Всички авторски страници

Авторски

• Brexit wins! Британците искат Брекзит

  Brexit 52 %  Резултатите показват, че във все по-интересни времена ще живеем…

  Въпреки широко обявяваните първоначални прогнози, резултатите от референдума във Великобритания започват да се обръщат и при 70% обработени протоколи, лагерът за Брекзит има преднина.

   

  

  Лидерът на крайните националисти Найджъл Фарадж, който по-рано се подготвяше за загуба, обяви, че „днес отбелязваме победа на обикновените и свестните хора“.

  

  Какво показват резултатите:

  За оставане – доминация на гласовете в подкрепа на оставането в ЕС има в Шотландия, Лондон, столицата на Уелс Кардиф, Оксбридж, както и в големите бивши индустриални центрове на Север – Нюкасъл, Манчестър и Ливърпул. Рекордно много гласоподаватели са подкрепили оставането на Обединеното кралство в ЕС е Гибралтар.
  За напускане – от другата страна на бариерата са малките градчета в централна и северна Англия, които са подкрепили безапелационно излизането на страната от ЕС, често с разлика в гласовете 1 към 2. Подобни са резултатите и в провинциален Уелс, а от Северна Ирландия още не са пристигнали резултати.

  Резултатите в Шотландия, които контрастират ярко с тези в останалата част от страната, могат да доведат до конституционна криза. Това е заявил лидерът на Шотландската национална партия (SNP) в Уестминстър Ангъс Робъртсън пред ITV. Преди дни лидерът на SNP Никола Стърджън, която бе един от най-активните участници в кампанията за оставане на страната в ЕС, заяви, че евентуален Brexit може да предизвика втори референдум за независимостта на Шотландиа.

  

  Финансовите пазари затягат коланите

  Паундът се срути (вж. схемата долу) с рекордните 6% от вчерашната си стойност, до 1.40 долара през нощта, в подготовка за шокова победа на кампанията за напускане на ЕС от Великобритания. По думите на Джеръми Куук от финансовата компания World First, цитиран от FT, паундът „умира“ и резките промени в ликвидността на валутата му напомнят по болезнен начин за 2008 г. Преди публикуването на първите резултати, паундът се търгуваше за $1.50 на азиатските пазари.

  

   

• Седящ протест на демократите заради оръжията. Някои демократи пренощуваха в Конгреса

  

  В американския Конгрес продължава седящият протест на представителите на Демократическата партия. Законодателите започнаха демонстрацията си вчера и поне 16 от тях пренощуваха в пленарната зала.

  Конгресмените демократи настояват за гласуване на законодателни промени, с които да бъде въведен по-стриктен контрол върху купуването и притежанието на оръжие. Републиканското мнозинство в конгреса смята подобни поправки за противоконституционни.

  От вчера в долната камара на американския Конгрес (Камарата на представителите) се разиграват, след като конгресмени от Демократическата партия организираха протест, настоявайки да бъде гласуван закона за контрол върху оръжията, съобщи CNN.

  Протестът идва след скорошната кървава баня в Орландо, най-смъртоносната стрелба в историята на САЩ.

  Председателят на Камарата на представителите Пол Райън се е опитал да възстанови реда, но бил посрещнат със скандирания „Няма закон, няма прекратяване (на протеста)!”. Конгресмени-демократи са окупирали трибуната.

  Конгресмените от Републиканската партия са изключили телевизионните камери в конгреса, но демократите са продължили да предават на живо от залата чрез телефоните си.

  Предаванията, излъчени от мрежата C-Span, технически нарушават правилата на конгреса, но конгресменът от демократите Скот Питърс, който предавал на живо чрез приложение за телефон, коментирал, че протестната демонстрация нарушава правилата така или иначе.

  Протестът на демократите идва след стрелбата на 12 юни, когато Омар Матийн, който положи клетва за вярност към терористите от ДАЕШ („Ислямска държава”), изби 49 души в нощния гей клуб „Пулс” в Орландо, щата Флорида.

  В сряда вечерта 168 конгресмени от демократите от общо 188, както и 34 сенатори от общо 44 са участвали в протеста, като насядали на пода в залата.

  На 10-ия час от протеста Райън се е опитал да възстанови контрола, прекъсвайки заседанието, а след това е възобновил работата на законодателния орган с други задачи, но не и със закона за контрол върху оръжията. Той ударил с парламентарното чукче и се е опитал да пренебрегне изблиците, но на фона на виковете на демократите „Срам! Срам!” той напуснал подиума.

  Тогава демократите започнали да пеят „Трябва да победим“ и вдигнали плакати с имената на жертвите от Орландо. В залата настъпил хаос.

  Представители на демократите вкарали в залата спални чували, възглавници и одеала, други донесли понички за колегите си.

  Ситуацията се е успокоила чак около 1:30 часа през нощта местно време, като конгресът е възобновил заседанието си в 2:30 часа. Протестната демонстрация на демократите е била водена от конгресмена Джон Люис, който е ветеран от движението за граждански права от 1960-те години.

  Президентът Барак Обама е благодарил на Люис в Туитър „за водещата роля по въпроса с насилието с оръжия, когато имаме нужда от него най-много”.

  Пол Райън отхвърли протеста като PR трик. Той заяви пред CNN, че няма да допусне гласуване на закона за контрола върху оръжията в Конгреса.

  „Те знаят, че ние няма да допуснем закон, който отнема гарантираните от Конституцията права на гражданите без… справедлив процес” – коментирал Райън. /„Сега“/

  .

• Строго секретно – из досието на Кристо

  Документите разказват как агент на Държавна сигурност се възхищава от художника „невъзвращенец“

  .

  Емил Георгиев, Рloshtadslaveikov.com

  

  Сред агентите, наричани още доносници, особено тези, работили в средите на интелигенцията, има хора с различни мотиви, причини и чувства, осъществявали по различни начини поставените им от офицерите от Държавна сигурност задачи. Но случаи, в които лицето, изпратено да следи и слухти за вражеска дейност на беглец от народната република, изпада във възторг от обекта на интерес на службите, не се срещат често. Точно това обаче прави агент „Елена“, която работи за отдел 6 отделение 2 на Държавна сигурност.

  „Елена“, както се разбира от нейното донесение, е била „добра приятелка“ на брат му и снаха му (не се разбира за кой от двамата му братя става дума). След две срещи с Кристо в Ню Йорк, на 4 юли 1984 г. в явочна квартира „Елха“ тя предава на оперативния работник Тенев своите впечатления от Кристо. Очевидно е, че „Елена“ е останала възхитена от художника. Това, което е написала, би могло да послужи дори като препоръки за приемане в Партията или в ръководството на СБХ – ако за миг забравим, че Кристо не се интересува нито от СБХ, нито от БКП.

  Но в историята има такива фигури, чиито характер и творчески постижения не могат да бъдат отречени дори и от враговете им – освен, разбира се най-ограничените и простите от тях.

  „Площад Славейков“ публикува текста на донесението, показано в изложбата „Форми на съпротива 1944–1985“, доскоро в Софийска градска художествена галерия.

  МВР СТРОГО СЕКРЕТНО!

  Софийско градско управление

  Държавна сигурност

  Рег. номер 10993 екз N2

  от 26 юли 1984 г.

  С В Е Д Е Н И Е

  ОТНОСНО: Христо Явашев и Георги Даскалов, художници, живущи в САЩ

  Съобщава: аг. „Елена“                     Приел: о.р. Тенев

  на отдел 06 отделение 02.              на 04. 07. 1984 г .

  в я.к. „Елха“

  Първата ми среща с Христо Явашев беше в ресторант, втората – в дома и ателието му.  Имах изградена някаква престава за него от брат му и снаха му, които, както знаете, са мои добри приятели. Бях срещала жена му в България, където тя гостува веднъж за няколко дена.

  В ресторанта, където ме поканиха, ме посрещна един мил, уютен, скромен и като че ли най-вече стеснителен човек. Държи се изключително нормално, старае се човек да се чувства добре. Оставя у събеседника си впечатление, че е внимателно вгледан в него, че го слуша внимателно. На масата в ресторанта имаше още четирима души, освен Христо и жена му. С всекиго той разговаря внимателно и мило, във всеки спор, независимо дали участва в него, или не, ненатрапчиво, но твърдо пледира за толерантност към мнения, убеждения, схващания. Това е, което ми направи най-силно впечатление първата вечер. Бях с още двама души от нашата група и накрая всички изразихме желание да видим негови произведения, да посетим ателието му. Усетих, че съгласието да ни приемат е изключение, че е почти благоволение, в което по-късно се и убедих. Знаейки колко хора се интересуват от работата на Христо, поисках разрешение да заведа повече хора, на което той охотно се съгласи.

  И така, Христо Явашев живее в района Сохо на Ню Йорк в една къща, в която е още от пристигането си в САЩ и която е купил преди 3 години. „Къща“ е силно казано, защото всъщност е една бивша работилница (Сохо е бившия индустриален район на Ню Йорк) с четири цеха, по цех на етаж. В първият етаж живее синът им, на втория са складирани материалите му, на третия живеят Христо и жена му, на четвъртия е ателието му. Къщата е изключително стара, без асансьор, без парно отопление, каквито са почти всички къщи в този квартал – законът не разрешава да се реставрират, защото иска да запази този район автентичен, какъвто е бил при създаването му. Жилището се състои от една грамадна стая – бивш цех, през която най-откровено минават тръби, инсталации и пр. С нещо като шпертплатова пластмаса е отделено едно помещение, което е тяхната „спалня“ – човек остава с усещането, че това е нещо като параван. Кухнята, ако това изобщо може да се нарече кухня, е отделена от това помещение с бар-тезгях, зад който се намират печка, хладилник и пр. В останалата част има дивани и ниска масичка. Обстановката е шокиращо проста, макар и много приятна, в жилището цари вкус, простота, „въздух“ и удобство. Всичко е сковано, боядисвано собсвеноръчно от тях преди 21 години, когато още са били много бедни, само диваните и масата са купени по-късно. След първото стеснение всеки от гостите започна да се отпуска и да задава различни въпроси. На един въпрос дали няма намерение да си смени жилището, той почти удивен отговори, че нищо повече от това не им е нужно, че е тихо, спокойно, че може да се работи много добре и че нищо повече не им трябва.

