Всички авторски страници

Авторски

• Янева: „Службите не са на Бойко. На Делян са.“

  Материал на Биволъ

  

  Година и половина след протестите срещу назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и три месеца след сформирането на „реформаторско“ правителство с премиер Бойко Борисов, службите са на някой си „Делян“. Не само на ДПС, както беше известно от предишен запис, а на самия „Делян“.

  Това казва Янева на въпроса на Ченалова чии хора са шефовете на службите. Също така се разбира, че Янева е разговаряла с „Делян“ преди да бъде „опраскана“. „Делян“ пък говорил с „Бойко“ и със „Сотир“. Той обаче не съветвал Янева да ходи да говори с „Бойко“, защото срещата можела само да донесе някакъв проблем.

  В разговора участва и адвокат Мондешки, който заявява, че „Бойко“ никога не казва истината – „днеска ти казва тва и след малко ти казва обратното“. „Така е“ – съгласява се Янева, която много добре познава „Бойко“, при това лично, играла е при него карти и той й е дишал във врата.

  „Яневагейт“ проби и в предизборната кампания

  След първоначалното стъписване, от вчера „Яневагейт“ навлезе и в публичното говорене на кандидат-президентите. Първият, който подкани главният прокурор да се заеме с разследване на изнесените факти, беше Трайчо Трайков. Той акцентира на записа, от който се разбира, че информация от ДАНС тече към адв. Мондешки, и определи ситуацията като заплаха за националната сигурност. Днес по време на телевизионен дебат между Трайков и Ивайло Калфин по Нова Телевизия и двамата се обявиха за разследване на „Яневагейт“.

  „Няма как като член на ВСС да не попитам защо няма проверки по „Яневагейт”. – заяви в интервю по бТВ председателят на ВКС Лозан Панов. „Има нови записи, в които излизат още нови имена. Експертизата казва, че това са гласовете на Янева и Ченалова.“ – обяви той.

  Вероятно става дума за експертизата, която беше изготвена от прокуратурата, но нейното съдържание остана тайно, както и името на експерта. Единствената информация, която излезе в публичното пространство, беше, че записите били „манипулирани“. Независима експертиза на един от записите, поръчана от Биволъ на авторитетната лаборатория „Акустек“, доказа, че в него няма монтажи, добавяно или отнето съдържание.

  Чуйте звуковия файл в сайта на Биволъ.

  Транскрипция:

  Ченалова: Е, той не може да ти каже – Недей да ходиш.

  Янева: Е да де, ама той много добре знае, че ние се познаваме лично и то много добре. И ако отида да го попитам кво става? И той каже: Аз нямам пръст, тва е само главният прокурор.

  (казаното дотук е известно от по-рано публикуван запис – б.ред)

  Мондешки: Да, ама той всеки знае, че Бойко никога не казва истината. Той днеска ти казва тва и след малко ти казва обратното.

  Янева: Да, тва е така. Тва е така… Тва е така.

  Ченалова: Ми ти ще отидеш, той ще ти каже: Няма нищо такова. И кво, ти ще му повярваш? Главният ще каже: Той те е излъгал. Никога няма да си признае. Не знам, тва мен ме смущава. Трябваше… Разбираш ли, неестествено.

  Янева: Не, той Делян не ме съветва да правя среща с Бойко. Аз говорих с него.

  Мондешки: Тогава направи.

  Ченалова: А той говорил ли е с него?

  Мондешки: Тогава направи.

  Янева: Не ме съветва, каза ми недей да ходиш.

  Ченалова: Защо?

  Мондешки: Направи обратното.

  Янева: Еми по много причини, но в общи линии ми каза: Ти много добре си го познаваш какъв е и за какво става дума, тая среща ще ти донесе само някакъв проблем и така нататъка, няма смисъл.

  Ченалова: А той говорил ли е с него?

  Янева: Каза, че е говорил с Бойко и със Сотир. Каза: „Аз направих всичко възможно, което можах да направя“. Само че нали се сещаш, те шефовете на службите са негови хора. Аз съм сигурна, че Бойко, те са му скочили…

  Ченалова: На кого са, на Бойко?

  Янева: Не, на Делян. Аз съм сигурна, че ДПС са поставили условие на Бойко, че ако пипне шефовете на службите – ще му скочат.

  Ченалова: Е да, той за тва…

  (казаното оттук нататък е известно от предишен запис – б.ред.)

  Янева: Службите са си на ДПС. И тва им е последнатааа…

  Ченалова: Последния бастион, да.

  Янева: Да. И ако ги пипнат, реално, скачат на ДПС.

  .

• Спешен ремонт на Изборния кодекс

  

  12 законопроекта за промяна на Изборния кодекс влизат спешно за разглеждане в парламента. Водещият сред тях е този, за която в понеделник след среща с премиера Бойко Борисов беше постигнат компромис между ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, съобщава Би Ти Ви.

  Той предвижда вотът „Не подкрепям никого“ да се брои на президентски и кметски избори, но не и на парламентарни, за да не вдига бариерата за влизане в Народното събрание и малките партии да се окажат извън парламента. Другата важна промяна е падането на тавана от 35 секции за българите, които живеят в страните от Европейския съюз.

  Промените се готвят едва 3 седмици преди изборите. Днес те ще бъдат обсъдени от депутатите от Правната комисия преди да бъдат гласувани в пленарна зала. /„Сега“/

  .

• Една забравена война с Гърция (Петричкият инцидент)

  През 1925 г. България води най-малко споменаваната война в новата си история

  През есента на 1925 г. България е въвлечена в най-странната и същевременно най-неизвестната война, която е водила в новата си история. В учебниците по история и днес тя е подмината с няколко изречения под името „Петрички инцидент”.

  

  Събитията се развиват между 19 и 28 октомври 1925 г. и тръгват от един граничен инцидент.

  След края на Първата световна война България е наказана жестоко от победителите (Антантата). С Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. на България са отнети Македония, Беломорието, Западните покрайнини и Южна Добруджа. България няма право да има авиация, флот и артилерия, а армията ни не може да надвишава 33 хил. войници, в това число с пограничната стража.

  Най-облагодетелствана за сметка на България от Ньойския договор е Гърция. Освен Егейска Македония, населена предимно с българско население, тя получава и българските територии в Западна Тракия, които тогава са единственият ни излаз на Бяло море.

  Гръцките политици обаче мечтаят да възстановят Византия и след поражението от Турция през 1922 г. те търсят реванш срещу някой друг. Погледите им са насочени срещу обезоръжената и почти беззащитна България, която по това време се намира и в международна изолация.

  Претенциите на Гърция се простират от Петрич и Неврокоп (Гоце Делчев) до Пловдив и Южното Черноморие. Тя струпва войски по българската граница и чака удобен повод…

  Поводът Гърция да нападне България е намерен при един инцидент на 19 октомври 1925 г. В местността Демир капия на наша територия български граничари копаят кладенец. Към 14:30 ч. гръцки патрул навлиза в българска територия и ги обвинява, че копаят окопи. Пререканието преминава в престрелка, при която един гръцки войник е убит, а един гръцки офицер е тежко ранен.

  Българското правителство настоява да бъде образувана българо-гръцка комисия, която да разследва инцидента, както е според изискванията на Обществото на народите (ОН), предшественика на днешната ООН. В Атина обаче не желаят международна комисия. Необходимият им повод е намерен.

  Гръцкият министър-председател ген. Пангалос заповядва на войските от Трети армейски корпус, с численост около 100 хил. души, да навлязат в България и да окупират Петрич, а Четвърти армейски корпус да се насочи от Драма и Кавала към гр. Неврокоп.

  В този участък от границата Българската армия разполага само с 300 войници от пограничната стража. Те поемат върху себе си първата атака призори на 22 октомври.

  България е изненадана, а и няма необходимите военни сили да се противопостави. По заповед на военния министър ген. Иван Вълков към границата се отправят подкрепления, състоящи се от 9 роти с 18 картечници и 12 оръдия с обща численост около 1 000 войници.

  Силите са крайно неравни – срещу 100-хилядна гръцка армия застават общо 1 300 български войници без тежко въоръжение. В първите часове на войната българските сили отстъпват, а гърците превземат селата Кулата, Марино поле, Долно Спанчево, Чучулигово, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Марикостиново, Тополница, Петрово и Дрангово.

  Гръцкото настъпление се забавя, защото гръцките войници се впускат в грабежи на покъщнина и добитък по българските села. В това време българските сили се окопават около Рупите и гара Ген. Тодоров.

  Правителството изпраща зов за помощ до секретариата на ОН в Женева и разпорежда на българските войскови части да се въздържат от военни действия. Непосредствената цел на гръцката армия е да превземе гр. Петрич и оттам да си отвори пътя по долината на р. Струма.

  Освен с малобройната българска войска обаче гръцката армия се сблъсква с една добре организирана сила в този район – четите на ВМРО. След края на Първата световна война ВМРО възстановява своята революционна дейност и изгражда на територията на Пиринска Македония много стройна военна организация.

  Към 22 октомври, в момента на гръцкото нахлуване, ВМРО е събрала за отбраната на Петрич около 4 500 четници, разделени в пет отряда, които заемат позиции около града.

  Най-ожесточени са сраженията на 22 и 23 октомври, когато гръцките войски от юг и от запад започват настъпление, подкрепено с артилерия и авиация. Гръцката армия открива силен оръдеен огън по гарите Петрич и Марино поле. И все пак в сраженията през тези два дни гръцкото настъпление е спряно от четите на ВМРО.

  На 25 октомври гръцката армия предприема ново настъпление срещу Петрич и отново е отблъсната. Гръцкото настъпление спира. В следващите дни на някои участъци на фронта гърците са разбити и минават в отстъпление. При това цял един гръцки полк, отделил се от основните сили, е обкръжен и напълно унищожен от дейците на ВМРО.

  На 27 октомври ОН разпорежда на Гърция незабавно да прекрати военните действия срещу България и изпраща към района военни представители на Англия, Италия и Франция.

  На 28 октомври гръцкото правителство издава заповед за изтегляне на своите войски от българска територия. Гръцката армия се изтегля безславно, понесла поражение не от редовна войска, а от мобилизирани чети на ВМРО, селяни и доброволци.

  На 29 октомври Съветът на ОН назначава специална анкетна комисия да разследва конфликта. Анкетната комисия констатира, че са опожарени 12 български села, 15 000 бежанци са напуснали родните си места, а цивилните жертви от Петрич и околните села са около 40 души.

  На основата на доклада на комисията Общото събрание на ОН осъжда Гърция като агресор и отрежда да бъдат заплатени на България репарации в размер на 30 млн. лв.

  Така приключва необявената 10-дневна война между Гърция и България и за пръв и последен път едно решение на ОН е изпълнено и влиза в сила. В тези събития България показва, че макар и разоръжена и без армия, има народ, който е сплотен и готов да спре всеки агресор.

  Няколко месеца по-късно гръцкият министър-председател ген. Пангалос е свален от власт и съден за позора, който е донесъл на Гърция.

  Местните хора днес си спомнят, че с част от репарациите – 1 200 000лв., се обезщетяват засегнатите от военните действия жители на района и защитниците на Петрич, но родолюбивите петричани се отказват от обезщетението и със средствата започват строеж на училище. Парите, обаче са недостатъчни за завършването на започнатия строеж и петричани се самооблагат, за да довършат сградата.

  Източник: iNews.bg

• ГЕРБ внесе промени в ИК. Ограничениeто за секциите извън ЕС остава

  ПГ на ГЕРБ внесе промени в Изборния кодекс

  

  „Предложихме да отпадне ограничението за 35 секции, но само за държави-членове на ЕС“, заяви Данаил Кирилов от ГЕРБ.

  Внесени са още две предложения – в една секция да може да се поставя повече от една урна за гласуване и гласуването „Не подкрепям никого“ да бъде броено като действителен глас за всички видове избори.

  Смятаме, че с възможността в секциите да има повече от една изборна урна силно се снижава възможността да има затруднения по скоростта на гласоподаване, поясни Кирилов.

  Ако в Турция има някакво ограничение в секциите, то е минимално и е било чисто организационно, т.е. там са постъпили заявления за около 40 секции, като част от тях не са отговаряли на изискванията, подчерта Кирилов. Той подчерта, че в други страни извън ЕС няма заявки за повече от 35 секции.

  За хипотетична ситуация, при която броят на гласувалите с отбелязване на квадратчето „Не подкрепям никого” събере максимален брой, по-висок от гласовете за първите двама кандидати за президент, то управляващите от ГЕРБ ще се съобразят с отрицателния вот и с нагласите на хората, обясни Кирилов. /„Сега“/

  .

• Нова учебна година в Българското училище в Детройт

  Училищният звънец събра отново децата

  .

  Даниела Начева, BulgariansinDetroit.com

  

  Българското училище в Детройт отвори врати за шеста поредна година. Тук се учат повече от 60 деца от подготвителна група до 6-ти клас, а десет са в детската градина. За обучението се използват програмите на Министерството на образованието.

  Вълнение и радост имаше по лицата на децата, учителите и родителите. По традиция, с вкусна питка и здравец всички си пожелаха успешна учебна година и в двата филиала на училището. Вече в класните стаи, малчуганите бързаха да разкажат къде са били през лятото. Надеждата на родителите е, че децата ще знаят българския език,  макар и далеч от България.

  Учебниците за 2016/17 г. бяха докарани до САЩ от фирма „Малинчо“ и превозени от Чикаго до Детройт от Катя от фирма Nessie Foods напълно безплатно, за което искрено благодарим.

  Полезни сайтове за родители с деца в училище:

  Education Dashboard
  www.minigan.gov/midashboard

  Michigan e Library
  www.mel.org

  Michigan Kids!
  www.michigan.gov/kids

  Michigan School Information
  www.mischooldata.org

  Michigan Education Savings Plan
  www.misaves.com; 1-877-861-MESP

  OK2SAY (Student Safety Tip Line)
  www.michigan.gov/ok2say ; 1-855-565-2729
  www.mischooldata.org

  Може да видите как учениците от Мичиган са се представили на M-STEP за 2015-16 учебна година.

  .

• Мая Манолова ще сезира КС за избирателните секции в чужбина

  Тя ще настоява за произнасяне в „спешен порядък“

  

  „Утре ще сезирам Конституционния съд за избирателните секции в чужбина“. Това каза омбудсманът Мая Манолова във връзка с ограничаването на изборните права на българи в чужбина в предаването „Неделя 150” по БНР. „Направих всичко възможно, още докато въпросът за гласуването на българите в чужбина беше в законодателната си фаза, да настоявам парламента да вземе решения, с които да ги улесни да гласуват, а не да ги възпрепятства. Включително отправих конкретен законопроект, който бе внесен от депутати в пленарна зала, но не беше приет. Според този законопроект трябваше да отпадне таванът от 35 секции и да се върне старият режим, който допускаше автоматично откриване на секции там, където вече са гласували българи на предни избори – над 100 души.“

  Във връзка с това, че предишният изборен кодекс е бил неин, Манолова заяви: „Той имаше своите несъвършенства, даде своите проблеми на избори. Нормално е, когато се променят правилата, да се решат съществуващите проблеми. За съжаление последните поправки не решиха вече съществуващите, а създадоха нови проблеми”. „Един от тях е свързан с гласуването на сънародниците ни в чужбина. Създаде се един режим, в който различните алинеи, текстове взаимно си противоречат. Например ал. 2, че ЦИК е длъжна да образува секция, след като са подадени повече от 60 заявления за конкретно място и ал. 5, която слага таван на секциите в определена държава”, допълни тя.

  „ЦИК беше в трудна ситуация, но сега бе моментът да покаже, че е готов да изпълни функцията си като централна изборна администрация, а именно да улеснява гражданите да гласуват, а не допълнително да ги препятства”, поясни Манолова

  Във връзка със снощното решение на ЦИК за това, че ще бъдат открити 301 секции в 72 държави за президентските избори и референдума, омбудсманът коментира: „Решението е факт. ЦИК продължава като чели да се опитва да пречи, вместо да помага за лесното и честно участие на изборите в предстоящия вот. Това не е изолирано решение”. Този скандален текст следва да бъде преодолян дали чрез едно смело решение на ЦИК, което не се състоя, дали чрез законодателни промени, или конституционна жалба. Готова съм с текста на конституционната жалба още в началото на август. Ситуацията е взривоопасна. Има осезателен проблем с упражняването на избирателните права на сънародниците ни в чужбина.”, обясни тя.

  По думите й утре ще сезира Конституционния съд относно спорния текст от Изборния кодекс, който слага таван за разкриването на избирателни секции в чужбина.

