Авторски

• Тема за разпускане / Don’t Worry Be Happy

  Изпратено от приятели на Еврочикаго:

  
  .
  
  .
  
  .
  
  .
  
  .
  
  .

• Феминокрацията у нас е привидна

  Автор: Валери Найденов /24 часа/

  ТЕМАТА за феминокрацията, т.е. небивалото навлизане на жените в българското управление, се роди и проходи във в. “24 часа”. После тя се разходи по другите медии, докато накрая дори стигна до “Ню Йорк Таймс”. Но като придоби широчина, тя изгуби всякаква теоретична дълбочина. Да, жените във властта са повече. Но какво ни говори това за българската политика? Дали сме свидетели на някакво революционно изменение?

  Нека да се опитаме да вдигнем полата и на тази блудна тема. Знаем, че в кариерите на дамите има някои особености. Едни се издигат чрез собствените си способности, други по-скоро чрез някой мъж. Едни са експертки, други са украшения. Едни са лидерки, други са по-скоро домакинки, които замитат разпиляното от мъжете. Кой точно тип жени преобладава в българското управление днес? Изводът може да ни каже много за днешната ни политическа система.

  Очевидно е, че ако до възхода на ГЕРБ във властта преобладаваха жени украшения, то днес на мода са жените експертки. За истински лидерки обаче още е много рано да се говори.

  Разбира се, и при предишните управления имаше компетентни бюрократки като например Лидия Шулева и Меглена Плугчиева. Но ударението бе по-скоро върху дамите, които украсяваха властта – Чилова, Хюсменова, Етем, Масларова… Донякъде сред тях бих сложил и Гергана Грънчарова, тъй като нейната кариера съпътства кариерата на съпруга й. Както и Надежда Михайлова, която така и не успя да се утвърди като самостоятелен владетел.

  Днешните властови дами вече не са украшения, а компетентни домакини. Мястото им не е в будоара, а в кухнята. Те са надеждни и верни изпълнителки на волята на мъжествения лидер. Най-видните сред тях са Цецка Цачева, Искра Фидосова и Йорданка Фандъкова. Те ще дърпат много повече конци от своите орнаментални предшественички, но едва ли бележат настъплението на феминокрацията в България. Защото и те светят с отразената светлина на своя лидер.

  Къде сгреши Румяна Желева? Тя не усети, че са дошли нови времена. Вместо да влезе в ролята на компетентен бюрократ, тя взе да играе ролята на украшение – да събира очите с все по-елегантни костюми, да танцува във VIP Dance, да говори за красиви мъже. Но не си написа домашното. А това при новото управление вече не е на мода.

  При новото управление са на мода жените служителки. Причината, естествено, е в Бойко Борисов – той е доминиращ мъжкар, така че край него трудно могат да виреят други доминиращи мъжкари със своите дамски украшения. И в природата е така – алфа кучето е заобиколено от кучки, похотливите песове стоят встрани, примъкват се небрежно, но са винаги готови да хукнат. Жените са по-изпълнителни, по-организирани и по-старателни в детайлите. Затова те са идеалните допълнения на мъжествения лидер, какъвто е Бойко Борисов.

  С други думи, привидната феминизация на управлението всъщност обслужва доминиращия мъжкар. Ако на върха на властта бе жена, веднага под нея вероятно щяха да преобладават младите мъже, както бе в СДС при Надежда Михайлова. Но засега няма никакви изгледи в България да се появи Маргарет Тачър, Екатерина Велика, Беназир Бхуто.
  А защо на върха се настани такъв доминиращ мъжкар?

  Причината е в срива на българските партии, пълното размиване на понятията ляво и дясно, консервативно и либерално, мъжко и женско. Когато избирателното тяло загуби своята рационална структура, то се превръща в тълпа. А както казва Мусолини: “Тълпата обича силните мъже… Тълпата е като жена!”

  Женският характер на българската избираща тълпа я прави капризна, емоционална, непредсказуема. В същото време тази дама се стреми към подчинението, към благочестивата пасивна роля. С други думи, тя търси лидер. И в лицето на Бойко Борисов го е намерила. Истинската сила на г-н премиера е в съблазняването – той съблазнява тълпата с неясния си ергенски статут, с мускулите си, с небрежно-повелителната си интонация, с шеговито-заплашителните си изявления. Всичко това поддържа дамата България в постоянна емоционална възбуда.

  В този смисъл Осми март ене само празник на жените, той е и празник на съвкупния български избирател. Той е непостоянен, понякога малко вятърничав, но пък винаги готов да приюти една юношеска политическа главица в топлата си пазва. Наполеон е казал: “Имам само една страст, една любовница – това е Франция. И си лягам с нея.”

  Кой обаче си ляга с България? По принцип това би трябвало да е президентът. В класическата политология длъжността на министър-председателя се нарича “кастратска”, тъй като царският министър не произлиза от знатен род, който да може да наследи престола. А и в по-древните общества, като например в Египет, Рим, Китай, тази длъжност е заемана предимно от евнуси. Но мъжествената фигура на Бойко Борисов, на това отгоре генерал-лейтенент, автоматически отхвърля подобна роля. И също така автоматически го сблъсква с президента ловец.

  С други думи, днешният сблъсък между правителството и президентството е всъщност битка за сърцето на дамата България. Която по принцип няма нищо против да спи и с двамата.

• Раздадоха Оскарите – The Hurt Locker (Войната е опиат) е големият победител

  07.03.2010

  Преди минути завърши най-звезданата вечер на киноиндустрията на САЩ. Под диригенството на двамата водещи Стив Мартин и Алек Болдуин, които оправдаха големите очаквания, бяха раздадени всички златни, и в буквален, и в преносен смисъл, Оскари.
  Носителите на наградите на филмовата академия на САЩ са:
  Оскар за най-добър филм – „The Hurt Locker “ („Войната е опиат“) Режисьор: Катрин Бигълоу (Kathryn Bigelow). Филмът взе общо 6 статуетки!
  Оскар за най-добра актриса – Сандра Бълок (Sandra Bullock in The Blind Side), която вчера взе и наградата „Златна малинка“ за участието си във филма „Всичко за Стив“.
  Оскар за най-добър актьор – Джеф Бриджес (Jeff Bridges in “Crazy Heart”)
  Оскар за най-добър чужд филм –  The Secret in Their Eyes (El Secreto de Sus Ojos) Аржентина

  Пълният списък  „Оскарите“

  Best Picture

  The Hurt Locker

  Kathryn Bigelow, Mark Boal, Nicolas Chartier and Greg Shapiro

  Actress in a Leading Role

  Sandra Bullock

  The Blind Side

  Actor in a Leading Role

  Jeff Bridges

  Crazy Heart

  Actor in a Supporting Role

  Christoph Waltz

  Inglourious Basterds

  Actress in a Supporting Role

  Mo’Nique

  Precious: Based on the Novel ‘Push’ by Sapphire

  Animated Feature Film

  Up

  Pete Docter

  Art Direction

  Avatar

  Rick Carter and Robert Stromberg (Art Direction); Kim Sinclair (Set Decoration)

  Cinematography

  Avatar

  Mauro Fiore

  Costume Design

  The Young Victoria

  Sandy Powell

  Directing

  The Hurt Locker

  Kathryn Bigelow

  Documentary Feature

  The Cove

  Louie Psihoyos and Fisher Stevens

  Documentary Short

  Music by Prudence

  Roger Ross Williams and Elinor Burkett

  Film Editing

  The Hurt Locker

  Bob Murawski and Chris Innis

  Foreign Language Film

  The Secret in Their Eyes (El Secreto de Sus Ojos)

  Argentina

  Directed by Juan José Campanella

  Makeup

  Star Trek

  Barney Burman, Mindy Hall and Joel Harlow

  Music (Original Score)

  Up

  Michael Giacchino

  Music (Original Song)

  Crazy Heart

  „The Weary Kind (Theme from Crazy Heart)“

  Music and Lyric by Ryan Bingham and T Bone Burnett

  Short Film (Animated)

  Logorama

  Nicolas Schmerkin

  Short Film (Live Action)

  The New Tenants

  Joachim Back and Tivi Magnusson

  Sound Editing

  The Hurt Locker

  Paul N.J. Ottosson

  Sound Mixing

  The Hurt Locker

  Paul N.J. Ottosson and Ray Beckett

  Visual Effects

  Avatar

  Joe Letteri, Stephen Rosenbaum, Richard Baneham and Andrew R. Jones

  Writing (Adapted Screenplay)

  Precious: Based on the Novel ‘Push’ by Sapphire

  Screenplay by Geoffrey Fletcher

  Writing (Original Screenplay)

  The Hurt Locker

  Written by Mark Boal

  Източник: www.Eurochicago.com

  –––––––––––––––––––––––––––

  Списък на номинираните:

  Academy of Motion Picture Arts and Sciences

  – MOTION PICTURE NOMINATIONS – 82ND AWARDS

  – NOMINATIONS BY PICTURE –

  (This list does not include Short Films or Documentary Short Subjects)

  „Ajami,“ an Inosan Production (Kino International) (1 nomination)
  Best foreign language film (Israel)

  „Avatar,“ a Lightstorm Entertainment Production (20th Century Fox) (9 nominations)
  Art direction
  Cinematography
  Directing
  Film editing
  Original score
  Best picture
  Sound editing
  Sound mixing
  Visual effects

  „The Blind Side,“ an Alcon Entertainment Production (Warner Bros.) (2 nominations)
  Sandra Bullock – Performance by an actress in a leading role
  Best picture

  „Bright Star,“ a Jan Chapman/Bright Star Films Production (Apparition) (1 nomination)
  Costume design

  „Burma VJ,“ a Magic Hour Films Production (Oscilloscope Laboratories) (1 nomination)
  Documentary feature

  „Coco before Chanel,“ a Haut et Court Production (Sony Pictures Classics) (1 nomination)
  Costume design

  „Coraline,“ a LAIKA Production (Focus Features) (1 nomination)
  Best animated feature film

  „The Cove,“ an Oceanic Preservation Society Production (Roadside Attractions) (1 nomination)
  Documentary feature

  „Crazy Heart,“ an Informant Media/Butcher’s Run Films Production (Fox Searchlight) (3 nominations)
  Jeff Bridges – Performance by an actor in a leading role
  Maggie Gyllenhaal – Performance by an actress in a supporting role
  Original song – „The Weary Kind (Theme from Crazy Heart)“

  „District 9,“ a Block/Hanson Production (Sony Pictures Releasing) (4 nominations)
  Film editing
  Best picture
  Visual effects
  Adapted screenplay

  „An Education,“ a Finola Dwyer/Wildgaze Films Production (Sony Pictures Classics) (3 nominations)
  Carey Mulligan – Performance by an actress in a leading role
  Best picture
  Adapted screenplay

  „El Secreto de Sus Ojos,“ a Haddock Films Production (Sony Pictures Classics) (1 nomination)
  Best foreign language film (Argentina)

  „Fantastic Mr. Fox,“ an American Empirical Production (20th Century Fox) (2 nominations)
  Best animated feature film
  Original score

  „Food, Inc.,“ a Robert Kenner Films Production (Magnolia Pictures) (1 nomination)
  Documentary feature

  „Harry Potter and the Half-Blood Prince,“ a Warner Bros. Production (Warner Bros.) (1 nomination)
  Cinematography

  „The Hurt Locker,“ a Voltage Pictures Production (Summit Entertainment) (9 nominations)
  Jeremy Renner – Performance by an actor in a leading role
  Cinematography
  Directing
  Film editing
  Original score
  Best picture
  Sound editing
  Sound mixing
  Original screenplay

  „Il Divo,“ an Indigo Film/Lucky Red/Parco Film/Babe Films Production (MPI Media Group through Music Box) (1 nomination)
  Makeup

  „The Imaginarium of Doctor Parnassus,“ a Poo Poo Pictures Production (Sony Pictures Classics) (2 nominations)
  Art direction
  Costume design

  „In the Loop,“ a Loop Film/BBC Films and UK Film Council in association with Aramid Entertainment Production (IFC Films) (1 nomination)
  Adapted screenplay

  „Inglourious Basterds,“ a Weinstein Company/Universal Pictures/A Band Apart/Zehnte Babelsberg Production (The Weinstein Company) (8 nominations)
  Christoph Waltz – Performance by an actor in a supporting role
  Cinematography
  Directing
  Film editing
  Best picture
  Sound editing
  Sound mixing
  Original screenplay

  „Invictus,“ a Liberty Pictures Production (Warner Bros.) (2 nominations)
  Morgan Freeman – Performance by an actor in a leading role
  Matt Damon – Performance by an actor in a supporting role

  „Julie & Julia,“ a Columbia Pictures Production (Sony Pictures Releasing) (1 nomination)
  Meryl Streep – Performance by an actress in a leading role

  „The Last Station,“ an Egoli Tossell Film/Zephyr Films Production (Sony Pictures Classics) (2 nominations)
  Christopher Plummer – Performance by an actor in a supporting role
  Helen Mirren – Performance by an actress in a leading role

  „The Lovely Bones,“ a Wingnut Films Production (DreamWorks in association with Film4, Distributed by Paramount) (1 nomination)
  Stanley Tucci – Performance by an actor in a supporting role

  „The Messenger,“ an All the King’s Horses Production (Oscilloscope Laboratories) (2 nominations)
  Woody Harrelson – Performance by an actor in a supporting role
  Original screenplay

  „The Milk of Sorrow,“ a Wanda Visión/Oberon Cinematogràfica/Vela Production (1 nomination)
  Best foreign language film (Peru)

  „The Most Dangerous Man in America: Daniel Ellsberg and the Pentagon Papers,“ a Kovno Communications Production (1 nomination)
  Documentary feature

  „Nine,“ a Weinstein Brothers/Marc Platt/Lucamar/Relativity Media Production (The Weinstein Company) (4 nominations)
  Penélope Cruz – Performance by an actress in a supporting role
  Art direction
  Costume design
  Original song – „Take It All“

  „Paris 36,“ a Galatée Films Production (Sony Pictures Classics) (1 nomination)
  Original song – „Loin de Paname“

  „Precious: Based on the Novel ‘Push’ by Sapphire,“ a Lee Daniels Entertainment/ Smokewood Entertainment Production (Lionsgate) (6 nominations)
  Gabourey Sidibe – Performance by an actress in a leading role
  Mo’Nique – Performance by an actress in a supporting role
  Directing
  Film editing
  Best picture
  Adapted screenplay

  „The Princess and the Frog,“ a Walt Disney Pictures Production (Walt Disney) (3 nominations)
  Best animated feature film
  Original song – „Almost There“
  Original song – „Down in New Orleans“

  „The Secret of Kells,“ a Cartoon Saloon/Les Armateurs/Vivi Film Production (GKIDS) (1 nomination)
  Best animated feature film

  „A Serious Man,“ a Working Title Films Production (Focus Features) (2 nominations)
  Best picture
  Original screenplay

  „Sherlock Holmes,“ a Warner Bros. UK Services Production (Warner Bros.) (2 nominations)
  Art direction
  Original score

  „A Single Man,“ a Fade to Black and Depth of Field Production (The Weinstein Company) (1 nomination)
  Colin Firth – Performance by an actor in a leading role

  „Star Trek,“ a Bad Robot Production (Paramount and Spyglass Entertainment) (4 nominations)
  Makeup
  Sound editing
  Sound mixing
  Visual effects

  „Transformers: Revenge of the Fallen,“ a Don Murphy/Tom DeSanto/di Bonaventura Pictures/Ian Bryce Production (DreamWorks and Paramount in association with Hasbro, Distributed by Paramount) (1 nomination)
  Sound mixing

  „Un Prophète,“ a Why Not/Page 114/Chic Films Production (Sony Pictures Classics) (1 nomination)
  Best foreign language film (France)

  „Up,“ a Pixar Production (Walt Disney) (5 nominations)
  Best animated feature film
  Original score
  Best picture
  Sound editing
  Original screenplay

  „Up in the Air,“ a Montecito Picture Company Production (Paramount in association with Cold Spring Pictures and DW Studios) (6 nominations)
  George Clooney – Performance by an actor in a leading role
  Vera Farmiga – Performance by an actress in a supporting role
  Anna Kendrick – Performance by an actress in a supporting role
  Directing
  Best picture
  Adapted screenplay

  „Which Way Home,“ a Mr. Mudd Production (1 nomination)
  Documentary feature

  „The White Ribbon,“ an X Filme Creative Pool/Wega Film/Les Films du Losange/Lucky Red Production (Sony Pictures Classics) (2 nominations)
  Cinematography
  Best foreign language film (Germany)

  „The Young Victoria,“ a GK Films Production (Apparition) (3 nominations)
  Art direction
  Costume design
  Makeup

  Източник: www.oscars.org

  –––––––––––––––––––––––-

  История на наградите „Оскар“

  Най-бляскавата церемония в света на киното – връчването на наградите „Оскар“, води началото си от далечния 4 май на 1927 г.

  Тогава 36 кинематографисти, представители на различните професии във филмовото производство, учредяват Академията за кинематографично изкуство и наука.

  На 11 май 1927 г. на банкет в холивудския хотел „Амбасадор“ президентът на компания „Метро Голдуин Майер“ предлага да бъдат учредени специални награди за най-добри постижения в света на киното.

  Така се ражда най-печелившото начинание на Холивуд, най-гледаното шоу в света на киното, което събира пред телевизионните екрани по света над 1 милиард зрители.

  В банкетната зала на хотел „Амбасадор“ е и художественият ръководител на компанията Седрик Гибсън.

  Докато слуша, на малко листче той бързо нахвърля скица на рицар, гордо изправен върху кутия с филмова лента. Основателите на академията още на банкета горещо прегръщат идеята, а заедно с нея и ескиза на Гибсън.

  Първата награда на академията е връчена на Емил Дженингс, при това предсрочно – още през февруари 1929 г.

  Самата церемония се е състояла на 15 май 1929 г. на банкет в хотел „Холивуд Рузвелт“.

  По време на нея са раздадени 15 отличия. Церемонията обаче останала незабелязана за широката общественост. Не я удостоили с внимание и журналистите, които не пожелали да напишат и ред. Чак на следващата година местна радиостанция направила репортаж от мястото на събитието.

  През 1945 г. церемонията била излъчена за пръв път в чужбина – за американските войници в Европа.

  През 1953 г. дошъл ред и на предаването на живо по телевизията, а през 1966 г. зрителите вече започнали да получават образа цветен и да гледат звездите в целия им блясък. Напоследък оскарите превзеха и глобалната мрежа. Стотици са сайтовете, където може да се види церемонията на живо или да се научи нещо за нея, дори да се участва в гласуване, което да определи симпатиите на зрителите.

  След първите 15 отличия Американската киноакадемия постепенно започва да намалява броя на наградите, за да достигне той цифрата 7.

  След това обаче начинанието се разраства, а заедно с това се увеличава постепенно и броят на отличията, за да стигне до сегашните 24. Последните попълнения са за най-добри костюми и за анимационен филм. Церемонията е отлагана само 3 пъти. През 1938 г. Лос Анджелис пострадал тежко от наводнения, които наложили едноседмично забавяне.

  От уважение към Мартин Лутър Кинг при убийството му през 1968 г. само няколко дни преди раздаването на наградите датата била сменена за 2 дни по-късно. През 1981 г. в деня на церемонията стреляли по президента Роналд Рейгън и тя била отложена.

  От 2002 година „Оскар“-ите се раздават в „Кодак тиътър“ с неговите около 3500 места. За построяването му преди време бяха отпуснати 94 милиона щатски долара. „Кодак тиътър“ бе създаден, за да предложи постоянен дом на наградите „Оскар“ след 70-годишно странстване.

  Театърът се намира съвсем близо до холивудския хотел „Рузвелт“, където през 1929 година се е състояла първата церемония по връчването на наградите на Американската киноакадемия, продължила само 15 минути.

  Входът на „Кодак тиътър“ откъм Хайленд авеню е внушителен, издържан в типично холивудски стил. Архитектурата е вдъхновена от пищната продукция от 1916 г. Intolerance на Д. У. Грифин.

  Атмосферата във вътрешността е задушевна. Четирите нива са просторни, а балконите на три нива са разположени достатъчно близо до широката 36 метра сцена.

  В специална зала над 1500 журналисти отразяват най-голямото събитие в света на киното.

  Източник: в-к Дневник (www.dnevnik.bg)

• Големите бунтове на прехода не бяха дело на будните граждани

  Време е да признаем, че народните вълнения през последните 20 години бяха користно дирижирани

  Автор: Диян Божидаров /Сега/

  Прави бяха хората, които твърдяха, че Алексей Петров ще пренапише най-новата история на България. И я почна. Но не криминалната, а една друга, доста по-важна и също толкова оперативно интересна.

  Петров каза, че е предотвратил нахлуването на таксиджиите в парламента на 16 март 2001 г. Помним датата, нали? Хиляди жълти коли обсадиха Народното събрание, гневни от безсилието на държавата срещу престъпността. 3-годишният син на таксиметров шофьор изчезна и хората искаха наказание и мъст. Търсеха ги от властта, тъй като все още полицията не бе съобщила, че детето не е отвлечено, а убито от майка си.

  Тогава страната бе залята от битови и мафиотски престъпления и т.нар. бунт на таксиджиите изглеждаше като знак за изчерпано народно търпение. Това бе втората подобна мащабна гражданска реакция след десетоянуарските събития. Носеше огромен политически подтекст, чието послание бе, че народът повече не може да търпи беззаконието на тия, които дойдоха по сходен начин на 10 януари. И може да им посегне. Няколко месеца по-късно царят триумфално се завърна в родината си.

  Сега Алексей Петров твърди, че е спрял таксиджиите
  Иван Костов пък го обвинява, че ги е организирал. Истината не я знаем. Но научихме, че офицерът под прикритие, лоялният гражданин е бил там.

  Много хора имаше пред парламента и на 10 януари 1997 г. Всякакви – под и извън прикритие. Спорът дали щурмът срещу Народното събрание бе инспириран, или бе спонтанна атака на гладни гневни българи, вероятно ще е вечен. Но събитията е добре да се преценяват от дистанцията на времето. Хората, които трошиха прозорците на парламента, много приличат на лумпените, които опорочиха митинга срещу тройната коалиция на 14 януари миналата година. И в двата случая това не бяха обикновени съвестни граждани, чието смело отчаяние носи добрини и прогрес. А просто участници в едно активно мероприятие.

  И на 16 март 2001 г., и на 10 януари четири години по-рано, както и в други сходни масови прояви, протестираха десетки хиляди добри, умни и мирни хора. Изкарани на площада от най-добри чувства и отговорност към България и децата си. Но и световната история е пълна с примери как безкористният човешки гняв може да бъде користно направляван. Революциите обикновено протичат с огромен

  масов ентусиазъм и хладна конспирация

  между тесен кръг умни, но непочтени люде. Просто трябва да мине време, за да се разбере кой и защо е направлявал масите. И от кои учебници за масова манипулация е чел.

