Всички авторски страници

Авторски

• Fox News: Chicago records 762 homicides in 2016

  Up 57 percent from previous year

  

  The city of Chicago recorded 762 homicides in 2016 — an average of two murders per day, the most killings in the city for two decades and more than New York and Los Angeles combined.

  The nation’s third largest city also saw 1,100 more shooting incidents than it did in 2015, according to statistics released by the Chicago Police Department that underlined a story of bloodshed that has put Chicago at the center of a national dialogue about gun violence.

  The numbers released Sunday are staggering, even for those following the steady news accounts of weekends ending with dozens of shootings and monthly death tolls that hadn’t been seen in years. The increase in 2016 homicides compared to 2015, when 485 were reported, is the largest spike in 60 years.

  Police and city officials have lamented the flood of illegal guns into the city, and the crime statistics appeared to support their claims: Police recovered 8,300 illegal guns in 2015, a 20 percent from the previous year.

  More info – Fox News

• 2016 г. България бележи рекорд за най-малко родени деца

  През 2016 г. България ще отбележи исторически рекорд за най-малко родени деца, откакто се води статистика за това.

  

  До вчера на територията на страната са родени 59 633 деца и вероятно до края на годината този брой ще прескочи границата от 60 000, но с много малко, съобщи bTV.

  До момента рекордът за най-малко родени деца „се държи” от 1997 г., когато ражданията са били 64 125. За сравнение, през 1950 г. новородените са били 182 571.

  Само в три области на България тази година има по-голям брой раждания от миналата – във Велико Търново (с 286), София – 177 и Бургас (където ръстът обаче е минимален, 16). Особено голям отрицателен прираст има в област Пловдив (- 425), а най-големият относителен отрицателен прираст е в Хасково.

  Показателна е ситуацията във Видинска област, където – за цялата област – ражданията до момента са 386. Миналата година са били съвсем малко повече – 407. /“Сега“/

  .

• Sterligov has offered to mint gold coins in order to bring Russia out of the crisis  

  

  The first Russian multi-billionaire, a Russian political and public figure, German Sterligov offered to start production of gold and silver coins. In his opinion, it would allow Russia to withdraw from the „crisis pit.“ His words are televised by channel „360“.

  „In order to not depend on the dollar and the euro as well as other exchange games, we need to enter the gold and silver coins. Then there will be no inflation, gold and silver has no inflation – there is only deflation, and there can not be bank rates. Then the banking system is dying; the national treasury operates and people get a loan in gold and silver, “ Sterligov said.

  In 2009, he created the „Anti-Crisis Center“, where he introduced a system of calculation by using coins. Monetary unit was put into circulation among members of the company to pay for goods and services to each other. Now, the system should become real.

  „It will be very beneficial for the country. There are no cons – only pros. Cons only for those whose system will come down. For Putin and his allies it is only an advantage; only his entourage may fear because they keep their monetary reserves in dollars,“ the billionaire German Sterligov said.

  According to experts, Russia does not have so big foreign exchange reserves to establish  coinage, especially in times of crisis. Besides, the coins are not insured against inflation.

  „There is a theory – the quantity theory of money. It does not matter what to make money from: gold or silver or wrappers. There should be so many money as manufactured goods. [Gold] also does not protect against fluctuations [rate],“ said economist Victor Borisov.

  Sergey Mavrodi (the founder of the largest financial pyramide  “MMM” in the history of country) also did not support German Sterligov’s offer.

  „We do not have our own industry, we all purchase for dollars and euro. How can we get free? It is possible; there are two ways – to create our own industry, but it is a long way. The second one – to drive into Russia so many dollars and euros that the exchange rate will not care,“ said Mavrodi.

  Russian Central Bank has lowered the official exchange rates of foreign currencies on November 26, despite the slump of the ruble which occurred on Monday on the Moscow Stock Exchange. According to the data at 17:26, at the auction the US currency had increased 1 ruble 69 kopecks to 79 rubles 71 kopecks. The euro gained 2 rubles 12 kopecks, transactions for that currency held at the level of 86 rubles 36 kopecks per euro.

  You can find  Russian version of this article on
  http://360tv.ru/news/sterligov-predlozhil-chekanit-zolotye-monety-chtoby-vyvesti-rossiyu-iz-krizisa-45321/?utm_source=twitterfeed&utm_medium=twitter

  See also one of the former German Sterligov`s Live Interview for CNBC Channel interview in English on
  https://www.youtube.com/watch?v=-NYguczNK3w

  .

  Source: Тrue-russian-news.com

• Германска принцеса от български произход направи огромно дарение на УМБАЛ – Бургас

  

  Германска принцеса от български произход дари 40 тона медицинско оборудване на УМБАЛ-Бургас. Това съобщиха от здравното заведение. Дарението на д-р Теофана Аладжова фон Саксен-Катте е разпределено между девет от отделенията на болницата. То идва от Германия, а цялата процедура по събирането и транспорта е организирана от принцесата.

  Дарението включва 30 обикновени болнични легла и 6 специални интензивни легла за реанимация, инвалидни колички, пациентски шкафчета, велоергометър, дефибрилатор, ЕГК апарат, перфузори и инфузионни помпи, ларингоскоп, концентратор на кислород, столове за чакалня и други.

  Дарителката Teoфaнa Алaджoвa фoн Сaкceн-Кaттe e дъщepя нa извecтния финaнcиcт и пъpви и пocлeдeн въpхoвeн кoмиcap пo cтoпaнcкитe въпpocи в Цapcтвo Бългapия дo 9 ceптeмвpи 1944 година, вeликoтъpнoвeцa Пeтъp Алaджoв.

  Пo вpeмe нa кoмyниcтичecкaтa влacт ceмeйcтвo Алaджoви e изceлвaнo двa пъти, нo бaщaтa ycпявa дa зaминe зa Гepмaния и ce ycтaнoвявa в Мюнхeн, а впоследствие прибира семейството си.

  Teoфaнa зaвъpшвa oбpaзoвaниeтo cи в Мюнхeн, a пo-къcнo ce oмъжвa зa пpинц Хepмaн фoн Сaкceн и тaкa cтaвa пpинцeca нa Сaкcoния. Сега живее в Берлин. В последните няколко години е изпратила повече от 63 камиона с медицинско оборудване от Германия за български болници.

  Източник: Dir.bg

• Trump Begins To Move 370 Elite Troops From Russia To Protect His Life And Family

  

  By: Sorcha Faal, and as reported to her Western Subscribers

  Source: Whatdoesitmean.com

  An intriguing Federal Security Service (FSB) information bulletin circulating in the Kremlin today reports that the Security Council (SC) has authorized the Monarch Air Group to use 7 private charter flights to move “special resources” to New York City and Washington D.C. beginning on 20 January 2017 in order to fulfill a contract with the Moscow based private security company RSB-Group—and who, in turn, were contracted with this past week by President-elect Donald Trump to “protect his person, family and properties” from the “demonic globalist elites” seeking his destruction. [Note: Some words and/or phrases appearing in quotes in this report are English language approximations of Russian words/phrases having no exact counterpart.]

  

  According to this bulletin, on 12 December, two senior advisors to President-elect Trump, former US Congressman Jack Kingston and American oil industry consultant Carter Page, arrived in Moscow with Congressman Kingston conducting a briefing with Federation business executives on the incoming Trump administration, and Mr. Carter meeting with top officials of the Sputnik News organization.

  After completing their separate duties, this bulletin continues, Congressman Kingston and Mr. Carter then met privately with RSB Group CEO Oleg Krinitsyn—whom Mr. Carter was long acquainted with from when he served as a US Marine intelligence officer in the Western Saharan African nation of Senegal where the RSB Group maintains one of its many global offices fighting Islamic terrorists throughout the Middle East and Africa.

  

  From the non-classified portions of this FSB bulletin we’re allowed to report on, the “deal/agreement/contract” signed by President-elect Trump’s two representatives allow the RSB Group to integrate “manpower and resources” with a shadowy American private security named KS Global Group LLC that was established on 5 October 2015 and that US press reports state provides security to President-elect Trump and his family.

  From the “main/initial” agreement signed between President-elect Trump’s representatives and the RSB Group, this bulletin further details, additional agreements were signed with the private American private security companies Black Tie Protection Services, ASIT Consulting, XMark LLC and Ultra Electronics USSI (that has an existing relationship with the RBS Group)—all of whom are part the astounding 11 private mercenary companies now guarding Trump, and that American leftists are now comparing to the Waffen-SS that protected Adolf Hitler’s Nazi Party in pre-World War II Germany.

  

  Important to note about President-elect Trump’s American private security companies, this bulletin continues, is that XMark LLC specializes in the use of special forces troops, ASIT Consulting is one of the United States top experts on the importing of specialized weapons, and Ultra Electronics USSI has the reputation of being a global leader in the futuristic use of electronic and acoustic weapons—and when all combined under RBS Group leadership, presents one of the most formidable private mercenary armies the world has ever known.

  Though the exact number of RBS Group personnel and types of military equipment (weapons, communication systems, etc.) being flown out of Moscow on 20 January to the United States to protect President-elect Trump are not contained in this FSB bulletin, we find it more than curious that just two days ago the Ministery of Defense (MoD) sent out an advisory notice that disappeared 370 ultra-elite GRU Special Forces troops from its active troop role—and who are known as one of the most renowned, formidable, and deeply respected special forces soldiers in the world.

  

  With it being entirely possible that these elite GRU Special Forces have been tasked somewhere else (Syria/Iraq/Turkey) by the MoD, their perfect English language abilities, and knowledge of America, make it much more likely that they are now working for the RBS Group to protect the life of President-elect Trump with direct Security Council approval—at least in our opinion.

  And as President-elect Trump’s war against the Central Intelligence Agency (CIA) has now escalated to the point that America’s new leader won’t even allow his wife and young child to come anywhere near the White House when he assumes power, this FSB bulletin concludes, Trump has most certainly learned the “cold/frozen” lesson of what happened to President’s John Kennedy (publically executed) and Ronald Reagan (survived execution but was never the same again) when they, likewise, attempted to stop the CIA and its elite warmonger backers from making perpetual war on the world for sake of arms sales that have enriched these monsters by the trillions-of-dollars for over two generations, while at the same killing millions.

  

  

  December 21, 2016 © EU and US all rights reserved. Permission to use this report in its entirety is granted under the condition it is linked back to its original source at WhatDoesItMean.Com. Freebase content licensed under CC-BY and GFDL.

  [Note: Many governments and their intelligence services actively campaign against the information found in these reports so as not to alarm their citizens about the many catastrophic Earth changes and events to come, a stance that the Sisters of Sorcha Faal strongly disagree with in believing that it is every human beings right to know the truth. Due to our missions conflicts with that of those governments, the responses of their ‘agents’ has been a longstanding misinformation/misdirection campaign designed to discredit us, and others like us, that is exampled in numerous places, including HERE.]

  [Note: The WhatDoesItMean.com website was created for and donated to the Sisters of Sorcha Faal in 2003 by a small group of American computer experts led by the late global technology guru Wayne Green (1922-2013) to counter the propaganda being used by the West to promote their illegal 2003 invasion of Iraq.]

