Всички авторски страници

Авторски

• Иван Николов: Тито е сред 10-те най-жестоки комунистически диктатори в света, избитите българи са десетки хиляди

  В доклад пред югославския парламент от 1 февруари 1951 г. шефът на тогавашната военна и тайна полиция при режима на Йосип Броз Тито Александър Ранкович прави следното признание: „През нашите затвори между 1945-1951 г. са минали 3 777 776 затворници и сме ликвидирали 586 000 народни врагове“. Според сръбски и черногорски източници, българите са на второ място по броя на политически затворници по глава на населението, веднага след черногорците. Това каза председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов по време на възпоменателната вечер по повод 1-ви февруари, Ден на жертвите на комунистическия режим, която българите от Западните покрайнини отбелязват от 2011 г., предаде репортер на БГНЕС.

  

  „Историята е процес с отложено действие, събитията, които са се случили в миналото, все още определят характера на настоящето и бъдещето. В миналото можем да намерим обяснение за множеството актуални проблеми, които и днес продължават да изкушават търпението на хората с лесно посягане към насилието като средство за постигане на политически цели. Днес в България се отдава почит на жертвите на комунизма и ние се солидаризираме с това. С риск да се повторя, искам и тази вечер да спомена за ужасяващите цифри за жертвите на комунизма, които все още се дискутират в научното и публичното пространство, но вече се налага мнението, че те са около 100 милиона в световни размери. С това, разбира се, не искам да омаловажа или да премълча жертвите и на други тоталитарни идеологии като нацизма, фашизма или в днешно време ислямската държава“, каза Николов.

  „Според доклада на комунистическия прокурор Георги Петров, Народния съд на комунистическия режим в България издава 2875 смъртни присъди, сред които са трима регенти, всички министри на три кабинета – два на Богдан Филов и на Добри Божилов, и половината министри от кабинета на Иван Багрянов – всичко 33 министри, между които трима министър-председатели, двама военни министри; почти цялата администрация на царя; 67 народни представители от XXV-то обикновено народно събрание; целият висш военен съвет, целият генерален щаб – около 37 души генерали, полковници и офицери от всички чинове: всички директори на полицията, всички областни и помощник-областни директори, началници на държавна сигурност, областни и околийски полицейски началници, коменданти и околийски управители, всички групови полицейски началници и цялата политическа полиция. Сред осъдените са и над 120 свещеници. За по-малко от година българските комунисти избиват повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни от Освобождението до днес. Въпреки незначителните колебания в данните, вече се утвърди мнението, че избитите без съд и присъда в България са много повече – около 30 000 души“, подчерта Ивано Николов и добави:

  „Несравнимо повече са жертвите в бивша Югославия. Според вестник „Политика“ в доклад пред Скупщината (парламента – бел.ред.), от 1 февруари 1951 г. шефът на тогавашната военна и тайна полиция Александър Ранкович пише: „През нашите затвори между 1945-1951 са минали 3 777 776 затворници и сме ликвидирали 586 000 народни врагове“. Само на територията на Словения са открити над 600 масови гробници с над 100 000 жертви. В Хърватия в над 900 гробници са погребани около 90 000 жертви. Най-масовите убийства са станали на Кочевски рог и в Блайбург. Сред тях са и жертвите от „Кървавия Божич“ в Македония около 30 000 души и над 120 000, минали през комунистическите затвори. Над 50 000 са жертвите на германското малцинство в Югославия. Неотдавна в Загреб бяха публикувани списъци с имената на около 15 000 политически затворници от Голи Оток, сред които могат да се изброят имената и на над 800 българи от Македония и Западните покрайнини. С тия ужасяващи данни Йосип Броз Тито се нарежда сред десетте най-жестоки комунистически диктатори в света“.

  

  „Разбира се и ние, българите в Западните покрайнини, също сме дали не малко жертви на комунистическите режими и в България, и в бивша Югославия. В България нашите жертви на комунизма са и цялото ръководство на Върховния комитет за бежанците и на „Въртоп“, предадени от югославските комунисти на техните български другари, които, според свидетелството на един от почетните председатели на ВМРО Стоян Бояджиев, без съд и присъда са разстреляни в мината в Перник. Сред тях се споменава и името на легендарният ръководител на „Въртоп“ Иван Гьошев. Знаем и за политическите процеси срещу две групи босилеградски българи по времето на Информбюро. За съжаление, всичките те са излезли напълно смачкани от канцлагерите Голи Оток и Св. Гъргур, и никой от тях до края на живота си не е оставил никаква писана следа за своите страдания. Дори и след края на Югославия и донасянето на закона за реабилитацията на политическите затворници, почти всички искове за реабилитация на политически осъдени лица са решени в полза на тях или техните наследници, освен ония, които се отнасят за българите! От подадените около 70 иска за реабилитация досега не е решен нито един“, припомни председателят на Културно-информационния център в Босилеград.

  „По време на комунизма продължават да падат жертви на границата при опит за нелегално преминаване от югославска страна, но има и осъдени от Народния съд. Колко – тепърва трябва да се изследва. Според сръбски и черногорски източници, българите са на второ място по броя на политически затворници по глава на населението, веднага след черногорците“, съобщи Иван Николов.

  „Няма нужда да припомням какви последствия е оставил комунизмът в икономиката, културата и поведението на хората – те продължават и днес и продължават да ни пречат да създадем едно по-нормално и по справедливо общество.

  Като цивилизован народ ние трябва да отдадем почит на жертвите и да осъдим преди всичко собствените си престъпници. Непрекъснато трябва да припомняме и да мислим как да овладеем и укротим злото в човешката душа, което е в състояние да направи толкова мащабни престъпления. Това е изключително важно и днес, когато във вихъра на политическата борба хората често пъти излизат от контрол и се изкушават да използват насилието като средство за борба срещу политическите си опоненти. Демокрацията и правовата държава са досега най-известните механизми за постигане на така необходимия баланс в съвременните пренапрегнати общества“, каза в заключение председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов.

  По време на възпоменателната вечер в Културно-информационния център бяха представени книгите на Темелко Нешков – „Досие: Югославия срещу душата на Македония и „Раздяла няма – Македония срещу македонизма“. На срещата говориха Зоя Андонова и Иван Николов от издателството „Свети Климент Охридски.

  Източник: БГНЕС

• Проф. Янко Янков: Отворено писмо до президента и премиера

  

  Проф. Янко Янков е изпратил до президента ген. Румен Радев и премиера проф. Огнян Герджиков официално Отворено писмо – Меморандум, което е публикувано в неговия блог. В Отвореното писмо се казва:

  I. Вие, господин Президент и господин Премиер, разбира се, превъзходно знаете, че:

  ***Смъртността в България е като в концлагер;

  ***България е на 10-то място в света по смъртност на населението – 14,3 на 1000; ***Броят на умрелите през 2015 г. е 110 117 души, като спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 1 165;

  **След Сирия, Йордания и Молдова България е на четвърто място в света по отрицателен годишен прираст на населението – -0, 796% на година);

  ***През 2015 г. в страната са регистрирани 65 950 живородени деца и в сравнение с предходната година броят им намалява с 1 635 деца;

  ***България е на трето място в света по застарялост на населението – средната възраст на българските граждани се изчислява на 41,4 години;

  ***В списъка на общо 228 държави България е на 204-то място в света по раждаемост, при това абсолютно всички колониални държави имат по-голяма раждаемост от България;

  ***Намалява абсолютният брой на живороденитe и коефициентът на обща раждаемост.

  ***Увеличава се броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност;

  ***Ако в България през 1942 г. е имало 10 500 училища, то през 2000 г. вече са 3491, а през 2016 г. училищата са 2456.

  ***България се топи с 220 души на ден, с 9 души на час;

  ***Здравната каса ВЕЧЕ официално е заявила, че няма да плаща за лечение на хора, които, според нейната преценка няма да живеят дълго; ИЛИ по-точно – за които господарите на престъпната държавна власт СА ПРЕДОПРЕДЕЛИЛИ СЪДБАТА ИМ

  ДА НЕ ЖИВЕЯТ ДЪЛГО,

  А ИЗЖИВЕНИЯТ КРАТЪК ЖИВОТ ДА Е АБСОЛЮТНО НЕКАЧЕСТВЕН И ТОТАЛНО МИЗЕРЕН;

  ***Раковите болници режат и осакатяват здрави жени като през Средновековието;

  ***Хиляди млади българи са отвлечени и изкормени за “резервни части“ за платежоспособни български и най-вече чуждестранни „нуждаещи се” да живеят по-дълго;

  ***Напълно ПЛАНОМЕРНО България е пред прага на национална онкологична катастрофа;

  Това, разбира се, са само НЯКОЛКО „бегли” статистически „извадки” или „щрихи”, които Вие, разбира се, несъмнено превъзходно знаете и разбирате,

  И В КОНТЕКСТА НА КОИТО Вашето назначение като поредни концлагерни надзиратели,

  ОСОБЕНО В КОНТЕКСТА НА СВЕТОВНИТЕ ПРОЦЕСИ И СЪБИТИЯ

  НЕСЪМНЕНО ВИ РАЗКРИВА ИЛИ БИ ТРЯБВАЛО ДА ВИ РАЗКРИВА ВИЗИЯТА,

  ЧЕ ВСЕ ПАК ВИЕ РАЗПОЛАГАТЕ С НЕИМОВЕРНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ ВИСОКОБЛАГОРАДЕН ШАНС И С НАПЪЛНО РЕАЛНАТА ВЪЗМОЖНОСТ

  *ДА ИЗЗЕМЕТЕ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ ОТ РАЗПОРЕДИТЕЛНАТА СФЕРА НА ЗАГРАБИЛИТЕ (УЗУРПИРАЛИТЕ) Я ПРЕСТЪПНИ ИНТЕРНАЦИОНАЛНИ И ТРАНСНАЦИОНАЛНИ КОРПОРАТИВНИ СУБЕКТИ,

  *ДА Я ВЪРНЕТЕ ИЛИ ПОНЕ ДА ПОЛОЖИТЕ НАЧАЛОТО НА НЕЙНОТО ВРЪЩАНЕ В ПАТРИМОНИУМА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

  *И ТАКА ДА ВЪЗСТАНОВИТЕ ДОСТОЙНСТВОТО И ХУМАННИЯ АВТОРИТЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА;

  Така, струва ми се, че ПО СИЛАТА И В КОНТЕКСТА НА СВЕТОВНО-ИСТОРИЧЕСКИЯ ШАНС Вие фактически разполагате с възможността да изберете адна от двете възможности:

  ***ИЛИ ДА ЗАКРИЕТЕ КОНЦЛАГЕР БЪЛГАРИЯ;

  ***ИЛИ ОКОНЧАТЕЛНО ДА ЗАКРИЕТЕ ДЪРЖАВАТА БЪЛГАРИЯ И ДА УНИЩОЖИТЕ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

  ІІ

  Припомням Ви, че от 70-те години до днес,

  ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИН ВЕК,

  СЛОЖНО-СЪСТАВНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ДЕЛИКТИ,

  които официалните български държавни институции и институционални лица са извършили

  срещу (против) мен

  и непосредствено СРЕЩУ СЕМЕЙНО И ФАМИЛНО свързаните с мен лица

  са НЯКОЛКО ХИЛЯДИ;

  При това абсолютно всичките тези отделни конкретни престъпни деяния на абсолютно всичките престъпни дейци ВЪПРЕКИ МОИТЕ МНОГОБРОЙНИ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТЕНЗИВНИ ОФИЦИАЛНИ ПИСМЕНИ ЗАЯВЛЕНИЯ ПРЕД НАДЛЕЖНИТЕ ИНСТИТУЦИИ,

  са останали напълно безнаказани, невъзмездени и необезщетени.

  Всъщност, така посочената моя лична и семейно-фамилна „ситуация” на пълна безотговорност за извършените срещу нас злодеяния съвсем не е единичен или частен случай, а е ЗЛОВЕЩА ЗАКОНОМЕРНОСТ НА НЕО(ПОСТ)КОМУНИЗМА, ако не за всички държави от Съветската Империя на Злото, то поне за България, КЪДЕТО ДНЕС,

  ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК СЛЕД КАМУФЛАЖНО-БУТАФОРНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ

  НЕ Е ПОЛУЧИЛА СПРАВЕДЛИВОСТ И ПРАВОСЪДИЕ

  АБСОЛЮТНО НИТО ЕДНА ОТ ЖЕРТВИТЕ НА КЛАСИЧЕСКИЯ КОМУНИЗЪМ (от Септември 1944 г. до края 1989 г.).

  Дори нещо повече – в резултат на перверзно-престъпното широкоспектърно „внимание” на новите {НЕО(ПОСТ)комунистическите} секретни служби

  абсолютно всички все още живи жертви на класическия комунизъм

  и техните семейно и фамилно възходящи или низходящи близки хора

  са „получили” и ИНТЕНЗИВНО „получават”

  статуса на абсолютно мизерното икономическо състояние, на абсолютно пълната икономическа, политическа, социална, битова

  и най-вече юридическа елиминираност,

  както и абсолютно пълната елиминираност

  от сферата на здравословното състояние,

  и, разбира се – бързата елиминираност

  от сферата на Живота и бързото „заселване” в гробищата.

  Дори нещо още повече – докато по-рано, по времето на класическия ИНТЕРнационален съветски комунизъм геноцидът в България така или иначе беше ПОЛИТИЧЕСКИ МОТИВИРАН И ПО СЪЩЕСТВО ОБЕКТНО-СЕЛЕКТИВЕН и фактически бе прилаган ПОЧТИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО (единствено) спрямо конкретно-исторически ситуативно обявените за „врагове на народа” и „знакови личности”

  няколко хиляди души, а съвкупно за целия половинвековен период – няколко стотици хиляди;

  то след политическите промени в България от 1989 г. ДО ДНЕС жертвите на НЕОкомунистическия ТРАНСнационален НЕОколониален, ГЕОикономически и ГЕОполитически режим

  са несъизмеримо колосално по-големи:

  ***ДНЕС отделно от нормалната смъртност в България са геноцидно умъртвени повече от 2,5 милиона души, а други 2,5 милиона, уж доброволно и за техна собствена „транспортна” сметка, но фактически геноцидно, са депортирани в европейски и други емигрантски трудови гета (бази на съвременното робство);

  ***ДНЕС само 7-8% (седем-осем процента) от българските граждани имат финансово-икономически ресурси и възможности да участвуват в т. нар. „свободен”, но всъщност мафиотски, икономически обмен”, и това са изключително „лица” произлизащи от най-висшите етажи на класическия комунистически партиен и ченгеджийски елит, при което именно тези „лица” притежават или владеят 97% от т. нар. „национално богатство”;

  ***ДНЕС всички останали, около 92% от населението разполагат със „Свободата” да организират и ръководят параметрите и условията на своя „домашен” икономически и политически концлагер или затвор и да вегитират и агонизират в полуживо битово състояние, консумативните измерения на което са драстично далеч

  КАКТО от (под) официалните изисквания на класическото Римско Право относно задълженията на робовладелците към робите,

  ТАКА И от (под) официалните нормативни изисквания на ЕС относно жизнения стандартен минимум на домашните животни;

  ***ДНЕС само 2% от българските граждани притежават повече от 50% (половината) от всичките парични спестявания в българската банкова система;

  ***ДНЕС все още липсва пълна и адекватна официална информация, но на специалистите е пределно ясно, че всичките ДЪРЖАВНИ ЗАЕМИ, КРЕДИТИ И ДЪЛГОВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ на комунистическите и особено (най-вече) на НЕОкомунистическите правителства са били и са подчинени на главната цел

  получените парични суми на практика да бъдат ПРЕСТЪПНО разпределени между чуждестранните банкстери и българските мафиотски кланове,

  при което в крайна сметка погасяването на задълженията да бъде осъществено чрез още по-интензивно тотално ограбване на гражданите и на националните (държавните) ценности

  и така българските граждани и България да бъдат ТОТАЛНО ОГРАБЕНИ и да бъдат поставени в пълно безизходно положение (състояние);

  ***ДНЕС, въпреки Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен българския клан на Съветската КГБ – ДС се ползува от неймоверно интензивното покровителство на ЦРУ и фактически е пълният и абсолютен господар на абсолютно всички икономически, политически, държавно-властови и прочее сфери;

  ***ДНЕС минимум 95% от персоналния състав на Прокуратурата, Съда и Адвокатурата са ДИРЕКТНО ИЛИ КОСВЕНО ангажирани както с престъпната дейност на комунистическата ДС, така и с престъпната дейност на новите специални служби, така и с престъпната дейност на българския клан на ИНТЕРнационалната и ТРАНСнационалната банкстерска и мафиотска корпоративност;

  ***ДНЕС, все повече и повече се налага категоричният извод, че така нареченият „посткомунизъм” съвсем не е нещо, намиращо се „извън територията”, „извън сферата” на комунизма, а е ЕТАП ИЛИ СТАДИИ от трансмутационните процеси, протичащи вътре в самият комунизъм;

  и че ДНЕС МНОГО ПО-АКТУАЛНО Е ОСЪЖДАНЕТО НА ПОСТКОМУНИЗМА, чиито функционери са не само максимално дълбоко генетично свързани с класическият комунизъм, не само са тотално водеща сила на обществената, политическата, икономическата и държавно-управленската сфера,

  НО И злодеянията на които са не по-малко жестоки и не по-малко перверзни от злодеянията на техните предшественици.

  Така, в контекста на превъзходно разбираната така визирана и пределно ясна за мен ситуация за пълната обреченост на моята високопринципна юридическа съпротива срещу съвременните ДЕМОНИЧНИ СИЛИ,

  ВСЕ ПАК, днес, тук и сега,

  за пореден път изрично и пределно ясно Ви заявявам, че

  В ИМЕТО И В ПАМЕТ НА БОЛКИТЕ И СТРАДАНИЯТА

  НА МЪРТВИТЕ И

  В ИМЕТО НА БОЛКИТЕ И СТРАДАНИЯТА

  НА ВСЕ ОЩЕ ЖИВИТЕ МОИ БЛИЗКИ ХОРА;

  КАКТО и

  в името на болките и страданията на стотиците, на хилядите и на милионите мъртви и все още живи лично непознати за (на) мен хора,

  към които аз изпитвам дълбоко човешко съчувствие;

  в съответствие с и в изпълнение на

  принципите и нормите на Истината, Справедливостта и Правото

  няма да спра да се съпротивлявам на и срещу Злото

  към което, макар и в различна степен и различна проявна форма

  фактически принадлежат всичките участници в досегашния престъпен НЕОКОЛОНИАЛЕН, ПАРАВОЕНЕН, БЕНКСТЕРСКО-МАФИОТСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ

  и ще продължа да настоявам

  за налагане на пълна наказателна и репараторна отговорност

  на (за) съответните корпоративни и индивидуални лица.

  ІІІ.

  Припомням ви, че:

  когато през късната есен на 1989 г., след абсолютно престъпнен шестгодишен кошмарен комунистически затворническа ад, бех освободен и се включих в политическите процеси като участник в Националната политическа „Кръгла маса” и като депутат (сенатор) във Великото Народно събрание,

  аз бех единствения, който изрично и категорично се противопоставяше на умело поощряваната от българския клан на КГБ официална пропагандна камуфлажно-бутафорна теза на фалшивата антикомунистическа опозиция за колективната отговорност на комунистите („всички са”) и комунизма („всички сме”) виновни (която теза фактически обезпечаваше и обезпечи пълната безотговорност!)

  и обосновавах тезата, че

  единствената реална и легитимна отговорност е личната (а не колективната!) наказателна и репараторна отговорност; при това само и единствено за конкретно прецизно доказани отделни престъпни и деликтни деяния;

  и че като израз на висока цивилизована хуманност към ВСИЧКИ престъпни дейци, включително и за осъдените комунистически престъпници, трябва да бъдат осигурени модерни затвори „тип ШЕРАТОН”.

