Всички авторски страници

Авторски

• Опозицията в Русия снимана на калъп

  Русия е разтърсена от сексскандал, който дискредитира опозиционни политици, противници на Владимир Путин.

  Те са били снимани “на калъп” с девойки. От няколко дни в интернет пространството се разпространява видеоклип с горещите сцени (виж клипа в галерията – кадрите не се препоръчват за деца под 18 години!).

  Сред героите му са главният редактор на руското издание на “Нюзуик” Михаил Фишман, шефът на движението “Солидарност” Иля Яшин, сатирикът Виктор Шендерович, лидерът на Движението срещу нелегалната имиграция Александър Белов-Поткин и писателят Едуард Лимонов, който е и създател на забранената Националболшевишка партия.

  Всички те правят секс със знойни красавици – 22-годишните московчанки Екатерина Герасимова и Анастасия Чукова (photo).

  Опозиционерите са общували с девойките в 4 жилища. В интериора им били замаскирани видеотехника и микрофони. Във всяко жилище е имало поне по три камери. На записите им противниците на Путин се виждат ясно и репликите им се чуват, но лицата на девойките са замазани.

  Уличените в разврат са признали какво са правили и са назовали имената на своите прелъстителки.

  Според руския печат клиповете са дело на агенти на Федералната служба за сигурност (ФСБ), наследничка на КГБ, в който е рабитл и Путин. Косвено го потвърждава доста доброто им качество.

  Всъщност тайната операция започва през 2008 г. и завършва през март 2010 г., разкриват вестниците.

  Преди месец е пуснат първият видеоклип, но той не привлича кой знае какво обществено внимание. Скандалът се разразява едва тези дни, когато е пуснат третият запис.

  По монтажа си личи намерението на авторите да дискредитират колкото може повече опозиционери. Затова записите обхващат период от година и половина. Катя и Настя са били използвани като примамки. Катя е известна с прякора Муму заради фамилията си Герасимова (от разказа “Герасим и Муму” на Тургенев).

  Катя прелъстила Александър Белов-Поткин с помощта на своя приятелка журналистка. Репортерката поискала информация от политика и го завела на гости у красавицата. Там Муму била сама и лесно вкарала опозиционера в леглото си.

  Според руските вестници вероятнитеорганизатори на спецоперацията са двама приближени на Путин. Владислав Сурков – член на кремълската администрация, и Василий Якеменко – шеф на правителствения Комитет за младежта.

  Цитирани са анонмни източници, според които цялата операция е струвала не повече 100 000 долара.

  В сумата влизат и хонорарите, плащани на участничките и на техническите лица за правене и монтиране на записите, а също и разходите за наемане на жилищата от подставени лица.

  От няколко дни наемателите и на четирите жилища мистериозно са изчезнали. В неизвестност са и прелъстителките Катя и Настя. (24часа)

  Бъркат Лимонов с Волен

  Мнозина в България смятат Волен Сидеров за българския Едуард Лимонов.

  Руският писател с крайно невъздържан език основа навремето Националболшевишка партия, която обаче бе обявена за незаконна. В момента обаче той е съпредседател заедно със знаменития шахматист Гари Каспаров на опозиционната партия “Другата Русия”. Тя се бори срещу Владимир Путин.

  Още през 2009 г. Лимонов обяви намерение да се кандидатира за президент на изборите през 2012 г. Шансовете му да спечели обаче са малки.

  През 2006 г. Едуард Лимонов поздрави Волен Сидеров затова, че стигна до балотажа на президентските избори у нас. Година по-рано в интервю за “24 часа” лидерът на “Атака” каза, че руският опозиционер е смешен. (24часа)

  Зреят компромати и за хора на Медведев

  Не е изключено съвсем скоро да се появят подобни порнокомпромати и срещу хора от обкръжението на руския президент Дмитрий Медведев, пише в. “Ню Йорк таймс”.

  Причината е, че на практика надпреварата за избор на държавен глава на Русия през 2012 г. вече е започнала. Медведев все още не е обявил, че ще се кандидатира. Той обаче все по-често говори за демократични реформи. От друга страна, вече е сигурно, че премиерът Владимир Путин иска да се върне в президентството, където изкара два мандата през 2000-2008 г.

  Катя Герасимова и Настя Чукова, вкарали в леглото си противници на Путин, на няколко пъти са се опитвали да прелъстят и приближени на Медведев, твърди “Ню Йорк таймс”. На мушката им е бил Кирил Кабанов – бивш капитан от ФСБ, оглавявал комисия за борба с корупцията, в момента член на президентския съвет по човешките права. Той е бил посетен няколко пъти от Муму, но твърдо отказал да лапне въдицата.

  Друга цел на знойните красавици е бил политологът Дмитрий Орешкин, известен с либералните си възгледи и критиките срещу Владимир Путин.

  Според “Ню Йорк таймс” ФСБ е искала да дискредитира дори Елена Панфилова – шефката на руския център на организацията „Трансперънси интернешънъл“, като за това е използвала жиголо. (24часа)

• Що е Клегмания и това ли е британският Обама

  Той обещава промяна. На 43 години е, изниква едва ли не от нищото, член е на парламента едва от 2005 г., подозират го, че е прикрит социалист и е на път да преобърне цялата политическа система. Предците му са играли роля в съдбата на други държави, баба му е руска баронеса, майка му – холандка, а съпругата му – испански адвокат.
  
  Колко много прилича на Барак Обама, нали? Но не е.
  Той е лидерът на британските либералдемократите Ник Клег.
  
  Медиите на Острова надушиха потенциала му на парламентарните избори на 6 май да разбие двупартийния модел и веднага се заиграха със сравнението между него и американския президент. Анализатори обясняват шеметния му възход с един прост факт – навлизането на американския стил на телевизионни дебати, третият (и последен) от които, се провежда днес.
  
  Именно на първия такъв дебат между лидерите на консерватори, лейбъристи и либералдемократи удари часът на Клег. Дейвид Камерън и Гордън Браун самоуверено влязоха в студиото, убедени, че сблъсъкът ще работи в полза на големите им партии, а либералът ще е интересен фон.
  
  В края той бе звездата и им открадна шоуто. Буквално за часове Клег скъси дистанцията с двата партийни гранда и на моменти дори дръзва да отмъкне второто място изпод носа на управляващите в момента лейбъристи. Медиите се влюбиха в термина Клегмания (по аналогия с американския политически феномен Обамамания).
  
  Колко всъщност са приликите между двамата политици?
  
  В своя блог симпатизиращият на лейбъристите в.“Гардиан“ направи саркастични сравнения между Обама и Клег под заглавието „10 причини защо Ник Клег е британският Барак Обама“.
  
  Няколко дни по-късно в.“Ню Йорк таймс“ продължи да анализира живота и политическото ДНК на двамата лидери в статията „Ник Клег (не) е британският Обама“. В нея се твърди, че има поне пет признака, че британският либерал – волно или неволно, имитира президентската кампания на Обама.
  
  В неделя в интервю за ВВС самият Ник Клег изтъкна още една прилика. Той смята, че подкрепата за неговата партия е свързана с „почти напълно потисканото желание сред много, много хора във Великобритания за повече избор в политиката.
  
  В други области на живота ние имаме голям избор – от мобилните телефони до това къде да почиваме, храната, която да купуваме, и само в политиката на хората им се казва, че трябва да избират между два добре познати продукта“. Нещо подобно се случи в САЩ през 2008 г., когато Обама победи двама добре познати кандидати – Хилари Клинтън и Джон Макейн, припомня в своя блог „Ню Йорк таймс“.
  
  Против войната в Ирак
  
  На антивоенен митинг в Чикаго през 2002 г. Обама заяви: „Не съм против всички войни. Аз съм против глупавите войни.“ Клег единствен от тримата големи се съгласява с обществената позиция, че войната в Ирак е била грешка. Впоследствие той добави, че подкрепя решението за военна намеса в Афганистан „за разлика от незаконната инвазия в Ирак“.
  
  Роднини в чужбина
  
  Въпреки че фамилията на Клег не е толкова екзотична като на Обама, семейната му история е също колоритна. Бабата на Клег по бащина линия е била руска баронеса, а неотдавна „Гардиан“ разкри, че прапрадядо му е работил като главен прокурор в царска Русия.
  
  Обама има кенийско име, баща кениец, майка американка и полубратя и сестри от Кения и Индонезия. Майката на Клег е холандка, а съпругата му е испански адвокат. Неговият тъст е в испанския парламент, а трите му деца носят испански имена.
  
  Противниците му изтъкнаха връзките му с други държави и това, че говори няколко езика, за да поставят под въпрос неговия патриотизъм. Обама също бе подложен на подобни атаки. Неотдавнашно проучване на „Таймс“ показа, че 20% от американците са убедени, че Обама е роден в друга държава.
  
  Обвинения в марксистки уклон
  
  Политическите противници нарекоха марксистки опитите на Обама да реформира здравното застраховане. Миналата седмица Клег заяви пред „Гардиан“: „Аз съм силно повлиян от марксистките мислители“ в отговор на обвинения, че като студент е членувал в клуб „Млади консерватори“, което може да постави под съмнение неговите либерални възгледи.
  
  Атеисти по убеждение
  
  Въпреки че Обама описва в автобиографична книга решението да стане християнин, фактът че не ходи на църква всяка неделя, подхранва надеждите на атеистите, че той все още е един от тях. Пред NBC президентът се оправда, че всеки ден изпраща молитва на Господ по своето „Блекбери“. В телевизионния дебат миналия четвъртък Клег откровено призна, че не е вярващ.
  
  Заклети пушачи
  
  Медицинските прегледи установяват, че Обама продължава и до ден днешен да се бори с вредния си навик, въпреки че преди президентската кампания бе обещал на съпругата си да откаже цигарите. На въпрос за кое свое изкушение се чувства най-виновен Клег призна: пушенето.
  
  Означава ли всичко това, че либералът е британският Обама? Едва ли, макар че безспорно възходът на Клег е възможен заради промяната в начина, по който се прави политика днес, и люшването на симпатиите на уморения от познати лица избирател към извънсистемни играчи.
  
  Ще му донесе ли това победа на 6 май? Да почакаме още малко и ще видим.

  http://dnevnik.bg/

• Българският външен министър ще посети САЩ

  Министърът на външните работи Николай Младенов заминава на 7-дневно посещение в САЩ.

  Той ще има срещи във Вашингтон с конгресмени, сенатори и съветници в кабинета на Барак Обама, съобщиха от Външно министерство.

  Министър Младенов ще води разговори с Джеймс Стайнбърг, заместник-държавен секретар.

  В неделя Младенов заминава за Ню Йорк, където ще участва в конференция – преглед на договора за неразпространение на ядреното оръжие.

  В понеделник, 3 май, българският външен министър ще има среща с Генералния секретар на ООН Бан Ки Мун.

  В програмата на Николай Младенов е включена и среща с българската общност в Ню Йорк.

  Не е ясно дали Младенов ще обсъди в САЩ разполагането на елементи на американската противоракетна отбрана (ПРО) в България.

  http://kafene.net

• Адвокати: За дълг да не спират в странство

  Отмяна на мярката “забрана за напускане на страната”, ако си длъжник на хазната или на частни лица и фирми, искат от фондация “Български адвокати за правата на човека”. Те внасят в Министерството на правосъдието предложения за законови промени.

  Пътуванията на български граждани в рамките на ЕС да не бъдат спирани заради борчове, включително към държавата, настояват правозащитниците. Позовават се на евродиректива от 2004 г., която забранява ограничения на придвижването в ЕС по “икономически съображения”. Пътуванията в съюза да се спират по изключение само ако конкретната личност с поведението си “реално” застрашава някакъв обществен интерес, което подлежи на съдебен контрол.

  Ограниченията за длъжници могат да се запазят за пътувания извън ЕС, но със задължението да се преценява всеки конкретен случай; да отпаднат “абсолютните” основания за спиране на границата и мярката да е ограничена във времето.

  Проблемът е особено актуален, след като Върховният административен съд отмени забрана софиянец да напуска страната заради борчове към частно лице.

