2024-07-27

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Арести по спецоперация „Недосегаемите“

    Десет души са задържани при поредната специализирана полицейска акция, наречена „Недосегаемите“, съобщи агенция „Фокус“, като цитира министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов.

    Цветанов уточнил, че обект на полицейските действия е „йерархически изградена група за пране на пари и данъчни престъпления, които ощетяват държавата“.

    Задържаните по операция „Недосегаемите“ до момента са криминално проявени и обвиняеми по следствени дела.

    Специализираната операция е съвместна реализация на МВР, ДАНС, НСлС, и НАП, осъществява се под ръководството на прокуратурата.

    В кварталите „Бояна“, „Малинова долина“, „Красно село“, „Студентски град“, „Дървеница“, „Захарна фабрика“, „Люлин“ и центъра има засилено полицейско присъствие.

    В тазсутрешната акция на силовите ведомства са прибрани хора със сериозно обществено положение, каза директорът на Националната агенция по приходите Красимир Стефанов. Мащабът на нарушенията им срещу бюджета по думите му е огромен.

    Това са фирми, свързани в голямата си част с енергетиката. Част от задържаните са криминално проявени, срещу други се водят следствени дела за аналогична престъпна дейност, за което са им повдигнати обвинения и са пуснати под гаранция, обясни Цветан Цветанов.

    Шефът на приходната агенция се въздържа да коментира конкретни имена на хора и фирми, но увери, че са много известни и досега по-мащабна акция срещу нарушители на бюджета не е имало. „Ще разстроим бизнеса с ДДС“, каза той пред Нова тв.

    В момента заедно с арестите се събира и документация. Когато се анализира, ще бъдат изнесени и конкретни данни за щетите.

    Основната схема е следната, поясни Стефанов: ако сте фирма и имате да внасяте 1 млн. лв., има отдолу фирми фантоми, които издават фиктивни фактури и така си намалявате задължението до колкото искате, примерно до 10 000 лв.

    Много от сигналите срещу данъчни служители и извършените арести в Русе, Велико Търново, Петрич били свързани с прикриване и подпомагане на точно такива престъпни схеми.

    Но е крайно време да разберем, че сме вече в Европа и ако искаме да имаме добро здравеопазване и хубави магистрали, трябва да си плащаме данъците, посочи Стефанов.

    Източник: VESTI.bg

  • 10/04/14
  • Нобелист: Западът остави ченгетата да си върнат властта, но без комунизъм

    Европейският съюз си затваря очите за това как бившите комунистически държави се отнасят към тоталитарното си минало и факта, че служители на бившите секретни служби все още заемат властови позиции.

    Това обвинение отправи в Брюксел нобеловият лауреат по литература Херта Мюлер, цитирана от изданието EUobserver.

    Мюлер – най-новият носител на тази награда, е от германски етнически произход, родена в Румъния, но емигрирала на Запад. Книгите й разказват за живота във времената на комунистическата диктатура под постоянен страх и заплахи от „Секуритате“. Депортиранията в концлагер в СССР и преживяванията на собствените й репресирани родители са описани в най-новия й роман Atemschaukel (в свободен превод – „Всичко, което притежавам, нося със себе си“).

    При представянето на книгата си в Брюксел във вторник Мюлер говори много повече за разочарованието си от това, че ЕС не оказва натиск над новите си членове да разчистят сметките си с комунистическото минало.

    „Мисля, че ЕС действа доста наивно, като прие бързо тези държави и не успя да предвиди изобретателните пречки, пред които те ще се изправят. В Румъния познавам маса народ, който работи за „Секуритате“, а сега са на високи постове и то без никакви последици за тях. Това изглежда не е важно за обществото“, каза Мюлер пред журналисти.

    „Тези хора се сдобиха с такова влияние, че успяха почти да възстановят старата си властова мрежа, където всички се познават и си правят услуги. Това е вторият живот на диктатурата. При различни обстоятелства и организирана по различен начин. Без идеология. Без социализъм.“

    Херта Мюлер дава пример колко малко лустрация има в Румъния като разказва случая на Раду Тину – бивш шеф на „Секуритате“, отговарял за монтирането на подслушвателни устройства в апартамента на писателката.

    В момента Тину ръководи румънското поделение на австрийска застрахователна компания. Миналата година той коментирал, че нобелистката не е наред в главата, че раздува историите, които разказва и дори на шега подхвърлил, че всъщност „Секуритате“ заслужава да получи тази награда.

    „Това ме вбеси. Не само че този човек съществува, но че заема този пост, че най-голямата австрийска застрахователна компания „Щетише версихерунг“ наема такива хора. Както и че хората като него имат такава позиция в Румъния, че днес могат да си позволят да излязат по медиите и да говорят такива работи. Това не би било възможно в една Германия.“

    Източник: Дненик
    http://dnevnik.bg/

  • Какъв ще е животът през 2020 г.

    След десет години пътуването за работа ще бъде бързо и евтино, компютрите ще бъдат навсякъде, но няма да се набиват на очи, а хората ще ядат по-здравословни храни благодарение на интелигентни хладилници, това гласи прогнозата на списание „Форбс“ за живота на американците през 2020 г., цитирана от Ройтерс.

    Изданието обаче предрича още, че ще има по-висока безработица, тъй като повече хора ще губят работата си заради износ на производството в чужбина и автоматизацията, а училището, такова, каквото го познаваме сега, няма да съществува.

    „Самотният преподавател ще бъде заменен с екип от учители в напълно различни области. Стегнатите лекции ще бъдат заместени с привидно хаотични практически упражнения“, пише на сайта на списанието.

    „Форбс“ предвижда, че американците ще станат по-съобразителни и ще подхождат по-гъвкаво към пътуването, а 75% от хората по света ще живеят в градовете. Вместо да карат огромни автомобили, нормата сред американците ще бъдат колите с електрически двигатели за кратки разстояния и дизелови автомобили за дълги пътувания.

    „По-често ще ходим пеша на работа, ще караме колело и ще отиваме и ще се връщаме от училище пеша, понякога нагоре по стръмен наклон в снега, както са правили нашите родители“, прогнозира Никол Пърлрот, редактор във „Форбс“.

    За да направи прогнозата си, екипът на „Форбс“ се е свързал с професионални футуролози, които са представили визия за 2020 г.

    „Свързахме се с именити проектанти и професионални футуролози, които направиха проучвания в различни области“, обяснява Пърлрот.

    Те предвиждат, че през следващото десетилетие хората в много отношения ще се върнат към по-реалистичен и финансово отговорен стил на живот. Технологиите и компютрите ще продължават да бъдат основна част от всекидневния живот, но ще се превърнат в нещо обичайно, на което хората няма да обръщат особено внимание, смятат от „Форбс“.

    С помощта на интелигентни уреди и универсална цветова система за класиране на храните според хранителната им стойност, ще имаме възможност да ядем по-здравословно.

    „Всички сме съгласни, че трябва да има някаква универсална система за класифициране на храната. Също трябва да има ясна методология и стимули да се храним по-добре, защото това, което правим сега, не е устойчив модел. Тази нагласа да ядем каквото ни щукне, след което да тренираме един час във фитнес салона и да пием хапче с витамини просто не води до нищо хубаво в САЩ“, коментира Пърлрот.

    Големите къщи също може би са на изчезване, ако търсещите дом спрат да оценяват имотите според техния размер, външен вид и цена на квадратен метър, а вместо това вземат под внимание месечните разходи за живот в тях, включително за отопление, охлаждане, поддръжка и пътуване.

    „Ще се грижим по-добре за себе си и за планетата, въпреки че полагаме огромни усилия да не го правим“, смята Пърлрот.

    „Форбс“ предполага, че хората ще осъзнаят реалното отражение върху тях самите и върху планетата от това, че живеят в големи домове, карат големи коли и ядат каквото си искат.

    „Сега, след като това се превърна в част от колективното ни съзнание, ще започнем да отчитаме тези разходи в бъдещите си решения“, добави тя.

    Без значение кои прогнози ще се сбъднат през следващото десетилетие, Пърлрот вярва, че това мислене несъмнено ще бъде широко разпространено през 2020 г.

    Източник: БТА

  • Учителката Поля Даскалова е обрала „Прокредит банк“ в Плевен

    Учителката Поля Даскалова е задържана за въоръжения грабеж на офис на „Прокредит банк“, който смути Плевен на 15 март.

    Шефът на Областна дирекция на полицията комисар Светозар Илиев казал за Дарик радио, че 37-годишната жена е била задържана късно през нощта.

    Учителката е от Славяново – малко градче в близост до Плевен. Очакват я от 6 до 15 години затвор, ако се докаже вината й в съда.

    Поля Даскалова има висше образование, преподава български език и литература и английски език в средното общообразователно училище в Славяново и е председател на местното читалище. Семейна е с две големи деца – момче и момиче.

    Тя разказала пред полицаите, че отдавна имала финансови затруднения. Това я е принудило да извърши обира на банката, за да разплати заемите и кредитите си.

    За първи път в Плевен автор на подобно тежко престъпление е жена, каза на пресконференция комисар Светозар Илиев.

    По думите му тя е обмислила много добре престъплението като няколко пъти преди да го извърши е направила огледи на място, но е допуснала и грешки, които полицията е използвала при разкриването й.

    За да промени външния си вид, жената е използвала светлокестенява перука, тъмни слънчеви очила и шал, които след това е свалила в района на кино „Освобождение“. По първоначални данни е действала самостоятелно по време на обира.

    Макар да е използвала пластмасов детски пистолет, обвинението е за извършен въоръжен грабеж на банков офис. С играчката учителката заплашила трите служителки, които не успели да натиснат паник бутона, и взела 20 хил. лв.
    Била разпозната по материала, заснет от охранителните камери в банката.

    Обирджийката няма предишни провинения. Сега е задържана за 72 часа с мярка от прокуратурата.

    В самопризнанията си пред съдия е казала, че е имала около 20 хил. лв дългове, част от които е върнала след грабежа.

    Според комисар Илиев банковите служители не са допуснали грешка по време на обира и са действали според правилата. В клона не е имало жива охрана, а паник бутон.

    Източник: БТА / dariknews.bg

  • Наченки на русофобия в Първанов – не ще да лети на Ту 154

    Автор: Иво Инджев
    http://ivo.bg/

    Поради небивалия интерес към самолетите на гражданската авиация по света и у нас в този блог, предлагам ви експертното мнение на сайта БГ Фактор от 12 август 2009 г.
    Цитирана е статистика на “Бизнес уик”.

    В първата тройка на летящите ковчези, оглавявана от един от семейство Боинг (роднините му същевременно са сред шампионите по сигурност), има два съветски самолета- трети е така нашумелият тези дни Ту 154 ( в Иран пък е номер едно по този показател).

    В десетката на най-сигурните няма руски самолет.

    Топ 3 на “най-опасните” самолети в света:

    1. Boeing-737 JT8D
    Произвеждан: 1967-1988
    Самолети в експлоатация: 517 (към края на 2008)
    Фатални инциденти: Един на всеки 507 500 летателни часа (средно за последните 5 години до края на 2008, ако не е посочено друго)
    Това е най-старата модификация на Boeing 737, като означението JT8D е свързано с двигателите на самолета Pratt & Whitney. Самолетът все още се използва от много авиопревозвачи в по-бедните държави, които често срещат големи затруднения да плащат дори за основната техническа поддръжка на машините и качествено обучение на пилотите. Близо 30-годишен самолет от този модел, използван от авиокомпанията Itek Air от екссъветската република Киргизстан се разби край столицата й Бишкек през август 2008 г., при което загинаха 68 души.

    2. Ил-76
    Произвеждан: от 1974-досега
    Самолети в експлоатация: 247
    Фатални инциденти: на 549 900 летателни часа (към края на 2007)
    Разработен от съветската авиационна промишленост, в т. ч. за товарни превози. Използва се предимно от превозвачи от Русия, бившите държави от СССР, Близкия Изток и Африка. През 2003 г. при катастрофа на Il-76 на Революционната гвардия на Иран загинаха 275 души.

    3. Ту-154
    Произвеждан: 1971-2006
    Самолети в експлоатация: 336
    Фатални инциденти: на 1 041 000 летателни часа
    Най-разпространеният пътнически самолет в повечето бивши съветски републики, изпълняващ рейсове по вътрешни и международни линии. На 15 юли 2009 Tu-154 на иранската авиокомпания Caspian Air се разби при полет от Техеран за Ереван, при което загинаха 168 души. Това бе 4-тата катастрофа на Ту-154 в Иран от 2002 г. насам.

    Най-безопасните самолети:

    1. Boeing 777
    Произвеждан: от 1995-досега
    Самолети в експлоатация: 742
    Без фатални инциденти
    Най-новият широкофюзелажен модел на Boeing в експлоатация досега не е имал нито един фатален инцидент за повече от 19 000 000 летателни часа. Най-близкият случай до това, бе през януари 2008 г., когато Boeing 777 на British Airways извърши “търдо кацане” на лондонското летище “Хийтроу”. Инцидентът, предизвикан от ледени кристали, запушили горивно-масления терморегулатор (fuel-oil heat exchanger), завърши с 13 ранени, без смъртен случай.

    2. Airbus A340
    Произвеждан: от 1993-досега
    Самолети в експлоатация: 341
    Без фатални инциденти
    Моделът A340 има в “трудовата си характеристика” над 13 000 000 летателни часа без фатален инцидент. Въпреки чудесната му летателна статистика, малко авиокомпании го поръчват, тъй като има 4 двигателя, което го прави по-неизгоден като разход на гориво, в сравнение с двумоторните, далекомагистрални модели като Boeing 777 и Airbus А330, например. През август 2005 г. A340 на Air France изхвърча от пистата при кацане в Торонто по време на буря. Инцидентът доведе до разрушаването на самолета, при което пострадаха 43 души, без смъртен случай.

    3. Airbus A330
    Произвеждан: от 1993-досега
    Самолети в експлоатация: 577
    Без фатални инциденти до 1 юни 2009 г.
    Първата катастрофа в историята на модела стана на 1 юни т. г., когато Полет 447 на Air France падна в Атлантическия океан, на път от Рио Де Жанейро за Париж. При катастрофата загинаха всички 228 души на борда, като впоследствие бяха открити телата на само 50 от тях, а “черните кутии” така и не бяха намерени. Причината за катастрофата все още не е уточнена. Към края на 2008 г. A330 имаше статистика от 12 600 000 летателни часа без фатален инцидент.

    4. Boeing 747
    Произвеждан: от 1970-досега
    Самолети в експлоатация: 935
    Фатални инциденти: на 17 358 500 летателни часа
    Сблъсъкът между два Boeing 747 на пистата на Канарските о-ви през 1977 г., който отне живота на 583 души, си остава най-смъртоносната катастрофа в историята на авиацията. Като цяло обаче, “Джъмбо джет” има завидна сигурност на полетите, със само 18 фатални инцидента за почти 40 години служба. Последният от тях стана през май 2002 г., когато 747 на China Airlines се разцепи във въздуха на път от Хонгконг за Тайван, убивайки всички 225 души на борда. Разкъсването на фюзелажа бе предизвикано от износване на метала на мястото на извършен по-рано ремонт.

    5. Boeing 737 NG
    Произвеждан: от 1997-досега
    Самолети в експлоатация: 2 583
    Фатални инциденти: на 16 047 900 летателни часа
    “Следващото поколение” на Boeing 737 замени по-ранните модификации и не бе изненада, че статистиката му за полетна безопасност е в пъти по-добра. В характеристиката му са записани само 3 катастрофи с общо 277 жертви. Последният фатален инцидент с тази модификация е от февруари 2009 г., 737 NG на Turkish Airlines катастрофира при опит за кацане на летище “Схипхол” в Амстердам, при което загинаха 4 членове на екипажа и 5 от пътниците на борда.

