Всички авторски страници

Авторски

• Сергей Худиев: Революция на финишной прямой

  Явления, которые существовали во время Февральской революции, практически неизменно воспроизводятся и в наши дни. Как едва заметные вирусы могут убить организм ослабленный, так и некоторые идеологические штаммы могут терпеливо ждать своего часа.

  Сергей Худиев, ВЗГЛЯД

  

  В эти дни ровно сто лет назад вышла на финишную прямую – и совершилась –  Февральская революция. Она оказалась в тени последовавшего за ней «Великого Октября», и внимания на нее обращают не очень много.

  Хуже того, она иногда воспринимается как нечто хорошее, правильное – она, мол, принесла долгожданную свободу, и если бы большевики не прервали ее развитие, Россия обратилась бы в мирную и процветающую державу. Вот только внезапно, как черт из табакерки, из немецкого пломбированного вагона выскочил Ленин и все испортил.

  В реальности Февральская революция явилась одним из этапов – и, возможно, даже важнейшим этапом – разрушения российского государства. Революция привела к катастрофе – и ни к чему другому она привести не могла.

  Как сказал уже годы спустя главный либеральный идеолог Февраля, министр первого состава Временного правительства П. Н. Милюков, «история проклянет вождей так называемых пролетариев, но проклянет и нас, вызвавших бурю». Сегодня нам важно, оглядываясь на эти трагические события, понять, что к ним привело.

  Накопились ли на тот момент в Российской империи проблемы и противоречия, которые требовали своего разрешения? Это несомненно.

  Но у страны уже был опыт грандиозных мирных преобразований. «Великие Реформы» 1860-х годов, когда произошла отмена крепостного права и другие глубочайшие перемены, совершились мирно, законно, после долгих советов и рассуждений.

  В других странах подобные преобразования совершались ценой кровавых революций и опустошительных гражданских войн, но нашим предкам удалось показать пример того, что это вовсе не обязательно.

  Как не обязательно было устраивать революцию в 1917-м, тем более что, по общему мнению исследователей, ситуация на фронте к тому моменту была уже благоприятна для России.

  Конечно, к революции привел целый ряд факторов, подробным рассмотрением которых занимаются профессиональные историки. Часть из них сейчас, очевидно, отсутствует – например, на тот момент уже три года длилась Мировая война с миллионами жертв.

  Но некоторые явления, которые существовали тогда, практически неизменно воспроизводятся и в наши дни. Как вирусы, которые обращают на себя мало внимания в здоровом организме, могут убить организм ослабленный, так и некоторые идеологические штаммы могут терпеливо ждать своего часа.

  Об этом и хочется сказать.

  

  Каким образом революционерам удалось совратить такое множество народу? Как так получилось, что множество не самых глупых людей радостно скакали с красными бантами, приветствуя падение «проклятого самодержавия»?

  В конце концов, Французская революция уже была, и уже можно было догадаться, что свержение монарха приведет к обвалу всякой законности и порядка, гражданской смуте и масштабному братоубийству. Конечно, революция создает атмосферу массового опьянения, затягивающей психологической воронки – но что-то должно было подготовить людей, которые в эту воронку с готовностью прыгали.

  Это несколько проясняется, когда читаешь гражданственную публицистику той эпохи. Многие грамотные люди, которых сейчас бы назвали «лидерами общественного мнения», оказались поражены определенным этическим извращением. Они приняли – и стали горячо проповедовать, еще задолго до революции – этику, которая была в некоторых отношениях вывернутой наизнанку. Сами представления о добре и зле были – не полностью, но в некоторых аспектах – поменяны местами.

  В традиционной этике мятежник есть злодей, изменник, клятвопреступник, предатель своего государя и своих сограждан, в инвертированной, напротив, – герой, и именно удаление от мятежа есть постыдное малодушие.

  Верноподданный – похвала в традиционной этике и оскорбление – в инвертированной. Традиционная ориентируется на непричинение вреда; она согласна с максимой Гиппократа «не навреди». Революционная – воодушевлена видением дивного нового мира, ради которого причинять масштабный вред вполне уместно и допустимо.

  Там, где консерватор стремится к сохранению государственной и общественной ткани, к улучшениям в уже существующем контексте (как в 1860-х), революционер желает все снести и возвести некое дивное новое здание на образовавшемся пустыре (как в 1917-м).

  В консервативной этике большую роль играет почтение. Как говорит Апостол: «Всех почитайте, братство любите, Бога бойтесь, царя чтите» (1 Пет. 2:17). Это почтение к своей исторической традиции, к государству, к религии.

  Революционная этика – это этика презрения. Все подлежит глумлению и осмеянию; все старые ценности должны быть уничтожены.

  Разрушение доверия к государю и государству, распространение слухов и обвинений, которые, как потом оказалось, были совершенно ложными и клеветническими, было важной частью революции.

  Этим (вполне намеренно) разрушалась основа законности – привычка к повиновению.

  О чем говорят эти печальнейшие уроки?

  О том, что общество не может менять добро и зло местами безнаказанно; мятеж, призывы к мятежу, романтизация мятежа – это несомненное зло и всегда будет злом. Режимы, настолько ужасные, чтобы революция против них была оправданной, как раз и приходят к власти в результате революций.

  Увы, революционная этика – вполне заметное явление и сейчас. Да, в наши дни нет революционной ситуации. Но это означает, что мы в гораздо более спокойной обстановке можем рассмотреть это явление и сказать – это зло, от него следует отречься.

• Ревизията на служебното правителство се оказа секретна

  

  Докладът от ревизията на министерствата, която извърши служебното правителство, няма да стане публично достояние. Обобщеният му вариант бе публикуван днес, но той на практика повтаря изявлението служебния премиер Огнян Герджиков от миналата седмица и не дава дори обща картина за съмнителните практики при провеждането на обществените поръчки.

  От доклада са изключени всички обществените поръчки, проверявани от Агенцията за държавна финансова инспекция и прокуратурата, и така на практика дори да има установени нередности, те няма да бъдат публично оповестени, коментира Медиапул.

  Така гръмко лансираната проверка в Министерството на отбраната, например, която според първоначалния анонс беше засякла над 100 съмнителни обществени поръчки, впоследствие сведени до 9-10, в обобщения доклад присъства само с установено забавяне на някои поръчки, като единствената конкретно посочена е тази за доставка на храна и напитки.

  Сред малкото посочени конкретни поръчки са ремонтите на участъци от магистралите „Тракия“ и „Хемус“, е и спираната няколко пъти поръчка за тол системата. В Министерството на икономиката за засечени дискриминационни условия в техническите спецификации при определянето на изпълнители по оперативната програма за конкурентоспособността.

  В документа се дават и три препоръки за подобряване на процедурите при провеждането на обществените поръчки: да се повиши експертният капацитет на служителите, да се въведе централизирана уеб-базирана платформа и да се обмислят промени в Закона за обществените поръчки и в Закона за защита на конкуренцията. /„Сега“/

  .

• Обявиха България за втора в света по винен туризъм за 2017-та

  България е на второ място в топ 10 на най-добрите дестинации за вино през 2017 г., според авторитетното сп. „Wine Enthusiast“

  Мария Димитрова, Kmeta.bg

  

  Тракийският регион е на крачка от върха в световната класация за най-добрите туристически винени дестинации за тази година. Това определи едно от най-авторитетните списания за вино „Wine Enthusiast“. Редакторите Майк и Джеф бяха жури на Concours Mondial de Bruxelles в Пловдив през 2016 г. Тогава те посетиха града под тепетата, като споделиха положителните впечатления от региона.

  Concours Mondial de Bruxelles е най-престижното, независимо състезание за вино в света. Миналата година то се проведе в Пловдив, където над 320 професионали съдии (енолози, сомелиери, винени журналисти, купувачи и вносители на вино) от 52 нации дегустираха и оценяваха над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни. Тогава българските вина спечелиха 109 медала (рекордно количество в цялата винена история на България).

  „Само на няколко минути от Стария град, ще намерите красива стая за дегустация на Dragomir Winery Estate, където можете да опитате вина, произведени от местни и международни сортове. Minkov Brothers е друга очарователна винарска изба, построена на живописен хълм. Един от най-старите винарни в България, Асеновград ООД е основана през 1947 г. Нейната Chateau Assena е чудесно място да се спре, когато сте на посещение на Бачковския манастир“, казва посетител на винения конкурс.

  На първо място е класиран град Кафаяте, Аржентина, а веднага след нас, с бронзов медал са Канарските острови, Испания. Сред 10-те най-добри туристически вино дестинации са и Нова Зеландия, Франция, Англия, Италия, Германия и САЩ.

   

• Tsargrad.tv: ИГИЛ захватила город в Швеции

  Шведский город Мальмё оккупирован мигрантами, среди которых – банды „Исламского государства“

   Алексей Балашов, Tsargrad.tv

  

  Мальмё, третий по величине город в Швеции, капитулировал перед армией мигрантов. Сначала городская полиция признала, что не в состоянии обеспечить порядок на улицах, а накануне частная электрокомпания „Хёггс Эль“ заявила о прекращении работы в городе из-за угрозы жизни её сотрудников. Всему виной – беженцы, которые теперь составляют почти половину населения города. Конкурирующие банды мигрантов делят город на сферы влияния.

  На улицах постоянно слышна стрельба и взрывы – во время разборок и грабительских нападений мигранты пускают петарды – так они сеют панику и страх среди местных жителей.

  Ситуация критичная – многие районы, как, например, Розенгор и Севед полностью заселены пришельцами. Местные жители, не в силах противостоять беспределу, просто бегут из города.

  В Мальмё в основном заправляют иракские беженцы. Они переняли тактику ДАИШ – уличный террор, атаки на представителей власти и организация массовых изнасилований местных жительниц, которые воспринимаются как военный трофеи. Нападают даже на полицейских.

  Шведское правительство и сейчас замалчивает проблему, считает, что шведы сами провоцируют мигрантов. Полицейским в соответствии с приказом 291 предписано скрывать все факты преступной деятельности мигрантов от общественности.

