Всички авторски страници

Авторски

• Новият български посланик в САЩ Елена Поптодорова встъпи официално в длъжността си

  От днес, 10 август 2010 г., новият български посланик в САЩ Елена Поптодорова встъпи официално в длъжността си, – съобщи Дойче веле.

  Извънредният и пълномощен посланик на България в САЩ Елена Поптодорова връчи днес акредитивните си писма на президента Барак Обама. По време на церемонията в Белия дом посланик Поптодорова подчерта близкото сътрудничество между САЩ и България и очерта приоритетните зони за двустранните отношения. Тя изтъкна важността на отпадането на визи за български граждани, пътуващи в САЩ и на разширяването на търговско-икономическото сътрудничество, особено по линия на инвестициите. Г-жа Поптодорова настоя пред Барак Обама за по-активно участие на САЩ в енергийните проекти в Югоизточна Европа. По-конкретното присъствие на САЩ в тази сфера би улеснило преодоляването на енергийната зависимост на България от Русия, посочи тя в речта си. Новият български посланик се спря специално върху значението на сътрудничеството в сферата на регионалната и международната сигурност.

  Това е втори посланически мандат на Елена Поптодорова във Вашингтон. По този повод заместник-помощник държавният секретар Памела Куонрад от Бюрото за Европа на Държавния департамент направи следното изявление за „Дойче веле”: „Изключително щастливи сме, че Елена Поптодорова се връща като посланик във Вашингтон. Нейното енергично присъствие, познания и способности ще дадат нов тласък на нашите крепки двустранни отношения. Убедена съм, че нашето сътрудничество ще се задълбочава.”

  Източник: http://pressclub.bg

• Георги Иванов (Чикаго): В САЩ и Канада върви безвъзвратна асимилация на българските църкви

  Георги Иванов е завършил Висшия химико-технологичен институт в София. От дълги години е в Чикаго. Работи като старши инженер в R&D отдела на престижна частна компания. Хоноруван професор е в Illinois Institute of Technology в Чикаго. Научните му интереси и многобройни публикации и патенти са в областта на полимерните материали и технологии. Проявява интерес и към историята на българските църкви в САЩ. Подготвил е за печат документална хроника по този въпрос. Разговорът е свързан с държавната политика към българите в чужбина и българските църкви в САЩ.
  

  
  Въпрос: Каква трябва да е политиката на българската държава спрямо емиграцията? 
  

  Георги Иванов: Преди всичко държавата трябва да коригира разбирането си по отношение термина „емиграция”. Времето, когато емиграцията се делеше на икономическа и политическа, (не включвам категорията на авантюристите, както и тези, които са напускали страната, за да избегнат преследване на закона) отмина. Сега в голяма степен емигрантите са напуснали България законно и законно са в страната, в която са. Причините защо са там нямат значение, те са лични. Хората нямат проблеми да се завръщат в България, когато пожелаят. Това „до Чикаго и назад” и „назад до Чикаго” го нямат за нищо. Няма вече „вражеска емиграция”, както е наричана емиграцията ни в архивите на тайните служби от времето преди 1989 година. Не виждам защо политиката на българската държава спрямо емиграцията трябва да бъде по-различна от тази към живеещите в България. Трябва да бъде еднакво добра. 
  Струва ми се, че емигрантите се нуждаят най-вече от добро консулско обслужване – подмяна на документи за самоличност, заверка и легализиране на документи, пълномощни и други. Получаването на тези услуги трябва да бъде бързо и изчистено от бюрократизъм. Имаше една добра практика в Чикаго – веднъж месечно през неработните дни консулският офис се изнасяше в някоя от черквите. Не знам защо беше прекъсната. 
  

  Въпрос: Колко е активно посолството ни в САЩ за съхраняване на българския дух и подпомагане на емиграцията?
  

  Георги Иванов: От мемоарната литература и архивни документи става ясно, че държавната политика от преди 1989 г. за съхраняване на българския дух у емигрантите е била доста активна, независимо че емигрантите нито за миг не са забравяли своята национална идентичност. Няма съмнение, че тази активност е била продиктувана най-вече от политически и идеологически съображения. Тази политика тогава среща твърд отпор от страна на емиграцията и техните многобройни политически структури на принципа – не щем ви нито меда, нито жилото. 
  Сега времената са други. Отпор няма, но няма забележима активност от страна на посолството. Предполагам, че посолството е търсено най-вече от създаваните български училища или други културно-просветни формирования за лицензиране, методическа помощ и пособия. По отношение на най-първите огнища за поддържане и съхранение на българския дух – църквите, политиката на посолството е пагубна. Там от времето на първия мандат на г-жа Поптодорова още не са разбрали какви български църкви и какви български свещеници има в САЩ и Канада, както и какви са тенденциите тези църкви да запазят или не българската си принадлежност. Няма да е пресилено да се каже, че отношението на посолството по въпроса за българските църкви в САЩ и Канада не обслужва българските национални интереси. 
  

  Въпрос: Защо е толкова важно българите в чужбина да имат църква? Много българи не са религиозни. 
  

  Георги Иванов: Не съм виждал оригинала, но съм чел, цитирам по памет, че „няма Църква като българската, която да е дала толкова много на своя народ, и няма народ като българския, който да е толкова неблагодарен на Църквата си, както е българският.” 
  Организирането на българите в църковни общини и строежа на български църкви в САЩ датира от 1907 година. Защо са го правили? Да съхранят българската си национална идентичност – вяра, език, традиции, култура. Да чуват Светата литургия на майчиния си български език: така е записано във всички архивни документи, до които съм имал достъп. Нямам други аргументи, които да противопоставя на онези българи, религиозни или не, които отхвърлят духовната връзка с майката БПЦ и игнорират важността на националния и етнически характер на Църквата в емиграция. Не малка част от днешната емиграция започнаха културно-просветителската си и обществена дейност в църквите. 
  

  Въпрос: А днес?
  

  Георги Иванов: Църквата продължава историческата си роля – да разпространява православната вяра, да обгрижва духовно-религиозните потребности, да възпитава в християнските добродетели. И всичко това на майчиния български език. За съжаление в не малка част от нашите български църкви в САЩ вече се разпореждат духовници и архиереи, които нямат нищо общо с България и Българската православна църква, нашия език, история и национални традиции. В контекста на това, бих допълнил, че не е необходимо да си религиозен, за да осъзнаеш опасностите, надвиснали над българщината в църквите ни в САЩ и Канада и да се противопоставиш на това. Ако се чувстваш българин.
  

  Въпрос: Тогава сте съгласен с „има църква, има българщина; няма църква – няма българщина”?
  

  Георги Иванов: Напълно споделям това. Православната църква в емиграция има в много голяма степен национален характер, за разлика от католическата или протестантската. Когато в разговор американци ме попитат “каква религия изповядвам” и отговоря: “източно-православна”, то следващият въпрос е: “имате ли българска църква тук?”, т.е. имането на наша църква се идентифицира със страната България. Затова има руска, сръбска, македонска, гръцка и т.н. православни църкви по света и в Чикаго. И хората казват точно така – отивам в македонската църква, например, а когато са тръгнали към католическа църква, се казва само местонахождението й, без да уточнява националната й принадлежност. Нека да бъде ясно – българска не е църквата над входната врата, на която е написано – “българска”. Това не е достатъчно. Българска е църквата, която поддържа духовна връзка с майката църква в Родината и свещеникът по време на Светата литургия споменава името на българския патриарх и Свети синод. Така е по Каноните на православната църква. Всичко останало е заблуда и манипулация, на която мнозина се поддават. 
  

  Въпрос: Защо от 1963 г. има разкол в българските църкви в САЩ и Канада? 
  

  Георги Иванов: Това е дълга история. Както споменах, българските църкви в САЩ са създавани и строени от 1907 година насетне от българи и македонци с българско национално самосъзнание. Причината за разкола е личностна с политически оттенък, придаден по-късно за пред хората. През март 1963 г. по искане на митрополита на българската епархия в Америка, епископ Андрей, в САЩ, от Светия Синод е изпратен епископ Пимен. Целта е възстановяване на връзките, прекъснати преди години под натиска на Георги Димитров. По време на разговорите от страна на няколко свещеника е поставено искането един от тях, архимандрит Кирил Йончев, да бъде въздигнат в епископски сан и той да поеме управлението на епархията в САЩ. Пимен отказва с мотива, че той няма тези пълномощия. Това дава повод на тази група свещеници да издигнат политически лозунги, че и епископ Андрей, и епископ Пимен са агенти на Държавна сигурност. Само след две седмици свикват църковна конференция и обявяват откъсването си от Свети Синод и формирането на „независима” църква начело на която е поставен архимандрит Кирил Йончев, единственият монах между тях. Година по-късно една небългарска черковна организация го въздига в чин епископ. През 1976 г. епископ Кирил самоволно и еднолично подписва договор за присъединяване към друга небългарска юрисдикция – Православната църква в Америка, ОСА. Тъжното в тази история е, че разколниците, всичките те българи с неподлежащо на съмнение родолюбие и патриотизъм, тогава манифестират като тяхна основна цел спасяването на църквите от безбожния комунистически режим. Така е записано в Епархийският им устав. Като свършел комунизмът в България, щели са да се върнат. Каква ирония.

  
  Въпрос: Комунизмът свърши… Те върнаха ли се?

  
  Георги Иванов: Сега 47 години по-късно и 21 години от края на комунистическия режим в България в отцепилите се през 1963 г. църкви от около 20 свещеника само двама или трима са българи, без да е ясно докога. Те са на доизживяване. Господ здраве да им дава. В Епархийския духовен съвет няма български свещеник, митрополитът не е българин. Черкуващите се са с неясен етнически произход. По тази причина в тези църкви вече не се чува словото Божие на български език, там не се споменава Цар Борис Kръстител, патриарх Евтимий, светите братя Кирил и Методий, отец Паисий, дякона Левски. Не се празнуват 3 март, нито 24 май, не се споменават по време на Светата литургията български Патриарси, българския народ или българското войнство, както е по изискването на канона и българските традиции. В тези църкви е прекъсната духовната връзка с майката БПЦ и е потъпкана волята на техните учредители и ктитори – да се съхрани българският национален дух. Българското в строените от българи църкви е погребано и оставено в забвение. Това се случва пред бездушния поглед на българските емигранти, българската държава и безсилния да направи нещо Свети синод.

  
  Въпрос: Значи излиза, че има сили, които вместо българска църква с български характер и традиции, се стремят да „подарят” нашата църква на друга, чужда православна институция, която не е сигурно, че ще защитава българските позиции?

  
  Георги Иванов: За съжаление това е така. Силите имат име – Православната църква в Америка и неколцина българи в расо или без расо, поставили се в тяхна услуга, за една заплата или нещо друго. И ще им харижат църквите, без да се допитат по хилядите българи дали своя принос за съграждането и поддържането им. Това е резултат и от безразличието проявявано от нас – българските емигранти и българската държава. За защита на какви “български позиции” от чужда православна институция да говорим? Те отхвърлят всичко българско. Четете им устава. Ама, нали все е православие, ще рече някой. Стига интернационализъм – имаме си Българска православна църква с 1100 годишна история и 100 години български църкви в САЩ и Канада, която да се грижи за поддържане на нашата православна вяра. ОСА е църковна юрисдикция от 1970 година, като преди това се е наричала Руска гръко-католическа църква. Нейната автокефалност не се признава от повечето Църкви по света. Наричат я дъщерна църква на Московската патриаршия.

  
  Въпрос: Как гледате на факта, че Елена Поптодорова става известна с това, че признава разколническата църква? Това не е ли разминаване и “липса на координация между институциите”, както Райна Манджукова, бившият ръководител на Държавната агенция за българите в чужбина, беше казала?

  
  Георги Иванов: Много жалко за Нейно Превъзходителство г-жа Елена Поптодорова. Впрочем, тя демонстрира особено добро отношение към една трета група свещеници. Това са тези свещеници, които не признават нито патриарх Максим, нито предстоятеля на алтернативния Синод – епископ Инокентий, т.е. те не признават институцията Българска православна църква, отрекли са се от нея и се опитват да отрекат от нея и част от българската емиграция. Тях г-жа Поптодорова награди с български медали за особени заслуги. Как ви звучи? Нейната политика по време на първия ù мандат към българските църкви в САЩ може да се оцени като вредна.

  
  Въпрос: Разкажете ни за новия устав на Българската епархия към т.н. Православна църква в Америка (ОСА)?

  
  Георги Иванов: За да се говори за новия устав, трябва да се спомене нещо за стария. Старият е приет през 1964 година по времето, когато обявилата се в разкол българска епархия в САЩ, е съставена от 100% българи и македонци с българско самосъзнание – духовници и вярващи. Без да цитирам дословно, ще посоча някои от постановленията в него, които най-добре разкриват намеренията на ОСА сега. Така в Глава І, Член 1 казва: Епархията е неразделна част от духовната цялост на Българската православна църква; Глава І, Член 3: Епархията ще се ръководи от Екзархийския устав на Българската православна църква; Глава І, Член 4: изграждането, съществуването и запазването на църквите в голяма част се дължи на българи от Македония; Глава І, Член 4: да изповядват вярата си в Бога, да се молят Нему на своя майчин български език; Глава ІІ, Член 1, буква (в) църковното богослужение в епархията да бъде на български, да се старае да запази народното минало, традиции и култура на нашия народ; Глава ІІІ, Член 2: Кандидатите за епархийски архиерей (владика) трябва да бъдат българи или американци от български произход и да притежават качества съгласно Екзархийския устав на БПЦ; Глава ХІІ, Член 3: От този Епархийски устав „Глава Първа, членове 1, 2, 3, 4, 5 и член 2 от Третата глава остават непроменливи завинаги”. Това са постулатите, които определят характера и целите на епархията и църквите – да бъде съхранена българската национална идентичност. 
  В новия устав, който може да се види в интернет, всички положения които „остават непроменливи завинаги” са променени. Останало е само думата българска към наименованието на Епархията. И това няма да е за дълго. Никъде другаде в текста не се споменава думата българска, българско, български. Липсва духовна връзка с българската Църква, липсва заслугата на българи и македонци с българско самосъзнание, че са съградили тези църкви, липсва майчиният българският език, липсва изискването владиката да има нещо общо с България.