    6. Boeing 767
    Произвеждан: от 1982-досега
    Самолети в експлоатация: 867
    Фатални инциденти: на 14 895 100 летателни часа (до края на 2006)
    767 на Boeing е широкофюзелажен самолет със средни размери, изключително популярен сред авиопревозвачите в САЩ и по света за далечномагистрални полети. За последните 20 години има на сметката си само 3 катастрофи с 536 жертви (плюс 157 души, загинали със 767-ците на United и American Airlines ударени от терористи в Кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.). Последната катастрофа на този модел е от април 2002 г., когато лайнер на Air China се разби при кацене в южнокорейския град Бусан, при което загинаха 128 души.

    7. Airbus A320
    Произвеждан: от 1988-досега
    Самолети в експлоатация: 3 604
    Фатални инциденти: на 14 050 200 летателни часа
    A320 и “сестринските” му модели – по-малките A318 и A319, и по-големият A321, са най-популярните в света сред нискобюджетните превозвачи и традиционните авиокомпании за полети на къси и средни разстояния. Въпреки, че небето по света кръстосват над 3 600 такива машини, като цяло моделното семейство има само 8 катастрофи с 597 жертви за последните 20 години. A320 бе самолетът, участвал в “Чудото на Хъдзън”, когато кап. Чесли Съленбъргър (cap. Chesley Sullenberger) приземи машината на USAirways в реката насред Ню Йорк на 15 януари 2009 г. – с два повредени двигателя след среща с ято птици, но без нито една жертва на борда или на земята.

    8. Boeing 757
    Произвеждан: 1982-2005
    Самолети в експлоатация: 973
    Фатални инциденти: на 13 744 400 летателни часа (към края на 2003)
    757, разработен като заместник на 727, все още се използва от много американски авиокомпании в т. ч. American, Delta и United, както и от много световни авиокомпании. На сметката му има само 5 катастрофи с 436 жертви (без двата 757, разбили се при терористичните атаки на 11 септември 2001 г. срещу Пентагона и в полето край Шенксвил (Shanksville), Пенсилвания).

    9. Boeing 737 CFMI
    Произвеждан: 1984-2000
    Самолети в експлоатация: 1 796
    Фатални инциденти: на 4 836 900 летателни часа
    Boeing произвежда общо 1 988 машини от това второ поколение на модела 737 и почти всички от тях още обикалят света. CFMI бележи двигателите на лайнера, създадени съвместно от General Electric Co. и френската група Snecma. През август 2008 г., 16-годишен 737 CFMI на руския авиопревозвач Aeroflot Nord, се разби край Перм, Русия, убивайки всички 88 души на борда.

    Най-разпространеният пътнически самолет в повечето бивши съветски републики, изпълняващ рейсове по вътрешни и международни линии. На 15 юли 2009 Tu-154 на иранската авиокомпания Caspian Air се разби при полет от Техеран за Ереван, при което загинаха 168 души. Това бе 4-тата катастрофа на Ту-154 в Иран от 2002 г. насам.
    ——————————————————————————————————————–
    В друга статистика, която вече може да прозвучи досадно в един блог, който не е специализиран по темата, сред най-продаваните за граждански цели самолети в света се появява руска марка на 18-то място в класацията.

    От себе си ще добавя само, че в пристъп на внезапна русофобия самолетът Ту 154 на българския президент Първанов получи забрана да лети в светлината на мъглата около катастрофата край Смоленск. Май някой тук се съмнява в сигурността на руската машина въпреки категоричните твърдения за вината на полския пилот за катастрофата и също толкова рязкото отхвърляне на версията за шести, успешен най-накрая опит на полския президентски Ту 154 да катастрофира ?

    Излиза ,че Първанов се проявява почти като предшественика си, русофоба Стоянов. На пресконференция в чужбина Петър Стоянов каза на един руски журналист, че обича Русия, но България му е по-мила.

    Първанов също показва наченки на русофобия: обича Русия, при това безкрайно – доказал го е. Но явно милее за кожата си повече.

  • В Германия се наяждаш за по-малко пари, отколкото в България

    Източник: Дойче Веле

    Германските супермаркети продължават да свалят цените. Докато експерти смятат, че това ще намали качеството, потребителите потриват доволно ръце. Сега ще ви докажем, че германската храна е по-евтина от българската.

    Вече повече от година супермаркетите в Германия водят тежка „ценова битка“. И докато за 2009 те намалиха цените си общо 12 пъти, за 2010, само до този месец, те вече за четвърти път обявяват понижаване на цените. Според експертите причината за надпреварата е жестоката конкуренция между вериги като Алди, Нето и Лидъл.

    Хляб за по-малко от левче

    От ожесточената ценова битка със сигурност печелят германските потребители, които и без друго са далеч по-облекчени в разходите си за хранителни продукти в сравнение с гражданите на други европейски държави, включително българите. Статистиката сочи, че разходите за храна представляват съвсем малка част от ежедневните разходи на германците – нещо, с което другите европейци не могат да се похвалят.

    Въпреки че някои експерти сигнализират, че ниските цени ще се отразят зле на качеството и разнообразието на храните, подобни последствия все още не се забелязват.
    Германия си остава лидер в производството на хляб – предлагат се над 300 вида, а тестените изделия наброяват около 1 200. Най-евтино в супермаркетите може да се закупи франзела – за 0,35 евро. Цените на хлебните изделия в Алди напр. достигат до 1,05 евро, колкото струва пълнозърнест диетичен хляб.

    Асортиментът на маргарините също е доста богат, а спектърът на цените е от 0,39 до 1,79 евро. Откъм мазнини за готвене на германския пазар може да се намери както обикновено слънчогледово олио за 0,99 евро, така и придобилото изключителна популярност напоследък олио от рапица, което струва около 1,79 евро. Зехтинът е малко по-скъп – цената му достига до 2,59 евро.

    Пълен хладилник срещу малко пари

    За килограм захар германският потребител брои около 0,69 евро, а килограм брашно супермаркетите предлагат на цена от 0,25 до 0,65 евро. В зависимост от вида килограм ориз може да се намери на цена от 0,89 евро до 1,39 – за ориз тип басмати. 600 грама кисело мляко пък могат да се купят за 0,55 евро.

    При такива цени потребителската кошница на германците едва ли ще остане празна.
    Експерти обаче предупреждават, че политиката на намаляване на цените несъмнено ще се отрази негативно върху цялата верига на производство и предлагане на хранителни продукти – от земеделците до търговците на дребно.

  • ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОНЛАЙН МЕДИЯ БЕ НАГРАДЕНА С „ПУЛИЦЪР“

    За пръв път в историята на наградите „Пулицър“ за журналистика бе отличен интернет сайт.
    Спечелилата най-престижната американска награда за жуурналистика медия е „ПроПублика“, сайт, който се обявява за „журналистика в публичен интерес“. Отличието е получено за поредица репортажи, разследващи решенията на лекари относно пациентите по време на урагана „Катрина“.

    За първи път онлайн медии бяха допуснати да се състезават за най-авторитетната медийна награда в света през миналата година.

    Обичайният лидер, вестник „Вашингтон пост“ и тази година обра наградите: изданието спечели „Пулицър“ в четири категории – международни новини, репортажи, коментари и критика и изпревари големия си конкурент „Ню Йорк таймс“.

    Вестник „Паблик куриър ъв Бристъл“ получи награда „Пулицър“ за социално значими новини със серията от материали за злоупотребата с права за ползване на терени за добив на природен газ в щата Вирджиния.

    Специално почетно отличие бе присъдено посмъртно на иконата на кънтри музиката Хенк Уилиямс, починал на 29-годишна възраст през 1953 г.

    Наградите бяха обявени снощи в Колумбийския университет в Ню Йорк./БЛИЦ

  • Премиерът към Сините: Не ми се бъркайте в работата

    Премиерът Бойко Борисов не знае какви мерки са предложили от Синята коалиция за справяне с кризата и не ги е слушал какво са казали. Днес той присъства в бившата сграда на МЕИ на площада до паметника на Васил Левски в столицата и заедно с министъра на културата Вежди Рашидов символично дадоха старта за реконструкцията на сградата, която ще се превърне в музей на българското изобразително изкуство, предаде репортер на БГНЕС. Сградата на Националната галерия за чуждестранно изкуство и реставрираната и реконструирана част, която ще бъде ремонтирана около средата на 2012 г. ще се превърне в бъдещ музей на световното изкуство в България. Като жест от страна на държавата за бъдещия музей Бойко Борисов подари три оригинални творби на Марк Шагал, Пикасо и Салвадор Дали. „Такива реформи каквито се правят в момента, аз не знам някой да е правил“. Така Бойко Борисов отговори на въпроса дали е запознат с обвинението към него в ляв популизъм от страната на лидера на ДСБ Иван Костов.

    Аз не се бъркам в работите на чуждите партии и не давам да ми се бъркат в моята.

    Според премиера всяка партия има право да прави това, което иска.

    „Не знам какви мерки са предложили, не съм ги слушал какво са казали.

    Такива реформи каквито се правят в момента, аз не знам някой да е правил“, каза премиерът.

    Борисов каза, че това, което Сините са направили по време на своето управление, търпи много критики и особено в сферата на енергетиката.

    Премиерът повтори, че от Синята коалиция не са разговаряли с него. Знаят ми телефона, да ми се обадят, призова той.

    Запитан каква ще бъде реакцията му, ако Синята коалиция оттегли подкрепата си за сегашното управление, Борисов отговори: „Аз завися само от народа. Ако искат

    да оттеглят подкрепата си – отиваме на избори

    и народът пак ще каже кой иска да го управлява.“ Борисов и министърът на културата Вежди Рашидов символично дадоха старт на реконструкцията на сградата, която ще се превърне в музей на българското изобразително изкуство.

    Днес в предаването „Тази сутрин“ по Би Ти Ви лидерът на ДСБ

    Иван Костов предвиди неизпълнение на бюджета от порядъка на 20% в приходите.

    Това означава, че ще има и много сериозна фискална криза, предупреди Костов.

    „Това са мерките – страх от реформи, опит да се съберат пари, за да оцелее тази система с нереформираните й части. Синята коалиция не оттегля подкрепата си за правителството, но ако не се проведат реформи, тя не може да бъде гарант на управлението“, заяви лидерът на ДСБ.

    “По-добре да имаме един прекрасен музей и когато минат туристите оттук, да видят цялото ни изкуство, стига ние сме знаели за Пикасо и Дали“. Така емоционално културният министър Вежди Рашидов описа ситуацията около бившата сграда на МЕИ, до паметника на Васил Левски, която сега е в руини, но ще се превърне в истински музей на националния талант. Рашидов каза още, че имаме големи творци, с които България трябва да се гордее, само че самите ние не можем да съзерцаваме техните творби, защото сега се съхраняват в депа. Министърът поясни, че ремонтът ще се прави на етапи и ще приключи до няколко години. В момента текат конкурсите по реконструкцията на сградата и вероятно инвестираната сума ще бъде в рамките на 20-25 млн. лв. Рашидов допълни, че за първи път от 20 години насам, въпреки кризата, държавата ще отдели и малка сума за откупуване на произведения на изобразителното изкуство, с които ще бъде попълнен фонда на музея.

    Източник: БТА,БГНЕС

  • Обществото може да извлече полза от суетата на Борисов

    Няма спор, че с шумните арести и обвинения ГЕРБ преследва политически цели. Но трябва ли заради това да порицаем желанието да бъде раздадено правосъдие?

    Шумните напоследък арести и обвинения срещу водещи политически фигури както винаги станаха повод за крайни оценки – от една страна, е въздигната до небесата „твърдата решимост“ на Цветан Цветанов и Бойко Борисов, а от друга – тезата, че всичко е пропаганда, опит да се отвлича вниманието и разчистване на територии чрез политически атаки. Общо взето, това е дебат „за“ и „против“ Бойко Борисов със стара давност – който си го харесва, одобрява полицейските активности, който не – нищо не му харесва.

    Дискусията тече както в кръчми и електронни форуми, така и в официалния политически дебат. С дейния принос на медиите за поляризацията на мненията. БСП казва, че зад черния Борисов наднича кафявият Костов и се връщат политическите репресии от времето на ОДС. МВР твърди, че няма „мои и твои“ и привежда в доказателство обвиненията срещу кметовете на Сливен и Ямбол.

    Толкова много си се харесва МВР, че пробва да вкара в Наказателния кодекс откровени полицейщини. Повечето медии пък са тъй трогнати, че скоро Петър Стоянов може да се раздели с титлата „Мъж на столетието“. Един от Цветанов и Борисов със сигурност ще стане мъж на новата и старата ера.

    Непродуктивната дискусия традиционно се опира на съжденията в „черно и бяло“, както и на обърната пирамида в дискурса. Главният въпрос не би следвало да е какво печели ГЕРБ или губи БСП, а каква е ползата или вредата за обществото. Има ли смисъл от всичко, ние печелим ли?

    Какво точно искаме и на какво можем да се надяваме

    Безспорно ГЕРБ печели много. И съвсем не от безкористни мотиви. Прави си PR, отвлича вниманието от тежката криза, от слабите и некоординирани министри, извлича чисто партийни дивиденти. Борисов също не е цвете – нито по отношение на миналото, нито към настоящето си.

    Полицаите пък често престъпват границите на допустимата сила. Но следва ли заради това например да осъдим ареста на Николай Цонев за класическа схема за „уреждане на дело“? Следва ли да заклеймим и обвиненията срещу Борислав Гуцанов във Варна? Да, сега там ГЕРБ най-после ще овладее мнозинството в общинския съвет. Отстрани един потенциален кандидат-кмет.

    Но това значи ли, че Гуцанов не бива да бъде разследван и осъден, ако е извършил престъпления? Фактът, че не е и няма да бъде арестуван Доган, значи ли, че стартиращото дело срещу Валери Цветанов не е успех?

    Нищо не започва от ГЕРБ и няма да свърши с него. Това е една обикновена българска партия (лидерски проект), който обаче има шанса да стъпи върху многото грешки на предшествениците си. ГЕРБ нито ще накаже всички, нито ще удари олигархията. Дори и не иска. Но оценявайки дали в борбата срещу престъпността всичко е по старому или все пак има някаква промяна, то не може да се отрече, че този път

    има желание да бъде раздадено правосъдие

    Мотиви – всякакви. Но го има. На път е да се появи здравословният страх у властниците, че Видов ден все някога настъпва. Връщането му компенсира натрапчивата показност на МВР и прокуратурата.

    Горните редове не са възхвала за „непоколебимите борци срещу корупцията Борисов и Цветанов“. Крайната оценка ще бъде дадена тогава, когато в съда се види какви са доказателствата. Тогава най-ясно ще проличи дали днешната суматоха е пропагандна пушилка, или истинска борба с мафията.

    Но към момента ГЕРБ наистина притиска до стената някои от дебеловратите вълци на тройната коалиция. Което си е изненада, но приятна. И не означава, че е поставено „ново начало“, че Борисов е Робин Худ. А просто, че е налице една сфера, в която властта до момента не се проваля. За огромно съжаление – за другите не може да се каже същото.

    Борисов има неутолимата потребност да се харесва

    Ласкателите му шепнат, че непременно е българският Дьо Гол. Той самият вероятно осъзнава, че шансът да бъде запомнен с добро, е да вкара все някой министър в затвора. Тези му качества и желания го карат да ходи по тънък лед, разстоянието между справедливото възмездие и беззаконовите жертвоприношения е котешка стъпка.

    И все пак към момента по отношение на борбата срещу лошите (а знаем, че те бяха наистина такива) Борисовата суета е от обществена полза. Стремежът му да се харесва, да гони рейтинг, да не падне тъй бързо както царят го кара да се стреми да натика в клетка червените пеликани.

    Сега задачата на обществото, в т.ч. и на медиите, трябва да е не да бъде адвокат или прокурор на Борисов, а просто да следи да не се счупи тънкият лед. И главно – след година или две да направим оценка какво е постигнато, след като помним какво е обещавано и как е вършено. Обичаме да забравяме, защото все сме заети с хули и дитирамби.

