Всички авторски страници

Авторски

• Кралят на Мароко призова за общ фронт срещу фанатизма

  

  Кралят на Мароко Мохамед Шести призова за „общ фронт за противодействие на фанатизма“ и прикани мароканските общности по света да бъдат защитници на толерантния ислям, предаде Франс прес. Според краля мюсюлмани, християни и евреи трябва да се обединят в общия фронт срещу омразата и капсулирането във всичките му форми.

  В предавано по телевизията обръщение монархът алауит прикани петте милиона мароканци по света да останат верни на ценностите на религията си и на своите светски традиции пред феномена на джихадизма, който им е чужд.

  Категорично осъждаме убийствата на невинни хора, а убийството на свещеник в църква е непростимо, каза кралят, по повод нападението на двама джихадисти миналия месец в католически храм в Северна Франция. /Mediapool/

  .

   

• Умишлен палеж унищожи паметник на културата в Пловдив

  С голяма доза сигуррност може да се каже, че огромният пожар, унищожил четири бивши тютюневи складове в Пловдив, които са паметници на културата, е умишлен.

  

  Преди няколко месеца друг от тютюневите складове бе почти изцяло съборен – на ул. „Одрин“ 8. Тогава се оказа, че собствениците са получили разрешение от общината, въпреки че става дума за паметник на културата. Впоследствие прокуратурата повдигна обвинения срещу собственика на склада и главния архитект на Пловдив, позволил разрушаването.

  Първоначално пожарът пламна около 15 часа в събота, обхвана три от сградите, намиращи се в карето между улиците „Екзарх Йосиф“, „Иван Вазов“, „Капитан Андреев“ и „Г.М. Димитров“, и до вечерта ги унищожи напълно.

  Пожарът се разрасна отново снощи около 22 ч. Докато пожарникарите се бореха да потушат пламъците в трите склада, пламна изненадващо четвърти, който се намира през една улица от стихията. Запали се целият покрив от близо 1000 кв.

  Забелязани са синкави пламъци, което предполага, че огънят е пламнал умишлено. Подобни пламъци не са характерни за горене на дървена конструкция, посочи Цвятко Дешев, който е говорител противопожарна служба. Хората от най-близките къщи изпаднаха в паника, някои от тях се евакуираха, а други подготвяха маркучи, за да гасят домовете си, предаде бТВ.

  Сутринта в неделя огнището на пожара вече бе локализирано, но и четвъртата сграда паметник на културата е унищожена. Екипи на пожарната са дежурели през цялата нощ и опасност от разрастване в момента. Слабо засегната е била и пета сграда – отново тютюнев склад, но ремонтиран, в който в момента има фитнес център. В района има задушлива миризма, добавя бТВ.

  Костадин Боянов, който живее в близост до огъня, коментирапред телевизията, че от обяд вчера е следил въглените и е мокрил покрива постоянно. Хората се страхували за домовете си и призовавали да се намеси хеликоптер или гражданска защита. Насред стихията хората от квартала останаха и без ток. Пожарникарите спряха електроподаването от съображения за сигурност.

  Началникът на криминална полиция, който през нощта заедно с кмета на Пловдив оглеждаше бедствието, заяви, че ще се разследва умишлено ли са подпалени паметниците на културата. „Абсолютно не може да кажем как е възникнал, но ще се разследва и умисъл. Ще има оглед и ще се види”, коментира Георги Георгиев.

  Кметът на града Иван Тотев заяви, че собствениците на пострадалите сгради са били длъжни да ги обезопасят, но не и възстановят. Има издадени редица предписания от общината за това. Складовете са на различни собственици и за момента не е ясно дали има постъпили искания в общината за разрушаването им.

  На въпрос на bTV остана ли Тютюневият град в историята той отговори: „Не, имаме подробни скици и документи, ще възстановим сградите“. По думите на Тотев никой няма представа къде се намират собствениците на четирите опожарени постройки.

  Министерството на културата пак ще прави спешна проверка

  Министърът на културата Вежди Рашидов разпореди на Главната дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерството на културата да извърши спешна проверка на място заради случая с изгорелите тютюневи складове в Пловдив, съобщиха в неделя от ведомството.

  В съобкщението се посочва че тютюневите складове, които горяха в Пловдив, са част от групов паметник на културата, наречен „Уличен ансамбъл „Иван Вазов“ – „Цанко Дюстабанов“ /по имената на улиците, на които се намират/. Отделно от това два от складовете са декларирани и самостоятелно като културна ценност. Сградите са защитени по смисъла на Закона за културното наследство.

  След приключването на проверката Министерството на културата ще предприеме предвидените в закона мерки за установяване на възможностите за възстановяване на архитектурния ансамбъл. Складовете имат перфектно архитектурно заснемане, извършено още през 2008 г., информират от министерството.

  Източник: Mediapool

  https://youtu.be/a3zpenlD5n4

• Те си отиват, а ние оставаме… засега

  От България си отиват младите, красивите, образованите, амбициозните

  

  Всеки ден от най-хубавото място на света си тръгват физиците на Тео, отличниците от световните конкурси по математика, за които едва събираме пари да покажат колко са добри. Отиват си младежите, които тепърва ще раждат деца, които ще станат по документ французи, немци, англичани, дори… румънци.

  Отиват си и хората на средна възраст, на които им стиска да променят живота си точно когато са изгазили най-трудната част и трябва да се радват на резултатите от своя труд – защото се страхуват за бъдещето си.

  Отиват си дори по-яките старци, които трябва да дундуркат внучета зад Океана. Отиват си и бедните, защото да гледаш тютюн във фалирала Гърция все още е доста по-доходоносно. Заминават и роми, за да си вършат тяхната специфична работа сред едни по-богати и наивни „клиенти”, чиито джобове са много по-пълни от нашите. То кой ли не си отива…

  Демографската криза не е като финансовата – няма истерия, няма затворени банки, нито хора, които си скубят косите за загубените пари. Тя е тих убиец на нацията, чийто резултати ще видят нашите деца, ако са тук, разбира се.

  И някой ще каже – остават силните. Но и за силните, и за слабите трябва да има равен достъп до образование, както и до здравеопазване.

  Само стабилността и икономическата сигурност може да ни докарат повече бебета, социалните плащания на калпак не доведоха до нищо добро, освен, че раждането на деца се превърна в доходоносно занимание, без да се носи отговорност за бъдещето на тези невръстни българи. Защото всеки малък жител на страната има право да расте в сигурна и спокойна среда, дори ако майка му го е родила, за да получи „наградата”, както наричат често еднократната помощ за всяко раждане. Една работеща фабрика в малък град върши много повече работа от социални помощи, които са до време, колкото и да ги увеличават.

  Да не говорим как в нашето общество все още жените са значително по-ниско заплатени, като разликата между пенсиите на двата пола е 40% в полза на силния,

  който работи 7 пъти по-малко при изпълнение на семейните задължения и 3 пъти по-малко при отглеждането на децата. Не случайно вече се говори за необходимостта от Законопроект за равните възможности.

  Иначе за демографската криза може да се говори и със сложни думи, но за нея има много прости лекове – здраве, образование, работа, сигурност и още много неща, но да започнем с първите. Защото в противен случай те ще продължат да си отиват, а ние да оставаме. И няма никакво значение откога съществуваме като нация и на колко века е нашата държава.

  Историята пази разкази за много изчезнали нации…

  Източник: Svobodnoslovo.eu

  .

• В моята България няма място за мен

  Венелин Добрев, Uspelite.bg

  

  В тази държава няма място за мен…

  Обичам страната си, но мразя държавата…

  Страх ме е да се надявам, защото винаги оставам разочарован…

  Да напуснеш България не е емиграция, а евакуация…

  Всеки е чувал поне веднъж от своето обкръжение или сам някога си е помислял горните (или сходни на тях) неща през живота си. Най-често те са свързани с някой абсурд, който е видял по телевизията, чул е от приятел или сам е станал свидетел с собствените си очи. Ако ви помоля да ми изброите причини, заради които бихте емигрирали, най-вероятно бихте ми говорили с часове. Това не ме тревожи чак толкова – навсякъде по света има проблеми. Тревожното е, че когато попитам хората за причина да останат, те често просто клатят глава и ми казват „Няма смисъл“ или нещо, което е равнозначно на тези думи. И мен ме боли.

  Боли ме, защото хората са изгубили вяра, но и ги е страх да се надяват. Боли ме, защото млади, кадърни хора не вярват, че могат, а отстрани е видно, че за да успеят, трябва само да направят първата крачка. И в един момент те стават жертва на собствената си нерешителност, което води или до работа, която не харесват и в която не са ценени, въпреки че са по-кадърни от целия персонал, взети заедно, или емигрират. В един момент те се превръщат в хора, които виждат проблем, знаят какво е решението му или виждат възможност и знаят как да се възползват от нея, но просто не го правят. Като лъв, който е бил години в клетка и му оставят вратата отворена, но той не излиза, защото не вярва, че може. Мисли си, че е прекалено хубаво, за да е истина, само защото години наред е виждал как други са се блъскали в решетките в опит да ги пробият или са му говорили за други лъвове, които не са успели. И той им вярва.

  И в нашето общество е така, скъпи приятели. На вас постоянно ви се повтаря, че тук не може, че е трудно, че всичко е утайка и вие започвате да вярвате. И когато видите възможността, вие вече сте толкова сигурни в евентуалния си провал и не искате да поемете риска, който се изисква, за да успеете. Преди две години бях на лекция на един страхотен предприемач Паоло Руджиери. Той говореше за това, как в средата на един аквариум слагали стъклена преграда между една рибка и мястото, на което пускали храната ѝ. Съответно всеки път, когато пускали храна, първите няколко пъти рибката се удряла в стъклото и не успявала да се нахрани. След това махнали стъклото и продължили да пускат храна на същото място, но рибката вече не посмяла да отиде и да се пробва. И това продължило, докато не умряла от глад. Същото може да се перифразира и за много млади българи в нашето общество. Най-тежкото бреме,което носите и което ви пречи е това, което имате в главите си като мнение за самите себе си. Мнението, че не можете, че ще се провалите, че ви е страх. И ако разсъждавате така, в тази България наистина няма да намерите желаното място от вас. Гарантирам ви обаче, че няма да го намерите и никъде другаде.

  България в момента има две лица – едното е това, което ни показват всеки ден в новините – на корупция, безхаберие, убийства, политическа глупост и редица други проблеми. Другата България е тази на будните, активните хора. Тези, които с действията си пораждат промяна за себе си и за другите. На нашите георафски ширини аз вярвам, че ще спечели и ще се утвърди втората. Защото доброто побеждава накрая не само в приказките, но и в реалността, стига да се трудим и да го искаме достатъчно. Не чакайте някой да ви намери място там, където искате да бъдете – идете и го заслужете с действия. А ако мястото, за което мечтаете, не същестува – започнете да го изграждате около вас.

  Няма нужда да се мрънка, а да се действа. Кому е полезно мрънкането? До момента не съм чул някой пациент да се е излекувал като ходи наляво-надясно и обяснява колко е зле. Обаче ако започне да пие лекарства, чайове и други методи, за да се излекува, ще се почувства по-добре, нали? Какво искате да си кажете напред в живота ви: „Ех, ако бях опитал едно време…“ или: „Радвам се, че опитах и сега съм тук благодарение на своята решителност!“ Какво ви спира? Страх ви е от провал? Какво толкова може да се случи – едва ли ще ви набият на кол или ще ви изгорят на клада. Ако мога да цитирам Леонардо Ди Каприо в една от най-добрите му роли – единственото нещо, което стои между вас и целта ви в момента са тъпите извинения, които намирате, за да не направите усилие.

  Когато настъпи моментът за първата крачка, някои хора я правят, а други просто стоят и гледат. Бъдете от първите. Те обикновено намират своето място навсякъде, независимо от обстоятелствата. Тях животът ги възнаграждава, а вторите колкото и добри намерения да са имали, в един момент се превръщат в мрънкащите индивиди, за които говорих по-горе. Мога да пиша (и говоря) часове по темата, но ще се огранича до още няколко реда.

  Запомнете нещо от мен. От всички видове инвалидности на света няма по-страшна от тази на хората с ампутирана вяра. За това протези няма. Следващият път, когато видите възможност пред вас, не подвивайте опашка, защото така убивате малка част от себе си. И защо? Просто защото нямате достатъчно вяра. Не знам дали ако опитате ще се провалите, или ще успеете. Не съм ясновидец. Знам само, че ако не се осмелите да пробвате, винаги ще сте в първата графа.

  Който не рискува и не се бори за своето бъдеще, няма да намери своето място никъде. Нито в България, нито в която и да е друга страна по света. Вие печелите своето място в света с борба, с кураж и достойнство. Такива хора намират своето място в България. На кръстопътите в живота много хора знаят кой е правилният път, по който трябва да поемат. Но не го правят, защото мислят, че е прекалено трудно.

  Излезте от своята зона на комфорт и превърнете своите мечти в перспективи и работете за тях. Давайте пример. Реагирайте на несправедливостите, когато ги видите. Помагайте на хората. Правите ли тези неща, мога да ви гарантирам, че никога няма да си помислите за думите, с които избрах да озаглавя тази статия.

  .

• GFI: За 10 години от България са изнесени нелегално $24, 500 млрд.

  България попадна на 47 място в класацията от 149 наблюдавани държави

  .

  Кольо Парамов, Faktor.bg

  

  Във влака в Лондон един впечатлителен пътник ме попита откъде съм. Отговорих сдържано – от България. Той ме погледна и ми каза свъсено: „От крадливата България”. Коментарът му ме порази като оценка за моята държава, но това е мнението на повечето европейски граждани. После се зарових в някои справочници и се сетих отново за крадливата констатация.

  За крадливата ни природа напомня и новият доклад на Глобалния финансов интегритет (GFI), публикуван и в Лондон, който е посветен на нелегалния износ на пари от развиващите се държави в света. От наблюдаваните 149 страни България по преведени пари в чужбина без намесата на БНБ и държавата е на 47 място. Средно годишно държавата е лишавана от $2, 447 млрд. през последните 10 години, след 2002 г. Прави впечатление нивото на уникалния хаос и безконтролната държавна ненамеса по време на управлението на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев и финансов министър Пламен Орешарски. Фактите са толкова фрапиращи, че просто показват коренно различните резултати от парадоксалната кражба по време на двата мандата на президента Георги Първанов, който вероятно ще каже, че не знае нищо за тези процеси. Парите, които са изнесени, преведени или депозирани на място в чужбина, са детайлно засечени от западни банки по направление и произход, и са само сбор от нелегални финансови операции. Те са отразени в абсолютната си точност и в доклада на GFI. Когато финансов министър на България е Пламен Орешарски, а председател на бюджетната комисия в парламента е Йордан Цонев, изтичането на незаконните пари към западни банки е с уникални размери. Докладът на GFI съобщава, че например през 2007 г. нелегално от България са изнесени $4, 641 млрд. През следващата 2008 г. сумата вече е $5,358 млрд. За целия наблюдаван период от България нелегално напускат по най-различни начини $24, 500 млрд. Никой не отразява тази фрапантна новина в България, с изключение на в. „Банкеръ” с десетина изречения.

  Тези олигархични прийоми за трансформация на богатството, характерни за най-бедните държави в света, трайно се утвърждават и в България. За огромно съжаление, както констатират от GFI, нелегалният износ на огромните пари не е позициониран по места, т.е. констатацията касае държавното управление, банковите регулации и работата на финансовото министерство. Именно органите са длъжни своевременно да констатират фактите и да уведомят прокуратурата за тези процеси. Тук идват и прецедентите. На 28-и декември бившият зам.-председател на парламента Христо Бисеров е подал молба, ползвайки се от правото си по чл. 26 по НПК, тъй като повдигнатото му обвинение е с изтекла давност. С молбата си той настоява срещу него и доведения му син Ивайло Главинков, обвинението или да бъде прекратено срещу тях, или да бъде внесено в съда. Бисеров на практика казва на българската държава – какво сме направили ние толкова незаконно, имаме само валутно-финансови операции в чужбина за $315 529 и за 117 192 евро? При толкова милиарди, изнесени нелегални от България, да се накаже само един доказал се с хитростта си човек, просто не е честно, би реагирал дори и самият Бисеров. Къде са потънали другите пари? При Бисеров има само около половин милион долара, а останалите $24,500 – къде са? Пред съда Бисеров може да свидетелства на Йордан Цонев как бързо и по-точно да изчислят всички загуби с тяхното участие. При управлението на Иван Костов, например, при средно балансирани цени са отчетени загуби за около $18-20 млрд. Загубите от облигациите на Милен Велчев са между $1-1,4 млрд, от БТК – 1,2 млрд., от „Булгартабак” – $800 млн., от ДЗИ – между $80-100 млн., а от „Цанков камък” – $300 млн. Загубите от заменките на земи по времето на управлението на Сергей Станишев са между $7,7-8 млрд., а от КТБ досега са $2,2 млрд.

