Авторски
- САЩ арестуваха 10 руски шпиони
Десет човека са били арестувани в Съединените щати по обвинения в шпионаж в полза на руското правителство, съобщи министерството на правосъдието на САЩ.
Те са били обвинени в заговор да бъдат незаконни агенти на чуждо правителство, което може да доведе до присъда от пет години затвор.
Осем от тях са били арестувани в неделя за това, че са извършвали незаконна дейност на американска почва.
Девет от арестуваните са били обвинени в пране на пари, което носи максимална присъда от 20 години затвор, ако бъдат признати за виновни.
Според ФБР Службата за външно разузнаване на Русия (СВР) е изпратило десетимата, а може и много повече, агенти да живеят в САЩ години наред под фалшиви имена, с целта да се слеят със средата така, че дейността им да не буди подозрение.
Някои от агентите са живеели като семейни двойки. Според ФБР доказателства в подкрепа на подозренията им са прихванати кодирани съобщения, предаване на пари в брой от руснаци по време на престой в Латинска Америка, пътувания до Москва през Рим, фалшиви паспорти, транспорт и предаване на преносими компютри.
Петима от общо 10 предполагаеми руски шпиони, бяха изправени пред федерален съд в Ню Йорк, който е постановил задържането им в предварителния арест, предаде АФП.
Петимата не са пуснати на свобода, тъй като има вероятност да се укрият. Това са Синтия и Ричард Мърфи, Хуан Ласаро, Вики Пелаес и Ана Чапман. Арестуваните твърдят, че са американски, канадски и перуански граждани, но засега не се знае истинската им националност.
Ана Чапман е 28-годишна руска гражданка, която преди известно време е пристигнала в САЩ където е започнала бизнес. Тя е имала работна виза, която в събота й е била отнета, заяви нейният адвокат Робърт Баум.
- Бъдещето на Първанов минавало през избора на Анкова за шеф на БНТ?
Верни на Първанов и на неговия нов политически проект интелектуалци, както и леви културтрегери, натискат шефовете на старите творчески съюзи да подкрепят Вяра Анкова в борбата й за шеф на БНТ. Държавният глава искал да използва за пропаганда медията, която да помогне за евентуалната му партия?
Това споделиха за Frognews.bg близки до държавната телевизия, които са възмутени от конкурса, който се провежда в момента за директор на държавната медия.Из коридорите на „Сан Стефано” 29 се говори, че между съпругата на Томас Лафчис и бивша водеща на „По света и у нас” и рекламния бос Красимир Гергов имало разговори той да я подкрепи за шефското място. Хора на премиера обаче твърдят, че такава уговорка нямало. В момента дори се правели опити да се внушава общественото мнение, че членове на СЕМ са се поддали на корпоративно-политически натиск и конкурсът бил предрешен.
Най-комичното в цялата ситуация е, че подчинените на Вяра Анкова в дирекция „Информация“ са пуснали подписка в нейна подкрепа. 100% от служителите подписали документа, тъй като при евентуалното й назначение щяло да стане страшно за изменниците.
Оказва се обаче, че синдикатите и от дирекция „Програмна“ не са петимни да подкрепят Анкова, защото е част от досегашната управляваща гарнитура на Пръмова, Димитър Цонев и финансовия директор Чапанов. В различни медии излязоха данни, че четиримата мощно са източвали телевизията чрез раздути цени на
обществени поръчки за покупка на техника; за прословутата опаковка на телевизията, от която към джобовете на квартета изтекли обратно десетки хиляди, както твърдят запознати от кухнята на телевизията, пожелали да запазят анонимност.
Другият скандален пример за ощетяването на БНТ е заварката с енергийната фирма „Енемона“ за ремонт на Първо студио в НРТЦ, от където вече са изтекли мощно около 8 млн. лв. с нагласен конкурс. Цените за ремонта са раздути, твърдят информатори на Frognews.bg.Служители ев телевизията са категорични, че „Енемона“ плаче за разследване, тъй като била в кюпа със съмнителни договори за ремонти още на Съдебната палата през 2002, на Министерство на правосъдието и т.н. Натискът за овакантеното шефско място в медията, което трябвало да заеме Вяра Анкова, по вcяка вероятност идва по линия на интересите на президента Първанов. По този начин той щял да си запази влиянието в БНТ, коментират запознати. Опоненти на Анкова дори смятат, че това бил стратегически ход, чрез който, в държавната телевизия, под диригентската палка на бившата ТВ-водеща, да се рекламира бъдещия политчески проект на Първанов. В цялата уговорка се включили и културтрегери, които отдавна не крият симпатиите си към БСП.
Хора от УС на Съюза на филмовите дейци алармираха, че новоизбраният за председател преди дни със скандал режисьор Георги Стоянов, вече е предприел кампания в подкрепа на Анкова. Frognews.bg припомня, че той беше шеф на Кинодейците, когато свалиха Тодор Живков през 1989 година. Стоянов е и бивш висш кадър на ЦК на БКП, който лично бил участвал в разгрома на Кабинета на младите филмови дейци през 1988 г., когато младите тогава кинаджии се сбориха със старите заради преклонението им към режима на Тато.
Сега Георги Стоянов – режисьор на „Константин Философ“, на „Прозореца“ и пр. – се върна в полумъртвия и вече западнал откъм авторитети СБФД. Управителният му съвет обаче не е 100% съгласен с неговия ретро-подход и фигура. Някои от членовете са отказали да подкрепят по телефона поставянето на Вяра Анкова за шеф на БНТ, въпреки че секретарката на Стоянов ги увещавала, че и от Съюза на артистите ще й дадат рамо заради намесата на стария артистичен ментор Стефан Данаилов.
Това е подготовка за голямата битка за реабилитация на левите лобита, които виждат в граждански преоблечения проект на президента шанс за връщането на червените на власт. Докато в БСП се плюят помежду си и решат дали Станишев да им остане лидер, първановистите вече действат.
Особено екзотична е подкрепата за Анкова, която чрез подписки от неправителствени организации. Сред тях са туристически съюзи и такива, които нямат дори косвено отношение към БНТ. Тази подписка се изпраща до главни редактори на медии, за да дадат и те своята подкрепа за журналистката.В същото време става ясно, че бившият кадър на БНТ Асен Григоров вече бил провел разговори с отговорни хора в държавното управление, които му обещали подкрепа ако се кандидатира. Григоров в момента е шеф на сутрешния блок по Нова телевизия, а преди това ръководеше закритата вече RE:TV.
Мнозина в БНТ били недоволни от това, че за пореден път странични фактори се опитват да наложат определена кандидатура, което обезмисля обявения конкурс. Освен това един от основните мотиви за подкрепа на Вяра Анкова е, че тя щяла да запази стила на предишното ръководство в лицето на Уляна Пръмова. Точно това управление обаче сега е критикувано остро, а зрители и служители очакват коренна промяна.
Aвтор: Frognews.bg
- Лъсна ипотеката на Борисов и Цветанов – 880 бона в името на ГЕРБ
Сметната палата извади наяве ипотеките, които миналата година направиха Бойко Борисов и Цветан Цветанов, за да подготвят с тях предизборната си кампания. Те са на обща стойност 880 хил. лева, като двамата първи в ГЕРБ са си разделили по 440 000 лева, става ясно от информацията, публикувана в сайта на регистъра.
Съгласно Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, Сметната палата публикува в интернет декларациите, подадени през 2010 г. от задължените по закона лица, и имената на тези, които не са подали декларация или не са подали в срок декларация.
Член 4 от закона предвижда ежегодните декларации за предходната година да се подадат в публичния регистър до 30 април, а встъпителните и финалните декларации – до един месец от встъпването или от освобождаването от длъжност.
Публикувани са декларациите на президента и вицепрезидента, народните представители, министерствата, Конституционният съд, Върховният касационен и Върховният административен съд, ВКП и ВАП, Националната следствена служба, държавните агенции и държавните комисии, областните управители, Сметна палата, КЗК, КФН, БНБ, ВСС, СЕМ, Омбудсман, НОИ, БНТ, БНР и БТА, Агенция „Митници“, НАП, главен секретар на МВР и неговите заместници и др.Президентът Георги Първанов е декларирал, че е получил 10 000 лв. общо заплата за 2009 г., докато вицето му Ангел Марин – 16 000 лева. И двамата са сложили парите си на влог. Премиерът Борисов има 14 484 лева на влог в банка от заплатата си, а вътрешният министър Цветан Цветанов – 5140 лв. Наяве лъсна и ипотеката на министърпредседателската къща в Банкя, както и имота на Цветанов на обща стойност 880 000 лв. в полза на ГЕРБ. Още преди кампанията за парламентарни избори те обявиха, че ипотекират имотите, които притежават и с парите ще спонсорират подготовката за вота. Дясната ръка на Борисов е взел и около 50 000 лв. от трудови правоотношения, извън тези за заеманата длъжност, както и от от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество.
Другият вицепремиер в кабинетра и финансов министър Симеон Дянков пък си е купил къщата във Ващингтон за 2,150 млн. лева през 2001-ва година. Месеци преди да заеме министерския пост Дянков е събрал 305 бона от заплати в Световната банка, докато съпругата му е спечелила през 2009-та г. „едва“ 180 хил. лева. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев също е сред най-заможните в това правителство. Данъчна му основа общо – от заплати и други приходи е 176 хил., докато на жена му – 70 000 лева. Шефът на радиото Валерий Тодоров е прибрал близо 60 хил. лв. „от трудови правоотношения, извън тези за заеманата длъжност.“
http://register.bulnao.government.bg/2010/index.html
- Народът ще плаче за още месии
Търсенето на „твърда ръка” и „бащица” ще продължи и след Борисов
Диян Божидаров
СегаЗидарите на Първановата партия, а и на други политически проекти, раждат напоследък една нова хипотеза за тенденциите в партийностроителния маркетинг. Тя е, че след провала на Бойко Борисов обществото ще потърси всичко онова, което той не му даде – най-вече политика, която не е егоцентрична.