  Тъй като, обаче, НИКОЙ, АБСОЛЮТНО НИКОЙ, от прецизно тотално режисираното бутафорно

  българско И НАЙ-ВЕЧЕ Малтенско

  СЪВЕТСКО-АМЕРИКАНСКО-ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКО

  политическо пространство не искаше „да чуе” и да позволи това да стане, то, разбира се, въобще не стана.

  Така, именно поради това, през последните вече повече от десетина години, все по-често, официално и публично, не само публицистично, но включително и в строго научните си академични и университетски лекцци, статии, студии и обемисти книги, аз започнах да обосновавам тезата:

  че така наречените „Избори” и „Протести” са ероточен масаж за всяка власт, а за българската са си баш кеф;

  че КАКТО ПРИ СЕКСА, ТАКА И ПРИ ПОЛИТИКАТА ШЕСТВИЯТА, ПРОТЕСТИТЕ, ПОЛИТИЧЕСКИТЕ И СЪДЕБНИТЕ РЕФОРМИ, ИЗБОРИТЕ И РЕФЕРЕНДУМИТЕ СМЕНЯТ САМО ПОЗАТА, А ПОЗИЦИЯТА СЕ СМЕТЯ ЕДИНСТВЕНО С БУНТ.

  И че единственият начин да се оправят нещата в България е

  УРАГАННИЯТ БУНТОВЕН ВИХЪР ИЛИ ВОЕННИЯТ ПРЕВРАТ И ВОЕННИЯТ РЕЖИМ,

  при който всяка седмица в центъра на София да бъдат бесени или гилотинирани МИНИМУМ по трима души – банкер, прокурор и съдия! Докато другите си вземат поука!

  И ако пак не вървят нещата, ще трябва да бъдат добавени и Главен прокурор, Президент, Премиер и министри! И всички такива предишни, разбира се!

  И че за съжаление, обаче, поне засега, поради спецификата не само и не толкова на българските етно-ментални условия, но и най-вече на стратегическите условия на геоикономическото и геополитическото Малтенско Съветско-Американско и ЗападноЕвропейско пространство това е само литературна фантастика, и поне засега май няма как да стане и управляващите разчитат точно на това.

  НО ЧЕ, ВСЕ ПАК, обаче, не е изключено и е вероятно визираната остра историческа необходимост да се случи именно поради това, което правят, а също и поради това, което не правят, КАКТО ВСИЧКИ СЕГАШНИ, ТАКА И ВСИЧКИ ПРЕДИШНИ УПРАВЛЯВАЩИ;

  че аналогични предпоставки и събития отпреди време беха стананали Национален празник на французите;

  и че не е изключена вероятността ИМЕННО ЧРЕЗ ПОДОБНО ТОТАЛНО РАЗЧИСТВАНЕ НА СМЕТКИТЕ С ВИСОКОПОСТАВЕНИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ

  и българите да положат историческите основи на свой Нов наистина автентичен и наистина Достоен Национален Празник!

  ІV

  Така, по повод и във връзка с това за пореден път Ви припомням, че тъй като имам голямо множество „стари сметки за уреждане“ (фр.) и „стари кожи за дране“ (англ.),

  настоявам за Правосъдие по абсолютно всички, вече в продължение на няколко десетилетия, надлежно и акуратно описани и депозирани от мен казуси!

  Впрочем, за пореден път ви уведомявам и припомням, че не само лично на мен ми е много добре известно, но и на широката общественост чрез медиите е известно, че при едно от конфиденциалните заседания на Парламентарната Комисия за контрол на (над) Специалните служби при един от предшествуващите Парламенти

  високопоставени представители на същите тези служби дискретно са изнесли (съобщили) „строго конфиденциалната информация”,

  КАКТО ЧЕ високопоставени представители на поне няколко базирани в София официални дипломатически мисии и на специалните служби на същите тези държави,

  ТАКА И ЧЕ високопоставени функционери на ИНТЕРНАЦИОНАЛНИ И ТРАНСНАЦИОНАЛНИ КОРПОРАТИВНИ СУБЕКТИ (ТНК),

  са настоявали и настояват КАКТО пред Българското Правителство и неговите Специални служби,

  ТАКА И пред определени господарствуващи (сутеньорствуващи) над Правителството утвърдени ноторно известни престъпни мафиотски структури

  да бъдат осъществени и систематично осъществявани драстични, включително и така наречените „максимално остри камуфлажно прикрити или дори въобще неприкрити елегантни или дори драстично брутални елиминационни оперативни мероприятия”

  срещу абсолютно всички отделни български граждани,

  КОИТО ПРОЯВАВАТ НЕПРЕКЛОННО ВИСОКО ЧОВЕШКО ДОСТОЙНСТВО

  И ОТСТОЯВАТ ТЕЗАТА ЗА СЪДЕБНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ВСИЧКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ И НЕО(ПОСТ)КОМУНИСТИЧЕСКИ ПРЕСТЪПНИ И ДЕЛИКТНИ ИНДИВИДУАЛНО-ЛИЧНОСТНОВИ И КОРПОРАТИВНИ СУБЕКТИ.

  Впрочем, за пореден път изрично и пределно ясно заявявам, че по силата на професионалната ми специализация и ноторно известната ми гражданска и политическа позиция многократно съм се ползувал от доверието на определени високопоставени магистрати и други властово ангажирани лица,

  които обичайно дискретно, но понякога и с изричното заявление, че се готови официално и надлежно да свидетелствуват,

  са ми казвали, че в техните професионални сфери битува устойчивата висококомпетентна информираност, че

  както специалните служби, така и дипломатическите служби, така и интернационалните и транснационалните банкстерско-мафиотски личностни и корпоративи лица,

  КОИТО СА АНГАЖИРАНИ С ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ, изрично, пределно ясно и настойчиво са изисквали и изискват

  както от институциите на българската държавна власт,

  така и от действуващите в България техни доверини мафиотски личностнови и корпоративни субекти,

  ДА ОБЕЗПЕЧАВАТ СИСТЕМАТИЧНО, ИНТЕНЗИВНО, УСТОЙЧИВО, ПЕРМАНЕНТНО И ЕСКАЛИРАЩО ИЗВЪРШВАНЕ (ПРОВЕЖДАНЕ) НА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ И ФОРМИ (ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДРАСТИЧНИ ТАКИВА)

  НА ИКОНОМИЧЕСКА, ПРОФЕСИОНАЛНА, БИТОВА, ЗДРАВОСЛОВНА И ПРЕЧЕЕ ИЗОЛИРАНОСТ (ОТСТРАНЕНОСТ)

  КАКТО ЛИЧНО СПРЯМО МЕН, ТАКА И СПРЯМО МОИТЕ СЕМЕЙНО И ФАМИЛНО НАЙ-БЛИЗКИ ХОРА, КАКТО И СПРЯМО ПРИЯТЕЛСКИ И ОРГАНИЗАЦИОННО СВЪРЗАНИТЕ С МЕН ЛИЦА.

  ПРИ ТОВА ВИНАГИ, АБСОЛЮТНО ВИНАГИ, КАТО ТАКИВА ПОРЪЧИТЕЛИ НА ВИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ СА БИЛИ ПОСОЧВАНИ:

  ***СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ,

  ***ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ МИСИИ И

  ***МАФИОТСКИ АНГАЖИРАНИТЕ СУБЕКТИ ПРИНАДЛЕЖНИ (СВЪРЗАНИ) СЪС:

  ***СССР/РУСИЯ И КГБ-СССР,

  ***САЩ И ЦРУ,

  ***ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

  ***ВЕЛИКОБРИТАНИЯ,

  ***ШВЕЙЦАРИЯ,

  ***И В СИТУАТИВНО ОТДЕЛНИ СЛУЧАЙ – РЕДИЦА ЗАПАДНО- И ИЗТОЧНО- ЕВРОПЕЙСКИ ДЪРЖАВИ, КЪМ ЧИИТО ДИПЛОМАТИЧЕСКИ И ПРАВИТЕЛСТВЕНИ МИСИИ АЗ СЪМ СЕ ОБРЪЩАЛ С ОФИЦИАЛНИ ПИСМЕНИ ИЗЛОЖЕНИЯ.

  Впрочем, в непосредствена взаимовръзка с така визираната скандална и абсолютно престъпна дипломатическа, ченгеджийска и мафиотска интернационална и транснационална ситуация битува информацията, че в случая представителите на тук визираните правителства изрично и пределно ясно са дали да се разбере, че

  още по времето на действието в България през 1944-1947 г. на т. нар. „Съюзна Контролна Комисия” членовете на същата (СССР, САЩ и Великобритания) са се били дискретно джентълменски съгласили и са били приели като (за) ИМАЩА АБСОЛЮТНО ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ХАРАКТЕР

  издадената в Москва (на 02.06.1947 г.) от НКВД/КГБ така наречена „Строго секретна КАА/08.113 Инструкция НК/003-47”;

  и че т. нар. „Малтенски Споразуметелни Проколи”

  МЕЖДУ СССР И САЩ, но фактически между КГБ И ЦРУ

  имплицитно са препотвърдили валидността на тази Строго секретна Инструкция,

  включително и за периода след бутафорните политически промени през 1989-1990 г., т.е. ДО ДНЕС И ЗА В БЪДЕЩЕ.

  По-точно, онова, което е важното като валидно в случая е регламентацията на чл.41 и чл.42 на (от) Иструкцията, съгласно която е разпоредено:

  ***„да не се допуска реабилитация на хора, съдени на политически процеси. Ако се налага, такава да се допусне, но при условие, че това е съдебна грешка, без започване на разследване и обвиняване на виновните за съдебното решение”;

  ***”Не може да се изправят пред съд хора с длъжности, дадени им от Партията – независимо че тези хора са виновни за икономически загуби и са мразени от подчинените си. В драматични ситуации трябва да се преместват на друга равностойна или по-висока длъжност в друга област или град. В крайни ситуации тези хора да се назначават на неначалническа служба, като се използуват за кадрови резерв за друго време”.

  Впрочем, вече ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК, поне в България,

  ИМЕННО ПО ПРИЧИНА НА ТАКА ВИЗИРАНИТЕ „ДЖЕНТЪЛМЕНСКИ” И ОФИЦИАЛНИ ДОГОВОРНИ СПОРАЗУМЕНИЯ

  всичките жертви на класическия съветски интернационален комунизъм

  по същество станахме и останахме

  жертви и на тези именно престъпни изроди, чиято безотговорност е и продължава да бъде обезпечена ОТ ПРЕСТЪПНОТО СЪГЛАШЕНИЕ МЕЖДУ СССР И САЩ И РЕСПЕКТИВНО МЕЖДУ КГБ-СССР И ЦРУ.

  Впрочем, припомням Ви, че още преди четвърт век, още в началото на бутафорните политически промени

  АЗ ИЗРИЧНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО ЗАПОЧНАХ ПУБЛИЧНО И ОФИЦИАЛНО ДА ГОВОРЯ И ДА ПИША И ДА ОБОСНОВАВАМ ТЕЗАТА (с която именно още през 1990 г. и най-вече през и след 1991 г. си „навлекох” гнева и отмъстителността на ЦРУ),

  ЧЕ ПОНЕ В БЪЛГАРИЯ ЦРУ РАБОТИ КАТО ФИЛИАЛ НА КГБ

  И В ИМЕТО НА СЪВМЕСТНИЯТ СВЕТОВЕН НЕОКОЛОНИАЛЕН МАЛТЕНСКИ КОМУНИЗЪМ,

  НАРИЧАН ОЩЕ И ГЛОБАЛИЗЪМ ИЛИ НЕОЛИБЕРАЛИЗЪМ

  ЗОРКО БДИ ЗА СПАЗВАНЕТО НА ДУХА, ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА ТАЗИ ИНСТРУКЦИЯ

  И ТАКА ОБЕЗПЕЧАВА АБСОЛЮТНО ПЪЛНАТА БЕЗОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ ЗЛОДЕЯНИЯ НА ИЗВЕРГИТЕ ОТ БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА СЪВЕТСКАТА КГБ.

  Впрочем, специално внимание заслужава версията, съгласно която така нареченият

  конфликт между САЩ и Русия,

  всъщност е конфликт, организиран и провеждан от ЦРУ срещу реорганизираното през 2004 г. от Владимир Путин ФСБ;

  тъй като доминиращата стратегическа нагласа на реорганизираното ФСБ се характеризира с имплицитен отказ от споразуменията между ЦРУ и КГБ и Малтенските споразумения между СССР и САЩ НАЙ-ВЕЧЕ относно установяването и поддържавено на съвместен съучастнически престъпен глобалистичен банкстерско-мафиотски политически режим.

  Впрочем, вероятно аналогична е и мотивацията на стратегията на Президента Доналд Тръмп насочена към драстично реорганизиране на ЦРУ – на същото онова ЦРУ, което вече в продължение на няколко десетилетия бе извършило престъпен отказ да служи на американския народ и американските елити, и се бе поставило в подчинение на банкстерите (банкерите-гангстери) и което именно, в престъпно съучастие с КГБ-СССР, бе установило и наложило световния неоколониален банкстерско-мафиотски глобалистичен политически режим.

  V.

  Така, тук и сега, В ЧАСТНОСТ, Ви ПОСОЧВАМ, че считано

  от 04 Май 2016 г. до 26 Септември 2016 г.

  надлежно съм регистрирал в деловодството на Президентството и на Министерския съвет

  ТОЧНО 36 (тридесет и шест) т. нар. „официални отворени писма”

  адресирани до Президента и до Министър-Председателя (Премиера) и членовете на Правителството;

  в които акуратно и прецизно съм посочил голямо множество отделни конкретни престъпни посегателства, извършени от престъпни институционални дейци, по отношение и във връзка с които са пределно и недвусмислено ясни доказателствата, че

  съответната престъпна дейност е инспирирана от правителствената държавно-властническа стратегия

  и директно-фактическата безотговорност за престъпленията е обезпечена именно от правителствено ангажираните лица.

  Уточнявам, че:

  *** ДО ДНЕС НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР по повод и във връзка с тези мои официални писма;

  ***настоявам пред Вас като титулярни представители на новата държавно-властническа конфигурация

  ДА ИЗПЪЛНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СИ прецизно да проучите визираните текстове

  и ДА ОБЕЗПЕЧИТЕ ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЪОТВЕТНИТЕ ЛЕГИТИМНИ ПРОЦЕДУРИ.

  В ЧАСТНОСТ, тук и сега Ви посочвам, че във визираната документация се съдържат включително и следните казуси:

  V.01.

  Предоставени на Прокуратурата ПОВЕЧЕ от 80 (осемдесет) отделни официални писмени изложения съдържащи ПОВЕЧЕ от 5000 (пет хиляди) страници документация за АКУРАТНО ПОСОЧЕНА И ПРЕЦИЗНО ОПИСАНА извършена и извършвана върху българските граждани

  СЕЛЕКТИВНА И ТОТАЛНА ГЕНОЦИДНА И ДЪРЖАВНО-ТЕРОРИСТИЧНА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ – В ЧАСТНОСТ:

  *зловеща практика на държавен тероризъм;

  *евгеника;

  *фактически убийства чрез нелечение (отказ за лечение) на бедни и социално изключени деца и възрастни;

  *социално-икономически геноцид;

  *социално-медицински и метикаментозен геноцид;

  *образователно-професионален геноцид;

  *пенсионен геноцид;

  *извънсъдебни убийства;

  *извършено и извършвано от прокурори престъпно предумишлено „замотаване” и прекратяване на СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ПРЕПИСКИ с цел укриване и фактическо противоправно амнистиране и помилване на геноцидните престъпници и постигане на постоянно нарастващ ГЕНОЦИДЕН ИНТЕНЗИТЕТ;

  *и множество други форми на геноцидно и терористично насилие над и изтребление на гражданите на България.

  V.02.

  МНОЖЕСТВО ОТДЕЛНИ КАЗУСИ НА ЗЛОВЕЩА ТЕЖКА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, ДИРЕКТНО И НЕПОСРЕДСТВЕНО ИЗВЪРШЕНА И ИЗВЪРШВАНА НАЙ-ВЕЧЕ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ – ДАНС, НСО, ГДБОП И НРС, КАКТО И ОТ МВР, ПРОКУРАТУРАТА, СЪДА И ЦЕЛОСТНИЯ АПАРАТ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ;

  V.03.

  Голямо множество отделни акуратно посочени и описани казуси относно шантажи, заплахи, предупреждения, психологически и силови акции и оперативни мероприятия директно и непосредствено извършени от българските специални служби, МВР, Прокуратурата, Съда и целостния апарат на държавната власт;

  V.04.

  Надлежно посочени доказателства за съществуването на правителствени т. нар. „типови широкоспектърни оперативни пакети” за провокативно предизвикване (създаване) от специалните държавни и мафиотски служби на т. нар. „управляема криза” или „управляем хаос” и за провеждането на т.нар. „остри елиминационни мероприятия” срещу т.нар. „знакови личности”, които се характеризират като стратегическа и оперативна „пречка” за функционирането на неоколониалния политически режим;

  V.05.

  Надлежно посочена документация за престъпна дейност, директно и непосредствено извършена и извършвана от високопоставени служители на МВР и Министъра на вътрешните работи;

  V.06.

  Надлежно конкретно посочена документация за престъпна дейност, извършена през 80-те години

  от 93 (деветдесет и трима) конкретно посочени високопоставени офицери от комунистическата ДС

  и за престъпна дейност, извършена от институционални лица от държавната власт след политическите промени от 1990 г. до нес за обезпечаване на безотговорност за злодеянията на визираните 93-ма високопоставени комунистически престъпници;

  Впрочем, както в тази документация, така и в множество други документални масиви изрично съм посочил, че от официално наличната изключително обемиста документация е видно, че в различните етапи на престъпната дейност, насочена срещу (против) мен и свързаните с мен лица, кръгове и организации

  са участвували и все още заемат стратегически позиции и участвуват

  ПОВЕЧЕ ОТ 250 (двеста и петдесет)

  офицери, агенти, доверени лица и прочее (включително и най-високопоставени) от системата на комунистическата Държавна сигурност и на посткомунистическите специални служби;

  и че почти всички, които по някакъв начин, степен или форма КАКТО ПРЕДИ, ТАКА И СЛЕД ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОМЕНИ, са участвували в моето и на моите близки хора противоправно репресиране,

  в знак на благодарност за тази им престъпна дейност

  именно днес, именно след бутафорните политически промени,

  са получили не само най-високото си издигане в професионалната йерархия, но и зашеметяващото си забогатяване;

  V.07.

  Надлежно посочена обемиста документация относно 14 (четиринадесет) отделни специфични казуси за строго секретна престъпна дейност, директно и непосредствено планирана, ръководена, извършена и извършвана от високопоставени функционери на МВР и българския клан на КГБ и Червената Мафия.

  V.08.

  Документация, позиционирана в обемиста папка, относно множество отделни казуси, отнасящи се за строго секретна престъпна дейност, извършена и извършвана от прокурори в престъпна услуга на държавните и мафиотските специални служби;

  папката е озаглавена „Легитимно коректна или престъпно курвектна е Прокуратурата?”;

  V.09.

  Документация, позиционирана в обемиста папка, озаглавена „Топлофикационен геноцид”, съдържаща описание на геноцидната престъпна дейност насочена срещу жителите на град София и извършвана от българския клан на ИНТЕР- и ТРАНС-националната съветско-руска Червена Мафия – „Топлофикация София” ЕАД;

  V.10.

  Документация, позиционирана в обемиста папка, озаглавена „Електроснабдителен геноцид”, съдържаща описание на СЪВМЕСТНАТА СЪВЕТСКО-РУСКО-ЧЕШКО-БЪЛГАРСКА геноцидна престъпна дейност конкретно на „ЧЕЗ Електро България АД”;

  V.11.

  Документация, позиционирана в обеместа папка, озаглавена „Геноцид. Том 3. Софийската вода. Прокурорска преписка” съдържаща доказателства за престъпната дейност на Британско-Българската Мафия,

  включително и официална документация от Парламентарната Комисия за борба с корупцията (Протокол № 55 от 19.04.2007 г.)

  от която документация пределно ясно е видно, че „Сделката с „Интернешънъл уотър” е корупционна”

  и е обезпечила престъпното ограбване на жителите на София

  с ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН МИЛИАРД И ТРИСТА МИЛИОНА ЛЕВОВЕ.