  Ако сборуваме преките и умишлени загуби за реализация на идеи и бизнес начинания на политическата класа през последните години, можем да ги изчислим на $33 млрд. Ако добавим и нелегално изнесените само за последните 10 години $24,5 млрд., резултатът е смразяващ за размерите и стандарта на малка държава като нашата. България е лишена заради наглост, зависимости и крадливост на върховната политическа класа от около $55-60 млрд. Днешна България е понесла тази огромна загуба заради своите управници и червените олигарси, които безконтролно и директно я ограбваха. Всички онези песнопения за политическа мъдрост и въздържане от напрежение и ескалации, търпение и възприемане на действителността като неизменна даденост са водели до това арогантно обогатяване на шепа мерзавци. Нека сега Румен Гечев, Георги Първанов, Румен Петков, Иван Костов, Сергей Станишев, Пламен Орешарски, Йордан Цонев, Ахмед Доган и Лютви Местан да осъдят Христо Бисеров за това, че е изнесъл незаконно половин милион долара. Ако аз съм на негово място, ще ги накарам наново да строят Шуменския затвор, защото те са истински виновни за изчезването на останалите $50-60 млрд., загубени, похабени и отнети от суверена на българската държава.

  И нямаше това как да не се случи, след като институциите бяха поставени под упойка. Да си припомним само, че до преди година шеф на финансовото разузнаване към ДАНС бе скандалната Полина Кавръкова, която вместо арест за ДДС измами и далавери, получава начлническа позиция, но именно под нейния зорък поглед бе проспана и аферата КТБ. Сега шармантната дама, която въртеше главите на шефовете от специалните служби, се измъкна суха и потъна в Канада. Затова днес България е най-бедната страна в Европа и на Балканите, и е най-слабата във военно и стабилизационно отношение, както и с най-болната нация. В България политиците разрешиха построяването на 261 нови болници, за да богатеят малцина за сметка на болестта и смъртта на мнозина. Това е истината и тя не може да се замени с друго, и да се крие повече под юргана. Българската олигархия навлиза в нов етап на противостоене и отрицание. През ум не им минава на онези, които изнесоха милиарди в чужбина, че рано или късно всичко ще се освети и ще се търси справедливост. Дано само да проумеят по-скоро най-важното – че отношението към „крадливата България” трябва да тежи на съвестта на крадливата олигархия и политическата класа, а не на народа.

  .

• За 20 години токът в България е скочил 130 пъти, храните – 50 пъти, а заплатата едва 4 пъти

  Теодора Тодорова, в. „Монитор“

  

  Храните у нас са поскъпнали 50 пъти за последните двадесет години, а цените на тока, парното и здравните услуги са скочили 120-130 пъти. Това показват данните на националната статистика към декември миналата година, в сравнение с декември 1995 г. В същото време средната работна заплата от 2000 г. насам (откогато са наличните данни) се е увеличила едва 4 пъти до около 10 500 лв. годишно.

  Заради дефлацията, в която се намира българската икономика през последните две години обаче, скокът в цените на храните и безалкохолните напитки дори е леко притъпен. Най-високата инфлация с натрупване към декември е регистрирана през 2013 г., когато индексът на потребителските цени е стигнал близо 5500.

  По-конкретно към декември миналата година цената на хляба се е повишила близо 64 пъти

  (с 6400%) за последните 20 години. За месото се отчита доста по-скромен скок – едва 36 пъти. Почти същият е процентът и за рибата. За мляко и сирене обаче сега плащаме близо 45 пъти по-скъпо (4460%), отколкото сме давали през 1995 г.

  Скокът в цените на плодовете и зеленчуците за 20-годишния период е 53-54 пъти. Доста по-скромен ръст според данните на статистиката има в цените на облеклото и обувките. За същия период те са се увеличили малко над 25 пъти. За олио и масло вече плащаме 51-52 пъти повече, а за кафе и чай – 27 пъти. Захарта и другите

  сладки изкушения ни излизат 44 пъти по-солено

  Днес ходенето по кръчми и барове вече ни коства 75-76 пъти повече в сравнение с края на 1995 година. Със 7500% са поскъпнали и хотелите.

  За алкохолните напитки и цигарите се отчита ръст на цените в рамките на 140 пъти, като тук трябва да се имат предвид нарастващите акцизи след влизането ни в Европейския съюз, който има изисквания за минимални нива на ставките. Те са доста по-високи в сравнение с прилаганите преди членството ни.

  

  Тройно по-висока в сравнение с тази при храните е инфлацията на разходите по жилищата, включително комуналните услуги. За същите 20 г. поскъпването на тази група е малко над 12 000%, или 120 пъти.

  Тук се включват действителните наеми за жилищата, плащани от наемателите. Те са скочили 113 пъти спрямо декември 1995 г. В същата група попадат и водоснабдителните услуги, чиито цени по данни на НСИ са се увеличили 170 пъти. Още по-голямо е поскъпването при отвеждането и пречистването на водата – близо 190 пъти.

  За еленергията изчислената от НСИ инфлация е над 13 100% (131 пъти), а за тези на парното – близо 13 500 на сто (135 пъти). Хората, които се греят с течни горива, плащат 137 пъти по-скъпо за тях в сравнение с 1995 година. 118 пъти пък са се вдигнали цените на твърдите горива като въглища и дърва.

  Доста сериозно са скочили и услугите по сметосъбирането, които влизат в същата група – близо 190 пъти.

  За услугите в сектора на здравеопазването се отчита инфлация от 7500% за 20-годишния период. Най-голямо увеличение е регистрирано при лекарските услуги – с 14 300% (143 пъти), следвани от болничните услуги – 125 пъти, като от 2011 г. цените на последните не са се променяли.

  При транспортните услуги увеличението на цените е с 6600% (66 пъти). Малко по-висок е процентът за скока на цените на горивата и смазочните материали, що се касае до личните автомобили. Пътнотранспортната застраховка обаче се е вдигнала 176 пъти.

  Сериозна инфлация – над 143 пъти, НСИ показва и за образователните услуги, като най-много е поскъпнало висшето – 175 пъти.

  .

• Трима американски президенти в поклон пред българина Иван Ночев

  Някои напълно неизвестни в България, други – забравени, трети – прокудени, тези гениални наши сънародници остават патриоти до сетния си дъх. Щрихи от портрети на знаменити българи в книгата на Веселин Митев „Прогонените гении на България“*.

   

  Богдан Иванов, в. „Дума“

  

  Човекът, който изпревари германците, руснаците, американците. Нечувано, невиждано: трима американски президенти – Джими Картър, Роналд Рейгън, Джордж Буш-старши – застанали един до друг, свеждат глави в дълбок поклон пред покойника Джон Ночев! Кой е този бележит мъж, какво е направил, за да заслужи такава чест?

  Всъщност това е българинът Иван Ночев, роден през 1916 г. в Карлово. Още от малък е завладян от магията на самолетите – завършва механо-техническо училище със специалност аеронавтика. С брат си основава авиоремонтна работилница край града. Специализира в Германия по време на войната, учи в Прага, завършва машинно инженерство във Виена, взема докторат.

  След митарства по света се озовава в САЩ, където разгръща изумителния си талант на водещ ракетен конструктор. Има огромна заслуга за първото кацане на човек на Луната. Негова разработка са уникалните ракетни двигатели, които задвижват модула „Орел“ – с „Орел“ става прилуняването, а после излитането обратно към кораба чрез взривяване на четири болта, което дава енергия, за да бъде преодоляно лунното притегляне.

  

  Преди Ночев нито германците, нито руснаците, нито американците успяват да решат проблемите на кацането и излитането от Луната.

  Голям родолюбец. Вкъщи говори само на български, навсякъде разказва за календара на прабългарите – най-стария в света. В началото на 1991 г. съобщава на сестра си, че през май ще си дойде в Карлово и ще превърне едновремешния техникум, който е завършил, в колеж – негова стара мечта. Смъртта, обаче, го отнася в друг свят, някъде в Космоса, там, където гениалната му конструкторска мисъл преди това е изпратила на пътешествие други…

  .

  Сбъднатото пророчество на Шаляпин за Тодор Мазаров

  

  „Гласът ти е голямо съкровище! Не бива да го хабиш, а да го школуваш. Народът ни е петимен за голямо изкуство!“ – така му казва нашият бележит композитор Петко Стайнов.

  И това на човек, който като дете преживява страшна катастрофа: осемгодишен, Тодор Мазаров, родом от Павел баня през 1905 г., изгубва напълно гласа си в резултат на прекаран коремен тиф! Господ, изглежда, има други планове за него, тъй като става чудо – лекуват го с билки, полагат невероятни грижи за него и той възвръща говора си. Дори става хорист в казанлъшкото читалище „Искра“, после завършва Музикалната академия, влиза в колектива на Софийската опера.

  Забелязва го самият Шаляпин и възкликва: „Господа, между вас е една утрешна звезда – Тодор Мазаров!“

  Пророчески се оказват думите на великия бас, макар че в София сякаш не го забелязват. Но на певческия конкурс във Виена през юни 1937 г. той триумфира в ролята на Радамес и смайва журито начело с великия диригент Бруно Валтер. Той не може да се сдържи след изумителното представяне на българския тенор и предсказва: „В краката на този човек утре ще лежи целият свят!“

  Щатсопер му предлага 25-годишен (!) договор, през кариерата си изпълнява 50 роли, гастролира по цяла Европа, САЩ, Бразилия…

  Където и да се намира, обаче, родината е винаги с него: „Не знам как бих живял, ако нямах в сърцето си България!“

  За наш срам, чувствата не са взаимни и днес дори студентите в Консерваторията не знаят кой е великият Тодор Мазаров…

  .

  Първият сюрреалист в света – Жорж Папазов

  

  Признат за първия сюрреалист в света, но неизвестен в родината си.

  Книгите му и досега не са издадени у нас.

  В същото време – един от най-фалшифицираните български художници.

  Защо?

  

  Заради сюрреализма. Това е течение в изкуството от началото на 20-те години на ХХ век, което премахва логиката, границата между реалното и фантастичното в стремежа да бъде създаден един по-добър свят. Свободни асоциации, сила на подсъзнанието, фотографска прецизност на детайла…

  Тази философия на родения в Ямбол през 1894 г.  Жорж Папазов го прави един от най-модерните български художници. Може би заради възгледите му над него цял живот тегне своеобразно табу и даже, когато той иска да подари на толкова обичаната от него България знаменити творби на Дега, Реноар, Пикасо, Шагал, Дерен, Вламенк… жестът му е отблъснат!?

  Учи в Прага, Мюнхен, Виена, Париж и едновременно с това вече излага картини – участва още в първата изложба на сюрреалистите Хуан Миро, Макс Ернст, Пабло Пикасо, макар да е обявен за сюрреалист преди сюрреалистите! В безмилостната конкуренция на 70 000 художници от цял свят, които живеят и работят в Париж, успява да изпъкне до степен негови картини да бъдат купени и изложени в Лувъра.

  В ателието му на бул. „Клиши“ 60 се събира цветът на Париж: Оскар Кокошка, Марсел Еме, Пол Елюар, Луи Арагон, Жул Паскин… Пише и малкото му изследователи твърдят, че е много интересен писател. При това – в рисуването сюрреалист, в писането – реалист. Живее с една надежда цял живот – неговото изкуство да получи и в родната България онова признание, което има по цял свят…

  .

  Томас Едисон + Индиана Джоунс = Петър Петров

  

  „Мисля, че ако можехме да комбинираме  Индиана Джоунс с Томас Едисон, резултатът щеше да бъде баща ми“, твърди Ралф, синът на Петър Петров. А Петър Петров е знаменит български изобретател с живот като от фантастичен роман: роден през 1919 г. в с. Брестовица, Пловдивско, той учи в Духовната семинария, после става боец в Чуждестранния легион, но щом Франция подписва капитулация в Париж през Втората световна война, е пратен във военнопленически лагер и след година убийствен труд и убийствени мъчения оцелява по чудо. Върнат е в България.

  Заради военните си умения става шеф на гвардейската рота на цар Борис III и придружава царя и царицата на погребението на Кемал Ататюрк в Истанбул.

  

  Завършва корабостроене в Германия. Отива в Канада, оттам – в Индокитай, в Африка, накрая – в САЩ. Явява се на 30 (!) интервюта, преди да го вземат на работа, но щом го вземат, разбират, че много са случили. Скоро го изтегля при себе си лично знаменитият ракетен конструктор Вернер фон Браун. Работи по проекта за нова ракета в програмата „Аполо“, участва в създаването на телекомуникационни и метеорологични спътници.

  Създава своя компания, която се гордее с две смайващи изобретения: първият в света дигитален часовник и първият безжичен сърдечен монитор!

  Според сина му България е ковачницата, която е калила характера на баща му, тя му е дала качества, каквито другите нямат. Връща се след 50 години в родината си и всички са изумени колко хубав български говори. Вече на смъртно легло през 2003 г., синът му Ралф го чува да бълнува: „Сине, идваш да ме вземеш да идем в България ли? Трябва да побързаме – самолетът заминава скоро!“

  .

  „Аз съм Елена Николай, при това – българка! Светът е мой!“

  

  Много трудно е човек да си представи как бедното момиче Стоянка Николова, родено през 1905 г. в пазарджишкото село Церово, след години вече е звезда, пред която цял свят се прекланя и повтаря стотици, хиляди пъти името й, очарован от нейния извънземен глас.

  За да се случи това чудо, обаче, е нужен труд до припадък, борба с мизерията и глада, но и… късмет. Защото смаяна от огромното желание на певицата да успее, Съдбата й дава шанс: по време на премиерата на операта „Джоконда“ в чест на 100-годишнината от рождението на нейния създател Амилкаре Понкиели, примадоната Педерчини, след скандал, напуска сцената по средата на представлението. Тогава идва златният час на вече кръстената за благозвучие Елена Николай нашенка. Тя поема ролята на Лаура, представя се блестящо, а залата се тресе от възторзи и нестихващи аплодисменти.

  Следват 17 сезона примадона на Ла Скала в Милано, 23 сезона на Сан Карло в Неапол и още толкова на Арена ди Верона. Изумителния си по обем (три октави) и красота глас владее до съвършенство, има белкантова техника, темброво великолепие, царствено присъствие на сцената.

  С една дума – феномен.

  С няколко думи – най-великото мецосопрано на ХХ век!

  Горда, достойна, високо морална, благородна, Елена Николай след един конфликт е отстранена от театъра незаслужено. Тя, непримирима, заявява: „Няма да се моля. Аз съм Николай, при това българка! Светът е мой!“

  И тези, които са я обидили, идват да й се извиняват. Директорът на Ла Скала купува най-старото шампанско на света и най-пищния букет цветя на света и на колене я моли да се върне. Тя приема и пее като богиня в най-великото изпълнение на „Трубадур“ на всички времена.

  Напуска сцената едва 58-годишна, съсипана от скръб след смъртта в един месец на майка й и на съпруга й. Безутешна, мисли за самоубийство, когато по телефона й се обажда знаменитият италиански кинорежисьор Виторио де Сика с предложение тя да играе главната роля в негов филм. През следващите години участва в още седем филма на Де Сика. Всички те са прожектирани по цял свят, но не и в България…

   

  В основата на световния мир – проф. д-р Кръстьо Кръстев

  

  Ако щете – вярвайте, но българин стои в основата на световния мир – проф. д-р Кръстьо Кръстев!

  Не е измишльотина, не е безумна фантазия!

  На 6 август 1945 г. американски бомбардировач хвърля атомна бомба над Хирошима, а три дни след това – над Нагасаки. Двата града са унищожени, загиват над 200 000 души!

  По-късно атомна бомба вече имат и руснаците, започва дива надпревара във въоръжаването, докато двете най-могъщи държави на света – САЩ и Съветския съюз – разбират, че ако искат те самите да оцелеят и да спасят човечеството, тази надпревара трябва да спре. При това през 1952 г. Великобритания създава своя атомна бомба, през 1960 г. – Франция, през 1964 г. – Китай.

  Започва уж договаряне, но по-скоро – надхитряване, създадени са мощни мрежи за шпионаж, има къде реалистични, къде абсурдни искания за контрол на място – в ядрени полигони, в подземни ядрени хранилища, в секретни центрове. И всичко би изглеждало страшно сложно и безперспективно, ако изведнъж не се появява системата за регистриране на ядрените експлозии, създадена от… българин! От българина проф. д-р Кръстьо Кръстев.

  Той е роден в Силистра през 1900 г. Завършва минно инженерство в Германия, защитава три доктората, работи с най-големите немски физици – Макс Планк, Бруно Гьоринг, Алфонс Крайгаунер. Също с родоначалника на ракетостроенето Вернер фон Браун. Асистент е на гениалния Алберт Айнщайн. И едва 30-годишен вече е професор във Военната академия в София.

  Знаменитото си откритие прави през август 1932 г. При стрелби с тежко оръдие забелязва непознат физически феномен: при взрива се отделят електромагнитни вълни, които се разпространяват със скоростта на светлината.

  Кръстев нарича явлението „електромагнитна пулсация“, а после, в негова чест, то е кръстено „Ефектът на Кръстев“. Е, точно „Ефектът на Кръстев“ позволява да се създаде уред, който регистрира всяка ядрена експлозия по света – над Земята, под Земята, под водата.

  Години наред неговото откритие и името му са пазени в тайна. Когато всичко е разсекретено, професорът се радва на огромно уважение и в научните среди, и сред държавниците – той е приеман от трима президенти на САЩ: Труман, Никсън и Кенеди.

