Авторски
- В Канада се въвежда екпериментално базов доход
Това ще стане в провинция Онтарио, но Отава и Квебек също проявяват интерес към темата
Канадската провинция Онтарио възнамерява да въведе базов доход, като проектът е пилотен. Все още няма яснота по въпроса точно кога и как ще бъде направено това. В Отава местните власти настояват за правителствено проучване по въпроса, а в Квебек също проучват тази възможност, съобщи CBCNews.
Базовият доход е известен още като гарантиран минимален доход, универсален приход, гарантиран годишен приход или негативен данък върху доходите. Той представлява социална политика, която премахва всички видове социални плащания, като ги заменя с едно единствено плащане в еднакъв размер за всички граждани, без значените дали те работят или не.
Идеята не е нова и дори е изпробвана в канадския град Дофин, провинция Манитоба през 70-те години, пише изданието.
По информация на Quarz пилотният проект е предвиден за тази година, а в бюджет 2016 на провинцията се казва, че „правителството ще работи с общностите, изследователите и други заинтересовани лица“, за да избистри точната концепция за въвеждането на този вид плащания.
Според Independent въвеждането на базов доход е тествано и в няколко малки населени места в Южна Америка и някои селца в Индия, където, според изданието, опитите са били успешни, но данните от тях не са достатъчни, за да се заключи, че тази политика е подходяща за въвеждане на национално ниво.
Миналата година Финландия съобщи, че ще проучи тази система за плащания, а Швейцария насрочи референдум по темата. В Нидерландия 4 града също обмислят въвеждането на подобна политика: Утрехт, Тилбург, Гронинген и Вагенинген.
.
Източник: Еconomy.bg
- Двете къщи
Арх. Борислав Буров, в. „Култура“
.
Преди време си мислех да направя филм, в който паралелно да се проследи как са строили къща преди 150 години и как се строи сега. Какви са усилията, ресурсите, времето, което човек влага в подобно начинание. Какъв е резултатът и какво е удовлетворението от обитаването на дома. Не съм сценарист, нито режисьор и това по-скоро беше в кръга на мечтите.
Съвсем скоро обаче, една вечер на маса се разговорихме на подобна тема. В разговора стана дума да напиша нещо за една селска къща, която строихме преди доста време с приятел. По-скоро той я строеше, а аз давах акъл, и така пречех на плавността на процеса. Сетих се още, че горе-долу по същото време се занимавах и със строежа на подобна по големина къща, но в София. Така естествено се оформи този паралел между двете къщи. Е, не е паралел със 150 годишна дистанция, но горе-долу нещо подобно.
И така, две къщи се строят в началото на ХХI век. Едната – в малко китно село, разположено на ръба на западните Родопи; построена е по технология и с материали отпреди 150 години. Другата – разположена в полите на Витоша в София; построена е със съвременни материали. Едната е строена от местни майстори и помагачи, а другата – от сертифицирана строителна фирма. И двете имат площ около 140 м2, но градската е на един етаж, а селската – на два.
Ако приемем, че и в двата случая подбудата за направата на къщата е необходимост от жилище, то с това приликите между двете свършват.
Проектирането – първият етап и за двете
Градската къща премина през идеен проект за около 4 месеца и през технически – за около 4 месеца. Необходими бяха около 6 месеца за разрешителни, договори и съгласувания от ЧЕЗ, Софийска вода, Зелени системи и др. След окомплектоване на проектите, те бяха внесени в общината и там преседяха 8 месеца за строително разрешение. Оказа се, че в това време бе приет ОУП на София и в зоната, в която беше проектирана къщата, вече не можеше да има жилищна сграда. Сега тя се води ателие. За цялото това време бяха похарчени 9000 лв., като в тази цена не беше включен моят труд и тичането по инстанциите.
Селската къща я обсъждахме на място с моя приятел. Там, където щяхме да я строим, едно време е имало плевня, от която бяха останали части от основи. В рамките на два-три дена решихме какво ще правим. Нахвърляхме скици на хвърчащи листове и очертахме стените на място – къде с камъни, къде с канап или с пръчка направо в калта. Като се прибрах в София, направих няколко перспективи, които изпратих (още ги пазя). Това беше достатъчно, за да започне работата. Може да се каже, че цялото проектиране отне 3-4 дена и няколко вечери в кръчмата. Предполагам, че преди 150 години времето за мислене е било по-скоро от този порядък, отколкото от градския.
Строителство на грубия строеж
Градската къща. След строителното разрешение започна договарянето със строителя и началото на самото строителство. Ограждане, почистване, трасиране, изкопи, подложен бетон, основи, рандбалки[1], плочи, колони, греди, покривна плоча, зидарии, хидроизолации на основите, дренажи, канали и т.н. до края на грубото строителство. Бетон, бетон и пак бетон. Най-неблагоприятният и безумен материал за строителство на еднофамилни къщи. Защо всичко се прави от бетон, не мога да си обясня. Някак естествено в архитектурното и инженерното образование се втълпява, че едва ли не това е единственият строителен материал, достоен за уважение. Преди време едни студенти от УАСГ имаха задание да направят бунгало и, колкото и да е чудно, почти всички бяха от бетон!!! До такава степен се е бетонирало съзнанието ни. Времето, което отне грубият строеж, беше 6 месеца и сума около 70 000 лв. Работиха около 5–8 човека с механизация багер и камион, бетонпомпа и бетоновоз. Водеше се документация, дневници за строителството и безопасност на труда. Инструментите бяха многобройни и няма да ги изреждам. Материалите бяха сертифицирани, както и строителите. Ходех до къщата поне по 3 – 4 пъти в седмицата.
Селската къща. Строителството започна почти с началото на „проектирането”. Докато обсъждахме проекта, майсторите бяха изкопали основите и зидаха двулицева каменна зидария с кал. Камъкът беше от самото място, а това, което не достигаше, го докарвахме с една стара ГАЗ-ка от съседното село на 4 км. ГАЗ-ката, която не си знаеше годините, беше основната механизация на обекта. Зидарията я правеха двама майстори на средна възраст. Бяха второ или трето поколение майстори. Бяха далеч от майсторството на техните прадеди, аз съм имал щастието да видя зидарии от по-старите майстори. Старите майстори работят с наличните камъни, без да ги подбират, взимат ги, повъртят ги малко и ги слагат на правилното място. Без да ги очукват, без да ги подбират. Все едно редят някакъв тримерен пъзел от неповтарящи се части. Кал използват малко, зидариите им са пъстри, почти без „чавиики[2]”. С малките камъни запълват луфта между двете лица на зидарията. Младите майстори работят повече с чука, избират камъните, мръщят се, когато не са с „лице” или са много неоформени. Зидариите им са като от квадри[3]. Имат много клинчета и когато свършат работа, около тях има купчина парчета, очукани от камъните. За хубаво или лошо, нашите майстори бяха от „по-младите”. За ден-два обаче бяха направили основите. (Само там зидарията беше с цименто-пясъчен разтвор. В 150-годишната къща нямаше да е така.) За около седмица стигнаха до първия кушак[4]. Така в този край наричат „сантарча[5]”. Кушакът беше направен от почистени ритовици[6] и бързо продължиха нагоре, оставяйки отвори за врати и прозорци, за които взимахме решение на място. Тъй като, за разлика от старите къщи, първият етаж щеше да е обитаем, оставихме отвори за вентилация на пространството под гредореда на първия етаж, в което пространство минаваха и всички тръби за вода, канал и отопление.
Последва гредоредът и паянтовата конструкция на втория етаж. Всичко това – направено от дърво, свързано къде със сглобки, къде с пирони и скоби. После продължиха с дървената конструкция на покрива, обшивката и реденето на покривните тикли[7]. За пълнеж на стените ползвахме обикновени керамични тухли, свързани с хоросан. Преди 150 години щяха да направят плет, който щяха да измажат с кал. С това завърши грубият строеж на къщата. Отне около месец и половина работа на двама майстори, двама или трима помощници, моя приятел, който беше постоянно там, и няколко посещения на моя милост. Инструментите, които ползваха, бяха канап, отвес, нивелир, чук, тесла, мистрия, маламашка[8], кофа, лопата, вила и бензинова резачка. Механизацията беше ГАЗ-ката, един багер, който използвахме само за качване на тежките материали на покрива и втория етаж и за добиването на глината. Забравих да спомена, че глината я добивахме на около 50 – 100 метра от мястото, а дървеният материал беше пак от съседното село, което пък го добиваше от съседната гора.
Довършителните работи
Няма да описвам подробностите за градската къща, защото най-вероятно текстът ще прерасне в повест или нещо подобно. Но се започна с инсталации, мазилки, топлоизолации, замазки, дограми, тавани, настилки, фасадни и вътрешни облицовки и т.н. Всичко това означава отделни производители, отделни фирми, отделни изпълнители. Поръчки, фактури, доставки, документи, сертификати и какво ли още не. Имах щастието да си намеря читави майстори и това ми спести доста бели коси, средства и допълнително съкращаване на живота. С майсторите си работя и до днес и може би на тях дължа това, че все още се занимавам и със строителство. Цялата дандания отне около година и половина и около 100 000 лв. Със завършването на този етап в къщата липсваше само обзавеждането. В сумата не включвам собственото ми тичане и стотиците направени от мен чертежи, част от които останаха абсолютно неразбрани за доставчиците и изпълнителите.
В селската къща почти нямаше довършителни работи. Инсталациите правихме паралелно със зидариите. Каменната зидария не измазахме, стените измазахме с кал или хоросан. Дюшеметата са си част от подовата конструкция. С две думи, всичко вървеше паралелно с грубия строеж. Изключение бяха баните и тоалетните.
Обзавеждането
Цялото обзавеждане на селската къща, включително врати, прозорци и други дървени неща, направи един местен дърводелец за около три седмици от местен иглолистен материал. Масивни врати с кушаци и мазоник[9], еднокатни прозорци, но със стъклопакет, масивна кухня, маса и столове. Масивни мебели във всички спални. Баните и тоалетните с обикновена санитария и семпли плочки – прости и удобни.
В общи линии, в цялата къща имаше три основни материала – камък, дърво и кал. Различното от старите къщи беше наличието на инсталации, баните и тоалетната. Но може да се каже, че като технология и материали бяхме доста близо до нещата отпреди 150–200 години, като сръчност и познания обаче бяхме доста далеч (имам предвид далеч назад).
Накрая допълнително се наложи една местна фирма да оформи документацията за къщата, което стана за около месец.
Обзавеждането в градската къща отне още около 6 месеца и погълна около 30 000 лв. при положение, че повечето неща бяха доста семпло направени и сглобени от мен.
Атмосферата
Влизам в селската къща. В дневната е хладно, още се усеща миризмата на смола и влажния аромат на глината и камъка. Огнището е леко опушено. Дървото е дърво, камъкът е камък. Всичко е такова, каквото е, без претенция, без агресия, спокойно и истинско. Качвам се на втория етаж и излизам на чардака. Слънцето бавно залязва над Пирин. Денят е бил топъл и всичко излъчва събраната през деня топлина. Ароматите, които са били притиснати от жегата, постепенно се разтварят и изпълват дробовете ми. Усещам, че въздухът има божествен мирис. Панорамата е прекрасна. Природата, всичко наоколо бавно притихва след работния ден и настъпва блага вечер.
Влизам в градската къща почти направо в дневната. Слава Богу, подът там е дървен, не от ламинат, частично е настлан и с гранитни плочи. През витрините се вижда Витоша, леко контражур, защото слънцето вече се е скрило зад планината, а е само 7 часът. Не усещам никакъв мирис на въздуха. Не знам дали сте забелязали, но в София въздухът или мирише на машини, или няма никакъв аромат, все едно отсъства. Излизам на терасата и шумът на околовръстното шосе ме подпира мощно. Все пак, планината се вижда, без нещо да я скрива. Не се знае колко време обаче, защото може до няколко години да построят кооперация пред къщата. Работният ден отдавна е приключил, но постоянният монотонен шум те кара да се чувстваш, сякаш живееш в денонощна работилница.
Равносметка
Равносметката е болезнена. Селската къща на два етажа с дневна, кухня, столова, предверие и тоалетна на първия етаж и три спални, чардак и бани на втория етаж струваше общо около 30 000 лв., построена за около 2,5 – 3 месеца от несертифицирани майстори. Строителството ръководеше моят приятел, който не е архитект, но към мащаба, средата и материалите има невероятен усет, какъвто не съм срещал сред българските архитекти. Моето участие се свеждаше до няколко посещения, обсъждане на място, скици и перспективи, някои от които изпращах от София. Те бяха толкова добре реализирани, че нямаше нужда да съм там. Градската къща отне 2,5 години и около 200 000 лв. Не включвам безкрайните разправии със строители, майстори, доставчици и каква ли не паплач. Не описвам некачествените сертифицирани материали и проблемите от тях. Не включвам отчаянието от некадърността и безотговорността на повечето участници в строителството. В целия процес радостта от строежа на „дома” беше постоянно съсипвана. Въпреки това, като краен резултат се получи приятна постройка с материали, произведени къде ли не по света. Малка част от тях, като бетонът, стоманата и тухлите, са от България. Като ги изключим, всичко беше от някъде на стотици километри. Например, профилът за дървената дограма е австрийски, стъклото – чешко, дистанционерът и силиконът – холандски, обковът – немски; и накрая – всички сглобени в България. Тъжно и болно ми е, като си помисля за това.
