Всички авторски страници

Авторски

• Henda Ayari: ‘I Chose To Be Free’

  ‘I Chose To Be Free’

  Woman opens up about her
  resurrection after years spent
  as ‘one of the living dead’

  be Emma-Kate Symons, The New York Times

  

  Henda Ayari, 40, is a true survivor — but survival is not enough. She’s fighting for change and has taken her agenda straight to the new president of France

  A French Muslim woman who fled a violent marriage with an extremist and threw off her full veil and headscarf in solidarity with terrorism victims has transformed herself into a high-profile campaigner against hardline Saudi and Qatar-style Islam.

  Henda Ayari, a mother of three, author and women’s activist wrote a widely shared open letter to President Emmanuel Macron urging him to take far tougher measures against radical Islamic propaganda — and at the same time help to reintegrate the moms and kids who are most isolated and hurt by it rather than punishing them.

  The daughter of a Tunisian mother and an Algerian father, Ayari was raised in Normandy as a non-practicing Muslim. When she was 21, in a search for identity, Ayari was lured into a French Salafist sect tied to Saudi Arabia. Her new masters obliged her to don the head and neck to toe body-covering veil and tunic known as the jilbab, and sometimes she wore the niqab, which only leaves slits for eyes. She rapidly followed orders to quit university, enter an arranged marriage and immediately procreate with a hand-picked “brother.”

  “I was one of the living dead. Salafism anaesthetized me until I freed myself from its mental chains,” Ayari told Women in the World in an interview in Paris.

  “I was taught that society was sheytan — the devil — and that music and dancing were evil. We Muslims were the victims of a Zionist-American conspiracy, and I had to bring up good little Salafists if I wanted to go to paradise. I was cut off from my old friends and family and programmed to stay at home, and bring up children who were to be indoctrinated with hate of the other — against France and the French, the West, against Jews, against Christians, and all Muslims who didn’t follow our rules.”

  During her period of radicalization and as she later searched for alternatives to Salafism, Ayari also frequented France’s Muslim Brotherhood movement. Today she is a prominent campaigner raising public awareness about various strands of Islamist fundamentalism and helping women who, like her, have escaped from violent relationships in separatist Muslim communities.

  In the end Ayari said it was her years of education inside the secular French school system that supplied her with the critical faculties to rise up against her brainwashers. Inspired by the powerful reactions to her unveiling on Facebook after the Paris November 2015 terror attacks, showing her “before” photographs in her jilbab (leaving only the eyes to the chin visible) and “after” shots in carefree in light clothing minus any head-covering, she wrote an autobiography titled I Chose to be Free.

  

  A before-and-after photo Henda Ayari posted on Facebook showing her wearing a jilbab and then after she escaped an Islamist sect.

  “The Bataclan and other attacks came like an electric shock for me,” she said. “I knew straight away that my ex-husband who had told me to hate ‘miscreants’ must be so happy. I didn’t want to represent any more this ideology that led to the massacre of all these innocent people.”

  Her widely praised confessional autobiography, released last year, charts Ayari’s difficult journey as an escapee from the draconian 7th century Sunni Salafi version of Islam, which demands women cover themselves to the point of being almost invisible, stoning for adultery, death penalty for homosexuals, and incitements to violence against “miscreants,” “infidels” and “apostates.”

  Ayari set up an association to aid single mothers who like her find themselves “repudiated” — forcibly divorced and in jeopardy without resources by their husbands when they finally leave what Ayari describes as “parallel societies.” Her activism and media campaigning have earned her multiple death threats and online abuse including from some fellow Muslims who call her — a Muslim woman of North African heritage — Islamophobic, racist and a traitor. Since the release of her book, her family has refused to even speak with her, she said.

  “Because my journey to the center of hell is the same as far too many women, imprisoned in their veils, victims of the perversity of religious sectarian organizations that are destroying them, I decided to create ‘Liberatrices’ (Liberators) to fight against discrimination and radicalization and help women in difficulty,” she said.

  The official religion in countries like Saudi Arabia and Qatar, Wahhabi Salafism in its most extreme forms inspired the jihadist theology of Islamic State. But it is also popular among a growing minority of ultra-conservative Muslims worldwide — like Ayari’s ex-husband, a man designated as a radicalization risk by French law enforcement and who told her jihad was his duty.

  As she recounts in her autobiography, with its harrowing accounts of a traumatic childhood overshadowed by her cousin’s attempted rape of her at age 9 when she was on holiday in Tunisia, and constant beatings from her mother, he spent most of his marriage with Ayari at the local mosque, with other Salafists. Her husband lived mostly off public assistance that he then used to finance a family trip to Mecca. Today, Ayari blames him for influencing their older son, who has also threatened his mother for not wearing the veil and being a “prostitute.” The connection between the misogyny and hateful ideas underpinning Salafist ideology and terrorism is clear, Ayari argues.

  “Even if Salafists now claim they are just another pious, non-violent religious grouping, and declare they are the enemies of ISIS, they represent for me the anti-chamber of terrorism,” Ayari said. “Why? Because their ideas cannot be reconciled with democracy. I was imprisoned by this ideology, and it took me years to free myself from it.”

  ENTERING THE SALAFIST SECT

  Shimmering in a white dress, arms bare and long hair flowing freely, Ayari gives no hint of her cloistered, violent past and how she ended championing the rights of women caught up in what she calls a “dangerous sect.”

  The author and women’s activist is taking the microphone at a Paris panel debate organized by one of France’s leading opinion journals discussing the nation and Europe’s future in the wake of the Macron election win. In a calm confident voice she tells her dramatic story, of taking her three children and fleeing an abusive marriage. Her religious zealot husband beat her if she didn’t wear the long flowing jilbab veil in the darkest of colors leaving only a small triangle exposing her eyes and mouth. According to him, France was a hateful, anti-Muslim country filled with “kuffars,” or infidels.

  Now 40, Ayari says she was actively recruited into the most extreme form of Islamic religious practice in her late teens when she became friendly with a group of zealous Muslim “sisters” at university.

  She quickly fell under their spell, started wearing the veil, then met their Salafi religious advisers. It was at their urging that she stopped going to university so she could marry an ultra-orthodox Muslim they set her up with from Tunisia when she was only 21.

  Her spouse quickly demonstrated violent tendencies and she soon found herself confined mostly to her home, except when she did the supermarket shopping or attended Salafist gatherings, wearing a dark covered jilbab, to hear preachers and imams. She was forbidden to work and had to bear three young children in an atmosphere of constant verbal and physical abuse. “The day after we married he changed. He even said I was a prisoner.  He often became violent because I wasn’t ‘submissive enough’ … I had to wear the jilbab and sometimes I wore the niqab.”

  During her decade of marriage, Ayari was based in Roanne, one of France’s most notorious hotbeds for Salafist proselytism and a leading exporter of ISIS jihadist terrorists including Rachid Kassim. The operative since killed in Western strikes in Syria and Iraq is believed to have remotely directed a series of last summer’s terrorist attacks in France, including the stabbing murder of a police officer couple outside Paris and the beheading of a Catholic priest in Normandy, as well as the failed explosion of gas canisters outside Notre Dame cathedral.

  

  Another before-and-after photo of Ayari, this one posted on Twitter showing in a niqab prior to her liberation.

  Over the 10 years she lived among some of France’s most radical Muslims, Ayari endured being punched in the stomach while pregnant, and savagely beaten for having prepared a defrosted dish of fish for an ifthar dinner after the fast during Ramadan. She repeatedly pleaded with her in-laws and local imams and Muslim groups to help her, but most told her to be patient despite the constant violence.

  Discrimination also came from French law enforcement who shrugged off her attempts to make complaints against her brutal husband. After he took steps to move her family to Saudi Arabia, vowed to put her daughter in a full veil at 7 and threatened to strangle her for having bought a red-colored jilbab, she ran away with their three kids and went into hiding in northern France.

  Repudiated by her former partner, Ayari found herself without money or legal status — she had only a religious marriage and thus no civil marriage certificate, and her ex refused to provide child support. Judges awarded custody of her children to her jihadist-sympathizing husband for two years after she was hospitalized with depression, but Ayari eventually won the battle to be reunited with her children.

  PETITIONING PRESIDENT MACRON

  This summer France has commemorated the one-year anniversary since a wave of deadly terror attacks including the Nice Bastille Day murders of 86 people, and the beheading of Normandy priest Jacques Hamel. But even during the lead-up to the anniversaries, there were terror strikes such as the Champs-Elysees assassination of a French police officer and an assault of another officer in front of Notre Dame, and the killings of French people caught up in the spate of attacks in London. Just this week, police shot and arrested a man who they say intentionally plowed a vehicle into a group of French troops in Paris, injuring at least six.

  Ayari believes the only solution is to go back to what she believes are the ideological and sectarian roots of terrorism and especially to mothers who educate children. She spoke to Women in the World about her push to assist single mom escapees from Salafism, who have no civil marriage status, and are abandoned by ex-partners who propose polygamy or move on to other women and families, often taking the children. The campaign earned Ayari lengthy interviews on French national TV and radio, and feature articles and Op-Eds in Le Figaro and Opinion Internationale.

  

  Ayari pictured on the cover of her autobiography, the title of which translates as ‘I Chose To Be Free.’ She says her family has stopped speaking with her since the book was published.

  “I wrote to the president and his most senior ministers pleading with them to make the struggle against radical Islam the priority of their priorities — which is after all what French people are asking for,” she said.

  “Radicalism is not only spiritual or religious. It is political,” Ayari wrote in her letter in which she argues that political Islam — just like hardline politicized Catholicism or Judaism —  is inherently contrary to liberal democratic secular values, and cannot lead to peace and respect for others.

  “Fighting against terrorism by increasing intelligence and security is indispensable but it isn’t enough,” Ayari wrote. “We need to put as much effort into eradicating the causes that lead to people committing the crimes of terrorism, or the criminal activities of hundreds of young recruits.”

  HELP REINTEGRATE MOTHERS

  Ayari — who has agitated in the French media and on social networks for a meeting with Macron arguing that if he can meet with Rihanna and Bono he can find time to meet her — advises law reforms in France. Mothers who leave Salafist and other radical religious communities, and are vulnerable and unemployed, should not be automatically deprived of their children’s custody as she was. Instead, she says they need to be helped with adjusting to the outside world and dealing with their psychological trauma and “handicaps” after having spent years banned from studying or working.

  She also proposes French authorities take a different approach than outlawing women from wearing the niqab outlawed in public spaces. Ayari recommends offering them meetings with social workers and psychologists and assistance to get into the workforce rather than to pay fines.
  “We have to fight discrimination and radicalization,” she said.

  As for the headscarf, Ayari said she has “no problem with women who wear the veil if it is their free choice and they feel fulfilled.”

  “But I object to the veil as a symbol of political Islam an ideological standard-bearer or even a so-called symbol of feminism. Feminism should be for everyone — including women who are forced to wear the veil either by law or through cultural and family pressure.”

  Countering the propagation of political Islam in the public sphere could also take the path of banning the commercialization and sale of the full niqab or burqa in France, just as has been done in Morocco and Tunisia, Ayari argues. The government could additionally sanction mosques, cultural centers and Muslim associations that act as apologists for Salafism or Muslim Brotherhood ideology.

  In her letter to Macron, Ayari finally appealed to the role mothers can play in radicalization and avoiding it in the first place: “It is your responsibility to assure not only the security of citizens, but also their freedom,” Ayari wrote.

  “Fight with determination and without compromise against an ideology that is like a gangrene eating away at our most fundamental values, and that reduces women at best to the level of sub-citizen, and at worst to an object, who educates her children in violence and hate of others — which is the real fertile ground that breeds terrorism.”

  .

• XIII Световна среща на българските медии ще бъде в Молдова

  Тринадесетата световна среща на българските медии ще бъде от 4 до 8 октомври в молдовската столица Кишинев, обяви на пресконференция генералният директор на БТА Максим Минчев.

  

  Форумът се организира за поредна година от Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии по света.
  Минчев обясни, че мястото на тазгодишния форум е избрано поради факта, че в Молдова и като цяло в Бесарабия живее най-голямата и компактна маса от етнически българи. В Молдова живеят над 80 хиляди българи, които заедно със съседните области от Украйна, стават около четвърт милион, посочи той. През последните 20-25 години България започна много сериозно да се обръща към нашите сънародници там и голяма част от проблемите им станаха част от дневния ред на държавата, но има още за решаване, добави Минчев. Много от младите българчета избират да учат и да се развиват в България, а работодателите у нас имат интерес за привличане на работна ръка от там.

  Максим Минчев посочи, че молдовският град Тараклия е с население от близо 80 процента българи, в Тараклийския университет „Григорий Цамблак“ се преподава български език, но в момента среща проблеми – недостиг на преподаватели, на финансови средства и др. Има различни идеи за него и се надявам по време на срещата да успеем да предложим разумно решение за съдбата му, отбеляза Минчев.

  Темата на медийната среща тази година е „Политики на близостта“, като във фокуса попадат обсъждания, свързани с новите платформи на образованието, връзката на бизнеса с образованието, икономика, базирана на знанието, туризъм, трансфер на кадри и технологии и конкретните проблеми на нашите общности през призмата на медиите.

  Максим Минчев отбеляза, че участниците в нея ще видят една малка България, съхранила се близо 200 години, а хората там са успели да запазят през тези години и езика, и националното си самосъзнание.

  Той добави, че има идея провеждането на форума в Молдова да бъде съпроводено с откриването на пресклуб на БТА в Тараклия, който да направи повече хора съпричастни към случващото се там.

  На Световните срещи на българските медии се дискутират важни въпроси от национално значение, освен спояващо събитие за медийната гилдия, те са и своеобразна национална кауза, тъй като провокират диалога между сънародниците ни от всички континенти. В повече от 40 държави в света функционират български вестници, списания, телевизии, радия и сайтове. Близо 2 млн. наши сънародници всеки ден по някакъв начин са в контакт с медиите по света, затова и ние продължаваме тази инициатива с желанието да помогнем за българската национална кауза, отбеляза генералният директор на БТА.

  Източник: БТА

• Хроника на едно национално предателство

  .

  Гледайте филм на БНТ със същото заглавие ТУК.

  .

  Следва текст на НИКОЛА СТОЯНОВ по темата:
  На 1.08.2017 г. в Скопие български премиер в присъствието на нелепо усмихнат вицепремиер подписа договора с правоприемника на Македонската комунистическа партия и днешен лидер на СДСМ Зоран Заев. Едва ли премиерът е подозирал, че с това изпълни завета на Сталин-Тито-Димитров за македонска „нация“ и македонски „език“. Така София, нехаеща за дългосрочните последици, реализира Коминтерновски проект, роден 1934 г. в днес недолюбвана от лъжедемократи и лъжепатриоти Москва!

  Управляващите ни убеждават: няма такова нещо. Подписът под договора не е признание на „македонскиот jазик“. Само формално е споменат. Смешно, нелепо твърдение. Ако е тъй, не се ли отнася и за българския език?! И той ли е споменат формално?! Единият – на 1100 години, другият – на 73! Тъпият примитив на лакейско мислене, характерен за българската политическа класа (управляващи и опозиция) е очеваден. Следващите редове, посветени на това как се пръкна „македонският език“, документално потвърждават гореказаното, връщайки ни към коварно заплетен

  ТРАГИЧЕН ВЪЗЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА НИ ИСТОРИЯ.

