Всички авторски страници

Авторски

• Б.Борисов: Честният бизнес ще ни извади от блатото

  Интервю на Славка БОЗУКОВА / Стандарт /
  

  ---

  – Г-н премиер, определят 2009-а като година на промяната. Кризата промени на хората – бита, на бизнеса – мисленето, на политиците – тройните схеми. Коя промяна за вас бе най-важна?
  – Най-важното е, че спасихме България от банкрут. Заложих себе си и партията, за да не се срине държавата. Бях кмет, спокойно можех да изчакам следващите избори. Но България щеше да е в руини.
  Ако не бях направил кабинет, сега щяхме да се въртим освен в икономическа и финансова, и в политическа криза. Затова благодаря на всички политици, които имат държавническо отношение и поведение.
  – Но и критиките не закъсняха.
  – Всяко управление има нужда от критика, стига да е умерена и градивна. Това, което направихме, трябва да остане в аналите на тези 20 години след промените като изключителна държавническа и надпартийна позиция на ГЕРБ.
  Ако не бях съставил правителство, сега щеше да има нови избори. ГЕРБ щеше да разчита лъжите и измислиците на тройната коалиция за растеж и излишък да са станали факт и щеше да има 90% победа. Но щяхме да сме много по-зле от Гърция и Румъния. Вместо това в последните месеци кредитните рейтинги на България, които падаха при Станишев, се вдигат. И показват стабилност. Това не се случва в нито една от страните в региона.
  – Какво още отчитате като успех?
  – Направихме много по отношение на сигурността. Прекратихме скандалите в ДАНС, службата заработи. Изловихме „Наглите“, „Крокодилите“ и всички такива, които съсипваха имиджа на бизнеса в България. Няма чуждестранни инвеститори, защото всички се плашат от отвличания. Няма трафик по магистралите заради магистралните грабежи.
  – Какво да очакваме през 2010 г. – годината на постната пица?
  – Истината е, че парите ги няма. Тройната коалиция така са изгребали държавата, че просто физически няма пари. Всеки ден обяснявам на хората, че няма откъде да се изтупа повече брашненият чувал.
  – Доволен ли сте от бюджета?
  – Направихме балансиран бюджет, най-добър в Европа, и в същото време вдигнахме кредитните рейтинги. Сега спокойно можем да тръгнем към еврозоната.
  Разбира се, има още много други неща, които да направим. Например на последното заседание на Министерския съвет взехме решение за отчуждителните процедури за „Тракия“, за „Марица“. Там нямаше дори строителни разрешения. И сега напролет почва строителството на „Тракия“, ще завършваме „Марица“.
  – Строежът на магистралите остава ли приоритет и тази година?
  – О, да – аз съм казал: през 2012 г. метрото трябва да е от „Надежда“ до „Черни връх“ и да е построена магистрала „Тракия“. Плевнелиев казва края на лятото, аз – за туристическия сезон.
  – Това е краят на май.
  – Да, краят на май. Ще се бием много, но… Видяхте, с усилията, които положихме, пуснахме метрото в София 3-4 месеца по-рано. Прекрасен транспорт. А и градът стана друг с метростанциите – университета, „Юнак“. Ами Ларгото? Отдолу вече излязоха римските старини. От подлеза между мен и президента до метростанция „Шератон“ и пред ЦУМ хората ще се движат в древната римска търговска улица. Това го няма в Европа. И с музеите, които правим, ще изкарваме пари от туризъм.
  – А ще изкараме ли пари от енергийните проекти?
  – Вложихме огромни усилия да поставим енергийните проекти, в които бяха загробени много пари, на прагматична и доброжелателна основа с руските партньори. Руснаците разбраха, че това правителство няма нужда от комисиони и от завишение на цени по нито един проект. 4 години се бия с институциите като кмет на София, за да взема екологични оценки на завода и депата за битови отпадъци. А предишните пускат Бургас-Александруполис без екологична оценка. И то при положение, че той попада в „Натура“. Това е безотговорност.
  – Давате глътка въздух на строителите с облигационния заем, който пускате. На кои други браншове ще помагате?
  – Всичко до стотинка, което имахме в касите, сме го пратили по болници и за социални помощи, за да зарадваме максимум хора за Коледа. В последните дни на 2009 г. оправихме Вазовските заводи. Предишните ни лъжеха, че има излишъци, а не плащали заплати с месеци. Къде са излишъците?
  – Какъв е проблемът с лекарите? Наистина ли финансовият министър Симеон Дянков не успя да намери 30 милиона за тях?
  – Нямаше ги парите. По документи са там, има ги заложени на хартия. Но ги няма в наличност. Това е кризата – бедност, мизерия, липса на пари, недоимък. Другите държави, когато бяха в кризата, ни предупреждаваха. Но Станишев и Петър Димитров твърдяха, че кризата ще ни подмине. И не сложиха необходимите буфери, които да поемат тежестта сега. Точно обратното. Ето пример с военно министерство. Януари 2009 г. са изтеглили целия бюджет, за да си правят детски градини и апартаменти, без да платят хеликоптери, фрегати, без да платят оръжието на армията. Е, кое е по-важното?!
  – Същият ли е и проблемът със съдиите?
  – Да. За тези 19 милиона на връщане от Копенхаген говорих по телефона с Борис Велчев и му казах: Ще ви ги дам, просто ги няма физически, разберете. Целият парадокс е, че някой се опитва да каже как ние умишлено не ги даваме. Но ние няма да си ги носим у дома. Просто за да се разпише платежното нареждане, трябва да има пари в наличност.
  – Как ще коментирате заплахите на съдиите, че ще съдят Дянков?
  – Не беше премерено от тяхна страна. Още повече че никой друг в държавата не е получил пари.
  – Константин Пенчев обаче отправи доста остри критики.
  – Не е в негов стил, с цялото ми уважение към него. Ако обърнем разговора, можем да кажем: всички критики на Брюксел за кое са? Те не са ли част от държавата? Като ги критикуват, кой от тях понесе отговорност? Кой от всички началници в съдебната власт излезе и каза подавам си оставката, защото заради мене Брюксел дава лоши оценки. Те са независими в рамките на делата, но не са независими от държавата, от хората, от обществото.
  – Те имат своето оправдание – казват, политиците не промениха закона и затова ние не можем да издадем присъди.
  – За кого не могат?
  – За бившите министри например. Твърдят, че депутатите не са променили закона, той е толкова витиеват, че нищо не може да се иска от тях.
  – В съдебната система нямам назначен човек освен министъра, който дори няма глас във Висшия съдебен съвет. Така че мога да им отговоря много точно как са правени назначенията на всички шефски постове, но ще запазя добрия тон.
  – Всичко това означава ли, че стоите зад всяко действие на Дянков?
  – Разбира се. Той направи геройство в ситуацията, в която бе поставен. Ако Станишев и Орешарски не бяха такива популисти и бяхме взели, примерно, от фискалния резерв, сега нямаше да се задъхваме така. А те се обявиха против нещо, което самите те са правили. Това е нечестна политическа битка, неспортсменска игра.
  – Какви изисквания поставихте пред социалния министър Тотю Младенов, за да се справи с безработицата през 2010 г.? Данните от декември са за още 80 000 души на улицата.
  – Точно затова се обърнахме към бизнеса и правим толкова неща за него в момента, за да ни отговори с адекватна политика към хората, да не ги уволнява. Затова и Тотю Младенов отправи призив. Ние намалихме ставките на осигуровките именно за да не изкарват хора на улицата.
  – Икономическите анализатори очакват, че най-трудно ще е март – април. Вашите прогнози какви са?
  – Същите. Следващите 3-4 месеца ще са най-тежките.
  – Чуват се и прогнози за серия фалити на фирми, дори за самоубийства на банкрутирали бизнесмени.
  – Може да има и на политици. Да се надяваме, че това ще ни подмине.
  – Кога се чака дъното на кризата?
  – Знаете ли, много внимателно слушам на срещите на върха Меркел, Саркози, хората, които реално управляват Европа чрез големите държави, на които са ръководители. Те какво ще кажат за кризата, те как я усещат. Всеки казва: 2010 не се надявайте. Стагнацията е голяма и в техните страни, а те имат реална икономика.
  – По-пестеливи ли станахме в кризата?
  – Както ние нямаме в касата пари, така и хората нямат в портмонетата. Макар че ако направите експеримент и минете по супермаркетите, сити центровете, моловете – ще видите, че е препълнено.
  – Как си обяснявате това?
  – Не мога да си го обясня. Мисля си и колко народ излезе сега в чужбина да почива по празниците и реално даде пари на чужда икономика – в Гърция и Турция. Но на 15  януари с Папандреу ще отворим пункта, Смолян ще стане много по-различен център, оттам ще минава поток от хора. А това са работни места.
  – Какво е вашето послание към бизнеса за 2010-а?
  – Като казваме бизнес, това е малко общо понятие. Трябва много внимателно да се разграничи реалният, честният бизнес от бих ги нарекъл, прехвалените бизнесмени. Те са няколко групи. Едните, които с компенсаторки или смешни пари са купили имоти за стотици милиони. Изведнъж станаха милионери. Други – крали ДДС, трети свикнали да получават държавни и обществени, общински поръчки и да заделят огромни проценти печалба на база партийни приятелства. Това не е реален бизнес, това не трябва да го има. На Хаинбоаз открихме път, на който едната лента изобщо я няма. На Батко и Братко фирмата са строили.
  – Но са си взели парите.
  – Взели са и повече. Сега едната лента я държим като аварийна, защото няма разрешително.
  – Това означава ли, че ще спрете кранчето за такъв тип бизнесмени? И че за честните държавата ще създаде възможност за реално състезание в обществени поръчки?
  – Това правим. За „Тракия“ даже с Искров говорихме да заключим офертите, защото са над 50 – от най-големите компании в света. За завода за София също са двуцифрено число, отново най-големите компании в света за преработка на битови отпадъци. Това вдига конкуренцията, но изисква 100-процентна прозрачност. Това ще накара и българските фирми да влизат в консорциуми и да се борят да стават по-конкурентоспособни.
  – Може ли да се каже, че очаквате нов икономически елит в държавата?
  – Повтарям – няма такова нещо: подарява ти се поръчката и връщаш 30% обратно. Няма да бъде така.
  – Залавянето на Наглите и Крокодилите беше безспорен успех на кабинета. Какви задачи във връзка със сигурността на хората поставяте сега на МВР шефа Цветан Цветанов?
  – След ударите, които нанесохме, нямаме открадната кола в София. Факт е, че когато тези групи се пресират – наркодилъри, крадци на коли, крадци на апартаменти, когато действително няма никаква толерантност към тях, това пряко се отразява върху сигурността и спокойствието на хората. Това трябва да продължи с всички сили.
  – Да разбирам ли, че сега поставяте като цел номер 1 пред МВР да удари битовата престъпност, която тормози най-много хората?
  – Да. Неслучайно положихме толкова усилия. Ако трябва да бъда откровен, когато почнахме да работим с колегите по Наглите и Крокодилите, си спомних публикациите във вестниците. Наричаха ги неуловимите, недосегаемите, суперспециалистите. Всъщност те са правили толкова много грешки… Просто МВР не е работило. Видяхте – като ги натиснахме, си признават, посочват, разпознават, пропяват. Нито са толкова железни, нито са толкова конспиративни. Успехът ни е много важен, защото за кратко време мобилизираме професионалната част на МВР да заработи както трябва.
  – Случаи като „Белнейски“ ще бъдат ли разплетени?
  – „Белнейски“ е чисто криминален случай, който е трябвало да бъде изкаран тогава. Със сигурност толкова материал е имало, просто не са работили. Всичко е забатачено вече, опорочено като веществени доказателства.
  – Мнозина от социолозите прогнозират, че още в началото на годината ще има бушони в кабинета. Ще сменяте ли министри?
  – Засега се справят добре. Отношението на медиите и на обществото към тях е показателно. Всеки от тях се старае много. И всеки знае, че на мига ще го сменя, ако не издържи на темпото.
  Що се отнася до прогнозите на социолозите, искам с дебели букви да подчертая: в мига, в който усетя, че има неблагодарност към ГЕРБ и към мен за това, което правим, в този ден давам оставката на правителството в парламента и отивам на избори. В този ден!
  Усетя ли от политическата класа, че се опитват да ми прехвърлят вината на сини, червени, пембени в условията на криза и не се държат в рамките на нормалното, аз ще си предизвикам вот на недоверие. Ще извадя депутатите на ГЕРБ от гласуването и ще оставя да ги видя какво ще гласуват. Да ги видя БСП как ще си подредят листите, и другите партии също. Искам уважение и зачитане на това, което съм поел като риск в момента и което правя. Държавническо отношение от политическите лидери. Хората видяха – каквото съм обещал, изпълнил съм го. И работя денонощно.
  – Очаквате ли провокации от Яне Янев?
  – Не се интересувам от тази партия. Тя говори и действа по абсолютно идентичен начин с БСП и ДПС.
  – Янев се оказа петата колона на БСП, така ли?
  – Безспорно. Тази партия бе създадена, за да дублира ГЕРБ, да ни вземе точните гласове за пълно мнозинство. Още в момента, в който той каза давам 6 месеца подкрепа на правителството, разбрах, че на тези хора не може да се разчита. До този момент нито една подкрепа нямам. При гласуването на най-важния закон – бюджета, тях ги нямаше в парламента. Е, за какво да ме подкрепят по-нататък.
  – Какво очаквате от Иван Костов и Волен Сидеров като партньори?
  – Да гледат държавнически на делата. Ако ние предизвикаме избори, кой ще влезе, кой няма да влезе в парламента, как… това вече ще тежи на съвестта на онези, които ще ме предизвикат да направя избори. Видяха резултатите преди половин месец – София, Враца, Разлог, Правец. ГЕРБ може да падне с 10 процента, но ние за тези 6 месеца доказахме, че можем и с финанси да се справим, и ангажиментите си към София и другите градове да изпълняваме, и за сигурността на хората да се грижим. Тоест – че сме по-добри от това, което има на политическия пазар. От господин Костов, от Мартин, от Волен, включително и от г-н Станишев и Доган, разчитам на държавническо отношение. Критика –  да, но като цяло трябва да се знае, че това е единственото правилно и добро за България в момента. Всичко останало ще я въведе в катастрофа.
  – На 10 януари е конференцията на ГЕРБ и вие ще станете лидер.
  – Сега какъв съм?
  – Неформален лидер.
  – Напротив.
  – Търсена символика ли е датата 10 януари?
  – Не. Гледахме да е първата неделя след Нова година.
  – Готов ли сте с екипа си? Какви послания към ГЕРБ ще отправите?
  – В партията ни всичко е ясно. Всеки си има място, знае се кой е първи, кой е втори, кой е трети, каква му е ролята. Навремето ГЕРБ се направи по този начин, защото формално законът не позволяваше аз като кмет да бъда лидер. Цветанов се справя прекрасно с дейността.
  – Сега обаче ще остане зам.-председател.
  – Е, досега какъв е бил.
  – Формално лидер.
  – Не, просто той стана председател, защото аз не можех. Ако тогава нямаше пречката в закона кмет да е и партиен лидер, аз щях да съм председател, той щеше да ми е заместник. И сега това ще се случи.
  – Историите на партиите у нас обаче показват, че подобни ситуации пораждат напрежение в структурите. Очаквате ли това са се случи и в ГЕРБ?
  – На моята партия? Тогава да действат сами. Пред мене този въпрос никога не е стоял. Не съм го чул, за първи път сега го чувам от вас. Аз мисля, че нито за момент някой не си е помислял, че ГЕРБ има друг ръководител освен мене. Всеки си знае мястото. А ако не си знае, ще го подредя.
  – След серията престрелки сега в какви отношения сте с президента Георги Първанов?
  – Радвам се, че успяхме да намерим добрия тон и общ език по важните външнополитически и вътрешнополитически неща.
  – Кой първи подаде ръка?
  – Аз. Защото мене повече ме касае стабилността на държавата и правителството. Всички удари падат върху нас и ние трябва да ги решаваме. Аз съм дисциплиниран човек. По йерархията държавният глава е първи. Редно е аз да подам пръв ръка. Когато изпращах
  г-н Ромпой на летището, той ми каза: Знам, че има напрежение между двете институции, но това, че двамата говорите на един език и имате единни позиции по важни въпроси, за държавата, Европа и света, означава стабилно правителство. Това му бяха думите.
  – Всички очи са вперени във вас. Как се справяте с напрежението?
  – Да станеш пъдар на обран бостан е нещо изключително трудно.
  – Колко часа е работният ви ден?
  – Не знам колко ми е работният ден, но знам, че нямам почивен ден. И където и да застана, пристига министър с проблем. Ако не е министър, е депутат. Ако не са те, е кмет. Как няма една сфера в държавата, в която да няма проблеми.
  – Кой изтегли паричката от коледната баница?
  – Аз, кой. Но я видях и я грабнах.
  – Каква молитва отправихте в коледната нощ?
  – Да сме живи и здрави, да ни подминават бедствията.

