Всички авторски страници

Авторски

• Новата „Мис Вселена 2015“ е от Колумбия. Извинете – от Филипините!

  Носителката на престижната титла „Мис Вселена 2015“ стана 26-годишната филипинка Пиа Алонсо Вурцбах, но след скандало неправилно обявяване на побeдителката.

  

  Известният конкурс за красавици завърши в неделя вечерта в американския град Лас Вегас, щата Невада.
  Финалът на конкурса обаче беше помрачен от скандал заради объркване.
  Огласявайки името на победителката, водещият погрешка обяви за „Мис Вселена“ представителката на Колумбия, 21-годишната Ариадна Гутиерес Аревало.

  На главата ѝ вече беше поставена короната на победителката, когато водещият Стив Харви започна да се извинява, че неправилно е прочел името в подадения му плик.

  Гутиерес стана втора в престижния конкурс. Трета се нареди представителката на САЩ – 27-годишната Оливия Джордан.

  Източник: БТА

   

  Вижте видео от скандала:

  https://youtu.be/Gzb8HGJu2kA

  .
  
  .

• Рециклиране на дялани камъни

  Пепа Витанова, Reduta.bg

  

  Изборът на Екатерина Захариева за министър на правосъдието показва две неща. Първо: че не бива да се подценява Росен Плевнелиев. Всички решаващи назначения в държавата са от неговата свита. Слуховете за разрив между президента и Борисов са силно преувеличени. Политически и личностно двамата може и да не си хармонират, но очевидно ги свързват други бартерни дела. Може да се окаже, че Захариева е произведена в правосъден министър, за да парират амбициите на мъжа й към овакантения пост на главния архитект в Столична община. (Защото той вече е обещан на друг.)

  Вторият извод от избора на Захариева е, че кадровата банка на ГЕРБ е празна. Герберите могат да се хвалят с нарастваща членска маса, симпатизанти и електорат, но това е само маса – от партийни натегачи, кариеристи и лумпени, липсват политическите фигури с професионален опит.

  Неслучайно председателката на НС Цецка Цачева, също както водещите на бТВ, обърка името на новия министър на правосъдието – вместо Екатерина Захариева обяви за номинарана Екатерина Михайлова. Лапсусът е логичен. От левицата правилно се пошегуваха, че Михайлова би била по-добрият кандидат за поста.

  Жалко, че новите поколения не помнят коя е проф. Екатерина Михайлова. Дясната ръка на Иван Костов във времената на триумф на десницата в момента е член на Комисията по помилвания към администрацията на президента. Наричаха я Класната, заради прецизността, всеотдайността и търпението, с което ковеше закони и тушираше сблъсъците между съпартийците от СДС и ДСБ. Брилянтен юрист и деликатен човек, на когото десните така и не позволиха да се издигне от класна до директор на школо.

  Точно обратното на адашката й, която като пионка местят от висока към още по-височайша позиция. „Мнозина от тези, които ме критикуват, могат само да си мечтаят за постовете, които са ми предлагали и съм отказвала”, изцепи се Екатерина Захариева при обсъждането на кандидатурата й за министър на правосъдието. Работили с нея коментират, че демонстрацията на мегаломания е само началото – жената е изтъкана от патологична амбиция и парвенюшко Его. Колкото по-некомпетентна се чувства, толкова по-истерично агресивна става. А тя е компетентна само в управлението на държавната администрация, друг професионален опит няма. Лимитът й е на началник на кабинет или главен секретар на ведомство. Управленският й стил е на колоездач – преклонена главица пред шефа, а с педалите мачка всички под нея. Като министър на регионалното развитие в служебния кабинет на Георги Близнашки Захариева само разчисти кадровия терен за ГЕРБ и преподреди схемата на обществените поръчки. Експерти от МРР разказват за нервните й пристъпи, когато се обсъждали специфични въпроси като санирането на сгради, в които се изискват професионални знания. Бившият й началник, проф. Близнашки предупреди какво да очакваме сега: „Захариева няма компетентност в съдебната реформа и има едно лошо качество, което се надявам министър-председателят да коригира – на моменти тя е изключително агресивна в преследване на своите цели. Така че ситуацията е много рискова и трябва да се гледа на действията на тази дама особено внимателно.“

  Най-точното определение за нея даде юристката Татяна Дончева: „Няма смисъл да се задават въпроси на новия министър на правосъдието, тъй като тя не е компетентна да отговори. Момичето няма възгледи за това и не го мъчете. То е назначено да бъде администратор.”

  В кадровата банка на ГЕРБ има главно „дялани камъни”, както Петьо Блъсков нарече Екатерина Захариева – „слагаш я на определеното място и тя пасва”. Рециклират я в различни роли. Ако не пасва, изчегъртват мястото, за да я наместят. В нормалния свят принципът на кариерно израстване във властта е друг – на търкалящите се камъни. Пускат един кадър по склона и го оставят да се търкаля, докато се очука и намери точното си място.

  Кадровите банки на почти всички политически партии у нас страдат от дефицит на компетентност. „Банката” на БСП се напълни с деца и внуци на „наши другари”. Десните никога не са се грижили за кадрите си. Сега берат плодовете на лекотата, с която отлюспваха или забравяха верните си хора. И Екатерина Михайлова е резултата на тази системна грешка – изолираха я и тя се приюти в екипа на президента. Там, където беше и Георги Близнашки, преди да се изпокара с Плевнелиев и да се ситуира при ДПС като съветник на движението във временната парламентарна комисия за промяна на Конституцията. Сега го използват като лице на повикване. При затягането на примката около Христо Иванов бившият служебен премиер, за когото бяхме започнали да позабравяме, изведнъж цъфна във всички студия. Отрече се от Иванов, който беше част от служебния му кабинет: „Той ми беше натрапен”. После се включи и в обсъждането на кандидатурата на Захариева (и тя сигурно му е била натрапена). Пътьом цапардоса и председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов („Това е един пречупен човек, наплашен човек. Подобен човек не вдъхва доверие.”) Приятно е да бъдеш възмутен. Едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство. (По Александър Геров) Проф. Близнашки сигурно се надяваше да припомни, че и той става за министър на правосъдието или му се иска някоя политическа сила да го посочи за кандидат в предстоящата президентска кампания.

  Защото от ДПС няма да го посочат. ДПС е единствената партия, която пуска кадрите си по наклонения склон и много внимателно преценява кой за какво става. Докато другите партии използват и захвърлят кадрите си, ДПС ги отглежда и инвестира в тях. Финансира обучението на млади надеждни симпатизанти. Изтегля ги от провинцията в София и им осигурява работа и квартири. Ситуира ги в държавната администрация и гарантира за устойчивостта на позициите им. Ако са верни. При всяка смяна на властта и левицата, и десните оставят кадрите си да се спасяват кой както може. Само ДПС се бори за всяка секретарка, за всеки шофьор. Няма верен техен кадър, останал без препитание след катаклизмите във властта.

  ДПС може да е изгубило 1/3 от избирателите си, но това вече няма кой знае какво значение. Институциите са пълни с техни хора. Движението е внедрило кадрите си на точните места. Те крепят статуквото. А статуквото сега се приема за синоним на стабилността. „Хората гласуват за стабилност, не за реформи”, както каза Иван Костов, самоопределил се за най-усмихнатия политик на прехода.

  .

• “Ведомости”: България е страна на мафията

  Приватизирана форма на паразитна държава, която зависи от волята на един човек

  .

  Мария Снеговая, „Ведомости“

  .

  България е сред страните, които се определят като държава на мафията. Това е нов тип авторитарни режими, който е особено характерен за бившите комунистически страни в Източна Европа.

  Феноменът на държава на мафията в политическата наука не е нов. Той е изучен от Мозес Наим. Според него благодарение на новите технологии през последните две десетилетия криминалните групи са излезли извън границите на своите традиционни дейности и са започнали активно да проникват в политическите структури на страни като България, Гвинея-Бисау, Черна гора, Бирма и Венецуела. Националните интереси на тази страни в крайна сметка се оказаха напълно преплетени с интересите на организираната престъпност.

  Унгарският политолог Балинт Мадяр написа цяла книга за основните черти на управляващия елит на държавата на мафията. Според него отличителната й черта е семейният характер на системообразуващите компании. Мафията предпочита да организира своя бизнес на семеен принцип, защото кръвните връзки осигуряват лоялност и доверие в рамките на системата. Бизнесът се развива както от членовете на „семейството“, така и от представители на политическия елит, приети в „семейството“ благодарение на съществуващата система от връзки. Най-често подобни компании се срещат в строителния бизнес. Те процъфтяват за сметка на изгодни държавни поръчки и държавни капиталовложения, отбелязва политологът.

  За държавата на мафията са характерни още паралелната концентрация на политическа власт и основните икономически активи в ръцете на едни и същи лица. В държавата на мафията частните интереси подменят интересите на обществото не от време на време, а постоянно и систематично.

  Практически няма област в тази държава, която да не е подчинена на укрепването на властта и обогатяването. Държавата на мафията е приватизирана форма на паразитната държава. За повишаването на благоденствието на определена политическа и финансова група системата активно се бори с независимото натрупване на финансови ресурси, национализира ги, но в полза на отделни индивиди, а не на страната като цяло.

  В държавата на мафията ролята на политическите институции се обезценява, техните функции се подменят от волевите решения на държавния глава, който е в ролята на фактическия собственик на държавата. Правото по закон се подменя от „закона на властимащия“.

  .

  —–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Мария Снеговая е докторант по политология в Колумбийския университет. Анализът й във „Ведомости“ е преведен и публикуван със съкращения от БГНЕС.

  .

• ЦРУ оповести нови данни за страшния масов мор в България

  
  Милата ни родина е трета по смъртност в света след Лесото и Украйна

  България е на трето място в света по смъртност на населението. Това показват обновените данни в справочника на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) The Worldfactbook, в които е включена и прогнозна информация за 2015 г. Данните са обновени на 17 декември, твърди OFFNews.bg.

  Според тях смъртността у нас е 14.44 на 1000 души. Преди нея са само южноафриканската държава Лесото със смъртност 14.89 на 1000 души и Украйна – 14.46 на 1000.

  По този начин държавата ни води пред страни като Афганистан, Чад, Габон, Нигерия, Мали и такива, в които има локални военни конфликти като Ирак и Пакистан. В дъното на класацията с най-ниска смъртност са Катар с 1.53 на 1000, Обединените арабски емирства – 1.97 на 1000 и Кувейт – 2.18 на 1000.

  В същото време страната ни е поставена на едно от последните места по раждаемост – 8.92 на 1.000 души население. По този показател заемаме „почетното“ 210 място от общо 224. Най-голяма е раждаемостта в Нигер – 45.45 на 1000.

  По данни на ЦРУ България има отрицателен растеж от минус 0.58%, което също ни поставя на едно от последните места по този показател.

  Средната продължителността на живота в страната е 74 години (71 за мъжете и 78 за жените), а средната възраст на населението към момента е 42 години. /БЛИЦ/

  .

• „Забравеният код“ – Розетата от Плиска

  

  В рубриката „Забравеният код“ на Сable Sat West TV  – версия за значението на Розетата от Плиска. Разговор с Елица Димова, историк и журналист в бр. 35 от тази рубрика.
  

  .

• САЩ затегнаха визовия режим за туристи от ЕС

  САЩ затегнаха визовия режим за туристите от 38 държави – сред тях 30 са европейски. Мярката, която бе предприета след терористичните атаки в Париж миналия месец, се съдържа в Закона за бюджета за догодина, приет от Конгреса на САЩ и подписан от президента Барак Обама в петък, съобщава БТА.

  Туристите от тези 38 страни няма да имат вече право да влизат в САЩ без виза, ако наскоро са били в Ирак, Сирия, Иран или Судан. Мярката е част от отговора на американското правителство на терористичните заплахи.

  Постоянният представител на ЕС в САЩ Дейвид О’Съливан настоя петте страни членки на Европейския съюз, които не са част от американската програма за безвизов режим, да бъдат включени в нея.

  Сред тези държави е и България. Останалите четири са Румъния, Хърватия, Кипър и Полша

  Но тези държави трябва да са участващи в програмата за обмен на информация с американските власти за заподозрени терористи.

• Halfbike – историята на най-известното българско колело в света

  Мартин Ангелов и Михаил Кленов са двама млади архитекти, които вместо да проектират сгради, са навлезли в света на продуктовия дизайн. В интервюто за списание „Амбиция“ Мартин споделя как се е породила идеята за тяхното колело Halfbike, през какви трудности са преминали и как за по-малко от месец са станали милионери.