  Макар и да не е признато от властта официално, вече се знае, че палежът на Партийния дом през 1990 г. е умишлено провокиран.

  10 ноември година по-рано се случи без участие на гражданството. Но имаше море от граждански вълнения след това. За които непрекъснато научаваме, че са били оглавявани от щатни и нещатни сътрудници, от офицери и старшини под прикритие. Те говореха от трибуните, пълнеха телевизията, създаваха образи, очаквания, направляваха… А западните медии ги представяха като будната гражданска съвест в преродената българска демокрация.

  Има ли въобще гражданско общество в България? И ако да, откога почва то? Признанията около участието на Петров в едно такова „гражданско събитие“ през 2001 г. разкриват грозните истини. В България имаше искрени и недирижирани протести – за въздух, училища, пътища…. Но големите събития, чрез които т. нар. гражданско общество „съзряваше“, се случваха под видимото и недотам наставничество на лоялното гражданство.

  Подобна група от „будни и загрижени“ българи
  дори ходи до Мадрид през 2000 г., за да покани царя. Официално. Неофициалното не се знае, но се подразбира. При гражданите за европейско развитие конспирация няма, при тях всичко се вижда и не се крие. От което България не става нито по-гражданска, нито по-европейска.

  Стотици интернет потребители скочиха наскоро срещу ограничаването на свободата в глобалната мрежа. В някои искания успяха, в други – не. Хиляди българи не искат ГМО, битката им все още не е приключила. Продължава войната на Зелена България срещу бетона. Нека не сме наивни, тук нейде също има или ще покълне корист. Но вероятно това са истинските наченки на гражданското общество, това са първите му битки. Защото са срещу парите, олигархията, кражбите на свободи и природа, но не след революции, а еволюция. Не по пътя на метежи, които прикриват оперативно интересните неудобства, а чрез законен граждански натиск.

  Много хора не са съгласни с текущите граждански вълнения. Считат ги за глупави, закостенели и не признават, че това е авангардът на гражданската енергия. Всеки има право на мнение. За България е важно, че това, поне засега, не са активни мероприятия. Което е от значение с оглед на гореописаните факти и събития. Точно обратното – срещу тях са в ход дезинформации и манипулации от дежурните „говорители на обществото“, станали символ на досегашната бутафория.

  Ще видим. Другото е история за поука.

• Новата 100-доларова банкнота в САЩ

  Новата 100-доларова банкнота ще бъде официално представена на гражданите на САЩ и целия свят на 21 април т.г. В тържествената презентация ще вземат участие министърът на финансите на САЩ Тимоти Гайтнър, главният ковчежник Роза Риос и шефът на Федералния резерв Бен Бернанке. Новият купюр се въвежда в обръщение с цел обновяване на системата за защита от фалшификатори. По този повод в САЩ се провежда мащабна информационна кампания, запознаваща американците с новата банкнота. Счита се, че около 2/3 от всички 100-доларови банкноти в света е в обръщение извън пределите на САЩ. Дизайнът на банкнотата с образа на Бенджамин Франклин се е променял над 10 пъти, като последното изменение е било през 1996 г. Очакваше се поредното обновление да бъде през 2008 г., но то се случва едва сега. /АП /

  Източник:БГНЕС

• Една българка от Чикаго: Репресирана съм в САЩ

  ВАШИНГТОН – Трима американски сенатори са изпратили писмо до президента Барак Обама в защита на родената в България Ангела Бонева, на която отнемат US гражданството.

  Реакцията дойде три дни след публикация във в. “Чикаго трибюн”, в която подробно се разказва за борбата й с бюрокрацията в САЩ. Ангела Бонева (34 г.) е родена и израства в Русе, но баща й – Стийв Бонев (80 г.), е роден в САЩ, и през 1981 г. тя получава US гражданство. През 1997 г. Ангела се мести в Америка. Съпругът й Георги Петров (36 г.) има US гражданство от 2008 г. Двамата имат син – Раян (7 г.)

  Неволите на Бонева почват през 2003 г., когато й съобщават с писмо, че е получила гражданство погрешка. Според разпоредбите към 1981 г. баща й трябвало да е живял в САЩ 10 г., за да получи гражданство по рождение, а той живял в САЩ до 6-ата си година, след което се преместил в България. През 1986 г. обаче срокът бил намален от 10 години на 5 г.

  Заради казуса сенаторите републиканци Ричард Бър и Хауърд Кобъл и демократът Кай Хейгън пишат до Обама: “Ангела Бонева е лишена от документи, които е притежавала в миналото. Защо? Защото Държавният департамент е направил грешка преди години. Но няма причина тя да бъде наказвана. Не тя е извършила грешката.”

  – Г-жо Бонева, как “американската мечта” се превърна в кошмар за вас?

  – Оказа се, че след 29 г. живот като американска гражданка вече не съм такава.

  – Имате ли официален документ за гражданство?

  – Имам документ, наречен Consular Report of Birth Abroad, на който пише, че това е доказателство за американското ми гражданство.

  – Баща ви е трябвало да живее 10 г. в САЩ, преди да се родите, а той е бил там само 6 г. Защо?

  – Моят баща е роден в САЩ през 1929 г. Майка му си идва с него в България, когато е дете. Но дядо ми остава в САЩ. Когато баща ми става пълнолетен, той почва да прави опити да се прибере в Америка. Но идва 9 септември и “народната власт” отказва да му разреши да напусне страната. Малко след като през 1956 г. излиза разрешението, го арестуват и изпращат без съд и присъда в трудовите лагери в Белене и в Ловеч. Причината е, че е американски гражданин и като такъв е посетил US легацията, за да се върне в САЩ. В лагера баща ми е мъчен, бит и изтезаван само защото е роден в Америка. Ако на другите лагерници са им удряли по двадесет камшика за “превъзпитание”, за баща ми, или “американеца”, както са го наричали, те са били двойно повече. По същата причина братът на баща ми е убит от бой само когато е на 20 г., от властите в тогавашна България.

  – Как разбрахте тогава, че не сте американска гражданка?

  – През 2003 г. изтече американският ми паспорт и отидох да го подновя. Тогава изведнъж се оказа, че вече не съм гражданка на САЩ. Наех адвокати и властите казаха, че ми възстановяват гражданството. Но през 2004 г. имиграционните власти пак ми съобщиха, че нямам гражданство.

  От тогава до днес съм в една безкрайна битка с бюрократичната система. Не мога да разбера каква държава е Америка, щом третира собствените си граждани като нелегални имигранти?

  – Колко грешки са допуснати досега?

  – Безкрайно много. През 1981 г. ми дават документ за гражданство, след това ми издават паспорт. През 1993 г. го подновявам. През това време се омъжвам и съпругът ми получава зелена карта въз основа на това, че аз съм гражданка на САЩ. През 2002 г. в Америка се ражда детето ми, което също е гражданин на САЩ. През 2003 г. ми изтича паспортът и оттогава започва този кошмар.

  – Според вас кой е виновен за случилото се?

  – Американските власти, но не искат да си го признаят. Как може от 1981 до 2003 г., не един, а два пъти да ми подновяват паспорта и изведнъж да се окаже, че не съм гражданин на страната. Имам чувство, че някой се опитва да скрие или унищожи документи, свързани с моя случай, за да прикрие нечия грешка. Свързах се с представителя на европейския отдел, към Държавния департамент Ричард Доуел и единственото, което той ме посъветва, е да си наема адвокат, сякаш вината е в мен. Но тя не е.

  Чувствам се като затворник, излежаващ присъда, без вина. Заради проблемите с моя статут в момента не мога да почна работа. А от август тази година може би вече няма да мога и да си карам колата, защото ми изтича шофьорската книжка. Чувствам се репресирана от американската държава. Моята семейна трагедия продължава. Оказа се, че семейството ми, освен че е тормозено в България, сега това продължава и в САЩ.

  Симеон ГАСПАРОВ (в-к Труд)

• Първанов : Дянков – какъв ще бъде резултатът?

  Първанов си върна на Дянков, сразявайки цялото правителство

  Автор: Никола Лалов
  5 Март 2010

  Президентът Първанов най-накрая намери повод и нанесе удар в гръб на вицепремиера Симеон Дянков, изваждайки стенограма от „помирителния“ им разговор на „Дондуков“ 2 в петък. Дянков отиде там с намерението да изчистят „недоразуменията“ между институциите, но, както стана ясно, е бил принуден да се обяснява като „провинил се“ ученик.

  На влизане той заяви, че „недоразуменията между институциите по всяко време, особено по време на криза, не са хубави за една държава“. След около половин час напусна „Дондуков“ 2 с лаконичното обяснение, че разговорът бил „конструктивен“.

  От стенограмата обаче става ясно, че разговорът е преминал по-скоро като „другарски съд“, в който Първанов, началникът на кабинета Никола Колев и съветникът на президента Кирил Ананиев търсят сметка на Дянков за скорошни и по-отдавнашни „провинения“ спрямо президента.

  На Дянков не се спестява и признанието, че държавният глава не би го приел, ако за срещата не е бил помолил лично премиерът. Бойко Борисов, който вече коментира, че „и на двете фигури не им прави чест да занимават със спора си обществото“ и заяви, че няма да се меси в него, в петък се измъкна с обяснението, че не е оказал влияние върху Дянков да поиска срещата с Първанов.

  При така устроения му капан, за който и не подозира, вицепремиерът се придържа към добрия тон и към конкретната тема на разговора, изпадайки в многословни оправдания и обяснения. Първанов обаче е подготвен за съвсем друга среща – с обществото – и знаейки, че всяка дума ще се тиражира в медиите, си е намислил не само обвинителна реч срещу вицепремиера и правителствената политика, но и собствения си политически реванш.

  Повод за всичко това стана участие на Дянков в забавно телевизионно шоу, по време на което водещият се опита да го въвлече в разговор за притежавани от „младия милиардер“ Първанов луксозни имоти у нас и в чужбина, но министърът отбеляза, че не е говорил такива неща. На следващия ден обаче президентът поиска от Дянков или да докаже твърденията си, или да си подаде оставката.

  Министърът отговори чрез пресцентъра си, че не е набеждавал държавния глава и показа стенограма от разговора в тв шоуто.

  Скандалът избухна в момент на помирение и ренесанс на добрите отношения между Борисов и Първанов, което явно е причината Дянков да тича да се обяснява с президента.

  Многократните му опити да убеди държавния глава, че цитатът с „младия милиардер“ не е негов, не минават. Далеч по- обиграният в политиката Първанов отвръща, че не му вярва, защото, според него, имало сценарий за дискредитирането му.

  Той дава задача на вицепремиера: „Концентрирайте се върху това как да опровергавате внушението, че аз не съм млад, но съм милиардер“.

  Първанов завършва с послание към публиката, казвайки патетично, че не иска извинение, а истината. И затова институцията му ще направи всичко, за да потърси „пълна прозрачност за годините на прехода“ – кой какви сметки, банки, имоти и предприятия има.

  Първанов, който има досие на агент от ДС, отново повтаря идеята си за изваждане на „икономическите досиета“.

  На финала той призовава Дянков да се извини за политиката си на безработните, на науката, на хората с увреждания, на армията, на МВР и пр.

  Първанов дава знак за край на срещата с думите „Това е, което имах да ви кажа“. Дянков отвръща с „Благодаря“.

  Вицепремиерът влезе на „Дондуков“ 2 в 10 ч. със стенограма от тв шоуто, а три часа по-късно на сайта на държавния глава бе публикувана стенограма от разговора с Дянков.

  От стенограмата става ясно, че на срещата са присъствали началникът на кабинета на президента Никола Колев и секретарят по финансовата политика Кирил Ананиев. Ето пълния текст на стенограмата:

  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Да, слушам Ви.

  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Добър ден, благодаря за срещата, за оказаното време.
  Аз след известен размисъл реших, че ще е полезно и благодаря, че откликнахте на молбата ми да се срещнем и да изчистим това, според мен, недоразумение, което се получи след появата ми в „Шоуто на Иван и Андрей“. Понеже, според мен, наистина това е недоразумение. Донесъл съм и стенограма от цялото шоу. Предполагам, че Вие вече сте я виждал, за да покаже, че не е имало някаква зла умисъл, въобще не е имало нещо от моя страна, което да предполага лош обрат на нещата.
  Исках да кажа две неща:
  Първо, че цитатът, който ми беше подаден, определено не е мой цитат. Дотогава никога не бях чувал този цитат. Не съм казвал нищо от този род, когато и да било.
  И второ, че, според мен поне, е имало някаква, може би непълна информация, от Вашия екип точно какво съм казал по време на шоуто. Именно аз се опитвах да кажа, че това не е мой цитат. Два пъти съм го казал това. Не е точно това, което се казва, не си спомням да съм го казвал, и просто да изляза от темата.
  Понеже шоуто беше забавно шоу, може би не съм успял да изляза по най-добрия начин, поне може би според коментарите на Вашия екип, но това ми беше идеята. Идеята ми беше да е явно, че това не е мой цитат, не съм казвал нищо от този род и да искам да изляза от него. Така че се надявам, че това е наистина вече като сте видели, може би, пълния текст, може би и от Ваша страна се надявам да има разбиране, че това е недоразумение.
  И в интерес, понеже сме и в криза, то във всяко време не е хубаво да има недоразумения между институциите, но особено в криза, където имаме такива големи теми като приходи, като ERM- 2, за което Ви благодаря, между другото, че миналата седмица помогнахте много в разговорите Ви в Европа. За мен това са главните теми и този тип недоразумения просто ме отделят от и моята цел, и целта на правителството, и, разбира се, Вашите цели.
  Това исках да кажа.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Благодаря.
  Първо, предлагам да изясним един по-стар въпрос, тъй като не сме се виждали.
  Вие, г-н министър, излъгахте по отношение на изтеглените пари на президентската администрация и там също влязохме в един 10-дневен спор в медиите и бяхме предмет на доста сериозни инсинуации и коментари. Имахме един спор, връщам нещата назад, за който историята ще покаже кой е бил прав, но определено Вие и тогава си позволихте доста груби оценки и думи по отношение на моя екип.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Извинете, става въпрос за бюджета?
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  За доклада първо. (б.р. – икономическия доклад за Президента)
  А сега въпросът ми е, защо излъгахте за изтеглените пари от президентската сметка.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Не, аз не съм излъгал за това. Тогава пътувах, както знаете. Въпросите излязоха като бях в страната, в Пловдив. Аз питах екипа си. Екипът това отговори. Аз не смятам, че съм излъгал, нито пък че екипът…
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Вие казахте, записано е в медиите, че не са изтеглени парите, просто не са постъпили. Имаме електронната разпечатка, която ясно показва кога какво е постъпило и какво е изтеглено.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Аз разчитам на екипите си. Екипите ми това казват.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Само че, Вие тогава казахте, че президентът е подведен, а не че Вие сте подведен. Аз, първо, помня много добре, и второ, преди тази среща отново съм направил справка с публикациите.
  Тоест, наслагват се, г-н министър, серия от факти, които показват, че Вие имате определено отношение към институцията.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Което не е така.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Вие и в този последен случай провокирате конфликт между институциите.
  Аз съм гледал внимателно този материал. Не приемам категорично постановката, че някой от екипа ме е подвел. Чел съм не само стенограмата, но съм гледал и предаването и съм наясно с този род предаване. Аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака. Тъкмо заради това аз категорично държа, настоявам, Вие, като лице, ангажирано като министър, да изясните този случай пред българското общество. Защото, г-н министър, аз, тук говоря само в лично качество, после ще говоря институционално – може да е малко емоционално, но аз имам едно име, което е завещано от моите родители, което искам да оставя на моите деца неопетнено. С тези инсинуации се хвърля много неприятна, тежка сянка върху името на фамилията ми.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Това го разбирам.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Ами като го разбирате, защо влизате в този сценарий, макар че аз нямам съмнение, че Вие сте част от него, защо влизате по такъв начин и вкарвате институциите в този проблем?
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  А Вие защо смятате, че аз съм част от този сценарий? Той по никакъв начин не ми помага.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Защото става ясно от онова, което съм видял, г-н министър. Защо Вие коментирате президента в контекста на проверката на сметки, милиардери и т.н.? Коментирате единствено името на президента.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Опитвам се, виждате, в целия разговор там да се измъкна.
  Казахте, че сте виждали самия разговор. Там се надявам, че става ясно, че това е изненада за мен. Аз казвам: не, това не е нещо, което съм казал, не е точно, за други неща сме си [говорили].
  Аз пък не приемам, че Вие смятате, че това е някаква атака срещу Вас, където и аз участвам. Аз нямам никакъв интерес да участвам в такива атаки, защото Вие сте много по-силна фигура от мен, много по-уважавана фигура от мен. Покрай кризата аз така или иначе на толкова теми, на които трябва да се спрем, по никакъв начин това не може да се приеме, че аз съм част от това.
  Вие виждате, че на мен ми пречи в момента много това, вместо да се занимавам с работата си, аз прекарвам дълго време, подронвам авторитета на Министерство на финансите… Не, просто моля, разберете, че това не е нещо, където аз съм участвал. Бях изненадан явно от този цитат. Не е мой цитат, никога не съм казвал нещо от този род. Той по никакъв начин не ми помага. Много ми вреди, вреди ми много повече, отколкото на Вас. И аз съм тук за името си. Както знаете, аз съм бил извън България дълго време, семейството ми е извън България. Аз дойдох, за да помогна на България и понеже във финансови кризи аз съм работил по много държави в света и тази тема я разбирам много. Всяка друга тема на мен ми е от минус.
  Така че моля…
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Сериозно ли говорите, че на Вас Ви вреди това повече, отколкото на мен?
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Аз признавам, че не мога… (б.р. – прекъсва мисълта си) в момента ми вреди. Да, смятам, че в момента ми вреди много повече, защото аз, вместо да се фокусирам върху това, за което съм дошъл и което мога – именно финансите, това е голяма изненада за мен. И както виждате, вече от няколко дни, вместо да се занимавам с финанси, просто моля, разберете, това не е нещо, което на мен нито ми трябва, нито аз се опитвам…, не съм част от това.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Какво показа Вашата проверка за сметките на милионерите и милиардерите в България?
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  В смисъл?
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Това беше темата на Вашия разговор там.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Тя, проверката, не е на милионерите и милиардерите в България, тя е на хората, които имат над 50 хил. лв. за 2009 г., не са се документирали, не са се регистрирали по ДДС. Тази проверка върви, някъде около 1000 души вече са се регистрирали, които не бяха, но това е проверката. Няма проверка за милионери и милиардери, има проверка за регистрация по ДДС, но тя е за около 5 хил. души – 4 950 хил. души. Това ще ни отнеме поне още 2 месеца да минем през нея.
  Но Вие имате много по-голям опит от мен в този тип и въобще във всички видове медии. Аз до влизането си в България съм бил, макар че съм работил за голяма институция, и разбира се, съм участвал в медии и съм бил в ролята си на експерт, тук съм в смисъл финансов експерт. Тук съм в ролята си и на финансов експерт, и на част от правителството, така че нямам опита, който Вие имате и други хора имат в България. И моето честно отношение от гледна точка на това е, аз бях много изненадан, не беше мой цитат, никога не може да е било мой цитат. Аз се опитвах по най-бързия начин да се измъкна от това. Те ме връщаха към темата. Както виждате тук, три пъти ме връщаха в темата, а аз се опитвах да се измъкна. Може би не беше по най-елегантния начин, но аз се опитвах да се измъкна.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Защо трябва да се измъквате, г-н Дянков?
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Защото те ме питаха: какво мислите по този цитат? Аз казах: Този цитат не е мой.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Въпросът не е в цитата, въпросът е в истината по същество.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Но аз истината няма начин да я знам, понеже просто не е моя тема. Нали, какво мога да кажа, тъй като ми четат някакъв цитат? Истината аз я казвам веднага. Това не е нещо, което аз съм казал. Това е истината.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  И в същото време какво отговаряте на въпроса за „младия милионер“?
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Че не е млад, просто е шоу и аз се опитвам да се измъкна по някакъв начин, защото те на три пъти ме връщат към него.
  Пак казвам, може би това не е, но това не е злонамереност и аз се надявам, че поне на това ще ми повярвате. Това е начин да се измъкна от неочакван и тежък за мен въпрос, защото аз явно съзнавам, че това е тежък въпрос за мен. И аз казвам истината: не е мой цитат. Два пъти го казвам: Не е точно това, не е мой цитат, не си спомням, не сме говорили за такова нещо. Това поне се надявам, че ще ми повярвате. Просто нямам никакъв интерес…
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Не Ви вярвам.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Добре.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Не Ви вярвам, първо, защото знам как стават тези неща, дори и в конкретния случай, но по-важното е друго – Вие сте министър на финансите.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Така е.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Когато има зададен такъв въпрос за институции, независимо дали става дума за президент, премиер или някой друг, Вие имате много по-верен от професионална гледна точка отговор – да или не, и би трябвало да имате тази позиция. Отговорът, който сте дали, практически хвърля съмнения.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Аз трябва да съм честен.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Нещо повече, този отговор хвърля петно върху моето име.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Аз не смятам така.
  Вие казвате, че трябва да съм честен. Те ми дават цитат, аз казвам: Това не е мой цитат. Това е истината. Вие може би се съмнявате, че това е бил мой цитат. Аз не разбирам точно къде е съмнението?
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Да Ви вадя ли сега стенограмата?
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Ето я стенограмата.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Вие продължавате да бягате от коментар по финала на този отговор.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Аз финалът го разбирам, но Вие пък не ми казвате дали смятате, че това е мой цитат, защото от там почна. Те питаха, ето го тук коментара: „Вашият цитат, Вие продължавате ли да …“ Аз казвам: това не е мой цитат, нямам никакво отношение към този цитат, което е така.
  В смисъл, Вие ми казахте, че трябва да има честен отговор.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Вие защо дойдохте тук, г-н Дянков?
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  За да се помъча и да Ви помоля да изчистим това недоразумение, защото то удря…
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Как, като ме убедите, че цитатът не е Ваш?
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Като намерим истината. Цитатът определено не е мой.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  За това ли дойдохте?
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Не. Ако тръгнем от…, понеже Вие казахте, че не ми вярвате и аз се опитвам да разбера за какво не ми вярвате, защото, ако ми повярвате, че цитатът не е мой, ако успеем, макар че, това явно ще е трудно да ми повярвате, че аз не съм бил част от някаква схема, аз бях изненадан напълно от този коментар.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  И сега какво следва от това? Сега вече не сте изненадани, има едноседмичен дебат. Какво следва?
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  В смисъл за мен какво следва?
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  За изчистването на този проблем.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Това е, че аз се надявам от този разговор, за мен лично аз какво си научавам от това, че по този тип шоута аз не трябва да се появявам. Това е от личностна гледна точка, макар че това не помага за конкретната тема. Но виждам, че нямам достатъчно опит да участвам в такива…
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Аз Ви прекъсвам с извинение, но това е последното нещо, което аз мога да претендирам към Вас. Вие участвайте в каквото си искате шоу. Тук става дума за нещо друго.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Не, това е просто за мен…, да, разбирам, че става въпрос за нещо друго и благодаря пак за отделеното време.
  НИКОЛА КОЛЕВ:
  Тук става въпрос за две различни неща.
  Ако приемем, че цитатът не е Ваш, защото ние се постарахме да поровим в интернет веднага след всичко това и в няколко сайта има приписано Ваше изявление, което не очакваме да открием кога точно е казано по този въпрос, така че приемаме, че цитатът не е Ваш.
  Втората част остава впечатлението, че независимо, че цитатът не е Ваш, Вие имате съмнение и може би и да не е Ваш цитатът, президентът е милиардер, стар или млад, няма значение. Така че това са две различни неща. Вие на място не се разграничихте.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Ето това трябва да бъде опровергано.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Да, да, разбира се. Това го разбирам.
  НИКОЛА КОЛЕВ:
  Това са две различни неща.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Според мен има три различни неща, ако си говорим. Второто от които е цитатът. Просто цитатът не е мой, аз не мога да кажа такова нещо.
  Първото нещо, което сега излезе от Вас, е, че по някакъв начин това е било с мое участие, в смисъл, че това е било премислена тактика.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Концентрирайте се върху това как опровергавате внушението, че аз не съм млад, но съм милиардер.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Не, Вие ако казвате, че аз още от началото един вид съм отишъл в това шоу с идеята, че ще кажа такива неща и не ми вярвате за това, вече за третото – то според мен няма смисъл да се коментира, защото Вие вече сте предубеден, че аз там съм отишъл с идеята да кажа нещо от този род.
  Така че, ако има поне някакво съмнение във Вас, че това не е така и това за мен е пълна изненада този въпрос, което е, и че цитатът не е мой, вече третият коментар – да, съзнавам, че може би това не беше най-добрият начин да изляза от положението, макар че аз се стараех да изляза от положението, и предполагам, тук можем да говорим какъв е допълнителния начин това да стане ясно. Понеже аз нямам…
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Вие сигурно имате идея, щом сте дошъл при мен, как ще опровергаем това внушение?
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Аз имам желанието да опровергаем това внушение и въобще това недоразумение да го изчистим, просто понеже ми пречи и на мен, и то много. И се надявам, че Вие ще ми дадете някои предложения и съвети, по-скоро, не предложения. Но аз искам да изчистим и темата, която Вие загатнахте, че Вие смятате или поне имате някакво съмнение, че това е станало нарочно с мое участие. Ако това е така…
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Отговорете ми, как ще опровергаете информацията и внушението преди всичко, което направихте в предаването? Оттам-нататък започва разговорът. Всичко друго са подробности. Дали сте го направили съзнателно или не, аз тук няма да гадая. За мен е ясно, че трябва да се направи изявление, трябва да се даде някакъв публичен знак, че Вие съжалявате за това, което се е получило.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Аз се опитвам да разбера Вашето мнение за какво точно се е получило. Вие казвате, доколкото разбирам, че това се е получило нарочно. Аз не мога да се извиня за нещо и да съжалявам, което не е така. Тогава пък няма да бъда честен.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Само си губим времето, г-н Дянков.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Не, аз дойдох тук с открити намерения и честно.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Открити намерения за какво, да ми четете стенограмата?
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Не, Вие имате стенограмата. Просто да кажа, че това наистина е недоразумение и че аз бях поставен в ситуация, от която по стенограмата е явно, че аз се опитвам да се измъкна. Да, може би не се измъкнах по най-добрия начин. Готов съм това да го…
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Как се извинихте на един журналист, когото по същия начин така характеризирахте в движение?
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Да, помня, но тогава имаше…, тогава казах нещо, за което наистина съжалявах. Тук не смятам, че съм казал нещо, за което да съжалявам, просто понеже нито цитатът, нито самото ми участие в шоуто беше от мен. И аз съм готов след разговор, защото разбирам, че това е тежко и за Вашата институция, това го съзнавам, да намерим с Ваша помощ, аз да намеря начин това да го кажа на обществото, но виждам, че Вие се съмнявате въобще за…
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Вижте, каква помощ от мен искате? Вие не сте искали помощ от мен, когато отивахте в шоуто. Това е Ваш проблем, проблем на Вашата морална позиция.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  И тя е честна, открита и аз я поддържам.
  КИРИЛ АНАНИЕВ:
  Г-н Президент, докато министър Дянков мисли върху това как ще излезе от ситуацията, аз да Ви подсетя за още един случай, който се случи в края на миналата година след превода, за който Вие посочихте.
  Знаете, че в Народното събрание се постави едно допълнително искане за допълнително намаляване бюджета на Администрацията на президента с 1 млн. лв., като бяха използвани аргументи, които бяха много тежки за нас – за ефективността на институцията, за това какво прави президентът, за това какво правят неговите съветници и неговата администрация. Мисля, че това също беше един много некоректен акт спрямо нашата администрация и не трябва да го пропускаме и него. Става въпрос за гласуването на бюджета за 2010 г. на Администрацията на президента, където, ако бяха намалени тези 1 млн. лв., тогава той щеше да стане някъде около 50% от бюджета за 2009 г. – прецедент, който го няма никъде. Разбирам кризата, но това не беше свързано с кризата, а пак с някакво отношение, според мен.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Което дойде от парламентарна група, не от Министерство на финансите.
  КИРИЛ АНАНИЕВ:
  Вие го подкрепихте от трибуната на НС.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Като част от парламентарна група и като финансов министър. И то не беше 50%, а допълнителният милион, който не стана, и видяхте, че в крайна сметка правителството не подкрепи.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Не стана въпреки Вас, г-н Дянков, а не защото Вие имахте такава позиция.
  Добре, слушайте ме внимателно, г-н министър. Вие поискахте тази среща.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Да, и съм Ви много благодарен.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Нещо повече, аз бях против да се провежда. И, ако не се беше обадил с молба да стане контактът, министър-председателят, аз нямаше да Ви приема. И нито за миг аз не съм мислил, че Вие ще имате по-различна позиция от сегашната.
  Аз от Вас извинение не искам. Аз искам истината. Искам я не само за себе си. Оттук-нататък аз искам всичко да бъде на скенер за президент и премиер, за министри, за бивши президенти и премиери. И аз ще направя всичко, което е по силите на институцията, за да потърся такава пълна прозрачност за годините на преход. Кой какви сметки има в България и чужбина, кой какви имоти има, не само кой какви сметки има в банките, но и кой какви банки има, кой какви предприятия има. Всичко това аз ще се опитам да го направя достояние на обществото. Това беше всъщност и част от моята идея за икономическите досиета. Всички знаем, че няма досиета. За съжаление, никой не е събирал тази информация, не я е систематизирал. Но, макар и с голямо закъснение, ние ще трябва да направим публична цялата тази информация.
  И понеже аз няма от какво да се притеснявам, нямам и един лев повече от онова, което е обявено в тази декларация в Сметната палата, аз тази битка ще си я водя с всички правила и по всички изисквания на закона. Нещо повече, аз съм предложил, но този път ще го направя още по-настойчиво – предложение да се увеличат правомощията на Сметната палата. Защото Сметната палата в момента само може да констатира и да направи сравнение между една или друга декларация. Правомощията на Сметната палата трябва да бъдат увеличени с възможност да направи проверка, пълен контрол, партийните финанси и имуществено състояние, свързано с лидери – институционални и партийни.
  Вие трябва да се извините на много хора и на много социални общности, не на мен. Да се извините на бизнеса, защото Вие го докарахте до такова положение.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Не, това не е така.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Да се извините на тези безработни, които вече са десетки и стотици хиляди само в рамките на тези 7-8 месеца. Да се извините на науката, която разбъркахте и предизвикахте невероятен хаос, от който не знам как ще излязат. Да се извините на хората с увреждания, които държахте в напрежение месеци наред. Да се извините на хората от армията и хората от МВР, защото и тези системи са на ръба на оцеляването с Вашата политика, която…, между другото да се извините, ако щете, и на Вашите колеги министри, защото и на тях сте им вързали ръцете.
  Сега, разбира се, няма да водим този дебат, ние ще го водим публично оттук-нататък, имахте достатъчно време, не 100 дни, много повече, и този дебат ние ще си го проведем при цялата публичност. Няма да занимаваме хората с лични отношения.
  Разбира се, аз няма да оставя нито една Ваша персонална реплика без отговор, отново ще кажа, защото такива неща са недопустими. Не може един вицепремиер в държавата да се шегува по такъв начин за сметка на държавния глава, който и да е той. Утре ще се сменим и няма да ни има и нас, и вас, но нямаме право да оставяме такива правила в отношенията между институциите.
  Това е, което имах да Ви кажа.
  СИМЕОН ДЯНКОВ:
  Благодаря.
  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ:
  Довиждане.