За сравнение, в селската къща почти всичко е не само българско, а и произведено почти на място. Майсторите не бяха сертифицирани, работеше се на доверие с устни обяснения и договорки. Рядко нещо се правеше по два пъти. Известно време след това моят приятел продаде къщата на някакви англичани.
Мисля си за хората, които са си строили къщи преди стотици години. Строили са ги сами или с местния, от селото майстор и рядко с някой майстор от съседно село или от по-далече. Строили са си къщите с приятели, съселяни и роднини. При строителството са започвали да обичат къщите си, защото са влагали нещо от себе си. Построяването на нов дом е било празник . Построявали са къщата за месец-два, почти без никакви средства, съобразявайки се с природата и съседите си, без да има норми за височини и отстояния. Правили са ги удобни и безопасни, без законови изисквания за това. Строили са ги без земетръсни и конструктивни нормативи, с минимален набор сечива и материали. И тези къщи са оцелели столетия, имат прекрасна архитектура и атмосфера. Те са прости и искрени – истински къщи.
В днешно време къщата е огромен лукс. Проектирането, строителството, документацията е задушила удовлетворението от изкуството човек да строи. Всичко е станало толкова скъпо, безсмислено сложно, нормирано, сертифицирано и „дизайнерско”, че граничи с абсурда. Живеем в XXI век, с нови технологии и материали, а ефективността ни е много по-малка от тази на хората преди 150 години. Построяването на една къща – нещо, което преди време е било по силите на всеки, сега е по възможностите на малцина.
Задавам си въпроса кой е по-богат и кой живее по-стойностно?
Някой, който има 8-10 деца, живее в собствен дом, всяка сутрин става и вижда изгрева, работи на открито, общува си със съседите и семейството си и живее с него. Или друг, който има едно дете, живее в апартамент, става, без да погледне небето, разбира какво ще е времето от интернет, оставя детето на училище, жената на работа и сам той отива на работа, прибира се вечерта уморен, пуска телевизора и заспива пред него.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––
Речник за неархитекти
[1] Рандбалки – контурни греди.
[2] Чавиики – или „Чивия”, клин, каменни парчета, които набиват на места във фугите на каменната зидария.
[3] Квадри – дялани камъни за каменна зидария под формата на паралелепипед.
[4] Кушак – в този район означава:
1. напречна дървена греда на дъсчена врата;
2. хоризонтален дървен пояс (скара) в каменна зидария, служи за изравняване на зида и за привързване на двата слоя при двулицеви каменни зидарии. Това е и значението на думата „Сантрач”;
3. паянта – диагонална укрепваща греда.[5] Сантарч – като кушак, но само за каменната зидария, тоест, хоризонтален дървен пояс (скара) в каменна зидария, служи за изравняване на зида и за привързване на двата слоя при двулицеви каменни зидарии
[6] Ритовици – в този район така казват на „Ритловиците”. Кръгла греда с малък диаметър, само обелена от кората без друга обработка.
[7] Тикли – покривни каменни плочи.
[8] Маламашка – зидарски инструмент, представляващ правоъгълна плоскост с едностранна средна дръжка. Ползува се за заглаждане, „изпердашване” на мазилки и замазки.
[9] Мазоник – в този район означава:
– метално ухо, което се монтира на щока на вратата. При затваряне преминава през средния кушак на вратата, като леко я повдига. След като вратата се затвори, през ухото може да се сложи нещо за заключване. Предполагам, че произлиза от френски – „maison”.Б. Б.
- МВнР е поставило въпроса за бъдещето на турския посланик
Напрежението между София и Анкара относно действията на турските дипломати в България продължава да се покачва. След като Турция отзова аташето си по религиозните въпроси в консулството в Бургас Угур Емироглу по искане на България, Външно министерство е поставило въпроса за бъдещето на посланика на Турция у нас Сюлейман Гьокче. Това стана ясно от изказване на министъра на външните работи Даниел Митов в парламента.
„Оставил съм на своя турски колега да прецени дали посланик Гоькче допринася за развитие на двустранните ни отношения“, каза Митов по време на парламентарен контрол в отговор на въпрос, свързан с погазване на Виенските конвенции за дипломатическите и консулските отношения от турския посланик и генералните консули на Турция в Бургас и Пловдив, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Митов обясни, че опитите за намеса на акредитирани дипломати в българските работи, независимо от коя държава, няма да бъдат оставени без конкретни последствия.
По думите му обявяването на сътрудници на дипломатическото представителство за „persona non grata” е предвидено във Виенските конвенции за дипломатическите и консулските отношения. Даниел Митов заяви, че отношенията между България и Турция имат дългогодишна история и допълни, че независимо от превратностите нашите народи са съседи от векове и осъзнават колко е важно добросъседството. „Отношенията ни с Турция имат здрава и стабилна основа. Имаме серия от приоритети, които да реализираме”, заяви Митов.
„Двустранните отношения между България и Турция бяха накърнени около Коледа”, каза още министърът. „МВнР предприе мерки и направи всичко възможно да предотврати разрастване на конфликта”, подчерта Даниел Митов. Външният министър отбеляза, че ако една държава установи намеса във вътрешните си работи, има всички инструменти да се справи с тази намеса, без да свежда отношенията на двете държави на ниска основа. /„Сега“/
.
- Одобриха на първо четене задължително гласуване и МИР „Чужбина“
Депутатите одобриха въвеждането на задължително гласуване в България. Това стана на първо четене в законопроекта за Изборен кодекс. Предложението бе внесено от Валери Симеонов от Патриотичния фронт. Освен това се създава 32-ри многоизбирателен регион „Чужбина” и се намалява времето на предизборната кампания на 21 дни.
Народните представители приеха промените в Изборния кодекс със 121 гласа „за”, 27 „против“ и 21 „въздържали се“.
Решението предизвика гнева на парламентарната група на Движението за права и свободи.
„Вие гласувахте в пълно съзнание противоконституционен текст. Ако това предложение остане в окончателния вариант, бъдете сигурни, че Конституционният съд ще го отмени”, предупреди депутатът от ДПС Четин Казак.
С други промени, заложени от ГЕРБ, е предвидено печатните и онлайн медии да могат да отразяват безплатно кампаниите на партиите.
Също така изборният ден ще почва в 7.00 часа сутринта, вместо в 6.00 часа и ще продължава до 20.00 часа, а не до 19.00 часа, както досега.
На практика в Изборния кодекс влизат предложенията на всички останали партии, освен тези на ДПС.
Сред другите заложени в закона новости са – агитационните материали по време на избори да струват до 2 лева, а на вота за президент през тази година в 5000 избирателни секции в страната да бъде въведено машинно гласуване, а от 2018 година във всички.
Ето какво предлага Валери Симеонов от Патриотичния фронт:
Източник: Vesti.bg
- От кои страни българските емигранти изпращат най-много пари?
830 млн. дoлapa ни изпpaщa Typция. Чyдитe ce oтĸъдe тoлĸoвa мнoгo пapи?
Oтгoвopът e лeceн – тoлĸoвa ca cpeдcтвaтa, ĸoитo идвaт в Бългapия oт бългapските граждани, живeeщи в Typция.
Ho бългapcĸи eмигpaнти имa нaвcяĸъдe пo cвeтa, нe caмo в Typция. Πo дaнни oт 2014 г. близo 2 млpд. дoлapa ca въpнaти в Бългapия oт бългapи в чyжбинa.
Cпиcaниe Тіmе пъĸ e cъбpaлo дaннитe нa Cвeтoвнaтa бaнĸa зa 2014 г. зa пapичнитe тpaнcфepи oт и ĸъм вcяĸa eднa cтpaнa пo cвeтa.
Eтo ĸoи ca 12-тe cтpaни, oтĸъдeтo идвaт нaй-мнoгo пapични пpeвoди ĸъм Бългapия:
1. Typция – 830 милиoнa дoлapa
2. Иcпaния – 198 милиoнa дoлapa
3. Гepмaния – 113 милиoнa дoлapa
4. CAЩ – 97 милиoнa дoлapa
5. Beлиĸoбpитaния – 74 милиoнa дoлapa
6. Итaлия – 72 милиoнa дoлapa
7. Гъpция – 68 милиoнa дoлapa
8. Бeлгия – 31 милиoнa дoлapa
9. Kaнaдa – 24 милиoнa дoлapa
10. Холандия – 23 милиона долара
11. Австрия – 22 милиона долара
12. Франция – 21 милиона долара
Източник: Littlebg.com
.
- Григор Лилов: Фалшива „Аликс-Партнърс Сървисис” е писала доклада за КТБ
Материал на Фрог нюз
Паника в Главна прокуратура и Министерство на финансите. Изправени сме пред грандиозна измама, която мафията ни пробута. Докладът за фалита на КТБ може да се окаже фалшив и абсолютно незаконен. Разследване на журналиста Григор Лилов доказва, че „Аликс Партнърс Сървисис” не е онази „Аликс Партнърс” с поделения по целия свят и изключителна репутация!
Излиза, че разследването за финансовата афера е било възложено и отчетено от никому неизвестна фирма, създадена само пет месеца (?!) преди да получи единствената си поръчка – от България за Корпоративна банка.
Аферата „Корпоративна банка” въобще не е приключила, а продължава с пълна пара и днес – с поредни афери като нейни явно-тайни дъщери.
В края на септември 2014 г. Лютви Местан, Делян Пеевски и Йордан Цонев поискаха международна фирма да разследва т.нар. „източване” на КТБ. На същото мнение бяха и видни експерти от БСП, като Румен Гечев.
През октомври 2014 година към тях се присъедини и Мартин Димитров от РБ. Благодарение на негова инициатива Народното събрание единодушно прие такова решение, с което препоръча на БНБ да намери съответна фирма или детективска агенция, която да издири откраднатите пари.
През ноември 2014 УС на БНБ също се включи в хора.
През март 2015 парламентът единодушно гласува поправки в Закона за банковата несъстоятелност, които официализираха подобна операция. Активна роля изигра управляващата ГЕРБ и лично Менда Стоянова, шеф на бюджетната комисия.
Така Фондът за гарантиране на влоговете задейства процедурата по политическата препоръка на депутатите, специалната на финансовия министър, авторитетната на БНБ.
От 11 кандидати за специалната поръчка за КТБ остават 6, между които и „АликсПартнърс”.
И не между другото – световно известната „AlixPartners” се занимава с вътрешни разследвания (в рамките на дадена корпорация), а не с дирене на някакви пари по света, т.е. с межународни детективско-финансови разследвания, както ни я представиха. Ако родните политици и финансови управители наистина искаха такова, можеха например да наемат също световно известната „Кроул енд Кроул”.
Но и това не е скандалът!
Скандалът е, че създалата доклада за Корпоративна банка „Аликс Партнърс Сървисис” не е онази същата „Аликс Партнърс” с поделения по целия свят и изключителна репутация!
Защото договорът на България относно КТБ не е сключен с нейната лондонска дъщерна фирма! Сключен е с никому неизвестната, освен у нас AlixPartners Services UK LLP. На нас ни го представят като дело на световноизвестната AlixPartners, LLP (също британска фирма – поделение на американската), но не е.
Затова главният прокурор Сотир Цацаров и министърът на финансите Владислав Горанов са в паника. Ако се докажат твърденията на Григор Лилов, ще се окаже, че под носа на държавата, олицетворявана от прокуратурата и финансовото ведомство, е извършено нагло престъпление с цел да бъде заблудена цяла общественост. В състояние ли са облаче тези две институции да извършат безкористна проверка, след като са се провалили в своите задължение при определяне на фирмата за КТБ? За заблуда или съучастие става въпрос?
Цялото разследване на Григор Лилов във Фрог нюз, взето е от неговия профил във Фейсбук.
––––––––––––––––––––––
Продължение на темата –
интервю на Красимир Бучков с Григор Лилов, Фрог нюз
.
Надминаха Гьобелс в опроверженията за дубликата „Аликс Партнърс сървисис“
.
Безсрамно е опровержението на официалната държавна институция Фонд за гарантиране на влоговете в банките. Ръководителите му са първите от низа лица, които трябваше да си подадат оставките при такъв скандал. Няма да има оставки, ще настъпи грозна тишина, категоричен е журналистът Григор Лилов.
– Г-н Лилов, може ли да коментирате медийната тишина , след като излезе вашето разследване за дубликата „Аликс Партнърс Сървисис“?
– Всичко е свързано с интереси и в такива моменти най-добре се вижда коя медия е обективна и коя не е. Разкритията засягат интереси за милиарди. Тези милиарди пронизват цялата тъкан на политическия и икономически живот у нас, част от която са словото и информацията и така се предопределя отношението на медиите по проблема. Просто се видя кои са нормалните медии и кои са зависимите.
– В същото време се родиха няколко опровержения, които мигом намериха място в четени медии?
– Властта ги израждаше цяла седмица. Изчакваха, за да видят дали общественото вълнение ще утихне и ще се отърват с най-доброто за тях – мълчание. Но се случи обратното и вече нямаше как да се премълчава. И хоп – всички големи медии като по команда ги поместиха. Това е скрита дезинформация – не информираш за скандала, пазиш тайна около него. Но като вече няма как да го неглижираш, вместо да съобщиш какво се е случило и същевременно да поместиш и опроверженията му, съобщаваш само тях. Все едно да обявиш от името на МВР, че загиналите не били 5, а само един, ама да пропуснеш да обясниш заради какво са загинали – в катастрофа, престрелка, наводнение и т.н.
– Кое от опроверженията бе най-нагло и най-безсрамно като съдържание?