  

  Посещението в ателието беше по-голямо „преживяване“ за нас. То е още по-просто от жилището. В него по-осезателно се налага думата „цех“. С фанатично убеждение Христо ни обясняваше своите „художествени позиции“, своите картини. И тук вече се появи един качествено различен Христо, той изведнъж стана силен, авторитарен, бих казала някак си „научен“. На всички  проекти той рисува картини, които продава. Тези картини вече струват вече много скъпо, защото те са основният капитал, с който той финансира следващите си проекти. На въпроса ни стигат ли му парите за толкова грандиозни проекти, той с най-голяма естественост каза, че не му стигат, че при всеки нов проект взима и огромни заеми от банки, че винаги е на нула и че досега никога не е закъсвал, именно защото печели много от продажбите на картините си. На скорошни предложения за финансиране на негов проект от общината на Флорида, той категорично е отказал, не иска да се свързва с никого, не иска да е длъжен. Позабравил е български, а старанието му да говори български е почти трогателно. Напрегнато търси липсващата дума, но се дразни, ако някой понечи да му се притече на помощ. Имам сигурното усещане, че нито един език не знае като хората. Облечен е съвсем просто, бих казала почти „работнически“. Изобщо от него по някакъв начин лъха думата „труженик“.

  Това е почти всичко, което мога да ви разкажа за него от само две срещи. Много е възможно разказът ми да е повече емоционален, не крия, че за мен това беше и една много любопитна среща и по своему сантиментална – аз бях слушала много, много за него от брат му. Но ми се иска да отворя една скоба, която може би ще ви бъде полезна.

  Аз се срещнах в Ню Йорк с още един художник – Георги Даскалов, когото познавам още от ученическите си години. С него прекарах почти половин ден – не се бяхме виждали от 30 години. Разбира се в безкрайните ни разговори стана дума и за Христо Явашев. С огромно внимание се отнасям към описанията на Г. Даскалов, едно – защото е българин и второ – защото е художник, и то далеч не толкова преуспял, колкото Христо. Даскалов говори за него с огромна възхита и респект. Ето как ми описа той ежедневието на Христо: той става в 7 часа сутрин. Изпива някакъв плодов сок и започва да работи. Обядът му се състои от нов плодов сок, плюс витамини, понякога и сандвич. Това продължава без почивка до 19.30 ч. В 20 ч. при него идват купувачи, критици, галеристи и пр., с които той се занимава до 21.30 ч., след което отиват някъде да вечерят, или вечерят в къщи. Това е неговото стоманено ежедневие. Няма неделя, Коледа, Нова години, Великден и пр. Единственото време, в което не работи така, е, когато пътува по обектите си. Когато казах на Георги Даскалов, че Христо ще ни приеме в 18.30 ч. в дома си, Георги ми каза, че лъжа. Когато се увери, че не го лъжа, той беше потресен, че Христо е направил такова изключение за нас. Веднага се сетих за чувството му в ресторанта, че ни се прави прави някакво особено благоволение. Даскалов каза, че Христо е изключително вглъбен в работата си художник, включен до фанатизъм в изкуството и идеите си, че е човек с нечовешка работоспособност. В тази посока той дебело подчерта огромната роля, която жена му играе в изкуството и в живота му. Освен, че работи рамо до рамо с него, тя е, както Г. Даскалов се изрази, „въздушната възглавница“ между него и околния свят – бизнес, сделки, доставки на материали и пр. Христо бил безпомощен в тази област, ето защо тя поела върху себе си цялата тази тежест, бидейки по-земна, по-прагматична от него. (Това е и моето впечатление от нея.)

  Даскалов ми каза, че за тази година Христо Явашев е обявен за художник номер 1 в света. Изказа и личното си учудване защо в България още не е признат. Твърди, че никога и никъде Христо не говори по този въпрос, но че настоява навсякъде – в преса, телевизия и интервюта да се подчертава, че е българин и че в САЩ го наричат „българското момче“.

  Дебело подчертавам, че това е абсолютно лично негово мнение в абсолютно частен, бих казала интимен разговор. Пак цитирам мнението му, че това е едно от най-значителните художествени явления на нашия век и че тепърва Христо Явашев ще влезе с цялата си стойност в историята на световното изкуство.

  Аз не съм образована в областта, не разбирам достатъчно от живопис, от скулптура, за да мога да дам каквото и да било мнение в тази насока. Това, което мога да кажа за Христо Явашев, е, че съм срещнала човек с фанатична вяра в изкуството си, с пълна отдаденост в работата си, скромен, стеснителен, ненатрапчив, толерантен. Контактът с него е интересен, респектиращ, човек остава с впечатлението, че е срещнал „личност“.

  „Елена“

  Справка по засечените лица:

  Христо Явашев и Георги Даскалов – неизвестни. Засичат се за първи път. Художници, живущи в САЩ.

  

• Георги Котев: Сиренето от капана за мишки вече е в баничката

  Георги Котев, Gikotev.blog.bg

  .

  За това съобщават „национално-отговорните медии“ от морето, където се проведе ежегодната седянка на (из)родния клон на ядрената мафия, както ви съобщих за това в „Потъна му яхтата… на френското посланиче“, миналата седмица. Вальо Баничката ни обяснява, как ще се процедира с грабежа през АЕЦ „Козлодуй“, през идните 10, а може и повече години.

  Два фонда да гарантират строителството на нова ядрена мощност ще предложи в парламента зам.-председателят на Комисията по енергетика в НС Валентин Николов от ГЕРБ. Целта е така да не се натоварва държавата, обясни той днес по време на международна конференция за атомната енергетика във в.к. „Ривиера“. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕЕС) може да се преоформи така, че в бъдеще да акумулира средства, които да гарантират стратегическото участие на държавата при изграждане на нова ядрена мощност, обясни Николов. Сега ФСЕЕС попълва дефицита на НЕК и ще покрива разликата между пазарната цена на тока и изкупните цени по дългосрочни договори. Според Николов фондът може да гарантира пряко 51% българско участие в нова ядрена мощност.

  Втората идея засяга бъдещите приходи на АЕЦ „Козлодуй“ от свободния пазар, където няма да продава тока си за 30 лв./МВтч, а за над 60 лв. Така в отделен фонд може да се акумулират средства, които да са гаранция за изграждане на нова ядрена мощност. И двата фонда могат да се реализират след 10 години, колкото е и пълното развитие на един такъв проект, обясни Валентин Николов.

  Копирано от Standartnews.com:

  Два фонда да гарантират строителството на нова ядрена мощност ще предложи в парламента зам.-председателят на Комисията по енергетика в НС Валентин Николов от ГЕРБ. Целта е така да не се натоварва държавата, обясни той днес по време на международна конференция за атомната енергетика във в.к. „Ривиера“. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕЕС) може да се преоформи така, че в бъдеще да акумулира средства, които да гарантират стратегическото участие на държавата при изграждане на нова ядрена мощност, обясни Николов. Сега ФСЕЕС попълва дефицита на НЕК и ще покрива разликата между пазарната цена на тока и изкупните цени по дългосрочни договори. Според Николов фондът може да гарантира пряко 51% българско участие в нова ядрена мощност.
  Втората идея засяга бъдещите приходи на АЕЦ „Козлодуй“ от свободния пазар, където няма да продава тока си за 30 лв./МВтч, а за над 60 лв. Така в отделен фонд може да се акумулират средства, които да са гаранция за изграждане на нова ядрена мощност. И двата фонда могат да се реализират след 10 години, колкото е и пълното развитие на един такъв проект, обясни Валентин Николов.

  Другарят Николов е по-известен с квалификацията си на търговец на детски закуски, преди да бъде инсталиран за „политик и ядрен експерт“, от групировката ГЕРБ. Кой по-добре от него знае как сиренцето от капана за мишки (т.е. всички ние) да се преинсталира и маскира в баничките, които разнася?

  И двата варианта, които Баничката предлага, са грубо посягане към собствените ни джобове. ФСЕЕС се попълва от вноски, които се внасят от търговци и производители на електроенергия, а те, от своя страна, разнасят тези суми по нашите сметки. Същият фонд е създаден, за да „спасява“ НЕК, защото политико-енерГЕПИйната мафия не й дава да участва в търговията с внос-износ на електроенергия, независимо, че през миналата 2015 г. България бележи абсолютен рекорд по този показател в цялата си история. Така, на практика, през този фонд и сега ни ограбват, а Баничката постила килимчето и занапред.

  И вторият вариант на Баничката е грабеж. В момента разликата между цената от „свободната търговия“ и себестойността се прибира от същата политико-енерГЕПИйна мафия, по схемата „удължаване“ на срока на експлоатация на блокове 5 и 6, в АЕЦ-а. И понеже няма нужда нищо да се удължава разликата, на практика, се прибира. Но тази схема ще пресъхне след подновяване на лицензиите на блоковете, през 2017-та и 2019-та, за 5-ти и 6-ти блокове, съответно. Затова кукловодите на Баничката са го пуснали по мазната пързалка, за да ни зарадва, къде и как ще бъде преинсталирано сиренцето от капана за мишоци. А това, че разликата от търговията с ток ще се краде, е 100% сигурно, защото България никога вече няма да построи нов ядрено-енергиен блок. НИ-КО-ГА! Това е практически невъзможно. Така ще се имитира намерение и „усилия“, а разликата ще се прибира. Казано по-кратко – схемата с проекта АЕЦ „Белене“ се премества леко нагоре, по течението на река Дунав, и продължава в Козлодуй.

  

  Добрата новина! Има голяма вероятност Баничката сама да се хване в капана, който са я пуснали да ни постави на нас. Да, да! Има голяма такава вероятност. Причината – Баничката е изключително тъпа! Практически няма и грам мозък.

  Схемата на Вальо Баничката е обнародвана в същия ден, в който по-късно вечерта НЕК е получила електронно писмо от Арбитражния съд в Женева, с което е уведомена, че е осъдена да заплати на руската „Атомстройекспорт“ 620 милиона евро. Това последно престъпление и грабеж на народа се извършва и активно прикрива от групировката на Баничката – ГЕРБ. Така се реализира приемственост в геноцида над населението на територията.