  
  Въпрос: Какво следва от тези промени в устава? Има ли вече реална заплаха?

  
  Георги Иванов: Следва заличаване на българския етнически характер и българския дух в тези църкви. Новият епископ на ОСА многократно прави изявления против етническия характер на църквите. Следва лишаване на нашите църкви от функциите им да продължават ролята си в съхраняването на българската национална идентичност, да бъдат място за духовно, културно-просветно и социално общуване на живеещите в района на църквите българи. Свидетели сме на суспендиране на конституцията, утвърдена от създателите на Българската епархия. Свидетели сме на преиначаване на тяхната воля – да остане завинаги духовната връзка с майката Българската православна църква. Това е завещание. По американските закони и морал да нарушиш завещание е тежко престъпление. ОСА прави точно това – променя завещанието на нашите предшественици.

  
  Въпрос: Не е ли редно емигрантите заедно да намерите най-доброто решение на въпроса за църквите – в полза на всички сънародници?

  
  Георги Иванов: Редно е, естествено. Не е морално единици да решават въпроси с широка обществена значимост. Особено пък въпроси, засягащи съхранението на българските църкви, национална идентичност и дух. Тук е мястото за активно участие на посолството и министър Божидар Димитров. 
  За мен най-доброто решение е българските църкви да бъдат български и по канона, и по закона.

  
  Въпрос: Ще се обърнете ли към външния министър Николай Младенов? Още като евродепутат той беше от малкото, които се вълнуваха от българите зад граница.

  
  Георги Иванов: Опасността българите да загубят част от църквите си тук в САЩ и Канада не е внушение. Това вече се е случило. Тази тенденция продължава. Асимилацията е в пълен ход. Всеки, определящ себе си като българин или българо-американец, всеки, който има чувство за национална гордост и не е лишен от патриотични чувства, независимо дали е извън България или в България, дали е обикновен гражданин, общественик или политик , религиозен или не, да действа по съвест. Не съм следил изявите на министър Младенов като евродепутат. Прочетох негово интервю, след като стана министър, но не си спомням на кое министерство. Беше попитан защо се бил прекръстил, след като е положил клетва. Отговаря, защото е вярващ. Като такъв, да се надяваме, че може и да се ангажира в защита на българските национални църковни интереси. Жалко, че по време на първото си посещение в САЩ, като министър на външните работи през пролетта, той е общувал публично със свещеник отцепник – не разколник, нещо по-лошо – отцепник, а не с редовни клирици, признаващи БПЦ и нейния предстоятел. Отново липса на координация.
  Накрая бих искал да резюмирам и дано правилно бъда разбран. Темата е да съхраним или да оставим да ни бъдат отнети нашите български църкви – огнища на родолюбие, завещани ни от нашите предшественици в САЩ и Канада преди 100 години.

  
  Тася ТАСОВА

  Източник: Агенция „Фокус“

• Доц. Марин Паунов: Мразим с рекордна злоба всичко в държавата си

  Вярата на българина е свързана повече със суеверието, отколкото с духовността, сочат резултатите на изследване за ценностите на европейците

  Доц. д-р М. Паунов има 20-годишен преподавателски, консултантски и управленски опит в България и чужбина. За първи път въвежда в България лекционни курсове по организационно поведение и корпоративни култури. Специализирал и гостувал в редица университети в Европа, САЩ и Япония, включително Харвард. Има над 50 публикации и 9 книги. Изданието „Ценностите на българите. Съвременен портрет на европейски фон“, анализира данни, събрани в рамките на „Европейско социално изследване“, в което по представителна методика са анкетирани 43 000 лица от 21 страни. Това е достоверна основа за обосновано обяснение на много от особеностите на българския национален характер.

  – Наскоро представихте ваш анализ на данните от изследване на European Social Surveys за ценностните характеристики на европейците. То подейства като хладен душ на българите, защото се оказа, че не сме такива, за каквито се мислим.

  – Нормално е всеки да очаква да чуе добри неща за себе си. Ние, българите, образно казано, сме „обраснали” в митологеми, които не спираме да повтаряме: че сме трудолюбиви, гостоприемни, че сме надарени с особено богата душевност… За съжаление нещата не са точно такива и това изследване го показва доста добре. То е един обективен и обобщен опит за съвременна картина на днешния светоглед на европееца.

  – Оказва се, че притежаваме характер на крайностите, отговорите на ценностния въпросник ни изпращат в двата полюса на скалите. Как ще обясните подобен резултат?

  – Почти във всички ценностни измерения, които тук са общо 10, ние сме в двата полюса и сме най-крайни в отговорите. Няколко са най-стряскащите резултати. На простичкия въпрос: хората са създадени, за да си помагат един на друг или предимно да се грижат за себе си, българите отговарят рекордно уверено, че човек трябва да се занимава само със себе си. Не мисля, че това е някаква новост, защото става дума за специфичния български индивидуализъм. Това е индивидуализъм, различен от този на американци и англичани, защото е, меко казано, завистлив. Да си припомним тук култовата фраза „Не искам да съм добре, а Вуте да е зле”. Друга притеснителна характеристика е своеобразното бягство от свободата на българина. Всъщност той разбира свободата не като форма на свободомислие и гражданско достойнство – индивидуално и социално, а като скрита форма на неподчинение. Вече разполагаме и с данни срещу митологемата, че сме търпелива нация. Кротки сме само на повърхността, а под нея всеки си прави сметки как да извлече максимална полза за себе си от ситуацията.

  – Според резултатите от изследването българите мразят всичко – държавата, здравеопазването, образованието, полицията… Какво е бъдещето на такава нация?

  – Отговорите на българите, свързани с доверието в институциите, сочат пълно отрицание и липса на уважение. В случая наистина може да се говори за омраза. Дори наскоро попаднах на убедителна студия, озаглавена „Омразата като вечния двигател на българското общество”. Институциите в огромна част от българската история може би са си заслужили това отношение. Но всъщност отново става дума за крайно индивидуалистична реакция.

  – Как ще си обясните парадокса, че според изследването българина мрази властта, но в същото време неистово се стреми към нея?

  – Българите не сме много привързани към идеята за власт в класическата й дефиниция. Както вече казах, основното, което искаме, е да успеем. Властта се превръща във фактор за постигане на целите и ако ни пречи – я мразим, ако ни помага да сме по-добре – я обичаме и се стремим към нея.

  – Какво се случва с прочутото българско трудолюбие? Остава ли то ценност само по себе си или е по-скоро средство за материално облагодетелстване?

  – Българинът може да работи страшно много, но само ако това е начин той да успее или забогатее. Трудът сам по себе си не е ценност за него и само се залъгваме в това отношение. Ако отворим Българския тълковен речник и прочетем какво пише срещу думата труд, ще се натъкнем на определения като мъка, тегоба, нерадост.

  Трудът е ценност в държави като Холандия например, където доминира протестантската етика. Там да работиш е благо, което те доближава до съзидателя Бог. Между другото желанието за успех може да бъде и много хубава характеристика и на нея са базирани икономическите успехи на най-развитите държави в света. Нарича се постигаща мотивационна ориентация. Ние я имаме в рекордно високи стойности, но нямаме добри канали за реализацията й. В крайна сметка тя се изражда в едно доста грозно противопоставяне на един човек срещу друг, стремеж за надмощие и смачкване. А що се отнася до споменатия Бог и вярата на българина, те също са особени – „инструментални” и повърхностно-ритуални – и имат повече общо със суеверието, отколкото с духовността. Представям си как би звучала на полски например мъдростта ни „Вържи попа да е мирно селото”.

  – Дълги години народопсихолози като проф. Марко Семов и Иван Хаджийски формираха знанието за националния ни характер. Не е ли вече време то да се осъвремени?

  – Лично аз смятам, че има голяма разлика между проф. Марко Семов и Иван Хаджийски. Позитивизмът на Хаджийски е много силен и той много силно иска да бъде оптимист, оставайки си обаче много прецизен изследовател. И на мен би ми се искало да говоря само за хубавите черти на българина, но повечето от тях е трудно да бъдат напипани в днешно време. По-добре да бъдем честни със себе си, доколкото можем, с риск дори и да сме леко жестоки. Всичко това ще е в името на нашите деца, които, както виждате, ги няма в България. Няма ги не толкова заради идеите за реализация, а защото – опознавайки света – бяха отблъснати от действителността ни. Образно казано, ако сложим в един чувал казаното от проф. Марко Семов и журналиста Мартин Карбовски и го разтръскаме, може би ще имаме балансирания модел на адекватното съвременно говорене по темата.

  – Как най-ясно може да се опише състоянието на духа на днешния българин?.

  – Духът на българина е болен. Дълбоко съм убеден в тази диагноза и мисля, че всеки от нас го е усетил, стига кракът му поне веднъж да е стъпвал в чужбина. Духът на българина е болен и това му личи – вижте мръсотията по улиците, недостроените магистрали, политическите нрави, наглата корупция, чалга културата, която е пуснала дълбоки корени навсякъде, отчаянието на финеса, добротата, представите за успех и ценност, агресията дори у децата..

  – С какво е свързана представата на българина за успех в живота?

  – Успехът в живота за българина е дълбоко материално понятие, където особено място няма за категории като любов, приятелство и мъдрост. Може би е лесно да обясним това с трудните времена на историята ни, но има много други народи, които са преминавали през не по-малки изпитания. Пуснете си новините по телевизията и ще се убедите в подобна констатация.

  – Докъде стига хоризонтът на съвременниците ни?

  – Интересите ни се разпростират до семейството и приятелите, не по-далеч. Абстрактни идеи като глобалното затопляне не са истински вълнуващи за българина.

  – Когато заминем в чужбина, сякаш настъпва моментът на отрезвяване. Българинът сякаш става друг. На какво се дължи подобна промяна?

  – Българинът е доста интелигентен дори в уличния смисъл на думата, който включва оправност, комбинативност, адаптивност, ако щете и тарикатлък. Когато попаднем някъде другаде, успяваме бързо да се адаптираме.

  – Усещането за сигурност ли е най-търсеното в наши дни?

  – В изследването българите са рекордьори по негативизъм – най-малко си харесваме демокрацията, най-малко си харесваме стандарта на живот, най-малко си харесваме здравеопазването, образованието, политиците. Сигурно има и защо. Но между другото има едно особено черногледство у нас. Няма друга нация с абсурдната поговорка „Много хубаво не е на хубаво”. От друга страна, най-силно сме привързани към сигурността. Това е парадоксално: ако нещо толкова не ти харесва, по-добре го промени. Само че българинът чака нещото да СЕ промени, някой друг да свърши работата. А и сама по себе си промяната го плаши, защото го изважда от временния комфорт, свързан именно с обитаването на определена персонална ниша.

  – Как бихте коментирали днешните ни политици?

  – С риск да бъда обвинен в политически пристрастия, каквито всъщност нямам, мога да заявя, че през последната година у нас се случват и някои положителни неща. Най-важното е, че като че ли се разклаща наложилата се през последните 20 години перверзна и крива представа за човешка ценност, морал и добродетели. А ако трябва да обрисувам един достоен (и виртуален) образ на съвременния български политик, той би трябвало да притежава хитростта на Тодор Живков, особеното чувство за чест на Бойко Борисов, финеса и дипломатичността на Симеон Сакскобургготски, склонността към риска и родолюбието на Стефан Стамболов. Но да не забравяме, че и политиците ни са българи. Както казва Маркс, всеки народ си заслужава управниците.

  – Колко далече сме от реалността в преценката за себе си?

  – Не мисля, че толкова лесно ще рухне една илюзия, пък и не смятам, че тя е била кой знае колко дълбока. От една страна, вижте сред колко парадокси живеем. Ние сме с накърнено национално самочувствие и имаме изразен комплекс за малоценност, но щом опре въпросът до героизъм в миналото, сме почти толкова устати, колкото македонците. В същото време обичаме да отричаме родното и да се прекланяме пред всичко чуждо. Има една поговорка, която много точно описва подобна симптоматика – хубава работа, ама българска. Мъдрости като тази съществуват не случайно, защото показват някои посоки на мисленето. Картината е доста сложна и динамична, защото определени качества на характера се оказват устойчиви във времето и не търпят промяна, други пък спорадично се появяват и изчезват като отклик на конкретни социално-исторически събития. За съжаление с днешна дата ние сме, меко казано, особени на фона на съвременните европейци. И то далеч не в положителен смисъл

  – Откъде се появи толкова много агресия у нас?

