Всички авторски страници

Авторски

• Гетата, глупако, гетата

  Автор: Димитър Денков

  Не зная кое е по-поразително: суетата на разни „проф.“, „доц.“, „ст.н.с.“ и „д-р“, чиято истерика се възбужда от атаките и защитите им от политиците, или лицемерието на последните, неуморно дърдорещи, че грижите за ефективна наука и образование били в центъра на мислите им за университетите и институтите на БАН. Тъй като и едните, и другите имат по-пряк достъп до медиите от учителките и училищните директори, години наред публиката се занимава със сюжети от висшите образователни сфери. Те щели да издърпат страната от кризата, да подготвят идните поколения за предизвикателствата на ХХI в., да докажат – пак! – прословутата интелигентност на нацията и присъщата й страст към знание. Тая възвишена илюзия рядко низхожда до мизерстващата учителка и до мислещия най-вече за зимата училищен директор. На учителката обръщат внимание, когато й се скъсат задръжките и напердаши невинно дете, псуващо я на майка; на директора – когато държи мъртви души, със субсидията за чиято издръжката плаща отоплението.

  Види ли се откъм такива случаи и откъм гетата, където те са най-чести, патетичната реторика за образованието и науката кънти на кухо. Заклинанията за знанието-сила пък се превръщат в досадни дрънканици на хора, съзерцаващи действителността от въздушните кули на самовлюбен елит, който знае, че това бил казал още Френсис Бейкън.

  Не става дума единствено за циганските гета. Вярно, те се набиват на очи поради скотските условия, в които живеят обитателите им. Но също така и поради факта, че в тях расте второ поколение неграмотни. Тия гета не са само в покрайнините на по-големите градове; гета са и множество градчета и села, като не е речено да са само цигански. Мнозина от родените там около 1989 г. циганета обаче отдавна са родители; по-чевръстите скоро ще станат баби и дядовци. В тия гета има към 500 чисто цигански училища, където действа нормата: „От 100 започнали училище 5-има имат шанс да завършат средно образование, докато 60 ще станат майки и бащи преди пълнолетие“. Това бе немислимо дори и за двадесетте години на двадесети век, нищо че тогава държавата не допускаше по тоя терен да се мотаят толкова много правозащитни организации и не обявяваше декади на ромското включване. Та именно в тия гета се утаява и расте оня отровен пласт за цялото общество, който някой ден ще прелее в следващия, в гетата на големите комплекси на почти всички областни градове и столицата.

  Те са по-незабележими, защото са по-урбанизирани – с остъклени балкони, хипермаркети, паркинги и пазарища с китайска ширпотреба и освежавани в кофа вносни зеленчуци. Тая „градскост“, както биха се изразили корифеите на дискурса, затулва донякъде случващото се. А именно: затворени в панелки семейства, чиято мечта да измъкнат децата от гетото се поддържа от виртуални мрежи, подло наричани „социални“, но и от частни уроци и школи, наричани още по-подло „свободен образователен пазар“. Все на фона на обикалящото кафенетата бъдеще на нацията, чийто жизнен идеал трудно надхвърля „Сексът и градът“ с двойни пуканки в мултиплекса. В тия гета са голяма част от българските училища, строени някога заедно с комплексите и порутени сега като тях. В библиотеките им нови книги не влизат, в кабинетите прашасват нагледни пособия от честванията на 1300-годишнината на българската държава, докато съвремието присъства с върховото постижение на родната индустрия – ПВЦ дограма и тук-там с някоя компютърна зала. По спортните площадки мачлета играят предимно възрастни; физкултурните салони са наети за фитнес зали; басейните са запуснати и в жабуняка плуват пластмасови бутилки, спринцовки и турникети. Ще рече човек, че училищата са медицински.

  На тая разхвърляност съответстват и учебните планове. В тях уроците за античната литература се придружават от историята на Новото време, езиковото обучение върви по Олендорфовата метода: „Леля няма шапка, но свири на пиано“, а психологията трябвало да покрие ядрото „Себепознание и взаимност“. Цяло чудо е, че оттук излизат образовани деца, поддържащи просвещенската илюзия за облагородяващото въздействие на училището. Най-добрите от тях се изнасят в чужбина. Но пък споменът от гетото е достатъчно ярък, та да се върнат в него.

  Но най-невидими, защото са и най-затворени, са гетата в турските анклави. Напоследък тук мъже се срещат само по празници и избори; жените естествено говорят с челядта на майчин език. В училище същата челяд така добре се образова, че стигне ли до матура, пише всичко в среден род по свободната фонетичната норма на Вук Караджич – пиши така, както говориш. Затова и ония, които изкласят, гордо заявяват в есетата на зрелостен изпит „Ас ше бъде дубро кът ръботи“. Повечето обаче не пишат нищо. За диплома стигат отговорите по тотаджийския метод в тестовете, които, както всеки знае, безпристрастно и точно мерят всяко знание. Иначе турците са наистина добри работници, но това в повечето случаи няма връзка с образованието им. То масово ги държи в ниските социални етажи. С оглед обаче на политическата конюнктура няма нищо необяснимо, че тъкмо представящото ги „Движение за права и свободи“ рядко се възмущава срещу това състояние. Впрочем както и самозваната левица, чиято най-важна политическа цел би трябвало да бъдат именно социално пренебрегнатите и реално дискриминираните и едва след това – държавните чиновници и работещите в университетите и институтите на БАН.

  Това вече насочва извън образованието и науката и отива към политиката, икономиката и бъдещата история. Казано накратко: в гетата крещи онова ограбване на нацията, което накрая позволява да има и луксозни гета с камери и охрана, чиято гледка кара да съжаляваш, че в Черно море няма цунами, а Витоша няма как да изригне, както и да се радваш на пороите в Банско. Ако продължава тоя фарс на загриженост към образованието и науката, приносът на България към гордата стратегия на ЕС за 2020 г. ще е трето поколение неграмотни, безработни, неквалифицирани и асоциални. Затова добър девиз за измъкване на страната от кризи в по-далечно бъдеще би бил „Гетата, глупако, гетата“. За по-близкото не ми се мисли. Както казваше баба на зълва си – „Нашата е ясна, притеснявам се за пенсията на внуците“.

  Източник: в-к Сега
  http://www.segabg.com

• Аз видях как руснаците окупираха България през 1944 година

  Автор: ЧАРЛС ЛАНИУС

  Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 14.10 часа на 16 септември 1944 година. Престоях в България осем месеца, за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна.

  Пристигнах от Турция на 7 септември. Официалните лица на българското консулство в Истанбул искаха американски журналисти да дойдат в страната и да изпреварят руснаците. Един автомобил ме чакаше на границата и с двама тайни полицаи, въоръжени с пистолети, потеглих за София. На следната сутрин се срещнах с новия министър-председател Константин Муравиев, дългогодишен либерал. Неговото правителство бе съставено само преди седмица. Той ми направи впечатление на честен и искрено говорещ демократ. Съобщи ми колко безнадеждно се опитал да сключи примирие със съюзниците. На другия ден коалиционно правителство, доминирано от комунисти, свали правителството на Муравиев и той бе хвърлен в затвора.

  Първите руснаци бяха преминали границата на 8 септември. Сега един лъскав американски автомобил “Пакард” водеше колона от изкаляни и изпочупени джипове и камиони, американско производство. Бойното поделение се състоеше от момчета с розови бузи, загрубели старци с увиснали мустаци и едрогърди жени – всички с общ знаменател: вид на свирепи безжалостни воини.

  Слухове за изнасилвания и грабежи, идващи от провинцията, предхождаха руснаците. Одобрителните викове и приветствия на посрещачите започнаха, когато водещата колона премина под портрета на Сталин, окачен върху набързо построената победна арка, украсена с червени знамена. Вечерта софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Контролираха движението военни полицаи, които скоро бяха заменени от едрогърдести рускини с ботуши и шмайзери. Една седмица по-късно руснаците приключиха окупирането на България.
  Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат.Скоро стана явно, че Съветите ще управляват България твърдо, неумолимо и тоталитарно. Те действуваха косвено, но ефикасно чрез Отечествения фронт, безпартийна организация от типа “предпочитан и покровителствуван от Москва”.
  Отечественият фронт бе организиран от хитрата Цола Драгойчева, фанатична комунистка, обучена от Москва, а днес диктатор на България. При факта, че комунистите контролират въоръжените партизани и проникването на руската армия в страната, то за нея беше сравнително лесно да постави комунисти на най-важните министерски постове в новото правителство.

  По времето на преврата комунистите не брояха повече от 5 процента от цялото население, което възлизаше на около 8 милиона. Мнозинство са селяни, традиционни симпатизанти на Русия, но със сигурност антикомунисти. Почти всеки селянин притежава собствената си земя и си е господар. Гражданите на София са синове и дъщери или внуци на селяни. Когато спечелят пари, обикновено ги влагат в недвижими имоти. Големи богаташи всъщност няма.

  Във всеки град и село на България комунистите завзеха цивилната администрация. Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде биещите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници били разстрелвани или пребивани до смърт. Повече от сто бивши регенти, министри, заместниците им, народни прадставители и дворцови служители на починалия цар бяха осъдени на смърт от така наречения народен съд. Според официалните съобщения “народните съдилища” са осъдили на смърт и затвор над пет хиляди души. Десетки хиляди са избити и репресирани без съд и присъда.

  Малко по-късно започна да се проявява силна реакция срещу Съветския съюз и поставеното от него правителство. Българите очакваха либерално демократично управление, излъчено от народа, но вместо това получиха комунистическа диктатура. Пряк политически резултат бе, че започнаха да гледат към САЩ повече от когато и да било преди. Имаха достатъчно лош опит от фашизма и не искаха комунизъм. Мислеха, че Съединените щати ще им помогнат да станат демократична страна. Руснаците и комунистите обаче бяха добре осведомени за тази тенденция и започнаха усилено да пречат и подбиват престижа на Америка.

  Първа възможност за това им се удаде, когато от Турция дойдоха четирима американски военни да търсят и освободят американски летци от свалени в България американски самолети. Възглавявана от поручик Хари Харпър, групата свърши отлична работа. Само за три дни 355 американски офицери и войници бяха на път за Турция. От Харпър и подчинените му зависеше да бъдат открити и други американски военни в провинцията. Една вечер обаче руски поручик им заявил, че не са желани в България. Харпър протестирал пред руския комендант, но той им дал 24 часа да напуснат страната. Британската мисия, оглавявана от Харолд Гибсън, получила същото нареждане.
  Поручик Харпър искаше да остане с риск да бъде арестуван, но полковник Гибсън бе загрижен да не се предизвика международен инцидент. Затова към шест часа вечерта двете мисии с 15 автомобила се срещнаха пред хотел “България”. Съветските представители задържаха потеглянето им с два часа, за да не разберат софийските граждани какво става. След това, придружени от руски конвой, мисиите потеглиха за Турция. Стотиците българи, станали свидетели на това престъпление, с право бяха слисани – нали руснаците, британците и амеиканците са съюзници? На следващия ден това събитие с добавки и украшения бе публикувано в българската преса.

  Американски и британски членове на Съюзническата контролна комисия започнаха да изпитват големи трудности при получаване на доставки или влизане на техни сътрудници в България. Мнозина служители на американското външно министерство чакаха със седмици да влязат в страната, а после ги лишаваха от право да действат свободно. Без специално разрешение американците не можеха да се движат на повече от 6 км около София, а и тогава трябваше да бъдат придружавани от руски офицер. През зимата трябваше да имат специално разрешение, за да карат ски в неделя – въоръжени руснаци ги пазеха като че ли са военнопленници. Когато американски офицери отиваха на лов през януари, бяха задължени да доставят храна на придружаващите ги руски офицери. Ако генерал-майор Джан А. Крейн, началник на военната ни мисия, както и представителят на външното ни министерство Мейнард Б. Барнс, искаха просто да се разходят из страната, трябваше дни напред преди това да питат за разрешение и да вземат руски офицери със себе си.

  През март един американски преводач, сержант Борис- Бъки Кувшинов, беше жестоко бит от двама съветски офицери. От болничното си легло той ми разправи какво е станало. Една вечер руснаци го спрели на главна улица в София и му поискали документите: “Разбрах, че искаха да предизвикат скандал, псуваха ме по руски и казваха, че американците били копелета и двулични съюзници. Предложих да отидем в руския щаб и там да покажа документите си, но единият офицер извади пистолета си и ме удари през брадата, а след това двамата започнаха да ме бият, повалиха ме на земята, ритаха ме и ми блъскаха главата в циментовите стълби”.
  Генерал Крейн изпрати официален протест. След три седмици руският командир полковник Смирнов повика в канцеларията си един американски офицер с преводач и каза: “Проведохме внимателно разследване и установихме, че тези мъже не са офицери от Червената армия. Те са били беларуси, които откраднали съветски униформи и нападнали сержанта ви, за да ви дискредитират храбрата Червена армия”.