  Остава българин до края на дните си. Щом чува стъпките на Смъртта, поръчва на близките си: „Занесете урната с праха ми в България. Там я погребете!“

   

  Рицар на словото и знаменит енциклопедист – Петър Увалиев

  

  „Не е възможно да сте българин!?“ – казват му в израз на възхита от неговия интелект и не съзнават, че така го обиждат. Тъй като той боготвори България – „самотен български рицар на словото, който прекара по-голямата част от живота си извън родината, но духовно никога не я бе напускал“ – това са думи за него, изречени от ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Иван Илчев през 1992 г. на тържество, когато нашият герой, Петър Увалиев, получава титлата Доктор хонорис кауза на Алма матер.

  Много англичани не обичат България – и преди, и сега. Пример за това е техният премиер Уинстън Чърчил, който при всеки сгоден случай навремето е изсипвал грозни слова срещу нас – някои основателно. Петър Увалиев, обаче, не само разклаща това мнение, но ги кара да стават прави при произнасяне на името му: той е колкото знаменит наш енциклопедист, може би последният от такъв ранг, толкова и един от най-големите интелектуалци на ХХ век в света!

  Роден през 1915 г. в София, минава през няколко чуждестранни забавачници, училища, колежи и научава 3-4 езика, завършва право в Софийския университет. После започва кариера на дипломат в Рим, в Лондон, където остава 24 години, преди да се завърне в София и да чуе словото на проф. Иван Илчев.

  Казват, че той е човекът с най-дългата визитна картичка: юрист, философ, дипломат, филмов продуцент, сценарист, театрален режисьор, писател, радиожурналист, изкуствовед, полиглот, преводач, университетски преподавател…

  Председател на много културни асоциации, фондации, журита и през цялото си половинвековно емигрантство в Лондон несменяем български „посланик“ в Англия, който събира в дома си световни първенци на духа – Чарли Чаплин, Алексис Вайсенберг, Питър Устинов, Юри Буков… Също – Николай Хайтов, Георги Джагаров, Георги Данаилов, Йосиф Сърчаджиев…

  Прави следното откровение:

  „Българското не ми е занаят, то ми е инат. Но точно поради това упорство цял живот съм гледал на Балканите от упор, та бил той понякога и с укор. Така е било в софийската ми младост, така е и в лондонската ми самотност.“

  Наистина остава самотен и в мъгливия Лондон постоянно търси „мириса на българската земя“…

   

  Как Асен Йорданов научи американците да летят

  

  На 16 февр. 1912 г. вестникът с най-голям тираж в България, „Утро“, съобщава: „Ученикът Асен Йорданов… на възраст 15 години… се заловил сам да си направи апарат, с който може да се лети, и напълно успял… Вчера той летя в продължение на 12 минути, като се издигна на 10-12 м височина“.

  Четири месеца след туй в. „Дневник“ съобщава: „Нашето предположение, че бъдещият авиатор Ас. Хр. Йорданов ще бъде една добра сила в авиониката, почна да се сбъдва. Той вече е сполучил да въведе едно приспособление, щото самолетите могат да се издигат самостоятелно във въздуха… без помощ от хора… Откритието е голямо за авиацията. Желателна е подкрепа на Асен“.

  Министерството на войната откупува самолета за 16 000 лева, а момчето тръгва след мечтата си и нищо не може да го спре. Участва в Балканската война, в Първата световна. С Гаврил Стоянов се записват с благословията на Александър Стамболийски в конкурс за обиколка на земното кълбо със самолет. Наградата е 1 млн. долара – фантастична за времето си сума, но конкурсът се отлага.

  По една случайност изобретява снегорина, патентова чертежите и получава добра сума, която използва за учение – аероинженерство, радиотехника, физика, химия. Показва изключителни умения като летец, също и във висшия пилотаж. Става летец-изпитател.

  Бързо се утвърждава и е обявен за безспорна централна фигура в самолетостроителната компания „Къртис-Райт“. Работи като главен конструктор в екипите „Локхийд“, „Дъглас“, „Пайпър“, „Боинг“, МакДоналд“. Кариерата му достига своя апогей през Втората световна война – дори гениалният Томас Едисон търси съвети от него при изобретяването на радара.

  Разкрива неочаквано една своя много ценна дарба – написва девет книги за летенето и без никакво преувеличение може да се твърди, че по тях са се учили да летят най-добрите асове на САЩ, че Асен Йорданов е научил американците да летят!

  Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, казва: „От него както аз, така и всички американски пилоти, сме се учили на авиация“.

  Изобретателската му страст няма умора – създава спасителната жилетка, която е предтеча на въздушната възглавница в автомобила, апарата „Джардафон“ – предтеча на днешния телефонен секретар.

  След безброй житейски премеждия, невиждани възходи, но и падения, си отива от този свят през октомври 1967 г. Обаче името му е вписано навеки в Книгата на почетните граждани на Ню Йорк, портретът му е в „Залата на Славните“ в нюйоркското летище „Ла Гуардия“, негови вещи са изложени в Музея на авиацията и космонавтиката във Вашингтон.

  На входната врата на дома му в Ню Йорк пише безкрайно скромно: „Асен Йорданов – български авиатор“.

  Къде е погребан този световноизвестен изобретател, инженер, авиатор, конструктор на първия български самолет?

  В небето! Прахът му е разпръснат от самолет в небето на Америка…

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  *Това са бегли щрихи от няколко портрета на знаменити българи в книгата „Прогонените гении на България“ от журналиста Венелин Митев, издателство „Книгомания“. Авторът разказва умно и увлекателно историите на 28 наши сънародници, изнася неизвестни факти от живота им, представя величието на техния талант, превърнал ги в личности от световна класа, личности, които тласкат дръзко света напред – към мъдрост, красота и съвършенство. Прославят България, макар за някои от тях България да не е майка, а по-скоро… мащеха, забравила и дори прокудила най-светлите си чеда.
  

  Художници, певци, конструктори, поети, мислители, медици, изобретатели – на пръв поглед те са толкова различни.

  Но колкото и невъзможно да изглежда – толкова еднакви, защото ги обединява едно велико чувство – любовта към България до сетния дъх!
  

  – Сине, идваш да ме вземеш да идем в България ли? Трябва да побързаме – самолетът заминава скоро! – бълнува на смъртния си одър световноизвестния изобретател Петър Петров.
  

  Така е с всички – патриоти, забравени от България, но незабравили България…

  .

• Конфискуване на автомобили с български номера в Гърция. Гръцките митници – новите богове

  ЧАСТ 1-ВА. КОНФИСКУВАНЕ НА АВТОМОБИЛИ С БЪЛГАРСКИ НОМЕРА

  Гръцките митници – новите богове! Къде завършва правото и започва кривото?

   

  Петър Анастасов, Вulgariapress.com

  

   

  ВИНОВЕН ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО е мотото на полицейските и митническите служители в съседна Гърция – конфискуват се български автомобили наред!

  .

  ПРОБЛЕМЪТ
  

  Конфискуване на автомобили с български номера в Гърция

  За последните 5-6 години в Гърция, за съжаление единствения опит на правителствата им бе да попълнят дупката си в бюджета чрез жестока за народа фискална политика, като се въведоха много по-високи ставки данъци, нов данък “Лукс“, увеличени осигурителни ставки и не на последно място, увеличени мита, акцизи и административни глоби.

  Тези мерки накараха голяма част от бизнеса, особено тази в близките до границата ни райони, да помисли за спасение, премествайки го в родината ни. От далечните региони и островите, бизнесът се “премести“ основно на документи. Това доведе до още по-голяма дупка и невнасяне на данъци, такси, мита и прочие. Съответно автомобилите с непосилните суми за годишни разходи бяха спрени от движение, а една част от тях бяха регистрирани на новосформираните фирми на гърци в България. Така съседите ни си решиха проблеми, а както ще прочетете и в хронологията по-долу, натискът върху гърците и от българска страна е никакъв, а от гръцка минимален.

  Къде обаче се вписват в тази история българите, живеещи, работещи или просто пътуващи на туризъм в съседна Гърция? Естествено между чука и наковалнята. Те са тези, които плащат попарата от неуредени закони, липсата въобще на такива или тяхното неспазване, или неправилно тълкуване от самозабравили се гръцки полицаи, митничари и данъчни, които видели, че не могат да се справят със сънародниците си, са тръгнали да преизпълняват нормата само с български граждани.

  С всяка изминала година нещата стават по-лоши. Докато достигнахме до момента, в който вече се конфискуват наред всички автомобили с български табели, управлявани от българи! Но да се върнем назад към това как и какво през годините се съобщаваше за проблема в медиите.

  

  .

  ХРОНОЛОГИЯ
  

  на проблема, описана до днес в медиите

  В сайта News.bg  на 7-ми февруари 2010 г. излиза статия под заглавие “Гърция ни спретна гавра на колела“, в която се описват част от първоначалните проблеми, като “къртене“ на номера, при свалянето и глобяване наред по неписани тарифи! Ако прочетете статията, ще забележите, че е описано, че се “глобяват шофьорите само на български коли“! Още от 2010 година кризата в Гърция започва с огромна дупка в бюджета, която се опитват да запълнят с всякакви нови данъци, мита, глоби и прочие… Постепенно глобите за нашенците преминават в конфискуване на автомобилите им.

  В статия на GRreporter.info от 25-ти юни 2011 г. със заглавие “ Гръцки автомобили с български номера“ е написано, че “гръцки граждани в България, за да се снабдят с регистрационни номера, запазвайки собствеността на автомобила, като по този начин избягват пътните данъци и такси, както и скъпите застраховки“. Естествено гърците решават да се освободят от този товар на хомота и пререгистрират колите си в България, или просто ги заменят с новозакупени с български номера. А българите в Гърция да му мислят какво тепърва ги чака!

  На 14-ти юли 2011г. в. „24 часа“, публикува статия “Конфискуват коли с BG номера в Гърция“! От тогава до днес тази порочна практика не се е променила. На основание право на пребиваване до 6 месеца (на практика недоказуемо) “Гърците налагали глоби по няколко хиляди евро и българите предпочитали да не ги плащат, заради което пък им конфискували колите“. Никой не споменава отнети автомобили на гърци, в статията се казва само за “Българи, работещи и живеещи от години в Гърция, се оплакват, че тамошните власти напоследък масово им конфискуват личните коли“.

  В сайта на Plovdiv24.bg, в статия от 13-ти ноември 2011 г. със заглавие “ Невиждана хайка за коли с български номера в Гърция“, четем:  “Гърция превърна българите в пешеходци. Невиждана хайка за коли с BG номера.Масово се конфискуват возилата с чужди номера“. Заради изпразнения бюджет и нуждата от свежи средства “ударни отряди обикалят всеки ден улиците, за да събират колите“. Отново става въпрос само за българи, каращи автомобили с български номера, а не за гърци! Защо ли?!

  „24 часа“, на 8-ми юни 2012 първи споменава в заглавието си “Вземат на мушка гърците с фиктивни BG номера на колите“ , но както сами разбирате, на гърците никой нищо не им прави… Глобени са няколко за хорските очи и дотук. Те се водят инвеститори в България, а нашенците – роби в Гърция. Предполагамо е на кого ще конфискуват превозните средства. Освен това гърците регистрират автомобилите си на фирми, а българите са в повечето случаи собственици реални. Най-интересно е последното изречение в статията: “Ако все пак бъдат заловени в данъчна измама, разликата между данъчната тежест в Гърция и в България е толкова голяма, че им е по-изгодно да си внесат съответните глоби“.

  МВнР на уебсайта си публикува на 15-ти юли 2012 г. “ Важна информация относно регистрацията на МПС в Гърция“. Споменава се за глоби, директиви и ΑΦΜ (данъчен номер в Гърция), но всичко е толкова неопределено написано, че въобще не става ясно КОГА и ЗАЩО се налагат глобите, с КАКВИ документи се доказва виновност или невинност. Написаното, че “Чуждестранни граждани могат да ползват лични превозни средства с чужда регистрация в Гърция временно, като туристи, поради професионални или родствено–семейни посещения за период от време, които не надхвърля шест (6) месеца (185) дни за година, както постановява президентски Декрет 247/ 1988 А.Y.O.“ . На практика обаче в Гърция и това не важи! Първо се прибира автомобилът и тогава върви доказвай прав или крив си!

  Във в. „Струма“, в статия от 2-ри август 2013 г. със заглавие „В Гърция масово конфискуват регистрирани в България коли, удрят собствениците с тежки мита и глоби“, отново се говори за проблема. Тук се споменава, че “през януари 2012 г. има върнати 365 000 табели“. Т.е. гърците спират от движение автомобилите си в Гърция и регистрират същите или купуват други такива в България. Тук вече е упоменат проблема от интервюираният адвокат: “Работата обаче е там, че съгласно тази разпоредба тежестта на доказване, че не е бил в Гърция, пада върху собственика на автомобила. Той трябва да докаже, че не е бил 183 дни в Гърция. Т.е. презюмира се, че е бил. Презумпцията е обърната наопаки. Органът обвинява, а ти доказваш.“
  В статията е описан и отговорът на въпроса – Защо в Гърция се плаща мито за внос на автомобили? – “Всяка година има наказателна процедура и ЕС глобява Гърция за това, че налага мита върху новия внос на автомобили от страни членки на Евро съюза. Но гръцката държава е изчислила, че приходите от тези мита надхвърлят многократно глобата, която Гърция заплаща на ЕС. Затова продължава тази порочна практика!“

  На 2-ри декември 2013 г. GRreporter.info в статията си “Българските коли в Гърция могат да пребивават до 6 месеца“ цитира посолството на Република България в Атина: “Чуждестранни граждани могат да ползват лични превозни средства с чужда регистрация в Гърция временно като туристи или при професионални или родственосемейни посещения за период от време, ненадхвърлящ шест месеца (185 дни) в рамките на една календарна година, каквито са изискванията на Указ 247/1988г. “ Отново не се описва как се доказва престоят и защо отговорността за доказване е прехвърлена на шофьора. Защо той е виновен по презумпция?!

  На 2-ри август 2015г. „Стандарт“ в статия със заглавие “Гърция конфискува коли с бг номера“ отново е описал вече 5-годишния нерешен проблем. Тук отново е споменато, че “тъй като преминаването през границата ни с Гърция e само с лични карти и никъде не се отбелязва датата, за българите става много трудно за доказване, че колата е пребивавала в страната по-малко от шест месеца. На чужденците се дава 10-дневен срок да докажат това пред митницата“. Т.е. взимат се автомобилите наред, а вие доказвайте за тези дни, че сте невинен!
  НЕЗАКОННО Е ГРЪЦКИТЕ ВЛАСТИ ДА НИ ВМЕНЯВАТ – ВИНОВЕН ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО!
  

  В наказателното право този принцип намира приложение в т.нар. презумпция за невинност (на латински: praesumptio innocentiae), която възлага на обвинението грижата за доказване на вина. По дела от общ характер тежестта на доказване пада върху прокурора, а от частен характер — върху частния тъжител. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен, т.е. да доказва отрицателен факт. Законът забранява да се правят доводи във вреда на обвиняемия поради това, че отказва да дава обяснения или че не е доказал възраженията си.

  Този принцип е заложен в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на България, която гласи: “Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда“ и в чл. 6, ал. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по която Република България е страна от 1992 г., която гласи: “Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона“. Още то е описано и в чл. 11 на Всеобщата декларация за правата на човека, по традиция от френската Декларация за правата на човека и гражданина.

  

  .

  ДОКАЗАТЕЛСТВА

  за неправомерни действия на гръцки полицейски и митнически служители
  

  Да преминем към конкретни случаи от последните няколко месеца с български граждани, чиито автомобили са отнети неправомерно.

  СЛУЧАЙ ПЪРВИ

  На 13-ти ноември 2015 г. е спрян за случайна проверка на пътя в гр. Ханя, остров Крит, Марин Василев*, управляващ собственият си автомобил BMW. Заповядано му е да последва полицейският автомобил до местното управление за допълнителна проверка. Г-н Василев е разполагал с всички необходими документи по закон и не е бил извършил нарушение, което да е било породило спирането и съответната проверка. След като е разпитан какво прави там, работи ли и кога е пристигнал, същият е обяснил, че е на гости, не работи в Гърция и е представил билет за пътуването си с кораба, с който е дошъл. От полицията не му е издаден никакъв документ, както е по закон за задържане на автомобила. След пет дни е извикан да прекара под конвой автомобила от полицията в митницата в Ханя. Там също не му е издаден документ за временно изземване на автомобила. Устно му е поискано да докаже, че не живее и не работи в Гърция. Г-н Василев отново е обяснил, че не живее в Гърция, няма данъчен и осигурителен номер, не се води никъде на отчет и е на гости тук. Отново е показал билета, с които е пристигнал, и за втори път е потвърдил, че е дошъл на туризъм за няколко месеца.

  Билетът от кораба е с дата 13-14 юли 2015 г. Т.е. към деня на спирането българския гражданин е бил на 4 месеца престой в Гърция. Колата е била току-що закупена в България. От митницата са му взели всички документи, които били в колата. Потърсили го след няколко дни на посочения телефон, приканвайки го да донесе документ, показващ, че не живее и работи в Гърция.