  Москва, 11.01.1934 г. Политсекретариатът на Коминтерна приема „Резолюция по македонския въпрос и ВМРО (обединена)“. Автори на текста: националпредателят Димитър Влахов от Кукуш и полякът Хенрих Валецки. В документа за пръв път е споменат „македонски език“. В контекста: „Накрая българския шовинизъм, използвайки близостта на македонския език с българския, ги обявява за българи и с това оправдава окупационния режим в Петрички окръг на Македония и грабителската си политика по отношение на цяла Македония“.
  В Москва близо година се ослушват. До юни 1935 г., когато от Киев идва писмо от коминтерновски Юда. Алекси Величков, български емигрант в Украйна, избягал след Септемврийското въстание 1923 г. Старши научен сътрудник в Украинската комунистическа академия пише до Петър Искров, един от лидерите на БКП. Говорил бил с няколко слависти в академията, работещи по въпроси, „засягащи различни славянски наречия на Балканският полуостров“. Нататък: „Ние се спряхме на научна разработка върху следната тема: Явява ли се македонският език самостоятелен славянски език, или той е само една разновидност (наречие) на българския език? Всички слависти на Украйна са съгласни, че македонците са самостоятелен славянски народ, но що се отнася до езика на македонците, има разногласия“.
  Какво предлага Алекси: „Аз не знам нашата партия и КИ (Коминтерна) имат ли точна и напълно определена установка за езика на македонците. Ако такава установка има, ако БКП и КИ смятат, че македонският език е самостоятелен език, вие ни съобщете веднага, за да насочим изследователската работа по правилен път. Изследването на въпроса за езика на македонците има важно политическо значение, особено сега, в свръзка с фашистките теории за раса, националност и пр.“.

  По писмото личи: авторът не е македонец. Родом от с. Цървище, Кюстендилско. Свързва го с Македония само това, че 1921-1923 г. бил учител в Горна Джумая (дн. Благоевград). Завършил Кюстендилската гимназия, 1913-1915 г. следва българска филология в Софийския университет. Не я завършва.
  Приетата резолюция за „македонска нация“ виси безсилно във въздуха, докато някой не докаже съществуването на „македонски език“. Резолюцията е ясна: „Господстващите нации на трите разделили Македония империалистически държави обосновават националния гнет чрез отричане на националните особености на македонския народ чрез отричане съществуването на македонска нация“.
  На 25 юни 1935 г. по повод писмото на Ал. Величков Владимир Поптомов пише писмо до Задграничното представителство на ЦК на БКП, подкрепяйки предложението на цървишкия Юда да се формира група, която да обоснове съществуването на „македонска нация“. Предлага в групата да бъдат включени другарите Ал. Величков и Дино Кьосев. Нищо че и двамата не разбират от лингвистика. Третият е Димитър Гачев. Тъй украински учени под невеж надзор на „тройката“ почват да се „трудят“. Напливът на горещи събития, довели до Втората световна касапница, осуетяват пръкването на фалшификата.
  1943 г. в Уфа, Башкирия, Ал. Величков предава богу дух. Антибългарската отродителна щафета ще поеме особен македонец от с. Небрегово, Прилепско –

  СРЪБСКИЯТ ЕНИЧАР БЛАЖЕ КОНЕСКИ,

  претърпял скоростна метаморфоза от сръбски политработник в македонистки лингвист. Езиковото невежество е общото между Конески и предшественика му. Величков е неизкласил филолог, Конески 4 семестъра следва в Белград сръбски език и литература. Когато март 1941 г. немците окупират Югославия, Конески отива в София. Не записва славистика в Софийския университет, както заблуждават наши и скопски биографи. Но в сръбската англоезична версия четем: he inrolled in the Law Faculty (записва Юридически факултет). Като сърбоман има причини да крие самоличността си. Биографът Драгни Драгнев: „През май 1941 г. Конески от Благое Лямевич е станал Благой Конев. С една голяма група младежи се е записал в Софийския университет“. Но в София се чувства неуютно, самоизолира се от македонските студенти, страни от културния живот в българската столица. Защо е тъй, подсказва негово късно признание, когато описва учението си в сръбската Кралска гимназия в Крагуевац: „Сe разбира, пишував на српскохрватски“. Завършен еничар-сърбоман.

  Инициативата за продължаване прекъснатото от войната дело за изнамиране на „македонски език“ е на Борка Талевски, активен югославски комсомолец. Запознат с коминтерновския проект за „македонска нация“, зимата 1940-41 г. се обръща към Конески с предложение да изработи проект за македонска азбука. Следва неочакваното. Драгни Драгнев: „Конески отхвърля предложението с обяснение, че сръбската азбука много добре си „върши работата“ и че тя е съвсем удобна („наj-совршена на светот“)“.
  Отказът на сърбомана ражда неприятен за македонистите парадокс. Опровергава мита за Конески като създател на „македонската азбука“. В „Македонска енциклопедиjа“ четем: „Блаже Конески – филолог, поет, универзитетски професор. Наjистакната фигура на македонистиката во периодот по Ослободуваето на Македониjа. Член на Комисиjата за кодификациjа на македонскиот литературен jазик и неjзин наjистакнат претставник (составувач на наjголем дел од првиот Македонски правопис, 1945)“.
  Хвалебствията нямат мяра: „Блаже Конески е наjграндиозната наша фигура во времето на слободен живот. Тоj е личноста што се нурна наjдлабоко во Македонското минато и што се извиши наjвисоко во Македонската иднина. Со него станавме препознатливи во светот“. Така Конески става икона на македонизма.

  Ключ към разобличаващата истина е родовият му произход. Хвърля светлина върху политическо бъдеще, което се оказва предопределено. Случаят „Конески“ доказва: съдбата на човека може да попадне от Бога в косматите лапи на Дявола.
  В сръбската версия четем: „Конески е роден в изтъкната фамилия с просръбски чувства и неговият maternal uncle (вуйчо) е сръбският четнически войвода Глигор Соколович“. Племенникът получава кралска сръбска стипендия и учи в престижната Крагуевацка гимназия. Следва медицина в Белградския университет, но се прехвърля и учи сръбски език и литература. Потомственото сърбоманство предопределя съдбата му. Името подсказва: Благоjе Ордан Лямески (Лямевич). Родът му дал ред дейци на сръбската пропаганда, платени сръбски агенти, а преди 1912 г. – шпиони на турците в борбата против ВМОРО. Най-известният от тях в началото на века е Глигор Ляме-Соколович, ликвидиран от ВМОРО 1910 г. Самият Блаже Конески признава с гордост, че този сръбски войвода, негов чичо, е основоположник на сръбската пропаганда в Прилепско.

  В какво се състои парадоксът „Конески“? Човекът, възпяван за създател на македонската азбука, всъщност бил против нея! Доказва го есен 1944 – зима 1945 г., когато се „твори“ македонската „азбука“.
  В Скопие практически пристъпват към съставяне на „македонската азбука“ след учредителното събрание на Антифашисткото събрание за национално освобождение на Македония (АСНОМ), 2 август 1944 г. в манастира „Св. Прохор Пчински“. Там е взето решение: „Во македонската држава како службен jазик се заведуе народниот македонски jазик“.
  В средата на ноември 1944 г. се формира „Комисия за установуене на македонскиот jазик, азбука и правопис“. Българската част ръководи филологът Георги Киселинов, сърбоманската – Конески. В комисията за пръв път е привлечен талантливият македонски поет Венко Марковски. Повечето участници държат в основата на новия език да залегнат централните наречия по линията Велес-Прилеп-Битоля. Опитът на Конески да наложи сръбската азбука пропада. Претърпял поражение, обиден, напуска комисията още на втория ден.
  Но по секретна директива от Белград, от дясната ръка на Тито Александър Ранкович, резултатите на комисията са оспорени. Приложен е йезуитски трик: да се изчака пристигането на видни съветски учени, Державин и Бернштайн.
  Междувременно декември 1944 г. влиза в сила „Закон за националната чест“, юридическа база за репресии срещу българската интелигенция. Отправят се заплахи срещу членове на комисията, Георги Киселинов е вкаран в Скопския централен затвор. Съветските учени никога не идват в Скопие, но е съставена втора „езикова комисия“. Заседава 15.02.-15.03.1945 г. От 12 души петима са явни сръбски агенти начело с Конески. Срещу им противостоят Венко Марковски и още 1-2-ма. Победата на Конески била предопределена. Сърбоманското болшинство налага комисията да избере за „македонска“ сръбската азбука! Присъстващият стар ВМРО деец Трайчо Чундев от Велес гневно заявява: „Сръбските букви са символ на най-черното сръбско робство и на адската тирания в Македония“. Записва в своя дневник, визирайки Конески: „Един студент, сърбоманин от Прилеп, настоява за сръбска азбука. Или е луд, или некой стои зад него“.
  Това е истината за азбукотвореца Конески. „Нито един друг участник – отбелязва Драгнев – в трите комисии за езика не е заставал така открито за Вукова сръбска азбука и не се е сражавал така войнствено за нея. Същият този, който днес се смята за „най-голям“ македонист, навремето се е проявявал като отявлен антимакедонист“.
  Скопските архиви са отразили резултатите от победата на Конески, наложена с дискретната подкрепа на Ранкович. Ето решението на втората комисия: „Да се усвои наполно Вуковата азбука со прибавка на старословенската буква за карактеристичниот наш звук дз=s (дзвезда, дземнам)“.
  Реакцията на македонската общественост обаче е негативна. „Македонската азбука“, оказала се „под индиго“ сръбска, предизвиква възмущението на интелектуалците. Над всички се извисява гласът на Венко Марковски, открито и категорично противопоставящ се. Настоява да се върнат решенията на първата комисия.

  На 28 април 1945 г. Белград с телеграма привиква от Скопие двама сърбомани (Конески и Малинска) и Венко Марковски. Приети от секретаря по идеологията Милован Джилас и четирима сръбски професори. Ражда се нов парадокс: черногорецът Джилас, чийто матерен език е сръбски, се оказва по-голям „македонец“ от македонеца Конески! Джилас принуждава Конески да се откаже от сръбските букви и , а Венко Марковски е принуден да се откаже от Ъ. Окончателно в „македонската азбука“ остават сръбските букви , , J и .
  Ултиматумът на Джилас е изпълнен. Седмица по-късно трета езикова комисия дефинитивно (окончателно) решава въпроса. На 3.V.1945 г. съставя резолюция, в която обяснява защо сърбизмите , и J остават, а „българизмът“ Ъ отпада. Решението се публикува в празничен брой на в. „Нова Македониjа“ от 5 май 1945 г.
  Тъй се пръква „македонската азбука“. Сталю Миленов иронично отбелязва: „Сръбската азбука и днес е известна като „Вукова“. Следвайки този пример, азбуката в Македония трябва да се нарича „Джиласова“!“

  Споменахме: в езиковите комисии водещ, компетентен контрапункт на Конески е Венко Марковски – най-талантливият поет на Вардарска Македония. Днешното поколение нищо не знае за него. Вениамин Миланов Тошев с поетичен псевдоним Венко Марковски е роден на 5 март 1915 в Скопие. Изключен от сръбската гимназия в 1934 г. Криволичи в идейно отношение заради влиянието на марксизма-ленинизма в оня период, свързан с пагубната постановка на Коминтерна за измислени нации – белоруска, украинска, македонска. Марковски, който от 1941 г. е член на БКП, отбелязва в мемоарната книга „Кръвта вода не става“: „Експеримента как от българин се прави македонец изпитах върху собственото си съзнание. От Скопие дойдох българин, в София станах македонец. В концлагера Еникьой, дето прекарах от 1941 до 1943 г., освободен вече от заблудата, че някога съм бил българин, аз, новоизлюпеният македонец, всеотдайно помагах на пристигащите заблудени българи от Македония да напускат българското си съзнание и да стават македонци. Заедно с Тодор Павлов обсъждахме македонската азбука“.
  Заблуден от отровата на македонизма, Венко Марковски чрез творчеството убеждава хиляди македонски българи, че не са българи. И изведнъж в двете езикови комисии сякаш се преражда. Коренно променя позицията: страстно отстоява в „македонската азбука“ да остане българската буква Ъ, да отпаднат сръбските. Неговият гений усеща: Ъ не е обикновена буква, а мистичен крайЪгълен „диамант в короната“ на кирилицата.
  Едва ли е случайно. Нещо в душата на поета се събужда. Ето как описва работата на първата комисия: „Вратите на Македония бяха широко отворени за навлизане на сърбизма. Бързаше се да се създаде и македонската азбука. В тая комисия влизах и аз. Дотук заблудата, че не съм българин, а македонец, и че славянската част от населението в Македония не е българско, а е македонско, имаше разорителна мощ над мене. Две тенденции, ясни, категорични, непримирими, воюваха. Битката се водеше около ер-голема (Ъ). „Македонската азбука с ер-голям (ъ) беше отхвърлена в ЦК на ЮКП от Александър Белич и Милован Джилас. Това поражение за мене вече означаваше победа“. И светлината на истината огрява поета:

  „СЪМНА СЕ В ДУШАТА МИ, ПРОБУДИ СЕ

  в мене българското национално съзнание“.
  Но борбата не стихва… Претърпял частично поражение, Блаже Конески „не свива знамето“ на сърбизма. Прилага нова тактика-маньовър: невидимо проникване на сърбизма в образованието и културата на младата република. Стартира с нещо наглед невинно. Историкът Александър Димитров: „През май вече е готов новият „македонски език“, с което се е заел наскоро завършилият Софийския университет Благой Конев. Първо са измислени „македонски“ имена: Благой Конев става Блаже Конески, Колишев – Колишевски, и т.н.“.
  Това е само начало… Перфидното проникване на сърбизма в Р Македония продължава с години. Реваншът на Конески за неосъществената си мечта да направи „македонската азбука“ точно копие на српската продължава до смъртта му. Спомагат му ключовите постове, които заема в държавата. Най-важният: председател на Македонската академия на науките и уменията (изкуствата) /МАНУ/. Как „осъвременява“ македонския език, сам признава в „Граматика на македонски от литературен jазик“ (1967 г.): „Ще заимстваме от близките славянски езици, а понеже живеем в Югославия, най-естествено е да заимстваме от югославските езици“. Ще рече – от српскиот.
  Започва паралелен процес на системно изхвърляне на обявени за „архаични“ думи, принадлежащи към българската писмена традиция, заместени съc сърбизми. Борбата на Конески срещу „архаизмите“ в „македонския език“ е необявена война. Срещу онези „архаизми“, които, както бележи Драгнев, са „неотменна част от езика на Гоце, Даме, на хилядите интелигенти и деятели на ВМРО. Те бяха обявени за ненужни и поради това изгонени. След като през 1945 г. бяха сърбизирани азбуката и правописът, започна и сърбизацията на лексиката в СР Македония“.
  Какъв резултат преследва Конески разбираме от самопризнание пред скопския публицист Цане Андреевски в 1991 г.: „Некои народи изчезнуваат од историската сцена, а со тоа и нивните jазици. Некои народи се трансформираат во други народи“.
  Венко Марковски е разтревожен от ставащото. И прави нещо необичайно. На 19 ноември 1950 г. в благоевградския в. „Пиринско дело“ се явява на „македонски език“ сатирична поема „На палача Лазо Колишевски“. Авторът Трайчо Гьорчев е непознат.

