Всички авторски страници

Авторски

• Правозащитникът проф. Янко Янков: Обвинителна реч

  Известният български правозащитник и политически затворник проф. Янко Янков е публикувал в блога си обвинителна реч до Софийски градски съд, 115 състав, във връзка с Административно наказателно дело № 3052/2016 г. Юристът проф. Янков е привлечен като обвиняем по въпросното дело, но речта му не е защитна, а обвинителна. 

  

  До Софийския Районен Съд,
  115-ти състав, Административно наказателно дело № 3052/2016 г.,
  Насрочено за 31.10.2016 г., 15.00 часа, Бул. „Драган Цанков”, № 6

  Янко Николов Янков –

  гражданско лице – гражданин на България и на Европейския съюз

  (имащ легитимният статус на самостоятелен индивидуален субект на Международното право

  – тъй като съгласно Решение от 05 Февруари 1963 г. на Съда на Европейските общности по дело 26/62, Rec., 1963, p.3, concl. K.Roemer,

  „Общността представлява НОВ ПРАВЕН РЕД В МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права и като СУБЕКТИ НА ТОЗИ НОВ РЕД НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО ВЕЧЕ СА ВСТЪПИЛИ НЕ САМО ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ, НО И ТЕХНИТЕ ГРАЖДАНИ“);

  Академик, почетен член на Сръбската Кралска академия на науките и изкуствата;

  Дописен член (член-кореспондент) на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ),

  Директор на Научния център по правни, политически науки и дипломация при БАНИ;

  ––-

  Председател на Управителния съвет на Базисния Институт за Проучване и защита на човешките права,

  Председател на Съюза на юристите-демократи

  ––––-

  ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, София 1172

  Web site: http://iankov.info

  Web site: http://iankov.com

  Web site: http://velyovski.blogspot.com

  Web site: http://bg.wikipedia.org/wiki/Янко_Янков_(учен)

  Web site: http://www.librarything.com/author/iankovianko&all=1

  Web site: http://vbox7.com/collection:708949/

  Facebook: https://www.facebook.com/profile.php?id=100005417352051

  E-mail: [email protected]

  Skype: Veliovski3

  =========================================================

   

  31 октомври 2016 г. (Понеделник)

  До Софийския Районен Съд, 115-ти състав,

  Административно наказателно дело № 3052/2016 г.,

  Насрочено за 31.10.2016 г., 15.00 часа,

  Бул. „Драган Цанков”, № 6

   

  І. Преди всичко изрично и пределно ясно заявавам, че благодаря на тук визирания, така наречен „Съд” за решението му да ме призове

              ТОЧНО НА ТАЗИ ДАТА КАТО ОБВИНЯЕМ

              по това така наречено „Съдебно дело”.

              ТОЧНО НА ТАЗИ ДАТА, сутринта на 31 Октомври 1989 г.,

              СЛЕД ШЕСТ (6) ГОДИШЕН НЕИМОВЕРНО КОШМАРЕН „престой” в зловещите килии на Софийския, Пазарджишкия и пак Софийския Централен затвор

              АЗ БЕХ ОСВОБОДЕН и още на 17-тата минута бех в сградата на Посолството на САЩ, а на 24-тата минута

              бех приет лично от двамата най-високопоставени американски дипломати – Посланика Сол Полански и политическия секретр Маршал Харис.

              Оттогава до днес поне няколко десетки пъти съм имал т. нар. „удобен публичен повод”  да популяризирам този факт и да им благодаря за това, че и двамата, изрично и пределно ясно ми казаха и ми дадоха да разбера, че за мое и за тяхно лично (частно) съжаление,

              между съветските и американските специални служби (КГБ и ЦРУ) е било постигнато „джентълменско” споразумение, което съвсем скоро ще бъде оформено и като официално международно Споразумение между СССР и САЩ,

             съгласно което по абсолютно никакъв начин няма да бъде позволено на нито един от пострадалите от престъпния режим на Съветската Империя на Злото

            НЕ САМО да получи наказателно и репараторно Правосъдие,

            но и да получи каквато и да е висока професионална реализация както в България, така и в САЩ и в Западна Европа;

              тъй като:

              ***конфронтацията между Системите ще завърши с конвергенция на елитите срещу собствените им народи;

              ***и особено лица като мен, с особено висока професионална специализация в сферата на правните и политическите науки, каквато именно е моята професионална сфера,

              би бил изключително опасен „инструмент” или „оръжие” срещу реализирането на Височайшето Споразумение.

              {Впрочем, наскоро след това вторият дипломат, Маршал Харис, демонстративно-публично напусна дипломатическата си рабата и стана съветник на крайно десния сенатор Боб Доуъл, а после стана университетски преподавател}.

              Така, всъщност, се оказа, че аз съм попаднал в класическата, описана още от Шекспир ситуация – че целият Свят е Затвор, че аз, всъщност,

              съм бил освободен от Регионалния Затвор на Интернационалната комунистическа Съветска Империя на Злото,

              и съм „прекрачил прага” в предверието на

              Световния Затвор на Транснационалната НЕОкомунистическа БАНКСТЕРСКО-МАФИОТСКА Империя на Злото,       

              В НЕПОСРЕДСТВЕНОТО ИЗГРАЖДАНЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ на която ще ми се наложи да участвувам

              ИЛИ КАТО ПРЕСТЪПЕН СЪУЧАСТНИК,

              ИЛИ КАТО КАТЕГОРИЧЕН ПРОТИВНИК.

   

  ІІ. Благодаря на тук визирания, така наречен „Съд” за решението му да ме призове КАТО ОБВИНЯЕМ по това така наречено „Съдебно дело”,  с което, всъщност, ми даде поредния „повод” да „актуализирам” моята лична и семейна „статистика” съгласно която

              моята и на моите семейно и фамилно най-близки хора

              житейска ежедневна Съдба и самото ни съществуване като живи същества

              са дълбоко белязани от стоварените и стоварващите се върху нас

              от Септември 1944 г. ДО ДНЕС

              ПОВЕЧЕ ОТ 600 (ШЕСТОТИН) СЛОЖНО-СЪСТАВНИ, КОМПЛЕКСНИ, МНОГОАКТНИ, ПРОДЪЛЖАВАНИ И СИСТЕМНО ИЗВЪРШВАНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ДЕЛИКТИ,

              в които по същество се съдържат НЯКОЛКО ХИЛЯДИ отделни конкретни престъпни актове (престъпления),

              извършени и извършвани с неимоверна жестокост и перверзност  

             от професионално престъпния БЪЛГАРСКИ КЛАН на съветско-руските БОЙНИ КАДРИ,

             които през изтеклият вече повече от четвърт век са и ПАРТНЬОРСКИ БОЙНИ КАДРИ

             и на САЩ и на Втория Съветски Съюз – Европейския Съюз.

   

  ІІІ. Благодаря на тук визирания, така наречен „Съд” за решението му да ме призове КАТО ОБВИНЯЕМ по това така наречено „Съдебно дело”,

              ЗА ДА МИ ДАДЕ поредния организиран от

              НОВАТА      (вече не само Интернационална, но и Транснационална Банкстерско-Мафиотска) 

              ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

              официален СЪДЕБЕН ПОВОД

              да не забравям КАКТО нищо от онова, което е било извършвано от уж вече несъществуващата стара Държавна сигурност, ТАКА и нищо от това, което е извършено и се извършва от НОВАТА БАНКСТЕРСКО-МАФИОТСКА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ. 

              Така, тук и сега официално и публично, в тази уж „Съдебна зала”, ще цитирам част от текста на едно от моите многобройни писма до Министъра на вътрешните работи.

  „(… … … … … )ИЗРИЧНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО ДЕКЛАРИРАМ:

            ***че отделно от предишния „традиционен” интензитет на престъпните посегателства срещу мен и мойте най-близки хора,

            през изтеклата една години точно трима души професори от СУ, с които се познаваме от много, много отдавна,

            са ми казали, че ИМ Е КАЗАНО ДА МИ КАЖАТ,

            че ИНТЕНЗИТЕТА И СЪДЪРЖАТЕЛНАТА СЪЩНОСТ на моите изключително многобройни официални писмени искания за Правосъдие, адресирани не само до българските държавни институции, НО И ДО МНОЖОСТВО ЧУЖДЕСТРАННИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ МИСИИ (ПОСОЛСТВА) В СОФИЯ,

            ВЕЧЕ СА ДОСТИГНАЛИ ВИСОКО НЕПРИЕМЛИВА ИЛИ ДОРИ „ОПАСНА” ЗА МАФИОТСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ „КРИТИЧНА ТОЧКА”;

            ***И ЧЕ АКО НЕ СПРА ДА ПИША ЩЕ МИ „СЕ СЛУЧАТ СЛУЧКИ”,         ИМАЩИ МНОГО ПО-ДРАСТИЧЕН ХАРАКТЕР

            от ОСАКАТЯВАЩИТЕ ПОКУШЕНИЯ, извършени срещу мен на 29 Декември 1995 г. и на 21 Юни 2010 г.

            (това, второто, бе извършено ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДЕМОНСТРАТИВНО ТОЧНО ПРЕД ЦЕНТРАЛНАТА СЪДЕБНА ПАЛАТА В СОФИЯ И ПРИ ТОВА ТОЧНО ПРЕД ОХРАНИТЕЛНИТЕ ВИДЕОЗАПИСНИ МОНИТОРИ и всичките мои интензивни опити да предизвикам РАЗСЛЕДВАНЕ са завършили с ФАКТИЧЕСКИ ОТКАЗ И ПЪЛНА ЛИПСА НА КАКВАТО И ДА Е АРГУМЕНТАЦИЯ),

            а също така и от многобройните оперативни мероприятия срещу членовете на семейството ми.

  Отделно от горното ПОСОЧВАМ, че през последните няколко месеци с мен са се случили няколко „случки” или „събития”,

            имащи характера на демонстративно пределно ясни т. нар. „оперативни семантични послания,  предупреждения и ДИРЕКТНИ заплахи,

            за т. нар. „вразумяване” или „затворническо дисциплиниране” в стил „АКО НЕ СЕ ПОДЧИНИШ, НЕ РАЗЧИТАЙ ДА ОСТАНЕТЕ ЖИВИ ТИ И ТВОИТЕ БЛИЗКИ ХОРА”.

  Също така ПОСОЧВАМ, че така посочените „случки” или „събития” са направени в следният контекст:

           Тъй като след НЯКОЛКОМЕСЕЧНИ

           НАПЪЛНО БЕЗРЕЗУЛТАТНИ МОИ ЮРИДИЧЕСКИ ПРЕЦИЗНО ОСНОВАТЕЛНО И ЛЕГИТИМНО МОТИВИРАНИ

           протестни присъствия пред посолството на Швейцария,

           на 11 Септември миналата (2015 г.) година

           АЗ РЕАЛИЗИРАХ МОЕТО ПРАВО ДА ПОКАЖА,

           ЧЕ ПРОТЕСТНОТО СЛОВО НЕ Е САМО ДУМИ,

           ЧЕ ДУМИТЕ СА САМО ЕДНО ОТ ИЗРАЗНИТЕ СРЕДСТВА НА СЛОВОТО,

           И ЧЕ СЪЩИНСКОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА СЛОВОТО Е ПРИСТОЙНОТО КАТЕГОРИЧНО ЯСНО ПРОТЕСТНО И ОТБРАНИТЕЛНО-ЗАЩИТНО ДЕЙСТВИЕ;

           И ЧЕ ВСЕКИ ГРАЖДАНИН НА ПЛАНЕТАТА,

           ЧИИТО ПРАВА СА НАРУШЕНИ

           И ЧИИТО ДУМИ ПРЕСТЪПНАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ НЕ ИСКА ДА ЧУЕ,

           ИМА ПРАВОТО ЧРЕЗ ПРИСТОЙНИ ДЕЙСТВИЯ ДА ПОКАЖЕ НА ПРЕСТЪПНАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

           ЧЕ НАСТОЯВА ЗА СПАЗВАНЕ НА ПРАВОТО И ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА ПРАВОСЪОБРАЗНОСТТА.

           Така, ЧРЕЗ НАПЪЛНО ПРИСТОЙНИ ДЕЙСТВИЯ АЗ СЧУПИХ ПРОЗОРЦИТЕ НА ПОСОЛСТВОТО НА ШВЕЙЦАРИЯ;

           И ТЪЙ КАТО ТОВА МИ ДЕЙСТВИЕ Е ГАРАНТИРАНО

           КАКТО ОТ МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,

           (а тъй като след Малтенските Съглашения от 03 Декември 1989 г. България фактически и реално е КОЛОНИЯ не само на СССР/Русия, но и на САЩ)

           ТАКА И ОТ ИМАЩОТО ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ПРЕЦЕДЕНТЕН СТАТУС РЕШЕНИЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ СЪД

           ПО ПОВОД АНАЛОГИЧНОТО ПРОТЕСТНО ДЕЙСТВИЕ НА СЕГАШНИЯ ДЪРЖАВЕН СЕКРЕТАР НА САЩ ДЖОН КЕРИ,

           ИЗВЪРШЕНО ПРЕДИ НЯКОЛКО ДЕСЕТИЛЕТИЯ, КОГАТО СЛЕД ЗАВРЪЩАНЕТО МУ ОТ ВИЕТАНАМСКАТА ВОЙНА, ТЪЙ КАТО НИКОЙ НЕ ИСКАЛ ДА ЧУЕ ДУМИТЕ МУ ЗА ПРЕСТЪПНИЯ ХАРАКТЕР НА ТАЗИ ВОЙНА, ТОЙ ПОТРОШИЛ ПРОЗОРЦИТЕ НА ТРИ МИНИСТЕРСТВА,

           А СЪДЪТ ПРИЕЛ И ОТСЪДИЛ, ЧЕ ТОВА Е ЧАСТ ИЛИ ЕЛЕМЕНТ ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО НА НЕГОВОТО ПРАВО НА ПРОТЕСТНО СЛОВО.

            ТАКА, В КОНТЕКСТА НА ГОРНОТО,

            НЕ САМО МОЕТО АРЕСТУВАНЕ ЗА ЕДНО ДЕНОНОЩИЕ ИМА АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВЕН ХАРАКТЕР,

            НО И АБСОЛЮТНО ПРОТИВОПРАВЕН ХАРАКТЕР ИМА И ЗАВЕДЕНОТО СРЕЩУ МЕН

            СЪДЕБНО АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНО ДЕЛО

            – № 3052/2016 г., което е насрочено за 31 Октомври 2016 г. в 15 часа в Софийския районен съд, бул. „Драган Цанков” № 6.

   

  Така, в контекста на горното ИЗРИЧНО И ПРЕДЕЛНО ЯСНО ПОСОЧВАМ, че така визираните „добронамерени уведомления” или „заплашителни предупреждения”

           са НАПРАВЕНИ ОТ ФУНКЦИОНЕРИ НА ПРЕСТЪПНИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ НА ПРЕСТЪПНАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ И НА МАФИЯТА;

           ПРИ КОЕТО, В КОНТЕСКТА НА ОПАСНОСТТА ОТ (ЗА) НАСТЪПВАНЕ НА ЗЛОВЕЩИТЕ СЪБИТИЯ, ЗА КОИТО СЪМ „УВЕДОМЕН” ИЛИ ПРЕДУПРЕДЕН, ЧЕ ЩЕ СЕ СЛУЧАТ,

           ОТ МЕН СЕ ИСКА ДА СЕ „СЪГЛАСЯ”

           ДА БЪДЕ СКЛЮЧЕНО

           ОФИЦИАЛНО СЪДЕБНО СПОРАЗУМЕНИЕ,

           С КОЕТО АЗ ДА СЕ ПРИЗНАЯ ЗА ВИНОВЕН

           И ДА ПРОСЯ ЗА МИЛОСТ

           ЗЛОВЕЩО-ПРЕСТЪПНАТА АНТИЧОВЕШКА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ.

  *** *** ***

           Изрично и пределно ясно заявявам, че АБСОЛЮТНО СЪЩИТЕ УВЕДОМИТЕЛНО-ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ СЕМАНТИЧНИ СИТУАЦИИ

           С МЕН ДА СЕ БИЛИ СЛУЧИЛИ ПО ВРЕМЕТО НА УПРАВЛЕНИЕТО НА КЛАСИЧЕСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ.

