Всички авторски страници

Авторски

• Предстоящи събития в Детройт с българско участие

  27 май, събота, 7:00 p.m. – танцов спектакъл на Цвета Касабова и Шиa груп
  „Какво правихме тази зима и фантастичните неща, които предстоят“. Адрес: 3000 Fenkell St, Detroit, 48328.

  28 май, неделя, 12:00 – 16:00 ч. – консулски ден, Balkan Americаn Center (1451 E. Big Beaver, Troy 48083). Записвания и повече информация на [email protected].

  29 май, понеделник – Sterling Heights Parade, 9:00 – 11:30 a.m. The parade begins at 10 a.m. and proceeds from Sterling Heights City Hall south down Dodge Park to Metropolitan Parkway (16 Mile Road), ending at Heritage Junior High School. Моля, бъдете облечени с народни носии или тениски с българския флаг.

  2 юни, петък, 7:30 p.m. – театрална постановка „Великденско вино“ на Константин Илиев, Balkan Americаn Center (1451 E. Big Beaver, Troy 48083).

  Чрез езика на танцa, образa и звукa «Какво правихме тази зима и фантастичните неща, които предстоят» преоткрива странно място: канализация, купчина използван шперплат, колекция от джанти и ключове за коли, групичка плъхове. И още други изображения.

  Това представление ще се проведе в сграда, която сме нарекли АНДИ: склад, гараж, бивш автомобилен салон в северозападната част на Детройт. Спектакълът е начин да се предоткрие мястото, както е сега, и трансформацията му в сцена за изява на творческото въображение.

  LOCATION: 3000 FENKELL ST, DETROIT

  TIME: MAY 27 АT 7 PM

  PARKING: LOT ON CORNER OF PARKSIDE AND FENKELL. ENRANCE TO SHOW ON ALDEN AND FENKELL,
  INSIDE FENCED AREA.

  TICKETS: $10 at door / FREE FOR CHILDREN AND HOPE VILLAGE RESIDENTS.

  FOOD TO FOLLOW PERFORMANCE.

  ARTIST INFORMATION: SHUAGROUP.ORG TZVETAKASSABOVA.COM

  SUPPORTED by the U OF M SCHOOL OF MUSIC, THEATER AND DANCE

  Цвета Касабова е преподавател по танцово изкуство в Университета в Мичиган. Родена е в София, а от 2000 г. живеев САЩ. Тя е хореограф, дизайнер на костюми и декори. Обявена е за един от 25-те най-добри танцьори през 2012 г. от едноименното списание. Цвета е била в танцовите състави на Ед Тайлър, Сара Пиърсън/Патрик Уиндриг и Дейвид Дорфман, и е работила в постановки на Марк Хаим, Нанси Бенън, Морис Фрага, Золтан Наги и други. Създател е на над 50 хореографии. Притежава три магистърски степени. Цвета вярва, че танцът е визуално изкуство.

  .

  Източник: BulgariansinDetroit.com

• Illinois home prices increase in April; Sales lower amid tight inventory

  SPRINGFIELD, Ill. — Homes sold faster and prices rose, but home sales slowed in April with seasonally low inventory levels, according to Illinois REALTORS®.
  Statewide home sales (including single-family homes and condominiums) in April 2017 totaled 13,958 homes sold, down 3.4 % from 14,453 in April 2016.

  The statewide median price in April was $200,000, up 7.5% from April 2016, when the median price was $186,000. The median is a typical market price where half the homes sold for more and half sold for less.

  “Sellers flooded the market in March, and as a result inventories were struggling to keep pace with demand in April,“ said Illinois REALTORS® President Doug Carpenter, ABR, AHWD, GRI, SFR of Mokena, managing broker of Coldwell Banker The Real Estate Group in Orland Hills. „It’s clear from the relatively short average time to sell that buyers really do want to find a home. The problem is they are having to work much harder to find one that meets their criteria due to a shortage of options.“

  The time it took to sell a home in April averaged 61 days, down from 68 days a year ago. Available housing inventory totaled 54,666 homes for sale, a 15.3 percent decline from April 2016 when there were 64,554 homes on the market.

  The monthly average commitment rate for a 30-year, fixed-rate mortgage was 4.05 percent in April 2017, a decrease from 4.20 percent the previous month, according to the Federal Home Loan Mortgage Corp. In April 2016 it averaged 3.6%.

  In the nine-county Chicago Primary Metropolitan Statistical Area (PMSA), home sales (single-family and condominiums) in April 2017 totaled 10,157 homes sold, down 2.3% from April 2016 sales of 10,397 homes. The median price in April 2017 was $242,000 in the Chicago PMSA, an increase of 5.2% from $230,000 in April 2016.

  “While sales will continue the usual early summer upward growth, there are some sharp differences in the forecasts for median prices” said Geoffrey J.D. Hewings, director of the Regional Economics Applications Laboratory at the University of Illinois.  “The forecasts for median price indicate continued positive changes, but the REAL Housing Price Index (HPI), which compares specific housing characteristics, suggests declines and may also be reflecting the employment losses in the state over the past two months.”

  According to the data, 34 Illinois counties reported sales gains for April 2017 over previous-year numbers, including Madison County, up 11.0% with 353 units sold; Rock Island County, up 1.3%  with 153 units sold; and Kane County, up 0.2%  with 662 units sold. Fifty-four (54) counties showed year-over-year median price increases including Will County, up 12.2%  to $218,700; Winnebago County, up 8.5% to $108,450; and Cook County, up 5.5% to $253,000.

  The city of Chicago saw a 4.4 %  year-over-year home sales decline in April 2017 with 2,586 sales, down from 2,706 in April 2016. The median price of a home in the city of Chicago in April 2017 was $297,150, up 3.9%  compared to April 2016 when it was $286,000.

  “With the spring market underway, buyer demand has not abated in the least,” said Matt Silver, president of the Chicago Association of REALTORS® and partner at Urban Real Estate. “Rather, increased competition for homes that are priced well and move-in ready will continue to drive prices upward. Both motivated sellers and buyers should be prepared for these conditions to continue in the coming months.”

  Sales and price information are generated by Multiple Listing Service closed sales reported by 28 participating Illinois REALTOR® local boards and associations including Midwest Real Estate Data LLC data as of May 7, 2017 for the period April 1 through April 30, 2017. The Chicago PMSA, as defined by the U.S. Census Bureau, includes the counties of Cook, DeKalb, DuPage, Grundy, Kane, Kendall, Lake, McHenry and Will.

  Illinois REALTORS® is a voluntary trade association whose more than 44,000 members are engaged in all facets of the real estate industry. In addition to serving the professional needs of its members, Illinois REALTORS® works to protect the rights of private property owners in the state by recommending and promoting legislation to safeguard and advance the interest of real property ownership.

  Find Illinois housing stats, data and the University of Illinois REAL forecast at www.illinoisrealtors.org/marketstats.

• Доналд Тръмп се оплака в Брюксел от „лошите германци“

  

  Президентът на САЩ Доналд Тръмп се оплака, по време на среща с лидерите на ЕС в Брюксел, от търговската политика на Германия. „Германците са много, много лоши. Вижте милионите автомобили, които те продават в САЩ. Ужасно. Ние ще спрем това“ – заявил Тръмп, цитиран от сп. „Шпигел“. Според източници на в. „Зюддойче цайтунг“, страните не са постигнали разбирателство по икономически въпроси, но са се съгласили да се опитат да намерят сближаване на интересите. По-рано Тръмп критикува вноса на германски автомобили в Америка. „Бих казал на BMW, че ако искат да построят завод в Мексико и да продават автомобили в САЩ без данъкът 35 на сто, по-добре да забравят за това“, каза той през януари в интервю за в.“Билд“.

  Президентът на САЩ Доналд Тръмп очаква тежки дебати в Сицилия за търговията и климатичните промени с останалите лидери от Групата на седемте най-развити страни. Срещата на върха на Г-7 се провежда днес и утре. Тръмп смята да постави силно ударение върху значението на вътрешния икономически растеж, заяви неговият икономически съветник Гари Коун, цитиран агенциите. Неговите колеги от Г-7 са разтревожени, че той може да изпълни обещаната по време на предизборната кампания протекционистка политика и да се отметне от ангажимента на САЩ да намалят парниковите емисии по силата на Парижкото споразумение за климата.

  Пред репортери по време на полета на Тръмп към Сицилия Коун каза, че и двете теми ще бъдат засегнати на срещата на Г-7. „Ще имаме много тежки дискусии за търговията и за това какво има предвид президентът под свободна и отворена“, допълни той и обясни, че ако другите страни не издигат търговски бариери и не налагат мита, тогава и САЩ ще отговорят със същото.

  Икономическият съветник прогнозира също трудни разговори за климатичните промени, като изтъкна, че президентът, който неотдавна нарече глобалното затопляне „измислица“, ще вземе решение за Парижкото споразумение, след като се върне във Вашингтон от първата си задгранична обиколка. Коун припомни, че европейските страни са постигнали по-голям напредък в намаляването на вредните емисии на газове и че ако американските индустрии се опитат да наваксат прекалено бързо, това ще им струва много пари. „Вижте, ние вярваме в околната среда. Вярваме в чистия въздух и чистата вода. Но вярваме също в икономическия растеж, така че трябва да намерим баланс“ – посочи съветникът. Коун каза също, че сред другите обсъждани теми от Г-7 ще бъдат тероризмът, киберсигурността, Северна Корея, Афганистан, Пакистан и Русия.

  Запитан дали Вашингтон иска да бъдат запазени финансовите санкции, наложени от Запада на Русия след анексирането на Крим, Коун каза, че президентът обмисля този въпрос и засега няма позиция. /„Сега“/

  .

• Премълчаните факти за най-древната писменост

  Павел Серафимов, Sparotok.blogspot.bg

  

  В училищата ни се преподава, че първите свои азбуки, които нашите предци са използвали, за да документират важни неща, са глаголицата и кирилицата. Нашите историци знаят добре, че има данни за друга, доста по-стара писменост, но не отдават нужното внимание на информацията, която предлага работата “Панонскa Легендa”. Там е казано съвсем ясно, че в дълбока древност, доста преди времето на Кирил и Методий, е съществувала особена азбука.

  За нея е знаел добре византийският император от фригийски произход Михаил III. Той е човекът, който подпомага делото на солунските братя. Ето и думите на произлизащия от средите на траките благородник, документирани в “Панонскa Легендa”: „Богъ, който иска всѣки да постигне истинско познание и да придобие по-голѣма степень (на съвършенство), като видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ, нѣщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи (древни) времена, та и вие да се причислите къмъ великитѣ народи, които славятъ Бога на свой езикъ.” [1] c.12.

  Изразът „най-първи (древни) времена“ не е особено ясен, но със сигурност се касае за епохите от преди IX век – периода, в който живее Михаил III. Не е казано и кой е изнамерил въпросните букви от най-старо време, нито пък е добавено защо тази древна писменост е подходяща за българската реч. Най-логично е да приемем, че въпросната азбука е принадлежала на дедите ни от времето на Античността.

  Като имаме предвид, че бретонецът Вилхелм [2] c.147 и монахът Фулко [3] c.374 смятат дедите ни за същия народ, който през Античността е познат под името траки, а и това, че старите българи са отъждествявани с най-големия тракийски народ -мизите в продължение на 1100 години, то въпросната писменост от най-старо време би трябвало да е тракийска.

  Логиката трябва да се следва, но има един препъни камък. Касае се за твърдението на наши и чужди учени относно това, че народът на Орфей не е имал своя азбука. Смята се, че при надписите от Ситово, Езерово, Дуванлий, Браничево, Кьолмен, Самотраки, Гордион, Тияна и т.н. са използвани гръцки букви. Хората, защитаващи виждането,  че траките заемат писменост от гърците, не уточняват, че по тракийските епиграфски паметници се срещат различни по стил букви.

  Ако нашите деди бяха заели писменост от южните ни съседи, то буквите от Ситово, Кьолмен и други места щяха да си приличат, но реалността показва, че във всеки регион писмените знаци имат свои особености. В таблицата по-долу може да се види богатството на форми в буквите от тракийските епиграфски паметници. Това показва, че нашите предци са притежавали азбука дълго време и дори са успели да я развият в няколко варианта. Най-големия брой разновидности показва буква Е, която впрочем изразява един от най-често срещащите се звуци в българския език.

  

  За различните стилове букви, срещащи се в тракийските надписи, специалистите не обичат да говорят. Липсва и желание да се дискутира по въпроса – кой е създал най-старата азбука на Балканите?

  Данни има предостатъчно, но те са в контраст с общоприетите теории, в които гърците са представени като просветители на другите народи. Хитро, тихомълком се пропуска факта, че не съществува нито един стар автор, според когото старите гърци някога са създавали писменост.

  Херодот определя йонийците като първите хора от територията на Гърция, боравещи с писменост [4] I.58. Да, обаче бащата на историята е казал на друго място, че йонийците са по произход пеласги, т.е. народ, чиито произход е напълно различен от този на гърците [4] I.56, VII.94. Добавено е и това, че пеласгите (а и коренните жители на Атина – също пеласги) са били погърчени в по-късни времена [4] I.57. *

  Реално, пеласгите са част от тракийската общност. Това е и причината Георги Сотиров да нарече най-ранната писменост трако-пеласгийска [5] c.144. Някои прогресивни учени като проф. Калин Поржанов (цитиращ  Ал. Фол),  използват термините трако-пеласги, трако-пеласгийска общност [6] c.28-29. Именно (трако)пеласгите са тези, които занасят писмеността на Апенинския полуостров, по-точно Лациум – “…ex quo apparet aeternus litterarum usus. in Latium eas attulerunt Pelasgi.” [7] Plin.VII.193.

  Важно е да се знае, че от трако-пеласгите произлиза Паламед, за когото Плиний твърди, че време на Троянската война е добавил буквите ZΨΦX към старата азбука [7] Plin.VII.192. Причисляването на стария герой към трако-пеласгийската общност не е само мое лично виждане. Въз основа на подробни проучвания, проф. Уйлям Риджуей стига до заключението, че Паламед не е грък, а принадлежи на пеласгите обитавали Аргос [8] c. 211.

   

  

  Виждаме, че  не само липсват каквито и да било свидетелства относно това гърците да са създавали азбука, но дори хората, които са преработвали старата писменост и са добавяли нови букви, не са гърци по произход, а принадлежат на коренното балканско население, т.е. става дума за наши предци. Как в такъв случай може да се говори изобщо за гръцка азбука? Hе е ли това само умело лансирана и упорито поддържана пропаганда?

  

  “Учените”, твърдящи, че траките са безписмени, пропускат важни сведения от старите исторически извори. Пример може да се даде с Алкидамант, който е пределно ясен, определяйки Орфей като човека, който е изобретил азбуката [9] с. 465.

  Диодор Сицилийски смята, че тракиецът Лин е дал имената на буквите в гръцката азбука. Старият автор е уверен, че Лин (братът на Орфей) е написал (преди времето на Троянската война) творба, в която възпял деянията на бог Дионис, други важни герои, описал е дори своя живот [10] Diod.Sic.III.67.

  Диодор разказва и за това, че подобно нещо – създаване на поеми и биография е направил и Орфей, като добавя и важната подробност, че първата азбука е носела името пеласгийска [10] Diod.Sic.III.67.

  Същият автор е уверен, че троянецът Тимет е написал работа, известна като “Фригийска Поема”, в която са запечатани древната реч и древните букви [10] Diod.Sic. III.67

  За плочици с тракийска (трако-пеласгийска) писменост от времето на Орфей споменава също Еврипид [11] Eur. Alc. 966-959.

  От голямо значение е сведението на Аполодор  за това как Агамемнон, Одисей и Диомед принуждават един пленен троянец да напише послание с фригийски букви – Φρυγίοι γράμμασι, за да злепоставят Паламед, на когото завиждат [12] с.77.