  Германците пътуват без ограничения

  Няма никаква забрана длъжници да пътуват извън пределите на Германия, включително и зарадидългове към фиска. Длъжниците са свободни да напускат страната и ако не са погасили задължения към наемодатели (във ФРГ 85 на сто от населението живее под наем), към банки, електрокомпании и т. н. Страната не могат да напускат единствено лица, срещу които има заповед за задържане или е наложена друга мярка за неотклонение.

  Изключения се допускат само по съдебен ред. Например на 8 март м. г. съд в Щутгарт отхвърли жалбата на 45-годишна германка и постанови, че властите основателно са й забранили да пътува до Сомалия, и то в област, контролирана от радикални ислямисти.

  Преди това жената бе освободена от плен в Кения срещу откуп, който обикновено се плаща от държавата. Същевременно магистратите разпоредиха да й бъде върнат иззетият задграничен паспорт и окачествиха мярката като противозаконна.

  По-скоро като шега бе възприет призивът от м. г. на проф. Макс Оте от Висшия икономически институт във Вормс. Известният учен настоя в условията на криза официален Берлин да забрани пътуванията по време на отпуск извън страната. Всяка година германските туристи харчат по 40 милиарда евро за екскурзии и отдих зад граница, сочи официалната статистика. Според проф. Оте тези пари можели да останат в страната, където имало достатъчно примамливи места за почивки.

  trud.bg

• ГЕРБ умува да забрани ли вота в чужбина

  Само български граждани, които са регистрирани по настоящ адрес у нас и са живели определен брой месеци в страната (срокът не е уточен – б. р.), да имат право да гласуват на избори. Това е едно от предложенията, внесени в работната комисия на парламента, занимаваща се с изработването на Избирателния кодекс. Принципът за уседналост и сега действа в нашето законодателство, но засяга само вотовете за кметове и общински съветници, както и за евродепутати.

  Ако идеята се приеме, това ще лиши от право на гласуване всички българи, живеещи постоянно в чужбина. При избор на местни органи изискването към мераклията да пусне бюлетина е той да има поне от 10 месеца постоянен адрес в населеното място, където ще гласува.

  Шефката на работната комисия Искра Фидосова (ГЕРБ) не каза вчера коя парламентарно представена партия стои зад идеята за “повсеместна уседналост”, но подчерта, че ГЕРБ още няма политическо решение по въпроса. Тя самата не била привърженик на тази мярка.

  Кулоарните слухове обаче упорито лансират за автори на идеята именно ГЕРБ. Според други обаче нейни генератори били депутати от малка парламентарна групировка, която безрезервно подкрепя решенията на ГЕРБ в Народното събрание.

  Вчера депутати от опозицията неофициално коментираха, че искането за регистрация по настоящ, а не по постоянен адрес, е насочено срещу изселниците в Турция, които без проблем гласували, тъй като си имали постоянен адрес тук.

  http://www.trud.bg

• ПРЕВКЛЮЧИ НА „АНИМАЛ ПЛАНЕТ” – СЕГА!

  Владо Трифонов
  
  „Два дни след като министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов посъветва Съвета за електронни медии „да прояви повече активност по отношение на подобни предавания“, регулаторът изпрати писмо до Нова телевизия по повод „Биг брадър фемили“” – така започва дописка в сайта вести.бг от 16.04.2010.

  Да видим какво точно пише в писмото.

  ДО
  Г-Н КАРЛ ЯКОБ АНДЕРСОН
  ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
  “НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ – ПЪРВИ ЧАСТЕН КАНАЛ” АД

  УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АНДЕРСОН,

  На заседанието си на 14 април 2010 г. Съветът за електронни медии обсъди и прие междинни констатации в доклад на дирекция “Мониторинг” за наблюдението на
  риалити предаването “Биг Брадър фемили”.

  Установено е, че са излъчени сцени, съдържащи прояви на вербална и физическа агресия между участници в предаването, както и аудиовизуално съдържание в
  противоречие с общоприетите морални норми и схващането за добрите нрави. Подобни
  епизоди са заплаха за физическото, психическото и моралното развитие на децата –
  участници в предаването и потенциални негови зрители.

  В рамките на своите правомощия по надзора върху дейността на доставчиците
  на медийни услуги /съгласно чл.32 и чл.33 от ЗРТ/ и в духа на европейските изисквания
  за нарастващата роля на саморегулацията и корегулацията в съвременната медийна
  среда Съветът за електронни медии Ви обръща внимание за необходимостта от
  стриктно спазване на законовите разпоредби, защитаващи децата от вредно
  медийно съдържание.

  Съветът настоява елементи от програмата с възможно вредно
  въздействие върху детската аудитория да не бъдат излъчвани преди 23,00 часа.
  Съветът за електронни медии изразява убеждението си, че в качеството си на
  доставчик на медийни услуги, с отговорността за тяхното съдържание /съгласно чл.17,
  ал.1/ от ЗРТ, “Нова телевизия – Първи частен канал” АД в съответствие със законовите
  разпоредби ще съобрази предаванията от поредицата “Биг Брадър Фемили” с
  обществените нагласи и произтичащите от тях общоприети морални норми. В полза на
  това ще е и по-балансираният подбор на участниците, който да отговори на
  предварителна заявка на предаването, че ще е представително за българското семейство
  днес.

  В случай, че продължаващото наблюдение не установи промяна в медийното
  поведение на операторите, включващи предаването в програмите си / “Нова телевизия”
  и “Диема Фемили”/ Съветът ще пристъпи към административнонаказателни действия,
  предвидени в Закона за радиото и телевизията.

  ДОЦ. ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ
  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЕМ

  
  Излиза, че до 14 април 2010 г. Съветът за електронни медии е нямал понятие какво се върши в предаването „Биг Брадър фемили”. Ако беше обратното мониторингът щеше отдавна да е направен, предаването щеше да бъде санкционирано и спряно, а хората, които са го допуснали във вида, в който съществува до момента, щяха да си понесат последствията.

  Защо СЕМ не се посъветва сам, а чака Цветан Цветанов да го стори? Не можа ли доцентът Лозанов да се размърда без намесата на министъра на вътрешните работи? Да се възправи срещу кича като един истински „медиен експерт”, който знае, що е то телевизия и каква е вредата от екранното насилие и разврат?

  Излиза също, че ако не беше министърът на вътрешните работи, членовете на СЕМ щяха да продължат да чоплят семки, да прибират по 2 бона месечно на калпак и брадърът да си тече поживо- поздраво.

  Сега нека обърнем внимание на интонациите. Те са досущ като папионката на Георги Лозанов – меки и любезни. „Съветът за електронни медии Ви обръща внимание за необходимостта от стриктно спазване на законовите разпоредби, защитаващи децата от вредно медийно съдържание”.

  Нова телевизия нарушава грубо закона, а Съветът за електронни медии й обръща внимание. Каква толерантност! Каква деликатност!

  По-нататък: „Съветът за електронни медии изразява убеждението си, че в качеството си на доставчик на медийни услуги, с отговорността за тяхното съдържание /съгласно чл.17, ал.1/ от ЗРТ, “Нова телевизия – Първи частен канал” АД в съответствие със законовите разпоредби ще съобрази предаванията от поредицата “Биг Брадър Фемили” с обществените нагласи и произтичащите от тях общоприети морални норми”.

  Ами ако Нова телевизия въобще не се интересува от убеждението на СЕМ и още по-малко от общоприетите морални норми? Ако единственото, от което Нова телевизия се интересува са парите, само парите и нищо друго, освен парите – тогава какво? Е, тогава „Съветът ще пристъпи към административно-наказателни действия, предвидени в Закона за радиото и телевизията”. Ще. Ама по-вероятно е да не ще.

  И тъй като отколешна е поуката, че спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи – бойкот, дами и господа! Повсеместен бойкот на телевизиите в България, до техния пълнен фалит. Когато започнат да гърмят една след друга, ченгетата (собственици и рекламодатели) ще се усетят, че така повече не бива.

  Единственият шанс да се поправят тези хора е да почувстват застрашени паричките си. Тогава ще започнат да ухажват етически и естетически своя зрител и да разчистват ефира от брадъри, брадърки, никикънчевци, никотупаревци и сие. Но първо зрителят трябва да го поиска. А то остави ли на СЕМ да свърши тази работа, ще продължи да слуша витиеватите недомислия на всевъзможни „експерти”, които използват всяка възможност да си чешат езиците. Просветени многознайковци в България дал Бог. Сега трябват куражлии хора на действието, надвили малко от малко суетността си и ограничили алкохола до хигиенични количества.

  От Нова телевизия знаят, че ниските страсти носят големи пари и не се помайват – произвеждат на бързи обороти упадък и зрелища. Следва да им се признае, че работят добре, защото добре са ги обучили и защото са наясно, че колкото по-зомбиран е един народ, толкова по-лесен е за мачкане. После се питаме защо комунисти и агенти (вече капиталисти!) продължават да манипулират държавата. Много просто – защото други в нея почти не останаха. Освен ако не докажем противното.

  Затова превключи на „Анимал планет”! Сега!

  П.П.

  Попаднах на форум, в който Елица от Варна е написала: Ники Кънчев и цялото мръсно котило от „брадъра”, трябва да бъдат натикани в затвора по члена от НК „за склоняване към разврат“ на телевизионната аудитория. Досега трябваше да ги глобят поне 200.000 за идиотизмите, които показват!

  Аз ще добавя: СЕМ да върне до стотинка заплатите, които членовете му са получавали бадява в продължение на години.

• „Cоциално слаб“ съдия строи хотел

  Магистратурата не подозира, че из коридорите й се разхождат черни тоги със статут на „социално слаби“. Що е то беден съдия – надявахме се отговора да научим от 27-годишния окръжен съдия Деница Урумова“, съобщава в сензационна публикация бургаският седмичник „Десант“.

  Ето какво разкриват журналистите от Бургас:

  Не я открихме, била в отпуск. Вероятно за да нагледа строежа на скромния си хотел, който с бързи темпове расте на най-красивото място в Приморско – точно на носа, известен с името Боруна, на първа линия, с приказен изглед към бившата Татова резиденция “Перла”. Никой в крайморския град не е чувал за Деница, знаят обаче кой е баща й – Николай Урумов от Върховния административен съд. Той се прочу по тези места преди 3 години, когато се разбра, че жена му “ адвокат Здравка Урумова (майка на Деница), била много бедна, но не в Приморско, а в съседната община Царево. Колкото и тя да се сдобие с теренче за задоволяване на „жилищна нужда“ в курортния град Ахтопол.

  Двете врътки с общински терени в полза на бедната фамилия Урумови са извършени в навечерието на местните избори през 2007 година. Пробив като „крайно нуждаеща се“ прави обаче само младата Деница в Приморско. Защото шумен медиен скандал принуждава майка й да се откаже от идеята и тя да си има собствена почивна база край морето. След публикации в два национални вестника през октомври същата година Районна прокуратура в Царево се решава на проверка. Оказва се, че няколко души, сред които е и адвокат Здравка Иванова Урумова, са картотекирани като нуждаещи се в общината чрез измама. По случая е образувано дело под номер 315/2007 г., а изненадващо като обвиняем по него е привлечен кметът на Ахтопол Бисер Колев. Обвинението срещу него е по чл. 311, ал. 1 от НК за съставяне на документи с невярно съдържание, по който член се предвижда затвор до 5 години.

  Именно чрез такъв подправен документ, без никога да е живяла в тази община, съпругата на висшия съдия е получила терен с отстъпено право на строеж на площ 564 кв. м срещу 20 000 лева.

  По това време съдия Николай Урумов вече е шеф на Трето отделение на ВАС (на същия пост е и в момента), което се занимава с административните дела, свързани с държавната собственост, местното самоуправление и местната администрация. Дали от тази си позиция той е въздействал на колегите си магистрати на юг от Бургас, няма как да знаем. Факт е обаче, че следственото дело срещу ахтополския кмет Бисер Колев приключва подозрително бързо – още в края на 2007 г., със становище, че няма данни за извършено престъпление. И толкова.

  „Нямаше никакво основание да ме съдят, тъй като земите ги раздаваше кметът на Царево Петко Арнаудов, а всяко негово предложение минаваше на гласуване в Общинския съвет. А и документите бяха съставяни в ОбС, не при мен. Аз бях последната брънка и нямах отношение към отстъпените права за строеж“, заяви този понеделник Бисер Колев.