    Скоро ще си проличи дали всичко си е струвало. Няма, ако нови хора наследят старите престъпни схеми, дори и да има присъди. А ако схемите намалеят и останем правова държава, значи си е струвало. Без значение дали мотивът е бил слава, рейтинг или отвличане на вниманието от други проблеми.

    Николай Иванов
    „Сега“

  • Cекретният доклад „Добрев”

    След призива на президента за отваряне на икономическите досиета Frognews.bg публикува секретен доклад на МВР, изготвен за премиера Жан Виденов. Частните трезори са създадени с държавни пари и гаранции. През 1995 г. лошите кредити възлизат на 342,7 милиарда лeва. 15 години по-късно няма нито един осъден за разграбването на банките.

    Икономическите досиета на българския преход се оказаха по-голяма мистерия и от кутията на Пандора. Месец след като президентът Георги Първанов поиска официално те да бъдат отворени, за да се види как е преразпределено националното богатство и как е станало раждането на новите капиталисти и олигарси, институциите в България замръзнаха и тотално забиха главите си в пясъка. Никой до сега не е обелил и дума по взривоопасната тема, за която от „Дондуков” 2 настояват да изплува от 20-годишната политическа мъгла и да стане достояние на обществото.

    Президентът даже се усъмни, че точно това му искане е причината за започналата през март война с правителството на ГЕРБ, довела до процедурата по импийчмънт на държавния глава. По време на пресконференцията от март Първанов подчерта, че тези досиета не се намират в нечия каса или библиотека, а за тях има оставени следи и нишки във всички институции и тайните служби.

    Frognews.bg попадна чрез свои източници на следа, която води към бърлогата на банковата мафия. Става въпрос за секретен доклад, изготвен през есента на 1996 г. от Националната служба за сигурност, по искане на тогавашния вътрешен министър – покойният Николай Добрев. Разработката му е поръчана лично от премиера Жан Виденов, след като МВФ изпраща остро писмо до правителството, с настояване за затваряне на съмнителни банки.

    Авторът на секретния доклад

    Специалният доклад е бил конструиран в три варианта – два по кратки, за министрите и депутатите и един пълен, персонално за премиера. Той е от 24 стандартни страници, плюс едно таблично приложение. От него до сега са цитирани само части, но никога не е публикуван в пълен обем, поради секретната информация и засегнатите лица, голяма част от които тогава са имали ключови позиции в държавата.

    В доклада „Добрев”, както е известен по онова време, се прави обстоен анализ на създаването на новите частни търговски банки, взаимодействието им с държавните финансови институции, назначените от БКП-БСП банкери частници и схемите, по които трезорите са източени чрез роднински и партийни фирми.

    През периода 1990-1996 г. в страната са създадени и са действали 44 банки, някои от които са почти неизвестни на обществото. Уставният им капитал за учредяване е събиран незаконно от касите и сметките на държавни банки и учреждения.

    Така например, през този период от държавната ДСК са извадени 70 милиарда лева кредити, като основната част са отишли за лицензиране на нови трезори. С пари на „Кореком”, „Металхим” и Записи на заповед на НЕК се пръкват ПЧБ и ЧЗИБ.

    Авторите на доклада отчитат, че новите банки стават звено в механизма за присвояване на държавни средства. Имената пък на „Туристспортбанк”, „Кредитна банка”, ПЧБ, „Банка Моллов” и „Елитбанк” се цитират като перачи на пари.

    Именно в началото на прехода е и бумът на раздаване на необезпечени кредити и източването на трезорите от новите им собственици. Така в края на 1995 г. Жан Виденов разбира, че лошите кредити на всички банки възлизат на 342,7 милиарда лева. Сумата представлява 40% от произведения брутен обществен продукт.

    Докладът „Добрев” констатира, че борчески и икономически групировки застават на входа и на изхода на банките със свои фирми и планово ги съсипват. Такъв пример е „Балканбанк”, задушена от октопода „Мултигруп” и от семейни фирми на шефа й Иван Миронов. „Булгарлизинг” пък съвместно с „Корона инс” , на кръсника на българската мафия Иво Карамански са издоили 24 млн. долара от гаснещата „Стопанска банка”. Зад пловдивската „Тракиябанк” застава борческата групировка на „Клуб 777”.

    Финансовите експерти на МВР, изготвили разработката, отчитат, че БНБ се е превърнала в „държава в държавата”, а за много от далаверите отговорност трябва да носят тогавашният й председател проф. Тодор Вълчев, шефът на банковия надзор Камен Тошков, Стоян Шукеров и др. Констатирано е още, че по „…веригата „лобисти-политици-банкови чиновници-частни фирми” са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществото е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10% комисионна, а за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, е до 50%”.

    След този доклад последваха масови фалити на родни банки, стартираха и прокурорски проверки и наказателни дела срещу виновните. Много от банкерите станаха обект на шумни процеси, но 15 години по-късно всички са оправдани. Единствените осъдени са: шефът на ДСК Бистра Димитрова, през 2008 г., но присъдата й все още не е потвърдена на по-горна инстанция и звездата от „Орион” Веска Мджедиева, но тя е за финансова измама, а не за източването на БЗПБ. Никой не коментира ролята на Темида в гигантската машинация.

    Икономисти днес са категорични, че с фалита през 1996 г. на 16 банки е завършила първата фаза на натрупване на капитала у нас. Изчезналите тогава пари после бяха вложени при вторичното разпределение на капитала при приватизацията. Така на практика материални активи за 35 милиарда долара бяха обсебени и разграбени за 1 милиард долара. От тук се родиха олигарсите и 1% богати, които до днес управляват страната.

    Сега експерти прогнозират, че се очаква третичното разпределение на капитала след неконтролирани фалити на фирми и стопански субекти заради икономическата криза, но имената на новите фаворити тепърва ще се появят на сцената.

    Някои от героите на банковата мафия от зората на демокрацията вече са покойници, отстранени с куршуми от бизнеса с пари. Но други и до днес продължават да бъдат необезпокоявани от никого честни милионери, с амбиции за политическа и държавна власт.

    Frognews.bg публикува целия текст на секретния доклад, изготвен от МВР. Той е ценна нишка за разплитане и осветяване на важна част от изгубените икономически досиета.

    ДОКЛАДЪТ „ДОБРЕВ”

    Развитието на банковата система в България заема доминиращо място в икономическите и социално-политическите процеси в страната в годините след 1989-та. То отразява, както същностните процеси на прехода, така и неговата специфично национална форма, в т.ч. и редица съпътстващи този преход деформации.
    Водещата идея на прехода към пазарна икономика – преразпределението на собствеността – предопределя първостепенна роля на банките като един от главните инструменти на този преход. Израз на тази роля е преди всичко насочването на кредитния процес към обслужване на приватизацията и функционирането и развитието на частния сектор.
    Реформата в банковата сфера обаче, както по темповете на протичане, така и по реално упражняваните от банките функции се разминава с преобразованията в реалния сектор.
    Това разминаване оказва значимо влияние върху функциите на цялата банкова система, деформира целите й и постепенно я превръща във фактор, оказващ негативно влияние върху националното стопанство.
    За деформациите в развитието и функционирането на банковата система важно влияние оказва комплекс от фактори, като:
    – противоречието между бързата реформа в банковия сектор и забавянето на реформата в реалния сектор;
    – рязката загуба на пазари и свързаното с това бързо рухване на немалка част от производствените структури в страната;
    – липса на цялостна, общоприета и последователно реализирана стратегия и концепция за прехода;
    – нестабилната политическа обстановка в страната в годините на преход към пазарно стопанство, липсата на политически консенсус, честите смени на правителствата забавиха осъществяването на структурната реформа, „торпилираха“ разработването и осъществяването на задълбочена и перспективна стратегия за икономически растеж, в т.ч. и за развитието на банковата система;
    – възникването и утвърждаването като водещи на еднопосочни, за съжаление „спекулативни“, интереси на зараждащия се частен сектор, банковата администрация и различни политически лобита, създали условия за трайни деформации във функционирането на банките;
    – не без значение е и влиянието на външния фактор /чрез съответните МФИ/, който през всичките тези години умело дирижира процесите към поставяне на българската икономика в зависимост, на възможно най-ниска цена.
    Към тези общи условия за непрекъснатото влошаване положението на банките и банковата система допринася относително ниската степен на развитост и завършеност на последната, недостатъчната законово-нормативна уредба, относителното закъсняване на взетите законодателни мерки и най-вече изключително слабото развитие на контролните механизми и структури, свързани с тази деликатна сфера.
    Характерът и мащабите на противоречията, слабостите, деформациите и закононарушенията във функционирането на банковата система следват етапите от нейното зараждане до сегашното й остро кризисно състояние.

    ГЕНЕЗИСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА БАНКОВА СИСТЕМА

    До 1981 г. в страната функционират Българската народна банка, Българската външнотърговска банка и Държавната спестовна каса, като БНБ съчетава функциите на емисионна и търговска банка; БВТБ е специализирана във външнотърговски операции и управление на валутните резерви на страната, а ДСК обслужва предимно спестовно-кредитната дейност на населението.
    През 1981 г. е учредена „Минералбанк“ /преобразувана през 1982 г. в БСИ/. През 1986 и 1987 г. са създадени седем нови търговски банки, специализирани в обслужването на отрасловите структури.
    В края на 1989 г. и през 1990 г., на базата на клоновете на БНБ, се създават нови 59 търговски банки, част от тях с незначителен капитал. Извършени са промени в уставите на банките, за да се разреши включването на частен акционерен капитал. Акциите се продават по номинал, на базата на балансовата стойност на уставния капитал на банките към датата на създаването им, въпреки ускорената инфлация.
    От 1.01.1990 г. БНБ /тогава на подчинение на Министерски съвет/ е освободена от несвойствените си търговски функции, а през юни 1991 г. с приемането на Закона за БНБ, тя получава статут на национална банка, със значителна степен на автономия и независимост.
    На 28.04.1990 г. се провежда конгрес на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, който взема решение за учредяване на търговска банка. На конгреса присъства Желю Желев, в качеството си на председател на СДС. Учредители на ССИГ му предлагат да се коригира чл.13 на Конституцията, като се премахне държавният монопол върху банките.
    След броени дни парламентът гласува промяната и документите /учредителен договор и подписка/ на бъдещата Първа частна банка са внесени в БНБ. Управителният съвет на БНБ /председател Иван Драгневски/ реагира веднага и издава разрешение за създаване на банката. Не закъснява много и съдебното решение, въпреки липсата на съответния закон за банките и кредитното дело. ПЧБ е вписана в регистъра за дружествени фирми с ограничена отговорност на основание чл.11, ал.2 от Указ 56 на
    24.07.1990 г. като акционерна фирма „Първа частна банка АД“ с предмет „извършване на банкови и кредитни операции от всякакъв вид …“ фирмата /ПЧБ/ се създава с уставен фонд 10 млн.лв., като част от него е внесен от държавните фирми „Кореком“ и „Металхим“. Първите 100 000 акции на банката са отпечатани още през октомври 1990 г., без коректно написана дата на емисията, въпреки изискванията на действащия тогава Правилник за прилагане на Указ 56.
    През същата година /1990/ се създава Банка за земеделски кредит. В периода преди приемането на трите закона, уреждащи пълноправното съществуване и функциониране на търговските банки /Закон за БНБ от 1991 г., ЗБКД от 1992 г. и Търговски закон от 1991 г./, в България се създават още няколко търговски банки: Международна банка за търговия и развитие; Агробизнесбанк; Централна кооперативна банка; Сирбанк; ТБ
    „Съединение“; Кредитна банка. Със смяната на управителя на БНБ /16.01.1991 г./ и встъпването в длъжност на Тодор Вълчев като председател на УС на БНБ настъпва истински лицензионен „взрив“.
    Подробностите около поставянето на основите на частните банки в България е важно доказателство за прилаганата стратегия на натиск и несъобразяване с действащите към момента правила, която и впоследствие ще оказва решаващо влияние върху цялата банкова система.
    Почти във всички случаи средствата за набиране на уставния капитал и за закупуване на акциите се извършва с кредити от ДСК и държавните банки. Някои от тях са създадени и чрез представяне на документи с фиктивно съдържание за събран уставен капитал, чрез изкупуване на външен дълг и залагането или препродаването му на трети
    лица или по други механизми.
    За периода 1990-95 г. само ДСК е раздала над 70 млрд.лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми. Лицензи получават стотици ФБК, обменни бюра и други финансови структури, с което по същество в страната започва да функционира паралелна банкова система.
    През 1990-1991 г., в резултат на сериозни банкови нарушения, се изтеглят огромни финансови средства под формата на кредити без необходимите обезпечения. В същото време новообразуваните търговски банки емитират нови акции, които са пуснати на фондовия пазар по и над номиналната им стойност, без да е направена оценка на финансовото състояние на банките по активите и пасивите им.
    ПИМБ се създава след изтеглен валутен кредит от ТБ „Електроника“ от фирма „Василка“. Впоследствие банката вдига уставният си капитал, с оглед получаването на пълен лиценз без съгласието на УС на БНБ. Кредитна банка се създава с пари на ДСК. „Елитбанк“ е създадена чрез теглен валутен кредит от „Биохим“ и средства на ПЧМБ; „Моллов“ – чрез кредит от ДСК, ПЧБ и залагане на чужди ценни книжа, които са й били необходими само за набиране на необходимия капитал; „Агробизнесбанк“ е създадена с дадени средства от ЗПД „МИК“ АД и кредити; „Първа инвестиционна банка“ – като банка сателит на ПЧБ, с цел прехвърляне на средства и финансови игри; „Частна земеделска и инвестиционна банка“ е образувана с кредит от ДСК в размер на 170 млн.лева; Капиталът на „Кредитекспрес банк“ е събран чрез закупуване на външен дълг на държавно предприятие, който впоследствие е заложен и е изтеглен кредит от „Минералбанк“ и ПЧБ.

    Фрапиращи са примерите за „лиценз по принцип“ за „Капиталбанк“, или за лицензирането на ЧЗИБ със запис на заповед от НЕК за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на частната банка.
    Това положение е добре известно на БНБ, без да се предприемат съответни мерки. Едва през първата половина на 1993 г. УС на БНБ приема основните наредби, регламентиращи извършването на банковата дейност в страната. В началото на 1994 г. се констатират „определени слабости в лицензионната дейност на управление „Банков надзор“ и на тази основа се предлагат промени в Наредба № 2 за лицензирането. Несменяем
    ръководител на „Банков надзор“ през всичките тези години е Камен Тошков.
    Още на този първоначален етап започват злоупотребите с отпуснатите банкови заеми от държавните банки. Немалка част от средствата се пренасочват към частните банки, от тях към фирми и физически лица, след което са обявени за безнадеждни събирания. Друга част от тях са обърнати във валута и изнесени като „Лоро“-сметки в чужди банки. Този начин на изсмукване на национални пари от държавните банки е типичен за банките, създадени от някои икономически групировки в страната, като „Туристспортбанк“, „Кредитна банка“, ПЧБ, Банка „Моллов“, „Елитбанк“ и др.
    Така още, в процеса на зараждане и формиране на банковата система се допускат нарушения и се създават условия за последващите деформации в нейното функциониране. Спекулативните механизми, използвани при създаването на банките се пренасят в сферата на развитието и функционирането им. За това има както законови пробойни, така и създадена организация. Междувременно, в банковата сфера са
    навлезли и съответни за тези цели и намерения кадри.
    В зараждането на банковата система се оформят и трите основни линии на престъпления и закононарушения, съдействали активно за сегашното кризисно състояние на банките:
    – използването на дебалансираните отношения между банките и държавните предприятия /прехвърлянето на дефицита на предприятия към банките, а от последните към БНБ и бюджета/ за присвояване на огромни средства чрез овладяване на входа и изхода на предприятията;
    – раздаването на необезпечени кредити и ниската възвръщаемост по раздадените огромни средства;
    – включването на някои банки в механизмите за „пране на пари“ и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес.

