Всички авторски страници

Авторски

• Чипът в паспорта ми не се чете в чужбина

  Чипът в новия ми паспорт не се чете в чужбина. Закодираната информация в него е видима само на… бул. “Мария Луиза” в София (б.а. – там се намира Дирекция “Български документи за самоличност”)” – разкри читателят на Труд Валери Антов.

  Вече втори месец софиянецът не знае редовен ли е международният му документ и може ли да пътува с него в чужбина? Софиянецът се опасява, че заради проблема с паспорта му има опасност да га обявят за фалшив. За парадокса с документа за самоличност на Антов четете по-долу.

  “Бивш служител съм на милицията. До 1991 г. бях охрана на американското посолство. Животът така ме понесе, че преди години напуснах България и заминах за чужбина. През 2006 г. се установих в град Нарва, Естония. Хубава страна, всичко е уредено. Наех жилище, започнах работа, но кризата и там ги удари, та започнах все по-често да се връщам в София. През май т.г. подадох заявление за нова лична карта и паспорт с чип. На 14 юни си взех готовите документи от Девето РПУ топли-топли, както се казва. Дни след това заминах обратно за Естония. От любопитство взех, че отидох в Департамента по гражданство и миграция, където се издават техните документи за самоличност. Казах им: “Живея в страната ви, имам лична карта за временно пребиваване. В България ми издадоха нов паспорт с чип. Искам да проверите данните в него”. Служителката взе документа и го сложи в четящото устройство. Почна нещо странно да се взира, погледна към паспорта, погледна към мен и вика: “Няма нищо”. “Ама как така? Вижте по-добре”, възразих аз. Тя пак го вкара в машинката и каза: “Дава грешка, няма чип”. Ококорих очи, тя се разсмя.

  Има ли миниустройство?

  Помислих си, че в България може да са пропуснали да сложат миниустройството. Хора сме, стават грешки. Може и аз нещо да съм го повредил. То не случайно са написали на корицата, че документът съдържа чувствителни електронни елементи.

  Тръгнах към България. На ГКПП-Калотина викам на граничаря: “Може ли да ми проверите чипа в паспорта? Той вдигна рамене: “Още не са сложили четящите машинки. На какво да ти го проверя?”.

  И така… Прибрах се в София и право на бул. “Мария Луиза”.

  “Нямам чип”, казвам и подавам паспорта. Те го гледаха, разнасяха го по етажите. После ме извикаха. Една служителка го вкара в четец. На монитор излезе моето лице с два отпечатъка отстрани и тя каза: “Ето вашите данни от паспорта”. Всичко бе наред.

  Тогава попитах: “Защо, като има чип, в чужбина не го виждат?”. Обяснението беше: “Защото нямаме подписано споразумение на високо ниво да се четат данни в чипа”. Аджеба за какво ми е тогава? Защо ми взеха пари? Значи пръстовите отпечатъци не се взимат за паспортите?!

  Като гражданин на ЕС, за да пътувам извън съюза, ми искат паспорт и виза. Тъй като жена ми е от Коми, на мен международният документ ми е нужен. Ами ако утре на някоя граница ми кажат: “Документът ти е фалшив. На него има знак за чип. Ние защо не го виждаме, къде е?”

  Аз какво да отговоря!?

  В Естония издават паспорти с електронен носител от 2008 г. насам. И там цената им е 40 лв., но хората такива главоболия нямат.

  Чипът в личната карта пък е въведен още през 2002 г. Аз подадох заявление за естонска лична карта на 2 януари 2007 г. Платих 150 крони или около 18 лв. (и у нас струва толкова, но без чип). Казах къде искам да я получа и след 20 дни ми я пратиха.

  Погледнете българската ми лична карта, която взех на 14 юни т.г., и вижте естонската. На БГ документа аз ли съм? Много не личи, защото са лепнали някакъв печат върху лицето ми.

  

  В Естония личната карта е универсален документ. Има данни видими за всички, които проверяват картата ми. Но има и конфиденциална информация, до която достъп имат само оторизирани органи.

  Например от здравната каса влизат само в данните, с които те оперират. Всеки гражданин може да прочете цялата информация в електронния носител на личната му карта. Трябва само да изтегли една програма от сайта на Департамента по гражданство и миграция и да я качи на компютъра си. После вкарва пластиката в един четец, който струва 10 български лева. Въвежда ПИН кода си и излиза цялата налична информация.

  Така можеш да видиш личния си лекар, какви рецепти са ти били изписани, колко натрупана пенсия имаш и пр.

  Аз с тази карта гласувах от България за изборите там. Интересно е, че можеш да видиш кой и по какви причини е чел информацията в чипа ти.

  Спряха ме веднъж полицаи в Естония. Там във всяка патрулка има компютър. И така – видели униформените моя номер на колата, вкарали го в компютъра и излязло, че нямам шофьорска книжка. Моята е българска и затова я няма в техните масиви. Та догониха ме и ме спряха. Показах им българското свидетелство, те направиха справка и след 20 минути ме пуснаха, защото се потвърди, че съм изряден. После с моя ПИН код влязох в личната си карта и излезе, че полицията е проверявала личните ми данни.”

  Ваня ГЕОРГИЕВА

  Експертът от МВР Антон Донев: Отпечатъците от пръсти са невидими

  “При нас информация, че български паспорти не могат да се четат в чужбина, не е постъпвала. Нашите документи са сертифицирани. В случая може би има някакъв технически проблем”, предположи експертът Антон Дончев, началник-сектор “Контрол и развитие” в дирекция “Български документи за самоличност”. От МВР обещаха да проверят дали има някаква несъвместимост между системите на България и Естония, която да пречи да се разчитат електронните носители в документите ни. Не е изключено подобен проблем да имат и много други граждани.

  Според Донев цялото съдържание на чипа в нашия паспорт – лични данни, дигитална снимка и пр., би трябвало да се чете без дори да е необходима размяна на сертификати между държавите.

  На този етап обаче все още закодираните в чипа пръстови отпечатъци не могат да се разчитат, т.е. те са невидими за проверяващите органи в другите държави. Причината е, че България все още не е разменила с другите държави т.нар. сертификат на публичния ключ.

  България все още не е предоставила на останалите страни и ключ за верификация (удостоверение на истинността) на информацията, записана в чипа. Придобиването на такъв сертификат позволява чуждите власти да проверят дали данните в електронната платка отговарят на тези, които са вкарани от МВР. Без ключ те няма как да установят, ако има подмяна на информация.

  Проблем е също, че все още у нас няма решение кой ще издава този сертификат за верификация. Вероятно ще бъде създаден специален орган, за което е нужна законодателна промяна.

  ЕС иска задължителни проверки на биометрията

  “В момента няма нито една европейска регулация, която да задължава страните членки на ЕС да могат да четат данните в чипа.” Това съобщи специално за “Труд” Микеле Чирконе, говорител на еврокомисарката по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом.

  “Биометричните данни са само допълнителна подкрепа за граничните власти, в случай че се усъмнят в достоверността на документа при проверка. В това отношение Граничният кодекс на Шенген постановява, че, за да се провери самоличността им, гражданите трябва да минат през минимална проверка чрез показване на личен документ”, съобщи още Чирконе.

  Наредба № 2252 от 2004 г. на Еврокомисията (ЕК) въвежда 2 вида биометрични данни, които се съхраняват върху безконтактни чипове в паспортите – снимка и пръстов отпечатък. Целта е да може да се установява връзката между документа и притежателя му.

  Заради изискването за възможно най-голяма защита на отпечатъците, всяка страна членка трябва да пусне в действие и да обмени с другите държави т.нар. сертификат на публичния ключ (PKI).

  Еврокомисията не получава копия на сертификатите и затова не може да потвърди дали България е обменила своите сертификати с останалите от ЕС.

  ЕК възнамерява да поиска четенето на всички биометрични данни в паспортите на 27-те членки да е задължително във всички случаи. Но този въпрос в момента не е включен в работната програма на Комисията.

  Чакат 30 000 корици в идните дни

  Над 30 000 паспортни корици трябва да получи МВР от “Сименс” през следващата седмица. Очаква се тази доставка да покрие нуждите на паспортните служби в страната за идните дни. Като за начало с тях ще бъдат изработени забавените поръчки. От министерството заявиха, че са подновили приемането на бързи и експресни услуги в градовете, където те бяха временно спрени.

  Проблемът с изработването на “бързи” международни документи с електронен носител възникна преди дни, когато “Сименс” намали драстично доставката на бланки за паспорти. След публичното оповестяване на проблема от сряда до вчера немската фирма е доставила на три пъти общо 17 500 бройки. Зареждане ще има и в двата почивни дни, казаха от “Сименс” вчера.

  “Изработването на кориците е сложен процес. Те пристигат в един вид, лепят се и тогава към тях се прикрепят страниците, което отнема повече време”, обясниха експерти от МВР. Както “Труд” вече писа, от “Сименс” предложили втори вариант за корици, което ще доведе до по-голям обем производство. В момента новият образец се тествал. Експертите от МВР трябва да си кажат мнението дали е надежден. В момента корицата е със специално фолио, което предпазва информацията в платката с биометрия да бъде четена от разстояние. Т.е. паспортът трябва да е отворен, за да се чете.

  МВР бави монтирането четците за паспорти по граничните пунктове. “В момента тече техническа подготовка, след което започва монтирането на системата”, уведомиха от министерството. От понеделник до края на седмицата паспортните служби минават на удължено работно време. Те ще отварят в 6 ч и ще приемат граждани до 17,30 ч.

  От 1 септември пък гишетата ще работят по 15 часа и ще затварят чак в 21 ч. Със същото работно време ще бъде и КАТ.

  Ръководството на ведомството е разпоредило на шефовете на РПУ-тата да осигурят по един служител, който сутрин да раздава номера на гражданите, за да не се търгуват билетчета.

  Личната карта е и билет за автобуса

  Личните карти с чип в Естония са въведени през 2002 г. На пластиката са изписани имената на притежателя, има негова снимка, дата на раждане, пол, гражданство, номер на картата, валидност. Там е и личният идентификационен номер на притежателя, нещо като нашето ЕГН, който в Естония не е защитена лична информация.

  Личната карта в бившата съветска република служи както за идентификация, така и като здравна книжка, средство за разплащания и дори за карта за градския транспорт. Най-впечатляващото приложение е електронното гласуване с лични карти по интернет, което стана възможно още през 2005 г.

  Още от въвеждането им през 2002 г. личните карти се изработват от швейцарската компания “Трюб”. Софтуерът за работа с тях пък се прави и поддържа от компания, създадена от две естонски банки – “Хансапанк” и “Ести Ушиспанк”, и две телекомуникационни компании – “Ести телефон” и ЕМТ.

  Мария ВЪЛЧЕВА
  Източник: Труд
  http://www.trud.bg

• Избирателен ценз ще развърже ръцете за ромския проблем

  Решимостта на Франция да експулсира български и румънски цигани фокусира общественото внимание върху ромския проблем. По данни на „Ройтерс“ България е на второ място в Европа по брой на ромите – 800 000.

  На първо е Румъния с 2 400 000. Статистиката у нас брои обаче само 370 000.

  Според социолога Михаил Мирчев останалите, които се турчеят или българеят, са роми, които са се измъкнали от блатото и живеят по нормалния начин – чрез труд и спазване на нормите.

  „Труд“ предлага анализа на Мирчев как да се справим с проблема на тези 370 000, които през последните 20 г. се върнаха към предцивилизационните форми на живот в гетата.

  Европейско ли е поведението на Франция, питаме се тези дни, докато очакваме първите наши експулсирани съграждани.

  Франция е в сърцето на Европа, една от трите държави в ядрото на ЕС. Франция – няма спор – е демокрация, но се отличава и със силна държавност. Французите са космополити, хуманисти и в същото време националисти в кръвта си.

  Те пазят себе си. Не се церемонят много-много и преминават към наказателни действия, когато едно компактно население не се държи според правилата на държавата и гражданството.

  А какво правим ние?

  В България има много хора и организации, които крещят, че дискриминираме циганите-роми.

  Голяма част от тях обаче – около 300-350 хиляди живеят в гета и гетоквартали и спрямо тях държавата си позволява не дискриминация, а обратното – привилегии.

  Какво друго, ако не привилегия, е да не си плащаш тока, да не поддържаш хигиена, да не уважаваш полицията, в случай че тя иска нещо от тебе…

  Явлението се обозначава с понятието „позитивна дискриминация“ – ощетяваш мнозинството, като даваш неестествени привилегии на малцинства.

  За позитивната дискриминация има няколко причини. Първата е чувството за вина на обществото.

  При социализма – в продължение на няколко десетилетия имаше комплексна и целенасочена политика спрямо циганското малцинство. Ако някой отрича постиженията на тази политика, той или е сляп, или е с идеологически промит мозък.

  Социализмът окултури и приобщи към съвременните форми на живот голяма част от ромите. Към 60-те 2/3 от тях бяха неграмотни, в края на 80-те – само 1/3 (сега според НСИ неграмотността отново е нараснала до 60% – б. р.).

  Огромна част от циганите, хора, които не обичат да ходят дисциплинирано на работа, бяха влезли в заводите, канцелариите, земеделските стопанства и т. н.

  Преходът през 90-те започна с бърза деиндустриализация и близо един милион безработни. Първа и най-масова жертва станаха хората без образование и квалификация.

  Изведнъж циганите-роми, които социализмът беше направил работещи, се оказаха на улицата и без надежда да си намерят цивилизовано препитание.

  Втората причина за привилегиите е по линия на мизерията и асоциалността.
  Държавата остави тази общност на самоуправление, а тя се самоуправлява, връщайки се назад в историята.

