Всички авторски страници

Авторски

• „МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД”, БEРБАТОВ, ЧИКАГО – ЗАЕДНО!

  Климент ВЕЛИЧКОВ
  Специално за в. „България Сега”(Bulgaria Sega)
  www.BulgariaSega.com

  Сър Алекс Фергюсън – това казва всичко!
  Чикагското летище “О’Хера” беше, а може би и още е, с най-натоварените, най-работните, писти на света. Металните дракони, които отлитат и долитат до нас са от всички краища на планетата. На такова летище му приличаше да предложи меко кацане на един самолет от Европа, който в понеделник, 12 юли 2010 г., ден след финалния мач на Световното първенство по футбол, донесе на крилете си една от най-скъпоценните и почитани футболни реликви на света „Манчестър Юнайтед”!
  Футболистите, които ги познаваме най-вече по картинки и телевизионни екрани, заедно със сър Алекс Фергюсън и другите свои треньори, млади и здрави момчета в безупречни костюми, бяха като представителна група от модели, смесили се с пъстрата тълпа на зрителите, дошли да видят ревюто…
  Един от тях мнозина познаваме повече от всички останали- Димитър БЕРБАТОВ!
  Неговото посрещане беше организирано в броени секунди от три кордона българи, работещи на летището. Неколцина го срещнаха първи – даже още преди имиграционните власти. Вторият – при взимането на багажа се състоеше вече от двадесетина яростни футболни хора, още не изстинали от Световното и попадащи право на Бербатов и „Манчестър Юнайтед”! Представяте ли си! В третия кордон – след митницата, на абсолютно свободна американска земя – посрещащите бяха вече повече, отколкото човек може да ги преброи в суматоха като създадената!
  Както винаги челен посрещач беше Ник, чието „Добре дошли” е първата блага дума, с която наши сънародници и други гости на Чикаго ще помнят стъпването на американска земя! Сред тях президенти, премиери, посланици и консули, знаменити актьори и музиканти, научни величия, боксьори като Мохамед Али, сега – „Манчестър Юнайтед” и Бербатов!

  – Не, не сам бил по тези места – усмихва се Бербатов. – Ама това е непонятно… Толкова българи! Да не е летище София? Да не са ни отвлекли?
  Разговорите стават шарени. „Какво му каза, а той какво?” питат колегите Сталю Шишманов, който като че проведе най-дълга беседа с Бербатов, а той отговори: Казах му „Митко, добре дошъл при нас!” и той ми отвърна: „Добре заварил!” Изключително скромно и възпитано момче! И всеки го споменава с добро – някой друг да се е сетил лично да направи нещо за децата?
  Прииска ни се по едно време да му кажем: „…не би ли се върнал в Националния?” Но знаем ли какво е там? В Националния, по вестниците, из улиците, сред хората, в безвремието? Що и ние не се връщаме, като караме другиго да се върне? И замълчахме. Разменяхме си повече общи приказки. Гордеем се с тебе! Я виж тука – нашите вестници! 100 000 сме в Чикаго! Благодарим ти за „Фондация Бербатов” – и наши деца са вече награждавани. Добре ли си? Вали ли дъжд в Англия. Ходи ли на море… Нали знаеш, че те обичаме и че сме с тебе! Добре, че си ти… Не им обръщай внимание на ония… И пр. и пр. Да не искате да почнем да го питаме – абе, ти, що си толкова интелигентен, а не вземеш да бухаш голове!? Впрочем , не бяха важни семплите думи, а усещането, което човек придобива към събеседника. И, мисля си, даже съм сигурен, че много, много хора в Чикаго ще бъдем щастливи с новия футболен сезон на Бербатов. Хубаво е, че идват за по-добра кондиция при нас! „Манчестър Юнайтед”!
  Ето го и целия отбор:
  Едвин ван дер Сар, Томаш Кушчак, Пол Скоулс, Райън Гигс, Димитър Бербатов. Джон О’Шей, Уес Браун, Рафаел, Джони Евънс, Дарън Флетчър, Дарън Гигсън, Крис Смолинг, Нани, Фабио, Федерико Македа, Дани Уелбек, Маме Бирам Диуф, Ричи дьо Лае, Кори Евънс, Бен Еймъс, Габриел Обертан…
  Доволни ли сте от тези момчета, които вече са на чикагска земя?
  О, няма го Руни-и-и! Няма го, защото е получил допълнителна почивка след Световното първенство. Няма нищо страшно – травмата му на глезена, която се обади в Южна Африка, сега е млъкнала – и тихо! Да спи зло под камък. Но няма да играе мачове в „Новия свят”. Готви се за новия сезон. На 14 август МЮ започва с Нюкасъл, следват Фулъм, Уест Хям, Евъртън, Ливър..пуул! Юнайтед има да си взима пропусната 2010-та година титла!
  24-годишният Руни бил вече отишъл с Колийн и синът им Кай на Карибите… Като се върне в Манчестър ще подпише нов договор за 150 000 паунда седмично, с други думи – всеки месец – милионер!
  Ами Рио Фърдинанд? Няма го и него, защото ще пропусне първите 2 месеца от новия сезон. Контузия в коляното. Не можа да играе и за Англия на Мондиала. Но може би ще играе през септември на европейските квалификации срещу България… Нали знаете, че за Евро 2012 ще се бием в една група пак с Англия, Швейцария, Уелс и Черна гора! Аман! Вече въобще не може да се намерят по-слаби отбори от нашия, та да имаме и ние късмет.
  В базата на „Юнайтед” остават и контузените Гари Невил, Майкъл Оуен, Антонио Валенсия и Андерсон. „Както често се случва, извън сметките е и Оуен Харгрийвс”.
  Накрая питате: къде е новото попълнение на отбора Хавиер Ернандес, който игра на Световното от Мексико? Отговаряме веднага – ще се присъедини в към отбора в Хюстън на 27 юли.
  Дойде време да узнаем и най-главното: какво ще прави „Юнайтед” из Америка?
  Много просто. И важно. От 12 до 30 юли ще се обиграва, защото ще трябва през 2011-та да става шампион на Англия, на Европа, още и някоя друга купа да спечели.
  Програмата:
  1. Тренировъчен лагер в Чикаго: 12 – 15 юли
  2. Мач в Торонто със „Селтик”: 16 юли, петък.
  3. Мач във Филаделфия с „Филаделфия Юнион”: 21 юли, сряда.
  4. Мач в Канзас Сити с „Канзас Сити Уизардз”: 25 юли, неделя.
  5. Мач в Хюстън със Сборен отбор на МСЛ: 28 юли, сряда
  6. Мач в Гуадалахара, Мексико, срещу бившия отбор на Хавиер Ернандес Чивас: 30 юли, петък.
  В този списък мексиканците от Гуадалахара изглеждат най-коравия отбор. И мачът в Хюстън срещу звездите от Главната американска сокър лига обещава сериозна игра.

  Видяхме американския отбор на Световното, разбрахме, че играят срещу всеки с пълно присъствие на духа и вече много добра кондиция и техника. „Канзас Сити” имат талантливи футболисти като Джими Конрад, датския вратар Джими Нийлсън и Кей Камара – един много остър нападател. „Филаделфия Юнион” е сравнително млад отбор, но с играчи като Алехандро Морено, национал на Венецуела, французинът Себестиян льо Тукс, отличен реализатор и колумбиецът Торес – човек с магнетичен дрибъл и пас.
  Един от техническите мениджъри на клуба, който е идвал и преди на тренировъчни лагери в САЩ, твърди, че по тукашните места съоръженията са „страхотни”. Според него сегашният екип от около 25 футболисти и 15 треньори, специалисти и технически лица е много сериозна група, която ще свърши отлична работа. И той си има, като мнозина „някоя и друга муха в главата”. Похвали се: „Когато са с мен – играчите носят един цвят, треньорите и специалистите – друг. Да има разлика!”
  А сега вече – наистина накрая – най-важното! Защо „Манчестър Юнайтед” идва в Америка, а не в Русия или Аржентина, например…?
  Защото си идва като у дома.
  Ако сте забравили – от началото на тази години негов генерален спонсор е AON.
  Нищо, че загуби английското първенство и финала на Европейските клубни шампиони… Нищо, че има световна финансова криза… Пред прага на „Манчестър Юнайтед” се бяха наредили на опашка кандидати за спонсорство. Арабският телекомуникационен гигант Saudi Telecom, още Samsung, индийската фирма Tata, и пр. Но спечелиха американците. Горчивината от загубите беше подсладена с пари, получени от Чикаго. Много пари. През юни 2009-та „Манчестър Юнайтед” направи още един световен футболен рекорд. Клубът получава 80 милиона фунта стерлинги /130 милиона долара/ от “Aon”.
  Всички знаем в Чикаго небостъргача на тази огромна брокерска компания, чиято основна дейност са консултациите за избор на застрахователни компании при частни и корпоративни клиенти. Щабът е на 200 East Randolph Street – в сърцето на Даун Таун, почти на езерото „Мичиган”. 350-метровият небостъргач е облицован с бял гранит. Повече от 46 000 сътрудници на корпорацията работят по цял свят – включително и в България.
  Защо това е световен рекорд? Защото всички сегашни и предишни рекламни договори в историята на футбола остават назад. „Дойче Телеком”, например дава на „Бавария” Мюнхен 17 милиона фунта годишно. “BWIN” има договор с “Реал” Мадрид за 12.8 милиона. „Samsung” дава на „Челси” 10.7 милиона, „Газпром” – на „Шалке-04” – 10.2 милиона /всичко е дадено във фунта стерлинги/.

  С всичкия ли са американците, та дават толкова много пари?
  Изглежда, да. Само фланелките с надпис „Манчестър Юнайтед” носят огромни приходи. Клубът има колосално число фенове по света. В Китай, Индия и Малайзия те са като песъчинките по плажа. МЮ прави всяка година турнета из тези райони. Сега американците от чикагския Аоn са амбицирани да видят легендарния английски футболен клуб на фона на своя небостъргач в Чикаго… Затова и дават сума, която е около 1 процент от пазарната стойност на компанията – 9 милиарда долара.
  „Възможността да създадем такъв световно известен бренд се случва не толкова често, че да пропуснем да се възползуваме от нея – каза пред The Times президентът и изпълнителният директор на Aon Грег Кейси. – В бъдеще ще получим от този контракт с „Манчестър Юнайтед” не малко изгоди. Ние и „Юнайтед” сме безусловни лидери – всеки в своята сфера на дейност”.
  Добре дошли в Чикаго „Юнайтед” със сър Алекс и Бербатов!

  Предстоящо!!!

  Фестивал „Български дни в Чикаго – есен 2010”
  ОТКРИТА ЕСЕННА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
  Неделя, 3 октомври 2010
  Pavilion Apartments, 5441 N, East River Road, Chicago, IL 60656
  Спонсори: Симпатизанти на БАА (б. и.), Виолета Симов-Динев, Цветелина Бойновска, Park Ridge Taxi and Community Cab е други.
  Патрон на фестивала – Стоян Стоев
  Мениджмънт: Цветелина Бойновска
  Програма
  (актуализация 30 юни 2010)
  Молим следете актуализацията в www.EuroChicago.com

• Конгресът на САЩ одобри проекта за финансовата реформа

  Американският сенат одобри най-радикалната реформа на финансовата система от Великата депресия през 30-те години, с което президентът на САЩ Барак Обама отбеляза значима политическа победа. Вотът с 60 на 39 гласа беше разделен предимно по партийните линии, но даде одобрение на закона от 2300 страници, целящ да ограничи рисковите банкови практики, обвинявани за икономическия срив през 2008 г. Очаква се Обама да го подпише следващата седмица. Само трима републиканци и двама независими кандидати подкрепиха проекта, а един демократ гласува срещу него. Това е втората историческа промяна, въведена от Обама тази година, след като подписа закона за промяна на американската здравна система през март. Президентът е изправен пред нисък процент на одобрение в проучванията на общественото мнение. Законът променя правилата за работа на финансовите институции, ипотеките на жилища, студентските кредити, кредитните карти и текущите заеми. „Даваме на потребителите и данъкопалтците най-силната защита, която някога са имали. Даваме на Уолстрийт най-силния надзор, който някога е имала – не за да ограничим, а за да предпазим“, заяви лидерът на демократичното мнозинство в Сената Хари Рийд. Камарата на представителите одобри проекта на 30 юни с 237 на 192 гласа. /АФП /

  Източник:БГНЕС

• Михаил Мирчев: Прочистват от българи цели райони у нас

  Със социолога Михаил Мирчев, шеф на „АССА-М“, разговаря Мариела Балева

  – Наскоро български учени биха тревога – оповестиха данни на ЦРУ, които сочат, че през 2009 г. прирастът на населението в България е минус 11 промила. Освен това се оказа, че България е на 204-то място по раждаемост и на 12-о по смъртност в света. Как ще коментирате тези факти, г-н Мирчев?

  – ЦРУ освен разузнавателно управление е и статистическа организация. Те следят всички страни и е много интересно да се види тяхната статистика. Твърдя, че данните, които ЦРУ изнася, са верни. Аз съм ги съобщил преди години.

  – Националната статистика има друго число – минус 5 промила. Кой лъже?

  – Никой не лъже, нашата статистика дава само половината истина. Да, формално прирастът е минус пет промила, но не са отчетени изнесените деца, емиграцията.

  Като добавите и българчетата, които уж са българчета, ама никога не са помирисвали българското, защото са родени в емиграция, ще станат минус 11 промила.

  От гледна точка на формалните критерии и показатели числото на нашата статистика е коректно, но от гледна точка на комплексните реалности и преизчисляването на основните демографски показатели ЦРУ дава много по-точно число.