  НЕСЛУЧАЙНАТА ПУБЛИКАЦИЯ В „ПИРИНСКО ДЕЛО“

  предизвиква възмущение в Белград и Скопие. Поемата заклеймява комунистическия лидер на СР Македония Лазар Колишевски. Драгнев твърди, че в Скопие правили експертиза, за да разкрият автора. Лично бил ангажиран Блаже Конески. Анализирайки стиховете, Конески посочва автора: Венко Марковски. След експертизата, твърди Др. Драгнев, Венко Марковски бил изпратен 5 години на заточение в Голи Оток – зловещия концлагер на титовския ГУЛАГ, а „авторитетът на Конески в очите на неговите белградски наставници нараства още повече“. Но не е тъй. Несъмнено има експертиза, но относно авторството на Венко Марковски, липсвали преки доказателства, че зад псевдонима Трайко Гьорчев се крие Марковски. Резултатът е домашен арест на поета, но не хвърлянето в Голи Оток. Това става след смъртта на Сталин. Венко Марковски сочи причината да го хвърлят в Титовия ад. Повод за осъждането е поемата „Сувремени парадокси“. „Затова – пише поетът – през февруари 1956 г. в Скопие, на Градското кале, на клада като по време на Инквизицията горяха произведенията на Венко Марковски“.
  Докато в СР Македония с нестихващи усилия на еничари тип „Конески“ бавно-плавно сърбизират „македонскиот jазик“, в нашата татковина се случва нещо необичайно. „В началото на 1963 г. – пише историкът Ангел Николов – е проведен Мартенски пленум, на който официално е решено „премахване на нихилистичното отношение към родното“ и отказ от коминтерновската теза за „македонска нация“ – отчетена е като грешка. Специално за промяната в отношението на София към националния въпрос акад. Георги Марков отбелязва: „Отричането от македонизма не е от 1989 г., а от 1963 г. През 80-те години Живков непрекъснато говори за български национален дух; затова върна 1981 г. лъва на Паметника на Незнайния воин, който беше изхвърлен през 1946 година“.
  Случилото се в България обаче ни най-малко не влияе върху процесите на пълзяща сърбизация на СР Македония. С основание Венко Марковски, вече дошъл в България, пише в „Предания заветни“: „От един народ създадохме ний два народа. От един език направихме езика два. /В името на истината бранехме заблуди. Стар ярем разбивахме, ковехме нов хомот/. На България без жал делехме небосвода. Хвърляхме позор на майка с майчински слова“.
  Перестройката в СССР по времето на Горбачов почва 1984-1985 година. Задухват „ветрове на промяната“ – двусмислени, често със странни посоки и нюанси. Блаже Конески (почива 7.12.1993 г.) предугажда опасност за делото му. И отправя призив: „Послушаjте, Македонци! Jазикот е единствената наша татковина. Сe додека го чуваме, го негуваме, го вардиме, го гледаме, jазикот наш македонски – ке може да сметаме дека jа имаме и татковината. Како кука, како дом, како огниште“.
  След демократичната промяна 1989 г., когато България се отърси от оловната сянка на Москва, а Р Македония – от тази на Белград, с цялата сериозност изпъкна въпросът за установяване нормални двустранни отношения. Това че София без колебание призна независимостта на новата държава бе позитивен акт. Но езиковият спор спъваше установяване на нормални взаимоотношения. Блокираше с години подписването на
  двустранни споразумения. Първият президент на БЮРМ Киро Глигоров призна юли 1996: „Основна пречка е твърдението на София, че македонският език е конструиран изкуствено“.

  ПРЕЛЮДИЯ КЪМ НАЦИОНАЛНОТО ПРЕДАТЕЛСТВО

  Близо 10 години между делегации на София и Скопие се провеждаха по дипломатическа линия експертни срещи за решаване на езиковия и други спорове. Опираха до българското културно-историческо наследство, системно ограбвано от Скопие. Не се поставяха крайни срокове, защото материята бе сложна, противоречива.
  И изведнъж! – проблемът бе решен мълниеносно! За 2-3 месеца. Съмнително съвпадна с идването на власт на правителството на СДСМ, партията правоприемница на Македонската компартия, държаща в железни лапи знамето на македонизма! Съмнението се подсилваше от тревожен факт: планомерното коварно настъпление и натиск на албанския фактор, полуоткрито подкрепян от US посолство в Скопие.
  И когато договорът между двете страни бе подписан на 1 август 2017 г. в Скопие от премиерите на двете страни Борисов и Заев, на пръв поглед нещата изглеждаха розово оптимистични. Август месец „хвана скомина“ от фалшив прилив на възхвали към двамата премиери. Но София така и не получи желаното щастие. Още преди подписването на договора, на 18 юли 2017, след изслушване в Комисията по външна политика в македонския парламент Заев заяви: „С договора се признават два народа, две държави и два езика. Националните интереси на Македония не са застрашени“.
  Консумираха ли национално предателство управляващите лъжедесни и лъжепатриоти“ Несъмнено. Личи от заключителния абзац на договора, признаващ де юре „македонския език“. В „Залезът на боговете“ Фридрих Ницше има подходяща за поведението на полуграмотните български политици мисъл: „Търсих велики хора, а винаги намирах само маймуните на техния идеал“. Ето какво каза ден преди подписването на Договора с БЮРМ коалиционният партньор на ГЕРБ във властта, „патриотът-русофил“ (!) Сидеров пред bTV: „Външната политика е триумфът на Бойко Борисов“.

  Но върхът на падение се пада на несменяемия близо четвърт век лидер на т.нар. ВМРО Кр. Каракачанов. Когато на 7 август сравни премиера Борисов с цар Борис „““ Освободител. Впрочем историкът – ако наистина е историк – би трябвало да се запита: колко струва и колко продължи славата на Цар-Обединителя Борис“! Който след бащата-мегаломан Фердинанд привърза за втори път България към талигата на губеща Велика сила. Да, изразът „Освободител“ ласкае, но има цена и стойност само когато касае окончателно историческо постижение. Къде е то“ 9/10 от Македония, която 12 века бе българска, днес е извън България! Но – ще не ще – вицепремиерът в едно е прав. Макар с обратен знак: премиерът, смешно помпан от Брюксел, че е „лидер на Балканите“, ще остане в историята, така както останаха Фердинанд и Борис „““. Защото на 17 януари 2018 г. парламентът, ратифицирайки договора, де юре изпълни Коминтерновската резолюция от 1934 г. За да лъсне грозната истина, потвърждаваща латинската поговорка: „Никой не може дълго време да носи маска“.
  Политическият коментатор Г. Атанасов сочи политико-нравственото салтомортале на патриотарите: „Какъв е смисълът от съществуването на ВМРО, след като самозваните „войводи“ с командир от Русе изхвърлиха в канализацията „светая светих“ на поколения комити, защитавали с кръвта си убеждението, че не може да съществува македонска нация извън България“ Това се случи, след като Каракачанов и неговите приближени приватизатори на революционната летопис на бърза ръка козируваха на европейската директива за пришиване на Скопие към ЕС и НАТО поради елементарно геополитическо счетоводство. Проблемът е, че покрай внезапно изригналото уважение към „македонската държавност“, легитимирана чрез призната нация и автономен език в официалните документи, подписани около Илинден, на практика се слага край на най-свидната митология в българската история от век и половина насам“.
  Така, за жалост, КРЪГЪТ СЕ ЗАТВОРИ своеобразно негативно за Българска Македония. Има ли някаква разлика тогава (средата на 30-те години), когато една резолюция наложи идеята за „македонска нация“, а нашенски еничари на Коминтерна предложиха създаването на азбука на несъществуващ език! Тогава действаше обслужващият Кремъл Коминтерн. А днес доминира неговият приемник, „сиамският близнак“ US-саксонски Интернационал. Теглещ ни към обезличаващия държави, нации и култури глобализъм. София де юре, признавайки „македонския език“, просто затвори порочния кръг, предначертан от огненочервеното изпепеляващо лице на Коминтерна на Ленин-Троцки-Зиновиев-Сталин.
  НИКОЛА СТОЯНОВ

  Вижте още по темата ТУК (PDF file)

  .

• Българчетата в чужбина, които говорят български

  Дарина Рангелова, Мamaninja.bg

  

  Пиша това по повод статията „Българчетата, които не говорят български„.

  Много хора се засегнаха, обидиха, ядосаха и аз разбирам защо. Сигурна съм, че авторката не е искала да обиди, но така се получи, тъй като звучи като обобщение.

  Първо, на хората им писна някой да им казва: „Върнете се! И тук можете да отгледате децата си!. Ами можем, но не искаме. В свободен свят живеем, всеки си решава. Емиграцията не е български феномен. Да сте чули германец да призовава сънародниците си да се връщат, а не да бягат? Или пък канадец да каже: “Глей го тоя предател, отиде да живее в САЩ“. Звучи ли ви смешно? Няма друга нация, която да обвинява сънародниците си, само защото са решили да се преместят да живеят от едно място на друго. На хората им омръзна някой да им обяснява къде да живеят, как да живеят и как да възпитават децата си. Наистина е дразнещо, нека всеки да си гледа своите.

  А сега за българският език, който децата в чужбина не го говорили. Няма статистика колко българчета живеят в чужбина, камо ли колко от тях говорят български и на какво ниво. Но повечето хора се опитват да научат децата си на някакво ниво български. Докъдето им стигат силите.

  Ще се опитам да ви обясня как се учи български език в чужбина. Много хора си мислят, че просто вкъщи си говориш с детето на български и то го научава. Готово.

  Това е вярно само до ниво детето да разбира и да може да проведе елементарен разговор. Колко разнообразни мислите, че са разговорите в едно семейство? Оттам нататък започва работата. Много работа, постоянство, време и усилия. Всеки ден. А също така, трябват и финанси. А за мотивация на детето дали сте се сещали? Не, ако си сложим портрети на Ботев и Левски в хола, това няма да е мотивация за детето да учи български. И всеки родител търси мотивацията за своето дете. Защото с шамари не става.

  Прекарала съм часове наред в нета да търся подходящи буквари или някакви книжки, по които да уча сина ми да чете. НЯМА. Дори адаптираните буквари за деца в чужбина, които разгледах, не са никак подходящи. Няма една книжка с кратки изречения, само с печатни букви (без ръкописни като „а“) със смислен сюжет за начинаещи. Купила съм една купчина помагала, одобрени от МОН, които трябва да си ги адаптирам. Стигнах дотам, че видя ли, че е одобрено от МОН, изобщо не го гледам. Най-голяма работа са ми свършили неща, писани от майки/учителки в чужбина за собствените им деца.

  Много деца посещават българско училище. Там, обаче, учителите срещат същия проблем с учебниците. Никой не ги пита как да се напишат и те после трябва да си ги адаптират. Някои си пишат собствени помагала, па да вземе МОН да ги пита как се прави. Аз нямам наблизо българско училище и се оправям сама. Всеки ден сядаме и го уча да чете и пише. Само че не съм педагог и всичко е на проба-грешка. Пробвам какво ще сработи, после друго и така. Засега сме на ниво 1-ви клас (синът ми е на 7 г.), но ще дойде момент, в който трябва да се преподава граматика.

  МОН най-накрая ще въведе дистанционно обучение по български език. Нещо, което е трябвало да направят преди 20 години. Въпреки че имам огромни резерви, чакам да видя с нетърпение. Но не открих информация кога ще се случи това.

  Изрових интернет да намеря приказки и филмчета на български език. Има пет. Пуснах българска телевизия. Детските канали, обаче, не са тези, които той гледа (няма всички канали). Пускам разни предавания, филми, каквото и да е, дори да не ги гледа, да чува български. Забравих да кажа, че вкъщи е правило да се говори само на български. Навън също към него се обръщам само на български.

  Имаме огромното предимство, синът ми да е живял 5 г. в България и вече един вид си го знае, но тъй като носителите на езика сме само аз, баща му и брат му, английският му е вече водещ. Въпреки усилията ни, бърка словореда и използва английски думи, когато не знае българската. Не съм си и помисляла, че ще е друго, нормално е. Сестра му е родена тук и ще е още по-трудно. Отделно Тони учи във френско училище. Няма акцент на нито един от езиците, но нивото на всеки от тях е различно. Възможно е към 12-13-годишна възраст да е езиково компетентен еднакво (или почти) и на трите езика, но само, ако се полагат огромни усилия за това. А това включва и пътувания и потапяне в средата. Една седмица на море в България не върши работа. Късметлии са тези с баба и дядо, на които могат да оставят децата за цяло лято и те да поработят за обогатяване на българския език на детето.

  Моят престой в България с двете деца беше близо месец и половина. Първоначалната ми идея беше да говоря с директорката на детската градина, която Тони е посещавал преди, да го вземат за един месец (като платя двойно примерно) и да си пооправи словореда и да научи някоя и друга нова дума. След няколко разговора с майки се отказах да питам. Няма механизъм за прием на деца за малко, а и дори директорката да беше направила компромис, със сигурност някоя майка щеше да се оплаче. Исках да го заведа в групата да се види с децата и учителките си, но не ни пуснаха, защото сме външни хора, какво остава да ходи един месец.

  Според мен, МОН трябва да помисли за възможност децата да имат право да посещават детска градина или училище, докато са в България. Не всички пътуват само през лятото. Ние бяхме през май примерно. Най-добрият начин за усвояване на езика е сред връстници. Толкова ли ще е голям проблем един клас да има гостенче от чужбина за 10 дни? От своя страна, детето може да разказва за училището в страната, от която идва, и за всички да бъде полезно. Също би било добре безплатно да има къде, детето да бъде оценено на какво ниво е и да получи сертификат за това ниво. И когато следващата година се прибере в България и пак се яви и получи сертификат за по-високо ниво, това би било мотивация да продължи да го учи.

  Както казах, не стигнах до говорене за детската градина и Тони и бебето ги водех с мен по държавните институции, срещи с мои приятели и по детските площадки. Изводът ми е, че престоят ни по този начин беше абсолютно неефективен за Тони, що се отнася до повишаване на езиковото му ниво. Освен, че някои деца му се смееха като каже нещо не, както трябва, нищо не научи. Трябва си планиране и целенасочено занимание с детето на различни теми (под формата на игра). За съжаление, едва ли ще мога да водя децата си всяка година за по месец.

  Тук ще сложа част от коментара на една дама, Mariana Kirk, коментирала под горната статия, с който съм напълно съгласна.

  „Понеже не можем да изискваме от хората кой колко е способен да си учи детето на български у дома, то какво правят професионалистите? Има ли работещи куклени театри през лятото, където децата на ваканция да слушат хубава, художествена реч? Няма. Има ли занятия към библиотеките и читалищата – тип „български за седмица“ за деца, начинаещи и т.н. Няма. Има ли летни игрови занимални, клубчета за творене със специална насоченост към български език? Няма. Има ли разкрити атракции като „лятно българско школо“, в което на пясък, с калем и мастило дечурлигата да си пишат поне имената на български? Няма. Има ли детски канал ктм БНТ с подходящи образователни програми за българска история, природа и език? Няма. Има ли в музеите беседи на български на по-лесно ниво? Няма. Има ли някакви отговорни хора за българите в чужбина? Ааа, имааа… Имат ли те концепция за това как да помогнат на хиляди половин и цели българчета да учат матерен език и да държат връзка с България? Имат ли??? Имат, ама друг път. По паркове и градинки език и любов към България не се учи. Нито пред блока – там се учиш на български псувни и да чоплиш семки.“

  Така че, спрете малко да размахвате пръст, че децата в чужбина не говорят български. Правим, каквото можем.