– Безсрамно е опровержението на официалната държавна институция Фонд за гарантиране на влоговете в банките. Казвам безсрамно, защото ръководителите му са първите от низа лица, които трябваше да си подадат оставките при такъв скандал. Това, което свършиха, е цинична лъжа.
– Защо?
– Ами защото българска държавна институция (и МФ, както информират редица издания) опровергават не от свое име, а от името, от устата на английска частна голяма компания – така, сякаш тази компания е онемяла, сякаш тази авторитетна компания си няма сайт, няма си говорител, няма си Борд, директорско тяло, не може сама да съобщи становището си и т. н.
Е, ако има шарани, дето да вярват на такъв примитивизъм, нека да продължават да си се хващат на такива евтини въдички на родните „ювелири“, както саркастично ги наричам заради такива хм… постижения.
При това Фонда, позовайки се на друг, не дава нито един факт или доказателство за тези „цитати“. Не сочат от кого от истинската „Аликс Партнърс”, кога и къде това е казано, в конспекта, в който е заявено.
Наистина наглост! Та нали все пак това „опровержение“ (дето иначе го няма) все пак трябва да е изпратено някак си на родните официални власти – по факс, имейл, официална поща… Властите ни не дават такива доказателства. Изглежда считат, че „авторитетът“ им е достатъчен, за да ме опровергаят. Ще кажа, че който има дори капка доверие на думите на каквато и да родна официална институция, особено при далавера за големи пари, камо ли милиарди, е пълен глупак. Защото е беспорно, че на сайта на авторитетната компания – http://www.alixpartners.com/ няма дори запетайка с подобен текст. Всеки може сам да си го провери. В социалната мрежа (Фейсбук) компанията има свой профил, както и своя, също едноименна група. И на тях няма никакви опровержения. Възмутен съм и от злоупотребата с имена. Фонда, казвам Фонда, понеже е ясно, че това не е западната авторитетна компания цитира като „доказателство“ за лъжовността на разкритията две имена на служители от истинската „Аликс Партнърс“: Diane Hughes и Paul Huck. Първото име и аз съм го посочил в разследването ми и съм пояснил каква е връзката. Разчетът тук на пропагандаторите-ювелири е, че не всички са чели статията ми и тези хора ще се подлъжат.
– А какво ще кажете за второто име – това на Paul Huck, в чието представяне на сайта на истинската компания пише, че е работил по аферата Корпоративна банка, както твърди родния Фонд за гарантиране на влоговете в опровержението си? Все пак това обстоятелство го има „черно на бяло”…
– Относно второто име на човека, който е посочил в биографията си на сайта на компанията (за разлика от дамата, която не го е направила) извършен анализ на Корпоративна банка, може да се напише отделно и също толкова скандално разследване. Обяснил съм подробно случилото се в профила ми във „Фейсбук” – с факти и доказателство дори от самия „Гугъл”. Изумен съм, че държавна българска институция въпреки разразилия се скандал си е позволила отново да се замеси в история, лика- прилика с историята на оригиналната „Аликс Партнърс” и дублираната от родните власти „Аликс Партнърс Сървисис”. Изглежда не си дават сметка, че може да стане международен скандал и да бъдем осъдени за подобни „дубликати” в международен съд.
– Какви са очакванията ви като резултат от вашето разследване. Ще има ли оставки, ще има ли съд за виновните?
– Сега прогнозата ми е същата. Лека-полека ще настъпи грозна, мъртва тишина – около разкритията ми, около доклада, около подписания договор с илюзорната „АликсПатнърс сървисис“, около замазването на действително случилото се с фалита и на следите на милиардите. Но оставки няма да има. Никакви! Макар че вчерашните смешни опити за опровержения са нагло до безумие поредно доказателство не само за моята правота, а за това, че аферата Корпоративна банка продължава, че властта безсрамно е вътре в нея, че лица и министри са пряк участник в измамите. Този управляващ кабинет по своята наглост и безсрамни лъжи си е жива конкуренция на Гьобелс и на тоталитарната пропагандна машина на социализма. И още една прогноза: още тази година, скоро ще последват нови такива милиардни финансови афери. Просто няма желаещи да противостоят на наглостта на бандитизма, превзел страната. Дори ако се наложи – и със сила.
.
- Честит Осми март – Международния ден на жената!
Всяка година, един ден в годината е отреден само на жената – на майката, на съпругата, на колежката. И този ден е 8 март.
Честит Осми март на всички дами, които празнуват!
Бъдете винаги красиви и нежни, защото ВИЕ сте това, което ни кара всяка сутрин да ставаме с мисълта, че има за какво да се живее! Приемете нашите сърдечни пожелания по случай празника 8-ми март.
Започнал като политическо събитие, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях / най- вече спрямо колежките/ – нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин. В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени, и на политическата, и обществени борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда.
Международен ден на жената и майката – това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.
Датата е свързана с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. По предложение на Клара Цеткин, направено на Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген през 1910 г., се приема всяка година, в една от първите недели на пролетта, да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност. Целта била да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. Това е време, когато жените нямат избирателни права, работният им ден е 10-12 часа, а заплащането им е по-малко от това на силния пол.
За пръв път Международният ден на жената се чества през 1911 г. в Германия, Австрия, Швейцария и Дания, а през 1913 г. – във Франция и Русия.
Обикновено на празника мъжете подаряват цветя на жените около тях – майки, съпруги, приятелки, колежки. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти. За децата този ден е празник на мама.
През 1977 г. Общото събрание на ООН решава 8-ми март да стане Международен ден за правата на жените и за мир.
МАЙКА
от Младен Исаев
Мамо!
Като тебе няма свято
Нищо друго на света.
Ти даряваш на земята
Най-красивите цветя –
На света деца даряваш,
Нежни песни им редиш,
В люти студове ги сгряваш,
Над креватчетата бдиш.Мамо!
Благославям твойто име,
Твоя образ мил и скъп:
По лицето ти любимо
Никога да няма скръб;
Никога сълзи да няма
В твоите добри очи,
Само радостта голяма
Като песен да звучи.Бъди жена благословена
с любов и нежност надарена
с усмивка вечно озарена
и с много радост наградена!
Очите ти от щастие да греят,
в сърцето ти любов да затрепти
и всички птички на света да пеят,
защото днес празнуваш ти!Винаги се стреми към върха, каквото и да ти струва това! Винаги се стреми към победи, каквото и да ти струва това! Бъди вдъхновителка и вълшебница, и съзидателна, и животворна сила! Бъди жена!
International Women’s Day – March 8
.
- Месни заговезни или Неделя месопустна
Днес българската православна църква отбелязва Месни заговезни (Неделя месопустна) – последният ден, в който се яде месо преди великденските пости. Това е първият празник с плаваща дата от Великденския цикъл и винаги се чества осем седмици преди Великден.
Това е първият църковен празник, свързан с настъпващата пролет.
Славянската дума „месопуст“ отговаря на гръцката „апокреос” и означава „лишаване от месо”. Сред хората е позната и с други имена: Месни заговезни, Месни поклади, Месница, Месно запустенье. Името на празника се определя от традиционната, последна вечеря с месо. След това се заговява и до края на великденските пости не се слага нито хапка месо в устата. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него.
Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни, може да се яде сирене, мляко, масло – всякакви млечни продукти и яйца. В осемте дни между Месни и Сирни заговезни, наречени Чиста неделя, хората се веселят, защото с идването на Песи понеделник (първият понеделник след Сирница) се забраняват тържествата, сватбите и кръщенетата. Забраната свършва едновременно с края на великденските пости. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия.
Традиционни гозби за този ден са варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.
По традиция малко преди вечеря на Месни заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта. На празника цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза.
От този ден до Великден не трябва да се консумира месо. От Месни Заговезни започва 40 дневния Великденски пост.
Тези две недели са своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината. Постите съществуват в почти всички култури като форма на прочистване от злото, като изпитание на човека, вкопчил за достигане на надмощие над желанията и страстите. В прехода между зимата и пролетта обаче чрез постите се цели и настройване и почивка на организма.Следващата седмица и идната неделя са известни като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“. По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните – родители, кръстници, роднини, близки и от по-възрастнити за изминалата година, от които се чувстват задължени да поискат прошка.
Великият пост започва от понеделник след Сиропустната неделя (Сирни заговезни).
Днешния ден се нарича още и Неделя на Страшния Съд. Това е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода – литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята Събота.
На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.
- Проф. Павлов: Трети март се отбелязва от българите в планетарен мащаб
Историкът проф. Пламен Павлов посреща 3-ти март в Босилеград, заедно с нашите сънародници там. Пред тях той ще говори за Освобождението на България и за съвременните предизвикателства пред българската нация. В интервю за Радио Пловдив историкът подчерта, че Трети март е празник, който вече се отбелязва от българите в планетарен мащаб.
Интервю на Елена Крушкова с проф. Пламен Павлов
В Чикаго вече го отбелязаха, навсякъде по света българите ще празнуват. Има цели дни на България в отделни градове, категоричен е проф. Павлов.
По думите му да се говори за днешните предизвикателства и да се оценява 3-ти март и в исторически, и в актуален план, никак не е лесно, особено когато е пред наши сънародници извън пределите на България. Особено, когато е в една такава чувствителна точка на българската душа – каквато е Босилеград. Един град, където българското чувство е много силно запазено, където обаче посегателствата са много болезнени, каза проф. Павлов.
Според него, днес живеем в много различен свят, същевременно обаче, геополитическите предизвикателства не са се променили съществено, може би само миграционната вълна – нещо, което никой не е подозирал, че ще придобие такива размери.
И все пак, това означава да защитаваме нашите национални интереси и общочовешки ценности. И да престанем да спорим дали 3-ти март е празник, призова проф. Павлов
Съдбата на сънародниците ни извън пределите на страната ги прави особено чувствителни към националния празник на България и всички спорове за тези дати се посрещат с изумление и огорчение, посочи още историкът.
Той е категоричен, че за нашите деди, воювали в три тежки войни за национално обединение, идеалът е бил Санстефанска България, целокупна България.
Реално погледнато нашата национална доктрина – на Третата българска държава е именно Сан Стефано, или казано по друг начин – нашето национално обединение.
Според историка днешните предизвикателства трябва да бъдат оценявани през това, което е посланието на националния ни празник. Да бъдем суверенна държава. Трябва да вярваме повече в собствено си общество. Трябва да престанем да хленчим и да спрем да се вайкаме. Тази унизителна линия, която води в голямата си част нашия политически елит е недостойна. Недостойна е не само за паметта на загиналите за свободата, но и за днешните българи, особено за младите българи, подчерта проф. Павлов.
Целия разговор може да чуете в звуковия файл.
.
Източник: БНР
- Връщат българите от чужбина с безплатни жилища и стипендии
Стипендии срещу завръщане в родния град и осигуряване на жилище, акцент върху аграрния сектор и облекчени данъчни ставки за фирмите, които откриват нови работни места. Това са част от стимулите, които държавата предвижда в опит да раздвижи икономиката в Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони.
Това е записано в новата Целенасочена инвестиционна програма за съживяване на обезлюдените и бедните региони на България, пише в. „Сега“. В документа, пуснат за обществено обсъждане от Министерството на регионалното развитие, са събрани вече известни намерения и проекти на общините, за които се очаква финансиране по европейските фондове в периода 2014-2020 г. Общо става дума за проекти за над 6 млрд. лв. Изоставащите региони обхващат 53.7% от територията на страната и 29% от населението в 148 от общо 265 общини.
Според заданието на управляващите целта е да се повиши заетостта на населението и да се привлекат инвестиции, което трябва да стане с подкрепа от държавата.
Предложените сега мерки удивително напомнят решения от далечната 1982 г., когато Политбюро на ЦК на БКП приема програма за ускорено социално-икономическо развитие на селищните системи от граничните райони и Странджанско-Сакарския край. Тогава се появява и пропадналата впоследствие програма „Република на младостта“, която трябва да спре обезлюдяването на тези райони чрез 4000 работни места, развитие на промишлеността, селското стопанство и социалната и техническата инфраструктура.
Предвиден е и богат пакет от облекчения – стимули в образователната сфера, финансови екстри (освобождаване от данъци, акцизи, такси и т.н.), натурални субсидии – 50% от стойността на столовото хранене, безплатни детски ясли и градини, безплатна закуска и обяд в училищата. Приложеният подход е от доказания добър опит от 80-те години във Франция и САЩ, където стимулите се предлагат само на хората, оставали да живеят и работят на територията не по-малко от 10 години.
В намеренията на кабинета все пак има и нови моменти, но те са обобщени във вече обявени проекти на общините и частния сектор, които се предвижда да бъдат финансирани по новите оперативни програми в периода 2014 – 2020 г. За бизнеса например се предвижда субсидия от 50% върху лихвите по инвестиционни кредити, както и възможност за наемане на терени и сгради в индустриални зони/паркове от предприятия, осъществяващи дейност на територията на съответния район.
Източник: Neutralen.com
- Чикагский симфонический центр представляет… Концерты 3-15 марта 2016 года
3 и 5 марта, 8.00 pm. В программе Чикагского симфонического оркестра (далее – ЧСО) под управлением английского маэстро сэра Марка Элдера – произведения английских композиторов. Мы услышим Увертюру к симфонической сюите “Осы” по текстам Аристофана и Пять вариаций на тему “Dives and Lazarus” для оркестра Ральфа Воан-Уильямса (1872-1958), Первую симфонию Эдварда Элгара.