  –––-=–––

  Отзиви

  Първанов застреля парламентьора на Борисов

  Автор:  ИВО ИНДЖЕВ

  Първанов публикува разговора си с вицепремиера Дянков – уникален жест на прозрачност в пълния с непрозрачни, задкулисни и направо мрачни ходове политическия живот на този политик! Текстът е достъпен на сайта на президента (желаещите могат да го видят на много места в медиите) и най-общо казано представлява ехо от колективен побой над самотен човек – може и виновен да е, но без адвокатска защита и с вързани ръце.

  С други думи, парламентьорът на Борисов беше застрелян при изпълнение на мисията си в момент, когато развя бялото знаме. Ще има ли ответна реакция? Ще има ли нарушаване на примирието или “на война, като на война , не може без жертви”?

  Ходът със стенограмата е като да пуснеш в интернет клип на сритания от твоята тайфа противник, заснет със скрита камера. Нов случай на домашно порно в мрежата!

  Каква безпрецедентна скорост в задоволяването на любопитството на публиката – явно това е най-важният акт в кариерата н Първанов, защото досега не се беше случвало нищо подобно. Не пледирам за обратното на прозрачността. Само отбелязвам очевидното: толкова му е изгодно на Първанов, че е нямал търпение да се наслади на ефекта час по-скоро! С което за пореден път доказва колко обича да рита паднали.

  Имало ли е уговорка между двете страни в срещата да се оповестява случилото се по този буквален начин? И откога Първанов се превърна в борец за пълна прозрачност на конфиденциалните шушукания из коридорите на властта? Щеше да е отлично като проява на осъзнал се стар интригант, който вече иска да е борец за пълна прозрачност. Но е в пълно противоречие с онзи Първанов, когото познаваме: лукавия, потайния, способния да мълчи седмици насред всякаква криза.

  Спомнете си само как Първанов изчезна цял месец в най-тежките седмици на януари 1997 г., за да се появи на 4 февруари в ролята на спасител, връщащ мандата за управление на БСП, но след като това забавяне доведе до световен рекорд по хиперинфлация, унищожаване спестяванията на българите и забогатяване на една шепа от тях, известни днес като “олигарсите”. Къде му беше тогава стремежът към пълна прозрачност?

  Прозрачно ясно е, че Първанов цели да унижи, да накаже противника си . Знаел е как ще прозвучи неубедителната отбрана на неподготвения за такава агресия Дянков, съзнателно го е вкарал в спиралата на оправдаването с пълното съзнание как ще изглежда такъв текст след публикуването му.

  Дянков би се държал различно, макар и под същата тази колективна преса, която му оказват на чужд терен, ако е знаел, че резултатът от нея ще бъде използван по този начин. А най-вероятно и не би отишъл на такава среща, ако знаеше как ще бъде проведена и употребена. Със сигурност е бил изпроводен “да се оправя” сам, но едва ли е очаквал да се натъкне на такава организирана канонада в кръстосания разпит на главнокомандващия, неговия генерал от артилерията Колев и останалите – цял взвод президентски екзекутори ( най-малко трима срещу един, както става ясно от стенограмата)!

  Изпращайки вицепремиера си на заколение, давал ли си е сметка Борисов какво го очаква? И защо го пуска сам – нали е мъжкар и биткаджия? Моя скромна милост, който няма претенции да е такъв мъжкар и биткаджия, никога не е оставял свой репортер в битността си на главен редактор или директор да се пържи сам в отстояването на позиция, която ангажира редакцията. Никога. И смятам това за правилно – командирът или наказва подчинения провинението, или застава пред него, поема огъня върху себе си.

  Сега Дянков е изваден на показ в стенограмата като мрънкащ, оправдаващ се ученик, който в един момент дори започва да моли Първанов за съвет как да постъпи, за да се измъкне от положението. Неговите “доброжелатели” тържествуват. А Борисов от кои е? Или това е форма на наказание за Дянков от страна на самия Борисов за провинението на негов подчинен да нарушава табуто за Първанов да говори само и единствено само той – нещо, което вмени на учредителите на ГЕРБ още в деня на създаването на партията?

  Самият Първанов твърди, че Дянков участва в сценарий срещу него. Ако е така, той едва ли е дело на подчинени на вицепремиера. А единственото ниво над него е Борисов. Той съгласен ли е с твърдението на Първанов? И нима поне по този въпрос Борисов няма да реагира? Или вече е ясно, че след като го изпровожда сам, не се смята за обвързан?

  Как ще се отрази унизяването на финансовия министър, постигнато не на последно място чрез дистанцирането на Борисов, на целия ръководен екип в правителството? Първанов и в това отношение пуска интрига, като говори от името на министрите, които са сърдити на колегата си за отказа му да отговори на техни искания. Без да е упълномощен от тях заявява на Дянков, че трябвало да им се извини. Какъв покровител на несправедливо засегнатите подчинени на Борисов!

  Чий нос разкървави всъщност Първанов – само този на Дянков ли ( който не успя да я докара до под кривата круша, но може лично винаги да си обере крушите обратно в Америка), или постига това със самия Борисов – уж непобедимия биткаджия?

  И последно, между многото още възможни питания: как ще реагира Борисов в ситуацията, при която трябва да избира да работи с един нахокан като куче свой заместник, или да отвърне подобаващо? Има ли изобщо такъв избор, след като го прати в капана на Първанов и с това му стана съучастник?

  Да, ясно ми е, че мнозина ще кажат – каквото е надробил Дянков, да си го сърба. Или : търсеше си го и си го получи. Ако е така обаче това означава Борисов да признае, при това доста болезнено този път, че се проваля в избора на съотборници. Защото Дянков просто беше размазан и това го делегитимира като част от един екип с претенцията да бъде силен.

  Прекършването на волята на жертвата е основната предпоставка за изнасилването й. Да се очаква сега воля за реформи, начело с мрънкащ вицепремиер, обвинен от държавния глава в дълъг списък от престъпления ( срещу институциите, безработните и народа изобщо), също е сценарий, но на ръба на фантастиката.

  Това обаче вече не е само битка за рейтинги, а за оцеляване. И сто пъти да е виновен Дянков за началото на този скандал, започнал с усмивки в едно шоу, егоистичният начин, по който го отиграва Първанов, го разкрива в истинската му светлина на политически хищник с неутолим, макар и дълго прикриван апетит за власт. Власт на всяка цена, ако ще камък върху камък да не остане от борбата за нея.

  –––-=–––

  
  Цветанов: Президентът да се оттегли от поста

  Източник: Vesti.bg

  
  

  Срещу министъра на финансите се води война, която е „предизвикана от президентската институция“.

  На днешната среща с него държавният глава е нарушил чл. 32 от Конституцията, като е записал и публикувал разговора си със Симеон Дянков.

  Това заяви в предаването на БНТ „Панорама“ вицепремиерът Цветан Цветанов. Той нарече случилото се след разговора между Дянков и Първанов безпрецедентно.

  „Това, че веднага излезе стенограмата, е вече провокация. Аз вече ще се замисля, когато трябва да отида при президента… Ние ще поискаме аудиозаписа (от срещата Първанов – Дянков, бел.ред.) чрез председателя на парламента.

  Борисов като премиер се обади на президента, за да стане тази среща, а какво стана“, попита реторично Цветанов. Той допълни, че когато държавният глава има подобни срещи, няма практика да излизат стенограми

  Чл. 32 от Конституцията гласи:

  (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

  (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

  „Ако прочетете стенограмата, виждате, че там има тенденция за определен сценарий, така че Дянков да каже определени неща, които след това да бъдат тиражирани в медиите“, каза Цветанов.

  По думите му Първанов върви към подготовката на нов политически проект.

  Той допълни, че ако по този начин – чрез такива провокации и такова говорене – президентът ще прави пиар на този проект, е по-добре да напусне поста си.

  Той добави, че ако трябва, ГЕРБ ще се откажат от властта и ще се върви към предсрочни парламентарни избори, вместо да чакат поведението на Първанов да доведе страната ни до ситуацията в съседна Гърция.

  По време на интервюто в „Панорама“ Цветанов нито веднъж не нарече държавния глава с името му.

  Водещият Бойко Василев го попита дали думите му не задълбочават още повече войната, на което вътрешният министър отвърна, че не трябва да се говори за войни, а за личности в институциите.

  Той коментира, че добронамереността на Симеон Дянков не е срещнала съответното позитивно отношение от страна на президента.

  „В момент на икономическа криза, с тежкото наследство от предишните управляващи, къде беше президентът с неговата позиция… Когато говорим за просперитета на държавата, няма нужда от подобна война между институциите… Какво иска президентът, да станем като Гърция“, заяви Цветанов.

  Президентът ми заби нож в гърба

  С тези думи премиерът Бойко Борисов коментира резултата от срещата между Първанов и Дянков и изрази съжаление, че държавният глава не оценява желанието му да се сложи точката на този конфликт.

  Мислех, че е дребнаво спречкване, но не е.

  „Първанов почва война с атака, каквато не е водил срещу правителството на тройната коалиция. Време е да се извини за всичко, което тя направи“, коментира за в. „24 часа“ Борисов.

  По-рано през деня прессекретарят на президента Бойка Башлиева заяви пред в. „Дневник“ (Dnevnik.bg), че от всяка среща на държавния глава се прави стенографски протокол и е право на президента да прецени коя стенограма да огласи.

  Тя допълни, че е присъствала на разговора и че Дянков е знаел, че се води протокол, защото стенографката стояла срещу него.

  –––-=–––

  Няколко извода и няколко въпроса от една стенограма
  Автор: Ясен Бояджиев

  6 Март 2010

  Един министър отива при един президент, за да изрази съжаление, че неволно името му е било замесено в накърняващи достойнството на президента приказки. Министърът наивно смята, че посещението му „на добра воля“, макар и да не е доброволно, ще е достатъчно, за да се изчистят „недоразуменията между институциите“ и с това случаят да приключи.

  За негова изненада обаче, нещата се оказват далеч по-сложни и неприятни. А най-неприятната изненада, очевидно предварително замислена и подготвена, е въпросната стенограма на „конструктивния“ разговор.

  Като изключим епизодичната, но добре подготвена поява на сцената на двамата съветници-„оръженосци“ на президента, в пиеската има и трето главно действащо лице, което обаче присъства задочно.

  Как изглежда целият спектакъл:

  Президентът, явяващ се и постановчик, е избрал за себе ролята, в която той е решил, че трябва да бъде видян от публиката. Като един всесилен цар-самодържец той стоварва „справедливия“ си гняв върху провинилия се министър. Гневът е очевидно несъразмерен на „прегрешението“, което подсилва характерната за образа злопаметност и отмъстителност. Преиграването обаче е нужно на героя, намерил удобен повод за реванш, с един удар да разпръсне всички многобройни слухове за себе си, приятелите и спонсорите си и за пореден път да развие любимите си тези, с които се опитва да се разграничи от тъмните епизоди на прехода, сякаш не е участвал в тях.

  Накрая президентът, нито веднаж не поискал оставка или обяснение, не казал и една лоша дума за безобразията на нито един министър през последните 8-9 години, иска от днешния министър, кърпещ тези безобразия от седем месеца, да се извини на бизнеса, безработните, хората с увреждания, науката, армията и МВР за положението, до което ги докарал.

  Това е кулминацията, след която зрителят се пита откъде героят намира основания и от какво черпи сила да разиграва тази роля. При това от инстанцията на „абсолютната истина“ – президентът ще извади наяве всичко за всеки през всичките години на прехода.

  Главен носител на драматизма обаче е образът на министъра.

  Демонстрираното от него добро възпитание, не може да обясни изцяло почти пълната безропотност, с която се подлага на това изтезание. Той приема да го навикват и наритват за нещо, което отрича да е направил, и да го назидават какво трябва да прави. Държи се като ученик, заплашен с изключване. Или като войник, запътил се направо в дисципа, ако не успее да изпроси прошка от накърненото величие.

  Свикналият с високото самочувствие и категоричните оценки на героя зрител, се пита каква необходимост го кара да забрави личното си достойнство.

  Така стигаме до отсъстващото действащо лице – министър-председателя. Неговата роля засега предизвиква само въпроси.

  По принцип той отбягва и се изнервя от въпросите за странното му и внезапно пламнало съгласие с президента по всички въпроси. Тъй че и сега едва ли ще пожелае да обясни защо, всъщност, му трябваше да организира срещата, провела се, както се оказа,“по негова молба“.

  Още по-странно ще бъде обаче, ако сега пропусне да защити най-големия „отличник“ сред министрите си. И още повече – ако не защити подложената на охулване заедно с министъра политика на собственото си правителство.

  –––-=–––

• 10/03/03
• Проект за партия с име ОТОМАН

  В началото на този месец в един интернет форум* (в който участва и Юзеир Юзеиров, един от станалите известни в публичното пространство братя Юзеирови), се появи следното съобщение: “V kraia na mesest mart v eski cuma (tirgovi§te) 6te se provede u4reditelno sibranie na partia OTOMAN vsi4ki jelae6ti mogat da prisitvuvat…”. Става въпрос за т.нар. Обединение за толерантност, отговорност, морал и алтернативен напредък (ОТОМАН), двигатели на което са същите хора, които учредиха през септември м.г. в с. Славяново, Търговищка област, нерегистрираната впоследствие партия Мюсюлман демократичен съюз (МДС).

  В една от темите на споменатия форум (http://smart.freesmfhosting.com/index.php/topic,807.0.html) може да се види учредителната декларация на новия политически проект на Юзеирови. (Написана в демократичен и благовиден дух, с какъвто бяха, между впрочем, и учредителните документи на Мюсюлман демократичния съюз.) Както и проектът за знаме на новото обединение, представляващ нещо като връх на бомба в зелен цвят на бяло поле, на който пише “ОТОМАН”. В тази тема може да се види и снимка на Юзеир Юзеиров пред РПУ Търговище, където той се усмихва, може би защото е с фес (така е отишъл изглежда в съответното учреждение).  http://img3.imageshack.us/i/afb022k.jpg/

  Това пък е поредният паметник, дело на братя Юзеирови – http://img189.imageshack.us/i/afb028.jpg/ .