  Той е превел един документ за 35 евро, но консултирайки се с местен адвокат му е казано следното: “Момче, няма смисъл да си даваш парите за адвокати, досега никой не е излизал на глава с митницата. Щом правителството им е дало картбланш да си правят каквото искат, смятай ти ли ще оправиш нещата…“

  Тогава Марин се е обадил отново в митницата да пита, какви документи искат, защото няма какво друго да представи, а от там са му казали, че ако иска да си вземе колата е нужна да плати глоба 3000 евро за нея. До ден днешен, Марин не е потърсен повече от митническите власти, нито има документ за конфискуваната кола! Марин сподели, че най-унизително е било подигравката в тона на говорещите с него държавни служители.

  

   

  СЛУЧАЙ ВТОРИ

  Ивелина Тодорова* пристига за лечение на остров Крит на 15-ти април 2016г., с автомобил собственост на брат й, управляван с пълномощно. На 1-ви юни е спряна за случайна проверка на пътя от полицията. Автомобилът е управляван от семеен приятел, защото тя е била на процедури и той я е връщал обратно. По време на проверката са представени всички необходими документи и на автомобила, и на пътниците.  Необходимите документи са били със съответния заверен превод на гръцки език. Показани са и билетите за пристигането на автомобила с кораба (автомобилът е бил на едва месец и половина престой). Не е имало и нарушение на  правилата за движение, което да е предизвикало проверката. Явно, че причината за спирането са българските регистрационни табели. И отново нареждането е било: “Карай след нас до полицията за допълнителна проверка“.  Госпожица Тодорова се оплака на нашия репортер за арогантното поведение и обиди от страна на полицейските служители в участъка. След устни обяснения, разпитване за причините на престоя на Ивелина не й е издаден никакъв документ по закон за временно задържане на автомобила. Колата е преместена от участъка в Спили, в митницата в Ретимно. Там е последвал разпит отново, на който българката е обяснила, че не работи в Гърция, че е дошла на лечение за доктор. От митницата й отговорили, че понеже имала АФМ в Гърция, нищо, че през годините декларацията й е била нулева, затова ще й конфискуват колата. Тук обаче нито колата е нередовна, нито шофьорът, управлявал я по време на проверката. Презумпцията, че пътникът е виновен, е меко казано смешна. Още повече, че става въпрос за лечение на болен човек с невъзможност да се обслужва нормално. Управляващият автомобила е имал АФМ в Гърция, но вече не живее и не работи тук. Дошъл е за няколко дни при приятелката си, но живее в България.

  След няколко седмици се обаждат на Ивелина да отида да плати 5000 евро глоба, ако иска да си вземе колата, или да отида да си вземе номерата, понеже е конфискувана! До ден днешен на Ивелина не е издаден документ за прибирането на тази кола в полиция, респективно митница.

  

   

  СЛУЧАЙ ТРЕТИ

  На 17-ти април 2016 г. от Италия с ферибот тръгва на гости при брат си в Гърция Васил Андреев. На 18-ти вече е пристигнал в Атина и се отправя отново с друг ферибот към островите. От април до деня на проверката 30-ти юни, Васил е на гости при брат си. Напуснал е Гърция преди 2 години, живее и работи в Германия в турска фирма, полагаща кабели по обектите, и е постоянно на път. Докато му намерили нов обект да го пратят, дошъл за месец-два при брат си на почивка. Последвала проверка и заповед да последва полицейската кола в полицията. Там е стоял над един част в даване на обяснения. Отново обяснението за задържане на автомобила било, че имал гръцки данъчен номер. Г-н Андреев показал на полицаите поне 3-4 документа, показващи,че живее и работи в Германия вече, но това не било достатъчно. Както и при предишните два случая, документ за временно задържане на автомобила не е издаден, а българският гражданин не се е подписвал на никакви документи по случая.  След това колата е прекарана в митницата без да е уведомен собственикът й. Два дни по-късно му е съобщено по телефона да представи документи, че не живее и не работи в Гърция.

  Васил носи в митницата билетите за кораба, трудов договор за назначаване на работа в Германия, декларация за издаден осигурителен номер от работодателя в Германия, договор за наем на жилище в Германия и два документа, с които му е издадена осигурителната карта от там. Още по-важно в случая е, че г-н Андреев е заплатил на адвокат сумата от 100 евро, за да преведе нужните документи на гръцки език.

  Точно при представяне на тези документи нашият репортер завари българина в митницата. На зададените няколко въпроса, какво, кога и къде се е случило, лично директорката на митническата служба се появи, упорито настояваща репортерът незабавно да напусне сградата на митническата служба. След направената от нас проверка в двора на въпросната митница се оказа, че е пълен със стотици автомобили, предимно с български номера.

  Оказа се обаче, че това не са всичките конфискувани автомобили, по-луксозните са държани на закрит частен склад.

  От митническата служба ни бе отказана информация за броя на конфискуваните автомобили, а при запитване какви са необходимите документи, които митницата желае за да удостовери вменената виновност на собствениците на задържаните автомобили, се оказа, че няма черно на бяло описани такива, а става въпрос за лична преценка на проверяващия служител. Митническата директорка ни представи списък с необходимите документи за регистрация на чужди автомобили при внос – леки и товарни. Този документ, обаче, не касаеше с нищо случаите на временно задържани автомобили. От митницата не можаха да ни предоставят нито един документ, описващ законово тази процедура и необходимите документи за това!

  

   

  СТАНОВИЩЕТО НА ИНСТИТУЦИИТЕ

  От редакцията на „България Прес“ се обадихме на Министерство на външните работи на Република България и на Външно министерство на Република Гърция и попитахме следното:

  “Как се доказва престой на превозно средство в двете страни, преминало българо-гръцката граница и какви са необходимите документи за попълване на границата и/или в последствие?“

  И двете министерства ни отговориха, че НЯМА ТАКИВА ДОКУМЕНТИ, нито нещо може да се попълни по желание евентуално на преминаващия, доказващо датата на това!

  Ето това се казва беззаконие, няма законова уредба, всяка институция си прави каквото иска, а гражданите са обявени за ВИНОВНИ, ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО. Това е в абсолютен разрез с тълкуването в правото! По  тази логика можем да вкараме всички в затвора, призовавайки ги да доказват невинността си от там. Още по-лошо е, че НЕ СА ФОРМУЛИРАНИ ЗАКОНОВО ДОКУМЕНТИ, ДОКАЗВАЩИ НЕВИННОСТА НИ, А ВСИЧКО СТАВА ПО ПРЕЦЕНКА НА БОГОВЕТЕ ОТ ПОЛИЦИЯ И МИТНИЦА!

  Не, дами и господа, това няма да е поредната статия, описваща проблемите на българите в чужбина, и потънала в историята. Ние смятаме да сезираме омбудсманите на двете страни и двете правителства, а при нерешаване на проблема своевременно, ще сезираме Европейските институции. Никоя институция не може да ни вменява вина! Всяка една е длъжна да докаже нашата вина при евентуални съмнения за такава!

  Интересно е, че по темата не беше спометата и дума на проведената среща на високо ниво този месец между България и Гърция тук в София. Едва ли също са били засегнати и проблемите на една трета от диаспората в съседката ни, гледащи възрастни хора години наред без договори, осигуровки и права!! На кого му пука за обикновенния гражданин!

  Очаквайте в следващата статия в “ПроблеМАТ“ по темата “ Гръцките митници – новите богове! Къде завършва правото и започва кривото?“ отговори на доста още интересни въпроси:

  • Колко автомобила на българи са конфискувани в Гърция за последните 5 години?
  • Къде отиват и каква е съдбата на конфискуваните превозни средства?
  • Има ли расизъм при избирателното прибиране само на автомобили с български номера, собственост на български граждани?
  • Колко гърци в Солун карат гръцки автомобили с български табели и защо никой не ги спира за проверка?
  • Какво ни отговориха българското и гръцкото правителства по темата?

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред: * Имената на лицата в споменатите конкретни случаи са променени. Изданието източник – „България прес“ пише в своята публикация, че разполага с пълен опис на трите случая и с копия от всички документи, представени на гръцките полицейски и митнически власти.
  

  .

• Ген. Румен Радев: Изтребителната ни авиация беше напълно приземена

  

  Тръгнах си от българската армия – една от основните причини е, защото не мога да остана подчинен на министър на отбраната, който не поиска и не се вслуша в моята експертиза. Това каза бившият командир на ВВС ген.-майор Румен Радев, предаде БГНЕС.

  „Изтребителната ни авиация беше напълно приземена. Питам се дали премиерът наистина знае реалното състояние на изтребителната ни авиация и каква комуникация тече между него и най-добрия му министър“, коментира ген. Радев.

  „Тръгнах си от БА, защото не мога да остана подчинен на министър на отбраната, който не поиска и не се вслуша в моята експертиза, който не отговори на нито една от докладните ми записки, писма и рапорти към него, и който се отнася към такива важни проблеми на националната сигурност, за които аз алармирам остро от 2 години с неглижиране. През тези две години изтребителната авиация можеше да бъде спасена и да не стигаме до крайни рискови решения, каквито са в момента, ако имаше чуваемост, разбиране и воля за решаване на проблемите”, каза Радев.

  Той е категоричен, че не е изразявал позиция, че е против съвместната охрана на българското въздушно пространство, заедно с нашите съюзници. „Все пак с министъра на отбраната се разминахме по начина на реализация на тази съвместна охрана и то основно в две направления”, каза бившият командир на ВВС. Първото е – за необходимостта от дефиниране на понятието „съвместна охрана” в чл. 130 от ЗОВС. Вторият въпрос е за нашата финансова ангажираност за реализацията на това дежурство. „Аз бях категорично против България да поема разходите на гостуваща държава”, подчерта той.

  Въпреки, че е дал съгласието си да бъде кандидат-президент на левицата, Радев не се чувства политическа фигура. “Бил съм бил политическа фигура. Много интересно кой дава тези дефиниции за мен? Един човек, на сайта на чиято партия виси следното описание за самия него – „Николай Ненчев е демократ, подготвен за битката с Русия, има силна воля и идеологическа чистота“, допълни Радев.  /“Сега“/

  .

• Размирици в Милуоки заради убийството на афроамериканец

  Губернаторът обяви извънредно положение, полицията използва бронетранспортьор

  

  Един човек беше прострелян снощи през втората нощ на протести в град Милуоки, щата Уисконсин, предизвикани от поредния случай на заподозрян афроамериканец, застрелян от полицаи.

  Наложи се полицията да използва бронетранспортьор, за да евакуира пострадалия, но масовите безредици от предишната нощ не се повториха.

  Губернаторът на щата Уисконсин обяви извънредно положение и задейства националната гвардия.

  След поредица мирни демонстрации и бдения със свещи през деня, вечерта избухна сблъсък между полицаи и група от около 150 души, които хвърляха камъни и други предмети по тях близо до мястото, където 23-годишният Силвил Кей Смит беше прострелян смъртоносно предишния ден.

  Полицията се опита да разпръсне тълпата и предупреди за арести.

  Местни телевизии показаха как един от полицаите, които се бранят с щитовете си, пада, явно ударен от камък, и колегите му го изтеглят настрани. По-късно бе съобщено, че един служител на реда е бил хоспитализиран, след като камък разбил предното стъкло на полицейски автомобил.

  Полицията съобщи в Туитър за три локации, където е имало изстрели. Не е ясно дали простреляното лице е протестиращ. Няма други съобщения за пострадали или щети, след като шест магазина бяха изгорени предишната нощ.

  На пресконференция вчера началникът на полицията Едуард Флин заяви, че мъжът, чиято смърт предизвика протестите, е бил застрелян, след като се обърнал срещу полицай с пистолет в ръката.

  Флин предупреди, че разследването все още е продължава, и че се чакат резултатите от аутопсията, но въз основа на беззвучния видеозапис от камерата на тялото на полицая, чиято самоличност не се разкрива, той със сигурност е действал в рамките на закона. На същата пресконферениця ксметът Том Барет заяви, че кадър от записа ясно показва пистолет в ръката на заподозрения, докато бяга.

  Убитият е 23-годишен афроамериканец, опитал да побегне след проверка на автомобила му, за когото властите изтъкват, че има богато криминално досие.

  Напрежението в града се е засилило между местните чернокожи жители и органите на реда паралелно с безпокойството навсякъде в САЩ от злоупотреби от страна на полицията и насилие, насочено към нея.

  Милуоки е най-сегрегираният на расова основа голям американски град. Макар че 40% от жителите му са афроамериканци, само 17 на сто от местните полицаи са чернокожи.

  „Вашингтон пост“ посочва, цитиран от БТА, че северната част на града, където избухнаха безредиците, отдавна е място, където има насилие и недоверие между полицията и местните жители. Вестникът отбелязва, че градът става поредният, където убийство от полицията извежда на преден план тлеещия гняв заради систематичните проблеми, каращи много от афроамериканците да се чувстват безнадеждно.

  „Уолстрийт джърнъл“ цитира местни жители, които са шокирани колко бързо протестите са се превърнали в безредици.

  Mediapool

• Фалшива тревога хвърли в паника хиляди на летище JFK

  Полицията евакуира Терминал 8 на международното летище Джон Ф. Кенеди в Ню Йорк /JFK/ след сигнал за стрелба. Малко след 21.30 ч. местно време снощи хиляди пътници бяха принудени да се евакуират, за да може полицията да претърси за предполагаем въоръжен заподозрян.

  Въпреки, че не постъпваха никакви нови сигнали за изстрели или ранени, дори Терминал 1 и магистралата Ван Уик край летището бяха затворени също като предпазна мярка. Полетите към JFK бяха отклонявани към летището в Куинс.

  След мащабните мерки, властите в Ню Йорк и Ню Джърси заявиха: „Проверката не показва, че изстрели са били произведени на JFK“. /“Сега“/

• Биволъ: БНБ крие тайни доклади за трагичното състояние на ПИБ

  Държавата съучаства в източването на капитала. 50% от кредитите, отпуснати от ПИБ, са необслужвани или тотална загуба

  Материал на Биволъ

  

  “Нито една банка в България няма капиталов недостиг. Държавни средства няма да се ползват за увеличаване на капиталовите буфери на нито една банка. Банковата система на страната е стабилна“.

  Това са най-общо в резюме основните „опорни точки“ в официалното изявление на управителя на БНБ Димитър Радев, направено по повод на приключилите стрес-тестове за одит на българските банки.

  Всички медии повториха изявлението на Радев за успокоение и приспиване на обществения интерес, по отношение на една от болните теми за състоянието на някои от родните банки.

  Биволъ представя на публичното внимание обаче и следните други констатации от укрит и пазен в строга тайна до момента 

  Вътрешен доклад на БНБ за ПИБ

  Първа инвестиционна банка (FIBANK) няма достатъчно капитал, но има огромни лоши кредити, за които заблуждава БНБ и се опитва да ги прикрие с различни счетоводни врътки. Налице е концентрация на кредити към свързани лица и лица, гравитиращи около собствениците на банката. Създадена е „банка в банката“ в Кипър, която не се следи от управлението на риска. Има огромни експозиции към офшорки с непроследима собственост. Тези факти са били констатирани нееднократно от БНБ, но не са били оповестени нито у нас, нито пред Европейската централна банка.

  

  Шокиращите констатации са изнесени в Доклад на Управление „Банков надзор“ на БНБ от 2012 г. по заповед N°РД 22-0301/16.02.2012 г. (виж стр. 1 до 9 тук) След скандалните факти Докладът е укрит, а след него други подобни инспекции не са провеждани до ликвидната криза и отпускането на държавна помощ на ПИБ през 2014 г. Проблемът е, че не са предприети и по-строги надзорни мерки спрямо банката.

  Кога БНБ говори истината и кога лъже?

  Нещо повече, българската държава изглежда съзнателно е излъгала Европейската комисия през юни 2014 г., че ПИБ е жизненоспособна банка, за да получи разрешение да й окаже държавна помощ от 1,2 млрд. лв. Биволъ вече изпрати пълния текст на доклада до Дирекция „Конкурентоспособност“ на ЕК и зададе въпроси дали данните в него са били предоставени преди или след отпускането на държавната помощ, и дали са взети под внимание. Отговор не се получи до редакционното приключване на статията, но е възможно забавянето на иначе бързите в отговорите си европейски чиновници да се дължи на отпускарския период.

  Наличието на този доклад влиза в тотално противоречие със сегашните възторжени изявления на Димитър Радев, след като не става ясно кога и по какъв начин са преодолени констатираните огромни проблеми в ПИБ и дали те не са се задълбочили в годините. В серия от свои разследвания Биволъ доказа по съвсем независим начин през годините част от установените от инспекторите на БНБ нарушения.

  Ние дори поискахме от централната банка да бъде извършена проверка по нашите разкрития преди около 2 години, без да подозираме всъщност, че ръководството на регулатора е било съвсем наясно с трагичната ситуация. БНБ зае твърдо отбранителна позиция в полза на ПИБ, което практически издаде съучастието на държавната институция в прикриването на явните процеси за източването на капитала. Лицемерното поведение на БНБ и практическия отказ на регулатора да изпълни вменените му по закон отговорности, както и да отговори адекватно на сигналите на Биволъ, може да бъде проследен тук, тук, тук и тук.