  .

  Интервю на Иван Белчев с Мартин Ангелов,

  Аmbicia.com

  – Идеята ви за Halfbike идва заради международен конкурс за велосипеди. Какви мисли ви сполетяха тогава?

  – Ами първоначално започнах да мисля върху концепция за стандартно колело, започнах да променям някои неща и понеже обичам да стигам до крайности, малко по малко стигнах до идеята да изолирам двигателния механизъм на стандартното колело (задната гума, свързана с педалите чрез верига) и да видя какво мога да направя с него, като подложа всичко останало на редизайн.

  Тогава се роди концепцията за правото каране без седалка. Първоначалният модел имаше едно задно колелце и вярвах, че с усукване на тялото ще може да се завива.

  

  – Дизайнът на Halfbike версия 1 и версия 2 се различават съществено. Как се случи този преход само в рамките на 1 година?

  – Случи се това, че заедно с Михаил Кленов се сблъскахме с реалното производство и научихме страшно много неща. Обожавам да опростявам нещата до безкрайност и втората версия беше логичната еволюция, която беше и много бурна.

  Принципът на изграждане на рамката се промени драстично, а задният колесар вече беше изцяло наша разработка. Все повече неща вече зависиха от нас.

  

  © Halfbike

  

  – След кампанията на Halfbike II в Kickstarter спечелихте около 1 млн. долара и над 2000 поръчки. Това беше далеч от целта ви – 50 000 долара и около 150 велосипеда. Каква беше емоцията в първите дни и как се справихте с производството?

  – Постигнахме целта си за 12 часа и не можехме да повярваме какво се случва. Емоцията варираше от голяма радост до… ами сега какво ще правим. Едно е да сглобиш 100 колела, друго 2500.

  – След края на кампанията се оказахме най-финансираният проект в Kickstarter за превозно средство въобще.

  – В началото нещото беше пълно с неизвестни, но малко по малко с огромен труд и много инфарктни моменти през цялото лято нещата си дойдоха на мястото.

  – Най-голямата награда за дизайн Red Dot за мобилност 2015 се присъжда на… Halfbike! Какво, освен престиж, дава тази награда?
  

  – Определено наградата от Red Dot Design означава признание и до голяма степен вдъхва доверие в нашите клиенти.

  – Всички големи велопроизводители залагат и на електрическо задвижване. Виждате ли Halfbike версия 3 без педали, с платформа за краката, газ и спирачка?

  – Определено. Нужно е обаче време и повече специалисти, за да разработим тази вариация.

  Нямам търпение да започнем да правим прототипи. Но едно по едно.

  

  © Колелиния

  – Вие сте архитект. Разкажете ни за вашите проекти, свързани с градската среда.

  – За съжаление, не мога да се похваля с реализиран проект за градска среда, не знам дали съществува и колега на моята възраст, който да направи това.

  Една от причините да не се занимавам с архитектура е, че развитието на градовете ни се определя от откровени мафиоти, които действат по силови методи и единствената им цел е да нахранят строителните фирми.

  София можеше да е на съвсем друго ниво, само като погледнем как се изгавриха с римските останки на Ларгото, и става ясно с какви типове си имаме работа.

  Засега се опитваме да се изолираме в малко островче на нормалност и стискаме палци да не сме много малкo.

  

  © Halfbike
  

  © Halfbike

  

  © Halfbike. Мартин Ангелов с неговото колело Halfbike

  

  © creative review; Halfbike в Музея за дизайн в Лондон

  .– Какъв съвет бихте дали на всички онези, които искат да покажат проектите си на целия свят?

  – Да си изживеят идеите, животът е прекалено кратък, за да отлагат. Чувството за игра и експериментиране трябва да е в основата на всичко, щом това изчезне се превръщаме в бездушни търговци.

  Живеем във времена с прекалено много шум и ако не се научим да отсяваме стойностното лесно, може да се изгубим в лъжливи занимания.

  Най-вече бъдете искрени със себе си и се обичайте.

  .

• Конгресът в САЩ ще приеме реформи в МВФ в полза на Китай, Индия и Бразилия

  След забавяне от цели пет години, конгресът най-накрая одобри необходимите реформи на МВФ, които ще дадат повече право на глас на нововъзникващите икономики като Китай, Индия и Бразилия

  Конгресът на САЩ предприе действия по задвижването на реформите в Международния валутен фонд. В сряда сутринта членове на Републиканската и Демократическата партия в Конгреса на САЩ обявиха, че са се съгласили да приемат реформата, одобрена от администрацията на Обама още през 2010 г., пише Дойче веле.

  Лидерите на Конгреса се съгласиха да включват промените в сборен проектозакон за бюджета, който трябва да стане факт до няколко дни.

  „Очакваме с нетърпение изхода от законодателния процес“, заяви говорителят на МВФ Джери Райс в изявление.

  Реформите, които не можеха да влязат в сила, докато не бъдат ратифицирани от Конгреса, ще увеличат дела на право на глас в МВФ на някои от най-силните икономики в света, включително Китай. Въпреки това, САЩ, Европа и Япония ще продължат да имат основното право на глас във Фонда.

  Удвояването на капиталовата база на МВФ също е част от реформите. Това ще позволи на МВФ да увеличи обхвата на спешното кредитиране.

  МВФ е кредитор от последна инстанция за страните, които имат проблеми с платежоспособността. Той е създаден през 1945 г., наред със Световната банка, Азиатската банка за развитие и други институции, като част от контролираната от американците следвоенна международната система за икономическо управление.

  Републиканските конгресмени, които не желаят да приемат намаляване на влиянието на САЩ във Фонда, блокираха реформите през 2010 г. за срок от пет години. Това предизвика раздразнение у директора на МВФ Кристин Лагард и други представители на МВФ.

  Американското министерство на финансите нееднократно предупреждаваше, че ако споразумението не бъде ратифицирано, това ще засегне лидерството на САЩ в чужбина, тъй като Китай и други индустриални страни като Индия и Бразилия ще бъдат лишени от свое право в най-големия световен кредитор.

  След дългогодишно очакване Конгреса да изпълни сделката от 2010 г. Китай загуби търпение. Наскоро той започна създаването на нови международни финансови институции като Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (Asian Infrastructure Investment Bank, или AIIB), която бе основана тази година. /Fakti.bg/

  .

• Коледен празник в Българското училище в Дъблин

  

  „…Не е ли чудесно елхата да блесне,
  огряна от пъстри звезди,
  и стоплил ръката в ръка на приятел
  от радост да светиш и ти…

  Нощта, във която очакват децата
  изпълнен с подаръци кош,
  нощта с чудесата – вълшебна и свята,
  е тихата коледна нощ!“

  На 12 декември 2015 г. още рано сутринта започнаха да се събират родители, ученици и учители в българско училище „Азбука“. Всички бяха донесли доброто си настроение и усмивки. Докато децата имаха учебни занятия, родителите се погрижиха за подготовката на залата за така очакваното коледно тържество.

  Из коридорите се разнасяше едно празнично и приятно чувство!

  След учебните часове вече бяхме готови да започнем коледната програма. Тя се състоеше от две части.

  Всички родители бяха в нетърпеливо очакване малките ни слънца да излезнат на сцената!

  И ето, на сцената се появиха децата от танцов състав „Звездички“ с ръководител Зорница Атанасова. Те изтанцуваха български народен танц за всички гости в залата.

  След тях децата от предучилищна група, с ръководител Петя Ангелова, рецитираха стихчета за Коледа.

  После най-малките ни сладури от клуб „Родна реч 1“ и „Родна реч 2“, с ръководители Дани Смит и Ели Ангелова,  изпяха песничката „Пеят, скачат палците“.

  И преди да повикаме специалния ни гост всички деца изпълниха песничката „Звъни Звънче“.

  Както всяка година прекрасните ни малчугани повикаха Дядо Коледа, който влезна с пълен чувал с подаръци. Той подари на всяко дете подарък и се снима за спомен с всяко едно от тях.

  С това първата част на тържеството приключи…

  Но това не беше всичко, приятели! След програмата на най-малките и след малка почивка дойде моментът на сцената да се изявят учениците от първи до четвърти клас.

  Водеща на втората част беше Деа Атанасова, ученичка от четвърти клас.

  Започнахме отново с изпълнение на танцов състав „Звездички“, след които на сцената се появиха учениците от първи и втори клас, с ръководител Елена Панайотова. Те изпяха „Песен за снежинките“ и ни пренесоха в света на снежната красота на зимата. Децата бяха подготвили и пиеса за „Пипи дългото чорапче”, с която обясняват на Пипи какво е това Коледа и за самата традиция, под формата на стихчета и диалози. Всички се забавляваха много и гледаха с огромно любопитство и нетърпение какво следва.

  И ето на сцената се появи и вторият ни танцов състав на по-големите ни ученици, с ръководител Росица Миихан,  които изпълниха хоро. Те внесоха още ведро настроение и накараха публиката да се вълнува още повече!

  Нашата прекрасна водеща Деа обяви следващите ни участници от трети клас, с ръководител Мариана Монир, които бяха посрещнати с аплодисменти на сцената. Те разпръснаха още коледна магия  със стихчета и песента „Коледна приказка“.

  Следващите аплодисменти бяха за учениците от четвърти клас, с ръководител Петя Сейменова, които изпълниха песента „Заедно с теб‘. С тази песен децата изпратиха послание към всички гости, че сме разделени по света и на запад, и на изток, но никой не се е променил и че най-важното нещо е да сме сред близките си хора и приятели.

  След песента Павел Василев и Илияна Клисурска рецитираха стихчето „Коледна нощ“. През това време четвъртокласниците се преобразиха в елфи и се появиха на сцената с шейната на добрия белобрад старец. Те подготвиха шейната за дългия път и когато бяха готови повикаха Дядо Коледа и му казаха, че е време за излитане към училище „Азбука“, където ще раздаде подаръците на най-добрите деца в Дъблин.

  Нашият специален гост раздаде подарък на всяко дете и се снима и с тях за спомен.

  Благодарим на всички ученици, които се постараха изключително много и дадоха всичко от себе си, за да се подготвят за този така очакван ден! Бяхте прекрасни! Справихте се блестящо! Чакаме с нетърпение следващите ви изяви на нашата сцена!

  

  Благодарим и на всички родители, които допринесоха за прекрасната атмосфера  на този ден в училище! Специални благодарности на прекрасния дядо Коледа, който ни посети специално за нашето тържество! Благодарим и на нашия професионален фотограф Ивайло Петров, на Здравко Паскалев за озвучаването по време на тържеството и на всички учители, които се погрижиха децата ни да се забавляват и че направиха този ден незабравим за тях и всички нас.

  Училище „Азбука“ ви пожелава весели празници с пожелание за много щастие, любов и късмет, за повече хармония и добронамереност, с която да направим света по-добър.

  Весела Коледа и Щастлива Нова Година!

   

  Петя Сейменова, bgschoolie.eu

  Снимки: Ивайло Петров

• Отнетата надежда на България

  По големите празници във всеки дом на страната ни има едно празно място – на избралото да търси късмета си другаде дете

  .

  Милена Фучеджиева, Рloshtadslaveikov.com

  .

  Чакам детето си да ми гостува за празниците. Не казвам да се прибере, защото дъщеря ми не се прибира тук, тя се прибира в Ню Йорк или Лос Анджелис. Нейният дом, това, което тя нарича дом, е Америка.

  Проклетите празници, които изпълват с радост и горчивина милиони българи, изпратили децата си в чужбина. Съчувствам на всеки един от тях и знам болката им, защото съм я преживявала с моите родители. Аз – в Америка, те – в България. Откъсваш максимум две седмици всяка година от работата, за да бъдете заедно. Едно заедно, което не е заедно, защото веселието винаги прикрива плач и от двете страни. Плачът на вината на децата и плачът на тъгата на родителите.

  Затова, когато ме питат дали съм се прибрала в България завинаги, казвам, че е за известно време. Няма как да се прибера тук завинаги при положение, че детето ми е в Америка. След някоя и друга година ще поема пътя обратно за там, защото няма как да я навия да дойде да живее тук за постоянно. Би работила тук за известно време, но това, което чува от мен най-вече за отношенията между хората, както и за балканския тип политика, никак не я привлича. Човек има интерес да бъде там, където е спокойно, хората са усмихнати, сърдечни и благородни едни към други. Тук хората не са такива. Тук те са всичко друго, но не и благородни едни към други. Точно обратното. И това няма нищо общо с политика, а с нещо специфично и неназоваемо, вероятно и невъзможно да бъде обяснено научно, но то е огромната способност и енергия, която българите влагат, за да се мразят и вредят едни на други.