  Циганите, които се обособяват в компактни квартали, все повече изпадат в примитивни форми на живот. А държавата е все по-безпомощна да регулира бита, комуналните услуги, чистота и т. н.

  Получават се „сиви зони“, които са извън контрола на държавата. В тези сиви места населението се организира на племенен принцип и там никакви контролни органи и обществени институции нямат сила, власт и авторитет.

  Осъзнавайки своята слабост, държавата започва да прави компромиси и да прощава на това население постъпки, които не се прощават на другите граждани.

  Третата причина е в масовата криминалност.

  Общността затъва в бедствие на неграмотност, структурна и дългосрочна безработица и по естествен начин става развъдник на масова криминалност.

  И държавата отново проявава слабост. Вместо да въдворява ред, тя вдига ръце и се отказва. Престъпността става норма сред циганската общност.

  Неусетно станахме толкова демократични, че загубихме мярката и сега трябва да се лекуваме от криворазбрана толерантност.

  Неин израз е и понятието „роми“, което политически беше наложено в началото на 90-те. Само защото някой реши, че било обидно да ги наричаме цигани.

  Тъй като циганите-роми не са единна етническа общност, част от тях приемат името роми, друга го отхвърля. Европейците, за разлика от нас, не се срамуват да наричат ромите с термина цигани.

  Проява на нашата неестествена срамежливост е и липсата на данни за циганската общност. Какъв процент от ромите са с криминални досиета, колко не си плащат здравните вноски и не са осигурени?

  Има начин държавата да произведе тези числа и да ги има поне в секретните анализи. За жалост се съмнявам, че ги има и там.

  Отсъствието на информация е израз не само на политическо безхаберие, но и на страх. Страх да се бръкне дълбоко в реалностите.

  Проблемът е огромен, изкуствено утежнен през последните 20 г. и сега справянето с него ще бъде ужасно трудно. Днешните политици гледат в кратка перспектива – до 3-4 г., докато мине мандатът.

  Безсилието на държавата и нежеланието на политическия елит да реши проблема, разбира се, са опасни за обществото. Отношението на всеопрощение към действията на ромите изострят настроенията срещу привилегированите групи и създават почвата за феномени като бръснати глави, неофашизъм и др.

  Всяко явление започва да ражда своето противодействие – първо като напрежение, после като форми за контраатакуване.

  Има ли изход?

  Парите, които се хвърлят за решаване на ромския проблем, потъват в пясъци, цигански барони, в български полумафиотски структури. На практика те не отиват за благото на обикновения циганин…

  Няколко нови спретнати къщички вършат работа за неколцина семейства, стига новодомците да не подпалят паркета.

  Инициативи като „Ромско десетилетие“ имат своята роля и нека се правят, ако обществото е достатъчно богато. В добрия вариант подобни мероприятия са в полза на няколкостотин души, а не на 300 000-400 000. Никой не бива да си прави илюзията, че това е начинът обществото да се справи с циганския въпрос.

  А възможности за решения има. Да си представим, че се въведе образователен ценз за гласуване – който не е завършил VIII клас, да не може да гласува. Ако условието влезе в сила, големи цигански маси ще бъдат изключени от всеобщото избирателно право, защото не са покрили гражданския минимум за образование.

  Като социолог, който брои бюлетините на избори, твърдя, че на последния парламентарен вот бяха купени около 200 000-300 000 гласа. Огромна част от тях са на хора от циганския етнос.

  С въвеждането на избирателен ценз две трети от тази маса, която чака на опашка кой ще плати повече, ще бъде без право да гласува. Само с една промяна в закона първо, проблемът с търговията с гласове автоматично отпада.

  Второ, партиите, които по този начин решиха да влизат в парламента и общинските съвети, ще загубят интерес да поддържат бедствието, наречено циганско малцинство.

  На държавата ще се развържат ръцете, за да започне да решава проблема чрез акции, които го атакуват в корена. А не да действа на повърхността с пропагандна цел.

  Решението за образователен ценз би било в рамките и логиката на демокрацията. То не е уронване на демократичността, както вероятно биха възразили мнозина. Би трябвало обаче да имаме смелост да говорим за подобни мерки и да ги прилагаме.

  За модел могат да ни послужат всички държави, където се спазва законът. Където не се допускат компактни ромски маси и гета, изградени на асоциален принцип. В Словения, Чехия, Унгария също има цигани и полугета, но проблемите там са принципно различни от нашите.

  Тези държави не са позволили ромските общности да деградират в такава степен, колкото в България.

  Михаил МИРЧЕВ
  Източник: http://www.trud.bg

• ОСМАН ОКТАЙ: ЗАПАДЪТ Е НАРЕДИЛ НА БОЙКО ДА ПРОЧИСТИ БЪЛГАРИЯ ОТ РУСКАТА МАФИЯ!

  Мирчо Циганина хранеше Доган, когато лидерът на ДПС отпадна от трапезата на властта.

  Едно интервю на Мария ДРУМЕВА

  Разговор с ексдясната ръка на Ахмед Доган – Осман Октай. Както е известно, той напусна ДПС заради несъгласие с провежданата от лидера политика на капсулиране на движението и използването му в корупционни схеми.

  – Г-н Октай вярно ли е, че братя Юзеирови са цигани?
  – Да! В Североизточна България около Попово и Разград има такива. Трябва да се дефинира понятието цигани, защото тези не говорят цигански. Наричат се
  
  устаченгенеси. Те само турски говорят.

  От тях е Филиз Хюсменова, Хасан Хасан… Те са такъв тип цигани, но дори в този край не се третират като долна каста цигани, с които да не се женят турци. За своите акции и провокации използват най-бедните турскоговорещи цигани мюсюлмани.

  – Според ексминистъра на земеделието Мехмед Дикме хонорарът на Доган за Цанков камък от близо 2 млн. лв. е незначителен като сума предвид общото му състояние. Защо според вас обаче той е настоявал да получи тези пари?
  – За да не остане без никакви средства за пореден път. Знаете, че когато мутресите паднат от клона, остават без средства и им взимат всичко – взимат им мерцедесите, сараите – всичко. А Доган е политическа мутреса. И за да не се случи това, както вече се получи след падането на правителството на проф. Беров, той се е проявил като една капризна к… Много се е блъскал в земята и те решават да му преведат тези пари в личната сметка.
  Ще се аргументирам. След правителството на Беров две години Доган нямаше кой да го почерпи едно кафе.

  Тогава имаше Г-13. След време Г-13 се редуцира в клуб “Възраждане” и такива като красистойчевци, разни молловци, бориславдионисиевци изгоряха и остана клуб „Възраждане” – Васил Божков, Гущеров, Илия Павлов, Тошо Тошев като медиен гуру. Винаги в такива групировки трябва да има медиен комфорт. Затова бяха привлечени и Тошо Тошев, и Радосвет Радев. След като падна Беров, на входа и изхода на предприятията сложиха групировките и те се замогнаха.

  Дойде Жан Виденов и се опитаха да овладеят ситуацията чрез Луканов, но Луканов умря. В този сблъсък решиха да изстрелят Жан Виденов, защото не пасва на играта. Затова му организираха вътрешнопартиен преврат. В това бяха замесени Николай Добрев, Георги Първанов, Николай Камов и други. Те си и организираха 10 януари. През този период Доган беше изпаднал и никой не се интересуваше от него, нямаше и кой да го почерпи едно кафе. Тогава той се сближи с Мирчо Циганина – Мирчо Петков. Мирчо е момче, паразитно подвизаващо се изпълнителче на различни мръсни финансови поръчки на Г-13. Изведнъж на този човек му предоставят резиденцията на Тодор Живков в Правец. Тогава той приюти в най-гладните години Доган. Всеки уикенд –

  от четвъртък вечерта до сряда, Доган беше на пълен олинклузив при Мирчо Циганина.
  
  С пълно обслужване, каквото можете да се досетите. И определено най-много материал за пребиваването на Доган и на много хора в тази резиденция притежава до ден-днешен Мирчо Петров. Срещу него сега върви голямо разследване за източване на държавния резерв. Тогава всъщност Доган оцеля, защото дотам можеше да пътува с кола на НСБОП, без да харчи пари. Сега, за да не попадне в подобна ситуация на безпаричие и безразличие, той е взел мерки.

  – Твърдят, че редом с Румен Очаров и Богомил Манчев мултакът Колю Вълканов, който като шеф на „Минстрой Холдинг“ даде прословутия консултантски хонорар на Доган, е основен играч на терена на енергийната мафия?!
  – Тези тримата са основни и най-крупните, най-сериозни играчи в енергийния бизнес. И обикновено между тях може да има съгласие, но може да възникне напрежение особено при овладяването на властовите коридори. Докато по времето на НДСВ Манчев и Доган (разбирай Колю Вълканов) имаха баланс. Намесата на Румен Овчаров вече като министър на енергетиката развали този баланс и костваше главата на Овчаров. Във всеки случай в енергетиката изтичат огромните средства около дружества, които харчат най-много пари. И Козлодуй, и мини Марица – изток, и Цанков камък, и АЕЦ Белене…

  А там средствата са огромни. Чрез тези хора те се осребряват и затова те имат силни политически позиции – Николай Вълканов чрез Доган, Овчаров чрез цялото “Позитано”, Манчев чрез НДСВ (Милко Ковачев и Миро Севлиевски). Така че днес каквато и воля да изрази това правителство, не може да намери дори един специалист, който компетентно да направи разследване за течовете, без те да са ангажирани от тези акули. Затова ако днешното правителство има действително воля да разследва енергийните дружества и да види къде са течовете, смятам, че трябва да наеме външни консултанти. От години всички в енергийния сектор са обвързани. Даже от мини Марица – изток, държавните компании,

  и днес изтичат десетки милиони – между 50-100 милиона.
  
  И всичко това се прехвърля като цена на тока върху гражданите, които плащат. Дори много сериозно се говори в коридорите на парламента, че депутати от ГЕРБ се опитват да потулват всичко това. Може да се окаже, че въпросните енергетици са спонсори. Ще ви кажа и кои са тези хора по-нататък. Мога да ви предоставя документи за това.

  – Защо за разлика от Румен Овчаров и Богомил Манчев наследникът на “Мултигруп” Николай Вълканов няма публични изяви?
  – Около Доган играчите са най-тайнствените, най-силните. Те управляват, колят и бесят. Затова и няма нужда се изявяват и публично. А що се отнася до енергетиката не случайно сега се съгласиха да махнат посредниците. Американският посланик не случайно е толкова активен. Според новото споразумение сега Русия трябва да махне всички посредници – не само в газовия сектор. Ще се махнат посредниците и в петрола – хора като Валентин Златев, като Овчаров и Начев.

  – Едва ли… Валю Златев е човек на БСП, на ГЕРБ, личен приятел на Бойко!….
  – Може и да му е брат. Аз говоря за геостратегически неща. Не случайно Георги Първанов е усетил накъде духат ветровете, получил е информация и иска да бъде координатор на енергийните руски проекти в бъдеще като Шрьодер. Затова и прави все активни мероприятия в тази област, защото след като му изчете мандатът, ще е г-н Никой. Единственият шанс на България да се отърси от това да е държава на мафията е, че Европа вече е тук. Говоря за новото Ялтенско споразумение. Москва трябва да си оттегли всички канали, които са я обслужвали. Затова са в паника и тимаджии, и Васил Божков – всички. Затова и си преструктурират компаниите. Сега в момента не случайно

  на Бойко Борисов му е наредено да махне много от областните управители и много местни кадри.
  
  Това е моята концепция.

  – Защо Доган няма да се ожени за жената до себе си манекенката Алтен Алиева?
  – Защото Доган е конструиран като човек, който е постоянно обслужван. Той не може да е приятел с някого. Той се държи като обслужван човек. Затова и такова му е отношението към всички жени. Той работи по модела на тези, които са го създали – използва някого, докато му е нужен. И други жени са живели с него. Той употребява всичко. Той

  има еднакво поведение и в любовта и във властта – навсякъде консумира хората и след това ги захвърля.

  Според ситуацията.

  Но ще падне от власт. Казвал съм ви. И това ще стане по три начина – първо – от него ще се отърват тези, които ги е обслужвал. Винаги стават катастрофи, нали така. Втори вариант – да се овладее чрез него енергията на недоволството на гражданството. Ако има Бойкова зима, както казва Станишев, ще има кръв и зрелища. Така хората ще забравят за всички проблеми и ще ръкопляскат. Представете си как извеждат Доган с белезници, както стана навремето с Луканов. Е, ще получи ли тогава социалното стадо оргазъм?! И третият вариант е да се договорят и той да изчезне…

  – Към момента Турция има ли интерес от Доган?
  – Категорично НЕ!

  Източник: Блиц
  http://www.blitz.bg/

• MASTER INTERNET MARKETING

  Email Marketing – Online Advertising – Social Media
  Educational workshop organized by JP NetQuest, Inc.
  JP NetQuest, Inc is accredited by the Better Business Bureau of Chicago and Northern Illinois

  Date: Sunday, August 29th, 2010
  Time: 5:00 PM – 7:30 PM
  Place: New Life Church, 1480 E. Oakton St, Des Plaines, IL 60016
  Price: FREE, light refreshments will be provided
  Organized by: JP NetQuest, Inc.
  More info at: www.jpnetquest.com • ph. 224-717-9891

  Workshop description:
  Internet marketing is more than creating a Web site. You need to convert visitors to customers, move your company Web site to the top of Google, Yahoo, and Bing search engines, and put Twitter, Facebook, and LinkedIn to work for your business. You can effectively market online without paying expensive experts. This workshop will teach current and future business owners and entrepreneurs how to stand out, successfully use social networking, and stay on top of the latest and hottest online marketing techniques. With these tips and techniques you will get your business noticed and close more sales.