  Либеральные политики списывают всё просто на плохое воспитание приезжих и недостаточную эффективность работы центров для беженцев. На самом деле в стране начинается полномасштабная война. Война разных цивилизаций. Сами приезжие говорят коренным шведам: „Зуб за зуб, око за око“ и „талибан и моджахеды вернулись, Аллах акбар“.

  Мальмё стал центром наркоторговли и контрабанды оружия. Логистическая база для организованных преступных группировок мигрантов, действующих по всей стране. Полиция просит армию вмешаться и провести военную операцию по восстановлению порядка. Дошло до того, что беженцы из Сомали просят отправить их на Родину, так как, по их словам, там безопасней, чем на улицах шведского города.

  Кстати, костяком этих банд стали террористы ДАИШ („Исламское государство“ – запрещено в России), сначала уехавших из Швеции на джихад, а теперь вернувшихся домой. Их около 150 человек.

  Всего в Сирии продолжает воевать около трехсот человек. 40 шведских джихадистов было уничтожено. Таким образом, теперь Мальмё мало чем отличается от Идлиба или Мосула – нет полиции, нет электричества, зато есть банды исламистов. Теперь бедные европейцы на себе почувствуют, какую демократию так долго пытались установить на Ближнем востоке их элиты.

  .

• Едно българче в една обикновена канадска гимназия

  Дарина Рангелова-Донкова, Мaikomila.bg

  

  Теди е учил е от 1 до 7 клас в 133-то (руското) училище в София. Искам да вметна, че за тези 7 години научи цялата руска граматика наизуст, но не може да говори. Е, понякога сънуваше кошмари с падежи, но така е в името на образованието. След това завърши 8 клас в 7-ма гимназия (паралелка с английски и испански). Това беше образователният му опит преди да се преместим в Канада.

  След преместването, една седмица преди началото на учебната година, отиваме с Теди в единствената гимназия в града (20 000 души население). Гимназията в Канада е от 9-ти до 12-ти клас. Една служителка ни даде да попълваме някакви формуляри и каза, че ще уведоми директора и ще се срещнем с него. Директорът ни покани, обяснихме какъв ни е случаят и той обясни, че Теди ще бъде записан в 10 клас, с набора си – тук тръгват на училище на 6 години. Естествено, Теди се зарадва, че ще прескочи една година.

  Директорът обясни също така, че в училището има съветници, към които децата се обръщат по всякакви въпроси. Извика съветника, който ще отговаря за него (не знам по колко деца на съветник се падат) и ни обясниха системата на обучение, която аз не вдянах веднага.

  Теди трябваше да си избере предметите, които иска да учи – ето това е нещото, което не можех да схвана в този момент. Откъде накъде ще избира ТОЙ?

  Както и да е, Теди и съветникът направиха програмата. Обясниха ни, че в 10 клас се държи изпит за грамотност, без който не може да се завърши. Който не го е взел, се явява на поправка в 11 клас. Директорът имаше някаква работа и покани Теди се видят отново на следващия ден, в 14 часа, за да го разведе из училището лично.

  Гледах тъпо.

  Накратко, системата на обучение е следната. За да завършат децата, трябва да имат 30 кредита и 40 часа общественополезен труд. Този труд се полага в банки за храна и дрехи, и организации за бедните. Часовете се изработват в такава схема, каквато учениците решат – могат да го направят, когато преценят през тези 4 години, но накрая трябва да представят бележка, иначе не могат да завършат.

  Естествено, на никого не му и хрумва да даде фалшива бележка.

  Всеки предмет е равен на 1 кредит. Има задължителни и избираеми предмети. Учениците трябва да вземат 18 кредита от задължителни предмети и 12 – от избираемите. Единствените предмети, които задължително се взимат всяка година, са английски и математика. Други задължителни, разпределени през годините, са например география, биология и т.н. Така се получава, че всеки семестър/срок децата учат различни неща – 4 предмета през първия семестър и 4 – през втория семестър.
  Като едно добро дете, Теди си беше взел от България учебника по математика – да си припомня. Та, в 10 клас, Теди посетил един час по математика, след това с българския си учебник за 8 клас отишъл при съветника. Човекът разгледал учебника и му признал кредит по математика за 10 клас, а Теди взе нещо друго на нейно място.

  Много се смях на тази история. Да, вярно е, че в България материалът е много по-сложен!

  В момента програмата на Теди за 11 клас е следната:

  Първи семестър: Компютърни науки, Световна политика, Френски език, Английски език

  Втори семестър: История, Международно право, Математика, Канадско право.

  Освен предметите, които Теди си е избрал, има и всякакви други занимания. Ще напиша някои, които са екзотични за обикновена българска гимназия – personal fitness, tech design, photography, dramatic arts, culinary arts, visual arts, computer programming, stage band, vocal music.

  Всичко това го има в България, разбира се, но в специализирани гимназии и техникуми, а тук всичко е така съчетано, че децата дори и в такъв малък град да имат достъп до всякакви интересни занимания.

  Има една особеност, която намирам за много разумна. Всички задължителни и голяма част от избираемите предмети имат 3 нива на сложност – essential level, applied level, academic level.

  Първото ниво е за деца, които знаят, че след гимназия ще работят и не искат да учат повече. Второто е за деца, които искат да учат в колеж, а третото – за деца, които искат да учат в университет. Детето самичко избира кое ниво да учи.

  Като цяло, тук я няма тази истерия ВСИЧКИ да са с висше образование – затова и децата спокойно си взимат по-ниските нива. В Канада заедно със студентстването се сдобиваш и с огромен заем, така че децата си правят сметката дали имат необходимите способности, тъй като в университета е много трудно и има риск да отпаднат.

  Друга особеност – тук няма бележници. Оценките са в проценти, като крайната оценка се формира от 15% тест, другите проценти са от проекти, участие в дискусии, работа в екип и разни други неща. Работата в екип им е много важна – нещо, което беше трудно за Теди в началото, тъй като беше свикнал да работи изцяло самостоятелно.

  Отсъствия не се пишат. Всяко училище има телефон safe arrival. Ако детето ти е болно или няма да ходи на училище по каквато и да е причина, оставяш съобщение кога и за колко време ще отсъства.

  Ако не се обадиш, получаваш съобщение, че детето ти не е в училище и трябва да натиснеш определен бутон, с който потвърждаваш, че си чул съобщението. Задължен си да върнеш обаждане в училището – с цел безопасност.

  Получаваш съобщение и ако детето е закъсняло за някой час. Когато дете е закъсняло, минава първо през главния офис, където получава една жълта бележка. Без нея не може да влезе в клас – така се следят закъсненията и при повече от 5 се взимат някакви мерки.

  Практиката с уведомяването на родителя се прекратява, когато детето навърши 18 години.

  Часовете са по 75 минути, а междучасията – по 10 минути, като голямото междучасие е 1 час, за обяд. Започват в 8:40, като преди това пускат химна, който, както ми каза Теди, всеки ден е в различна версия – джаз, акапелно, хор и т.н. Училището приключва в 15:15.

  Откриването на първия учебен ден се състои във физкултурния салон, където се събират всички. Освен мотивационните слова, е имало кратка програма, изпълнена от учителите, които са пели, свирили и танцували.

  На учениците им е прожектирано филмче със снимки на учителите сега и от времето, когато те самите са били в гимназия. За новите деветокласници е организирано специално въвеждане от екип от 50 ученици от горните класове (облечени с отличителни тениски), които се грижат за тях и им обясняват къде и какво се намира в училището.

  След това има кратки часове, които са за представяне учител на ученици и обратното. Правят игри за “разчупване на леда”. Като цяло, много ги харесват тези игри и ги използват навсякъде – на мен ми се виждат идиотски, но явно са ефективни.
  Смартфоните се ползват, само ако учителят разреши с учебна цел (за интернет). Ако някой го ползва като телефон или без разрешение по време на час, апаратът се взима и му го връщат в края на учебния ден. Ако се случи два пъти, родител трябва да отиде да вземе телефона.

  Интернетът е ограничен, за да не могат децата да влизат в социалните мрежи. Всеки влиза в мрежата с ученическия си номер, така че не е трудно да се разбере кой какво прави. Освен в компютърната зала, където компютрите са с по два екрана, имат компютри и в библиотеката. Теди ми каза, че библиотеката е доста посещавана, тъй като храненето там е разрешено (повечето си носят храна от вкъщи) и децата използват времето за обяда, за да могат успоредно с това да учат или да търсят нещо в интернет.

  Имат и принтери. Със свободен достъп, наредени на рафтовете, стоят айпади, и всеки си взима, ако има нужда за някой час, което се случва често. Не могат да се изнасят от училището и няма изчезнали.

  Дете без компютър просто не може да си направи домашните. Училището си има система (както в университетите), а децата си имат ученически имейли и всички домашни се изпращат на имейла на съответния учител.

  В 10 клас по литература, например, са учили “Повелителят на мухите” на Уилям Голдинг.

  Теди ми разказа, че няма изпълнения “какво е искал да каже авторът”. Има “какво мислиш ти” и съответно няма грешен отговор.

  Бялата дъска се използва рядко за писане и служи като екран, тъй като учителите преподават урока под формата на презентация на PowerPoint и учителят си има компютър в кабинета. Изпитване на дъската няма, с изключение на случаите, когато децата правят презентации (ползват Google Drive за всичко).

  Ако някое дете се притеснява да говори пред всички, я прави в обедната почивка само пред учителя.

  Учебници се ползват, ако и когато учителят прецени. В такъв случай учебниците и въобще литературата за четене се взимат от библиотеката. Всичко се сканира и ако нещо не се върне, в края на годината ще получа любезно писмо да заплатя липсващото.

  Доколкото разбрах, учителят има свободата сам да прецени как ще преподава материала. С учебник, без учебник – негова си работа. Всички стаи са с различна подредба. Масите са в кръг, по диагонал, на чорчик – въобще, както му скимне на учителя, че му е удобно.

