Всички авторски страници

Авторски

• За съдебната система, за журналистиката, за двойните стандарти…

  Днес в различни български медии четем за ареста на Цонев:

  В „Дневник” Иванка Иванова, директор на правната програма на „Отворено общество“ заявява във връзка с ареста: „Ако не се оказва съпротива от лицето, което трябва да бъде задържано, то просването по очи, закопчаването на белезниците на извити отзад ръце, насочването на пистолет срещу лице с белезници са все нарушения както на Европейската конвенция за правата на човека, така и на българската конституция. (…) По разбирането на Европейския съд за правата на човека просването на земята и закопчаването на белезниците върху извити отзад ръце е унизително и нечовешко третиране.“

  Вестникът цитира и мнението на Михаил Екимджиев, председател на Асоциация за европейска интеграция и права на човека:“Смущава все по-налагащата се практика да се заснемват арестанти, проснати по очи и с насочени над тях оръжия. Не разбирам кое налага това и особено какво налага снимане в лицата им, щом не са обявени за издирване.“

  Вестникът информира, че етичната комисия към Висшия съдебен съвет (ВСС) е преценила, че прокурорът Роман Василев е нарушил основни принципа на конституцията, уронил е престижа на съдебната власт и е нарушил на етичния кодекс на магистратите. Комисията реши да предложи на ВСС да образува дисциплинарно производство по случая.

  В същото време към всички българи във Facebook една българска жена се обърна за подкрепа, тъй като не забелязва никакво внимание по случая c ареста на нейния съпруг. И като че ли единствено Даниела Горчева от далечна Холандия се опитва да помогне с каквото може. Ето и разяснението на съпругата:

  Свобода за Макс! НЕ на абсурдната несправедливост в България!

  Как един невинен човек може да бъде затворен в ареста за един месец… или пЪрвосъдието на България

  Здравейте, казвам се Ксения Марианова Кузманова,
  Пиша ви от отчаяние..
  Отчаяние от правосъдната ни система, отчаяние от процедурите, отчаяние от служителите в службите на МВР.
  Ето накратко нашата история.
  Живея с Максим Светославов Савов, човека заради който Ви пиша. С него имаме дъщеря на година и половина, родена в град Пловдив на 14.08.2008 година.
  Заедно сме от 2005 година, живеем на семейни начала.
  Максим Светославов Савов има изключително тежък житейски опит, като в думите си визирам убийството на майка му, през 1999 година, изчезването на сестра му, през същата година, а и смъртта на баща му на 14.01.2009 година.

  И в момента продължава да се пише историята му в това направление на съдбовна несправедливост.
  Извинявам се за това, че ще съм толкова обстоятелствена в писмото ми-молба за помощ към Вас, но бих искала да придобиете ясна и точна представа за това, за какъв човек Ви пиша. Предварително благодаря за ценното отделено ми време от Ваша страна, за да се запознаете със случая.

  И ето по същество.
  Малко преди изминалите коледни празници Максим С.С. получава много силни болки в зъба и по интернет намира координатите на една зъболекарка. Започва да я посещава продължително и до 13.01.2010 година, защото се оказва, че има и други зъби за оправяне. Непосредствено след манипулациите при зъболекарката почти всеки път той минава през магазин за цигари и алкохол, в близост до кабинета.
  На 13.01.2010 година около 10:10 часа, както обикновено той минава да си купи кафе и цигари и е връхлетян от петима полицаи. Последва арест и обиск на притежаваните вещи. След това без да бъде представена заповед за обиск на дома ни, идват със служебният автомобил до вкъщи.
  По същото време в апартамента са били сестра ми и дъщеря ни. Аз бях до детската кухня, за да взема храната на бебето.
  Когато се прибрах видях сестра ми и дъщеря ми да стоят на улицата, плачейки. Сестра ми разказа, че без предупреждение нахлуват полицаи в дома ни и водят с тях двама наши съседи – търговци на магазини на нашата улица и с тях – Максим С.С., закопчан с белезници.
  Когато сестра ми моли за обяснение или документ за обиска – исканията й от органите на реда са подминати без обяснение.
  Тук разказа ми малко ще се отклони, защото искам да подчертая начина на задържане и държание от служебните лица:
  т.1/ Единият свидетел е бил на работното си място и поради тази причина е пожелал да не бъде свидетел, но от страна на единият полицай е бил заплашен със затвор, защото не е поискал да помогне като свидетел. Полицая се е държал изключително арогантно и заплашително. Заради заплахите се съгласява и напуска работното си място.
  т.2/ В момента си на задържане Максим С.С., въпреки желанието за информация за причината за задържане и въобще някакво разяснение – не получава отговор.
  Пред двамата свидетели на обиска (съседите-търговци), Максим С.С. пита полицаите с думите „Моля ви се, кажете ми за какво ме задържате. Нищо не съм направил. Обяснете ми.” .. Същият полицай, който е заплашил единият свидетел по обяснението в т.1, обръща Максим С.С. към стената и казва следните думи: „Ти да мълчиш. Няма сега да разбереш”.
  Т.3/По време на обиска в дома ни, въпреки, че са били запознати с това, че в този апартамент живее дете – полицаите са пушели цигари – намерихме изгасени фасове в чашите ни и апартамента беше задимен.
  Т.4/ По време на обиска в дома ни, пред двамата свидетели същият този полицай, за когото се споменава по т.1 и т.2 при последващо отново питане от страна на Максим С.С. за обяснение за задържане – полицая го обижда с думите „Мълчи бе, наркоман!”. След тази обида Максим С.С. отвръща с думите: „Как можете да обиждате човек, когото не познавате с тази дума и с това държание”. Полицая не отговаря.
  Т.5/След приключване на обиска изземат от личните вещи на мъжа ми – счупено малко джобно ножче, което е било в единият ни шкаф, черен мъжки панталон, две черни женски якета, розова дамска шапка с козирка. По нататък в изложението ми ще видите, че свидетелката-жертва, която обвинява Максим С.С. твърди, че е била заплашена с голям нож, и че извършителя на престъплението е бил облечен с мъжка маслено – зелена шуба, с черен панталон и черна шапка с козирка.
  Т.6/След приключване на обиска на дома ни, Максим С.С. е закаран в Шесто Районно Управление – гр.Пловдив, където отново никой не му обяснява причините за задържане. Около 30 минути, след приключване на обиска, аз отидох в Районното. При среща с разследващите по случая на мен ми обясняват, че срещу Максим С.С са повдигнати обвинение по чл.198 за грабеж и нападение.
  Без да ми дават подробности за коя дата и час става въпрос – ми задават въпроси за това къде е бил между 17:30 и 21:30 часа на датите от 04.01.2010 до 08.01.2010 година.
  Максим С.С. работи на две места:
  • От 10:00ч до 18:30ч във фирма „ДжиЕф Ай-Ти Солюшън”, като компютърен специалист, всеки работен ден от понеделник до петък, и
  • От 19:00 ч до след полунощ, в Интернет зала „ЗЕОН”-площад „Джумаята”, като там работи през ден.
  Т.е., ако трябва да начертаем работното му ежедневие, то е:
  Понеделник – в офиса на „ДжиЕф”, след това в Интернет зала „ЗЕОН” и се прибира към 3:00часа или след това(според работата).
  Вторник – в офиса на „ДжиЕф”, след това се прибира вкъщи и спи.
  Сряда – ..в офиса, след това в залата
  Четвъртък – в офиса и се прибира
  Петък – в офиса и в залата.

  На въпросите на полицаите отговорих именно с тази програма, като поясних, че след нова година има малко разбъркване на дните като последователност, и че за 100% вярност мога да проверя програмата за комуникация „скайп”, от хронологията ни, защото, когато той е в залата – си пишем, чрез нея, поради високите цени на мобилните оператори и факта, че двамата ползваме услугите на два различни оператора.
  Полицаите ме изпратиха вкъщи, за да взема преносимия ни компютър, за да видим хронологията и датите, в които е отсъствал от вкъщи.
  След като го донесох и се разясни, че на датата 05.01.2010 година е бил в интернет залата, без да съставят протокол на разговора ни по чата на скайп, ми върнаха компютъра.
  Последва разрешена среща за разговор с Максим С.С.
  На тази петминутна среща Максим С.С. ми каза, че не знае за какво е задържан, и че все още никой не му е обяснил.
  На мен ми беше забранено от страна на полицаите да му казвам, но въпреки това му казах, че е за обир на магазина, от който си купува кафе, след зъболекарката. Той беше явно учуден и не можеше да повярва, че тази жена го обвинява, след като е бил клиент преди и след обира и винаги я е поздравявал и се е държал учтиво.

  Малко по-късно през деня, вече стана официално знание това, че датата и часа, на обира, за който е задържан Максим С.С. са 05.01.2010 година 20:40 часа.
  Веднага, след като стана ясен този факт и това, че според разговора ни от същият ден и време по скайп, Максим С.С. е бил в интернет залата на работа – предложих на разследващите полицаи да привикат свидетели – служителите и клиенти на интернет залата. На това ми предложение, единият полицай ми отвърна с думите „Ха, служители,..не ни интересуват.”, на това аз отвърнах с: „Какво искате да кажете, че в момента държите като задържан невинен, заради думите на служител в магазин, който твърди, че Максим С.С. е извършител, отделно не сте събрали никакви доказателства, че е той, държали сте се с него, като с виновен и в момента ми отказвате да работите в негова защита, а търсите единствено уличаващи го, неща.”. Даден ми бе отговор с ирония в гласа ”В България е така, това не са ти филмите, които гледаш. Тук всички са виновни, докато не се докаже обратното.” Аз отговорих: „Именно, заради това ви моля да извикате свидетелите от служителите и клиентите в интернет залата и да се приключи този въпрос”. Отговорено ми бе: „Има си процедури, ти не се бъркай там, където не разбираш”.

  Вечерта Максим С.С. бе оставен да пренощува в Шесто Районно Управление-гр.Пловдив.
  На следващия ден / 14.01.2010 година/, рано сутринта, вече след като успях да се свържа със служителите в залата – оператор и чистачка, които са били в залата на 05.01.10 година, на смяна до 22:00 часа, отидох в Шесто Районно Управление-гр.Пловдив. Назначих адвокат.
  Изпратих адвоката при служителите в Районното Управление, за да разясни точно за какво става въпрос и какво ще става от тук нататък.
  Към 11:00часа той излезе и ми отговори, че Максим С.С. ще бъде задържан за 72 часа. Преместили са Максим С.С. в ареста на затвора в Пловдив. Там му е назначен разговор с психолог и лекар и всичко е минало „много добре”, според думите на адвоката ни.
  На мен не ми бе разрешено да видя Максим С.С., въпреки факта, че живеем на семейни начала и имаме малко дете, което носи неговите имена. Закона не позволявал свиждане на хора, които не са с кръвни или родствени връзки със задържания. Тук трябва да отбележа, че Максим С.С. няма такива хора, освен дъщеря си и изчезналата от 11 години, сестра.
  В хода на разследването излязоха на яве и други, отежняващи случая фактори, а именно това, че Максим С.С. няма регистрация за постоянен адрес в гр.Пловдив и второто – че преди около година е бил извикан с призовка на адреса му по лична карта в гр.Плевен, за дело, като свидетел, свързано с изчезналата му сестра.

  Малко по-късно вечерта получих обаждане от адвоката ни, в който той ми казва, че понеже задържането за 72 часа изтича в неделя, като ден – обявяването на мярката ще бъде преместено за петък – следващия ден – 15.01.2010 година.
  На 15.01.2010 година в 15:30 часа беше и определена мярката в Съда – Освобождаване под гаранция, в размер на 2000 лв.

  Максим С.С. беше освободен и всички радостно се прибрахме вкъщи. Вече мислехме, че всичко е свършило, и че от наша страна сега ще следва да направим регистрацията за постоянен адрес, да отиде Максим С.С. в град Плевен и да се яви като свидетел на делото, за сестра му, за което е пуснат в национално издирване и за последно – да сключим граждански брак, за да знаем в бъдеще, че вече и документално сме свързани.

  Всичко беше спокойно. Изкарахме заедно почивните дни и в понеделник Максим С.С. си тръгна по план на работа. През нощта отново беше в интернет залата – с една дума – опитахме се да се върнем към нормалният ни начин на живот.
  На 19.01.2010 година, сутринта Максим С.С. отиде и регистрира постоянен адрес. Непосредствено след това отиде и в службата за документи и пусна направата на лична карта. Тук трябва да отбележа, че на служителите във Второ Районно Управление в град Пловдив, Максим С.С. излезе като име на издирван по случай за свидетел в град Плевен. Задържаха го под охрана – разясниха случая, връчиха му срещу подпис призовка за следващата седмица – 28.01.2010 за делото за свидетел в град Плевен и успешно, аз и той – Максим С.С. към 14:30 часа тръгнахме за съда, където в 15:30 се гледаше обжалване на мярката дадена на първа инстанция, по нашия случай, от страна на прокурора.
  Явихме се и представихме на адвоката, а след това и адвоката на Съдиите, нови доказателства – призовката за Плевен, Удостоверението за постоянен адрес и Заявлението за нова лична карта.
  Започна разглеждане на случая от Съдиите.
  Не бяха представени нови доказателства от страна на прокурора.
  По време на представянето стана ясно, че жената, която е била ограбена в магазина си, твърди, че извършителят е бил облечен с маслено – зелена мъжка шуба, дълга до под коленете, с два ципа на гръдния кош, тъмни дънки и черна шапка – мъжка с козирка.
  Адвоката ни подчерта, че Максим С.С. НЕ притежава и никога не е притежавал такива дрехи.
  След оттеглянето си, Съда реши да уважи жалбата и Максим С.С. бе закопчан с белезници и транспортиран до ареста на затвор – град Пловдив.
  От там нататък последваха много неща..
  На 19.01.2010 год., веднага след като се прибрах вкъщи писах молба до Омбудсмана на Република България за помощ.

  От наши приятели, юристи разбрахме, че адвоката ни е могъл да привика свидетелите в деня на обжалването, но за съжаление той в същият ден и час бе много зает с друго негово дело – с медийно отразяване. След като разбрах този голям пропуск от негова страна веднага потърсих нов адвокат.
  Два дена по-късно вече и наехме другият адвокат.
  Заедно започнахме да впрягаме всички сили и средства, с които разполагаме, за да накараме службите да си свършат работата, като привикат свидетелите и се установи невинността на Максим С.С.
  На 27.01.2010 год., от офиса на Омбудсмана ме потърси г-н Крилчев.
  Слава на Бога, че този човек се свърза с нас – той успя да помогне във всички последвали събития, както и осъществяването на събитията, като цяло!