  This workshop will cover:
  – online advertising best practices
  – HTML email marketing
  – social networking basics for your business
  – permission based marketing concepts
  – case studies & success stories
  – free trial recommendations
  – questions, answers & more

  JP NetQuest, Inc • P.O. Box 811 • Mt. Prospect, IL 60056 • ph. 224-717-9891
  Specializing in: web development • HTML email marketing • social media for business • online advertising • search engine optimization • web design

  

• ХРИСТОВ: ГОТВЯТ НОВ ГРАБЕЖ – ПОЛОВИНАТА БЪЛГАРИ ЩЕ ОСТАНАТ БЕЗ ЖИЛИЩА
  Банките са завлекли 5 млрд. лв.

  Минчо Христов е роден през 1962 г. в София. Магистър по история от Хаванския университет, специализира и преподава в Университета на Сао Пауло, в Колумбийския университет, в Института за изследване на сигурността, в Париж… Бил е независим депутат и зам.- председател на Комисията за борба с корупцията в 40 Народно събрание. Заедно със Стела Банкова внася повече от 100 закона – за отмяна на депутатския имунитет, отпадане на точковата система при пенсиониране, премахване на доплащането в болниците, ревизия на приватизационните сделки.
  
  – Доц. Христов, преди броени дни в бТВ, бяхте участник в невероятен скандал, свързан със субсидията на политическите партии и имотите на Симеон Сакскобургготски, където икономистът Владимир Каролев ви нарече „боклук”. Ще го съдите ли?
  – Не. Обидите само показват липса на интелектуален потенциал и аргументи. Не мисля да му обръщам внимание. По-важното обаче е друго. Във въпросното предаване аз разкрих нещо, което за пръв път изнесох пред в. ШОУ: за всеки избран депутат политическите партии получават по 15 000 лв. на месец. Това е извън заплатата на депутата. В парламента има 240 депутати, ако умножите всичко това по 48 месеца, колкото е мандатът на парламента, ще получите точно 172 800 000 лева. Ако прибавите и субсидията на НДСВ и партията на Ковачки ще получите

  повече от 200 милиона лева грешна народна пара.

  В същото време политиците ни обясняват как няма пари за лекарства, как трябва да закриват болници и как трябва да доплащаме за лечението си, ако се разболеем. За мен това са наглеци и безсрамници! Каролев излъга в ефир стотици хиляди зрители, като заяви, че партийната субсидия за тези 4 години била само 16 милиона лева.

  Що се отнася за имотите на гражданина Кобургготски – в първия ден на предишния парламент заедно със Стела Банкова внесох Закон за отнемане на тези имоти, защото те просто не са негови, а на една държавна институция -интендантството. Ще ви кажа и друго – трима човека обещаваха да внесат такъв закон преди изборите през 2005 г. – Сергей Станишев, Иван Костов и Волен Сидеров. Нито един от тях не изпълни обещанието си. Хубаво е да ги питате защо. Сега, когато Кобургготски съди България в Страсбург, препоръчвам на мнозинството от ГЕРБ да не се занимава с половинчати и временни мораториуми, а да разгледа внесения от мен закон и да реши проблема веднъж завинаги. Да сте чули наследниците на Луи 16 да претендират за Лувъра или Версай? Дори Бъкингамският дворец не е собственост на английската кралица, а на държавата.

  – Говорехте за партийната субсидия. Все пак парламентът намали преди месец субсидията с 15%. Освен това, ако държавата не финансира политическите партии, тогава няма ли те да се обърнат към мафията?
  – Намаляването с 15% е подигравка, защото управляващите скриха от хората, че

  миналото Народно събрание увеличи въпросната субсидия с 500%.

  Повтарям отново – с 500 % !Сега тези партийни шмекери имат наглостта да се правят на морални и скромни. Нека Сметната палата публикува задграничните пътувания на партийните лидери и начина, по който се харчат тези пари. Ще бъдете свидетели на невероятни изненади. Колкото до втората част от въпроса – ще ви кажа, че ГЕРБ спечели близо половината от гласовете на българите без нито една стотинка субсидия. НДСВ пък получи десетки милиони, а не можа да влезе в парламента. Въобще не споменавам откраднатите милиарди от тройната коалиция, за които Доган, Станишев и Кобургготски ще трябва да отговарят.

  – Казвате доста тежки думи и за лобизма в днешния парламент.
  – Първият закон, който този парламент разгледа, беше Законът за нотариусите, където шефът на правната комисия в парламента Искра Фидосова се опита да пробута закон, с който да запази кантората си на нотариус, докато е депутат. После бе вкаран законът за културното наследство, облагодетелстващ крупните колекционери.

  След това опитаха да пробутат закона за генномодифицираните храни, като някои депутати ни обясняваха едва ли не колко вкусни и полезни са те. Срамота! Опитаха се да задължат хората принудително да продават земите си на арендаторите – отново в основата се оказа депутатка от ГЕРБ, имаща сериозни арендаторски интереси. Крещящ пример за престъпен лобизъм е и фалшифицирането на закона за наркотичните вещества от страна на председател и зам.- председател на комисия в парламента, с цел да бъдат рекламирани определени наркотици. Виновните гербаджии бяха наказани, но не бяха отзовани от парламента. Този случай показва колко съм бил прав, когато в миналия парламент внесох предложение за отзоваване на народни представители, ако те не изпълняват своите обещания или не ходят на работа.

  Всички питаме: докога ще продължава грабежът от страна на редица монополисти – ток, вода, парно, застрахователи, банки. Този грабеж се извършва целенасочено и със съучастието на ръководствата на парламентарно представените партии. Цената на тока нараства например два пъти и половина по пътя към потребителите, а печалбите, както всички видяхме, се източваха чрез консултантски договори в чужбина. Тези наглеци

  са си плащали хонорари за около 5000 лв. на ден.

  Какво пречи на правителството да сметне колко точно тези тарикати са откраднали и да си върне собствеността? Или пък случаят със Софийска вода – купуваш водата по 2 стотинки, а я продаваш по 1,5 лв. !! Да обещаваш да намалиш загубите на вода на 32% до 2006 г., а днес те да са над 60%! На всичко отгоре да включваш всичките загуби в цената, която всички софиянци плащат. Хората трябва да знаят, че цената на водата днес е завишена поне 2 пъти.

  По същия начин българите плащат най-скъпите телефони. Преди две години тогавашната еврокомисарка по комуникации Вивиан Рединг щеше да припадне, като чу за нашите цени на мобилните оператори. Лошото е, че всичко това се върши с висока парламентарна протекция.

  – Вие сте известен с това, че като народен представител премахнахте наказателните лихви за предсрочно връщане на потребителски кредити и критикувахте остро тройната коалиция за лобизъм в полза на банките.
  – Категоричен съм, че се подготвя нов финансов грабеж, който е планиран за следващата година. Основание за това твърдение ми дават следните факти. Лошите кредити през последните месеци са скочили над 300 %. Това е така, защото банките най-безцеремонно повишават лихвите по кредитите. По потребителските кредити те са вече около 19%. Естествено, все по-малко хора могат да плащат тези баснословни лихви, и лошите кредити ще продължат да нарастват лавинообразно. Ще спечелят олигарсите и банкерите, които ще връщат обезценени левови кредити, а ще загубят спестителите, чиито влогове ще се обезценят. Всеки може да направи елементарна сметка.

  Банките са раздали около 50 милиарда лв. заеми. Разликата между лихвите по кредитите и по депозитите е над 10 %. Това означава, че приходите от лихви са минимум 5 милиарда лева. Още 820 милиона банките са спечелили през 2009 г. от такси и преводи. Оказва се, че общо приходите на банките за 2009 г. са около 6 милиарда лева, а декларираната печалба е едва 780 милиона. Големият въпрос е

  къде са потънали над 5 милиарда лева. Това са парите за пенсии, лекарства
  
  и други неотложни социални нужди. Пожелавам на премиера да намери тези пари и да помогне на хората да преодолеят кризата. Колкото до закона за потребителския кредит – това беше един от най-престъпните закони на този парламент. Той даде възможност на банките да формират лихвите по свое усмотрение и своя собствена методика. Освен това парламентът върна наказателните лихви за предсрочно връщане на кредит, които със Стела Банкова бяхме премахнали. В закона пише, че те могат да бъдат до 1%, но в определени случаи – можело да бъдат и повече !

  В закона за гарантиране на влоговете също има заложени капани, за които също съм внесъл законови поправки. Там пише, че при фалит на банка Фондът за гарантиране на влоговете започва да изплаща сумите не по-късно от 20 дни. Не е записано обаче кога това изплащане трябва да завърши. И второ – по закон всички валутни влогове ще бъдат изплащани в левове. Ако това правителство наистина иска да гарантира около 25 милиарда лева спестявания на хората, незабавно трябва да премахне посочените капани.

  Едно интервю на Ваня ПАНКОВА

  http://www.blitz.bg

• Тайна сделка на Бойко и Първанов заподозря СДС

  .Затоплянето на отношенията между президента Георги Първанов и премиера Бойко Борисов разтревожи СДС.

  Пред „24 часа“ синият лидер Мартин Димитров заподозря, че това се дължи на тайна договорка между двамата, а залогът са АЕЦ „Белене“ и другите руски енергийни проекти.“В пространно интервю единственото нещо, за което Първанов хвали кабинета, са тези проекти, които той защитава вече истерично“, възмути се Димитров.Става дума за интервюто на президента пред „24 часа“ в броя от понеделник. Тогава държавният глава призна, че се чува често с Бойко Борисов, диалогът им е интензивен и острият тон е останал назад във времето.Тревогата на сините е да не би зад това да се крият тайни отстъпки от страна на правителството за строителството на АЕЦ „Белене“.“Премиерът е подложен на огромен натиск за това и от руска страна, и от страна на президента. За пореден път го призоваваме да не се поддава, защото той е неизгоден за България“, отсече Димитров.Дали вече има тайна договорка между президент и премиер, щяло да стане ясно съвсем скоро. „През септември предстои много сериозно плащане от 280 млн. евро за „Белене“. Тези пари ги няма в бюджета. Ако правителството ги плати, значи са се предали“, обясни синият шеф.По думите му руснаците много държат да имат атомна централа в страна от Европейския съюз, построена именно сега. Това щяло да гарантира международна легитимация на проектите. Димитров разкритикува Борисов, че така и не успял да осигури публичност на енергийните преговори с Русия и това оставило сянка на съмнение за договореното.“СДС ще продължи да бъде яростна опозиция на подобни неизгодни проекти“, заречесе синият шеф.Не липса на мощности, а стара и амортизирана електропреносна мрежа е причината за авариите по морето, отхвърли Мартин Димитров и тези аргументи за нуждата от допълнителни енергоизточници.

• Прокуратурата се самопокани на конгреса на БСП

  Ведомството на Борис Велчев се радва на одобрението на президента и премиера и държи в шах част от велможите в БСП

  Автор: Иво Христов /Сега/

  Един призрак загаря по плажовете. Призракът на БСП. Така би звучал редактираният вариант на Комунистическия манифест (1848 г.) в знойния български август на социаллибералното лято 2010. Зер от историческите първоизточници в БСП останаха само трафаретите. Обилно намазани с плажно масло.

  Кое тогава налага да се занимаваме с „Позитаник“ насред жегите? За социалистите политическият сезон традиционно приключва с митинг-събора на Бузлуджа, който с годините се превърна в пикник-събор. А есенният сезон би трябвало да започне с насрочения за 16 октомври редовен конгрес на партията.

  Три фактора обаче налагат да загледнем в кают-компанията на „Позитаник“, където аман-заман трябва да се роди политическата алтернатива на сегашното управление.

  Декапитализацията

  Първият фактор са данните за инвестиционните потоци у нас през първото тримесечие на 2010 г. Те са шокиращи и само отпускарският сезон обяснява скромния им резонанс в медиите. В резюме: преките чуждестранни инвестици за периода са се сринали със 78%: от 1.258 милиарда евро на нищожните 358 милиона.

  За сметка на това българските инвестиции в чужбина бележат ръст от 58 милиона евро. Вкратце: националната ни икономика се декапитализира с ускорени темпове, а с това и шансовете ГЕРБ да завърши успешно мандата си.

  Още по-интересни са детайлизираните данни, които посочват ускорен отлив на австрийски капитали (718 милиона евро), следвани от такива към Холандските Антили (104 милиона).

  Очевидно е, че част от българския бизнес под чужд флаг се оттегля от страната, новина подсилена от анонса за преселване зад граница на неколцина крупни бизнесмени, направен от тях в пресата.

  В тази атмосфера екипажът на пробитото корито „Позитаник“ започва да се самовъзприема като екипаж на национална спасителна лодка. Хем абсурдно, хем закономерно.

  Конгресът на оцеляването

  Редовният форум на социалистите, насрочен за 16 октомври, бе предвиден като сеанс по хипноза с хоризонт: стратегия „Европа 2020“. Конфликтните теми като избора на нов лидер, подновяването на националния съвет и „какво да правим в тази криза“ бяха отсрочени sine die. Уви, до местните и президентските избори остава точно година, а предсрочните парламентарни избори вече не изглеждат утопия. За тях ще натиска и мигриращият зад граница бизнес.

  При този компресиран изборен календар БСП ще е принудена да запълни течовете и да подмени ръководството на „Позитаник“ барабар с капитана. Ако не веднага, то в рамките на три месеца, на извънреден конгрес. Не го ли стори сега, сама се вкарва в цайтнот преди следващите парламентарни избори, когато и да са те.

  Прокуратурата

  На този фон прокуратурата се самопокани на висшия форум на социалистите с анонса за предстоящи разпити на висши сановници от кабинета Станишев. В интервю прокурор Юлия Христова информира, че те са насрочени за месец септември. В предконгресните седмици.