• Най-силната мафия е руската

  Руската мафия е най-мощната престъпна мрежа в света. Това сочат нови анализи на експерти по организираната престъпност.

  В списъка на първите Топ 10 мафиотски структури има и една балканска – сръбската мафия. В анализа са включени онези престъпни групировки, които действат на територията на няколко страни едновременно и които се борят за надмощие в наркотрафика, търговията с оръжие, проституцията.

  Руската мафия

  В момента тя наброява около 500 хил. души и нейното влияние в света непрекъснато нараства.

  Кръстниците на руската мафия контролират близо 70% от руската икономика. Руската мафия контролира проституцията в Макао, Китай, наркотрафикът в Таджикистан и Узбекистан.

  Тя е свързана и с прането на пари в Кипър, Израел, Белгия и Великобритания, нелегалната имиграция в Швеция, кражбата на автомобили, нелегалната търговия на ядрени материали, търговията с оръжие и проституцията в Германия.

  Руската мафия участва и още в укриването на данъци от търговията с петролни продукти, в застрахователните измами, поръчковите убийства, търговията с кокаин, проституцията в САЩ и кражбата на коли и бижута в Канада.

  Италианската мафия

  Тя е една от най-известните в света, чийто корени датират още в 19-ти век, а нейното родно място е Сицилия. Тя наброява около 4000 души – основно от десетина фамилии.

  Италианската мафия обаче има безброй „сътрудници“ и се смята за една от най-коравите в света, която и днес действа на територията на САЩ, Франция, Германия, Белгия, Холандия.

  Всеки член на мафията преминава през „пробен период“, в който трябва да се докаже като качествен извършител на убийство.

  Основната част от приходите на мафията идват от търговията с кокаин и хероин и тясното сътрудничество с колумбийския наркокартел. Италианската мафия е известна и с огромното си икономическо влияние чрез корумпирането на политици и магистрати.

  Колумбийският наркокартел

  Колумбийската наркомафия съществува от средата на 60-те години на миналия век когато започват да продават „малки количества наркотици в САЩ“.

  Картелите „Меделин“ и „Кали“ много бързо се превръщат във водещи производители на кокаин в света. За да ограничи влиянието на „Медилин“, който поиска и политическата власт в страната, колумбийското правителство започва да сътрудничи с наркокартела „Кали“, който в момента е най-могъщата мафиотска структура в света.

  Те са известни със своето добро сътрудничество с всички престъпни организации в отделните държави. Те контролират и целият транспорт по пренасянето на кокаина в света и по-специално този с корабите.

  Китайската мафия

  Китайската мафия контролира две трети от световната търговия с хероин, която е предназначена предимно за САЩ. Те контролират и нелегалната имиграция в Югоизточна Азия, Европа и САЩ.

  Тя се занимава и с кражби, поръчкови убийства, пиратство и фалшифицирането на пари. В китайската мафия участват около 30 хил. души от Китай, Малайзия, Тайван, Сингапур и др.

  Японската мафия

  Японската престъпна група „Якудза“ се смята за една от най-многобройните престъпни групи в света, в която членуват 110 хил. активни служители от 2500 японски семейства.

  „Якудза“ е създадена преди 300 години, но те и днес се различават по особената прическа, татуировките по цялото тяло и липсата на кутрето на лявата ръка, което се предава при „кръщаването“ на „бащата“ – шефа на мафията.

  Тяхното мото е „работи тайно над закона“. Те се занимават основно с проституция, хазарт, порнография, нелегална имиграция, наркотрафик, пране на пари. Техният годишен приход се оценява на 71 млрд. долара.

  Мексиканската мафия

  Тя е създадена в затворите в САЩ от членовете на уличната престъпност и днес наброява около 30 йил.0 души в САЩ. Те контролират каналите за наркотрафик, оръжие и проституция. Най-много пари печелят от нелегалната имиграция в САЩ и намирането на работа за имигрантите, които след това им плащат „гаранция сигурност“.

  Мексиканската мафия печели и от изнудване и рекет. Действа на територията на Ел Пасо и Калифорния. Полицията нарича този град малкия Чикаго, защото напомня за Чикаго от времето на Ал Капоне. Членовете на максиканската мафия се различават с татуировки по тялото на национални символи от Мексико.

  Израелската мафия

  Тя участва в много страни в проституцията, търговията с наркотици, но и в производството на дрога. Те са монополисти в износа на хашиш и екстази за Западна Европа и за САЩ. На времето тази мафия е известна като групата, която няма кръв по ръцете, защото „решава споровете чрез преговори“.

  Днес обаче тя има славата на една от най-жестоките, която не мисли дълго за премахването на сътрудниците си. Тясно сътрудничи с руснаците и много често дава убежище в родната си страна на своите колеги от престъпния свят.

  Сръбската мафия

  Тя успешно действа в над десет страни, включително Германия, САЩ, Италия, Великобритания, Франция, страните от Скандинавския полуостров. Сръбските мафиоти активно участват в наркотрафика, поръчковите убийства, рекета, хазартния бизнес и кражбите. В момента Интерпол издирва 350 граждани на Сърбия.

  Те активно си сътрудничат и с останалите престъпни групировки по света. Някои ги наричат и интелигентни крадци, заради огромните грабежи, които извършват по света без следи.

  Албанската мафия

  Тя се състои от много престъпни групи, които се намират в Албания. Действа на територията на САЩ, Западна Европа, но след 1980 година започва да разширява своята дейност и в други страни по света.

  Във Великобритания се смята за една от най-опасните. Техните правила не са се променили от 15-ти век. Албанската мафия участва в търговията с бели робини, алкохол, цигари, проституция, кражба на автомобили и рекет.

  Мафията от Ямайка

  „Британският ярдис“ е създаден през 1950 г. от емигранти от Ямайка, които населяват бедните квартали във Великобритания.

  Те се занимават основно с търговия на кокаин, оръжие и марихуана. Групата е разделена на няколко престъпни банди и няма централно ръководство. Те са известни със своята бруталност и жестокост спрямо лондонската полиция.

  Източник: БГНЕС

• Първото десетилетие на ХХI век – загубено за американската икономика

  

  „Загубено десетилетие“ за икономиката на САЩ, така официалната статистика на американското правителство определя началото на 21 век.
  Анализът е публикуван вчера във в. „Вашингтон пост“ и цитирана от ИТАР-ТАСС и БТА.
  Според данни на Федералния резерв на САЩ от 2000 г. насам в страната е бил отчетен нулев растеж на нови работни места.
  Подобна ситуация в икономическия сектор на световната свръх сила се регистрира за пръв път от началото на 40-те години на миналия век.
  
