Всички авторски страници

Авторски

• Проклятието да си богат

  Призракът на слабата държава отмъщава като конника без глава

  На ви сега лесно забогатяване – онова, което първо те прави висок, после ти отрязва главата. При първоначалното натрупване на капитала всички у нас използваха това, че държавата е слаба.

  Слабата държава и доенето й, слабата държава и корупцията й, слабата държава и слабата власт – всичко това доведе до списък от лимузини в гаража и палати в Бояна.

  Очакваше се количествените натрупвания да доведат до качествени изменения – всеки да живее по-добре. Богатите дават работа и хляб на бедните и всичко сякаш щеше да е наред.

  Само че богатите у нас са тъпи, колкото и всички останали. Те не разбраха, че слабата държава, на която се крепи техният просперитет, позволява и на някой друг, който иска да забогатее също заради слабата държава, да ти отвлече детето и да ти иска натрупания с „пот и кръв“ (така казват) капитал.

  Поддържането на слаба държава е част от капиталистическата философия на българския напредък – без слаба държава ще изчезнат куриозно колосалните проценти на печалба и ще се свият до нормалните 13-20 на сто.

  Без слаба държава няма да може да се правят шашми със собственост, няма да може да се приватизира, дори няма да може да се правят нашенски тип избори – плащаш на партията, за да си направи изборите, после тя ти се отблагодарява, лишавайки се от всякаква общественополезна логика в законите и поведението си.

  Но ето че идва денят, когато същите хора имали полза от слабата държава, започват да плащат нейни сметки. Богатите, че и олигарсите така и не разбраха, че от началото на века вече не им трябва слаба държава. Колко още коли може да карате, колко още жени може да чукате и колко още може да изпиете?!

  Смисълът на парите е в това, сега да оставиш нещо след себе си – малки империи, които трябва да се ръководят от аристократично родствени принципи. И точно тук удря ефектът на слабата държава – синът на Киро Киров плати откупа на баща си, но всъщност плати собственото си бъдеще.

  Синът на Гунински вече е директен израз, че трябва да се плати кръвен данък заради това, че оставихте слаба държавата. Това е „данъкът за синовете“. В неговото лице лесното разбогатяване от вчера днес просто търси нови форми. И няма да има кой да го спре – защото все още има хора, които по най-глупашкия начин си мислят че слабата държава им върши прекрасна работа.

  Това ще е така, докато не получите фаталния есемес – „бъдещето ти е в наши ръце“. Това е „синдромът на топките“ – развяването на топки води до заклещването им.

  Между другото бедният народец у нас, не по-умен от богатите си съседи, тайно се кефи, че това се случва. Нещастието на богатото малцинство е почти щастливо събитие за бедното мнозинство. Сякаш някой наказва като Робин Худ нечестно забогателите.

  Само че ако народът беше малко по-умен, щеше да забележи, че хората, които отвличат, не отвличат никога митничар, съдия, полицейски шеф, прокурор или, не дай, Боже, политик. Ако правеха това, бандата на отвличащите щеше да е кумир в очите на народеца и народецът до един щеше да й стане ятак.

  Но не – бандата отвлича само гравитиращите покрай системата бизнесмени – хора с бизнес около София, както умно заключи дъщерята на Вене Сотиров. Така става ясно, че всъщност отново слабата държава отмъщава – в лицето на бивши обидени полицаи и барети тя съставлява проблема на онези, които имат полза от слабата държава – богатите бизнесмени, гравитиращи около партиите.

  Бумерангът се връща и ще се върне за всеки, който се е възползвал от слабата държава. При положение че в България от труд не се забогатява, а от нещастието, което си причиняваме, всеки богат трябва да знае, че някой ден нещастието ще настигне и него – призракът на слабата държава е като конника без глава – уж не може да мисли, но може да отмъщава.

  Днес богатите имат един шанс – да намалят безумните си печалби, но да направят държавата силна. Имат шанс да направят това, което Бойко всъщност вече е замислил.

  Богатите, това са вече достатъчно хора с достатъчно влияние. Въпросът обаче не е колко си богат, дори не колко си умен, а колко си прозорлив. Парите се нуждаят от ред.

  Създайте го, преди да са си отишли от вас – пръстче след пръстче, откуп след откуп или труп след труп.

  Мартин Карбовски
  Източник:  в-к Стандарт

• One-armed basketball player earns scholarship (video)

  Despite being born with only one hand, freshman basketball player Kevin Laue earned a scholarship to Manhattan College.

  Kevin Laue (born 1990) is a 6 feet 10 inches (2.1 m) tall American high school student and basketball player from Pleasanton, California. He was born with one arm and has been recognized for his skills and success in overcoming adversity. In the 2008-2009 season he played at a military academy in Virginia and was a prospect for collegiate play. In March 2009 he received a scholarship to play Division I basketball for Manhattan College.

  (с) CBS

• Социализмът “победи” сред софийските кандидат-кметове

  Половината от кандидатите са от работнически и комунистически партии

  Автор: Анна Кълцева

  Духът на социализма сериозно витае над списъка с 18 кандидати за кмет на София. Повече от половината от тях са представители на партии и организации, които съдържат в името си определенията “социалистическа”, “комунистическа”, “работническа”. Другата половина са излъчени от партии, чиито имена внушават стремеж към свобода – “Либертас България” и Съюз на свободните демократи, патриотичен устрем – Българска национално-либерална партия, Коалиция за България, или порив за демокрация – Българска демократична общност. Европейското присъствие в кандидат-кметската листа е гарантирано от ГЕРБ, а природозащитниците отново имат свой представител в лицето на кандидата на коалицията от Партия на зелените и политически клуб “Екогласност”.

  Днес бе теглен жребият за поредността на 18-те кандидат-кметове за частичния местен вот в София. И стана така, че най-младежки звучащата партия стана и първа по ред. Това е партия “Социалистически младежки съюз”, чийто кандидат е Мая Грозданова. Последен – 18 по ред, остана кандидатът на Обединената партия на пенсионерите в България Сава Гърбузанов.

  Партия “Либертас България” с нейното предложение на столичен градоначалник в лицето на Христо Атанасов се оказа втора по ред на бюлетината за изборите на 15 ноември. Илия Божинов и партия “Българска левица” имат бюлетина номер 3. Веднага след бившия активист на БСП се нареди кандидатът за кмет на Коалиция за България Георги Кадиев. Жребият отреди 5-то място за ГЕРБ и Йорданка Фандъкова. Така основните претенденти за наследници на Бойко Борисов ще си “дишат във врата” един до друг в подредбата за изборите през ноември.

  Коалицията на зелените “изтегли” бюлетина номер 6. Неин кандидат е Валентин Симов. 7-ми номер се падна на кандидата на партията на дългогодишния столичен кмет Стефан Софиянски и неговия представител в надпреварата – зъболекарят Иван Антикаджиев. Бюлетина номер 8 се падна на БСП. Самостоятелно партията издига свой кандидат в район “Панчарево и той е Стоян Неделков. Номер 9 е за Българска демократическа общност и нейния кандидат Антон Генов. Българска национал-радикална партия има бюлетина 10. Кандидатът й е Емил Антонов. Арх. Павел Попов и РЗС имат бюлетина 11, а Българска работническа партия (комунисти) и юристът Татяна Папазова “изтеглиха 12 номер.

  Фаталният 13 номер се падна на партията на Жорж Ганчев “Български бизнес блок”, чийто кандидат е Кристиян Кръстев. Българска работническа социалистическа партия и кандидатът й Сийка Найденова се записват в бюлетина 14. Българска комунистическа партия и представляващата я Виктория Данева са под номер 15. Българска работническо-селска партия изтегли бюлетина 16. Кандидатът й се казва Венцислав Кърпачев. 17-ти са СДС, които подкрепят Йорданка Фандъкова, но имат самостоятелна кандидатура за район Панчарево в лицето на Станислав Благоев. Двама са независимите кандидат-кметове в столицата, издигнати от инициативни комитети – Теодор Дечев (бюлетина №20 – последният номер) и Георги Жеков.

  Източник: vsekiden.com

• Информират ни: Чикаго – най-стресиращият град в САЩ

  Чикаго е най-стресиращият град в САЩ, пише Ройтерс. Според проучване на компанията Harris Interactive Чикаго заема първото място в американската класация за най-напрегнато място за живеене, следван от Хюстън, Бостън, Лос Анджелис и Сан Диего.

  „Това се дължи на комбинацията от различни фактори. Няма конкретна причина, която да постави Чикаго най-отгоре в класацията за най-стресов град, но в същото време в Чикаго липсват много от елементите на балансирания начин на живот“, коментира Реджина Корсо, говорител на Harris Interactive. „В другите градове има и скокове, има и падания и жителите са съумели да достигнат равновесието в своето ежедневие“, допълва Корсо.

  Вашингтон например, въпреки че е административен и политически център, е на 12- място от общо 25 възможни, по-нагоре от Ню Йорк (17-та позиция), но там има по-малко стрес, отколкото в Денвър, Сан Франциско и Сиатъл.

  „Очаквах друга подредба в класацията. Но явно хората в Чикаго се натоварват прекалено много“, споделя говорителят на Harris Interactive Реджина Корсо.

  Резултатите от проучването сочат, че в Маями животът е най-лек, а също и в Далас, Лас Вегас, Синсинати и Минеаполис. Най-ниското ниво на стрес в Маями специалистите обясняват с морската вода, топлото време и безгрижното настроение.

  Около три четвърти от запитаните американци споделят, че не знаят как да съвместяват работата и личните ангажименти, а 53% вярват, че ще успеят да се справят с това предизвикателство в близките 5 години.

  Финансовото напрежение се счита за основен причинител на стреса според 1539 от анкетираните. Невъзможността да се поддържа добра физическа форма е фактор номер две, определящ липсата на равновесие в ежедневието, а безработицата е на трето място. Въпреки че половината от запитаните американци искат да са в много добра физическа форма, само 17% от тях полагат усилия чрез упражнения.

  Любимите занимания на американците, с които отпускат в края на работния ден, са играта с домашния любимец, размяната на ласки между партньорите, излежаването и четенето на книга или списание.

  Много от участвалите в проучването споделят, че пенсионирането, новата работа или повече помощ на работното място биха помогнали за по-балансирания живот.

  20% от американците, най-вече жените, споделят че интимните им партньори имат огромно влияние върху стреса в ежедневието им. Мъжете посочват като емоционално дестабилизиращ фактор по-скоро своите шефове, отколкото половинките си.

  „Мисля, че мъжете мислят по-правилно. В крайна сметка все някак ще намерят начин да се справят с жените си“, коментира Корсо.

  Източник: www.dnevnik.bg

• Д-р Алекси Деянов: Искам да се излекувам, за да продължа да помагам на пациентите си

  Д-р Алекси Деянов, който получи тазгодишната  наградата “Лекар на годината”, преди 3 години заболява от бъбречна недостатъчност. Въпреки че три пъти в седмицата е на хемодиализа, през последните години не е почивал нито ден и всекидневно се грижи за здравето на повече от 650 човека от няколко смолянски села и махали. Д-р Деянов стана  известен със своята всеотдайност и с това, че не отказва медицинска помощ на местните жители, независимо, че някои не са здравноосигурени.

  Как се справяте с това да се грижите за пациентите си, когато самият вие имате сериозни здравословни проблеми?

  Справям се. Моето състояние в момента все още не е толкова тежко. Налага ми  3 пъти седмично да отсъствам следобед, защото пътувам до Смолян за процедурите по хемодиализа. Във вторник и четвъртък, когато не съм на диализа оставам до по-късно на работа, за да наваксам със задълженията. Самата диализа не ми пречи на работата, но ми е по-трудно през първите 7-8 часа след процедурата, докато организмът се адаптира.