3 марта в 7.00 pm на втором этаже Симфонического центра (Grainger Ballroom) состоится тридцатиминутная беседа с английским музыковедом и композитором Джерардом Макберни.4 марта, 8.00 pm. Программа “ЧСО в кино” приглашает на уникальную презентацию фильма “Назад в будущее” (“Back to the Future”, 1985, США), посвященную тридцатилетию выхода на экраны легендарной картины. Фильм идет под живое сопровождение оркестра, включая пятнадцать минут музыки, специально написанной композитором Аланом Сильвестри для этого вечера. Дирижер – Дэвид Ньюман. В 2014 году он дебютировал на фестивале в Равинии. Там тоже был киносеанс: фильм “Вестсайдская история” шел под музыкальное сопровождение ЧСО.
После презентации в Симфоническом центре (Rotunda) обещан фуршет, на который приглашаются все зрители концерта.6 марта, 3.00 pm. Дебютный сольный концерт французской пианистки Лизы Де Ла Саль в самой престижной серии фортепианных концертов. В программе: Чакона И.С.Баха из Второй скрипичной партиты (аранжировка Ф.Бузони), фортепианный цикл М.Равеля “Ночной Гаспар”, а также произведения Ф.Листа.
Лиза Де Ла Саль – запомните это имя! Двадцатисемилетняя француженка из Шербурга делает головокружительную карьеру, покоряя крупнейшие залы мира. Она занимается у французского пианиста и педагога Паскаля Немировского.7 марта, 7.00 pm. Концерт из произведений современных композиторов в серии “MusicNOW”. Среди имен – композитор-резидент ЧСО Элизабет Огонек.
Исполнители: вокалисты – Кейт Сопер и Агата Зубел, флейта – Эрин Лессер, электронные инструменты – Сэм Плата, а также музыканты ЧСО. Дирижер – Клифф Колнот.10 и 12 марта, 8.00 pm; 15 марта, 7.30 pm. ЧСО исполняет музыку европейских композиторов. В программе: Скерцо каприччиозо для оркестра А.Дворжака, Второй фортепианный концерт Б.Бартока (солист – Джереми Денк), Сюита из оперы “Приключения лисички-плутовки” и симфоническая рапсодия “Тарас Бульба” Л.Яначека. Дирижер – сэр Марк Элдер.
Джереми Денк учился в консерватории Оберлин, в классах Георга Себека в Индианском университете и Герберта Стессина в Джульярдской школе. Выступает с лучшими американскими камерными и симфоническими оркестрами.
10 марта в 7.00 pm на втором этаже Симфонического центра (Grainger Ballroom) состоится тридцатиминутная беседа с музыковедом Стивеном Рингсом.11 марта, 7.30 pm; 13 марта, 3.00 pm. “Огонь и свобода: Яначек в жизни и музыке” – так называется очередная программа серии “Вокруг произведения” (“Beyond The Score”). Основной задачей серии являлось знакомство аудитории не только с самим сочинением, но и с интересными фактами его создания. Из программ серии мы узнавали много нового и неожиданного о композиторе и времени, в котором он жил и творил. Инициатор, создатель и автор программы – английский музыковед и композитор Джерард Макберни. Он потрясающе рассказывает о музыке и музыкантах: ярко, образно, зажигательно! Через пять минут беседы у вас возникает абсолютное ощущение, что он с детства дружил со своими героями – блистательными, порой ужасно невыносимыми, порой очень смешными, но всегда удивительно живыми людьми. На этот раз темой вечера станет жизнь и творчество замечательного чешского композитора Леоша Яначека. В первом отделении мы услышим рассказ Макберни, во втором – ЧСО под управлением сэра Марка Элдера исполнит Сюиту из оперы “Приключения лисички-плутовки” и симфоническую рапсодию “Тарас Бульба”.
К сожалению, эта программа станет заключительной в серии “Вокруг произведения”. После десяти лет успешных концертов серия закрывается, а Джерард Макберни покидает Чикаго. На прошлой неделе на одном из концертов ЧСО под управлением Г.Рождественского я встретился с Джерардом, и он любезно согласился побеседовать со мной до отъезда. Я надеюсь, у нас получится интересный разговор, с которым я вас, уважаемые читатели, познакомлю.
А теперь – несколько слов о дирижере. Сэр Марк Элдер являлся главным дирижером симфонического оркестра Рочестера и главным приглашенным дирижером Бирмингемского симфонического оркестра, но музыкальный мир знает его в первую очередь как многолетнего главного дирижера Национальной оперы Великобритании – на протяжении двадцати четырех лет (с 1979 по 1993 год) он возглавлял одну из крупнейших оперных трупп мира! С оркестром Национальной оперы дирижер объездил в буквальном смысле слова весь мир. Вот уже шестнадцать лет он руководит старейшим симфоническим оркестром Великобритании – оркестром Халле, базирующимся в Манчестере. Недавно он продлил контракт с этим оркестром до 2020 года. Элдер регулярно выступает с крупнейшими оркестрами мира и даже стал первым британским дирижером, которому было доверено руководить новой постановкой на музыкальном фестивале в Байрейте. Дирижер являлся музыкальным руководителем телевизионного фильма о жизни и творчестве Джузеппе Верди, снятого в 1994 году по заказу Би-Би-Си, а также аналогичного фильма, посвященного Гаэтано Доницетти, который он сделал для немецкого телевидения. За выдающийся вклад в развитие музыки в 1991 году Марку Элдеру была присуждена премия имени Лоренса Оливье. Марк Элдер – частый гость Чикаго. Он успешно дирижировал как оперными спектаклями в Лирик-опере, так и ЧСО.Nota bene! Билеты на все концерты Чикагского симфонического центра сезона 2015-16 годов и абонементы на концерты сезона 2016-17 годов можно приобрести на сайте www.cso.org, по телефону 312-294-3000, по почте или в кассе по адресу: 220 South Michigan Ave., Chicago, Il 60604.
Сергей Элькин
http://sergeyelkin.livejournal.com/
На фото: Лиза Де Ла Саль. Фото – Марко Боргрев/Линн Голдсмит
- Честита Баба Марта: Сложете мартеничка за здраве!
„Баба Марта бързала, мартенички вързала…“ С този традиционен поздрав всички българи посрещат 1-ви март.
Празникът на Баба Марта е символ на пролетта, който свързваме с пожелания за здраве и плодородие. Това е началото на новия цикъл в природата.
Всяка година на 1 март българите се окичват с бяло-червени мартеници. За здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта. Колко е древна тази българска традиция, едва ли някой може да каже!
Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец.
Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Тези легенди са не една и две. Когато прабългарите стигнали до Дунавската равнина, били омагьосани от нейната красота. Те избрали това място, за да запалят езически огън. Вярвали, че около огъня бог Тангра избира тези, които ще бъдат под неговото покровителство. Започнал празник. Събрали се много хора. Донесли плодове и зеленчуци, животни. Блеенето на агнетата и мученето на телетата се разнасяло наоколо. Жените печели хляб, а мъжете поддържали огъня и въртели на шишове големи парчета месо. Хляб и месо имало за всички. Пламъците на огъня се извисявали все по-високо и по-високо. Само ханът не бил весел. Нямал билката, която в изобилие растяла в родната му степ. По стар обичай нея трябвало да положи до жертвените дарове. Трябвало да благодари на Тангра за тази земя, както повелявал обичая на дедите му. Затова и бил опечален могъщият хан. Но изведнъж до него долетяло пъстро птиче и заговорило с човешки глас: „Не тъжи, велики хане. Аз имам бързи и силни крила. Летях с теб по целия път, за да ти помогна в трудна минута. Завържи на шийката ми бяло конче, аз ще полетя към Волга, при твоята сестра и ще предам поздрави от теб и твоята дружина.“ Ханът завързал бяло конче на шийката на чудната птичка, тя полетяла към небето и скоро се скрила от погледа му. Минало време и птичката се върнала: „Ликувай, велики хане! Развържи бялото конче и вземи стръкчето билка. Ще намериш и червено конче – поздрав от твоята сестра и роднините ти“. Ханът взел стръкчето билка и го поднесъл в дар. А белия и червения конец запазил, вярвайки, че те ще му донесат здраве и щастие. Легенди за Аспаруховите българи и мартеницата има няколко.
От по-ново време е друга приказка за Баба Марта. Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали малък, а другия — голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките. Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе. „Не извеждай, булка, на паша рано е! Скоро Сечко си отиде“ — думал й свекърът. „Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил старецът. Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!“. „Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината. Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.
Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна Баба Марта и да носи само добрини на хората.
Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“ , най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата. Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден.
Обичаят за връзване на мартеница е познат не само в България, но и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния те се връзват на ръцете на жените и малките деца, докато в Гърция – само на ръцете на децата.
Източник: Аctualno.com.
- Филмът „Досието Петров“ достъпен свободно онлайн
Филмът „Досието Петров“ може да бъде гледан свободно онлайн на адрес:
Парола: dosietoPetrovfilm
За филма:
ГОДИНА: 2015.
РЕЖИСЬОР: Георги Балабанов.
С УЧАСТИЕТО НА: Михаил Билалов, Христо Шопов, Георги Новаков, Цветана Манева, Ана Пападопулу, Радина Кърджилова, Деян Донков, Малин Кръстев, Анжела Недялкова, Валентин Ганев, Валери Йорданов, Богдан Глишев и др.
ПРOДУЦEНТ: „Камера” ООД, „Ostlicht Filmproduktion” – Германия и „ARSAM International” – Франция.
СЦEНAРИСТ: Жан-Клод Кариер и Георги Балабанов.
MУЗИКA: Марио Шнайдер и Корнелиус Ренц.
ВРЕМЕТРАЕНЕ: 92 минути.
ДЪРЖАВА: България – Германия – Франция.
ЖАНР: Криминален | Драма.
.
СЪДЪРЖАНИЕ:
„ДОСИЕТО ПЕТРОВ” е грабваща история за промените в България, която започва в края на 80-те и завършва в наши дни.
През годините на комунистическия режим Александър Петров и съпругата му Мария са част от актьорския състав на известния Народен театър.
В среда на важно представление, при строгия контрол на правителствените власти, Мария не успява да контролира поведението си по време на нервна криза и се впуска публично яростно да критикува политиката на режима. Скандалната й реч привлича вниманието на службите за държавна сигурност с фатални последици за жената. Въпреки молбите на съпруга и към приятеля Виктор Марков (Христо Шопов), виден член на национална сигурност, Мария е изпратена в психиатрична клиника. Съпругът Александър е принуден да изостави кариерата си и да напусне публичния живот. Единствената работа, която успява да намери за препитание, е в моргата.
Вече в настоящето, след падането на комунизма, Александър е отново приет в театралните среди. Когато започва да се появява отново на сцената, актьорът разкрива неподозирана тайна – открива, че е бил предаден от свой приятел и ментор – човек, на когото се възхищава. Това изненадващо разкритие се случва скоро след смъртта на този човек, когато Петров организира детайлите покрай погребението.
Нещата в държавата са се променили и тези, които са били на върха по време на комунистическия режим, сега са се преобразили в обещаващи бизнесмени. Сред тях е и самият Марков, който поддържа идеята за основаване на политическо движение, водено от лидер, който е близо до хората.
Петров, обезкуражен и без надежда за възстановяване на здравето на жена му, би могъл да бъде този лидер. Неговият приятел Марков, убеден в таланта му, му предлага да поведе новата политическа партия, за да допринесе за спасението на една държава, тръгнала в грешна посока.
* БЕЛЕЖКА: „ДОСИЕТО ПЕТРОВ” получи наградата за най-добър режисьор на изданието на Филмовия фестивал в Монреал от 2015 година.
.
Източник: Кajeteda.com
.
- Десетки хиляди българи живеят на помощи в ЕС
Само в Германия над 60 000 наши сънародници получават обезщетения за безработица
.
Десислава Колева, в. „Сега“
На фона на дебата в Европа за ограничаване на социалните помощи за чужденците, десетки хиляди българи получават обезщетения за безработица и детски надбавки в страните от ЕС. Това показват данни, предоставени на „Сега“ от няколко европейски държави.
Най-голям е броят на българите, които разчитат на социалната система, в Германия. Там към януари тази година близо 32 хил. българи получават детски за общо 47 686 деца, съобщиха от германската служба, отговаряща за семейните помощи. Не е ясно колко от тези деца живеят тук – според европейския регламент родителите имат право на детски в приемащата страна, дори децата им да не живеят с тях, а в родината си. Тази година сумите в Германия бяха увеличени и за първо и второ дете се вземат по 190 евро, за трето – 196 евро, а за всяко следващо – по 221 евро.
Хиляди българи получават и обезщетения за безработица в Германия. По данни към октомври 2015 г. на тамошното Министерство на труда броят им е 63 788. От тях работоспособни са 44 690 души, а останалите имат право на социални услуги, но не могат да работят, показва справката.
10 783 български граждани са получавали обезщетения за безработица в Испания, показват данните на Министерството на труда там. Сумите са различни, защото зависят от осигуровките, както е у нас. С този брой българите се нареждат на трето място сред всички 60 страни, чиито граждани получават обезщетения за безработица. 5% от всички безработни в Испания с пари от държавата са нашенци. Румънците обаче са на първо място – почти всеки четвърти безработен с обезщетение е румънец – общо 47 500. На второ място са гражданите на Мароко – 39 500 души (19 на сто), а веднага след нас на четвърто са еквадорците с 10 300 (малко под 5 на сто). Испания е плащала обезщетение на общо 211 хил. безработни чужденци към края на 2015 г.