  [Note: The word Kremlin (fortress inside a city) as used in this report refers to Russian citadels, including in Moscow, having cathedrals wherein female Schema monks (Orthodox nuns) reside, many of whom are devoted to the mission of the Sisters of Sorcha Faal.]

  .

• „Колко пъти им се молих, а сега – ще направим това, което каза Бойко“

  

  Аз натрупах опит, защото да си премиер не е лесна задача, това си е занаят. Като се замисля, най-дълго съм работил като премиер, заяви премиерът в оставка Бойко Борисов пред спортното шоу „Гонг“ на Дарик радио.

  Светът стана много личен – дори емоционалното състояние на някой лидер като Путин, Меркел или някой друг влияе върху отношенията между страните. Трудно ще е за света през следващите месеци, защото западната пропаганда действа по един начин, а на Изток действа другата пропаганда – разрушенията, убитите, болниците от съюзническите войски и Русия. Светът е толкова много окървавен, толкова хора са загинали. Помислете за семействата, на които ракетите – без значение американска, руска или турска – са убили някого, каза премиерът в оставка.

  Аз преди две години им начертах картата и как да се спасим, а те ми казаха, че не съм хуманен човек. Трябва първо да си помислим за нас, за Европа, за континента… Колко пъти им се молих, а сега – ще направим това, което каза Бойко. Направете го, ама е след дъжд качулка. Сега казвам – не разваляйте отношенията с Турция. На австрийци, шведи и датчани им е лесно – далече са. Ама Балканите? Само за мир трябва да се молим. Толкова опасен свят не е имало от Втората световна война. Ние в момента сме във война и тя ще става по-свирепа. Има хиляди, милиони съдби, които искат отмъщение и мъст. Имаме крехка връзка сега, моля се само за мъдрост през следващата година, каза Борисов.

  Българският спорт не се прави от днес за утре. От доста години се инвестира в спортните бази. Не знам дали вашите слушатели знаят, но за да е 2018 година Световното по волейбол в България и Италия, сме платили 10 милиона евро такса. Затова тези, които ми казваха, че е глупост навремето да строим зала Арена Армеец, а сега няма празна дата за нея… 15 хиляди души се събират там за всяко голямо мероприятие. Направихме нови зали във Варна, в Пловдив, в Русе. Така от Световната федерация по волейбол прецениха, че на базата на нашето представяне заслужава Световно първенство, твърди лидерът на ГЕРБ.

  За гребането сме плащали 1 милион такса, за тениса – също. За сноуборда и да дойдат лидерите в алпийските спортове в Банско – пак 1 милион лева. Направиха се толкова неща, че ако са били лесни, трябваше да са направени още в годините на комунизма. Имаше една зала „Фестивална“, мъничка, една „Христо Ботев“, която също постегнахме… Надали знаете, че зали „София“ и „Фестивална“ се привеждат в момента в съвсем приличен вид. Ако е било толкова лесно, защо другите не го направиха толкова години, толкова десетки години?! – пита Борисов.

  Източник: OFFNews

• Хитрино, хитреците и гражданското съзнание, което можем да изградим

  Таня Тодорова, Оnarealcase.blogspot.bg

  

  Казват този свят е съвкупност от всички нас – нашите идеи, емоции и мисли. Ако това е така, то е логично следното твърдение: този свят ще стане по-добро място за живеене, когато всеки от нас стане по-отговорен и развие гражданско съзнание, надраствайки собствените си интереси!

  Предполагам всеки от вас е изключително отговорен, когато става въпрос за парите, които притежава, и как се харчат те. Дали сме по същия начин ангажирани, когато правителството харчи нашите (на данъкоплатците) пари?

  Ако имате дете и му дадете пари, след това искате отчет как са били изхарчени, нали?

  Щом така постъпваме, когато парите са излезли от личния ни бюджет, защо нямаме същото поведение, когато се касае за харчене на бюджетни пари?

  Защо не търсим отговорност от нашите политици за това как харчат парите ни? Нали държавният бюджет се формира от данъците на всички нас? Не е ли редно да знаем как са изхарчени тези пари и дали наистина са отишли за целите, за които е обявено?

  Всеки, който е бил част от корпоративна организация, знае, че тя се управлява чрез процеси. Най-важната част на един процес е мониторингът – да направиш одит на свършеното и да имаш яснота кое от предвиденото се е получило и кое не е станало. Ще кажете: ама това може да го има в корпоративна организация, докато в политиката управниците само крадат, а ние плюем в социалните мрежи.

  Това е така, защото ние сме им го позволили и пак ние можем да го променим.

  Ето как правят тази промяна Движение „5 звезди“ в Италия. Вероятно някои от вас са чували за това движение и начина, по които те преобръщат представите ни за правене на политика.

  Наскоро имах възможността да разговарям с един от членовете на Движението и той ми каза следното:

  – Всеки един от нашите членове, който се кандидатира да участва в италианския парламент, подписва декларация, че ако бъде избран, ще връща 50% от заплатата си във фонд към държавния бюджет. Ние смятаме, че заплатата на един италиански депутат е твърде висока и затова сме се спрели на този вариант.“

  – Много добра идея. А който не го прави?

  – Изключваме го от Движението веднага и съответно губи правото да ни представлява в парламента.

  – А как точно следите дали всеки от избраните си връща половината заплата?

  – Много лесно. Създадохме сайт: https://www.beppegrillo.it/tirendiconto.it/trasparenza/

  (В превод – Даваш ли си сметка или Даваш ли сметка – игра на думи.) В този сайт са качени отчети на депутатите, избрани от нашето движение. Смятаме, че 10 000 евро (това е официално предвидената заплата на депутат в италианския парламент) е твърде голямо възнаграждение.

  Депутатите могат да си вършат работата с половината от тази сума. Затова всеки от тях качва отчет – месец по месец. Като се кликне на снимката, се отваря меню месеците и можем да видим за какво са били изхарчени получените средства – наем за жилище, храна, срещи с избиратели, телефон, такси и т.н.

  Освен това се вижда дали всеки е върнал 50% от получената сума. До момента сме върнали над 20 милиона евро.

  Както знаеш, ние даваме пълен отчет за получените от нас средства, защото ние сме организация, която се финансира от гражданите.

  

  – Това е страхотно. А кой е написал този софтуер, с който набирате средства – https://rousseau.movimento5stelle.it/fund_raising.php

  – Аз.

  – Как така ти? Нали не си ИТ специалист?

  – Не, но мога да пиша на РНР и написах кода.

  – Колко ти платиха за това?

  – Нищо не ми платиха. Направих го доброволно. Защото е нужно на организацията. Сайтът, в който депутати си връщат парите, също е направен от доброволци в движението.

  Тази статия не е за намиране на ИТ специалист, който да съдейства на БСДД, макар да имаме нужда от такъв.

  Тя е за Хитрино.

  След трагедията там, пресата беше залята от статии по темата. Знайни и незнайни специалисти дадоха мнения коя би могла да бъде евентуалната причина за катастрофата. Аз не съм специалист и затова не бих взела отношение по тази част на проблема. След като мина първоначалният шок, логичният въпрос беше: „И сега каква сума ще бъде отпусната за Хитрино?“ Правителството в оставка не закъсня с отговор на този въпрос и обяви, че ще бъдат отпуснати 10 милиона от бюджета.

  Христо Комарницки обобщи по един невероятен начин взетите мерки.

  

  10 милиона не е малка сума, но знаем ли какво точно ще се случи с нея?

  Ето какво пише Любослава Русева в сайта Редута.бг:

  „Да не си помислите обаче, че правителството не е разработило планове как да помогне? Напротив, финансовият министър (?) Владислав Горанов вече бил готов с „2-3 варианта за къщички“, та хората да избират еднотипни ли да са те или различни, т.е. дава им се поле за капризи. Това пък го разправя транспортният министър (?) Ивайло Московски, според когото иначе „е рано да се говори за конкретните причини за инцидента, тъй като екипите на министерството не са направили оглед.“ В същото време премиерът Борисов обяснява, че се водят разговори и с ЕК за отпускането на средства по две програми – транспорт и селски райони, „така че ВСИЧКО (?) да го направим с европейски пари“.

  „Вярно, кметът Нуридин Исмаил пъргаво откри сметка за дарения, но това пак е с „чужда пита…“ и не се брои, още повече, че Исмаил се прочу през 2012 г., когато се сдоби с мерцедес Е класа на общински разноски и с автомобила за 110 000 лева започна да обикаля разбитите улици на бедното село…“

  Стартираха се разбира се кампании за набиране на средства за пострадалите. Но отново в статията на Любослава Русева четем:

  „Като стана дума за дарения, издокараният с папионка шеф на БЧК снощи се похвали, че само от кампанията с есемеси вече са събрани 450 000 лв. Няма спор, сумата е твърде окуражаваща и показва колко хора са били солидарни с мобилните оператори, пардон!, с пострадалите от Хитрино. Радостта обаче бързо помръкна, след като варненският адвокат Петър Николов припомни във Фейсбук какво се случи с така натрупаните средства в помощ на Аспарухово:

  „От есемесите в Аспарухово още никой няма собствен дом, а парите са похарчени. Те потънаха в една фондация. Последно знаех, че са купили няколко имота, в които да се настанят пострадали от наводнението, но апартаментите бяха собственост на фондацията, т.е. никой не получи нов дом, свой собствен. Това означава, че под надслова „За Хитрино“ БЧК може да ги изхарчи за всичко, включително за 2 тона лютеница…“

  Излиза, че до момента има сериозни суми, с които може да се помогне на хората в Хитрино. Въпросът е как ще се проследи за какво са били оползотворени тези средства. Нещата могат да приключат тук и след година, две да излезе статия, в която да ни информират как парите отново са потънали в нечии фондации. Тази история обаче може да има друг край. И това зависи от всички нас.

  ИТ специалисти в България има достатъчно. Търсят се доброволци, които освен за личния си интерес, могат да милеят и за обществения.

  Може да се направи сайт, в който да се отразят постъпилите суми за Хитрино и да се търси отчетност от институциите, които ще разполагат с тях. Да се поканят чиновници, които разполагат с информация, да я предоставят и така да получим пълната картина как и за какво са били изхарчени тези пари.

  Така ще сме направили една сериозна крачка към формирането на активно гражданско общество в България. А то е гарант за участието на гражданите в политическите дебати и въпросите, които ги касаят пряко.

  По Коледа стават чудеса. Аз си мечтая за чудо: сайт от доброволци, в който да проследим как ще бъдат оползотворени средствата за Хитрино. Дали моята мечта ще се сбъдне?

  

  .

• Еврокомисията отказва информация за стрестестовете на БНБ, заради опасения за финансовата стабилност

  ЕВРОКОМИСИЯТА: АКО КАЖЕМ КАКВО МИСЛИМ ЗА СТРЕСТЕСТОВЕТЕ НА БНБ, СТАВА СТРАШНО

  Материал на Биволъ

  

  Разкриването на преценката на Европейската комисия за стрестестовете на българските банки ще доведе до подкопаване на финансовата стабилност. Това се казва в писмо-отказ на Еврокомисията, изпратено до Биволъ в отговор на запитване по ЗДОИ.