  Политическите битки не са изключение. Никой не е чак толкова черен, нито пък някой е чак толкова от страната на светлината. Бих казала, че и едните, и другите са взаимно свързано мазало. Това мазало, създадено от националния ни характер, ме изгони от България преди 25 години заедно с близо 700 000 души – и продължава да гони младите хора и досега, за да станем 2 милиона избягали. Никой не бяга от хубавото.

  Някои от нас отведоха децата си със себе си, други родиха там. Тези деца са загубеното съкровище на България. Те са загубената завинаги България. Те са отнетата надежда на България.

  Повечето ми приятели и познати в Америка не намериха за необходимо да поддържат българския език на децата си, което е въпрос повече на интелигентност, отколкото на патриотизъм. Децата им не са стъпвали в България от малки и вероятно така е по-добре, за да нямат раздвоение. Дъщеря ми не е раздвоена, въпреки че прекарваше като дете всяко лято тук. Въпреки усилията ми у нея да живее и българското, Америка я изгради като личност, не България. В този смисъл надеждата загубените български поколения да се върнат тук е напразна. Някои може и да направят подобен избор, но те ще са по-скоро изключение, отколкото правило.

  Напълно излишно е да изброявам защо аз самата не каня дъщеря си обратно. Една държава с изградени демократични традиции и огромни финансови ресурси дава много по-големи възможности за развитие. А и новата геополитическа ситуация на България не е никак съблазнителна. От една страна е Турция, от друга Русия, от трета Америка. А от четвърта – поток от бежанци, между които неизвестен брой терористи.

  Бих искала да дам надежда на родителите като мен, че децата ни са добре дошли тук, но това би било егоизъм. Затова, когато дойдат празници, ще преглъщаме сълзите си на раздяла след броените дни с децата ни. Затова България се превръща в един човешки „хъб“, през който минават чужденци – някои остават, други продължават към все по-затварящата се цивилизация; хъб, в който водят политическа война няколко гигантски държави, в който всяко правителство ще бъде обезсилено от ненарушимите връзки с преродените и клониращи се структури на ДС, в който мафията се възползва от всеки момент на слабост на правителство и граждани, в който всеки българин държи друг с примката на ненавистта, и в който всеки българин е враг на всеки българин. Хъб без национален смисъл и посока, а думите „национална гордост“ са напълно изместени от „национален срам“. И няма правителствени избори, които да могат да променят тази обстановка, защото личностите, управляващи или желаещи да управляват хъба, са напълно и горчиво ясни на всички ни. Те са ясни и на самите себе си, и това прави битката помежду им още по-свирепа.

  И за съжаление, огромно съжаление, неистовият ни национален характер извън политиката гони децата ни навън. Ние сами си ги гоним. Със завист, злоба и непризнаване на успехите на другия. Независимо дали става дума за успехи на правителство или за малкия житейски успех на някоя продавачка в „Билла“, която е била отличена като особено добър работник.

  Това, което е, е това, което е.

  България става два пъти по изгубена по големите празници, защото тогава във всеки български дом има едно празно място на този, който никога няма да присъства на семейната трапеза. Избралото да търси късмета си другаде дете. Порасналото в чужбина дете. Детето, родено през океани, на далечни континенти.

  България е страна на разбитите семейства. Нищо изненадващо, че младите не искат да имат семейства. Те нямат никакъв положителен пример, за да го пожелаят. Те са израснали в домове, които някой е напуснал по един или друг начин. В общество, което бива винаги напускано.

  Бих искала да мога да кажа на младите да раждат деца, защото аз, с моя житейски опит, знам, че нищо друго не може да даде този смисъл на живота им. Това е трансцедентално чувство, без което аз лично не мога да си представя моя живот. Знам, че не всеки мисли така и не всеки го изпитва, но дори практично разсъждавайки, човек остава все по-сам с напредването на годините. Приятелите са роднини, но кръвта си е кръв. Семейството е кръв, наследство, артерия на живота на планетата. Детето ми е далече, но то ме свързва с тази артерия и ми помага да не се чувствам напълно излишна, както често се чувствам, въпреки тъй наречените успехи, въпреки амбицията, въпреки философията, въпреки кръга от приятели, въпреки дори котарака Панчо, който ме обича с най-голямата си котешка любов. За мен животът без дете е напълно безсмислен.

  Аз съм родена майка. И се надявам в един друг живот, в един друг свят и в една друга, непозната за мен действителност, след някое прераждане – в което не вярвам – българските семейства отново да могат да бъдат семейства. Да няма празни места около трапезата. Да няма сълзи. Да няма раздели. Да я няма тази огромна тъга, в която живеем вече няколко поколения. Да има щастливи деца на щастливи, спокойни родители. Тук, в България.

  Толкова ли е невъзможно да го постигнем?! Толкова ли безнадеждно глупави сме като нация от най-простия до най-сложния, до най-властния?!

  .

• Закон за трудовата миграция предвижда правна закрила на българите в чужбина

  

  Правителството ще предложи на Народното събрание проект на закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Една от основните цели на предложения законопроект е да осигури правна закрила на българските граждани, упражняващи трудова заетост на територията на трети държави. С приемането на ЗТМТМ българското законодателство в областта на свободното движение на работници и заетостта на чужденците ще се хармонизира с европейските директиви в тази сфера.

  Всеки раздел в глава „Трудова миграция от трети държави” на законопроекта въвежда специфични процедури за предоставяне на право на достъп на работници – чужденци от трети държави до българския пазар на труда, които отговарят на европейското законодателство.

  Отделна глава от проекта е посветена на равното третиране на работниците – чужденци от трети държави с българските граждани относно права, касаещи професионалната им реализация и социалния и икономическия им живот в България.

  Със законопроекта се прави и кодификация на действащата нормативна уредба в областта на трудовата миграция и мобилност, която е разпокъсана в различни по характер нормативни актове. В отделен нормативен акт цялостно ще бъдат уредени обществените отношения, свързани със свободното движение на работници и заетостта на чужденците. /„24 часа„/
  

  .

• Пети дебат на кандидатите на Републиканската партия

  Войната срещу „Ислямска държава“ бe основна тема на петите дебати между републиканските претенденти за Белия дом

  

  Войната срещу джихадистката „Ислямска държава“ и предложението на Доналд Тръмп мюсюлмани да не биват допускани в Съединените щати бяха основни теми на петите дебати тази нощ в Лас Вегас между деветима републикански претенденти за Белия дом, предаде Франс прес.

  „Америка е във война“, каза сенаторът от Тексас Тед Круз. „Нашата свобода е нападната“, каза Джеб Буш. „Страната ни е извън контрол“, извика милиардерът Доналд Тръмп, който е фаворит на републиканските избиратели за президентската кандидатура. Той се обяви за блокиране на някои сектори на интернет в Сирия и Ирак и се зарече, че при неговото управление американците ще проникнат в интернет, „за да разберат къде точно е „Ислямска държава“.

  „Те използват интернет по-добре от нас. Можете да ми говорите колкото искате за свобода на словото, но аз не искам те да използват нашия интернет“. Последната анкета на Ройтерс/Ипсос, завършена след като Тръмп предложи да се забрани достъп на мюсюлманите в САЩ на 7 декември, показва, че той остава фаворит с подкрепата на 33 на сто от републиканските избиратели. Втори е Тед Круз с 15 на сто, следван от пенсионирания неврохирург Бен Карсън с 12 на сто, Марко Рубио, сенатор от Флорида, с 10 на сто, и бившият губернатор на Флорида Джеб Буш с 9 на сто. /БНР/

• Примерът на гимнастически дружества „ЮНАК”

  ПРИМЕРЪТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ ДРУЖЕСТВА „ЮНАК” ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО И ОПАЗВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ 1895-1946 Г.

   

  Доц. Лозан Митев*, Sitebulgarizaedno.com

  .

  

  Всяко разумно общество от времето на образуването на родовете и племената до създаването на цивилизациите и модерните държави поставя на първо място в своята деятелност най-съществения въпрос – бъдещето и благоденствието на своите идни поколения и осигуряване на възможности за пълноценно развитие на младежта като израз и носител на бъдещето. Това е обединителна обществена идея, залегнала дори и в конституциите на повечето днешни държави. Благодарение на това те определят своята политика към осигуряване на пълноценното възпитание и подготовка на младото поколение за изпитанията на живота, за да запазят в бъдещето силата и достойнството на собствените си народи.

  Уникално за нашия народ е, че успя, макар и в условията на турското робство, по време на Възраждането, без помощта на институции и политически поддръжници, да развие своите духовни идеали не само за освобождение и равноправие на нашия народ, но и нещо много по-величествено – идеала за възпитанието и изграждането на достойна нация със собствена самоличност и бъдеще. Началото на тази борба започна чрез силите на Българската екзархия и ръководеното от нея просветно дело, пропито изцяло с духа на демократизма и най-високите просветни идеали на европейската култура.

  Грижата за възпитанието и съдбата на младото поколение в България се превърна в основна ценност на нашето общество след Освобождението и бе запазена през по-голямата част на ХХ век, като особеното в това значимо за нашата култура явление бе уникалното съчетание на просветителския либерален дух с революционните идеи и привързаността към нашите традиции и ревностно родолюбие.

  Един от най-големите примери за осъществяване в живота на тези идеи за възпитанието на нашето младо поколение е една непозната днес обществено-културна организация, поставила началото на телесното възпитание и спорта в нашето Отечество – Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”. Но за разлика от съвременното ни разбиране за спортна организация, съюзът „Юнак” е нещо много по-различно – той представлява една организация за телесно, морално и духовно възпитание на нашата младеж, просъществувала почти 50 години и за жалост унищожена непосредствено след 1944 г., а по-късно изцяло изкоренена от съзнанието и културата на последните няколко поколения.

  
  Бдински юнаци 1900 г.

  Днес никой не знае за Юнашката организация и за големия принос на тази обществена организация за изграждането на нашата младеж. Унищожението на духа и заветите на Юнашкото движение в България и подмяната на неговата обществена мисия с различни чуждопоклоннически модели тласнали телесното възпитание и спорта след 1944 г. към една сляпа идеологизация и политизация в духа на комунизма, а след 1990 г., в безмилостните дебри на комерсиализацията, черния бизнес и бездуховността, изместиха изцяло хуманния дух на спорта и телесното възпитание, като ни оставят днес едно недоразвито, болно поколение, изпълнено с агресивност, безпътица и липса на идеали и морал.

  Създаването на Юнашкото движение за телесно възпитание от края на ХІХ в. е породено от стремежа на българското учителство да достигне и по свой почин да доразвие всички страни на модерното за ХІХ в. образование в духа на универсалното възпитание на младежта и същевременно да бъде вярно на заветите на Васил Левски, който пръв приложи телесното възпитание като средство за подготовка на нашата младеж като учител. Не случайно Апостола на свободата се превърна в идеала на Юнашката организация.

  Учредяване на Юнашката организация

  Първите опити за въвеждане на телесното възпитание у нас прави един голям просветен деец от град Лом – учителят по химия Тодор Йончев. Той се запознава с гимнастическото движение в Швейцария и Австро-Унгария по време на своето следване и вижда неговата практическа полза за развитието на родолюбието, общественото единство и борбата за изграждане на един здрав народ. За да разпространи гимнастиката у нас, той прави опити да създаде гимнастическо дружество в Шумен и София, където е учител. Той прави опит да въведе и гимнастическа подготовка на доброволците ученици, които искат да участват в Сръбско-българската война.

  
  Тодор Йончев

  Въпреки това неговите опити, поради липса на специализирана подготовка, остават неуспешни и той осъзнава ограничените възможности на училището да реши самостоятелно проблема за телесното развитие и нравствено възпитание на обществото. Ето защо той се отдава изцяло на идеята за създаване на гражданско гимнастическо движение, по подобие на Германия, Швейцария, Чехия, Франция и Швеция.

  На първо място Йончев, съвместно с народния поборник от Априлското въстание и министър на народното просвещение в правителството на Стефан Стамболов Георги Живков, успява да подготви и организира идването на 10 швейцарски учители по гимнастика. С тях той изгражда общи идейни позиции и цели относно насоките в развитието на телесната култура в България: създаване на съвременно училищно телесно възпитание и обвързването му със силно гражданско гимнастическо движение, чрез които да се даде едно пълноценно здравно, морално и нравствено развитие и възпитание на нашата младеж.