В Англия водят обща статистика за България и Румъния – към февруари тази година 5100 българи и румънци в трудоспособна възраст получават някакъв вид социална помощ – за безработица, самотен родител и др. През февруари 2014 г. са били 3860. Бройките изглеждат нищожни, но всъщност спрямо 2010 г. се наблюдава значително увеличение – тогава са били 1910 души. Оказва се, че българите и румънците далеч не са най-многото граждани на ЕС, които разчитат на помощи на Острова – от всички останали страни от ЕС гражданите, поискали помощи през февруари, са общо 109 хил. А данните за всички страни показват, че над 371 хил. чужденци във Великобритания разчитат на социалната й система. Те обаче са едва 7.2 на сто от всички, които получават помощи. Близо 4.759 млн. британски граждани получават помощи, показват официалните данни.
За 4 години – от 2011 до 2015 г. – общо 490 451 българи и румънци са се преселили във Великобритания и са поискали осигурителен номер, който е задължителен за работа или за получаване на помощи. Само за 2015 г. българите, дошли на Острова, са 39 хил., но това е с 6 на сто по-малко от 2014 г. Румънците обаче се увеличават значително – те са 170 хил., или със 17% повече от 2014 г. и са на първо място сред всички нации. 3.4 млн. са чужденците от 2011 г. насам, поискали такава регистрация.
Само от 2014 г. досега близо 7600 българи са поискали да получават детски в чужбина, показва справка на Агенцията за социално подпомагане у нас. Тази информация е налична, тъй като според правилата при кандидатстване за такава помощ в чужбина българите трябва да си извадят документ от нашата служба, че не вземат детски тук. Според справката сериозна група българи получават детски в Белгия – от 2014 г. досега близо 1800 българи са поискали документ от АСП, за да получават сумите там. От белгийската служба, която отпуска детските, предоставиха данни към края на 2014 г. Според тях 90 български семейства са получавали пари за 146 деца, които са живели в България. В същото време от белгийската служба посочват, че и 21 родители – белгийски граждани, са получавали детските си за 32 деца, които живеят у нас. Белгийската служба не даде информация за българчетата, които вземат детски там.
Във Финландия към края на миналата година 334 български граждани са вземали детски помощи. За всички тях финландската служба – „Кела“ – е изплатила 562 430 евро. За едно дете във Финландия се получават на месец 95.75 евро. За две деца общата сума е 105.80 евро, за три деца – 135 евро, за четири деца – 154.64 евро, а за пет и повече сумата е общо 174.27 евро на месец. Според справката на АСП 109 българи са поискали документа за детски във Финландия. 511 български граждани пък са получавали помощ за безработица във Финландия, което е струвало над 3.7 млн. евро за годината. Сумата обаче не включва обезщетенията, които се получават от финландските фондове за безработица, посочват от „Кела“.
Почти същият е броят и на българите, които получават детски в Словения – към декември 305 български граждани вземат детски за 478 деца, които живеят в Словения. От словенското министерство обясниха, че детето трябва да живее легално в страната, а детските надбавки се дават като допълнителна подкрепа за деца, чиито семейства получават под 64% от средната заплата на човек от домакинството за страната за последната година. Както и у нас, в Словения детските се отпускат за период от една година. Отделно още 189 безработни българи в Словения разчитат на помощи там.
От френското социално министерство обясниха, че не водят статистиката по страни, а делят получаващите детски на френски граждани и такива от ЕС. По последните им данни от септември миналата година 137 280 домакинства получават някакъв вид помощ за деца – например за обучение на дете с увреждане и др. Броят на тези семейства представлява 2% от всички, които ги получават, обясняват от френското ведомство. Не получихме отговор за помощите за безработица.
300 българи са поискали детски в Норвегия, сочат нашите данни от 2014 г. насам. От ресорното норвежко министерство предоставиха данни за това на колко чужденци са изплатили различни видове помощи у нас, но не и за българите в Норвегия. През 2014 г. Норвегия е платила 10 млн. крони за помощи на 107 души, живеещи у нас – норвежци и други граждани, включително българи.
320 българи са получавали и помощи в Холандия по последните им данни от края на 2014 г. Отделно Холандия е предоставяла и социални помощи на 900 души, родени у нас, на възраст между 25 и 65 г., както и на 270 души на възраст над 65 г. 60 младежи между 18 и 27 г. също са получавали такъв вид помощ. Това са родени в България хора, но не е ясно дали всички са с българско гражданство, от холандското министерство посочват, че нямат конкретни данни за български граждани.
Сънародниците ни в чужбина могат да бъдат засегнати от обсъжданите промени във Великобритания и Германия. Англия вече получи зелена светлина от ЕК да ограничава в бъдеще чужденците да се възползват от социалната й система. В Германия също започва дебат за ограничаване на детските помощи за чужденци, чиито деца не живеят с тях в Германия, а са в родината си.
.
- „Спотлайт“ взе „Оскар“ за най-добър филм
Леонардо ди Каприо получи „Оскар“ за главна мъжка роля в „Завръщането“
„Спотлайт“ спечели изненадващо „Оскар“ за най-добър филм. Лентата преразказва разследването на вестника „Бостън Глоуб“, който през 2002 г. разкрива масово прикриване от страна на католическата църква на сексуални посегателства над деца в района град Бостън. Филмът бе отличен и в категорията „Оригинален сценарий“.
Мексиканският режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту спечели очакван “Оскар” за “Завръщането”. Това е вторият “Оскар” за Иняриту, който миналата година взе наградата за “Бърдмен”.
Наградата за най-добра мъжка роля бе спечелена от Леонардо ди Каприо за участието му в „Завръщането“. „Нека не приемаме тази планета за даденост. Самият аз не приемам тази вечер за даденост“, заяви развълнуваният Ди Каприо под бурните аплодисменти на публиката. Той обяви климатичните промени за най-голяматa заплаха за човечеството и планетата и настоя за обединени усилия в борбата срещу тях.
„Завръщането“ остана само с три „Оскара“ – заедно с този за операторско майсторство.
Наградата за най-добра женска роля взе Бри Ларсън за „Стаята“.
Марк Райлънс спечели за поддържаща мъжка роля в “Моста на шпионите”. Алисия Викандер победи в същата категория за участието си в “Датчанката”. Най-добрата анимация е „Отвътре навън“.
Наградите за грим, звук, саунд миксинг, костюми, дизайн отидоха за „Mad Max: Fury Road“. Ex Machina взе наградата за визуални ефекти.
Наградата за песен отиде за Сам Смит и Джеймс Нейпиър за „Writing’s On The Wall“ от „Спектър“.
Нам-добрият чуждоезичен филм е унгарският „Синът на Саул“. 87-годишният Енио Мориконе спечели първия си „Оскар“ за „Музика“ с „Омразната осморка“, след като взе почетната награда през 2007 г. Той има 6 номинации от Академията.
Дoкументалната лента „Ейми“, посветена на певицата Ейми Уайнхаус, пък спечели статуетката за документален филм.
Водещият на церемонията Крис Рок посвети участието си на актуалния проблем в Холивуд – липсата на номинация на афроамериканци. „Добре дошли на наградите на академията, известни също и като „Изборът на белите хора“, започна той и продължи с още няколко силни лафа: „Има 71 други издания без нито един чернокож номиниран. Защо не протестирахме тогава? Защото си имахме по-сериозни проблеми, като например изнасилвания и убийства. Когато баба ти виси от дървото е трудно да се интересуваш кой е взел „Оскар“ за документален филм…“ и „Бойкотът на Джейда Пинкет Смит на Оскарите е все едно аз да бойкотирам гащите на Риана. Никой не ме е канил там“. /“Сега“/
- Богословие на личността
Старецът Георги от Жегларци (1923-2015)
Георги Тодоров, в. „Култура“
Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, – та никоя плът да се не похвали пред Бога.
1Кор. 1:27-29
Преди една година, на 12.2.2015, България се прости с един от своите най-почитани духовници – отец Георги от добруджанското село Жегларци.
Раздялата с покойния духовен старец, макар и тъжна за всички, не беше тягостна и трагична, а тържествена и пълна с надежда. Тя не беше окончателна раздяла, а само преображение на общението. Кончината на отец Георги се усещаше като победа на Църквата. И всеки би си пожелал такава смърт, която дума по дума осъществява онова, което свещениците безброй пъти измолват от името на всички нас в просителната ектения на всяка св. Литургия:
Християнски безболестен, непосрамен, мирен свършек на нашия живот и добър отговор пред страшния Христов съд от Господа да просим…
Точно такава беше кончината на отец Георги и, разпознавайки я като такава, всички съучастваха в неговата победа над смъртта. Защото истинската мисия на Църквата се състои именно в това: да подготви нас, смъртниците, за победоносна смърт в Христа.
Тоз, който умре в Христа, той умира победоносно – като зърното в земята. Църквата не отрича смъртта и не вярва в тщеславното мнимо „безсмъртие“ на земните песнопевци. Тя вярва в действителната победа над смъртта след смъртта, в действителния живот след смъртта – вечния живот в Царството. С Богом.
Но жегларският старец получи и своето земно признание. Имало ли е някога такова погребение на селски свещеник в България? В мразовития февруарски ден тук бяха дошли стотици миряни от цялата страна и петдесетина (!) свещеници начело с владиката. Бяха дошли от Добрич, Силистра и Русе, от Варна и Бургас, от София и чак от Страсбург. Храмът беше препълнен – при входа му се тълпяха тези, които не могат да влязат. И когато започна богослужението, всяка дума от свещеническото опело прозвуча, сякаш беше написана нарочно лично за отец Георги:
Както на земята го бе поставил за служител на Църквата, така и пред небесния Твой жертвеник го постави, Господи. И понеже си го украсил със свещеническо достойнство между духовните човеци, приеми го неосъден и в ангелската слава. Ти Самият си прославил на земята живота му, Сам Ти и след края на неговия живот го всели сред Твоите праведници, причисли духа му към всички ония, които от века са Ти благоугодили!
В своето слово Доростолският митрополит Амвросий каза: Отец Георги създаде своеобразна Жегларска школа, която даде на Българската православна църква много свещенослужители… Може ли подобна оценка да бъде изречена за който и да е български митрополит, екзарх или патриарх през новите времена?
Но каква школа в това най-затънтено на света турско село, където има само кал, тор и скука? Та тук не е имало нито история, нито църква, нито изкуство, нито дори една красива къща, а всичко е невзрачно, очукано и посредствено. Няма я планината, която „ражда хора“. Няма го морето – големият прозорец към цивилизацията. Тук всичко е никакво. Каква „Жегларска школа“?
Всъщност, „Жегларската школа“ – това е една личност: отец Георги. И най-великото дело на неговия живот беше тъкмо тази личност. Всеки човек е творец-художник и вае цял живот една единствена свръхтворба – себе си. Човекът е създаден по Божи образ и подобие. Образът остава непроменяем вътре в нас, но е затрупан с налепите и наносите на греха, които ни обезобразяват и отнемат подобието. Себеизвайването се състои в отстраняването на тези наноси, изкъртването на греховността – докато отново се уподобим (доколкото можем по човешки) на Първообраза. Затова същността на човека е не толкова в това, което е направил (извън себе си), а в това, което е направил със себе си, т. е. това, което е.
Отец Георги непрестанно и навсякъде проповядваше: за Бога. Но всички негови доказателства за съществуването на Бога се съдържаха не в неговата логика, а в личността му. Самият той беше най-убедителното доказателство за съществуването на Бога и самата негова личност беше съдържанието на проповедта. При това – без никакво скромничене и без никаква гордост. Основната тема на проповедите му беше неговият собствен живот, неговият личен духовен житейски опит, т. е. неговият личен живот в Христа.
Затова, ако неговите проповеди се запишат и издадат в книга, те ще изсъхнат като цветя в хербарий. Поставени между листите хартия, те ще загубят не само цвят и мирис, но и самия си живец. Защото не могат да бъдат отделени от личността.
А личността не може да бъде отделена от своето време. Силният вятър угася слабите свещи, но разгаря силния огън. Бурният вятър на комунизма угаси слабите свещеници, но разгоря пламенния отец Георги. Ние все се оплакваме от комунизма как той ни е попречил да се развием духовно, как ни е пропилял най-хубавите години… А на въпроса кога е бил най-щастлив в целия си живот, отец Георги на смъртния си одър отсече: при голямото гонение срещу Църквата.
И наистина. Тъкмо вследствие от това гонение обикновеният жегларски селянин се преобразява в духовник и влиза в своето истинско призвание.
Ето как става това чудно преображение. В началото на 60-те години в района, където с пот на чело копае земята, чука камък и добива пясък Георги Пейчев, започват тежки гонения срещу Църквата. Подложени на натиск, мнозина свещеници един по един хвърлят расото – и то все образовани, обаятелни, добри проповедници. Хвърля расото отец Стефан в Генерал Тошево. Хвърля расото отец Иван в близкия град Тервел („беше образован, учен човек, богослов, да ти е драго да го слушаш!“). Хвърля расото отец Петър в съседното село Орляк, където се черкували християните от Жегларци („колко му се молих да не се отказва!“). В енорията на Георги не остава никой, който да извършва богослужението…
И тогава неговата вяра се разгаря и той решава: аз ще стана свещеник!