  – От тази болест на духа. Един от проблемите, че никой не се интересува реално от темата за възпитанието. Кой реално възпитава децата ни? Родителите са ценностно дезориентирани, училището няма авторитет и достатъчно власт, църквата реално отсъства, живеейки в свой собствен свят, а медиите – ще ме прощавате – масово са се превърнали в лешояди заради тиражи и рейтинги или пък почти откровено се продават.

  Източник: в-к Новинар
  http://www.novinar.net/

• Дали пък управляващите не искат царят да осъди България в Страсбург

  9 месеца ГЕРБ мотае проблема с имотите, които спорно бяха върнати на Сакскобургготски, и така му дава силен коз за спечелване на делото срещу държавата

  АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
  /Сега/

  Симеон Сакскобургготски – човекът, който на няколко пъти публично обяви, че не е искал и не иска нищо от България, има огромен шанс да я осъди в Страсбург. И да спечели много повече пари, отколкото е взел досега от дърводобива в т.нар. царски имоти, с който твърди, че се издържа. Ако всичко това се случи, вината със сигурност ще е основно на сегашните управляващи, а не на някакво тежко наследство от миналото.

  9 месеца не стигнаха на ГЕРБ, за да решат как да процедират с проблема с царските имоти. В средата на декември миналата година парламентът отне правото на бившия премиер и сестра му Мария-Луиза да се разпореждат със земи и имоти, върнати им като наследници на бившите царе Фердинанд и Борис III.

  Решението за мораториума бе предложено от лидера на РЗС Яне Янев и бе прието със 116 гласа „за“, два „против“ и 13 „въздържал се“. Тогава то бе подкрепено от ГЕРБ, „Синята коалиция“, „Атака“ и независимите от вече разпадналата се ПГ на РЗС. Мораториумът предвиди забрана за експлоатационната и строителната дейност, както и за разпореждането със сгради, поземлени имоти, земеделски земи, гори и движими вещи, които са реституирани, до приемането на специален закон.

  Още тогава от БСП и ДПС предупредиха, че заради решението на мнозинството може да бъдат заведени дела срещу България в Страсбург. А НДСВ, което дава признаци за живот единствено при такива казуси, излезе с остра декларация, в която пишеше, че „Народното събрание неколкократно пожертва конституцията пред олтара на полицейщината, популизма и злобата“. След като заплахите не подействаха, самият Сакскобургготски заведе дело в съда в Страсбург.

  Мораториумът действа вече близо 1 година, а

  няма дори чернова на обещания закон

  Ситуацията е, все едно да си купиш имот, но парламентът да ти забрани да се разпореждаш с него, тъй като някога може да се появи закон за уреждане на казуса. Точно това висящо положение дава силни козове в ръцете на Сакскобургготски.

  По нищо не личи, че скоро ситуацията ще се промени, защото управляващите нямат никаква идея какво ще правят по-нататък. Достатъчно показателен за това е фактът, че представители на ГЕРБ сондират мнения за евентуално създаване на нова комисия в парламента, която да решава въпроса с т.нар. царски имоти.

  Подобна комисия имаше и по времето на тройната коалиция. След куп заседания, експертизи и проучвания сред членовете й надделя заключението, че връщането на „царските имоти“ няма законово основание и че дори собствеността върху тях е спорна.

  Заради политическа целесъобразност обаче – все пак НДСВ бе коалиционен партньор, комисията накрая взе точно обратното решение – че царската реституция е станала на базата на решението на Конституционния съд (КС) от 1998 г. Това е и позиция на самия Сакскобургготски, а и на кметове, областни управители и правителства, които му съдействаха за връщането на имотите, които той твърди, че са негови.

  Изненадата дойде,

  когато Окръжният съд в Пловдив отхвърли исковете на Сакскобургготски и сестра му за признаване на собствеността им върху бившия дворец „Кричим“ и над 370 дка ниви. Това решение постави под огромен въпрос цялата царска реституция. Съдът прие, че решението на КС от 1998 г., с което е отменен Законът за обявяване на държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г., на което се позовават Симеон и сестра му при всичките си реституционни претенции, има единствено правоустановяващо действие. И че то не може да възстанови пряко права на собственост на ищците.

  Ако и следващите две съдебни инстанции потвърдят това решение, държавата ще може да използва делото, за да си върне и другите имоти, като заведе съответните искове. Това трябва да направи Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

  Преди дни обаче министър Росен Плевнелиев обяви, че ведомството му няма пари да плати таксите за завеждането на делата. Интересна позиция, като се има предвид, че още през зимата пред парламента Плевнелиев твърдеше, че се подготвят дела за дворците „Врана“, „Царска Бистрица“ и „Ситняково“, „Саръгьол“ и къща в село Слатина. До момента нито едно от тях не е заведено.

  Тъй като общественият интерес е огромен, правителството все пак намери някакви пари, защото бяха наети три адвокатски кантори.

  Но и те ще правят само анализ на ситуацията

  На питане от „Синята коалиция“ в парламента премиерът Бойко Борисов не обясни какви точно действия ще се предприемат, не стана ясно и каква е позицията на управляващите. Все пак той обяви, че „има политическа воля за връщане на държавата на дадени неправомерно земи и имоти“. И в характерен стил хвърли вината върху предишните управления.

  После каза, че земеделският министър вече е завел дело в съда за връщането на 16 000 декара гори в Рила, които бяха дадени на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза от поземлената комисия в Самоков. Институцията претендира и за 5 млн. лева обезщетение за извършената сеч. „Тези процедури са скъпи и отнемат много време“, заключи Борисов.

  Цялото това поведение показва, че управляващите засега

  не смятат да решат въпроса кардинално, а на парче

  Според юристи много по-чисти са други два варианта. Първият е да се приеме закон, с който царските имоти да се обявят за държавни, а Сакскобургготски да си върне само онези, за които може да докаже в съда, че е безспорен собственик. Вторият е парламентът да приеме закон, в който изрично да бъдат изброени имотите, които се връщат на Сакскобургготски.

  Всички други половинчати решения, популистки потупвания по гърдите, деклариране на политическа воля и други подобни действия работят в полза на Сакскобургготски. И отслабват позициите на държавата за делото в Страсбург. А може би това е целта? Сакскобургготски да осъди България и после в суматохата да бъде обявено, че щом съдът по човешките права е казал, няма как да не му оставим всички имоти.

  http://www.segabg.com/

• Статуята на свободата е затворена за година

  Статуята на свободата ще бъде затворена за туристи за около година от съображения за сигурност и ремонтни дейности.

  Посетителите на една от най-известните туристически атракции на Ню Йорк въпреки това ще могат да посещават парка около статуята. От съображения за сигурност обаче достъпът на туристите до короната, долната част и поставката ще бъде забранен до 12 октомври 2011, когато ще се навърши 125-та годишнина на монумента. Проектът за обновяване на Статуята на свободата е на стойност 26 млн. долара и предвижда изграждането на противопожарно стълбище, асансьори и аварийни изходи, заяви Дейвид Люксингер, надзорник на Статуята, която е един от символите на Ню Йорк. Повече от 5 млн. души посещават известната туристическа атракция всяка година. /Ройтерс /

• Слави Трифонов аут от BTV, влиза в политиката.
  Миналия петък Слави официално потвърди новината, която “ШОУ” разкри още преди месеци. Дългия призна, че слиза от екрана, а сценаристите му обявиха кастинг за нов водещ на предаването.
  

  Слави Трифонов се изсулва като пръдня от гащи от bTV, коментират в Интернет. След като се разбра, че Дългия “сдава стола” в собственото си предаване, форумите се препълниха с догадки какво ще прави оттук нататък най-богатият български шоумен.

  Според едната версия Слави ще остане в САЩ след задокеанското си турне. Както “ШОУ” вече писа, той си има проблеми с данъчните и с ДАНС. България вече въобще не е комфортно място за живот за Дългия, който успя да си създаде доста неприятности с финансовите си машинации и “мокрите политически и икономически поръчки”, които изпълняваше чрез шоуто си и които му навлякоха много врагове. И макар че Бойко Борисов е настоящата му мишена №1, инициаторът за разправата с Трифонов е експремиерът Иван Костов, твърди сайтът razkritia. НАП също вече диша във врата му. След сигнала, подаден в парламентарната комисия за борба с корупцията от Борислав Стоянов от „Атака”, най-после излезе със становище по въпроса. Шефът на комисията Димо Гяуров обяви, че ще започне проверка на далаверите на Дългия. Освен данъчните в разследването ще се включи и ДАНС, която ще се рови в съмнителните контакти на Слави с братята Маргини и кръга около ректора на Стопанската академия в Свищов Величко Адамов. Ще бъде проверена и аферата с укриването на приходи на фирмата на Дългия „Седем осми” чрез щатската офшорка „Фулмър трейд линкс”. Паметливи припомнят, че офшорката на тв водещия е регистрирана на един и същи адрес заедно с фирми на Маргините и Величко Адамов.

  Данъчните правят и пълна ревизия на приходите на Дългия, след като се появиха съмнения в началото на годината, че той е укривал доходите си, за да си намали данъците. При тези обстоятелства нищо чудно Трифонов след щатското си турне да не се завърне у нас, докато нещата поулегнат и той се ориентира накъде ще задуха вятърът, коментират анализатори на обществено-политическите процеси у нас.

  Мнозина обаче смятат, че Дългия се готви за скок в политиката. Това отдавна се говори в общественото пространство, като се споменават имената на Георги Първанов и бъдещият му нов политически проект, както и това на олигарха Георги Гергов, който щял да спонсорира “бъдещите творчески планове” на стария си приятел Слави.

  “Чичко Славчо вече е на трамплина към политическите врътки. Телевизионните му омръзнаха. Чичкото ще да се е засилил в големото блато да цопне. В парите, пардон, в политиката. Насъбрал е достатъчно цинизъм и непукизъм и що пък да не си позлати тези придобивки?!”, пише интернет-потребетил с ник omana, а Светлана го допълва компетентно: “Слави влиза в политиката. Всичко е пресметнато. Първанов и Станишев го очакват”.

  Единствено в “ШОУ”
  ГОЛЯМАТА МУ ЛЮБОВ МАГИ Е БРЕМЕННА!

  Голямата любов на Слави – варненката Магдалена, е в напреднала бременност, видя с очите си човек на “ШОУ”. Наша проверка обаче показа, че русокосата ексманекенка не чака дете от Дългия, а от друг мъж.

  Отскоро дипломираната психоложка, която откри свой собствен център със спонсорството на още непрежалилия я шоумен, се подписва не Ангелова, както се водеше, а Данаилова. Този факт навежда на мисълта, че Жената в живота на Слави се е омъжила без шум и фанфари.

  Бременната красавица дотолкова се е потопила в трепетите и проблемите на майчинството, че напоследък дава психологични консултации само по тази тема. Маги е специализирала терапии за бременни, жени с проблемно забременяване, следродилна депресия и се занимава с това както в своя център “Емпания”, така и в специализираните сайтове, посветени на майчинството.

  ………………………………………………………..
  ДОСИЕ

  • Магдалена Ангелова-Данаилова има бакалавърска степен по „Психология” от СУ “Свети Климент Охридски” и магистърска по „Клинична психология и психоаналитична перспектива”.

  • Преди няколко години Слави й помогна да направи собствен бизнес и спонсорира нейната гордост, наречена “ЕМПАТИЯ – център за хармония , баланс и психотерапия”. Той се намира на столичната улица „Мальовица“ №1. Проверка на “ШОУ” установи, че в момента клиниката на Маги е в лятна ваканция навярно заради предстоящото й раждане.

  • Наскоро стана известно, че Трифонов е прехвърлил няколко свои имота в София на името на Магдалена.

  Източник: Блиц

  http://www.blitz.bg

• Заплати – най-високото възнаграждение сред банкерите у нас, 200 хиляди на месец

  Цветелина Бориславова се разписва срещу “само” 90 хиляди лева месечно, но годишните й премии стигат до 2 милиона лева.

  Автор:  Петър Ангелов

  Стоян Александров, познат още като Малката секира, взима по 100 хиляди лева на месец като управител на Д-банк. В неговия договор  има фиксирани премии, но те са с конкретни параметри за реализирани печалби и увеличение на активите и клиентската маса. Александров има и дял в турската банка, който му се полага според мениджърския договор. Той се равнява на пет процента от акциите на Д-банк. Любопитното в случая обаче е, че при прекратяване на договора делът веднага преминава към основните акционери на пропорционален принцип. Докато е мениджър обаче, Александров ще си получава освен заплатата и дивидент от акциите в зависимост от крайните резултати.

  Шефката на Банка ДСК Виолина Маринова пък се разписва месечно за 60 хиляди лева. Тя също ползва всички екстри на поста си и освен това голям бонус пакет за постигнати резултати. Хора от банката, която от няколко години е собственост на унгарската финансова група ОТП, коментират, че Маринова е получила в две последователни години премии по 1 милион лева за добри резултати. Собствениците на бившата вече „банка на народа” били много доволни и дори вече й предлагали пост в централата на ОТП. Там Виолина трябва да се занимава с цялостния мениджмънт на компаниите на унгарската група, които се намират на Балканския полуостров.