  „Ще настоявам КС да се произнесе в спешен порядък по ал. 5, текста, който ограничава възможността за гласуване на българите зад граница” – уточни Манолова.

  Източник: в. „Сега“

  .

• Протест в София срещу ТТИП и СЕТА

  Днес в София ще се проведе протест срещу търговската сделка на ЕС със САЩ и Канада

  Материал на „Дневник“

  

  Група граждански организации и коалиции ще проведат протест в София днес срещу споразуменията за свободна търговия, които ЕС подготвя със САЩ (ТТИП) и Канада (СЕТА). Шествието е насрочено за 16 ч., ще започне от столичната градинка „Кристал“ и ще завърши пред Народното събрание. В цяла Европа и още няколко града в страната (Видин, Добрич и Варна) са организирани различни събития по същата тема, съобщават организаторите в писмо до медиите.

  Вчера стотици поляци протестираха във Варшава срещу споразумението.

  

  Организатори на протеста са Екологично сдружение „За Земята“, Сдружение „Солидарна България“, Гражданска инициатива за забрана на технологията фракинг за шистов газ в България, Коалиция „България без ГМО“, Инициативен комитет „За чиста България“.

  Основната причина за протестите е, че се очаква страните – членки на ЕС, да гласуват подписването на споразумението с Канада на 18 октомври 2016 г. по време на Съвета на министрите в Люксембург, посочват организаторите на протеста в София. Според тях българското правителство е готово да гласува „за“ СЕТА, без да е направило анализ за въздействието му, „само за да спечели малко положителен имидж от потенциалното отпадане на визите за Канада“.

  Те отбелязаха, че този въпрос дори не е предмет на споразумението.

  „Потвърждение за незаинтересоваността на управляващите беше потвърдено и с неуспеха на Народното събрание да събере кворум в петък и макар и със закъснение, да успее да проведе поне един дебат по споразумението, за което беше предвидена точка в дневния ред“, отбелязват организаторите. В същото време темата е широко дискутирана от месеци на най-високо ниво в повечето страни на ЕС. Например в Германия темата стигна и до Конституционния съд, припомнят те.

  Според тях СЕТА крие редица негативни аспекти. СЕТА е „малкото братче“ на компрометирания договор със САЩ ТТИП. Но е също толкова вредно за трудовите права, за екологичните стандарти, за безопасността на храните и много други стоки. То предоставя на мултинационалните компании същите лостове за влияние върху политиката, икономиката и демокрацията и възможности да изнудват правителствата за милиарди евро, които иначе биха могли да се изразходват за здравеопазване, образование, социални услуги, аргументират се организаторите на протеста. „Печелившите от тези договори ще са 1% – точно този процент, който и сега печели най-много. Губещи ще сме останалите 99%. България няма какво да спечели от тези договори. Но има много какво да загуби“, завършват писмото си те.

  .

• Боб Дилън получи Нобел за литература

  Боб Дилън – един от най-известните бардове в света, получи Нобелова награда за литература с формулировката: „За създаването на нова поетична изразителност и за продължаването на великите традиции на американската песен“. Робърт Алън Цимерман, познат с артистичния псевдоним Боб Дилън, е певец, музикант, композитор, актьор, поет и сценарист. Роден е на 24 май 1941 в Дълут, Минесота. Песните му Blowin’ in the Wind и The Times They are A-Changin’ се превърнаха в емблеми на антивоенните и граждански движения.

  
  Дилън ще вземе златен плакет с профила на Алфред Нобел, изображение на муза и цитат от „Енеида“ на Вергилий, а така също парична сума от 8 милиона шведски крони (около 933,6 хиляди долара.). През 2008 година Боб Дилън грабна и наградата Пулицър „за огромно влияния върху популярната музика и американската култура чрез лирически композиции с изключителна поетична сила“.

  През 2001 година бардът взе и наградата „Оскар“ за най-добра песен – „Things Have Changed“ от филма „Вундеркинди“. Така той стана първият в историята, получил и „Оскар“, и Нобелова награда за литература. Има още един такъв впрочем – Бърнард Шоу, само че той първо спечели Нобелова награда (1925 г.) а после – през 1938 г. – „Оскар“, за сценария на филма „Пигмалион“. Едновременно с това Дилън стана първият нобелист, включен в Залата на славата на рокендрола.

  Преди обявявене на решението на Шведската академия букмейкърите считаха за основни претенденти японския писател Харуки Мураками, кенийския белетрист и драматург Нгуги Ва Тхионго, американката Джойс Каръл Оутс, лауреата на Пулицър Филип Рот и сирийския поет Адонис. Разбира се, в списъка на претенденти се споменаваха и Урсула Ле Гуин, и Боб Дилън, но изборът все пак изненада някои литературни наблюдатели предвид факта, че Дилън е повече в света на музиката, отколкото на литературата.

  Нобеловата награда за литература се връчва от 1901 година. Миналата година лауреат стана белоруската писателка Светлана Алексиевич, а по-миналата – френският прозаик Патрик Модиано.

  От 1901 година досега Нобелова награда за литература са получили 112 души. като само 14 сред тях са дами. Най-много награди имат писатели от Франция, но най-много лауреати са писали произведенията си на английски. След английския, най-голям брой лауреати са творили на: френски (14), немски (13), испански (11), шведски (7), италиански (6), руски (6), полски (4), норвежски (3) и датски (3). За съжаление България няма нобелов лауреат по литература, ако не броим (а и не трябва всъщност) родения в Русе Елиас Канети, живял там само първите пет години от живота си.

  Двама души са отказвали Нобелова награда – руският поет и белетрист Борис Пастeрнак, който го прави под натиска на съветските власти, и французинът Жан Пол Сартър, който обвинява Нобеловия комитет в политическа предубеденост и буржоазна манипулативност, и отказва голямата награда от морални съображения.

  Източник: „Сега“

• Биволъ: ПИБаджии събирали фонд за спасението на Янева

  Материал на Биволъ

  

  ПИБаджии били много притеснени и предложили да съберат пари във фонд, за да спасят Янева от „опраскване“. Питали на кого и колко трябва да се даде. Предложението било обсъждано с адв. Момчил Мондешки, който го препредава на ексшефката на СГС.

  Янева през смях отговаря, че парите трябва да бъдат занесени директно „на Бойко“. В по-рано публикувани разговори от сагата #Яневагейт става дума за това, че „Цецо натиска яко“ Бойко, а Бойко натиска главния прокурор, за да отстрани Янева. Репликата на действащия тогава шеф на най-важния съд в страната показва #КОЙ еднолично може да реши и да отмени по своя воля злощастията й.

  Мондешки: С ПИБаджиите говорих и с всички останали щото всички са притеснени много за тебе. Казаха давайте, казвай какви пари да съберем, някакъв фонд, за да те спасяваме.Всички са готови фонд за спасение, вика, знаеш ли на кого трябва да се плаща и какво трябва да се плаща. Давай, всички са готови да дават пари.

  Янева: Да ходят при Бойко и да ги носят.

  Мондешки: Сутринта съм ги прогонил всичките. ПИБ, всичко живо чака.

  Биволъ зададе въпрос на говорителя на министър-председателя Бойко Борисов дали премиерът е имал контакти с представители на ПИБ по въпроси, свързани с „опраскването“ на Владимира Янева. Отговор до момента няма.

  Този запис е първият от поредицата #Яневагейт, в който става дума конкретно за пари и подкупи – корумпиране на властта на най-високо ниво. Нагледно и директно добиваме конкретна представа как се решават нещата в държавата, какво е нивото на мисленето на хората, от които зависи съдебната власт и всъщност какви са реалните механизми и начини за определяне на основните случки в обществено-политическото ни битие.

  Кои са ПИБаджиите?

  Собственици на банката ПИБ са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Цеко Минев се изявява публично и като шеф на Българската федерация по ски. Мутафчиев е по-дискретен. За него има данни, че е отрасъл в Африка, в семейството на дипломат. Номенклатурната служба била заради далечно роднинство с Тодор Живков. Мутафчиев е разкрит и като агент на ДС с псевдоним „Камен“.

  

  Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев

  Двамата банкери имат забрана да управляват банки заради фалита на Агробизнесбанк и ПЧБ. Няма обаче пречка да притежават такива. ПИБ, която се брендира и като FIBANK, е известна като „гнила ябълка“, за която в американските дипломатически доклади пишe, че се занимава с пране на пари от престъпна дейност и е „с единия крак в организираната престъпност“.

  Поредица от разследвания на Биволъ доказаха (виж тук), че банката се източва, чрез необезпечени и невъзвръщаеми лоши кредити, че финансира организирани престъпни групи, замесени в поръчкови убийства, трафик на дрога и контрабанда (виж тук). Разкрихме криминална връзка и съмнения за съучастие в кражбата на 26 милиона евро,дадени от ЕК на румънската агенция APIA за доставка на храни. ПИБ гарантира на български социално слаб – Валери Милорадов Петров тази сума, за да спечели негова фирма търга на APIA с евросредствата.

  Милорадов призна пред Биволъ, че е “прокси” и си е продал самоличността, а всички документи и печати на фирмата му са в централата на ПИБ. Фирмата му печели търга, храните не са доставени, а парите изчезват в офшорни сметки и са откраднати. Случаят се разследва от Специализираната прокуратура в Румъния и ОЛАФ. В България ведомството на Цацаров и другите специализирани институции, като ДАНС и МВР, покриват престъплението и отказват да го разследват по същество.

  ПИБаджии – дежурни любимци на властта

  След фалита на КТБ, ПИБ минава за придворната банка на властта и именно в нея се прекредитираха фирмите, свързвани с Делян Пеевски (виж тук). В същото време старото и ново ръководство на БНБ крият скандални доклади от одити през 2012 и 2015 г., които доказват милиарден капиталов дефицит в ПИБ и наличието на огромни лоши кредити, раздадени от банката (виж тук).

  Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев имат отлични отношения с правителствата, каквито и да са те. Банката им беше спасявана два пъти с държавна помощ – първия път при премиера Станишев с министър на финансите Орешарски. Второто спасение беше през 2014 г. при правителството на Орешарски, препотвърдено от правителството Борисов 2.

  За това колко ценни са ПИБаджиите за властта може да се съди и по липсата на каквато и да е била реакция на прокуратурата след обнародването на данни за криминално източване на банката. Многобройните нарушения и злоупотреби с парите на вложителите в тази банка са добре известни и на БНБ, която ги е констатирала и описала в доклади, но не е предприела нищо, за да ги прекрати. Данните на ревизиите на БНБ остават скрити не само за обществеността, но и не са били оповестени пред ЕК и Европейската банка преди 2 години, когато бе поискано разрешение за спасение на ПИБ от фалит, чрез отпускане на щедра държавна помощ от 1.2 млрд.лв.

  Освен това бизнес начинанията на ПИБаджии в ски спорта се радват на щедра държавна подкрепа. Държавата всяка година налива милиони за организиране на състезания по ски в Банско, а концесионната такса за ползване на територията на Национален парк „Пирин“ е мизерна. Свързаният с ПИБ концесионер „Юлен“ АД е основен лобист за разширяване на ски-зоната и построяване на нов кабинков лифт, което засега не се случва заради решителния отпор на природозащитниците.

  Покрай ските, ПИБаджията Цеко Минев се афишира често с лица от изпълнителната власт, сред които премиерът Борисов, президентът Плевнелиев и министъра на спорта Красен Кралев. Кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева и Цветан Цветанов пък участваха в протести за защита на интересите на ПИБаджии – в подкрепа на разширяването на ски-зона Банско, която е изградена в нарушение на законите и увреждайки непоправимо Национален природен парк „Пирин“, който е под патримониума и защитата на ЮНЕСКО.

  

  Цецка Цачева на „протест“, защитаващ интересите на ПИБаджиите

  

  Трайчо Трайков, Росен Плевнелиев и Цеко Минев

  На снимки с Минев се появява и бившият министър на икономиката Трайчо Трайков, запален скиор, който сега е кандидат-президент. Попитан за отношенията му с Минев и банките „гнили ябълки“, Трайчо Трайков отговори, че снимките са протоколни, а той не е имал и няма правомощията на главен прокурор, каквото и да означава това.

  Разпределението на делата – фундамент на съдебната корупция

  От продължението на разговора между Мондешки и Янева, който приема сериозен тон, става ясно какви са залозите ако Янева бъде отстранена. А те са два – разрешаването на СРС-а в полза на службите, за които става дума в предишния разговор, и случайното разпределение на делата. Загубата на контрол върху тези два ключови прерогатива на шефа на градския съд е притеснило много ПИБаджиите, а и по-общо – всички.

  В разговора с Мондешки, Янева обяснява как след като бъде отстранена в съда ще настане „батак“. Следващата по старшинство в съда е „Бони“ (Богдана Желявска), срещу която обаче министър Иванов бил внесъл искане за дисциплинарно отстраняване заради нарушения в случайното разпределение на делата.

  Пример и доказателство за това колко е важно делата на ПИБ да попадат при правилния съдия е иск на APIA срещу ПИБ да възстанови милионите, за които банката е издала гаранции на клошаря Валери. Именно при „Бони“ се пада най-ключовото дело с най-голям материален интерес.

  

  От иска на APIA, с който Биволъ разполага, става ясно, че има решение на съда в Букурещ, което заплашва банката с блокиране на сметките й, ако тя откаже да плати 22 милиона евро. Искането за екзекватура идва в СГС. Там Богдана Желявска някак си е успяла да го разпредели на себе си, а впоследствие и да го реши в полза на „пибаджиите“.

  Това разбира се не е единственото дело в СГС, което е свързано с материалните интереси на ПИБаджии и на „всичко живо“. Именно тук се крие обяснението за безпокойството на маститите банкери и готовността им да „спасяват редник Янева“ чрез посредника Мондешки, който трябва да каже „на кого трябва да се плаща и какво трябва да се плаща“.

  Престъпление с 2 страни, свързано с търговия с влияние?

  От разговора излиза черно на бяло, че ПИБаджии са се готвели да подкупват властта. Може би дори с държавни пари, защото към този момент милиардният заем към бюджета за спасяването на банката още не беше върнат. Според НК, подкупът и дори намерението за него е углавно престъпление и би трябвало веднага прокуратурата да се самосезира и да образува производство по данните от записите, изнесени в Биволъ! Нервният смях на участниците в разговора е защото всички те са юристи и прекрасно си дават сметка за какво разговарят и колко години затвор предопределят евентуалните им дори и вербални хипотези. Янева още в момента на произнасянето на фразата: “Да ходят при Бойко и да ги дадат”, вече е попаднала в състава на “Раздел IV” от НК!

  Практиката да се купуват магистрати е свързана и с такава да се купуват и медии със скъпи рекламни карета и платени промоционални кампании по вестници с многомилионни заеми, заедно с агресивни реклами във всички национални телевизии.

  Засега не се знае, кои са “всички останали” според Мондешки, но може да се допусне, че това са субекти и структури, свързани с банката, от една страна, и лично с Владимира Янева, от друга, защото тя явно си ги знае. Имайки предвид общата тревога и заинтересованости, особено от “разпределението на делата”, една обективна проверка лесно може да установи приекипните играчи във фондонабирането за спасителната операция.

  Разговорът:

  Мондешки: С ПИБаджиите говорих и с всички останали щото всички са притеснени много за тебе. Казаха давайте, казвай какви пари да съберем, някакъв фонд, за да те спасяваме.

  Янева: А-ха-ха-ха-ха (смее се гръмогласно)

  Мондешки: А-ха-ха. Всички са готови фонд за спасение, вика, знаеш ли на кого трябва да се плаща и какво трябва да се плаща.

  Янева: Да ходят при Бойко да ги дадат.

  Мондешки: Давай, всички са готови да дават пари.

  Янева: Да ходят при Бойко и да ги носят (смее се).

  Мондешки: Сутринта съм ги прогонил всичките. ПИБ, всичко живо чака.

  Янева: смее се

  Мондешки: Много са притеснени.

  Янева: Еми, знаеш ли какъв батак ще стане.

  Мондешки: Ама не, готови са да помагат.

  Янева: Ти гледай ся какво правят. Министърът внася едновременно с това на Сотир, министърът внася дисциплинарка срещу мене и Бони. Срещу мен за СРС-та, срещу Бони за…

  Мондешки: Разпределението…

  Янева: За разпределението на делата. И сега, след мене, ако мене ме отстранят, най-старша е Бони. И трябва да поеме тя съда. Обаче те ще искат да я уволнят нея или да я отстранят за шест месеца, и тогава следващият по старшинство е Ники Димов.

  .

  Запис на разговора може да се чуе в сайта на Биволъ. 

  .