           Така, след като в началото на Март 1984 г. домът на родителите ми в село Клисурица бе посетен от политическия секретар на посолството на САЩ Джоузеф Александър Кийл (в разсекретените архиви на Държавна сигурност той е обозначен с кодовото наименование „обект Диригент“),

           аз бях арестуван, осъден от Районния съд и принудително ВЪДВОРЕН ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ В КОНЦЕНТРАЦИОННИЯ ТРУДОВ ЛАГЕР ЗА ПРИНУДИТЕЛЕН ТЕЖЪК ФИЗИЧЕСКИ ТРУД в химическите заводи на град Девня, Варненски окръг.

  Тъй като там, в концлагера, вместо да се усмиря, аз предприех енергични протестни действия, след два месеца

  бех арестуван в килиите на Главно следствено управление на ДС,

            където в продължение на пет месеци бех подложен на кошмарен режим, главното съдържание на който се свеждаше до искането да бъде пречупена волята ми и да се призная за виновен и да прося за милост.

  Тъй като този начин на „дисциплиниране” се оказа напълно неефективен, извергите приложиха НОВ МЕТОД ЗА МОТИВИРАНЕ – под предлог, че в Пето РУ на МВР трябва да осъществят т. нар. „очна ставка” с някого си, транспортираха ме до там, но тъй като се оказало, че такава не може да се осъществи, а колата, с която ме беха транспортирали „била заета другаде”,

  връщането ми в ГСУ трябвало да бъде осъществено пеша през центъра на София.

  Така, придружаван от четирима въоръжени милиционери, двама от които с кучета, аз бех преведен през най-централните софийски улици – покрай СУ, по бул. „Руски” и бул. „Витошка” до „Лозенец”, където се намираше СГУ при ДС.

  Тъй като, обаче, и този „мотивационен метод” се оказа неефективен и аз още по-упорито отказах да се призная за виновен и да прося за милост,

           аз бех „преведен” и настанен в килиите на Софийския централен затвор,

           в отделението, което е предназначено специално за изолационно третиране на осъдените на смърт;

           тук и сега няма да споменавам за прилаганите в това специално отделение срещу другите и срещу мен „специални методи”;

           тук и сега ще посоча един друг факт;

           всъщност, тук и сега ще цитирам част от публичния текст, в който вече официално съм описал някои от основните елементи на новото специално мотивационно оперативно мероприятие, приложено спрямо мен от българския клан на КГБ – комунистическата ДС.

  „(… … …) Както вече съм Ви писал, по силата на необходимостта още от 80-те години до наши дни, включително и до днес, съм се „срещал“ или по-точно – „сблъсквал“ с ченгета, следователи,прокурори и съдии,

  в резултат на което много, много отдавна изрично и ясно съм формулирал и официално съм използувал и използувам тезата, че

  те са внедрени в съответната система от специалните служби и от мафията

            и са неразделна част от престъпния механизъм на класическия комунистически и на посткласическия неокомунистически паравоенен ченгеджийско-мафиотски политически режим.

  Освен това, в духа на сарказма често пъти официално пиша и говоря, че в своята професионална дейност прокурорите и съдиите наистина са независими – най-вече от себе си и преди всичко от Правото.

  Както вече съм Ви писал, по силата на обстоятелствата не ми се е налагало да се „срещам“ или „сблъсквам“ по подобен интензивен начин с адвокатите, поради което за тях не съм писал нищо.

  Все пак, обаче, съвсем не по моя воля, веднъж ми се наложи да имам подобна „среща“ или „сблъсък“ с точно трима адвокати, с които, впрочем, по онова време се познавахме лично далеч преди визирания „сблъсък“.

  Тъй като, когато през есента на 1984 г. следователите от Главно следствено управление при Държавна сигурност трябваше официално да приключат разследването и да ми предявят обвинението, и тъй като съгласно характера на „престъплението“ участието на адвокат като мой защитник беше задължително, и тъй като отказах и категорично отказвах да си наема адвокат, то следователите от ДС бяха принудени да ми назначат т. нар. „служебен адвокат“.

  Дори нещо повече – след като проведоха няколко напълно безуспешни мероприятия, с които се опитаха да ме принудят да се призная за виновен и да пледирам за „милост“, те организираха бутафорен сценарий, при който ми назначиха точно трима служебни адвокати, които хвърлиха луди (но напълно безуспешни!) усилия да се опитат да ме преклонят да се призная за виновен и да пледирам за „милост“.

  Нека на този етап да не споменавам техните имена и техната конкретна, неимоверно нагла, чисто ченгеджийска дейност спрямо мен.

  Все пак, обаче, ще спомена това, че

  когато в деня преди съдебния процес ме „изведоха“ от изолационната килия на зловещото т. нар. „Седмо отделение“ (където по онова време „временно“, докато бъде изпълнена присъдата им, биваха настанявни най-вече осъдените на смърт),

  за да ме поставят в килия на т. нар. „етапно отделение“, от която сутринта ще ме отведат в Съдебната палата,

  малко преди самото ми въвеждане в тази „етапна“ килия, под предлог, че бил поискал официална адвокатска среща с мен, единият от адвокатите бе дошъл в затвора и ми каза:

  „Тази нощ ще ти се случи случка. Вземи си поука и утре пред съда се признай за виновен, разкай се и поискай милост!“.

  Тук и сега няма да разказвам подробностите, свързани със „случката“, но все пак изрично и ясно ще кажа:

  *че целият циментов под на килията беше „плътно застлан“ с поне с половин сантиметър вода;

  *че по средата на килията имаше дървена скара или нар, който „се извисяваше“ над водата с около един или два сантиметра;

  *че нарът беше „широк“ само колкото за един човек;

  *че върху нара беше поставен един мъртъв затворник, завит с неимоверно мръсно с какви ли не екскременти одеало;

  *и че за да мога да оцелея през дългата и студена декемврийска нощ, на мен ми се наложи да „спя“ в буквалния смисъл на думата „прегърнат“ с мъртвеца.

  Освен това, когато сутринта отвориха килията и ме отведоха в т. нар. „етапен коридор“, където великодушно ми дадоха други дрехи да се преоблека, там ме чакаше вторият от тримата адвокати, който също така започна да ме убеждава да се призная за виновен и да моля за „милост“.

  В съдебната зала почти редом до самия прокурор се оказаха и тримата адвокати; аз протестирах техното присъствие, но съдията заяви, че само единият е назначен от следователите, и че другите двама са били наети от баща ми; баща ми, който беше в залата, обаче енергично и демонстративно се развика, като заяви, че не е наемал абсолютно никакъв адвокат.

  Все пак, в крайна сметка в залата остана само един, а после по време на другите дни на процеса тримата се сменяваха.

  Аз, разбира се,

            не само не се признах за виновен,

            но изрично и ясно заявих, че съм невинен,

            че не съм извършил никакво престъпление,

            и че престъпници са именно следователите, прокурорите, съдиите и тримата адвокати.

  Така, именно благодарение на това изрично и ясно мое поведение,

            след шест години Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд

            отмени присъдата ми

            и ме призна за напълно невинно осъден при пълна липса на изискуемите от Закона доказателства.

  Отделен е въпросът, че при вземането на решението за оневиняването ми като върховни съдии участвуваха поне половината от съдиите, които преди това, по време на различните инстанции, участвуваха в осъждането ми.

  Виж: 2014-09-23, Трето писмо до Софийската адвокатска колегия

  http://iankov.blogspot.bg/2014/09/blog-post_20.html

   

  ІV. Благодаря на тук визирания, така наречен „Съд” за решението му да ме призове КАТО ОБВИНЯЕМ по това така наречено „Съдебно дело”,

              ЗА ДА МИ ДАДЕ поредния организиран от НОВАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ официален СЪДЕБЕН ПОВОД

              да не забравям нищо от онова, което е било извършвано НЕ САМО от уж вече несъществуващата стара Държавна сигурност,

              НО И ОТ НОВАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ.

              Така, тук и сега официално и публично в тази уж „Съдебна зала” ще цитирам част от текста на едно от моите многобройни писма до Министъра на вътрешните работи.

  „(… … … … … )Така, без да възпроизвеждам и уточнявам приложените страници документация изрично и ясно настоявам за следното:

  Първо:

           тъй като българските специални служби категорично не са били имали абсолютно никакво право да „разработват” тук визираният

           депутат от Европейския парламент,

           с когото аз съм контактувал и съм обменял информация относно моите проекти да регистрирам в Швейцария правозащитно бюро за подпомагане на швейцарското и европейското правосъдие за съдене на онези лица, които са принадлежни към престъпния управляващ социален слой и са недосегаеми за българското правосъдие;

           тъй като все пак българските специални (секретни) служби са извършили престъпна дейност като са извършвали т. нар. „оперативна разработка” на тук визирания европейски депутат;

           тъй като видно от публикацията във в-к „168 часа”, брой 33 от 18-24 Август 2006 г.

           отделни важни елементи от тази именно престъпна дейност на българските специални служби са били възложени на тук посоченото лице,

           КОЕТО ИМЕННО Е ИЗВЪРШИЛО ДИРЕКТНАТА ПРОВОКАЦИЯ СПРЯМО ВИЗИРАНИЯ ДЕПУТАТ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ;

           тъй като видно от

           документацията, намираща се в патримониума на швейцарските държавно-властови служби

           тук визираният депутат от Европейския парламент

           е бил обект на престъпното внимание и на тези (на швейцарските!!!) служби,

           при което дори са документарани и моите телефонни разговори с този депутат, проведени от хотела в Швейцария;

   

           ТО, В ИМЕТО НА ИСТИНАТА, СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОСЪДИЕТО, АЗ НАСТОЯВАМ:

           ***Да разсекретите целият документален масив относно престъпната дейност на българските специални служби и в частност на тук визираното българско агентурно зависимо лице, която престъпна дейност е извършена срещу тук визирания европейски депутат;

           ***Да поискате от надлежните държавни институции на Швейцария да разсекретят и да дадат абсолютно пълна публичност на абсолютно цялата документация, свързана с мен и членовете на моето семейство по повод и във връзка с нашето пребиваване в Швейцария с намерението да регистрираме правозащитно бюро за подпомагане на швейцарското и европейското правосъдие за съдене на онези лица, които са недосегаеми за правосъдието в България.

  Второ:

           Припомням Ви текста на моето официално писмо от 28 Август 2015 г., озаглавено катоПетдесет и трето (53-то)писмо-меморандум,

           адресирано до Посланика на Конфедерация Швейцария,

           в което

           В ИМЕТО НА ИСТИНАТА, СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОСЪДИЕТО съм написал следният текст:

           „в частност ще се наложи да бъдат разсекретени и оперативните мероприятия,

           ръководени лично от Министъра на вътрешните работи на България

           по повод и във връзка с моите срещи в София

           с депутат на Европейския парламент, гражданин (по рождение) на западноевропейска държава,

           който бе посветен в плановете ми за регистриране в Швейцария на визираното Правозащитно бюро;

           както и за опитите на визирания Министър да компрометира въпросния евродепутат чрез специална публикация във вестник „168 часа“;

           както и изричният специален интерес към същия депутат от ЕП от страна на официалните служители на Швейцария

           по повод и във връзка с моите разговори с този депутат,

           проведени по станионарния телефон на хотела, в който аз и семейството ми бяхме настанени;

  в частност ще се наложи да бъде възобновено разследването и

  на едно мистериозно все още неразкрито убийство –

           в официалната документация, написана и подписана лично от мен и предоставена на швейцарските специални служби

           изрично съм посочил името на мой приятел от студентските години  

           –  по онова време високопоставен магистрат – 

           който непосредствено преди моето и на семейството ми заминаване за Швейцария ми каза, че разполага с информация,

           че е подготвено убийството на Янко Николов Янков, живеещ на шестия етаж в блок 4 в квартал „Дианабад“.

            Мистериозното в случая е това, че по онова време, а и дълго време след това,

           никой не е знаел, че лице, носещо абсолютно същите три идентификационни имена като моето,

          е закупило апартамент, намиращ се в същия блок, на същия етаж, в който живея и аз;

           впрочем, съвсем непосредствено след убийството на онзи Янко Николов Янков един изключително виден български журналист

           и добър познавач на дейността на секретните служби бе публикувал в неговия вестник „Поглед“ статия, в която изрично и ясно бе написал,

           че службите, които разследват убийството, никога няма да посмеят да разследват хипотезата за връзка между двамата, имащи същите три имена.

   

  Благоволете да проумеете, „Ваше“ „Превъзходителство“ Денис Кнобел,

           че Вашите престъпни опити да ангажирате официалните български държавни и мафиотски институции със задачата да ме елиминират „от сцената“ на търсенето на Правосъдие

           за мен е ежедневна реалност още от 70-те и 80-те години ДО ДНЕС;

           и че през това време именно по вина най-вече

           на поощряваните от СССР/Русия и САЩ,

           както и от Великобритания и Швейцария

           (а също така и на някои други държави)

           престъпни български държавно-властнически и мафиотски структури

           абсолютно всички мои семейно и фамилно близки хора

           бяха подложени на неимоверно жестоки и перверзни престъпни посегателства,

           в резултат на които са погребани пет души от моята фамилия и двама души от фамилията на съпругата ми,

           а останалите живи мои най-близки хора, включително и до днешния ден, са подложени на нескончаеми систематични форми на престъпни посегателства,

           ПОВЕЧЕТО ОТ КОИТО СА АКУРАТНО ОПИСАНИ И ПРЕДОСТАВЕНИ НА НАДЛЕЖНИТЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ – които, разбира се, дори не благоволяват да дадат съответния легитимен отговор.”

   

  Трето:

           Госпожо Министър,

           Изрично и пределно ясно настоявам

           да поискате от швейцарските държавно-властнически институции

           цялостната документация, свързана с мен и членовете на моето семейство и по повод и във връзка с това, че в същата документация изрично и ясно са регистрирани и

           ИЗВЪРШЕНИТЕ СПРЯМО МЕН И ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

           ПРЕСТЪПНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ

           НА ШВЕЙЦАРСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ (СЕКРЕТНИ) СЛУЖБИ.

           В частност там следва да се намира и някакво официално писмо, адресирано до швейцарските власти уж в моя защита,

           написано от ръководството на някаква ШВЕЙЦАРСКА крайно лява екстремистка комунистическа организация,

           с която аз не само абсолютно никога не съм имал никакви взаимоотношения, но и за съществуването на която никога не съм знаел;

           поради което и тогава и сега настоявам да бъдат разследвани съответните престъпни функционери

           на швейцарските специални (секретни) служби

           и техните български партньори;

           които именно са били организирали извършването на тази абсолютно провакационно фалшификаторска провокация

           срещу мен и членовете на семейството ми като са създали и използували фалшиви документални масиви за да обезпечат своето престъпно поведение спрямо мен и членовете на семейството ми;

           и така

           да предотвратят възможността за регистриране в Швейцария

           на правозащитното бюро

           ЗА СЪДНЕ НА НЕДОСЕГАЕМИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ,

           което възнамерявах да регистрирам.”   

   

  V.  Благодаря на тук визирания, така наречен „Съд” за решението му да ме призове КАТО ОБВИНЯЕМ по това така наречено „Съдебно дело”,

              ЗА ДА МИ ДАДЕ официален СЪДЕБЕН ПОВОД

              тук и сега официално и публично, в тази уж „Съдебна зала”

              НАКРАТКО да кажа,

              че ТУК ПРЕДСТАВЕНИТЕ И НАДЛЕЖНО РЕГИСТРИРАНИ МОИ 170 СТРАНИЦИ доказателствена документация, са САМО ЧАСТ от цялостната документация, относно

          СЪВМЕСТНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ

          НА БЪЛГАРСКИТЕ

          И НА ШВЕЙЦАРСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ

          НАСОЧЕНА КЪМ ТОВА,

          ДА НЕ МИ БЪДЕ ДАДЕНА ВЪЗМОЖНОСТ ДА РЕГИСТРИРАМ В ШВЕЙЦАРИЯ

          ИНФОРМАЦИОННО-ДОКУМЕНТАЛНО БЮРО,

          КОЕТО ДА ПОДПОМАГА ШВЕЙЦАРСКОТО И ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВОСЪДИЕ,

          ЗА СЪДЕНЕ НА ВСИЧКИТЕ ОНЕЗИ ПРЕСТЪПНИЦИ,

          КОИТО ПОД ЗАКРИЛАТА НА ПРЕСТЪПНАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ

          СА НЕДОСЕГАЕМИ ЗА БЪЛГАРСКОТО ПРАВОСЪДИЕ.