  Не само някои паметници, но и някои политически проекти се повтарят с очевиден оттенък на фарс. Жалкото е обаче, че от повече, и то искрени толерантност, отговорност и морал наистина има нужда в България. И ако думи като тези се използват само за да може като се съберат началните букви, да се получи името “ОТОМАН”, какви  ли точно “толерантност”, “отговорност”, “морал” и пр. може  да ни очакват?  Може ли въобще с евтини, ясни и за децата трикове, да се прави политика?

  И макар че става дума разбира се за сериозни неща, това, което ще си позволя да кажа накрая, е един стар виц. В него става дума за това как жената на един работник от завод “Арсенал” все му натяквала, че й трябва шевна машина. Всеки ден или почти всеки човекът домъквал след работа по някой чарк от завода. Мъчил, тъкмял, опитвал се да сглоби шевна машина, но така или иначе, колкото и да се мъчил, не излизала шевна машина, а автомат “куча марка” – не е ясно дали може да стреля, но че не може да шие е съвсем ясно. 

   

  Мариана Христова

   ––––––––––––––

  *  http://smart.freesmfhosting.com/index.php

• Белене – картинката се изяснява

  Офертата на Русия да строи със свои средства АЕЦ „Белене“ предизвика серия от противоречиви изявления и дори парламентарно изслушване. Какво стана ясно от тях?

  Гледна точка на Ясен Бояджиев (Deutsche Welle):

  
  

  Едва ли някой вече е в състояние да си спомни всички превъплъщения, през които премина българската позиция за „Белене” през последните шест месеца. А обилното говорене през последната седмица като че ли бе специално предназначено да отегчи и откаже от темата и най-упоритите и любопитните.

  Сякаш се опитват да ни внушат, че тая работа е сложна за нас, простосмъртните, пък и не ни засяга много-много, защото, каквото и да става, не рискуваме нищо и сметката ще я плаща някой друг.

  За целта министрите на финансите и на енергетиката разиграват модерната напоследък сценка с „доброто” и „лошото” ченге. Според единия, „ако няма европейски инвеститор, няма да има „Белене“, ако има – ще има“.

  Според другия обаче – дори и да няма, пак ще има. На многобройните въпроси, започващи с „ако”, той отговаря със свой въпрос: „Ами ако луната падне?“ След което ни засипва с куп приказки „около луната”.

  Зле прикрито отстъпление

  Понеже обаче е сигурно, че такава скъпа, сложна и потенциално опасна работа като една атомна електроцентрала по един или друг начин засяга и нас, и децата, и внуците ни, е добре да не губим интерес въпреки усиленото баламосване.

  При това и за най-несведущите, струва ми се, има ориентири, по които да разберем накъде отива работата. Просто трябва да си спомним как започна всичко.

  Преди шест месеца новодошлото тогава правителство като част от тоталното си разграничаване от своите предшественици обяви, че замразява и подлага на ревизия подхванатите от тях енергийни проекти, в това число и АЕЦ „Белене”.

  За нея многократно бе повторено, че от гледна точка на сегашния ни и бъдещия ни енергиен баланс, не е и няма да ни бъде нужна. Затова ни уверяваха, че няма да кажат „да” или „не” на проекта преди да имат ясен отговор на два основни въпроса: колко ще струва и ще бъде ли печеливш?

  Днес отговори на двата въпроса все още няма, а и никой не се сеща за тях. Въпреки това обаче на проекта е казано „да”. Както винаги най-ясно го формулира самият премиер: „Продължаваме да работим по проекта за АЕЦ „Белене“ и накрая ще кажем дали може да стане икономически изгоден”, каза той. Тъй че вече е ясно – централата ще се строи, печеливша или не.

  Силово наложена и съзнателно приета зависимост

  Това е ключово отстъпление от първоначалната позиция. Прави се опит то да се прикрие в приказки за нови хипотетични инвеститори, финансови модели и всевъзможни варианти на бъдещи дялови участия.

  Въпреки това обаче е съвсем сигурно в чий интерес е това отстъпление. „Последните шест месеца страната се опитва да отстоява интересите си пред Москва”, каза министърът на икономиката. Българските интереси обаче така си и остават неформулирани, а през това време ясно се вижда как един по един се реализират руските интереси.

  Осигурява се пазар за руските машиностроене и технологии и за руското ядрено гориво. Освен това Русия няма да е само изпълнител, а и инвеститор и акционер в бъдещата централа – засега с 20 или 49-процентен дял.

  Съвсем няма да е изненада, ако стане и мажоритарен собственик, както й се иска. Така или иначе вече е ясно, че ще стъпи и на електроенергийния пазар на Европа. А България ще се сдобие със съмнителна геополитическа уникалност – като приемник на първата руска АЕЦ в Европейския съюз.

  Българската карма

  Тези дни по темата се включи и прословутата българска гадателка на Берлускони, като обяви, че в „Белене“ главен инвеститор ще е Русия. „Това е карма – съдба. Просто по някакъв начин сме свързани с Русия и това е предопределено”, каза тя.

  Рискът пророчеството й да не се сбъдне вече изглежда минимален. Това обаче в никакъв случай няма да се дължи на съдба и предопределение, а на силово налагана и съзнателно приемана тотална енергийна зависимост. Днешното правителство има всички шансове да сподели отговорността за нея.

  Цената на тази зависимост далеч надхвърля похарченото и евентуалните неустойки по един проект. А последиците се разпростират далеч извън енергийната сфера. И съвсем не са „около луната”.

  Гледна точка на Едвин Сугарев:

  www.svobodata.com

  
  Българският министър на икономиката, енергетиката и туризма отново насърчи оклюмалите от много преход българи – с уверението, че предложението на Москва за отпускането на заем от 2 млрд.евро за продължаване на строителството на АЕЦ „Белене“ без държавни гаранции и гаранции от Националната електрическа компания е „уникално“. Сиреч: братушките мислят за нас, не бойте се, няма да ни оставят с недостроен АЕЦ, та да станем за смях на гаргите и да си светим с газена лампа.

  Мъдра реч, смели метафори, неудържими оксиморони. Гаче ли не български министър ни дума от синия екран, а рекламен агент на “Росатом”. Русия и уникалност? Бива – че тя цялата си е уникална. Като сътвореното от старши сержант Михаил Калашников средство за международен диалог и вътрешна употреба, изписано на националния флаг на Мозамбик – като символ на революцията.

  Че е уникално, уникално е. Дават ни цели два милиарда просто ей тъй, бадева – зарад черните ни очи. Как да не се възрадваш и да ги вземеш? Щели сме да ги плащаме, като намерим чужд инвеститор, който да ги плаща вместо нас.

  Или още по-благодатния за нас вариант – построяваме я там, тая гяволия, централата, харизваме я сетне за известно число години на руснаците, да си произвеждат ток и да си го продават, като с парите покриват направените харчове.

  Връщат ни я някой ден – ако не гръмне междувременно – възправяме се гордо на брега на тихата бяла Дунава, тупаме космати гърди – Булгар! Булгар! След което тържествено я погребваме – като за харчовете по погребението (почти същите, каквито за строежа) вземаме реален заем от Газпром, срещу който залагаме примерно българските газопроводи.

  Като всичко русофилско – радостна и ведра работа, сияеща в недалечното бъдеще, което си прилича с хоризонта само по едно – че понечиш ли да го доближиш, то се отмества.

  “Има ли безплатен обяд?” – питаме българският министър Трайчо Трайков. “Има!” – вика той и сочи къмто Кремъл.

  Не само сочи, но и привежда аргументи в областта на финанциите. Трябва да има – смисля той – защото инак голям зян на финанций се очертава. По решение на Политбюро нашите достойни прадеди изкопали край Белене дупка и заровили в нея един милиард валутни лева.

  Ние, по наше си решение – царствено при това – сме направили там няколко нови първи копки, сме се консултирали с този и онзи, сме докарали малко кранове и изляли малко бетон, но пък сме сварили да вградим в основите му нови два милиарда.

  Е – трябва ли сега всички тези милиарди да отидат зян? Не трябва! Затова влагането трябва да продължи. Ако си нямаме наши – ще влагаме руски, а ще отдаваме проценти дялово участие. (И не четете руски вестници. Не са 80 процентите – най-много 50 са – и това ви го гарантира сам Трайчо Трайков.)

  И когато с руска помощ довложим и новите два милиарда, вече съвсем няма да има път назад – ни за правителството, ни за България. Никой няма и да си помисли дори да зяноса цели четири милиарда. И следващото правителство – ще не ще – ще трябва да се бръкне и да извади още четири. Ако ги няма – ще вложи бъдеще. Примесено с малко национална независимост и идентичност.

  Та това е тя – логиката Трайчо Трайкова. Ведра и окуражаваща – като съветска власт плюс електрификация. Ядрена този път, за да сме в крак с времето. Засега финанцовия министър нещо прави сечено и не ще да дава финанций, ама нищо – ще го сменим, а Бойко Борисов и Путин ще си разменят черните пояси в знак на вечна дружба.

  Бог да пази България!

• Арестуван е главният секретар на Агенцията за българите в чужбина

  Арестуван е главният секретар на Агенцията за българите в чужбина Стефан Николов, съобщиха източници в прокуратурата, предаде БТА.

  Според запознати той е поредният обвиняем по делото за разбития канал за уреждане на молдовци и украинци с българско гражданство. Той е задържан вчера следобед в следствието. Бил е обискиран кабинетът на Николов и жилището му.

  Повдигнато му е обвинение за престъпление по служба. Твърди се, че е издавал удостоверения за български произход на молдовци, с които те кандидатствали за гражданство в България.

  Николов е обвинен в длъжностно престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс, представляващо особено тежък случай. В хода на разследването станало ясно, че двамата с Христов са уреждали чужденци с български документи по втория начин.

  Христов е ходатайствал на молдовката Мария Богданова за издаване на разрешителни за работа и постоянно пребиваване у нас на молдовци и украинци. А Николов е уреждал молдовци с българско гражданство, отново след намесата на Богданова.

  Според министър Божидар Димитров промените в Закона за българското гражданство ще пресекат паспортната мафия. “Паспортната мафия ще пореве и ще си отиде. Първата дума, която чуваше всеки кандидат за българско гражданство, беше дай 300, дай 500 евро, да ти оправя документите”, каза пред агенция “Фокус” Димитров.

• Бате Бойко, какъвто си го пожелахме

  

  Всичко ми просветна, когато разбрах, че г-н Борисов е от зодията на близнаците. Зад хайдушко-мутренската фасада следва да очакваме един многолик играч, който не взима света чак толкова на сериозно, пише Ивайло Дичев.

  Трябва да си призная, че в този ракурс персонажът започна да ми става симпатичен. Има нещо забавно в това превръщане на политиката в суматохата на Радичков, в която героите се втурват с възгласи: „Кво става там?“, „Стой!“, „Дръж!“ и „Ах, майка му стара!”. Във всеки ресор артистичен министър започва едни много радикални промени, после се завърта на пети и също така радикално се затичва в обратната посока. Наместо да се закрие БАН, въпросното свърталище на „феодални старци” може да стане университет, макар министърът уж беше почнал реформата и за да намали университетите.

  Здравният министър всяка седмица се вижда с някоя от застрашените провинциални болници, за да я увери, че точно тя покрива критериите и значи остава. По-рано финансовият министър пък излезе с шеметна идея да се залага резервът в търговски банки, която лично премиерът трябваше да оттегли. Министърът на „външните българи” Димитров пък заяви, че ще шантажираме Турция с 20 милиарда за еврочленство, за което беше скастрен. Г-жа Желева изложи партията и страната си пред Европарламента, а един вицепремиер и един икономически съветник бяха предложени и мигновено оттеглени. Лобизмът в случаи като закона за ГМО поражда скандали, а в други като промяната на закона с цел легализирането на собствеността над бТВ на Красимир Гергов раздразва само шепа информирани експерти. Върхът е отказът от забрана за пушене на публични места, обяснено в недомлъвка с това, че акцизът върху цигарите бил основно перо в държавния бюджет и ако пушим по-малко, няма да имаме пари.

  

  Тайната на феномена „Борисов“

  Какво следва от тази забележителна серия? Непоколебима подкрепа за г-н Борисов! Феноменът заслужава анализ. Работата не е просто в гениалната способност на премиера да задава интерпретативен ключ на всяко събитие (Желева се оказа атакувана от антибългарски сили и т.н.). За пръв път ни управлява правителство, което така леко е готово да се отмята от решенията си. Досегашните, и особено тези от двата идеологически полюса, се чувстваха длъжни да отстояват (тъпо и упорито?) някакви позиции. Новият стил – мигновено съобразяване с повеите на общественото мнение – е сякаш заимстван от ТВ риалити формат. Хората недоволстват, че мнението им няма значение, те искат незабавно да се изкажат, да изпратят СМС, да гласуват за изхвърлянето на несимпатичния участник от политическия Big Brother и нямат търпение да чакат до следващите избори. Ами ще им дадем, каквото искат!

  При старата политика да отстъпиш, значи да загубиш престиж (спомнете си средновековните рицари, които се срещат на моста и никой не помръдва встрани). При новата въпросът е в това да се гледа шоуто. Някакви хора протестират срещу теб? Толкова по-добре, значи участват, значи спектакълът е успешен.

  Новият политик, както е разбрал интуитивно г-н Борисов, не е автор на твърдения или позиции – той се превръща в информационен поток. Този стил владеят хиперактивни лидери като Блеър и Саркози, макар тяхната работа да е по-трудна заради по-структурираните им стари демокрации. Успехът на г-н Борисов е подпомогнат от пълното ликвидиране на българската интелигенция през последните години и дискредитираната за дълго опозиция. Така, за разлика от Обединеното кралство или Франция, ситуацията в България е изчистена от всякакви посредници – имаме източник на съобщения и публика. Колкото повече и по-противоречиви съобщенията, толкова по-голям интересът.

  Удивително високата подкрепа за г-н Борисов налага в персонажа да залегнат определени двусмислия. Иначе как толкова разнопосочни интереси могат да се пресекат в една точка? При споменатите двама европейски майстори на политическия пи ар операцията се състоеше в ловкото заличаване на идеологическите разлики. При г-н Борисов има и едно специфично за българската ситуация измерение: двусмисленото отношение към комунизма.

  Колкото по-двусмислено, толкова по-добре

  Няма световна агенция, която да не съобщи репликата му в деня на изборите за това, че посвещава победата си на своя дядо, убит от комунистите „като куче” на Девети септември. Но няма и такава, която да не отбеляза стажа му като бодигард на Живков. Той е за отварянето на досиетата, всеки да чете, да види какво е било. От друга страна, уважава постигнатото в онова време. Всеки може да се идентифицира с онази страна на образа, която му е по-близка. Доносниците са жалки, но офицерите са служили на родината. НС приема правилник за лустрация на бивши агенти, но в акт на царска милост той издига за министър един бивш агент (споменатия г-н Димитров), защото му е приятел. Тази безпринципност го направи, парадоксално, още по-популярен именно поради неизговореното, амбивалентно отношение към комунизма в България.

  

  Тодор Живков беше обвеян в една такава двусмисленост – комунист или агент на Гешев? Правешки селянин или незаконен син на Борис? Слуга на Москва или хитър прагматик? Марксист-ленинец или балкански националист? Спомнете си и как диктаторът се хвалеше, че бил най-критичният в държавата, как окрупняваше и разкрупняваше, сменяше на всеки две години неоправдали доверието свои съперници, пускаше цветисти фрази, които тогава се разпространяваха не по медиите, а като слухове. Тъкмо тази неопределеност го правеше близък на всекидневния българин. В известен смисъл г-н Борисов иска да е нов Тато – народен човек, който ни брани от самозабравили се бюрократи.

  Турската тема е в сърцевината на комунистическото двусмислие: насилията на режима през 80-те бяха осъдени с половин уста заради „Европа”, само че неофициално повечето етнически българи са убедени, че Възродителният процес е ОК. Неизкоренимият израз „турско робство” е тайната, неразбираема за чужденците парола за това, което само ние тук си знаем. Играта с тънката граница в отношението към турското малцинство става все по-мощен генератор на емоции. ДПС беше превърнато от ГЕРБ в символ на корупцията. После – подхвърлената реплика на г-н Борисов за Възродителния процес, който бил правилен по идея, но лошо изпълнен. После – подкрепата за абсурдната идея да се прави референдум за новините на турски… И всеки път залп от емоции, заглавия с огромни букви, попържни във форумите, умишления на експерти по медиите. Докато г-н Борисов се появи и с многозначителна лаконичност успокои духовете.

  Народът – в хипнотичен унес

  Но най-важното двусмислие, в което се крие тайната на феномена Борисов, е превръщането на борбата срещу престъпността в спектакъл. Много други неолиберални политици тръгнаха по този път: Буш и Путин с техния тероризъм, Саркози и Берлускони – защитници на народа от имигранти-престъпници. Престъпността в развития свят не се е увеличила драматично – нараснало е чувството за несигурност в глобалния свят. Загубил опора в националните граници, в традиционния морал или политическата воля на нацията, човекът все по-отчаяно се оглежда за жестове на твърдост и ред. Тази несигурност стигна до кресчендо у нас след скоростното, престъпно и безсмислено разрушаване на държавата през 90-те.

  Г-н Борисов, политическо животно с невероятна интуиция, усети, че държи печеливша карта и сложи всички чипове на нея. Политиката изцяло беше изместена от криминалната хроника. Всеки ден някой е арестуван, окован с белезници и проснат на земята пред камерите, всеки ден се разкриват злоупотреби и се разклащат политически величия. А ние искрено се радваме и в някакъв почти хипнотичен унес искаме още и още. Казвам го искрено за самия себе си, макар с разума си да разбирам, че тая работа с арести и сплашване на съдиите по телефона няма да ни доведе далеч. Че за да има траен оздравителен ефект, трябва да се променят законите и институциите. И въпреки това, когато ми кажат, че поредният министър на предишните ще бъде даден на прокурор, ми става някак хубаво. Един приятел каза: „Знам, че нищо няма да излезе, но поне няколко дни ще поживеем с чувството, че има справедливост”.

  Наблюдатели почват да се питат ще падне ли правителството, ако се провали акцията срещу Алексей Петров (може би вдъхновена от съюзническите тайни служби). Според мен ще се случи съвсем друго: разбуненото чувство за мъст на медийните маси ще се пренасочи върху съдиите на принципа „аз ги хващам, те ги пускат”. Добре, ще почне акция срещу корумпираната съдебна власт. И изведнъж ще се окаже, че сега пък Европа пречи – хайде ново преориентиране на емоциите, нови врагове…

  Дори Алексей Петров да извади компрометиращи документи за г-н Борисов от 90-те, това може да изиграе точно обратната роля: виж на какъв риск се е решил премиерът в името на националния интерес! Българските граждани не само ще му простят, а дори ще го възлюбят още повече. В политически план печалбата тук е ни повече, ни по-малко ликвидирането на БСП плюс дискредитирането на всички управлявали през прехода партии. За един играч като (близнака) г-н Борисов рисковият залог е най-добрата политика – блъфираш, запазваш каменно лице, утрояваш пода и печалбата идва мигновено, без да са нужни дълги, търпеливи усилия, които рискуват да ти омръзнат.

  „Обичам да мразя“

  Ако в близките месеци акциите завършат успешно и заживеем нормално, тези редове са излишни. Страхувам се обаче, че започваме да свикваме с медийната полицейщина, която е изместила всяка по-дълготрайна стратегия на държавата. По-старите ще си спомнят темата за несвършващата „извънредна ситуация” при сталинизма, когато непрекъснатата битка с класови врагове, диверсанти и саботьори огрубява душите, отменя нормалните норми, вдига прага на психологическа допустимост и прави възможни чудовищни насилия. Е, сега чак дотам няма да стигнем. Но си заслужава да се питаме какво скрива от общественото внимание зрелищната битка срещу престъпността? Безработицата? Разгрома на социалната система? Лобистките закони?

  За борбата срещу престъпността не бива да се говори – не само заради секретността, но защото тези неща травмират, отприщват опасни за обществото енергии. Съдът в европейската цивилизация по определение се е развил като място безстрастно, невидимо, отвъд коментар и дискусия. Само така тази институция може да слага точка на конфликтите, да осъществява студена справедливост, която прекратява цикъла на индивидуалните отмъщения.

  

  Новата медийна констелация прави все по-лесно инструментализирането на агресивните енергии. Това е стара тема – нали тъкмо лидерът е онзи, който посочва врага и ни кара да го мразим. Днес обаче омразите преминават от телевизията във вестника, от блога във форума; и в крайна сметка се изгубва следата на онзи, който ги е породил и отговаря за тяхното успокояване. Омразите са се превърнали в продукт, който можем сладостно да консумираме отвъд моралните си принципи. Налагането на специална дума за тази наслада – хейтърство – е показателно („обичам да обичам”, беше казал св. Августин; „обичам да мразя”, казва съвременният хейтър).

  И тук интуицията на г-н Борисов го води право в психологическата цел: у нас невероятно обичат да гледат унижението на онези, известните горе. Като наследници на османската и комунистическата империи, ние сме уверени, че всяка власт е лоша и чужда, така че колкото по-зле за нея, толкова по-добре за нас (затова сме и на този хал, но нейсе). Ако така интерпретираме изминалата половин година, зад хаотичната повърхност на новото дясно управление ще открием система. Атакуват се елити от всякакъв вид – най-вече политици и чиновници, но също не платили данъците си чалга звезди, ТВ водещи (двама от най-известните бяха мистериозно свалени от екран), съдии, публично обвинявани, че сътрудничат с бандитите, „малоумни” държавни учени, корпоративно мотивирани лекари… А тъкмо за това жадува зрителят на българския политически спектакъл.

  Ето ви я учебникарската дефиниция на популизма: властта буни у гражданите антивластови чувства, властта крепне, самоотричайки се.

  Автор: Ивайло Дичев

  Редактор: Александър Андреев (www.dw-world.de)

  Текста от в. „Култура“ публикуваме без съгласието на автора, с надеждата да ни прости в празничния ден.
  

• Румънците смятат, че Баба Марта е тяхна

  Aвтор: Милан Николов

  Баба Марта – празникът, който ни окичва с червено и бяло и го смятаме за типично българска традиция, се празнува и в други страни, които имат своите обичаи. Румънците също смятат, че този празник е свързан с типичните за северната ни съседка традиции.
  В румънския фолклор 1 март е официалното начало на пролетта. Още преди да настъпи тази дата, пазарите в Румъния се изпълват с амулети, наречени Martenitzas. В румънските мартеници важен елемент е цветето или малкото животно, което се приема като символ на късмет.