Няколко години по-рано, през 1954 г., той имал подобни намерения и се опитал да постъпи в Семинарията, ала не го приели, защото няма нужното образование. Действително, когато през 1940 г. родителите му се преселват от румънска Добруджа в днешното Жегларци (до 1942 г. Омурфакъ), той не е имал завършено образование, а и не са взели никакви документи. Така че, поради невъзможност, се отказал да става свещеник…
Но в 1962 г. няма кой друг! Затова, по съвета на адвокат и под фиктивен предлог („за да постъпи на работа в пътно управление“), недоученият жегларски селянин завежда дело в съда, за да му се признае „образованието от Румъния“. И става едно обикновено чудо. Съдията по делото се оказва негов земляк, също преселник от румънска Добруджа; приема устните сведения от „двама свидетели“, задава му лесни въпроси и отсъжда: да му се признае „румънското образование“. Така на 39-годишна възраст Георги Пейчев се записва в тригодишния паралелен курс в Духовната семинария на гара Черепиш. Докато учи там, жена му гледа петте деца, а той през летните ваканции я снабдява с дърва за зимата, с жито за хляб, вади пясък на кариерата, за да изкара пари… На третата му година в Семинарията там постъпва и първородният му син Стоян, който също впоследствие става свещеник. По-късно и другите му двама сина ще станат свещеници. А също и четиримата сина на брат му Иван. А също и четиримата сина на другия му брат Атанас. Семинарията завършват и още шест момчета от Жегларци. Така, под егидата на отец Георги – насред комунизма (когато „религията беше забранена“) – се създава „Жегларската школа“…
След завършването на семинарския курс през юни 1965 г. отец Георги се връща в Жегларци и започва своето полувековно свещеническо служение. Но селото е било турско и нямало църква. Затова още през юли той превръща в църква бащината си къща – преустроена и осветена като храм „Св. св. Кирил и Методий“: една съвсем невзрачна, нищо и никаква селска къщица, която обаче става дом на Царя на царете. Всемогъщата Партия се опитва всячески да му попречи, да го тормози, да го сплаши, но той невъзмутимо, благо и непоколебимо отстоява своите конституционни права – и, в крайна сметка, „всесилната“ партия-държава отстъпва. Излиза, че „всесилието“ на БКП се е основавало на силата, която ние сме й придавали. А ние сме й придавали нашата сила поради убедеността ни в нейното „всесилие“ – т. е. поради нашето малодушие. И така сме допринесли за утопията, в която са хлътнали атеистите, които, също като всички нас, са неосъществени светци…
И още нещо. Отец Георги е житейски независим. Вади си хляба с двете си ръце. Вади пясък от пясъчната кариера. Чука камък. Копае земята… Тази земя, този пясък и този камък го правят непоклатим. Той е истински пролетарий-труженик и това пролетарство е неговата непробиваема крепост срещу комунистическатаноменклатура. Той е единственият истински посред тях – партийните другари, които го тормозят. А всъщност, те живеят на неговия гръб. Те са експлоататорите. Затова нямат какво да отговорят, когато стои пред тях с овехтялото расо и с мазолести ръце, и им казва: „Нали сте за пролетариата! Нали сте за бедните!“.
Когато виждат неговата непоколебимост, властите решават да действат другояче. Натискат русенския владика да предложи на жегларския свещеник „повишение“. Да се премести от затънтеното село в Русе – в някоя хубава градска енория, за да се даде вид пред властта и пред обществото, че са „взети мерки“, а може би и за да го направят по-зависим. Но отецът категорично отказва. Владиката му обяснява, че целта е само да се направи някакъв символичен жест за пред властите – само и само да стане на „тяхната“. Отец Георги отговаря: точно това не трябва да става! Не трябва да става на „тяхната“!
Владиката е притеснен. Знае, че това упорство може да доведе до тежки последици за жегларския свещеник. Увещава го да бъде по-отстъпчив спрямо властта. Съветва го: „Помисли си, имаш шест деца!“.
На което старецът Георги отговаря евангелски: „Владико, те не са мои!“
Това вече е урок по богословие. Владиката няма какво да отвърне. А отец Георги завършва този разказ-проповед с тихите думи: „дадох му кураж…“
Когато четем за великите гръцки, руски, румънски или сръбски духовни старци на ХХ век, все се питаме: а имаме ли и български старци? Беше ли старец отец Георги?
Да. Отец Георги беше старец. Защото беше воин. Защото беше цялостен, направен от едно вещество – вярата. Защото живееше своята вяра – от сутрин до вечер и от детство до смърт. Защото беше човек, пред когото можеш изцяло да откриеш сърцето си и на когото изцяло да повериш живота си.
–
Можем ли всички ние да бъдем като отец Георги – да пробием какавидата на посредствеността, да разперим криле и да се осъществим в пълнота? Можем. Да, вярата е дар. Силата на характера е дар. Но онзи кураж, който жегларският старец е давал на владиката, той го дарява и на нас – чрез своя пример.
Неговият пример обаче е и едно сурово разобличение за всички нас, на които така ни пречат всички обстоятелства. Така ни пречат и турското иго, и комунизмът, така ни пречат Балканите и България, така ни пречи, че нямаме аристокрация и родословие, че нямаме Рим и Флоренция, че нямаме „Ренесанс“ и „титани“, че сме маргинални и затънтени. Е добре – на него нищо от това не му пречеше, а го въздигаше. Той беше свръх маргинален в най-затънтеното турско село, а не искаше да мърда от него. Беше полуобразован пролетарий, а посрами празнословието на професорите и развалата на аристократите. Не беше виждал през плет Рим и Флоренция, а в сравнение с него „титаните“ на „Ренесанса“ са като натруфени куртизанки…
Старецът Георги е и едно светло упование за нас – една продължаваща „Жегларска школа“, в която всички сме призвани за негови ученици. Неговото житие е съкровищница, от която тепърва ще има да добиваме скъпоценности. Неговата личност е сама по себе си и проповед, и притча, и богословие. И богословието, на което тя ни учи, е, че всички сме Негови („Негови сме, Негови сме!“ – така завършваха проповедите му), че всички сме родени за святост и че цял живот сме на крачка от светостта. Че царството небесно е затрупано вътре в нас самите („Чудо! Чудо неизказано!“). Че подвигът е навсякъде, а пъпът на света е там, където е подвигът. И че всички времена и всички обстоятелства, добри и зли, винаги спомагат за осъществяването на истинската личност.
.
- Българчета от Пловдив и Лондон мерят знания във виртуален двубой
Репортаж на Иванка Петкова, Радио Пловдив
За първи път в България в детския отдел на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив ще се проведе виртуален двубой между ученици. В събитието, което ще се проведе на 1 март вечерта, ще участват 24 третокласници от СОУ „Димитър Матевски“ и още толкова техни връстници от българското училище „Розова долина“ в Лондон.
Двубоят ще се проведе с помощта на безплатната уеб образователна платформа „Kahoot“, внедрена от проф. Пламен Милтенов, преподавател в университета в Сейнт Клауд, щата Минесота.
Виртуалният турнир е решаване на тест с 21 въпроси за българската история и за мартеницата, обясни базовият учител Невена Петрова, която ще ръководи процеса от Пловдив. Децата от Лондон нямат езикова бариера, защото или са родени в Обединеното кралство, или са емигрирали от България.
Всички ученици едновременно, чрез своите мобилни устройства (лаптопи, таблети, айпади или смартфони) ще решават виртуално теста. Той има състезателен характер, а който успее бързо и вярно да реши тестовите задачи, ще получи награда от пловдивско издателство, обясни учителката.
Целта на този виртуален двубой е да покажем, че технологиите и книгите не си противоречат, и да стимулираме повече деца и родители да посещават библиотеката, да четат и учат, каза Васка Тонова, ръководител на детския отдел в библиотека „Иван Вазов“.
Учителката Невена Петрова от СОУ „Д. Матевски“ показва как ще работи платформата за виртуалния двубой. Снимка: БНР
Аудиозапис на репортажа на Иванка Петкова може да се чуе в сайта на БНР тук.
.
- Патриарх Кирил и папа Франциск, общата декларация от Хавана
Текстът на общата декларация на патриарх Кирил и папа Франциск, с която те излязоха след срещата си в столицата на Куба Хавана преди по-малко от две седмици
„Благодатта на нашия Господ Иисус Христос, и любовта на Бога Отца, и общението на Светия Дух да бъде с всички вас“ (2 Кор. 13:13).
1. По волята на Бога и Отца, от Когото идва всеки дар, в името на нашия Господ Иисус Христос, при действието на Утешителя Свети Дух, ние, Франциск, папа Римски, и Кирил, Патриарх Московски и на цяла Русия, се срещнахме днес в Хавана. Въздаваме благодарност на славения в Троица Бог за тази първа в историята среща.
С радост се срещнахме като братя по християнска вяра, видели се да „говорят уста с уста“ (2 Йоан 12), от сърце на сърце, и да обсъдим взаимоотношенията между Църквите, насъщните проблеми на нашите паства и перспективата на развитие на човешката цивилизация.
2. Нашата братска среща се състоя в Куба, на кръстопътя между Севера и Юга, Запада и Изтока. От този остров, символ на надеждата на „Новия свят“ и на драматичните събития в историята на XX век, ние отправяме своето слово към всички народи на Латинска Америка и другите континенти.
Радваме се, че днес тук динамично се развива християнската вяра. Мощният религиозен потенциал на Латинска Америка, нейните многовековни християнски традиции, реализирани в жизнения опит на милиони хора, е залог за голямото бъдеще на този регион.
3. Срещнали се далеч от старите спорове на „Стария свят“, ние с особена сила усещаме необходимостта от общи трудове на католиците и православните, призвани с кротост и благоговение да дадат отговор на света за своята надежда (1 Пет. 3:15).
4. Благодарим на Бога за даровете, които получихме чрез явяването в света на Неговия Единороден Син. Споделяме общото духовно Предание на първото хилядолетие на християнството. Свидетели на това Предание са Пресветата Божия Майка, Дева Мария, и светците, които почитаме. Сред тях са безбройните мъченици, проявили вярност към Христос и станали „семе на християнството“.
5. Въпреки нашето общо Предание от първите десет века, католиците и православните в продължение на почти хиляда години са лишени от общение в Евхаристията. Разделени сме от раните, нанесени от конфликтите от далечното и близко минало, разделени сме и от наследените от нашите предшественици различия в разбирането и изяснението на нашата вяра в Бога, един в Три Лица – Отец, Син и Дух Свети. Скърбим за загубата на единството, случило се поради човешката слабост и греховност, въпреки Първосвещеническата молитва на Христос Спасителя: „Да бъдат всички едно, както Ти, Отче, Си в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас едно“ (Йоан 17:21)
6. Осъзнавайки многобройните пречки, които ни предстои да преодолеем, ние се надяваме, че нашата среща ще допринесе в делото за постигане на богозаповяданото ни единство, за което се молил Христос. Нека нашата среща вдъхнови християните от целия свят с нова ревност да призовават Господа, да се молят за пълното единство на всички Негови ученици. Нека тя стане знак за упование на всички хора с добра воля в света, който очаква от нас не само думи, но и дела.
7. Решени да направим всичко необходимо, за да преодолеем исторически наследените от нас разногласия, ние искаме да обединим своите усилия за свидетелството на Христовото Евангелие и общото наследство на Църквата от първото хилядолетие, като отговаряме заедно на предизвикателствата на съвременния свят. Православните и католиците трябва да се научат да носят заедно свидетелството на истината в онези области, в които това е възможно и необходимо. Човешката цивилизация навлезе в период на епохални промени. Християнската съвест и пастирската отговорност не ни позволяват да останем безучастни към предизвикателствата, изискващи съвместен отговор.
8. Нашият поглед е устремен преди всичко към онези региони в света, където християните са подложени на гонения. В много страни в Близкия Изток и Северна Африка нашите братя и сестри в Христос са изтребвани с цели семейства, села и градове. Техните храмове са подложени на варварско разрушение и разграбване, светините – на осквернение, паметниците – на унищожение. В Сирия, Ирак и другите страни на Близкия Изток с болка наблюдаваме масовото напускане на християните на земите, където е започнало разпространяването на нашата вяра и където те са живели още от апостолски времена заедно с другите религиозни общини.
9. Призоваваме международната общност към незабавни действия за предотвратяване на по-нататъшното изтласкване на християните от Близкия Изток. Издигаме глас в защита на преследваните християни, съпреживяваме и страданията на привържениците на други религиозни традиции, станали жертви на гражданската война, хаоса и терористичното насилие.
10. В Сирия и Ирак това насилие отне хиляди човешки живота, оставяйки без покрив и средства за съществуване милиони хора. Призоваваме световната общност да се сплоти, за да сложи край на насилието и тероризма и едновременно с това чрез диалог да съдейства за по-скорошното постигане на граждански мир. Необходима е широкомащабна хуманитарна помощ за страдащия народ и за многобройните бежанци в съседните страни.
Молим тези, които могат да повлияят на съдбата на всички похитени, в това число и на митрополитите на Алепо Павел и Йоан Ибрахим, похитени през април 2013 г., да направят всичко необходимо за тяхното скорошно освобождаване.
11. Въздигаме молитви към Христос, Спасителя на света, за да се установи в земята на Близкия Изток мир, който е „дело на правдата“ (Ис. 32:17), за укрепване на братското съвместно съществуване между живеещите там различни народи, Църкви и религии, за връщането на бежанците в домовете им, за изцеляването на ранените, за упокой на душите на невинно загиналите.