  V.12.

  Документация, съдържаща описание на множество отделно описани конкретни казуси относно престъпна дейност:

  *на Комунистическата държавна власт и ДС, включително и на отдела за специални поръчки на генерал Иван Горинов;

  *на постокомунистическата държавна власт и специалните служби.

  Документацията е позиционирана в обемиста папка, озаглавена „Геноцид. Том 17. Държавно-мафиотски химико-медикаментозен тероризъм и геноцид. Престъпна злоупотреба със субстанции и медицински оперативни и други практики”;

  V.13.

  Документация, позиционирана в обеместа папка, озаглавена „Геноцид. Том 18” относно престъпна дейност на строго секретен специализиран отдел при МВР, за съществуването и дейността на който официално и неколкократно бе съобщено в медиите лично от ЕксМинистъра на вътрешните работи и ЕксПредседателя на Парламента Йордан Соколов.

  V.14.

  Документация, позиционирана в обемиста папка, озаглавена „Оставка, разследване и отговорност на Главния прокурор Сотир Цацаров и на всички по възходяща и низходяща линия свързани с него функционери на престъпния неколониален ченгеджийско-мафиотски паравовенен политически режим”;

  V.15.

  Документация, позиционирана в папка, озаглавена „Българският държавен дълг е нелегитимен, не е държавен, а е частен, създаден е от престъпен български клан на ИНТЕР- и ТРАНС-национална престъпна икономическо-финансова група, поради което българската държава и българските граждани не са легитимни длъжници, не го дължат и не следва да го плащат”;

  V.16.

  Документация, позиционирана в папка, озаглавена „Концесионният договор, сключен от кабинета Костов през 1999 г. с канадската фирма „Дънди Прешъс” с 30-годишен срок на действие за добив на злато, сребро и мед НЕ Е КОНЦЕСИОНЕН, А Е ПРЕСТЪПНО МАФИОТСКО СПОРАЗУМЕНИЕ”;

  V.17.

  Документация, позиционирана в папка, озаглавена „От 1990 г. до днес всички правителства са обезпечавали престъпната дейност на ИМОТНО-ПОЗЕМЛЕНАТА МАФИЯ”;

  В папката е посочено, че днес 4% (четири процента) от фермерите „стопанисват” 85% (осемдесет и пет процента) от всичката земеделска земя; и

  че днес най-големият поземлен собственик в Европа е българин, който притежава и контролира ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН МИЛИОН ДЕКАРИ;

  V.18.

  Документация, позиционирана в папка, озаглавена „Правителствена логистична подкрепа на интересите на Мафията”.

  От така визирания документален масив е видно, че:

  Първо: през Септември 2008 г. Министерския съвет е разгледал и взел решение по единия от т. нар. „актуални варианти” на „конфиденциалния пакет от мероприятия” , изготвен от експерти на специалните служби, озаглавен „Логистична подкрепа на интересите на България в международните и европейските съдилища”.

  Второ: от самото Решение на Правителството е видно, че на всички български специални служби е възложено задължението да осигуряват на защитниците на правителствените интереси в Международните и Европейските съдилища възможността да разполагат със съвършенна актуална информационна обезпеченост относно всички участници във всяка отделна съдебна процедура срещу България.

  Което означава, че от изпълнителите на „логистичния пакет” се изисква да осигуряват

  ПРЕСТЪПНА ШПИОНСКА ИНФОРМАЦИЯ

  не само за всеки, който има непреклонността да търси защита срещу беззаконията на всичките комунистически и посткомунистически правителства,

  НО И СРЕЩУ ВСЕКИ МЕЖДУНАРОДЕН И ЕВРОПЕЙСКИ СЪДИЯ

  И СРЕЩУ ВСЕКИ АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕХНИЧЕСКИ СЛУЖИТЕЛ НА СЪОТВЕТНИЯ СЪД,

  КОЯТО ИНФОРМАЦИЯ ДА БЪДЕ „АДЕКВАТНО ОПЕРАТИВНО ИЗПОЛЗУВАНА” ЗА ПОДКУПИ, ПРОВОКАЦИИ И ШАНТАЖ.

  Както се казва: „Оруел ряпа да яде!”

  Трето: в частност става въпрос и за престъпна дейност, извършена и извършвана И от прокурорския слугинаж на българския клан на Интернационалната и Транснационалната Мафия.

  V.19.

  Документация, позиционирана в папка, озаглавена

  „Относно нарушенията на:

  *Международния пакт за икономически, социални и културни права”;

  *Европейската социална харта; и

  *Международната харта за правата на човека.”

  V.20.

  Документация, позиционирана в папка, регистрирана на 04 Юли 2016 г. съм посочил, че настоявам за абсолютно пълно разсекретяване и даване на абсолютно пълна публичност на цялостната строго секретна документация, относно

  престъпната дейност на генерал Божидар Александров Антонов,

  роден на 19 Май 1944 г. в село, съседно на моето родно село, с когото НЕ САМО сме се познавали още като деца и съученици в гимназията, НО И СМЕ БИЛИ БЛИЗКИ ПРИЯТЕЛИ.

  Като съученици в гимназията сме били не само в един учебен клас, но и сме седяли на един чин; той бе един от малцината съученици, с които често и дълго сме разговаряли за Достоевски, Адам Мицкевич, Стендал, Хайне, Фуше, Талейран и други.

  През Януари 1965 г. той е постъпил като щатен служител в системата на българския клан на съветската КГБ и РУМНО – Държавни сигурност (ДС);

  Като високопаставен офицер от съветската КГБ и РУМНО той е бил високопрофесионален специалист по шпионаж, контрашпионаж, саботажто-терористични операции и остро-елиминационни персонални покушения върху знакови личности и институционални субекти;

  служил е в отделите (управленията) по шпионска и контрашпионска дейност, както и като високопоставен функционер на прословутото УБО (Управление по безопасност и охрана);

  специалист-обучаващ инструктор на т. нар. „бойни единици” и „оперативни остро-елиминационни екипи” в системата на ДС и директно в системата на КГБ и РУМНО;

  след бутафорните политически промени от 1990 г. заедно с полковник Бончо Асенов (юрист, професор) и генерал Младен Апостолов Младенов (юрист) той е

  инструктор не само на специалните високопоставени „бойни единици” на „Мултигруп” за извършване на покушения (т.е. убийства) върху знакови мафиотски фигури вътре в територията на България,

  НО И НА т. нар. „екстериториални” „бойни единици”, които са извършили атентата срещу Президента на Македония Киро Глигоров.

  Бил е началник на прословутия Втори отдел;

  бил е на високопставена „дипломатическа” работа в Париж;

  бил е началник на Окръжното управление на ДС в Михайловград и заместник-началник на Окръжното управление;

  бил е началник на Окръжното управление на МВР в гр. Враца;

  бил е член на Управителния съвет на „Българския Евро-атлантически разузнавателен форум (БЕРФ)”;

  като високопоставен офицер от българския клан на съветската КГБ и РУМНО той е бил един от малцината високопоставени служители на българската ДС,

  които още далеч преди бутафорните политически промени са били посветени в някои от практическите направления на строго секретните тайни на

  съвместна оперативна дейност на КГБ и ЦРУ.

  По странно случайно стечение на обстоятелствата неговото завръщане от Париж и назначаването му за началник на Окръжното управление на ДС в Михайловград НЕИМЕВОРНО ТОЧНО СЪВПАДНА ПО КАЛЕНДАРНОТО ВРЕМЕ на моето абсолютно противоправно (престъпно) уволнение от научната и преподавателската ми работа в София, на принудителното ми въдворяване в родното ми село и на подлагането на всичките ми най-близки хора на неимоверно жестоко и по същество СМЪРТОНОСНО третиране.

  Така абсолютно всичките стратегически и оперативни мероприятия на ДС спрямо (СРЕЩУ) мен и СРЕЩУ всичките мои семейно, фамилно, приятелски и организационно най-близки хора във визираната територия фактически и юридически са били планирани, организирани, ръководени и контролирани лично от самият него;

  като, разбира се,

  цялостната така визирана престъпна дейност на регионалните служители на ДС е била стриктно контролирана и инспектирана от

  ВИСОКОПОСТАВЕНИ, ОЩЕ ПО-ПРЕСТЪПНИ, СЛУЖИТЕЛИ на самото Министерство на вътрешните работи,

  имената и длъжностите на които вече са ми официално известни и за които е ноторно известно, че са високопоставени възпитаници на съветската КГБ и РУМНО.

  Във визираната папка изрично и ясно съм посочил, че относно множество от отделните престъпления, извършени от функционерите на ДС спрямо мен и ЗАРАДИ МЕН спрямо (против) моите най-близки хора от региона на Монтана (Михайловград)

  вече повече от четири десетиления, КАКТО ПРЕДИ, ТАКА И СЛЕД бутафорните политически промени,

  ОФИЦИАЛНО СЪМ ПИСАЛ пред надлежните институции голямо множество искания за разследвания, но до сега не е извършено обсолютно нито едно разследване и не е дадено Правосъдие по нито един от визираните казуси.

  НЕЩО ПОВЕЧЕ – ВЕЧЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ЧЕТВЪРТ ВЕК ИЗРИЧНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО МНОГОКРАТНО СЪМ ПОСОЧВАЛ И ПОСОЧВАМ, ЧЕ дори често пъти, дори неимоверно често пъти, на мен открито, демонстративно и нагло ми е заявавано и дори и днес и особено днес ми се заявава,

  че докато по-рано, преди „промените”, те са вършели тази си престъпна дейност срещу мен и моите близки хора „по волята” на ИНТЕРнационалните си съветски господари,

  ТО СЕГА ТЕ ВЪРШАТ СЪЩОТО ТОВА

  вече по съвместната взаимна воля

  КАКТО на ИНТЕРнационалните,

  ТАКА И на ТРАНСнационалните си „партньори” от САЩ, ЦРУ, Европейския съюз, западноевропейските държави и свързаните с тех специални служби и банкстерско-мафиотски персонални и корпоративни субекти.

  Във визираната папка изрично и ясно съм посочил, че ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ настоявам за извършване на прецизни разследвания относно всяка отделна престъпна дейност,

  извършена от 70-те години до политическите промени през 1990 г. И ДО СЕГА,

  от всеки отделен служител И ЕКС-СЛУЖИТЕЛ на Окръжното управление на ДС и МВР в Монтана

  срещу мен и

  именно ЗАРАДИ МЕН, ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА С МЕН

  СРЕЩУ всеки отделен мой близък човек.

  В частност изрично и ясно ЗА ПОРЪДЕН ПЪТ СЪМ АКЦЕНТИРАЛ СПЕЦИАЛНО ИЛИ НАЙ-ВЕЧЕ върху ОСОБЕНО ИНТЕНЗИВНАТА И ЖЕСТОКАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ НА ФУНКЦИОНЕРИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

  ПО ВРЕМЕ ИМЕННО НА ВЛАСТВУВАНЕТО на визираното лице генерал Божидар Александров Антонов,

  в резултат на която престъпна дейност

  са получили смъртта си и фактически са били убити от ДС

  баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима.

  В частност, за пореден път изрично и ясно съм посочил, че за шестте години, докато съм бил в затвора,

  баща ми е бил „временно задържан“ в ареста за по три, пет или седем дни точно 14 (четиринадесет) пъти,

  а брат ми – 10 (десет) пъти;

  като от тех е било искано само едно-единствено нещо, а именно – писмено да декларират и официално и публично за заявят пред българските и пред чуждестранните медии и най-вече пред западните дипломатически институции че са възмутени и порицават моята антидържавна и антикомунистическа дейност, че са възмутени и се отказват от мен, и че изцяло ме предоставят за превъзпитание от органите на държавната власт.

  И двамата, естествено, винаги категорично са отказвали и отказали да направят това и заплатиха със живота си,

  тъй като по време на арестуването им те са били подлагани на специални химико-фармацевтични третирания за сломяване на волята им и за смъртоносно увреждане на здравето им.

  При това, във визираната папка за „съпоставка” или аналогия изрично и ясно съм посочил,

  че българската ДС успя да убие в затвора видния политически затворник Володя Наков

  именно чрез такова именно „порацаване” и „съгласие” за „превъзпитаване”, дадено по онова време от неговия баща Ангел Наков – виж подробностите в издедената от мен документална книга Янко Янков, Политическите убийства, Книга І. Кой уби Володя Наков, С., „Янус”, 2006, 150 с. ISBN-10: 954-8550-10-5, формат 60 х 84 х 16.

  V.21.

  Документация, позиционирана в папка, озаглавена „Казус „Извършеното на 29 Декември 1995 г. ВЪРХУ МЕН ОСАКАТЯВАЩО (СЪС СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА) ПОЛИТИЧЕСКО ПОКУШЕНИЕ, и извършената от МВР, от Прокуратурата и фактически от цялостната държавна власт престъпна дейност, изразяваща се в престъпен отказ да бъде извършено легитимно разследване на визираните факти и обстоятелства и да ми бъде даден легитимен отговор”.

  В тук визираната папка съм посочил текстовете на 47 (четиредесет и седем) надлежно регистрирани мои официални искания за разследване на изрично и пределно ясно посочените факти и обстоятелства по повод и във връзка с които

  ДО ДНЕС НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ЛЕГИТИМЕН ОТГОВОР.

  Във визираната папка изрично и ясно съм посочил, че от визираната документация е очевидно ясно, че:

  ***ПОКУШЕНИЕТО Е БИЛО ПОРЪЧАНО ОТ НАЙ-ВИСОКОТО ПО ОНОВА ВРЕМЕ МАФИОТСКО НИВО;

  ***същото това „ниво” все пак ПРЕДВАРИТЕЛНО ми е „демострирало” „нещо” като „висок мафиотски морал” или по-скоро прилагане на методите на вербалната и конфликтната ситуационна дисциплинарна (дисциплинираща) практика,

  изразяваща се в това, че чрез интензивното ми подлагане на рискови силови ситуации ПОНЕ ЕДИНАДЕСЕТ (11) ПЪТИ фактически съм „предупреждаван” или сериозно заплашван,

  че ако „доброволно” не се подчиня на престъпната воля на Мафията

  и ако „доброволно” не спра да се съпротивлявам на тяхната престъпна дейност,

  те „ще бъдат принудени” („от мен”, разбира се!) да извършат върху мен остро елиминационно ПОКУШЕНИЕ;

  ***„поръчката” НЕСЪМНЕНО е била направена в контекста на моята неимеворно интензивна и обществено „заразителна” по онова време официална публична дейност в качеството ми на ярко изразен опозиционен политически лидер;

  ***при това в качеството ми на намиращ се в постоянен остър публичен, политически, юридически (включително и прокурорски), парламентарен (като депутат във Великото Народно Събрание) и медиен конфликт с комунистическия мастодонт и екс-премиер Андрей Луканов

  (нещо повече – добре известно е, че продължителният официален следствен арест на Андрей Луканов

  е бил ПРЕЦИЗНО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО обезпечен именно благодарение на СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПАПКАТА ,

  която най-официално и публично бе предоставена

  ОТ МЕН на Председателя на Великото Народно събрание

  по време на официално парламентарно заседание);

  ***както и в остър специфично прокурорски конфликт с босовете на съветско-руско-българската

  ПЕТРОЛНА МАФИЯ

  Димитър Христов Иванов,

  Борислав Христов Дионисиев

  (зет – съпруг та дъщерята – на Председателя на КГБ на СССР и член на Политбюро на ЦК на КПСС Владимир Шчербицки)

  и още няколко други престъпни субекти от същия ченгеджийски и мафиотска ранг;

  ***а също така и в остър конфликт с поне една дузина бивши високопоставени офицери от ДС, подвизаващи се като високопоставени функционери в онези отдели на „Мултигруп”, които са специализирани в сферата на шпионско-информационно-аналитичната дейност, атентатите, покушенията и убийствата, както и обучението на т нар. „бойни единици”, а също така и прилагането на методите на химическия, фармацевтичния, медикаментозния и медицинския остро-елиминационен тероризъм,

  които офицери,

  впрочем, са били известни и като функционери на така наречената „СЕКТА НА ЗЕЛЕНИТЕ ЧОРАПИ.

  V.22.

  Документация, позиционирана в папка, относно престъпната дейност на всички функционери на официалната българска държавна власт по повод и във връзка с

  драстичното демонстративно осакатяващо

  (със средна телесна повреда)

  покушение,

  извършено срещу мен на 21 Юни 2010 г.,

  при това съвсем неслучайно извършено

  не само публично на официално обществено место,

  но и точно пред охранителните монитори

  на Съдебната палата в София.

  Във визираната документация ИЗРИЧНО И ЯСНО Е УТОЧНЕНО, че моята лична папка по така визирания казус се състои от 327 (триста и двадесет и седем) страници, съдържащи голямо множество мои официални, надлежно и акуратно регистрирани искания за разследване на виризаното демонстративно публично извършеното върху мен на 21 Юни 2010 г. осакатяващо покушение.

  От така посочената документация е видно:

  ***че на 20 Май 2010 г. надлежно съм регистрирал в офиса на Министерския съвет (№4379) текст, в който пределно ясно и изрично съм посочил името и длъжността на лицето, което ми бе казало, че официално е упълномощено да ме предупреди, че ако не спра да пиша това, което пиша, ще пострадам;

  ***че тъй като отказах да се подчиня, на 10-11 Юни ми бе „изпратено” семантично послание чрез безпардонен взлом върху къщата на родителите ми, при който абсолютно нищо не бе откраднато, а просто бе отбелязано нагло демонстративно силово присъствие и послание за готовност и решимост за следващи нападения с по-друг, вече не само предметно-веществен, но и личностен телесен увреждащ характер;

  ***че на 21 Юни 2010 г., посред бял ден, около 15 часа, точно пред централната съдебна палата в София,

  в присъствието на десетки очевидци на събитието,

  при това точно пред мониторите на видеокамерите,

  бях нападнат и с един-единствен удар със железен предмет,

  очевидно целейки да ме ударят по главата

  ме удариха по рамото, което бе счупено на пет парчета;

  ***че оттогава до днес ченгеджийско-мафиотските престъпниците от Прокуратурата отказват да извършат легитимно разследване;

  ***както и че високопоставени магистрати (които познавам доста отдавна по силата на моя ВЕЧЕ ПОЧТИ ПОЛОВИНВЕКОВЕН професионален статус като учен-изследовател, университетски преподавател и политически ангажирано лице с непримирима противопоставителност срещу всички управляващи партии и лица)

  открито са ми доверявали, че по силата на техния професионален статус са получавали дискретна информация, съгласно която

  НЕ САМО българските мафиотски и правителствени специални служби,

  НО И дипломатическите и специалните служби на поне няколко държави

  изрично са определяли или характеризирвали

  КАТО АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМА И ОПАСНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ И ЗА НЕГОВИТЕ ИНТЕРНАЦИОНАЛНИ И ТРАНСНАЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ (или по-точно – СУТЕНЬОРИ!)

  моята непримирима юридическа позиция, насочена към търсенето на наказателна и репараторна отговорност от всички престъпни и деликтни лица;

  И ЧЕ ИЗРИЧНО И КАТЕГОРИЧНО СА НАСТОЯВАЛИ И НАСТОЯВАТ ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ МАФИОТСКИ И ПРАВИТЕЛСТВЕНИ СЛУЖБИ ДА БЪДАТ НАМЕРЕНИ И ПРИЛОЖЕНИ

  СПРЯМО МЕН И СВЪРЗАНИТЕ С МЕН МОЙ СЕМЕЙНИ, ФАМИЛНИ, ПРИЯТЕЛСКИ И ОРГАНИЗАЦИОННИ НАЙ-БЛИЗКИ ЛИЦА

  т. нар. „максимално остри камуфлажно прикрити или дори въобще неприкрити елиминационни оперативни мероприятия”.