  Като наказание се прилага отстраняване от училище за определено време. Ето на това Теди се чуди много как така работи. Той ми разказа два случая на отстраняване.

  Първият: бандата (или музикално-вокалната група) били на фестивал, където се напили. Отстранили ги за 1 седмица от училище.

  Вторият: едно момче напсувало учителката и го отстранили за една седмица.

  Това, което много впечатлило Теди, е, че когато се върнало момчето, учителката се държала с момчето все едно никога нищо не се е случвало.

  Тъй като било точно преди изпитите за края на годината, учителката му предложила допълнителна помощ. Въобще, както Теди ми обяснява, учител да покаже лично отношение, като симпатия или ненавист, към определен ученик – това е нещо невиждано.

  Същото не може да каже за 7-мо училище, където от Теди знам, че обиди хвърчат както от учители към ученици, така и обратното.

  Теди харесва всичките си учители досега, казва, че са усмихнати, с чувство за хумор, винаги вмъкват шеги, когато преподават. Отношението е приятелско, но с дистанция.

  Има отбори по всякакви спортове, включително фризби, моля ви се – имала и правила тази игра.

  Теди тренира футбол (нашия си) и ски бягане. С още 2 момчета от отбора по футбол ходят да помагат на женския отбор по футбол. Подбудите са ясни – 60 момичета били желаещите да тренират футбол.

  Теди беше записал нещо като физическо един семестър, та тогава всяка седмица са практикували различен спорт и така успя да пробва кърлинг, гребане, бейзбол, лакрос, голф и, разбира се, фризби.

  Имат и клубове по интереси, нещо като наште кръжоци на времето. Има клуб по роботика, клуб на геймърите и т.н.

  Има и гей клуб – за деца, които смятат че са гей. Там имат съветници – мъж и жена, с които се събират и обсъждат какви трудности срещат, как да реагират на дискриминация, такива неща…

  Има и интеграционна програма за деца с увреждания. За горните две разбрах от годишника, където имаше снимки на децата и кратко обяснение.

  Бях против да купуваме годишник, защото имаме един от руското училище, който се състоеше от снимки на класовете в класните стаи, снимки на учителите, портрет на Пушкин и 5 детски рисунки. Хубавото е, че го правят веднъж на пет или десет години.

  Тук се прави всяка година, но това, което ме впечатли, е че се прави изцяло от учениците. От идеите какво да има вътре до оформлението. Участват деца, които взимат съответните курсове. Например, всички снимки са направени от децата, които взимат кредити по фотография. Така годишникът става доста интересен и различен всяка година.

  Например, в тазгодишния има кратки интервюта на ученици за най-срамен момент и смешни колажи на учителите. Разбира се, има специално място за завършващите, както и снимки от всички събития, празници, балове.

  Следващата седмица ще е Spirit week, в която един ден навсякъде по коридорите се пекат палачинки, на другия ден всички ходят с хавайски ризи, на третия се бият с чорапи (чисти) и т.н. В седмицата на Halloween и Коледа пак има всякакви забавни неща.

  Всичко това се организира от ученическия парламент, избран предишната година с избори. Синът ми каза, че този парламент се събира всеки петък, присъства и един учител и заедно мислят какво ще правят. Теди беше впечатлен, че и учителите участват активно и ако се вземе решение, че утре всички идват с пижами, то с пижами идват и учителите!

  И въобще, моят Теди е толкова доволен и толкова му харесва училището тук, че след като ми разказа всичко това накрая каза:

  “Как съм оцелял в българско училище…”

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  *Б.а.: Това са лични впечатления – на мен и сина ми, от конкретно училище в Провинция Онтарио.

  .

• Изчезнаха 600 села. Нацията се топи с шест души на час

  ЦРУ изчисли с каква скорост изчезва България

  

  Близо 600 български села са изчезнали от картата на страната. Това сочи статистиката, според която нацията продължава да се топи със страшна сила. Цифрите показват, че 571 села от общо 5 000 са или напълно обезлюдени, или с по един жител. Особено сериозен е проблемът във Видинска област. Там някои от малките населени места изобщо вече не съществуват. Цели села от Северозападна България са се изселили в Италия и Испания. Данните на НСИ показват още, че населението намалява с 6 души на час. За 26 години броят на българите се е стопил с 2 милиона души. В момента числото на сънародниците ни е като през 1946 г. – след края на Втората световна война. Сметките показват, че след 3 години ще бъдем 6,9 милиона, пише „Стандарт“.

  Топим се със зловеща скорост – 6 души на час. Това сочи анализът на данните от Националния статистически институт. За 26 години населението на България е намаляло с 2 милиона души. В момента цифрата на регистрираните български граждани е същата като тази през 1946 г. – след края на най-опустошителната война в историята на човечеството.

  Към 31.12.2015 г. населението у нас, според НСИ, е било 7 153 784. В сравнение с 2014 г. то е намаляло с 48 414 души. През 2005 г. българите сме били 7 718 750. Тоест – за 10 години населението на България в нейните географски граници се е стопило с 564 966 души. Тревожният извод е, че намаляваме средно с по 50 хиляди на година – със 136 души на ден, или по 6 на час.

  Според данните на НСИ от 15 април 2016 г., през 2015 г. в страната са регистрирани 65 950 живородени деца, като в сравнение с предходната, 2014, броят им намалява с 1635. Същевременно броят на умрелите през 2015 е 110 117 души, като спрямо предходната, се е увеличил с 1165 души.

  По данни на ЦРУ към юли 2016 г населението на България е 7 144 653. По раждаемост се нареждаме на 212 място, а по смъртност – на второ (!!!) На всеки 1000 души се раждат по 8,8 и умират по 14,5 души, пише „Стандарт“.

  Според статистика на ООН за 2016 г. населението на страната ни още по-малко – около 7 098 000, а прирастът за периода 2010-2015 е отрицателен – 0,7.

  Независимо от очевидните разлики в цифрите и трите изледвания сочат единодушно като безспорен факт отрицателния прираст на населението ни.

  Откога е тази тенденция?

  Според картата на демографската история на България през 1946г, след края на най-унищожителната война в историята на човечеството, в която страната ни взима участие, населението е 7 029 349. Цифрата се доближава изключително много до показателите на ООН за броя на българското население днес. През същата 1946 г. у нас обаче са се родили 179 226 деца или три пъти повече, отколкото са се родили през 2015 година. Без да е имало бомбардировки над градовете, без да е била обявена всеобща мобилизация на мъжката част от населението, без стреса от войната, а в условията на демократично развиваща се цивилизована страна – членка на ЕС.

  В края на Първата световна война, когато България понася тежестта на Втората национална катастрофа и дава най-много жертви в цялата си история – 152 000 души, у нас се раждат 100 000 деца, почти два пъти повече, отколкото се раждат днес.

  Обобщено, данните сочат средна раждаемост около 150 000 годишно през първата половина на 20-ти век и около 125 000 – 130 000 през втората половина на 20-ти век. Независимо от намаляващата постепенно раждаемост през втората половина на 20-ти век, населението нараства за 45 години с 2 млн души, като самият връх е отбелязан през 1989г, когато у нас са регистрирани 9 009 018 души българско население.

  Темповете, с които се развива демографската криза у нас ще доведат до намаляване на населението до 6,9 млн през 2020, според песимистичните прогнози на НСИ. Ако не се случат, две десетилетия по-късно, към 2040, ще сме се стопили до 6 млн души.

  571 села страната от общо 5 000 са или напълно обезлюдени или с по един жител. Това сочи статистиката от 2016 г. Жсобено сериозен от преблемът във Видинска област. Там няки от селата вече изчезнаха от картата на България. Според териториалната статистика в областта сега живеят около 91 000 души. В Бостаните, община Чупрене, в Халови колиби – община Бойница, вече няма нито един жител. В село Пролазница, община Белоградчик, са останали 6, в Шепикови колиби, община Бойница – 2, в Каниц – 4. Което означава, че в близките години поне още 10 села ще бъдат заличени от картата на България.

  А някога този красив в природно отношение район с благодатна земя и рядък климат за земеделие и животновъдство е гъмжал от народ. Според едно преброяване от 1875 година във Видинския санджак са живели 291 000 българи, 40 000 турци, 29 000 власи, 5500 цигани, 2000 – евреи, 10 000 – хора от други националности. Преброяването от 1934 година също говори за оживен край – тогава в днешната област са живели 191 784 души. Само Видин изживява катарзис – докато през 1934 година в града са живели 55 000 души, то през 1985 година те са 87 000. Всички останали общини се сриват. Всичко започва от 1946 година, когато хората тръгват към големите градове, основно София.Така община Димово от 23 000 души пез 1934 днес се се свила до 6000. От 14 000 в община Ружинци през 1946 днес са само 4000 души. Най-голямо е напускането на планинските селища. Чупрене от 9450 днес е останало с 2000 души, а Бойница – от 10000 – с 1200. Всеки трети жител на Видинска област е пенсионер.

  Изселването от Северозапада се засилва от 1990 година и още не може да се спре. Причината е в липсата на поминък и остарялата инфраструктура. Мнозина са намерили препитание в чужбина. В Италия и Испания селата Кошава, Капитановци, Антимово имат свои колонии. Все по-малко от тези хора заявяват, че ще се върнат.

  Само програми за развитие на животновъдството, пчеларството, екоземеделието, туризма могат да задържат останалите хора в селата на Северозапада, смятат кметовете. Но такива още не се разработват и предлагат. Затова напускането продължава. Ако във Видин се заселват по 100 човека, 200 го напускат. Ако се раждат по 300 бебета, над 600 си отиват от този свят.

  Три курортни селища, чупят рекордите на фона на черната статистика в страната. Това са – Царево, Приморско и Несебър, които не само не се топят, но и много бързо увеличават населението си. Отличник е община Несебър, в която населението е увеличено с невероятните 11 000 души. През 2 000 г. там са живели 16 000, а сега броят на жителите е 27 000. На второ място е Приморско с 3000 души повече и почти двоен прираст през последните 15 години. Жителите на Поморие са се увеличили с 500 души, а на Царево с 300.

