Всички авторски страници

Авторски

• Доклад „Защо емигрират българите?“

  Защо младите и кадърните продължават да бягат в чужбина, въпреки нарасналите възможности за по-добър живот и професионално развитие в България? Доклад на Световната банка хвърля светлина върху този много болезнен въпрос.

   

  Николай Цеков, Дойче веле

  Корупцията, липсата на реформи и на възможности за равен старт, използването на властта като средство за набавяне на лична облага и обсебването на държавата от елити и частни интереси са сред основните мотиви на младите българи с добра квалификация да напускат родината си. Това констатират експертите на Световната банка в обширен аналитичен доклад, чиято цел е да разкрие причините за слабия растеж и за крайно неравномерното разпределение на благата в България през последните 15 години. Същевременно в доклада е направен обширен анализ на ролята на бедността и социалното изключване като един от основните задържащи развитието на страната фактори.

  Спасение от мизерията и безперспективността

  Осем години след присъединяването към Евросъюза, почти половината от всички българи (3,5 млн. от общо 7,1 млн.) все още живеят в риск от бедност или социално изключване – най-високата стойност сред страните-членки на общността. През този период липсата на възможности – отчасти свързана с разпространеното схващане за обсебване на държавата – накара близо 100 хиляди българи, основно млади хора, да емигрират“, пише в новия доклад на Световната банка. Нейните експерти напомнят, че в своята програма „България 2020“ българското правителство се е ангажирало да намали с 260 хил. души (до 2020 г.) броя на хората, намиращи се в риск от относителна парична бедност. Очакванията са били свързани най-вече с групите, които са и в най-голям риск от бедност или социално изключване: роми, деца, безработни, работещи бедни и възрастни хора, жители на селските райони. До този момент обаче напредъкът е противоречив, констатира докладът.

  „България се нуждае от по-добри стимули за бизнеса да произвежда, инвестира и прави иновации, за да може да се подобрят икономическите перспективи и да бъде спряна (или по възможност обърната) емиграцията на младите българи. Само за някакви си три десетилетия България се превърна в третата най-силно застаряла държава в Европа, а прогнозите са до 2050 населението в трудоспособна възраст да спадне с 40%.“ Това би бил най-резкият спад по този показател в световен мащаб, алармират експертите.

  При сегашните тенденции на развитие съвсем реална е прогнозата на банката, че към 2075 г. половината български пенсионери или ще получават минималната пенсия, или изобщо няма да имат пенсионни права. Задълбочаващият се дефицит на млада и квалифицирана работна сила обезсмисля предишна прогноза на Световната банка, че България може да достигне средните показатели за благосъстоянието на гражданите на Европейския съюз към 2040-та година. Условието за постигането на подобен успех е било производителността на труда в българската икономика да нараства минимум с 4 % годишно (два-три пъти по-бързо от сегашните темпове – б.а). Това няма как да се случи със застаряваща и нискоквалифицирана работна сила, четем още в документа.

  Има ли изход?

  Звучи повече от тревожно: до 2050 г. трудоспособното население на България ще намалее с още 40%

  „При по-оптимистични икономически перспективи и по-добри възможности за работа ще се повиши вероятността младите хора да останат в България или да се върнат в нея. Това е важно, защото при младите хора е по-висока вероятността да допринесат към структурните промени в икономиката, като влязат в по-продуктивни сектори. В противен случай – дори и качеството на образованието и инфраструктурата да се подобрят – младите хора, и особено по-квалифицираните, вероятно ще напускат страната“, гласи една от ключовите констатации в доклада.

  Експертите на Световната банка са категорични, че България незабавно трябва да пристъпи към изпълнението на три основни пакета от реформи: реорганизация на работата и структурата на държавната администрация, разбирай: да бъде премахната излишната бюрокрация по отношение на бизнеса и чуждите инвестиции; подобряване на качеството и достъпа до публични услуги, като образованието и здравеопазването, в които се наливат големи средства; и на трето място трябва да се обновят транспортната и техническата инфраструктура. Защото, независимо от рекламираните от българското правителство успехи в тяхното обновяване, качеството им остава далеч от желаното и продължава да бъде спирачка пред привличането на солидни чужди инвестиции в страната, констатират авторите на доклада на Световната банка за България.

   

  

• Сатанизм Карла Маркса. «Тайна» коммунизма

  

  Обратимся к биографии Маркса. Его настоящее имя – Мардохей Леви. Ради выгод общественного положения юный Мардохей Леви, несколько поколений предков которого по мужской линии были раввины, был крещён и получил имя Карл Генрих Маркс. В ранней юности Маркс стал христианином. Первая из известных нам работ Маркса называется «Единение верующих со Христом» по Евангелию от Иоанна. Мы находим в ней следующие прекрасные слова: «Сочетание со Христом состоит в самом тесном и живом общении с Ним. В том, что мы всегда имеем Его перед глазами и в сердце своём. И, проникнутые величайшей любовью к Нему, обращаем, в то же самое время, сердца наши к нашим братьям, которых Он теснее связал с нами, за которых Он также принёс Себя в жертву». Итак, Марксу было известно, по крайней мере, в юности, вследствие знакомства с христианством, каким образом люди могут братски возлюбить друг друга. Он продолжает: «Сочетание со Христом внутренне возвышает, утешает в страданиях, успокаивает и даёт сердце открытое человеческой любви. Сему великому, благородному не из-за честолюбия, не из стремления к славе, а только ради Христа!» Эти неожиданные свидетельства о юном Марксе можно обнаружить в третьей книге архива Маркса и Энгельса, изданном под редакцией Рязанова в 1927 году в СССР. Когда он окончил гимназию, в его характеристике под рубрикой «Религиозные познания» было записано: «Его знания христианского вероучения и нравоучения довольно ясны и обоснованы. И он, до известной степени, знает историю христианской Церкви».

  Вскоре, после получения этого аттестата, в его жизни происходит нечто таинственное.

  Ещё задолго до того, как Мойша (Моисей) Гесс в 1841 году привёл его к социалистическим убеждениям, Маркс стал глубоко и страстно антирелигиозным человеком. Этот образ стал проявляться в нём ещё в студенческие годы. В одном из своих стихотворений он писал: «Я жажду отмстить Тому, Кто правит свыше». Значит, он был убеждён, что «Правящий свыше» существует. Он спорил с Ним, хотя Бог не причинил ему никакого зла. Чем же была вызвана эта лютая ненависть к Богу? Личные мотивы нам не известны. Не был ли Маркс в этом вызывающем заявлении всего лишь рупором кого-то другого? В том возрасте, когда любой нормальный юноша увлечён прекрасными мечтами о делании добра, у него вырываются такие строки (из стихотворения «Заклинания впавшего в отчаяние»):

  Мне не осталось ничего, кроме мести,
  Я высоко воздвигну мой престол,
  Холодной и ужасной будет его вершина,
  Основание его – суеверная дрожь.
  Церемониймейстер! Самая чёрная агония!
  Кто посмотрит здравым взором –
  Отвернётся, смертельно побледнев и онемев,
  Охваченный слепой и холодной смертью.

  Слова «я воздвигну себе престол» и признание, что «от сидящего на престоле будут исходить только страх и агония» напоминают гордую похвальбу Люцифера: «Взойду на небо, выше звёзд Божиих вознесу престол мой». Это мы узнаём из пророчества Исаии (гл. 14 ст. 13).
  Разгадка ненависти к Богу – в малоизвестной поэме, написанной Марксом также в его студенческие годы. Поэма называется «Оуланем». Характерно, что «Оуланем» – это искажение священного имени, анаграмма Еммануил, библейского имени Иисуса Христа, означающего по-еврейски «с нами Бог». Подобные искажения имён считаются весьма эффективными в чёрной магии. Понять драму «Оуланем» можно лишь познакомившись с ещё одним странным признанием Маркса, которое он сделал ранее в стихотворении «Скрипач»: «Адские испарения поднимаются и наполняют мой мозг до тех пор, пока не сойду с ума, и сердце в корне не переменится. Видишь этот меч? Князь тьмы продал его мне». Эти строки приобретают особое значение, если знать, что в ритуалах высшего посвящения в сатанинский культ кандидату продаётся заколдованный меч, обеспечивающий ему успех. Он платит за него, подписываясь кровью, взятой из его вен; договор, по которому его душа будет принадлежать сатане после его смерти. Теперь обратимся к содержанию поэмы «Оуланем»:

  Всё сильнее и смелее я играю танец смерти,
  И он тоже, Оуланем, Оуланем
  Это имя звучит как смерть.
  Звучит, пока не замрёт в жалких корчах.
  Скоро я прижму вечность к моей груди
  И диким воплем изреку проклятие всему человечеству.

  Члены секты сатанистов – не материалисты. Они верят в загробную жизнь. Оуланем – личность, устами которой говорит Маркс, – христос наоборот, т.е. антихрист, не отрицает существование загробной жизни. Он признаёт её, но только как жизнь, исполненную ненависти в высшей степени. Что произошло с молодым Марксом?
  В юности у него были христианские убеждения, но только на словах? Переписка его с отцом свидетельствует о трате им крупных денежных сумм на развлечения и непрерывных ссорах с родителями. Вероятнее всего, что именно в это время Маркс и знакомится с учением сатанизма. В драме «Оуланем» Маркс фактически делает то же, что и диавол: он предаёт всё человечество проклятию.

  Роберт Пэйн, исследовавший судьбу основоположника коммунизма, пишет в своей работе «Карл Маркс»: «Оуланем, вероятно, единственная драма в мире, в которой все действующие лица уверены в своей порочности и щеголяют ею как на празднике. В этой драме нет белого и чёрного. В ней всё и все обнаруживают черты характера Мефистофеля. Все участники её демоничны, порочны и обречены на гибель. Когда Маркс писал эту поэму, ему было всего лишь 18 лет. Программа его жизни уже вполне установилась. Здесь не было и речи о служении человечеству, пролетариату или социализму. Он хотел разрушить мир, хотел воздвигнуть себе престол, основанием которого были бы человеческие содрогания. На этой стадии формирования взглядов Маркса обращает на себя внимание некоторые загадочные места в переписке его с отцом. Так, в письме от 10 ноября 1837 года сын пишет: «Завеса спала, моя святая святых была опустошена, необходимо было поместить туда новых богов».

  Какие же новые боги заняли место Христа? Отец отвечал сыну 10 февраля 1838 года: «Я не настаивал на объяснении таинственного дела». Что это было за «таинственное дело»? До сих пор ни один биограф не может объяснить эти загадочные слова. В своём стихотворении «Бледная девочка» Маркс пишет: «Я утратил небо и прекрасно знаю это. Моя душа, некогда верная Богу, предопределена для ада». Комментарии излишни. Итак, Маркс был человеком, купившим меч у князя тьмы ценой своей души. Он объявил своей целью увлечь всё человечество в бездну.

  Действительно ли Маркс купил меч у сатаны? Его дочь, Элеонора, написала книгу под названием «Мавр и генерал», воспоминания о Марксе и Энгельсе. Она сообщает, что Маркс рассказывал ей и её сестре много историй, когда они были ещё детьми. Одна, которая ей больше всего нравилась, была о некоем Гансе Рекли. Эта история длилась много месяцев и никогда не кончалась. Ганс Рекли был волшебник, у которого был игрушечный магазин и куча долгов. И хотя он был волшебником, однако, постоянно нуждался в деньгах. Поэтому вопреки своему желанию он был вынужден продать все свои прекрасные вещи, одну за другой, диаволу. «Некоторые похождения были столь ужасны, что у нас волосы поднимались дыбом на голове». Нормально ли это, чтобы отец рассказывал своим маленьким детям столь ужасные истории о продаже самых дорогих сердцу вещей сатане? Биограф Маркса Роберт Пэйн в своей книге «Маркс» тоже подробно рассказывает, со слов Элеоноры, о том, как несчастный волшебник Рекли неохотно продавал свои игрушки, удерживая их до последней минуты, но связанный договором с диаволом, он не мог избежать этого. Роберт Пэйн комментирует: «Едва ли можно сомневаться в том, что эти бесконечные истории были автобиографическими». У Маркса был демонический взгляд на мир, и он обладал демонской злобой. Порой казалось, что он отдавал отчёт в том, что совершает работу диавола. Когда Маркс заканчивал «Оуланем» и другие произведения, в которых содержатся признания о заключении пакта с сатаной, он и не думал о социализме. Он даже боролся с ним. Маркс был редактором немецкого журнала «Рейнская газета», который не признавал даже теоретические ценности за коммунистическими идеями в их нынешнем виде и, тем более, возможности их практического проведения в жизнь. «Рейнская газета» в это время напечатала буквально следующее: «Попытки масс воплотить коммунистические идеи в жизнь, как только они станут опасными, могут быть остановлены пушками».

  В те годы Маркс познакомился с неким Мойшей (Моисеем) Гессом – человеком, сыгравшим самую важную роль в его жизни и заставившим его принять социалистический идеал. Чтобы сделать картину более полной, скажем ещё несколько слов о Мойше (Моисее) Гессе, обратившем Маркса и Энгельса в социализм.
  В Израиле есть гробница, на которой можно прочесть следующие слова: «Мойша Гесс – основатель германской социал-демократической партии». В своём «Красном катехизисе» для немецкого народа Гесс писал: «Что черно? Черно духовенство. Эти богословы – худшие аристократы. Поп учит князей порабощать людей во имя Божие. Во-вторых, он учит народ позволять порабощать себя и эксплуатировать во имя Божие. В-третьих, и, главным образом, он обеспечивает себе с Божией помощью привольную жизнь на земле, тогда как людям рекомендуется ждать её на небе. Красный флаг символизирует непрекращающуюся революцию вплоть до окончательной победы рабочего класса во всех цивилизованных странах красной республики. Социалистическая революция – моя религия. Когда рабочие добьются победы в своей стране, они должны помочь своим братьям и в остальном мире». Такова была религия Гесса.

  Гесс, основатель современного социализма, основал так же и совершенно другое движение – сионизм. Он, учивший Маркса важности классовой борьбы, написал в своей книге «Рим – Иерусалим» в 1862 году следующие удивительные слова: «Прежде всего – расовая борьба. Борьба классов второстепенна». Гесс создаёт сионизм расовой борьбы, навязывая борьбу с теми, кто не принадлежит к еврейской расе. Моисей Гесс претендует на Иерусалим для евреев, но без Иисуса Христа, Царя Иудейского. Что ему до Христа? Он пишет: «Каждый еврей имеет в себе задатки Мессии. Каждая еврейка – задатки скорбящей Богоматери». Почему, в таком случае, он не сделал из еврея Маркса мессию, богоизбранного человека? Для Гесса Иисус это, как он сам пишет, еврей, которого язычники обоготворили как своего спасителя. По Гессу – евреи не нуждаются в нём для самих себя. Гесс не желает быть спасённым и стремление к личной святости в человеке называет индогерманским. Целью евреев, по его мнению, должно быть мессианское государство, переделка мира согласно Божественному плану. Это значит, исходя из «Красного катехизиса», произвести социалистическую революцию, используя для этого расовую и классовую борьбу.

  Мойша (Моисей) Гесс, который возложил на своего идола задачу покончить со средневековой религией и заменить её религией социалистической революции, пишет удивительные слова: «Меня всегда назидали еврейские молитвы». Какие же молитвы произносят те, которые называют религию «опиумом для народа»? Моисей Гесс преподал Марксу социализм, прочно связанный с интернационализмом. Маркс пишет в «Коммунистическом манифесте», что у пролетариата нет отечества. В своём «Красном катехизисе» Гесс насмехается над немецким представлением о Родине. Он сделал бы то же самое с патриотическими чувствами у любого другого европейского народа. Гесс критиковал Эрфуртскую программу социал-демократической партии за её безоговорочное признание национального принципа. Но Гесс – интернационалист особого рода: «Еврейский патриотизм должен оставаться». Он пишет: «Всякий, кто отрицает еврейский национализм, не только отступник, изменник в религиозном смысле, но и предатель своего народа и своей семьи. Если окажется, что эмансипация евреев не совместима с еврейским национализмом, то еврей должен пожертвовать эмансипацией. Каждый еврей должен быть, прежде всего, еврейским патриотом».

  Один и тот же человек, Мойша (Моисей) Гесс, почти никому не известный, был глашатаем трёх сатанинских движений – коммунизма, сионизма и богословия революции. Еврейская религия – единственная религия, которую Гесс глубоко уважает. Он пишет: «Наша религия (иудаизм) имеет своей исходной точкой энтузиазм расы, которая со времени своего появления на авансцене истории предвидела конечные цели человечества, и которой было дано предзнаменование мессианского времени». То время, которое Гесс называет мессианским, это время всемирной победы социалистической революции. Он пишет: «Наш Бог, не что иное, как человеческая раса, объединённая любовью. Путь к достижению такого единения – социалистическая революция, в которой десятки миллионов будут замучены и уничтожены» . «Только поняв Моисея Гесса, человека повлиявшего на Маркса, Энгельса и Бакунина – трёх основателей I интернационала, – можно понять сатанинские глубины коммунизма», – пишет в своём исследовании «Маркс прежде марксизма» Марк Леон.

  Человек, убедивший Энгельса стать коммунистом, был всё тот же Моисей Гесс, который до него убедил Маркса. Гесс писал после встречи с Энгельсом в Кёльне: «Он покинул меня сверхревностным коммунистом. Так я творю опустошение». «Творю опустошение» – не это ли было высшей целью в жизни Гесса? Это главная цель и Люцифера.

  Поскольку мы упомянули Энгельса, скажем несколько слов и о нём. Энгельс вырос в набожной семье и в юности писал прекрасные духовные стихи. Трагедия Энгельса развивается дальше и глубже чем у Маркса. Взять, хотя бы, замечательное стихотворение, написанное в юности человеком, который в последствии стал самым усердным сообщником Маркса в уничтожении религии:

  Господи Иисусе Христе – Сыне Божий!
  Сойди со Своего Престола и спаси мою душу!
  О, приди в Своей Благодати,
  В блеске Своего Отеческого Величия,
  Дай мне склониться пред Тобою.
  Полна любви и величия та радость,
  Которой мы восхваляем нашего Спасителя!

  Мы не знаем обстоятельств, при которых он потерял веру, но, после своего знакомства с Марксом, Энгельс писал о нём следующее: «Кто это несётся следом с диким неистовством? Охваченный бешенством, как бы стремясь ухватить далёкий полог неба и стянуть его на землю, он вытягивает руки высоко в воздух, сжат злобный кулак, он неистовствует без устали, будто десять тысяч бесов вцепились ему в волосы». Сомневаться в христианстве Энгельс начал после чтения книги либерального богослова Бруно Бауэра. Кто он ?

  Либеральный богослов, сыгравший решающую роль в разрушении христианской веры у Энгельса и укреплявший Маркса в новом безбожном образе жизни. Достаточно прочесть, что писал Бруно Бауэр своему другу Арнольду Ругге 6 декабря 1841 года, который в то же время был другом Маркса и Энгельса: «Я читаю здесь в университете лекции перед большой аудиторией. Мой дух богохульства будет удовлетворён лишь тогда, когда мне позволят проповедовать открыто, в качестве профессора, атеистическую систему». Георг Юнг пишет: «Если Маркс, Бруно Бауэр и Фейербах соединятся, чтобы основать богословско-политический журнал, Богу лучше окружить Себя всеми Своими Ангелами и начать оплакивать Себя, потому что эта троица непременно прогонит Его с неба». Энгельс не нашёл пути возвращения к Богу и примкнул к тому, кого сам назвал чудовищем, одержимым тысячью бесов.