  В “Държавата”, познатата на всеки специалист работа на Платон, се говори за книги на Орфей и Муcей (Музей) [13] Plat. Rep. 2.364 e.

  Павзаний също съобщава за творби, написани от Мусей (Музей)  – химн на Деметра [14] Paus. I.22.7  Този герой е син на тракиеца Евмолп – човекът, въвел Елевзинските мистерии в Атина.

  Корнелий Тацит дава сведения за това, че има предания, в които тракиецът Лин, а също пеласгите Кекропс и Паламед са посочени като създатели на най-ранната азбука [15] Tac.An. XI.14

  Доста интересна информация получаваме от работи на живелия през IV в.пр. Христа Алексис, според когото Лин притежавал книги, с които се опитал да образова Херакъл [16] c.459.

  Зенобий разказва една интересна, но слабо популярна история, от която научаваме за конфликт, при който Кадъм убива Лин поради това, че Лин разпространява азбука, различна от кадмейската [17] с.223.

  Подлагайки на анализ сведение на Страбон, Георги Сотиров уточнява, че на стария автор са били известни книги та фригийци и мизи (наречени по-късно българи) още от преди Троянската войнa [5] с.142.

  За писания на Дардан – праотецът на трояните говори Плиний Стари, който уточнавя, че творбите на древния герой са били скрити в гробницата му [18] Plin.XXX.2.

  Дионисий Скитобрахион твърди, че Лин е създал работа, разказваща за живота на бог Дионис, допълнил и други предания [19] c.190.

  Както се уверяваме – съществуват планини от информация за писменост у траките, и то още преди Троянската война. Обърнете внимание – за Орфей и Лин дори се твърди, че са създатели на азбуката. Плиний пък определя пеласгите като разпространители на азбуката в Лациум – областта, в която е разположен Рим.

  По необясними причини, учените, твърдящи, че траките са безписмени, пренебрегват свидетелствата на Алкидамант, Алексис, Аполодор, Диодор Сицилийски, Дионисий Скитобрахион, Еврипид, Зенобий, Павзаний, Платон, Плиний Стари, Страбон, Тацит.

  Реално, има още един cтар автор, който макар недиректно определя (трако)пеласгите като първия народ, боравещ с писмеността. Това е Херодот – бащата на историята. Напомням, че според него йонийците са първите, усвоили азбуката [4] I.58, а йонийците от негово време са погърчени пеласги [4] I.57.

  

  Някои съвременни изследователи като Джейн Елън Харисън са на мнение, че писмеността, ползвана от Лин и Орфей, е от същия тип като писмеността от остров Крит (от времето на Бронзовата епоха) [20] с.467. В това виждане има логика, понеже тракийското присъствие на Крит е неоспоримо, както от гледна точна на археологията, така също и от гледна точна на ономастиката.

  Критските названия Пергам, Гортиния, Даво, Прайсос, Ида, Сетоя, отговарят на тракийските Пергам, Гординия, Даос-дава, Прасиас, Ида, Сети-дава. Самото име на столицата на острова – Кносос е сродно на нашия топоним Книшава. Той е дефиниран като тракийски по произход от Иван Дуриданов [21] c.77.

  Един от първите учени, които определиха траките като стари поселници на Кносос, е Бердржих Хрозни [22] с. 219-220. По-късно, холандският изследовател Петер ван Сусберген откри тракийски топоними, етноними и лични имена, документирани с Линеар А и Линеар Б [23] с.26-39. Като пример могат да бъдат посочени Арей, Питак, Диза, Бузо, Гета, Бата, Котис, Одрис.

  Има обаче една важна подробност, която трябва да се спомене. Така наречените линеарни писмености, които Харисън свързва с Орфей, не се зараждат на остров Крит, а са донесени от Балканите. Това важи и за предшестващата ги минойска йероглифна писменост. Преди доста време, още през 70-те години на ХХ век, бе установено, че знаците от Градешница, Караново и т.н. показват прилики с най-ранното критско писмо  [24] с.155-158.

  

  С напредването на археологичните проучвания стана ясно, че в земите, обитавани от траките, е възникнала най-древната писменост, от която се развиват използваните на Крит Линеар А, Линеар Б и т.н. [18], [19], [20]. Те от своя страна показват голяма близост с глаголицата, а дори и със старобългарските руни. Това е индикация за общите им балкански корени.

  

  .

  

  Като имаме предвид всички тези данни, чудя се, колко безочлив трябва да е някой, за да определи далечните ни предци като безписмен народ. Как е възможно уважавани учени да пренебрегват толкова много важни свидетелства? В продължение на около половин хилядолетие, редица гръцки автори говорят за тракийски книги, това просто няма как да е временно объркване. Западни изследователи публикуват работи за връзката между микенската и минойска писменост със знаците от Градешница, Караново, Вълчи Дол, Винча, Тартария и т.н., а у нас тази важна информация е почти неизвестна, никой не и прави труда да я разпространи.

  От една страна, ценните данни биват игнорирани, от друга се излиза с безпочвеното твърдение, че траките са безписмен народ. На какво се базира това твърдение? Нали в науката това, което се каже, трябва да се докаже? Ако професионалистите не се придържат към основните изисквания на науката, то имат ли правото да се наричат учени?

  Не мога да разбера каква е причината за неглижирането на постиженията на дедите ни? Не мога да разбера и каква е причината за прехласването на нашите специалистите по народите, които реално почти са унищожили културата ни, приписали си положителни неща, извършени от предците ни, а името на народа ни са очернили с безброй лъжи? Защо е нужно да се кланят на чужденците, които са ни ощетили, и същевременно да отричат, че сме наследници на Орфей, Залмоксис, Спартак и Ситалк?

  Та нима ние нямаме с какво да се гордеем? Не само най-ранната писменост е изобретение на далечните ни предшественици. Те са изнамерили колелото, с което се поставя началото на транспорта на суровини и стоки за обмен. Дедите ни първи започват да обработват златото, издигат най-старите градове на Европа. От нашите земи се започна разпространението на организираното земеделие и скотовъдство.

  На тракиеца Дионис Ариан се приписва полагането на основите на индийската цивилизация. Ирландците определят дошлите от Тракия болги като хората, прогонили лъжата и измамата, и създали първите закони на страната. Според Хиполит религията на галите е основана на учението на Залмоксис, вярва се, че друидите са инструктирани лично от обожествения тракиец, за чиято мъдрост и лечителски способности разказва Платон. Роденият в земите ни Спартак даде надежда на угнетените и им показа, че няма вериги, които да не могат да бъдат счупени, стига да има воля и желание за това.

  Постиженията и заслугите на дедите ни са огромни и е редно това да бъде признато, като същевременно бъде обяснено кой и защо е очернил името на народа ни, кой е горил книгите ни, кой е посял разделение сред нас, организирайки промиване на съзнанието на милиони наши братя и сестри от Румъния, Македония и др. места.

  Достойните, преданите на Родината изследователи, трябва да запалят факла и да покажат истината, която ще ускори възраждането на България. Вече няма време за изчакване, няма време за съмнения. Длъжни сме да уважим паметта на дедите си, които се жертваха, за да ни има нас. Длъжни сме и на младото поколение, на което трябва да предадем духа на истинските българи.

  .

  Използвана литература:

  1. И. Дуйчев, Изъ старата българска книжнина – I, Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство, Второ поправено и допълнено издание, Хемусъ А. Д. за книгопечатане и издателство, Печатница Р. Младеновъ, София, 1943;

  2. LIBI, IV, Съст. М. Войнов, В. Гюзелев, С. Лишев, М. Петрова, Борислав Примов; Редактори В. Гюзелев, С. Лишев, М. Петрова, Б. Примов, БАН, София, 1981;

  3. Д. Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971;

  4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

  5. Г. Сотиров, Чие писмо е Линеар Б?; http://www.ivanstamenov.com/files/linearb.pdf

  6. К. Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ – началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

  7. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

  8. W. Ridgeway, The Early Age of Greece, Cambridge Uniersity Press, C.J.Clay & Sons, London, 1901;

  9. Д. Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

  10. Historical Library of Diodorus the Sicilian, publ. in Vol. II of the Loeb Classical Library Edition, 1935 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html

  11. Euripides, with an English translation by David Kovacs, Harvard University Press, Cambridge, 1994;

  12. P. Ceccarelli Ancient Greek Letter Writing: A Cultural History (600 BC- 150 BC), Oxford University Press, Oxford, 2013;

  13. Plato, Plato in Twelve Volumes, Vols. 5 & 6 translated by Paul Shorey. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1969;

  14. Pausanias, Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1918;

  15.Tacitus, publ. in Vol. IV of the Loeb Classical Library edition of Tacitus, 1937 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Tacitus/Annals/11A*.html

  16. Sarah Burges Watson, Muses of Lesbos or (Aeschylean) Muses of Pieria? Orpheus’ Head on a Fifth-century Hydria http://grbs.library.duke.edu/article/viewFile/14541/3887

  17.G. Shape, The Origin and the Structure of the Greek Tongue in a series of Letters, pr.William Richardson, London, MDCCXXVII;

  18. The Natural History. Pliny the Elder. John Bostock, M.D., F.R.S. H.T. Riley, Esq., B.A. London. Taylor and Francis, Red Lion Court, Fleet Street. 1855.
  http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:phi,0978,001:30:2

  19. Karen Ní Mheallaigh, University of Exeter, UK , THE ‘PHOENICIAN LETTERS’ OF DICTYS OF CRETE AND DIONYSIUS SCYTOBRACHION, Published by Cambridge University Press, The Cambridge Classical Journal (2012) 58, 181–193

  20. J. E. Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991;

  21. И. Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

  22. B. Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952;

  23. P. van Soesbergen, Thracian Personal, Ethnic and Topographic Names in Linear A and B. – Kadmos, 18, 1979;

  24. Вл. Георгиев, “Траките и техния език”, БАН, София, 1977;

  25. H. Haarman, Einführung in die Donauschrift, Helmut Buske Verlag Gmbh, Hamburg, 2010;

  26. H. Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011;

  27. Р. Ръгли, “Изгубените Цивилизации на Каменната Ера”, Бард, София, 1999

  * Херодот определя пеласгите като най-старите обитатели на Атина, а за това, че не просто Атина, но и цялата Атика е обитавана от траки още в най-дълбока древност научаваме от Страбон –“Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus…” http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

  Свидетелството на Страбон е поредното доказателство, че пеласги и траки са едни и същи хора, или по-точно – две групи делящи един и същ произход.

• Снежина Мечева за 24 май и юбилея на БУ „Иван Станчов“ в Лондон

  

  Интервю на Снежина Мечева за Радио Пловдив, във връзка с 30-годишния юбилей на Българското училище към Посолството ни в Лондон и Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май.

  Снежина Мечева е директор на БУ „Иван Станчов“ към Посолството и говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина.

• Музикално-поетична импресия в център „Магура“

  БЪЛГАРСКА КУЛТУРА И ДУХОВНОСТ В ЧИКАГО

  

  На 21 май 2017 г., в залата на Magura BCS, Салон за българска култура и духовност представи МУЗИКАЛНО-ПОЕТИЧНА ИМПРЕСИЯ В ТРИ ЧАСТИ.

  

  І-ва част:

  Изпълнение на Дуо „Утопия” – Живко Николов (Zhivko Nikolov) – китара и Маргарита Николов (Margarita Nikolov) – флейта, които изпълниха произведения на Пиацола, Уркузунов, Барток и др.

  

  ІІ-ра част:

  Поетичен рецитал, в който бяха четени стихове на Ясен Ведрин, Мариана Христова, Ивайло Балабанов, Гълъбина Митева, Валентин Йорданов, Ники Комедвенска и др.

  

  ІІІ-та част:

  Творчески портрет на диригента Йордан Камджалов, когото критиците наричат „гений в света на музиката“. Спомени за неговото детство и музикалното му израстване, сподели неговата съгражданка и родственица Таня Георгиева.

  

  .

  Иван Хараланов,

  Нaralanov.com

• Миграцията като лекарство в демографията

  Според прогнози на ООН към 2100 г. населението на България ще е под 3,5 млн. души

  Спас Ташев, в. „Труд“

  

  Напоследък все по-често темата за демографската криза се обсъжда от българските политици, макар че проблемът съвсем не е нов не само за страната ни, а и за една голяма част от ЕС. Безспорно има за какво да се тревожим. Според средния вариант на прогнозите на ООН, към 2100 г. населението на България ще е под 3,5 млн. души, като 26% от тях ще са над 65 години.
  Като една от мерките за справяне със ситуацията се предлага заселването на българи от чужбина и най-вече на представители на българските исторически общности в Украйна и Молдова. Подобен модел също не е нов за България. Съгласно статистическите данни от 1878 до 1941 г. в България активно се заселват лица от български произход, в по-голямата си част като бежанци. През този период 19,5% от българското население са преселници. Въпреки тази свежа кръв в миналото, днес България не е избегнала сблъсъка с негативните последици от демографските реалности.

  У нас след 1990 г. на няколко пъти бяха правени опити за заселване на лица от български произход, но тази политика не бе последователна, липсваше приемственост и всичко оставаше в сферата на добрите пожелания. Обявявайки средството в самоцел, ние се бяхме вторачили в конвейерното раздаване на българско гражданство на лица от български произход, вярвайки, че така решаваме демографската криза. Статистическите данни, макар и вече остарели, показват, че от над 200 хил. лица от български произход, получили българско гражданство след 1990 г., едва 5% живеят в България. Парадок­сът е, че въпреки настояванията на изследователите до днес никой не е направил така необходимата справка колко от получилите българско гражданство имат вноски в НОИ или ЗОК. А тези данни ще ни разкрият истинската страна на нещата. Нещо повече – никой не е направил анализ колко от тях гласуват у нас, в родните си страни или в чужбина. Така щяхме да имаме представа дали и доколко сме изградили реална връзка между България и тези нови български граждани, без оглед на това къде живеят. Посоченият пример по-скоро доказва как с подобен подход не се решава демографската криза или други стратегически приоритети, защото предоставянето на българско гражданство по произход се основава на покриването на формални критерии, а не на установяването на действителна и трайна връзка между кандидата и българската държава. Този формалистичен подход в същото време девалвира мощния и основен инструмент на българското гражданство, с който България би могла да повлияе активно в своя полза на процесите сред историческата българска диаспора.

  Без да стъпим на здрава основа, няма как да вървим напред. Затова днес е изключително важно, преди да се обсъждат идеите за преодоляването на тези проблеми, да се има предвид, че за да възникне по естествен начин подобно заселване, трябва да е налице миграционен потенциал сред въпросното население. Той се определя като излишък от работна сила спрямо предлаганите работни места в страните на произход. При разпадането на СССР такива условия съществуваха и имаше тенденция за мигриране на лица от български произход към България, но днес поне от демографски аспект подобен потенциал не съществува, защото протичащите сред историческата българска диаспора демографски процеси не се различават съществено от тези в България. Разбира се, и при тази конюнктура могат да се наблюдават миграции. Положителен пример е сезонната трудова заетост на бесарабски българи по Българското Черноморие.

  Не трябва да забравяме обаче, че броят на диаспората е ограничен, а пък адаптацията на нейните представители към постсъветските условия изгради модел, значително по-различен от този у нас. Оттук следва първият важен извод, а именно, че за да възникне подобна миграция, тя трябва да бъде стимулирана от държавата, което пък повишава нейната социална отговорност.

  Що се отнася до социодемографския ефект за България, трябва да се има предвид, че подобен модел е разработван в БАН и той показва, че след заселване за сравнително кратък период на по-голяма група население в средните възрасти при бъдещото навлизане на същите в пенсионна възраст настъпва допълнително утежняване на социалната система. Това означава, че подобен механизъм може да се използва само за краткосрочно повлияване на демографските процеси, но след 15 или 20 години отново ще се появят негативни демографски тенденции.