  Оттогава страната отбеляза стабилен растеж на заетостта – 38 процента в края на 40-те години, 24 процента през 50-те, 31 процента през 60-те, 27 процента през 70-те, 20 процента през 80-те и 20 процента – през 90-те години.
  За първите десет години на 21 в. се е понижило общото ниво на благосъстояние на американските семейства от средната класа, разкриват статистическите данни.
  
  През 2008 г. средностатистическото семейство в САЩ е разполагало с по-малко средства отколкото през 1999 г.
  За подобряване на ситуацията не е допринесъл и фактът, че в първото десетилетие на века производителността на труда се е повишила значително в сравнение с 90-те години на миналия век, съобщава БТА.

  Източник: Фрогнюз

• Наруши ли Конституцията министър Симеон Дянков*

  Симеон Дянков пристигна в България с двойно гражданство – българско и американско. Кога Дянков спря да е американски гражданин – това е вторият казус, евентуалното нарушение на който, би било второ нарушение на българската Конституция.

  Според българската Конституция, член 65, ал.1, и член 110, депутати и членове на Министерския съвет трябва да бъдат само български граждани, да отговарят на условията за избиране на народни представители, а едно от тях е да имат само българско гражданство.

  На 26 август 2009 г., списание „Правен свят” публикува следния текст: „След сформирането на новото правителство в пресата се появиха публикации, че Симеон Дянков има двойно гражданство – българско и американско. Самият той заяви, че ще се откаже от американското си гражданство, за да изпълни изискването на Конституцията. Чисто формално, избирането му за министър е в нарушение на основния ни закон….”

  Да погледнем внимателно този текст: След сформирането на новото правителство… Симеон Дянков заяви, че ще се откаже от американското си  гражданство, за да изпълни изискването на Конституцията.

  На 16 август 2009 година в Интерент излезе информация: „Новият министър на финансите на България Симеон Дянков официално заяви, че се  отрича от Америка, за да бъде в полза на България. Експертът в кабинета на Бойко Борисов ще направи постъпки, за да се откаже от американския си паспорт, тъй като иначе погазва Конституцията на България.”

  Т. е., според думите на Дянков, на 27 юли 2009 г. правителството, в чийто състав е бил и той, се закле в Конституцията на Република България. Три седмици по-късно самият Дянков, гражданинът с американски паспорт обяви, че ще се откаже от американското си гражданство! Пита се: като какъв тогава се е заклел в българската Конституция Дянков, след като три седмици след клетвата в парламента сам обяви, че тепърва ще се отказва от американското си гражданство?

  Наскоро, на този сайт стана дума за прекратяването на Договора за натурализация между България и САЩ от 1924 година, който се счита за прекратен през 2003 година. Ето публикациите по темата:

  България отне гражданството на българите с американско гражданство
  Отнето ли ни е българското гражданство, питат българи от САЩ
  Най-после Министерство на външните работи „призна” и „проговори” за гражданството на българите в САЩ!

  По този казус зам.-министърът на правосъдието, Жанет Петрова е направила запитване до Дирекция „Международно право” в МВнР и е получила тълкуване на казуса в писмо N° 04-09-75 от 14.04.2009 от същата тази дирекция. Според тълкуването на експертите на Външно министерство „…в съответствие с чл. 1 от Договора, за българската държава е възникнало международноправното задължение, да признава на натурализираните в САЩ български граждани американско гражданство и същевременно да се счита по отношение на тези граждани, че са загубили предишното си т. е. българското си гражданство.“

  Договорът за натурализация между САЩ и Република България е договор за избягване на двойното гражданство и той се счита за прекратен от 17 април 2003 година.

  В какво се кълнат кандидатите за американски граждани?„Тържествено се заклевам да спазвам Конституцията на Съединените щати, да отхвърля и отрека абсолютно и изцяло всякаква преданост и вярност към какъвто и било чужд монарх, владетел, чужда държава или върховна власт, на които преди кандидатстването си съм бил подчинен като поданик или гражданин; да спазвам и защитавам Конституцията и законите на Съединените щати срещу всякакви врагове, чужди или вътрешни; да бъда истински верен и предан на САЩ; и да воювам в името на Съединените щати, когато законът го изисква…”

  Тази клетва е положил и Симеон Дянков когато е получил американско гражданство.

  Въпросът е: преди 2003 година ли Симеон Дянков е станал американски гражданин и как се отнася към неговия статут това тълкуването на МВнР, поискано от зам.-министъра на правосъдието, Жанет Петрова?

  Следващият въпрос е: как, след като според два члена на Конституцията министър не може да има двойно гражданство – Симеон Дянков е положил клетва пред същата тази Конституция?

  И още един въпрос: ако е бил американски гражданин по време на клетвата в парламента, защо Симеон Дянков е заявил три седмици по-късно, че ще се откаже от американското си гражданство, за да не е в нарушение на Конституцията?

  На 19 ноември 2008 година, Министерство на правосъдието изпраща до поделенията на ГРАО циркулярно писмо-становище за българското гражданство на натурализираните в САЩ българи.

  На базата на това становище от ГРАО-Благоевград са отказали издаване на ЕГН на дете, родено от български родители в САЩ, съобщи по телефона Райна Стойнева от Атланта, по време на телевизионното предаване с участието на говорителя на МВнР, Драговест Горанов.
  Тук ще припомня едно Решение на Конституционния съд

  от 1995 година.

  http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=200

  Решение, което е произнесено от КС през 1995 г. по установяване на неизбираемост и предсрочно прекратяване на пълномощията на народния представител Жорж Ганчев Ганчев.

  Ето базата, на която е произнасянето на КС,

  „Главният прокурор твърди, че изборът на народния представител Жорж Ганчев Ганчев е извършен в нарушение на чл. 65, ал. 1 от Конституцията и чл. 3, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове (ЗИНПОСК), тъй като към момента на регистрирането му като кандидат за народен представител, а и след това не е бил освободен от гражданство на Съединените американски щати (САЩ).

  В подкрепа на твърденията представя разменената между него и Посолството на САЩ – София, кореспонденция относно американското гражданство на Жорж Ганчев Ганчев, включително и писмата на посланика на САЩ в София Уилям Монтгомери от 31 януари, 6 февруари и 1 март 1995 г.”

  Загубването на американско гражданство не може да настъпи автоматично. То се постановява с акт на овластения за това държавен орган на САЩ, при спазване на определена със закон процедура, коментира казуса бивш съдия от Конституционния съд. При отказ от американско гражданство се произнася и Държавният Департамент, като издава съответен акт.

  Ето защо следва да се провери имало ли е произнасяне от Държавния департамент на САЩ във връзка с отказа на Симеон Дянков от американско гражданство към датата на полагане на клетва като министър в правителството на ГЕРБ?

  Отговор на това може да даде американският посланик. Освен това Симеон Дянков трябва да представи документ за удостоверяване на обстоятелството, че не е бил гражданин на САЩ към датата на полагането на клетва в парламента, като член на кабинета.

  Не за първи път гражданин на чужда държава влиза в изпълнителната власт – прецедент в това отношение създава назначението на гражданина с английски паспорт Мартин Заимов, който бе назначен в служебното правителство на Стефан Софиянски за зам.-министър на търговията. Разликата в двете назначения – това на Симеон Дянков, и това на Мартин Заимов е, че Дянков като министър се заклева в Конституцията, докато Заимов е само назначен и не се кълне в Основния закон.

  И още веднъж ще цитирам: „Според българската Конституция, депутати и членове на Министерския съвет трябва да бъдат само български граждани, които трябва да отговарят на условията за избиране на народни представители. Едно от тях е българско гражданство.

  Това е записано в член 65, ал.1, и член 110 на Основния закон на Републиката.

  На запитване във връзка с гражданството на Симеон Дянков, от Министерство на финансите отговарят на в. „Струма” и сп. „Правен свят” следното:

  http://www.asengenov.com/2009/09/blog-post_22.html

  Уважаеми господа,

  По повод публикуваното във в. “Струма” /стр. 1, 03.08.2009 г./ мнение на г-н Антон Сираков за гражданството на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дяков и в дух на колегиалност, ви предоставям позицията на Министерството на финансите.

  Г-н Симеон Дянков е български гражданин, който през годините на служба в Световната банка е бил с дипломатически статут. Както без съмнение знаете, Световната банка е международна финансова институция, в която работят и сътрудничат експерти от цял свят, а нейният централен офис е разположен във Вашингтон, САЩ.

  Като директор на дирекция “Връзки с обществеността и протокол” в Министерството на финансите ви уверявам, че назначаването на г-н Симеон Дянков на позицията вицепремиер и министър на финансите не е в разрез нито с Конституцията на Република България, нито с някой от законите на страната.

  Проверка в Устава на ООН, Конвенцията за привилегиите и имунитетите на специализираните организации, както и член 57 от Устава на ООН установи, че Симеон Дянков би следвало да е ималфункционален имунитет, който се дава за мандат на служители, докато са на трудов договор с организацията /в случая Световната банка – бел. Л. М./. Освен това има и друг вариант за даване на еднократен функционален имунитет на лице, то се прави във връзка с дадено събитие.

  Експерт по международно право поясни, че американците не признават приравняване на функционалния имунитет с дипломатическия.

  От всичко изложено дотук става ясно, че Дянков няма как да е имал дипломатически имунитет, а е имал, докато е бил на трудов договор в Световната банка, само функционален имунитет.

  ––

  *Tова е откъс от материал на сайта „Хроники“ с адрес  http://www.lubamanolova.info/

• Bulgaria Registers 1st Drop in Car Crash Fatalities since 1968
  A total of 900 people lost their lives in car crashes in Bulgaria in 2009, which is 161 fewer than the fatalities in 2008.According to Commissar, Aleksi Stratiev from the Traffic Police Directorate, this is the first time Bulgaria has seen a drop in road accident fatalities since 1968, over a 40-year period.

  Stratiev has thanked the Bulgarian media for helping raise awareness about road safety which has emerged as a major issue in Bulgaria over the recent years.

  Novinite.com

• Отвлякоха нов кораб с българи

  Отвлечен е нов кораб с български моряци на борда. Съобщението бе потвърдено кап. Продан Раданов, управител на фирмата „Зодиак“ във Варна и от говорителя на МВнР Драговест Горанов.

  Автомобиловозът „Ейшън Глори“ е бил похитен снощи около 21,30 часа българско време на 620 мили от брега.

  Корабът е с 25-членен екипаж, на борда има осем българи. Те са моряци от Шумен, Ямбол, Велинград и Варна. Капитанът е 32-годишен мъж от Варна.

  Съдът е построен през 1994 г. Бруто тонажът му е 44 818. Плава под английски флаг. При отвличането е пътувал от Сингапур за Джеда, Саудитска Арабия, посочи кап. Раданов.

  В 25-членния екипаж освен българи, има румънци, украинци и индийци. Един от тях е успял да се свърже с фирмата в Лондон, мениджър на кораба, и е казал, че всички са живи и здрави.

  От Форин офис (британското външно министерство) заявиха, че са в контакт с компанията собственик на кораба и следват обичайната практика за такива случаи, предаде Франс прес.

  Засилената активност на пиратите в района е следствие от неспособността да се реши проблема с политическата нестабилност на Сомалия, отбелязва Би Би Си.

  Що се отнася до наскоро отвлечения танкер „Сейнт Джеймс Парк“, в екипажа на който също има българи, руският капитан Виктор Кривенко се е обадил на семейството си, че всички са добре, имат вода и храна, пиратите се отнасяли добре с тях.