  В София изобилстваха доносници и полицейски шпиони. В хотел “България” трима мъже седяха малко встрани от входа и мислейки се за незабележими, записваха влизането на всеки чужденец освен на руснаците. Приятели и познати изведнъж престанаха да ме посещават. Когато ги срещнах на улицата, ми казваха, че били разпитвани от милицията и решили, че е много опасно да ги виждат заедно с американец. Дори отказваха да говорят на друго място освен на открито, където никой не би могъл да ги подслушва. Даже лица, които имаха работа в американската легация, се притесняваха да отидат там. Неприятелското и подозриелно отношение на руснаците и комунистите имаше двояк ефект: нашият престиж пострада много, а съветският се повиши. Българите бързо забелязаха пренебрежението на руснаците към нас. Повечето се чудеха как една самоуважаваща се и велика дъжава може да допуска такова отношение. Ден след ден българите живееха под все по-увеличаващата се сянка на Русия.

  Когато новината за смъртта на президента Рузвелт достигна София, един комунист адвокат ме удиви с въпроса си: “Мислите ли, че новият ви президент ще бъде комунист? Нали знаете, че ние тук сме много силни и Сталин сигурно настоява за това.”
  Комунистите искаха да превърнат България в икономически зависима държава от Русия. Познавам американски тютюнотърговец, който месеци наред се мъчеше да купи тютюн. Преговаряше с доминирания от комунисти търговски комитет на ОФ, който бе иззел всичкия тютюн. Предложи да плати в долари, но комунистите поискаха да заплати в натура. Тогава американският търговец им предложи 4 кг памук за 1 кг тютюн. Комунистите обаче продадоха тютюна на руснаците, които им платиха на цена приблизително 1 кг памук за 1 кг тютюн. По-късно в Америка научих, че Русия е предложила на американски тютюневи компании големи количества български тютюн на много високи цени.

  Комунистите полагаха свръхусилия да русифицират страната. В училищата беше наложено политическо обучение от нови учители, а много от бившите учители изпратиха в концлагери за превъзпитание. Учебниците бяха преработени в комунистическо-руски дух. Руската пропагандна машина беше в пълен ход. Установен беше и контрол върху кината и театрите.

  За мен беше невъзможно да пращам обективни и верни репортажи. Контактите с външния свят практически спряха. Съветската цензура наложи строг контрол. Нямах право да изпращам писма вън от страната. Телефонните и телеграфните съобщения бяха прекъснати. Само цензурирани телеграми до Ню Йорк и Лондон можеха да бъдат изпращани, и то само чрез Москва.

  Въпреки всичко навън проникваше достатъчно информация за положението в страната.

  READER S DIGEST
  Oktober 1945
  Авторът Чарлз Ланиус от началото на Втората световна война
  е кореспондент на National Broadcasting Company
  в Европа – първо в Рим, после в Берлин.
  През 1941 година следва германската армия на Балканите,
  наблюдава нахлуването й в Русия. След това е преместен в Швейцария,
  а към края на 1943 г. – в Турция, в очакване да влезе отново на Балканите.
  Преводът на статията ни бе изпратен от свещеник Георги Недялков,
  избягал от България през 1944 г., който не е забравил родината си,
  продължава да помага за християнското възпитание на сънародниците ни в Америка и у нас чрез издавания от него тримесечен бюлетин “Христос посред нас” на Bulgarian Orthodox Religious Education Society, P.О .Box 4233, Sidney, OH, 45365-4233 USA.
  Вестник “АНТИ”, бр.2 от 15-21 януари 2004 г

• В Чикаго се открива 4-та изложба „Beyond Borders“ на „Български художници зад граница“

  Организацията „Български художници зад граница“ (Чикаго) откриват днес изложбата „Beyond Borders“ във фоайето на Ричард Дейли Център

  И тази година фоайето на Ричард Дейли Център в Чикаго приема произведения на българското изкуство, създавано в Америка. За четвърти пореден път организацията „Български художници зад граница – Чикаго“ провежда изложбата „Отвъд ограниченията“/“Beyond Borders“, в която този път участват двадесет наши майстори на четката от Чикаго, Ню Йорк, Майями, Сан Франциско, Форт Лодърдейл, Ню Орлийнс и Квебек Сити. Откриването е в петък, 4 юни, а изложбата ще продължи до края на месеца. За повече информация посетете www.bulgarianartistsabroad.net

  Ето какво написа журналистът Симеон Гаспаров за мястото на изложбата:
  „Дейли Сентър“ безспорно е една от запазените архитектурни марки на Чикаго. Извисяващият се 198 метра над земята небостъргач е известен не само на местните политици, бизнесмени, граждани или туристически агенции, които водят любопитните посетителите на Чикаго да го видят, но името му е познато далеч извън пределите на Америка. Защото „Дейли Сентър“ има в себе си онзи особен практично-артистичен чар, който го прави уникален не само за града край езерото Мичиган, но и за световната модерна архитектура.

  Точно тук, пред огромните стъклени врати на „Дейли Сентър“, на 15 август 1967 великият Пабло Пикасо остави своя подарък за жителите на Чикаго – най-мащабното си творение – 15 метра висока скулптура, тежаща 162 тона, която влезе в световните арт енциклопедии с двете си имена – „Чикаго Пикасо“. Жестът на великия маестро към Чикаго и неговите жителите накара още тогава журналистите от списанията „Нюзуийк“ и „Тайм“ едновременно да възкликнат колко живителен, неподправен и артистичен е духът на града, познат още като „красавецът от Великите езера на Америка и Канада“.

  Същият този необикновен, вечно вибриращ и неповторим артистичен дух на Чикаго напомни за себе си отново в края на август 2007, когато „Дейли Сентър“ отвори вратите си за първата в историята на българската имиграция в САЩ изложба на български художници, живеещи и творящи в Америка. От тогава традицията се спазва всяка година.

  
  И отново фоайето на Ричард Дейли Център в Чикаго приема произведения на българското изкуство, създавано в Америка.  За четвърти пореден път организацията „Български художници зад граница – Чикаго“  ще проведе изложбата „Отвъд ограниченията“ („Beyond Borders“), в която този път участват двадесет наши майстори на четката от различни краища на САЩ и дори от Канада. Ето и пълният списък на творците:

  1. Александър Петков-Чикаго
  2. Атанаска Тасарт -Ню Йорк
  3. Деница Маневска – Чикаго
  4. Евгения Петрова- Чикаго
  5. Григор Малинов- Сан Франциско
  6. Йордан Иванов- Ню Орлийнс
  7. Ивайло Йошовски – Чикаго
  8. Камелия Томанова – Чикаго
  9. Константин Костов – Чикаго
  10. Лиляна Терзиева – Чикаго
  11. Лина Григорова – Чикаго
  13. Мартин Караджов-Помпано Бийч, Флорида
  14. Милена Праматарова – Чикаго
  15. Наталия Петкова-Квебек Сити, Канада
  16. Петър Величков-Майями
  17. Пламен Йорданов-Чикаго
  18. Ралица Владимирова – Чикаго
  19. Стоян Лещевски – Форт Лодърдейл, Флорида
  20. Василен Васевски-Чикаго

  Откриването е днес (4 юни 2010) от 15:30 до 17:00 ч., а зложбата ще продължи до края на месеца. Входът е свободен, а организаторите  ви очакват.  За повече информация посетете –  www.bulgarianartistsabroad.net

  На снимките –  поканата за изложбата и част от платната, които ще бъдат показани.

  

  

• Узбекска журналистка: Първанов е бракониерствал!

  Българският президент е нарушил закона по време на визитата си в Узбекистан през 2008 г. и може да бъде смятан за бракониер, каза за Дойче Веле узбекската журналистка Гуласал Камолова, авторка на разследване по темата.

  След като репортажът на узбекската журналистка бе излъчен по „Радио Свобода“, с нея по телефона се свърза Емилиян Лилов (Дойче Веле) . Ето думите на Гуласал Камолова:

  „Визитата на българския президент беше широко отразена в Узбекистан. Но много тесен кръг от хора са били запознати с подробностите, че извън официалната част президентът е бил гост във ВИП-комплекса в Айдаркул. Например това, че президентът е стрелял по зайци, което е интересно, знаят само местните хора от Фаришкия район. Само на малцина от областта е известно, че там е идвал българският президент. Това знаят единствено местните хора от Фаришкия район.“

  Уцелил ли е Първанов архара?

  С част от тези местни хора Гуласал Камолова се е срещала лично. Всички те са потвърдили пред нея фактите така, както преди два дни бяха описани и в публикацията на сайта Фергана.ру. Местните хора се вълнували от факта, че при тях е бил българският президент, а не от това дали е убивал архар. И още нещо й доверили те, а именно:

  „Те живеят с убеждението, че президентът на България е бил освободен от длъжност заради това, че при посещението си в резервата е нарушил официалния график. Не защото е стрелял по архар, а защото е нарушил графика на официалната си визита в Узбекистан.“

  Запитана за източниците си на информация относно тези събития, узбекската журналистка отказва да назове конкретни имена, тъй като това не е безопасно в страна като Узбекистан. Но по думите й не подлежи на никакво съмнение това, че:

  „… българският президент е бил в резервата, придружаван от делегация. Това е факт. Това, което излъчихме в моя репортаж по „Радио Свобода“, са свидетелствата на местните хора. Защото доскоро мнозина се съмняваха, че българският президент е бил на територията на резервата. Сега вече е ясно, че той е бил там, че се е целил в архар, и че е стрелял по него. Оттук нататък обаче мненията се раздвояват – едни твърдят, че президентът е уцелил, а други – че не е.“

  Не е без значение обаче дали е редно да се стреля по защитен вид животни в природен резерват. Затова и попитахме Гуласал Камолова дали всичко около този лов е било законно. Ето отговорът й:

  „Нелегално е. Законът забранява да се ловува на територията на резервати. Но самият факт, че преди това е имало обаждане по телефона от министър-председателя на Узбекистан, е поставило служителите на резервата в позиция да не могат да му кажат нищо. По силата на закона това се смята за бракониерство.“

  „Какъв запален ловец!“

  А достоверна ли е историята с отстрела на зайци – попитахме още узбекската журналистка: „Това разказаха милиционери, които са пускали зайците край езерото Айдаркул. Те се смяли от сърце, когато наблюдавали какъв запален ловец бил Първанов и как много обичал да стреля. Той не се интересувал дали е уцелил или не, просто му било интересно да стреля. Казват, че за него било важно да чува този звук.“

  Очаквате ли тази история да има някакви последици за българския президент, попитахме накрая Гуласал Камолова от узбекската секция на „Радио Свобода“: „Дори и да не е убивал, той е нарушил закона, защото е влязъл въоръжен на територията на резерват. Това вече е нарушение. Той се е целил с пушка в архар. Само заради това може да бъде смятан за бракониер, за човек, който е нарушил закона“, е категорична Гуласал Камолова.

  Възможно ли е, според нея, президентът да е имал разрешение да стреля в резервата? Отговорът на узбекската журналистка: „Ако е имал такова разрешение, той е трябвало да го покаже на служителите на резервата. А такова те не са виждали. Изясних този въпрос много точно. Но дори и да допуснем, че президентът е имал разрешение, той пак няма право да стреля в резерват. На територията на резерват не са валидни никакви разрешения.“

  Автор: Емилиян Лилов
  http://www.dw-world.de

  –––––––––

  Uzbek Journalist: Parvanov Is A Poacher!

  http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5646397,00.htm
  (Тranslation from Bulgarian)

  Everything regarding the notorious hunting has been illegal

  Bulgarian president has violated the law during his visit to Uzbekistan in 2008 and can be considered a poacher – the Uzbek journalist Gulasal Kamolova, who investigated the case, reported for Deutsche Welle.

  After the Uzbek journalist’s report was aired on Radio Freedom, Emilian Lilov contacted her over the phone. Here is what Gulasal Kamolova said:

  „Bulgarian president’s visit was widely reported in Uzbekistan. Very few people, however, are aware of this detail that in addition to the formal agenda, the president has been hosted at the VIP complex in Aydarkul. For instance, only the locals from the region of Farish know about an interesting fact – the president’s shooting at rabbits. Only few people in that district are aware that the Bulgarian president has visited there. This is known only by the locals from the Farish region.“

  Did Parvanov hit the argali?