  – Защо ЦРУ да го знае, а нашата статистика не?

  – Във всички мои публикации от 2004 г. насам това число съм го казал – минус 10 промила и повече. Излиза, че работя по методиката на ЦРУ. Чак се възгордях. (Усмихва се.) У нас се правят, че не го знаят, защото на някого така му изнася. При 7 млн. по списък 1 милион го няма реално, вероятно 300 000 млади хора в детеродна възраст са извън България. Всичко това трябва да се преизчислява, но не се прави.

  – Още ли държите на прогнозата си отпреди няколко години, че през 2050 г. нацията ни ще намалее до 5,2 млн. души?

  – Ако се реализират негативните тенденции и ако хората продължат да напускат България, може да паднем и под 5 милиона. В европейски и световен мащаб е започнало ново преселение на народите. Има райони от света, в които няма питейна вода, няма елементарни човешки и природни условия. А ние не си ценим родната територия. Но гърците, турците, арабите ще я оценят. И ако станем 5 млн., ще означава, че на половината ни територия няма да има население и че този вакуум ще бъде запълнен с други…

  – Какво намеквате?

  – Нищо не намеквам, казвам, че неправославни, неславяни, небългари, неевропейци ще напълнят тази наша територия. И никой не трябва да си крие главата по този въпрос в пясъка. Нашата територия е за 10-милионно население. И когато ние изкуствено я опразним, други пет милиона отнякъде ще дойдат. Но няма да са от Швейцария и от Германия. Те ще дойдат от други цивилизации.

  – Само нищетата ли кара хората да напускат България?

  – Не само материалната, а духовната нищета кара мнозина да я напускат. Цялата ни интелигенция в момента бяга поради изключителното опростачване на всичко, което се прави и се случва в България. Пуснете телевизора довечера и ще го видите, минете по улиците, влезте в дискотеката – ще го видите и там. Опростачване навсякъде.

  – Защо се получи така?

  – Българският народ е духовен народ. В него беше създадена огромна прослойка, добре и високообразовани мислещи хора, с широки културни интереси. И за 20 г. тя бе натикана до нивото на чалгата. Това е много мощен стимул за емиграция. Друг стимул е пълната деморализация в нашата мила родна страна. Погледнете как се прави житейска кариера у нас – с дебели мускули, с бруталност, с вулгарност, с жестокост. А не по нормалния начин. Има много хора, които това не го издържат.

  – Тъжна картина чертаете, с песимизъм. Има ли опасност други малцинства у нас да се превърнат в мнозинство?

  – Има опасност за българското население. В много райони с български турци откровено се провежда политика на етническо или етнонародностно прочистване, на изгонване.

  – Бихте ли дали аргументи за това твърдение.

  – Вземете един град като Търговище или Разград, вижте какво е било съотношението между едното и другото население преди 20 г. и сега; вижте структурата на бизнеса по линия на едното и на другото население; вижте в администрациите – едното население как е представено спрямо другото и накрая ще установите, че нещата са много тревожни.

  – А ромите?

  – Ромите имат 1% добре образовани хора, 10-ина процента средно образовани, 10-15% минимално образовани хора, другите са неграмотни. Последните по същество са хора от ХVII век, не са дори от ХХ век. Дори индустриалното общество на ХХ век изисква базова ограмотеност и окултуреност. Това става единствено чрез ходене на училище. Но съзнателно, а не само да го посещаваш заради баничката. Да ходиш и да се напъваш да учиш, да усвояваш социални умения поне до 16-годишнината си, т. е. завършено основно образование… Ситуацията с ромите у нас е катастрофална!

  – Картината, която описвате, не е станала изведнъж.

  – Станала е за 20 г. Пълната неграмотност при ромите в средата на 80-те спадна до около 30%, а днес при младите ромски поколения се генерира двойно по-голяма – над 60 на сто. Това е катастрофа.

  – Наскоро управляващите дадоха да се разбере, че ще махнат гетото на столичния бул. „Европа“.

  – Не може да го махнат. Когато махнеш физически гетото от единия квартал – там са 20 000 души, те се преместват и за един месец са направили две други гета. Трябва да направиш така, че хората сами да излязат от гетото и сами да поискат да отидат при другите хора. Не да се обособяват в етническо гето.

  – Това обаче не изисква ли много дълъг процес?

  – Комплексни усилия трябват – на икономика, на държава, социални служби, медии, на ромските партии, които да не сегрегират и капсулират това население, а да правят политика на отварянето му към другите българи, общности и култури, към цивилизования начин на живот у нас.

  – За да напуснат хората държавата си, означава, че те не са доволни от живота си, от властта. Проблемът не идва ли от лошото управление?

  – Ето, колко време чакаме. Колко власти се смениха и все чакаме добрата власт, която така и не идва.

  – Анализаторите ще ви кажат, че грешите. От 20 г. насам сегашната власт е най-долюбваната.

  – Няма такова нещо. Сегашната власт тръгна с изключително висока стартова позиция и само за 7-8 месеца рейтингът тревожно започна да се свива.

  – А извънредните избори в Габрово наскоро? Та резултатът там повтори парламентарния вот?

  – Габрово е локално място. Това, че на Цветанов и на Борисов личните рейтинги са на космическа височина, само замазва общата картина. Гледайте как е паднал рейтингът на правителството като институция, на парламента, вижте колко притеснително нисък е рейтингът на възлови лица като на шефа на НС, на финансовия министър.

  – Но те винаги са били ниски.

  – Добре, да сравним правителството на Костов 1997 г., на Сакскобургготски 2001 г. и ще видите, че през първата година рейтингите на днешното правителство падат много бързо. С ниска стартова позиция започна само кабинетът от 2005 г., но другите два започнаха с много висока. Като ги съпоставим, ще се види, че темпът на намаляване сега е сериозен.

  – Каква оценка бихте дали на това управление?

  – Това управление ме притеснява. Имам усещането, че страната вместо до антикризисни процеси беше докарана обратно – до блокиране. Отстрани изглежда, че икономиката ни, администрацията са спрели да работят и чакат. В условията на криза трябва да си мобилизиран, да активираш неизползвани ресурси.
  Нещо да сте чули за усвояване на еврофондове?

  – Как? Та премиерът точно с това се хвали – при Станишев спряха всички пари, сега при ГЕРБ са пуснати.

  – Зная какво казва. Само че аз ви говоря за процент усвоени пари, а не за пуснати проекти. Това е като бъдещо несигурно събитие – някой щял някъде да ги усвои. Не виждам раздвижване, освен метрото в София или магистрала „Тракия“, дано да стане до 2012 г. Но друго не се случва. Всички останали проекти, включително големите, са стопирани.

  – Вие не сте ли чули – Симеон Дянков каза, че излизаме от кризата?

  – Дянков около 15 пъти каза, че излизаме от кризата и веднага след него се разбираше, че това, дето е казал, няма да стане. Той си вярва и затова му пада рейтингът.
  Щяхме да излизаме от кризата през април – не стана. Щяхме през май – и това не стана. Сега чакаме да се върнем от морето. Извинявайте, но да отлагаш по този начин излизането от кризата звучи доста несериозно. Финансовият министър трябва да борави с точни числа – като каже една дата, тя трябва да се случи. Но нищо такова не виждам.
  Дянков казва срокове, но премиерът след това ги отрича. Все първият опровергава втория. Фатално и несериозно за държавата е това управление, в което премиерът и вицепремиерът трябва всеки ден да се опровергават.

  – От какво има нужда държавата днес?

  – От здрава ръка – не полицейска, а управленска. Която има стратегия, последователни стъпки, които си поставя, и ясно и смело, макар и с малки крачки, да върви към следващата.

• Ще осиновяват ли наистина по-лесно деца у нас българите, живеещи в чужбина?

  Автор: Мери Тодорова, член на Гражданска инициатива на българи, живеещи в чужбина за равни права при осиновяването

  В последните седмици голяма част от българските медии се надпреварваха да отразяват благата вест: след оплаквания за дискриминация, след изразено недоволство от новоприетия Семеен кодекс в частта му относно осиновяването, българите, пребиваващи в чужбина щели да могат най-сетне да осиновяват по-лесно български деца!

  У част от българите, живеещи в чужбина, както и у широкото обществено мнение, остава впечатлението, че видите ли, българският законотворец прави благороден жест към сънародниците, живеещи повече от 183 дни в годината извън пределите на България, че те са били несправедливо засегнати от набързо приетия в последния ден на предишното Народно събрание Семеен кодекс, че са се оплаквали от това, но сега, с поправките му, им се дава възможността да осиновяват по-лесно.

  Но така ли е наистина? Малко като в стария виц :”Те не били компютри, а компоти”. Та и в този случай: от публикувания на страницата на Министерство на правосъдието проект на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, става ясно, че всъщност предвижданите поправки засягат единствено вписаните в националния регистър за осиновители към момента на влизане в сила на новия Семеен кодекс, както и кандидат-осиновителите, които са били в съдебна процедура по осиновяване на конкретно дете към същия този момент. По данни на Министерство на труда и социалната политика се касае за 200 кандидат-осиновители.

  Но внушението, че се касае за благородството от страна на законодателя, не отговаря на действителността. Всъщност поправките, които се подготвят, се правят не защото законотворците искат да дадат възможност на българските осиновители, пребиваващи в чужбина, да осиновяват в бъдеще по-лесно, а защото новият Семеен кодекс създаде един правен тупик, при който процедурите на вече вписаните в националния регистър и на тези кандидат-осиновители, които са били вече в съдебна процедура по осиновяване на конкретно дете, е нямало как да бъдат продължени. В същото време институциите не са имали законово основание да отменят вписването в регистъра. Това е довело до абсолютно неправомерно и незаконосъобразно замразяване на процедурите на вписаните в националния регистър кандидат-осиновители, българи с местопребиваване в чужбина, както и до напълно незаконосъобразно нарушаване на интересите на 200 деца, пребиваващи и продължаващи да растат вече година, в институции (напълно безсмислено, след като имат определени осиновители, които ги очакват, за да им предоставят любяща семейна среда) и за които не се знае кога точно ще бъдат осиновени. С поправките държавата се опитва да излезе от правното недомислие преди да бъде осъдена от потърпевшите. За жалост децата, които са основните потърпевши и чийто интерес е потъпкан, не биха имали възможност да потърсят правата си.

  Освен тези 200 кандидат-осиновители, обаче, неустановен брой български граждани, пребиваващи в чужбина, са предприели стъпки средно около 2 години преди влизане в сила на новия Семеен кодекс и имат започната административна процедура по осиновяване, но не са били вписани в националния регистър, тъй като държавата по пребиваването им е била в процес на изготвяне на социалния им доклад. В предаване по една от телевизиите за първи път се чу цифрата 30 кандидат-осиновители, намиращи се в процедура преди вписване в националния регистър при влизане в сила на Семейния кодекс. Тази цифра изглежда прекалено малка при положение, че има 200 кандидат-осиновители вече вписани в националния регистър. Но дори и да бъде приета за точна, не става ясно защо тези кандидат-осиновители се изключват от възможността да приключат процедурите си по стария ред. След средно две години административни процедури в две държави, след редица проучвания, решението тези кандидат-осиновители да трябва да започнат наново, от нула, процедура, но вече като международно осиновяване пред Министерство на правосъдието, не отговаря в никакъв случай на принципа на Административно процесуалния кодекс за съразмерност, нито на принципа за процесуална, административна и финансова икономия нито за администрацията, нито за осиновителите, а най-малко за децата в домовете. Неизвестно защо, законотворците нямат желание да бъдат довършени тези процедури по реда на стария Семеен кодекс, по който са започнали, въпреки че в мотивите към новия Семеен кодекс, както и в тези към поправките към него, няма никакво споменаване защо се налага незабавно прилагане на приетите норми относно осиновяването от българи, живеещи в чужбина.

  В бързината си да поправи част от недомислията, приети с новия Семеен кодекс, законотворците ни отново не вземат под внимание всички хипотези, съществуващи в настоящата българска действителност и така създават предпоставки за нови несправедливости. Не е помислено, например, за хилядите български семейства, при които единият съпруг живее в Родината, но другият работи в чужбина. Той може да е заминал с временен договор, но бидейки повече от 183 дни в чужбина, попада под разпоредбите на международното осиновяване. Според чл.48, ал.7 от Кодекса на международното частно право:
  „под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки”.

  При липсата на ясни критерии и при разнородните житейски сигуации, в които се намират немалка част от българските семейства, Регионалните дирекции за социално подпомагане ще са тези, които ще трябава да правят проучване и решават във всеки конкретен случай дали и двамата съпрузи живеят преимуществено в България. Това определено ще доведе до противоречива практика, в разрез с интересите и правата на деца и осиновители. Поне при сега съществуващата правна рамка, както и при тази, посочена в проекта на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, семейство с двойно домакинство в две различни държави, попада под нормите на международното осиновяване.

  Така тези семейства ще трябва да кандидатстват за вписване в международния регистър за осиновители (ако разбира се отговарят на изискванията на държавата по пребиваването си да бъдат трайно установени там) и за деца, одобрени за международни осиновявания. За разлика от българските семейства, които към момента на подаване на документи за осиновяване живеят в България (но могат без проблем веднага след осиновяването да заминат и се установят в чужбина), те ще могат да осиновят само дете, получило 3 отказа по националния ред, в повечето случаи дете със специални нужди (тежък недъг или тежка болест).
  Не всички българи в чужбина са непременно заможни или отговарящи на изискванията за предприемане на такава стъпка, тъй като в редица държави по местоживеене има специални изисквания за осиновителите на болни деца – да имат педагогическо образование, да имат свои биологични деца и т.н,. С това живеещите в чужбина български граждани са принудени от страна на българските законодатели да осиновяват дете от трета страна. Но за да направят това, българите зад граница трябва да са се установили трайно в държавата си по местопребиване, защото за разлика от българското законодателство, предоставящо право на чужденците да кандидатстват за осиновяване по национален ред след 183 дни пребиваване в България, в тези държави се изискват години престой, за да се придобие правото на кандидатстване за осиновяване (например 3 години в Германия).
  На практика с новите промени в Семейния кодекс, хиляди българи, печелещи хляба си в чужбина и подпомагащи родната икономика със спеставянията си, се поставят в задънена улица – невъзможност за осиновяне като живеещи в България български граждани, невъзможност за осиновяване в страната по местоприбиваване или в трета страна поради недостатъчно трайно установяване или поради преимуществото, осигурено най-вече за гражданите на държавите, в които пребивават.