  .

• Извънредно изявление на Плевнелиев, Борисов и Ненчев

  

  Няма нищо извънредно, което да се случва в държавата. Това каза по време на извънреден брифинг в президентството държавният глава Росен Плевнелиев, предаде Агенция „Фокус”. Плевнелиев посочи, че в рамките на политиката на публичност и прозрачност, на която държи и се води, е организиран този брифинг в президентската институция. По думите му има програма за отбраната, която е приета от правителството и Народното събрание, и там има описана средата на сигурност, която не се е променила. Президентът каза, че нищо не се е променило в Плана за развитие на въоръжените сили и припомни, че там има 9 приоритета. „Няма как някой да е изненадан от това, което се случва във ВМС”, каза Плевнелиев. По думите му информацията, която е в медиите, са донякъде слухове, донякъде неразбиране. Държавният глава каза още, че участваме в инициативи на НАТО и припомни вчерашната позиция на България, която ще участва с до 400 военни в многонационална бригада на НАТО, базирана в съседна Румъния.

  Плевнелиев направи изявлението в присъствието на военния министър и премиера. Военният министър отрече да са водени преговори за общ флот с Румъния, Турция и Украйна. След това думата взе премиерът, който на практика повтори изявлението си от сутринта, че иска мир в Черно море, като спести този път нападките срещу свои министри, че са участвали в преговори за общ флот.

  Президентът разясни позицията на румънския президент за общ флот, като позиция с искане за повече сигурност, а не като желание за създаване на общи военни формирования срещу някого. Румънското предложение ще бъде обсъждано след три седмици на годишната среща на НАТО. От днешното съвместно изявление на Плевнелиев и Борисов се разбра, че България засега е против създаването на общ флот.

  „Румънските колеги повдигнаха въпроса за военно регионално сътрудничество в областта на морската отбрана, това може да е инициатива, която България ще подкрепи само в рамките на НАТО, тя не се различава от всичко друго, което правим. Всяка от държавите- членки може да участва. Става въпрос за учение, координация, на ротационен принцип, къде тук е сензацията и новото?!, запита реторично Плевнелиев. Правим това, което винаги сме правили, и това, което сме планирали и сме го планирали пред българския народ. Няма кой и как да бъде изненадан. Нека да се спрат всякакви спекулации, че ще се правят флотилии с някого и насочени срещу някого, добави Плевнелиев. България не е част от подобни решения. Единни сме всички институции – говорим ясно и открито какво правим, каза още Плевнелиев.

  „Щели да се купуват нови кораби – четем, слушаме абсолютни импровизации. Имахме КСНС миналата година. Казахме ясно това, което ще правим оттук нататък с въоръжените сили – да повишим тяхната съвместимост с партньорите в НАТО – това значи, че всяка една инициатива ще бъде в рамките на НАТО като легитимна институция. Силата на НАТО като отбранителен съюз е в това, че тя се изгражда върху силите на всяка една от държавите. Участваме в инициативи на НАТО“, каза още Плевнелиев.

  Борисов също влезе в тона на президента и военния министър, като потвърди: „Категорични сме флотилия, по начина, по който е предложена, е отхвърлена и от военния министър, и от президента, и от външния министър на България”. Темата за флотилия беше повдигната и от румънския премиер, и от румънския президент, обясни Борисов. Тъй като с президента Плевнелиев не сме имали възможност да се срещнем и да изясним какво сме говорили с гостите, това го направихме днес, поясни премиерът. Той подчерта, че „има държави, които гонят своите интереси и позиции, това си е тяхна работа”. Евроатлантическата ориентация на България е доказана, заяви Борисов и изреди поредица от участия на България в международни НАТО-вски учения, изграждане на базата в Безмер и пр. Винаги сме казвали, че ние сме свободолюбива страна. Искам в Черно море да виждам големи кораби с туристи и яхти, а не да виждам флотилии, заяви Борисов.

  БГНЕС припомня, че през февруари на среща в Букурещ президентите на България и Румъния поискаха по-активно сътрудничество между страните от НАТО в региона на Югоизточна Европа и Черно море. Румъния заедно с Турция настояват за постоянна военноморска група кораби на НАТО в Черноморието. Очаква се въпросът да бъде обсъден на лидерската среща на Алианса във Варшава през юли. Той формално не е разглеждан досега, тъй като много членки на Алианса са против нарушаването на Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. Тя забранява присъствието на НАТО-вски кораби по черноморската граница с Русия за повече от 21 дни. /„Сега“/

  .

• ФБР наблюдавало убиеца от Орландо две години

  Тежко въоръжен мъж е арестуван преди гей парада в Санта Моника

  

  Федералното бюро за разследване на САЩ е наблюдавало заради подозрения за терористични връзки Омар Матийн, който уби над 50 души и рани още 53 души в гей-клуб в американския град Орландо, съобщи Би Би Си. Отговорност за стрелбата пое „Ислямска държава“.

  „ФБР за първи път обърна внимание на Матийн през 2013 г., когато той е направил подстрекаващи коментари в разговор със свои колеги на работа, заявявайки, че може би има връзки с терористи. По време на разследването ние не потвърдихме обоснованост на тези изявления и делото беше затворено“ – казва Роналд Хопър от ФБР.

  През 2014 г. Матийн отново е привлякъл вниманието на службите заради възможни връзки с Абу Салах от САЩ, който е бил камикадзе на ислямистите в Сирия. „ФБР проведе разследване, включително и разпит на Матийн. Ние достигнахме до извод, че контактите са били минимални и не дотолкова съществени, че да бъдат заплаха“, е добавил Хопър.

  Омар Матийн е работил почти девет години в една от най-големите частни охранителни компании в света – „G4S“. Тя е базирана в Лондон, но има представителства в САЩ.

  Часове след стрелбата в Орландо полицията в Лос Анжелис арестува мъж с арсенал от оръжия и експлозиви, който заявил, че отива на гей парада в Санта Моника.

  „Мъж бе задържан в Санта Моника – се посочва в комюнике на полицията, цитирано от АФП. Той е пренасял оръжия и други опасни материали“.

  „Всяка вероятна връзка на задържания и гей парада, който се провежда в Западен Холивуд, се разследва от федералната полиция и ФБР“, допълват от полицията. Засега не е открита връзка между стрелеца от Орландо и арестувания в Санта Моника.

  Междувременно политиците в САЩ се опитват да извлекат дивиденти от случилото се в Орландо.

  Кандидатът за президент на САЩ от Републиканската партия Доналд Тръмп заяви, че е бил „прав относно радикалния ислямски тероризъм“ и призова към твърдост и внимание. „Оценявам поздравленията към мен за това, че бях прав относно радикалния ислямски тероризъм. Но не искам поздравления – искам твърдост и внимание. Трябва да сме умни“, заяви републиканският кандидат.

  Доналд Тръмп призова президента Барак Обама да подаде оставка, защото не е казал и дума за радикалния ислям по време на своето обръщение във връзка със случилото се.

  „Защото лидерите ни са слаби, ви казвах, че това ще се случи. А сега нещата ще стават дори още по-лоши. Опитвам се да спасявам животи и да предотвратя следващи терористични нападения. Не можем да си позволим да сме повече политически коректни“ – каза милиардерът.

  Претендентът за президент на Демократическата партия Хилари Клинтън също осъди нападението и отложи съвместно мероприятие с президента Барак Обама в знак на съпричастност със семействата на жертвите.

  „Присъединявам се към гражданите на САЩ в молитвите за жертвите на нападението, техните семейства и тези, които са направили всичко да спасят животите им. Това е терористичен акт. Ние трябва да победим международните терористични групи, да работим със съюзниците и партньорите си и да преследваме терористите, където и да са. Ние трябва да пазим оръжията, като това, използвано снощи, далеч от ръцете на терористите или престъпниците. Това е най-смъртоносното масово убийство в историята на САЩ и ни напомня, че бойните оръжия нямат място по улиците“ – каза Клинтън. /„Сега“/

  .

• Последната царица на Волжка България

  С нея се свързва изографисването на Казанската Света Богородица

  .

  Доц. Йордан Василев, д-р по история,
  

  Desant.net

  

  Волжка България е създадена 20 г. преди Дунавска от сина на Кубрат – Котраг, брат на Аспарух. През Х в. тамошните българи приемат исляма от арабите, но не възприемат тяхната култура и бит. Държавата се развива успешно и се разширява териториално. Нейната столица е Казан.

  Централната му част е заградена от крепостна стена, а около нея има сателитни селища. През ХV в. градът бележи голям разцвет – изграден е кремълски комплекс, който включва двореца на царя (така се титулува владетелят, а не кан), къщи на висшите сановници, храм и богата библиотека.

  През 1539 г. на престола се възкачва цар Хюнгай. Съпругата му носи името Сююмбике, което в превод означава „богиня на красотата“, но има и други предположения – че е аналогично на Любов или Люба, защото на местен език „сюю“ е „любов“.

  През 1551 г. Хюнгай умира и царицата остава вдовица. За нейната ръка се домогват турски султани и арабски халифи, но тя е дала обет за вярност към съпруга си, който спазва дори и след неговата кончина. Тя поема управлението на страната и се отдава в служба на народа си.

  Още през 1548 г. в Казан идват двама български свещеници – Матей и Лукан от Киевско-Печорската лавра, с мисионерската задача да се опитат да покръстят тамошните българи в православна вяра. Царица Сююмбике ги приема от любопитство. Тя е високообразована, изчела е византийски и арабски книги, в които се описва християнството. Знае, че нейните сънародници от Дунавска България, която вече не съществува като държава, изповядват тази религия. В поседвалите дълги разговори с Матей и Лукан тя разбира, че православието е по-прогресивно от мюсюлманството, но вече векове нейният народ изповядва исляма, а и тя е възпитана в тази религия.

  Въпреки това започва да проявява все по-засилен интерес към православието. Матей и Лукан я научават да чете черковно-славянски и й дават книги на този език. Особено я впечатляват писанията за св. Богородица, затова още докато съпругът й е жив, с негово съгласие построява параклис в нейна чест. Матей е и иконописец и изрисува образа на Божията майка върху дъбова дъска, а Сююмбике нарежда да позлатят ореола й.