• The Guardian: Бързото решение за ООН бе особен удар за Кристалина Георгиева

  Съветът за сигурност на Европа взе неочаквано бързо решение и избра португалския министър-председател Антониу Гутериш да наследи поста на Бан Ки Мун от началото на следващата година, пише „Гардиън“.

  

  В рядка проява на единство, всички 15 посланици на Съвета се спряха върху кандидатурата на Гутериш, който ръководи Върховния комисариат на ООН за бежанците от десетилетие, и обявиха, че ще потвърдят избора си по време на официалното гласуване в четвъртък. Светкавичният край на борбата за главния пост в ООН беше изненада за всички. Много от анализаторите очакваха избирателния процес да се проточи чак до края на октомври, тъй като всяка една от големите сили се бореше да промотира собствените си фаворити. Някои дори смятаха, че Русия, която в момента е начело на Съвета за сигурност, ще блокира Гутериш заради желанието си постът да бъде зает от представител на Източна Европа.

  „Смятам, че в края на краищата Русия искаше решението да бъде взето по време на тяхното председателство и да обедини всички членове на Съвета във време, когато цари разделение по всички останали въпроси“, изрази мнението си дипломат на Съвета.

  Победата на Гутериш беше безапелационна. Той спечели 13 гласа в своя подкрепа и 2 „въздържали се“, без никой да гласува против него. Кандидатът на второ място – словакът Мирослав Лайчак имаше 7 гласа в своя полза и 6 против, от които два от имащите право на вето страни.

  Като ръководител на Върховния комисариат на ООН за бежанците, Гутериш постоянно апелираше за действия от страна на международното общество за справяне с най-голямата мигрантска криза от Втората световна война досега и обеща да продължи да бъди говорител на онеправданите дори след като заеме поста на генерален секретар.

  „Аз съм изцяло отдаден на мисията заради нещата, които почувствах за 10 години като глава на ВКООНБ“, каза той по време на дебат между кандидатите, организиран от в. „Гардиан“ това лято. „Дори не можете да си представите какво е да наблюдаваш подобни невъобразими нива на страдание.“

  Обещанието му да продължи да бъде активист в хуманитарни каузи също прави победата на Гутериш изненадваща, особено след като Китай и Русия бяха крайно резервирани към отявлените активисти, заемащи високи постове в ООН. Също така през тази година имаше всеобщо намерение за генерален секретар да бъде избрана жена за първи път в 71-годишната история на организацията.

  „Мисля, че е отличен избор“, каза Майкъл Дойл, бивш помощник-генерален секретар на ООН и настоящ професор в Колумбийския университет. „В момента имаме човек с огромен талант и опит в политиката, като министър-председател на държавата си; той е силен във воденето на многостранен диалог, като ръководител на ВКБООН във време на множество предизвикателства, а умението му да комуникира с хората е вдъхновяващо“.

  Ричард Гоуан, експерт по въпросите на ООН към Европейския съвет по външна политика, споделя обаче и опасенията си: „Големият въпрос е дали Гутериш е трябвало да предложи на Русия и Китай големи отстъпки, като високи политически или мироопазващи постове в централата на ООН, за да му позволят да спечели. Това може да не стане ясно за няколко седмици или месеци“.

  В крайното гласуване, най-високо класираната жена кандидат, генералният директор на ЮНЕСКО, Ирина Бокова, завърши четвърта.

  Бързият край на надпреварата беше особен удар за вицепрезидента на ЕК Кристалина Георгиева, която направи късно влизане в борбата за поста. Нейната кандидатура продължи само няколко дни и осем от членовете на Съвета гласуваха против нея, включително две от страните, притежаващи право на вето, отбелязва „Гардиан“. / „Сега“ /

  .

• Борис III влязъл в контакт със САЩ в опит да откъсне България от Оста

  Издание събира над 800 страници с документи за „Плана за откъснане на България от Оста“

  Интервюта на Ирина Недева с Лъчезар Тошев и д-р Нора Димитрова, БНР

  

  Неосъщественият неутрален блок – 800 страници документи за „Плана за откъсване на България от Оста“, които са били секретни до 70-те години на ХХ век днес за първи път се публикуват събрани на английски по идея на Лъчезар Тошев в издание на Американския научен център в София. 

  Тошев e бил в народен представител в шест състава на Народното събрание, член на Екогласност и СДС от основаването им още от 1989 г., дългогодишен представител и почетен член на ПАСЕ. За предаването „Хоризонт до обед“ той сподели, че идеята България да излезе от оста „Рим – Берлин – Токио“ е съществувала още през 1943 г., когато цар Борис е влязъл в контакт със САЩ преди подписването на Тристранния пакт.

  Ние бяхме чували такива слухове от някои от дипломатите във Външно министерство. Евгени Силянов например, през годините, в началото на 90-те години споменаваше за тези контакти, които е извършвал Мильо Милев, а не лично Кьосе Иванов, и започнах да търся архива на Мильо Милев. Той и досега не е намерен, но тогава ми хрумна идеята, че може би в американския архив – от другата страна на тези контакти, има нещо запазено. Така случаят ме срещна, чак през 2008 година, с професор Кевин Кинтън и доктор Нора Димитрова, с които ме свърза Филип Димитров по друг въпрос – за жертвите на комунизма в България. Те се занимават с археология, това не е тяхна специалност, но успяха да бъдат запалени от тази идея и ми помогнаха да се намери този архив в американските архиви за война.

  Планът е бил доста подробен, но не е можел да се реализира след смъртта на цар Борис, тъй като той е „държал всички юзди на външната политика“, посочи изследователят.

  Лингвистът, епиграф и археолог д-р Нора Димитрова, която работи Вашингтон, обясни, че документите са били намерени бързо, но в лошо състояние:

  За първи път чухме за тези документи от господин Тошев. Тогава мислехме, че са много по-малко и намерихме десетина документа, като отидохме до националните архиви на САЩ и поискахме копия от името на  нашата институция – Фондация „Американски научен център“ в София. След това видяхме, че в тези първоначални извори са цитирани още извори, които доведоха до още библиография, още справки. Особено ценна беше книгата на Майкъл Бол за Студената война на Балканите. Тя ни даде достъп до други заглавия и така се събра този огромен масив от близо 800 страници, които са били секретни до към 80-те години, но сега са напълно достъпни и просто човек трябва да знае кои документи да поръча и да получи копия, както ние направихме. Получихме ксероксни копия от документите, но много от тях са били писани на машина с по избледняло мастило и беше изключително трудна задача да се обработят и да се запишат, затова потърсихме помощта на един американски военен историк.

  Премиерата на изданието ще бъде под егидата на президента Плевнелиев. Ще присъстват студенти от САЩ, историци и представители на обществеността. Входът е свободен и всички са поканени.

  Записи на интервютата на Ирина Недева с Лъчезар Тошев и д-р Нора Димитрова могат да бъдат чути в сайта на БНР.

  .

• Как да променим света: 10-те правила на Махатма Ганди

  

  Мохандас Карамчанд Ганди, познат като Махатма Ганди, е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в Индия. Освен „Велика душа“, е наречен и „Баща на нацията“. Санскритският термин Махатма („Велика душа“) произлиза от индийската философска, религиозна и обществена традиция. Ганди получава международна известност със своята концепция за сатяграха („държане на истината“) и ненасилствени протести за постигане на политически цели. Със своя пример той вдъхновява други бележити политически лидери по света, като например Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела и Аун Сан Су Чи. Алберт Айнщайн казва за Махатма Ганди: „На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята“. Ганди е роден на 2 октомври през 1869 г. Умира на 30 януари 1948 г., когато е убит при поредно покушение срещу него. Днес се навършват 147 години от рождението му.

  .

  КАК ДА ПРОМЕНИМ СВЕТА: ДЕСЕТТЕ ПРАВИЛА НА МАХАТМА ГАНДИ 

  „Разликата между това, което правим и това, което бихме могли да направим, е достатъчна за решаването на повечето проблеми в света.“

  „Не бива да губите вярата си в човечеството. Човечеството е като океан: ако няколко капки от океана са мръсни, това не означава, че целия океан е замърсен.“

  „Ако нямах чувство за хумор отдавна щях да съм се самоубил.“

  „Любовта е най-мощната сила, която е присъща на света, и най-скромната, която човек може да си представи.“

  Махатма Ганди не се нуждае от дълго представяне. Всеки знае за човека, който поведе индийския народ към независимост от британската колониална власт през 1947 г. Затова нека да преминем директно към 10-те правила на Махатма Ганди за променяне на света.

  1. Промени себе си

  „Ти трябва да бъдеш промяната, която искаш да видиш в света!“

  „Нашето величие като човешки същества не е толкова във възможността да променяме света – това е мит на атомната ера – а е в това, че сме в състояние да променим самите себе си.“

  Ако промените себе си и вашия свят ще се промени. Променяйки начина си на мислене, ще промените и чувствата си, и действията си, и по този начин и света около вас ще стане по-различен. Не само защото вече ще имате нов поглед и ново отношение към случващото се около вас, но и защото вътрешната ви промяна ще ви позволи да действате по нови начини, за които дори не бихте си помислили, ако бяхте останали със стария си светоглед.

  Освен това има и друг проблем, ако тръгнете да променяте света без да сте променили първо себе си: когато постигнете това, за което сте се борили, вие ще се изправите лице в лице с вас самите. И ще видите във себе си същите стари недостатъци, които ни най-малко няма да са се променили и ще продължават да ви дърпат на долу – гнева, негативизма, самосъжалението и т.н.

  И така, при новата променена ситуация в света, вие няма да откриете това, на което сте се надявали, защото във вашият ум все още се спотаява старата ви негативна същност. И ако това продължава дълго без да го осъзнавате и да наблюдавате егото си, нещата могат да излязат извън контрол. Понеже егото ви обича да се дистанцира от нещата, да си търси противници и да създава разделение, то може да се опита да създаде още повече проблеми и конфликти – и в живота ви, и в света.

  2. Контролът е във вас

  „Никой не може да ме нарани без мое разрешение.“

  Как се чувствате и как реагирате на нещата зависи винаги само от вас. Понякога може да има „нормален“ или често срещан начин, по който да се реагира на различните неща. Но в крайна сметка това е всичко – само един начин. Вие можете да избирате какви да са вашите мисли, реакции и емоции на практика във всяка една ситуация. Не е необходимо да правите чудеса, да се престаравате или да реагирате негативно, поне не винаги и не на момента. Като започнете да осъзнавате, че никой освен вас не може да ви контролира как да се чувствате, вие ще започнете да прилагате този начин на мислене в ежедневието си и това постепенно ще ви стане навик. Навик, който ще става все по-силен и по-силен с течение на времето. Като осъзнаете това и го приложите, животът ви ще стане далеч по-лесен и по-приятен.

  3. Простете и забравете

  „Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния!“

  „Око за око и скоро целият свят ще ослепее.“

  Ако борите злото със злоба, едва ли ще успеете да помогнете на някого. Както беше казано и в предишната точка – винаги зависи от вас самите как да реагирате на нещата. Ако можете да възприемете такъв един възглед и да го приложите в живота си, ще бъдете много по-полезни и на себе си, и на другите. Ще осъзнаете колко е полезно човек да прости и да забрави. Струва ли си човек да си губи времето, като задълбава в негативните си спомени? Това ще ви донесе само още повече страдания, ще ви пречи да се съсредоточите върху настоящия момент и да действате сега!

  Ако не простите, вие позволявате на миналото и на другите хора да определят чувствата ви. Но чрез прошката вие се освобождавате от тези окови и можете изцяло да се фокусирате, примерно върху следващата точка:

  4. Действайте! Без действия няма да стигнете до никъде

  “Един грам практика струва повече от цял тон с проповеди.”

  Трудно ще промените каквото и да било, ако бездействате. И все пак, понякога е тежко и трудно да се действа, защото може да съществува вътрешна съпротива във вас самите. Лесно е човек само да проповядва, както казва Ганди, или пък до безкрайност да се посвети само на четене и учене и да се самозаблуждава, че по този начин много е напреднал с материала. Но това няма да доведе до почти никакви практически резултати в реалния живот.

  Така че, за да постигнете действително онова, което желаете, за да опознаете себе си и да разберете света, на вас ви трябва практика. Да, книгите могат да ви дадат някакви теоретични знания. Но за да можете да превърнете тези знания в осъзнаване и реални резултати, вие трябва да действате. А най-добрия начин на действие, ще разберете в следващата точка:

  5. Обърнете внимание на сегашния момент

  “Не искам да предвиждам бъдещето. Загрижен съм само за настоящето. Бог не ми е дал контрол върху следващия момент.”

  Най-добрия начин да се преодолее вътрешната съпротива, която често ни спира да предприемем действия, е да се съсредоточим, колкото е възможно повече, в настоящия момент и да го приемем. Защо? Защото, когато живеем в настоящия момент, не няма да се тревожим за следващия момент, който така или иначе не е под наш контрол. Неохотността да се предприемат действия се дължи или на негативните представи и очаквания, които имате за бъдещето, или на някакви спомени от миналото, за предишни ваши поражения и неуспехи. Но вашите постъпки губят от силата си заради тези неща, и затова е много по-лесно да се пристъпи към действие, ако се съсредоточите върху настоящия момент, а така и постъпките ви ще бъдат много по-успешни. Помнете, че това е въпрос на навик – да се съсредоточавате върху настоящия момент – и като всеки друг навик трябва сами да си го изградите и да го поддържате, така той ще става все по-силен с течение на времето.

  6. Всеки е човек

  “Аз съм обикновен човек, склонен към грешки, както всеки друг смъртен. В същото време признавам, че имам смирението да изповядам грешките си и да преразгледам постъпките си.”

  “Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силният може да прояви слабост, както и най-мъдрият може да сгреши.”

  Когато започнете да си създавате митове за другите хора – дори когато те са действително изключителни личности и са направили велики дела – вие рискувате да загубите връзката си с тях. Може да започнете да си мислите, че никога не бихте могли да направите нещата, които тези хора са направили, защото те са толкова по-различни от вас. Затова е важно никога да не забравяте, че всички хора са човешки същества, независимо кои са те. Важно е да се помни, че всички ние сме хора и като хора е възможно да грешим. Ако причислявате този или онзи човек към някакви твърде високи или твърде ниски стандарти, това ще създаде само още повече неизбежни конфликти във вашия свят и ще ви изпълни с негативизъм.

  Също така е важно да се помни, че няма нужда да се самобичувате и самообвинявате, заради грешките, които сте направили. По-добре е да се поучите от нещата, които сте сбъркали и да промените каквото е нужно, а след това – вече по-умни и с нови сили – да опитате отново!

  7. Постоянствайте

  “Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш.”

  Бъдете постоянни. С течение на времето съпротивата срещу вас постепенно ще отслабва и в крайна сметка – ще изчезне. Същото се отнася и за вътрешната ви съпротива, назадничавите мисли и тенденциите да се самосаботирате, които се опитват да ви дърпат назад и да ви застопорят в „комфотната ви“ стара зона – те също ще отслабнат с течение на времето. Открийте кое е това, което истински желаете да направите, а след това намерете вътрешна мотивация, за да го правите, и го правете без да се отказвате.

  Една от причините за успеха на Ганди с неговият метод на мирна съпротива била, че той и съмишлениците му били упорити и просто не се отказвали.

  Успехът и победата рядко се случва да настъпят толкова бързо и лесно, както на нас ни се иска. Една от причините хората да не постигнат това, към което се стремят, е, че просто те се отказват твърде бързо. Мислят си, че това което искат ще им отнеме известно време, но постигането на целите понякога отнема много по-дълго време от предвиденото. Това погрешно схващане донякъде се дължи и на съвременния свят, в който живеем – свят, където постоянно се рекламират „вълшебни“ хапчета и методи, чрез които ще свалим сумайти килограми, или ще спечелим купища пари „само за 30 дни“.

  8. Виждайте доброто в хората и им помагайте

  “Аз виждам само добрите качества у хората. Тъй като самият аз не съм безупречен, не бих си позволил да изпитвам недостатъците на другите.”

  “Човек е толкова велик, колкото е работил за добруването на своя ближен.”

  “Предполагам, че някога лидерството е означавало мускули, но днес то означава да можеш да се разбираш с хората.”

  Винаги има много добри неща в всеки един човек, а също и неща, които може да не са чак толкова добри. Но вие можете да избирате върху какво да се фокусирате и правилният избор е да се фокусирате върху доброто в хората, ако искате да се подобрят нещата. Така животът ви ще стане по-лек, защото вашият свят ще бъде по-приятно място, а отношенията ви с хората ще бъдат по-позитивни.