  От така посочената документация е видно, че по повод и във връзка

  КАКТО С предварителните заплахи или предупреждения,

  ТАКА И СЪС самото покушение,

  ТАКА И С неимоверно демонстартивно наглите откази за извършване на разследвания надлежно и акуратно съм регистрирал официални текстове със следните дати по години:

  01. На 24 Януари 2010 г. – описание на ситуацията и заплахите – офис на ВицеПремиера и Министър на вътрешните работи, препоръчано писмо с обратна разписка;

  02. На 10 Февруари 2010 г. – описание на ситуацията и заплахите – офис на ВицеПремиера и Министър на вътрешните работи, препоръчано писмо с обратна разписка;

  03. На 27 Февруари 2010 г. – описание на ситуацията и заплахите – офис на ВицеПремиера и Министър на вътрешните работи, препоръчано писмо с обратна разписка;

  04. На 19 Май 2010 г. – описание на ситуацията и заплахите – офис на Премиера, регистрация в офиса – вх. рег.№4379/20.05.2010 г.;

  05. На 20 Май 2010 г. – описание на ситуацията и заплахите – офис на Премиера, вх. рег. №4379/20.05.2010 г.;

  06. На 18 Юни 2010 г. – описание на ситуацията и заплахите – офис на Премиера, вх. рег. №4379/21.06.2010 г., офис на Вицепремиера и Министър на вътрешните работи – препоръчано писмо, пощенска разписка №613-RPS1202001:EF2, пощенски клон 1202, дата 20.06.2010 г.;

  07. На 19 Юни 2010 г. – описание на ситуацията и заплахите – офис на Премиера, вх. рег.№4379/21.06.2010 г.;

  08. На 07 Юли 2010 г. – искане за разследване на вече извършеното покушение и на опитите на агентурата на специалните държавни служби (ГДБОП, ДАНС и други) и институции да подменят и скрият доказателствата – офис на Премиера, ВицеПремиера и Министър на вътрешните работи, офис на Председателя на Комисията за контрол на ДАНС при Народното събрание, препоръчани писма с пощенски разписки;

  09. На 08 Юли 2010 г. – искане за разследване на вече извършеното покушение и на опитите на агентурата на специалните държавни служби (ГДБОП, ДАНС и други) и институции да подменят и скрият доказателствата – офис на Премиера и Главния Прокурор (и двама други адресати), препоръчани писма с копия от пощенските разписки – приложение на епикризата с диагноза – „фрактура коли хирургици хумери декстри“;

  10. На 24 Юли 2010 г. – искане за разследване на вече извършеното покушение и на опитите на агентурата на специалните държавни служби и институции да подменят и скрият доказателствата – офис на Премиера и Главния Прокурор (и двама други адресати), препоръчани писма с копия от пощенските разписки;

  11. На 03 Август 2010 г. – искане за разследване на вече извършеното покушение и на опитите на агентурата на специалните държавни служби и институции да подменят и скрият доказателствата – офис на Премиера и Главния Прокурор (и двама други адресати), препоръчани писма с копия от пощенските разписки;

  12. На 15 Август 2010 г. – искане за разследване на вече извършеното покушение и на опитите на агентурата на специалните държавни служби и институции да подменят и скрият доказателствата – офис на Премиера, Вицепремиера и Министър на вътрешните работи, Главния Прокурор и Председателя на Комисията за контрол на ДАНС при Народното събрание, препоръчани писма с копия от пощенските разписки;

  13. На 15 Октомври 2010 г. – искане за разследване на вече извършеното покушение и на опитите на агентурата на специалните държавни служби и институции да подменят и скрият доказателствата – офис на Премиера, Вицепремиера и Министър на вътрешните работи, Главния Прокурор и Председателя на Комисията за контрол на ДАНС при Народното събрание, лична регистрация в офисите;

  14. На 18 Октомври 2010 г. – искане за разследване на вече извършеното покушение и на опитите на агентурата на специалните държавни служби и институции да подменят и скрият доказателствата – офис на Премиера, Вицепремиера и Министър на вътрешните работи, Главния Прокурор и Председателя на Комисията за контрол на ДАНС при Народното събрание, лична регистрация в офисите;

  15. На 09 Февруари 2011 г. – До Софийска градска прокуратура чрез Районна прокуратура; Жалба срещу Постановление за отказ от образуване на наказателно производство – регистрация в офиса на Софийската районна прокуратура;

  16. На 28 Март 2011 г. – До Апелативна прокуратура чрез Софийска градска прокуратура – Жалба с искане за отмяна на РЕЗОЛЮЦИЯТА за отказ от образуване на наказателно производство – регистрация в офиса на Софийската градска прокуратура;

  17. На 15 Юни 2011 г. – До Върховна касационна прокуратура чрез Апелативна прокуратура – Жалба с искане за отмяна на РЕЗОЛЮЦИЯТА за отказ от образуване на наказателно производство; регистрация в офиса на Софийската апелативна прокуратура. ЛИПСВА КАКЪВТО И ДА Е ОТГОВОР ОТ ВЪРХОВНАТА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА, КОЯТО Е ДЛЪЖНА ДА ДАДЕ ОТГОВОР!!!

  18. До Главния прокурор Борис Велчев, „Всички карти на масата … – 1“, датирано на 26 Април 2011 г., регистрирано на 26.04.2011 г., вх. рег. №4866/2011, VІ, – 26.04.2011 г.;

  19. До Главния прокурор Борис Велчев, „Всички карти на масата … – 127“, датирано на 20 Януари 2012 г., регистрирано на 19.01.2012 г., вх. рег. №15132 / 06 VІ, – 19.01.1012 г.;

  20. До Главния прокурор Борис Велчев, „Всички карти на масата … – 128“, датирано на 21 Януари 2012 г., регистрирано на 23.01.2012 г., вх. рег. №15132/2006, VІ, – 23.01.1012 г.;

  21. До Главния прокурор Сотир Цацаров, „Всички карти на масата … – 569“, датирано на 04 Юни 2013 г., регистрирано на 05.06.2013 г., вх. рег. №4866/20111 VІ, – 05.06.1013 г.;

  ТЕКСТЪТ СЪДЪРЖА 37 (тридесет и седем) страници ОПИСАНИЕ НА АГЕНТУРНАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ на едно от главните действуващи лица;

  22. До Главния прокурор Сотир Цацаров, „Всички карти на масата … – 599“, датирано на 16 Юли 2013 г., регистрирано на 17.07.2013 г. , вх. рег.№3307/2013, – 17.07.1013 г.;

  23. До Главния прокурор Сотир Цацаров, „Всички карти на масата … – 600“, датирано на 23 Юли 2013 г., регистрирано на 24.07.2013 г., вх. рег. №3307/2013, – 24.07.1013 г.;

  24. До Главния прокурор Сотир Цацаров, „Всички карти на масата … – 692“, датирано на 26 Октомври 2013 г., регистрирано на 25.07.2013 г., вх. рег. №13033/2013, V – 25.10.1013 г.;

  25. ДоГлавния прокурор Сотир Цацаров, „Цацаро-Мафия – 57/02.05.2014 г.“, датирано на 02 Май 2014 г., регистрирано на 07.05.2014 г., вх. рег. №13033/2013, V – 07.05.1014 г..

  От посочените и приложените доказателства и аргументации е видно, че:

  Тъй като вече почти половин век – от 70-те години до наши дни – не съм спирал да пиша за престъпната дейност на българските специални служби

  относно техната престъпна дейност включително и в наши дни,

  съм посочил и съм призовал като свидетели:

  ***бившия министър на вътрешните работи Румен Петков, който изрично и ясно е заявил в медиите, че „МВР и ДАНС се използват за рекет и политически шантаж“. Виж:

  http://www.faktor.bg/balgariya/19499-rumen-petkov-mvr-i-dans-se-izpolzvat-za-reket-i-politicheski-shantazh.html

  Румен Петков: МВР и ДАНС се използват за рекет и политически шантаж

  Последна редакция на 17/04/14 18:27

  http://www.bulgariautre.bg/2014/04/18/223006-mvr_i_dans_se_izpolzvat_za_politicheski_shantazh_i_reket

  МВР и ДАНС се използват за политически шантаж и рекет

  18 април 2014, 18:27 | Мира Боева

  http://afera.bg/reporter/60210.html

  РУМЕН ПЕТКОВ: РЕСУРСЪТ НА СЛУЖБИТЕ СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ! Публикувано на 17.04.2014 / 22:08 ч. от afera

  *** бившия директор на ОДМВР-Стара Загора генерал Тончо Михайлов, който изрично и пределно ясно е заявил в публичното информационно пространство,

  че така наречената „продукция“ от подслушванията на телефони, помещения и прочее обекти,

  не е обслужвала съдебните дела срещу престъпността,

  а е имала престъпното предназначение да открива, да шантажира и да набира хора, които да бъдат използувани като оръжие срещу някого, когото службите са набелязали за дискредитиране, елиминиране и унищожаване в общественото и политическото пространство – виж: http://news.bgnes.com/view/1077441.

  ***естествено, посочил съм както текстовете на разсекретение архиви на ДС, така и текстовете на неразсекретените архиви както на ДС,

  така и текстовете на архивите на сегашните специални служби,

  които прокуратурата е длъжна да разсекрети, тъй като в тех не се съдържа нищо същински секретно, а се съдържат единствено описания на жестока и перверзна престъпна дейност,

  извършвана от специалните служби и техната агентура (включително и от системата на Прокуратурата и Съда),

  която дейност е обслужвала и продължава да обслужва

  престъпните интереси на българския клан на Руската Червена мафия и

  на европейските и другите кланови разклонения на Мафията.

  ***посочил съм, че така визираната ПРОКУРОРСКА ПРЕПИСКА СЪДЪРЖА НЕПОКЛАТИМИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И АРГУМЕНТИ,

  но че по тук визираната прокурорска преписка въобще не ми е даден абсолютно никакъв легитимен официален отговор,

  че налице мълчалив конклудентен (т.е. иманентно подразбиращ се) отговор, считан за отказ от съобразяване с правосъобразната претенция на заявителя,

  И ЧЕ несъмнено следва да бъде прието, че чрез този именно конклудентен поведенчески акт

  на моята коректност Прокуратурата е отвърнала и отвръща

  с перверзна мафиотска курвектност.

  ***посочил съм, че съгласно европейски правни норми, съдържащи се в приетите от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа т.нар. Резолюция 1096 от 1996 г., и т.нар. Резолюция 1481 от 2006 г.,

  без надлежното разследване на нарушенията на човешките права, извършени от тоталитарните комунистически режими,

  НЕ Е ВЪЗМОЖНО ПОМИРЕНИЕ МЕЖДУ МЕН И ПРЕСТЪПНИЦИТЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И МЕЖДУ МЕН И официалните български институции и институционални лица.

  Във визираната документация изрично и пределно ясно съм записал следното:

  За пореден път изрично и пределно ясно заявявам:

  Без РЕАЛНО Правосъдие Свободата в България

  е абсолютна фикция,

  държавната власт е безскрупулно ГЕНОЦИДНА.

  45 години ИНТЕРнационален и

  25 години ТРАНСнационален ГЕНОЦИД

  стигат!

  Крайно време е за ОТГОВОРНОСТ – наказателна и репараторна!!!

  „Картаген трябва да бъде разрушен!“

  България и ЕС – на гражданите,

  а не на банкстерско-мафиотския неоколониализъм!

  ІІІ.

  Господин Президент и господин Премиер,

  от визираната, надлежно регистрирана в Президентството и Министерския съвет документация е видно, че същата документация, ОСВЕН ТОВА, е била надлежно адресирана и регистрирана и в деловодните отдели на

  *Председателя на Народното събрание и т. нар. „народни представители”;

  *Главния прокурор; и

  *Министъра на вътрешните работи.

  Тук и сега изрично и пределно ясно Ви уведомявам и декларирам, че

  КАКТО ОТ ВАШИТЕ ИНСТИТУЦИИ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛИЦА,

  ТАКА И ОТ ТЕЗИ ИНСТИТУЦИИ И ТЕХНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ЛАЦА,

  АБСОЛЮТНО НИКОГА НЕ СЪМ ПОЛУЧАВАЛ И ПОЛУЧИЛ

  АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР.

  Така, тук и сега изрично и пределно ясно ВИ ПРЕДИЗВИКВАМ ДА МИ ОТГОВОРИТЕ ДАЛИ ИМАТЕ ПРАВОМОЩИЯТА, ЧРЕЗ КОИТО ДА САНКЦИОНИРАТЕ ИНСТИТУЦИИТЕ И ИНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ЛИЦА,

  КОИТО БРУТАЛНО И ПРЕСТЪПНО СА НАРУШИЛИ МОИТЕ ЛЕГИТИМНИ ПРАВА

  КАТО НЕ СА ПРЕДПРИЕЛИ АБСОЛЮТНО НИЩО ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА С ЛЕГИТИМНИТЕ МИ ИСКАНИЯ.

  Господин Президент и господин Премиер,

  ОСВЕН ТОВА ИЗРИЧНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО НАСТОЯВАМ ПРЕД ВАС ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ СЪОТВЕТНИТЕ ЛЕГИТИМНИ ПРОЦЕДУРИ, ЗА КОИТО ИМАТЕ ПРАВОМОЩИЯ,

  ЗА ДА БЪДАТ НАДЛЕЖНО ИЗЯСНЕНИ ФАКТИТЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА И ТЕХНИТЕ ЛЕГИТИМНИ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТНОСНО МОИТЕ ДЪЛГОГОДИШНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ПО-ГОРЕ ВИЗИРАНИТЕ ЧУЖДЕСТРАННИ ПРАВИТЕЛСТВЕНИ И ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ И СВЪЗРАНИТЕ СЕ ТЕХ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ, КАКТО И СВЪРЗАНИТЕ С ТЕХ ИНТЕРНАЦИОНАЛНИ И ТРАНСНАЦИОНАЛНИ КОРПОРАТИВНИ И ЛИЧНОСТНИ СУБЕКТИ,

  ОТНОСНО ИЗВЪРШЕНАТА ОТ ТЕХ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ

  ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА С МОИТЕ ОФИЦИАЛНИ ПИСМЕНО ЗАЯВЕНИ И РЕГИСТРИРАНИ ИСКАНИЯ.

  30 Януари 2017 г.  Янко Н. Янков

   

  Източник: Iankov.blogspot.bg

• Над 36 млн. лева за партийни субсидии миналата година

  

  36 115 104 лв. са получили партиите с подкрепа над 1% през миналата година. Най-много са парите за ГЕРБ – 12 319 548 лв., следват БСП Лява България с 5 806 916 лв. и ДПС 5 595 640 лв.

  Това става ясно от отговор на бившия вече финансов министър Владислав Горанов на депутатски въпрос, публикуван на сайта на Министерството на финансите.

  През 2016 г. субсидиите са:

  ГЕРБ – 12 319 548 лв.

  Коалиция от партии БСП Лява България – 5 806 916 лв.

  В това число по политически партии:

  ПП „Българска социалистическа партия“ – 4 765 944 лв.

  ПП „Партия Български социалдемократи“ – 125 420 лв.

  ПП „Движение за социален хуманизъм“ – 83 232 лв.

  ПП „Комунистическа партия на България“ – 83 232 лв.

  ПП „Европейска сигурност и интеграция“ – 83 232 лв.

  ПП „Нова зора“ – 83 232 лв.

  ПП „Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ – 83 232 лв.

  ПП „Евророма“ – 83 232 лв.

  Политическо движение „Социалдемократи“ – 83 232 лв.

  ПП „Партия на българските комунисти“ – 83 232 лв.

  ПП „Политически клуб Екогласност“ – 83 232 лв.

  ПП „Обединена социалдемокрация“ – 83 232 лв.

  ПП „Съюз на комунистите в България“ – 83 232 лв.

  Движение за права и свободи – 5 595 640 лв.

  Коалиция от партии Реформаторски блок – 3 351 932 лв.

  В това число по политически партии:

  ПП „Демократи за силна България“ – 1 311 628 лв.

  ПП „Движение България на гражданите“ – 1 020 152 лв.

  ПП „Съюз на демократичните сили“ – 582 944 лв.

  ПП „Български земеделски народен съюз“ – 145 736 лв.

  ПП „Народна партия свобода и достойнство“ – 145 736 лв.

  ПП „Българска нова демокрация“ – 145 736 лв.

  Коалиция от партии Патриотичен фронт – 2 746 520 лв.

  В това число по политически партии:

  ПП „Национален фронт за спасение на България“ – 1 831 012 лв.

  ПП „ВМРО – Българско национално движение“ – 915 508 лв.

  Коалиция от партии „България без цензура“ – 2 147 328 лв.

  В това число по политически партии:

  ПП „България без цензура“ – 2 073 664 лв.

  ПП „Български демократичен център“ – 536 832 лв.

  ПП „Земеделски народен съюз“ – 214 732 лв.

  ПП „Движение Гергьовден“ – 214 732 лв.

  ПП „Български демократичен съюз „Радикали“ – 42 948 лв.

  ПП „Съюз на свободните демократи“ – 42 948 лв.

  ПП „Партия на българските жени“ – 21 472 лв.

  ПП „Атака“ – 1 703 064 лв.

  ПП „АБВ (Алтернатива за българско възраждане)“ – 1 564 772 лв.

  Извънпарламентарни партии с над 1% действителни гласове:

  ПП „Движение 21″ – 450 524 лв.

  ПП „Глас народен“ – 428 860 лв.

  Партийните субсидии са в същия размер и през 2015 година, става ясно още от отговора на екс министър Горанов.

  Източник: OFFNews

• Ерик Рубин: САЩ няма да отменят визите за българите скоро

  

  Скоро не може да се очаква отмяна на визите за българите, пътуващи до САЩ. Това обяви в интервю за „Дарик“ американският посланик у нас Ерик Рубин. По думите на Рубин процедурите за получаване на визи ще стават все по-лесни, но пълната им отмяна не се предвижда. Посланикът посочи още, че по-голямата част от кандидатствалите българи – 85%, получават документите, а и са въведени 10-годишните визи. Според него на този етап няма причина за промяна на тази политика, освен ако конгресът на САЩ не промени законодателството.

  „Мисля, че ще продължим с този напредък, само че в близко бъдеще не мисля, че може да се очаква отмяна на визите“, каза Рубин. В интервюто той посочи, че американските инвестиции в страната се увеличават, като за периода 2013-2015 г. са на стойност около 1 млрд. лв. Според него търговията между България и САЩ ще се разраства.

  Посланик Ерик Рубин коментира още, че през тази година ще лобира за срещи на високо равнище между САЩ и България, включително за среща между новите президенти на двете страни Доналд Тръмп и Румен Радев. /„Сега“/

  .

• Кабинетът ‘Герджиков’, пълен списък и биографии

  Огнян Герджиков с 19 министри в служебния кабинет 

  

  Служебният премиер проф. Огнян Герджиков ще има четирима заместници. Това ще са военният министър ген. Стефан Янев, здравният д-р Илко Семерджиев и двамата министри без портфейл – Деница Златева (по председателството на ЕС), и Малина Крумова (по еврофондовете).

  Ето и имената в служебния проектокабинет:

  Премиер – проф. Огнян Герджиков

  Вицепремиери – ген. Стефан Янев, д-р Илко Семерджиев, Деница Златева, Малина Крумова

  Министър на финансите – Кирил Ананиев
  Министър на външните работи – Ради Найденов
  Министър на труда и социалната политика – Гълъб Донев
  Министър на културата – Рашко Младенов
  Министър на вътрешните работи – Пламен Узунов
  Министър на здравеопазването – Илко Семерджиев
  Министър на икономиката – Теодор Седларски
  Министър на транспорта – Христо Алексиев
  Министър на отбраната – ген. Стефан Янев
  Министър на енергетиката – Николай Павлов
  Министър на образованието – проф. Николай Денков
  Министър на правосъдието – Мария Павлова
  Министър на земеделието – доц. Христо Бозуков
  Министър на околна среда – Ирина Костова
  Министър на туризма – Стела Балтова
  Министър на регионалното развитие – Спас Попниколов
  Министър на спорта – проф. Даниела Дашева
  Министър без портфейл (за председателството на ЕС) – Деница Златева
  Министър без портфейл (за еврофондовете) – Малина Крумова

  Ето кои са те:

  Министър-председател – проф. Огнян Герджиков

  Завършил е Юридическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”. Специализирал е във Виенския университет и в хамбургския институт „Макс Планк”. Професор по търговско право и преподавател в СУ. Автор на монографии и десетки статии в областта на търговското право. Председател на 39-ото народно събрание. Беше депутат и в 40-я парламент. Все е член на НДСВ.