Обръщаме се към всички страни, които могат да се окажат въвлечени в конфликти, с горещ призив да проявят добра воля и да седнат на масата за преговори. В същото време е необходимо международната общност да положи всички възможни усилия, за да сложи край на тероризма с помощта на общи, съвместни, координирани действия. Призоваваме всички страни, въвлечени в борбата с тероризма, към отговорни, премерени действия. Призоваваме всички християни и всички вярващи в Бога към усилена молитва към Твореца и Промислителя на Света, за да съхрани Той Своето творение от разрухата и да не допусне нова световна война. За да бъде светът стабилен и надежден, са необходими особени усилия, насочени към възвръщането към общите, обединяващи ни ценности, основани на Евангелието на нашия Господ Иисус Христос.
12. Прекланяме се пред мъжеството на тези, които с цената на собствения си живот свидетелстват за истината на Евангелието, предпочитайки смъртта пред отричането от Христос. Вярваме, че мъчениците на нашето време, произлизащи от различни Църкви, но обединени от общо страдание, са залог за единството на християните. Към вас, страдащите за Христос, насочва своето слово апостолът: „Възлюбени! … като участвате в Христовите страдания, радвайте се, за да се възрадвате и възтържествувате и при явяването на Неговата слава“ (1 Пет. 4:12-13)
13. В това тревожно време е нужен междурелигиозен диалог. Различията в разбирането на религиозните истини не бива да възпрепятства хората от различни вери да живеят в мир и съгласие. В днешните условия религиозните водачи носят особена отговорност за възпитанието на своето паство в дух на уважение към убежденията на тези, които принадлежат на други религиозни традиции. Абсолютно неприемливи са опитите да се оправдаят престъпни действия с религиозни лозунги. Никакво престъпление не може да бъде извършено в името на Бога, „защото Бог не е Бог на безредие, но на мир“ (1 Кор. 14:33).
14. Свидетелствайки за високата ценност на религиозната свобода, въздаваме благодарност на Бога за безпрецедентното възраждане на християнската вяра, което се случва днес в Русия и в много страни от Източна Европа, където десетилетия господстваха атеистични режими. Днес оковите на войнстващото безбожие за счупени и на много места християните могат свободно да изповядват своята вяра. За четвърт век тук се издигнаха десетки хиляди нови храмове, открити бяха стотици манастири и богословски учебни заведения. Християнските общини развиват мащабна благотворителна и социална дейност, оказвайки разнообразна помощ на нуждаещите се. Православните и католиците нерядко се трудят рамо до рамо. Те отстояват общите духовни основи на човешкото общество, свидетелствайки за евангелските ценности.
15. В същото време, ние сме обезпокоени от ситуацията, която се образува сега в много страни, където християните все по-често се сблъскват с ограничения на религиозната свобода и правото си да свидетелстват за своите убеждения, да живеят в съответствие с тях. В частност, виждаме, че превръщането на някои страни в секуларни общества, чужди на всяка мисъл за Бога и Неговата правда, води със себе си сериозна опасност за религиозната свобода. Обезпокоени сме от днешните ограничения на правата на християните, да не говорим за тяхната дискриминация, когато определени политически сили, ръководени от идеологията на секуларизма, много често стават агресивни, опитват се да ги изтласкат в периферията на обществения живот.
16. Процесът на европейската интеграция, започнал след столетия на кървави конфликти, бе възприет от мнозина с надежда като залог за мир и безопасност. В същото време предупреждаваме срещу такава интеграция, която не уважава религиозната идентичност. Бидейки открити към приноса на други религии в нашата цивилизация, ние сме убедени, че Европа се нуждае от вярност към своите християнски корени. Призоваваме християните от Западна и Източна Европа да се обединят за съвместно свидетелство за Христос и Евангелието, за да запази Европа своята душа, формирана през двехилядолетната християнска традиция.
17. Погледът ни е обърнат към хората, намиращи се в тежко положение, живеещи в условията на крайна нужда и бедност във време, когато материалните богатства на човечеството нарастват. Не можем да оставаме безразлични към съдбата на милиони мигранти и бежанци, чукащи на вратите на богатите страни. Неудържимото потребление, характерно за някои от най-развитите държави, стремително изтощава ресурсите на нашата планета. Нарастващото неравенство в разпределението на земните блага увеличава чувството за несправедливост, насаждано от системата на международните отношения.
18. Християнските Църкви са призовани да отстояват исканията за справедливост, уважение към традициите на народите и активната солидарност с всички страдащи. Ние, християните, не бива да забравяме, че Бог „избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните. Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, та никоя плът да се не похвали пред Бога.“ (1 Кор. 1:27-29)
19. Семейството е естествен център на живота на човека и обществото. Ние сме обезпокоени от кризата на семейството в много страни. Православните и католиците, споделяйки едни и същи представи за семейството, се призвани да свидетелстваме за семейството като път към святост, разкриващ верността на съпрузите един към друг, готовността им за раждане и възпитание на децата, солидарност между поколенията и уважение към немощните.
20. Семейството е основано на брака като акт на свободната и вярна любов между мъжа и жената. Любовта скрепява техния съюз, учи ги да приемат другия като дар. Бракът е училище за любов и вярност. Съжаляваме, че други форми на съжителство днес са изравняват с този съюз, а осветените от библейската традиция бащинство и майчинство като особено призвание на мъжа и жената в брака биват изтласкани от общественото съзнание.
21. Призоваваме всеки към уважение на неотменимото право на живот. Милиони деца се лишават от самата възможност да се появят на света. Гласът на кръвта на неродените деца вика към Бога. (Бит. 4:10).
Разпространението на т.нар. евтаназия води до това, че престарели и болни хора започват да чувстват себе си като непосилно бреме за своите близки и за обществото като цяло.
Изразяваме своята загриженост от все по-голямата употреба на биомедицински репродуктивни технологии, защото манипулацията на човешкия живот е покушение срещу основите на битието на човека, сътворен по Божи образ. Считаме за свой дълг да напомним за непреходността на християнските нравствени принципи, основани на уважението към достойнството на човека, който е призован към живот, според замисъла на своя Творец.
22. Днес искаме да се обърнем със специални думи към християнската младеж. Вие, млади хора, не трябва да заравяте таланта си в земята (Мат. 25:25), но следва да употребявате даруваните ви от Бога способности за утвърждаване в света на Христовата истина, за въплъщаване в живота на евангелските заповеди за любов към Бога и ближния. Не се страхувайте да вървите срещу течението, отстоявайки Божията истина, с която далеч не винаги се съобразяват съвременните секуларни стандарти.
23. Бог ви обича и от всеки един от вас очаква, че ще бъдете Негови ученици и апостоли. Станете светлина на света, за другите, като видят вашите добри дела, да прославят вашия Небесен Отец (Мат. 5:14-16). Възпитавайте децата си в християнската вяра, предавайте им скъпоценния бисер на вярата (Мат. 13:46), който получихте от вашите родители и предци. Не забравяйте, че „сте скъпо купени“ (1 Кор. 6:20), с цената на кръстната смърт на Богочовека Иисус Христос.
24. Православните и католиците са обединени не само от общото Предание на Църквата през първото хилядолетие, но и от мисията за проповед на Евангелието Христово в съвременния свят. Тази миссия предполага взаимно уважение на членовете на християнските общини, изключва всички форми на прозелитизъм.
Ние не сме съперници, а братя: от това разбиране трябва да изхождат всички наши действия един към друг и към външния свят. Призоваваме католиците и православните от всички страни да се учат да живеят заедно в мир, любов и единомислие помежду си (Рим. 15:5). Недопустимо е да се използват нередни средства за принуждаване на вярващите да преминат от една Църква в друга, пренебрегвайки тяхната религиозна свобода и техните собствени традиции. Призовани сме да въплъщаваме в живота завета на апостол Павел и „да благовестим не там, където вече е известно Христовото име, за да не градим на чужди основи“ (Рим. 15:20).
25. Надяваме се, че нашата среща ще допринесе за помирението там, където съществуват спорове между гръко-католиците и православните. Днес е очевидно, че методът на „униатството“ от предишните векове, предполагащ привеждането на една община в единство с друга по пътя на откъсването й от своята Църква, не е път към възстановяване на единството. В същото време, църковните общини, които са се появили в резултат на исторически обстоятелства, имат право да съществуват и да предприемат всичко необходимо, за да удовлетворят духовните нужди на своите вярващи, стремейки се към мир със съседите. Православните и гръко-католиците се нуждаят от помирение и намиране на взаимно приемливи форми на съвместно съществуване.
26. Скърбим за конфликта в Украйна, отнел вече живота на множество хора, причинил безбройни страдания на мирните жители, въвел обществото в дълбока икономическа и хуманитарна криза. Призоваваме всички страни в конфликта към благоразумие, обществена солидарност и миротворческа дейност. Призоваваме нашите Църкви в Украйна да се трудят за постигането на обществено съгласие, да се въздържат от участие в противоборства и да не подкрепят по-нататъшното развитие на конфликта.
27. Изразяваме надежда, че разколът сред православните вярващи в Украйна ще бъде преодолян въз основа на съществуващите канонични норми, че всички православни християни в Украйна ще живеят в мир и съгласие, а католическите общини в страната ще способстват за това, нашето християнско братство да бъде още по-очевидно.
28. В съвременния многолик свят, който в същото време е обединен от обща съдба, католиците и православните са призовани да си сътрудничат братски за проповядването на Евангелието на спасението, за общо свидетелство за нравственото достойнство и истинска човешка свобода, „за да повярва светът“ (Иоан. 17:21). Този мир, в който бързо се подриват духовните устои на човешкото битие, очаква от нас силно християнско свидетелство във всички области на личния и обществен живот. От това дали ще успеем в тази преломна епоха заедно да носим свидетелството на Духа на истината, в много отношения зависи бъдещето на човечеството.
29. Нека Богочовекът Иисус Христос, нашият Господ и Спасител, да ни помогне в безстрашното възвестяване на правдата Божия и спасяващата Блага вест, духовно да ни укрепи със Своето нелъжовно обещание: „Не се бой, малко стадо! Защото вашият Отец благоволи да ви даде Царството“ (Лука 12:32).
Христос е източникът на радост и надежда. Вярата в Него преобразява живота на човека, изпълва го със смисъл. В това от собствен опит са се убедили всички, за които можем да кажем с думите на апостол Петър: „вие именно, които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий; които бяхте непомилувани, а сега сте помилувани“ (1 Пет. 2:10).
30. Изпълнени с благодарност за дара на взаимното разбиране, проявено при нашата среща, ние се обръщаме с надежда към Пресветата Божия Майка, възнасяйки към Нея думите на древната молитва: „Към твоята милост прибягваме, Богородице Дево“. Нега Всеблагословената Дева Мария със своето застъпничество да укрепи братството на всички, които Я почитат, за да могат те в определеното от Бога време да бъдат събрани в мир и единомислие в един народ Божи за прослава името на Единосъщната и Неразделна Троица!
.
Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил
Епископ Римски, Папа на Католическата църква Франциск
Източник: КРОСС
.
- Балет на световно ниво в българско село
Лятна академия за малки балерини създаде примата на българския танц Диляна Никифорова
Марина Русева, Kmeta.bg
Балетна академия в забравено българско село. Възможно е, особено, когато с тази задача се е заел артист от световна величина. Примабалерината на Софийската опера и балет Диляна Никифорова обучава бъдещите звезди на изящното изкуство вече пет години и с усмивка приема все повече и повече български деца, решили да се посветят на балета.
Само детските спомени на Диляна Никифорова я свързват със село Марян, сгушено до град Елена. Понякога носталгията по детството и обещанията за спокойствие и тишина връщат Диляна към родния край на баща ѝ. Изненадващо през 2011 година неин приятел ѝ подхвърля като на шега идеята да направи балетна академия в селото. Предложението идва от колегите и приятели на Диляна Капка и Гриша Роглеви от Детска балетна школа „Капка“ в Бургас, които след това ѝ помагат да осъществи плана. През целия път до осъществяването на мечтата се намират хора, които да помагат на балерината в задачата ѝ.
Децата от бургаската школа се записват с желание на новосформираната лятна академия в селото, а Диляна получава от там костюми и ценни напътствия как да подготви бъдещите си ученици. Така авантюристичната идея става реалност и през август 2011 година се организира първият детски балетен лагер в село Марян. Читалището на селото става балетна зала, а балатум от реклама, заснета в Софийската опера и балет, се превръща в подходяща настилка за малките балерини.
Бунгалата в съседното село Долни Марян се превръщат в подходяща база за детския лагер. В академията се събират деца както от близките градове Елена и Велико Търново, така и от утвърдени балетни училища като това в Бургас. Постепенно академията придобива популярност и посреща все повече деца от цялата страна. Изненада за Диляна било присъствието и на деца от САЩ и Италия. Самата балерина е учудена от големия интерес към академията, тъй като за реклама не е даден нито лев.
Голяма част от децата посещават балетни школи и училища през цялата година в родните си градове, но има и съвсем начинаещи, които най-често са най-малките. Част от децата посещават летния лагер вече пет години и го очакват с нетърпение цяла зима. Школата събира максимум 50 деца, но желаещите често надвишават тази бройка. По време на лагера те репетират цял ден, разделени на три групи. Примабалерината Диляна е възхитена от дисциплината и отговорността, с която учениците подхождат към репетициите.