    БАНКИТЕ КАТО ЗВЕНО В МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ПРИСВОЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА

    Дълготрайният небалансиран характер на отношенията между държавните банки и държавните предприятия, с всички произтичащи от това последствия, има определящо значение за задълбочаването на кризата.
    Икономическите реформи стартираха в условията на „прекредитирана“ икономика. До 1990 г. 70-80 на сто от инвестициите, а също и оборотните средства на предприятията се кредитираха от държавните банки, като преоценката на оборотните средства се начисляваше като бюджетен приход, а не за увеличаване на уставния капитал. Това
    способсваше за увеличаване дела на банковите кредити. През 1991 г. в условията на стагнация, загуби на пазари и рязко повишаване на ОЛП се блокира възможността предприятията да обслужват отпуснатите кредити.
    Приемането на Закона за уреждане на несъбираемите кредити реши в известна степен въпроса с инвестиционните кредити, но не и тези за оборотните средства. Те останаха да се обслужват от предприятията и съответните банки, което предопредели тяхната несъбираемост.
    Натрупаните загуби в държавния сектор на икономиката автоматично се прехвърляха от всички правителства върху обслужващите банки, което доведе до отрицателен капитал в банковата система, достигащ стотици милиарди лева. Част от тези загуби са от гаранциите на държавните фирми за отпускане на кредити към частния сектор. През 1991 п-1993 г. тези гаранции се записваха в балансите на банките, като задължения на държавния нефинансов сектор, докато през 1994 г. и особено 1995 г., голяма част от тях са показани като кредити за частни фирми. Част от новите кредити продължаваха да се теглят за покриване на загубите и по този начин, проблемът се прехвърли върху банковата система.

    1

    Огромните загуби на държавния сектор логично водят до капитализация на частния. Това по принцип създава възможности за сериозни инвестиции в реалния сектор, но значителна част от получените суми се реализираха за лично потребление на работещите в частния сектор, бяха изнесени от страната и инвестирани в недвижимо имущество и
    финансови операции в чужбина.

    Сумата на „лошите“ и съмнителните кредити в края на 1995 г. възлиза на 342,7 млрд. лева, което съставлява близо 40 % от произведения през годината брутен вътрешен продукт. Нетната стойност на капитали на търговските банки е отрицателна – 53,3 млрдлв. Основния дял от натрупания в цялата банкова система капиталов недостиг се пада на няколко държавни и частни банки: Стопанска -15,4 млрд.лв., ОББ -14,9 млрдлв., „Балканбанк“ – 14,4 млрд.лв., „Биохим“ – 8,2 млрд.лв., „Минбанк“ – 7,7 млрд.лв.,
    „Агробизнесбанк“ – 8,2 млрд.лв., ПЧБ – 7,3 млрд.лв., БЗК – 5,6 млрд.лв.

    През последните години „на входа и изхода“ на крупни обекти в структуроопределящи отрасли на реалния сектор застанаха икономически групировки и фирми, като по същество монополизираха вноса на суровини и реализацията на продукцията им. По този начин, чрез системата на „паяка“, бяха изсмукани огромни държавни средства по схемата: рефинансиране на търговските банки от БНБ и ДСК – кредитиране от търговските банки на крупни производители – реализация на продукция от субекти в частния сектор. Едновременно с това „преливане“ на средства търговските банки натрупаха огромни несъбираеми кредити от производителите.
    Седем от 16-те големи „лоши“ длъжника на „Балканбанк“ са фирми от групировката на „Мултигруп“ или свързани с нея, чиито дългове към 31.05.1996 г. формират 38,52 на сто от кредитния портфейл на банката /14,234 млрд.лева/, като голяма част от тях са проблемни. Най-големите длъжници са „Дисконтова къща“ АД – 2,97 млрд.лв., „Индустриал-М“ АД – 1,11 млрд.лв. и др. Много от кредитите на фирми на „Мултигруп“ са предоставени при преференциални условия и многократно са разсрочвани.
    Кредитните взаимоотношения са реализирани по сложни многостранни схеми – взаимно гарантиране на кредити, прехвърляне на задължения, предоставяне на обезпечения, тристранни операции и др. Бившите изпълнителни директори на „Балканбанк“ Иван Миронов и Надежда Апостолова са членове на управителните съвети на почти всички фирми- длъжници без да са съдружници в тях. Подобна схема на кредитиране прави невъзможно доказването на крайния потребитш_ни1Трисвоените средства.
    По време на управлението на бившия председател на СД на Стопанска банка Цветан Петков до началото на 1994 г. от банката са отпуснати 200 млн.ЩД кредити без обезпечение. Само „Булгарлизинг“ например, свързана със ЗД „Корона Инс“ е получила 24 млн.ЩД.
    През 1995 г. ръководителите на Комитета по енергетика Дянко Добрев и Трифон Цветков подписват записи на заповед за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на ЧЗИБ с председател Кирил Дунев.
    Записите са представени в ДСК, сумите са усвоени и впоследствие са укрити. Финансовото състояние на НЕК се влошава още повече, след налагането на запори по сметките на компанията от страна на ДСК, поради изплатената на ЧЗИБ сума. Преобладаващата част от „лошите“ кредити на частните банки са предоставени на фирми и лица, работещи в тях, на акционери или фирми, свързани с тях.
    През последната година преди да бъде освободен от поста изпълнителен директор на „Балканбанк“ АД Иван Миронов отпуска кредити на обща стойност 3 млн.ШД на фирмите на своите синове. Гаранциите по кредитите са фиктивни. С цел да се прикрият следите и роднинската връзка, кредитите са отпуснати от провинциални клонове на банката и не се обслужват. Валутата е изнесена зад граница. В момента семейството на Миронов /съпругата и двамата му синове/ се е установило постоянно във Вашингтон-САЩ, където са закупили имоти на голяма стойност.
    Георги Агафонов – председател на ТБ „Славяни“ предоставя кредити и подписва банкови гаранции предимно на свои фирми и фирми на негови роднини, фирмата на Агафонов „ИФФ груп“, в която първоначално са участвали Максим Димов и Красимир Илиев, дължи на ТБ „Славяни“ над 1 млрд.лв. Друга негова фирма – „Ес Джи Ей“, е получила кредит от Стопанска банка 30 млн.лв. като за гаранция е заложен цирконий. Чрез фирма „ИФФ груп“ от страната са изнесени 2 млн.ШД, с които са закупени вилни парцели в Доминика. Всичките движими и недвижими имоти Агафонов прехвърля на
    свои фирми.
    „Бизнесбанк“ АД е използвана целенасочено за пренасочване на отпускания от БНБ и ДСК ресурс към частни фирми на основните акционери.
    Най-големи длъжници на банката са „Свети Йоан“ АД, Нова Телевизия /Дарко Таминджич/, Добруджанска банка.

    Възползвайки се от своите правомощия Иван Китов е наредил отпускане на необезпечени кредити на редица фирми, между които съществуват тесни икономически и междуличностни връзки, възлизащи приблизително на 7 млрд.лв. и бмлн.ЩД. Съпругата на Китов живее постоянно във франция, където семейството притежава недвижимо имущество на голяма стойност. В същото време само през 1996 г. ДСК е рефинансирала „Бизнесбанк“ с над 6,5 млрд.лв.
    Директорите на БЗК Атанас Тилев и Янко Янев са отпускали кредити в големи размери на фирми от групировките „Дару“ и „Орион“. Заниженият контрол при валутните операции е използван умело от служители на банката за осъществяване на незаконен износ на валута зад граница. Едноличното ръководство от страна на Тилев, след отстраняването на Янко Янев от банката, е позволило износа на капитала на банката зад
    граница, чрез присвояване на финансовия инструмент в размер на 6 млн. ЩД и отпуснати кредити на фирми с участие на Тилев в размер над 40 млн. ЩД.

    Впечатляващ е случаят с бившия директор на ПИМБ Венцислав Стефанов, отпуснал 20 млн.ЩД кредит на фирми, в които той е акционер.
    Тежкото състояние на ТБ „Компас“ /бивша „Моллов“/ е причинено преди всичко от незаконосъобразните действия на Валентин Моллов. Възползвайки се от служебното си положение на основен акционер и председател на Съвета на директорите на ТБ „Моллов“, той е оказвал натиск върху членовете на УС за отпускане на кредити и разсрочване на погасяването им. Чрез фирмите на частната групировка ФИГ „Моллов“, В. Моллов е изтеглил от едноименната си банка кредити в размер на 5 млн. ЩД
    и 200 млн. лв., които изобщо не се обслужват. Като безнадеждни са класифицирани кредитите на „Моллов ФИГ“ – 44 066 хил.лв., „Ем Еф Ай Брос“ – 125 967 хил.лв. Със съмнителна възвращаемост са кредитите отпуснати на „Сторма“ – 80 554 хил.лв. и „Ем Еф Ай Брос“ – 142 455 хил.лв. Друг неизправен кредитополучател е „Крами“ ООД със 721 089 хил.лв.

    В. Моллов е използвал лица от своето обкръжение и предимно Пламен Димитров и Николай Йорданов Косашки, членове на СД на „Моллов ФИГ“. Членовете на УС на ТБ „Моллов“ са получавали годишно 100 хил.ШД в брой и 400 хил.ЩД в кредити. Посочените лица са затруднявали ръководството на банката, като не са предоставяли точни документи за проверка на финансовото състояние на фирмите – кредитополучатели на икономически свързани лица и извършване на финансов анализ на усвоените суми.
    Някои от факторите, довели до затруднения ПЧБ, се свързват с изтичането на капитали от нея /включително и от рефинансирането от БНБ/ към ТБ „Моллов“. Поради настъпилия разрив между Моллов /рефинансирал от своя страна ПЧБ/ и В. Стефанов – председател на ПИМБ и „координатор и разпоредител“ на средства по време на югоембаргото, е преустановено рефинансирането на ПЧБ чрез ТБ „Моллов“.
    Два месеца преди обявяването на ПЧБ под особен надзор са й били необходими капитал и провизии за около 20 млрд.лв. ДСК спира ресурса на ПЧБ в средата на 1995 г., възлизащ до този момент на над 3 млрд.лв. БНБ е заделяла около 37 % от целия размер на рефинансирането за всички ТБ за ПЧБ. По този начин ПЧБ е изсмукала голяма част от
    предназначените заеми за други ТБ, изпитващи затруднения с ликвидността.
    Кредити в особено големи размери са раздадени на частните структури, свързани с ПЧБ и ССИГ, както и на лица, приближени на членовете на УС – Венцислав Йорданов Йосифов, Валентин Георгиев Моллов, Димитър И. Звездев, Емилиян Крумов Димитров, Милчо Д. Караиванов, Михаил Димов Стефанов, Петьо Христов Блъсков и назначените по-късно през 1995 г. прокуристи на банката – Елза Цветанова Ботева, Илиян
    Стоянов Митев, Кирил Савов Григоров. Предоставените големи правомощия на изп. директори на клоновете са им позволили да отпускат необезпечени кредити еднолично, както и да включват подставени лица в схеми за „превъртане“ на крупни суми. Характерен пример е клон „Надежда“ и изп. директор Петко Цеков Каменов.
    В централата на ПЧБ е установена липса на известна част от кредитните досиета, поради което не могат да бъдат установени фирмите и размера на кредитите без необходимото обезпечение.
    ТСБ отпуска значителни кредити на фирми, свързани с изпълнителните директори на банката, като „Дива – Р. Златев и Сие“, „СПОРТ-РЕЙ“ ООД, ЕТ „Николай Райчев“ и други фирми на Иво Иванов и Николай Райчев. В същото време основните групировки „Прайм ИнвестмънтТръст“ АД, ФК „СПОРТ-РЕЙД“, в които участват като акционери всички изпълнителни директори на банката, работят на печалба.
    Голяма част от натрупаните несъбираеми кредити е резултат от корупцията, обхванала различни нива в банковата система. По веригата „лобисти – политици – банкови чиновници – частни фирми“ са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществеността е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10 на сто комисионна, а за кредити, за които
    предварително е известно, че няма да бъдат върнати, комисионната е до 50 %.

    ***

    Включването на някои банки, ФБК и обменни бюра в механизмите за „пране на пари“ и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес също оказа крайно неблагоприятно отражение в банковата система.
    Финансовото обслужване на крупни престъпни операции от субекти в официалната банкова система, директно или чрез сателитни финансово-брокерски къщи, допринесе за изтичане на огромни количества валута от страната. Благоприятен терен за подобни операции бе контрабандната търговия, включително ембарговата, както и периодичните
    валутно-спекулативни кризи като тази през м.март 1994 п, довела до трайно обезценяване на лева. Само от „Агробизнесбанк“ – Пловдив, чрез документи с невярно съдържание, длъжностни лица са превели в чуждестранни банки около 5 млн. долара, а ФК „Дилър“ от същия град, чрез представяне на фиктивни договори, е осъществила незаконен износ на 2 млн. щатски долара.
    От 01.01.1996 г. до 30.07.1996 г. от 9 държавни и частни банки през митницата на Аерогара „София“ са изнесени 2811 кг. „ценни“ пратки, съдържащи банкноти. За сравнение: 1 млн. щатски долара, в купюри по 100 има тегло 8 кг. Впечатляващ е износът на „Елитбанк“, изнесла 1247 кг. ценни пратки, което изразено в купюри по 100 долара е от порядъка на 156 млн. долара. Банката не фигурира в списъка на БНБ за директен износ на ценни пратки.
    Рязкото обезценяване на лева в средата на настоящата година бе предизвикано и от масираното изкупуване на долари и друга чужда валута, основно от „ИНГ банк“, „Булбанк“ и „Елитбанк“.
    Като дестабилизиращ фактор с кумулативно действие може да се разглежда и приетата като законодателна норма от Великото Народно събрание схема, депозити на чуждестранни вложители да се третират като инвестиционни и да се олихвяват с високия за момента процент. Това позволи на голям брой чуждестранни граждани, фирми и лица, близки на правителствените икономически екипи, през 1991/1992 г. да „изперат“ и легализират крупни суми във валута, част от които с неясен произход, и
    впоследствие умножени да бъдат изнесени от страната.
    Председателят на СД на „Елитбанк“ Иво Георгиев е извършвал съмнителни сделки за „пране“ на пари с помощта на Стоян Бакалов, американски гражданин – бивш член на СД на ПИМБ.
    Основни кредитополучатели на ТБ „Елитбанк“ са фирмите от холдинга „Макском“. Към 25 юни 1996 г. задълженията, възлизащи на 800 млн.лв. са върнати, като веднага е отпуснат кредит в размер на 900 млн.лв. на фирма „Кремакс“ /с падеж 2000 г./, която е свързана с холдинга. Целта е да се прикрият вътрешните кредити, отпускани от ТБ „Елитбанк“ и формалното изчистване на „Макском“ от задължения с цел
    участие в приватизацията.