  Родителите на родени през тази година бебета в община Дупница ще бъдат освободени от данък сгради и такса смет за 3 години напред. Идеята си за подпомагане на родителите в общината кметът Методи Чимев представи на последната сесия на ОбС – Дупница, а съветниците гласуваха „за“. Така родените през 2017 г. бебета в Дупница ще получат помощи в размер, равен на дължимия данък и такса битови отпадъци за имотите, които са регистрирани по постоянен адрес на родителите им. За един среден имот данъкът и такса смет излизат около 160 лв. За три години това прави около 500 лв. Бебетата, които са вписани по селата, ще получават освен това и безплатни детски градини за 1 година. Таксите за детска градина са около 400 лв. Според съветници това е една от най-хуманните инвестиции.

  Това, което съм заложил в бюджета като насърчаване на раждаемостта, е нещо, което всеки човек би желал да направи на мое място. Всичко това е обвързано с финансов ресурс и финансови възможности. Положението ни беше такова, че първо ние мислихме как да оцелеем. Вече мислим какво може да се направи. За миналата година имаме 348 новородени. Издадените смъртни актове са над 800. Фактите са притеснителни. Община Дупница намалява с около 500 до 700 души на година. По 500 души напускат града“, аргументира предложението си за насърчаване на раждаемостта кметът Методи Чимев.

  Всички се тревожат за Северозапада, но ние сме по-зле – югоизчезваща България, казва кметът Илиян Янчев.

  С близо 12 000 души е намаляло населението на област Бургас през последните 15 години, сочат страшните данни от статистиката. Експерти обаче смятат, че реалните цифри са поне три пъти повече. Статистиката не отчита тези, които от години живеят зад граница, но не са сменили адресната си регистрация в града.

  Най-трагично е положението в граничната община Малко Търново, където населението се е стопило почти наполовина. „В най-добрите години тук живееха 7000 души само в града, а сега са 2500 и то повечето пенсионери. Картината е плачевна. Камбаната бие по два пъти на ден, а деца не се раждат тук. Обезлюдяването е страшно. Преди време децата учеха тук до 8-ми клас, а сега, щом детето тръгне в първи клас и семействата се изселват в Бургас“, коментира кметът на Малко Търново Илиян Янчев. В общината има села, които са тотално обезлюдени като Сливарово, в което през последните десетина години живеят едва 8 души. В Звездец пък, което се води най-голямото населено място след общинския център, живеят 380 души, от които 300 роми. „Всички бият тревога за Северозападна България, наричат я „северозападнала“. А при нас е още по-лошо, ние сме „югоизчезваща“ България“. Тъжно е , че държавата нищо не прави, за да съживи региона“, казва градоначалникът, в чиято община заедно със селата населението наброява едва 3500 души.

  Драматично е положението и в община Сунгурларе. През 2000 г. Там са живеели 15500 души, а сега са се стопили под 12 000. В Средец пък през последните петнадесет години жителите са намалели с 3 000. Отлив има дори и от Община Созопол, жителите в общината са намалели с хиляда. Две хиляди души по-малко живеят в Руенско, а от Карнобатско са избягали близо 6 000, показват цифрите на статистиката. Дори и в Бургас, сочен за най-добрият град за живеене, населението се топи. Жителите в морската община са намалели с 1620, въпреки, хилядите преселници от вътрешността.

  Не да се строи ограда, а да се отвори границата. Това искат в община Струмяни, която се „топи“ и чака. За 25 години населението е намаляло почти два пъти – от над 10 000 до под 6000 души. Надеждата за възраждането на региона за местните хора е в откриването на граничен пункт „Клепало“ на границата с Македония. „В 2-3 села жителите са се стопили и са по-малко от пръстите на едната ни ръка. Тенденцията на обезлюдяване може да се обърне само с нов път и отворена граница“, категорични са селските управници на населените места в Малешевска планина.

  Проектът от началото на 80-те години на миналия век стана пак актуален през 1999 година. Бе подписана междудържавна спогодба за откриване на този граничен пункт. „Но нищо не се прави, смениха се много правителства, но границата продължава да е затворена. Не само ние, но и македонците настояват за пускането на ГКПП – Клепало – Берово. Наскоро пак обсъдихме проблема с македонския посланик у нас. След изборите ще поставим отново въпроса пред нашето правителство“, заяви кметът на община Струмяни – Емил Илиев.

  Тревожно увеличение на неграмотните се отчета в Старозогорско. Броят на хората в най-активната възраст – между 25 и 64 г., с основно и по-ниско образование е скочил от 15,7% през 2012 г. на 17,6% през 2015 г. Тревожна е тенденцията и по още един показател. Коефицентът на детската смъртност на 1000 живородени се е увеличил от 7,7% през 2012 г. на 8,4% през 2014 г. Един от малкото показатели, който бележи ръст в Старозагорска област, е броят на лекарите. Те са се увеличили от 42,4 на сто на 10 000 души население през 2012 г. на 44 на сто през 2015 г. Това се дължи на факта е, че Стара Загора е един от градовете, в които има висше медицинско образование. /БЛИЦ/

  .

• „Облаче ле бяло“ – Българите в Ливан

  

  „БЪЛГАРИТЕ В ЛИВАН – ДАЛЕЧНИ И БЛИЗКИ“

  Видеозапис от предаването „ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО“, излъчено на 30 юли 2016 г. по ТВ СКАТ.

  Гости: Надежда Ставрева-Шакур, Боряна Битар.

  Специални гости: Антонио и Кристиян Битар.

  ––––––––––––

  В предаването се съдържат и кадри с голямата наша народна певица Любка Рондова като председател на жури на певченски конкурс за деца, организиран от ДАБЧ, който от настоящата 2017 г. носи вече нейното име.

  .

• Тестваха успешно лекарство срещу СПИН, измислено от българин

  Интервю на Димитър Савов с Димитър Панев,

  Дарик радио

  

   

  Димитър Савов пред Димитър Панев:

  Лекарство срещу СПИН, измислено от българин, е преминало успешно клинично изпитване върху 31 пациенти в столичната Инфекциозна болница. Това разказа пред Дарик радио човекът, който финансира създаването на медикамента – Димитър Савов. Лекарството е изградено от имунни клетки от прасе и атакува вируса на ХИВ в лимфните възли като същевременно повишава функционалността на имунитета на заразения. Странични ефекти до момента не са констатирани, добави още Савов.

  От колко години правите опити да създадете лекарство срещу СПИН?

  Нашата компания се занимава с патентоване на животоспасяващи лекарства. Имаме пет патента – за лечение на ХИВ/СПИН, за рак и ракови клетки, за ревматоиден артрит и също – за хроничен хепатит B и C. Всичко това е създадено на база на имунни клетки от прасе плюс ензими, но не е толкова лесно, колкото звучи. То е плод на един 30-годишен труд на български лекар, който още преди 10-ти ноември (бел. ред. – 1989 г.) в „Антибиотик“ – Разград имаше най-модерната лаборатория в Европа. Още тогава той направи първите ракови лекарства. След 10-ти ноември това беше разрушено много бързо, самият лекар – д-р Жабилов, остана без лаборатория и без нищо. Аз помогнах да се установи в САЩ, там организирахме лаборатория и продължихме с научноизследователската дейност.

  Какво се случва днес?

  Сега за първия патент, който е за лечение на ХИВ/СПИН, сме преминали първите три фази, Очаква се последната четвърта – разрешение за масова употреба. Третата фаза – клинично изпитание върху пациенти, болни от ХИВ/СПИН, проведохме на територията на Инфекциозна болница в София. Резултатите, доказани с най-добрите научни методи в света, са изключително добри. Лекарството е съвместимо с всички антиретровирусни терапии в момента и ги подпомага в посока за увеличаване на имунния статус и понижаване на вирусния товар. Изпробвали сме го също така върху няколко пациенти самостоятелно и също даде много добри резултати.

  Не си противодейства с антиретровирусната терапия, така ли?

  Напротив, комбинирано с нея, дава много добър резултат. Защото тези терапии атакуват и снижават вирусното натоварване в кръвта, докато нашето лекарство пък атакува вируса и в депата, и в лимфните възли, а също така и повишава всички имунни клетки. Така че съвместимостта със съвременни антиретровирусни терапии е 100 %. Не се установиха никакви странични ефекти по време на цялото клинично изпитване върху 31 пациенти. Всичките съпътстващи инфекции при болните изчезнаха, а се забеляза значително увеличаване на цялата група имунни клетки, както и на най-важната CD4 клетка. Тази клетка се смята за атакуемата от вируса на ХИВ. Другите имунни клетки нямат мембрана, те нямат вход, в който вирусът да може да се реплицира. Той атакува само CD4 клетките. И се смята, че, когато блокираме възможността вирусът да влиза в CD4, ние сме блокирали развитието на болестта и вирусът няма среда, в която да живее. Нашето лекарство прави именно това – активирали сме един корецептор към тази клетка CD4 и той блокира точно този протеин, тази стрела от вируса, която пронизва клетката. Иначе също така, тъй като сме наблюдавали и останалите имунни клетки, установихме, че при тях има увеличение, което е много важно. До този момент всички препарати, които са на химически принцип, помагат и снижават вирусния товар в кръвта, но в депата, в лимфните възли той се запазва. Затова изходът при повечето пациенти е смъртен. Решаването на проблема с унищожаването на вируса в депата, в лимфните възли, ще даде напредък в две посоки – първо пълно изцеление и второ – възможност човек да води нормален живот. Но това сега не мога да го кажа 100%, защото предстои доста сериозно научно проследяване именно в тази област. Ще трябват години, за да сме абсолютно убедени, защото не можем без да сме напълно сигурни, да дадем свобода на мислене на пациентите в тази посока.