  Gulasal Kamolova has met some of those locals in person. All of them confirmed the facts as described two days ago in the publication on the website ferghana.ru. The locals have been excited by the fact that the Bulgarian president had visited them, rather than whether or not he had killed an argali. They shared one more thing with her, namely:

  „They are under the impression that the president of Bulgaria has been dismissed because he has deviated from the official agenda by visiting the reservation. Not because he shot at an argali but because he deviated from the agenda of his official visit in Uzbekistan.“
  When asked about her sources of information about the events, the Uzbek journalist refuses to share any names, as this is not safe in a country like Uzbekistan. However, according to her, there is no doubt that:

  „… the Bulgarian president has been in the reservation accompanied by a delegation. What we aired in my report on Radio Freedom, are the witnesses of the local people. Because, up until recently, many people voiced doubts that the Bulgarian president actually was in the territory of the reservation. Now it is clear that he has been there, that he aimed at an argali and that he shot at it. As for the result, however, the witnesses are not united: some argue that the president hit the argali, others – that he did not.“

  It is significant, however, whether one should shoot at protected species in a natural reservation. That is why we asked Gulasal Kamolova whether everything regarding this hunting has been legal. Here is her response:

  „It is illegal. The law prohibits hunting in the territory of reservations. However, the reservation officials were not in the position to oppose to it due to the mere fact that prior to the hunting there has been a phone call by the prime minister of Uzbekistan. Under the law, this is poaching.“

  „What a passionate hunter!“

  Is the story about the rabbit shooting reliable – we asked the Uzbek journalist: „This was told by militiamen who have released the rabbits near Lake Aydarkul. They laughed out loud watching what a passionate hunter Parvanov was and how much he loved shooting. He did not care whether he had hit or not, but just enjoyed shooting. They say that it has been important for him to hear that noise.“

  Do you expect that this story would have any consequences for the Bulgarian president, we finally asked Gulasal Kamolova from the Uzbek section of Radio Freedom: „Even if he did not kill anything, he has already violated the law by entering armed in the territory of a reservation. This is a violation per se. He has shot at an argali. Just because of that he can be considered a poacher, an outlaw“, states Gulasal Kamolova.

  Is it possible according to her that the president had a permit to shoot in the reservation? The Uzbek journalist replies: „If he had such permit, he should have shown it to the reservation officials. They have not seen such permit. I have clarified this issue very thoroughly. But even if we assumed that the president had a permit, he still has no right to shoot in a reservation. No permits are valid in the territory of a reservation.“

  Author: Emilian Lilov

• C. Диков: Борисов тръгва по стъпките на Костов

  „Борисов и Цветанов трябва много да внимават, защото са тръгнали по стъпките на Иван Костов. Когато правиш нещо, в което не може да се разграничи доброто от лошото, професионалното и непрофесионалното, то трябва да знаеш, че избирателите не прощават.“, каза пред Frognews.bg журналистът Сашо Диков.

  Потърсихме шефа на Канал 3 Сашо Диков, за да разкаже защо само камера на неговата телевизия е присъствала на скандалния търг с картини, при който бяха арестувани организаторите Игор Марковски и Димитър Фицов. Журналистът сподели опасенията си от все по-честата полицейщина в България, като не пропусна да посочи част от причините за появата й, както и грешките, които допуска правителството на Бойко Борисов.

  Интервю на Васил Василев

  – Г-н Диков, в момента на задържането на Игор Марковски и Димитър Фицов имаше камера на Канал 3, която засне ареста им, но полицията иззе видокасетата. МВР вече върна ли ви записа?

  – Не, все още касетата не е върната на Канал 3. Говорил съм, ако не ни бъде предоставена и бъде използвана като веществено доказателство, от МВР поне да ни дадат презапис. Ние ще го излъчим, защото мисля, че ще е интересно за зрителите да видят какво точно е станало. Ние имаме приемно-предавателен протокол за „доброволно предаване”, както е дефиницията, макар че не е било много доброволно. Полицаите са казали на нашия оператор, че ако не предаде записа, ще вземат насилствено камерата. Консултирах се с нашия адвокат, който е категоричен, че ако няма прокурорско разпореждане, не могат да вземат апаратурата. Приемам го за нормално, защото операторът ни е там от самото начало и явно искат да видят какво се е случило преди това. Онова, което ми се струва още по-нормално е, от МВР да ни върнат презаписа със съответните благодарности.

  – Защо само камера на Канал 3 е снимала търга?

  – Това не е въпрос към мен. Два-три дни преди търга ми се обади Игор Марковски и ме покани лично, както и наш оператор, защото ще бъде интересно. Това не е първото подобно събитие, което ние излъчваме. Последно си спомням, че около Коледа имаше благотворителен търг, на който присъстваха Георги Първанов и съпругата му, който ние отразихме. Смятам, че това е нещо интересно, поне за мен е така. Няколко пъти съм говорил с Игор и сам съм му предлагал да излъчваме на живо повечето от търговете. Той ми е споделял, че болшинството от участниците не желае да бъде снимано. Сега, по негова идея, камерата беше сложена зад всички присъстващи, за да не се виждат лицата им. Дори, след като настроихме техниката, аз сам предложих да си тръгна, за да не се притесняват хората от мен, защото като видят камера на Канал 3 в комбинация с мен, ще си помислят, че съм отишъл да нищя и да ровя разни работи около някого. Към 19:15 часа си отидох от хотела, дори свалих кубчето на микрофона, за да не се вижда от коя телевизия е. Към 20:10 часа ми звъни операторът и ми разказа какво се е случило. Звъннах на Игор Марковски, но той не успя да ми каже нищо повече.

  – Какво е вашето обяснение за случилото се? Появиха се съмнения, че всичко това е поръчано от конкурентите на Марковски в този бизнес?

  – Първо, искам да ви споделя, че чух нещо безумно – нашата камера била там, защото Игор е знаел за ареста и ме е извикал умишлено. Гарантирам, че такова нещо няма. Вторият човек, който беше пуснат от полицаите от всички присъстващи, но не желаеше да говори пред камерата, ме дръпна настрани. По думите му конкурентна фирма, близка до министъра на културата, е натопила Игор, за да му провали бизнеса. Дали е така или не, не мога да ви кажа. Знам само, че всичко е станало по най-абсурдния и дивашки начин. На откриването на една столична църква го казах и на Бойко Борисов.
  Търгът започва в 19:30 часа. В 19:50 часа нахлуват 7-8 униформени полицаи и още толкова цивилни, които запират 50 души в залата и ги карат да пишат обяснения. Простичкият ми въпрос е следният: „След като се знае от дни за този търг, да приемем, че се знае за липсата на разрешително от Министерството на културата, какво би попречило на полицията и прокуратурата да влезе в залата половин час преди началото на събитието?” Да влязат и да кажат „г-н Марковски, няма да има търг, отлага се, дай сега да видим какви са тези картини”. Тогава щях да им повярвам, че основната цел на акцията е да опази културното наследство. Но при случилото се, изводът е, че основната грижа на МВР е да има пак камери, пиар, да се демонстрира колко сме силни, как се борим с октопод от всякакъв вид и т.н. Това е поредната акция, която е с много съмнителен краен ефект. Този начин на нахлуване, според мен, не се различава от онзи, по който беше арестуван бившият военен министър Николай Цонев.
  Най-сетне може би и Бойко Борисов е разбрал, че в акциите не всичко е както трябва, тъй като сам призна, че е водил два разговора с Цветан Цветанов по темата.

  – Президентът Първанов изказа притеснения относно действията на МВР. Превърна ли се България в държава на полицията?

  – България не е полицейска държава, за съжаление. Аз лично ще се радвам, ако това стане, но в истинския смисъл на думата. Да се знае, че никой няма да посегне на полицай, защото ще знае какви тежки последствия го очакват. Полицията трябва да си извоюва реномето и респекта пред хората. Доколкото знам, най-полицейската държава в света са САЩ. При нас полицейска държава няма, има изблици на полицейщина, което е лошо и тъпо. Това, което стана с мутренското поведение на Роман Василев, е дълбоко сбъркано и погрешно. Върхът на всичко в този случай беше, че никой от МВР-пикчърс не се сети, че този кадър е уникален гаф и автогол – и за прокуратурата, и за полицията.

  – Освен по темата МВР, преди седмица президент и премиер размениха остри думи и по повод свободното слово. Защо в този момент на бойното поле двамата намесиха медиите?

  – Аз мога спокойно да кажа за себе си – не само Бойко, никой не е упражнявал цензура в Канал 3. Бих се подложил на детектор на лъжата дори. Как е при другите медии – не знам. Всеки сам отговаря за действията си, които са си за тяхна сметка. Но ви давам следния пример. Най-големият борец за свободата на свободното слово – Слави Трифонов, вече трета седмица няма отговор на въпроса, който съм поставил на пиара му: „Защо не канят Кеворк Кеворкян в шоуто и ще го поканят ли?” Самият Кеворк написа в „Труд”: „Слави няма да ме покани, както го е правил през последните 3 години, за да видите, че няма свобода на словото.” Ето ви един тест. В Канал 3 е нямало човек, който да иска да каже нещо и да не му бъде дадена трибуна. Дали аз симпатизирам на този човек, няма значение. Един от основните принципи на журналистиката е добре известен, но рядко спазван – да изложиш мненията на всички страни. Най-пресният пример е търгът с картините. Репортерът на БВТ изплю фактите, че Игор е арестуван, прочете набързо информацията от МВР, и дотам. Попитах го: „Човече, къде е другата страна, къде е мнението на Марковски?”

  – Миналата седмица между президента и правителството отново припламнаха искри около орязването на състава в СЕМ. Първанов върна закона за преразглеждане. Според вас трябва ли да бъде намалена числеността в съвета от 8 на 5 членове?

  – Колкото и да не ми се иска, донякъде се съгласявам с мотивите на Първанов. Очевидно е, че се намалява бройката в СЕМ, за да бъдат шкартирани някои членове, за да останат „наши хора” – трима на парламента и двама на президента. Това обаче е същата практика, която наложи тройната коалиция в Комисията за регулиране на съобщенията. Сергей Станишев си набута там трима-четирима души в последния момент. Лошото е, че се действа по този начин със СЕМ. Не, че съм доволен от него. Съветът принципно не си върши добре работата. Създава се лоша практика. Както, например, във ВСС. Аз съм напълно съгласен с Цветан Цветанов, че той трябва да бъде разтурен и напълно сменен. Инак оправия няма.

  – Т.е. СЕМ също трябва да бъде разтурен изцяло?

  – Да, разбира се. Но веднага идва нещо друго – създават се опасни и лоши прецеденти. Тези регулаторни органи трябва да са независими, за да си вършат работата. Че не са ти удобни, че не са ти симпатични, трябва да можеш да изтърпиш. Миналият СЕМ и настоящата КРС направиха такива подаръци на групировката на Ирена Кръстева, че няма накъде. Като се започне от лицензи и се свърши до предавателните станции на БТК. Бяха направени нагли поправки в закона в последните дни на управлението. Затова трябва да се измисли такъв механизъм, че като назначаваш хората в регулаторните органи, да не може да са хора на управляващите, а да са общо приемливи фигури с доказан морал, авторитет и компетентност.

  – В БНР отново за директор беше преизбран Валерий Тодоров. Бяхте ли изненадан от избора на СЕМ?

  – Не, не мисля, че имаше някаква изненада. Онова, което съм му казал на Валерий в очите, още миналата година, беше: „Нямам обяснение, след като имаш такова явление в съвременната журналистика като Лили Маринкова, да не й дадеш едно свое седмично предаване.” Това не се случва само при Тодоров, но и при всички останали директори на БНР през годините. Тя дели „Неделя 150” не с кого да е, а с друго явление в журналистиката като Величко Конакчиев, което задава възможно най-удобните отговори. Това говори, че в радиото от край време явно има някакви сериозни бъркотии. Говорил съм и с предишни шефове, които са ми казвали, че всички много харесвали Величко Конакчиев. Естествено, и аз ще го харесвам, ако съм политик. Кой не иска да си говори каквото си иска в ефир? И обратното – като знам, че от Лили мога да очаквам всякакъв удар…

  – Какъв е вашият съвет към настоящето правителство?

  – 1,5 млн. гледат турски сериали – да са живи и здрави. Не знам колко хора се интересуват и слушат същевременно чалга. Само че онези 1,.5 млн. избиратели, които излязоха и фактически излъгаха надеждите и очакванията на непогрешимия Ахмед Доган, и обърнаха вота в полза на Бойко Борисов, са последният пример за мен, в който се вижда, че у нас има немалко хора, умни и интелигентни, които искат някаква промяна. Те гласуваха не толкова за Бойко и за ГЕРБ, колкото срещу тройната коалиция. Така, както гласуваха срещу Иван Костов и неговата арогантност и наглост, като министър-председател. Борисов и Цветанов трябва много да внимават, защото са тръгнали по стъпките на Иван Костов. Когато правиш нещо, в което не може да се разграничи доброто от лошото, професионалното и непрофесионалното, то трябва да знаеш, че избирателите не прощават. Не може допреди месец, два, три да говориш едни неща, а днес точно обратното, и да не се случва нищо на недоразумението Дянков.