    Председателят на ТБ „Славяни“ Георги Агафонов заедно с Максим Димов, Красимир Илиев и Георги Дорев имат фирма в Кишинев, чрез която са изнесени големи суми зад граница. През м. май т.г. близък на Агафонов е изнесъл б0 хил.ЩД през ГКПП „Дуранкулак“. По разпореждане на Агафонов от ТБ „Славяни“ е дадена банкова гаранция за бООхил.ЩД пред БЗК на пирамидата „Демос“.
    Бившето ръководство на „Балканбанк“ АД в лицето на изпълнителните директори – Иван Миронов и Надежда Апостолова са подписали договори и други документи, с които са нанесени значителни щети на банката. Само през 1995 г. от „Балканбанк“ са изплатени на фирми на Н. Апостолова, Ив. Миронов и Л. Беров /“Балканкарт“, „МКК“, „Хай Тек Сис“, „БанкситУ, както и на техни подставени лица около 691 млн.лв.
    Месечната издръжка на „Балканинкасо“ с президент съпругът на Н. Апостолова е надхвърляла 30 млн.лв. Между „Балканбанк“ . АД и „Балканмашинари“ АД холдинг има сключен договор, съгласно който банката поема издръжката на офисите на фирмата в Москва, Киев, Минск и Талин, без каквито и да е ангажименти от страна на контрагента.
    Извършената проверка от вътрешния финансов контрол на дружествата в Кралство Белгия, известни с обобщаващото наименование „Брюкселски“ е установила престъпно нехайство, безстопанственост и безотговорност, довели до присвояване на големи суми във валута.
    Резултатите от проверката сочат, че Владимир Йорданов – бивш главен счетоводител на „Балканбанк“ е подпомогнал пренасочването на крупни суми във валута на регистрираната на чужда територия частна фирма с президент Е.Аспарухова. Това е ставало със знанието и пълното съдействие на изпълнителния директор Стефко Банев – постоянно пребиваващ в Брюксел.
    Един от най-големите длъжници на „Балканбанк“ АД е „Балканкар холдинг“, чийто дълг възлиза на около 7 млрд.лв. При отпускането на кредитите, според договора, като посредник участва Дисконтова къща. Чрез задграничното дружество на БКХ „Балканкар-Норд Америка“ е отпуснат от „Балканбанк“ кредит на стойност 1,5 млн.ЩД и са закупени облигации по външния дълг с номинал 7,5 млн.ШД. След получаване на облигациите
    банката сконтира задължението на „Балканкар холдинг“ по договорите за кредит с номиналната стойност на облигациите. Холдингът поема задължение в срок от пет години да възстанови разликата между номиналната стойност и покупната цена плюс 14% лихва. Закупените облигации не са предоставени на банката и се предполага, че са в Дисконтова къща. Досиетата по кредитите на „Балканкар холдинг“ са празни.

    * * *

    Комплексът от причини за краха във финансово-кредитната система е съсредоточен и почти изцяло отразен в отношенията между БНБ и търговските банки. Отношения, изградени в тежки преходни условия, неадекватни по своята либералност и подвластни единствено на административни мерки и средства за контрол.

    Не бе изграден ефективен банков надзор със строги правила и мерки за въздействие. Грешки от този порядък, осъзнати или неосъзнати, позволиха да бъдат раздадени необезпечени кредити за милиарди левове.
    Тези пари, концентрирани в частни ръце, създадоха условия корупцията да се разрасне до неограничени размери. Бяха разработени схеми за преодоляване на анемичното банково законодателство и цяла система за предоставяне и преразпределяне на банкови кредити. Най-организирана, с „най-рационален подход“ в новите условия, се оказа бившата номенклатура, която беша запазила своите стратегически позиции. Отделни личности от висшия ешелон чрез свои подставени лица създадоха безотказна схема за
    източване на капитали зад граница, с цел прикриване на техния произход.
    Паралелно с това на по-късен етап се създадоха възможности /благодарение на пълната липса на ефективен контрол/ за преразпределение на неправомерно отпуснати кредити вътре в страната. С особено важни функции в тази перфектна схема се оказаха тези банкери /изп. директори на банки/, които приеха да играят ролята на „бушони“. На подставени лица те осигуряваха средства за различни нужди: политически – за отделни политически сили, икономически – за отделни групировки и за лично облагодетелстване, както на тях самите, така и на благодетелите, около които лобираха.
    През продължителен период от време, когато вече бяха осъзнати грешките, допуснати в банковата система /след 1991-92 г./ изкуствено и съзнателно бяха поддържани създадените вече благоприятни условия за спекула и корупция. Въпреки първоначалния стремеж тази обстановка да се „управлява“, скоро тя беше изпусната от контрол, което позволи необезпечени кредити да успяват да получат все по-широк кръг хора извън
    описаните сфери на влияние. Процесите в този порядък започнаха да се контролират от увеличените апетите на овластени лица и създадоха нови проблеми. Със стария инструментариум вече не бе възможно да бъдат прикривани огромните загуби, калкулирани в банките, подложени на „изсмукване“ по описаната схема. Това предопредели през 1994-95 г. да се появят първите признаци за реалното състояние на някои банки в техните годишни отчети, изразено в огромни невъзстановими загуби.
    Кризата в нашата банкова система се отрази благоприятно на чуждите банки, открили клонове у нас. Голяма част от изтеглените от българските граждани валутни депозити се пренасочиха в Ингбанк, Райфайзенбанк, Хиосбанк, Дрезденбанк. Политиката и ангажимента на БНБ да поддържа за период от години стабилен курс на долара доведе до продажба на евтини долари в страната, а техният експорт зад граница не
    представляваше проблем за лицензираните чужди банки.

    През последните няколко години БНБ на базата на относителната си независимост и самостоятелност успя да се структурира като „държава в държавата“. Тя съумя законово да се затвори информационно, като изолира важни в контролно и превантивно отношение държавни институции, включително и оторизираните органи на МВР. Това бе „катализатор“ за стремглавото развитие на описаните по-горе процеси и позволи на корупцията да обхване и най-висшите етажи на БНБ, които „затвориха“ информацията за нарушения и злоупотреби в огромни размери, извършени от свързани с тях лица.
    Отговорност за кризата във финансовата и банковата система и всички произтекли и произтичащи неблагоприятни последици за страната носят Управителният съвет на БНБ и неговият председател професор Тодор Вълчев, ръководили банковата система в продължение на пет години.

    Централната банка не упражни контрол при лицензирането на финансовите институции и позволи създаването на нови банки с взет на кредит уставен капитал. Въпреки законовото изискване тя не проверяваше произхода на капитала при регистрацията на някои банки, като например ТБ „Славяни“ и ЧЗИБ. Последните две банки заедно с ПИМБ и „Тексим“ не обявиха списък на акционерите и техните дялови участия.
    БНБ, след приемането на ЗКБД и до настоящия момент не е създала система за информация относно финансовото състояние на кредитополучателите по смисъла на чл.31 от закона.
    Камен Тошков, несменяем началник управление „Банков надзор“ от 1990 до 1996 г., назначен по президентската квота, поддържаше ръководеното от него управление в състояние на пълно бездействие. Не бе упражняван текущ и последващ контрол върху дейността на банките, въпреки императивните задължения на институцията, съгласно законодателството.
    Фрапиращите случаи са многобройни. Известно е бързото лицензиране на „Тракиябанк“ – Пловдив /свързана със силовите структури на Клуб 777/, с цел изпреварване промяната на изискванията на БНБ за размера на уставния капитал. През периода 1990-1991 г. отговорни длъжностни лица от ТБ „Ямбол“ отпуснаха несъбираеми кредити над 2,5 млрд.лв. В момента следствените служби работят по над 100 предварителни производства, като размера на инкриминираните суми надхвърля 3 млрд.лв.
    Влиянието на началник управление „Валутни операции“ Стоян Шукеров при определяне на валутния курс на лева позволи на близки до него банки и фирми да реализират огромни печалби от валутни спекулации на базата на предварителна информация за резките и „неочаквани“ промени на курса. Размитата колективна отговорност на ръководството на БНБ доведе до лицензиране на банки, ФБК и обменни бюра, които започнаха
    мащабни неконтролируеми финансови спекулации.
    Фактор за дестабилизиране на банковата система е и кадровата политика. Много от директорите на големите държавни банки са назначавани и преназначавани според лоялността им към управляващия в даден период политически елит. Не са отчитани деловите и професионалните качества на банкерите и на надзорниците на банките, а политическата им обвързаност. За председатели, членове на директорски съвети и други отговорни длъжности в някои банки бяха назначавани даже бивши бармани. Вътрешно-банковата кадрова политика в повечето случаи е поставена на безпринципна основа. Всичко това създаде условия за корупция и лобиране на служители в отделните банки и стана основа за масовото прилагане на описаната схема на „изпомпване“ на парични
    средства от банките.
    Към факторите, довели до кризата в банковата система, свързани с оперативното й управление, се отнасят неоправдано високите разходи, извършвани от банките, които не са свързани пряко с основната дейност на тези институции. Много от банките разкриха широка клонова мрежа в страната, като за създаването и поддържането й влагат много предства, които са с бавна и невъзможна възвръщаемост. Бяха закупени автомобили,
    терени и изградени помпозни сгради, които погълнаха огромни средства в лева и валута.

    Дори и понастоящем някои елементи от оперативното управление от страна на БНБ предизвикват недоумение. В етапа на обявяване в особен надзор, несъстоятелност и преструктуриране на 14 банки има факти за недобронамереност и престъпна политика относно назначаването на квестори, помощник-квестори, експерти и вещи лица. Някои от тях са били уволнявани и наказвани за недобросъвестно изпълнение на служебните си
    задължения в банковата система. В клоновете на някои от въпросните банки, висши административни служители от една банка изпълняват квесторски функции в друга банка, което се явява в противоречие с нормативната база.
    Състоянието, в което се намира финансово-кредитната система в момента, не може да не се отрази неблагоприятно на процесите на приватизация в страната. Участието на банките, поставени под особен надзор в приватизационните фондове с потвърдени проекти, в значителна степен променя техните предстартови позиции. В новите условия ще се наложи фондовете да преразгледат своята стратегия и да потърсят други източници
    на реални средства. Участници в Пф са: „Балканбанк“ АД, „Добруджанска“ ТБ, „Елитбанк“ АД, „Славяни“ АД, „Стопанска банка“ АД и ТСБ – АД. Засегнати са общо 24 фонда.

    * * *

    Кризата в банковата система реално заплашва с дестабилизация на националното стопанство и създава предпоставки за увеличаване криминогенните фактори, стимулиращи или благоприятстващи мащабни спекулативни дейности – изтичане на валута от страната; „изпиране“ на престъпен капитал, натрупан в страната или внесен от чужбина; присвояване и разхищения на имущество, суровини и продукция; злоупотреби и компрометиране на реалния сектор на етапите на преструктуриране, касова
    и масова приватизация.
    За ефективна защита на държавните интереси във финансово-кредитната система и пресичане на пренасянето на проблемите върху националното стопанство считаме за целесъобразно:
    1. Бързи промени и актуализиране на законовата и вътрешно-нормативна база, свързана с:
    – реформата в банковата система: лицензирането, банковия надзор, рефинансирането, кредитните ограничения;
    – приемане на Закон за държавния служител;
    – адекватни на реалната обстановка промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс.
    2. Определяне степента на персоналната вина на банковите служители и разработване на механизъм за възстановяване на щетите. Даване на гласност на мерките по търсене на отговорност.
    3. Приемане на спешни мерки за възстановяване на изнесените от виновните лица в чужбина валутни средства. За целта да се потърси съдействие от оторизираните международни органи.
    Министерство на вътрешните работи, респективно националните и централни служби, СДВР и РДВР в страната в рамките на определените от закона функции, осъществяват практически действия за разкриване престъпленията в банковата сфера и защита на държавните интереси.
    Утвърдени са комплексни Мерки за оперативно, информационно и охранително обезпечаване на правителствената програма за оздравяване на банковата система. Сформирана е постоянно действаща работна група с представители на национални и централни служби, която централизира, систематизира и анализира негативните явления и процеси при реализиране на правителствената програма, за информиране на Министерски съвет и другите компетентни държавни органи за отношение. Разработва се за обсъждане в Колегиума на МВР, организацията на работата по изпълнение на задълженията на министерството, произтичащи от Закона за „пране на мръсни пари“.
    Под ръководството на централен оперативен щаб, полицейските и охранителни служби в столицата и в страната са създали организация и осъществяват конкретни мерки за охрана на клоновете на банките, поставени под особен надзор и в процедура за обявяване в несъстоятелност. Щабът поддържа ежедневна оперативна връзка с БНБ и
    другите компетентни ведомства и организации.
    Националната служба за сигурност активно работи по предотвратяване опитите на чутири чужди специални служби за придобиване на стратегическа информация във финансово-кредитната система. Службата целенасочено работи за разкриване и документиране на десетки случаи на корупция, длъжностни и документни престъпления в банковата система, с реализацията на които ще се предотврати незаконният износ на огромни валутни средства от страната.
    За подпомагане дейностите на правителството по оздравяване на банковата система, в рамките на компетенциите на МВР, считаме за належащо:
    – На основата на предварителните договорености на МВР с НСлС и Главна прокуратура, с участието на Министерство на финансите, да се разработи механизъм за взаимно информиране и синхронизиране дейностите на тези ведомства и документиране на престъпления на длъжностни лица в банковия и финансов сектор и привличането им към
    наказателна отговорност.
    – На оторизираните служби на МВР да се регламентира достъп до субектите на финансово-кредитната система, за изпълнение на законово регламентираните им функции.
    – Незабавно допълване и актуализиране на ПМС N 324/1996 г. и Решение N 475 на МС, за регламентиране статута на офицерите по сигурността и режима в банковата и финансово-кредитната система и назначаване на такива в БНБ и търговските банки.

    2

    ––––––––––

    К. Райдовски: Луканов е конструкторът на банковия грабеж


    За причините довели до създаването на доклада и какво още обществото не знае за банковата мафия, разговаряме с Красимир Райдовски.

    Интервю на Стойко Стоянов

    – Г-н Райдовски, познавате ли банковия доклад “Добрев”, автентичен ли е документът, публикуван във Frognes.bg ?

    – Ходих до приятел и от неговия интернет видях публикувания във Frognes.bg доклад на МВР за банките. Автентичен е, чел съм го още през 1996 г., когато бе изготвен. Първо беше представен на закрито заседание на Министерски съвет, но после Виденов настоя да се разсекрети и правителството взе такова решение. Мотивите бяха, че събраната от службите информация в него не представлява държавна тайна, а в същото време е с голяма обществена значимост. Сведенията за това кой, как и защо са създали предпоставки да се срути банковата система и да се разграби държавата в никакъв случай не може да бъде държавна тайна.

    – Защо тогава правителството на БСП не публикува материала, скрихте го?

    – Въпросът е логичен. Покойният министър на МВР Николай Добрев чрез свои приятели в медиите пусна тогава само избирателни откъси от доклада. Аз направих опит да го пубикувам целия във в. “Дума”, но покойният главен редактор Стефан Продев, който ми беше и съсед, отказа. Мотивира се, че обемът му е много голям. Според мен причината беше друга – чрез тази гореща информация и за идиота става ясно кога беше положено началото на Вартоломеевата нощ във банковия и финансовия сегмент на държавата.

    Според мен в новата българска история има три момента на бързо натрупване на капитал чрез грабеж. Първият – след Освобождението от турско робство, когато са ограбени имотите и богатството на богатите турци. Вторият е след 9-ти септември 1944 г. и третият – след 10-и ноември 1989 година. Но докато в първите два случая се е ограбвало частно имущество, в третия бе окрадена държавата.

    – Кой според вас положи началото на този грабеж в банковата система?

    – Бумът на създаването на частни банки с държавни пари, кредити и гаранции, както е ясно от доклада, е конструиран по време на правителството на Андрей Луканов. За това не трябва да има никакво съмнение. Луканов упражняваше своето влияние върху ръководството на БНБ за издаване на лицензи. Само на него са известни мотивите за такъв антинационален подход, но в никакъв случай не може да се говори за незнание, грешка, липса на прозорливост. Днес съм убеден, че този процес е бил целенасочен.

    Сега много хора от обкръжението му, в стремежа си да го оневинят, твърдят, че той е нямал отношение към парите, а само към властта. Но допускат грешка, съзнателно или не. Фирмата “Ликом”, в която е бил съдружник сина му, според публикации на в. “Капитал” е била собственик на 5% от М-тел. С какви пари са закупени акциите? Друга фирма на сина му пък беше споменавана с случая с “Хардланд”, а да не забравяме, че брат му бе представител на “Мултигруп” в Москва.

    – Каква беше причината Жан Виденов да поиска от МВР да изготви този анализ?

    – Международният валутен фонд през средата на 1996 г. бяха вече наясно какво се случва с банките у нас и упражняваше силен натиск върху правителството на БСП и лично върху Виденов да ликвидират трезорите, чиито собствениците са си раздавали кредите на свои фирми и на роднини, без необходимата обезпеченост. Това наложи изготвяното на доклада, за да добие правителството ясна представа за състоянието на сектора.