  Представителите на институциите, отговорни за осиновяването – Министерство на правосъдието, Министерство на труда и социалната политика, Агенцията за защита на детето, в медийните си изяви аргументират както нормите на новия Семеен кодекс по отношение на осиновяването от български граждани, пребиваващи в чужбина, така и подготвяните поправки към него, с най-добрия интерес на детето и с изискванията на Хагската конвенция относно международното осиновяване.

  Но както видяхме, ако законотворците се интересуват наистина от най-добрия интерес на детето, те не биха допуснали деца с определени осиновители, да живеят година и повече в институция, при положение, че знаят значението на престоя в институция за психическото и физическо развитие на децата. Ако наистина най-добрият интерес е водещ, не би се пропагандирало бързото закриване на домовете, без да има изработена подходяща социална политика за подпомагане на биологичните родители, нито разработена система за приемна грижа.
  Цитираната през цялото време от отговорните институции Хагска Конвенция няма за цел да създава единен международен кодекс на осиновяването, а да посочи основните изисквания, необходими да осигурят, че международните осиновявания се правят в най-добрия интерес на децата и да създаде механизъм за предотвратяване на отвличанията, продажбите и трафика на деца (Сборник с добри практики по Хагската конвенция, http://www.hcch.net/upload/adoguide_e.pdf). Редица държави – страни по тази конвенция са намерили най-добрия за техните интереси начин да отговорят на изискването на нейния чл.16, ал.1, т.б, да се взема надлежно предвид условията, в които е било възпитавано детето, както и неговия етнически, религиозен и културен произход.

  Така например Съединените американски шати, отскоро страна по Хагската Конвенция, са намерили интересен начин да защитят както интересите на американските деца, така и на осиновителите, американски граждани, пребиваващи в чужбина. САЩ изрично подчертават, че смятат гражданите на САЩ, пребиваващи в страна по Хагската конвенция за пребиваващи в САЩ, ако имат постоянен адрес в САЩ или имат намерението да се установят в САЩ преди 18-годишна възраст на осиновеното дете. Намерението за установяване в САЩ не подлежи на доказване, тъй като се смята, че всички граждани на САЩ имат намерението да се установят отново в родината си. Осиновяванията се разглеждат по национална процедура. Изрично се посочва, обаче, че в тези случаи трябва да се следват и изискванията на държавата по местопребиваване, свързани с Хагската конвенция и кандидат-осиновителите да се обръщат колкото се може по-бързо към Централния орган на тази държава.

  По подобен начин и България би могла да потърси най-ползотворния начин да отговори на международните си ангажименти, спазвайки основния европейски принцип на пропорционалност между търсените резултати и начините им на постигане и защитавайки най-добрия интерес на детето да израсне в близка до родната му среда.

  Но явно до момента това не е основен приоритет за нашия законодател. Явно за него е без значение дали дадено дете ще запази българските си корени, ще отрасне в дом, в който се говори български език и се спазват български обичаи. Може би децата, осиновявани в чужбина се смятат за втора категория и българската държава не се интересува дали те ще продължат да се чувстват българи? А колкото до потенциалните български осиновители, работещи и живеещи в чужбина, явно българската държава е напълно равнодушна дали те ще осиновяват български деца или например етиопски такива.

  Но при всички положения, недопустимо е превратното представяне в медиите на бъдещето на осиновяването от български кандидат-осиновители с местопребиваване в чужбина. Защо се използва бъдеще време, когато предлаганите поправки се отнасят само и единствено за минала несправедливост и точно определена група хора? Кой има интерес от това? Кому е нужно да бъде манипулирано по този начин общественото мнение?

  Copyright © CROSS Agency Ltd.

• Внасяли ли са осигуровките си другарите от БКП, ДКМС, БЗНС, БПС?

  Комунистическият режим в България беше подкрепян и от система от тоталитарни организации, издържани от държавата (БКП, ДКМС, ОФ, БЗНС, САБПФК, БПС), които утвърждаваха еднопартийната диктатура.

  Благодарение на това, че укрепват антихуманна властова система, щатните функционери на тези организации – председатели, секретари и сътрудници на национално, окръжно, градско и общинско ниво, са се ползвали с многобройни материални и правни привилегии и облаги.

  Получавали са заплати, значително по-високи от тези на работниците на физическия и умствения труд, допринясяли реално за развитието на икономиката. Поради това и днес получават по-високи пенсии от тях.

  Но дали комунистическите функционери са внасяли осигуровки във фонд ДОО, което да им дава основание да претендират за пенсии сега ? Наскоро открити архивни ведомости за заплати на апаратчици от ОФ показват, че такива осигуровки липсват.

  Последният председател на тази организация е днешният омбудсман Гиньо Ганев. Може би той ще си спомни внасял ли си е осигуровките преди 1989 г. и как са стояли нещата със стотиците му подопечни добре платени общински ОФ председатели и секретари.

  На същите въпроси следва да отговорят и последните председатели на БКП – Александър Лилов / днес стратег на БСП /, ДКМС – Андрей Бунджулов / днес съветник на Георги Първанов / , БПС – Кръстьо Петков / днес председател на ОБТ / БЗНС -Виктор Вълков / бивш агент на ДС и кандидат за президент, днес пенсионер /.

  Къде са документите за внасяни осигуровки от функционерите на тоталитарните организации ? Ако такива документи липсват, то на какво основание днес им се изплащат пенсии ? На този въпрос трябва да отговорят и от архива и ръководството на НОИ.

  ––––-
  Гражданска петиция за намаляване пенсиите на щатните функционери на ДС и тоталитарните организации:

  http://bgpetition.com/namaliavane-pensiite-na-rabotilite-v-DS-i-totalitarni-organisazii/index.html

  За контакти: Васил Къдринов, 0889 032 954

• Алексей Петров излиза на свобода

  Алексей Петров излиза на свобода в четвъртък, 15 юли. Тогава Софийският градски съд ще гледа за пореден път мярката за неотклонение на арестанта, поискана от неговите адвокати. Това съобщиха за Frognews.bg източници от магистратските среди.
  Според тях до момента прокуратурата така и не е предоставила неоспорими доказателства за извършените престъпления, в които бе обвинен българския „октопод”, както от МВР нарекоха арестанта при задържането му.

  Това ще е голяма победа за защитата на Трактора в лицето на адвокатите Васил Василев и Ина Лулчева, коментираха техни колеги, пожелали анонимност. Според тях двамата защитници навлезли в странни схеми, поемайки защитата и на бившия премиер Сергей Станишев, който бе накиснат преди няколко месеца от Петров, че е загубил секретни документи. Юристи са категорични, че това е безпрецедентен случай и в нормални страни подобно поведение би било осъдено остро от колегията. Тук обаче това нямало как да стане, тъй като Василев и Лулчева са от една кантора с Даниела Доковска, която пък от 2008 г. е шеф на Висшия адвокатски съвет (ВАС). Юристи недоумяват каква ситуация ще се получи, ако случаят със Станишев стигне до съд, където двамата му адвокати биха разпитвали главният свидетел Алексей Петров, на когото също са защитници.

  Вероятността Петров да остане в ареста се оценявала от наблюдатели на разследването на не повече от 1-2%.
  В последно време Петров все по-често започна да прави изявления пред медиите по време на посещенията си в съда, където се гледаха исканията за освобождаването му. Последният път той говори свободно пред една телевизия близо десет минути, без охраната да се намеси, което е недопустимо. Това стана на 8 юли, когато Софийският градски съд засекрети делото по искането на Алексей Петров да излезе на свобода. В разрез с изискванията на закона и установената практика съдия Емилия Колева дори не пусна журналистите в залата, за да прочете определение, с което да обяви гледането на делото при закрити врати. Това не попречи на известния арестант да развие тези и да отправи обвинения срещу бивши свои колеги от ДАНС.

  По-късно той обяви, че от делото липсвали документи, които сам бил дал на прокурорите.

  Обвинителят Светозар Костов на свой ред шокира обществото като съобщи пред в. „24 часа”, че Петров – Трактора се занимавал в ареста с научна дейност. При него били пускани някакви учени, с които той работел по важен проект. Юристи заявиха, че ако това е така, то България ще влезе в световната практика с уникален принос в хуманитарното отношение към обвинени в мафиотска дейност. Те се питат какво би станало, ако и други арестанти поискат да ги посещават преподаватели по английски, филолози или изследователи на етносите.

  Алексей Петров, бивш съветник на бившия директор на ДАНС Петко Сертов и известен като „бивша барета“, бе арестуван на 9 февруари 2010 г. по време на полицейска акция в нощни клубове в София. Тя прерастна в по-мащабна операция под наименованието „Октопод“, съобщи по-късно вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. Задържани бяха и хора, свързани с източване на ДДС и на металургичния комбинат „Кремиковци“ и за много други престъпления.
  Алексей Петров е в управлението или поне има отношение към дейността на застрахователна фирма и е преподавател в УНСС, доктор на икономическите науки, собственик на басейна „Спартак”, консултант, каратист.

  Вътрешният министър уточни тогава, че акцията е срещу една „много добре организирана и стройна престъпна група“, която е съществувала от близо 10 години и е упражнявала дори политическо влияние. Престъпниците са се занимавали с проституция, пране на пари, кражба на ДДС и укриване на данъци.

  До момента обаче не бяха разкрити покровители на Трактора, за каквито се твърдеше в началото, че има данни. Нещо повече, самият Алексей Петров обвини чужди посолства в София, че техни служители са участвали в отстраняването на неудобни хора. Поиска и среща с американския посланик у нас Джеймс Уорлик, но той отказа.

  Очакванията са, че след излизането си от ареста, Трактора ще се заеме с реализацията на политически проект, който да е алтернатива на сегашното управление. Самият Петров неведнъж е признавал, че се интересува от политиката и не изключва възможноста някой ден да се включи в нея. За лидер на проекта щял да бъде издигнат съпруга на негова близка журналистка. Същият вече участвал в предизборната кампания на РЗС за кмет на Габрово и споделял, че в скоро време се очаква разгръщането на мощен антиправителствен фронт.

  Освобождаването на Алексей Петров ще е силен шамар за усилията на МВР през последната година да се справи с организираната престъпност, както и за прокуратурата, която твърдеше, че има достатъчно доказателства за мафиотската му дейност. Свидетелите, които проговориха за отношенията си с Петров също са в паника, защото се страхуват за живота си и безопасността на близките си.

  http://frognews.bg/

• С гладна стачка българин обяви в Брюксел война на ядрената мафия

  Бузпрецедентна безсрочна гладна стачка започна вчера 12.07.2010 г. в 14,25 часа българско време (13,25 ч белгийско) ядреният физик от България Георги Котев. Протестът му е срещу престъпленията на ядрената мафия и заради отказ от прозрачност по въпроси на ядрената безопасност в България. Бунтът на Котев е насочен не към личен проблем, а в защита на обществен интерес.
  Протестът на българина ше бъда на площад “Шуман” в Брюксел, където са разположени едни от най-важните институции на ЕС, включително и ЕК. На гърдите и на гърба си физикът е поставил големи плакати с надписи: “Безсрочна гладна стачка срещу Европейската комисия” и “Защо ЕК не работи срещу ядрените престъпления”. Котев ще раздава и листовки на гражданите, които искат да се запознаят с проблема и разкриията, които е направил в България.

  Минути преди да започне демострацията Георги Котев заяви за Frognews.bg по телефона: “Стачката е срещу тотолания отказ на всички български институции и всички европейски, основно Европарламента и ЕК да разследват уникално в световен мащаб криминално престъпление. Става дума за подмяна на ядрено гориво, а престъплението се извършва в продължение на 6 г. в АЕЦ “Казлодуй”. Всички доказателства, може би над няколко хиляди страници, са събрани от мен и публикувани в Интеренет. Те доказват, че става дума за престъпление. Описани са хората, които извършват и прикриват това в България. Всичко е абсолютно ясно и е много лесно да бъде доказано и вкарано в съдебна зала, но парите, които се крадат от тази схема, са огромни, и интересите също.

  Гладната стачка е въпрос на морал, но и на чест. Аз се боря, за да докажа това престъпление единствено и само, за да не бъда направен съучастник на тези хора. В момента, в който се откажа да се боря и да искам престъплението да бъде разкрито, ставам автоматично съучастник на тези хора, а това не мога да го понеса”.

  Котев съобщи още, че идеята му е да си купи палатка и да я разпъне на площада в белгийската столица, но все още не е изяснил дали има това право и дали властите ще му разрешат подобни действия.

  Решението си физикът, който през 2008 г. емигрира от България, оповести преди месец с нарочни писма до посланиците на европейските държави и САЩ у нас, както и до официалните български институции.

  Георги Котев е 45-годишен. През 1991 г. е завършил Московския енергетичен институт, а след това над 17 години работи тясно в областта на реакторната и ядрена физика, бил е главен експерт „Реакторно-физични анализи” в АЕЦ „Козлодуй”.