Народът ще се отвори за партии и политики, които не се въртят около лидер, ще бъдат с поделени права и отговорности между много кадърни хора, които ще бъдат контрапункт на некомпетентния, но затрогващ с бащинската грижа вожд.
С други думи, бащицата и месията няма да се харчат на политическата сергия, електоратът няма да целува ръка, а ще търси такава, която да стисне равноправно. Като в специфичен български обществен договор, подписването на който най-после ще ни вкара в пътя към гражданската държава.
Каква точно ще е архитектурата на Първановия дом не е голям проблем. Нито дали само фасадата ще внушава „колективен проект“, а вътре ще се настани познатото единоначалие. По-лошото е, че очакванията за крах на тържествения култ към личността, извън контекста на актуалното партийно строителство,
са една прекрасна оптимистична теория
за развитието на цялото общество.
Проблемът на тази теория е, че тя няма как да се сбъдне. Единствено може да роди нови заблуди дори сред интелигентното малцинство, което искрено се надява ерите на Сакскобургготски и Борисов да бъдат последвани от нормалност, в която електоралното доверие не се подарява стадно на един човек вследствие на митове и емоции.
За съжаление, нищо не показва, че теорията за залеза на Политика слънце ще се сбъдне. Напротив, хората още дълго ще бъдат обърнати към него. Ако се огледаме, край нас ще видим малки и големи слънца (Борисов, Сидеров, Костов, Яне), без които електоралните енергии ще се превърнат във вакуум.
Ние сме слънчогледи, а те са батерии, които зареждат цялата ни политика. Дори БСП, която е от друга порода, бързо ще реши рейтинговите си проблеми, ако намери харесван лидер. Партиите у нас са крепости на феодали. Ако го няма феодалът, пада крепостта.
Но да оставим съвремието. Причините за неувяхващия култ към личността са добре познати и са най-вече исторически. Нашите възрожденски идеали са Ботев и Левски, символът за държавност ни е Стамболов.
Вечно ги търсим. Когато други народи са откривали планети и химични елементи, ние сме градили личностни култове. Народопсихологията е такава и не може да бъде променена с провал на царя или Борисов.
Историята ни е пълна с примери за разрушителното „колективно начало“ и съзидание, породено от единоначалие.
Но така е и в по-ново време
Демократичният ни опит е твърде малък, за да сме усетили хубавото от демокрацията, че да се надяваме на колективните й благини. За да ги усетим, трябва да минат още доста години. Дотогава потребността от „твърда ръка“ ще променя носталгично миналото и ще изкривява бъдещето чрез нови митове, изплетени от надеждата.
Леко например се променят символите на комунизма. Той е все така заклеймен, но Живков започва да се приема като добрия старец, направил доста за народа, заобиколен от безименна гмеж, която олицетворява съсипията на строя. Тъй е и с Борисов – той е добър човек, обграден от поквара.
Второто не е само актуална пропаганда, но и образ, вграден в нови митове. „Системата“ е гнила, но Бащицата е читав – такава приблизително е интерпретацията на събитията в преобладаващото народно съзнание.
Всъщност цялата политика, а оттам и мотивацията за гласуване, се крепи на образи. А те най-лесно се създават чрез конкретен човек. Това не е въпрос само на история, а и на съвременна медийна технология.
Телевизията може да открие всякакви политически таланти,
да скрие недостатъците им, да им припише неочаквани добродетели. С десет души например това е трудно. Но с един – лесно, стига талантът да е добър актьор. Политиката днес повече отвсякога е телевизия.
Затова партийните строители на следващите проекти, независимо какво говорят, отново ще залагат на „one man show“. В един човек лесно се вграждат образи. Той по-лесно може да излъже, манипулира, да бъде окичен с легенди, по които електоратът да кълве. Тези техники ще бъдат използвани занапред и никакъв възход на колективното начало няма да има.
Борисов най-вероятно ще „танцува“ до момента, в който на хоризонта се появи нов месия. Той ще вземе на въоръжение неговите лични недостатъци, но по същество пак ще бъде в образа на бащицата, който идва и ни спасява.
Ние такива хора търсим. А ако някой си мисли, че историческите уроци все пак ще бъдат научени, то е редно да знае, че гласоподавателят не се чувства ученик. Всяка негова бюлетина е нова надежда.
- Македонски българи тръгват на шествие
Срещу кражбата и фалшификацията на българската история и езика на омразата.
Българите от Македония провеждат днес от 18:00 часа пред НДК митинг шествие в подкрепа на сънародниците ни в географската област Македония, които не крият своето българско самосъзнание. Те искат на висок глас да осъдят грубото незачитане на техните основни човешки права.
На шествието ще бъдат изложени репресивните мерки, на които са подложени от години българите в Македония и ще бъде представена декларация с искания за защита на правата на нашите братя и сестри в Македония, казват в декларация организаторите.
Ние сме против кражбата и фалшификацията на българската история; искаме да спре да се говори на езика на омразата в македонските медии; настояваме за конституционо признаване на македонските българи с всички произтичащи от това права и задължения; искаме защита на българите в Македония от репресии, дискриминация и културен геноцид. Всички истински синове и щерки на майка България са добре дошли при пилоните на НДК, призовават от РАДКО.
Frognews.bg
- Българите не искат законност
Сещаме се за правилата само когато искаме да направим мръсно на някого
Адв. Владислав Богоров /Новинар/
На думи българите роптаят срещу беззаконието. На практика не искат нещата да се променят. Да започнем с очевидното. Голяма част от тях строят незаконни къщи, огради и всичко останало. Съгласно Закона за устройство на територията строежите, които са извършени без строителни книжа или в отклонение на одобрените планове, подлежат на събаряне. Но нито живеещите в такива, нито останалите биха поискали това правило да бъде приложено и няколкостотин хиляди души, ако не и няколко милиона, да останат на улицата.
Лично аз живея в квартал, където повечето къщи са незаконни. Съгласно закона те не би трябвало да имат ток и вода. Но имат и едното, и другото. На никой чиновник не му минава през ума да приложи и тая част от закона, понеже знае, че населението ще настръхне срещу него. Съответно и никой политик няма да помисли за това.
Наскоро живеещите решихме да поправим улицата. Събрахме пари, наехме камиони и валяци. Сега вместо кал и дупки имаме равен и сух чакъл. Естествено парите бяха прекалено малко, та да мислим да наемаме проектант, който да прокара разрешително през общината. Да не говорим, че поначало нямаше шанс за такова разрешително, доколкото улицата е общинска, а не наша. Самата община би трябвало да я направи! Затова ние извършихме работата сами, без разрешение и в нарушение на закона.
Можем ли да си представим, че някой от нас ще поиска премахване на извършеното? Ще поиска отново да гази в калта, да загуби парите и времето, които е разходвал, и на всичкото отгоре да бъде глобен за незаконния строеж, какъвто е тоя наш път? Тук всеки ще каже: „Стига глупости, хората направили пътя и ще го развалят! Няма кой да бутне незаконните къщи на мутрите, а ще развалят пътя на хората!”. Подобно отношение е ключово за липсата на законност у нас.
Българинът разсъждава дали в конкретния случай е добре законът да се спазва или не. От подобен практичен поглед, до самоуправствата и хаоса има само една крачка. Не случайно римляните са казвали: лош закон, но закон! Те са знаели, че ако лошият закон не се спазва под предлог, че е лош, това ще отвори вратата за всякакви нарушения. Разсъжденията по темата има ли смисъл да се спазват правилата или не, водят до една хлъзгава плоскост.
Нашенецът се сеща за закона само когато е засегнат лично. Ако трябва да направи мръсно някому, той се сеща за правилата. В останалите случаи отминава, макар че с часове е готов да говори срещу нарушенията. Когато съм присъствал на такива разговори, съм предлагал да направим нещо. Да напишем сигнал, да се опитаме да накараме държавата да работи.
В такъв момент разговорът приключва. Реакцията е една и съща: „Няма смисъл да се занимаваме с глупости!” Хора, които през живота си един сигнал не са написали, уверено заявяват, че няма смисъл да се опитват. Откъде го знаят, щом не са опитали? Истината е, че не им се занимава. И за да се виждат като готини, макар че не са такива, те прегръщат мита, че нищо не може да се направи. Всъщност не им пука за закона. Целия разговор го водят не за да се организират, да окажат натиск или да направят нещо, а за да изпуснат парата. И да продължат да търпят беззаконието.
През годините забелязах и друго. Българите не се интересуват от договорите, които подписват, и предпочитат устните уговорки вместо подписаните договори. Какво общо има това с беззаконието? Това, че ако нямаш писмен договор, разчиташ не на закона за неговото спазване. Не можеш да отидеш на съд, но можеш да заплашваш и да се занимаваш с други самоуправства. Или да разчиташ на познанства, интриги и разни задкулисни способи.