    И до днес обаче на хора с плитка памет по различни политически причини се вменява тенденциозно, че Виденов носи вината за банковата криза. Истината е обаче, че взривът на тази система бе заложен от друг, а реализацията осъществиха самите собственици, които окрадоха държавните пари от частните банки.

    – По партиен прицип ли са раздавани лицензите за частни банки?

    – От публикувания документ става ясно, че не партийния принцип е бил водещ, а финансовата шуро-баджанащина. Защото се вижда, че собствениците на банки са хора от целия политически спектър. А и съм изкушен да припомня, че основната опозиционна сила в началото на прехода – СДС, се роди благодарение на инкубатора майка – БКП.

    – Как премиерът Виденов реагира на доклада, какви действия нареди да се предприемат?

    – Виденов беше гневен за събраните факти и затова на заседанието на правителството бе взето решение за закриване на съсипаните съзнателно банки. Бяха набелязани и мерки, които да предприеме правораздавателната система, но на правителството не му остана време да действа.

    От позицията на днешният ден съм категоричен, че Виденов реагира адекватно, държавнически. Това обаче му създаде после много ядове – огромният финансов ресурс, с който разполагаха левините, собственици на банки, бе ангажиран в технологията за дискредитирането и свалянето на премиера и правителството от власт. Това бе и една от причините, за да се организират протестите на 10 януари 1997 г. , зад които реално стоеше “Промяна” на Митко Диманов, днешният ковчежник на НДСВ. Този човек преди това искаше да се продаде на “Позитано” 20, но след като не стана се предложи на СДС.

    – Но нали тогава бе арестуван за далавери шефът на БЗК – Янко Янев?

    – Задържането му бе в резултат на донос от страна на бившият агент на Държавна сигурност Румянцев, който се оказа, че е собственика на БЗК. Говоря за лицето Атанас Тилев. В доклада “Добрев” се вижда този човек какви кредити си е раздавал и е изсмукал от банката си.

    Не трябва да се забравя една твърде любопитна подробност, когато банката му тръгна към процедура по фалиране, той я предложи срещу символичната цена от 1 лев на СДС. Това предложение е било обсъждано на заседание на НИС на сините, но Филип Димитров се възпротивил, въпреки, че Костов бил склонен да приеме.

    Въпреки опитите да търси някакви политически гаранти, на Атанас Тилев бе наложено запрещение от МВР да напуска страната и предстоеше задържането му, заради банкови измами. Но операцията бе осуетена от неговият приятел и началник тогава, а днес подчинен – ген. Бриго Аспарухов. Той го придружи до лично до VIP-а на Аерогара – София и го изведе безпроблемно от страната. Така Тилев се спаси от възмездие и от закона.

    Но името на Бриго Аспарухов, тогава шеф на Националната разузнавателна служба, е намесено и в доклада за банките, чрез снаха му Елена Аспарухова. Тя е успяла да вземе от “Балканбанк” финасови инжекции за фирмата си, регистрирана в чужбина.

    И тъй като вече коментирахме извеждането на Атанас Тилев през VIP-а на Аерогарата, на обществото трябва да е ясно, че имено от там, освен като ценни пратки официално през митницата, има и оперативна информация, че огромни суми пари са изнасяни и незаконно по време на банковите фалити. Но въпреки това от 20 г. на този VIP шеф е пенсионираният служител от ДС Борис Попов, който посреща и изпраща, целувайки сега най-големите демократи на България и борци срещу ДС, но затова оцелява на поста. Присътвието му там е поредното доказателство за разнопосочните стандарти, по които ръководят нашите управници.

    – Преди 15 години упорито се говореше, че групировката “Орион”, близка и до Виденов, е допринесла за фалита на БЗК?

    – В доклада, както хората могат сами да се убедят, няма нищо скрито за “Орион”, а това е доказателство, че неоснователно бе приписван като приятелски на Виденов. В действителност, от събраните оперативни материали от МВР се вижда, че той не го е покровителствал. Най-големият кредитополучател от БЗК са фирмите на Тилев, в нарушение на законодателството. Кредит е взел и покойният собственик на “Орион” Румен Спасов. Известно ми е, че в началото той и Тилев бяха близки, ходеха по вечери и обяди. Вероятно така са договорили и огромния заем – около 10 млн. долара, дадени от Тилев на фирми на Спасов. По-късно обаче Румен Спасов ми се оплака, че въпреки договорите, Тилев си поискал ненадейно парите, цялата сума и то незабавно. Тогава Спасов спрял да обслужва кредитите.

    През този период по настояване на правителството се полагаха усилия да се изясни и ролята на “Мултигруп” в унищожаването на “Балканбанк”. По време на мой разговор с шефа на финансовата институция Иван Миронов, той изрази готовност да разкрие пред компетентните органи ролята и мястото на Илия Павлов и групировктата му, както и методите, по които е ставала финансовата далавера. Но Миронов виждаше всичко като сделка, която да го остави на поста. Такъв подход не бе възприет и той бе освободен от ръководното място. После избяга зад граница.

    – Изненадани ли бяхте, че МВР е събрало информация и за Ортодоксална банка “Свети Никола”, спряганата в медиите като трезор на ДС ?

    – Тя не е на ДС. Това, че сред учредителите й има бивши хора от службите, не значи нищо. Лица от тези служби бяха използвани активно и от най-демократичните правителства след 1990 година. А що се отнася до присъствието на почетния старец Любен Гоцев в надзорния съвет на този трезор, аз нямам обяснение. Наскоро в интервю, оправдавайки себе си, той твърдеше, че нищо не разбира от банково дело. Явно се е пообъркал, но това е поредното доказателство как са създавани по онова време банките и как професионално са подбирани шефовете им.

    – Данните от доклада “Добрев” могат ли да послужат за разкриване на икономическите досиета, за които настоява президентът Първанов, а престъпниците, макар и след 15 години, да бъдат наказани?

    – Сама по себе си идеята е носител на справедлив заряд. По действията на настоящото правителство, което предприе битка срещу Октопода и мафията, може да се съди, че има воля да положи началото на един такъв справедлив процес. Но да не изпадаме в позицията на прокурора Роман Василев и да говорим прибързано за престъпници. На базата на този доклад и на още един сериозен документ, изготвен и разпространен от БНБ през 1998 г. – списък на кредитните милионери в България, могат да бъдат направени съответните изводи и да бъдат предприети конкретни мерки.

    Ако се засекат връзки между банковия доклад и списъка с кредитните милионери, ще се откроят много интересни лица, вързани с всички политически сили в страната. Сред тях, за съжаление, е и фирмата на покойния Венцел Райчев, баща на уважавания от мен, известен български учен, социолог, предприемач и познавач на голфа Андрей Райчев. Там има даже и фирми на днешни депутати, но какво от това.

    – Защо няма реално осъден банкер за финансовите нарушения до 1996 година?

    – Според мен това е в резултат на липсата на каквато и да е воля – административна, политическа. Но това е логично за начина, по който беше извършена реформата и преходът в България.

    Но сега е важно да се разбере защо правителствата и премиерите след Жан Виденов не направиха необходимото, за да се разкрият истината и да се потърси отговорност, съгласно закона? Имаха цялата информация на готово, но не предприеха мерки. Нещо повече, в удобно за и за СДС и за БСП време винаги обвиняват Виденов за фалита на банките. Но и защо ли е трябвало да предприемат някакви действия, след като само преди година уважаваният учен, социологът Кънчо Стойчев, убеждаваше народа, че правителството на Тройната коалиция е толкова перфектно, че народът не го заслужава.

    http://frognews.bg/

  • На Томина неделя боядисваме яйца за покойните

    ikonaВеликденският празничен цикъл завършва с Томина неделя, на която се почита паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови ученици, известен с прозвището Неверни. Това наименование идва от евангелските писания, които разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал и за да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста.

    На осмия ден от възкръсването си Христос отишъл при Тома и му казал: „Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали.“ Когато Тома сам се убедил във възкресението, паднал на колене пред Спасителя и молил за прошка. Това моментно неверие на апостол Тома става олицетворение на миговете на колебание и съмнение, в които изпада всеки един човек.

    На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.
    Имен ден празнуват всички, носещи имената Тома, Томислав, Томислава. Да са живи и здрави!

    Източник: Фрогнюз

  • Живеем 21 г. повече, отколкото преди 1/2 век

    Продължителността на живота по света значително се е увеличила от 47 години през 1950-1955 г. на 68 години през 2005-2010 г., обяви ООН, цитирана от Асошиейтед прес.

    В доклада на генералния секретар на световната организация Бан Ки-мун се казва, че хората по света като цяло живеят по-дълго благодарение на подобренията в храненето и хигиената и напредъка на медицинското лечение на инфекциозни и паразитни болести.

    Според документа смъртността сред младите хора е намаляла и се е концентрирала главно сред по-възрастните, при които е по-голяма вероятността за развитие на незаразни хронични и дегенеративни болести като рак, диабет, сърдечни и респираторни заболявания.

    В глобален мащаб смъртността сред хората от 60 години нагоре се е увеличила от 26% през 1950-1955 г. на 54% през 2005-2010 г., се казва в доклада.

    Според ООН изместването на основната причина за смъртността от заразните към незаразните болести се наблюдава във всички региони на света, с изключение на Субсахарска Африка, където епидемията от СПИН е широкоразпространена, а инфекциозните и паразитните заболявания все още вземат много жертви.

    Ако смъртността като цяло по света продължи да намалява, ще се увеличи още повече бремето от незаразните болести.

    Тъй като повечето от тези заболявания са хронични и изискват продължително лечение, световната организация препоръчва държавите да вземат мерки за намаляване на рисковите фактори за появата не тези болести – наднормено тегло, обездвижване, тютюнопушене и злоупотреба с алкохол.

    Докладът също така призовава правителствата да положат усилия за решаване на проблема с недостига на здравни работници, особено в развиващите се страни, посочва АП.

    Източник: БТА

  • Частни трезори създадени с държавни пари

    След призива на президента за отваряне на икономическите досиета Frognews.bg публикува секретен доклад на МВР, изготвен за премиера Жан Виденов.

    Частните трезори са създадени с държавни пари и гаранции. През 1995 г. лошите кредити възлизат на 342,7 милиарда лeва. 15 години по-късно няма нито един осъден за разграбването на банките.

    Икономическите досиета на българския преход се оказаха по-голяма мистерия и от кутията на Пандора. Месец след като президентът Георги Първанов поиска официално те да бъдат отворени, за да се види как е преразпределено националното богатство и как е станало раждането на новите капиталисти и олигарси, институциите в България замръзнаха и тотално забиха главите си в пясъка.

    Никой до сега не е обелил и дума по взривоопасната тема, за която от „Дондуков” 2 настояват да изплува от 20-годишната политическа мъгла и да стане достояние на обществото.

    Президентът даже се усъмни, че точно това му искане е причината за започналата през март война с правителството на ГЕРБ, довела до процедурата по импийчмънт на държавния глава.

    По време на пресконференцията от март Първанов подчерта, че тези досиета не се намират в нечия каса или библиотека, а за тях има оставени следи и нишки във всички институции и тайните служби.

    Frognews.bg попадна чрез свои източници на следа, която води към бърлогата на банковата мафия. Става въпрос за секретен доклад, изготвен през есента на 1996 г. от Националната служба за сигурност, по искане на тогавашния вътрешен министър – покойният Николай Добрев.

    Разработката му е поръчана лично от премиера Жан Виденов, след като МВФ изпраща остро писмо до правителството, с настояване за затваряне на съмнителни банки.

    Икономисти днес са категорични, че с фалита през 1996 г. на 16 банки е завършила първата фаза на натрупване на капитала у нас. Изчезналите тогава пари после бяха вложени при вторичното разпределение на капитала при приватизацията. Така на практика материални активи за 35 милиарда долара бяха обсебени и разграбени за 1 милиард долара. От тук се родиха олигарсите и 1% богати, които до днес управляват страната.

    Сега експерти прогнозират, че се очаква третичното разпределение на капитала след неконтролирани фалити на фирми и стопански субекти заради икономическата криза, но имената на новите фаворити тепърва ще се появят на сцената.

    Някои от героите на банковата мафия от зората на демокрацията вече са покойници, отстранени с куршуми от бизнеса с пари. Но други и до днес продължават да бъдат необезпокоявани от никого честни милионери, с амбиции за политическа и държавна власт.

  • Полският президент Лех Качински загина в авиокатастрофа

    Самолетът Ту-154М, на борда на който пътуваше полският президент Лех Качински (Presydent.pl), се разби при приземяването си край Смоленск, съобщи говорителят на полското външно министерство Пьотр Пашковски.

    Няма оцелели, предаде агенция ПАП.

    В самолета е имало около 100 души. Първоначалните информации варираха между 85 и 132 пасажери. По-късно от руското министерство на извънредните ситуации потвърдиха за 96 души на борда.

    В самолета заедно с президента е била и съпругата му Мария. Двамата имат една дъщеря и две внучки.

    Полската делегация, която се състоеше от 88 души, включваше началникът на президентската канцелария Владислав Сташак, началникът на генералния щаб на въоръжените сили Франчишек Гангор, бившият министър на националната отбрана Йежи Шмайджински и управителят на централната банка Славомир Скшипек, заместник-министърът на външните работи Анджей Кремер, бившият полски президент в изгнание Ришард Качоровски, председателят на Полския комитет за местата на националната памет Анджей Пшевожник, депутати и историци.

    Машината е паднала на 300-400 м от пистата за приземяване на летище Северно в Смоленска област.

    Има предположения, че самолетът – поне 20-годишен, но ремонтиран неотдавна, е закачил дърво, докато се е снижавал. По време на кацането е имало гъста мъгла.

    Възможно е грешка на пилота да е причина за катастрофата, предаде агенция Новости, цитирайки източници от руските правоохранителни органи.

    Интерфакс твърди, че руските власти предложили на екипажа на президентския самолет да се приземи в Минск или в Москва заради мъглата в Смоленск. Пилотът обаче решил на приземи самолета там.

    Машината се разбила при четвъртия опит да кацне

    Руският президент Дмитрий Медведев създаде специална комисия за разследване на обстоятелствата около катастрофата Смоленск. Според съобщение на пресслужбата на Кремъл комисията ръководи премиерът Владимир Путин.

    На мястото на катастрофата по указание на Медведев е изпратен министърът на извънредните ситуации Сергей Шойгу.

    Следствието предстои да установи защо е имало толкова опити за кацане.

    Разглеждат се различни версии за причините, довели до катастрофата – неблагоприятни метеорологични условия, човешки фактор, технически повреди и други. Образуваното дело е за нарушаване на правилата за безопасност на въздушното движение поради непредпазливост, довело до смъртта на две и повече лица, информира Следственият комитет към прокуратурата на Руската федерация.

    Точната причина ще бъде установена едва след проучване на данните от черните кутии на самолета и серия от специални експертизи, заяви за ИТАР-ТАСС информиран източник от органите на реда в Смоленския регион.

    Секунди преди експлозията шумът от двигателите на самолета рязко се засили – очевидно, вече близо до земята пилотът се е опитал още веднъж да набере височина, разказал пред ИТАР-ТАСС очевидец от местно село.

    Според полски експерт, говорил пред местната телевизия „Полсат“, причина за катастрофата е най-вероятно съчетание между „фатални метеорологични условия“ и „неправилно решение на екипажа“, отбелязва ИТАР-ТАСС.

    Полша очаква Русия да й предостави цялата информация от разследването на причините за трагедията, заяви Павел Коч, прессекретар на варшавското посолство в Москва. Руските служби „провеждат всички необходими действия“, потвърди той.

    Полша обаче ще проведе собствено разследване,

    заяви междувременно във Варшава генералният прокурор на страната Анджей Шеремет.

    Външното министерство на Полша ще поиска Русия да допусне на местопроизшествието полски следователи и да им осигури достъп до частите от изгорелия самолет, се казва в информацията.

    Мястото на трагедията е отцепено, не се допускат журналисти и местни жители, съобщи репортер на ИТАР-ТАСС, отразяващ събитието.