  Проверяват се 148 сделки в почти всички министерства на обща стойност над 2 милиарда лева. В съдебната палата очакват Станишев, Овчаров, Гагаузов, Масларова. Там отдавна е бившият шеф на горите Стефан Юруков. Из кулоарите са и Веладин Битолски и Емил Райнов. Разбира се, всички те са невинни до доказване на противното, но предконгресният месец ще бъде наситен с кадри от соцлидери, които катерят стълбите на съдебната палата сред гора от микрофони.

  Прокуратурата де факто се превръща в политически фактор при предстоящото (рано или късно) преструктуриране на БСП ръководството. Като имаме предвид припламналата телефонна любов между Борисов и Първанов, която премиерът довери пред централен всекидневник, бесепарите имат всички основания да се притесняват кой чрез ведомството на Борис Велчев ще влияе върху раздаването на картите в собствената им партия. И най-вече доколко подследствените лидери ще са автономни в поведението и позициите си.

  При така очерталите се обстоятелства социалистите имат две възможни решения. Традиционните патетични бесепарски апели към единство в несгодите или освобождаване от обременяващите лица, които впрочем по всички демократични стандарти са негодни за политическа дейност. До доказване на противното в съда.

  http://www.segabg.com

• Държавна сигурност и като настояще

  Автор: Хр.Христов

  В края на юли тази година комисията по досиетата приключи най-мащабната проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност, извършвана в държавна институция – в МВР. Бяха проверени 6219 души, заемали ръководни длъжности във вътрешното ведомство от промените в края на 1989 г. до днес.

  От тях 1346 души са били свързани с бившата ДС – повечето като щатни служители, а по-малка част като агенти. По време на т.нар. преход те са били една пета от ръководните кадри в ръководството, администрацията и оперативния състав на МВР, включващо не само полицията, но и контраразузнаването, независимо от названието му (до началото на 2008 г., когато беше слято с новосъздадената Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), се наричаше Национална служба „Сигурност“).

  Законът задължава комисията да извърши проверка само на ръководния състав във вътрешното министерство, а не на всички негови служители, затова е логично да се предположи, че броят на свързаните с Държавна сигурност в системата е много по-голям.

  За пръв път безпристрастните данни, установени по архивни документи, дават отговор на много въпроси, с които през годините се е спекулирало.

  Първият мит е, че в МВР е била извършена подмяна на кадрите на ДС

  Ако някой е имал илюзии за подобен процес, то сега е моментът да се прости с тях. Достатъчно е да се обобщят резултатите от 15 доклада на комисията. Те показват как при различните правителства и вътрешните министри не само не са сменяни, а са се назначавали кадри на ДС на ръководни постове.

  През 1990 и 1991 г. при двете правителствата на Луканов (БСП) и коалиционния кабинет на Димитър Попов текучеството на кадрите на ДС е голямо, но това е обяснимо. Това е периодът, в който БСП съкращава голяма част от служителите на Държавна сигурност, но не по идеологически, а по чисто финансови причини в невъзможност да издържа огромната й армия.

  Пенсионирани са кадрите от по-старите поколения, а служители на ДС, започнали кариерата си през 70-те и 80-те години, са преназначени в новите полицейски и контраразузнавателни структури на МВР.

  Най-общо данните показват, че през 1992 г. при правителството на СДС най-малко 34 кадри на ДС са били назначени на ръководни постове. При това на Любен Беров през 1993-1994 г. броят им скача до 53. При Жан Виденов (БСП) за периода 1995-1996 г. вече е 54.

  Интерес предизвикват данните по време на правителството на Иван Костов. За годините 1997, 1998 и 1999 г., когато вътрешен министър е Богомил Бонев, броят на назначените или преназначените на ръководни постове в МВР бивши служители на ДС е съответно 56, 54 и 46 души.

  При министър Емануил Йорданов през 2000 г. броят им намалява на 22, а през цялата 2001 г., когато до юни управлява кабинетът на Костов, а през останалата част от годината правителството на Сакскобургготски, броят на назначените бивши кадри на ДС е само 7. По време на управлението на НДСВ и ДПС през 2001 – 2005 г. на ръководни постове в системата на МВР са назначени около 20 души.

  Тотална реставрация при Румен Петков

  Картината рязко се изменя с идването на правителството на Станишев и управление на тройната коалиция. От юли 2005 г. до края на годината в МВР са издигнати 5 души от Държавна сигурност. През 2006 г., само за една година, вътрешният министър Румен Петков извършва тотална подмяна на ръководния полицейски състав с кадри на ДС – на ръководни длъжности са назначени или преназначени общо 188 бивши служители на ДС.

  Почти колкото всички за последните 10 години. Според данните, изнесени от комисията по досиетата, само 20 души от тях са напуснали системата или са били понижени от ръководните длъжности в периода 2006 – 2009 г.

  Това показва, че към момента една значителна част от ръководния състав на МВР се състои от кадри на Държавна сигурност. През 2007 г. още една серия от 22-ма свързани с ДС получават ръководни постове в МВР, като повечето са назначени до пролетта, когато Румен Петков беше сменен от съпартиеца си Михаил Миков.

  Интересен е и профилът на кадрите, на които Румен Петков дава път. През 2006 г. те са основно две групи – средно на около 50-53 години и между 43 и 45 години. През 1989 г., когато започват промените, те са били между 28- и 37-годишни, т.е. светогледът и политическите им убеждения са били вече изградени.

  Тенденция за реставриране на кадрите на ДС в управленския състав на МВР е спряна при министър Михаил Миков. Той назначава само двама през 2008 г., а до изтичане на мандата на кабинета през 2009 г. – още 7 души.

  През изминалата година от кабинета на Борисов и министър Цветан Цветанов са назначени или преназначени на ръководни постове в МВР трима, чиято кариера е започнала в ДС.

  От целия ръководен състав на МВР за последните 20 години комисията по досиетата не е проверила само 81 души, родени след юли 1973 г., които по закон не подлежат на проверка поради факта, че не са навършили пълнолетие към юли 1991 г., когато МВР окончателно се разделя със старите структури на ДС. Това показва най-вече

  липсата на „свежа“ кръв от необременени идеологически професионални кадри

  в ръководния състав на МВР. Или по-точно – на колко малко такива служители е даден професионален път и кариерно развитие за сметка на кадрите на ДС.

  Интерес представлява и още една констатация. От всички над 1300 огласени сътрудници на ДС

  301 души са преминали през школите на КГБ

  Факт, който не се нуждае от коментар.

  И не на последно място докладите на комисията по досиетата дават частичен отговор и на големия въпрос – защо МВР перманентно не може да се справи с престъпността. От тях е видно, че в повечето случаи новите специални служби на България са били оглавявани все от бивши кадри на ДС, и то в период, когато са положени „основите“ на днешната организира престъпност, през годините на тоталното й надмощие над държавата и разцвета на контрабандата.

  Подобно е положението и при разузнаването. От 1990 г. до 2009 г. негови ръководители са все бивши кадри на Държавна сигурност с изключение на периода 1998 – 2001 г., когато негов началник е Атанас Атанасов.

  Ако не друго, то кадрите на ДС, които са били на ръководни постове в МВР през годините на прехода или и днес продължават да ги заемат, следва да споделят отговорността за провала на вътрешното министерство в противодействието на престъпността и корупцията. При условие, разбира се, такава отговорност все пак да им бъде потърсена.

  Източник: Дневник
  http://www.dnevnik.bg/

• ГРИГОР ЛИЛОВ: ВИС И СИК БЯХА ФИРМИ НА ЕДНА И СЪЩА ГРУПИРОВКА!

  Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА

  Григор Лилов е работил е като журналист в БНТ, както и в почти всички централни вестници.

  Той е и автор на книгите “Най-богатите българи”, “Тайните на Големите играчи 1”, “Либийска връзка”, “Тайният проект Бойко Борисов” и др. В момента е журналист на свободна практика, работи също и като финансов и икономически анализатор.

  – Може ли България да води самостоятелна политика? Като че ли премиерът Борисов създава усещането, че това е възможно да се случи?
  – Премиерът Борисов въобще не е всесилен, както ни се представя. Всъщност нито един български министър-председател не е бил Крали Марко.

  Дори Иван Костов, който си спечели прякора Командира, не беше такъв. Две са причините. Едната е, че на практика България е колониална страна, а втората – политиката винаги е изкуство на компромиса.

  Например, Костов тръгна срещу групата на Антоан Николов, Бакърджиев, Бонев едва тогава, когато получи картбланш отвън. Дотогава не се осмеляваше да посегне на тях – щеше да си предизвика сериозни международни проблеми.

  Ще обясня! Прогонването на Майкъл Чорни не беше затова, че го определиха като опасност за националната ни сигурност. Корените са други. От една страна, руският олигарх беше много близък до руския президент Елцин, а от друга – до тогавашния финансов министър на САЩ Пол О` Нийл. Преди да заеме поста си, той беше сред управителите на металургичния гигант “Aлкоа”. Концернът имаше смесени дружества с Чорни и друг руски олигарх – Олег Дерипаска.

  Оказало се, че някой е крал, и то милиони с много нули отзад…

  И в съда в Ню Йорк беше отправен иск към картела “Руски алуминий” и двамата му собственика – олигарси за водене на съвместното дружество с “Алкоа” към умишлен фалит, мошеничество, рекет, шантаж и заплаха за убийство. Явно някой си е изпуснал нервите на заседанието на директорите.

  Съдът блокира всички авоари на Чорни в Америка. Оттогава именно започват неговите проблеми.
  Изгонването на Чорни от България последва точно след въпросното заседание на директорския борд на картела! Тогава в България дойде шефът на ЦРУ точно за 4 часа, срещна се с Костов и отлетя за Москва. Няколко часа по-късно звънна червеният телефон оттам, че е постигнато съгласие за изгонването на Чорни.

  Нека не си въобразяваме, че тук се вземат самостоятелни решения, че Костов е герой с онази екстрадиция или пък Бойко с ареста на Алексей Петров. И двамата просто изпълниха нареждания, постъпили от световните столици.

  Ето виждаме сега как Бойко Борисов се мята между западните искания България да не участва в газопровода “Южен поток” и руските настоявания да го направи. И това обяснява цялата позиция на Бойко Борисов, който през два дена е на различно мнение – ту сме за “Южен поток” и АЕЦ “Белене”, ту сме против.

  Ще дам още един пример. Нашите войници са в Афганистан заради настояванията на НАТО и Америка – това е публичната обвивка на присъствието ни. Скритата обаче е, че те са там и заради настояванията на Русия! Колко хора в България знаят, че всички военни доставки за войските на НАТО в Афганистан се осъществяват през руска територия с разрешението на руснаците и с пълното им, безусловно съдействие?! Но големият проблем на Москва с Афганистан е това, че огромна част от хероина, който се произвежда в Афганистан, се пласира на руския пазар. Така, че те са заинтересовани от борбата срещу талибаните, които са основният производител на наркотици.

  Например преди три месеца руското разузнаване и външното им министерство предадоха една купчина документи на американското правителство, свързани с това къде са основните бази на талибаните, къде се произвеждат наркотиците и с молба всичко това да бъде унищожено. А у нас хората спорят: “Защо нашите части са в Афганистан, защото слугуваме на Вашингтон?!” Да, ама слугуваме и на Москва! А третата истина е, че ние също сме заинтересовани там да има стабилност, защото този наркотик върви и през България към западните пазари…

  – Значи сегашният премиер се съобразява с много външни зависимости. А вътрешни има ли?
  – Разбира се. Румяна Желева беше лансирана първо за външен министър, после за еврокомисар точно заради това. Знаеше се, че не става за това и е човек, спряган във връзка с мощна варненска групировка и Ахмед Доган посредством участието й в борда на Мирчо Циганина. Но лобито й имаше около двайсетина депутати в редиците на управляващата партия и “Атака”…

  Има и други лобита – на производителите на алкохол, на търговците с петрол, на кого ли не. Всяко българско правителство по един или друг начин им слугува. Едни заради комисионните, други – по политическа целесъобразност, за да не разклатят властта си. И в крайна сметка, волю-неволю се превръщат в техни заложници.

  – Ще разкриеш ли някои от тайните около големите ъндърграунд играчи у нас, които описваш в първия том на твоята книга със същото заглавие?

  Самоковеца, например, закъса, защото освен с наркотиците се хвана и със сделки с оръжие, включително и със сделки със Северна Корея.

  Стана международен скандал, посипаха се протестни дипломатически ноти към България и започна да гори един “малък” пожар. И той си замина, защото стана излишен. Дори опасен, ако проговори под външен натиск.
  Точно така, както си отиде от белия свят и Доктора покрай сръбската си връзка с Милошевич. Доктора го убиха дни, преди да стане огромен скандал в съда в Хага и в Белград за връзките му с Милошевич и със сина му, за финансирането на войната там с пари от нашата контрабанда и други тъмни истории. Иван Тодоров знаеше прекалено много. Ама някой ще каже, убиха го от СИК или от ВИС! Няма такова нещо. Това беше политическо убийство. Българският политически елит тогава беше затънал до гуша в ембаргови операции със сърбите и с какво ли не…

  Ъндърграундът е тясно обвързан с българския политически елит. Съществува пряка връзка – дори в убийствата. Навремето много се смях, когато застреляха наркобоса Поли Пантев на остров Аруба. Българските медии пуснаха информацията, позовавайки се на “Асошиейтед прес”. Аз отворих бюлетина на световната агенция и не открих съобщението! Запитах главния им офис. Отговориха ми, че на Аруба имат сътрудник, който не е на щат и пише за тях само тогава, когато има някаква новина. Изпратиха ми официален отговор. В него се казва, че съобщението за убийството не е на “Асошийтед прес” и последната им информация от Аруба е цели пет години преди да пропищят онези куршуми. Някой беше злоупотребил с името на “Асошиейтед прес” в България и беше оповестил новината от тяхно име, без те и хал хабер да си имат!