  Интересен е случаят с Цветан Василев, който е председател на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка. Освен че заема този пост, той притежава и дял от акциите в банката, който според различни източници е от 48 до 70 процента. Василев е главен акционер чрез фирма „Бромак”, където пък е едноличен неин притежател. Като собственик на КТБ той получава много солидни дивиденти, а като председател на Надзорния съвет пък взима заплата, гласувана и одобрена от самия съвет. Всъщност освен че е основен собственик, Цветан Василев е и главният действащ мениджър на банката. Така неговата заплата е около 80 хиляди лева на месец. Като акционер обаче той получава годишни дивиденти в размер, който варира от 10 до 35 милиона лева. Това прави доходите на българския банкер доста солидни и го поставят твърдо в челото сред неговите колеги в бранша.

  Доста високи са възнагражденията и на главния мениджър на Райфайзенбанк в България Момчил Андреев. В банката той съвместява длъжностите председател на управителния съвет и изпълнителен директор. Като такъв Андреев получава около 100 бона на месец и се ползва с пълното доверие на ръководството. Заради добрите си резултати като управляващ мениджър преди три години той е получил и правото да изкупи дял от 6 процента от акциите на преференциална цена. Андреев е получил и много солидни премии в периода 2006-2008 година, когато банката се наложи като водеща на пазара на потребителските кредити в страната. Според източниците ни той е вземал премии по няколко милиона лева на година заради отличните постижения.

  Много добри пари взима и главният изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка Мая Георгиева. Тя получава по 40 хиляди всеки месец, но при нея има апетитен бонус пакет и отлични социални придобивки. Според условията на стимулиране при постигане на силни финансови резултати тя може да получи премия дори от 4-6 милиона евро на година.

  Шефката на Инвестбанк Петя Славова пък се разписва срещу 60 хиляди лева всеки месец. Тя притежава чрез “Феста холдинг” 73 процента от банката, а като физическо лице има дял от 19,2 процента. Реално обаче Славова е почти едноличен собственик, след като има дял във Феста от 80%. В Инвестбанк тя е на длъжност председател на надзорния съвет. Заради отличните си позиции и контакти с държавните структури банката управлява доста голяма част от бюджетните средства и по този начин има солиден финансов ресурс на разположение. Славова пък освен заплата си всяка година получава и дивидент, който варира от 12 до 30 милиона лева в зависимост от печалбата и решенията на Общото събрание.

  Стигаме и до една от най-популярните бизнесдами в България, особено в последните две години – Цветелина Бориславова. Тя е председател на Надзорния съвет на СИБанк и в същото време притежава 22 процента от акциите на банката. Според нашите информации приятелката на премиера се разписва срещу 90 хиляди лева на месец, но годишните й премии възлизат на суми от порядъка на 800 хиляди до 2 милиона лева. Дивидентите пък са от 4 милиона до 15 милиона лева. Така тя получава доста солидни пари като действащ мениджър в банката и като собственик едновременно. Нейните позиции бяха скрепени в началото на 2009 година, когато Бориславова продаде голяма част от своя дял СИБанк на исландският милиардер Тор Бьорголфсон. Тогава тя договори да остане на поста председател на надзорния съвет, а чрез дял от 22 процента си запази и правата на акционер.

  Сега банката е една от най-активните на пазара и също има солидни позиции в обслужването на държавния бюджет. По правило заплатите и бонус пакетите на главните банкови мениджъри са в пъти по-големи от тези на техните заместници. Така например ако главният изпълнителен директор получава по 60 бона на месец, неговият заместник се радва на 25 хиляди. Шефовете на клонове в провинцията пък получават суми от 2 до 5 хиляди лева на месец в зависимост от това за коя банка работят. Така големите пари остават за големите началници, както е и в чужбина.

  Източник: Блиц

  http://www.blitz.bg

• Колкото – толкова!

  За безпримерния ни лидероцентризъм

  Автор: Иво Атанасов

  Днес ми позвъня другар – председател на партиен клуб в една от столичните общини. Обади се да ме пита защо толкова мразя Станишев.

  Формулирането на този въпрос не е дотам проста работа, както вероятно му се струва. Защото не аз съм махнал Станишев отнякъде, а той – мен отвсякъде. Аз и до ден днешен, наред с критиките, подчертавам и плюсовете на шефа на БСП. Докато той ме унизи, когато бях на върха на славата си – и като изборен процент, и като рейтинг – обществен и партиен.

  Основание за толкова подлежащия на съмнение извод на другаря бил фактът, че съм се обявил за оставката на Станишев. О, разбира се, казах, с него начело вече сме в улица без изход. Но Вие бяхте ли на Бузлуджа, попита човекът, видяхте ли колко хора имаше там? Отговорих, че съм бил на двайсет Бузлуджи и там винаги се е събирал доста народ. Сергей сигурно ще съумее да мобилизира партията, но политиката борави с големи числа, ако искаш да побеждаваш, ти трябват от милион нагоре. И ако смятам, че е добре да се оттегли, то е не защото мразя него, а тъй като обичам БСП.

  Последва неизменният в такива случаи напоследък въпрос: че кой тогава – единият Румен ли, другият ли, кой? Сиреч – няма кой! Мил въпрос и симпатичен отговор за хора, забравили кой беше Сергей преди девет години. Или не искащи да си спомнят.

  Човеко, казах му, хайде да погледнем нещата в очите. През 2005 г., след два мандата в опозиция и когато БСП беше във възходяща фаза, Сергей едва докара резултата до 30 процента. При по-читав лидер можехме да вземем и абсолютно мнозинство, както го направиха Жан Виденов и Иван Костов, а Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов стигнаха почти до границата на самостоятелното мнозинство. Да допуснем, че Станишев ще възстанови до голяма степен доверието към себе си. В това няма никакво съмнение, оживи се другарят. Е, добре, попитах най-приятелски, до колко ще го възстанови? Ясно е, че до 30 процента няма да може. Тогава докъде – до 15 ли, до 20 ли! За къде ще сме с тези проценти? Не разбираме ли, че не само лидерът, но и нещо радикално трябва да променим?

  Колкото – толкова, отсече председателят, може би дългогодишен, на основна организация в БСП!

  Това е положението! Партията може да губи, но лидерът й не трябва да се критикува. Критиците му може и да са прави, но не само не бива да получават подкрепа, а и трябва да се поставят на мястото им. Трудно е да се характеризира еднозначно тази масова нагласа в БСП. От една страна, благодарение и на този лидероцентризъм, може би най-силен в сравнение с която и да е друга политическа формация, социалистическата партия устоява на изпитанията на времето. От друга страна обаче, ако стоящият на върха не е достатъчно почтен, може да върти партията на малкия си пръст. Лилов и Виденов имаха не само вътрешно достойнство, но и отговорност пред БСП, и се оттеглиха. Без съмнение, и Първанов щеше да сдаде поста, ако не беше спечелил президентския вот през 2001 г.

  Станишев губи избори след избори – два за европейския и един за нашия парламент, но и през ум не му минава да се оттегли. За себе си сигурно е прав – щом нагласата е „Колкото – толкова!“, защо да не се възползва от нея? 15-20 процента го устройват. От БСП няма да зависи почти нищо в парламента, но нали маите ще са вътре! Колкото до лявата политика – ако избирателите наистина чак толкова я искат, да бъдат така добри да гласуват по-масово за нас!

  Не мога да Ви надприказвам, каза другарят в слушалката, завиждам Ви за словото. Ех, човеко, въпросът въобще не е в това, кой по-умело подрежда думите! Важното е да направим така, че партията да побеждава в името на лява България, а не да служи за личното добруване на неколцина! Но как да сме оптимисти при този безпримерен лидероцентризъм?

  9 август 2010
  http://www.ivoatanasov.info

• Като председател на ДАБЧ, ми се иска българските граждани по света, които имат двойно гражданство, да имат повече права

  За изработването на новия Изборен кодекс Агенция „Фокус” разговаря с Росен Иванов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ).
  
  Фокус: Г-н Иванов, Държавната агенция за българите в чужбина участва ли и как в изработването на изборния кодекс? Поддържате ли връзка с временната комисия, която е ангажирана с този въпрос?
  Росен Иванов: Засега агенцията не участва в изработването на кодекса, поне по отношение на българите в чужбина, въпреки че имаме отлична комуникация с г-жа Искра Фидосова и с правната комисия. Но може би е някакъв технически пропуск от страна на законодателите. Въпреки всичко, аз съм убеден, че те ще се допитат до нашето мнение. Засега мисля, че нещата ще претърпят промени във вида, в който сега съществуват. 
  Фокус: За кои избори смятате, че българите в чужбина трябва да могат да гласуват? 
  Росен Иванов: На първо място смятам, че трябва да могат да гласуват за президент на Република България, защото и по Закон и по Конституция президентът е държавен глава на всички българи. Априори това следва да се приложи. Още повече, че е в неговите правомощия да подпомага българите в чужбина. На второ място, разбира се, това са изборите за Народно събрание. Българските граждани по света имат право да участват пряко в избирането на народни представители, т.е. да упражняват своето избирателно право. Доколкото следя информацията, в тази посока са и предвижданите законодателни инициативи и промени в действащото законодателство. Гражданите на Европейския съюз не би трябвало да имат проблем да участват и в изборите за депутати в Европейския парламент. Това са нещата, които мога да кажа, по-скоро от собствено име, отколкото от името на институцията, която представлявам, тъй като ние не сме ангажирани пряко с участие в създаването на този изборен закон. 
  Фокус: Много се коментира въпросът дали българите в чужбина трябва да могат да гласуват на местните избори. Каква е вашата позиция?
  Росен Иванов: Местното самоуправление е по-народното управление, ако мога да кажа, тъй като кметовете на общините стоят по-близо до проблемите на хората. Не мисля, че е удачно българските граждани в чужбина да могат да гласуват за местни избори. Това е лично мое мнение. Мисля, че българските граждани в чужбина имат повече интерес и полза от изразяване на своя вот за националните институции. Местните институции решават проблеми на хората от определен ареал или регион от територията на България. Връзката на българските граждани от чужбина с тези места, в които те биха били вписани евентуално като избиратели, е по-скоро схематична. В интерес на истината живеем в 21-и век и както много се тиражира в медиите – светът е станал едно голямо село, така че контактите на българските граждани по света с родните им места не е толкова сложен проблем. Изразявам частно становище. За мен като председател на Държавната агенция за българите в чужбина би било много по-добре българските граждани да имат колкото се може повече права. 
  Фокус: Очаквате ли да се въведе електронно гласуване за сънародниците ни зад граница? Какви са възможните начини за гласуване?
  Росен Иванов: 21-и век сме, така че няма как да избягаме от модерния начин на общуване. Не мога да дам точно становище дали сега е моментът да бъде въведено, защото не зная доколко технически е възможно да бъдат сведени грешките до санитарния минимум, при който може да се гарантира едно точно и безпристрастно отчитане. Убеден съм, обаче, че електронното гласуване трябва в бъдеще да присъства в нашия политически живот. А ако наистина бъде възприета някаква форма и бъде намерен начин, по който то да стане достатъчно сигурно, това би било чудесно най-вече за българите в чужбина. Така че аз го подкрепям.
  Фокус: Сегашният член 65 на Конституцията забранява депутат да става лице, което има друго гражданство различно от българското. Ще могат ли българите, които живеят в чужбина и имат друго гражданство, да бъдат избирани за депутати?
  Росен Иванов: Въпросът ви има два възможни отговора. Първият, като председател на Държавната агенция за българите в чужбина, ми се иска българските граждани по света, които имат двойно гражданство, да имат повече права. Приемането на един такъв вариант не би бил в противоречие с политиката на Държавната агенция. Напротив – би бил в унисон с нея. Като юрист, като частно лице обаче смятам, че управлението на държавата би следвало да се осъществява само от граждани на Република България, имам предвид само с българско гражданство. Приемането на чуждо гражданство от български гражданин, независимо по какви причини, има един морален аспект – този българин, който има това право, особено и като гражданин на Европейския съюз, го упражнява, но тогава се поставя въпросът – интересите на коя държава той защитава повече и няма ли този дуализъм в гражданството да се пренесе и да стане дуализъм в политиката. Като лично мнение изразявам моето становище, че може би на сегашния етап е по-редно управлението на държавата, управлявайки пасивното избирателно право, да бъде приоритет единствено и само за български граждани. 
  Фокус: Породиха се много коментари от българи от чужбина, че те трябва да могат да се включат в политическия живот у нас. Други отбелязаха, че за да отпадне член 65 на Конституцията, е необходимо да се свика Велико народно събрание. 
  Росен Иванов: Всеки има право да изразява своето мнение. Аз благодаря на нашите сънародници зад граница, че така активно участват в този процес. Повтарям, че като председател на Агенцията подкрепям това тяхно искане, но като юрист имам друго становище. Чудесно е, че нашите сънародници изразяват такава политическа активност и така усърдно следят политическия живот в България. Това е много добър знак, че те не се откъсват от живота – не само културния, не само обществения, но и политическия живот. Това вещае само добро за нашата държава. 
  Фокус: Вие споменахте, че досега от Временната комисия за изработване на Изборен кодекс в парламента не са ви потърсили. Вие смятате ли да установите контакт с тях? 
  Росен Иванов: Другата седмица имам разговори в парламента по промяна на закони, които касаят нашата дейност като агенция. Не бих имал нищо против да поговорим и по въпроса с изборното законодателство, стига Временната комисия да смята, че ще бъдем от полза аз или някои от моите колеги, с които работим заедно. С удоволствие бих се включил и аз, и колегите. Ние нямаме право да се крием от тези проблеми и да бягаме от отговорностите. След като сме приели да бъдем служители в тази агенция, това означава, че трябва да се занимаваме с всички проблеми, които интересуват нашите сънародници. Така, че да – ако има интерес, бих се включил аз или моите колеги. 
  Фокус: Какви са очакванията ви за промените, касаещи българите в чужбина, които ще залегнат в Изборния кодекс? 
  Росен Иванов: Само предварителни и на базата на това, което казах. Нямам представа какво ще се приеме. Не искам да правя прогнози – дано бъде добро и за българската политическа система, и за българите зад граница. 
  