  На 25.01.2010 год., новият ни адвокат успява да внесе молби и искове към дознателя по случая, но тя заявява, че делото не е върнато при нея от съда и не й е възможно да привика свидетелите без делото. На 28.01.2010 год., по моя молба г-н Крилчев провери в съда защо се бави толкова много делото и се установи, че още на 26.01 делото е върнато при дознателя от Шесто РПУ. От там той й се обади и я помоли да започне приоритетно работа по случая. За наша радост е това, че г-н Крилчев й се е обадил, защото от телефонният им разговор е станало ясно, че прокурорката по делото е дала на дознателката срок до 05.03.2010 да представи нови доказателства по случая и тя е имала намерение да спазва този срок.
  Още в петък – 29.01.2010 год., адвоката ни се върна от среща с дознателката и се насрочи дата за 01.02.2010 год., за разпит на свидетелите.
  На 31.01.2010 год., най-после успяхме да направим свиждане с Максим С.С. и след две седмици пълна мъгла – и той да разбере какво се случва и какво ще се случва.
  На 01.02.2010 год. разпитваха целият ден четиримата свидетели на Максим С.С. от интернет залата, в която работи.
  На 01.02. успяхме да съберем и още доказателства по случая, а именно това, че Максим С.С. е в добро финансово положение и че не му е необходимо да извършва подобно нещо, като обир и то за сумата от 484 лева – както пише в обвинението.
  Доказателствата, които представихме са извадки от Търговският регистър, че е в борда на директорите на три фирми, отделно представихме Гражданския договор, по който работи в „ДжиЕф Ай-ти Солюшън” и отделно по делото за убийството на майка му от 1999 година – не поискана до момента от Максим С.С. кръвнина на стойност от 20 000 лв.
  Всички доказателства в сряда(03.02.2010 год.) бяха представени на дознателката и адвоката ни пусна молба за промяна на марката. По чл.65 от Наказателният кодекс ни очакваха единствено три дни за насрочване на датата на делото за мярката.
  Дознателката, по искане на прокурорката е привикала и за свидетел допълнително шефа на Максим С.С. от „ДжиЕф Ай-ти Солюшън”, за да си изгради представа за личността и нрава на Максим С.С.
  Тук ще вмъкна още едно процесуално нарушение, което се е опитвала да направи дознателката по случая. А именно това, че когато е взела показанията на Гаро Капулян (шефа на Максим), и му е предоставила документите по показанието за подпис, Гаро Капулян е поискал да ги прочете преди да ги подпише. Тя е казала „Не може”, той съответно е отказал да ги подпише, щом не му се дават за прочит и по думите му „Тя се ядоса и ми каза, че в такъв случай ще ме чака да дойда в 18:30ч вечерта в районното за официални показания по случая”. Той отиде, даде показания и този път тя му е дала да ги прочете и съответно ги е подписал.
  В сряда, 03.02.2010 год., ние, семейството на Максим С.С., колегите му и всичките ни приятели започнахме да чакаме въпросните три дни с надеждата, че най-после Истината ще излезе на яве и Максим С.С. ще се прибере вкъщи.
  На 05.02.2010 година със сутрешното си обаждане адвоката отново разби надеждите ни, като ни съобщи, че дознателката едва същият ден петък (от обещаната сряда) е внесла документите при прокурката. Веднага позвъних на г-н Крилчев с молба да потърси прокурорката и да разясни забавянето, но отговора, който е получил е бил именно този, че дознателката е забавила документите и че при прокурорката документите са дошли малко по-рано,същият ден. Тя на свой ред обещала да ги внесе в съда до вторник (09.02.2010 год.) и от там нататък започвали да текат въпросните три дни по чл.65 от НК.

  Трябва да подчертая и още един факт, който стана ясен по време на делата, а именно това, че жената, обвиняваща Максим е разпитана веднага след извършеният й грабеж. На разпита дала показания, че е видяла лицето на извършителя, като го описва като много светъл в лице, със силно изразени скули и чип нос. Изпращам ви и снимка на Максим, от която става видно, че всъщност той е със слабо лице и орлов нос.
  След задържането на Максим, вече след като го е разгледала добре, в момента на задържането му, в магазина й, докато пазарувал, на 12.01 и на 13.01., на очната ставка на 14.01 дава нови показания и сменя предишните си с описанието на извършителя, като вече описва Максим . Както каза и адвоката по време на делото – тя вече го е нарочила и понеже го вижда, в момента на пазаруването му при нея – на второто си свидетелстване го описва така както изглежда в момента.
  ….несправедливостта продължава.
  В четвъртък 11.02.2010 год., в 13:00ч имаше дело за промяна на мярката.
  Обаче, въпреки всичките доказателства и свидетели в полза на Максим – мярката не бе променена и Максим продължава да е задържан в ареста на гр.Пловдив.
  Доказателствата в изложението на адвоката ни бяха следните:

  Максим на 05.01.2010 год., е бил в интернет зала „ЗЕОН”, където и работи. Четирима свидетели с много точни показания посочиха, че Максим е бил от 16:30ч до късно през нощта в интернет залата и вербално е общувал с двама от свидетелите през цялата вечер и нощ. Неотлъчно са били до него.
  Второто доказателство е финансовото състояние на Максим С.С. – участва в борда на директорите в три акционерни дружества. Гласувано му е голямо доверие, за да участва във въпросните дружества. Отделно е на трудов договор в „ЗЕОН” АД, и на граждански договор в „ДжиЕф Ай-ти Солюшън” ООД, където получава високо месечно възнаграждание, заради професионализма и качествата му, като служител.
  Отделно, след убийството на майка му, през 1999 година, съдът отсъжда виновника за престъплението да изплати сумата от 20 000лв –кръвнина, която Максим не е поискал и до момента.

  Третото доказателство бе свидетелстването на шефа на Максим в „ДжиЕф Ай-ти Солюшън” – където в показанията си посочва Максим С.С. като изключителна личност, с много примерно поведение и специалист, който е надхвърлил очакванията.

  Приложени са и първите показания на обвиняващата го жена – където описва извършителя с различен, като външен вид, човек – от Максим.

  Приложена бе и психиатричната експертиза, която е извършена на Максим – където се посочва, че е в много добро психическо състояние, че не е употребявал никога наркотици, и никога не е осъждан, и никога не са му предявявани обвинения.

  Приложени са и документите за това, че вече има постоянен адрес в Пловдив и справката от съда в Плевен, че не е търсен вече за дело за свидетел.

  Въпреки всички неоспорими доказателства съдия Тасев отсъди – задържане под стража и не уважи молбата ни за промяна на мярката в по-лека.

  В прокуратурата сме пуснали и молби за проследяване на мрежата на телефона му, по време на самото престъпление в коя клетка се е намирал. Но за наше съжаление прокурора по делото не уважи молбата ни.

  Друга молба, която сме пуснали в прокуратурата е изземване на записите от охранителните камери на банката, която е в непосредствена близост до интернет залата, в която работи Макс, за да стане видно от тях, че всъщност Максим влиза в залата в 16:30ч на 05.01.2010 година и излиза посред нощ, когато приключва работата си. По тази ни молба, прокурора по делото все още не се е произнесъл.

  Сега продължавам изложението си по въпроса, защото днес 16.02.2010 год., бе проведено дело по обжалването ни, на решението на съда от 11.02.2010 го. В Окръжен съд град Пловдив.
  Съдебният състав по делото – съдии Боюклиева, Влахова и Василев отново въпреки всички доказателства в наша полза и въпреки липсата на каквито и да било доказателства срещу Максим – само по думите на обвинителката, които както подчертах по-горе са рязко променени показания, след като нарочва Максим, отсъди следното решение:
  Цитирам:
  „По повод молбата за промяна на постановената мярка за неотклонение „Задържане под стража”, в по-лека, съдът не уважава молбата. Съдът остава без мотиви. Съдът се разпуска.”

  Мнението на всички ни (визирам себе си, юристи, адвокати и ангажирани медии) е, че съдиите в Пловдив са пристрастни към мнението на съдия Цацаров, който на 19.01.2010 на делото по протеста на прокуратурата постанови най-тежката мярка за неотклонение. От това му решение нито един съдия не желае да вземе различна страна или гледна точка, въпреки всички доказателства в наша полза.

  По повод тези ни съмнения в момента търся процедурите по отвод на Съда в Пловдив, с молба да преместят делото в друг Районен/Окръжен съд.

  Не знам какво да Ви напиша още..
  Зная, че в крайна сметка, Вие Медиите се занимавате с къде-къде по тежки случая…но вече не зная към кого да се обърна.
  Дъщеря ми всяка вечер плаче, тупайки страната на леглото, където Максим спи..малка е и няма да ме разбере, ако й обясня.
  Отделно нямам представа как е Максим – невинен, лежи в ареста..
  Поболяхме се..

  И всичко стана заради това, че служителите, които задържаха Максим не си свършиха работата, когато им казах, че има свидетели, че Максим С.С. е бил на работа..

  Разочарована съм от състоянието на нашата правосъдна система и всички процедури, които трябва да изтърпи човек..ако случайно го набедят..

  Това е всичко, в най-общи линии.

  Пиша Ви с надеждата да ни помогнете.
  Давайки гласност на проблема ни можете да помогнете на много други хора, изпаднали в същото несправедливо положение.
  Ние сме съвестни граждани. Никога не сме нарушавали законите, установени в нашата страна. Опитваме се, въпреки трудностите да живеем нормално и целесъобразно.
  Максим С.С. работи на две места, за да успяваме да създадем добри условия на живот на нашето прекрасно дете.

  Това, което искаме от вас е помощ.

  В момента един НЕВИНЕН човек е задържан за постоянно в ареста на затвора в град Пловдив. И направихме всичко възможно, за да съберат доказателствата.
  Пиша ви, защото от днешното събитие ме е страх, че може да дойде и някакво друго изненадващо забавяне…по каквито забавяния се позоваха до момента дознателката, служителите й и прокурорката.

  Не е честно – в правова държава, да се нарушават по толкова нелеп начин човешките и гражданските права на човек.
  Както каза една близка приятелка „Странно как само един свидетел и липса на каквито и да било други доказателства, може да вкара един интелигентен и честен човек без досие, в Съда и в затвора.”

  Имената на адвокатите ни са:
  Мирослав Каварджиков, който бе първоназначения ни избор за адвокат.
  Адвоката, който свърши чудесна, но за съжаление не достатъчна за правосъдие, работа е Александър Спасов.
  Представителят от офиса на Омбудсмана на РБългария е г-н Любомир Крилчев.
  Прокурорката по делото ни е Светослава Пенчева.
  Делото ни е заведено под номер 10/ от 2010 година в Шесто РПУ гр.Пловдив.
  Дознател по случая е Тодорова, от Шесто РПУ-гр.Пловдив
  Помогнете ни! Моля ви!

  За край на изложението на случая ни искам да ви кажа, че за случая ни съм сезирала:
  Министър-председателя на РБългария, г-н Бойко Борисов,
  Главния прокурор на РБългария, г-н Борис Велчев,
  Министъра на вътрешните работи, г-н Цветан Цветанов,
  И
  Съм подала жалба към Инспекторат към ВСС, гр.София

  С Уважение: Ксения Марианова Кузманова
  Гр.Пловдив
  Контакти:
  Е-майл: [email protected]
  GSM: +359 88 66 27810
  Благодаря Ви!

  А ето и мнението на Даниела Горчева (списание Диалог)

  Открити разминавания, несъответствия и волеизявления в съдебните протоколи

  1. В пледирането на прокурора в заседанието на ПРС на 15.01.2010 г. по налагане на мярка за неотклонение, прокурорът е твърдял, че за престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК, за което се допуска, че може да е извършено от задържания, се предвижда наказание до 15 г. затвор и че затова престъплението е тежко. За престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК обаче се предвижда наказание до 10 г., но погрешното твърдение не е изчистено в определението на съда и в мотивите към него и налично в протокола, то може да оказва подвеждащо влияние на последвалите преценки за мярката за неотклонение и за промяната й.

  2. Задължителен да съществува протокол от твърдяно публично съдебно заседание по частен протест на прокурора на 19.01.2010 г. на въззивния съд по налагане на мярка за неотклонение, ПОК, не съществува и така не е ясно дали такова заседание действително е проведено, какво се е случило на него и откъде идват основанията на съда за приемане на определението му.
  Освен това в определението се посочва, че на твърдяното заседание са присъствали само съдът, секретарят му и прокурорът, но не и обвиняемият и защитата му, без никакви обяснения на това обстоятелство, независимо, че чл. 64, ал. 1 от НПК предвижда присъствието им.

  3. За налагане на мярка за неотклонение при конкретния казус на отсъствие на обстоятелствата по чл. 63, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от НПК неминуемо е необходимо да съществуват и да бъдат ясно изрично посочени конкретни доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Въззивната инстанция по искането за налагане на мярка за неотклонение, ПОС, е тази, която с определение от 19.01.2010 г. е определила мярка за неотклонение “задържане под стража”. Тя го е сторила без да е посочила в мотивите си кои са тези конкретни доказателства, които доказват, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В определението си съдът говори за употреба на сила с нож и заплахи при извършване на инкриминираното престъпление, която употреба на сила и заплахи единствено е изискващ се атрибут на състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК и ни най-малко има качество на доказателство, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
  В определението си съдът говори за употреба на плетена шапка, плетени ръкавици и преправен глас, която употреба ни най-малко има качество на доказателство, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
  Съдът говори за нападната сама, а не повече жени, което ни най-малко има качество на доказателство, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
  Съдът говори, че извършителят избягва от мястото на престъплението, което ни най-малко има качество на доказателство, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие от наказателно преследване или да извърши престъпление.
  Съдът говори, че извършителят няколко дни след престъплението хладнокръвно се връща в същия търговски обект, за да си купи кафе, но всъщност да “провери” дали същата касиерка го е разпознала като извършител на грабежа, което всичко е волно пристрастно съчинено повествование на самия съд, което ни най-малко има качество на доказателство, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
  В заключение на мотивите си съдът се позовава на “изложените обвинителни доказателства” без ни най-малко да е изложил обстоятелства с качества на обвинителни доказателства. Посочване от страна на съда на конкретни доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, е фундаменталното неминуемо изискващо се основание за определяне на мярка за неотклонение “задържане под стража”. Такова посочване отсъства изцяло в определението на съда и това го прави с отсъстващ неизбежно изискващ се мотив за постановителната му част.
  С това определението не изпълнява изискването към актовете на правораздаването за мотивиране на чл. 121, ал. 4 от Конституцията и затова по пряката сила на Конституцията според нейния чл. 5, ал. 2 определението не представлява акт на българското правораздаване. Вън от това съдът говори за висока обществена опасност както на дееца, така и на престъплението без законът, чл. 63, ал. 1 от НПК, да разрешава на съда при определяне на мярка за неотклонение съдът да има предвид било обществена опасност на дееца, било обществена опасност на престъплението.
  Съдът твърди, че няма спор относно авторството на обвиняемия в престъплението грабеж, което означава че съдът не се е запознал преди издаването на определението си и е игнорирал изцяло протоколираното оспорване на въпросното авторство на заседанието на първата инстанция, ПРС, на 15.01.2010 от страна на обвинения и на защитата му.