  Още през септември Биволъ поиска достъп до документите на Комисията, в които се коментира стрестеста на българската банкова система, направен под ръководството на БНБ. За наличието на такива документи става ясно от съобщението на самата БНБ, която твърди, че стрестестовете са извършени в процес на консултации с европейските институции, за да се гарантира съответствие с европейските практики.

  

  Запитването на Биволъ, мотивирано с Регламент 1049/2001 за публичен достъп до документите на Еврокомисията, затрудни много европейските чиновници, които бавиха отговора повече от два месеца. В крайна сметка те са идентифицирали четири документа, в които става дума за българските банкови стрестестове. В последните два дори и имената на документите са били преценени като секретни и част от тях са зачернени в отговора (виж пълния текст тук).

  

  Мотивите на Еврокомисията да откаже достъп са разделени на четири групи: защита на личните данни (имена, телефони на служители), защита на монетарната и данъчната политика на Евросъюза, защита на търговския интерес и защита на процеса за взимане на решения на самата Комисия. Всичките те според Комисията надделяват над обществения интерес в случая.

  

  Нещо повече, същестува риск, че публичното разкриване на въпросните документи ще навреди на финансовата ситуация в България и така ще подкопае финансовата, монетарната и икономическата политика на страната – пише в отговора на Европейската комисия.

  Официалното становище на БНБ и на правителството е, че стрестестовете са успешни и банковата система е стабилна. Оказва се обаче, че информацията за съответствието на стрестестовете с европейските практики може да срине тази легенда.

  Междувременно се появи нова официална информация от прокуратурата за състоянието на ПИБ, която беше спасена с държавни пари преди две години. В постановление на СГП се цитира доклад на БНБ от 2014 г., в който черно на бяло се твърди, че банката манипулира данните за свързани кредити и се е оформила капиталова дупка. Констатирано е, че акционерите Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев не могат да намерят пари, за да я запълнят.

  

  Отделно от това са потвърдени данните за източване на банката чрез кредитиране на офшорки, собственост на митичния Георгиус Георгиу, бивш съдружник на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Офшорките не са върнали кредити за десетки милиони евро, констатира прокуратурата. ПИБ е изкупила тези лоши кредити на 20% от стойността им под формата на цесия, но дори тази щета не е повод за прокуратурата да се задейства.

  На базата на тези нови данни за укрити от БНБ сериозни проблеми, Биволъ ще поиска отново от Комисията достъп до въпросните документи и най-вече документът, изготвен след публикуването на резултатите от стрестестовете през септември т.г.

  .

• Център за обслужване на българи в Атина

  Ивана Попова, в. „Български новини“

  

  Новият център се намира на ул. „Лиосион“ 21 в гръцката столица. Българите от провинцията ще бъдат обслужвани с куриер. Проектът е дело на в. „Български новини“, който през всичките години от съществуването си е близо до българите.

  В него българите ще могат да получат актуална информация по въпроси, които ги касаят и да бъдат обслужени относно всякакъв вид документи, които са им необходими. Ще могат да си закупят любими книги или да поръчат такива, които да бъдат доставени и редица други услуги, които да ги улеснят.

  Проектът е дело на в. „Български новини“, който през всичките години от съществуването си е близо до българите.

  „В центъра сънародниците ни могат да ползват всички услуги като превод на документи, изпращане на пари, изваждане на билети, попълване на всякакви заявления, застраховки, подаване на електронни заявления и редица други и бъдат обслужени на роoдния си език. В общи линии се опитваме да пренесем Родина в Гърция, за да улесним българите максимално, защото повечето от тях незнаят добре гръцки език и се затрудняват в общуване с гръцките институции, а за получаване на документ от България губят страшно много време и средства“ – сподели г-жа Бойка Атанасова, издател на в. „Български новини“.

  „През всичките тези години на съществуване на медията сме станали свидетели на безкрайно много манипулации извършени върху българи от самозвани фирми, адвокати, незаконни офиси за намиране на работа и какво ли не, затова решихме за пореден път да застанем до българската диаспора и да й подадем ръка. Ние сме тук, за да бъдем в полза на българите. Нека припомним, че в. „Български новини“ от съществуването си до днес информира професионално и бързо сънародниците ни по всички теми, които ги касаят. “Български новини”, предоставя на нашите сънародници актуална, обективна, точна и достоверна информация за събитията в Гърция, Кипър и света. Нашата цел е да информираме българите по актуални теми, които ги вълнуват и които засягат техния живот, без спекулации и дезинформация“– допълни още г-жа Атанасова.

  Медията е в основата на всички важни събития, организирани за българската диаспора в Гърция, като митинга за българските медицински сестри в Либия, за който лично пристигна и подкрепи великата Валя Балканска.

• Правителството се оплете в собствените си интриги за ООН

  Даниел Митов изтъргувал българската кандидатура в Съвета за сигурност срещу ялова подкрепа от Полша за Кристалина Георгиева

  Светослав Терзиев, в. „Сега“

  

  Лют задочен спор между лидерката на БСП Корнелия Нинова и външния министър Даниел Митов изкара наяве вчера нови аспекти на злепоставянето на България в ООН. За да прокара злополучната кандидатура на Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН, държавата се е отказала от собствената си кандидатура, заявена още на 18 декември 2003 г., за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН) през 2018-2019 г. Сделката е била с Полша, която срещу подкрепа за Кристалина Георгиева е получила обещание от България да остане единствен кандидат от Източна Европа за мястото в СС на ООН.

  Даниел Митов опита да замете следите си, като обяви, че държавната кандидатура за СС на ООН е била изтъргувана срещу подкрепа на Варшава за Ирина Бокова, но документи, с които разполага в. „Сега“, го уличават, че преиначава фактите. На 13 септември Борисов обяви в груб тон пред Министерския съвет, че дава последен шанс на Ирина Бокова до 26 септември да се класира първа или втора в предварителните гласувания за генерален секретар. Два дни по-късно излиза „Оперативно решение на Министерския съвет България да оттегли своята кандидатура за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2018-2019 г. в замяна на заявена готовност от страна на Полша за осигуряване на подкрепа на българската кандидатура за генерален секретар на ООН“, без да се назовава името на официалния български кандидат за генерален секретар на ООН.

  На 28 септември правителството подмени кандидатурата на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева. На 4 октомври пресцентърът на Министерския съвет съобщи вече поименно, че правителството на Полша е решило да подкрепи Кристалина Георгиева. Полша не е член на Съвета за сигурност и не участва в гласуването, което на 5 октомври нареди Ирина Бокова втора сред десетте кандидати, а Кристалина Георгиева – предпоследна. Провалът на подмяната бе последван на 28 октомври от оставка на Кристалина Георгиева от поста заместник-председател на Европейската комисия и комисар по бюджета и човешките ресурси.

  Сделката е с унизителни последици за България, но на 15 ноември Даниел Митов заявява в докладна до правителството, че „полската страна твърдо, добросъвестно и последователно спазваше поетия ангажимент“, и затова „с приключването на кампанията за ГС на ООН настъпи моментът за изпълнение на договореното споразумение с Полша и оттегляне на българската кандидатура за непостоянен член на СС на ООН за периода 2018-2019 г.“ За утеха той предлага България да кандидатства за същото място през 2038-2039 г., защото никоя държава не се е сетила още да претендира за толкова далечна дата и така нашата страна щяла да получи предимство на първи кандидат. Така на 23 ноември правителството на Бойко Борисов официално оттегля българската кандидатура и я отлага за 2038-2039 г. Полша остава единствен кандидат от групата на източноевропейските държави и без състезание с никого печели полагащото се Източна Европа единствено място.

  Но с това не свършват приключенията на българската дипломация в ООН. Лидерката на БСП Корнелия Нинова огласи вчера телеграма от 9 декември до нашето постоянно представителство в Ню Йорк със следното съдържание – „МВнР взе решение да представи българска кандидатура за висок, ръководен пост в секретариата на ООН. Моля, да поискате среща с новоназначения генерален секретар на ООН Антонио Гутериш с цел представяне на българската кандидатура и връчване на писмото на министър Митов“. Според Нинова е направен опит да се предложи Кристалина Георгиева за шеф на Програмата на ООН за развитие ПРООН. Митов отрече да е сезирал Секретариата на ООН, но не отрече да е изпратил такава телеграма до постоянното представителство.

  

• Реформаторският блок прие мандата за съставяне на правителство

  Реформаторският блок прие мандата за съставяне на кабинет, предаде БНР. Президентът Росен Плевнелиев покани представители на РБ и им връчи проучвателен мандат за съставяне на правителство.

  

  На заседание на Изпълнителния съвет на блока по-рано днес се реши да приемат мандата. Това е последната възможност за формиране на кабинет в този парламент.

  „Реформаторите ще се опитат да намерят мнозинство, което да гарантира управлението на страната, така че то да бъде стабилно, предвид ситуацията в света, атентатите в Турция и най-вече предвид сложната обстановка около Хитрино“- каза Румен Христов, който е заместник-председател на СДС и формално излъчен за министър-председател.

  Реформаторите възнамеряват да проведат разговори най-вече с ГЕРБ, за да осигурят мнозинство. Преговори ще се водят и с обединените патриоти, Български демократичен център и с независими депутати, но биха подкрепили едно правителство в рамките на този парламент.

  Министърът на здравеопазването в оставка Петър Москов, лидерът на СДС и министър на икономиката в оставка Божидар Лукарски, Найден Зеленогорски, Настимир Ананиев, военният министър Ненчев и др. участваха на заседанието на партиите от Реформаторския блок.

  Имаме решение на БЗНС, така че ще подкрепим вземането на мандата. Това каза пред журналисти председателят на БЗНС и министър на отбраната в оставка Николай Ненчев.

  По-рано в телевизионно интервю лидерът на СДС Божидар Лукарски изрази своята лична и на партията позиция, че е добре да бъде съставен кабинет в рамките на това Народно събрание. /„Сега“/

  .

• „Политическа религия” и православна църква

  Използването на Православната църква за вътрешна и външна политика има двустранни негативни последици

  Доц. Дилян Николчев, Libertarium.net

  

  Преди няколко години публикувах статия, озаглавена „Българската православна църква между вярата и политическата религия: посттоталитарни влияния и проявления“. В нея обърнах внимание на един тревожен за страната ни в последните години процес, а именно – все по-отчетливото демонстриране на явни и скрити „канали” на взаимно влияние между Българската православна църква и политиката, респективно техните взаимно обвързани църковни и политически прояви. В същия текст употребих и се опитах богословски да анализирам понятия като „политическа религия” и „православни политици”, определения, на които както тогава, така и днес малцина обръщат внимание.

  „Политическата религия” сама по себе си не е религия в собствения смисъл на думата:

  това е идеология, притежаваща всичките признаци на религията, но не предполагаща вяра в Бога и задължително следване на определени традиционни религиозни принципи и правила. С оглед на традиционните религиозни специфики в Източна и Югоизточна Европа религията, на която заложиха тези „политически религии”, бе единствено възможната – православието, изразено чрез някои поместни православни църкви. Днес един от дълбоките проблеми, на които трябва да се обърне сериозно внимание, е за характера и степента на влияние на православието в регионалната и световна политика.