  Освен това, когато се съсредоточите върху доброто в хората, ще ви бъде по-лесно да намерите мотивация, за да им служите и да им помагате. А като служите на хората и ги уважавате, това помага не само на тях и не само техният живот става по-добър. С течение на времето всичко се връща, а хората, на които вие сте помогнали, може да пожелаят също да помагат на други хора. По този начин, всички вие заедно създавате една възходяща спирала от положителни промени, която все повече се разраства и става по-силна. Като подобрявате социалните си умения, вие можете да станете по-влиятелна личност и още повече да заздравите тази възходяща спирала, която води всички ни заедно към по-добро.

  9. Бъдете на мястото си, бъдете автентични, бъдете истинската си същност

  “Щастието е тогава, когато това, което мислиш, това, което казваш, и това, което правиш, са в хармония.”

  “Винаги се стремете към пълна хармония на мисли, думи и действия. Винаги се стремете към изчистване на мислите си и всичко останало ще бъде наред.”

  Един от най-добрите начини за подобряване на социалните умения е човек да си тежи на мястото и да бъде автентичен в комуникациите си. Изглежда хората действително оценяват и харесват неподправеното поведение. Толкова много вътрешна радост има в това да ви оценяват заради вашите собствени мисли, думи и действия. Това ви кара да се чувствате силни и доволни, да се чувствате добре в собствената си кожа.

  Когато думите и мислите ви са подредени, това си проличава и във вашите комуникации. Защото има тоналност на гласа и език на тялото (по важност те понякога представляват повече от 90% от разговора), които са свързани с вашите думи. Понякога тези странични и дори подсъзнателни впечатления дават най-ясните насоки на хората, които ви слушат. Лесно се различава дали общувате без несъответствия и смесени послания и дали сте „фалшиви“.

  Освен това, ако действията ви не съответстват на това, което говорите, това ще увреди не само собствената ви представа за нещата, на които сте способни, но ще унищожи и вярата на другите във вас.

  10. Продължавайте да растете и да се развивате

  “Постоянното развитие е природен закон и този, който постоянно се опитва да поддържа своите догми, за да изглежда последователен, изпада в затруднено положение.”

  Винаги трябва да се стремите да подобрявате своите умения, да облагородявате своите навици и да преценявате отново старите си преценки. По този начин все по-добре ще разбирате самите себе си и света.

  Вероятно понякога някой може да реши, че сте непоследователни и че не знаете какво вършите и защо го вършите. Понякога може да ви е трудно да постъпвате съответстващо и да общувате неподправено. Но това е в реда на нещата, защото в противен случай, според Ганди, вие ще се окажете в някаква фалшива и изкуствена позиция. Ще се окажете в ситуация, където ще трябва изкуствено да се придържате към старото си мнение и да действате съответно на него, само и само за да изглеждате „последователни“ в очите на другите, докато дълбоко в себе си ще осъзнавате, че всъщност грешите. Това не е най-приятната ситуация, в която може да се окаже човек. Много по-добре е да се избере пътят на развитие, защото докато растете и се променяте към по-добро, ще сте далеч по-щастливи.

   

  Henrik Edberg, Dailygood.org

  Източник на текста на български: Dobritenovini.blogspot.bg

  .

• Цецка Цачева е кандидатът на ГЕРБ за президент

  

  Кандидатите за президент и вицепрезидент на ГЕРБ за тазгодишните избори са досегашният председател на Народното събрание Цецка Цачева и вицеадмирал Пламен Манушев. Трябва да има една майка тази нация – с това мото Бойко Борисов издигна Цачева за кандидат за президент на ГЕРБ. Освен това тя била юрист и щяла да общува най-добре с Конституционния съд.

  Цветанов знаеше, че ще говоря 3-4 часа и затова ми е сложил стола – ще си съкратя обаче словото. Това бяха първите думи на Борисов в речта му по обявяване на кандидатите. Премиерът си призна, че и неговата кандидатура за президент е била обмисляна, но ако се бил кандидатирал, е щяло да бъде „дезертьорство“, макар че в личен план това вероятно било по-добре за него. Президентските избори са вот на недоверие за нас, подчерта Борисов, който добави, че след него идвала Йорданка Фандъкова, от която всички се страхували. За Бойко Борисов обаче Фандъкова „му е по-важна“ в София. Липсата на Томислав Дончев пък щяла да се отрази тежко в областта на енергетиката и еврофондовете.

  „Митко Николов… трепериш ли?“. Така Борисов продължи с изброяването на фаворитите за кандидат за президент на ГЕРБ. И продължи – ако Димитър Николов стане кандидат, щяло да има избори в Бургас, а там имало „ограда да се прави“. Той изрази съжаление как се „създава вакуум“, защото се налага на Цецка Цачева и Пламен Манушев да се състезават за президент и вицепрезидент на България. Борисов не пропусна да подчертае, как кандидатът на БСП не бил техен, а на Инициативен комитет. Считам, че като системна партия БСП трябваше да извади свой партиен кандидат, подчерта Борисов. /Actualno.com/

  .

• Четвърт век списание „Хемус“

  Светла Кьосева, в. „Култура“

  .

  

  Списание „Хемус” е едно от многото списания, които излизат в Унгария, в България, по света. Едно от многобройните усилия на една малка общност да даде знание на света за себе си, на опитите й да проумее себе си и заобикалящия я свят, да стане част от него, да поеме света в себе си.

  В такива моменти като че ли е обичайно да се говори за уникалността на изданието. И все пак, на мен ми се ще да кажа колко ежедневно и естествено е то за нас. За мен списание „Хемус” са хората, които го правят и четат, многобройните срещи с писатели, преводачи, художници, фотографи, учени, консултанти, читатели, всеки от които ми е дал нещо, накарал ме е да се замисля, да видя света по нов начин, от друга гледна точка. Кръгът на „Хемус” е много малък – ако се вземат неколцината души от редакцията, и много голям – ако се имат предвид хората, до които достига. В епохата на интернет възможностите наистина са необозрими, на няколко пъти имах възможността искрено да се изненадам как текстове и илюстрации от страниците на „Хемус” преброждат света за дни. През изминалите години ни сътрудничиха много хора – писатели и поети, преводачи, филолози, етнолози, социолози, учени от различни сфери на знанието, българи и унгарци, българи от Унгария, от България, живеещи в различни краища на света – не бих могла да изброя всички. Те са нашето богатство – нашата малка и твърде голяма общност.

  Преди време, ровейки се из интернет, открих издание със същото име, двуезично – румънско-албанско списание „Хемус“, за култура и традиция. Дори и в това не сме единствени. Но това не само не ме разочарова, а ме подкрепи в убеждението, че силата не винаги е в уникалността, по-често тя е резултат от вписването в даден културен кръг, заживяването като част от голяма културна общност. За мен по-важното е да пречупим съществуващите, вечните неща през собствения си поглед и така да ги покажем на света.

  

  Светът на всеки човек е уникален, животът на всяка общност е неповторим. И списание „Хемус”, както десетки други издания, се опитва да долови тази неповторимост и да я предаде на съвременниците си и на поколенията. След 25 години ми се струва, че много по-ценно за списанието е онова, което го свързва и го прави подобно на неговите събратя, а не което го дели от тях. Списанието мина през различни периоди, в които акцентите са били нюансирани по различен начин. Днес най-съществено ми се струва усилието изданието да пулсира с ритъма на заобикалящите ни събития в общността, в България и в Унгария, в Европа. В усилията си да намери брод между двата народа, списание „Хемус” тъче тънки нишки (защото пътищата на единението вървят не само по големите магистрали и по скъпоструващи бетонни мостове). Именно тези тънки нишки, сътворени с обич и грижа, ние старателно усукваме, за да се превърнат в здрави гайтани. Гайтанът е елемент в украсата на българското традиционно облекло, проста усукана нишка, черна или бяла, която с изключителната си простота очертава класическата чистота и изисканост в ежедневието на българина. Бих искала това да излъчва и нашето списание.

  За отварянето на списание „Хемус” към една по-широка общественост особено значение имаха начинания, като „Българският кондуктор“, който привлече български и унгарски писатели да създадат текстове по едноименната новела на Дежьо Костолани, или съвместната работа с Малко театро за подбор и превод на унгарски поетеси на български език, в резултат на която се появи постановката „Вавилон 2005“. От 2007 насам под егидата на списание „Хемус“ се организира представянето на български писатели на фестивала на дебютните романисти – една от най-важните прояви по време на ежегодния Панаир на книгата в Будапеща. Гости на фестивала са били Теодора Димова, Иванка Могилска, Евгения Иванова, Иван Димитров, Захари Карабашлиев, Радостина Ангелова, Милен Русков, Весела Ляхова, Росен Карамфилов, Велина Минкова. На страниците на списание „Хемус” през изминалите 25 години е натрупано необятно двуезично богатство.

  

  Така списание „Хемус” е не само клуб на пишещите и четящи хора, а и на всички онези, които се докосват до него чрез различните видове въздействие. Това се отнася до всичките ни културни институции, които съществуват в симбиоза, и роденото от това сътрудничество ни докосва с многообразния език на различните изкуства. Тези творчески работилници са особено важни за всяка общност. Всеки елемент на културата е важен компонент на списанието – музиката и танцът, традицията и вярата, живото слово и духът на общността. Писаното слово регистрира тези явления и ги издига в друго измерение. Така те стават достояние не само на момента, не само на отделния човек или група хора. Чрез писаното слово човек е съпричастен на събития, чувства, преживявания, станали далече от него във времето или пространството. Горда съм, че българската общност в Унгария вече четвърт век поддържа тази форма на общуване и на културна зрялост, която вече е неделима част не само от нейното минало и настояще, но и нейно бъдеще.

  .

• Правителството издигна Кристалина Георгиева за генсек на ООН

  

  Трябва да благодарим за представянето до момента на нашия кандидат, но трябва да подходим отговорно, да вземем решение за прехвърляне на подкрепата на българското правителство към г-жа Кристалина Георгиева. Това каза министърът на външните работи Даниел Митов в началото на днешното заседание на правителството, предаде репортер на БГНЕС.

  БГНЕС припомня, че премиерът Бойко Борисов на 13 септември заяви, че ще се обмисли за смяната на кандидатурата ни за генерален секретар на ООН, ако след 26 септември Ирина Бокова не е първа или втора. „Ако след 26-и Бокова не е първа или втора, тогава ще преценим всички заедно какво да направим“ – заяви Борисов. Ирина Бокова, която в момента оглавява ЮНЕСКО, беше издигната на 11 февруари 2016 г. за поста генерален секретар на ООН от постоянното представителство на България в ООН.

  Кристалина Георгиева пък, която беше в Ню Йорк по време на срещата на световните лидери на Генералната асамблея на ООН, отхвърли съобщенията, че други източноевропейски държави може да издигнат нейната кандидатура. „Не търся подкрепата и не желая да бъда номинирана от друга държава, защото това е моята страна, аз я обичам“ – заяви тогава Георгиева.

  Днес пред министрите Митов мотивира проекта за решение с „проведените вече поредни индикативни гласувания в рамките на ООН, класиращи и даващи някаква представа за шансовете на отделните кандидати, които в момента се състезават за поста генерален секретар на ООН”. „Виждаме ясно каква е тенденцията. За съжаление досегашната ни номинация върви с негативна тенденция 3-та, 5-а, 6-а и след проведени разговори, консултации, става ясно, че българското правителство трябва да подходи отговoрно да даде шанс на кандидат, който по наша оценка след проведени разговори и консултации, има сериозни шансове да даде повече сила на източноевропейската група да имат своя генерален секретар на ООН. Ротационният принцип е изключително важен и ние държим на него. Ще търсим подкрепа от източноевропейската група колкото може по-голяма” – заявява външният министър.

  „Положихме огромни усилия. Не само ние, президентската институция, външно министерство. Това е една изключително сложна процедура. Действително и г-жа Бокова положи много усилия. Аз дадох пример когато Румяна Желева като външен министър кандидатства за еврокомисар и още на първото негативно представяне я оттеглихме. Дадохме миналия път последен шанс да видим още веднъж какви ще са резултатите от последното гласуване на 26-и. Резултатът е с едно място надолу и изпреварват вече доста страни включително и жени, тъй като в тези негласни договорки, които има там, е хубаво да е жена от Източна Европа. Считаме, че това ще е по-успешна кандидатура“ – казва премиерът Бойко Борисов. Той добави: „пожелаваме успех и на г-жа Бокова и на г-жа Георгиева”. В заключение се обърна към министрите, за да ги предупреди „гответе се за тежки компроматни войни срещу нас“.

  Източник:  БГНЕС

  .

• Нова книга на Нася Кралевска ще бъде представена в София

  Лъчезар Тошев, Тoshev.blogspot.bg

  

  Новата книга на Нася Кралевска-Оуенс „България под комунизъм“ (Издателство „РИВА“) ще бъде представена в Книжарница „Хеликон“, бул. „Цар Освободител“ № 2, в сряда, 28 септември 2016 г., от 18.30 часа.

  Водещ на представянето ще бъде журналистът Тони Николов. За книгата ще говорят Филип Димитров, Лъчезар Тошев и литературният критик Георги Цанков.

  Нася Кралевска – Оуенс е филолог, писател и журналист, живееща в САЩ от 1985 г.

  Тя е автор на многобройни статии и интервюта. Преподавала е български език в Университета на Делауер.
  Превела е три романа от немски и английски език.
  У нас е позната с книгата си „Без заглавие“ претърпяла четири издания. В САЩ голям успех има книгата и на английски език „Комунизмът срещу демокрацията“ (Communism vs Democracy) с предговор от професора от Харвардския Университет Марк Креймър.
  Тази книга се ползва като учебно помагало в редица университети в англоезичния свят.
  Представена е в Конгресната библиотека във Вашингон, в Института за международни отношения във Вашингтон, във Филдмюзеум в Чикаго, в Университета “Харвард” и в други престижни институции.

  В новата си книга, Нася Кралевска прави обзор на комунистическия режим в България, илюстриран с разкази за индивидуални съдби на хора, а също така полемизира с комунистическите историци, при интерпретацията на определени исторически факти.

  

  ВСТЪПИТЕЛНИ СЛОВА

  Написах тази книга с вдъхновение и със съзнание за отговорността, която поемам.
  Поколения българи раснахме и живяхме в лъжи, манипулации и неведение относно фактите от националната ни история. И до днес истината за престъпленията на комунизма е прикривана, омаловажавана, забулвана в мъгла. От някъде и от някого като че ли е взето категорично решение – младите да не научат какво всъщност представляваше червеният диктаторски строй. А у живелите през него – вместо знания и най-сетне яснота – чрез упорито разпространявани полуистини и изопачения да се всели носталгия към тоталитарното безвремие.

  Всичко това е не само нередно, но и крайно опасно. То поддържа у хората обърканост, недоверие, безверие. Насърчава нихилизма, цинизма, песимизма у тях. Противопоставя ги един срещу друг. Руши морала им и замъглява представата им за добро и зло. Отнема вярата им в справедливостта. Пречи на разума им, на мисълта, на обективната преценка.

  Ето защо се заех в една книга и то с немного страници – за да се чете по-лесно – да разкажа истината за комунизацията и съветизацията на България след 9 септември 1944 година, постигнати чрез терор и насилие. Да изясня моменти от героичната съпротива на наши сънародници срещу натрапения им сталински режим. Да спомена имената и трънния път на неколцина унищожени от червените видни български граждани. Да опиша – макар и накратко и непълно – някои нерадостни страни от живота на поданиците на Народна република Българя.

  Чувам вече гневните гласове на разпалени привърженици на комунизма у нас – ако въобще се докоснат до книгата ми, което ме съмнява: Как не я е срам тази авторка да бълва пещерен антикомунизъм, да рови в миналото на славната ни Столетница, да разкрива неща, за които не се говори, да слави личности, които считаме за врагове, да се опитва да отваря очите на хората…

  Според възмутените от изследването ми лица е по-добре българите да си представят времето на комунистическата диктатура като безоблъчно, проспериращо и щастливо. И младите да мечтаят то да се върне. Вместо да се радват, че са родени в свободна държава, и да градят родината си като просветени граждани с обич и радост.

  За каква «пещерност» впрочем може да става дума, когато семето на повечето избуяли днес беди е посяно през тоталитаризма? А това автоматично налага този четиридесет и пет годишен период от историята на България да бъде подробно проучен и изяснен. Още повече, че през нашата младост понятието «пещерност» не съществуваше. От първия до последния клас в училище ни занимаваха с фашизма и чудовищните му злини. А сега изведнъж се оказа, че да разкриваш престъпленията на комунизма е пещерно, вредно, излишно действие.

  Не се и съмнявам, че твърдите привърженици на комунизма няма да пропуснат да изтъкнат, че и в додеветосептемврийска България е имало периоди на «бял терор» и жадни за кръв злодеи.
  В твърденията им има истина.