  По време на работата си в АЕЦ установява, че централата работи с нелицензирано ядрено гориво, внасяно от Русия. Според него то най-вероятно е отработено в европейски централи, след това е рециклирано в Русия и изпратено в България. Така руснаците ползват страната ни като база за ядрени експерименти, а над 500 милиона евро са щетите от далаверите с нелегалното гориво.

  Днес пък в 12 часа под лозунга “Гладна стачка в Брюксел на Георги Котев, ядрен физик, срещу недосегаемите в БГ” на площад “Независимост”, между Президенството и Министерски съвет в столицата, се събраха около 20 членове на Комитета за защита на Георги Котев и Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская”.
  

  „Тук сме за да изразим нашата съпричасност и подкрепа към физика Георги Котев. Постъпката му не е отчаяние, а знак за морал и почтеност, заяви пред Frognews.bg Петър Пенчев, член на организаторите. За пореден път той алармира, че управляващите и институциите прикриват едно огромно престъпление с използване на нелицензирано ядрено гориво, внасяно от Русия.

  Петър Пенчев обяви, че разкритията на Котев са подкрепени с много факти и материали, а наскоро Европейският парламент е изпратил до България доклад, от който на 100% става ясно, че през периода 2004 – 2008 г. в АЕЦ ”Козлодуй” е използвало ядрено гориво, за което не е имало предписание какви стойности трябва да показва в работен режим. Тоест, то не е било експериментирано и лицензирано, обясни Пенчев.

  Двата обществени комитета водят съдебна сага и с министерството на икономиката и енергетиката. То отказва да предостави секретен доклад с тайни стойности на горивото, което се прилага в АЕЦ, а следващото дело е отложено за септември.

  Днешната проява на Комитета за защита на Георги Котев и Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская” бе стриктно охранявана от 7-8 полицаи. Първоначално те отказаха протестът да бъде пред шадравана до Президенството, с мотив, че в близост се провеждало друго събитие. /Фрогнюз – http://frognews.bg/

  Още по темата вижте – линк.

• Човекът деградира, остава му само мозъкът

  Според китайски учени хората деградират физически, затова в бъдеще от нас ще остане само мозък.

  Регресът на физическите способности на съвременния човек е налице – ако нашите прадеди са могли с лекота да изминават по 50 км на ден или да яздят цял ден, то днес такива способности показват само спортистите и то далеч не всички, показва проучването, цитирано от Агенция КРОСС.

  Учените директно свързват физическата деградация с развитието на технологиите. Именно заради технически прогрес хората са загубили голяма част от способностите си. Ако работата върви така и в бъдеще, то, твърдят учените, късогледството ще стане нормално, тъй като хората ще забравят, че може да се гледа и надалеч. И това ще бъде само началото.

  Впрочем, до днешните изводи на китайските мъдреци, преди 10 години е достигнал американецът Бил Джой. През април 2000 година той публикува статия, в която пише „Нашите най-мощни технологии на XXI век: роботехника, генно инженерство и нанотехнологии, заплашват да направят от хората изчезващ вид“.

  Хората все по-често предпочитат да прехвърлят своите функции, а понякога и съдбата си във властта на информатиката и технологиите, предпочитайки виртуалния свят пред реалността. Учените не изключват възможността в бъдеще хората да деградират толкова много, че единствено мозъкът да остане органът, способен да функционира, а останалите части на човешкото тяло да атрофират и да станат безполезни.

  Източник: http://dir.bg

• Зов за помощ: В артцентър “Хефест” дъждове съсипват труда на хора с увреждания

  В редакцията получихме следното писмо:

  Уважаеми Дами и Господа,
  Пише Ви пазарджишката народна певица Иванка Иванова в качеството си на Програмен Директор и лице, отговорно за връзки с обществеността.
  От скоро съм член на управителния съвет на фондация “Център за социална рехабилитация и интеграция на лица с неравностойно социално положение – Хефест” град Пазарджик. Фондацията съществува и се самофинансира от 2003 година до сега и въпреки световната криза тя по чудо оцелява. Основната и мисия е да помага на хора в неравностойно социално положение (с увреждания,социално слаби, самотни и други) да осмислят своят ден чрез социални контакти, труд и искуство. От самото си създаване Фондацията успя да се сдобие със собствена сграда (дървена барака, от 1977 година) предоставена от община Пазарджик на 30.08.2005 година за 10 годишно безвъзмездно ползване. Състоянието на помещението от самото начало е в окаян вид. След последните снеговалежи на зимата 2010 част от покривната конструкция хлътна и има опастност от срутване на едно от помещенията. Спешно се нуждаем от ремонт на покривната и таванната част на помещението, в което ежедневно се провеждат заниманията. Моля да бъда извинена за това, че Ви безпокоя, но смятам, че ще се намерят съпричастни хора, който ще ни подкрепят и ни помогнат да изпълним нашата благородна мисия докрай, защото без Вашата помощ тя е обречена. Бихме се радвали да откликнете на нашата молба .Ние сме отворени за всяка Ваша подкрепа, била тя парична, свързана с ремонта на покривната и таванната конструкция или материална (прежди, дантели, мъниста, копчета, машини и уреди за работа с хартия, текстил) и евентуални поръчки на нашите изделия. Моля, пишете ни. За всяко Ваше дарение ще получите: Акт за дарение, Приемно предавателен протокол, Благодарствено писмо. Отразяване на събитието в снимков материал от българските медии.

  Нека Бог освети нашето дело и се намерят добри и съвестни хора да ни помогнат с каквото и да било!

  В артцентър “Хефест” мечтаят някой строителен предприемач да им дари нов покрив над главата

  Публикация на в-к Труд

  Петъчните дъждове за пореден път съсипаха доста от труда на хора с увреждания, които работят в местната фондация “Хефест”, оплака се председателката Пенка Кацарска. В бараката, където работи артцентърът на фондацията, няма помещение, където да не тече. Най-страшно шурти в склада, но и в работилницата в дъждовно време от тавана се леят потоци.
  Бурята в петък съсипа готови изделия за около 50-60 лева. По-малко от друг път, защото хората вече си знаят и видят ли облаци, спасяват, каквото могат и където могат. При предишни подобни инциденти в боклука е отивала стока за по 200-300 лева. Старата барака е била заливана не само откъм таваните, но и откъм двора на училище “Отец Паисий”, където се намира. Теренът има някакво недомислие, заради което при порой реки потичат към артцентъра. В архива на организацията не липсват снимки на
  хора от фондацията, нагазили до глезени в дъждовни потоци
  “Опитахме се да се справим само с проблема, но се оказа, че не можем да намерим пари за нов покрив, споделя г-жа Кацарска. В момента няма отворени програми за ремонт, реконструкция и модернизация. По работещите програми пък няма нито такова перо за разходи, нито донор, който би се съгласил да осигури нужните средства. Миналата година много се надявахме на един проект за 100 хиляди лева, с които артцентърът щеше да стане чудесен! И от общината, като стопанин на помещенията, имахме съгласие, че ще бъдат отпуснати 20 хиляди лева самоучастие. В последния момент донорът ни съобщи, че няма смисъл да се инвестират толкова много пари в такава порутена барака”.
  След ремонта на бул. “Цар Освободител” нещата още повече се влошили. От шума и вибрациите паянтавата сграда съвсем се разнебитила, а в покрива зейнали цели пробойни. Представители на фондацията потърсили съдействие от общината, откъдето им предложили да се преместят на втория етаж на сграда в кв. “Изток”. За хората с физически увреждания обаче ще е изпитание да се катерят по стълби, натоварени със стока или материали за работа, а и споделили, че ще се страхуват да се прибират вечер след работа от такъв район. И председателката се принудила да откаже.
  Според комисия от общински експерти
  ремонтът на помещенията би струвал около 11 хиляди лева
  За момента обаче те не са отпуснати. А трудещите се в артцентъра от ден на ден все повече губят надежда, че ще ги получат в тази криза…
  Най-новият член на управителния съвет на фондацията – народната певица Иванка Иванова, наскоро опитала и друго. Изпратила зов за помощ до българите, живеещи в чужбина. Посочила и банковите сметки на “Хефест”, за да могат евентуалните дарители да проверят легитимността на организацията. Вместо това обаче някои приели призива й като нигерийско писмо – с присмех и подигравки.
  А “Хефест” е вписана в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел
  към Министерството на правосъдието, регистрирана е в Агенцията за социално подпомагане, работи с програмите на Агенцията по заетостта. Дори членува в Националния съюз на кооперациите на инвалидите и в Съюз на военно-инвалидните кооперации в България. Тази пролет имаше успешно представяне на Пловдивския панаир, единствена от Пазарджишка област.
  Фондацията е единствена по рода си в страната. Вече 7 години работи без финансиране, разчитайки само на проекти и на приходи от собствен труд. За това време по програми на Бюрото по труда са обучени на занаят 7 души с различни физически и психически увреждания. Те самите не вярвали, че могат да правят нещо и сами да изкарват прехраната си. Сега са толкова свикнали с работата, че дори без пари напират да идват в работилницата, дори само заради приятно прекараното там време. Общо 22 човека изготвят различни изделия на приложното изкуство, помагат им неколцина здрави доброволци.
  Всички се радват и на най-малката помощ и подкрепа на околните. Нуждаят се от материали, за да оцелеят в кризата – прежди, дантели, копчета, машини и уреди за работа с хартия, платове… Все неща, които търговците на кинкалерия и на дрехи втора употреба хвърлят направо в контейнерите, без да се замислят. Нуждаят се от фирми, които да изкупуват готовите изделия. Но в момента най-много биха се зарадвали, ако някой строителен предприемач им предложи здрав покрив над главата.
  “В Пазарджик работят толкова строителни фирми, които изпълняват поръчки за стотици хиляди или дори за милиони лева. Ако някоя от тях се заеме да ремонтира само покрива ни, надали ще й струва повече от 1000 лева, предполага председателката. Това може да спаси работните места на болни хора, които иначе не биха могли да си изкарват прехраната другаде. А фирмата би могла да постави в замяна своя реклама на поправения покрив и също би имала полза”.
  Въпреки всичко артцентърът упорито продължава да работи. Ако успее да преплува кризата, отново може да дава работа и прехрана на хора, които не са знаели колко много неща могат да вършат. /Дора АЛЕКСАНДРОВА/

• Испания е световен шампион!

  Испания за първи път в своята история спечели  световното първенство по футбол!

  Точно така както предрече прочутият октопод Паул.

  Паул,който обитава аквариума в Оберхаузен, стана известен по целия свят с безпогрешното познаване на победителите във футболните мачове на Мондиала.

  Мачът завърши при резултат 1:0 след продължения.

  Още в петата минута испанците можеха да открият след удар на Серхио Рамос, но отлична реакция на вратаря на Холандия Маартен Стекеленбург запази равенството.

  Добра атака в 11-ата минута за малко не донесе гол за Испания, но след шут на Рамос, защитник в оранжево изби в корнер. Веднага след това Вия среля от воле, но не намери вратата.

  В 18-ата минута Снайдер опита късмета си от свободен удар, но Касияс не трепна и улови.

  Тези минути бяха доста нервни за нула време и съдията Хауърд Уеб нашари мача с общо пет официални предупреждения – всички за особено груба игра.

  В 37-ата минута ван Перси подаде удобна топка към Матайсен, но защитникът се размина с топката на няколко метра от вратата.

  В последната минута на полувремето Икер Касияс се справи отлично след удар на Ариен Робен от границата на пеналтерията.

  По подобен начин под ъгъл Робен стреля отново и 52-ата минута, а Касияс отново игра на високо ниво.

  Течеше 62-ата минута, когато Уесли Снайдер подаде отлично към Робен, който се възползва от грешка на Пике и се озова абсолютно сам срещу Касияс. Завършващият удар на Ариен обаче не беше на ниво и стражът на „Ла Фурия“ изби с крак в корнер.

  Жестът обаче беше върнат от испанците в лицето на Давид Вия, който пропусна от два метра пред Стелекенбург.

  В 77-ата минута Серхио Рамос се извиси над всички след корнер, но ударът му с глава не намери целта.

  Това бяха минути на испанците, които натикаха „лалетата“ в тяхната половина, а играчита от Ниската земя имаха страхотни трудности при изнасянето на топката зад центъра на терена.

  Мълниеносна „оранжева“ контра в 83-ата минута обаче изведе Робен отново сам срещу вратаря, но победител в спора отново беше Касияс.

  До края на редовното време мачът беше двуостър, но нерезултатен и завърши 0:0. Предстоят продължения.

  В 95-ата минута беше ред и на Маартен Стекеленбург да спаси своите след като Фабрегас се озова очи в очи с него. Минута по-късно на другата врата Касияс се размина с топката, но Матайсен не успя с глава да отбележи.

  Фрапантна грешка в отбраната на „лалетата“ в 98-ата минута изведе Иниеста на стрелкова позиция, но халфът на Барселона се засуети и ван Бронкхорст успя да осуети набега му.

  Испания продължи да доминира и в 101-ата минута удар на Хесус Навас бе отклонен от играч на Холандия, колкото топката да излезе на сантиметри в корнер.

  В 110-ата минута на мача Джони Хейтинга от състава на Холандия, който вече имаше жълт картон фаулира откъсващия се напред Иниеста и Хауърд Уеб не се поколеба да му покаже втори картон и да го изгони.

  Обърканата защита на Холандия допусна поредна грешка в 117-ата минута на мача, която този път обаче се оказа фатална. Топката попадна в Андрес Иниеста леко под ъгъл вдясно и той без да се бави я вкара във вратата на Маартен Стекеленбург за 1:0 за „Ла Фурия“.

