Всички авторски страници

Авторски

• РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

  Достойно е, наистина, да те облажаваме, Богородице,
  винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.
  По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите,
  нетленно родила Бог Слово,
  същинска Богородица, те величаем.
  (Божествена литургия от св. Иоан Златоуст)

  На 8-ми септември (21 септември ст. стил) светата православна Църква чества Рождество на Пресвета Богородица, също Рождество Богородично. Народът нарича този голям Богородичен празник Малка Богородица, за разлика от Голямата Богородица на 15 август (28 август ст. стил), когато се отбелязва Успението на Пресветата Майка. Рождество Богородично е един от трите най-големи празници, посветени на Богородица и е сред 12-те най-големи религиозни празника в календара на църквата.

  На празника Рождество Богородично се пее следната песен:

  „Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот.“

  Пресветата Дева Мария се родила в Галилейския град Назарет от праведните Иоаким и Анна. Йоаким бил от царския род на Давид, а Анна – от свещенически род – рода на Аарон. Те нямали деца и се молили на Бога за рожба.

  Божият промисъл подготвил постепенно появяването на светата Дева Мария. В няколко поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка Иоаким и Анна се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица.

  Свещеното предание разказва, че веднъж, когато Иоким отишъл в планината, за да се помоли, Анна влязла в градината. На едно дърво тя видяла гнездо, а в него чуруликали малки пиленца. Тогава Анна със сълзи на очи отправила молитва към Господа да я зарадва с чедо и обещала, че като стане това, тя ще го посвети на Бога.

  На един голям празник Иоаким отишъл в Иерусалим да принесе жертва. Там бил упрекнат от първосвещеника, че бил недостоен като бездетен да принася дар на Бога. Наскърбен, той отишъл в имението си, дето били стадата му, и се предал на пост и молитва четиридесет дни.
  Анна, като узнала причината за незавръщането му, разтъжена, също усилила молитвата си.

  Господ изпълнил молбите им: благовестникът на Божиите тайни Архангел Гавриил известил на Иоаким, че ще им се роди преблагословена дъщеря, чрез която ще се благословят всички земни племена и ще бъде дарувано спасението на целия свят.

  Това той известил и на Анна и й казал да иде в Иерусалим и при „златните порти“ ще намери мъжа си, който известен ще я очаква. Отишла и точно там се срещнали и споделили радосттта от ангеловото известие. И на 8 септември пречистата Дева се родила на света.

  Когато малката Мария навършила три години, според обещанието си родителите й тържествено я въвели в Йерусалимския храм. Те поставили малкото момиченце на първото стпало пред храма, а то свободно и самичко изкачило всичките 15 стъпала. На входа на храма по Божие указание я посрещнал сам първосвещеникът и я въвел в най-свещеното място на храма – „Святая светих“.

  Мария била възпитавана в страх Божи, постоянно се момела, изучавала словото Божие, занимавала се с ръкоделие. Особено много обичала да изработва свещенически одежди за служителите в храма. Живяла много скромно, с голямо смирение, кротост, търпение и с послушание изпълнявала волята Божия.

  След въвеждането й в храма родителите й се върнали в своя дом в Назарет. не след дълго на осемдесетгодишна възраст свети Иоаким умрял. Останала вдовица, света Анна напуснала Назарет и отишла в Йерусалим да бъде близо до своята Пресвета Дъщеря и продължила непрестанно да се моли в Божия храм. Две години след това предала душата си на Бога.

  Названието „Богородица“ е утвъърдено на Третия вселенски събор през ІV век. Оттогава започва и утвърждаването на почитането на Божията майка като пазителка на човешкия род и на майчинството.

  На всяко богослужение се прославя пресвета Дева Мария, която се удостоила да бъде майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество.

  В църковния календар на Света Дева Мария са посветени Богородичните празници:

  * Зачатие на св. Анна, когато тя зачена Пресвета Богородица – 9 декември

  * Рождество Богородично – 8 септември (21 септември стар стил)

  * Събор на Пресвета Богородица – 26 декември

  * Свето Благовещение – 25 март

  * Въведение на Пресвета Богородица в храма – 1 ноември (4 декември стар стил)

  * Успение Богородично- 15 август (28 август ст. стил)

  * Покров Богородичен – 1 октомври (13 октомври стар стил)

  * Полагане честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна – 2 юли

  * Полагане честния пояс на Пресвета Богородица – 31 август

  Източник: http://ipernik.com

• Пенсионирането на кмета на Чикаго изненада Белия дом

  Кметът на Чикаго Ричард Дейли съобщи, че се пенсионира в смайваща стъпка, която може да доведе до промяна в Белия дом след като висш помощник на президента Барак Обама изрази интерес към поста. На пресконференция 68-годишният Дейли обяви решението си да не се кандидатира за седми мандат като кмет след близо 22 години на този стол. Във Вашингтон началникът на кабинета на Барак Обама Рам Емануел, който през април заяви, че един ден би желал да се състезава за поста в родния си град призна, че решението на Дейли го “изненадало“. Заедно с това той добави, че не е бил изненадан от неговото водачество, посвещение и неуморна работа в полза на града и хората на Чикаго. Обама в отделно изявление посочи, че “нито един кмет в Америка не е обичал града си повече и не е служил на общността с по-голяма страст“ от Дейли. Отиващият си градоначалник е спомогнал да изграждането на образа на Чикаго като световен град и оставя наследството на напредък, който ще бъде оценен от бъдещите поколения, отбелязва президентът Обама. Решението слага край на ера в Чикаго, когато човек на име Ричард Дейли е бил кмет през 42 от последните 55 години. Бащата, легендарният кмет Ричард Дж. Дейли е управлявал града от 1955 до смъртта си през 1976. /АФП /

• ДПС съди България в Страсбург

  За пръв път в последните 20 г. резултатите от парламентарния вот ще влязат в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. ДПС изпълни заканата си и е пратило жалба до съда, с която оспорва окончателните резултати от изборите за НС през 2009 г., Това съобщили пред „Сега“ източници от ръководството на партията. Според адвокат Михаил Екимджиев, който има солидна практика в съда по човешки права, движението на Ахмед Доган може да претендира за морални вреди за депутатите, чийто избор е бил отменен, както и за цялата партия. Той обясни, че сумите, които се присъждат в такива случаи, са от порядъка на 10 000 евро. Екимджиев не се ангажира дали би имало някакви политически последствия от евентуално решение на съда в полза на ДПС, а делата се бавят 6-7 години. Самият той е бил канен за адвокат по делото, но е отказал. Поводът за жалбата на ДПС е, че на 2 април Конституционният съд (КС) отказа да образува дело по искане на движението. Партията на Ахмед Доган се разгневи от разместването на мандатите, до което се стигна след дело, заведено от РЗС. Според новото разпределение ДПС загуби един депутат, а ГЕРБ прибави. Аргументът на конституционните съдии бе, че вещи лица са открили проблеми с неподписани протоколи в 23 секции в Турция. В тях са подадени над 18 хил. гласа, които бяха обявени за недействителни. От ДПС заявиха, че за тях решението на съда е нов окончателен резултат от вота и ще го оспорват. Хората на Доган отправиха искане за дело, в рамките на което бюлетините от спорните секции да се преброят отново, което обаче съдът не уважи. От ръководството на движението тогава заявиха, че са очаквали КС да образува дело така, както е постъпил след жалбата на РЗС. Жалбата до Страсбург е мотивирана с текстовете на чл. 6 и чл. 13 от Конвенцията за правата на човека. Първият регламентира правото на справедлив съдебен процес, по време на който всеки може да се защитава лично или да ползва адвокат. Според чл. 13 „всеки, чиито права са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред националните власти, дори ако нарушението е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции“. Още докато вървеше делото, заведено от РЗС, от партията на Доган се оплакваха, че позицията им не е била изслушана от съда, с което на практика им е отказано правото на защита. Според тях КС е нарушил правото им на справедлив съдебен процес. Юристите в движението се позовават и на чл. 3 от протокол 1 към конвенцията. Той гласи, че „договарящите се страни се задължават да провеждат свободни избори при условия, осигуряващи свободното изразяване на мнението на народа“. В ДПС смятат, че обявяването за недействителни на 18-те хил. гласа от Турция само заради това, че протоколите не са подписани, нарушава правото на свободно изразяване. /БГНЕС /

• Б.Борисов става селекционер на националния отбор по футбол

  След поредната загуба на българския футболен отбор, това предложение се чу от няколко запалянковци събрали се да гледат в мача в българско заведение в Чикаго

  Националният отбор на България загуби с 0:1 от селекцията на Черна гора в мач от квалификациите за Евро 2012 в Полша и Украйна, игран на Националния стадион „Васил Левски“ в София.

  Мачът почна със силна българска атака отдясно, която завърши с центриране, уловено от стража на Черна гора. Следващите минути преминаха при превъзходство на българите, а в деветата минута беше отправен и първият шут по посока на вратата на Младен Божович, за съжаление в аут.

  Напрежението пред черногорската врата продължи с удар на Рангелов и паническо изчистване пред голлинията в рамките само на минута.

  В 15-ата минута Рангелов и Попов направиха добро „двойно“ подаване, но ударът от въздуха на последния мина на сантиметри в аут.

  Светкавична контраатака в 21-ата минута на Черна гора за малко не доведе до гол в актива на гостите, но за щастие техен състезател се размина с топката в близост до вратата.

  Постепенно Черна гора неутрализира първоначалния български подем и играта се изравни.

  В 35-ата минута изтървахме златен шанс за гол, когато след центриране отдясно Ивелин Попов с глава насочи кълбото, но стражът се намеси великолепно и спаси.

  Старата максима, че ако не вкараш, ще ти отбележат се потвърди минута по-късно, когато с удар на Зверотич от над 20 метра черногорците излязоха напред – 1:0.

  Вместо да натиснат решително, българите позволиха в рамките на следващите три минути още две положения пред вратата на Николай Михайлов, които за щастие не доведоха до нови неприятности.

  В 41-ата минута Мирко Вучинич като на шега премина през целия терен и само решението му да не комбинира не донесе до нов гол в нашата врата.

  Две минути преди края на полувремето Мартин Петров се понесе по лявото крило и стреля по диагонал, но крайно неточно в аут.

  Втората част започна с две смени в редиците на България. Живко Миланов и Димитър Рангелов отстъпиха местата си съответно на Станислав Генчев и Валери Божинов.

  Веднага след подновяването на играта обаче Джалович за малко не удвои с глава. В следващите няколко миниути още на два пъти черногорците бяха опасно близо до втори гол.

  В 58-ата минута „трикольорите“ стигнаха до първия си удар в очертанията след почивката. Той беше дело на Мартин Петров, който засече с глава от 15 метра след центриране на Георги Пеев отдясно.

  Четири минути след това Божович спаси силен удар от фаул на Мартин Петров. В 69-ата минута стражът извади още два удара – на Станислав Ангелов и на влезлият като резерва Валери Домовчийски.

  С приближаването на края на мача черногорците се прибраха още по-назад и търпеливо чакаха шанса си на контраатака. Набезите на България пък бяха крайно хаотични и неориентирани, състоящи се предимно от центрирания по двата фланга.

  Нова скоростна контра на Черна гора в 81-ата минута изправи трима в червено срещу шестима от българска страна и въпреки това гостите отправиха удар, избит със сетни сили в корнер от бранител на „трикольорите“.

  В 89-ата минута Мартин Петров стреля от свободен удар, но топката „облиза“ горната греда и излезе в аут.

  Добавеното време донесе ново напрежение пред Николай Михайлов и ново щастливо избиване в корнер. След него гостите разиграха тактически, задържайки топката на безопасно разстояние от вратата си.

  В последните секунди България все пак имаше още един шанс, пропилян от Домовчийски.

  Последният съдийски сигнал на рефера Безбородов дойде при резултат 1:0 за Черна гора и при мощни скандирания „Оставка“.

  С втората си поредна загуба България се закотви на дъното в квалификационна група G без спечелена точка.
  ––
  Квалификационен мач за Евро 2012 от група „G“:

  България – Черна гора – 0:1

  Голмайстор: Елсад Зверотич 36

  главен съдия: Владислав Безбородов (Русия)
  жълти картони: Стилиян Петров, Станислав Ангелов, Мартин Петров (България), Милорад Пекович, Бранко Бошкович (Черна гора)
  Национален стадион „Васил Левски“: 6 000 зрители

  България: Николай Михайлов, Живко Миланов (46-Станислав Генчев), Илиян Стоянов, Иван Иванов, Веселин Минев, Георги Пеев (66-Валери Домовчийски), Станислав Ангелов, Стилиян Петров, Мартин Петров, Ивелин Попов, Димитър Рангелов (46-Валери Божинов)

  Черна гора: Младен Божович, Саво Павичевич, Миодраг Джудович, Марко Баша, Милан Йованович, Елсад Зверотич (68-Митар Новакович), Милорад Пекович, Бранко Бошкович (64-Владимир Божович), Симон Вукчевич, Радомир Джалович (78-Младен Касчелан), Мирко Вучинич

  ––––––––––––––-

  Тази вечер в различни градове на Европа се изиграха вторите мачове от квалификациите за Европейско първенство, което ще се проведе в Полша и Украйна през 2012 г.

  Получиха се следните резултати:

  Група B, 18:00 ч, Русия – Словакия 0:1
  Група F, 20:00 ч, Грузия – Израел 0:0
  Група D, 20:30 ч, Беларус – Румъния 0:0
  Група F, 20:30 ч, Малта – Латвия 0:2
  Група G, 20:30 ч, България – Черна гора 0:1
  Група А, 21:00 ч, Турция – Белгия 3:2
  Група B, 21:00 ч, Македония – Армения 2:2
  Група Е, 21:00 ч, Швеция – Сан Марино 6:0
  Група D, 21:15 ч, Албания – Люксембург 1:0
  Група Н, 21:15 ч, Дания – Исландия 1:0
  Група I, 21:15 ч, Чехия – Литва 0:1
  Група А, 21:30 ч, Австрия – Казахстан 2:0
  Група с, 21:30 ч, Сърбия – Словения 1:1
  Група Е, 21:30 ч, Унгария – Молдова 2:1
  Група Е, 21:30 ч, Холандия – Финладия 2:1
  Група F, 21:30 ч, Хърватия – Гърция 0:0
  Група Н, 21:30 ч, Норвегия – Португалия 1:0
  Група А, 21:45 ч, Германия – Азербайджан 6:1
  Група B, 21:45 ч, Ейре – Андора 3:1
  Група G, 21:45 ч, Швейцария – Англия 1:3
  Група С, 21:50 ч, Италия – Фарьорски острови 5:0
  Група D, 22:00 ч, Босна и Херцеговина – Франция 0:2
  Група Н, 22:00 ч, Шотландия – Лихтенщайн 1:1

  Забележка: Мачовете са подредени по начален час (българско време).