  Но нека преценим след какви деяния на ултралевите сили в страната ни се е стигало до «бял терор».

  И кои и за какво са били наказвани от тогавашните управници. Дали мирни граждани заради убежденията им – както по времето на червения режим – или организатори и извършители на убийства и атентати, участници в терористични банди и национални предатели? Нима и досега в цивилизования свят подобни противозаконни действия не се преследват най-сурово? А що се отнася до неколцината злодеи, то няма съмнение, че е трябвало те да седнат на подсъдимата скамейка. Но да получат присъдите си от истински съдилища, а не от кланици, командвани от чужда държава.

  На редовите комунисти – т. нар. партийци – искам да припомня, че и те са жертва на тоталитарния строй. Защото и от тях върхушката на Българската комунистическа партия скри истината за Чернобилската ядрена катастрофа, като осъди тях и близките им на смъртоносни болести и мъчителна смърт. И на тях по време на т. нар. Възродителен процес управниците смениха имената и забраниха традициите.

  И тяхните спестявания се изпариха в банките на новите капиталисти, заграбили държавни средства с благословията на компартията. И на тях по времето на комунизма след внесени суми и многогодишно чакане властта «даваше» панел или „Запорожец“. И те се бореха с феодалния проблем «жителство». И тях в повечето случаи не ги пущаха да видят Запада.
  И тях ги обучаваха чрез лъжи и манипулации. И за тях бе опасно да кажат какво мислят. И те живееха в сивия пейзаж на соцлагера като стадо овце без право на инициатива и избор.

  Ще завърша разсъжденията си с гореща благодарност към:
  авторите на цитираните в текста ми откъси от книги, студии, статии, които ми дариха познания и увереност в смисъла от изследването ми;

  интервюираните от мен през различни години личности, обогатили ръкописа ми със спомени, опит, виждания;

  хората, предоставили ми архиви и сведения;

  читателите, разлистили страниците на книгата ми.

  Вярвам, че узнали истината за комунизма и неговите престъпления, ние българите можем да загърбим пристрастия и ангажименти. И да се обединим като нация, узряла общо да гради справедливо и щастливо бъдеще за децата си.

  Нася Кралевска, май 2016 г.

  

  –––––––––––––––––––––––––––––-

  Откъс от книгата:

  АНТИНАРОДНИЯТ СЪД

  Физическото ликвидиране без съд и присъда на влиятелни, свободомислещи и родолюбиви българи бе основна предпоставка за укрепване на червената диктатура. Но далеч по-необходимо за Българската работническа партия (комунисти) беше да пречупи гръбнака на докомунистическата държава и да смаже из основи политическия й, военен, административен, духовен и стопански елит. И то колкото се може по-бързо и по-мащабно. В противен случай властта на партията узурпаторка оставаше слаба и краткотрайна.

  За тази важна стратегическа задача „стихийните чистки“ не бяха достатъчни. Налагаше се да се измисли по-ефикасен начин за унищожение на набелязаните личности с тежки последици за семействата им.
  Москва подсказа рецептата.

  Разправата в България с ръководителите на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, с офицерството, с дейците на некомунистическите политически организации, с видни учени, общественици, професори, издатели, журналисти, писатели, юристи, стопански дейци, администратори и църковни служители трябваше да се осъществи „по съдебен ред“. Чрез специален закон, който да предвижда смъртни присъди без право на обжалване и конфискация на имуществото на осъдените.

  Незабавно се пристъпи към действие.

  През септември 1944 г. бяха арестувани 28 630 изтъкнати българи.

  Много от тях бяха умъртвени по време на разпити, други – пуснати на свобода, а 11 122 – предадени на така наречените „народни съдилища“. Последните бяха създадени въз основа на грубо нарушаващ възприетите норми в правосъдието и свещените повели на Търновската конституция „Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“. Той бе приет единодушно от Министерския съвет на 30 септември 1944 г. и влезе в сила след шест дни.

  Съдебните състави на извънредните съдилища бяха комплектувани от новата власт подходящо за целта. В тях участваха фанатизирани политически функционери, често пъти малограмотни. Изискваше се само председателите им да бъдат прависти. Но изключения не липсваха.

  Всъщност на никого от членовете на съдилищата-фарсове не беше нужно юридическо образование. Присъдите без друго се определяха не от тях, а от ръководния орган на компартията – Политбюро на ЦК на БРП (к). Или по-точно – те се решаваха в Москва, откъдето на 4 ноември Георги Димитров разпореди на съпартийците си:
  Процесите да не се бавят заради разни процесуални форми. Тук съди народът, а той трябва да съди бързо и сурово.
  А на 20 декември – за да не стане грешка, заповяда на Трайчо Костов: Никой не трябва да бъде оправдан! .

  Вождът на българските комунисти отдели време да подготви и изпрати на главния народен обвинител десет политически указания за това какви да бъдат обвиненията му срещу арестуваните.

  Без да го е грижа, че те ни най-малко не съответстваха на делата на подсъдимите. Нито пък, че имаха антиправен смисъл.

  Месец след тези нареждания и инструкции, дошли от столицата на Сталин – на 20 януари 1945 година, Политбюро на червената партия свика съвещание в София с дневен ред „Размяна на мисли по присъдите в двата процеса“.

  Първият от тях бе срещу тримата бивши регенти на Царство България, министрите от правителствата от 15 февруари 1940 г. до 9 септември 1944 г. и царските съветници. А вторият съдеше – както никъде другаде по света – 127 депутати от Двадесет и петото Обикновено народно събрание с 160 членен състав за изказано мнение и подаден глас, независимо от техния имунитет.

  И което беше още по-чудовищно и несправедливо: на подсъдимата скамейка и в двата процеса седяха мъже, които бяха защитили по време на Втората световна война независимостта на България, бяха успели да я предпазят от участие в битки по бойните полета и бяха допринесли за спасяването от хитлеровите лагери на смъртта на близо петдесет хилядите й евреи.

  Ето как протече „размяната на мисли“.

  Думата беше дадена на главния обвинител в „народния съд“ Георги Петров. Той сподели с болшевишката върхушка:

  Трябва да има известна градация в присъдите. Не трябва всички подсъдими да бъдат поставени на една плоскост, понеже вината им е различна. Някои даже може би нямат вина.

  Следваха факти, данни, аргументи. Никола Гаврилов, народен обвинител, допълни доклада на „старшия“.

  Комунистът, министър на правосъдието, Минчо Нейчев загуби търпение. Той прекъсна „прокурорите“ с упреци:

  Другарите народни обвинители постъпват съвършено неправилно. Търси се най-тежкото престъпление и се започва оттам градация надолу. Със смърт искат да се накажат само най-виновните, а за по-малко виновните (в сравнение с тях) предвиждат по-малки наказания.

  Не се търси дали е извършено достатъчно престъпление, заслужаващо само по себе си смъртно наказание, а се гледа има ли други, извършили по-тежки престъпления.

  Георги Чанков, член на Политбюро и секретар на ЦК на БРП (к), се оказа още по-възмутен от чутото:

  Линията на нашите обвинители не е линия на хора, които са политически заинтересовани за нанасянето на удар на тази камарила, а като на хора, които стоят настрана от цялата борба на народа и сега мерят кой колко е виновен и пр. Не се чувстват нашите народни обвинители като хора на нашето движение, които търсят и най-малкото, което ще докаже виновността на тия бандити.

  А първият в партийната йерархия сред присъстващите – членът на Политбюро и първи секретар на ЦК на БРП (к) Трайчо Костов, счете за свое право да произнесе присъдите над подсъдимите и без да е включен в състав на „Народния съд“:

  С линията на другарите обвинители по никакъв начин не можем да се съгласим.
  Предлагам: за регентите – смърт и за тримата.

  Дегенератството на Кирил не е смекчаващо вината обстоятелство.

  За съветниците – Севов и другите четирима, да се осъдят на най-тежкото наказание.

  Става въпрос за останалите 5 души: те могат да не бъдат наказани на смърт, но трябва да бъдат тежко наказани.

  За първия кабинет на Филов (управлявал от 15 февруари 1940 г. до 11 април 1942 г. – б. а.) въпросът е ясен – смърт.

  За втория кабинет Филов (управлявал от 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г. – б. а.) – също.
  За кабинета Божилов (управлявал от 14 септември 1943 г. до 1 юни 1944 г. – б. а.): Решаващо е Постановление № 30, с което войската се натоварва с изтреблението на партизаните.

  Също смърт за всички, които са го подписали.

  Кабинет Багрянов (управлявал от 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 г. – б. а.) – по никакъв начин оценката на Гаврилов не е правилна. Багряновата политика не е политика на два стола, той не е служил едновременно на царя и на народа. Той е служил на царя, а е заблуждавал народа. За Багрянов, Сталийски, генерал Русев, Станишев, Драганов – смърт. За Колчев и Арнаудов – до живот; за останалите – Руси Русев, Дим. Савов и Хр. Василев – по-малко.
  Кабинет Муравиев (управлявал от 2 до 9 септември 1944 г. – б. а.): Никой от него не може да бъде оправдан. Въпросът е как да се осъдят. Конст. Муравиев и Вергил Димов – най-тежко, но не на смърт.
  Никой от депутатите (освен умрелите преди 1941 г.) не следва да бъде оправдан. Да се представи списък за присъдите на депутатите, който да бъде съгласуван с нас. Обвинителните речи по първия процес да започнат в сряда-четвъртък, а по втория – от петък-събота (към 25 януари).

  „Народните обвинители“ и колегите им се вслушаха в повелята на червената партия и се постараха до дума да я осъществят. Чрез телеграма, изпратена до съветската столица, висшият комунистически функционер Вълко Червенков успокои зажаднелия за българска кръв Димитров, изискващ от подчинените си комунисти да увеличат броя на смъртните наказания:

  Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък, 1 февруари. В по-рано взетото решение внесохме корекция в смисъл увеличаване на смъртните присъди. От броя на съветниците на доживотен затвор оставяме само двама – Балан и Морфов. От кабинета на Багрянов към броя на осъдените на смърт добавихме Колчев. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до 70%.

  Червенков не излъга вожда си. Броят на осъдените на смърт народни представители бе четири и половина пъти повишен. Поисканите от обвинителя на Втория върховен състав 15 смъртни присъди достигнаха цифрата шестдесет и седем [9]!

  И така:

  На 1 февруари 1945 година, след четиринадесетдневна напрегната работа, в 16 часа, Първият върховен състав на Народния съд (започнал заседанията си на 20 декември 1944 г. – б. а.) проведе кратко заседание, само 30-минутно, на което беше прочетена присъдата.

  На същия ден и Вторият върховен състав – започнал заседанията си също на 20 декември 1944 година, обяви становището си.

  Общо бяха издадени над 100 смъртни присъди.

  Осъдените – по политическа поръчка, с общ обвинителен акт и без доказателства за вина, на най-тежкото наказание – отнемане на живота, се отделиха още в съдебната зала от другарите си, получили по-леки присъди. Милиционери започнаха да връзват ръцете им откъм гърба.

  Някои от тях, приготвили тайно листчета с прощални думи за семействата си, успяха да ги пъхнат в ръцете на надживяващите ги съратници. Други можаха само да прошепнат в ушите им молбата да прегърнат близките им.

  …

  В дългия списък на наказаните със смърт народни представители чу името си петдесет и три годишен мъж с подчертано интелигентно лице и осанка, излъчваща достойнство.

  Той се наведе към стоящия пред него колега и с тих глас му рече:

  Но искам да ти кажа: не зная кои са по-щастливи, ние ли, които отиваме на смърт, или вие, които оставате живи. Аз мисля, че вие има още много да патите.

  След тези думи човекът се отдалечи, накуцвайки, от осъдените да гният по затвори българи и се отправи към пейката, определена за поелите към смъртта.

  Този мъдър мъж бе не друг, а видният политик и общественик, героят от трите войни в началото на века – два пъти раняван в битки и останал инвалид, кавалерът на „Свети Александър с мечове“, на два ордена „За храброст“ и на близо двадесет медала за граждански заслуги Тодор Кожухаров.

  Бил на два пъти министър през 1935 г. и 1936 г., а от 1935 г. депутат в четири народни събрания, Кожухаров бе известен в цяла България с псевдонимите си Щабскапитан Копейкин и Федя Чорни.

  Той бе публицист с блестящо перо и остър ум, вещ издател, талантлив фейлетонист и ненадминат с разказите си военен писател. Цели две десетилетия оглавяваше като директор авторитетния в. „Слово“ – ежедневник за политика, стопанство и културен живот.

  Страж на конституционните права на българските граждани, Тодор Кожухаров беше участвал енергично в спасяването на българските евреи от смърт. Прочул се бе с демократичните си убеждения.

  Със силната си обич към отечеството и с ангажимента си към неговия просперитет. Но тази богато надарена личност имаше смъртен грях в очите на комунистите – Кожухаров бе враг на болшевишкия терор и на въоръжената нелегална борба за власт.

  Идеалът му бе свободна и независима България.

  Силният патриотизъм на Щабскапитан Копейкин му попречи да напусне страната преди преврата на червените. Той остана в родината си с ясното съзнание, че вероятно ще бъде убит. Затова написа: Мои деца, преди пет минути взех съдбоносно решение, с което се осъдих на смърт, а вас на много страшни изпитания… за което ви моля от сърце да ми простите… Бе ми предложено да вляза в състава на задграничното правителство на Александър Цанков, да стана емигрант… но аз не мога да стана спикер на радио „Донау“ и да лая срещу моя народ и страна.

  Пред лицеto на смъртта Тодор Кожухаров извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България“.

  Отново каза жестоката истина…

  …

  …

  Вдовиците и сираците на екзекутираните личности от „Народния съд“ бяха лишени от имущество и принудени да прекарат живота си като мъченици без елементарни граждански права. Немалко от тях бяха изхвърлени от домовете им и въдворени без средства, храна и възможност за намиране на работа в слабо заселените североизточни краища на България още преди произнасяне на присъдите – през мразовития месец декември на 1944 година.

  Радка Груева – дъщеря на Павел Груев, осъден от Първия върховен състав на смърт – с мъка си спомня шестдесет и три години след разстрела на баща си:

  Никога не съм мислила, че някой може да посегне на живота на баща ми. Та той беше не само абсолютно почтен човек, но не беше и политик, а началник на Царската канцелария. Освен при цар Борис III, той беше служил и при цар Фердинанд, и при регентите на цар Симеон II.

  Не можех да си представя, че някой може да го обвини в каквото и да е престъпление спрямо държавата. За татко най-святото беше България. Той слагаше България и дълга си към царя преди жена си, преди децата си. Никога не изричаше лоша дума за някой човек. Да изневериш на родината си, за него бе най-долното, най-грозното.

  За баща ми ценностите в живота не се оценяваха с пари. Той казваше: „Онова, което може да се купи, не е ценно. Най-важното е човек да е почтен. Да обича родината си. Да изпълнява гражданския си дълг“. И ние – братята ми (Симеон Груев и писателят Стефан Груев – б. а.) и аз – бяхме свикнали непрекъснато да чуваме от него, че преди всичко трябва да бъдем добри граждани.

  След екзекуцията на баща ми научихме от защитника му (видния юрист академик Йосиф Фаденхехт – б. а.), че първата присъда срещу него е била оправдателна. И че след нея от Москва е дошла заповед, диктувана от Сталин чрез Георги Димитров – да се осъдят на смърт повече хора. Всъщност да се осъдят повече бройки, което е още по-грозно. Не имена, а бройки!

  След арестуването на баща ми имахме едно-единствено свиждане с него в затвора през декември 1944 г., на връх двадесетия ми рожден ден. Жесток спомен. Бяхме мама, брат ми Симеон и аз. Леля ми – сестра на баща ми, не я пуснаха да дойде с нас. Видяхме как по коридора влачеха татко. Наредиха затворниците един до друг.

  Някои от тях не можехме да разпознаем – пребити бяха от бой. Нямаше как да стиснем ръцете на близките си през решетките. Викахме им от разстояние. Всички едновременно. Запомних последните думи на баща ми, преди да го отведат:

  „Прощавайте, че ще стана причина и вие да страдате, но не съм могъл никога да постъпвам по друг начин“.

  По-късно от бащата на Стефан Савов научихме, че всички задържани много са се тревожили за съдбата на семействата си. Знаели са практиката на Сталин – никаква милост към близките.

  Само седмица след това – отново по заповед на Съветския съюз – майка ми и аз бяхме натикани в конски вагони заедно със семействата на мъжете, съдени от „Народния съд“.