  
  Д-р Деянов, за колко пациенти се грижите?

  В пациентския ми списък в момента са около 650 човека. Вече 16 години ги лекувам – свикнал съм с тях и ги познавам по име.

  
  Трансплантацията ли е единствената алтернатива?

  Няма други начини за лечение при моето състояние. Трансплантацията е единствената алтернатива. За сега хемодиализата само временно поддържа живота ми. В листата на чакащите за трансплантация съм вече повече от 3 години.

  Какъв е шансът за бъбречна трансплантация в България?
  

  Всичко е въпрос на късмет – дали ще се намери донор, чиято кръвна група да е съвместима с моята. Кръвната ми група е А отрицателна, която е доста рядка и поради тази причина, шансовете да се намери подходящ за трансплантация бъбрек в България са минимални.

  
  А в чужбина?

  Трансплантациите на запад са много скъпи и трудно могат да се осигурят толкова много пари. Въпреки че моето желание е да се извърши трансплантация в България, съм склонен да направя операцията и в Пакистан, защото там е най-евтино и най-достъпно. Преди няколко години бях събрал около 22 хиляди лева за трансплантация в Пакистан, но тогава спряха визите и не успях да замина.

  Да, но и рисковете там са най-големи…

  Да големи са и зная, че има много случаи на пациенти, които са правили транспантации в Пакистан, а после са имали редица усложнения.

  Въпреки това бих поел риска, тъй като там е най-евтино и шансът да се намери подходящ донор е по-голям, отколкото у нас. Ако знаех, че има някакъв шанс да се намери съвместим орган в България, бих чакал още няколко години. За съжаление, обаче няма гаранция, че това ще се случи.

  Д-р Деянов, при Вашето заболяване не подлежите ли на група инвалидност?

  Да, точно така е. За моето заболяване се полага 100 % инвалидност. С тази група инвалидност, обаче нямам право да работя и няма как да се грижа за пациентите си. Затова си изтеглих документите, с които кандидатствах пред ТЕЛК и съм решил да работя, докато мога.

  
  Колко пари са необходими, за да имате шанс за трансплантация?

  Трансплантациите в чужбина са наистина много скъпи. Необходими са между 33 и 35 хиляди долара, които аз няма как да събера със заплатата си.

  Много съм благодарен на моите пациенти, които вече втори път ми събират средства за трансплантация. Въпреки, че парите, които те събраха, не са много, аз съм им признателен, защото района, в който живеем, е беден, а хората отделят по колкото могат от оскъдните си средства. Те искат да се излекувам, а моето желание е да продължавам да работя за тях.

  Източник:  www.puls.bg

  Можете да помогнете за набиране на необходимите средства!

  Банка ДСК Клон Смолян, BIC STSABGSF

  номер на сметка в лева – BG 31STSA93000013266125

  номер на сметка във валута – BG67STSA93000013266156

  на име Алекси Захариев Деянов

• В София – конгресно

  Четирима са мераклиите за лидерския пост в БСП

  
  

  „Приличаме повече на банда негодници, отколкото на съмишленици“, каза по-рано в обръщението си Сергей Станишев.

  Младен Червеняков, Сергей Станишев, Татяна Дончева и Янаки Стоилов са кандидатите за лидерския пост в БСП, обяви председателят на комисията за избора Ани Янчева.

  Междувременно Румен Овчаров подаде оставка като председател на Градската организация на БСП-София.

  Преди официално да бъде обявен като претендент за лидерската позиция в партията Янаки Стоилов, заяви: „Нашият кораб е пробит и бързо се пълни с вода. Нямам съмнение, че капитанът ще стои на мостика дори корабът да продължа да потъва“.

  Той изтъкна, че в спасителните лодки са само тези, които винаги се спасяват. Според него БСП трябва решително да обяви лявата си политика, тъй като само така ще респектира политическите си опоненти и това е алтернативата на разпада и агонията.

  „Не само БСП, но и народът трябва да се обедини около лозунга: „Долу олигархията, свобода на народа!“, каза още той. Бившият председател на парламента Георги Пирински се обяви за нов конгрес с пълен цикъл отчетно-изборна кампания.

  „Приличаме повече на банда негодници, отколкото на съмишленици“, каза по-рано в обръщението си лидерът на БСП Сергей Станишев.

  БСП се намира в своеобразна окопна война. Всеки е изкопал собствена дупка, защитата е единична, а вината винаги е в съседния двор, заяви той.

  Станишев поиска оценка от другарите си за свършеното от него по време на управленския мандат на БСП. Той обаче подчерта, че самият той не търси изход за самостоятелно спасение и затова не подал оставка веднага след изборите, „защото постигнатото трябва да бъде защитено“.

  Кой иска да създадем мит, че БСП е морално и кадрово неспособна да се справя с проблемите на хората, попита той.

  И добави, че фокусът върху председателското място е бил поставен непосредствено преди заседанието на конгреса, който предварително е бил замислен като критична и самокритична дискусия за загубата на парламентарните избори от 5 юли.

  Станишев упрекна някои свои съпартийци, че не само редовно са четели жълтата преса, но и активно са я списвали. Той цитира героя на Мел Гибсън от „Теория на конспирацията“, който казва, че жълтата преса трябва да се чете редовно.

  БСП трябва да представи обективната оценка на управлението си, а не изкривената картина, която се представя днес, посочи в доклада си Сергей Станишев. Обществото има нужда от силна позиция на БСП, смята той.

  Станишев направи оценка на управлението на тройната коалиция. За последните 20 години не е имало такъв период на градеж, на икономически и социален напредък, каза лидерът на партията.

  Той обаче отбеляза, че е имало моменти, когато е бил готов да се откаже от премиерския пост и да напусне. НДСВ често е подхождала към управлението теснопартийно.

  Често бяхме подложени на извиване на ръце, обща координирана игра на ДПС и НДСВ срещу БСП, заяви бившият министър-председател, но посочи, че благодарение главно на БСП, страната ни е станала член на Европейския съюз.

  Станишев отчете и свои грешки, сред които, че след изборите за евродепутати през 2007 г. не е направил очакваните персонални промени в Изпълнителното бюро въпреки силния сигнал за промяна.

  Бившият премиер отбеляза като слабост, че не е предвидил дълбочината и мащаба на съпротивата на самата система срещу създаването на ДАНС и не е поискал веднага оставката на Румен Петков, след като главният отпор е дошъл именно от МВР.

  Конгресът включи в дневния ред на днешното си заседание точка за избор на нов председател на БСП.

  Точката беше добавена по предложение на лидера Сергей Станишев. В подкрепа на предложението гласуваха 410 делегати, 235 бяха против и 64 се въздържаха.

  Станишев отбеляза, че след дискусията по политиките конгресът може да вземе решение и за извънреден конгрес, и за следващото заседание на конгреса.

  Делегатът от Видин Надка Балева отбеляза, че при обявения кворум от над 820 делегати в началото на заседанието, 410 гласа „за“ означава неприемане на предложението. Кристиан Вигенин я репликира, че от значение е броят на гласувалите.

  Със 739 гласа „за“, 27 „против“ и 24 „въздържал се“ конгресът прие дневния ред на заседанието. В него освен избор на председател е включена оценка на участието на БСП в управлението на страната, анализ на обществено-политическата обстановка след изборите за Народно събрание и дейността на БСП като парламентарна опозиция, както и мерки за по-нататъшното организационно-политическо развитие и обновление на партията.

  Татяна Дончева посочи, че два месеца Станишев обикаля страната и прави кампания, а останалите претенденти за лидерския пост „ще правят скок от място“. По-рано Румен Овчаров обяви, че няма да предложи нов лидер.

  Според него единственото възможно да се случи е оставка на сегашния председател или някакъв вид недоверие. Вчера Татяна Дончева каза, че има визия за нов ляв проект.

  Тя заяви по националното радио, че за нея не е фикс идея да бъде лидер на БСП. „Мога да правя този ляв проект върху БСП, мога да го правя успоредно с БСП.

  Преди да започнем да правим политически проект, ще трябва да започнем да правим един граждански проект, който на практика да обедини хора, които в тези 20 години са участвали и показали сериозни възможности в държавното управление, които не приемат свръхбогати със свръхбедни хора да съжителстват, които биха желали държавата да бъде подредена, да бъде разумно управлявана.

  Всеки да си намери нишата и за бизнес, и за активност, и за наемен труд, и за образование“, заяви тя. Според нея има голяма вероятност на конгреса да бъде избран нов лидер.

  Сред материалите на 47-мия конгрес на БСП e и декларация, в която се признава, че по време на управлението на партията са били формирани сфери на икономическо влияние чрез заемането на постове и длъжности, както в държавното управление, така и в самата БСП.

  Документът беше приет на Националния съвет на партията в петък.

  В него се признава, че партията е претърпяла най-тежкото си изборно поражение, като най-тревожното е, че и след изборите доверието към БСП спада драстично.

  Според документа главната причина за загубата на доверие към партията е коалиционното управление и впечатлението, което то е създало у избирателите, че се обслужват предимно интересите на тесен кръг лица.

  СДС ще си избира председател на 29 ноември

  
  

  От СДС – София помолиха Мартин Димитров да не се кандидатира пак, той пък е сигурен, че ще спечели още на първи тур

  Изборите за председател и ръководство на СДС ще са на 29 ноември, а балотажът за председател ще е на 6 декември.

  Това решиха делегатите на 19-ата национална конференция на СДС.

  Член на СДС може да бъде изключен от партията с решение на Националния съвет при недвусмислено изявление пред медиите срещу партията, неин кандидат или листа.

  Възстановяване на членските права в този случай не се допуска, решиха делегатите.

  Решено беше още Националната конференция да насрочва датата на вътрешнопартийните избори за председател и заместник-председатели на СДС до 60 дни след завършването й.

  Досега този срок беше не по-рано от 30 дни и не по-късно от 45 дни след завършването на конференцията.

  На конференцията се чуха много неодобрителни изказвания от страна на членове на софийската и русенската организация на партията относно политиките, водени от лидера Мартин Димитров.

  „Мартине, моля те, не се кандидатирай отново за председател на СДС!“, призова заместник-председателят на МСДС и член на ръководството на СДС-София Любомир Ковачев.

  Димитров пък е сигурен, че ще спечели изборите за председател – той заяви, пред журналисти, че ще спечели още на първи тур.

  В отговор на упреците Димитров заяви, че тези коментари идват от малка група от ръководството на СДС-София.

  Той разкритикува решението на Софийската организация на партията да подкрепи кандидата на ГЕРБ за предстоящи частични местни избори в столицата, заявявайки, че партията е имала огромен потенциал за силен кандидат, който да отиде на балотаж и дори да спечели изборите.

  От своя страна Борислав Бориславов от столичната организация на партията заяви, че единственият шанс на СДС е да има нов лидер.

  Според него изказванията на Мартин Димитров по време на конференцията могат да бъдат само думи на човек, на когото му липсват първите 15 години в СДС.

  Той подчерта, че грубо са били погазени правилата на партията по време на подготовката за явяването на СДС на парламентарните избори и не са били добре подредени водаческите листи.

  СДС прилича на националния отбор по футбол – има звезди, но няма екип. Това заяви в изказването си евродепутатът Надежда Михайлова.

  Лидерските проблеми в СДС трябва да бъдат разрешавани в контекста на екипност, тъй като в противен случай партията никога няма да се превърне в силата, която е била, изтъкна тя.