  Източник: Вести
  http://www.vesti.bg

• Кеворк възражда „Всяка неделя” в интернет, одит във вацовите издания

  Треска тресе медийните среди. Издания сменят собствениците, съкращения на екипи, уволнения, орязани заплати. Ревизии във вацовите издания и БНТ, сп. „Playboy“ обезглавено

  Голямата новина в медийните среди е свързана с Кеворк Кеворкян. Известният журналист качва легендарното си предаване „Всяка неделя” в интернет. Работата по проекта била напреднала, а съдействие му оказвали издателите на в. „Шоу” и сайта „Блиц”. Посетителите ще могат да видят стари предавания и интервюта в пълен вариант, както и актуални коментари и дискусии по обществено значими въпроси и проблеми. „Мисля, че има доста интересни нещо, които не са излъчвани и които ще покажем на читателите. Интернет дава много възможности, предизвикателството си струва“, заяви пред Frognews.bg Кеворкян.
  Вътрешни проучвания на големите телевизии показвали, че има отлив от зрители на многобройните ток шоута, където подбора на водещи и редактори се свеждал в повечето случаи до външността и скандалната популярност на дадения кандидат. Запознати дори предвиждат скандали в скоро време с раздути рейтинги на определени „звезди” и предавания за сметка на други. Така че „Всяка неделя” ще попълни незаета ниша. Предаването ще стартира до десетина дни.

  Нови рокади и съкращения тресат вестникарската гилдия. Одит се извършва в момента във вацовите издания, съобщиха източници от групировката. Ревизията е свързана с преговорите за продажбата на „Труд”, „24 часа”, сградата на „Полиграфическия комбинат” и другите издания на германските собственици в България. Проверявали се приходите от рекламата и разпространението. Също и отношенията на ВГБ (Вестникарска група България) с обслужващите я Райфайзен банк и банка ДСК.

  Както първи съобщихме, финансова групировка води разговори за закупуване на бизнеса на ВАЦ в България. Лице на сделката като главен консултант бил Красимир Гергов. Зад него обаче седяли истинските собственици на капитала, с който ще се осъществи евентуалната продажба. Първоначално от ВГБ отрекоха да се водят подобни преговори, но шефът на ВАЦ в Есен, Германия – Бодо Хомбах призна, че групировката иска да се изтегли от Източна Европа, в това число и от България. Като причина той изтъкна лошите условия за бизнес, влиянието на сивата икономика, корупцията и нелоялната конкуренция.

  Друга новина от телевизионния „фронт” е дефицитът на средства в БНТ, който течащата вътрешна проверка изчислила до момента на внушителните 23 млн лева. Тази сума обаче не е окончателна. Членове на новия УС, впрегнати в анализа на неизплатени, но сключени договори, както и на върволица от мистериозни анекси към тях твърдят под сурдинка, че недостигът от средства в държавната медия може да надмине 25 млн. лв.

  Тепърва обаче на данъкоплатците им предстои да научат за грандиозните задължения. Стига, разбира се, старото или новото ръководство на „Сан Стефано” 29 да благоволи да даде поне една пресконференция за това какво става в телевизията и какви са намеренията на новите шефове.

  Неотдавна някои от новите членове на УС на БНТ се заканиха, че ще настояват за повишаване на субсидията от държавата. Модерна обществена медия се правела с много пари, изцепи се един от избраниците на Вяра Анкова, без да обели дума за схемите, чрез които телевизията е била източвана безнаказано от години.
  В замяна на това новата програмна шефка Севда Шишманова обяви тържествено, че ще удължи времетраенето на „Лека нощ, деца” от 10 на 15 минути.
  Похвали се още, че моментално ще стартира нов сезон от прословутото „Голямото четене”, но този път за малчугани. Пречка за реализацията на вдъхновените начинания била липсата на пари. За да не падне жертва на собствената си причастност към батака в БНТ като бивш член на УС, Шишманова панически се втурнала да търси рамо и средства за плановете си.

  Посетители на виенската сладкарница „Пролет” (до СУ „Св. Кл. Охридски”) онзи ден станали свидетели на прелюбопитна среща на амбициозната програмна директорка Шишманова с политолога Иван Кръстев и с външния министър Николай Младенов. Насред целувките и прегръдките към радушното рандеву се присъединила и Вяра Анкова. Из медийните кръгове бързо се разнесе слух, че известният с отбраните си местни и задгранични контакти анализатор Иван Кръстев се канел да доведе няколко богати евреи, желаещи да инвестират в медиите. Анкова и Шишманова търсели начин да се наредят на опашката за щедри спонсори.
  Наблюдателите на процесите в БНТ обаче не са никак оптимистично настроени. Ако продължи мълчанието на Темида, на СЕМ или на изпълнителната власт по повод на изскочилите разкрития за нецелесъобразно харчене на държавни пари в медията, то значи, че БНТ ще продължи да се използва за дойна крава на бизнес лобита и шуробаджанашки клики докато съвсем се обезличи.
  Засега няма данни, че новоназначената шефка на медията Вяра Анкова се кани да промени ситуацията, която сама по себе си е стимул за кражби или за разхищения.

  Доскорошният шеф на Националната телевизия Уляна Пръмова твърдеше, че дефицитът в БНТ не е повече от 10 милиона, които били дължими към БТК за излъчването на програмата. В последния си отчет пред медийните надзорници от СЕМ Пръмова официално опроверга слуховете за грандиозен недостиг на средства в телевизията. Тя заяви пред петчленката на Георги Лозанов, че към края на втория й мандат БНТ имала не повече от 2 или 3 милиона задължения от неизплатени хонорари и авторски права. Сумите щели да бъдат покрити от рекламните приходи след края на Световното първенство по футбол. Освен това Пръмова обвини на няколко пъти финансовото министерство за съкращаването на субсидията през изтеклата година с около 7-8 млн. лв.

  В началото на август пресата нарочно или не пропусна да отбележи, че прокурорът от Градска прокуратура Моника Малинова е наредила на дознателя от Столична дирекция на полицията Кирил Владимиров да събере данни по сигнала на неуспялата кандидатка в конкурса за шеф на БНТ Светлана Божилова. Преподавателката по журналистика и известна медийна експертка обжалва пред ВАС процедурата и решението на СЕМ, с които Вяра Анкова бе избрана за генерален директор. Божилова освен това сигнализира прокуратурата за случаи на нецелесъобразно и неоправдано изразходване на държавната субсидия на „Сан Стефано” 29.

  През септември ще се разбере дали събраните данни и експертизи ще са достатъчни за прокурор Моника Малинова да започне разследване за изтичането на средства от държавната медия в съучастие или със знанието на длъжностни лица, някои от които и днес са в управлението й.

  Междувременно големи съкращения и намаляване на заплатите се извършили в редакцията на в. „Новинар”. Сред останалите хора в екипа упорито се говори, че след като Любен Дилов-син станал главен редактор на списание L’Europeo „Новинар” бил обявен за продан от собственика Антоан Николов. Засега обаче нямало голям интерес към изданието, освен запитвания от собствениците на Нова Българска медийна група. Те обаче проявявали повече любопитство, отколкото истински намерения, твърдят запознати. Слуховете допускат и вариант, при който хартиеното издание се закрива и остава само онлайн вариантът на „Новинар”.

  Христо Кьосев пък бе освободен като главен редактор на сп. „Playboy”. Гърците, които държат правата на култовото издание за България, били недоволни от падащите тиражи и спада в рекламните постъпления. Заедно с Кьосев си тръгвали и повечето хора от екипа. Очаква се Кьосев, който е бивш кадър на „24 часа”, да се върне отново там. Екипът на другото мъжко списание „Maxim”, начело с главния редактор Ивайло „Нойзи” Цветков щял да поеме и правенето на „Playboy”, научи Frognews.bg.

• Жените и политиката

  Нежният пол настъпва все по-сериозно към върховете на властта

  След доста драматичен и изключително оспорван вот Австралия е напът да се сдобие с първия си избран премиер жена. Така дамите ще завладеят управлението в поредната държава, показвайки ясно, че еманципацията върви към своя връх – от липса на право на глас само преди век до държавен ръководител сега.

  Малко предистория. В края на юни 48-годишната Джулия Гилард режисира тих вътрешнопартиен преврат срещу тогавашния особено непопулярен премиер Кевин Руд. Веднъж загубил официално доверието на Лейбъристката партия, Руд напусна и премиерския пост. Замести го именно Гилард, която получи почти пълна подкрепа от съпартийците си. Така тя влезе в историята. Стана първата жена-премиер на Австралия.

  Два месеца по-късно обаче за нея дойде истинският тест. Парламентарни избори. Тук нещата се оказаха доста по-трудни и Гилард не можа да победи основния си опонент Тони Абът, предвождащ Либералната коалиция. Решаващи се оказаха 5-те гласа на зелените и независимите депутати. И ето че силната жена на Австралия вече успя да се сдобие с два от тях. Остават й само още толкова, за да постигне заветните 76 депутатски места, които ще й гарантират пълно мнозинство и възможност за сформиране на правителство.

  Макар и доста трудно, Джулия Гилард явно е в навечерието на наистина сладка и историческа победа.

  По ирония на съдбата именно тази жена може да се изправи срещу един от символите на способността на нежния пол да управлява цяла държава, цяла империя – кралица Елизабет Втора.

  Гилард, която е родена в Уелс и емигрира с родителите си на 4-годишна възраст, е твърдо убедена, че Австралия трябва да излезе от сянката на британската корона и да стане непълно независима република. По време на предизборната кампания дори посочи срок, в който това трябва да се случи – при смяната на монарха във Великобритания.

  Самото противопоставяне срещу Бъкингам говори достатъчно за самочувствието и силния характер на Джулия Гилард. Времето ще провери дали и политическите й умения са на същата висота. Към момента отговорът е да.

  Всъщност Гилард е поредната жена, която демонстрира забележително присъствие на съвременната международна политическа сцена.

  Най-известните определено са „железните” Маргарет Тачър и Ангела Меркел, които станаха символ на стабилност и твърда ръка в управлението на две от водещите световни сили – Великобритания и Германия.

  Към тази група можем да прибавим и Индира Ганди – изключително способен и уважаван политик, който успява да извади Индия от бедност и да я тласне към икономическия прогрес. Ганди е застреляна от двама от собствените си охранители на 31 октомври 1984 година.

  Има обаче и редица други, не толкова популярни, но по всичко личи – достатъчно способни и амбициозни жени, които си проправят път към властта и държат в ръцете си съдбите на своите страни.

  Исландският премиер Йохана Сигурдардотир например е в политиката от 1978 година, когато влиза в местния парламент. Оттогава насам тя участва в 8 последователни парламентарни вота и винаги запазва депутатското си място. Не е зле за бивша стюардеса.

  Сигурдардотир печели и уважение, което логично й донася премиерският пост. Изключително уверена в себе си, 67-годишната госпожа е първият държавен глава в света, открито признал своята хомосексуалност. Наскоро тя сключи официален брак с дългогодишната си партньорка Йонина Леосдотир.

  По върховете на европейската политика има още силни жени. В Литва Далия Грубаускайте е държавен глава вече втора година. Дъщеря на продавачка и електротехник, остър език, черен колан по карате, докторантура по икономика. Това е литовският президент.

  Граубаускайте, която преминава през редица позиции в Европейската комисия, преди да стане държавен глава, е последната надежда на литовците за изход от дълбоката рецесия. Президентът обеща да направи всичко, за да защити хората с най-ниски доходи и да ограничи безработицата, достигнала до 16%. Тези обещания й донесоха 68 на сто от гласовете на изборите.

  Друга хладнокръвна и внушителна дама – Таря Халонен, вече десетилетие е непоклатима на поста президент на Финландия. Израснала в работническо семейство в крайните квартали на Хелзинки, Халонен изгражда особено успешна политическа кариера, поддържайки тесни връзки с профсъюзите и неправителствените организации. Известна е и с това, че държи на президентската роля на главнокомандващ и е твърд противник на членство на Финландия в НАТО. Хобитата й са плуване и грижата за двете й котки.

  Далеч от ледената Финландия в Аржентина една жена направи това, което Хилари Клинтън не можа. Кристина Фернандез де Кирхнер успя да заеме президентския пост в страната, наследявайки своя съпруг. Вече трета година г-жа Кирхнер успява да се справи с всички предизвикателства, пред които се изправя. Независимо дали става въпрос за икономически скандали или обтягане на отношенията със САЩ. Впечатляващата й външност и риторика й донесоха прозвището втората Ева Перон.

  Подобна личност е и новият държавен глава на Коста Рика – Лаура Чинчила. В началото на годината тя спечели президентския вот с 47 на сто от гласовете, след като изкара мандат като вице на Нобеловия лауреат Оскар Ариас Санчез.

  Като бивш министър по обществената сигурност и правосъден министър, в нейно лице костариканците виждат не само красивата външност, но и човека, който има нужния опит, за да се справи с нарастващата престъпност в карибската държава. Освен това тя продължава политиката на своя предшественик за стимулиране на бизнеса с привличане на чуждестранни инвестиции и с подкрепа на свободната търговия. Чинчила обаче е твърд противник на гей браковете, абортите и противозачатъчните хапчета.

  Оставайки в Карибския басейн, трябва да отбележим и присъствието в политиката на Камла Персад-Бисесар – премиер на Тринидад и Тобаго от края на май. Начело на коалиция от пет партии, тя представи амбициозен план за борба с организираната престъпност, увеличаване на пенсиите и драстично намаляване на бедността, тормозеща 20 на сто от населението. Бивш социален работник, Персад-Бисесар е известна със своята състрадателност.

  С обещания за майчина чувствителност Елън Джонсън Сърлийф стана първата жена президент на африканска страна. Получила образованието си в Харвард още през 70-те, тя става финансов министър на Либерия. Гражданските войни в страната я принуждават да избяга в Кения. Завръща се през 1996 година, когато губи президентските избори, изправяйки се срещу Чарлз Тейлър (този с диамантите на Наоми Кембъл). Сърлийф обаче не се отказва и на 66-годишна възраст успява да стане държавен глава.

  Друга достолепна дама – 62-годишната Шейк Хасина Важед, е премиер на една от най-бедните страни в света – Бангладеш. Животът й е низ от бягства от смъртта. При военен преврат през 1975 година са убити 17 от членовете на семейството й – син, трима братя, майка и баща – бившия премиер Шейк Муджибур Рахман. Тогава 28-годишната Хасина е в чужбина. По-късно оцелява и след атака с граната, която убива 20 души.