  А какво предстои да се случи с конкретния медикамент сега?

  Подготвяме производството на препарата. Подписали сме договор с една американска фабрика в „Калифорния” да произвежда лекарството за този район. Подготвяме обаче и една малка фабрика тук, в България, защото, в крайна сметка правата за производство и разпространение сме ги прехвърлили на българска фирма. Направили сме го с една цел – тъй като лекарят е българин, хората, които участваме в проекта и го финансираме, основно сме българи, смятам, че едно такова научно откритие трябва да запази своя родолюбив характер. То ще даде едно самочувствие, ще има и много голям икономически ефект при условие, че лекарството се произвежда тук и се експортира. А болестта СПИН е много силно разпространена и е голям бич. 34 милиона са в момента пациентите в света, но например в една република в Южна Африка официално има 7 милиона души, болни от СПИН, а неофициално – над 22 млн.

  Има хора, които със сигурност не знаят, че са заразени.

  Да, и мисля, че това лекарство ще е още една крачка към решаването на този проблем.

  Какво предстои занапред? Имахте и друго лекарство…

  Предстои и вторият патент за лекарство, което сме изпробвали на много доброволци. То е насочено основно срещу срещу пет вида рак – на матката, на простатата, на дебелото черво, на панкреаса, както и на кръвта. То е ориентирено специално срещу вирусния рак. Има едно американско изследване, което твърди, че над 40 % от случаите на рак са на вирусна основа, а сега се появиха други изследвания, според които 100% от раковите заболявания са на вирусна основа, примерно при рак на матката – папилома вирус. И нашите лекарства атакуват първопричината – вируса, а междувременно с това – и туморните маркери.

  Цялото интервю с Димитър Савов можете да чуете в звуковия файл.

  Източник: Вestdoctors.bg

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

  Откритието на проф. Жабилов срещу СПИН и рак – в предаването на БНР „Здравето отблизо“.

  .

• 14 февруари – денят на свети Кирил

  

  Дворът на Кирилицата почита успението на свети Кирил на 14 февруари. В суетата на забързаното време, нови понятия и ценности се внедряват в обществото ни.

  Но именно на този ден, именно на тази дата, всъщност почитаме нещо много значително и важно за нас. Успението на Свети Кирил, един от братята, на които дължим азбуката си. И мястото, в което днес е възвеличено просветителското дело на солунските братя, ни напомня отново урока и завета, оставен от предците ни, за непреходните и ценни неща, които остават през вековете.

  Затова, на този ден, в първата някога българска столица- първопрестолната Плиска, в домът на азбуката ни – Дворът на Кирилицата, ще бъде почетенo делото на Свети Кирил.

  Дворът на Кирилицата, като съкровищница и храм на ценностите ни, отново ще събере малки и големи, за да посрещнем заедно този празник, да се докоснем до величието на наследството си, и да помним и почитаме оставеното преди нас.

  На 14 февруари, когато се навършват 1148 години от успението на Свети Кирил, вратите на храма на буквите ще се отворят широко за всички, които ще дойдат да почетат празника.

  Сутринта под небето на Плиска ще започне с отслужване на молебен, който ще започне в 10:30. Разказ за неоценимия принос към славянския свят, а също и похвално слово за Свети Кирил Славянобългарски ще прозвучат пред паметниците на братята в Двора на Кирилицата, в първопрестолната Плиска, където някога цар Борис Покръстител български посреща учениците на първоапостолните братя.

  Заслужено поднасяне на венци и споделено усещане за родност, ще ни припомнят, че сме народ, който има с какво да се гордее и носи отговорност пред миналото си.

  

  Един 14 февруари, който не е свети Валентин, а денят, в който почитаме Свети Кирил, онзи, който заедно с брат си Методий, в пост и молитва създава славянската азбука и превежда свещените книги на Православната църква, дело, което пребъдва през вековете, което трябва да почитаме и помним, за да вървим своя път, знаейки кои сме.

  Когато се раждат буквите ни, на които днес пишат всички славянски народи, чувствително са засегнати интересите на латинското духовенство, а битката за отстояване на нашата азбука е огромна, и завършва с успех- в името на знанието.

  Днес духът на това дело е възвеличен в Двора на Кирилицата, където гордо се извисяват всички 30 букви на азбуката ни.

  Дворът на Кирилицата се превръща в пристан на българщината, в храм на традициите. Домът на азбуката ни и съквовищница от миналото, за да ни събуди с любов.

  Източник: www.bgr.news-front.info

• Стивън Милър: Ще има нов антиимигрантски указ

  Американският президент Доналд Тръмп ще анонсира нови антиимигрантски мерки в името на националната сигурност. Това потвърди един от водещите членове на екипа му Стивън Милър в интервю за телевизия „Фокс Нюз”.

  

  Милър подчерта, че държавният глава няма да приеме решението на федералните съдилища, които замразиха забраната му за влизане на мюсюлмани в Щатите от седем различни близкоизточни страни. Самият Тръмп заяви още в петък, че обмисля издаването на нова заповед, с която да наложи решението си, въпреки съдебното решение.

  Милър заяви още, че „такова нещо като съдебно върховенство не съществува” и федералните съдии са си присвоили правомощия, които „принадлежат единствено на президента на Съединените щати”. Според него по-нататъшните проверки на пристигащи имигранти могат да включват и проверяване на профилите им в социалните мрежи.

  Екипът на президента потвърди още, че ще ускори процеса по депортация на имигранти с криминални досиета. Това е ежегодна процедура в Съединените щати, въведена от предишния държавен глава Барак Обама през 2011 г. /АФП/

  .

• The AI Threat Isn’t Skynet. It’s the End of the Middle Class

  be Cade Metz, Wired.com

  .

  

  In February 1975, a group of geneticists gathered in a tiny town on the central coast of California to decide if their work would bring about the end of the world. These researchers were just beginning to explore the science of genetic engineering, manipulating DNA to create organisms that didn’t exist in nature, and they were unsure how these techniques would affect the health of the planet and its people. So, they descended on a coastal retreat called Asilomar, a name that became synonymous with the guidelines they laid down at this meeting—a strict ethical framework meant to ensure that biotechnology didn’t unleash the apocalypse.

  Forty-two years on, another group of scientists gathered at Asilomar to consider a similar problem. But this time, the threat wasn’t biological. It was digital. In January, the world’s top artificial intelligence researchers walked down the same beachside paths as they discussed their rapidly accelerating field and the role it will play in the fate of humanity. It was a private conference—the enormity of the subject deserves some privacy—but in recent days, organizers released several videos from the conference talks, and some participants have been willing to discuss their experience, shedding some light on the way AI researchers view the threat of their own field.

  The rise of driverless cars and trucks is just a start. It’s not just blue-collar jobs that AI endangers.

  Yes, they discussed the possibility of a superintelligence that could somehow escape human control, and at the end of the month, the conference organizers unveiled a set of guidelines, signed by attendees and other AI luminaries, that aim to prevent this possible dystopia. But the researchers at Asilomar were also concerned with more immediate matters: the effect of AI on the economy.
  “One of the reasons I don’t like the discussions about superintelligence is that they’re a distraction from what’s real,” says Oren Etzioni, CEO of the Allen Institute for Artificial Intelligence, who attended the conference. “As the poet said, have fewer imaginary problems and more real ones.”

  At a time when the Trump administration is promising to make America great again by restoring old-school manufacturing jobs, AI researchers aren’t taking him too seriously. They know that these jobs are never coming back, thanks in no small part to their own research, which will eliminate so many other kinds of jobs in the years to come, as well. At Asilomar, they looked at the real US economy, the real reasons for the “hollowing out” of the middle class. The problem isn’t immigration—far from it. The problem isn’t offshoring or taxes or regulation. It’s technology.

  Rage Against the Machines

  In the US, the number of manufacturing jobs peaked in 1979 and has steadily decreased ever since. At the same time, manufacturing has steadily increased, with the US now producing more goods than any other country but China. Machines aren’t just taking the place of humans on the assembly line. They’re doing a better job. And all this before the coming wave of AI upends so many other sectors of the economy. “I am less concerned with Terminator scenarios,” MIT economist Andrew McAfee said on the first day at Asilomar. “If current trends continue, people are going to rise up well before the machines do.”

  McAfee pointed to newly collected data that shows a sharp decline in middle class job creation since the 1980s. Now, most new jobs are either at the very low end of the pay scale or the very high end. He also argued that these trends are reversible, that improved education and a greater emphasis on entrepreneurship and research can help feed new engines of growth, that economies have overcome the rise of new technologies before. But after his talk, in the hallways at Asilomar, so many of the researchers warned him that the coming revolution in AI would eliminate far more jobs far more quickly than he expected.

  Indeed, the rise of driverless cars and trucks is just a start. New AI techniques are poised to reinvent everything from manufacturing to healthcare to Wall Street. In other words, it’s not just blue-collar jobs that AI endangers. “Several of the rock stars in this field came up to me and said: ‘I think you’re low-balling this one. I think you are underestimating the rate of change,’” McAfee says.
  That threat has many thinkers entertaining the idea of a universal basic income, a guaranteed living wage paid by the government to anyone left out of the workforce. But McAfee believes this would only make the problem worse, because it would eliminate the incentive for entrepreneurship and other activity that could create new jobs as the old ones fade away. Others question the psychological effects of the idea. “A universal basic income doesn’t give people dignity or protect them from boredom and vice,” Etzioni says.

  Also on researchers’ minds was regulation—of AI itself. Some fear that after squeezing immigration—which would put a brake on the kind of entrepreneurship McAfee calls for—the White House will move to bottle up automation and artificial intelligence. That would be bad news for AI researchers, but also for the economy. If the AI transformation slows in the US, many suspect, it will only accelerate in other parts of the world, putting American jobs at even greater risk due to global competition.