  Около цялата смърдяща на корупция история след показната и безрезултатна проверка на Районната прокуратура в Царево случаят потъва в забрава. Здравка Урумова се отказва от идеята да строи в Ахтопол, а през следващите три години, та и до ден-днешен, никой не дръзва да разрови сериозно скандалните сделки с общински земи по Южното Черноморие.

  Така остават в тайна и други домогвания на магистратската фамилия до парче земя край морето. Паралелно с Ахтопол, Урумови се пробват и в Приморско, където уцелват „шестица от тотото“.

  На 28 юни 2007 г. (4 месеца преди местните изборите) община Приморско учредява отстъпено право на строеж на съдийката Деница Урумова. По това време кмет на града е вездесъщият Димитър Димитров, избиран три мандата с подкрепата на всички политически сили, без БСП, известен с прозвището феодал, заради почина да купува влияние чрез раздаване на общински терени на политици, министри, магистрати, висши ченгета (поради което недосегаем за Темида е и до днес, независимо че изненадващо падна от власт – победи го крехката и лишена от каквато и да било подкрепа Лиляна Димитрова от БСП).

  Според адресната регистрация излиза, че щерката на Урумов е била жител на Приморско точно 7 дни! Докато простосмъртните в курортния град чакат години за подобно право на фамилна къщичка и в повечето случаи не го дочакват, Деница на секундата е картотекирана като социално слаба и крайно нуждаеща се. В архива на общината е записано, че на посочения от нея адрес на улица „Стара планина“ № 7 „дели жилищна площ с още 4 човека“. Поради което й се дават 469 квадратни метра „за жилищни нужди“ на носа в Приморско за унизително ниската сума от 1829 лева.

  На уникалното място, заобиколено от три страни от морето, Димитров е учредил общо 8 приблизително еднакви по площ парцела, предвидени за много специални хора. „Кои са тези личности, къде са оригиналните скици на терена, до вчера не знаехме. Когато влязох в общината през октомври 2007 година, такава информация не се съхраняваше в нито един отдел. Затова бях убедена, че тази земя – общинска собственост на Боруна, е свободна, казва червената кметица Лиляна Димова. На 18 февруари 2008 година тя предлага на Общинския съвет да й възложи изграждане на Морски парк на носа “Боруна”. Новото мнозинство в ОбС гласува с пълно единодушие. Защото вече се носят слухове, че в този район се подготвя строителство и единственият начи да се опази земята е тя да бъде преотредена за зелени площи. Чудесно начинание, което така и не се реализира.

  Вместо парк“хотел на 5 етажа – това е тъжната равносметка две години след прословутото решение на ОбС. Зелени площи няма да има, там вече се наливат основите на хотелски комплекс с ресторант, кафета и увеселителни заведения. Възложител на обекта е Деница Урумова, получила преди три години право на строеж на фамилна къща за жилищни нужди. Явно нейните нужди са особено големи, тъй като по план сградата ще се извисява поне на 5 етажа. Тези подробности обаче са спестени на информационната табела. Там пише само: „жилищна сграда с апартаменти, стаи за настаняване и кафене“. Нещо подобно СКАТ ТВ и “Десант” показаха в Несебър, където бургаският областен лидер от ГЕРБ и настоящ депутат Димитър Бойчев също се беше писал “крайно нуждаещ” и понастоящем строи палат вместо къща. Вече година на Бойчев в региона му викат “Голямата нужда”, защото иначе е доста заможен – върти ресторанти и транспортни фирми, има си апартамент и вила.

  „Приморско е като разбунен кошер, напрежението тук расте, бизнесът се готви за протести. Хората недоумяват кой е дал разрешение да се строи на това място, предвидено за изграждането на морска градина. И обвиняват всички в местната власт, без да правят разлика между кмет и Общински съвет“, казват независимите съветници Дончо Гунчев и Пламен Георгиев. Георгиев е и председател на ОбС.

  „Чакахме една година и след като нямаше никакво движение по преписката, започнахме да задаваме въпроси “ защо нищо не се прави по проектирането на парка. И тъй като отговори не получавахме, у нас започнаха да възникват съмнения, че желанието на Лиляна Димова да промени нещо в Приморско се е изпарило“, допълват двамата съветници.

  През януари миналата година Гунчев и Георгиев отправили писмено запитване. След тримесечна игра на нерви Димова им върнала отговор, в който им обяснявала, че на „Боруна“ имало две разрешения за строеж. И толкова. Факт, който вече бил известен на целия град. За процедурата по проектирането на парка “ нито дума. Вместо да разсее съмненията, че е притискана да си смени становището, Димова обвинява съветниците, че не внивамали какво гласували навремето. Решението всъщност не било за парк, а за „да се обособи като зелена площ единствено уличната регулация“ (каквото и да значи това).

  „Нямам никакъв избор, решението за спиране на строителството на носа не е в моите правомощия. След решението на Общинския съвет се появиха оригинални договори за отстъпено право на строеж, каквито до този момент никой в общината не беше виждал. Тези договори бяха вписани и в съда, така че нямах причина да не се съобразя с тях“, казва Лиляна Димова.

  Документите й били донесени от познатото вече семейство Урумови и от представител на някой си Петър Тодоров Попов, който пък имал право да строи в съседния на тях парцел (също от 469 кв.м за сумата от 1820 лева и 10 стотинки). За разлика от Урумови, за Попов не успяхме да открием никакви данни. През мътните за Приморско 2006″2007 г. 30-годишният мъж е имал за кратко адресна регистрация на улица „Трети март“ №3. Тогава, а и до ден-днешен на този адрес живее бившата секретарка на Димитров и настояща общинска служителка Калиопа Трендафилова. Човек на име Петър Попов никога не е обитавал реално нейната кооперация.

  Подобни криминални данни бяха изнесени официално през октомври миналата година в доклад на временна комисия, избрана от Общински съвет “ Приморско, с председател Дончо Гунчев. Копие на доклада с шокиращите констатации е изпратено до Окръжна прокуратура “ Бургас и до главния прокурор Борис Велчев. Както и сами можем да се сетим, без да питаме, проверка по случая още няма.

  Desant.net

• Проф. Цветков: БАН се превежда: комунист, по-комунист, най-комунист, академик

  Притеснява ме слабостта на ГЕРБ пред руските домогвания в енергийната сфера. До комунистическия преврат на 9-и септември 1944 г. е имало национален консенсус по отношение на икономическото развитие на България, казва историкът.

  Пламен Цветков е професор по история в Нов български университет. Автор е на повече от десет монографии в областта на политическата и дипломатическа история на 20 век. Последният му труд е посветен на света на мегамитовете. Историкът преобръща редица вкоренени клишета, приемани за аксиоматични истини.

  Интервю на Мая Стоянова

  – Проф. Цветков, каква е оценката на един историк за стартовите месеци от управлението на ГЕРБ?

  – Трудно ми е да преценя, в България реформите бяха дълго отлагани. Това, което сега ме притеснява е, че и това правителство е податливо на натиск, защото става дума за болезнени реформи. Например, то направи отстъпление по отношение на идеята да се увеличи трудовият стаж и възрастта за пенсиониране. В тази посока ЕС е много по-изостанал в сравнение със САЩ, където никой не говори за пенсиониране и трудов стаж, а всичко зависи от работоспособността на дадения човек. Притеснява ме и това, че правителството не е достатъчно твърдо по отношение на руското домогване в енергийната сфера. В тази област трябва да се действа много по-категорично. Тук бих искал да не се съглася с министър-председателя Бойко Борисов, който каза веднъж, че с Русия имаме особени връзки, тъй като тя ни е освободила от турско робство. Така не трябва да се говори, защото това насърчава най-ретроградните тенденции и в самата Русия . А така наречените русофили са всъщност хора, които дълбоко в себе си мразят руснаците. Защото, вместо да показват на тези хора, че могат да скъсат със комунистическото си минало и да възприемат европейския начин на поведение и действие, да станат и те нормална държава, насърчават техния шовинизъм и имперското им самочувствие, с което им правят лоша услуга. А такова мислене може да има само човек, който страшно много мрази руснаците.

  Притесняваме много и гръмогласната поддръжка на “Атака”, която настоява за прогресивно подоходен данък. Това според мен е чугунено комунистически данък, който би съсипал бизнеса. Твърде демагогски е и Данък лукс, който нищо няма да донесе за бюджета. Въобще много трябва да се внимава с данъците, тъй като ако те се увеличат прекомерно, бизнесът ще мине в сивата и черната икономика, а това ще бъде фатално за държавата.

  И още нещо много важно – освен да се търсят виновниците, които са злоупотребили със българските милиони, трябва да се създаде ефективна система за максимално усвояване на европейските пари, с необходимия професионален капацитет и механизми, да се пресичат всякакви злоупотреби. Да не забравяме, че една от предпоставките за Полското икономическо чудо, единствената страна, в която няма рецесия, е оптималното усвояване на европейските средства. Това е един от успешните начини, за да бъде съживена и българската икономика.

  – Има ли в българската история и други периоди, в които държавата да се е нуждаела от тежки реформи?

  – Днес кризата у нас не е толкова тежка, ако я сравняваме с Ирландия, Литва, Латвия и Естония, които имаха много големи темпове на растеж преди кризата. Затова пък на България ще и трябва доста повече време за да излезе от рецесията.

  Но кризи като днешната у нас е имало много – като се започне от последните две десетилетия на 19 век, та чак до края на първото десетилетие на 20 век. Тогава растежът на БВП е 1.2%,, което е жива стагнация и това продължава дълго време. Едва в навечерието на войните – Първата световна, Балканската, Междусъюзническата, започва растеж. Но след края им, като победена страна, на България отново и трябва доста време за да съживи икономиката си. После следва Голямата депресия 1929-1934 г. и едва след това започва невероятен стопански подем, чак до 1943 г., което е феноменално.

  Това, което прави ситуацията днес много различна е, че преди 1944 г. всички български правителства, с изключение на кабинета на БЗНС, с премиер Александър Стамболийски, въпреки своите партийни различия имат невероятно еднакъв подход към стопанските проблеми. А това говори за една приемственост, която естествено се отразява по съвсем различен начин на родното стопанство. Тоест, можем да кажем, че до идването на комунистическия режим е имало национален консенсус по отношение на икономическото развитие на България.

  – Бойко Борисов и правителството поеха битка с организираната престъпност, къде трябва да се търси генезисът на родната мафия?

  – България, която е най-бедната страна в ЕС, е много, ако не и най-корумпираната – това никак не изглежда добре. Тези връзки са отдавна, но до сега прокуратурата не искаше да говори за това, а се сетиха, когато дойде на власт правителството на ГЕРБ. Генезисът на днешната мафия трябва да търсим в комунистическата Държавна сигурност (ДС). Тя започна да създава нов тип капиталисти. Това беше политика на Съветската империя чрез ДС да разработва наркоканали, за да дестабилизира Запада. От там тръгнаха наркотрафикът и наркобароните. Престъпността остава изключително жесток проблем, но сега, когато управляващите са започнали да правят нещо, не трябва да се плашат и да отстъпват. Според мен един от начините да се пресече октоподът е приемането на нов Избирателен закон, даже нов Избирателен кодекс. Не случайно ДПС и БСП писнаха първи като се заговори бюлетините да не се броят в местни избирателни секции, а в регионални центрове. Така обаче те не могат да контролират вота, а това е силата и на двете формации. Когато те загубят този контрол, тези две мафиотски структури, защото за мен те не са политически сили, ще загубят и почва под краката си. Но както виждате навсякъде по света има също скандали, има борба с мафията. В истински демократичните общества обаче това е изключение от правилото, а при нас е правило. Когато и при нас тази битка стане изключение от правилото, ще се види някаква светлина, ще има надежда за хората.

  – Образователната ни система още мирише на комунизъм, но когато се пристъпи към реформирането й, реакцията бе съпротива.