  Групата на Дарина за многоезични деца беше създадена вследствие на тази дискусия и целта й е да помогне на родители, които искат децата им да влаедят и майчиния си език. Може да се присъедините към нея ето тук.

  .

• Биволъ: На Калиакра – бостан по бостан, олигарх след олигарх

  Материал на Биволъ

  

  Границите на защитената зона Калиакра ще се гледат „бостан по бостан“, увери днес (на 8 август – бел.ред.) премиерът Борисов на среща в Министерския съвет, свикана след скандала със заповедта на МОСВ за забрана на строителство в зона Калиакра. В същото време заповедта беше манипулативно представена пред местните жители, без да бъде към нея публикувана подробна карта на зоната, заедно с попадащите в нея „бостани“ и други имоти. Последваха добре организирани и режисирани протести на групи хора, ръководени от псевдоекологични организации, обслужващи олигархични интереси. Всичко това намирисва силно на типично „активно мероприятие“ в стил ДС, каквито са ни добре познати от „протестите“ ЗА закриването на Парк Странджа преди десетина години и за застрояването на Национален парк „Пирин“ понастоящем. Абсолютната дезинформираност на протестиращите и тяхната необоснованост личаха отдалече и беше само въпрос на време да извадим действително заинтересованите субекти от спазването на Закона и Европейските директиви. А те не са обикновени земеделски производители и бостанджии, загрижени за поминъка си и развитието на Добруджа. Субектите се оказаха все едни и същи знакови имена, от вида на големите виновници за унищожаването на българската пророда, застрояването и бетонирането на крайбрежието и планините ни.

  МОСВ публикува картата едва днес следобед, когато скандалът стигна до специална среща, организирана в МС по казуса Калиакра между всички заинтересувани страни. Твърде закъсняла задължителна стъпка, от която лъсва огромната манипулация, на която бяха подложени обикновените земеделски производители в Добруджа и изкуствения страх, с който бяха накарани да се подадат на психозата. Истината е, че всички действия на правителството говорят само едно, че то се чуди как да удовлетвори огромните апетити на олигархични групировки и кръгове, накупили земите около Калиакра. Доста трудна задача, под натиска на ЕС и откритата процедура срещу България, която е реално заплашена от огромни парични глоби именно заради протекцията, която властта е давала за бизнес проектите в защитените зони. Лично Борисов е рязал лентата на скандалния голф на Гергов „Трейшън клиф“, заради който сега сме изправени пред санкциите на Европа. Нужно е да се припомни, че като Премиер той персонално е отговорен за безобразията в тази зона и сегашната тежка ситуация, пред която е изправена страната ни.

  

  Биволъ изготви подробна карта със съдействието на WWF и започна да гледа имотите „бостан по бостан“ доста преди МОСВ да се задейства и да успокои напрежението. Още вчера публикувахме първите си констатации от разследването. Оказа се, че като собственици на най-апетитните терени излизат не местните хора с бостаните, а… олигарх след олигарх, кой от кой по-скандално известен.

  

  По брега на Черноморска Добруджа лъснаха наредени основно имоти на фирма на станалия прочут с корупционните си дела депутат от ГЕРБ Живко Мартинов – Суджука. Той е продал фирмата „Калиакра инвест“ на брат си, който е в съдружие с друг представител на властта – местния герберски авторитет Валентин Николов – Цуци. Подобни схеми са редовна корупционна практика на родните депутати, за да прикриват личните си бизнес интереси. (Справка – бившия депутат от ГЕРБ Емил Димитров – Фаса, заграбил държавни защитени дюни чрез фирма, регистрирана на името на майка му. Подорбно разследвано и разкрито в поредицата „Дюнигейт“ на Биволъ). Плътно до него, непосредствено до резерват Калиакра, излезе голям имот на фирмаq свързана с рекламния бос и собственик на голф игрището „Трейшън клифс“ Красимир Гергов.  Оказа се, че в зоната има и парцел на офшорка, свързана с ТИМ, урегулиран за жилищно застрояване.

  След продължилото и днес разследване на „бостаните“ от тях изскочиха доста едри зайци. Чокойски имоти там са си накупили „Литекс Комерс“ на Гриша Ганчев, както и 4 парцела на фирмата „Дест ООД“ на мастития бизнесмен Стоян Желев, започнал бизнес още в първите дни на „демокрацията“, Председател на асоциацията на автомобилните производители в България, представител на „Peugeot“ и др. автомобилни марки за България, собственик на „София Гранс Ауто“, ДЗИ Лизинг и разпрострял бизнес в десетки фирми и сфери, сред които и винопроизводството. Който помни тези временаq знае, че без санкция на службите и партията – майка това не беше възможно, но Желев е завършил дипломация и е специализирал в Москва по времето на СССР.

  Сред едрите собстеници на първа линия между Балчик и Каварна са също сейшелска офшорка и датска фирма, които имат терени в съседство с голфа „Трейшън Клифс“. Техните собственици засега са неясни.

  Колосално големи имоти от близо 1100 декара на първа линия до Балчик са собственост на ПИБ. Тези терени са обект на отделно разследване на Биволъ, свързано със скандално заграбени пари от сметки в КТБ и това за какви цели и нужди са отишли те. Заради начина, по който ПИБ е продобила собствеността върху огромните земи по протежение на самия морски бряг, банката е дадена под съд от американска компания пред юрисдикция в САЩ. По делото предстои развръзка, с международен мащаб и отзвук, тъй като е за посегателство срещу US капитали в особено големи размери. Терените на ПИБ-аджии са с подготвени документи за застрояване на цял комплекс, но попадат в защитената Зона А и съгласно атакувания от същите „протестиращи“ Интегриран план за управление на „Комплекс Калиакра“ . Според режимите в него, те трябва да си останат горски фонд, а строителството е забранено. Загубата за банката от защитения статут на тези терени се измерва в стотици милиони лева и рускува да срине схемата на цесиите, които са направени с дълговете в КТБ на фирмите, свързвани с Делян Пеевски. Съпротивата срещу приемането на Плана и защитения статут около Калиакра е всъщност безпогрешен лакмус #КОЙ дирижира местните протести и в чий интерес.

  

  Всички тези имоти ще останат незастроени, ако се задържи заповедта на МОСВ за защитената зона “Калиакра”. Тя беше отменена по нареждане на Бойко Борисов, но след разговор с Брюксел и „начукване на канчето“, остава в сила, засега.

  Заради рахата на едно ченге от ДС…

  “Спасихме голфа и ветропарковете” – обяви Нено Димов, ясно показвайки на чия страна е правителството в забърканата от предишни и сегашни управляващи каша на “Калиакра”, довела до присъда от Европейския съд. Както обикновено, то взе страната на едрия бизнес, унищожител на природните даденост заради частна изгода.

  „Голфът“ е игрището „Трейшън Клифс“ на рекламния бос и кадрови офицер на ДС Красимир Гергов (в съсобственост с банкера Георг Цветански). Както споменахне по-горе, той беше открит лично от Бойко Борисов през 2011 г.

  „Изграждането на голф комплекса е много добра инвестиция с грижа към природата“ – заяви оттам Борисов, цитиран от Фокус.

  Точно заради това игрище и заради шест ветрогенераторни парка на различни собственици, България беше осъдена от Съда на Европейските общности в Люксембург на голяма глоба до отстраняването им. Днес обаче премиерът се опитва да прехвърли отговорността изцяло на предишното правителство на Тройната коалиция, въпреки многото възможности да спре строителните безобразия и да анулира заменките, с които бяха придобити терените за голфове и други олигархични инвестиционни проекти. Спомняме си, че по абсолютно същия откровено лъжлив и циничен начин Борисов реагира и по време на първото си правителство, когато в края на 2012 г. избухна скандалът със застрояването на пясъчните дюни около Несебър, Дюнигейт, разкрит от Биволъ.

  След присъдата министърът на околната среда Нено Димов обяви, че България и ЕК са се договорили да не се разрушават голф игрището, ветропарковете и къщите, които попадат в защитените територии, а да се разшири защитената зона “Калиакра”. Ето заради какво се налага да се дават „изкупителните жертви“ днес!

  И заради хатъра на ветро олигарсите…

  Из решението на Европейския съд за санкциите срещу България заради нарушенията на Калиакра:

  По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
  1) Като: – е одобрила проектите „АЕС Гeo Eнeрджи“, „Дисиб“ и „Лонгман инвестмънт“ на територията на орнитологично важното място в района на Калиакра, която не е била, а е трябвало да бъде класифицирана като специална защитена зона, Република България не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 4 от Директива 2009/147

  Ето чия собственост е „Дисиб“ – един от главните виновници за превръщането на Калиакра във ветрогенараторна площадка и предизвикването на острата осъдителна процедура срещу България, за която днес плащаме всички ние:

  

  

  Сегашните опити на Борисов да прехвърли, както е свикнал, вината за нарушението на няколко европейски директиви единствено на „Тройната коалиция“ са просто жестока издънка и показен пример за политическа безпринципност и лицемерие.

  Очевидно, за да замаже кой носи отговорност, МОСВ изпрати поредица объркани послания, които предизвикаха вълна от фалшиви новини, че се забраняват изобщо земеделието и риболовът в Добруджа. За виновни бяха нарочени екоорганизациите. Аранжирани бяха протести на собственици и добре организирани агитки от роми, с включването на дежурните казионни марионетки от НАБЧ.

  Това прехвърляне на отговорността от болната глава на здравата обаче не мина. След като Борисов нареди да се отмени заповедта за защитената зона стана ясно, че така облагодетелства най-вече едри знакови бизнесмени, които имат имоти, подготвени за строеж. Дребните собственици на бостани не печелят нищо, тъй като земите им са с непроменен статут на пасища и ниви, които така или иначе не се обработват.

  Който строил – строил

  Въпреки анонса, че ще бъдат обнародвани подробни карти със защитените зони и попадащите в тях имоти, това не се случи. Картата, която МОСВ публикува днес, е твърде неясна. От нея не се вижда точно кои имоти попадат под защита и кои не. На общественото обсъждане при премиера МОСВ съобщи, че щяло да изпрати картите на кметовете в съответните общини, където защитената зона щяла да се обсъжда “бостан по бостан”. Как обаче реално ше стане това, не е ясно. Сигурно обаче е, че цялата тази сага ще глътне огромни държавни и обществени ресурси в труд, време и финансови средства, и то само за да се замаже престъплението и да се хвърли прах в очите на обществеността.

  Истинска интерактивна карта, от която всеки собственик на имот може да види безплатно дали попада в зоната или не, беше публикувана от WWF в портала gis.wwf.bg. От нея се вижда, че освен „бостан по бостан“ и „олигарх до олигарх“, ще има и обсъждания „къща след къща“. Някои по-оправни лица са успяли да си построят вили, а други дребни собственици на урегулирани парцели не са имали този късмет – става ясно от картата. Такъв е случаят около село Божурец, както се вижда добре от сателитните снимки, наложени върху защитената зона и кадастралния план.

  

• Мая Манолова с писмо до ЦИК, че се бави електронното гласуване

  Омбудсманът Мая Манолова напомни на Централната избирателна комисия (ЦИК), че трябва да започне симулации на дистанционно електронно гласуване. Манолова е изпратила писмо до комисията след среща с българи, които живеят зад граница. Тя изразява притеснение, че може да се повтори ситуацията с неосъщественото машинно гласуване от тази пролет.

  

  ЦИК ще обсъди писмото на утрешното си заседание. Цветозар Томов от комисията заяви пред „Дневник“, че не вижда основание за тревожния тон в писмото на Манолова, но се радва, че темата предизвиква публичен интерес.

  Според последните промени в Изборния кодекс след симулациите трябва да се проведат експериментални гласувания по електронен път на реални избори, след които – ако няма проблеми – резултатът от вота по интернет да се отчита като реален. Първият планиран опит за експеримент бе за парламентарните избори през 2018 г. Подаването на оставка от страна на втория кабинет на Бойко Борисов и последвалите предсрочни парламентарни избори отложиха този срок. До въвеждането на възможност за електронно гласуване се стигна след проведения през 2015 година референдум.

  В писмото си Мая Манолова припомня, че Изборният кодекс императивно предвижда при провеждане на избори след 1 януари 2018 г. да се създаде възможност за експериментално дистанционно гласуване до края на 2017 г., което да се проведе на три последователно проведени избора, включително частични, при което се гласува за несъществуващи партии, коалиции или кандидати. Съгласно разпоредбите на ИК разходите по електронното дистанционно гласуване се осигуряват от държавния бюджет.

  „С безпокойство установих, че до момента не е проведена нито една симулация. Няма данни да е сформирано и предвиденото в Изборния кодекс постоянно действащо специализирано звено към Централната избирателна комисия за техническо осигуряване и технически контрол на дистанционното електронно гласуване“, е записано в писмото на омбудсмана до членовете на Централната избирателна комисия.

  Омбудсманът предупреждава, че стартиралият европейски проект с бенефициент Държавната агенция за електронно управление и партньор ЦИК, с предмет „Изграждане и внедряване на система за дистанционно електронно гласуване“ за срок от близо две години по никакъв начин не може да бъде аргумент или оправдание за нереализирането на експерименталното гласуване, тъй като това ще е в нарушение на императивните текстове на Изборния кодекс, е позицията на омбудсмана.

  Цветозар Томов: Сроковете не са нарушение

  „Работни групи към комисията разработват методиката за електронното гласуване. Комисията беше в активен период някъде до май заради проведените предсрочни парламентарни избори. Лятото не е добър период да се провеждат такива експерименти. Логично е те да са през есента“, заяви още Томов.

  По думите му се работи от май по темата, осигурено е и финансиране от близо 1.5 млн. лева, като паралелно се работи и по европейския проект.

  Източник: в. „Дневник“

• Кметът на Ню Йорк въвежда данък „милионер“, за да ремонтира метрото

  Кметът на Ню Йорк Бил де Блазио смята да въведе нови данъци за богатите нюйоркчани, за да финансира ремонта на метрото, което е в критично състояние, съобщава „Ню Йорк Таймс“.

  

  Очаква се намерението за данък „милионер“ да бъде официално обявено днес. С приходите от богатите кметът иска да покрие и разходите за въвеждането на карта на половин цена за бедните потребители на метрото. Идеята е пореден етап от битката между де Блазио и губернатора на щата Андрю Куомо за това кой е отговорен за ремонта на амортизираната подземна система, коментира изданието.

  „Вместо да пратим сметката на работещите семейства и пътуващите с обществения транспорт, които вече усещат пресата на по-скъпите билети и лошата услуга, ние се обръщаме към най-богатите в нашия град да отделят нещичко, което да ни помогне да въведем транспортната система на Ню Йорк в 21-ви век“ – заяви де Блазио в изявление вчера. Промяната в данъците обаче трябва да бъде одобрена от законодателите в Олбани, което няма да е лесно предвид републиканското мнозинство в местния Сенат.

  Напоследък закъсненията във вековната метро система на Ню Йорк главоломно растат, а няколко инцидента увеличиха тревогите за безопасността на влаковете. В същото време цената на пътуването се вдига на всеки две години, като последният скок беше през март, когато цената на месечната метрокарта беше увеличена с 4.50 долара до 121 долара. /“Сега“/

  .

• Former Navy SEAL Craig ‘Sawman’ Sawyer warns of ‘gruesome massacre’ if Trump removed from office

  by Joe Newbay, Conservativefiringline.com

  

  In a Facebook post published Friday, Craig “Sawman” Sawyer, a Marine veteran, former Navy SEAL, sniper, combat instructor and the owner of Tactical Insider, warned of a “gruesome massacre” if President Trump is removed from office.