  Аделина ГЕОРГИЕВА

  http://www.focus-news.net/

• Много ярки звезди на „Аполония“

  На театралната сцена, в концертните програми и изложбените зали, в джаз клуба, на литературните вечери – звездите очертават космоса на 26-тите Празници на изкуството в Созопол. Звезди на всички изкуства блестят всеки ден в програмата на Празниците на изкуствата „Аполония“, които тази година са от 28 август (събота) до 5 септември (неделя) в Созопол.

  Пианистите Людмил Ангелов (ludmilangelov.com), Милчо Левиев (milcholeviev.net) и Марио Григоров, цигуларите Минчо Минчев и Албена Данаилова, оперният бас Орлин Анастасов, джазмените Живко Петров, Ангел Заберски, Венцислав Благоев, Веселин Веселинов-Еко, Михаил Йосифов… – няма сцена без звезда на „Аполония“.

  В театралната програма

  са абсолютните върхове на изминалия сезон – „Приятнострашно“ от Яна Борисова (реж. Галин Стоев) и „Отворена брачна двойка“ от Дарио Фо и Франка Раме (реж. Мариус Куркински) на Театър 199 и „Нордост“ от Торстен Бухщайнер (реж. Василена Радева) на Младежкия театър „Николай Бинев“.

  Театър „София“ ще представи своя хит „Електра или Свалянето на маските“ от Маргьорит Юрсенар с Цветана Манева, Лилия Маравиля и Калин Врачански, както и премиерата „Господин Колперт“ от Давид Гизелман.

  Малък градски театър „Зад канала“ идва с „Дама Пика“, Театър „Българска армия“ – с „Последни поръчки“.

  А Русенският театър готви изненада с най-новото предизвикателство на режисьорката Десислава Шпатова (desislavashpatova.com) – „Конструкция на освободеното въображение“ по четири едноактни пиеси на Йожен Йонеско.

  Традиционният за „Аполония“ Театър на маса изненадва с премиера на „Ковачи“, първата пиеса на Алек Попов.

  Другата премиера на маса е не по-малко интригуваща – „Малага“ от швейцареца Лукас Берфус с режисьор Десислава Шпатова и актьорите Снежина Петрова, Владимир Пенев и Вежен Велчовски.

  Камерните концерти

  ще започнат с изява на Людмил Ангелов и неговия, организиран за първи път в Созопол, майсторски клас и ще завършат по традиция с майсторския клас на Минчо Минчев от Аркутино.

  Албена Данаилова, концертмайстор титуляр на Виенските филхармоници и Виенската опера, е подготвила програма заедно с майка си, пианистката Виолета Попова.

  В останалите вечери ще се изявяват челистът Александър Сомов и цигуларката Люси Джийл от Англия, преподавателките във Виенския университет за музика и изпълнителски изкуства Барбара Гислер – флейта и Десислава Атанасова – пиано, пианистът Александър Лиалиос, баритонът Алек Аведисян и др.

  Марио Григоров – пианист и композитор с успешна кариера във филмовата индустрия в Холивуд (mariogrigorov.com), е поканен да открие 26-ите Празници на изкуствата с концерт, който подготвя заедно с Елица Тодорова, Стоян Янкулов и Веселин Веселинов-Еко.

  Амфитеатър „Аполония“

  без никакво съмнение ще се напълни и за Карандила Брас Бенд и приятели, БТР с Христо Мутфчиев, Миро, Любо и приятели, Ансамбъл „Филип Кутев“.

  Особен цвят има в концертите Over and Over, в който евъргрийни заедно с Васил Петров ще пее… оперният бас със световна слава Орлин Атанасов, както и в „Догодина по същото време“ с Белослава (beloslava.hit.bg), Живко Петров, Росен Захариев, Димитър Семов и Антони Рикев.

  Една типична за „Аполония“ атракция подготвят рокаджиите ветерани от Dirty Purchase.

  Джаз програмата

  в Клуб ОББ тази година е посветена на паметта на толкова рано напусналия музиката и света Румен Тосков-Рупето, един дългогодишен верен приятел на созополския фест.

  Премиерни са концерти, в които той до последния миг се подготвяше да участва – Astor for Four – Музиката на Пиацола, Концерт в памет на Оскар Питърсън, Концерт, посветен на 100-годишнината от рождението на Джанго Райнхард.

  Тромпетистът Михаил Йосифов тази година участва със секстет и с неочакван гост – известния английски актьор Бен Крос, който изпълнява поп и рок песни в джаз аранжименти, както и популярни джаз стандарти.

  Милчо Левиев е нарекъл соловия си концерт One jazz Man, а новият проект на Христо Йоцов се казва Percussion Impact. Заедно със Стоян Янкулов майсторите ще демонстрират виртуозно и разнообразно използване на ударните инструменти, а ще ги подкрепя пианистът Милен Кукошаров.

  В Клуб ОББ ще се представи и групата от САЩ The Dust Busters – виртуозни изпълнители на кънтри и блуграс.

  Както всеки път, излюючително богата е

  литературната програма

  на „Аполония“ – премерно ще бъдат представени книги на Деян Енев, Алесандър Секулов, Георги Лозанов, Петко Бочаров, Леони Ходкевич, Димитър Бочев, Силвия Чолева, Георги Господинов и Никола Тороманов, Владислав Баяц, Евгени Клинчаров…

  Изложбените зали

  ще бъдат изпълнени с изкуството на Славка Денева, Дечко Узунов, Георги Бояджиев-Бояджана, Ясен Гюзелев.

  Всяка вечер от 23 в читалище „Отец Паисий“ ще има специално подбрани нови

  български игрални и докментални фими:

  „Стъклената река“, „Стъпки в пясъка“, „Ако някой те обича“ и разбира се – „Мисия Лондон“.

  http://www.vesti.bg/

• Ревизоро: Парите от контрабандата отново отиват в хора на правителството

  „Разни Шперплати, Шушумиги и Хитлери се уволняват от митниците, но не се наказват. В момента те си харчат парите. На тяхно място идват други, което не променя престъпната схема. Реформата там се прави не от когото трябва“, категоричен е Емил Димитров- Ревизоро.

  „Сега е времето Бойко Борисов да реши дали ще бъде зависим от чуждите лобита с тяхно назначение в митниците, или те ще зависят от лично неговия избор“. Това заяви бившият шеф на митниците от правителството на НДСВ Емил Димитров-Ревизоро в студиото на БТВ по повод твърденията на самия него от миналата седмица, че Ваньо Танов ще бъде сменен с човек, „препоръчан“ от САЩ. „Всичко това е като една електронна игра. Когато тя се повреди, ти я рестартираш, а ако не проработи, си купуваш по-нова версия. Ако и тогава няма ефект, разбираш, че джойстикът е счупен. В момента от няколко страни се опитват да пробутат джойстик на премиера Бойко Борисов“, описа образно Ревизоро страните, които се опитвали да лобират за нов шеф на митниците пред премиера.

  Според него парите от контрабандата отново отиват в хора на правителството, тъй като реформата в митниците е започната не от когото трябва. „Когато аз бях шеф на митниците, се опитвахме да свалим процента на контрабандата от 12% на 7%, сега той е 50%… Уволняват се митничари като Шперплата, Шушумигата и Хитлера, но те не се наказват, а само се спира „бизнеса“ им, който се развива в митниците. Сега те си харчат спокойно парите“, заяви Ревизоро. На тяхно място идвали други, но схемата не се променяла, а МВР в това отношение само отчитало дейност, твърди бившият шеф на митниците от времето на Царя. Ревизоро също констатира факта, както доста политици и от ляво, и от дясно напоследък, че на практика тази една година от управлението на кабинета „Борисов“ е загубена за страната ни.

  http://frognews.bg/

• Мафиот сменил 10 дка лозе за ютия “Тефал”

  Мафиот замени 10 декара лозов масив в скъп район срещу една ютия “Тефал”, за да не му конфискуват земята, закупена с мръсни пари. Това е хитът в скриването на имущество, придобито от престъпна дейност. Масово се правят заменки, включително и на имоти на морето, срещу хладилник или пък обикновен дървен шкаф, съобщи в интервю за “24 часа” шефът на комисията за отнемане на престъпно имущество проф. Стоян Кушлев.

  Тези сделки са оформени пред нотариус, хората с ютията, шкафа и хладилника са сред най-приближените на мафиотите. Целта е дарение да се маскира като замяна, за да не ги запорираме, уточни проф. Кушлев.

  Кой би през устата прокурор да казва: “Даваме Красьо на Кушлев”

  С проф. Стоян Кушлев шеф на комисията за отнемане на престъпно имущество СЛАВИ АНГЕЛОВ

  – Г-н Кушлев, днес се навършват 5 г. от конституирането на комисията за отнемане на престъпно имущество. Каква е вашата равносметка? Страхуват ли се повече от вас бандитите? Усъвършенстват ли се в прането на пари?

  – Усъвършенстват се определено, но и нашите експерти работят все по-бързо и ефективно.

  – Как се опитват да ви надхитрят мафиотите, за да си запазят парите и имуществото?

  – Най-често напоследък крият мръсните си пари, като прехвърлят имущество и пари на фирми, които контролират.

  От 30-ина разследвания, които правим, по почти 10 от тях сме се натъкнали на подобни прехвърляния.

  – Тези „номера“ пречат ли ви много?

  – Бавят ни, защото се изисква много работа да докажеш връзката на този човек с фирмата и как той се опитва да скрие мръсни пари.

  – А какъв е хитът в прането на пари?

  – Хитът напоследък са замените.

  – Какви са тези замени? Бихте ли дали пример?

  – Съвсем наскоро един престъпник, за да запази от нас имуществото си, замени 10 декара лозов масив срещу една ютия „Тефал“, много добре помня марката.

  – Шегувате се…

  – Няма никаква шега. Този човек замени в официална сделка при нотариус масива в апетитен район срещу една ютия и това го има черно на бяло. Естествено, този с ютията е доверен човек на престъпника.

  – Има ли други такива случаи?

  – Има много напоследък. Един друг замени парцел от 7-8 декара земя близо до морето срещу дървен гардероб. Имаме и случай на заменен много скъп имот за един хладилник. И всички тези замени са минали през нотариус.

  – Каква точно е идеята при тези заменки?

  – Те добре знаят, че ако направят дарение на имущество, законът ни позволява лесно да го запорираме и отнемем. За това се опитват да маскират дарението като замяна. Правят го най-често, преди да сме започнали да ги разследваме.

  – Как разбират, че ще имат работа с комисията?

  – Понякога получават задължително уведомително писмо от нас. Но има и други случаи. Например наскоро тази прокурорка, така и не разбрах кой я би през устата да каже: „Ние дадохме Краси Черния на Кушлев“. Извинете ме за израза, но утре комисията нищо няма да намери срещу този човек. Тази жена вече го е уведомила по национална телевизия. Това е просто недопустимо като поведение. Аз не знам в този случай дори дали няма умисъл.

  – Какви други трикове опитват престъпниците?

  – Правят си банкови трансакции, опитвайки се да ни убедят, че парите, които искаме да им конфискуваме, не са мръсни, а са получени като заем. За целта едната му фирма отпуска заем на другата. И само след няколко часа парите се връщат в първата. Реално нищо не е станало и ние успяваме да го докажем, като направим проверките в банката.

  – Как смятате, мафиотите имат ли респект от комисията?

  -Смятам, че имат. Не е удобно аз да ви го казвам, но получаваме информация, че помежду си тези престъпници си казват така: „Оправяй се по-надолу, защото идете ли при Кушлев, хватката е желязна.“ Затова се опитват да си решат проблемите с подкупи на други нива, преди ние да се заемем с тях.

  – Няма ли корупция и при вас?

  – При нас има много строга йерархия и е много трудно да се прикрие или спре едно производство.

  – Има ли силен натиск върху комисията?

  – Натиск винаги ще има. Въпросът е да го парираш отдалече. Аз се пазя дори като не вдигам телефона си, когато ми звънят непознати номера.

  – По колко такива обаждания на ден получавате?

  – Много.

  – По колко?

  – Поне по 10-ина пъти на ден. Наскоро имах рожден ден и за да не се обидят някои хора, които искат да ме поздравят, отговарях и на някои непознати номера. Позвъниха ми едни стари мои познати, които много настояваха да се видим, и аз веднага разбрах, че ще ме натискат да прекратя едно производство срещу една жена в малко градче.

  – Освен с телефона как по друг начин се пазите?

  – Наскоро отказах да отида на събрание на едно ловно-рибарско дружество, в което имам много скъпи приятели от дълги години. Но като виждам района им, веднага ми става ясно, че все ще се намери някой, който да ме натиска за тоя Коце Маца, който владее този край. Така че никъде не отивам.

  Но друг начин на живот е невъзможен на този пост.