  – Образованието е консервативна система, затова всяка промяна естествено предизвиква обществена реакция. Но ако търсим останки от предишния комунистически режим, то те са може би най-силно изразени в образователната система. Има и по-дълготрайна причина и това е, че философията на образованието у нас не е мръднала дори от края на 19 век. Продължава да се акцентува на количественото натрупване на знания, а не да се обръща внимание на уменията. Днес обаче пазарът се променя толкова динамично, че никой не може да го предвиди дори след една година. Ако искаме да имаме добре подготвени млади хора, естествено е те да имат нужда от такъв тип образование, което да ги прави максимално гъвкави за този пазар. В тази посока е и образователната реформа. Във философията й е заложено младите хора да получават не само основните познания, но и да формират умения, максимално бързо да се адаптират към една изключително динамична ситуация. Първата крачка в правилната посока вече е направена – да се набляга върху основните познания, без да се затрупват учениците с чудовищно количество фактология, която е непосилна за тях. От друга страна обаче, би могло да се помисли дали по този начин трябва да се оценяват техните знания, доколко адекватни са наказателните мерки за учениците, залегнали в новия закон.

  – Президентът Първанов вчера наложи вето върху Закона за развитие на академичния състав с аргумента, че би искал да защити интересите на младите учени и научния потенциал. Какъв е конфликтът?

  – Освен проекти, нищо друго не съм видял за този закон. Но той също предизвика сериозни реакции в научните среди. И срещу него има сериозна съпротива, защото от него пък зависи как ще се променя образователната система във висшите училища. По същественото е обаче, тези два закона са твърде свързани. Защото сега има взаимни обвинения и от двете страни. Учителите от средните училища обвиняват преподавателите във вузовете, че подготвят лоши специалисти за образователната сфера. Висшите учебни заведения пък обвиняват средното училище, че подготвят изключително некачествени кандидат – студенти. Това според мен не се дължи толкова на факта, че все повече млади хора предпочитат да учат в чужбина и това не е беда, след като България е членка на ЕС. Но следването в чужбина е свързано с разноски, които не всяка българска фамилия може да си позволи. Дори когато учиш в Германия, където не се плащат такси за обучение, има доста по-големи разноски за храна, квартира и други и човек трябва добре да си направи сметката. От друга страна, има го и обратния процес – доста повече чуждестранни студенти вече предпочитат да се подготвят професионално в България, тъй като някои наши висши училища са атрактивни за тях, заради по-ниските такси и качествено образование, което предлагат. Затова бих казал, че причина за качеството на кандидат-студентите е преди всичко демографския срив.

  – Парламентът гласува да бъде закрита Висшата атестационна комисия (ВАК), като идеята е да се делегират права на университетите сами да присъждат академичните длъжности? Това ли е правилният начин да се селектира академичният състав в българската наука и образование?

  – Така е в целия свят. ВАК е една съветска институция, която имаше цензурни функции. И според мен няма нищо страшно самите университети да си определят критериите, по които ще присъждат докторска и преподавателски степени. Защото съвсем различно е дали си професор от Харвард, или си професор на Славянската академия в град Саранкс, столицата на Мурвинската автономна република, за която аз дори се съмнявам че съществува. Добре е да се знае, че всяко висше учебно заведение при този свободен пазар би направил самоубийство, ако под конвейер произвежда доктори, доценти и професори, както и да раздава дипломи срещу заплащане. След няколко години подобни практики на него вече никой няма да гледа сериозно и никой няма да си праща децата да следват в този университет. Тоест, всеки ВУЗ ще трябва да си пази реномето, като дава качествено образование. Това означава високи критерии при даването на съответните научни и преподавателски степени, преподавателите постоянно да се доказват. А едно учебно заведени, което държи на високо реноме, означава качествени преподаватели и повече кандидат – студенти. С други думи, всеки университет е мотивиран да има много по-високи критерии при присъждането на титлите, в сравнение с ВАК и всички тези критики към новия закон не са основателни.

  – Но има среди, които са против подобна реформа, кой се страхуват от закриването на ВАК?

  – Страхуват се мързеливите. Това са хора, които, когато се каже, че и субсидиите за университета ще зависи от качеството на образованието, което означава, че трябва да се работи здраво, започват да протестират. Съществува и една изключително чудовищна по своята ретроградност идея – да се даде право само на онези университети да присъждат академични степени, които получат най-малко оценка “много добър” от Националната агенция за оценяване и акредитация, една също ретроградна институция. В нея влизат предимно хора от БАН и държавните университети – СУ ”Климент Охридски”, УНСС, за който има един много хубав афоризъм – “Промоция УНСС – изпитът струва 200 лева и едно прасе”, може би това е най-корумпираният университет в България. И тези синковци ще оценяват другите висши учебни заведения. Естествено е, че те ще оценяват своите вузове много високо, а останали – по-ниско. Очевидно подобна оценка не може да бъде обективна. Затова акредитацията на българските университети задължително трябва да бъде давана от международна институция. Това е верният път.

  – Нормална практика ли е да има “ята от летящи професори”, не се ли пресичат интересите на вузовете?

  – Това прелитане между университетите се получава от неволята, защото много научни работници получават мизерни пари. Но ако се закрият част от университетите, някои от които звучат доста измислено, тогава ще има възможност и за по-високи заплати на преподавателите в останалите вузове. Тогава няма да има такова летене от университет в университет. Но пък тези преподаватели трябва да се доказват. Има идея да се види кои университети могат да привличат повече студенти и това да бъде критерият, по който да се категоризират, респективно – дали да остане този университет, дали да се слее с друго висше училище, или да бъде закрит. Тази категоризация обаче трябва да стане от международна институция, тъй като всяка българска институция буди дълбоки съмнения за корумпираност и необективност.

  – Министър Симеон Дянков нарече скандално учените в БАН “феодални старци”, справедливо ли беше сравнението му?

  – БАН е една институция, която за жалост е по-стара и от съвременната българска държавата. Но след нахлуването на Червената армия на 9 септември 1944 беше изцяло съветизирана. Колкото до фразата на г-н Дянков, аз не съм съвсем съгласен с него. Бих казал, че това са по-скоро “червени динозаври”, а не феодални старци. Според мои колеги от природоматематическите науки, най-вероятно министър Дянков е имал предвид една масова практика в академията – некадърник на сериозен пост, да си хваща няколко крепостни селяни, на които става съавтор на научната разработка, която те са написали. Защото, ако той не им е съавтор, те нямат никакъв шанс да израстват професионално. Очевидно става дума за една шапка, която е комунистическа, дори сталинистка. И ако в българския език имаше четири степени за сравнение, аз бих казал, че по отношение на БАН те са: комунист, по-комунист, най-комунист, академик. Това са изключително тъмночервени хора, които много добре отговарят на афоризма на Радой Ралин: “Сит търбух за наука глух”. Някои от тях може би в миналото са се занимавали с наука, но то е било прекалено отдавна. Цялата кариера на много от тези хора обаче е била създавана на политическа основа. Такъв е примерът с Александър Лилов, със Стоян Михайлов – идеологът на насилствената смяна на имената на нашите съграждани от турско потекло. Тези хора са академици на БАН, но знае ли обществото какъв е конкретният им научен принос? Бих направил едно уточнение – във всеки институт 20% от хората се занимават с наука, останали не правят нищо и лежат на тези, които се интересуват и правят някаква наука, но всички те получават мизерна заплата. На това нещо трябва да се сложи край. Не може 80% да лежат на плещите на данъкоплатеца, а онези 20% мислещи хора да бъдат подтиснати от една гигантска машина от некадърници и паразити, тъмночервени елементи на върха.

  – Българинът обаче продължава да гледа със страхопочитание на БАН, какво бъдеще трябва да има тази институция?

  – Аз също бих подкрепил съществуването на БАН, но не и в този вид. Той трябваше да бъде реформиран отдавна, но сега тази променя изглежда безнадеждно закъсняла. Още в началото на 90-те години се повдигна проблемът БАН да бъде свързан с университетите, така, както е в белите държава – не поради расови причини, а заради това, че не и ги е газил червеният валяк. Защото по-голяма част от науката се прави наистина във висшите учебни заведения. Там имаме съчетанието на конкретната дейност, която лесно се измерва, защото става дума за конкретен труд. Тя лесно се вижда като резултат и оттам идват и пари за изследвания. Подобно сътрудничество у нас обаче не се получи. Ще ви дам един пример – от началото на 90-те има рамков договор между БАН и “Нов български университет”. Но от този договор нищо не произлезе, освен някои от работещите в БАН да бъдат преподаватели на половин щат в НБУ. Очевидно няма никакво желание за реформа, никакво желание за отваряне на БАН към университетите. Но най-жалкото е за тези 20%, които наистина милеят за наука, искат тази наука да се развива. Те обаче са оковани от една паразитна маса и една шапка, която поради комунистическата си същност, е противник на всякакви реформи.

  http://frognews.bg/

• Чернобил – трагедия и престъпление

  След аварията и радиоактивния облак никой не отмени първомайските манифестации; БКП не предупреди населението за мерките, които може да се предприемат.
  
  24 години се навършват днес от трагедията в украинската АЕЦ „Чернобил“. Това е най-тежкият инцидент в историята на ядрената енергетика. Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от бившия СССР, Източна Европа и Скандинавия.
  
  Експлозията става на 26 април 1986 година в 01.23 часа, когато в един от четирите реактори взрив разрушава покрива на централата и в продължение на 10 дни изпуска радиация в радиус от десетки хиляди километри. Най-малко 31 души загинаха, докато се опитваха да предотвратят разпространението на пожара след експлозията към другите три реактори на централата. Един от работниците бе убит на място при инцидента и тялото му така и не бе открито.
  29 спасители, пожарникари и работници починаха по-късно вследствие на радиационното облъчване и изгаряния. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са евакуирани от родните си места.
  Близо 60% от радиоктивните отпадъци падат на територията на Беларус.
  
  Радиоактивните замърсявания от Чернобил причиняват увреждания на имунната система, кръвообращението, дихателната система, множество аномалии при новородените и карциноми. Официални данни на ООН предвиждат 9000 смъртни случаи, причинени от радиацията от Чернобилската централа. В доклад на Грийнпийс обаче жертвите се оценяват на 93 000 души, като се уточнява, че вследствие на други заболявания те могат да достигнат до 200 000.
  
  В началото ООН прогнозира около 4 000 смъртни случаи от рак. Последните изследвания сочат, че над 100 000 души ще бъдат засегнати от болестта. Милиони акра земи остават замърсени до ден днешен; десетки селища са напълно изоставени и може да останат негодни за живеене в продължение на столетия.
  
  Огромен брой хора бяха заразени поради опита на правителствата в различни държави, в това число и у нас да отрекат аварията или да скрият факта, че има радиоактивен прах в атмосферата. В България никой не отмени дъждовните първомайски манифестации на „трудещите се”, нито пък информира навреме населението за това, което се се случило. Единствено първите партийни и държавни ръководители взеха мерки за своите и тези на близките си животи и здраве.Чернобил е една от най-големите трагедии, но и престъпления на комунистическия режим.

  http://frognews.bg

• Българи от Западните покрайнини протестират

  Пред сградата на Народното събрание в София беше проведен простест на българи от Босилеград и Цариброд.

  Те изразиха неодобрението си от официалното изявление на председателката на Народното събрание Цецка Цачева пред председателя на сръбската Скупщина миналата седмица.

  Тогава Цачева заяви, че България безрезервно ще подкрепи членството на Сърбия в Европейския съюз.

  Безусловната подкрепа, според протестиращите, означава, че българските управници не само амнестират, но и насърчават сръбските власти да продължат дългогодишната си асимилационна политика спрямо българското малцинство.

  В съобщение до медиите Демократичният съюз на българите заявява още, че правата на българите в Западните покрайнини за пореден път са пожертвани в името на добросъседските отношения.

  Протестиращите смятат, че би било напълно погрешно да се очаква положението им да се подобри с членството на Сърбия в ЕС и искат от официална София да защитава европейските ценности в политиката си към други страни.

  http://kafene.net/

• Къде е Българската държава?

  Отвратителна гавра с Българка – държавата бездейства, медийте мълчат

  Източник: Български Национален Съюз

  
  Гръцки съд се гаври с брутално изнасилено Българско момиче, женски организации и медии в южната ни съседка се вдигат в нейна защита, Българската държава мълчи четири години

  Тези дни, сред всеобщия информационен поток в някой медии се появи и съобщение за поредната отвратителна гавра с Българка в чужбина. На новината не бе отделено почти никакво внимание. Явно журналистите са били прекалено заети да скърбят по нелепо отишлият си от този свят полски президент, или пък вулканичните изригвания твърде сериозно са ги стреснали. Каквато и да е причината, недопустимо е да се отнасят с такова пренебрежение към подобна нечовешка гавра с наши сънародници.