  Наред с общоупотребяваните вече понятия „ислямски свят”, „ислямска политика” и производните им политически интерпретации в популярната и научната литература, през последните години все по-активно започнаха да се използват и аналогичните им в религиозно отношение обозначителни термини „православен свят”, „православна политика” в контекста на различните политически и обществени събития, най-вече в Източна и Югоизточна Европа. Очевидно е, че поне засега „православната политика”, за разлика от „ислямската политика”, не стъпва на световната сцена като едно монолитно политическо цяло. Това се дължи на обстоятелството, че са налице неясноти по някои съществени въпроси, като напр. за това дали има де юре и де факто такива държави или недържавни субекти, които както по идеологически път, така и посредством лидерски позиции, се обединяват около „вменената им православна идеология”. Във връзка с това е необходимо да се установи действително ли днес съществува перспективата „православната политика” да навлезе като религиозно-политически фактор в територията на локалната и световна политика и дали една такава политика се явява алтернатива на про-ислямската политика на Изток и на прохристиянската политика на Запад?

  Процесите на инкорпориране на православието в политиката,

  от една страна, а от друга, на политизацията на Православната църква в държавите от Източна и Югоизточна Европа – за съжаление са тотално премълчавани, подминавани и неизследвани в тези държави. Това не позволява обективно да се оценят самите процеси както като политически, така и като православни фактори. Но е сигурно, че политизацията на религията и религиозацията на политиката са закономерен резултат от неуспешния политически преход в тези държави от Европа, както и от неудачната модернизация и социализация, довели до социална криза и бедност в условията на икономическо развитие, а вследствие на това – и до криза на демокрацията, на националната и на религиозната идентичност в източноевропейските страни.

  Що се отнася до инициаторите на тези процеси, колкото и анонимни да са те, то безспорно това са „новите православни политици”, отличаващи се с изключително повърхностни познания в областта на православното богословие, вследствие на което учението на Църквата се интерпретира като политическо-религиозна идеология по един особено спекулативен, манипулативен и демагогски начин, неотговарящ на православните канонични традиции. По правило това са хора, приели православието в резултат на „внезапно обръщане” към вярата, пъстра представителност на най-различни социални слоеве от населението, люде с различно ниво на интелигентност, всичките обаче изповядващи „политическа религия” „в полза” на Православната църква. Тези „нови православни политици” са характерно явление за страните от бившия социалистически лагер: Радован Караджич и Вук Драшкович в бивша Югославия, Корнелиу Вадим Тудор в Румъния, Жириновски и Дугин в Русия, Волен Сидеров и Слави Бинев в България и др.

  За същите „нови православни политици” важен фактор в привличането на последователи на „политически православните” формации е съществуването на силни обредни православни традиции всред широките социални слоеве – наследство, завещано в голяма степен от порядките на комунизма в тези държави. Именно в средите на слабограмотни в политическо и религиозно отношение хора

  „новите православни политици”, в по- голямата си част сторонници на комунистическата идеология,

  намериха най-добрата за политическо-религиозна пропаганда почва, която сравнително успешно експлоатираха и експлоатират за постигането на определени политически цели.

  Характерна за „новите православни политици” е убедеността им, че те са истинските православни християни, докато всъщност съвсем не е така – те рядко изповядват учението, традицията и преданието на Църквата, и често гръмогласно издигат политически лозунги, стоящи в явно противоречие със същността на Църквата и още повече с нейните канони. В стремежа си да подчертаят своята загриженост за Православната църква тези „нови православни политици” се вживяват в ролята си на „хибриден светски и духовен епископат”: приемат църковни и политически награди за изключителни заслуги за православното единство, с особено политическо-молитвено настро- ение протягат ръце за архонтска „благодат”, изключително активни са в областта на църковната дипломация, громят враговете на православието – ереси и политици – повече, отколкото самата Православна църква.

  Изключение от тази панславянска политика не направиха и българските леви политици, както и някои техни висши църковни „покровители”. Нека само да припомним действията на Българската социалистическа партия, демонстрирането на активност от страна на „новите православни политици”, загрижеността на част от висшия клир за режима на Милошевич. Тези прояви на политически и „религиозен” панславизъм поразително напомняха например политическата и религиозната активност на тогавашния руски президент Елцин, на лидера на най-голямата руска комунистическа партия Зюганов, а също и на Жириновски. Неизменно в техните политически платформи и програми присъстваше православната вяра, нещо повече – укрепването на връзката с Православната църква в полза на Русия. Така Русия все повече заприличваше на скрито православно царство, където границите между политиката и православната вяра и нейната църковна институция на практика се размиха.

  Подобен православен комунизъм се роди и в нашата страна

  – с най-активното участие на тези, които до вчера убиваха православните християни само заради това, че вярват в Христос, а днес внушават на народа ни нова вяра – в идеите на православния комунизъм, защото според тях (по думите на Зюганов), „ако се вгледаме в Нагорната проповед на Иисус Христос и Моралния кодекс на строителя на комунизма, то по своето вътрешно същество те не се различават“.

  От съществуващите православно-политически идеологии най-универсална е евразийството в лявата му версия, т.е. в съчетание с „православния комунизъм”. Най-добро представителство на тези политическо-религиозни православни течения днес се наблюдава в Русия, където управляващите – в лицето на партията „Единна Русия” на президента Владимир Путин – неприкрито използват проправославните и прокомунистическите настроения, партии и движения не само за укрепване на властта, но и за консолидиране на православния свят в самата федерация и на международния терен около политиката на Русия и за политиката на Русия. Поддръжниците на тази про-Путин политика отидоха дори още по-далеч, като заговориха за „ядрено православие” в контекста на „руската политика за национална и духовна сигурност” и във връзка с ядрената военна мощ на европейско-азиатската федерация. Така националистическият политически управленски руски вариант на политическото православие бе използван и на международен терен посредством активирането му по време на събитията в Украйна например и по този начин постави „политическото православие” като скрита карта и значим фактор в международните отношения.

  Ставащото днес в Русия – по думите на свещ. Яков Кротов – е „национализация на православието”,

  превръщането му в държавна идеология, като РПЦ възприема „функциите на полкови военен свещеник, който изпълнява задачи на командването” . Емблематичен пример за тази про-Путин политика е съвместното честване на руски учени и военни служители през 2007 г. на 60-годишнината от Руската програма за ядрени оръжия във Военната зала на славата на Катедралата на Христос Спасителя. Критиците още тогава заговориха, че Русия влиза в ХХI век, носейки „брониран нагръдник, украсен с разпятие”; „още един пример за хибрида между Църква и държава”. Поддръжниците пък на Путин предпочитаха да наблегнат върху новото симфонично единство между Църква и държава, установено с идеологията от ХХI век за „ядрено православие”.

  Тази игра на „политика в религията” е позната и в страните от Източна и Югоизточна Европа, преди всичко в някои „православни държави“ от този регион. Тя, естествено, се характеризира с ред специфичности в резултат на придобития исторически опит от всяка от тях. Например „интеграцията” на православието в политиката на Република Гърция има вече двувековна традиция и дълбоко е пуснала корени в политическия и в държавния живот на южната ни съседка. Може дори да се каже, че съществува основание Гърция да се нарича православна държава, без това определение да се поставя в кавички, независимо че чл. 13 от нейната конституция от 1975 г. гарантира свободата на вероизповеданията. При това срастване на Църква и държава, на православна религия и политика, през последните години се стигна до ескалиране на националистически тенденции на православнорелигиозна основа. Православието в южната ни съседка вече се е превърнало в „гръцка вяра”, в „елинистическо православие” в политическа по същество форма. Нека също да припомня и реакцията на Гръцката православна църква по време на събитията в Косово, когато тя рязко се противопостави на политиката на западните демократични ценности и застана зад политиката на етническо и религиозно прочистване от страна на Милошевич в този регион на Балканите.

  Останалите държави от Източна и Югоизточна Европа имаха обаче съвсем друга политическа и религиозна съдба, тъй като те вече бяха опознали тоталитарния държавен атеизъм чрез кръв, затвори и концлагери, което, от една страна, „обезкърви” религиозно тези народи, а от друга, ги постави в условията на неподготвеност за настъпилите демократични промени в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Вероятно странно за мнозина, периодът на антирелигиозност в тези бивши комунистически страни сравнително бързо бе подменен от нова православнорелигиозна и политическа идентичност, израз на която дадоха възникналите вече свободни политически партии и движения. В същото време на преден план в православната религия и политика отново излезе

  идеята за „Трети Рим” в лицето на Москва и нейната православна политика.

  Да се преодолее съветското минало – това означаваше в частност да се възстанови дълбоко наранената Руска православна църква, да й се помогне да се възроди. Същевременно обаче вратите на политиката се отвориха широко за Църквата и затова както клириците сами за себе си като личности, така и православната символика и реторика, нахлуха масово в различните политически партии, групи и движения независимо от техните понякога противоположни политически идеи.

  Обединяващи тези процеси бяха руският месианизъм и рязкото противопоставяне на религиозен принцип на западната демокрация (т.е., противопоставянето на православие и католицизъм, и то не на базата на догматични различия, а на политически прикрита религиозна, со- циална и дори етническа основа). С други думи,

  политиката в Русия прегърна православието, за да използва Църквата като инструмент –

  като обединяваща и сплотяваща сила в епохата на силна дезинтеграция на постсъветското комунистическо общество. Бившият руски патриарх Алексий II в продължение на години бе член на Съвета за национална сигурност към президента на Руската федерация, орган от първостепенно геополитическо, икономическо, разузнавателно и военно значение. Този пример демонстрира как Руската православна църква посредством най-висшия си представител се превърна в един от основните политически фактори за политическа стратегия във всички сфери на държавния живот на руската държава.

  Убедително доказателство за „политическата кройка” на Руската православна църква в лицето на нейното йерархично ръководство дойде по време на Великденската литургия през 2014 в катедралния храм „Христос Спасител”. Тогава предстоятелят на тази най-голяма по диоцез и население православна църква патриарх Кирил (Гундяев) подчерта, че всички опити да бъде отнета Украйна от Русия в миналото са се проваляли. Каза го така, като че ли някой е нападнал Руската федерация, и за да не остане съмнение в изреченото от него пред богомолците, допълни, че руснаците трябва да се молят, та никой да не може да унищожи „Свещената Русия”.

  В заключение, опитът за православна идеологизация и сакрализация на политиката в страните от Източна и Югоизточна Европа и за използване на Правосланата църква за вътрешна и външна държавна политика, е

  процес и тенденция с двустранни негативни последици.

  От една страна, той засяга постигнатите до момента европейски принципи и ценности, а от друга, ерозира сърцето на Православната църква, нейното Евангелие в контекста на казаното: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци” (Деян. Ап. 5:29).

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Разширен академичен вариант на този анализ е публикуван в сп. „Християнство и култура“, бр. 91, 2014 г.