  После того как Гесс убедил Маркса и Энгельса в истинности социалистической идеи, в его жизни произошли ужасающие перемены. Арнольд Кюнсли в своей книге «Маркс. Психография» сообщает историю самоубийств обеих дочерей и зятя Маркса. Дочь Лаура, жена социалиста Лафарга, похоронила троих своих детей, а потом вместе с мужем покончила жизнь самоубийством. Другая дочь, Элеонора, решила со своим мужем сделать то же самое, но тот в последнюю минуту отказался, а она умерла. Здесь надо заметить, что трое первых детей Маркса умерли от недоедания. Семьи сатанистов находятся под проклятием. У всех сатанистов беспорядочная личная жизнь. Маркс не составляет исключения. Маркс не чувствовал себя обязанным работать для материального обеспечения семьи, хотя легко мог бы делать это уже с помощью одного только превосходного знания языков. Он жил подачками Энгельса. За свою жизнь Маркс получил от Энгельса приблизительно 6 миллионов французских франков золотом (данные института Маркса и Энгельса). У него был незаконнорожденный ребёнок от служанки. Позднее он приписал этого ребёнка Энгельсу, который согласился участвовать в этой комедии. Он много пил. Рязанов (бывший директор института Маркса и Энгельса в Москве) признаёт этот факт в своей книге «Карл Маркс как мыслитель, человек и революционер». Бауэр, биограф Маркса, описывает расточительность Маркса в своей книге «Гений и богатство»: «Будучи студентом в Берлине, сынок получал от папы карманных денег 700 талеров в год. Эта сумма была колоссальной, ибо в то время только 5% населения Германии получали более 300 талеров в год». Маркс страстно желал получить наследство. Когда один его дядя был при смерти, он писал: «Если «собака» умрёт, я вылезу из нищеты». Энгельс отвечал на это: «Поздравляю тебя с болезнью мешающего тебе получить наследство и надеюсь, что катастрофа не замедлит». Когда «собака» умер, Маркс писал 8 марта 1855 года: «Весьма радостное событие! Вчера нам сообщили о смерти 90-летнего дяди моей жены. Моя жена получит приблизительно 100 фунтов стерлингов. Могло быть и больше, если бы «старый пёс» не оставил часть денег своей экономке». У него не находилось никаких нежных чувств и для людей, бывших ему гораздо ближе, чем дядя. Он не разговаривал со своей матерью. В декабре 1863 года во время болезни он писал Энгельсу: «Два часа тому назад пришла телеграмма, сообщившая мне, что моя мать умерла. Я был одной ногой уже в могиле. Я нужен больше, чем старуха». Это всё, что он нашёлся сказать о смерти матери. Портрет пламенного борца за счастье человечества дополняют характерные свидетельства его переписки с Энгельсом.

  Из писем:

  Маркс Энгельсу: «Старик твой – сволочь! И с моей старухой ничего нельзя поделать, пока я сам не сяду ей на шею». Маркс Энгельсу: «Он (пролетариат) вынужден меня защищать от той бешеной ненависти, которую питают ко мне рабочие, т.е. болваны».

  Энгельс Марксу: «Любить нас никогда не будет демократическая, красная или коммунистическая чернь».

  Маркс Энгельсу: «Стая новой демократической сволочи. Демократические собаки и либеральные негодяи».

  Энгельс Марксу: «Какое значение имеет партия, т.е. банда ослов, слепо верящих в нас? Воистину, мы ничего не потеряем оттого, что нас перестанут считать адекватным выражением тех ограниченных собак, с которыми нас свели вместе последние годы».

  Маркс Энгельсу: «У меня ни одна душа не бывает. И это меня радует. Ибо долбаное человечество может меня задолбать, сволочь. Привет. Твой Карл Маркс».

  Маркс проигрывал много денег на бирже. Будучи экономистом он почему-то умел только терять деньги. Участник революции 1848 года лейтенант Чехов, проводивший ночи в попойках с Марксом, заметил, что самолюбование поглотило всё то хорошее, что в нём когда-то было.

  Маркс не любил человечество. Мацини, который хорошо знал его, писал, что в нём был дух разрушения. «Его сердце разрывалось скорее от ненависти, чем от любви к людям», – пишет Фриц Радец в своей книге «Карл Маркс». Свидетельств современников Маркса, опровергающих это, нет. Любящий всех людей Маркс – это миф, планомерно и тщательно созданный уже после его смерти.

  Любимым ребёнком Маркса была Элеонора. Он называл её «Тусси» и часто говорил: «Тусси – это я». С благосклонного разрешения Маркса Элеонора вышла замуж за Эдуарда Эвелинга, друга Энни Бизанд, которая является одной из основоположниц теософии.
  Теософия – религиозное учение, возникшее в XIX веке, провозглашавшее, что познание неизвестного божества осуществляется через оккультные доктрины. Эвелинг, зять Маркса, читал лекции на тему «Низость Бога». У сатанистов нет отрицания существования Бога, как у атеистов. Сатанисты могут отрицать существование Бога лишь для отвода глаз. На деле же они знают, что Бог есть и верят в это, но описывают Бога как низкое и подлое существо. Послушаем, какие теософские стихи регулярно читались в доме Маркса. Это позволит нам почувствовать духовную атмосферу его дома.

  Мои стихи, необузданные и дерзновенные,
  Да вознесутся к тебе о, сатана, царь пира.
  Прочь с твоим краплением, священник,
  И твоим заунывным пением.
  Ибо никогда о, священник,
  Сатана не будет стоять за тобой.
  Твоё дыхание о, сатана,
  Вдохновляет мои стихи;
  Твоя молния потрясает умы.
  Сатана милостив;
  Подобно урагану,
  С распростёртыми крыльями он проносится.
  О, народы! О, великий сатана!

  Это стихотворение Эвелинга. Многочисленные факты такого рода из семейной жизни Маркса сообщает Тадфорд на страницах своей работы о Марксе «Князь тьмы».
  Связь между марксизмом и теософией не случайна. Теософия распространила на Западе привнесённое из Индии учение о несуществовании отдельной души. То, чего не добилась теософия убеждением, марксизм добивается плетью. Он обезличивает человека, превращает его в робота, подчинённого государству. Маркс не много говорил на людях о метафизике, но мы можем собрать сведения о его взглядах и о взглядах тех, с кем он общался. Одним из создателей I Интернационала был Михаил Бакунин, русский анархист. Он, в частности, писал, что диавол – первый вольнодумец и спаситель мира, что он освобождает Адама и ставит печать человечности и свободы на его челе, сделав его непослушным.
  Бакунин не только восхваляет Люцифера. В своей программе революции он писал: «В этой революции нам придётся разбудить диавола, чтобы возбудить самые низкие страсти».

  Марксизм, импортированный в Россию, принёс свои плоды. Наиболее последовательным сторонником идей Маркса был Сергей Нечаев, создавший вместе с Бакуниным «Революционный катехизис» – кредо и программу действий террористов. Нечто вроде «Красного катехизиса» Моисея Гесса. Бакунин писал в своей работе «Принципы революции»: «Не признавая другой какой-либо деятельности, кроме дела истребления, мы соглашаемся, что форма, в которой должна проявляться эта деятельность – яд, кинжал, петля и тому подобное. Революция благословляет всё в равной мере».

  9 сентября 1867 года в Женеве состоялся конгресс Лиги мира и свободы. Посетил конгресс и бывший в это время в Женеве Достоевский. В письмах к Майкову и Ивановой он так описывает происходившее: «Это было четыре дня крику и ругательств. Начали с предложения, что не нужно больших монархий, потом, что не нужно веры. И что эти социалисты и революционеры врали с трибуны перед 5000 слушателей – невыразимо. И эта-то дрянь волнует несчастный люд работников? Начали с того, что для достижения мира на земле нужно истребить христианскую веру». Достоевскому принадлежит верная и меткая характеристика Бакунина, речи которого он слушал в Женеве в 1867 году: «Бакунин – старый, гнилой мешок бредней. Ему легко детей хоть в нужнике топить».

  Единомышленник Бакунина Нечаев основал тайное общество «Народная расправа» и призывал убивать всех противодействующих революции или только поддерживающих государственный строй. Нечаев обещал императору мучительную казнь на развалинах государства.

  Примерно в то же самое время революционеры Ишутин и Худяков создают тайное общество, подобное нечаевскому. Причём, дают ему откровенное название «Ад». Членом этого общества был Дмитрий Каракозов, совершивший покушение на Александра II – царя, освободившего крестьян от крепостного права.
  Бакунин учил: »Революционер – человек обречённый. Все нежные чувства родства, любви, дружбы, благодарности и даже самой чести должны быть задавлены в революционере. Он не революционер, если ему чего-либо жалко в этом мире. Он знает только одну науку – науку разрушения».

  Бакунин писал, что Прудон (другой крупный социалистический мыслитель и друг Маркса) тоже почитает сатану. В своём произведении о правосудии в революции и церкви Прудон заявляет: «Мы овладеваем знанием, не смотря на Бога. Мы овладеваем обществом помимо Бога. Каждый шаг вперёд – это победа, которой мы одолеваем Божество». Прудон восклицает: «Бог – это глупость и трусость! Бог – лицемерие и фальшь! Бог – это тирания и нищета! Бог – это зло! Я клянусь, Бог, подняв к небу руку, что Ты не что иное, как плач моего разума, жезл моей совести». Подобные мысли не оригинальны, они составляют обычное содержание проповедей в культе сатаны. Здесь крайне важно специально подчеркнуть, что Маркс и его соратники, будучи противниками Бога, не были атеистами в том смысле, как называют себя современные марксисты. Т.е. отрекаясь от Бога внешне, фактически они ненавидели Того, в существовании Которого не сомневались. Ими брошен вызов не существованию Его, а Его Верховной Власти. Их целью было уничтожение религии, а социализм, забота о пролетариате, гуманизм – всё это было лишь предлогом.

  В письме к Бертольду Ауэрбаху Моисей Гесс характеризует Маркса, как величайшего философа: «Доктор Маркс – так называется мой кумир, – ещё совсем молодой человек, самое большее около 24 лет. Он нанесёт окончательный удар средневековой религии и философии». Значит, цель – удар по религии, а не социализм. Георг Юнг, друг Маркса тех лет, формулирует ту же мысль ещё яснее в письме к Арнольду Ругге от 18 сентября 1841 года: «Маркс непременно прогонит Бога с Небес». Маркс называет христианскую религию самой безнравственной из всех религий. Между прочим, в этом Маркс не оригинален, он лишь продолжает обвинения на христиан, впервые прозвучавшие в Риме первых веков христианской эры из уст иудеев. В противопоставлении себя Богу Марксу созвучны его современники: Макс Штирнер (крайний анархист), Ницше (любимый философ Гитлера и Муссолини) и Оскар Уайльд (первый проповедник свободы для гомосексуалистов).

  В своей работе «Шеллинг – философ во Христе или преображение мирской мудрости в мудрость Божественную» юный Энгельс, тогда ещё не отрёкшийся от Бога, писал: «Со времён ужасной французской революции совершенно новый диавольский дух вселился в значительную часть человечества. И безбожие столь бесстыдно и надменно поднимает свою наглую голову, что приходится думать об исполнении в настоящее время пророчеств Писания». Французский революционер Бабёф признавался: «Любовь к революции убила во мне всякую другую любовь и сделала меня столь же жестоким, как диавол». Маркс был страстным почитателем Бабёфа. Его намерением было пропагандировать такую любовь к революции, которая превратила бы людей в чудовищных человеконенавистников. Когда в 1871 году в Париже вспыхнула революция, коммунар Флоренц заявил: «Наш враг – это Бог. Ненависть к Богу – это начало мудрости». Маркс высоко оценивал богоборчество коммунаров. Но что общего имеет оно со справедливым распределением благ или с лучшими общественными учреждениями. Всё это – внешние приманки, скрывавшие истинную цель – полное искоренение веры в Бога.

  Интересные факты обнаруживаются в письмах к Марксу. Его сын Эдгар в письме от 31 марта 1854 года обращается к нему выразительными словами: «Мой милый диавол». Где это слыхано, чтобы сын так называл своего отца? Но так пишут сатанисты тем, кого они любят. Не был ли посвящён и его сын? Жена Маркса пишет ему в августе 1844 года следующее: «Твоё последнее пастырское письмо, о верховный жрец и владыка души, принесло твоим бедным овечкам мир и тишину». Его жена обращается к нему как к верховному жрецу и епископу. Какой религии? Единственное верование в Европе, где есть верховный жрец – это сатанизм. Какие же пастырские письма мог писать человек, которого почитали атеистом? Где эти письма? Есть периоды времени в жизни Маркса, которые до сих пор остаются неисследованными.
  Первым учителем Маркса был философ Гегель. Он же и приготовил путь для Мойши (Моисея) Гесса. Для Гегеля христианство было тотальным искажением путей человечества. Он писал: «Христос, нагромоздил такую кучу причин для утешения в несчастьях страдающего человечества, что, в конце концов, нам оставалось бы сожалеть, что мы не каждый день теряем отца или мать». Христианство подвергалось осмеянию в Германии и до Гегеля, но он был первым, кто высмеивал Самого Иисуса Христа.

  По прочтении «Происхождения видов» Дарвина Маркс в письме к Лассалю ликовал, что Бог, по крайней мере, в естественных науках получил, по его мнению, смертельный удар (письмо от 16 января 1861 года). Какая идея была главной у Маркса? Нужда бедного пролетариата? Если да, то какую ценность могла иметь теория Дарвина? Или главной целью Маркса было уничтожение религии?

  Благо рабочих было только предлогом. Там, где пролетарии не вовлечены в борьбу за социалистические идеалы, марксисты используют расовые различия и так называемый конфликт поколений, но главная задача – уничтожение религии.Маркс, посвятив себя служению аду, поставил своей целью послать туда человечество.
  Марксизм – это первая систематически и детально разработанная философская система, которая резко понижает представление человека о самом себе. Согласно Марксу, человек – это, главным образом, чрево, которое надо постоянно наполнять. Преобладающие интересы человека лежат в экономической сфере. Он производит предметы для своих нужд, вступая с этой целью в определённые отношения с другими людьми. Это основа общества, которую Маркс называет базисом. Супружество, любовь, искусство, науки, религия, философия – всё, не имеющее отношения к потребностям желудка, является надстройкой и, в конечном счёте, определяется состоянием желудка. Не удивительно, что Маркс был сильно обрадован книгой Дарвина, которая была, по его мнению, ещё одним ударом, заставляющим человека забыть о своём Божественном происхождении и высшем предназначении. По Дарвину человек произошёл от обезьяны и не имеет другой цели, кроме как только выжить. Сатана не мог свергнуть Бога, поэтому он обесценил человека. Человек, царь природы, был низведен Марксом и Дарвином до положения раба желудка и потомка животного.
  Позднее Фрейд продолжил этот труд двух сатанинских гигантов, сведя человека, в основном, к половому влечению и инстинкту агрессивности.

  В секте сатанистов во время церемонии посвящения в третью степень посвящаемый даёт такую клятву: «Я буду всегда делать только то, что сам захочу». Это открытое отрицание послушания Богу. Когда кого-то посвящают в седьмую степень, он клянётся, что его принципом будет: «Ничто не истина и всё позволено».
  В коммунистическом манифесте Маркс признается, что его целью является не только уничтожение всякой религии, но так же и морали – так, чтобы всё было позволено. «Мне стало страшно, – пишет Марков в своей книге о Марксе; когда я прочёл тайну седьмой степени сатанизма на плакате в одном из парижских университетов во время беспорядков в 1968 году. Она была упрощена до формулы: «Запрещается запрещать», что является естественным следствием лозунга: «Ничто не истина и всё позволено».
  Фридрих Энгельс, ближайший единомышленник Маркса, чрезвычайно ясно определил конечную цель революционных заговоров. Энгельс однажды проговорился: «Борьба с христианским миропорядком, в конце концов, является нашим единственным насущным делом». Энгельс же сформулировал и кредо героев революции: «Диалектическое понимание жизни сводится к смерти. Всё достойно гибели». Или ещё более кратко и страшно: «Жить – значит умирать».
  Маркс умер в отчаянии, как умирают все сатанисты. 25 мая 1883 года он писал Энгельсу: «Как бесцельна и пуста жизнь». На похоронах Маркса присутствовало всего шесть человек.

  Энгельс умирал в ужасных мучениях от рака ротовой полости.

  Марксизм скрывает тайну своей сатанинской сущности, о которой знают лишь весьма немногие марксисты. Недаром Ленин писал, что спустя полстолетия, ни один марксист не постиг Маркса. Считается, что марксисты – это атеисты, не верующие ни в Небо, ни в ад. Но в крайних обстоятельствах марксизм снимает атеистическую маску и показывает своё настоящее лицо – лицо сатанизма. Коммунистические гонения на религию нельзя объяснить человеческими мотивами. Неистовство этих преследований, выходящих за пределы разумного, явно диавольской природы.

  И. Володский «Истоки зла. Тайна коммунизма»

   

  Источник:  Ranibu.ru

  .

• Самуел Ардити към президента на Израел: Кой Ви даде право да завържете българския народ за стълба на позора?

  „Прочетох Вашата реч, в която обвинихте българския народ за смъртта на евреите от Тракия и Македония. Поставихте българския народ на подсъдимата скамейка, завързахте го за стълба на позора, затегнахте въжето около гърлото му. Вашите изказвания причиниха на мен и на много български евреи гняв и дълбоко съжаление.“ Това се казва в горчиво открито писмо на Самуел Ардити, евреин от български произход, спасен от Холокоста, до президента на Израел Реувен Ривлин, публикувано от „Гласове“.

  

  .

  Отворено писмо до Президента на Държавата Израел г-н Реувен Ривлин

  .

  По повод: Вашата реч на тържеството за освещаването на Паметника на спасението на българските евреи от българския народ през епохата на Втората световна война

   

  Това ми се случи много отдавна, на 07.03.1943 г., в София, на ъгъла на улиците „Нишка” и „Братя Миладинови”. Майка ми викна мен и брат ми и ни обясни, че ще ни вземат в Полша, за да ни убият. Тя ни опакова в по една раничка, няколко бучки захар, фланели, бельо и чорапи. Легнах да спя и горещо прегърнах раничката. Бях на 7 и половина години, не бях още започнал живота си, още не бях даже целунал момиче, искаше ми се страхотно да живея. Чакахме злодеите, които идваха обикновено в два часа сутринта. Но… една „невидима ръка“ спря полицаите. Те останаха долу, не се качиха на втория етаж. По-късно, когато пораснах, разбрах, че дължа живота си на българския народ и на царя на българите – Борис Трети.

  Прочетох Вашата реч, в която обвинихте българския народ за смъртта на евреите от Тракия и Македония. Поставихте българския народ на подсъдимата скамейка, завързахте го за стълба на позора, затегнахте въжето около гърлото му. Вашите изказвания причиниха на мен и на много български евреи гняв и дълбоко съжаление. По мое мнение нямахте никакво право да обвините българския народ, който спаси мен и още 49 000 български евреи от сигурна смърт, и това стана точно в ден, в който трябваше да празнуваме приятелството, обичта и радостта между спасените и спасителите. Накрая този ден приключи като ден на обида, скръб и тъга…

  Въпросът за депортацията на евреите от „новите земи” отдавна се намира под дискусия. За мое голямо съжаление Вие приехте мнението на „домашните си историци“ от лявото пространство, които действат по съветския метод. Вие пренебрегнахте компетентните исторически мнения на личности като проф. Михаел бар-Зоар, на общественика и мой баща Бенямин Ардити, на философа Хана Аренд, на прокурора по делото срещу Айхман – Яков бар-Ор, и още много други.

  Вие казахте в речта си: „…и които помогнаха за спасението на болшинството от българските евреи от лапите на нацистката машина за унищожение”. Първо на първо, кой беше български евреин по това време, се определяше от злодея Адолф Айхман. Той записа в протокола от Ванзее, че в България трябва да бъдат унищожени 48 000 евреи, това беше точно числото на евреите в оригинална България, Тракия и Македония бяха превзети от германската армия.

  Българската войска не участва в сраженията и това беше причината, поради която позицията на нацистите бе решаваща в тези земи. Евреите от териториите не бяха български поданици, а поданици на Югославия и Гърция – страни, окупирани от Третия райх, който гледаше на тези евреи като на военна плячка. Затова България не можеше нито да се намеси, нито да се застъпи, за да спаси евреите от „новите земи”. Ние, българските евреи, бяхме организирани в рамките на еврейската Консистория и нямахме никаква връзка с евреите от Тракия и Македония (това ни беше наложено от властите). В пределите на Царство България, признати от международния закон, нито един евреин, български поданик, не беше изпратен в лагерите на смъртта. Значи всички български евреи бяха спасени от българския народ.