  Михайлова припомни на делегатите, че няма значение кой ще е лидер, ако няма отбор зад него. Тя беше категорична, че СДС не е ощетена от членството си в Синята коалиция и съотношението на депутатите в парламента показва точно това.

  Абсурдно е да смятаме, че по-малката партия ДСБ ще ни асимилира. Смятам, че СДС не може да си позволи празна година, заяви Михайлова обявявайки се против това, че партията няма да се яви самостоятелно на частичните местни избори в София.

  Агоп Овагинян се обърна към конференцията с думите, че новият председател на партията Мартин Димитров е взел еднолично решение за коалиция с ДСБ, и по този начин е лишил много представители на върховния орган на СДС да дадат своя глас.

  Станахме ракета носител на Иван Костов и ДСБ и най-демократичният устав беше тотално погазен, допълни още той. Кметът на район Витоша в столицата е един от спряганите за кандидат за лидерското място в СДС.

  Любен Петров заяви, че ще има лидерска битка в СДС и изрази надежда, че тя ще доведе до по-добро СДС. Самата ситуация в партията не е добра и е важно СДС да бъде изведена на преден план. „Отрежда ни се от някои колеги поддържаща роля“, допълни той.

  Според него Синята коалиция трябва да бъде основно преформулирана и да се търси по-широко обединение, тъй като сега е момента за това. СДС трябва да бяга от вътрешно-партийните драми, в които сме се вкарвали през годините.

  Според депутатът от Синята коалиция Димо Гяуров обаче, партията няма вътрешно политически битки, а има вътрешно-политически мераци.

  Той изтъкна, че силни опоненти на Мартин Димитров в момента няма, и че може да се окаже, че изборите за лидерската позиция ще бъдат много скучни и няма да има никаква драма.

  Гяуров заяви, че автентичната десница е обречена на единомислие и единодействие и ако Синята коалиция успее да оцелее и да докаже правото си на живот, значи е била разумно решение.

  На 19-тата Национална конференция на СДС се очаква да бъдат разгледани и обсъдени промени в устава на партията, да бъдат избрани ръководни длъжности, и да се насрочат вътрешно партийни избори.

  Близо 600-те делегати на конференцията трябва да приемат и обща политическа резолюция в края на днешния ден.

  Преизбраха Каракачанов за председател на ВМРО

  
  

  Единият от кандидатите за лидер на партията – Славчо Атанасов, напусна конгреса със скандал

  Красимир Каракачанов бе преизбран за председател на ВМРО на Четвъртия извънреден конгрес на партията.

  Според пресцентъра на формацията в залата присъстват 382 делегати.

  По-рано днес група делегати напусна конгреса. Сред нея бе и единият от кандидатите за лидер на партията – Славчо Атанасов.

  Според бившия депутат от ВМРО Борис Ячев напусналите са над 300 делегати от около 12 области, сред които Благоевградска, Пловдивска, Пазарджишка, Ямболска, Врачанска и др.

  За съжаление този конгрес ще остави много въпросителни и ние ще сезираме съда и прокуратурата за легитимността на форума, заяви Ячев.

  Според него трябва да има алтернативен конгрес, който да бъде свикан легитимно.

  Обстановката в залата не е конструктивна, нарушенията са много – има разминаване между предварителния списък с делегати и реално присъстващите, има делегати с баджове без имена, посочи той.

  Според него около половината от делегатите са напуснали и ако се прецени, че има кворум, конгресът може да продължи.

  От пресцентъра на ВМРО уточниха, че в залата са останали 382 делегати и има необходимият кворум, за да продължи заседанието.

  Източник:  БТА и БГНЕС

• Изборните книжа от 6 секции в САЩ са унищожени

  Нова порция скандални нарушения при провеждането на парламентарния вот зад граница бяха разкрити вчера. Всички изборни книжа, включително протоколите от гласуването, в шест избирателни секции в САЩ са били унищожени. Липсват документите от Вашингтон – окръг Колумбия, Сиатъл, Атланта, Далас, Форт Лодърдейл – Флорида, и Сан Франциско.

  Това става ясно от писмо на началник-кабинета на външния министър Димитър Кюмюрджиев до шефа на парламентарната анкетна комисия Явор Нотев. Посолството ни във Вашингтон е информирало МВнР на 5 октомври. Още същия ден със заповеди на министъра на външните работи са образувани дисциплинарни дела срещу извършителите. Дисциплинарният съвет е поискал допълнителна информация за установяване на всички факти и обстоятелства, довели до унищожаването на книжата.

  Изборните документи са били доставени в чували в посолството ни и чистачката ги изхвърлила, защото ги взела за боклук, съобщиха източници от външното министерство. Официално потвърждение обаче не бе получено. В министерството били смутени от грандиозния гаф, който излязъл наяве заради проверката на прокуратурата и искането на депутатите да получат книжата.

  В МВнР все още не са получени изборните документи от 43 секции в чужбина. Обяснението е, че за някои страни дипломатически куриери пътуват веднъж на два или три месеца, а в по-отдалечените райони – и по-рядко. МВнР уведомява парламентарната комисия, че не разполага със заявленията за гласуване в чужбина, защото те не са изпратени от задграничните представителства на страната. А причината за това е, че поради големия им обем няма как да бъдат пренесени като ръчен багаж, както дипломатическата поща. Само заявленията от Турция са предадени на ГД „Криминална полиция“, дирекция „Противодействие на организираната и тежка престъпност“ заради прокурорската проверка.

  С писмо до външния министър от 7 септември шефът на ЦИК Светла Димитрова е поискала да бъдат предоставени на комисията протоколите и изборните книжа от вота в чужбина. МВнР ги праща на 18 септември, и то само тези от Турция. Депутатите от временната комисия решиха вчера да проучат защо МВнР е забавило документите и дали с тях не са вършени някакви манипулации. Вместо обаче да извикат и изслушат екипа на външния министър Румяна Желева, те отново изпратиха писмо.

  СИГНАЛИ

  Районната прокуратура в Добрич проверява как е упражнено правото на вот в Турция на 5 юли. В изборния ден Минка Куртева (59 г.) сигнализирала в РИК и полицията в града, че не може да пусне бюлетина, защото е в забранителния списък, след като от нейно име е подадено заявление за вот в Турция. Икономическата полиция е установила, че Куртева се води като гласувала в южната ни съседка. В същото време са се потвърдили обясненията й, че тя не е напускала страната, уточни районният прокурор Веселин Вичев.

  Районната прокуратура ще изиска от МВнР копие на протокола, в който на името на Куртева е вписан глас. Ще възложи и графологична експертиза.

  Наделина Анева /segabg.com/

• Конгресният уикенд на победените и чезнещите

  Цели три конгреса на прага на политическата зима: на БСП, СДС и ВМРО. Време за равносметки на тези, които изгубиха – някои изборите, други пък – лицето си. И време за отговор на извечния хамлетов въпрос – да бъдат или да не бъдат на политическата сцена. Този път май в най-буквалния смисъл на думата.

  Ще си го зададат ли? Не – ако се съди по това, което се случва, говори, осмисля.

  Има един базисен принцип за цивилизовано политическо поведение: когато една партия губи избори, нейният лидер поема отговорността и вината за поражението – дори и да е най-невинният – слага ги като раница на гръб и се маха, за да остави партията си на чисто – и да й даде шансове за бъдещо развитие. Изобщо не пита: а какво ще стане с мен; или – аз ли съм най-виновният. Просто излиза в политическа пенсия – и толкоз.

  Така постъпи Филип Димитров, когато изгуби изборите през 1994 г.; така постъпи и Жан Виденов, когато се видя до какво катострофално дередже е докарал държавата, следвайки икономическите утопии на нефелните си съветници. Така обаче не постъпи Иван Костов – и така няма да постъпят нито Сергей Станишев, нито Мартин Димитров, нито дори Красимир Каракачанов.

  Безспорно най-драматични сблъсъци се очакват на конгреса на БСП. Там като че ли има и най-много силни играчи, които да се единни в мнението си, че със Сергей Станишев повече не може. Само дето не могат да се разберат с кого може – поради което в дневния ред на конгреса им няма точка в дневния ред, която да предполага избор на нов лидер, а единствената заявена конкурентна кандидатура е тази на Татяна Дончева, Поразяващата уста.

  Тя обаче трудно ще мели брашно с Румен Петков, както и изобщо с пропрезидентски настроените социалисти. Поради това вероятно преките сблъсъци и задкулисните пазарлъци ще се водят за местата в Изпълнителното бюро и ВПС на партията, а развръзката на интригата за лидерския пост ще бъде оставена за напролет, когато комунягите се хванат за зеленото като удавник за сламка (в политическия смисъл на думата).

  Би трябвало обаче да внимават това зелено да не се окаже босилек. Защото дотогава ще минат и изборите за кмет на столицата – на които за червените се очертава, ново, още по-тежко поражение – плюс безжалостно похарчване на единствената смислена алтернатива за лидерския пост – тази на Георги Кадиев. И защото – и това е и основната интрига на червения конгрес – Сергей Станишев може да ги изненада, като сам инициира избор и участва в него: според неговите съветници той може да разчита на към две трети от делегатите, плюс ефекта на изненадата, която може да му донесе гласовете на голяма част от колебаещите се.

  И дано го направи – тъй като това е най-сигурния начин да завлече БСП на дъното. Само си представете как би изглеждала БСП, ако би продължила след катастрофата от зимата 1996-1997г. пак с Жан Виденов начело – и ще разберете защо. Освен това става дума за партия, която повече от сто години неотлъчно е отстоявала руските и съветски  интереси в България – и е редно руский человек да я погребе. Сергей Дмитриевич е особено подходящ за тази цел.

  За разлика от червените, сините нямат драматични проблеми – нищо особено не се очаква от техния конгрес. Не се очаква и поемане на отговорността, защото – според лидерите им – изобщо няма за какво да бъде поемана.

  Там вероятно ще спорят дали са спечелили, или загубили изборите – въпреки че и такава дневна точка липсва в дневния ред на форума. Мартин Димитров ще ги обявява за успех; неговите подгласници ще говорят за успешния край на “една силна дясна година” и за “обединение на денсницата” – за общата победа на партиите, членуващи в ЕНП. Кресливите им опоненти ще размахват числа и ще доказват, че Синята коалиция е спечелила към два пъти по-малко гласове и е получила по-малко мандати отколкото през  2005 г., когато дори една политическа фръцла като Надежда Михайлова бе принудена да си подаде оставката.

  И едните, и другите ще имат право. Вторите – защото сметките са верни. Първите – защото традиционната десница все пак не изчезна, а можеше. И вероятно никой няма да признае, че наистина става дума за поражение – само че не на парламентарните избори, а след това.

  И това поражение стана факт с тоталното обезличаване и на ДСБ, и на СДС – и с превръщането им в присъдружни на ГЕРБ организации. Те наистина оцеляха – но само за да се самозачеркнат след това, съгласявайки се да подкрепят Бойко Борисов, без да се получили в замяна механизмите, които да им позволят да бъдат наистина коректив на неговото управление – коалиционен договор или позиции, от които наистина да зависи нещо.

  Затова сега са извън времето и се занимават с чисто протоколни неща – например устава на СДС – и извън вниманието, което си личи от дебелата информационна сянка, хвърлена от конгреса на БСП върху синия такъв, както и от факта, че Костов е мислен и забелязван най-вече като председател на комисията за контрол над ДАНС, а не като лидер на партия; да не говорим пък за Мартин Димитров.