  Преговорите за неговото освобождаване все още не са започнали. Танкерът е на котва на източното крайбрежие на Сомалия.

  Нетипичното в случая с „Ейшън Глори“ е, че корабът е отвлечен толкова далече от брега, тъй като похищенията обикновено се осъществяват по-близо, коментира говорителят на МВнР Драговест Горанов.

  Той уточни, че ще минат поне 2-3 дни, докато „Ейшън Глори“ акостира, а едва след ще започнат преговори.

  България трябва да вземе мерки, призова Горанов. Според него един от начините за решение на проблема с пиратството е да се подпомагат бедните държави като Сомалия.

  По думите му военната сила не е сред най-ефективните начини за борба с пиратството, ако няма „грижа за хората“.

  В първия ден на новата година сомалийски пирати отвлякоха и сингапурски химикаловоз с 24-членен екипаж.

  150-метровият танкер с водоизместимост 20 хил. т „Пармони“ плавал от Генуа, Италия, за Индия, когато бил атакуван вчера и принуден да се насочи към сомалийсикя бряг, потвърдиха от мисията на ЕС „Аталанта“, базирана в Нортуд, Великобритания.

  Екипажът включва 17 индонезийци, петима китайци, нигериец и виетнамец.

  Опитваме се да се свържем с кораба, заяви в Сингапур говорител на собственика на кораба GBLT Shipmanagement PTe Ltd, цитиран от ДПА.

  Властите в Сингапур съобщиха, че са получили сигнал за помощ от танкера в 9,30 ч. по Гринуич вчера.

  Построен през 2008 г., танкерът плава под флага на Сингапур, а оператор на химикаловоза е индонезийската компания Berlian Laju Tankers (BLT).

  www.Vesti.bg

• ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ СЕМЕЙСТВО ЛИЛА ГЕОРГИЕВА И МИХАИЛ ТИНЧЕВ

  Лила Ангелова Георгиева е родена на 5 август 1979 година.
  През 1987-1994 госпожа Георгиева учи в 133 ЕСПУ “А. С. Пушкин” (руска езикова гимназия), от 1994 до 1999 учи в 31 СУЧЕМ “Ив. Вазов” (френска езикова гимназия), от 1999 до 2002 учи в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, бакалавър по Политология, специализация по Външна политика и сигурност, от 2002 до 2004 учи в Univercidade Catolica, Лисабон, където семестриално завършва магистратура по Политология и Международни отношения и специализация по Международни отношения и международна сигурност, от 2005 до 2009 учи в Софийски университет „Св. Климент Охридски” – магистратура „Международни политически отношения и сигурност”. През 2007 г. се дипломира в Дипломатическия институт към Министъра на външните работи на Република България.
  Нейната дипломатическа кариера започна от 2005, като до 2009 е младши експерт, референт за Република Гърция и Република Кипър в Дирекция “Двустранни консулски отношения и консулска защита” на Министерство на външните работи. От 16 юли 2009 е Консул в Генералното консулство на Република България в Чикаго.
  Владее английски, руски, френски и португалски езици.

  Михаил Тинчев е съпруг на Лила Георгиева.
  Господин Тинчев завършва висше образование по специалност “ Стопанско управление“. Работил е като данъчен инспектор в “Националната агенция по приходите”. Владее няколко западни езика.
  Семейство Лила Георгиева и Михаил Тинчев са често гости на редица значими събития на българската общност в Чикаго.

  БАА

• My Bulgaria: Dossier again

  by Petar Kostadinov

  Much has been said about missed opportunities in Bulgaria regarding opening the dossiers of the former communist-era secret police State Security.

  This debate should have happened straight after the democratic changes in 1989. It should have also led to concrete action so that Bulgarians would know who was who in the days when relatives, friends and co-workers were asked, voluntarily or not, to snoop on each other. This would have quelled speculation about whether current office holders were in some way compromised with State Security because of their secret past as agents.

  Today, 20 years on, a committee has finally started opening these files, the latest of which features dossiers of print media employees. In the two years of the committee’s operation the same pattern has emerged regarding the exposure of former communist secret agents or collaborators. In almost all cases those „exposed“ reacted with surprise and even indignation at the committee’s actions.

  We have read many accounts of people explaining how they did not even know that they worked for the communist secret police – as if they had been duped into doing so. Others said they only did so to defend national interests and under no circumstances had their actions harmed anyone else in Bulgaria.

  Such were the words of President Georgi Purvanov who said he worked as a history researcher. Others such as Minko Gerdjikov, deputy mayor of Sofia, and Hristo Droumev, head of the National Palace of Culture, said they were proud of their work as undercover intelligence officers abroad.

  In all cases these people did not even consider resigning from their public posts despite open calls from some print media. Hence the revelation of names of former State Security agents in the print media was eagerly anticipated, especially with regard to the subsequent fallout.

  For better or worse, the „exposed“ print journalists reacted just like the aforementioned public officials. The media, for their part, generally adopted two approaches to the issue. Some simply reported the revelations matter-of-factly. These were mostly the media who had had no agents exposed among their staff.

  Others such as one daily, whose editor-in-chief was declared a State Security collaborator, was quick to contact the State Security officer who, according to the committee’s records, had recruited their boss. And guess what? This officer denied ever meeting the „exposed“ editor-in-chief and trying to poach him for State Security. It was as if this very same daily had anticipated the „blow“ and was ready to rebut it with an instant interview. Several journalists „exposed“ on another daily, some of whom, ironically, had established credentials as investigative journalists working on State Security dossiers and had even written several books on the issue, justified their collaboration by saying they were merely victims of a totalitarian era.

  All this suggested that these journalists had known about their State Security dossiers. So why did they wait for the committee to make them public before saying anything? The only reason I can think of is that they must have thought they could get away with it. This says a lot about their social responsibility and honesty.

  www.sofiaecho.com

• Две и девета (глуха) си отиде – да ни е честито!

  Aвтор: Иво Инджев

  Не че искам да е така, но е факт: в европейското състезание на народите през изминалата година бяхме девета дупка на кавала.

  Имам предвид по отношение на хубавите неща (които се случват на другите) – заплащане на час, ден или месец, чистотата и зеленината на градовете дори (София се оказа направо на дъното) и в крайна сметка, сумарно – като качество на живота.

  За сметка на това в подредбата по показатели, с които никой никъде не се гордее, нашата Горда Стара планина стърчеше страховито над конкуренцията като съветски паметник.

  По стандартите на ЕС здравеопазването ни е направо в услуга на погребалния бизнес (за него тук няма криза- тъкмо напротив). Това пък е тясно свързано с демографските ни върхове в закопаването на нацията.

  И не е чудно, че то се отразява на рекордно мрачното ни настроение – отново бяхме сред най-нещастните на континента, най-недоволните от управлението на страната, най-песимистично настроените. А и сред най-склонните да посегнем на себе си, вместо на виновниците.

  Другаде тази заредена с недоволство атмосфера би предизвикала очистителни граждански катаклизми, но у нас тя произведе само един изборен напън, чийто ефект тепърва предстои да бъде изучаван от самите нас (и на наш ГЕРБ).

  Медиите изригнаха, но в странна имплозия – в смисъл, че продължиха да се размножават по противоестествен път и в угода на самите себе си, самозатваряйки се в продължаващ процес на самозадоволяване, който явно стимулира фертилните напъни на техните оплодители. Но не и прераждането на гражданското общество.

  Случи се обаче и нещо прекрасно – две и девета (глуха) отмина. Това е най-положителното събитие за отчетния период – със сигурност никой друг народ в Европа не би трябвало да се радва толкова на факта, че тя остана в миналото.

  Да ни е честита старата две и девета (глуха) с това, че благоволи да си отиде!

  http://ivo.bg/

• Северният магнитен полюс на Земята се придвижва към Русия

  Северният магнитен полюс на нашата планета се придвижва в посока към Русия със скорост 64 километра годишно, разкри ново проучване, цитирано от „Нешънъл джиографик“. Това се дължи на магнитните изменения в земното ядро. То се намира твърде дълбоко за директни измервания на магнитното му поле, но изследователите правят изводи за него чрез регистриране на измененията в магнитното поле на Земята на повърхността и в космоса.

  Последните измервания показват, че на повърхността на ядрото вероятно има област на бързи изменения в магнетизма, причинени от магнитна “струя”, идваща от вътрешността на ядрото. Според Арно Чулиа, геофизик от “Institut de Physique du Globe de Paris” във Франция, това е най-вероятната причина, която избутва магнитния полюс от дългогодишната му позиция в Северна Канада.

  Магнитният Север, към който се ориентира стрелката на компаса, е съвсем близо, макар и да не се припокрива, с географския Северен полюс. В момента той е близо до канадския остров Елсмиър. Именно него използват навигаторите, за да се ориентират, когато са далече от видими контролни точки. Въпреки че глобалните навигационни системи са въвели по-съвременни методи за определяне на местонахождението, компасът продължава да е широко употребяван от хората под вода или под земята, където GPS-сателитите нямат обхват.

  Магнитният северен полюс се е придвижил слабо от времето, когато е локализиран за първи път (1831 година). През 1904 година той започна слабо движение в североизточна посока със стабилна скорост от 15 километра годишно. През 1989 година той се ускори, а през 2007 учените съобщиха за движение към Сибир със скорост 55-60 километра годишно. Бързата промяна на местонахождението му означава, че картите на магнитното поле на Земята трябва съответно да се опресняват, за да могат употребяващите компас да въвеждат корекции за правилната посока на географския Север.

  Според учените планетата има магнитно поле, защото сърцевината й се състои от ядро от солиден метал, пакетирано в бързо обикаляща го обвивка от течен метал. Системата работи като вид динамо, произвеждащо магнитно поле. Учените отдавна подозират, че поради константното движение на разтопената обвивка измененията в нейния магнетизъм засягат и позицията на магнитния север на повърхността. Въпреки че новите измервания подкрепят тази хипотеза, Чулиа не е готов да заяви категорично, че полюсът ще се настани в Русия. “Трудно е да се предскаже това” – коментира той. Очевидно е, че никой засега не е в състояние да предскаже дали изникването на някое ново изменение в магнетизма няма да “поскара” полюса в различна от сегашната посока.

  www.ekipnews.com

• Годината от А до Ю

  Това са част от думите, които придадоха неповторима физиономия на българската 2009 г.

  
  

  А

  ртур – мистериозният посредник на измисления трансфер на 4-ма от „Левски“ като символ на мъглата във футбола.

  Азер – става дума за Меликов от „Информационно обслужване“, около когото се въртяха куп интриги, включително прочутият клип от жанра „черен пиар“ с Борисов и Костов.

  Б

  акаджика и Охрид – две черни думи в българската 2009 г. 18 души загинаха край Ямбол, 15 се удавиха в Охридското езеро.

  Бербатов – всеки знае защо.

  Бентли – данъчните се заканиха да проверят собствениците на тези скъпи коли.

  В

  ещици стана нарицателно за голямата ревизия на кабинета Станишев или ако цитираме класиците (Борисов): „Станишев сам даде определение на кабинета си. И тези, вещиците от горите, със заменките, тези със златните ксерокси ще бъдат унищожавани.“

  Г

  алеви – силните хора на Дупница станаха арестанти, а после неуспешни кандидат-депутати.

  E

  RM II – чакалнята на еврозоната, в която много искаме да влезем. И правителството се напрегна да постигне показатели.

  З

  аменки – една от мръсните думи на годината – виж В.

  И

  нджи – героинята от „Перла“, знакова за феноменалния интерес към турските сериали.

  Инструментът, „който разпределя финансирането в държавата. В мен е концентрирана властта, не е във вашия депутат, искам да го знаете това.“ Изказването на Доган пред жители на с. Кочан предизвика истинска буря и според мнозина повлия силно на изборния резултат.