  Очевидно е, че България се нуждае от нова демографска политика. В нея заселването на българи от чужбина може да намери своето място, но само в краткосрочен план. В дългосрочен план трябва да се търсят вътрешни резерви за стимулиране на възпроизводството на населението съобразно нуждите на икономиката и очакванията за нейното развитие и това е едно от големите предизвикателства пред бъдещето ни.

  Фалшивата илюзия за българите от чужбина

  Хващането ни като удавник за сламка за идеята, че чрез заселване на българи от чужбина ще решим трайно демографските си проблеми, хаби обществена енергия и ценно време чрез създаването на фалшивата илюзия, че е възможно лесното разрешаване на демографската криза. Подобен начин на мислене ни пречи да се съсредоточим върху оставащите все по-малко реални механизми за повлияване на демографските процеси.

• Първият в САЩ изпит по български език по програмата Seal of Biliteracy е днес

  СЪОБЩЕНИЕ ОТ БЪЛГАРСКОТО ГЕНЕРАЛНО КОНСУЛСТВО В ЧИКАГО

  Информираме ви, че днес, на 20 май 2017 г. (събота), от 11:00 ч., ще се проведе първият за Съединените щати изпит по български език за придобиване на сертификат/диплома по програмата Печат за двуезичност (Seal of Biliteracy).

  Към момента имаме записани 9 ученика, имащи желание да положат теста. С оглед на краткото време между окончателното одобрение за включване на българския език в програмата и краят на учебната година, организирането на изпита беше истинско предизвикателство. ГК-Чикаго изразява специална благодарност на г-жа Боянка Иванова, директор на БУ „Джон Атанасов”, на д-р Мардик Андонян – координатор на проекта в България (ДЕО – ИЧС, СУ „Св. Климент Охридски”), доц. Светозара Халачева, директор на ДЕО-ИЧС при СУ „Св. Климент Охридски”, както и на квесторите в Чикаго и София, които ще работят в почивния ден.

  По-долу са указанията към учениците, които ще полагат теста. Обръщаме се с най-настоятелна и много колегиална молба към медиите в Чикаго, имащи интерес към отразяване на теста – моля, не интервюирайте децата преди изпита! Разбираме важността на вашата работа, но моля да проявите разбиране към специфичния момент, в който тези млади хора ще бъдат поставени. Те ще бъдат на ваше разположение (при съгласие от тяхна страна) след приключване на изпита. Пред изпита ще можете да разговаряте с родителите и учителите, имащи отношение към изпитния процес.

  .

  

   1. ПРЕДИ ИЗПИТА

  Всички регистрирани кандидати следва да се явят в сградата на колеж Оуктън не по-късно от 10:30 ч. сутринта на 20 май 2017 год. Адресът на колежа е:

   

  Oakton Community College, 1600 East Golf Road, Des Plaines, IL 60016.  

     За по-лесен достъп до изпитните стаи, паркирайте на паркинг лот С, който се намира срещу вход 37А. След влизане в сградата, следвайте коридора, в края на който вземeте асансьорa и се качвате на 2-ри етаж. Излизайки от асансьора, веднага тръгвате вляво, а на първото разклонение, правите десен завой. Оттук вървите само направо и стигате до дървена пейка, в близост до която се намират стаите за изпита.

   

  Напомняме на всички условията ис съдържанието на всеки изпит на ДЕО , Софийски университет, които г-н Андонян изпрати.

   

  2. СЪДЪРЖАНИЕ НА УСТНИЯ ИЗПИТ

  Устният изпит се провежда като разговор между кандидата и изпитващия преподавател по Skype. Разговорът се записва и се съхранява като доказателство oт изпита.

  Състои се от 4 части:

  1 част – Интервю

  Кандидатът отговаря на изпитващия преподавател и дава кратка информация за себе си.

  2 част – Диалог

  Кандидатът участва в диалог с преподавателя, като приема зададена роля в конкретна ситуация.

  3 част – Монолог

  Кандидатът говори самостоятелно по зададена тема.

  4 част – Коментар

  Кандидатът коментира снимка. Преподавателят може да задава насочващи въпроси.

   

  3. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗПИТА

  Кандидатите се разделят на 3 групи, всяка от които се изпитва от отделен преподавател и в отделна стая. Разпределението е както следва:

   

  ПЪРВА ГРУПА:

  1. Иван Селимов

  2. Ивайло Паунов

  3. Денис Милчев

  Стая 2735, квестор: Ваня Налбантова

  Изпитващ преподавател Пенка Михайлова.

  Skype контакт penka.531

   

  ВТОРА ГРУПА:

  1. Слав Гагаров

  2. Габриела Тодорова

  3. Натали Димова

  Стая 2759, квестор: Виолета Петрова

  Изпитващ преподавател Румяна Николова.

  Skype контакт rumiana.99

   

  ТРЕТА ГРУПА:

  1. Ина Петрова

  2. Веселин Иванов

  3. Росица Иванова

  Стая 2755, квестор: Анелия Лазарова

  Изпитващ преподавател Милена Велева. Skype контакт mardik.andonyan

  Госпожа Велева ще изпитва от компютъра на д-р М. Андонян.

   

  Редът за влизане на кандидатите е по реда на номерата им в групите. След всеки изпитан кандидат има пазуза от 10 минути, в която следващият кандидат се подготвя за изпита.

   Изпитът на всеки кандидат започва с повикване по Skype от изпитащия преподавател.

  Ако Интернет връзката е добра, се води видео разговор, в противен случай – само аудио разговор.

   

  4. ОЦЕНЯВАНЕ НА ИЗПИТА

  Продължителността на устния изпит е около 20 минути. Той се оценява с оценка от 2 до 6. Проверява се доколко речта е правилна, спонтанна, изчерпателна и богата на изразни средства.

  .

• Ходене по буквите. „Култура“ за „Часовниковата кула“

  Марин Бодаков, в. „Култура“

  

  “Часовниковата кула”. Разкази и стихотворения на 70 български автори от три континента. София, 2017. Разпространява се безплатно.

  Този том – втори след “Черга пъстроцветна” – съдържа както отдавна утвърдени и популярни имена, като Здравка Евтимова и Ивайло Балабанов, така и имена, които се състезават за вниманието в различни читателски общности, а и мнозина от тях вече имат свои публикувани книги. За мен “Часовниковата кула” представлява знакова моментна снимка на съвременната българска литература – такава, каквато е, без „високо” и „ниско”. Затова трябва да се отнасяме с неподправено уважение към усилията на авторите да разкрият тайните на словото. Редакторът Мариана Христова е свършила изключителна работа. Какви са нейните плодове? Преди всичко, свидетели сме на това как животът в чужбина води до преосмисляне на житейския път на авторите – и най-крепката и интимна връзка на емигранта с родината се оказва изкуството. На второ място, ще отбележа любовта към българската литература, която събира на едно място професионалисти и любители, развиващи съкровищата на езика. Искреността и честността на писането тук са основни ценности. Изповедта е победила експеримента. На трето място, да отбележа, че “Часовниковата кула” показва колко втвърдени са представите ни що е национална литература или що е емигрант; какво значи за виртуалното пространство център или провинциален комплекс, какво изобщо днес наричаме български писател… Струва ми се, че постиженията на сборника са съсредоточени повече на терена на прозата, отколкото в поезията. За мен голямото откритие стана творчеството на д-р Хасан Ефраимов от Добрич, чиито книги “Дервишки караконджул”, “Метаморфоза”, “Събирачът на болка”, “Паралелен свят” тепърва ще стават предмет на размисъл тук. Сборникът “Часовниковата кула” показва колко точно е часът в дълбините на съвременната българска литература, а подробните биобиблиографски справки за авторите ще покажат на литературните социолози кои точно са гарантите за оцеляващия авторитет на словесността изобщо.

   

• МВнР с куция крак в НАТО, с гипсирания в Държавна сигурност

  Петър Анастасов, BulgariaPress.com

  

  .

  ЧАСТ Ι-ВА. ЧЕРВЕНИТЕ БАСТИОНИ НА МВнР В ГЪРЦИЯ 

  .

  Дипломатическите мисии на Република България в Република Гърция са се превърнали още от 1991 година в места за кадрови назначения на верни другари. Българската държава разкрива мисии към МВнР с две цели: първата – да поддържа на място тясно икономически, политически и приятелски отношения със съответната държава; и второ – да обслужва българските граждани, живеещи временно или постоянно там, както и туристи или транзитно преминаващи при нужда.

  В тази статия ще се спрем на Посолството на България в Атина и Генерално консулство в Солун, и двете в Република Гърция. Интересно, ако човек потърси информация в интернет, че ще открие едва една снимка на Посолството и може би нито една на Генералното ни консулство. Адреси, телефони, с които трудно може да се свърже човек, има записани, информация къде актуализирана, къде не, се намира на сайта на МВнР и раздела му за двете дипломатически представителства, но от нея, по начина, по който е описана, човек по-скоро може да се обърка, отколкото да се ориентира.

  Да разгледаме следващите снимки и информация:

  МАТЕРИАЛНАТА БАЗА

  Посолство на Република България в Атина, Република Гърция, с консулство към него и Резиденция на българския посланик до него.

  Снимка 1

  Снимка 2

  В Посолството ни в Атина е предвидено едно помещение едва 4 на 5 метра за обслужване на гражданите пред гише (вижте на снимка 2 вляво помещението на приземния етаж, обозначено е и на снимка 3). Отвън има една малка козирка два метра на стълбите, която ако вали е единственият подслон за хората, но ако са много – на пътя място, колкото искаш.

  Снимка 3 (натиснете върху снимката, за да видите на цял екран)

  Защо тези мисии са забулени в мистерия от към снимков материал, а може би не само. Ако човек прочете на тези сайтове какво е написано за срещи, мероприятия и прочие за последните няколко години едва ли ще добие представа, че това всъщност са едни от дипломатическите мисии, които би трябвало да обслужват най-голямата българска диаспора в чужбина – около 300 000 и повече българи. Дали?

  Нека видим и единствената снимка на Резиденцията на посланика, която се намира в интернет, явно журналистите също пазят от вятър червения бастион. Може да сравните на горната снимка колко е площта на двора и размера на резиденцията спрямо този на посолството! Резиденцията на Посланика, тоя, който вече 8 месеца още не е назначен, е всъщност едно луксозно имение в един от най-скъпите квартали на Атина. В много от дипломатическите ни мисии са създадени български неделни училища, но не и в Посолство ни в Атина! Може да си направите сметката какви са разходите за поддръжка на тези имоти от джоба на данъкоплатеца, а какво той получава в замяна!?

  Снимка 4

  На следващите две снимки е показано Генералното Консулство на Република България в Солун, Република Гърция, намиращо се само на 40 минути път от България!

  Снимка 5

  Снимка 6

  ЛИЧЕН СЪСТАВ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА

  След всичко, казано дотук, човек си мисли, че организацията на работа в тези мисии е така скроена, че да има повече недоволни граждани, имайки предвид близостта на България, да оттичат до Родината и да се снабдят с нужните документи и прочие, вместо да се редят в посолство и консулство. Каква е оценката за работата на МВнР вече ви запознахме! Десетки оплаквания може да прочете човек от изстрадали наши сънародници, близки на починали, как не могли лесно да оправят документите им, или други ходили по няколко пъти до посолство или консулство, или пък трети, оплакващи се от не вдигане на телефоните в мисиите!

  Да видим първо какво е работното време на консулска служба! От понеделник до петък с граждани на място от 9:00 до 13:30 часа. А защо не до 15 или 16, а само 4 и половина часа?! Други посолства обслужват граждани с по-дълго работно време. По телефон пък ако набереш, глас на оператор ти съобщава, че само след 14:30 до 16:00 може да се свържеш с тях! Явно не могат да извършват две дейности едновременно. Почиват на празниците и на двете държави!

  Колко е персоналът, обслужващ гражданите?  В Атина са 2 консули и 2 сътрудници. А в Солун 2 консули и 1 сътрудник. Поне така са обявили на сайта си МВнР. Тоест за територията на Гърция за 300 000 българи министерството предвижда обслужване от едва 7 души служители.

  ТОТАЛИТАРНО НАСЛЕДСТВО

   „Временно“ изпълняващият длъжността „Ръководител Мисия“ в Посолството в Атина скоро ще направи година, а „Посланик“ не се назначава! Дали защото „временно“ са решили да оставят малко Веселин Иванов или пък няма друг по-подходящ от цялото МВнР за поста, не е ясно. Ясно е обаче, че Веселин Иванов е бил офицер в бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА и може би затова сега е на топло в Гърция, за награда малко преди пенсия. Да научим повече информация за него.

  Назначен е от Аню Ангелов за Директор на службата „Военна информация” (военно разузнаване), в която 44% от служителите са принадлежали към службите на комунистическия режим. Така той става първият цивилен шеф на службата. Кой е Аню Запрянов Ангелов?  Член на ОК на БКП в Стара Загора. Делегат на 13-ия и 14-ия конгрес на БКП, специализант във Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР в Москва. От 1987 г. е началник на щаба, а от 1990 командващ на противовъздушната отбрана (ПВО) на Сухопътни войски. Тоест верни другари поставят други свои верни другари на най-важните постове и ведомства в България.

  Веселин Иванов е уволнен от поста си в разузнаването през 2015 г. от военния министър Николай Ненчев, Предполагаемата причина е отказа му да разкрие архивите на чужди граждани – сътрудници и агенти на наши служби. Не е спазен и срокът за предоставяне в Комисията по досиетата на всички материали по разкриване на отечествените сътрудници на това разузнаване. Явно нежеланието му да освободи от службата голяма част от въпросните служители, които са принадлежали към службите на комунистическия режим и са работещи още от преди 1991 г. в редиците на ведомството, също е повлияло за уволнението. 6% от тези хора са възпитаници на специални школи в бившия СССР, което не е в тон със сегашната военна ориентация на страната. Според Методи Андреев, Веселин Иванов е получил софийско жителство чрез съдействието на члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Милко Балев.

  Спокойно можем да наречем двете дипломатически мисии на Република България в Република Гърция – ЧЕРВЕНИТЕ БАСТИОНИ, защото от 1991 г. до днес от назначените в Посолството общо 9 посланици или временно изпълняващи поста – 5 са с досиета и връзки към службите, а в Солун от 7 генерални консули или временно изпълняващи длъжността – 6 са с налични досиета и/или връзки със службите! Ето ги и тях:

  Снимка 6

  Да се запознаем с по-пълна информация  и за останалите 4 посланици, освен упоменатия в момента Временно изпълняващ длъжността – Ръководител мисия в Посолството на Република България в Атина, Гърция :

  1. Богдан Иванов Богданов – Роден на 02.11.1940 г. в гр. София, вербуван 1978 г. Сътрудничи на 6 ГУ на ДС, отдел 2-ри и 9-ти като агент с псевдоним „Николов“.
     Извънреден и пълномощен посланик в Атина от 29.04.1991 г. до 14.07.1993 г.
  2. Бранимир Филипов Петров – Роден на 29.09.1948 г. в София, вербуван 1978 г. Сътрудничил на Първо ГУ на ДС, отдел 2-ри в качеството си на секретен сътрудник с псевдоним „Стоев“.
     Извънреден и пълномощен посланик в Атина от 14.08.1993 г. до 14.08.1998 г.
  3. Димитър Миланов Енчев – Роден на 11.06.1960 г. в гр. Сливен, вербуван 1982 г. Сътрудничил на РУ на ГЩ като сътрудник, с псевдоним Калоянов (Калоян). А по-късно е Щатен служител. От 1989 г. е назначен за разузнавач VI степен.
     Съветник, временно управляващ посолството в Атина от 01.7.2005 г. до 01.10.2007 г.
  4. Андрей Стоянов Караславов – Роден на 23.09.1948 г. в София, вербуват 1976 г. Сътрудничил на I-во ГУ на ДС, отдел 3-ти, като секретен сътрудник с псевдоним „Чавдар“.
     Извънреден и пълномощен посланик в Атина от 16.04.2007 г. до 2012 г.
  5. Веселин Иванов – с които Ви запознахме в по-горните редове на статията!