  В оповестената информация става ясно, че преди месец е приключило делото заведено срещу четирима гръцки младежи, изнасилили 15-годишно Българско момиче. Насилниците получават оправдателна присъда, но Българката е заплашена от повдигане на дело за клевета. И всичко това при наличие на явни доказателства за изнасилване. Този фарс предизвика бурна реакция на редица женски организации в Гърция и бе отразен от водещи медии. Нещо, което у нас не се случи. Не последва и реакция на Българската държава.

  Историята

  Трагедията на това момиче започва преди четири години. През 2006 година Гърция е разтърсена от учителски протести. Хиляди ученици и преподаватели окупират гръцките училища за няколко дена. Едно от тях се намира в селцето Амаринтос на остров Евбея. Именно в него е извършено това отвратително престъпление. В разгара на протестите четирима изроди от горните класове решават, че могат да се „позабвляват” с 15-годишното Българско момиче. Тя е натикана в тоалетната на училището, където е брутално изнасилвана. Четиримата уроди се гаврят с нея повече от час. И всичко това става пред погледите на още три момичета, две от които снимат извращенията с телефоните си.

  След тази ужасяваща случка, Българката събира смелост и търси помощ от полицията.Медицинската експертиза потвърждава, че става въпрос за изнасилване. Властите започват разследване и повдигат обвинения срещу момчетата (едно от които е син на местен полицай). Обвинения за съучастие са повдигнати и срещу момичетата, които изтриват записите от телефоните си. Полицията се обръща за съдействие към чуждестранни експерти, за да бъдат възстановени кадрите. На случая се дава широка публичност и гръцкото общество е потресено. Нашенката получава моралната подкрепа на гръцкия президент и на гръцкия патриарх. Момичето получава съчувствието на голяма част от гърците. Но не и на диваците от остров Евбея. Нито пък на Българската държава. Населението на о-в Амаринтос се вдига като един и защитава изродите. Гаврата с 15-годишната Българка още не е приключила.

  В защита на извергите се явяват над 40 човека. На страната на момичето застава само майка й. Започва едно отвратително очерняне и оплюване на жертвата. Едно тихо и скромно дете, което до преди това е известно като отлична ученичка с поведение за пример, работещо след училище, за да помага на майка си, изведнъж е обявено за някаква невръстна нимфоманка със садо-мозохистични наклонности, която сама си го е търсела. Изродите, гаврили се с момичето, буквално са изкарани жертви! Това звучи нелепо за всеки здравомислещ човек. Но явно не и за гръцкия съд. Последното става очевидно от оправдателната присъда за насилниците.

  Но гаврата не приключва и до тук. Почти сигурно е, че сега това изстрадало момиче ще бъде съдено за клевета. Наглостта на извергите е безкрайна. Тук трябва да си зададем въпроса:

  Къде е Българската държава?

  Ясно е, че Българската държава сега я няма, докото една майка (като милиони свои сънародници) е принудена да потърси изход от мизерията в страната ни, като емигрира в чужбина. Ясно е, че държавата никава я няма и когато това 15-годишно момиче се е нуждае от помощ и подкрепа по време на този съдебен фарс. Питаме – къде е държавата ни сега?! Крайно време е да се окаже натиск над гръцката страна, за да получи справедливост това изстрадало момиче! Крайно време е и тази вече млада жена да получи подкрепа, за да бъдат прекратени гаврите с нея веднъж и завинаги! Свидетели сме как всяка нормална европейска държава защитава със зъби и нокти гражданите си зад граница. Дори когато това са откровени престъпници като Майкъл Шийлдс. Толкова ли е неадекватна, слаба и безхаберна Българската държава, че да не може да защити достойнството на едно измъчено момиче? И ако за гръцките и Българските жени това е въпрос на солидарност, то за нас, Българските мъже, това е въпрос на чест! Въпрос на чест е за всеки истински мъж да защити една жена, когато тя е в опасност, когато я малтретират или се гаврят с нея! НИЕ ПИТАМЕ – има ли мъже в държавната власт?! За четири години не се намери и един! Да видим ще се намери ли такъв сега?! Ако отново не се намерят такива, то със сигурност ще се намерят достатъчно свестни хора и истински Българи, които не са забравили значението на думи като чест, дълг, достойнство и справедливост! Истински Българи, които няма да позволят гаврите с това момиче да продължат! Честта, която за днешните ни политици е празна дума, нашите предци са я плащали с кръв! Наш дълг, като Българи, е да защитим достойнството на това момиче и да припомним на всички, какво означава думата чест!

  По повод на тази гнусна гавра с нашия народ, ниe от Български Национален Съюз изпращаме следното Протестно писмо към отговорните Български институции, които трябва да реагират по този случай.

  http://bg.bgns.net

• Бъдещето на обществените медии в България

  Новият ръководител на Съвета за електронни медии /СЕМ/ Георги Лозанов заяви, че идеята му за обединяване на държавните медии се ползва с подкрепата на националната телевизия.

  Лозанов каза за държавното радио БНР, че по време на проведена среща с ръководството на БНТ е получил подкрепа за идеята си за обединяване на медиите така, както е във Великобритания или Германия.

  В същото време, новият ръководител на СЕМ подчерта, че идеята му е все още предварителна и ще бъде обсъдена не само с журналистите, но и с цялото общество.

  Георги Лозанов подхвърли идеята за обединяване на държавното радио, държавната телевизия и телеграфната агенция БТА по примера на Би Би Си или Дойче Веле.

  В същото предаване директорката на държавната телевизия Уляна Пръмова заяви, че икономическата криза налага сериозни промени в тази институция.

  Пръмова съобщи, че свиването на държавното финансиране на БНТ не позволява тя да работи нормално и да произвежда предавания.

  Тя нарече „абсурдна“ ситуацията в България, при която обществени медии са финансирани с държавни средства.

  Обществени медии като Би Би Си са финансирани пряко от данъкоплатците без посредничеството на британското правителство.

  Всяко британско семейство, което притежава телевизионен приемник, плаща около 120 паунда /265 лева/ годишно директно в касата на Би Би Си.

  В замяна на това Би Би Си публикува всяка година подробен отчет за това, как са изразходвани средствата.

• Торнадо погуби 10 души в Мисисипи

  Торнадо с ширина близо 1.6 км премина през централната част на Мисисипи убивайки 10 души, сред които три деца и ранявайки десетки други, съобщиха щатските власти.

  Торнадото е ударило най-малко 13 окръга, разрушавайки домове и заклещвайки хора в тях.

  Бурята нанесе сериозни щети на бизнеси, блокира магистрали и прекъсна електрозахранването за хиляди жители.

  Петима души са загинали в окръг Чоктау, четирима в Язу и един – в окръг Холмс, според говорителя на агенцията Грег Флин. Губернаторът Хейли Барбър обяви извънредно положение след това първо голямо торнадо в САЩ през тази година.

  Има хора, които властите все още се опитват да освободят от разрушените им домове.

  Според губернатора по всяка вероятност бедствието е причинило щети и още смъртни случаи на север от същия град.

  Агенцията за извънредни ситуации съобщи, че окръг Хайндс изпраща около 20 души и 100 затворници за оказване на помощ за преодоляване на последствията от торнадото в окръг Язу и при разчистване на разрушенията, причинени от него.

  Буреносното време се премести към Тенеси, Алабама и Кентъки, заяви Грег Гарбин, говорител на Националната океаноложка и атмосферна администрация на САЩ.

  Източник: БГНЕС

• Нови банкови фалити в Илинойс

  Федералната агенция за гарантиране на банковите влогове (FDIC) съобщи, че е затворила седем банки в Илинойс, с което фалиралите банкови учреждения в САЩ от началото на годината стават 57. Агенцията уточни, че е постигнала споразумения с други банки в този щат да поемат депозитите и в някои случаи и активите на затворените банки. Фалитът на тези седем банки допълнително намалява ресурсите на нейния гаранционен фонд, който е подложен на тежко изпитание от кризата. Сто и четиридесет американски банки затвориха врати през 2009 г. Това е годината с най-голям брой банкови фалити в САЩ от 1992 г. Очакванията за 2010 г. за още по-лоши. Броят на досега регистрираните фалити е почти двойно по-висок отколкото през същия период на миналата година. /АФП /

• ВОЛЕН СИДЕРОВ: АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ Е НАЗНАЧЕН В СЛУЖБИТЕ ЧРЕЗ РЕКЕТ

  Миналата седмица лидерът на “Атака” Волен Сидеров стана председател на парламентарната комисия за контрол на ДАНС. Специално за “ШОУ” политикът, който в понеделник навърши 54, прави анализ на случващото се в страната в типичния си стил – от упор и без недомлъвки.

  – Г-н Сидеров, наистина ли сега се доближаваме до ситуацията по времето на Виденов? Иван Костов го каза миналата седмица…

  – Пълна нелепост. Костов го смятам за интелигентен човек с опит… Как може да прави такива сравнения?! Няма прилика нито в ситуацията, нито в управлението на единия и другия. Прилича ми на рекетиране това – дали пък не искат техни хора да заемат министерски кресла?! Тези изказвания ми приличат на някаква яневщина.

  Самият Костов иска да се направи по-забележим. Мисля, че това не му помага. Хората много добре разбират, че Борисов няма алтернатива, още по-малко такава може да се извади в лицето на Костов. Защо прави такива саботажи?! Да казва, че Борисов няма воля за реформи, не е коректно. Други кусури можеш да намериш на Борисов, но че няма воля за реформи, просто не е така! Дори е готов да се раздели с хора от екипа си именно защото има воля за реформи. Виждаме го как той задобрява като държавник. Трябва да му се даде възможност.

  – Алексей Петров дори не изчака да поемете комисията за контрол на ДАНС и ви написа писмо, в което иска да разсекретите неговото изслушване пред депутатите. От него ставали ясни схемите как специалните служби са действали за отстраняване на неудобни хора, дори за тяхното ликвидиране… Ще направите ли нещо по въпроса?
  – Четох текста на неговото изслушване в комисията. Това е повече литература. Никакви схеми не разкрива в него. Просто Алексей Петров си търси трибуна, изгражда си някаква защитна теза, иска де се представи като политически репресиран. Добре, Иван Костов не му е разрешил, аз ще видя как стоят нещата и ако не противоречи на правилник и закон, не виждам причина да не се разсекрети. Но не разбирам защо Алексей Петров не каже каквото иска на медиите, защо не си го напечата в собствените медии? Дори от килията той има колкото си иска трибуни – като напише нещо, то веднага излиза… На прокуратурата да го каже! Но според мен в този текст нямаше нищо особено. Не мисля, че там имаше някакви разкрития, които да са безкрайно ценни и уникални.

  – Не се ли споменават някакви имена?
  – Ставаше въпрос как по време на предизборната кампания през 2009 г. Атанас Атанасов подхвърля в Благоевградски избирателен район на негови врагове от ъндърграунда кой ги е “изпържил”, казано разговорно, и по този начин е застрашил живота му…

  – А вие първото нещо, което се каните да питате ДАНС, е кой е назначил Алексей Петров като агент под прикритие там. Толкова ли е важно?
  – Има подхвърляния, има медийни изяви, но аз искам официална информация – кой го е назначил, като какъв и кога – трябва да има документи. Костов не пожела да се занимава, защото подобна информация щеше да вкара в полезрението негови хора – Атанасов, Емануил Йорданов… Казвали са ми каква е историята с назначаването на Алексей Петров.

  Неформално, разбира се. Емануил Йорданов има брат, към когото е приложена обичайната гангстерска схема: първо рекет и заплашване, после се появява който трябва и казва: “Аз ще оправя нещата!”. В случая е ставало дума за някакви парцели около басейна “Спартак”.

  Натискали брата на вътрешния министър Емануил Йорданов да ги продаде.

  Той му се оплаква, разбира се. Надка Михайлова, която пък е близка с Алексей Петров, казва: „Тук имаме един човек, който може да оправи нещата!” И се появява Алексей, който най-вероятно е забъркал всичко, и оправя нещата. В отплата обаче иска да го назначат в службите. Това е простата история, която са ми разказвали.