• Бившият архивен шеф Марин Караиванов за голямото оплячкосване на държавата

  БКП и ДС номенклатурна банда е оплячкосала държавно, общинско и кооперативно имущество и финансови активи за над 200 милиарда долара

  .

  Интервю на Тодорка Николова с Марин Караиванов, БЛИЦ

  

  Бившият директор на Държавен архив Хасково – Марин Караиванов, вдъхновен от последните събития на политическия фронт, пожела да говорим с цифри и факти за хищната морда на байганьовския преход, но със силата на документите. Благодарение на собствената си прозорливост, Караиванов е успял да съхрани близо един камион архивни документи, за които е имало нареждане да бъдат унищожени в екарисажа.

  Вместо в огъня, той е откарал папките в дома си в близко до Хасково село. Защото е бил убеден, че един ден те ще му потрябват, за да може да се изправи срещу лицемерието на определени хора. И този момент настъпи, категоричен е Марин Караиванов.

  – Г-н Караиванов, казвате, че моментът е дошъл. Кой момент?

  – Да покажем скритата същност на популярни хора.

  – И с кого ще започнем?

  – Например с Костадин Чакъров, който навремето беше интимният политдушеприказчик, тоест политсъветник на Тодор Живков и на маниакално културтрегерската му щерка Людмила Живкова. Същият този човек най-безцеремонно заявява в едно свое интервю: „Пари и Власт, Власт и Пари, това е същността на БКП-БСП, приоритетно обсебила раздържавяването на целия банков, индустриален и аграрен потенциал на българската държава. Основната причина за тази моя констатация е затуй, защото цялата икономическа, технологична, пазарна и стопанска информация беше акумулирана преди всичко в кадрите на БКП-БСП”.

  Това красноречиво изказване на Тодор-Живковия кадър хвърля обилна светлина върху политико-икономическата ситуация в България. И анотацията е точна, защото самият Чакъров е част от тази пасмина. Питам се защо не говори за фантасмагоричната „масова приватизация” на иначе безкористния комсомолец Жан Виденов и за спекулативната „касова приватизация” на користолюбивия псевдоседесар Иван Костов? Нали те направиха онези тайфи от ВИП бесепари и седесари несъизмеримо богати, сиреч – олигархични капиталисти?!…

  – Това отдавна е известно на българите. Вие кажете какво друго крият архивите за прословутия ни преход?

  – Ще извадя на показ една стенограма на служебния премиер през 1994-95 година – Ренета Инджова, която казва: „Ние се опитахме сами себе си да излъжем, че уж сме осъществили някакъв преход към свободна пазарна икономика, тъй като икономическата власт всъщност премина в субекти, които имаха водещи позиции и преди десети ноември 1989 година. А това без абсолютно никакво изключение беше вездесъщата номенклатура на бившата вече Партия-Държава БКП, тарикатски преименувала се в БСП!”. В този аспект ще цитирам и бившия външен министър на Република Чехия Карел Шварценберг: „Комунистите ли? Продължавам да им се възхищавам!

  Най-удивителното е, че тези господа-другари, които толкова години водиха словесни и всякакви други битки срещу капитализма, се почувстваха като риби във вода именно в условията на капиталистическата икономическа система. В Чехия, България, Русия и балтийските държави те наистина натрупаха огромни богатства. Агентите на бившите комунистически тайни служби, които притежаваха необходимата секретна информация, и функционерите от върховете на Маркс-Ленинските йерархии изведнъж станаха най-успешните капиталисти, станаха милионери и милиардери!”. В контекста на това знаменателно изказване е пределно ясна целесъобразността на определен кръг от хора. Нека си отговорим на въпроса: в чия изгода в последните години на Тодор-Живковия режим

  от около 700 фирми на Държавна сигурност бяха източени 105 милиарда долара от Държавния бюджет…

  – Така ли се родиха олигарсите?

  – Разбира се! Ето защо съвсем не е за чудене как повече от десет хиляди български милиардери и милионери притежават лични самолети и хеликоптери, карат лимузини за по над половин милион евро, плуват с яхти на парична стойност над 10 милиона евро, хайлайфно се емчат из екзотичните Малдиви, наемайки за частно ползване цели острови. И знаеш ли защо? За да не бъдат, пази Боже, обезпокоявани от простосмъртните си събратя – бедните българи. Разбира се, между тези перфектни хищници са и ония сто и трима фаворити на партком-ВИП-персоната Андрей Луканов, който в качеството си на български премиер в периода февруари-септември 1990 г. връчи на всеки един от тях по едно от сто и трите луксозни куфарчета.

  – Какво казват документите? По колко пари е имало във всяко едно от тези куфарчета, които между впрочем много хора отричат?

  – Всяко едно от тези куфарчета благодатно скатаваше цифром и словом кръглата парична сума от по сто милиона лева! За това имам точни доказателства, които станаха причина да убият баща ми като куче. Той носеше бележките за тези раздадени пари в джоба си, които след убийството му изчезнаха. Впрочем според официалните данни мафиотският кръстник Луканов щедро e раздал на около 300 ВИП персони партийна и държавна конвертируема

  валута за над тридесет милиарда долара

  Те е трябвало да трансформират вече девалвиралата политхегемония в недосегаема за простосмъртните труженици икономическа власт. Тъй че по-горе цитираната на привилегированата орда BG мултибогаташи никак не е преувеличена. Представете си за какво става въпрос, ако въпросните фамозни куфарчета са били поне няколко хиляди на брой! А нима има поне едно основание да се съмняваме, че не са били толкова, а дори и повече?! Именно поради това през 1991 г. спешно и тихомълком бе закрито Министерството на външноикономическите връзки и още по-спешно тайно бяха приватизирани повече от 800 български фирми в чужбина, барабар с техните капитали, активи и квалифициран персонал.

  – Подсказват ли документите, които притежавате, колко са забогателите от прехода?

  – Достоверни финансови сводки на няколко български икономисти показват, че в България истинските милиардери и мултимилионери на прехода са около шест хиляди. Ако не се вземат предвид най-вече онези, имащи акумулирани в пасив почти невъзвръщаеми финансови задължения. Когато през 1990 г. ВИП финансовият полит-кримикомбинатор Луканов беше български премиер, изчезнаха яко дим над 8 милиарда долара от Валутния държавен резерв, които май че наужким нито едно правителство по време на прехода така и не установи къде са! Обаче несъмнено именно такива колосални финансови далавери сътвориха непоклатимият финансов фундамент, връз който гнусно издевателски се изрепчи байганьовската олигархическа плутомутрокрация от хищно увълчени, върло бандитизирани BG капиталисти! От провежданата повече от 25 години приватизация в държавната хазна кажи-речи уж се акумулираха 7 милиарда и 400 000 лева.

  – Какво ще рече това?

  – Някои мастити финансисти предполагат, че тези приходи несъмнено са били минимум 60 милиарда лева, а максимум – над 100 милиарда лева! Тъй че кой знае в чии ли бездънно-олигархични джобове безследно изчезнаха паричните приходи от тоталната приватизация?! И абсолютно никой от управляващите политпроститутки, изреждащи се на властовия конвейер, не си помръдна и малкия пръст, за да разнищи този наистина съдбовен за страната тъй щекотлив финансов казус!

  Всъщност БКП номенклатурната банда безпрепятствено скорострелно се превърна в просперираща, хардкапиталистическа формация и нейните арогантно-олигархични фатмаци, които десетилетия наред с фанатичен хъс се кълняха в комунистическите идеали, анатемосвайки всеки ден капитализма, изведнъж крепко го прегърнаха или с една дума: кефски живот, кеф битие върху златно биде! Извършено бе чудовищно, мерзко оплячкосване на държавното, общинското и кооперативното имущество и финансови активи в размер на повече от 200 милиарда долара. Този ултрабандитски зулум бе наречен евфемистично „приватизация”!

  Умишлено бяха фалирани хиляди държавни предприятия, банки, финансови къщи и фирми, някои от които по същество кухи пирамиди, и пищно разцъфнаха сякаш от нищото над четири хиляди кредитни милионери!

  По това време ни наредиха да унищожаваме досиетата на определени хора

  Нарочно и тотално бяха унищожени част от досиетата на ДС, МВР и МНО, а също така и стотици тонове документи от архивните фондове на БКП, ДКМС, БЗНС, ОФ и на държавните банки: Булбанк, Балканбанк, Минералбанк, Стопанска банка, ТБ ”Биохим” и тъй нататък. В тия своеобразни архивни аутодафета активно участваха и стотина експерти-архивисти от специализираните структури на ГУА при МС. Официално афишираният политически плурализъм съвсем не попречи, а напротив – съдейства

  85% от българските политици да бъдат бивши сътрудници на ДС и КГБ!

  В България една кохорта от предишни номенклатурни партком дейци или техни родственици и приятелски кръгове държат националния капитал! А вече като частни работодатели продължават да експлоатират зверски мравуняка от съвършено скапаните, абсолютно ошашавени, полугладни тълпи на наемния труд. Ако някой наистина си въобразява, че перфектният отстрел на такива изявени български перестроечни мафиоти като Андрей Луканов, Николай Колев, Илия Павлов, Емил Кюлев, Милчо Бонев (Бай Миле) и Стоил Славов не са извършени с „братското съдействие” на мафиотизираните, свръхокати руски тайни служби, значи е нещо повече от лапнишаран! Явно в един щекотлив момент поведението на петимата перестроечни бизнесмени, пък и особено на скандално нашумелият военен прокурор Николай Колев, се е оказало твърде нелицеприятно за някакви специфично руски икономически и стратегически интереси…

  – Защо намесвате руските икономически и стратегически интереси? Знаете, че русофилите в България са много и ще започнат да ви плюят?

  – Това, което казвам, е документирано. Може да се докаже, че предимно руските олигархично-икономически мастодонти повсеместно и неразривно са обсебили редица структурообразуващи за българската национална сигурност специфични сектори на икономиката. Независимо от това, че все още някои нашенски олигарси се котират и перчат с български наименования…

  Ала нека съвсем мимоходом да се върнем към онази мутренска, демагогска увертюра на кьорсокак-бутафорната българска перестройка. Твърде многозначително е, че десет месеца преди изритването му от власт, в поредната докладна записка до Политбюро, озаглавена „За ролята на новия политически елит в условията на преход към демокрация”, Тодор Живков доста откровено набелязва ресурсите на предстоящото байганьовско преустройство.

  Той дори цитира имената на бъдещия политически и бизнесменски хайлайф!

  В прав текст Правешкият неподражаем хамелеон апелира към незабавно преминаване към пазарна икономика или с една дума: кестерме напред към капитализъм! Тъй че кадровото му шкартиране впоследствие явно се дължи на субективната Горбачова антипатия лично към неговата особа, а не на кардинални, принципни политкатаклизми. Още повече, че на 09.11.1989 г. Живков свика една сензационна пресконференция, където буквално сащиса журналистическата гилдия, изричайки свръхдисидентстката си теза с фразата: „Абе, другарки и другари, социализЪмът, уви, се оказа едно недоносче!”…

  – Това е един ден преди промяната!…

  – Да, точно така. На другия, менте исторически ден – 10 ноември, се състоя един наистина образцово спретнат от агентурчиците на съветските КГБ и ГРУ Луканов и Младенов пленумен пуч в ЦК на БКП. Така необратимо беше камбичнат Тодор Живков. Но той го прозря много преди това. Дори предвиди и раждането на онази ДС генералска фаланга, която продължава и днес да функционира в изрядно, конспиративно задкулисие.