А ето и още един пример. Преди няколко месеца министър-председателят на България си призна пред камерите, че е ударил гаджето на дъщерята на приятелката си Ц. Да удариш другиго е престъпление. Даже телесната повреда да е лека, а не средна, даже престъплението да е от частен, а не от общ характер, пак е престъпление. Тук не говоря за политика.
Въпросът не е дали го харесваме или не. Говоря само за писаното в Наказателния кодекс. Намаля ли от това популярността на Бойко Борисов? Ни най-малко! Българите не се впечатлиха от факта, че самият министър-председател е нарушил закона.
Подобна бе и историята преди години с президента. Течеше спор дали е спазена процедурата по даване мандат за образуване на правителството. В една от речите си държавният глава каза, че процедурата няма да победи политиката. С други думи, че парламентарното мнозинство е по-важно от записаното в конституцията. Отново нямаше вълна от всенародни протести срещу тези нагли думи.
Като споменавам конституцията, се сещам за гласуването с чужди карти. То продължаваше с години пред телевизионните камери. Не бързайте да вините депутатите за него! Защото макар хората да говореха за ставащото, не бе проведен нито един протест срещу тази незаконна практика, не бе създадено сдружение или фондация, които да противодействат.
Всъщност повечето се вълнуваха не от това, че се нарушава процедурата, а че в работно време депутатите ги няма в залата. Че получават заплата, без да работят, докато зрителят пред телевизора не може да си го позволи.
- Голямата енергийна секира
Едвин Сугарев
Иде ред на голямата енергийна секира – най-пагубната от всички досега, стоварвали се върху страната ни. Ако в понеделник Държавната комисия за енергийно и водно регулиране потвърди предложението си въпреки енергичното противопоставяне на синдикатите и апокалиптичните прогнози на бизнеса, природният газ ще поскъпне с 29.6% – едно уникално дори в контекста на прехода повишение.
Не знам дали всички си представят какво значи това. Близо 30-те процента повишение ще генерират съответния процент поскъпване във всички сфери на живота ни – тъй като прекалено много дейности – като отоплението, химическата промишленост, транспорта и т.н. – зависят пряко от тази суровина.
Например: ако досега сте оцелявали, плащайки пряко сили по 300 лева месечно за парно през зимата, сега си представете как ще я карате, като се налага да плащате повече от 400. Вероятно ще ви бъде трудно, ако не и невъзможно – но още по-трудно и още по-невъзможно ще им бъде на болниците, детските градини и училищата с техните орязани бюджети. Прочее това са болниците, в които вие се лекувате, и училищата, в които ще зъзнат вашите деца.
Цели сектори от промишлеността ще фалират – примерно металургията и химическата промишленост, тъй като при тази цена на природния газ продукцията им става гарантирано неконкурентноспособна. Техните фалити ще задълбочат кризата – и целият пакет от антикризисни мерки ще отиде на кино.
Та това е равносметката, произтичаща пряко от наложеното от “Булгаргаз” увеличение. Логиката за тази мярка е следната: ако то не бъде потвърдено от ДКЕВР, монополистът “Булгаргаз” нямало да има с какво да плаща газовите доставки на руснаците – и щял да фалира. Ако пък бъде потвърдено,
ще фалира държавата:
като се почне от семейните домакинства и се свърши с големите предприемачи. Последните между впрочем са достатъчно категорични – ето една от многото трезви преценки за индустриалното ни бъдеще, принадлежаща на Васил Александров, изп. директор на „Агрополихим“:
“Все по-зле ще става, няма да произвеждаме, индустрията ще умре. Просто нямам коментар, в света няма такава цена на газа, цените обратно на това – падат. Отчайваща история, която ще продължи, докато нямаме диверсификация на източниците. Световните котировки на торовете са на цени между 150-160 долара за тон, а при нас само газът в торовете е около 500 долара за тон, което ни прави напълно неконкурентоспособни.”
Нарочно цитирам това изказване, тъй като в него се съдържат двата основни компонента на газовата катастрофа, която ни върхлита в този момент. (Моментът между впрочем не е случайно избран – докато се печем на плажа, предприятията ни ще фалират, а на свой гръб ще усетим удара чак в началото на зимата.) Първият: “в света няма такава цена на газа, цените обратно на това – падат”. Истина е. България плаща една от
най-високите цени за природен газ в света –
ако не и най-високата. За сравнение: разполагайки с диверсифицирани енергоизточници и следователно с възможност да избира между различни оферти, Германия е успяла да договори със същия този “Газпром” цена от 150 долара за хиляда кубически метра газ. Побратимения с Путин Лукашенко отказа да плаща и врътна кранчето на руския газ към Европа, когато му поискаха по 185 долара. А ние, българите, много по-побратимени от него и много по-важни за Русия поради ред геостратегически причини, най-безропотно плащаме по 338 долара на румънската граница.
По-точно казано – плащахме. Защото предстои да плащаме по 400 долара – ако не от утре, то с пълна сигурност от първи януари 2011 г. И като че ли вече е редно – вместо да почнем да се вайкаме, да си скубем косите и да проклинаме лошиата демокрация – да се огледаме наоколо и да се запитаме кой е виновен за тази уникалната позиция на България – най-бедната страна в Европа, който обаче плаща
най-скъпата природна газ на Стария континент
Защо ще плащаме по 400 долара за стока, за която други клиенти на “Газпром” плащат по 150 – това поне е кристално ясно. Според експерти в тази област поскъпването е заложено в анекса, подписан преди три години от тогавашния енергиен министър Румен Овчаров. Според него газът, който България купува от Русия по договора за транзит, ще поскъпва плавно до края на 2012 г. – до изравняването му с пазарната цена.
Няма такава пазарна цена. Цената, която плаща България, изобщо не е пазарна. това е изкуствено раздутата цена, с която българите спонсорират бавно фалиращия “Газпром”. Като казвам българите, нямам предвид Сергей Дмитриевич Станишев, нито Георги Първанов, известен още като Гоце, нито пък Румен Овчаров, известен още като Р. Овч. Те българи не са били, не са и няма да бъдат. Имам предвид онези смалени, омерзени и мизерстващи редови българи, които със своя недоимък ще трябва да изплатят генетически заложеното русофилство на тези тримата – тяхното
подло и нагло национално предателство
Това не са силни думи. Това е точното определение на въпросния анекс от новия газов договор, договорен на четири очи между Първанов и Путин – и лансиран като “голям шлем” на българския народ, съгласуван от Станишев и доизкусурен от Овчаров. Историята мълчи за какви комисионни е ставало дума – и за какви политически бонуси.
Но и най-беглия поглед показва, че абсурдно високата цена на природния газ е възможна само благодарение на монополните позиции на Русия като доставчик на българския енергиен пазар. Пак цитираната по-горе троица направи всичко възможно, за да укрепи и увековечи именно този монопол – чрез мащабните и скъпо струващи руски енергийни проекти в България, които на практика поставяха страната ни в пълна енергийна, икономическа и политическа зависимост от Кремъл – и разпродаваха нашето бъдеще – нашето и на нашите деца.
Това е предателство, което няма равно на себе си в цялата история на българския преход. Е най-прякото и убедително доказателство за това какво се случва, когато българските комунисти бъдат оставени на власт. И е акт, който не трябва да остава ненаказан – иначе наистина е по-добре и ние да си вземаме шапките и да се махаме от тази прокълната територия. Затова – ако в сегашното правителство има мъже, а не само Трайковци, то те трябва да измъкнат от чекмеждетата този договор, както и всички договори и анекси около руските енергийни проекти – да ги направят публично достояние и да ги занесат на главния прокурор: със съответния анализ за това
колко милиарда е загубила България
благодарение на тях, а също и геополитически и геостратегически загуби е понесла. И да искат – като настояват за това ясно и категорично – въпросните руски мекерета да бъдат съдени за национално предателство – и за накърняване на националните интереси в полза на чужда държава.
Ето прочее и вторият компонент на силите, въздигнали над нас енергийната секира. “Отчайваща история, която ще продължи, докато нямаме диверсификация на източниците.” Да, така е. Пита се защо нямаме – особено след като газовата криза от 2008 г. ни показа колко може да се разчита на доставчик от рода на специалната група за енергиен рекет, наречена РАО “Газпром”.
Обичайните отговори са взаимоизключващи се: че не можем да имаме или пък че примерно “Южен поток” е такава диверсификация спрямо Северния такъв – сиреч лявата примка на газовите банюги е различна от дясната. Реалният отговор е: нямаме диверсификация не защото не можем да имаме, а защото не искаме – защото леви русофили и десни треперковци не искат да дразнят челния пример на животеца си. Нямало било тръба и струвало скъпо… Сякаш не е известно, че цяла Испания се снабдява вече без тръба – посредством доставян с танкери втечнен газ? И още: кое струва по-скъпо, нещастни лицемери такива:
тръбата или националната ни идентичност,
дразненето на Кремъл или националното ни достойнство, жертването на пикливите ви комисионни или принадлежността ни към цивилизования свят?
И не стига това, че нямаме никаква енергийна диверсификация, но и нямаме никакъв енергиен пазар. Вместо пазар имаме държавен монополист: “Булгаргаз” – който си въобразява, че играе за България онази роля, която в путинова Русия е отредена на “Газпром”.
Което е пълна илюзия, защото не продава суровината, а я купува по ненормално високи цени – поради което ролята му по-скоро е тази на сетния слуга на газпромските търтеи – този, дето лъска чизмите. Единственото му реално притежание са тръбите (тях Луканов само по сляпа случайност не успя да ги хариже на “Газпром” и подведомствените му български олигарси). Те са и основанието му да не допуска други играчи на полето на тоталната търговия – и доколкото изобщо ги има, да ги държи само около крайните потребители на дребно.