  Нека накратко споменем и лицата, изпълнявали длъжността Генерални консули или заместници в Генералното консулство на Република България в Солун, Република Гърция:

  1. Румен Димитров Цанев – Роден на 10.11.1946 г. в гр. Русе, Назначен за Щатен служител в РУ-ГЩ, станал трета степен разузнавач след курс в Москва през 1990 г.
     Генерален консул в Солун от 27.07.1990 г. до 19.10.1995 г.
  2. Илко Климентов Шивачев – Роден на 02.07.1955 г. в гр. София, вербуван 1981 г. Сътрудничил на ДС в Трето управление, първо отдел, като агент с псевдоним „Орлинов“
     Генерален консул в Солун от 21.10.1995 г. до 28.02.2003 г.
  3. Пламен Иванов Иванов – Роден на 18.09.1952 г. в гр. Плевен. Назначен за щатен служител на РУ на ГЩ през 1976 г., а през 1981 г. назначен за разузнавач 6-та степен.
     Генерален консул в Солун от 14.05.2003 г. до 31.08.2009 г.
  4. Петко Сертов – Роден 1956 г. в , през 1984 г. е назначен за щатен сътрудник във Второ ГУ на ДС – контраразузнаване. През 1989 г. е преназначен за инспектор. В последствие е Директор на Държавна агенция „Национална сигурност“.
     Генерален консул в Солун за 3 месеца до 27 октомври 2009 г. След скандал отново махнат!
  5. Лъчезар Ефтимов Иванов – Роден на 22.04.1965 г. в Бургас, назначен за Щатен служител на РУ на ГЩ като разузнавач VІ степен от 1989 г.
     Временно управляващ генерално консулство в Солун от 01.08.2009 г. до 31.08.2010 г.
  6. Владимир Писанчев – Роден на 06.02.1963 г. в град София. Завършил начална училищна педагогика в СУ през 1991 г. Той също като Сертов беше шеф на ДАНС. През февруари 2014 година бившият вътрешен министър Цветан Цветанов обяви в интервю, че Писанчев е бил назначен с протекциите на Делян Пеевски. Е явно за да го „накажат“, го махнаха от националната сигурност и го сложиха за:
     Генерален консул на България в Солун от 02.09.2015 г. и до момента!

  Остава да гадаем за останалите служители, за които няма към момента налични такива данни, но много притесняващо е, че 70% от висшия ръководен апарат на мисиите е част от една тоталитарна система, служеща кой знае днес на кого, след като официално сме в НАТО. За останалите 30% можем да гадаем. Факт е, че много от досиета са били унищожени (във военното разузнаване 50% от досиетата са били „прочистени“, защото от наличните към 1989 г. над 30 000 досиета, днес са налични едва половината) или скрити, копия със сигурност обаче от тях някъде се пазят, я за компромати, я за контрол, може би в България, но със сигурност в Русия. РУ на ГЩ (военното разузнаване) е известно у нас като филиал на съветското ГРУ при тоталитаризма. Вижте колко от информацията е унищожена в цифри на сайта на agentibg.com.

  Най-смущаващото в случая с посолството в Атина и консулството в Солун е, че тези 11 от общо 16 Посланици и Консули са били назначавани от различни цветове правителства, както и продължават да бъдат назначавани и до днес. ВИЖТЕ ПОСЛЕДНИТЕ ДВАМА, които дори към момента са действащи! Това означава едно. Няма политически партии, Партията е една – БКП, но е придобила различни цветове като лакмус, в зависимост от чий химикал на чужда държава се е отъркала в последните години. Влиянието на Америка, Русия и Турция е толкова осезаемо, повече дори от времето на тоталитаризма. Интересно как тези лица са получили екзекватура от Гърция с указ на гръцкия президент, след като е ясно, че са свързани с тоталитарната система?

  Затова не се чудете, че няма никой в затворите и затова банки се източват пред очите ни! Да имаш досие днес, вместо ограничение, се превърна едва ли не в ИЗИСКВАНЕ ЗА ПОВИШЕНИЕ !

  САМО В ГЪРЦИЯ ЛИ МВнР НАЗНАЧАВА ТАКИВА РЪКОВОДНИ КАДРИ?

  Посланици и Генерални консули да са агенти явно си е нещо нормално за служители в МВнР, след като повечето Директори на дирекции са свързани със службите. Интересен момент е, че Министър Николай Младенов (правителството на Б. Борисов) отзовава Посланик Раковски Лашев от Скопие през 2011-та, назначен от агент „Гоце“ – Президента на Република България – Георги Първанов, защото Комисията по досиетата оповестява, че е бил щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, назначен от 1981 г.  и член на БКП от 1979 г. Завършил е Московския държавен институт. Баща му и съпругата му също са членове на БКП. Раковски Лашев, вместо да поеме към „пенсия“ или да напусне системата, е оставен на едно от най-високите стъпала в нея – Директор на Дирекция „Консулски отношения“!

  Оказва се, че общо 12 шефове на общо 21 дирекции на специализираната администрация са били сътрудници или служители на разузнавателните служби на репресивния апарат. Общо 56 сътрудници на бившата Държавна сигурност са били на служба в Министерство на външните работи към края на 2016 г. Разбира се една част от тях са били топ разузнавачи, а не най-обикновени агенти, но самия факт колко много са те, ни обърква на къде ни води МВнР, дали към Европа или към онези, на които тези хора са служили от тоталитарния режим.

  Още по голямо недоумение буди обаче факт номер две, че пак при правителство на Бойко Борисов, миналата година Раковски Лашев е назначен не къде да е, а в Постоянното  представителство на Република България към Службата на ООН и другите международни организации в Женева, Швейцария. Интересно как НАТО приема „посланици“ с агентурни досиета да му дишат във врата? Или агентите са двойни, или пък са толкова малки пешки за Европа и Запада, че не им пука, въпреки написаното в досието на Лашев:„Задълбочено изучава политиката и решенията на партията. Има много добра марксиско-ленинска подготовка“!

  Миналата година Раковски Лашев излъга в Народното събрание пред Комисията по политики за българите в чужбина, че няма желаещи за подаване на заявления за документи онлайн от чужбина в новата онлайн услуга на министерството, за която се оказа, че всъщност е неработеща половин година след крайния срок и след като са усвоени средствата за това. Но какво друго да очакваш от такива хора!

  Защо обаче България е оставила един 63-годишен офицер там за Посланик? От признателност за делата му, да му уреди старините или да продължава да действа с „разузнаването“, след като отдавна е можело да бъде пенсиониран. А може би „гарван гарвану око не вади“ и всичките кадри от този ранг са агенти, разузнавачи и прочие лица от онази система. Лица, които вече 27 години демокрация държат рула на кораба, от Гоце, през тях самите, та вече и до децата им. Не едно от тях отдавна работят в тая семейна система на „външните“ работи.

  Наследство от тоталитаризма

  Абсолютно ясно е защо тези другари саботират Комисията по досиетата, като пречат да се покажат принадлежността към тоталитарните служби на БКП на тях или свързани с тях лица, както и на бивши и настоящи разузнавачи, свързани с Държавна сигурност или подведомственото на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР военно разузнаване по време на комунистическия режим!

  Естествено всяко правило си има и изключения и между тези лица има една малка част хора, борили се за държавата и народи си, но тя ги приравни всички в едно. Така обикновеният доносник бе сложен рамо до рамо с нашите разузнавачи в чужбина, като Комисията по досиета докладва всички наред и под общ знаменател. Кой на кого обаче е докладвал, едва ли истината ще бъде някога оповестена и тези броящи си на пръсти патриоти са обречени да носят всички негативи, свързващи ги с техните колеги и приятели от този порочен кръг на досиета, агенти, доноси и прочие.

  Ние обаче не трябва да забравяме, че цялата тази система е от един тоталитарен строй с лагери, в които хората бяха бичувани, „осъждани“ без съд и присъда и дори убивани заради думите си и вижданията си. Строй, покварен и с които България избра да се раздели. Редно бе всички с принадлежност да бъдат отстранени от системата, без да имат право повече да участват в нея на ръководни постове; тези, които са отдавна за пенсия, да поемат към нея, а за по-младите от тях има доста други длъжности, на които може да се докажат, ако желаят.

  За жалост България е в НАТО основно с кадрови и ръководен състав от бившата Държавна сигурност, тайните служби, служили на бившия Съветски съюз, както и лица, работили само за собственото си благо, слуги на червения режим и до днес, уреждащи себе си и децата си, под претекст, че милеели за родината. Така наречената лустрация в България не само не се осъществи, а напротив, много от тях бяха реабилитирани и дори в момента са на по-високи длъжности от преди. За Атина се спряга името на Красимир Тулечки – сътрудник под псевдонима „Мирчев“ на РУ-ГЩ от 1985 г. Завършил е Дипломатическа академия в Москва.

  ДА НЕ ПОСТАВЯМЕ ВСИЧКИ ПОД ОБЩ ЗНАМЕНАТЕЛ

  Разбира се не може заради комунистическата принадлежност на ръководните кадри на мисиите, обикновените служители да носят и те негативи. На българския народ и държава са нужни повече млади хора, знаещи и можещи, работещи ежедневно сред хората. Както е необходимо, да бъдат оставени действително да работят, а не затрупвани с разузнаване и прочие. На следващата снимка Ви показваме едно от тези лица в Гърция, Завеждащият консулска служба в Посолството на Република България в Атина – Консул г-н Любомир Георгиев. Такива млади хора са нужни на гражданите, знаещи, можещи,  с желание за работа и с възможности.

  Снимка 7  (източник: интернет)

  А народът чака някой да му помогне, да му извърши нужните услуги и плаща прескъпо за това, ето защо финансовата дейност и административния ресурс на МВнР с неговите 104 дипломатически представителства в чужбина ще е предмет на следващата ни статия!

  ОЧАКВАЙТЕ:

  ЧАСТ II-ра. МВнР, МАЩЕХА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ПО СВЕТА

  В нея ще научите за приходите и разходите на министерството, какви имоти притежава, как се управляват те до днес. Ще ви запознаем с количеството персонал и брой на извършените от тях услуги. Ще ви обясним как да организирате изнесени консулски дни в отдалечен за вас район, както и ще ви представим много статистически данни за работата на министерството. Ще установим колко са лицата с връзки с тоталитарния режим в министерството и колко все още са на действаща служба, въпреки досиетата си.

  Ще прочете и мнения на граждани за нивото на обслужването. Ще поговорим за касичката на МВнР, наречена „Преводи и легализации“ и защо в чужбина, например в Гърция, се вади Апостил върху документ БЕЗПЛАТНО, а в България това става само на едно място в МВнР в София, и то срещу сумата от 30 лева за същия ден. Ще се опитаме да покажем колко „заклети“ са преводачите към министерството, на които сме принудени да плащаме баснословни суми пари и защо наредбата, която урежда този въпрос, е последно актуализирана през 1990 г.

  Дали всичко ще се промени, тепърва предстои да видим. На 4 май 2017 г-жа Екатерина Захариева пое поста на вицепремиер по правосъдната реформа и министър на външните работи с амбиция и заявка да промени нещата. Дали най-накрая Външно ще се отърси от комунистическия режим, дали новият министър има волята и смелостта да отзове лица като Раковски Лашев и въпросните консули и посланици, все още назначени на такива постове в страните от НАТО, но работили за тоталитарния режим, тепърва ще видим! Времето е съдник и ще покаже. Можем само да адмирираме твърдата позиция на г-жа Екатерина Захариева, изказана по повод на вмешателството на турския посланик във вътрешните въпроси на Република България още в първия й работен ден. Милиони българи чакат това да се случи, но дали вярват вече, че е възможна тази така желана промяна?!

  Дали МВнР най-накрая ще промени политиката си и към самите българи в чужбина, обръщайки им нужното внимание и услуги на ниво и в срок. Дали ще помага да се запазят езика и културата ни, както и връзката с Родината. Затова не е достатъчно само няколко уволнения на посланици и консули, а цялостно преструктуриране на броя и квалификацията на обслужващия персонал, работно време и повече извършвани услуги на място. Промяна на ценовата политика и на тарифите на услугите. Българите в чужбина заплащат услугите, извършвани от министерството, на завишени цени без разумно обяснение. Две трети от приходите на министерството са от извършването на тези услуги. Гражданите имат право достойно да получат необходимата помощ.

  Особено важно е да се създаде перо за особени случаи на изпаднали в беда български граждани в чужбина, което до днес не съществува, а всяка изнасилена или пребита наша майка в чужбина, всеки ограбен и нападнат турист, както и катастрофирали и дори починалите, но без близки, са оставени всички да се спасяват по единично, БЕЗ НАКАКВА ПОМОЩ ОТ ДЪРЖАВАТА! Г-жа Захариева, Ваш ред е да подадете ръка на българските граждани в чужбина, да откриете къде са проблемите и незабавно да бъдат премахнати, да се създадат нужните условия за нормална работа на консулските служби и нашите деца и родители в чужбина да не чувстват българската държава като мащеха!

  .

• Майкъл Даган: Онлайн декларация за журналисти

  Майкъл Даган, bg.vpnmentor.com

  

  1. Встъпление

  Много журналисти ветерани, а и не само те, със сигурност са забелязали, че внезапно отново ни бомбардират от всички страни с препратки към Уотъргейт.

  Книги като 1984 на Джордж Оруел отново са изложени на показ по витрините на книжарниците и нова опасност за свободата на словото и пресата надвисва бавно, като тъмен облак над западното полукълбо, пробуждайки стари страхове.

  Когато действащият американски президент обвини предшественика си в опити за следене; когато същият спре достъпа на основните американски медии – досега винаги свободен и приеман за даденост – за да манипулира конференциите, които води; когато непрестанно критикува и обвинява медиите, че са враг номер едно на страната, за никого не е изненада, че с всеки самосъжалителен туит за предаването „На живо в събота вечер” (SNL) все повече спомени за президента Никсън изплуват на повърхността, и че дори сенатори републиканци, като Джон Маккейн, изказват опасенията си за бъдещето на демокрацията.

  И Маккейн не е единствен. Много от журналистите, с които разговарях наскоро, изразиха загриженост за свободата на пресата. Във време, в което можеш да заявиш следното – „Доналд Тръмп контролира Агенцията за национална сигурност (NSA)” – без да те нарекат лъжец, всичко е възможно. Прибавете това към факта, че от последните  новини за ЦРУ научаваме, че почти всички криптиращи системи могат да бъдат компрометирани, ако някой прояви достатъчно търпение и постоянство да ги разбие – и сте на път да си представите един изцяло дистопичен свят, в който дори не можете да се отпуснете спокойно на канапето пред собствения си смарт телевизор. Добрата новина е, че въпреки всичко е възможно да затрудните всеки, който би опитал да прихване имейлите и текстовите съобщения, които изпращате или телефонните ви обаждания. Можете да вземете мерки, с помощта на които да направите изключително труден живота на всеки, опитал да разкрие източниците ви, както и информацията, която те предоставят. Разбира се, усилията които сте готови да положите, за да защитите конфиденциалността си, анонимността на източниците и поверителността на данните си, би следвало да е съизмерима с реалните параметри на съществуваща заплаха, независимо дали става дума за хакване или следене.