  #КОЙ е най-заинтересуван от потулване на истинското положение на ПИБ

  Откритият от нас таен доклад на “Банков надзор”, който е достатъчно обзорен и обективен аналитичен документ показва също, че проблемите с българския банков надзор са политически, а не от техническо или нормативно естество.

  Прави впечатление, че при целия драматизъм на констатираната ситуация липсва набор от ясни препоръки и най-вече задължителни мерки за изправяне на банката. Оттук може да се заключи, че БНБ има капацитет да разкрие проблемите, но не е искала да вземе сериозни мерки, за да ги отстрани. Дори напротив – съвсем съзнателно е потулила ужасяващите факти.

  В доклада многократно е констатирано, че ПИБ не е приложила препоръките от предишния подобен доклад. При все това няма ескалация на надзорните мерки. Не се поставя под съмнение порочната практика на условните кредити, а само неосчетоводяването им като задбалансови задължения. При ясната програма на банката за експанзия на активите и при наличието на тези проблеми, експанзията все пак е допусната. В действителност, тя дори не е поставена под въпрос като неуместна.

  Паралелът с КТБ е неизбежен. С тази разлика, че под благосклонния поглед на „Банков надзор“, с явно с политическа намеса, се случи експлозията през лятото на 2014, като в същото време ПИБ беше кредитирана с бюджетни средства, а свързаните с Делян Пеевски фирми бяха целево прекредитирани именно там.

  Докладът на БНБ потвърждава разследванията на Биволъ

  В края на 2014 и началото на 2015 г. Биволъ проведе серия собствени проучвания на кредитите на ПИБ, което достигна до заключения близки до тези в доклада. Без да имаме достъп до кредитните досиета, на базата на публична информация за особените залози, и опитът ни в журналистическите разследвания, достигнахме до извода, че банката се източва от нейните собственици. Престъплението става чрез подставени лица в Кипър и други офшорни дестинации, а кредитите към удобни на властта олигарси не се обслужват.

  За разлика от банковите надзорници успяхме да идентифицираме едни и същи лица зад офшорни фирми, получили кредити за над 1,2 млрд. лв. Така най-голям инвеститор в българската икономика се оказа кипърският безработен Георгиус Георгиус, който е тясно свързан с мажоритарните собственици на ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Данните бяха описани в сигнал до прокуратурата, по който и до момента няма развръзка. Последните данни са, че по сигнала работи ДАНС.

  Тоталното “чадъросване” на ПИБ и отказът на всички институции да работят по изложените от нас неопровержими доказателства, вероятно се дължи на това, че банката „приюти“ кредитите на фирмите свързани с Делян Пеевски, след като беше ликвидирана КТБ. Тези кредити също не се обслужват редовно и са поне за 250 млн. лева, показа неотдавнашно разследване на нашата медия.

  Огромни “лоши” експозиции

  Основната част на доклада е по кредитния риск където са открити големи нередности – кредитораздаването и управлението на кредитния риск се извършват в нарушение на ЗКИ и наредбите на БНБ. Изброени са близо 30 такива нарушения, като основно става дума за класифициране на експозиции от „загуба“ или „необслужвани“ в „редовни“. Още в препоръките към тази част изрично се посочва, че собственият капитал на банката не е достатъчен и трябва да бъде увеличен.

  На базата на извадка от 1/3 от кредитите инспектиращите установяват, че нередовните вземания са чувствително повече от обявеното. Банката е осчетоводила само 5,76% като нередовни кредити, а прогнозното число на инспекцията е 21,72%. Реалната сума би била много по-голяма при екстраполация на резултатите от извадката на останалите 2/3 от портфейла, който не е бил прегледан. Това е признато между редовете, но не е изведено като акцент, вероятно защото е трудно да се признае, че

  50% от кредитите отпуснати от ПИБ са необслужвани или тотална загуба

  От изброените кредити на конкретни фирми в частта „Нарушения на регулации“ се оформят няколко големи групи: фирми свързани с Христо Ковачки, фирмите свързани с Васил Божков, фирмите свързани с Гриша Ганчев и фирмите свързани със собствениците на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Всички те не си плащат кредитите, но това се укрива. БНБ е знаела през цялото време за колосалните нарушения. Затова можем съвсем спокойно да се съмняваме в Престъпна схема за грабеж активно протежирана от държавата.

  Де факто от доклада излиза, че парите на вложителите в банката се ограбват методично от собствениците на банката и от знакови олигарси. Това се знае много добре, но се прикрива, и от БНБ и от първото правителство на Борисов. И така до момента, в който се налага загубите на вложителите да се покрият от данъците на всички.

  Колко доклада за ПИБ всъщност са скрити? Какво каза БНБ за докладите? Кои фирми са кредитополучателите по необезпечените експозиции на ПИБ, според БНБ?

   

  БЪЛГАРСКА

  НАРОДНА БАНКА

  УПРАВЛЕНИЕ „БАНКОВ НАДЗОР“

  ДОКЛАД

  ОТ НАДЗОРНА ИНСПЕКЦИЯ

  Банка                                ПИБ АД

  Основание:                       3аповед №РД 22-0301/16.02.2012г.

  Отчетен период:               31.12.2011г.

  Състав:

  Времетраене:

  Съгласуван c:

  Лице за контакт:

  Докладът e изготвен в два еднообразни екземпляра, по един за всяка страна и представлява професионална тайна.

  СЪДЪРЖАНИЕ

  1. Цел, обхват и източници на ингформация
  2. Общи заключения на инспекцията
  3. Нарушения на регулации
  4. Лрепоръки на инспекцията
  5. Нарушения от предходни инспекции
  6. Препоръки от предходни инспекции
  7. Кредитен риск. Риск от концентрации
  8. Ликвиден риск
  9. Чувствителност кьм пазарен риск
  10. Операционен риск
  11. Способност за генериране на печaлба
  12. Капитал и капиталова адекватност
  13. Вътрешен одит
  14. Подписи на извършилите инспекцията

  ЦЕЛ И ОБХВАТ НА ИНСПЕКЦИЯТА

  Цел и обхват на инспекцията

  Надзорна инспекция за оценка на кредитен, пазарен, операционен и ликвиден риск, доходност, капитaлова адекватности други въпроси свързани c дейността на банката.

  Източници на информация

  • Изготвените и представени от банката документи и справки, съобразно писмото за изискуема информация;
  • Кредитни досиета по извадка от кредитния портфейл;
  • Разговори и срещи c изпълнителни директори, диpектори на дирекции и служители на банката;
  • Допълнително представени справки и документи, изискани от инспекцията;
  • Финансови отчети, отчети по наредбите на БНБ, както и периодични справки и доклади, изготвяни в процеса на текущото наблюдение на банката;
  • Други.

  ОБЩИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ

  • Кредитният риск e подценен, като реaлното му отчитане и провизиране би влошило основните показатели за оценката на риска. Капиталовата позиция на банката e под много голям натиск от влошеното качество на кредитния портфейл, високата степен на концентрации, големия размер на експозициите към юридически лица, гравитиращи около мажоритарните собственици и недостатъците в системите за управление на поетите рискове. предвид горепосоченото и пpедвиденото от банката нарастване на активите e необходимо увеличаване на собствения капитал. Необходимо e подобрение на вътрешния анaлиз на адекватността на капитала и подсигуряване по-висок капитал за покриване на изискванията по втори стълб.
  • Системите за идентифициране, анализ и управление на кредитния риск и риска от концентрации ce нуждаят от чувствително подобрение. Концентрациите на експозиции към няколко големи групи от корпоративни клиенти c различни индикации за обвързаност оказват силен натиск върху капитала. Голяма част от кредитния портфейл e формирана от кредити, предоставени на дружества c офшорна собственост, което затруднява установяването на свързаности, съответно увеличава риска за институцията. Банката продължава да допуска нарушения на регулаторните изисквания за класификация на рисковите експозиции – значителна част от вземанията й не ca адекватно оценени и провизиpани. Прилагат ce различни похвати за отлагане проявлението на кредитния риск, c което ce подобряват стойностите на показателите за качество на активите, намаляват ce разходите за обезценка и размера на специфичните провизии. Степента на провизираност e една от най-ниските в банковата система и не съответства на качеството на кредитния портфейл. Рискът при експозициите на дребно e подчинен, като активно ce преструктурират кредити c цел подобряване качеството на този портфейл.
  • Състоянието и управлението на ликвидността ca на пpиемливо ниво. Въпреки добрите показатели за ликвидност, ликвидната позиция би ce окала под силен натиск при мaлко намaление на депозитите, предвид установената практика за постоянно отлагане на плащанията за голяма част от експозициите. Нaлице e тенденция за поддържане на голяма част от ликвидните активи под формата на вземания от банки нерезиденти и чуждестранни ценни книжа. Възможностите за външно финансирaне ca силно ограничени.
  • Експозицията на банката към пaзарен риск e ниска. Прилаганите от институцията правила и процедури за контрол и управление на пазарния риск ca адекватни на обема и обхвата на дейността й.
  • Банката e c висока чувствителност към операционен риск. Въпреки предприетите мерки за ограничаването му, качеството на управление на този риск се нуждае от подобрение.
  • Споcобността на банката за генериране на печaлба e надценена, предвид ниското ниво на провизираност и значимият дял на дължимите, но неплатени лихви.
  • Дейността ка звеното за вътрешен одит ce нуждае от подобрение, предимно при прилагането на нормативната база от банката за оценка на кредитния/концентрационния риск и необходимото капиталово покритие.
  • Банката e изложена на сравнително по-висок репутационен риск.
  • Ръководството допуска съществени нарушения на нормативната рамка.

  НАРУШЕНИЯ НА РЕГУЛАЦИИ

  • Чл. 44, an. 5 от ЗКИ, чл.2 и чл.7 от Наредба N°7 — експозицията на Бургаски корабостроителници АД u свързаните лица надхвърля 25% от собствения капитал на банката.

  Банката некоректно отчита експозицията на Бургаски корабостроителници АД в отчета по Наредба №7. Съгласно чл.8, aл.5 от Наредба №7 на БНБ, прилагането на aл.2 от същия член е приложимо единствено в слyчаите, когато гарантьт отговаря на изискванията на Глава шеста „Редуциране на кредитния риск“ от Наредба № 8 на БНБ. B случая Бургаски корабостроителници АД не може да бъде признат като приемлив гарант, тьй като не покрива изискването на чл.143, aл.7, приложимо спрямо юридически лица-гаранти, изискващи минимален кредитен рейтинг от А+, за да бъдат пpизнати като доставчици на кредитна защита. Поради тази причина хипотезата на чл.8, aл.2 е неприложима спрямо съвкупността от оригинaлните кредитополучатели, покрити c „условния“ кредит (в т.ч. и Бургаски корабостроителници АД). Правилното отчитане e всички експозиции, свързани по линия на „условния“ кредит, да бъдат третирани като икономически свързани лица и да бъдат показвани в отчета по Наредба №7 c тяхната балансова стойност;

  Чл.44 от ЗКИ във връзка c §1 от допълнителните разпоредби на ЗКИ u чл.2, чл.7 от Наредба №7 за следните експозиции:

  1. към експозицията на Гондол ЕООД не e включен Еко Фармс ЕООД (§1, т.4, буква „г“ от ЗКИ);
  2. към експозицията на Виестейт ЕООД не е включен Би Ейч Енд Виа Пропъртис ООД (§1, т.4, буква „д“ от ЗКИ);
  3. не са отчетени като свързани лица експозициите на Intercount investments limited Ltd., Sigmatura Ltd и Santa Fe Trading Ltd. (§1, т.4, буква „г“ от ЗКИ);
  4. към експозицията на Литекс пропърти ЕАД не е включен Литекс комерс АД (§1, т.5 от ЗКИ):
  5. към експозицията на Бургаскн захарен завод ЕАД не e включен Литекс комерс АД (§ 1, т.5 от ЗКИ);
  6. към експозицията на Въгледобивна компания ЕООД не е включен Елит груп 2003 ЕООД (§1, т.5 от ЗКИ);
  7. кредитите на Аргус имоти АД следва да се отчитат с цялата си стойност във всички експозиции на свързани лица, където yчастват (чл.2, aл. 1; чл.3, aл. 1 и чл.7, aл.1 от Наредба N° 7 на БНБ);
  8. към експозицията на Sidegreave Investments Ltd. — Кипър следва да се включи Еко Фармс ЕООД (§1, т.5 от ЗКИ);

  Чл.45 от ЗКИ – към експозицията на Болкан Файнейшъл Сървисиз ООД не са включени кредитите на Светослав Стонов Молдовански и Станислав Ганев Божков;

  Чл.3, ал.2 от Наредба N°9 на БНБ:

  1. кредитите на Българска Морска компания ЕООД следва да се отчитат в една и съща класификационна група с Intercount Investment Ltd. („под наблюдение“, според инспекцията);
  2. кредитите на Литекс комерс АД следва да се отчитат в една и съща класификационна група с Бургаски захарен завод ЕАД и Литекс пропърти ЕАД („под наблюдение“, според инспекцията);
  3. кредитите на Либеро ЕАД и Видия B 04 АД следва да се отчитат в една и съща класификационна група със Santa Fe Trading Ltd. („необслужвана“, според инспекцията);
  4. кредитите на Елит груп 2003 ЕООД следва да се отчитат в една и съща класификационна група с Въгледобивна компания ЕООД („необслужвани“, според инспекцията);
  5. експозицията на ЕАЗ АД некоректно e класифицирана като „редовна“ вместо „необслужвана“ като носители на общ риск с Таyър София ЕООД;
  6. кредитите на Мегaлинк ЕАД, Железопътна инфраструктура-ХД АД следва да се прекласифицират в група „загуба“ като носители на общ риск с Национален изследователски институт по транспорта ЕООД;

  7. експозицията на Васил Божков некоректно е класифицирана като „ редовна“ вместо „загуба“ по свързаност c Железопътна инфраструктура – ХД АД;
  8. експозицията на Завод за стоманобетонови конструкции и изделия ЕООД некоректно е класифициpана като „ редовна“ вместо „загуба“ по свързаност c Железопътна инфраструктура – ХД АД;
  9. кредитите на Билто овърсийз трейдинг ООД ce отчитат от банката в две различни класификационни гpупи – „редовен“ и „под наблюдение“;
  10. кредитите на Порт Инвестмънт Девелопмънт — България 2 ЕАД се отчитат от банката в две различни класификационни групи, „редовен“ и „загуба“.

  Чл.5 във връзка c чл.8, ал.3 от Наредба .N°9 на БНБ – банката е класифицирaла некоректно в група „редовни“ кредитите на Еликс ЕООД, Ви Ем Пи ЕООД, Мега Ел ЕООД, ОЦК АД, Камила ЕООД, Алфа брандс ЕООД, ССФ Стил шипинг енд форуърдинг АД и овърдрафт на Минна Компания ЕООД, които са възникнaли бaлансови експозиции в резултат на изпълнение на задбaлансов ангажимент;

  Чл.5 във връзка c чл.9, ал.1 от Наредба .№9 на БНБ – към 31.12.2011г. банката e класифицирaла некоректно експозициите на Sigmatura и Ню Експрес Финанс ЕООД в група „ редовни“ вместо в група „под наблюдение“;

  Чл.5 във връзка c чл.9, aл.1 u чл.13 от Наредба N-°9 на БНБ – към 12.2011 г. банката e класифицирала некоректно експозицията на Болса ЕООД и Intercount Investment Ltd. в група „редовни“ вместо в група „под наблюдение“;

  Чл.5 във връзка c чл.9, ал 1 u aл.2, т.1 u чл.13 от Наредба N-°9 на БНБ – към 31.12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозицията на Литекс Пропърти ЕАД в група „редовни“ вместо в група ,,под наблюдение“;

  Чл. 5 във връзка c чл.9, an.2, т.1 от Наредба N°9 на БНБ – към 12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозициите на Пътинженеринг – M АД и Бургаски Захарен Завод ЕАД в група „редовни“ вместо в група „под наблюдение“;

  Чл.5 във връзка c чл.9, ал.2, т.3 u чл.13 от Наредба N°9 на БНБ – към 31.12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозицията на ТЕЦ Марица 3 АД в група „редовни“ вместо в група „под наблюдение“;

  Чл.5 във връзкa c чл.10, aл.1 от Наредба N°9 на БНБ – към 12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозициите на: Santa Fe Trading Ltd., Въгледобивна Компания ЕООД, Минна компания ЕООД в група „редовни“ вместо в група „необслужвани“;

  Чл.5 във връзка c чл.10, u чл.8, aл.3 от Наредба N°9 на БНБ – към 31.12.2011г. банката e класифицирaла некоректно експозицията на Въгледобив Бобов Дол ЕООД в група „редовни“ вместо в група „необслужвани“;

  Чл.5 във връзка c чл. 10, aл 1 u чл.13 от Наредба 19 на БНБ – към 12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозициите на: KBS Petlolium (Meadle East) Ltd., Leza Ltd., Пътни Строежи АД в група „редовни“ вместо в група „необслужвани“;

  Чл.5 във връзка c чл 10, an.1 от Наредба N°9 на БНБ – към 31.12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозицията на Честийм ЕООД в група „редовни“ вместо в група „необслужвани“;