  Посред ледената зима пътувахме в неизвестна посока. Мислехме, че ни изпращат в Сибир, но ни разтовариха сред скованата в студ Добруджа на ръба на малко усамотено селце.

  Оцеляхме само защото бяхме оптимисти и защото вярвахме, че новите управници нямаха никаква причина да убият нашите съпрузи и бащи.

  Оказа се, че сме се лъгали. През април 1945 г. дойдоха комунистически милиционери. Извикаха ни по имена. Мама и аз бяхме едни от първите. Не знаехме съдбата на татко. Обърнаха се към майка ми и й казаха: „Ти си вдовица“. Не можах да се въздържа и изкрещях: „Убийци!“. Разбира се, наказаха ме с мъчения, но физическата болка няма значение пред другата.

  Така съобщаваха на всички кой е убит и кой не е.

  …

  Груповата екзекуция на регентите, царските съветници, министрите и народните представители постави само началото. Следваха сто тридесет и пет процеса на „народните съдилища“ из цялата страна срещу близо 11 000 подсъдими. Те приключиха престъпната си дейност, както им бе наредила БРП (к) – през април 1945 година.

  Псевдосъдилищата издадоха общо 2730 смъртни присъди без право на обжалване. Екзекуциите бяха незабавно изпълнени с изключителен садизъм. Без граждански и съдебен контрол. Без присъствие на свещеник. И без право на сбогом със семействата на обречените на унищожение личности.

  Същите „съдилища“ осъдиха на доживотен строг тъмничен затвор 1305 граждани и наказаха с отнемане на свободата от 1 до 20 години 5571 души.

  Мнозина от наказаните със затвор българи бяха умъртвени по време на излежаване на присъдите си чрез удушаване, изтезания или побой.

  Чужденецът Волфганг Бретхолц правилно е схванал „историческата мисия“ на антинародния съд, който той окачествява като „ужасно и невъобразимо клане“:

  Целта му бе във всяко село и градче да се унищожи и последният човек, който някой ден би заел мястото на предшествениците си и би продължил борбата им срещу тиранията.

  Но преди да бъде унищожен „и последният човек“ в страната, несъгласен с комунизма, необходимо бе да се нанесе съкрушителен удар на националната войска.

  До ноември 1944 г. бяха арестувани, измъчвани и разследвани от „Народния съд“ 17 генерали, 45 полковници, 45 подполковници, 38 майори, 123 капитани, 204 поручици, 234 подпоручици и 40 офицерски кандидати. От тях 279 висши офицери, белязани като „военнопрестъпници“, бяха предадени на Четвъртия му върховен състав.

  Фактът, че армията на Царство България не бе участвала в сражения на фронтовете на Втората световна война и не беше нападала чужда държава, не смущаваше псевдосъдиите. Както и в останалите процеси, те невъзмутимо съдеха и живи, и умрели като военнопрестъпници.

  Резултатът от поредния съдебен фарс бе зашеметяващ със суровостта си. Наред с десетките тежки присъди, бяха произнесени и 47 смъртни наказания. Ако към тази цифра се прибавят и убитите без съд и присъда в първите седмици след 9 септември 148 военни, то общият брой на унищожените кадрови офицери от българската армия възлиза на 195 души.

  Впрочем това беше само първият – далеч не последен, удар срещу българското воинство, по-голямата част от което бе рискувало живота си във войните за национално обединение.

  Не вражеска военна сила, а сънародници комунисти отнеха живота на повече души от командния състав на националната армия, отколкото бяха събратята им по ранг, оставили костите си по бойните полета на трите войни, водени от Третото българско царство.

  …

  Шестият върховен състав на „Народния съд“ също може да послужи като пример за жестокост и произвол. На него бяха привлечени като обвиняеми 104 издатели, юристи, редактори, уредници, публицисти, писатели, учени, журналисти и художници.

  Обвиненията срещу тях бяха скалъпени и скандални: въвличане на България във Втората световна война, пропагандиране на великобългарски шовинизъм, проповядване на фашистка идеология, подпомагане на германската политика.
  Шестнадесет личности – сред които неколцина убити по време на „стихийната чистка“, бяха осъдени на смърт, 12 – на доживотен затвор, 69 – на строг тъмничен затвор от 1 до 15 години. И то единствено заради убежденията им – умъртвените и репресираните люде бяха родолюбци и противници на болшевишкия терор. С влиянието си сред народа те представляваха сериозна заплаха за червената диктаторска власт. Затова и творбите им бяха иззети от библиотеките, унищожени и забранени.

  Някои българи ги изгориха от страх от властниците и в собствените си домове.

  Хвърлените от антинародния съд в затвор интелектуалци и учени бяха все хора с име и авторитет: издателят и редактор на в. „Утро“ Стефан Танев, редакторът на в. „Зора“ Матей Бончев – Бръшляна, любимите писатели на няколко поколения българи Фани Попова-Мутафора и Змей Горянин, художникът-карикатурист Александър Божинов, колегата му по професия Александър Добринов, юристите професор Любен Диков, професор Георги П. Генов, професор д-р Любомир Владикин, юристът и публицист Енчо Матеев, биологът професор д-р Стефан Консулов, юристът общественик Светослав Нелчинов…
  …

  Последният главен челник на Българския младежки съюз „Отец Паисий“ Светослав Нелчинов получи най-леката присъда от Шестия върховен състав на Народния съд – строг тъмничен затвор за една година. Друг е въпросът, че животът в комунистическа България на родения през 1914 г. във Видинско високоерудиран юрист и публицист бе опропастен. Както щеше да се изрази самият той през 1999 година: „Останах в сянката на 20 век“.

  Тъжната констатация на виделия края на червената диктатура Нелчинов не е преувеличена. Той излиза от затвора на тридесет и една години с отнети граждански и адвокатски права. За цели 18 години е изселен извън София. Остава без жилище. Животът му преминава в трудности и безправие. Семейството му е обречено на дискриминация и несгоди.

  Син на изтъкнат българин от Охрид, принуден да се пресели с фамилията си в свободната част на отечеството, Светослав от малък е възпитаван в идеалите на Възраждането. Оттам идва и силната му любов към родината, която още като ученик го подтиква да стане един от основателите на Българския младежки съюз „Отец Паисий“.

  Какво всъщност представлява тази организация, обявена от комунистите за фашистка, и в какво се състои дейността й?

  Младежкият съюз към Всебългарския съюз „Отец Паисий“ е създаден в началото на 1932 г. от група ентусиазирани млади патриоти. Той е просветна организация с националистически характер и с идея да обедини духовно българите, независимо в пределите на коя държава се намират. Оглавявана е от челници и главен челник, тъй като учредителите й са против водаческия принцип, за който смятат, че противоречи на традициите на демократично настроения народ. Лозунгът на съюза е: „Чрез българщината за България“.

  В устава му е записано: „Българският младежки съюз „Отец Паисий“ съществува и работи в името на възмогването, благоденствието и величието на България“. Членовете му – около 10 000 души, са млади интелигенти, принадлежащи към различни политически течения. Сред тях има либерали, земеделци, социалисти, безпартийни. Но с връстниците си комунисти паисиевците са в постоянен конфликт поради непримирими идеологически и тактически различия.

  Дейността на Българския младежки съюз „Отец Паисий“ не се изразява в борба за власт чрез нелегални и насилствени акции, ръководена от чужда държава. Тя се състои в мирни протести срещу Ньойския договор, усилия за гарантиране на независимостта на родината, трудова и просветна дейност в селата, поддържане на връзки с работничеството, инициативи за подобряване на положението на българите, принудени да живеят в границите на съседни балкански страни, издаване на брошури и демографски карти.

  Следите от тези благородни деятелности сякаш бяха изписани на лицето на Светослав Нелчинов. На осемдесет и четири годишна възраст той изглеждаше поне с двадесет години по-млад. Запазил бе стройната си фигура и пламъка на доброта и светли добродетели в очите си. Ненавиждаше комунистите, унищожили цвета на нацията и довели България до печалната комунистическа и посткомунистическа реалност. Но както е характерно за издигнатите и силни духом люде, у Нелчинов не се забелязваше и следа от злоба или жажда за мъст. На многобройните беди в живота си той гледаше с тъга, но се опитваше да открие в тях и нещо положително. Не бе забравил хората, които му бяха помагали в годините на преследвания и изселничество, нито бе загубил чувството си за хумор.

  Останал по време на масовия комунистически терор жив благодарение на щастлива случайност, Нелчинов бе извор на интересни спомени и факти от миналото. Той помнеше и хубавото, и лошото:

  За председател на Шестия върховен състав, който трябваше да ни съди, бе назначен д-р Любен Дюкмеджиев. Той беше комунист и един от най-добрите адвокати в страната. Като студенти и стажанти по право отивахме да слушаме негови пледоарии.

  На 5 март, когато трябваше да започне процесът, той не се яви в Съдебната палата и нас ни върнаха обратно в затвора. Още следобед на същия ден разбрахме причината – Дюкмеджиев подал оставката си, защото преди да почне съдебното заседание го повикали в Централния комитет на комунистическата партия и му дали предварителни писмени указания как да протече процесът и на кого какво наказание да присъди. Юристът заявил на ръководството на партията си, че правната му съвест не му позволява да се поддаде на подобен натиск и че той подписва само присъди, мотивите за които и след сто години не могат да бъдат оспорени.

  Д-р Дюкмеджиев бе предвидил бъдещето – поради липса на доказателства за вина през 1996 г. присъдите ни бяха отменени.

  Заради доблестната си постъпка обаче Любен Дюкмеджиев, който беше комунистически депутат в няколко народни събрания на Царството, остана до края на дните си адвокат. Не му дадоха никакъв партиен или държавен пост в комунистическа България.

  На 12 март бяхме отново въведени в същата зала на Съдебната палата, където този път в 9 часа сутринта се яви съставът на съда с нов председател на име Димитър Димитров – безлична личност, съдия от кариерата. Все пак той беше юрист, докато останалите членове на състава бяха подбрани от новите управници поради политически съображения. Те бяха: писателят Димитър Полянов, майорът-партизанин Веселин Андреев, театралът Георги Костов, журналистът Славчо Васев, Бернард Мунтян и Димитър Георгиев. Народните обвинители в нашия процес – срещу дейците на идеологическия фронт, бяха също близки до властта: Никола Ланков, Никола Бронзов, Стефан Величков, Богомил Тодоров и Калин Цаков.

  Въпросите към подсъдимите се задаваха предимно от обвинителите. Мен ме разпита и обвинява Богомил Тодоров, който слабо познаваше живота на младежката организация „Отец Паисий“. По време на разпита ми не се установи нищо, което да ме уличи в престъпление. Заявих, че не се признавам за виновен.

  Видният професор по наказателно право Никола Долапчиев като свидетел на обвинението отказа да отговаря на въпроси, зададени му от мен като обвиняем. И то въпреки че добре ме познаваше и че синът му – още ученик, беше член на съюза ни. Съпругата му също бе ангажирана с „Отец Паисий“. Тя развиваше полезна дейност в Дамския комитет на организацията с почетна председателка г-жа Екатерина Каравелова. Постъпката на д-р Долапчиев ме изненада и огорчи. Едва по-късно разбрах на какво се е дължала – през 1947 г. професорът бе назначен за пълномощен министър в Лондон. Явно по време на „Народния съд“ се е пазил да не раздразни властите с погрешна стъпка. Друг е въпросът, че впоследствие се обяви за политически емигрант. Но след като се измъкна на Запад.

  Писателят и учител по физика Георги Томалевски зае в съда коренно различна позиция. С тон, нетърпящ възражение, той заяви на т. нар. народни обвинители, че оглавяваната от мен организация не е фашистка, а родолюбива и просветна. И че аз не съм никакъв „ретроград“, както те ме представят, а родолюбец и възторжен идеалист, който трябва да служи за пример на връстниците си. Пламенната му защита беше най-солидната ми подкрепа по време на процеса. Главно благодарение на Томалевски получих едногодишна присъда, а не петнадесетгодишна, както искаше обвинителят ми.

  Писателят земеделец Трифон Кунев, който след преврата на 9 септември стана председател на Съюза на българските писатели и директор на Народния театър, има доблестта да свидетелства пред съда положително за всички ни. Не случайно още през пролетта на 1945 г. той загуби и двата си поста и не след дълго попадна в затвора.

  Най-голямото ми разочарование дойде от Николай Райнов, когото боготворях като писател, художник, изследовател и учен. Видях го за първи път, когато той, жълт-зелен, се появи в съда като свидетел на обвинението. Не каза нищо добро за нито един от подсъдимите. Отрече поетичния талант на известния детски писател Йордан Стубел. Обвини Фани Попова-Мутафова, че превръща разказите му в романи, твърдейки че тя изобщо не е писателка. За съдените в процеса карикатуристи заяви, че не са никакви художници и че карикатурата не е изкуство.

  Силно впечатление направиха лаконичните показания на друг свидетел на обвинението – художника писател Илия Бешков. Разпитът му водеше Никола Ланков. На повечето от въпросите Бешков отвръщаше с мълчане.

  Ядосан, Ланков го запита: „Господин Бешков, като родоначалник на българската карикатура, какво ще кажете за подсъдимите карикатуристи?“.

  На този въпрос Илия Бешков отговори: „Родоначалникът на българската карикатура е подсъдимият Александър Божинов“.

  И не опетни съвестта си с лоша дума нито за него, нито за талантливия му колега Александър Добринов.

  …

  Масово бе изтреблението от т. нар. Народен съд на българи не-комунисти в провинцията. На много места с пълна сила важеше правилото „и последният човек“. В село Новоселци на смърт бяха осъдени 157 души, в Горна Оряховица – 121, в Ямбол – 90, в Омуртаг – 81, във Враца – 79, в Ловеч – 63, в Дупница – 49, във Видин – 46, в Севлиево – 41, в Габрово – 37, в Неврокоп – 26.
  Ужасяват с броя си издадените смъртни присъди в отделните области на страната: Софийска – 635, Плевенска – 490, Пловдивска – 328, Бургаска – 322, Варненска – 302, Врачанска – 277.

  А (с малки изключения) изумяват „провиненията“ на екзекутираните личности.
  Може само да се гадае защо всъщност е осъден на смърт и разстрелян на 23 март 1945 г. край Врачанския затвор капитан Георги Радков – земеделец, за една година околийски управител на град Оряхово, герой от морския бой през декември 1916 година, спасил от разрушение град Балчик. Тогава двадесет и седем годишният капитан оглавява артилерийска батарея от 37 души, прогонила навътре в морето три бойни кораба на Руския черноморски флот, превъзхождащи с огнената си мощ сто пъти тази на защитаващата земята си българска батарея. Неравната битка се смята за една от най-героичните по време на Първата световна война, когато Царство България е принудено да се бие в Добруджа и по черноморското си крайбрежие с връхлитащите срещу него военни сили на Руската империя. И да ги победи и спре при опита им да завладеят части от страната.

  Официалното обвинение на Четвъртия състав на Народния съд на Врачанска област – град Оряхово, срещу капитан Георги Радков е, че като околийски управител е провеждал правителствената политика. Съдът не взима под внимание факта, че в района, за който той отговаря, никой не е нито преследван, нито арестуван по нареждане на осъдения на смърт военен герой.
  …
  Професор Никола Долапчиев като емигрант свидетелства в полза на истината. В издадената след смъртта му в чужбина книга „България – създаването на сателит. Анализ на историческите събития 1944 – 1953“ той разкрива някои съществени факти:

  За да подготвят атмосферата за „народните съдилища“, комунистите използваха тълпи от хулигани, цигани и обикновени криминални престъпници, освободени за целта. Даваха им указания по кои улици да се движат, караха ги да повтарят монотонно проклятието: „Смърт – смърт – смърт!“. Обвиняемите бяха прекарвани във вериги по улиците, докато добре дресирани фанатизирани комунисти крещяха: „Предатели!“, „Врагове на народа!, „Чудовища!“. Наети за целта групи от „черни вдовици“ бяха изпращани по улиците, за да повтарят без почивка: „Смърт – смърт – смърт!“.

  Те маршируваха пред залите на съда по време на процесите и надаваха писъка: „Смърт!“. След това обвиняемите бяха изваждани навън и излагани на проклятия, ругатни, подигравки, заплювания в лицата, бой и други изяви на грозно държане. Радиото час по час ревеше: „Смърт!“. Специален вестник, наречен „Народният съд“, бе издаван с отвратителни, подстрекаващи омраза снимки от всякакъв характер и със статии, призоваващи към мъст.

  Българските граждани бяха възмутени и слисани пред тези срамни демонстрации, които бяха твърде неприлични и чужди на българския характер.
  Не трябва да се вярва – подчертава Р. Х. Маркхам, – че този метод на раздаване на правосъдие е особеност само на комунистите от Балканския полуостров или че той се дължи на „диви“ балкански традиции. Той произтича от Москва на Ленин.