  „Старомодните обещания от типа – няма да разкрия идентичността на източника си или да си дам бележките – са някак празни, ако не предприемете конкретни стъпки да защитите информацията си дигитално“, казва Бартън Гелман от вестник „Вашингтон поуст”, чийто източник, бившият кадър на Агенцията за национална сигурност (NSA), Едуард Сноудън, помогна да се разкрие обсега на операциите на NSA и британският правителствен комуникационен щаб (GCHQ), пред интервюиращата го Тони Локай. Самата Локай, която покрива американската юридическа система за „Асошейтед прес”, „Вашингтон поуст” и „USA Today”, и самата тя бе задържана за неуважение на съда, за това, че е отказала да изобличи източниците си, вероятно би потвърдила това.

  И така, какво трябва да направим, за да се уверим, че журналистическите първоизточници са добре защитени? В общи линии, препоръките биха могли да се разпределят в следните категории:

  1. Изолиране на устройствата и/или средата, в която функционират – Например, физическо изолиране на компютър, с оглед преглед на файлове или ползване на мобилни устройства с предплатени услуги.
  2. Подсигуряване на инсталираните приложения и техните функции – Това е познато като редуциране на броя на възможните точки за пробив (attack surface), или с други думи ограничаване на инсталираните приложения до абсолютния минимум, инсталиране само от надеждни източници, избиране на приложения, които изискват минимални права, постоянно обновяване на системата и наличие на достатъчно средства за управление на защитата (според последните одобрени най-добри практики) в устройството.
  3. Пристъпване към действия с повишено внимание, както в дигиталния, така и в реалния свят – Това касае много повече здравия разум, и не толкова софтуера: Например, никога не записвайте името на източника си, със сигурност не в каквото и да е приложение или документ, съхраняван на вашия компютър – и най-вече в облак.

  2. Комуникация с вашия източник и защита на поверителни данни

  Да започнем със списък на това, което можете да направите когато става въпрос за комуникиране с източник и запазване на поверителна информация получена от него:

  1) Винаги криптирайте всичко: Експертите по сигурността използват проста математика, за да обяснят: увеличавайки разходите за декриптиране на вашите файлове (например за разузнавателни агенции като NSA), вие автоматично увеличавате степента на усилията, нужни за следенето ви. Ако не сте Челси Манинг, Джулиан Асанж или Едуард Сноудън, и ако не сте замесени в активно наблюдение  около апартаментите на „Тръмп тауър“, Те може би са се отказали, дори и вашата криптирана комуникация да е била съхранена. И ако все пак някой реши да ви проследи въпреки вашите усилия, ще бъде повече от трудно да го стори, ако използвате стандарти за надеждно криптиране като AES (подобрен стандарт за шифриране) и инструменти като PGP (програма за криптиране на имейл) или openVPN (виртуална частна мрежа), които се явяват най-надеждните налични методи за криптиране (VPN услугите се използват и от самото правителство на САЩ).

  Но ако искате да се бронирате наистина сериозно, ще ви е нужно нещо повече от AES метода за криптиране.
  П. П. Ако искате да установите точно през коя година сте попаднали в лапите на NSA, хвърлете един поглед тук.

  2) Криптирайте целия си диск: Това като превантивна мярка, в случай че някой се добере до компютъра или телефона ви. Пълно криптиране на диска може да бъде направено с помощта на FileVault, VeraCrypt или BitLocker. Оставянето на компютър в режим на бездействие (Sleep), вместо изключване или хибернация, може да даде възможност на злонамерен потребител да заобиколи тази защита. Тук, Мика Лий предоставя пълно ръководство за криптиране на вашия лаптоп.

  3) Пазете се от големите имена: Да предположим, че системите за криптиране на големите компании и вероятно дори известните операционните системи (частния софтуер), имат задни вратички, до които тайните служби в техните страни (така е поне в САЩ и Великобритания) имат достъп. Брус Шнайер, експерт по сигурността, обяснява това тук.

  4) Избягвайте телефонния чат с източниците си: Всички телефонни компании складират данни, свързани с номерата на позвъняващия и приемащия обаждане, както и местоположението на устройствата им, в момента на провеждане на позвъняванията. В САЩ и няколко други страни, те са задължени по закон да разкриват информацията за регистрираните позвънявания, която притежават.

  Какво може да се направи? Вместо това, използвайте защитена телефонна услуга, като например тази на приложението Signal, чиято надеждност е тествана многократно. Макар това да означава, че както източникът, така и редакторът трябва да свалят приложението, процесът отнема едва няколко минути. Ето едно ръководство за това, как да го използвате. Просто от любопитство, вижте колко от приятелите ви, които не са журналисти, го ползват.

  Независимо от това какъв начин за комуникация с вашия източник ще изберете, не носете мобилния си телефон на важни срещи с него. Купете си устройство за еднократна употреба и намерете начин да дадете предварително номера му на източника си. Вашият източник също трябва да разполага с подобно устройство за еднократна употреба. Властите могат да проследят движението ви чрез сигналите през клетъчната мрежа и е препоръчително да ги затрудните да ви проследят със задна дата до същото кафене, в което вашият информатор е седял. Ако пропуснете да следвате това правило, всичко което местните власти трябва да направят е да поискат (учтиво и законно) видеозаписите от охранителните камери на кафенето по време на вашата среща.

  5) Избирайте добре защитени програми за незабавни съобщения: вашите телефонни разговори (клетъчни или през наземна линия) могат да бъдат подслушвани от агенции, прилагащи закона и всеки SMS е като пощенска картичка – целият текст е видим за тези, които биха го прихванали. Затова използвайте програми за незабавни съобщения, които позволяват защитени позвънявания от точка до точка: сигнал, който вече споменахме по-горе. Telegram се смята за най-безопасното приложение (макар че Telegram, както и уеб приложението на WhatsApp, допуснаха да бъдат компрометирани веднъж, но това поправено). Според някои експерти, можете да обмислите използването на SMSSecure, Threema и дори Whatsapp.

  Протоколът Signal всъщност бе имплементиран в WhatsApp, Facebook Messenger и Google Allo, и прави разговорите през тези програми криптирани. За разлика от Signal и  WhatsApp обаче, Google Allo и Facebook Messenger не криптират по подразбиране, нито известяват потребителите, че разговорите не са криптирани – но предлагат криптиране от край до край в отделен избираем режим. Трябва също да не забравяте, че и двете приложения, Facebook messenger и WhatsApp са собственост на Facebook.

  Adium и Pidgin са най-популярните клиенти за незабавни съобщения за Mac и Windows, които поддържат OTR (Off the Record; неофициален) криптиращ протокол и Tor – най-добрият криптиран уеб браузър, който ще разгледаме подробно по-нататък (вижте как да разрешите Tor в Adium тук). Естествено, можете също така да използвате самия Tor Messenger, който вероятно е най-сигурния от всички.

  Две последни бележки относно текстовите съобщения: Експерт по киберзащита, с когото дискутирах това, предупреждава също, че макар текстът да е криптиран, фактът, че точно тези двама души разговарят в настоящия момент, може да не остане незабелязан.

  Втората бележка е, че не трябва да пропускате да изтривате съобщенията в телефона си (макар че, това може да не е достатъчна мярка срещу потенциална съдебна проверка), в случай, че вашето устройство попадне в неподходящи ръце, за да избегнете прочитането им.

  

  6) Не използвайте фирмени чатове: Slack, Campfire, Skype и Google Hangouts не трябва да се използват за поверителни разговори. Те са лесни за разбиване и от тях може да се изиска да разкрият информация за използването й в съда, с цел разрешаване на правни въпроси на работното място. Така че е най-добре да ги избягвате, не само когато става дума за разговори с източниците си, но също и за разговори с колеги, редактори и т.н., или когато трябва да предадете информация, предоставена от вашия източник, чиято самоличност трябва да остане скрита. Много популярни VoIP услуги, като Jitsi имат вградени чатове, а няколко от тях предлагат повечето от функциите на Skype, което ги прави отличен заместител.

  7) В екстремни ситуации, обмислете използването на Blackphone:Този телефон, който се стреми да предостави идеалната защита при сърфиране в мрежата, при обаждания, текстови съобщения и имейли, вероятно е най-добрият заместител на обикновения телефон, ако сте напът да свалите правителството си или се готвите да публикувате секретни военни файлове. Бронирана жилетка също може да ви свърши работа. Като алтернатива, опитайте да работите без клетъчен телефон, или се снабдете с калъф за клетъчен телефон, който блокира RFID сигнали. Винаги съществува възможността дори Blackphone да бъде проследен с помощта на IMEI (идентификаторът на мобилния телефон).

  8) Защита на данните на вашия компютър: Много е лесно да се разбият обикновени пароли, но разбиването на фраза за достъп (произволно комбинирани думи) може да отнеме години. Препоръчваме да опитате инструменти за управление на надеждни пароли като: LastPass, 1Password и KeePassX. Ще трябва да запомните само една парола, вместо твърде много такива. И все пак, когато управлявате важни услуги, като вашия имейл например, не разчитайте изцяло на мениджърите за пароли: Просто се уверете, че сте запомнили паролата.

  В едно интервю, водено на Аластър Рийд в journalism.co.uk, Ариен Кампхойс, експерт по сигурността на информацията, препоръчва за криптиране на твърди дискове, защита на имейл и отключване на лаптоп, да се избира парола с повече от 20 символа. Разбира се колкото по-дълга е паролата, толкова по-трудна е за разбиване – но също така става и по-трудна за запаметяване. Ето защо той препоръчва използването на фраза за достъп. „Може да бъде всичко, като например ред от любим стих,” казва Кампхойс, „или част от авторски текст, който сте написали когато сте били на девет, и за който никой не знае”.

  Рийд докладва следното, след досадно дълго изчисление, направено с помощта на калкулатора за силни пароли на Изследователска корпорация „Гибсън” (Gibson Research Corporation): Парола като „F53r2GZlYT97uWB0DDQGZn3j2e“, генерирана от случаен генератор на пароли, изглежда много силна, и наистина е, предвид това, че изчерпването на всички възможни комбинации ще отнеме 1.29 сто милиарда трилиона столетия, дори в случай, че софтуера прави по сто трилиона предположения в секунда.

  

  

  Екранни снимки от GRC.com, показващи разликата в силата на парола и фраза за достъп

  Фразата: „скитах се като облак самотен“, посочва той, е толкова по-лесна за запаметяване, а и по-надеждна, предвид това, че изчерпването на всички комбинации ще отнеме на същия софтуер 1.24 стотин трилиона столетия (1.24 hundred trillion). Е, значи фраза за достъп ще е.

  9) Двуфакторното удостоверяване на автентичността също е много добра идея. При обикновеното двустепенно удостоверяване на автентичността, се вписвате с паролата си и получавате втори код, често чрез текстово съобщение на вашия смартфон. Можете да ползвате Yubikey, както и хардуерни токени за допълнителна защита на особено важни файлове на вашия компютър. За повече информация, прочетете материала 7 златни правила за защита на пароли.

  10) Назначете един компютър за проверка на съмнителни файлове: Най-лесният начин да се разпространяват зловредни кодове и шпионски модули е през USB или прикачените към имейли файлове и връзки. Затова е препоръчително да използвате компютър с air–gap защита, за да проучите тези заплахи под карантина. С този компютър, можете да ползвате свободно USB и да сваляте файлове от интернет, но не прехвърляйте файлове към работния си компютър, както и не използвайте повторно това USB устройство.

  11) Как да си купите надеждно защитен компютър: Експертът по сигурността Ариен Кампхойс препоръчва да закупите лаптоп отпреди 2009 г., модел IBM ThinkPad X60 или X61. Това са единствените достатъчно модерни лаптопи, поддържащи съвременни софтуерни системи, които позволяват заместване на софтуер от ниско ниво. Друго нещо, което трябва да имате предвид е, че не е добра идея да закупите компютъра си онлайн, тъй като той може да бъде прихванат по време на доставката. Кампхойс препоръчва да го купите от магазин за втора ръка и да платите в брой. Той посочва също, че би трябвало да забраните всякаква свързаност: Премахнете всички Ethernet, модем, Wi-Fi или Bluetooth възможности за свързване. Лично аз познавам експерти по сигурността, които не биха се доверили на такъв компютър.

  

  ThinkPad X60. Не го купувайте онлайн

  12) Обучете осведомителите си: Възможно е, когато оригиналната и ценна информация достигне до вас, вече да е твърде късно. Вашият източник може да е допуснал всяка възможна грешка, оставяйки след себе си диря от доказателства. Но освен необходимостта да защитите информацията, щом веднъж попадне в ръцете ви, трябва да се постараете да научите и източниците си как да крият информацията: да я складират на сигурно място, посредством надеждни устройства. Повечето хора нямат идея как да се погрижат за опазването на поверителна информация, и като цяло, срещу какво се изправят, в момента в който се свържат с вас.

  13) Използвайте специализирана и сигурна система, за получаване на документи: Заменете Dropbox или Google Drive и ползвайте някоя по-малко популярна, но по-надеждна услуга. SecureDrop например е специализирана система, която ви позволява да получавате файлове от анонимни източници и надеждно да ги сканирате и проверявате. Едуард Сноудън описа Dropbox като „враждебна към поверителността” услуга и препоръчва Spideroak като алтернатива. OnionShare е друга безплатна услуга, която позволява лесно и анонимно прехвърляне на файлове.

  

  14) Не съхранявайте бележки: – нито на лаптоп, нито в календар или списък с контакти в телефона или компютъра си, или в облак – не запазвайте записи с имената на вашите източници, техните инициали, телефонни номера, имейли или потребителски имена в програмите за незабавни съобщения. Просто не го правете.

  15) Визуално проследяване: На път за тайна среща, избягвайте градския транспорт и предупредете източника си да строи същото. Би следвало да избягвате също да си определяте срещи на места като съвременни молове, където навсякъде има видео камери.

  16) Избягвайте социалните медии: Някои хора предпочитат крайна анонимност. Ако по някаква причина искате да изчезнете от лицето на земята, без да оставяте подробни профили след себе си във всяка социална медия, изтрийте изцяло профилите си. Това е различно от „деактивирането” им, положение в което всичките ви лични данни се запазват и могат да бъдат реактивирани.

  17) Сприятелете се с хакери: Това ще ви помогне да избегнете грешки, ще ви спести време и главоболия, и ще ви държи в крак с времето в епохата на една безумна технологична надпревара.

  18) Методи на плащане: Плащайте за всичко в брой, обмислете да използвате Bitcoins – купувайте ги анонимно (използвайте ръководството на Business Insider за целта) – и, в случай, че има кой да ги приеме в другия край на трансакцията, използвайте Darkcoin. Предплатена кредитна карта от онлайн магазин също е вариант.

  19) Внимавайте с хвърчащите бележки: Ако сте надраскали на коляно някаква информация върху къс хартия, която в докамбрийския свят са наричали бележка, унищожете я. Не забравяйте и намачкания лист на дъното на джоба ви. Да, същия този, до дъвката.
  &nbsp:

  3. Как да станем анонимни онлайн

  Отвъд защитата на комуникацията с вашия източник, и избягването на възможни пробиви в конфиденциална информация, с която сте се сдобили, би следвало също да избягвате проследяване по време на сърфиране.

  Онлайн навиците ви могат да разкрият или да подскажат върху какво работите, или дори по-лошо, да подскажат или да разкрият източника ви. Ето няколко златни правила за безопасно сърфиране в мрежата, а след това, в следващата част, за обезопасяване на вашия имейл акаунт:

  1) Режим на анонимно сърфиране: Има два основни начина за поддържане на анонимност по време на сърфиране в интернет. Първият, най-основен и популярен, но в крайна сметка незадоволителен начин, е да търсите информация в режим на анонимност, възможност, която повечето браузъри позволяват. Историята на сърфирането ви няма да бъде запазена, и основните технологии за проследяване използвани от рекламодателите, такива като HTTP бисквитките, няма да могат да оформят ваш профил в завършен вид. Но това е повече в сферата на пожелателното мислене по отношение на поверителността: В общи линии режимът скрива историята на сърфирането ви от членовете на семейството ви, които имат достъп до вашия компютър. Вашият IP адрес все още е проследим и цялата информация относно посещаваните от вас сайтове е видима за вашия интернет доставчик.

