов, гинеколог от Кюстендил, е новият здравен министър. Чудесно! Лично ние имаме голямо доверие в гинеколозите, кадърни хора. Чували ли сте за онзи, дето се преквалифицирал в автомонтьор? Разглобил двигател през ауспуха.
  Новият министър тръгва от по-добри позиции. С назначението вървят и малко пари, с които да се затворят устата на докторите на първо време. Но по-важното е, че Мая Манолова рекла: „Константинов е готин, той ми е съученик, ще трябва да съм по-пестелива в критиките.“
  Да не те облайва Мая Манолова никак не е малко…
  Но най-важното е, че е гинеколог. Може би си спомняте, че когато назначиха гинеколожката д-р Нешева за шеф на здравната каца, ви писахме за един майор, който поискал от президента Стоянов гинеколог за военен министър, „защото в армията всички са п….” И допуснахме, че е много възможно да се окаже, че се нуждаем и от премиер-гинеколог. Вече сме убедени, че е така.
  Изобщо, братя, думите ни граничат с ясновидство. Не, че се хвалим, ама ако чакаме на вас… Сред вас има едни, дето… Сега да кажа „Костов” и гледайте какво става… Ама не ща. Между другото, космонавтът Георги Иванов каза наскоро, че Герман Титов му рекъл: “Георги, запомни от мен, че най-краткият път към забравата е скромността.” И си е баш така. Струваш плюс-минус колкото се самооцениш. Та, из ония дни, по повод оставката на шефката на НСИ написахме: „Шеф на статистиката е втората по важност позиция в държавата. Всичко, което не може да постигне един кабинет, статистиката го постига с едно чукане по клавишите. Може да овладее инфлацията, да предизвика дефлация, да съживи икономическия растеж…”

  И НСИ побърза да оправдае доверието ни – 0.5% ръст на БВП. Гоце вика: „Не виждаме промяна в икономиката. Кризата продължава.” И обяснява тия 0.5% със смяната на методиката.
  К’во лошо, че са сменили методиката? След като една методика дава непрекъснато спад на БВП, най-нормалното нещо е да се смени. Не ли?
  И народът вика по форумите „Ура!” и „Да живей!”… Но така е то. Както казваше Съмърсет Моъм, „Когато критерий е чувството, можеш да се изплезиш на логиката…”

  Но стига политика. Да погледнем на нещата, които ни засягат. Не, че тя не ни засяга, де…
  „Стандарт” съобщава, че КАТ купува нови камери, които ще снимат и водача, а не само колата. И вече не можеш да излъжеш, че тъща ти е карала колата, та на нея да вземат лиценза. Любка Маринова обяснила, че на снимката „ясно ще личи полът на заснетия нарушител.”
  Стига, бе! Полът не може да бъде определен категорично нито по мустаците (много госпожи не си скубят мустаките), нито по грима, за косата да не говорим. Някои младежи така се носят, че могат да те вкарат в содомитски грях, ако и да си подходил с най-чисти хетеросексуални помисли… Полът се доказва само на едно място. Но как ще го заснемат, не мога да ви обясня.
  Пък „Труд” цитира чуждоземско изследване, в което, според жените, за да бъде един мъж джентълмен, вече не е достатъчно да целува ръка до лакътя, да отваря вратата и да дърпа стола. Трябвало да се грижи за жената, когато е болна или махмурлива, да й прави чай, да готви, да проявява разбиране, когато тя страда от предменструален синдром…
  Да, да… На подобни джентълмени на село викат на галено „Мухльо”. Пък в Самоков, град със запазени патриархални нрави, и до днес, ако видят некой мъж да цепи дърва, го питат: Жена ти да не умряла, че ти цепиш дърва?
  Изобщо там една жена се смята за болна само когато представи смъртен акт…

  Ей, ама вижте какво, преди 100-150 години и англичаните са били така. Понеже цитирах горе Моъм. В „Души в окови” той разказва за викария на Блекстейбъл мистър Кери: „Палеха голямата черна печка в дневната само когато времето беше много лошо или когато мистър Кери се беше простудил. Простудеше ли се жена му – не я палеха.”
  И с какво толкова се различава викарият от героят на Каравелов?
  “Хаджи Генчо никога не дозволява на жената си да участвува на неговата трапеза; тя яде отделно и яде ръжен хляб и сухо бито сирене, из което маслото, или хранителните частици, са били извадени още тогава, преди то да захване да се нарича сирене.”

  „За да се получи един джентълмен, трябва да минат три поколение… Преди всичко джентълменът е син на джентълмен, бил е в колеж и е следвал в Оксфорд или Кембридж…”

  Вторник, 5 октомври
  „Харвард влезе в Алма матер”, радва се „Стандарт”.
  Оня ден прокуратурата влезе, сега Харвард…
  Да не се отплесвам, обаче ми споменаха, че в Алма Матер лепели теракота върху 100-годишната мозайка! Ако е верно, прокуратурата да види дали не може да ги „подведе под углавна отговорност по онзи член, който наказва за тъпота с взлом”.
  Та студентите от Стопанския факултет вече щели да вземат магистърски тапии с печат „Харвард”. Лекции ще четат Майкъл Портър и нобеловият лауреат Джоузеф Щиглиц. Щиглиц дори обещал да работи с наши експерти върху варианти за излизане от кризата.

  Тоа па! Ние излязохме от кризата бе, льольо! Още оня ден излязохме. Даже по-оня ден, ама стискаха добрата новина, за да я съобщи лично премиерът на сборището на статистиците.
  Между другото, знаете ли, че почти всички нобелови лауреати са мъже? Само 3% са жени. Което не е учудващо, защото учени от Единбург доказаха, че сред двата процента най-умни хора на планетата, мъжете са два пъти повече. Но, за да сме честни, и сред двата процента най-прости, мъжете пак са два пъти повече. Та и при нобелите е същото. И антинобеловите лауреати също са главно мъже. Оня ден ги съобщиха, има много интересни открития. Екип учени открил, че ако зимъска си обуеш чорапи върху обувките, няма да се стушкаш. Да ви таковам на откритието! Още през 2007 г. във Видин си инсталираха дамски превръзки с крилца върху обувките. Не само, че те превръщат във верижна машина, но е и топло, а и не пропуска течности… Всъщност, аз повечето открития съм ви ги съобщавал своевременно. И за прилепите, дето обичали орален секс, и за това, че псуването облекчава болката. Не съм ви писал само, че доказали математически теорията, че организациите стават по-ефективни, ако шефовете им се избират на случаен принцип.
  Това ми дава известна надежда за държавата. Щото държавата е една голяма организация. И както си ги избираме абсолютно случайни, некой път може и да се оправим…

  Мариус Куркински обяснява защо е решил да постави “Балкански синдром” на Станислав Стратиев: „Аз се плаша от това, колко е актуален Стратиев и настоявам да се види колко нищо не се е променило.”
  Абсолютно е прав! От където и да погледнеш творчеството на Стратиев, все едно е писано за днес, а некои работи са направо за утре!

  „Българска участ е да се родиш в България. При толкова други държави. Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето – историческо, а бъдещето – светло.”
  Какво каза оня ден Той пред студентите (разбира се, след като обясни какво черно минало са му оставили от тройната коалиция)? „Потрайте още три-четири месеца и всичко ще се оправи.” Което накара ректора на СУ да контрира: „Политици обещават светло бъдеще, ако потърпите и стиснете зъби. Това светло бъдеще аз съм го живял цял живот. Не ми харесва.“
  Има места при Стратиев, например в „Българският модел”, които са писани гаче ли направо за Него. „Ивайло не трябваше да става цар. С това даде много лош пример.”
  „Той е прав, дори когато е легнал. Любимото му изкуство е бойното… В предизборната си програма той обещава да превърне дори плачещите върби в смеещи се… ”

  И това е писано още по времето, когато Той мечтаеше скромно да стане полицай!
  „Българската участ е силата да прави съединението, а не съединението – силата.”
  Малко ще се отклоня. В речта си за Съединението Параванката, рече: „Да не забравяме, че съединението прави силата, но силата не прави съединението.” Плагиат! При това некадърен!

  Сряда, 6 октомври
  „Турският премиер Реджеп Ердоган не пожела да се види с лидера на ДПС Ахмед Доган”, пише „Стандарт”. Вместо с Доган, той разговарял близо час с Касим Дал. Ужка, че Касим бил шеф на дружеството за приятелство с Турция. Да, бе! Виж къде ме клъвна петелът! Касимчо в момента е господин никой в ДПС, защото агата нарита старите муцуни. Това, чини ми се, е нишан, който означава, че агата яко е настъпил мотиката. Иначе немаше що да му бият такъв публичен шамар.
  Представете си, че дойде господарят от Вашингтон и се види с Цецко, а откаже на Бойко. Няма ли да си помислите, че отговорните фактори в САЩ са сънували Цецко като бъдещият първи човек у нас? Щото некъде май точно такива сънища сънуват. И ги внушават на Цецко. И на Цецко нали му е толкова акълът… Между другото, учените са доказали, че при по-неразвитите мозъци се наблюдава ясно изразена хипертрофия на центъра за самооценка, който се намира… Забравих къде се намира, но то не и важно… Оня ден, когато Цецко беше в Брюксел, фондация „Ханс Зайдел” организирала конференция, на която той представил подробен отчет за постиженията на правителството в борбата с организираната престъпност, но нито веднъж не споменал името Господне… Това го отбеляза не кой да е, а „Всеки ден”, сайтът на Дилян Пеевски. А както е известно, в изданията на Пеевски и до тоалената се ходи, само след дълъг размисъл дали Бойко няма да го изтълкува погрешно…

  Абе, сега като наритат Доган, дали Пеевски ще стане Плачевски, метафорично казано?
  Sic transit gloria mundi, казват турците. Дано не избързвам, но може би е време да кажем довиждане на „непотопяемия” Ахмед Доган, на незаобиколимия фактор, вечния балансьор… Без него атмосферата в българската политика ще бъде малко по-чиста.

  Да се не надяваш…
  Но нека погледнем на някои по-жизнеутвърждаващи, така да се каже, теми. От Асоциацията на пострадалите при катастрофи поискали да се плаща най-малко милион за загинал при ПТП. Стига, бе! Нема толко скъп живот у нас! Наскоро „24 часа”, ползвайки методиките, разработени в книгата „Колко струвам” на немския журналист Йорн Кларе, изчисли, че животът на българина струва 10 000 евро. На толкова се оценявал и самият българин. Щото нали, не можеш да плащаш годишно по 600-700 лева за застраховка живот, пък да искаш да гушнеш милиони. Не ти, де, ти си гушнал босилека, близките… Според колегите от „24 часа” Дженифър Лопес си била застраховала само дупето за 425 млн. евро. Аз пък съм чел, че Миг Джагър си е застраховал оная работа за 1.7 млрд. евро. Ще кажеш, че с нея си вади парите, не с гласа…

  Пенсиите, знаете ли на колко е Миг Джагър? На 68! И си застраховал таковата! А?!
  А у нас цял българин струва 10 000 евро. Колкото да се погребе с нужното уважение… Ама то е логично за цял българин да се плаща толкова малко. Не ли?
  Не знам, можете да го приемете като морбиден хумор, но моят съвет е да опитате да се лансирате на части. Чел съм в научното списание “Уайърд”, че човешкото тяло, като сбор от органи, струва 45 млн. долара. Даже и амортизационните начисления да се сложат пак са много пари.
  Ей, пенсиите, помислете си на каква скъпа биосистема сте собственици! И вместо да се грижите за нея по достойнство, вие я поддържате с по 100 лв. месечно. Срамота! И я блъскате ежедневно с алкохолни напитки и тлъсти меса!
  Поне бозата откажете, бе!