  Всички медии се довериха – трите национални телевизии, големите вестници. Възниква въпросът кой им продиктува вестта, след като я няма в бюлетина на агенцията и защо излъгаха? Нали не допускаш мисълта, че това са лица от криминалния контингент?!

  А в деня преди да вземе самолета и да отлети за Карибския басейн,

  Поли Пантев е посетил МВР – кабинета на вътрешния министър Емануил Йорданов.

  Отразено е в регистрационните дневници на МВР. Самият ексминистър го потвърди в една от публичните си изяви, когато му беше зададен пряко въпросът. Но не стана ясно какво е търсил там наркобосът, дори не стана ясно с кого точно се е срещнал и по чие разрешение. Всички знаем, че го убиха, защото някой трябваше да даде отговор на колумбийските наркокартели за прословутите задигнати 600 кг кокаин, които всъщност бяха над 3 тона. Но истината е, че Поли Пантев единствено ги трансферира през България, а парите от продажбите постъпиха по сметките на българския политически елит…

  – Не е ли много имагинерно това понятие, което използваш – “политическият елит на България”?
  – Не, много тесни са връзките на властта с групировките, още от създаването им… А и по принцип се оказва, че всички вътрешни министри се срещат с босове. Румен Петков, Бонев също покани шефовете на групировките, за Любомир Начев по времето на Виденов няма какво да говорим… Преди това Виктор Михайлов от правителството на Беров преговаряше с Карамански, който му беше казал: “Зад мен стоят 180 млн. долара, а зад теб кой стои?!” Забележи фразата – “зад мен”. Т.е. Кръстника директно си го е заявил, че е подставено лице на някой. Е, щом го казва самият Кръстник, нещата са кристално ясни. И не само той го заявява. “Не е вярно, че ВИС и СИК са конкуренти! Просто това са две фирми на една и съща групировка…” Това признание е на Маджо! Общата шапка на “конкурентите”, дето уж се избиваха у нас, се намираше в Малта!

  Защото Васил Илиев не беше застрелян от колегите си. Умря тогава, когато купи ключови фигури от управителния съвет на БНБ по времето на Тодор Вълчев да му издадат лиценз за негова собствена банка…

  Обаче на едно “борче” не се полагаше банка! Гръмнаха го веднага след това и на следващия ден лицензът беше оттеглен. Точно по същия начин убиха и брат му Георги Илиев – когато опита да се съюзи с Маргините и да излязат извън опеката на политическите сили… Впрочем и Маргините бяха прибрани на топло точно в такъв, неслучаен момент – в опит да се отърват от зависимостта си…

  – Банките в България в голямата си част са притежание на чужденци, това добре ли е?
  – Част от банките са български – на групи, физически лица и други акционери, друга част не се водят на имената на действителните си собственици. Колко хора знаят, че в “Уникредито”, което значи и в Булбанк, акционерно участие има Муамар Кадафи.

  Ако говорим открито, всички капиталовложения в огромната си част са изнесени от България пари, които идват под чужда егида тук. Човек поглежда – “Шел” и си казва: “Това е световната компания!” Нищо подобно – неонът на марката свети заради

  договор за управление и мениджмънт, сключен от Гриша Ганчев с “Шел”…
  
  Колко хора знаят, че българският “Лукойл” не е собственост на руския “Лукойл”… На Лондонската борса собственикът му и първият му заместник декларираха, че притежават само 33%. А там след атентата срещу Световния търговски център в Ню Йорк се проверява дори и майчиното мляко! Останалите 67% са на офшорки, които са пръснати в Кипър, през Малта и стигат до Люксембург. Собствеността е анонимна, собствениците им се пазят в тайна… Но по адвокатите, които я представляват, може да се очертае кръгът от българските лица, които имат интереси в “Нефтохим” и фактически го притежават… Според мен биографията на родния олигарх, който го управлява, също подсказва немалко…

  Вестниците на ВАЦ също не са техни. Например Комисията за защита на конкуренцията официално призна, че немският концерн няма мажоритарен дял в “Медия холдинг” – империята на “Труд”, не са и едноличен собственик на “часовата” империя.

  Същото важи и за банките. Официално ДСК се води собственост на унгарската OТР Груп. Ако погледне човек чия собственост е ОТР Груп ще установи, че в нея значителен пакет акции притежава “Газпром”… Някой да е обявил в България, че “Газпром” има банка?!

  Източник: Блиц
  
  http://www.blitz.bg/news/
  

• Вчера М.Димитров поиска оставката на Б.Димитров, днес Б.Димитров го нарече лилипут

  Ето и продължението на вчерашната тема: Американец и канадец купили българско гражданство

  ДА УВОЛНИМ ЗАЕДНО БОЖИДАР ДИМИТРОВ

  Автор: Мартин Димитров

  За последните 20 години има само един министър, който се обърна към собствения си народ с думите „шибан народ“. След това не само че не подаде оставка, а ходи по медиите да обяснява, че тези думи не били обидни и не означавали това, което ние си мислим, а – друго нещо.

  Положението би било смешно, ако не беше трагично. Подобни неща си позволяват хора, които страдат от тежко самозабравяне – смятат, че всичко им е позволено. Точно такъв случай е и Божидар Димитров. Но това е тест за цялото ни общество, и за политици и за медии и за граждани. Ще ги търпим ли такива. Ще стоим ли безучастни към такива безобразия.

  Може ли такъв човек да представлява България?! Да бъде министър?! Да отговаря за българите в чужбина?! Ние българите мазохисти ли сме да продължаваме да търпим такова поведение!

  Нека заедно да уволним Божидар Димитров!

  Източник: http://www.martindimitrov.com

  ––––––––-

  Божидар Димитров: И Илия Павлов стана американски гражданин срещу 1 млн. долара

  Даниела Големинова и Станислава Пирчева от БНР разговаряха с Божидар Димитров

  Не става дума за комерсиализация, финикийски знаци и наша практика, а по-скоро ние влизаме в световната практика за заслуги към нацията и държавата да се дава гражданство, заяви в предаването „12+3“ министърът за българите зад граница Божидар Димитров във връзка с публикации, че американец и канадец са получили българско гражданство, след като са направили дарение в размер на около 100 000 евро всеки. „Разбира се, не масово, на всеки, който има пари, а за всеки, който има нужда от гражданство“, каза Димитров. Според него това са единствените два случая и те са от месеца април, а сега журналистите само са ги извадили наяве, защото през август няма новини. „Двамата са женени за българки, те могат да си получат и по редовен път българското гражданство, просто трябва да изчакат 3 години брак. Има такава клауза – женен за български гражданин придобива гражданство след 3 години брак. Беше 5 години, но го намалихме на 3. Смятахме, че брак, който е издържал 3 години, ще просъществува вечно. Шегувам се, разбира се“, добави той.
  Министърът уточни, че не са правени промени в законодателната база за придобиване на гражданство срещу дарение. „Това е тълкуване на чл.16 от Закона за българското гражданство, където се казва, че за особени заслуги … към нацията и държавата ще се дава българско гражданство. Този член действа от 2002 г. и по него десетки чужденци вече са получили българско гражданство“, посочи той. Според него по-голямата част от тези хора са спортисти. „При това силно се съмнявам, че футболистите, които са получили, а те са масата, имат някакви особени заслуги за развитието на българския футбол, знаете на какво дередже е. Но борци, в интерес на истината, като Назарян … са ни носили олимпийски или медали от световни първенства. И аз забелязах, че при правителството на тристранната коалиция един сърбин, живеещ в България, бизнесмен, е получил българско гражданство срещу дарение от 100 000 лв. Закупил е картини, които е искала да купи Националната галерия, но министерството на културата не е имало пари. И затова решихме да го приложим за културно-исторически обекти – за реставрация на крепостни стени на един град, за църкви, манастири и т. н. И от април досега има само два случая. Имайте предвид, че гражданство не се дава автоматично, защото веднага възникват и съмнения – ама ислямски фундаменталисти какво им пречи да платят 100 000 евро. Но не е така. Значи, първо, не го давам аз, както погрешно смята някой“, добави Димитров. Той се съгласи, че не може по този начин всеки, който има проблеми с правосъдната система в своята страна, да плати някаква сума и да получи българско гражданство. „Сигурно сте забелязали – дори и „Mediapool“, която не може да се смята за много благосклонно настроена към моята личност, е отбелязала, че всички желаещи ще преминават проверка през МВР и ДАНС, като ще се проверяват внимателно не само нашите масиви с информация, но и на съответната държава, а и на международните институции. Предварително всеки от желаещите – тези двамата бяха предупредени, че ще минат през такава проверка и те се съгласиха. Неслучайно много запитвания имаше и след това, но никой повече не е дошъл, защото очевидно желаещите са решили, че няма да издържат на една такава проверка“, обясни министърът.
  С новия закон, който приехме през април месец, чакането за българско гражданство ще бъде една година за всички, посочи той. „Махнахме посредниците, на които трябваще да се плаща, и въведохме срок от една година, а трябва да Ви кажа, че ще бъде и по-малко от една година“, каза още Димитров. Той отрече, че държавата започва да събира пари вместо посредниците. „Има такава практика в целия цивилизован демократичен свят, не мога да разбера защо трябва да се делим от съвременния цивилизован демократичен свят. С какво сме по-лоши от американците, с какво сме по-лоши от канадците?“, пита той. Министърът се съгласи, че е нарушен законът, след като двамата чужди граждани са имали по-къс брак с българките от изисквания от закона. „Но САЩ, искам да Ви напомня, че не приеха в кандидат-президентската кампания 1 000 долара от Илия Павлов. Върнаха му чека, тъй като там, в техните масиви, излизали някакви лоши работи за него. Но приеха 1 млн. долара и той стана американски гражданин. И не само той“, категоричен бе министърът.
  Смятам, че Мартин Димитров час по-скоро трябва да се оттегли от ръководството на СДС, посочи Божидар Димитров във връзка с изказване на лидера на политическата сила, в което той на свой ред иска оттеглянето му от министерския пост. „Той окончателно загроби тази организация, която на последните избори имаше в цялата страна по-малко гласове, отколкото аз имах само в един окръг“, твърди министърът.
  Не се страхувам от определения и за всеки, който е слушал стенограмата от разговора ми с Вашата колежка, е ясно, че въобще не сме говорили за българския народ, смята той по повод собственото си изказване от преди няколко седмици, в което квалифицира народа по нецензурен начин. „Говорихме за група археолози, група анонимни археолози и аз няма да вляза в тази игра да приема Вашето тълкуване и на Мартин Димитров за това, което съм казал. Аз не мога да кажа лоши неща за българския народ, тъй като 30 годни или 40 правя и съм обвиняван, между другото, точно в обратните неща … Какво иска един политически лилипут като Мартин Димитров поне за мен не е проблем“, категоричен бе Димитров.
  Има ли морален привкус в решението за получаване на гражданство за особени заслуги или то е прагматичен начин за попълване на държавния бюджет и към кого бихме могли да се обърнем за консултация по въпроса, какви други мотиви са водили министъра при вземането на решението, особена заслуга ли е даряването на 100 000 евро и кой има право да тълкува закона в този смисъл, колко са чакащите за българско гражданство в момента и преди една година, колко са приетите молби за гражданство в България и в Румъния, колко институции се занимават с въпросите за българското гражданство и кои са те, какъв е масовият профил на кандидата за българско гражданство и каква част от получилите го остават да живеят в България, както и може ли един един английски министър да си позволи речника на Божидар Димитров можете да чуете в звуковия файл с интервюто с него (линк)

  Източник: http://www.bnr.bg/

• Николай Банев: Държавата ме окраде, не аз нея

  Икономическата криза ме свали от самолета и вече пътувам с майбах. Освен това работя по 14 ч дневно. Тъжното признание прави в интервю пред “24 часа” спряганият за роден олигарх и шеф на АКБ Николай Банев.

  Източник: Фрогнюз
  http://frognews.bg/

  През последните седмици името му нашумя покрай скандали с почиващи туристи, които не могат да стигнат до морския бряг, защото Банев е затворил държавните плажове и ги е превърнал в частни. Кметът на Каварна пък Цонко Цонев разруши бариерите и КПП-то на Банев, което спираше туристите.

  “Бариерите в Русалка са част от активите, които закупихме от държавата през 1999 г. от Агенцията по приватизация. Те не представляват незаконен строеж дори и по разпоредбите на закона за черноморското крайбрежие. Каварненският кмет няма материална компетентност да ги премахва по закон. Големият шум около бариерите е поредното свидетелство, че туризмът, който формира над 15% от БВП на България, няма институционална подкрепа, няма браншово единство. Обратното – поради нечистата игра на преките ни конкуренти в региона много от нашите медии, волно или неволно, противопоставят правата на гражданите на правилата на туристическия бизнес точно в разгара на сезона”, казва олигархът. Той обяснява и защо е вдигнал цените на къмпингите: “Градина” и “Каваци” са единствените категоризирани къмпинги около Созопол, изградени са върху земя, преотредена за туристически цели още през 1973 г. Работят напълно прозрачно – плащат курортни такси, издават фактури. Всички останали т. нар. къмпинги са в сектора на сивата икономика. Каравани и палатки са разположени директно върху дюните, които са държавна собственост, в нарушение на всички екологични, концесионни и правни разпоредби. Как тогава легитимният бизнес да е конкурентен на сивия?
  Когато институциите свършат своите задължения по закон – очаквайте големи промени в “Градина”, “Каваци” и “Златна рибка”, обещава шефът на АКБ.