  Във ВМРО предстои традиционната караница: кой да води бащината дружина. Воеводите не отговориха на най-насъщните въпроси, на които наследниците на Ванче Михайлов задължително би трябвало да имат отговор – примерно може ли воеводата им да има двойно име и биография – и да скрие това обстоятелство, полагайки ръка върху камата и револвера? И мислимо ли е този лидер да ги отведе до една коалиция с олигарсите, борещи се за политическото бъдеще на друг един с двойно име и биография – а и с двойно настояще: като резидент на Москва и президент на България?

  Но тъй или иначе те горят от ентусиазъм да консумират бурното си извънпарламентарно битие – нека се дърлят тогава – не пречат (вече) на никого. Освен с творените пътьом недоразумения – като пловдивския кмет Славчо Атанасов, който – вместо да се скрие в някоя дупките на прословутите клекала на Чорни, се оказва най-сериозния конкурент на Каракачанов за лидерският пост.

  С две думи казано – десницата изстрадва своя личностен дефицит, левицата също. А ако си съди по поредното пиянство на един народ, залюбил бат` Бойко с безпределна и споделена любов – и нацията също. Тъжно. И скучно най-вече. Иде време за поредната политическа зима.

  Автор: Едвин Сугарев
  http://www.svobodata.com

• Българите обедняват отново

  За пръв път от началото на годината статистиката отчете рязко намаляване на доходите на българите. Ако през юли доходите на домакинствата са били с 40 лв. повече от предходния месец, през август те вече са паднали със 17 лв., съобщи „Сега“

  Всички пера, формиращи семейния бюджет, бележат спад с изключение на пенсиите и социалните помощи, сочат данните. Ако през юли доходът от заплата е бил средно по 163 лв. на човек, то през август сумата вече е 162 лв.

  Кризата и възможността да останат без работа явно са подействали дисциплиниращо на българите, защото приходите в семейния бюджет от заеми и кредити са намалели наполовина.

  Все повече българи посягат към спестяванията си – през август са теглени средно по 32 лв., докато през юли те са били 26 лв.

  Разходите на домакинствата през август са се увеличили с 29 лв. Това на практика обаче означава, че повече от половината от месечните спестявания на българите са се стопили.

  Средният общ доход на домакинствата през август е 777 лв. спрямо 794 лв. предходния месец, сочи статистиката.

  Традиционно семействата у нас продължават да дават най-много пари за храна и за жилището си – почти 52% от всички разходи. Най-много обаче са се увеличили парите, похарчени за отдих и образование – от 29 лв. през юли до 37 лв. през август.

• ПОЛИТИКА МОЖЕ ДА СЕ ПРАВИ И С МАЛКО ПАРИ

  Интервю за вестник „Седем“ c Теодор Дечев, кандидат кмет на София:

  – Кое ви накара да се кандидатирате за кмет на София?

  – Издигна ме инициативен комитет, в който влизат блогъри и участници във форума „Де зората”. Върви и списък в Интернет на тези, които ме подкрепят. Показателно беше, че броят на подкрепящите ме във Фейсбук се удвои, когато на 22 септември официално бе обявена кандидатурата ми. Т.е. хората наистина в първия момент са се питали това дали е сериозно и когато видяха нещо не виртуално, а реална пресконференция в реална зала, подкрепата подскочи.И оттогава расте неудържимо. След като толкова блогъри са застанали зад мен, се надявам да получа и хиляди гласове.

  – Но без партийна подкрепа нищо не става в България?

  – В никакъв случай няма да е лесно, макар че партийната подкрепа е медал с две страни. Тя дава подкрепата на едни и откровената ненавист на други. Даже един обикновен биографичен момент при мен – това, че съм бил зам.-министър в правителството на Иван Костов – за едни хора означава, че съм човек с голям административен опит, а за други хора означава участник в разграбването на България. Много се моля някой да ми обясни кое от двете е истина, или тя е някъде по средата и къде точно по средата. Очевидно е, че всичко е въпрос на лична преценка. Искам да припомня един епизод, когато през 1996 г. през юли с помощта на Лейбъристката партия аз успях да донеса подкрепата на Социнтерна за кандидат-президента Петър Стоянов. Тогава в демократичните среди за тази постъпка само дето не ме бяха обявили за Господ. Когато обаче днес припомня това, ми викат – ти ли си донесъл на Пешо аварина онази хартишка! Вижте как нещата се менят, оценките на хората – също, както и партийната подкрепа.

  – Дълго време бяхте в БСДП, неин зам.-председател…

  – Аз съм си социалдемократ по убеждение. Престанах да бъда партиен член, защото бях изключен от социалдемократическата партия. Накратко – заради един кухненски спор за стопанисването на един имот и заради идеята на нашия председател този имот да премине във владението на една частна фондация. Нашият конфликт можеше и да не се състои, но се състоя и сега съм социалдемократ на световна практика. В България обаче хората си харесват полюсите, а социалдемократите са с много консенсусна политическа култура. Те искат от теб да отговориш за нещо с „да” или „не”, ти отговаряш половин час при какви условия какво. Защото това е социалдемокрацията – ако нещата са така, правим така, ако са иначе – правим друго. По същия начин сега ме питат – ако станете кмет ще съборите ли паметника на съветската армия?

  – И вие какво отговаряте по социалдемократически?

  – Аз отговарям така – нека другите кандидати ме догонят в събарянето, защото имам известна преднина – цял мавзолей. Но може би този паметник, който аз наричам паметник на НЕсвободата, сложен там да плаши хората,  трябва да стане експонат номер едно в бъдещия музей на тоталитаризма. За този музей може да бъдат привлечени и частни капитали, и европейски пари, там може да отидат огромните архивни фондове от онова време.

  – При тази ГЕРБ-вълна не е ли загубена предварително битката за кмет на София?

  – Не е загубена по няколко причини. Първо, простият факт, че има хора, които издигат кандидатурата ми без да имат каквато и да е изгода от това показва, че  има определени настроения, които са в друга посока. Например – защита на пълната прозрачност, защото Интернет  означава точно това. И още – отчетността как се управлява,  общите демократични ценности, защото блогърите, които ме подкрепят, са и леви, и десни, и всякакви. И градското начало. Градският въздух те прави свободен, както са казвали в средните векове, за всеки, който дойде в София има място и не можем да се делим на софиянци и провинциалисти. Но все пак по ирония на съдбата все още аз съм единственият кандидат-кмет, роден в София. Нищо лошо да си роден в Самоков или в Бургас, но аз символизирам все пак някаква традиция. Родил съм се на „Славянска” и 29 години съм живял срещу „София прес”. Бях първи клас, когато започнаха да я строят, и първи курс студент, когато я построиха. Така че щом има хора да ми гласуват доверие – това не е загубена кауза. На второ място – ние не можем да си позволим повече да допуснем демокрацията в България да струва толкова скъпо. В моята кампания ние ще се опитаме да покажем, че политика може да се прави с малко пари. Не защото нямаме, а защото не бива да се разсипничи и да се харчи за глупости. Всеки, който има компютър, може да ме пита и разпитва и аз му отговарям.

  – За какво ви питат хората?

  – За всичко. Например кого харесвам повече – Обама или Макейн. Защо съм се карал с Дертлиев. Какво мисля за Иван Костов. Дали ако стана кмет ще пусна движението по „Витоша” – отговорът е „да”, защото знам какво им е на жителите на улица „Цар Асен”. В интерес на истината хората продължават да си ходят по тротоарите, така че ползата от тази пешеходна зона е повече от съмнителна. Питанията нямат край.

  – Приоритетите ви за София в оставащите две години от мандата?

  – На първо място – справяне с транспортния хаос, трябва да се направи нещо за управление на системата на движение, иначе ще загинем.

  Текстът на интервюто е извлечен от много по-дълъг разговор, който може би ще бъде обнародван един ден. За сега, на разположение са аудио файловете от разговора ми с Тодор Токин, които могат да бъдат открити на адрес:

  http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,1054.msg28288.html#msg28288

  За мен би било голям комплимент, ако се намери някой, който да изслуша целия дълъг разговор между мен и опитния „запитвач” – Тодор Токин. Извинявам се за не до там доброто качество на записа, направен на завоя на трамвая на бул. „Христо Смирненски” при Строителния техникум „Христо Ботев”. Приятно слушане на всички заинтересувани.

• Лечева посочи поръчителите на покушението срещу мъжа й

  „Бойко Борисов ми каза кой е поръчал покушението над Манол“  заявила досегашната председателка на агенцията за младежта и спорта Весела Лечева пред директора на новия вестник „Галерия“ Кристина Патрашкова.

  В първия си брой днес седмичникът публикува данни за покушението над Манол Велев и казаното от Лечева във връзка с нападението над мъжа й, който беше прострелян на 11 юли 2007 в София, съобщи Нюз.бг.

  Гавен редактор на изданието е бившата шефка на пресцентъра на ДАНС Зоя Димитрова, като медии посочват, че зад изданието стоят хора от бившата Държавна сигурност.

  Патрашкова обясни, цитирана от бТВ, че Лечева за първи път е съобщила имена на лица, които вероятно стоят зад нападението над съпруга й.

  Сред тях са Христо Ковачки, Васил Божков и Тодор Батков. Споменала е и имената на Ирена Кръстева и Майкъл Чорни.

  По думите на Патрашкова Лечева се е срещнала с премиера, който е свел възможните поръчители до трима.

  Журналистиката обаче допълни, че в момента съпругата на Манол Велев се чувства изключително застрашена. Тя се притеснява за живота си, посочи Патрашкова.

  Въпреки това екипът на „Галерия“ е взел решение да оповести казаното от нея, защото така щяла да се осигури по-голяма защита за Лечева.

  Патрашкова допълни, че съпругата на Манол Велев се страхува да произнесе на глас името, за което премиерът има най-големи обоснования да твърди, че стои зад покушението.

  Тя обаче посочи, че „ако се стигне до поръчителя ще бъде разрушена голяма корпоративна пирамида“.

  Според директора на „Галерия“ Лечева се страхува, защото чувства, че нито МВР, нито прокуратурата, нито цялата държава стоят зад нея.

  Kafene.net
  

  
  

• Петковден е – свърши есента

  Българската православна църква почита днес църковния празник на Преподобната Петка-Параскева Търновска, известен сред народа като Петковден.

  Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през XI в.

  Води благочестив живот, а след кончината й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

  Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където са и досега.

  Празникът в чест на Света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.

  Народът отбелязва Петковден като начало на зимните празници. По традиция се правят оброчни курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.

  В някои райони Петковден е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата.

  След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и започва женският празник.

  Именници са всички, които носят имената Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро и Парун.

  Източник: Vesti.bg

• Комунизмът е майка на съвремените професии

  Изминаха 20 години от обръщането и смяната на системата. Някои хора казват, че много неща са се променили, но фактите сочат точно обратното – всичко си е същото, само дето му викаме по друг начин.

  Преди 1989 г. ни управляваше Тодор Живков, сега ни управлява бодигардът му. Преди 1989 г. ни подслушваше ДС, сега ни подслушва ДАНС. Преди 1989 г. псувахме националния отбор по футбол, и сега пак го псуваме.

  Къде виждате разлика?

  Наскоро четох някъде, че основната разлика между предишния и сегашния обществен строй била на трудовия пазар. Навремето било най-престижно да си космонавт, щангист или кранистка, а сега на мода били други професии.

  Аз не съм съгласен с тази теория. Според мен и днес са модерни същите професии, само че сега ги наричат по друг начин.

  Съвременните плеймейтки например са преки наследнички на традициите на тъкачките многомашиннички. Със същата самоотверженост те тъкат на много станове и се раздават изцяло, за да задоволят нарастващите нужди на обществото. Единствената разлика е, че днешните тъкачки многомашиннички доста по-бързо се амортизират и внезапно попадат в категорията “повредени вентилатори” – вече нито въртят, нито духат, само бръмчат.