  Четвъртък, 7 октомври
  Покрай визитата на Ердоган, освен Доган, още един беше нашамярен яко.
  „Стандарт”: „Борисов обяви категорична подкрепа за европейския път на Анкара, с което даде да се разбере, че няма да се съобрази с антитурските прокламации на крайните националисти от ВМРО и „Атака“.
  С ВМРО не е и длъжен, но с „Атака”…

  „Основното лого на „Атака” ще бъде „Не на Турция в ЕС“, заяви Сидеров преди изборите за ЕП през 2009 г. И, ако помните, поиска 50 млрд. евро за геноцида към българския народ по време на робството. А през декември поиска референдум за новините на турски и Бойко аха да му уйдиса на акъла…
  Логично беше да очакваме Сидеров да вие като флекс след тези думи на премиера…
  Понеже стана дума за програми. Нещо не разбрах. Премиерът каза: “С парите за здраве тихомълком се плащат пенсии, защото намалиха пенсионните вноски. Повече не желая да бъда съучастник на нещо, което съм заварил, а понасям ударите за него.” От това изречение получих когнитивен дисонанс. „Намалиха”, демек „те”… Доколкото си спомням, поне на две места в предизборната програма на ГЕРБ пише: „Намаляване на осигурителната тежест с до 5% с цел оставяне на повече средства в ръцете на работодатели и работници…” И още си спомням, че Тренчев ревеше като шотландско пони по повод намеренията на Дянков да намали пенсионните вноски…

  Гражданите тогава още не подозираха, че намаляването с 1% на общественото осигуряване води до намаляване на приходите с 220 млн. лв., а в здравното – с 300 млн. и обещаваха нашироко. И стана малко, както вика Димитър Манолов, като да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш що тича…
  Както и да е. Колегите от „Стандарт”напомнят как турците са ни подкрепили за НАТО и е наш ред да им върнем жеста. „Друг е въпросът, викат, че в Европа се надига мощна ислямофобска и в частност туркофобска вълна. Крайно десните партии по целия континент играят със страховете на населението спрямо забрадките и минаретата.”
  Надига се и има защо. Вчера ми казаха виц: „2030 г. Берлин. Комисарите от полицията Ахмед и Юсуф се натъкват на труп в близост до Александър плац. Ахмед преглежда документите на жертвата и възкликва: „Юсуф, виж какво странно име –Мюлер…”

  Азь разбира се, го знаех, но за комисарите Асан и Трайчо, които намерили труп със странното име Иван Иванов в близост до пл. „Александър Батенберг”…
  Пак в „Стандарт”, в увода към една статия, посветена на благотворителността, колегите между другото обясняват и предназначението на днешните вестници: „Муха, политик, банка – само замахваш с вестника и ги оставяш на място. Вестникът става и за друго. С него можеш да лъснеш прозорците до блясък. Да си обелиш картофите отгоре. Или пък да го ползваш за спешни нужди във WC.”
  Пък аз съм чувал, не съм го виждал лично, че ставал и за четене. Някои българи чели вестници още през Възраждането… Но може би не всеки вестник да става. Абе, не знам… Знам само, че ще станем европейска държава, когато се откажем от мачкания вестник.

  Петък, 8 октомври
  „24 часа” пише, че бюджетът за снегопочистване за 2011 г. щял да е три пъти по-малък от този за 2007 г. Обаче Плевнелиев уверил, че и с тези пари щели да се справят. Щото била въведена система, която стриктно да следи какво се върши, отчита и плаща…
  Дано сработи тая система. Щото и от снегопочистването се краде безобразно. Помня как през 2005 г. вестниците писаха, че кметица на Перник Антоанета Георгиева плащала на приятелски фирми по 7 лв. за изтръскан от снега клон! Тогава звъннах по приятели в Перник, да ме вредят и мен за некой заснежен участък. Енергичен човек, какъвто сме, може да изтръска 2-3 хиляди клона на ден. Което си са 10 бона чисти, без да се налага да пием морен вода. За такива пари така ще тръскаме, че няма да допуснем снежинка да падне върху скъпоценните пернишки главички… Но за мен нема, Георгиева верно всичко беше раздала на приятели…

  А при Бойко няма приятелства. Разбира се тези, които следят латино сериала с участието на Калина Илиева, могат да възразят, че тя е дъщеря на шефа на Софийска пожарна и по тази линия невръстна се оказа шеф на ДФ „Земеделие”. И сигурно ще са прави, но това, че шефът на Софийска пожарна е приятел на Бойко е изключение, което доказва правилото, че Бойко няма приятели. Разбирате ли?
  И аз не…
  Голямо леке тури тая мома на ГЕРБ. Голям конфуз. Министърът обяснява по радиото, че Калина е тежко болна, представила е болничен… И в тоя момент се обажда баща й и казва, че хич не била болна, а просто не била празна. Значи е представяла фалшиви болнични на министъра, та да си взема пълната заплатка…
  „Българите са гениални крадци и мошеници”, пише Франс прес в обширна статия, подготвена преди да стане известна историята с болната Калинка…

  Чета във вестника: „Бирата пази от инфаркт”. Казал го проф. Валентин Бъчваров. Според него, до 2 л на ден били полезни.
  Два литра на ден е най-високата доза, която съм чувал доктор да ни отпуска. Повечето доктори се държат гаче ли те ни го плащат и най-често съветват да пием с напръстник, с пипетка едва ли не…
  Проф. Бъчваров изрежда толкова болести, за превенцията на които бирата помага, че ако ги запомните и ги кажете на жена си, тя сама ще припка да ви купува. Общата смъртност сред пиещите бира била с 10-20% по-ниска, сърдечносъдовите заболявания намалявали с 40 до 60%…
  Абсолютно сме съгласни с професора. Не случайно англичаните казват: fourteen beers a day keep the doctor away… Щото и докторите ги е страх от пияните. Напоследък взеха доста да ги побийват…

  Ало, пенсиите, бирата пазела от атеросклероза, а също и от остеопороза. Японски учени доказали, че се отразявала положително дори на интелекта, но това мисля, не ви касае… И сега най-интересното: влияела много положително на Алцхаймер и Паркинсон. Но според мен е по-добре да се пие бира преди да се хване Паркинсон. Щото след като се хване излиза доста скъпо. Колкото изпишеш, два пъти повече разлееш…
  По-паметливите сигурно сега ще ни обвинят в противоречие. Защото многократно сме цитирали мъдрите думи, приписвани на големия художник Генко Генков: „Да пиеш бира, това значи да си пикаеш на парите!“ Но противоречие няма. И днес така смятаме. Да пиеш бира е все едно да си пикаеш на парите, отделени за пиене. И в никакъв случай не ви съветвам да размествате средствата по това перо от ракия към бира. След като бирата е толкова полезна за здравето, можете да отделите от парите за здраве, за да пийвате по 3-4 бири на ден, отделно от другите работи… И ще си пиете ракия за кеф и бира за здраве. Всъщност, обратно, здравето на първо място. Проф. Пантев учи, че добрият любовник почва със свирка, добрият пияч – с бира.

  To be continued… некой друг път

  Източник: http://delnicite.blogspot.com

• Архонт до Архонта*

  Публикуваме без съкращения речта на Слави Бинев на срещата „Европа гледа на Изток“. Конференцията се организира от „Форум за нова политика“, по-известен като „Горбачов форум“ и Фондация „Славяни“.

  Текст на речта:
  
  „Балканизация на Европа или европеизация на Балканите
  
  С членството на България, Румъния и Гърция в ЕС отговорът изглежда очевиден. Балканите се европеизират и ние още дълго време ще страдаме и ще се забавляваме с интерпретациите на този факт. Но нека не забравяме, че Балканите все още са място, където най-добре се смее не този, който се смее последен, а този който стреля пръв.
  
  Не е случайно, че точно с тези три държави- членки – Гърция, Румъния и България, ЕС има най-сериозни проблеми в момента. И бих казал проблемите изобщо не са икономически – в крайна сметка общият пазар на тези три държави е около 40 млн. души и регулирането на икономическите процеси в него не би следвало да са изключителна и непосилна задача за Старата Госпожа. Не тя има проблем с менталния сблъсък, с нещо, което хем е по-древно и по-близко до днешната европейска цивилизация – християнския свят на Гърция, България и Румъния, хем все още е в духовната и нравствена територия на обобщеното европейско понятие Ориент. Католическата представа за държава и протестантския прагматизъм тепърва ще се удрят челно в православните битови стереотипи. Те най-добре са изразени в изразът на Достоевски, който описвайки едни селянин, казва за него:
  
  „Той беше от онези хора, за които не си сигурен – в манастир ли ще влязат, или селото ще запалят“
  
  Корените на балканската странност
  
  Специално за България и Румъния, а отчасти и за Гърция те се крият във факта, че почти без изключение, модернизацията на населението след втората половина на 19 век е протичала насилствено, разрушавайки патриархалния бит, неследвайки естествените миграционни процеси от малките родови и селски общности към големите индустриални градове. Казано простичко – строителите и на социализма, и на капитализма, са селяни, останали без земя, без корени, и в невъзможност да живеят живота, с който са свикнали. Специално на балканите, хората които биха могли да си направят снимка с лачените обувки на прадядо си са доста малко. И не защото не са ги запазили, а защото просто дядовците им са нямали никакви обувки. Не само лачени.
  
  Наложеният със сила за 45 години комунистически морал отроди българи и румънци от устоите на патриархалното общество, заменяйки представите им за добро и зло с една доста книжна и манипулативна обществена философия, изкривила до неузнаваемост социалистическите идеи. Когато пък, от своя страна, тази ценностна и обществена система рухна, обитателите на днешните Балкани останаха върху руините на няколко етики – християнската, дребнобуржоазната от първоначалните години на обществена модернизация в периода 1880-1940, и комунистическата от края на 40-те до края на 80-те години.
  
  И в България и Румъния практически съпротива срещу комунизма нямаше, колкото и да им се иска на много хора днес това да не е било така. До такава степен нямаше, че румънците трябваше да си измислят тяхната 3 дневна телевизионна революция, завършила с екзекуцията на Чаушеско, в която да покажат на света, че героично се сражават срещу невидимата секуритате.
  
  Нямаше съпротива, защото разрушеното патриархално общество се нуждаеше от баща- господар начело на държавата. Няма никакво значение – Тодор Живков или Николае Чаушеско. А като гледаме днешният избор на българите за министър-председател, очевидно още харесва и се нуждае от Баща- господар. Ръката, която храни и наказва, но най-вече освобождава от необходимостта сам да мислиш и сам да носиш отговорност за постъпките и живота си. Не случайно в българския език се среща думата ръководя. Т.е. водя за ръка – това е патриархалната, славянска представа за народа като колективен идиот, колективен нищ, неспособен да се справя сам, който трябва да бъде ръководен, воден именно за ръка.
  
  Да наречем този архетип ТАТО
  
  Може ли архетипът Тато да бъде заменен с ЕС. Може и първоначалните опити са точно в тази посока. Европейците нас ще ни оправят, казваха до скоро , а и продължават да го казват българите, имайки удобната представа в главата си, че ЕС ще е новият Тато, който ще нахрани гладните, ще утеши унизените и оскърбените, ще въздаде правда, наказвайки лошите. И когато това не се случи, когато те не откриха в лицето на Ферхойген, Барозу или Пьотеринг преди години новият Тато, избраха си друг – местен тато, комуто прехвърлиха отново отговорността за собствения си живот. Бойко Борисов.
  