  In the end, no one left Asilomar with a sure way of preventing economic upheaval. “Anyone making confident predictions about anything having to do with the future of artificial intelligence is either kidding you or kidding themselves,” McAfee says.
  That said, these researchers say they are intent on finding the answer. “People work through the concerns in different ways. But I haven’t met an AI researcher who doesn’t care,” Etzioni says. “People are mindful.” But they feel certain that preventing the rise of AI is not the answer. It’s also not really possible—a bit like bringing those old manufacturing jobs back.

   

• Заплахата на киберкукловоди от „Ислямска държава“ обхваща целия свят

  Мишел Мутоу, Франс прес 

  

  Групировката „Ислямска държава“ губи позиции в Ирак и Сирия, където крепостите й са застрашени, и все повече разчита на манипулирането в интернет на кандидат-джихадисти, които да извършват нападения в цял свят, предупреждават експерти.

  Тези нападения или опити за атентати понякога се приписват на прословутите „вълци единаци“, но разследванията показват, че в почти всички случаи извършителите им са били мотивирани, насърчавани, подпомагани, насочвани, понякога с точност до минута и до метър, от киберкукловоди, които са станали майстори в умението да приканват последователите си „да ударят неверниците“.

  Тъй като пътищата към „земите на Халифата“, които ИД е окупирала в Сирия и Ирак, са под все по-засилен контрол, те подканват привържениците си да нанасят удари където живеят, дори с подръчни средства, но водещи до смърт и терор, като с обикновени камиони в Ница и Берлин.

  В публикуван в понеделник доклад експерти от ООН уверяват, че „много нападения, които изглеждат вдъхновени от ИД и за които тя е поела отговорност, първоначално се приписват на самотни извършители, но последвалите разследвания показват, че нападателите често пъти са получавали подкрепа или материална помощ от други екстремисти“.

  Истинският „вълк единак“, който не споделя намеренията си с никого, не се свързва с никого, не се нуждае от никого за избора на мишената си, намиране на оръжия и преминаване към действие, не може да бъде засечен, но е и много рядък случай.

  „В повечето случаи роднина или приятел на извършителя на нападението предварително е знаел нещо, или пък джихадистът е получавал в интернет насърчавания, мотивация или е споделял нещо за плана си“, заяви неотдавна нюйоркската експертна фирма „Суфан груп“.

  През последните месеци са извършени атентати или в последния момент са осуетени опити в страни като Франция, Австралия, Германия, Индонезия, Индия, Малайзия и Бангладеш от кандидат-джихадисти, които чрез интернет са директно ръководени от специализирали се в тези задачи манипулатори на ИД, които се намират в Ирак или Сирия и работят с кодирани приложения.

  „Въпреки че освобождаването (от анти-ИД коалицията) на териториите под контрола на джихадисткото движение е жизненоважно, за да се постигне отслабване на организацията, тя несъмнено ще намери начини да се приспособи“, подчертава Бриджет Моренг, анализаторка от вашингтонската фирма „Валенс глоубъл“.

  „Използването на виртуални координатори е стратегия, която групировката може да ползва дългосрочно. Те могат да действат отвсякъде, а единствените им оръжия са компютър и интернет връзка. Западът трябва да е готов да понася нападения дълго след падането на Халифата“, добавя тя.

  Един от най-известните и най-опасните кукловоди на ИД е 29-годишният французин от алжирски произход Рашид Касим. Името му, псевдонимите му и следи от връзките му са намерени от следователи в редица случаи, включително в убийството в края на юли на свещеник в църквата му във Франция от двама млади джихадисти.

  От лятото петнайсетина души, често пъти млади хора и дори непълнолетни, са задържани и са им повдигнати обвинения за заплахи или планиране на атентати, вдъхновени от неговите призиви към убийство, най-често публикувани в приложението за кодирани съобщения Телеграм.

  „Скъсай билета си за Турция, раят е пред теб. Манипулираш двама-трима дребни престъпника, намираш оръжие във всеки квартал“, казва той във видеоклип от юли.

  В излъчено миналата седмица разследване журналисти от френското телевизионно предаване „Специален пратеник“ се представят за радикализирани девойки и се свързват с Рашид Касим.

  „Има две възможни действия, които можеш да предприемеш“, казва им той в аудиопослание. „Или се опитваш да дойдеш тук, или правиш нещо откачено там, ако се сещаш какво искам да ти кажа“.

  Източник на текста на български: Mediapool/ БТА

• Kaval Park. To Bulgaria with love…

  To Bulgaria with love… (Alexander Iliev Eppler)

  .

  

  Ever since spending 8 unbelievable years immersed in authentic 1970’s Bulgaria, maestro Alexander Eppler’s dream has been to craft kavals and play music for a living. A dream he has yet to see come true despite his superb world-renowned craftsmanship and musical talent. Recent health issues further complicate an already hard-fought struggle. Will this be his last chance? („Kaval Park“ will be accompanied by a one of a kind instructional video on how to make the breathtaking instrument – kaval.)

  STORY

  With a week left in the campaign „Kaval Park“ received a very generous gift from the members of Seattle Cheta. 40 folk dancers and their families contributed to claim the Dromeno Concert perk at 2K raising our total to over $4,375. As of February 2nd only $1,625 is left to meet our goal over the next 6 days.

  (Because IndieGoGo cant’s take donations from 40 people for one perk, the grand total at the top right corner doesn’t reflect the total number of $4,375)

  „Kaval Park“ – Bulgarian folk project, a first of its kind cinematic documentary where the making of a musical instrument is thoroughly documented, the craftsmanship and trade secrets to be revealed, preserved and passed down for generations to come!

   

  THE MUSICIAN & CRAFTSMAN

  Kaval Park is a unique new documentary film by Bogdan Darev – the director of “This Baba.” This one of a kind documentary film follows virtuoso Alexander Eppler as he recounts his life-changing experience studying and living in Bulgaria during the 1970s. This authentic documentary film will be accompanied by a defining second film – a detailed instructional film on how to make an Eppler style kaval (Bulgarian shepherd’s flute.) Hence, preserving and honoring the ancient art of kaval making Alexander Eppler learned first-hand in authentic Bulgaria.

  As the incredible journey of making of a kaval is documented, Alexander Eppler and friends tell us his unbelievable story about living in Bulgaria. It was there that Alexander fell in love with Bulgarian music, the generous Bulgarian people and the breathtaking sound of the kaval. His teachers were some of the great kaval players in Bulgaria at the time – Dragan Karapchanski and Nikola Ganchev.

  

  He is the first American born citizen to study in the Bulgarian State Conservatory, played in ensembles, weddings which, in his own words, lasted for days and required otherworldly stamina,  and even served in the Bulgarian army.

  

  

  Moreover, maestro Alexander Eppler learned the authentic craft of making kavals in the early 70s while in Bulgaria, watching renowned Thracian kaval maker, Slavi Ivanov (Tonev) and others work their magic.

  

  Today, in the distant 2017, maestro Alexander Eppler yearns to pass on this ancient knowledge for the generations to come.

  THE FILMMAKER

  As a Bulgarian emigrant of 22 years who is still very connected to his heritage, gifted producer/director Bogdan Darev recognizes the role of this film in preserving Bulgaria’s rich cultural heritage. „Kaval Park“ and the one of a kind accompanying kaval making instructional video are not only about and for Bulgarians, but an important document of authenticity for all cultures to recognize a part of themselves in. With his last documentary „This Baba“ Bogdan Darev proved that a documentary journey can also be a cinematic one, a visual poem full of music, emotion and stories for audiences across all ages and cultures to connect to.

  

  Bogdan Darev works actively in the film industry and has most recently enjoyed  a string of success with several music videos.

  Enjoy the „This Baba“ trailer here and learn more about Bogdan at www.bogdandarev.com

  „This photo was taken two years ago when Alexander, also a wonderful gaida player, played for yet another Bulgarian gathering in Seattle. What always strikes me about this photo is the gesture of his hand reaching forward. It is the gesture of a gentle spirit who knows the future lies in our children. This gesture communicates the same grace with which he plays the kaval!“ ~ Bogdan Darev

  

  

  The realization of „Kaval Park“ is made possible by the support of Kalin Kroumov and Bulgarian Education and Culture Society PCHELA.

  With a mission to preserve and share Bulgarian traditions and cultural heritage, PCHELA is offering a nonprofit umbrella to help see this project come to life. This means that your donation is a 100% tax-deductible!  

  WHAT WE NEED

  • The filmmaker is donating his entire time and resources at this stage to jump-start this project.
  • 82% will be paid to Alexander Eppler for interviews, b-roll filming and the documenting of the crafting of the kaval. Sadly, Alexander has had major health issues in the past few years and is in no position to donate his time. 62% of the money raised will be used to pay medical bills, mortgage &  living expenses for a month. The other 20% to buy the materials for the kaval.
  • 18% will go to paying a filmmaker in Bulgaria for interviews and b-roll footage, production of the DVDs and marketing costs associated with this fundraiser.
  • Please give generously. For anyone that knows how expensive films are to make, the time and work that goes in such a project usually requires a budget well above the modest sum we are asking for. The fact that we are able to even begin making this unique and important film is a small miracle in itself. In the event that the fundraiser raises more than the set goal, the extra donations will be used for subtitles, to compensate the filmmaker and additional support for Alexander Eppler.

  

  Once the minimum amount of $6,000 is raised principal photography will start documenting Alexander Eppler crafting the kaval, interviewing him and friends. The film will be edited for a May, 2017 release if the funds are secured by February 1st, 2017.

  WHAT YOU GET

  Please take a look at the rewards listed to your right. (Remember your donation is 100% tax-deductible.)

  Our generous community has rallied around maestro Alexander Eppler to offer some incredible rewards for your support including homemade breads, photography sessions, restaurant gift certificates, massages and even several private concerts by an incredible line-up of local musicians. Some of the rewards for your support include:

  Home made bread by This Baba – Penka Encheva

  

  or a gift certificate from Matters Of Space

  

  Photography session by Tom Tzenov in Seattle!

  

  or a photography session by Evelina Pancheva in sunny Orange County!