          Изрично и пределно ясно ДЕКЛАРИРАМ, че в така визираната документация многократно, в една или друга конкретна изризна форма  съм отбелязвал следното:

  На 17 Ноември 2006 г. с препоръчана поща изпратих от град София писмо, адресирано до Федералния министър на вътрешните работи на Конфедерация Швейцария г-н Паскал Кушпен и отделно от това копия от писмото официално са предоставени на 8 (осем) акредитирани в София дипломатически представителства (посолства).

  В писмото изрично и пределно ясно съм написал, че в близките дни аз и членовете на семейството ми ще пристигнем в Швейцария, за да продължа обществено-политическата и правозащитната си дейност, като създам и регистрирам (съгласно изискванията на швейцарското право) организация, наречена „Истина и Справедливост”, главната цел на която да бъде:

  ►събиране на доказателства за престъпната дейност на отделни личности, които по официален или секретен (таен) начин са били свързани с официалната българска държавна власт или с Мафията, които именно в качеството си на такива са осъществявали своите съответни престъпни действия и в България са абсолютно недосегаеми от правосъдието;

  ►провеждане на официална информационна дейност, насочена към мотивиране на швейцарската и останалата европейска и световна общественост и властническа институционалност с оглед приобщаване към идеята и практиката за търсене на наказателна и репараторна отговорност за всяко отделно престъпление на всеки отделен престъпен деец;

  ►извършване на всякаква, необходима за подпомагане на правосъдието конкретна дейност, насочена към реализирането на търсената наказателна и репараторна отговорност;

  ►да довърша научно-изследователската си дейност по редица теми“.

   

  Само броени минути след пристигането ни пред съответната швейцарска държавно-властническа институция

            аз и членовете на семейството ми станахме обекти на изключително брутални престъпни процедури,

            каквито преди години по отношение на мен и най-близките ми хора бяха систематично прилагани от българския клан на съветската КГБ – комунистическата Държавна сигурност.

  При това главната цел на тези процедури не само не бе прикривана или завоалирвана,

            а директно, нагло и цинично откровено ни бе заявявана –

            да бъдем „мотивирани“ и фактически принудени да се откажем от намерението за създаване на такава информационно-документална и правозащитна организация

            и да бъдем принудени да напуснем територията на Швейцария.

  Нещо повече – от визираната документация е видно, че именно в контекста на най-перверзните процедурни издевателства на швейцарската държавна власт

  на мен все пак изрично и пределно ясно ми бе казано,

        че създаването и функционирането на такава организация в Швейцария

        „се заплаща“

        по един-единствен начин –

        чрез вербуване

        и поставянето на организацията в пълна зависимост от швейцарските секретни служби.

  Тъй като категорично отказах „подаденото ми захарче“, оттогава до днес не съм спирал да обосновавам тезата за

   

  СЪВМЕСТНА (СЪУЧАСТНИЧЕСКА) ДЕЛИКТНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРОТИВОПРАВНИ ДЕЯНИЯ на Конфедерация Швейцария и на Българската държава,

            и, разбира се, на специалните държавни и мафиотски служби на Швейцария и на България,

            КАКТО И НАКАЗАТЕЛНА И ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА (ЗА) МНОЖЕСТВО ОТДЕЛНИ ПРЕЦИЗНО ДОКАЗАНИ ПРЕСТЪПНИ ПЕРСОНАЛНИ ДЕЙЦИ.

   

  VІ.     И накрая, благодаря на тук визирания, така наречен „Съд” за решението му да ме призове КАТО ОБВИНЯЕМ по това така наречено „Съдебно дело”,

              ЗА ДА МИ ДАДЕ официален СЪДЕБЕН ПОВОД

              тук и сега официално и публично, в тази уж „Съдебна зала”

             НАКРАТКО да кажа следното:

  Първо:

              Благодаря на този, тук така наречен „Съд” за призоваването ми като обвиняем по това така наречено „Съдебно дело”,

              за да ми даде възможност за вероятно повече от СТОКРАТЕН ПЪТ да получа пълно пътвърждение за моята обосновавана

              (в научните ми книги и статии, в публичните ми медиини изяви, включително и в документален филм на една немска телевия)

              вече в продължение на четвърт век теза,

              че вътре в българската държава няма мафия, а конфигурацията е точно обратната – ДЪРЖАВАТА Е ВЪТРЕ В МАФИЯТА, при това на най-ниското йерархично структурно разположение, намиращо се на нивото на проституцията;

              поради което т. нар. Председател на Парламента, Президент, Премиер, Главен Прокурор, Министър на вътрешните работи, Министър на Правосъдието и прочее,

              всъщност изпълняват функцията на

              Мадам на съответния проститутски вертеп;

              и че, В ЧАСТНОСТ, този, тук така наречен „Съд” ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ще пътвърди тезата, че

              ФУНКЦИОНЕРИТЕ НА ПОЛИЦИЯТА, НА ПРОКУРАТУРАТА И НА СЪДА НАИСТИНА СА НЕЗАВИСИМИ –

              най-вече от себе си

              и преди всичко от Правото;

              Както и, че задачата на цялата тази Система е

              да се води тотална ВОЙНА не против престъпността, а за установяване и налагане на пълен контрол върху нея;

              и респективно да се води тотална унищожителна ВОЙНА срещу абсолютно всеки,

              който има илюзията, целта или амбицията да иска и да настоява за

              СПАЗВАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ И НОРМИТЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОСЪОБРАЗНОСТТА

              И ЗА ТЪРСЕНЕ И НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВСЕКИ ОТДЕЛЕН И НАДЛЕЖНО ДОКАЗАН ПРЕСТЪПЕН ДЕЕЦ.

              Както и че, „решението” на този, тук, така наречен „Съд” да ме призове

              ТОЧНО НА ТАЗИ ДАТА КАТО ОБВИНЯЕМ по това така наречено „Съдебно дело”

              всъщност, е решение съвсем не на този тук, така наречен „Съдия”, а е решение на НЕГОВИТЕ СУТЕНЬОРИ;

              И ЧЕ СЪЩИНСКИЯТ СМИСЪЛ НА ТОВА РЕШЕНИЕ Е

              именно в контекста на вътрешните ДОЛБОКО КРИЗИСНИ ИКОНОМИЧЕСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ

              вътре в САЩ, вътре във Втория Съветски съюз – Европейския Съюз, вътре в СССР/Русия, и, разбира се, вътре в техната СЪВМЕСТНА КОЛОНИЯ – България,  

         ДА БЪДЕ ДЕМОНСТРАТИВНО ПОКАЗАНО,

         ЧЕ ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ЧОВЕШКИ ПОРИВ

         ЗА ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ НА ЗЛОТО,

         ЗА ТЪРСЕНЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПРАВОСЪОБРАЗНОСТТА,

         ЗА ЗАЧИТАНЕ НА ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО И ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА,

         ЩЕ БЪДЕ ПРЕЦИЗНО СМАЗВАН, СМАЗАН И УНИЩОЖЕН.

   

  Второ:

              Благодаря на този, тук така наречен „Съд” за призоваването ми като обвиняем по това така наречено „Съдебно дело”,

              за да ми даде възможност ДА ПОПИТАМ ТУК УЧАСТВУВАЩИТЕ така наречен „ПРОКУРОР”,  и така наречен „СЪДИЯ”:

   

  Второ 01:

              Чии ovarium са крепели когато, преглеждайки „документацията” по това „дело” НЕ СА ВИДЯЛИ,

              че в папката НАПЪЛНО ЛИПСВАТ КАКВИТО И ДА СА ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ИЗВЪРШЕНИТЕ ОТ ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ РАЗСЛЕДВАЩИ ОРГАНИ НА МВР

               ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРОЦЕСУАЛНИ РАЗСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ

              ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА С МОЕТО ЛЕГИТИМНО ИЛИ ПРЕСТЪПНО ДЕЙСТВИЕ ИЛИ ДЕЯНИЕ,

              ИЗРАЗЯВАЩО СЕ КАКТО

              В МОИТЕ МНОГОБРОЙНИ НАПЪЛНО ЛЕГИТИМНИ ПРОТЕСТНИ ПРИСЪСТВИЯ ПРЕД ПОСОЛСТВОТО НА ШВЕЙЦАРИЯ

              И В СЧУПВАНЕТО НА ПРОЗОРЦИТЕ НА ПОСОЛСТВОТО.

   

  Второ 02:

              Чии ovarium са крепели когато, преглеждайки „документацията” по това „дело” НЕ СА ВИДЯЛИ,

              че в моето „обяснение”, датирано на 12.09.2015 г., изрично и ясно е записано, че „отказвам да давам обяснения”, ТЪЙ КАТО „всичко е обяснено в официалните ми меморандуми”;

              които, естествено, вече, преди това изявление, са били надлежно предоставени, но … които ЛИПСВАТ В ДОКУМЕНТАЦИЯТА НА ПАПКАТА ПО ДЕЛОТО.

   

  Второ 03:

              Чии ovarium са крепели И КРЕПЯТ ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС, когато, ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ОСЪЗНАЛИ ЕЛЕМЕНТАРНИЯ ФАКТ,

              ЧЕ ТАЗИ ПЪЛНА ЛИПСА НА КАКВАТО И ДА Е ДОКУМЕНТАЦИЯ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ (ЗА ИЗВЪРШВАНЕ) НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ СЛЕДСТНВЕНИ ДЕЙСТВИЯ,

              ОТ ЮРИДИЧЕСКА ГЛЕДНА ТОЧКА ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО СЛУЖБА,

              ИЗВЪРШЕНО ОТ ОРГАНИТЕ НА ПОЛИЦИЯТА,

              НО И ОТ СОЦИОЛОГИЧЕСКА ГЛЕДНА ТОЧКА ИМА И ХАРАКТЕРА НА Т. НАР. „ПОЛИЦЕЙСКА УСЛУГА”, ТОЕСТ – НА ПОЛИЦЕЙСКА ПРОСТИТУЦИЯ,

              ИЗВЪРШЕНА В ПРЕСТЪПНА ПОЛЗА НА ПРЕСТЪПНИТЕ БЪЛГАРСКИ И ШВЕЙЦАРСКИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ.

   

  Второ 04:

              Чии ovarium са крепели И КРЕПЯТ ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС,

              КАКТО ТУК ПОДВИЗАВАЩИЯТ СЕ ПРОКУРОР,

              ТАКА И ТУК ПОДВИЗАВАЩИЯТА СЕ СЪДИЯ,

              когато, ВСЕ ОЩЕ НЕ СА СЕ ОТКАЗАЛИ

              КАКТО ОТ ИЗВЪРШЕНОТО И ОТ ПРОДЪЛЖАВАЩОТО ИЗВЪРШВАНЕ ОТ ТЕХ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО СЛУЖБА И ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПРОТИВ ПРАВОСЪДИЕТО,

              ТАКА И ОТ ИЗВЪРШЕНАТА ОТ ТЕХ

              ПРОКУРОРСКА И СЪДИИСКА ПРОСТИТУЦИЯ

              В ПОЛЗА НА СЪЩИТЕ ТЕЗИ ПРЕСТЪПНИ БЪЛГАРСКИ И ШВЕЙЦАРСКИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ.

   

  Второ 05:

              Чии ovarium са крепели И КРЕПЯТ ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС,

              КАКТО ТУК ПОДВИЗАВАЩИЯТ СЕ ПРОКУРОР,

              ТАКА И ТУК ПОДВИЗАВАЩИЯТ СЕ СЪДИЯ,

              когато, ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ОБЪРНАЛИ ВНИМАНИЕ НА ФАКТА, че на стр. 55 (16) се намира документ, датиран на 05.01.2016 г., имащ характера на т. нар. ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ДОКУМЕНТ

              в който се твърди едновременно,

              КАКТО ЧЕ ОБВИНЯЕМИЯТ ПО ДЕЛОТО Е ЯНКОВ,

              ТАКА И ЧЕ ОБВИНЯЕМИЯТ ПО ДЕЛОТО Е … АЛЕКСИЕВ.

   

  Трето:

              Чии ovarium са крепели И КРЕПЯТ ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС,

              КАКТО ТУК ПОДВИЗАВАЩИЯТ СЕ ПРОКУРОР,

              ТАКА И ТУК ПОДВИЗАВАЩИЯТА СЕ СЪДИЯ,

              ПОРАДИ КОЕТО

              НЕ СА МОГЛИ ДА ПОИСКАТ от органите на МВР

              цялостната документация по т. нар. „полицейско разследване”,

              която документация е надлежно регистрирана както в системата на т. нар. Пето Районно управление, така и в офиса на Министъра на вътрешните работи и има следните надлежни регистрации:

              (01) Призовка, изпратена до мен, подписана от ПИ Граматиков;

              (02) Акт, съставен от ПИ Граматиков;

              (03) Наказателно постановление, издадено от Комисар Н. Василев;

              (04) Мое официално писмо, адресирано до Комисар Н. Василев, надлежно регистрирано в офиса на 29.12.2015 г.;

              (05) Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до Министъра, надлежно регистрирано на 30.12.2015 г.;

              (06) Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до комисар Н. Василев и ПИ К. Граматиков, надлежно регистрирано на 04.01.2016 г.;

              (07) Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до комисар Н. Василев и ПИ К. Граматиков, надлежно регистрирано на 04.01.2016 г.;

              (08) Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до Министъра, надлежно регистрирано на 04.01.2016 г.;

              (09) Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до комисар Н. Василев и ПИ К. Граматиков, надлежно регистрирано на 26.01.2016 г.;

              (10) Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до Министъра, надлежно регистрирано на 27.01.2016 г.;

              (11) Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до комисар Н. Василев, ПИ К. Граматиков и Разследващ полицай И. С. Иванов, надлежно регистрирано на 01.02.2016 г.;

              (12) Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до Министъра, надлежно регистрирано на 01.02.2016 г.;

              (13) Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до Министъра, надлежно регистрирано на 05.02.2016 г.;

              (14) Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до Министъра, надлежно регистрирано на 26.02.2016 г.;

              (15) Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до Министъра, надлежно регистрирано на 09.03.2016 г.;

              (16) Мое официално писмо по СЪЩИЯ КАЗУС, адресирано до Министъра, надлежно регистрирано на 14.03.2016 г.;

   

  Четвърто:

              Благодаря на този, тук така наречен „Съд” за призоваването ми като обвиняем по това така наречено „Съдебно дело”,

              ЗА ДА МИ ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ за пореден път, като автор на ДВЕ книги по „Психология на Правото” и една книга по „Психология на Политиката”

              за пореден път за заявя моята категорично ясна констатация:

             Никога не съм бил и не бих и могъл да бъда привърженик на стратегията за признаване и легитимиране на тезата на т. нар. „по малко Зло”,

              тъй като за мен Злото си е Зло независимо от неговите отделни конкретни количествени проявни степени и форми.

   

              И все пак, като научен изследовател съм абсолютно категоричен,

            че Регионалната Съветска комунистическа „Империя на Злото” , по време на която:

           в продължение на ТРИ ГОДИНИ аз бех принудително заточен в моето родно село и в концлагера на химическите заводи в Девня, край Варна;

            и после в продължение на ШЕСТ ГОДИНИ бех политически затворник;

            и през което време КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ИЗВЕРГИ не само разбиха първото ми семейство КОЕТО БЕЗУМНО ОБИЧАХ, и завинаги ме лишиха от моя тогава още ЧЕТИРИГОДИШЕН СИН,

            НО И ПОДЛОЖИХА НА НЕИМОВЕРНИ ПРЕСТЪПНИ ПОСЕГАТЕЛСТВА най-близките ми хора и

            ОБЕЗПЕЧИХА СМЪРТТА, т.е. ФАКТИЧЕСКОТО УБИЙСТВО на баба ми Петката, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима,

           е пионерска организация в сравнение с Транснационалната НЕОкомунистическа империя на Злото.