И сега ни казват: ако не повишим цената на природния газ, “Булгаргаз” ще фалира. Странно. А какви мерки е предприел, за да не фалира? Да е направил нещо за диверсификацията на своите доставчици? Да си е осигурил по-добри условия в преговорите за новия газов договор, страна по която е именна “Булгаргаз”? Димитър Гогов да се е опънал на Р. Овч., когато са договаряли тези пагубни за стнатата ни анекси? Да се е прибрал задълженията от големите потребители? Не, нали? Тогава защо аз трябва да плащам за нещата, които “Булгаргаз” не е свършил?
Естествено, че сега ще го тласкат към фалит. Първо, за да покажат на България какво означава да води независима енергийна политика. И второ – за да дойдат на мястото на досегашния монополист техните ребята. Защото единствената компания на българския пазар, която би запълнила дупката от евентуален срив на “Булгаргаз”, би била “Овергаз”, която е 50% собственост на РАО “Газпром”.
Ето ви прочее още една патова ситуация. Решението е
незабавна приватизация на “Булгаргаз”
и пълна либерализация на газовия пазар. Само че с едно абсолютно задължително условие – като приватизацията се извърши чрез продажба на акциите на предприятието – и с допускане само на западни инвеститори – като се изисква ясен произход на капиталите и не се допускат дружества с руско участие или пък регистрирани в ошфорни държави. Могат да се отпечатат рекламни листовки с надпис: за руснаци и кучета забранено.
Току-що изреченото вероятно ще бъде повод да ме обвинят в крайности и да ме нарекат екстремист. Не, не съм такъв. Дори се опитвам да се изразявам относително меко и учтиво. Сътвореното от Русия срещу България и от руските мекерета срещу собствения им народ заслужава много по-силни думи, и още по-силни дела. Който се съмнява, да препрочете българската история (не тази на БКП, а на държавата България). Или поне да се вгледа в мизерното наше настояще. То също е “Made in Russia”.
http://www.svobodata.com
- Над 1 млрд. долара за сигурност на Г8 и Г20 в Торонто
Хиляди полицаи са разположени в канадския град Торонто, който е домакин на срещите на Г8 и Г20 този уикенд. Общата стойност на драконовските мерки за сигурност е повече от един милиард канадски долара, убедихме се сами.
Силите за сигурност вече са отцепили пътищата и въздушното пространство около двете места, където ще заседават лидерите от развитите и развиващите се икономики. Много е трудно дори на акредитирани журналисти да попаднат в охраняемата зона. Автомобилът на Еврочиkаго бе претърсван на 3 пъти още от границата със САщ.Основна тема на срещите ще бъде световната икономическа криза, а високите разходи по домакинството се очаква да привлекат хиляди протестиращи срещу мерките на правителствата за ограничаване на бюджетните разходи.
На снимката – подготовка на прегради в Торонто.
- Гугъл: Онлайн видеото е повратната точка за рекламодателите
Онлайн видеото е повратната точка за рекламодателите.
Това каза на публиката в Кан по време на рекламния фестивал Лайънс Интернешънъл вицепрезидентът на „Гугъл“ Енрике де Кастро, цитиран от онлайн изданието еТimes.bg.
Според Кастро, който отговаря за сайта за видеосподеляне YouTube, онлайн видеото бързо се изравнява с телевизията.
Средният европеец вече гледа 26 часа телевизия на седмица, от които около 18 часа онлайн. Онлайн видеото става основен канал, каза де Кастро.
„Популярното съдържание е достъпно там, където се намира и самата публика. Онлайн телевизията ще стане реалност и това драстично ще промени рекламната индустрия завинаги. Рекламата ще стане интерактивна и ще се доставя на отделните телевизори в зависимост от потребителя“, смята Кастро.
Той допълни, че приложения като Google TV ще помогнат за сближаването на телевизията и интернет.
Може да се гледа филм и да се търси информация за участниците в него по едно и също време и на един и същи екран, каза той.
„Всеки средностатистически човек ще има достъп до телевизия онлайн. Пространството на дисплея ще се увеличи от индустрия за 20 млрд. долара до индустрия за 200 млрд.“
Де Кастро се позова на резултатите от последните онлайн видеа на бебетата на „Евиан“, с които се наблюдава увеличение с 30% на спонтанното одобрение към бранда.
„Сближаването на онлайн видео и телевизията ще се превърне в мощен инструмент за рекламодатели и агенции.
Вместо спотовете по телевизията, които понякога са просто изхарчени пари брандовете могат да елиминират тези загуби. Творчеството и интеракцията увеличават запомнянето на марката с 63%“, казва той.
„Всеки средностатистически скоро ще бъде в социалните мрежи, така че хората ще могат да разговарят и да гледат телевизия в едно и също време на едно и също устройство.
Брандовете трябва да бъдат готови да се възползват от това. Тази реалност ще бъде факт през следващите три години“, добави той.
Източник:eТimes.bg
- Една година без Майкъл
На 25 юни 2009 г. новината за внезапната смърт на най-успешния изпълнител за всички времена Майкъл Джексън предизвика шок сред многобройните му почитатели в цял свят.
Много рядко в историята едно събитие може да предизвика такива чувства и вълнения, както смъртта на Краля на попа.
Въпреки че през последните години от живота си Джексън не беше изнасял концерти, светът продължаваше да го обича и това пролича от мъката на почитателите му във всяко едно кътче на земното кълбо.Смъртта на Майкъл Джексън е едно от онези събития в историята, при които си спомняме точно къде сме били и какво сме правили, когато сме чули новината. Благодарение на силата на интернет съобщението за смъртта на Джексън се разпространи светкавично в цял свят. Само за минути между първите информации за спирането на сърцето на Джако и обявяването на смъртта му всички медии по света вече информираха за събитието.
Феновете приеха по необикновен начин новината за смъртта на любимия им изпълнител. Тълпи от почитатели се събраха пред Аполо Тиътър в Харлем, Ню Йорк. Планини от свещи и цветя бяха поставени на звездата на Джексън в Алеята на славата в Холивуд. Албумите му бяха разграбени от рафтовете на музикалните магазини. В дните след смъртта му неговите песни бяха свалени милиони пъти в интернет. 17 000 почитатели на краля присъстваха на мемориалната служба в Стейпълс Сентър в Лос Анджелис. Множество телевизии от цял свят предаваха сбогуване с Краля, на което виртуално присъстваха почти един милиард души по светат. Заради семейни спорове, погребението на Майкъл Джексън в гробището Форест Лоун беше отлагано няколко пъти.
Година след смъртта на Краля, духът му витае в съдебните зали, където продължават съдебни дела, в които неговият семеен лекар д-р Конрад Мъри все още очаква присъдата си. Той пледира невинен по обвиненията за непредумишлено убийство и трябва да се яви отново в съда на 23 август. Междувременно Мъри получи разрешение да продължи медицинската си практика в Калифорния. Публичната вражда между родителите на Майкъл Джексън продължава и преди време Джо Джаксън обвини съпругата си Катрин, че е виновна за смъртта на сина им. Колкото до трите деца на Джако, Принс (13 г.), Парис (12 г.) и Бланкет (8 г.), те продължават да живеят при баба си. Според нея децата се справят добре и дори неотдавна са се срещнали с биологичната си майка.
Списание „Билборд“ съобщи, че само за една година наследството на Майкъл Джексън се е увеличило с над $ 1 милиард. Продажбите на албума на Джако са генерирали около $ 383 милиона, а приходите от филма „This Is It“ са близо $ 400 млн. Печалбите от авторски права, лицензи и турнета също се включват в общата сума. Нов договор за записи се смята, че до този момент е донесъл 31 милиона долара. Сделката със Sony Music Entertainment предвижда издаването на 10 албума на покойния Крал на попа през следващите 7 години, включително един с неиздавани до този момент заглавия.
Музикалната издателска компания на Майкъл Джексън, Mijac, в момента е оценявана на около 150 милиона долара. Списанието твърди, че Mijac може да е спечелила около 50 милиона долара за миналата година. Наследството на Джако също притежава половината от музикалната издателска компания Sony/ATV. Бари Масарски от едноименната консултантска фирма оценява дела на Джексън в приходите на тази компания на около 80 милиона долара годишно. Други приходи за покойната звезда са от продажби и наемане на DVD, сваляния на песни, отчисления за авторски права и рингтонове.
Майкъл Джексън е роден на 29 август 1958 г в Гари, Индиана, като седмото от девет деца. Петте сина – Джеки, Тито, Джермейн, Марлон и Майкъл – за първи път изнасят представление заедно на шоу за млади таланти, когато Майкъл е на 6. Тръгват си с първа награда. Групата става известна като „Петорката на Джексън“, а след подписването на договор с Motown Records в края на 60-те години се преименува на The Jackson 5. Майкъл Джексън записва първия си соло албум през 1972 г. Джексън издава „Thriller“ през 1982 г, което става смазващ хит, изпратил седем сингъла в челната десетка. Албумът продава 21 милиона копия в САЩ и поне 27 милиона по света. През следващата година, показва типичния си танц „лунна походка“, докато изпълнява „Billie Jean“ пред NBC.