  Иродиада – така митрополит Николай нарече Мадона, призовавайки да се бойкотира концертът й в София. И така маркира една тенденция църквата все по-често да се намесва по теми на деня.

  К

  ристиян Георгиев – Крис, незрящото момче от Етрополе, което олицетвори желанието за добри дела и достойни каузи.

  Красьо – аферата, която тръгна от разкритие на Иван Колев от ВСС, доведе до оставки на магистрати… и нищо повече.

  М

  ургина – един от първите знакови скандали на годината. Който няма голямо развитие.

  Н

  аглите – отговорът на МВР в годината на отвличането на Киро Киров и Румен Гунински.

  Няма билети за театър – салоните за много представления са пълни.

  О

  пукали парите – израз на Борисов за предишното правителство, виж В.

  П

  остна пица – това, с което Симеон Дянков онагледи бюджета за 2010 г. стана символ на голямото орязване на разходи в държавата.

  Р

  еферендум – идеята за допитване за новините на турски вдигна голяма политическа патаклама.

  С

  туденти – на 14 януари излязоха от амнезия, след убийство пред дискотека “Амнезия”, и тръгнаха на протест пред парламента. После лека-полека амнезията се върна.

  Свински грип – болестта, която взе жертви и у нас.

  Т

  одор Славков се радваше на такава популярност във „ВИП Брадър“, че предизвика ретро вълна на носталгия по соца.

  Ч

  ерни (Давид) – изобрази България като тоалетна и раздели обществото на две – мерзко ли е това, или израз на артистична свобода.

  Ъ

  нфренд (Unfriend) – думата на годината според „Ню Оксфорд Америкън Дикшънъри“ – означавада премахнеш някого като приятел в социални мрежи като „Фейсбук“.

  Ю

  НЕСКО – българката Ирина Бокова оглави организацията.

  Ето и три важни числа.

  116

  депутати получи ГЕРБ на парламентарните избори и смазващо победи БСП, която взе 40 места. Напук на упоритите социологически прогнози, че резултатите ще са близки.

  65

  години – толкова ще стане постепенно пенсионната възраст според плановете на кабинета.

  321.41

  лв. е общият доход средно на човек от домакинство през октомври.

  Trud.bg

• 1000 хита на родната музика

  „Моя страна” на Емил Димитров се оказа най-обичаната българска песен. Това показва допитване на „БГ радио” до слушателите.
  За по-малко от месец на сайта на „БГ радио“ своя глас са дал 17 134 души от цялата страна, съобщиха от медиата.
  Утре, 31 декември в 12 ч. на обяд БГ радио“ ще започне излъчването на най-мащабната класация за родна музика, правена до сега – „Великите 1000“.

  Своя вот са дали и почитатели на качествената българска музика и слушатели онлайн и от чужбина.

  Гласувалите във „Великите 1000“ – най-обичаните български песни, отредиха първата позиция на Емил Димитров – „Моя страна“. В Топ 10 с по две песни влизат само Лили Иванова и Емил Димитров.

  Ето и класирането на слушателите от 10 до 1:

  10. Осъдени души – Лили Иванова

  9. Среща – Щурците

  8. Детелини – Лили Иванова

  7. Адаптация – Васил Найденов

  6. Да те жадувам – Сигнал

  5. Светът е за двама – Орлин Горанов

  4. Ако си дал – Емил Димитров

  3. Една българска роза – Паша Христова

  2. Клетва – Кирил Маричков

  1. Моя страна – Емил Димитров

  Резултатът от допитването показва, че

  най-силно присъствие сред Великите 1000 има Васил Найденов. 33 от любимите песни на българите са негови. След него се нареждат Лили Иванова – с 30, Тоника – с 19 и Емил Димитров – със 17 песни.

  От групите с най-много хитове в класацията са и Сигнал, Б.Т.Р., Щурците, ФСБ и Диана Експрес.

  Преброяването на класираните песни започва часове преди настъпването на новата 2010 г. – на 31 декември в 12 ч. на обяд и ще продължи до 3 януари 2010 г.

  Освен песните, влезли в най-голямата класация за българска музика, от ефира на радиото ще прозвучат и истинските истории около създаването им и любопитните моменти, вдъхновили авторите за хитовете.

  През следващите четири празнични дни БГ РАДИО ще излъчи най-великите български песни от номер 500 до номер 1. Пълният списък с Великите 1000 песни на България можете да видите на сайта на радиото http://1000.bgradio.net/.

  Frognews.bg

• Неджла Келек: Ролята на жената в исляма е да бъде орна нива за мъжа

  Милен Радев

  През последните няколко години на обществената сцена в Германия се появиха няколко ярки фигури – учени, общественици, публицисти, самите те с мюсюлмански и турски религиозно-културни корени, които с дълбоко познаване на темата и с голяма загриженост предупреждават за последиците от късогледото, криворазбрано „либерално” отношение в Германия към все по-откритите прояви на екстремен ислямизъм в мигрантските общности, към асоциалните форми на отказ от интеграция в обществения модел на страната.

  Имена като социоложката Неджла Келек, като адвокатката Сейран Атеш – която след заплахи с убийство от нейни събратя по вяра неотдавна трябваше да се оттегли от публичен живот – като мюнхенския социолог д-р Айдън Фъндъкчъ станаха популярни в страната като независими, компетентни и смели свидетели и анализатори на трупаните с години проблеми в съжителството на коренното население с част от мюсюлманския дял на близо седемте милиона чужденци в Германия.

  Преди всичко родената в Турция Неджла Келек си спечели симпатии за своята активна дейност в защита правата на жените в традиционно патриархалните мюсюлмански семейни отношения, но и силни нападки от страна на т.н. мултикулти – „хуманисти” и на левите среди, откъснати от реалностите в мигрантските квартали на големите германски градове.

  Неджла Келек е автор на няколко големи научни полеви студии, проведени с академични институти на Евангелската църква в Хамбург. Публицистичните й работи се ползват с голяма популярност, а книгите й „Чуждата невеста” и „Загубените синове” станаха бестселъри и й донесоха реномирани награди. В първата – частично автобиографична – тя се занимава с проблема за домашното насилие в мюсюлманска среда – главно спрямо дъщерите и жените в семействата, с проблема за насилствените бракове.

  Тема на втората й книга е възпитанието на синовете в традиционното, културно изостанало, мюсюлманско турско семейство – без обич, но с пердах, без активно и добронамерено напътствие в живота, но с внушаване на йерархичния, патриархален принцип на заповед и подчинение. Много от тези синове, потискани от една страна от бащите си, но на които е разрешено да бъдат всевластни дерибеи по отношение на жените в семейството, се превръщат, според Неджла Келек, когато отраснат, в агресивни, трудно поддаващи се на интеграция в западното общество, бомби със закъснител.

  Неджла Келек критикува остро част от немския културен и политически истаблишмънт за боязливата му, примирителна и нерешителна позиция при отстояване на основни човешки права и фундаментални ценности на западната демокрация. През 2006 г. Келек стана обект на уникална за Германия публична петиция на бременска професорка по „интеркултурно образование” (за чиято близост с илямистки кръгове се чу по-късно) и кьолнски психолог, подписана и от 60 учени-изследователи на миграцията. Всички те протестираха – неизвестно пред кого – срещу „прекалено голямата обществена роля и популярност”, която имала тяхната, междувременно така известна, колежка. Неджла Келек отговори в медиите с аргументирано писмо, от което ще цитираме кратък пасаж:

  „… Според Макс Вебер всяко действие е средство към дадена цел. Ето защо аз проявявам голямо разбиране за това, че 60 учени-изследователи на миграцията са си направили труда да напишат въпросното писмо. Те просто се боят за финансирането на своите изследвания. Те забелязват, че вече не могат да празнословят без никой да им противоречи за възходящия път, по който мигрантите били поели напред към модерния свят. Междувременно и последният ни съгражданин, и политиците, и всички решаващи фактори се убедиха, че институтите на въпросните дами и господа специалисти по миграцията вършат на всички ни мечешка услуга…”

  Текстът, който следва е по повод разгорял се през 2009 г. дебат около ирано-германския писател Навид Кермани. На него му бе присъден културният приз на провинция Хесен, който се връчва поравно на по един представител от трите големи монотеистични религии. След протест на християнски архиереи заради презрителни за християнството изказвания на лауреата наградата му бе отнета. След бурни протести предимно в левите медии обаче, след обяснения на самия Кермани и срещи с католически и евангелски представители и полугласни негови извинения, наградата му бе присъдена и връчена отново.

  Неджла Келек реагира на случая със следния текст във вестник „Ди Велт”:

  *  *  *

  Силни страсти вълнуват интелектуалните и ислямски среди на Кьолн след като медиите публикуваха подробности около присъждането, последвалото отнемане и повторното присъждане на културния приз на Хесен на автора Навид Кермани. Отначало и аз самата бях на страната на симпатичния колега, попаднал под ударите на мощни религиозни авторитети и изигран от журито на конкурса, начело със самия премиер на провинцията.

  Журито очевидно бе объркало присъждането на награда с партийно кадруване и политическо балансиране на пристрастия. Неговата реакция на скандала заприлича на опит за ограничаване на щетите при процедура по несъстоятелност. И колкото по-дълго продължаваше публичното възмущение от формата и начина, по който бе постъпено с Кермани, толкова повече дебатът се отдалечаваше от същността на конфликта.

  Мнозина се изказаха по въпроса как била присъдена и отнета наградата, но почти никой не говори за това в какво всъщност се състои спорният момент.

  С интерес например бих искала да науча защо номинираният отначало за мюсюлмански лауреат проф. Сезгин е отказал да си подели наградата с един евреин – заместник председателя на еврейската общност в Германия д-р Саломон Корн. Дали аргументацията му наистина е била, че се отказва от наградата, само защото не харесвал коментарите на Корн за израелските действия в Газа?

  Оказа се, че освен Централният съвет на еврейските общности никой в Германия не намери позицията на мюсюлманина Сезгин за проблематична. Но пък цялата германска общественост веднага се зае бурно да осъжда позицията на двамата ръководители на католическата и на евангелската църква кардинал Леман и Петер Щайнакер, изказали се против удостояването на Кермани с културната награда. Тези неловки и необосновани действия в началото на дебата пропиляха възможността за критика по същество на схващанията на Кермани.

  А тъкмо рядката възможност за разглеждане в детайл на някои ислямски позиции не би трябвало да се пропуска. Нуждата от изясняване на тези въпроси е крайно наложителна и не ми се ще Кермани да се изплъзне така лесно, а дебатът да заглъхне в задънена улица. Затова се взрях малко по-внимателно в предмета на спора.

  Като стипендиант на фондацията Масимо Навид Кермани получава възможност да се запознае с християнски културни паметници в Рим и пише по-късно есе за своите впечатления. Само по себе си това е оригинално и забележително, тъй като не се случва често мюсюлманин и ислямолог да анализира публично християнското учение и изкуство. Кермани заслужава признание, защото с труда си той запълва една болезнена празнина: дебатът между исляма и християнството е улица, която се поддържа главно едностранчиво от Запада.

  Описанието на неговото гостуване при монахините в един от римските манастири обаче се отличава преди всичко с живописно празнословие вместо с интеррелигиозно просвещение. Усукани изречения, украсени с арабески омотават читателя така, че той усеща съдържащите се в тях злонамерени послания едва със закъснение. Те въздействат като бавна отрова.

  Така например още в началото на есето Кермани решава, че е драматургично много ефектно да опише как неговият католически спътник се изпикал с вдъхновение в храстите край входната порта на манастира. Това далеч не е единствената и съвсем неслучайна подмолна подигравка, която авторът стъкмява по адрес на християнството.