  Чл.5 във връзка c чл.10, ал.1 от Наредба N°9 на БНБ – към12.2011 г. банката е класифицирaла некоректно експозицията на Аутдор Адвъртайзинг Медиа АД в група „под наблюдение“ вместо в група „необслужвани“;

  Чл.5 във връзка c чл.10 u чл.3, ал. 2 (общ риск c Eко фармс ЕООД) от Наредба 9 на БНБ – към 31.12.2011 г. банката е класифицирaла некоректно експозицията на Sidegreave Investment Ltd. в група „под наблюдение“ вместо в група необслужвани“;

  Чл.5 във връзка c чл.10, ал.1 u aл.2, т.2 от Наредба N°9 на БНБ – към 12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозициите на: Бургаски корабостроителници АД, Тауър София ЕООД, Холдинг Пътища АД, Еко Фармс ЕООД, Рубин АД в група „редовни“ вместо в група „необслужвани“;

  Чл. 5 във връзка c чл.11, aл. 1 u aл.2, т.2 от Наредба N°9 на БНБ – към 12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозициите на Аргус Имоти АД и ДСП-1 АД в група „редовни“ вместо в група „загуба“;

  Чл.5 във връзка c чл.11, an. 1 u aл.2, т.2 от Наредба N°9 на БНБ – към 12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозицията на Виестейт ЕООД в група „под наблюдение“ вместо в група „загуба“;

  Чл.5 във връзка c чл. 11, aл.1 u aл.2, т.2 u т.3 u чл.3, ал.2 (общ риск c Виестейт ЕООД) от Наредба N°9 на БНБ – към12.2011 г. банката e класифицирала некоректно експозицията на Би Ейч Еър Енд Виа Пропъртис ООД в група „редовни“ вместо в група „загуба“;

  Чл.5 във връзка c чл.11, an.1 и aл.2, т.2 u т.5 от Наредба N°9 на БНБ – към 31.12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозициите на: Стил Комодитис АД, Интертръст Холдинг АД, Оловно Цинков Комплекс АД, ССФ-Стил Шипинг Енд Форуърдинг АД в група „редовни“ вместо в група „загуба“;

  Чл.5 във връзка c чл.11, ал.1 u чл.13 от Наредба N°9 на БНБ – към 31.12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно експозицията на Сириус Корпорейшън АД в група „ редовни“ вместо в група „загуба“;

  Чл.5 във връзка c чл.11, aл.2, ,п.2 u чл.13 от Наредба N°9 на БНБ – към 31.12.2011г. банката e класифицирaла некоректно експозициите на Гондол ЕООД и Риджънт Балкан ЕООД в група „под наблюдение“ вместо в група „загуба“;

  Чл.5 във връзка c чл.11, aл.2, т.3 от Наредба N°9 na БНБ експозицията на АВБ-2004 АД непpавилно e класифициран „необслужвани“ вместо „загуба“;

  Чл.5 във връзка c чл.11, aл.2, т.1 от Наредба N°9 на БНБ – към 31.12.2011г. банката e класифицирaла некоректно в група „редовни“ вместо в група „загуба“ експозициите на Надежда Златанова Пешева и Димо Пламенов Димитров;

  Чл.5 във връзка c чл.11, ал.2, т.1 от Наредба N°9 на БНБ -към 12.2011 г. банката e класифицирaла некоректно в група „под наблюдение“ вместо в група „загуба“ експозициите на следните физически лица: Велико Петров, Камелия Костадинова, Матей Стефанов Марков, Ангелина Орлинова Чаушева, Асен Вергилов Велизаров, Николай Цветанов Мотков и Мария Йорданова Цончева;

  Чл.12 u параграф 1 от Наредба N°9 на БНБ – некоректно e отчетено „приемливо“ обезпечение или некоректно e определен размера му по следните експозиции: Аркус Имоти АД, Ентра Номер Едно ЕООД, Холдинг Пътища АД (тук не e отрaзено неблагоприятното за банката третиране на „приемливото“ обезпечение по „ условните“ кредити — обяснено подробно в дела за кредитния риск);

  Чл. 7 във връзка c чл.12 от Наредба N°99 на БНБ — Банката не e определила коректно размера на специфичните провизии за кредитен риск за всяка експозиция, c некоректна класификация, чиято бaлансова стойност нахвърля рисковата стойност на експозицията, и/или e приела некоректна стойност на „приемливото“ обезпечение по нея;

  Чл. 7 във връзка c чл.12, aл.1, б. „в“ от Наредба N°9 на БНБ — некоректно e определен рaзмерът на специфичните провизии за кредитен риск за кредити, класифициpани от банката в група „загуба“: Агромах ЕООД, Месокомбинат Летница ООД, ТВЛ Груп ООД, Кирил Михaлев Кирчев и Радослав Петров Петров и др.;

  ПРЕПОРЪКИ НА ИНСПЕКЦИЯТА

  1. Да се отстранят констатираните нарушения на регулаторната рамка.
  2. Да се обърне по-голямо внимание на неизпълнените препоръки от предxодната инспекция. Кредитен риск
  3. Дирекция „Управление на риска“ следва да бъде ангажирана c текущото наблюдение на кредитния риск на ниво индивидуaлна експозиция, за да може информацията, подавана месечно от бизнес-звената към Кредитния комитет за влошаване на експозициите, да e проверена и при необходимост коригирана. Това би допринесло за подобряване на процесите на класифициране и провизиране, по-ранното идентифициране и отчитане на риска, както и огpаничаване на пропyските.
  4. Зa кредитите в клон Кипър и кредити на лица, регистpирани в чужбина, e необходимо да се изготвя периодично оценка за риска, която да се предоставя на ръководството.
  5. Да ce подобри процеса на отчитането на „приемливи“ обезпечения в основното приложение и съответните регистри, c цел да ce избегне некоректното отчитане на обезпечения като „приемливи“, неотговарящи на изискванията за такива (изтекъл срок на реализация и др.).
  6. C цел оптимизиране на управлението на кредитния риск да ce изготви регистьр на „ условните“ кредити, c определен набор от параметри, така че да може да ce види кои бaлансови и задбaлансови експозиции ca обезпечени c „условния“ кредит, разпределение на обезпечението на условния кредит по обезпечаваните от него експозиции, неизползваната за обезпечаване част от „условния“ кредит и др.).
  7. Неизползваната за обезпечаване част от „условния“ кредит, трябва да ce отита задбaлансово като кредитен ангажимент и съответно да ce посочва в надзорната отчетност съгласно наредбите и укaзанията към тях.
  8. Да ce анализира каква e причината за допуснатите случаи на некоректни класификации и провизиране при някои експозиции на дребно, като ce на предвид, че процесът би трябвало да e автоматизиран. След изготвяне на анализа и установяване на причината да ce предлриемат мерки за отстраняване на проблема.
  9. Преструктурираните кредити (включително отпуснатите нови кредити за погасяване на стари просрочени задължения) на физически лица не трябва да бъдат отчитани като „редовни“, докато ca в период на облекчено плащане и следва да бъдат класифицирани noie в гpупа „под наблюдение“.

  Лuквидеn риск

  10. Банката да отчита и анализира в пълен размер, като потенциален изходящ паричен поток, задбaлансовите си ангажименти.

  11. Да се приемат по-консервативни допускания за изтегляне на ресурс от вложителите при различните варианти на ликвидна криза, най-вече за ресурса от гpаждани.

  Операционен риск

  12. Да се оптимизира процесът за предоставяне на достьп при електронното банкиране c цел да се избегнат евентуални загуби.

  13. При изпълняване на тест за непрекъсваемост на дейностга да се дефинират съответните долускания, a резултатите от него да се представят в официален протокол на ръководството на банката.

  14. Да ce осигури възможност за работа c данните за клиентите от клон Кипър в реално време, чрез основното програмно приложение.

  Снособност за генериpaне на ггецалба

  15. Предвид значителната част на текущо начислените лихви (за голяма част от тях e договорено да ce изплатят на падежа на съответните кредити) и просрочените лихви в приходите на банката, би следвaло да ce оценява несигурността от полyчаването на паричните потоци по тези експозиции и да ce предприемат мерки за минимизирането й.

  Капитал

  16. Да се увеличи собственият капитал, така че капиталовите покaзатели да са съществено над регулаторните изисквания.
  17. Необходимо e да ce подобри процесът по вътрешен анализ на адекватносгга на капитала (конкретните насоки са описани в дела за капитала).

  Вътрешен контрол

  18. Да ce анапизира доколко обработката и отговорите на жaлбите e уместно да ca включени в дейността на звеното, което e несвойствена за него функция.

  .

• Александра Тодорова е единствената българка, приета тази година в Харвард

  19-годишното момиче ще учи социална антропология, подготвяла се е цели три години

  .

  Елена Чамуркова, Борба.БГ

  

  19-ГОДИШНАТА АЛЕКСАНДРА ТОДОРОВА ОТ ГОРНА ОРЯХОВИЦА Е ЕДИНСТВЕНАТА БЪЛГАРКА, ПРИЕТА ТАЗИ ГОДИНА В СВЕТОВНО ПРЕСТИЖНИЯ УНИВЕРСИТЕТ “ХАРВАРД” в щата Масачузетс в Америка. Възпитаничката на СОУ “Вичо Грънчаров” в родния си град знае всичко за едно от най-реномираните висши учебни заведения на планетата и твърди, че миналата година там са приети едва двама наши сънародници, а по-миналата година – нито един. Алекс започва обучението си в средата на месец август, а нейният курс е от 1300 души, от които 200 са чужденци. Тази година за “Харвард” са кандидатствали над 40 000 млади хора от целия свят. Въпреки внушителната цифра горнооряховчанката е проучила, че това всъщност е най-ниският прием от 1636 година насам, или 5,8%, което ще рече, че от 100 души са приети петима. Освен Алекс за “Харвард” тази година са се борили още само 6 или 7 българи, тъй като повечето млади сънародници предпочитат университетите в Европа – в Германия, Великобритания, Дания и Холандия. По думите на младото момиче в “Харвард” няма квота за приема нито по националност, нито по пол и възраст, а друг любопитен факт е, че тази година там е приета и по-голямата дъщеря на американския президент Барак Обама – Малия. Тя обаче ще се възползва от правото, което в Америка имат всички първокурсници, и ще отложи следването си с една година. Това е така, според Александра, тъй като в САЩ средното образование е доста тежко, но пък родният 12-и клас не е толкова натоварен, обяснява още младата българка.

  За изпитите тя се е подготвяла цели три години, като решението да учи в Америка взела някъде в 10-и клас, може би защото преди време семейството й е живяло около пет години в Орландо, Флорида.

  “Това, което отнема най-много време, е подготовката за изпитите. Големият САТ изпит трае цели четири часа. Той не се провежда по интернет, а на хартия. В България няма такъв изпит с такъв контрол. Записваш се предварително и се явяваш в един от българските изпитни центрове, които са общо 6 или 7. Квесторите са българи, които пращат резултатите в съответните университети, за които кандидатстваш, а аз пробвах в 12 университета и бях приета в 3”, обяснява процедурата Александра. На САТ изпита абсолютно всичко е регламентирано. Пише се с молив по предварителни инструкции. Решават се задачи в 10 секции, като всяка една е от по 25 минути, и се засича буквално с хронометър. Трябва да се отговори на около 300 въпроса в областта на математиката, четенето и писането. Александра е държала два пъти САТ изпит миналата година, като първия път е била в СОУ “Ем. Станев” във Велико Търново само тя, а втория – за да подобри резултатите си, се явила в Русе. Там била с още едно момче, което е прието да следва в университета в Маями. Изпитната комисия изпраща тестовете до университетите в САЩ и след около месец резултатите идват по интернет, разказва Александра. Тя уточнява, че понякога за САТ изпита е учила по осем часа на ден, друг път съзнателно си е вземала почивка. Освен това младата горнооряховка, която владее перфектно английски и руски език, е държала Тойфел, за който казва, че за нея е бил като детска игра в сравнение със САТ изпита. Алекс е имала и още два изпита по съответните предмети, единият от които е бил английска литература.

  НА 19 АВГУСТ АЛЕКСАНДРА ТОДОРОВА ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ ПРЕОРИЕНТАЦИОННАТА СИ ПРОГРАМА НА ОБУЧЕНИЕ В “ХАРВАРД”. Тя не е задължителна, но нашето момиче се е записало в интернационален курс, който трае четири дни. Студентите ще се развеждат из Бостън, ще им бъде показано как да си открият сметка, как да си оправят мобилния телефон, ще се опознават помежду си. На 23 август Алекс трябва да постъпи в общежитие, а седмица по-късно всички се събират, за да се ориентират какво точно ще учат следващите четири години. Българката отсега е наясно, че ще запише няколко семинара, въпреки че те не са задължителни, и ще трябва да напише седем есета. В първи курс ще има осем насоки, по които ще учи, и това са точните науки.

  За обучението си Александра ще разчита на пълната стипендия, която “Харвард” й отпуска. По думите й това е най-финансираният с частни дарения университет в света.

  Там казват: “Ние приемаме най-добрите ученици от целия свят. Самият прием е огромен успех, затова стипендии не се отпускат по критерий как ще се представиш на изпитите, а според социалния статус на студентите, т.е. дали имаш нужда от такава помощ. Критерият за пълна стипендия е семейството да получава годишен доход по-малко от 65 000 долара, което на практика означава, че всички българи ще получават средства. За такси, общежитие и храна годишно се отпускат 74 000 долара, обяснява още Алекс. В “Харвард” никой не е на свободен наем, защото първокурсниците са разпределени в цели 17 общежития, а след това всички живеят в огромни къщи, които са съответно за втори, трети и четвърти курс. Всяка къща си има знаме, герб, история и традиция и обитателите им често си устройват спортни състезания например, разказва още българката.

  “Избрах социалната антропология, защото това е необятна наука и у нас изобщо не е позната. Преди антрополозите са се фокусирали върху историята и по-старите общества, докато сега вече се залага на глобализацията. Един антрополог например може да изучава даден квартал в Ню Йорк”, обяснява Алекс, която се вълнува още от доброволческата тема. Тя е активист на Горнооряховския младежки парламент и е участвала в редица негови кампании и международни проекти в Унгария, Турция и Полша. Друго нейно постижение е участието й в дебат в прочутия клуб за дебати в Оксфорд. Миналата година Алекс написа есе на тема “Устойчиво образование”, класира се сред финалистите и изнася реч пред около 150 – 200 души отбрана публика в Оксфорд.

  “Разбира се, че много се вълнувам, защото след 12 години се връщам в Америка. Макар че Масачузетс и Флорида, където живяхме преди, са всъщност два различни свята, две различни Америки”, признава младото момиче. И разказва, че когато била на две годинки, семейството й печели зелена карта и заминава за САЩ. Там родителите й работят във верига за супермаркети, а българката посещава детска градина, предучилищна група и първи клас. Спомените й не са много, но са приятни и пълни с емоции.

  Разказва, че първо започнала да пише на английски и затова много се притеснявала дали ще може да се научи да чете и пише на родния си език, но всичко си дошло на мястото.

  Сега майката на Александра работи в местна фирма, а татко й е подхванал семеен бизнес.

  “Много ме подкрепят. Никога не са ме ограничавали, не са ми казвали къде и какво да уча. Насърчават ме, морална опора са ми и затова съм много щастлива”, споделя още младата българка.

  .

• България стана тъпият ъгъл на Бермудския триъгълник

  Страната ни постави олимпийски рекорд – да бъде губеща при всяка конфигурация в света

  Светослав Терзиев, в. „Сега“

  

  За разлика от Бермудския триъгълник, в триъгълника България -Турция – Русия има тъп ъгъл. Няма защо да гадаем къде се пада. Задачата е проста и за да я направи по-сложна, премиерът Бойко Борисов каза в края на юли: „Ние сме в един петоъгълник в момента, по-сложен от Бермудския триъгълник“. Не бива да се подценяват познанията на Борисов по геометрия, когато говори за геополитика, защото правилният петоъгълник е съставен само от тъпи ъгли – което, преведено на политически език, звучи така: и аз съм прост, и вие сте прости. За негово разочарование

  фигурите в геополитиката са неправилни,

  защото едни страни са по-дълги от други и не всички ъгли са тъпи. На помирителната среща завчера в Санкт Петербург между руския президент Владимир Путин и турския президент Реджеп Ердоган се образува неправилен петоъгълник, защото освен за интересите на Русия и Турция стана дума за политиката на Европейския съюз, САЩ и България. Единствената страна в тази фигура, спомената като губеща, бе България.

  С леден тон президентът Путин каза, че знае за готовността на България да се върне към проекта „Южен поток“ (преименуван от Борисов на газов хъб „Балкан“), но й напомни колко неразумно е подходила, когато не е защитила интересите си пред своите партньори в Европейския съюз. „Да, сега виждаме и знаем, че българската страна би желала да се върне към този проект, но ние понесохме определени загуби заради отказа на европейските партньори от реализацията му и сега не са ни достатъчни само намерения, а имаме нужда от абсолютно железобетонни гаранции от юридически характер. Такива няма. Първоначално Европарламентът прие решение, което попречи на реализацията на този проект, после Еврокомисията изпрати писмо в България – до правителството на България – с искане да се прекратят подготвителните работи. И в крайна сметка не получихме позволение от българските власти да влезем на българска територия“, обясни руският президент, който даде за втори път съгласие да се изгради алтернативният „Турски поток“.