  

  Maybe a concert by Dromeno for you and 50 of your closest friends!

  

  WHAT THE WORLD GETS

  • „Kaval Park“ – a unique documentary film preserving an authentic piece of cultural experience and rich music history.
  • A one of a kind instructional film on how to craft an Eppler style kaval, preserving the ancient art and passing it on for generations to come. Instruction or „how to“ videos on the internet are enjoying great popularity. From children learning arts and crafts to adults learning sculpting and us Bulgarians, folk dancing. Hence, the value of such an instructional video is priceless as the world continues to expand into the digital domain.

  These will be released both in a physical DVD set and in a digital HD format on-line.

  CHALLENGES

  Producer & director Bogdan Darev is committed to seeing this project through. If the fundraiser goal is not met, the money raised will be set aside until the entire amount is secured. To ensure the completion of this project your support in SHARING this campaign and your thoughts about it is vital. In addition, Bogdan Darev is applying for grants.

  .

  Kaval Рark in Indiegogo

  THANK YOU for your time and support!

  .

  Source: Indiegogo.com

• Боряна Оберг: Дори Църквата да не бъде наградена, за спасяването на евреите ще се говори

  В днешното време на конфликти светлите примери трябва да се награждават, казва шведският депутат от български произход в интервю за Българското национално радио.

  

  В днешното време на конфликти светлите примери на хора и организации трябва да се пазят и почитат, и при възможност да се награждават. Така смята депутатът от шведския парламент Боряна Оберг, която внесе втора номинация за Нобелова награда за мир за Българската православна църква. На малко хора извън България е известна историята на спасяването на българските евреи и ролята на православната църква и за това геройство трябва да се говори, убедена е Оберг.

  В интервю за предаването „Хоризонт до обед“ тя посочи, че номинацията за Нобеловата награда е добър повод да се напомни за събитията от 1943 година:

  „За съжаление Нобеловата награда не може да се дава посмъртно, иначе съм сигурна, че Димитър Пешев би я получил.

  Надявам се моята номинация да събуди интерес, защото е необичайна, сподели Боряна Оберг и мотивира решението си отчасти с антисемитизма в Европа, който по думите й не само не е изкоренен, но и се разраства.“

  Според Оберг, дори наградата да не отиде при българската църква, то ще бъде отбелязана постъпката, която отличава България от реакцията на всички останали, окупирани от Германия държави по онова време. Боряна Оберг живее в Швеция от 1990 година и се ангажира с политиката заради дълбоката си антипатия към комунизма. Става народен представител след 12-13 години партийна работа.

  Благодарна е за тежките години в България, които са й помогнали да се изгради като личност и политик.

  

  Според Лъчезар Тошев, който през 2013 години първи номинира Българската православна църква за Нобеловата награда за мир, номинацията на Боряна Оберг е възможност да се организира по-широка кампания в скандинавските страни, която да популяризира спасяването на българските евреи.

  „Всички тези събития са документирани и е достатъчно ние да ги направим достояние на целия свят, за да си даде сметка цялото човечество, че когато са застрашени правата на хора, независимо от техния етнос и вяра, те трябва да бъдат защитавани. И хората да имат кураж да ги защитават, дори когато трябва да се изправят пред някаква колективна лудост, която понякога обхваща общества и групи от хора, да кажеш „Не!“.

  Двете мнения могат да се чуят в звуковите файлове в сайта на БНР тук.

  –––––––––––––-

  ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ –

  САМУЕЛ АРДИТИ:

  „Ние бяхме спасени не от тези, които искаха да ни спасят, а от тези, които можехада ни спасят. Само царят можеше да се противопостави срещу Вермахта с 500 хиляди щика. За мое голямо съжаление, историята на спасяването на българските евреи е политизирана. Мненията на института „Яд Вашем” и Музея на Холокоста във Вашингтон са политически, а не исторически – те са много далече от истината. Моето мнение е, че в тези институти изследователите по история са само от крайната левица.

  Да минем към ролята на Димитър Пешев в спасението на българските евреи. Отбелязахте в речта си: „На 9 март 1943 г. трябваше да започне депортацията на 8000 евреи от България към лагерите на смъртта”. Напоследък изследвах автобиографията на Аврам Юда Алфаса, председател на еврейската консистория по това време. Той написа в своите спомени, че депортацията е била отложена рано сутринта в двореца под натиска на Митрополит Стефан. Пешев се съгласи да действа през късните часове следобед и едва само след като един член на делегацията от Кюстендил – Асен Сюйчмезов, започна да плаче пред него.

  Пешев беше член на фракцията на мнозинството. Той водеше заседанията на Парламента, на които беше разгледан законопроектът ЗЗН. Наистина Пешев беше бламиран от поста си на подпредседател на Народното събрание, но животът не му беше в опасност. След 9.9.1944 той беше изправен като подсъдим пред така наречения „народен съд”. Той помоли двама адвокати евреи комунисти да го защитят. Те отказаха и само третият евреин – ционист – Йосиф Яшаров го изкара „евтино” – само на 15 години строг тъмничен затвор. След като Пешев получи амнистия, властите му реквизираха апартамента и му отнеха правото да работи като адвокат.

  Димитър Пешев стигна до просешка тояга. Негови лични приятели евреи, които живееха вече в Израел, му пращаха всеки месец по 40 щ. д. да си купи самун хляб и буца сирене и да не умре от глад. От „Яд Вашем” изчакаха „да хвърли топа“ и го „възнаградиха“ посмъртно с титлата „Праведник” четири месеца след неговата смърт. Изследователите по история от лявото пространство силно преувеличиха ролята на Пешев в спасяването на българските евреи.

  Всеки нормален човек разбира много добре, че народът не можеше да бъде юридическо тяло и освен да помага и във всекидневния живот на евреите, не можеше да стори нещо по-оперативно. Цар Борис Трети беше сам по себе си изпълнителната власт в България. За да се фалшифицира историята, трябваше да се измисли някоя друга личност, която да е спасила евреите – и за тази личност бе избран Димитър Пешев. Но той беше представител на законодателната власт и не можеше да помръдне нито един войник, нито един полицай или агент. Крайното ми заключение е, че Пешев протестира – но царят извърши спасяването.“

  Из https://www.eurochicago.com/2016/08/samuil-arditi-kam-prezidenta/

  август 2016 г.

  .

• Федералният съд в Сан Франциско ще изслуша страните по спора за антиимигрантския указ

  Федерален апелативен съд в Сан Франциско ще изслуша аргументите на двете страни в спора за антиимигрантския указ на президента Доналд Тръмп, предаде Асошиейтед прес. Този нов етап в съдебната битка ще протече с интервюта по телефона в 15 ч. местно време днес.

  

  Федералният апелативен съд ще трябва да се произнесе по решението на федералния съдия от Сиатъл Джеймс Робърт да бъде спряно действието на президентския указ от 27 януари върху цялата територия на Съединените щати.

  Президентът Тръмп обеща вчера „силни програми“ за граничен контрол, за да попречи на радикалния ислямски тероризъм да проникне в САЩ. В реч в Централното командване на САЩ в базата Макдил, щата Флорида, Тръмп се зарече, че ще победи радикалния ислямски тероризъм и няма да допусне „той да се вкорени в нашата страна“. „Затова имаме нужда от силни програми, за да може хората, които обичат нашата страна, да могат да влизат в нея, но не и хората, които искат да ни унищожат“ – каза президентът.

  Големи технологични компании, между които Гугъл, Фейсбук, Майкрософт, Туитър, Епъл, Нетфликс, иБей, Юбър, Дропбокс, Тесла, СпейсЕкс, внесоха в съда писмо в подкрепа на процедурата за спиране на прилагането на указа. В писмото компаниите, повечето работещи в Силициевата долина, осъждат „погазването на принципите на справедливост и предвидимост, на които се опираше имиграционната система в САЩ от петдесет години“ и произтичащите от това „значителни щети за американската търговия, за иновацията и растежа“.

  „Всички тези компании са силно зависими от чуждестранни учени и инженери“, заявява Даръл Уест, директор на Центъра за технологични иновации към Института Брукингс. Той прогнозира още по-силно противопоставяне на технологичния сектор, тъй като в него работят много млади и прогресивни хора, които не са съгласни с политиката на президента, посочва АФП.

  Общественото мнение в САЩ не одобрява антиимиграционния указ – 53 на сто от американците са против него, а 47 на сто го подкрепят, сочи проучване на Си Ен Ен. Същият процент – 53 на сто от американците имат негативно мнение за управлението на Тръмп, който влезе в Белия дом преди две седмици, добавя АФП. /Mediapool/

• КНСБ: 5 милиона българи живеят с под 562 лв. на месец

  2250 лв. на месец са нужни на четиричленно семейство, сочат сметките на синдиката

  За да живее нормално, едно четиричленно семейство има нужда от 2250 лв. на месец по данни към декември 2016 г. Това прави по 562 лв. на човек – разходи за храна, жилище, здравеопазване, става ясно от тримесечния анализ на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) за потребителските цени и издръжката на живот у нас.

  „Тези средства осигуряват приличен, но в никакъв случай не и охолен начин на живот“, подчерта лидерът на КНСБ и допълни, че около 77% от домакинствата, или малко над 5 млн. души живеят с доход под необходимия минимум – 562 лв.

  В същото време с доход между 300 и 562 лв. на лице от домакинството са около 3,5 млн. души и едва 1.6 млн. българи получават средномесечно над 562 лв. Сметките на ИССИ сочат, че едва 10 на сто от високоплатените българи получават около 30% от общото разпределение на доходите за труд.

  В същото време регионалните разлики в заплащането на труда също са огромни и се запазват през годините. Разликата в брутните заплати е около 2 пъти между София (1265 лв.), където работещите получават най-високи заплати, и Видин, където заплащането традиционно е най-ниско (648 лв.).

  Големи са различията и при образователния ценз. Тези с основно и по-ниско от средно образование получават по 2.56 лв. на час, докато другите с висше или подобно образование се разписват срещу 6.55 лв на час.