  Нататък, когато разглежда късно античната икона на Св Богородица (цитат: „Защо ли всъщност я наричам Дева, след като въобще не вярвам на това?“), също както и по-рано, когато описва платното „Разпятие“ на Гвидо Рени, му идва наум все едно и също нещо – собствената представа за исляма. А като се изправя пред образа на Исус, Кермани с облекчение констатира: „Този Исус не е никакъв Божи син, той не е дори негов пратеник.“

  Такава гледна точка не оставя у него място за каквото и да е съмнение в учението на Корана и съответно отпада всеки шанс за задълбочен анализ както на символичната сила на кръста така и на значението на образа на Богородица. Има едно кьолнско издателство за туристическа литература, което си прави реклама с мотото „Човек вижда само това, което познава“. Кьолнският автор Кермани пък вижда само това, което иска.

  При това тъкмо критичният дебат, свързан с девичеството на Мария, би бил сериозно предизвикателство за един мюсюлманин. Но Кермани си остава в плен на традиционното ислямско мислене. Цитат: „За мен девствеността не означава нищо друго освен: чистота – или, по същество, изрядност, отсъствие на опитност.“ Не се ли сблъскваме тук с проекция на неговото ислямско схващане за девицата, която върху белия чаршаф трябва да докаже на мъжа или на родáта, че е „чиста“, тоест недокосната, „лишена от опитност“?

  Всеки може да се отнася към непорочното зачатие на Мария както си ще, но в нашия случай, препоръчаният като представител на „интеррелигиозния диалог“ учен-ислямолог, се оказва непоколебимо заседнал в ислямския монолог. Дори и без сериозни изследвания на него би трябвало да му просветне, че в двете религии девичеството има съвършено различно значение.

  Точно тук е мястото, откъдето при добро желание от негова страна би могъл да започне ползотворен критичен дебат. Предпоставка за това е обаче самият Кермани да е готов за критичен преглед на ислямските позиции, дефинирани от безпрекословния авторитет на писанието.

  В ислямската традиция и история понятието за девственост въздига в идеал телесната непокътнатост и сексуалната несамостоятелност на жената. „Вашите жени са орна нива за вас. Качвайте се на нивата си, когато пожелаете“, е казано в Корана (2,223). По традиция недокоснатостта е задължителен елемент от брачния договор, „докоснатата“ жена се смята за „безчестна“, а „неопетнената“ – за „чест на мъжа“, която мъжът трябва да защитава и пази.

  Коранът дава категорично предписание: „Онези, които не намират възможност да се омъжат, трябва да останат целомъдрени, докато Бог ги възнагради благосклонно“ (24,33). В позитивен план цялата култура на свенливост на исляма може да бъде изведена от това отношение към девствеността.

  Не е тук мястото да се обобщава християнско-теологичната дискусия за ролята на Богородица. За мен обаче недокоснатостта на Мария съдържа в себе си и независимостта й от мъжа, правото да може да живее и без сексуалност – както монахините. Дисциплинирането на нагона е предпоставка за цивилизацията и за духовността. Но за мюсюлманина Кермани това е една съвършено недостъпна представа.

  Съгласно постулатите на исляма жена, която не е „орна нива“ за мъжа, не би трябвало въобще да съществува – тя би била перманентно дяволско изкушение за мъжките нагони. Съвсем логично е, че Кермани възприема съзнателно приетото и живяно от монахините сублимиране като нещо враждебно на тялото, съвсем в духа на виждането, че на жената не й е съдена друга роля, освен да е брачна орна нива на мъжа.

  Ето защо за Кермани монахините са „затворнички“. За мюсюлманина, както и за исляма, тяхната форма на самоотказване изглежда богохулна. Със своята статия Кермани „се изпикава пред портата на християните“. Това не остана незабелязано.

  Кермани бе обявен за жертва на християнската враждебност и маргинализиране. Медиите в Германия го величаят за победител и възторжено приветстват като герой на „интеррелигиозния диалог“. Без основание, смятам аз.

  Приносът му към същия този „интеррелигиозен диалог“ се ограничава до банални фрази, разбира се формулирани елегантно. По своята същност те трябва да ни убедят в едно – че лошото в исляма е само рефлекс на отношението на Запада към него и че ние трябва да гледаме на всичко много по-диференцирано. И при Кермани същият рефлекс, да се търсят проблемите винаги у другите, си е просто вроден.

  Книгата му за Германия и нейните мюсюлмани „Кой е Ние?“ е красноречив пример за това. Според ситуацията в нея той мени ролите, говори ту като вярващ, ту като учен, веднъж смята значението на исляма за преувеличено, после за принизено, ту се прави на обиден, ту проявява великодушие, но във всеки един момент се изтъква като „Аз, Кермани, с главна буква“. Излиза, че щом Кермани е успял да преодолее всичко, което ни разделя, тогава по присъщата му самомнителна логика „Аз съм Ние“ това задължително ще се отнася и до мюсюлманите като цяло.

  При това като член от 3 години на свикания от правителството в Берлин консултативен орган Ислямска конференция Кермани имаше чудесната възможност да даде своя принос за вътрешномюсюлманския и интеграционния диалог на мюсюлманите с германската общественост.

  За съжаление, макар и член, той не се появи на работните срещи на Ислямската конференция. Още по-жалко е, че той не участва в дискусиите за основните ценности, тъй като там щеше да му се наложи да вземе позиция – да се противопостави на ислямските съюзи или да ги подкрепи.

  Неговите постмодерни виждания за исляма, една религия, чието модернизиране тепърва предстои, щяха сигурно да оживят нашия дискурс. Вместо това Кермани произвежда мъгляви мисловни облаци, реещи се високо-високо, угодни на всекиго и на всичко. Особено нагледно това си проличава в книгата му от 1999 г. „Бог е красота. Естетическото преживяване на Корана“. Всъщност става дума за своеобразен частен, неангажиращ културен мистицизъм, който макар и да има тук-там допирни точки със социалната и политическа реалност, отхвърля и отрича социалното измерение на религията като социална дейност.

  Ето как позициите на нашия автор съвпадат с ислямските съюзи, с учените-изследователи на миграцията и с привържениците на етиката на убежденията. Затова всички възнасят Кермани, защото той славослови една религия без чувство за отговорност.

  Kafene.net

• Пирати отвлякоха танкер с българи

  Според ИТАР-ТАСС 26-членният екипаж на кораба „Сейнт Джеймс Парк“ е съставен от граждани на България, Русия, Турция, Полша, Украйна, Грузия, Румъния, Филипините и Индия.

  Плавателният съд е изпратил сигнал за помощ в понеделник от Аденския залив, като след това е променил курса си и в момента плава към сомалийските брегове.

  Още от вчера външно министерство работи по случая с петимата български моряци, които са част от екипажа на отвлечения от сомалийски пирати кораб „Сейнт Джеймс Парк”, пътуващ под британски флаг, каза говорителят на Министерството на външните работи Драговест Горанов.

  Корабът е контейнеровоз. Корабът не е голям, става дума за 8000 бруто регистър тона.

  Сигналът за бедствие е подаден в 14.20 часа вчера по Гринуич, като в 17.10 часа от мостика на кораба са се обадили на патрулиращите кораби от операцията „Аталанта”, че е отвлечен от пирати. В момента корабът плава. От 26 души екипаж, 5-ма са български граждани.

  Българската операторска фирма, която ги е наела, е известена за случая. Близките на петимата също са известени. Българското правителство е информирано, кризисният щаб в МВнР работи. Министърът на външните работи лично следи случая.

  Всички наши партньори са известени – международната морска организация в Лондон е запозната, партньорите от Европейския съюз, военното командване на Европейския съюз е известено и мисията „Аталана” в Аденския залив, каза той.

  Докато корабът плава, повече подробности едва ли ще чуем. Те ще го закотвят някъде покрай Сомалия и ще видим какво ще стане”, каза още той.

  Говорителят уточни, че фирмата, наела българските моряци, е варненска, но не пожела да каже името й.

  Kafene.net

• С какво запомнихме първото десетилетие на 21 век

  През изминалите 10 години станахме свидетели на много събития и вероятно за всеки човек и за всяка страна има десетки с особена важност, променили по един или друг начин хода на живота в локален аспект.

  Погледнато в световен мащаб обаче „случките“, които оставиха най-дълбок отпечатък върху първото десетилетие на настоящия век не са толкова много. Агенция Франс прес посочва едва шест.

  11 септември 2001 г.

  Два отвлечени от ислямистки атентатори самоубийци самолета се врязаха в кулите на Световния търговски център в Ню Йорк. Трети се удари в сградата на Пентагона във Вашингтон, а четвърти (чиито пътници атакуваха въздушните пирати), се разби на поле в щата Пенсилвания.

  Тези безпрецедентни на територията на САЩ терористични нападения отнеха живота на 2973-ма души (без атентаторите). Няколко часа след атаките двете кули близнаци се сринаха, което хвърли Америка в шок.

  Отговорност за атентатите пое организацията на Осама бин Ладен „Ал Кайда“, базирана в Афганистан, който по това време е в ръцете на талибаните.

  „Войната срещу тероризма“

  В отговор на атентатите правителството на президента Джордж Буш предприе „война срещу тероризма“, започнала със свалянето в края 2001 г. на талибанския режим от оглавена от САЩ международна коалиция.

  Осем години по-късно в Афганистан все още има 112 хил. чуждестранни войници, чиято задача е да поддържат правителството в Кабул срещу талибаните, които през последните три години възвръщат позициите си.

  На 19 март 2003 г. с подкрепата на няколко съюзници и главно Великобритания правителството на Буш предприе интервенция в управлявания от Саддам Хюсеин Ирак.

  Офанзивата, подета с аргумента, че страната крие оръжие за масово унищожение, а иракският режим поддържа връзки с „Ал Кайда“, предизвиква дълбоко разделение на Запад.

  В края на 2009 г. в Ирак все още има 115 хил. американски войници. От началото на инвазията в страната бяха убити хиляди цивилни, близо 4400 американски военни и 320 войници от други държави.

  „Войната срещу тероризма“ има и доста спорни аспекти като сексуалните „услуги“, които иракски затворници били принуждавани да вършат на американски войници в затвора Абу Граиб край Багдад, или създадения без всякакви правни аргументи специален затвор за заподозрени терористи Гуантанамо в американската база в Куба.

  Цунами

  Мощно земетресение край бреговете на Индонезия предизвика на 26 декември 2004 г. опустошителни цунами по крайбрежието на Индийския океан. На места приливната вълна достигна височина 30 м.

  Загинаха около 300 хил. души, 3/4 от тях – в Индонезия, която заедно с Шри Ланка, Индия и Тайланд бе най-тежко засегната от трагедията, смятана за най-жестокото природно бедствието за последните 100 години.

  Земетресението в Китай

  На 12 май 2008 г. провинция Съчуан в Югозападен Китай бе разтърсена от земетресение с магнитуд 7,9 по скалата на Рихтер. Над 87 хил. души загинаха или са смятани за безследно изчезнали под рухналите сгради и при наводненията. Разрушени бяха домовете на милиони жители на провинцията.

  Срутването на училища, болници и заводи повдигна въпроса доколко се спазват стриктните норми за противоземетръсно строителство, въведени главно след катастрофалното земетресение от 1974 г. в района на Таншан в Североизточен Китай, когато загинаха стотици хиляди хора.

  Икономическата криза

  Фалитът на американската търговска банка „Лемън брадърс“ на 15 септември 2008 г. възвести края на финансовата треска около високорисковото ипотечно кредитиране в САЩ. Довеждането до ръба на банкрута на цял дял от банковата система и затрудненията, в които изпаднаха други институции като застрахователния гигант Ей Ай Джи, отприщиха първо финансова, а по-късно икономическа криза, оказала се най-тежката след краха на Уолстрийт през 1929 г.