  Николай Банев коментира и проблемите в БСП, натрупването на началния капитал, отношенията му с червените идеолози.
  Според него куфарчетата с червени пари са всъщност нарицателното на множеството действия и бездействия на превратаджиите от 10 ноември и техните многопартийни рожби. В процеса на разграждане на тоталитарната система повечето стопански ръководители или сменилите ги по политически причини имаха безконтролна власт, посочва Банев. Така някои са успяли да натрупат бързо лично богатство, а други са създадали паралелни на държавните икономически структури. Трети пък приватизирали безшумно външноикономическите дейности и авоари. Четвърти получили лицензи за банки, телекоми и т.н.

  “Лично аз започнах първоначалното натрупване на капитала с 2,40 лв. в джоба през 1988 г.”, прави разтърсващо признание човекът спряган като един от най-богатите българи.

  Неговата оценка е, че БСП е дълбоко трагична партия в момента. Луканов, Лилов, Първанов, са успяли да я “модернизират” така, че икономически размитите й “нови” ценности да накарат верните на БКП корабокрушенци да се качат на сала, наречен БСП, без право на избор и с надеждата, че оцеляват в бурното море на световните промени, обяснява социалистът, който може да си позволи да докара от САЩ Джо Кокър да му пее на ушенце за кеф.

  Олигархът твърди още, че БСП се нуждае от катарзис. От промени, които засягат както историческата самооценка на следвоенното й управление, така и самооценката на ролята й след 10 ноември и преди всичко от кардинални промени днес и веднага, за да се отърси от безидейността, организационната немощ и кадровата суша по всички етажи в партията. Но въпреки, че знае от какво любимата му партия е имала нужда, не казва защо не е предупредил за това лидера Станишев, когато го разхождаше с яхта по Черно море?

  Банев твърди, че въпреки, че е член от 1980 г. на БКП, а после и на БСП никога не са го конили да заеме ръководен посте в нея.
  “Аз съм “черна овца” още от комсомолските си години. Такива като мен могат да превземат властта в БСП само на абордаж. Тях никога не ги канят – твърде опасно е за апаратните послушковци и кариеристи”.

  Николай Банев разкрива, че на заветния бръх Бузлуджа ходи само когато БСП е в опозиция и не е на власт. Там имал повече приятели и познати, отколкото можело да се предполага. Като го вижсали на върха редовите социалисти и съмишленици на лявата идея споделяли своето разочарование от партийните велможи и най-вече от липсата на градивна опозиционна стратегия и поведение на централата и депутатите на БСП. На въпрос дали на Бузлуджа го срещат и такива, които го обвиняват, че е окрал държавата и е опетнил партията, олигархът отговаря:

  “За кражбата на държавата трябва да попитате публично известните крадци и идеолози на кражбите, част от които, за жалост, вече не са живи. Лично мен държавата досега ме е крала многократно чрез анти-бизнес закони, разпоредби, лицензи, разрешителни режими и чрез отказа от протекции за родния си бизнес. Колкото до партията с голямо П – нейните членове в момента трудно свързват двата края и са далече от псевдоморалните проблеми на отминалите времена”.

  Следва и самата статия на в-к „24 часа“:

  
  –––––––––––-

  Шефът на АКБ: Кризата ме свали от самолета на майбаха

  С Николай Банев, президент на АКБ Корпорация, разговаря ДИАНА КЪНЧЕВА:

  

  – Г-н Банев, защо точно сега някой се сети, че бариерите на Русалка са незаконни и кой според вас печели от този конфликт?

  – Бариерите в Русалка са част от активите, които закупихме от държавата през 1999 г. от Агенцията по приватизация. Те не представляват незаконен строеж дори и по разпоредбите на закона за черноморското крайбрежие. Каварненският кмет няма материална компетентност да ги премахва по закон. Големият шум около бариерите е поредното свидетелство, че туризмът, който формира над 15% от БВП на България, няма институционална подкрепа, няма браншово единство. Обратното – поради нечистата игра на преките ни конкуренти в региона много от нашите медии, волно или неволно, противопоставят правата на гражданите на правилата на туристическия бизнес точно в разгара на сезона.

  – Защо толкова вдигнахте цените на къмпингите? Нещо предвиждате ли да се промени в тях?

  – “Градина” и “Каваци” са единствените категоризирани къмпинги около Созопол, изградени са върху земя, преотредена за туристически цели още през 1973 г. Работят напълно прозрачно – плащат курортни такси, издават фактури. Всички останали т. нар. къмпинги са в сектора на сивата икономика. Каравани и палатки са разположени директно върху дюните, които са държавна собственост, в нарушение на всички екологични, концесионни и правни разпоредби. Как тогава легитимният бизнес да е конкурентен на сивия?

  Когато институциите свършат своите задължения по закон – очаквайте големи промени в “Градина”, “Каваци” и “Златна рибка”.

  – За кой път бяхте на Бузлуджа тази година?

  – На Бузлуджа не съм ходил, когато БСП е била на власт. Когато е в опозиция – винаги.

  – Какво ви казаха хората там?

  – Там аз имам повече приятели и познати, отколкото предполагате, тъй като животът ми досега е протекъл сред хиляди съмишленици на лявата идея. Споделяха своето разочарование от партийните велможи и най-вече от липсата на градивна опозиционна стратегия и поведение на централата и депутатите на БСП.

  – Имаше ли такива, дето ви казваха, че сте окрали държавата, че сте опетнили партията?

  – За кражбата на държавата трябва да попитате публично известните крадци и идеолози на кражбите, част от които, за жалост, вече не са живи. Лично мен държавата досега ме е крала многократно чрез анти-бизнес закони, разпоредби, лицензи, разрешителни режими и чрез отказа от протекции за родния си бизнес. Колкото до партията с голямо П – нейните членове в момента трудно свързват двата края и са далече от псевдоморалните проблеми на отминалите времена.

  – Смятате ли, че БСП се държи като адекватна опозиция и трябва ли й нов лидер?

  – БСП е дълбоко трагична партия в момента. Луканов, Лилов, Първанов, успяха да “модернизират” партията така, че икономически размитите й “нови” ценности да накарат верните на БКП корабокрушенци да се качат на сала, наречен БСП, без право на избор и с надеждата, че оцеляват в бурното море на световните промени.

  БСП се нуждае от катарзис. От промени, които засягат както историческата самооценка на следвоенното й управление, така и самооценката на ролята й след 10 ноември и преди всичко от кардинални промени днес и веднага, за да се отърси от безидейността, организационната немощ и кадровата суша по всички етажи в партията.

  – Канили ли са ви за някакъв пост от името на БСП през годините?

  – Шегувате ли се? Аз съм “черна овца” още от комсомолските си години. Такива като мен могат да превземат властта в БСП само на абордаж. Тях никога не ги канят – твърде опасно е за апаратните послушковци и кариеристи.

  – Откога сте партиен член и защо?

  – Станах член на БКП още през 1980 г. в завода за релета в Харманли. Бях убеден в програмата на тази партия – тогава тя кореспондираше с практиката й, а за един млад човек единството на думи и дела е много важно.

  – Разкажете за рода си, баща ви е бил ятак, разузнавач?

  – Родът ми по бащина линия e чепат и див от векове. Хайдути, партизани, ятаци – все хора с нещо несъгласни, искащи нещо да се промени. Баща ми беше същият – пенсионираха го на 42 г. от органите на МВР, защото при него бялото е бяло, а черното – черно и до днес. Действително е един от най-младите ятаци преди 9.9.1944 г. – естествено е да завърши училище за разузнавачи, след това школата в Москва. Уви, разболя се тежко в “борбата с империализма” и това сложи край на блестящото му развитие.

  – Какви облаги получихте от това? Вярно ли е, че Баневи са една от стоте наблюдавани от Политбюро фамилии заедно със Станишеви, Пръмови?

  – Ха-ха. Смешно е дори да се коментира. Политбюро и тогава и сега “наблюдава” само себе си. Сто фамилии раждат твърде голяма конкуренция – върхушката няма нужда от такава, повярвайте ми.

  – Стигнаха ли до вас куфарчетата с пари след 10 ноември и какво ви даде партията за бизнеса?

  – Куфарчетата са всъщност нарицателното на множеството действия и бездействия на превратаджиите от 10 ноември и техните многопартийни рожби. В процеса на разграждане на тоталитарната система повечето стопански ръководители или сменилите ги по политически причини имаха безконтролна власт. Някои успяха да натрупат бързо лично богатство, други създадоха паралелни на държавните икономически структури. Трети приватизираха безшумно външноикономическите дейности и авоари. Четвърти получиха лицензи за банки, телекоми и т.н. Лично аз започнах първоначалното натрупване на капитала с 2,40 лв. в джоба през 1988 г.

  – Може ли бизнес да се прави без партийни протекции в България?

  – Трудно. Уви, в една перманентно свиваща се икономика партийните протекции са все по-важни за бизнеса. Липсата на либерални на практика икономически условия, властовозависимата администрация, малкото и слаби български банки, скъсаната връзка между образователната система с реалния бизнес и др. раждат необходимостта от близост до управляващите, за да се осигуряват поръчки, за да се печелят търгове, да се гарантират плащания, да се усвоява ноу-хау.

  – А при ГЕРБ по-лесно ли се прави бизнес?

  – Една година е малко да се каже. ГЕРБ има глобални евроинтеграционни задачи и не му е до ежедневния бизнес. Еврофондовете, инфраструктурните, енергийните проекти, търговете и концесиите звучат по-мащабно и интересно за управляващите. Не визирам само ГЕРБ – това е управленската болест на последните 20 г. Тройната коалиция дори започна процес на реприватизация. Слава богу, че падна от власт. На клиентелизма и арогантността на тройното управление могат да завидят много от предишните правителства със завиден принос към трудната бизнес среда в България.

  – Проверяват ли ви? Имахте челен сблъсък с министър Мирослав Найденов още в първите дни на новото управление?

  – Моята дейност е прозрачна. Аз съм за законов контрол върху бизнеса, но не преимуществено върху легалния. Това е най-лесно. Подкрепям кабинета “Борисов” в борбата му срещу сивата икономика, но засега ефектът не е голям. Странно е, но Мирослав Найденов е министърът, който започна най-много да ми харесва. Работи с хъс, мерак и удоволствие. Дано да съумее да възстанови БДС и да диференцира селскостопанското производство и преработка.

  – Как ви се отрази кризата, намалихте ли заплати, продадохте ли майбаха?

  – Кризата беше повече от очаквана за мен. Липсата на дългосрочна икономическа стратегия, честата промяна на икономическите приоритети, палиативната подкрепа за местния бизнес доведоха до бум в спекулативните сектори и застой, дори катастрофа във фундаментите. Като прибавим и “енергийната мафия”, която доуби конкурентоспособността и престъпната бюрокрация, която бави и спъва ежедневно бизнеса – ето ви българския вариант на световната криза.

  В личен план кризата върна 14-часовия ми работен ден, както и повече пътувания с майбаха вместо със самолет.

  – Виждате ли края на кризата, както твърдят някои управляващи?

  – Не. Напротив. Слугинажът на българските политици на чужди институции и монополни интереси задълбочава кризата на икономиката.

  Визитка

  Николай Банев е роден на 18 август 1959 г.

  Завършва в Пловдивския университет и в УНСС – икономика на труда.

  Основател на Българска индустриална група, която вече над 20 г. обединява множество холдинги и търговски дружества от различни отрасли на икономиката

  Учредител и председател на Съветана директорите на „АКБ Форес“ АД, чрез който е собственик и акционер в над 90 търговски дружества с разнородна дейност – от химическата индустрия през металургията, услугите, туризма.

  Женен, с 5 деца.

  http://www.24chasa.bg/

• Бил Клинтън смята, че не му остават повече от шест месеца живот

  Агенция „Фокус“

  Вашингтон. Бившият президент на САЩ Бил Клинтън смята, че не му остават повече от шест месеца живот. 63-годишният политик, който наскоро омъжи единствената си дъщеря, е отслабнал, а здравословното му състояние бързо се влошава, съобщава РИА Новости.
  Приближени до семейство Клинтън са разказали пред журналисти от „Нешънъл инкуайърър”, че бившият президент е убеден, че няма да доживее до пролетта.
  „Бил се опитва да остане оптимист и отчаяно се надява, че ще живее достатъчно дълго, за да види внуците си, но тайно той и приятелите му смятат, че не му остават повече от шест месеца живот”, посочва източник, близък до семейството.
  През 2004 година Бил Клинтън получи сърдечен пристъп.
  „Сърцето му е болно, а артериите са запушени. Създава се усещането, че той е обречен и няма да живее дълго”, допълва източникът.

• Американец и канадец купили българско гражданство

  Министър Божидар Димитров съобщи, че американец и канадец са се възползвали от възможността да получат българско гражданство чрез дарение, информира Mediapool.

  Според Божидар Димитров тази законова възможност съществувала и досега, но не се е била използвана.

  Преди два дни Божидар Димитров обяви, че законови промени дават гражданство на всеки, направил дарение от поне 100 хиляди евро на културна институция, но не поясни кога и в кой закон са приети подобни промени.

  Юристът Янаки Стоилов (БСП) уточни за Mediapool, че в последните поправки в Закона за българското гражданство не е била приета идеята за даването на гражданство срещу пари.

  Той припомни, че идеята е била обсъждана, но не е била отразена в закона. Според него не е добре да се върви към „комерсиализация“ на българското гражданство.

  Започна се при министър Ламбо Данаилов – един сърбин, купил картини за Националната галерия на стойност 100 000 лева, е бил приет за български гражданин. Оттам ми дойде идеята. И сега американец и канадец направиха дарения за църкви и манастири в България, които се изграждат и реставрират“, каза министърът за телевизия „Европа“.