  4. Първоинстанционният съд по искането за промяна на мярката за неотклонение “задържане под стража” правилно е констатирал и е протоколирал противозаконното приемане от страна на въззивната инстанция по искането за налагане на мярка за неотклонение, че и без наличие на конкретни доказателства, самият вид на инкриминираното деяние предполагал наличие на опасност предполагаемият му извършител да извърши и друго такова – приемане, което е в нарушение на забраната на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК видът на инкриминираното деяние да има значение за определяне на мярка за неотклонение “задържане под стража” единствено ако се касае за престъпление с предвидено минимално наказание от 10 г. лишаване от свобода.
  Независимо, че е открил грубо нарушение материалния закон от наложилата мярката “задържане под стража” инстанция, първоинстанционният съд по искането за промяна на тази мярка пренебрегва изцяло това ново за него открито обстоятелство и избира да не разглежда въобще и въобще да не се произнесе в мотивите си за промяна или непромяна и за наличие или неналичие в момента на разглеждането на искането на неминуемо изискващите се конкретни доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление и кои са те.
  Съдът се произнася за оставяне в сила на мярката без да е посочил неминуемо изискващи се доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
  Определението на съда не съдържа неминуемо изискващи се мотиви и така не изпълнява изискването към актовете на правораздаването за мотивиране на чл. 121, ал. 4 от Конституцията и затова по пряката сила на Конституцията според нейния чл. 5, ал. 2 определението не представлява акт на българското правораздаване.

  5. Въззивният съд по искането за промяна на мярката за неотклонение “задържане под стража”, ПОС, твърди в определението си от 16.02.2010 г., че първоинстанционният съд по същото искане, ПРС, правилно е приел, че не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат промяна на мярката за отклонение “задържане под стража”. Това не е истина. Първоинстанционният съд нито е разгледал, нито се е произнесъл дали неминуемо необходимите доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, са налични или не са налични към момента на произнасянето си. По-нататък въззивният съд без сам да е разгледал, да е проверил и да се е произнесъл дали са налице конкретни доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление и кои точно са те, прави свое заключение, че не била отпаднала опасността обвиняемият да извършел престъпление, като се вземели предвид обстоятелствата, при които било извършено престъплението и негово последващо, но непосочено в какво конкретно се изразява поведение. Съдът избирайки да се позовава на неспецифицирани “опасност”, “обстоятелства” и “поведение”, нарушава забраната на чл. 63, ал. 1 от НК мярка за неотклонение “задържане под стража” да не може да бъде налагана и оставяна непроменена без да са налични конкретни доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление и не представя неминуемо изискващи се мотиви, че такива конкретни доказателства са налични и кои са те.
  С това определението не изпълнява изискването към актовете на правораздаването за мотивиране на чл. 121, ал. 4 от Конституцията и затова по пряката сила на Конституцията според нейния чл. 5, ал. 2 определението не представлява акт на българското правораздаване.

• Държавен частпром

  Държавата е съвкупност от институции, които изпълняват функциите й по управлението и администрирането на страната. Но ако институциите правят всичко възможно, за да превъзмогнат съществуването си, държава просто няма или се е превърнала в собственото си отрицание. В историята, която следва, нещата изглеждат точно така:

  От 2003 до края на 2008 г. в страната са оформени сделки за 29 235 дка гори при основна схема – имот в Балкана срещу терен на морския бряг. Държавата сама си е нанесла щета за над 3 млрд. лв., като е прилагала изключително плоски и арогантни номера, за да слугинства, вместо да служи. Пример за това е схемата за придобиването чрез замяна на терен от 93 дка край Варна от бившия зам.-министър на вътрешните работи Явор Хайтов и съпругата му. Тя не е изключение, а е само детайлна илюстрация как

  държавни институции са накърнили обществения интерес в полза на частния

  Тази сделка е и първата, за която варненската областна администрация е подала искова молба за разтрогване.

  Правителствената резиденция „Евксиноград“ край Варна заедно с парка и сградите си е публична държавна собственост. По закон имотът или части от него не могат да бъдат обект на сделки. Теренът е в регулация и попада в най-защитените зони А и Б по Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Когато Хайтов пожелава част от него обаче, няколко институции „произвеждат“ гора за нуждите на замяната, а след това обратно „урбанизирана територия“ за нуждите на застрояването й.

  Най-напред компанията, натоварена с изготвянето на новата кадастрална карта на Варна, съобщава на Регионалното управление на горите, че терен, съвпадащ с придобития по-късно от Хайтов, всъщност е гора, която е убегнала от погледа на Държавното лесничейство. Държавното лесничейство във Варна възлага на друга частна компания, натоварена с изработването на лесоустройствения му проект, да го коригира и да включи в него въпросния терен.

  От компанията обаче съвестно отговарят, че той не е гора и не може да бъде „лесоустроен“. Системата засича, но не задълго. За да заобиколи препятствието, директорът на Регионалната дирекция на горите във Варна иска от Областната дирекция „Земеделие“ да промени „начина на трайно ползване“ на имота. Но преписката пак удря на камък. Този път в Общинската служба „Земеделие“ във Варна, откъдето настояват, че територията е урбанизирана и

  законът не позволява да бъде променена в гора

  Следва нов фокус – директорът на Областната дирекция „Земеделие“ във Варна назначава четиричленна комисия, която „да направи оглед на имота“ и да установи желаното – че той не е населено място, а гора. Огледът е направен, съставен е протокол, но представителят на варненската Общинска служба „Земеделие“ в комисията отказва да подпише вероятно защото не е видял гората. В подобни случаи в администрацията се прилага изтезанието „ти работа ли ще вършиш или ще създаваш проблеми?“.

  По тази причина шефът на Областната дирекция „Земеделие“ издава нова заповед за съставянето на нова комисия. Разликата между първата и втората е само в името на един от членовете й. Тя отново прави оглед и този път успешно установява, че селището, част от държавната резиденция „Евксиноград“, всъщност е… гора. На мястото на инженера, който отказва да подпише протокола, сега стои подписът на младши инспектор по „Контрол на качеството на пресни плодове и зеленчуци“ в Областната дирекция „Земеделие“ във Варна. Малко по-късно той става старши инспектор.

  В архива на варненската областна администрация обаче от припряност остават две заповеди с един и същ изходящ номер, с една и съща дата, но с различните състави на двете комисии. Но какво от това? Процедурата приключва и „чисто новата гора“ става част от актива на Държавното горско стопанство – Варна.

  На метри от финала обаче изникват още две нови препятствия. Оказва се, че

  върху терена, който току-що е станал гора, има рибарско селище

  За неговото узаконяване от години се водят дела. За да реши проблема, директорът на горското стопанство във Варна уведомява Държавната агенция по горите, че „при извършване на инвентаризация на горите в района се е натъкнал на площи, които представляват „гора“, но не са включени в лесоустройствения проект на района“. Трагикомичният детайл от този епизод е, че рибарите са си вкарали автогол, като преди време сами са залесили стръмния гол склон към морето. Така поизрасналите вече дървета фатално проработват в тяхна вреда.

  Препъникамък се оказва и фактът, че в половината от „проектния имот“ има 40-годишни дървета. „Друга част е застроена или в момента се застроява, има изградени брегоукрепителни съоръжения и др.“, пише в ново писмо на частната компания , която работи върху лесоустройствения проект на горското стопанство във Варна.

  В писмото пише също, че границите между въпросния имот и стопанството на резиденция „Евксиноград“ до момента са били определяни „окомерно“ и затова при разграничаването им трябва да се подходи по-отговорно. Управителят на резиденция „Евксиноград“ също потвърждава писмено, че теренът, който държавата се мъчи да си самоотнеме, е част от стопанството му.

  И понеже всичко опира отново до Общинската служба „Земеделие“, зам.-министърът на земеделието и горите прилага принципа „няма човек – няма проблем“. В края на ноември 2008 г. началникът й ползва платен отпуск и не подозира, че в това време в нарушение на Закона за държавния служител зам.-министърът назначава временно на негово място колегата му от с. Аврен.

  Така за по-малко от месец спорният терен е заснет, разделен на две части, скициран и предложен за включване в горските масиви на горското стопанство във Варна. След двукратен отказ фирмата, натоварена с процедурата, капитулира и внася промените за утвърждаване от агенцията по горите. На 26 януари 2009 г. агенцията и семейство Хайтови сключват договор за замяна.

  Всяко безобразие влачи след себе си най-малко още едно. По тази причина чрез областните си структури

  държавата още няколко пъти нарушава различни закони

  И отново единствената й цел е да преметне сама себе си. На 6 март 2009 г. собствениците на чисто новата гора отправят искане тя да бъде отново изключена от горския фонд. Причината е, че имотът вече е част от държавния горски фонд, а така върху него не може да се строи. Вероятно защото е проиграна в едната посока, в обратния си ред процедурата отнема по-малко от месец.

  За обезпечаването на замяната, която завършва там, откъдето започва, са съставени, издадени и изпратени 81 документа и писма. Изработени са скици, комплектовани са преписки с десетки приложения. Платени са заплати, употребен е целият ресурс на ангажираните институции – министерство, областни администрации, дирекции и служби. И ако въпреки това сте останали с впечатлението, че през последните години държавата не е работила – грешите. Поне за времето от април 2008 г. до март 2009 г. има доказателство – работила е частпром.

  От Спас Спасов
  http://www.dnevnik.bg/

• Четирима посланици чакат ново назначение – Е.Поптодорова за САЩ

  Четирима български дипломати чакат агремани за заемането на посланическите постове в четири ключови места за България, съобщи за “Труд” източник от външно министерство. С решение на Министерския съвет са одобрени зам. външният министър Марин Райков за Париж, Франция; Елена Поптодорова за Вашингтон, САЩ; Раковски Лашевза Скопие, Македония, и Александър Савов за ЮНЕСКО. Елена Поптодорова вече е била посланик в Щатите седем години. Сега тя изпълнява длъжността директор на дирекция “НАТО и международна сигурност” в МВнР. Посланическото място във Вашингтон остана свободно, след като Лъчезар Петков беше отзован в края на 2009 г. от бившата външна министърка Румяна Желева заради изборни нарушения в САЩ през м.г. Поради същата причина беше отзован и посланикът ни в Турция Бранимир Младенов. За мястото в Анкара обаче още няма решение на Министерския съвет. Марин Райков също има посланически мандат в Париж от 2001 до 2005 г. Постът във Франция се заемаше от Ирина Бокова, която беше и наш посланик в ЮНЕСКО. Но се оваканти, когато тя стана генерален директор на организацията. Допреди няколко месеца Раковски Лашев е бил секретар в българската мисия на ООН в Женева. Александър Савов пък е заемал най-високия дипломатически пост в Сеул, Южна Корея – от 2003 до 2008 г. През 2010 г. изтичат мандатите на сегашните ни дипломати в Белград, Берн, Виена, Рабат, Будапеща, Буенос Айрес, Каракас и др. /БГНЕС /

• Отворено писмо относно проблемите с образователно-квалификационна степен професионален бакалавър

  ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
  Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

  ДО МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА
  Г-Н СЕРГЕЙ ИГНАТОВ

  ДО ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ

  ДО НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

  ДО МЕДИИТЕ
  ОТВОРЕНО ПИСМО

  ОТ ГРУПА ДИСКРИМИНИРАНИ СТУДЕНТИ

  УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
  УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА,
  УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

  Бихме искали да Ви обърнем сериозно внимание на текущото положение на образованието в България. От години е публична тайна, че нивото на преподаване в българските учебни заведения е трагично. Обръщаме се към Вас със следната кратка история, която помрачи последните ни години:

  Завършихме Обединен технически колеж – база Ботевград, към ТУ – София през юли 2007г. Съответно заради забавяне при изготвянето на дипломите ни похабихме доста нерви, за да успеем да кандидатстваме още същата година, но успяхме. Девет студенти бяхме приети за “подготвителна магистратура” в ТУ – София през октомври 2007. Платихме си таксите и записахме първи семестър, взехме си два изпита. Три месеца по-късно, в деня, в който получихме заверените за семестъра студентски книжки, разбрахме, че сме отстранени от по-нататъшно обучение! След два месеца разправии и подритване насам-натам от всички, до които успяхме да се допитаме (Зам.- ректорът ни каза, че съжалява, Деканът също – че нищо не зависи от него), ни дадоха заповед, в която не е уточнено какво се заповядва, а пише, че сме отстранени с основание… напускане!

  Случилото се  ни амбицира и в последствие ние се обърнахме към адвокати, опитахме да се свържем и с представители на Министерството на образованието, но навсякъде достигахме до задънена улица. В крайна сметка решихме да подадем жалба в Комисията за защита от дискриминация. След година и половина постигнахме успех – Комисията присъди в наша полза!