  За първи път е избрана за премиер още през 1996 година, но след като Бангладеш е обявена за най-корумпирана страна в страна, губи катастрофално следващите избори. Хасина обаче не се отказва и през януари 2009 година се завръща победоносно. Нейната партия печели 230 от 299 места в парламента, а тя отново е премиер.

  Женска упоритост…

  Източник: http://www.dnes.bg/

• Заблудите относно българската десница

  Автор: Димитър Петров

  Още от зората на демократичните промени, та и до днес в България битуват доста погрешни представи относно дясната част от политическия спектър. И в близкото минало, и сега за „десни“ се приемат партии и политици, които по своя профил и платформа съвсем не са такива. Някои от тях са либерали, а други – откровени левичари.

  За 20 години така и не се намериха журналисти и влиятелни политически анализатори, които да разяснят на обществеността няколко простички факта. А именно:
  -това, че си антикомунист, не те прави задължително десен. Антикомунисти в България има и сред либералите, и сред социалдемокатите. Антикомунисти са и повечето от земеделците, които по традиция стоят на ляво-центристки позиции. Антикомунизмът не е идеология, това е естествена защитна реакция на цивилизования човек спрямо комунистическото безумие (особено когато това безумие допреди две десетилетия беше официална държавна идеология);
  -това, че си про-западно, а не про-руски ориентиран, не те прави автоматично десен. Външнополитическата ориентация е въпрос не на политически, а на цивилизационен избор (или на чисто икономически, в немалко случаи);
  -това, че си защитник на свободата, демокрацията и човешките и граждански права, не те категоризира непременно като десен. Свободата, демокрацията и човешките и граждански права са достижения на съвременния свят и те се отстояват от всички политически сили в демократичната част на спектъра – както вдясно, така и в центъра, а също и от модерните леви партии;
  -това, че се стремиш към утвърждаване на правилата на пазарната икономика и неприкосновеността на частната собственост, не ти дава основания да се наричаш десен. Тези принципи са защитавани със същата сила и от либералните партии. А също и от социалдемократическите, само че при тях има по-голямо тежнение към социалната защита на населението.

  Затова бих желал да разясня (макар и много бегло и повърхностно) някои основни, базови постулати, които характеризират истинската, автентична десница. А пък вие сами можете да прецените колко и кои от набедените за „десни“ партии и политици в България действително са такива:

  – християнство – учудвам се как изобщо е възможно някой да бъде смятан за десен, ако не вярва в Бога и страни от Църквата? Налагането на атеизъм (от френската революция до наши дни) е изцяло заслуга на либералите и пръкналите се от тях социалисти. За истинския консерватор светът е изначално подреден благодарение на Бог и ние, хората, трябва просто да следваме Божиите повели. Отделно от това, „страхът от Бога е много по-силен регулатор от всякакъв обществен договор“ (цит. от интервю с Борис Станимиров във в. Седем). Азбучна истина е, че навсякъде по света десните се борят за запазване и увеличаване на влиянието на Църквата в обществения живот, докато либерали и левичари налагат безбожие и секуларизъм;
  – национализъм – „Бог и България – единство в двойна плът…“ (Пенчо Славейков, „Кървава песен“). Отстояването на националната идея в противовес на либералния космополитизъм и социалистически интернационализъм е приоритет на всеки десен политик. Естествено, тук става дума за истинския, чист български национализъм, а не за национал-популизма, изповядван от не един и двама български пишман-националисти;
  – традиции – този постулат е неразривно свързан с предните два, но същевременно си има и своите чисто консервативни, „идеологически“ основания. Според консервативния светоглед, всички ние сме брънка от веригата – синове на нашите бащи, внуци на нашите дядовци и т.н. и от нас се очаква да приемем щафетата и да доразвием постигнатото от нашите предци. Традиция и приемственост;
  – елитарност – „националното единство означава не всички да се съберем зад един лозунг, а тези, които знаят, искат и могат, да дърпат нацията напред, а останалите просто да не им пречат“ (Маргарет Тачър). Според десните държавата трябва да бъде управлявана от едно образовано, просветено и осъзнато малцинство, т.нар. „национален елит“. Истински десният политик и държавник не се стреми да се хареса на мнозинството, на масите, а дава път на компетентните и високообразованите. Които във всяко общество са малцинство;
  – утвърждаване на социалното неравенство – ние, хората сме различни и не бива да бъдем уеднаквявани. Равни сме само пред Господ (и пред винкела:)) Затова всеки трябва да получава това, което е заслужил благодарение на лични качества, умения, знания, инициативност и т.н. Във всяко общество и през всяка епоха е имало силни и слаби, умни и глупави, активни и инертни хора. Социалното неравенство е естествено и всякакви опити за неговото премахване („социално инженерство“) са неуместни според един консерватор. Още повече, че социалното инженерство е е опит за промяна на създадения от Бога ред, т.е. левичарство;
  – култ към академичното знание – за разлика от либералния модел, за който основополагащи са приложните науки, коснерватизмът изтъква на преден план „знанието заради самото знание“. Според консервативния светоглед човешкия прогрес се дължи не толкова на техническите иновации, колкото на развитието на философската и политическата мисъл.

  В някой следващ постинг ще разгледам причините за размиването на политическата физиономия на българската десница през последните 20 години.

  Източник: http://thetrooper.blog.bg/

• КРАСИВАТА ТРАКИЙКА ЕВРОПА

  Във всяка легенда има и частица истина, преданието за хубавата принцеса Европа не прави изключение. Древните писания разказват, че тя била дъщеря на цар Агенор. Запленен от красотата й богът на светлината Зевс се влюбил в нея. Явявяйки се под формата на красив бик, той се приближил до младата благородничка и кротко полегнал. Удивена, Европа седнала на гърба на необикновеното животно, в този момент преобразеният бог се изправил и отнесъл надалеч ( чак до остров Крит) смаяната девойка…..

  Това е легендата, каква обаче е истината, какво е значението на името Европа? За да разберем това първо трябва да обърнем поглед към нейното семейство. Баща й носи името Агенор. Въпреки, че е обявен за финикиец, той носи трако-троянскско име. От любовта със Зевс красивата принцеса ражда трима сина – Минос, Радамант иСарпедон, а нейна внучка носи името Земела.

  Агенор означава силен водач, или водач на мъжете. Частицата Аге отговаря на санскритската Ажа със значение вожд*. Нор е еквивалент на тракийската и скитскаанер, нара–мъж, също и на санскритската нара– мъж. Тази древна дума е запазена в нашата нестинар, която има значение танцуващ мъж.**

  Минос се е славил с мъдростта си, затова е логично да свържем неговото име със санскритският глагол манати–мисля, който пък отговаря съвсем точно на старобългарския мьнети– мисля. Приликата е толкова голяма, че санскритската и българската дума могат да се вземат за диалектни варианти принадлежащи на един език.

  Радамант също има прекрасно обяснение на санскрит и български. Частицата Pада е съпоставима със санскритската дума рада– успех, благополучие…радост и разбира се старобългарската дума радъ- радост. С частицата мант се изразява притежание в санскрит ( пашумант означава имаш животни, паша ).

  Мант отговаря на старобългарският глагол имати- имам, чиято насализирана форма е иманти. Т.е. Радамант означава имащ радост, радостен. С подобен строеж е са тракийските имена Акамант и Йфидамант ( съюзници на трояните).

  Сарпедон е защитно име със значение кривчо, изкривен. Обяснява се с хетската думасарпа – сърп ( крив предмет), санскритската сарпа – влечуго ( криволичещо, виещо се) и нашата дума сърп. Понеже в древността детската смъртност е била висока, то на новородените често са се давали защитни имена със значение крив, грозен, черен ( Грозьо, Черньо) с цел да се отклони злото.

  Името на Земела не се нуждае от много коментар. Земела е тракийската богиня на земята. Сродни на името й са хетската дума самана, санскритската ксама и разбира се старобългарската земля-земя.

  Виждаме, че потомците на красивата принцеса носят тракийски имена, а това означава, че те, както и Европа са от тракийски произход. Да не забравяме важната подробност, че първоначално с името Европа се е обозначавала област в Тракия, не във Финикия, или Гърция. Най-древната географска област Европа е обхващала земите между Стара планина, Егейско ( Тракийско)  и Черно море.

  Какво обаче означава антропонимът Европа ( Europa )? Едно е сигурно, в дълбока древност името на чаровната девойка е звучало съвсем различно. Според мен частицата ЕУ  ( Eu)  имаща значение хубаво на гръцки е звучала първоначално катохув, хуу, хуб. В действителност гръцката дума еу – хубаво отговаря на авестийскатахуу, галската су, санскритската суба – хубаво …и разбира се нашата хубаво, убаво ( диал.форма).

  Втората частица ропа отговаря прекрасно на санскритската и авестийска дума рупа, рупия – форма. За рупа-форма трябва да се добави, че е свързана с тракийските думирупия, руфия, ромфея – меч ( нещо, с което се сече, оформя, дълбае). Връзкатаформа– режещ инструмент можем да видим и в нашите думи образ и режа, ряз, т.е. образът, формата са нещо, което е изрязано, издялано ( М. Фасмер). Дори и нашата думатяло има значението нещо издялано, оформено ( М. Фасмер). Санскритската думатвастр означава както създател на тела, оформящ тела, така и дърводелец. Твастр е сродна на нашата творя – създавам, правя, а също на авестийската таста – оформен, от която произлиза и хуташта – добре оформен(а).

  Истинското име на Европа е звучало като Хубрупа, Хуурупа и е означавало –хубавицата, жена с хубави форми. Най-древният вариант на името на красивата тракийка дала името на цял континт е запазен в български диалекти като Юрупа, Урупа, да не забравяме и иранското Урупа – Европа.

  Похищението на красивата тракийската принцеса от взелият формата на бик Зевс е всъщност романтизирата миграция на траки в покока юг, към остров Крит. Бикът е символ на древно тракийско божество олицетворяващо първичната сила. Не случайно тракийският Загрей – бикът е почитан на остров Крит. Зооморфни съдове ( с формата на бик) се появяват на остров Крит към краят на второто хилядолетие преди Христа, което пък е белязано с поява на нов антропологичен тип хора ( Хътчинсън). Да не забравяме, че остров Крит е и дом на минотавъра, човекът-бик, на когото атиняните изпращали жертви.

  Тук може да се възрази, че Загрей не е Зевс, а потомък на Зевс. Това е така, но трябва да се отбележи, че митът не е гръци по произход, а само документиран от тях в една отдалечена епоха. Павзаний [8.53.5] обяснява, че гръцките легенди имали различни отличаващи се един от друг варианти, особено тези засягащи произхода митичните личности….

  Време е истината да излезе наяве, трябва да се знае, че най-старата област носещаимето Европа е в Тракия. Ние сме потомци на първите европейци, на първите просветители, благодарение на които милиони хора получиха писменост. От нашите земи се разпространиха организираното земеделие и скотовъдство, които направиха възможна неолитната революция. Дедите ни създадоха първата възвишена и хуманна религия отричаща насилието и отмъщението. Нашите предци бяха носители на светлината, затова и мразещите доброто хвърлиха много усилия да ни заличат. Досега не са успели, дано и да не им се отдаде. За да избегнем това не трябва да позволяваме да ни унищожат духовно. Нека се отвърнем от злобата, защото тя не е наша. Нека се отречем от алчността, защото тя е страшна болест. Нека не следваме пътя на лошите а да се се върнем ли към корените си. Да изпълним ли сърцата си със старата гордост и достойнство, да станем ли отново силни хора…Всичко зависи от нас…

  Използвана литература и пояснения:

  1.J. Lempriere, Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994

  2.Г. Батаклиев, Антична Митология, Справочник, ДИ Д-р Петър Берон, София, 1985;

  3.M.Coulson, Sanskrit, University Press, Oxford, 1982;
  4.W.Dwight Whitney, Sanskrit Grammar, LPP, Delhi, 2003;
  5.A.A.MacDonell, Sanscrit Dictionary, University Press, London, 1954;

  6.М.Фасмер

  7.R.W. Hutchinson, Prehistoric Crete, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1962;

  8. Pausanias,  Description of Greece, Harvard University Press; London, 1918.

  * Аге, Ажа –вожд са сродни с нашите думи вожд, вести, везон-водя, яздя, изразяващи движение.

  **Нара–мъж се среща в нестинар-танцуващ мъж, където нести означава танцувам, нося се, т.е. движа се, а нар има значение мъж. Най-старата форма на нара и нар еиндар, което е насализирана форма на нашата дума едър, иедър – ендър, индър. Естествено, който е едър той е и силен. Сродни думи са галската нертос-сила, луитската инарумни – силен.

  Източник: http://sparotok.blog.bg/

• 125 години от СЪЕДИНЕНИЕТО

  След почти 500 години робство на 6 септември 1885 г. Княжество България се обединява с автономната област Източна Румелия (дн. Южна България).

  Чардафон Велики и Треперко паша заедно за България

  Автор: РУМЯН СЛАВОВ, „БЪЛГАРИ“

  След Берлинския конгрес България граничи със себе си – например в Трявна е имало митница.

  Генерален губернатор на Източна Румелия до 1884 г. е Александър Богориди (Алепо паша), бивш посланик на Османската империя в Европа. Син е на Стефанаки бей – единственият християнин в Цариград, посещаван някога у дома си от султан

  Несправедливостта на великите сили се потвърждава от поведението на дипломатите им. Английският консул Джонс – „много далновиден дипломат, малко ексцентрик и пияница“ по думите на Симеон Радев – подкокоросва политическите водачи в областта да вървят в Европа да агитират за обединение.

  След изтичане мандата на Алеко паша на поста идва неговият секретар Гаврил Кръстевич, заслужил българин в борбата за църковна независимост, но вече на преклонна възраст. Ръцете му треперели от старост, което дава повод на Захари Стоянов да го опозори с прозвището Треперко паша.

  Събитията около Съединението подхранват множество аналогии в предишната и сетнешната българска история. Симеон Радев отбелязва: „Левски роди Съединението и Захари Стоянов.“ От днешна гледна точка се забелязва как събитията са организирани по всички правила на драматургията. Акцентира се върху корупцията сред управниците…

  На 28 май 1885 г. Захари Стоянов издава първия от общо 15 броя на вестник „Борба“. Програмната му статия е последвана от две отворени писма до управляващите, в които громи корупцията сред чиновниците – той въвежда термина „шурьо-зетьо-баджанаци“. И убийственото описание „Имат вратове – рубли на тях да броиш“.

  С лозунга „Долу пашалъка!“ Захари Стоянов печели населението. Кани за съюзник княз Александър Батенберг, когото доскоро е наричал Ламбето. Оглавява БТЦРК (Български таен централен революционен комитет), където важна роля е отредена на младите офицери Райчо Николов (начело на жандармерията), Данаил Николаев и Радко Димитриев (бъдещи генерали) и македонските революционери – някои преминали временно на държавна служба в княжеството като русенския военен прокурор Коста Паница.