  – Заявихте, че ще обърнете по-сериозно внимание дали службите защитават българските национални интереси?
  – По-активна можеше да бъде ДАНС в областта на контраразузнаването.

  По линия на пантюркизъм и панислямизъм почти не се е работило през последните години…

  Досега ДПС е било във властта и е оказван натиск да не се работи в тази област. Аз гледам много внимателно на тези теми, за разлика от лидера на РЗС Яне Янев. Той скочи с двата крака в тях като слон в стъкларски магазин. Аз съм против грубо и некомпетентно вмешателство в райони, които наричаме смесени. Там отношенията са деликатни и често взривоопасни и затова държавното ръководство трябва да има пълна и точна информация какво се случва. Точно за това са служби като ДАНС.

  Преди време Яне Янев забърка голям скандал. Тогава изслушахме кмета на Рибново и учителя, който е бил прибран посред нощ със специална силова акция, с джипове, от специалното звено от ДАНС, начело с въпросния Велин Хаджолов, човек на Алексей Петров в агенцията, който сега работи при Яне Янев. Те описаха неща, които открито бяха нарушения на човешките права. Тази организирана акция на РЗС и ДАНС беше направена, за да се вдигнат акциите на Яне Янев. Янето да изземе неща, които аз и “Атака” сме правили, да се настани на нашето място… Алексей Петров е помак и има представа какво става в такива райони…
  Между другото, знакови фигури от ъндърграунда също са помаци – Маргините, Маджо, Румен Пашата. Те обикновено произхождат от бедни семейства. Системата навремето ги е взимала и ги е правела командоси, изпълнители на силови акции. След 1990 г. точно такива хора станаха ядра на силовите групировки и на гангстерските образувания.

  – Казахте, че ще искате да видите каква е била ползата от агентите под прикритие или от т. нар. гангстери с карти от службите за сигурност?
  – Чувал съм, че знакови фигури от гангстерския свят – Димата Руснака, Косьо Самоковеца, Маджо – са имали карти от БОП-а, от НСС, някои и по две – от различни служби. Ако е така, кой им ги е давал, срещу какво и как? Те бяха главатари на структури. Години наред тяхната дейност ощетява държавата, ограбва хора, нанася щети, разваля имиджа на България – каква е цената на такова агентство? За Куйович също говореха, че бил агент на полицията… Той 9 години извършва наркотрафик, кой знае какви милиони са се правили през това време. Като е агент на полицията, какво последва от това? Да ми кажат какво свърши неговата агентурна работа под прикритие?!

  – Нали изнесоха официално, че само Поли Пантев и Карамански са сътрудничили на службите?
  – Поли Пантев беше забъркан в трафик на 600 кг кокаин. Какво е допринесло това, че е бил агент?! Просто има страшно преплитане между МВР, служби и престъпност, те са били едно цяло по това време. Цялата ненаказуемост и арогантност на силовите групировки можеше да съществува само със съдействието или бездействието на полиция и служби.

  – Ще питате и какво се направи до този момент за разкриването на извършителите и поръчителите на зверския побой над Огнян Стефанов?..
  – Ще искам да видя всички полицейски и следствени данни. Защо това разследване не доведе до поне едно задържано лице по покушението. Ако трябва, ще настоявам да се поднови това разследване. Има много улики, които сочат към Хамстера, дясната ръка на Алексей. Но всичко това трябва да се види – какво са установили полиция и служби. Хора са ми казвали: “Знаем кои пребиха журналиста, но няма да дойдем да го кажем!”. У нас ъндърграундът се знае много добре – ако имаш властта на полицията и на службите, за една седмица ще разплетеш чорапа!

  – Твърдите, че в пресата изтичат документи с класифицирана информация…
  – Това е голяма тема – за движението, съхраняването и играта със секретни документи. Виждаме, че такива документи изтичат и се появяват в определени вестници. Говоря специално за в. “Галерия”, който беше създаден от Алексей Петров. Там първо беше сложена Зоя Димитрова – бивш говорител на ДАНС, официален агент по времето на Сертов и Алексей Петров. После я смениха с лицето Патрашкова, която вече съвсем го удари през просото. В този вестник се появяват секретни документи. Това е нарушаване на закона! Станишев в момента го разследват за това, Патрашкова не я разследват! Какъв е този двоен стандарт?! Това е един вестник, който е създаден за активни мероприятия, за оплюване и оклеветяване, поръчково създаден вестник с много пари.

  Искам също да се разбере с какви пари този вестник беше шумно и скъпо рекламиран по телевизии, с билбордове… Патрашкова говори, че теглила кредит! Да не се и опитва даже да говори такива неща, защото е ясно, че не е възможно. После заговори за някакви еврейски пари… Няколко от тези израелски бизнесмени, свързани с “Лев инс” и обръчите на Алексей Петров, бяха заловени за пренос на незаконна валута на българо-гръцката граница.

  Източваха навремето карти от терминалите на хотела на Пламен Хранков.

  Това са хора, които и в Израел ги преследват за валутни измами. Като говори Патрашкова за еврейски пари, аз се сещам за тези хора. Ако наистина са точно тези пари, значи на 100 процента трябва да се разследва “Галерия” и за пране на пари, и за укриване на доходи, освен за публикуване на класифицирана информация…
  Разбрах, че в Бургас, ако се абонираш за тв СКАТ до края на годината, получаваш и абонамент за в. “Галерия”.

  Ето къде е връзката между тези медии, които не спират да плюят и охулват.
  За тв СКАТ какво да говоря – те всяка вечер се упражняват на мой гръб! Хората вече разбраха, че това са просто едни озлобени комплексари. Единият, Велизар Енчев, е ченге на ДС. Другият – Валентин Касабов, е алкохолик и нещастник бургаски, който за 1000 лв. ще продаде и майка си… Самият Симеонов пък е толкова заплетен в далаверки, че… Те са работили с Алексей Петров до неговия арест. Идеята е била да се направи медиен пул, включващ СКАТ, “Галерия”, в. “168 часа” и един или два сайта.

  – Нали не искате да кажете, че сега ще тръгнете да си връщате на всички, които са ви засегнали?
  – Не е въпросът във връщането, а за двойните стандарти. Има един жълт вестник-фантом, който беше пуснал измислени интервюта с майка ми. Абсолютно измислени!

  Майка ми е възрастна жена, с почти 100 процента глухота,

  живее изолирано, има различни болести, категорично не може да се вземе от нея интервю. В него тя обяснявала уж, че аз съм имал психически проблеми. В следващия брой имаше материал, в който се обясняваше, че аз имам сестра и я крия в лудница. Отиваш в общинския регистър в Ямбол и виждаш – родители, двама братя сме, сестра никога не съм имал… Но, както се казва, иди доказвай, че нямаш сестра!

  Това е терор! Но те поне нямат претенции, че са големи журналисти. За разлика от този вестник, чиито издатели се крият, главната редакторка на “Галерия” Кристина Патрашкова излиза да дава акъл по телевизията… Това е вестник-престъпник. Той написа преди два броя, че съм придобил апартамент за 240 000. Категорична лъжа! Никакъв апартамент не съм купувал, придобивал, получавал като дарение, никакъв! Това са хора, които претендират, че са водещи журналисти… Няма разлика между медия на мафията и наемник, килър на мафията!
  И единият, и другият стрелят по теб! Не е по-безобидно да се стреля с лъжа и клевета, които ти после да чистиш. Много хора си казват: “Ето, виж този как се облажи, влезе във властта и се налапа!”. Като казвам, че някои медии са част от мафията, имам предвид това. Поне си признайте, че сте наемници на Октопода. Кажете си: “Така ни е заръчано, смятаме, че ще направим удара с това!” Но да ми се прави Явор Дачков на журналист?! Ми ти мина през Иван Костов, сега го плюеш, вероятно защото не те писа депутат; уж си срещу ченгетата и комунистите, а години наред работиш във вестник “Про анти” на доказания агент на ДС Васил Станилов, след това отиде в радио “Инфо” на червения олигарх Петър Кънев от БСП. Сега си се хванал във вестника на Октопода и обясняваш демокрацията, Бойко, Волен и т.н.

  Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
  http://www.blitz.bg/

• Четем по 0,5 книжка на година, превръщаме се в полуидиоти

  Българите сме сред най-нечетящите граждани на света. Това ни превръща и в едни от най-безпросветните. У нас за година се издават около 6 000 заглавия. През първите месеци на 2010 г. процентно положението е още по-трагично в сравнение с предните две години.

  Общият тираж на издаваните книги за година е около 4 млн, според Националния статистически институт. Това прави по-малко от половин книжка на калпак. Средният тираж на една книга у нас е 700 бройки, което ни нарежда на едно от последните места в Европа.

  Фалшиви са елейните слова за Международния ден на книгата и четенето 23 април, категорични са книгоиздатели. Те са обезсърчени от липсата на държавна политика в този тъй важен за духовното състояние на нацията бизнес. Според тях четенето на „Дон Кихот” на Сервантес в цял свят на днешния ден у нас ще е формално мероприятие, което няма да намери много последователи. Инициативата дори не била разгласена предварително и повечето хора у нас са узнали за нея от медиите в самия ден.

  В Скандинавия годишно на един човек се издават 1,8 книги. В Русия – 1,9. В Англия за година излизат на пазара над 80 000 нови заглавия.

  В същото време сме отличници в издаването на вестници и списания. По данни на НСИ отпреди година у нас се печатат 438 вестника и 775 списания. В Швеция и Белгия например количеството заглавия е с пъти по-малко. Подобно е положението в Чехия, Унгария и Полша. В България смущаващи са и аномалиите. Изданията за секс, мода и клюки са над 120. В същото време за детско-юношеска литература е само 1. За художествена литература има 6 периодични издания, някои от които се издават почти на магия, защото никой не инвестира средства в тази дейност. Рекламодателите наливат пари в тв шоута, но книги – не. Само около 110 заглавия на книги са спосорирани от фирми.

  Анкета сред студенти в САЩ от януари 2010 г. показва, че 11 на сто от отговорилите на въпроси, свързани с книгите, твърдят, че четенето на произведение от любим автор е близко като емоция до правенето на секс. Според психолога Васил Деянов у нас този процент не би бил повече от 1-2. Той обаче дори не е сигурен в искренността на анкетираните в български ВУЗ.

  В Европа пък все по-често се срещат случаи на зависимост от четене, което не се е случвало от началото на ХХ век, когато киното едва е прохождало, а телевизията е била още непозната. Според английският професор Майкъл Крюгер дори Интернет бил причина много хора да се върнат към доброто старо четене на книги. Става въпрос за онлайн информацията за автори, нови заглавия, съдържание на произведения и пр., които стимулират четенето.

  Такива тенденции у нас не се забелязват. Дори обратно: намаляват тиражите, намаляват продажбите, намаляват и заглавията. Дори световни автори на бестселъри като Дан Браун, Паоло Коелю, Джоан Роулинг, Джон Гришъм и др. в момента се продават в бутикови тиражи в сравнение с предишни години, категорични са издатели. Те смятат, че положението може да се пормени, ако правителството намали ДДС за издаване на книги, както е в редица европейски страни и се наложи контрол върху пиратските издания и незаконните продажби на книги по вестникарските сергии, което обогатява единствено „сивия сектор” в книгоиздаването и лишава държавата от приходи. През 2008 г. тогавашният премиер Сергей Станишев бе обавен за „Рицар на книгата“ от Съюза на книгоиздателите, защото бе обещал да намали облагането с ДДС. Той обаче получи наградата и след това забрави обещанието.

  Фрогнюз

• Б.Димитров: Българското малцинство в Македония се увеличава всяка седмица с по около 500 души

  Божидар Димитров, министър без портфейл, отговарящ за българите зад граница, пред Агенция “Фокус”.

  Фокус: Г-н министър, колко са новите български граждани от началото на годината?