  Волжка България граничи на изток с Киевска Рус, която вече е със столица Москва. Там от 1533 г. властва княз Иван, който иска да разшири владенията си. През юни 1552 г. той нахлува с войската си във Волжка България, превзема селища и опустошава страната. В края на август стига до Казан и го обсажда.

  Българите са свикнали на мирен живот и имат малобройна, не повече от 5-6-хилядна войска, а княз Иван настъпва с 60 хиляди войници. Само след едномесечна обсада русите превземат Казан и го подлагат на разграбване и унищожение. Кремълският комплекс е разрушен, библиотеката е опожарена, а от града са изнесени 16 кораба със злато, скъпоценности, килими, гоблени. Взета е златната корона, на която има 16 диаманта, изработеният от седеф трон с позлата, скиптъра с пет огромни рубина.

  Княз Иван сяда на трона, поставя короната на главата си, взима скиптъра в лявата си ръка, с дясната се прекръства и се обявява за цар Всерусийски и Български. Един от неговите приближени го съветва да приеме и името Грозни (което на руски означава Страшни), както се е именувал славният български хан Крум, и той приема.

  Царица Сююмбике става негова пленница. Той е очарован от неземната й красота и я пожелава за жена. И тя се съгласява, при условие че ще изгради висока 30 м кула на мястото, където е погребан съпругът й. Но това могат да направят само българските строители. Вече цар, Иван Грозни събира най-опитните от тях, обещава им по половин килограм злато и по 5 кг сребро, ако я вдигнат за 2 месеца.

  Тя е готова само за месец и половина и цар Иван Грозни води Сююмбике в нея. Но когато се качват заедно на върха й, царицата се хвърля оттам. Така остава вярна на обета си към своя съпруг и народ – мъртва, но не робиня. Силно разгневен, Иван Грозни заповядва да опожарят кулата, но когато я запалват, се спуска дъждовен облак и погасява огъня. Бляскат светкавици и една от тях за малко да порази самия цар. Той приема това като Божие знамение и напуска Казан, но нарежда на мястото на параклиса, построен по заръка на Сююмбике, която той е наричал Люба, да се изгради голям храм и тя да бъде погребана в неговото подземие.

  През 1561 г. едно българско момче открива в руините на все още невъзстановения град иконата на св. Богородица, изографисана от свещеника Матей. Въпреки че е мюсюлманин, я отнася в християнския храм. Архиереят я почиства и забелязва на гърба й изписана годината 1541. Когато я поставят в олтара, ореолът й заблестява с ослепителна светлина.

  Момчето, което я е донесло, е глухонямо, но оттогава започва да чува и да говори. Иконата е обявена за чудотворна и по нареждане на всерусийския патриарх е пренесена в Москва. През ХVІІ в., когато поляците нахлуват в пределите на Русия, на Архангеловден я изнасят пред руските воини, защитаващи Москва, и нашествениците са отблъснати.

  Иконата е поставена в храм „Василий Блажени“ в руската столица. През 1941 г. Хитлер напада Съветския съюз и стига на 20 км от Москва. Сталин, който въпреки че е учил в семинария, се смята за атеист. Но през декември 1941 г. той нарежда иконата на Казанската света Богородица да бъде натоварена на брониран влак и придвижена до фронта. Свещеници, под охраната на спецчасти, я носят в окопите и всеки офицер и войник се докосва до нея. Три дни след това съветските войски предприемат контраофанзива и отблъскват немците на 100-120 км от Москва.

  След победата Сталин забравя случая. Разореният от войната Съветски съюз се нуждае от средства за възстановяване. По нареждане на Сталин иконата е продадена на Ватикана за 50 млн. долара. Тя е поставена в Сигстинската капела, но не й се обръща особено внимание.

  Когато става папа, Йоан Павел ІІ – първият славянин на този пост, я вижда и я взима в своите покои. Според спомени на личния му секретар, когато е ранен при атентата през 1981 г., светият отец нарежда всеки ден да го пренасят до иконата и с часове се моли за своето изцеляване. Когато се възстановява, казва, че на нея дължи оздравяването си. След кончината му, през 2004 г. руският олигарх Свечовски сключва сделка с Ватикана иконата да бъде върната в Русия срещу 200 хил. долара. Тя бива поставена в Архангелския манастир край Печорск. Но казанският магнат Анатолий, който е с български произход, плаща 300 хил. долара, за да я откупи.

  Така през 2005 г. иконата се връща там, където е създадена, и е поставена в храма „Св. Богородица“ в Казан, в близост до кулата на Сююмбике, от която се е хвърлила последната царица на Волжска България. Сега тази територия се нарича Татарстан, но голяма част от хората, които живеят там, все още имат самосъзнанието, че са българи.

  .

• Кери поздрави руснаците по случай националния им празник

  Американският държавен секретар Джон Кери отправи поздравления към всички руснаци по случай 12 юни – Деня на Русия.

  „От името на президента Обама и американците, поздравявам народа на Русия по случай националния празник, който чествате на 12 юни“, гласи специалното изявление на Кери. Провъзгласяването на независимостта на страната от руския парламент на тази дата през 1990 г. показва, че „самоуправлението е най-добрият начин да се добият достойнство и права за всички граждани”, допълва Кери, цитиран от ТАСС.

  „В нашите два народа присъства дух на новаторство, който е подтиквал велики научни и интелектуални дела през цялата ни история. Той ярко се проявява в съвместните ни усилия по изучаването на последната граница – космоса”, допълва държавният секретар.

  „На този специален ден искам да изразя най-хубави пожелания към руския народ, както и надеждата за бъдеще, белязано от просперитет, мир и свобода за двете ни страни”, казва още Кери в поздравителния адрес. /„Сега“/

  .

• Обама подкрепи Хилъри за президент на САЩ

  

  Барак Обама подкрепи официално Хилъри Клинтън като кандидат за Белия дом на Демократическата партия. Очаква се скоро Обама да се включи в предизборната кампания на бившия си държавен секретар. Подкрепата беше обявена след среща на президента със съперника на Клинтън Бърни Сандърс, който не се отказва от надпреварата за Белия дом.

  В специално видеообръщение, публикувано на сайта на предизборната й кампания, Барак Обама поздравява Хилъри Клинтън за това, че е събрала гласове, за да си гарантира номинацията на своята партия. И казва, че иска да присъедини към тях своя глас.

  Барак Обама:

  Вижте, знам колко трудна може да бъде тази работа. Затова знам, че Хилъри ще се справи. Всъщност не мисля, че някога е имало някой толкова квалифициран да заеме този пост. Тя има куража и сърцето да дърши тази работа.

  Президентът зае страна в предизборната надпревара след среща със съперника на Клинтън Бърни Сандърс. Макар изходът да изглежда ясен, сенаторът не се отказа от битката за Белия дом. В изявление след срещата той най-напред благодари на президента и вицепрезидента Джо Байдън за това, че са били безпристрастни по време на първичните избори на партията.

  Бърни Сандърс, кандидат за номинацията на Демократическата партия:

  Говорих с Хилъри Клинтън и я поздравих за силната кампания. В близко бъдеще ще се срещна с нея, за да видим как да работим заедно, за да победим Доналд Тръмп и да направим правителство, което да представлява всички, а не само един процент от нас.

  Очаква се засилване на натиска върху Сандърс да се оттегли от надпреварата, за да се консолидират силите на демократите в кампанията срещу Доналд Тръмп – най-вероятният кандидат за президент на Републиканската партия. /БНТ/

  .

• Заплатите в България ще стигнат 50% от средните в ЕС през 2030 г.

  

  През 2001 г. доходите от заплати на обикновено българско семейство с две деца са били 19 пъти по-ниски от средното европейско равнище. През 2014 г. заплатите на същото обикновено семейство са „само“ 6.2 пъти под средните за ЕС. Очевидно за 15 години има значително скъсяване на дистанцията, но въпреки това равнището на заплащане у нас остава под една пета от това в ЕС. Ако „наваксването“ продължи със същата скорост, през 2030 г. България ще стигне 50% от средното за Евросъюза заплащане. Тази нерадостна картина нарисуваха вчера икономистите от БАН.

  По-ниските доходи са основна причина за изтичането на мозъци и на работна ръка от България и ако не ограничим миграционните процеси, към 2030 г. страната ни може да се окаже с недостигащи 440 000 души на пазара на труда, предупреди проф. Искра Белева.

  Напусналите България не са 2 или 3 милиона, каквито числа се тиражират напоследък, а „само“ около 1 милион души. При това все по-малко хора отиват да работят в чужбина – просто защото работната ръка у нас се изчерпва, показва изследването на БАН. Усещането за масирано изтичане идва от голямата „циркулация“, защото много наши сънародници си намират сезонна работа зад граница за кратко и се прибират, обясни проф. Веселин Минчев вчера. Той представи изненадващи данни, според които бедната Северозападна България изпраща сравнително малко гурбетчии и съответно преводите от чужбина към този район са по-скромни. Причината е, че тази част на страната се обезлюдява и че населението застарява.

  Миналата година трудовите емигранти са изпратили на близките си в България около 1.3 млрд. лева – за сравнение през 2000 г. сумата е била само 200 млн. лева, сочи изследването на БАН. Докато преди години изкарващите пари зад граница са инвестирали в имоти и са се опитвали да завъртят някакъв бизнес, сега те превеждат част от доходите си в помощ на роднини – основно за плащане на сметки и на заеми. Интересното е, че в Северозападна България по-голямата част от помощите от работещите в чужбина се инвестират в лечение и образование, а в по-богатите области по-типично е използването на парите за потребителски разходи.

  Държавите, които генерират най-много миграция в ЕС, са Ирландия, Испания и Кипър. Испания ежегодно губи около 200 000 души от емиграция. Едва 2-3% от българите в Испания заявяват интерес да гласуват на избори у нас, показва анкета на икономистите от БАН. Близо 17% от емигрантите от Северозапада ни пък са се върнали в страната. /„Сега“/

  .

• БНР уволни Лили Маринкова

  Лили Маринкова е била уволнена от БНР след скандал пред голяма част от хората в програма „Хоризонт“.