  Кой е виновен, че България стигна до положението

  да изглежда в очите на Русия по-черна от Турция,

  без да е свалила нито един руски самолет? Как кой – същият геополитик, за когото светът е съставен само от тъпи ъгли. В изказване на конференция в Американската търговска камара в София само преди десет месеца той се отчете: „Спряхме три големи руски проекта, спираме руски самолети над морето“, като се надяваше да получи похвала от САЩ. Вместо това отнесе унизително мъмрене от руския външен министър Сергей Лавров, който дори не му е на ранга според международния протокол: „С изумление прочетох цитат от изказване на премиера на България Бойко Борисов, който е заявил, че България се е отказала от осъществяването на енергийни проекти с Русия, включително „Южен поток“, в интерес на САЩ. Смайващо е, че хората не се притесняват от такива изявления. Аз бих се срамувал пред избирателите, пред страната“, заяви на 13 октомври 2015 г. Лавров.

  Какво наблюдаваме напоследък? Борисов се е разшетал да съживява и трите убити от него проекта, с които се похвали като с ловни трофеи пред американците. На 4 август той получи отговор от председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер на свое запитване от 7 юли, който кратко и ясно му обясни, че Брюксел не възразява нито срещу „Южен поток“ (хъб „Балкан“), нито срещу АЕЦ „Белене“, стига да се спазват европейските процедури, които важат за всички държави в съюза. Още на другия ден Борисов позвъни на президента Путин да му съобщи, че се чувства с развързани ръце от Брюксел за

  подновяване на трите проекта от „големия шлем“,

  като добави от себе си петролопровода „Бургас – Александруполис“, който впрочем бе спрян не от ЕК, а от България по екологични и икономически съображения. Путин прие инициативата му само за сведение, както пролича четири дни по-късно.

  Русия показа сдържаност не само към рестарта на „Южен поток“, но и към АЕЦ „Белене“, която от непосилно скъп проект се превърна и в инструмент за мъчение на българската енергетика. Всеки ден чрез злополучния поръчан, но неизкупен реактор се завинтват по 167 000 евро лихва към дълга на НЕК от 620 млн. евро към „Росатом“, което принуждава правителството панически да търси решение, след като го е протакало толкова дълго. Опитът на Борисов да пробута ненужния реактор на иранците се провали още при първите му разговори в Техеран на 11 юли. Ако им го бе предложил като подарък или на символична цена, можеха да му обърнат внимание, но те са патили с дострояването на централата си в Бушер, замислена първо по германски проект, а довършена по руски, и нямаха желание да изкупуват скъпо чуждо желязо, поръчано от друг.

  Още в деня, когато Путин даде да се разбере, че ще прости по-лесно обидата, нанесена му от Ердоган, отколкото от Борисов, българският министър на енергетиката Теменужка Петкова писа на генералния директор на „Росатом“ Сергей Кириенко да прати в София експертна група през втората половина на август, за да подновят разговорите за дострояване на АЕЦ „Белене“. Тъй като любезната покана не спира изпълнението на решението на арбитражния съд в Женева за онези 620 млн. евро плюс дневните лихви, остава да видим колко дълго руснаците ще се наслаждават да разговарят за всевъзможните измерения на „един гьол“ (по думите на Борисов).

  Става точно като във вица за онзи умник,

  който за наказание трябвало или да изяде торба сол, или да отнесе сто тояги, или да плати сто жълтици – почнал със солта, но не му харесала, минал през тоягите, но и тях не изтърпял, а накрая дал и жълтиците. Вече може да се прогнозира с голяма сигурност, че България ще плати най-скъпия реактор на света. А дали ще види ток от него – не се знае.

  Борисов има удивителен талант да създава проблеми на държавата, като предизвиква недоверие на големите сили към нея. Куриозно е, че това произтича не от „тропане по масата“ (както се похвали в края на юли, разсъждавайки какви качества трябва да има следващият президент на България), а от безпринципно угодничество. Той няма задръжки да изтъква пред една или друга значима сила как заради нея разваля добрите си отношения с друга. Смята, че постъпката му ще бъде оценена като саможертвена и героична, и не се вълнува от реакцията на засегнатата страна, защото е способен след време да наговори същото и на нея за сметка на друга страна.

  Виждайки се в ролята на изкусен дипломат,

  той с охота предлага добрите си услуги. На 24 август се готви да посети Турция, което би било добре за държавата, ако можеше да се надява да убеди Ердоган да изпълнява протокола за реадмисия на мигранти, с който толкова се възгордя вътрешният министър Румяна Бъчварова в началото на май. Само че Турция не показва охота да си връща бежанци и продължава да ги използва като потенциален инструмент за натиск над ЕС. България не е толкова важна за нея, защото решаващата дума по въпросите, които я интересуват в момента, има Германия. Откакто Бундестагът призна в началото на юни арменския геноцид в Османската империя, преките разговори между Берлин и Анкара бяха заменени от размяна на остри реплики по медиите.

  След като изслуша Ердоган, Борисов ще се върне в София само колкото да преспи и на 26 август ще отиде в Берлин, за да докладва на канцлера Ангела Меркел какво му е заръчал да й предаде. Поел е ролята на дипломатически куриер. Има риск да се окаже в положението на лош вестоносец, защото сближаването между Ердоган и Путин цели да засили позициите и на двамата по отношение на Запада – както на ЕС, така и на САЩ.

  Почти сигурно е, че Ердоган е амбициран да възстанови смъртното наказание, за да изкорени всяка съпротива срещу едноличната си власт. Също толкова сигурно е, че ЕС ще му отвърне с прекратяване на преговорите за членство. Ердоган вече даде да се разбере в интервю за агенция ТАСС ден преди да се види с Путин, че е склонен да прежали несбъдналото се членство на Турция в ЕС, за което Анкара и Брюксел преговарят от 53 години. Борисов може изненадващо да се окаже в положението на посредник, поел мисията да съобщи за разваляне на годеж. Едва ли някоя от разлюбилите се страни ще му изрази благодарност.

  .

• Да работиш до Марк Зукърбърг: Мария Златкова в офиса на Facebook

   Интервю на Деница Зафирова с Мария Златкова,

  Avtora.com

  

  Когато чуем израза „успял българин в чужбина“, обикновено си представяме 30-годишен човек в някоя западна страна, а под успех често се разбират уж големи печалби от предприемачество, които тук изглеждат чудовищни. Асоциациите често са с хора, които отричат България, а масовата заблуда е, че проспериращите българи в чужбина не вярват в потенциала на страната ни и затова са я напуснали.

  Истината обаче е, че успехът няма едно име, лице, пол и години. И макар и фирмата, в която работиш, да е с гръмко име, университетът, в който следваш, да е водещ, ако не и най-добрият в света, зад всяко такова постижение стои много повече труд, отколкото можем да си представим.

  Мария Златкова е на 20 години. Родена е в София, израснала в квартал Лагера. Обелвала е коленете си в същия този град, взимала е трамвая до Американския колеж, който завършва през 2014 г., и когато си е вкъщи, посещава клубовете, които вероятно и вие посещавате. От две години насам Мария учи медицина и компютърни науки в Харвард, а летата си прекарва на стаж в главния офис на Facebook в Силиконовата долина.

  

  Avtora.com: Кога започна да се интересуваш от компютърни науки? Кое те привлече в тях?

  Мария Златкова: Започнах да се интересувам от компютърни науки през първата си година в университета. Когато пристигнах в кампуса, имах възможността да взема курсове по предмети, към които преди се бях отнасяла скептично. Компютрите бяха един от тези предмети. Но ми се струваше, че всички говореха за този предмет – Computer Science 50 или „Въведение в компютърните науки“, затова реших, че трябва да видя за какво точно иде реч.

  Трудно ми беше в началото. Две години по-късно все още ми е трудно. Но като че ли това беше едно от нещата, които ме привлякоха към сферата. Не беше тривиално да науча дори нещата за начинаещи и ми се струваше, че като наука не ми се удава толкова лесно, колкото повечето неща, които съм предприемала. Сблъсках се с непознати теми и проблеми, които не бях допускала, че съществуват, но които ми се сториха невероятно интересни, особено в сферите на компютърна сигурност, машинно самообучение и обработка на естествения език.

  Хареса ми и предизвикателството да измислям креативни решения на различни проблеми. В гимназията голяма част от обучението ми се състоеше от наизустяване с недостатъчен анализ и неголяма възможност за развитие на независими и иновативни идеи. Софтуерното инженерство ми даде възможност да се сблъскам с проекти, изискващи предприемачество и солидна доза работа в екип.

  Освен всичко много от най-интелигентните хора и най-близките ми приятели също се занимаваха с компютърни науки или инженерство. Така се случи, че от всички посоки се отвориха възможности да се занимавам с компютърни науки и въпреки непознатата отначало материя да предприема предизвикателството, което беше правилният избор за мен.

  Една година след като взех курса по компютри за начинаещи, професорът ми предложи да стана главен асистент, което беше напълно неочаквано. Преподавах упражнение всяка седмица и записвах уроци за учениците в курса, над 600 студенти в Harvard и Yale. Чувството да видиш как хората учат и развиват различен начин на мислене е невероятно възнаграждение, както и възможността да ръководя екип от над 100 души, също асистенти по преподаването (Teaching Fellows). Започнах да осъзнавам колко трудно е да преподаваш и как човек работи много по-различно с даден материал, когато има отговорност към студенти и ученици и тяхното образование. След семестър преподаване в Harvard College станах главен асистент на CS50 в Harvard Business School. Запознах се и преподавах на студенти по бизнес, следвайки за магистърски степени, и научих, че дори за хора, навлизащи в не толкова технически сфери, е важно да знаят поне малко за компютърните науки. Това ме мотивира още повече да продължавам да се уча тази специалност. Знам, че е много вероятно да не развивам дългогодишна кариера като програмист, но със знанията, които придобивам, мога да навляза в почти всяка сфера на науките и бизнеса.

  Също така, занимавайки се с компютри, се сблъсках с половото неравенство в сферата и срещнах невероятно амбициозни хора, сред които Шерил Сандбърг, автор на „Lean In“, които имат желание да променят съществуващата дискриминация в сферата и ме вдъхновяват с мотивацията си и проникновените си идеи.

  

  Avtora.com: Смяташ ли, че в тази сфера има бъдеще за студенти, идващи от България?

  М.З.: Определено има бъдеще! В България имаме много силни математици, физици и хора, силни в точните науки. Компютърните науки изискват подобен тип мислене и логика, затова със сигурност смятам, че всеки амбициозен българин има бъдеще в тази сфера.

  Доколкото знам, у нас има и софтуерен университет, въпреки че съм само бегло информирана за него, което е още една невероятна възможност човек да се потопи в тази сфера.

  Въпреки това смятам, че човек не трябва да бъде математически гений или човек на точните науки, за да се занимава със софтуер. Смятам, че аз съм точен пример за това! Винаги съм харесвала точните науки, но не съм от хората, състезавали се в математически олимпиади в гимназията. Участвала съм в международни състезания по немски език, но това не ми е попречи да следвам специалността си!

  Avtora.com: Как се стига до Харвард? А до Фейсбук? Какъв е твоят метод за работа и рецепта за успех?

  М.З.: До университетите от Бръшляновата лига, сред които е и Харвард, се стига с много работа. Базисното изискване винаги е силен успех, тъй като това гарантира, че ученикът може да се справи във висококонкурентна среда и да е успешен дори в стрес. Освен това доказва, че за ученика образованието явно има значение. Обаче успехът не е всичко – той е само основата. Има два основни типажа, към които почти всеки студент, който следва в тези конкурентни университети, спада.

  Първата категория са хората, които са суперзвезди в дадена сфера. Те имат отличителен белег. Дали това ще е, че са шампиони на олимпиади по математика, физика, танци, борба, таекуондо, или пък са невероятно отдадени музикални таланти или пък знаят невероятен брой езици, много от хората които познавам имат нещо, на което са отдали огромна част от живота си. Един мой състудент сам се е научил да говори над 20 езика. Една състудентка е шампионка по фигурно пързаляне. Други хора са основали компании още в гимназията. Това отличава тези хора от останалите, показва на университетските комитети по приема, че ще допринесат на останалите и че са много отдадени личности, които упорито се справят с предизвикателствата.

  Втората категорията са тип „all-arounders“, или хората, които може да не са световни шампиони, но доказват по много начини, че имат същите качества като хората от първата категория. Те може да имат много интереси, но отделят част от себе си за тях и не са просто повърхностни занимания. Показват амбиция и постоянство и демонстрират ценностната си система чрез нещата, които правят, и така доказват своите личностни качества, извънкласни дейности и академичен успех.

  Аз спадам повече към втората категория. Кандидатствайки в университета, не можех да кажа, че съм световен шампион по каквото и да е, но пък със заниманията си съм показала, че имам какво да допринеса към общността, че съм готова да се справя с академичната среда и че ще мога да взема нещата, които университета предлага и да ги използвам за пълноценни дейности. В 11-ти клас спечелих стипендия, която ми позволи да прекарам една година в Пенсилвания, САЩ в престижно училище, където имах още по-голяма възможност да развивам интересите си и да се докосна до нови хора и гледни точки. Това ми даде по-голяма перспектива, че нещата, за които често мечтая всъщност не са толкова недостижими.

  До Facebook се стига с техническо интервю. Всеки може да кандидатства и не е нужно да е завършил университет или да е от дадена държава. За софтуерното инженерство най-важното е техническото интервю, което подлага на изпитание колко добре човек се справя с материал като алгоритми и структури на данните, и колко добре може да се справи с въпроси за програмиране.

  

  Avtora.com: С какви очаквания към позицията беше, когато замина, и оправдаха ли се те?

  М.З.: Когато бях във Facebook миналата година, нямах особени очаквания. Може би започнах с много съмнения в самата себе си дали ще се справя с всичко и дали съм достатъчно добра. Разбрах, че нещата не стават просто така. Трябва да отделям време, да комуникирам с хора, които знаят повече от мен, и да проявя инициатива за да разбера задълженията си и да се справя с тях.

  Приятно се изненадах, че има много подкрепа от страна на други инженери и мениджъри в компанията. Не очаквах, че за тези хора ще има особено значение как се чувстват стажантите, но се оказва, че всеки е готов да помогне! Освен това се изненадах от това колко много свобода и отговорност дават на стажантите и колко бързо работят всички в компанията.

  Avtora.com: Колко често виждаш Марк Зукърбърг и какъв лидер е той?

  М.З.: Всеки ден минавам покрай бюрото му на път към моето. Работя в сградата, в която са неговата конферентна стая и бюро, и той понякога е на едно от тези две места. Тази стая всъщност представлява постройка с прозрачни стени и винаги можеш да видиш с кого се среща той, което важи и за цялата компания. Във Facebook има open floor plan, което означава, че няма разделения между различните хора и екипи. Сградите са като огромни стаи с бюро до бюро, което предоставя невероятно много възможности – да се докоснеш до всеки един продукт и умовете зад него и да се срещнеш с хора във всякакви позиции в компанията и да учиш от тях!

  Освен това всеки петък следобед има Q&A сесия с Марк. Всеки, който работи в компанията, може да отиде и да зададе какъвто въпрос иска на Марк. Често се задават въпроси за бъдещето на продукти към Facebook, за решенията, които се взимат в компанията, и лични въпроси към Марк относно случки в неговия живот, дори и за дъщеря му Макс и съпругата му. Предстои ни и сесия с въпроси и отговори с Марк, на която присъстват само стажанти!

  Той е много отворен човек, което го прави и ефективен лидер – личи си, че има невероятно много опит в говоренето пред големи групи хора и общуването с тях.

  Avtora.com: Как си почиваш?

  М.З.: Почивам си, като прекарвам време с приятели! В последните две години осъзнах, че най-важното нещо са връзките с хората и се опитвам да прекарвам повече време, създавайки близки приятелства. Във висококонкурентните среди приятелите са особено важни, а и в живота е важно да имаме смислени отношения с важните за нас хора. Дори най-огромните постижения нямат значение без приятели, близки и семейство.

  .

• Дъщерята на Обама работи в ресторант за $8 на час

  СИНЪТ НА ПЪРВАНОВ СИ КУПИЛ ХОТЕЛ ЗА 8 МИЛИОНА ЛЕВА

  

  По-малката дъщеря на американския президент Барак Обама показа, че по нищо не се различава от обикновените младежи на нейната възраст, след като също като много свои връстници започна работа през лятната си ваканция.

  Въпреки че е дъщеря на световен лидер, 15-годишната Саша реши през лятото да работи като касиерка в ресторант за морска храна. Според изданието „Бостън хералд“ младото момиче работи в Ресторанта на Нанси и също като останалия персонал носи униформа. Тя също така използва своето пълно име – Наташа, по време на четиричасовите си смени.

  Саша ще работи в ресторанта до идния уикенд, когато със семейството си ще замине на почивка.

  Въпреки че работи като останалите служители на заведението, тя все пак не може да избяга от това да е дъщеря на президента на САЩ, тъй като шестима служители на силите за сигурност продължават да я охраняват.