  Нека кажем откровено, защото това ще е най-големият проблем пред духовната и ментална интеграция на България в ЕС – комунизмът бе пуснал дълбоки корени в България, защото пасваше на манталитета на българите. Свободният човек е съзнателно свободен да носи отговорността за случването на собствения му живот, несвободният човек е петимен, горещо желае да отстъпи тази отговорност другиму. Робът не желае свобода, той иска да има покрив на главата, храна в устата и – ако може – свой роб. Това третото и в България, и в Румъния често се проявява чрез мощен антисистемен вот, породен от силното желание за изгавряне с елита, за наказване на различните, за – извинете ме за израза – желание да го начукаме на богатите, на управляващите, на комунистите, на турците, на циганите, на интелигентните, на тези от другия отбор, на сините, червените и пембените. И днес всяко действие на управляващите насочено срещу някой представител на елита се приема с такива акламации в България, че сериозните хора започват да се замислят дали не живеят вече в хунта. Не – не живеят в хунта, но радостта от наказанието на овластения или богатия е детинската патриархална радост на селянина, който е чул че господарят, агрономът, или партийния секретар е паднал – съответно от коня, трактора или мотора с кош. Голяма радост…
  
  След като ЕС не можа да влезе в ролята на Тато и да изземе тези функции, то европейците като овъзмездителен символ и символ на оправянето на Балканите ни стават все по-малко интересни. Голяма част от българите май повече харесват Путин, защото откриват в него чертите на Тато, както ги откриха у Бойко Борисов през 2009-, както горещо желаеха да ги открият у Симеон Сакскобургготски през 2001-а година и у Костов през 1997-а.
  
  Искам да открия този панел с покана за размишление в три посоки, когато говорим за Европеизация на Балканите:
  
  

  • Насилствената модернизация на обществото през последните 2 века, осъществявана най-често с привнесени готови модели, несъобразени с местния бит и нравственост;
    
  • Патерналистичната представа за политиката – не случайно и в Гърция, и в Румъния и България освен партокрация често наблюдаваме и чертите на геронтокрацията – старците- мъдреци, които управляват от позицията на бащата- господар, на най-старият жив член на племето, който поради старостта си е почти божествен – на границата с Танатоса, загърбил Ероса.
    
  • Нагласата на Балканите да имат пасивна позиция по отношение на ставащото. Те все чакат Руснаците да минат Дунава, великите сили да се разберат някъде за това какво ще става, някой да дойде и да ги оправи. Обикновено когато имаш нагласата някой да дойде да те оправи, той най-често идва и го прави. До колко Европа днес се покрива с образа на оправяча, който ще оправи Балканите? Ето въпросът. „
    

  След речта Бинев получи поздравления от почти всички присъстващи в залата, като самият Горбачов каза, „Слави, ти си юнак!“. На въпроса на Бинев дали бившия лидер на СССР е харесал речта му, Горбачов отвърна, че не е важно дали му е харесала или не, а „по-важното е, че ти имаше куража да я направиш!“ В отговор на думите на Горбачов Бинев каза, „Ваше Превъзходителство, няма нищо по-красиво от истината , дори когато тя е отвратителна.“

  Източник: в-к Капитал

  ––––––––
  * Михаил Сергеевич Горбачов е също Архонт

• „Гражданското общество“ се размириса

  Евгени Тодоров http://evgenitodorov.blog.bg Наличието на гражданско общество е задължителна част от функционирането на една демократична система. В някои бивши социалистически страни то съществуваше в една или друга степен – чехите, например, излизаха с десетки хиляди на пражките площади, след като се запали Ян Палах. Ако някой си спомня кой е той. Българите по онова време се организираха в граждански комитети до 5-6 души, които след третата ракия псуваха властта – в кръчмата или в кухнята. Един от тях в крайна сметка се оказваше доносник. След промените развитите демокрации решиха да помогнат за създаването на българско гражданско общество. Никой не знае колко милиарда дойдоха по американски и европейски проекти. Ефектът е никакъв. В момента ние имаме гражданско общество не по-развито от това, което беше през 90-та година, а етническата ни толерантност, за възпитаването на която също бяха изхарчени милиарди, е на нивото на тази в щата Алабама от 1930-а година. Гражданските ни организации приличат на отглеждани в клетка животинчета, които разчитат на редовни порции храна, подавана между решетките. Даже и да им оставиш вратата на клетката отворена, те няма да излязат, за да си потърсят храна навън. Просто не могат да съществуват без поредната донорска порция. Във Франция 30 000 души излязоха в защита на прогонените роми – наши и румънски. Тук и най-големите правозащитни организации не могат да изкарат и трима души на протест. Затова пък правят прекрасни семинари и кръгли маси. Докато в Русия още в средата на 90-те години усвояването на донорските пари бе мафиотизирано, в България поне в сектора „малки грантове” такова нещо няма. Големите игри са за големите пари. Една значителна част от средствата се усвояваха на приятелски начала. „Аз ще ти дам препоръка, после ти ще ми дадеш. Аз ще ти пусна малко пари, после ти ще ми пуснеш. Аз ще ти дойда на кръглата маса, после ти ще ми дойдеш…” Гражданското общество постепенно започна да се капсулира. В луксозната сграда на „Отворено общество” /в добрите години/ асансьорът не можеше да спира на етажите на ръководството, ако човек няма специален ключ. Корифеите на гражданското общество у нас се опазваха от случайните попълзновения на някой обикновен гражданин. Вината до голяма степен бе и е и във външните организации – донори, които бюрократизираха системата и я направиха достъпна не за гражданите и за най-уязвимите групи в обществото, а за овладели майсторлъка на писането на проекти. В системата влязоха наши бюрократи, които не криеха своя цинизъм към идеите за гражданско общество. Тях ги интересуваха само парите. Огромна част от т.н. цигански пари потъна в техните джобове – най-малкото, защото хората от гетата не можеха да пишат проекти на задължителния английски. Някои известни интелектуалци се опитаха да пробият в системата, разчитайки на имената си, но тя ги изхвърли. И тогава обладани от ярост, те започнаха да я критикуват. Така Джордж Сорос, който извади от джоба си милиони за гражданското общество в България, бе демонизиран като пръв враг на родината ни. Какво става в Пловдив – тук нашумя случаят със заместник кмета Ганчо Колаксъзов, който се оказа, че има да получава над 40 000 лева по проекти, които движи като длъжностно лице. Освен това съпругата му е в същия бизнес – като ръководител на гражданска организация с най-високи идеални цели. Градът изобщо не може да се мери със София по усвояване на пари за гражданското общество. Но и тук се нароиха квази граждански организации, които овладяха майсторството на кръглата маса. Всяка година се изчитат стотици безсмислени доклади пред една и съща аудитория. Усвояват се едни пари. На мода дойдоха хепънинги. Хепънингът по принцип е спонтанно действие, ние обаче го режисирахме така, че да го превърнем в дойна крава. Организирани дечица развяват байрячета, пеят и танцуват, рисуват нещо и на техен гръб каките и батковците получават заплати. Най-голямата тайна в гражданските действия са т.н. административни разходи. А и никой журналист не се сеща да пита за тях на задължителните пресконференции. Скандалът със заместник кмета Ганчо Колаксъзов открехна малко завесата. Оказа се, че работата „на ползу роду” не изключва личния интерес. Повече от година анонимни информатори подхвърляха някакви клюки в интернет форумите как действа иначе симпатичният заместник кмет, призоваваха да се проверят комбините с организацията на съпругата му, подхвърляха пикантни подробности за личния живот на семейството. Онзи ден един седмичник пусна сензационни снимки, които илюстрират /ако са истински, разбира се/ как се усвояват евросредства. Със сексуални техники, разбира се. Засега не се чува някой да има желание да разплете докрай интригата около пловдивското „гражданско общество”, което очевидно се върти около парите и секса. Намерихме хора, които ни разказаха как се харчат пари за гит-гел до атрактивни европейски градове за „обмяна на опит” или за „обмяна на обед” – както му викахме едно време. Други ни разказаха как съпругата на Колаксъзов е откраднала цяла фондация – вече се досещаме как. Никой обаче не иска да застане с името си. Дали в този бизнес не цари законът на омертата – изнесеш ли някоя тайна, загубен си. Георги Гергов – партийният гуру на Колаксъзов, каза, че страницата с неговото име вече е затворена. Идва нова страница – вероятно тя ще се казва „Търновалийски”. Впрочем прави впечатление, че в тази област голяма част от т.н граждански организации кръжат в орбитата на БСП. Може би защото кадрите на партията-столетница разбират най-много от гражданско общество. Кафене.нет

• Като нас, но не една от нас

  ВЕСЕЛИНА СЕДЛАРСКА /в-к Новинар/

  Най-после избори, на които всички българи бихме пуснали една и съща бюлетина. Изборите в Бразилия. Не че всички знаем какъв език се говори в Бразилия (португалски е, не испански), но пък сме чували, че е много голяма и много красива. И ето че тази пета по големина страна в света най-вероятно ще се ръководи от жена, която е петдесет процента българка. Ако зависи от нас – непременно ще се ръководи от Дилма Русеф.

  Пак казвам, не че знаем, че Бразилия е федеративна република с президентско управление, но много ни се иска най-важният човек там да е нашият човек.

  Ние си мислим, че това, което видяхме по телевизиите, е поне с една октава по-високо, отколкото се полага, но едва ли сме видели всичко. Балотажът в Бразилия предстои, предстои и ние да видим още повече за всички възможни роднини на Дилма Русеф, за които г-жа Русеф доскоро не беше и подозирала.

  Ще пратим още екипи в Латинска Америка, ще натворим още уникални репортажи. Ако Бойко Борисов не беше забранил на министър Божидар Димитров да ръси изказвания, щяхме да чуем и още интересни неща. Но той мълчи и така ние не успяваме да си развалим отношенията с Бразилия, преди да сме ги подобрили.

  Накрая Дилма Русеф ще спечели изборите и ние ще се радваме и гордеем тъй, както не сме се радвали, ни гордели нито от поведението на Георги Димитров пред Лайпцигския процес, нито от държанието на Кристалина Георгиева пред Европейската комисия. Ще се радваме както… ами както Кения се радваше при победата на Барак Обама.

  Хайде сега някой да дойде да ни каже, че сме завистливо племе. Хайде някой да припомни как Елин Пелин бил казал, че ако у нас се роди гений, то той ще бъде геният на завистта. Хайде някой да ни припомни притчата за казана, в който врат българите в ада и единствено на него нямало дявол пазач, защото българите се самообслужвали, като придърпвали надолу всеки, който се опитва да се изкатери.

  Как да си обясним това, че една, дори не една, а половин българка от обратния край на Земята изтри с един замах всичко, казано от нашата мъдрост за нашата лошотия? Защо три гола в един мач на Димитър Бербатов изтръгнаха криви усмивки, а една усмивка на Дилма Русеф при споменаването на България ни разтопи?

  Обяснението ми е кратичко и простичко: Дилма Русеф не е от нашия казан. Тя е родена в друг казан. Баща й някак е успял да избяга от нашия и да се засели в бразилския. Ако съдим по биографията й, там е вряло и кипяло не по-малко, но нашето момиче е живяло куражлийски. И ето я сега: наполовина като нас, но в никакъв случай една от нас. Няма за какво да й завиждаме – когато се сравняваме с нея, не виждаме своите най-лоши, а нашите най-добри качества.

  Тя е като нас, но не е една от нас, не ни пречи, не ни кара да мислим за нея като за успялата, а за себе си като за неуспелите. Няма за какво да я удряме с чука, защото тя не е пиронът, който стърчи в нашата редица. Тя е в друга редица и на нас там ни харесва да стърчи, защото редицата е чужда, а тя е наполовина българка. Тоест и ние можехме да бъдем като нея, ако не бяхме в този казан.

  Дилма Русеф е нашата представа, че ние всички можехме да бъдем като нея, ако не бяхме тук. Тя не събужда нашата завист, тя пробужда нашата наивност, розовата ни представа, че колкото тук е невъзможно да получиш заслуженото, толкова навън е лесно да го постигнеш.

  Заблудата, че колкото тук сме лоши, толкова навън ще бъдем автоматично добри. Че проблемът е почти механичен – достатъчно е да се преместиш, за да решиш всичките си проблеми. Дилма Русеф ни припомня, че „и сме по-красиви, и сме по-добри”, че сме втори в света по интелигентност след евреите и други такива свободни съчинения с елементи на шовинизъм.

  Ние обичаме своите заблуди, те така сладко ни приспиват. Не ни налагат да се променяме. Можем да продължим да си бъдем същите, без да сме виновни – каква прекрасна утеха!

  http://www.novinar.net/

• Разследващият журналист Асен Йорданов номиниран за престижна медийна награда

  Българският разследващ журналист Асен Йорданов е номиниран за медийната награда Leipzig Media Award за свободата и бъдещето на пресата –

  www.leipziger-medienstiftung.de.