  Министърът съобщи, че даренията на двамата „клиенти“ са за църквата „Света София” в София и манастирът в село Гигинци.

  Божидар Димитров разясни, че по бързата процедура за гражданство минават инвеститори, вкарали 1 млн. лв., както и хора с принос в спорта или науката.

  Божидар Димитров вече обяви, че смята да реши демографската криза в България, като ускори процедурите по получаване на гражданство и всяка седмица Съветът по гражданство одобрява стотици молби. За първите шест месеца на годината 9 309 души са получили българско гражданство.

  Източник: Кафене.нет

• ДЕМОКРАТИЧЕСКА СУША

  Автор:  Божидар Чеков

  
  Преди да замина на почивка, започнах диалог чрез Фейсбук с български младеж. Според него в България нищо никога нямало да се промени. Разочарован, младият човек решил да си стяга куфара. Срещал бях десетки като него, вече дошли на Запад. В техния опит имаше положителни и отрицателни неща. На всички, с изключение на най-лекомислените, им беше трудно. Новите приятели, не бяха като старите. Общуването на чужд език не е същото. Типичната за западния човек „самота” е трудно приемлива за всеки българин. От новопристигналите, никой не говори за трудното съжителство с други националности в крайните квартали. „Новата” емигрантска вълна крие униженията претърпени тук и там и праща в Родината само положителни новини. Получилите „черен печат” за някакво прегрешение, се шмугват обратно по родните места, незабалязани от журналистите. Медийте дават думата само на музиканти, художници, манекенки и 1-2 футболисти. На бългаските строителни работници или тридесет и косур годишни безработни студенти, никой не обръща внимание. Черната работа, липсата на здравни осигуровки, дипломите, които не служат за нищо са теми, които вестникарите избгяват. От тях – пари не се правят! Моята цел не беше да убеждавам младежа да си стоù в България. Познавах надеждите, които младите българи хранеха, към реализация зад граница. Исках само да разбера чрез него, причините за политическото им бездействие в страната в която се бяха родили.
  – Ти говориш поне един чужд език ? – попитах.
  – Да – отговори той.
  – Служиш си редовно с интернет? – продължих аз.
  Отговорът му отново беше положителен.
  – Пътуваш без виза където си искаш ?
  Младежът отново се съгласи.
  – Следователно имаш достъп до всякаква информация. Знаеш как живеят хората другаде. Какво ти пречи тогава, да се бориш в България да стане същото?
  Моят събеседник направо „изпъшка”, че лично е взел участие в три манифестации. Въпреки това, резултатът бил нулев. Промяна никаква не настъпила.
  Диалогът с момчето с „трите манифестации” ме преследва през цялото лято. Още с тръгването, без да искам се сблъсках с борбата на френските въздушни контрольори срещу директивите на Брюксел. Заради тяхната стачка, самолетът за Гърция закъсня. Не с час и два, а с няклко дни. Заседнал на аерогарата Роаси-Шарл де Гол до Париж, аз търках с часове една пейка близко до вестникарска будка. Който е бил войник и е лежал в ареста знае как болят кокълчетата на гърба от продължителния допир с твърда повърхност. От скуката ме спаси скандала с най-богатата французойка – госпожа Бетанкур, собственичка на l’Oreal. Атмосверата в аерогарата се разведри благодарение на вестниците. Блъсканицата за печатни произведения надмина тази за сандвичи. В резултат на това,чакалнята на аерогарата се превърна в огромна дискусионна зала. Аз не издържах да седя на едно място. Отидох два пъти до Париж и се върнах. Навсякъде хората спореха възмутени от обърканите оправдания на управляващите. Всички се заканваха на Саркози, че ще излезнат на улицата през септември. Най-богатата французойка раздавала пари без да броù. Нещо като Исус Христос – риби на Преображение. Между облажилите се изглежда е имало и политици. Жената на Министъра на финансиите била на заплата със задача да уползотворява най-добре богатството на бабата. Когато човек разполага с машинка за пари, увеличаването на състоянието става най-лесно с укриване на данъци. Жената на Министъра била платена за да ги намалява, а съпругът ù – да ги увеличава. Понякога котка си захапва опашката. Ако това стане на улицата е едно, но на върха на държавата е съвсем друго. Аферата бе разкрита от един почти непознат сайт. Трима-четирима журналисти уволнени от „голямата” преса, намериха начин да се върнат в медйината актуалност през голямата врата. След това ляво-настроените им колеги поеха щафетата. Десните медии гледаха зависливо, как тиражите на левите им конкуренти се утроиха. Общественото мнение настръхна срещу управляващите и момента не беше за изпускане, най-вече в условия на криза на печата. Притиснато от градушката от упреци и въпроси, правителството допусна непростима грешка. Негови членове обвиниха журналисти в доносничество и ги сравниха с компроматите публикувани по време на нациската окупация. Границата между леви и десни журналисти падна като Берлинската стена. Запасен с 5-6 вестника и още толкова политически списания, аз отлетях за Гърция уверен в динамизма на френската демокрация. Тъкмо се бях опънал на плажа в Халкидики и уличните размирици в Солун и Атина заплашиха привидното спокойствие на летовниците. За разлика от Западна Европа, в страната „майка” на демокрацията общественото недоволство се изразяваше много по-жестоко. Пожар на банка в Атина, отне живота на една невинна служителка. Пакет изпратен по пощата, експлодира в ръцете на шефа на охраната на министъра по борба с тероризма и го остави на място. На края избухна стачката на бензиностанцийте. Това ме накара да си събера багажа и да замина на гости при братовчедите, в едно село близо до Флорина. Техните деди са били български македонци. Сега, внуците им са гръцки македонци. Виждаме се един-два пъти годишно. Пред салата от домати и чаши пълни с „ципуро” (домашна анасонова ракия) си спомняме за тези, които вече не са между живите. Една нощ ме събуди шум на трактор. На сутринта попитах братовчеда:
  – Дека бехте нощеска?
  – На нивата бефме – каза той – ченките (царевицата) сакат вода. Суша е.
  На връщане в самолета отново се сетих за младежа от фейсбук. Вече знаех какво да отговоря на него и на всички, които не са доволни от промените в България. Демокрацията е като нивата с „ченките”. Тя не се полива само три пъти, а всеки ден. Когато е необходимо – даже и нощно време.

  Париж 9 август 2010г.

  Статията е от новия брой на списание „ТЕМА“

• САМО ДЕТО ОЩЕ НЕ СМЕ РАЗБРАЛИ!

  Какво всъщност искаме ние, българите?

  Автор: Красимир БАЧКОВ

  Каквото и останалите хора по света, разбира се. Искаме работа, достойно заплащане, спокойствие, сигурност, адекватно обслужване от лекари, съдии, полицаи, пожарникари и ПОЛИТИЦИ. Искаме ДА НЕ ЗНАЕМ кой е президента и премиера на държавата, колко партии има в парламента и какви акции прави МВР, за да не допуска престъпност сред гражданите. Искаме да не купуваме дрехите си от магазини – втора употреба, колите ни да не са „нов внос“ и животът ни да не струва пукната пара, както е в момента.

  Искаме да сме ценени в собствената си страна, а не да емигрираме, за да се докажем като специалисти или таланти. Искаме да живеем а не да оцеляваме. Искаме простащината да не властва навсякъде, а най-вече по пътищата. Искаме да не се срамуваме, че сме българи!

  Искаме още много неща и сме съгласни на много, за да ги постигнем. Обаче не сме съгласни на всичко и точно тук е проблемът. Ако голямата част от народа се обедини само за няколко безусловно необходими за една държавност изисквания, тя трябва да ги устоява с цената на всичко. Дори с вероятността да загуби работата, дома, спестяванията и най-вече живота си.

  Няма партия или каквато и да било политическа организация, която да се изправи срещу такъв народ. Няма армия или полиция, която да тръгне срещу него. Няма го и тоя народ, за съжаление! А това е защото от най-крехка възраст, ние сме възпитавани да оцеляваме при всякакви условия. Също като колорадските бръмбари да се пригаждаме и във вредна среда, и с лоша храна, и на живот в бездуховност. Всъщност ние сме еталон на граничния човешки индивид, сбрал в себе си всичко хубаво и лошо от Ориента и цивилизования свят. Държавата ни е граница между Аллах и Христос, Капалъ-чарши и Моловете, клозета и тоалетната чиния, подкупа и принципността.

  И понеже през последните двадесет години, вследствие на безогледната раждаемост страната се циганзира, а свестните българи емигрираха, салдото е в полза на престъпниците, политиците (между едните и другите не виждам особена разлика) и нашенските простаци. Така обикновените българи може да искат още сто години какво ли не, но ще получават ориенталско, а не европейско обслужване, оцеляване, а не достоен живот.

  Преди две години една от циганките – чистачки в училището, където работех, на висок глас обясняваше на друга жена: – „ Нека строят хотели, ма! Нека строят кооперации! Нали наште сиганчета трябва да има къде да живеят след двайсе години! Те за нас ги праят тия неща българете! Само дето още не са го разбрали.“

  Питам се, тази обикновена циганка повече ли знаеше тогава от г-жа Масларова, г-жа Дончева и сега от г-жа Фандъкова, и г-жа Фидосова! Все ние, българите, ли разбираме последни за това, което ни засяга? Колкото и популистки да звучи, силно се съмнявам, че само мен вълнуват тия въпроси! А отговорът ………… все още не сме разбрали!

  Източник: http://pisnani.com/

• Младите българи са аполитични, оглеждат се за емиграция

  Автор: Мартина Бозукова

  Делът на младите хора, които не се интересуват от политика, надхвърля 60%, като броят им постоянно расте. Всеки осми млад човек има конкретни намерения в обозримо бъдеще да емигрира. Това сочат данни, записани в проекта на Национална стратегия за младежта за периода 2010-2020 година, изготвен от Министерството на образованието, младежта и науката.
  Данните в стратегията сочат, че младежките организации в голяма степен не се възприемат като среда за гражданска изява на младите хора. Преди пет години 7% от младежите са били свързани с някаква гражданска организация, докато през последните години те намаляват. Едва 2.2 % от младите са ангажирани с членство в партийна организация. Делът на младежите, които изобщо не се интересуват от политика расте, с всяка изминала година. Днес той е 61 %, през 2001 г. е бил 42 %, а през 1998 г. е бил 32%.

  На най-голям интерес сред младите хора се радват спортните клубове и фен клубовете на професионалните отбори. От друга страна младите са активни по теми като екология и човешки права, които засягат чувството им за справедливост.

  След резкия спад на емиграционните настроения в периода 2002-2006 г., през последните години се наблюдава ново покачване на желанието за емиграция при младите хора, особено във възрастта 20 – 29 години. Според авторите на стратегията обаче положителното било, че се променя структурата на потенциалния емигрантски поток. “Ако преди, това бяха преди всичко високообразованите млади хора, то сега при тях наблюдаваме спад на емиграционните нагласи и намерения. Увеличението е при по-ниско образованите слоеве“, се казва в стратегията.

  Над една четвърт от младите хора в страната проявяват интерес към временна трудова миграция в чужбина – те са преди всичко сред средните специалисти и хората без трудова квалификация.

  Интересът към книгите се срива, нисък дял на ползващите компютър

  Интересът сред младите хора към четенето на книги се срива, отбелязва още документът. Сериозни книги четат едва 16% от учениците, 29% от студентите, 13% от работещите и 8% от безработните младежи у нас.

  Почти всеки пети млад човек изобщо не притежава книги в дома си.

  В същото време все още е нисък делът на младите българи, използващи всекидневно компютър. За групата 16-24 г. този дял е 57% при средно за ЕС – 73%, а за групата 25-34 г. е 42% при средно за ЕС – 64%.

  Младите късно започват работа и излизат от дома на родителите си

  Младите хора в България са сред най-късно влизащите в пазара на труда в сравнение с другите държави от ЕС, сочат още данните в стратегията. Средно за ЕС тази възраст е 20 години, а в България е 22 години. За сравнение в Румъния и Унгария е 23 години, в Холандия 16, Великобритания – 17 години, Литва – 20 години, Чехия – 21 години.

  В повечето случаи младите хора нямат практически и трудов опит по придобитата специалност след завършване на своето образование и трудно се включват на пазара на труда. Голяма част от младите хора са демотивирани преди всичко от предлаганото равнище на заплащане, както и от условията на работа.

  Мнозинството млади хора у нас имат желание да развиват собствен бизнес, независимо от силната конкуренция, като са мотивирани основно от това, че ще изкарват повече пари и няма да имат началник.

  Българските младежи между 15 и 30 години продължават да живеят все по-дълго в дома на родителите си в сравнение със своите връстници в другите държави от ЕС. Средната възраст, на която младите жени напускат дома на родителите си, е малко преди навършване на 28 години, а за младите мъже – малко преди навършване на 32 години. Основната причина, която българските младежи посочват за продължителното съжителство с родителите си, е липсата на финансови възможности да живеят под наем или да си купят собствено жилище.

  Непрекъснато се повишава средната възраст при сключване на първи брак. Изследванията показват, че все повече млади хора не смятат брака за необходимост. Ако до скоро жените в по-голяма степен се обявяваха в подкрепа на брака, то сега мнозинството и от мъжете, и от жените пренебрегват институцията на брака. В същото време нараства броят на разводите в младежка възраст.

  Висока употреба на алкохол и цигари

  Увеличава се процентът на младите хора, които употребяват алкохол, особено сред младежите на възраст от 15 до 24 години. През 2010 г. 52% от младите хора на възраст 15 – 24 години употребяват алкохол. Наблюдава се увеличение с 12% спрямо 2009.