  Според писанията в Румъния, мартениците идват от Даките, които ги слагат на гърдите си преди боевете с Римската империя. Тогава древните румънци слагали малко злато, сребро или метални монети с въже от прежда, като в дрвеността цветовете били черно и бяло. Даките носили тогавашните мартеници на китката или закачени до сърцето, като вярвали, че това е знак за късмет в сериозните битки, които водили. Те също така вярвали, че именно тези мартеници хармонизират баланса между зимата, лятото и смъртта. Древните румънци смятали, че този символ подобрявал и плодовитостта. Подобно на нашата традиция, румънците още тогава започвали да връзват мартениците по дърветата в началото на пролетта, за да може природата да им носи повече плодове.

  Най-интересната легенда в Румъния за мартениците е, че слънцето е поискало да се нарадва на човешкия живот, като е напуснало мястото на небето и се е превърнало в млад човек. Той, обаче бил отвлечен и хвърлен в затвора, а така много хора загубили надеждата, че ще видят пак някога слънцето, че птиците отново ще пеят. Че цветята ще цъфнат отново.
  Тогава един войн сторил всичко възможно да освободи слънцето и пролял кръвта си върху снега, а една червена роза израстнала на това място. Така цветовете на мартениците станали червено и бяло и до днес се раздават на мъже, жени и деца, за да носят късмет и обич.

  Румънците вярват, че този подарък носи късмет и богатство. Те смятат, че червеното е символ на пролетта, а бялото на зимата, затова традицията се провежда точно между двата сезона. На двата цвята се гледа още като на любов и искреност. Цветята в Румъния също се свързват с тази традиция, като най-вече кокичетата са символ на Баба Марта.

  Северните ни съседи твърдят, че имат и археологически доказателства, според които се вижда, че традицията на този празник е с история от над 8 000 години.

  Справка на frognews.bg показа, че освен в Румъния и България, подобни традиции имат и в Македония и Албания.

• БЪЛГАРСКИ ЛЕКАРИ В COOK COUNTY HOSPITAL

  Българо-Американска Асоциация, Чикаго желае да осъществи връзка със следните лекари, работещи в Cook County Hospital:
  Доктор Силвия Велинова
  Доктор Таню Желев
  Доктор Ангел Ангелов
  Молим, за връзка пишете до [email protected] или позвънете на телефон 773-517-2143.
  Благодарим Ви.
  Българо-Американска Асоциация

• Какво ние българите сме дали на света?

  Наближава националният празник на България 3-ти март.  По молба на наш читател поместваме една вече написана и разпространена из нета статия, но с важно уточнение за авторството й.

  Какво сме дали на света?

  
  

  Преди някой и друг месец един англичанин ме попита :
  Какво вие, българите, сте дали на света?
  Подразнена от въпроса, аз се хванах да защитавам Родината си. Но уви не стигнах много далеч. Оказа се, че хич не знам толкоз много.
  Това ме амбицира. Разрових се из нета и книжките. Събрах не едно или две значими постижения. Всичките до едно – дело на българи. Ден след ден ще публикувам българските постижения и открития.
  Кръстих поредицата „Какво сме дали на света?“

  На мнение съм, че това трябва здраво да залегне в учебната програма.
  Но тъй като за някой от нас е късно да се връщаме на скамейката. Нека се поучим от българското дело и го запомним. И като ни попитат утре – да отговорим: Горди, че сме българи.

  А дано някой от нас и се вдъхновят, утре да се похвалим с нови открития, а не лежим само на стара слава.

  1. Киселото мляко
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е първият отговор.
  
  Върху опаковката на всеки млечно-кисел продукт, произведен в Япония, се изписва името на откривателя на млечно-киселата бактерия :

  Д-р Стамен Григоров, българин.

  Д-р Григоров е роден в село Студен извор, Трънско, през 1878 г. През 1905 г. за пръв път описва млечно-киселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. По-късно микроорганизмът е наречен: lactobacillus bulgaricus, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е: lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905.

  Има един куп теории за произхода на Киселото МЛЯКО. Турците казват, че е тяхно. Гърците направо си го рекламират като тяхно. Иранци и какви ли не още се борят за тази слава. Tраките, обаче, са първите, които са хапвали кисело мляко. На мен това ми се вижда достатъчно и спорът е излишен.
  Помни само, че българин е открил млечно-киселата бактерия.
  Нещо интересно: българското кисело мляко и надписа Lactobacillus bulgaricus са патентовани в България.
  Българското кисело мляко се произвежда само от 2 съставки: мляко и закваска.
  Продуктите, съдържащи и друго, например сухо мляко, соя, нишесте, консерванти за спиране на ферментацията, не са българско кисело мляко.

  2. Компютърът
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е вторият отговор.
  
  За да съм абсолютно точна ще кажа: Първата автоматична електронноизчислителна машина, която поставя началото на компютърната ера, е изобретена през 1939 от:

  Джон Винсент Атанасов, българин.

  А, за да съм още по-изрядна: през септември 1939 Джон Атанасов заедно с Клифърд Бери започва работа по проекта на компютъра на Атанасов – Бери (АВС) и през ноември 1939 двамата демонстрират прототипа.
  Какво не знаем за Джон Атанасов?
  Роден е на 4 октомври 1903 г. в град Хамилтън, щата Ню Йорк. Родители – Айва и Иван Атанасови. Носител е на един куп награди. Работел е във Флота на САЩ. Бил е директор на различни корпорации.
  Нещо интересно: Астероид, близо до Марс, носи името на Джон Атанасов. Той е открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория Рожен.

  3. Електронният часовник
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е третият отговор.
  
  Прототипът на електронния ръчен часовник или първия напълно нов начин да се показва времето от 500 години насам е създаден от:

  Петър Петров, българин.

  За Петър Петров казват, че е един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Така ли? Защо?
  Какво не знаем за откривателя на Електронния часовник?
  Петър Петров е роден в Берковица на 21 октомври 1919 г. През 1939 г. се записва в Чуждестранния легион. Пленен е от немците и пратен във военнопленнически лагер в Полша. През 1941 г. се връща в България и става царски офицер. През 1944 г. отива в Германия и учи инженерство, механика и корабостроене. Тогава построява и първото от своите 60 корабчета. През 1951 г се преселва в Канада, след това в САЩ.
  Работи за американските BBC. През 1956 г. отива в Индокитай. Там е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. Проектира катамаран и се отправя към Мелбърн, Флорида. През 1959 г. започва да се занимава с космическа техника. От 1963 г. работи за НАСА по програмата „Аполо“ и ракетата „Сатурн“. През 1968 г. започва собствен бизнес. Компанията му Care Electrics или Кеър илектрикс разработва и първия безжичен сърдечен монитор, използван днес в болниците по цял свят. През 1969 г. създава прототипа на цифровия електронен ръчен часовник. Точно преди 40 години! Часовникът е пуснат на пазара през 1971 г. с марката Пулсар (Pulsar). През 1975 г. Петров създава нова фирма. Започва да произвежда компютри за следене на замърсявания.
  Нещо интересно:
  Електронният ръчен часовник на Петър Петров се е продавал през 1969 г. за сумата от 2100 щатски долара.
  Сега да си отговорим на въпроса Защо?
  Сред изобретенията на Петър Петров са:
  Първият дигитален ръчен часовник.
  Първата компютъризирана система за измерване на замърсявания.
  Телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити.
  Първият в света безжичен сърдечен монитор.
  Искам само да попитам: Колко от нас могат да се похвалят, че са и на половина толкова дейни?

  4. Българският фолклор
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е четвъртият отговор.
  
  През 1977 г. американските космически станции Вояджър 1 и Вояджър 2 политат към космоса в търсене на разумен живот. Основната цел на мисията е да изследват планетите Юпитер и Сатурн, и техните спътници и пръстени. Прикрепена към двата апарата Вояджър, към космоса полита и Златната плоча на Вояджър. Грамофонна плоча, която съдържа 115 снимки, поздравления на 55 езика, множество природни звуци от прибой, вятър, гръмотевици и животни.
  В добавка – златният диск на борда съдържа и най-красивата музика на Земята:
  Бетховен с 2 произведения, едното е Пета симфония.
  Бах с 3 произведения.
  Моцарт с „Вълшебната флейта“.
  Стравински — „Пролетно тайнство“, жертвен танц.
  „Меланхоличен блус“, изпълнен от Луис Армстронг.
  Песен от остров Ява.
  Песен от Нова Гвинея.
  Заирска песен.
  Австралийски аборигенски песни.
  Мексиканска песен.
  Сватбена песен от Перу.
  Китайска песен.
  Индийска рага.
  Японска песен.
  Хор от Грузия.
  Панови флейти и перкусия от Перу.
  Гайди от Азербайджан.
  Сенегалски ударни инструменти.
  Индианци от племето навахо.
  Панови флейти от Соломонови острови.
  Сред тях е и българската народна песен „Излел е Дельо хайдутин“, изпята от:

  Валя Балканска, българка.

  Първи вариант на песента:

  Излел е Дельо хайдутин,
  хайдутин ен кесаджие,
  с толовци и с Караджовци.
  Заръчал Дельо, порочал
  дериданскине айене,
  айене кабадайе.
  -В селоно имам две лели,
  да ми ги не потурчите,
  да ми ги не почорните,
  че га си слезам в селоно,
  мночко щат майки да плакнат,
  по-мночко, млади невести.

  Втори вариант на песента:

  Излел е Делю хайдутин,
  хайдутин ян кеседжия
  в Домбровци и Караджовци.
  Оттам си Делю зароча
  деридеремскем айяне,
  айяне, кабадайе:
  – Две лели имам в селоно,
  да ми ги не потурчите,
  да ми ги не почорните,
  че кога флезем в селоно,
  млого щат майки да плакнат,
  по-млого млади невести,
  дете ще в корем поплака.
  Гюлсюме Делю зароче:
  – Варди са, Делю, чувай са,
  че ти са канят, Делю лю,
  деридеренски айяне,
  айяне, кабадайе:
  сребърен куршум ти леят,
  та ще та, Делю, прибият.
  – Гюлсюме, любе Гюлсюме,
  не са е родил чилякън,
  дену ще Деля убие.

  Думи за Валя Балканска: Валя Балканска е космическият глас на България. Родена е през 1942 г. в Лъкът махала над село Арда, Смолянско.
  Изпяла е до момента около 300 български народни песни.

  Думи за Българския фолклор: Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени през 18 век.
  Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени. Песента се е предавала от певец на певец. Така са се родили многото и различни варианти на една песен. Народните ни песни са най-точното отражение на бита на българина.

  5. Най-далечната планета
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е петият отговор.
  
  Най-отдалечената планета, известна на астрономите, се намира на 5 000 светлинни години от Слънцето в съзвездието Стрелец. Ръководител на екипа, направил откритието, е:

  проф. Димитър Съселов, българин.

  Какво трябва да запомним за проф. Димитър Съселов?
  Родом е от София. През 1980 г. негово изследване по астрономия е публикувано в международно научно издание. Така го забелязват от Световната астрономическа асоциация и го канят да специализира в Торонто, Канада. През 1998 г. вече е поканен за професор в Харвард.
  Добива международна известност с откриването на други подобни на Земята планети извън Слънчевата система, обикалящи около звезди (екзопланети). Проф.Съселов и сътрудниците му разработват метода на транзитното търсене, чрез него те откриват през 2003 г. най-далечната засега планета OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец.
  Понастоящем проф. Съселов е директор на Харвард – Смитсониън Център по астрофизика.

  6. Фотокопирната Техника
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е шестият отговор.
  
  Построяването на фотокопирната техника става възможно благодарение на откритието на фотоелектретното състояние на веществата, направено през 1937 г. от:

  Академик Георги Наджаков, българин.

  Днес е невъзможно да си представя цивилизования свят без копирната техника. И отново всичко тръгва от един българин.
  Няколко думи за акад. Георги Наджаков.
  Академик Георги Наджаков е роден през 1897 г. в гр. Дупница. Завършва физика и математика през 1920 г. в Софийския университет. Специализира в Париж в лабораторията на Пол Ланжвен. И в Сорбоната при Мария Склодовска-Кюри. Бил е ректор на Софийския университет в периода 1947 – 1951. Негови открития в областта на физиката са:
  – фотоволтаичния ефект при диелектрици и полупроводници, признат като ефект на Наджаков-Андрейчин;
  – фотоелектретно състояние на веществото, за което стана дума;
  – открития по фотоелектричната проводимост;
  – ланжвеновите йони;
  – магнитните изследвания;
  – латентния фотографски образ и други.

  В добавка: Академик Георги Наджаков е създателят на Физическия институт при Българската академия на науките. Той е и един от основателите и член на Пъгуожкото движение на учените и на Световното движение за защита на мира, също така е член и почетен председател на Световния съвет на мира.
  Още нещо! Носител е на златен медал на мира „Фредерик Жолио-Кюри“.

  7. Douglas DC-3 и …
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е седмият отговор.
  
  Главният конструктор на първия в света траспортен пътнически самолет Douglas DC-3 (Дъглас ДС-3) е:

  Асен Йорданов, българин.

  Легендата за майстор Манол, българския Дедал, който се опитва да полети със саморъчно направени крила, сигурно си я чувал, но знаеш ли за Асен Йорданов?
  Историята му е много интересна. И признавам си, ако не беше цялата дандания около „Какво сме дали на света?“, сигурно никога нямаше и да я науча.

  Световноизвестният летец и авиоконструктор е роден през 1896 г. в София. Като дете летенето го завладява. Сам си намира книги и започва да конструира първите си самолети. Не разбирай истински машини, а нещо подобно. През 1912 г., когато Асен Йорданов е на 16 години, извършва първия полет с планер в България – безмоторен самолет, който изработва сам. Още същата година заминава да учи в пилотското училище в Етан, Франция. Балканската война обаче променя плановете му и той се връща в България. Заминава за фронта като доброволец и постъпва като аеромеханик. По това време (1912 г.) Българската армия притежава следните самолети:
  3 Албатрос (Albatros)
  4 Фарман (Farman),
  1 Воазен (Voisin),
  1 Сомер (Somer),
  1 Сикорски (Sikorsky),
  1 Бристъл (Bristol),
  2 Нюпор (Nieuport)
  и около 10 Блерио (Bleriot).

  Аз ги преброих като 23 самолета. По това време България се нарежда до страни като Великобритания и изпреварва Италия, САЩ и Япония.

  Малко преди включването на България във военните действия, Асен Йорданов изпитва пред публика първия български моторен самолет. Датата е 10 август 1915 г. В този самолет той въвежда третото крило за първи път в света. То служи за стабилизиране на самолета при по-големи наклони от 45 градуса. Аеропланът е признат за изобретение от специална комисия на Министерството на войната и е бил изложен в Царския манеж. Оттогава 10 август 1915 г. се смята за начало на българското самолетостроене.

  Поощрен от блестящите отзиви за изобретението си, Асен Йорданов искал да започне неговото серийно производство, но войната пак се намесва и попречва на плановете му.
  През Първата световна война Асен е приет в Школата за запасни офицери и заминава отново за фронта. Този път му поверяват и боен самолет, с който взема участие в десетки въздушни боеве. За проявена изключителна смелост е награден с Орден за храброст.

  Войната свърша. Ньойският договор забранява България да има авиация, самолетите ни са унищожени, пилотите – уволнени.
  Лишен от възможността да прави самолети в България, той намира шанс за нова изява в обявения от Американския аероклуб през 1921 г. международен конкурс за обиколка на Земята с аероплан. Наградата е 1 милион долара за пилота, който пръв измине разстоянието от 33 546 км за не повече от 100 дни.

  Въодушевен от перспективата, Асен Йорданов веднага решава да замине. В състезанието решава да се включи и неговият приятел и летец Александър Стоянов. Оказало се обаче, че паричната сума за пътуването била непосилна за тях. За набиране на необходимите средства те се обръщат към правителството. (!!!)
  Какво пишат двамата пилоти: „…Светът ще види, понеже този конкурс е велико дело и на човешката култура, че българският народ чрез своя мощен дух с достойнство ще се бори в тази област с всички, признати за цивилизовани, народи. Ще се явим пред всички краища на света и там ще разнесем българското име и ще станем причина веднъж завинаги да изчезне нашата непопулярност и обидно за нас питане: Нали столицата на България е Букурещ?…“

  И молбата им е удовлетворена лично от Александър Стамболийски – министър председател на България по това време. (!!!)

  И така, двамата патриоти заминават за Америка, за да защитят достойно името на България, но се оказва, че те са единствените кандидати, дръзнали да се явят на конкурса, и той се отлага. Александър Стоянов се завръща в родината, докато Асен Йорданов иска разрешение да удължи престоя си в САЩ, и го получава.
  И учи, отново. Започва работа като чертожник в концерна Къртис, и се издига до главен конструктор. Работи и в конструкторските екипи на водещите в световното самолетостроене Боинг, Локхийд и Дъглас. И така се стига до: Tранспортния самолет Дъглас ДС-3, а по-късно известните от Втората световна война летящи крепости Боинг Б-17 Фортрес, Боинг 29 Суперфортрес, тежкия изтребител Лайтинг П-38, на които главен конструктор е Асен Йорданов.

  Мисля си само едно, този човек не е имал граници. Той открива и специална съставка, която предпазва авиационното гориво от ниски температури, особено необходима за самолетите, извършващи полети на големи височини. Известният физик Томас Едисон се допитва до него, когато работи върху поредното си изобретение – радара.

  Открива авиационно училище, което се превръща в най-авторитетната школа, която подготвя пилоти за гражданската авиация на САЩ.
  Започва да пише книги. Не една или две, 9 книги. Милионен тираж. Пише увлекателно, добавя комикси, илюстрации.
  Flying and How to Do It („Летенето и как то да се извърши“)
  Your Wings („Вашите криле“)
  Through the Overcast („През облаците“)
  Safety in Flight („Сигурност при летенето“)
  The Man behind the Flight („Човекът в сянката на самолетите“)
  Power and Flight („Мощност и полет“)
  Dials and Flight („Уредите при полет“)
  Men and Wings („Хора и криле“)
  Jordanoff’s Illustrated Aviation Dictionary

  Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, признава: „От него както аз, така и всички американски пилоти, сме се учили на авиация.“

  Асен Йорданов – български авиоинжинер със световна известност. Името му е вписано в Книгата за почетни граждани на Ню Йорк, портретът му е изложен в Залата на славните в нюйоркското летище Ла Гуардия, а в музея Ер спейс са изложени негови лични вещи.

  И нещо тъжно: Трябваше да прекося океана, за да видя какво един българин е направил. А той самият до последно е държал на табелката в дома му в САЩ да пише: „Асен Йорданов – български пилот авиатор“.

  8. Въздушната възглавница
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е осмият отговор.
  
  Катастрофите не са проблем само на нашето време.
  Още през 50-те години на миналия век се е търсило средство за обезопасяване на автомобилите, днес то е известно като въздушна възглавница (air bag) и един от създателите му е:

  Асен Йорданов, българин.

  Цитат от Уикипедия: „The world’s first air bag, meant to ensure the safety of pilots and automobile drivers alike, was designed by Jordanoff in (1957).“

  9. Телефонният секретар
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е деветият отговор.
  
  Прадядото на днешния телефонен секретар е дело на:

  Асен Йорданов, българин. (отново)

  Безжичният телефонен апарат Jordanoff (Джорданоф) е имал секретар, усилвател и възможност за няколко души едновременно да разговарят помежду си, или т.нар конферентен разговор.

  Няма какво друго да добавя!

  10. Хапчето Анти-Бебе
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е десетият отговор.
  
  Откривателя на хапчетo Aнти-Бебе, което промени живота на мъжете и жените, е:

  Карл Джераси, евреин с български произход.

  Kaрл Джераси е роден във Виена. Майка му е австрийска еврейка, а баща му е български евреин, кожен лекар в София. Детските си години прекарва в България с родителите си. Когато става на 5 години, заминава с майка си за Виена. Родителите му се развеждат, но не за дълго. През 1938 г. той и майка му са изгонени от Австрия заради еврейския си произход. Те се връщат в България, като родителите му отново се събират, за да могат Карл и майка му да получат българско гражданство. Живее още една година в София при баща си и учи в Американския колеж. През това време майка му заминава за Англия, за да уреди имигрантски визи за САЩ за тях двамата. Така през 1939 г. 16-годишният Джераси и майка му пристигат в Съединените щати.
  Самият Джераси признава, че ако не е била България, не би успял: „Австрия ме изхвърли, но България ме прие и направи възможно заминаването ми за САЩ…”
  Следват училище, работа, сватби и раздели. През 1951 г. Карл Джераси, заедно с бостънските фармаколози Грегъри Пинкъс и Джон Рок Джераси, откриват първото хапче Анти-Бебe, известно още като първото противозачатъчно хапче.
  Какво щяхме да правим без неговото откритие? (усмивки)

  11. Двигателите на модула Орел
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е единадесетият отговор.
  
  Реактивните двигатели на лунния модул „Орел“, които правят възможно кацането на Луната на Армстронг и Олдрин, са изобретени от:

  д-р инж. Иван Ночев, българин.

  Първи стъпки на Луната. На 16 юли 1969 от космодрума „Кенеди“ на полуостров Кейп Канаверал във Флорида стартира американският космически кораб „Аполо 11“ с тримата астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин на борда. След 76-часов полет той навлиза в окололунна орбита. Тук Колинс остава на борда на кораба, а Армстронг и Олдрин преминават в лунния модул „Орел“, който се отделя от основния блок и в 22 часа и 17 минути българско време двамата астронавти прилуняват благополучно модула в Морето на спокойствието. След няколкочасова почивка, на 21 юли (20 юли по американско време) Армстронг отваря люка и в 4.56 часа стъпва на лунната повърхност с думите:
  „Това е една малка човешка стъпка, но огромна крачка на човечеството…”
  Малко по-късно той е последван от Олдрин.

  По време на 22-часовия си престой двамата Армстронг и Олдрин поставят върху лунната повърхност автоматична измервателна научна апаратура, с помощта на която провеждат редица опити и наблюдения. Армстронг напълва два куфара с 28 кг лунни образци. На 21 юли в 19.54 часа четирите стоманени болта, свързващи двете части на лунния модул, се взривяват, като едната част остава на Луната, а другата – „кубическата стаичка” с двамата дръзновени изследователи, с помощта на ракетен двигател се издига и се скача с „Аполо 11“, който поема обратно към Земята. Човечеството със затаен дъх проследява тази лунна одисея.

  Изобретените от Иван Начев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула „Орел“ с космонавтите на Луната, а след това успешното им завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб.