  Безмилостен в статиите си, в живота Захари Стоянов е известен с тактиката си когато трябва, да се снишава, както бихме казали днес. Благодарение на тази си предпазливост става летописец на въстанията, а не герой на летописите си. (Подобно и Иван Вазов изчезва от Сопот в Румъния малко преди Априлското въстание, но ако беше останал, дали щеше да оживее да напише „Под игото“?)

  Захария зорлем го вдигат заранта на 6 септември да влезе в групата за арестуването на Треперко паша. Блестящ стилист, той си позволява понякога да подчинява фактите на идеята и така създава митове. (Когато Никола Обретенов го пита защо е писал, че Ботев е ударен с куршум в челото, отговаря му: „За по-голям ефект.“)

  Но въпреки това да се позовем на неговите спомени като очевидец: „Определен ден за подигане революцията беше назначено разстоянието от 15-20 септември. Панагюрище измени плана ни… Вечеряхме вече в Пазарджик, когато един телеграфист със запенени уста отвори вратата. „Бунт в Панагюрище!“ – извика той. Представете си, в Панагюрище ния нямахме не само комитет, но ни едно свое лице.“

  Какво станало в Панагюрище? Трима ученици развели на площада знаме с възгласи: „Долу Румелия! Да живей Съединението!“

  Историята се повтаря като фарс. Наместо Георги Бенковски на историческата сцена се появява габровецът Продан Тишков, сержант-майор в Голямо Конаре, по прякор Чардата, понеже влизал във всяка ситуация шумно като стадо говеда. Странният чин обозначава обикновен фелдфебел, командващ неслужили запасняци. Захари Стоянов го прекръства на Чардафон, за да подиграе румелийския началник на полицията генерал фон Дригалски.

  Заради скандал с чиновник в руското консулство в Пловдив сержант-майор Продан Ташков-Чардафон е освободен от поста, а сетне обявен извън закона в Източна Румелия.

  Чардафон се обявява за еднолична Хвърковата чета, с коня си по име Треперко паша и с един биволски рог с ракия обикаля кръчми и мегдани да агитира и без друго съгласния народ. Захари Стоянов написва за него фейлетонен роман „Чардафон Велики (1887 г.). Книгата е издадена още веднъж в 1942 г. и последен път в 1991 г. Причината за неглижирането й за цели десетилетия е отношението на автора към Русия, която е против Съединението.

  Ето какво се казва в книгата от Чардафон: „Когато аз бях в опълчението, един руски фелдфебел казваше: „Ах, вие сукини синове болгари! Кой дявол ви накара вас да дигате гюрултията, че турците ви мъчили, та ни накарахте да дойдем да мрем и се бием за вас? Къщата, земята, лозята и градините на един ваш селянин едно цяло руско село да се събереы не може да ги купи!“

  В Голямо Конаре Чардафон създава малка войска, в която основна сила са т. нар. резервисти (запасняци). Неговата годеница Недялка (Делка) Шилева е новата Райна Княгиня, която ушива знамето на новата Хвърковата чета и изписва с блажна боя патриотични лозунги. Преди нея върху трите метра зелен копринен плат пловдивският фотограф и художник, сподвижник на Левски Георги Данчов рисува лъв.

  Когато на 4 септември идват от Пловдив да го арестуват, Чардафон свиква резервистите, които тутакси като Ботевите четници се обличат в приготвените за случая хаджидимитровски униформи и ги повежда към Пловдив.

  Възвание на БТЦРК от 5 септември с автор Захари Стоянов съдържа и следния текста: „Граждани! Вие се задължавате в името на отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело, като пазите най-строго общий ред и тишината.“ Казано иначе: Стреляйте, но тихо!

  Преди съмнало Гаврил Кръстевич е арестуван по халат. Облича се с думите: „Съединение, съединение, та какво от това? Аз съм българин, имам заслуги: и аз съм за съединението.“

  Чардафон настанява Кръстевич във файтон до годеницата си Делка Шилева. Разкарват го показно от консулство на консулство. Накрая е заточен в най-хубавата къща в Голямо Конаре. Чардафон нарежда да му занесат за разтуха табла за игра.

  И както пише Симеон Радев, „подир няколко часа от пристигането си жертвата на една революция, пашата, ограбен от своята власт, хвърляше с трескава ръка заровете, следящ с щастлив трепет техния каприз: печелеше…“

  Дипломацията на Княжеството трескаво търси оправдание за вече свършения факт. Делегация с митрополит Климент и директора на БНБ Иван Евст. Гешов заминава за Дания да умилостивява Александър ІІІ, който гостувал на своя тъст датския крал.

  Императорът нахоква делегацията, а впоследствие лишава Батенберг от руско генералско звание. Според писмения рапорт на Климент и Гешов императорът казал, макар и сърдито: „Съобщете на българския народ, че за разединение и дума не може да става, но дотогава, докато имате това правителство, нищо не очаквайте от мен.“

  Обаче руските агенти коварно разпространили в София неверен текст, в който думите „за разединение и пр.“ липсват.

  Турска кавалерия предпазливо е тръгнала по поречието на Арда. Руският посланик в Истанбул Нелидиов заявява на Портата, че преминаването в областта даже на един турски войник ще има най-тежки последици – по същество заплаха за нова война.

  Премиер-министърът на Англия лорд Солсбъри пише на кралица Виктория: „Под достойнството на Англия е да признае съединението.“ Обаче телеграфира на посланика в Цариград да признае събитието де факто, като това в никакъв случай да не се разбира де юре (!)

  Майор Райчо Николов е убит от българин в деня на Съединението. Отива спокоен да поеме надзора на пощата, а началникът стреля по него от страх: помислил, че ще го арестуват за злоупотреби.

  След Съединението Чардафон се жени за Делка и кръщава дъщеря им Свобода Чардафонова.

  Коста Паница е разстрелят през 1890 г. по обвинение за заговор срещу Фердинанд.

  През 1888 г. Захари Стоянов става председател на Народното събрание. Противниците му тропат с крака при гласуването. След избора той благодари на всички: „Аз ще се грижа и за тези, които ме приеха със сърце, и за тези, които ме приеха с краката си.“

  Освобождението на България честваме по нов стил – 3 март, а Съединението по стар – 6 септември. Както откри в наше време кандидат студент по история, „в тази страна нищо не става като хората и това ни е най-хубавото“.

  http://www.bolgari.net

  –––––––––

  6 неща, които (може би) не знаете за Съединението

  
  

  Автор: Владимир Станев

  1. ПЪРВИЯТ опит за Съединение между Източна Румелия и Княжество България е проведен много скоро след Берлинския конгрес от 1878 г., пише в „24 часа“ историкът Владимир Станев*.
  Още през 1880 г. дейци от двете области, сред тях и Стефан Стамболов, съставят Централен комитет в Сливен за тази цел. Международната обстановка изглеждала благоприятна – очаквала се война на Балканите между Османската империя, от една страна, и Гърция и Черна гора, от друга.

  Още повече че министър-председател в Лондон станал Уилям Гладстон и не се очаквало противопоставяне от страна на Великобритания. В английската столица дори бил изпратен български емисар, който да преговаря с известния политик.

  Но война на полуострова не избухнала, Гладстон не подкрепил идеята, а срещу нея се обявила и Русия и опитът за съединение пропаднал – за близо 5 г.

  2. Захари Стоянов, лидер на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), подготвящ Съединението през 1885 г., смятал да го проведе чрез народни акции.

  Опиращ се на своя опит от Априлското въстание, той разчитал на действия чрез чети, които да излязат в Балкана, да развеят знамето и да обявят Съединението. Според него това щяло да бъде напълно достатъчно.

  Настроените не толкова романтично дейци на БТЦРК наложили промени в този план. Все пак по-добре било да привлекат военните. Именно тази идея се реализирала, затова и офицерът Данаил Николаев се покрива със славата от 6 септември.

  3. Вторият главен управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, останал в историята с фразата от 6 септември „И аз съм българин“, преди това бил наречен с прозвището Треперко паша.

  Заслужилият книжовник и деец от борбата за самостоятелна българска църква се „сдобива“ с това неособено уважително име благодарение на Захарий Стоянов. В своя вестник „Борба“ последният атакувал без пощада своите политически противници.

  Сред тях е и главният управител, чиито ръце треперели от преклонната му възраст. Този факт е използван от Захарий Стоянов, за да осмее човека, стоящ начело на Източна Румелия.

  Това прозвище станало популярно сред съвременниците, а по-късно заляга завинаги в историческата литература чрез Симеон Радев и неговата книга „Строители на съвременна България“. Между другото, Захарий Стоянов „изобретява“ във вестника си и популярния израз „шуро-зетьо-баджанакизъм“, с който осмива управляващата в Пловдив Народна партия.

  4. Управляващите в Пловдив знаели или поне подозирали в началото на септември 1885 г. за готвещото се съединение. Някои от тях предложили да бъдат повикани на помощ турски войски, за да се осуети това. Но патриотичните чувства все пак надделели над страха от загубата на властта.

  Според свидетелството на главния управител Гаврил Кръстевич: „Аз знаях какво се вършеше за това съединение и с времето аз можех да взема таквиз мерки, на каквито ми даваше право законът, но предвид на всички злини, които можеха да сполетят поверената ми област, аз се престорих, че не виждах и не слушах.“

  Не е изненадващо, че вечерта на 5 септември той спокойно отишъл да си легне вкъщи. Но дейците на Съединението на 6 септември го качили за присмех на един файтон с девойка (Недялка Шилева, годеницата на Продан Тишков – Чардафон Великий), която с извадена сабя в ръка го придружила извън Пловдив.

  5. Съединението все пак не е съвсем безкръвно, както обикновено се твърди в учебниците. Една от четите, тръгнали в началото на септември 1885 г. към Пловдив, се сблъсква по пътя с източнорумелийска военна част.

  6. След Освобождението няколко села в Родопите, около долината на река Въча, населени с българи-мюсюлмани, отказали да признаят източнорумелийската власт. Те образували т. нар. Тъмръшка република, която не се подчинявала на Пловдив, не плащала данъци и не спазвала законите на областта.

  Управляващите в Източна Румелия много лесно можели да смажат това неподчинение с военна сила, но оставали непокорните села на мира. След 6 септември 1885 г. с Топханенския акт, който официално уредил Съединението, тази „Тъмръшка република“ останала в пределите на Османската империя, както и Кърджали. Това била териториалната цена, която трябвало да се плати за Съединението.

  ––

  * Авторът е главен асистент в Историческия факултет на СУ – П.П.
  Източник: 24 часа

• Граждани не искат пистата за Формула 1 до Доброславци, а на табаните на „Кремиковци“

  Неправителствени организации предлагат писта за Формула 1 да бъде направена върху табаните на „Кремиковци“, а не върху терена на бившето военно летище в Доброславци, каза междувременно на пресконференция в БТА арх. Димитър Димитров от сдружение „Граждани за София“.

  Според тях, Гражданска инициатива „Нов общ устройствен план“, „Граждани за София“, Екосдружение „Връбница-Надежда“, табаните на спрелия работа металургичен комбинат, западно от открития рудник, с площ около 1500 дка са с най-подходящи условия за писти за Формула 1 и Мото Гранд При.

  Построяването на пистата върху табаните на „Кремиковци“ ще привлече и средства за останалите близо 8000 дка от комбината, върху които може да се изгради необходимия на София гробищен парк.
  Върху 3200 дка на Доброславското летище от организациите предлагат да се изгради върху 2000 дка нов Студентски град, върху 600 дка – национален спортен комплекс, а върху останалата част – национален киноцентър.

  Димитров обясни, че проектите трябва да са свързани със София чрез развитието на две продължения на метрото.

  От организациите посочиха, че идеята бившето летище в Доброславци да се превърне в писта за моторни спортове не е обсъждана с обществеността на София и не са предложени алтернативи.
  Според тях предлагането на този терен е в ущърб на гражданите на София. Нас ни смущава, че се определя един терен безалтернативно, не се разглеждат различни терени и площадки, каза Снежинка Цветанова от Екосдружение „Връбница-Надежда“. Не разбираме защо този район трябва да бъде обречен на шумова катастрофа като той е прекрасен за живеене със своите екологични параметри и може да се използва рационално за нещо друго в полза на София, посочи Цветанова.
  Следва обръщение на НПО до председателя на ЕК Жозе Барозу и премиера Б.Борисов, както и схеми на проекта и разширението на метрото.

  ––––––––––––––

  ДО: Председателя на ЕК Жозе Мануел Дурао Барозу
  Министър председателя на България Бойко Борисов
  Министъра на икономиката и туризма Трайчо Трайков
  Министъра на културата Вежди Рашидов
  Министъра на образованието Сергей Игнатов
  Председателя на Столичния общински съвет Андрей Иванов
  Кмета на Столична община Йорданка Фандъкова
  Медиите

  ТРИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА СОФИЯ

  ОТ: ИНИЦИАТИВА „НОВ ОУП”, „Граждани за София”, Екосдружение „Връбница – Надежда”,
  Група ГЕО и фенове на „Формула 1”

  Уважаеми г-н Барозу, Уважаеми Господа,

  С огромно удивление научихме, че Българската писта за Формула 1 и Moto GP ще бъде единствената в света с изкуствено подгряване на трасето, което ще позволи да бъде използвана 220-240 дена в годината дори и при зимни условия. За тези дни жителите на Доброславци, Мрамор, Мировяне, Житен и Нови Искър ще бъдат изпращани от правителството ни в Абу Даби или зимните и летните курорти на България и съседните балкански страни, за да не оглушеят и невротизират. Тази писта ще „удари в земята” и най-печелившата в света, която се използва 340 дена в годината.
  С подписването на споразумението за икономическо сътрудничество между компанията EABG от Абу Даби, представлявано от обявения за шейх Мохамед Абдул Жалил Ал Блюки и министъра на икономиката Трайчо Трайков, се установи, че ежегодно ще плащаме 30 млн долара /твърда сума, независимо от приходите/ на Бърни Екълстоун, а освен това заделените 3 200 дка консолидирана държавна земя ще бъдат апортирани в смесено дружество и дано не ги сполети съдбата на софийските Централни хали.
  От в. „Капитал” 4-10.09.2010г. научаваме, че „Богдан Николов има споразумение с промотъра Dorna Sport за кръг от шампионата по мотоциклетизъм на писта в клас Moto GP, а няма писта, но има от лявата си страна депутата лобист Румен Петков, а от дясната архитекта лобист Петър Диков. Според Диков освен писта, която може да заеме половината терен там може да се развива производство близко до автомобилизма и инвеститорът да си изгради инфраструктура и хотели”. От което става ясно, че арх. Диков е основният инициатор на предложението за Доброславци.
  Ставайки член на организационния комитет, по време на изготвянето на ОУП на София, арх. Диков прави заложници живущите около летищния терен, обричайки ги на шумова агресия и оглушаване. Освен това предопределя невъзможността върху имоте им да се построят най-добрите места за живеене, при условие, че притежаващи най-високите екологични показатели.
  Арх. Диков може да участва в каквито си иска организационни комитете, но не и да ангажира поста си на главен архитект. Предлагането на терена на бившето военно летище Доброславци може да бъде тълкувано като лобиране в ущърб на гражданите на София.
  В устройствения план на София теренът на летището е обозначен като зона за спорт и атракции СА 2 д. С това функционално насочване е подведен Столичния общински съвет и Министерския съвет, че то е подходящо за развитие на моторни спортове и всички съпътстващи ги хотели, производства, молове, бензиностанции на Shell и бизнеспаркове.
  Идеята бившето летище да се превърне в писта за моторни спортове изобщо не е коментирана, обсъждана с гражданите, обществеността на София, не са предложени алтернативи, което е видно и от последните публикации в медиите, че населението в околните селища, в т.ч. и техните кметове, научават от вестниците за намеренията на правителството. Министър Трайчо Трайков недвусмислено заявява във вестник „Делник”- 2 септ. Стр.6, че иска „и АЕЦ Белене, и писта за Формула 1”.