    В Полша бе обявен едноседмичен национален траур.

    Лех Качински трябваше да участва в церемония на мемориалния комплекс Катин, създаден на мястото където са погребани жертви на политическите репресии по съветско време (1918-1953 г.), и няколко хиляди полски военнослужещи през 1940 г.

    Комплексът бе открит през 2000 г.

    След новината за катастрофата планираните церемонии бяха отменени. Присъстващите заявиха, че вместо това ще се молят за жертвите при самолетната катастрофа.

    Лех Качински пое президентският пост през декември 2005 г., като победи на балотажа съперника си Доналд Туск.

    Пълният 60-годишен Качински влезе в центъра на вниманието в своята родина

    още на 13-годишна възраст,

    когато заедно със своя брат близнак Ярослав играха в популярен детски филм, наречен „За двамата, които откраднаха Луната“.

    Братя Качински са родени на 18 юни 1949 г. във Варшава. По време на Втората световна война техните родители участват във Варшавското въстание срещу германската окупация.

    Набожен католик, Лех учи право, преди да влезе в политиката.

    Той е поддръжник на лидера на първия независим синдикат в тогавашния Източен блок „Солидарност“ Лех Валенса, който се надигна срещу комунистическия режим.

    След падането на комунизма, той е избран за депутат и заема редица постове, включително на директор на службата за национална сигурност към канцеларията на президента.

    През пролетта на 2001 г. Лех Качински и неговият брат Ярослав основаха дясната консервативна партия „Право и справедливост“, която защитава националните ценности, и подеха шумна кампания за законност и ред.

    Лех Качински стана министър на правосъдието през 2000 г. От 2002 до 2005 г. бе кмет на Варшава.

    През 2006 г. Ярослав бе назначен от брат си за министър-председател, но година по-късно партията им загуби изборите и премиерският пост пое Туск.

    Качински бе обявил намерението си да се кандидатира за втори мандат, като основният опонент се очакваше да бъде сегашният председател на парламента Бронислав Коморовски, член на управляващата партия „Гражданска платформа“.

    Според разпоредбите на полската конституция сега именно Коморовски трябва да поеме задълженията на държавния глава. До 14 дни той трябва да обяви избори за нов президент.

    ––––––––

    Днешният завършил трагично инцидент със самолета на полския президент Лех Качински е шестият от поредицата неприятности, сполетявали държавния глава по време на пътуванията му. Той обаче завърши трагично, предаде РИА Новости. Агенцията цитира по-специално случката на 2 декември 2008 г., когато при минус 20 градуса по Целзий в Монголия от строя излязъл самолетът Ту-154 на полския президент, който тогава бил на посещение в страната. Наложило се да лети до Токио, следващия етап от обиколката му, с чартърен полет. На 3 декември правителството на Полша решило да купи нови правителствени самолети. Премиерът Туск обаче предупредил, че не възнамерява да купува на Качински луксозен еърбъс и ще се ограничи със самолет, който да гарантира на държавния глава елементарна безопасност. На 5 декември 2008 г. самолетът на полския президент попаднал в зона на силна турболентност в Южна Корея. Тогава, за да приземи машината, се наложило пилотът да издигне самолета на голяма височина и отново да направи опит. Това обаче не подкопало оптимизма на Качински, който заявил: Всеки полет със самолет е свързан с определен риск, но и задълженията на президента са свързани с много сериозен риск и затова му се налага да пътува постоянно. На 14 януари 2009 г. заради обледеняване на самолета Лех Качински със закъснение отлетял за среща с украинския президент Виктор Юшченко. През септември 2009 г. пък от строя излезли и двата полски правителствени самолета Ту-154. Така президентът е трябвало да лети за Ню Йорк с редовен полет. /БГНЕС /

  • Внос на ценната стока „българи“

    България vs. чужбина. Министър Божидар Димитров, отговарящ за българите в чужбина, обеща в телевизионно интервю, че само за една година щял да ликвидира демографския проблем на страната чрез… „внос на българи от чужбина“.

    Тази изключително оригинална и похвална идея предизвика все пак някои въпроси у Маринела Липчева, които тя реши да постави в писмо до министъра:

    Уважаеми господин Димитров,
    като министър, отговорящ за мен, една от милионите българи, живеещи зад граница, си позволявам да ви кажа: Браво! Най-после някой се сети, че корупцията е в основата на демографския срив в България! Всъщност връзката, която правите Вие, е косвена, но тя в крайна сметка отвежда до верния от патриотична гледна точка извод.

    Мила Родино, ти си земен рай…
    Ако следваме Вашата логика, увеличеният внос на българи би могъл да влее свежа кръв в позастарялото тяло на нацията и да я изправи гордо на крака. А увеличеният внос на „ценната стока“, казвате Вие, може да стане факт само, ако се сложи край на корупционните практики, използвани от недобросъвестни посредници и чиновници при раздаването на български паспорти.

    Примерът, че някои завърнали се стават даже премиери, не е на място и няма да въздейства
    Ето защо законът за българското гражданство трябва да се реформира, предлагате, и да се премахнат всички пречки пред стотиците хиляди души, копнеещи да получат български паспорт. Така краят на корупцията ще постави и края на демографския проблем.

    С извинение, че помрачавам патриотичното настроение на един заслужил деятел на българската историография, бих искала да попитам замисляли ли сте се защо някои хора от Македония, Сърбия, Албания и Украйна, все страни извън ЕС, бяха и са склонни да плащат подкупи, за да станат български граждани?

    Разбира се, че съм далеч от думата „далавера“, защото българското гражданство дава съвсем законно редица преимущества не само в България, но и от няколко години насам в целия ЕС.

    Паспортът не решава проблема
    Публична тайна е, че българският паспорт е мост за прескачане на България в западна посока. Пък и не малко македонци, казват, подписвали декларация пред нотариус, че вземат български паспорт от икономически съображения.

    Със сигурност има и много други хора, не само от Македония, които искат българско гражданство, водени от патриотични подбуди. Чудя се обаче това ли е начинът да се реши демографския проблем на страната, след като всички „сънародници“ извън пределите й получат нейното гражданство?

    Всъщност, кое е по-важно – броят на сдобилите се с документ за българи или броят на онези, които живеят и работят в България? Светлите примери, дадени от Вас за завърнали се в Родината българи, станали министър-председатели, може и да поблазнят някого. Само че не всеки става за този пост. Това дори и за България е невъзможно!

    Пък и министър-председателят е един. Държавата обаче има нужда от много хора, които да работят в нея. Какво стана с идеята за привличане на българите, които учат и работят в чужбина? Вярно, част от тях са оперирани от ресорния Ви „патриотизъм“. Други могат и да твърдят, че обичат Родината, но предпочитат да живеят там, където се чувстват добре и това не е България. Тъжно, но факт!

    Какво мислят за родината българчетата в чужбина? За коя България говорим?
    В тежката конкуренция за гражданството, развихрила се между държавите с демографски проблеми, сантименталните родолюбиви подбуди са като овехтял учебник по история.

    Точно така изглежда рисунката на българче в чужбина, спечелило награда в миналогодишния детски конкурс под надслов: „България в моите мечти“: овчар с писана гега пасе стадо миролюбиви овчици на фона на мощни планински възвишения.

    Всъщност, как би трябвало да изглежда днешна България в една детска рисунка от чужбина? Мечтаят ли изобщо тези деца за България? За коя България? За тази на бабите им? За онази, на която родители им обърнаха гръб? И какво можете да им предложите Вие, за да ги спечелите, пардон, „внесете“ отвън? Сигурно знаете, че голяма част от тях имат по закон българско гражданство, но, уви, не живеят в България. Защо ли?

    Маринела Липчева
    www.dw-world.de

  • Дежа вю от соца: нощни списъци и опашки за лични карти и паспорти

    Опашките пред РПУ-тата се събират от малките часове; граждани не ходят на работа; самоорганизират се със списъци, процедурата не мърда, от „Сименс“, чийто е софтуерърът, отказват коментар.

    Отново има крупни проблеми с издаването на новите документи за самоличностност. От подадените документи за бързи поръчки пък били обработени и готови само половината. Пак е възродена системата на списъците и записването за чакане, всеки ден се правят нови, а от паспортните служби никой не се показва, за да информира какво става, скочиха граждани.

    Опашката се самоорганизира, за да има мир и спокойствие, разказаха ядосано по БНТ чакащи, които въпреки чакането с дни не могат да подновят документите си. Жена, отишла вчера в 03,30 сутринта, не могла да подаде документи, а днес отново е на опашката, за да направи втори опит. За целта не е отишла на работа.

    От фирмата „Сименс“, чийто е софтуерърът, засега са отказали коментар.

    Държавата е обявила поръчката за 30 областни дирекции, в които да се персонализира системата. В момента се печатат документи в 9 областни дирекции. Хората се трупат и чакат.

    Малко над 100 000 българи досега са имали късмет да подадат документи, но не е ясно кога ще получат личните карти и паспортите си.

    Навремето така съм чакал с дни и нощи и със списъци, за да си купя цветен телевизор пред ЦУМ, разказа за Frognews.bg възмутен гражданин, който от два дни е в отпуск, за да се справи с процедурата.

    Frognews.bg

  • Да! Има нещо гнило в енергетиката!

    Автор: Христо Николов /Сега/

    Борисов се възмути, че токът е скъп, НЕК работи на загуба, а ЕРП-тата не плащат дивидент. Но не прозря основната причина за това – безумните правила, наложени от държавата, които изкривяват пазара.
    Не е чудно, че премиерът Бойко Борисов е силно възмутен от ситуацията в енергетиката и особено от факта, че НЕК купува тока по-скъпо, отколкото го продава. Чудно е само защо целият му гняв е насочен към ЕРП-та, а не се стовари върху основния виновник за бъркотията на пазара – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

    В енергетиката, както и във всяка друга сфера предприемачите могат да вършат само това, което законите и правилниците им позволяват, и онова, което изрично не им забраняват. В сегашните правила за ценообразуване на тока пише, че ЕРП-тата имат право на 12% печалба, а НЕК – само на 1.5%. В първите три години след приватизацията печалбата на ЕРП-тата дори беше 16%. Кой и защо е разрешил подобно нещо, е въпрос за прокуратурата. Важното е, че тази печалба задължително се включва в сметките и ЕРП-тата са в пълното си право да я искат.
    Но това далеч не е единствената и основна причина за огромните разлики между цените на производител и за краен потребител. По-големият проблем е порочната роля на държавата, която много обича да се бърка там, където не й е работа. И в продължение на години се опитва да решава нещата на парче и по грешен начин. В някои случаи става дума за обикновена некомпетентност, в други обаче всичко се прави с ясното съзнание, че

    така ще се изкриви пазарът и ще се облагодетелстват определени фирми

    За какво става дума? Преди токът да стигне до ЕРП-тата, своя пай получават и производителите, и преносното предприятие. Според сегашната наредба НЕК е длъжна да изкупува тока на всеки, който притежава слънчева електроцентрала например, по космическата цена от 800 лв. за мегаватчас. Малко по-евтино НЕК плаща на вятърните централи, още по-евтино – на водните и т.н. За сравнение – токът от АЕЦ „Козлодуй“ се продава само за 11 лв. Но НЕК не може да отреже всички останали производители, защото й е скъпо. Нито пък може да ги накара да се конкурират с оферти. Тя е длъжна да взема определена квота от всички видове производители на ток по точно определени цени. И точно ДКЕВР определя всяка година цените и квотите. Затова и „Козлодуй“ изнася евтиния си ток за чужди държави, а не го продава у нас – просто квотата не му позволява. И не си мислете, че квотите и цените се определят пазарно! Там всичко е въпрос на криворазбрани компромиси – веднъж едните получават по-малко, следващият път – другите се компенсират. И всичко е уж в името на крайния потребител, дето трябвало да плаща поносима цена. Накрая губят всички – нито цената е поносима, нито пазарът е нормален, нито компаниите – на печалба.

    Прав е премиерът и да се чуди как така повечето ТЕЦ-ове се задоволяват с цени от порядъка на 40-60 лв. за мегаватчас, а две от тях – „Марица-изток“ 1 и 3, които са чужда собственост, продават за 126 и за 137 лв. Само че нека не пита безадресно, а да насочи стрелите си към точно когото трябва. Защото договорите, позволяващи такива гигантски цени, бяха сключени по времето на правителството на Иван Костов. Тогава всички критици изтъкваха, че поемайки 15-годишен ангажимент с твърди цени за изкупуване на тока, правителството
    блокира либерализацията на енергийния пазар за години напред
    А сините се оправдаваха, че предстои да влезем в НАТО и трябва да угодим на САЩ, като дадем двете централи на щатски фирми. Около година по-късно едната от тях – Entergy, продаде централата си на италианската Enel. Аргументът САЩ и НАТО отпадна, но договорите останаха.

    Бойко Борисов може да продължи с въпросите си. Например да пита как така години наред не се намери сила, която да накара собственика на ТЕЦ „Бобов дол“ Христо Ковачки да направи централата си екологично по-чиста. Нито пък да забрани на НЕК да й купува тока или поне да намали „квотата“, защото и тази ТЕЦ продава сравнително скъпо – за 65 лв. Не че отговорът е тайна. Веднъж бившият шеф на ДКЕВР Константин Шушулов каза публично, че не може да се пипа много ТЕЦ „Бобов дол“, защото „ще въстанат миньорите“.

    Така години наред в електроенергетиката много неща „не се пипат“, за да не се развали нечий хатър. НЕК обаче е държавна и затова

    изпълнява всякакви моментни прищевки

    Затова съвсем законно е докарана до положението да купува ток по 90 лв. за мегаватчас и да го продава за 88 лв. И тези цени не са определени от нея, а от ДКЕВР, която уж трябва да следи пазарът да не се изкривява. Това се случи в края на юни 2009 г. Т.е. още тогава е било ясно, че за цяла година напред НЕК ще търпи загуби. Тогавашният софийски кмет вероятно е надушил, че става нещо нередно, защото, коментирайки решението на комисията, Борисов каза: „Те сега нарочно не вдигат с колкото трябва цените на тока, та като дойде ГЕРБ на власт, да ги вдигне и те да кажат ето…“.

    Но какво стана с енергийните цени, когато ГЕРБ наистина дойде на власт? „Булгаргаз“ направи наскоро сметка, че синьото гориво от 1 април 2010 г. трябва да поскъпне с 26%. Синдикатите и някои заинтересовани работодатели обаче нададоха такъв вой, че поискаха енергийните цени направо да се замразят до края на годината като „антикризисна“ мярка. ДКЕВР склони да сведе увеличението на цената до 10%. Държавата, която е собственик на „Булгаргаз“, обаче разпореди на газовото предприятие да не се възползва от цялото увеличение на цената, а само от 5.8%. И нито един държавник не посмя да каже публично, че това не е редно и че замразяването на цените сега ще се върне като бумеранг още тази есен.

    Изглежда, че въпреки 20-те години демокрация и пазарна икономика държавата не може да се примири, че всяка стока си има цена, независимо дали тя ни харесва или не. И че всяка популистка или лобистка намеса на пазара рано или късно се връща тъпкано. Затова е крайно време да се престане с ефектните акции и да се подходи прагматично.

    Държавата да направи ревизии на собствените си предприятия и да запуши всички дупки, от които изтичат пари. Това, че НЕК е принудена да продава на загуба от нормативните актове, не означава, че компанията се управлява ефективно. Напротив – и там има куп безумни договори, с които тя се източва. Държавата да започне да се държи като отговорен акционер и в компаниите, където е миноритарен собственик – не само да иска дивидент от ЕРП-тата, но и да се поинтересува как те се управляват, какви инвестиции правят, каква е събираемостта на вземането им, как обслужва клиентите си, не може ли да се направи оптимизация на разходите… Все пак държавата има цели 33%. Досега нейните представители в бордовете на ЕРП-тата бяха политически хрантутници.