  Васил Велев е новият директор на програма „Хоризонт“. Маринкова е отказала да коментира пред“24 часа“. Официален коментар на БНР също липсва. Велев ще оглави „Хоризонт“ от утре, 7 юни, съобщи БНР.

  Велев е журналист с повече от 30-годишен опит в електронните медии. Започнал е като репортер в БНР. Работил е като новинар, редактор и водещ на нощния блок. След конкурс през 1999 г. заминава на работа в българската редакция на Би Би Си. В последните три години е подготвял радио журналисти в Тайланд, Малдивите, Филипините. /„Сега“/

  .

  Още по темата:

  По разкази на очевидци, Лили Маринкова е била уволнена от БНР след скандал пред голяма част от хората в програма „Хоризонт“, научи „24 часа“. Имало е повишаване на тон от нейна страна, казаха присъствали на разговора с генералния директор на БНР.

  В 16 ч. екипът на „Хоризонт“ е бил събран при генералния директор, за да им бъде представен новият шеф на програмата. Тогава Маринкова е обявила пред всички, че е уволнена от радиото, а не само совободена като шеф. По думите на очевидци казала на Александър Велев, че бил реваншистки настроен и по време на първия си мандат бил политическо назначение, защото имал за гръб Евгений Бакърджиев.

  Медийни наблюдатели от онези години припомнят, че тогава Иван Костов – премиер, не беше съгласен с избора на Велев от НСРТ – предшественика на СЕМ, и почти всяка седмица се очакваше Велев да бъде свален. Поне НСРТ създаваше подобни очаквания, тъй като непрекъснато привикваше шефа на БНР да дава обяснения.

  „Не мога да говоря сега“, каза известната журналистка пред „24 часа“.

  Тя бе назначена за директор на програма „Хоризонт“ от предишния генерален директор на БНР Радослав Янкулов по времето, когато голяма част от журналистите там обявиха несъгласие с неговата политика. В резултат те започнаха да пускат всяка сутрин „Лет ит би“ в радиоефира и песента на „Бийтълс“ не бе спряна до избора на нов шеф.

  Лили Маринкова е завършила Факултета по журналистика на СУ „Климент Охридски“. В БНР е била водещ на предаванията „Разговор с Вас“, „Хоризонт преди всички“ и „Неделя 150“.

  Телевизионната й кариера е свързана с Ефир 2 на БНТ в най-интересните години на прехода и предаванията „Открита линия“ и „Очевидци“. По-късно води авторското предаване „Вън от рая“ по Канал 3.

  Маринкова е носител на наградите „Репортер на годината“, „Сирак Скитник за радиожурналистика“, както и на „Голямата награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към независимостта на медиите и утвърждаването на принципите на гражданското общество“.

  Съпруга е на драматурга Петър Маринков. /„24 часа“/

  .

• Мъртъв ли е тракийският език?

  Павел Серафимов,

  Sparotok.blogspot.bg

  Понастоящем на нашите ученици и студенти се преподава, че езикът на траките е мъртъв. Аз намирам това твърдение за странно и лишено от логика. От 44 г. до 680 г. страната ни се намира под римска власт. В началото на окупацията доста траки са продадени в робство, но по-късно статуквото се променя. Удивени от качествата на предците ни, римляните приемат много от тях на служба в преторианската гвардия, а и в легионите.

  Благодарение на силата и смелостта си доста траки стават генерали, а дори и императори. Като пример могат да бъдат посочени Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, роденият в София Галерий, Ветран, Маркиан, Константин Хлор, Константин Велики, Констанс, Констанций, Константин II, Лъв Бесът, Юстин I, Юстиниан, Юстин II, Клавдий Готски, Йовиан, Тиберий II, Фока. Последният е властвал до 610 година!

  По времето на Константин Велики губернатор на Либия и Киренайка е тракиец с име Реметалк. Най-известните пълководци на Рим са също траки – Аеций, Велизарий, Виталиан.

  Колкото повече време минава, толкова по-силна става тракийската позиция в Римската Империя. До VI век (a и по-късно) траките говорят езика си, дори за богослужението те си служат със своята реч. Знаем за това благодарение на житието на Св. Теодосий Кенобиарх и други извори:

  “Непрекъсната употреба на мизийския език също е установена. Имаме данни за Св. Авксентий, който е живял през първата половина на V век, но чиято биография е писана през VI век, и в която се разказва, че той е говорил варварски език (т.е. мизийски).”  – “The continuous use of Mysian is also attested. We are told about St. Auxentius, who lived during the first half of the fifth century, but whose biography was written at the beginning of the sixth century, that, as he had come from Mysia, he was barbarian in language.”

  Фригите например не са били напълно елинизирани в началото на IX век, както знаем от житието на Михаил II, който е описан като груб, слабо образован и презиращ елинската култура.
  
  Той несъмнено е типичен представител на коренното население на Фригия, голяма част от което не е знаело изобщо гръцки – “The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all“. – P.Charanis, Ethnic Changes in the Byzantine Empire in the Seventh Century, Dumbarton Oaks Papers, Vol. 13, (1959), p.26.

  Трябва да се спомене, че Каранис не дава конкретни примери с тракийски думи. Този учен дори смята българите за новодошъл народ, но поне има почтеността да представи данни от стари документи, от които проличава, че през Средновековието тракийският език не е мъртъв.

  Сега възниква въпросът: Ако тракийският eзик оцелява след дълги векове римска окупация, какво може да е причинило изчезването му?

  Да приемем за момент, че старите българи са азиатци и нашественици в Тракия. Няма сведения те да са рязали езиците на населението на юг от Дунава. Няма сведения старите българи да са налагали строга забрана да се говори който и да е било език. В Мала Азия властта на Римската Империя не е сломена, но и там мизите и фригите продължават да употребяват родната си реч. Това са фактите, редно е някой да обясни мистерията, но обяснение не идва изобщо.

  То няма как да дойде, защото тракийският език не е умирал. Внушенията на определени учени звучаха солидно в миналото, защото ние нямахме достъп до значително количество ценни сведения. Не знаехме, че в продължение на 1100 години българите са наричани мизи. Не знаехме, че учени като Попов и Полянос определят българите като европейци и принадлежащи на тракийския антропологичен тип.

  Не знаехме, че старобългарски имена като Дуло, Вокил, Ерми, Винех, Кубер, Севар ги има записани на микенски документи от Бронзовата епоха. Не знаехме, че старите българи издигат могили над гробовете на благородниците си. Не знаехме, че в гробовете на падналите бойци старите българи жертват кон и куче, както правят траките.

  Не знаехме, че свещеният за старите българи знак IYI се е появил първо на Балканите, преди около 7000 години. Не знаехме, че руните, изрязани по стените на Плиска и Преслав, имат успоредици в употребяваните преди повече от три хиляди и петстотин години Линеар А и Линеар Б.

  Тези данни променят коренно представата за старите българи, но уви, широката публика не бе запозната с ценните сведения. Игнорирането на голямо количество ценни данни не е научен метод, не е и почтено деяние.

  Неотдавна за ужас на поддръжниците на старите догми, дойде доказателство от областта на генетиката. Стана ясно, че ние не сме потомци на тюрки, а във вените на повечето от нас тече кръвта на население, което е обитавало земята ни още от Каменната епоха. В такъв случай не може да се твърди, че траките са изчезнали, няма основание и да се каже, че техният език е мъртъв.

  

  Тракийският език не е мъртъв, но бяха правени опити той да бъде умъртвен.

  Ето и няколко примера. Βριζα – бриза е тракийска глоса, чието значение е пшеница. Днес в българския език има дума брица, нейното значение е бяла пшеница. На всеки прогресивен човек е повече от ясно, че бриза и брица са една и съща дума, но документирана от различни хора, в различни периоди от време. Не само думите са идентични, но дори значението им е едно и също. Въпреки това учените казват – бриза няма нищо общо с брица, те са от различен произход. След като никой езиковед не посмява да се противопостави, то твърдението бива прието, нищо, че е абсурдно и налудничаво.

  Друга “умъртвена” тракийска глоса е волинт. Според Аристотел това е название за див бик – едро рогато говедо. Учените признават, че наставката – инт във волинт отговаря на старобългарската –енте, но отказват да видят, че волинт отговаря перфектно на стблг. воленте – вол – едро рогато говедо.

  Още повече, учените отказват да споменат, че в късния тракийски, наставката – инт вече е енте, както проличава от антропонимите Βουρκεντης, Кαρδεντης. Т.е. в по-късни времена волинт еволюира във воленте – напълно идентична на старобългарската форма. Да е споменал обаче някой това?

  При тълкуването на тракийските глоси скарке, бринкос, колаброс, ктисти, полтус, брия са предложени старобългарските думи скръгатати – скърцам, брѧцало – музикален иструмент, колесе – колело, чистъ – чист, плотъ – ограда,  за-врьти– затварям, ограждам. 

  Въпреки ясните успоредици на глосите с наши думи, на никого не идва на ум да каже, че тракийският трябва да е бил много близък до старобългарския.

  

  Голямо количество тракийски думи могат да бъдат извлечени от топонимите. За тълкуването на Илион, Зеринт, Дин Друме учените сами предлагат стблг. илъ – кал,   звьръ – звяр, дьнъ – ден и т.н., но от това не възниква въпросът – Защо древните тракийски населени места могат да се тълкуват с помощта на български думи?

  Има и други тракийски топоними, чийто български характер е още по-ясен, понеже са споменати по време на Късната Античност. Става дума за крепостите и селищата Баба, Бела, Базина, Вир, Вода, Бога, Дабане, Среден, Листе, Дебре, Струа, Стена и още много други. Имената са толкова ясни, че всеки от нас може да разбере смисъла им, макар да са древни.

  Проблемът за някои хора е, че тези названия са регистрирани някъде към 530-540 година от Прокопий Цезарийски. Проблемът става още по-голям, когато Вл. Георгиев признава, че за да се наложат тези топоними, е нужен период от около век. Това означава, че хора, говорещи древен вариант на българския, са обитавали Тракия още през 430-440 година. Обяснението на този “парадокс” става сложно, но учените намират “разрешение”.

  Те казват – топонимите Вода, Бела, Листе и др. са славянски, те са наложени от нашественици. Хубаво, но защо никой летописец не ги е споменал тези славянски нашественици през 430-440 година? Топонимите са разпространени от делтата на Дунава до Южна Албания, от Северна Сърбия до Тесалия в Гърция и Родопите в България. Казано накратко – по целите Балкани.