   

  31 октомври 2016 г.

  .

• Самуел Ардити: Кунева сключи споразумение с антибългарската „Яд вашем”

  Паметникът на спасението в София цели да унижи България

   

  Еми Мариянска, БЛИЦ

  

  Самуел Ардити е български евреин, напуснал страната ни през далечната 1935 г. и заминал да живее в Израел. Оттогава насам обаче никога не е прекъсвал връзката си с България – често пътува и отблизо следи политическия живот в родината. Ардити е роднина на световноизвестния писател Елиас Канети и сам притежава писателски талант, въпреки че е инженер по образование. Автор е на две книги – „Човекът, който изигра Хитлер: Цар Борис Трети – гонител или приятел на българските евреи”, и „Спомени от годините на Холокоста – 1940-1943”. Будният общественик е носител на най-високото отличие на Министерството на външните работи на България – „Златна лаврова клонка” – за изключителен принос в развитието на българо-израелските отношения. Не е тайна обаче, че между Ардити и организацията „Яд вашем” има неприязнени отношения заради отказа на последната да признае за „праведница на народите от света, като героиня за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война, Лиляна Паница. Ардити е превърнал този въпрос в своя лична кауза. Многократно се обръща за подкрепа към българското правителство, като с факти доказва основанията на искането си, но и до днес не е постигнал резултат, както сам се изразява – „да бъде изправена една историческа несправедливост”. С днешна дата друг един въпрос кара българския евреин да се гневи. В редакцията получихме писмо от Самуел Ардити, което цитираме с малки съкращения:

  „На 27 септември т.г. българският министър на просветата – г-жа Меглена Кунева пристигна в Йерусалим и подписа меморандум с „Яд вашем” за сътрудничество, състоящо се в обучение по въпросите на Холокоста, което да бъде давано на български учители в института „Яд вашем”. Ако министърката се беше заинтересувала по-подробно какъв е тоя институт, щеше да открие, че става дума за един крайно антибългарски институт. Там плюят по честта на България, а Меглена мисли, че „пада росица”. Ще докажа с факти горното: Със званието „праведници на народите от света“ от „Яд вашем” се удостояват неевреи, спасявали и помагали на евреите по времето на Холокоста. Досега от „Яд вашем” са провъзгласили общо над 25 000 души за такива. Най-логичното е такова звание да получават хора от страни, които са спасили най-много евреи. И забележете: нито един евреин – български поданик не беше пратен в лагерите на смъртта, т.е. българските евреи бяха спасени, но от „Яд вашем” присъдиха титлата „праведник” едва на 20 българи! И сега, за сравнение: В Албания, в начало на войната са живели всичко 200 евреи. По-късно в Албания от Хърватско избягват още около 100 евреи. От Македония, предупредени от българите /!/, избягват още стотина евреи. Сметнете колко общо са били евреите в Албания, че от „Яд вашем” са дали на албанци 69 титли!?! На поляците, където пък бяха унищожени 3 милиона евреи, бяха дадени над 6 500 титли. Последният български праведник – Владимир Куртев, бе признат след моята упорита борба в продължение на цели четири години. Накрая го признаха, след личната намеса на премиера Бойко Борисов при първото му държавно посещение в Израел. През 2012 г. правителствата на България и Израел имаха обща среща и декларираха, че трябва да се направят усилия, за да бъдат провъзгласени повече „праведници” от България. Въпреки това през последните години не бе провъзгласен

  нито един българин

  Преди две години подадох молба за признаване за „праведници” на седмина депутати от 25-тото НС, които са се борили упорито срещу приемането на антиеврейския ЗЗН през 1940 г. Представих заверени копия от стенографските записи от речите им в НС, но молбата ми явно е отишла „в коша”. Знаете за моето пристрастие по казуса Лиляна Паница. Отказът на „Яд вашем” е типичен случай на антибългарско отношение. Преди осем години подадох молба за признаването на Паница, като описах факти, как в качеството си на частна секретарка на Белев, тя е съобщавала тайните на Комисарството /КЕВ/ на еврейския лидер д-р Нисим Буко Леви. Според „мъдреците“ от „Яд вашем” обаче, тя е трябвало

  да предава тайните явно и публично /!?!/

  Ето в това е меко казано, шашармата на „Яд вашем” – в правилника на организацията, който е познат само на малцина „вътрешни хора“. Но имало ли е смисъл Лиляна, една дребна чиновничка да протестира?!

  

  Протестираха прочути български личности: митрополитите Стефан и Кирил, македонският деец Владимир Куртев, видните кюстендилци Асен Сюйчмезов и Петър Михалев и др. А Лиляна кой ще я чуе?! – Но тя е направила със сведенията си много повече от това да протестира!.. Три пъти подавах молби да бъде отново отворено досието на Лиляна, към кого ли не се обръщах – към главния равин, към президента на държавата Израел, към министър-председателя на Израел, към омбудсмана, към пресата – нищо не помогна. През 2011 г. израелското правителство посети София и българското правителство помоли досието на Паница да бъде отворено отново. Бях поканен в Министерския съвет в Йерусалим. Говорих повече от два часа с един от помощниците на премиера Бенямин Нетаняху. След половин година узнах, че молбата на МС е била отхвърлена. И стигаме до днес, когато българската министърка на МОН се е съгласила български учители да бъдат обучавани да преподават историята на Холокоста от същите тези специалисти по фалшификация на събитията. За да не мислите, че се изразявам твърде остро, ще представя факти: Преди три години в „Яд вашем” решиха да напишат история на спасението на българското еврейство. За автор бе избран г-н Шломо Шалтиел, радикален левичар и антибългарски историк. Написах протестно писмо. Отговориха ми чак след 17 месеца, след острата намеса на омбудсмана на Израел. В „Яд вашем“

  имат добре скроена антибългарска концепция

  Адолф Айхман, палачът на еврейския народ, е съставител на „Списъка Ванзее“ през 1942 г. В този документ е отбелязано, че от България трябва да бъдат унищожени общо 48 000 евреи. Точно толкова бяхме в старите предели на Царството. Евреите от Македония и Беломорието бяха отбелязани като гръцки и сръбски евреи. Айхман не беше съветник или политолог, той водеше лично унищожаването на евреите от Балканите. През 2016 год. някакъв смахнат чиновник на „Яд вашем” състави нова листа, според която, в България е имало 62 500 евреи, от които 11 300 са били унищожени. Бе пренебрегнат историческият факт, че по време на Втората световна война Тракия и Македония не бяха част от България и че евреите там не бяха български поданици, а съответно – сръбски и гръцки. Но като изкривиха фактите, от „Яд вашем”

  стовариха цялата вина на гърба на България

  И затова пак ще попитам: „Г-жа Кунева, защо пращате български учители в школата на най-наглите фалшификатори на историята?!” Смятам, че последната антибългарска реч на президента на Израел – Реувен Ривлин в София през юли т.г., на освещаването на Паметника на спасението – че България не е спасила всичките си евреи, също беше по внушение на нарочно деформираните от антибългарската „Яд вашем” исторически факти.

  

  А каква е истината: България спаси през епохата на Холокоста над 55 000 евреи от България и Европа. И какво последва? – Нито еврейският народ благодари на българския народ,

  нито държавата Израел благодари на Република България

  Единствено покойният президент на Израел – Шимон Перес, е казвал добри думи за България. За сметка на това сега, по поръчка на „Яд вашем“, в един от ъглите на паметника, който бе открит тази година със скандалната президентска реч, за която споменах, бе изписан обидният за България текст: „…скърбим за онези повече от 11 000 евреи от Северна Гърция и части от бивша Югославия, намиращи се под българска администрация, които бяха депортирани и убити в лагера на смъртта Треблинка”. – Ако българите не усещат укорите в тази политически заявена „скръб”, аз се чувствам засегнат. И съм скръбен не само за смъртта на онези над 11 000 евреи, а а за унищожените шест милиона евреи по света! И съм скръбен и за още нещо – че този надпис употребява трагедията с цел да бъде унизена България и нейният принос за спасяването на евреите! Ето защо аз приканвам г-жа Кунева да анулира подписания от нея меморандум с антибългарската „Яд вашем”. Това е въпрос на национално съзнание, което един български министър дължи на България!..”, завършва писмото си Самуел Ардити.

  .

• Изобретателят на реактивните самолети има свищовски корени

  ЛЕТИЩЕТО НА БУКУРЕЩ ВЕЧЕ НОСИ ИМЕТО НА АНРИ КОАНДА

   

  Лъчезар Тошев, Тoshev.blogspot.bg

  

  Неотдавна Румъния наименува летището на Букурещ „Отопени” на името на Андре Коанда – изобретателят на реактивните самолети и откривател на „ефекта Коанда” в самолетостроенето и аеродинамиката. Малко известно е, че този технически гений има свищовски корени.

  Свищов е изгарян два пъти от руската армия – веднъж през 1810 г. и след това през 1829 г. При първото изгаряне на града, населението е депортирано отвъд Дунава и заселено в района на Мавродин и на други места. През зимата по леда на Дунава, много свищовлии се връщат и доста скоро възстановяват града.

  През 1829 г. армията на ген. Дибич Забалкански отново опожарява Свищов и преселва населението. Тогава свищовлиите -бежанци създават с разрешение на румънския княз Александър Гика град Александрия. Но не всички се заселват там. Някои избиран Букурещ, а други на други места. Голяма част след войната се връщат в Свищов.

  Михалаки и Тодорица Кондеви, чиито семейства са свищовски бежанци от второто изгаряне на Свищов от руската армия, се заселило по-западно – в с. Търнава, а след това родът се премества в с. Перишор близо до Крайова. Именно тогава името Кондеви се променя в звучащото по-румънски Коанда.

  Генерал Константин Коанда

  

  Сред потомците на преселниците от Свищов, на 4 март 1857 г. в Крайова се ражда Константин Коанда. След като получава добро военно образование в Яш, той прави голяма военна кариера и достига до чин генерал през 1890 г. Става и професор по математика в националното училище за мостове и пътища.

  След Балканските войни през 1913 г. той е участник в преговорите за мир в Букурещ от стана на Румъния.

  Симеон Радев в книгата си „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.”, пише:  Може би влияеше му и неговият български произход. Родът му бе от Свищов. Дядо му се казвал Кондов. (Симеон Радев, Конференцията за мир в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г. Първата катастрофа. Стр. 53, ИК Тинапрес, София, 1992 г.)

  Като знаели свищовския произход на Константин Коанда, който той не отричал, а и владеел български език свободно, при настъпване на труден момент по време на преговорите, го настъпвали под масата по ботуша, за да направи отстъпки. Тогава ген. Коанда вземал думата и казвал, че не трябва да се постъпва твърде несправедливо с България. Успявал да омекоти тежките условия на договора, доколкото е било възможно, защото България е била родината на неговите праотци. По времето на Първата световна война Константин Коанда за кратко (24 октомври – 14 декември 1918 г.) е министър-председател Румъния и министър на външните работи (до 28 ноември 1918 г.).

  Бил е и председател на Сената на Румъния (горната камара на румънския парламент) като член на Народната партия.

  

  На него се пада тежката участ да подпише мирният договор с България в Ньой през 1919 г. В преговорите на Парижката мирна конференция, от страна на румънската делегация, заедно с генерал Коанда, участва и още един свищовлия – юристът и бивш сенатор Владимир Г. Атанасович – син на д-р Георги Атанасович, първият министър на народното просвещение на Княжество България.

  На 8 декември 1920 г. срещу него се извършва атентат от терориста Макс Голдщайн. Генерал Коанда умира през 1932 г. в Букурещ.

  Анри Коанда

  Константин Коанда и съпругата му Аида Дане (дъщеря на френския доктор Густав Дане) имат седем деца . Вторият син на семейството – Анри, се ражда на 7 юни 1886 г. в Букурещ. През 1896 г. е записан в колежа „Св. Сава“, след това завършва военното училище в Яш през 1903 г., а през 1904 г. и военното училище за артилерийски, военни и флотски инженери.

  

  През 1904 г. е записан в германското Висше техническо училище в Шарлотенбург. Още на следващата 1905 г. той е конструирал първия си самолет за румънската армия.

  През 1907-1908 г. продължава образованието си в Лиеж. След това пътешества в Тибет и иранската провинция Исфахан.

  След завръщането си учи в Париж – във Висшето национално училище за инженери и авиоконструктори.

  През 1910 г. той конструира първият прототип на реактивен самолет – „Coanda – 1910”.

  Откритието е патентовано във Франция, Швейцария и Великобритания. При демонстрациите обаче, самолетът катастрофира.

  Изследвайки причините, Анри Коанда прави откритие, наречено днес „Ефект на Коанда”.

  

  От 1911 до 1914 г. той работи в авиоконструкторски бюра във Великобритания и във Франция – където живее по време на Първата световна война.

  В Сен Дени – до Париж той конструира самолета „Коанда – 1916”, с което става баща и на френските реактивни самолети

  Патентова „Ефекта Коанда” във Франция през 1934 г.

  

  След Втората Световна война, през 1969 г. се връща в Румъния, където създава катедра по авиационна техника в Политехническия университет в Букурещ.

  Умира на 25 ноември 1972 г. на 86-годишна възраст. На въпроса дали е българин или румънец, той често отговарял, че предпочита да е французин – като майка си, за да избегне решаването на такава дилема.

  Но както неговия баща, така и той помнел своите свищовски корени.

  Също както и роднините му в Румъния…

  Добре би било, ако и свищовлиите и другите българи знаят за съдбата на това свищовско семейство, чиито представители са достигнали високо признание, макар по стечение на съдбата им това да е станало в други държави.

  .

• Пентагонът хвърлил на вятъра $ 58 млрд. за оръжия, от които се отказал

  

  Американското министерство на отбраната е похарчило 58 млрд. долара последните две десетилетия за създаване на нови оръжия, които обаче така и не били създадени, разкри изданието „Вашингтон икземинър“. То се позовава на новия доклад на зам.-министъра по отбраната Франк Кендъл.

  Проведената проверка вътре в Пентагона показала, че са били задействани и финансирани 23 скъпоструващи програми, но след това те били отменени, макар за тях да са били похарчени милиарди долари. Най-ярък пример в това отношение е проектът за т.нар. бойна система на бъдещето. Тя е предвиждала формирането на бойни части, които щели да бъдат въоръжени с безпилотна техника, свързана с обща компютърна система. Работата по този проект вървяла от 2003 до 2009 година, но след той бил зарязан, а похарчени пари достигнали 20 милиарда долара. /БНТ/

  .

• ГЕРБ и РБ: Протестният вот да намалява депутатите в парламента

  Идеята е гласуването „Не подкрепям никого“ да оставя празни места в пленарната зала

   

  Материал на Клуб Z

  

  Протестният вот „Не подкрепям никого“ оставя празни депутатски места. Това предлагат като промяна между първо и второ четене на Изборния кодекс депутатите Петър Славов (РБ) и Методи Андреев (ГЕРБ).

  Промяната в изборния закон е малка, но може коренно да промени работата на партиите в Народното събрание. Предложението включва същата идеята да се прилага и при вота за общински съветници.

  Инициаторите на законопроекта се мотивират с тезата, че не е коректно протестните гласове да бъдат преразпределяни от партиите при изчисляването на мандатите на народните представители. Вместо това, предлагат двамата, броят мандати трябва да остане незает.

  Ако на следващия парламентарен вот с „Не подкрепям никого“ гласуват 10%, както сочат някои социологически проучвания, това би означавало в Народното събрание да има с около 25-30 депутати по-малко.

  

  Проблем за предложението обаче е чл. 63 от Конституцията, който гласи:

  Чл. 63. Народното събрание се състои от 240 народни представители.

  Пред Клуб Z Петър Славов обясни, че такъв прецедент вече съществува – ако депутат, влязъл в Народното събрание като независим (подкрепен само от Инициативен комитет), подаде оставка, няма процедура, по която друг да заеме неговото място (както би станало, ако беше избран с партийна листа), и депутатите остават 239 до края на мандата.

  „Това, което предлагаме, не представлява намаляване на броя на народните представители, което очевидно може да се направи само с промяна на Конституцията. Това, което ние сме предложили, е част от местата на тези 240 човека, които се избират за народни представители, след като отчитаме „Не подкрепям никого“ за действителен глас, да останат незаети, след като съответстват на този вот. Тоест този процент ще варира в зависимост от това доколко участниците в политическите партии и коалиции са заслужили доверието на хората“, обясни той.