  2) Ползвайте алтернативни браузъри: Браузъри като Dooble, Comodo Dragon или SRWare Iron, които се фокусират върху поверителността, са с ограничени възможности. Можете да постигнете подобна степен на конфиденциалност, като просто изтривате бисквитките – късове програмен код свален от браузъра на вашата система от сайтовете, които посещавате. Тяхната роля е да проследяват активността ви и понякога дори да следят какво съдържание консумирате. Друг начин да останете анонимни, е като неутрализирате настройките за местоположение на вашия браузър, и да инсталирате различни опции с прицел върху анонимността. За да проверите дали сте изключили напълно всички бисквитки, можете да използвате приложението CCleaner, което се справя също с Flash бисквитки, но никой от тези браузъри не е изцяло криптиран. Единственият стандартен браузър, който осигурява пълна поверителност е Tor browser. Tor е неугледен и бавен, но ще защити и вас и източниците ви. Следващата секция ще ви даде по-подробна информация за това.

  3) TOR: Този „прочут” браузър, който бе разработен от военноморските сили на САЩ, ви позволява да оперирате в скрита мрежа, да провеждате скрита комуникация и да настройвате уебсайтове анонимно. Браузърът Tor, който може да бъде свален от Torproject.org, силно затруднява проследяването на вашата активност в интернет, както и не позволява на правителствените служби или интернет доставчика ви да засекат точното ви местоположение. Единственият недостатък е, че на моменти е твърде бавен и тромав – но това е така, само защото Tor ви прехвърля през три криптирани произволни релейни точки от цялото кълбо, преди да ви приземи върху желания уебсайт.

  Друга възможност свързана с Tor е да свалите Whonix, добре защитена операционна система, фокусирана върху конфиденциалността. Тя работи като портал за достъп към Tor и позволява свързаност само с Tor сайтове и потребители. Но най-популярната Tor операционна система е Tails (The Amnesiac Incognito Live System). Tails може да бъде заредена от USB флаш устройство или DVD и тя анонимизира цялата информация. Смята се, че Едуард Сноудън е почитател на този софтуер. Qubes е друга операционна система препоръчвана от Сноудън, която поддържа Whonix.

  4) Алтернативни търсещи машини: Най-популярната търсачка, Google, запазва историята на търсенето ви, с цел да оптимизира резултатите. За да спрете това персонализиране, трябва да кликнете на: Search Tools > All Results > Verbatim. Или да се впишете в профила си в Google на адрес: www.google.com/history, да намерите списък с предишни ваши търсения и да изберете какво искате да премахнете от него, като кликнете върху бутона ‘Remove Items’.

  

  DuckDuckGo. Търсеща машина, която не съхранява вашите данни

  Но за да избегнете напълно проследяване, за предпочитане е да ползвате търсеща машина като DuckDuckGo. Ако ви е трудно да се разделите с Google, свалете Searchlinkfix, най-малко за да държите настрана проследяващите URL адреси.

  5) Директно третиране на „късата” компютърна памет: Друг начин да неутрализирате опциите за проследяване на вашето сърфиране е като изтриете DNS кеша. Изтриването става с помощта на прости команди в операционната система. Рестартирането на рутера – който понякога има DNS кеш – или рестартирането на компютъра, може също да рестартира и техния DNS кеш.

  6) Опитайте се да избегнете HTML Web Storage: Протоколът Web Storage е вграден в HTML5, и за разлика от бисквитките, складираната информация е възможно да бъде проследявана или избирателно премахвана. Web storage е активен по подразбиране, так че ако използвате Internet Explorer или Firefox, просто го изключете. Можете също да използвате добавката Better Privacy за Firefox, която премахва автоматично съхранената информация. Разширението Click and Clean прави същото за Google Chrome.

  7) Ползвайте VPN: Както вече споменах, вашият интернет доставчик може да проследява кои сайтове разглеждате, и всеки който реши да ви подслушва, може да прихване и вашата комуникация. За да защитите всички входящи и изходящи комуникации, е важно да ползвате VPN (за цялостно разяснение кликнете тук). VPN криптира цялата ви цялата ви комуникация, така че нито вашият интернет доставчик, нито дори тайните служби, а още по-малко хакери, блуждаещи в безжичната мрежа на любимото ви заведение, ще могат да узнаят на кого сте изпратили имейл, чии услуги сте ползвали и т.н.

  Използването на VPN е обичайна практика сред хора, които биха искали, например, да видят целия каталог с филмите на Netflix извън САЩ. Не всяка VPN услуга обаче е подходяща за журналисти. Най-подходящата в този случай не би била задължително най-бързата или тази с най-добра поддръжка, а тази, за която се знае, че не пази записи на активността – така, не може да установи кой сте, какви сайтове посещавате и т.н.

  Надеждна VPN услуга може да осигури компания, която не се базира в някоя от страните на „14-те очи”, където на разузнавателните мрежи е разрешено да събират и споделят информация помежду си; преди всички други в САЩ. Така че VPN компаниите, разположени на територията на бившия Съветски съюз имат предимство. Техните съдилища не раздават с лека ръка заповеди за предаване на информацията, събирана от местните компании, независимо дали същата касае местни граждани или хора от чужда националност. Тук ще намерите списък с 5 VPN услуги, които изпъкват пред другите по отношение на поверителността, и всички те са извън страните на „14-те очи”.

  Между другото, дори правителствата да са излезли на лов за трафик, прикриван от VPN мрежите, все още можете да използвате невидими VPN услуги като TorGuard, с които да посрещнете това предизвикателство, независимо дали сте изправени пред действаща  цензура или следене от страна на правителството. Tor и VPN услугите ви предоставят идеалната защита, когато някой се опитва да се добере до историята на сърфирането ви, за да ви картотекира.
  

  8) Поправяйте пропуски в DNS: Използването на VPS не ви защитава напълно, защото този DNS трафик може да подскаже самоличността ви. DNSLeakTest.com ще ви позволи да засечете подобни пропуски. Ако тестът покаже, че DNS-а е на VPN доставчика ви, можете да сте спокойни, но ако покаже, че е на вашия интернет доставчик, вече не сте анонимни. Погледнете какво можете да направите в този случай тук.

  9) Виртуални машини: Този елегантен малък трик всъщност е втори (виртуален) компютър, който оперира като приложение в операционната ви система. Можете да сваляте файлове или да отваряте връзки по подобен начин към изолирания компютър, който препоръчах по-горе, така че вашият компютър е по-малко изложен на опасността от зловреден или шпионски софтуер от всякакъв тип. Софтуер за виртуализация, като VirtualBox трябва да се стартира през защитена операционна система. Когато файлът бъде свален виртуалната машина и интернет изключват; след като го използвате, ще трябва да го изтриете – а в зависимост от противника си, може би ще е добре, с файла да изтриете и виртуалната машина.

  

  HideMyAss прокси сървър. Аз ще скрия твоя, ти скрий моя

  10) Прокси сървър: Както в случая с виртуалните машини, тук също активността се мести в друга „зона” и ви позволява да се опазите от шпионски и други атаки. Всъщност, прокси сървърите заместват вашия IP адрес с техния, което може да заблуди хората, че сте, например, в друга страна.
  HideMyAss.com/proxy, Psiphon (с отворен код) и JonDonym, всички те предлагат сходна услуга. Някои експерти казват, че те трябва да се ползват с VPN и/или Tor за по-високи нива на сигурност. Но други експерти, с които съм разговарял лично, твърдят, че само Tor е достатъчен, за да сте възможно най-добре защитени.

  11) Още три типа разширения, които могат да подобрят нивото на защита:За да се уверите, че интернет протоколът на мястото където оперирате е https подсигурен, можете да инсталирате разширение наречено HTTPS Everywhere, създадено от фондация „Електронна граница” (EFF), една от организациите спонсориращи проекта Tor. Това разширение се препоръчва от много експерти по кибер сигурността; то гарантира, че уебсайтовете, които посещавате използват защитения протокол, което определено не е гаранция за нищо, но все пак е по-добър вариант от незащитения протокол.

  Вторият тип разширение контролира данните, които javaScript разкрива пред уебсайтовете (с цел да подобри сърфирането като цяло). Две популярни опции тук са ScriptSafe и NoScript.

  Друго разширение е браузърът Ghostery. Това разширение разкрива коя измежду 2000 компании ви следва, и ви дава възможност да блокирате нежеланите. Хитро, но така едва ли ще успеете да блокирате NSA. Privacy badger, проект на EFF, работи по подобен начин.
  

  .

  4. Защитете имейла си

  Как да защитите имейла си? Проблемът с поддържането на конфиденциалността на имейлите е дори още по-сложен: Google и Microsoft най-вероятно просто предоставят имейлите ви на държавните агенции при поискване. Какво можете да направите?

  1) Надеждни разширения: Най-простото решение, ако предположим, че ползвате обикновена пощенска услуга за уеб като Yahoo и Google, е да инсталирате към браузъра си добавката Mailvelope и да се уверите, че получателят на имейла ви от своя страна също я е инсталирал. Това разширение просто криптира (и декриптира) имейлите. Подобно, но по-ограничено разширение за Gmail, наречено SecureGmail има подобен ефект. Имейлите изпратени през него са криптирани и Google не може да ги дешифрира. Друга възможност е „Encrypted Communication”, лесна за ползване добавка към Firefox. За него ще ви е необходима парола, до която получателят има достъп – но помнете, че никога не трябва да я изпращате чрез имейл.

  2) Надеждни имейл доставчици: Hushmail е добър пример за пощенска услуга, която предлага по-добра защита, в сравнение с по-обикновените мрежи, но тя може да бъде притисната да предостави имейлите на американските правителствени служби след съдебна заповед, а освен това записва и съхранява IP адреси. Друга имейл услуга с подобни функции и ниво на сигурност е Kolab Now, която се гордее с факта, че съхранява по-голямата част от данните в Швейцария.

  3) Заменими имейл адреси (DEA’s): Това са имейл адреси, създадени със специално предназначение, които са напълно анонимни и биват изтривани веднага след използването им. Това решение, най-често използвано при абониране за различни услуги, с цел избягване на спам, е също отличен избор за запазване на анонимност. Не бих го препоръчал журналистите обаче, защото сигурността далеч не е най-силната страна на този метод. Има предостатъчно такива временни имейли, но британското издание Гардиън например, препоръчва Guerrilla Mail и Mailinator.

  Използването на Guerrilla Mail в Tor гарантира, че дори не може да се направи връзка вашия IP адрес и имейла ви. По същия начин, ако използвате софтуер за криптиране на имейли, като GnuPG, с Tor, ще сте напълно защитени. И така, нека помислим малко за криптиране на имейли.

  4) Криптиране на вашия имейл: Wired получиха тази препоръка от Мика Лий, фокусиран върху поверителността технолог, работил с фондация „Електронна граница”  (EFF) и „Медия от пръв поглед” (First Look Media) – (тук можете да прочете интервюто, което Лий взе от Едуард Сноудън): Криптирането на съобщения с уебмейл може да е предизвикателство. Често то изисква потребителят да копира и поставя съобщения в текстови прозорец, и след това да използва PGP, за да ги шифрира и дешифрира (PGP – Доста добра поверителност – е криптираща програма, която предоставя криптографична сигурност и удостоверяване на автентичността при обмен на данни). Ето защо Лий предлага различен подход при избор на имейл услуга, а именно използване на фокусирани върху конфиденциалността такива, като Riseup.net, имейл клиента на Mozilla Thunderbird, добавката за криптиране Enigmail и още една добавка наречена TorBirdy, която препраща съобщенията си през Tor.

  Както отбелязва Рийд в интервюто си с Кампхойс за journalism.co.uk, Грийнуолд почти загуби историята за NSA, защото от начало игнорира инструкциите на Сноудън за криптиране на имейли. С други думи, ако искате дадена новина да остане в историята, логично е да я опазите. Кампхойс е съгласен, че на PGP може да се има доверие. Както обясняват и той, и Рийд, с PGP криптиране, разполагате с публичен ключ, като публичния ви телефонен номер, но и с личен ключ. Публичният ключ може да се показва в Twitter, по визитки, уебсайтове и навсякъде другаде, където му дадете публичност, но личният ключ трябва да се съхранява надеждно, както и всяка друга важна и поверителна информация. Така, когато ваш източник иска да изпрати информация, ще използва личния ви ключ, за да криптира имейла си, който само вашия личен ключ може да дешифрира.

  Кампхойс препоръчва GNU Privacy Guard, версия на PGP с отворен код, която е лесна за настройване и получава активна поддръжка от своята общност. За криптиране на файлове, данни и твърди дискове, той препоръчва да се консултирате с безплатната електронна книга „Защита на информацията за журналисти”, публикувана съвместно със Силки Карло и издадена с помощта на Центъра за разследваща журналистика (CIJ), която подробно разяснява процеса.

  Ако изберете да криптирате самото съобщение, независимо от това кой е вашия имейл доставчик, добра идея е да използвате zip архив с парола, а 7ZIP е препоръчителният инструмент за това.

  5) Обратно в началото: Да, наясно съм, че това връщане към имейл статус 101 – но моля, старайте се да избягвате фишинг. Търсете малки правописни грешки в полето „от”; някой друг може да се представя за някого, когото познавате.

  И последни мисли за имейл криптирането: Един от основните проблеми, които не трябва да забравяте е, че дори след като криптирате имейлите си, не всичко е криптирано. Имейл адресът на подателя и получателя, съдържанието на полето „относно” и часа и датата, когато е изпратен имейлът, са винаги изложени на показ. Криптират се само прикачените файлове и текстът на самото писмо.

  

   5. Заключение

  Това са може би най-радикалните съвети, през които преминах, докато подготвях тази електронна книга.

  Както го обясни Мика Лий в едно интервю за WIRED относно поверителността: „Ако компютърът ви бъде хакнат, играта приключва. Изграждането на виртуален sandbox (ограничителен режим) около вашата комуникация онлайн е добър начин да предпазите останалата част от вашата система защитена. Tor е невероятен и може да ви направи анонимни. Но ако крайната ви точка бъде компрометирана, вашата анонимност също ще бъде. Ако действително ви е нужна анонимност, трябва да сте наистина добре защитени.”

  Журналистът Тони Лоси използва дори още по-резки думи в материал, публикуван в електронна книга за бъдещето на трансграничната разследваща журналистика, написана за фондацията Нийман в Харвард: „Някои журналисти, информатици и застъпници на поверителността на данните, са толкова разтревожени, че препоръчват на репортерите да се върнат към методите на старата школа… и да разчитат на лично взети интервюта и хартиена поща.”

  Надявам се, че съм помогнал на хора от бранша, както и на други, да съберат информация, която избистря какво трябва и можете да направите, за да подсигурите личната си и тази на вашите източници защита в тези трескави модерни времена.