  Но това е малка утеха за последните две години ходене по мъките, подритване и присмиване от всички страни…

  Бихме искали да обърнем сериозно внимание на следното – с поправка в Закона за Висшето образование през 2007 година, се задължават Висшите учебни заведения  да изготвят програма, по която да приемат и обучават студенти, завършили с диплома за професионални бакалаври. Описана е системата, по която това става, като е дадена свобода на самите университети за определяне на точните условия. Дотук добре, но университетите все още не са изготвили такива програми и до момента, три години по-късно, ние се сблъскваме със същите проблеми.

  В момента сме студенти в НБУ, като за съжаление се получава така, че прекарваме повече време в администрацията, в опити да уточним учебната си програма, отколкото на лекции… И отново нищо не е уредено, никой не знае какво и как да се направи и т.н. – бяхме приети една специалност, прехвърлихме се в друга и продължаваме отново с ходенето по мъките.

  Надали сме единствен случай, просто се опитваме да си отстояваме правата, още повече, че за три години и средствата, които сме похарчили през тях, за съжаление в България една такава диплома все още би могла да се купи.

  Следващата ни стъпка е да се изправим в съда срещу ТУ. И пак – на кого е нужно това?

  Цялата история с препратки към всички документи и материали, както и друга полезна информация, е достъпна  на страницата, която сме направили по случая   –   students-bg.com

  При наличие на интерес за повече информация, моля използвайте e-mail [email protected] или [email protected].

  Група дискриминирани студенти

  Илиан Антонов

  Деян Вацов

  Александър Василев

  Александър Николов

  Даниел Георгиев

  Яни Щерев

• Прогнози на технологичната компания Cisco за IT иновации през следващите 50 години

  Някои от тях на пръв поглед сме склонни да приемем, други звучат по-скоро невероятно. Ако IT секторът обаче продължи да се развива със същата скорост, както през последните години, твърде е възможно повечето твърдения да се окажат факт след време.

  Ето и пълния списък с очакваните ключови събития в света на технологията и комуникациите, изготвен от Дейв Еванс, главен анализатор в подразделението на компанията Cisco Internet Business Solutions Group:

  1. До 2029 г. ще имаме на разположение 11 петабайта памет (1 петабайт е равен на 1000 терабайта) само срещу 100 щатски долара, равностойни на повече от 600 години непрекъснато ползване, 24 часа в денонощието, видео с DVD качество.

  2. В следващите 10 години скоростта на домашните мрежи ще бъде 20 пъти по-висока.

  3. До 2013 г. безжичният мрежови трафик ще достигне 400 петабайта за месец. Понастоящем цялата глобална мрежа трансферира 9 eкзабайта (1 екзабайт е равен на 1000 петабайта) за същия период от време.

  4. До края на 2010 г. ще има един милиард транзистори на глава от населението, като цената на всеки ще бъде една милионна част от цента.

  5. Интернет ще продължава да се развива, за да осъществява мигновена комуникация, независимо от разстоянието.

  6. Първият квантов компютър ще бъде достъпен за потребители от средата на 2020 г.

  7. До 2020 г. персоналните компютри на стойност 1000 щатски долара ще имат процесорна мощност като тази на човешкия мозък.

  8. До 2030 г. за цена от 1000 щатски долара ще можем да си позволим компютър с капацитет, съответстващ на умствените възможности на жителите на цяло село.

  9. До 2050 г. (ако приемем, че световното население в момента е 9 милиарда) изчислителната мощност на стойност 1000 щатски долара ще бъде равна на изчислителната мощност на всички човешки мозъци на земята.

  10. Днес ние знаем само 5% от това, което ще знаем след 50 години. С други думи, 95% от това, което тепърва ще узнаем, ще бъде открито през следващите 50 години.

  11. Световните данни ще се увеличават шесткратно през всeки следващи две години, докато корпоративните данни ще нараснат петкратно.

  12. До 2015 г. Google ще индексира съдържанието на приблизително 775 милиарда страници.

  13. До 2015 г. в рамките на една година ще създаваме по 92,5 милиона еквивалента на Библиотеката на Конгреса на САЩ.

  14. До 2020 г. средностатистическият човек ще поддържа 130 терабайта лични данни (днес са приблизително 128 гигабайта).

  15. До 2015 г. свалянето на филми и peer-to-peer споделяне на файлове ще се увеличи до 100 екзабайта, което се равнява на капацитета на 5 милиона библиотеки на Конгреса на САЩ.

  16. До 2015 г. широкото използване на видеоразговори ще генерира 400 екзабайта данни, равняващи се на капацитета на 20 млн. библиотеки на Конгреса на САЩ.

  17. До 2015 г. употребата на телефон, интернет, електронна поща, снимки и музика ще се увеличи и ще генерира 50 екзабайта данни.

  18. В срок от две години информацията в интернет ще се удвоява на всеки 11 часа.

  19. До 2010 г. ще има повече устройства, отколкото потребители онлайн.

  20. До 2020 към интернет ще бъдат свързани 35 милиарда устройства (близо шест устройства на човек).

  21. С интернет протокола IPv6 ще има достатъчно адреси, така че на всяка звезда в познатата ни Вселена да се падат по 4,8 трилиона адреса.

  22. До 2020 г. всяко устройство ще разполага с универсален език за управление

  23. През следващите пет години всяка повърхност (на технологично устройство) ще се превърне в дисплей.

  24. До 2025 г. ще се осъществява телепортация на ниво елементарни частици.

  25. До 2030 г. ще започнат да се използват изкуствени импланти за мозъка.

  Investor.bg

• Средно с 15% падат заплатите на шефовете на големите американски компании

  Средно с 15 на сто са се понижили възнагражденията на главните изпълнителни директори на големите американски групи през миналата година, показва изследване, цитирано от New York Times.

  Според данните средната сума, която са взели шефовете срещу труда си през годината, възлиза на 9,53 млн. долара.

  В проучването са включени 200 бизнесмени, които са главни изпълнителни директори на съответната компания от поне две години. Разгледаните компании са 199 (Motorola има двама изпълнителни директори) и са тези с най-големи приходи в САЩ за миналата година.

  С най-голямо възнаграждение през 2009 се оказва Лорънс Елисън, главният изпълнителен директор на Oracle и шестият най-богат човек в света според списание Forbes. Парите, които той е получил като заплата и различни бонуси през годината, са общо 84,5 млн. долара.

  Това е повече от сбора от възнагражденията на двамата шефове, които се нареждат на второ и трето място в класацията – Рей Елиът (Boston Scientific Corp) с 33,37 млн. долара и Рей Айрани (Occidental Petroleum Corp) с 31,4 млн. долара.

  На четвърто място е Марк Хърд (Hewlett-Packard) с 24,2 млн. долара, а на пето – Джеймс Хакет (Anadarko Petroleum) с 23,51 млн. долара.

  Investor.bg

• Серия земни трусове с магнитуд от 3,6 до 7,2 по Рихтер разтърсиха Мексикo и Калифорния

  Силно земетресение с магнитуид 7,2 по Рихтер разтърси северната част на мексиканския щат Долна Калифорния.

  

  

  Епицентърът на земния трус е регистриран на 32,2 километра дълбочина и на 26 километра юго-югозападно от Гуадалупе Виктория, Долна Калифорния.
  Веднага след първия трус в същия епицентър – на 70-140 километра източно-североизточно от град Тихуана – е последвала серия от вторични трусове с магнитуд 3,6, 3,8 и 51, по Рихтер.

  Video:
  

  Местните власти в мексиканския щат Баха Калифорния обявиха извънредно положение в най-тежко пострадалия от земетресението с магнитуд 7,2 град Мексикали. Губернаторът на Баха Калифорния Хосе Гуадалупа Осуна съобщи за решението по местната телевизия. Съобщава се за двама загинали и 100 ранени в града с 900 хиляди жители. При земетресението близо до граничния град бяха засегнати множество къщи, офиси и болници. /АФП /

• И възкликват устата: Христос воскресе!

  

  Възлюбени във възкръсналия Господ чеда на Българската православна църква, в утрото на Пасха отново присъединяваме молитви към ангелския хор, за да възпеем всички, заедно с цялото творение, деня на живота!

  Да въздадем благодарност, „да се зарадваме и да се развеселим“ (Пс. 117:24) в деня, когато Христос Бог ни преведе от смърт към живот.

  Този, Който е „възкресението и животът“ (Йоан. 11:25), удържа Своята победа над тлението и смъртта, за да дарува на всички живот вечен!

  В този ден ­заедно със светите мироносици ­ отново намираме отвален надгробния камък, а гробът, където бе положен Разпнатият, се оказа празен!

  В този светъл ден светът за първи път чу благата вест за освобождението си от властта на греха и смъртта!

  В този най-тържествен ден, истински „Празник на празниците“, пълнотата на Църквата отново възнася благодарствени молитви и от препълнено сърце (Лука. 6:45)

  Възкликват устата на всички верни: „Христос воскресе!“

  Господ Иисус Христос, Единородният Син Божи, „Който заради нашето спасение“ прие човешка плът и стана Син човешки, Той Същият тридневен възкръсна от мъртвите, обезсили властта на смъртта и донесе на света живот, тъй като „в Него имаше живот“ (Йоан. 1:4).

  Той е, за Когото свидетелстват Писанията , Когото пророците възвестяваха, апостолите проповядваха, а цели народи с вяра приемаха.

  Него възпява Църквата, Него слави цялото творение, за Него отново свидетелстваме в деня на Възкресението, когато радост преизпълва душите и сърцата ни.

  Свършиха се за повярвалите дните на мрака и непрогледната тъма. Над целия свят се възцари светлина -­ светлината на Възкресението.

  Открита ни е надеждата за вечния живот,

  затова в този светъл ден нека „никой да не оплаква своята бедност, понеже Царството небесно е отворено за всички“ (св. Йоан Златоуст, из „Похвално слово за Пасха“).

  Животворната любов, възсияла от празния гроб, е за всеки и всички. Възкръсналият Господ Иисус Христос е „богат с милост“ (Еф. 2:4). Той е Добрият Пастир, Който дава щедро живот, при това живот „в изобилие“ (Йоан. 10:10).

  Днес Той отново се обръща към всички ни и лично към всеки от нас с думите: „Който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки“ (Йоан. 11:25-26).

  Защото Възкресението на Христа Спасителя е залог за личното възкресение на всички онези, които с вяра Го приемат за свой път, своя истина и свой живот (Йоан. 14:6).

  Отечески поздравяваме всички верни чада на православната ни църква, в родината и далеч от нея, с пресветлото Христово Възкресение и молим Всеподателя Бога да дарува на благочестивия ни народ много духовни сили, та преуспявайки във вярата и благочестието, да наследим и Неговото вечно Царство! Амин!

  Светият синод на Българската православна църква

• Християнските ценности играят роля в живота на 2/3 от европейците

  Почти 2/3 от хората в пет западноевропейски страни смятат, че християнските ценности все още играят роля в техния живот, според ново проучване на общественото мнение за Великден на френския институт ИФОП. Анкетата беше проведена във Франция, Германия, Италия, Испания и Великобритания, а 61% от анкетираните смятат, че „християнските ценности продължават да имат съществено значение“. Резултатите са били различни във всяка отделна страна, като 70% от италианците и 69% от британците са отговорили положително спрямо 51% от френските граждани. Около 69% от анкетираните са заявили, че „Християните и църквите не знаят как да общуват с по-младите поколения – включително 80% от французите, но само 37% от италианците. На въпрос каква би трябвало да е ролята на църквата в 21-и век, 44% са заявили, че биха „работили за световен мир“, 41% са изтъкнали „борбата срещу бедността в нашата страна“, а 30% са призовали за „усилия в търсене на една по-голяма справедливост“. Около 20% смятат, че една от модерните цели на християнството е да „разпространява посланията на църквата“. „Всички религии имат стойност“, е било мнението на 51% от анкетираните европейци. Това мнение е било най-широкоразпространено във Франция – 62%, докато само 34% от британците са подкрепили това твърдение. Проучването, реализирано от ИФОП за католическия вестник „Ла Кроа“, се базира на представителни извадки от възрастното население, с 1 009 анкетирани във Франция, 503 в Германия, 502 в Испания, 511 в Италия и 506 във Великобритания. /АФП /

• Болярски козунаци пекат в Чикаго

  11 агнета, 65 козунака и над 1000 червени яйца. Това е в менюто на емигрантите ни в Чикаго. Трапезата ще бъде опъната в българския православен храм „Св. Иван Рилски“ в американския град с най-много нашенци разкри Петранка Стаматова от Eurochicago.com. Голямо великденско празнуване готвят и в църквата „Св. София“ kaза тя. Много от сънародниците ни в града на ветровете обаче предпочитат да спазят традицията и да подразнят апетитите на янките с аромат на прясно изпечен козунак. Традиционното агнешко върви около 12 долара за килограм и не е проблем за никого отвъд океана. Студентката Пламена Пехливанова се зарече и този Великден да спази духа на традицията.
  „Приятелят ми Мартин е страхотен кулинар. Докато той меси тестото за козунаците, ние с жените боядисваме яйцата – всяка оставя нейната лична щампа върху черупката. Всяка година се шегуваме, че червената боя пак не струва в сравнение с тази на баба. В продължение на часове щъкаме из кухнята, бъбрим си и се опитваме да продължим фолклорната култура на прадедите ни. Пуснем си някое хорце, подскачаме на място, Мартин подхвърля тестото, докато ритуалната питка набъбва в печката. Козунаците се замесват по стара болярска рецепта, която приятелят ми ежегодно изменя и подобрява. Миналата година той направи цели 14, от които няколко бяха специално поръчани от близки и познати из Чикаго. Даже пратихме два козунака по бърза поща (в кашонче) на моите родители в Ню Йорк“, горда е нашенката. Към полунощ нейната компания тръгва към българската църква „Св. Иван Рилски“, която всяка година събира многобройното българско общество на Чикаго. Полицаите вече са свикнали с малките пламъчета, с които нашенците обикалят храма, а после го носят като светулки към домовете си и не правят проблеми.
  Българските ресторанти също са подготвили богати менюта и специални музикални програми. В кухните ще цвърчат агнета, от които ще се раздава и за вкъщи. Тъй като учениците са в пролетна ваканция, много от сънародниците ни са заминали за седмица някъде към Флорида нa по-топло или в близките курорти в съседния щат Уисконсин.

  Лора Симеонова
  Любомир Старидолски
  в-k „Standart“

  

• На 1 април не е грях да излъжем

  Мнозина обичат да се пошегуват или да разиграят някого, като го излъжат, но поне в един ден от годината това не е грях и го правят всички – 1 април, Денят на хумора и шегата.
  Едни приписват зараждането на празника на Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували Празника на глупците.