  ДС генералитетът бабува при пръкването на финансово-силовите групировки Съюз на бившите барети „Спартак”, ВИС, СИК, МУЛТИГРУП и пр., както и на сюрия икономически мастодонти от рода на АКБ-Форес и на още един рояк фамозни, супербандитски тайфи, престъпно съпричастни и в тоталното източване на банковата система. Особено през финансово катастрофалните за простосмъртните българи 1996-97 г. и в перфидната афера с КТБ през 2014-15 г. Междувременно не се чу ни звук, ни стон, когато от страната някак безшумно скорострелно и напълно безпрепятствено

  се изнесоха зад граница в бездънни офшорни сметки над 20 милиарда евро!

  – И кой ги изнесе?

  – Безогледно разбогатели думбази, които просперираха от тузарски богати дембели във ВИП хайлайфни плутократи. А над 75% от българите буквално социално бедстват, запокитени до пределния екзистенц минимум! Затуй пък олигархичните шайки от феодализирани катили и абсолютно социалнозависимите от тях политгювендии и корумпираните магистрати и полицейски шефове, безметежно-тарикатски си гоят тлъсто охранените задници. „Олигарсите са пристрастени към държавните пари!” – публично взе, че се изцепи шушумигата президент Росен Плевнелиев – и какво от туй?! Нали и той самият е неразделен персонаж от глутницата на същата олигархична порода?!…

  Eдновремешната комсомолска байрактарка Станка Шопова – председател на ДКМС в периода 1981-1989 г., е била емблематична любимка на Тато за сексзабавления. Но, за разлика от другата му изгора – нимфоманката Дража Вълчева, която понастоящем смирено си наляга парцалите с 300 лева пенсия, оправната Станка е една от досущ най-проспериращите бизнес дами в България. Бившата комсомолска байрактарка предвидливо и целесъобразно успя яко да бетонира местността Камчийски пясъци, която ужким бе някаква си законосъобразно афиф защитена територия, но съдът – познайте защо! – отмени въпросния забранителен статут. Всъщност едва ли е особен прецедент фактът, че с изключение на изчанчено интелигентният сноб Филип Димитров, всички останали BG премиери през отминалия 25-годишен преход са били щатни агенти на комунистическите спецслужби или пък на други, не особено известни, дискретни структури.

  А тук вече архивите са категорични:

  Андрей Луканов – РУМНО и ГРУ, Димитър Попов – ДС, Любен Беров – ДС, Жан Виденов – ДС, Иван Костов – ГРУ. Маститата царствена особа Симеон Сакскобургготски е сътрудник на ДС и КГБ, Пламен Орешарски –спецкреатура в ДС агентурата. И т.н., и т.н… Именно горецитираните антисоциални правителства башибозушки окончателно разкатаха мамицата на BG индустрията чрез системно, умишлено провежданата тотална, бандитизирана приватизация. За обикновените генерации от простосмъртни български граждани практически остават само две реални възможности: несретна емиграция или унизително, мизерно вегетиране в мафиотизираната българска менте държава.

  – С какво ще свършим нашия разговор?

  – Несъмнено българската „перестройка” по своята практическа същност се оказа един злостен, професионално проведен пладнешки обир на поголовно оплячкосаното българско население! От социална гледна точка, дори зулумите на някогашните кръвожадни османски нашественици и еничаро-кърджалийските рецидиви буквално бледнеят пред хищническия, зверски хайдутлук, който веднага подир 1989 г. алчните орди от новоизлюпените олигархични капиталисти сътвориха с алчна стръв в свирепо опосканата икономически до кокал българска държавица. А туй, че България проформа е член на НАТО и на ЕС, по същество няма абсолютно никаква социална стойност!…

  .

• Арестуваха заподозрян за убийството на българската студентка в Ню Йорк

  Полицията в Бинхемптън, Ню Йорк, е арестувала мъж, заподозрян за смъртта на българската студентка Стефани Линева, събщиха местните медии. Това е 26-годишният Айзас Сидикуи. Според полицията той е блъснал с колата си 20-годишната Стефани в нощта на петък срещу събота. Тя е открита от друг шофьор в два часа след полунощ, а малко по-късно умира в местната болница.

  

  Не е ясно дали в нощта на катастрофата Сидикуи е бил пиян. В колата с него е имало и друг мъж, твърдят от полицията. Семейството на Стефани имаше съмнения, че тя е била убита другаде и изхвърлена на мястото, където е намерена.

  Но полицията твърди, че със сигурност става въпрос за катастрофа, при която шофьорът е избягал.

  „Градската полиция и специално следственият отдел проследиха всички следи по този случай“, заяви кметът на Бингхемптън, щат Ню Йорк, Ричард Дейвид.

  „Трябва да отлича работата, която разследващият екип извърши за изясняването на този трагичен и сложен случай“, каза шефът на градската полиция Джоузеф Зикуски. /„Сега“/

  .

• Може ли да се краде и как чужд бизнес в България? (видео)

  

  Мордехай Рамот, управител на „Витоша Ризорт 2000“, пред репортер на Биволъ.

  Kак може да се отнеме атрактивен бизнес на чужди инвеститори, чрез съдебни схеми? Чрез частни фирми на КОЙ, официални институции и действащи магистрати, в комбина с политическо чадъросване, мутри и задкулисни корупционни кръгове.

  Източник: Биволъ

• Пентагонът игнорирал доклад как да спести $125 млрд.

  

  Министерството на отбраната на САЩ е погребало в бюрократичните си канали проучване, която показва, че за 5 години се пилеят за ненужни административни разходи 125 милиарда долара, съобщи “Вашингтон пост“. Докладът е от началото на миналата година. Той разкрива, че за 1.3 милиона военни на активна служба отговарят малко над 1 милион подизпълнители, цивилни и униформени, работещи „на бюро“. Разходите за тях са 134 млрд. долара.

  Разследването на вестника стига до заключение, че в министерството са се уплашили, че изводите от доклада могат да бъдат използвани в Конгреса за орязване на бюджета за отбрана.

  Авторите на проучването не препоръчват съкращения на цивилилен или военен персонал, а опростяване на бюрокрацията, ранно пенсиониране, намаляване на скъпо платените външни изпълнители на услуги и въвеждане на повече информационни технологии в армията.

  Докладът препоръчва спестените от по-добро административно управление милиарди да се насочат към бойни части и оръжие. Със 125 млрд. долара може да се обнови остаряващият ядрен арсенал или да се поемат оперативните разходи на 50 бригади на сухопътните сили, дават пример от „Вашингтон пост“. Това е и еквивалентът на 3000 самолета F-35 за бойната виация или 10 бойни групи със самолетоносачи за военноморските сили.

  Общо 457 000 души, които са почти половината от поддържащият персонал, се занимават с дейности като логистика и доставки. Това надхвърля служителите на UPS – една от най-големите куриерски компании в света.

  С покупки и поръчки се занимават други 207 000 души на пълен работен ден. Ако работеха за частен работодател, компанията щеше да е сред 30-те водещи в тази категория в САЩ. Имотите на Пентагона, включително базите по света, се управляват от повече от 192 000 служители, струващи 22.6 млрд. долара на бюджета.

  Само с човешките ресурси са заети около 84 000 души. За подбор на военен и цивилен персонал и поддържане на документация и раздаване на заплати и пенсии отиват над 11.4 млрд. долара.

  Авторите на доклада предлагали споменатите 125 млрд. долара разходи да се преразпределят за срок от 5 години, но това се видяло на началниците им твърде амбициозен срок. Освен това мнозина в Конгреса щели да се съпротивляват на съкращаването на персонал от Пентагона в техните избирателни райони. /Mediapool/

  .

• РБ започна консултации с някои от партиите за стабилно мнозинство

  Днес Реформаторският блок започва политически консултации с парламентарно представените политически сили с ясна евроатлантическа ориентация и демократични ценности. С това изразяваме волята си и полагаме усилия за недопускане на БСП и ДПС отново в управлението на страната. Това се казва в Решение на Изпълнителния съвет на РБ.

  Целта на консултациите е да разберем дали е възможно в рамките на този парламент да бъде формирано стабилно мнозинство, гарантиращо продължаване и задълбочаване на реформите с особен акцент върху борба с корупцията; съдебната реформа; образование и здравеопазване; отбрана и сигурност; енергетика и икономическа стабилност.

  Ако тези консултации покажат възможност за ефективно реформаторско мнозинство, РБ ще оползотвори мандата и ще участва в парламентарно мнозинство, но без да излъчва политически лица в правителството, заявяват от РБ. Ако не покажат такава политическа воля и мандатът бъде връчен на РБ, Блокът ще върне мандата незабавно. /“Сега“/

• Днес е САВИНДЕН – Св. Сава Освещени

  Днес, 5 декември, Православната църква чества свети Сава Освещени и преподобни Нектарий Битолски. „Сава“ от старогръцки е „събота“ (предвиждащ).

  На този ден имен ден празнуват: Елисавета, Сава, Савин, Савко, Саво, Сево Савчо, Савета, Савина, Савка, Савета, Сабин, Съби, Събе, Събко, Съботин, Съботина, Съботко, Събчо, Сабина, Сабинка, Събка, Съботинка, Славомир, Славка, Славчо, Сафка, Славомир, Светослав, Светослава и др. Честито на имениците!

  Свети Сава, основателят на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име, се родил в областта Кападокия през ІV век от богати и знатни родители. Поради несъгласие между роднините, на които било поверено неговото възпитание през време на служебното пътуване на баща му в Александрия, той още 18-годишен се поселил в манастир. Там получил образование, обикнал монашеския живот и бил постриган за монах. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, младият монах оставил манастира, в който живял, и се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.

  В Теоктистовия манастир Сава се предал изцяло в служба на Бога и минал всички монашески служби с безропотно послушание и усърден труд. Всички се чудели на неговия строго добродетелен живот.

  Като прекарал дванадесет години в манастира, Сава пожелал по-голямо усамотение. Поселил се в една пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. Работата му се състояла в плетене на кошници, за които от манастира му давали хляб и плодове. Така прекарал пет години, а после отишъл при преп. Евтимий Велики. След смъртта на този велик подвижник Сава живял известно време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобни Герасим.

  Тъй в постоянна молитва и съвършено уединение прекарал Сава няколко години. След това при него започнали да идват и други, които желаели тих и усамотен живот. Постепенно цялата долина на Силоамският поток се заселила от пустиножители. Оставили всички грижи за тукашния живот, те само на Бога възлагали своите надежди. Постоянно се молели, спазвали безмълвие и строго въздържание, и Бог чудесно ги охранявал.