  Много популярна днес е и професията пиар. Но и това не е нов занаят. Неговите корени трябва да търсим в дейността на агентите на Държавна сигурност – хора, които се занимаваха предимно с клюки, интриги и разпространение на неверни слухове. Така те поставиха основите на съвременните “пъблик рилейшънс”, в които днес се инвестират много средства само за да се оплюе някоя фирма или пък да се популяризира някой невзрачен тиквеник посредством безсмислени, но натрапчиви информации за жалкия му алкохолно-полов живот.

  Ако преди 1989 г. имаше шивачи, днес те настояват да ги наричаме дизайнери. Макар че на практика се занимават баш с шиене на всякакви парцали в прекия и преносен смисъл на израза.

  В някои браншове пък след 10-ти ноември настъпи разкол и те се обособиха в алтернативни организации подобно на двата църковни синода. Това се случи например в бръснаро-фризьорските услуги. От едната страна останаха добрите стари консервативни бръснари, а от другата – далеч по-разкрепостените и разчупени “светски коафьори”, известни сред народа като “педерасти”.

  Наивно е да се смята и че преди 1989 г. не е имало бизнесмени.

  Напротив. Точно тогава бяха златните времена за предприемчивите, особено в сферата на натуралната търговия. Познавах човек, който имаше такива всепроникващи контакти в търговската мрежа, че в рамките на няколко часа успя да уреди задни карета за жигули срещу 2 килограма банани, замени ги за плоча на “Ролинг стоунс” и срещу това получи книгата “Птиците умират сами”.

  Подобна светкавична четиристранна сделка рядко се отдава дори на най-печените дилъри на Уолстрийт. Но за българските социалистически бизнесмени това си беше ежедневие. Хората, които имаха роднина закупчик, добруваха. Останалите завиждаха.

  Някои смятат, че след 1989 г. е изчезнал респектът към рекордьорките по млеконадой.

  Донякъде е така, но пък остана култът към млечните жлези. Разликата е, че в наши дни вече не се инвестира в доилни агрегати, а в силиконови импланти. Не са изчезнали и професионалните интелектуалци – онези мрачни ментори, които се самообявяват за “обществена съвест” и постоянно мрънкат срещу пазарното общество, секса и младите хора.

  Сега също има такива хора, които обикалят сутрешните блокове на всички кабеларки и назидават полусънния зрител с вехтите си постулати. Само че днес не ги наричат  интелектуалци, а политолози, социолози и дори писатели, моля ви се.

  Чувал съм и хипотезата, че по времето на социализма не е съществувала професията ВИП. Това е типична за нашето съвремие професия, която се практикува предимно от идиоти. Тяхната трудова характеристика е да ходят по разни вечеринки и да разнасят нови дрешки, венерически болести и безутешна глупост.

  Но наблюденията ми показват, че този занаят е най-разпространен сред децата и внуците на партийния елит отпреди 1989 г. Оказва се, че и випаджийството е закърмено с маркс-ленинската идеология и с априлски дух претворява безсмислените решения в безсмислени дела.

  Историята ни учи, че за истинска обществена промяна можем да говорим само тогава, когато се променят трудовите взаимоотношения. А както виждаме, в сферата на професиите нещата са си останали същите, сменили са се само названията им.

  Затова и българската демокрация няма нищо общо с истинската демокрация, а е просто една лишена от съдържание табела, зад която продължава да прозира озъбеното лице на комунизма.

  Иво Сиромахов

  Още текстове от автора – на www.ivosiromahov.com

• И В БЪЛГАРИЯ „АТЛАС ИЗПРАВИ РАМЕНЕ“

  На 10 октомври 2009 – денят, в който през 1957 г. в Съединените щати излиза първото издание на „Атлас изправи рамене” от Айн Ранд, в книжарница „Хеликон” се състоя премиерата на първата част на българското издание на книгата. То е дело на Издателска къща „МаК” и Издателство „Изток-Запад” и за по-малко от две седмици за четвърто място по продажби в класацията на „Хеликон” за художествена литература.

  На премиерата в столичния Гранд хотел „България” присъстваха повече от 120 души – почитатели на идеите и творчеството на Айн Ранд, наричана „поетеса на капитализма”.Книгата бе представена от издателя Калин Манолов, преводача на книгата Петьо Ангелов, редакторката Искра Ангелова и икономиста Лъчезар Богданов.

  В уводните си думи Калин Манолов определи издаването на романа като културното събитие на годината в България, и препоръча борбата за индивидуална свобода да се трансформира в морална защита на капитализма.

  Петьо Ангелов сподели колко трудно се превежда такъв обемен (около 1600 стр.) философско-психологически текст. Редакторката Искра Ангелова избори пет причини да се харесва „Атлас” и Айн Ранд, и прочете откъс от кулминацията на романа – речта на Джон Голт, в която Ранд излага основните парадигми на своята философия – обективизма. Лъчезар Богданов направи паралел между сюжета на „Атлас”, който описва един въображаем свят на победилия социализъм, със ситуацията в България и света след началото на финансовата криза.

  На премиерата бе обявено създаването на Айн Ранд общество-България, което ще работи за по-доброто разбиране и по-широкото разпространение на идеите на Айн Ранд в България.

  Калин Манолов

  http://kalin-manolov.blog.co.uk

  

  

  

  На снимките съответно:  Книгата, опашката от желаещи първи да я закупят, издателите.

• INTERNATIONAL CONFERENCE IN SOFIA

  MINISTRY OF DEFENSE OF THE REPUBLIC OF BULGARIA
  GENERAL STAFF OF THE BULGARIAN ARMED FORCES
  RAKOVSKI NATIONAL DEFENSE ACADEMY

  Center of Military History and Lessons Learned
  e-mail: [email protected]

  TO: All NATO, PfP nations and EU.
  DATE: October 12-16, 2009
  EAPWP, TRD

  I N V I T A T I O N

  The Center of Military History and Lessons Learned – G. S. Rakovski Defense and Staff College will organize October 12-16, 2009 in Sofia, Bulgaria, an International Conference: “National Identity and Cultural Traditions of the European Armies during XIX and XX Centuries”. The Conference is following the Program of Euro-Atlantic Partnership Working Plan 2009.

  The Conference is focused on the following topics:

  1. Military Organization, Armaments and Training.
  2. Military Art and Battle Examples.
  3. Civil Society and Armed Forces.
  4. Military Symbology and Rituals.

  On behalf of the Center of Military History and Lessons Learned – Rakovski National Defense Academy I have the pleasure to invite representatives of NATO, PfP nations, EU, and all other to participate in the Conference.
  I look forward to meeting you and I hope that your participation will be mutually beneficial and will reveal new opportunities for our future cooperation.

  Sincerely Yours,
  COLONEL STANCHO STANCHEV, PhD, Chief
  Center of Military History and Lessons Learned

  Аnnex A

  CONFERENCE: “National Identity and Cultural Traditions of the European Armies during XIX and XX Centuries”

  SOFIA, BULGARIA, 12-16 OCTOBER 2009

  AGENDA DRAFT

  MONDAY, OCTOBER 12

  08.00 – 19.0019.30 – 21.00 Arrival of participants and accommodationIce Breaking reception

  TUESDAY, OCTOBER 13

  08.00 – 09.0009.00 – 10.30 Registration OPENING SESSION

  10.30 – 10.50 Coffee break
  10.50 – 12.30 Plenary session 1:
  12.30 – 14.00 LUNCH
  14.00 – 15.40 Plenary session 2:
  15.40 – 16.00 Coffee break

  16:00 – 18:00 Plenary session 3:
  19.30 – 21.30 Official dinner
  WEDNESDAY, OCTOBER 14

  09.00 – 10.40 Plenary session 4:

  10.40 – 11.00 Coffee break
  11.00 – 12.30 Plenary session 5:
  12.30 – 14.00 LUNCH
  14.00 – 15.00 Plenary session 6:
  15.00 – 15.20 Coffee break

  15:20 – 16:30 CLOSING SESSION
  THURSDAY, OCTOBER 15

  Cultural program for the foreign participants

  FRIDAY, OCTOBER 16

  Departure of the participants

  Annex B
  ADMINISTRATIVE NOTES

  1. Timeline
  The Conference is a two days event scheduled for October 12-16, 2009.
  2. Visas
  Participants need to determine any possible visa requirements for entry in Bulgaria. After the registration, the organizers will deliver personal invitation letters to any participant, who will need it, in order to facilitate the process of issuing visas.
  3. Transportation
  There will be provided a bus shuttle from/to the airport by G. S. Rakovski Defense and Staff College. A conference representative will meet all participants at the Sofia Airport. If you want to use this bus shuttle, please indicate in the Registration form, and send your time, date and flight number to the e-mails, given in the Registration form by September 15th, 2009.
  If you want to take taxi from the airport, you can turn to the offices, located in the public zone of the Arrival Hall.
  4. Accommodation
  Accommodation will be arranged at participants’ own expense. The organizers will cover accommodation costs for the duration of the conference of the participants from PfP countries. Upon request, reservations will be made in the 3-star Shipka Military Hotel, which is located within the Centre of Sofia by the Organizing Committee. Participants should specify the type of room they wish to be booked on the Registration Form.

  Single Room De Luxe = 35 EU
  Double room De Luxe = 60 EU

  In case of special dietary, medical or other arrangements during the Conference, it should be indicated in the Registration form.

  5. Administration
  The Conference will take place in the Conference room of G. S. Rakovski Defence and Staff College, which is located within the Centre of Sofia (Sofia, 82 Hristo i Evlogi Georgievi Blvd.)

  6. Participation:
  The Conference is open to NATO, EU, PfP nations, and to representatives of all other countries. Participants are encouraged to offer briefings and papers on the above mentioned topics. The duration of the briefings must not exceed 10-15 min. A hard and an electronic version of the presentations for publication should be provided NLT September 25th, 2009.

  7. Registration
  The participants are kindly requested to send the enclosed Registration form NLT September 15th, 2009 to the Conference’s POC.

  8. Working language
  Working language of the Conference will be English.

  9. Points of contact
  G. S. Rakovsky Defense and Staff College
  82 Georgi i Evlogii Georgievi Blvd.
  1124 Sofia
  Republic of Bulgaria

  Lt-C. Rossitsa RUSSEVA, Ph D
  Phone : (00359), (2) 92 26 695
  Mobile phone : (00359), (0) 88 930 15 75
  E-mail: [email protected]

  Annex C
  REGISTRATION FORM

  “NATIONAL IDENTITY AND CULTURAL TRADITIONS OF THE EUROPEAN ARMIES DURING XIX AND XX CENTURIES”

  (May 11 – 15, 2009, Sofia, Republic of Bulgaria)

  This form should be returned NLT September 15th, 2009

  G. S. Rakovsky Defense and Staff College
  82 Hristo i Evlogi Georgievi Blvd.
  1504 Sofia
  Republic of Bulgaria
  Phones: (+359-2), 92-26-695 ; (00359), (0) 88 930 15 75
  E-mail: [email protected]

  PARTICIPANT
  [ ] Mr [ ] Mrs [ ] Ms Name:Organization:Position and/or rank:Passport number: Address:Telephone No:Fax No:E-mail:Spouses: [ ] Yes [ ] NoI will use a buss shuttle provided by G. S. Rakovski Defense and Staff College: [ ] Yes [ ] NoI need a visa: [ ] Yes [ ] No
  ACCOMMODATION AND TRAVEL
  I need hotel reservation: [ ] Yes [ ] NoType of room: [ ] Single room [ ] Double roomSpecial requirements (food, etc.):Arrival date and time:Flight No:Departure data and time:Flight No:

  BRIEFINGS / PAPERS
  Briefing / Paper: [ ] Yes [ ] NoSubject: …………………………………………….……………………………………………..Speakers are invited to advise of any requirements for their presentation. They are also requested to provide via e-mail a file containing their briefing/report in English.