  
  

  Награждаването ще стане на церемония тази вечер в рамките на Първия медиен конгрес в Лайпциг, в присъствието на германския министър на вътрешните работи Томас де Мезиер.

  Конгресът протича при изключителни мерки за сигурност заради присъствието сред номинираните на датския карикатурист Курт Вестергард. Вестергард, който е на 75 години е автора на карикатури на пророка Мохамед, заради които получи смъртни заплахи и едва не бе убит от ислямски интегрист.

  Leipzig Media Award се присъжда на изявени журналисти, издатели и медийни институции, които са ангажирани с каузата за защита на свободата на словото и правейки това се излагат на риск.

  В списъка на наградените от 2001 до 2009 г. са журналисти със световна репутация: убитата преди 4 години Анна Политковская, Роберто Савиано, който има издадена смъртна присъда от италианската „Камора“, хърватския журналист Душан Милюш, който през 2008 г. беше пребит с бухалки и също живее под полицейска защита, Уин Тин, който от 18 години е зад решетките в Миянма.

  Носители на приза са също американският разследващ репортер Сеймур Хърш и журналистът от BBC Алън Джонстън, държан 114 дни като заложник в Палестина.

  Българският журналист от Нова телевизия Васил Иванов, пред чийто дом през 2006 г. беше взривена бомба също е носител на Leipzig Media Award.

  Асен Йорданов е нападнат с нож и бухалки от трима души пред дома си в Бургас на 10 декември 2007 г. Журналистът, който е тренирал бойни изкуства успява да отблъсне нападателите.

  През февруари същата година колежката му Мария Николаева от в-к Политика е заплашена от мутри, че ще бъде залята с киселина заради разследване за злоупотреби със земи в Странджа, публикувано в съавторство с Асен Йорданов.

  На 22 септември 2008 г. журналистът Огнян Стефанов е зверски пребит с чукове и метални тръби от неизвестни лица.

  До този момент нито едно от тези посегателства срещу журналисти в България не е разкрито от властите. По информация от разследващи и прокуратурата по случаите отдавна не се работи.

  Заради нападенията над журналисти и зависимостта на медиите от олигарси и властимащи, България се срина в класациите за свободата на словото след страни като Того, Танзания и Либерия.

  Източник: http://kafene.net/

  Б.Р. Редакцията на Еврочикаго поздравява скромния и смел журналист, който имаме чест да е наш приятел и му пожелава здраве и още много успехи!

• Борисов не случи и на партиен материал

  Но кой му е виновен? ГЕРБ е такава, каквато я направи той
  
  Диян Божидаров (Сега)

  Премиерът-слънце навлиза в нова фаза на слънцестоене. Той вече е уморен, тъжен и наранен от хорската неблагодарност. Но и огорчен от негодността на „материала“, който сам подбра да зида новата държава.

  Ето, Анна-Мария Борисова своеволно говори за доплащане в болниците. Вежди Рашидов пътува до Венеция, без да знае на чии разноски. Дянков има трески за дялкане. Непрекъснато се сърди на Божидар Димитров и има защо.

  С кого да се занимае по-напред?

  Надолу по вертикала положението също е тревожно. Цецките и Фидоските се трудят здраво, но не се знае кога и как в парламента ще избухне лобистки скандал. Доста бушони изгоряха, но в един момент ще настане остър дефицит на бушони. Към нервите, които му образува всеки един министър или депутат, се прибавя и базисен проблем – скоро просто няма да има откъде да се пълни „банката с кадри“ на ГЕРБ.

  Още по-плачевна е ситуацията в общините. Добрата новина засега е, че бурите по върховете отнемат общественото внимание и не се забелязва ниската купеста облачност над села и паланки. Но от нея пада град и удря хората право по главите. Идват местни избори, Борисов не може да се позволи да е безучастен. Ще трябва да се занимава и с този проблем.

  Във Велико Търново

  местната структура е в разпра за кокала

  В Свищов лидерът е разследван за далавери. В Ямбол се вихрят мащабни кадрови чистки, във Варна лекари и артисти протестират срещу откровените опити да се узурпират болници и театри. Протекцията над Лечков в Сливен е огромен автогол на ГЕРБ и понеже бе дадена лично от Цветан Цветанов, Борисов ще трябва и там да омайва хората.

  Ще се наложи да обиколи и смесените райони, където герберите отдавна партнират с ДПС. Навсякъде ГЕРБ се оплита в корупция и партийно кадруване, ще трябва лично да убеждава хората, че туй, което виждат, е обратното.

  За капацитет като Борисов няма невъзможни неща, но е прав – тази работа коства усилия и нерви. И колкото повече интервюта дава, толкова повече зрителите наистина виждат един уморен човек – иска, клетият, да оправи нещата, ама не може, защото батакът е голям, пък и хората, с които трябва да го свърши, не стават.

  Не знам дали образът на „изморения от всеобщата поквара и некадърност премиер“ не е нова тактика в публичното му поведение. Защото – един такъв отчаян, пък и леко заслабнал наистина почва да буди съчувствие. Но може този образ да не е преднамерено търсен, а Борисов наистина да се отчайва от кадровия си подбор.

  Доста некачествен „материал“ ще трябва да скрие зад широкия си гръб.

  Да видим обаче на кого точно трябва да се сърди Борисов. Уморен ли е и от какво. Ясно е, че ако успее той, успяват всички. Ако се провали, проваля цялата държава.

  Отделните фигури в ГЕРБ нямат значение, важен е само той, това е огромна отговорност. Но кой точно структурира така партията? Кой подбира хората три години? По какви критерии? Лично Борисов.

  Още от самото начало бе издигнат водещият принцип, че

  слънцето в тази партия е едно, а другите са флора и фауна,

  които трябва да са благодарни, че ги е дарило с живот. Тук главният въпрос е дали Борисов може въобще да бъде слънце, но нека отчетем, че по дефиниция в ГЕРБ не се поставят под съмнение качествата на лидера.

  По-големият проблем бе, че и най-малкото кадрово решение бе съобразено с нуждите и страстите на Борисов – в парламента не се изисква интелект, а просто дисциплина; министрите е хубаво да са инициативни, но имената и постовете им нямат значение, той си ги размества; специално здравният трябва да е световно безизвестен, тъй като винаги е на дузпата; кандидати за кметове и съветници трябва да бъдат тези, които му звъннат и се помолят.

  Вторият „принцип“ бе максималната представителност, но не на хората, в чието име бе обещавана генералната промяна, а на корпорациите и кръговете по интереси, които винаги гравитират около властта.

  Така бяха подредени депутатските листи, така бяха разпределени министерските кресла, така и много хора от старата власт запазиха постовете из различните ведомства. Това личи непрекъснато от лобистките скандали, личи в общинските коалиции.

  Спонсори се уредиха с длъжности и мандати

  И най-важното, всички трябваше да бъдат достатъчно анонимни и жертвоготовни, за да може винаги да блести той.

  Днес повечето хора като че ли се прощават с илюзиите, че ГЕРБ може да донесе промяна. Но май и Борисов искрено се учудва, че за да си премиер, не се изисква само „натискане на копчетата“.

  Вероятно повече от всеки желае нещата в България да потръгнат, тъй като растящите като лавина проблеми стесняват политическия му хоризонт. Но на какво ли е разчитал, след като избираше хора по критериите, с които работеха старите партии? Такъв избор винаги е грешен.

  Занапред Борисов едва ли ще дава интервюта на Сашо Диков, а ще засили присъствието си в медиите, които знаят как да го обгрижват. Но едва ли може да си представи какви проблеми още могат да му създадат кадрите, особено по места.

  Там корупцията и игричките на функционерите на ГЕРБ не могат да се прикрият с медийни упражнения. Но такава чаша си наля Борисов, такава ще пие.

• Истината за аварията в Унгария е по-жестока, отколкото можем да си представим

  Toва заявява екологът Петър Пенчев пред Геновева Червенакова в интервю за „Всеки ден“ (www.vsekiden.com)

  

  Г-н Пенчев, какви ще бъдат реалните последици за България от екологичната катастрофа в Унгария? Можем ли да се успокоим с твърдението на МОСВ, че заплахата за нас е само теоретична?

  Първо МОСВ излезе със становище, че един месец след аварията утайката ще дойде до България, а вече се говори за една седмица съвсем официално. По-лошото е, че истината е по-жестока, отколкото можем да си представим. Попадайки в белите дробове частичка от този алуминий, той става канцерогенен. Когато се увеличават заболяванията от рак, никой не иска или не дава да се говори за причините за това, а под сурдинка се казва, че случаите се увеличават годишно с хиляди.

  Подобен разлив въобще може ли да бъде спрян?

  По никакъв начин не може да се спре. Горният слой от почвата – много повече от 10-15 сантиметра, би трябвало да се загроби в депо за опасни отпадъци. Ние в България нямаме такова, а имаме подобни хвостохранилища и наслоявания зад язовирни стени с опасни за човешкото здраве субстанции. Моите уважения към WWF и грижата им за дивата природа, но аз преди всичко говоря за човека, за предпазването му от физическо унищожаване.

  Имало ли е инциденти с хвостохранилища в България?

  На 1 май 1966 г. хвостохранилището във Враца взе над 1000 жертви, когато се скъса стената и съдържанието му се изля през центъра на града и в една рекичка. В същото време в язовир Огоста, край Монтана, под петнадесетия метър на водата е депо на опасни тежки метали, включително и арсен, който е 500 път над нормата. Досега са правени поне 6-7 експертизи, но в тях все има хора, които са участвали в проектиранено, строителството или експлоатацията. Как могат те да оценят, че обектът трябва да бъде временно затворен, докато се отстранят потенциалните опасности. А и законът стига само до налагането на глоби, които се плащат с лека ръка от инвеститорите.

  От думите ви излиза, че ако не се стигне до голяма авария с много човешки жертви, никой не обръща внимание на еколозите.

  Умните хора се учат от гафовете на другите, а глупаците като нас чакат сами да ги направят. Както казваше моят баща, като те удари горният праг, ще видиш долния.

  А какво мислите за появилата се тази седмица информация, че международната екологична оценка за проекта “Булгас-Александруполис” е готова и предадена в съответните министерства в България и Гърция?

  Още когато Асен Гагаузов беше министър на териториалното министерство, каза – ще правим ОВОС (Оценка на въздействието върху околната среда – бел. ред.), докато мине. Това бяха неговите думи. Това беше преди две години, когато в Бургас се състоя референдум, на който хората си казаха думата. По същото време Бойко Борисов говореше за софийския боклук, че ОВОС е едно парче хартия. И затова сега виждаме какъв ход се опитва да направи МОСВ. Откакто се е видяло, че има протести, те през септември месец дават някаква забележка да се премести разтоварващото на петрола вместо на буйове навътре малко в морето, на пристанището.

  Това не е ли просто хитра вратичка?

  Ние имаме вече опит с много Оценки за въздействието върху околната среда и знаем, че това се прави с цел, когато се обжалва в съда, да се излезе с мотива, че те са се съобразили със забележките и са ги отразили. И съдът вдига рамене и казва, да, експертите са се произнесли, имало доработка – удовлетворени са допълнителните искания, и съдът не може повече да се произнася, защото, така да се каже, е станала двойна експертиза.

  Разтоварването на петрола на пристанището реално възможно ли е?

  Това е съшито с бели конци. Експертите казват така – тези тежки танкери е невъзможно да дойдат на пристанище. Сигурно сте гледали в Бургаския залив как по-големите корабите не стигат до пристанището, а стоят навътре в морето и не приближават. Една такава оценка е нереална, пък даже и да е от международни експерти, защото знаете, че който плаща, той поръчва музиката. Тука плащането е от инвеститора.

  Кога е направена тази международна експертна екологична оценка?