  През септември 1940 г. България придоби Южна Добруджа – област, която преди войната принадлежеше на Румъния. Анексът беше направен според международните закони. България беше тогава по-самостоятелна, защото германската войска още не стануваше в нейните граници. Всички евреи в Южна Добруджа получиха българско поданство и не бяха депортирани през 1943 г.

  Действията на България относно евреите в Южна Добруджа доказаха, че когато можеше, тя спасяваше евреи.

  Вие отбелязахте във Вашата реч: „Правителството на Царство България сключи съюз с Третия райх, но народът се пребори с всичка сила да попречи на унищожението на евреите”.

   

  Ваше Превъзходителство, между нас казано, Вашето мнение е много наивно и това Ваше предположение е нереално, фантастично. Живеех тогава в България и много добре познавам действителността. Бяха времена на жестока война на живот и смърт. Режимът беше тоталитарен и владееше със силна ръка. Народът симпатизираше на евреите, но освен това не можеше да направи нищо, за да спре депортацията. Войската и явната и тайната полиция се подчиняваха на царя и всичко се вършеше по негова заповед. Вярно е, че правителството подписа съюз с Третия райх, но относно българските евреи то беше на съвсем противоположно становище от нацистите.

  Ние бяхме спасени не от тези, които искаха да ни спасят, а от тези, които можехада ни спасят. Само царят можеше да се противопостави срещу Вермахта с 500 хиляди щика. За мое голямо съжаление, историята на спасяването на българските евреи е политизирана. Мненията на института „Яд Вашем” и Музея на Холокоста във Вашингтон са политически, а не исторически – те са много далече от истината. Моето мнение е, че в тези институти изследователите по история са само от крайната левица.

  Да минем към ролята на Димитър Пешев в спасението на българските евреи. Отбелязахте в речта си: „На 9 март 1943 г. трябваше да започне депортацията на 8000 евреи от България към лагерите на смъртта”. Напоследък изследвах автобиографията на Аврам Юда Алфаса, председател на еврейската консистория по това време. Той написа в своите спомени, че депортацията е била отложена рано сутринта в двореца под натиска на Митрополит Стефан. Пешев се съгласи да действа през късните часове следобед и едва само след като един член на делегацията от Кюстендил – Асен Сюйчмезов, започна да плаче пред него.

  Пешев беше член на фракцията на мнозинството. Той водеше заседанията на Парламента, на които беше разгледан законопроектът ЗЗН. Наистина Пешев беше бламиран от поста си на подпредседател на Народното събрание, но животът не му беше в опасност. След 9.9.1944 той беше изправен като подсъдим пред така наречения „народен съд”. Той помоли двама адвокати евреи комунисти да го защитят. Те отказаха и само третият евреин – ционист – Йосиф Яшаров го изкара „евтино” – само на 15 години строг тъмничен затвор. След като Пешев получи амнистия, властите му реквизираха апартамента и му отнеха правото да работи като адвокат.

  Димитър Пешев стигна до просешка тояга. Негови лични приятели евреи, които живееха вече в Израел, му пращаха всеки месец по 40 щ. д. да си купи самун хляб и буца сирене и да не умре от глад. От „Яд Вашем” изчакаха „да хвърли топа“ и го „възнаградиха“ посмъртно с титлата „Праведник” четири месеца след неговата смърт. Изследователите по история от лявото пространство силно преувеличиха ролята на Пешев в спасяването на българските евреи.

  Всеки нормален човек разбира много добре, че народът не можеше да бъде юридическо тяло и освен да помага и във всекидневния живот на евреите, не можеше да стори нещо по-оперативно. Цар Борис Трети беше сам по себе си изпълнителната власт в България. За да се фалшифицира историята, трябваше да се измисли някоя друга личност, която да е спасила евреите – и за тази личност бе избран Димитър Пешев. Но той беше представител на законодателната власт и не можеше да помръдне нито един войник, нито един полицай или агент. Крайното ми заключение е, че Пешев протестира – но царят извърши спасяването.

  „…През месец май беше анулирана депортацията на българските евреи“. Наистина през този месец в София пристигна пратеникът на Айхман, полковникът от СС Теодор Данекер. Неговата мисия беше да доведе българските евреи до „окончателното решение”. На 20 май 1943 г. министърът на вътрешните работи Петър Габровски бе пратен от нациста в двореца да представи на царя плана за унищожаването на българските евреи. Цар Борис Трети решително отхвърли предложението на Габровски. Въпреки това, за да задоволи лудия Хитлер, царят се съгласи с плана за изселването на софийските евреи в провинцията. Аз бях едно от децата, които бяха изселени от София. Баща ми уреди да бъдем изселени в Русе – при моя дядо – и там се настанихме да живеем четири семейства в една къща.

  „… Жени и мъже от Македония, които живееха под българска власт през времето на Втората световна война…” Както вече писах, Тракия и Македония бяха превзети от германската войска. Тези области временно бяха предадени под българска гражданска администрация, след като нацистите решиха, че окончателната съдба на тези територии ще бъде решена след края на войната. Междувременно Тракия и Македония бяха под двойна юрисдикция – германска и българска. Германците поеха върху себе си външните и военните въпроси, а на българите оставиха гражданските въпроси. Официално Тракия и Македония никога не бяха анексирани към България и германците никога не се изказаха, че те са съгласни на подобно действие от страна на българите. Евреите в тези територии не бяха под българска власт, а напротив, под германска власт, защото съответно бяха поданици на Гърция и Югославия, държави, окупирани от Германия.

  Ваше Превъзходителство, Вие сте били вероятно заблуден от лъжливата пропаганда на Богдан Филов – тогавашния премиер на България, който твърдеше: „Ние се присъединихме към Тристранния пакт и затова германците ни дадоха Тракия и Македония (!?!)“.

  „… Това бяха в живота и в смъртта си сираците на Балкана.” Аз съм също син на Балкана и никога не съм чул този израз. През тази мрачна епоха обичайното беше евреи да бъдат унищожени, а не евреи да бъдат спасени! Ние наричаме спасяването на българските евреи „българското чудо”. Българският народ беше един „магьосник“, който успя само един път да изпълни „този номер“. Несправедливо е да обвиним „магьосника“ и да го наречем „престъпник“, защото не успя втория път да изиграе своя трик, въпреки че много желаеше да стори това.

  Ако всеки народ в Европа беше спасил „своите евреи”, мащабът на Холокоста можеше да бъде много по малък. Нито един не се пребори и нито един цял народ не се застъпи за загиналите 6 милиона. И тогава защо поискахте от българите, които живееха през Втората световна война, да се преборят и застъпят за евреи, които живееха в тези земи, както те сториха за „своите” евреи – граждани на България? Това беше невъзможно и неприемливо в тогавашната обстановка.

  „Невъзможно и забранено е да не се поеме отговорността за тяхната смърт” – казвате Вие. Аз, Самуил Ардити, не един път съм заявявал и писал, че Израел и България трябва да направят една двустранна декларация: „Израел ще признае факта, че българските евреи са спасени от цар Борис Трети, българският народ и България ще се извинят за това, че български младежи са участвали във вдигането на евреите от Македония и Беломорието“. Главната и генералната отговорност за Холокоста в Европа пада само, повтарям – само над Германия. Уважаеми г-н Президент , ако вие хвърлихте вината за смъртта на евреите от Македония и Тракия върху България, това значи, че Вие оневинявате „тримата „адолфовци“ – Адолф Хитлер , Адолф Айхман и Адолф Бекерле (германският пълномощен министър в София).

  През 2005 г. Върховният съд на Израел в състав от седемте най-добри съдии, начело с Михаел Хешин, се занима с проблемите на българските евреи в Израел. Решението беше при резултат 6:1, че българското правителство през Втората световна война е действало под натиск, влияние и внушение на нацисткото правителство на Германия. И това бе причината съдът да признае българските евреи като жертви на гоненията на нацизма и да реши, че българските евреи могат да получат лични компенсации, както получават други евреи от други страни като засегнати от Холокоста.

   

  Уважаеми г-н Президент на държавата Израел, къде във Вашия обвинителен акт се намира жестокото военно присъствие на Германия на Балканите?

  Скоро след Вашата реч при откриването на паметника в София, след като прочете обидния за българския народ текст на плочата, един приятел българин ми писа: „Поредният паметник, уж благодарност на днешните евреи от името но спасените някога евреи, ни кара да се прекръстваме! Боже, спаси България от такива благодарности. Те отново и отново ни поставят на подсъдимата скамейка и затягат обвинителната примка на невинните ни вратове! Във втория параграф от надписа, касаещ трагичната съдба на 11 343 евреи от Не-България (Вардарско и Беломорието), нацистите изчезват от историческата сцена и виновните оставаме ние българите – и нашата държава”.

  Точно това е явлението на изкълчената памет. Ето защо заставаме на страната на България заедно с нашите истински приятели и твърдим, че обвинението е несправедливо и даже подло! Нека назовем нещата, такива, каквито са – в една салфетка, на която пише „Благодарност“, е завита черната неблагодарност, която ни сервират под формата на паметници, наукообразни изследвания, семинари за обучения и т.под.

  Уважаеми г-н Президент, аз се засрамих от това – не знаех какво да отговоря!

   

  С почит: 

  Самуил Ардити, евреин от български произход, спасен от Холокоста

  .

• Иван Бакалов: Откъде ще изскочи заекът?

  БСП потъва, опозиция няма, натоварват с очаквания Слави Трифонов. Откъде ще изскочи заекът?

  Иван Бакалов, e-vestnik.bg

  

  Бърза разходка по заглавията от последните два дни показва, че БСП се разпада, както СДС навремето. Първо се отлюспи бившият й лидер Първанов, също както Костов навремето се отлюспи от СДС и направи нова партия. Без никакви идеологически причини или различия, а от чисто властови амбиции. И лични противоречия.

  Сега в БСП започват котерийни борби между бивши лидери и основата на борбите ще е съюзът с бившия лидер Първанов – напомня борбите вътре в СДС през последните години.

  АБВ ще изтече по-бързо в канала, още на първите избори. И единственото спасение за Първанов е ляв блок, по подобие на Реформаторския блок. Котериите в БСП му помагат, ще го прегърнат с призиви за единство на лявото. И вкупом ще потънат надолу, ще сведат партията си до това, което е Реформаторският блок в момента – около 8 процента. С такива политици вляво ще е заслужено.

  Първата действие в този театър ще бъдат президентските избори и общ кандидат на БСП и АБВ.

  Левите избиратели да му мислят какво ще правят. Опитът в съседна Гърция показва, че и там партиите вляво потънаха, а на тяхно място се появи нова лява политическа сила. Тук т. нар. леви се дърпат и се бият колко по-наляво или по към Русия, по към Европа да обърнат БСП, не се отказват от нея, карат се като за недвижим имот, който не могат да разделят. И непоносимостта, с която се ритат, обещава с тях неминуемо да се случи същото, като със СДС.

  Но се очертава, че няма никаква опозиционна политическа сила, която да противостои на управлението на Борисов. Хората чакат да изскочи отнякъде. И натоварват с очаквания Слави Трифонов.

  Той самият каза, че няма да става президент, но по-късно, когато отхвърлиха три от въпросите на инициирания от него референдум, Слави Трифонов каза, че Конституционният съд го “тика към политиката”.

  И мнозина скочиха уплашени. Слави Трифонов нямал право да се бърка в политиката. Абе, за бодигарда Борисов и свитата му от милиционери не възразиха, пък шоумен било скандално…

  Нещо подобно беше навремето с Жорж Ганчев, обявиха го за популист, фашизмът идвал с него и т. н. (А с популиста Борисов не идва, защото влезе в коалиция с реформаторите…) Сега пишат същите смешки за Слави Трифонов. Ирония на съдбата – навремето Слави участва активно в кампания срещу Жорж Ганчев.

  По подобен начин навремето скочиха и срещу царя – разбил политическото и не знам си какво. Партиите на статуквото са застрашени.

  Това че са уплашени политиците, е добре – Слави Трифонов да им разбърка картите.

  Но има стреснати фенове на насипното дясно, реформатори, десебисти, протестъри. Ще се окаже, че шоуменът има по-голямо влияние от тях, взети заедно. Ще им дръпне от избирателите. Затова ще има възмущения, ще го наричат фашист и т. н. Няма признаци да разбират, че в тях има нещо криво, а не само във всички останали.

  Общественото недоволство е голямо, а не се вижда изход засега, всеки опит за някаква нова политическа сила, опозиционна на Борисов, ще бъде посрещнат с надежда от едни и яростни нападки от други.

  .

• Три български проекта селектирани за Independent Film Week в Ню Йорк

  

  “Нанук” на Милко Лазаров, “Рибена кост” на Драго Шолев и “Възвишение” на Виктор Божинов са избрани сред стотици проекти от цял свят за участие в най-престижния международен пазар за копродукции в САЩ – “Independent Film Week”. 165 са селектираните проекти от 25 държави. Български проекти за първи път участват в американския форум, който ще се проведе от 17 – 22 септември в Ню Йорк.

  “С голяма радост и амбиция ще представя проектите пред продуценти, финансисти, фестивални, директори и артисти от Америка и цял свят. Поздравявам ги, че селекционерите се спряха на тях – познавам добре сценариите и режисьорите им и вярвам в техния потенциал. Заедно с партньорите ми от Independent Filmmaker Project (IFP) сме решени да отворим пътя за можещите български кинематографисти към първи Оскар за родното кино.” – казва Жана Караиванова.

  Седмицата на независимото кино се провежда и организира от Independent Filmmaker Project (IFP) – най-голямата организация за независимо кино в САЩ. Българското участие е плод на ексклузивното партньорство, сключено през април 2016 г. от Жана Караиванова в Ню Йорк, между София Индипендънт Филм Фестивал и Международния форум. Между останалите партньори на форума са Берлинале Сънданс и Торино филм лаб. Участието на българските проекти е спонсорирано от партньорите на фестивала “Зайтгайст Венчърс”.

  

  Създаден през 2010 г., Фестивалният форум на IFP включва над 100 американски и международни, фестивални селекционери и мениджъри, включително представители от Берлин, Кан, Full Frame, Hot Docs, Ню Йорк Филм Фестивал, New Directors, Ротердам, Сламданс, Сънданс, SXSW и Tribeca, които го посещават всяка година, за да са сигурни, че ще намерят нови продукции и първи ще открият нови таланти по време на Седмицата на независимото кино.

  Тази седмица е мястото, където режисьори, художници, и разказвачи на завладяващи кино истории пресичат своите пътища с хора, които им помагат да движат проектите си напред. Творците получават финансиране, консултации, дистрибуция и възможности за участия в международни фестивали. Представителите на световната кино индустрия откриват нови таланти и идеи. По време на Седмицата на независимото кино, международните участници и зрителите на Ню Йорк получават възможност да видят едни от най-авангардните нови кино продукции на голям екран.

  

  Форумът е място за истински находки за киноиндустрията със своите 160 творби в развитие, които се представят в рамките на Седмицата всяка година. Селектираните проекти са оригинални и провокативни, с широк спектър от бюджети, жанрове и смисли.

  Форумът се състои от две секции: No Borders (сценарии за пълнометражни филми в различни етапи на развитие, кратки и дълги сериали, както и игрални и серийни продукции в пост-продукция) и Spotlight – секция за документални филми и документални поредици в развитие.

  Не-американски проекти могат да кандидатстват за форума само чрез своите международни партньори, сред които от тази година е и София Индипендънт Филм Фестивал.

  Източник: vibes.bg

• Вече е официално: Слави Трифонов е в играта

  Очакваното решение на Конституционния съд радикализира Шоуто, което обяви намерението си да играе ключова роля в политиката наесен. Шумът е гарантиран. За „деня на независимостта“ ще трябва да почакаме – пише Иван Бедров за Дойче Веле.

  

  „Съдът и други субекти ме тикат към нещо, за което се двоумя. Когато някой си го проси, обикновено си го получава“.

  Изпълнените с намеци и лишени от конкретика думи са последният, засега, отговор на Слави Трифонов на въпроса ще участва ли пряко в политиката. Предишната вечер, в края на шоуто си, той пита „Какво следва?“, а неговите сценаристи му отговарят „Война!“. Те са и членове на инициативния комитет, който успя да събере достатъчните по закон над 570 хиляди валидни подписа и да предизвикат задължително провеждане на референдум. Няколко часа по-рано Конституционният съд е отменил в 3 от 6-те точки решението на Народното събрание за насрочване на референдума. Следва радикализация на думите – „чертата е начертана“, „да се вбесим“, „наближава денят на независимостта“…

  За втренчения в екрана зрител ситуацията наистина може да изглежда революционно. „От едната страна е българският народ, а от другата са политическата класа и назначените от нея съдии“, казва водещият. Недоверието на българите към институциите и неудовлетвореността от живота в страната са известни дадености. Бягството на политическите партии и населявания от тях парламент от отговорност откроява още по-силно присъствието на новия политически фактор. Политическите лидери избягаха от темата и не се опитаха дори да участват в разговора. Сега Слави Трифонов е сам на терена и може да говори каквото си иска. Абсолютно всичко.

  А защо не може да се пита всичко?

  „Ако българският народ, който по конституция е суверен, каже, че трябва да ходим всички със зелени гащи, ще ходим всички със зелени гащи“, каза преди време Слави Трифонов. Тази гледна точка е любима на екипа на Шоуто. Няма закони, няма конституция, няма институции – каквото каже народът. Трудно се спори с такава позиция, защото в основата си тя е очевидна и вярна. Но демокрацията още е и разделение на властите, и представителство, и върховенство на закона. Точно законът казва, че не може да се пита всичко, колкото и недемократично да звучи това за неизкушените. Баналният пример е с въпроса „Да премахнем ли данъците?“, чийто отговор е лесен за прогнозиране.

  В конкретния случай Конституционният съд остави въпросите дали българите подкрепят народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура, дали гласуването на избори и референдуми да бъде задължително и дали годишната субсидия на партиите да бъде по един лев за всеки един получен глас. Съдът обаче прецени, че въпросът за намаляване на депутатите от 240 на 120 е свързан с формата на държавно управление и като такъв може да бъде решаван само от Велико народно събрание, а референдумите са по въпроси от чергата на обикновено Народно събрание.

  Съдът напомни на депутатите, че са прескочили приетия от тях Закон за референдумите, в който пише, че не може да се провежда, в следващите две години, нов референдум по въпрос, който не е бил приет на референдум. На 25 октомври 2015 г. българите гласуваха за електронното гласуване и, по силата на закона, въпросът не бе приет заради недостатъчната активност, въпреки огромното мнозинство в подкрепа на електронното гласуване. Освен правен, тук има и политически нонсенс – парламентът вече има решение от 2018 г. да започне експерименталното електронно гласуване.

  Безспорно най-екзотичният въпрос бе за пряко избиране на областни полицейски началници. Съдът прецени, че такъв избор ще промени конституционния модел на изпълнителната власт, и попита дали ще може главният секретар на МВР да уволни пряко избран полицейски началник, след като по закон той ръководи тази централизирана силова система.

  Следва концерт на Орлов мост

  Всичко това екипът на „Шоуто на Слави“ не приема. Оттам настояват, че, независимо от законите и правилата, народът трябва да бъде питан за всичко. И няма кой да им опонира. В следващите месеци те ще засилят радикалното си говорене. Референдумът по останалите три въпроса ще бъде проведен заедно с първия тур на изборите за президент. „Задължително е масово да гласуваме – другите три въпроса, които останаха, ще променят политическата система“, каза Тошко Йорданов от сценаристите на Шоуто. „До новия „ден на независимостта“, който съвпада с деня на референдума, остават само три месеца,“ каза Иван Кулеков, също част от екипа.