  Според друга версия дължим честването на шегата на неаполитанския крал Монтерей. Историята е такава: На краля поднесли риба по случай спирането на земетресението. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че владетелят усетил подмяната, не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шегите и лъжите на 1 април.

  Денят на смеха носи и своя национален колорит. Във Франция наричат този обичай „априлска риба“. Произходът му свързват с Карл IX, който през 1564 г. издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест или оставайки верни на традицията.

  Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието „априлска риба“ е напълно достойно за подобни шеги. Традицията още е жива.

  В Англия 1 април е Ден на всички глупци. От полунощ до 12 ч. на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдицата, обсипват със смях и викове: „Априлски глупак!“

  Една от най-големите първоаприлски лъжи, която още се помни, станала в Лондон през 1860 г., когато няколко стотици английски джентълмени и дами получили покани да отидат на „ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауър в 11 ч. сутринта на 1 април“.

  Във Финландия денят на шегата и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните.

  Децата били пращани до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си „спомняли“, че са дали инструмента на друг, и детето тръгвало към следващата къща.

  В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на него, за хора без късмет. Според преданието тогава бил роден Юда – предателят на Христос, а Сатаната бил низвергнат от небето.

  В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).

  Дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си да се ободрят и разсеят, те нарекли първият му ден – ден на лъжата, закачката и хумора.

  Мнозина „ще се хванат“, когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, за „зелен хайвер“, но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите и веселите. Както обичал да казва известният български хуморист: „Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж“.

  Източник: VESTI.bg

  Hай-добри първоаприлски шеги

  Сандвичи за леваци и айсберги от пяна за бръснене, дървета, които раждат спагети, и сутиени, които смущават телевизионните предавания, и прочие небивалици… Все неща, които звучат невероятно, но на които са се вързали хиляди хора.

  Естествено, това се е случило на 1 април, който у нас е Ден на шегата, но по света е по-известен като Ден на глупака (Fool’s Day). Pредлагаме ви да се позабавлявате с тази класация на най-щурите, най-оригиналните и въобще най-добрите първоаприлски шеги, правени по света.

  Марадона в Москва

  На 1 април 1988 г. съветският вестник „Известия“ съобщава, че световноизвестният аржентински футболист Диего Марадона преговаря с отбора на „Спартак“ – Москва. Руският клуб бил готов да плати на гениалния нападател, който по това време играел в италианския „Наполи“, 6 млн. долара. Впоследствие вестникът признава, че става въпрос за първоаприлска шега, но едва след като новината е разпространена от Асошиейтид прес.

  Информационната агенция публикува извинение, оправдавайки се с факта, че никога до този момент съветски официоз не е публикувал първоаприлска шега. Изненадващата проява на чувство за хумор очевидно се дължала на политиката на гласност и перестройка, наложена от Михаил Горбачов.

  Библейско пи

  През 1998 г. в априлския брой на списание New Mexicans for Science and Reason е включена статия, според която сенатът на щата Алабама е гласувал за промяна на стойността на математическата константа пи от 3,14159 на „библейската му стойност“ от 3.

  Скоро статията се появява и в интернет, след което обикаля света, препращана по електронна поща. Щатският сенат на Алабама осъзнава какво се е случило, когато започва да получава хиляди възмутени писма и имейли. Статията, написана от физика Марк Бослоу, е нещо повече от първоаприлска шега.

  Тя е пародия на опитите на законодателите от Алабама (един от най-консервативните щати в т.нар. библейски пояс, в който животът е доминиран от евангелисткото протестантство) да забранят преподаването в училищата на Дарвиновата теория за еволюцията.

  Айфеловата кула се мести

  През 1986 г. „Паризиен“ шокира французите със съобщението, че е подписано споразумение за демонтирането на Айфеловата кула. Символът на Франция щял да бъде преместен на територията на Дисниленд, а на негово място щял да се появи модерен стадион, от който столицата се нуждаела, тъй като кандидатствала за домакин на летни олимпийски игри.

  През 1995 г. пак в европейския Дисниленд ирландският вестник „Айриш Таймс“ изпраща мумията на Ленин. Според изданието корпорацията „Дисни“ преговаряла с руското правителство за покупка на балсамираното тяло на Владимир Илич, като единствено не била ясна съдбата на мавзолея.

  Според „Айриш Таймс“ руските либерали искали мавзолеят да остане празен като символ на „празнотата и безсмислието на комунизма“, докато монархистите искали да го превърнат в мемориал на последния руски цар Николай ІІ.

  Гробът на Сократ

  На 1 април 1995 г. гръцкото министерство на културата обявява, че по време на археологически разкопки в подножието на Акропола в Атина е била открита гробница, за която се смята, че в нея е погребан Сократ.

  Там били намерени миниатюрна чаша, съдържаща следи от бучиниш (отровата, с която прочутият древногръцки философ слага край на живота си) и парче кожа, датирано от периода 400-390 г. пр. н. е.

  Агенция Франс Прес бърза да включи новината в своине емисии. Няколко часа по-късно французите, които изобщо не се усещат, че става въпрос за първоаприлска шега, се извиняват официално на своите клиенти.

  Концерти без пари

  През 2003 г. радиостанцията 98.1 KISS в Чатануга, Тенеси, подлъгва своите слушатели, че рапърът Еминем ще изнесе безплатен концерт на паркинга пред един от универсалните магазини в града.

  Съобщението води до невероятно стълпотворение и задръствания в града, като цялата местна полиция е мобилизирана в борбата със задръстванията.

  Когато истината излиза наяве, част от възмутените слушатели на радиото търсят саморазправа с двамата диджеи, отговорни за шегата. Полицията се оказва по-бърза и ги тиква зад решетките.

  Същата година друго радио, бостънското WAAF 107.3, обявява, че „Пърл Джем“ ще свирят без пари в несъществуващ град в щата Ню Хемпшир. Само на една бензиностанция във въпросния щат спрели десетки коли, чиито шофьори са питали как точно да стигнат до измисления град.

  Еврохимн

  През 1999 г. програмата Today на Би Би Си Радио 4 заявява, че е взето решение британският национален химн „Боже, пази кралицата“ (God Save the Queen) да бъде заменен от общоевропейски химн, изпълняван на немски.

  Новият химн, който бил пуснат по радиото специално за слушателите на Today, бил изпълняван от хора на немското училище в Лондон на фона на музика на Бетовен.

  От кабинета на принц Чарлз светкавично позвънили в редакцията на радиото и помолили да им бъде изпратен диск със запис на новия химн. Когато гафът на служителите на принца излязъл наяве, от двореца „Сейнт Джеймс“ (официалната резиденция на престолонаследника) заявили, че те изобщо не се били хванали на въдицата на журналистите, а просто се включили в шегата. Но май никой не се вързал на това обяснение.

  Недолюбването по оста Лондон-Берлин е експлоатирано отново през 2004 г. от Би Би Си Радио 2. Тогава водещият на едно от предаванията обявява, че Германия се е отказала от общата европейска валута и след като марката вече не съществува, Берлин е започнал преговори с британското правителство за използване на лирата.

  Стотици възмутени граждани звънят в радиото, обявявайки подобно искане на Германия за „нарушаване на британския суверенитет“.

  Айсберг край Сидни

  На 1 април 1978 г. в пристанището на Сидни се появява огромен айсберг, теглен от мощен влекач. Жителите на града очаквали появата му, след като Дик Смит, местен предприемач и милионер, собственик на магазини за електроника, хранителни стоки и др., шумно рекламирал идеята си да докара айсберг от Антарктида. Сега очевидно успял да осъществи плана си.

  Идеята на Смит била да нареже айсберга на малки ледени кубчета, които да продава по десет цента. Въпросните кубчета от замръзнала чиста вода (все пак Антарктида е може би най-чистото място на планетата) подобрявали вкуса на всяко питие. Така поне твърдяла рекламата на Смит.

  Затова в пристанището на Сидни се събират хиляди зяпачи, а местните радиостанции отразяват директно събитието. Едва след като завалява дъжд, става ясно, че това не е никакъв айсберг, а конструкция от пластмаса, покрита с противопожарна пяна и пяна за бръснене.

  Плачещият Ленин

  През годините безброй икони и статуи на Дева Мария са ронили сълзи по чудотворен начин, но на 1 април 1995 година това прави статуята на Ленин в италианското градче Кавриаго. Разположено на 70 км северозападно от Болоня, в район, доминиран по традиция от левицата, Кавриаго се гордее със своята статуя на Ленин още от началото на 20-те години на миналия век.

  Огромната тълпа, събрала се пред статуята, вижда как по бронзовото лице на вожда на световния пролетариат се стичат сълзи с млечнобял цвят. Множеството остава на площада (който между другото се нарича Пиаца Ленин) в продължение на часове, преди да стане ясно, че това е първоаприлска пакост на местни шегаджии.

  Ало, аз съм Тони Блеър

  През 1998 г. Ник Тъф, водещ в английското радио Kix 96, звъни по телефона на южноафриканския президент Нелсън Мандела, представяйки се за британския министър-председател Тони Блеър. Тъф така умело имитира гласа на Блеър, че двамата разговарят в продължение на няколко минути.

  Едва в края на разговора Тъф пита Мандела по какъв начин ще отбележи 1 април. Тогава връзката рязко прекъсва. Явно Мандела просто е затворил телефона.

  Дигитален Биг Бен

  Прочутият часовник Биг Бен, един от символите на британската столица, попаднал в епицентъра на друга първоаприлска шега, замислена отново от Би Би Си. През 1980 г. излъчва репортаж, според който часовниковият механизъм на Биг Бен ще бъде заменен с кварцов, а камбаните и циферблатът щели да отстъпят място на дигитален дисплей. Причината? Така Биг Бен щял да бъде в крак с времето.

  Стотици възмутени британци прегрели телефоните на Би Би Си, но британските журналисти не спрели дотук. В предаването си на японски станцията съобщава, че стрелките на легендарния часовник ще бъдат подарени на първите четирима слушатели, които успеят да се свържат със студиото.

  Сред хилядите позвънили имало и един японски яхтсмен, който прекосявал Атлантическия океан и изпратил офертата си по бордовата радиостанция.

  „Титаник“ в Ламанша

  През 2001 г. хиляди англичани били подмамени да се съберат на ветровита и както ще се окаже – опасна скала в Бийчи Хед, източен Съсекс, с надеждата да зърнат копие на прочутия презокеански лайнер „Титаник“.

  Виновник за това било радио Southern FM, което обявило че на първи април в толкова и толкова час копие на „Титаник“, спуснато на вода в корабостроителниците AFD, ще прекоси Английския канал, както британците упорито наричат Ламанша.

  Хората заприиждали отдалеч, някои дори изминали повече от 100 км., за да видят кораба, и полицията се видяла в чудо ? дори заградила района и въвела нещо като пропускателен режим. Огромната скала не издържала тежестта на събралото се множество и се пропукала. Слава Богу, всичко завършило благополучно, тъй като скалата се срутила в морето едва няколко дни по-късно.

  Никсън президент!

  Американското национално обществено радио шокира своите слушатели на 1 април 1992 г., като в своята програма Talk of the Nation обявява, че Ричард Никсън е предприел изненадващ ход, обявявайки току-що кандидатурата си за предстоящите президентски избори.

  Кампанията му щяла да се проведе под мотото: „Не съм направил нищо лошо и няма да го направя отново!“ (I didn’t do anything wrong and I won’t do it again!)

  Съобщението е придружено с откъси от речта на Никсън, с която бившият президент, принуден да подаде оставка заради скандала „Уотъргейт“, обявява кандидатурата си. Слушателите реагират мигновено, изразявайки възмущението си.

  Едва във второта половина на предаването водещият Джон Хокънбъри разкрива, че това всъщност е шега, а гласът на Никсън е имитиран умело от комика Рич Литъл.

  26-дневен маратон

  През 1981 г. „Дейли Мейл“ публикува история за злощастен японски бегач на дълги разстояния на име Кимо Накаджими, който участвал в Лондонския маратон, но вследствие на грешка в превода разбрал, че трябва да бяга не 26 мили, а 26 дни.

  Според „Дейли Мейл“ Накаджими се намирал в момента някъде по пътищата на Англия, продължавайки да тича и изпълнен с решимост да спечели маратона. Според вестника мнозина го били виждали, но никой не успял да го спре.

  Грешката в превода била приписана на Тимъти Брайънт, който дори заявил пред репортер на „Дейли Мейл“: „Преведох правилата и му ги изпратих. Но все пак уча японски едва от две години и явно съм допуснал грешка.“

  Англичаните, които били запознати от пресата с историите на неколцина японски войници, които така и не разбрали, че Втората световна война е свършила и продължили години наред да се крият от „врага“ в джунглите на Югоизточна Азия, с лекота повярвали на статията.

  Маунт Еджкум в пламъци!

  Тава е спящ вулкан край градчето Ситка в Аляска. На 1 април 1974 г. над кратера се издигат облаци черен дим, които хвърлят в паника местните жители, които се страхуват той да не избухне. Бързата проверка показва, че в кратера горят стотина стари автомобилни гуми, подпалени от местния шегаджия Порки Бикар.

  През 1997 г. след като по кината излиза филмът „Вулкан“ с Томи Лий Джоунс, една телевизионна станция в Лос Анджелис използва кадри от кинолентата, представяйки ги като новинарски репортаж за истински вулкан, избухнал в центъра на Ел Ей.

  И тъй като става въпрос за първоаприлски шеги, довели до страх и паника, може би тук му е мястото да припомним онова предаване на „Ку-ку“ от 1991 г., което макар да твърдеше, че ситуацията около АЕЦ „Козлодуй“ е под контрол, внушаваше тъкмо обратното. При това само 5 години след трагедията в Чернобил.

  Акули в Мичиган

  През 1981 г. вестник „Хералд Нюз“ в Роскомън, Мичиган, съобщава, че в най-скоро време в три езера в северната част на щата ще бъдат пуснати 2000 акули. Това било част от програма за „задълбочено изследване на размножителните навици на няколко вида сладководни акули“.