  Има някаква процедура, която изведнъж за нас се явява като информация. Ние, екологичната общност, нямаме данни за това кога е правена оценката. До преди един месец всички български органи, включително и премиерът, най-официално заявяваха, че февруари 2011 г. ще бъде готова експертизата. Сега изведнъж в края на септември се оказва, че докладът е готов. С много пари, много бързо се правят нещата.

  След като ние междувременно продължаваме да носим финансовия си ангажимент по проекта, не е ли по-добре, че оценката стана по-бързо?

  Пълен камуфлаж е всичко, което се говореше, че при “Бургас-Александруполис” ще има съобразяване с екологичната оценка, че при “Белене” ще търсим европейски инвеститор. За нас, които сме в бранша в гражданските екологични организации, всичко е ясно – изпълнява се това, което Путин и Първанов се разбраха през 2008 г.

  Какво следва от тук нататък, след като вече е налице тази дългоочаквана оценка?

  Нищо не следва, ако българският народ не излезе на улицата. Ама не да излиза заради пенсията си, защото следващото правителство сигурно отново ще промени тези стандарти, а да излезе да защити България като природен феномен. Това е устойчивото развитие, когато мислим за поколенията, а не да им оставяме проблеми.

• Ура, намаляват заплатите

  

  от Момчил Куцаров

  Осигуровките скачат с 3% възраста за пенсия не се качва, синдикатите ликуват (почти), всички са доволни. Само „лошите” работодатели мърморят при това неясно  – това щяло да  натовари бизнеса.

  Нека да разгледаме внимателно какво се случва.

  Според Христина Митрева в НОИ ще влязат 700 млн. лева. Забележете израза „ще влязат”. Все едно до сега тези пари са стояли пред вратата (касите) на НОИ и са искали да влязат, но не са ги пускали, а сега просто им отварят за да могат да си влязат доброволно. Всъщност правилният термин би бил отнети, но тогава хората ще се стреснат и може би ще кажат чакай, защо. Пак според Митрева 340 млн. ще дадат работниците, а 360 млн. работодателите. СТОП. Тука се налага да помислим. Как така работодателите ще дадат 360млн.? Те от къде ще ги вземат? Ще ходят да ги берат в гората ли? Та нали тези пари преди работодателите да ги внесат в НОИ работниците трябва да ги изработят. Ако работниците не ги изработят няма как работодателите да ги внесат.  Тук идваме до голямата лъжа, тиражирана вече десетилетия от политици и неграмотни журналисти,света, че бизнеса плаща част от осигуровките. АБСОЛЮТНО ВСЯКА СТОТИНКА влизаща в НОИ и НАП преди това трябва да бъде изработена от работниците. Тоест всичките 700 млн ще бъдат отнети от работещите при това от работещите в частният сектор.

  Нека се върнем към бизнеса. Един работник произвежда до 31.12.2010 година продукция Х и струва на работодателя си (заплата + осигуровки) У лева. На 3.01.2001г същият работник ще произвежда същата продукция Х, но ще струва на работодателя У+3%+увеличаването на осигуровките от промяната на осигурителните прагове. От къде работодателите ще вземат тези повече пари за НОИ? Има само три възможности:

  1 Намаляване на печалбата или на разходите за развитие (или и на двете).

  2 Намаляване на разходите за заплати:

  • ·Чрез намаляване на заплатите на всички
  • ·Чрез съкращаване на служители (най-често на най-ниско квалифицираните и поради това най-уязвими работници)
  • ·Комбинация от горните два случая

  3 Увеличаване на цените на продукцията

  Както виждате  мерките по т. 1 водят до застой, по т.2 и 3 директно удрят пряко заетите чрез заплатите и всички останали чрез цените. А още по лошото е, че при всички случай най-тежко ударените ще са най-бедните. Но няма страшно нали социалните разходи се качват ще им даваме помощи.

  Най-фрапантното в случая е, че синдикалните членове плащат заплати на хора, които искат да им намалят доходите

  Има ли алтернатива. Разбира се тотална смяна на пенсионната система с капитало натрупваща в лични пенсионни сметки, но за това друг път.

  *  Авторът е председател на СДС –  Милин камък,  Лозенец.

• Говорейки свободно: Джон Пъркинс

  Дълги години Джон Пъркинс е бил „икономически убиец“, в света на международните финанси. Функция, която той извършва чрез убеждаване на държави от третия свят да предприемат мащабни проекти за обществени строежи. Днес разбираме, че тези проекти финансирани от Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) служат за обогатяване на американски корпорации, докато в същото време създават осакатяващи дългове за тези държави, правейки ги зависими от САЩ.

  Най-известната му книга („Изповедта на един икономически килър“) може да изтеглите от тук (линк). 

  Джон Пъркинс става икономически килър (economic hit man) през 1971 г., когато е на 26 години. Схемата, по която „работят“ той и неговите колеги, е проста: те убеждават дадено правителство да започне някой мащабен инфраструктурен проект (огромен язовир, летище, автострада), който уж ще осигури на страната голям икономически растеж и благоденствие. Пак килърите уреждат милиардните кредити. С условието обаче проектът да се изпълнява от определени американски фирми. Когато след някоя и друга година става ясно, че правителството не може да върне заемите, „измамената държава вече е изпаднала в тежка икономическа и политическа зависимост от САЩ“. По този начин американските концерни стават господари на нейните петролни находища и други богатства, Пентагонът придобива военни бази, а Вашингтон установява пълен контрол над важни геополитически обекти (напр. Панамския канал).

  „Похватите на икономическия килър са като тези на мафията – обяснява Пъркинс, позовавайки се на собствения си опит от Индонезия, Еквадор и ред други страни. – Осигуряват се кредити, които въпросната държава не може да върне, след което започва спиралата от искания за нови и нови „услуги и отстъпки“.

  За да постигне целта си, Пъркинс агитира чуждите управници чрез „разкрасени“ статистики, експертни оценки и проекти. Но успехите му се дължат не толкова на числата и красноречието му, колкото на подкупите, които ги съпровождат. „Политиците в Третия свят не са толкова наивни, че да се захващат с нелепи проекти. Истинското разковниче е склонността им към корупция. Колкото по-корумпиран е един режим, толкова по-големи успехи постигат икономическите килъри.“

  През 70-те години Пъркинс работи по уреждането на „една голяма сделка, за която се говори много и досега“. Тогава кралският двор в Рияд се съгласява да реинвестира по-голямата част от саудитските петродолари в американски държавни облигации, като при това поема и задължението да поддържа цената на петрола на желаното от САЩ равнище. В замяна на това Вашингтон обещава да не допусне падането на династията от власт. Преговорите „са трудни“ и се ускоряват едва тогава, когато Пъркинс осигурява на един от принцовете „дамска компания от блондинки при посещението му в Бостън“. Това съвсем не е единственият случай, в който икономическият килър се изявява и като сутеньор.

  За десетте си години в занаята Пъркинс се е нагледал на подкупни политици, които лесно откликват на офертите му. Изключенията са само две: панамският президент Омар Торихос и еквадорският му колега Хайме Ролдос. Първият не се съгласява да предаде контрола над Панамския канал, вторият не отстъпва пред американските нефтени концерни. В крайна сметка и двамата загиват при загадъчни самолетни катастрофи през 1981 г. Тогава именно Пъркинс си дава сметка, че „на мястото на икономическите килъри са се появили чакалите, сиреч истинските килъри, обучени от ЦРУ или други специални служби“.

  Измъчван от угризения на съвестта, малко по-късно той подава оставка. Това обаче не му пречи да запази и до ден-днешен връзките си с някои от бившите си колеги. От тях той знае, че в наши дни икономическите килъри са още по-активни – особено в Ирак, както и в Латинска Америка (Венецуела, Аржентина, Бразилия, Уругвай, Чили, Еквадор). Нещо повече, ако в миналото килърите са били „само“ хиляди, днес те са „може би стотици хиляди“. Повечето от тях действат в полза на „концернокрацията“, тоест за световното господство на концерни като „Уол-Март“, „Найк“, „Ексон“ и т.н. Връзката между „концернокрацията“ и американските власти също е от явна, по-явна, подчертава Пъркинс, привеждайки примера с вицепрецидента Дик Чейни и „Халибъртън“.

  „Това, което разказвам аз, не се различава с нищо от онова, което изнесе в книгата си „Глобализацията“ Джоузеф Стиглиц. Разликата между мен и бившия главен икономист на Световната банка е там, че той пише от научна гледна точка, а аз – направо от окопите.“

  Днес вече 63-годишен, Джон Пъркинс живее в родното си градче Ню Хъмпшър в щата Флорида. Израсъл в семейството на начален учител, в младостта си той не вижда пред себе си особени перспективи. През 1971 г. обаче негов познат го свързва с един агент на Националната агенция за сигурност (NSA). Това е най-голямата разузнавателна организация на САЩ, която се занимава с вербуването на икономически килъри. След кратко проучване агенцията го препоръчва на консултанската фирма „Час Т. Мейн“ (Chas T. Main). Като неин служител Пъркинс никога не е получавал преки указания да манипулира „проектите“ – поради простата причина, че и той, и колегите му са били наясно, че трябва да правят точно това. Битието на икономически килър обаче му харесва – пари, приключения, екзотични пътешествия, жени, контакти с политически и икономически величия. А и професията явно му се удава – за броени години Пъркинс става шеф на 50 подчинени.

  Години след като се е отказал от кариерата си, Пъркинс явно е наблюдаван отблизо от бившите му работодатели. Ето защо те скоро разбират, че пише книга и купуват мълчанието му със скъпа синекура. Големите пари, които получава за своята дискретност, позволяват на Пъркинс да създаде благотворителна фондация, която се занимава с опазването на природата и културата на Амазония. Така той се опитва да откупи съвестта си, като помага на индианците, както и на други жертви на подвизите му като икономически килър по света. Накрая обаче идва черният 11 септември и последвалата го „катастрофална политика“ на Вашингтон. Тогава Пъркинс решава, че вече „не може да мълчи във времена, в които трябва да крещи“.

   

  Източник: www.lifeaftercapitalism.info

• ДАЛАВЕРА ЗА МИЛИОНИ С БЕЗДОМНИТЕ КУЧЕТА

  Схема превръща помиярите в машина за пари

  Стоте хиляди бездомни песа, които бродят по улиците на София и всички големи български градове, всъщност са златна мина за хитри играчи, опериращи с общински пари, разкрива „168 часа“. Само в бюджета на столицата са заложени над 1 млн. лв. годишно за обгрижване на бездомните песове.

  Във всеки голям град сумата, предназначена за приют, кастриране и обезпаразитяване на кучетата надвишава 100 000 лева. В Бургас са предвидени 127 424 лева, във Велико Търново 100 хил. и също толкова в Русе. Общата сума за цяла България се измерва в милиони.

  Данъкоплатците в Пловдив трябва да се бръкнат със 150 000 лева, а тези в морската столица Варна – със 170 000 лева. Най-интересното е, че на практика тези суми са безотчетни.

  Няма кой да проверява

  дали кучето Вихър от Обеля наистина е било ваксинирано, обезпаразитено и кастрирано. Но парите за тази дейност са гарантирани от бюджет. Всяка община има предвидена сума за изграждане на приют за бездомни кучета. Отделно частни фирми се наемат, за да кастрират безстопанствените животни. Оказва се, че в повечето случаи те така и изпълняват задачата си. Само за месец има няколко случая в страната, в които уж кастрирани животни имат поколение.

  Една кастрация струва между 70 и 100 лева. Община Варна декларира, че частна фирма е кастрирала 1000 кучета от началото на годината, но така и няма механизъм, който да отчита реалните резултати. „Общинските приюти са

  перфектна схема за източване

  на държавни пари. Един приют струва на данъкоплатците 160 хил. лв. За тези пари може да се направи хубав ремонт на детска градина“, коментира Мария Великова от фондация „Германо-българска помощ за животните. Тя е категорична, че сдружението им не харчи нито един български лев, а се издържа със спонсорство от Германия.