  Швейцарските учители, пристигнали в България, оказват пълна идейна подкрепа и с изключителен ентусиазъм съдействат на Тодор Йончев в създаването на първите Юнашки дружества у нас в периода през януари 1895-1897 г. Юнашки дружества се създават в градовете София, Кюстендил, Казанлък, Габрово, Варна, Лом, Габрово, Пловдив, Русе и др. – там, където са изпратени да учителстват швейцарските учители. В тях членували както ученици от гимназиите и педагогическите училища, така и представители на интелигенцията, държавната администрация, занаятчии и селяни – един широк социален състав, който е имал за цел да насърчава единството на нашия народ.

  Още с първите си обществени гимнастически продукции юнаците възпроизвеждат небивало оживление сред градовете, в които са изградени, и интересът към юнашкото дело нараства изключително и за две години у нас се създават още 15 дружества, които възприели идеите на новосъздаващото се гимнастическо движение. По инициатива на софийското дружество през 1898 г. се свиква конгрес на гимнастическите дружества, който основава Съюз на българските гимнастическите дружества „Юнак”. На този конгрес се изгражда в завършен вид юнашката организация в България, и по-специално нейната идеология на обществена надпартийна организация с отговорност за родолюбивото възпитание на младежта по подобие на чешкото Соколство, немското Турненско движение и по-късно създаденото движение на скаутите в Англия.

  Много интересен момент, свързан с избора на името на гимнастическата организация „Юнак”, с което нашите гимнастически деятели съзнателно са искали да подчертаят българския народностен идеал и дух на организацията. Именно затова, макар и да не се знае, и до днес всички наши изяви на спортната арена се посрещат от зрителите с прочутото „Българи, юнаци!”. Този призив е единственото останало от културата на Юнашката организация в съвременния спорт, но, разбира се, без да се знае неговият произход.

  Организационно състояние

  В организационно отношение съюзът „Юнак” е най-значимата организация за обществено възпитание на младежта у нас до края на Втората световна война. От 27 дружества на учредителния конгрес тя се разраства на 42 дружества, които изграждат отделно селски и дамски чети с около 7000 членове. Към тях трябва да приобщим и 35 дружества в Македония и Одринско (Гимнастически съюз на отоманските българи „Юнак”) с около 2300 членове, или общо над 9000 членове до Балканските войни. След Първата световна война по предложение на Съюзната окупационна комисия съюзът „Юнак” е трябвало да бъде разтурен, но благодарение на изключителната активност и находчивост на неговите дейци се запазва правото на неговото съществуване, но с редица ограничения, включително и от страна на властите. Въпреки това до 1944 г. съюзът „Юнак” продължава своето развитие, като през 1941 г. преди националното обединение той е имал 242 дружества с над 55000 членове. След 1941 г. се възстановяват и дружествата в Македония, Южна Добруджа и Западните покрайнини. Без да има точна статистика, може да се предположи, че съставът на организацията по време на Втората световна война е достигал 58 000-60 000 членове. Тези мащаби на организирани занимания с младежта днес са непосилни дори и за такива големи федерации като волейбол, лека атлетика, баскетбол, ски и гимнастика взети заедно.

  Управлението на съюза се осъществява от председател, съюзен и главатарски съвет, избирани от конгреса на организацията. Ръководството се осъществява въз основа на конгресна програма и конгресни решения, което е формирало повече изпълнителски функции на ръководството. Уставът на съюза дава и относително голяма самостоятелност на отделните дружества по широк кръг от въпроси: набиране на средства, изграждане на гимнастическа програма, дейност, взаимоотношения с местните власти и общественост и мн. др. Единство е имало, и то въз основа на конгресни решения по въпросите за принципите, целите, униформата на съюза, международната дейност, издаване на съюзния орган, ритуалите. Постепенно процесът на унифициране на уеднаквяване дейността на съюза „Юнак” се засилва по отношение определяне правилата за състезателната дейност, подготовката на специалисти, провеждане на съюзни прояви, международната дейност и др.

  
  Асеновградски юнак

  Юнашка идеология

  Юнашките ценности представляват сбор от универсалните ценности за хармонично развитие на младежта, съчетани с нашите традиции и родолюбието на следосвобожденска България. Най-добре тя е изразена в думите на Тодор Йончев по време на учредителния конгрес на съюза:

  „…Ето, господа, кои начала са ме ръководили, когато направих първата постъпка, за да се основе първото Българско гимнастическо дружество „Юнак”. Моята цел с тези гимнастически дружества бе да се даде възможност на нашата младеж, вместо да се предава на разточителен живот, да се грижи за уякчаването и подкрепването на физическите си сили. Защото само този може да проявява свободно волята си, само този може да бъде господар на себе си и е в състояние в даден момент юнашки да се брани. Щастлива е тази държава, която се състои от такива граждани. Там подлостта и страхът не могат да виреят. А това е най-сигурната гаранция за дълготрайността на един народ и за неговото икономическо и културно процъфтяване… Гимнастическите дружества са едничкото училище, което може да събуди и повдигне юнашкия дух, стига да се подхване и води както трябва.”

  Така той очертава следните основни направления в идеите на „Юнак”:

  1. Телесно и здравно развитие на личността. 2. Нравствено възпитание и изграждане характера на младото поколение. 3. Предвоенна подготовка на младежта за решаване на българската национална кауза. 4. Насърчаване на социалното общуване сред обществените класи на основата на патриотизма. 5. Духовно и културно възпитание на младежта, приобщаване към европейските ценности и идеи.

  Както и в други области, прави впечатление бързото усвояване и разпространение на идейните основи на юнашкото движение и тяхното широко възприемане и проповядване сред дружествата в страната. Те стават важна морална опора на бързо разширяващото се юнашко движение. Основният девиз на организацията „Здрави и силни – дружно за Отечеството” изразява най-ясно неговата идейна ориентация.

  
  Юнашкото знаме

  Една важна, но досега подминавана страница в историята на гимнастическото движение и свързана със създаване на юнашки дружества в Македония и Тракия в периода 1908-1912 г. Там се създават над 30 дружества със състав около 2000 членове. Главен организатор на движението е швейцарският учител Даниел Бланшу, който е назначен за учител в Солунската българска гимназия и големият юнашки деятел Йосиф Буреш, който е от чешки произход и дългогодишен учител по гимнастика в София.

  Юнашкото движение в Македония и Тракия съставлява важна част от борбата на нашите сънародници за национално самоопределение и противопоставяне на чуждата пропаганда. Под ръководството на Даниел Бланшу в Солун се учредява Гимнастически съюз на отоманските българи, който по същество е част от нашето юнашко движение, но съобразен с особеностите на легално съществуване в условията на Османската империя.

  Развитието на юнашкото движение в Македония и Тракия е едно от най-добрите доказателства за българския характер на населението в началото на ХХ век по тези земи, защото доброволният характер на юнашкото движение говори красноречиво за мотивацията и настроенията на младежта в останалите под турска власт земи, населявани от наши сънародници.

  
  Дружество „Велешки Юнак“, 1909 г.

  Освен чисто гимнастическите изяви – гимнастически игри и занимания, юнашките гимнастически дружества в Скопие, Велес, Охрид, Щип, Струга, Солун, Битоля, Охрид, Кратово, Кичево, развиват изключително активна и богата културно-просветна дейност. Те организират редовно сказки, театри, концерти, чествания на български национални и традиционни празници. По-голямото значение на културно-просветната дейност на юнашките дружества в Македония се определя от естествената необходимост за противопоставяне на гръцката и сръбската пропаганда със средствата на културата и просветата. Макар и в по-малък мащаб, юнашкото движение се развива и в Просечен, Гюмюрджина, Ксанти, Цариград. Обществено-възпитателна и народополезна дейност на съюза „Юнак”.

  Юнашките дейци основават своята възпитателна дейност върху използването на „гимнастиката”, като това понятие има коренно различно съдържание от днешното ни разбиране за този спорт. Телеусилването, или гимнастиката, представлява цялостна система от най-разнообразни упражнения и занимания, чрез които да се възпитава хармонично младежта. На второ място, за разлика от днес, възпитанието и развитието на младежта в съюза „Юнак” се разбира като една многостранна дейност, включваща както телесни упражнения и изпитания от всякакъв тип, така и морално-нравствено възпитание и активна практическа дейност в полза на обществото.

  Със собствени средства юнашките дружества постепенно създавали своите първи салони и игрища, като най-известните от тях са стадионът „Юнак” в София, Гимнастическите домове в Пловдив, Варна, Бургас, Перник, Стара Загора, Русе и др. Именно на тях се събирала младежта за обучение в гимнастически упражнения, танци, лека атлетика, бокс, фехтовка, вдигане на тежести, борба, излети. В някои от дружествата, в съответствие с възможностите, се практикува плуване, езда, гребане. Под въздействие на швейцарските учители се въвеждат различни спортни игри, вкл. бейзбол, баскетбол, волейбол, пързаляне с кънки, футбол и почти всички модерни за тогава спортове.

  
  Гимнастическо обучение на младежи

  Гимнастическите занимания на дружествата се повеждат по правило 2-3 пъти седмично по 1-2 часа и са били безплатни за участниците в тях. Те са били ръководени от главатари и четници. Тяхната подготовка се осъществява в специални курсове на организацията от 1900 г., с което поставят началото на известната в цял свят българска школа за подготовка на спортни специалисти.

  
  Занимания по гимнастика

  Прояви на Юнашката организация

  С развитието на дружествения живот сред юнаците бързо се утвърждава вкусът към изява и състезания. Ето защо важно значение в дружествения живот имат дружествените вечеринки, провеждани по повод важни празници или събития от историята и културата на България или населеното място. Тези изяви са имали характера на театрално представление, включващо разнообразни гимнастически демонстрации, поезия, хора и танци, беседи и др.

  
  Юнашки празник в Разлог

  Юнашките вечеринки представляват за времето си едно голямо културно завоевание, особено за по-малките градове. Те са давали среща на цялата интелигенция и са насърчавали нейната изява. От днешна гледна точка е особено важно да се подчертае, че юнашките дружества от епохата до войните успяват да обединят и насърчат изявите на телесната и духовната култура, така както гърците в Античността провеждаха старите олимпийски игри. Те се явяват важен двигател на културния процес в обществото по един оригинален за нашите условия начин.

  Стремежът за съчетаване на всички страни на възпитанието се изявява и в практиката да се провеждат редовни беседи, сказки, образуване на дружествени библиотеки, хорове и музики. Провеждат се и музикални, и литературни конкурси сред гимнастиците. Този многостранен характер на дейността на съюза на Българските гимнастически дружества е бил постоянно ръководен и изявяван на основата на патриотизма като философия и дейност.

  
  Част от музея на „Юнак“

  В Македония и Тракия, поради особеното положение на Българите в Османската империя, дейността на юнашките дружества е била по-ограничена и по-бедна по обхвата на упражненията и заниманията, отколкото в Царството. По своето основно съдържание тя е съответствала на дейността в България. По-голямо развитие в тези дружества има образователната и културната дейност, както и по-честите граждански прояви. Това се обяснява с острите борби по националния въпрос и стремежа на българското население да се противопостави на опитите за културно доминиране на другите общности: турци, гърци, сърби.

  
  Главатарски курс за подготовка на учители в Битоля, 1909 г.

  Най-важна обществена изява на съюза „Юнак” представляват съюзните гимнастически събори, провеждани от 1900 г на всеки две или три години. Тяхната организация и съдържание е по подобие на немските и соколските гимнастически събори.

  Юнашките събори се провеждат за 3-4 дни в различни градове на страната: Варна 1900, Пловдив 1902, София 1904, Русе 1907, София 1912 г. В тях вземат участие между 700 и 4000 представители на различните дружества в страната, както и гости от соколски организации в последните събори. Така например съборът от 1910 г. е обявен за Юнашко-соколски събор и на него присъстват 2880 юнаци и юнакини от България, 1800 соколи и 260 македонски юнаци.

  Програмата на съборите включва тържествени манифестации, откриване и литургия от свещеници, общи гимнастически упражнения, представяне на всяко дружество, състезания по народни игри: 100 м и 1000 м бягане, хвърляне на копие, скок на дължина и височина, вдигане и хвърляне на камък, борба. Идеята за народни състезания принадлежи на швейцарските учители, които използват опита на швейцарската гимнастическа система. Тя обаче е била добре приета сред българите, както отбелязва самият Луи Айер. Явно тук личи близостта с гръцкия петобой по обхвата на проявите. Съборите завършват с народни хора и шествия по града, в който се провеждат.