  Самият Слави Трифонов обяви, че седмица преди датата на референдума ще организира концерт на Орлов мост и че иска да повтори легендарния митинг от 7 юни 1990 г. на същото място. „Нямам намерение да пея там“, вмъкна Слави Трифонов и така само допълни картината на очакващата ни масирана политическа кампания.

  А въпросът дали Слави Трифонов влиза в политиката ще продължи да бъде задаван. От днес нататък обаче той е безсмислен, защото шоуменът вече отговори. Независимо дали той се кандидатира или не се кандидатира за президент, независимо дали обяви създаването на нова политическа партия или не обяви, Слави Трифонов ще играе главната роля в есенния политически сезон на България.

  Добрата новина е, че се намери кой да развали подозрителното спокойствие на т.нар. системни играчи, които планираха да инсталират следващия президент без кампания. Лошата новина е, че радикалното говорене на Слави Трифонов е силно насочено срещу опаковката на статуквото, но не казва нищо за съдържанието му. Засега шумът е гарантиран. За „деня на независимостта“ ще трябва да почакаме.

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  Бел.ред.: Запис на предаването „Шоуто на Слави“ от вчера, 28 юли, в което се коментира решението на Конституционния съд относно референдума, иницииран от Слави Трифонов и неговия екип, може да се види тук.

  .

• Българските президентски избори ще са на 6 ноември

  Президентските избори ще бъдат на 6 ноември, реши Народното събрание в петък.

  

  Предложението за тази дата беше на ГЕРБ и получи подкрепата на „Български демократичен център – Народен съюз“, „Атака“, АБВ, Реформаторския блок и Патриотичния съюз. За него гласуваха 133 народни представители.

  От БСП настояваха изборите да бъдат на 23 октомври с аргумента, че ноември е месец за приемане на държавния бюджет.

  ДПС внесе предложение вотът да е на 30 октомври.

  Народното събрание обаче отхвърли тези две предложения.

  По закон изборите за президент трябва да се проведат не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди края на мандата на действащия държавен глава, който изтича на 22 януари 2017 г.

  Росен Плевнелиев вече обяви официално, че няма да се кандидатира за нов мандат.

  В същото време основните политически сили – ГЕРБ, БСП, ДПС и Реформаторския блок – все още не са обявили кандидат президентските си двойки.

  Източник: Mediapool

  .

• Само 22% от българите живеят с над 556 лв. на месец

  Трябва да се въведе минимална работна заплата за висшисти от поне 690 лв., настоява КНСБ

  

  Само 22% от българите живеят нормално във финансов план. Останалите 78% от населението преживяват с по-малко от необходимата издръжка на живота, която според КНСБ е 556,55 лв. на месец на човек към края на юни.

  Това става ясно от традиционния тримесечен анализ на синдиката за издръжката на живота, обявен от президента на конфедерацията Пламен Димитров.

  Основният проблем за неравновесието според профсъюза са ниските заплати. За да живее нормално едно четиричленно семейство например, е нужно двамата работещи родители да получават минимум по 1100 лв. заплата.

  Затова КНСБ ще настоява от 1 януари 2017 г. да се въведе минимална работна заплата за висшисти, която да е 690 лв. при 460 лв. минимум за всички останали.

  „Няма минимален осигурителен доход по-малък от 700 лв. И сега бизнесът плаща масово на хората с висше образование поне толкова. Не би трябвало да има против въвеждането на този принцип“, посочи Димитров.

  По думите му доходите в България са много ниски, заради което крайното потребление остава свито. Безработицата намалява, но тази тенденция се обяснява във висока степен с големия брой заминаващи за чужбина висококвалифицирани кадри, сочи анализът на КНСБ.

  Средставата, които са необходими на едно четиричленно семейство на месец според синдиката, са в размер на 2226 лв.

  За първото тримесечие на 2016 г. обаче 31,3% от българите или близо 2 258 000 българи са преживявали с издръжка до 295 лв., тоест под прага на бедност. В сравнение с предходната година се наблюдава известно намаление, защото тогава делът на тези хора беше 34,1%.

  Според Пламен Димитров има известна позитивна тенденция по отношение на броя на хората, които живеят с доходи под линията на бедност, но тя според него нито е отчетлива, нито е устойчива.

  46,4% от домакинствата у нас или 3 347 000 души са с общ доход на едно лице от 295 до 557 лв. Тази група запазва относителна стабилност, след като през същия период на 2015 г. делът й е бил почти същият.

  Едва 22,3% от домакинствата в България или около 1 600 000 души са имали доход на човек, надвишаващ издръжката от 557 лв.

  Според Пламен Димитров общият извод, който следва от данните, е, че бедните в България стават по-бедни, а богатите – по-богати.

  По данни на КНСБ в риск от бедност у нас са 59.2% от хората. Част от тях са успели да излязат с доходи над линията на бедност поради увеличението на минималната работна заплата. Тези хора живеят с общ доход на едно лице от 420 лв. или това са около 4,2 млн. българи.

  Според КНСБ хората в тази категория са са по-близо до издръжката на бедните семейства и рискът да попаднат отново в групата на бедните е твърде голям.

  Източник: Мediapool.bg

• Die Welt: Полските медии пишат срещу „германския елит, докарал ислямистките орди“

  Медиите в Полша са известни със своя твърд изказ, но след последните събития в съседната им Германия бяха категорични. Дали Вюрцбург, Ройтлинген или Ансбах – всичко изглежда кристално ясно – събитията са пряк резултат от бежанската политика на германския канцлер Ангела Меркел, пише националният ежедневник Die Welt.

  

  Германските елити сами са оставили „убийствените, ислямистки орди“ в страната им, а сега медиите и службите за сигурност „ще измислят различни глупости, за да прикрият катастрофата на политиката на Ангела Меркел“. Трудно човек би могъл да коментира този „самоубийствен импулс“, който явно имат в Берлин, коментира новинарският портал wpolityce.pl.

  Най-остър е тонът на държавната радио и телевизия TVP: „Въпросът сега е да се прикрият доказателствата, които потвърждават, че политиката на отворени врати на Ангела Меркел е опасна за Европа“.

  Друг коментар гласи, че събитията в Мюнхен са били терористичен атентат, прикрит от властите. Полски експерт уверява, че аргументите на полицията, съгласно които убийството на деветима души е било действие, извършено в резултат на амок, са абсурдни. Медиите пък са замаскирали хаоса и паниката, която са обхванали баварската столица миналия петък.

  Един поглед върху начина, по който случващото се в Германия се отразява в медиите на Полша, може да бъде достатъчен, за да бъде уловена тяхната цел. Правителството във Варшава е критикувано остро зад граница заради отказа да се включи в солидарното разпределение на бежанците в Европа. Последните събития в западната им съседка изглежда ще даде още един убедителен аргумент, че позицията на полските политици е правилна, отбелязват от редакцията на германския вестник.

  Източник: в. „Сега“

• СЕТА и ТПТИ влязоха в парламента. От ГЕРБ ни дума, ни вопъл, ни стон

  Депутати от пет парламентарни групи притеснени от негативни последствия за България и ЕС от трансатлантическите търговски споразумения

  .

  Материл на „Солидарна България“

  

  Депутатите от ГЕРБ игнорираха дискусия за Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ и Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (СЕТА) в парламентарната икономическа комисия. Тя бе включена в дневния ред на 20 юли от нейния председател Петър Кънев по инициатива на сдружение „Солидарна България“.

  Един от поводите е писмо от аналогична комисия в унгарския парламент, в която се бие тревога за надвисналата опасност върху човешките права, безопасността на храните и околната среда в общоевропейски мащаб. Това бе първи опит да започнат дебати и в Народното събрание, след като такава дискусия отдавна върви в цяла Европа. Досега в българския парламент са поставяни само няколко въпроса чрез парламентарния контрол.

  Очакванията са търговските споразумения от нов тип не само да променят напълно бизнес средата в Европа в услуга на транснационалните корпорации, но и да се отразят в почти всички сфери на социално-икономическия и обществения живот. Въпреки това депутати от управляващото мнозинство – ГЕРБ и Реформаторския блок, поединично напускаха залата, докато представители на граждански организации излагаха своите аргументи и притеснения за ефектите от т.нар. „зомби споразумения“. Членовете на комисията от ДПС пък въобще не се явиха на заседанието. Впечатлението, което подобни народни представители оставиха е, че

  нито имат какво да кажат, нито желаят да чуят

  аргументите на останалите. В дискусията се включиха или я проследиха голяма група представители на БСП и депутати от АБВ, Патриотичния фронт, БДЦ и „Атака“.

  

  Координаторът на българския клон на общоевропейската гражданска инициатива срещу ТПТИ и СЕTA Георги Христов запозна депутатите с непосредствените рискове, които носи затвореното вече за преговори споразумение с Канада. Докато правителството все още не е изготвило анализ за ефектите върху икономиката ни от СЕТА, само след два месеца икономическите министри от ЕС ще трябва да се изкажат по спогодбата. През октомври тя ще бъде внесена за одобрение пред държавните и правителствените ръководители в Европейски съвет, а веднага след това и в Европейския парламент. Според плановете на Европейската комисия, до края на годината СЕТА трябва да влезе в сила. Споразумението няма да бъде спряно, дори ако бъде отхвърлено от национални парламенти в последващите ратификации, тъй като влиза в режим на „временно“ действие. Той може да бъде прекратен, само ако Европейския съвет се събере отново по въпроса и отмени предишното си одобрение. Даже и в такъв случай обаче най-опасният механизъм – за съденето на държави от корпорации заради пропуснати ползи, ще има последващо действие още три години.

  България е готова да подпише празен лист,

  докато Германия се възползва от предварителните възможности и изключи поне обществените си услуги от пълна либерализация и приватизация, посочи Марияна Христова от Гражданската инициатива „За забрана на проучването и добива на шистов газ в България по метода на хидравлично разбиване“. В отговор на депутатски въпрос какво предлагат гражданските организации, Чавдар Найденов от „Солидарна България“ предложи Народното събрание да задължи правителството да се обяви против бързата процедура за приемане на СЕТА, предлагана от ЕК. Ако споразумението бъде отложено, България да потърси начини да извади обществените услуги от неговия обхват.

  Според Иван Сотиров от КНСБ търговската спогодба с Канада ще доведе до негативни последици, особено за по-слабо развитите страни в Евросъюза като България. Той припомни позицията на Европейската конфедерация на профсъюзите подобни договори да не се подписват, ако не включват гаранции за трудовите права, за защита на националните икономики и обществените услуги и ако съдържат механизми за наднационални корпоративни трибунали.

  Изказалите се депутати бяха единодушни, че

  СЕТА и ТПТИ са двете страни на една и съща монета.

  И че по-слабо известният договор СЕТА може да се окаже „байпасът“, през който ще влезе есенцията на зациклилото Трансатлантическо споразумение. „Големи американски компании усилено създават клонове в Канада, за да влязат на европейския пазар през клаузите на СЕТА“, предупреди проф. Румен Гечев от БСП. Става въпрос за отнемане на пазари, смята Димитър Байрактаров (ПФ). Евродепутатът Георги Пирински припомни резолюция на ЕП отпреди година с конкретни изисквания към Еврокомисията за воденето на преговори по ТПТИ и изброи девет от тях, които са пренебрегнати в СЕТА.

  Не приемаме бързата процедура за прилагане на действието на споразумението, заяви председателят на БСП Корнелия Нинова. През септември депутатите от групата ще внесат в Народното събрание предложение Министерски съвет да направи анализ за последиците от подписването на това споразумение върху българската икономика и обществен живот. Ръководството на парламентарната комисия по икономическа политика пък ще настоява председателят на НС Цецка Цачева да възложи такъв анализ на Икономическия и социален съвет.

   

  УНГАРСКИЯТ ОПИТ

  Писмо на председателя на Комисията по устойчиво развитие в Националното събрание на Унгария до аналогичните парламентарни комисии в държавите от ЕС

  Уважаеми адресант,

  Целият Европейски съюз, в това число и Унгария, в значителна степен е засегнат от преговорите за свободна търговия между ЕС и Съединените американски щати, респективно Канада, от въздействието на евентуалните договорености. Във връзка със споразумението по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (СЕТА) може да се наблюдава оживена дискусия, както на всички европейски равнища, така и в нашата родина. Измежду най-обсъжданите въпроси са процедурите за уреждане на спорове между инвеститорите и държавите, респективно институционалната схема на сътрудничеството по регулиране. Чрез разбивката на мерките на регулиране в ЕС, формирана въз основа на принципите на устойчивост, може да се накърни безопасността по отношение на храните, защитата на екосистемите може да понесе щети. Формирането на лелеяните икономически предимства от една страна са специфични за отраслите, а от друга – са несигурни или неблагоприятни, което наред с всичко останало може да доведе до това европейското земеделие и селските райони да станат най-големите губещи.Ръководеният от Председателя на Националното събрание на Унгария Национален съвет за устойчиво развитие, обединяващ в себе си всички водещи по своето значение сектори (академични, граждански, стопански и правителствени) и отрасли (икономика, социална област, защита на околна среда и природа, обучение и политики за младежта, селско стопанство) също проведе обсъждане относно очакваните въздействия от ТПТИ. Като извод в определен брой области възникна колебание във връзка с по-нататъшните преговори и бъдещо национално ратифициране.

  По инициатива на д-р Андраш Шифер, съпредседател на партията „Политиката може да е друга“ и ръководител на парламентарната й фракция, през юни 2016 г. Националното събрание на Унгария взе решение относно изискванията, свързани със споразуменията за търговия и инвестиции на Европейския съюз, сключени с трети страни. Прилагам към писмото текста на решението за сведение.

  Въз основа на претегляне на тези възгледи, в качеството ми на председател на Комисията по устойчиво развитие към унгарското Национално събрание, с уважение желая да помоля специализираните комисии, занимаващи се със социално-икономическите процеси и с подобни области в държавите-членки, още през тази година да проучат всички въздействия на споразумението, да анализират очакваните последици, касаещи обществото, околната среда и икономиката като цяло.

  Настойчиво моля да не подкрепяме създаването на такова споразумение за свободна търговия, което да заплашва настоящото равнище на опазване на природата, безопасността на храните, както и гаранциите за човешки права, респективно правото на труд, и което също така съдържа антидемократична процедура на уреждане на спорове.

  Представям това становище и желая да намеря партньори за сътрудничество по него така, че посредством дейността за подготовка и вземане на решение на институциите на ЕС с участие на правителствата на държавите-членки, споразумението СЕТА, както и подобните му ТПТИ или ТISA (Споразумение за търговия с услуги) да бъдат окачествени и разглеждани като смесени международни договорености. В съответствие с това е необходима процедура по ратификация, отговаряща на собствени конституционни правила на всяка една държава-членка.

  Считам за полезно, ако по пътя на дискусии и обществени консултации на национално равнище, успеем да поставим начало на решаването на един такъв общоевропейски проблем, който днес все още може да бъде предотвратен с помощта на обмен на информация, осъществен на ниво Европейски съюз.

  С почит: Бенедек Р. Шалаи

  1.07.2016 г.

  .

  Приложение: РЕШЕНИЕ на Националното събрание на Унгария № 11/2016 (VI.17.) от 13 юни 2016 г.

  1. Националното събрание призовава правителството твърдо и последователно да отстоява мнението, че при вземането на решения и при подготовката на дейностите по вземане на решения с национално правителствено участие през институциите на Европейския съюз, Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (СЕТА) между ЕС и Канада, Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и Съединените американски щати и Споразумението за търговия с услуги (ТISA), което ще бъде сключено в рамките на Световната търговска организация (СТО), да се класифицират като международни споразумения от смесен тип. За сключването им се изисква във всяка държава-членка да има ратификационен процес, който да съответства на съответните национални конституционни правила, и споразуменията да не могат да влизат в сила временно, докато държавите-членки на ЕС не ги ратифицират.
  2. Националното събрание призовава правителството да не подкрепя сключването на споразумение за свободна търговия, което заплашва настоящото ниво на екологична и здравна защита, безопасността на храните, човешките права, гаранциите на трудовото законодателство, и което съдържа антидемократични процедури за уреждане на спорове.

  .

• Нов атентат в Европа, този път в Мюнхен

  Загинали и ранени при стрелба в мол близо до Олимпийския стадион в Мюнхен

  

  За стрелба в мола Olympia-Einkaufszentrum в Мюнхен, Германия, съобщиха световни агенции. Тя е започнала около 18 часа местно време днес. Най-малко един човек е убит, а други 10 са ранени, обявиха от германската полиция. От изявлението на баварския вътрешен министър обаче става ясно, че жертвите са най-малко три. Полицията е получила сигнал в 16:52 местно време.

  По непотвърдена информация, стрелбата е станала в дрогерия в търговския център. Германската медия BR24, позовавайки се на очевидец, информира, че нападател е стрелял по хора в кафене в мола и на спирка. Друг свидетел заяви, че мъж е влязъл в мола и е открил безразборна стрелба, много хора са ранени. След това нападателят е избягал към метростанция.

  Полицията вярва, че атаката е извършена от повече от един нападател. Все още няма задържани по случая. Очевидци са съобщили за поне трима въоръжени мъже. Молът е евакуиран.

  В ход е голяма полицейска операция. Районът около мола, намиращ се в квартала Moosach, е отцепен. В операцията в мола са се включили тежковъоръжени специални части, съобщава „Билд“. Източници от полицията, цитирани от „Билд”, са заявили, че това може да бъде нещо голямо.

  Говорителят на полицията Клаудия Квенцел заяви пред Си Ен Ен, че е приключила стрелбата в търговския център. Транспортът е затруднен.

  Видео от Мюнхен и стрелбата.
  

  Източник: News.bg

   

  Обама обеща помощ на Германия във връзка със ситуацията в Мюнхен

  Американският президент Барак Обама изрази своята съпричастност и заяви готовността си да окаже помощ при тежкия инцидент, който разтърси германския град Мюнхен тази вечер. Френският държавен глава от своя страна отправи лично послание за подкрепа на германския канцлер Ангела Меркел. В Мюнхен при стрелба от неизвестни лица загинаха няколко души, като според непотвърдени данни става дума за осем жертви. В града има сериозна терористична ситуация, заявиха от полицията. Издирват се трима заподозрени. Движението на градския транспорт е спряно. Гарата е затворена. Над града летят полицейски хеликоптери със снайперисти.
  Според друга информация единият от нападателите най-вероятно вече е мъртъв. Тялото, намерено във вътрешността на търговския център, най-вероятно е на един от нападателите. Така броят на жертвите нарастват на 9. Не е ясна все още картината. Президентът Йоахим Гаук заяви, че е дълбоко потресен и заяви, че в този момент е с близките на жертвите и на пострадали. За утре са насрочени поредица от кризисни съвещания в Мюнхен и Берлин.
  В последствие по време на официална пресконференция полицията на Мюнхен разкри, че нападателят в търговския център в града е бил 18-годишен германец от ирански произход, живущ в града през последните две години.
  Бе съобщено, че нападателят е използвал пушка. Тя не е била дългоцевна, въпреки по-ранните съобщения за това.Новата информация опровергава по-ранните съобщения, че в нападението са участвали трима извършители.
  На сапьорите от мюнхенската полиция им е било наредено да разследват раницата, открита до тялото на мъжа, за когото се смята, че стои зад кървавото нападение в Мюнхен. Антитерористичните отряди на полицията първоначално използваха дистанционно направляван робот, за да изследва червената раница, открита край едно от деветте тела, открити на местопрестъплението. Запис от охранителните камери на търговския център показват, че стрелецът е носил същата червена раница.
  Андре заяви, че в момента се извършва опознаването на жертвите, а по-късно роднините им ще бъдат известени за това. „Сред загиналите има младежи, а сред ранените деца. Сред оцелелите има трима намиращи се в опасност за живота. 13 души са били ранени леко“, добави той. /24 часа/

   
  Равносметката след атаката
   
  Общо 4310 спешни повиквания са получени в петък вечерта в полицията в града. Властите изясняват дали има опит за умишлена дезинформация.
  Равносметката след атаката сочи, че жертвите са девет, шест от тях – деца, ранените са 27, като 16 остават в болница.