  “I’m hearing serious rumblings of a hostile, illegal coup against our democratically elected President by seditious, deep-state subversives funded by Soros & other globalists. Very disturbing,” he wrote, adding:

  Patriots, this would be nothing less than an act of war against the American people. It would be the removal of our boldest defender & last possibility of maintaining our protective Constitution. Under the boot of globalists, life as we know it, would immediately decline to the model that suits the globalist interest – Marxist/Socialist/Communist. They get complete control, you get zero. Freedom, Gone! Liberty, Gone! This agenda is evil and simply cannot be allowed, at ANY cost.

  Like ALL military, law enforcement and government officials, I took an oath to defend our Constitution against ALL enemies, foreign and domestic. By abandoning the rule of law and conducting a coup against the President & policies WE THE PEOPLE elected, they have made themselves enemies of the United States.

  After observing that all patriots, regardless of position, have a duty to protect the Constitution, Sawyer minced no words detailing what he believes would happen to those involved in Trump’s removal and he explained why:

  Anti-American subversives involved in ANY WAY in an unconstitutional coup against our President will be run down and executed immediately by the world’s most supreme warriors. There will be nowhere to run to, nowhere to hide, no mercy, no sense of humor. Harsh examples will be made. My prediction is it will be a gruesome massacre. Why? Because one side in this conflict has 8 Trillion bullets & the other side doesn’t know which bathroom to use.

  And, he added, it won’t take very long: “It will likely only take a few hours. Lessons will be learned. History will take note. Order restored.”

  “Patriots, We The American People stand united as one, against ALL enemies,” he said. “We are peace-loving people who abide by the rule of law. Prepare yourselves in case this ridiculous insanity actually gets played out and the rule of law goes out the window under their gross miscarriage of our legal process. Shaking my head…”

  As we reported Friday, actor James Woods warned that a civil war would break out if Democrats like Maxine Waters — who has made it clear she is willing to sacrifice national security to hurt Trump — succeed in removing Donald Trump from office.

  Sadly, Democrats aren’t the only ones involved in what many now see as a coup d’etat against Trump. Republicans like Lindsey Graham and John McCain are doing their level best to sabotage Trump.

  It should be clear that any attempt to remove Trump from office would result in unrest the likes of which we have not seen in years.
  As of this writing, Saywer’s post, which starts with a call to prayer for the nation and the president, has been shared over 400 times.

  What do you think? Do you agree with Sawyer? Let us know in the comment section below.

   

• Тръмп слага край на лотарията Зелена карта

  

  Американският президент Доналд Тръмп обяви нови правила, които ще намалят наполовина легалната миграция и ще отменят лотарията за зелена карта.

  Президентът предложи закон, който цели да намали наполовина законната имиграция в рамките на 10 години. В този закон е предвидено закриването на лотарията „Зелена карта“, както и американските граждани да изтеглят при себе си членове на семейството.

  Съгласно новия закон имиграцията трябва да е базирана на умения, а не на случаен принцип. Предимство ще имат говорещите английски език и хората, които могат да издържат семействата си. Законът ще доведе до най-мащабните от десетилетия насам промени в системата за законно имигриране в Америка. Това е и поредната инициатива на Доналд Тръмп да ограничи идването на хора от цял свят в САЩ.

  Над 1 милион души получават всяка година право за законен престой в Америка, а Тръмп цели броят им да бъде намален с 41% първата година и с 50% десет години по-късно.

  Източник: Vlasti.bg

• Фолклорът ни събира в Стара Загора българи от три континента

  Росица Ранчева, Dolap.bg

  

  На 4 и 5 август 2017 г. (петък и събота) в новия парк на Стара Загора ще се проведе четвъртата среща „Верея и приятели“. В нея ще участват певци, инструменталисти и танцьори от три континента. В първия ден своя талант и обич към родното българско изкуство ще представят Моника Азманска от Дубай; Камерен танцов състав „Чемшири“ от Северна Ирландия и Пламена Чемширова; Никол Михалик; Ева и Вики Маркови; Дует „Щурчовци“ от Гърция; Танцов клуб „Тракийци“; 6-годишният Александър Минчев и Ивиана Дончева Умурска от Испания; Танцов клуб „Купонджии“; Танцов клуб за народни хора – „Нашенци“, със специалното участие на народната певица Бинка Добрева и музикантът Александър Райчев.

  Концертът на 5 август т.г. ще открие оркестър „Димо Димов“. Следват изпълнения на Моника Азманска – Дубай, Никол Михалик – Гърция, Румен Малинов с камерна танцова група от Детройт- САЩ, Ева и Вики Маркови , дует „Щурчовци“, танцов клуб „Тракийци“, Александър Минчев, танцов състав „Купонджии“, Ивиана Умурска, оркестър „Цветан Митев“ със солисти Кирил Маринов, Петя Димитрова, Мирена Тодорова.

  Концертите започват в 18:30 ч. и продължават до 22:00 ч.

  Организатори на събитието са Държавната агенция за българите в чужбина към Министерски съвет, БГ-фолк „Верея“ – Чикаго с президент Константин Маринов и неговото представителство БГ – фолк „Верея“ с. Малка Верея, със специалното съдействие на Община Стара Загора.

  За dolap.bg мениджърът на събитието Мария Христова съобщи, че първата дама на България Деси Радева е проявила интерес към творческата среща, която съвпадала напълно с мисията й да популяризира българската култура извън границите на страната, чрез обединяване на всички български фолклорни групи по света. Г-жа Радева ще присъства на първия концерт, който ще се проведе в парк „Артилерийски“ от 18:30 ч.

  .

• Борисов и Заев подписаха договора за добросъседство

  

  Подписването на договора за приятелство показва, че там, където има политическо желание, въпросите ще се решат. България и Македония направиха историческата стъпка напред заедно.

  Това заяви министър-председателят Зоран Заев, предаде БГНЕС.

  „Този договор е общ успех и общ принос за стабилността на държавите в региона. Този договор е пример за сътрудничество в региона. Видяхме в правителството на България конструктивен партньор“, каза Заев.
  Той подчерта значението на икономическото сътрудничество и по-конкретно в областта на транспортната и газова свързаност.

  Решихме да гледаме напред, убеден съм, че след 10 години резултатите от Договора за добросъседство ще бъдат видими за двете държави. Това каза премиерът Бойко Борисов на пресконференция след подписването на Договора за добросъседство между България и Македония. „Можеше ли да не подпишем такъв договор – можеше. Години наред не е подписан. Затова искам да поздравя на премиера Заев, външните министри и екипите ни работиха няколко месеца изключително активно, за да имаме подписания днес договор с толкова хубавото име – „за добросъседство“, заяви Борисов. По-думите му двата подписани меморандума за развитието на железопътните и транспортни връзки между София и Скопие, и за сътрудничество в областта на природния газ, също са изключително важни. „Транспортният коридор №8 е връзката, която присъединява целите Балкани. Той дава излаз не само по оста север-юг, дава възможност за присъединяване на всяка една страна от Балканите да търгува, да прави бизнес и да развива туризма с другите, това ще бъде изключително важно и за двете стари“, допълни Борисов. „Това можеше да го направим и без договор. Този договор има смисъл. Не знам дали за първи път, но между нашите две държави, без ментори и посредници сме стигнали до извода, че мирът, дружбата и добросъседството са по-важни от всичко останало. Това ни прави силни, независим и значими. Гледайки назад, ще се спънеш и ще паднеш, затова ние решихме да гледаме напред и съм убеден, че след 10 години резултатите от тази среща ще бъдат видни за двете държави“, каза още българския премиер.

  Договорът за добросъседство с Македония не е насочен срещу нито една друга държава, продължи Борисов. „Още една положителна страна на днешната среща и подписването на договора – с колегата Зоран Заев сме от различни европейски политически семейства – той е от ПЕС, а аз от ЕНП. Вашата опозиция в лицето на Никола Груевски е от моята европейска партия. Заедно с него много работихме по подписването на договора”, подчерта Борисов.

  Той зададе контра въпрос на присъстващите журналисти: какво е постигнато досега, преди подписването на документа? „Република Македония да е член на НАТО, перспектива за членство в ЕС? Аз бих казал – не. Обратното, давайки тон за политическа стабилност, за политическа зрялост, за спазване на всички европейски принципи, за демокрация, свобода, свобода на словото и т.н. Това дава перспектива! Затова аз съм окуражен и от двустранните срещи в Триест, които колегата Зоран Заев направи и с канцлера Ангела Меркел, и президента Еманюел Макрон, и всички, които бяхме там”, каза още Борисов.

  По думите му, критики около договора за добросъседство винаги ще има. Такава е имало и в България. „Моите опоненти казват: „Защо е нужно? По отношение на този, който иска да отива в НАТО и ЕС – можем да бъдем по-твърди, когато това зависи от нашия глас”. Това приятелско ли е, добросъседско ли е, това носи ли перспектива? Според мен – не. Демокрацията е това – ще има критики”, подчерта Бойко Борисов.

  Българският премиер счита, че договорът е гаранция за просперитет. Той даде за пример родната му страната, която е усетила подобрение след влизането си в ЕС. Като доказателство той посочи инфраструктурни проекти, чрез които са подобрени пътищата в България; както и увеличение на пътникопотока по новите отсечки.
  „Всички сме си дали сметка, че с днешния договор, с двата меморандума има по-добра перспектива – той не е насочен срещу никого, а е само за добро”, подчерта Бойко Борисов.

  

  С най-високи държавни и военни почести бяха посрещнати премиерът Бойко Борисов и българската делегация в Скопие, предаде специалният пратеник на „Фокус“ в македонската столица. Борисов е придружаван от заместник министър-председателите Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов, както и министрите Ивайло Московски и Теменужка Петкова, които ще проведат двустранни срещи със своите колеги от правителството на Република Македония. Те бяха посрещнати през сградата на Министерския съвет в Скопие с военни почести и изпълнението на химна на двете страни. На церемонията присъстваха министри от македонското правителство и дипломати. Борисов и Заев приеха почетния строй. Двамата влязоха в сградата на Министерския съвет.

  Изключително засилени са мерките за сигурност.

  След церемонията двамата премиери разговаряха на четири очи, след което последва среща на двете делегации.

  В отделна церемония бе подписан Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. В рамките на церемонията бяха подписани и меморандуми за сътрудничество в няколко области.
  Програмата на посещението на българската правителствена делегация продължава с двустранни работни срещи между отделни министри на двете делегации. Планирани са и срещи с председателя на парламента Талат Джафери и с президента Георге Иванов.

  Цяло Скопие е блокирано заради двудневното посещение на българския министър-председател Бойко Борисов и държавната делегация на България, предаде македонската медия „А1ON“, цитирана от „Фокус“.

  Блокирани са кръстовищата, забележимо е засилено присъствие на полицията и специалните части. /“Сега“/

• Осъден без вина българин в Гърция: Нито една българска институция не ми помогна

  Иво Богданов получи присъда за убийство, което не е извършил. След 7 години в затвора невинният българин се завърна у дома 

  Репортаж на Биляна Борисова, Нова ТВ

  

  „Жив съм. Заминах преди 11 години за по-добър живот, но това беше грешка. Най-добре си е в България” – каза в предаването „Здравей, България” Иво Богданов.

  Той, брат му и още един човек са задържани и осъдени на доживотен затвор. Братът на Иво също с освободен, но остава да живее в Атина.

  Иво Богданов има забрана да влиза в Гърция.

  „През тези седем години не помогна нито една българска институция”, сподели Иво.

  „Ще си търся правата. Надявам се това да стане догодина”, категоричен беше Иво.

  ––––––––––––––––––––-

  Целият разговор с Иво Богданов може да се види в сайта на Нова Телевизия. 

  От репортажа става ясно, че „убитият“, заради който българин е лежал в затвора, е починал в болница години след осъждането на Иво и чак тогава той е получил шанс да бъде освободен. Присъдата му е била доживотен затвор. Докато е бил в затвора, Иво Богданов е подавал много жалби и молби до български институции за помощ, но не е получил такава. Шанс за неговото освобождаване се явява накрая едно посещение на българския президент в Гърция и това, че уж убитият от него човек е бил засечен от гръцките власти чак след като е починал в гръцка болница.

  .

• Снежина Мечева: Българските училища зад граница се разрастват

  Интервю на Снежина Мечева
  за предаването „Събота 150“ на БНР

  

  Асоциацията на българските училища в чужбина сезира Европейския парламент с петиция, в която се настоява за издигане на статута на българския език и въвеждането му като матуритетен в страните от общността. Документът засега е „замразен“, понеже всяка страна е автономна по отношение на своята образователна политика и въвеждането на българския език като матуритетен би могло да стане по-скоро чрез двустранни договорености между България и други страни членки на ЕС. Българските евродепутати обаче са много активни и провеждат акции в своите фракции предложението за замразяването на тази петиция да не бъде гласувано и тя отново да бъде отворена.

  Това е една от важните теми, за които говори на 29 юли в предаването „Събота 150“ на Българското национално радио Снежина Мечева, директор на Българското училище „Иван Станчов“ към Посолството ни в Лондон и говорител на АБУЧ. Делото за изгдигането на статута на българския език трябва да бъде подето на всички нива и да стане масово – казва още тя – да стане национална кауза. Г-жа Мечева се надява и, че този въпрос ще стане една от основните насоки на предстоящото българско председателство на Европейския съюз. И споменава за признаването на българския език, който влезе в програмата Печат за двуезичност в щата Илинойс и в други щати.

  Аз съм 30 години в Лондон и съм свидетел на това през какво мина българското училище в чужбина – споделя още в ефира на БНР Снежина Мечева. Повече от 20 години ние не сме били подпомагани от никого, без никаква подкрепа от българската държава – нито финансова, нито морална. Трудностите бяха много големи. Това наложи ние да се обединим през 2007 г., различните директори и преподаватели в български училища зад граница, и да създадем нашата асоциация. Защото искахме да ни видят и да ни чуят, да се обърнат към нас не с гръб, а с лице. И това се случи. Само година след създаването на АБУЧ беше въведена програмата „Роден език и култура зад граница“, чрез която за първи път частично бяха финансирани българските училища в чужбина. Но това не бе достатъчно и ние продължихме да настояваме, защото децата в нашите училища се увеличаваха главоломно. Аз съм тръгнала с едно училище от 30-35 ученици. В един момент техният брой стана 100-150-200, наближава 300. Не може в такъв обем да се работи индивидуално. Трябваше държавата, още повече, че конституцията ни задължава – всеки български гражданин има право, но и задължение да овладява езика – и държавата трябва да предостави условията за това.

  И затова едно от най-големите постижения беше, когато по времето на министър Сергей Игнатов, той разговаря с нас и каза: „Ние не можем да чакаме десетилетия новия закон за образованието. Ние трябва да направим нещо, така че вие да станете част от системата на българското образование“. И се въведе Постановление 334 на Министерски съвет, с което частично започнаха да се съфинансират българските училища зад граница. Частично, защото в една голяма част българските общности и българските училища в чужбина дофинансират своята издръжка. Но действително, след въвеждането на Постановление 334 на МС броят на училищата започна да се разраства. И това е необходимост, тъй като знаете колко голяма стана емиграцията. За съжаление България намялава по численост по този начин. Но ние, училищата, сме най-масовите организации на българите зад граница и ние държим тези български семейства, тези български деца, да продължат да бъдат българи.

  Цялото интервю със Снежина Мечева може да се чуе в сайта на БНР.