  
  Юнашко игрище в София (съборът в София, 1904 г.)

  От огромно значение за изясняване на ролята на съюза „Юнак” в нашата спортна култура е изтъкването на неговите международни изяви. Малко се знае, че големият авторитет на България в международното олимпийско движение се дължи на обстоятелството, че България участва в учредяването на І олимпийски игри в Атина през 1896 г. Това участие е благодарение на Софийското гимнастическо дружество „Юнак”, което с помощта на просветното министерство командирова петчленна делегация в състав: Тодор Йончев, швейцарския учител Шарл Шампо, Панайот Белев, Димитър Илиев и… които участват в качеството на държавни представители. Така България е първата държава в света, която официално подкрепя олимпийското движение с участието на своята делегация.

  
  Шарл Шампо

  Не по-малко значение имат връзките на съюза „Юнак” със славянското соколство, членството в международните федерации по гимнастика и вдигане на тежести.

  Една от най-значимите дейности на съюза „Юнак”, която е записана със златни страници в българската история, е свързана със създаването и участието в Балканските войни на Юнашкия легион. След обявяването на общата мобилизация у нас през септември 1912 г. много младежи от юнашката организация бързат да се запишат за участие във войната, но поради ненавършена наборна възраст или различни здравословни и семейни причини са отклонени от наборните комисии. Тогава по инициатива на председателя на съюза „Юнак” Михаил Антонов и на швейцарския учител Луи Айер се отправя призив до всички юнашки дружества да представят доброволци от своите редове за сформиране на самостоятелна юнашка легия по подобие на тази от Белград 1862 и 1867 г. Пръв започва инициативата Луи Айер в Русе, който излиза на центъра на града с българското знаме и след прочувствена реч започва да записва доброволците за легията. За кратко време се записват над 500 юнаци, като най-малкият от тях е само на 11 години. Първоначално Военното командване отказва да мобилизира доброволците, но след ентусиазирания натиск и огромно желание юнаците са присъединени към Македоно-одринското опълчение в 12-а Лозенградска дружина. Те участват в боевете по превземането на Свиленград, Кърджали, пленяването на Енвер паша, боевете при Кешан и отбраната при десанта на Шаркьой. Загиват 13 души, а мнозина са ранени.

  
  Юнашкият легион в Кърджали преди битката с Явер паша, 1912 г.

  В знак на признателност в София през 1930 г. се издига паметник на Юнаците легионери, загинали за Отечеството. Той се е намирал пред игрището на съюза „Юнак”, където днес е метростанция „Стадион „Васил Левски”. През 1946 г., считайки паметника за източник на великобългарски шовинизъм и фашизъм, паметникът е взривен от комунистическата власт и мястото заличено и до днес. Дано във връзка със 100-годишнината от Балканските войни се намерят отговорни управници на София, които възстановят тази светиня.

  
  Легионерският паметник

  След войните настъпват значителни трудности в живота на Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак”. Най-добрите и смели юнашки кадри, които водеха организационния живот и техническата подготовка, намериха смъртта си на бойните полета и това правеше съюза неспособен за бързи реформи, за да може да възстанови своето положение на национална организация с водещо значение за развитие на телесната култура. Господстващото обществено униние и потискащата обстановка на окупирана държава, голямата бедност, притокът на многобройни бежанци от Македония, Тракия, Добруджа, Западните покрайнини създават обстановка, в която е почти невъзможно съществуването на съюза. През 1920 г. организацията свиква свой конгрес, на който се правят опити за организационното укрепване на съюза. В същото време у нас, с помощта на външна подкрепа от страните победителки, започва създаването и масово разпространение на нов тип организации и клубове, които, дирижирани умело, влизат в остри противоречия с юнашката организация. „Юнак” е обявена не само за разтуряне от Съюзната (фактически)окупационна комисия, но и е обявена като носител на ретроградност и проповядване на остарели патриотични принципи и цели.

  От 1923 г. съюзът „Юнак” е подложен и на твърд държавен натиск за отстраняване на неговото влияние сред младежта. По това време в Министерството на просвещението ръководна роля имат военни, които бяха в услуга на англо-френската политика за налагане на нова култура в областта на телесното възпитание и спорта. Министерството преустановява подкрепа за юнашките курсове като форма за подготовка на специалисти, отменя привилегиите на съюза за ползване на училищните площадки и салони за практикуване на гимнастика, уволнява учители гимнастици и не признава квалификацията, получена от курсовете на „Юнак”.

  Въпреки това съюзът „Юнак” прави една цялостна реформа на своята система за телесно възпитание, като включва широко практикуването на спортовете. Особено добре развити в „Юнак” са спортовете лека атлетика, гимнастика, вдигане на тежести и борба. Така например първият световен рекорд за България е поставен от юнака Любен Бозев от Пловдив по вдигане на тежести през 1927 г. в Париж.

  
  Пловдивските юнаци, между тях е Любен Бозев – първият световен рекордьор за България, 1927 г.

  Широко развитие има през този период юнашката просвета. Съюзът продължава да издава своето списание „Здраве и сила”. Издава и сп. „Главатар”, в. „Гимнастика, спорт, култура”, „Юнашко село”, много книги и др. Със собствени средства съюзът продължава да провежда юнашки курсове, които се провеждат в по-ограничено време и с програма, насочена към модернизиране на юнашката система.

  Съюзът осъществява широка програма за строителство на спортни игрища и съоръжения в цялата страна на доброволен принцип. Така е построено игрището „Юнак” в София. Юнашки домове се строят в Перник, Стара Загора, Русе, Видин, Враца и на много други места.

  Въпреки своята подчертано народна дейност, съюзът „Юнак” е изолиран от другите спортни организации, които се намират в конфликт с него дълго време. Те не признават и не допускат юнашки състезатели в свои състезания с намерението да привлекат младите юнаци за членове в спортните клубове. Юнаците биват дискриминирани за участие в международни прояви, особено подчертано по отношение на участията ни в Олимпийските игри 1924 и 1928 г.

  С установяването на личното управление от страна на цар Борис ІІІ съюзът постепенно започва да възвръща своето положение на влиятелна организация и отново получава значителна държавна подкрепа.

  Критични моменти в живота и дейността на организацията настъпват с опитите за въвеждане на немския организационен модел на телесна култура в страната. Според този модел съюзът „Юнак” е трябвало да бъде разтурен. Ето защо „Юнак” е организацията, която най-системно и принципно води борба за запазване обществения характер на организациите за телесно възпитание против стремежа им за фактическото унищожение чрез вливането им в създадената държавна младежка организация „Бранник”.

  Радвайки се на обществената подкрепа, съюзът „Юнак” възстановява значението на своите най-значими дейности и прояви – провеждането на курсове, издаване на литература и организиране на общонародни гимнастически събори. Особено значение имат съборите от 1935-а, и по-специално Общобългарския събор в Битоля през 1942 г. Тези прояви разкриват пълноценната, последователната и многостранната работа на организацията, за възпитание и развитие на младежта, особено сред селските и по-бедните слоеве на обществото.

  
  Юнашки хора по време на гимнастически празник в Скопие 1941 г.

  Естествено, в условията на Втората световна война дейността на съюза е била стеснена поради ограничаване на възможностите за свободно пътуване и организиране на обществени прояви по време на война, а така също и поради привличането на голяма част от дейците в армията. Но въпреки всичко, юнашките дружества водят активен обществен живот до 9 септември 1944 г.

  След установяването на марионетно правителство у нас, ръководено от СССР, се осъществява пълна забрана за самостоятелна дейност на обществените организации, включително и в областта на телесното възпитание и спорта. Всички организации за развитието на спорта и телесното възпитание преминават на пряко подчинение на Централен спортен съвет – орган на правителството на ОФ, което с помощта на МВР е упълномощено да управлява спортното движение. Тази институция разпуска ръководствата на всички дружества за телесно възпитание и спорт, като по-голямата част от тях са подложени на политически преследвания. Този съвет издава нареждане за избиране на нови ръководства на тези организации, като в състава им трябва да влизат само представители на ОФ партии – БРП(комунисти), БЗНС, „Звено”.

  След политическата подмяна на ръководствата на всички организации, включително и на съюза „Юнак”, в края на 1944 г. те загубват изцяло своя облик и значение. Новата власт подменя идеологията на съюза „Юнак”, забранява провеждането на събори, обществени прояви, курсове и др. През следващата 1945 г., под натиска на правителството, съюзът „Юнак” е принуден да се обедини с Българската народна спортна федерация в общ ОФ Народен съюз за гимнастика и спорт, по подобие на този във фашистка Германия. С този акт всъщност завършва трагично историята на най-старата и най-заслужилата в културно отношение организация за развитие на телесната култура на българския народ. И за да бъде заличена всяка следа от нея, комунистически функционери полагат допълнителна ревност. Освен взривяването на паметника на Юнака легионер, се извършва и вандалско унищожение в духа на най-зловещите фашистки практики на юнашката библиотека, архив и музей. Това се осъществява в един от ренегатите на съюза „Юнак”, Живко Филипов, който поради бедност е получавал многократно помощи и закрила от организацията. През 1946 г. с няколко камиона той организира комсомолска група, която натоварва цялото имущество на Юнашката библиотека и музей и го закарва в Държавния екарисаж за изгаряне.

  По-късно Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак” е обявен за буржоазна великобългарска и фашистка организация и така, ако се споменаваше единствено в нечии партийно дирижирани доклади, то бе като символ на ретроградното. Благодарение на тази политика днес съюзът „Юнак” остава не само непознат, но и чужд на духа и културата на съвременния спорт и телесно възпитание. Унищожените културни постижения, традиции и опит от юнашкото движение в България създаде една огромна духовна празнота и язва в идейното, културно и гражданско развитие на спорта и телесното възпитание в България. Юнашкият дух и идеология бяха една крепост пред нездравите чужди влияния за изменение социалната роля на спорта като фактор за здравното развитие и нравствено-родолюбиво възпитание на българската младеж. Без тази крепост нашият спорт лесно стана плячка на съвсем други цели и интереси, които и до днес са деформирали неговата социално-културна природа и го правят лесна плячка и инструмент за политически и икономически интереси.

  Макар и бегло представен, съюзът „Юнак” се очертава като една обществена организация с уникална дейност, предназначена за развитието на едно от направленията на гражданската култура в България. По своите мащаби на работа и по безкористния характер на деятелност съюзът „Юнак” няма равен по себе си в нашата история. Неговите отговорности към обществото и приносът му във всички области на телесната култура заслужават най-голямо признание и висока оценка. Съюзът „Юнак” е един светъл пример, който може да бъде полезен за бъдещето само в едно общество, което основава своите ценности и развитие на уважение към собствената си самоличност и достойнство в едно общество, в което държавата и народът представляват едно цяло и общественото развитие е подчинено на ясна национална философия и доктрина, подкрепяна от силата на закона и почтеността на институциите. Едва тогава, когато в България се създадат тези условия, ще дойде време да се преоткрият великите идеи и славното дело на няколко поколения юнашки дейци – герои и мъченици за своето Отечество.

  
  Селска гимнастическа чета във Видинско – началото на ХХ век

  
  Ръководството на Видинското гимнастическо дружество „Бдински юнак“ – 1900 г.

  
  Първият курс за подготовка на специалисти по телесно възпитание и спорт, поставил началото на Българската школа – 1900 г.

  
  Детска юнашка чета със своя учител – 1913 г.

  
  Свидетелство за завършено образование в главатарски курс – 1925 г.

  
  Възстановеното юнашко дружество в гр. Кратово – 1942 г.

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Национална спортна академия „Васил Левски“.

• Откъде се финансира България? Тайният заем може да ни излезе много скъпо

  Атанас Динов*, Klinklin.bg
  

  

  Малкият на пръв поглед заем от 50 млн евро помита години усилия за изграждане на финансова репутация и инфраструктура. Зад липсата на информация по новия кредит  прозират отчаяние и трагично финансово състояние. Кой ли е новият тайнствен „стратегически партньор“, който толкова бърза да си купи български дълг?

  Какво се случва с държавните пари в България? Защо се ощетяват данъкоплатците и как и откъде се взимат заеми? Каква може да бъде причината България да се финансира с частно пласиране, при това с такова намаление?

  Това са въпроси, на които държавата трябва да отговори пред данъкоплатците, след като в края на ноември, Министерството на финансите обяви, че е отворило съществуваща еврооблигация с под 20 години падеж. Заемът е за 50 млн. евро и е частна транзакция.