  И за да се удовлетворят исканията на г-н министъра и за да влезе София в прогнозите за времето на CNN предлагаме да се направи следното:

  1. Изготвеният проект за Формула 1 да бъде пренесен и адаптиран на изток от предвиденото място – върху табаните на Кремиковци, посочено в приложената извадка от Google Earth. По този начин София наистина ще спечели много с уникална реклама в целия свят, състезанията ще се гледат от над 1 млрд души, а над 1 млн ще живеят в северозападните части на Софийското поле в наистина световни по показатели екологични условия.
  Табаните на спрелия работа металургичен комбинат „Кремиковци”, западно от открития рудник, с площ около 1 500 дка са с най-подходящи условия за изграждане на писти за Формула 1 и Moto GP. Tози терен отговаря на всички изисквания за съвременна писта. Достъпът от нея до летището и автомагистралите Тракия, Хемус, Струма и пътя към Калотина се осъществява с отклонение от северната дъга на околовръстен път при Чепинци, не по-дълъго от 1,5 км. Летище София е на 5-6 км, а теренът е идеално естествено шумоекраниран и нивелирана. Наличната водна площ от 150 дка би била допълнителна екстра, която по всяка вероятност немският архитект Херман Тилке, автор на проектите на последните десет писти за Формула 1, се надяваме, че ще използва умело и тя ще му помогне да сътвори деветото чудо на света „Формулата на Табаните”. По този начин смятаме, че правителството ще привлече средства за рекултивиране и на останалите от МК Кремиковци 7-8 000 дка , върху които може да се изгради така необходимия на София гробищен парк, попадащ в зеления клин, свързващ Стара планина с урбанизираните територии на София.

  2. А за да не останат незастроени и пустеещи над 3 хиляди декара на Доброславското летище, предлагаме там отново с усилията на държавата и ресорните министри да се изгради по всички правила на науката и практиката върху 2 000 дка нов източноевропейски университетски комплекс – нов Студентски град. Върху 600 дка от оставащите да се изгради национален спортен комплекс. Стадион, спортни зали за всички спортове и открити спортни площи. А останалата част от консолидираната територия държавата да предостави на Дейвид Варот да изгради за своя сметка и в полза на държавата национален киноцентър, в следствие на което ще престане да застроява сегашната територия на киноцентъра, а тя ще се превърне в естествена и неразделна част от зеления клин, свързващ Камен Дел с Южния парк и свободна за публичен достъп на хора и диви животни. Територията на Доброславци с екологичните си и пространствени възможности е гаранция, че наоколо освен студентите, ще дойдат да живеят и техните преподаватели, така също продуценти, сценаристи, наши и световни артисти, треньори и пр. Върху ослънчените територии между Доброславци, Кътина и Балша ще се появи нов Холивуд – Софийския.

  3. Тези два комплекса – кремиковската Формула 1 и доброславската културно-спортна Мека е необходимо да бъдат свързани с градската структура чрез развитието на две продължения на втория метродиаметър, който в момента се изгражда. Развитие на втори метродиаметър чрез удължаване и разклоняване в посока Доброславци, Централна гара – Централни гробища – Табаните на Кремиковци, ул. “ Граф Игнатиев“ – бул. „Цариградско шосе“ – Парк „Враня“, бул. „Витоша“ – бул. „България“ – Бояна и бул. „Тодор Каблешков“ – бул. „Цар Борис ІІІ“- Горна баня – Перник ще повиши ефекта от вложените средства и ще направи по-удобна и по-хармонично свързана урбанизираната градска среда.

  

  

• И в Чикаго РЗС стартира подписка за референдум с цел свикване на Велико народно събрание

  На 6 септември 2010 г. /понеделник/ в деня на честването на 125 години от Съединението на България партия „Ред, законност и справедливост” стартира национална подписка за предизвикване на референдум с цел свикване на Велико народно събрание и приемане на нова конституция.

  В Чикаго ще бъдат открити три пункта, на които всички български граждани могат да подкрепят каузата за Нова Конституция:

  Българската църква: „Св. София „;
  Българският център „Родина“ ;
  Corner Shop „Рила“.

  

  БЪЛГАРИЯ НЕ ИСКА НОВИ СПАСИТЕЛИ, А НОВИ ПРАВИЛА!

  
  

  Преди две десетилетия беше сложено началото на така наречените промени. Те донесоха големи надежди, но и жестоки разочарования.

  След 45 години комунизъм българинът отново поиска изконните ценности на демокрацията – свободата на съвестта и словото, политическия плурализъм, неприкосновеността на частната собственост. България се отвори към света и вече е член на ЕС и НАТО.

  Част от тези демократични завоевания станаха фасада, под чието прикритие се вижда, че:

  Утвърждаването на демокрацията бе подменено с криминален преход. Националното богатство бе присвоено от групировките, а България остана най-бедната и изостанала страна в Европа.
  България стана символ на корупция и престъпност, а опасността мафията окончателно да овладее държавата остава и сега е напълно реална.
  Системата за национална сигурност не функционира, а част от съдебната власт се е превърнала в частен бизнес, който няма нищо общо със законността.
  Нацията деградира – демографски, образователно, културно и духовно.
  Налице е дълбока криза на доверието към държавата и на политическата система, а разделението на властите и демократичните правила са изпразнени от реално съдържание.

  В сегашната Конституция на безкрайния преход, създадена от старата комунистическа върхушка, са заложени тежки институционални кризи, липса на контрол и отговорност, слаба държава. Действащият основен закон е напълно изчерпан и е пречка за установяването на нов правов ред в държавата. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт функционират при сбъркани правила и трайна невъзможност да отговорят на исканията на обществото за справедливост.

  Необходим е нов основен закон, с радикални реформи в съдебната, законодателната, изпълнителната и местната власт:

  Народното събрание да се състои от 100 депутати.
  Премахване имунитета на депутати и магистрати.
  При избиране на правителството то да представя своя управленска програма, която след утвърждаване от Народното събрание има сила на закон, чието изпълнение е задължително за органите на изпълнителната власт.
  Всички изборни длъжности могат да се отзовават по инициатива на 1/3 от избирателите от съответния избирателен район.
  Депутати, кметове и общински съветници да се избират най-много за два последователни мандата.
  Национален референдум задължително се провежда в случай, че 300000 български граждани с избирателни права го поискат с подписите си.
  Народното събрание може да гласува вот на недоверие както на правителството, така и на отделни министри.
  Нов вид съдебна система с изборност на административните ръководители в съда и прокуратурата.

  Своите предложения за новата конституция можете да изпратите на следния интернет адрес: [email protected]

• Доцент плагиатствал, преписал студентка

  Една студентска работа и един учебник на преподавател хвърлят в смут месеци наред академичната гилдия на Университета за национално и световно стопанство.

  Историята е толкова скандална, че за нея се говори под сурдинка, но от всички. А в редакцията на “Труд” тя пристигна под формата на плик и няколко анонимни обаждания с един въпрос: Ще разкриете ли истината?

  В плика бе дипломна работа от 1999 г. и учебник на преподавател от 2003 г. Работите си приличат като две капки вода. Еднакъв текст, таблици, данни, дори запетайките.

  Истината се оказа забулена като в сапунен сериал. Затова пък има авторитетни личности, приятелство, скандал, семейни истории, обидени и закон за авторското право, който препраща темата за плагиатството в съда.

  Завръзката

  1999 г. Студентката Първолета Кръстева защитава магистърската теза (дипломна работа за завършване на висше образование). Работата й се казва “Ресурсен потенциал и развитие на туризма в Черноморския туристически район”. На защитата получила петица. Неин научен ръководител е проф. Емил Лозанов.

  2003 г. В книжарниците се появява учебник “Морски туристически ресурс на България”. Автор е доц. д-р Димитър Тадаръков. Шеф в “Булгарлизинг”, председател на Българската лизингова асоциация, бил е член на борда на директорите на “Албена”, шеф във фонд “Земеделие”, а от 1991 г. преподавател в УНСС. Биографията му е впечатляваща и вероятно грешка в печатницата посочва на учебника, че през 2003 г. Тадаръков е доцент. Той става такъв през 2005 г. по данни на ВАК. До този момент се води като “извънреден доцент”. По-важното е, че рецензент на учебника е проф. Емил Лозанов.

  Действие първо

  Проф. Емил Лозанов и доц. Тадаръков се познават и работят заедно в университета и извън него. В УНСС твърдят, че са били близки приятели. Към днешна дата двамата отричат близки отношения. Проф. Лозанов е шефна департамента по туризъм в УНСС, в който започва работа Тадаръков. Там научна кариера прави и Диана Терзийска. Студентка на УНСС, на 27 години става доктор на науките, а малко по-късно снаха на Лозанов (както сама казва, нещастен случай я запознава със сина му, лекар във ВМА). Терзийска, понастоящем доцент, пише общ учебник с Тадаръков под рецензията на Лозанов. Той излиза малко по-ранно от самостоятелния труд на доцента. Самият учебник е отпечатан от издателство, чийто адрес е в същия блок, в който живее проф. Лозанов. А в цитираната библиография на учебника на Тадаръков има текстове от труда на Терзийска, но за работата на неизвестната студентка няма нито дума.

  През 2004 г., на 20 декември Тадаръков получава коледен подарък под формата на рецензия. Тя е за доцентурата му и неин автор, естествено, е проф. Лозанов. Пред факултетния съвет професорът депозира 8-страничен документ, в който пише: “…съм убеден, че д-р Димитър Тадаръков притежава необходимите качества в съответствие с изискванията за научното звание “доцент”…”На стр. 7 под т. 10 четем: “Заслугата на Д. Тадаръков е, че за първи път е събран, обработен и поднесен на студентите обобщен материал за морския туризъм в една значителна монография “Морски туристически ресурс на България” (изд. “ПъблишСайСет-Еко”, 2003 г.).” В същата рецензия проф. Лозанов твърди, че познава добре кандидата, има отлични впечатления от неговата работа и той се справя отлично с временната си длъжност на “ръководител катедра “Икономика на туризма”.

  Протоколите от заседанията не са записали и ред, че в УНСС вече има такава работа – магистърска теза на Първолета Кръстева. Самият Лозанов, който е чел и двете работи – студентската и на Тадаръков, не споменава нищо. Нито един служител в университета не казва, че този труд за доцентска титла не е нов. Напротив, има още една рецензия на проф. Лилия Каракашева, в която добрите качества на Тадаръков са подчертани (по-късно проф. Лозанов ще твърди пред “Труд”, че той не е писал рецензия, че тя е еднаква с тази на Каракашева и той само е подписал под натиск. Двете рецензии обаче са различни, макар и положителни).

  Никой не го казва и когато документите на Тадаръков са във ВАК и тече карантинен период, в който всеки може да подаде сигнал срещу евентуално неправилен избор или нарушена процедура. Не го казват и следващите години.

  Действие второ

  Внезапно отношенията между Лозанов и Тадаръков от приятелско-колегиални стават откровено ледени. Каква е причината за вледеняването, може само да се гадае. В УНСС твърдят, че е заради шефското място в катедрата по “Икономика на туризма”. За този пост на 7 юли 2005 г. е избран доц. Тадаръков. За него са гласували шестима членове на катедрата и всички “за”. Доста по-късно тръгват приказките, че това място било за снахата Терзийска. Самата тя обаче нито е подавала документи, нито е заявявала публичен интерес да става началник. Още повече че излиза в майчинство. Тя обаче е обидена на цялата история и пред “Труд” не скрива съмненията си в почтеността на Тадаръков като учен.

  Може би скарването между двамата идва заради работата им извън университета, предполагат други наблюдатели на дългогодишния скандал в университета. Но нито единият, нито другият пожела да каже каква е причината за раздора пред “Труд”.

  Действие трето

  2010 г.Тече процедура на доц. Тадаръков да стане професор. Отприщва се темата за плагиатството.В самия УНСС не могат да направят нищо – техният преподавател от 1991 г. е избран за такъв по всички процедури. С тайни и явни гласувания, протоколи, научни рецензии и т.н. Проф. Лозанов отдавна е пенсионер. В коридорите на университета обаче се говори, че историята с плагиатството е проста. Единият слух носи, че проф. Лозанов е направил Тадаръков, когото познава от години, учен, като му е предоставил всички нужни материали за целта. Така той държи научното израстване на Тадаръков в ръцете си.

  Вторият слух носи, че проф. Лозанов няма нищо общо с тази история. Тадаръков, веднъж влязъл в УНСС, е решил не просто да чете лекции като експерт от практиката, а да гради научна кариера. Минал е през библиотеката и си е харесал работата на студентката. Може би затова сега следствието издирва кой е този, който е предал работата.

  Самата творба е в обичайните два екземпляра и по вузовските правила вече не се съхранява. Интересното е, че единият от оригиналите се намира в редакцията на “Труд” и авторката го разпозна: Всяка дума, написана вътре, е моя и аз сама съм си събирала информацията. Разпечатах си я на моя принтер. Проф. Лозанов не ми е предоставял материали по случая. Не познавам доц. Тадаръков.

  Дали учебникът на Тадаръков е плагиатство, или не – по закон може да реши само съдът. А кой как е злоупотребил, е работа на следствието и на УНСС.