Дискографията на Майкъл Джексън включва 9 солови албума. Техният брой нараства до 10, ако се добави двойният албум „HIStory: Past, Present, Future“ (1995). Продадените приживе негови албуми са около 750 милиона, които,
прибавени към 13-те награди „Грами“, които е получил, го правят един от
най-успешните шоумени на всички времена.След няколко фалшиви завръщания, Джексън и AEG Live обявиха в началото на 2009, че Кралят на рока ще изпълни 50 концерта на лондонската O2 Арена. Концертите трябваше да започнат на 13 юли 2009 г., но съдбата бе по-силна и смъртта го надхитри.
http://www.frognews.bg
- Мартин Димитров: България наближава ръба на пропастта
В Гърция е най-тежка кризата в момента. Румъния навлиза в сериозна криза. Европейските страни, които направиха актуализация на бюджетите си, направиха големи спестявания. Българското правителство на практика увеличава разходите в бюджета. Това каза пред БНТ лидерът на СДС Мартин Димитров.
Страни като Англия, Германия, сериозно намалиха разходната част в бюджета. А българското правителството иска да раздава повече пари, това е основният проблем, допълни Димитров. Нашата съдба отива към лошия сценарий на Гърция и Румъния и трябва да се направят сериозни анализи, например да не се дават 116 млн. на тютюнопроизводителите, категоричен бе Димитров. Защо да изберем едни, на които да дадем, а на останалите няма да даваме, заяви Димитров. Не мога да разбера защо партията ГЕРБ сега ще дава на тютюнопроизводителите 116 милиона, попита Димитров. Защо има толкова много голямо намаление на парите за здраве, а се дават толкова пари на тютюнопроизводителите. Място за огромни спестявания има. Като изключим здравеопазването, където трябва да се дадат малко повече пари, отвсякъде другаде трябва да се спести – хеликоптери – трябва да се спести, тютюнопроизводителите, НКЖИ, трябва да се правят спестявания. Настояваме за реформа в администрацията. България наближава ръба на пропастта, каза още Мартин Димитров. Има ли смисъл да имаме общини, които не могат да се издържат, а тези общини са десетки. Окрупняването на общините е много важна антикризисна мярка, каза още Димитров. /БГНЕС /
- Глас за Деница
Ето ви още едно българско предизвикателство – този път във Великобритания. В тазгодишното онлайн състезание за модел на популярната дизайнерска верига Next участва и българката Деница Букорещлиева. Дени е бивш фотомодел и в момента е на страница 9 от общо 340 страници с регистрираните до момента участници. За да бъде класирана, тя трябва да влезе в първите 5 страници.
Гласуването приключва на 06 юли 2010 година. След сумирането на резултата от електронния вот първите 100 участника с най-много гласове ще се класират за големия финал на живо в Old Billingsgate Market в Лондон, на 30 юли.
Да не забравяме, че българите на Острова бяха най-активните гласоподаватели на парламентарните избори в България през миналата година. Остават броени дни до приключването на вота за Next Model. Нека продължат напред най-добрите. А защо и Дени да не бъде сред тях ?Всички желаещи да подкрепят Деница Букорещлиева
могат да го направят на следния линк : http://apps.facebook.com/modelcomp/gallery/show_entry/35573?ref=mfГласуването става като се кликне на линка, който ви отпраща към бутона “Vote for me”, след което се появяват две празни полета. В едното записвате имейла си, а в другото трябва да се попълнят две указани букви от името на Denitsa. Ако ви питат за 3 и 5-та буква то това означава да напишете съответно буквите nt.
Деница ви благодари за подкрепата!
- Балканска мътеница
Известно е, че плетеницата между различни страни, етноси, вери, езици и пр. на Балканите, в която всеки дърпа чергата към себе си, не е изчезнала и днес. Нещо повече: след толкова конфликти, кръвопролития, етнически и други противоборства; след две световни, няколко локални, както и някои граждански войни през ХХ век; след установяването на комунистически режими и тяхното падане; и след като една част от балкански страни са вече страни членки на Европейския съюз, а останалите са кандидати за такива – пропагандите, опитите за нови етнически или езикови спекулации не са престанали, оказва се.
И така, ако едно време в Османската империя, едни от завладените балканци са били гърци, други българи, трети сърби и т.н.; едни са били християни, други мюсюлмани (приели са исляма драговолно или под натиск, за да запазят живота си); днес освен, че през втората половина на ХХ век се създаде нов етнос, нов народ – македонският, който по времето на империята не е съществувал, може би ще се появи и още един – помашкият. И ако за отделната македонска идентичност, народ, език, азбука в различен вариант и пр. доста е писано и се пише в България (и не само там разбира се), за опитите от помаците да се създаде отделен етнос, с отделен език – не толкова или почти не се пише.
Помаците (на гръцки: Πομάκοι, Помаки, на турски: Pomaklar, Помаклар), дълго бяха определяни неточно и некоретно в България като българомохамедани. Днес някои ги наричат българи мюсюлмани, но една значителна част от нашите помаци не приемат това определение. Сред помаците има различни общности, живеещи в България, Гърция, Р. Македония, Албания, Косово и Турция, чиито диалекти са български в основата си. Но това, което най-вече ги определя и на което най-вече държат, е верската им идентичност, принадлежността им към исляма. (Названието “помаци” се използва впрочем, макар и по-рядко, и за общности, чийто майчин език не е български, а е гръцки, сръбски или влашки, но тези общности обикновено имат други определящи ги названия в страните, в които са. Като валахиди в Гърция, бошняци в Сърбия и в бивша Югославия и т.н.)
Известно е разбира се, че помаците в България са претърпели много натиск и насилие. В резултат на това насилие някои от тях се обиждат от това да бъдат свързвани по какъвто и да било начин с българския етнос. По отношение на тяхната идентичност натискът, влиянията и пропагандните не са преставали, струва ми се, от различни страни, от десетилетия насам. Заради опитите за влияние и натиск, те са, обяснимо, по-недоверчиви и ревностни към специфичната си култура и традиции. Случва се обаче, колкото и да е “екзотично” или парадоксално, за някои от тях да е по-лесно да повярват, че са потомци на араби (каквито версии и дори “апокрифни” книги се разпространяват сред тях); за други – че са турци, въпреки, че често им се налага да учат турски, за да го разбират; за трети – че са потомци на албанци или други, по-малки етнически групи, каквито много има на Балканите. Нерядко така или иначе всякакви други, с всякакъв други етнически корени или връзки, само не и с български.
Държавните граници на Балканите претърпяват, както е известно, в последния век и повече не една и две промени. Едни българи стават сръбски/югославски поданици, после и граждани (след има-няма 90 години някои от тях говорят най-вече на сръбски и в ежедневния си език). Други стават “южни сърби” и после македонци като съвсем отделен народ. Трети стават т.нар. славяногласни гърци, и за тях гръцката държава и до ден днешен никаква друга политика няма, освен асимилация, незачитане на никакви малцинствени права. От т.нар. славяногласни гърци днес едни се смятат за македонци, други, по-малко, за българи, а трети – за “чисти” гърци. (Всички те са или се водят за християни, православни християни. И “кой знае защо” някои православни владици, забравили същността на вярата, която изповядват, участват в тази двулична политика на асимилация без никакви скрупули.) В други страни на Балканите и по-специално в България, едни турци стават български поданици и после граждани и се стига до там българската държава да иска от тях изтриване на самоличността и вярата им. Едни помаци претърпяват същото, защото са мюсюлмани и защото, макар че говорят на български, носят традиционно турско-арабски имена. На юг или на запад от тях, в границите на други държави, живеят други помаци, които имат същата вяра и почти същия език или диалект/диалекти. (В които, както и в други диалекти и езици на Балканите, има разбира се доста думи, втъкани в тях от османския период.)
Между помаците, живеещи не само в различни страни, но дори и само в България, има специфични различия. Но това, което ги свързва, по което си приличат, е не само общата вяра, но и общата или подобна съдба. И така, в името на едни или други държавни политики или аспирации, ако някои преди са се опитвали да ги християнизират или да им променят имената, други се опитват да ги накарат да повярват, че турският е техен единствен и дори майчин език, а трети – да им създадат отделен помашки език. И то не защото, както например в македонския случай, целта е отделяне или обособяване. В случая с помаците обаче, за създаването, за “измътването” на отделен общ? помашки език се искат, струва ми се, повече спекулации, отколкото дори тези, които послужиха за създаването на македонския.
Ако не знаете или не сте чували как може да изглежда подобен език, може да отворите например следния линк. Това е видео клип с новини на помашки език, който “език” не знам колко се нрави или се вижда “автентичен” на самите помаци, или най-малкото на тези, които живеят в България. Продуцирането на новини на помашки език, както може човек лесно да се досети, като види и чуе видео материала, е част от гръцка в случая инициатива. Инициатива, идваща от страна, която освен, че е православна и, че там е доста по-трудно, за разлика от България примерно, може да се построи нова джамия, е страна, която първа от балканските страни стана член на Европейския съюз.
Ако между български и сръбски е макар и не толкова лесно, но все пак възможно да се правят опити за смесване на езици и диалекти, да се отделя един български диалект, и от него да се направи – както и се направи в средата на ХХ век – отделен македонски език (с прибавки от сръбска лексика, със заемни от западни езици, които звучат различно на български и на македонски; с отделен вариант за азбука, от която изваждаш някои “неудобни” букви, като “ъ” например, и слагаш други, от сръбския вариант за кирилица, създаден през ХІХ век) – то от опитите да вкараш гръцка лексика и произношение в диалекти, които са свързани с език от съвсем друга езикова група; и вместо с друг вариант на кирилицата, да се опиташ да го оразличиш опита за нов “език” с латиница (щото не може все пак гръцката азбука да използваш за тази цел), е в известен смисъл по-“смел”, по-интересен в манипулативността си езиков експеримент.