  – Чувствате ли се по-силни 5 г. след старта на комисията?

  – Посрещаме годишнината с ведро настроение заради резултатите, които сме постигнали. Само от началото на годината сме образували 106 производства за отнемане на престъпно имущество. За цялата минала година те са били 155. Така че за тези 5 месеца, които остават до края на 2010 г., несъмнено ще имаме ръст. Само в последните дни новият състав на комисията образува 20 нови производства.

  От началото на годината запорите, които съдът е наложил по наше искане, са 79 и те са настойност 187 млн. лева. А през миналата година възбраните са били за общо 66 милиона.

  – Каква е причината запорираното имущество да се увеличи три пъти?

  – Най-вече доброто взаимодействие с МВР и с прокуратурата. Цифрите са големи, защото те заловиха големи престъпници – само по операцията „Октопод“ запорите са за около 50 милиона. От други двама души – баща и син Милкови от Велико Търново, възбраните са за 30 милиона. Може да се каже, че най-много престъпно имущество се е запорирало през тази година благодарение на работата на ГДБОП. Но добре работим и с ДАНС.

  – А колко имущество е отнел съдът по искане на комисията?

  – Миналата година са били 79 дела за почти 70 милиона лева. От началото на тази година заведените дела са общо 35, но те са за обща стойност 100 милиона лева.

  – Добре, но хората питат колко са делата, които вече сте спечелили окончателно?

  – Спечелените на първа инстанция дела са 47 от общо 64. Окончателно спечелените от нас са 7. Това са престъпници, чието имущество е вече отнето. Наскоро Иван Костов обясни, че сме конфискували само 75 хиляди лева. А истината е, че по тези 7 спечелени дела, ние сме отнели и внесли в бюджета повече от 2 млн. лева.

  – А колко дела имате спечелени на втора инстанция, по които се чака окончателно решение от върховния съд?

  – На втора инстанция сме спечелили 20 от 34 дела.

  – Равносметката не е много добра…

  – На втора инстанция имаме известни неприятности с някои съдилища. По-голямата част от тези дела ги загубихме в апелативните съдилища на София и Велико Търново.

  – Тази закономерност навежда ли ви на някакви изводи?

  – Няма да навлизам в коментари по тази тема. Вие сами си направете изводите. Имаме много дела, загубени на втора инстанция във Велико Търново и в София, които обаче след това Върховният касационен съд решава в наша полза.

  – Какво казват евроекспертите за вас в последния си доклад?

  – Казват, че за 2009 г. имаме постоянни и положителни резултати. Казват също така като упрек, но не към нас, че съдът в същия период е решил много малко дела.

  – А какви са им препоръките?

  – Те са за неща, които ние отдавна искаме, но депутатите не ни позволяват. Препоръчват да се увеличат правомощията ни. Смятат, че е по-добре запорирането на имущество да става веднага щом започне разследване срещу престъпника, а не едва когато той бъде осъден, както е у нас.

  Препоръките им са ясни. Но в техническата част на доклада се казва, че ние имаме напредък от юли 2009 г., като отбелязват, че сме поискали запори за почти 400 милиона лева, а в същото време съдът е взел решения само по две дела. Ето ви отново критика към съдебната система.

  А критиката към законодателите е: „работата на комисията е отслабена от факта, че започва работа в много късен етап на разследването. В момента законодателството в България позволява искане за запори и конфискация на престъпно имущество само след повдигане на обвинение към разследвания. В резултат на това то често губи своя оперативен ефект. Планираните промени в закона не решават този проблем“.

  Но прокуратурата и правосъдното министерство не са съгласни да направят тази промяна. Ако тя се предприеме, ние ще отнемаме много повече имущество.

  ВИЗИТКА

  Професор Стоян Кушлев е роден в Широка лъка. Юрист по образование.

  Става депутат в парламента в групата на НДСВ. Член е на две комисии – правната и на земеделието и горите.

  Председател на Съюза на ловците и риболовците. Стоян Кушлев е първият председател и на комисията за отнемане на престъпно имущество.

  http://www.24chasa.bg/

• Ядрените тайни на Щатите попаднали в наркогрупировка

  Ядрените тайни на Щатите попаднали в наркогрупировка

  Нови искри между Москва и Вашингтон прехвърчаха, след като от Кремъл обявиха, че ядрените тайни на САЩ са попаднали в организирана нарkогрупа.

  В САЩ се нарушават правилата за съхранение на радиоактивни материали и мерките за радиационна опасност, в резултат на което ядрени тайни попадат в ръцете на престъпни групи, гласи съобщение на руското Външно министерство. Ведомството посочва редица примери, обхващащи периода след 1996 година. През октомври 2006 г. в Лос-Аламоската национална лаборатория, водещия научно-изследователски център от ядрения оръжеен комплекс на САЩ, бе открита липсата на електронен носител със секретна информация.

  “Особеността в случая е, че за разлика от редица други предишни инциденти, когато ядрените тайни са попадали в ръцете на чужди разузнавания, този път те са били открити от полицията в криминална групировка, свързана с наркотърговията“, гласи съобщението.

  През въпросния период са изчезнали 1500 източници на йонизиращи излъчвания. Подобен източник е обект, който съдържа радиоактивно вещество или техническо устройство, способно при определени условия да създаде йонизиращо излъчване.

  През 2004 г. е похитен контейнер с радиоактивните материали цезий-137 и америций-241, принадлежащи на компанията Foundation Engineering Scene (щата Вирджиния). През декември 2005 г. предприятието Ground Engineering Consultants (щата Колорадо) е загубило източник на радиоактивно излъчване, съдържащ цезий-137″, се казва още в съобщението.

  http://frognews.bg/

• Евакуират близките на дипломатите ни в Москва

  Семействата на български дипломати в Москва ще бъдат евакуирани, съобщи говорителят на Министерството на външните работи Весела Чернева.

  Посолствата на Полша, Австрия и Канада вече са изтеглили мнозина от членовете на дипломатическия си персонал в Москва заради гъстия дим от горските пожари в Подмосковието.

  Германия и САЩ посъветваха гражданите си да не пътуват до Русия.

  Днес Москва осъмна отново потънала в сив дим. Вчера количеството на въглероден оксид в атмосферата превишаваше над шест пъти допустимото равнище.

  Известните московски сгради, небостъргачите от сталинската ера, кулите на Кремъл почти не се виждат. Колите се движат с включени фарове.

  Сериозно е разстроен трафикът на някои от московските летища, като най-силно засегнато е „Домодедово“.

  Едностранно ще бъде продължаван престоят на руските туристи у нас

  Руснаците ще могат, ако желаят, да удължат престоя си до 30 дни след изтичане на туристическите им визи.

  Мярката е временна и се предприема във връзка с трудната ситуация, създадена от бушуващите пожари в някои региони на Руската Федерация.

  От вътрешното министерството съобщиха, че на българските гранични контролно-пропускателни пунктове няма да бъдат налагани санкции на руски туристи с просрочени туристически визи.

  Всички гранични контролно-пропускателни пунктове са уведомени за взетото решение.

  Поради бедственото положение летищата на руската столица имат нарушен режим на работа. Има значителни затруднения при приемането на самолети от далечни дестинации, включително от България. В нашата страна има голям брой руски туристи от засегнатите от пожарите райони.

  Отряд от България от 100 души се включи в гасенето на пожарите в Подмосковието,

  които обхващат вече близо 200 000 хектара. Франция предостави самолет за борба с пожарите в Русия. Италия също осигури редица съоръжения за справяне с огнената стихия. Полша изпрати 155 пожарникари, Германия – 100 000 маски, маркучи, мотори и водни бомби.

  Войници прокопаха осемкилометров канал край град Саров, на близо 400 километра източно от Москва, за да предпазят от пожарите разположения там Федерален ядрен център.

  Вероятността огнената стихия да освободи токсични вещества в ядрени централи или райони с висока токсичност като намиращата се в относителна близост украинска централа в Чернобил, е един от сценариите, които пораждат най-силни опасения в Русия.

  Министерството на гражданската отбрана, извънредните ситуации и ликвидиране на последствията от стихийните бедствия заяви днес, че положението е под контрол.

  Заради неблагоприятната обстановка в Москва, предизвикана от горските пожари в Подмосковието,

  кметът на руската столица Юрий Лужков прекъсна отпуска си

  и се връща в града. „Юрий Михайлович прекъсва лечението си от спортна травма и във връзка със създалата се обстановка в града заради природните пожари в Московска област и други райони на Русия се връща днес в столицата“, съобщи говорителят му. Лужков излезе в отпуск на 2 август.

  Източник: По материали от БТА, БГНЕС

• Кажи ми какво четеш

  Българите купуват все по-малко книги, а вкусовете им се формират под влиянието на телевизията

  Люба Йорданова, Зорница Стоилова /Капитал/

  Казват, че четенето на книги е като да преживяваш история вътре в историята. Състоянието между две огледала. Вглеждането в класации за най-продавани заглавия е подобно упражнение. Опит да прочетеш обществото през навиците и предпочитанията му.

  Какво четем, къде и как се формират навиците и вкусовете ни за книги? Опитахме се да отговорим на тези въпроси с помощта на книгоиздателите, собствениците на книжарници и читателите. Социологията твърди, че над една четвърт от населението въобще не чете. И рядко купува книги. А тези, които купуват, го правят под диктатурата на дистанционното.

  Справката за най-продаваните книги на българския пазар представлява странен микс от езотерика, световни конспирации, кримки и техники за самопомощ. Най-предпочитаните автори са медийни звезди или скандални журналисти, а представите за съвременна българска литература са замръзнали някъде в началото на 90-те години. Вкусовете се формират в медийно-ценностен хаос вместо в училище и семейството.

  Издателите обаче виждат и положителни тенденции. Опровергават популярното схващане, че младите не четат. Казват, че тъкмо те са по-грамотните читатели с по-широки хоризонти и по-високи изисквания. Наблюдават здравословно любопитство към новите български автори и възможности за раздвижване на пазара през сближаването му с българското кино. И гледат към интернет със страхопочит – някои с бавна, но категорична реакция, че това е бъдещето, към което трябва да се адаптират. Други – с упорита убеденост, че технологиите няма да убият хартиените книги.

  Яж, гледай „Листопад“ и гадай по звездите

  В литературния свят има категорична йерархия, която поставя класическите творби на върха и оставя плажните четива на дъното, при пясъка. Пазарът диктува тъкмо обратното – модерните книжарници представляват опит за рушене на авторитетите и обръщат пирамидата на престижа.

  Затова входът е окупиран от промоциите. В центъра са шарените изкушения за фаст фууд купувача, които му обещават, че ще го направят мениджър за един ден, че ще му помогнат да отслабне завинаги (за две седмици) и ще му покажат 501 места, които да посети, преди да умре. Тук е зоната на здрача и тайните, която оставя четящият да се лута между „затъмнението“, „новолунието“ и „зазоряването“. Добре дошли в страната на изгубените символи! Тук знаят истината за Лили Иванова, могат да ви разгадаят мистериите на Ванга и скритите знаци на масонството.

  Михаела Паленкова, управител на най-голямата книжарница на веригата „Хеликон“ на софийския бул. „Витоша“, обяснява, че логично сега пазарът е залят от „плажни“ четива – трилъри, кримки и лесно смилаеми любовни романи. Обемните, тежки поредици, които накараха хората да се изключат от чат реалността и да потънат в алтернативни вселени като „Хари Потър“ и „Властелинът на пръстените“ са заменени с вампирски четива, които са „захапали“ тийнейджърите.

  Книжарница „Хеликон“ е отделила в цяла секция „световната конспирация“ или това е течението, което отключи Дан Браун преди години с „Шифърът на Леонардо“ и което претендира, че разказва неща, които остават скрити от учебниците по история. Специализираната бизнес литература също изживява своя възход. Тук най-търсени са Джефри Гитомър, Лари Уингет, Сет Годин и Насим Талеб. Стабилно перо в продажбите са и готварските книги. Те по-рядко излизат на първите места, но са със силно присъствие.

  „Модите в четенето най-често се отпушват от филм, събитие или масово явление като световната икономическа криза“, обяснява Жаклин Вагенщайн, която се грижи за комуникациите на издателство „Колибри“. Според нея българският вкус към четивата по-често се различава от средноевропейския и има автори, феномени в световен мащаб, които тук остават недооценени. Като например една от най-продаваните писателки във Франция, белгийката Амели Нотомб, която в България бележи по-скоро скромни резултати.

  „Хората предпочитат да четат по-тънки книги и може би донякъде написани в стил сценарий за филм с повече динамика и действие, а не толкова тип „Война и мир“ с много време, отделено за психологически анализ и за представяне на героите“, коментира вкусовете изпълнителният директор на издателство „Сиела“ Веселин Тодоров.

  Мактуб. „Написано е“, шепне Коелю (както винаги от първите места на класациите). „Нека ти разкажа“ „Приказки за размисъл“, кани любезно неговият наследник Хорхе Букай с обещанието, че ще води надълбоко в науката за себепознанието, докато нежно те плъзга по повърхността на психологията. Издателите и книжарниците регистрират огромен интерес към техниките за самопомощ.

  Така например „Подсъзнанието може всичко“ на Джон Кехоу е от 200 седмици в топ 10 на продажбите на „Хеликон“. А Букай е в групата на най-продаваните от четири седмици, при това с три свои заглавия. „Прави впечатление, че много автори на романи експериментират в тази посока“, отбелязва Михаела Паленкова и дава пример с мексиканската писателка Лаура Ескивел, която е посветила последната си книга на преражданията и пътуването към себе си.