  Божидар Димитров: Днес се състоя поредното седмично заседание на Съвета по българско гражданство. На него български паспорти получиха 458 граждани на Македония и 30 граждани на Сърбия (българи от т.нар. Западни покрайнини). С това от началото на годината броят на получилите българско гражданство стана 5773 души. От тях 4200 са от Република Македония, останалите – от Молдова, Сърбия, Украйна и Израел.
  Около 6000 души станаха български граждани станаха през цялата 2008 г. През 2009 г. бяха 9040 души.
  Това означава, че ако се запази същият темп на работа, през тази година се очаква около 18 000 души от чужбина да станат български граждани.
  През последните 20 години българско гражданство са получили около 75 000 души. Преобладаващата част са от Македония – над 50 000 души. Но напоследък с бързи темпове расте броят и на новите български граждани от Молдова, където законът позволява двойно гражданство. Близо 15 000 души от Молдова вече имат българско гражданство; цялата българска диаспора там е от около 90 000 души. Това означава, че вече всеки шести българин в Молдова има българско гражданство.

  Фокус: По колко молби остава да се произнесете?

  Божидар Димитров: Въпреки всичко – все още над 40 000 молби, подадени от 2006 г. насам, очакват Съветът по гражданството да се произнесе. Ако моите колеги са наследили стотици милиони левове задължения по неразплатени договори и анекси по тях, аз съм наследил 60 000 човешки съдби. Защото толкова бяха молбите за българско гражданство при формирането на правителството на ГЕРБ. Въпреки че постъпват хиляди нови молби, при подобрената работа в момента броят на чакащите е намален с една трета. Тенденцията се запазва. Преобладаващият брой молби са от Македония и Молдова. В последно време е силен интересът към българско гражданство от Израел, Армения, колкото и странно да звучи – Съединените американски щати, Великобритания и т.н.

  Фокус: Коя е най-екзотичната държава, от която сте получавали желание за българско гражданство?

  Божидар Димитров: Гвинея. Касае се за закупили имоти и преселили се граждани на европейски, африкански и азиатски държави. Много от тях нямат нужда от български паспорт, за да пътуват, както американците да речем. Но това го правят под натиска на съпругите си: „Жена ми каза, че трябва да получа българско гражданство”. Петима американци получиха българско гражданство напоследък. В страната има 7000 трайно заселени англичани, част от които също получиха българско гражданство.

  Фокус: Казахте миналата седмица, че българите ставали второто по големина малцинство след албанското в Македония…

  Божидар Димитров: Това наистина е така, ако се гледат официалните статистики в Македония. Като най-голямо малцинство са посочени албанците – няколкостотин хиляди души. След това – сърбите 38 000 души. Българите, които са получили българско гражданство в Македония, отдавна надминаха тази цифра. Разбира се, трябва да се има предвид, че една част от тях са се заселили в България, а други тръгнаха по света. Преобладаващата част – около 40 000 – 45 000 души си живеят в Македония. След албанците българите са второто малцинство в страната. Това отдавна се знае от македонските власти и аз не виждам защо те се притесняват от този факт. Българите са лоялни граждани на Р Македония. Престъпността сред тях е много по-ниска, отколкото сред други малцинства. Македония само трябва да се гордее с факта, че в нея живеят европейски граждани и че броят им се увеличава седмично с около 500 души. Няма нищо страшно в това. Не разбирам притесненията им. И за всеки случай – не са верни твърденията на Бранко Цървенковски (СДСМ), който на пресконференция в България каза, че броят на желаещите за български паспорт намалява след падането на визите. Не, не е намалял, дори има тенденция за увеличаване. Може би ще намалее, след като Македония стане член на Европейския съюз и аз искрено се надявам това да стане скоро.

  Фокус: Какво следва от увеличаващия се брой български граждани?

  Божидар Димитров: Увеличаващият се брой на българските граждани, живеещи в Македония, поставя и въпроса – за обучението на децата на тези български граждани на български език. Може би, както в Западна Европа, Съединените щати, Украйна и Молдова, вече трябва да се мисли за откриване на български училища. Такива имаме вече по света 135, и един университет в Тараклия, Молдова. При такова огромно българско малцинство в Македония, може би на първо място трябва да се открият неделни училища, за да могат българчетата там да изучават литературен български език, който ще им помогне при кандидатстване във висши учебни заведения в България. В момента всяка година между 200 и 300 млади българи от Македония учат в български висши учебни заведения, по силата на две постановления на Министерски съвет – 103 и 228.

  Фокус: Откъде трябва да дойде инициативата за неделни училища – от България или от местните?

  Божидар Димитров: Не, нищо не се прави насила. Инициативата трябва да дойде от средите на самите българи. Всички 135 български неделни училища са формирани от местните български общности, които се събират, решават да открият неделно училище. България подпомага този процес чрез т.нар. програма „Роден език”, по която за миналата година бяха отпуснати 3,6 милиона лева. Миналата година по силата на тази програма всички 53 кандидатствали училища получиха между 30 000 и 100 000 лева в евро, за да могат да си купят учебни пособия, учебници, да платят наеми, заплати на учители и т.н. През тази година програмата също действа и въпреки кризата, са предвидени около 3 милиона лева. Общностите ни по света, а вече и в Македония, могат да се възползват по нея, за целта трябва да формират училищни настоятелства, да намерят стаи, където децата да учат. Засега подобни училища имаме в Сърбия, в Бяло блато, в българските села, в Босилеград и Цариброд в държавните сръбски училища има паралелки с изучаване на български език. А в Сърбия само 3000 българи имат българско гражданство, докато в Македония – над 50 000. Време е българската общност по места да се раздвижи, да прояви активност и да създаде на първо време неделни училища. Следейки протоколите, по които даваме българско гражданство, виждаме, че преобладаващия брой желаещи са от източномакедонските общини – Струмица, Щип, Радовиш, Куманово. За някои градове като Струмица се съмнявам да е останал човек без българско гражданство, тъй като преобладаващите молби са от Източна Македония, Струмица и Струмишко. Местните българи биха могли да се организират и да създадат неделни училища, макар че в Източна Македония диалектът е много слаб и се говори почти български език.

  Денка КАЦАРСКА

• Критикари се мислят за Господ

  С министъра на културата Вежди РАШИДОВ разговаря Вера Чалъкова (trud.bg)

  – Г-н Рашидов, чуха се упреци, че във време на криза сте се ангажирали с екстравагантен по мащаби проект – Българския Лувър, който ще глътне над 20 милиона лева. С какви аргументи ще оборите скептиците?

  – Интересно е да се вгледаме кои са тези, които критикуват и защо. Тъжно е, когато критиката е от хора, които живеят с мисълта, че Господ ги е определил непрекъснато да наставляват обществото, да казват кой “да” и кой – “не”. И то хора, които не са посадили дори едно дръвче, освен в собствения си двор. Подлостта не е порок – тя е човешко качество, но е неприятно, когато се превърне в свинщина и затова по хигиенни съображения няма да коментирам. Предпочитам да говорим за нещо по-важно и по-градивно.

  – Гаф ли беше репликата ви, че бихте поставили бюстовете на хората, допринесли за осъществяването на проекта, на фасадата на Българския Лувър?

  – Защо не? Ако тези хора са създали и изградили нещо за поколенията? Но нека построим това, което сме започнали, и тогава да обсъждаме подробности от живота. Да не забравяме, че близо 20 години върху съдбата на тази сграда (б. р. бившето ВМЕИ) се упражняваха какви ли не словесни и активни мероприятия – то не бяха апетити за банки, за бизнес учреждения, турски хотели и какво ли още не… Какво по-хубаво от това, че най-накрая има общо разбиране това да бъде един голям, прекрасен музей на нашата култура завинаги. По стените му да стоят най-хубавите произведения на българския талант от ХII век досега. Проектът бе подкрепен с овации и от великия архитект Жан Нувел. Убеден съм, че мястото на едно произведение на изкуството е на стената, където има визуален контакт с публиката, а не в мазета и депа, във влажни и тъмни помещения. Докато във всички световни столици царски дворци, замъци и огромни сгради са предоставени за музеи на пластичните изкуства, единствено ние сякаш по презумпция сме против създаването на музей с особена важност за обществото. Има една максима: Без значение какво е времето и кога, докато животът е жив, по-добре е да създадеш нещо – дори и малко, отколкото нищо.

  – На какъв етап е проектът?

  – Има решение на правителството с ясното разбиране какви ще бъдат дивидентите от създаването на музея. Обявен е конкурс за първата фаза, готово е и заданието за конкурса за идеен проект. Всички следващи етапи, както изисква законът, също ще бъдат с конкурс, който ще бъде обявен в сайта на Агенцията за обществени поръчки.

  – Заявихте решимостта си да направите радикална реформа в културата. Ще успеете ли да стигнете докрай при мощния отпор на различни гилдии?

  – Когато говорим за реформи в културата, нека не си въобразяваме, че те трябва да бъдат направени заради самата реформа. Според мен реформа не означава да бъде унищожено нещо, а да се промени онова, което е закостеняло във времето и не може да се вмести в новите изисквания. Реформата трябва да гарантира такива условия за развитието на таланта, че нивото на продукта в културата да бъде високо. Бих могъл да кажа, че в културата голяма част от сферите са се самореформирали – например пластичните изкуства от 20 години са на реалния пазар и не случайно се увеличава броят на частните галерии. Литературата, издателствата – също. За киното има закон и то реално е на творческия пазар. Единственото обезпокоително като факт е голямото количество театри и различната им продуктивност. Това притеснение съществува в средите на самите творци и тъй като реформата засяга живота и съдбата на много хора, аз в никакъв случай не бих позволил тя да се направи недобросъвестно. Точно обратното – трябва самите театрални и музикални дейци да имат куража, достойнството и смелостта да направят тези промени. Реформата се отнася до тяхното бъдеще и до тяхното развитие като големи творци.

  – Как ще изглежда българският театър след реформата?

  – Ще ви отговоря с един пример: Театърът на Балтимор, който не кадрува кой да му е директор или колко да получават артистите, за които е немислимо да получават колкото колегите си на Бродуей, играе сърцато с голямата цел – да бъде забелязан и поканен на Бродуей. Бих се радвал, ако след реформата видим нещата и в България така.

  – Голям смут в театралната гилдия внесе идеята театрите да станат държавни културни предприятия.

  – Държавните предприятия са само една от формите, които са практика в европейските държави. Вариантите са много, нека бъде избран най-добрият според исканията на нашите творци. В 12-милионна Гърция има една опера, 3 национални театъра, 10 общински театъра и 185 частни.

  Ще дам и друг пример, за да бъда по-ясен: Италия със своите 60 милиона жители, има 5 опери, 3 национални театъра, общински и частни театри. Да погледнем и себе си – в една 6-7 милионна България имаме 41 държавни театъра, 2 държавни опери, една държавна оперета, 4 държавни оперно-филхармонични дружества, 3 държавни музикално-драматични театъра, 5 държавни филхармонии и немалко частни театрални формации. И всички държавни сценични институти лежат на гърба и върху данъците на хора, които по осем часа на ден работят за заплата от 400 лева. Всеки би се притеснил от това статукво.

  – След Музикалния театър и Старозагорската опера си позволи да гони новоназначения си директор. Докъде се простират правата на артистите и защо позволихте това да се случи?

  – Аз изпълних задълженията си точно както повелява законът. А самоуправството принуди законно избрания директор да дойде и да си подаде оставката. Странното е , че и в двата случая нямаше синдикални искания – артисти не стачкуваха за заплати и издръжка, които са им осигурени от държавата, а решиха да играят ролята на принципала, който единствен може да решава кой да е директор. За мен е важно тези артисти да не стават известни с крясъците си по улицата, с които да бъдат забелязани и от медиите, а с играта си на сцената. За съжаление второто е като че ли по-трудно. Мисля,че е редно тези артисти да си отворят трудовите договори и да видят какво са подписали – че имат ангажимент да играят, да пеят, да танцуват на сцената, а не да кадруват. Но какво да се прави – домашни истории…

  – Колко свои творби ще изложите в Българския Лувър?

  – Откакто съм завършил Академията, Националната галерия притежава всичко на всичко 3 мои мънички скулптури от най-ранните ми години – те са моя първи “опит за летене”… Така че нека никой да не е обезпокоен. Аз съм един от известните български скулптори, чиито творби не са купувани от Националната галерия от близо 40 години насам, за разлика от други, както и нямам нито един паметник в собствената си страна, за разлика от други и както се надявам,че и в бъдеще няма да имам, за разлика от други. Онова, което е хубаво, е че емоционалният ми изблик да нарека бъдещия музей Българския Лувър бе не за друго, а защото България може да се сдобие с над 23 хиляди кв. метра изложбена площ и да извадим от депата над 70 хиляди творби, за да ги “подарим” на хората, които обичат изкуството. Да гарантираме на идните поколения, че са потомци на талантлив народ. А колкото до името на музея – ще има време да изберем за него звучно българско име.