  „За сметка на това от община Добрич например само имитират дейност. Животни, които ние сме обезпаразитили преди една седмица, общинските служби ги хващат наново и се правят, че са ги обезпаразитили. В същото време кучетата, които уж са кастрирани, раждат. През миналата седмица отново имахме подобен случай в Добрич и това не е за първи път. Куче, маркирано като кастрирано, роди седем малки. Нали се сещате за какви далавери става въпрос“, добавя Великова.

  Неправителствени организации твърдят, че всеки месец сезират държавните институции за проблема с бездомните кучета, но адекватна реакция все още няма. /БЛИЦ/

• Македонците с двойно гражданство – под финансов рекет и политически натиск

  В Македония властниците симулират интерес към ЕС и НАТО. Притискат хората с българско самосъзнание да не гласуват. Имат желание отново да влязат в една федерация със Сърбия.
  

  
  интервю на Ана Кочева /Фрогнюз/
  
  Петър Колев, съпредседател на македонско движение „Преображение“ и участник в протестите срещу проблема с българските регистрационни номера в Македония
  
  ‒ От какво е продиктувана днешната пресконференция, респ. и протестът, който ще последва на 7‒ми октомври?
  
  ‒ Продиктувани са от факта, че на 1 октомври в Р Македония влезе в сила подзаконов нормативен акт, с който на хората, притежаващи автомобили с български регистрационни номера, им се отнема правото да ги карат в Македония. Или трябва да се плати сериозна сума във вид на мито, или направо могат да бъдат отнети в полза на държавата.
  
  ‒ Кои са заплашени от това?
  
  ‒ Хората с двойно гражданство ‒ македонско и българско, без значение дали живеят в Македония или в България. Има и първоначална глоба от 100 евро с предупреждение за конфискация, ако в даден срок българските регистрационни номера не бъдат сменени с македонски. Всъщност македонската държава осъществява от една страна финансов рекет, т.е. намерила е още един начин по време на криза да си пълни хазната. Абсурдно е да си принуден или да си легализираш колата в Македония, или да ти я отнемат. Това обаче е само едната страна на въпроса.
  
  ‒ Коя е другата?
  
  ‒ Другата е политическата страна. В Македония предстоят предварителни избори поради обстановката там и заради това се прави всичко възможно хората с българско самосъзнание да нямат възможност да гласуват. Ако откажеш обаче да пререгистрираш колата си там, те принуждават, за да я запазиш, да се откажеш от адресната си регистрация в Македония. А това автоматично по Закона за изборите в Македония те лишава от правото да гласуваш в страната. 
  
  ‒ Значи, ако бившият премиер Любчо Георгиевски, който е и с българско гражданство, реши да влезе в Македония с кола, той също ще бъде подложен на същите санкции, така ли?
  
  ‒ Предполагам, че така ще стане, ако реши да влезе с кола с българска регистрация.
  
  ‒ А прилага ли се тази мярка по отношение на граждани с двойно гражданство, но различно от българското?
  
  ‒ Там е въпросът. Искам да ми отговорят на въпроса отнемат ли коли с албански, или сръбски, или гръцки регистрационни номера. Отговорът е, че това не става. Важи само за българските регистрационни номера. На Станке Лисичково има опашка от 100‒200 коли, които чакат, за да видят как ще се развият нещата. Това е финансов рекет, политически абсурд и нелогично поведение на властите в страна с претенции да влезе в ЕС.
  
  ‒ По „европейски” явно се плащат таксите…
  
  ‒ Нямам нищо против да плащам такса за това, че карам колата си по македонските пътища. Друг е въпросът, че си я троша по тях. Но нека Македония най‒сетне да въведе винетната система. Истината обаче е, че не парите са проблем, а това, че автомобилите с българския трикольор и надписа BG стават все повече и повече оттатък. Абсурдно е обаче държава, която твърди, че иска да стане част от ЕС, да тероризира 50 000 граждани, това са все едно жители на един средноголям град. Искаме българските евродепутати да сигнализират в Европа какво се случва в Македония.
  
  Митко Георгиев, председател на Сдружение „Мост“
  
  ‒ Защо направихте тази пресконференция в София, г‒н Георгиев; проблемът го създават в Скопие!
  
  ‒ С проблема трябва да се запознаят Народното събрание, външният министър Николай Младенов, но и българските евродепутати, за да представят въпроса пред колегите си от Европа. Това се налага от факта, че всъщност македонските управници въобще не са заинтересовани от това да влязат в ЕС и НАТО.
  
  ‒ Но те непрекъснато декларират такава политическа воля…
  
  ‒ Правят го на думи, но всъщност не е така. Проблемът с името на Македония също е създаден изкуствено, само и само да се блокира процесът на присъединяване. Непрекъснато се внушава, че Гърция и България са лошите сили, които пречат на Македония да се интрегрира в евроатлантическите структури, а задкулисните намерения са да ни пратят отново във федерация със Сърбия. Спомнете си само каква съдба сполетя човека, който се опита да противодейства на тези намерения ‒ Борис Трайковски, който беше проамерикански настроен, който разбираше значението на Коридор номер 8 и искаше да го осъществи, да сближи Македония с България, с Гърция, с Европа. Това сръбските и руските служби не можаха да понесат.
  
  ‒ Трайковски загина при самолетна катастрофа…
  
  ‒ Да, формално беше така, но я инсценираха точно тези служби. Това е публична тайна в Македония. Сега продължава политиката на отдалечаване на Македония от НАТО и ЕС, просръбските ни управници не са заинтересовани от това да влезем там, както всъщност не са заинтересовани и самите сърби. Да, говори се, че Сърбия иска да стане член на ЕС, но кога? Тя още не е решила проблемите си с Косово, с Албания. След 10‒15 години? Дотогава ще ни направят част от Сърбия отново.

  Източник:

  http://frognews.bg

• МАБИК посрещна учени от Башкортостан и Урал

  Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК посрещна учени от Башкортостан и Урал.
  Гостите участваха в Есенната сесия на Академията, в рамките на Седмицата на българската история, култура и цивилизация – Българиада 2010

  Акад. Йордан Иванов и Анна Зографова – член-кореспондент на МАБИК.