  Това беше и всичко в този мач, след който светът има шампион, който вдига купата за първи път в историята си. Така след европейската титла преди две години в Австрия и Швейцария, „Ла Фурия“ прибави и световна във витрината си.
  ––
  Холандия – Испания 0:1

  Голмайстор: 0:1 Андрес Иниеста 117 мин

  ст. „Сокър Сити“, Йоханесбург

  Съдия: Хауърд Уеб (Англия)
  Жълти картони: Робин ван Перси (Хол) – 15 мин, Карлес Пуйол (Исп) – 17 мин, Марк ван Бомел (Хол) – 22 мин, Серхио Рамос (Исп) – 23 мин, Найджъл де Йонг (Хол) – 28 мин, Джовани ван Бронкхорст (Хол) – 54 мин, Джони Хейтинга (Хол) – 57 мин, Йоан Капдевиля (Исп) – 67 мин, Ариен Робен (Хол) – 84 мин, Джони Хейтинга (Хол) – 110 мин, Грегори дер Виел (Хол) – 111 мин, Йорис Матайсен (Хол) – 117 мин, Андрес Иниеста (Исп) – 117 мин, Хесус Ернандес (Исп) – 120 мин.
  Червен картон: Джони Хейтинга (Хол) – 110 мин.

  Холандия: Маартен Стекелленбург, Грегори ван дер Виел, Джони Хейтинга, Йорис Матайсен, Джовани ван Бронкхорст (105, Едсон Браафхайд), Марк ван Бомел, Найджъл де Йонг (99, Рафаел ван дер Ваарт), Ариен Робен, Уесли Снайдер, Дирк Кайт (71 Елейро Елиа), Робин ван Перси

  Испания: Икер Касияс, Серхио Рамос, Жерард Пике, Карлес Пуйол, Йоан Капдевиля, Серхио Бускетс, Хаби Алонсо (87, Франсеск Фабрегас), Андрес Иниеста, Хави Ернандес, Педро Родригес (60, Хесус Навас), Давид Вия (106, Фернандо Торес).

  Автор: ЕМИЛИЯН ОНУФРИЕВ
  http://sportni.bg/

  ––––––––––––––

  СВЕТОВНОТО В ЮАР ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ФАКТИТЕ

  Нова Зеландия е единственият отбор без загуба на Мондиала

  Най-добър играч на първенството и носител на “Златната топка”: Диего Форлан (Уругвай)

  Най-добър голмайстор и носител на “Златната обувка”: Томас Мюлер (Германия)

  Най-добър млад играч до 21 години и носител на наградата на спонсорите: Томас Мюлер (Германия)

  Най-добър вратар и носител на наградата „Златна ръкавица“: Икер Касияс (Испания)

  Награда за феърплей: Испания

  Най-резултатен отбор: Германия – 16 гола

  Най-малко вкарани голове от отбор: Хондурас и Алжир – 0

  Най-много допуснати голове: КНДР – 12

  Най-много вкарани голове: Томас Мюлер (Германия), Давид Вия (Испания), Уесли Снайдер (Холандия), Диего Форлан (Уругвай) – по 5 гола

  Брой голове на първенството: 145

  Брой на жълтите картони: 246

  Брой на червените картони: 17

  Отбор без загуба: Нова Зеландия (1:1 със Словакия, 1:1 с Италия и 0:0 с Парагвай)

  Отбор без спечелена точка: Камерун и КНДР (с по 3 загуби в групите)

  Отбор с най-много победи: Испания и Холандия – 6

  Най-много отправени удари от отбор: Испания – 121

  Най-малко отправени удари от отбор: Нова Зеландия – 15

  Най-много отправени удари от играч: Асамоа Гиян (Гана) – 33

  Най-много удари в един мач: Уругвай – Гана – 4:2 след дузпи (1:1 в редовното време и продълженията) – 49

  Най-малко удари в един мач: Кот д’Ивоар – Португалия (0:0) – 12

  Най-много спасявания: Ричард Кингсън (Гана) – 24

  Най-много извършени нарушения от отбор: Холандия – 126

  Най-малко извършени нарушения от отбор: КНДР – 26

  Най-много извършени нарушения от един играч: Кейсуке Хонда (Япония) – 19

  Най-много нарушения срещу отбор: Испания – 134

  Най-много нарушения срещу играч: Андрес Иниеста (Испания) – 26

  Най-много нарушения в един мач: Парагвай – Япония – 5:3 след дузпи (0:0 в редовното време и продълженията) – 55

  Най-малко нарушения: Германия – Англия (4:1) – 13

  Отбор с най-много жълти картони: Холандия – 22

  Най-много жълти картони в един мач: Испания – Холандия (1:0 след продължения) – 13

  Най-много пасове от отбор: Испания – 3803

  Най-много пасове от играч: Шави (Испания) – 669

  Най-малко пасове от отбор: Нова Зеландия – 663

• Особености на мюсюлманския секс – смърт и забрани

  Смъртната присъда заради изневяра, издадена в Иран, предизвика спорове сред български мюсюлмани. 43-годишната Сакинех Маохамади Аштияни ще бъде обесена, а не пребита с камъни, както се бе произнесъл иранският съд.

  Присъдата бе смекчена след международен натиск. Аштияни е осъдена през 2006 г., оттогава е в затвора и вече е изтърпяла наказанието 99 удара с камшик заради „незаконни отношения извън брака“ с двама мъже след смъртта на съпруга й.

  Трябва да бъде обесена, защото е нарушила свещените закони на Корана. Това мнение защитавали възрастни мюсюлмани в района на Велинград. Новината стигнала до тях чрез ходжи, които обяснявали, че въздържанието е задължително и е един от Петте стълба на исляма. Те подкрепяли решението на иранския съд и смятали, че именно подобна дисциплина щяла да спаси света от греховните изкушения. Сравнявали изневярата с употребата на наркотици, пиянството и убийствата.

  Младите обаче приемали с недоверие подобни аргументи. Много от тях били на мнение, че светът отдавна е съвсем друг от представите на религиозния фанатизъм.

  Момичета дори контрирали разпален проповедник и поискали да коментира изнесеното в пресата за бохемския живот на турската филмова звезда Фикрет Хакан. 76-годишният плейбой, който играе Феяз в сериала „Незабравима”, имал 5 брака и сам се хвалел, че е спал с близо 1000 жени. В същото време твърди, че е смирен мюсюлманин. Какви са били тези жени, чужденки ли? А ако част от тях са мюсюлманки и имат семейства или са вдовици и те ли трябва да бъдат пребити с камъни или обесени, попитали младите. Запитаният божи служител се ядосал и се скарал на неосъзнатите момичета, че богохулстват и мърсят светия Коран. За емоционалния спор пред Frognews.bg разказа очевидец.
  Младите помакини изтъкнали и още един аргумент. В подкрепа на свободата за Сакинех Маохамади Аштияни се обявили известни личност като бившият държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс, трима бивши британски външни министри, американските актьори Робърт де Ниро и Робърт Редфорд, както и френската актриса Жулиет Бинош. Те призовават за преразглеждане на случая и отмяна на присъдата.

  За какво всъщност става дума и какво представлява сексът сексът при мюсюлманите?

  В някои арабски държави все още се спазват средновековни обичаи. Някои от тях дават право на младоженеца и роднините му да пребият семейството на невестата, ако тя се окаже недевствена. Ако има смъртни случаи, биячите рискуват шириатския съд да им даде най-много условна присъда.

  Подобни и други архаизми принудили млади арабски учени да се опитат да обяснят какво означава секс по арабски в днешно време. Именно тази тема се обсъждала неотдавна на конференция в Ливан, на която били поканени известни арабисти от Оксфорд, както и ислямски духовници.

  Един от първите митове, който бил разбит на пух и прах бил този за романтичен секс в приказките на Шехерезада „1001 нощ”. Всички били единодушни, че в разказите на младата красавица става дума по-скоро за сексуални грубости, жестокост към деца и кърваво насилие.

  В много мюсюлмански страни все още съществува „убийство заради чест”, което позволява оказалите се недевствени невести да бъдат линчувани и убивани. В Йордания всяка година има издадени поне 20 такива смъртни присъди, в Йемен са близо 400. Съществува дори кула, от която хвърляли върху скалите покварените младоженки и жени, които били изневерили на мъжете си.

  В Мароко, ако жена е родила извънбрачно, веднага детето бива прибрано в приют, а на семейството й се налага огромна глоба. Самата родилка отива за 6 месеца в затвора.

  Жестоки наказания очакват и хомосексуалните в арабския свят. Заловен гей може да бъде кастриран на място. Лесбийките пък рискуват да им отрежат езика и да обръснат цялато им тяло пред очите на разярена тълпа.

  По време на конференцията в Ливан много млади хора, преди всичко студенти, се обявили против подобни отживелици. Те били на мнение, че сред мюсюлманските общества цари невежество и трябва час по-скоро младите да бъдат просветени в сексуалните тайни, за да изпитват наслада и удоволствие, а не страх и ужас. Идеята е сравнявана със сексуалната революция през 70-те години на м.в.

  Преди месеци в Ливан била проведена анонимна анкета сред омъжени жени. Оказало се, че само 50 на сто от тях са били девствени в първата брачна нощ. За да се избегнат скандали, бащите на много от тях предварително се договаряли със семейството на младоженеца и плащали солидна сума, за да се премълчи позорния факт. Същата хитрост от години използват и мюсюлмани в България, с тази разлика, че у нас процентът на „развалените” девойки бил доста по-висок. Рекордьори обаче се оказали фалшивите девици в Северна Африка. Там стигали и до крайности: след като се насладяли на „развалената” невеста, мъжете я предлагали на бедни, които не можели да си купят булка…

  Гейовете може и да са оплюти в арабския свят, но мъжкия секс е на почит. В затворите и до днес има традиция младите осъдени да играят ролята на булки. Първата „брачна нощ” обаче задължително принадлежи на надзирателите. В тази посока особено активни били мъжете в Саудитска Арабия. Там даже аргументирали мъжката любов със законите на шириата.
  За да се повдигне завесата пред арабския секс, в Ливан пуснали в ефир нощно телевизионно предаване „Шатер янки”. Рейтингът му за нула време стигнал неочаквани върхове. В предаването сексолози разговарят за хомосексуалните връзки, за кръвосмешението. Канят се и гейове, но с маски на лицата, а лесбийките в шоуто са така гримирани, че и майка им не би ги познала.

  Доста предразсъдъци има в мюсюлманските общности около аналния секс. Според някои ислямисти все пак няма категорична забрана от Аллах. Други обаче го отричат.

  Още по-разгорещени споровете предизвиква оралния секс. „Този секс унижава хората и ги принизява до най-низките животински инстинкти”, твърди мюфтията Ибрахим Десай от Северна Африка.

  Негови опоненти обаче цитират аята: „Вашите жени са вашата нива, ходете на вашата нива и я разработвайте както пожелаете и се бойте от Аллах…”

  Все пак в Корана се споменават две забрани. Първата е да се прави любов по време на месечния женски цикъл. Втората се отнася за оралния и аналния секс.

  Въпреки тези първи крачки на разкрепостеност, в арабския свят са сигурни, че всички пороци идват от християнския свят и най-вече от западната култура.

  Източник: http://frognews.bg
  Използвани са материали от e-motion.tochka.net, тopnews.com, pomak.eu и др

• По повод един трагичен инцидент

  Историята, която ме провокира да напиша този текст, е в прекия и преносен смисъл мътна и кървава. Става въпрос за инцидента от 4 юли т.г. в кв. Овча купел в София, завършил със смъртта на един 24-годишен младеж. 

  Не само тази конкретна случка е според мен, обаче, „мътна и кървава“. Има нещо някак трагично и мътно и в някои от нещата, което пише в дневника си този млад човек, циритани от близките му след инцидента. Че иска да остане като легенда, че обича само себе си и иска да се жертва заради себе си, защото няма за какво друго да се жертва.

  „Мътно и кърваво“ може да е, от друга страна, не само това сбиване, след което си отиде Борислав Райнов от кв. Овча Купел, а и всяко друго сбиване на границата между жилищен квартал и гето, в което полицията участва като статист.

  „Мътно и кърваво“ е и пристигането на линейка, идваща с достатъчно закъснение, че да няма вече смисъл от нея (повикана от някого в суматохата, във всеки случай не и от полицията).

  Има нещо мътно някак си и в дейността на всякакви правозащитници и НПО-та, която се изявяват под път и над път, само не и когато примерно тълпа роми се саморазправи до смърт с някой представител на мнозинството, или пък когато примерно някоя друга група натупа някой полицай (и такива случаи има). Както и в политици или министри, които гледат да замажат причините и последствията от подобни случаи. Или в някои медии, които правят същото.

  За някои крайни националисти, които бързат да си кажат лозунгите на организиран заради поредната нелепа смърт граждански протест, не знам дали има смисъл да споменавам.

  Съвсем ясно е обаче, не мътно и смътно, че има условия за развитие на ромски и на български екстремизъм (такива има не от вчера), на етнически оцветени социални противоречия, които няма да бъдат спрени, докато на всеки подобен случай се гледа изолирано. Докато по-дълбоките причини, предпоставките за подобни инциденти не стават никога повод за никакъв по-искрен, задълбочен и отворен, ангажиращ всички структури на обществото, дебат.

  Вероятно светът е различен, когато живееш в гето.
  Каквото и да е гетото, в едно гето винаги е по-лесно да се образува спонтанна тълпа. И ако на никакво ниво или чрез никоя от своите структури (държавни, неправителствени, местни, съсловни, каквито и да било), една страна или общество не може да намери механизми, с които да спре гетоизацията на все повече хора всъщност (били те обитаващи жилищни блокове или бараки); да спре възникването на толкова лесна агресия, от една или от друга страна (въоръжена не само с юмруци или ритници, но и с всякакви подръчни хладни оръжия), онази стара приказка за правата на човека и гражданина може да отиде право на боклука на голямото, завземащо все повече пространства, гето.