  На въпрос това няма ли да води до практическо намаляване на народните представители, Славов отговори:

  „Както се казва, това зависи от самите кандидати за народни представители – ако убедят хората да им дадат подкрепата си и да не гласуват протестно, тогава проблем няма да има. Ако обаче се държат по начин, който не следва дневния ред на обществото и не отговарят на очакванията на хората, този процент може да нараства. Но така или иначе броят си остава 240, въпросът е по какъв начин той се разпределя“.

  Попитан това означава ли, че „Не подкрепям никого“ ще се третира по методологията като партия, тоест ако е под 4%, тогава няма да се намалява реалната бройка на депутатите, той отговори:

  „Това в самата методика към Изборния кодекс трябва да се отрази, но първо да видим дали ще бъде въобще подкрепено по принцип предложението ни. Ако получи такава подкрепа, не виждам проблем това да бъде уточнено, включително и по начина, по който вие казвате, но това ще бъде обект на допълнителен дебат“.

  Както Клуб Z писа, подобен случай има преди години в Испания, където избиратели на две села с помощта на празни бюлетини оставят празни места в общинските съвети. Никъде обаче не е прилагано на национално ниво.

  В предложенията на Славов и Андреев се иска още отпадане на предложението на ГЕРБ ЦИК да слага допълнителни урни по своя преценка в по-натоварени секции. Депутатите посочват, че това създава предпоставки за злоупотреби, и не решава реално проблема със забавянето, тъй като в секциите ще продължава да има само по 1 тъмна стаичка, нито пък предвижда увеличаване на броя на членовете на съответната СИК.

  Двамата искат и отпадане на предложенията на ГЕРБ „Не подкрепям никого“ да се отчита и за парламентарния вот, което заплашва да вдигне бариерата от 4% за влизане в парламента.

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Бел.ред.: Поздравяваме депутатите Петър Славов и Методи Андреев за това предложение. Което е разумно и което ние не веднъж сме предлагали (вж. интервю на Петър Стаматов за Faktor.bg). Надяваме се, че предложението ще намери отзвук и подкрепа не само от нашите читатели, но и от депутатите, защото то може да осъществи истинския смисъл на квадратчето „Не подкрепям никого“. 

  .

• Янева: „Службите не са на Бойко. На Делян са.“

  Материал на Биволъ

  

  Година и половина след протестите срещу назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и три месеца след сформирането на „реформаторско“ правителство с премиер Бойко Борисов, службите са на някой си „Делян“. Не само на ДПС, както беше известно от предишен запис, а на самия „Делян“.

  Това казва Янева на въпроса на Ченалова чии хора са шефовете на службите. Също така се разбира, че Янева е разговаряла с „Делян“ преди да бъде „опраскана“. „Делян“ пък говорил с „Бойко“ и със „Сотир“. Той обаче не съветвал Янева да ходи да говори с „Бойко“, защото срещата можела само да донесе някакъв проблем.

  В разговора участва и адвокат Мондешки, който заявява, че „Бойко“ никога не казва истината – „днеска ти казва тва и след малко ти казва обратното“. „Така е“ – съгласява се Янева, която много добре познава „Бойко“, при това лично, играла е при него карти и той й е дишал във врата.

  „Яневагейт“ проби и в предизборната кампания

  След първоначалното стъписване, от вчера „Яневагейт“ навлезе и в публичното говорене на кандидат-президентите. Първият, който подкани главният прокурор да се заеме с разследване на изнесените факти, беше Трайчо Трайков. Той акцентира на записа, от който се разбира, че информация от ДАНС тече към адв. Мондешки, и определи ситуацията като заплаха за националната сигурност. Днес по време на телевизионен дебат между Трайков и Ивайло Калфин по Нова Телевизия и двамата се обявиха за разследване на „Яневагейт“.

  „Няма как като член на ВСС да не попитам защо няма проверки по „Яневагейт”. – заяви в интервю по бТВ председателят на ВКС Лозан Панов. „Има нови записи, в които излизат още нови имена. Експертизата казва, че това са гласовете на Янева и Ченалова.“ – обяви той.

  Вероятно става дума за експертизата, която беше изготвена от прокуратурата, но нейното съдържание остана тайно, както и името на експерта. Единствената информация, която излезе в публичното пространство, беше, че записите били „манипулирани“. Независима експертиза на един от записите, поръчана от Биволъ на авторитетната лаборатория „Акустек“, доказа, че в него няма монтажи, добавяно или отнето съдържание.

  Чуйте звуковия файл в сайта на Биволъ.

  Транскрипция:

  Ченалова: Е, той не може да ти каже – Недей да ходиш.

  Янева: Е да де, ама той много добре знае, че ние се познаваме лично и то много добре. И ако отида да го попитам кво става? И той каже: Аз нямам пръст, тва е само главният прокурор.

  (казаното дотук е известно от по-рано публикуван запис – б.ред)

  Мондешки: Да, ама той всеки знае, че Бойко никога не казва истината. Той днеска ти казва тва и след малко ти казва обратното.

  Янева: Да, тва е така. Тва е така… Тва е така.

  Ченалова: Ми ти ще отидеш, той ще ти каже: Няма нищо такова. И кво, ти ще му повярваш? Главният ще каже: Той те е излъгал. Никога няма да си признае. Не знам, тва мен ме смущава. Трябваше… Разбираш ли, неестествено.

  Янева: Не, той Делян не ме съветва да правя среща с Бойко. Аз говорих с него.

  Мондешки: Тогава направи.

  Ченалова: А той говорил ли е с него?

  Мондешки: Тогава направи.

  Янева: Не ме съветва, каза ми недей да ходиш.

  Ченалова: Защо?

  Мондешки: Направи обратното.

  Янева: Еми по много причини, но в общи линии ми каза: Ти много добре си го познаваш какъв е и за какво става дума, тая среща ще ти донесе само някакъв проблем и така нататъка, няма смисъл.

  Ченалова: А той говорил ли е с него?

  Янева: Каза, че е говорил с Бойко и със Сотир. Каза: „Аз направих всичко възможно, което можах да направя“. Само че нали се сещаш, те шефовете на службите са негови хора. Аз съм сигурна, че Бойко, те са му скочили…

  Ченалова: На кого са, на Бойко?

  Янева: Не, на Делян. Аз съм сигурна, че ДПС са поставили условие на Бойко, че ако пипне шефовете на службите – ще му скочат.

  Ченалова: Е да, той за тва…

  (казаното оттук нататък е известно от предишен запис – б.ред.)

  Янева: Службите са си на ДПС. И тва им е последнатааа…

  Ченалова: Последния бастион, да.

  Янева: Да. И ако ги пипнат, реално, скачат на ДПС.

  .

• Спешен ремонт на Изборния кодекс

  

  12 законопроекта за промяна на Изборния кодекс влизат спешно за разглеждане в парламента. Водещият сред тях е този, за която в понеделник след среща с премиера Бойко Борисов беше постигнат компромис между ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, съобщава Би Ти Ви.

  Той предвижда вотът „Не подкрепям никого“ да се брои на президентски и кметски избори, но не и на парламентарни, за да не вдига бариерата за влизане в Народното събрание и малките партии да се окажат извън парламента. Другата важна промяна е падането на тавана от 35 секции за българите, които живеят в страните от Европейския съюз.

  Промените се готвят едва 3 седмици преди изборите. Днес те ще бъдат обсъдени от депутатите от Правната комисия преди да бъдат гласувани в пленарна зала. /„Сега“/

  .

• Една забравена война с Гърция (Петричкият инцидент)

  През 1925 г. България води най-малко споменаваната война в новата си история

  През есента на 1925 г. България е въвлечена в най-странната и същевременно най-неизвестната война, която е водила в новата си история. В учебниците по история и днес тя е подмината с няколко изречения под името „Петрички инцидент”.

  

  Събитията се развиват между 19 и 28 октомври 1925 г. и тръгват от един граничен инцидент.

  След края на Първата световна война България е наказана жестоко от победителите (Антантата). С Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. на България са отнети Македония, Беломорието, Западните покрайнини и Южна Добруджа. България няма право да има авиация, флот и артилерия, а армията ни не може да надвишава 33 хил. войници, в това число с пограничната стража.

  Най-облагодетелствана за сметка на България от Ньойския договор е Гърция. Освен Егейска Македония, населена предимно с българско население, тя получава и българските територии в Западна Тракия, които тогава са единственият ни излаз на Бяло море.

  Гръцките политици обаче мечтаят да възстановят Византия и след поражението от Турция през 1922 г. те търсят реванш срещу някой друг. Погледите им са насочени срещу обезоръжената и почти беззащитна България, която по това време се намира и в международна изолация.

  Претенциите на Гърция се простират от Петрич и Неврокоп (Гоце Делчев) до Пловдив и Южното Черноморие. Тя струпва войски по българската граница и чака удобен повод…

  Поводът Гърция да нападне България е намерен при един инцидент на 19 октомври 1925 г. В местността Демир капия на наша територия български граничари копаят кладенец. Към 14:30 ч. гръцки патрул навлиза в българска територия и ги обвинява, че копаят окопи. Пререканието преминава в престрелка, при която един гръцки войник е убит, а един гръцки офицер е тежко ранен.

  Българското правителство настоява да бъде образувана българо-гръцка комисия, която да разследва инцидента, както е според изискванията на Обществото на народите (ОН), предшественика на днешната ООН. В Атина обаче не желаят международна комисия. Необходимият им повод е намерен.

  Гръцкият министър-председател ген. Пангалос заповядва на войските от Трети армейски корпус, с численост около 100 хил. души, да навлязат в България и да окупират Петрич, а Четвърти армейски корпус да се насочи от Драма и Кавала към гр. Неврокоп.

  В този участък от границата Българската армия разполага само с 300 войници от пограничната стража. Те поемат върху себе си първата атака призори на 22 октомври.

  България е изненадана, а и няма необходимите военни сили да се противопостави. По заповед на военния министър ген. Иван Вълков към границата се отправят подкрепления, състоящи се от 9 роти с 18 картечници и 12 оръдия с обща численост около 1 000 войници.

  Силите са крайно неравни – срещу 100-хилядна гръцка армия застават общо 1 300 български войници без тежко въоръжение. В първите часове на войната българските сили отстъпват, а гърците превземат селата Кулата, Марино поле, Долно Спанчево, Чучулигово, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Марикостиново, Тополница, Петрово и Дрангово.

  Гръцкото настъпление се забавя, защото гръцките войници се впускат в грабежи на покъщнина и добитък по българските села. В това време българските сили се окопават около Рупите и гара Ген. Тодоров.

  Правителството изпраща зов за помощ до секретариата на ОН в Женева и разпорежда на българските войскови части да се въздържат от военни действия. Непосредствената цел на гръцката армия е да превземе гр. Петрич и оттам да си отвори пътя по долината на р. Струма.

  Освен с малобройната българска войска обаче гръцката армия се сблъсква с една добре организирана сила в този район – четите на ВМРО. След края на Първата световна война ВМРО възстановява своята революционна дейност и изгражда на територията на Пиринска Македония много стройна военна организация.

  Към 22 октомври, в момента на гръцкото нахлуване, ВМРО е събрала за отбраната на Петрич около 4 500 четници, разделени в пет отряда, които заемат позиции около града.

  Най-ожесточени са сраженията на 22 и 23 октомври, когато гръцките войски от юг и от запад започват настъпление, подкрепено с артилерия и авиация. Гръцката армия открива силен оръдеен огън по гарите Петрич и Марино поле. И все пак в сраженията през тези два дни гръцкото настъпление е спряно от четите на ВМРО.

  На 25 октомври гръцката армия предприема ново настъпление срещу Петрич и отново е отблъсната. Гръцкото настъпление спира. В следващите дни на някои участъци на фронта гърците са разбити и минават в отстъпление. При това цял един гръцки полк, отделил се от основните сили, е обкръжен и напълно унищожен от дейците на ВМРО.

  На 27 октомври ОН разпорежда на Гърция незабавно да прекрати военните действия срещу България и изпраща към района военни представители на Англия, Италия и Франция.

  На 28 октомври гръцкото правителство издава заповед за изтегляне на своите войски от българска територия. Гръцката армия се изтегля безславно, понесла поражение не от редовна войска, а от мобилизирани чети на ВМРО, селяни и доброволци.

  На 29 октомври Съветът на ОН назначава специална анкетна комисия да разследва конфликта. Анкетната комисия констатира, че са опожарени 12 български села, 15 000 бежанци са напуснали родните си места, а цивилните жертви от Петрич и околните села са около 40 души.

  На основата на доклада на комисията Общото събрание на ОН осъжда Гърция като агресор и отрежда да бъдат заплатени на България репарации в размер на 30 млн. лв.

  Така приключва необявената 10-дневна война между Гърция и България и за пръв и последен път едно решение на ОН е изпълнено и влиза в сила. В тези събития България показва, че макар и разоръжена и без армия, има народ, който е сплотен и готов да спре всеки агресор.

  Няколко месеца по-късно гръцкият министър-председател ген. Пангалос е свален от власт и съден за позора, който е донесъл на Гърция.

  Местните хора днес си спомнят, че с част от репарациите – 1 200 000лв., се обезщетяват засегнатите от военните действия жители на района и защитниците на Петрич, но родолюбивите петричани се отказват от обезщетението и със средствата започват строеж на училище. Парите, обаче са недостатъчни за завършването на започнатия строеж и петричани се самооблагат, за да довършат сградата.

  Източник: iNews.bg

• ГЕРБ внесе промени в ИК. Ограничениeто за секциите извън ЕС остава

  ПГ на ГЕРБ внесе промени в Изборния кодекс

  

  „Предложихме да отпадне ограничението за 35 секции, но само за държави-членове на ЕС“, заяви Данаил Кирилов от ГЕРБ.

  Внесени са още две предложения – в една секция да може да се поставя повече от една урна за гласуване и гласуването „Не подкрепям никого“ да бъде броено като действителен глас за всички видове избори.

  Смятаме, че с възможността в секциите да има повече от една изборна урна силно се снижава възможността да има затруднения по скоростта на гласоподаване, поясни Кирилов.

  Ако в Турция има някакво ограничение в секциите, то е минимално и е било чисто организационно, т.е. там са постъпили заявления за около 40 секции, като част от тях не са отговаряли на изискванията, подчерта Кирилов. Той подчерта, че в други страни извън ЕС няма заявки за повече от 35 секции.

  За хипотетична ситуация, при която броят на гласувалите с отбелязване на квадратчето „Не подкрепям никого” събере максимален брой, по-висок от гласовете за първите двама кандидати за президент, то управляващите от ГЕРБ ще се съобразят с отрицателния вот и с нагласите на хората, обясни Кирилов. /„Сега“/

  .

• Нова учебна година в Българското училище в Детройт

  Училищният звънец събра отново децата

  .

  Даниела Начева, BulgariansinDetroit.com

  

  Българското училище в Детройт отвори врати за шеста поредна година. Тук се учат повече от 60 деца от подготвителна група до 6-ти клас, а десет са в детската градина. За обучението се използват програмите на Министерството на образованието.

  Вълнение и радост имаше по лицата на децата, учителите и родителите. По традиция, с вкусна питка и здравец всички си пожелаха успешна учебна година и в двата филиала на училището. Вече в класните стаи, малчуганите бързаха да разкажат къде са били през лятото. Надеждата на родителите е, че децата ще знаят българския език,  макар и далеч от България.

  Учебниците за 2016/17 г. бяха докарани до САЩ от фирма „Малинчо“ и превозени от Чикаго до Детройт от Катя от фирма Nessie Foods напълно безплатно, за което искрено благодарим.

  Полезни сайтове за родители с деца в училище:

  Education Dashboard
  www.minigan.gov/midashboard

  Michigan e Library
  www.mel.org

  Michigan Kids!
  www.michigan.gov/kids

  Michigan School Information
  www.mischooldata.org

  Michigan Education Savings Plan
  www.misaves.com; 1-877-861-MESP

  OK2SAY (Student Safety Tip Line)
  www.michigan.gov/ok2say ; 1-855-565-2729
  www.mischooldata.org

  Може да видите как учениците от Мичиган са се представили на M-STEP за 2015-16 учебна година.