  С разрастването на кризата на повърхността изплуваха огромни „токсични“ активи, свързани с високорисковото ипотечно кредитиране, които бяха разпространени в световната финансова система. Последва борсов срив, замразяване на кредитните пазари и правителствата бяха принудени да спасяват банковия сектор с помощта на държавни средства.

  Стигна се до рецесия, засегнала почти всички страни с изключение на няколко големи развиващи се икономики като Китай и Бразилия. Кризата бе „подправена“ със сочни скандали като най-голямата финансова измама в историята на Уолстрийт, дело на финансиста Бърнард Мадоф (чиито клиенти загубиха над 20 млрд. долара и който бе осъден на 150 години затвор) или бонусите и други екстравагантни облаги на банкерите. За 2010 г. икономистите прогнозират скромно съживяване.

  Барак Обама

  Първият чернокож президент на САЩ, избран на 4 ноември 2008 г., пое поста в разгара на икономическата криза, след като предизборния му лозунг „Да, ние можем!“ събуди огромни надежди. В края на 2009 г. той получи одобрението на Сената за реформа в здравното осигуряване, която цели осигуряване на мнозинството от американците. Обама определи гласуването в Сената като историческо.

  Колкото до наследените от епохата на Буш войни, Обама реши да изпрати подкрепления от 30 хил. американски войници в Афганистан, успоредно на постепенно изтегляне от Ирак, което по план би трябвало да завърши през 2011 г.

  Обещаното от новия президент закриване на затвора в Гуантанамо все още не е приключило. Близкоизточният мирен процес – друг ключов въпрос – остава в задънена улица въпреки интензивните дипломатически усилия на САЩ, което накара множество политически наблюдатели да оценят присъждането на Обама на Нобеловата награда за мир за 2009 г. като малко преждевременно.

  Източник:  БТА

• В България правителството дава по 10 хиляди за собствен бизнес

  Социалното министерство предлага до 10 хиляди лева за старт на собствен бизнес, съобщи АСН.

  Програмата е за безработни, които са регистрирани в бюрата по труда. С мярката държавата дава шанс на стотици изгубили работата си заради кризата да сложат ново начало и да си осигурят препитание.

  Преди да се предостави сумата, кандидатите трябва да минат през два етапа, и едва около година по-късно може да очакват парите, поясни зам.-социалният министър Красимир Попов.

  Кандидат-бизнесмените първо ще трябва да преминат обучение към бюрата по труда. Курсовете ще са насочени основно към преприемачески умения и мениджмънт.

  По време на обучението си безработните ще преминават и курсове по бизнес администрация и предприемачество, каза и шефката на Агенцията по заетостта Росица Стелиянова.

  Очаква се от януари да започне процедурата по избор на обучаващи институции. Според Стелиянова от Агенцията по заетостта ще организират и подбор на консултантски фирми, които да помогнат на обучаваните от първите месеци на дейността им.

  Въпреки че около 50 000 души се очаква да преминат курсовете, едва около 10 000 от тях ще бъдат избрани за финансирането. Лекциите ще са различни за всеки и според образованието на кандидатите до момента

  Уроците ще включват управление на фирма, счетоводни курсове и дори придобиване на лидерски умения. След етапа на обучение кандидатите за финансов капитал ще трябва да регистрират фирма. За това са длъжни да съдействат и служителите от бюрата по труда. Те ще помагат на бъдещите бизнесмени с правни съвети.

  Макар сумата да изглежда малка за стартирането на собствен бизнес, основната идея е паричната подкрепа от държавата да намали риска пред търговските банки, които да отпуснат кредит въз основата на направения бизнес план.

  Първоначално от АЗ ще поемат плащанията и осигуровките в новосъздадените фирми, а бизнесмените ще трябва да наемат поне един безработен във фирмата си.

  В периода до 2013 г. за насърчаване на малките и средните предприемачи държавата ще осигури общо 70 милиона лева, които да осигурят препитание на 30 хиляди души.

  Kafene.net

• Предупреждението на бащата на нигерийски терорист и нови мерки на сигурност в САЩ

  Бащата на нигериеца, обвинен в опит да взриви самолет на Коледа, е изразил опасения по повод сина си пред американските власти.

  
  

  Бащата, който е високопоставен нигерийски банкер, е предупредил миналия месец за екстремистките възгледи на сина си, съобщиха представители на властите.

  Американски източници потвърдиха, че е открито досие, но казаха, че информацията не е била достатъчна, за да бъде поставен обвинения в списък, забраняващ му да лети.

  Умар Абдулмуталаб беше официално обвинен от федерален съдия в болница в Мичиган, където той е лекуван за раните, които получи при опита да взриви запалително устройство.

  Взривните вещества са били прикрепени към тялото му и зашити в долното му облекло.

  Той беше завързан от пътниците и екипажа на самолета на Northwest Airlines, извършващ полет от Амстердам за Детройт, само минути преди кацането.

  Заподозреният е обвинен в поставяне на взривно устройство в Airbus 330, превозващ 289 пътници и екипаж и в опит да разруши самолета.

  Неговият баща Алхаджи Умару Муталаб е известен банкер и е добре известен в нигерийските политически кръгове.

  През последните месеци Муталаб е бил разтревожен от политическите възгледи на сина си, който е бивш студент в Юнивърсити Колидж в Лондон.

  Той се е обърнал към посолството на САЩ в Абуджа през ноември, за да изрази загриженост по повод на сина си, според американски представители.

  Ключовият въпрос е, как обвиняемият е успял да се качи на полет от Лагос за Амстердам, след като е бил в списъка на лица, които представляват опасност.

  Мерките за борба с тероризма по нигерийските летища са хаотични, а корупцията сред полицията, митничарите и органите за сигурност е масова.

  Предварителен анализ на ФБР е открил, че устройството, открито върху тялото на Абдулмуталаб, съдържа взривното вещество PETN, известно още като пентаеритритол.

  PETN е било използвано също така от британския терорист Ричард Рийд, който излежава доживотна присъда за опит да взриви самолет, извършващ полет от Париж за Маями през декември 2001 година.

  Абдулмуталаб се е опитал да взриви вещество, като е използвал спринцовка, но това не е станало.

  Обвиняемият каза, че има връзки с Ал Каида и е получил експлозивите в Йемен, за да извърши самоубийствена атака, след като е бил обучен за това.

  Холандският турист Джаспър Схуринга, който пръв се е хвърлил върху терориста и го е спрял, за да не взриви устройството, е описван като герой в интернет.

  32-годишният холандски режисьор заяви в интервю за медиите, че когато чул лек взрив и усетил миризма на дим, разбрал веднага, че става дума за терористична атака и не се е поколебал да се намеси.

  Междувременно, всички полети за САЩ закъсняват поради засилените мерки за сигурност и допълнителните проверки.

  Kafene.net

  –––––––––––––––––––––––––-

  Американските летища въведоха нови мерки за сигурност

  Американските летища въведоха нови мерки за сигурност след неуспешния опит на нигериец да задейства взривно устройство на борда на самолет „Еърбъс А-330“ на авиокомпанията „Делта еърлайнс“, летящ от Амстердам за Детройт, съобщиха информационните агенции.

  Три са основните нововъведения, писа американския в.“Вашингтон поуст“:
  –  Пътниците, които пътуват към САЩ вече минават през цялостен преглед с металотърсачи преди качване на борда, като най-вече се проверяват краката им и тялото им. Ръчният багаж се инспектира цялостно, като за международните полети има условия той да е само една чанта.

  – Друга мярка е забраната на пътниците да стават прави по време на последния час от пътуването. Те трябва да нямат нищо в скутовете си, нито имат право да взимат ръчния си багаж.

  – Докато се намират в американското въздушно пространство, екипажите имат право да не съобщават на пътниците каква е позицията и маршрутът на самолета и дали минават над градове в момента.

  Според в. „Ню Йорк таймс“ различните летища и авиокомпании въвеждат произволно различни допълнителни мерки с цел да затруднят потенциалните терористи още повече. Ефектът от мерките обаче е най-вече да се удължат часовете прекарвани по летищата и да се ограничи възможността на международните пътници да се разхождат в самолетите.  Очаква се пътниците на вътрешните полети в САЩ да бъдат проверявани по щателно.

  „Ню Йорк таймс“ отбелязва, че мерките за сигурност, които със сигурност затрудняват пътниците, идват в особено лошо време за авиокомпаниите, чиито приходи са се свили с 20 на сто от 2008 г. насам. Някои авиокомпании се притесняват, че мерките биха могли допълнително да отказват някои хора да пътуват със самолет.

  –––––––––––––––––––––-

• Българин доказва, че днес трябва да честваме 2000 години от рождението на Христос

  Спасителят не е роден през нулевата година, а на 25 декември 9 година.

  Грешка стои в основата на календара, който човечеството използва от векове. Сензационното твърдение е на ст.н.с. Васил Умленски. С помощта на древни източници и възможностите на съвременната астрономия българският учен доказва, че днес настъпва 20 вековния юбилей от раждането на Божия син. Своята теория той описа в списание „8”.

  За да обясним самото откритие, трябва да се върнем доста назад в онези години, когато е създаден днешният календар, обяснява ст.н.с. Умленски. Кога точно да започне летоброенето, е пресметнал през VI в. Дионисий Мали. Всичко започнало от задача дадена му от тогавашния папа Йоан I. Дионисий трябвало да създаде таблици, по които всяка година да се пресмята кога се пада Великден. По това време се е използвала „ерата от Диоклециан”. Ученият обаче не искал новите таблици да са свързани с името на римския император, един от най-яростните гонители на християните. Затова по данните, с които разполагал, пресметнал раждането на Христос и предложил летоброенето да се води от него.

  Почти хилядолетие изминало преди новата ера да се наложи като най-използвана в папската канцелария. Тогава културните и икономическите връзки между народите се засилили и използването на различни календарни системи станало сериозен проблем и и чест повод за недоразумения. Междувременно християнството станало основна религия в Европа. Затова Ватиканът решил да наложи изчисленията на Дионисий и светът да започне да пресмята годините си от раждането на Христос.

  Не е известно как Дионисий е направил своите пресмятания. Сигурно обаче е, че определената от него година на Рождеството, както и изчислената дата на разпятието (21 март 31 г.) от векове пораждат спорове. В анонимен източник от 1680 г. се казва: ”През коя година се е родил Христос Господ, има много мнение и повече от 40 различни изчисления”.
  Днес е общоприето, че и двете посочени от Дионисий години не са правилни. Едната причина е, че цар Ирод, който е наредил избиването на младенците, според историците е починал преди описаните в евангелията събития.
  Освен това според църковното предание Разпятието е в петък, 23 март, а Възкресението – в неделя, 25 март. Съвременните астрономически изчисления обаче показват, че през 31 г. четиринадесетият ден на Луната не е бил на 23 март. А в Евангелието от Йоан ясно е посочено, че Разпятието е в деня преди еврейската Пасха, тоест на четиринадесетия ден на Луната. (Съгласно Изход 12:6-12:11 празникът започва на четиринадесетия ден вечерта – началото на еврейското денонощие.)

  Разбира се правени са много опити да се определят точните години. Помощните средства са астрономическите сведения и изчисления. В Евангелието от Матей се споменава за появата на ярка звезда при раждането на Иисус – Витлиемската. Затова се търсят астрономически явления, с които тя да бъде обяснена. Такива могат да са ярка комета, нова или свръх нова звезда, както и съвпад на ярки планети.

  Основни кандидати за обясняване на Витлиемската звезда са Хелиевата комета през 12 г. пр. н. е., съвпадът на Юпитер и Слънцето през 7 г. пр. н. е. И „звездата гост” през 5 г. пр. н. е. Правят се и опити да се свърже тричасовото притъмняване, споменато в някои евангелия, със слънчево затъмнение и дори с лунно. Всичко подобни предположения са неубедителни, обяснява ст.н.с. Умленски. И тук идва на помощ Луната.