   

  Мариана Христова

  © stranitzi-stannitzi.blogspot.com

• АЕЦ Белене – най-добрият ядрен проект в света?!?

  Автор: Др. Георги Касчиев

  При посещението си в България първият заместник премиер на Русия г-н Зубков нарече АЕЦ “Белене” “най-добрият ядрен проект в света”. Аналогични изявления е правил и сегашният посланик на Русия г-н Исаков.

  Аз обаче имам известни колебания дали проекта Белене (AES-92 с ВВЕР-1000 V-466) е най-добрият ядрен проект в света.

  – Този проект например не спечели навремето честно проведения търг за пети реактор на Финландия.

  – Изграждането на този тип реактор не се планира никъде другаде, дори в Русия (всички 26 + 6 реактора планирани за строеж до 2030 г. в Русия са от типа ВВЕР-1200, познат още като AES-2006).

  – Към проекта имало 8000 (осем хиляди) забележки, но на всички било отговорено. Тази цифра е стряскаща – осем хиляди забележки към “най-добрия ядрен проект в света”. Чудя се през тази една година по колко часа са отделили на всяка забележка. И това че е отговорено означава ли че поставените проблеми са решени?

  – Парадоксално, “най-добрият ядрен проект в света” не може да намери никакво финансиране. Още през 2006 г. редица международни банки отказаха да го финансират, в това число: Bayerische Landesbank, Deutsche Bank, Commerzbank, Unicredit/HVB/Bank Austria, Societe Generale, KBC, Citi Group, JP Morgan Chase, Lehman Brothers, Merril Lynch & Co, Credit Suisse/First Boston. През 2009 г. към тях се присъедини и BNP Paribas, която беше избрана от НЕК да структуира финансирането му. Преговори с Европейската Комисия и Европейската Инвестиционна Банка за отпускане на заем по условията на договора за Евратом (с възможно най-добри условия) дори не са започнати.

  – Въпреки постоянните апели, отправяни към съседните страни от един от най-големите лобисти на проекта – българският президент, досега нито една от тях не е заявила, че иска да участвува в “най-добрия ядрен проект на света”.

  – Досега нито един частен инвеститор не е проявил желание да участвува в него, като вложи парите си на свой риск. Изявените привърженици на АЕЦ Белене – много от тях доста заможни – също не желаят да вложат собствени пари в “най-добрия ядрен проект на света” и отбягват да говорят защо не искат да станат много богати.

  – От големите европейски енергийни компании няма нито една, която да иска да се включи в в “най-добрия ядрен проект на света” като стратегически инвеститор. Румънският проект за трети и четвърти блок в АЕЦ “Черна вода” никога не е претендирал да е най-добрият в света. Въпреки това 15 компании участвуваха в търга за изграждането им. Шест от тях (RWE, ENEL, CEZ, IBEDROLA, GDF Suez и ArcelorMittal) формираха консорциум с румънската национална компания. Извън него останаха дори гиганти като E.ON и ELECTRABEL, както и редица турски, американски, италиански, корейски, румънски и смесени компании.

  – Оставям настрана това, че всички решения по този “най-добър ядрен проект в света” са юридически нелигитимни, че е един от основните генератори на корупция в страната, че резултатите досега са “гьол” за 2,5 милиарда лв като от всеки данъкоплатец/потребител на електроенергия неправомерно са отнети по около 500 лв, че ще се строи в район с висока сеизмична активност, че няма никакво решение какво ще се прави с радиоактивните отпадъци и отработеното гориво в дългосрочен план, че участието на страната дори с минимален процент в него ще е рисково за икономиката, че електронергията от него ще е прекалено скъпа за България и за региона и т.н.

  Безсрамното хвалене на своята стока е присъщо за уличните търговци. Във всеки бизнес най-добрите не се самоизтъкват, те просто оставят фактите да говорят. Вместо това те предпочитат да дискутират проблемите и предизвикателствата пред тях. Такова поведение в ядрения бизнес е ясно доказателство за липса на култура на безопасност.

  Като се каже “най-добър” възниква въпросът – за кого е добър. Е тук отговорът е еднозначен – този проект е много добър за Русия. Защото досега тя е получила за жълти стотинки цялото оборудване на първи контур, доставено преди 1990 г., което няма да използува като скрап а ще го вложи в нов блок, получила е поръчки за стотици милиони евро за металургичната си индустрия, за своите проектанти и конструкторски организации и за строителните си компании, като големите ползи тепърва предстоят.

  Какви са последствията за България – една шепа лобисти и консултанти на проекта действително са забогатели. От друга страна – от бюджета през 2008-2009 г. изхарчени минимум 700 млн лв, НЕК практически е доведена до фалит, цените на електроенергията са повишени за да може НЕК да плаща огромните разходи. Дори без да се развива проектът предстоят огромни харчове, измежду тях: 280 млн евро през септември т.г. за първи реактор, колко ще са догодина не е известно, годишно около 45 млн лв за лихви по взетия заем, през май 2012 накуп 500 млн лв за връщането му. Сумирано – досега огромни загуби и неминуемо вдигане на цените на тока или отнемане на огромни средства от здравеопазване, образование, пътища и т.н. за покриване на предстоящите плащания.

  Историята на ядрената енергетика показва, че обявяването на някой ядрен проект за “най-добър” носи мрачна прокоба. За щастие примерите досега са само два, но много показателни.

  – През септември 1978 г. на церемония за откриването на втори блок на АЕЦ Three Mile Island в САЩ, заместник държавният секретар по енергетика на САЩ, г-н John Leary го нарича “бляскав успех” (“scintillating success”). Половин година по-късно в този бляскав успех на американската ядрена индустрия става тежка авария с частично разтапяне на активната зона. Благодарение на защитната обвивка в околната среда се изпускат само част от радиоактивните газове. Блокът е безвъзвратно изгубен, а през следващите години във възстановителните работи са инвестирани около един милиард долара (по цени от 1980 г.).

  – Преди 1986 г. Чернобилският тип реактор (РБМК второ поколение) е обявяван за най-безопасен в света – голяма авария в него можело да стане веднъж на 10 милиона години. През март 1986 г. Чернобилската АЕЦ тържествено е обявена за “най-добрата АЕЦ” в СССР – първенец в социалистическото съревнование за 1985 г. Няколко седмици след това в тази гордост на социализма става ядрена явария, четвърти реактор избухва (мощта на експлозията по късно е оценена на десетки тонове ТНТ), а разпръснатите по целия свят радиоактивни частици ще продължат да увреждат и убиват още много десетилетия.

  http://kafene.net

• Гърция осъдена от свои граждани в ЕСПЧ, не е осигурила правото им на гласуване в чужбина

  На 8 юли 2010 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), по делото Ситаропулос и Гиакумопулос срещу Гърция, осъди Гърция за нарушение на Член 3 от Протокол № 1 на Европейската конвенция за правата на човека за нарушаване на тяхното право да гласуват на парламентарните избори през 2007 г. Двамата жалбоподатели са гръцки граждани-служители в Съвета на Европа. С факс до посланика на Гърция във Франция те са поискали да им бъде осигурено право да гласуват на изборите. Посланикът отговорил, че това не може да стане „по обективни причини”, тъй като няма специално законодателство, което да налага създаване на изборни секции в представителствата на Гърция в чужбина.

  ЕСПЧ констатира, че Конституцията на Гърция още отпреди 30 години изисква държавата да организира гласуване за своите граждани в чужбина, но това изискване не е въплътено в закон. Съдът прие, че макар гръцките граждани в чужбина да са били в състояние да пътуват до Гърция за да гласуват, това „значително усложнява упражняването на тяхното право, тъй като включва разходи и притеснения за техния професионален и семеен живот”. По тази причина той намира нарушение на Член 3 от Протокол № 1.

  От прес службата на БХК

  За повече информация: Красимир Кънев, тел.: 0886 605 904

  

  Press release issued by the Registrar
  Chamber judgment
  Not final1
  Sitaropoulos and Giakoumopoulos v. Greece (application no. 42202/07)
  GREEK EXPATRIATES’ INABILITY TO VOTE IN NATIONAL ELECTIONS BREACHED CONVENTION
  By a majority
  Violation of Article 3 of Protocol No. 1 (right to free elections)
  to the European Convention on Human Rights

  Principal facts
  The applicants, Nikolaos Sitaropoulos and Christos Giakoumopoulos2, are Greek nationals who were born in 1967 and 1958 respectively and live in Strasbourg, where they are officials of the Council of Europe.
  In a fax dated 10 September 2007 to the Greek Ambassador in France, the applicants, being permanent residents in France, expressed the wish to exercise their voting rights in France for the Greek parliamentary elections.
  The Ambassador replied that their request could not be granted “for objective reasons”, namely the absence of the legislative regulation that was required to provide for “special measures … for the setting up of polling stations in Embassies and Consulates”.
  As a result, the applicants could not exercise their voting rights in the elections of 16 September 2007.
  Complaints, procedure and composition of the Court
  Relying on Article 3 of Protocol No. 1 the applicants complained that they had been unable to exercise their right to vote at their place of residence, as they were living abroad.
  The application was lodged with the European Court of Human Rights on 20 September 2007.
  Judgment was given by a Chamber of seven judges, composed as follows:
  Nina Vajić (Croatia), President,
  Anatoly Kovler (Russia),
  Elisabeth Steiner (Austria),
  Khanlar Hajiyev (Azerbaijan),
  Dean Spielmann (Luxembourg),
  Sverre Erik Jebens (Norway), Judges,
  Spyridon Flogaitis (Greece), ad hoc Judge,

  And also Søren Nielsen, Section Registrar.
  Decision of the Court
  Article 51 § 4 of the Greek Constitution (“Article 51 § 4”), a provision that was adopted in 1975 and restated when the Constitution was revised in 2001, authorised the legislature to lay down the conditions for the exercise of voting rights for expatriate voters.
  Whilst the applicants could always have gone to Greece in order to vote, the de facto obligation to travel considerably complicated the exercise of their right because it entailed expenses and disturbance to their professional and family life.
  Article 3 of Protocol No. 1 to the European Convention on Human Rights did not require States to secure voting rights in parliamentary elections for voters living abroad. However, the Greek constitutional provision in question (Article 51 § 4) could not remain inapplicable indefinitely, otherwise its content and the intention of its drafters would be deprived of any normative value. Thirty-five years after it was adopted, the legislature had still not rendered that provision effective. In addition, whilst a bill of February 2009 entitled “Exercise of the right to vote in parliamentary elections by Greek voters living abroad” indicated an intention to legislate on the matter, the Court noted that it had been put before Parliament eight years after the last revision of the Constitution. In addition, since that bill had failed in April 2009, no fresh initiative had been taken.
  The lack of legislative implementation in respect of expatriates’ voting rights was likely to constitute unfair treatment of Greek citizens living abroad – especially at a significant distance – in relation to those living in Greece, contrary to the Council of Europe’s texts urging member States to enable their non-resident citizens to participate to the fullest extent possible in elections3. On the basis of a comparative study of the domestic law of 33 member States of the Council of Europe, the Court observed that the vast majority (29) had implemented procedures for that purpose4, and concluded that Greece fell below the common denominator in such matters.
  The Court reiterated that the European Convention on Human Rights was intended to guarantee not rights that were theoretical or illusory but rights that were practical and effective. It emphasised that it was more demanding concerning the “active” aspect – restrictions on voting rights – than the “passive” aspect – the right to stand for election – of Article 3 of Protocol No. 1, and that Greece could not rely on the broad margin of appreciation usually afforded to States in such matters under that provision.
  Therefore, the absence for over three decades of effective measures to enable Mr Sitaropoulos and Mr Giakoumopoulos to exercise their right to vote in national elections from their place of residence had breached the right to free elections. The Court found, by five votes to two, that there had been a violation of Article 3 of Protocol No. 1.
  Just satisfaction
  Under Article 41 the Court held that the finding of a violation constituted in itself just satisfaction for the non-pecuniary damage suffered and that Greece had to pay Mr Sitaropoulos and Mr Giakoumopoulos 2,000 euros jointly for costs and expenses.
  Separate opinions
  Judges Spielmann and Jebens expressed a joint partly dissenting opinion. Judges Vajić and Flogaitis each expressed a dissenting opinion. These opinions are annexed to the judgment.
  ***
  The judgment is available only in French. This press release is a document produced by the Registry. It does not bind the Court. Decisions, judgments and further information about the Court can be found on its Internet site. To receive the Court’s press releases, you can subscribe to the Court’s RSS feeds.
  Press contacts
  [email protected] / +33 3 90 21 42 08
  Céline Menu-Lange (telephone: + 33 3 90 21 58 77)
  Emma Hellyer (téléphone : +33 3 90 21 42 15)
  Tracey Turner-Tretz (telephone: + 33 3 88 41 35 30)
  Kristina Pencheva-Malinowski (telephone: + 33 3 88 41 35 70)
  Frédéric Dolt (telephone : + 33 3 90 21 53 39)
  Nina Salomon (telephone : + 33 3 90 21 49 79)
  The European Court of Human Rights was set up in Strasbourg by the Council of Europe Member States in 1959 to deal with alleged violations of the 1950 European Convention on Human Rights.
  1 Under Articles 43 and 44 of the Convention, this Chamber judgment is not final. During the three-month period following its delivery, any party may request that the case be referred to the Grand Chamber of the Court. If such a request is made, a panel of judges considers whether the case deserves further examination. In that event, the Grand Chamber will hear the case and deliver a final judgment. If the referral request is refused, the Chamber judgment will become final on the day the request is rejected.
  Once a judgment becomes final, it is transmitted to the Committee of Ministers of the Council of Europe for supervision of its execution. Further information about the execution process can be found here: www.coe.int/t/dghl/monitoring/execution.