  Вицепремиер и министър на отбраната – генерал Стефан Янев

  Завършил е военното училище в Шумен, а след това Военна академия “Г. С. Раковски” и Военен колеж към Националния военен университет във Вашингтон. Бил е офицер за анализ в отдела по планиране и програмиране на групата за координиране на „Партньорство за мир“ в гр. Монс, Белгия, бил е и шеф на отдел „Tрансформации“ в Центъра на НАTО за борба c тероризма. В МО е ръководил отдел „Политика за сигурност и отбраната“.

  Вицепремиер по председателството на ЕС – Деница Златева

  Деница Златева е завършила индустриален и корпоративен мениджмънт. Беше народен представител от БСП в 42-ото Народно събрание. До влизането в екипа на президента Румен Радев бе член на ИБ на БСП с ресор международна дейност. През август 2012 година е избрана за вицепрезидент на Социалистическия интернационал на жените. Владее английски, немски, руски и испански език.

  Министър на здравеопазването и вицепремиер – д-р Илко Семерджиев

  Вече е заемал този пост в правителството на Иван Костов. Назначен е през 1999 г., две години след промените в тогавашното правителство. Първо заема зам. министерския пост в кабинета на Любен Беров, откъдето подава оставка. След това е на същата длъжност в служебното правителство на Софиянски. Остава на тази работа и при Костов през 1997 г., който го поставя начело на МЗ през 1999 г.

  Министър на вътрешните на работи – Пламен Узунов

  Редови полицай, стигнал до званието старши комисар и шеф на Областна дирекция в Пловдив. Роден е през 1972 и постъпва във Второ пловдивско РПУ през 1993 г. Докато работи като полицай, завършва Академията на МВР, а по-късно и Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Пред декември 2013 г. е назначен за началник на Областната дирекция на МВР в Пловдив. Напуска пост през август 2015 г. след скандал заради катастрофа на пешеходна пътека.

  Министър на външните работи – Ради Найденов

  Има магистърска степен по „Международни отношения” в УНСС. Бил е заместник-министър на отбраната. До 2005 г. е началник на кабинета на министър-председателя Симеон Сакскобургготски. След това е извънреден и пълномощен посланик на България в Австрия. През май 2011 г. е назначен за постоянен секретар на МВНР, което е най-високата длъжност в дипломатическата служба. От февруари 2012 г. е извънреден и пълномощен посланик в Германия.

  Министър на финансите – Кирил Ананиев

  Кирил Ананиев е роден на 02.07.1955 г. Зам.-министър на финансите в пет правителства – на Костов, Сакскобургготски, Станишев, Близнашки и „Борисов 2″. Започва работа в Министерството на финансите през 1980 г., след като завършва „Финанси и кредит“ в УНСС. Бил е секретар по финансова политика на президента (2009-2011 г.) и съветник към политическия кабинет на премиера (2013-2014 г.).

  Министър на енергетиката – Николай Павлов

  Николай Павлов е роден на 9 февруари 1975 г. в Димитровград. Магистър по Финанси и Международни икономически отношения от УНСС. Последователно е заемал длъжностите финансов директор и член на управителния съвет на НЕК, член на съвета на директорите на „Контур Глобал Марица-изток 3“ и ХЕК „Горна Арда“, финансов директор, а по-късно и изпълнителен директор на „Булгаргаз“. Женен е, с едно дете.

  Министър на икономиката – доц. д-р Теодор Седларски

  Теодор Седларски е на 38 години. Декан е на Стопанския факултет на Софийския университет от края на 2015 г. Защитил е докторска дисертация в областта на институциите, транзакционните разходи и икономическото развитие. Възпитаник на Виенския икономически университет и Стопанския факултет на СУ. Чете лекции по институционална икономика, икономика на публичния сектор, пари, банки и финансови пазари.

  Министър на регионалното развитие – Спас Попниколов

  Спас Попниколов е роден през 1969 г. От 2008 до 2017 е учредител и ръководител на инженерно – консултантска фирма, която предоставя инженерни услуги в инфраструктурното строителство. От 2003 до 2007 г. работи в Министерство на регионалното развитие и благоустройството като Държавен експерт в Дирекция “Благоустройство, инженерна инфраструктура и ландшафт” и в Звеното за Изпълнение на Проекти по програма ФАР. В периода от 1997 до 2003 г. заема длъжности на управител, ръководител строителство и ръководител обекти в частния сектор. Получава висшето си образование в Университета по архитектура, строителство и геодезия през 1997г. с придобита специалност Строителен инженер по Транспортно строителство. Говори английски и руски език.

  Министър на транспорта – Христо Алексиев

  Христо Алексиев е роден на 19.09.1980 г. Досегашен зам. генерален директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, с ресор „Стратегия и администрация“. Притежава магистърска степен по специалността „Международни икономически отношения“ от УНСС. Работил е като ръководител проекти в сферата на местното самоуправление и като експертен съветник на кабинета на министъра на транспорта.

  Министър на околната среда и водите Ирина Костова

  Декан е на Хидротехнически факултет в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Член е на експертни работни групи за оценяване на проектни предложения на бенефициенти по Оперативна програма „Околна среда“ по приоритетна ос 1, което е сектор „Води“ и ISPA. Извършва консултантска дейност към JASPERS за оказване на техническа помощ на общините у нас.

  Министър на образованието – проф. Николай Денков

  До преди по-малко от година беше заместик на Меглена Кунева в МОН, но подаде оставка. Причината – „съществените различия с приоритетите и стила на работа на министър Кунева и част от екипа й“. В професионален план Денков е професор по физико-химия в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор на науките, ръководител на катедра Инженерна химия, директор на магистърска програма „Дисперсни системи в химичните технологии”.

  Министър на културата – Рашко Младенов

  Завършил е музикалното училище в София и после актьорско майсторство във ВИТИЗ. Бивш директор на Сатиричния театър в столицата и театъра в Благоевград. Казва за себе си: „Хората знаят, че съм енергичен и добронамерен. Сигурно допускам и грешки, има и хора, които не харесват моето управление (на театъра – б.а). Не съм срещал колектив, в който всички да са луди за директора си. Но като тегля чертата, откривам, че съм направил много.“

  Министър на младежта и спорта – проф. Даниела Дашева

  Проф. Даниела Дашева е един от най-големите експерти по Теория и методика на спортната подготовка с над 130 научни публикации. Завършила е НСА, специалност учител и треньор по баскетбол. Преподавала е във висшето училище по спорт в Алжир. От 1999 г. е доцент по Теория и методика на спортната тренировка, а от 2006-а е професор. Бивш зам.-ректор на НСА. Владее писмено и говоримо английски, френски, испански и руски език.

  Министър на земеделието и храните – доц. Христо Бозуков

  Започва научната си кариера през 1984 г. в Института по тютюна и тютюневите изделия, като през 2007 г. става негов директор.През 2013 г. назначен за директор на Селскостопанската академия по предложение на тогавашния министър на земеделието проф. Димитър Греков.
  Носител на грамота за цялостен принос за развитие на българското земеделие и отличен с диплом и три сертификата за иновации в областта на тютюна.

  Министър на туризма – Стела Балтова

  Завършила е Университета за химични и металургични технологии в София и Университета на Северен Елзас. През 2007 г. премиерът Сергей Станишев я назначава за заместник-председател на Държавната агенция по туризъм. Преди това Балтова е експерт в дирекция „Външноикономическа политика“ в Министерството на икономиката и енергетиката. В периода 2002-2005 г. е търговски аташе в посолството ни в Дания.

  Министър на труда и социалната политика – Гълъб Донев

  Завършил е ВВВУ „Георги Бенковски“, финанси в УНСС и право в Русенския университет.
  Бил е зам.-министър на министъра на труда и социалната политика в екипа на Ивайло Калфин. Работил е в Националния институт за помирение и арбитраж, Фонд „Условия на труд“, член и председател на Надзорния съвет на НОИ. В периода 2009-2014 г. е заместник-председател на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“.

  Министър на еврофондовете – Малина Крумова

  Малина Крумова в момента е в екипа на вицепремиера Томислав Дончев, където оглавява дирекцията за управление на средствата от ЕС. Поема управлението на Оперативна програма „Околна среда“ през 2009 г., а в края на 2013 г. подава оставка, след като ЕК официално спира плащанията за България по ОПОС. Била е съветник на вицепремиера Илияна Цанова във втория служебен кабинет, назначен от президента Росен Плевнелиев.

  Министър на правосъдието – Мария Павлова

  Следовател по икономически престъпления в Националната следствена служба (НСлС). Родена е през 1971 г. в Пловдив. През 1996 г. завършва право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. От 1998 до 2006 г. е следовател в Столична следствена служба, а до 2012 г. – прокурор в Софийска районна прокуратура. От 2016 г. е член на Комисията по атестирането към Прокурорската колегия на ВСС. Съпругът й Александър Павлов е прокурор в СГП.

  Източник: в. „Труд“

  .

• Цветан Цветанов във Вашингтон и в Чикаго

  Зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов заминава за САЩ, за да присъства на организираната на 2 февруари т.г. 65-та молитвена закуска. Тази закуска се организира от Белия дом и Конгреса, и на нея, освен президентът на САЩ, в случая Доналд Тръмп, традиционно присъстват и членове на правителството, Конгреса, дипломатическия корпус, висшата администрация и въоръжените сили.

  

  Цветанов за четвърти път ще присъства на молитвени закуски в Белия дом. Той ще има срещи с представители на различни организации и служби в САЩ. Обичайно Цветанов разговаря и с шефове на специалните служби, както и с представители на еврейски организации.

  

  Преди участието си в молитвената закуска във Вашингтон, тази неделя, на 29 януари, Цветан Цветанов ще бъде в Чикаго за среща с българската общност в града. Срещата ще се проведе в залата на българската православна църква „Св. София“ и ще започне в 14 часа. Цветанов ще предложи на тази среща някои идеи на своята партия за приобщаването на млади българи от Чикаго към живота в Родината. Дали тази иначе много похвална активност и отношение към българите в Чикаго е просто плод на предизборна активност с оглед на предстоящите предсрочни парламентарни избори в България, или е нещо по-различно от това, предстои да видим.

  

  Припомняме, че политическа партия ГЕРБ не направи нищо, за не бъдат българските избиратели в Чикаго и САЩ неравнопоставени, което се случи с последните промени в Изборния кодекс. Правителството на Борисов, което предаде вече властта на служебния кабинет, не направи нищо в лицето на своя външен министър Даниел Митов и предишния директор на дирекция „Консулски отношения“ Раковски Лашев, за провеждането на избори за Обществени съвети на българите в чужбина и по-специално в консулски окръг Чикаго. Г-н Митов освен това не направи нищо, за да задържи предишния български генерален консул в Чикаго Симеон Стоилов в системата на Министерството на външните работи, а го изхвърли от нея (вж.тук), въпреки високата оценка за работата на г-н Стоилов като генерален консул тук.

  Освен това народните представители от ГЕРБ не подкрепиха предложението на петима членове на Комисията по политиките за българите в чужбина да се отделят 1 млн. лв. в Държавния бюджет на Р. България за тази година, за подпомагане на български организации и медии зад граница (вж. тук). Нито г-жа Менда Стоянова, председателката на Комисията по бюджет и финанси в НС, която е от ГЕРБ, нито зам.-председателят на парламента Димитър Главчев, нито други депутати от ГЕРБ, подкрепиха това предложение на петимата депутати от КПБЧ. Никой от ГЕРБ не гласува за него в пленарна зала. А г-жа Менда Стоянова каза по време на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, че за този 1 млн. лева, добавени в раздел „Разходи“ на бюджета, няма приходи и това предложение не бе одобрено от бюджетната комисия.

  Сега г-н Цветанов ще се има срещи, освен с официални американски представители, и с българската общност в Чикаго. Може би си струва на тази среща да му се зададат и припомнят всички тези случаи и въпроси. За да не се повтаря практиката на спорадична активност на български политици и партии към българите в Чикаго и въобще към българите в чужбина, както и практиката на красиви думи, обещания и пр. Които после лесно се забравят или обещаното се оказва вече не толкова важно, когато отношението към българите към граница трябва да се доказва не с думи, а с дела.

  .

• ЕК писа тройка на България за борбата с корупцията

  За първи път евродокладът посочва зависимостите в медиите като пречка за реформите

  Самуил Димитров, в. „Сега“

  

  За 10 години членство в Европейския съюз (ЕС) България не може да се справи с един от големите си проблеми – корупцията. Няма достатъчно осъдени политици, делата започват с шумни обвинения и приключват плачевно. Това е основният извод в поредния доклад на Европейската комисия (ЕК) за правосъдието и вътрешните работи. Дадена е и оценка: „на този етап не може да се заключи, че показателите са изпълнени в задоволителна степен“.

  Въпреки че през годините различните правителства са предприемали някои мерки, резултатите са недостатъчни, отбелязват от комисията. Нещо повече – проблеми, посочвани и преди 10 години като мудния съдебен процес, все още не са решени и вместо резултати ЕК получава оправдания от българските власти. Любимата фраза на управляващите – че имат политическа воля да се справят с проблемите, този път липсва в доклада.

  Страната не се справя с корупцията – нито по високите етажи, нито на ниско ниво. Делата срещу хората във властта масово приключват с оправдания, ако стигнат до съда. Подкупите, вземани от полиция, митници, здравеопазване, образование и администрацията, даваща различни разрешителни, са се превърнали в норма. Основните критики са срещу прокуратурата, която е безконтролна и безотчетна, и Висшия съдебен съвет, който не допринася за изчистването на съдебната система.

  За първи път ЕК споменава зависимите медии в България като фактор за корупцията. „Българската медийна среда се характеризира често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат относно реформите. Въпреки че тези въпроси са извън обхвата на Механизма за сътрудничество и проверка, те оказват пряко въздействие върху способността за осъществяване на реформи и затрудняват повече постигането на напредък от страна на България“, пише в доклада.

  Прекратяване на наблюдението, за което настояват българските власти, бе категорично отхвърлено. Тази година България ще бъде обект на два доклада. Въпреки че зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс заяви, че мониторингът няма да попречи на българското председателство на ЕС, намекът, че България е емблема на държава с недобре функциониращо върховенство на закона, беше явен.

  По традиция българските управляващи прочетоха в доклада само положителното. Най-щастлива бе министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова, която бе похвалена за постижения по отношение на въвеждане на антикорупционни мерки и ефективно сътрудничество с ЕС. Правосъдната министърка

  Екатерина Захариева видя позитивна оценка на втория кабинет на Бойко Борисов. Вицепремиерът Меглена Кунева е разочарована от неуспеха си с антикорупционния закон.

  10 ГОДИНИ В ЕС: КОРУПЦИЯТА ПО НИСКИТЕ НИВА Е НОРМА

  Делата срещу високопоставени чиновници стигат само до шумното повдигане на обвинения

  България не може да се похвали с присъди за корупция срещу високопоставени чиновници, усилията стигат само до шумното повдигане на обвинения, посочва Европейската комисия. Констатацията засяга най-силно прокуратурата, която в последните месеци особено активно повдига обвинения на министри. Това обаче не е в неин плюс, защото резултати няма, а досегашната практика сочи, че вероятно няма и да има. В доклада ясно е посочено, че активността на прокуратурата не значи нищо, докато няма присъди. „Картината остава непроменена в сравнение с предишни години от гледна точка на малкия брой присъди за корупция по високите нива“, пише в доклада.

  Дадена е ясна картина на противодействието на корупцията от страна на държавното обвинение: „Няколко разследвания по високите етажи на властта бяха образувани през годините, а част от тях бяха внесени и в съда. Въпреки разгласяването на обвиненията, често тези случаи се отлагаха дълго във времето, обжалваха се и крайна сметка приключваха или с оправдателни присъди, или обвиненията бяха отхвърляни поради липса на доказателства.“

  Реформата в прокуратурата не е достатъчна, смята ЕК. Според всеобщото мнение прокуратурата е йерархична, понякога непрозрачна и уязвима за политическо и икономическо влияние.

  Вместо да напредва чрез създаване на антикорупционни структури, страната ни търпи провали, а институциите в крайна сметка се занимават с дребни случаи, пише в доклада. Въпреки уверенията на отиващото си правителство не е било прието антикорупционно законодателство. Такъв законопроект действително бе предложен от вицепремиера Меглена Кунева, но парламентът не го одобри. Въпреки че отчита това като грешка, ЕК дава да се разбере, че и самият закон не е бил достатъчно изчистен. Проектът предвиждаше обединяване на няколко комисии, сред които и тази за отнемане на незаконно придобито имущество в нова институция. Според комисията обаче тази структура е постигнала добри резултати и трябва внимателно да се прецени дали вливането й в по-голяма институция няма по-скоро да й навреди. „Приемането на закон за създаването на ефективна и отчетна нова институция за борба с корупцията ще бъде съществен тест за решимостта на България през 2017 г.“, отбелязва ЕК.

  Като институции, които са били създадени с идеята да се борят с корупцията, но са се оказали в центъра на скандали, са споменати комисията за конфликт на интереси и ДАНС. Председателят на първата – Филип Златанов – подаде оставка, след като стана ясно, че първото правителство на ГЕРБ е използвало комисията, за да „удря“ неудобни. Тефтерите на Златанов, в които той бе описвал насоките на висши фактори от ГЕРБ кой трябва да се „удари“ и „оправи“, бяха мистериозно откраднати, а той самият в крайна сметка получи условна присъда. ДАНС, естествено, е спомената със скандалното назначение на депутата от ДПС Делян Пеевски за неин шеф, предизвикало масови протести.

  В доклада има специален раздел, посветен на дребната корупция. „Най-често идентифицирана с подкупи, тази корупция се среща в много области – полиция, митници, здравеопазване, образование и администрацията, даваща различни разрешителни“, пише в доклада. Тук институциите също не могат да се похвалят с особени успехи: „Корупцията на ниските нива е толкова широко разпространена в някои сектори, че се е превърнала в норма.“

  Едновременно с това се споменава, че институциите не действат ефективно. Нещо повече, според комисията преди присъединяването на страната ни към ЕС са се полагали повече усилия за борба с този тип корупция, отколкото сега. Като особена рискова област за корупция са посочени обществените поръчки. Комисията препоръчва да има външен контрол „върху предварителните проверки на процедурите за обществени поръчки и върху свързаните с тях последващи действия, включително върху последващите проверки, както и във връзка с разкритите случаи на конфликт на интереси или корупция и коригиращите мерки за отстраняване на установените пропуски“.

  Тази година ще бъде ключова, ако България иска да демонстрира воля за реформи, особено с избора на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) в края на годината. „Особено важно е да има деполитизирана и професионална работна атмосфера, позволяваща концентриране на вниманието върху приоритетите на съдебната реформа. Поредицата от скандали и вътрешни борби, които белязаха работата на ВСС през изминалите години, създадоха съмнения за наличие на външно влияние и подкопаха доверието на обществеността в съдебната власт. (…) Ще бъде важно тези избори да бъдат проведени и да се вижда, че се провеждат по открит и прозрачен начин след сериозен дебат относно качествата на съответните кандидати“, пише в доклада. Следващият ВСС трябва да проведе ключов за системата избор на председател на Върховния административен съд.

  Сред положителните стъпки на българските власти е връщането на ГДБОП в МВР, отчитат от ЕК. Друг повод за похвала към вътрешното ведомство са станали усилията му за въвеждане на антикорупционни мерки. Въпреки че като цяло липсата на борба с корупцията се отчита като най-сериозния проблем, комисията се е изказала положително за МВР.