  – Надделява ли министър Рашидов над твореца Рашидов?

  – Успелият министър е творец. Най-важното е, когато си отивам, да видя създаденото от мен, очите ми да го “пипнат”. Националният музей не е за мен, Вежди Рашидов няма къде да го отнесе. Когато съм приел тези две казарми (един мандат е два войниклъка), съм стиснал ръката на моя премиер и съм казал: Да, споделям с теб тази отговорност.

  Да, има битка между министъра и твореца кой да надделее, често се карат. Понякога министърът удря едно рамо на артиста, който е по-фриволен: “Стой, спазвай законите. Чакай, ще те бият през главата”.

  Артистът напъва напред, министърът казва: “По-бавничко, яваш”. За 8 месеца усетих, че станах по-екипен, по-дисциплиниран. Сега нося отговорност за много хора и не си позволявам да говоря както говореше свободният Вежди. Но каквото имам да кажа, го казвам. Просто не мога да бъда толкова красиво арогантен, колкото би се искало на един читател.

• МИСИЯ ЛОНДОН

  Ай ми врътнеш един биг бен!

  Автор: Владо Трифонов

  „Мисия Лондон” счупи всички рекорди по посещаемост…, филмът се хареса от всички…, бляскав филм…, бляскава премиера… (bТВ)

  „Пригответе се за катаклизъм, който и маите не успяха да предскажат! Болезнен, шокиращ, патриотичен, смешен”.(рекламен анонс)

  „Безумно смешен химн на човешката глупост и суета”. (синопсис)

  „Най-очакваният български филм на всички времена”. (официалната страница на филма)

  „Отзивите от филма са изключително позитивни”. (новинарски сайт)

  „Аз смятам, дори и да прозвучи нескромно, че той е на едно световно ниво в техническо отношение. Ако тази история сме успели да я направим достатъчно конвертируема, аз съм сигурен, че този филм може да намери място и да бъде разпространяван навсякъде по света“. (режисьорът Митовски)

  …

  Ще се опитам да поразсъждавам по горните бомбастики, с уговорката, че аз също се надявам ние, българите, да бъдем разпространявани навсякъде по света; ако не чрез качествени политици, то поне чрез качествени творци.

  И така: хареса ли филмът на всички? На мен и на човека, с когото го гледах – със сигурност не. На неколцина мои приятели и познати, с вкус към талантливите и изпипани неща – също.

  Бляскав филм ли е това? По-скоро шумно и агресивно рекламиран. Ако една незначителна част от предварително изречените и изписани суперлативи да отговаряше на реалността, тогава можеше и да заблести.

  Безумно смешен химн на човешката суета и глупост? Да, суета и глупост има доволно, но от художествените типажи тя прескача в екипа на реализаторите и този „безумно смешен химн” се превръща в химн на едно силно подозрение: прави се филм срещу някакви хора, които посрамват България, но и онези, които го правят, изглежда също не са стока.

  Смешен? Тук трябва да изясним, за какъв смях става дума. Говорим ли за смешка, породена от външния вид на актьорите (дебилно-мутренския визаж на Павел Чернев или касапския финес на Любомир Нейков), то тогава имаме един разтеглен във времето виц и нищо повече.

  Ако целта е била да се създаде сатирична комедия за човешките нрави в конкретно социално и политическо време, то тогава е редно да има пълноцени образи и хуморът да е следствие от тяхното вътрешното развитие. Това, което се е получило, са ескизни разработки навързани в хаотичен сюжет и натоварени с претенцията за „катаклизъм”, който, видите ли, и маите не били успяли да предскажат! Пар екселанс перчене от сорта „булгар”, „булгар”, което срива и малкото хубаво в тази 104-минутна лента.

  Разпространяван навсякъде по света? Възможно е, ако под световно разпространение се разбират републиките от бившия Съветски съюз и Югославия. За филмовия свят с изисквания за стил и запомнящо се екранно присъствие „Мисия Лондон”ще си остане поредния източен ерзац.

  “Е сеа си е*а майката!”

  цепи екранно Любомир Нейков и тряска слушалката.

  И пак майката.

  И отново за майката.

  В този филм се псува на килограм.

  Колкото повече псувни, толкова по-сатирично и патриотично – може би така си е мислил режисьорът. И май се оказва прав – единствените неща, на които двайсетината души в киносалона се оживяват, са псувните.

  Но и с тях нещо не е наред.

  Иначе сочни и непосредствени на пет ракии в бара, на екрана звучат изкуствено и преиграно. Защо ли? Защото едно е да псуваш когато на теб ти се прииска, друго е да го правиш по нечия заявка. А когато не си от най-добрите, съвсем естествено е да се провалиш дори в такова просто нещо като псувнята.

  С което не искам да кажа, че провалът е единствено по вина на актьорите. За да принадлежиш към „най-добрите”, трябва да си обучаван от най-добрите. Ако искаш изговорът ти да е естествен и да си впечатляващ като Робърт де Ниро, трябва да са ти преподавали Лутър Джеймс и Лий Страсбърг. Когато мотивацията избликва от най-дълбоките кътчета на душата, а не от носа или задника на актьора, тогава се раждат истинските постижения. Тогава и псувните ще звучат като псувни, а не като недомаслени копия на уличния оригинал.

  Спомняйки си лично преживени ситуации, артистът не представя измислени емоции, а ги преживява и се идентифицира с тях, учи Страсбърг. Преди това е възприел от Станиславски, че творческите сили на един актьор трябва да бликат отвътре. Fuck yourself perverted bastards!” – фучи А.Пападопулу с ужасно произношение, и ти се чудиш откъде бликат творческите й сили в този момент. Умен режисьорски ход щеше да е, ако тя и проваленият политик Чернев в ролята на руски шарлатанин не си отваряха устата през целия филм, а Ернестина Шинова като първа дама беше минала опреснителни упражнения по дикция. За жалост това не се случва.

  Доброто в цялата работа е, че има нова българска творба. Лошото е, че Митовски и сие са повярвали, че са сътворили „най-очакваният български филм на всички времена”. Още по-лошото е, че с всички средства се опитват да внушат същото и на зрителя, който, за зла врага, лесно се подава на внушения.

  „Мисия Лондон” е поредния опит на българското кино да се измъкне от провинциалното си сетре и донякъде успява: с технически овладяната картина; със звука, който макар да е количествено раздут и стилово претрупан, създава илюзия за първа лига, както и с няколко добри попадения на артистите, когато се опитват да минат отвъд примитивността на своите герои. Оттам нататък идват диалозите – неловки и високопарни като в клип за кремвирши „Леки” и сбърканият подход при опита да се покаже какви какви жалки типове са българските политици и протежетата им.

  – „Ае ми врътнеш един биг бен, ма” – изрича култовата си реплика актьорът Нейков, разпльокал култови телеса в реквизитната постеля.

  – Не моа, боли ма главата” – култово отвръща актрисата Стефка Янорова.

  В заключение: можеше да бъде показан само трейлъра, съдържащ всичко, на което човек имаше да се засмее в този филм, а останалото да се прочете в книгата.

  П.П. Най-доброто актьорско постижение? На Коцето Калки, който дори не е актьор. Затова пък умее да създаде образ с два щриха.

• ДАНС е подслушвала и следила незаконно

  Силвия Георгиева /СЕГА/
  http://www.segabg.com

  Служители на ДАНС са прилагали незаконно специални разузнавателни средства (СРС) и са използвали събрана информация не според функциите на агенцията. Това изненадващо разкри вчера шефът на ДАНС Цветлин Йовчев, след като излезе от заседание на парламентарната подкомисия за контрол над използването на СРС. Той заяви, че данните за тези нарушения вече са предадени на прокуратурата, но отказа да посочи колко са въпросните служители, кога са били хванати в нарушение и как са били санкционирани. От Върховната касационна прокуратура обясниха, че днес ще проверят в деловодството си дали от ДАНС има сигнали и какви.

  В момента прокуратурата разследва арестувания като бос на престъпна група при операция „Октопод“ бивш служител на ДАНС Алексей Петров за издаване на държавна тайна.

  Обявено бе, че в офисите му на басейна „Спартак“ са открити секретни материали от ДАНС. Все още обаче Петров няма обвинение за злоупотреба с класифицирана информация.

  Най-големият скандал, свързан с ДАНС и използвани от нея специални разузнавателни средства, бе през 2008 г. заради информационното дело „Галерия“. Тогава шеф на агенцията бе Петко Сертов, а негов съветник – Алексей Петров. Макар че целта на разработката е била да се намери информатор в самата служба, се оказа, че са вземани разпечатки и са подслушвани политици, депутати и журналисти. На няколко пъти бе обещавано разработката да бъде разсекретена, но това не се случи дори и с изрично разпореждане на премиера Бойко Борисов. Шефът на ДАНС Цветлин Йовчев обясни, че не може да стават публично достояние СРС, които не са използвани като доказателство по дело, което важи и за телефонните разпечатки. При евентуално разсекретяване на лични данни пък били застрашени интересите на хората, попаднали в разработката.

  Софийската военна прокуратурата първоначално отказа да започне разследване по казуса „Галерия“, защото не откри данни за престъпление. Военно-апелативната прокуратура обаче отмени отказа и прати преписката в Софийската градска прокуратура. Миналия ноември там бе образувано досъдебно производство за злоупотреба със служебно положение във връзка с доклада на комисията за контрол на ДАНС за делото „Галерия“. Обвинения още не са повдигнати.

  Шефът на подкомисията за СРС Веселин Методиев съобщи пред „Сега“, че Йовчев не е засегнал проблема за злоупотребата с подслушване пред депутатите. Но обещал да прати писмен отчет на ДАНС за това как са се прилагали специални средства от служителите в агенцията през 2009 г. „Засега няма жалби до подкомисията, свързани с нерегламентирано прилагане на специални средства, въпросът стои открит за нас“, каза още Методиев.

  На заседанието на комисията дълго се е обсъждало как да се съхраняват и унищожават данни, събрани със СРС. Депутатите са се съгласили, че са необходими различни критерии за съхраняване на подобни данни в зависимост от това кой е заявителят – дали е за криминална ситуация или за нуждите на контраразузнаването. Сред другите законодателни промени, които са обсъждали 6-те членове на подкомисията и Йовчев, е евентуалното намаляване на срока за съхранение на данни от СРС, обясни Веселин Методиев. „Сроковете, които съм виждал в публични архиви за дадени хора, са били от порядъка на десетки години. Може би е добре да се помисли за намаляване на сроковете за дадени случаи. Но когато те са от важни от гледна точка на националната сигурност, може да се разпише и по-дълъг от сегашния срок“, коментира Методиев.

  Разследване

  Вчера се разбра, че ДАНС е подала поисканата от депутатите информация за досието на Алексей Петров. Шефът на комисията за контрол над ДАНС Волен Сидеров обясни, че Петров е назначен като кадрови служител с чин „капитан“ в Национална служба „Сигурност“ (НСС) през 2001 г. от министър Емануил Йорданов по предложение на тогавашния шеф на службата Атанас Атанасов. През всичките години до 2009 г. той е бил кадрови служител. „По същото време той отчита годишен доход от близо 4 млн. лв.“, отбеляза Сидеров. По думите му има доста неизяснени моменти как точно се е водил и какви функции е изпълнявал Петров, докато е бил в ДАНС през 2008-2009 г.

  Комисията е взела решение да изслуша Атанас Атанасов, Емануил Йорданов, Иван Чобанов, който също е ръководил службата. Атанасов би трябвало да изясни с какви мотиви е предложил Петров да бъде назначен. Чобанов трябва да даде информация за опитите да бъде освободен Петров. Според Сидеров би трябвало да бъде разпитан и Георги Петканов по случая с Алексей Петров.

• <<
• 1
...
• 385
• 386
• 387
• 388
• 389
• 390
• 391
• 392
• 393
• 394
• 395
...
• 416
• >>