  – Той заяви, че вече сме излезли от криза.

  – Попитах Бойко на пресконференция миналата седмица в неделя: „не ти ли звучи това като виц?” Дянков показа, че е едно недоразумение. Ако Борисов не може да го уволни, то нека да го прати на много дълга командировка, защото е очевиден тоталният му провал в сферата на финансите.

  – Обвиняват ви, че появата ви на политически събития и пресконференции води до ненужни скандали и панаири. Най-пресният пример за това беше участието ви на „Дондуков” 2, когато провокирахте президента по време на негова пресконференция. Чувствате ли се сам в тази кауза?

  – Естествено е да се чувствам самотен, аз съм като един Мунчо, защото общият тон на нашата журналистика е коренно различен. Разбирам репортерите, защото най-големият бич у нас е ресорната журналистика. Наясно съм с работата на репортерите, които отговарят за Министерски съвет, за парламента, за отделните партии. Те няма как да направят скандал, в добрия смисъл, да задават неудобни въпроси, защото след това ще ги отрежат от информация, от интервюта и т.н. Те ще угаснат като ресорни, защото в даден случай конкурентната медия е успяла да спечели благоразположението на министър-председател, на министър, на шеф на парламента, за да има интервюта и да върви информацията срещу мълчание. Затова не се сърдя на никого. Така е и в политическата журналистика, така е и в спортната. Във всеки вестник и телевизия има ресор „Левски” и ЦСКА. Опиташ ли се да зададеш някой по-неудобен въпрос, обявяват те за прокажен, не ти предоставят информация и загиваш. Това е част от играта. При мен е по-различно, аз съм си извоювал тази свобода. В повечето случаи не мога да почувствам авторитета, защото с Бойко се познавам от 15 години, а с Гоце Първанов от времето, когато организираше подписки в подкрепа на Милошевич. Такъв човек не може да ми бъде авторитет. Затова на него мога да задам въпрос без грам притеснение. Да не говорим за Цецка Цачева. Като сложим към това дадената ми от Канал 3 пълна свобода, бих казал, че съм човек, на когото му е позволено да пита всичко. Знам до какви скандали може да доведе. Избрал съм този път, но вече е късно да криввам от него.

  http://frognews.bg/

• Йордан Василев: „Моята работа във в. „Демокрация“

  През януари на бурната 1990 г. отивах сутринта към Раковска 1

  34 и пред входа ме спря познат човек, който си подаде ръката с думите:
  – Честито!
  Погледнах го учудено:
  – За какво, нямам нито рожден, нито имен ден?
  – Избраха те за главен редактор на новия вестник, който СДС ще издава.
  Отивам горе при Желю и го питам какво е това решение зад гърба ми, без да чуят моето мнение и той се усмихва:
  – Знам, че няма да откажеш. Чудехме се кой да бъде, а май само ти
  разибраш от вестникарство между нас.
  Намерих се в чудо, размислих и след минути му обяснявам:
  – За всекидневник са нужни много работи, но поне три са задължителни, за да започне – пари, помещения и хора.
  Желю ми отвърна:
  – Пари СДС няма и ти ще трябва да ги намериш, ще ти освободим три стаи, а хора ти ще си търсиш.
  Бях в пълна безизходица, върху мен ще падне обвинението, че няма вестник. Вървя като замаян по улицата и срещу мен Кеворк Кеворкян:
  – Какво са ти потънали гемиите? – пита ме той.
  – Кево, скъпи, трябва да създам нов всекидневник, а не дават ни лев от СДС, само искат от мене…
  – Идваш след два дни във Всяка неделя и ще си кажеш мъката.
  Така и стана. Аз за първи път в живота си влизам в студио, прожекторите ме ослепяват, но срещу мен седи усмихнат Кево и окуражително ми кима. Казах си болката.
  На следния ден отивам на Раковска 134 и с почуда виждам огромна опашка от хора до съседната пряка. Питам какво става и ми отвръщат:
  – Нали снощи казахте, че няма пари за новия вестник, та носим.
  Така започна Демокрация, само от дарения, а името го измисли Желю. За седмица се събраха към 70 000 лв., огромна сума, почти както са сегашните пари. Хора откъде? Не мога да взема от Работническо дело или Народна младеж. Почнах да търся студенти по журналистика последен курс и току-що завършили. Намериха се неколцина смелчаци, но трябваше да ги уча от АБ как се прави вестник.
  Не можех да отлагам, защото изборите за Велико Народно събрание бяха насрочени. Знаех много добре, че в Европа всекидневник се основава за пет-шест месеца, но нямах такава възможност. Реших се на риска да започна издаването и едновременно с това да търся хора и да организирам редакция.
  За да излезе парвият брой все пак бяха нужни по-опитни хора. Намериха се – от Кооперативно село, от списания. Така дежурни по първия брой бяха Ева Димчева и Пламен Крайски. И аз се мотаех в цеха на полиграфическия комбинат да помагам. Външният отдел бе поверен на полиглота Стефан Тафров, който по-късно стана дипломат.
  Сутринта на 12 февруари 1990 г. (за около месец подготовка вместо шест) софиянци бяха изненадани от новия вестник и се нахвърлиха да го търсят – след половин век дирижиран комунистически печат се появи свободен всекидневник. Хората ставаха в зори, за да успеят да си го купят. Тиражът все още се определяше от правителството, а то си бе комунистическо и ни отпусна 70 000 при това огромно търсене. За съпоставка – официозът Работническо дело излизаше в 800 000 тираж, а на Кръглата маса твърдяха, че условията са равни.
  Обявих митинг за тираж и площадът Св. Ал. Невски се изпълни с хилядно множество. На следния ден се получи писмо от правителството, че ни се отпускат 100 000 тираж. Престанах да се подчинявам на тези ограничения и уговорих със свестния директор на полиграфически комбинат да увеличваме тиража с по 50 000 всяка седмица. Така в деня на изборите през юни печатахме 450 000 екз. По съвет от полски колеги започнах да намалявам тиража, защото интересът наистина спада и след десетина дни го заковах на 300 000, колкото се изчерпваха.
  Още от първия ден си определих заплата 0 лева и така продължи докато след осем месеца ме прогониха. Не можех да взимам заплата от даренията на хората. И заплатите на журналистите бяха доста скромни, но те работеха с ентусиазъм, а и знаеха, че взимат повече от шефа си. Първия месец изобщо не бяха начислявани заплати, за да натрупаме средства за издаването.
  След време ни отпуснаха още стаи, защото бе очевидно, че всекидневник със стотина журналисти не може да се помещава в три стаи…
  Започна натиск от шефовете на СДС за поместване на решенията и т. н. Веднъж иде при мен д-р Дертлиев и ми носи някакъв документ на неговата партия от шест машинописни страници. Иска да го поместим целия, а на вестника бяха отпуснати четири големи страници. Обяснявам му, че това е вестник, а не партиен бюлетин, но той настоява, че е много важно. Казах, че ще пусна информация от шест реда, която да се прочете. Той възмутен ми тръшна вратата и започна да рови зад гърба ми.
  Не искаха от ръководството да има свободен и наистина независим вестник. Аз бях въвел правило, че текстовете на редакторите отиват за печат без мой подпис, че ще ги чета на коректура през нощта в печатницата. Могат да пишат свободно и въведох само едно ограничение – текстът да бъде до 100 реда.
  Така Демокрация доби авторитет и необикновена популярност.
  Но някои от шефовете в СДС бяха недоволни, че не им се подмазвам и не се допитвам постоянно до тях и през август или септември ме отстраниха, а поснаха слух, че аз съм напуснал. Не исках да правя скандали, за да не напакостя на СДС и си замълчах. Повече от половината журналисти напуснаха след моето отстраняване.
  27 май 2010 г. Йордан Василев

• И Гиньо Ганев сред „бедните“ с апетитни имоти

  Омбудсманът Гиньо Ганев, депутатът от ГЕРБ Димитър Бойчев и куп високопоставени чиновници от Несебър получили отстъпено право на строеж в морския град и курорта Свети Влас като бедни, пише столичен седмичник. (Вижте и предишната ни публикация по престъпната схема – линк)

  Сред облагодетелстваните са главният архитект на Несебър Валентин Димов, ръководителите на прокуратурата и съда Севдалина Станева и Йорданка Майска. По информация на изданието те са взели правото да строят върху парцелите край брега, когато кмет в курорта е бил Николай Трифонов, който пък по-късно след серия скандали замина да работи в консулството ни в Одеса.

  Трифонов е решавал лично на кого да даде право да строи по силата на общинска наредба, а терените по закон са отредени за бездомни граждани, които не могат да си купят имот, но им се дава право да вдигнат покрив над главата си. Депутатът и областен шеф на ГЕРБ в Бургас Димитър Бойчев се сдобива с правото да строи в Равда и в Несебър, но отхвърля обвиненията, че живеел в Бургас. През 1992 г. той получава отстъпено право на строеж върху 140 кв. м. в квартал “Черно море” и не се чувства с привилегии, защото по това време е живеел при родителите си, а преди 5-6 години се захванал да строи къща, която ще е с партер, два етажа и мансарда.

  В този квартал няма бедни, казва шефът на Сметната палата в Бургас Георги Михайлов, който също има отстъпено право за строеж в “Черно море”, където по думите му всички ще вдигнат палати, защото там никой не е получил земята, защото няма къде да живее. Той е получил терена през 2004 г. за 3000 лева, но го е загубил, защото са минали 5 години, а нищо не е направил там.

  В кв. “Черно море” се са сдобили с отстъпено право на строеж и децата на застреляния председател на Общинския съвет в Несебър Димитър Янков. Общината е дала право на строеж и на главния архитект на Несебър Валентин Димов през 2002 г. Той живее в Поморие, но пътува всеки ден до Несебър и твърди, че имал нужда от покрив там, но все още не е започнал да строи. Гиньо Ганев пък вдигнал хотел в Св. Влас върху отстъпено право на строеж и продава апартаменти.

  Припомняме ви, че само преди седмица омбудсманът заяви, че често е посещавал плувния басейн „Спартак“, принадлежащ на Алексей Петров, с когото често се срещали. Там Гиньо Ганев се запознал и с лидера на РЗС Яне Янев. Ганев заяви в студиото на национална телевизия миналата седмица, че не виждал нищо лошо в това да се среща със считания за мозък на „Октопода“ Алексей Петров. Очаква се и този път омбудсманът да намери обяснение за евтините имоти, които е придобил.

  Frognews.bg

• Началото на израелската атака срещу кораба „Мармара“ (видео)

  Израелците открили огън, след като били нападнати от пътниците на кораба въоръжени с метални пръти и ножове, а един от командосите бил изхвърлен през борда:

  Като резултат – най-малко 9 убити сред пътниците и над 10 ранени сред израелците. И светът отново се раздели в оценките за събитието.

  Докато светът не е единен в оценките си, тероризмът (индивидуален или държавен) винаги ще си намира  почва.

  ––––––

  Алекс Алексиев: Събитията около „Флотилията на свободата” са много успешна пропаганда на ислямистките организатори

  Алекс Алексиев, научен сътрудник в Хъдсън институт във Вашингтон, пред Агенция “Фокус”.