  Малко информация за българина Иван Начев.
  Иван Ночев е роден през 1916 г. в Карлово. От малък Ночев се увлича по техниката. Завършва местното механо-техническо училище, стажува в казанлъшкия завод „Арсенал“, постъпва в Държавната аеропланна работилница в Божурище.
  През 1942 г. с група техници Иван Ночев изкарва тримесечна специализация в Германия и е приет за студент в Берлинската политехника. По време на войната сградата на политехниката е разрушена и той се завръща в България. В началото на 1944 г. продължава образованието си в Прага и го завършва във Виена, където получава докторат. Работи на летището във Виена.
  През 1951 г. инж.Иван Ночев заминава за Канада, а през 1956 г. – за САЩ. Работи за аерокосмическия гигант Дженерал Дайнамикс Корпорейшън. По това време там е събран елитът на световната ракетна и космическа мисъл и се разработват най-съвременни самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА.
  През 1962 г. д-р инж. Джон Ночев става американски гражданин и създава собствена фирма в областта на аерокосмическите изследвания, която завоюва челни позиции в американската и световната въздухоплавателна индустрия. Неговите теоретични постановки и изчисления в аеродинамиката се изучават в американските колежи и университети.
  Още един знаменит българин и още една причина за гордост!

  12. Световен рекорд на 100 метра с препятствия
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е дванадесетият отговор.
  
  Световният рекорд в дисциплината 100 метра с препятствия (12.21 секунди) принадлежи на :

  Йорданка Донкова, българка.

  Йорданка Донкова е българска състезателка по лека атлетика. Тя поставя своя рекорд в 100 метра с препятствия през 1988 г. и до днес той все още не е подобрен. Йорданка Донкова притежава европейския и олимпийския рекорд в същата дисциплина на 100 метра с препятствия от 12.38 секунди.
  Има 2 олимпийски медала и 9 медала от европейски първенства.
  Най-силната й дисциплина е 100 метра с препятствия.
  Тя е първата и единствена досега българска лекоатлетка – победителка в крайното генерално класиране от веригата „Мобил Гран При“.

  13. Статуята на Леонардо да Винчи
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е тринадесетият отговор.
  
  Статуята на Леонардо да Винчи, на входа на международното летище в Рим, е дело на :

  скулптора Асен Пейков, българин.

  Какво се знае за Асен Пейков?
  Роден е в Севлиево през 1908 г. Завършва Художествената академия в София със златен медал. Като студент взима участие в конкурса за паметника на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет, получава втора награда. През 1938 г. открива първата си самостоятелна изложба в ателието си на бул. „Цар Освободител“ в София. Няколко месеца след това напуска България. Живее в Париж, Мадрид, САЩ, и накрая се установява в Италия.
  Създава над 1300 творби. В ателието си на улица „Маргута“ 54 в Рим прави потрети на много изтъкнатите италиански интелектуалци, както и на редица световноизвестни личности.
  Известните произведения на Асен Пейков:
  – статуята на Леонардо да Винчи на летището на Рим;
  – бронзовата Минерва в Университа в Бари;
  – мраморната статуя на Сан Джовани в Рим;
  – фигурата на Атлета в Чекиньола;
  – бюстът на папа Пий XII за конгресния център „Мондо Милиоре“;
  – бронзовата роза – символ на Премия симпатия (престижна римска награда, учредена през 1967 г.).

  Интересно: Наскоро при реставрирането на статуята на Леонардо да Винчи е открит люк,  в който 40 години е бил съхраняван документ, написан на латински. Документът е бил поставен в цинкова кутия. Текстът на документа се отнасял за древните територии около района на летището „Леонардо да Винчи“.

  Била съм на това летище, видях и статуята, но изобщо нямах представа, че тя е дело на един българин. Сега вече знам.

  14. Рекорд в Художествената гимнастика
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е четиринадесетият отговор.
  
  Най-много световни титли в художествената гимнастика (многобой) имат:

  Мария Гигова (1969, 1971,1973), българка,
  и
  Мария Петрова (1993,1994,1995), българка.

  Мария Гигова и Мария Петрова са в Книгата на Гинес като единствените трикратни световни шампионки.
  Ние, българите, можем да се гордеем и с най-много записани отборни световни титли в художествената гимнастика – 9,  както и с най-много индивидуални световни титли в същата дисциплина – 10.

  15. 209 см
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е петнадесетият отговор.
  
  Един от най-старите рекорди в леката атлетика е в скока на височина (жени). Постижението от 209 см не е подобрено от 1987 г. насам. То принадлежи на:

  Стефка Костадинова, българка.

  Няколко думи за Стефка.
  Стефка Костадинова е състезателка по лека атлетика. Родена е в Пловдив. Завършва спортното училище в Пловдив. Кариерата й започва с гимнастика и плуване, и чак после с лека атлетика.
  Стефка Костадинова има 7 златни медала от световни първенства и европейски шампионати.
  На 30 август 1987 г. Стефка поставя световен рекорд при скока на височина — 209 см. През 1988 г. печели сребърен медал от игрите в Сеул. През 1996 г. става олимпийски шампион в Атланта, САЩ. През 1997 г. тя се отказва официално от състезателната си кариера. Към днешна дата Стефка Костадинова е председател на Българския олимпийски комитет.

  16. Първата жена – пилот на боен самолет
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е шестнадесетият отговор.
  
  За първи път в света жена участва в боен полет по време на Балканската война. Името й е:

  Райна Касабова, българка.

  По време на Балканската война (1912-1913 г.) Касабова е на 15 години и е доброволка в полевата болница край Одрин. През 1913 г. тя взема участие в боен полет със самолет „Воазен“, което я прави първата жена в света, участвала в боен полет. Полетът продължава 43 минути.

  Тук идва интересното!
  От самолета Райна хвърля над Одрин позиви с призив за спиране на кръвопролитията.
  Евала, това е била миротворческа мисия!

  За тази българска жена има много малко написано в интернет пространството. Но пък открих, че през 2004 г. е издадена книга за нея. „Полетът на самарянката: Документална повест за Райна Касабова“.

  17. Космическа храна
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е седемнадесетият отговор.
  
  Третата държава, регистрирана в ООН, която е изпратила храни в Космоса след САЩ и Съветския съюз, е:

  БЪЛГАРИЯ.

  Българската космическа храна е дело на учените от Института по криобиология и лиофилизация. Тук трябва да спомена името на акад. Цветан Цетков.
  Екипът на акад. Цветан Цветков разработва биотехнологии за студено консервиране и изсушаване на биологични материали във вакуум.
  За какво става дума?
  Начинът на консервиране на храната се нарича лиофилизация (вакуумно сублимационно сушене). Това е най-съвършеният метод на консервиране, измислен досега. Тя позволява на практика напълно (до 95%) да се съхранят хранителните вещества, витамините, микроелементите, даже първоначалната форма, естественият аромат, вкус и цвят продължително време, при температури от -50 до +50 градуса. В процеса не се използват ароматизатори, оцветители или консерванти. Високото качество и биологичната пълноценност на съхранените по този начин продукти се обуславя и от това, че на лиофилизация могат да се подложат само свежи продукти. Например, съхраняването на ягоди преди обработка не трябва да превишава 8 часа от момента на брането им.
  В списъка на българските храни за космоса са включени: кисело мляко с овесено брашно, няколко вида ядки, набор от лиофилизирани плодове – ягоди, ябълки кайсии, праскови, пъпеш и какво ли още не.
  Българското меню е адаптирано за четирикратен дневен хранителен режим – две закуски, обяд и вечеря. Тези храни покриват изискванията на организма от хранителни биологични вещества, като средната стойност е 3000-3200 ккал.
  За разработките на лиофилизирани продукти колективът на акад. Цветан Цветков има два патента.
  Уви, няма как да си купиш малко българска космическа храна, за да е опиташ. Но за това пък може да опиташ малко американска – или – ягоди с неаполитански сладолед.

  18. Шестият сърдечен тон
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е осемнадесетият отговор.
  
  Откриването на шестия сърдечен тон спомага за опознаването на сърдечната дейност и избягването на диагностични грешки. Негов откривател е:

  проф. д-р Иван Митев, българин.

  Шестият тон на сърцето е първото откритие в българската медицина. За него се знае малко, както и за проф. д-р Иван Митев.
  През 1974 г. професорът усеща в сърцето на пациент странен тон, различен от познатите и описани досега. Проверява внимателно стотици пациенти – дали наистина долавя нещо различно. Използва наличната по това време техника и успява да регистрира тона. Това е единственият тон, който се улавя на необичайно място в сърцето – в систолата. Няма го при всички хора. Открива се при някои здрави хора, както и при различни заболявания. Регистрира се и при фонокардиография.
  Нещо различно:
  Държавата ни издава пощенска марка – VI тон на сърцето. Още едно нещо, в което сме първенци. Това е единствената марка в света, посветена на кардиологията, която е особено ценна придобивка за колекционерите. Марката става много популярна, след като я публикува елитно западно списание по кардиология.
  Продължението на историята:
  Проф. Ваньо Митев – ректорът на Медицинския университет в София – е син на проф. д-р Иван Митев.

  19. Лекарство от кокиче
  Какво сме дали на света? въпросът. А това е деветнадесетият отговор.
  
  Чувал ли си за нивалина – лекарството, което се извлича от блатното кокиче? То помага при лечение на полиомиелит, церебрална парализа, неврологични заболявания, засягащи централната и периферна нервна система, и за лечение на деменции от Алцхаймеров тип. Лекарството ‘Нивелин’ е създадено през 1956 г. от:

  проф. д-р Димитър Пасков, българин.

  Главен помощник в откритието на фармаколога проф. д-р Димитър Пасков се явява едно момиче – то пиело водата от чашата с кокичета, които родителите му  оставили в стаята.
  Неведоми се пътищата Божи! – само това мога да добавя.
  С оригиналните си фармакологични изследвания върху галантамина (Nivalin®) проф. д-р Д. Пасков прославя името на България сред фармаколозите и лекарите на Европа. Неговата монография ‘Нивалин’ е преведена и издадена в Италия. Съвместно с проф. д-р Д. Пейчев той издава и учебник по фармакология, който е преиздаван няколко пъти.
  Интересно!
  Лекарственият продукт ‘Нивалин’ е отличен с Фармацевтичен Оскар – Еньо за принос в науката.
  Идеята за тази публикация е на Maxim wolfie.

  20. 1497 победи
  Какво сме дали на cвета е въпросът. А това е двадесетият отговор.
  
  Шампионът по свободна борба, който пропуска само три победи в над 1500 официални мача с противници от пет континента, e :

  ДОНЧО КОЛЕВ ДАНЕВ (ДАН КОЛОВ), българин.

  Роден е през 1892 г. в с.Чадърлии (сега с. Сенник), Севлиевско. Заминава за САЩ, когато е на 17 години. Работи, каквото му попадне. Започва кариерата си на борец в организираните сред работниците борби.
  През 1914 г. за първи път побеждава професионален борец, а през 1925 г. самият той става професионалист.
  През цялата си спортна кариера побеждава противници от 5 континента, включително в страни като Австралия, Нова Зеландия, Япония и Китай.
  През 1936 г. побеждава в Париж Анри Деглан и получава титлата Европейски шампион по свободна борба.
  Наричат го Кинг Конг, Кралят на кеча, Балканският лъв.
  През целия си живот Дан Колов запазва българското си гражданство, като отказва предложенията за чуждо поданство с думите:
  „Дан Колов е българин.”

  Нещо, което не знаем.
  Раздава цялото си състояние за благотворителност.
  Първият самолет на Българските пощи е купен от него.

  Където и да си, каквото и да правиш, остани си българин.

  21. Скоростната кутия
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и първият отговор.
  
  В моделите на Сузуки, Хонда, Рено, Toйота се вграждат автоматични скоростни кутии, изобретени от:

  Румен Антонов, българин.

  Историята на един български изобретател:
  Всичко започнало през 1944 г. в София. Тогава е роден Румен Антонов. Той учи инженерство, после промишлен дизайн, завършва и курс по физика. Още тогава Румен е наясно, че ако иска да види идеите си реализирани, трябва да избяга на Запад. Прави няколко безуспешни опита да напусне страната и същевременно трескаво работи. Заема се сериозно с идеята за създаване на четиритактов двигател с нов принцип на работа и успява. През 1976 г. получава частен патент за Двигател с вътрешно горене по четиритактов цикъл,  като това е първият частен патент в страната. Работи по макет на автомобил.
  По това време се захваща с нещо много различно от автомобилите – като търсенето на лекарство за атеросклерозата. Експериментира върху себе си. Според теорията му всички многобройни натрупвания на мъртва тъкан в организма, включително и в кръвоносните съдове, се дължат на една причина – жизнената активност на гъбичката Candida albicans.
  След 2 брака, през 1988 г. се жени за французойка и заминава за Франция. По-късно вече се установява в Англия.
  Първия си пробив прави с проект на автоматичната скоростна кутия. Успява да я патентова и продаде на водещи компании като Хонда, Сузуки, Рено, Пежо, Роувър. Тойота също е ползват, но без лиценз, за което изобретателят ги съди.
  После регистрира в Ротердам друга компания – Антонов Аутомотив Технолоджийс. Следващата стъпка е изобретяването на 6-степенна скоростна кутия, която е далеч по-проста и по-малка от познатите подобни.
  И двете му компании се котират много повече от добре на световните фондови борси.
  Следва продължение…
  Румен Антонов изобретява нов малък спортен автомобил (хвърли един поглед на картинката), наречен 4 Stroke. Автомобилът е направен по стара идея на изобретателя от 1977 г.. Дизайнът на колата е ретро и възродява популярната от 30-те години на миналия век – Бугати.
  Двуместният малък звяр, чиято каросерия от фибро-карбон, тежи само 18 килограма, е предвиден да излезе на пазара през 2009 г. в ограничена бройка (50 автомобила) и с предварително калкулирана цена от 40 000 евро.
  Продукт на лукса е и кола, наречена на името на изобретателя си – Румен.
  По-нататък…
  Следващата стъпка на Румен Антонов е двигателят без клапани и какво ли още не.

  Румен Антонов и България:
  През лятото на 2002 г. изобретателят регистрира у нас фондация „Антонов“, която да подкрепя проекти в областта на медицината и микробиологията. Прави и няколко опита да започне бизнес в България, в това число и производство на луксозна спортна кола. Обаче всичко спира дотам. Не среща голяма подкрепа и се отказва.

  (Дано това да е само временно явление. Утре някой млад и буден български ум може да се сети за Румен Антонов и да му подаде ръка в създаването на следващия му бизнес проект. Само че този път – на родна земя.)

  22. Идеите за ООН
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и вторият отговор.
  
  Идеите, развити в книгата „Звезда на съгласието”, служат на американския президент Уилсън за формулиране на неговите 14 точки за омиротворяване на света и полагане основите на Обществото на народите. Автор на „Звезда на съгласието” е:

  Никола Димков, българин.

  Биографични данни:
  Никола Димков е роден в 1859 г. в българското село в Серско – Горно Броди, по онова време – в пределите на Османската империя, в днешно време – под името Ано Вронду в Гърция. Получава образованието си в Париж. След което се установява в Цариград, днес Истанбул. Развива бизнес с подкови, открива фабрика.
  Участва активно в живота на българската колония в града. Член е на Съвета на Българската екзархия. Почетен гражданин на османската столица.
  С две думи – влиятелна личност.
  Българско дело:
  В края на 1916 г. и началото на 1917  г. инж. Никола Димков написва книгата „Звезда на съгласието”. Книгата сама по себе си представлява проект за създаване на световна организация на мира и сътрудничеството между всички страни, народи и религии.
  Никола Димков отпечатва проекта си на френски, немски, турски и гръцки език и чрез посолствата в Цариград го изпраща на много държавни и правителствени ръководители, включително и на тогавашния президент на САЩ – Томас Уилсън. Това е по времето, когато САЩ все още не са се намесили в Първата световна война и прочутите 14 точки на президента Уилсън за следвоенното уреждане на света и създаване на Общество на народите не са съществували.
  Дори биографът на Томас Уилсън – Бекер, свидетелства, че идеята не е била на президента, а е заимствана.
  В проекта си Никола Димков предлага създаването на Постоянен световен съвет, който да проучва „средствата, пригодни да поддържат мир и сговор между всички народности в света”.
  В интервю за гръцкия вестник „Фарос“, отпечатано като притурка към второто издание на книгата „Звезда на съгласието”, Никола Димков доразвива идеята си за устройството на Постоянния съвет.
  Освен 3 главни съвета авторът предлага той да се подразделя на 20 върховни бюра, уреждащи: вътрешното устройство на съвета, световната безопасност и разоръжаване, междуверските отношения, въпросите на националните малцинства, световното правосъдие, просветата и културата, здравеопазването, земеделието, промишлеността, търговията, труда и т. н.
  Дори само бегло съпоставяне на тия формулировки на инж. Никола Димков с устава на Обществото на народите и особено на днешната Организация на обединените нации е достатъчно, за да открием сходствата.
  Каквото и да си говорим:
  Проектът на инж. Никола Димков е български принос в създаването и дейността на днешната световна организация за мир и сигурност.

  23. Опакованият Райхстаг
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и третият отговор.
  
  През 1995 г. опакованият Райхстаг привлече 5 милиона посетители в центъра на Берлин. Уникалният проект е дело на:

  Христо Явашев, българин, и съпругата му Жан-Клод.

  Историята:
  Родом от Габрово, Христо Явашев произлиза от стар разградски род. Дядо му е академик Анани Явашев, открил руините на древния римски град Абритос. Братята му са известният актьор Анани Явашев и инж. Стефан Явашев.
  Учи в Художествената академия. През 1957 г. емигрира и е лишен от българско гражданство. Отива в Париж и там среща бъдещата си съпруга Жан-Клод. И двамата са родени на една и съща дата – 13 юни 1935 г.
  Уникалното:
  Христо Явашев, или както го знаят из цял свят – Кристо, е създател на опаковането като художествен похват. Работи съвместно със съпругата си, французойката Жан-Клод.
  Началото:
  Един от първите проекти на Кристо в Париж е да задръсти една улица с празни варели на Shell. Идеята му е да докаже, че желязна завеса твърде лесно се издига, но изключително трудно се отстранява.
  Проектите:
  Опаковал е моста Пон Ньоф в Париж (най-стария мост във френската столица). Опакова пристанище Колони на река Сена, за да покаже, че найлонът като материя на бъдещето е достатъчно подходящ за творческа изява.
  Сред най-мащабните му проекти са Завеса в долината Чадърите, и разбира се, опаковането на Райхстага.
  Обкръжените острови е следващото значимо начинание на авангардиста. Проектът е осъществен през 1980-1983 г. в басейна на плитководието на Маями, Флорида. 11 острова с изкуствен произход са обградени едновременно с плаващи платна от розов полипропилен.
  Последното:
  Последната инсталация на Кристо – Портите (The Gates) – бе изложена в продължение на 2 седмици в Сентръл парк в Ню Йорк през февруари 2005 г. и привлече милиони посетители. 7 503 парчета оранжев плат са монтирани на 23 мили по алеите на Сентръл парк в Ню Йорк. Хилядите тонове стомана, плат и пластмаса, от които са направени Портите, впоследствие са рециклирани.

  Поглед към опазването на околната среда:
  Кристо и Жан-Клод се гордеят, че са екологични художници, и, че отстраняват всяка следа от художествените си творби, сглобявани с години, някои от които са се виждали дори от Космоса.

  В България:
  Първата в България изложба на знаменития авангарден художник Христо Явашев е открита в София през 2006 г. в галерията на Националната художествена академия. Изложени са 62 постера, собственоръчно подписани от художникa.
  Очаквай:
  Най-новият проект на Кристо и Жан-Клод е: Over the River – инсталация от платна, които ще покрият река Арканзас в щата Колорадо. Очаква се да го видим през 2010 г.

  Повече може да видиш на страницата на Christo: www.christojeanneclaude.net

  24. Сюрреализъм
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и четвъртият отговор.
  
  В първата изложба на сюрреалистите в Салона на независимите в Париж са представени творби на Хуан Миро, Макс Ернст, Андре Масон, Ханс Арп, Пикасо и

  Жорж Папазов, българин.

  Историята говори:
  Авангардният творец е роден в Ямбол като последно момче от шестте деца на търговеца Панайот Папазов.
  Участва като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913). След войните учи в Прага в Инженерно-строително училище. През 1918 г. заминава за Мюнхен, където среща и бъдещата си съпруга Беатриче. През 1920 и 1921 г. е във Виена, където изучава старите майстори и следи съвременния художествен живот. През 1922 г. Жорж Папазов се установява в Берлин. През 1923 г. участва в голямата художествена изложба в немската столица. Оттогава е приятел с Оскар Кокошка. През 1923 г. заминава за Швейцария, а 1924 г. се озовава във френската столица.
  Твори в Париж. Отдава се изцяло на изкуството си. Приятел е с Жул Паскен, който го посвещава в културния живот на френската столица. Първите му експерименти в абстрактната живопис го сближават с Пикасо, Брак, Леже, Ханс Арп, Макс Ернст, Андре Масон, Хуан Миро. Така се ражда и първата изложба на сюрреалистите в Париж.
  През 1926 г. открива първата си самостоятелна изложба във Франция, в галерия Вавен-Распай. Поканен е и отвъд Океана. Следват експозиция по целия свят почти всяка година.
  В България прави 4 изложби – през 1919, 1928, 1934 и 1935 г.

  Малко известно:
  Жорж Папазов е автор на няколко романа:
  – „Паскен!…Паскен!…Аз съм!” (1932)
  – „Братя Дренови” (1951)
  – „Моят приятел Дерен” (1960)
  – „Писма до Дерен” (1966)
  – повестта „Поп Васил” (1968)

  Днес:
  Ако имаш път към Женева, посети музея „Пти пале“, където се съхраняват негови картини. Днес творбите на Жорж Папазов по аукционите се оценяват между 10 000 и 15 000 евро. Заслужава си да ги видиш.

  
  25. Матрицата
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и петият отговор.
  
  Един от създателите на революционния метод на виртуалната кинематография, използван за супер ефектите на Матрицата, е:

  Георги Боршуков, българин.

  Как стана така?
  Георги Боршуков заминава за страната на неограничените възможности през 1992 г. Има бакалавърска степен от университета Рочестър, щата Ню Йорк, и магистърска – от Бъркли, Калифорния. Специализира компютърна графика. Дипломният му проект, в който лети заедно със свои състуденти около университета, е забелязан, и Боршуков получава първия си ангажимент.

  Първа награда:
  Георги Боршуков е на 26 години, когато за първи път държи в ръцете най-високото киноотличие на планетата – статуетката Оскар. През 1999 г. то е отредено за филма ‘В какво се превръщат мечтите’ с Робин Уилямс, по който е работи и българинът.

  Следва:
  Георги Бoршуков измисля уникалните спецефекти за филма „Матрицата” „Матрицата: презареждане”, „Матрицата: революции”,
  „Мисията невъзможна 2”.