  2 Stephanos Stavros did not maintain his application, so the Court decided to strike it out of the list (Article 37 § 1 of the Convention) as far as he was concerned

  3 see Resolution 1459(2005) of the Parliamentary Assembly of the Council of Europe; and Recommendation 1714(2005) of the Parliamentary Assembly of the Council of Europe.

  4 26 countries allow expatriates to vote at their place of residence (Belgium, Bosnia and Herzegovina, Bulgaria, Croatia, Estonia, Finland, France, Georgia, Germany, Hungary, Italy, Latvia, Lithuania, Luxembourg, Moldova, Poland, the Netherlands, Romania, Russia, Serbia, Slovakia, Spain, Sweden, Switzerland, Ukraine and the United Kingdom). Three countries limit the right to vote to a certain category of expatriate or to a particular type of election (Ireland, Denmark and the Czech Republic). Lastly, in four countries there is no possibility to cast a vote abroad in parliamentary elections (Albania, Armenia, Azerbaijan and Malta).

  Оригиналния документ може да изтеглите от тук – judgment_greece_vote

• Не е задължително руските шпиони да шпионират, за да бъдат полезни

  
  Старата съветска култура цени символите на властта толкова високо, колкото и самата власт

  Майкъл Економидес, „Вашингтон таймс“

  Вероятно аз бях един от малцината, които не бяха изненадани от изобличаването на руски агенти, дълбоко внедрени в Съединените щати. Аз също така знам и защо те бяха тук.

  За повечето хора това бе озадачаваща и даже пленителна сензация. Повече от 20 години след срутването на Берлинската стена и края на „студената война“ и в седмицата, в която младеещият, представителен, съвсем не приличащ на Брежнев руски президент Дмитрий Медведев обядва заедно с президента Обама във вашингтонска закусвалня, ФБР заедно с други агенции арестува 10 души и ги обвини, че са били „нерегистрирани агенти“ (шпиони, както се казваше по-рано) в полза на руското правителство.

  В обвинението срещу арестуваните се съдържат и по-„вкусни“ и сензационни подробности, които даже и холивудското въобръжение от преди 30 години не би могло да си представи: хора с присвоена от мъртви американци идентичност, пари, скрити с години под земята, парични трансфери за „мисията“, съобщения с невидимо мастило и необикновено секретни комуникации – и всичко това в ерата на интернет, Туитър и Фейсбук. Още по-удивително и съвсем объркващо за много американци бе да разберат, че агентите, от които почти никой не носи руско име, цели 10 години спокойно са живяли под дълбоко прикритие като техни съседи в градове и предградия.

  Когато Русия, наричана тогава Съветски съюз, бе една противорстващите световни суперсили, тя имаше разумни основания да шпионира САЩ и другите западни страни.

  Първо, тогава съществуваше съветска промишленост, правещо всичко – от самолети и трактори до телевизори и четки за зъби. В края на краищата може ли една страна да бъде свръхсила, ако не може да прави самолети, трактори и телевизори заедно, разбира се, с обикновени и ядрени оръжия? Тогава имаше страни-сателити, с чиито валути не можеше да се купи нищо друго освен съветска продукция, имаше и „необвързани“ страни, които трябваше да мъдат впечатлени, за да бъдат спечелени на своя страна.

  Индустриалната информация от Запад бе очевиден източник на технологии и съветските шпиони усилено се трудеха, за да получат тази информация. Но и това прекопиране изглежда не донесе нужния успех. Съветските самолети, трактори и телевизори бяха толкова лоши, че тяхното производство умря почти напълно още преди 20 години.

  Руските авиокомпании купуват Боинг-и и Еърбъс-и, а представителите на руската средна класа, възникнала през това време, по-скоро ще умрат, отколкото да си купят руска паста за зъби, камоли други промишлени стоки. Тъй че промишленият шпионаж не би могъл да бъде задача на арестуваните агенти.

  Друго направление на съветския шпионаж бе военното. Но днешна Русия е само бледа сянка на своето минало. Тя, разбира се, все още има известно количество атомни бомби, но на армията й едва ли може да се възложи задачата да докаже на целия свят своята сила или даже да сплаши съседите, някои от които се превърнаха в най-пламенни членове на НАТО. Тъй че военното разузнаване също не е било задача на агентите.

  Какво тогава?

  Навярно това е неразбираемо за чужденците, но за руснаците е напълно понятно. За тях властта и нейната концентрация в едни ръце, далеч повече от богатството, винаги в историята е била признак за истинска държава. Секретните служби, КГБ или нейговият приемник ФСБ, винаги са били главен и всевластен апарат. А такъв апарат е длъжен да има агенти в чуждите страни, независимо от това с какво те в действителност се занимават и каква информация събират. Важното е да ги има. Уважаващата себе си ФСБ е длъжна да има агенти навсякъде. Те също така чувстват присъствието на агенти в собствената си среда. През 2006 година от своята интернет страница ФСБ отправи предложение към всички руски граждани, работещи като шпиони в полза на чужди страни, да станат двойни агенти.

  Това е култура, която не само доведе на власт бившия агент на КГБ Владимир Путин, но и се просмука в целия живот на Русия през последните повече от десет години.

  „Силоваците“, тоест, бившите или действащи агенти на ФСБ са вездесъщи и според някои оценки заемат поне 60 на сто от всички властови позиции във всички властови структури. Смята се, че сега в Москва истински управляват Николай Патрушев – шеф на ФСБ при управлението на Путин, и Игор Сечин – дългогодишен заместник-ръководител на президентската администрация при Путин и бивш агент на КГБ.

  Младите и европеизирани руснаци отлично знаят колко е опасно да се бориш със системата. Всички те знаят каква е съдбата на Михаил Ходорковски, някога най-богатия човек в Русия и ръководител на най-голямата петролна компания, сега гниещ в сибирски затвор. Путин извърши ресъветизация на господстващия в руската икономика петролен и газов сектор и сега този сектор се управлява или от държавни корпорации, или от близки приятели на Кремъл. Логично е и това, че в общество, в което господстват агенти, а не законът и пазарната икономика, корупцията е повсеместна. В последната класация на „Трансперънси интернейшънъл“ Русия заема 146-то място сред 180 страни с резултат близък до този на Зимбабве и по-лош от Нигерия и Уганда.

  За преобладаващия в Русия начин на мислене няма нищо удивително в това страната да има агенти навсякъде, включително в САЩ. Важното е да ги има, а с какво ще се занимават е съвсем второстепенен въпрос.

  http://mediapool.bg/

• Декларация на ПП „Ред, законност и справедливост“

  Във връзка с поредните манипулативни твърдения на Цветан Цветанов Пресцентърът на РЗС е упълномощен да заяви следното:

  
  1.Твърдението на Цветанов, че срещу Лъчезар Иванов нямало разработки в ДАНС е априори лъжливо, тъй като има и специални разузнавателни средства, приложени към досъдебното производство срещу Божидар Нанев. От тях става ясно, че Лъчезар Иванов и други лица са разработвани паралелно с бившия министър на здравеопазването. Фактологията, събрана срещу бившия зам.-председател на парламента, е за злоупотреба с власт и търговия с влияние. Убедени сме, че и от ДАНС под натиска на Цветан Цветанов ще отрекат за подобни разработки, но все пак да не забравят, че част от агентите, работили в ДАНС, са вече на улицата и един ден, когато милиционерския режим падне от власт ще дадат показания пред компетентните органи.
  2.След като Цветанов твърди, че нямало разработки срещу депутати от ГЕРБ, нека му припомним делото „Лиани”, в последствие преобразувано в „Лабиринт”, за незаконно финансиране на партия ДПС, главен обект на което е депутат от ГЕРБ. Подобно на разработката „Галерия” и „Лиани” спешно бе сложена на трупчета, за да се прикрие политическата корупция във върхушката управляващата партия.
  3.Що се отнася до твърдението на Цветанов, че лидерът на РЗС не ходел на работа, всеки може да направи справка в деловодството на Народното събрание, за да установи, че през последните четири месеца Яне Янев е отсъствал от пленарната зала не повече от 1-2 пъти.
  Политическият съвет на РЗС е убеден, че скоро истината за корупционните практики на ГЕРБ ще видят бял свят, въпреки чудовищната цензура в определени проправителствени медии.

  ПРЕСЦЕНТЪР НА РЗС

• Д. Панайотова: Сциентолозите са феодална корпорация, правят хората роби

  Десислава Панайотова е директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации “Св.св.Кирил и Методи”. От 2006 г. организацията й целенасочено работи за религиозна просвета, приобщаване на хората чрез курсове към ценностите и културата на православната църква. Консултира държавните институции, медии, сдружения и граждани за дейността на различните религиозни общности в страната.
  
  

  Интервю на Мая Стоянов
  
  – Г-жо Панайтова, следите ли скандала с анонимното разпространение на сциентоложка литература в библиотеки в страната, кой стои зад дарението, кои райони е обхванало?
  
  – Известно е, че Центърът за сциентологична информация за Европа се намира в Дания и даренията, които са получени в няколко области в България, са с датски адрес. Такива книги са засечени в София, Пловдивско, Пазарджишко, Ямболско, Добричко. Не изключвам обаче такава литература да продължи да се разпространява и в други селища на България.
  
  – Има ли сциентолози у нас?
  
  – Със сигурност у нас има последователи на сциентологичното учение. Към неговите идеи са се приобщили обикновени хора, за което нямат вина. Но самата сциентологичната дейност в България се направлява отвън. Основните организатори и активисти на тази секта са от чужбина. Преди няколко години имаше курсове по сциентология в Драгалевци, които се водеха от един гражданин с руски произход. Преди него сциентолозите в България се представляваха от белгийското семейство Марк и Моник де Турк. В този смисъл активното направляване на процесите и утвърждаването на тази общност у нас е отвън, а членската маса е представена от обикновени граждани, които не познават в дълбочина историята на тази религиозна общност и учението й, заради което се доверяват на нейните пастори.
  
  – През 1992 г. на сектата е отказана регистрация в България, какви са били мотивите?
  
  – Дирекцията по вероизповедания е отказала регистрация на сектата не само през 1992, а и през 2007 година. В мотивите са изтъкнати смутната история на тази религиозна общност и многото съдебни процеси, които се водят срещу сциентолозите от времето, когато е било създадено учението им в Америка. Още тогава основателят им Рон Хъбърд и последователите му са били обвинени от американското правосъдие, че се опитват да се сдобият със секретни архиви и документи на социалните служби на САЩ. Това е довело до сериозни подозрения и редица процеси срещу членове на сектата. Има и много други проблематични, частни случаи в други страни от света, при които последователи на сциентоложкото учение по един или друг начин са били въвлечени в незаконни дейности, заради които по-късно са били привиквани в съда. 
  
  – Основателни ли са твърденията, че сектата на сциентолозите навлиза в България при управлението на НДСВ, а ексминистър Николай Василев е допуснал хора от неговото ведомство да се обучават от сциентолози?
  
  – Действително в министерството на държавната администрация по времето на НДСВ се водиха подобни курсове от белгиеца Марк де Турк. Той беше дошъл в България с обещания да помогне на българските държавни служители и на родния бизнес да подобрят своите умения в работата с човешки ресурси, в бизнес мениджмънта и други дейности. Дали лично ексминистърът е бил наясно кой е този човек и с какво точно се занимава, аз не мога да кажа. Но се надявам сценарият да не е бил толкова зловещ – сциентолозите да са се опитвали да пробият у нас с протекциите на български министър. Иска ми се да вярвам, че Николай Василев е бил просто подведен от фирма или фондация, която прикрива дейността на сциентолозите у нас, като й е гласувал доверие в провеждането на такъв тип семинари. 
  
  – Кои са организациите и конкретните лица, зад които се прикрива нелегалното учение?
  
  – Доколкото съм запозната фондацията, която беше организирала курсовете с държавната администрация, се нарича “Айдиъс”. В България се представляваше от въпросният Марк де Турк. Друга организация, за която държавата и гражданите трябва да знаят, това е “Нарконон”, известна в цял свят. Тя работи уж за преодоляването на наркозависимостта основно сред младежите, но по същество извършва подмяната на една зависимост с друга зависимост – към сектата. Бдителност трябва да се проявява и към организацията “Криминон”, която привидно се занимава с криминалните прояви сред младите хора, както и към такива, които се борят за човешките права. В цял свят подобни организации прикриват своята истинска същност. Към тях българската държава трябва да бъде нащрек и да проучва много прецизно документите и дейността им, защото са опасни за националната сигурност на страната.
  
  – Към кои социални групи проявяват особена активност за привличане?
  
  – Сциентолозите имат предпочитани целеви групи. От една страна, това са младите хора, които са пълни с ентусиазъм, готови да приемат нови идеи, но и в някаква степен са неопитни и духовно неграмотни. Това ги прави подходящи за бъдат привличани и обучавани в сциентоложкото учение. Ставайки членове на сектата, тези млади хора започват да работят за нейното популяризиране и привличането на още нови привърженици. Наблюдавала съм какво се случва с младежи в Лос Анджелис, които са приобщени към тази религиозна общност. Най-често те са ангажирани като технически лица и разпоредители, които имат и задължението да запознават хората, които проявяват интерес, с историята на сектата и съдържанието на сциентоложкото учение. Друга група, която попада в полезрението им, са бизнесмени, богати хора и представители на шоу бизнеса, влиятелни личности сред политическия и икономически елит на една или друга страна. Чрез тях тя се стремят да си осигурят солидни спонсори, които да дават достатъчно пари, за да се издържа сектата в цял свят.
  