    ДКЕВР да спре да изпълнява политически поръчки и да почне стриктно да следи дали енергийните предприятия спазват правилата и да ги наказва, ако установи нарушения. Ако пък самите правила са калпави – да се поправят. И те да важат за всички играчи на пазара, независимо кой им е собственикът – държавата, чужди или български фирми. Заплахата за разваляне на приватизационни договори е ефектна, но едва ли ще е ефективна. Особено когато си пратил енергийния си министър в САЩ да търси инвеститори за други важни енергийни обекти.

    ––––––––


    Зам. шефът на ДАНС Иван Драшков взимал по 50 000 долара на месец от енергийното лоби?

    В последния брой на в. „Галерия“ е публикувана секретна справка на ДАНС от 27 август 2008 г., от която става ясно, че настоящият зам. председател на агенцията Иван Драшков е получавал по 50 000 долара на месец от сочения за кръстник на енергийната мафия Богомил Манчев, за да обслужва звеното за сигурност на енергийнта му структура. Същата сума е получил и приближения на Драшков бивш служител на ДАНС Веселин Марков. Според справката двамата са получавали крупни суми и от разследвания за източване на ДДС олигарх Христо Ковачки и са обслужвали директно икономически и политически интереси на кръга „Монтерей“. По-долу публикуваме текста, който излезе в „Галерия“, като поясняваме, че в следващия брой на вестника ще излезе останалата част от справката.

    ОТНОСНО: Постъпили данни за спецслужители, свързани с действия по дискредитиране на ДАНС и овладяване ръководството на службата.

    Според достоверни източници зад клеветническия електронен сайт „Опасните новини“ стои информационната агенция Frognews на оръжейния търговец Младен Мутафчийски. Съпричастен към разпространяваните клевети, касаещи лица от държавното управление, е и бизнесменът-журнапист Огнян Стефанов близък до кръга „Монтерей“.

    Компрометиращите атаки срещу ръководството на ДАНС се осъществява с помощта на принадлежащите към същия кръг ръководни служители в спецслужбата Иван Драшков и Веселин Марков.

    Поддържаните от двамата взаимно ангажирани отношения с енергийното лоби на Богомил Манчев (Риск инженеринг), строителната компания „Вечна Р“ (собственост на бизнесмена Любомир Ранчев) и други лица и фирми от едрия бизнес показват стремеж към единение и изграждане на широк корпоративен фронт срещу сегашното политическо управление на страната.

    Заявления на ръководни фигури в Риск инженеринг – финансирали сме предизборната кампания на БСП, но сме готови да дадем два пъти повече пари, за да я свалим от власт.

    Енергийното лоби на Богомил Манчев включва водещи имена в науката и енергетиката (професори, доценти и т.н.), финансисти като Гибински и Райчев (бивши собственици на Туристспортбанк), Николай Вълканов (Мултигруп), а в един предишен период и бившите енергийни министри Милко Ковачев и Румен Овчаров (вече не, след създаването на „Фронтиер“).

    Риск инженеринг партнира с енергийния гигант Парсънс-САЩ. Представител на Парсънс в България е сърбин, агент на ЦРУ.

    Налице са данни, че звеното за сигурност на енергийната структура на Б. Манчев се обслужва от Драшков и Марков срещу месечно възнаграждение от $50 000(информацията е от кръга на Б. Манчев)
    Поисканият и проведен от Драшков и Марков разговор с Христо Ковачки за съдействие потвърждават тези намерения. (Известно е, двамата са оказвали услуги на Ковачки, за което на два пъти им е изплащана значителна сума)

    Конкретната амбиция на двамата е свързана с отстраняването на Петко Сертов от службата и пълното овладяване на ДАНС с оглед гарантиране на лични и на „Монтерей“ икономически (и политически) интереси. Крачка в тази посока е проведената в началото на м. юли 2008 г. в кабинета на Васил Филипов (бивш шеф на „Булгаргаз“, близък с Бойко Борисов) среща между Любо Трифонов (бивш зам.-шеф на НРС), Иван Драшков и Веселин Марков. Разговорът е бил по повод предлагана техника от израелска фирма, чийто представител в България е Трифонов, за ефирен контрол на мобилните оператори.
    (Предимства: не оставя следи; необходим е 4-секунден интервал за гласов анализ; покрива 1 кв. км в населено място и 50 км извън населено място.) На тази среща Иван Драшков е помоли Филипов да гарантира пред Бойко Борисов, че винаги може да разчита на него и В. Марков.

    Осъществяването на целта се подсигурява чрез интензивни контакти с представители на американските спецслужби в България и максимално разширяване на кръга от лоялни на тях служители от спецслужбите.

    Данни за изградения кръг на настоящия етап:

    1. Иван Драшков – в системата на МВР работи от 1985 г. (ВГУ ДС – 04 отдел, „немското“ отделение). Напуснал през 1991 г. по собствено желание и започнал частен бизнес (с Румен Тошев, също офицер от НСС). През 1992 г. е върнат в НСС- МВР с протекцията на Владимир Манолов (заявен мотив от него – „Навън е много трудно. Бизнесът не върви, няма пари, няма изгледи за успех в търговията“). Израства в йерархията с помощта на кръга „Банкя“/“Монтерей“ (основно Чавдар Чернев) и бизнесмените Димитър Събев, Петър Манджуков и др. (Връзката и сближаването с тях осигурява чрез брат си Петър Драшков – дипломат от кариерата, изп. директор на БОДК през 1994 г., когато е изведен от системата след скандал и следствие за отклоняване на средства)
    началник на „руския“ сектор „Б-02“ от началото на 1997 г.

    В този период са реализирани показните изгонвания на зам.-военния аташе Домакин и двама други дипломати, на бизнесмените Майкъл Чорни, Денис Ершов и други граждани на бившия Съветски съюз. На сектора е поверен и контролът на медиите, третиращи руската тема. Известно е, че тогава служителите от сектора са осигурявали връзката между престъпния свят и Атанасов и Драшков.

    зам.-директор на НСС от м. октомври 1999 г. по предложение на Атанас Атанасов. Кандидат да оглави НСС след отстраняването на Иван Чобанов през 2003 г. със силната политическа протекция на Бойко Борисов.

    зам.-председател на ДАНС от м. 2008 г.

    Семеен приятел с ген. Атанасов (посрещали са заедно Новата година 2001 г. в х-л „Кемпински-Зографски“, в следващите дни към компанията се присъединява и Бойко Борисов; луксозният апартамент на Атанас Атанасов в жк. Белите брези от контингента на БОДК е предоставен от Петър Драшков).

    Като зам. директор на НСС е изпълнявал негови поръчки по разработката на политически дейци и други неудобни по времето на управлението на СДС лица.

    Ръководени от него офицери са събирали данни за контактите на дипломати, политици от ДПС, БСП и от някои групи в СДС, за главни редактори. Разработките са обобщавани от Драшков и са докладвани на Атанасов в специална „бяла“ стая.

    Има сведения от митничари, че е осигурявал чадър над контрабандните канали. Петко Петков (бивш директор на РМД – София и ключова фигура в осъществяваната по време на кабинета „Костов“ контрабанда), като нещатен сътрудник на НСС, е бил ръководен от Иван Драшков.

    През м. януари 2008 г. г. Иван Драшков е изискал от тогавашния шеф на „Вътрешна сигурност“ Диян Нанов да го запознае със справката от разработката на зам. началника на Инспекторат-МВР Младен Георгиев. (В тази справка е фиксиран и телефонният номер на Драшков.) Мнението му е, че в отдел „Вътрешна сигурност“ е налице проблем, Диян Нанов следва да бъде отстранен и отделът да се оглави от настоящия началник на Инспекторат-МВР Николай Спасов.

    Близка връзка на Иван Драшков е Арбен Ефремов Хавальов. Последния поддържа близки контакти с лица от силовата групировка „ВИС’. Занимава се с търговия на наркотици и оръжие.Замесен е с разпространението на фалшиви пари и документи. Изградил е схема за незаконно теглене на ДДС чрез гръцки фирми. В края на месец септември 2004 г. Арбен Хавальов е предал на братовчед си Ебузер Баадинов Хавальов един автомат, който е трябвало да бъде прехвърлен нелегално през държавната граница за Р Гърция.
    Източникът на информация твърди, че с автомата са извършени две убийства на територията на България и поради тази причина било наложително същият да „изчезне“.

    Ебузер Хавальов и баща му-Баадин Исмаилов Хавальов, поддържат канали за трафик на: хора, наркотици, оръжие, фалшиви пари и документи и други през ДГ за Гърция.
    Има данни, че Исмаил Хавальов, дядо на Ебузер Хавальов, е поддържал близки контакти е гръцките специални служби.

    По отношение на Арбен Хавальов са водени дела с цел проверка на информация, че се занимава с неправомерно начисляване и усвояване на ДДС. В СГП е водено дело за източването на „Булгартабак“ от фиктивни фирми. Едно от проверяваните лица е Галина Велинова Йосифова. Установено е, че Галина Йосифова тегли големи /от 20 000 до 100 000/ суми пари от централния клон на „Булбанк“ в гр. София които предавала на Будимир Куйович. При тегленето на парите тя е съпровождана от Юрий Славейков Дудински, /бивш съдружник с Арбен Хавальов във фирма „X ЕНД Д“ ООД/ и Димитър Ангелов Ангелов, /занимава се с неправомерно теглене на ДДС и е фалшиви документи за самоличност/.

    Дудински и Никола Петров Събев са пълномощници на фирма „Жетрон“ ЕООД от сметката, на кояго за са изтеглени около 14 000 000лв. и близка връзка на Арбен Хавальов. Бившият зам. директор на ГДБОП – И. Иванов също е поддържал контакти. С помощта на Иван Драшков и И. Иванов, водените разработки по отношение на Хавальов са приключвали без резултат.

    Изключително силна е връзката му с Л.Ранчев, същият, като собственик и управител на строителната фирма „Вечна Р“, притежава хотели и апартаменти на територията на „Слънчев бряг“ и Несебър. Ранчев многократно е споделял пред свои близки, че футболните срещи с Иван Драшков му излизат много скъпи финансово.

    Източник: Гласове

    http://glasove.com


  • ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА НОВИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ

    По повод започналото вече издаване на нови документи за самоличност, в-k БЛИЦ предлага отговори на най-често задаваните въпроси:

    1) Не трябва да се подменят предсрочно документите от стария образец.

    2) Документите от стария образец са и ще бъдат валидни за страната, ЕС и чужбина до срока на тяхната валидност, т.е. с валиден документ можем да пътуваме в чужбина.

    3) Изтичащите през 2010 г. лични карти и свидетелства за управление на МПС ще важат още 6 месеца след изтичане на валидността им и то само на територията на България. ПРИМЕР: ако личната Ви карта е валидна до 15.05.2010г., нейната валидност се удължава автоматично до 15.11.2010г. и за този период няма да дължите глоба, ако не я подновите, но сте длъжeн в срок до 15.12.2010г. да подадете заявление за издаване на нова лична карта.

    4) За български граждани, живеещи в чужбина, е предвидена услугата продължаване срока на валидност на паспорт без електронен носител на информация. Тя се извършва от дипломатическите и консулските представителства на България в чужбина. Срокът на валидност може да бъде продължен еднократно за срок до 01.12.2010г.

    5) При подаване на заявление за издаване на новите български лични документи не е необходимо да закупувате и попълвате предварително заявление и не е необходимо да представяте актуални снимки.

    6) Подаването на заявленията за новите български лични документи ще се осъществява по досегашния ред, а именно – в РУ на МВР, СДВР, ОД на МВР по постоянен адрес и ДБДС. Ако искате да си извадите само шофьоркса книжка, можете да го направите в КАТ.

    7) Не е необходимо да получавате служебна бележка за това, че валидността на изтичащата през 2010г. лична карта или СУМПС е удължена с 6 месеца.

    8) Валидността на паспорта за деца е 5 години.

    9) Пръстови отпечатъци се снемат на лица над 12 г. възраст.

    10) С паспорт в срок на валидност можете да преминавате държавната граница и да пребивавате извън страната.

    11) С лична карта в срок на валидност можете да напускате страната и да се завръщате с нея през вътрешните граници на Република България с държавите – членки на Европейския съюз, както и в случаите, предвидени в международни договори.

    12) След смяна на постоянния адрес, в срок от 30 дни лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нова лична карта.

    13) След смяна на имената, в срок от 30 дни лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нова лична карта.

    14) Наказва се с глоба от 20 до 150 лв. лице, което не подаде заявление за подмяна на българските си лични документи в срок до 30 дни при промяна в имената, единния граждански номер, пола, гражданството, постоянния адрес или при настъпили съществени и трайни изменения на образа.

    15) Наказва се с глоба от 20 до 150 лв. лице, което не направи необходимото като родител, настойник или попечител за снабдяване с лична карта на лице, навършило 14-годишна възраст.

    16) Наказва се с глоба от 20 до 150 лв. лице, което не върне паспорта си или заместващия го документ на органа, който го е издал, в тримесечен срок след изтичане на неговата валидност или след отпадане на основанието за издаването или ползването му. /БЛИЦ

  • Световната банка ще финансира важни проекти в България

    Световната банка (СБ) може да финансира рехабилитацията на пътна инфраструктура в България (съвместно с фондовете на ЕС), и да осигури техническа помощ за развитието на енергийната инфраструктура на страната. Темите бяха акцент в срещата на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков във Вашингтон с президента на финансовата институция Робърт Зелик и с Рудолф Треферс, изпълнителен директор на холандската група в банката, към която е България. На разговора присъства и българският еврокомисар Кристалина Георгиева.

    Срещата с ръководството на Световната банка бе част от официалната визита на министър Трайков в САЩ. Финансовата институция се ангажира с експертна помощ при изготвянето на Енергийната стратегия на България, работата по големите енергийни проекти, както и за реформата в социалния сектор и подобряването на бизнес средата. Президентът на СБ ще посети България през юли тази година.

    В рамките на посещението си във Вашингтон и Питсбърг министър Трайков се срещна с високопоставени представители на американската администрация. Ролята на България в енергийната инфраструктура на Черноморския регион беше основна тема на разговора с посланик Ричард Морнингстар, специален пратеник на Държавния департамент по въпросите на енергетиката за Евразия и с Хосе Фернандес – помощник държавен секретар по енергийни и търговски въпроси в Държавния департамент. Министър Трайков връчи на г-н Фeрнандес Доклад за напредъка на България в защитата на интелектуална собственост. Документът, който бе предоставен и на Департамента по търговия, и на Търговското представителство на САЩ, съдържа информация за мерките за ефективно противодействие на интелектуалното пиратство през 2009 г., включително в интернет среда. Домакините оцениха високо работата на правителството в борбата с корупцията и организираната престъпност. Министър Трайков и г-н Фернандес обсъдиха възможностите за облекчен достъп до американския пазар на стоки, подлежащи на квотен режим при внос от страни на ЕС, както и възможностите за премахване на визите за българи и за по-атрактивното представяне на нашата страна като туристическа дестинация.

    България поиска съдействие от САЩ за намирането на стратегически инвеститор за АЕЦ Белене. Това бе една от темите на разговорите на министър Трайков със заместник-секретаря в Департамента по енергетика Дан Понемон. Той изрази подкрепа за усилията на българското правителство да диверсифицира доставките на енергийни ресурси с допълнителни газови връзки за втечнен и за компресиран природен газ. Двете страни обсъдиха и възможността България да бъде поканена за участие на следващата среща на високо равнище на Global Nuclear Energy Partnership – организация на държави, които споделят необходимостта от разпространяване на ядрената енергия за мирни цели по света. В нея членуват 25 държави партньори, 3 постоянни международни неправителствени организации и 31 държави наблюдатели.

    По време на посещението си в САЩ министър Трайков разговаря и с представители на Департамента по финанси, Департамента по търговия и Търговското представителство на страната. Основна тема на разговорите беше улесненият достъп на български стоки, за които има квоти за внос в САЩ. През септември предстои американска търговска мисия в нашата страна, стана ясно още по време на срещите.

    http://www.dnesplus.bg/