  Смущаващото тук е, че сделката беше извършена при намаление на стойността под пазарната цена, така че правителството самó ощети държавната хазна, а частният инвеститор, останал в пълна тайна, направи печалба, която може да се оцени на близо 1,5 млн. евро.

  За сделката се разбра едва след като картите бяха вече раздадени. Предполага се – в полза на избрания инвеститор. Всичко това обаче поставя много въпроси.

  На първо място, как и откъде се финансира България? И защо това се случва по един слаб и непрозрачен начин, който напомня по-скоро действията на държава от третия свят, отколкото на членка на Европейския съюз.

  Още по-страшен е друг въпрос, който крещи за отговор – защо бе нужно да се взима нов дълг при такива неизгодни условия?

  Това може да постави много опасен прецедент за държавата, особено като се има предвид, че правителството се подготвя да вземе нов международен заем от 2 млрд. евро, а и ще създаде проблеми и за държавни и частни фирми, които търсят международно финансиране на капиталовите пазари.

  Тези тактики на самонамаляване от цената на облигация, и то специално на частните дългови пазари, могат да пометат години усилия за изграждане на финансова репутация и инфраструктура. А с това, очевидно, се ощетява и държавната хазна с още милиони и то в евро.

  Първият анализ на пласирането на новата емисия показва самонамалението на цената. Вторият поглед създава впечатление за отчаяние, даже за трагично финансово състояние.

  Наистина ли държавата стигна дотам да търси заем на международните пазари за едва 50 млн. евро?

  С толкова даже и българските банки можеха да я финансират, ако Министерството на финансите не беше „забравило“ за тях.

  Но нека проследим, за съжаление – постфактум, какво всъщност се случи.

  На 20 ноември България обяви, че е излязла на капиталовите пазари. И обяви, че се е финансирала с 50 млн. евро, като е отворила вече съществуваща облигационна емисия на 13 ноември, чийто падеж е до март 2035 г. /около 19,5 години/. Важното беше, че пласирането на новата емисия е частно. То не беше обявено публично и в търга не бяха поканени да участват широк кръг инвеститори.

  Вместо това, сделката е била директно уредена между „глобален инвеститор“ и България, а като посредник влиза инвестиционната банка Goldman Sachs.

  Смущаващото в случая не е частното пласиране, нито, както пишат медиите в България, че държавата действа с Goldman Sachs – банка, която не е сред четирите финансови институции, сключили договор за пласиране на български облигации през MTN програмата.

  Втрещяващото е цената на новата облигационна емисия.

  Новият дълг е на цена 88,514%, при доходност от 3,987%. Данните са от борсата в Люксембург, където облигационната емисия е листната, заедно с останалата (основна) част от тази преотворена облигационна емисия, която е на стойност 850 млн.евро.

  За запознатите, а и за недотам запознатите, нека припомним: старата облигационна емисия беше издадена на 19 март тази година с пълен 20-годишен срок на падеж, цена 97,982% (от 850 млн евро) и купон от 3,28% (лихва, ако беше издадена на 100%). В пласирането й тогава участваха гореспоменатите четири банки: Citigroup, HSBC, Societe Generale и UniCredit. Облигациите бяха издадени през GMTN – Глобална средносрочна програма за емитиране на облигации /Global Medium Term Programme/.

  На 20 ноември т.г. обаче същите тези облигации от 850 млн. евро се търгуваха на фондовата борса във Франкфурт на цена от… 91,96 %, т.е. по-висока от цената, на която са били издадени новите 50 млн. евро. Още по-изумителното в случая е, че Министерството на финансите на България самó прави още по-голямо намаление и ги оценява на 88,514%!

  Вярно е, че в петък цените варираха. Тези на борсата във Франкфурт бяха едни от най-високите. Имаше и по-ниски – тези на Пощенска банка и на Обединена българска банка, които се движеха между 90%-91%. Това, което поиска българската държава обаче беше най-ниската котирана цена.

  Така пак стигаме до въпросите.

  Защо България издава нов дълг с намаление от около 3,7% под цените във Франкфурт?

  Даже и намалението да е само около 1,65% – спрямо най-ниските цени, на които някои ги предлагаха, сумата е внушителна – 825,000 евро. Ако пък вземем намалението от 3,7 %, вече става дума за 1,85 млн. евро! Кой и защо реши, че така, с лека ръка, България може да загуби между 0,8 млн. и 1,8 млн. евро държавни пари?

  Толкова ли сме богати, че да подаряваме тези пари на някого?

  Същата тази държава събира данъци от гражданите и фирмите си, за да си напълни хазната, продава скъпи винетки за разнебитени пътища и иска налози, които граничат с абсурда – този за вредните храни например. Излиза, че когато плащат, гражданите са важни, от тях зависи благосъстоянието на нацията, а когато парите се оставят на масата за някой друг, зад гърба им, никой не ги пита!

  И обърнете внимание – тук не става дума за лихва. Всеки плаща лихви като вземе пари назаем. Става въпрос за цената, на която световните облигационни пазари търгуват български ценни книжа в евро.

  Схемата е проста – някой иска да си купи български дълг, друг го продава. Осъществява се търговия.

  След публикациите в медиите, които недоумяваха какво се случва,правителството излезе със становище, че това било нормално и е в унисон с цената, по която България можела да се финансира.

  Да, ако това беше публична и голяма бенчмарк транзакция, като тази през март (примерно над 500 млн. евро). Тогава – да! Инвеститорите щяха да искат премия. Съмнително е обаче дали щеше да е от около 3,7%. Но това щеше да бъде определено от банките, които „общуват“ с пазара, а не от издателя на дълга.

  Само че практиката при частните облигации е точно обратната – заемите се взимат на по-изгодни условия за издателя на облигацията и на цена, близка до тази на пазарите, където се търгува дългът. Или пък с малка премия, но далеч не като на публичния пазар, какъвто е аргументът на правителството в отговора му от 24 ноември.

  Но нека се заровим малко по-надълбоко в прословутата сделка, където може да открием и по-страшни последствия.

  Досега калкулирахме загубите само върху новоиздадената облигация от 50 млн. евро. Но държавата се готви да вземе нов заем до 2 млрд. евро на международните пазари.

  Ако целият нов дълг се очаква да е 40 пъти повече и ако България се финансира с намаление под пазарната цена от 1,65%,

  то тогава загубата от българското подценяване ще е около 34 млн. Евро, а на 3,7% намаление – 74 млн. евро!

  Тези пари биха могли да се насочат в редица сфери, които плачат за тях – за заплати на научните работници, които се изравниха по ранг с чистачките, за здравеопазване, образование… С една дума – парите да си останат у нас, а не в инвеститори, които купуват нещо на цена под реалната му стойност.

  Но когато има губещи, винаги има и печеливши.

  Каква може да бъде причината България да се финансира с частно пласиране, при това с такова намаление? Частните пласирания на облигации обикновено стават, защото някой предлага или търси нещо, което не се намира на публичния пазар. Затова, както се спомена по-горе, това става най-често много близо до пазарните (вторични) цени за издателя на дълга, т.е. този, който търси заема се финансира по-изгодно от публичния пазар, който изисква премия за новия (дългов) риск.

  В други случаи частните пазари са средства за финансиране, когато ситуацията е много отчаяна, а парите са необходими спешно. Защото става дума за облигация с почти 20 години живот до падежа! Дотогава могат да се случат страшно много неща. Да, това е изгодно дълъг заем за една държава като падеж, но създава опасен прецедент.

  Какво става? Намери ли се нов стратегически инвеститор за българския дълг?

  Защо бе нужно и това бързане на пласирането, когато се очаква Европейската централна банка най-рано през декември отново да намали евро лихвите (в още по- негативна посока) и с това също да свали лихвите и на българските заеми. Или нашенските финансисти откриха нов етап в българското финансиране на международните пазари? Министерството на финансите правилно излезе със свой отговор на 24 ноември, но той дойде твърде късно. И далеч с недостатъчно информация, защото една бедна България пилее пари, които няма.

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Атанас Динов е финансов журналист и анализатор на финансовите и капиталовите пазари, които познава още отпреди финансовата криза. Проследява я докато работи в International Financing Review (Thomson Reuters), водещата публикация за финансиране на публичните пазари. От 2015 г той анализира частните дългови пазари в Европа и Азия в mtn-i – Лондон. Има опит върху издаването на дългове на международните капиталови пазари, като е следил публични и частни транзакции в различни валути.

  .

• Съдии от всички съдилища демонстрират с искане за реформа

  Красен Николов, Mediapool

  

  Над 100 съдии от всички съдилища в София се събраха пред Съдебната палата в понеделник вечер с настояване за истинска съдебната реформа и утвърждаване независимостта на съда. Те получиха подкрепа от адвокати, преподаватели и множество граждани. В студената декемврийска вечер пред Съдебната палата се събраха над 500 човека.

  За разлика от първата демонстрация в петък, този път съдиите бяха без съдийските си тоги, но всички бяха с везна на реверите – символа на справедливостта. Множеството скандира „Реформа! Реформа!“.

  Безпрецедентният символичен протест на съдиите бе провокиран от приетите миналата сряда промени в конституцията, които ограничиха независимостта на съда и оставиха главния прокурор още по-безконтролен. Депутатите от всички партии без част от Реформаторския блок се отметнаха от подписите си под т.нар. исторически компромис за промени в основния закон, а министърът на правосъдието Христо Иванов подаде оставка.

  Съдиите заявиха, че не са излезли на улицата да свалят правителства или да казват кой трябва да бъде правосъден министър, а за да бъде чута позицията им, че за да има добре работеща съдебна система, трябва да има и добре конституиран Висш съдебен съвет, от който зависят кадровите решения в съдебната система.

  „Не сме очаквали такава подкрепа“ – каза пред Mediapool председателят на Съюза на съдиите в България Атанас Атанасов. Той обясни, че целта на проявата е да се покаже готовността на съдиите да обяснят на гражданите защо съдебната реформа е толкова важна.

  „Нашата мисия е чисто просветителска. След стотиците декларации, които сме изпратили до медиите, искахме този път да излезем с лицата си пред хората, за да помолим за тяхното съдействие за реформиране на съдебната система“, допълни Атанасов.

  

  Искаме да обясним защо съдът трябва да бъде независим, а прокуратурата автономна

  Необходимо разбиране за това, което искаме и за това, което смятаме, че трябва да се случи в системата, заяви съдия Капка Костова от ВКС.

  „Промените са необходими най-вече за гражданите и за обществото. Те са тези, на които им е необходим независим, безпристрастен и морален съд. Те трябва да са сигурни, че когато се изправят пред съда по какъвто и да било повод, ще получат решение или присъда, което е основано само на закона и на доказателствата по делото, така че независимостта на съда, за която ние говорим и пледираме непрекъснато, е важна преди всичко за хората, не толкова за нас, и тя е важна в още една друга посока – независимостта на съда ще даде възможност той да промени, да прочисти останалите институции, там, където това е необходимо да се направи. Ако съдът не е независим, това просто няма как да се случи. За това има много примери – ще посоча за пореден път съседите в Румъния, но това вече е правено и се случва на много места“, каза още съдия Костова.

  По думите й промените, за които съдиите настояват, на пръв поглед са непонятни за хората.

  „Искаме да обясним защо съдът трябва да бъде независим, а прокуратурата трябва да бъде автономна. Няма как едни и същи стандарти да са приложими по отношение на съда и по отношение на прокуратурата. Тя (прокуратурата – бел.ред.) поддържа обвинения от името на държавата. Т.е. единственото, за което можем да говорим там е автономия. Независимостта е тази, която е необходима на гражданите и която е стандарт единствено за съда. Мисля, че това трябва да се обясни, за да стане ясно и да не се смята, че тази реакция е самоцелна“, заяви съдия Капка Костова.

  

  Мълчалив протест на адвокати в Пловдив подкрепи исканията на съдиите

  За необходимостта от действителна съдебна реформа се обявиха над 50 адвокати от пловдивската колегия. Те се събраха на мълчалив протест в понеделник пред Съдебната палата в града. На него бяха поканени, чрез призив в социалните мрежи, юристи от всички гилдии, но съдии и прокурори от Пловдив не се включиха.

  Тук сме, следвайки призива на Съюза на съдиите и заради отново неслучилата се така дългоочаквана промяна, казаха пловдивските адвокати, заяви Михаил Екимджиев, цитиран от БНР.