  Сред пострадалите има и една българка. Тя счупила ръката си, след като била пометена от тълпата, бягаща от куршумите в търговския център „Олимпия”.

  „Нищо не съм видяла, тичах и паднах. Две жени ми помогнаха да се изправя. До болницата дойдохме със сестра ми пеша” заяви жената за Нова телевизия.

  Риск за живота й няма, но в понеделник ще я оперират. Решила е да се върне в България, въпреки че у нас няма да намери работа. Смята обаче, че в родината животът й ще бъде по-спокоен.
  Друга българка твърди, че Мюнхен по принцип е много спокоен град. Затова и никой не очаквал, че ще се случи такава трагедия. Според Ева обаче е имало стрелба и на друго място.

  Вече е установено, че нападателят е действал сам и се е самоубил след атаката. Неговото име, според вестник „Билд”, е Али Давид Сонболи. Изданието дори разпространи снимка на 18-годишния германец от ирански произход. Той имал психически проблеми, лекувал е депресия.

  Според немския вътрешен министър Томас де Мезиер семейството на Али е шиитско, но той вероятно е приел християнството преди нападението.

  Министърът потвърди информацията, че убиецът е писал през фалшив Facebook профил, за да покани хора в заведението за бързо хранене, където открил огън, щом поканените от него пристигнали./Блиц/

  .

• Фетхуллах Гюлен: Мюсюлманите трябва да станат част от борбата срещу тероризма

  Статия на Фетхуллах Гюлен, турски проповедник и ислямовед, смятан за противник на Ердоган и дори обявен от него за терорист, публикувана във френския в. „Монд“  на 18 декември м.г., под заглавие „Мюсюлмани, подложете на критичен анализ нашето разбиране за вярата“. Гюлен коментира тероризма и нуждата от критичен анализ сред мюсюлманите по света за начина, по който разбират вярата си. На български текстът е преведен и публикуван от в. „24 часа“ на 21 декември.

  На фона на последния кървав атентат в Ница, както и на опита за преврат в Турция, след който последваха тотални чисти, арести и уволнения на всички, заподозрени от Ердоган, че могат да имат връзка с обявения от него за терорист Гюлен, тази статия на турския проповедник в изгнание не само, че не е загубила актуалност, ами е актуална повече от всякога.
  

  

  Чувствителността към опазването на човешкия живот е мерилото на истинската вяра

  Трудно ми е да намеря думи, с които да изразя скръбта си пред ужасите, причинени от ИДИЛ и подобните на нея терористични организации. Фактът, че тези организации обличат извратените си идеологии в религиозни одежди, когато извършват терористични актове, силно ме наранява заедно с един милиард и половина мюсюлмани. От една страна, в качеството ни на мюсюлмани наш дълг е да работим рамо до рамо с всички хора, за да се избави човечеството от злото на тероризма, а от друга, да работим за изчистването на този дзифт, хвърлен по образа на святата ни религия.

  Възможно е на теория някой да претендира за определена самоличност чрез някакви символи и лозунги. Но в действителност искреността на такава претенция може да се измери само с наличието на преданост към обявената самоличност. Мерилото на истинската вяра не са лозунгите, нито външният вид, а чувствителността към принципите за опазването на човешкия живот и почитанието към човека, на които се базират всички световни религии.

  Ние, мюсюлманите, трябва безпрекословно да отхвърлим тоталитарната идеология, която терористите се опитват да разпространяват, а в замяна на това е необходимо да насърчаваме онова

  разбиране, което прегръща различията и третира многообразието като богатство

  Нашата човешка идентичност стои над етническата, националната и религиозната ни самоличност и такива варварски актове преди всичко нанасят удар по колективната идентичност на човешкия род. Френските граждани, които загубиха живота си при атентатите в Париж, ливанските мюсюлмани шиити, които загубиха живота си ден по-рано в Бейрут, мюсюлманите сунити, които умряха пак от ръцете на същите терористи в Ирак, преди всичко бяха хора. Невъзможно е човешката цивилизация да напредва, ако не се споделя болката на всеки отделен човек, поставяйки се на негово място, независимо от неговата религиозна и етническа принадлежност и не се прояви воля за спирането на това страдание.

  Мюсюлманите трябва да престанат с конспиративните теории и да се подложат на равносметка

  Ние, мюсюлманите, трябва да престанем да се оправдаваме с конспиративните теории, които ни пречат да се изправим срещу собствените си проблеми и е нужно да се подложим на равносметка.

  Дали обществата ни не станаха удобна среда, в която организациите с тоталитарна идеология си набират последователи заради причини като скрити амбиции за деспотизъм, загнездили се вътре в нас, физическо насилие, пренебрегването на младите и липсата на балансиран образователен модел? Дали не подготвихме почва за това хората, които са останали в безтегловност, да изпаднат в отчаяние, вследствие на което да се устремят към различни търсения, защото не сме успели да утвърдим човешките права и свободи, върховенството на закона и разбирането, че всеки трябва да бъде приеман такъв, какъвто е?

  Не е достатъчно само да анатемосваме терора

  Последният трагичен случай в Париж още веднъж ни припомни, че такива варварски посегателства уж в името на религията трабва безпрекословно да се отхвърлят и анатемосват, било от ислямските учени, било от мюсюлманите. Но в състоянието, до което сме стигнали, само анатемосване и отхвърляне не е достатъчно. В мюсюлманските общества трябва рационално да се противодейства срещу дейността на терористите по набирането на млади последователи, като се сформира общ съюз с участието на държавните институции, религиозните водачи и неправителствените организации.

  Трябва да създадем такава база, която позволява ранно констатиране на неориентираните младежи в обществото ни, за да им се попречи да не се втурват в опасни приключения; чрез която да се консултират семействата и да се подпомагат останалите звена. Като поемат позитивен ангажимент към държавите, в които живеят, мюсюлманите трябва да участват в платформите за изработване на планове за борба с тероризма и да изразяват становището си. Трябва да научим нашата младеж да изразява мнението си по демократичен път. Преподаването на демократичните ценности в ранна възраст в училище е важно от гледна точка на изграждането на здрава психика у младите поколения.

  В исторически план такива трагедии винаги са били последвани от крайни реакции. Антимюсюлманската и антирелигиозната реторика, отношението на държавите спрямо техните поданици мюсюлмани, прилагайки строги мерки за сигурност, може да донесе повече вреда, отколкото полза. Желанието на мюсюлманите в Европа е да живеят в мир и спокойствие. Въпреки негативните условия мюсюлманите трябва да бъдат в по-тясно сътрудничество с държавите, от които произлизат, за да дадат своя принос при изработването на всеобхватни политики, чрез които братята им по вяра да се интегрират по-добре в обществото.

  По този повод като мюсюлмани ние трябва да подложим на преоценка разбирането ни за исляма и практиките ни, свързани с него съгласно условията на епохата, в която живеем, и в светлината на тълкуванията, породени от времето, за да направим собствената си самокритика. Това не означава откъсване от ислямската традиция, напротив, това би ни помогнало да осмислим точките на нашата деформираност и като се освободим от тях, отново да защитаваме духа и същността на Корана и пророческата традиция, следвани от праведните приемници на пророка на исляма.

  Трябва да маргинализираме радикалните религиозни групи

  Трябва да маргинализираме тълкуванията, които откъсват религиозните ни източници от духа и корените им и ги превръщат в инструмент за други цели. Ислямските улеми, мюсюлманските интелектуалци и просветените мюсюлмани трябва да поощряват комплексния подход към религиозните източници. Ние трябва да умеем да преосмисляме предписанията, които са били утвърдени в миналите епохи, когато е имало сблъсък между религията и политиката, както и периоди на трайни конфликти. Изповядването на основополагащи вярвания не е догматизъм. Възраждането на свободата на мисълта, която в определен исторически период е тласнала мюсюлманите към техния ренесанс в съзвучие с духа на религията, е възможно и належащо условие. Само в такава атмосфера може да се води истинска битка с радикализма и тероризма, които си служат с насилие.

  Налице е сблъсък между човешката цивилизация и варварството, а не между цивилизациите. За съжаление, след последните събития с тъга наблюдавам как някои кръгове отново пуснаха в обръщение тезата за сблъсъка на цивилизациите. Не знам дали онези, които първи изложиха тази теза, го направиха на базата на някакви прогнози или я изтъкнаха като решение. Но едно е сигурно, че използването на такава реторика в настоящия момент е в полза само на терористичните организации. Искам ясно да заявя, че ситуацията, пред която сме изправени в момента, не е сблъсък на цивилизациите, а сблъсък между човешката цивилизация и варварството.

  Мюсюлманите трябва да станат част от борбата срещу тероризма

  Като мюсюлмански граждани наш дълг е да станем част от решението на проблема, дори да се сблъскаме с трудности. Ако искаме да защитим правата и свободите на мюсюлманите и да допринесем за това хората да живеят заедно в мир и спокойствие, без оглед на религиозната им принадлежнаст, ние трябва да се заемем с решаването на проблемите на тероризма във всичките му измерения – политически, икономически, социални и религиозни. Можем да се борим срещу тероризма и тоталитарните идеологии, в които той се корени, като даваме личен пример, бидейки добродетелни хора в живота, отхвърляйки и маргинализирайки радикалните тълкувания на религиозните източници, бдително предпазвайки младите поколения от тяхното влияние и преподавайки демократичните ценности още в ранна възраст.

  .

• „Уикилийкс“ публикува 300 хиляди имейла на партията на Ердоган

  Турция блокира достъпа до сайта

  

  “Уикилийкс“ публикува на сайта си близо 300 000 писма, изтекли от домейна на управляващата партия в Турция. Реакцията на властите бе светкавична – регулаторът на турските интернет оператори съобщи, че е блокирал достъпа от страната до сайта.

  Изтеклата кореспонденция на Партията на справедливостта и развитието е предимно по международни въпроси и почти не засяга вътрешните проблеми на Турция.

  Организацията коментира, че това е било очаквано решение на Анкара да блокира достъпа до сайта и указа на турците как да заобиколят цензурата. В “Туитър“ бе посочено, че кореспонденцията може да се прочете през TorBrowser и uTorrent.

  Общо 664 от имейлите, написани на турски език, са за България, съобщава сайтът “Дневник“. Страната ни е спомената в съобщения с най-различен характер – от бюджетни статистически данни на ЕС, през исторически годишнини от Балканските войни до потенциални бъдещи коридори за газ от Иран и Ирак към Европа.

  След публикуването на кореспонденцията от “Уикилийкс“ съобщават, че сървърите им са подложени на „постоянна атака“. “Не сме сигурни откъде точно идва тя, но съвпадението с пускането на писмата предполага, че това може да е фракция във властите в Турция или нейни съюзници“, казва от организацията.

  Търсачка за всичките документи можете да откриете ТУК.

  Публично са достъпни 294 548 писма от 762 електронни пощенски кутии на основния домейн akparti.org.tr. Най-старото е от 2010 г., а най.новото – от 6 юли 2016 г.

  “Уикилийкс“ съобщава, че това е само първата партида от материали, получени седмица преди драматичните събития от края на миналата седмица.

  „Проверихме автентичността на материалите и източника, който по никакъв начин не е свързан с опита да преврат или с партия съперник или друга държава“, съобщават от “Уикилийкс“.

  Организацията е взела решение да ускори публикуването на имейли заради преврата в Турция и започналата чистка след него.

  Източник: Mediapool

  .

• Нови български почетни консулства в Полша и Испания

  

  Правителството реши да открие почетни консулства на България в Полша – със седалище в град Бялисток и в Испания – със седалище Севиля.

  Почетен консул в Полша ще бъде Витолд Карчевски. Консулският окръг обхваща Подлаские, Любелские и Варминско-Мазурские воеводства, съобщи правителствената пресслужба.

  Д-р Росио Васкес Руис пък ще отговаря за консулски окръг, включващ територията на автономна област Андалусия.

  Андалусия е най-населената автономна област в Испания, втора по големина и трета по икономическа тежест сред автономните области, с водещо значение на земеделието и сектора на услугите. Предвид големия брой български граждани, живеещи в Андалусия, и географската отдалеченост на двете консулски служби в Мадрид и Валенсия, консулството ще допринесе за оказване на съдействие и защита на нашите сънародници, посочват от Министерския съвет.

  Министерският съвет прие и две решения, с които освобождава почетни консули на държавата ни в Италия – Джорджо Де Фавери (консулски окръг, обхващащ територията на регион Венето) и в Швейцария – Габриел Бенезра.

  Източник: Mediapool

  .

• Мэрилин вос Савант – cамая умная женщина в мире

  Самый высокий iq в мире был зафиксирован в 1956 году. Значение 228 единиц показала в возрасте 10 лет американка Мэрилин вос Савант…

  

  Значение 228 единиц показала в возрасте 10 лет американка Мэрилин вос Савант. Достигнув зрелости, Мэрилин прошла тест, аналогичный тому, который она проходила в детстве, и показала результат 224 единицы.

  Мэрилин по отцовской линии является потомком известного физика и австрийского философа Эрнста Маха. Высшее образование она не закончила.

  Став студенткой Университета Вашингтона в городе Сент-Луис, она вскоре прекратила обучение, чтобы помочь семье (по словам ее отца, «университет — место, где можно изучать профессию, но нельзя развить интеллект»).Муж Мэрилин, Роберт Джарвик, ученый, создавший искусственное сердце. Его IQ — 180 ед. У Мэрилин есть взрослый сын. Его IQ — 164 ед.

  Сейчас семья проживает в Нью-Йорке. Мэрилин занимает должность финансового директора компании Jarvik Heart, занимающейся исследованиями в области заболеваний сердца.Мэрилин отмечает, что интеллект на 40–60% передается по наследству. Кроме того, его можно увеличить благодаря правильному питанию в среднем на 20%.Когда Мэрилин спросили, что такое ум, она ответила:«Сущность ума — в способности искать истину, не поддаваясь религиозным, семейным, социальным, иным предрассудкам. Для этого нужна смелость и эмоциональная стабильность.

  Меня считают гением, интеллектуалом, потому что я оцениваю события холодным, объективным, ледяным взглядом. Живопись, скульптура и прочие визуальные искусства — это не творчество, а только выражение эмоций, они ничего общего не имеют с интеллектом.

  Дисциплины, которые объективно связаны с интеллектом, — это математика и ядерная физика».Точное определение высокого iq невозможно, потому что очень мало таких значений, как у вос Савант. При использовании различных методик получаются различные результаты.

  По тесту Стэнфорда-Бине результат Мэрилин составил 228 единиц, в тоже время по, так называемому, Мега-тесту всего 186 единиц. Дело в том, что у этих тестов различаются шкалы. Первый показывает абсолютное значение iq, а второй отклонение от среднего.

  Источник: Interesno.cc

  .

• Работи ли проект “Е-КОНСУЛСКИ УСЛУГИ“!?

  ХРОНОЛОГИЯ НА (НЕ)ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА Е-КОНСУЛСКИ УСЛУГИ ПО ДАТИ И СЪБИТИЯ
  

  .

  Петър Анастасов, Вulgariapress.com

  

  На 4-ти април 2014 г. на сайта на МВнР е поместено прессъобщение на МВнР за започване на изграждане на проект за е-консулски услуги. Проектът „е-консулски услуги” се осъществява въз основа на сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ № 13-31-35/23.04.2014 г. с финансовата подкрепа на ОПАК, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

  От страницата на сайта на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България можем да се информираме по-пълно за финансирането на проекта. От там виждаме начална дата на договаряне 14-ти март 2014 г. В проекта е заложено разработване и внедряване в експлоатация на пакет електронни административни услуги “Приемане и обработване на заявления за български лични документи” (в т. ч. за лична карта и паспорт), както и разработване и внедряване в експлоатация на пакет електронни административни услуги “Проверка на удостоверени от консулските служби документи на български и чужди граждани”, във връзка с предоставянето на административни услуги по чл. 84 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Одобрен е бюджет за проекта – безвъзмездна финансова помощ в размер: 751 625 лева (в т.ч. Финансиране от ЕС: 638 881 лева). Няма да се спираме на техническата част на проекта. Важни са целите и как са реализирани. Предвидено е и разработване и отпечатване на учебни материали.

  Предвидена е също и голяма рекламна кампания, включваща: пресконференции – 2 бр.,информационни дни – 5 бр., проект за визуализация – 1 бр. Публикации в пресата и електронните медии – 4 бр., плакати – 2000 бр., диплянки – 3000 бр., банерфиксове – 10 бр.,  химикалки, блокнот, USB флаш памет, тениски, папки – 1000 бр., интернет банери – 7 бр.
  Ето линк с подробно описание на рекламната кампания.

  (2) На 6-ти август 2014 г. на сайта на МВнР в раздел “Новини“ е отразено изпълнението на проект „е-консулски услуги” с линк към предишното прессъобщение.

  (3) На 19-ти януари 2015 г. на сайта на Агенция по обществени поръчки е публикувана обществена поръчка с номер: 00105-2015-0001 от МВнР по открита процедура и е зададен краен срок 4-ти март 2015 г. Публикувани са и следните документи: Решение за откриване на поръчка, Обявление за поръчка, Документация за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка. Същият ден на сайта на МВнР е обявена процедурата. На тази страница са публикувани и всички други документи, свързани с процедурата и последвалите събития.

  Тук е важно да се отбележи, че в документацията е заложен срок за изпълнение от 9 месеца, т.е. до 23-ти септември 2015 г. Също се съобщава, че Република България има 88 консулски служби в дипломатическите и консулските си представителства зад граница.

  (4) На 5 март 2015 г. петчленна комисия отворя постъпилите общо 4 оферти, в присъствието на представители от страна на кандидат-изпълнителите. Офертите по реда на подаването им са от следните фирми:  “Контракс“ АД, “Айсиджен Корпорейшън“ ООД, “Индекс България“ ООД и Консорциум “Качествено административно обслужване“.

  (5) На 11-ти май 2015 г. комисията, отговаряща по тази обществена поръчка, публикува протоколите за разглеждане, оценка и класиране на кандидат-офертите и решението с класирането на участниците. Обявена е фирмата изпълнител “Контракс“ АД и срокът за изпълнение от 9 месеца.

  (6) На 10-ти юни 2015 г. са публикувани обявление за възложена обществена поръчка и договор с фирмата изпълнител. Това става 1 година и 2 месеца след началото на проекта. Още оттук е видно, че крайната дата за завършване 31-ви октомври 2015 г. няма как да бъде изпълнена, след като е даден срок за изпълнение на “Контракс“ АД от 9 месеца!

  (7) На 2-ри септември 2015 г. е удължен срокът за изпълнение на проекти по 7 процедури до 31.12.2015 г., една от които е и тази за “е-консулските услуги“. Дори и с добавеният аванс от 2 месеца, той не се вписва с този, описан в процедурата по договора с “Контракс“ АД от 9 месеца!

  (8) На 5-ти ноември 2015 г. – Пресконференция в пресклуб на БТА в София. Проектът е представен от Раковски Лашев, Директор на дирекция “Консулски отношения“ в МВнР. Г-н Лашев информира за нуждата от тези услуги от нашите сънародници в чужбина – над 1,5 милиона души. Според Юлияна Хаджичонева, координатор „Мониторинг и контрол“ на проекта, изпълнението му закъснява спрямо предвидените 18 месеца само с 2 месеца, но ще е готов до края на декември. Ръководителят на екипа по проекта във фирмата – основен изпълнител “Контракс“ АД, Драгомир Манов, съобщава, че проектът е реализиран и работи. Според IT координатора на проекта в МВнР Валентин Ангелов, до днес в България не е бил създаван такъв проект в такъв мащаб въобще!