  Киану Рийвс полетява благодарение на българина в първата част на филма „Матрицата”. Сцената, в която неговият герой Нео и агент Смит стрелят един срещу друг, въртейки се във въздуха, е създадена благодарение на уменията на Георги Боршуков (виж картинката).

  Признанието.
  През 2001 г. българинът Георги Бoршуков получава специален сертификат за техническо постижение за: разработване на система за генериране на изображения, позволяващи хореографирано движение на камерата чрез реконструирани чрез компютърна графика дакери.
  Церемонията е на 3 март в Риджънт Бевърли Уилшайър хотел в Бевърли Хилс. Боршуков получава своя приз от актрисата Рене Зелуегър.

  „Само за три години и половина реалността надмина мечтата ми да се занимавам с визуални ефекти… Искам да благодаря на майка ми и баща ми в България, на сестра ми Марги и на теб, Kристина…”

  Това са част от думите на българина при връчването на голямата награда.

  26. Евромонета
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и шестият отговор.
  
  Автори на проекта на немските евромонети от 1 и 2 евро са:

  Хайнц Хойер и Снежана Русева-Хойер, българка.

  През 1997 г. Хайнц и Снежана Хойер печелят националния конкурс за щемпел на евромонетите в Германия. Предполагам всички знаем – гърбовете на евромонетите са различни във всяка страна от Европейския съюз. Проектът на сънародничката ни и нейния съпруг е избран сред 30 други.
  Федералният орел е техният избор за изображението на гърба на монетата от 2 евро, а надписът гласи: „EINIGKEIT UND RECHT UND FREIHEIT“ или „Единство, справедливост и свобода“.
  Историята започва преди 29 години, когато Снежана отива в Източен Берлин да следва графичен дизайн. Още през първата седмица се среща с Хайнц. Оженват се през 1976 г. Връщат се заедно в България, където остават 4 години, през които Снежана работи в издателство и си изплаща стипендията. А Хайнц вае от мрамор статуята на бога на виното Дионисий в Балчик.
  След завръщането си в Източна Германия започват да работят по пощенски марки, медали и монети. В допълнение Хайнц преподава в старото си училище, а Снежана илюстрира детски книжки. Някъде по това време се раждат и децата им. Появяват се и първите им монети – тогавашните дойче марки.
  След падането на Берлинската стена успехът идва бавно, но сигурно. Появяват се техните монетите за общата марка на обединена Германия, последвани от техните евромонети.
  Снежана и Хайнц Хойер имат зад гърба си 16 години успехи в дизайна на монети. Те са правили проекти за монети за три валути, правили са и възпоменателни монети за екзотични републики като Науру и Вануату.
  Тук трябва да се добавят и юбилейните монети.
  Семейство Хойер работи върху юбилейната монета на България за Световното първенство по футбол в Германия през 2006 г.. Силуетът на Христо Стоичков е на гърба. По проект на Снежана Хойер са и 112-те медала за Мондиала.
  Талантливата българка проектира и юбилейната монета за 775-годишнината на Берлин, която ще се чества през 2012 г. На гърба на момента е изобразена Берлинската стена, която рухва, а на фона й се събират разделените от нея в миналото брат и сестра.

  27. Най-младият член на Световната организация за слънчева енергия
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и седмият отговор.
  
  Най-младият член на Световната организация за слънчева енергия е:

  Тодор Нанчев, българин.

  През 2002 г. Тодор Нанчев, тогава само на 16 години, се включва в конкурса „Архитектура и енергия“, организиран от Съюза на архитектите в България.
  На конкурса Тодор Нанчев се явява с 2 проекта на сгради, използващи в максимална степен природната енергия на слънчевото греене, като печели награда.
  Веднага след като получава награда от конкурса „Архитектура и енергия”, той е поканен да се включи в Световната организация за слънчева енергия. Седалището на организацията се намира във Фрайбург, Германия.
  В нея членуват 30-40 българи. Болшинството от тях са специалисти, занимаващи се от години с оползотворяването на слънчевата енергия. Той, разбира се, е най-младият. Браво!
  
  28. Най-добрият студент
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е двадесет и осмият отговор.
  
  Най-добрият студент за Европа, Близкия Изток и Африка на компютърната академия Cisco Systems за 2003 г. е:

  Йордан Кацаров, българин.

  Йордан Кацаров започва започва обучение по CCNA (Cisco Certified Network Associate), когато е на 13 години. На 15 години вече изучава CCNP в Cisco aкадемията към Българската Стопанска Камара. Успява да премине всички семестри и спечелва признанието за най-добър студент. Мечтата му е да стане експерт. Експертите в света са едва 9000. България е една от страните с най-много експерти (7).
  Това си е голямо постижение за България, като се има предвид, че броят на Cisco академиите е 3270, а на курсистите – над 153 хиляди.
  От наградата вече са минали 6 години.
  Йордан Кацаров вече е понатрупал опит из IT-компаниите в България. Сдобил се с със сертификати и специализации, включително и дипломи по мениджмънт от Ritsumeikan University – Япония и Open University – Англия.
  В момента е на 20 години и е изпълнителен директор и съосновател на NG Systems. Първият им софтуерен продукт – Voice Clerk е за таксуване на гласови обаждания в корпоративния сектор.

  29. Българските математици
  Какво сме дали на света е е въпросът. А това е двадесет и деветият отговор.
  
  Годината е 2003-та. 6 златни медала и 1-во място като отбор на Международната олимпиада по математика в Токио печелят:
  
  Росен Кралев, Калоян Славов, Александър Лишков, Добромир Рахнев, Илия Цеков, Румен Зарев, българи.

  Тези българчета изместват Китай от 1-вото място в отборната надпревара. Те обикалят света, за да решават задачи. Калоян, един от тях, споделя пред наш вестник:
  “Мит е, че по света не знаят къде е нашата страна, винаги когато съм съобщавал, че съм българин, реагират отлично, издигам им се в очите, защото сънародниците, които вече познават, се оказват или най- добрите студенти, или най-кадърните специалисти.”

  Историята продължава. Година 2005-та. 6 медала на Международната олимпиада по математика в Мексико печелят:

  Росен Кралев, Александър Лишков, Цветелина Ценева, Иван Димитров, Веселин Димитров и Димитър Симеонов, българи.

  Година 2006-та. Учениците от втория представителен отбор по математика на България печелят 1 златен и 3 сребърни медала на Всерусийската олимпиада в Русия.

  Златният медал е на Николай Белухов, българин.
  Сребърните медали на Александър Даскалов, Борислав Вълков и Добрин Урумов, българи.

  Година 2007-ма. Три момчета от България печелят олимпиада по математика в Индия. Допълнение: Олимпиадата по математика в Индия се смята за една от най-силните в света.

  Златен медал за Румен Томов, българин.
  Сребърни медали за Антон Пенов и Борис Николов, българи.

  Година 2008-ма. Българските деца с 1 златен и 2 сребърни медала от Международна олимпиада по математика в Хонг Конг и 1 място в отборното класиране за не-азиатските държави.

  Златен медал за 12-годишната Катрин Крем, българка.
  Сребърни медала за 13-годишните Снежана Вескова и Петър Пенков, българи.
  4 място в неазиатското класиране за Павлена Ненова, българка.

  Аз съм в шах: тези хлапета се справят брилянтно. Дали не си измисляме повод да се надуем? – О, НЕ, твърдо НЕ.

  30. Мартеничката
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е тридесетият отговор.
  
  Днес ще спомена за една изцяло българска традиция. Традицията, която повелява на 1-ви март всяка година да се закичваме с Пижо и Пенда за здраве и против уроки. Както ние ги наричаме – Мартеници.
  В класическия си вид Mартеницата e усукан бял и червен конец. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв и живот, а бяло – чистота и щастие.
  Една от легендите за появата на мартеницата гласи, че когато хан Аспарух победил византийските войници, той написал писмо и го вързал с бял конец за крака на една птица. Птицата била ранена от византийските войници, обаче успяла да пристигне в българския лагер. Но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта й. Оттам и идеята за бялото и червено конче, което наричаме Мартеница.
  Друга легенда гласи, че древните корени на този ритуал почитат бог Марс. Той е бог на пролетта, а по-късно и бог на войната. Обикновено войните започвали в началото на март. Тогава жените завързвали на мъжете си червени и бели парчета плат с малки фигури на момиченце и момченце.
  Има две версии защо се правело така: Първата е да напомнят на мъжете за техните семейства. Втората – да се молят на Баба Марта за хубаво и топло време, за да има по-малко загинали от измръзване войни.

  Мартеничката се носи до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. Ако нямаме късмет да видим нито дръвче, нито щъркел, до Благовец – 25 март.
  Тогава я връзваме на дърво или я слагаме под камък. А после гадаем. Ако на следващия ден под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Ако е червейче, ще имаме здраве и успех. Ако в паяче, тогава сме в беда. Може да нямаме голям късмет със здравето и личните успехи. Но кой знае?

  31. Граховозелената рокля
  Какво сме дали на света е въпросът. А това е тридесет и първият отговор.
  
  В 83-тия епизод на любимия ни сериал „Сексът и Градът” Миранда Хобс (амбициозната адвокатка) се появи с асиметрична рокля в цвят: граховозелено.

  Шеметният тоалет е дело на:
  дизайнерката Илиaна Рикетс, българка.

  Илиана Рикетс или Иля е добре позната в модните среди в САЩ. Но в България се знае малко за нея.
  Иля е от Варна. Заминава за САЩ през 1996-та. Учи моден дизайн в Академията за изкуства в Сан Франциско. А днес е топ преподавател по мода в същата.
  Илиана прави серия от авангардни ревюта във Варна. Това става преди да замине за САЩ.
  Роклята за филма „Сексът и Градът” е намерена в Henri Bendel, моден център в Ню Йорк. Общо граховозелените рокли са 6. Всяка една от тях с цена от 380 долара.

  Илиана е млада, амбициозна и способна. Дано занапред да чуваме повече за нея и в САЩ, и в България.

   

  33. GSM за космоса

  Какво сме дали на света е въпросът.
  А това е тридесет и третия отговор.

  Мобилен телефон за Космоса измисли: 23-годишният Милен Николов, българин.
  
  Милен е студент по компютърни системи и технологии в колежа Брокпорт, САЩ.Идеята го осенила в нюйоркското метро, докато му чезнело покритето на телефона.

  А каква е идеята?
  Чип за мобилен телефон, който чрез системата МANET(?) получава покритие на сигнала във всички точки на Земята, дори и в открития Космос.

  Според учените революционното изобретение се равнява на откриването на радиото от руския физик А.С.Попов.

  А как разбрахме за откритието му?
  От новините, разбира се.

  Милен Николов печели с изобретението си една от 10-те награди в световното състезание за изследователски есета на Symbian – британската компания, известна с едноименната операционна система за мобилни телефони.

  Тема на състезанието е следващата вълна на смартфон иновации.

  В есето си от 11 страници със заглавие“Exploiting Social and Mobile Ad Hoc Networking to Achieve Ubiquitous Connectivity“, той описва как ще бъде решен проблема с липсата на мобилен сигнал в някои сгради и на места като тунели на метрото.

  ––––-=–––-

  34. Брауновият газ

  поредицата продължава благодарение на всички онези, които споделиха събития, хора и истории в коментарите си по темата.демонстрация на Юл Браун

  Откривателят на т.нар. Браунов газ, който гори с над 6000 градуса по Целзий (най-високата тeмпeратура, която можe да сe наблюдава на Земята и на Слънцето) е:

  профeсор Юл Браун, българин.

  Историята започва така:
  Юл Браун, с българското име Иван Вълков, е роден във Варна през 1922 г. Прави опит някъде около 1940 г. за бягство през Гърция, за което влиза в затвора. През 1950 г. се жени, а през 1952 г. бяга в Турция и бива арестуван, отново лежи в затвора. След 6 години австралийското посолство в Анкара му дава политичeско убeжищe. След затвора си сменя името. Взима малкото име на актьора Юл Бринър и фамилното име на майор Браун (негов освободител от затвора). Заминава за Сидни, където първо учи, а после и работи. През 1971 г. прави своето откритие – Брауновият газ.

  Брауновият газ.
  Брауновият газ е смес между водород и кислород в обемно отношение 2:1. Брауновият газ се получава чрез електролиза на водата, при която водородът и кислородът се разделят. Елeктролиза на водата е най-общо разлаганe на водата на водород и кислород, под влияниe на прeминаващ прeз нeя eлектрически ток. Електролизата е открита преди близо 2 века от Фарадей и дотук нищо ново. Новото е откритието на проф. Вълков как да съхранява двата газа заeдно в eдин и същ рeзeрвоар, бeз тe да избухнат. В химията подобна смес сe нарича гърмящ газ.

  В практиката приложенията на Брауновия газ са много. Най-коментираното: кола може да измине 1600 километра (4 пъти разстоянието от София до Варна ) с 4 литра вода и 2 браунови батерии, които преобразуват водата в газ. Без никакво друго гориво.

  Юл Браун (Иван Вълков) формулира откритието си така :

  „От вода и пак на вода с чиста енергия, която може да пречисти водата, въздуха, храната, въобще света.“

  Брауновият газ може да реже стомана като кашкавал, да топи и да споява, да изгаря и да разгражда радиоактивни и токсични отпадъци, да прави от водата гориво, да произвежда електричество, да създава вода в пустинята, да суши въглища, да пречиства рудата… да се продължи може още.

  Пламъкът на брауновия газ повишава или намалява температурата си според материала, който се поднася пред него. Това свойство на брануновия газ все още не е разгадано. И въпреки, че откритето е патентовано през далечната 1978-ма, все още не е прието. Просто няма обяснение – защо и как се случва с тази газова смес.

  Историята продължава.
  През 1981 г. Юл Браун основава фирмата си Brown Energy. Продава първият си генератор за Браунов газ на Китай. Той и досега се използват в Китай за изгаряне на радиоактивни отпадъци. Към момента 14 компании в цял свят произвеждат генератори за браунов газ.

  Въпреки всичко, фирмата на Юл Браун фалира и той заминава за САЩ, където през 1998 г. умира от остра сърдечна и бъбречна недостатъчност.

  Заключението.
  Ще пропусна тъжните факти около смъртта му, също и ролята на България в историята. Ще натъртя, че Юл Браун е Иван Вълков, българин и откривател на Брауновия газ. И, че ние също сме българи и не трябва да повтаряме грешките на сънародниците си, който са прокудили не един или двама учени, музиканти, артисти от страната ни.

  ––––––––

  35. Най-умната жена

  Според Daily Telegraph най-умната жена в Света е: Даниела Симидчиева, българка.2500 души биват подложени от психолози на тестове по математика, информатика, английски и т.натам. Резултатът на Даниела от тестовете е = IQ над 200 точки при средно 100. Kоефициентът й на интелигентност е сравняван единствено с този на Мария Кюри, която два пъти е получавала Нобелова награда.

  Даниела Симидчиева е на 46 години (към момента), майка е на 3 деца и е притежателка на 5 дипломи. Магистър по Икономика и Социология. Промишлен инженер. Английска филология + допълнителна квалификация за учител.

  (Когато гръмва новината за високия й IQ коефициент, Даниела е без работа. впоследствие получава предложение за добре платена работа.)

  –––=––-

  36. Първата въздушна бомбардировка

  Първата в света въздушна бомбандировка е извършена при обсадата на Одрин през 1912 от пилотите :Радул Миков и Продан Таракчиев, българи.Полетът на пилотът Милков и наблюдателят Таракчиев продължава час и 20 минути на около 500 м височина. Когато стигат над военния обект – жп гара Караагач – Продан Таракчиев пуска бомбите. С четири пробойни в корпуса на самолета летците се приземяват благополучно в Свиленград.

  Радул Милков разказва за драматичния полет:

  В самолета взехме две бомби за проба. Тези бомби масово бяха използвани от нашите комити в Македония, използвани бяха и тук, край Одрин, затова ги наричаха ‘одринки’. Времето бе великолепно, слънчево. Излетяхме в 9:30 – посока Одрин. Летяхме в широк кръг над града и стигнахме до гара Караагач, където хвърлихме бомбите.

  Докато на 16 октомври извършихме първото бойно летене, докато на 30 октомври българска жена взе участие в бойно летене над Одрин, днес 12 ноември 1912, ние българите, извършихме бомбардиране на крепостта Одрин – първо по рода си от световен мащаб.

  Радул Милков
  Полковник Радул Милков е роден на 5 март 1883 г. в Пловдив. Завършва курс за пилоти в Германия. Участва в Балканската война като авиатор-пилот, поручик, началник на Първо аеропланно отделение, действащо при Одрин. В Първата световна война участва като капитан, военен пилот, началник на Първо аеропланно отделение, действащо на Струмския фронт, и по-късно като майор, началник на Аеропланната група. След войната е активен член на управляващия БЗНС на Александър Стамболийски. На 9 юни 1923 е арестуван и затворен в Обществената безопасност. През 1924 е внедрен като агент в Задграничното представителство на БЗНС, в което заема отговорния пост секретар-касиер. След 1939 работи в самолетната фабрика Български Капрони в Казанлък и издава списание „Нашата авиация“. През 1948 е произведен в чин полковник от ВВС на НРБ. Умира на 16 февруари 1962 г.

  Продан Таракчиев
  Продан Таракчиев е роден на 12 ноември 1885 г. Завършва е Военното училище в София през 1908. Служи като офицер в 11и Сливенски пехотен полк. Участва е в Балканските войни като летец-наблюдател. Завършва въздухоплавателна школа в Русия. По време на Първата световна война служи в Първо аеропланно отделение. След войната е началник на Аеропланното училище. Умира на 29 април 1957 г .

  ––––=––––

   

  37. Райна Кабаиванска

  Кавалер на Ордена на Италия, 5 пъти най-популярна личност на Италия и 2 пъти музикант на годината е:

  оперната певица Райна Кабаиванска, българка.

  В България
  Райна Кабаиванска, родена в Бургас на 15 декември 1934. Баща й Яким Кабаивански е ветеринарен лекар, писател и университетски преподавател. Майка й Стайка е учителка по физика. Райна Кабаиванска свири на пиано като дете и пее в детския хор „Бодра смяна“. Завършва оперно пеене и пиано в държавната консерватория Панчо Владигеров. В 1958 г. заминава за Италия да специализира при Дзита Фумагали.

  
  В Италия
  През 1959 г. Райна Кабаиванска дебютира като Жоржета в „Мантията“ на Пучини и печели оперния конкурс във Верчелли заедно с Лучано Павароти. Същата година дебютира и в Палячи във Фано. По-късно печели конкурса за млади изпълнители към школата на Миланската Скала. През 1961 я аплодират в Миланската скала [един от най-реномираните театри в света] в операта Беатриче ди тенда от Белини. Година след това в Метрополитен опера в Ню Йорк. Лондонската Ковънт Гардън е следващата сцена, на която Райна Кабаиванска дебютира през 1962, в ролята на Дездемона от Отело на Верди.

  Ролите на Райна Кабаиванска
  Райна Кабаиванска е изпълнила около 100 роли на оперната сцена. Ролите на Тоска и Мадам Бътерфлай от едноименните опери на Пучини тя е изпяла повече от 400 пъти из цял свят. [Райна Кабаиванска изпълнява Un Bel Di от Madama Butterfly.]

  Репертоарът на Райна Кабаиванска

  Мадам Бътерфлай, Тоска, Манон Леско, Мантията на Пучини = Дон Карлос, Отело, Фалстаф, Травиата, Трубадур, Силата на съдбата, Сицилиански вечери, Ернани, Реквием на Верди = Беатриче ди тенда от Белини = Риенци на Вагнер = Адриана Лекуврьор на Чилеа = Роберто Деверьо на Доницети = Палячи на Леонкавало = Фауст на Гуно = Манон на Масне = Ла Вали на Каталани = Дама Пика и Евгений Онегин на Чайковски = Капричо на Щраус = Франческа да Рамини на Дзандонай = Весталката на Спонтини = Армина на Глук = Делото Макропулос на Яначек = Веселата вдовица на Лехар = Въртенето на винта на Бритън.

  
  Розите „Райна“

  Първите разцъфнали рози в Сан Ремо [в  годините 1965, 1970 и 1973] са кръстени Райна на Райна Кабаиванска. Италианското признание за българското сопрано, което жъне успехи по цял свят.

  
  Семейството на Райна Кабаиванска
  През 1969 г. се запознава със съпруга си Франко Гуандалини, оперен режисьор, колекционер на произведения на изкуството и потомствен фармацевт от Модена. През 1975 се ражда дъщеря й Франческа, кръстена на героинята от операта Франческа да Рамини на Дзандонай.  Към днешна дата Франческа е доктор по археология.

  
  Наградите на Райна Кабаиванска
  Белини [1965]
  Viotti d’oro [1970]
  Златен Пучини [1978]
  Илика [1979]
  Монте Верди [1980]
  Лоренцо Великолепни [1990]
  Академия Медичеа [1990]
  Абиати [1995]
  Един живот за музиката [2000]
  орден Стара планина [1994]

  Сопраното Райна Кабаиванска
  Райна Кабаиванска води майсторски класове в Италия, България, Испания и Франция. Професор е в италианската музикалната академия Чиджияна и в Нов български университет. Член е в журита на редица престижни конкурси. Учредител е на фондация за подпомагане на културното и духовно изграждане на талантливи български деца-сираци.

  ===============================================

  
  

  Поредицата може би ще продължи на сайта на автора www.nathalie.jenite.net
  Авторът или по скоро авторката се нарича Натали, а нейното место в нета е озаглавено „Сайтът на една жена“.

  За съжаление на много места в интернет под статията й стои не нейното име, а името на някаква преписвачка… Решихме да не споменаваме името й, за да бъде забравено по-скоро.

  
  

  И накарая, поздрави за Натали за опита й да събере на едно място толкова положителни за България достижения, в които пръст има българският ген. И да подчертаем, че без нея и без всички останали български жени, този български ген отдавна да е изчезнал. За нас най-ценното, което сме дали на света са умните ни и красиви български жени.  Мисля, че нямаме нужда от доказателства, но ако ви е интересно погледнете разказите ни за 3 български красавици извън България – тук, тук и тук.
  

  
  

  Още информация за България – тук и тук

  
  
• 8,8 по Рихтер в Чили, десетки са жертвите

  Силно земетресение с магнитуд 8,8 по Рихтер разтърси тази сутрин чилийския град Консепсион, в централната част на страната, и вече предизвика гигантска вълна, заляла острова Хуан Фернандес.

  Десетки – близо 80, са първите известни жертви в страната, като продължават да растат.

  В блога си в „Туитър“ външният министър Николай Младенов съобщава, че в българското посолство в Сантяго няма разрушения и данни за пострадали наши сънародници.