  Диктатурата на дистанционното

  Само си мислите, че сте изключили телевизора на излизане от вкъщи. „Листопадът“ от семейни драми и любовни приключения ви очаква в големите книжарници. Телевизията всъщност не убива книгите. Тъкмо обратното – възпитава вкусове. Издателите наблюдават, че електронните медии отделят все по-малко време за представяне на книги, но в същото време телевизионните предавания диктуват модата в бранша.

  Романът „Листопад“ на турския автор Решат Нури например беше умело пуснат на пазара точно когато се завъртя едноименния сериал по bTV и очаквано зае първите места по продажби. Обиколката на психолога Хорхе Букай по сутрешните блокове на всички тв канали по време на посещението му в България пък се отрази магически на продадените бройки.

  За сметка на това препоръчването на книги в училище – едно от местата, които би трябвало да формират интерес към четенето, драстично намалява важността си през последните години. Проучване на социологическата агенция „Алфа рисърч“ от декември 2009 г. отчита, че значението на закупуването на книги във връзка с образованието и в резултат от препоръката на учител намалява почти три пъти спрямо 2006 г.

  Същото изследване очертава и профила на активно четящите. Те са на т.нар. средна възраст (31 – 60 години), живеят предимно в столицата и големите градове, имат средни към високи доходи и по-често практикуват свободни професии. Положителен тренд е, че групата на четящите поне веднъж седмично се е увеличила спрямо 2006 г. Очаквано тези, които въобще не четат, са най-ниско доходните групи, малцинствата и жителите на селата.

  Според наблюденията на издателите книгите, насочени към мъжка аудитория, трудно стават бестселъри. „Поначало успяват книгите, адресирани към млади хора и жени“, обяснява Веселин Тодоров от „Сиела“. Мъжете по-често посягат към политическа литература, исторически спомени и биографии (особено нашумели са тези от Втората световна война), кримки. Жените пък купуват повече и са по-спонтанни в избора си на книги, категорични са в наблюденията си търговците. „Жените могат да влязат за книга за детето си, но да излязат с още пет други неща. Докато мъжете са по-целенасочени“, споделя впечатленията си Михаела Паленкова от „Хеликон“.

  Изследването на „Алфа рисърч“ установява, че вкусовите критерии на българската публика се формират в ценностен, жанров и исторически хаос. Така например като съвременни български автори, респондентите в проучването посочват както мъртви класици, така и скандални журналисти, и сензационни медийни звезди.

  Критериите не се управляват от авторитети или норми, а се образуват се на пазарно-медиен принцип. А за да избегнат поставянето под съмнение на „културния им престиж“, някои от респондентите прибягват към авторите, изучавани в училище. Спомнете си например кампанията „Голямото четене“ по обществената БНТ, която отличи „Под игото“ като любимия роман на българите. Тогава патриотичните чувства надделяха над критериите за стойностна литература.

  По същия начин заради дефицита на говорене за книги и възпитаване на вкус към четенето, от изследването на „Алфа рисърч“ изплуваха съвременни автори като Стефан Цанев, Недялко Йорданов и Христо Калчев.

  В допитване във форума на „Капитал“ читателите отиват още по-назад, попитани за любимия им автор – предпочитанията им започват с Алеко Константинов, Елин Пелин и Йордан Йовков и завършват с Димитър Димов и Димитър Талев. Въпреки това обаче както издателите, така и собствениците на книжарници регистрират повишаващ се интерес и позитивно любопитство към младите български автори.

  Също като в супермаркета, където хлябът и млякото, за които си влязъл, са в дъното, а по пътя награбваш кока-колата, чипса и шоколадовите десерти, така и в големите книжарници поезията е в ъглите. Тези с по-широки хоризонти и интереси трябва да навлязат навътре между рафтовете, за да открият себе си.

  Ценностите изискват усилие, а съкровищата ги откриват тези, които имат търпение да копаят надълбоко. Виктор Марков, който е завършил психология, но предпочита да се определя като книжар споделя впечатления от другия край на пазара. Той работи в малката книжарница на издателство „Алтера“ в Дома на киното, където трудно можете да попаднете на масовите булевардни заглавия. А подреждането е според националността на авторите, не според диктатурата на дистанционното.

  Дори и на по-нишови места като „Алтера“ обаче Виктор Марков наблюдава силен отлив от поезията. Поне на хартия тя все по-малко се търси и купува. Той го обяснява донякъде с интернет, където все по-често се наблюдава феномена на младите поети, които бързо стават популярни онлайн, но когато издадат стиховете си, от тях се продават между 200 и 300 екземпляра. „Липсва добавената стойност, хората не са склонни да дават пари за нещо, което могат да прочетат и в интернет“, дава част от обяснението Марков.

  От време на време обаче и някое сериозно заглавие изненадва издателите. „Мен лично не спира да ме удивлява небивалия пазарен успех на „Български хроники“ на Стефан Цанев или „Картини от три Българии“ на Петко Бочаров“, разказва Манол Пейков, управляващ съдружник в Издателска къща „Жанет 45“. Пейков е изненадан и когато миналата година тежката 962-странична „Живот и съдба“ на Василий Гросман се разпродава в три тиража само за един месец. „Тъкмо тази непредсказуемост е едно от най-вълнуващите неща в работата на издателя“, завършва той. Литературните вкусове на българските читатели са приказки за размисъл.

• Обичани, мразени, обожествявани

  По повод Международният ден на котките, който отбелязваме на 8 август, „Дойче веле“ пише за своенравните домашни любимци

  Не винаги котката се числяла към добрите приятели на човека.

  Реномето й е тъй променливо, както е променлива и човешката история.

  Знаете ли какво е „манеки неко“? В превод от японски това означава не друго, а „махаща котка“, в смисъл на „приветстваща котка“.

  Манеки Неко могат да се видят на всяка трета витрина – повдигат и свалят непрестанно лапичка и сякаш хипнотизират с поглед минувачите.

  В Япония, а междувременно и в Европа те се смятат за талисмани, които привличат пари и клиенти.

  Актуален пример, който показва, че котките и днес вълнуват душата така, както никое друго животно.

  Още в Древен Египет, по времето на великите фараони, те са почитани като божества. Ако някой бъдел заподозрян, че е убил котка, заплащал в онези времена със собствения си живот.

  През Средновековието котката престава да бъде смятана за божествено същество, точно обратното, минава за олицетворение на злото.

  През Средновековието, а и малко след него котките са смятани за съюзници на дявола и спътници на вещиците.

  Като въплъщение на злото те бивали убивани по най-жесток начин и захвърляни на димящата клада. И днес суеверните хора смятат черните котки за лошо предзнаменование.

  Какво ще е мястото им в живота в бъдеще, е трудно да се каже, защото ако домашните любимци в наши дни са защитени, не може да се каже същото за родствениците им сред дивата природа.

  Разновидностите на дивата котка са по-скоро на изчезване.

  Сред дивата природа в света са останали да живеят само 3200 тигъра, застрашен вид са и леопардите.

  По повод международния ден, посветен на котките, природозащитната организация World Wide Fund for Nature и зоологическата градина в Лайпциг излизат с обща декларация, в която се сочи, че много видове диви котки са застрашени от изчезване.

  От общо 36-те вида, включени в Червения списък, 30 вида вече са силно намалели.

  За да се спре тази тенденция, трябва да се води по-ефективна борба срещу бракониерството на диви котки от рода на тигрите и леопардите, предупреждават еколозите.

  Източник: „Дойче веле“

  

  

• Науката създаде изкуствен разум

  Изкуствен разум, способен на самостоятелна еволюция, подобно на биологичните организми, вече е създаден от световната наука, съобщава британското издание “Ню Сайънтист“.

  Докато световните средства за информация, политиците и философите обсъждат доколко е възможно и желателно създаването на изкуствен интелект, учени от американския университет в щата Мичиган ( Michigan State University) успяха да създадат нови форми на интелектуален живот, отбелязва изданието. Това са сложни компютърни програми – т.нар. цифрови организми. Тези електронни организми притежават собствени “ДНК“ – изначални програмни кодове. Американските учени са заложили в тези “ДНК“ способност към мутация и самостоятелно придобиване от изкуствения разум на нови свойства и способности. Цифровите организми са се научили да се ползват от дадената особеност, характерна досега единствено за биологичните структури. Възникна процес на “размножение“ на тези организми, в резултат на който всяко ново тяхно поколение става все “по-умно и изкусно“, пише “Ню Сайънтист“. /ИТАР-ТАСС /

• Съветник на Станишев създаде ”Октопод” в Юридическия факултет на СУ

  Aвтор: Стойко Стоянов

  Великотърновският университет не може да посочи почти половината преподаватели, при които от първи до трети курс е държала изпити по право Даниела – сестра на скандално известния плевенски лобист и приятел на родните магистрати Красьо Черния. Това показва официалната академична справка, която е получена от старата столица в парламентарната комисия по образование през миналата седмица.

  Скандалът със сестрата на Черния гръмна през началото на юли, след като служители от Алма Матер изнесоха информация, че лично с подписа на декана на юридическия факултет на СУ проф. Тенчо Колев Дундов, Даниела Георгиева е прехвърлена като студентка от ВТУ “Кирил и Методий” в столицата, където е записана направо в четвърти курс, без да има яснота какво е правила през втори и трети курс и как от специалност “финанси” се е озовала в правния факултет.

  „За мен и за експертите е необяснимо, че срещу една голяма част от предметите в графата от академичната справка не е записано името на съответният преподавател, тоест оставено е празно място. А това е едно от необходимите условия при прехвърлянията от Великотурновския в Софийския университет – да има симетрия на преподавателите, тоест едни и същи преподаватели, един и същ брой часове.
  Документът, който получихме от ВТУ буди недоумение, повече от една трета от предметите бяха без преподавател срещу тях, за да се види дали се изпълняват условията на закона”, разкри пред Frognews.bg Огнян Стоичков, председател на парламентарната комисия по образование.

  Той обясни, че тепърва очакват да чуят и аргументите на СУ за скандалното прехвърляне. Вече са изпратили до Ректората официално питане, но ако отговорът не ги удовлетвори, ще викат през септември отговорните лица на изслушване в парламента. Огнян Стоичков призна още, че останал много озадачен и от факта, че в справката от Велико Търново изобщо липсвали обяснения как сестрата на кадровика на ВСС е прехвърлена чак в четвърти курс, не ставало ясно и какво е учила до тогава. Той предупреди, че ще разнищи мистерията до край след лятната почивка на депутатите.

  Случаят с криминалното прехвърляне на сестрата на Черния не е изолиран, а е само малка подробност от хаоса и разкритията за

  далавери в юридическия факултет на СУ.

  Скандалите там текат от няколко месеца, а като движеща фигура в тях се откроява деканът Тенчо Колев. Според източници на Frognes.bg във факултета тайнствени прехвърляния на студенти със съмнителни основания не са рядкост. Проверка се очаква и за начина на прехвърляне на студента Павел Генков, син на друг нашумял юрист – Панайот Генков. Неговата дъщеря бе сред “крайнонуждаещите” се дами, получили имот в Приморско. Младият Генков също е прехвърлен от великотърновския университет в СУ, без две оценки – по Обща теория на държавата и по Обща икономическа теория. При записването му в Алма Матер обаче по първия предмет в главната книга на университета младежът има оценка “Отличен 6”, поставена лично от проф. Колев, а не от титуляра по предмета проф. Лъчезар Дачев. Източници от проблемния факултет твърдят, че по същата схема с диплома за юрист се е сдобил и синът на професора по международно право от СУ Орлин Борисов, а наскоро пак по същата пътека от Търново в София се прехвърлила и Боряна, дъщеря на същия професор, който е близък до декана Колев.

  Преподаватели от най-реномирания юридически факултет са категорични, че не става въпрос за единични врътки, а за добре разработена схема за уреждане на наши хора и наши деца с юридически дипломи от престижния СУ, които обаче на приемните изпити не могат да се класират за негови студенти. Така апетитният факултет се превърнал в

  машина за производство на измислени юристи,

  без необходимите знания и възможности. Според тях не е изключено зад всеки трансфер да стоят корупционни практики и плащане на пари срещу благословия за прехвърляне.

  Наша проверка установи, че според решение на правния факултет се разрешава прехвърляне на студенти само в три случая – от хуманитарните специалности в СУ, на студенти учещи право от ВТУ и от чужбина, но при изричното обстоятелство, че това става само след първи курс. С благословията на декана Колев обаче са се уреждали прехвърляния и от други университети – говори се за трансфери от Варненския свободен университет, от Бургаския. Frognews.bg разполага и е готов да предостави на компетентните органи достоверна информация поне за три фантомни незаконни прехвърляния от Благоевград. Знаем факултетните номера на въпросните щастливци, както и доказателства за неправомерно записан студент от Македония, която не е страна от ЕС. Шефът на просветната комисия в парламента Огнян Стоичков потвърди, че подобни сигнали са изпратени и до Народното събрание, но тепърва предстои да се проверяват обстойно.

  „Прехвърляне на студенти от Благоевградския университет според правилника на юридическия факултет в София е незаконно и недопустимо”, категоричен е Стоичков.