  Фокус: Г-н Алексиев, като анализатор на радикалния ислям от много години, какво е Вашето мнение за събитията около т.нар. „Флотилия на свободата”?
  Алекс Алексиев: Това събитие без съмнение е много успешна пропаганда на ислямистките организатори. Освен това, то има много по-големи и по-важни последствия за бъдещето на Турция, за ролята на западната преса и увеличаващото се сходство между европейското ляво пространство и ислямизма.
  Фокус: Какво доказателство имате, че това събитие, или както някои го наричат провокация, всъщност е организирано от ислямисти?
  Алекс Алексиев: Доказателството, че флотилията е организирана от радикални ислямисти, е толкова явно, че само нарочно може да бъде отказано да бъде видяно. Голяма част от него вече е публикувано от по-сериозните медии, но нека да ви дам няколко примера. Турската организация Фонд за хуманитарна помощ (IHH), която спонсорира тези действия, е не само ислямистка, а всъщност спонсорира тероризма и има връзки с „Ал Кайда” и „Хамас”. Тя е член на финансираната от Саудитска Арабия ислямистка група Съюз на доброто, която има още около 50 други групи, оказващи подкрепа на „Хамас”, която е включена в списъка с международни терористични организации. Съюз на доброто се ръководи от известния салафистки гуру и поддръжник на самоубийствени атентати Юсуф ал Карадауи. През 1997 г. турското правителство проведе обиски в офиси на Фонд за хуманитарна помощ и откри експлозиви, оръжие, джихадистка литература, както и списък с хора, които са вербувани за джихад. Има още доказателства, че тази организация е била въвлечена в т.нар. терористичен план „милениум” за взривяване на летището в Лос Анжелис през 2000 г. Израелците забраниха Съюз на доброто като терористична организация през 2008 г., така че със сигурност трябва да е ясно на организаторите на флотилията от IHH, че те никога няма да бъдат допуснати в близост до Израел, което според мен доказва, че цялата работа е създадена като пропагандно упражнение, на първо и най-важно място, и няма нищо общо с каквато и да е хуманитарна дейност.
  Фокус: Споменахте, че има проблем с отразяването на събитието в западната преса. Какво имате предвид?
  Алекс Алексиев: Първоначалната реакция на пресата, особено в лявата част от спектъра, бе истерично антиизраелска и проислямистка, без ни най-малък интерес към вглеждане във фактите. Публикация след публикация, от „Лос Анжелис таймс” до „Гардиън” в Лондон, продължаваше да се говори за израелски престъпления и оправдаване на ислямистките организатори като „стремящи се към мир и справедливост” в още един пример за оруелски заблуждаващи думи, които са превзели западните медии. Ситуацията се подобри сега, след като фактите станаха известни, но щетите вече са нанесени.
  Фокус: Какво имате предвид със „засилващото се сближаване на европейското ляво и радикалния ислям”?
  Алекс Алексиев: Имам предвид точно това, което казвам и това е забележима тенденция към сътрудничество между лявото пространство, не само в Европа, и радикалния ислям. Преди няколко години имаше оживена дискусия на страниците на „Америкън грийн джърнъл”, дали зелените не трябва да се съюзят с радикалния ислям, за да победят капитализма и отговорът бе, че подобна коалиция е много обещаваща. На същата основа, дори по-рано, постмодерните леви философи като Фуко и Бодрияр извиняваха смъртоносния режим на Хомейни заради неговия възприеман за антизападен и антикапиталистически потенциал. Фактът, че Хомейни имаше навик да екзекутира хомосексуалисти, каквито са били тези двама джентълмени, очевидно ни най-малко не ги е притеснявал.
  В този частен случай, ако погледнете към списъка със западни участници във флотилията, мнозинството от тях, които не са ислямисти, са представители на крайната европейска левица като германската Лява партия.
  Фокус: Накрая, какво ни казва този инцидент за Турция и правителството на Ердоган?
  Алекс Алексиев: Той ни казва много и същевременно нищо хубаво. Според мен, това събитие ще отбележи „излизането наяве” на ислямисткия режим на Ердоган и ПСР (Партия на справедливостта и развитието), прогресивно ислямско правителство. Това е логичната кулминация на един дълъг процес, в който Ердоган и ПСР се опитват да намалят влиянието на турското светско общество и наследството на Ататюрк стъпка по стъпка и да трансформират Турция в още един близкоизточен ислямистки бастион. С неминуемата победа на ПСР в назначаването в последната светска опора в страната, висшите съдилища, на ислямисти и сплашването на армията с пародията на правосъдието, наречена „Ергенекон”, ислямистите вече не чувстват, че трябва да крият своите истински цели. По отношение на флотилията, например, кристално ясно е, че тя не може да е била организирана без директна или индиректна правителствена подкрепа. Трите кораба, които Фонд за хуманитарна помощ е придобил, са били закупени от истанбулското кметство, разсадник на ислямизъм, който води назад към мандата на Ердоган като кмет. Оказа се, че 50 ислямски активисти на борда на Мави Мармара не са имали паспорти. Кое правителство в тази епоха на терор би позволило на лица без паспорти да пристигат и да си тръгват, когато поискат, освен ако не симпатизира на тяхната кауза.
  В крайна сметка имаме много проблематично развитие на турската демокрация, Балканите и Европа. Злополучна Европа, която продължава да демонизира малкия Израел, за това че се е осмелил да се защити, а същевременно е забравила за огромната ислямистка заплаха на входната си врата.

• Честит празник, деца!

  Децата научават това, което са изпитали

  Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.

  Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.

  Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.

  Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.

  Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.

  Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.

  Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

  Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.

  Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.

  Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.

  Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.

  Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.

  Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.

  Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.

  Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.

  Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.

  Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.

  Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.

  Как живеят вашите деца?

  Дороти Л. Нолт

  Ден на детето в Чикаго – заповядайте на пикник на 06.06.2010 (за подробности вижте тук – линк)

• „За“ и „против“ интернет гласуването обсъждаха експерти

  Да се въведе ли интернет гласуване, какви ще са последиците от това и има ли наистина политическа воля за промяна на функционирането на изборната система – това бяха основните въпроси, които обсъдиха участниците в конференция „Интернет гласуване и гласуване без граници“. Организатори са клубът на стипендиантите към фондация „Конрад Аденауер“ и „Гласуване без граници“.

  Българи, които живеят отдавна в чужбина или са били дълго време зад граница, застъпиха идеята за въвеждане на вота по интернет. Според фондация „Гласуване без граници“ мотивацията на избирателите на запад от България чрез възможност да дадат вота си по интернет е най-доброто средство за компенсация на гласовете от българските граждани в Турция.

  Антоний де ла Реа и Валентина Иванова от „Гласуване без граници“ напомниха идеята си да се даде възможност на българите в чужбина да избират свои депутати. Идеята им, представена през март в комисията за подготовка на нов изборен кодекс, е 12 депутати да бъдат избирани от сънародниците ни зад граница.

  Позицията им защити и Божидар Чеков, който е роден в Лондон и от 42 години живее във Франция. Тук се търси формулата за аспирина, която вече е измислена, във Франция и Германия гражданите гласуват там, където работят – французи и германци, които са извън страната си, имат свое квотно представителство в националните парламенти, обясни той. Ако българите избират своите представители, където работят, няма да има нужда от изборен туризъм, смята Чеков.

  Темата за изборния туризъм на българите, живеещи в Турция, постави председателят на софийската организация на ВМРО и столичен общински съветник Ангел Джамбазки. Той коментира, че гласуването без граници трябва да има някакви граници. Не е логично на местните избори хора, които не живеят на територията на една община, да определят кой и как да я управлява, посочи Джамбазки.

  Гласуването по интернет е добър вариант, но има няколко важни въпроса – кой ще е собственикът на софтуера, защото той вероятно ще има възможност да оказва сериозни внушения по време на изпълнение на програмата си, по нейното атакуване и подобряване, отбеляза Джамбазки. Според него гласуването в Турция задължително трябва да бъде в дипломатическите ни мисии с представител на външно министерство и избирателната комисия.

  Валентина Иванова му опонира, че според конституцията всеки българин има право на глас и държавата е длъжна да му осигури възможност да гласува, където и да се намира той. Вотът по интернет е една възможност по сравнително лесен и евтин начин да се реши въпросът с гласуването в чужбина, смята тя.

  Интернет гласуването помага за увеличаване на избирателната активност, коментира Ееро Еленурм от Естония, който представи опита на страната си при въвеждането на интернет гласуване. Естония пилотно е изпробвала вота по интернет през 2005 г. и е първата, която допуска електронния вот за парламентарни избори – през 2007 г.

  Еленурм обясни, че такива избори са по-евтини в сравнение с традиционния начин на гласуване, защото, веднъж разработен, софтуерът се използва многократно. Трябва да се отчете обаче фактът, че личните карти с чип, които се използват за идентифициране на потребителя, вече съществуват в Естония, уточни той.

  Там интернет гласуването е допустимо между 3 и 7 дни преди изборите и в самия изборен ден, като е разрешено да се гласува повече от веднъж, но се взема предвид само последният глас. Освен това е допустимо да се даде глас и по традиционния начин, но тогава се обезсилват електронните гласувания. Преброяването и резултатите обаче се отчитали след края на изборния ден и така се предотвратявали възможностите за манипулации на вота.

  Еленурм посочи, че чрез интернет гласуването се връщат гласоподаватели, които иначе не биха отишли до урните – според изследване 16.3 на сто от анкетираните, които са гласували електронно, не биха участвали в изборите, ако нямаха опция за дистанционен вот или биха се колебали дали да гласуват.

  За софтуера Еленурм обясни, че той е собственост на специалната комисия по електронно гласуване. Всички партии имали възможност да се следят изборния процес стъпка по стъпка и да се уверят, че не се допускат нарушения.

  Според Асен Генов от партия „Зелените“ и участник в мониторинга по изработването и приемането на нов изборен кодекс основният въпрос е има ли наистина политическа воля за промяна на изборната система. По думите му никоя от парламентарните партии във временната комисия за подготовка на нови изборен кодекс няма визия за това как трябва да функционира политическата система, а работата им повече прилича на боричкане в какъв вид и под каква съвременно звучаща форма да се запази статуквото. Някои партии имат свои райони на влияние и се стараят да не ги загубят, обобщи той.

  http://dnevnik.bg

• Учени откриха ваксина срещу рак на гърдата

  Daily Telegraph съобщава за сензационно откритие в областта на медицината – в рамките на една година ще бъде изпитана ваксина срещу рак на гърдата. Ако ваксинацията даде добри резултати, то ще бъдат ваксинирани всички жени над 40, когато риска от заболяването е по-голямо.
  Ваксината ще предотврати появяването на ракови клетки в млечните жлези на жените, а също така ще унищожава вече появилите се ракови клетки. Ако бъде внедрена, ваксината ще намали със 70% заболяванията от рак на гърдата по целия свят.
  Ваксината е създадена от учени в кливландската клиника в Охайо. Тя ще стимулира работата на имунната система на жените, като по този начин не само няма да допусне появата на ракови клетки, но и ще ги унищожава. Така, че тя ще може да се използва не само за лечение, но и за профилактика. Предишните опити да бъде създадена ваксина против рака нямаха голям успех заради факта, че раковите клетки могат да имитират здрави клетки и организма не успява да „разпознае“ врага. В резултат на това, вкараните с ваксината антитела започваха борба със здравите клетки, като в това време раковите успешно рушаха организма. Сега, американските учени твърдят, че са преодолели този проблем. Но сложността на изпитанието и участието на голям брой жени в тестването на новата ваксина означава, че масовото прилагане на новата ваксина ще започне не по- рано от 10 години.

  Източник: Информационна агенция КРОСС
  http://www.cross-bg.net/

• В „Час по България“: Райна Манджукова и Пламен Павлов

  На 28 май в предаването „Час по България“ на телевизия „Скат“ на гости на домакините и историка доц. д-р Пламен Павлов бе Райна Манджукова. Предлагаме ви запис от разговора им, в който се говори за българите в Чехия и за причините за уволнението на досегашната председателка на ДАБЧ. Ще чуете и мнението на Ели Мандаджиева от Чехия, издател на едно от двете чудесни български списания там.

  Всички части от предаването може да намерите тук (линк).

• Как Цветелина Бориславова стана толкова богата

  Държавата налива 40 милиона лева за 3 месеца в СИБанк по време на криза, където новата премиерша – Цветелина Бориславова е шеф

  Автор: Светослава Банчева
  Източник: Е-вестник.бг

  СИБанк, в която Цветелина Бориславова е съдружник и шеф на надзорния съвет, е в мощен възход. Депозитите на държавни фирми в банката са се увеличили двойно само за 3 месеца. В края на миналата година в “Цветелинбанк”, както шеговито я наричат в интернет форумите, има 41 милиона лева държавни средства. На 31 март 2010 година те вече са 80 милиона лева. От шесто място сред българските банки по този показател СИБанк за няколко седмици заема втора позиция след Корпоративна търговска банка. Това се случва по време на криза, докато общият размер на депозити от държавни фирми в банки намалява. Отделно “Цветелинбанк” процъфтява с високи комисионни от данъци, винетки, здравни вноски, такси за издаване на нови паспорти, глоби от МВР и др.
  Според финансови анализатори парите на държавата се депозират на принципа “всички сме братовчеди”. В България държавните компании не избират обслужващи банки с конкурс по Закона за обществените поръчки. Прилагат се “собствени критерии”. Това изкривява пазара и води до внезапен просперитет на определени банки за сметка на други, твърдят финансисти.
  През 2009 година Цветелина Бориславова е в топ 10 на най-богатите българи с лично състояние, което неофициално се оценява на повече от 300 милиона лева. Според Бойко Борисов половинката му сама е постигнала този финансов успех. Той нямал нищо общо с бизнеса й. Дали е така?