  Според информацията, с която разполага външно министерство, в Чили има между 120 и 150 българи. В близост до района на земетресението живее българска гражданка, с която от посолството се опитват да установят контакт.

  Трусът е бил регистриран в 8,53 ч. българско време и е продължил между 10 и 30 секунди. Епицентърът му е бил на 90 км североизточно от Консепсион, на дълбочина 34 км в океана.

  Той бе последван от няколко вторични труса – от 6,2, усетен северозападно от чилийския град Талка, от 6,9 по крайбрежието на Чили и един по-слаб, северозападно от град Темуко.

  Първото земетресение бе усетено и в столицата Сантяго, където са били регистрирани прекъсвания в електрозахранването. Местни репортажи съобщават за разрушения, вкл. на исторически сгради.

  Прекъснатите телефонни връзки и интернет достъп на места затрудняват получаването на актуална информация за положението в района.

  Президентката на страната Мишел Бачелет обяви Чили за зона на стихийно бедствие. Международното летище в Сантяго е затворено и всички полети от и към него бяха отменени до второ нареждане.

  Трус с такава сила може да предизвика разрушителни цунами, които да ударят крайбрежните райони най-близо до центъра за минути, предупреждава в съобщение Американската геофизическа служба.

  Цунами може да предзизвика разрушения и по брега на Хавайските острови,

  алармира Тихоокеанският център за предупреждение за цунами, според който вълните ще са около 5 м.

  Предупреждения за цунами са били отправени почти навсякъде в Тихия океан, включително в Южна Америка, Хавайските острови, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Филипините и Русия.

  По тази причина се евакуира населението на Великденските острови, на около 3600 км западно от Чили.

  Европейският съюз е готов да окаже незабавна помощ на пострадалите при земетресението в Чили. Еврокомисарят по въпросите на хуманитарната помощ Кристалина Георгиева е наредила на своите експерти „да извършат оценка на неотложните нужди“, посочва сайтът EUBusiness.

  Според Георгиева при земетресение с такава сила незабавно е задействала групата за мониторинг на кризисни ситуации.

  Силно земетресение от 7 по Рихтер имаше и по-рано в Тихия океан, южно от бреговете на Япония. Две жени са пострадали при падане на остров Окинава.

  Трусът, регистриран в 5.31 ч. сутринта местно време вчера, е предизвикал множество повреди във водопроводната система на острова.

  Епицентърът е бил на дълбочина 22 км в Тихия океан, на около 84 км източно от Наха, главен град на южната префектура Окинава.

  Според местните това е най-силното земетресние, разтърсвало острова от 1909 г. насам.

  Японската метеорологична агенция издаде предупреждение за цунами, като посочи, че вълните в някои райони могат да достигнат до два метра височина. Два часа по-късно обаче го отмени.

  Според метеоролозите наблюдаваните вълни цунами по южните брегове на Окинава не представляват сериозна опасност, тъй като са с височина от едва 10 см.

  Япония е разположена в един от най-сеизмично активните райони в света. През 1995 г. трус от 7,2 по Рихтер отне живота на 6400 души в западния пристанищен град Кобе.

  БТА

• ПРОФ. МАРИН ДЕВЕДЖИЕВ: ДО 10 ГОДИНИ БЪЛГАРИТЕ МОЖЕ ДА СТАНАТ МАЛЦИНСТВО

  Проф. Марин Деведжиев е роден на 18 юни 1922 г. в с. Леденик, В.Търновско. През 1947 г. завършва Търговската академия в гр. Свищов. Участва във Втората световна война като командир на рота. Оглавява опозиционния Академически земеделски съюз, заради което по-късно работи в Содовия завод в Девня. Реабилитиран. От 1986 г. е професор. Автор на над 50 книги. Специалист по геодемография, география на транспорта, география на селищата. Носител на редица български и международни награди. За приноса си към развитието на съвременното общество през декември 2009 е включен в Международния речник на изтъкнатите личности издаван от  Международния биографичен институт на САЩ.

  Проф. Деведжиев, Вие сте българският доайен в областта на геодемографията, географията на населението и селищата, на териториалното и селищно устройство. Какви са основните въпросителни  днес пред тази проблематика?

  През 1985 година, когато беше преброяването, населението на България беше 8,949 млн. души. От тогава до сега се наблюдава истински национален демографски срив – през 2008 г. страната наброяваше 7 606 600 души, т.е. с 1 342 400 по-малко. И това само за 15 години. Не е трудно да се изчисли при този темп на намаление кога българите ще станат малцинство в собствената си държава /говоря за българския етнос, тъй като при другите два етноса-циганския и турския се отчита прираст/. Ами… след десетина години, а може и по-скоро.

  Българите ще бъдем малцинство?
  Да, нищо чудно. Защото циганите, които никъде в света нямат държава и нямат дисциплината да я създават, и турците, които пък са изключително много дисциплинирани, и въпреки изселването нарастват.
  Вторият фактор, който тласка това намаление, е че раждаемостта у българите е три пъти по-ниска от тази при ромите и 1,5 – 2 пъти, отколкото е при турците. Българското население намалява, защото възрастните измират. Няма раждаемост. Стигнахме до положението, че делът на населението от 0 до 16-18 години  е на половина на старците над 60 г.
  Една статистика от 2004 г. сочи, че от 183 държави в света, ние държим първото място по степен на ускоряване стопяването на населението. И от тогава до днес устояваме първенството.
  Фактор за това положение е и състоянието на селата – няма добро обслужване, няма пътища, няма поминък, здравеопазване, училищата са затворени. Това е факт, който ускорява процеса на обезлюдяване. В момента в България има 188 напълно обезлюдени села, но аз смятам, че са някъде над 200.
  Аз съм напълно съгласен със социолога Михаил Мирчев, който в статия от 13 юли. 2004 г. във в.”Труд” пише, че ние сме в процес на автогеноцид, т.е. ние се самозатриваме.

  Други фактори, които ни тласкат към самозатриване, както се изразихте?
  Това е, че няма обществен дебат по тези въпроси, те нямат и медийно присъствие. Преди няколко години по линията на ООН бяхме предупредени за демографския срив и тогава имаше идея да се направи програма, такава, с каквато навремето Де Гол спаси Франция. Представяте ли си, главната задача на водача на съпротивата срещу немците, беше да спаси страната си от демографския срив. Но…

  Стоеше ли демографският проблем по времето на Тодор Живков?
  По времето на Тодор Живков разработвахме схеми и планове, които имаха отношение към демографията. През 1969 г. работих върху Националната схема по битовото обслужване. Моя работа е Генералната схема по териториалното разпределение на производителните сили. Тези разработки лично Тодор Живков ги представи на Министерския съвет.  Генералната  схема беше съпроводена с 49 големи карти на България. Беше описано по окръзи, общини на какво население се разчита, на каква земя, вода, пътища, жп транспорт. С други думи всички жизнени ресурси. Създадени бяха и комисии по окръзи, които да обобщят необходимите данни.
  От 1976 до 1982 г. бях главен директор на Комплексният научно-изследователски институт по териториално устройство, градоустройство и архитектура /КНИПИТУГА / и то с личното одобрение на Тодор Живков. И така аз станах първия безпартиен директор на този институт. По това време разработихме Единен териториално – устройствен план – ЕТУП, който обхваща като икономическа основа  постановките на генералната схема и цялата жизнена среда. В Москва поискаха да се докладва моя труд “Селищни системи” пред всички републики. И в Куба също. Той е преведен на руски и на кубински.

  Намери ли практическо приложение този устройствен план?
  За да се приложи, трябваше да се извърши административна промяна – общините от 1294 да се окрупнят на 300 селищни системи. За целта се проведе нарочен пленум, изготвен беше и закон. Нещо повече – аз обучих бъдещия министър на строителството Иван Сакарев , за да бъде всичко правилно приложено. Но… още когато се  уточняваше законът, кои селища да са център, какво да обхващат и т.н., всички окръжни и всякакви комитети скочиха срещу него. Защо ли? Защото законът щял да им отнеме властта. Тодор Живков се облегна на мотивите за Закона на КНИПИТУГА и персонално на Емил Христов /секретар на ЦК на БКП/ и Тодор Божинов /член на Политбюро /, но в края на краищата се направиха корекции.

  И какво се случи?
  Пловдив беше разделен на друга схема, Варна направи Аксаково селищна система, а селата отидоха към Добрич, Аксаково после се съедини с Варна, от Добруджа населението се смъкна към Аксаково. Видин пък не направи Арчар селищна система, защото първия секретар на Видин бил скаран с партийния секретар на Арчар… И стана всичко твърде различно от приетия проект за селищните системи. Безконечни спорове заради партийни пристрастия. Накратко – оспорва се водещата роля на Партията.
  Причина за затлачването била и безпартийността на главния директор. Как може безпартиен да изпълнява партийни указания?
  В последствие КНИПИТУГА стана Център за териториално развитие, Генералната схема се забрави. И когато СДС дойде на власт първата му работа бе да срине института.

  Имаше ли ги автомагистралите в Генералната схема?
  Те не са свързани с нея. То по време на Студената война се появи понятието “пръстен” – магистрален, железопътен, енергиен. Което оозначаваше капсулиране на България.
  Аз съм и създател на Комитет за строителство на втори мост на Дунав при Белене – Чоара. Ние трябваше да определим и мястото за втора АЕЦ.  Правихме проучване при р. Струма, при Нова Черна, Силистренско, Варвара – Мичурин. Накрая се одобри тя да бъде на устието на р.Янтра, вдясно. Това АЕЦ да бъде при Белене, бе измислено за една нощ. Замисълът беше там да се построи мост, но имаше опасност Никопол да бъде залят. Отидохме за последната експертиза за моста, но през нощта се решило там да се строи вместо мост, АЕЦ. Румънците бяха доволни от това развитие на нещата, а и СИВ.

  Какво се прави днес по отношение на демографските въпроси?
  Днес, пряко отговорен за съставянето на  План за устройството на националната територия е Центърът за териториално развитие. А изготвянето на такъв план е основна предпоставка за формиране комплекна фундаментална позиция на страната ни, която да и даде възможност да води равностоен диалог със съседните / и не само /държави.
  Пред лицето на топящото се население, принадлежащо към основния държавен етнос, и ускореното му застаряване и на фона на задълбочаващия се процес на обезлюдяване на територията, нуждата от регулиращи и строго спазвани териториално-устройствени документи е от съдбоносно значение. По нататъшното й пренебрегване може да се окаже пагубно за държавата ни.

  Автор : Интервю на Соня СИРОМАХОВА

  Източник: Общество.нет
  

• Монополът Кръстева–Пеевски ще ликвидира медиите, в които няма цензура!

  Отворено писмо до „Репортери без граници”

  Пишем ви това писмо, защото искаме да ви информираме за сериозни нарушения на свободата на словото в страната членка на ЕС – България.

  От последната ни среща в България през 2008 г. настъпиха сериозни изменения, които засягат както възможността на журналистите да пишат без цензура, така и разпространителската политика на свободни издания на медийния пазар.

  Проблемът настъпи с идването на власт на медийна групировка, свързана с бившата директорка на “Български тотализатор” Ирена Кръстева и синът й Дилян Пеевски.

  В края на 2008 г. тя започна поетапно да изкупува издания. Неофициално още тогава се твърдеше, че финансирането идва от и от структури, свързани с партията ДПС. Погазването на всякакви права на журналистите започна още тогава. Първо се въведоха негласни правила, че не може да се пише нищо срещу тогавашният премиер на България Сергей Станишев, както и партията, която той представлява – БСП. Подобни условия важаха и за партията ДПС. Тази политика на журналистичекска диктатура важеше за изданията на Ирена Кръстева и Дилян Пеевски (по настоящем – депутат от ДПС) – вестниците “Монитор”, “Телеграф”, “Политика”, а по-късно и “Експрес”, който вече е ликвидиран и прекръстен на “Засада”.

  Колеги – журналисти държим да ви информираме за случващото се в България,

  защото сме убедени, че ако не се вземат мерки, свободата на словото в страната ни ще бъде унищожена.

  В продължение на няколко години ние бяхме свидетели как са спирани разследвания, касаещи злоупотреби за милиони, свързани със структурите на БСП и ДПС. Беше въведена и практиката всяка вечер главните редактори на описаните по-горе издания да се явяват лично в кабинета на Ирена Кръстева и Дилян Пеевски с предварително напечатани страници от вестниците, които трябваше да излязат на следващия ден. Ако случайно дадена публикация не съвпадаше с издателската политика на Ирена Кръстева, страницата “падаше” и се налагаше да бъде написван нов материал, вече по-удобен.

  В продължение на месеци от периода януари – юли 2009 бяха свалени редица разследвания, които биха могли да допринесат за промяна в страната.

  Бяха покрити също така разследвания за източване на европейски фондове, публикации, свързвани с тайни партийни каси.

  В повечето от случаите на самите журналисти не бяха давани никакви обяснения за това каква е причината материалите да бъдат спрени.

  Още по-опасна бе и тенденцията за автоцензура, която самите колеги от тези издания започнаха да си налагат.

  До влизането във власт на сегашния премиер Бойко Борисов на журналистите, работещи в медиите на Ирена Кръстева бе забрането дори да пишат името му в предизборните публикации, според издаденото разпореждане той трябваше да бъде споменаван само като “столичния кмет”. Тези няколко примера, за дават представа за това, което се случва в част от основните печатни медии в България.

  След изборите и избирането на премиера Бойко Борисов ситуацията в отразяването на събития, свързани с него, се промени в обратна насока. Бяха издадени нови разпореждания, според които за него не може да се пишат негативни материали.

  Сваляни са страници дори ако Делян Пеевски не е харесал снимка на премиера Бойко Борисов, защото на нея изглеждал намръщен.

  Към момента групировката на Ирена Кръстева притежава всекидневниците Монитор, Телеграф, Меридиан мач, Засада, седмичника Политика, имат дялово участие и в седмичника Уикенд, както и в провинциалните ежедневници Борба, Нов глас, Янтра днес и Черноморски фар, както и телевизиите ББТ и ТВ7. Водят се преговори за закупуването и на други медии.

  С това се създава медиен картгел, които притиска останалите всеакидневници  чрез  разпространителските си фирми.

  Искаме да ви алармираме за това, което се случва и да помолим за помощ и разследване.

  Преди две седмици беше учреден медиен консорциум “Сдружение съюз на вестникарите и разпространителите на печатни издания”. В него членуват вестниците под контрола на тандема Пеевски- Кръстева.

  Новата организация е оповестена като сдружение, но на практика в нея членуват само издания, близки до издателската групировка на Пеевски. Там са и няколко разпространителски агенции, които продават преференциално  изданията на трупировката..

  Вече са получавани сигнали от провинцията, че по-малки разпространителски фирми са били рекетирани да не поръчват други издания, освен тези, свързани със самата медийна групировка.

  Председател на новоучредения медиен консорциум е Дилян Пеевски, в него влизат още главният секретар на медийната му групировка Яни Янев, главният редактор на седмичника “Уикенд”, както и главният редактор на “Черноморски фар Галентин Влахов, Въпреки, че декларират, че новосъзданеният консорциум е от различни медии, на практика той включва само издания, свързани с групировката на Ирена Кръстева и Дилян Пеевски, както и с разпространителските им фирми. Вече има постъпили оплаквания в “Комисията за конкуренцията” за това, че разпространителски фирми, свързани с групировката, умишлено не продават издания на медии, на които собственици не са Дилян Пеевски и Ирена Кръстева.

  По този начин се ограничава тотално възможността за свободни медии. Нашето опасение е, че малкото останали необвързани издания ще бъдат притиснати финансово и няма да могат да съществуват заради рекета на монополистите.

  Молбата ни е да ни помогнете, за да не се ограничава свободата на словото в България. Опасенията ни са, че това, което се случва в момента, е траен процес и има опасност след време много медиите, в които сега няма цензура, да бъдат ликвидирани.

  Група български журналисти, борещи се за свободата на словото

• ЧЕСТИТА БАБА МАРТА

  Писма до Българо-Американска Асоциация

  Честита Баба Марта ! Бъдете здрави и все така ентусиазирани!
  Изпращам малко пролетно настроение в снимки, които съм правила из Б-я миналата година – за тази още не съм виждала щъркели и лястовици

  Rumyana Panayotova – BNR

  Огледало – Българско национално радио

  tel. 00359 2/866 73 48

• „Принцовете“ от Горна баня учат за недосегаеми

  Баровски джипове, спрени пред училищния двор, охрана на всеки метър, развълнувани родители, облечени по последен писък на модата. Това не е сбирка за рожден ден на някой роден олигарх, а прелюдия преди родителска среща в Италианския лицей в Горна баня.

  Васил Василев /Фрогнюз/

  Националният комплекс по култура е сред култовите училища, в които депутати, бизнесмени и известни личности предпочитат да изпращат децата си, наричани иронично от местните „малките принцове”. Още от създаването си необикновеното школо е предназначено за свръх надарени деца. Обществена тайна обаче е, че както преди 34 години, така и сега в горнобанското училище привилегията да учат изкуство и италиански език имат единствено децата на по-заможни майки и татковци. Не така смята директорката на лицея Величка Велянова.

  Според нея тук учат децата на хора, които активно участват в културния живот на страната и категорично отхвърля твърденията, че учебното заведение разполага със значително по-големи средства от останалите, които се финансират от културното министерство. По думите й по-добрата материална база идвала от Италия, а организираните 25 ученически автобуса и медицинското обслужване се поемат от родителите. Не така мислят майките в един от най-популярните интернет форуми, някои от които лично са се сблъсквали с кандидатстването в лицея.

  Дамите с потрес си разказват най-различни истории. Заможна майка се оплаква как кихала за втора поредна година по 2 000 лв. за частни уроци на 4-годишния си син, за да бъде приет на всяка цена в забавачката на лицея. Родителите масово се оплакват от един и същи проблем при кандидатстването на първолаците – децата имат 78-79 точки от нужните 80 за прием в детската градина, което изглеждало доста подозрително.

  В същия форум майка констатира: „Всъщност „надарени” се оказва че трябва да са бащите, за да могат да влязат децата им там.” Родителите стигат до там, че всичко около приема на „по-специалните” деца е нагласено с помощта на предварителни дарения, което не е необичайна практика за нашите ширини. Останалите школници пък се взимали по-скоро на случаен принцип и служели само за декор. Те трябвало да „помогнат” на малките принцове да израснат в читава среда.

  Днешното училище в Горна баня започва историята си като експериментално на 19 ноември 1976 г. Министерският съвет издава решение за основаването му към тогавашния Комитет за култура. Идеята е на Людмила Живкова. В него трябва да се избистри моделът на съвременното българско училище, където изкуство, обучение и възпитание са едно цяло.

  Още преди 10-ти ноември, по неписани правила, там учат децата на властта. През цялото му 34-годишно съществуване, въпреки всички промени, и днес върли политически опоненти сядат рамо до рамо на родителските срещи и записват препоръки и задачи. Милионери и властимащи политици трескаво снимат децата си на първия учебен ден, а майките размахват букети за по 100 лева. Тук всички загърбват личностните си спорове и обединяват сили в името на хлапетата. Местни хора разказват, че на подобни родителски сбирки кварталът им се превръща в своеобразен автопарк от луксозни возила, последни модели коли и джипове. Бронирани стъкла и бодигардове обкръжават училището като най-секретен обект на НАСА. Навсякъде се носи ароматът на парите…

  Със слизането от автобуса в Горна баня се открива невероятната гледка на лицея, скътан в полите на Люлин планина. Пред централния вход на паркинга стоят около 25 автобуса на известна фирма за превози, които всеки ден карат децата от коя да е точка на София до Горна баня. Необезпокоена от новите цени на цигарите, група хлапета пушат на импровизиран „пушком” зад автобусите, където остават скрити от учители и възпитатели. На входа ни посреща полицай, който любезно ни спря и ни помоли за личен документ. За сведение в 99% от останалите училища в страната охранителите на пенсионна възраст дори не се интересуват кой си и къде отиваш. Любезният полицай ни забрани да снимаме докато не получим лично разрешение от директорката.

  Часът е 11:30, пристига малко камионче, което зарежда минерална вода в лавката на лицея. Служителят на портала обаче не вдига бариерата и остава непреклонен: „След 11:00 ч не приемаме доставки.” Звънва телефонът и след кратък разговор полицаят ни упътва към дирекцията. Докато преминаваме през стерилно чистите коридори, ни прави впечатление, че се правят пълни медицински изследвания на учениците – една практика, която отдавна е премахната от останалите училища в страната. Няколко минути по-късно влизаме в директорския кабинет. В кожените кресла започваме разговор с Величка Велянова, която развълнувано разказва за невероятните деца, които учат тук.

  Естествено един от най-важните въпроси, които ни вълнуват е кои са известните родители, чиито отрочета са записани в лицея. „Вижте, не ми се говори по тази тема, тъй като децата, чиито родители не са популярни, остават малко обидени, че не им се обръща същото внимание. Това са не повече от двайсетина деца. Родителите на преобладаващата част от учениците ни участват активно в културния живот на страната.”, разясни Велянова, която повече от 20 години е директор на школото. За да се запознаем обстойно с качествата на учениците, директорката извика учител, който ни развежда из класните стаи. Малчуганите ни посрещнаха със ставане на крака и поздрав. По време на обиколката учителят с въодушевление ни предлага да снимаме всички картини в коридорите, спортни награди във витрините и отличията от отделни конкурси, завоювани от възпитаниците на лицея. Разказа ни и за параклиса в двора на училището, построен с пари на родителите и по идея на настоятелството.

  Със средствата на Ахмед Доган, Румен Петков, Гергана Грънчарова, Ивайло Калфин, Цветан Цветанов, Весела Драганова, депутата от БСП Кирил Добрев, тв водещите Наталия Симеонова и Мариана Векилска, певците Петя Буюклиева, Нели Рангелова, Михаил Белчев, чиито деца учат в лицея. За параклиса пари са кихнали още екпремиера Иван Костов и Георги Първанов, чиито деца също са били възпитаници на лицея.

  Самата директорка преди време заяви уж на шега, че в училището се обучава бъдещото управление на страната, което само по себе си е страшно и не говори за принципи на демокрацията, а за един омагьосан кръг на съвременно престолонаследничество. Различният аршин, с който се мерят децата, боде в очите и показва още един от минусите на образователната система, която не може да даде равен старт на учениците. Ако наистина хората, които свободно пишат из форумите, са прави за живия декор в лицея, то не е честно. Както за малчуганите, попаднали случайно в училището за богоизбрани, така и за малките принцове, заблуждавани в своите качества до края на обучението си. Остава и въпросът с какво децата в лицея са по-различни от тези в останалите училища освен по родителите и най-вече по парите и властта, с която разполагат.

• <<
• 1
...
• 391
• 392
• 393
• 394
• 395
• 396
• 397
• 398
• 399
• 400
• 401
...
• 416
• >>