  .

• Мая Манолова ще сезира КС за избирателните секции в чужбина

  Тя ще настоява за произнасяне в „спешен порядък“

  

  „Утре ще сезирам Конституционния съд за избирателните секции в чужбина“. Това каза омбудсманът Мая Манолова във връзка с ограничаването на изборните права на българи в чужбина в предаването „Неделя 150” по БНР. „Направих всичко възможно, още докато въпросът за гласуването на българите в чужбина беше в законодателната си фаза, да настоявам парламента да вземе решения, с които да ги улесни да гласуват, а не да ги възпрепятства. Включително отправих конкретен законопроект, който бе внесен от депутати в пленарна зала, но не беше приет. Според този законопроект трябваше да отпадне таванът от 35 секции и да се върне старият режим, който допускаше автоматично откриване на секции там, където вече са гласували българи на предни избори – над 100 души.“

  Във връзка с това, че предишният изборен кодекс е бил неин, Манолова заяви: „Той имаше своите несъвършенства, даде своите проблеми на избори. Нормално е, когато се променят правилата, да се решат съществуващите проблеми. За съжаление последните поправки не решиха вече съществуващите, а създадоха нови проблеми”. „Един от тях е свързан с гласуването на сънародниците ни в чужбина. Създаде се един режим, в който различните алинеи, текстове взаимно си противоречат. Например ал. 2, че ЦИК е длъжна да образува секция, след като са подадени повече от 60 заявления за конкретно място и ал. 5, която слага таван на секциите в определена държава”, допълни тя.

  „ЦИК беше в трудна ситуация, но сега бе моментът да покаже, че е готов да изпълни функцията си като централна изборна администрация, а именно да улеснява гражданите да гласуват, а не допълнително да ги препятства”, поясни Манолова

  Във връзка със снощното решение на ЦИК за това, че ще бъдат открити 301 секции в 72 държави за президентските избори и референдума, омбудсманът коментира: „Решението е факт. ЦИК продължава като чели да се опитва да пречи, вместо да помага за лесното и честно участие на изборите в предстоящия вот. Това не е изолирано решение”. Този скандален текст следва да бъде преодолян дали чрез едно смело решение на ЦИК, което не се състоя, дали чрез законодателни промени, или конституционна жалба. Готова съм с текста на конституционната жалба още в началото на август. Ситуацията е взривоопасна. Има осезателен проблем с упражняването на избирателните права на сънародниците ни в чужбина.”, обясни тя.

  По думите й утре ще сезира Конституционния съд относно спорния текст от Изборния кодекс, който слага таван за разкриването на избирателни секции в чужбина.

  „Ще настоявам КС да се произнесе в спешен порядък по ал. 5, текста, който ограничава възможността за гласуване на българите зад граница” – уточни Манолова.

  Източник: в. „Сега“

  .

• Протест в София срещу ТТИП и СЕТА

  Днес в София ще се проведе протест срещу търговската сделка на ЕС със САЩ и Канада

  Материал на „Дневник“

  

  Група граждански организации и коалиции ще проведат протест в София днес срещу споразуменията за свободна търговия, които ЕС подготвя със САЩ (ТТИП) и Канада (СЕТА). Шествието е насрочено за 16 ч., ще започне от столичната градинка „Кристал“ и ще завърши пред Народното събрание. В цяла Европа и още няколко града в страната (Видин, Добрич и Варна) са организирани различни събития по същата тема, съобщават организаторите в писмо до медиите.

  Вчера стотици поляци протестираха във Варшава срещу споразумението.

  

  Организатори на протеста са Екологично сдружение „За Земята“, Сдружение „Солидарна България“, Гражданска инициатива за забрана на технологията фракинг за шистов газ в България, Коалиция „България без ГМО“, Инициативен комитет „За чиста България“.

  Основната причина за протестите е, че се очаква страните – членки на ЕС, да гласуват подписването на споразумението с Канада на 18 октомври 2016 г. по време на Съвета на министрите в Люксембург, посочват организаторите на протеста в София. Според тях българското правителство е готово да гласува „за“ СЕТА, без да е направило анализ за въздействието му, „само за да спечели малко положителен имидж от потенциалното отпадане на визите за Канада“.

  Те отбелязаха, че този въпрос дори не е предмет на споразумението.

  „Потвърждение за незаинтересоваността на управляващите беше потвърдено и с неуспеха на Народното събрание да събере кворум в петък и макар и със закъснение, да успее да проведе поне един дебат по споразумението, за което беше предвидена точка в дневния ред“, отбелязват организаторите. В същото време темата е широко дискутирана от месеци на най-високо ниво в повечето страни на ЕС. Например в Германия темата стигна и до Конституционния съд, припомнят те.

  Според тях СЕТА крие редица негативни аспекти. СЕТА е „малкото братче“ на компрометирания договор със САЩ ТТИП. Но е също толкова вредно за трудовите права, за екологичните стандарти, за безопасността на храните и много други стоки. То предоставя на мултинационалните компании същите лостове за влияние върху политиката, икономиката и демокрацията и възможности да изнудват правителствата за милиарди евро, които иначе биха могли да се изразходват за здравеопазване, образование, социални услуги, аргументират се организаторите на протеста. „Печелившите от тези договори ще са 1% – точно този процент, който и сега печели най-много. Губещи ще сме останалите 99%. България няма какво да спечели от тези договори. Но има много какво да загуби“, завършват писмото си те.

  .

• Боб Дилън получи Нобел за литература

  Боб Дилън – един от най-известните бардове в света, получи Нобелова награда за литература с формулировката: „За създаването на нова поетична изразителност и за продължаването на великите традиции на американската песен“. Робърт Алън Цимерман, познат с артистичния псевдоним Боб Дилън, е певец, музикант, композитор, актьор, поет и сценарист. Роден е на 24 май 1941 в Дълут, Минесота. Песните му Blowin’ in the Wind и The Times They are A-Changin’ се превърнаха в емблеми на антивоенните и граждански движения.

  
  Дилън ще вземе златен плакет с профила на Алфред Нобел, изображение на муза и цитат от „Енеида“ на Вергилий, а така също парична сума от 8 милиона шведски крони (около 933,6 хиляди долара.). През 2008 година Боб Дилън грабна и наградата Пулицър „за огромно влияния върху популярната музика и американската култура чрез лирически композиции с изключителна поетична сила“.

  През 2001 година бардът взе и наградата „Оскар“ за най-добра песен – „Things Have Changed“ от филма „Вундеркинди“. Така той стана първият в историята, получил и „Оскар“, и Нобелова награда за литература. Има още един такъв впрочем – Бърнард Шоу, само че той първо спечели Нобелова награда (1925 г.) а после – през 1938 г. – „Оскар“, за сценария на филма „Пигмалион“. Едновременно с това Дилън стана първият нобелист, включен в Залата на славата на рокендрола.

  Преди обявявене на решението на Шведската академия букмейкърите считаха за основни претенденти японския писател Харуки Мураками, кенийския белетрист и драматург Нгуги Ва Тхионго, американката Джойс Каръл Оутс, лауреата на Пулицър Филип Рот и сирийския поет Адонис. Разбира се, в списъка на претенденти се споменаваха и Урсула Ле Гуин, и Боб Дилън, но изборът все пак изненада някои литературни наблюдатели предвид факта, че Дилън е повече в света на музиката, отколкото на литературата.

  Нобеловата награда за литература се връчва от 1901 година. Миналата година лауреат стана белоруската писателка Светлана Алексиевич, а по-миналата – френският прозаик Патрик Модиано.

  От 1901 година досега Нобелова награда за литература са получили 112 души. като само 14 сред тях са дами. Най-много награди имат писатели от Франция, но най-много лауреати са писали произведенията си на английски. След английския, най-голям брой лауреати са творили на: френски (14), немски (13), испански (11), шведски (7), италиански (6), руски (6), полски (4), норвежски (3) и датски (3). За съжаление България няма нобелов лауреат по литература, ако не броим (а и не трябва всъщност) родения в Русе Елиас Канети, живял там само първите пет години от живота си.

  Двама души са отказвали Нобелова награда – руският поет и белетрист Борис Пастeрнак, който го прави под натиска на съветските власти, и французинът Жан Пол Сартър, който обвинява Нобеловия комитет в политическа предубеденост и буржоазна манипулативност, и отказва голямата награда от морални съображения.

  Източник: „Сега“

• Биволъ: ПИБаджии събирали фонд за спасението на Янева

  Материал на Биволъ

  

  ПИБаджии били много притеснени и предложили да съберат пари във фонд, за да спасят Янева от „опраскване“. Питали на кого и колко трябва да се даде. Предложението било обсъждано с адв. Момчил Мондешки, който го препредава на ексшефката на СГС.

  Янева през смях отговаря, че парите трябва да бъдат занесени директно „на Бойко“. В по-рано публикувани разговори от сагата #Яневагейт става дума за това, че „Цецо натиска яко“ Бойко, а Бойко натиска главния прокурор, за да отстрани Янева. Репликата на действащия тогава шеф на най-важния съд в страната показва #КОЙ еднолично може да реши и да отмени по своя воля злощастията й.

  Мондешки: С ПИБаджиите говорих и с всички останали щото всички са притеснени много за тебе. Казаха давайте, казвай какви пари да съберем, някакъв фонд, за да те спасяваме.Всички са готови фонд за спасение, вика, знаеш ли на кого трябва да се плаща и какво трябва да се плаща. Давай, всички са готови да дават пари.

  Янева: Да ходят при Бойко и да ги носят.

  Мондешки: Сутринта съм ги прогонил всичките. ПИБ, всичко живо чака.

  Биволъ зададе въпрос на говорителя на министър-председателя Бойко Борисов дали премиерът е имал контакти с представители на ПИБ по въпроси, свързани с „опраскването“ на Владимира Янева. Отговор до момента няма.

  Този запис е първият от поредицата #Яневагейт, в който става дума конкретно за пари и подкупи – корумпиране на властта на най-високо ниво. Нагледно и директно добиваме конкретна представа как се решават нещата в държавата, какво е нивото на мисленето на хората, от които зависи съдебната власт и всъщност какви са реалните механизми и начини за определяне на основните случки в обществено-политическото ни битие.

  Кои са ПИБаджиите?

  Собственици на банката ПИБ са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Цеко Минев се изявява публично и като шеф на Българската федерация по ски. Мутафчиев е по-дискретен. За него има данни, че е отрасъл в Африка, в семейството на дипломат. Номенклатурната служба била заради далечно роднинство с Тодор Живков. Мутафчиев е разкрит и като агент на ДС с псевдоним „Камен“.

  

  Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев

  Двамата банкери имат забрана да управляват банки заради фалита на Агробизнесбанк и ПЧБ. Няма обаче пречка да притежават такива. ПИБ, която се брендира и като FIBANK, е известна като „гнила ябълка“, за която в американските дипломатически доклади пишe, че се занимава с пране на пари от престъпна дейност и е „с единия крак в организираната престъпност“.

  Поредица от разследвания на Биволъ доказаха (виж тук), че банката се източва, чрез необезпечени и невъзвръщаеми лоши кредити, че финансира организирани престъпни групи, замесени в поръчкови убийства, трафик на дрога и контрабанда (виж тук). Разкрихме криминална връзка и съмнения за съучастие в кражбата на 26 милиона евро,дадени от ЕК на румънската агенция APIA за доставка на храни. ПИБ гарантира на български социално слаб – Валери Милорадов Петров тази сума, за да спечели негова фирма търга на APIA с евросредствата.

  Милорадов призна пред Биволъ, че е “прокси” и си е продал самоличността, а всички документи и печати на фирмата му са в централата на ПИБ. Фирмата му печели търга, храните не са доставени, а парите изчезват в офшорни сметки и са откраднати. Случаят се разследва от Специализираната прокуратура в Румъния и ОЛАФ. В България ведомството на Цацаров и другите специализирани институции, като ДАНС и МВР, покриват престъплението и отказват да го разследват по същество.

  ПИБаджии – дежурни любимци на властта

  След фалита на КТБ, ПИБ минава за придворната банка на властта и именно в нея се прекредитираха фирмите, свързвани с Делян Пеевски (виж тук). В същото време старото и ново ръководство на БНБ крият скандални доклади от одити през 2012 и 2015 г., които доказват милиарден капиталов дефицит в ПИБ и наличието на огромни лоши кредити, раздадени от банката (виж тук).

  Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев имат отлични отношения с правителствата, каквито и да са те. Банката им беше спасявана два пъти с държавна помощ – първия път при премиера Станишев с министър на финансите Орешарски. Второто спасение беше през 2014 г. при правителството на Орешарски, препотвърдено от правителството Борисов 2.

  За това колко ценни са ПИБаджиите за властта може да се съди и по липсата на каквато и да е била реакция на прокуратурата след обнародването на данни за криминално източване на банката. Многобройните нарушения и злоупотреби с парите на вложителите в тази банка са добре известни и на БНБ, която ги е констатирала и описала в доклади, но не е предприела нищо, за да ги прекрати. Данните на ревизиите на БНБ остават скрити не само за обществеността, но и не са били оповестени пред ЕК и Европейската банка преди 2 години, когато бе поискано разрешение за спасение на ПИБ от фалит, чрез отпускане на щедра държавна помощ от 1.2 млрд.лв.

  Освен това бизнес начинанията на ПИБаджии в ски спорта се радват на щедра държавна подкрепа. Държавата всяка година налива милиони за организиране на състезания по ски в Банско, а концесионната такса за ползване на територията на Национален парк „Пирин“ е мизерна. Свързаният с ПИБ концесионер „Юлен“ АД е основен лобист за разширяване на ски-зоната и построяване на нов кабинков лифт, което засега не се случва заради решителния отпор на природозащитниците.

  Покрай ските, ПИБаджията Цеко Минев се афишира често с лица от изпълнителната власт, сред които премиерът Борисов, президентът Плевнелиев и министъра на спорта Красен Кралев. Кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева и Цветан Цветанов пък участваха в протести за защита на интересите на ПИБаджии – в подкрепа на разширяването на ски-зона Банско, която е изградена в нарушение на законите и увреждайки непоправимо Национален природен парк „Пирин“, който е под патримониума и защитата на ЮНЕСКО.

  

  Цецка Цачева на „протест“, защитаващ интересите на ПИБаджиите

  

  Трайчо Трайков, Росен Плевнелиев и Цеко Минев

  На снимки с Минев се появява и бившият министър на икономиката Трайчо Трайков, запален скиор, който сега е кандидат-президент. Попитан за отношенията му с Минев и банките „гнили ябълки“, Трайчо Трайков отговори, че снимките са протоколни, а той не е имал и няма правомощията на главен прокурор, каквото и да означава това.

  Разпределението на делата – фундамент на съдебната корупция

  От продължението на разговора между Мондешки и Янева, който приема сериозен тон, става ясно какви са залозите ако Янева бъде отстранена. А те са два – разрешаването на СРС-а в полза на службите, за които става дума в предишния разговор, и случайното разпределение на делата. Загубата на контрол върху тези два ключови прерогатива на шефа на градския съд е притеснило много ПИБаджиите, а и по-общо – всички.

  В разговора с Мондешки, Янева обяснява как след като бъде отстранена в съда ще настане „батак“. Следващата по старшинство в съда е „Бони“ (Богдана Желявска), срещу която обаче министър Иванов бил внесъл искане за дисциплинарно отстраняване заради нарушения в случайното разпределение на делата.

  Пример и доказателство за това колко е важно делата на ПИБ да попадат при правилния съдия е иск на APIA срещу ПИБ да възстанови милионите, за които банката е издала гаранции на клошаря Валери. Именно при „Бони“ се пада най-ключовото дело с най-голям материален интерес.

  

  От иска на APIA, с който Биволъ разполага, става ясно, че има решение на съда в Букурещ, което заплашва банката с блокиране на сметките й, ако тя откаже да плати 22 милиона евро. Искането за екзекватура идва в СГС. Там Богдана Желявска някак си е успяла да го разпредели на себе си, а впоследствие и да го реши в полза на „пибаджиите“.