  Откриването на Седмицата на българската история, култура и цивилизация се състоя на 29.09.2010 г. в конферансната зала на прекрасната сграда на Дюлгеското училище на Бул. „Хр.Ботев” № 71 в столицата. По време на форума бе огласено откриване дейността на Общобългарски народен университет и на Центъра за консултативно – информационна подготовка и обучение. Проведено бе и първото заседание на специализираната сесия на научно-практическата конференция на секция „Българите през Античността“, в рамките на предстоящия Трети конгрес по история. Промоцирани бяха авторски книги и бяха чествани кръгли годишнини на членове от ООБ и МАБИК.
  Гости на „Българиада 2010” от 29.09.2010 до 05.10.2010 както и на ООБ/ Организацията на обединените българи/ и МАБИК /Международната академия по българознание, иновации и култура/, в рамките на Седмицата на българската история, култура и цивилизация бяха председателят на културно – просветната организация „Българско възраждане” от град Уляновск – Шаукат Богданов, Тимерша Вахитов – председател на Уляновското обществено движение „Туган тел” /Родна реч/, доцент Султан Гиматов както и бизнесменът Хамза Ямбаев – също членове на организацията. От южен Урал – Башкортостан по същия повод в страната ни гостуваха академик Ахмет Закиевич Рахимов – Български, председател на Клуба на българската интелигенция в град Уфа, неговият заместник Митхат Шаяхметов и Зухра Гадиевна Шахметова – физик и учен. В рамките на пребиваването си гостите имаха възможността да участват със свои експозета и доклади в работата на тазгодишната есенна сесия на академия МАБИК.
  Доклади изнесоха акад. Сергей Иванов по темата: „Цивилизацията в югоизточна Европа и Егея през античността”, акад. Владимир Цонев – „Древните български строители и цивилизатори”, Чл. кор. Стойчо Симов – председател на академия МАБИК – „Вярата в безсмъртието и обезсмъртяването – в основата на светогледа”, Акад. Йордан Стоилов Иванов и Член – кореспондент Анна Зографова, с доклада „Мизийска субкултура в Дорострум”, Ангел Христов, по темата: „Връзките на великите и духовни българи” . По време на второто пленарно заседание, озаглавено „Техническото наследство на античните българи” говориха Чл. кореспондент на академия МАБИК Ал. Вълчев, проф. Г. Петров за „Древната история на Траките – българи”, писателят Васил Томов за „Величието и падението – съдбата и кармата при българите”, доц. Денев за „Келоменския надпис”, Иво Андровски. Академик Киряк Цонев и д-р М. Цонева се представиха с доклада „ От слънчевия Сипар през могъщата Спарта, безсмъртния Спартак и безбрежния Сибир до Великия Аспарух. Доклади четоха още Ясен Кавадарков и проф. Д. Папазов – за „Интеркултурния процес в древна България – 7 – 10 век.
  Проведени бяха интересни работни срещи и разговори с гостите. Те посетиха СУ „Свети Климент Охридски”. На 02.10.2010 г. участваха на живо в едночасовото телевизионно предаване „Памет Българска” по БНТ от 11.00 часа, с водещ историкът проф. Божидар Димитров – министър без портфейл, отговарящ и за Агенцията за българите в чужбина.
  Тематиката на предаването както е известно е историческа и според неговия създател то в момента представлява фундамент, върху който могат да се градят основите на националното ни самочувствие като българи. За правилното разбиране на много от днешните ни проблеми е необходима ясна и точна представа за ония исторически и съвременни, обществени и геополитически фактори, които по един или друг начин са определяли и все още определят съдбите на дунавските и на волжските българи. За което Европа и европейските обединени народи са длъжни да знаят, че българите по света са пръснати в Северното полукълбо, В Южното и на Изток и следва да спомогнат за тяхното обединение.
  Проф. Божидар Димитров изрази истинско удовлетворение от предложението на член – кореспондента на академия МАБИК Дочо Шипковенски и Главен секретар на ООБ, които акцентува върху факта, че трябва да се отворят представителства на България в Башкортостан, Татаристан и на други места в бившите руски републики, с компактни български общности и на територията на Руската Федерация. Целта днес е да бъдат улеснени студенти и преподаватели у нас и там, относно не само обучение, а на място да се подготвят кадри за хилядите предстоящи съвместни археологически разкопки, за които гостите показаха карти на непроучени археологически некрополи и обекти, до които преди години не са имали шанс за достъп.
  В този контекст стана ясно и, че проучванията на тези обекти ще бъдат съвместни. С участие на учени и представители на академия МАБИК и по места.
  Трябва да отбележим, че когато се говори за „татарски национализъм“ трябва да се знае, че повече от 150 години „имперският термин или по-точно псевдоним „татари“ до такава степен е бил инфилтран в съзнанието на Волжските българи, щото дори и в момента, чрез него продължава да се играе върху най-тънките струни – пантюркизъм – панисламизъм. Това обаче става естествено и е съвсем не без подкрепата на чужди разузнавания.
  Преди време един известен учен Рем Латипов писа по повод етно
  политическата общност на волжските българи като обвини татарския историограф Марджани, за участие в ситуирането през 1920 г. на Татарската АССР.
  И както е предвидил още през 1903 г. известният писател Гаяз Исхаки, в първата литературно фантастична повест на волжските българи, озаглавена – „Ике йоз елдансонг инкираз“, / в превод означава „Смърт след 200 години“/, от страшната болест „татаризъм“, от която боледуват нашите събратя – Волжските българи, те са били заразени през втората половина на XIX век.
  Темата за Волжска България – която има дълъг живот, израсла като велика сила в евроазийското пространство не загива в умовете и в сърцата на хората и живее и до днес.
  Двама видни представители на волжските българи Шаукат Богданов и академик Ахмет Закиевич Рахимов разказаха защо и до днес болшинството от населението се именова татари. Но в тази година федералната служба на държавната статистика на Руската Федерация издаде разпореждане, в контекст предстоящото към 2012 г. преброяване на населението по признаци в над 30 точки, във формулярите на техния закон. Така част от татарите ще могат да се самоопределят като българи, защото в състава на етносите ще има и народност „българин”. „Признателни сме за тази много голяма крачка на правителството. Надяваме се, че като премине това преброяване, ние ще можем да се наречем, с името на нашите предци” – казаха гостите.
  Какво се знае и какво учат децата в Република Татаристан: според проф. Божидар Димитров тази тема дълго време е била табу по времето на тоталитаризма. А книгите на Алфред Халиков и на академик Рахимов разглеждат княжеските фамилии от български произход, като постамент, който формира руската аристокрация по време и след царуването на Иван Грозни. Двете Българии днес се оказва, че са на разстояние над 2000 километра. Руският имперетор до 1917 г. е бил титулован – Император на Русия…и цар Български!
  И един протобългарски гениален астроном от Волжско Камска България – Ел Булгари, 150 години преди Коперник и Галилей е твърдял, че земята е кръгла и се върти!
  В този контекст , акад. Рахимов разказа как преди година и половина е бил създаден клуба на българската интелигенция в Уфа. Защото повечето от професорите и доцентите на Башкортостан са в Уфа – Урал. А български територии е имало и до реката Об, и до Урал и до Беринговия проток. Тези земи е владял княз Куш, от легендарното княжество Мари – обединител на урго – финските племена до Кама. Затова се е казвала държавата Волжско – Камска България.
  Днес има организация в Уфа, която се именова Дворянско татарско събрание в Башкортостан /с 860 фамилии дворянски/.
  Докато в Татаристан фамилиите на дворяните са 240. В Казан тези фамилии са потомци на дворяните.
  Територията на старите българи е била много по-голяма от тази на днешен Татаристан. Изглежда има днес и много претенденти за наследството на Волжските българи….
  Днес в Башкортостан и в Чувашия се говори на старинен език, който се доближава до езика на предците от Волжско-Камска България. Узбеките и казахите са тюрки, но там също има и наши български диаспори.
  Етносът се определя от специфичните белези езика, антропологични черти на лицето. Но освен етноса има и суб етнос. Това са 2 понятия.
  А в българската нация са влизали освен ядрото прабългари – още и дакомизийци, шопи, славяни, готи, авари, половци, печенеги, каракачани, капанци, и пр.
  В района от Урал до Самара днес има над 2000 непроучени исторически обекта, които могат да бъдат един своеобразен Клондайк за общата история на предците. Но в бившите руски републики, потомците на Волжските българи, отишли там от Балканите и на Изток и изградили,крепости, градове, села и държави, а днес някои от тях вече се и завръщат – отново в земята на предцита… Те – тези наши българи все още се страхуват да се самоопределят, и това върви от времето на от погромите на руския цар Иван Грозни, който избива над 2,5 милиона българи.
  Очакваме за в бъдеще, при предстоящото преброяване, стотици хиляди в тези бивши руски републики да се самоопределят като българи. За което милионите българи, останали в същите тези територии, не трябва по никакъв начин да се изолират от районите на самата днешна Република България. Защото Коренът ни е единен. А в основата на целия пъстър национализъм е и възраждането на културата и националната идентичност на българите на Волга. То се базира на историческа основа. На държавността както и на близостта до Алтайските българи.
  В Енциклопедия Британика волжските българи са описани като българи, живеещи по поречието на Болга /Волга/ – потомци на преселниците българите от Стара Велика България на Кхан Балтавар Велики Кубрат. Асимилацията на Волжските българи е оказала особено силно влияние върху Башкирия, върху мишарите и татарите. А в момента, в идеологията на потомците на Волжските българи се наблюдават три тенденции – алтернативи: пантюркизъм, пан – ислямизъм и ревизионизъм. Част от националистичните настроения са обхванати дори в проекти, базирани естествено на религиозна основа. Немалко от тях се финасират, с идеологически грим, в полза на Турция, докато ортодоксалните татаристи – пензенските татари изповядват тезата, че „заедно с аланите са били ядрото или българското сърце на Русия”.
  Част от националистичните тенденции са се манипулирали и продължават за се манипулират. И както твърдят волжски социолози и политолози, източниците на финансиране на идеологическия грим са най-вече от Турция – която е лидер в пан-тюркистките движение, и може би своеобразен „троянски кон“ на глобализацията, направен по мострата на американския модел за ислямския свят.
  В този смисъл, прототип на татарския национализъм, с положителен образ е и панислямизмът. Към него се числи и една немалка част от волжските българи..
  Като манталитета на тюркските огузи – Oghuz, които са в основата на турската етническа група, също и манталитета на българите на Волга („татарските – волжски българи“) се различава значително. И разликата е в духа на тюркските Огузи и на Казанските българи. Едно е ясно – духовното ни родство, още от времето на Тангра, днес се възприема на подсъзнателно ниво. То е много силно. Това е генома.
  Затова нека не забравяме едно друго много важно обстоятелство – към момента нашата родина – Република България е толерантна към деноминациите.
  Опцията „Ичкерия” е нещо друго. Модел на идеята за национално възраждане, с неориентирано искане за суверенитет и национална независимост, граничещо с анархия, която неизбежно води до военна конфронтация.
  Има и идеи – „Татарстан“ да се преименувана на „Идел-Урал регион“, а българите от Поволжието да си върнат историческото име БЪЛГАРИ.
  Всъщност открит е огромен потенциал – с помощта на десетки научни работници, историци – наши и съвременници, от /Болжско/ Волжко – Камска България, ние трябва да продължим да търсим общите корени. Защото Българщината търси своите корени по света.
  И като финал – няма нищо невъзможно и всичко е възможно! Когато и да е, милионите българи следва да потърсят своя корен на Балканите и да докажат своя ГЕНОМ ОТ ДРЕВНОСТТА, ОТ ХИЛЯДОЛЕТИЯТА НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО, ЗА СЛЕДВАЩИТЕ ХИЛЯДОЛЕТИЯ! Защото много цивилизации се губят и изчезват. А ние българите продължаваме да граничим сами със себе си – във владения от 5/8 от в Северното полукълбо, разделени с хиляди километри!

  Същите представители от най-големите български сдружения на Волжските българи от Уляновск и Бащкортостан гостуваха в Деня на Св. Франциск – 4.10 и във Варна. Те информираха, че полагат основите на своя Конститутивен акт, който ще има значението на Конституция за всички българи по света. Учените бяха на посещение по покана на Организацията на обединените българи. Документът, който предстои да бъде внесен в техните сдружения цели духовно единение на сънародниците ни извън пределите на родината. Това са данни, съобщени от члена на академия Мабик и първи зам. председател на ООБ – Организацията на обединените българи Владимир Цонев. Конститутивният акт ще бъде съобразен със oаконодателството на всяка о т страните, в които има българско малцинство. Този документ ще бъде приет официално на 9 май – дЕНЯ НА ЕВРОПА, КОЙТО Е И ДЕН НА УЧЕНИТЕ, честван и като Ден на българската древност.
  Над 50 млн. са етническите българи в бившите руски републики и на територията на Руската федерация и автономните области. Това са данни на академия МАБИК, дефинирани от академик Йордан Стоилов Иванови и огласени от академик Владимир Цонев.
  Едва днес, след повече от 90 години – след ВОСР,. етническите българи в Руската федерация могат да впишат своята национална принадлежност. По време на преброяването, което предстои при Волжските българи и в Башкортостан, което ще продължи до 2012 г., всеки, който се чувства българин, може да се самоопредели като такъв.

• Проф. Милен Семков: Начело на организираната престъпност в България са политиците

  С проф. Милен СЕМКОВ* разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА
  Гласове

  Къде останаха лицата, които осъществяваха прехода към демокрация и провалиха мечтите ни, къде останаха разпределителите на финансовите потоци, но не малкият Доган, а големият Костов и следващите в управлението на БСП? Къде останаха всички, които получиха наследството на комунистическата тоталитарна система в областта на финансите и икономиката? Къде са? Кой ги прикрива? А точно тези хора са начело на българската организирана престъпност, това каза пред ГЛАСОВЕ проф. Милен Семков.

  – Нека преди да започнем разговора ни за настояща България, да хвърлим поглед назад към най-новата ни история от гледна точка на научната терминология. Как ще наречете като историк последните 20 години, в които живеем? Наричаме периода постсоциалистически или посткомунистически, но това са доста неясни формулировки…

  – Веднага се съгласявам с предложението, защото може да се измисли и нещо от рода на утопии на прехода или преход на утопиите. Аз, като историк, винаги се интересувам от едно събитие с оглед на неговите причини, развитие и последици. От тази гледна точка използвам мисълта на един от големите френски историци на ХІХ в. Жюл Мишле, която съм цитирал и в моя учебник по история за 10 клас: „Историята е мост от миналото към бъдещето”. Моето допълнение е, че по този мост историкът трябва да се движи първо като следовател, после да бъде прокурор и накрая като съдия да произнесе присъда.

  Тази присъда, т.е. оценката на събитията и фактите не трябва да подлежи след това на преоценка и преразглеждане, както това се случва в момента в България. Историкът е историк в кавички, ако обявява например някого за велика историческа личност, а впоследствие се оказва, че този човек е трябвало да отиде в затвора или най-малкото да бъде, образно казано, обезглавен от историческата наука. Защо говоря за прехода на утопиите? Човечеството открай време, още от пещерата, е живяло с утопии. Те продължават до гроба на отделния човек и до гроба на цели общества и цивилизации. В случая утопията и на нашия преход започна с края на т.нар. научен комунизъм.

  В ролята на „велик” утопист” се оказа „научната” врачка Маркс. Самата дума утопия е съчинена през 1516 г. от Томас Мор: от гръцкото „не” и „място” се получава утопия. На неговия остров „Утопия” хората ще работят по 6 часа и ще живеят много щастливо. След това темата през ХVІІ в. е продължена от Томазо Кампанела с „Градът на слънцето”, в който вече ще се работи само по 4 часа. Така се съчетава едновременно утопията „политическо устройство” с утопията „социален живот”. Ние наследяваме „утопията Маркс-Ленин-Сталин” с всички последици на комунистическата тоталитарна система, когато се смесват утопия, мит и илюзия.

  Самият аз живеех с илюзии около 10 ноември 1989 г. и след това за стремителен демократичен преход. Винаги съм обяснявал на студентите си, че трябва да бъдат демократи и граждани в съчетание, което обаче се оказа трудно постижимо. Утопиите на нашия преход бяха точно мечтата или илюзията за едно демократично гражданско общество. Това, което не се извърши, беше, че промяната не започна с „ревизия” на миналото, с оценка на наследството от комунизма, за да не ми се обяснява сега от БСП колко хубаво се живеело при Тодор Живков и колко лошо днес.

  – А какво е историческото ви определение на периода от 1944 до 1989 г.?

  – Първите една-две години след 9 септември 1944 г. са преход към комунистическа тоталитарна диктатура. Това е общество, родено с държавния преврат на Ленин и неговата банда престъпници на 7 ноември 1917 г. Термина „Ленин и неговата банда престъпници” съм го използвал в лекциите си. И бях много доволен, когато на представяне на книга на мой колега за белогвардейците в България тогавашният руски посланик Авдеев използва същата оценка.

  С този държавен преврат беше създаден модел на нова политическа система – тоталитарната, с последователи, които много „обичат” Ленин – Бенито Мусолини и Адолф Хитлер. Те взаимно си влияят и усъвършенстват системата в посока на ежедневната пропаганда и ежедневния терор – с престъпления, измами, лъжи. Тук се сещам за отдавна популяризирания от мен афоризъм на железния канцлер, обединителя на Германия през ХІХ в., Ото фон Бисмарк: „Никога не се лъже толкова много, колкото преди война, по време на избори и след лов”.