  „МВР е въвело редица конкретни превантивни мерки за борба с корупцията (по-специално по отношение на пътната и граничната полиция) в контекста на по-широкообхватна реформа на министерството. Тези мерки трябва да бъдат продължени и във връзка с тях следва непрекъснато да се извършват последващи действия. Освен това осъществяването на планове за разгръщане на тези усилия и в други министерства следва да бъде ускорено“, пише в доклада.

  ––––––––––––-

  СРИВ

  България се класира на последно място от 28-те държави от ЕС в Индекса за възприятие на корупцията през 2016 г. на международната неправителствена организация „Прозрачност без граници“. Резултатът на България от 41 пункта остава непроменен от миналата година. В световен мащаб страната ни дели 75-о място в списъка от 176 държави с Турция, Кувейт и Тунис. През 2015 г. страната ни е била 69-а от общо 168 държави и отново последна в ЕС. От страните от ЕС в индекса за 2016 г. преди България са Гърция (69-а), Италия (60-а) и Румъния (57-а). Унгария е предпоследна със своето 57-о място, Хърватия – заема 55-а позиция, а Словакия – 54-а. От държавите от региона най-напред е Словения (31-а), Кипър е 47-и, Сърбия – 72-ра, Албания и Босна са на 83-то място, а Македония е 90-а. Най-назад, на 95-о място, е Косово. Русия и Украйна делят 131-вото място с Казахстан, Иран и Непал.

  ЕК съветва Букурещ да не променя курса

  Еврокомисията дава по-висока оценка на реформите в Румъния в сравнение с България и това пролича от изказването на зам.-председателя на ЕС Франс Тимерманс при представянето на докладите. Той оцени напредъка на Румъния като „значителен“, докато оценката му за България бе за постигнат „важен“ напредък.

  Комисията обаче все още не смята, че Румъния е готова да продължи без мониторинга и дава ключови препоръки. Повечето от тях са насочени към изпълнителната и законодателната власт и по същество съдържат предупреждение към новите управляващи да не променят курса от последните години. Откакто спечели изборите през декември м.г. и състави коалиционно правителство с либералите от АЛДЕ, Социалдемократическата партия ПСД пое курс към промени в Наказателния кодекс, които биха смекчили вече наложените наказания. С това предизвикаха мощни протести в цялата страна. Освен това правителството се опитва да наложи промените с акт на изпълнителната власт, без обсъждане с обществото и в парламента.

  В препоръките на ЕК изрично се посочва, че разработваният в момента Етичен кодекс на депутатите трябва да включва предписания за взаимно уважение и зачитане между институциите и ясно да заявява, че депутатите и парламентарните процедури трябва да уважават независимостта на съдебната власт. ЕК съветва такъв кодекс да бъде съставен и за министрите. Препоръката на ЕК е парламентът да приеме поправките в Наказателния кодекс, внесени в парламента през 2016 г. след консултации със съдебната власт. За да се гарантира пълната прозрачност, Брюксел настоява румънското правителство и парламентът да се съобразяват с препоръките от консултациите с обществените и професионални организации и с другите институции по отношение на законите за борба с корупцията, конфликта на интереси и незаконното забогатяване. В доклада изрично се подчертава нуждата от прозрачна и ясна процедура по назначаване на независими съдии и ускоряване на изпълнението на издадените присъди.

• Виктория Нюланд подава оставка

  Тя бе помощник-държавен секретар при трима президенти – Бил Клинтън, Джордж Буш и Барак Обама

  

  Помощник-държавният секретар на САЩ по въпросите на Европа и Евразия Виктория Нюланд ще подаде оставка. Според американските медии Нюланд не е била в списъка на новия президент на САЩ за отстраняване, но все пак е решила да напусне поста си. Тя бе един от основните поддръжници на санкциите срещу Русия. Нюланд бе помощник-държавен секретар при трима президенти – Бил Клинтън, Джордж Буш и Барак Обама.

  За последно тя посети България в началото на миналата година. Тогава се срещна с президента Росен Плевнелиев и с представители на кабинета, с които обсъдиха „енергийната сигурност и диверсификацията, модернизацията на отбраната, както и усилията за реформи на правителството“. Преди две години тя придружаваше държавния секретар Джон Кери по време на визитата му в София..

  Нюланд стана обект на остри критики през 2014 г. Тогава в интернет изтече неин разговор с посланика на САЩ в Киев Джефри Паят, в който двамата надълго обсъждат как Виталий Кличко не трябва да бъде част от следващото правителство в Украйна. При това, коментирайки европейските интереси в региона Нюланд заяви „Майната му на ЕС“.

  На 9-ти декември миналата година външният министър Даниел Митов съобщи, че е имал среща в САЩ с Виктория Нюланд, на която е изказал притеснение, че геополитическата ориентация на България може в един момент да бъде поставена под въпрос.

  Запитан дали е изказвал резерви пред Виктория Нюланд от изхода от президентските избори в България и курса на страната, Митов посочи, че изходът от президентските избори в България е ясен и такава е волята на българския народ.

  Нюланд също така бе посредник при опита за разрешаването на политическата криза в съседна Република Македония. /“Сега“/

  .

• Проф. Герджиков ще е служебен премиер

  Кирил Ананиев ще е министър на финансите, Ради Найденов – на външните работи

  

  Проф. Огнян Стефанов Герджиков ще бъде служебен премиер, съобщи Нова ТВ. Неговото име беше и едно от най-спряганите за поста.

  Герджиков е български юрист и политик, председател на 39-ото Народно събрание в периода 2001–2005 година. Роден е на 19 март 1946 г. в София. Завършва в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира във Виенския университет и в Хамбургския институт „Макс Планк“. Асистент при проф. Нисим Меворах, а по-късно професор по търговско право в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на монографии и десетки статии в областта на търговското право. На 5 юли 2001 г. е избран за председател на 39-ото Народно събрание. На 4 февруари 2005 той е принуден да напусне своя пост и по този начин е свален предсрочно от длъжността. Избиран е два пъти за народен представител от листата на НДСВ. Председател е на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията в 40-ото Народно събрание. Герджиков е и носител на орден „Стара планина“.

  Правителството ще бъде с трима вицепремиери и 16 министри, съобщи БТВ.

  Заместник-министърът на финансите в няколко поредни правителства Кирил Ананиев ще стане министър на финансите. За вътрешен министър се спряга Пламен Узунов, бивш директор на полицията в Пловдив (уволнен от Румяна Бъчварова заради оставен на свобода убиец на пътя), а за военен – генералът от резерва Стефан Янев, бивш военен аташе във Вашингтон.

  Външен министър става посланикът ни в Берлин и бивш началник на кабинета на Симеон Втори – Ради Найденов.

  Д-р Илко Семерджиев поема здравеопазването, Христо Алексиев от управата на НКЖИ – транспорта. Според БТВ енергиен министър става Николай Павлов от „Булгаргаз”, а на спорта – Даниела Дашева, която е професор от НСА.

  Театралът Рашко Младенов ще оглави Министерство на културата, а деканът на Стопанския факултет на Софийския университет Теодор Седларски – на икономиката. /“Сега“/

  .

• Радев смята да назначи експертен служебен кабинет

  Новият президент смята да назначи експертен служебен кабинет. Искам да бъда ясен, че БСП по никакъв начин не влияе на моя избор – заяви Радев

  

  Малко след като официално влезе на „Дондуков“ 2, новият президент Румен Радев даде да се разбере, че няма да позволи да му влияят за съставянето на служебния кабинет. Новото правителство, чийто състав ще стане ясен тази седмица, ще бъде изцяло експертно, а не политическо, увери ген. Радев.

  „Искам това да бъде ефективно правителство, което да преведе България в тези трудни месеци до следващото легитимно избрано правителство. Затова ще разчитам на експерти. Служебното правителство няма задачи да изработва политики. Искам да бъда ясен, че БСП по никакъв начин не влияе на моя избор. Това наистина ще го видите“, заяви генералът в първото си интервю като президент пред БНТ. Той все пак направи уговорката, че не си „забранява да взима хора от ляво“, но е важно да запази свободата си сам да взима решения.

  Указът за назначаване на служебния кабинет и за разпускане на парламента се очаква да бъде издаден в четвъртък или най-късно в петък. Целта е Народното събрание да има време да приключи със законопроекти, които се гледат на второ четене. В дневния ред на парламента са промени в законите за концесиите, за задълженията и договорите, за правната помощ и Гражданско-процесуалния кодекс.

  Засега имената на бъдещите служебни министри остават в сферата на спекулациите. През последните дни например се завъртя и името на о.з. ген. Стефан Янев като бъдещ министър на отбраната. Той е бил 3 години военен аташе в САЩ. Заемал е длъжности в НАТО в Брюксел.

  По информация на „Сега“, Радев до последно ще избира между двама за премиер. И двамата не са между спряганите досега. Изборът ще зависи от това какви са прогнозите за предстоящите парламентарни избори. Много е вероятно след тях да не се стигне до съставяне на правителство и наесен отново да има предсрочен вот.

  Във вторник се очаква президентът да посочи хората, които ще работят в екипа му. Част от тях вече станаха ясни около вчерашната церемония по „смяна на караула“ на „Дондуков“ 2. Засега е потвърдено, че журналистите Иво Христов и Елена Йончева влизат кабинета на новия президент. Първият ще го оглави, а Йончева ще бъде прессекретар на държавния глава. Главен секретар в екипа на президента ще бъде полк. Димитър Стоянов, който доскоро бе началник-щаб на Военновъздушните сили.

  Вчера полк. Стоянов и Йончева проследиха церемонията по встъпването в длъжност на Радев в Гербовата зала в президентството. Там бяха и Деница Златева и Надя Младенова от БСП. Златева ще бъде секретар по председателството на Европейския съюз, а Младенова се очаква да работи за вицепрезидента Илияна Йотова. Вчера Радев даде да се разбере, че европредседателството от началото на 2018 г. ще му е приоритет. „Няма да изказвам съмнение, че България няма да се справи. Напротив, ще положим всички сили и съм убеден, че България ще бъде един достоен председател“, заяви той.

  Бившият конституционен съдия проф. Емилия Друмева ще бъде секретар на президента по правните въпроси. Бившият кмет на село Труд Николай Копринков вероятно ще бъде секретар по регионалната политика. Атанас Кръстин, който е професионален дипломат, се очаква да бъде секретар по външната политика. Секретар по отбраната вероятно ще е о.з. полк. Илия Милушев. 

  (Със съкращения)

  Източник: в. „Сега“

   

• Да съхраниш българското с любов

  Интервю на Невяна Филипова-Атанасова за New me

  

  –  Разкажи ни малко повече за себе си и за пътя от красивото пловдивско село Браниполе до Лондон.

  – Казвам се Невяна Филипова-Анастасова. Родена съм в един от най-красивите български градове – Пловдив. Учител съм повече от 20 години, последните седем то тях – в Лондон. Работя в Българското училище „Иван Станчов” към Посолството, където заедно с моите колеги се опитваме да опазим българските корени на нашите деца в чужбина, като им разкриваме красотата и богатството на нашите език, история, култура… Съвсем непредвидено и напълно непланирано моят житейски път ме отведе в Англия. Беше истинско приключение, а и голямо изпитание, защото ми се наложи бързо да взема трудното решение да напусна работата си като учител в България, която много обичах, и да се хвърля в неизвестността на една непозната за мен страна.

  – Как се реши на толкова важна крачка в живота си и кой беше повратният момент, в който реши, че твоето бъдеще, това на семейството и децата ти вече не е в България?

  – Такива решения биха били още по-трудни, ако човек потъне в колебания, за това се постарах да приема нещата наистина като едно приключение, което животът ми предлага. Може и да ви звучи несериозно, но мисля, че колкото повече се вглъбяваме в нещата , толкова повече неувереността ни расте. За това и с моя съпруг тогава просто решихме – отиваме, виждаме, опитваме и после начертаваме пътя си. Нямаше смисъл да се борим предварително с вятърни мелници.

  – Какво изпита и какво си помисли, когато тръгнахте към живота си в друга страна?

  Пътуването нататък бе изпълнено с вълнение и хиляди въпроси без отговор. Всъщност, наистина нямах представа какво да очаквам, но носех със себе си най-важното – вярата, надеждата и приключенския си дух. Може би за това в крайна сметка съдбата ми поднесе всичко онова, което най-много ми липсваше на чужда земя – късче България и моята работа като учител.

  – Ти си била учителка тук в продължение на години, кое е било най-важното нещо, на което винаги си държала да научиш учениците си?

  – И преди, и сега, на първо място поставям уроците по човещина и добрина. Децата са толкова чисти и прекрасни, и ние не трябва да забравяме, че те са утрешният ни ден. За това е добре да посаждаме у тях това, което искаме да пожънем утре.

  – Разкажи ни малко повече за Българското училище в Лондон – колко деца има, какви са класовете, предметите?

  – През тази година Българското училище към Посолството в Лондон става на 30 години. Съвсем наскоро то прие името на един голям българин – посланик Иван Станчов, който като посланик в Лондон през далечната 1991 година прави всичко възможно то да продължи да съществува на самоиздръжка, след като е закрито поради липса на средства в Министерство на просветата. Но заслугите на господин Станчов далеч не се изчерпват с това. Той е носител на орден „Стара планина”. Основател е и на фондация „Карин дом” за подпомагане на деца със специални нужди, за която той и семейството му даряват фамилната си къща в Морската градина на Варна. Всяка година училището ни организира акции за подпомагане на децата от Карин дом, които нашите ученици чувстват като свои приятели. Те рисуват коледни картички, изработват мартеници, които продават с тази благотворителна идея, която се споделя от всички – учители, родители, приятели, настоящи и бивши ученици… Ние сме едно от най-големите български училища зад граница, доскоро и най-голямото. Всяка година при нас се обучават около 250 деца на възраст от 4 до 18 години, разпределени в предучилищни групи и класове от 1-ви до 12-ти. Предлагаме обучение по български език и литература, история и география на България. В продължение на 20 години това бе единственото българско училище във Великобритания. Днес вече са открити и се откриват много нови училища, на голяма част от които сме помогнали да тръгнат по нашия път. Училището ни е носител на почетния медал „Иван Вазов” на ДАБЧ, на Почетния знак на МОН и е пример за успех. Всички преподаватели сме удостоени с Почетната грамота „Неофит Рилски” на МОН, директорът на училището, г-жа Снежина Мечева, има многобройни отличия, сред които и званието на ДАБЧ “Българка на годината“ за 2013 г. Неслучайно мотото ни е: “БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ КЪМ ПОСОЛСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ В ЛОНДОН ПИШЕ СВОЯТА „ИСТОРИЯ СЪВРЕМЕННОБЪЛГАРСКА“ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ, НО ЗА НЕЯ!“

  – Сподели ни и малко повече за самите деца – те обикновено знаят ли български – да говорят и да пишат – особено децата, родени там; какво знаят за България? Харесва ли им да научават повече за страната?

  – Децата постъпват в нашето училище с различно ниво на владеене на български език. Понякога то е минимално или нищожно. Много често знанията им за България се изчерпват с местата, които посещават там по време на ваканциите си. Ето защо с колегите ми се стараем първо да предизвикаме интерес и желание да посещават българско училище, да създадем топла, приятелска връзка с тях, и да им вдъхнем увереността, от която се нуждаят. Това аз приемам като първи и немаловажен успех. Оттам нататък колкото и да е трудно, учениците ни имат доверие и, което е по-важно, имат доверие в себе си, знаят, че могат да се справят и резултатите не закъсняват.

  – Ти самата какво им казваш и разказваш за България?

  – Аз обичам родината си с цялото си сърце и любовта си към нея се старая да споделям с децата. Те трябва да познават корените си и да се гордеят с тях, като започнем от героичното минало на българския народ и стигнем до наши съвременници, които разнасят славата на България по цялото земно кълбо със своите постижения в различни области.

  – Не е случайно, че на учителската професия се гледа като на призвание. Вероятно с още по-голяма сила това важи за българските учители в чужбина, които трябва да съхранят частица от България. Ти на какво държиш да научиш учениците си?

  – Да, наистина тази професия е призвание. Тя трябва да се избира със сърце. И пак така със сърце да се работи. Връзката, която се изгражда с учениците, не бива да остава там някъде в класната стая. Добрият учител се носи завинаги в сърцето. Неговите уроци не се забравят. И не визирам конкретни знания, които е предал, а начина, по който е повлиял на учениците си, пътя, по който ги е повел, увереността, която им е вдъхнал, че са можещи, знаещи и готови да покорят света. Разбира се ролята на българския учител в чужбина има още един основен и много важен аспект – да запази българските деца българчета. Лесно е да се претопим в този мултикултурен свят, ако не отстояваме своя език, култура, традиции и всичко, което държи корените ни. За това всеки един наш урок, независимо от конкретната му учебна тема, трябва да носи името “С любов към България“. Това е, което искам да „запаля” у моите ученици.

  – Усеща ли се на децата да им липсва България или те вече възприемат Великобритания като своя държава?

  – Децата, с които работя, винаги грейват, когато говорят за техните пътувания до България. Това са деца, които обикалят света, но всяко тяхно завръщане в родината е специално. Може би го усещат със сърцето си или просто е свързано с аромата на бабините прясно изпечени банички, с мириса на Черно море или Балкана, но те всички силно я обичат, макар една голяма част от тях да са родени в чужбина. За тях това е родната страна на мама и тате, знаят, че там ги чакат баба и дядо, братовчеди, приятели, знаят, че там са обичани и винаги очаквани с нетърпение, там са у дома.

  – Почти няма човек в чужбина, който в определени моменти да не го обхване носталгията. Теб за кое най-много ти тежи, кое най-много ти липсва в такива моменти – приятели, близки, родната къща, това, че баща ти е погребан тук или нещо друго?

  – Аз съм щастливка, че работата ми е свързана с моята родина, с говоренето на моя роден език, с празнуването на нашите празници. Освен това живея и в един много български квартал в Лондон, където българска реч звучи на всяка крачка. Разбира се, че това не може да изгони носталгията, но е едно мъничко утешение и подкрепа. Няма как да не ми липсват моите верни приятели, няма как да не ми липсват моите роднини, родният дом и хората, които изгубих завинаги, а не успях да прегърна поне още веднъж… Това ми тежи. Загубих скъпи на сърцето ми хора, загубих най-прекрасния човек на света – моя баща, а и до днес, когато се завръщам, очаквам да го видя усмихнат на пътната врата…

  – Има ли път назад за теб или децата ти към България?

  – Разбира се, че има път назад. Никога не правя нещата на всяка цена. В момента, в който разбера, че децата ми не са щастливи тук, ще взема решението вероятно толкова бързо, колкото го взех и на идване. В крайна сметка отивам си у дома – това е прекрасно!

  – Какво си поставяш като цел оттук нататък и каква ще е твоята мисия като учител на българските деца в Лондон?

  – Моята професионална цел е била винаги една и съща – да бъда добър учител, а в личен план – добър родител. За съжаление това не е нещо, което просто постигаш и можеш да окачиш на врата си като медал. За това се воюва всеки ден. Ако днес си добър и успял, продължавай да работиш с пълна сила, за да бъдеш такъв и утре. Аз искам да продължа да водя българските деца по пътя към родните им корени, да укрепвам тяхната връзка с родината и да разпалвам все повече любовта им към нея.

  .

• Тръмп се закле пред Върховния съд

  

  70-годишният милиардер Доналд Тръмп положи клетва като 45-и президент на САЩ. Тръмп се закле пред председателя на Върховния съд на САЩ Джон Робертс. Преди това клетва положи и вицепрезидента Майк Пенс. Преди да се отправи за церемонията пред Капитолия, Тръмп и съпругата му Мелания пиха чай в Белия дом с Барак и Мишел Обама.

  Всички бивши президенти без хоспитализирания Буш-старши присъстваха на инаугурацията на Тръмп.

  Важно е не коя партия контролира правителството, а дали хората контролират правителството, заяви Тръмп при встъпителната си реч. Народът трябва отново да стане стопанин на САЩ, отсече Тръмп.

  Америка се разрушава, но това разрушение ще спре днес, каза новият президент.

  Ние обогатявахме други страни, а нашето богатство се изчерпваше, Никой не мислеше за американските работници, за обикновените хора и тяхното благосъстояние, допълни Тръмп.