  Анета ПЕТКОВА

  Доц. ДИМИТЪР ТАДАРЪКОВ: Обвиненията са абсурдни

  – Доц. Тадаръков, преписали ли сте учебника си по морски туризъм?

  – Не знаех за какво ще говорим на тази среща и от вас чувам за работата на тази студентка. Твърдението, че съм взел нейната магистърска теза, е абсурдно. Аз съм преподавател от дълги години, а от 1995 г., когато бях в борда на “Албена”, работя по тази тема. Имам сериозни разработки в областта на лизингите и от още преди 1989 г. Не познавам Първолета Кръстева.Учебникът излезе през 2003 г., защото тогава получих рецензията си от проф. Емил Лозанов. Дал съм му материалите години преди това, през 1998 г.

  – Защо толкова късно? За колко време се пише една рецензия?

  – Не мога да ви отговоря на първия въпрос. Една рецензия се пише от 3 до 6 месеца. Аз имам изключително положителна оценка за този учебник.

  – Знаете ли, че проф. Лозанов е бил рецензент и на магистърската теза? Възможно ли е той да ви е дал работата на студентката, за да направите учебника?

  – Абсурд! Това са глупости. Аз съм работил много активно по тази тема и съм събирал данни. Това бяха кашони с материали.

  – Вярно ли е, че сте взели мястото на доц. Терзийска като шеф на катедрата?

  – Няма такова нещо. За мен гласуваха единодушно. 11 г. не пускаха никой да се развива. Сега вече има 4-ма доценти, 10 докторанти, най-младият ни преподавател е на 35 г. Проф. Лозанов се пенсионира, няма какво да делим.

  Проф. ЕМИЛ ЛОЗАНОВ: Подписах под натиск

  – Проф. Лозанов, знаете ли, че има съмнения вашият колега доц. Тадаръков да е преписал учебника си по морски туризъм от студентска работа, а на двата труда вие сте рецензент?

  – Получих информация от мой колега за преписването на доц. Тадаръков. Не мисля, че това е единственият такъв случай за него. Ако и в други неща се заровите, ще видите, че има още такива публикации.

  – Как получихте информация!? И двете работи трябва да сте ги чели, поне носят вашето име?

  – Нищо не съм подписал. Видях работата на Тадаръков, като ми я показаха от издателството, което се намира в блока, в който живея!

  – Тогава кой ви е сложил името веднъж като научен ръководител, веднъж като рецензент?

  – В УНСС направиха така, че да ме изгонят насила. Бях под натиск.

  – Кой ви подложи на натиск?

  – Нито съм чел, нито съм подписвал. Притиснаха ме. Вижте рецензията на Каракашева – напълно еднакви са. Тадаръков е станал доцент насила. Във ВАК са гласували за него заради политически чадър. Пет месеца преди това не го направиха доцент. Не съм рецензирал учебника му, не знам защо името ми е там.

  – Има документ от заседание в УНСС, на което твърдите, че учебникът на Тадаръков е постижение за науката.

  – Каквото ми дадоха, го подписах, после ме изгониха. Какво като не съм видял, че работите са еднакви? Да ме съдят!

  Източник: http://www.trud.bg/

• Ние, християните, сме виновни за помашкия етнос

  С доц. Илона ТОМОВА от Института за населението и човека към БАН разговаря Светослав Метанов (в-к Труд)

  – Доц. Томова, преброителните карти в интернет предизвикаха оживена дискусия. Там са записани американски и африкански етнос. Има ли такива?

  – Няма, разбира се! По принцип при преброяванията, когато отиде преброителят и попита каква е вашата етническа принадлежност, е длъжен да запише точно отговора на преброяваните лица. След това вече идва класификацията. Тогава вече отговорите ще бъдат представени по един или друг начин. След 1992 г. редовно между 60 000 и 70 000 души на въпроса не за религиозната, а за етническата принадлежност, казват “българо-мюсюлманин”, “помак”, “ахрянин”. Това са големи натрупвания. 60 000 това са повече, отколкото всички евреи, арменци, руснаци, гагаузи, каракачани и власи, взети заедно.

  – Това достатъчно ли е, за да приемем, че има българо-мохамедански етнос?

  – Не. Колегите от НСИ са длъжни да запишат така. Когато после те подават информацията в официален вид, тази графа не излиза като “българо-мохамедани”. Ако са се самоопределили твърдо като “турци”, въпреки всички колебания на преброителите, се записват като турци. Записаните като “българо-мохамедани” отиват в графата “българи”. Тази специфична информация от анкетите може да отиде при политици и учени. За нас това е много важно.

  Какво всъщност ни казват хората, когато посочат – “аз не съм българин, аз съм помак, мюсюлманин”. Те дават няколко знака. Единият е – аз държа на своята мюсюлманска група и на различията, които имаме. А за това има куп причини – чувство за подцененост, изключване от обществото, от управленски позиции, кариерно развитие, равноправно отношение. Това е знак, че има проблем.

  – Записването на графа “българо-мохамедани” като алтернатива на “българи” не задълбочава ли проблема?

  – В НСИ по този начин просто си облекчават работата, вместо после да ги вадят от графа “други”. Става дума за последваща обработка. Това вероятно е и причината да запишат формулировки като “американец” и “африканец”. У нас идват малко хора от различни африкански страни и се търси обединителния признак континент. Иначе сте абсолютно прав – няма нито африкански етнос, нито африкански език. Абсурдна е и формулировката “херцеговски” етнос. Бялото братство също не може да е религия. Колкото до българо-мохамеданите, това наистина е много чувствителен въпрос. След първата Балканска война се присъединяват обширни територии в Родопите, по поречието на Места и Струма, където има мюсюлманско население, което говори български. Македонските чети там са изпращали своите юнаци и се осъществява първото им покръстване. След това десетилетия наред, като погледнем как върви идентификацията на тези хора, ще забележим, че там, където е имало най-голямо насилие, те не са станали българи. Правят се опити още през 1912 г., след това през 1940 г. отновоняма никакъв успех, през 1968 г. пак им се сменят имената. И какъв е ефектът – там, където е имало най-голямо насилие и кръв, тези хора отказват да се признаят за българи. Страшимиров казва: “Насилието върху тях беше толкова жестоко и беше подтикнато преди всичко от алчност и после от глупост и лошота. И после тези хора казват – да ни вземе който и да е, да не ни вземат българи.” Това той го пише през 1913 г. като потресен интелектуалец. Насилието тогава е родило отказа от българска идентичност. За мен е много важно като учен да получа данните каква част от хората в Родопите, Пирин, а и в Ловешко са се самоопределили като помаци, за да мога да видя динамиката на групата. Колко от тях се самоопределят като турци? Какво е станало с тях? Дали са напуснали страната, или вече се самоопределят просто като мюсюлмани. Възможно е да установим, че една голяма част все повече се идентифицира като българи, доколко силни са миграционните процеси сред тях и т.н.

  – След катобезработицата в тези региони е висока, вероятно става въпрос за икономическа емиграция?

  – Емиграцията винаги започва като икономическа. Но трябва да се изследват групите, които дават най-голяма емиграция. При българите мюсюлмани наблюдаваме висока миграция. През 90-те години именно те най-много подаваха документи за американска зелена карта.

  Когато сега преброителите ги срещнат по родните места, една голяма част могат да се самоопределят като американци. Преди време имах любопитен случай. Аз това “американец съм, не съм българин” преди време го чух от едно българче от Пловдив, което правеше докторантура в САЩ. Четири години бе прекарал там и напетата бе дошъл на колегиум в Будапеща и твърдеше, че е американец българофон. Бяха му достатъчни 4 години докторантура, за да престане да бъде българин, каквито са били предците му поколения наред.

  – Какво доказва това?

  – Тези българи мюсюлмани, които са се чувствали жертва на много силен натиск и на социално изключване, лесно стават испанци, португалци и т. н. В много по-голяма степен децата им ще останат в чужбина и няма да се върнат. А това е изключително лоялно население. Много дисциплинирано и трудолюбиво. Когато те казват – помак съм, те дават знак, че държавата не прави нужното, за да ги приобщи. Това трябва да имат предвид политиците.

  – През 70-те години в Югославия Тито създаде националност мюсюлмани и видяхме 20 г. по-късно до какви кръвопролития доведе това?

  – При преброяванията навсякъде по света на въпроса за етнос се записва начинът, по който човек се самоидентифицира. Но пак казвам, тези данни не са за публична, а за чисто научна употреба. По този начин могат да се набележат и ефективни политики за приобщаване. Трябва да престане лейбълизирането и заклеймяването на тези хора като нелоялни български граждани, родоотстъпници и предатели. Вчера четох форума на “Труд” и там един българин мюсюлманин бе написал, че винаги с гордост се е самоопределял като такъв и че всичките му усилия са били отдадени на тази страна. Тези хора се боят от говоренето в медиите и от политици като Волен Сидеров, Красимир Каракачанов, Яне Янев – само могат да доведат до нов натиск върху групата. Когато ние ги изключваме, те се самозатварят.

  – Какво е решението?

  – Просто трябва да бъдат равноправно включени във всички сфери на социалния живот и на всички нива. Те не трябва да чувстват пречки в професионалното си израстване заради това, че са мюсюлмани. Не трябва да мислят, че няма да бъдат избрани на високи постове заради религията си. Не трябва да бъдат обиждани в детската градина, в училището и в университета за това, че са такива. Не трябва да срещат административни трудности. Не може чиновник от Гоце Делчев да отсъди и да казва – няма да правим средно училище в Корница, Брезница и Лъжница, защото искаме децата ви да слязат в града, а не да получават образование в затворени ниско културни общности. Ние искаме да махнем децата оттам, за да можем да им повлияем. Това обижда. Там има над 2000 деца. Когато ти им кажеш, че няма да направиш училище, ефектът е обратен. Тези деца просто няма да получат никакво образование. Ще спрат да учат след 8-и клас. Всички тези, които крещят: помаците не са добри българи, пращат децата си да учат в чужбина и може би те никога няма да се върнат.

  – Добре, но ако използваме термина “българо-мохамедани”, би трябвало да има етноси “българо-православни”, “българо-католици”, а аз може би трябва да се самоопределя като “българо-атеист”?

  – Пак казвам, това е голяма група от хора, около 70 хиляди души. Идентичността не е фиксирана категория. Тя е променлива. Когато Гърция започна да полага грижи за каракачаните, те престанаха да се пишат като българи и все по-често се самоопределят като каракачани или гърци. Същото може да се каже за македонците. През 1992 г. за такива се обявиха 10 000 души, а през 2001 г. – само 5000. Тези процеси трябва да се следят внимателно. Ако в тези райони има засилени инвестиции, изграждане на инфраструктура и повече работа, това води до промяна на идентичността и до приобщаване.

  Източник: http://www.trud.bg/

• Проповедници: Правете йеховисти тук, не напускайте България

  Автори: ПЛАМЕНА ДЖЕНЕВА, СТАНИСЛАВ ДИМОВ

  „Не напускайте страната. Със заминаването си в чужбина намалявате шансовете да разпространявате вярата тук.“ С такива призиви чужд лектор се обърна към делегатите на областния конгрес на „Свидетелите на Йехова“.
  Репортери на вестника се внедриха вчера в първия ден от събиранията, които се провеждат в Студентския град в столицата, и станаха жертва на опитите на последователите й да ги приобщят. Още с влизането в залата репортер на вестника, видимо новобранец в църковните дела на йеховистите, бе приканен от усмихната „свидетелка” да се присъедини към частните сбирки, които се правят в столичния жк „Младост” всяка неделя. Делегатите бяха около 500 от цялата страна. Сред тях имаше възрастни жени, много чужденци и още повече деца. Всички те седем часа слушаха дълги лекции и пяха песни.
  Въпреки форума за просветени „свидетелите” не пропускаха възможност да привлекат в лоното на църквата си и свежи попълнения. Сред редовите членове на сбирката бяха попаднали и просто любопитни млади хора, които се радваха на специалното внимание на услужливите „братя” и „сестри”.
  Събитието бе обявено от 9,20 ч. Точно в уречения час делегатите вече се бяха строили в залата и припяваха „песен 118 и молитва”, всички изправени на крака. Оказа се, че всеки йеховист задължително е оборудван с книжка с псалми и с ноти към тях.
  Още по-важен атрибут обаче се оказа тяхната алтернативна библия. „Откъде мога да си я купя”, попитахме един от последователите. Възмутен, младият мъж отвърна: „Ние не сме търговски обект. Библията не може да се купи. Но ако искате, можете да дарите пари на църквата срещу едно копие.” След което вече любезно ни предложи да ни заведе в почивката между лекциите и псалмите до „книжарницата”. А кутии за дарения има на няколко ключови места в залата, така че да не останат незабелязани.
  Почти никой обаче не помръдва от мястото си. Програмата е запълнена до 12,10 ч, когато е първата почивка, като за тези три часа нито един последовател не излезе навън. За сметка на това се изредиха лектор след лектор, които с подчертано чуждестранен акцент разказваха истории, подкрепени с текстове, носещи заглавия като: „Синът желае да разкрие Бащата”, „Съпрузи, общувайте със своите съпруги!” и „Деца, общувайте със своите родители!” Всички те бяха облечени с подчертано много скъпи дрехи.
  В поредната проповед лекторът разказва как Исус Христос служел в небесния храм на Йехова като първосвещеник и давал надежда на другите. В този момент зад гърба ни се чуват две детски гласчета, които повтарят като мантра „Исус, Христос, Исус, Христос…”.
  Друго дете пък бе оставено да рисува с пастели, докато родителите му слушат и си водят строги записки от лекцията. Щом приключи с рисунката, хлапето поиска да покаже творението на майка си, но бе принудено да замълчи само с един сърдит жест с ръка.

  Източник: Монитор
  http://www.monitor.bg/

• Откриха огромни залежи на шистов газ в Северна България

  Свръхогромни залежи на шистов природен газ се крият в Северна България. Второ геоложко откритие на шистов газ е направено у нас – нарича се “Етрополска аргелитна формация” и е на територията на областите Ловеч и Плевен. Повече инфо за шистовия газ вижте тук (линк).

  “Прогнозните ресурси в него се оценяват на 300 млрд. куб. метра и 56 млн. куб. м извлекаем кондензат по данни на министерството на околната среда”. Бомбата хвърли енергийният министър Трайчо Трайков по време на петъчния парламентарен контрол.

  За сравнение – потреблението на газ у нас през 2009 г. е било 2,5 млрд. куб. м.

  “Разкритието направихме преди около месец. Недалеч е от първото откритие на шистов газ край с. Девенци. Да, прогнозният ресурс е 300 млрд. куб. м, но тепърва ще се оценява какво количество газ може да се извлече”, обясни пред “Труд” Кольо Тонев, управител на българското поделение на американската компания “Дайрект петролеум”.