   

  6. Списък с източниците, използвани за написването на тази електронна книга

  • Security for journalists: How to keep your sources and your information safe

  http://www.ire.org/blog/car-conference-blog/2016/03/12/security-journalists-how-keep-your-sources-and-you/

  • Securing data, sources and yourself

  ttp://www.ire.org/blog/car-conference-blog/2017/03/05/securing-data-sources-and-yourself/http://www.ire.org/blog/car-conference-blog/2017/03/05/securing-data-sources-and-yourself/

  • Surveillance and Security: Are reporters and news organizations doing enough to protect sources?

  http://niemanreports.org/articles/surveillance-and-security/

  • Muckraking Goes Global: The Future of Cross-Border Investigative Journalism

  http://niemanreports.org/books/muckraking-goes-global-the-future-of-cross-border-investigative-journalism/

  • The Ultimate Guide for Online Privacy

  https://www.vpnmentor.com/blog/ultimate-guide-online-privacy/

  • What Is a DNS Cache?

  https://www.lifewire.com/what-is-a-dns-cache-817514

  • How to Anonymize Everything You Do Online

  https://www.wired.com/2014/06/be-anonymous-online/

  • 19 ways to stay anonymous and protect your online privacy

  https://www.extremetech.com/internet/180485-the-ultimate-guide-to-staying-anonymous-and-protecting-your-privacy-online

  • Edward Snowden explains how to reclaim your privacy

  https://theintercept.com/2015/11/12/edward-snowden-explains-how-to-reclaim-your-privacy/

  • Information security for journalists: staying secure online

  https://www.journalism.co.uk/news/information-security-for-journalists-/s2/a562525/

  • NSA targets the privacy-conscious

  http://files.gendo.nl/presentaties/CIJ_Infosec&countersurv_4-07-2014.pdf

  • Obama DOJ formally accuses journalist in leak case of committing crimes

  https://www.theguardian.com/commentisfree/2013/may/20/obama-doj-james-rosen-criminality

  • Your WhatsApp secrets are safe now. But Big Brother is still watching you…

  https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/apr/10/whatsapp-encryption-billion-users-data-security

  • Obama Pursuing Leakers Sends Warning to Whistle-Blowersh

  ttp://www.bloomberg.com/news/2012-10-18/obama-pursuing-leakers-sends-warning-to-whistle-blowers.html

  • 6 encryption mistakes that lead to data breaches

  https://www.crypteron.com/blog/the-real-problem-with-encryption/?gclid=Cj0KEQiA9P7FBRCtoO33_LGUtPQBEiQAU_tBgDgBzD9wIXv94vwhj3qwhc6ewEYY
  eyjIeiXtMQiwF3caAsFn8P8HAQ

  

  За автора

  

  Майкъл Даган в момента е в процес на преход към стратегия за съдържанието и маркетинг за съдържанието на стартиращи проекти, след 25 години на позиция старши редактор в Haaretz group, водещата израелска медия. На последната си длъжност, той бе заместник-редактор на Haaretz, ръководейки и коордеинирайки всички операции: печат, дигитални издания и издания на иврит и английски език, както и свързани дейности, като провеждане на конгреси и събрания.

• О чем молчала Мариэтта Шагинян? (Внебрачныe дети Александра III)

  Источник: Обозреватель

  

  В октябре в одной из петербургских газет („Новый Петербургъ“) было опубликовано интервью с Александром Кутеневым, где прозвучала информация о внебрачных детях Александра III.

  Газета решила связаться с Александром Павловичем и уточнить у него этот вопрос.

  НП: Александр Павлович, не можете ли подробнее рассказать о внебрачных детях Александра III?

  АК: У Александра III, действительно, было немало внебрачных детей, поскольку он был человеком безудержным и страстным. Среди детей были и исторические знаменитости. В частности, Александр Ульянов, старший брат Владимира Ильича Ленина. Дело в том, что Мария Александровна, мать Ленина, была фрейлиной при дворе Александра II. Когда Александр III был просто великим князем, у него был роман с Марией Александровной, от него она в девичестве родила сына Александра. История знает немало подобных примеров: в России к бастардам относились гуманно – давали княжеский титул, приписывали к гвардейскому полку. Известно, что Ломоносов был сыном Петра I, князь Бобринский – сыном Потемкина и Екатерины II, Разумовский – внебрачным сыном Елизаветы. Все они, как вы знаете, сделали прекрасную карьеру, и никогда не чувствовали себя изгоями. Такая же участь была уготована и Александру, брату Ленина.

  Но Мария Александровна все испортила: вслед за Александром она родила еще ребенка – девочку, и к Александру III эта девочка уже никакого отношения не имела. Держать при дворе фрейлину с двумя детьми было неприлично. Чтобы замять скандал, решили передать дело охранке. Охранка нашла в Петербурге несчастного человека – гомосексуалиста Илью Ульянова. Как человек с не традиционной сексуальной ориентацией, он был на крючке у охранки. Ему дали в приданое к Марии Александровне дворянский титул, хлебное место в провинции, и молодожены отправились в Симбирск.

  И вся бы эта предыстория замялась, если бы не страстный нрав Марии Александровны. Она и в Симбирске не отличалась строгим поведением, и хотя сексуальная жизнь с Ильей Николаевичем у нее сложиться никак не могла, она родила еще четырех детей, неизвестно от каких отцов.

  Можете представить, каково было детям Ульяновых в гимназии. В маленьком городке все сразу становится известным, и мальчишки дразнили своих сверстников Ульяновых: припоминались и мамочка, и царь, и Илья Николаевич. В конечном счете все это отрицательно повлияло на Александра: он вырос очень озлобленным с желанием во что бы то ни стало шлепнуть папочку. С этими планами он и отбыл в Петербург на учебу. Остальное все организовала охранка. Как в наше время спецслужбы организовали Народный фронт и другие демократические организации. Там в те далекие времена охранка помогла Александру Ульянову войти в народовольческую революционную организацию и принять участие в покушении на царя.

  Как только Мария Александровна узнала, что сын арестован за покушение на царя, она сразу же поехала в Петербург и явилась к Александру III. Удивительное дело: ни один источник не поражается тому, что никому не известная бедная симбирская дворянка без всяких проволочек попадает на прием к царю! (Впрочем, историки никогда не удивлялись и тому факту, что даты рождения двух первых детей Ульяновых предшествуют дате свадьбы Ильи и Марии.) А Александр III принял свою старую пассию сразу и они вместе посетили Сашу в крепости. Царь простил «цареубийцу», пообещав дать ему княжеский титул, записать в гвардию. Но Сашенька оказался с характером, он сказал все, что думает об обоих своих родителях. И пообещал им, что как только очутится на свободе, предаст гласности всю их бесстыдную историю и обязательно швырнет бомбу в папочку! Поэтому на свободу Александра Ульянова так и не выпустили, а отправили в психушку, где он своей смертью умер в 1901 году. Историки не сходятся на способах казни, но казни никакой не было.

  Так Мария Александровна косвенно повлияла на судьбу своего старшего сына. Не очень повезло в такой семье и последующим детям. Поскольку Илья Николаевич знал, что дети не его, то он относился к ним как к потенциальным объектам своей любовной привязанности. Сашеньку как сына царя он никогда не трогал, а вот Володе досталась вся его пылкая неотцовская любовь. В юности Владимир Ильич был очень привлекателен. Как мать ни протестовала, она была бессильной отстоять сына: Илья Николаевич попрекал ее собственным поведением.

  НП: И что Ленин?

  АК: Он оставался до конца дней своих гомосексуалистом. Кстати, это известно во всем мире, только советские люди ничего не знали и жили в благоговейном поклонении вождю пролетариата. У Антониони снят фильм о великих гомосексуалистах, и Ленину в нем отведена особая глава. Об этом написано уже несколько книг.

  Страдал Ленин или нет впоследствии от своей ориентации, мы не можем сказать, но вот в детстве это для него тоже было нелегким испытанием: он вырос озлобленным, возненавидил весь мир. В гимназии он вымещал свое зло на сверстниках, дрался, бил своих супостатов, при всем при том он, конечно, был очень талантливым человеком.

  НП: А откуда у вас такая ошарашивающая информация?

  АК: Это тоже особая и интересная история. У ее истоков стоит Мариэтта Шагинян. В 70-х годах эта писательница писала книгу о Ленине и получила доступ к архивам. Видимо, хранители архивов сами не знали, что спрятано в бумагах за семью печатями. Когда Мариэтта Шагинян ознакомилась с бумагами, она была потрясена и написала докладную записку Леониду Ильичу Брежневу лично. Брежнев познакомил с этой информацией свой круг. Суслов три дня лежал с давлением и требовал расстрелять Шагинян за клевету. Но Брежнев поступил иначе: он вызвал Шагинян к себе и в обмен на молчание предложил ей премию за книгу о Ленине, квартиру и т.д. и т.п.

  НП: И Шагинян ведь действительно получила какую-то премию за книгу о Ленине?

  АК: Да, она получила Ленинскую премию за книгу «Четыре урока у Ленина». А записку засекретила и она лежала в архиве Центрального комитета партии. Когда я прочел в архиве эту записку, мне захотелось увидеть и сами архивные материалы. И я запросил копии. Все именно так и было…

  От редакции. Мы отдаем себе отчет, сколь неоднозначной будет реакция читателей на эту публикацию. Но времена замалчиваний и недосказанностей миновали, надеемся, навсегда. И точка зрения историка, исследовавшего эту «острую ситуацию», имеет полное право быть услышанной.

  И вновь продолжается бой…

  .

• Третият кабинет на Борисов встъпва в длъжност

  Бъдещият премиер връчи на президента Радев своето предложение за състава на МС. Следва гласуване в парламента

  

  Кабинетът „Борисов 3“ встъпва в длъжност. Точно в 9 часа сутринта кандидатът за премиер Бойко Борисов представи на президента Румен Радев своето предложение за състава на Министерския съвет.

  Лидерът на ГЕРБ върна на държавния глава изпълнен проучвателния мандат за съставяне на правителство.

  На „Дондуков” 2 бившият и най-вероятен бъдещ премиер представи структурата на правителството и имената на министрите.

  Когато каза името на новия здравен министър проф. Николай Петров, той вметна към президента: „Благодаря вчера за съдействието“.

  Сега следва продължение в Народното събрание, където депутати ще гласуват новото правителство. Ако се събере достатъчно мнозинството, то министрите ще бъдат избрани и ще се закълнат.

  Събитията ще продължат в Министерския съвет, където новите министри ще приемат властта от служебния кабинет на Огнян Герджиков, а след това ще отидат в министерствата си. /“Сега“/

  .

• Уикипедия вече е забранена в Турция

  В Турция тази сутрин бе забранен достъпът до Уикипедия – най-голямата свободна енциклопедия в света.

  

  Забраната е наложена от турския Съвет за информационни технологии и комуникации/BTK/ от 8 часа сутринта днес и важи за всички езици на сайта.

  Причина за блокирането на достъпа не се посочва. Забраната обаче е била наложена без предварително да е взето съдебно решение, а само със служебно решение на Съвета, предава БТА.

  Спирането на достъпа до Уикипедия предизвика протести в социалните мрежи.

  „Достъпът до информация е основно човешко право. Винаги ще съм до вас и ще се боря за това право“, написа в обръщение към турския народсъздателят на Уикипедия Джими Уейлс в Twitter.

  Според различни информации Турция е блокирала още десетки хиляди сайта, а вътрешни източници заявяват пред НТВ, че причината е свързана с „контратероризъм“.

  Вестник „Гардиън“ информира, че за забраната на популярния сайт турските власти са се позовали на закон предвиден за защита на националната сигурност. Сайтът припомня и размерите на течащите в южната ни съседка „чискти“, при които десетки хиляди хора попаднаха в затвора или бяха уволнени от работа. /Dir.bg/

  .

• Македония: Ами сега на кѫде?

  Ами сега на кѫде?

  .

  Георги Младенов, „Македонска трибуна“

  …Въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония, много се спекулира съ братята българи отъ Солунъ, както и съ българскиятъ революционеръ Гоце Делчевъ. Никой отъ тези сръбско-македонски фалшификатори, не намери за удобно да публикува единъ оригиналенъ български документъ, отъ нашето минало!

  Вардарска Македония днесь е предъ края на своята сърбо-македонска агония! Албанцитѣ, които живеяьтъ въвъ Вардарска Македония, искътъ признание че сѫ частъ отъ тази Макадония и искътъ, албанскиятъ езикъ да бѫде офецияленъ езикъ на поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония! Онези, които управлявътъ Македония за сърбитѣ, немътъ намерение да позволятъ канонизирането на територията! Македония е очаква разделяне между Албания и България! За това разделяне писаха интересни лидери отъ свѣтовното научно пространство!

  Сърбо-македонцитѣ на Колчо Груевски въ градъ Торонто Канада, сѫ много недоволни отъ България, че не иска да имъ помогне, за да може да запазятъ македонизма въ републиката! Ние отъ редакцията на вестника имъ отговорихме, че ние смѣ за разделянето на републиката, между Албания и България! За насъ всяко друго решение е само приказки отъ хиляда и една нощъ! Дали България има мнение по въпроса или не, за албанитѣ няма голямо значение!

  Въ поробена отъ сърбитѣ Вардарска Македония никой отъ фалшификаторитѣ не е написълъ единъ редъ съ коя държава искътъ да прикачвътъ, онази часть на Македония, която е населена съ българи? Въ миналото искъхмѣ синоветѣ на БКП да напишътъ българската национално доктрина за Македония! Следъ като онези, които управлявът България, ги е страхъ да напишътъ нещо за Македония, ние смятаме за нужно да го напишемъ ние, понеже ние смѣ си надвили на страха и няма отъ какво да се плашим.

  

  .

  На тепсия имъ е дадоха Македония на албанцитѣ!

  .

  Сѫбитията отъ 27 Априлъ 2017 г. въ парламента на Днешната Югославска република Македония, направиха българскитѣ депутати отъ новото правителство на маймуни!

  Всички парламентаристи гласуваха за Днешната Югославска Република Македония да бѫде запазена такава, каквато е днесь!

  Ние отъ редакцията на вестника намираме за нужно да поеснимъ, че албанцитѣ отъ териториитѣ, кѫдето живеятъ тѣ, искътъ да свормирътъ една албанска държава! Ако албанцитѣ въвъ Вардарска Македония днесь сѫ 35%, само следъ няколко години ще бѫдътъ повече отъ 50 % и тогава, днешната сръбска република Македония става часть отъ Албания! Понеже българскитѣ парламентаристи сѫ импотентни путани, тѣ сега искътъ Европа да имъ вади кестенитѣ, които сръбската БКП ги насади по България и Македония!

  Президента на България ще иска отъ някой си бюрократъ, които не знае кѫде е Македония, да реши проблема тамъ, понеже президента на България нямълъ право да се меши въвъ вътрешнитѣ работи на Македония!

  Българскитѣ депутати всички имътъ нужда от една инжекция OLAZAPIN и следъ това, да бѫдътъ изпратени на почивка въ Кърлуково!

  Въвъ всички писания за проблема въ Македония, само няколко журналиста минаха българскиятъ изпитъ.

  Красимира Узуновъ предупреди днешнитѣ управници на България, при унтришното прикачване на Македония къмъ България, да не ни пращътъ неграмотнитѣ шопи за учители! Македония си има много млади хора, които сѫ завършили въ българскитѣ университети!

  Другиятъ журналистъ, които заслужава да бѫде споменатъ, е Пандо Ефтимовъ, които иска отъ новото правителство на България да почне отново съ даването на българко гражданство на поробенитѣ българи тамъ.

  Лараръ Младеновъ отъ българскиятъ клубъ въ Скопие сѫщо, така го каза ясно, че столицата на Македония е София, а не Скопие!

  Ние намерихме за уместно да сѫобщимъ на управницитѣ на България, че е врѣме да се разберемъ съ албанцитѣ за разделянето на Вардарска Македония, преди да имъ бѫде дадена цялата на тепция!

  .

• България пак е на дъното в класацията по свобода на словото

  България е поставена на 109-то място в света по свобода на словото в класацията на „Репортери без граници“ за 2017 г.

  

  В частта за българската медийна среда авторите на индекса за 2017 г. посочват, че причините за най-ниската в ЕС позиция са това, че тя е „доминирана от корупция и сливане между медии, политици и олигарси, включително Делян Пеевски (…) собственик на медийна група, притежаваща 6 вестника и контролираща почти 80% от разпространението на печатни издания“.