  Вестникът цитира и представител на Националната биологическа фондация, според когото в езерата щели да бъдат пуснати и „големи бели акули, сини акули и акули-чук“, които първоначално щели да „изяждат по 10 кг риба дневно, а впоследствие и повече“.

  Вестникът изразява и загрижеността на местни официални лица, според които акулите можело да представляват заплаха за плувците и рибарите. „Хералд Нюз“ получава стотици възмутени писма в отговор на тази първоаприлска шега.

  Операция „Паралакс“

  На 1 април 1979 г. лондонското Capital Radio разкрива правителствен план, наречен „Операция „Паралакс“. Целта му била да синхронизира британския календар с този на останалия свят, тъй като Великобритания постепенно била избързала с 48 часа спрямо останалите страни и за да бъде коригирана ситуацията, се налагало да бъдат „отменени“ (т. е. прескочени) 5 и 12 април.

  Наивните, но практични англичани, които се вързали на тази безумна измислица, започнали да звънят в редакцията на радиото с въпроси като дали ще получат надници за тези два дни, какво да правят, ако рождените им дни се падат на тези дати, и прочие.

  Развалена кόла

  През 1996 г. компанията Virgin Cola информира обществеността, че грижейки се за здравето на своите клиенти, е разработила революционна технология, която вече е вградена в кутийките с нейните безалкохолни напитки.

  Когато срокът на годност на кόлата изтичал, течността в кутийката реагирала с метала и цветът му се променял в яркосиньо. Затова от Virgin Cola предупреждавали клиентите да не купуват яркосини кутийки.

  Къде е уловката? Кутийките на Virgin Cola са червени, а само няколко седмици по-рано „Пепсни“ лансирали на пазара новите си кутийки. Те били яркосини.

  Сан Сериф

  През 1977 г. британският вестник „Гардиан“ публикува специално приложение, посветено на Сан Сериф, малка островна република в Индийския океан. Статиите описват географията и културата на екзотичната нация.

  Двата най-големи острова се наричат Ъпър Кейс и Лоуър Кейс, столицата е Бодони, а държавата се управлява от генерал Пика. Други големи градове са Ариал, Емс и Порт Кларендън, най-голямото пристанище в Лоуър Кейс е разположено в Хелветик Бей, анай-прочутият плаж е Кокобанана Бийч.

  Телефоните на „Гардиан“ прегрели, тъй като хиляди читатели потърсили повече информация за това идилично кътче в тропиците. Явно никой от тях не съобразил, че почти всички имена на хора, градове, местности и прочие в Сан Сериф са заимствани от типографията.

  Сандвич за леваци

  През 1998 г. Burger King публикува на цяла страница в „Ю Ес Ей Тудей“ реклама на нов продукт – бургер за леваци (Left-Handed Whopper), предназначен за онези 32 млн. американци, които си служат по-добре с лявата, отколкото с дясната ръка.

  Според рекламата, новият бургер имал същите съставки като оригиналния Whopper, но те били завъртяни на 1800 , така че центърът на тежестта на сандвича да се падне отляво за по-голямо удобство на леваците.

  На следващия ден Burger King публикува прессъобщение, което разкрива, че бургерът за леваци е първоаприлска шега, но това не пречи на хиляди американци да влизат в заведенията от веригата, търсейки новия сандвич. Успоредно с това много други клиенти започнали да искат „сандвич за десняци“.

  Новости от Бе Ем Ве

  Очевидният факт, че англичаните са най-лековерният народ, е оценен по достойнство от Бе Ем Ве. По традиция на всеки 1 април баварският производител на автомобили публикува на страниците на британската преса реклами, описващи несъществуващи технически нововъведения.

  Веднъж става въпрос за миниатюрна чистачка, която чисти емблемата на предния капак, друг път – за изобретяването на автомобил без волан, който се управлява с гласови команди и с поглед, за предно стъкло, от което насекомите отскачат, без да се размажат, за гуми, които се помпат от арматурното табло, за система, която лъже полицейските радари, че скоростта, с която се движи автомобилът, е по-ниска с 30 км/ч от реалната, или за технология, която изписва думите на водача на предното стъкло, така че шофьорите, движещи се отпред, да могат да ги прочетат.

  Taco Liberty Bell

  На 1 април 1996 г. шестте най-големи американски вестника, включително „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон Пост“ публикуват на цяла страница обява, според която веригата заведения за бързо хранене Taco Bell е купила Камбаната на свободата (Liberty Bell, един от най-святите символи за американците, камбаната, която на 8 юли 1776 г. призовала гражданите на Филаделфия да се съберат на площада и да чуят Декларацията за независимостта) и тя вече ще се нарича Taco Liberty Bell.

  Стотици възмутени граждани се стекли към павилиона в Националния исторически парк във Филаделфия, където се пази камбаната, а журналистите атакували с въпроси Майк Маккъри, прессекретар на Белия дом.

  Той обаче излязъл с чест от положението, заявявайки, че правителството е продало не само Камбаната на свободата, но и мавзолея на Линкълн, който вече щял да се нарича Ford Lincoln Memorial.

  Най-голяма била печалбата на Taco Bell – 6-те реклами във вестниците стрували 300 000 долара, но генерирали отразяване, което се оценява на 25 млн. долара. Отделно от това, на 1 и 2 април продажбите на Taco Bell скочили с 1 млн.

  Намалена гравитация

  На 1 април 1976 г. британският астроном Патрик Мур заявява по Би Би Си Радио 2, че в 9,47 ч ще станат свидетели на изключително рядко астрономическо явление – планетата Плутон ще мине зад Юпитер и ще породи гравитационна аномалия, вследствие на която земното притегляне ще отслабне.

  Мур уведомил слушателите, че ако точно в този момент подскочат във въздуха, ще изпитат неподозирана лекота. В 9,48 стотици хора вече звънели в радиото, за да съобщят, че те са изпитали необикновеното усещане. Една жена дори заявила, че тя и нейните приятелки се издигнали над фотьойлите си и левитирали във въздуха.

  Смущения от сутиени

  Британският вестник „Дейли Мейл“ отбелязва първия ден на април през 1982 г. със статия, озаглавена „Повредата не е във вашия телевизор, а във вашия сутиен“ (Do not adjust your set – it could be your bra!).

  В нея се обяснява как местен производител пуснал на пазара 10 000 сутиена с необичаен дефект. Банелите им били изработени от специална медна тел, предназначена за противопожарните аларми. Когато въпросната медна тел влезе в реакция с найлона и телесната топлина, тя създава статично електричество, което на свой ред смущава телевизионните и радиовълните.

  В статията се казва още: „Смущенията в телевизионните предавания, от които през последните седмици се оплакват зрители от всички краища на Великобритания, са причинени не от необичайни атмосферни условия, а от 10-те хиляди сутиена“.

  Вестникът призовава жените да се подложат на прост тест, за да установят дали техният сутиен е от въпросната партида: „След като носите сутиена поне половин час, свалете го и го размахайте над телевизора“.

  Статията е илюстрирана със снимка на модел, която размахва сутиена си над телевизора. След като прочел статията, главният инженер на „Бритиш Телеком“ светкавично наредил на колежките си да проверят какъв тип сутиен носят.

  Реколта от спагети

  На 1 април 1957 г. 8 милиона зрители на новинарското предаване „Панорама“ (отново на Би Би Си) гледат репортаж, който разказва как благодарение на меката зима и успешната борба с гъгрицата (житен вредител от разред бръмбари) швейцарските фермери се радват на изобилна реколта от спагети.

  Зрителите виждат как швейцарски селяни берат спагети, които висят на гроздове по клоните на дърветата. Хиляди британци се връзват на шегата и звънят в Би Би Си, за да питат как могат да се сдобият с фиданки и да започнат да отглеждат собствени спагети-дървета.

  На тези въпроси от апаратната на телевизионното студио дипломатично отговаряли, че зрителите „трябва да поставят клонче от спагети в кутия с доматен сос и да се надяват на най-доброто“. Или с други думи, какъвто въпросът, такъв и отговорът!

  Проблемът Y2K

  През 1999 г. една канадска радиостанция влиза в „заговор“ с Warner Music и Universal Music и уведомява слушателите си, че с настъпването на новото хилядолетие ще се сблъскат с проблем, аналогичен с този при компютрите, и аудиоуредбите няма да бъдат в състояние да разчитат CD -та, произведени преди 2000 г.

  За щастие, казва водещият, има решение. Специални холограмни стикери позволявал на плеърите да четат „старите“ дискове. Въпросните стикери щели да бъдат продавани по 2 долара парчето.

  Възмутените слушатели веднага блокирали телефоните както на радиостанцията, така и на двете музикални компании с настояване стикерите да бъдат раздавани безплатно. Те продължили да звънят, дори след като водещият признал, че това е само шега.

• 72-ма депутати спасиха президента, скандали в НС, народът гледа „Дързост и красота“

  155 депутати подкрепиха днешния импийчмънт, първи в историята на България, с което Георги Първанов остава президент. В последния момент партията на Яне Янев се отказа от оставката на Първанов. Така в парламента ГЕРБ, „сините“ и „Атака“ не събраха нужните 160 гласа за влизане на президентската оставка в Конституционния съд.

  Веднага след гласуването в пленарната зала останаха народните представители от ДПС и БСП. До днешното искане за импийчмънт се стигна след скандал между министър Дянков и президента Първанов. Дебатът и искането на президентската оставка бяха внесени за гласуване след събирането на 162 подписа, като нужни бяха едва 60. В последния момент обаче от РЗС се отметнаха от намерението си да гласуват против президента и не уважиха с присъствие днешните дебати. Сред основните отсъстващи беше и лидерът на ДПС Ахмед Доган, както и самият президент.

  4-часов цирк „Буш“ се разигра в пленарната зала по време на дебатите за отстраняване на президента. Пръв тон даде проф. Любен Корнезов, който проговори досущ като проф. Юлиан Вучков. Това бяха и първите думи на Волен Сидеров, който сравни бившия зам.-председател с култовия ТВ-водещ. Мартин Димитров пък го определи на Георги Димитров. Любен Корнезов защити президента и обвини кабинета на ГЕРБ, че използва Конституцията като готварска книга. Той припомни думите на президента Желю Желев, че мотивите за импийчмънт са смешни. Георги Първанов, както сам заяви преди два дни, няма да уважи дебатите и отказа да говори от трибуната Народното събрание. „Не можете да забраните на президента да критикува правителството при положение, че вашият лидер говори постоянно.“, добави още червеният депутат. Корнезов дойде в парламента с папки, в които е документирано, че Първанов е критикувал и тройната коалиция и не е нарушавал Конституцията.

  Волен Сидеров на свой ред отхвърли опозиционните обвинения, че моментът не е подходящ за импийчмънт заради кризата и обвини Първанов като един от виновниците за нея. Той припомни, че преди 4 години е бил кандидат за президент, а неуспехът му е дошъл след разцепление вдясно, циганите и автобусите на ДПС. Сидеров констатира, че РЗС за пореден път са обърнали резбата и са се отметнали от първаноначалното си решение за отстраняване на Първанов. „Г-н Овчаров, няма какво да се чудите защо сте давали пари за създаването на РЗС, видяхме каква е била истинската причина днес. Яне Янев показа истинското си лице и махна маската.“, добави Сидеров. Лидерът на „Атака“ обвини президента за гузното му мълчание по повод ловните и любовните му подвизи. Антон Кутев от БСП контрира Сидеров, че няма право да говори за морал, при положение, че замяра стюардеси с кюфтета. Сидеров отвърна: „Не знам дали вие, като производител на долно бельо, с какъв морал сте в залата. Такива деца на бивши комунисти нямат право дори да са на бял свят.“, заяви лидерът на „Атака“. В последствие Кутев поиска отново думата, за което по регламент няма право. След като не пожела да напусне трибуната, председателят на парламента Цецка Цачева помоли квесторите да го изведат и го наказа с отстраняване от едно заседание.

  Лидерът на СДС Мартин Димитров констатира, че президентът не участва в дискусията около скандалите с еврофондовете. „Тогава той беше ловец. Първанов търси задълбочаване на кризата, затова е предизвикал този скандал с министъра на финансите.“, добави Димитров. „Нямате право да говорите за морал при положение, че Първанов се кандидатира за президент като не си призна, че е бил агент на ДС. Защо не го каза по-рано – преди изборите?”, коментира депутатът. Президентът Първанов систематично буташе България не към ЕС и НАТО, заяви той. По думите му – той е бутал страната ни към договори с Русия. Първанов се опита да омаловажи членството на България в ЕС, каза още той. Едни от най-големите скандали ще излязат от „Големия шлем“ на президента и Тройната коалиция, каза Димитров. Президентът Първанов сега трябва да носи солидарно отговорност с подписалите договорите за големия шлем, добави той.

  Експремиерът Сергей Станишев обвини Борисов, че води политика на полицейщина и попита къде е Бойко Борисов. На свой ред зам.-председателят на парламента Павел Шопов обвини Станишев, че водил тоталитарна политика с насилие над миньори, политици и пр. По думите му в момента Първанов и Доган, който не е в залата, са седнали на чаша уиски и се подсмиват. В залата настана истинска канонада от нападки срещу министър Цветан Цветанов, който не присъстваше в НС, както всички свои колеги от Министерски съвет. Сергей Станишев попита защо срещу Божидар Нанев и кмета на Ямбол обвиненията не са били повдигнати с традиционните за ГЕРБ сутрешни акции. Той добави, че дешната акция във Варна „Медузи“ неслучайно е станала днес, в деня на импийчмънт.

  Иван Костов от ДСБ отново повтори думите си от миналата седмица, че Георги Първанов е нарушил правата на един български гражданин и именно затова трябва да напусне президентския пост. Командира го обвини в предателство на страната ни около действията му покрай „Южен поток“. Костов припомни, че президентът е поискал финансова подкрепа от Саддам Хюсеин, както и че е бил поддръжник на покойния президент Свободан Милошевич, държавен глава на бивша Югославия. Сред мотивите на лидера на ДСБ попадна агентурното минало на президента. „Агент Първанов-Гоце излъга избирателите си през 2006 г., че няма принадлежност към бившата ДС. Като християнин, съжалявам, че именно през Страстната седмица трябва да водим този дебат, но припомням, че първоизточникът на проблема е самият президент“, добави Иван Костов.