  Тръмп обеща „да изтрие от земята ислямския тероризъм“ и да се бори за Америка до последен дъх. Той затвърди протекционистките си виждания като подчерта, че за него са важни два принципа – да се купува американско и да се наемат американци.

  „Времето на празните приказки свърши“, каза Тръмп на политическата класа. /“Сега“/

  .

• Последиците от една семантична измама и защо нямаме демокрация днес?

  Таня Тодорова, Оnarealcase.blogspot.bg

  

  Оноре Мирабо (френски революционер, писател, журналист, дипломат и политик) казва: „Хората са като зайците – хващат се за ушите.“

  Затова, когато ни говорят лъжи, ако е съвместимо с това, което вече сме научили от реалния живот, ние оставаме доволни. Но истината е различна.

  В момента в България ни управлява най-лошата възможна форма – представителна олигархия, която  неправилно наричаме „представителна демокрация“. Как се е стигнало до такава подмяна?

  Процесът, чрез който днес избираме политици у нас – избори чрез гласуване – не може да  ни даде като резултат истинска демокрация. Следствието от „избори чрез гласуване“ е, както споменах, представителна олигархия. Демокрацията е следствие от процес, който има ясни принципи и основополагащи правила, и ако те не бъдат спазени, няма да получим демокрация, а нещо друго.

  Кой и защо е направил тази семантична измама? Каква е била целта му и какъв е процесът, по който можем да имаме демокрация?

  

  Една от най-четените книги на земята, Библията, започва така: „В началото бе Словото“.

  Думата е основната структурна езикова единица, която предава смисъл на нашето общуване.

  С думите ние изграждаме реалността, в която живеем. Думите имат буквално и преносно значение и много често една и съща дума, употребена в различна ситуация, променя коренно картината. Ето един виц, който онагледява това:

  „Семейство отива на ресторант, по време на вечерята дамата отива до тоалетна. Излизайки от тоалетната, дамата вижда една съдийска свирка, забравена на умивалника, и един мъж, който излиза от тоалетните:
  – Господине, забравихте си свирката! – извиква му дамата.
  Мъжът се връща, взема свирката и благодари. Жената се връща на масата, сяда до съпруга си и в този момент до масата им се приближава мъжът от тоалетната (който пък по стечение на обстоятелствата е футболен съдия).
  Мъжът се навежда и много учтиво казва:
  – Благодаря Ви още веднъж за свирката, госпожо, наистина имах нужда от нея.“

  Тук е лесно, но какво правим, когато една и съща дума има повече от едно значение?

  Думите, които имат само едно значение, са еднозначни. Например думи като: отвертка, двоеточие, трахея и др. За да стане животът по-сложен и интересен,  съществуват и многозначни думи. Тъй като предметите имат общи признаци и функции, думата може да назове много от тях, като разшири своята употреба и прибави към основното си значение едно, две или повече нови значения. Способността на думите да притежават  повече от едно значение се нарича многозначност (полосимея). Като пример  можем да дадем думата мост. Тя съществува под формата на три лексико-семантични варианта. Основното й значение е съоръжение, по което се преминава над река, пропаст, железопътна линия и т.н. Другите две значения са свързани със зъболекарската и спортната терминология.

  Сега си представете друга картина: имаме дума, чието основно значение е повече от ясно дефинирано, но то е подменено и в момента под тази дума разбираме нещо съвършено друго. Бихме могли да наречем ситуацията „семантична измама“.

  

  Какво става тогава с реалността? Дали няма да се окаже, че живеем във фалшива реалност, защото тази дума има подменено значение? Ако с думата назоваваме определена политическа система за управление, тогава това касае всеки един от нас.

  Преди да ви разкажа историята за умишлената подмяна на една дума от изключително значение за нас, нека ви попитам:

  – Има ли демокрация в момента?

  Вероятно повечето от вас ще кимнат утвърдително и ще са готови да ми посочат държави, в които тя се прилага.

  За съжаление трябва да ви разочаровам – демокрация в момента няма. Това, което наричаме демокрация, е в действителност „представителна олигархия“.  Думата демокрация е била подменена. Умишлено. Така бива изградена една фалшива реалност, в която живеем всички днес.

  

  Да се огледаме: в днешните политически системи по света е възприета процедура по избори чрез всеобщо гласуване. Прави ли ви впечатление, че този процес се приема и защитава еднакво и от леви, и от десни партии?

  Не е ли странно това?

  Политически опоненти да имат единодушие по въпроса за изборите?

  Самите Голдман Сакс защитават и финансират предизборни кампании, което означава, че те нямат нищо против изборите.
  Защо? Ами защото избраните, чиито кампании са финансирали, ще обслужват техните интереси. Ако знаем, че изборите чрез гласуване не могат да дадат като резултат демокрация, защо тогава наричаме така този процес?

  Много просто: ако думата, с която можем да решим проблема, се използва за обозначаване на един проблемен режим, който не ни харесва, тогава сме в безизходна ситуация. Накратко: наричаме лошия режим с думата „демокрация“, а в случая тя е името на решението. Изправени сме пред семантична измама, която ни обърква и не ни позволява да видим изхода от това положение.

  Как се е стигнало до това?

  Още през 1835 г., когато се провеждат първите избори, техните организатори, които са били отлични елинисти, са били наясно, че бедните никога нямат да вземат властта чрез гласуване.

  Толквил, символ на либерализма, пише така: „Аз не се страхувам от всеобщото избирателно право – хората ще гласуват така, както им бъде казано.“

  Мадисън в САЩ – един от създателите на конституцията и голям мислител – въобще не е искал да изгражда демокрация. Това би било равносилно на анархия, управление на простолюдието. Толквил, Мадисън и Сийес, който е написал книгата „Що е то трето съсловие?“, са били убедени, че хората не са способни да управляват собствените си дела. Ето защо създават една система на управление, чрез представителство, която система е много далеч от истинската демокрация.

  Те са заложили на изборите, а изборите се състоят в избиране на най-добрия – аристос (аристокрация). Хилядолетията история са ни показали, че тя винаги се превръща в олигархия.

  Монархията е власт на един.

  Демокрацията е власт на народа. Демос – народ, кратос – власт.

  

  Олигархията е управление на малцинството. Ако не ни харесват и ги сменим с други, ние не сменяме системата, а основните действащи лица в една представителна олигархия.

  Само че не е привлекателно да обявиш, че системата на управление, която си наложил, е „власт на малцина.“ Това може да доведе до сериозни размирици и проблеми.

  По-добре е да замениш термина представителна олигархия с демокрация. Сменяме формулировката и фокус-мокус, абракадабра, имаме „демокрация“. Този трик е направен през XVIII век.

  По времето, когато Толквил пише „Демокрацията в Америка“, никой не нарича този режим така. Книгата се превръща в бестселър и много хора започват да откриват общи черти между този вид управление и демокрацията.

  Основното правило, върху което изграждат демокрацията древните атиняни, било „политическото равенство“. В представителната олигархия това равенство е само формално и дори фиктивно. Фокусирайки се върху равенството и поставяйки го за отправна точка, авторите, които пишат за политически системи, започнали да говорят за „демокрация“ и така тя се наложила. Избраните чрез гласуване също започнали да използват тази дума, защото тя им позволява да бъдат избирани, за да управляват и да запазят властта си. В крайна сметка се оказва, че налагането на думата „демокрация“ за обозначаване на режима на управление чрез представителство е в интерес на богатите.

  За да върнем днес демокрацията като инструмент за управление, трябва да видим какво е предвиждала Атинската демокрация.

  

  Няма да навлизам във всички подробности, а ще се спра само на основополагащото правило и принципите, върху които е била изградена.

  След векове на тирания, атиняните са имали една-единствена практическа цел: да постигнат равенство. Истинско политическо равенство. Не социално, не икономическо, а политическо. Всички сме равни във вземането на решения, които касаят нашият живот и територията, на която живеем.

  Ако живеехме в условията на демокрация, ние щяхме да участваме във вземането на решение дали искаме бежанци на територията на България. Какви месечни суми да им бъдат отпуснати, примерно. Някой пита ли ви по тези въпроси?

  Не? А защо твърдите, че живеем в демокрация? Това управление е представителна олигархия.

  Освен, че искали равенство във вземането на политически решения, атиняните били наясно с още нещо и искали на всяка цена да го избегнат. Властта покварява и корумпира. Тук въпросът не е „Дали“, а „Кога“. И когато политиците се покварят, те започват да защитават собствените си интереси, а не тези на гражданите.

  Познато ви е, нали?

  Ето защо атиняните решили да въведат два принципа, които вървят заедно и чиято цел е да намали ефекта от корумпирането:

  1. Политиката трябва да е непрофесионална дейност.

  2. Длъжностите трябва да се заемат на ротационен принцип без възможност да се повтори мандат.

  Не искаме никакви професионалисти в политиката, казват атиняните. В професионализма се корени корупцията!

  Огледайте се. Кой от политиците в България има специално образование за това?
  Кой от тези, които са карали повече от един мандат, не се е корумпирал?

  Всички те са тръгнали като аматьори. Това означава, че всеки един от нас може да бъде на тяхно място. Кой механизъм ще позволи това да се случи? Само един-единствен: жребият! Така се дават права на всички граждани да участват в политиката.

  

  Да видим логиката на двата процеса: „демокрация“ и „избори чрез гласуване“.

  Когато ние изберем някого за дадена позиция, механизмите които ни подтикват към избора на този човек, ще ни накарат да гласуваме за него отново. Така изборите водят до стабилност на политическото тяло. Те създават професионализация, тоест винаги имаме едни и същи хора в политиката. В самият геном на изборите се съдържа професионализацията на политиката.

  Когато създадем една каста от „професионални политици“, тогава вече не сме равни и губим основното правило на демокрацията – политическа равнопоставеност.

  

  Ако политиците са непрофесионалисти и се сменят на кратки периоди, то тогава ще продължим да избираме непрофесионалисти, които отново ще сменяме често. Така няма да им дадем възможност да се корумпират и да започнат да работят срещу интересите на обществото. За да имаме постоянно нови лица в политиката и да дадем шанс на повече хора, трябва да приложим жребия.

  Я си представете, че утре можете да влезете в политиката или от вашите решения по определени въпроси да зависи сигурността на държавата. Дали ще си позволите да сте неинформирани и да не се запознаете с основни положения, за да вземете правилни решения? Едва ли. Точно възможността всеки да влезе в политика създава гражданското съзнание в едно общество, защото хората са наясно, че от техните решения ще зависи стандарта на всички. В момента те са пасивни, защото са наясно, че от тях нищо не зависи, или ако искат да участват, трябва да се корумпират или да нарушават ценностната си система. Представителната олигархия ги кани на всеки четири години да кажат на кого делегират правата си да бъдат управлявани и след това от тях се очаква да мълчат, докато елитът управлява. Ето защо управляващите така упорито ни разказват и ни убеждават, че имаме демокрация и ще има промяна, ако сменим сегашните „представители на олигарсите“ с други „представители на олигарсите“.

  Демокрацията е форма на управление, която дава равни възможности на всеки, благодарение на жребия, и следва двата принципа: непрофесионалисти и кратки мандати.

  Пак се огледайте и ми кажете има ли в момента политическа партия, която да предлага демокрацията като форма на управление? Вероятно ще кажете „не“.

  Няма от тези, които познавате, защото това са партиите на статуквото, а то издига и ви информира само за тези, които са част от системата и се стремят да я запазят. Тези, които ви убеждават, че като сменим едни жълти с едни лилави примерно, ще получим промяна. Сега вече знаете, че това е лъжа и промяната няма да стане със смяна на куклите в системата.

  Аристотел е казал, че ако свободата и равноправието са част от демокрацията, те могат да имат смисъл, само ако всеки отделен човек участва равностойно в управлението на страната. Пак той твърди, че избирането чрез жребий е основно за демокрацията, докато изборите са признак на олигархия. В Атинската демокрация жребият, заедно с институцията на общата асамблея, позволявал на гражданите „да управляват и да бъдат управлявани“. Логиката на жребия произлиза от схващането, до което достига много векове по-късно и лорд Актън, според когото: „властта корумпира“.

  В момента изборът ни е ограничен, защото сме напълно изключени от политическия живот на страната. Знанията и опитът идват чрез вземането на решения и носене на отговорност за тях.

  Директната Демокрация е като лекарство срещу всеобщата безотговорност, при която някой друг решава, а ние след това има кого да обвиним.

  Жребият стимулира изграждане на активно гражданство. За да може да функционира Директната Демокрация, тя се нужда е от автономни индивиди, способни на критична мисъл и интересуващи се от обществените дела. Когато хората активно участват в политическия живот, те придобиват усещане за отговорност, а когато знаят, че могат да бъдат избрани във всеки момент, това ги стимулира да действат отговорно и да се интересуват от делата на обществото.

  Смяна на системата е възможна и сега имаме възможност да я направим. Да действаме!

  .

• Българите в чужбина не съществуват за законодателите

  Татяна Кристи, Аctualno.com

  Според данните на БНБ, за периода януари-октомври 2016 г. емигрантите са изпратили в България общо 1,424 млрд. лв. Тази сума с всяка измината година нараства и се е увеличила с 11 млн. лева спрямо миналата.

  

  Най-много пари отново са изпратили българите от САЩ – 324.7 млн. лв. Точно те бяха ощетени най-много при последните промени в Изборния кодекс – с намаляването на изборните секции, с разрушаването на съществуващите секции и с допълнителните пречки за регистриране на нови секции. По количество изпратени пари, сънародниците ни от САЩ, следват сънародниците ни от Испания (283,3 млн. лв.), Гърция (110,5 млн. лв.), Обединеното Кралство (105.9 млн. лв.), Италия (96.2 млн. лв.) и Германия (91.9 млн. лв.). С всяка измината година парите, изпратени от всяка една държава, се увеличават, което показва, че българската диаспора е ключов елемент за българската икономика. Според експерти, тези суми са много по-големи, защото статистиките отчитат само паричните преводи. Като се прибавят парите, доставени в брой, цифрата e още по-голяма.

  Независимо от този факт, обаче, българите в чужбина трябвa да изгърпяват арогантността и цинизма на депутати като Валери Симеонов (ПФ), който, в резултат на техните протести срещу противоконституционните промени в Изборния кодекс (ИК), ограничаващи правото им на глас, ги нарече „безродни капризничещи псевдосънародници, които му се мотаят в краката.”

  

  Поредното доказателсво за непукизма на българскaтa управляваща класа към българската диаспора беше отказът на депутатите в края миналата година да гласуват допълнение към Закона за държавния бюджет за скромната сума от един милион лева за една година, с която да се подпомагат, и то на проектен принцип, български огранизации и медии зад граница. Това предложение, внесено от Комисията по политиките за бъларите в чужбина, не беше одобрено в пленарна зала. То беше инициирано от българи в чужбина и кооридинирано с Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), която бе изготвила критериите за одобрение на проектите.

  Депутатите, обаче, красноречиво казаха „НЕ” на създаването на фонд за „колосалната” сума от 1 милион лева, чрез които да бъдат подпомагани българските организации зад граница на проектен принцип. На фона на годишните 2 милиарда лева, внасяни от българите в чужбина в държавната икономика, депутатите отказаха да гласуват 1 (един!!!) милион лева за българската диаспора.

  Тази новина по някаква причина не се отрази и от българските медии, нито се дискутира от политиците, за които сякаш другата – по-богатата и помагаща България, не съществува! Тази България явно става все по-неудобна за шарлатаните на политическото статуково, които се държат сякаш не я забелязват.

  Само за сравнение – Министерството на образованието и науката (МОН), което беше оглавено от Меглена Кунева, която по ирония на съдбата беше и вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси, под чиято шапка бе и ДАБЧ, беше направило държавна поръчка за над 2 милиона лева за рекламни материали на министерството!

  След цирковете с оставки и отхвърлени мандати, след вълните от популизъм, заливащи ни от всички сектори на политическата сцена, която все повече започва да изглежда все по-еднопалитрова, нито един политик в или извън парламента не повдигна въпроса в бъдещите си програми за дистанционното гласуване. Покрай воя около референдума на Слави Трифонов и безумния стремеж да се смени избирателната система с мажоритарна – въпрос, който изцяло подмени истинския дебат за правова държава и честни избори, всички спряха да говорят за предишния рефередум – за електронното гласуване и волята на народа в него. С наближаването на поредните парламентарни изборите тази тема не се споменава от никого, а би трябвало да е една от водещите в дискусиите на политиците, които през 2018 година би трябвало да го въведат, според сегашното законодателство. Естествено, че от електронното гласуване биха се възползвали най-вече 2,5 милиона българи в чужбина, т.е. 1/3 от населението на страната, но те явно не влизат в сметките нито на сегашните уравляващи в оставка, нито на тези, които дават заявка да управляват след изборите. Но единственото, в което могат да бъдат сигурни българските политици, е, че по отношение на българите в чужбина сметките им са без кръчмаря!

• Олигархичният партиен картел провали мажоритарните избори

  Иван Сотиров, Faktor.bg

  .

  

  Провокиран съм да коментирам абсурдността на трите най-широко тиражирани аргумента срещу въвеждането на чисто мажоритарна система с балотаж с ясното съзнание, че тя няма да бъде допусната от олигархичния партиен картел. Въпреки това вярвам, че истината и разобличаването на заблудите винаги носят обществена полза.

  И сега избираме с абсолютно мнозинство в два тура

  Първият аргумент е за това, че въпросът за мажоритарния вот не е формулиран точно и, видите ли, това създавало непреодолим проблем. Става въпрос за спекулативното внушение, че абсолютно мнозинство 50%+1 се изчислява само на база всички имащи право на глас, тъй като във въпроса на референдума това не е прецизирано. Това е преднамерено внушение от страна на тези, които търсят повод да компрометират референдума. В теорията и практиката абсолютно мнозинство 50%+1 се изчислява или на база имащи право на глас, или от участвалите в гласуването. След като нито в закон, нито в теорията, нито във въпроса на референдума е уточнено на каква база се определя абсолютното мнозинство, парламентът има право и задължение да прецизира това. Не е фатално, че има две възможни решения, те не са в противоречие. Ще е коректно и напълно легитимно парламентът да приеме, че и инициаторите на референдума, и хората, които са участвали в него, са гласували за такъв мажоритарен вот с балотаж, с какъвто у нас се избират кметове и президент. Още повече, че и в самата кампания това беше най-често даваният пример за това какво представлява мажоритарен вот с балотаж. Безкрайно е лицемерието на хората, които се правят на толкова загрижени като се хващат за този детайл, защото, видите ли, за тях е много важно да спазят най-стриктно волята на избирателите. Същевременно предлагат тотална подмяна на гласуваната от тези 2.5 милиона граждани мажоритарна система като лансират въвеждането на смесена система, преференции и какви ли не други щуротии.

  Де факто избирателната система във Франция е идентична с това, за което сме гласували на референдума

  Вторият аргумент или другата голяма спекулация е, че никъде в Европа няма такава система, и че мажоритарните системи във Великобритания и Франция са много различни. Първо трябва да се знае, че почти никъде в света няма две напълно идентични избирателни системи. Има общи принципи, но пълна идентичност няма никъде. Дори и бившите колониални държави и метрополиите, които са въвеждали там избирателните системи, има различия. Нещо повече, в САЩ между отделните щати има различни варианти на мажоритарна система – в Луизиана и Джорджия има мажоритарен избор с балотаж, а в другите щати се гласува на един тур. Не съм привърженик на комплексарското мислене, че непременно трябва да ползваме нечий челен опит, но за успокоение на тези, които много държат на това, ще преведа няколко аргумента в подкрепа на това, че де факто избирателната система във Франция е идентична с това, за което сме гласували на референдума. Да, вярно е, че според френския изборен кодекс, на балотаж отиват получилите над 12.5% от гласовете на първи тур. Но умишлено се премълчава, че става въпрос за 12,5% от всички избиратели, регистрирани в избирателните списъци, а не от участвалите. Това означава, като се отчете активността, че реално на втори тур отиват тези, които са получили над 22% от гласовете на участвалите. На практика такива случаи са много редки – не повече от един процент. На изборите за кметове и президент у нас също не се сещам за такъв случай – на балотаж да са отишли трима души с над 22%. Изводът е само един – няма съществена разлика от това, за което сме гласували на референдума, и начина, по който се гласува във Франция. Според мен воят срещу балотажа е най-вече от големите партии, които имат интерес, ако се наложи въвеждането на мажоритарен вот, той да е на един тур. Тогава те ще възпроизведат своето пропорционално преимущество на първи тур и ще приберат почти всички мандати с 20 до 30% подкрепа. Такъв ще е ефектът и при смесена система. При нея също големите партии трансформират мажоритарния вот в пропорционален. При чисто мажоритарен вот с балотаж, навсякъде, където нямаш убедителен мажоритарен кандидат, има опасност от обединение на алтернативния вот срещу него. И в теорията, и в практиката на втори тур се гласува против, а не за. Страхът на големите партии е от синдрома „Цачева“. Всяка голяма партия, която разчита на партийна подкрепа, за да си прокарва верните, но неизбираеми кадри, ще гръмне на балотажа.