  Как така някой нашественик ще премине границата на Римската Империя, ще създаде близо двеста селища и никой няма да забележи и спомене това? Рим приема различни народи за съюзници, но ги поставя на границата, за да служат за буфер, а така наречените “топоними, наложени от нашественици” не са само по границата, а по целите Балкани.

  Използвайки термина славянски, учените позволяват една манипулация. Днес съществува славянска езикова група, тя се състои от около триста милиона души. От доста време се внушава, че славените, които заедно със старите българи се борят с век и половина с Рим, са деди на всички славяноезични народи.

  Това не отговаря на истината. По времето на Юстиниан Велики с името славени са назовавани само гетите – най-храбрият тракийски народ. В същия период дедите на словени, словаци, поляци и др. носят името венети.

  Венети и траки говорят близки езици, но обитават различни територии, имат различна история. Немци и датчани също говорят близки езици, които са дефинирани като германски. Това, че датчаните говорят германски език, не ни дава право да кажем, че старите германи, с които воюва Гай Юлий Цезар, са предци на датчаните. Това би било безумие. По времето на Цезар предците на датчаните са в Скандинавия, а по времето на Юстиниан Велики дедите на словени, словаци, поляци са били не на Балканите, а в днешните си земи и са носили името венети.

  Поради това, че гетите-славени са най-известни на Рим, то с течение на времето тяхното име се използва за всички хора, говорещи сродни езици. Така е и при германите, първоначално това е име на едно единствено племе, но после то се налага на цяла общност.

  Знаейки подробностите, ние няма защо да се притесняваме, че определена тракийска дума има успоредица не само в български, но да речем и в словенски. Това е нещо нормално, то показва само, че още в древността траки и венети са говорили близки езици, нищо повече.

  По същия начин немски топоним може да се обясни с датска дума, но от това не излиза, че Германия е била заселена с датчани, а само, че двата народа говорят сродни езици.

  Нашите деди траките са били съседи, роднини, а и съюзници на венетите поне от Бронзовата епоха. Венетите, наречени от Омир енети, се бият рамо до рамо с траките при битката за Троя. След смъртта на венетския цар Пилемен, венетите, придружени от траки, се отправят на запад. Явно траките са били по-малко, защото новообразуваната държава бива назована Венетия.

  В по-късни времена, през IV век император Юлиан Отстъпник споменава, че в Аквилеия, Венетия има пазар на венети и мизи. През VII век българинът Алцек търси подслон при баварците, но е предаден жестоко от тях. Те подлагат дедите ни на страшно клане, измъкват се само 800 българи, които с Алцек намират приют при владетелят на венетите Валук. Тези венети са предци на днешните словени. Ето, простичко е, но някой трябва да го обясни.

  Всъщност проф. Ценов го е обяснил отдавна, но са малко тези, които са прочели обстойно работите на великия родолюбец. Той бе един от първите, които обявиха, че старите българи са местен народ, че славените са гети и тяхното алтернативно име е използвано и за други хора след време.

  Славените-гети, които се свързват с мизите-българи, са стар балкански народ. Като различни племена от групата на славените се споменават берзиите, езеритите, друговитите, сагудатите, стрюмоните и тимочаните. Това са си имена на стари тракийски племена.

  

  Стрюмоните и друговитите са споменатите от Херодот стрюмони и другери. Берзитите, езеритите, сагудатите и тимочаните са споменатите от Плиний Стари берзеи, азериати, сгаугди и тимаки. За какви нови народи и за какви нашественици да говорим тогава? Някои от тези племена са споменати хиляда години по-рано преди така нареченото славено-българско нападение над Солун. Явно обаче за определена група учени хиляда години са нищожен период от време.

  Римските летописци, а и множество учени от ново време са използвали факта, че траки е имало и на север от Дунава. Опитите на тези хора да освободят братята си от римско господство биват представени като нашествие и опит за етническо прочистване на Тракия.

  Истината е, че са били прогонвани само римските колонисти, но това е премълчано. Премълчано е и, че тракийския език е близък до този на венетите и, че самите венети са деди на словени, словаци, чехи, поляци и др.

  Днес безсъвестни индивиди казват ехидно – българският е сроден на словенски, сръбски, хърватски, спада към славянската езикова група, следователно няма как да е наследник на тракийския. Все едно тракийският е на хора от Африка, или Австралия и все едно е невъзможно да е бил сроден на други съседни езици. Каруцата бива впрягана пред коня, но наивниците намаляха.

  Тракийският е бил близък не само до езика на венетите – дедите на словени, словаци и др. но и до балтийските езици. Те от своя страна показват смайващи прилики със българския, а и как иначе. Ето няколко примера на литовско-български паралели: босус-бос, барсукас-борсук, бединас-бедняк, ежерас-езеро, дварас-двор, ледас-лед, марас-мор, мигла-мъгла, паршас-прасе.

  Когато разберем механизма на манипулациите става ясно, че езикът на Залмоксис, Спартак и Орфей не е умирал. Ние си го говорим днес, но в развита форма.

  По времето, когато тракийските глоси са документирани, не е съществувал стандартизиран език за всички траки. Във всяка област са се говорили отделни наречия, които обаче са били сродни, хората са били в състояние да се разберат. Различия в говорите има и днес, при нас съществува завидно богатство на диалекти, което от своя страна е доказателство, че сме потомци на някога огромен народ.

  Този народ бе възпят в Илиада, негови представители цивилизоваха Индия, Галия и Ирландия. С помощта на този народ хетите победиха армията на Рамзес Велики, този народ изпревари всички европейци по отношението на развитие на земеделие, металургия, архитектура, а и държавност. Този народ не можа да бъде сломен нито от римляни, нито от гърци, нито от страшния петвековен геноцид, който бе организиран от азиатски нашественици.

  Ако някой има право да се гордее с предците си, това сме ние, българите. Силата на предците ни е кодирана в нашите гени. В нашите гени са скрити също смелостта и благородството на хората, които смаяха дори римляните. Тези качества обаче не могат да се проявят, без ние да създадем условия за това. Ето за това трябва да вярваме в себе си, да каляваме непрекъснато волята си, да показваме поведение на достойни и добри хора. С други думи – да бъдем себе си, да бъдем българи!

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  Използвана литература:

  1. P. Charanis, Ethnic Changes in the Byzantine Empire in the Seventh Century, Dumbarton Oaks Papers, Vol. 13, (1959);

  2. В. Бешевлиев, Участието на траките в обществения живот на провинция Тракия, Известия на Института за българска история, 1-2, БАН, София, с. 217-234;

  3. В. Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;

  4. Вл. Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

  5. Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;

  6. И. Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976.

  .

• За гласуването от чужбина

  А наистина ли българите в чужбина трябва да имат право да гласуват?

  Автор: Кольо Колев /Гласове/

  

  Напоследък около изборния закон в така наречения „български политически живот“ цари пълно безумие. Незнайни „представители“ на българите зад граница пишат петиции. Изчезналите протестъри отново изпълзяха и също вдигат шум – „демокрацията“, „нашите братя зад граница“ (а казваха, че ги били нахранили обилно на държавната софра и вече щели да си мълчат!) Плевнелиев налага вето. Патриотите заплашват, че ще бутнат кабинета. Одбудсманът щял да сезира Конституционния съд. Бойко Борисов се върти около казана и допринася за общия нездрав шум по веригата – „Аз съм против, ама … Аз съм за, но…“. Накратко – „Имам мнение, но не съм съгласен с него!“.

  Цветан Цветанов гали по козината недоволните – айде де, не се цупете, сега ще отхвърлим ветото, а после ще измислим нещо, ще нагласим нещата. Хем ще го отхвърлим, хем ще го приемем!

  Направо тържество на политическата мъдрост и принципност! Къде е основата на тази нездрава баталия?

  От една страна, голяма част от политическите партии имат обосновани предположения, че все по-трудно могат да прилъжат избирателите в страната да им гласуват. Съответно с надежда се обръщат към тези, които имат фрагментарни впечатления, носталгично-емоционални нагласи и… просто не са сърбали попарата на властвалите.

  От друга страна, очевидно е налице и обоснованото предположение, че масовото гласуване в Турция може да послужи за намеса на тази страна във вътрешния политически живот на страната ни. Това, естествено, не е желателно. Не че нямаме „обосновани предположения“, че други страни не само се месят, но и активно кадруват в политиката и кабинета. Но пък и Турция… Вече ни идва много! Нещо трябва да се направи!

  И почват да го правят.

  На практика се опитват да решат нерешимата задача как да обявят едни българи за „по българи“ (гласуващи за нас), а други българи за по-малко българи (без възможност да гласуват защото „гласуват неправилно“). И ще го направят! Без свян, с оглед политическите си интереси и естествено в името на демокрацията и пластичните „евро-атлантическите ценности“.

  И в целия този тюрлюгювеч никой не зададе въпроса – а бе наистина ли искаме да дадем същите избирателни права на хората, които живеят извън България, както на тези, които живеят тук? Нормално ли е човекът, живеещ там – в Цюрих, Мелбърн, Торонто, Чикаго – да има право да определя живота ми тук?

  Наистина ли признавам правото на сънародника си зад граница да определя в пълна мяра кой ще ме управлява тук? Та нима той ще носи последствията от своя избор. Та нима не е ясно, че за техния избор ще плащаме ние тук, в страната. А няма да плаща той – в Цюрих, Мелбърн, Торонто, Чикаго. Как така неговото мнение, на човека далеч от тук, ще има същата тежест както моето – който познавам и жилото, и меда и на тази, и на предишните управи.

  Та нима не е ясно, че политиката е дебат за пари. За нашите пари, парите от нашите данъци, на тези, които сме тук – къде да отидат, за какво да се харчат. Политиката е дебат и за заемите и дълговете, с които ни товарят и които ще плащаме ние тук, а не те там! И моят задграничен сънародник няма място в този дебат – и неговите пари, и неговите данъци, и неговите дългове са там, а не тук! Дали искаме да овластим този, който не плаща, със същите права като нас, които плащаме (често скъпо и прескъпо)!