  Как Цветелина срещна Бойко

  и от външнотърговски представител стана съдружник на СИК-аджията Румен Николов – Пашата?

  Някогашният охранител на Тодор Живков, който по-късно се издига до главен секретар на МВР, кмет на София и настоящ премиер на България – Бойко Борисов среща дамата на сърцето си в автосервиз. Той е женен, тя е омъжена, но между тях пламват чувства. Развеждат се и от 1992 година заживяват на семейни начала. Преди демократичните промени бащата на Цветелина – Борислав Карагьозов е служител на Първо главно управление на Държавна сигурност. Работил е в посолствата на България в САЩ, Индонезия и Румъния. Бившият й съпруг Стефан Абаджиев, от когото има две дъщери, е син на Иван Абаджиев, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и посланик в Румъния.

  През 2006 година Цветелина си спомня с носталгия за първите романтичните години с Бойко Борисов пред вестник Труд: “В началото имаше много силна любов. В първите години Бойко не искаше нито за миг да се отделяме един от друг. Бяхме постоянно заедно – и в работата си, и в свободното си време. Но след това всеки тръгна по своите задачи, по самостоятелна пътека на своето развитие и някак си се раздалечихме.” Преди 1989 година Цветелина е учила в Букурещ философия, а в България е завършила английска, испанска филология и международни икономически отношения. Работила е във външно-търговското дружество “Инко” и е била представител за Балканите в Международната комисия за автоматични системи.

  След като се свързва с Бойко Борисов, той я прави съдружник в редица фирми с мутренска репутация. Така дамата с няколко висши образования се оказва съсобственик и управител на “Интерпрайм тобако” ООД, заедно със СИК-аджията Румен Николов – Пашата. Тя става и съдружник на Бойко Борисов във фирмите “ИПОН”, “ИПОН – 2”, съсобственик и управител на“Сириус -2”, на разни офшорки и др. През 1997 година джипът й е взривен, а Цветелина оцелява, той избухнал, докато го отключвала с дистанционното, претърпява операции. В резултат на преживените травми, изпада в депресия.

  Как Цветелина става шефка на СИБанк

  През 1996 година 9 български банки, сред които Стопанска банка, (сегашната СИБанк) фалират. Тогавашният премиер Жан Виденов пада от власт и на негово място идва Иван Костов. Новият министър-председател е в тесни приятелски връзки със Славчо Христов, ресторантьор, близък до СИК и Бай Миле. От ресторанта на Славчо Христов – “Олимп” идва името на т. нар. приятелски кръг “Олимп” – хора от ръководството на СДС, които се събират в ресторанта. Там те обсъждат и впоследствие приватизират държавни фирми, купуват курорти, печелят най-големите конкурси за обществени поръчки и усвояват предприсъединителни фондове на ЕС. С кръга “Олимп” са свързани и някои фигури от мутренската групировка СИК. По времето на Костов СИК измества ВИС-2 от лидерските позиции в охранителния и др. бизнес.

  Бойко Борисов и Цветелина, които са бизнес партньори с един от босовете на СИК – Румен Николов-Пашата, добре познават Славчо Христов. А по времето на Костов фирмите на бившия ресторантьор са във възход. Той става собственик в курортите Златни пясъци, Пампорово и на “Бороспорт”, която стопанисва Боровец. През 2000 година Славчо Христов притежава чрез офшорни дружества над 40% от БРИБанк и е председател на надзорния й съвет. Същата година БРИБанк приватизира фалиралата Стопанска банка, двете се обединяват и получават името “СИБанк”.

  Къщата на Цветелина Бориславова на ул. “Славянска” в София, където тя живее отскоро с дъщеря си. Къщата е и консулство на Исландия, на която Бориславова е почетен консул. Снимка: e-vestnik
  През банката започват да минават всички държавни плащания – на НОИ, БТК, НЕК, МВР, митници и др. След скандалната приватизация на “Нефтохим – Бургас” банката започва да обслужва и парите на “Лукойл”. Малко след това охранителната фирма на Бойко Борисов и Цветелина “Ипон” (която охранява обекти на Славчо Христов) сключва договори за охрана с “Лукойл”, “Мобилтел” и фирми, близки до властта.

  През 2001 г. правителството на Иван Костов е дискредитирано. Бойко Борисов става охрана на новия кандидат за премиер на България Симеон Сакскобургготски, а Цветелина Бориславова, която знае испански, придружава царица Маргарита на различни събития. Цветелина е член на управителния съвет на “Бентонит” Кърджали и ОЦК Кърджали, които са акционери в СИБанк на Славчо Христов. След идването на Симеон Сакскобургготски на власт, Цветелина Бориславова е издигната за председател на Надзорния съвет на СИБанк – основният източник на доходи за предишната власт. Целта е банката да запази приходите от държавни учреждения, уредени по времето на Иван Костов. Несметно богатият по това време Славчо Христов решава, че е разумно да се оттегли. Така половинката на Бойко Борисов поема управлението на банката, в която много от акционерите са офшорни фирми и е спрягана като една от най-големите перачници на пари в държавата.

  Бойко – главен секретар на МВР, Цветелина – шефка на СИБанк

  След назначаването на Цветелина за шефка на надзора, СИБанк се освобождава от офшорките, вдига капитала няколко пъти, продава дялове, купува компенсаторки, строи хотели, финансира ВЕЦ-ове и изложби, продава основния пакет акции и просперира. Много от държавните плащания минават през СИБанк и при премиера Симеон Сакскобургготски, и при Сергей Станишев.

  Офшорните фирми излизат окончателно от банката през май 2003-а, когато Цветелина изкупува от „Ванкарем Лимитед” 4.065% от капитала на СИБанк. Още толкова придобива и Светослав Божилов (бивш главен прокурист и основател на банката, заедно с Емил Кюлев). Делът от 8.895% на друга офшорка -„Бидефорд трейдинг” се разпределя между членове от ръководството на банката. Казанлъшкото предприятие „Руно” (собственост на Цветелина) купува 4.825%, притежавани преди това от „Менцел трейдинг лимитид”. С още няколко врътки чрез фирма „Катекс” – Казанлък Цветелина придобива нови дялове в банката.

  Правителството на НДСВ управлява България, а Бойко Борисов е главен секретар на МВР. Предизборните обещания, че далаверите на кабинета Костов ще се разследват, не се сбъдват. Голяма част от бизнеса на кръга “Олимп” е преминал в ръцете на Цветелина Бориславова. СИБанк е основен кредитор и акционер в „Пампорово” АД, приватизирано чрез подставена фирма от Славчо Христов. През 2004 г. банката започва да финансира строителството на нови писти, лифтове и луксозни хотели в курорта. Същата година „Мултигруп” преотстъпва на СИБанк бившата резиденция на Тодор Живков „Перла” в Приморско. Банката придобива 5% от Ти Би Ай (която е мажоритарен собственик на “Булстрад”, “Доверие” и др.) и започва да предлага комбинирани банкови, пенсионни и застрахователни услуги.

  Въпреки успехите в бизнеса, Цветелина е нещастна в личния си живот. Тя се оплаква пред медиите, че отношенията й с Бойко охладнели. “Откакто той стана главен секретар на МВР, нещата между нас доста се промениха. Явно новите предизвикателства го вкараха в друга посока. Имахме доста тежки периоди. Чувствала съм се през цялото време пренебрегната и доста самотна. Бих казала, че на моменти той се е отнасял жестоко към нас и към нашите отношения. Дори имаше въпроси, които са ме вълнували, отговорите на които съм чела през медиите. Защото това бяха дълги периоди, през които ние въобще не сме общували. Той не разговаряше вкъщи, дори не се прибираше”, казва Цветелина.

  Къщата на Бориславова, гледана отстрани. Двете сгради са свързани със стъклена конструкция, а от другата страна има градина и още една постройка. Цената на имота и ремонта според някои оценки достига 4 млн. евро. Снимка: e-vestnik
  През 2006 година Цветелина Бориславова пряко и косвено притежава вече 46,78% от капитала на СИБанк. Другият голям акционер си остава Светослав Божилов. Покрай приватизацията на БТК “Цветелинбанк” прави финансов удар, за който се говори, че е използвала вътрешна информация. Когато исландският милиардер Тор Бьорголфсон приватизира 65% от БТК, СИБанк започна бясно да изкупува компенсаторки на безценица. Хората ги продават за жълти стотинки на брой, защото са загубили надежда, че някога ще могат да им вземат реалната цена от 1 лев. Изведнъж правителството на НДСВ обявява, че 35-те останали процента от БТК ще се продават срещу компенсаторки. Цената на брой надхвърля левче за една нощ. Хората са прецакани, а СИБанк става акционер с 35% в БТК. Говори се, че СИБанк е само посредник в тази сделка, а реалният купувач пак е Тор Бьорголфсон. Впоследствие милиардерът придобива 34% от СИБанк. Месеци по-късно увеличава дела си до 49%, като плаща подобаващо на досегашните акционери, тоест и на Цветелина Бориславова.

  Бойко Борисов – кмет на София, Цветелина инвестира 1 милиард лева

  В края на 2007 година Бойко Борисов е кмет на София. Мажоритарният пакет от 75% от капитала на СИБанк е продаден на белгийската КВС (собственик и на ДЗИ) за 295 млн. евро, но Цветелина пак остава собственик на 22,3% и шефка на Надзорния съвет. Същата година тя е избрана за почетен посланик на Исландия в България и става един от основателите на Сдружение “Глобална България”. В него членуват Светослав Божилов (банкер, съосновател на БРИБанк и СИБанк, близък с Емил Кюлев), Франк Бауер (финансист, шеф на Българо-американски инвестиционен фонд), Красимир Гергов (рекламен бос, консултант и неофициален собственик на бТВ по онова време), Венелина Гочева (главна редакторка на “24 часа”), Сашо Дончев (шеф на “Овъргаз”, фирмата на “Газпром” в България), Валентин Златев (шеф на “Лукойл” – България), Иван Кръстев (политолог), Стефан Попов, Иво Прокопиев (бизнесмен, издател на “Капитал” и “Дневник”, Красен Станчев (икономист, анализатор), Левон Хампарцумян (банкер, шеф на “Булбанк”), Огнян Шентов (шеф на Центъра за изследване на демокрацията) .

  За да противодейства на еколозите, които протестират срещу унищожаването на природата, Цветелина учредява и “Асоциация за устойчиво развитие на планините”, заедно с други големи инвеститори в курортите. В нея влизат Кирил Асенов – ски комплекс “Перелик”, Георги Крумов, управляващ съдружник в “Екуест”, ангажиран с проекта “Супер Боровец”, Симеон Пешов – президент на “Главболгарстрой”, Цеко Минев и др. По това време са започнали прокурорски проверки по големите проекти “Супер Боровец”, “Паничище” и “Перелик”.

  През февруари 2008 година фондът на Цветелина Бориславова Си Ес Ай Еф (CSFI) обявява, че ще вложи близо 1 милиард лева във възобновяеми енергийни източници, промишленост, финансови услуги и имоти. Част от проектите са свързани с биомаса, изграждане на вятърни паркове край Каварна и строителство на банков център на “Цариградско шосе” в София с обща площ от 100 хил. кв.м.
  Фондът Си Ес Ай Еф е собственик и на 47% от “Пампорово” АД и възнамерява да изгради ваканционно селище в село Стойките до Пампорово.

  Министър на икономиката по това време е Петър Димитров от БСП. Той напада Бойко Борисов с твърдението, че инвестициите, които Цветелина се готви да направи, имат връзка с неговата дейност: “Погледнах регистрацията на фирмите, в които кметът на София Бойко Борисов е участвал. Той почти навсякъде е с Цветелина. Тоест, там юридически декларира, че са заедно. А когато става въпрос за бизнес начинанията, Цветелина е нещо отделно и различно. Аз нямам нищо против модерните семейства. И когато става въпрос за мижави пари, вероятно не си струва да се споменават. Но тук официално в медиите беше обявено, че ще се правят инвестиции за 1 милиард лева. Разбирате за какво си говорим? Как изведнъж се намира в България такъв инвеститор и се оказва, че той няма никакво отношение към семейството на Бойко Борисов? Това просто не е сериозно”. Той приканва финансовото разузнаване и агенцията за национална сигурност да се самосезират и да направят проверка, но това не се случва.