• Дойдоха като аслани, тръгнаха си посрани…

  „Дойдоха като аслани, тръгнаха си посрани…“

  Това бе един от коментарите след загубата на българските футболни национали от Кипър с 1:4

  Ето един по-обширен разказ на наша съгражданка от Кипър гледала пародията на  стадиона:

  „СРАМ! РЕЗИЛ! УНИЖЕНИЕ! Това е равносметката от тази среща! Едно нещо имахме, с което от време на време се гордеехме и това бе футболът. А сега и той ни изклати! Има ли нещо стойностно и свято в нашата държава, на което може да се вярва и да те радва? Ако има, кажете ми го, защото 10-тина години не живея там. Но тази вечер, тръгвайки си от стадиона гледах наведените глави на моите приятели и сънародници, дошли от всички градове на острова. Един спомена „Госпожо, не предполагах и за миг, че ще стана свидетел на такъв резил. По-добре да бях отишъл на премиерата „Римска баня“ поставена от Славчо Пеев. Нищо, че ще е на гръцки… поне щях да се радвам, че тук се поставя една наша много добра постановка…“ А децата питаха съвсем немонно „Ама защо нашите не играха, а се разхождаха по стадиона“. А кипърци, повечето съвсем великодушно ни успокояваха „Е, на наш терен е, какво толкова…“ И те ни съчувстваха. А нашите „национали“ дори не им пукаше, че няколко стотин българина си дерат гърлата с „Българи юнаци“ и т.н… Каква пародия на футбол… Голямо разочарование…, а утре трябва да понесем и подигравките на шефовете и приятелите си, ужас! Винаги съм се пъчела и гордяла, че съм българка, винаги съм изтъквала нашите преимущества, подготовка и знания… Сега, не съм толкова сигурна… добре че вчера не приех облога на един кипърец, защото щях да изгубя заплатата си за една седмица… Имам чувството, че някой насила бе изкарал тези момчета на терена и бе вързал краката им… Жалко!!!“

  Автор на коментара: Ева (публикувала го за първи път на sportni.bg)

• Гор Видал: „Скоро в САЩ ще имаме диктатура“

  Написано от Тим Тийман *

  Един разговор с Гор Видал се развива със своя собствена скорост. Той отговаря на въпросите повелително, на моменти игриво, с пронизваща, убийствена сухота. Той е на 83 и се движи в инвалидна количка (резултат от измръзване по време на войната – лявото му коляно е от титан). Но може да върви („Разбира се, че мога“) и след едно скорошно представление на Майка Кураж в Лондонския национален театър той се изправя, за да държи пред публиката антивоенна реч.

  Как е била приятелката му Файона Шоу в главната роля? „Много добра.“ Къде са се срещнали? Мълчание. В САЩ? „Е, не беше Русия.“ Какво пише в момента? „Да се говори за това е малко скучно. Повечето писатели изглежда не вършат почти нищо друго освен да говорят за себе си и своята работа, по величествен начин.“ Иска да каже, възхвалявайки се? „Запънахте се на тази фраза“, казва той, достатъчно величествено. „Продължавайте да я използвате.“

  Видал е отседнал в хотел Конът в Мейфеър, където отсяда винаги от 60 години насам. Облечен е в кафяво сако, кафяв пуловер, спортен панталон; бялата му коса е вчесана по Тинтин-овски маниер и, с притворените си очи, с деликатните, но остри черти и лукаво изражение, той изглежда като Куентин Крисп[1], но снабден с дълбоко, мрачно ръмжене, вместо с показно фъфлене.

  Той посочва към един апартамент срещу хотела, където Чърчил е живял през Втората световна война, докато Даунинг стрийт е била „бухана от нацистите“. Тълпите го приветствали откъм улицата. „Той разбираше от мащабен пиар.“

  За момент споменът му напомня за огромното количество история, което Видал е преживял с изключителна интимност: той е бил приятел с Кенеди, участвал е във войната. Баща му Джийн, олимпийски десетобоец и учител по аеронавтика, е основал TransWorldAirlines и е имал връзка с Амелия Иърхарт[2]. (Видал е приземил за пръв път самолет когато е бил на 10-годишна възраст). Той е бил сценарист за MGM в годините на изчезването на студийната система, играл си е на политик, написал е 24 романа и е считан за един от най-големите световни есеисти.

  Той е пресякъл всяка възможна граница, казвам аз. „Съборил много бариери“, поправя ме той.

  Миналата година, както е известно, той смени поддръжката си от Хилари Клинтън за Барак Обама по време на номинацията за кандидат-президент от Демократическата партия. Сега вече не крие, че съжалява за това. Как се справя Обама? „Ужасно. Аз имах надежда. Той е най-интелигентният човек, който сме имали на този пост от много време насам. Но той е неопитен. Не притежава ни най-малка способност да се оправя във военните въпроси. Държи се така, сякаш Афганистан е магическият талисман: решете него и ще решите проблема с тероризма.“

  Америка трябва да напусне Афганистан, казва той. „Ние пропаднахме във всеки друг аспект от нашия опит да завоюваме Близкия Изток или каквото щете да го наречете.“ „Войната срещу терора беше измислена“, казва Видал. „Цялото нещо беше пиар, реклама, също като ,оръжията за масово унищожение‘. Това съсипа авиационния бизнес, който баща ми основа в 1930 г. Той сигурно щеше да си пререже вените. Когато летите днес, вие сте едновременно уплашен и отегчен до смърт – една възможно най-неприятна комбинация.“

  Гласът му се усилва. „Едно от нещата, които съм мразил през целия си живот, са ЛЪЖЦИТЕ [той произнася думата настръхнал от гняв]. Не изисквам чест, тя също може да бъде лъжа. Не твърдя, че е имало златен век, но поне имаше време на някаква интелигентност. Ние имахме куче-пазач, медиите.“ Медиите са прекалено сервилни? „Единственото, с което се занимават, е да ни подготвят за Иранска война.“ Той е запазил известен оптимизъм относно Обама „защото той не лъже. Ние знаем, че глупакът от Аризона [както той нарича Джон Маккейн] е лъжец. Никога не узнахме реалната история за това как Маккейн е разбил самолета си [през 1967, близо до Ханой] и е бил взет в плен.“

  Отначало Видал е станал привърженик на Обама, защото е израсъл в „чернокож град“ (има пред вид Вашингтон) и защото е бил впечатлен от интелигентността му. „Но той вярва на генералите. Даже Буш знаеше, че начинът да се спечели един генерал е да му се даде още една звезда. Обама вярва, че републиканската партия е партия, докато всъщност това е една умонагласа, като Хитлерюгенд. Една умонагласа, основаваща се на омраза – религиозна омраза, расова омраза. Когато вие чужденците чуете думата „консерватор“, вие си мислите за приветливи стари мъже, които ходят на лов за лисици. Те не са такива, те са фашисти.“

  Друга значителна грешка на Обама е била здравната реформа. „Той я пре…а. Не знам как, защото страната я искаше. Никога няма да я видим наистина.“ Що се отнася до по-широката му визия. „Може би той няма такава, с което не искам да кажа, че е мошеник. Той обича да цитира Линкълн. Има един велик цитат на Линкълн от писмо, което той е написал до един от генералите си на Юг, след Гражданската война. ,Аз съм президент на Съединените Щати. Аз притежавам пълна власт и никога не забравям това, защото ще я упражня.‘ Това е нещото, от което Обама се нуждае – малко от хладната решителност на Линкълн.“ Срещал ли се е с Обама? „Не“, казва той тихо. „Достатъчно време съм прекарал с президенти.“ Видал повдига пръсти, за да наподоби револвер и промърморва: „Бум, бум.“ Той намеква за възможността Обама да бъде убит. „Просто някой мистериозен самотен стрелец, дебнещ в сенките на столицата“, казва той със сух, замислен глас.

  Сега Видал вярва, както е смятал отначало, че Клинтън би била по-добрият президент. „Хилари знае повече за света и за това какво да прави с генералите. Историята доказва, че когато се намесят момичетата, те са много добри.“ Републиканците ще спечелят следващите избори, смята Видал; но за него няма особена разлика между партиите. „Спомняте ли си държавния преврат през 2000 г., когато Върховният съд фалшифицира селекцията, не избора, на най-тъпия мъж в цялата страна, господин Буш.“

  Видал казва натъртено, че желае да не би се върнал никога в САЩ, да живее в Холивуд, от скалистия си дом в Равело, Италия, през 2000 г. Неговият партньор в продължение на 53 години, Хауърд Остън, който почина през 2003 г., е събрал колекция от снимки из целия живот на Видал, които ще бъдат публикувани в книга тази есен, Гор Видал: фотографии в сиянието на историята (едно странно тромаво заглавие). Корицата показва колко красив млад човек е бил Видал, макар че погледът му е също толкова ястребов, колкото и днес.

  Той гледа презрително на президентите. „Единственият, когото познавах добре, беше Кенеди, но той не ме впечатли като добър президент. Това е все едно да ме питате „Какво мисля за брат си?“ Сложно е. Познавах го през целия си живот и го харесвах до края, но той провали шансовете си с кризите в Залива на свинете и Суец, и понеже всички искаха толкова много да изберат Боби, след като Джак си беше отишъл, те започнаха да разправят лъжи за него – че той е бил най-великия Крал на Камелот.“

  Днес религиозната мания е инфектирала политическото кръвообращение и Америка е станала разрушително изолационистка, казва той. „Попитайте някой американец какво знае за Швеция и той ще ви отговори ,Те живеят добре, но всички са алкохолици‘. А всъщност ние бихме могли многократно да се възползваме от скандинавската система.“ Вместо това Америка няма „интелектуална класа“ и „загнива с погребална бързина. Много скоро ние ще имаме военна диктатура, на основание, че иначе никой не би могъл да удържи нещата на мястото им. Обама би направил по-добре, ако се съсредоточи върху образоването на американския народ. Неговият проблем е, че той е прекалено образован. Той не осъзнава колко замъглена и невежа е аудиторията му. Бенжамин Франклин беше казал, че системата ще пропадне поради корупцията на хората и именно това се случи при Буш.“

  Видал прибавя заплашително: „Никога не правете грешката при хора като мен да мислите, че ние търсим герои. Няма такива – и ако ги имаше, те незабавно биха били убити. Никога не се изненадвам от грозно поведение. Аз го очаквам.“

  Макар и израсъл в охолство, детството на Видал не е било щастливо. За майка си, актриса и светска дама, той казва: „Дайте й чаша водка и тя беше толкова кротка, колкото е възможно. Израстването е трудна работа когато единствената личност, която мразите, е майка ви. Чувствах се хванат в капан. Обичах дядо и баба си, а баща ми беше светец.“ Множеството по-късни бракове на родителите му са го довели до там, че даже и до днес той не се е срещал с всичките си доведени братя и сестри.