  За Пресконференцията в публикация на Computerworld се съобщава, че до края 2015-та българите в чужбина ще могат да използват е-консулските услуги. Цитат: “До края на настоящата година гражданите и бизнеса ще имат достъп до електронни консулски услуги, обявиха от Министерството на външните работи (МВнР).“

  (9) На 11-ти декември 2015 г. на страницата на Портала за обществени консултации, Министерски съвет пуска за обсъждане “Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет“. От него става ясно, че е необходимо да бъдат направени изменения и допълнения в два подзаконови нормативни акта – Правилника за издаване на българските лични документи и Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси. Обсъждането е приключило на 25-ти декември 2015 г. Публикувани са ДОКЛАД на министър Митов до Министерски съвет и ПОСТАНОВЛЕНИЕ за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет.

  (10) На 12-ти декември 2015 г. публикация във вестник “Труд“ информира, че само след няколко месеца ще бъдат пуснати електронните консулски услуги. Може да прочетете статията –  “Българите ще вадят документи от чужбина“.

  (11) На 30-ти декември 2015 г. на официалната страница на правителството е публикувано съобщение за решение на заседание, в което се казва: “Правителството одобри промени в два подзаконови нормативни акта – Правилника за издаване на българските лични документи и Тарифа №3 за таксите“. А малко по-долу в съобщението е обявено следното: “МВнР приключва работата си по изпълнение на проект за внедряване на електронни услуги „Е-консулски услуги“.

  (12) На 16-ти януари 2016 г. е обявена Информация за изпълнение по договор за обществена поръчка по проекта „Е-консулски услуги“. В документа е записан срок на изпълнение, както следва – Начална дата: 04.06.2015 г. и Крайна дата: 23.12.2015 г.; и усвоената сума 442 840 лева без ДДС. Сумите са изплатени, а проектът е обявен за ФИНАЛИЗИРАН!

  (13) На 20-ти януари 2016 г. в Комисия по политиките за българите в чужбина, в дневния ред на точка втора за обсъждане е: “Електронни консулски услуги за българските граждани извън страната“. В стенограма на заседанието четем изказването на Валентин Модев, началник отдел „Двустранни консулски отношения и консулска защита”, което ни съобщава следното: “Паралелно с това, за да може да стигне до по-широк кръг от граждани, беше разработена и програма за информационна пропаганда и публичност на проекта“.  Според заместник-министъра Христо Ангеличин системата е завършена успешно и той обещава, че до юни вече ще може да даде и статистическа информация на Комисията и първи впечатления за нейната работа.

  (14) На 4-ти май 2016 г. е изпратено становище на Министъра на вътрешните работа Румяна Бъчварова до Комисията по политиките за българите в чужбина относно проблеми, свързани с адресната регистрация и издаването на документи за самоличност на български граждани, живеещи извън територията на Република България. Според министър Бъчварова, цитираме: “Въпросът не може да бъде решен, тъй като няма единно мнение за това как и в кой нормативен документ следва да се извърши промяна“.

  (15) На 22-ри юни 2016 г. на заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина в Народното събрание, Раковски Лашев, директор на Дирекция “Консулски отношения“ в  МВнР, съобщава пред депутати: “В презентацията, която направих, посочих, че ние проекта го завършихме през месец декември, на 23 декември 2015 г., а реално системата започна да действа от месец април. Имаше известен период, в който изграденото оборудване трябваше технически да бъде свързано със системите на Министерството на вътрешните работи. Така че реално системата е в експлоатация от април.“ По повод на това колко души са ползвали системата за тези близо три месеца работа, г-н Лашев информира следното: “от изпълнението на проекта и от въвеждането на системата в експлоатация от месец април тази година имаме само 1 заявление за издаване на паспорт. Заявителят е подал заявлението и другите документи, подписани с КЕП, издаден в САЩ, и системата не ни позволи да обработим молбата и да издадем български личен документ.“

  (17) Към 16-ти юли 2016 – СИСТЕМАТА “е-консулски услуги“, не само НЕ РАБОТИ, но и тъне в пълно медийно и информационно затъмнение. 7 месеца след удължения срок и усвоените пари, българите в чужбина не само не са научили за услугата, но и на практика не могат да я използват. Очаквайте пълно описание на проблема във втората част на тази статия . “(НЕ)ДОСТЪПНИТЕ Е-УСЛУГИ“ или КАК ЕДНО СДРУЖЕНИЕ ВЛЕЗЕ В РОЛЯТА НА ДОН КИХОТ В ЖЕЛАНИЕТО СИ ДА ИЗПОЛЗВА ЕЛЕКТРОННИТЕ КОНСУЛСКИ УСЛУГИ!

  Ще ви запознаем с разговори и кореспонденция с всички действащи лица, мнения и коментари и най-вече с това ЗАЩО все още системата не работи и КОЙ дръпна кабела от сървъра! Ще има ли наградени дипломати за добре свършената работа? Какъв е облогът между висшите дипломати за броя на обслужените клиенти от новата услуга? Пазарлъци вместо решения… Мнения на две от петте фирми, издаващи КЕП, и как да работите с него…

  Ще зададем и всички въпроси без отговори до момента, с надеждата да открием отговорите, а на липсващите ще търсим в съда!

  Трите основни изисквания за да ползвате е-консулски услуги са:
  

  – наличие на квалифициран електронен подпис;
  – наличие на документ за самоличност, издаден в последните 59 месеца;
  – наличие на биометрични данни.

  И на последно място:

  Е-услугите се намират на адрес: https://e-services.mfa.bg. Ще ви запознаем с начина на ползването им в отделна тема. Може да видите как изглеждат работните екрани: снимка1, снимка2, снимка3…

  Съобщението за грешка изглежда така:
  

  А ето и грешката към днешна дата, изписана и в двата работни браузъра – IE и Firefox:

   

   

   

  .

• 50 българи са настанени в консулството ни в Истанбул

  Летище „Ататюрк“ е отменило всички полети от и до София

  50 български граждани, които са останали блокирани на летище „Ататюрк“, са били настанени в българското консулство. Сънародниците ни са били превозени от летището с коли на консулството, съобщи БНТ, позовавайки се на дипломатически източници. Засега те ще останат на територията на консулството.

  По първоначална информация се очакваше сънародниците ни да се приберат с полета от Истанбул, който каца в 14,10 часа (българско време – бел.ред.). И този полет обаче е отменен. Няма да се състои и обратният полет от София до Истанбул в 15.05 часа. Отменени са още полетът от Истанбул в 20.45 и този, който излита за там в 21.40 часа. Отменени са също така и чартърните полети, които излитат за Анталия в 9.15 и 14.50 часа. Ще бъде осъществен единствено полетът от Анталия към Летище „София” в 16.30 часа на Терминал 1. /„Сега“/

  .

• Загубените съкровища на България…

  Отнетата надежда на страната ни! По големите празници във всеки дом на страната ни има едно празно място – на избралото да търси късмета си другаде дете.

  .

  Милена Фучеджиева, ploshtadslaveikov.com

  

  Чакам детето си да ми гостува за празниците. Не казвам да се прибере, защото дъщеря ми не се прибира тук, тя се прибира в Ню Йорк или Лос Анджелис. Нейният дом, това, което тя нарича дом, е Америка.

  Проклетите празници, които изпълват с радост и горчивина милиони българи, изпратили децата си в чужбина. Съчувствам на всеки един от тях и знам болката им, защото съм я преживявала с моите родители. Аз – в Америка, те – в България. Откъсваш максимум две седмици всяка година от работата, за да бъдете заедно. Едно заедно, което не е заедно, защото веселието винаги прикрива плач и от двете страни. Плачът на вината на децата и плачът на тъгата на родителите.

  Затова, когато ме питат дали съм се прибрала в България завинаги, казвам, че е за известно време. Няма как да се прибера тук завинаги при положение, че детето ми е в Америка. След някоя и друга година ще поема пътя обратно за там, защото няма как да я навия да дойде да живее тук за постоянно. Би работила тук за известно време, но това, което чува от мен най-вече за отношенията между хората, както и за балканския тип политика, никак не я привлича. Човек има интерес да бъде там, където е спокойно, хората са усмихнати, сърдечни и благородни едни към други. Тук хората не са такива. Тук те са всичко друго, но не и благородни едни към други. Точно обратното. И това няма нищо общо с политика, а с нещо специфично и неназоваемо, вероятно и невъзможно да бъде обяснено научно, но то е огромната способност и енергия, която българите влагат, за да се мразят и вредят едни на други.

  Политическите битки не са изключение. Никой не е чак толкова черен, нито пък някой е чак толкова от страната на светлината. Бих казала, че и едните, и другите са взаимно свързано мазало. Това мазало, създадено от националния ни характер, ме изгони от България преди 25 години заедно с близо 700 000 души – и продължава да гони младите хора и досега, за да станем 2 милиона избягали. Никой не бяга от хубавото.

  Някои от нас отведоха децата си със себе си, други родиха там. Тези деца са загубеното съкровище на България. Те са загубената завинаги България. Те са отнетата надежда на България.

  Повечето ми приятели и познати в Америка не намериха за необходимо да поддържат българския език на децата си, което е въпрос повече на интелигентност, отколкото на патриотизъм. Децата им не са стъпвали в България от малки и вероятно така е по-добре, за да нямат раздвоение. Дъщеря ми не е раздвоена, въпреки че прекарваше като дете всяко лято тук. Въпреки усилията ми у нея да живее и българското, Америка я изгради като личност, не България. В този смисъл надеждата загубените български поколения да се върнат тук е напразна. Някои може и да направят подобен избор, но те ще са по-скоро изключение, отколкото правило.

  Напълно излишно е да изброявам защо аз самата не каня дъщеря си обратно. Една държава с изградени демократични традиции и огромни финансови ресурси дава много по-големи възможности за развитие. А и новата геополитическа ситуация на България не е никак съблазнителна. От една страна е Турция, от друга Русия, от трета Америка. А от четвърта – поток от бежанци, между които неизвестен брой терористи.

  Бих искала да дам надежда на родителите като мен, че децата ни са добре дошли тук, но това би било егоизъм. Затова, когато дойдат празници, ще преглъщаме сълзите си на раздяла след броените дни с децата ни. Затова България се превръща в един човешки „хъб“, през който минават чужденци – някои остават, други продължават към все по-затварящата се цивилизация; хъб, в който водят политическа война няколко гигантски държави, в който всяко правителство ще бъде обезсилено от ненарушимите връзки с преродените и клониращи се структури на ДС, в който мафията се възползва от всеки момент на слабост на правителство и граждани, в който всеки българин държи друг с примката на ненавистта, и в който всеки българин е враг на всеки българин. Хъб без национален смисъл и посока, а думите „национална гордост“ са напълно изместени от „национален срам“. И няма правителствени избори, които да могат да променят тази обстановка, защото личностите, управляващи или желаещи да управляват хъба, са напълно и горчиво ясни на всички ни. Те са ясни и на самите себе си, и това прави битката помежду им още по-свирепа.

  И за съжаление, огромно съжаление, неистовият ни национален характер извън политиката гони децата ни навън. Ние сами си ги гоним. Със завист, злоба и непризнаване на успехите на другия. Независимо дали става дума за успехи на правителство или за малкия житейски успех на някоя продавачка в „Билла“, която е била отличена като особено добър работник.

  Това, което е, е това, което е.

  България става два пъти по изгубена по големите празници, защото тогава във всеки български дом има едно празно място на този, който никога няма да присъства на семейната трапеза. Избралото да търси късмета си другаде дете. Порасналото в чужбина дете. Детето, родено през океани, на далечни континенти.

  България е страна на разбитите семейства. Нищо изненадващо, че младите не искат да имат семейства. Те нямат никакъв положителен пример, за да го пожелаят. Те са израснали в домове, които някой е напуснал по един или друг начин. В общество, което бива винаги напускано.

  Бих искала да мога да кажа на младите да раждат деца, защото аз, с моя житейски опит, знам, че нищо друго не може да даде този смисъл на живота им. Това е трансцедентално чувство, без което аз лично не мога да си представя моя живот. Знам, че не всеки мисли така и не всеки го изпитва, но дори практично разсъждавайки, човек остава все по-сам с напредването на годините. Приятелите са роднини, но кръвта си е кръв. Семейството е кръв, наследство, артерия на живота на планетата. Детето ми е далече, но то ме свързва с тази артерия и ми помага да не се чувствам напълно излишна, както често се чувствам, въпреки тъй наречените успехи, въпреки амбицията, въпреки философията, въпреки кръга от приятели, въпреки дори котарака Панчо, който ме обича с най-голямата си котешка любов. За мен животът без дете е напълно безсмислен.

  Аз съм родена майка. И се надявам в един друг живот, в един друг свят и в една друга, непозната за мен действителност, след някое прераждане – в което не вярвам – българските семейства отново да могат да бъдат семейства. Да няма празни места около трапезата. Да няма сълзи. Да няма раздели. Да я няма тази огромна тъга, в която живеем вече няколко поколения. Да има щастливи деца на щастливи, спокойни родители. Тук, в България.

  Толкова ли е невъзможно да го постигнем?! Толкова ли безнадеждно глупави сме като нация от най-простия до най-сложния, до най-властния?!

  .

• Славчо Атанасов заяви подкрепа за решаване проблемите на българите в Западните покрайнини

  Десимира Миткова, БТА

  

  Председателят на комисията по културата и медиите в парламента Славчо Атанасов ще подготви среща с Министерството на външните работи за проблемите на българското малцинство в Западните покрайнини. Това обяви Атанасов по време на кръгла маса за ролята на образованието за запазване на българската идентичност, която се състоя днес в Босилеград. Организатор на форума са БТА и регионалният Пресклуб на БТА в сръбския град, със сътрудничеството на сдружение ГЛАС.

  Още като минем границата, със зам.-председателя на комисията Петър Кадиев ще предприемем действия към правителството. Натискът ще бъде и от страна на левицата, и от страна на десницата, защото само заедно можем да решим проблемите на нашите малцинства зад граница, заяви Славчо Атанасов.

  Генералният консул на България в Ниш Едвин Сугарев предложи на базата на всички заключения да се направи меморандум, който да излага обосновано проблемите, свързани с образованието на българското малцинство. Това да бъде внесено при министъра на образованието в България с предложение той да се срещне със сръбския си колега, добави Сугарев и коментира, че е редно вече да се потърси среща на такова ниво.

  Сугарев отбеляза, че Държавната агенция за българите в чужбина е подготвила законопроект, който до голяма степен решава проблемите с даването на българско гражданство, но проектът все още не е стигнал до пленарна зала.

  Славчо Атанасов се съгласи, че законопроектът е изключително добър. По думите му всеки момент ще влезе за второ четене в парламента и ще бъде приет с пълно единодушие от всички политически сили.

  .

• Бойко Борисов пред бТВ: За футбола и близкото политическо бъдеще

  

  Бойко Борисов – министър-председател на Р. България даде интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ.  Интервюто на Борисов, свалено на текст, е публикувано във в.„24 часа“.

  Водещ: Министър-председателят на България Бойко Борисов вече е в студиото. Добро утро, г-н Борисов.

  Бойко Борисов: Добър ден.

  Водещ: Как сте?

  Бойко Борисов: Добре.

  Водещ: Добър ден продължавате да казвате. В колко станахте тази сутрин?

  Бойко Борисов: В 6.30 часа.

  Водещ: В 6.30 часа. Е, аз съм ви изпреварил със сигурност.

  Бойко Борисов: До 7.30 часа гледам да съм се изтеглил за Министерски съвет, за да не нарушаваме трафика. И вчера, между другото, с колегите се събрахме, помолих директора на НСО да говори с всички, които ползват трасе, да направи така, че ако не е нещо важно, не е чуждестранен гост, 7.30-8.30 часа, това време да се избягва, привечер – 17.30-19.00 часа.

  Водещ: За да няма тапи, тъй като в момента има доста ремонти.

  Бойко Борисов: Да, за да няма тапи. И отделно, извън тези трима – президент, Народно събрание и премиер, всички останали, които ползват НСО, този часови график да знаят, че им е забранено да го ползват.

  Водещ: Да започнем от там, г-н Борисов – за кого бяхте на европейското първенство?

  Бойко Борисов: Бях за Хърватия, ама рано отпаднаха.

  Водещ: Аз мислех, че за Германия ще бъдете.

  Бойко Борисов: Не, не бях за Германия тоя път. На световното бях за Германия. Тогава Мюлер беше най-добрият футболист, Германия играеше най-хубавият футбол. Сега, за съжаление, и те нищо не играха.

  Водещ: Един кадър от световното ще ви пуснем и от победата на Германия, Меркел и следващия сме подготвили – тя пък заедно с отбора.

  Бойко Борисов: Всички сме хора, всеки си има своите пристрастия, всеки изживява. Това е нормално.

  Водещ: Чухте ли се Меркел? Тя дали го е преживяла добре.

  Бойко Борисов: Не.

  Водещ: Защото имате практиката да се чувате, може пък и за спорт да се чувате.

  Бойко Борисов: Е, чуваме се, ама за такива неща – не.

  Водещ: Г-н Борисов, ние си живеем в нашия си свят тук, на Балканите, имаме си нашите родни футболни драми. И в момента мисля, че пред бТВ има агитка на ЦСКА.

  Бойко Борисов: Бяха /…/

  Водещ: На ЦСКА обаче „Енимълс“, които са долу и ви посрещнаха. Мисля, че са останали малко хора, но пък имаме и любителски клип от вашето посрещане, който ще ви покажем сега – около 30, хайде петдесетина човека, които ви посрещат. Какво си казахте с тях и защо бяха долу?

  Бойко Борисов: Аз не мога да ги различавам много кой от кой клуб е, но пък и не мога да не поздравя „Берое“ или „Лудогорец“ за това, че минаха… Или вчера „Лудогорец“ изнесе пак един добър мач, победи. „Берое“ се класира за другия кръг. „Славия“ в единия си мач игра много силно в София. Така че не е всичко в черни краски.

  Водещ: Какво си казахте с момчетата долу, които бяха? Доколкото знаем, са от фракцията „Енимълс“.

  Бойко Борисов: Аз няколко от тях разпознах, които са идвали преди месеци при мен да помагаме на ЦСКА да играе в „А“ група, да се стабилизира, защото ЦСКА е най-реномираният български отбор, с най-много успехи, с най-добри футболисти, като изключим старото време на Гунди, който ми е идол.

  Водещ: Вчера обаче имаме някакъв завършек, г-н Борисов – държавата взе базите от ПФК ЦСКА и ги даде на новото дружество, даде ги на Гриша Ганчев. Защо толкова дълго време като че ли се бавихте да…

  Бойко Борисов: Не, не се бавихме.

  Водещ: Или чакахте двама бизнесмени реално да решат каква ще е съдбата на отбора?

  Бойко Борисов: Чакахме футболните хора на ЦСКА, техните привърженици, техните деятели, които обичат ЦСКА, да намерят някакво разбирателство, защото това не ни е работа на нас. В един момент, даже аз сега преди малко и вашия колега, спортния коментатор, го попитах какво мисли по темата и той каза „Ами, не знам. Няма правилно решение“. И аз съм се водил от логиката на това, което съм видял с очите си. А какво съм видял, включително и по вашата телевизия, когато беше бенефисът на Христо Стоичков – 40 000 души. И тия момчета ги питах сега „Бяхте ли на тия мачове, когато взеха купата на България и дефилираха из София с автобус с нея – аз там виждах само Гриша Ганчев, не видях друг. Представете си обратния вариант – те са спечелили всичките тези в най-трудно за тях време успехи, а пък изведнъж сега идват други да играят на тоя стадион.

  Водещ: Държавата ми е много любопитно ще загуби ли пари, ще загуби ли милиони?

  Бойко Борисов: Аз ще отговоря по друг начин. Държавата примерно сега дава близо 10 милиона за волейбола за провеждане на световното първенство – таксите са такива. Отделно сигурно над 300-400 милиона са отшили – да не кажа някаква сума, която да се хванат за нея, но няколкостотин са отишли за волейболни зали. Сигурно имаме над 20-30 вече в страната. Защо сме го направили? Защото феновете на волейбола, пълните зали, националното достойнство и радост, която носят тези хора, заслужават да бъдат толерирани. В смисъл, ние сме инвестирали толкова заради радостта на хората, които са там по стадиона. А за ЦСКА – ако има законов начин, не 11 милиона, и 20 да са необходими, бих настоял пред колегите да вземем такова решение, защото ЦСКА не е кой да е клуб. Аз съм левскар, но ЦСКА са постигали най-много. Същото…

  Водещ: Добре, но ситуацията беше оставена двама бизнесмени да се разправят кой ще надделее.