  Ако Москва и олигархията са за въвеждане на мажоритарни избори, как ще си обясним, че точно ДПС, ВМРО, АТАКА, БСП, и АБВ са твърдо против нея

  Напоследък се извади и една нова спекулативна теория за това, че искането за въвеждане на мажоритарна система е част от Кремълската хибридна война срещу България. Тя се лансира от уважавани и интелигентни анализатори, които са афиширани като убедени противници на политиката на режима на Путин. Тези хора би трябвало добре да познават похвата, известен още от древността, да се обезсмисля теза на противника, когато срещу нея няма сериозно аргументи, като се преекспонира, докато бъде сведена до абсурд (reductio ad absurdum). В този смисъл трябва много да се внимава, как и за какво се използва сериозна тема, каквато е руската хибридна заплаха срещу страната ни. Обяснението на непромененото от началото на прехода желание на българските избиратели да избират пряко своите представители в парламента, а не чрез посредничеството на партийните апарати, е абсурдно. Това е все едно да обявим и обилните снеговалежи за хибридна атака. Това твърдение е по-абсурдно дори от внушението, че олигархията иска да ни наложи мажоритарния вот. Ако Москва и олигархията, които дирижират целия преход в страната ни, особено през последните 15 години, искаха да имаме такава система щяха вече да са я въвели. Изобщо нямаше да има нужда от референдум. Ако Москва и олигархията са за въвеждане на мажоритарни избори, как ще си обясним, че точно ДПС, ВМРО, АТАКА, БСП, и АБВ са твърдо против нея. Разбира се ние веднага можем да обясним това, като измислим една мажоритарна руска конспирация, например тайна среща между Борисов, Трифонов и Решетников, и една соросоидна схема, чрез която Доган, Гоце, Каракачанов, Сидеров и Нинова са напазарувани от агентите на Джордж Сорос за бунт срещу Кремъл. Да, при добро желание винаги може да се измисли ефектна конспиративна версия, която да има силно емоционално въздействие върху хора с развита тематична чувствителност, за да се аргументира нещо, за което нямаме други аргументи. Но ако говорим сериозно по въпроса, логиката показва, че от Москва имат интерес от нестабилен и маргинален парламент, а пропорционалната система е гаранция за това. Нека да сравним ситуацията в Гърция и Италия, където действа пропорционална система, и ситуацията във Франция, и ще видим къде има стабилност и къде има перманентна политическа криза. Мажоритарната система винаги дава политическа стабилност. Тя формира ясно изразени леви и десни мнозинства, и елиминира крайните и маргинални партии. Това е така, защото при тази система реално се извършва предварителен избор и избирателите на левите и десните партии сами решават кой от десните и левите кандидати е най-подходящ. Това ще бъде един изключително полезен процес, особено за дясното, като ще се даде възможност на избирателите да извършат обединението, на което лидерите са неспособни, като те самите решат кои са най-добрите кандидати. Винаги съм твърдял, а и опитът го доказа, че

  правенето на предизборни коалиции никога не е довело до нещо повече от това няколко провалени партийни ръководства да се договорят, за да изпълзят над заветната 4% бариера

  От натрупаната омраза, и от войните, и от тоталното оплюване между лидерите в т.нар. „дясно“ и „ляво“, такива конюнктурни коалиции на оцеляването никога не са водели до сумирането на подкрепата за отделните партии. Бакалските партийни сметки никога не са излизали верни. Напротив, когато се съберат няколко отвратителни лидера на едно място, това събира повече отвращение, а не повече подкрепа. При сегашната избирателна система, максималният успех на „десните“ и проевропейски и пронатовси партии ще бъде, ако ГЕРБ са с едни гърди пред БСП и ако някоя от фракциите на Реформаторския блок се промъкне с малко над десетина депутата. Това означава един много по-прокремълски парламент от днешния. Трябва да е ясно едно, Москва не може да разчита нито на ГЕРБ, въпреки очевидното си влияние, нито дори на генетично свързаната с нея БСП. И ГЕРБ, и БСП са членове на ЕНП и на ПЕС, и са принудени да се съобразяват с това. Тази ситуация силно изнервя господарите от Кремъл, защото положението, в което са поставили Русия, е трагично и те нямат време да си играят на котка и мишка с нашите управляващи. Въпреки успешните опити на московската пропаганда да внушава, особено у нас, колко е велик Путин, и как управлява световните процеси, в Кремъл добре съзнават, че скоро този балон ще се спука и те трябва да действат бързо и твърдо.

  Само слабото познаване на руската имперска политика може да ни хвърли в дебрите на сложни конспиративни теории

  Спрямо САЩ и другите велики сили Русия няма друг избор, освен да се пробва да влияе обходно през задния вход. Просто там няма кой да ги пусне през официалния. У нас, обаче, те по традиция са свикнали да нареждат. За руското ръководство самата идея да се договарят или надхитряват с нашите управници е унизително и кощунствено занимание. Неизпълнението на техните директиви се възприема като предателство и черна неблагодарност от нас, които трябва да сме им задължени до гроб за безкрайните „добрини“, които са ни причинили. От Кремъл не крият, те непрекъснато демонстрират своето раздразнение от всеки опит на нашите управленци да им хитруват и ги наказват сурово и публично за назидание пред нацията. Много са примерите и с десни, и с леви премиери и президенти, които ядоха шамари и понесоха удари заради колебливото си или враждебно поведение. В тази трудна ситуация на международна изолация на хлъзгавия балкански терен, на Кремъл му трябват допълнителни гаранти за контрол на бъдещото управление. Дали ще бъде формирано правителство около ГЕРБ или около БСП, за хората на Путин е важно да стабилизират контрола си върху властта у нас, чрез поставянето на допълнителна арматура – ВМРО, АТАКА, АБВ, ДПС, Марешки и т.н. Досега ГЕРБ дриблираха международно като за пред Европа имаха алиби в лицето на АБВ и Путинопатриотичния фронт, а за пред Русия Реформаторския блок. Този политически тюрлюгювеч даваше прекрасно оправдание за всякакви компромиси във вътрешен и международен план на всички партии в този управленски формат. Нямаше исторически компромис, който да не можеше да се направи в името на стабилността. Обаче безкомпромисната алчност на олигархичните кръгове около властта се оказа по силна от стабилността и тя се разпадна. Тази алчност разпадна и Реформаторския блок. Днес, наблюдаваме агонията на призводните стари и нови проекти появили се след този разпад. Единственият смисъл от Реформаторския блок, поради отсъствието на друга алтернатива, беше неговата относително по-ясна проевропейска и пронатовска геополитическа линия. Илюзията, че производните на Реформаторския блок са гарант за борбата с корупцията и за каквито и да е сериозни реформи, както и че са десни и антикомунистически, ще оставя като последна надежда и упование на изтерзаните им избиратели. Очевидно е, че те нямат нито ресурса, нито волята за това. Дребните им партийни и лидерски сметки могат да гарантират само още по-жалко присъствие в следващия парламент, ако изобщо някой от тях се добере до там.

  Мажоритарната система с балотаж беше единствения шанс на огромната, но разпръсната, обезверена и отвратена демократична общност, да се обедини за да могат достойни хора с добри идеи да бъдат избрани в 44 НС

  Мажоритарният избор е единственият ни шанс като граждани да направим това, което партийните лидери не желаят и не могат. Огромната част от едномандатните райони попадат в зони с категорично преобладаващи, но трагично разпръснати и демотивирани десни избиратели. Но ние сме приспани в люлката на партийните централи от сладките песни на техните трубадури. Е, спете спокойно, десни избиратели, вервайте, че партийният картел победи своето друга аз – олигархията и Москва. Мажоритарен избор няма да има, пропорционалната система победи и про-порциите са раздадени. Но така е, ум царува, ум робува, ум на Путин патките пасе. След два месеца, както е казал народа: Като се обърне каруцата пътища много, дано не са към Терминала.

  .

• Положителното в България за последните 24 часа

  

  385 млн. лева се вляха в нови заводи през миналата година

  Общо 942 млн. евро преки чуждестранни инвестиции са влезли у нас в периода между януари и октомври 2016-а. Според предварителните данни от БНБ, сумата е с 606 млн. евро по-малка в сравнение със сумата на привлечените пари по същото време на 2015 г. Българската агенция за инвестиции прави опити да раздвижи този процес чрез издаваните от нея сертификати за вложения у нас на фирми от различни отрасли. През 2016 г. са одобрени 24 проекта на обща стойност над 385 млн. лв., отчете зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева. А всичко това е предпоставка да се разкрият над 4700 нови работни места. Тринадесет от проектите се осъществяват във високотехнологични производства и услуги. Три от тях са в общини с висока безработица, а 14 се реализират извън столицата. Насърчителните мерки, от които ще се възползват тези фирми, предлагат съкратени срокове за индивидуално административно обслужване, както и частично възстановяване на задължителни осигурителни вноски за новоназначени работници и служители.

  Летищата в Бургас и Варна с двуцифрен ръст

  Летищата във Варна и Бургас отбелязаха много успешна 2016 г. 4.6 млн. пътници са преминали през двата аеропорта, които отбелязват двуцифрен ръст в броя на пасажерите, съобщиха от летищния оператор Fraport Group. Пътникопотокът на летището във Варна се повишава с 20.8% на годишна база, достигайки 1.69 млн. души през 2016 г., а този в Бургас достига 2.9 млн. души, което е с 22% повече от 2015 г. Бургаското летище беше затворено през ноември и декември заради основен ремонт на пътеките за рулиране. Броят на кацанията и излитанията на аеропорта във Варна нараства с 23.9% за година, достигайки 14 818, а този в Бургас се покачва с 14.2% до 20 873. Обработените товари на варненското летище нарастват повече от 2 пъти, достигайки 3 293 тона, докато в Бургас са обработени 10 877 тона товари, което е с 18% по-малко от предходната година.

  „Хъшове“ събра почти 7000 лв. за Хитрино

  6897, 11 лв. ще дари Народният театър „Иван Вазов” на читалището в с. Хитрино. Това стана ясно днес, когато в присъствието на медии в сградата на театъра бяха отворени кутиите с дарения за пострадалото село, съобщиха от пресцентъра на Народния театър. Директорът на театъра Мариус Донкин и комисия в състав Ирина Величкова – главен юрист, Ива Стояновска – счетоводител и Катя Попчева – мениджър комуникации в театъра, разпечатаха пред журналисти прозрачните урни, в които в продължение на около три седмици бяха набирани средства за подпомагане на пострадалите от трагедията. Сумата е събрана от даренията на вчерашното благотворително представление на „Хъшове“, в което актьорите от театъра вдигнаха на крака публиката в салона. Вчера и днес в Народния театър продължава и благотворителната изложба с произведения на именити български творци, предоставени от Съюза на българските художници. Всички приходи от продажбата на картините и пластиките също ще бъдат обявени и дарени чрез Съюза на читалището в Хитрино. Изложбата е отворена за посещения и закупуване на творбите между 11.30 и 19.00 часа, както и за зрителите на представленията в Народния театър „Иван Вазов”.

  Източник: Uspelite.bg

• Аристотел е открил как политиците да станат приятели на народа

   Интервю на Михаил Димитров с проф. Георги Чалдъков,

  в. „Компас“

  

  – В новата си книга „Homo Janus Bulgaricus. Народопсихология и народопатология (не само) на българите“ призовавате политиците, които заради нагона към пари и власт причиняват най-големите беди на държавата и обществото, да станат демофили – приятели на народа. Вярвате ли, че това е възможно, след като политическият елит третира хората като овце, които трябва само да дои?

  – Разбирам въпроса Ви така: „Как, и може ли, нагонът към пари и власт на политиците да ги превърне в приятели на народа?“. Отговорите на такива въпроси са дадени преди повече от две хиляди години от Аристотел, например в книгата му „Политика“. От polis – град, на гръцки Politika, означава „работа за града, за държавата“. Политиците трябва да работят pro bono – за добро, pro bono publico – за добро на хората, на обществото. Така се става приятел на народа, на българския народ – немилия-недрагия – мишена на популизма, заблудите, медиите, телешоута. Политиците трябва да знаят, че без морална и образователна стабилност не може да има политическа и икономическа стабилност. А дали „вярвам, че това е възможно, след като политическият елит третира хората като овце, които трябва само да дои?“ – отговарям така: Нека политиците да четат повече и да прилагат нашите християнски ценности, например евангелския текст за Добрия пастир (Йоан 10: 1–16): „Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете. Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници… Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.“ Повече пише в „Чу ли бунта и политиците чуха ли?“ в книгата ми „Любомъдри читателю“.

  – Докато четат „Приказка за двете мулета“ от книгата ви, мнозина вероятно ще си представят едното с етикет ГЕРБ, а другото – БСП. Те са вързани с едно въже и поставени точно по средата между две купчини сено. Когато те се опитват самостоятелно да достигнат до купчината сено, двете остават гладни, а с тях и хората, които им симпатизират. Ако проумеят, че трябва да си сътрудничат, какво ще се промени?

  – Да си сътрудничат в какво? – в човеколюбие, добротворение и великодушие, или в алчност, арогантност и агресия, в благовестване или омраза, в истината или лъжата? „Приказка за двете мулета“ илюстрира съдбата на Буридановото магаре, наречено така на името на френския философ Жан Буридан (1295 – 1363). Двете мулета ясно показват, че сътрудничеството е по-добро от конфликта. Ако политизираме мулетата, тогава в САЩ ще поставим точно по средата между две купчини сено слона (републиканците) и магарето (демократите). А в България – ГЕРБ и БКП/БСП. Имам надежда, че в САЩ идващият „слон“ Доналд ще балансира американската и глобалната политика – за добро на американците и на всички земляни (earthians – хора в планетата Земя). В България двете партии ще се нахранят, ще преядат и така вероятността да остане храна за народа значително намалява. Виждам как „системните партии“ водят до системно недохранване – физиологично и мисловно. А все още ги няма „цялостните хора – и богати, и просветени“, както казал Уилям Гладстон на пристигналите в Лондон българи – повече пише в „Политически диабет тип 45 + 26“ в „Homo Janus Bulgaricus“. Накратко, пожелавам на българските политици да осъзнаят човеколюбивия смисъл на „Обонато“. Това на африкански език означава: „аз съществувам, защото ние съществуваме“ – както пише в „Три приказки“ и “Three tales” в „Homo Janus Bulgaricus“.

  – Цитирате изследване, според което най-красивите и най-умните хора в България се раждат в Бургас. Повечето от децата от нашия град обаче бягат от тази страна веднага след като завършат училище. Нацията ни се топи, раждат се все по-малко българи и, както казва премиерът, „тук остава лошият материал“. Как да се спасим?

  – Чрез мъдра политика и приоритетно и дългосрочно финансиране на здравеопазването, образованието и науката! А относно „най-красивите и най-умните хора в България се раждат в Бургас“, искам да споделя, че на Ивановден пожелах на приятеля и археолога проф. Иван Карайотов да открие артефакти, доказващи че Бургас е центърът на сантименталната цивилизация в света. За „топенето на нацията“, наричам го „демострофа“ (от демос и катастрофа) пише в публисето „Българската песен на козата“ в „Homo Janus Bulgaricus“.

  

• Противоречиви съобщения за среща Тръмп–Путин в Рейкявик

  

  Противоречиви сведения за предстоящата среща между новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин в исландската столица Рейкяви се появиха в медиите.

  Тръмп би искал да се срещне с Путин в Рейкявик няколко седмици след встъпването му в длъжност, пише британският вестник „Сънди таймс“.

  „Тръмп и членове на екипа му казаха на британски официални лица, че по време на първото им пътуване в чужбина ще има среща с руския лидер и най-предпочитаният вариант за домакин на преговорите между двете държави да е исландската столица, както бе преди три десетилетия“, съобщава вестникът.

  През октомври 1986 година в Рейкявик се поведе историческата среща на съветския лидер Михаил Горбачов и американския президент Роналд Рейгън, превърнала се във важна крачка за края на Студената война.

  На нея бе обсъден въпросът за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения. Изданието прави паралел и относно темата на предвиждана среща.

  „В опит да рестартира отношенията на Запада с Кремъл Тръмп ще започне да работи върху сделка по ограничаване на ядрените въоръжения“, пише изданието. „Източниците, които обсъждаха тези планове с официални лица в руското посолство в Лондон, казват, че Москва смята да се съгласи на срещата на двамата лидери“, отбелязва „Сънди таймс“.

  Тръмп встъпва в длъжност на 20 януари.

  По-късно исландският вестник „Моргунбладид“ съобщи, че Исландия е готова да участва в организирането на среща между двамата президенти. „Засега правителството на Исландия не е получавало запитване за тази среща. Ако официалните лица във Вашингтон се обърнат към исландското правителство с официално запитване да организира среща на високо равнище в Рейкявик, ние ще го възприемем позитивно и ще го превърнем в нашия принос за подобряване на отношенията между САЩ и Русия“, твърди външният министър Гудлейгур Тор Тордарсон, цитиран от изданието.

  Екипът на Доналд Тръмп опроверга съобщението на „Сънди таймс“, че той се готви да се срещне с руския президент, предаде по-късно „Блумбърг”. По данни на агенцията говорител на Тръмп е определил информацията като „стопроцентова лъжа“, съобщава още Би Ти Ви. /“Сега“/

  .

• Moody’s ще плати над $ 860 млн. заради ролята си за кризата от 2008 г.

  Международната рейтингова агенция „Мудис“ ще плати близо 864 милиона щатски долара, за да уреди заведени срещу нея искове заради завишаване на рейтингите на ипотечни ценни книжа, допринесли за избухването на финансовата криза през 2008 г., съобщи американското Министерство на правосъдието, цитирано от Франс прес.

  

  Вчера бе подписано споразумение между „Мудис инвестор сървисис“ , „Мудис аналитикс“ и компанията майка „Мудис корпорейшън“, от една страна, и 21 щата и правосъдното министерство, от друга.

  Конкурентната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс“ също прие през 2015 г. да плати глоба в размер на 1,37 милиарда долара за това, че е подвела инвеститорите относно качеството на високорисковите ипотечни кредити. /Mediapool/

  .

• Над един милион души поискаха от Обама да помилва Сноудън

  Петиция, изпратена на президента на Съединените американски щати Барак Обама с молба да помилва бившия сътрудник на специалните служби на САЩ Едуард Сноудън, в петък събра подписите на над един милион души от целия свят, пише руското издание „Известия“, цитирано от Фокус.

  

  Петицията е инициирана от организациите Американски съюз за защита на гражданските свободи, „Международна амнистия“ и Human Rights Watch.

  „Знаем, че в последните дни на Вашето управление към Вас идват голямо количество молби, но се надяваме, че Вие ще признаете важността на необходимостта да отделите внимание на неговата съдба“ – гласи част от текста на петицията. /“Сега“/

  .

• <<
• 1
...
• 41
• 42
• 43
• 44
• 45
• 46
• 47
• 48
• 49
• 50
• 51
...
• 416
• >>