Първият спектакъл се организира в селото и се превръща в най-голямата културна атракция за малко населено място като Марян. Диляна се шегува, че имало опасност читалището да падне от тежестта на всички хора, които желаят да видят малките балерини. Спектаклите в селото са със свободен вход, защото целта на примабалерината не е да печели, а да запали все повече деца по изкуството. Следват представления във все по-големи градове. След Елена, балерините стъпват и на търновска сцена, за което подкрепа Диляна получава от общината в старата столица.
Общинската управа в Елена оказва голяма подкрепа на Диляна и помага в поставянето на балетните спектакли на сцената на градското читалище. В гала концертите, които Диляна организира за своите възпитаници, участие вземат и звездите на Националния балет Дарина Бедева, Марта Петкова, Трифон Митев, Никола Хаджитанев, Радул Роглев и млади таланти от балетни школи в цялата страна.
Това лято малкото предбалканско село ще се превърне за шести пореден път в център на балетното изкуство и ще събере вдъхновени малки балерини, тръгнали по стъпките на Диляна Никифорова към най-големите световни сцени.
.
- 10 добри причини за парична реформа
Mark Joob, Positivemoney.org
Как настоящата парична система влияе върху икономиката и обществото и защо не оправдава очакванията? Ще обобщим проблемните аспекти на сегашната ни парична система в десет точки. Всяка една от тези точки представлява добра причина за провеждането на парична реформа.
1. Парите се създават като дълг.
Днес парите са продукт на създаването на дълг, когато търговските банки заемат от централни банки и правителства, когато производителите или потребителите заемат от търговските банки. По този начин, снабдяването на икономиката с пари може да се поддържа само, ако частните или публичните икономически участници са изпаднали в задлъжнялост. Икономическият растеж изисква пропорционално увеличение на паричното предлагане с цел да се избегне дефлация, която би парализирала бизнеса, обаче количественото увеличаване на парите включва и едновременно увеличаване на дълга. По този начин, икономическите субекти могат да се окажат в опасно положение на прекомерна задлъжнялост и несъстоятелност. Не е необходимо да се споменава, че прекомерната задлъжнялост води до сериозни проблеми за обществото и гражданите в лицето на една истинска дългова криза. Всичко започна като дългова криза на частните собственици в САЩ, като след това вече се трансформира в дългова криза на търговски банки и застрахователни компании, преди да бъде погълната от национални хазни и така се превърна в криза с държавния дълг. Намаляването на националните разходи (остерити), изискващо изплащането на държавния дълг, често води до социално напрежение и това е крайно несправедливо, защото представлява бреме за гражданите, които не печелят в еднаква степен от създаването на тази задлъжнялост.
2. Паричното предлагане се намира под частен контрол.
Само малка част от парите, циркулиращи в публичното пространство, е създадена от централните банки. Централните банки издават банкноти и монети, които в повечето държави представляват само от 3% до 15% от паричното предлагане. Останалото се създава от търговските банки в електронна форма, като пари по сметка, когато се предоставят кредити на клиенти или се закупуват ценни книжа и стоки. В действителност, всички пари, независимо дали са в брой или по сметка, се въвеждат в обръщение от търговските банки. И така, търговските банки де факто контролират паричното предлагане. Преди всичко търговските банки носят кредитния риск за заемите, които отпускат, което трябва да ги стимулира внимателно да проучват кредитоспособността на своите клиенти. Въпреки това, търговските банки решават на кои клиенти се отпускат заеми и кои инвестиции се осъществяват, в съответствие с техния интерес за повишаване на собствените си печалби. Дали една инвестиция е социално желателна или не, това не е решаващият критерий за търговските банки. По този начин, инвестициите, които обслужват общото благо, обаче не са достатъчно печеливши, не се подкрепят от банковата система и трябва да бъдат финансирани от държавните разходи, които зависят от данъчните приходи и създаването на публичен дълг. Вместо да финансират дългосрочни инвестиции в интерес на обществото като цяло, търговските банки с тяхната кредитната дейност подкрепят краткосрочни финансови спекулации, като по този начин през последните две десетилетия са създали гигантско световно „казино“ извън всякакъв обществен контрол.
3. Банковите депозити не са сигурни.
Банковите депозити се отнасят до парите по сметка, които за разлика от парите в брой не представляват законно платежно средство, въпреки че се борави с тях, като че ли са такова. Парите по сметка са един заместител на парите, само едно обещание от страна на банката да изплати съответната сума пари в законно платежно средство при поискване от страна на клиента. В настоящата частично резервирана банкова система, обикновено само една много малка част от парите по сметките е подкрепена от законни платежни средства. Само няколко процента от банковите депозити са в парични средства и резерви в централната банка. Поради тази причина, банките са зависими от доверието на своите клиенти. В случай на масово теглене на депозити, когато твърде много клиенти искат пари в брой по едно и също време, банката ще свърши парите в брой, като такъв недостиг на ликвидност може да доведе до внезапен фалит. Следователно, за да се избегне загубата на банковите депозити са били създадени системи за застраховане на депозитите. В случай на верижни реакции и мащабен фалит, което се случи през 2008 г., обаче, могат да бъдат необходими мерки за държавно спасяване на търговските банки, като в крайна сметка кредитор от последна инстанция ще е централната банка.
4. Паричното предлагане засилва цикличните колебания.
Търговските банки отпускат заеми чрез издаване на електронни пари, за да увеличат лихвени си приходи. Колкото повече пари издават, толкова са по-високи печалбите им – докато длъжниците са в състояние да плащат. Във времена на икономически растеж, банките най-охотно предоставят заеми, така че да се възползват от бума, а в периоди на икономически спад те ограничават отпускането на кредити с цел намаляване на рисковете от тях. Ето как търговските банки предизвикват свръхпредлагане на пари при икономически растеж и недостиг на пари в рецесия, като по този начин засилват икономическите цикли, както и колебанията на финансовите пазари, и създават балони на активи в сферата на недвижимите имоти и суровините. Такива балони могат да нанесат сериозни щети на обществото и на самата банкова система, когато се спукат. Отново, банковата криза от 2008 г., задействана от ипотечните заеми, след спукването на американския балон на недвижими имоти, е най-показателен пример.
5. Паричното предлагане стимулира инфлацията.
Освен процикличния си характер в краткосрочен план, в дългосрочен план „създаването” на пари от търговските банки предизвиква свръхпредлагане на пари, което води до инфлация на потребителските цени, както и до инфлация в цените на активите. Свръхпредлагането на пари се получава, ако увеличението на количеството пари в обращение надхвърля ръста на производството на стоки и услуги. Дългосрочното свръхпредлагане на пари е резултат не само от традиционното предоставяне на кредити на правителства, корпорации и частни лица, но също така и от финансирани за сметката на кредити финансови спекулации на хедж фондове и инвестиционни банки. Поради инфлацията, потребителите обикновено се сблъскват с годишно намаляване на покупателната способност, което означава, че те трябва да увеличат номиналните си доходи, за да поддържат своето ниво на потребление. Тъй като способността да получат обезщетение при загуба на покупателна способност чрез увеличаване на номиналният доход варира между индивидите, инфлацията причинява преразпределение на покупателната способност в ущърб на онези лица, които не са в състояние ефективно да защитят собствените си интереси.
6. Привилегията да се „създават” пари субсидира банковия сектор.
Тъй като парите представляват задължение, те носят лихви. Ето защо лихвите трябва да се платят върху всички пари в обращение и на практика никой не може да избегне плащането на лихви. Лихвата се изплаща основно от клиенти, които вземат заеми от търговски банки, като по този начин се гарантира паричният ресурс. Второ, всеки, който плаща данъци и купува стоки и услуги, допринася за плащането на лихви на самия кредитополучател, тъй като данъците следва отчасти да се повишат с цел финансиране на лихвените плащания по държавния дълг. Освен това, компаниите и частните лица, предоставящи стоки и услуги, трябва да включват разходите за заемите си в цените на своите продукти. По този начин, използвайки парите, обществото плаща огромна субсидия на търговските банки, макар банките и да прехвърлят част от тази субсидия на своите клиенти във вид на лихвени плащания по депозитите. Лихвата представлява субсидия на банките, защото с парите издавани по сметка се борави като със законно платежно средство. Величината на субсидиите, които обществото плаща на банките, се отразява в непропорционално високите заплати и премии на банкерите, както и в несъразмерно развития банков сектор.
7. Парите като задължение допринасят за затруднен растеж.
Парите, създадени като задължение, носят лихви и по този начин двойно затрудняват растежа на паричната система и реалната икономика. Когато клиентите погасяват кредитите си към търговските банки, банките отписват върнатата сума пари и обема на парите в обръщение съответно намалява. Въпреки това, на длъжниците им трябват повече пари, отколкото са взели назаем, защото също така трябва да плащат лихви по кредитите си. Дори ако длъжниците заменят старите си заеми с нови, те се нуждаят от допълнителен доход за лихвените плащания и затова трябва да получават печалби. Като цяло бизнесът не може да бъде печеливш, освен ако количеството пари не се увеличава непрекъснато. Това води до динамика на растежа, който е основна характеристика на нашата икономическа система. Увеличаването на обема пари, които носят доходност, затруднява растежа на паричната маса в реалната икономика, а растежът на реалната икономика едновременно оказва антидефлационен натиск върху увеличаването на паричното предлагане. Като следствие от този двойствен натиск върху растежа, икономиката представлява един вид схема на Понци, тъй като тя не може да работи правилно, без да расте и следователно многократно изпада в кризи. Освен това, растежът на реалната икономика, която до голяма степен се повлиява от паричната система, включва прекомерна експлоатация на природните ресурси и представлява пречка за едно устойчиво развитие. Така финансовата задлъжнялост води до екологична задлъжнялост към природата, която обеднява човечеството. Сегашната ни парична система просто не е съвместима с един свят с ограничени ресурси.
8. Лихвите, начислявани върху новосъздадени пари, стимулират концентрацията на богатството в ръцете на няколко човека.
Лихвите обикновено се разглеждат като такса за кредитиране при използване на чужди пари. Не само клиентите, които заемат пари от банките, но и банките, които държат депозитите на клиентите си, плащат лихви. Когато търговските банки „създават” пари чрез предоставяне на заеми, те кредитират сметките на клиентите си и по този начин увеличават общата сума на банковите депозити. Тъй като парите по сметките обикновено носят лихви, банките използват част от лихвените си приходи за лихвените плащания на титулярите на сметките. Сега, банковите депозити и кредити са неравномерно разпределени сред клиентите. Някои от тях имат основно заеми, по които плащат лихви, а други имат депозити, които им носят лихви. Тъй като общо взето по-бедните хора имат повече кредити отколкото депозити, а по-богатите хора имат повече депозити от заеми, лихвените плащания най-общо представляват трансфер на пари от по-бедните към по-богатите хора, особено на някои от супер-богатите. По този начин, лихвите, начислявани върху „новосъздадени” пари, стимулират концентрацията на богатството в ръцете на няколко човека. Тази концентрация на богатството до голяма степен облагодетелства търговските банки, които едновременно извършват инвестиции и също така печелят от сумата, която е резултат от значителната разлика между получените и изплащаните лихви. Освен това, редовно се добавя лихва на първоначалната инвестиция и по този начин тя сама носи лихва, като се превръща в сложна лихва и поражда експоненциален растеж на паричните активи. Въпреки това, стойността на паричните активи не нараства от само себе си, тъй като по същество те не са продуктивни. Лихвите, увеличаващи стойността на паричните активи, могат да бъдат генерирани само чрез човешки труд; а човешкият труд постоянно се намира под паричен натиск за увеличаване на продуктивността си и намаляване на разходите си, така че да отговаря на изискванията на експоненциално (променливо) растящата сложна лихва. Следователно лихвите, начислявани върху „новосъздадени” пари са един вид трансфер на стойност, която облагодетелства капиталовите инвестиции в ущърб на трудовите доходи.
9. Паричната система е нестабилна.
Налице е едно ясно емпирично доказателство, което показва, че паричната система страда от структурна нестабилност, произтичаща от механизмите, описани по-горе. Финансовата криза, която започна през 2008 г. и все още продължава, ако не и влошава, не е уникално явление. През последните десетилетия е имало множество кризи, свързани с паричната система, при това по целия свят. Между 1970 и 2010 г. официално са били регистрирани общо 425 финансови кризи, засягащи страните-членки на Международния валутен фонд: 145 банкови кризи, 208 валутни кризи и 72 кризи с държавния дълг. Множеството финансови кризи и техният заразен ефект върху различни национални икономики ясно демонстрират своят структурно-системен характер. Настоящата парична система неминуемо предизвиква кризи в областта на финансите и съответно в реалната икономика.
10. Паричната система нарушава етичните ценности.
Етичната ценност е нещо, което се смята за стойностно от обща гледна точка след внимателно обмисляне. Етичните ценности въплъщават най-рационалните и най-важните ценности на обществото. Следователно, обществото не е организирано по добър начин, ако стойността на парите се намира в неразривен конфликт с неговите етични ценности, както и ако тези етични ценности са постоянно потиснати поради стойността на парите. Тъй като паричната система до голяма степен оформя икономиката, а икономиката като цяло формира обществото, фактът че етичните ценности не допринасят за рентабилността на капитала систематично е пренебрегван от днешната политика. По този начин, действащата ни парична система нарушава нашите етични ценности, такива като стабилност, справедливост и устойчивост – ценности, които са от съществено значение за добруването на обществото. A парична система, която нарушава тези ценности е доста неразумна и следва да бъде сменена възможно най-скоро.
.
Превод: Александра Арбекова
„ЧИСТИ ПАРИ, Международно движение за парична реформа„
.