Балканите разбира се са от векове контактна зона между различни култури, вери и пр. Те са и онази поизостанала в средновековието част от Европа, която стана по-късно едновременно фитил и жертвено агне за големите европейски (и световни) конфликти на ХХ век. Преживял толкова смърт и разрушения, т.нар. стар континент реши да отвори границите, вместо да ги охранява; да се съхранява и диалогизира културните, езикови, етнически и пр. различия, вместо да потиска или пък изкуствено да ги създава. Създаде една обща европейска мегаструктура, която прокламира общи ценности, освен икономическите, политически и пр. връзки. Но и тази мегаструктура, която присъедини и част от онези страни, които малко или повече бяха повлияни от съветския първообраз на тоталитаризъм, както и част от онези, които преживяха създаването и разпадането СФР Югославия, едва ли ще попречи, както и досега не е пречела, в някои нейни страни членки да заплитат нови етнически или езикови “черги”, които нищо общо нямат с ценностите, стоящи в основата на тази уж обединена Европа.
На фона на големите предизвикателства на световната икономическа криза или пък на парливия стар въпрос да стане ли или не Турция член на Европейския съюз; на фона на не толкова лесната интеграция на емигрантските малцинства, които не от векове, а от десетилетия само населиха доста европейски страни – някои нови/стари балкански “инженерства” (започнали в известен смисъл още по време на Османската империя), едва ли би заинтересувала особено Страсбург или Брюксел. Подобни въпроси не интересуват вероятно и повечето български депутати и евродепутати. А ако интересуват някого, това са само някои националисти – които, от която и народност да са, имат обикновено един “родилен дефект” – искат да изтрият, не да приемат различията. И макар че е пълно, от друга страна, с всякакви правозащитници, либерално мислещи и пр. и пр. – те, от своя страна не винаги могат да различат “зърното от плявата”. Борят се да няма двойни аршини, но сами понякога ги създават.
© Мариана Христова
- САЩ имат най-скъпата здравна система, но не и най-ефикасната
Американската здравна система е най-скъпата в света, но далеч не е най-ефикасната сред богатите страни, показа изследване. Американско проучване показва, че при сравнение между САЩ, Австралия, Канада, Германия, Холандия, Великобритания и Нова Зеландия, американската система е най-неефикасната от седемте страни. Тя е на последно място по резултати по всички критерии в проучването – достъпност, ефикасност, здравословно състояние и продължителност на живота на населението. Предишните издания на доклада, публикуван ежегодно от Commonwealth Fund, не са показвали никакви подобрения. Авторите обаче се надяват, че реформата на осигурителната система, за която се бори американският президент Барак Обама, ще доведе до значими подобрения. „Най-забележимият факт, с който се отличава американската здравна система от системите на другите страни, е че тя не обхваща всички американци. Реформата, подписана от президента Барак Обама, трябва да започне да подобрява достъпа до лекарска помощ“, смятат изследователите от Commonwealth Fund. До 2014 г, когато ще влезе изцяло в сила, реформата на Обама трябва да осигури здравно покритие на 32 милиона неосигурени американци. В същото време САЩ харчат близо два пъти повече на жител на страната от всяка от другите страни. Всеки американец струва 7290 долара на година, докато поставената начело по ефикасност Холандия се ограничава с 3837 долара на година. /АФП /
Източник:БГНЕС
- Политици от всички партии строят в Царево като крайно нуждаещи се
Политици от всякакъв цвят са получавали право на строеж в Царево като крайно нуждаещи се, съобщава вестник „Сега“. От 2001 г. до днес в Царево са гласувани над 200 сделки за отстъпено право на строеж. Само на едно заседание – на 20.12.2006, съветниците са одобрили 54 сделки. Лидерът на ГЕРБ в Царево Евгени Николов е получил през 2004 г. право на строеж върху терен от 275 кв. м, като е платил на общината скромните 2596 лв. „Не отричам и не виждам проблем. А и по времето, когато съм получил терена, не съм бил лидер на ГЕРБ“, обяснил пред изданието Николов. Кметът на Царево Петко Арнаудов (БСП) заяви, че нямало как да не услужи на Николов, тъй като бил млад зъбен специалист и ценен кадър за общината. „Както виждате, давал съм и на враговете си. Той ни заплаши, че ако не получи терена, ще напусне Царево. А ние имаме нужда от специалисти като него. Затова му дадох. Обеща на общинската земя да изгради зъботехническа лаборатория. Ама наместо това си вдигна нещо като хотел“, каза кметът. Арнаудов допълни, че бил силно изненадан, когато тези дни шефът на ГЕРБ в Царево излязъл с декларация срещу него именно по проблемите със заменките: „Отидох при него и го попитах: Генчо, мойто момче, не ти ли е неудобно да ме критикуваш точно за терените? А той ми отговори, че нямало как, задължавали го от централата.“ Самият Николов се защити, че другите, които са получавали общински площи, ги били препродавали, а той поне е задържал терена за себе си. Освен това през 2004 г. наистина се чувствал крайно нуждаещ се, защото живеел при родителите си. Новата къща издигнал с брат си. В графата „крайно нуждаеща се“ се оказа и Мария Гърланова – дъщеря на лидера на „Атака“ в Царево Тодор Гърланов. Тя се е сдобила с право на строеж върху терен от 485 кв. м за 2289 лв. В декларацията, с която е поискала земята, Гърланова твърдяла, че семейството й няма други имоти. „След като й връчихме терена обаче, узнахме, че те са попълнили невярна декларация и в действителност не са крайно нуждаещи се. Веднага заведохме дело да си върнем обратно терена, но го загубихме“, каза Арнаудов. Шефът на „Атака“ заяви, че медиите нарочно го атакували сега с този терен, защото били приятели с кмета на Царево. „Разбира се, че беше нуждаеща се. Ние живеехме няколко семейства под един покрив. Но сега съм решил да върна терена, защото и дела водихме, но само врява се вдига около него“, каза Гърланов. С общински земи в Царево са се облажили и хора от останалите основни партии. Бившата лидерка на СДС в градчето Валентина Василева е получила 486 кв. м пак като крайно нуждаеща се. Оттогава тя напуска поста си в СДС и започва работа като началник-отдел в оглавяваната от БСП община. Там работи и до днес. Общинският съветник от БСП в Царево Яни Янев е взел по същата схема 360 кв. м. С терени са се сдобили и двете дъщери на бившия кмет на Царево от БСП Стоян Йовнов. Сегашният кмет Арнаудов се оправдава, че семейство Йовнови наистина били в тежко откъм имоти положение. „Мога да ви заведа у тях, за да видите колко на тясно живеят хората“, казва още Арнаудов.
Източник:БГНЕС
- Rod Blagojevich (Blago) mug shot
Ex-governor Rod Blagojevich new photo
Arrest photo
Defendant: Rod Blagojevich
(United States Marshall’s Service December, 2008 photo / May 28, 2010)
Charge: Racketeering, attempted extortion, bribery, conspiracy to commit bribery and conspiracy to commit extortion
Arrest and booking photos are provided by law enforcement officials. Arrest does not imply guilt, and criminal charges are merely accusations. A defendant is presumed innocent unless proven guilty and convicted.http://www.chicagotribune.com/
- Искра Фидосова: Има неща, които трябва да бъдат коригирани в Конституцията по отношение на изборите и българите в чужбина
Интервю на Аделина ГЕОРГИЕВА със съпредседателя на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова
Трябва ли българите в чужбина да могат да гласуват? За кои избори? Какви са възможните алтернативни начини за гласуване? Ще могат ли българите, които живеят в чужбина и имат друго гражданство, да бъдат избирани за депутати? Ще бъде ли променена Конституцията? По тези и други въпроси Агенция „Фокус” разговаря с Искра Фидосова – председател на Временната комисия за изработване на Изборен кодекс в Народното събрание. Нека припомним, че Eurochicago.com бе сред първите, които задаваше тези въпроси, а интервюто ни с министър Божидар Димитров (линк) бе стартовият сигнал за промени в изказванията, нагласите и надяваме се, на политическата воля в България.
Фокус: Г-жо Фидосова, като председателя на Временната комисия за изработване на Изборен кодекс в Народното събрание, смятате ли, че българите в чужбина трябва да могат да гласуват? За кои избори?
Искра Фидосова: Всички български граждани имат избирателно право, т. нар. активно избирателно право по българската Конституция. Българите в чужбина – и сега, и това, което ще попадне и занапред в Изборния кодекс – те ще имат право да гласуват и за президентските, и за националните парламентарни избори, както и на изборите за членове на Европейския парламент. Там условността е, че гласуването е само в рамките на страните-членки на Европейския съюз. Предвиждаме в Изборния кодекс една много сериозна и подробна уредба на организацията и провеждането на изборите в чужбина – такава, каквато нямаше до този момент и това обикновено ставаше с едни методически указания, издадени допълнително седмица преди изборите с изпращани писма от външно министерство – това в момента го разписваме. Имаме нов начин, който ще предвидим за формиране на избирателните комисии. Имаме консенсус по темата да пуснем пилотен проект за електронно гласуване в чужбина, т.е. по интернет, както и много други промени, които предвиждаме.
Фокус: Предвижда ли се в новия Изборен кодекс българите в чужбина да гласуват на местни избори?