  Лъже се, разбира се, и преди избори, и по време на война, важното е, че последиците от лъжата винаги са на гърба на народа. Мои колеги историци се поддадоха на твърдението, лансирано при т.нар. „размразяване” по времето на Хрушчов и после при перестройката на Горбачов, че след смъртта на Сталин се променил типът на политическата система в СССР, а следователно и в България, и тя от тоталитарна се е превърнала в авторитарна. Но основните родови белези на тоталитарната система останаха непроменени!

  – Как определяте терминологично периода след 1989 г. до днес?

  – Преходът на мечтите, на илюзиите. Използвам формулата преход към политическа и икономическа демокрация. Нека обясня защо поставям политическа пред икономическа, след като всички казват, че законите на икономиката определят физиономията на едно общество, на една държава. Да, това е вярно, но политиката е много тясно свързана с икономиката, особено в ХХ в., когато се появи демократическият капитализъм и планирането, когато стана ясно какъв модел на ново общество може да се изгради въз основа на постиженията на науката и технологиите. В началото на ХХ в. социалдемократите издигнаха тезата за демократичен преход от капитализъм към социализъм не чрез фантасмагорична пролетарска революция, а чрез бюлетината.

  В този момент Янко Сакъзов е дори преди великите Бернщайн, Жан Жорес и Кауцки, защото той още тогава предусеща, че трябва да се използва организационната роля на капиталистическата класа, а не тя да се унищожава, да се гради общество, при което да се използват усилията и уменията на всички класи за напредъка на гражданите на държавата. Жан Жорес през 1902 г. пише, че „господството на една класа е атентат срещу човечеството”. Именно този атентат не трябва да се допуска. Янко Сакъзов дълги години беше оплюван от българските комунисти, които му прикачваха оценките на Ленин за социалдемократите като „лакеи” и „опашки” на буржоазията. Затова казвам, че когато ние, историците, оценяваме практики и идеи, трябва „присъдата” ни да е безупречна, да не се поддаваме на политически оценки и влияния, трябва да не забравяме, че историята е част от обществените науки, които не са слуги на управляващите.

  – Следователно според вас е възможна обективната история?

  – Като идея – да, но като практика, когато не достигат „финикийските знаци” или когато с тях може да се съблазни и някой доста обективен до определен момент изследовател, тогава вече настъпват промени не само в оценките, в изводите, но и в начина на мислене и започва възхваляването на управляващите дори когато извършват престъпления срещу правата и свободите на гражданите, както се случва днес в България.

  – Какви процеси се развиха в обществото ни по време на прехода на илюзиите? Накъде върви демокрацията ни?

  – Демокрацията ни е все още дресирана и за съжаление се оказа, че сценарият за дресировката е подготвен още преди 10 ноември 1989 г. В Кремъл бяха наясно, че тяхното общество е фалирало икономически, политически и морално, че трябва да се подготвят за общество, при което главната цел е все пак да се запази, ако не изцяло ръководната роля на комунистическата партия, то поне представителите на тази партия да продължат да контролират икономическите лостове в страната.

  Затова всичко премина точно по този сценарий, за съжаление. И се откриха хора, марионетки в ръцете на архитектите на този план. Веднага ще ги кажа и поименно. Андрей Луканов, който осъществи и дърпаше конците на организирания от съветския посланик в София, генерала от КГБ Шарапов, по нареждане на Горбачов държавен преврат на 10 ноември 1989 г. Луканов си създаде екип не само от няколко членове на Политбюро на бившата вече БКП, но и от т.нар. „дисиденти”.

  Жельо Желев се оказа великолепен инструмент, пожеланата марионетка в техния план, и изигра много точно ролята на преустройващ комунистическата тоталитарна система на демократични релси. И се оказа, че ние всъщност строим посткомунистическо общество – в преход към демокрация, в която обаче икономическата власт отново е в ръцете на комунистите, но вече разделена с нова „политическа класа”, олицетворявана от ръководителите на СДС и най-вече от Иван Костов. Е, разбира се, някои лица се смениха.

  Трапезата е отлична, но пейката е къса и винаги има боричкане не само в нейните краища, но и за мястото в средата й. Спомням си за събитията от януари 1997 г., когато участвах в бунта на млада България, и как се радвахме, че най-после измиваме очите си пред чехи, поляци и унгарци. През януари 1997 г. се събрахме в 272 аудитория на Софийския университет – представители на всички висши училища в София и на научните институти към БАН.

  Срещата, която така се случи, че аз ръководих, завърши с единодушното приемане на резолюция: 1. БСП връща незабавно мандата за съставяне на правителство. 2. Незабавно се организират предсрочни парламентарни избори. 3. Дават се под съд всички министри от „кабинета на Жан Виденов” и всички участвали в разграбването на България отпреди 10 ноември 1989 г. и след тази дата. 4. Незабавно отваряне на досиетата на всички агенти на българската политическа полиция и на чуждите разузнавания (имам предвид на КГБ!).

  И какво направи „другарят” Костов – „да”, с удоволствие, на точки първа и втора, а трета и четвърта – в „коша”. И след това ме питаха студентите: „Професоре, за какво бяхме на улицата и барикадите…”. В първия ден на януарския протест дадох интервю за централната австрийска телевизия, в което казах: „Край на комунизма в България, най-сетне ще се отървем от комунистите веднъж завинаги, този път няма да ги изпуснем!”. Приятел на сина ми бил гледал интервюто и веднага му се обадил: „Беше великолепно!”. Да, бяхме велики, но ни сложиха кавички…

  – Има твърдения, че настоящото управление на България по формата си е демократично, но по съдържание е авторитарно. Споделяте ли това?

  – Темата за авторитарните нотки в един демократичен концерт много ме е занимавала. Специалист съм точно по история на болшевизма, фашизма, националсоциализма и особено се дразня, когато в този демократичен хор, който се мъчихме да създадем, се появиха солисти като Иван Костов, Симеон Сакскобургготски (за Станишев не говоря, той е нещастно съчетание на обстоятелства) и днес Бойко Борисов с „подгряващия” Цветан Цветанов.

  Бойко-Борисовият стил на ръководство, на работа, на появяване тук и там с ножица в ръка да „реже лента”, много ми напомня например на Бенито Мусолини – здрав, як, ритал топка, сниман гол до кръста със снопи жито сред селяни, дори прилича на сексгерой (нищо че е прекарал сифилис преди Първата световна война). Борисов обича да се появява в такава роля и толкова ми напомня на Мусолини, че ми е мъчно за това, което става в България.

  Защото ние гласувахме, включително и аз, срещу тройната коалиция – БСП, ДПС и царедворците, срещу нейното управление. Гласувахме с илюзията за прехода към истинско демократично общество, но за съжаление отново се намесиха икономически и политически „кръгове”, които създават друга обстановка и нежелана от демократите посока на развитие. Не може в една демократична система избраният от мнозинството избиратели министър-председател да казва: „Аз давам пенсиите, аз строя магистрали, аз плащам, аз определям…”.

  Това ми прилича на Доган, който нагло се перчеше: „Аз разпределям финансовите потоци”. Остава Бойко Борисов публично да се прегърне с Доган и да се разберат за „финансовите потоци” и разпределението им! На Запад може да харесват, че Борисов има няколко педи гръб, че играе тенис и рита топката, но мен ме интересува не мускулестата ръка, а мозъкът.

  Нека ГЕРБ да се докаже не само с „демокрация на мускулите”, но и с интелигентно ръководство, което в условията на световна финансова и икономическа криза ще измъкне България от посткомунистическото тресавище. Искам най-после да се даде точна картина какво наследство получи България на 10 ноември 1989 г. – финансово-икономическа картина, дългове, постижения, и защо и в момента ние сме на опашката на Европа и дори и в Албания ни се смеят.

  Защо се стигна до положение, в което разликата между нас и развитите европейски страни вместо да се заличава, се увеличава. Продължавам да искам и да очаквам отговори на тези въпроси. За да няма отново илюзии, за да няма нови 800 лъжи. Това обаче не беше направено от ГЕРБ. А сега неуспехите на правителството на Бойко Борисов в борбата с кризата се прикриват с димната завеса „борбата с организираната престъпност”. Какво се оказа – хванаха „октопода”, организираната престъпност „във всички посоки”, начело с Алексей Петров. Аз бях потресен. Моят земляк – защото съм от Тетевен – Алексей Петров бил тарторът на организираната престъпност в България – как съм го „изпуснал”.

  Ние всички разсъждаваме какво означава терминът „организирана престъпност”, кой е начело на тази организирана престъпност и може ли човек като Алексей Петров със своите ограничени финансово-икономически възможности да бъде начело на тази „организирана престъпност”?

  Къде останаха лицата, които осъществяваха прехода към демокрация и провалиха мечтите ни, къде останаха разпределителите на финансовите потоци, но не малкият Доган, а големият Костов и следващите в управлението на БСП? Къде останаха всички, които получиха наследството на комунистическата тоталитарна система в областта на финансите и икономиката? Къде са? Кой ги прикрива? А точно тези хора са начело на българската организирана престъпност, защото тя просто се срасна с държавата.

  Съвсем логично е да попитам премиера Борисов и неговия вътрешен министър Цветан Цветанов как ще ме убедят, че министри и министър-председатели на три правителства не са разбрали, не са схванали, че един действащ по време на управлението им български офицер е главата на организираната престъпност. Това е направо смехотворно. И сега се правят на ни лук яли, ни лук мирисали и ни разказват баснята за главния злодей Алексей Петров. Такава вина не виждам как ще се докаже с представената на обществото „информация” от „свидетели”, намиращи се под следствие, май и в затвора!

  Когато полицаите просват на земята един офицер, когато арестуват в болница един бивш министър и прокурорът му крещи, че е „абсолютен престъпник”, когато нахлуват рано сутрин или посред нощ в дома на семейства и бият невинни, такива управляващи нямат право да ми говорят за демокрация. Чета сега за разделянето на делото „Октопод” – прокурорът бил направил грешка. Прокурорът, като е направил грешка, да понесе отговорност.

  Ако аз допусна грешка като изследовател на съвременната история, от моите грешки не зависи съдбата на България. Но когато един прокурор нарушава закона, когато един вътрешен министър определя каква присъда трябва да получи едно лице, това е посегателство върху принципите, в които аз съм възпитаван и които защитавам пред моите студенти – принципите на една демократична политическа система, развивана през столетията още от Английската революция през ХVІІ в., през века на Просвещението във Франция, от революциите през ХVІІІ в. в Съединените американски щати и Франция.

  Всичко това е посегателство върху основните права и свободи на гражданина и аз го чувствам като посегателство върху моите лични права и свободи, когато се потъпкват правата и свободите на някого другиго. Това ме засяга пряко. Защото тази игра на думи и дела не може да не ме възмущава, а тя възмущава впрочем все повече и повече хора, които милеят и страдат за истинско гражданско общество в България.

  Но как да се събуди това общество, ако не се обединяват демократично мислещите избиратели, тези, които искат решително осъждане на престъпленията на комунистическата тоталитарна система и на строителите на „посткомунистическа” България. Демократична България не се изгражда с намирисващи на трибунали „специални съдилища”, а с уважение към великия принцип за разделение на властите, с представяне на избирателите на истината за проблемите на държавата, с научно обосновани тези за развитието ни в следващите години, дори десетилетия! Тогава избирателите ще са доволни от управляващите.

  * Проф. Милен Семков е роден през 1934 г. в Тетевен. Завършва история в СУ “Св. Климент Охридски”, където през 1962 г. става асистент по нова и съвременна история. От 1972 г. е доцент, а от 1986 г. – професор в Историческия факултет на СУ. От 1968 г. е доктор по история, а от 1985 г. – доктор на историческите науки с темата “Фашисткият феномен и дискусията в световната литература”. Специализирал е в Парижкия и в Брюкселския университет, в Женева, Монреал и в Европейския колеж в Брюж. Автор е на фундаменталното изследване “Фашизмът”, на учебник по история за 10 клас, “Двадесети век – диктатура и демокрация” и др.
  

• <<
• 1
...
• 360
• 361
• 362
• 363
• 364
• 365
• 366
• 367
• 368
• 369
• 370
...
• 415
• >>