  Констатацията на видния юрист във връзка с отношението на българите към „Народния съд“ е потвърдена от Волфганг Бретхолц. В книгата си германецът е записал: Сред българския народ извършеното в негово име клане предизвика огромен ужас.
  …
  Според броя и тежестта на присъдите, издадени от „Народния съд“, седем милионна България – неучаствала във военни действия и спасила от лагерите на смъртта на Адолф Хитлер евреите – български граждани, има преди края на Втората световна война стотици пъти повече военнопрестъпници, отколкото нацистка Германия.

  Аритметиката е проста.

  Основният процес на Международния военен трибунал в Нюрнберг започва работа през август 1945 година, ще рече три месеца след края на войната в Европа. Той призовава като обвиняеми 24 германски военнопрестъпници. На подсъдимата скамейка сядат 22. Международният съд заседава единадесет месеца – от ноември 1945 г. до октомври 1946 година. Той оправдава трима от подсъдимите. След доказани вини срещу мира и човечеството трибуналът осъжда 12 души на смърт, 3 – на доживотен затвор, а останалите – на по двадесет, петнадесет и десет години. Получилите присъди имат право на обжалване. Екзекуциите не се изпълняват веднага, а шестнадесет дена след произнасяне на наказанията. Макар че в случая става дума за Гьоринг, Рибентроп, Розенберг, Калтенбрунер, Борман…

  Показателно е и сравнението с Унгария – последната европейска държава, която остава да воюва на страната на хитлеристка Германия. А това й струва: безсмислени човешки жертви, унищожаване на еврейското й малцинство, разрушения и загуба на Трансилвания. За всички тези престъпления унгарските извънредни съдилища издават 476 смъртни присъди, от които са изпълнени сто осемдесет и девет.
  Според друг източник след края на Втората световна война във Франция са екзекутирани 791 души; в Германия – 486 души; в Италия – 50; в Нидерландия – 40; в Австрия – 30; в Норвегия – 25 .
  Позорен е фактът, че Трибуналът в Далечния изток осъжда на смърт и екзекутира 7 членове от старото държавно ръководство на многомилионна воювала Япония, а „Народният съд“ в България – сто и петдесет.

  …

  За Българската комунистическа партия – под каквото и име тя да присъства в историята – съпоставките и сравненията нямаха и нямат никакво значение. Светкавичната бързина, с която „Народният съд“, наречен днес „българската гилотина“, съдеше и екзекутираше, беше и остана вечната й гордост.
  През 1988 година, в разгара на Горбачовата гласност, изобличаваща някои от престъпленията на съветския режим, Борис Илиев – председател на Дванадесетия върховен състав (за съдене на членове на организациите „Бранник“, „Български национални легиони“, профсъюзи и други – б. а.) на съда гилотина, със задоволство си припомня:

  Веднага (17 март 1945 г. – б. а.) започнах работа по огромния следствен материал и по подготовката на процеса, който насрочих за 26 март 1945 година.
  …
  Според обвинителния акт, като подсъдими бяха привлечени 176 души, а за свидетели посочени 138 души.
  …
  Въпреки огромната работа на съда – да изслуша обясненията на явилите се подсъдими и да събере сведения за отсъстващите, да разпита 138 души свидетели – поради вещото и делово водене на заседанията, съдът приключи окончателно на 28 април 1945 година.
  …
  От всичко 176 подсъдими са напълно оправдани 66 души, а останалите 110 подсъдими, осъдени както следва: на смърт – 20 души, на доживотен затвор – 6 души, на 15 години затвор – 15 души, на 10 години затвор – 3 души, на 12 години затвор – 1 човек, на 8 години затвор – 1 човек, а останалите 64 подсъдими на различни срокове затвор от 1 до 5 години .

  Един от най-срамните документи в новата история на България е отчетът, който главният народен обвинител Георги Петров дава на Централния комитет на Българската работническа партия (комунисти) на 3 юли 1945 година:

  Вярно е, че смъртните присъди изглеждат сравнително малко и незадоволително, но нека да надникнем в съдържанието на тези 2873 смъртни присъди и да избегнем повърхностното обсъждане на тези данни.

  И наистина, кои лица разстреляхме?

  Ами това са:

  тримата регенти, между които един княз от Сакскобургготската династия, която е донесла толкова злини на Родината и народа ни;
  поставихме на подсъдимата скамейка духа на „О боже почиващия Цар Борис III“, за да го развенчаем като „народен цар“ и за да го изтъкнем като главен виновник за страданията на нашия народ;
  разстреляхме всички министри на три фашистки кабинета – два на Богдан Филов и този на Добри Божилов, и половината министри на кабинета на Иван Багрянов – всичко 33-ма министри, между които трима министър-председатели;
  разстреляхме почти цялата престъпна дворцова камарила;
  67 души народни представители от фашисткото ХХV общо народно събрание.
  Но само това ли?
  Не, ний разстреляхме тоже целия висши военен съвет,
  целия генерален щаб – около 47 души генерали, полковници и др.
  … разстреляхме целия апарат на кървавата фашистка полиция,
  всички директори на полицията,
  всички Областни и Околийски полицейски началници,
  коменданти и Околийски управители,
  всички групови полицейски началници
  и цялата политическа полиция в страната, с малки изключения,
  разстреляхме всички малки и големи офицери, които не можаха да се укрият на фронта,
  и всички озлобени врагове по места, бандити и предатели и пр., и пр.
  Имаме едно почти пълно кастриране на върховете на кървавия фашистки апарат в нашата страна.
  Прочие, примерът, който даде нашият Народен съд, остава и ще остане ненадминат в международен мащаб, ще остане да блести като една скъпоценна корона в историята на нашия героичен народ.
  Безспорно този резултат се дължи най-вече на нашата славна Партия, която пое тази акция почти изцяло в свои ръце и даде една здрава организация на това голямо народно дело.

  И за да убеди началството си, че поставената му задача е изпълнена „достойно“, Георги Петров сравнява:

  Става вече ясно, че и в международен мащаб нашият Народен съд ще остане ненадминат…
  И наистина, вече месеци, близо година откак в Румъния бе смъкната фашистката власт, а Народният съд там остава само на книга – резултати никакви!
  В Унгария – така изстрадала и разорена от агресията на кървавия фашизъм, Народният съд там издава такива меки присъди, че може смело да се нарече един чисто противонароден, пораженски съд.
  Във Франция бяха осъдени съвсем малко политически престъпници и знаем как вяло бе проведена акцията на Народния съд, че може да се квалифицира като една гавра над революционния френски народ.
  В Германия – главната централа на кървавия фашизъм и хитлеризъм, се вече приготовлява от Съюзниците не един истински международен съд, а по-скоро един възмутителен фарс…
  В Италия – всеопрощението на Съюзниците отдавна са покрили чудовищните престъпления на фашистките престъпници.
  Пък нека не се боим да се спрем и на братска Югославия. Вече от дълги месеци заседава там Народният съд, а резултатите са почти незабележителни.
  И така, акцията на Народния съд наред върви извънредно вяло и в никакъв случай не обещава резултатите от нашия Народен съд .

  Главният обвинител не се сеща да се похвали с друго едно впечатляващо „постижение“. А именно, че „народните съдилища“ извършиха непознато в световното правораздаване кощунство. Те осъдиха на смърт няколкостотин българи, убити без присъди след 9 септември 1944 година. В Наредбата-закон на комунистите като нещо безобидно и в реда на нещата бе вписано:

  Смъртта на лице, извършило деяние по този закон, настъпила преди или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да се започне или привърши преследването и да се издаде присъда съгласно предшестващата алинея .

  Чрез този юридически абсурд беше „узаконено“ умъртвяването чрез криминално насилие на Данаил Крапчев, Райко Алексиев, Йордан Бадев, генерал-лейтенант Христо Луков, генерал-лейтенант Никола Христов, генерал-лейтенант Асен Каров и стотици други видни българи, които – макар и мъртви, бяха осъдени от „Народния съд“. Така червените управници получиха възможност да заграбят за собствени нужди движимото и недвижимото имущество и на убитите без съд, като оставят законните им наследници без стотинка на улицата.
  Според Наредбата-закон от 30 април 1945 г. за привеждане в изпълнение на конфискациите, постановени от Народния съд, семействата на осъдените имаха право да задържат за себе си единствено легло с постелка и завивка за всеки член на домакинството, печка за готвене, маса.
  Друг е въпросът къде щяха да поставят тези най-необходими им вещи, след като жилищата им бяха отнети, заедно с личните библиотеки, картините, радиоапаратите, бижутата, ръкописите, албумите, архивите… Ще рече, всичко, което бяха притежавали осъдените – с изключение на споменатите няколко мебели, по „законен“ път ставаше собственост на ръководните кадри на комунистическата партия и на милиционерските началници.
  В статията си „Народният съд – параван за политическа чистка и терор“ политикът, народен представител, общественик, учен и публицист Лъчезар Тошев съобщава:

  Жилищата на осъдените, които са конфискувани, се предоставят на лица като: министъра на правосъдието Минчо Нейков, Петко Кунин, Руси Христозов, Мирчо Спасов, Тома Трайков, Георги Стаменов, Найден Младенов, Стою Неделчев-Чочоолу и дори на главния народен обвинител Георги Петров, който получава жилището на подп. Илия Йончев, за чиято смъртна присъда е пледирал.

  …

  Стоян Райчевски – общественик, политик, историк, писател и публицист, разяснява как „Народният съд“ нарушава грубо текстове от т. нар. „светиня“ за българския народ – Търновската конституция, и основни принципи на правораздаването:

  … – член 73 на конституцията категорично забранява създаването на извънредни съдилища по никакъв повод и по никакво наименование. Всякакъв вид престъпления се разглеждат от общи граждански или военни съдилища;
  – Министерският съвет по конституция няма право да създава подобен съд или трибунал със специален статут;
  – министрите съобразно Конституцията могат да бъдат съдени само от особен Държавен съд по решение на Народното събрание;
  – народните представители по Конституция имат право да изказват свободно своето мнение и да гласуват по свое убеждение и съвест, без да им се търси отговорност за това;
  – Наредбата-закон нарушава и членове 67 и 75 от Конституцията, според които „правата на собственост са неприкосновени“ и конфискуването на имот се забранява;
  – Наредбата-закон противоречи и на действащия Наказателен кодекс, който не допуска прилагане на закони с обратна сила;
  – „народните обвинители“ в нарушение на действащите закони са били назначавани от Министерския съвет, т. е. от изпълнителната власт;
  – обвинените са предварително обречени, защото са съдени с презумпцията за виновност;
  – присъдите са окончателни и не подлежат на обжалване, а смъртните присъди се изпълняват веднага;
  – издават се присъди за вече убити или умрели от инквизициите при следствието.

  …

  Георги Димитров не се интересува от някакви си конституции и наказателни кодекси. Той стои над тези подробности. Закон за него е волята на Йосиф Сталин. А цел – унищожаване до корен на „народните врагове“, т. е. на противниците на комунистическия режим в България.
  Вождът на червените без умора продължава да командва на руски съпартийците си от Москва. На 19 април 1945 г. в радиограма той заповядва на Трайчо Костов поредни репресии спрямо близките на осъдените от „Народния съд“: Обсъдете с Югов необходимите срочни мероприятия за изселването на тези хора в подходящи за целта райони. Част от тях трябва да бъдат изпратени на принудителни работи. Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля .

  Преданите му слуги в България изпълняват: по данни на Дирекцията на Народната милиция до юли 1945 г. 4325 семейства на екзекутирани или осъдени на затвор личности – 11 875 жени и деца , заедно със стотици общественици, дипломати, военни, духовници, юристи, журналисти, лекари, писатели, учени, издатели, търговци, професори, фабриканти и притежатели на селскостопанска земя, избегнали като по чудо гнева на комунистическата Темида – наречена безсрамно „Народен съд“ – попаднаха в концентрационни лагери или бяха изселени от местожителствата си.

  По същото време немалко високообразовани български граждани бяха принудени да останат в чужбина, където ги завари превратът на комунистите. Други пък, които след трагичния за страната 9 септември 1944 г. не желаеха да живеят под комунистически гнет, намериха смъртта си на гръцката или турската граница. Не бяха много щастливците, успели да достигнат Запада в принудително изгнаничество.

  България масово губеше преданите си и изтъкнати чеда. Народът й биваше обезглавен.

  .

• World Review: Борбата с корупцията в Румъния

  Материал на World Review

  .

  Малко страни могат се похвалят с осъждането за корупция на над 1250 високопоставени държавни служители, сред които един премиер, пет министри, шестнадесет депутата и пет сенатора. Конфискувани са активи на стойност почти половин милиард евро (493,46 милиона евро). Националната антикорупционна дирекция (DNA/НАД, агенцията, която отговаря за борбата с корупцията) разтърси статуквото в страна, пълна с обществени злоупотреби и безстопанственост. Само за 2015 г. НАД е регистрирала и доказала случаи за дадени подкупи на стойност около 431 млн. евро. Тази сума може да се сравни с бюджета, предвиден за европейската програма за съфинансиране на транспортната инфраструктура на Румъния за периода 2016 – 2018 г. Нещо повече, успехът на делата, заведени от НДА, достига 92,27%, а на румънската държава трябва да се възстановят близо 200 млн. евро.

  Стремежът на НАД е да се изпрати силен сигнал до румънското общество и преди всичко до политическата класа и корумпирани магистрати. Ясно е заявена необходимостта от стратегически подход за превенция срещу корупцията, комуникация в реално време между всички институции, натоварени с проверката на процедурите за обществени поръчки, по-тясно сътрудничество с частния сектор, което да доведе до повишаване на доверието на честни инвеститори в сигнализирането на потенциални престъпления и корупция.

  Действията на Румъния и по-специално на НАД в борбата с корупцията са приветствани от цялото румънско общество, инвеститорите и съюзниците като доказателство, че страната е предприела стъпки, за да се пребори с проблемите си. Неслучайно тя получи много положителни сигнали в последния доклад на ЕС.

  Същото не може да се каже за южната съседка на Румъния – България, която отдавна страда от политическа нестабилност и неспособност да се справи с престъпността на най-високо ниво. България не можа да създаде нито една антикорупционна институция със същата ефективност като НАД, въпреки че имаше същия период от време както Румъния. В България беше създадена една „азбучна супа“ от неефективни и проформа борещи се с корупцията агенции, а през септември 2015 г. парламентът отхвърли създаването на ново звено за борба с корупцията на високо ниво.

  Докато прекият ефект на борбата с корупцията в Румъния за 2015 г. са конфискувани активи на стойност около половин милиард евро, тук ще проследим непреките промени, които настъпват в икономическия живот на страната в резултат на борбата с корупцията и ще направим сравнение с България за периода от последните 5 години. Това е периодът, в който антикорупционните мерки са най-силно изразени и с най-отчетливи резултати.

  Един от основните фактори, които стимулират икономическото развитие на дадена страна са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), които играят ролята на мотор за стимулирането на стопанския живот и страните са в непрекъсната конкуренция за тяхното привличане. Неслучайно най-добре представящите се и най-конкурентноспособни икономики са тези, които успяват да привлекат най-много ПЧИ.

  Директните инвестиции позволяват трансфер на нови технологии,  внасянето на иновационни идеи и мениджърски практики, като по този начин се подобрява качеството на работната сила и развитието на човешкия капитал, в чисто финансов план чуждестранните инвестиции водят до подобряване на текущата сметка, вливането на свеж венчър капитал и увеличаване на данъчните приходи. Важно е да се отбележи, че ПЧИ дават много по-мощен импулс на икономиката и имат по-дълготраен ефект, отколкото заемите или спекулативните портфейлни инвестиции в акции и ценни книжа, като особено последните са много подвластни на панически реакции и външни влияния.

  Условията, които влияят положително върху ПЧИ са транспортната и телекомуникационната инфраструктура, качеството на работната сила, както и стабилността на политическата, законодателната и съдебната система в страната-приемник. Атрактивността за правене на бизнес в една държава и съответно привличане на ПЧИ са обхванати от годишно изследване на Световната банка публикувано на сайта www.doingbusiness.org. През 2010 г. България е класирана на 44 място и изпреварва Румъния (на 55 място). Политическата нестабилност в България в периода 2013-2014 г., съчетана с финансовата и банкова криза, предизвикани от трудностите на ПИБ и срива на КТБ, плахите структурни реформи и липсата на съществени такива в съдебната и законодателна власт, водят до слаб напредък от 6 места и през 2016 г. страната заема 38 място, от друга страна  борбата с корупцията, волята за промяна, реформите в законодателната и съдебна власт, както и данъчната система в Румъния дават видими резултати и през 2016 г., страната изпреварва България и е класирана на 37 място – скок от 18 места.