  – Какви са основополагащите идеи на сциентолозите?
  
  – Основната им цел е прочистването на човека от негативните му спомени, емоции и преживявания, от неговите здравословни проблеми. Висша цел е всеки индивид да стане свръх човек или както още го наричат сциентолозите – да стане действащ тетан. Всъщност обаче това е една фалшива религия, създадена от писателя фантаст Рон Хъбърд. Той сам казва че, вместо да пише за едно пени на дума, е по-добре да създаде собствена религия, която в последствие го прави милионер. В своята същност това е една компилация на различни религиозни традиции и вярвания. В сциентологията има малко будизъм, малко окултизъм, малко християнски символи, какъвто е кръстът, например. Използвани са също идеи от психо-аналитичното учение на Зигмунд Фройд, на Юнг и други психиатри и психолози от началото на 20 век. Всичко това е комбинирано, като към него е добавено и ценностното послание човек да бъде щастлив, здрав, силен и побеждаващ, и дори да достигне до такова ниво на съзнанието си, чрез което да може да влияе върху съзнанието на другите? 
  
  – Привидно философията им звучи позитивно, но защо в много страни определят сциентолозите като тоталитарен тип организация, каква е заплахата от нея?
  
  – Редица международни документи поставят сциентолозите в списъка на тоталитарните общности. Критериите за това са няколко и тя отговаря на тях. На първо място – изцяло се робува на култа към личността на основателя на тази фалшива религия – Рон Хъбърд, който си е измислил и свой религиозен език, с термини като тетан, инграма, генетика и др. Вторият момент е свързан с празниците им, като сред най-тачените е и рожденната дата на Хъбърд – 13 март. Тогава излиза и неговата книга “Сциенетика”. Третият критерий е установената строга йерархия в сектата, която прилича повече на феодална корпорация, отколкото на религиозна организация. И може би най-важната характеристика, която недвусмислено доказва тоталитарния характер на тази общност, е абсолютното ограничаване на човешката свобода, чрез установяването на пълен контрол над съзнанието на членовете на общността. То е толкова силно, че ако в един момент някой поиска да я напусне, става обект на огромен натиск и заплахи от страна на останалите членове. Това е причината много хора, които са имали досег със сектата да се чувстват застрашени за своя живот. Това наскоро сподели и журналистка от в.”Стандарт”, която е била инфилтрирана в техните среди. Чувала съм и за много други случаи по света и конкретно за проф. Александър Дворкин, специалист по религиозни секти и култове в Русия. Той разказва, че преди години, когато се е водил поредният процес срещу сциентолози в съда в Москва, е бил заплашван с убийство.
  
  – Как да си обясним, че популярни личности от шоу бизнеса, като Том Круз, Дженифър Лопес, Джон Траволта и други се афишират като сциентолози?
  
  – Независимо, че са от шоу бизнеса, те са обикновени хора. Имат своите страхове, проблеми, надежди. Тези звезди не само не са пример за духовна грамотност и религиозна култура, но много често не са наясно с опасностите, които крият сектанските общности и попадат в тях по стечение на някакви обстоятелствата. В сектата на сциентолозите такива хора най-често са привличани с обещания да бъдат изградени като много силни и влиятелни личности, да станат пробивни и непобедими, да имат грандиозен успех в кариерата, което за много от тях е най-важното в живота. Ако на тази основа са стъпили първоначалните разговори, след това идват останалите зависимости. Тези хората задължително се прослушват от членове на тази секта. Пред тях звездите разказват в подробности целия си живот, включително и за най-интимните неща от него. Това вече представлява тяхното досие, което никой не знае, кога може да бъде използвано срещу тях. Вероятно принадлежността на тези знаменитости към тази секта се дължи именно на тези досиета. 
  
  – ДАНС е започнала разследване кой превежда и как се разпространява у нас опасната литература. Не е ли закъсняла реакцията на българската държава в тази битка?
  
  – Не бих искала да отправям критики, а по-скоро подкрепям всяко действие на държавата, което цели засилване на контрола. Защото не е честно, когато една организация казва, че не е религиозна, да действа като религиозна общност, като прикрито пропагандира идеи, опасни за обществото. Затова приветствам действията на ДАНС и най-вече -бързата реакция на областните управители и на кметствата в големите градове в България. Постоянно получавам сигнали от различни краища, където са започнали целенасочени проверки по читалищата дали подобна сциентоложка литература вече е пристигнала, за да бъде своевременно иззета. Защото, ако незапознат читател попадне на такава книга, би могъл да изпадне в някаква зависимост от сектата, което обаче нито ще го направи по-щастлив, нито по-здрав, нито по-свободен.
  
  – Можем ли сами да се предпазим от подобно влияние и зависимост?
  
  – Моят съвет към българите е да внимават какво четат, да подбират истинска религиозна, духовна литература, а не имитации на такава, с каквато е залят книжния пазар у нас. Да се предпазват от книги, свързани с окултизъм, нюейдж философия и пр. Те са свързани с личности и общности, които единствено подхранват егото у човека, неговия егоизъм и консуматорски подход към живота, желание за бърз успех и щастие. По този начин вредят на хармоничното развитие на човека, да бъде търпелив в трудностите, да може да прощава, да приема недостатъците на другия, а не да го разглежда като заплаха за своя личен конфорт, заради което е длъжен да го неутрализира, както учат сциентолозите. Добре е като православни християни да преоткрием и опознаем още по-задълбочено нашата Христова вяра, чрез която можем да бъдем и добри граждани, и големи патриоти, и хора, които да живеят в мир със себе си. 
  
  – Има ли други секти в България, от които обществото трябва да се пази?
  
  – Има поне около 120 фондации, сдружения и нерегламентирано действащи религиозни организации на територията на България. Те са извън регистрираните вече повече от 100 религиозни общности, някои от които са също опасни. Сред нерегистрирани, към които трябва да бъдем бдителни, са различните индуиски и превдоиндуиски култове, от рода на Сахаджа йога, Ошо, Шри-Шри Рави Шанкра, чийто реклами заливаха София в продължение на месеци. Това са култове, пригодени за западния човек, погледнат от Изтока и преди всичко от Индия, които целят неговото приобщаване към боговете на индийското общество. В същност обаче това е особена форма да се печелят пари, защото повечето курсове, семинари, медитативни сеанси и пр. са свързани със заплащането на високи такси, от които се издържат тези религиозни организации.

  http://frognews.bg/

• Гладната стачка победи в Куба

  Кубинското правителство освобождава 52-ма политически затворници на съвестта, след преговори между представителя на Католическата църква и архиепископ на Хавана кардинал Хайме Ортега и Раул Кастро. Испанският външен министър Мигел Анхел Моратинос договори приемането в Испания на първите петима дисиденти.

  На 30-ти март 2010 г. Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, България, подкрепи кубинските борци за демокрация със своя “Зов за свобода”, изпратен до Амнести Интернешънъл и още 100 други институции. Противодействайки, кубинското посолство в София задейства кризисен PR и спешно транспортира в България една от дъщерите на Ернесто Че Гевара.

  След 82 дни гладуване в затвора на Хавана умря 42-годишният Орландо Тамайо. От 25-ти февруари т.г. в саможертвата го последва 48-годишният Гилермо Ернандес, повечето време в реанимацията на град Санта Клара. След него бе ред на професор Феликс Каркасес от ръководството на Асамблеята за подкрепа на гражданското общество в Куба.

  За последен път помилване в Куба е имало през 1998 г. след посещението на папа Йоан Павел Втори, когато бяха освободени 300 затворници, от които 101 политически затворници на съвестта.

  
  Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:

  Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – публицист и журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Снежинка Цветанова – инженер, Милен Радев – журналист в Берлин-Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център–Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Ирина Йорданова – доктор на техническите науки, Борислав Сандов – СУ „Кл.Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите, Николай Янев – юрист, адвокат във Виена, Австрия, Петър Станчев – инженер в Нигерия, Петър Стаматов – редактор на www.Eurochicago.com – САЩ

• 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЛЕМИЯ НАРОДЕН ПОЕТ И ПАТРИОТ ИВАН ВАЗОВ

  Автор: Васко Попов – председател на Общински съвет гр.Сопот

  Въодушевен от идеята на моите колеги и съграждани тази година да придадем национално звучене на Вазовите празници, в началото на май изпратих писма до кметоветеи председателите на всички големи общини в България, с молба за финансова помощ при реализация на програмата за юбилея /9 юли 2010г./ Любезните откази си приличат по това, че никой не е пропуснал да се оправдае с кризата, сякаш 100-200лв. ще изправят общината му пред фалит.
  Искрено ме изненада феодалното мислене и нехайството пред духовната криза, която набира скорост и ни заплашва с асимилация и демографска катастрофа през следващите десетилетия; криза пред която европейските проекти и програми са безсилни.
  Със същото „разбиране” се отнесоха и министерствата, към които се обърнахме за помощ, внушавайки им, че Иван Вазов не е общински поет. Сякаш в подкрепа на нашата теза беше издигнат величествен паметник на Патриарха на българската литература в Рим. Уви, и този факт не трогна коравите чиновнически сърца.
  Дано някой римлянин не пожелае да посети родната къща на поета. А тя не е само негова. Тук са родени генералите Георги и Владимир Вазови – първият, превзел с блестяща военна операция одринската крепост, а вторият – героят от Дойран – два мандата /1926-1932г./ е кмет на София.
  Тази къща е родна за Кирил Вазов – един от първите дипломирани медици в следосвобожденска България и за известният адвокат, журналист и общественик, редактор на в. „Мир” – Борис Вазов.
  Малко са фамилиите в България с толкова изявени и надарени представители, каквито са Вазови – безрезервно отдадени на Отечеството си.
  Родната къща – музей на Иван Вазов в Сопот, открита през 1935г. от цар Борис III, днес продупчена от дървояди, се нуждае от сериозна реставрация и консервация. Останалите обекти от музейния комплекс /Експозиционна зала, Девическо училище, Дядо Стоянова воденица/ също изискват ремонти и поддръжка, каквито Община Сопот не може да си позволи.
  Освен изброените обекти, тук се намират и други паметници на културата: манастира „Св. Спас”, църквата „Св. Св. Апостоли Петър и Павел”, девическия метох „Въведение Богородично” – светини свързани с революционната дейност на Апостола Левски и с историята на България.
  Въпреки плачевното състояние на музейните обекти, те се посещават от 50 000 души годишно.
  Та – водени от провинциален наивитет – решихме, че щом се открива паметник на Вазов в Рим и се организира благотворителен концерт за възстановяване на кинотеатър „Триумф” в Хаити, можем да поискаме помощ за годишнината от рождението на нашия именит съгражданин.
  Не може – криза е!
  За капак, оценителната комисия на Министерството на регионалното развитие преди няколко дни отхвърли проектното предложение за преустройство на централен площад „Иван Вазов” в Сопот.
  Честит юбилей!
  Можем само да гадаем как и по какви критерии се постигат заветните 65 точки, но в списъка на класираните общини са такива, които могат за няколко дни да съберат от местни приходи сума равна на безвъзмездната финансова помощ, т.е. МРРБ благоустроява само развити общини.
  Сполучливо е подбрано заглавието на проекта „Подобряване на физическата среда и превенция на риска.
  Всеки втори абитуриент от Сопот, на въпроса какво ще прави след бала, заявява: „Ще си бия камшика от тая държава!” Ето го рискът!
  Обиден от дискриминационната политика на МРРБ не само към Сопот, мисля че по правилно е: Министерство на регионалното разоряване и обезлюдяване /МРРО/.
  Преди години, потегляйки на ученическа екскурзия, едно дете се провикна от автобуса: „Довиждане Българийо – отиваме в София!”
  Бог да пази България!
  Сега, в навечерието на Вазовия юбилей, не ни остава друго, освен надеждата, че младежкото ДПС и евродепутата Метин Казак ще спасят кирилицата от изчезване.
  Иначе, за какво ни е Вазов?!!!

• Българите – кисели, недоволни, нещастни

  Българите сме най-киселата нация в Европа. Ние сме най-нещастните и недоволни европейци, сочи изследване на ценностите „European Social Survey“ /ЕSS/, проведено през 2008 – 2009 година сред 43 000 души от 21 европейски страни.

  То бе представено в БТА от доц. д.-р Марин Паунов, автор на книгата „Ценностите на българите – съвременен портрет на европейски фон“.

  Ние, българите, се чувстваме щастливи само 2 пъти седмично, посочи Паунов. Най-недоволни сме и от живота си, и от работата. Отчаяни почти като нас са унгарците, словаците, естонците и поляците.

  На другия полюс на швейцарците, ирландците и холандците, които всеки ден изпитват радост и удовлетворение. От живота като цяло са доволни и датчаните, финландците и шведите.

  У нас е най-ниско доверието към политиците, полицията, съдебната власт и демокрацията като цяло, сочи още изследването.

  Ние живеем с нагласата, че трябва да се грижим предимно за себе си и семейството и сме силно привързани към традициите и своята сигурност. Същевременно сме най-малко склонни да приемаме промените, както и сами да се променяме. Най-силно любим статуквото.

  Вероятната причина, според доц. Паунов е, че живеем от десетилетия в среда на несигурност.

  Ценностите ни са в тотална криза и причините за това не са от вчера, корените са още в османското владичество, периода на соца и в прехода от последните 20 години, посочи той.

  http://kafene.net/

• <<
• 1
...
• 375
• 376
• 377
• 378
• 379
• 380
• 381
• 382
• 383
• 384
• 385
...
• 416
• >>