  Днешните страсти в парламента тръгнаха още в 9:00 часа с обсъждане на правилата около дебата. БНТ обаче не успя да покаже цялата програма, тъй като депутатите не позволиха да се бъдат включени камерите и микрофоните на държавната телевизия. Вместо това зрителите наблюдаваха 2470-тия епизод на „Дързост и красота“ и драмите около семейство Форестър. По-късно дебатите започнаха след прочитане на 12 точки от Конституцията, които по думите на ГЕРБ Първанов е нарушил. В началото на живото предаване по БНТ1 и БНР Красимир Велчев от ГЕРБ заяви, че изборът за атаката срещу министър Дянков не е случаен. „Дянков е един от стълбовете на правителството. Това каза съпредседателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев, който е един от вносителите на проекта за решение за искане за повдигане и поддържане на обвинение срещу президента Георги Първанов и предложение до Конституционния съд за прекратяване на пълномощията му.

  Според мотивите на вносителите на искането – цялата кампания срещу министър Симеон Дянков е заради това, че той се е превърнал в символ на това управление. Велчев каза, че след това е последвала атака срещу министър Цветан Цветанов.
  „Атакувайки министър Дянков и министър Цветанов, президентът ясно осъзнава, че атакува цялото правителство. Подобна атака не е водена нито към правителството на Сакскобургготски, нито към правителството на Станишев“, коментира Велчев. По думите му президентската институция се използва за прокарване на нова политическа сила. Такива нарушения заслужават задействане на процедура за импийчмънт на президента, каза депутатът.
  Няма закон, който да позволява на президента да записва и да разпространява срещи, които нямат институционален характер. Че няма институционален характер срещата се разбира от изказването на президента, че говори в лично качество, обясни Велчев. По думите му с действията на президента е накърнено достойнството на Дянков.
  Според него съзнателно е търсено конфронтиране с изпълнителната власт. Ако президентът има критики към политиката на правителството и парламента то това трябва да бъде изразено по реда чл. 98 от Конституцията, се посочва в мотивите. Красимир Велчев определи действията на президента с думите „некомпетентност и злоупотреба с права”.

  Справка в Гугъл сочи, че държавните глави, отстранени след импийчмънт, са:

  – Фернандо Колор де Мело, президент на Бразилия, през 1992 г. (след това подава оставка).
  – Карлос Андрес Перес, президент на Венецуела, през 1993 г.
  – Раул Кубас Грау, президент на Парагвай, през 1999 г.
  – Ро Моо-Хюн, президент на Южна Корея, на 12 март 2004 г.; конституционният съд на Корея отменя решението на 14 май 2004 г.
  – Роландас Паксас, президент на Литва, на 6 април 2004 г.
  – Алфред Масенг, президент на Вануату, след импийчмънт напуска поста си 11 май 2004 г

  http://frognews.bg/

• Пролетно настроение в училище „Джон Атанасов”

  
  Лаленце се люлее
  на зелена ливада.
  Не е било лаленце,
  а е било момченце.
  Майка му го будеше;
  – Стани, стани, момченце,
  стани, стани, детенце,
  мое мило момченце,
  да погледнеш лазарки
  как хубаво играят,
  жълти чехли потропват,
  шити поли развяват.
  Колко шума по гората,
  толкоз здраве на децата!
  Ой, Лазаре, Лазаре,
  тука първом дойдохме,
  мома и момче найдохме.

  Българска народна песен

  Лазовден и Цветница, едни от най-хубавите пролетни празници, които православната християнска църква отбелязва една седмица преди Великден, събраха отново заедно учители, родители и ученици в една от просторните зали на училище „Джон Атанасов” в Чикаго.
  „Нашият народ нарича този празник „Лазар”, „Лазарица” или „Лазарова събота”. Посветен е на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на проявеното от него гостоприемство. Лазар е брат на сестрите Марта и Мария от градчето Витания край Ерусалим, в чийто дом Иисус обичал да отсяда.” Така започна своята кратка беседа Боянка Иванова – директор на училището, запознавайки децата с предисторията на този празник. А нашите лазарки от танцовия ансамбъл „Хорце” към училището, пременени в нови носии, закичени с венци и свежи китки, изпълниха ритуалния танц „боенек”. Водени от Ирина Гочева, художествен ръководител и хореограф, те подскачаха високо и потропваха с крака според старинния обичай, за да растат високо посевите и да е плодородна годината.
  Особено въздействащ бе филмът, който нашите ученици и гости имаха възможност да видят. На екрана оживяха кадри от бита на българина, разкриващи красотата, радостта и надеждата, с които той посреща и отбелязва тези празници.
  Предстои ни да отбележим един от светлите и обичани християнски празници – Великден. Дойде ли Велики четвъртък, боядисваме червените яйца и омесваме обредните хлябове… Радостта от възкресението придобива вселенски измерения, великолепно предадени от византийския поет Йоан Дамаскин: „Нека небесата достойно да се веселят, а земята да се радва; да празнува светът – видимият и невидимият, защото Христос възкръсна – вечната радост!

  ЧЕСТИТИ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО, УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ! ЗДРАВЕ, МИР И БЛАГОДЕНСТВИЕ!

  Текст и снимки:
  Елена Липкова

  

  

  

  

• София и Индианаполис с еднакъв бюджет, но различни за живот

  В американския град Индианополис плащат два пъти по-малко за смет и снегопочистване. Общински служител там получава 9 долара на час, а нашият – 1,70 лв. Там е чисто и уютно, тук – мръсно и с дупки. Защо?
  

  
  Драги приятели,
  Виждам безпомощността на властите да се борят с парливите проблеми на деня. Виждам как всеки ден различни представители на властта се опитват да ни убедят, че няма и няма пари. Но истината е съвсем друга и тя е, че пари има и при това много.
  
  Ето някои сравнения с бюджетите на общините в градовете София и Индианаполис САЩ (град съпоставим със София – с 1 млн жители в централната градска част, а с предградията около 3 млн.жители и на сходна географска ширина и дължина, който посетих и имам лични впечатления). Данните са свалени от Интернет и всеки може да ги провери.
  
  Град                 общ бюджет       смет         снегопочистване      пътища
  
  София               1,28 млрд лв         138 млн        13,5 млн                     166 млн
  Индианаполис – $1,2 млрд               60 млн          7 млн                        300 млн
  
  Трябва да се отбележи, че Индианаполис е с много разпръснати предградия, както повечето американски градове, което води до необходимост от поддържането на голям брой километри пътна мрежа до тях.
  
  Това, което може да се види при сравнението между двата града са дупките, праха и мръсотията в София срещу безупречните пътища с ясна, ярка маркировка, бистрата вода с плуващи рибки и водни колелета на минаващия през Индианаполис градски канал, идеално подстриганите зелени площи и перфектно поддържани тротоари, както и невероятните градски градини и гробищен парк, които успях да видя с очите си и да снимам.
  
  И докато в САЩ срещу същите парите се вижда високо ниво на градска среда, то за нас идва въпросът – какво се случва с нашите пари – отговорът е следният:
  
  1. Заплатата на общинския работника в София е около 300 лв т.е. 1,70/час срещу 9 долара/час в САЩ – оттук се вижда колко се краде от труда на нашия работник – близо 10 пъти. Ето откъде идва липсата на мотивация у него и съответно високата емиграция на бълг.работна ръка.
  
  2. Некачествени материали и технология – при запълване у нас с 2 см некачествено асфалтово покритие, което само след няколко дни се компрометира се крадат още 10 пъти от реално необходимите качествени материали (имам точна представа като професионалист), които се отчитат само на хартия и се заплащат, а всъщност не се влагат.
  
  3. Строителният надзор и контрол – реално той е нулев, но пък струва пари и се отчита в стойността без да се влага. Тук да не се забравя и предварително изготвеният проект, който не се спазва, следователно и за него е платено, без да се прилага.
  
  Изводът е: ПЛАЩАМЕ ТОЧНО 10 ПЪТИ ПОВЕЧЕ ПАРИ ЗА 10 ПЪТИ ПО-НЕКАЧЕСТВЕНА РАБОТА.
  
  ПИТА СЕ, СЛЕД КАТО СЕ ВЛАГА ЕДВА 10% ОТ РЕАЛНО ПЛАТЕНОТО, КЪДЕ ОТИВАТ ОСТАНАЛИТЕ 90% ОТ ПАРИТЕ НИ?
  Ето на този въпрос общината в София дължи отговор на столичани.
  
  Инж. Асенова,
  строителен инженер и редовен данъкоплатец

  Източник: frognews.bg

• Взривове в метрото на Москва, броят на жертвите се увеличава

  Двавадесет и шест души са загинали при взрив на станция „Лубянка“ в московското метро тази сутрин, съобщи говорителката на министерството на извънредните ситуации на Русия Ирина Андрианова, цитирана от БТА.

  По думите й 15 души са загинали във влака и 11 – на перона, предаде ИТАР-ТАСС. Поне още 10 души са ранени по данни на правоохранителните органи.

  За роднините на пострадалите са открити горещи телефонни линии. Двата номера са 622-14-30 и 624-34-40, след като наберете кода за Русия и Москва.

  Взривно устройство избухнало във втория вагон, пожар не е последвал. На мястото работят спасители от министерството на извънредните ситуации и пожарникари.

  Взривът е бил в 7.57 московско време, уточни кореспондентън на БНТ в Москва Цветана Кръстева. Журналистката съобщи и за втори взрив на една от най-натоварените станции в метрото – „Парк на културата – радиална“. По непотвърдена информация става дума за атентати, извършени от терористи.

  Данните за жертвите и пострадалите непрекъснато се променят. Малко по-късно говорителката Андрианова уточни, че вече са установени 22 загинали.

  Новината за взривовете доведе до срив в интернет страниците на няколко водещи новинарски агенции – блокирани са сайтовете на Интерфакс и РИА Новости.

  По-късно Газета.ру съобщи за трети атентат – на станция „Проспект мира“, което не се потвърди в последствие, а броят на жертвите достигна поне 35 души. На нито една от станциите взривовете не са довели до пожар. За момента властите потвърждават само информацията за първите два взрива.

  Според в.“Ведомости“ по първоначални данни на „Лубянка“ взривното устройсто е задействано от атентатор-камикадзе. То е било в чанта на перона, пълна с метални предмети за по-голяма поразяваща сила.

  Същият тип устройство е избухнало и на „Парк на културата“ във втория вагон. Тук обаче предварителният оглед насочва към версията за задействане на бомбата с мобилен телефон.

  Затворена е не само тази линия от метрото, но и движението в центъра на Москва. Заради претоварване на мрежите за мобилни комуникации на места има сривове.

  Eurochicago.com научи, че по летищата и гарите в Москва непрекъснато текат предупредителни съобщения по радиоуредбите. Московската прокуратура вече е завела дела за тероризъм срещу неизвестен извършител.

  ––––-

  Първият атентат в московското метро бе извършен на 11 юни 1996 г. между станциите „Тулска“ и „Нагатинска“. Тогава загинаха 4 и бяха ранени 12 души. През годините последваха още няколко взрива, но най-тежкият терористичен акт бе на 6 февруари 2004 г. Тогава след експлозия между две метростанции избухна и пожар от най-тежката пета степен. Мощността на взривното устройство бе 4-5 кг тротилов еквивалент, жертвите – 41 души, а ранените – около 250. Във влака тогава имаше над 700 пътници.

  Източник: в-к Дневник

• Започва издаването на нови документи за самоличност

  От днес започва издаването на новите документи за самоличност. Биометричните гишета за обработка на лични данни вече са инсталирани почти навсякъде, където се предвижда приемане на заявления за тях, съобщи БТА.

  Процедурата за обработка ще отнема няколко минути. Първо гражданинът сяда на специално определено място, където автоматизирана система го снима, а полученото изображение се изпраща до компютъра, който обработва заявлението. При желание да бъде подновен международен паспорт се вземат пръстови отпечатъци. Следва подпис на лицето със специална електронна писалка на определен за това малък екран.

  В над 40 дипломатически представителства на България по света също вече има биометрични гишета за обработка на новите документи за самоличност. В дипломатическите и консулските представителства, където няма подобна техника, няма да се приемат заявления за издаване на паспорт с биометрични данни.

  Подаването на заявления ще става във всяко РПУ, както и досега. Новите документи ще се изработват на 30 места в цялата страна – по едно във всяка област.

  Таксата за издаване на лична карта е 18 лв., за свидетелство за управление на моторно превозно средство – 25 лв., а за паспорт с биометрични данни – 40 лева.

  Младежите между 14 и 16-годишна възраст се освобождават от такса за издаване на първа лична карта. За първи паспорт на дете до 14-годишна възраст ще се заплащат само 25 на сто от стойността на обикновената услуга, а за следващ – 50 на сто. Няма да плащат за лична карта и за свидетелство за управление на МПС хората над 70-годишна възраст. Те ще дължат такса, равна на 25 на сто от таксата за паспорт. Гражданите между 58 и 70-годишна възраст заплащат 60 на сто от обикновената услуга за лична карта, 50 на сто от таксата за паспорт и 44 на сто от таксата за свидетелство за управление на МПС.

  След Великден вече започва обработката на бързи и експресни поръчки. Дотогава ще се приемат заявления само за обикновени услуги. Биометрични данни ще имат само паспортите. Личните карти и шофьорските книжки ще се правят от материал, който е много по-издръжлив от досегашния, а освен това ще има и вградени нови защити. Всички възрастни хора, които имат зелени паспорти ще продължат да ги ползват.

  Няма да сменят личните си карти всички притежатели на безсрочни документи за самоличност. Подмяната на валидни документи с тези от новия вид не е задължителна. Срокът на голяма част от документите за самоличност изтича тази година, но валидността на документите се удължава с шест месеца, за да се избегнат опашките пред РПУ-тата. През този шестмесечен срок документът за самоличност ще важи само в България и с него няма да може да се пътува в чужбина, защото няма как да се актуализират данните на документа, които вече веднъж са записани в него.

• Разследването за износа на български ток не е първото за EFT

  Автор: Атанас Чобанов

  
  Компанията на сръбски олигарх проверявана и в Белград и Лондон

  В късната есен на 2002 г. Николай Вузев, бивш зам-министър на търговията в правителството на Беров, оглавява закъсалия торов завод „Химко“ – Враца. „Навигаторът-философ“, както го характеризира публикация във в. „Стандарт“, има пъстра трудова биография. Бил е капитан на риболовен кораб, завършил философия в Софийския универститет, кмет на софийската община „Триадица“, началник на „Печатни произведения“, член на борда на „Нефтохим“ и търговец с химически продукти. Пред вестника Вузев заявил, че е привърженик на философската теория „аз мога и ще го направя“.