  Проблемите в България, повсеместната корупция, кражбата на фирми, липсата на законност и несигурността, която излъчва страната, възпрепятстват притока на преки инвестиции след световната финансова криза 2008-2009 г. В първата графика са дадени ПЧИ за периода 2010-2015 г., данните ясно отразяват несигурността и слабия интерес, който България предизвиква като поле за инвестиции, като само през две от последните 6 години е имало съществен ръст на ПЧИ, а средногодишната стойност е по-малко от 1,4 млрд. евро годишно.

  От друга страна само в две от последните шест години е имало спад на ПЧИ в румънската икономика на годишна база. Нещо повече, през 2011 г. привлечените ПЧИ в Румъния са на стойност от 1,815 млрд. евро, а в България – 1,476 млрд. евро, т.е. разликата е едва 338 млн. евро. През 2016 г., в Румъния са привлечени 3,035 млрд. евро, а в България – едва 1,593 млрд. евро, като разликата набъбва на 1,442 млрд. евро (повече от 4 пъти в сравнение с 2011 г.) и сума, която е повече от средната стойност на ПЧИ в България. Дори като се вземе абсолютната стойност на румънската и българската икономика като големина, динамичността, с която Румъния успява да привлече директни инвестиции, не може да бъде пренебрегната.

  

  Промените в законодателната и съдебна власт, както и данъчната система на Румъния и основно борбата с корупцията и защитата на чуждестранни инвеститори, спомагат за привличането на над 3 млрд. евро директни инвестиции през 2015 г., като това са количествените промени, не по-малко важни за развитието на икономиката и ПЧИ като мултипликатор, са и качеството на чуждестранните инвестиции, в кои области и сектори се инвестира, как се отразява това на пазара на труда, на квалификацията на работниците и на производителността на труда.

  Като цяло през 2016 г. се наблюдава ръст от 34 % на ПЧИ в Източна Европа, създадените благодарение на преките чуждестранни инвестиции нови работни места в Румъния се увеличават с 17% на годишна база спрямо 2015 г. (от 10 892 на 12 746) и страната успява да влезе в топ 10 на Европа по този показател, изпреварвайки значително по-големи икономики като Ирландия, Чехия и Италия, докато България е изпреварена дори от Сърбия и не присъства в топ 10. Секторите, които са най-значими за ПЧИ и оказват най-голямо влияние върху икономиката на Румъния, са промишлеността и индустриалното производство, финансовите и бизнес услуги, като тук са включени оутсорсингът и ИТ индустрията, както и транспортът и комуникациите. Индустриалното производство остава един от най-привлекателните сектори за привличане на ПЧИ в Румъния, като през 2015 г. има 51 проекта, което е ръст от 21 %, а най-важният сектор си остава автомобилостроенето.

  Въпреки, че България и Румъния имат едни от най-ниските нива на иновации и всички показатели за внедряването на иновации са значително под средното за ЕС, количествените и качествени измерения на ПЧИ водят до чувствително повишаване на производителността в Румъния на час в резултат на инвестициите в тези сектори 123,2% срещу 112,8% в България през 2015 г., двоен относителен ръст спрямо България и почти четвърт абсолютен ръст за последните пет години. България продължава да е единствената страна в Европейския съюз, която изнася по-малко от 5% високотехнологични стоки с висока добавена стойност.

  

  Повишаването на производителността, нарастването на ПЧИ, свързаните с тях подобрения в мениджмънта и иновационни технологии, нарасналото доверие на гражданите в съдебната система благодарение на борбата с корупцията и създаването на позитивна нагласа сред населението водят до стабилен потребителски интерес и засилено вътрешно търсене. Това от своя страна намира израз в икономическото развитие на страната, която се намира в силен подем и нарастване на Брутния вътрешен продукт (БВП) средно с над 3 процента на годишна база за последните три години.

  

  За сметка на това само веднъж през последните три години (2015 г.) България успява да стигне 3% ръст на БВП. Проучване през същата година сред мениджърите в частния сектор показва, че 61% от тях смятат корупцията за проблем (10 процентни пункта повече, отколкото през 2013 г), в сравнение със средната референтна стойност за ЕС (40 %). Само 14% (най-нисък процент в ЕС) смятат, че България прилага мерки срещу корупцията безпристрастно (от 23 % през 2013 г.). Доклад на Световния икономически форум за глобалната конкурентноспособност 2015-2016 нарежда корупцията сред най-проблемните фактори, когато се прави бизнес в България. Световната банка класира България на 28-ма позиция в ЕС за борбата с корупцията през 2014 г. България има най-високо нивото на възприятие на корупцията в ЕС според Transparency International’s 2015 Corruption Perceptions Index, който измерва възприеманите нива на публичния сектор корупция.

  „Азбучната супа” от агенции, специализирани звена, комисии, отдели, МВР, ДАНС, прокуратура и т.н., отговорни за предотвратяването и борбата с корупцията в България, остават само на хартия и координацията между тях е слаба и разпокъсана. През април 2015 г. всеобхватна стратегия за борба с корупцията е предложена от правителството, съдържаща конкретни мерки за справяне с проблемите. Въпреки това през септември и този опит беше провален, когато парламентът не успя да приеме нов закон за създаване на единна антикорупционна власт и реформиране на системата по отношение на конфликтите на интереси и декларациите за имотното състояние на държавните служители. Присъди за корупция на високо ниво на практика няма, поради обвързаността и зависимостта на съдебната система от политическата класа, което допринася за тромави съдебни процеси, съчетани с безбройни процедурни и правни пречки, водещи до затлачване на делата.

  Широко разпространените корупционни практики в България спъват икономическото развитие и създават несигурност в населението, чуждестранните инвеститори и предприемачи. Показателен е фактът, че най-големи чуждестранни инвеститори в страната са емигрантите, техните трансфери обаче стимулират само потреблението, а не са структуроопределящи, не носят висока добавена стойност – иновативни технологии, ноу хау, нови мениджърски практики. Нещо повече, голяма част от трансферите на емигрантите стоят в банки по формулата „Бели пари за черни дни“, като се увеличават спестяванията, същевременно не се стимулира потреблението и общата несигурност остава. Роля за това имат и българските банки и тяхната политика с изключително високи лихвени проценти по потребителски и ипотечни кредити, както и съмнителните им бизнес практики по отношение на кредитополучателите. Тук отново липсата на координация между държавните институции и преди всичко с Комисията за финансов надзор, както и липсата на адекватни мерки за борба с банковия картел, водят до обща несигурност и недоверие в населението, от което страда икономическото развитие на страната.

  Икономическият растеж на страната се стимулира преди всичко от европейските фондове, експорт и ПЧИ, а слабото вътрешно потребление породено от несигурността и ширещата се корупция се компенсира с увеличение на държавните разходи и бюджетен дефицит, но това няма как да даде мощен импулс за стопанското развитие на страната.

  

  В абсолютни стойности БВП на най-малката икономика в ЕС за последните пет години нараства от 37,7 млрд. евро на 44,2 млрд. евро, за сравнение за същия период БВП на Румъния нараства от 126.7 млрд. евро през 2010 г. до 160,4 млрд. евро през 2015 г. Така се оказва, че за последните пет години, прирастът на икономиката на Румъния е на стойност 33,7 млрд. евро или три-четвърти от цялата българска икономика.

  Стагнирането на българската икономика и динамичното развитие на румънската за 2011 г. са представени на горната графика. Абсолютният ръст на БВП на България за периода е по-малък от общата стойност на ПЧИ – 8,3 млрд. евро инвестиции за периода 2010-2015 г., 6,4 млрд. евро ръст на БВП, съответните стойности за Румъния са 14,3 млрд. евро ПЧИ и 33,6 млрд. ръст на БВП, т.е. за периода 2010-2015 г. мултипликаторът ПЧИ/БВП за България е 0,77, докато за Румъния е 2,35. За последните пет години всяко привлечено евро в България като директна инвестиция води до прираст от 77 цента на БВП, а в Румъния до прираст от 2,35 евро, съчетано с по-добрата способност на Румъния да привлича ПЧИ (167 базисни пункта (БП) спрямо 2011 г., България 108 БП), обяснява огромния икономически напредък на страната.

  

  Борбата с корупцията е много позитивна за развитието на икономиката в дългосрочен план. Ако се вземе 2011 година като базова за сравнение на българската и румънската икономики, както за ПЧИ, така и за темпа им на развитие, през 2015 г. привлечените директни инвестиции  в България трябваше да са на стойност 2,468 млрд. евро, а ръстът на БВП – 5,8 млрд. евро. Трябва да се уточни, че в действителност, ПЧИ са 1,593 млрд. евро и ръстът на БВП 1,4 млрд. евро, дори да не се вземат екстремните стойности през 2015 г., в които усилията на Румъния за борба с корупцията получават най-ярко отражение, а средните за периода стойностите за ПЧИ и ръст на БВП за България трябваше да са 1,944 ПЧИ и ръст на БВП 4,568 млрд Евро.

  .

• На пазар за ядрени реактори

  Георги Котев, Gikotev.blog.bg

  В светлината на все по-натрапващите се съмнения, че се опитват да ни пробутат счупеният, на 10-ти юли 2016-та г., реактор за блок №1 на АЕЦ „Беларус“, реших да направя едно елементарно сравнение. То представлява измерване на разстоянията по права линия между поръчителите на реакторно оборудване АЕЦ „Беларус“ и АЕЦ „Белене“ до заводите производители – Атоммаш в град Волгодонск и Ижорски заводи край Санкт Петербург. На сравнителната графика съм показал и размера на разстоянията, ако поръчителите си бяха разменили изпълнителите.

  За по-добър преглед и прочит кликнете с мишката върху долната снимка:

  

  Зелените отсечки показват разстоянието от АЕЦ-а поръчител до завода изпълнител, а белите отсечки – до завода, който би могъл да изпълни същата поръчка. А сега си представете, че корпусите на ядрените реактори са едрогабаритни и тежат над 300 тона. След като бъдат произведени те трябва да бъдат транспортирани до съответната площадка на АЕЦ, което при избраната схема оскъпява разходите и повишава в пъти рисковете от проблеми при транспорта.

  Нещо повече. Независимо, че вие виждате разстоянието по права линия от АЕЦ „Беларус“ до завод Атоммаш във Волгодонск, реалното разстояние на пътя, по който е бил транспортиран вече счупеният реактор, е повече от ТРИ пъти или приблизително 4500 километра. Подробности и детайлна карта на трасето можете да видите в „Мистериите на счупения реактор в АЕЦ „Беларус“. Какви тук могат да бъдат гаранциите, че още по време на транспортирането му, което е продължило цели 75 денонощия, не са положени основите на бъдещото му счупване? А?

  Ще се опитам да предвидя напиращият въпрос у някои от вас. Коя АЕЦ кога е поръчала своето реакторно оборудване. Но преди да ви отговоря, ще направя едно задължително уточнение. Най-вероятно самите поръчители не си избират завода-производител, а това прави дъщерната компания на Росатом Атомстройекспорт (АСЕ), което не променя съмненията в сбъркана логика.

  А сега за старта на поръчките. Според многократни твърдения на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, реакторното оборудване за АЕЦ „Белене“ е поръчано през месец ноември 2008-ма г. Според Уикипедия страницата на АЕЦ „Беларус“, договорът за нейното изграждане е подписан през месец октомври 2011-та г. Следователно ние сме изпреварили белорусите с минимум ТРИ години.

  За финал ще припомня само, че реакторите за АЕЦ „Беларус“ са от типа ВВЕР-1200, а за АЕЦ „Белене“ – ВВЕР-1000. Но разликите между тях са пренебрежимо малки. Работата е там, че по-високата мощност при ВВЕР-1200 се постига не за сметка на по-голям или различен реактор, а в разликата на използваното ядрено гориво. По-брой и по конструкция ядрено-горивните касети в двата реактора не се различават. Разликата се състои в масата на ядреното гориво във всяка касета и степента на обогатяването му по Уран-235. Поради тази причина няма никакъв проблем счупения реактор да ни бъде пробутан и никой няма и да разбере.

  .

• МС одобри информационен лист за референдума

  

  Министерският съвет одобри тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) и техните регионални центрове, при произвеждането на 6 ноември 2016 г. на изборите за президент и вицепрезидент и на национален референдум с одобрените три въпроса. Тарифата е изготвена в съответствие с предложенията на ръководствата на БНТ и БНР и е приета не по-късно от 40 дни преди изборния ден, съгласно чл. 197 от Изборния кодекс.

  Предизборната кампания се отразява в програмите на двете обществени медии под формата на клипове, диспути и други форми, договорени с представители на партиите, коалициите и инициативните комитети по реда и условията, уредени в Изборния кодекс.

  Правителството одобри и вида и съдържанието на информационния лист за произвеждане на национален референдум с въпроси: „Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?”; „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване па изборите и референдумите?”; „Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?”.

  Информационният лист съдържа информация за мотивите за провеждане на национален референдум, като информира детайлно за начините па гласуване, времето, мястото и реда за произвеждане на референдума.

  Областните управители, кметовете и техните администрации ще бъдат ангажирани с осигуряването на публичност на информацията, свързана с произвеждането на референдума, вкл. чрез интернет страниците на администрациите, чрез поставяне на информацията на общодостъпни места и използването на др. канали за информиране.

  Право да гласуват на национален референдум имат гражданите на България с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочване на референдума – 8 август 2016 г. Гласуването се провежда по актуализирани списъци от изборите за народни представители.

  Гласуването се извършва с бюлетина, която съдържа трите въпроса и възможните отговори – „Да” и „Не”.

  Гласоподавателят не е длъжен да отговори на всички въпроси, включени в бюлетината за референдума. Всеки гласоподавател гласува, като върху бюлетината отбелязва със знак „X” или „V” избрания от него отговор, поставя бюлетината в плик и пуска плика в избирателната урна, като полага подпис в списъка.

  Националният референдум ще се проведе на 6 ноември 2016 г. заедно с изборите за президент и вицепрезидент. Денят за гласуване в страната започва в 7,00 ч. и приключва в 20,00 ч., а извън страната започва в 7,00 ч. местно време и приключва в 20,00 ч. местно време.

  Източник: в. „Сега“

• Българите от гр. Ираклио в Крит първи осигуриха откриването на изборна секция

  (БЕЗ)ИНТЕРЕСНИ ЛИ СА ВЕЧЕ ИЗБОРИТЕ ЗА ХОРАТА ПО СВЕТА?

  .

  Материал на Bulgaria Press

  

  Гласуването стана задължително, но разкриване на секции е по-желание! Каква е активността на тези избори, къде и за кого. По-важното до момента.

  Три дни след старта за подаване на заявления за гласуване в чужбина онлайн на сайта на ЦИК, вече имаме името на първата секция, събрала нужните заявления за разкриване на секция там. Явно изборите са интересни за едни и все още безинтересни за други. Имаме държави без още нито 1 подадено заявление! Ето къде е първата секция:

  В гр. Ираклио, о-в Крит в Гърция, вече подадоха 60 заявления!

  Поне толкова са нужни за разкриване на избирателна секция в градовете в чужбина, в които няма български дипломатически представителства. По една ирония на съдбата тази секция миналата година имаше проблем и мястото за гласуване беше съобщено на избирателите само ден и половина преди изборите! Това естествено е амбицирало хората сега, както и желанието на местното “Сдружение на Българите на остров Крит“ да помогне информативно и технически за разкриването на отново на секции на острова, отдалечен на 360 км от Атина в Средиземно море.

  

  Ираклио 60 заявления за секзция

  От сдружението съобщиха също, че очакват в близките дни да им бъде съобщена датата за провеждането на вторите поред за тази година изнесени консулски дни на острова. Целта е хората си подменят изтеклите документи и получат удостоверения от Консула, за да могат да упражнят правото си на глас дори и с изтекъл документ за самоличност. На острова живеят над 15 000 постоянно пребиваващи български граждани и над 5 000 сезонни работници.

  

  До момента (19:30/17.09.2016 г.) по градове се нареждат още:

  Саутхемптън – 44, Оксфорд – 37, Кьолн – 38, Карлсруе – 31, Бристол – 28,

  а по държави:

  Великобритания – 342, Германия – 298, Гърция – 128, САЩ – 107, Франция – 70…

  Ще продължаваме с интерес да следим активността на диаспората по света и на тези избори.

  .

• <<
• 1
...
• 46
• 47
• 48
• 49
• 50
• 51
• 52
• 53
• 54
• 55
• 56
...
• 416
• >>