  Написал е първия си роман, Williwaw, на 19. През 1948 е поставен от медиите в черния списък, след като написва The City and the Pillar, един от най-ранните романи, които описват в подробности хомосексуалното желание. „Сигурно ще се удивите, но той все още се продава много добре“, казва Видал. Инциалите „Дж. Т.“, на които е посветен романът, принадлежат на Джеймс „Джими“ Тръмбл, първата любов на Видал и, както той е казал веднъж, любовта на живота му. „Това беше леко преувеличение. Казах го, защото не е имало никаква друга. В новата книга има чудни негови снимки от училищните ни години. Той беше голям атлет.“ Гласът му се смекчава и за момент той изглежда емоционален. „И двамата бяхме изоставени в пансиона в Сейнт Олбан. Той беше убит в битката за Иво Джима (през 1945) поради лошо разузнаване.“

  Видал казва, че смъртта на Тръмбл не го е засегнала. „Не, защото и самият аз бях заплашен от смърт. Един мъртъв човек не може да тъгува за друг мъртъв човек.“ Била ли е любовта важна за него? „Не правете грешката, която правят идиотите-учители, смятайки, че връзките на хомосексуалните мъже са като хетеросексуалните. Те не са.“ Той „не желае да коментира“ относно това в какво се състои различието.

  През 1956 е ангажиран от MGM, сътрудничи при сценария на Бен Хур и продължава да пише романи, най-известният от които е Myra Breckenridge, където става дума за транссексуална личност. Но всъщност неговите сатири, есета и спомени – Live From Golgotha, Palimpsest и най-новата, Point to Point Navigation – са нещата, които ни дават най-ясна представа за този бодлив и съпротивяващ се човек, чиято оригиналност произлиза просто и естествено от факта, че неговите лоялности са преднамерено неустойчиви, както и от продължаващата му любов към Американската република, съчетана с яростната мъка от това, че този идеал е бил така корумпиран.

  Видал стана съчувстваш кореспондент на Тимъти Маквей, който взриви сградата Алферд П. Мура в Оклахома Сити през 1995 г. убивайки 168 души. Огромните загуби на човешки животи, всъщност масовото убийство, извършено от Маквей, остават неспоменати от Видал. „Той беше истински патриот, човек на Конституцията“, твърди Видал. „А аз бях разкъсан, дядо ми беше накарал Оклахома да се присъедини към съюза.“ Маквей твърдеше, че е извършил това като акт на протест срещу едно тиранично правителство. Писателят Едмънд Уайт е взел тази кореспонденция като основа за една пиеса, Terre Haute (името на затвора, в който беше държан Маквей преди да бъде екзекутиран през 2001 г.), представяйки си една среща между терориста и Видал, наситена с желание.

  „Той е мръсен, низък писател“, казва Видал за Уайт. „Харесва му да напада хората, които са по-добри от него – което означава, че има широко поле за действие.“ Дали е искал да се срещне с Маквей? „Аз не съм в бизнеса по срещи с хора“, казва Видал. „Тази пиеса представя нещата така, сякаш съм лудо влюбен в Маквей. Прегледах писанието [на Уайт]; всичко, за което той пише е какво е да си педал и как това било най-великото нещо на света. Той мисли, че аз съм още една кралица, а аз не съм. Интересуват ме повече Конституцията и Маквей, отколкото любовното желание, което той е видял. Това беше един вулгарен педализъм.“

  Видал казва, че ненавижда етикетите и че вярва в хомосексуални актове, а не в хомосексуални хора. Той твърди, че връзката му с Остън е била платоническа (макар че те са се запознали в една легендарна баня в Ню Йорк). Веднъж той беше цитиран да казва, че е имал секс с 1000 мъже преди да стане на 25. Трябва да е било малко странно за Остън, спътника в живота на Видал, да избира онези снимки на Тръмбл – неговата първа, може би единствена, любов.

  Гласът на Видал става презрителен и пресилен. „Хората питат [за него и Остън]: ,Как изкарахте заедно толкова дълго време?‘ Единственото правило беше: никакъв секс. Те не могат да повярват това. Именно тогава разбрах, че си имам работа с прекалено тъпа публика. Те не могат да направят разлика между ,Слънцето изгрява на изток‘ и ,Слънцето е направено из ток‘. Бил ли е сексът важен за него. „Трябва да е бил, да.“

  Той е ерген сега. „Не ме интересуват партньорствата“, казва той презрително. „Дори не знам какво означава това.“ Не би могъл „да се интересува по-малко“ от хомосексуалния брак. „Интересува ли се някой от това какво мислят американците? Те са най-зле образованите хора в Първия свят. Те нямат никакви мисли, имат само емоционални реакции, които добрите специалисти по рекламата знаят как да предизвикат.“ Вие бихте могли да бъдете първият гей-президент, казвам аз. „Не. Тогава бих се оженил и бих имал девет деца“, отговаря той бързо и сериозно. „Не вярвам в такива изключения.“

  Нарушената подвижност не го безпокои – „извисил се е като чудо“ на сцената в Националния – и не мисли особено много за смъртта. „Човек или приема това, или е толкова тъп, че не може да го схване.“ В добро здраве ли е? „Не, разбира се, че не. Аз съм диабетик. Това е странно. Никога не съм бил дебел и не обичам сладки неща, към които повечето американци са пристрастени.“

  У него има следа от прикрита амбиция. „Бих искал да бях станал президент, но никога не съм имал парите за това. Бях приятел на трона. Единственият път, в който завиждах на Джак беше, когато Джо [Кенеди, бащата на ДжФК] му купуваше сенатското кресло, а след това и президентството. Ето тук една история, която никога не съм разказвал. През 1960, след като беше похарчил толкова много пари за президентската кампания, Джо взе всичките девет деца в Палм Бийч, за да им даде лекция. Беше наистина ядосан. Той каза: ,Всичко, което четете за богатството на Кенеди, е невярно. То не съществува. Похарчихме толкова пари, за да изберат Джак, а никой от вас не живее според мярката си.‘ Всичките седяха там, засрамени. Джак си подсвиркваше. Понякога се почукваше по зъбите – а това бяха големи зъби – като ксилофон. Джо се обърна към Джак и каза: ,Господин президент, какво е решението?‘ А Джак каза: ,Решението е просто. Всички трябва да работите повече‘.“ Видал избухва в смях.

  Животът в Холивуд се е оказал по-малко развлекателен. „Ако там има някакъв социален вихър, то можете да бъдете сигурни, че аз няма да бъда част от него.“ Той имитира великолепно Катрин Хепбърн, оплакваща се от това, че трябва да играе ролята на матриарха във Внезапно миналото лято, написана от него. „Мразя този сценарий“, припомня си той думите на Хепбърн. „Аз съм твърде здрав човек, за да се познавам с такива хора.“ Видал изсумтява. „Тя имаше Паркинсон. Трепереше като листо на вятъра.“

  Питам го какво иска да прави в скоро време. „Обичайният ми отговор на ,С какво се гордеете най-много?‘ е ,моите романи‘, но всъщност аз се гордея най-много с това, че никога не съм убил никого, а едва ли можете да си представите колко ми се е искало.“

  Това не е въпроса ми, казвам аз. „Ами, като се има пред вид, че най-много се гордея от това, че не съм убил никого, то може би събирам яд на някого.“ Перфектен завършек: и двамата се смеем.

  Щастлив ли е? „Що за въпрос?“, въздъхва той и се усмихва пакостливо. „Ще отговоря с един цитат от Есхил: ,Не наричайте никого щастлив, докато не е умрял‘.“

  –––––
  *Тим Тийман е британски журналист, сътрудник на лондонския Times.

  [1]  Куентин Крисп (1908–1999): Английски писател и ексцентрик, една от иконите на хомосексуализма през 1970-те години. (Бел. пр.)

  [2]  Американска жена-пилот, първата жена, прелетяла над Атлантика. (Бел. пр.)

• Политиците и службите вече са основната заплаха за националната сигурност

  Липсата на ефективен граждански контрол позволи на бивши и настоящи ченгета да се превърнат в основен източник на компромати
  
  Александрина ПЕТРОВА
  /Сега/
  
  Ако човек чете активно вестници, съвсем резонно може да се зачуди за какво всъщност служат тайните служби в България – да пазят информацията, която са събрали, за да уличат някого в престъпление, или да подават компромати към партийните централи за разчистване на политически сметки.

  В откровено, леко хаотично откъм фактология и логика интервю в „24 часа“ бившето ченге Пламен Папалезов разкрива потресаващи неща.

  Оказва се, че при управлението на Сергей Станишев Съветът по законност, ред и правосъдие към Висшия съвет на БСП е действал като паралелно МВР – получавали „по пощата“ разни справки от службите на вътрешното ведомство, анализирали криминогенната обстановка и разработвали концепция за противодействие на престъпността?!

  На „Позитано“ 20 събирали информация не само за политици и бизнесмени, но и за самия вътрешен министър по онова време Румен Петков и хора от екипа му.

  Но не са единствени в тази област на действие – имат си сериозна конкуренция в лицето на Бойко Борисов. Макар през 2007- 2008 г. той вече да не е главен секретар, а столичен кмет, също бил наясно с проблеми в отдел „Вътрешна сигурност“ на МВР, който работи срещу лошите ченгета в системата, и имал подробна информация кой какво върши там.

  Справката пък, пратена от бившия зам.-директор на VI управление на ДС и активен компроматор през последните години – Цвятко Цветков на премиера Станишев, който пък я дава за проверка на ДАНС, почти едновременно се оказва и в ръцете на бившия шеф на НСС и ексдепутат от ДСБ Атанас Атанасов.

  Как се случва всичко това?
  
  Много просто – очевидно законът за защита на класифицираната информация се нарушава повсеместно и безнаказано. Затова всеки, който веднъж е минал през системата на МВР, а после се мести на партиен или държавен пост, преспокойно оперира с информация от най-тайните служби дори когато няма право на това.

  И никой политик не е застрахован от компромати, никой обикновен гражданин или бизнесмен – от изнудване, заплахи със службите и натиск от конкуренти. Вероятно затова и всеки със сериозна фирма задължително привлича на работа специалист по сигурността – по правило бивш служител на МВР.

  Тъжно е, че

  нито една власт не посмя да неутрализира
  
  веднъж завинаги заплахата от безполезни за обществото скандали, от хабенето на енергия и държавен ресурс. Сякаш всички забравиха, че покрай скандалите в МВР, довели до оставката на Румен Петков, имаше и прокурорски проверки, и изслушвания в парламента, и дори законодателни инициативи. Но те не доведоха до реалното разкриване и прекратяване на престъпната дейност в МВР – чадърите над разработвани бандити и корупцията.

  Бившият главен секретар на МВР Валентин Петров, който си тръгна безславно след натиск от „Позитано“, сега заговори за нови комисии, за прокуратура, та чак и в Европа щял да даде някакви данни. Защо не ги каза в прокуратурата, когато го викаха заради справката, в която се твърдеше, че е получавал пари от фирма за алкохол преди две години? Защо Румен Петков чак сега разкри, че бившият полковник Цвятко Цветков е ходатайствал за братята Маргини, които са „наши момчета“ и ако ги пуснат от ареста, ще натопят Иван Костов?

  Въпросите са по-скоро риторични, макар че премиерът Бойко Борисов призова прокуратурата да се самосезира за връзките на предишния кабинет с организираната престъпност.

  До този момент в затвора не е влязъл нито един оперативен работник, агент или министър, злоупотребил с информация, събирана уж в защита на националната сигурност, за противодействие на организираната престъпност или корупцията. Дори делото срещу Румен Петков за осветляването на агента на ДАНС Алексей Петров завърши безславно.

  Всичко това води до едно – службите от години

  се занимават основно с дребни политически битки,
  
  а не с противодействие на истинската престъпност. Неслучайно почти всички мафиоти с прякори се оказват агенти и използват службите като чадър за безчинствата си.

  Непрестанното възпроизвеждане на тази схема е вредно и за обществото, и за самите партии, които се възползват от нея. Спомняте ли си какво се случи със справката от контраразузнаването за корупция на свои министри, която Иван Костов получи, докато бе премиер?