  „Справедлив процес могат да ни осигурят само независими съдии и една контролирана и отговорна прокуратура. Малцина разбират конкретния проблем, свързан с квотите в съдийската и прокурорската колегия. Колко важни са тези квоти“, заяви адв. Екимджиев.

  Единственият съдия, включил се в мълчаливия протест, беше Красимир Лесенски от Районния съд в Пазарджик: „От моя гледна точка, нещата стоят така, че една страна в наказателния процес, каквато е прокуратурата, не трябва да има решаващ глас в кадровата политика на съда.“

  Протестиращите изразиха подкрепа за колегите си от цялата страна и подкрепиха техните искания. Те определиха оставката на министър Христо Иванов като достойна, а борбата за съдебната реформа като донкихотовска, предаде Дарик.

  Част от протестиращите изразиха мнение, че събирането тази вечер има за цел да каже: „Не на страха в съдебната система!“ и по-конкретно в сградата, пред която се бяха събрали, тъй като в последните 10-15 години е била „бастион на Цацаров“.

  Адвокатите се обявиха и срещу двуличието, което по думите им, през последните няколко дни демонстрира и премиера Бойко Борисов.

  Мислим, че каузата, която защитават съдиите е правилна, заявиха дошлите на протеста студенти и стажанти и допълниха, че България се нуждае от стабилна съдебна система.

  Най-големият полицейски синдикат: Споделяме вашите искания за реформа

  Междувременно най-големият полицейски синдикат в България – Синдикалната федерация на служителите в МВР – подкрепи исканията на магистратите за реална съдебна реформа.

  „Напълно споделяме Вашите справедливи очаквания за реформа, която да донесе широко подкрепени и дългоочаквани промени по отношение спиране на скандални назначения, извършване на проверки при съмнения за лошо управление и корупция, ограничаване прояви на поведение на магистрати, повдигащо етични въпроси, отговорност и отчетност пред обществото, даване на реален шанс на почтените и действително независими съдии и най-вече за независими от политически вмешателства съд и прокуратура“, се казва в отвореното писмо на полицейския синдикат.

  Гражданският протест „поздрави“ Москов с възгласи „предател“

  Гражданите, които бяха дошли пред Съдебната палата в София да подкрепят магистратите, след това поеха към Министерския съвет. На път спряха пред Министерството на здравеопазването да изразят недоволство срещу поведението на министър Петър Москов, който избра да запази поста си, въпреки че партията му ДСБ реши да оттегли подкрепата си от управлението заради провала на съдебната реформа.

  Възгласите по адрес на Москов бяха: „Предател, предател, предател“.

  След това протестиращите граждани стигнаха до Министерския съвет, охраняван от няколко десетки полицаи. „Ти си го избра. Ти си го избра“, скандираха гражданите по адрес на премиера Бойко Борисов. Крилатата фраза е от реплика на бившия прокурор Николай Кокинов, изречена към премиера Бойко Борисов за избора на Сотир Цацаров за главен прокурор.

  Другите възгласи пред МС бяха „Оставка“ и „Ще ви изметем“. Шествието продължи към Народното събрание и с това програмата за понеделник приключи.

  Природозащитници се включват в протеста за съдебна реформа

  Във вторник ще има нови две демонстрации. Съдии и граждани ще се съберат пред Съдебната палата след 18 часа, а в същото време на кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий“ и „Граф Игнатиев“ се събират природозащитници по призив на инициативата „За да остане природа в България“. Намерението е двете шествия да се слеят в общ протест пред Народното събрание в подкрепа на съдебната реформа.
• Черна книга на правителственото разхищение в България

  Три примера как държавата разхищава пари на данъкоплатците през 2015-а

  

  “През 2016 г. публичните разходи в България ще надвишат 32 млрд. лв. Това са само средствата по националния бюджет, като към тях следва да прибавим разходи за още над 2.5 млрд. лв., които са за сметка на европейските данъкоплатци. Разходването на близо 35 млрд. лв. от публичните институции в страната ще бъде абсолютен рекорд от началото на прехода.”

  Ако се чудите откъде са тези остри думи, веднага ще ви кажем – така започва книгата „Черна книга на правителственото разхищение в България”, която беше представена в началото на декември в София.

  Тя е проект на германската фондация „Фридрих Науман”, която заедно с експертите от Института за пазарна икономика и Българско либертарианско общество написват първата за България книга, обобщаваща порочни практики при изразходване на публични средства. Идеята е взаимствана от Германия, където местната „Черна книга” набира такава популярност през годините, че всеки чиновник внимава вече да не попадне в нея.

  Както между германските, така и между българските й корици попадат примери от годината за безрасъдно прахосване на публични средства – най-често чрез обществени поръчки. В Германия годишно се обобщават над 100 фрапантни случая, докато в България засега само 10.

  Екипът на Money.bg прочете книгата и избра 3 от най-скъпите разхищения на публични средства през годината, описани в нея.

  „Във всяко село – стадион”

  По-голяма част от българското население живее в градове. Ето защо българските села са обект на различни европейски програми, чрез чието финансиране да станат по-привлекателно място за живеене – като се изгради нова канализация, подобри се пътната инфраструктура или се укрепнат дигите на някой опасен водоем.

  Вместо това обаче често първите европейски пари за дадено село отиват не за тези важни подобрения, а за стадиони. „Причината за наличието на нови стадиони в едни от най-малките населени места в България до голяма степен се корени в начина, по който е формулирана Програмата за развитие на селските райони в периода 2014-2020 година”, обясняват авторите на книгата. В програмата е заложена клауза, според която спортните съоръжения получават 100% финансиране от нея., т.е. не се дава и един лев извън европейската субсидия.

  Какъв е резултатът от това? „От началото на оперативната програма, която действа в периода 2014-2020 г., одобрените проекти са 87, като с тях ще се изградят или ремонтират повече от 300 съоръжения на обща стойност почти 300 млн. лв.”. Една част от тях не са стадиони, но случаите на спортни площадки за много пари на места с население под 1000 души не са един или два.

  Паричната стойност на проекта е 285 милиона лева до този момент и е класифициран от авторите като „безмислено похарчени средства”.

  „За кого е безплатно санирането”

  Тази година мина под знака на санирането. Още в края на 2014-а стана ясно, че ще има държавна помощ за безплатно саниране на панелни жилищни блокове. И преди е имало такива програми, но с европейски пари – по „Регионално развитие” в периода 2007-2013. Продължаващата и в момента държавна програма е със средства изцяло на българските данъкоплатци.

  Проблемът: „на практика парите събрани чрез данъци от едни ще бъдат използвани за „безплатното“ саниране на жилищата на други”. Иначе казано – всички плащат, но само някои получават.

  „С тези пари, които идват от всички данъкоплатци в страната, бива обогатена една изключително малка част от населението – по предварителни оценки бе изчислено, че броят на блоковете, санирани по тази програма, в най-добрия случай ще е между 4000 и 6000 от общо 70 000 панелни блока в цялата страна, или около 7%”, пишат икономистите.

  Паричната стойност на програмата е 2 милиарда лева и е класифицирана от авторите като „излишен проект”.

  „Скандалните милиони за „реклама” на туризма”

  Третият скъп за данъкоплатците случай е свързан с разходите на държавата за популяризирането на България като туристическа дестинация. „Напоследък рекламирането на България като добра туристическа дестинация, както пред чуждестранни, така и пред български туристи, се превърна в основна цел на всеки един кабинет”, коментират авторите.

  Техните критики падат върху идеята да се харчат държавни или европейски пари за даден сектор, като по този начин той бива субсидиран за сметка на други. „Туризмът е изключително важен сектор от българската икономика, това е безспорен факт, но това само по себе си не обосновава идеята, че той трябва да бъде третиран специално от държавата и фирмите в него де факто да бъдат субсидирани”.

  Книгата разглежда случаите на пари, похарчени за реклама на обекти без реална туристическа инфраструктура или за рекламни продукти със съмнително качество и висока цена.

  Паричната стойност на рекламите през годините възлиза на 5.59 милиона лева и е класифицирана като „проекти със съмнителна стойност”.

  Цялата книга можете да прочетете тук.

  .

  Източник:  Money.bg

• 165-та година е началото на българската държавност, обявиха наши историци

  В контекста на написването на новите учебници по история, много авторитетни български историци – академици, професори и доценти, се обединяват по въпроса – загърбвайки различията си, в новите учебници да бъдат вписани някои промени в известни факти и обстоятелства от българската история, както и за необходимостта от балансирано и обективно представяне на новата и най-новата българска история.

  Друга цел на историците е, доколкото е възможно, чрез промененото съдържание на учебниците да се работи в посока преодоляване на разделението на нацията и постигане на единство.

  

  Сред въпросите, по които учените са постигнали съгласие и настояват да бъдат коригирани в учебниците, е този за титлата на българските владетели от Средновековието. Учените са категорични, че употребата на титлата „хан” не е правилна.

  Според проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет тя се е наложила под влияние на руската историография от XIX век. Надписите по различни исторически паметници са категорични – навсякъде пише „кан”. „Това е историческата истина”, отсече проф. Павлов и допълни, че това е автентичната и правилната форма. Той настоя, че е крайно време в нашата именна система титлата на българските владетели да стане „кан”. И всички авторитетни учени са напълно единодушни по този въпрос.

  Учените са постигнали консенсус и по още по-съществен проблем от българската история, а именно – българската държавност и народност не започва през 681 г., а през 165 г., която да бъде положена като нов хронологичен хоризонт в историята ни.

  Петко Колев от общобългарската фондация „Тангра ТанНакРа”, който е една от основните движещи сили на инициативата, подчерта, че през настоящата година се навършват 1850 г. от съществуването на България, като за начална се приема 165 г., с което България не е, както досега, на 13 века, а на цели 18 столетия.

  Петко Колев изтъкна заслугите по този въпрос на изследователя Петър Добрев, който е направил горната елементарна аритметика и е отвел българското мислене в 165 г.

  Големи са заслугите и на историка Петър Голийски, който работи с арменски източници, които са категорични и в които е регистрирано масирано българско присъствие в района на Кавказ и северното Причерноморие през II век сл. Хр.

  Набрана е вече критичната маса от учени и авторитетни мнения, която да даде право на живот на тази хипотеза.

  Проф. Пламен Павлов разясни, че българската нация не започва от 680 или 681 г., т. е. от VII век. Началото ни не е и в 632 г., когато е зенитът на България под управлението на кан Кубрат. Началото ни е много по-коректно исторически да бъде положено в 165 г., когато вече сме се сформирали като народ, а самите ни корени може да (и най-вероятно) са доста по-стари.

  Павлов увери, че смисълът на инициативата не е да се обръщат представите на хората, не е да се прави митология или да се самозомбираме, изкарвайки се такива, каквито не сме, подобно на югозападната ни съседка – БЮРМ.

  Проф. Илия Тодев, който е ръководител на Института по история към БАН, подчерта, че учените желаят изследванията им да не остават само в рамките на историографската гилдия, а да имат въздействие върху обществото.

  Затова се обръщат официално с писмо към образователния министър Тодор Танев с конкретни предложения за промени в новите учебници по история:

  • Прабългари да се замени с древни българи.
  • Произходът на древните българи е индоевропейски.
  • Да се акцентира около факта, че още през 480 г. има българи в Панония.
  • Титлата на българските владетели е „кан”.
  • Да се изучава Волжска България.
  • Въстанието на Асен и Петър е избухнало през ранната есен на 1185 г.
  • Обесването на Васил Левски е на 18 февруари, а не на 19-и.
  • Христо Ботев е убит на 1 юни.
  • Да се разшири познанието за иранския древен свят, защото ние сме негови наследници.
  • Началото на българската държавност да бъде положено в 165 г.
  • Не е уместна периодизацията първа, втора и трета българска държава.
  • Националният календар да бъде коректен, като се изчистят разминаванията заради Юлианския и заменилия го Григориански календар и др.

  Акад. Георги Марков, който е бивш ръководител на Института по история към БАН, коментира, че за новата и най-новата история на България, за разлика от древната, има огромен брой извори, което спомага да се пише безпристрастна, балансирана и обективна история в учебниците.

  Той даде и исторически примери за пристрастно и необективно писане и представяне на история, които трябва да бъдат преодолени. Например след 9 септември 1944 се отива към несправедливо очерняне на Царство България от преди идването на комунистите на власт.

  След 10 ноември 1989 г. пък се отива в другата крайност – да се очерня абсолютно всичко през епохата на комунистическия режим, като се акцентира само върху концлагерите например. Според акад. Марков обаче през този период се е издигнал НДК, имало е икономика и култура.