  Същата фирма преди време откри залежи на шистов газ край с. Девенци, което се оценяваше на 6 млрд. куб. метра. Вчера обаче министър Трайков съобщи, че геоложкото откритие “Койнаре” е с прогнозни ресурси от 8 млрд. куб. м и тепърва ще стане ясно какво количество може да се извлече. Очаква се концесия за добив да бъде дадена през 2011 г., допълни Трайков.

  Досега са получени седем заявления за проучване на находища за шистов газ – от “Шеврон” и “Интегрити тауърс”, каза още министърът. В момента тече подготовка за откриване на конкурси.

  Миналия месец американският посланик у нас Джеймс Уорлик заяви, че ако бъде доказано наличието на шистов газ в страната, от него могат да бъдат добити 25 млрд. куб. метра.

  http://www.trud.bg/

• 50 БГ звезди укрили данъци за 6 млн. лв.

  50 български певци са укрили данъци за 6 милиона лева, показа последната проверка на НАП. Родните изпълнители масово „забравят” да декларират и платят 10-процентовия данък, който се начислява на приходите.

  Близо 30 млн. лева доходи от хонорари пък са укрили звездите на родната естрада и поп-фолк за последните 5 години. Това показват грубите сметки на проверяващите от Националната агенция по приходите, които в последните 6 месеца проверяват имането на популярните певци у нас. Досега бирниците са се разтършували из сметките на близо 50 от топ изпълнителите у нас. Шефът на НАП Красимир Стефанов коментира, че само двама представители на естрадния и поп-фолк сектор са
  укрили данъци между 700 000 и 1 милион лева
  Според източници на „Монитор” от разследващите сред рекордьорките била примата на българската естрада Лили Иванова. Тя забравила да декларира близо 1 млн. лева от хонорари и участия за последните няколко години. Половината от сумата лъснала, след като данъчните направили насрещни проверки на фирми и физически лица, които са наемали първата дама на естрадата. Другата половина пък изплувала от сметките на певица. С лоша данъчна дисциплина се оказала и друга видна естрадна певица – Кристина Димитрова. Източници на „Монитор” обясниха, че изпълнителката на „Детски спомен” е декларирала, че
  живее охолно на гърба на свои приятели
  От финансовите й документи се виждало, че получила 300 000 лева назаем. От тези пари обаче звездата не върнала и стотинка досега.
  Шефът на НАП подчерта, че само за месец след проверките естрадните ни изпълнители са променили коренно поведението си, както и техните продуценти.
  Важното е да дисциплинираме даден бранш категоричен е Стефанов. По думите му укриването на данъци е национален спорт в страната.
  „В периода на прехода е гордост да си скриеш данъците, но с нашите действия мисля, че ще успеем да накараме хората да си ги плащат”, категоричен е данъчен №1.
  Според действащия у нас закон след прага от 50 000 лв. годишна печалба на печалбите от дейността на самоосигуряващи се физически лица те са длъжни да започнат да начисляват на хонорарите си ДДС. Така ако един певец взема примерно 5 бона за участие, след регистрацията той е длъжен да увеличи хонорара си на 6000 лева и да внесе 20-те процента в държавната хазна. Освен това той трябва да фактурира това си вземане и по този начин лесно ще се провери
  кога какви пари е получавал от пеене
  по кръчми и концерти. Привилегиите, които получават в замяна, са възможност да изтеглят платеното ДДС върху сценичните костюми, реквизита, платени храни и напитки, дори закупените автомобили. След като певците не са се регистрирали по ДДС, реалната щета, нанесена от тях на бюджета, е много по-голяма от очакваната.
  Списъкът на бирниците
  В списъка на бирниците в момента фигурират имената на Алисия, Тони Стораро, Тони Дачева, Кали, Мария Илиева, Графа, Нели Рангелова, Орлин Горанов, Тони Димитрова, Силвия Кацарова, Кристина Димитрова, Софи Маринова, Сашка Васева, Десислава, Емануела, Цветелина, Таня Боева, Мира, Устата, Теодора и Ерик. Поводът за проверките са многобройните сигнали, че певците масово укриват голяма част от доходите си.
  Преди няколко месеца пък данъчните започнаха проверка на приходите на други 16 звезди, сред които Лили Иванова, Ивана, Васил Найденов и костинбродския славей Азис.
  Къщите и колите на певците също под прицел
  Освен доходите служителите на НАП проверяват имотите и колите на певците, както и разходите им. След това ще се направи сравнение на установената собственост и доходи и декларираните такива.
  При разминаване проверката ще бъде задълбочена. А ако проверяваният не може да докаже произхода на доходите и имуществото си, ще бъде възложена ревизия, която ще приключи с ревизионен акт и наложени данъци върху укритите доходи. При данни за данъчно престъпление материалите от проверката ще бъдат предадени на прокуратурата.
  От приходната агенция вече са изискали от всички продуцентски компании писмени справки за ангажиментите и възнагражденията, които са платени на изпълнителите. Освен това ще се извършват и т. нар открити наблюдения на НАП в заведенията, в които популярните изпълнители имат най-често участия. Инспекторите ще следят за оборотите в заведенията,ще проверяват каква част от входните такси се отчита като оборот, както и начина на заплащане на хонорарите на звездите.
  Стотици лимузини на мушка
  Над 600 суперлуксозни лимузини са набелязали данъчните по време на своите проверки по Черноморието. Бирниците водят регистър на луксозните автомобили, които всяка вечер паркират пред заведенията в курортните комплекси. Техните собственици също ще бъдат проверени от НАП дали имуществото им съответства на декларираните доходи.
  „При положение, че средната работна заплата в България е в порядъка на 400-500 лева, кола, която струва 100 000 лева, представлява сериозен интерес за нас. Освен това в момента се визуализират и луксозни имоти и съответно от съответната община да изискат справка за строителните разрешения на тези имоти. На тези собственици също ще бъде направена проверка”, обясни още Стефанов.

  Източник: Монитор
  http://www.monitor.bg/

• Хванати в клопки

  С Формула 1 Румен Петков сложи клопка на Борисов

  Вестник „Сега“ разкрива подробно скандала с необяснимото доверие, което премиерът Бойко Борисов е проявил към един от най-яростните си политически противници – някогашния вътрешен министър Румен Петков. Според „Сега” настоящият депутат от БСП, е успял да оплете в мегаломанските си планове за „Формула 1“ правителството на ГЕРБ.

  „Амбицията да се изгради на всяка цена писта за „Формула 1″ на терена на бившето военно летище в с. Доброславци край София забърка кабинета в грандиозен скандал.

  Набедената за инвеститор в проекта фирма Emirates Associated Business Group (ЕАBG) обяви, че няма никакво намерение да влага пари в подобно начинание и е толкова разочарована от изопачаването на информацията от страна на българските власти, че няма да инвестира изобщо в България“, пише „Сега“ на първата си страница.

  От вестника направили запитване до въпросната фирма и получили „безпрецедентно остър отговор“, в който изпълнителният директор Раид Абу Худра заявява, че фирмата никога не се е сблъсквала с подобен непрофесионализъм и ще направи необходимото да предупреди партньорите си да не инвестират в България.
  „EABG бе поканена чрез посредник от офиса на министър-председателя да обсъдим възможността за участие в проекта за „Формула 1“.

  Ние споделихме пред посредника, че EABG няма да бъде заинтересована, но той спомена, че така ще се открие шанс и за други инвестиции, а проектът за „Формула “ е добра възможност, защото по него е свършена много работа. Ние бяхме в региона и решихме да се отбием за един ден и да проверим за какво става въпрос“, обяснява в писмото до „Сега“ изпълнителният директор.

  На 30 август хората на EABG се срещнали с премиера Борисов

  и с различни представители.

  „Изразихме притеснението си, че проектът е на много ранен етап, по него няма свършена работа – представиха ни се някакви скици и нещо като оферта, но когато помолихме за икономическата обосновка на проекта (най-малкото нещо, което трябва да се изготви преди подобен проект), ни бе отговорено, че няма нищо готово“, обяснява Худра.

  Затова от фирмата обявили, че ще се върнат към проекта, когато получат доказателства за рентабилността на инвестицията, и заявили интерес към земеделието.

  Скандалът избухва, когато пресслужбите на правителството и на Министерството на икономиката обявяват фирмата за държавна вместо частна, въздигат бизнесмена собственик Мохамед Абдул Жалил ал Блюки в шейх и раздуват подписания документ като го наричат „писмо за намерение“.

  „Ние не сме шейхове, не сме държавна компания и на няколко пъти подчертахме това.

  Шокирани сме от начина, по който бе представена темата, и веднага след връщането ни настояхме за официално опровержение. Бе ни обещано, че от офиса на министър-председателя ще бъде пратено съобщение, което да отрече тези новини, защото са фалшиви.

  Никога не сме се сблъсквали с толкова непрофесионализъм в правенето на бизнес. Отношението към нас ни разочарова и унищожи шансовете за какъвто и да е бизнес в България. Ще се постараем да посъветваме партньорите и колегите си същото“, заключава Худра в писмото до „Сега“.

  Вестникът уточнява, че в срещата при Бойко Борисов на 30 август участвали Румен Петков, който се е провъзгласил за „председател на организационния комитет за изграждане на трасето“, близкият му по плевенска линия председател на федерацията по мотоциклетизъм Богдан Николов, главният архитект на София Петър Диков и съветникът по сигурността на премиера Румен Миланов.

  Заедно с хората от Абу Даби били Анастас Терзобалиев и Йордан Начев от „Международна компания за развитие на туризъм и недвижими имоти“ ЕООД.

  Премиерът Борисов казал за в. „Сега“, че приел представителите на фирмата

  по изричното настояване на депутата Румен Петков и председателя на федерацията,

  които твърдяха, че са намерили инвеститор за проект.

  „Който и депутат да бе поискал подобна среща, бих се съгласил. Питайте тях защо собственикът бе представен като шейх, а фирмата – като държавна“, казал Борисов.

  Компанията ЕАBG се занимава с телекомуникации, IT бизнес и електро-механиката, керамика, храни и кетъринг, салони за красота, но не и с писти за автомобилни състезания.

  „Не е задължително фирма, която ще инвестира в писта за „Формула 1″, да е строила такива съоръжения. За това са необходими много пари“, казал главният архитект на София Петър Диков.

  Според публикацията в „Сега“ новината за предстоящия мегапроект, разпространена първо от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, веднага породила спекулации за цената на земята в района на село Доброславци.

  Това не е първата спекулация около амбициите на Румен Петков за изграждане на писта за „Формула 1“.

  Преди няколко месеца след посещение на премиера Бойко Борисов в Катар бе съобщено, че пистата ще се изгражда от смесена българо-катарска компания. Такава компания още не е създадена, а междувременно проектът е бил предложен на ЕABG.

  В началото на юли 2009 г., няколко дни преди парламентарните избори, Румен Петков обяви сензационно, че България е пред подписване на договор за домакинство на кръг от шампионата на „Формула 1“.

  Тогава от „Формула 1“ не потвърдиха нищо от широко разпространените у нас изявления на Петков и те бяха приети като безобиден предизборен блъф.

  Румен Петков е крайно активен деятел за развитието на мотоспорта. В края на 2007 г. той успя да привлече към плановете си и други министри от кабинета на тройната коалиция. Още като вътрешен министър, заедно с тогавашния министър на отбраната Веселин Близнаков, министъра на благоустройството Асен Гагаузов, зам.-министъра на финансите Кирил Ананиев и шефката на ДАМС Весела Лечева отидоха за пет дни в Монако на издръжка на Българската федерация по мотоциклетизъм.

  После пък тази федерация получи близо 4 млн. лв. от т.нар. бюджетен излишък на кабинета Станишев, за да инвестира в пистата „Долна Митрополия“.

  През последните 5-6 години на тема писта за „Формула 1“ в България са се упражнявали освен Румен Петков и кметове на Сливен, кметът на Каварна и др.

  http://frognews.bg/

  Вкарали Доган в клопка с хонорара за ”Цанков камък”

  Хонорарът по 4-те договора около проекта „Цанков камък”, който е получил Ахмед Доган, е договорен като 1 млн. евро и всъщност парите са близо 2 млн., а не 1,5 млн. лева.
  Това съобщи пред bTV Елеонора Николова – експерт в Парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси по повод започналото вчера във Върховния административен съд (ВАС) дело срещу лидера на ДПС за парите, които е взел като консултант, предаде БГНЕС.

  „Г-н Доган стои над нещата, той е много богат човек, но в един момент явно е назряла необходимостта да легитимира някакъв доход пред обществото и неговите помощници са му поднесли тези договори, защото договорът за поръчка е най-лесният начин да узакониш един доход, да го покажеш пред хората, но тези договори са много нескопосано направени, така че са вкарали г-н Ахмед Доган в клопка”, каза още Николова, цитирана от „Фокус“.

  Тя допълни, че по закон – при нищожни договори всичко, което е получено по тях се отнема.
  „А специално Законът за конфликт на интереси казва, че ако парите са получени в условия на конфликт на интереси, т.е. ако съдът приеме тезата, че г-н Доган не ги е получил в качеството си на консултант и специалист, а ги е получил в качеството си на политик, ще се установи тезата, че той се е поставил в икономическа зависимост от „Минстрой Холдинг”, добави Николова, която отбеляза, че консултантските договори и политическата дейност са несъвместими.

  „Изключително съм удовлетворена, че съдът допусна доказателствата и задължи Министерски съвет да представи доказателства за това по какъв начин са финансирани проектите, които са предмет на договора, има ли вложени държавни пари или евентуално пари, привлечени от ЕС. Освен това, съдът вмени много справедливо на г-н Доган да представи изпълнението по тези четири договора и да докаже своята правоспособност и правосубектност“, каза още Елеонора Николова.

  Вчера съдът задължи лидера на ДПС да предостави дипломите си, с които да докаже, че е можел да консултира проектите.

  http://dnes.dir.bg

• Мента се засажда до входа, гони мравките

  Дъх на мента – това може да са любимите ви шоколади или дропс, леденото мохито, пастата за зъби, манджата с джоджен, ментоловите цигари… Ако се вярва на легендите, някога Плутон се влюбил в нимфа, а ревнивата му съпруга Персефона я стъпкала с крака и младата красавица се превърнала в непретенциозно, но много ароматно растение. Древните гърци го използвали като освежител на помещенията и за свещена напитка при Елевзинските мистерии.

  Римляните твърдели, че ободрява ума на учениците, а българската народна медицина е категорична: “мента – за корем”. Наскоро и научно бе потвърдено, че аромат на мента, комбиниран с ромон на вода и шумолене на листа по време на урок, подобрява концентрацията на ума и засилва физическата издръжливост на организма.