  Работата на Саша не е толкова бляскава колкото стажът на 18-годишната й сестра Малиа, която миналото лято беше стажант на снимките на сериала „Момичета“, в който участва актрисата Лена Дънам.

  И тук лек паралел със сина на нашия президент (бивш). Ние няма да коментираме, коментирайте вие…

  Синът на бившия президент Георги Първанов – Ивайло си купи СПА хотел в Кюстендил, съобщи сайт „Марица“. Мъжът, който е роден през 1988 г.,  инвестирал 7,6 милиона лева в покупката.

  Ивайло заяви, че е платил за хотела със собствени средства, кредит и заем от фирма, в която има дялово участие. Ивайло

  Първанов, който е завършил „Финанси“ в УНСС, твърди, че придобитият хотел има и големи дългове. Размерът им бил близо 3,5 милиона лева.

  Източник: Znews.bg

   

• 4 от 10 избират Хилари, само защото презират Тръмп

  

  Хилъри Клинтън е отчетлив фаворит в Пенсилвания и притежава лека преднина пред Доналд Тръмп в Охайо, но двамата са в близки позиции във Флорида – това показва изследването на Quinnipiac University за обществените нагласи в няколко ключови щата, огласено от CNN.

  Според социологическите проучвания, Клинтън води с 46% на 45% във Флорида; 49% на 45% в Охайо; и 52% на 42% в Пенсилвания.

  Когато в изследването се поставят и останалите двама известни кандидати – либертарианецът Гари Джонсън и „зелената“ Джил Стайн, тогава резултатите леко се променят. Във Флорида Клинтън и Тръмп имат по 43%, Джонсън получава 7% подкрепа и Стайн – 3%.

  В Охайо Клинтън води с 44% пред Тръмп 42%, Джонсън 8% и Стайн – 3%. В Пенсилвания, Клинтън води на Тръмп – 48% на 39%, с 7% ще Джонсън и 3% Стайн.

  Социолозите смятат, че избирателите не изпитват особена любов към Клинтън, те просто я харесват по-малко, отколкото презират Тръмп. 4 от 10 избиратели на Клинтън биха гласували само за нея за да се противопоставят на Тръмп, казва Петър А. Браун, помощник-директор на Quinnipiac University. /„Сега“/

  .

• Милиардерите по света растат

  През 2015 г. в света са живели 2473 милиардери, които контролират 3.9 на сто от богатството на планетата. Техни са рекордните над 7.7 млрд. трилиона долара, но се отчита и намаляване на процента на тяхното богатство спрямо на останалите в света в сравнение с предходната година. Това сочи доклад на международната организация Wealth-X, която ежегодно брои хората с лично богатство от над 1 млрд. долара.

  

  Повечето от милиардерите – почти една трета, живеят на територията на Европа. Техният броя е бил 806 души, което е ръст от 4% в сравнение с година по-рано. Състоянието им като цяло обаче намалява с 1.9 на сто до общо 2.33 трлн. долара.

  В Северна Америка милиардерите са по-малко като брой – 628 човека, което е 25.4 на сто от свръхбогаташите в света. Те обаче са по-състоятелни от европейските си колеги и са увеличили средствата си с 3.1 процента до 2.561 трлн. долара.

  През 2015 г. Азия отчита стремителен ръст на свръхбогатите. Те са се увеличили с 15.2% за година и са достигнали до 645 човека, а общото им състояние е нараснало с 19.6 % до 1.686 трлн. долара.

  Богатият на нефт Близък Изток може да се похвали със 166 милиардера, чиито авоари са на стойност 450 млрд. долара. Там е следващият съществен ръст и на бройката на богаташите и на размера на състоянието им съответно със 7.8 на сто и 9 процента.

  В Африка също има заможни хора, макар техният брой да е сравнително малък – 41, и да намалява с 2.1 на сто. Собствеността им е за общо 98 млрд. долара, но това е с 14 на сто по-малко спрямо 2014 г. и с трайна тенденция към спад.

  Жените сред супербогатите са малко – само 294 със състояние за 876 млрд. долара.

  Тенденцията при милиардерите е все повече сами да заработват своето богатство, за сметка на наследствеността.

  Средната възраст на милиардера мъж е 63.2 години, а на жената милиардер – 62.2 години. 85% от милиардерите са в семейни отношения. Овдовели са 4.4 процента

  70% от тях имат завършена степен бакалавър, около 22 % – магистър, 13 % специализирано бизнес образование и 9.5 % – доктори на науките.

  Сами са заработили своето състояние 56% от милиардерите, 13 % са наследници, а 31% частично са наследили голяма сума пари и са добавили към нея богатство със свои сили.

  Основен източник на богатство са инвестициите и финансовия сектор.

  Според изнесените в доклада данни 56 на сто от милиардерите са филантропи. В масовия случай те се интересуват от пътешествия, изкуства, мода, вино, яхти, футбол. По-малко са любителите на лова и риболова, ски спортовете и бижутата.

  Източник: Mediapool

• Власт и медии. АЕЖ настоява за разследване за конфликт на интереси

  

  Асоциацията на европейските журналисти – България настоява за разследване на потенциалните конфликти на интереси около сключването на договори с фирми и медии за комуникиране на предстоящото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Такова съобщение е публикувано в сайта на АЕЖ, където настояването за разследване е обосновано с конкретни примери, аргументи и искания. Ето какви са те:
  

  Изключително притеснителни са изнесените в медиите данни, показващи, че обществени пари са получили лица, свързани с министъра на културата Вежди Рашидов и с вицепремиера Меглена Кунева. Фактът, че средствата се разпределят от тези две ресорни администрации, подсказва, че е възможно да става дума за тежък конфликт на интереси и сериозна корупционна практика.

  Изказваме недоумението си от решението за изпълнител да бъдат избрани четири медии – “Стандарт“, Агенция „Стандарт нюз“, Агенция „Блиц“ и Агенция „Пик”.

  Припомняме, че в програмата на правителството 2014-2018 е записано като цел създаването на “публична и законодателна среда, която да гарантира медийната независимост и плурализъм, прозрачността и публичността на контрола и собствеността на медиите”.

  Многократно и на различни национални и международни форуми за състоянието на медийната среда в България е отбелязвана необходимостта да се обсъди въвеждане на изискване, да нямат достъп до публични средства медиите, които не са декларирали, че спазват нормите на етичния кодекс, както и такива, които не са осигурили на сайта си лесен, директен и постоянен достъп на потребителите до актуални данни за действителния собственик.

  Решението на правителството за разпределяне на средства по комуникацията на българското председателстване е пълно отрицание на заявеното в програмата на правителството и в противоречие спрямо препоръките на международни организации и анализите на медийните експерти.

  Остава загадка защо изпълнителната власт е взела решение да насочи този ресурс към група медии, свързани икономически помежду си.

  Не става ясно дали е изяснен въпросът дали тези медии имат публични задължения.

  Не става ясно също така защо не е проучен въпросът дали избраните медии проповядват спазването на общочовешки ценности, възприети от Европейския съюз, в т.ч. Хартата за основните права на ЕС. Би било полезно да се постави и въпросът дали това са медии подписали и спазващи етичните норми на българските медии.

  Възниква въпросът: „Каква е целта на отпуснатите средства?“ И отговорът „Да гарантират, че “държавата”, правителството и отделните министри, няма да бъдат иронизирани, т.е. критикувани“ изглежда все по-вероятен.

  Подборът на финансиране на сайтове, които не са известни с критично отношение към което и да било управление, докато е на власт, а напротив, яростно пропагандират срещу всеки, който изразява критична позиция срещу властта, прилича на купуване на медии, което може да е форма на корупция, продуцирана от държавата, при това със средства на ЕС.

  Ето защо настояваме в най-кратки срокове:

  – Да бъде публикувана цялата информация и всички документи, свързани с вече сключените договори с медии, както и за предстоящите процедури.

  – Правителството да обяви държи ли на ангажиментите, записани в собствената му програма и по какъв начин възнамерява да ги изпълни.

  – Премиерът да вземе отношение по въпроса вижда ли конфликт на интереси при възлагането на поръчки на медии и възнамерява ли да потърси отговорност от свои министри.

  Компетентните органи да започнат цялостно разследване на потенциалните конфликти на интереси, разкрити в медиите.

  .

  Източник: aej-bulgaria.org

• За осъдения за пост във Фейсбук Борислав Сандов

  Обида или критика – още за осъждането по статус във Фейсбук

  .

  „Дневник“ цитира и допълва текст от блога на специалиста по медийно право, проф. Нели Огнянова, във връзка с осъдения за пост във Фейсбук Борислав Сандов, съпредседател на ПП „Зелените“.

  

  Борислав Сандов е съпредседател на политическа партия „Зелените“.  На 22 февруари 2016 г.  Панагюрският Районен съд го признава за виновен в това, че:

  като длъжностно лице – съпредседател на ПП „***“ по повод изпълнение на службата му е казал нещо унизително за честта и достойнството на проф. д-р Л.Д.Ц., в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му, като го е нарекъл „отровител олигарх“, като обидата е нанесена публично и разпространена по друг начин – чрез социалната мрежа „Фейсбук“ – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2-ро, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК.

  и го оправдава по други две обвинения:

  – че е приписал престъпление на проф. д-р Цоцорков, като в личния си профил във  „Фейсбук“ е написал, че мината му на два пъти е отровила реката и е убила всичко живо в нея, като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин  и

  – че е разгласил позорно обстоятелство за проф. д-р Цоцорков, като в личния си профил във Фейсбук  е написал, че прилага  процедурните хватки и разчита, че съдът няма да бъде подведен, като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин. Делото се води по повод текст, публикуван в личен профил във Фейсбук, включително:

  Зелените срещу Асарел-Медет и МОСВ в поредна съдебна сага. След като спечелихме дело на последна инстанция на Върховния административен съд, Асарел-Медет и МОСВ опитват отмяна на окончателното и влезнало в сила решение, чрез извънредна инстанция, в заседание, което се провежда сега. Казусът е свързан с опита на Асарел за драстично разширение на мината над Панагюрище, превръщайки я в най-голямата на Балканите. Наглостта на Цоцорков, в опита за отмяна на това решение, идва и от факта, че през последната половин година, мината му на два пъти отрови реката и уби всичко живо по нея. Разчитаме че съдът няма да бъде подведен от опитите за прилагане на процедурни хватки от страна на отровителя олигарх.

  Общественият проблем

  От публикации в медиите става ясно, че територията, в която Асарел-Медет иска да разшири промишлената си площ, попада в зона Натура 2000. Има разногласия дали проектът би оказал неблагоприятно въздействие върху природната среда – например по поречието на река Луда Яна. Сандов изнася в медиите, че ВАС е потвърдил с решение отравяне на река от въпросната компания. Цитираното изказване е реакция по повод възложени изпитания на качеството на атмосферния въздух и изпитване на водни проби от отпадъчните води на  Асарел-Медет от общини и райони на река Луда Яна, където е нямало обществени консултации за проекта – Бъта, Попинци и Баня. Авторът изразява мнение, че изпитанията са начин за протакане на решението по казуса.

  Политическо слово: важни обществени дебати

  Осъществена е намеса в свободата на изразяване по отношение на политическо слово. Политическо слово според практиката на ЕСПЧ /Европейския съд по правата на човека/ е налице, когато става дума за  важни обществени дебати в съвременното общество в най-широк смисъл, включително за опазване на околната среда, за защита на животните, за здравословен начин на живот [ECHR, VGT v. Switzerland, Application no. 24699/94, Judgment 21 June 2001].

  Политическото слово има най-висока степен на защитаспоред международните стандарти и може да бъде ограничено на много малък брой основания, свързани с демократичните принципи на управление и с ценностите на демократичните общества. Според ЕСПЧ във възможно най-голяма степен следва да бъдат избягвани изрази, които сабезпричинно обидни за други хора и така нарушават правата им – но не когато съставляват принос към обществени  дебати за осигуряване напредъка на човешката дейност [Otto-Preminger-Institut v. Austria, 20 September 1994, Series A no. 295-A]. Също така според ЕСПЧ [Oberschlick v. Austria No. 21997 ], публикации и изказвания могат несъмнено да бъдат възприети като спорни, но не съставляват поради това безпочвена персонална атака, тъй като авторът е представил обективно разбираемо обяснение за тях […] Те са били част от политическата дискусия […] и съставляват мнение, чието съответствие с истината не се поддава на доказване. Подобно мнение може обаче да бъде прекалено крайно, особено при липса на каквато и да е фактическа база, но в светлината на горните разсъждения, това не е така в настоящия случай, се казва в решението Oberschlick №2, освен което:

  Що се отнася до полемичния тон на статията, за който не трябва да се мисли, че се одобрява от Съда, не бива да се забравя, че чл. 10 защитава не само съществото на изразените идеи и информация, но също така и формата, в която са предадени (виж  решение Обершлик v Австрия  № 1 , стр. 25, § 57).

  В заключение Съдът счита, че не е доказана необходимостта от намесата при упражняването на свободата на словото на жалбоподателя и следователно е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията.

  Разширението на мината над Панагюрище също е предмет на  дискусия и, с думите на ЕСПЧ, има фактическа база на изразеното мнение  –  позицията на ПП Зелените  се защитава в съдебно производство пред ВАС –  за което именно се говори в постинга.

  Обида или критика

  Възможно е намесата в свободата на изразяване да не нарушава чл.10 ЕКПЧ –  когато е предвидена в закона, необходима в едно демократично общество и пропорционална на целите: но при провеждане на разлика между критика, от една страна, и обида/клевета, от друга. Българските съдилища имат практика  в същия смисъл:

  следва да се направят важни разграничения – между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого, и обидата, както и с оглед допустимите ограничения на критиката срещу частно лице. За да е налице обида, трябва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които според съвременните стандарти са неприлични, вулгарни или цинични. Докато мнението представлява лично становище, позиция или оценка на личности и събития. [нчхд 826/2002, СРС, НК, 16 състав] За да е налице обида, се изисква обективно казаното да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо, цинично. [нчхд 8345/2001, СРС, НК, 22 състав]

  Критичните оценки в личния профил на Сандов  не са непристойни, вулгарни или цинични. Не изглежда изказването да се цели в честта на професора. То е посветено на замърсяването, реката, мината. Става дума и за отровителя олигарх – което отново се свежда до известното мнение на съпредседателя на ПП „Зелените“ за ефектите от дейността на тази компания, в лицето на председателя на борда.

  Въпреки че оправдава автора по обвиненията за клевета, съдът селективно, вън от цялостната реакция по темата, е квалифицирал  отделни думи като обида. По тази логика отделни думи от критични позиции, принос към обсъждането на значим обществен проблем, и елементарни вулгаризмимогат да се третират еднакво от съда.

  Както сподели известен български юрист –

  третират критиката като псувня.

  Всъщност да, засега потвърдена присъда за обида във „Фейсбук“ има за човек от силистренско село, който написал „Това е най-големият педераст в с.Б.“  за свой приятел във „Фейсбук“ [нчхд 165/2015 г., Силистренски РС].  „Фейсбук“-приятелствата са отделна тема – но по този път има риск границите между критика, обида и клевета тревожно да се размият.

  Обида: да цели да унизи и да използва годни за това средства

  Съвсем неотдавна Софийският районен съд (СРС) реши, че  Николай Бареков не е обидил председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, наричайки го тъп  в национален ефир на 19 октомври 2013 г., приемайки, че за да бъде довършено престъплението обида, тя трябва да бъде възприета лично, а по делото категорично е установено, че Бойко Борисов не е гледал предаването, а е чул преразказ впоследствие. На втора инстанция делото е спряно поради имунитета на Бареков – но проблемът е ясно поставен.

  Панагюрският РС е констатирал обида в социална  мрежа, в която проф. Цоцорков няма профил и е  разбрал за казаното от други лица впоследствие. Наистина в България вече има решения, засягащи свободата на изразяване във „Фейсбук“ – за враждебна реч, за обида, за клевета. В посочения случай в Силистренско съдът е установил, че „тъжителят А. видял лично снимката и надписа, тъй като и той бил включен към приятелите на подсъдимия“. По обсъжданото дело  отсъства такава връзка: отсъства канал, годен ефективно да осигури възприемането на твърдението лично от професора.

  Деянието е несъставомерно и от субективна страна.Обидата предполага умисъл. Да се приеме, че –  при умисъл да унизи едно лице –  авторът ще използва социална  мрежа, в която това лице  изобщо няма профил, изглежда необосновано и нелогично.

  ***

  За всяка държава е важно практиката на съдилищата добре да разграничава критични мнения по обществено значими въпроси от престъпления против честта на гражданите.

  И Съдът за правата на човека прави уговорки – „полемичния тон, за който не трябва да се мисли, че се одобрява от Съда“ – но все пак при балансирането на права държи под око голямата перспектива – дали и кога намесата в свободата на изразяване е допустима с оглед стандартите и ценностите на демократичните общества.

  Присъдата породи отзвук и дано дискусията е крачка към утвърждаване на стандарти. Очаква се обжалване.

  Източник: „Дневник“/ Нellyo.wordpress.com

• <<
• 1
...
• 48
• 49
• 50
• 51
• 52
• 53
• 54
• 55
• 56
• 57
• 58
...
• 416
• >>