  През последните три години България се намира в състояние на постоянна дефлация, стана ясно още от думите на президентът на КНСБ. „Убедени сме, че това влияе негативно върху растежа на икономиката ни”, подчерта Пламен Димитров.

  По думите му разликата в заплащането на труда в Румъния и България става все по-голяма. „В края на миналата година средната работна заплата в нашата северна съседка е достигнала малко над 600 евро, докато у нас тя е близо 480 евро. По отношение на минималната заплата северните ни съседи също ни водят – с 319 евро от 2017 година спрямо 235 евро в България”.

  КНСБ иска от партиите, които влизат в предизборна кампания скоро, да въведат необлагаем минимум за доходите. Това ще струва еднократно на хазната близо 1 млрд. лв., но ще бъде стъпка за повишаване на заплатите на най-бедните българи, добави Димитров.

  „Независимо от увеличението на доходите, няма осезателно подобрение на благосъстоянието на българите”, заяви още президентът на КНСБ.

  Пламен Димитров още веднъж припомни, че КНСБ иска нова политика по доходите. „Смятаме, че на година увеличение от около 15% ще е нещо съвсем нормално, особено в онези сектори на икономиката, където производителността на труда е висока”. И поясни, че щом сме стигнали дотам за последните 8 години да бъдем изпреварени в областта на доходите от румънците с близо 40%, значи нещо не е наред.

  По отношение на минималната заплата лидерът на КНСБ заяви, че нормалното ниво е около 50-60 на сто от средната работна заплата за страната, което при обещавани 1500 лв. означава, че нивото трябва да бъде около 750 лв. след четири години.

  Една от стъпките за постигане на по-високи доходи е колективното трудово договаряне. Около 30 на сто от работниците са обхванати от такива договори и при тях заплащането е с 12 на сто по-високо от останалите. Това означава, че в преговори между синдикати и работодатели може да се постига по-високо възнаграждение, обяви още президентът на синдиката.

  Източник: Mediapool

• Притежателите на визи бързат да се качат на самолетите за САЩ

  Тръмп: Ако САЩ бъдат атакувани, винете съдията, блокирал забраната за пътуване

  

  Притежателите на визи от седемте мюсюлмански държави, за които беше въведена забрана за пътуване в САЩ, бързат да опитат отново да влязат в страната, докато указът на Доналд Тръмп остава блокиран от ограничителната заповед на съда, предава Voice of America, цитиран от Фокус.

  „Ние им казваме да се качват на най-бързия полет“, заяви директорът на Арабско-американската лига за граждански права в Мичиган. Групата в момента съди федералния съд в Детройт, твърдейки, че изпълнителната заповед на Тръмп е противоконституционна.

  Американският президент Доналд Тръмп заяви, че съдията, който блокира забраната за пътуване, ще бъде виновен, ако САЩ бъдат нападнати, пише пък вестник The Telegraph.

  Тръмп отбеляза, че съдията Джеймс Робарт е поставил страната в „опасност“, като е позволил гражданите на седем мюсюлмански държави, на които беше забранено да влизат в САЩ, да „залеят“ държавата.

  Междувременно администрацията на държавния глава заяви, че ще използва „всяко правно средство“, за да поднови отново изпълнителната заповед за бежанците и имиграцията, но също така ще изпълни съдебното нареждане.

  „Просто не мога да повярвам, че съдия ще постави нашата страна в такава опасност. Ако нещо се случи, винете него и съдебната система“, написа Тръмп в социалната мрежа „Туитър“. /“Сега“/

• Vitaly Bulgarov create a robot with a pilot on board

  WATCH KOREA’S MECH TAKES FIRST STEPS WITH A PILOT ON BOARD

  By Mariella Moon, Engadget.com

  

  That real, life-sized mech Korean company Hankook Mirae debuted recently isn’t just for show. Its designer, Hollywood SFX veteran Vitaly Bulgarov, has posted a video on Facebook showing the robot taking its first steps. And, yes, it had a pilot on board. The 13-feet-tall, 1.3-ton machine was created to work in extreme conditions where humans cannot go unprotected. It won’t be able to go on rescue missions anytime soon, though – not without a power source that’s portable enough.

  

  Bulgarov says the company’s short-term goal is to develop a tethered robotic platform with industrial applications. The company could also mount its top part on a larger wheeled base that can accommodate a chunky power source if it really needs to traverse rough terrains where there’s nowhere to plug it in.

  You can watch the mech walk right here:

  And here is Bulgarov controlling the robot’s 286-pound arms:

  Source: Vitaly Bulgarov
• 244 млн. емигранти през 2015 г. България на челно място в Европа по емигрирало население

  

  Нова карта на Европа показва къде са решили големи потоци от населението на всяка една от страните да отидат да живеят зад граница. България е на едно от челните места с 16,5% напуснали страната ни.

  Над една пета от населението на европейски страни като Португалия, Хърватия, Македония, Албания и Черна гора е избрала емиграцията.

  Данните на ООН показват в проценти населението, което е решило да напусне своята родина. Най-голям в това отношение е броят на напусналите Босна и Херцеговина. Около 1,6 млн. души, родени в тази страна, през 2015 г. са живеели зад граница. Това представлява 43,3% от населението. Това число е с пет процента повече, отколкото в съседна Албания.

  Великобритания е най-популярна като цел за преселване сред населението на Литва, Ирландия и Кипър. С най-голям брой свои поданици, отишли да живеят в чужбина, сред страните от ЕС е Великобритания – 4,97 млн. души. На второ място е Полша с 4,4 млн. души. През 2015 г. броят поляци, живеещи зад граница, е съставлявал 11 % от населението на страната.

  Извън Германия към края на 2015 г. са живеели 4 млн. души (5% от населението), докато италианците са 2,9 млн. души или 4,9%.

  Мащабната активност на хората за преселване е диктувана от огромните различия в нивата на доходите и жизнените стандарти между богатите страни и държавите в не толкова цветущо състояние като по-бедните членки на ЕС (сред които е и България) и другите бедни европейски страни.От нашите съседи с най-висок процент емиграция е Румъния – 17,5%, следва България – 16,5% и Сърбия с 10,5%. Очевидно най-тежко е положението в Македония, поради което страната е била напусната от 24,8% от населението й.

  Броят на мигрантите по света продължава да нараства бързо през последните години, за да достигне 244 млн. през 2015 г., при положение че през 2010 г. броят им е бил 222 млн., а през 2000 г. – 173 млн. души.

  През 2015 г. от тези 244 млн. мигранти 104 млн. са били родом от Азия, Европа е на второ място по изселници – 62 млн. души (25%), следват Латинска Америка и Карибите – 37 млн.(15%) и Африка (34 млн. души или 14%). /БГНЕС/

  .

• Отиде си нашият сънародник Петър Петров, оставил диря в американската архитектура след ВСВ

  ПОЧИНА СТРОИТЕЛНИЯТ ИНЖЕНЕР ПЕТЪР ПЕТРОВ

  

  На 9 януари, на 98 години, почина г-н Петър Петков. Талантливият българо-американски строителен инженер е работил в продължение на десетилетия в архитектурно-инженерната фирма Smith, Hinchman & Grylls, днес известнa като SmithGroupJJR в Детройт. Пенсионира се като вицепрезидент през 1984 година.

  Петков е роден в София и през 1938 г. емигрира в САЩ, следвайки по-голямата си сестра Тодорка Михайлова, която я живеела в Детройт. Завършва Университета в Мичиган с бакалавърска степен по инженерство през 1942 г. По време на Втората световна война служи в американската армия и в Службата по стратегически услуги, предшественик на ЦРУ.

  Познанията му по строително инженерство и на мостове, в частност, го прави ценен кадър.

  След като получава магистърска степен от Университета на Илинойс, Петков започва да работи за Smith, Hinchman & Grylls. След две години е избран за сътрудник на архитекта Еро Саринен, с когото работят върху изграждането на Техническия център на Дженерал Мотърс (Saarinen’s General Motors Technical Center, Warren, Мичиган). Комплексът е от 25 постройки, разположени около правоъгълен басейн, и поставя началото на строителството на корпоративни сгради в САЩ.

  Модернистичните сгради и куполна структура, в която нови модели автомобили били оценявани преди да бъдат пуснати в производство, са пример за новата архитектура след Втората световна война.

  

  През 1985 г. Американският институт на архитектите награждава Техническия център на GM за двадесет и петата му годишнина (1950-1975) като сграда, която „издържа изпитанията на времето“ и „илюстрира дизайн от трайно значение.“

  В края на петдесетте години и началото на 1960, след повишаването му на главен строителен инженер, Петков работи с Минору Ямасаки, един от най-видните архитекти на ХХ век, и сътрудничи за построяването на новата главна квартира на Мичиганската компания за газ (Michigan Consoli-dated Gas Co), известна сега като One Woodward Avenue building. По време на завършването му през 1963 г., небостъргачът е най-високата сграда в света с изцяло заварена стоманена рамка. Ямасаки използва тази конструкция и при построяване на кулите-близнаци на Търговския център в Ню Йорк.

  Най-ценното за г-н Петков винаги са били трите му дъщери и съпругата, с която били заедно 64 години. Роднини и приятели помнят годишният пикник в началото на септември, на който самият домакин е готвил на грила. Петър Петков е бил също председател на църковното настоятелство и е наблюдавал строежа на църквата „Свети Климент“ в Диърборн. Всяка сутрин, преди да тръгне за работа, той вземал куфарчето си, прекръствал се и прекрачвал прага на дома.

  Роднини на Петър Петков, които живеят в Детройт, са Жорж Михайлов, д-р Невена Михайлова и Маргарет Шеридан.

   

  Превод: Даниела Начева

  Източник: Bulgarians in Detroit.com

• <<
• 1
...
• 40
• 41
• 42
• 43
• 44
• 45
• 46
• 47
• 48
• 49
• 50
...
• 416
• >>