  След много години, прекарани в палестинската пустиня, Сава имал радостта да види майка си, която, след като овдовяла, се поселила в един женски манастир близо до Йерусалим. Като получил след нейната смърт богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници – една в Йерихон, а другата при пещерите, из които вече се оформила лаврата или големият манастир. В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Той поучавал братята с думи и със своя пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие, упование на Бога и на пълно отречение от собствената си воля. Тук и издъхнал през 533 г., на 94 години.

  Обреди и Традиции

  В народните представи, Свети Сава е жена – светица, която властва над чумата. Но на много места в страната хората честват празника, приемайки, че Сава е мъж, който е покровител на сивите хищници- вълците.

  Смята се, че Сава е сестра на Варвара и Никола. Популярна е народната поговорка „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща”. Смята се, че в тези три празника се извършва преходът от есен към зима.

  На този ден се прави ритуал за плодовитост. Жените, които не могат да имат деца, преди изгрев слънце пресяват брашно през наопаки обърнато сито. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема.“ и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб и мекици на кръстопът, до година рожба ще добие.

  Да не  забравяме, че са Коледни пости.

  Практически в обредно отношение празникът “дублира” този на Варвара. Същността на персонажите е еднаква; връзка с етноса, болестите, отвъдния свят на мъртвите и едновременно с това плодородието, закрилата на плодовитостта. Можем да определим функциите на ритуалните практики, като подготвящи следващия аграрен и социален цикъл и главно – неговото благополучие.

  В същото време обредите “закрилят” стопаните от вредоносното действие на злите сили.

  В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.

  В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празника на Свети Сава са  неделими от комплекса  Света Варвара (4 декември)  и Свети Никола (6 декември) от предхождащия го Андреевден.

  Св. Преподобни Нектарий се родил в град Битоля, Македония към 1420 г. и се казвал Никола.   Две чудеса в ранното му детство поразили детето и дали насока на по-нататъшния му живот:

  1. На хармана майка му насън видяла Божията Майка, която я предупредила да се скрият с мъжа и децата от предстоящото турско нашествие. Като се събудила, майката веднага изпълнила поръчението и по този начин семейството било предпазено от унищожение.

  2. Подир известно време родителите на Николай по взаимно съгласие се разделили “поради благочестие”. Бащата с двете момчета постъпил в близкия манастир “Св. Безсребреници”, където приел монашеско пострижение с името Пахомий. Веднъж, на празника св. Безсребреници, се свършило виното, и Пахомий се отправил към извора да измие празния съд. Но последният се оказал препълнен до горе. Всички видели станалото чудо и прославили Бога.

  След смъртта на бащата светецът заминал за Света гора Атонска, където приел монашеството и името Нектарий. Той водел благочестив живот, въпреки интригите на негови събратя, а когато остараля търпеливо понасял някаква тежка болест. Починал на 5 декември 1500 г. След 5 години монасите открили гроба му и намерили светите му мощи нетленни. Направили за тях ковчег, върху лицевата дъска на койтто изобразили лика на преподобни Нектарий. Ковчегът бил поставен в църквата на Ягарската килия за поклонение.

  Манастирът „Св. Сава“ във Витлеем

  Манастирът „Св. Сава“ е един от най-старите манастири в света и най-старото до днес обитавано монашеско средище в Св. Земя.

  Този величествен манастир е врязан в каньоните по пътя между Йерусалим и Йерихо, във все повече превръщаща се в пустинна местност близо до Мъртво Море. Отстои на 14 километра от Витлеем (в окупираната от Израел Западна ивица) и на 6 километра от друг гръцки манастир – манастира „Св. Теодосий“.

  Тук, в пустинята Рува при Мъртвото море, някога св. Евтимий Велики (377-473 г.) устроил малка църквица върху развалините на Гиркановата крепост Марда. Неговият любим ученик св. Сава Освещени (439-532 г.) от Кападокия започнал отшелнически живот в една пещера срещу нея, но не след дълго (492 г.) преустроил това място в крепостен манастир.

  През 614 г. персите опустошили големи части от Палестина, пленили и убили много християни, сред които монасите на обителта  Йерусалимския патриарх Захарий. Като патриаршески местоблюдител Св. Модест († 634) събрал останките на убитите монаси  и с почет ги погребал. Сарацини посекли също св. Йоан, Сергий, Патракий и други иноци от лаврата.

  Не минало много време и манастирът се разраснал и приютявал 4000 монаси.
  През вековете манастирът е бил център на богословска литература и поезия. В него през IX в. се подвизавали преподобни Йона презвитер и неговите синове Теофан Начертани и Теодор Начертани. Два века след тях в него пребивавал св. преподобни Лазар и св. Йоан Дамаскин, който прекарал последните си години и починал в манастира.

  Манастирът „Свети Сава“ е бил многократно разрушаван от армии и разбойници. За последен път той бил разрушен и плячкосан през 1835 г., и пет години по-късно бил възстановен от Руското царско правителство.

  Pravoslavieto.com

• Татяна Кристи за унищожението на българската нация и кукловодите на прехода

  Интервю на Веселин Диманов с Татяна Кристи,

  Glasutnamladitehora.wordpress.com

  За много от вас Татяна Кристи е новата звезда в интернет, изгряла покрай кампанията „Аз съм БСП“. Тя е личност, която не се страхува да назовава реалността такава, каквато е. Завършила „Журналистика“ в САЩ, където освен безбройните журналистически материали, има публикувана и детска книжка в стихотворна форма. Но това, което истински я вълнува, е политиката.

  Kоя всъщност е Татяна Кристи, разберете сами.

  

  – Г-жо Кристи, завършила сте “Журналистика” в САЩ, но освен журналист, сте и писател. Разкажете ни повече за тази част от живота ви.

  – Всеки, който се занимава с журналистика, винаги е имал потребност да пише. За съжаление аз през годините не съм имала време истински да се отдам на писане само за себе си, заради чистото удоволствие, поради хилядите други професионални и лични ангажименти. Но в последно време обръщам повече внимание на писането само заради личната си потребност от това. В САЩ, освен безбройните журналистически материали, имам публикувана детска книжка – „Приключенията на малката вещица” (The Adventures of the Little Witch). Тя е в стихове и е за възраст – 5-10 годишни деца. Използват я в някои училища в класове по литература. Но хората много я харесват и като четиво за Хелоуин. Това е книжка за една малка вещица, която лоши вещици се опитват да учат на лоши магии, но тя намира призвание в развалянето им.

  В последно време работя върху сборник с разкази на български език. Някои от тях вече са публикувани в различни български издания, но се приготвям да ги събера на едно място и да ги издам скоро в една книга. Много ми харесва кратката разказвателна форма, защото е едно прекрасно езиково предизвикателство – най-трудната е, но и най-въздействаща според мен.

  – Журналистиката ли е вашата страст?

  – Ами аз имам много страсти. Журналистиката е една от тях. Решението ми да се занимавам точно с това дойде от изостреното ми чувство за справедливост на най-базисно ниво. Въобще моралният ми компас винаги е бил много чувствителен.

  Истинската ми страст е политиката в международен аспект, защото от нея зависи съдбата на малкия човек, т.е. на всички нас – на местно и глобално ниво. Но със сигурност от мен би се получил и един прекрасен прокурор (ако трябваше да тръгна в тази посока).

  – От години живее в Съединените щати, но не спирате да се интересувате от случващото се в България, какво ви мотивира да го правите?

  – Макар че съм в САЩ от 1990 година, много често съм се връщала в България през годините. А през последните няколко години можех да си позволя да живея повече там, отколкото в Америка. Затова и съм толкова запозната с политическия и обществен живот в страната.

  В интерес на истината, до 2013 година напълно странях от каквито и да е изяви в България и наблюдавах политиката там почти безучастно. Ужасно се радвах на това, че станахме част от ЕС и си мислех, че вече ще тръгнем само напред и нагоре. Уви. След като Пеевски беше номиниран за ДАНС през лятото на 2013 година, аз както и хиляди други българи, се почувствах лично засегната. Просто нещата станаха лични, затова и протестите имаха такава енергия.

  Защо напоследък съм толкова активна като журналист и общественик в България? Защото считам поведението на българската политическа класа през последните години за криминално. Защото директно ги виня за това, че унищожават българската нация, директно ги виня за това, че българските деца напускат родината си, убедени, че тя не ги иска. Директно виня корупцията, шуробаджанащината – в която некадърността е издигната в култ, която задушава всичко читаво преди да покълне. Директно държа отговорен Цацаров и поверената му прокуратура за това, че не служат на обществото, а на олигархията. Директно виня повечето медии, че са се продали за жълти стотинки на всякакви кокошкари. Виня целокупно политическата класа в България.

  Всъщност бясна съм на тях. Затова този гняв го прекарвам през сатиричните си скечове, показвайки тоталната безполезност, смехотворност и неадекватност на самозабравилата се политическа върхушка. Виня ги заради милионите българи, които са станали имигранти по неволя. Защото в България човек без „нужния гръб”, е обречен. Защото една обикновена мутра може да дойде и да те пребие и ти да умреш от старост преди делото да приключи, ако въобще започне. Така че за мен всичко това е една лична вендета – за провалените животи и съдби на толкова много хора, заради отвратителната самозабравила се управляваща класа, чиито корени винаги водят към ДС и тоталитарния режим.

  – Вие осмивате доста често политическия елит в страната. Можете ли да кажете каква е разликата между политиците в България и тези в САЩ?

  – Политиците са недолюбвани навсякъде. Няма страна, в която да няма корупция, и в която неморални овластени хора да не се опитват лично да се възползват от обществен финансов ресурс. Основната разлика между тези в България и в истинските демокрации е, че в България те не се наказват. В България има произвол и липса на независима съдебна власт и защитни стени на много нива, които да пресичат такива практики. Основната причина в България хората да искат да стават политици е личната финансова облага – с много малко изключения.

  Основната причина е, че маргинални некадърници, без никаква възможност за друга реализация, се стремят да влязат във властта – от най-ниско до най-високо ниво. И това го казвам на база конкретни лични наблюдения. И го правят, защото обществото е свикнало с това всеки “сульо и пульо” – до вчера живял в стара панелка и карал раздрънкан „Опел“ – да може да стане милионер в момента, в който стане политик, без никога да падне под ударите на закона.

  Политическата класа в България живее не с цел усъвършенстване на обществото и демокрацията, а с цел запазване на властовите си лостове. Нищо повече. Тяхното мото е: „След нас и потоп!” Това е основната разлика – не борбата на идеите, които да доведат до прогрес и развитие, а борбата за власт заради самата власт. Трябва да сме много благодарни, че все пак сме в ЕС и от там има някакви механизми на мониторинг и влияние върху системата, иначе щяхме да бъдем в още по-трагично положение.

  – Често бивате обвинявана, че ви плащат, за да правите тези видео материали. В този ред на мисли – печелите ли от клиповете?

  – Благодарение на извратената медийна и обществена среда в България, в съзнанието на редовия българин човек не може да има някаква обществена позиция, освен ако не е платен. Това е първото нещо, което се казва за всеки, дръзнал да защитава някаква гражданска позиция или кауза, просто защото вярва в нея. За много неща мога да виня кукловодите на българския преход, но най-голямата им вина е, че убиха идеализма у българите, убиха желанието им да се борят за нещо по-добро – тотално ги обезвериха и отвратиха от самия живот.