  .

• Към нашите емигранти: Ако утре всички избягаме от България, какво следва?

  Патриция Кирилова,

  Рatriciakirilova.blogspot.bg

  Пиша това във връзка с една изумителна, но пък толерантна и глобализирана новина от Германия. Цитирам:

  „Сирийски бежанец с четири съпруги и 23 деца заяви, че получава 360 хил. евро в помощи годишно в Германия. Мигрантът, познат като Газия А., е избягал от Сирия миналата година със семейството си, пише The Daily Express. Семейството му може да получава повече от 360 хил. евро годишно в помощи според социалните.“

  На първо място тази новина бързо ще се разчуе и ще повлече още милиони уж бежанци към толерантна Германия и към цяла Европа. От друга страна, за да смогнат бюджетите в Европа да изплащат социалните помощи на всички 20-30 деца на един уж бежанец, данъците няма да стигат в този си вид и нищо чудно да скочат, въпреки че и сега европейците се оплакват от огромните ставки за данъци и такси.

  Замислих се за нашите бежанци, които бягат уж от ниските заплати в България и отиват да мият чинии за 5 евро на час, примерно (това е по техни признания) – като се вдигнат още данъците, колко евро ще им останат от „достойната“ работа? За да им стигат и да им остават да пращат на роднините си в България.

  За всички, които плащат данъците си в Германия и чужбина,  питам – скоро дали ще има европейци в Европа? Тези бежанци ще раждат все повече, данъците в Европа ще скачат, за да покриват техните деца, нали? А ние с нашите данъци тук храним България. 1-2 милиона работещи българи правят над 90 милиарда лв. БВП. Ами ако тук работят и другите 3 милиона избягали, вместо да мият чинии и тоалетни и да хранят арабите, България ще е № 1 в Европа, нали?

  Начетох се на позитивни коментари, че всъщност не съм права да пиша за миенето на чинии, нямало срамна работа, нищо, че сме плащали пак ние образованието на тези наши „бежанци“ от държавните поръчки в университетите.
  Защо да не са толерантни и да хранят арабските деца? Защо да се делим?

  Още повече, че докато тези, които мият чинии (след много спорове в мрежите все пак всички се съгласиха, че от 2-3 милиона наши емигранти в чужбина, наистина успелите са толкова малък процент, че по-добре да не го коментираме), работят в емиграция, ще са най-големия инвеститор в България  – с около 2.5 милиарда годишно от изпратените левчета до роднините тук.

  Такаааа….. Да сметнем колко пари пращат на роднините си тези обидени на моите думи емигранти: Както и да ги смятам, излизат около 60-80 евро на месец. Значи те изкарват впечатляващо много пари в чужбина и на ден заделят по 1-2 евро в касичка, за да пратят на бедните си роднини тук…

  Аз без да работя в чужбина за 3000 евро давам много повече на майка ми, чиято пенсия е 123 лева. На дъщеря ми също, защото учи и трябва да й помагам.

  Умопомрачително! Браво! Това пак е нещо, ще кажете. Все пак като изкарват 3000 евро на месец, няма да пращат повече от 2-3 % от заплатите си я… Ще започнат бедните им роднини много да харчат и после?

  През последните дни много ядосани емигранти ми писаха как не са съгласни с думите. Добре! Всеки с правото си. Аз също не съм съгласна да лъжат децата ни колко е хубаво да са емигранти. Да живеят по 10 човека в един апартамент, с обща баня и да ходят до тоалетна по график. Не си представям така успеха на българите по света. Така живеят клошарите.

  Не искам нашите умни и добри деца да повярват, че това е успех и да тръгнат към Терминал 2 с празни надежди. За мен те са най-важни за утрешния ден на България. Децата на емигрантите ни нямат изобщо представа за България, дори езикът не знаят повечето от тях.

  Но децата ни тук трябва да ги научим да са българи.

  Защото, скъпи емигранти, ако всички ние избягаме от България, както и вие, няма да има нито Българи, нито България!

  Това е страшната истина.

  Питах много от вас какво ще стане, ако всички поумнеем и избягаме от родната земя.
  Всички до един ми казахте: Това няма как да се случи!

  Защо? – питам аз. Да не би да сме толкова глупави, че да не можем да мием чинии за 5 евро на час като вас? Вие отговорихте: Все някой ще остане в България!

  Чудна логика! Просто не ви се иска всички да сме избягали като вас, за да има къде да се връщате все някога. И при кого.

  Пак ще кажа, за да не се чудите защо питам какво ще стане с България, ако изягаме всички по примера на нашите емигранти. Това питам с цел да разберете, че ако всички сме като вас, България ще изчезне. Елементарно. Значи емигрантите трябва да осъзнават, че тяхното бягане не е повод да се гордеят, че са много умни и отиват на лесното и сигурното. Левски защо не е бягал, а с цената на живота си е спасявал България? Той ли е герой, на който да подражаваме, или милионите бягащи по негово време, за които нищо не знаем? Това е истината, колкото и да не ви харесва. Всеки има право на избор, но не трябва да даваме пример на децата ни да бягат от трудностите. Затова даваме за пример герои като Левски, нали? Борят се, да не му е било лесно? Сега да не е по-трудно от неговото време? Хайде да мислим с мозъка, не със задните части

  А утре, като стане зле за живеене и в Европа, и в Щатите – а нещата натам отиват, къде ще бягате? На Луната ли?

  И в подкрепа на думите ми ще цитирам един велик българин. Макар и сърбин наполовина, но в сърцето истински българин! И на него ли ще се сърдите?

  

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.: Разбира се, че животът в емиграция не е нито лесен, нито сигурен, и това го знае всеки емигрант, който е отишъл в друга страна и е започнал да гради целият си живот наново. Но все пак препубликуваме този текст на Патриция Кирилова като повод за размисъл, че за да я има България, в която емитрантите да се връщат, някой трябва да остане и да продължи да се бори в нея за нейното бъдеще.

• Fight for Yanik’s Stroke Recovery, а Charity Campaign

  Campaign in Gofundme.com, organized by Christina Goceva

  .
  

  Help our father and loving husband in his journey to recover from massive stroke. Our family’s life changed on May 20th this year when my father got a massive stroke. He was a truck driver and the accident happened while he was on duty driving near Springfield, IL. Luckily my mom managed to take control over the truck and save them both of the worst that could happen. He was admitted in Memorial Hospital in Springfield, IL and one month ago he was transferred to Alexian Brothers Hospital in Elk Grove Village, IL to continue his treatment. Since having the stroke my father went through two life-saving surgeries and numerous medical procedures. The stroke left his right side of the body paralyzed and unable to walk, to speak, and to understand. Still, to this date he is hospitalized and medical expenses are growing. He is scheduled for third surgery in August and we all  are praying to God and hope for the best.  My mom and I are going through a lot and we emotionally and financially exhausted. We spend all of our savings in the past two months due to medical bills and staying one month in Springfield Hospital, away from home. I am full-time college student and I have part-time job and I am unable to help much with the situation. My mom is not able to go back to her job as she is full-time taking care of my father. The whole situation is very stressful and painful for us, and we don’t know how to get out of it. We believe there are good, kind, and goodhearted people who can help us in that critical situation. He needs long-term rehabilitation in order to start speaking, understanding, and walking again. We all dream to see him making his first steps and hear his voice again.

  

  Source: Gofundme.com

• Биволъ: Семейството на Пеевски има кредити от КТБ

  Материал на Биволъ

  Прокурорът по делото КТБ Иван Гешев и депутатът от ДПС Йордан Цонев неколкократно се изявяват в публични изявления и подчертават, че Делян Пеевски не бил свързан с кредити от КТБ и не бил извършил нищо нередно. Затова и името му липсвало в обвинителния акт.

  Тези изявления са меко казано манипулативни, според разследвания и публикации на Биволъ, направени далеч преди фалита на КТБ. Още през 2012 г. след запитване по ЗДОИ Биволъ получи прокурорско постановление, в което черно на бяло пише, че майката на Делян Пеевски – Ирена Кръстева, е закупила пресгрупата „Монитор“ с кредит от КТБ.

  

   

  От проверката на Прокуратурата, получена по реда на ЗДОИ става ясно, че кредитът от КТБ е взет през юли 2007, а през ноември 2007 е изплатен след продажба на акциите на „Монитор“ ООД и „Пресмаркет“ ООД  в капитала на „Обединени български вестници“ АД.

  „…средства осигурени с кредит от Корпоративна търговска банка АД. Кредита от Корпоративна търговска банка АД е бил погасен през м. ноември, след като „Нова българска медийна група холдинг“ АД продава притежаваните от дъщерните й дружества „Монитор“ ООД и „Пресмаркет“ ООД акции в капитала на „Обединени български вестници“ АД.“

  Именно в този период обаче Цветан Василев и Ирена Кръстева са заедно в борда на „Обединени български вестници“ АД, създадена за приватизацията на ИПК „Родина“.

  Ето защо са налице безспорни данни за кредитиране от банката на свързани лица в нарушение на закона, които данни обаче не са изследвани от прокуратурата. Подобен избирателен подход говори единствено за непълна и необективна работа. 

  Биволъ проследи всички налични връзки в Търговския регистър и установи точния механизъм, по който милионите за пазаруване на медии са напуснали банката.

  Изводът от разследването е, че кредитът от КТБ е погасен с други пари на КТБ, които са минали през същата схема за източване през кухи фирми чрез свързани лица, за която по наказателното постановление обвиняем е банкерът Цветан Василев. 

  За да се върне формално първоначалният кредит към КТБ, Ирена Кръстева и Цветан Василев създават нова фирма, която изкупува акциите на „Нова българска медийна група холдинг“, придобити с кредит от КТБ.

  В тази нова фирма шест милиона лева идват от фирмата на банкера Цветан Василев ТЦ-ИМЕ и още 6 милиона от фирма на Ирена Кръстева.

  За парите на ТЦ-ИМЕ е ясно. Те идват от огромните заеми, получени от КТБ, за които сега обвиняем е Василев, но не и Пеевски или майка му.

  Неясен и неизследван от прокуратурата остава произходът на 6 милиона лв., които Ирена Кръстева чудодейно как изважда, за да плати първоначалния кредит от КТБ. Дали тези пари идват от друг, таен заем, получен пак от КТБ, но за който няма публични данни? Според банкера Цветан Василев става дума именно за такава схема.

  Самият Василев отричаше категорично да е финансирал Пеевски преди разрива със своя бивш бизнес партньор. В интервю за Сашо Диков преди няколко месеца (виж тук и тук) обаче той конкретно и еднозначно призна, че е отпускал пари от банката за бизнес проектите на Пеевски.

  При наличието на неопровержими документи и свидетелства прокуратурата обаче изцяло игнорира ролята на Ирена Кръстева и сина й като съучастници в източването на банката чрез заеми за различни бизнес проекти. Публична тайна беше пълното единодействие с Делян Пеевски и пълната финансова подкрепа от страна на КТБ в придобиването на медийната му империя и налагане на контрол върху разпространението и пазара на печатни издания в България.

  

  Цветан Василев и Делян Пеевски в златните години на общата си дейност

  Дори една обективна проверка на финансовите потоци по изкупуването на дялове и собственост в редица български медии неизбежно ще доведе до сметки в КТБ. За това има и достатъчно свидетели, които при разпит няма как да опровергаят, че са договаряли продажбата на медийните си дялове директно с Делян Пеевски, а плащанията по тези договори са им превеждани след това от КТБ. Някои от приемните сметки даже са разкривани директно пак в КТБ, така че сумите само са си сменяли номерата на сметките, но не и банката. Подобни проверки, разпити и интерес на прокуратурата въобще не са отчетени в разработката срещу Корпоративна търговска банка. Съвсем очевидно е, че избирателността и субективността на прокурорското разследване директно дискредитират въобще неговата обективност и обстоятелствена част. Позицията на политическия и партиен съратник на Певвски от ДПС Йордан Цонев пък още по-малко има някаква стойност, поради тесните връзки и политически обвързаности между двамата.

  Още през 2011 г. Биволъ публикува като партньор на Wikileaks секретен доклад на посланик Нанси Макълдауни до Държавния департамент за българските медии до Държавния департамент.[09SOFIA304] [превод на български]. В него директно се дифинира диагнозата, макар и на  дипломатичен език: продажност, корупция и политически слугинаж, заплащани с пари от сивия сектор. В своя анализ от преди 6 г. Макълдауни директно и кристално точно описва реалната ситуация около процеса на стратегическо завладяване на медийна собственост и влияние от „Нова медийна група“ на Пеевски и майка му:

  ..

  2.  (C) Тъй като има свръх-изобилие и на традиционни и на нови издания, много от тях не могат да оцелеят само от приходи от реклама и зависят от дарители. Новите собственици на местните, частни медии, които за разлика от предшествениците си нямат журналистически опит, използват медиите, за да влияят на общественото мнение и да подпомагат бизнес интересите си чрез избирателното публикуване на информация и целенасочени атаки. Между главните играчи е наскоро формираният конгломерат Нова Медийна Група, за която се носят слухове, че притежава три национални всекидневника, един регионален вестник и един телевизионен канал, както и, че планира да купи още една телевизия. Групата стартира спринтово през лятото на 2007 г., когато придоби три вестника, един от които – всекидневникът Телеграф, с 100 000 броя в събота и около 60-70 000 през работните дни, вече е с най-големия тираж. Говори се също, че групата принадлежи на обръча от фирми, близки до настоящия младши коалиционен партньор – политическата партия Движение за права и свободи, ДПС. Жената, която се води шеф на групата, Ирена Кръстева, е бивше официално правителствено лице, без правдоподобни източници на средства, които да й позволят подобна инвестиция.

  3.  (C) Местните медии редовно практикуват автоцензура и дори имат черни списъци на политици и противникови бизнесмени, за които никога не се пише и които никога не се канят за интервюта. Нова Медийна Група наскоро публикува една и съща статия във всичките си вестници, което беше очевидна и целенасочена атака срещу нейните врагове от бизнеса и политиката. Групата е използвала подобни похвати поне два пъти преди това – по време на газовата криза през януари и на кризата с боклука в София през април. Националните всекидневници Сега и Стандарт са критикувани заради това, че, макар и по-деликатно, изразяват интересите на собствениците си – бизнес магнати. Подобни тенденции се наблюдават и в телевизиите, само че цената за хора с бизнес и политически интереси там е много по-висока…

  

  Цветан Василев с Ирена Кръстева, когато изкупуваше масово медии с парите на КТБ

  Анализите и изводите на американските служби за ролята на Пеевските медии са кристално точни и намират своето перфектно потвърждение днес. Измеренията на тази обществена язва се експонират вече особено драстично и недопустимо. Разликата само е, че през годините империята се разшири още повече с пари от КТБ, а вестници като Стандарт вече са в контролираната пропагандна зона на Пеевски. Прокурорското „затваряне на очи“ по отношение на участието, съучастието, бизнес интересите и финансовите облаги на Делян Пеевски от парите и активите на КТБ е сигурен знак за нейната зависимост. Подобно отрицание на самата същност на прокурорската работа дискредитира действията на тази институция и поставя сигурен индикатор за бъдеща ревизия на нейните постановления.

  Пълният текст на прокурорското постановление може да бъде видян тук, в наша публикация от 2014 г. За нагледност Биволъ изготви и видеоразследване по случая, подкрепено с голямо количество документи, които могат да бъдат изтеглени тук.