  Аз лично смятам, че не е редно!

  Тук „умните и красивите“ ще подскочат разярени: „Как да не плащат, те годишно пращат 2 млрд. лева; те са най-големия „чужд инвеститор“ в страната! И разни антидемократи, рубладжии и прочее гадове искат да отблъснат „цвета на нацията“ от родината!“

  Да прощавате, уважаеми, но най-големият „инвеститор“ в България са трите милиона работещи българи, които захранват бюджета на страната с 33 млрд.(!) лева годишно. И дори и да приемем, че част от даренията от чужбина отиват в държавния бюджет чрез данъка върху потреблението (ДДС), то приносът им е в размер от около 400 млн. лева – една десета от процента (0,12%) от това, което ние тук „инвестираме“. И срещу този скромен принос-инвестиция, искаме да ги овластим да имат същата възможност да определят кой и как да се разпорежда с нашите пари! Тук!

  Аз лично смятам, че не е редно!

  Но разбира се, въпросът далеч не е само в парите и приноса. Затова ще дам един прост пример. Сестра ми от четиридесет години живее в Бразилия и е „инвестирала“ в старините на майка ни значителни пари. На мен също е помагала, както съм й помагал и аз, когато мога. Но нито на мен, нито на сестра ми е хрумвало и за миг, че аз мога да се меся в нейния семеен бюджет (кой и как да го управлява, какво да се купи, какви дългове да се поемат), нито че тя може да се меси в моя.

  Което по никакъв начин не означава, че не се обичаме, че съм „отчужден“ и „отблъснат“ от сестра си и тя от мен (както твърдят протестърите, че ще станело, ако българите в чужбина нямат възможността да гласуват и да определят вътрешните ни дела). И също както аз, така и сестра ми смятаме, че тя няма морално право да гласува на български избори – както и аз в бразилските.

  Така че, уважаеми сънародници в чужбина – ако искате да гласувате (и плащате за своя избор), сте добре дошли в родината!

  А уважаемите политици да имат грижата да накарат сънародниците ни в страната да им гласуват, а не да се държат като престарели мераклии, които вече не могат да хванат мома от селото и търсят да прилъжат някоя отвън – която просто не ги знае!

  Но най-тъжното не е в олигофреничния „дебат“ около изборния кодекс и лупингите на президент, премиер и партийни лидери. Това сме го гледали много. Най-страшното е, че нито една партия не се осмели да постави принципно въпроса, с който започнахме – вън от „евро-атлантическите“ ценности, партийните интереси и в пряка връзка с морала!

• Внук на последния български цар рецитира в Мароко “Аз съм българче”

  ЦАРСКИЯТ ВНУК СИМЕОН-ХАСАН РЕЦИТИРА В МАРОКО „АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ“

  .

  Лиляна Клисурова, в. „24 часа“

  

  На 24 май Симеон-Хасан получи удостоверението си за завършен трети клас на тържество в Българското посолство в Мароко.

  Синът на княгиня Калина завърши с шестица по български трети клас в посолството ни в Рабат

  С шестица по български език и литература завърши трети клас в българското училище към посолството ни в Рабат най-малкият внук на царя Симеон-Хасан. Синът на Калина и Китин Муньос живее с родителите си в Мароко.

  Момчето има 108 учебни часа по български език и литература. На български той учил още един предмет – “Човекът и обществото”, по който също има шестица.

  По време на тържеството за 24 май в посолството Симеон-Хасан рецитира свободно стихотворението на Иван Вазов “Аз съм българче”. След което показа изработения от него макет на Троянския манастир.

  Симеон-Хасан, който е единственият царски внук, роден в България,

  говори много добре родния си език

  Учи български почти от бебе – в началото с частна учителка, а след това в училището на посолството ни в Рабат. При последната си ваканция дори удиви всички във “Врана” с изключително добрите си познания.

  

  Малкият княз позира пред изработен от него макет на Троянския манастир за изложба за 24 май в посолството ни в Мароко.

  С майка си и дядо си той разговаря само на български. С баща си говори на испански, с приятелите си в Мароко – на арабски. Учи още немски и френски, и като дядо си ще става полиглот.

  Калина използва всяка ваканция в София и Боровец, за да разкаже на сина си нещо ново за българските му корени. И да го научи на нов ритуал.

  А за 6-ия си рожден ден Симеон-Хасан получи българско гражданство. Процедурата бе задвижена от Калина при срещата ий с премиера Бойко Борисов. А указът бе издаден през 2013 г. от вицепрезидента Маргарита Попова под номер 7А.

  Самата Калина също е българска гражданка. Тя използва всеки повод да покаже любовта си към България. Често се облича в българска носия и e голям почитател на народните ни шевици и на занаятите, като майка си царица Маргарита и леля си княгиня Мария-Луиза.

  

  Симеон-Хасан рецитира „Аз съм българче“ на тържеството за 24 май в посолството ни в Мароко.

  Малкият Симеон също харесва ризи с нашенски бродерии

  На 5-ия си рожден ден получи във “Врана” шопска носия като подарък, облече я и остана с нея по време на тържеството.

  

  От малък Симеон-Хасан облича често българска носия и се интересува от родната си страна. Той е единственият от внуците на Симеон Сакскобургогски, роден в България. Снимка: Давид Нивиер

  Царят също се включва в “българското образование” на внука си. Преди 4 г. на празника Сретение Господне той го заведе за първи път в храма “Св. Александър Невски” на вечерна служба и го научи да се кръсти като християнин. Царят дори вдигна момчето на ръце, за да целуне иконата, както е по канон. Калина пък му обясни как и защо се палят свещи.

  Всяка събота княгинята води сина си в православна църква в Рабат, макар че е католичка. Симеон-Хасан е

  кръстен в православната вяра

  в параклиса в “Царска Бистрица”

  месец след раждането си. Негови кръстници са мароканският крал Мохамед VI и принцеса Ирина Гръцка.

  

  Симеон-Хасан и майка му с крал Хуан Карлос, баща на настоящия крал на Испания, в Монако на тържеството по случай 70-годишния юбилей на техния роднина принц Алваро де Орлеанс-Бурбон.

  Освен българското училище внукът на царя завърши и трети клас във Френския лицей в Рабат. Той е прилежен ученик и отличник.

  Симеон-Хасан е наследил любовта към конете от майка си. Получи първия си урок по езда на 2 г. А самата Калина активно участва в конни състезания, вече от името на България.

  От баща си – мореплавателя Китин Муньос, пък малкият княз е наследил любовта си към морето. Вече прави първите си опити да плава с малка ветроходна лодка.

  Само на 9 г., Симеон-Хасан вече участва и в светски събития. Преди месец с родителите си, баба си и дядо си присъства в Княжество Монако на тържеството по случай 70-годишния юбилей на техния роднина принц Алваро де Орлеанс-Бурбон, на което бяха още крал Хуан Карлос, баща на настоящия крал на Испания, принцът на Монако Албер, лихтенщайнският владетел принц Ханс-Адам.

  

  Симеон-Хасан пред българското знаме и портрета на прапрадядо си Фердинанд в дома им в Мароко. Снимка: Давид Нивиер

  

  От баща си Китин Муньос момчето е наследило любовта към морето и лодките. Снимка: Давид Нивиер

  

  Симеон-Хасан в класната стая в посолството ни в Мароко на един от рождените си дни. Момчето вече говори и чете много добре на български. Снимка: Давид Нивиер

  

  Малкият Симеон-Хасан слуша с интерес разказите за мореплавания и приключения на баща си Китин Муньос в изследователски клуб в Ню Йорк. Снимка: Давид Нивиер

  

  Цар Симеон, когото внуците наричали “дядото от България” по негови собствени признания, се включва в българското образование на малкия Симеон-Хасан. Снимка: Давид Нивиер

  

  Малкият княз с майка си Калина в Мароко. Снимка: Давид Нивиер

  .

• БСП ще иска замразяване на промените в Изборния кодекс

  

  Предлагам ПГ на „БСП лява България“ да внесе предложение за замразяване на всички промени в Изборния кодекс, докато не се произнесат народът и Конституционният съд. Това каза лидерът на БСП Корнелия Нинова по време на заседанието на НС на партията във връзка с изборното законодателство, предаде „Фокус“. „На фона на всичко това и на ситуацията в страната, се разиграват тясно партийни пазарлъци на терена на изборното законодателство“ – заяви Нинова.

  „БСП се обявява против такава практика и в позицията ни по ИК ние ще ви предложим следното решение. Да одобрите групата на БСП да внесе проект за решение в НС за налагане на мораториум върху изборните правила, докато Конституционния съд не се произнесе по внесения сигнал и докато референдумът, който вече е насрочен, не се произнесе, т.е. народът не си каже мнението по тези въпроси“ – каза още тя.

  По думите й, на всички е ясно, че каквото и да се направи по изборните правила, то е конюнктурно. Нинова определи това като нестабилно законодателство. „Това, което се прави в момента, е неуважение към държавността, в лицето на КС като единствен имащ правомощия да се произнася, неуважение към суверена – народа”, коментира Корнелия Нинова. По думите й, никакъв тясно партиен интерес не може да промени това. „БСП е отговорна партия, която държи за спазването на принципа на конституцията. Моля за вашето решение по този въпрос“ – добави Нинова. /„Сега“/

  .

• Хилари ще атакува Тръмп в Сан Диего

  

  Хилари Клинтън превключва кампанията си от борба със съперника си демократ Бърни Сандърс към битка с кандидата на републиканците Доналд Тръмп, като ще го атакува, че заплашва националната сигурност, предадоха световните агенции. Лидерката на демократите, която вече си е осигурила 2312 делегатски гласа за партийния конгрес и трябва да набере само още 71 гласа, ще произнесе важна реч в Сан Диего (Калифорния), която ще подложи на остра критика Доналд Тръмп, съобщи нейният предизборен щаб.

  Бившата държавна секретарка ще заяви, че „Доналд Тръмп ще представлява заплаха за националната сигурност“, ако бъде избран за президент на САЩ. Един от сътрудниците й, който помага за съставяне на речите й, заяви: „Тя ще каже как Америка ще гарантира сигурност у дома си и лидерство в целия свят“.