  В началото на 2009 година Цветелина Бориславова продава още 4% от СИБанк за 29.3 млн. лв. и остава с дял от 18.3%. Но в личния живот на банкерката проблемите с Бойко Борисов се задълбочават. В типичния си стил кметът признава пред медиите, че му се е случвало да кръшка на Цветелина. В друго интервю споделя: „С Цветелина не сме се разделяли, няма и да се разделяме, просто живеем в две отделни къщи.” По жълтите вестници тръгват клюки за интимните му връзки с поп фолк певицата Ивана, с разни журналитски и др., а Цветелина започва да посещава коктейли и събития в компанията на други мъже.

  Но бизнесът си върви. Вестник “Струма” публикува информация, че Стоян Сарийски – Стенли, който е приятел на по-голямата дъщеря на Цветелина Бориславова – Ралица, е участвал в поръчка за 50 млн. евро за изграждането на софийското метро. Стоян Сарийски е съдружник в разложката фирма “Буллес строй” заедно с Иван Стойчев и Антон Гешев. В отговор Бойко Борисов се сопва на медиите, че лично набил въпросния Стенли, защото заварил веднъж дъщеря си да плаче, и допълва: „Ако идете и проверите, ще видите, че няма такова участие“ на фирма на Стенли в строежа на метрото.

  Вестник “Дума” прави проверка и доказва, че Бойко Борисов лъже. Фирмата на Стоян Сарийски-Стенли “Буллес строй” ООД съвсем реално участва в строежа на софийското метро. Камиони и техника на дружеството се виждат в цяла София. Проверката във фирмения регистър ДАКСИ показва, че Стенли е собственик на 32% от “Буллес строй” ООД, която е сред големите доставчици на бетон за строежа на метрото. Отделно Стенли и и Цветелина Бориславова са свързани индиректно чрез повече от десет търговски дружества. Според вестник “Дума” поръчките на Стенли с общината са се договаряли пряко, без конкурс по Закона за обществените поръчки. Фирмата “Буллес строй” участва още в “разчистване в районите “Искър”, “Панчарево”, “Кремиковци” и “Слатина” и в “отстраняване на остров в язовирна чаша” на яз. “Мрамор”. Само чрез тези две кметски поръчки “Буллес строй” ООД заработва от столичната община още 637 373 лв.

  Бойко Борисов става премиер, още държавни пари тръгват към СИБанк

  Няколко месеца, след като Бойко Борисов става премиер на България, СИБанк удвоява приходите си от депозити на държавни фирми и печели конкурса за разпространение на винетните стикери през следващите 4 години. Междувременно “Цветелинбанк” събира от гражданите нереално високи комисионни при плащане на различни държавни такси. Форумите в Интернет са пълни с примери от различни институции. Хората се възмущават: „В КАТ за около 20 лв. глоба се дължат 2 лева комисионна на СИБанк”; „КАТ Велико Търново – 1 лев такса за издаване на талон „без нарушение“ към шофьорска книжка и три лева банкова такса. 18 лв. за преиздаване на книжката и още три лева такса. Не може с един превод – трябва с два отделни, за да вземат два пъти комисионната. СИБанк – 6 лв за две минути”.

  В София година всички данъци и осигурителни вноски се плащат през СИБанк още от 2006 година. Тогава банката на Цветелина печели конкурс на НАП с обещанието изобщо да не удържа на гражданите такса за превод на суми към държавния бюджет. По-късно обаче (удобно настанена в монополна позиция) СИБанк едностранно въвежда такса за гражданите. Ръководството на НАП безмълвно приема промяната в условията на договора, с което узаконява принудата над гражданите да плащат надутите комисионни на Цветелина.

• Непоносимата държава

  
  Ако можеха, 2/3 от българите биха емигрирали още днес. Този път, за да оцелеят, не за да живеят по-добре
  
  Автор: НОРА СТОИЧКОВА /Новинар/

  Вероятно няма държава в света, която да не е мащеха и да не мародерства гражданите си, често и с откровено незаконни способи. Най-често мародерствана е онази част от бизнеса, от богатите и преуспели хора, които откупуват с данъци възможността да организират и развиват различни производства. И на чиито усилия се крепи цялата човешка цивилизация. Без преувеличение.

  Но колкото и да е хищна една държавна администрация, като всеки паразит и тя гледа да се храни за чужда сметка, но не и да убива приемника.

  Нашата държава обаче е уникат. Със сигурност на пръсти се броят държавите и правителствата изобщо, които да допускат 2/3 от гражданите им да определят живота си на тяхната територия като непоносим. Така мислят обаче точно толкова българи за положението в татковината: като за непоносимо. Останалата 1/3 вероятно не е била питана поради това, че или е в сенилна, или – в кърмаческа възраст.

  Няма значение бедни или богати, високо образовани или по-малко учени – почти всички у нас мразят статута си на български граждани.

  Нещо повече. Според института „Отворено общество”, който огласи това изследване, половината от българите по принцип оценяват положението у нас като непоносимо. И без да сме в криза. А „непоносимо” е онази психологическа граница, отвъд която идва гневът. И този път, ако има кой да изследва този показател, ще се окаже, че гневът на жертвата ще бъде насочен навътре: ние си го избрахме, срещу ръжен не се рита и т.н. Което е далеч по-разрушително – всеки психолог ще ви го каже, отколкото пак да наизлезем по централните софийски площади, да обръщаме колите край парламента и да се бием с полицаите.

  Любимата „О-став-ка!” отдавна никого не грее.

  Запитаните в анкетата обясняват черногледството си с кризата. Наистина българите масово са влошили финансовото си състояние през последната година и имат сериозни затруднения при обслужването на кредитите си. Неочаквано висок процент – 85 на сто, са категорични, че не биха понесли допълнителни лишения и дори 5-процентно орязване на доходите им. Оцеляват на ръба, буквално.

  Ето фактите – кризата пряко е ударила 60% от българите. Над 30% са теглили банков кредит и 2/3 от тях имат сериозни проблеми с погасяването. Което означава следното: изчакват ви 60 или 90 дни да не плащате, след което банката започва да ви налага наказателни лихви, да ви отнема жилището, колата, компютъра… Отбелязват си в кредитното ви досие, че сте ненадежден платец, та утре, ако пак ви потрябват пари, никоя банка не само у нас, но и на територията на ЕС, САЩ и Канада да не може да ви отпусне кредит.

  Няма значение, че затрудненията са временни, че утре можете да се хванете на още една работа, да правите бизнес или да се набъркате в политиката, вместо да цъкате депресивно с дистанционното в хола. Но това е утре, а днес – маса българи са неизрядни платци. Защото в най-честия случай са останали без работа. А са останали без работа – също в най-масовия случай, поради безпрецедентния фискален натиск върху работодателите у нас. Които бяха рекетирани от финансовото министерство като гаражен търговец от сикаджия-застраховател. Дай 10%, иначе няма да ти върнем ДДС! Що за държава е това?!

  Ето и един друг пример: една заплата от 1000 лв. чисто струва реално над 1600 лв. на работодателя. 600 лв. са авансов ДОД, социални и здравни осигуровки. Нищо чудно, че бизнесът още от 2008 г. масово започна да посивява. А днес вече е направо в дълбокия мрак. С нищо няма да помогне онази тъпа реклама от щастливи млади хора, които се радват, когато бизнесът излиза на светло. Защото сивата икономика ги ограбва.

  Сивата икономика се бори с разумна данъчна политика и ясни правила, устойчиви във времето законови разпоредби. И сигурност, разбира се. Не с реклами – кой знае какви луди пари плаща правителството и за тях. Никой не е луд да чака данъчните да му отнесат скалпа. Всеки бизнесмен – а в тая среда тъпаците нямат шанс, взима мерки отдалеч. Там не разчитат на прогнозата за времето от БАН.

  Бизнесът освобождава персонал до санитарния минимум, съкращава заплатата на останалите 2-3 пъти, докато стигне стотина евро, че и по-малко. И почва да се разплаща на ръка, за да крие данъци. Това е. Не напразно, ако днес потърсите кредит от банката, служителката ви пита веднага – можете ли да докажете доход от поне 1500 лв. До тук я докарахме с дянковщините.

  Е, как да са щастливи хората. Какво направи това правителство за икономиката? Актуализация, че да закърпи бюджета за 2010-а. Сякаш от 1 януари 2011 г. вкупом ще емигрира.

  Според изследването едно от най-печалните резултати от икономическия хаос днес е ниската производителност на труда – най-ниската в Европейския съюз. Означава, грубо казано, че разходите за труд у нас са много по-високи в сравнение с ефективността на производството. В едно изследване на Българската стопанска камара от миналата година се дава сравнение между „благоденстващата” 1985 г. и 1989 г., когато ножицата е била над 33% средно. След 1990-а този процент пада на 20, а през последните 10 години дори има обратна тенденция – производителността да е по-висока, особено във водещите сектори в икономиката.

  Отделно от това – човек днес и да работи, не знае за какво. И не знае докога. Единственото, което му остава, е да вдигне мерника на държавата, чиято администрация, между другото, остава непокътната в кризата. Дори с актуализацията на бюджета, пак общо разходите за администрацията са около 6 млрд. лева – 1,2 млрд. лв. за заплати; 2,2 млрд. лв. за издръжка и около 1 млрд. лв. текущи разходи. В същото време очакваните приходи от данъци са около 13 млрд. лв. Първоначално бяха даже 17-18 млрд. лв. при бюджет около 60 млрд. лева. Но дори тези 13 млрд. лв. са имагинерни. Защото, дори и при по-евтиното евро износът да се увеличи, българският бизнес ще продължава да скатава данъци и да се движи по ръба, за да оцелее.

  Масовото черногледство сред народа днес се дължи не толкова на перманентната мизерия – живели сме далеч по-бедно от днес, а по-скоро от усещането, че няма измъкване. Че масовите заблуди се изчерпаха, както и т.нар. политически проекти. Обществото все повече осъзнава факта, че правителството тъй извърта нещата, че пак обикновените хора да платят цялата сметка на опосканата от други трапеза. Защото, ако правителството е работещо, то би свило веднага администрацията до санитарния минимум.

  А досега – уж реформи, уж съкращения, а накрая се оказа, че в Министерството на здравеопазването работят 400 служители, а пък 509 получават пари по граждански договори за експертни услуги. Каквото и да означава това. По тази схема един чиновник можел да си докарва по 3-4 заплати месечно. И то за работа, която се съдържа в служебната му характеристика. И то за разработването на европроекти, по които МЗ и едно евро не е докарало от Брюксел.

  Ако правителството беше работещо, би закрило начаса МЗ. За какво ни е тоя скъп министър? За какво са ни 400 хрантутници, които само произвеждат скандали и тероризират болници, лекари, болни.

  За да заприлича на нещо изобщо, здравеопазването трябва да стане частно. Не платено, а частно и съответно – платено. А не докторите да работят хем в държавната болница, хем в частния си кабинет, а болните да са принудени да си плащат на и под масата, за да бъдат лекувани изобщо. Не говорим дори за качествено лечение, а за да им обърнат внимание. Да им сменят превръзката, подлогата. Наистина гадно риалити.

  Същото е и с прословутата реформа в пенсионната система. Ще доживеем ли изобщо деня, в който плащаме социални осигуровки и ще спестяваме за собствената си пенсия.

  Въпросното проучване на „Отворено общество“ сочи, че общественото мнение в страната е поляризирано по отношение на антикризисните мерки на правителството. 30% от анкетираните ги одобряват, а 25% – не. Дори нещо повече, голям е процентът на тези, които смятат, че до този момент управляващите не са предприели никакви реални мерки за излизане от кризата. Факт. Единственото, което видяхме от тях, е да пипат фискалния резерв. И да предложат актуализация на бюджета. Чийто най-голям проблем формулира точно единствен Георги Кадиев от БСП – няма приходи в тоя бюджет. А контрабандата и сивият сектор се разрастват напук на всички правителствени прогнози. Не може да не го виждат.

  Сега с актуализацията правителството ще закърпи бюджета за 2010 г. от фискалния резерв и после? Нали само след няколко месеца ще трябва да се прави проектобюджет за 2011 г. Пита се на какво разчитат.

  Ето една гатанка за домашно:

  – разчитат на заем от МВФ;

  – разчитат на приходи от увеличен с 4-5% ДДС;

  – разчитат на увеличен бюджетен дефицит за 2011 г.

  – разчитат на развързване на борда и девалвация на лева.

  Еврозоната вече не е опция. Всъщност, никога не е била. Нека поне днес си го кажем честно в очите.

• Щастието е… работа

  Автор: ВЕСЕЛИНА СЕДЛАРСКА /Новинар/

  Пак – щастието. По-точно – нещастието. Нови данни отново показали, че сред изследваните 60 държави хората в България се чувстват най-нещастливи. Не че не го знаем, това е третото или може би четвъртото проучване с подобен резултат.