  Това разбира се не е единственото дело в СГС, което е свързано с материалните интереси на ПИБаджии и на „всичко живо“. Именно тук се крие обяснението за безпокойството на маститите банкери и готовността им да „спасяват редник Янева“ чрез посредника Мондешки, който трябва да каже „на кого трябва да се плаща и какво трябва да се плаща“.

  Престъпление с 2 страни, свързано с търговия с влияние?

  От разговора излиза черно на бяло, че ПИБаджии са се готвели да подкупват властта. Може би дори с държавни пари, защото към този момент милиардният заем към бюджета за спасяването на банката още не беше върнат. Според НК, подкупът и дори намерението за него е углавно престъпление и би трябвало веднага прокуратурата да се самосезира и да образува производство по данните от записите, изнесени в Биволъ! Нервният смях на участниците в разговора е защото всички те са юристи и прекрасно си дават сметка за какво разговарят и колко години затвор предопределят евентуалните им дори и вербални хипотези. Янева още в момента на произнасянето на фразата: “Да ходят при Бойко и да ги дадат”, вече е попаднала в състава на “Раздел IV” от НК!

  Практиката да се купуват магистрати е свързана и с такава да се купуват и медии със скъпи рекламни карета и платени промоционални кампании по вестници с многомилионни заеми, заедно с агресивни реклами във всички национални телевизии.

  Засега не се знае, кои са “всички останали” според Мондешки, но може да се допусне, че това са субекти и структури, свързани с банката, от една страна, и лично с Владимира Янева, от друга, защото тя явно си ги знае. Имайки предвид общата тревога и заинтересованости, особено от “разпределението на делата”, една обективна проверка лесно може да установи приекипните играчи във фондонабирането за спасителната операция.

  Разговорът:

  Мондешки: С ПИБаджиите говорих и с всички останали щото всички са притеснени много за тебе. Казаха давайте, казвай какви пари да съберем, някакъв фонд, за да те спасяваме.

  Янева: А-ха-ха-ха-ха (смее се гръмогласно)

  Мондешки: А-ха-ха. Всички са готови фонд за спасение, вика, знаеш ли на кого трябва да се плаща и какво трябва да се плаща.

  Янева: Да ходят при Бойко да ги дадат.

  Мондешки: Давай, всички са готови да дават пари.

  Янева: Да ходят при Бойко и да ги носят (смее се).

  Мондешки: Сутринта съм ги прогонил всичките. ПИБ, всичко живо чака.

  Янева: смее се

  Мондешки: Много са притеснени.

  Янева: Еми, знаеш ли какъв батак ще стане.

  Мондешки: Ама не, готови са да помагат.

  Янева: Ти гледай ся какво правят. Министърът внася едновременно с това на Сотир, министърът внася дисциплинарка срещу мене и Бони. Срещу мен за СРС-та, срещу Бони за…

  Мондешки: Разпределението…

  Янева: За разпределението на делата. И сега, след мене, ако мене ме отстранят, най-старша е Бони. И трябва да поеме тя съда. Обаче те ще искат да я уволнят нея или да я отстранят за шест месеца, и тогава следващият по старшинство е Ники Димов.

  .

  Запис на разговора може да се чуе в сайта на Биволъ. 

  .

• The Guardian: Бързото решение за ООН бе особен удар за Кристалина Георгиева

  Съветът за сигурност на Европа взе неочаквано бързо решение и избра португалския министър-председател Антониу Гутериш да наследи поста на Бан Ки Мун от началото на следващата година, пише „Гардиън“.

  

  В рядка проява на единство, всички 15 посланици на Съвета се спряха върху кандидатурата на Гутериш, който ръководи Върховния комисариат на ООН за бежанците от десетилетие, и обявиха, че ще потвърдят избора си по време на официалното гласуване в четвъртък. Светкавичният край на борбата за главния пост в ООН беше изненада за всички. Много от анализаторите очакваха избирателния процес да се проточи чак до края на октомври, тъй като всяка една от големите сили се бореше да промотира собствените си фаворити. Някои дори смятаха, че Русия, която в момента е начело на Съвета за сигурност, ще блокира Гутериш заради желанието си постът да бъде зает от представител на Източна Европа.

  „Смятам, че в края на краищата Русия искаше решението да бъде взето по време на тяхното председателство и да обедини всички членове на Съвета във време, когато цари разделение по всички останали въпроси“, изрази мнението си дипломат на Съвета.

  Победата на Гутериш беше безапелационна. Той спечели 13 гласа в своя подкрепа и 2 „въздържали се“, без никой да гласува против него. Кандидатът на второ място – словакът Мирослав Лайчак имаше 7 гласа в своя полза и 6 против, от които два от имащите право на вето страни.

  Като ръководител на Върховния комисариат на ООН за бежанците, Гутериш постоянно апелираше за действия от страна на международното общество за справяне с най-голямата мигрантска криза от Втората световна война досега и обеща да продължи да бъди говорител на онеправданите дори след като заеме поста на генерален секретар.

  „Аз съм изцяло отдаден на мисията заради нещата, които почувствах за 10 години като глава на ВКООНБ“, каза той по време на дебат между кандидатите, организиран от в. „Гардиан“ това лято. „Дори не можете да си представите какво е да наблюдаваш подобни невъобразими нива на страдание.“

  Обещанието му да продължи да бъде активист в хуманитарни каузи също прави победата на Гутериш изненадваща, особено след като Китай и Русия бяха крайно резервирани към отявлените активисти, заемащи високи постове в ООН. Също така през тази година имаше всеобщо намерение за генерален секретар да бъде избрана жена за първи път в 71-годишната история на организацията.

  „Мисля, че е отличен избор“, каза Майкъл Дойл, бивш помощник-генерален секретар на ООН и настоящ професор в Колумбийския университет. „В момента имаме човек с огромен талант и опит в политиката, като министър-председател на държавата си; той е силен във воденето на многостранен диалог, като ръководител на ВКБООН във време на множество предизвикателства, а умението му да комуникира с хората е вдъхновяващо“.

  Ричард Гоуан, експерт по въпросите на ООН към Европейския съвет по външна политика, споделя обаче и опасенията си: „Големият въпрос е дали Гутериш е трябвало да предложи на Русия и Китай големи отстъпки, като високи политически или мироопазващи постове в централата на ООН, за да му позволят да спечели. Това може да не стане ясно за няколко седмици или месеци“.

  В крайното гласуване, най-високо класираната жена кандидат, генералният директор на ЮНЕСКО, Ирина Бокова, завърши четвърта.

  Бързият край на надпреварата беше особен удар за вицепрезидента на ЕК Кристалина Георгиева, която направи късно влизане в борбата за поста. Нейната кандидатура продължи само няколко дни и осем от членовете на Съвета гласуваха против нея, включително две от страните, притежаващи право на вето, отбелязва „Гардиан“. / „Сега“ /

  .

• Борис III влязъл в контакт със САЩ в опит да откъсне България от Оста

  Издание събира над 800 страници с документи за „Плана за откъснане на България от Оста“

  Интервюта на Ирина Недева с Лъчезар Тошев и д-р Нора Димитрова, БНР

  

  Неосъщественият неутрален блок – 800 страници документи за „Плана за откъсване на България от Оста“, които са били секретни до 70-те години на ХХ век днес за първи път се публикуват събрани на английски по идея на Лъчезар Тошев в издание на Американския научен център в София. 

  Тошев e бил в народен представител в шест състава на Народното събрание, член на Екогласност и СДС от основаването им още от 1989 г., дългогодишен представител и почетен член на ПАСЕ. За предаването „Хоризонт до обед“ той сподели, че идеята България да излезе от оста „Рим – Берлин – Токио“ е съществувала още през 1943 г., когато цар Борис е влязъл в контакт със САЩ преди подписването на Тристранния пакт.

  Ние бяхме чували такива слухове от някои от дипломатите във Външно министерство. Евгени Силянов например, през годините, в началото на 90-те години споменаваше за тези контакти, които е извършвал Мильо Милев, а не лично Кьосе Иванов, и започнах да търся архива на Мильо Милев. Той и досега не е намерен, но тогава ми хрумна идеята, че може би в американския архив – от другата страна на тези контакти, има нещо запазено. Така случаят ме срещна, чак през 2008 година, с професор Кевин Кинтън и доктор Нора Димитрова, с които ме свърза Филип Димитров по друг въпрос – за жертвите на комунизма в България. Те се занимават с археология, това не е тяхна специалност, но успяха да бъдат запалени от тази идея и ми помогнаха да се намери този архив в американските архиви за война.

  Планът е бил доста подробен, но не е можел да се реализира след смъртта на цар Борис, тъй като той е „държал всички юзди на външната политика“, посочи изследователят.

  Лингвистът, епиграф и археолог д-р Нора Димитрова, която работи Вашингтон, обясни, че документите са били намерени бързо, но в лошо състояние:

  За първи път чухме за тези документи от господин Тошев. Тогава мислехме, че са много по-малко и намерихме десетина документа, като отидохме до националните архиви на САЩ и поискахме копия от името на  нашата институция – Фондация „Американски научен център“ в София. След това видяхме, че в тези първоначални извори са цитирани още извори, които доведоха до още библиография, още справки. Особено ценна беше книгата на Майкъл Бол за Студената война на Балканите. Тя ни даде достъп до други заглавия и така се събра този огромен масив от близо 800 страници, които са били секретни до към 80-те години, но сега са напълно достъпни и просто човек трябва да знае кои документи да поръча и да получи копия, както ние направихме. Получихме ксероксни копия от документите, но много от тях са били писани на машина с по избледняло мастило и беше изключително трудна задача да се обработят и да се запишат, затова потърсихме помощта на един американски военен историк.

  Премиерата на изданието ще бъде под егидата на президента Плевнелиев. Ще присъстват студенти от САЩ, историци и представители на обществеността. Входът е свободен и всички са поканени.

  Записи на интервютата на Ирина Недева с Лъчезар Тошев и д-р Нора Димитрова могат да бъдат чути в сайта на БНР.

  .

• Как да променим света: 10-те правила на Махатма Ганди

  

  Мохандас Карамчанд Ганди, познат като Махатма Ганди, е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в Индия. Освен „Велика душа“, е наречен и „Баща на нацията“. Санскритският термин Махатма („Велика душа“) произлиза от индийската философска, религиозна и обществена традиция. Ганди получава международна известност със своята концепция за сатяграха („държане на истината“) и ненасилствени протести за постигане на политически цели. Със своя пример той вдъхновява други бележити политически лидери по света, като например Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела и Аун Сан Су Чи. Алберт Айнщайн казва за Махатма Ганди: „На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята“. Ганди е роден на 2 октомври през 1869 г. Умира на 30 януари 1948 г., когато е убит при поредно покушение срещу него. Днес се навършват 147 години от рождението му.

  .

  КАК ДА ПРОМЕНИМ СВЕТА: ДЕСЕТТЕ ПРАВИЛА НА МАХАТМА ГАНДИ 

  „Разликата между това, което правим и това, което бихме могли да направим, е достатъчна за решаването на повечето проблеми в света.“

  „Не бива да губите вярата си в човечеството. Човечеството е като океан: ако няколко капки от океана са мръсни, това не означава, че целия океан е замърсен.“

  „Ако нямах чувство за хумор отдавна щях да съм се самоубил.“

  „Любовта е най-мощната сила, която е присъща на света, и най-скромната, която човек може да си представи.“

  Махатма Ганди не се нуждае от дълго представяне. Всеки знае за човека, който поведе индийския народ към независимост от британската колониална власт през 1947 г. Затова нека да преминем директно към 10-те правила на Махатма Ганди за променяне на света.

  1. Промени себе си

  „Ти трябва да бъдеш промяната, която искаш да видиш в света!“

  „Нашето величие като човешки същества не е толкова във възможността да променяме света – това е мит на атомната ера – а е в това, че сме в състояние да променим самите себе си.“

  Ако промените себе си и вашия свят ще се промени. Променяйки начина си на мислене, ще промените и чувствата си, и действията си, и по този начин и света около вас ще стане по-различен. Не само защото вече ще имате нов поглед и ново отношение към случващото се около вас, но и защото вътрешната ви промяна ще ви позволи да действате по нови начини, за които дори не бихте си помислили, ако бяхте останали със стария си светоглед.

  Освен това има и друг проблем, ако тръгнете да променяте света без да сте променили първо себе си: когато постигнете това, за което сте се борили, вие ще се изправите лице в лице с вас самите. И ще видите във себе си същите стари недостатъци, които ни най-малко няма да са се променили и ще продължават да ви дърпат на долу – гнева, негативизма, самосъжалението и т.н.

  И така, при новата променена ситуация в света, вие няма да откриете това, на което сте се надявали, защото във вашият ум все още се спотаява старата ви негативна същност. И ако това продължава дълго без да го осъзнавате и да наблюдавате егото си, нещата могат да излязат извън контрол. Понеже егото ви обича да се дистанцира от нещата, да си търси противници и да създава разделение, то може да се опита да създаде още повече проблеми и конфликти – и в живота ви, и в света.

  2. Контролът е във вас

  „Никой не може да ме нарани без мое разрешение.“

  Как се чувствате и как реагирате на нещата зависи винаги само от вас. Понякога може да има „нормален“ или често срещан начин, по който да се реагира на различните неща. Но в крайна сметка това е всичко – само един начин. Вие можете да избирате какви да са вашите мисли, реакции и емоции на практика във всяка една ситуация. Не е необходимо да правите чудеса, да се престаравате или да реагирате негативно, поне не винаги и не на момента. Като започнете да осъзнавате, че никой освен вас не може да ви контролира как да се чувствате, вие ще започнете да прилагате този начин на мислене в ежедневието си и това постепенно ще ви стане навик. Навик, който ще става все по-силен и по-силен с течение на времето. Като осъзнаете това и го приложите, животът ви ще стане далеч по-лесен и по-приятен.

  3. Простете и забравете

  „Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния!“

  „Око за око и скоро целият свят ще ослепее.“

  Ако борите злото със злоба, едва ли ще успеете да помогнете на някого. Както беше казано и в предишната точка – винаги зависи от вас самите как да реагирате на нещата. Ако можете да възприемете такъв един възглед и да го приложите в живота си, ще бъдете много по-полезни и на себе си, и на другите. Ще осъзнаете колко е полезно човек да прости и да забрави. Струва ли си човек да си губи времето, като задълбава в негативните си спомени? Това ще ви донесе само още повече страдания, ще ви пречи да се съсредоточите върху настоящия момент и да действате сега!

  Ако не простите, вие позволявате на миналото и на другите хора да определят чувствата ви. Но чрез прошката вие се освобождавате от тези окови и можете изцяло да се фокусирате, примерно върху следващата точка:

  4. Действайте! Без действия няма да стигнете до никъде

  “Един грам практика струва повече от цял тон с проповеди.”

  Трудно ще промените каквото и да било, ако бездействате. И все пак, понякога е тежко и трудно да се действа, защото може да съществува вътрешна съпротива във вас самите. Лесно е човек само да проповядва, както казва Ганди, или пък до безкрайност да се посвети само на четене и учене и да се самозаблуждава, че по този начин много е напреднал с материала. Но това няма да доведе до почти никакви практически резултати в реалния живот.

  Така че, за да постигнете действително онова, което желаете, за да опознаете себе си и да разберете света, на вас ви трябва практика. Да, книгите могат да ви дадат някакви теоретични знания. Но за да можете да превърнете тези знания в осъзнаване и реални резултати, вие трябва да действате. А най-добрия начин на действие, ще разберете в следващата точка:

  5. Обърнете внимание на сегашния момент

  “Не искам да предвиждам бъдещето. Загрижен съм само за настоящето. Бог не ми е дал контрол върху следващия момент.”

  Най-добрия начин да се преодолее вътрешната съпротива, която често ни спира да предприемем действия, е да се съсредоточим, колкото е възможно повече, в настоящия момент и да го приемем. Защо? Защото, когато живеем в настоящия момент, не няма да се тревожим за следващия момент, който така или иначе не е под наш контрол. Неохотността да се предприемат действия се дължи или на негативните представи и очаквания, които имате за бъдещето, или на някакви спомени от миналото, за предишни ваши поражения и неуспехи. Но вашите постъпки губят от силата си заради тези неща, и затова е много по-лесно да се пристъпи към действие, ако се съсредоточите върху настоящия момент, а така и постъпките ви ще бъдат много по-успешни. Помнете, че това е въпрос на навик – да се съсредоточавате върху настоящия момент – и като всеки друг навик трябва сами да си го изградите и да го поддържате, така той ще става все по-силен с течение на времето.