  Заподозрените министри бяха отстранени, но нито един не бе даден на прокуратурата, нито пък осъден. Докладът „изплува“ само още веднъж – когато кандидатът за президент Петър Стоянов се опита да си разчисти сметките с опонента си Богомил Бонев.

  А какво стана с доклада и снимките, с които тръгна т.нар. яхтен скандал по времето на управлението на НДСВ? Нищо! Визираните в него продължават да са активни играчи в политиката или в бизнеса.

  „Преносителят“ е мъртъв! Забравете!
  
  На практика деполитизацията на МВР и службите доведе дотам, че партиите бяха превзети от бивши ченгета, които охотно захранват политиците със скандали и компромати. А службите нямат никакъв авторитет – нито пред властта, нито пред престъпниците, нито пред обществото. За каква сигурност говорим тогава – било то котерийна или национална?

• Обама с Нобелова награда за мир

  Президентът на Съединените щати Барак Обама спечели Нобеловата награда за мир за 2009 година.

  Комитетът, който решава кои са лауреатите на Нобеловата награда, съобщи, че Обама я получава за „уникалните си усилия за укрепване на международната дипломация и сътрудничеството между народите“.

  Комитетът подчертава усилията на Обама за укрепване на международните организации и неговата работа за ядрено разоръжаване в цял свят.

  Тази година имаше 205 номинации за премията за мир, което е рекорд. Сред фаворитите бяха премиерът на Зимбабве и китайски дисидент.

  Лауреатът, който е избиран от комитет, съставен от пет души, получава златен медал с образа на Алфред Нобел, диплома и 10 млн. шведски крони /1.4 млн. долара/.

  Много рядко човек успява да ангажира вниманието на целия свят така, както направи Барак Обама, който даде на народа си надежда за по-добро бъдеще, казва в обосновката си за наградата норвежкият комитет.

  Неговата дипломация се гради на основата на концепцията, че тези, които водят света, трябва да го правят на основата на ценности, които се споделят от мнозинството от хората на планетата, се казва още в обосновката.

  Източник: Kafene.net

• А. Грива: Идва времето на славянството, според Учителя

  Сред последователите на учението на Петър Дънов днес има хора от най–различни нива, включително и министри, и върховни съдии, казва за Frognews.bg председателят на УС на Духовно общество „Бялото братство“.
  
  разговор на Ана Кочева

  Андрей Грива е председател на Управителния съвет на Духовно общество „Бялото братство“ в България. Той е трето поколение последовател на Учителя Петър Дънов. Срещаме се в градинката в кв. „Изгрев“, където се намира гробът на Дънов. Топъл слънчев следобед е, ухае на рози, дърветата са натежали от зрели дюли. Наоколо е тихо, цари спокойствие, независимо че по пейките седят хора от различни възрасти. Млада майка е дошла тук с количка, бебето й спи, тя е затворила очи и вероятно медитира. Навсякъде е невероятно чисто, подредено, бялата чешма се е кротнала в сянката. Прехвърчат гълъби, сред тях мигновено прави впечатление един чисто бял, истински поздрав от невидимите светове. Докато се разхождаме наоколо и Грива ми разказва за това свещено място, виждам, че има и други гълъби, макар и не албиноси като първият, но със сигурност изглеждат като странни птици в този невероятен оазис в сърцето на големия сив град, оазис същевременно някак странно и приятно уединен. Тръгваме бавно на обиколка из градината…

  

  – Тази година честваме 145 години от рождението на Учителя, 100 години от основаване на братството в Шумен, 80 години от първото качване на Рила, по този повод имаме различни прояви и фотоизложби. В този смисъл годината е особена, както и това място, на което се намираме сега с Вас. Тук идват различни хора, студенти се молят за изпити, непрекъснато идват и чужденци – японци, германци от легациите наоколо…

  – За какво се молят?

  – Молитвата е духовно, сакрално преживяване, всеки я преживява по различен начин. Тук се молят за здраве, за любов, за хора, които са си заминали, за такива, които са претърпели някаква травма, катастрофа, за общо благоденствие…

  

  Разхождайки се из градината стигаме до бялата чешма.

  – Тази чешма е изградена по идея на Учителя. В нея виждаме познатия ни от Колю Фичето модел – с българската кобилица. Учителя много говори за овалните форми, носещи послание на равновесие и хармония, а надписът Бог е Любов е най-разбираем и близък за всички. Самата градина има много интересна история. Парцелът е закупен от Братството още през 1926 г. и дълги години тук е имало овощна градина и лозе, за което Учителя казвал: „Ето едно хубаво място за почивка”. Когато си заминава от този свят на 27 декември 1944 г., неговите ученици решават, че той е посочил по един символичен начин мястото, където би искал да бъде положен, но за да направиш специален гроб извън гробище, са нужни и специални разрешения. Не знам, дали е известен фактът, че Георги Димитров и Учителят са съседи на ул.„Опълченска” 66 и се познавали. Поне два пъти Дънов е прикривал Димитров при полицейски хайки. Георги Димитров или прескачал оградата, или минавал по тавана и слизал при Учителя и неговите ученици.
  
  – А той изкушавал ли се е по някакъв начин от водене на духовни беседи с Дънов?

  – Не вярвам, но е заимствал някои идеи, дори и една от „крилатите” фрази от този период „Не оставяй днешната работа за утре” намираме в една от беседите на Петър Дънов. Даже прическата на Георги Димитров е била същата, каквато е носил и Учителят и неговите ученици, тази обърната назад коса, откриваща челото.

  – Несъзнателно или…?

  – Може да е по емпатия, както се казва. Може би има някакъв вид влияния. И двамата имат определен принос в историята, всеки по своему. Човек трябва да проявява добрите си страни, да се развива в посоката, дадена му от природата. През декември 1944-та Георги Димитров е в Москва. Именно той дава разрешението Петър Дънов да бъде погребан тук. Един брат от видинските села му пише писмо. Една единствена телеграма заминава до Москва, защото точно тогава прекъснал телеграфът. Зимата била много студена, но все пак за момент неочаквано телеграфът се включва за 15 минути и пускат само тази телеграма. Димитров разрешава Учителят да бъде положен на това място. И всичко става за наистина само за 15 минути, преди телеграфът да блокира отново.

  – Не е ли имало апетити към това място, все пак то се намира в скъп, дипломатически квартал?

  – До 2000 година, мястото е било предадено на руската легация, но те не са го ползвали. През 1977 г. се подписва правителствена спогодба между България и Съветски съюз за замяна на терени и сгради. По силата на тази спогодба българското правителство предоставя парцела на руснаците. По–късно е предложено за легация на японския посланик, който идва тук, вижда гроба и пита какво е това. Отговарят му, че там е положено тялото на един духовен учител, а той се покланя, оттегля се назад, казва: „Ние на свято място легация не строим!” и си отива.

  – А причината, поради която руснаците се отказват, каква е?

  – Първо тук има разделение от улици, но мисля, че истинската причина е друга и те самите също се съобразяват с това по-специално място. После имаше съдебни дела, беше дълга история, която обаче за щастие свърши преди няколко години и мястото вече е обявено за паметник на културата от национално значение. Самият факт, че тук идват Пако Рабан, Масару Емото, е красноречив. Когато Мадона тръгна за България, тя заяви, че единственото място, което иска да посети, е гробът на Петър Дънов. Всичко това означава, че ние трябва да си пазим паметниците, защото в България и до ден–днешен нямаме гроб на един български цар, може би с изключение на цар Калояновия. Но тук има своеобразна архитектоника. Има пентаграм вписан в окръжност. Всички пространства между алеите са разделен на три равни части. Самите пътеки, този символичен кръг са направени с архиометър, за да може всички пентаграми, които сега са обрасли в чимшир, да съвпаднат идеално, до части от сантиметъра. Самото място където е положено тялото, е елипса. Учителят говори за елипсата като за един от висшите символи в духовния свят.

  – А кой поддържа това място в такъв приветлив, изряден вид?

  – То се поддържа от специална комисия; Братството го стопанисва, грижи се за насажденията, ние държим на тази приятна атмосфера, защото тук целогодишно идват хора, а най–вече през топлите сезони. Всеки, който иска, може да дойде и да говори с Комисията, за да посади цвете, да поработи. То е един вид терапия, според мен.

  – Посягали ли са му вандали?

  – Имало е такива случаи. Спомням си, беше дошъл един ненормален ром с чук да троши пентаграма. Религиозният фанатизъм е нещо много опасно. Знам, че и в Софийските гробища се извършват подобни беззакония, има разни сатанински секти, които се занимават с подобни неща.. Но… хора всякакви. Преди години Братството постави ограда заради младежките компании, които се събираха, носеха бутилки, имаше песни и танци, а това е място, на което хората идват за молитва, медитация, говори се по–тихо, пристигат посетители от цял свят. Истината е, че след 2006 г., след класацията Великите българи ние разбрахме колко популярен е всъщност Учителят, който зае второто място след Васил Левски. Доказателство за това е и фактът, че на Рила нашият палатков лагер се „пръска по шевовете”, околните хижи са претъпкани, интересът е огромен.

  

  – А има ли измежду държавните ни мъже последователи на учението?

  – Има. Има хора от най–различни нива, вкл. и министри, и върховни съдии и пр. Разбира се, никой не се афишира, но не е и тайна. Самото учение е дало на много хора равновесие, успокоение; неслучайно то се ражда между двете световни войни, а Дънов е преживял цели пет. Можете да си представите какво страдание минава през него, защото той е повече от ясновидец. Дори ако вземем само желанието му да възстанови раннохристиянският модел на добруване между хората…а той прави много повече. Днес тези християнски добродетели, които ние познаваме, вече са придобили гражданственост и можем да ги разпознаем в основата на всички религии.

  – А колко далеч във времето стигат неговите провидения? Стигат ли до наши дни?

  – Той не фиксира конкретно време. Но хората се интересуват от неща като това, кога Гърция и Италия ще потънат, че Пиренеите ще се отделят и Испания ще остане като остров, че ще се появи нов континент в Тихия океан. За нас обаче друго е по–важно и то е, че измежду петте подраси на сегашната индоевропеидна раса, за които говори Учителят, в момента господства англосаксонската, тя задава стандарти, език, модел на поведение, но вече идва времето на славянството.
  
  – Кога ще стане това?

  – Според мен по–скоро отколкото си го представяме, дори и само в този аспект, че много от българите, отиващи в чужбина, намират там своята реализация. Това значи, че българинът може да се докаже, че носи вътрешна витална сила, черпи от своите корени, от това особено място, наречено Балкани. За съжаление на нас ни пречат много неща – мнителността, индивидуализма, липсва ни уважението, почитта, работата в екип. Учителят казва: „Ако знаете колко е велик Човекът, ще паднете, да му се поклоните.” От 2000 години човек развива предимно интелекта си и сега, за да влезе в равновесие, трябва да развие и дясното си полукълбо, астралното си тяло, това, с което чувства, с което обича, иначе остава в машината, в затворената система.

  – А какво вижда той за България?

  – За България вижда хубави неща. Той казва: „Името на българите е написано на ръката на Бога”. Дори само този цитат, взет от беседите, е показателен, че българският народ е един от народите с бъдеще. Има само четири или пет места в света, където се раждат религиите и едно от тях е тук на Балканите. Това е уникално и специфично място. Според Учителя имаме добрата база и благословението да се развиваме. Просто ние самите трябва да станем по–добри и малко повече да си повярваме.

  

  Източник: www.Frognews.bg

• <<
• 1
...
• 404
• 405
• 406
• 407
• 408
• 409
• 410
• 411
• 412
• 413
• 414
...
• 416
• >>