Искра Фидосова: Не. За местни избори няма как да гласуват българите в чужбина. За местните избори българските граждани, които имат и ще имат право да гласуват, община независимо коя е и къде на територията на страната и с държавата – Република България. Няма как иначе да упражняват вота си. Ние запазваме изискването за уседналост, което беше прието преди предишните местни избори и промяна преди около две години и половина в Закона за местните избори. Тогава това, което не можа да се случи – да се гласува в пленарна зала и в преходните разпоредби да се опише подробно дефиниция за това що е уседналост, как трябва да се разбира „живял през последните 10 месеца…”. В момента имаме такива текстове и се надявам, че ще минат в пленарна зала. Всички български граждани са с еднакви права. Не може някой да е привилегирован по отношение на друг. защо трябва български граждани от Турция да гласуват за местни избори, а останалите, които са в други страни, да не могат или обратното?
Фокус: Какви промени, касаещи българите в чужбина, ще залегнат в Изборния кодекс?
Искра Фидосова: За българите в чужбина много подробно разписваме правилата, въвеждаме и в момента коментираме възможността за създаване на секционни избирателни комисии извън консулските и дипломатическите представителства, но само при много ясно и подробно разписани правила. Предвиждаме едни по-дълги срокове за създаването и разкриването на тези секционни избирателни комисии, като нашето предложение е при формирането на тези комисии да се прилагат същите дейности и условия, които прилагаме за секционните комисии в страната, т.е. да се спазва пропорционалният квотен принцип на парламентарно представените в българския парламент партии и коалиции, както и тези, които имат представители в ЕП. Ако в срока, който предвиждаме някоя от тези формации, партии или коалиции не е представила свои кандидати, да може съответният дипломат, на когото е възложено организирането и формирането на тези секционни избирателни комисии – по негово предложение да се направи съответното назначение за член на секционната избирателна комисия. Друго много важно, което среща подкрепа от комисията, е, че тези назначения трябва да бъдат най-късно до 5-7 дни преди изборния ден, за да не може да се получи това, което в момента става – часове преди изборния ден се формира комисия и то без участието на представител на държавата. Задължително трябва да има представител на държавата в секционната избирателна комисия. Това, което предвиждаме с оглед на това да няма манипулации на изборните резултати, предложихме на предишното заседание на нашата комисия – протоколите след приключване на преброяване на резултатите от съответната СИК незабавно, в рамките до 2-3 часа след приключване на изборния ден, след като бъдат обработени, да се сканират и да се изпращат към Централната избирателна комисия. Досега се изпращаше само една грама. Грамата ще остане, ще се изпраща пак и ще съдържа всички данни. Ние искаме и самият протокол да бъде изпратен, като смятаме, че е гаранция за това да няма фалшифицирани и подменени протоколи. Това е, което видяхме от практиката и работата на временната анкетна комисия. Важно е да бъде разбрана правилно тази уседналост с оглед на това да няма различни тълкувания. Говорим за местните избори, за дефиницията „живял най-малко през последните 10 месеца”. Ние имахме идея да направим и 12, но това е въпрос, който ще бъде решен с гласуване в парламента. Идеята е, че поради това, че местните избори са свързани с територията на съответната община или кметство и на местни избори не се гласува в чужбина, се предлага само лицата, които имат постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, да могат да участват в местни избори. По този начин запълваме една празнота в действащия Закон за местни избори и нито един гражданин на Република България или на държава-членка на ЕС, който е живял към дата – приемаме в момента 10 месеца – на нейната територия и има постоянен и настоящ адрес, независимо от това дали са в една и съща община или кметство или адресът на пребиваване съответства за гражданите на ЕС, няма да бъде лишен от правото да избира и да бъде избиран. Този подход е възприет от почти всички държави-членки на ЕС. Това беше идеята преди две години и половина, когато е направена и приета тази норма за 10 месеца уседналост, но в пленарна зала се спира и не се гласува – става някаква разправия. Този текст остава в закона, но без да има легална дефиниция що е то „живял най-малко през последните 10 месеца” и на практика ни доведе до това, което се целеше с него като резултат.
Фокус: Споменахте, че може да се въведе електронното гласуване за сънародниците ни зад граница. Какви са възможните алтернативни начини за гласуване в новия Изборен кодекс?
Искра Фидосова: Ние възложихме на експерти и търсим опита на страни, които вече имат такава възможност – с гласуване по интернет да могат да упражнят правото си на глас. Това, което до този момент сме намерили като най-удачна форма – има един вариант, който дава най-малко отклонения и като софтуер, и като възможност за манипулация и контролиране на вота. В срок, определен като кампания – 20 или 30 дни в предизборния ден, да могат по интернет да гласуват българските граждани, които имат право на съответния вид избор. Единият вариант предлага това да става до три пъти, като всеки си има код, за да бъде идентифициран, като влезе и гласува. До три пъти означава, че той може дори да смени в тези, да кажем, че дадем 20 дни за гласуване по електронен път, до три пъти може да смени това, което е дал като вот. Като меродавност ще бъде последното му гласуване. Идеята е, че дори по някакъв начин избирателят да бъде манипулиран първоначално за кого да гласува електронно, отивайки някой до неговия компютър и задължавайки го, той в последствие има възможност да го коригира. Това, което ще бъде меродавно и ще се отчете като вот, е последното в изборния или предизборния ден. Гледаме много внимателно нещата. Имаме притеснения, тъй като никога досега не сме тествали и правили опит за такова електронно гласуване. Затова говорим единствено и само за пилотен проект за следващите избори, за да видим има ли пропуски някъде в това, което ще предложим, самото обезпечаване – като софтуер, като организация така, че да гарантираме сигурност на изборния процес.
Фокус: Сегашният член 65 на Конституцията забранява депутат да става лице, което има друго гражданство, освен българското. Ще могат ли българите, които живеят в чужбина и имат друго гражданство, трябва да могат да бъдат избирани за депутати?
Искра Фидосова: Наистина има такова ограничение по Конституция. Аз също ще маркирам какъв ни е проблемът в тази посока и не само за този въпрос. Ние не получихме мандат в нашата Временна комисия за изработване на Изборен кодекс да подготвим промяна на Конституцията. Поставях няколко пъти този въпрос и във Временната комисия, защото има неща, които трябва да бъдат коригирани в нашата Конституция по отношение на изборното законодателство и те са безспорни. Ние се опитахме да отделим безспорното от спорното и поне това, което е безспорно. Ако има политическа воля от останалите парламентарни групи – да седнем и да подготвим една рамка за такава промяна, аз лично се надявам и очаквам да се прояви такава воля от колегите, да седнем и да обсъдим какви промени бихме могли да направим, около какви промени бихме се обединили, защото ако нямаме предварително такъв консенсус, няма как да тръгне промяната. Трябва да имаме подкрепата на всички. Спорните неща са факт – и това, че евроизборите ги няма в Конституцията, и други текстове, които сме предложили, включително и това, за което вие питате – може ли с двойно гражданство, от които едното задължително разбира се българско, да се кандидатира за депутат. Това вече е политически въпрос, на който всяка една парламентарна група трябва да вземе своето политическо решение. Все още имаме време да успеем да постигнем съгласие за започване на разговори за промяна на определени текстове от Конституцията, а които след това да бъдат съобразени текстовете на Изборния кодекс.
Фокус: Доколкото знам, за промените в Конституцията трябва да се свика Велико народно събрание?
Искра Фидосова: Не за всички. Има промени, които могат да се направят от това народно събрание, само, че е необходимо мнозинство от две трети от общия брой на народните представители, т.е. най-малко 161 народни представители, които да гласуват за съответните промени.
Фокус: Тези промени, които обсъждахме, от тях ли са, от тези, за които не е необходимо свикването на Велико народно събрание?
Искра Фидосова: Повечето от тях – да. Ние говорим за тези, които могат да станат във формат този парламент.
Фокус: Може ли да се приеме по презумпция, че международно правен акт като Лисабонския договор е по-важен документ от Конституцията и стои над нея?
Искра Фидосова: Интерпретации в тази посока не можем да правим. Силата като акт и като задължение на Лисабонския договор е ясно определена по отношение на всички страни-членки на ЕС. По отношение на изборното законодателство няма нито директиви, нито какъвто и да било друг акт в ЕС, който да задължава всяка една държава-членка да предприеме съответните действия за транспониране и въвеждане на такива норми. Това е само един протокол, мисля, че беше от 2007 година. Преди това имаше един междинен от 2002 година на Венецианската комисия, които очертават само основни принципи по отношение на изборното законодателство. Оттук нататък всяка страна-членка сама според Конституцията и вътрешното си законодателство определя правилата и нормите в изборното законодателство.
Фокус: Скоро ви предстои среща с министъра за българите в чужбина – Божидар Димитров. Какво ще обсъждате?
Искра Фидосова: Министър Димитров преди няколко дни ми се обади и поиска такава среща. Най-вероятно следващата седмица ще направим такава среща. Очаквам, че ще коментираме всички проблеми, които касаят българите в чужбина, не само изборното законодателство, защото има други проблеми, които засягат други нормативни актове. При всички положения ще коментираме правата на българите в чужбина по отношение на упражняване правото им на глас.
Фокус: Министър Димитров посочи, че сред българите зад граница има такива, които искат да се включат в политическия живот на страната. Според вас редно ли е това и ще стане ли възможно?