  Изборите в Калифорния и в още пет щата ще сложат край на вътрешнопартийната надпревара. От Калифорния, който е най-многолюдният щат и трети по площ, ще бъдат излъчени 548 делегати за конгреса на демократите през юли.

  Бърни Сандърс е набрал досега 1545 делегатски гласа и няма как да победи Хилари Клинтън, която според допитванията има 13% по-висока популярност в Калифорния.

  Доналд Тръмп вече си осигури необходимото мнозинство за конгреса на републиканците и това означава, че надпреварата за Белия дом ще бъде между него и Хилари Клинтън. /„Сега“/

  .

• Independent: Сандърс има шанс срещу Клинтън

  

  Бившият държавен секретар Хилъри Клинтън може да загуби надпреварата за номинация на демократите след предстоящите предварителни избори в Калифорния на 7 юни, пише британският в. „Индипендънт“. Нейният основен конкурент сенатор Бърни Сандърс се насочва към щата с надеждата да натрупа повече гласове на делегати, след като в Калифорния през последните месеци е регистрирано значително увеличаване на регистрирани делегати.

  За участие в предварителното гласуване са се записали нови 1,5 млн. души. Калифорнийския институт за изследвания на обществените политики предвижда близки резултати за Сандърс и Клинтън, като дори и малка победа би добавила допълнителни 250 или повече гласа към досега спечелените от Бърни Сандърс. В момента резултатите на двамата демократи са доста близки – Клинтън има 1769 класа срещу 1501 за Сандърс. Победата на сенатора от Върмонт изглежда още по-вероятна и заради драстичното увеличение на новорегистрирани гласоподаватели – увеличение с 218% в сравнение със същия период през 2012 г.

  Досегашните първични избори в Демократическата показаха тенденцията Бърни Сандърс да се представя по-добре от предвиденото в предварителните проучвания и то най-вече благодарение на участието в гласуванията на новорегистрирани млади гласоподаватели. Ако Сандърс спечели Калифорния, може сериозно да постави под въпрос победата на Клинтън за кандидат на демократите и да си спечели на своя страна някои от т. нар. суперделегати, сред които има партийни лидери и избрани вече държавни представители, които имат право да подкрепят който кандидат поискат.

  По думите на самия Сандърс, въпреки че Клинтън има „доста повече“ суперделегати на своя страна, „те няма да гласуват, докато не стъпят на подиума на конгреса на демократите“. Той посочи също, че неговата работа сега е да убеди тези делегати, че неговата кандидатура би могла да спечели срещу тази на Доналд Тръмп, който ще е най-вероятният избор на Републиканската партия. /„Сега“/

  .

• In Memoriam Ивайло Иванов: Отиде си един изключителен поет

  ЕДИН ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТАЛАНТЛИВ ПОЕТ, КОЙТО МАЛЦИНА ПРОЧЕТОХА, СИ ОТИДЕ

   

  Антон Баев, Рlovdiv-online.com

  

  Ивайло Иванов /43/ от Троян, живя на ръба на лудостта и крайната мизерия.

  Създаде стихове, сатири, литературна критика, публицистика. Занимаваше му се и с литературна наука, но нямаше шанс.

  Завършва Българска филология във Великотърновския университет, обикаля София, Наречен, Търново, за да се върне в родния Троян с разбити нерви.

  Писа – по думите му – „за нашата вечно скърбяща България“.

  Тя, разбира се, не го прочете, нито почете.

  Благодарен за срещите с хората човек.

  В посвещението си към книгата Песен за Бащите на прехода, която ми подари на едно от изданията на „Пловдив чете“ през 2012-та, ми написа: „С огромна благодарност за това, че се срещнахме!…“

  С огромна тъга посрещам вестта за ранната му смърт…

  .

  На дъното на този свят живея

  и чакам, Боже, ти да ме откриеш

  подобно бисер. Де такъв късмет?…

  Ти бисери не търсиш! Тях ги търсят

  единствено свинете покрай мене –

  за морските свинчета става дума,

  а също за русалките, които

  се гмурват в синевата ми прозрачна

  и с перлен смях покриват голотата си!…

  .

  Така пишеше Ивайло…

  Пишеше така, че да те удари в сърцето:

   

  „Венеция през зимата“ – навярно

  така бих кръстил тази своя тъжна

  любовна песен. Но сега е лято.

  И ти над мене тяло си извила

  подобно мост. А аз под теб съм легнал

  като река и към съня изтичам.

  Очите ти, подобно сини риби,

  се гмурват във водите ми прозрачни.

  На устните ти ладията лека

  гърдите на реката набраздява…

  И бавно аз изтлявам и пътувам

  под тебе, моя лодчице, люляна

  на ласките с вълните милостиви.

  И мощните води текат, додето

  от тялото ти – тънка катедрала –

  гърдите ти ударят за вечерня.

  За сетен път – щастлив, но и разкаян –

  тогава аз към притвора поемам,

  но този път не си ти мост, а купол –

  фронтон, отдето Славата ме гледа

  прощаваща и съдеща. И тръпне

  олтарът ти във сетна литургия,

  а горе – под прозоречната ниша –

  разнежен, хорът ангелски въздиша.

  След жертвата вечерна аз почивам

  с води успокоени. Трепка залез

  със пластика червена върху синята

  пътека на реката… И тогава

  един гондолиер през мен минава

  и плавно пее свойта канцонета.

  И колкото се пò отдалечава,

  по-тежка сянка хвърля – да не видя

  как върху твойто рамо се изкачва

  едно момиче, девствено все още.

  На моста спира. С лакътчета тънки

  под себе си то стопля перилата.

  За нещо много скъпо се досеща…

  В реката се оглежда.

  И въздиша.

  .

  Не като постмодернист, не като модернист, не като класик. Като роден поет. Такава бе и съдбата му: честна и самоубийствена. Докосваща съдба и поезия… 

  .

  Ето какво ще намерите из някои от библиотеките от Ивайло Иванов:

  Хензел и Гретел (поема, 1995)

  Искри от воденичните ми камъни (сатира, 1997)

  Очи на дете (ранни стихове, 2005)

  Филологически поеми (2006)

  Пастирът на мухи (2008)

  Песен за Бащите на Прехода (2010)

  Брачни песни (2013)

  .

• Борис Станимиров: Никой не се опита да намери разумното решение за гласуването в чужбина

  

  След като българите в чужбина остро реагираха на промените в Изборния кодекс, които ограничават разкриването на секции в държавите извън България, 47 депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и БДЦ внесоха нови поправки в току що публикувания в Държавен вестник закон.

  Новите текстове предвиждат ограничение до 35 секции в държава, като изборна секция може да бъде разкривана извън дипломатическо представителство при 60 заявления, а не при 40, както беше прието по-рано.

  Начинът, по който се прие Изборния кодекс и седмица по-късно да внасяме промени, показва цялата абсурдност на тази ситуация – коментира в интервю за БНР депутатът от ДСБ Борис Станимиров. Той е и член на Комисията по политиките за българите в чужбина.

  По думите му парламентът е демонстрирал липсата на политика по отношение на българите в чужбина и липсата на осъзнаване колко те са важни за България.

  Това, което виждаме, са дребни партизански закачки, пазарлъци и изнудвания. Разиграване на едно конституционно право на хората, което е недопустимо – заяви депутатът.

  По думите му никой не се е опитал да намери разумното решение по отношение на гласуването в чужбина, така че да не бъдат ограничени избирателните права на българите там, а в същото време да се избегнат и злоупотребите с гласуването в Турция, заради което се стигна до скандалните промени.

  Чуйте цялото интервю на Борис Станимиров за Националното радио.

  .

• The Wall Street Journal: САЩ тестват ново оръжие срещу Русия и Китай

  Лондон смята да изпрати нови танкове в Прибалтика

  

  САЩ разработват ново оръжие, за да защитят държавите в Прибалтика от евентуална руска заплаха, съобщи в. „Уолстрийт джърнъл“, който публикува кадри от изпитанията в сайта си. Оръжието се нарича релсотрон – мощно електромагнитно оръдие ER (Electromagnetic Railgun), което с помощта на енергията задейства електропроводим снаряд край две метални релси.

  „Военните смятат, че релсотронът може да се окаже полезен, ако се наложи САЩ да защитават балтийските държави от Русия и да подкрепят съюзниците срещу Китай в Южнокитайско море“ – пише изданието. „Не бива да се пренебрегва фактът, че Русия притежава способността да произвежда и изстрелва на огромни разстояния обикновени боеприпаси с голяма маса. Ние трябва да се противопоставим на такива залпове. Релсотронът потенциално ни дава такава възможност“ – твърди пред изданието първият зам.-министър на отбраната Робърт Уърк. САЩ са започнали програмата за ER преди десет години, изразходвайки за нея до момента половин милиард долара. Сега ще бъдат похарчени още $800 млн., за да се превърне релсовото оръдие в отбранително въоръжение и да се пригодят снарядите му за палубната артилерия на американските военни кораби.

  

  Великобритания пък обмисля възможността да изпрати хиляда военнослужещи и танкове в Естония, Латвия и Литва, в рамките на нова програма на НАТО, предаде РИА „Новости“, позовавайки се на публикация във в. „Таймс“ и военни експерти.

  Според изданието Лондон планира да изпрати танкова тактическа група, към която ще бъде прикрепена и артилерия. Окончателно решение по въпроса ще бъде взето на срещата на НАТО във Варшава през юли. Освен това алиансът разглежда възможността да разположи военни складове за танкове и други тежки въоръжения в Източна Европа, за да се повиши отбранителната способност на пакта.

  ––––-

  За Украйна ще се окаже по-лесно да убеди страните от Европейския съюз да продължат санкциите срещу Русия, ако покаже напредък в реформите и борбата с корупцията, заяви бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, който беше назначен за съветник на украинския президент Петро Порошенко. Расмусен коментира, че продължаването на санкциите е единственият начин да се окаже натиск върху Русия да спре да подкрепя бунтовниците, които се бият с украинската армия в Донбас, и да съдейства за спазване на примирието. /„Сега“/

  .

• <<
• 1
...
• 51
• 52
• 53
• 54
• 55
• 56
• 57
• 58
• 59
• 60
• 61
...
• 416
• >>