  Непрестижното 109-то място обаче може да се счете и за добра новина, тъй като през м.г. страната ни заемаше 113-то място. На първо място в класацията на „Репортери без граници“ е Норвегия, последвана от Швеция и Финландия. В топ 10 единствените държави, които не са от Европа, са Коста Рика и Ямайка. На картата на класацията България е единствената страна от ЕС отбелязана в червено. Единствената европейска държава с тази индикация е Беларус. Преди България по свобода на словото са държави като Киргизстан, Тунис, Панама, Габон и Боливия. На последно място е Северна Корея, която е поставена на 180-то място.

  Свободата на пресата никога не е била по-заплашена както сега, в „новата ера на пост-истината и фалшивите новини“ след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ – заявиха от „Репортери без граници“, предава AFP. /“Сега“/

  .

• Деца с добри сърца с акция за Българското неделно училище в Малта

  

  Децата от 3 „а” клас в СУ „Пейо Яворов” в Сливен, с класен ръководител Радост Рундева, организираха акция за събиране на книги, които ще изпратят в Българското неделно училище „Св.Св. Кирил и Методий” в Малта.

  „Работя с децата вече трета година – сподели класният ръководител Радост Рундева. – Най-важното за мен е винаги е било да изградя децата не само като отлични ученици, но и като личности. Работим по много класови проекти, заедно с родителите. Още в първи клас решихме, че в класа ще растат деца, които имат добри сърца. В тази връзка се отзовавахме и събирахме средства за деца в нужда, наскоро дарихме 250 лв. на детенце със здравословни проблеми, а в момента сме в кампания за събиране на средства на болно дете. Преди Великден бяхме в Дома за стари хора и зарадвахме възрастните хора с кошница с яйца и козунаци, посетихме и Помощното училище.

  

  Точно през Великата седмица възникна и идеята да напишем писмо до Българското неделно училище в Малта. Свързахме се с Диди Михова, която е от Сливен, но живее от няколко години в Малта и е в Родителския съвет, и попитахме какво могат нашите деца с добри сърца да направят за Неделното училище. Имайки предвид, че те не разполагат с достатъчно голяма база, нямат голяма библиотека, а само такава, в която има 30 български книги, решихме, че за да се съхраняват българският дух и традициите при тези деца, които растат в друга държава, трябва да изпратим поне по две книги от дете. Държа да отбележа, че това не са купени нови книги, а книги от библиотеките на нашите деца. Идеята беше нашите ученици да дарят ценни за тях книги на своите другарчета в Малта, да им дадат по този начин нещо свое. До момента сме събрали близо 80 книги – българска и световна художествена литература, помощна литература за обучение по литература и др. Но те са само част от дарението. Елена Карадимова ще дари голяма част от своята библиотека. Освен книгите, ще изпратим в Малта и три портрета: на създателите на славянската писменост Кирил и Методий, на патриарха на българската литература Иван Вазов и на поета-революционер Христо Ботев, както и българския трибагреник, с имената на нашите 22 деца от класа, които дават частица от себе си на българчетата в Малта. Заедно с това ще изпратим и дискове с открити уроци „Час по родолюбие”, които сме правили с децата. Това са часове, в които децата показват своите знания по история, показват своята любов към Родината. Надявам се, че дисковете, които децата ще гледат в Малта, ще им помогнат да разберат как българските ученици изучават своята история, ще им припомнят кои са българските бележити личности и апостолите на свободата. А защо не да ги накараме и те да направят нещо подобно там?

  Това ще бъде само началото. Искам да направим връзка с децата от Неделното училище, да създадем общ сайт, в който да получаваме информация как те празнуват там българските празници, да видим с какво бихме могли да помагаме, да осъществим кореспонденция между нашите деца и децата от Неделното училище и т.н.”

  Българско неделно училище „Св.св. Кирил и Методий” в Малта е основано на 30 октомври 2015 година. В него в събота и неделя на две смени се обучават над 80 ученици. Директор е Валентин Вълчев. Има четирима учители: Асенка Богданова-Манова – предучилищна група – Български език и художествена литература, 1 клас, БЕЛ и околен свят; Гергана Костова – БЕЛ, История; Зорница Кирова – Български език и литература и Човек и общество; Лидия Кортова – БЕЛ, Човек и общество. Училището се управлява от директора и от Родителски съвет, който помага при взимането на решения, свързани с учебния процес и оформянето на документи.

  От създаването си до момента децата от Неделното училище са имали няколко изяви по повод на националния празник 3-ти март, Майските празници на българската култура, които се проведоха в Президентския дворец в присъствието на Н.П Мари-Луиз Колейро Прека, и завършването на учебната година.

  Целта на Българското неделно училище е да събере и обедини българските деца, които живеят в Малта, да им предаде любовта към България, езика и традициите ни. Голяма част от българските деца са родени в Малта, останалите са дошли с родителите си. Те живеят, учат и растат там, говорят малтийски и познават малтийската история и традиции. Дълг на училището е да ги запознае и с българските.

  Източник: Sliven News

• Георги Котев: Фотоволтаици „произвеждат енергия“… в тъмната част на денонощието

  Тихо, да не ни чуят алчните капиталисти!

  Георги Котев, Gikotev.blog.bg

  Сега ще станете свидетели на поредното гениално българско откритие, от вселенски мащаб, което в най-скоро време ще ни направи най-богатите и най-силната нация поне на нашата планета. То се състои в това, че неизвестен роден „гений“ е изобретил производство на електроенергия от слънцето и в тъмната част на денонощието. Това става от актуалната информация на Електроенергийния системен оператор (ЕСО ТУК), която се опреснява през няколко секунди. Ето как изглежда картинката от тази сутрин (б.р. – от вчера). За по-добър преглед и прочит кликнете с мишката върху долната снимка.

  

  Горните дата, час, шарена „питка“ и таблицата от дясно са моментна снимка от показанията на ЕСО за производството на електроенергия, по източници. Най-отдолу на снимката виждате таблица от сайта на Института по астрономия към БАН и Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен (ТУК). В долната таблица са показани часовете на изгрев на слънцето, часовете на върховото му разположение и на залеза, за месец април 2017-та г. Значи днес слънцето е изгряло над страната ни в 6:30 часа. А сега погледнете часовника на ЕСО.

  Какво излиза? Че на ОСЕМНАДЕСЕТАТА минута от изгрева на слънцето фотоволтаичните инсталации в страната ни вече са били толкова натоварени, че произвеждат електроенергия, колкото над половината от който и да е работещ блок в АЕЦ „Козлодуй“. Следователно, в края на първия час след изгрева (7:30 ч.) те ще са натоварени, колкото цялата АЕЦ? А в 13:25 ч., когато слънцето е в пикова фаза, оставям да определите сами…

  При такива безгранични възможности на страната ни е чудно, защо (из)родната политико-енерГЕПИйна мафия се напъва да запази убиващите ни ТЕЦ-ове? Или всичко си е в реда на нещата? Както винаги?

  А може би пък точно това „гениално“ изобретение предизвиква това, че „Аномалиите продължават една след друга„?

  Ако ЕСО имат някакъв проблем, нека се обърнат към ядрената мафия, която вече се поправи, макар и на ЧЕТВЪРТИЯ ден, след като я предупредих в „Спрян реактор в АЕЦ „Козлодуй“ продължава да тлее„.

  Ако някой не вярва на горното, нека утре след като се събуди провери показанията на ЕСО. Желателно е това да стане преди 9:30 часа.

  .

• Do not endorse and strengthen Bulgarian Mafia! Open Letter to British American Tobacco

  От сайта Биволъ разпространиха отворено писмо, което поместваме по-долу

  

  ОТВОРЕНО ПИСМО

  До Управителния съвет на Бритиш-Американ Тобако, БАТ (British American Tobacco):

  Не подкрепяйте и не укрепвайте българската мафия!

  Аргументи срещу планираната от БАТ инвестиция в „Булгартабак“ на стойност 100 милиона евро.

  Уважаеми членове на Управителния съвет на БАТ,

  Ние, долуподписаните, призоваваме към спазване на ангажимента ви за прозрачност и за прилагане на най-високите стандарти за корпоративно поведение и Ви молим да спрете обявената на 12 април сделка за „Булгартабак“ за 100 милиона евро.

  Пoзволяваме си да ви напомним, че през февруари тази година парламентът на Великобритания прие така наречения британски „Законопроект Магнитски“. Тогава Министърът на сигурността на Обединеното кралство Бен Уолис каза: „Трябва да превърнем Обединеното кралство във враждебна среда за онези, които искат да се занимават с престъпления и корупция и да укриват и използват приходите от тях. В ситуация на все по-конкурентен международен пазар Великобритания просто не може да си позволи да бъде рай за мръсни пари.“

  Предупреждаваме ви, че чрез сделката „Булгартабак“ вие ще подадете приятелска ръка на лица, „които искат да се занимават с престъпления и корупция и укриват и използват приходите от тях“. Ще дадете възможност на клептократи да се възползват от активи с вероятен престъпен произход.
  Настояваме да вземете предвид сенчестата собственост в „Булгартабак“.

  Знаете ли КОЙ е истинският му собственик? Знаете ли КОЙ ще спечели от вашата инвестиция? Умишлено използваме главни букви за КОЙ, за да насочим вниманието ви към тесните връзки между собствениците на „Булгартабак“ и криминалния модел „КОЙ“ на задкулисието в България. Упражнила ли е вашата компания така наречения дю дилиджънс (due diligence), за да проучи обстойно репутационния риск произтичащ от отношенията със собствениците или собственика на „Булгартабак“?

  Съществуват изобилни доказателства, че приватизацията на „Булгартабак“ е престъпна схема, осъществена с участието на български политици, както и че високопоставени служители на „Булгартабак“ са участвали в трансгранична контрабанда на цигари, мащабно укриване на данъци и сделки с терористични организации в региона на Близкия изток. Знае ли вашият Управителен съвет за наличието на тези доказателства? Загрижен ли е, че пристъпването към подобна сделка би подпомогнало българската мафия да присвои приходи с престъпен произход? Тревожи ли ви това, че престъпни и корумпирани групи може да използват парите на компанията ви, за да засилят контрола над медиите и да задълбочат корупцията в съдебната власт и между държавните чиновници в България, което е един много вероятен сценарий? Ще ви притесни ли това, че вашата инвестиция ще влоши допълнително условията в тази най-малко свободна и най-корумпирана държава в Европейския съюз?

  Ако отговорът на който и да е от горните въпроси е „да“, тогава ние ви призоваваме да прекратите тази сделка. Престъпленията, извършени от собствениците на „Булгартабак“, в един момент неизбежно ще бъдат разследвани и разкрити, а активите на дружеството ще бъдат конфискувани от българското правителство. Само тогава БАТ биха могли да купят активите от правителството в чиста и прозрачна сделка и без риск за собствената си репутация.

  Не купувайте от мафията сега!

  .

  OPEN LETTER

  To the Board of Directors of British American Tobacco (BAT):

  Do not endorse and strengthen Bulgarian Mafia. Arguments against the planned BAT €100M investment in Bulgartabac

  Dear BAT Board Members,

  We, the undersigned, call on your commitment to transparency and to the highest standards of corporate conduct and ask you to halt your company’s €100М Bulgartabac deal, announced on April 12.

  We would like to draw your attention to the fact that, in February this year, the British Parliament adopted the so-called British ‘Magnitsky Bill.’ The U.K. Security Minister Ben Wallace said then: ‘We need to make the UK a hostile environment for those seeking to move, hide and use the proceeds of crime and corruption. In an increasingly competitive international marketplace, the UK just cannot afford to be a haven for dirty money.’

  We alert you that with the Bulgartabac deal you would be extending a friendly hand to individuals ‘seeking to move, hide and use the proceeds of crime and corruption.’ You would be affording kleptocrats the opportunity to profit from assets of possible criminal origin.

  We strongly suggest that you consider Bulgartabac’s shady ownership. Do you know WHO is the real owner of Bulgartabac? Do you know WHO will benefit from your investment? We deliberately use the capitalized WHO here to draw your attention to the association between the owners of Bulgartabac and the criminal backstage model ‘WHO’ in Bulgaria. Did your company perform actual due diligence of the reputation risk coming from dealings with the Bulgartabac’s owners, or owner?

  Ample evidence exists that the privatization of Bulgartabac was a criminal scheme involving high-profile Bulgarian politicians. Ample evidence exists that Bulgartabac officials were involved in cross-border smuggling of cigarettes, large-scale tax evasion and transactions with terrorist organizations in the Middle East region. Is your Board aware of the existence of this evidence? Is the Board concerned about the possibility that by proceeding with this deal BAT might be helping the Bulgarian Mafia to embezzle revenues of criminal origin? Were criminal and corrupt groups to use your company’s money to tighten their grip on media and to deepen corruption among the judiciary and government officials in Bulgaria, which is a very likely scenario, would that disturb you, the Board members? Would it worry you if your investment worsened the conditions in this least free and most corrupt European Union country?

  If your answer is yes to any of the above questions, please stop this deal. It is inevitable that one day the criminal dealings of the owners of Bulgartabac will be investigated and exposed, and the assets of the company seized by the Bulgarian government. BAT could then buy the assets from the government in a clean and transparent deal with no risk to its own reputation.

  Do not buy from the Mafia now!

  Evidence:

  The Economist: Breaking up with Peevski
  Bulgaria’s government must cut ties with the oligarchy

  Bivol: Bulgartabac Mafia I Part 1: Undercover privatization – unique document reveals the dark side of the tobacco holding deal

  Bivol: Bulgartabac Mafia II The „black money“ trail -from Vienna to the Persian Gulf

  Milliyet: Turkey Exposes Bulgartabac as Major Smuggler „Milliyet“ published a report of the Turkish secret service on cigarette smuggling

  Bivol: Bulgartabac Sold Cigarettes for More Than One Billion Dollars Annually to Iraqi Smuggler

  Bivol: Middle East Distributors of Bulgarian Tobacco Maker Are Outlawed

  Sofia Globe: Turkey bans Bulgarian politicians from entering country – reports

  Bulgarian National Radio: Ѕmoke bіllowіng frаm Delyan Peevski’s business empire

  Bivol: How Much Does Peevski Weigh? BGN 1.5 Billion!
  Deleted document proves the real scale of the oligarch’s empire

  Reporters Without Borders Latest Report: Media, When Oligarchs Go Shopping; Peevski Is Swinging Media Baseball Bats

  The Guardian: Why Bulgaria is the EU’s lowest ranked country on press freedom index

  Spiegel: Bulgarischer Politiker Peewski Eisberg der Korruption

  Wiener Zeitung: Land in Oligarch’s Hand

  French Ambassador Urges Bulgarians Not to Emigrate and ‘Leave Country to Peevski’ 

  Forbes: The Bulgarian Game Of Thrones

  .

  This petition will be delivered to:

  • British American Tobacco

  Подпишете петицията (линк)

  .

• Дългът на България се е удвоил за 4 години и вече е над 27 млрд. лева

  

  Дългът на България за 2016 г. е в размер на 27,321 милиарда лева, или 29.5% от БВП. През последните години държавният дълг неизменно се увеличава. През 2013 г. той е бил под 14 милиарда лева, докато за 2016 година е двойно по-голям. Преди четири години държавният ни дълг е възлизал на едва 17% от БВП, предава Оффнюс, по данни на НСИ.

  През 2016 г. институционален сектор „Държавно управление” отчита бюджетен излишък от 30 млн. лв., или 0.03% от БВП, показват предварителните данни на статистиката.

  Дефицитът в подсектор „Централно управление” е в размер на 44 млн. лв. – 0.05% от БВП. Подсектор „Местно управление” е реализирал излишък от 52 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове” – от 21 млн. лева. /“Сега“/

  .

• <<
• 1
...
• 36
• 37
• 38
• 39
• 40
• 41
• 42
• 43
• 44
• 45
• 46
...
• 416
• >>