  Година по-късно оптимистичната теория на Вузев е опровергана от действителността. „Химко“ има 35 млн. лева дългове и прекратява производството. Вузев се преориентира към търговията с ток. В края на 2004 г. Николай Вузов като представител на „Енергийна Финансова Група“ АД на Богомил Манчев, чиято фирма „Риск Инженеринг“ е консултант на АЕЦ „Белене“, става съосновател на „ЕФТ-България“. Съдружник е датската фирма EFT Holdings, представлявана от сърбина Младен Стийович. В управителния съвет влиза и Андрей Кристоф.

  „ЕФТ – България“ подава документи за лиценз за търговец на ток в ДКЕВР и след първоначален отказ, през 2005 г. става първата компания получила такива права.

  В аргументацията към доклада за лиценза правният отдел на ДКЕВР цитира писмо на НЕК, определящо като „коректно“ партньорството с фирмата майка EFT Group, която е купувала ток от българския монополист през 2002, 2003 и 2004 г.

  Отношенията на НЕК и EFT Group не винаги са били безоблачни. През май 2002 г. гръмва новината, че НЕК е засякла нелегален пренос на 396 млн. киловата ток от Румъния за Гърция, за който не е получила транзитни такси. Фирмата посредник за износа, който трябвало да се осъществи през Сърбия и Македония, е именно EFT Group.

  Година по-късно EFT Group се явява като спасител на НЕК, след като Турция спира да купува ток от държавната компания заради аферата „Джейлан“.

  „Сделката на века“

  Сделката на правителството на Иван Костов от 1998 г., който той сам определя като „сделката на века“, предвижда износ на български ток за Турция от 1998 до 2008 г. на цени по-високи от регионалните (3.55 цента/квч). В замяна България се ангажира турски фирми да построят каскадата „Горна Арда“ и магистрала „Марица“. Конкретни фирми в договора не са посочени, но за „Джейлан“ настоява изрично турският премиер Бюлент Еджевит. В акционерното споразумение между НЕК и „Джейлан“ е записано, че един от начините за финансиране на каскадата „Горна Арда“ е НЕК да отделя средства от износа на ток.

  В края на 1999 г. възникват съмнения, че „Джейлан“ може да се справи с финансирането на проекта и Костов иска от Еджевит да посочи друга фирма, но получава отказ. Мрачните прогнози за „Джейлан“ се сбъдват и в началото на 2000 г. холдингът, собственост на Махмуд Джейлан, фалира, банката му е конфискувана, а Джейлан е обвинен във финансови злоупотреби, некачествено строителство и е арестуван. В края на мандата на Костов „Джейлан“ изглежда окончателно елиминирана от проектите „Горна Арда“ и „Марица“.

  Въпреки проблемите си „Джейлан“ остава в проекта „Горна Арда“ и настоява за него пред новото правителство на Сакскобургготски, като заплашва с прекратяване на договора за внос на ток с НЕК. Нейни лобисти в правителството са хората на Доган и „Мултигруп“: Мехмед Дикме и Димитър Калчев, както и премиерският съветник Ник Маринов. В края на април 2003 г. енергийният министър Милко Ковачев открито обвинява по БНТ Димитър Калчев, че е довел в кабинета му Махмуд Джейлан, за да лобира.

  Спасителят EFT

  Малко по-късно Турция наистина спира да изкупува българския ток. В този момент без търг и конкурс се появява EFT Group, която купува тока на НЕК, предназначен за Турция и го изнася за Словения.

  Не е ясно на какви цени са купени от EFT отказаните от Турция количества, но словенските медии съобщават, че фирмата е спечелила с дъмпингови цени търг за внос на ток в Словения за 2004 г. Обемът на сделката е такъв, че има притеснения за изпадане на Словения в зависимост от българския ток.

  Всъщност страховете на Словения са и от друго естество: за зависимост от Сърбия и за обвързване с фирма със спорна репутация. Защото въпреки швейцарската, британската и датската фасада, EFT Group принадлежи де факто на сръбския бизнесмен със словенски и британски паспорт Вук Хамович.

  Син на герой и враг на Милошевич

  Хамович е роден през 1949 г и е син на сръбския народен герой Раде Хамович, началник на генщаба на Югославската армия от 1961 до 1967 г. Завършва икономика в Белград през 1972 г и работи в енергийния бранш.

  Вук Хамович е считан в Сърбия за „дискретен олигарх“. През 2005 г. година полското списание „Впрост“ го поставя на 91 място в класацията си на богаташите в Източна Европа и определя състоянието му на 350 млн долара. Оттогава той не е влизал в този списък, но миналата година е на 14-то място в класацията на най-влиятелните хора в Сърбия според сръбското списание „Блиц“. Бизнесменът е противник на режима на Милошевич, подкрепя Демократическата партия и финансира седмичника „Време“.

  Името на Хамович започва да се спряга и в западноевропейските медии след серия одити и доклад на администратора на ООН в Босна Пади Ъшдаун за държавната електрическа компания в Република Сръбска, публикуван през 2003 г. След доклада той уволнява шефа на националната електрическа компания EPRS Светозар Аврамович и бившия министър на индустрията и член на борда на EPRS Бошко Лемеж.

  „Одитът е депресивно четиво“ – споделя пред вестник „Гардиан“ британският посланик в Сараево Ян Клиф. „Той показва в убедителни детайли нещо, което всички знаят: публичните компании (в Република Сръбска) се използват за рекет от малък политически елит.“

  Във фокуса на доклада на Ъшдаун попада договора за износ на излишъците от ток на Република Сръбска. Екслузивен износител е регистрираната в Лондон EFT Ltd. Ъшдаун подозира, че това е корупционна схема и дава EFT на прокурор в Босна. Той даже твърди пред Guardian, че с парите от тази корупция се финансират военнопрестъпници.

  Две години по-късно, през 2005 г. британската служба SFO (Serious Fraud Office) започва разследване срещу EFT Ltd. Обискирани са офисите на фирмата и са иззети документи, които SFO изпраща на прокуратурата в Босна. Източници на „Гардиан“ съобщават, че EFT Ltd на Вук Хамович е заподозряна в отклоняване на 11 милиона долара американска помощ за Черна гора. Според публикацията в британския вестник, в периода 1999-2001 парите били преведени от САЩ на няколко транша на босненската енергийна компания , за да доставя ток за Черна гора. След това милионите били засечени в офшорни транзакции на остров Джърси.

  Компанията категорично отрича обвиненията и дори наема като консултант бившия специален пратеник на Клинтън за региона Робърт Гелбард. През 2008 г. британските служби прекратяват разследването, след като главният прокурор Лейди Скотланд решава, че „липсват убедителни данни за престъпление.“

  По този повод гражданската организация Corner House коментира, че „изоставянето на разследването изпраща грешен сигнал на корумпираните компании, на новите демокрации, опитващи да се борят с корупцията и на международната общност“

  „Белене“ – Да!

  Вук Хамович е известен и като коментатор по енергийни въпроси за балканския регион. През лятото на 2008 г. той твърди, че Източна Европа е пред тежък енергиен дефицит, за което допринася и спирането на блоковете на АЕЦ „Козлодуй“. Любопитно е, че подобна теза за предстоящия недостиг на ток на Балканите заради затварянето на двата блока на „Козлодуй“ разви две години преди Хамович бившият български енергиен министър Румен Овчаров. Той даже изпрати писмо на европейския енергиен комисар. Историята показа, че нито мрачната прогноза на Овчаров, нито тази на Хамович се сбъднаха.

  В по-нови интервюта Хамович твърди, че кризата е опровергала прогнозата му, но смята, че без нови енергийни мощности възстановяването ще бъде трудно. Подобно мнение неведнъж е изразявал в пресата и Николай Вузев, който е горещ привърженик на АЕЦ „Белене“, както впрочем и Богомил Манчев.

  Според търговския регистър управителите на „ЕФТ-България“ Николай Вузев, Младен Стийович и Андрей Кристоф са съдружници с Вук Хамович във фирмата „Собел Сървис“, регистрирана на 18.10.2006 г. Фирмата не развива дейност, за разлика от „ЕФТ-България“.

  Министър след министър – анекс след анекс

  Според източници на Mediapool прокуратурата разследва сделките на НЕК с „ЕФТ-България“ за износ на евтин ток при трима министри: Милко Ковачев, Мирослав Севлиевски и Румен Овчаров. Периодът е 2003 – 2007 г. и е изнесено електричество за близо 600 млн. евро. То е продадено от EFT Group в Словения и в други страни на дъмпингови цени, но не без печалба, което значи, че е купено доста евтино.

  Първоначалният договор е удължаван с многобройни анекси. Въпросът, който си задават разследващите, е защо НЕК, която е търговец на ток, е ползвала услугите на посредник, вместо да търгува директно и дали от сделката не е ощетена държавата.

  EFT е разследвана и в Сърбия, но не за износ, а за внос на ток. Парламентарната анкетна комисия, която започва работа през март 2004 г., се интересува дали договорите на сръбската електрическа компания с EFT са изгодни за държавата. Въпросът, който си задават сръбските депутати е, защо сръбската електрическа компания изобщо купува ток от EFT, след като произвежда достатъчно, за да покрива нуждите си.

  В разследването се появяват и договори с EFT, в които датите на разплащане са променени с анекси. Така например след като по условията на търга разплащането е фиксирано на 180 дни, чрез по-късен анекс то е променено на три седмици.

  Сръбското разследване удря на камък и затъва в експертизи, без да даде конкретен резултат.

  Искат, но вече не могат…

  Междувременно, въпреки разследванията EFT се разраства и открива нови офиси на Балканите и в централна Европа. Портфолиото на EFT Group за 2008-2009, което е публикувано на сайта на фирмата, показва, че през 2008 г. EFT е купило 19% от тока, с който търгува от България. За сметка на това представянето на софийския офис е по-скоро дискретно, като се отбелязва със съжаление намаляването на свободния ток след затварянето на „Козлодуй“. Според EFT проектът „Белене“, ако бъде реализиран, ще възстанови експортния потенциал на страната.

  EFT Group проявяваше и интерес към проекта „Горна Арда“.

  “Ако Националната електрическа компания на България обяви конкурс за “Горна Арда”, ние непременно ще участваме. Проявяваме голям интерес към този проект”, заявява през август 2009 Вук Хамович. Той обяснява, че компанията иска да има собствени източници и да разшири енергийното си портфолио с хидроенергийни мощности, след като притежава вече термичната централа и мината „Станари“ в Република Сръбска.

  Може би затова на 2 май 2007 в „ЕФТ – България“ влиза като зам.-председател на съвета на директорите един лобист с опит по въпроса за „Горна Арда“ – бившият министър на държавната администрация Димитър Калчев. През февруари 2008 г. Комисията по досиетата разкри, че Калчев е бил явочник на ДС с псевдоними „Колев“ и „Клуба“. Бившият явочник, министър и лобист, който единствен от правителството на Сакскобургготски изпрати в последния му път застреляния Илия Павлов, се спомина след дълго и тежко боледуване на 1 ноември 2008.

  През септември 2009 г. се споминаха и надеждите на EFT за проекта „Горна Арда“, след като правителството окончателно определи като инвеститор Хидроенергийна компания „Горна Арда“, включваща НЕК и австрийски консорциум от Alpine Bau и EVN. По-рано, през май, австрийците се споразумяват с наследника на „Джейлан“ ССG да изкупят техния дял от 30% в „сделката на века“.

  Преди няколко дни стана ясно, че с пари от НЕК, прехвърлени през Института по минно дело и „Минстрой холдинг“ на Николай Вълканов е изплатен милион и половина лева хонорар на философа Ахмед Доган, за да консултира четири хидроенергийни проекта, между които и „Горна Арда“. Услугите на философа-хидроенергетик ще бъдат проверени прокуратурата и от парламентарната антикорупционна комисия.

  Източник: http://www.atanas.fr/

• Български традиции: Цветница (Връбница)

  Християнски празник, един от най-хубавите пролетни празници.

  Православната църква празнува Цветница (Връбница) в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден.
  Празникът е посветен на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим. В началото празникът е бил строго религиозен. Библията и свещените книги разказват, че при идването на Христос в Йерусалим, хората го посрещат с палмови клонки и възгласи „Осанна!“. Само няколко дни след това, те викат отново, но този път „Разпни го!“.
  По стечение на обстоятелствата, православни и католици са заменили палмовите клонки с върбови, поради което този празник е известен сред българите и като Връбница. В цялата страна Връбница се почита като голям църковен празник. Сутринта, на празника, църковнослужителите осветяват в църква върбови клончета. Всички отиват на тържествена служба, вземат от върбовите клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че тази осветена върба има предпазна и продуцираща сила. Сутринта, над портите на всяка къща, се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие.
  Народът нарича празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа.
  Според старите български обичаи, имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор.

  Седмицата, която започва след Цветница, се нарича Страстната седмица и означава мъка и страдание.

• Часът на Земята (Earth Hour) в снимки

  Каузата „Часът на Земята“ (Earth Hour) обединява 1/6 от населението на земята.

  

  

  

  

  

  

  Източник: Yahoo.com

• Почина шахматната легенда Василий Смислов

  Седмият световен шампион по шахмат Василий Смислов почина на 89-годишна възраст.

  Смъртта на Смислов е настъпила тази нощ (27 март 2010г.), след като преди няколко дни е бил приет в московска болница с оплаквания за болки в сърдечната област.

  На 24 март той навърши 89 години. Смислов е оперен певец, но след като не успява да участва в представление в Болшой театър се отдава на професионалния шахмат през 1950 г. Той става седмият световен шампион в историята на шахмата, като е притежател на титлата в периода 1957-58 г. На 63-годишна възраст, играе в мач за определяне на претендента за световната титла, който губи от бъдещия световен шампион Гари Каспаров.

  Ето запис с негово музикално изпълнение:

• <<
• 1
...
• 386
• 387
• 388
• 389
• 390
• 391
• 392
• 393
• 394
• 395
• 396
...
• 415
• >>