  Бойко Борисов: След 1990 г. футболът в България е в частни ръце. Ние бихме могли сега, ако искате, да направим едно обществено допитване, Ненчев да стане шеф на ЦСКА, Руми Бъчварова – на „Левски“, Московски на „Локомотив“, ще заделим 100 милиона от бюджета – горе-долу толкова са давали преди години, и пак да го върнем и да стане държавен.

  Водещ: Говорим за Гриша Ганчев и за Васил Божков.

  Бойко Борисов: От една страна ние искаме да сме като света…

  Водещ: Каза, че не сте в добри отношения с…

  Бойко Борисов: … да спазваме правилата, искаме футболът да си е отделно от държавата, както си е по закон и право, и изведнъж в един момент идват и казват „С държавата да помогне“. Добре, с какво повече да помогне? Поне 25 милиона са дали за футбола в последните години.

  Водещ: Имаше коментари, че не сте в добри отношения с Гриша Ганчев и това може би ще /…/

  Бойко Борисов: Още по-добре. Емил Димитров беше в моята партия. Напусна партията, направи негова партия, яви се срещу нас, победи ни в Етрополе на изборите. Гриша Ганчев е пръв приятел с Татяна Дончева. И сега ме обвиняват, че точно на тях съм го дал. Аз не съм го дал. Видях с очите си, че тези хора бяха на трибуните, публиката на тях им пляскаше и им викаше. Ако бях направил обратното, щяхте да ми зададете обратен въпрос. И затова от вашата трибуна се обръщам към хората в ЦСКА да се съберат, да си стиснат ръцете и да отидат да играят на „Народна армия“, където си е тяхното място. Ние на кого да го дадем сега? Не са си плащали 700 000 на Столична община за боклук, за какво ли не.

  Водещ: Ясно е. Като че ли на тази сага вече й се вижда краят. Но една друга сага, отново се заговори с нея – сагата АЕЦ „Белене“. Тя е малко като сериала „Докато свят светува“, г-н Борисов. Уж приключи този проект, разбра се, че ще плащаме нещо. Сега пък БСП предлагат размразяване, от ГЕРБ предлагате приватизация. Какво се случва там?

  Бойко Борисов: Както и с ЕРП-тата. Виждате, че и EVN, и ЧЕЗ съдят България за много пари. „Атомстройекспорт“, „Росатом“, компаниите осъдиха България за над 600 милиона евра. Ще се върна веднага на темата, но само преди две години си спомням Драго Стойнев като обикаляше и казваше, че ще строят нов реактор на „Уестингхаус“ в „Козлодуй“. Пак по същия начин: ама откъде ще вземат парите, каква ще е цената на тока, колко време ще го плащаме – това няма значение. Ние ще строим, за да се хареса на американците, примерно с „Уестингхаус“. Нещо повече…

  Водещ: Да, но тогава бил арбитражният съд…

  Бойко Борисов: Момент само. Нахалството им стигна дотам да кажат „Ние сме за строителството, ама като дойде следващото правителство – да го препотвърди“. Преди петнайсетина години така са дали „Марица“ 1, „Марица“ 3 – с обвързващи договори, които сега ни струват милиарди на година или стотици милиони, около 300 милиона. Но сега платихме накуп над милиард за тях, преди един месец или два. Ние си знаем колко трудно беше да се намерят банки, които да финансират подобен проект.

  Водещ: Тъй като обаче…

  Бойко Борисов: Връщам се на „Белене“. 2006 г. подписват договора, ние идваме есента на 2009 г. Ако се тръгне да се види как е подписан тоя договор – той е един пожелателен договор. Както във всичко – неслучайно дадох и пример с „Уестингхаус“. Накрая на договора казват важните неща – колко ще е цената на тока, колко ще струва – да се определят след това от споразумение. И от там започва сагата, защото важните неща са всъщност най-важните.

  Водещ: Да, но от там започват и взаимните обвинения, г-н Борисов.

  Бойко Борисов: Момент, ето, аз…

  Водещ: А те ви обвиняват вас, ГЕРБ. Румен Овчаров да го чуем сега какво казва.

  Румен Овчаров: 2012 г. човекът, който сега е председател на комисията, тогава беше министър – имам предвид Делян Добрев. Когато се прекрати проекта, той наляво и надясно твърдеше, че България няма да бъде осъдена, че нищо няма да бъдем задължени да плащаме. И сега тези хора ни обясняват какъв огромен успех сме постигнали като сме осъдени само за 620 милиона.

  Водещ: Ама някой трябва да носи вината в крайна сметка, нали така?

  Румен Овчаров: Сигурен съм.

  Водещ: И кой е този човек, който трябва да я понесе /…/?

  Румен Овчаров:Този, който спря проекта.

  Водещ: „Този, който спря проекта“ – директно към вас са обвиненията, правителството на ГЕРБ.

  Бойко Борисов: Какво да ви кажа, той е наш служител, образно казано, защото е в борда на „Лукойл“ от страна на държавата вече две години. И това малко е нахално. Защото аз говоря с факти, не говоря с обвинения. Дори ще завърша с едно пожелание. След като не се уточняват най-важните параметри, включително и ескалацията, колко с времето ще поскъпва този проект, ние, като дойдохме 2009 г., трябваше все едно наново да се договаря всичко. И когато станаха ясни какви пари ще струва това, ние ги нямахме в бюджета. Тогава, ако си спомняте, „Фукушима“ – централата в Япония, гръмна. Такива държави като Италия Германия, Австрия забраниха ядрената енергетика. И в тези условия ние да тръгнем да строим е самоубийство. Приемаме, че ние сме неразбиращи, за разлика от Румен Овчаров, известни с „Цанков камък“, известни с огромните си, грандиозни проекти за 1 милиард – получавам 80 мегавата. Идва правителството на Орешарски с мандат на БСП – пълно мнозинство, само ГЕРБ опозиция. Защо не го размразиха и защо не го строиха година и половина, а техният министър Драго Стойнев отиде в САЩ да договаря реактор от „Уестингхаус“.

  Водещ: И вече на арбитражния съд даден проектът и заради това.

  Бойко Борисов: Какъв арбитражен съд? Как сега ние в тези условия си говорим с руската страна, а те тогава – отиваш и казваш…

  Водещ: Ощетена ли ще е България сега и с колко, г-н Борисов, кажете?

  Бойко Борисов: … да изтеглим /…/. Трябваше Стойнев, вместо на партийни конгреси, да отиде тогава да каже „Искаме да го размразим. Какви са условията?“ и да го свършат.

  Водещ: Имало е арбитражни процедури – това го изтъкват като…

  Бойко Борисов: С една дума, БСП, ако са били искрени, ако са искали това да се случи, два пъти са имали възможност да го направят. Но затваряме страницата, защото вече сме в реалността, не в хипотези.

  Водещ: Ама ние затваряме тази, но отваряме нова.

  Бойко Борисов: Да, а новата е, че ние сме похарчили 1 милиард и колко бяха там, 200 или 300 милиона, да разчистим старата площадка. Не забравяйте, че тогава, когато са взели решение да строят „Белене“, ние сме имали взето почти 90% оборудване за двойка реактор. Свършвам, много е важно…

  Водещ: Ще плащаме ли тези пари?

  Бойко Борисов: Ние сме осъдени да ги плащаме и рано или късно ще ги платим, това е безспорно.

  Водещ: Цените са различни. Вие каква сума ще кажете тази сутрин – на колко сме осъдени точно да платим?

  Бойко Борисов: Всеки ден тази сума нараства със 168 000 евра на ден лихва.

  Водещ: И сега ли дори, докато си говорим?

  Бойко Борисов: И сега, в момента, докато си говорим. Днес ние трябва да заделим 168 000 евро върху лихвите.

  Водещ: 350 000 лева – хайде дори така да ги кажем.

  Бойко Борисов: 350 000 лева на ден цъкат, цъкат, цъкат заради това, че те не са подписали договор като хората. Но затварям и казвам: хипотезите в един момент стават реалност. Имаме да ги даваме тези пари. На практика арбитражът каза: „Не приемаме искането на руската страна за това, това, това и това, но българската страна да си доплати – защото те са го поръчали този реактор – да си доплати 600 милиона евра и да си го вземе“. На практика сега ние трябва да имаме решение като го вземем този реактор, или да загубим всички пари, да ги платим и да кажем: „Ето си ви реактора, даваме ви ги тия пари и край, повече не се интересуваме“. Още 1,5 милиарда да речем. Другият вариант е: като го вземем, какво ще го правим. И понеже аз съм много добронамерен човек – аз, когато става въпрос за държавни пари, търся максимално съгласие – приемам искането на мораториума на БСП вчера за една протегната ръка, да ми помогнат в преговорите. Защо? Не е хубаво да го казвам, но ние в момента, експертите преговарят дали Иран не би го купил или тяхната държавна фирма, която се занимава с това нещо.

  Водещ: Да кажем накратко, за да не стане темата само АЕЦ „Белене“ и Иран.

  Бойко Борисов: Момент, не, свършвам. Само да обясня защо считам, че БСП ми помагат и не им се сърдя. Ако не се връщат назад, няма и да обръщам тая тема, да им обяснявам кой какво е направил. Ако ние отиваме на преговори само с едно-единствено решение – примерно, идвам при вас и казвам „Моля те, г-н Хекимян, имам да плащам толкова пари. Ще го вземете ли тоя реактор?“. Тогава търговците казват „Оо, ами той, като няма какво да го прави…“ И неслучайно старото оборудване, което е било за 2 реактор, когато разрушават почти направена централа „Белене“, разрушават я, за да направят тази – много са важни тези детайли – оборудването, което е за милиард, го дават за 90 милиона долара, или там някъде беше. Сиреч, ако ние отидем само с решението „Трябва да го продадем тук“…

  Водещ: Ама отидохте с половината правителство в Иран.

  Бойко Борисов: Да.

  Водещ: Какво ви казаха там – ще го купуват, или няма да го купуват?

  Бойко Борисов: Те не отговарят хората така. Първо, за да тръгнеш да го продаваш, трябва да създадеш политическа среда на приятелство, политическа среда на хора, които искат да чуят. И аз на техния президент, премиер съм обяснил ситуацията. Когато имаш и вариант, че ако цената не ти е изгодна, няма да играеш ва банк да го дадеш за каквито и да е стотинки, преговорите текат по един начин. Затова считам, че БСП в този случай ми помага.

  Водещ: Ние накрая колко губим на мен ми е интересно? Ако проговори арменската жилка, колко пари ще загубим от тоя проект накрая? Вие сложили ли сте си чертата?

  Бойко Борисов: Около 3 милиарда.

  Водещ: 3 милиарда ей така?

  Бойко Борисов: Ей така ще отидат в един гьол.

  Водещ: И не е ясно къде. Пак няма да има наказани, нали така?

  Бойко Борисов: Не, ясно е – гьол.

  Водещ: Гьол.

  Бойко Борисов: И проблемът е, че тук парите са погубени.

  Водещ: Говорим за престъпление и наказание.

  Бойко Борисов: Това са погубени пари. Затова, когато се взимат решения… И затова си спомняте – когато дойдоха „Уестингхаус“ при мен и казаха „Ама предишното правителство на Орешарски се съгласи да купи реактора“, аз казах: „Господа, дали е руски, дали е американски, такава сума пари България няма“. Ако намерим схема, по която да има чужд инвеститор, да може да се строи, да може да се работи, да не сме задължени да изкупуваме тока… И затова един от вариантите…

  Водещ: А може ли да го дадем на частна фирма? Това не е ли предприятие или няма ли да бъде предприятие от националната сигурност, или поне част от националната сигурност?

  Бойко Борисов: Те в половин свят са частни атомните централи.

  Водещ: Нали знаете какво се случва в България с частните фирми обикновено?

  Бойко Борисов: Надали ще е българска частна фирма, която ще извади 10 милиарда, за да построи централа.

  Водещ: Добре, стига толкова по тази тема. Три месеца до президентските избори няма кандидат.

  Бойко Борисов: Но така или иначе, това са вариантите.

  Водещ: Три месеца до президентските избори няма обявен кандидат-презиеднт от ГЕРБ, пък и от повечето разбира се партии. Вие защо го криете?

  Бойко Борисов: Ние не го крием. Аз щях да ви го кажа още юни. Обаче всеки ден „Ще ставаш ли президент, няма ли да ставаш президент?“ – отговарям. На другия ден отивам да откривам пречиствателна станция… Защото нашето море – тук имаше една антиреклама, много усилена – нашето море е много, много по-чисто вече от всички останали, където ходят българите на почивка. Имаме ли две минути да разсъждаваме на тема „Президентски избори“?

  Водещ: Имаме две минути. А ще ни кажете ли обаче кой е кандидат-президентът на ГЕРБ?

  Бойко Борисов: Ще го кажем септември, това съм го заявил.

  Водещ: Вижте този колаж? На кого му отива повече?

  Бойко Борисов: Прекрасни са и двамата.

  Водещ: Мъж или жена ще бъде?

  Бойко Борисов: Прекрасни са и двамата. Томислав Дончев се отказа като експерт, г-жа Цачева два мандата ръководи един много сложен парламент. Така че това ми показвате.

  Водещ: Отива ли им сградата на президента?

  Бойко Борисов: Искам да разсъждаваме на тема „Президентски избори“, защото и вчера го чух по новините Карадайъ, който каза, че президентът трябва да е евроатлантик – това е безспорно, трябва да е човек, който да обединява народа – това е безспорно, но виждал неглижиране в президентската институция. И с трите неща съм съгласен. Защо? Какво прави БСП? Ще стигна и до ГЕРБ, разбира се.

  Водещ: Като гледам, няма да са две минути.

  Бойко Борисов: Не, не, ще бъда кратък. БСП излиза и казва „Ние ще търсим АБВ, ще търсим г-жа Дончева, ще търсим всички и ще търсим някой различен или общ, или какъв да е кандидат, който да стане президент“. Оставяме ги тях. Нашите партньори от Реформаторския блок – те излизат и казват: „Ние, понеже като партии не можем да излъчен примерно кандидат-президент, даваме на Гражданския ни съвет да посочи някой, който да стане президент“. ДПС си казаха вчера заявката. Горе-долу патриотите най-ясно се заявиха – предполагам, ще извадят кандидат, че ще търсят национално патриотична платформа.

  Водещ: И стигаме до ГЕРБ.

  Бойко Борисов: Искам да запитам колегите от другите партии най-добронамерено. Ако приемем, че президентската институция е толкова важна и са важни тези избори, защо лидерите не се кандидатират? Нима един нов лидер… Аз, като бях кмет на София, още нямах партия – си се кандидатирах.

  Водещ: Вие готов ли сте за битка? Например вие да влезете в кандидатпрезидентска битка с другите лидери на партиите?

  Бойко Борисов: Аз, когато трябваше да съм мажоритарен кандидат, съм се явявал срещу г-жа Дончева, срещу Милен Велчев, срещу който и да е.

  Водещ: Е да, но сега има слухове, че Томислав Дончев ще застане на вашето място като министър-председател, а вие ще се жертвате за президентската институция.

  Бойко Борисов: Не, не, аз не бих се жертвал за нещо, което би създало проблем в държавата. В минутка ще се вместя. БСП има нов лидер. Какво по-естествено има от това г-жа Нинова и каква по-висока длъжност и цел има от президентската?

  Водещ: Предизвиквате ли ги сега?

  Бойко Борисов: Предизвиквам ги, да. Освен това нека да напомня на колегите, че ставайки президент някой, той е абсолютно независим.

  Водещ: А от Реформаторския блок кого ще предизвикате ми е интересно тогава?

  Бойко Борисов: Момент. Радан Кънев да излезе веднага, ако иска да е той човекът, трябва да излезе. Народът ще ни подреди и ще ни даде възможност да разберем кой кой е. Защото аз, ако загубя президентските избори като партия, вечерта обявявам предсрочни избори, защото това ще означава, че в държавата има ново усещане за властта – както ни подреди след това народът.

  Водещ: Предсрочни избори, ако кандидатът например…

  Бойко Борисов: Ако загуби ГЕРБ изборите, отиваме на избори.

  Водещ: Да ги очакваме ли тези предсрочни избори тогава?

  Бойко Борисов: Ами, ако загубим…

  Водещ: А страхувате ли се?

  Бойко Борисов: Момент, само да стигна – ама не, важни са тия неща, защото ние казваме в момента важни неща.

  Водещ: Важни са, но вие в ГЕРБ казвате „Не се страхуваме“, а нямате – какво ви пречи да извадите кандидата си три месеца по-рано например, за да има повече време хората…

  Бойко Борисов: Защо да го извадим три месеца по-рано?

  Водещ: …да се запознаят с него.

  Бойко Борисов: Защо? Аз ви гарантирам, че кандидатът ще е такъв…

  Водещ: Вижте в Америка какво правят – обикалят при народа, ходят, срещат се.

  Бойко Борисов: В Америка харчат 100 милиарда долара за предизборна кампания. Те могат да си обикалят шест години. Сегашният президент всеки ден идват гости, президенти от други държави, той пътува. Какъв ще му е авторитетът, ако ние в момента си говорим само за други кандидати и т.н.? Разбрал съм се с него най-коректно – септември месец. До септември имаме да свършим работа – септември месец излизаме и отиваме на избори.

  Водещ: Наесен с песен.

  Бойко Борисов: Така. И сега искам само да…

  Водещ: Ако предизвикате Корнелия Нинова, може ли да се каже, че кандидатът на ГЕРБ наистина ще е жена, каквито са по-усилените женски сблъсъци?

  Бойко Борисов: Аз в това отношение… Половете нямат никакво значение. Вече българските жени доказаха, че по нищо не отстъпват, дори са по-добри от мъжете. Така че дали е мъж или жена – това въобще няма никакво значение. Ако има качества, може да е мъж, може да е жена. И това не е най-важно. но искам само на колегите от другите партии да кажа: ако в момента вечерта, когато се обяви новият президент, той, освен че става независим, той става главнокомандващ на въоръжените сили в една изключително тежка обстановка в света. В него ние… С една дума, човекът, който ще бъде президент, освен всички други качества, трябва да е много отговорен човек. Дезертирането на политическите партии – поне тези, които изброих, от отговорността да носят отговорност за това, което предлагат… Защото представете си утре този върховен главнокомандващ, обяви война. А те в момента…

  Водещ: Това няма как да се случи без Народното събрание така или иначе?

  Бойко Борисов: Моля?

  Водещ: Има ли как да се случи без волята на Народното събрание?

  Бойко Борисов: Върховен главнокомандващ. Пътува навсякъде, влиза във всякакви договорки, може да направи каквото си иска.

  Водещ: Ясно, трябва да сме…

  Бойко Борисов: И – момент – излизат и казват: „Президентът трябва да е социален“. Ама чакай, ние имаме социален министър за това. Той може да е най-социалният – това не е в неговите правомощия.

  Водещ: Следва кампанията.

  Бойко Борисов: Как ще направи той да е социален, социално да бъде.

  Водещ: Така е. Следва обаче кампанията. Кампаниите в България обикновено са заложници на кебапчетата и на асфалта. Нека да ви покажа една снимка сега – ПП ГЕРБ, ситуацията се развива в Разградско, се е похвалил един ваш депутат.

  Бойко Борисов: Това е село Подайна, мисля, че беше.

  Водещ: Ходили ли сте там?

  Бойко Борисов: Нали Подайна беше?

  Водещ: Подайна е.