  В юридическия факултет на СУ наскоро станаха достояние и други потресаващи факти. Преподавателят по Международни отношения Пламен Пантев се оказа, че в продължение на две години е водил непрекъснато 9 267 часа лекции, което ако се пресметне по дни, означава по 19 часа дневно, разкри „Труд“. Други негови колеги ударници пък се трудели по 16 часа на ден. Срещу този своеобразен рекорд обаче те са получили огромни хонорари в размер на няколко стотин хиляди лева. Във факултета явно се говори, че кухите часове са уреждани с благословията на декана, а магистратските програми са се превърнали в

  черна каса за злоупотреби

  и източване на средства.

  В същото време, в условия на явен конфликт на интереси, преподавателят по Криминалистика проф. Радостин Беленски, за който се знае, че има частна лаборатория по криминалистика, изразходвал 800 хил. лв. за университетска зала по криминалистика, където са накупени освен детектор на лъжата, подслушвателни устройства, скенери, камери и куп други излишни, скъпо струващи пособия. Всички разходни документи са утвърдени от декана Колев, но по-големия абсурд е, че въпросната техника не може да се ползва свободно от студенти и преподаватели, защото е заключена и достъп до нея има само проф. Беленски, който пък е пуснат в 6-месечен неплатен отпуск и е в чужбина. Той отнел дори възможността за работа там на колежката си проф. Евгения Коцева, която е и зам. декан на факултета. Към всички тези далавери се разказват истории и за екзотична, скъпо струваща, безцелна и неоправдана командировка на декана проф. Колев до десет важни града в Китай, както и за ремонтите, поддръжката и използването на базата на юристите в курорта „Св. Влас”.

  Проф. Колев шушука с колежка, СНИМКА:razkritia.com

  И докато в юридическия факултет скандалите се нижат един след друг, проф. Колев се оказва крупен собственик на луксозни недвижими имоти – апартаменти, къщи, вили, земи край Банско, автомобили, придобити през последните години. Синовете на професора – Николай и Васил, пък през 2008 и 2009 г. стават също собственици на баровски апартаменти в елитните столични квартали „Бояна” и „Княжево” без да имат ресурс за подобни покупки. Колеги на проф. Колев са категорични, че с официалните доходи, получавани като декан и хоноруван преподавател в Благоевград и Велико Търново, едва ли може да си позволи и 10% от стандарта, който поддържа и демонстрира.

  И докато групата на декана

  Колев действа в стил „Октопод”,

  лошият психоклимът в Юридическия факултет души амбициите на млади преподаватели. Те се оплакват от репресии и диктатура на ръководството. Интриги и доноси обезсмислят опитите им за реализация. Някои от тях са подложени на административни наказания и предупреждения за уволнения. В същото време пък студентите разнасят из аудиториите анонимни разкрития за далавери на професорите си и се забавляват с позиви и сатирични стихове по коридорите. Ето и два изблика на студентския фолклор:

  „Тенчо Колев, главо проста,
  Не разбра ли ти сега?
  Че да краднеш можеш доста,
  Но да ръководиш – не успя!”
  ***
  „Пламен Пантев „ръководи”,
  Мъдро, комсомолски, с устрем див,
  Той да прави секс не може,
  Но от идиотите чувства се щастлив.”

  Въпреки многократните опити Frognews.bg не успя да се свърже с набедения декан проф. Колев, за да чуе и неговата гледна точка за скандалите. Мобилният му телефон дава непрекъснато свободно, но той вероятно отговаря само на познати номера. В същото време се оказа, че въпреки жегата във факултета, Колев си е взел отпуск и не се знае до кога няма да го има на работа.

  Циркът се разиграва пред безмълвните погледи на ръководството на университета и Министерството на образованието. За сега няма реакция и от прокуратурата, която е сезирана за беззаконията там. От няколко дни в юридическия факултет е подета и подписка за преждевременно прекратяване мандата на декана Колев.

  „Наистина скандалите в този факултет са много. Самият ректор на университета е споделял, че не може да им хване спатиите, че не знае какви договори се подписват, какви ангажименти се поемат, но аз не се отказвам и ще доведа проблема до край”, закани се пред Frognews.bg шефът на просветната комисия в парламента Огнян Стоичков.

  Ректорът на Алма Матер пък проф. Иван Илчев признава пред медии: „Сутрин, като идвам в университета, все едно стъпвам в минно поле”. Но вместо да разчисти „Октопода”, ректорът предпочита да се оплаква и да издава заповеди, забраняващи изнасянето на информация за студенти, издадени дипломи, специалности, факултетни номера и т.н. Освен това, неизвестно по какви причини, преди месец ректорът Илчев се е спасил от отговорности и дертове и е упълномощил доц. Мария Шишиньова да изпълнява всички функции на ректор в най-старото висше учебно заведение в България.

  Следите на Октопода

  в юридическия факултет
  водят към предишната власт. Обществена тайна е, че проф. Колев е обвързан с БСП. По време на Тройната коалиция той се хвали, че е съветник на премиера Станишев и е председател на съвета по законодателство към министър-председателя. През 2006 г. Колев е спряган като номинация от квотата на президента Първанов за член на Конституционния съд, но в последствие държавния глава променя решението си. Съпругата на декана – Марияна Дундова, пък е член на скандалния Висш съдебен съвет от квотата на БСП. Вероятно чрез нея е и връзката с Красьо Черния и уреждането на сестра му за студентка в София.

  Моралът и действията на родните магистрати са обект на чести атаки от Брюксел, САЩ, а премиерът Борисов и вицепремиерът Цветанов открито говорят, че с такъв съд и Висш съдебен съвет България не може да пребори корупцията и престъпността. И ако тези критики са към действащите магистрати, то страшното за обществото явно престои, защото бъдещите елитни юристи на страната се обучават и възпитават необезпокоявани в условия на явна корупция и беззаконие.

  http://frognews.bg/

• Вносът на емигранти във властта задълбочава кризата

  Животът в странство учи тези хора да скриват емоциите си, да са недоверчиви, да гонят само личните си амбиции за житейско преуспяване, твърдят психолози

  Автор: Галя Горанова /в-к Сега/

  Психолозите твърдят, че кризата е най-голямото изпитание пред лидерството. Тя слага край на представата за лидера като управленец-бюрократ, призван да съхрани статуквото в обществото и задава съвсем нови изисквания. За да се съхрани социалният мир, „бюрократът“ трябва да отстъпи място на т.нар. трансформационен лидер, чиято особена сила е в умението да оползотвори кризата за успешна структурна промяна на обществото. Тези теоретични постановки се потвърждават и от изследването на група български психолози, проведено преди няколко години. Екипът на доц. Тома Томов, Харалан Александров, Иван Иванов и Рафаел Чичек анализира лидерската функция в България чрез груповите отношения.

  Покрай множество други изводи експериментът стига до едно изключително интересно наблюдение: завърналите се в България емигранти

  не са добри лидери

  Разбира се, всяко обобщение съдържа грешката в себе си: емигрантите биват всякакви чешити. Но научният експеримент доказва горепосочения извод. Заключението се натрапва след продължителен анализ на поведението в група от 5-7 човека, предимно завърнали се от чужбина нашенци, на които е възложена конкретна задача: да променят представата за България и стила на българското присъствие в света с ресурс от 100 000 долара. Задачата е така преценена, че да провокира най-остро нуждата от лидерство.

  Т.нар. „емигрантска“ група предлага следното решение: да се създаде фондация, която да инвестира в развитието на човешките ресурси на България. Идеята се основава на предположението, че замогнали се и успешни българи ще насърчат с готовност свои млади сънародници да тръгнат по техния път. Измежду всички групи, подложени на експеримента, завърналите се от чужбина българи изповядват най-силно вярата в „месианските“ решения, установява научният екип. Те са убедени, че правилният ход на България отдавна е ясен на „другите“, „там“ на Запад, и някой просто трябва да уреди доставянето му на място.

  Проучването обаче разбива на пух и прах популярното сред архитектите на прехода убеждение, че досегът с цивилизования свят и попитият на Запад опит автоматично превръщат завърналите се емигранти в активисти на промяната. Нищо подобно. Тъкмо обратното. Експериментът показва, че

  вместо да внесат демокрация,

  ентусиастите от чужбина спъват автономното развитие на българското общество, защото се опитват да компенсират отсъстващата лидерска функция на местните общности с предоставянето на лидерство „назаем“. То не е автентично, породено от социални нужди и колективни потребности, а е като полуфабрикат с автентичен вкус, но без главен готвач, заключават наблюдаващите експеримента. Абе да си го кажем направо, това псевдолидерство е като соевата кайма и палмовото мляко. Фалшификат с претенции.

  Това първо по-подробно изследване на психологията на емигранта опровергава една от големите заблуди на нашия преход – че само хора с опит от живота на Запад могат да извадят България от блатото. Това схващане е и една от причините преходът ни също да е псевдо. Все пак значителна част от управленския елит на страната през последните 20 години, включително и в сегашния кабинет, бяха представители на масовата посттоталитарна емигрантска вълна, които днес търсят реализация в родината. Достатъчно е да си припомним инициативата „Българският Великден“, с която се закичи правителството на Костов, а после послужи като реална банка кадри и на кабинета „Сакскобургготски“.

  При теренните проучвания хората, живели и учили на Запад, остават най-дистанцирани и отчуждени един от друг, трудно се свързват, без ентусиазъм и любопитство и не влагат страст в съвместната си работа, установяват психолозите. Затова и решението на поставената им задача е белязано от този провал в общуването. Те избират да развиват посредническа дейност (фондация), която позволява да се извлича печалба от процесите на социален обмен, без обаче да се ангажират лично с тях, което ги обрича на провал. „У наблюдателите тази група остави впечатление за отсъствие на смисъл“, е жестоката присъда на психолозите.

  Те обменят думи, но не и преживявания

  Създават впечатление за пълна и непреодолима отчужденост. Животът в странство учи тези хора да скриват емоциите си, да са недоверчиви, дори потайни, да гонят единствено и само личните си амбиции за житейско преуспяване, така както те си го представят. Всичко това обаче обрича работата в група на безплодие, тъй като участниците се оказват изправени пред неразрешимия конфликт как да не допуснат да се състои група, а същевременно трябва да намерят решение на задача, което може да бъде постигнато само в група.

  По странен начин култивираният зад граница емигрантски егоцентризъм се съчетава с рефлексите от тоталитаризма – недоверие, фалшив ентусиазъм от участие в групови мероприятия и в резултат се формират изпълнени с мнителност индивиди, които търсят да извлекат единствено лична изгода от поставената им отвън задача. Особено илюстративен пример са завърналите се от чужбина млади юпита, които се включиха активно в управлението на държавата след 2001 г. Заедно с привнесените модерни административни практики – „едно гише“, електронни регистри и пр., те успяха да извлекат и множество лични ползи от поставените им управленски задачи. Най-сигурна проява на отчуждението, което емигрантите изпитват към общността (народа), са множеството експерти и граждански сдружения, които използват като посредници при осъществяване на дейността си, твърдят психолозите. А ние веднага се сещаме за делегираните държавни дейности към частни консултанти като „Краун Ейджънтс“ например. Позната схема със спорни резултати.

  Едно по-задълбочено изследване на психологическите особености на завърналите се в родината български емигранти разкрива драмата на изгубената автентичност. От една страна, чувството им за принадлежност към „местната“ общност е разколебано. Те вече не се чувстват съвсем българи и търсят да се дистанцират от родните порядки. Същевременно това, което са усвоили на Запад, са единствено инструментите за оцеляване и лично развитие (кариера), но не и способността да предлагат решение на обществени проблеми, да бъдат лидери. Да се разчита на тези стотици хиляди нашенци зад граница, че могат да променят българската действителност, е наивно, подсказват психолозите. Хубаво ще е да бъдат опровергани един ден. Засега обаче опитът само потвърждава правотата им.

  –ПАТОЛОГИЧЕН НАРЦИСИЗЪМ–

  Много преди Бойко Борисов да изгрее на политическата сцена, този психологически експеримент дава интересни резултати за патологичния нарцисизъм, който често никне върху благодатната почва на кризите. Развиват го хора, които се нагърбват с водаческата роля само от лични потребности, а не от посветеност на групови интереси. При този вид нарцисизъм възприемането на света се ограничава само до вътрешния свят на човека. Нарцисизмът се характеризира с омнипотентност (всемогъщество), със стремеж към изолация и откъснатост и с интерес единствено към вътрешния свят, твърдят патолозите. Нарцисът изземва Его-функцията от групата и създава у нея магическото очакване, че може всичко да реши сам. Това да ви напомня нещо?

  Източник: http://www.segabg.com/

• Поптодорова ще се срещне с Обама, уговаря и разменни посещения на най-високо равнище

  След почти 10 месеца, България отново има посланик в САЩ. Следващия вторник, 10 август, Елена Поптодорова ще връчи акредитивните си писма на президента Барак Обама в Белия дом.
  Какви въпроси ще доминират българо-американските отношения в близко бъдеще? – към новия посланик се обърна Соня Каникова кореспондентка на Дойче Веле във Вашингтон. На Вашето внимание предлагаме  пълното интервю за радиото в МР3 формат – линк:    Elena Poptodorova Interview (изчакайте да се зареди файла).

  

• <<
• 1
...
• 370
• 371
• 372
• 373
• 374
• 375
• 376
• 377
• 378
• 379
• 380
...
• 416
• >>