• Среща на представители на АБУЧ с вицепрезидента Йотова

  Илияна Йотова: Образователните средища зад граница трябва да бъдат пазители на българския дух

  

  Образователните средища зад граница трябва да бъдат пазители на българския дух. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на среща на „Дондуков“ 2 с членовете на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина и предложи организацията да се включи със своя концепция в отбелязването на Вазовите празници в Сопот през следващата година, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Според членовете на асоциацията българският език е наше интелектуално богатство, с него можем да се гордеем и заслужава да бъде обща кауза на българската държава. По техни думи предстоящото европредседателство на България е подходящ момент тази цел да бъде поставена на дневен ред. „За нас е много важна държавната подкрепа и ангажирането на институциите на всички нива за признаване на българския език в ЕС като матуритетен език“, посочиха още от Асоциацията на българските училища в чужбина и призоваха запазването на българския език и самосъзнание да не остава само усилие на българите зад граница.

  Вицепрезидентът Илияна Йотова и членовете на Управителния съвет на организацията се обединиха около становището, че е необходима дългосрочна стратегия за българите в чужбина. „Задължителна е национална и координирана политика за тези, които се връщат в България, за българите по произход и за тези, които искаме да върнем“, каза Илияна Йотова.

  По думите на вицепрезидента в последно време има интерес за завръщане на сънародниците ни от чужбина в България не само от страна на държавата, но и от страна на българските предприемачи. „Как да си помогнем взаимно е въпрос на добри решения“, допълни Илияна Йотова.

  По време на срещата вицепрезидентът и представителите на организацията обсъдиха също инициативата за осигуряване на възможността българските деца от чужбина да държат българска матура, каквато държат учениците в България, както и идеята за модел за адаптация на деца, които идват от чужбина в задължителна училищна възраст.

  Източник: Focus news

• „Горящ лед“ в Черно море

  Експедиция вади метан за милиони

  Златко Желев, Dnes.bg

  

  Българско-германска научна експедиция ще извади за пръв път тази есен замръзнал метан от дълбините на Черно море. По този начин учените ще проверят резултатите от геофизичните изследвания, провеждани до момента, според които под дъното в българския участък се крият хиляди кубични километра метан под формата на твърд газов хидрат.

  „Предварителните оценки са за много големи запаси. Със сигурност за период от един век ще можем не само да задоволяваме енергийните си потребности, но и да бъдем един от най-големите износители в Европа“, коментира пред „Труд“ океанологът доц. д-р Атанас Василев.

  Хидратите на метана се смятат за един от перспективните бъдещи източници на енергия, заради огромните световни запаси, които биха стигнали на човечеството за векове. Този вид природни горива могат да се добиват при риск и минимално замърсяване, тъй като находищата са сравнително плитки, а наляганията – малки. Освен това, не съдържат други субстанции, които са вредни за природата и се срещат при конвенционалния добив на газ и нефт. Самият метан пък най-лесно би могъл да замени традиционните горива.

  Експедицията в рамките на германския проект SUGAR ще се проведе през ноември и декември, а от българска страна в нея ще участват доц. д-р Атанас Василев (Институт по океанология – БАН) и д-р Валентин Георгиев (Геомарин ЕООД).

  Учените ни са признати експерти в областта на газовите хидрати и са членове на управителния съвет на COST акция MIGRATE, която координира европейските усилия за изследване и експлоатация на този ресурс.

  SUGAR стартира през 2008 г. и се финансира от Германия. Поради добрите перспективи проектът е удължаван вече три пъти от правителството в Берлин. Основната му цел е добивът на газ от метанови хидрати на морското дъно, но има и друга, не по-малко важна.

  „Технологията, която се разработва в Германия, позволява извлеченият от хидратите метан да бъде заместен с въглероден диоксид (CO2). Това означава, че колкото повече метан добиваме, толкова повече ще намалява въглеродният диоксид в атмосферата“, обясни доц. Василев.

  Поредната експедиция в нашите териториални води ще се проведе с кораба „Метеор“ – съвременна морска лаборатория, която ще бъде снабдена с апарата MiBo-200, предназначен за автономно подводно сондиране.

  Газовите хидрати се образуват на дълбочини под 500 метра, където налягането е около 50 атмосфери. Изчислено е, че 1 кубически метър газов хидрат съдържа около 155-168 куб. метра метан.

  Находището в българската икономическа зона на Черно море е с размери около 60 на 25 километра. То се намира на около 200 метра под дъното, което пък е на дълбочина от 800 до 1900 м. под морското ниво.

  Учените изчисляват, че количеството на метана в него може да достигне няколко десетки и дори стотици хил. кубически километра. Освен това се смята, че нашите находища са най-благоприятни за извличане, защото са в пясъчни колектори.

  Човечеството е на крачка от добива

  Днес газовите хидрати са една от най-бързо развиващите научни области. Редица държави провеждат интензивни изследвания.

  „В момента се извършва своеобразен скок от технологии за проучване към технологии за добив“, посочи доц. Атанас Василев. През май бяха проведени сондажи от Китай, Япония и САЩ.

  „Горящият лед“

  Находището под дъното на Черно море може да бъде сравнено с гигантско ледено езеро. Метановият хидрат прилича на лед, но е лесно запалим, затова е познат като „горящ лед“.

  Той е известен на науката отдавна, но първите които се сблъскват с него са газовите инженери, още през първата половина на XX век.

  Тогава хидратите създавали сериозни главоболия, тъй като се образували в тръбопроводите и ги запушвали. В продължение на десетилетия те са обект на научен интерес, но индустрията ги смята за пречка. Днес обаче метановите хидрати се смятат за перспективен бъдещ източник на енергия, който има по-голям потенциал от фракинга и конвенционалния добив на природен газ.

• Доц. Здравко Попов: Партньорските взаимоотношения с мигрантските общности по света са висока степен на дипломация

  В последния си брой 3 за тази тази година сп. „Роден глас“  – Чехия помества интервю с доц. д-р Здравко Попов, български посланик в Чехия в периода 2006-2010 г. Поради важността на засегнатите теми, препубликуваме това интервю с доц. Здравко Попов, направено от главната редакторка на списанието Камелия Илиева.

  

  ПАРТНЬОРСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С МИГРАНТСКИТЕ ОБЩНОСТИ ПО СВЕТА
  СА ВИСОКА СТЕПЕН НА ДИПЛОМАЦИЯ 

  И тази година Традиционният събор на българската общност в Микулчице бе уважен от доц. д-р Здравко Попов, посланик на Република България в Чешката Република в периода 2006 – 2010 г. Очевидно, за него участието му в това събитие е кауза, защото доц. Попов има пряк принос за изграждането на паметника на Светите братя на моравска земя, за превръщането на Микулчице в българско място в Европа. Въпреки натоварената си програма, уважаваният гост прие нашата покана да посети и Българския дом на ул. „Америцка“ 28 в Прага, за да споделим с него някои наболели проблеми на българите, живеещи в Чехия.

  

  – Доц. Попов, каква беше ситуацията с българската общност по време на Вашето управление и кои бяха приоритетите на работата Ви с нея?

  – Спомням си, че когато започнах да се готвя за мандата си в Чешката република, научих за конфликтите между отделни български дружества в диаспората, от една страна, и между Посолството и диаспората, от друга страна. Пристигнах с намерението да направя опит за обединение на всички българи в Чехия. Положих много усилия в реализирането на тази държавна политика. Стремях се да покажа, че българите в Чехия носят една национална идентичност, имат съвместен живот като българска общност, въпреки многото индивидуални различия, имат обща история на произхода, общи символи и празници, език и култура, и необходимата солидарност при преодоляването на трудности в живота. Има много повече неща, които би трябвало да сближават българите в чужбина, отколкото да ги разграничават и противопоставят един на друг. Трябва да се отдаде дължимото на тези българи, които са уседнали тук, защото благодарение на тях и на техните предшественици в 20 век, чешката държава ги е признала чрез закон за национално малцинство. Ние трябва да се гордеем с това признаване, защото знаете, че има малцинства в Чехия, които не са признати по този закон. Този акт на признаване е и съществен елемент от двустранните отношения между Чехия и България. Затова българската държава трябва да се съобразява с този факт. За да бъде признато едно малцинство за национално по този закон, то трябва да удовлетворява редица критерии, приети от чешката държава: на първо място, че то е уседнало от много години на чешките земи и на второ – че то има значим принос за икономиката, културата и целия обществен живот на тази държава. Признатите малцинства придобиват специален статус, те се подкрепят от чешката държава, те имат свой представител в правителствения Съвет на малцинствата, те имат възможност да получават финансова подкрепа за развитие на своята културно-просветна дейност и т.н.

  Беше ми странно, че при наличието на такъв институционален статус, българите имат крамоли помежду си и затова, позовавайки се на този акт на признаване, приех за свой дълг като посланик, че трябва да се търсят начини за преодоляване на конфликтите, разбира се, със средствата на дипломацията. Още повече, че част от българите, живеещи тук, особено по-старите, са чешки граждани, сдруженията са регистрирани по чешките закони. Държавната политика за българите в чужбина приех за своя мисия, и моето чувство беше, че в края на мандата си, за тези няколко години, успях да постигна определено ниво на балансиране на интереси, на преодоляване на екстремите, на сплотяване около българската кауза. Заминах оттук с мисълта, че голяма част от работата е свършена, че българите, независимо от ценностните различия между поколенията, разликите в светогледите, разбират колко е важно да са единни, да са солидарни като българска общност. Тази общност е представена в Чехия от хората на три генерации, дошли по различно време тук, но всяка от тях дала своя принос в обществения живот на страната. Въпреки противоречията, тя има обща платформа, на която различията се събират и обединяват – това е желанието на мнозинството да се поддържат изконните традиции, празниците, културата, даже родната кухня – всичко това има значение. Когато съм идвал тук, в Дома, съм виждал на пръв поглед една обикновена всекидневна ситуация: хора, които играят карти или табла, гледат телевизия, веселят се, споделят си някакви житейски случки или спомени. На пръв поглед това може да изглежда пренебрежително малко, но всъщност именно то поддържа екзистенциалната спойка между хората, между различните индивидуалности и затова е важно да има някакво постоянно място, където да се осъществяват тези срещи. Аз възприех тази къща на ул. „Америцка“ като това естествено място, където хората се събират, общуват, спорят, играят – българското място в Прага и в Чехия, по подобие на българските места в Оломоуц, Острава, Млада Болеслав. Българският дом трябва да бъде съхранен като територия за българската диаспора, където се срещат и се подкрепят съдбите на сънародниците ни.

  Наистина съм разтревожен, че въпреки всички усилия, които бяха положени в периода от 2006 до 2010 г. (а и след това, до 2013 „временно управляващите“ продължиха тези усилия), те сякаш са били направени напразно, тъй като виждам, че конфликтите отново са се върнали, отчуждени са отношенията между Посолството и дружествата. Това не може да бъде българска политика към българска диаспора, няма как да бъде оценено това като нормално отношение. Няма диалог между Посолството и българските сдружения. Дори се съдят. В същото време, по законите на природата, хората си отиват от този свят и е тъжно, че си отиват, поради тази ситуация, с лошо чувство към родината си!

  – Вероятно знаете, че тази година имаше две отделни празнувания в Микулчице, т.е. направен бе опит за съзнателното разделяне на българската общност, за която Съборът и Поклонението пред делото на Славянските просветители винаги са били символ на единение.

  – Това е много печално, наистина. Да се стигне дотам да има две празнувания в Микулчице, е вече наистина ненормално и адски недопустимо. Знаете, аз имам специално отношение и пряк принос за паметника на Св. св. Кирил и Методий. Това беше много дълъг процес, не беше лесен процес – проектът, подкрепата, изграждането на паметника и превръщането на Микулчице в българско място в Европа, в едно поклоническо място, където се отдава почит към делото на Солунските братя и към празника, но се отдава своеобразна почит и към България. Това беше трудно дело. Инициативата беше на Българската културно-просветна организация в Прага, но трябваше да се ангажира българската държава с този проект. Аз си спомням ден по ден, месец по месец, начина, по който се разви този проект. Водиха се разговори с българските институции – Парламент, Правителство и Президентство, които поощриха и подкрепиха легализирането му, включително и финансово – българската държава даде 120 000 евро, отделно се събраха средства от доброволните дарения на много българи, живеещи в Чехия. Помня значимата роля, която имаше тогавашният глава на чешката и словашката православна църква, митрополит Крищоф, защото в началото нямаше навсякъде отворени врати за тази инициатива – получихме подкрепа от Хейтмана на Южна Моравия, от кмета на Микулчице, от директора на музея, но чешкото Министерство на културата трябваше да бъде дълго убеждавано. Трябваше да бъдат преодолени и различни бюрократични трудности. Това беше сериозна политическа и дипломатическа работа, не беше „кръжочна“ аматьорска работа. Всичко се свърши много професионално за близо две години и вие си спомняте как през месец май 2009 г. се бяха събрали няколко хиляди българи на откриването на паметника. Бяха пристигнали сънародници не само от Чехия, Австрия, Унгария, Словакия, Германия, Полша, но чак от Кипър и Испания. Тогава се почувства духовната връзка между българите, живеещи зад граница и българската държава. Това беше съвместен акт на единение – че България не забравя своите хора, напротив, грижи се за тяхната национална идентичност, но и обратното – сънародниците ни, живеещи в чужбина, показаха по ясен начин, че са лоялни към Родината си, че винаги ще останат свързани със своето Отечество. Този ден беше наистина исторически. Тогава аз наистина имах чувството, че нашата мисия е достигнала до успешен стадий, защото възстановихме връзки, които бяха разкъсани и ужасно нагнетени в един предходен период на взаимоотношенията българска държава–българи в Чехия. Покрай проекта „Микулчице“ и работата по него, беше възстановен и религиозния диалог между Българската Православна Църква и Чешката Православна Църква, прекъснат в продължение на близо двадесет години. През 2010 г. ние още повече затвърдихме този празник, защото тогавашният Председател на Парламента, г-жа Цецка Цачева, дойде на официално посещение и беше толкова развълнувана и възхитена от паметника и срещата в Микулчице, че пое инициативата поклонението пред монумента на Светите братя да се превърне чрез държавния протокол в постоянно ежегодно посещение на българска официална делегация. По този начин да се оформят два лъча за български държавни посещения на 24 май – единият лъч да води към Рим и гроба на Св. Кирил, а другият към Микулчице – към мястото на Св. Методий.

  И когато чувам, че има два празника в Микулчице за 24 май (на две различни дати) – единият за служителите на Българското посолство, на Културния институт и шепа местни фаворизирани българи, а другият – за голямата организирана диаспора на българите в Чехия (плюс българи от други страни) – това наистина е доста разочароващо. То ме кара да мисля, че наистина е загубена някаква политическа и човешка разумност. Отстрани погледнато, всичко това ми изглежда изключително инфантилно и глупаво. Това е недържавническо и непатриотично поведение. Жалко за постигнатите сцепления, които успяхме да съградим чрез този паметник и чрез този толкова български празник в Микулчице. Аз все пак се надявам, че би трябвало да се появи някаква политическа целесъобразност и разбиране, което да възстанови единството между българите в Чехия, и между българската държава и българската общност в чешката страна. Трябва да се възстановят тези връзки, защото работата на една държава със своите национални общности в чужбина е висока степен на дипломация и политика, и ако в тази работа нещо не върви, значи нещо изобщо куца в дипломацията и политиката на тази държава.