  Бойко Борисов: Подайва. Тук е много интересно, да ви кажа – не че толерирам такова нещо, но за да разберат вашите зрители, да не кажат „Глей ги па тея, там на една отсечка си сложили името“. Там, ако виждате, в тия региони са само мюсюлмани. Ако има християни са малко. Години наред тези поддръжници на ГЕРБ бяха и бити, и мачкани от ДПС. Сега, когато ДПС там се разцепи, и голяма част дойдоха в ГЕРБ от избирателите, вместо да са заедно и да се обичат, между двете групи мюсюлмани, нашите, които са на ГЕРБ, и бившите на ДПС, се води такава война, защото са бити, че когато бях дори там, на събитието, от едната страна те едните казват „Толкова се радваме, че е направено“. От другата страна обаче нашите от ГЕРБ викат…

  Водещ: Въпросът е с какви пари е направено.

  Бойко Борисов: „А помниш ли…“ Моля?

  Водещ: Това с какви пари е направено?

  Бойко Борисов: Това са не повече от 6-7 метра.
  Водещ: Държавни, общински, какви пари? Въпросът е дали трябва да стои „ГЕРБ“ там написано, защото нали всичките пари са общи уж в държавата.

  Бойко Борисов: Исках да ви кажа друго. 26 километра, ама невероятно разбити от 40-50 години сигурно непипани пътища, не бяха асфалтирани. Ще пратя, ще го изтрият, това не е най-важното. Искам емоцията да им хванете и да им разберете защо сме го написали – защото тези бити мюсюлмани от предишното ДПС, което е било там, искат да покажат, че са били живи и тогава и те са автентичните. Все едно тук имаме ЦСКА 1 и ЦСКА 2 – не може да разбереш…

  Водещ: Кое е автентичното ДПС.

  Бойко Борисов: Кое е, да. Борят се…

  Водещ: Вие ще разчитате ли на подкрепа на ДПС например на президентските избори?

  Бойко Борисов: На президентските избори вече имаме толкова мюсюлмани в ГЕРБ, че мисля, че те са сигурни, че ГЕРБ е достатъчен гарант за тяхното добруване. Президентските избори има два варианта как да протекат и тогава ще бъде изключително важно кой как ще се построи. Ако продължат в същия дух политическите партии да бягат от отговорността да кажат „Това е нашият кандидат“, аз ще ми е чудно после как ще кажат „Ние спечелихме“, като всъщност сега заявяват „Ние сме дали на едни там да определят човек, а пък ако спечелим ще е наш, ако загубим ще кажем „Ами, то Гражданският съвет или еди-кой си го направи“. Ако това е модата, и аз мога да отида в БАН, в… ще намеря един професор, ще кажа „Това е нашият кандидат“. Ако ги загубя, ще кажа „Ами, видяхте ли, и аз, като другите, не исках да е партиен“.

  Водещ: Все пак партиен кандидат, но ако се стигне до втори тур, ще разчитате ли на подкрепата на ДПС – това беше въпросът, ако трябва да го разясня?

  Бойко Борисов: На втори тур по принцип всички разчитат на всички. Надявам се част от лявото, както се е случвало, защото когато съм бил 70 на 30, и от левицата са гласували за мен, сигурно и български мюсюлмани от ДПС са гласували по страната, сигурно и СДС, и реформатори са гласували за нас. И обратното може да се случи. Затова е много важно от кандидатите и профилната кандидатите да са такива, които могат като физически лица да будят симпатии, да будят доверие, а политическите партии да гарантират, че тези хора утре ще продължат да изпълняват евроатлантическата ни политика.

  Водещ: Буди ли доверие Вежди Рашидов? Как ще коментирате скандала с него последните дни?

  Бойко Борисов: Накарах му се, извини се 100 пъти. Той е…

  Водещ: Какво му казахте, докато му се карахте?

  Бойко Борисов: Защото мине – не мине време, той излезе и – понеже е емоционален човек, мина през ада с рака, който е на гласните струни, знаете, размине се и… Той има едно такова чувство за справедливост, започва, но забравя, че е министър, забравя, че всяка негова дума може да се обърне срещу него. И стана проблемът. И му се обаждам и му казвам: „Вежди, дай една пресконференция, извини се на тия хора. Върнете го тоя човек“. „Ама – вика – не съм го махнал аз, махна го шефът на галерията“. „Добре, ти си му министър, кажи на този шеф, че ни създава проблем като го е махнал. Излиза, че ти си го махнал, индиректно аз“. Така че и аз, от името на Вежди и на всички, ако е прекалил, се извинявам, но той е добър човек.

  Водещ: От всички министри ли сте доволен? Да очакваме ли рокади?

  Бойко Борисов: Да, може би ще има някоя друга рокада.

  Водещ: Каква?

  Бойко Борисов: Първо ще я научи мнозинството, после ще я научите вие. Не е коректно.

  Водещ: Е подскажете, в коя област? Кога да ги очакваме?

  Бойко Борисов: Ако бях в предишния мандат, когато ГЕРБ управляваше сам, щях да ви кажа веднага. Сега имам партньори – реформатори, патриоти.

  Водещ: Колко души планирате да смените?

  Бойко Борисов: Ще разговарям с тях, ще кажа какви намерения имам за оптимизиране на работата и ако са ок, тогава ще го обявя.

  Водещ: Ако не – по живо, по здраво?

  Бойко Борисов: Ако не са съгласни – остава сегашното положение. Но мисля, че като се мотивирам какво имам предвид, ще успеем.

  Водещ: След като видяхме данъчните декларации, изобщо това какво са декларирали хората и от кабинета, пък и от управлението, най-беден се оказвате вие.

  Бойко Борисов: А, най-беден съм… Аз имам къща в „Банкя“, построил съм си я преди изобщо да се занимавам с държавна работа, там живея, там ще умра.

  Водещ: В декларация премиерът е посочил, че няма за деклариране нито недвижимо имущество, нито дори лек автомобил.

  Бойко Борисов: От 15-16 години изпълнявам такива длъжности, че се возя или карам служебен автомобил. Какво да декларирам?

  Водещ: Господин Кадиев ви брои пурите. Вчера каза, че една пура, която пушите, пуши ли сте по три на ден, струвала по 300 лв. Но вижте какво казва той, 100 лв., – „Има ли в България, който да вярва, че премиерът на най-корумпираната държава в Източна Европа, която в последните 15 г. е бил главен секретар, кмет на София и т.н., има само една къща в Банка, 150 000 лева на влог и едно куче?“

  Бойко Борисов: Кучетата са ми три.

  Водещ: Той знае само за едно, явно.

  Бойко Борисов: Той и за другите не знае. И ако някъде мисли, че имам къща, кола, имот, сметка, му я подарявам. Това са клевети, но за съжаление с последната присъда срещу Волен Сидеров съдът каза, че може да си говориш всякакви глупости, да обиждаш, да правиш каквито си искаш безобразия, да внушаваш и максималното наказание е 3000 лв.

  Водещ: Колко трябва да платите всъщност вие?

  Бойко Борисов: Момент. А в същото време аз трябва две трети, догодина ще ми е две трети от това, което ще декларирам, защото 35 хиляди лева трябва да платя затова, че съм осъдил, че са ме клеветили.

  Водещ: Откъде ще ги платите? От премиерската заплата?

  Бойко Борисов: От заплатата. И това ми е две трети от годишната заплата. И винаги съм казвал – за мен управлението и постовете, които съм заемал, са били кауза. Няма премиер, няма служби в света да нямам техните награди или да не ме цитират при операции.

  Водещ: Да, но сте казвали много пъти, че не получавате заплатата, която ви се полага? Че има хора в държавния сектор, които получават много повече пари от вас?

  Бойко Борисов: Това е върхът на популизма, който е в момента. Всяко нещо в тази държава опира в един момент до мен, за което 4000 лв. е заплатата. И трябва 2000 лв. …

  Водещ: Колко трябва да е заплатата на министър-председателя на България?

  Бойко Борисов: Поне 10 хиляди лева, поне. Това е уважение към труда. Но естествено, че ние нито можем да предложим такова нещо, нито ще го предложа. Но за следващия премиер, ако искат за тази отговорност, която се носи и като се има предвид, че в много от държавните дружества, да не говорим администрацията, особено тази, която работи с европейски проекти, взимат повече от мен. Не е справедливо, не е честно. Но така сме го заварили, така ще караме. То същото важи и за президента.

  Водещ: Казахте, че всяко нещо опира до вас. В ситуации, така по-екстрени в МВР, също ли опират до вас? Вие ли ръководите МВР?

  Бойко Борисов: Където мога, им помагам. Сега примерно за операцията в Испания, за Полша, за Белгия, възстанових връзките с Европол, които за съжаление бяха много изтънели. С една дума, когато може…

  Водещ: Още въпроси, обаче, към вас сега, свързани с МВР.

  Атанас Атанасов, Реформаторски блок: Състоянието на МВР никога не е било толкова трагично, колкото е сега. За съжаление Бъчварова играе ролята на фасада в министерството. МВР се ръководи пряко от Бойко Борисов чрез назначените от него главен секретар и още няколко лица, които са на тези позиции благодарение на особен тип кадрова търговия, която върти Борисов със системата за сигурност.

  Водещ: Фасада ли е само госпожа Бъчварова?

  Бойко Борисов: Това е нашият коалиционен партньор.

  Водещ: Да, това е вашият коалиционен партньор.

  Бойко Борисов: И неговият приятел е зам.-министър на вътрешните работи. Какво да го коментирам? Година време работил като шеф на НСС във времето, в което съм бил главен секретар и му благодаря, че дава прекрасна оценка, че тогава сме били по-добре.

  Водещ: А сега по-зле ли е МВР?

  Бойко Борисов: Не. Видяхте, имаше стрелба в „Слънчев бряг“, задържаха се всички, има повдигнати обвинения на всички.

  Водещ: Бяхте обвинен за това, че го наричате „махленска сватба“, за паркомясто?

  Бойко Борисов: Защото тогава така доложиха, че за паркомясто е станала свадата. И понеже вие 100 камери сте ми на главата и какво, какво, какво ще кажете – и аз казвам това, което ми е казал дежурният, това знам в момента. В същото време ние за Митьо Очите сме арестували, арестували, в затвора е лежал, какво ли не сме направили. Аз мога /…/.

  Водещ: Подвел ли ви е тогава дежурният, подвел ли ви е някой като ви е казал, че е за паркомясто?

  Бойко Борисов: Не. Те действително тръгват от такситата и от всичко останало, което знаете. И аз затова им казах, че зетят се обадил, еди-какво си станало. Хайде сега…

  Водещ: Те пък дошли цяла бригада.

  Бойко Борисов: Да, но в същото време видяхте какво се случи като отидоха главният прокурор, вътрешният министър.

  Водещ: Там на някого накарахте ли се за тази ситуация, че общо-взето в „Слънчев бряг“ са държава в държавата?

  Бойко Борисов: Взели сме такива мерки, че няма да имат възможност повече това да го кажат. Та, да се върна все пак на темата. Обир тук на ателие или на заложна къща, убит – задържан на място. И сега в рамките на 10-тина дена, понеже с Маринов всеки ден говоря на СДВР, който е един добър полицай, а и неговата оставка искаха,мисля че това което ще направят, ще ви хареса много, само това мога да кажа. И да ги окуража, че работят добре, много по-добре от много служби в света. И не случайно и в Испания, и на други места…

  Водещ: А кой е позволил тогава „Слънчев бряг“ да бъде държава в държавата?

  Бойко Борисов: Защото 25 г. така е карано.

  Водещ: Така е карано, през тези 25 г. вие също сте бил главен секретар на МВР? Колко пъти /…/ досег с Митьо Очите тогава?

  Бойко Борисов: И тогава – да, и тогава – досегът е, че ще влезе в затвора, досегът е, че е лежал в затвора.

  Водещ: Той си призна така или иначе?

  Бойко Борисов: Такова ни е законодателството. Но така или иначе репресията, която е приложена към него и разследванията са довели да си признае, че е престъпник и е лежал в затвора.

  Водещ: Ние виждаме, че от затвора можеш да правиш всичко, да ръководиш бизнеса си, оттам да излезеш и отново да си заплаха №1.

  Бойко Борисов: Разбира се, че не искам да кажа, че всичко е идеално и е така, както ми се иска. Госпожа Катя Захариев в момента полага големи усилия, смени шефа на затворите, сложи една нова директорка, за да може, непрекъснато се правят проверки, непрекъснато се залавят телефони, прокуратурата е много активна там. Така че ще си го отвоюваме така, както си го отвоювахме в контрабандата.

  Водещ: Румяна Бъчварова справя ли се?

  Бойко Борисов: Справя се добре и най-вече, което е – вижте, аз се опитвам да балансирам между две неща в случая. Предишният мандат ни обвиняваха, че сме репресивни, полицейщина, че много се подслушвало и т.н. Сега се опитахме с госпожа Бъчварова да успокоим гражданския сектор, в пъти са по-малко подслушванията, никой не се съмнява, че го подслушват, следят или тормозят, което също е добър ефект. И сме дали възможност на професионалното ръководство да работи активно като в т.ч. и от ДСБ активно ни помагат в правителството.

  Водещ: Разбрахте ли дали някой се е договарял зад гърба ви за флотилия в Черно море?

  Бойко Борисов: То с времето започва да става ясно, че…

  Водещ: И какво ви се изясни?

  Бойко Борисов: …в Черно море ще стане една действително много конфликтна зона. Тя е достатъчно конфликтна и сега. И може би тук, ако искате използвания от мен термин, не е много правилен – демилитаризация, защото никой няма да си извади корабите, включително и ние, ние къде ще дебазираме, не можем да ги докараме на Перловската река да стоят, така че те си имат достатъчно армии – и турският флот, и българският по-малко, украинският, руският, базиран долу сега при Крим. Огромни сили въоръжени.

  Водещ: Реална опасност има ли обаче? За да се случва всичко това, за да се насочват оръжия една страна към друга?

  Бойко Борисов: Има реални опасности, разбира се. И искам, за да не злоупотребява с този термин, да кажа, да заменим демилитаризация със струпване на оръжие е по-правилният термин. Колкото повече струпваме оръжие по морските ни граници, това е като в театъра – ако има пушка на стената да виси, рано или късно ще гръмне.

  Водещ: Ако има флотилия, рано или късно ще гръмне?

  Бойко Борисов: Ако има флотилия, рано или късно – я, някой кораб ще се гръмнат, нещо ще направят. А и ние искаме Черно море, нашият интерес е да стане транспортен коридор от Азия. И затова сега и в Иран говорихме за азерите – Армения, Грузия, за още един допълнителен, освен през Турция коридор, който да минава през България. Минават ли стоки – това са пари, това е хубаво нещо за държавата.

  Водещ: Какви са отношенията ни с Турция сега?

  Бойко Борисов: Момент. Само свършвам – искам в Черно море да добиваме газ, да добиваме петрол и очаквам тук тези дни да…

  Водещ: Платноходки вместо оръжие.

  Бойко Борисов: …очаквам зоните на Черно море, не случайно 3 милиарда и 600 милиона близо сме вложили в пречиствателни станции да имаме най-чистото море. Това го казвам заради тези, които продължават да намират – ето тук някъде нещо, за да говорят.

  Водещ: Господин Борисов, какви са ни отношенията с Турция? Питам ви, защото и времето ни притиска. Лютви Местан каза, че си говорите с новия министър-председател Йълдъръм на аркадаш, така ли е?

  Бойко Борисов: Ние се познаваме с него, за хубаво или лошо, от доста години. Той беше транспортен министър, три пъти е идвал при мен като такъв. Знае за „Марица“, знае за ж.п. линиите, заедно сме ги работили, знае колко и какъв голям напредък имаме в това отношение. Обясних му и че 35 секции са най-много гласували в цял свят, по 35 секции е имало, така че е нормално каквото е за Турция това е и за цял свят. Прие го човекът.

  Водещ: Господин Местан се оплака, че образно казано за кучета и котки може, за други видове животни не може по повод това, че съдът отказа регистрация на ДОСТ. ГЕРБ била с немски корен от /…/ наследство.

  Бойко Борисов: Сега аз не искам да коментирам делата на съда. Коментирах моят случай, защото по-фрапантна глупост не може да се измисли. Да осъдиш някой, че е извършил престъпление, и да ти дадат затова 3000 лв. наказанието да му бъде, а този, който е осъдил – да плати 35 хиляди лева – това не мога да го проумея? Сега може би съдиите там са по-умни. Радвам се, че от 9-те съдии, които са минали – първа, втора и трета инстанция, 6 от тях са давали наказание за този, който ме е оклеветил, в порядъка на 180 хиляди, на 90 хиляди лева. Сиреч оценили са вредата, която ми е нанесена. Последните 3-ма са преценили, че понеже не съм луд, не съм увреден, клеветата не ме е направила да ходя накриво.

  Водещ: Накрая няколко лични въпроса. Скоро имахте рожден ден, какво ви подариха?

  Бойко Борисов: Изобщо не помня, защото въобще не съм го празнувал, знаете.

  Водещ: Не го празнувахте. Подаръци получихте ли?

  Бойко Борисов: Сигурно от колко години, даже гледам да ме няма, защото вижте – то погледнато от друга страна, ако сте на страната на моите колеги, сега шефът има рожден ден – да не го поздравиш, да не му дадеш една китка, не е някак си. И аз – те като имат рожден ден, за мен е лесно – обаждам се, пращам един букет, ако е жена, поздравявам.

  Водещ: Към вас е малко по-трудно, да не излезе, че ви се подмазват?

  Бойко Борисов: Да. Вперен поглед и се /…/. Затова гледам да не давам никакъв повод. Щом ми брои този пурите, да си гледа там неговите работи. И искам да го питам, ще се върна на Кадиев, който като ми се обади, идва в централата на ГЕРБ, вижда ме, идва в стаята на госпожа Цачева, дава ми сигнал, аз му казвам – това до една седмица го реализирам, защото вече тече операция, моля те – замълчи си. С най-голямо уважение и доверие се отнасям към него. Изведнъж чувам, нали, пушил три пури. Аз искам да спрат, защото толкова години никога не съм пипал нито цигара, нито пура, нито нищо. Даже съм върл враг на тютюнопушенето бил. Гонил съм от отбора си по карате хора за цигара. И сега като ми броят и пурите, това ще ме откаже и от пурите. Сигурно е, че ще ме откаже и от пурите.

  Водещ: Наистина ли струват 100 лв.?

  Бойко Борисов: Откъде да са по 100 лв.?

  Водещ: Господин Борисов, как е малкият Бойко?

  Бойко Борисов: Добре е. Играе си.

  Водещ: Расте?

  Бойко Борисов: Расте.

  Водещ: Какво му купувате, на него поне можете да му купувате нещо?

  Бойко Борисов: Купувам му. Аз какво да му купувам? Обича, когато дойда, право отива, иска там да му дрънчи щангата, там се смее най-много. Така. Съжалявам, че толкова издребняват във всичките си тези действия. Никога не съм се отнасял с политическите си опоненти със злоба или с личните им неща да се ровя.

  Водещ: 32 дни си гласуваха почивка депутатите. Вие къде ще почивате?

  Бойко Борисов: Къде ще почивам? Ако е събота и неделя, ще отида до Евксиноград. Иначе и така си планирам работите, че събота и неделя да откривам това, което сме направили. Сега например през седмицата да не се губи време в пътуването. В петък ще участвам, ще наблюдаваме морското учение „Бриз“, защото тук искам специално да кажа, че когато говорим да не трупаме оръжие, нашата отбранителна система – и на НАТО, и на България може да се усилва с тренировки, учения и добре подготвена флота. Не е нужно да струпваме, да дразним, оръжия, а да сме подготвени. Затова в петък е учението „Бриз“ и след това ще направим всичко възможно до петък да пуснем обходът на Бургас, за да може всички, които от София, Пловдив, Стара Загора и от Благоевград, даже, всичките, нека сега да не кажат, че съм пропуснал пък някой, да могат да отидат до Южното Черноморие без да влизат в Бургас и да затрудняват трафика на града.

  Водещ: Благодаря ви за това участие. Премиерът на България Бойко Борисов гост на предаването „Тази сутрин“.

  .

• <<
• 1
...
• 49
• 50
• 51
• 52
• 53
• 54
• 55
• 56
• 57
• 58
• 59
...
• 416
• >>