Искра Фидосова: Да се включват е редно. Аз съм твърдо за това нещо, подкрепям тази идея, но с уговорката, че в тази посока е необходима промяна в Конституцията – нещо, което на този етап не можем да гарантираме, тъй като нямаме мнозинство за такава конституционна промяна. Надявам се и инициирам срещи в тази посока с всички парламентарни групи. Ще се опитаме и аз, и колегите да намерим условията на диалог, добрия тон и чуваемост, за да заяви всеки от нас политическа воля за такава промяна.Източник: Агенция „Фокус”
––––
Още материали по актуалната тема може да намерите в нашия обзор – линк.
- Обръщение от Съюза на юристите-демократи в България: ПОКУШЕНИЕ СРЕЩУ ПОЛИТЗАТВОРНИК №1
София, 21 юни 2010 г.
На вниманието на:
Министър-председателя на България
Министъра на вътрешните работи
American Bar Association
State Department of the U.S.A.
Amnesty International
Посланиците на държавите-членки
на Европейския съюз, Швейцария и САЩ
ПОКУШЕНИЕ СРЕЩУ ПОЛИТЗАТВОРНИК
НА КОМУНИЗМА №1
Проф. Янко Н. Янков, обявен преди 25 години от „Amnesty International“ за Политзатворник №1 на комунизма в България, е бил нападнат посред бял ден в 15 ч., понеделник, 21 юни 2010 г., от двама непознати мъже, които го съборили на тротоара пред столичната Съдебна палата и счупили дясното му рамо на няколко места.
Известният юрист, университетски преподавател, правозащитник, борец за граждански права, безкомпромисен противник на окупиралата българската държавност мафия и талантлив учен с повече от 50 публикувани книги явно е станал трън в очите на бившите настоящи тайни служби, за да посегнат на живота и здравето му на няколко метра от входа на символа на третата (съдебната) власт.
Проф. Янко Н. Янков многократно предупреждаваше горепосочените български и чуждестранни институции за отправяните му заплахи, но не получи нито един ред в отговор. Отговор–покушение дойде като семантично послание от страна на мафията, превърнала българската държава в свое нискойерархично звено.
Не се обръщаме към българските власти – те са заложници на мафията. Питаме горепосочените западни институции: „- Искрени ли бяхте, когато преди четвърт век се обявихте в защита на Политзатворник №1 на комунизма в България? Или го защитихте само от конюнктурни съображения?“
Ще повярваме на искреността ви, ако и сега застанете в защита на безкомпромисния борец за граждански права срещу мафията проф.Янко Н. Янков и неговото семейство.
Ако и сега премълчите (като българските власти) – ще приемем, че и тогава не сте били искрени.
Съюз на юристите-демократи в България
––––-
Б.Р. За случая е уведомена и катедрата в Пловдивския университет, към която проф. Янков работи. Предстои операция в институт „Пирогов“, за която по предварителни данни ще са необходими 1500 лв за консумативи. Повече за проф. Яков може да научите oт неговата уеб страница http://iankov.com/ и блог http://iankov.blogspot.com/
- Нужни ли са емигрантите на България?
Автор: Красимир БАЧКОВ
Когато държавата има проблем, те първи напускат „неуютното“ гнездо, с цел най-вече лично облагодетелстване и по-свободен живот. Намират законни и незаконни начини да емигрират, и ДА СЕ СПАСЯТ! Погледнато от ъгъла на останал в България будала, те са най-обикновени тарикати. Погледнато от техният особен ъгъл, те също както и нас имат само един живот и не желаят да го пилеят за кефа на Станишев, Доган, Гоце и оня дърт крадлив сайдер Симеончо.
Тогава какво излиза?
Че ние сме прави като оставаме в родината, но и те са си прави, като търсят по-добър начин за лична реализация и по-смислен живот. А замислял ли се е някой, ако не бяха емигрантите през тия двадесет години „на преход“, или по-точно на КРАЖБА от управляващите, щеше ли да ни има всички нас, дето си седим в България? И колко милиона евро и долара ежегодно постъпват в хазната, под формата на преводи към семействата на „хитрите емигранти“!
Бас ловя с всеки, че държавата ни щеше да е по-назад и от Куба в информационно-медиен аспект, ако не бяха все тия „гадни“ емигранти! Нас просто ни е срам да признаем, че едновремешния ГУРБЕТ се е завърнал и с нови сили дърпа най-способните, умни и талантливи чеда на родината, за да ги прати в странство. А ние гнием тук защото не ни достигат кураж, амбиция и сме роби по манталитет. Или просто зависим от червените барони.
По стара българска традиция, държавата не се интересува от емигрантите. (Не, че особено се интересува и от тия които остават.) Успял или не, емигрантът трябва да бъде хванат и издоен, по аналогия на туземците, които оцеляват у нас. И няма правила, и няма закони, съобразени с висшата справедливост и обслужващи интересите на гражданите.
В нашата държава законите обслужват единствено интересите на управляващите! Овцете (пардон – гражданите) блеят, жалват се, хленчат и недоволстват, но полза няма.
Въпросът е защо?
Според мен защото не ни стига ума да си избираме подходящи ръководители на държавата. И защото в родината остават хора от второ качество. В дивата природа силните индивиди успяват да оцелеят и да се размножат. Слабите просто загиват. При нас емигрантите са СИЛНИТЕ, а познайте нас какво ни очаква!
Затова всеки може да си отговори сам, нужни ли са емигрантите, докато все още се броят за такива. Стигнат ли до мисълта да се натурализират в страната, където живеят, от България ще остане само ненужен и прашен спомен.
Източник: http://www.pisnani.com/
- Властта намръщено призна, че има влиятелни медии в интернет
Автор: Иво Инджев
В новия избирателен кодекс интернет страниците ще бъдат третирани като медия и ще се наказват блогъри, които публикуват клевети срещу участник във вота. Същото ще важи и за пуснатите в социалната мрежа „Фейсбук“,пише Монитор.
Това стана ясно от думите на председателя на временната комисия за изработване на изборния закон Искра Фидосова. Причината за промяната е, че до момента в уебпространството няма никакъв законов ред за регулация на информацията, която обикаля мрежата. За да бъдат максимално конкретни, от изборната комисия са изпратили искане за тълкувание на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за да дефинират максимално конкретно интернет сайт, собственик на интернет сайт и социална мрежа. Идеята е при публикация да има субект, който да носи отговорност, обясниха експерти. „До момента у нас интернет не се разглежда като медия и не подлежи на регулация, което е крайно време да бъде поправено“, разясниха още IT специалисти.
Освен информационните сайтове като електронните вестници или информационните агенции наказателна отговорност ще носят и собствениците на блогове, както и участниците в уеббазираните социални мрежи, разясни още юристката. „Ние поискахме тълкувание от транспортното ведомство, за да можем да бъдем възможно най-прецизни, включваме и блоговете и уеббазираните социални мрежи“, категорично заяви Фидосова.
В закона, регламентиращ вота, изрично се въвежда забрана за публикуването на анонимни материали, свързани с предизборната кампания. Въвеждат се и задължения и за собственика или администратора на уебсайт, накърняващ правата и доброто име на кандидат или на лице, което представлява партия или коалиция. Една от санкциите ще бъде правото на отговор да се публикува на същото място, със същия шрифт и без никакъв коментар.
От тази информация могат да се направят различни изводи. Но ще се спра само на един от възможните:
Урааааа! Признаха ни за важни! Цивилизацията дойде в България по обичайния начин. В страните, където интернет се взима насериозно и отдавна е спечелил уважението на публиката в състезанието за вниманието на обществото, мястото и значението на блоговете и сайтове се определя именно от извоювания от тях престиж сред читателите. И у нас това е факт. Но ето, че и властта се досети да го забележи. И как? Със заплахи (наричани за удобство „регулация“).
Не твърдя, че няма логика в аргументите за приравняване на отговорностите на най-модерната форма на обществена комуникация към печатните и електронните медии. Но е показателно, че за това „признание“ властта се досеща именно в опита си да наложи някаква форма на контрол върху единствения медиен сектор, който й се изплъзва. Това е римейк на усилията на управляващите да направят нещо подобно чрез т.н. интерфейс.
Тоталният контрол по тази линия не успя и ето че опитите за усмиряване на опърничавите блогове и сайтове продължават. И трябва да се признае, че , поучени от горчивия си опит, властите са избрали този път теза, която трудно ще намери опоненти. Който го направи, рискува по условие да бъде обявен за „клеветник“ или най-малкото за защитник на клеветата.
Няма да е убедително да твърдя, че не го приемам лично. Трябва да кажа, че признанието за важността на блога, дефиниран вече като медия (когато трябва да „яде бой“), носи и известно истинско удовлетворение.
Например си представям как „наклеветения“ от мен Първанов ще получи същото място в блога ми да отговори, че не е бракониер, не е имал намерение да „консумира“ два мезонета, в които негов близък приятел служи за прикритие на апетитите му, не е получавал като подарък от бивш митничар своя частен фолксваген, не е изпращал служители от ДАНС да заплашват певицата Мариана Попова и да я принуждават да раздава интервюта под негова диктовка, не е опитвал чрез свои хора в бизнеса да купи мълчанието на в. „Уикенд“ по „деликатни“ за него въпроси през есента на 2008 г., не е притискал чрез свои чиновници медии, не е наводнил администрацията и подчинените му служби с близки и близки на техните близки хора и – все „клевети“, подробно развити в книгата ми „Президент на РъБъ“ и които ще продължавам да публикувам в блога.
Приятно четене на отговорите на тези „клевети“ на същото място и в същия обем!
Източник: http://ivo.bg/