  В търсене на обяснение се появи доводът, че причината е народопсихологическа. Има народи, за които щастието не е сантиментална дреболия. Според най-новите изследвания на американските психолози щастието е дори икономическа категория.

  „Всъщност щастието е толкова важно, че цяла една страна, разбира се, много малка страна, с размерите на Швейцария, си поставила за цел да увеличи щастието на своите граждани. Кралят на Бутан, последното будистко кралство в Хималаите, разположено между Индия и Китай, решил, че най-добрият начин да подпомогне развитието на икономиката би бил да повиши общото вътрешно щастие на нацията си, което означавало да се фокусира върху Брутното вътрешно щастие вместо върху Брутния вътрешен продукт.

  Наблягането върху щастието на хората в Бутан над всичко останало докарва всеобщо разпространени печалби. Въпреки че повечето хора в тази мъничка страна са фермери и едва задоволяват нуждите си от първа степен, те имат онова, от което се нуждаят – храна на масата и всеобхватна здравна грижа. Те отказват да печелят пари от търговска дейност, която би изложила на риск красивата природа и здравословния въздух, в които живеят, както и социалното равенство между всички в Бутан” – това пише в изследването си за щастието д-р Соня Любомирски, професор по психология в Калифорнийския университет в Ривърсайд.

  У нас щастието е личен каприз, лична приумица, личен въпрос. Ние сме нещастни, защото: много е топло, много е студено, много е дъждовно, политиците са крадливи, съдиите са корумпирани, работодателите са гадни, учителите са тъпи, докторите са алчни, пътищата са продупчени, здравната система е скапана, опашката за смяна на паспортите е дълга, новолунието ни влияе, пълнолунието… И т.н.

  За ужас на всички намиращи утеха от нещастието в мърморенето и критикуването трябва да съобщя: последните научни изследвания доказват, че само десет, само някакви си десет процента от причините за щастие/нещастие се съдържат в житейските обстоятелства.

  В каква държава живеем, при какъв климат, колко сме бедни, кой ни управлява, в каква панелка спим, по какви пътища караме… Всичко това влияе само на десет процента от чувството, че сме щастливи или нещастни.

  Петдесет процента зависят от генетичната ни предразположеност. Цели петдесет процента се съдържат в ДНК-то, с което идваме на този свят. Лоша новина. Добрата обаче е, че остават цели четиридесет процента от чувството за щастие/нещастие, които са във властта на съзнателната ни дейност. Тези четиридесет процента са нашата територия – на нея можем да полагаме усилия да бъдем щастливи. Или пък усилия да бъдем нещастни – въпрос на избор.

  Ако сте избрали да бъдете нещастни, няма смисъл да четете по-нататък. Но ако сте решени да запълните тези четиридесет процента с намерение да бъдете щастливи, останете. Защото ще ви кажа какви са според последните американски проучвания (сериозни психологически проучвания, не от онези книжки за самопомощ с красивите картинки на лъскавите корици) начините да работите за щастието си.

  Неблагодарните и песимистичните хора са по-нещастни. Практикувайте благодарност. Инвестирайте в социалните си взаимоотношения – инвестирайте време, внимание, подкрепа, комуникативни умения, чувства. Разработете си стратегии за справянето със стреса, страданието и травмата.

  Рецепта, която винаги работи във ваша полза: прощавайте. Винаги, за всичко. И да не знаете как, поискайте да простите – то ще стане. Живейте в настоящето, осъзнато. Поставяйте си цели, това ще осмисли всеки ваш ден и усилие. Грижете се за тялото си и за духовното си израстване. Може би знаете как да мотивирате другите. Не е достатъчно, трябва да се научите да мотивирате себе си.

  И както казва Кърт Вонегът в една знаменита своя реч: Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.

• Избирателна система „8/32″ – нова методика за пресмятане на изборните резултати

  Автори: проф. д-р Любомир Гаврилов и д-р Стефан Mанов

  Предлагаме подобрения на настоящата методика за пресмятане на изборните резултати, които без да я променят по същество, усъвършенстват нейното функциониране. Подобренията са взаимствани от френската система за регионални избори (която е пропорционална).

  Основните елементи на нашето предложение са :

  – окрупняване на настоящите многомандатни избирателни райони (MИР) до 6 Регионални MИР съгласно европейските райони за планиране, София оформя отделен 7-ми РMИР, чужбина съставлява 8-ми РMИР;
  – кандидатските листи са по РMИР, но с обособени областни под-листи (съответсващи на сегашните MИР), които служат на етапа персонифициране на мандатите. По този начин не се нарушава традицията партиите да регситрират кандидати във всяка област (MИР). С други думи, настоящите 31 МИР в страната се съхраняват.
  – в 8-ми РMИР-чужбина се регистрират кандидатски листи, както в страната;
  – броят мандати полагащ се на всеки РMИР се определя според избирателната активност в деня на избора (плаващи мандати) ;
  – броят на мандатите спечелени от всяка партия на национално ниво и на ниво РMИР се определя по методиката залегнала в сега действащия закон за изборите.

  Основните предимства на предложените подобрения на избирателната система са:

  – запазване на автентичността на вота на избирателите;
  – премахване на изкривяванията на сегашната система, водещи до изборни абсурди
  – стимулиране на избирателната активност;
  – поощряват се местните кампании;
  – утвърждаване в избирателя на чуство за справедливост и смисъл от гласуването
  – системата позволява лесно въвеждане на преференциален вот като избягва евентуалните дисбаланси между областите, които неминуемо ще възникнат при сегашното райониране
  – системата е еволютивна и позволява по-нататъшно адаптиране към политическите параметри зададени от Народното Събрание

  Ще намерите описание на новата методика, както и илюстративна математическа симулация на база изборните резултати от юли 2009 tот тук  –> Izbiratelna sistema 8/32 (Gavrilov, Manov)

  ––––

  Още материали по актуалната тема може да намерите в нашия обзор – линк.

• Писмо на българския редактор на Еврочикаго до Райна Манджукова
  Уважаемa г-жо МАНДЖУКОВА,

  От името на редакцията на българския медиен портал www.Eurochicago.com  искам да ви благодаря за отзивчивостта и за съдействието ви при съвместната ни дейност, през наистина краткото време, през което заемахте поста Председател на ДАБЧ.

  Читателите от Чикаго, които ни се обадиха и ни писаха считат, че вие вложихте много сили и старание да се укрепи значението на диаспората, на българите зад граница.

  Ето защо от наше име и от името на читателите ни, ние ви благодарим за свършеното и се надяваме, че където и да сте, ще продължим да работим съвместно по стартирали и бъдещи проекти.

  С уважение,

  Петър Стаматов – българският редактор на Еврочикаго.ком

  26.05.2010 г.
• 10/05/27
• България: елитът остава зад граница

  Къде и защо заминаха българите

  Проучване на тема “Миграция и вътрешна сигурност” на Центъра за изследване на демокрацията с автор Денислава Симеонова сочи, че след 1989 г. 65% от българите, завършили университет, напускат страната. Наред с безработицата и ниския жизнен стандарт се очертава и един нов мотив за емиграция – повишената престъпност.

  Първата голяма мигрантска вълна от България се насочва към САЩ и Канада. САЩ остават и до днес предпочитана дестинация за висококвалифицирани специалисти и млади български семейства. Лесната интеграция, възможностите за реализация и високото заплащане СА основните предимства на САЩ. Западноевропейските общества се оказват не така гостоприемни. Но Западна Европа привлича с лесно достъпното образование, с по-добрите доходи в сравнение с българските, както и с географската близост до България.

  Резултатите от всички проучвания на миграционните процеси от последните години сочат, че 1/3 от желаещите да напуснат България са на възраст между 20 и 29 години. Търсенето на работа доминира като мотив за емиграция, за разлика от началото на прехода, когато водещ е бил романтичният мотив. Нагласите на младите българи вече са твърде икономизирани – парите са универсалният израз на успех.

  Германия – най-предпочитана за живот и работа

  Най-голяма част от българите, избрали за място за живеене страна от ЕС, се насочва към Германия – около 23%. Според изследването на магистъра по международни отношения Денислава Симеонова, младите българи избират Германия и Австрия заради сравнително евтиното висше образование и възможността успоредно с ученето да работят. Половината от българските студенти там желаят да останат да живеят и работят в Германия.

  Тази седмица от германската Статистическа служба съобщиха, че имигрантите от България са пети по численост, след поляците, румънците, американците и турците. През 2006 г. в Германия са се установили 7 500 души от България. За 2009 г. броят на „новите” българи е 29 000.

  Как Европа гледа днес на българите?

  Германия, Австрия, Италия и Гърция имат като цяло гъвкава политика за привличане на икономически имигранти и за легализиране на незаконно пребиваващите. За разлика от Белгия и Холандия, които запазват негативното обществено отношение спрямо българите. Между 2001 и 2002 г. двете страни дори заплашваха България с връщане на визовите ограничения. Но противно на очакванията, че източноевропейците ще „залеят“ Западна Европа, 2/3 от имигрантите в ЕС днес са мюсюлмани.

  Автор: Антоанета Ненкова
  Източник: Дойчевеле

• Лъжливият всезнайко

  Все повече хора търсят научна информация не в енциклопедиите и книгите, а в „Гугъл“. Според ново изследване обаче отговорите на мегатърсачката невинаги са верни

  Събирането на информация в интернет става чрез търсачките и едва ли има нужда да споменаваме коя е най-голямата и най-използваната от тях – мегатърсачката „Гугъл“ (Google).

  Отговорите на този „всезнайко“ могат обаче да бъдат подвеждащи, тъй като отклоняват търсенето в неподозирана, а и неправилна посока, казват учени от Висконсинския университет, цитирани от „Дойче веле“.

  Те са автори на съвсем ново изследване, което анализира Гугъл като главен инструмент за събиране на научна информация в интернет.

  Заключенията на учените са, че системата, по която Гугъл „отговаря“ на търсенията, позволява на юзъра достъп само до една част от съществуващата по дадена тема информация, като много често тази информация бива представяна под определен ъгъл.

  Гугъл избира какво да прочетем

  В интернет вече има много полезна и ценна информация, но проблемът е, че Гугъл определя какво виждаме, казва Дитрам Шойфел, един от авторите на изследването.

  Ученият пояснява, че чрез препоръките (Google Suggest), които ни подхвърля, търсачката безотказно ни насочва встрани от най-точната информация, като ни отвежда към най-популярната.

  Изследването дава за пример отговорите на Гугъл по ключовата дума „нанотехнологии“.

  В този конкретен случай търсачката отвежда до съдържание, от което не може да се научи нищо за самите технологии. Препоръките и класирането на съответните показани страници са зависели от „популярността“ на дискусиите по тази тема, което пък се променяло на всеки няколко месеца.

  Същото се случва с търсенията по почти всяка научна тема, казват авторите на изследването. Те са категорични: на резултатите не може да се разчита!

  Стесняването на перспективата само до най-популярните резултати насочва избора на информацията и оказва сериозно влияние върху знанията и мисленето на потребителя, предупреждават американските учени.

  Който търси, намира?

  Резултатите от това изследване са неприятни за „Гугъл“. Говорителят на корпорацията Джейк Хубърт реагира с изявлението, че когато препоръчва връзки и подрежда резултатите, „Гугъл“ се ръководи „единствено от обективни критерии“.

  И действително, конспирация няма, няма и човешка намеса: тези „обективни критерии“ са изведени от търсещия алгоритъм на „Гугъл“, който ги определя, грубо казано, според броя на кликовете.

  В крайна сметка „Гугъл“ е замислен като машина за търсене, която сортира резултатите според популярността на даден сайт, а не според качеството на предлаганата информация.

  Да не забравяме, че дори според шефа на „Гугъл“ Ерик Шмит корпорацията е свързана преди всичко с рекламната индустрия. Така че „Гугъл“ знае отговора на всеки зададен въпрос, но не дава гаранция, че този отговор ще е валиден и утре.

  Под въпрос е също дали отговорът е изобщо верен. Дали е заслуга на търсачката и появилото се наскоро в американската преса твърдение, че в България се говори „кирилски“ език…?

  Колко са дезинформираните?

  64% от всички заявки за търсене в интернет минават през „Гугъл“ – става дума за над 1 млрд. заявки на ден.

  В САЩ 77% от потребителите използват интернет като главен източник за търсене на научна информация, като повечето от тях прибягват до услугите на „Гугъл“.

  Мегатърсачката доминира и в световен план – само 16,3% от търсенията минават през „Яху“ (Yahoo).

  Соня Каникова, „Дойче веле“

• <<
• 1
...
• 380
• 381
• 382
• 383
• 384
• 385
• 386
• 387
• 388
• 389
• 390
...
• 416
• >>