  Билкарите пък използват ментата при липса на апетит, проблеми със стомаха и жлъчката, стенокардия, бронхити, а също за бани и гаргари, ароматерапия. Колкото и безобидно да ви изглежда растението, масло от него не бива да попада на кожата и особено по лицето и при страдащи от алергии.

  * Ако решите да гледате мента у дома, засадете я до входната врата или дръжте саксийката на прозореца – гони комари и мравки, но привлича пчели. Растението обича слънце или полусянка, то е многогодишно и се размножава чрез разделяне на корените.

  * Юли и август са времето за бране, листата се отделят от стъблото и се сушат на тънък пласт, на сянка. Съхраняват се на сухо, проветриво и сенчесто място. Торбичка с мента край леглото гарантира спокоен сън.

  * Ако гледате мента за кулинарни нужди, винаги можете да откъснете нужните ви листенца за коктейл или подправка. Можете да запазите за няколко дни листата в полиетиленов плик в хладилник или да замразите “реколтата” си в камерата. Кулинарите препоръчват мента при приготвяне на сладкиши, конфитюри, желета, ликьори. Чай от билката става и за изплакване на устната кухина при проблеми с венци и зъби. Ароматът на мента и лавандула е добро средство при главоболие.

  http://www.novinar.net

• Реших да даря за Пакистан

  У нас няма къде. Не чакайте от българи, ние не сме благородни

  Автор: Павел Петов

  Трябваше да пазарувам в eBay. Наложи ми се. Щастливо открил своя продукт – две батерии от Китай за 10 долара – започнах да си ги плащам и не щеш ли в офертата да платя ми изскочи предложение да даря 1 долар за Пакистан.
  Замислих се. Стоя си в топлата августовска вечер (точно преди да застудее). Пия си малка ледена чешка бира. Петък е. Топло, но не горещо. Пуснал съм си на готината уредба някъв “олд скул”, т.е. ретро рок. Светът е съвършен в този момент.
  В крайна сметка взех бързото и смело решение – дарявам ЕДИН долар.
  Почувах се глупаво щастлив, но нужен. Важен, евтин егоист, удовлетворил себе си за ЕДИН долар и помогнал (вероятно) някому.

  Кратък, но нужен коментар: ЕДИН долар е страшно голяма сума в нужда. Не е смешно. Жаден сте: 1 литър минерална вода и струва стотинки? Едно хапче при силен зъбобол, главобол, а струва стотинки. Детето ви има 41 градуса температура , някой ви дава двайсет капки течен аналгин. Това са 20 капки за стотинки …

  Това е пример колко много е малката помощ в нужда.
  Искам да съм велик дарител…
  Започнах да се чудя как хем да дам още 20 лева за Пакистан, хем да съм значим в собствените си очи, пък и от друга страна да осигуря още пари за хората там… Егото ми и манията за значими неща се сляха в едно.
  Дойде ми следната невероятно гениална идея: да публикувам линк(ове) за дарения он-лайн с прочувствен призив.
  Сетих се за шепа приятели. Представях си как разпращам линковете с местата където българските НЕ-правителствени организации и Българският червен кръст са организирали система за плащане. Има снимки на залят Пакистан. Аз съм провокирал в приятелите си едно добро начало. Аз, добрият, цивилизован европеец от България, подсещам други за една малка стъпка. Сякаш християнското, човешкото и доброто са се слели в едно.
  Ние, светът, българите, слели се в една добра кауза…

  СТОП, СТОП! Идиоти, вие живеете в България. Вие НЕ сте ГРАЖДАНИ НА СВЕТА! Вие сте българи. Това не се случва.

  – Чакай! Какъв е проблемът? Защо пищиш така?
  – Проблемът ми е , че НЕ мога да даря пари на Пакистан. Копеле, НЕ МОГА ДА ДАРЯ ПАРИ. И на други не мога да даря пари. Това означава, че и ако аз закъсам , не могат да ми дарят пари.
  Установих , че:
  Не мога, нямам право да бъда благороден. Не мога да бъда ЧОВЕКЪТ, проявил милосърдие. Не мога да призова и други да бъдат милосърдни.

  Честно, исках да повярвам (поне за малко) в ДОБРОТО. А се оказа, че в българското интернет пространство няма място за благородство. Да, няма нищо, върху което да кликнеш и да дариш пари за Пакистан…
  Влязох на сайта на Български Червен Кръст, за да даря.
  В ”Направете дарение!” Не може да направите ДАРЕНИЕ. Ядец. Празна страница. Нищо.
  В “Къде отиват парите ми?” Пак ядец… Страницата говори сама за себе си: Никъде не отиват парите ви.
  “Станете редовен дарител!” Е, вълнуващо – няма такова предложение.

  Разбрах, че Българският Червен Кръст е само български и думите „Червен Кръст” са излишни. Тогава реших да пробвам българското интернет пространство, за да даря пари за Пакистан… И открих – нищо.

  Проверете сами. Написах в “Гугъл” – дарения за Пакистан.
  Или – помощ за Пакистан.
  Страшна тиня и глупост. Някви глупаци пишат кой какво е направил (и то НЕ ние българите). Никъде не пише какво ние да направим.
  Ние, българите, не сме организирали в свободният български интернет призиви или места за дарения, за това НЕ са ни виновни американците, руснаците или нашите политици. Ние сме си избрали тези политици.
  Ние сме преценили да не бъдем благородни.
  ЧОВЕКЪТ, който дарява нещо, се замисля поне за миг за едни по-възвишени неща. Когато даряваш нещо , ти се чувстваш личност.Ти си част от кауза. Ти си индивидуалец разпалил група хора. Разпалените хора имат идея и започват да разбират що е благородство.
  Ако разбираш благородството, няма как да подкрепиш хората от етикетите: Първанов, Тройната коалиция и Бойко Борисов, защото те НЕ отговарят на категориите дух, аз, съвест, съпричастност.
  Факта , че си лишен от възможността да направиш дарение, подсказва в каква страна живеем и какви са сънародниците ни.
  Идеята държавата (в други акции) да взима 20% ДДС върху дарението с СМС, оставям без коментар.
  Намаляване на данъците при дарения на практика не съществува.
  Дарението (безкористното) е висш акт на човешкото. Правителствата до сега, а и бъдещите, нямат нужда от хора, докоснали се до усещането за чест, достойнство и благородство.
  Не чакай помощ от България, Пакистан – това тук е забранено!

  ПП. Ще се радвам e-vestnik, както и другите благородни читатели да публикуват или посочат в коментарите си линкове с възможност за подкрепа на Пакистан или линкове за дарения за различни каузи.
  Моля, този път да бъдем предимно хора, а не чалгаджии и друг вид плюещи българи и да има във всеки коментар и линк за подкрепа на дадена кауза.
  Да докажем чрез коментарите си, че ние БЪЛГАРИТЕ сме част от ДОБРОТО от планетата Земя.

  Източник: http://e-vestnik.bg/

• Пазарна икономика ли? Не и докато държавата е царство-господарство

  Автор: Аделина Марини, София

  Много е трудно вече човек да оцелее психически в България. Откакто правителството на Бойко Борисов е на власт, постоянните съмнения дали това, което то прави е правилно, морално или поне логично водят до сериозни нарушения в психиката. Човек в един момент започва да се пита дали не полудява, след като всяка следваща „новина“ е от странна до направо невъобразима. Да не говорим, че постоянно се случват нелогични неща, от които една машина, да речем, би изпушила и би загаснала завинаги.

  Например, министърът на българите в чужбина, без портфейл, се занимава с археологически разкопки, открива мощи, обявява ги за автентични и държавната хазна започва да налива пари в храмове и поклонения. После същият този министър започва да се изказва за целесъобразността от съществуването на VIP-плажове. И точно като в дълга и абсурдна театрална пиеса, този министър слиза от сцената и се появява следващия – на културата. Той пък започва да прави първа копка заедно с министъра на регионалното развитие на нам-си-кой-си брой Лот от магистрала „Тракия“. Меси се и в пенсионната система с не по-малко абсурдна идея. Именно тя накара мозъка ми да „изпуши“. Министърът на културата предложи специални пенсии, тип „ордени“ за „заслужилите“ творци на българската култура.

  Причината

  Причината е също толкова нелогична и абсурдна. Въпросните „заслужили“ артисти не можели били да се пенсионират, защото данните за техния принос в осигурителната система били изчезнали. В този случай държавата би трябвало да се погрижи да възстанови архивите. По-страшното е друго, че въпросният министър обяснява тази историческа несправедливост така (според mediapool): „Не е хубаво да живее с 300 лева (заслужилият творец, бел.ред), а да изкара едни хубави, достойни старини. Както е казал поетът – едни се раждат други умират – 150 човека са това. Константинова, Мутафова, Калоянчев, в тези ескалирали времена, заслужават да им даде държавата, защото са й носили слава“. Да, така е. Но, и други хора живеят с дори по-малко от 300 лева на месец по купища причини, често свързани с исторически несправедливости. И, понеже не са 150 човека (мразя тази дума -мислех, че са души) и не са донесли слава на България – да мрат.

  И още: „Всеки смята като млад, че няма да остарее. Всеки смята, че освен талантът и Бог, друго няма. И аз така. Не съм запазил неща (документи за доказване на стаж). Идва един ден, когато обаче трябва да се осигурим“. Такаааа, ето това сериозно ме „бъгна“. Човек става пълнолетен на 18 години. От тази възраст нататък се смята, че въпросният човек е наясно със своите отговорности, задължения и права. Ако не ги уважава, то тогава трябва да си понесе последствията. Никой не е длъжен да плаща на някого за това какво си е мислел, докато е бил млад. Не си плащал- ами не получаваш.

  Културата

  Не малка част от въпросните „заслужили“ артисти сме ги гледали по телевизията, по вестниците, списанията, воглаве с настоящия министър на културата с пури, скъпи уискита, с апартаменти обзаведени за чудо и приказ, с ексцентрични тоалети, ексцентрични връзки и какво ли още не, което дори и за непредубеденото око издава наличието на сериозен финансов ресурс. Дали тези хора, освен да правят от домовете си палати на звезди, са спестявали и за старини няма как да знаем, но не виждам и защо трябва да ни интересува. Ако не са, да са. В края на краищата, когато аз си похарча парите за глупости и после не ми стигат за хляб и ток, чия е вината?

  Не по-малко важен елемент в случая е и фактът, че на тези хора всички (поне тези, които са ги обичали, слушали, чели, гледали и пр.) са си платили – дали като са купували техните плочи (касети, дискове), дали като са им ходили на концертите или нещо друго. Защо сега трябва да плащаме отново (даже и тези, които не сме ги харесвали)? Моето признание за любимите ми автори е като си ги купувам, а те какво правят с парите изобщо не ме интересува.

  Факт е, че вероятно много от трубадурите на властта (все едно коя) си мислят, че тяхното изгодно положение ще продължи вечно. Уви, не винаги се подреждат така нещата в живота. И в момент, когато държавната хазна дрънка на кухо, когато бизнесът е смачкан от задължения и се чуди откъде да изкара я за осигуровки, я за данъци, я за нови инвестиции, я за по-ефективни работници, изведнъж държавата му казва – виж сега, уважаеми данъкоплатецо, ти може много да се трудиш, но тук има едни по-заслужили от теб, затова сега ще те гоним докато мърдаш, за да си платиш задълженията, че да им дадем на тези светли хора заслужените пари.

  Сивата икономика

  По същия начин би трябвало да стои въпросът и с онези, които съзнателно (бидейки пълнолетни) са избрали да се трудят в сивата икономика – там, където държавата не може да те види; там, където не отговаряш пред никого и с нищо, а само за себе си. Един ден обаче, все така се случва, че я ще се разболееш, я ще ти умре бизнеса и тогава ще почувстваш нуждата от държавата (дали под формата на здравна грижа или пенсия). Тогава кой ще е виновен? И трябва ли всички ние, които се стараем да си плащаме ангажиментите към държавата, да поемем „бремето“ на този (за мен лично) безотговорен гражданин?

  Не, категорично! Защото в това е смисълът на държавата – да създаде правила, които да се прилагат еднакво за всички. Не работиш, не ядеш! Работиш, но не плащаш – не ядеш (или поне не от хляба на другите). Факт е, че има хора, които искат да излязат от сивата икономика, но са попаднали там заради кризата. Държавата обаче, вместо да им подаде ръка и да ги изкара на светло, ги набутва още по-навътре, защото не им дава шанс да се издължават, без да ги убие.

  Един метър книга, моля!

  Не мога да не се спра и на друго фундаментално изказване на министъра на културата: „Когато сложиш на масата творчеството на един писател, когато една над друга книгите се издигнат, един ще има 50 см (дебелина на книгите, бел.ред.), а друг 10 см. Нали знаете, че разликата между 10 см написани книги и 1 метър е 90 см“. Честно ви казвам, не го разбрах какво ми казва. Все пак можеше да мери творчеството и на килограм, от което „скулптуристите“ биха били най-облагодетелствани (министърът на културата е скулптор за тези, които не познават творческата му дейност).

  Само ще спомена, че това изказване на човек, който се има за творец, издава, че ценностната му система е сериозно прогнила. И, всъщност, целият дискурс по тази тема показва, че у нас може официално да е било обявено идването на пазарната икономика, но тя изисква пазарно мислене. А дали не се налага да обясним за хора като министрите на културата и българите в чужбина, какво точно означава пазарно мислене и пазарна икономика?

  Защото е очевидно, че държавата не е пазарна, тоест тя не се бори да създаде равни и справедливи условия за развитието на пазар, от който всички да се облагодетелстват спрямо своя принос. Държавата се опитва да бъде …. всъщност не знам каква. Не мога да мисля в категориите на настоящото правителство и наистина не разбирам каква държава е в главите им. Единственото, което ми идва на ум е, че се чувстват в царство-господарство, където трубадурите биват обгрижвани и хранени добре, а поданиците биват шибани с камшик, за да осигуряват благоденствието на царя и неговите царедворци.

  И сега си давам сметка защо не харесвах навремето приказките за царе – защото усещах жестоката несправедливост в тях. И все се налагаше да се извърши някаква магия или вълшебство, за да се възцари справедливостта и да има възмездие. В 21-ви век да разчитаме на вълшебства е малко странно, не мислите ли? Още повече, когато виждаме, че има държави (кралства впрочем), където хората вече все повече имат думата в собственото си управление. И всеки ден им се обяснява, че стига вече – ядохме и пихме, а сега е време да си върнем дълговете. И ги връщат.

  Източник: http://www.euinside.eu/

• <<
• 1
...
• 365
• 366
• 367
• 368
• 369
• 370
• 371
• 372
• 373
• 374
• 375
...
• 416
• >>