  Затова и към мен тези обвинения идват от малки хора с тотално прецакан морален компас. До момента нищо не печеля от клиповете. Правя ги за разтоварване и забавление. Но понеже набират много голяма популярност и се вижда, че обществото има нужда от качествена и смела политическа сатира, не изключвам скоро да се ангажирам с един сериозен медиен проект, който ще е професионален и комерсиален, и който със сигурност ще поразклати сатиричната сцена в България.

  – Други хора бъркат сатирата с реалността, прибързано ли заклеймяваме?

  – Както вече споменах, хората живеят в изкривена медийна и социална среда – живеят в страната на кривите огледала. Медиите от години дават платформа на най-безобразните човешки образи, а някои от тях издигат в култ. Народът е тотално изтрещял от облъчване с пълни идиоти. Затова много хора приемат превъплъщенията ми за напълно реални образи – дори и най-абсурдните от тях.

  Имаше един период, когато умишлено се стараех да изглеждам максимално гротескно, надявайки се никой да не ме обърка с реален образ, но винаги се намираха хора, които да ме вземат на сериозно и да ме залеят с ругатни. Сега повече хора ме познават и следят. Сатирата ми за тях не е изненада. Но последният ми клип, за патриотката Рудина Свинарова, която иска да изпрати всички бежанци да се издавят в морето, се прие от много хора за чиста монета – защото имаме истинска такава героиня – безсрамното и скандално недоразумение Петя Георгиeва. Тази жена говори в медиите много по-страшни неща от моята героиня.

  Причината за всичко това е, че поради токсичната медийна среда, хората са престанали да имат изострено критично мислене. Хората виждат същите тези абсурдни, ужасни хора навсякъде около себе си и не могат да различат сатирата от реалността. Те всъщност не са виновни.

  – Как бихте коментирали личността на Делян Пеевски – той ли е най-голямото зло?

  – Той е най-видимата част от голямото зло – в пряк и в преносен смисъл. Задкулисните типове не обичат да са на светло, този обаче е особено мразен заради вулгарната си демонстрация на неуязвимост. Заради непукизма, с който погазва закони и остава незасегнат. Заради това, че почти не се вясва на работа в парламента, за който е избран с напълно контролиран етнически вот на ДПС и заради това, че получава заплата от джоба на данъкоплатците, без да върши нищо в тяхна полза.

  Той бе лицето, предложено за евродепутат и шеф на ДАНС – това бе тотално унижение за всичко читаво и свястно в тази нация. Той е вездесъщ с присъствието си и в законодателната власт и в съдебната власт, и в службите за сигурност, той дава поръчки на медиите, той взема най-апетитните обществени поръчки, той е в безумен конфликт на интереси с всичко в тази държава. Той събаря банки и после купува на безценица активите ѝ. Той от години върти едни държавни пари, които прелива от едно място в друго; той купува на безценица държавни предприятия с необезпечени кредити, продава ги на себе си чрез поставени лица, тегли нови кредити върху тези така наречени активи и т.н.

  Самият факт, че главният прокурор нито веднъж не е повдигнал обвинение срещу този човек, въпреки безбройните примери за корупция, търговия с влияние, рекет и прочие, говори, че прокуратурата буквално е подчинена на олигархията в България. Тя е съучастник в тези престъпления! Разбира се, Пеевски е параван за много други като него и той си има босове (докато не се скарат или гръмнат един друг), но той не би могъл да съществува, ако нямаше подкрепата на корумпираните български държавни служители. Това, че за толкова години в България не се намериха институции или отделни светли личности, които да поемат риска да подведат подобни хора под отговорност, говори много за смазаността ни като нация. Какъв смисъл има да се биеш в гърдите, че си патриот и да целуваш портрета на Левски, когато търпиш най-обикновени бандити във властта? Та ти не си патриот, ти си един най-обикновен балкански мухльо, който си избива комплексите върху бежанците, циганите, гейовете, жените, Европейския съюз, либералите, правозащитниците, или там каквото болното ти въображение роди.

  – Доста често България е определяна като страната на мафията. С такова око ли се гледа на нас и в САЩ?

  – Обикновените хора или медии в САЩ не знаят много за България, нито се интересуват от нея. За тях това е някаква страна от Източна Европа, която е била най-близък сателит на Съветския съюз. Това е клишето, което редовият американец знае. Много обаче са запознати с българските народни песни и танци и много ги харесват, и много американци се занимават с изучаването им като хоби. Една моя позната американка ме помоли наскоро да й преведа и напиша транскрипцията на песента „Тодоро, Тодоро”, за да може да я пее за удоволствие. Аз не я знаех тази песен, а тя я знаеше.

  В този аспект България е известна в положителен смисъл. Но съдейки по определени холивудски продукции със съмнително качество, България се възприема като диво мафиотско място на беззаконието. Но Холивуд и глупостите, които често бълва, не са критерий. Основна информация обаче за това какво мислят американците за България, са докладите на Държавния им Департамент за отделни политически личности, партии и обстановката в страната като цяло. Точно те не са никак лицеприятни и, да, според тях България е страна на олигархични групировки.

  – Много колеги се оплакват от липса на свобода на словото – свободни ли са българските журналисти?

  – Медийната среда в момента е ужасна и свободата на словото наистина е застрашена в България. Виждаме как с всяка изминала година се сриваме в индексите за свобода на медиите и сега сме на 113 място в компанията на страни, които са много далеч от представите ни за модерна демокрация.

  И сега пак се връщаме към Пеевски поради това, че няма закон в България за прозрачна собственост на медиите – имаме сенчести фигури, които наливат пари в медийни проекти за свои цели. Ще се учудите, но Пеевски има дялове почти във всички големи печатни издания в България – дори в тези, които официално не се смятат за „негови”. За повечето медии в България дори споменаването на името Пеевски в негативен контекст е забранено.

  Журналисти в България са ми разказвали как им се дават опорни точни – за това какво и как да пишат. За това как не трябва да се споменават определени лица или групировката ТИМ, например. Не ви ли прави впечатление, че никой в медиите не се занимава с далаверите на ТИМ? Имаме много случаи, в които журналисти са директно заплашвани – последният случай, който ми идва на ум, беше с журналист, който разследваше бандитската престрелка в Слънчев бряг. Ако имахме правораздаващи органи и прокуратура в услуга на гражданите, такива неща не биха били възможни. Имаме произволно заведени дела срещу отделни журналисти и медии от хора, свързани с властта. Имаме зависими регулаторни органи, които вместо да защитават обществения интерес и свободата на словото, преследват разследващи медии и им налагат необективни и неправомерни глоби. Познавам журналисти, които след като се върнат от работа в зависима медия, пишат под псевдоними по различни сайтове, за да не си загубят работата, когато споделят открито мнението си.

  И последно – за много хора не е известно, че политици и определени личности, омръзнали на обществото до втръсване, но които постоянно дефилират по телевизиите – в повечето случаи си плащат, за да са там. Това телевизиите няма да го ви го кажат. Но те си имат тарифи за интервюта и за други най-различни формати. Тези „изяви” нямат нищо общо с обективна журналистика, но медиите формират обществено мнение с някакви чичковци и лелки, които са си платили да са в телевизора. Оттам и идва изкривяването на реалността. Политическите партии са абонирани месечно в телевизиите с „медийни пакети”. На това те му казват пиар. Което няма нищо общо с пиар, ами си е чиста платена реклама, но за това гражданите не знаят.

  Други някакви чичковци – явни или скрити – постоянно финансират различни нечистоплътни политически проекти чрез медиите. Медиите в България носят огромна вина – те са съучастник в една тотална обществена измама. Но ако не бяха на каишка на лицата, които дърпат конците на всичко в държавата, това нямаше да се случи. И мафията би била много по-беззъба. Медиите в България (с много малко изключения) предадоха обществото и загубиха своята основна функция на независима власт. Аз мога да кажа, че съм от щастливите хора, които не са се сблъсквали с цензура, защото никога не съм работила като журналист в България (слава богу). Не бих понесла това и често се чудя как колеги журналисти оцеляват в среда като българската, защото човек става журналист по призвание – с надеждата да промени нещо към по-добро. Не мога да си представя как може да си поръчков журналист! Ако мен ме принудят да правя нещо подобно, начаса бих си сменила професията.

  Начинът, по който учат на журналистика в САЩ, създава наистина независими и непримирими журналисти. Те са „watch dogs” (кучета пазачи, бел. ред.) на демокрацията. Редица журналисти в Америка са лежали доброволно в затвора, за да не издадат източниците си на информация. Етичният кодекс за тази професия (за тези, които я практикуват сериозно) е издигнат в култ, както и свободата на словото. Обективността, безпристрастността и неподкупността – също.

  – Голяма част от българите живеят на прага на бедността – корупцията и беззаконието са взели превес над правата на българите, но въпреки това обществото не се бунтува. Предадохме ли се или се изморихме?

  – Определено се чувства голяма умора, особено у хората, които от дълго време се борят със системата в търсене на положителна промяна. Те са инвестирали безбройни часове от своя живот в тази благородна кауза и е много обезсърчаващо да бъдат блокирани на всяко възможно ниво от статуквотото.

  А хората, които не са направили нищо, за да променят системата – нямат право да се оплакват. България в момента има ужасна нужда от активно и будно, и умно гражданско общество, което да замести неработещите институции, и което да бъде коректив на своеволията на управляващите. Но аз съм убедена, че промените тепърва предстоят. Този порочен политически модел един ден ще си отиде, най-вече заради младите, умните и активни хора, които ще имат силата, непримиримостта и енергията да си поискат държавата обратно.

  .

• Исландската партия на пиратите получи мандат за кабинет

  

  Президентът на Исландия Гудни Йоханесон възложи на лидерката на радикалната Партия на пиратите Биргита Йонсдотир да направи опит да състави правителство, след като две от най-големи парламентарни сили не успяха да се споразумеят за коалиционно управление, съобщиха световните агенции.

  Антисистемната Партия на пиратите, която се класира трета на парламентарните избори през октомври, се надява да договори петпартийна коалиция с още четири партии, представени в парламента – Движение на левите зелени, Социалдемократическия алианс, партията „Светло бъдеще“ и Партията на обновлението. Заедно с тях „пиратите“ ще разполагат с 34 депутатски места. За мнозинство са им необходими 32.

  „Надявам се, че ще намерим начин да работим заедно“ – заяви Йонсдотир след срещата с президента. Тя отказа да назове името на евентуалния премиер с аргумента, че още не се е стигнало до там. Партията на пиратите, която беше основана от група хакери, защитници на свободата в интернет и различни политически активисти, разполага с 10 места в 63-местния парламент на Исландия.

  Предсрочните избори през октомври бяха свикани, след като т. нар. Панамски документи разкриха, че премиерът Сигмундур Давид Гунлаугсон притежава активи в офшорни компании и той бе принуден да подаде оставка, предизвиквайки политическа криза.

  Източник: Novini.bg

• <<
• 1
...
• 43
• 44
• 45
• 46
• 47
• 48
• 49
• 50
• 51
• 52
• 53
...
• 416
• >>