  6. Всеки е човек

  “Аз съм обикновен човек, склонен към грешки, както всеки друг смъртен. В същото време признавам, че имам смирението да изповядам грешките си и да преразгледам постъпките си.”

  “Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силният може да прояви слабост, както и най-мъдрият може да сгреши.”

  Когато започнете да си създавате митове за другите хора – дори когато те са действително изключителни личности и са направили велики дела – вие рискувате да загубите връзката си с тях. Може да започнете да си мислите, че никога не бихте могли да направите нещата, които тези хора са направили, защото те са толкова по-различни от вас. Затова е важно никога да не забравяте, че всички хора са човешки същества, независимо кои са те. Важно е да се помни, че всички ние сме хора и като хора е възможно да грешим. Ако причислявате този или онзи човек към някакви твърде високи или твърде ниски стандарти, това ще създаде само още повече неизбежни конфликти във вашия свят и ще ви изпълни с негативизъм.

  Също така е важно да се помни, че няма нужда да се самобичувате и самообвинявате, заради грешките, които сте направили. По-добре е да се поучите от нещата, които сте сбъркали и да промените каквото е нужно, а след това – вече по-умни и с нови сили – да опитате отново!

  7. Постоянствайте

  “Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш.”

  Бъдете постоянни. С течение на времето съпротивата срещу вас постепенно ще отслабва и в крайна сметка – ще изчезне. Същото се отнася и за вътрешната ви съпротива, назадничавите мисли и тенденциите да се самосаботирате, които се опитват да ви дърпат назад и да ви застопорят в „комфотната ви“ стара зона – те също ще отслабнат с течение на времето. Открийте кое е това, което истински желаете да направите, а след това намерете вътрешна мотивация, за да го правите, и го правете без да се отказвате.

  Една от причините за успеха на Ганди с неговият метод на мирна съпротива била, че той и съмишлениците му били упорити и просто не се отказвали.

  Успехът и победата рядко се случва да настъпят толкова бързо и лесно, както на нас ни се иска. Една от причините хората да не постигнат това, към което се стремят, е, че просто те се отказват твърде бързо. Мислят си, че това което искат ще им отнеме известно време, но постигането на целите понякога отнема много по-дълго време от предвиденото. Това погрешно схващане донякъде се дължи и на съвременния свят, в който живеем – свят, където постоянно се рекламират „вълшебни“ хапчета и методи, чрез които ще свалим сумайти килограми, или ще спечелим купища пари „само за 30 дни“.

  8. Виждайте доброто в хората и им помагайте

  “Аз виждам само добрите качества у хората. Тъй като самият аз не съм безупречен, не бих си позволил да изпитвам недостатъците на другите.”

  “Човек е толкова велик, колкото е работил за добруването на своя ближен.”

  “Предполагам, че някога лидерството е означавало мускули, но днес то означава да можеш да се разбираш с хората.”

  Винаги има много добри неща в всеки един човек, а също и неща, които може да не са чак толкова добри. Но вие можете да избирате върху какво да се фокусирате и правилният избор е да се фокусирате върху доброто в хората, ако искате да се подобрят нещата. Така животът ви ще стане по-лек, защото вашият свят ще бъде по-приятно място, а отношенията ви с хората ще бъдат по-позитивни.

  Освен това, когато се съсредоточите върху доброто в хората, ще ви бъде по-лесно да намерите мотивация, за да им служите и да им помагате. А като служите на хората и ги уважавате, това помага не само на тях и не само техният живот става по-добър. С течение на времето всичко се връща, а хората, на които вие сте помогнали, може да пожелаят също да помагат на други хора. По този начин, всички вие заедно създавате една възходяща спирала от положителни промени, която все повече се разраства и става по-силна. Като подобрявате социалните си умения, вие можете да станете по-влиятелна личност и още повече да заздравите тази възходяща спирала, която води всички ни заедно към по-добро.

  9. Бъдете на мястото си, бъдете автентични, бъдете истинската си същност

  “Щастието е тогава, когато това, което мислиш, това, което казваш, и това, което правиш, са в хармония.”

  “Винаги се стремете към пълна хармония на мисли, думи и действия. Винаги се стремете към изчистване на мислите си и всичко останало ще бъде наред.”

  Един от най-добрите начини за подобряване на социалните умения е човек да си тежи на мястото и да бъде автентичен в комуникациите си. Изглежда хората действително оценяват и харесват неподправеното поведение. Толкова много вътрешна радост има в това да ви оценяват заради вашите собствени мисли, думи и действия. Това ви кара да се чувствате силни и доволни, да се чувствате добре в собствената си кожа.

  Когато думите и мислите ви са подредени, това си проличава и във вашите комуникации. Защото има тоналност на гласа и език на тялото (по важност те понякога представляват повече от 90% от разговора), които са свързани с вашите думи. Понякога тези странични и дори подсъзнателни впечатления дават най-ясните насоки на хората, които ви слушат. Лесно се различава дали общувате без несъответствия и смесени послания и дали сте „фалшиви“.

  Освен това, ако действията ви не съответстват на това, което говорите, това ще увреди не само собствената ви представа за нещата, на които сте способни, но ще унищожи и вярата на другите във вас.

  10. Продължавайте да растете и да се развивате

  “Постоянното развитие е природен закон и този, който постоянно се опитва да поддържа своите догми, за да изглежда последователен, изпада в затруднено положение.”

  Винаги трябва да се стремите да подобрявате своите умения, да облагородявате своите навици и да преценявате отново старите си преценки. По този начин все по-добре ще разбирате самите себе си и света.

  Вероятно понякога някой може да реши, че сте непоследователни и че не знаете какво вършите и защо го вършите. Понякога може да ви е трудно да постъпвате съответстващо и да общувате неподправено. Но това е в реда на нещата, защото в противен случай, според Ганди, вие ще се окажете в някаква фалшива и изкуствена позиция. Ще се окажете в ситуация, където ще трябва изкуствено да се придържате към старото си мнение и да действате съответно на него, само и само за да изглеждате „последователни“ в очите на другите, докато дълбоко в себе си ще осъзнавате, че всъщност грешите. Това не е най-приятната ситуация, в която може да се окаже човек. Много по-добре е да се избере пътят на развитие, защото докато растете и се променяте към по-добро, ще сте далеч по-щастливи.

   

  Henrik Edberg, Dailygood.org

  Източник на текста на български: Dobritenovini.blogspot.bg

  .

• Цецка Цачева е кандидатът на ГЕРБ за президент

  

  Кандидатите за президент и вицепрезидент на ГЕРБ за тазгодишните избори са досегашният председател на Народното събрание Цецка Цачева и вицеадмирал Пламен Манушев. Трябва да има една майка тази нация – с това мото Бойко Борисов издигна Цачева за кандидат за президент на ГЕРБ. Освен това тя била юрист и щяла да общува най-добре с Конституционния съд.

  Цветанов знаеше, че ще говоря 3-4 часа и затова ми е сложил стола – ще си съкратя обаче словото. Това бяха първите думи на Борисов в речта му по обявяване на кандидатите. Премиерът си призна, че и неговата кандидатура за президент е била обмисляна, но ако се бил кандидатирал, е щяло да бъде „дезертьорство“, макар че в личен план това вероятно било по-добре за него. Президентските избори са вот на недоверие за нас, подчерта Борисов, който добави, че след него идвала Йорданка Фандъкова, от която всички се страхували. За Бойко Борисов обаче Фандъкова „му е по-важна“ в София. Липсата на Томислав Дончев пък щяла да се отрази тежко в областта на енергетиката и еврофондовете.

  „Митко Николов… трепериш ли?“. Така Борисов продължи с изброяването на фаворитите за кандидат за президент на ГЕРБ. И продължи – ако Димитър Николов стане кандидат, щяло да има избори в Бургас, а там имало „ограда да се прави“. Той изрази съжаление как се „създава вакуум“, защото се налага на Цецка Цачева и Пламен Манушев да се състезават за президент и вицепрезидент на България. Борисов не пропусна да подчертае, как кандидатът на БСП не бил техен, а на Инициативен комитет. Считам, че като системна партия БСП трябваше да извади свой партиен кандидат, подчерта Борисов. /Actualno.com/

  .

• Четвърт век списание „Хемус“

  Светла Кьосева, в. „Култура“

  .

  

  Списание „Хемус” е едно от многото списания, които излизат в Унгария, в България, по света. Едно от многобройните усилия на една малка общност да даде знание на света за себе си, на опитите й да проумее себе си и заобикалящия я свят, да стане част от него, да поеме света в себе си.

  В такива моменти като че ли е обичайно да се говори за уникалността на изданието. И все пак, на мен ми се ще да кажа колко ежедневно и естествено е то за нас. За мен списание „Хемус” са хората, които го правят и четат, многобройните срещи с писатели, преводачи, художници, фотографи, учени, консултанти, читатели, всеки от които ми е дал нещо, накарал ме е да се замисля, да видя света по нов начин, от друга гледна точка. Кръгът на „Хемус” е много малък – ако се вземат неколцината души от редакцията, и много голям – ако се имат предвид хората, до които достига. В епохата на интернет възможностите наистина са необозрими, на няколко пъти имах възможността искрено да се изненадам как текстове и илюстрации от страниците на „Хемус” преброждат света за дни. През изминалите години ни сътрудничиха много хора – писатели и поети, преводачи, филолози, етнолози, социолози, учени от различни сфери на знанието, българи и унгарци, българи от Унгария, от България, живеещи в различни краища на света – не бих могла да изброя всички. Те са нашето богатство – нашата малка и твърде голяма общност.

  Преди време, ровейки се из интернет, открих издание със същото име, двуезично – румънско-албанско списание „Хемус“, за култура и традиция. Дори и в това не сме единствени. Но това не само не ме разочарова, а ме подкрепи в убеждението, че силата не винаги е в уникалността, по-често тя е резултат от вписването в даден културен кръг, заживяването като част от голяма културна общност. За мен по-важното е да пречупим съществуващите, вечните неща през собствения си поглед и така да ги покажем на света.

  

  Светът на всеки човек е уникален, животът на всяка общност е неповторим. И списание „Хемус”, както десетки други издания, се опитва да долови тази неповторимост и да я предаде на съвременниците си и на поколенията. След 25 години ми се струва, че много по-ценно за списанието е онова, което го свързва и го прави подобно на неговите събратя, а не което го дели от тях. Списанието мина през различни периоди, в които акцентите са били нюансирани по различен начин. Днес най-съществено ми се струва усилието изданието да пулсира с ритъма на заобикалящите ни събития в общността, в България и в Унгария, в Европа. В усилията си да намери брод между двата народа, списание „Хемус” тъче тънки нишки (защото пътищата на единението вървят не само по големите магистрали и по скъпоструващи бетонни мостове). Именно тези тънки нишки, сътворени с обич и грижа, ние старателно усукваме, за да се превърнат в здрави гайтани. Гайтанът е елемент в украсата на българското традиционно облекло, проста усукана нишка, черна или бяла, която с изключителната си простота очертава класическата чистота и изисканост в ежедневието на българина. Бих искала това да излъчва и нашето списание.

  За отварянето на списание „Хемус” към една по-широка общественост особено значение имаха начинания, като „Българският кондуктор“, който привлече български и унгарски писатели да създадат текстове по едноименната новела на Дежьо Костолани, или съвместната работа с Малко театро за подбор и превод на унгарски поетеси на български език, в резултат на която се появи постановката „Вавилон 2005“. От 2007 насам под егидата на списание „Хемус“ се организира представянето на български писатели на фестивала на дебютните романисти – една от най-важните прояви по време на ежегодния Панаир на книгата в Будапеща. Гости на фестивала са били Теодора Димова, Иванка Могилска, Евгения Иванова, Иван Димитров, Захари Карабашлиев, Радостина Ангелова, Милен Русков, Весела Ляхова, Росен Карамфилов, Велина Минкова. На страниците на списание „Хемус” през изминалите 25 години е натрупано необятно двуезично богатство.

  

  Така списание „Хемус” е не само клуб на пишещите и четящи хора, а и на всички онези, които се докосват до него чрез различните видове въздействие. Това се отнася до всичките ни културни институции, които съществуват в симбиоза, и роденото от това сътрудничество ни докосва с многообразния език на различните изкуства. Тези творчески работилници са особено важни за всяка общност. Всеки елемент на културата е важен компонент на списанието – музиката и танцът, традицията и вярата, живото слово и духът на общността. Писаното слово регистрира тези явления и ги издига в друго измерение. Така те стават достояние не само на момента, не само на отделния човек или група хора. Чрез писаното слово човек е съпричастен на събития, чувства, преживявания, станали далече от него във времето или пространството. Горда съм, че българската общност в Унгария вече четвърт век поддържа тази форма на общуване и на културна зрялост, която вече е неделима част не само от нейното минало и настояще, но и нейно бъдеще.

  .

• Правителството издигна Кристалина Георгиева за генсек на ООН

  

  Трябва да благодарим за представянето до момента на нашия кандидат, но трябва да подходим отговорно, да вземем решение за прехвърляне на подкрепата на българското правителство към г-жа Кристалина Георгиева. Това каза министърът на външните работи Даниел Митов в началото на днешното заседание на правителството, предаде репортер на БГНЕС.

  БГНЕС припомня, че премиерът Бойко Борисов на 13 септември заяви, че ще се обмисли за смяната на кандидатурата ни за генерален секретар на ООН, ако след 26 септември Ирина Бокова не е първа или втора. „Ако след 26-и Бокова не е първа или втора, тогава ще преценим всички заедно какво да направим“ – заяви Борисов. Ирина Бокова, която в момента оглавява ЮНЕСКО, беше издигната на 11 февруари 2016 г. за поста генерален секретар на ООН от постоянното представителство на България в ООН.

  Кристалина Георгиева пък, която беше в Ню Йорк по време на срещата на световните лидери на Генералната асамблея на ООН, отхвърли съобщенията, че други източноевропейски държави може да издигнат нейната кандидатура. „Не търся подкрепата и не желая да бъда номинирана от друга държава, защото това е моята страна, аз я обичам“ – заяви тогава Георгиева.

  Днес пред министрите Митов мотивира проекта за решение с „проведените вече поредни индикативни гласувания в рамките на ООН, класиращи и даващи някаква представа за шансовете на отделните кандидати, които в момента се състезават за поста генерален секретар на ООН”. „Виждаме ясно каква е тенденцията. За съжаление досегашната ни номинация върви с негативна тенденция 3-та, 5-а, 6-а и след проведени разговори, консултации, става ясно, че българското правителство трябва да подходи отговoрно да даде шанс на кандидат, който по наша оценка след проведени разговори и консултации, има сериозни шансове да даде повече сила на източноевропейската група да имат своя генерален секретар на ООН. Ротационният принцип е изключително важен и ние държим на него. Ще търсим подкрепа от източноевропейската група колкото може по-голяма” – заявява външният министър.

  „Положихме огромни усилия. Не само ние, президентската институция, външно министерство. Това е една изключително сложна процедура. Действително и г-жа Бокова положи много усилия. Аз дадох пример когато Румяна Желева като външен министър кандидатства за еврокомисар и още на първото негативно представяне я оттеглихме. Дадохме миналия път последен шанс да видим още веднъж какви ще са резултатите от последното гласуване на 26-и. Резултатът е с едно място надолу и изпреварват вече доста страни включително и жени, тъй като в тези негласни договорки, които има там, е хубаво да е жена от Източна Европа. Считаме, че това ще е по-успешна кандидатура“ – казва премиерът Бойко Борисов. Той добави: „пожелаваме успех и на г-жа Бокова и на г-жа Георгиева”. В заключение се обърна към министрите, за да ги предупреди „гответе се за тежки компроматни войни срещу нас“.

  Източник:  БГНЕС

  .

• <<
• 1
...
• 44
• 45
• 46
• 47
• 48
• 49
• 50
• 51
• 52
• 53
• 54
...
• 415
• >>