  31% от младите хора на възраст от 15 до 24 години пушат всекидневно. Младежите в България заемат най-високия дял на пушачите в Европа. Не намалява употребата на наркотици и психотропни вещества от младежи. През 2005 г. потребителите са били едва 1%, а сега са 3%. В сравнение с останалите европейски страни обаче България и средимноземноморските държави като Гърция, Кипър и Малта поддържат най-ниски нива на консумация на наркотици от млади хора.

  Всяка година над 17 500 млади хора (14-29 г.) биват осъждани от българските съдилища, което съставлява 57.7% от общия брой на всички осъдени лица.

  Стратегията цели повишаване на млаежката квалификация и заетост

  Сред целите, които си поставя стратегията, е да се увеличи младежката заетост и да се стимулира предприемачеството сред младите хора. Намаляване дела на напусналите училище от 14 на 11% и увеличаване дела на висшистите до 36 на сто са сред другите цели на документа.

  Като цел стратегията си поставя и увеличаване на броя на младите хора в национални, местни и европейски избори.

  В документа е залегнало още “насърчаване на здравословния начин на живот сред младите хора“, създаване на адекватни социални услуги за младите хора и развитие на доброволчеството. Предвижда се дори въвеждане на “доброволческа книжка” като официален удостоверителен документ за обстоятелствата, свързани с доброволческата дейност на младите хора.

  Източник: http://www.mediapool.bg/

• От 21 август човечеството ще живее на кредит относно природните ресурси

  От 21 август, събота, до края на годината жителите на Земята, ще живеят на кредит по отношение на ресурсите на планетата.

  Всяка година неправителствената организация Global Footprint Network (GFN) изчислява деня, в който потреблението на човечеството на природни ресурси е изчерпало това, което планетата може да предостави за една година – от сладка вода до суровини, включително хранителни. Тази година „Earth Overshoot Day“, денят, когато човечеството ще живее отвъд природните ресурси, които може да си позволи, ще бъде в събота, 21 август, съобщава неправителствената организация. „Това означава, че са били необходими по-малко от девет месеца за изчерпването на екологичния бюджет за годината“, посочва президентът на GFN Матис Уакернагел. Миналата година лимитът е бил достигнат на 25 септември. „Причината беше, че тази година ревизирахме всичките си данни и си дадохме сметка, че до момента сме надценявали производителността на горите и на пасбищата, казано по-ясно, преувеличили сме капацитета на Земята“ да се регенерира и да абсорбира прекалената консумация на ресурси. GFN изчислява предоставяните услуги и ресурси от природата и ги сравнява с потреблението на човечеството и на това, което то изхвърля – отпадъци и вредни емисии като въглероден диоксид. „В края на 80-те години на миналия век нашето влияние върху екологията е било като цяло равно на размерите на Земята. Днес то е с 50% повече“, уточнява организацията. /АФП /

  Източник:БГНЕС

• Обама защити строежа на джамия до сринатите кули близнаци

  Президентът на САЩ Барак Обама защити строежа на джамия близо до Кота Нула в Ню Йорк – мястото, където при атентатите на 11 септември 2001 г. бяха сринати кулите близнаци на Световния търговски център.

  „Като гражданин и като президент смятам, че мюсюлманите имат същото право да практикуват религията си, каквото има всеки друг в тази страна“, заяви Обама на официална вечеря в Белия дом по случай свещения месец Рамазан.

  Досега Белият дом не заемаше позиция по спора около проекта за строеж на джамия близо до Кота Нула в Ню Йорк и единствено заявяваше, че това е местен въпрос.

  Американският президент защити строежа на джамия, цитирйки първата поправка към конституцията на САЩ, в която се гарантира свободата на вероизповедание. „Това е Америка и нашият ангажимент в подкрепа на религиозната свобода трябва да е непоклатим. Принципът, съгласно който хора от всякакви вероизповедания са добре дошли в тази страна и няма да получават различно отношение от правителството, е от основно значение за това, което сме“.

  На 3 август комисия към кметството на Ню Йорк одобри проекта с анонимен вот. Единствената пречка пред реализацията му бе стара сграда в близост до Кота Нула, която е исторически паметник.

  Противниците на проекта заявяват, че построяването на джамия на две пресечки от Кота Нула е поругаване на паметта на загиналите и би била паметник на терористите.

  Според бившия кандидат за вицепрезидент на републиканците Сара Пейлин, сочена за една от възможните президентски кандидатури през 2012 г., построяването на храма е абсолютно недопустимо заради хилядите жертви на терористичния акт, дело на ислямски екстремисти.

  Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг обаче се изказа в полза на проекта, напомняйки, че сред убитите на 11 септември има и мюсюлмани. „Бихме предали нашите американски ценности и бихме дали оръжие в ръцете на враговете си, ако третираме мюсюлманите различно от всички останали.“, каза преди седмица той.

  Поддръжниците на проекта заявяват, че това ще помогне да се преодолеят стереотипите, от които продължава да страда мюсюлманската общност в града след атентатите от 11 септември, взели около 3000 жертви в Ню Йорк.

  Обама призна деликатността на въпроса и подчерта, че „атентатите от 11 септември бяха дълбоко травмиращо събитие за САЩ“.

  http://www.webcafe.bg

• Демографската криза в Русия

  В Русия има не само тежка демографска криза, а стигаща много по-дълбоко всепроникваща криза на човешките ресурси, твърдят американски изследователи

  Bроят на самоубийствата, отравянията, убийствата и нещастните случаи в Русия са сравними с равнището на смъртност по същите причини в Сиера Леоне, Ангола и Бурунди, държави, които в момента са разкъсвани от военни колнфликти или неотдавна са били в положение на война.

  След разпадането на СССР през 1991 г. на три умирания в Русия се падат само две раждания.

  Тези данни са публикувани от професора в Американския институт по предприемачество (aei.org) Николас Еберщадт в книгата „Демографската криза в Русия в мирно време“.

  Би Би Си (bbc.co.uk) подчертава, че според професора става дума не за тежка демографска криза, а за „стигаща много по-дълбоко

  всепроникваща криза на човешките ресурси“.

  Според изследователя независимо от признаците за приближаваща катастрофа, политическият елит на Русия не осъзнава мащаба на настъпващите промени.

  Американски учени са убедени, че през близките 20 години проблемът с бързото намаляване на броя на хората в трудоспособна възраст ще се отрази на живота във всички сфери на руското общество.

  Заради демографската криза Русия ще трябва да преосмисли своето място и роля в света, а може би и дори своето политическо устройствмо и географските си граници, смятат американските изследователи.

  Средната смъртност в Русия днес е около 50% по-висока от смъртността в новите държави-членки на Европейския съюз,

  които преди години бяха в някогашния съветски блок.

  Рускините раждат толкова, колкото и жените в Западна Европа, но руснаците измират много по-бързо. Средното равнище на смъртността в Русия днес е над два пъти по-високо от същия показател в Западна Европа, посочва Еберщадт.

  Една от главните причини за това са сърдечно-съдовите заболявания. От тях в Русия умират с 40% по-често отколкото във Финландия, която е европейската страна с най-висока смътност от инфаркти и инсулти.

  Тези данни се потвърждават и от руски изследователи. До 2030 г. населението ни ще намелее с 11 млн. души и тази прогноза е оптимистична, заяви неотдавна директорът на Института по демография при Държавния университет – Висше училище по икономика (hse.ru) Анатолий Вишневски.

  Руската федерация сега безнадеждно изостава от САЩ, Япония, Сингапур и Тайван по регистрирани патенти на глава от населението. Тези данни са абсурдни, твърди Ееберщадт. „Като се има предвид равнището на доходите в страната, както и огромният брой випускници на висши учебни заведения, патентованите знания би трябвало да са три пъти повече“, пише той.

  Еберщадт смята, че ръководството в Кремъл прави опити да се бори с тези проблеми, но лидерите на държавата все още дори не са започнали да осъзнават мащаба на случващото се с населението.

  Други американски изследователи са убедени, че за много руснаци, особено за образованите и с мобилни професии, се увеличават причините, поради които те напускат страната.

  Резултатът е, че

  държавата Русия, такава, каквато е в сегашния си вид, много скоро може изобщо да престане да съществува.

  „Това е неизбежно, когато нивото на образованието все повече пада, промишлеността не се развива, здравето на хората се влошава, а повечето от тях се чувстват все по-нещастни“, казва Андерс Уимбъш от института „Хъдзън“, занимаващ се с проблемите на Русия (hudson.org).

  Той и други изследователи смятат, че възможен път за борба със сегашното положение за руските власти е развитието на технологиите, което би компенсирало частично намаляването на човешките ресурси.

  „Няма да се изненадам, ако Русия още по-активно се намеси на пазара на ядрените технологии и разшири влиянието си върху други държави. Така тя ще бъде сила, която влияе на баланса, но няма да е и лидер или ключов партньор в международните отношения или съюзи“, прогнозира Уимбъш.

  Фиона Хил, директор На Центъра за международна политика в САЩ и Европа към Бруклинския институт (brookings.edu), казва, че много действия на руските власти са насочени към решаване на демографските проблеми.

  Военната реформа и стремежът към превъоръжаване, реформата на здравеопазването и образованието, всичко това е свързано с демографската криза.

  Но най-важното, в което са съсредоточват руските власти, са опитите да бъде възстановена разрушената с годините инфраструктура и да диверсифицирлат икономиката, обяснява Фиона Хил. Модернизацията, за която често говорят руските ръководители, става все по-трудно постижима.

  Източник: bbc.co.uk БГНЕС

• Българите – завист и самовеличаене

  
  Българите са склонни към самовеличаене и трудно приемат успеха на другия, казва доц. д-р Марин Паунов от УНСС. Според него, отивайки в чужбина, младите българи откриват много отрицателни черти на националния характер.
  
  „Ценностите на българите. Съвременен портрет на европейски фон” е заглавието на анализ на доцента от софийския Университет за национално и световно стопанство д-р Марин Паунов, който има 20-годишен преподавателски и консултантски опит в България и чужбина. По повод една от сакраменталните фрази на министъра без портфейл Божидар Димитров, че „Ние, българите, сами ще се изядем, наистина!” Георги Папакочев попита доц. Паунов как той тълкува този намек за национално-обществен канибализъм.

  М. Паунов: „С половината от изказването на Божидар Димитров тотално не мога да се съглася, но мисля, че в исторически порядък, ако погледнем различни сфери от нашия живот, лесно ще забележим склонността на българина да не понася успеха на другия. Това е което много изследователи на нашия национален характер по-пряко или по-завоалирано наричат завист. Това се прояви и в конкретния случай с намирането на мощи на св. Йоан Кръстител. От друга страна може би по-интересна е реакцията, която предизвика откриването на тези мощи. Отново се разединихме и разцъфтя ярко тази неспособност да понесеш успеха на другия.“

  Защо младите не се връщат в България?

  Като университетски преподавател с поглед и върху реномирани университети по света имате ли някакво обяснение на печалния факт, че днешна България фактически не желае нейните образовани в чужбина млади хора да се завръщат в родината си, а и те не изгарят от подобно желание. В какво се корени този страховит парадокс?

  М. Паунов: „От една страна това е липсата на целенасочени усилия в тази област. В случая не става въпрос само за пари, а за зряло мислене на онези, които управляват държавата в продължение на повече от 20 години. За съжаление онези, които ни управляват, отново са българи с всички специфики, които ние си носим като нация. От друга страна е много жалка, много тъжна тази картина, за която питате. Изхождам не само от това, че имам две деца, които са големи, които получиха образование в чужбина и продължават да работят там, но гледам и моите студенти. Много от младите хора търсят развитие вън от нашата държава не толкова, защото там има повече шансове за реализация, макар че и това е важно. Те по-скоро, общувайки с останалата част от света, забелязват много отрицателни, много нелицеприятни явления и черти на нашия национален характер, и това до голяма степен ги отблъсква.“

  В анализите си вие констатирате, че освен църквата, фактор за „болния дух” на нацията е „слугинарската журналистика”, сиреч дундуркането на властта от медиите. Съществува обаче и обратен процес. Какви са пораженията?

  М. Паунов: „Журналистиката и медиите със сигурност са такъв фактор и може би са толкова силни, защото действат много бързо. Разбира се, че има изключения, че има творци и журналисти, които си остават почтени професионалисти, но мисля, че склонността да се слугува, да се печелят пари на всяка цена, независимо от последствията, и в сферата на медиите е добре забележима.“

  И българите като македонците…

  „Колкото повече един народ има мизерно съвремие, толкова повече величае миналото си”, констатира наскоро историкът проф. Андрей Пантев. Какво можем да очакваме до края на кризата? Може би с новия почти милион, който правителството отпусна за археологически изследвания, да бъде намерено острие от стрела на хан Омуртаг или косъм от опашката на неговия кон?

  М. Паунов: „Има такъв момент. Той може добре да бъде забелязан и при нашите съседи македонците. Ние също сме склонни към такова самовеличаене. То може би е свързано с мизерното ни съществуване в момента, а може и да не е, защото има редица нации които са като нас, а може би и по-зле от нас в материално отношение. Не знам какво ще открият още нашите археолози. На мен ми е много интересно какво излиза по нашите земи, защото вън от спекулациите, вън от скандалите, наистина сме древна нация, наистина има много интересни неща по нашите земи, наистина имаме много сериозни приноси далеч в миналото. За съжаление всичките тези неща имат твърде малко общо с начина, по който живее съвременният българин.“

  Автор: Г. Папакочев, Редактор: М. Илчева
  http://www.dw-world.de/

• <<
• 1
...
• 368
• 369
• 370
• 371
• 372
• 373
• 374
• 375
• 376
• 377
• 378
...
• 416
• >>