  Сведенията, запазени в църковното предание и в евангелието на Йоан дават възможност за много по-коректно и сигурно астрономическо определение на годината на Възкресение по фазата на спътника ни поради следните факти:
  – според църковните предания към които се е придържал и Дионисий, разпятието е на 23 март, петък, а Възкресението на 25 март, неделя
  – според Евангелието от Йоан денят на Разпятието е петък, а на следващия ден била еврейската Пасха. Следователно Разпети петък е бил четиринадесети ден на Луната.
  Около началото на новата ера евреите определили първия ден на Луната само с наблюдения. Когато поне два специално назначени жреци забележели на вечерното небе тънкия сърп на новата Луна, първожрецът обявявал началото на новия месец. Щом 23 март е четиринадесети ден на Луната, то нейният първи ден е 10 март, а новолунието най-вероятно е било ден по-рано.

  Днес астрономите са в състояние да пресметнат всички новолуния хиляди години назад. Това ни дава възможност да определим за кои години 23 март е бил четиринадесети ден на Луната. За такъв дълъг период обаче е възможна грешка от няколко часа заради която да попаднем в съседното денонощие. Така че за търсената година изчисленията трябва да показват новолуние на 8, 9 или 10 март.

  Търсенето започва от 19 г., защото това е най-ранната предполагаема година, обяснява българският учен. Тя се получава като към 12 г. преди н. е. (най-ранната предполагаема година на Рождеството, ако Хелиевата комета е била Витлиемската звезда) се прибавят 30 г., възрастта на която според Дионисий Иисус е разпънат. Оказва се, че от първите 23 г. – от 19 г. до 41 г. включително, нито една не изпълнява едновременно и двете условия. Не ги изпълнява и посочената от Дионисия 31 г., защото новолунието е през нощта на 12 срещу 13 март и четиринадесетият ден на Луната би могъл да бъде 25 или 26 март, но не и 23 март. Грешката на Дионисий има просто обяснение: за пресмятане на Пасха той най-вероятно е използвал т. нар. Метонов цикъл, който изчислява повторението на лунните фази, но само приблизително.

  Първата година, която отговаря едновременно на двете условия, е 42 г. Тогава 25 март също се пада в неделя, а новолунието е било на 9 или 10 март, в зависимост от отклоненията в изчисленията. Следователно 23 март би могъл да бъде четиринадесети ден на Луната и 42 г. отговаря на двете условия за година на Възкресението. Следващите такива са 53 г., 137 г., 148 г. и т. н. Според православната традиция Христовата възраст е 33 г., следователно Иисус би могъл да е роден през 9 г., 20 г., 104 г., 115 г. или по-късно.

  Очевидно само по астрономически данни не може да се направи заключение коя е търсената година, защото има повече от един „кандидат”, обяснява изследователят. За щастие още при първата от тези години, и само при нея има засичане и с исторически сведения. Оставил ни ги е самият баща на църковната историография Евсевий, епископ на Кесария Палестинска от 311 г. В неговите „Хронико” са посочени годините и дните на Благовещение и Рождество. Естествено посочената година не е по съвременното летоброене – преди 17 в. То още не е било въведено. Непривични са и сведенията за дните от седмицата. Вторият ден от седмицата е понеделник, а четвъртият – сряда, защото по онова време седмицата е започвала в неделя. Тогава броенето по слънчеви и лунни години било широко разпространено. Началото на първата слънчева и лунна година било сътворението на света. Слънчевите се броят от 1 до 28, след което отново следва първа, а лунните – от 1 до 19. Дадената от Евсевий комбинация се повтаря през 523 години. Той се е придържал към александрийското летоброене, според което Сътворението е през 5492 г. пр. н. е. Тринайстата на Слънцето и десетата на Луната съответства на 9 г. Тогава Благовещение, денят на Въплъщението наистина е бил понеделник, а 25 декември, Рождество – сряда. След като резултатите се засичат с исторически сведения, с много голяма вероятност можем да приемем 9 г. за годината на Рождество, категоричен е Умленски.

  Що се отнася до годината на Възкресението, за нея Евставий съобщава, че та е индикт 15, което е част от друга система – на 15-годишните индиктиони. Получената от нас 42 г. е именно индикт 15 – отново имаме засичане на изчисленията с исторически сведения.

  И други древни хорнисти са смятали 9 г. за рождена на Иисус. Такива Георги Синкел, Теофан Изповедник, Максим Изповедник, Анастасий Билиотекар.

  Най-вероятно грешката на Дионисий е 9 г. Затова на тази Коледа, нека си спомним, че 2000 г. по-рано се е родил Христос.

  Източник: Фрогнюз

• Политически лафове и гафове 2009

  Cимеон Дянков е сред първенците по гафове и най-ексцентрични лафове през 2009-та година.

  Aвтор: Васил Василев

  Българските политици и тази година продължиха да измислят нови и нови метафори, фрази и откровени щуротии само за да вдигнат поовехтелия рейтинг с няколко десети от процента. Различното през вече отиващата си 2009-та година са някои нови образи, които изненадващо блеснаха пред десетките репортерски микрофони с оригинално мислене и онагледяване на своите твърдения. Именно такъв е случаят с вече не толкова новия министър на финансите Симеон Дянков. Специалистът, с когото Бойко Борисов ни срещна изневиделица, успя за няколко месеца да си навлече гнева последователно на БСП, на президента, на крупни бизнесмени и на академичната общност в БАН.

  „Ковчежникът“ на страната започна първоначално с Георги Първанов, чийто доклад за данъчните реформи Дянков нарече малоумен, определение, не толкова срещано в официалния тон на разговори. В последствие финансистът на няколко пъти потвърди, че думата не се е изплъзнала по невнимание и е категоричен в това, което казва. За да дойде моментът, в който Симеон Дянков реши да покаже на българина що е то бюджет и как вижда основния финансов закон за 2010-та година, показвайки пред журналисти кутия с малка постна пица. С това разбира се министър Дянков си навлече серия от бъзици. Най-оригинален, признаваме, беше майтапът, който му спретнаха в плевенска пицария, като включиха в менюто си пица „Дянков“ – не много дебела, с по-малко продукти отгоре. Това обаче не спря един от най-добрите финансисти в света, който скочи доста дълбоко с признанието си, че не е чувал никога за бизнесмена Васил Божков. Така както водещата на СМС-играта в „Станция нова“ не беше виждала никога Дянков, запитвайки го зад кадър: „Вие ли сте човекът, който спечели лаптопа миналата седмица?“. Всичко това, както и липсата на достатъчно пари силно разстрои финансовия министър и той изпуши по време на интервю, поискано от списание „Правен свят“. По време на разговора Дянков обвини колегата Кирил Вълчев, че не си плащал редовно данъците и прекрати интервюто. След това изпълнение логично отиде на крака в „Дарик“ и се извини публично за супер гафа. Не мина много време и младият финансист намери своята нова мишена. Този път на прицел се оказаха академиците в БАН, които бяха наречени от министъра „Феодални старчета“. И тъкмо решихме, че остава прекалено малко време до края на годината, за да сътвори нов гаф, и министър Дянков отново ни изненада. Този път с раздаването на коледни премии на 10-тина млади специалисти, „които работят денонощно“. Припомняме само, че Симеон Дянков от месец се кълне, че никой няма да получи коледни бонуси освен учителите и пенсионерите.

  Друг паметен образ през тази година е този на премиера Бойко Борисов. Прави гафове онзи, който най-много говори. В това отношение признаваме, че министър-председателят е абсолютен рекордьор в цялата политическа история на България. Най-забележителни обаче тази година ще останат думите му от САЩ за лошия материал, който още стряска на сън пенсионери и роми. Конкуренцията се опита да обърне каруцата на бившия кмет, но дори и „лошият материал“ не беше достатъчен и той с лекота зае мястото на Сергей Станишев. Него и екипа му новият премиер нарече вещици, а разследването срещу тях – лов: „Ще ловим вещици и ще ги даваме на правосъдието, за да възтържествува правдата.“ Играта на думи и измислянето на нови и нови сравнения продължи с пълна пара. „Станишев изяде бостана, сега от мен искат дини“. Лидерът на БСП също не остави магаренцето си в калта и на свой ред отвърна – „Бойко Борисов е по-лош и от Тодор Живков“. Социалистът след смяната на властта беше атакуван и от своите съпартийци, най-върло от Румен Овчаров и Румен Петков, шеговито наричани „руменовците“. Овчаров определи своя партиен лидер като „зайче от ръкава на Първанов“ и го помоли „Сергей, иди си с мир!“ Румен Петков успя дори да доразвие лафа на годината, като сподели в интервю: „По-добре за лидер да изберем Муйо Пилата, отколкото зайчето на Първанов. “

  В редиците на новосъздадената консервативна партия „Ред, законност, справедливост“ също не липсваха паметни фрази и закани. Нейният лидер Яне Янев призова олигарсите да бъдат закарани с камионетки в парламента, където да бъдат изслушани. За лидерите на тройната коалиция Янев поиска по 100 години зандан на калпак. Уви обаче 41-вото Народно събрание започна с фалстарт за РЗС, която след по-малко от една година остана без парламентарна група заради отцепника Марио Тагарински, който без малко да бъде пуснат за национално издирване по молба на Яне Янев. Неволите на Янев не свършиха до тук. В последния грандиозен скандал в парламента името му отново беше замесено, този път от Волен Сидеров. Двамата спретнаха предколедно гей-скандал, който най-малкото подхожда на възрастни хора, още повече народни избраници. По време на изказване на Янев в кулоарите Сидеров мина с думите: „Хомосексуалистите вън от парламента!“. Яне Янев веднага атакува атакиста със: „Съжалявам, Волен е толкова болен. Винаги съм бил хетеросексуален и той може да провери гтова, като доведе Капка и си носи фенерче.“ Снахата на Радой Ралин Капка Сидерова не остана длъжна и удари едно рамо да съпруга си в спора: „Аз бих го посъветвала Яне Янев да си намери нормална жена, за каквато не съм чувала да има до себе си.“

  Така и приключи парламентарният сезон на „великите“ политически лафове и гафове през 2009-та година. В никакъв случай това не важи за българските депутати и министри, които със сигурност в моента зареждат гаубиците с нови фрази и водят бележки, които евентуално ще използват през 2010 година.

  frognews.bg

• Инцидентът със самолет на Delta Airlines бил опит за атентат

  Пасажерът, опитал се да взриви по време на полет самолета на компанията Delta Airlines, се нарича Абдул Мудалад, 23-годишен гражданин на Нигерия. Първоначално бе съобщено, че в салона на самолета е пуснат фойерверк от пасажер. По-късно обаче, след приземяването на машината в Детройт, бе установено, че нгериецът, който е свързан с „Ал Кайда“, е опитал да взриви авиолайнера А330, с 278 пасажери на борда. За щастие на пасажерите, задействаното от него взривно устройство не сработило. Веднага след приземяването на самолета Мудалад бе арестуван и разпитван от детройтската полиция и служители на ФБР. Пред тях нигериецът признал, че взривното устройство и инструкции е получил в Йемен, откъдето машината излетяла в посока към Детройт с междинно кацане в Амстердам. В резултат на инцидента няколко пасажери са били ранени, в това число и самият атентатор, като един от един от тях е бил хоспитализиран в болницата към Мичиганския университет в гр. Ан Арбър. /АП /

• <<
• 1
...
• 399
• 400
• 401
• 402
• 403
• 404
• 405
• 406
• 407
• 408
• 409
...
• 416
• >>