  – Ние, българите в Чехия, също смятаме, че издигането на паметника в Микулчице наистина ни обедини и сплоти. Той стана символ на българската интеграция.

  – Свидетел съм на всичко това, видях го със собствените си очи. Освен това, ние видяхме в него една още по-дълбока идея, възможност за по-активна политика на България в Централна Европа, възможност за по-активна публична дипломация на България, тъй като този проект интегрираше не само българите в Чехия, но и българите в Европа. Ще кажа нещо, което вероятно не знаете – когато през януари 2009 г. Скопие откри свое посолство в Прага, аз установих добри отношения с първия македонски посланик. Той беше интелигентен млад човек, дружелюбен, открит и с потенциал за развитие. Ние дружахме много активно до времето, когато го поканих да дойде на откриването на паметника на Св. св. Кирил и Методий в Микулчице. Той не дойде и спря да общува – аз го търсех, но той не отговаряше. Срещнахме се случайно на някакъв прием и аз го попитах: „Какво става, защо не дойде на откриването на паметника“? А македонският посланик отговори: „Вие убихте моята мисия тук. Моята мисия беше аз да направя през 2010 г. паметник на македонските апостоли Кирил и Методий в Микулчице“. Тогава разбрах по-дълбокия политически смисъл на този наш български проект, че това не беше обикновена културна инициатива. Може би помните каква напрегнатост и нездрава конкуренция е имало между българи и македонци, когато в Германия са се откривали паметни плочи на местата, където е съден и затворен Св. Методий. През 2011 г. извършихме друг запомнящ се акт, – с решение на Министерския съвет, ние дарихме паметника на чешката държава, превръщайки го в един от историческите артефакти на Чехия. Ако се изследват пластовете и смисловите значения на този паметник, става ясно, че изграждането му започва като идея на една малка общност – българите в Прага и в Чехия, която се подема от българската държава, а към нея се присъединяват и българите от Централна Европа. Така тази идея се оказва свързана с политиката на страната ни, а още по-дълбоко се оказва, че това е една общоевропейска политика. Да не забравяме, че Светите братя Кирил и Методий бяха признати за патрони на Европа от папа Йоан Павел Втори. С празника на Светите братя Кирил и Методий ние защитаваме едновременно национални ценности, европейски ценности и общочовешки ценности. Ако тези значения не се съзнават, ако не се осъзнава, че и това лежи в основата на външната политика на България в тази част на Европа, че за това трябва да се грижим постоянно, значи ние не разбираме за какво сме тук и какво правим. С това разделяне на празника на „наш“ и „техен“, това, което сега се случва, ние показваме, че не сме узрели за сериозна европейска политика, не сме постигнали своето европейско пълнолетие. А научих, че подобно разделяне се е случило тази година и на честването на празника на българското Освобождение на 3 март в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Прага. Отново „ние“ и „те“. Разделени и отчуждени по време на национални празници!? Все още живеем някакъв домодерен, „балкански“ тип живот, където емоцията надделява над разума, където разумното мислене е подчинено на някакви елементарни представи за добро и лошо, за вина и обида – една серия от емоционални състояния, които продължават да определят насоката на живота ни, на политиката ни, на дипломацията ни. Жалко наистина.

  – Ябълката на раздора – Българският дом?

  – Този дом трябва да остане български, той трябва да бъде наречен „Дом на българите в Чешката република“, той трябва да е наистина с отворени прозорци и врати за всички сънародници, живеещи тук. Въпросът за Българския дом трябва да бъде решен по един категоричен начин, а това може да стане само с държавно решение за прехвърлянето му на българската общност. Няма друго решение – всички опити да се продава, да се полупродава, да се отдава под наем, трябва да се прекратят. Ако човек ги сложи на голямата скала на ценностите, политиките и принципите, ще види колко жалка е тази нагласа. И какво ще вземем? Някакви пари, някакви дребни пари. Да приемем, че го продадем този дом – ще вземем сигурно няколко милиона лева и какво? Какво решаваме дългосрочно? Дори и малкото нещо, което имаме като възможност за развитие, ще изчезне. Какво си мислим – че ще бъдат преодолени противоречията веднъж завинаги, че ще помогнем на българите в Чехия? Разбира се, че не! Тоест става дума за едно смело решение, което трябва да се вземе и да се спрат тези дела, защото това наистина е гротеска от една страна, а от друга е и доста вредно: България да води дело срещу българи. Каквото и да се е случвало в тази къща, както и да е била използвана в миналото, тази къща има едно специално предназначение, което й е дадено от самото начало – тя е купена от държавата България, за да бъде отдадена на българите, живеещи в чешката държава. За този дом са се грижили и са работили много сънародници. Дори млади дипломати от нашето посолство са идвали да копаят и помагат. Всеки е дал своя принос за това една поизоставена къща да се превърне в чудесен дом. Този въпрос е трябвало да се реши още в първите години след промените и тъй като не се е решил, той е започнал да събира най-различни значения, ревности, апетити кой да го притежава. Започват крамоли, доноси, клевети, от битови до политически обвинения. Този дом има едно предназначение – трябва да се изчистят всички други значения, които са се облепили около него с времето след 1990 г. и да се вземе едно ясно решение.

  – Каква е ролята, по принцип, на един посланик – би ли могъл той да помогне, за да вземе държавата това решение?

  – Естествено, че би могъл, той е човекът, който представлява държавата и който пази държавния интерес и двустранните отношения. Посланикът не е представител просто на някое ведомство, той е представител на държавността изобщо. Той може и трябва да говори и да действа от името на държавата и следователно, когато има проблем да се решава, посланикът го оглежда от различни страни – от гледна точка на българския държавен интерес, от гледна точка и на интереса на държавата, в която е акредитиран, от гледна точка на характера на двустранните отношения между двете държави, от принципите на външната политика, от имиджа на страната, от мястото на българската общност в целия контекст и т.н. и когато види цялата картина, тогава може да каже: „Правилното решение би било това“. Той носи отговорност за решенията, които неговата държава взема по отношение на другата държава, той не е просто обикновен чиновник, на когото някой му вдига телефона и му казва какво да прави. Напротив, той би трябвало да провери и оцени последствията, които едно действие би предизвикало. И би трябвало да посъветва държавния орган, който му е наредил, че това нареждане не е удачно или подходящо, защото противоречи на националния интерес и на задачите и принципите на българската външна политика в дадената страна или регион. По правило един посланик знае много повече за състоянието на проблемите и процесите в страната на мандата си, отколкото неговият външен министър или друг висш орган на държавата му. Един посланик е съучастник в процеса на взимане на решения от страна на държавата. Лошо е, когато един посланик се държи като обикновен чиновник, вдига рамене и казва: „Ами, така ми наредиха!“. Не, не, това, че ти наредиха е едната страна, другата страна е, че ти си този, който приема нареждането буквално, без да се замисля за последствията, следователно споделяш отговорност от вземането и провеждането на решението. А би могъл да предложиш друго решение. Разбира се, нужен ти е и кураж, не само познание.

  Колкото и изтъркано да звучи, истина е, че всяка българска общност в чужбина е своеобразен посланик на своята страна. Българите имат голямо присъствие в Европа и Америка, и ако не разбираме колко важен фактор са те в глобалния свят, следователно не разбираме този свят, не разбираме своите собствени интереси. Мисля, че малките неща са свързани с големите и добре е всеки, който се намира на ръководна длъжност да съзнава това!

  

• SJW – Когато от справедливостта остане само социализмът

  Георги Харизанов, Misal.bg

  

  Социалната справедливост: Понятие, възникнало във векове назад, и определящо връзката индивид – общество. В която връзка да се определи балансът между изпълнението от страна на индивида на неговите социални роля и задължения, и предоставянето от страна на обществото на базовите ползи от взаимодействието и обединението на индивидите.

  Като всяка толкова обща и мащабна дефиниция, социалната справедливост има много тълкувания и интерпретации, вариращи в отношението си към ролята на индивида и справедливото разпределение на благата, както и към овластяването и употребата на властта и силата.

  Различните философи и политици са влагали различен смисъл и идеи в понятието „социална справедливост“. От 19-ти век насам социалната справедливост се превръща в една от основните теми на политическият разговор, като в края на 20-ти век е припозната като основна кауза от /основно леви/ трудови и работнически организации.

  Базовото разбиране за социалната справедливост доскоро се изразяваше в свободата, равенството пред закона и равният достъп до базови придобивки на развитото общество, защитата на човешките права.

  В днешни дни обаче социалната справедливост се свързва основно с три букви: SJW. Social Justice Warriors, или воин за социална справедливост, възниква като позитивно определение за активистите за права и свободи в края на 20-ти век. Днес обаче SJW е изцяло негативен етикет, лепен на прогресивните борци за феминизъм, граждански права, мултикултурализъм, сексуална еволюция и политики, касаещи идентичността.

  Типичните съвременни SJW са предимно прогресивни активисти, обикновено подкрепящи модерните западни комунисти като Бърни Сандърс и Джереми Корбин, като често тези активисти, противно на хипарския си стил и миролюбиво излъчване, са изключително агресивни и нетолерантни в борбата си.

  За какво, обаче, се борят и къде остава справедливостта? Основната, истинската, а не социалната?

  За феминизъм? Времената на суфражетките отдавна отминаха, а в западните общества жените имат всички права и свободи, които имат и мъжете. Битката за равно заплащане например катастрофира в момента, в който се извадят данните за трудовия стаж и прекъсването в развитието и квалификацията на жените спрямо мъжете, но пък доведе до комичната ситуация жените да получават същите наградни фондове в турнирите от Големия Шлем като мъжете. Независимо от факта, че мъжете играят формат 3 от 5 сета, а жените – 2 от 3. Тоест жените полагат 2/3 от усилията на мъжете, а получават същите пари. Справедливост, казвате?

  Граждански права? Кои граждански права, които са потъпкани и нарушени в западния свят, ви идват първо на ум? На мен никои. Но се сещам за поредица от абсурдни политики в последните години, които са заслуга на SJW и присъдружните им организации за защита на човешките права. Като например скорошният казус в Канада, където арабският терорист Омар Кадр, убил с граната американски войник и ослепил друг, осъди канадското правителство за 10.5 милиона долара обезщетение, защото е позволило /и заговорничело според терориста/ на американските служби да го задържат и откарат в Гуантанамо, където според негови твърдения е разпитван с методи, нарушаващи правата му. За обезщетение на ослепения войник и на семейството на жертвата на терора никъде не се споменава. А самият Омар Кадр излиза от затвора след година. Справедливост, казвате?

  Мултикултурализъм? Изумителната упоритост на либералните елити да натрапят на обществото противоестественият модел на мултикултурализма успя за отрицателно време да убеди огромното мнозинство от хората в абсурдността на тази сбъркана концепция. Концепция, при която сформирането на „ноу-гоу“ зони е естествен резултат от лицемерната толерантност към малцинствата и тяхното желание да живеят изолирани в своята общност, по своите правила и съобразно своите традиции. В станалото известно с бунтовете и масовите безредици шведско предградие на Стокхолм, Рьонкеби, известно и като „малкото Могадишу“, месец преди бунтовете полицаите отказваха да влязат като охрана на телевизионен екип в карето блокове, населено с емигранти, за да не ги предизвикват и да не събуждат агресия. Справедливост, казвате?

  Сексуалните права и правото на идентичност? Интересна тема, особено в частта си с прокламираните от SJW активистите 37 пола на човека /странно, особено на фона на ЛГБТ движението, където самата буква Б, от „би“, говори за добрите стари два пола – мъж и жена/. Битката им обаче се увенчава с нови и нови „успехи“, като например първият безполов гражданин на Канада – бебето Шерил Атли, което е оставено без пол в документите си по настояване на своя родител Кори Доти. А родителят Кори Доти е нон-байнъри транджендър същество, както само се определя. Гордо носейки мустаците, брадата, червилото и роклята си, Кори Доти настоява, че бебето Шерил трябва само да определи какво ще бъде, мъж или жена, без да е принудено да живее в ограниченията на традиционните полове, докато само не направи своя избор. Справедливост, казвате?

  Но, ще кажете, кой тогава ще се бори за правата ни, за справедливостта, за социалните ни придобивки, за продължаването на битката с неравенството?

  Остава само да уточним кои права са нарушени, започвайки от феминизма например. И да посочим модел за функционирането на обществата, по-добър от сегашния. При който работещият капитализъм, свободата, неприкосновената частна собственост, равенството пред закона и свободният пазар са базови ценности и придобивки на развитите съвременни общества, по които така или иначе има пълен консенсус сред мнозинството от образовани и работещи граждани.

  Защото избирането на „role model“ и битката със статуквото са лесна задача. Винаги ще има хора като Ал Гор, Майкъл Мур и Бърни Сандърс – борци за зелени каузи, за равенство, справедливост и за разпределяне на благата, които обаче не са склонни да споделят личното си богатство и сред поредната среща с хипи активисти се прибират в многомилионните си имения. В които имения няма нито една слънчева клетка за добив на зелена енергия, но пък има много укрити данъци /Мур/, много милиони от участия в бордове на корпорации /Гор/ и странни банкови операции /Сандърс/.

  Трудната задача е просто да работиш и да преследваш щастието си, без да вменяваш на обществото задължение да се грижи за теб, бягайки от своите лични отговорности.

  Да бъдеш осъзнат индивид, който системно се труди и самоусъвършенства, в желанието си да е способен да бъде щастлив и да се грижи за себе си и ценните за него хора. Индивид, който спазва законите и правилата. Който счита за редно на всеки да се заплаща според труда и резултата, а не според пола. Който счита за редно пред закона всички да са равни, а не да има зони с организирано и толерирано от правителствата беззаконие. Който счита, че гражданските права са посочени в конституцията и законите и са гарантирани от тях, а не се измислят в активистки организации и не са резултат от обществения натиск на шумни малцинства. Който счита, че половете са два, а правото на всеки да се определи като нон-байнъри трансджендър същество е право на пълнолетните граждани, а не възможност за записване на новородено бебе като безполово същество. Който е наясно, че неравенството е естествено, и че затова той получава повече от някой, произвеждащ по-малко, както и, че някой произвеждащ по-скъп и търсен продукт получава още повече.

  Ако споделяте тези виждания и ако сте склонен солидарно да дадете част от изработеното от вас на държавата, за да се погрижи държавата за вашата сигурност, за защитата на вашите права и собственост, както и за тези ваши съграждани, които са болни, слаби или временно затруднени не по своя вина, то социалната справедливост и борците за социална справедливост нямат с какво да ви бъдат полезни. Виж, определено могат да навредят, но примерите биха били твърде много за този скромен текст.

  Защото трябва да сме пределно наясно,  че ако милион души искат да платят по сто долара, за да гледат Брус Спрингстийн, то Брус Спрингстийн ще изкара сто милиона долара. И никаква социална политика и социална справедливост няма право да бръкне в джоба му и да преразпределя парите му към по-малко талантливите или откровено мързеливи негови сънародници.

  И това, приятели, е справедливо.

  Всичко друго е противоестествена измишльотина, която /каква изненада/ не е намерила своето успешно приложение в нито една държава на тази прекрасна планета.

  А битката с тази фалшива война, отворена от левичарските аутсайдери на западните общества, е нещо, което считам за не по-малко важно от битката с всички останали радикални идотизми, застрашаващи единственият работещ обществен модел.

  И единственият справедлив.

  .

• <<
• 1
...
• 34
• 35
• 36
• 37
• 38
• 39
• 40
• 41
• 42
• 43
• 44
...
• 416
• >>