  Даде и пример с предложението бившата сграда на милицията на Лъвов моств столицата, която има зловеща слава заради многото изтезания и убийства, извършени в нея, да бъде превърната в музей на комунистическите престъпления. Това според Марков обаче би разделило за пореден път нацията, защото в тази сграда не са избивани и изтезавани само противници на комунистическия режим, а и комунисти по времето на т. нар. „бял терор” (преди 9 септември 1944 г.), когото не можем да отричаме, настоя Марков.

  Затова нека има музей в бившата сграда на Дирекцията на милицията, призова акад. Георги Марков, но да се направи експозиция за гражданската война в България, водена след 1918 г. у нас и продължаваща близо 100 г. и до ден-днешен, макар и вече в днешни дни да не е кървава. В тази гражданска война са загинали 27 хил. души.

  Акад. Георги Марков подчерта също, че политическите партии имат слабостта да поучават историците и да пренаписват историята. Даде и пример – през 1992 г. СДС са отменили учебниците отпреди 1989 г., а след това БСП от своя страна са отменили учебниците на СДС. „Това трябва да престане”, отсече Марков и посочи, че историята вече не била слугиня на политиката.

  Заради раздираното от разделения по политически и всякакъв друг признак българско общество учените подемат инициативата 6 септември, който оригинално е Денят на Съединението на България, да бъде обогатен като „ден на единението на българите”.

  „Не бива да допускаме тази болка от близо 100-годишната гражданска война да се разпалва и в днешния ден”, настояват в общ глас учените и подчертават, че е крайно време да се утвърдят надпартийни „маркери” за разбирането на нашата история и нашето съвремие, тъй като изправени пред много и тежки предизвикателства, трябва да има теми, по които има пълно съгласие сред нацията.

   

  Източник: News.bg

  Вижте видео от пресконференцията:
  
  .

• Моника Маковей: Членовете на парламента никога не трябва да имат присъствие в този съдебен съвет!

  Най-голямата пречка са самите политици, които не искат правосъдната система да е чиста и почтена. Те предпочитат да имат приятели съдии и прокурори, за да продължават с измамите и корумпираността си без да бъдат наказвани. – Това казва легендарният румънски съдебен реформатор Моника Маковей.

  Моника Маковей е най-известният съдебен реформатор в бившия източен блок. Постът министър на правосъдието поема през 2004 година, след като 7 години е била извън системата на правораздаването. Бившата прокурорка напуска съдебната зала през 1997 г. и става преподавател и консултант в неправителствени организации.
  Като правосъден министър променя из основи съдебната система в Румъния по модела на Европейския съюз. Първата й стъпка е да разпусне тайната служба към министерството, наследена от времето на румънската държавна сигурност „Секуритате“.
  Моника Маковей въвежда модела, по който работи службата за борба с корупцията по високите етажи на властта, чийто първи „клиенти“ са и министри от правителството, чийто правосъден министър е самата тя и политици от партията, която я издига.
  Реакцията е мигновена и бурна – бившите й политически партньори изливат срещу нея реки от омраза, започва пропагандна война, а малко след приемането на Румъния в Европейския съюз, Маковей е свалена от поста.

  

  Интервю на Светослав Иванов с Моника Маковей,
  bTV, 13.12.2015 г.

  – Първо да ви благодаря, че се включвате в предаването. Кажете ми защо е толкова трудно и изглежда толкова трудно изчистим съдебната си система в България?

  – Да изчистиш която и да е правосъдна система в региона е най-трудната задача, ето защо е и най-важната. Причината е, че когато една съдебна система бъде изчистена, тя автоматично започва да чисти всички останали сфери – политика, бизнес и всички области от жизненоважно значение за една държава. Ако съдебната система е корумпирана тогава всичко пропада.
  Защо е толкова трудно? Най-голямата пречка са самите политици, които не искат правосъдната система да е чиста и почтена. Те предпочитат да имат приятели съдии и прокурори, за да продължават с измамите и корумпираността си без да бъдат наказвани.
  Спомням си един румънски депутат от социалистическата партия, който беше изпратен в затвора за седем години. Той публично призна, че има мрежа за влияние и каза на глас: „Аз имам мрежа в полицията и органите на правосъдието и дори ако не мога да стигна до дадено дело мога да окажа влияние върху самата присъда“.
  Това показва как мислят и действат политиците, когато притежават съдии, които са непочтени и некомпетентни. Затова всички наши усилия трябва да са насочени към подкрепа на почтените хора в системата.

  – Във Вашия случай, първата Ви стъпка е проверка на миналото на съдии и прокурори, за да се установи дали са били част от разузнавателните служби „Секуритате“. Защо това е необходимо също и в българския случай?

  – Това е важно за всяка държава, не само за нас или за вас. Аз прокарах закон, който забранява съдии и прокурори да продължават да са такива ако са били сътрудници на старите секретни служби. Включително, ако са информатори и на настоящите разузнавателни служби. Направих това с цел да пресека изнудването върху хора от системата. Съдии и прокурори не трябва да са зависими от разузнавачи.

  – Между другото, в Румъния се случва нещо, което е изключително съдбоносно. Млад прокурор се самоубива на 29 години, смазан от натиска на корумпираните си началници. Може ли само накратко да разкажете на нашите зрители защо Кристиян Панаит отне собствения си живот, защото не пожела да изпълни политическа поръчка?

  – За съжаление, Кристиян Панаит не издържа на напрежението и натиска. Кристиян работеше за главната прокуратура и беше изпратен да арестува свой колега, прокурор. Когато започна разследването си Кристиян разбра, че неговият колега не е престъпник. Той просто е започнал разследване за контрабанда, което е засягало висши политици.
  След като разбира това Кристиян отива при шефовете си и казва, че този човек не е виновен и отказва да го арестува. След този случай Кристиян отказа да изпълни поръчката на политиците. Върху гърба му се стовари огромен натиск, включително и от страна на министъра на правосъдието.
  Ако си спомням добре, преди да се самоубие прокурорът, е получил седем или осем позвънявания на мобилния от този министър. А преди това в дома му са били представители на прокуратурата, които да го натискат.
  За съжаление той не издържа…

  – Да поговорим за България. Виждате ли все още воля тук да се бори истински срещу корупцията и организираната престъпност? И какво бихте казали на премиера Борисов, който не харесва румънския модел много…

  – Румънският модел е много успешен. С новите ни структури успяхме да изпратим на подсъдимата скамейка министри, включително и такива, които са на власт. Разобличени бяха десетки депутати, олигарси, президенти на футболни клубове. Очевидно е, че моделът работи и той в момента се дава за пример в цяла Европа.
  Аз не виждам никаква логична причина защо България да не приеме този модел. Може просто да копирате законовите текстове, с които създадохме нашата Дирекция за борба с корупцията, да гарантирате правомощията, юрисдикцията и финансовата независимост на този орган.
  След това трябва да помислите за човека. Прокурорът, който ще оглави тази структура трябва да е най-добрият в страната, да е напълно независим от политиците и да няма допирни точки с тях. Така аз избрах главния прокурор тогава. Сложете един добър човек начело и той сам ще се огради с независими хора. Не е сложно.

  – Накрая да Ви припомня нещо. Веднъж ви чух да казвате, че бихте станали министър на правосъдието на България ако ви поканят. От началото на седмицата този пост е свободен. Приемате ли да дойдете?

  – Не, това беше шега. Имам си достатъчно проблеми у дома. Но вие трябва да си намерите правосъден министър, който да е силно ангажиран и силен характер, който да не се предава. Не е трудно. Това се случи в Румъния, защо да не се случи и при вас?

  Вземете някого от гражданското общество. Аз дойдох оттам и нямах какво да губя. Не ми пукаше дали ще ме уволнят. Вземете някой такъв и го оставете да си върши работата. Забравете за политик. Подобни промени се правят от хора, които са далеч от политиката. Предлагам ви да направите точно това.
  Искам да направя и още един коментар. През седмицата вашият парламент гласува Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две. Моят проблем не е в това разделение или в самият съвет. Проблемът е, че във всяка колегия ще има хора, излъчени от парламента – шестима при съдиите и петима при прокурорите. За мен членовете на парламента никога, никога, никога не трябва да имат присъствие в този съдебен съвет. Имате си съдии, министър на правосъдието, главен прокурор, но никакви депутати.

   

  Източник: Рolitkovskaya-bg

• Никола Гратери: Ще ви направя съдебна реформа за няколко месеца без пари

  

  Ако искате, ще дойда да направя съдебна реформа и у вас. Не искам пари, дайте ми само няколко месеца. Това каза най-пазеният прокурор в света Никола Гратери по НТВ. В момента той води битка с най-безпощадната мафиотска организация – „Ндрангета“. Ето какво още сподели той:

  Сега е големият ви шанс, протестирайте, искайте сметка на властта, защо тази съдебна реформа не се е случила. Обществото трябва да се намеси. Трябва да се опълчите на властта и да ги принудите да направят реформа. За да се преборите с престъпността имате нужда от сурови закони – като тези, които ние въведохме в Италия специално, за да се борим срещу мафията. От там трябва да започнете.

  Италианският прокурор пределя като съмнителен факта, че у нас няма осъден нито един истински голям престъпник. Преди година Никола Гратери оглавява комисията за борба с мафията. За 6 месеца той предлага поправка на над 150 члена в закона. Това, което постига за този период, е да направи процесите прозрачни. Изнася информацията за тях извън съда и спира проточването им във времето. Прави така, че арестантите не присъстват в залата, а следят процеса на монитор в килиите си. Изолира ги напълно.

  Всичко започна през 89-а година, когато стреляха по къщата на съпругата ми. Тогава още не бяхме женени. След това й се обадиха и я заплашиха да не се омъжва за мен, защото ако го направи, ще бъде омъжена за мъртвец.

  От този ден прокурор Никола Гратери живее под полицейска закрила вече 26 години. С разкритията за калабрийската мафия „Ндрангета “ прокурорът твърди, че подписва смъртната си присъда. Определя „Ндрангета “ като най-мощната и богата мафия в света.

  Не изминавам и 10 метра без охрана. Не ходя на ресторант, нито на кино. Придружават ме и в чужбина. През годините три пъти са разкривали заговор срещу мен. И в трите случая бяха подготвили експлозиви, за да ме взривят. Имам две деца, но не живеят в Калабрия. Семейството ми не живее с мен. Виждаме се веднъж седмично, за да ги предпазя. Мафиотите са нищожества, интересуват се само от пари и власт. Не следват никакви правила. „Ндрангета “ е свирепа мафия, жестока. Там всички са роднини и никой никога не издава клана. Може би 1 или 2-ма на 1000 правят признания. Сицилианската „Коза Ностра “ вече запада. На година „Ндрангета “ печели 44 млрд. евро, а само от кокаин 30 млрд. евро. Кокаинът е най-доходоносният им бизнес. Всички вече употребяват кокаин. Това е дрогата на масите. В Италия струва 50 евро на грам. В Колумбия цената е 1200 евро на килограм. От 1 кг чист кокаин се правят 4 за продан. Изпадал съм в депресия, имало е и такива моменти, но никога не бих се отказал.

  През годините Никола Гратери посещава 16 държави заради „Ндрангета“. След негови разследвания са задържани тонове кокаин и 180 мафиотски босове.

  Предполагам, че ме мразят всички, които съм успял да натикам зад решетките.

  Според прокурора мафия, която няма наркотици, е кафе, в което няма кофеин. Затова преди две години той тръгва по следите на най-доходоносния им бизнес – кокаинът.

  Бяхме в Южна Америка точно на местата, където се отглежда кокаинът – Колумбия, Боливия, Перу. След това тръгнахме по следите му, които ни отведоха до най-големите европейски пристанища – Амстердам, Ротердам. След това проследихме как „Нрдангета“ разфасова пратките и ги продава на по-малки криминални организации. Те от своя страна са тези, които изкарват кокаина на улицата.

  Гратери прекарва в Амазонската джунгла 10 дни. Негови домакини са колумбийски части, специализирани в борбата срещу дрогата. В Европа бялото злато пристига с подводници. Всяка от тях събира до 15 тона кокаин. Безпилотни са и са програмирани така, че радарите на властите не ги ловят. След като ги разтоварят в Европа, трафикантите ги изоставят.

  Страшно много ме впечатли как трафикантите приготвят кокаина. Докато мелят листата, добавят цимент за втвърдяване, животинска урина или ацетон. Всичко е с различна цел. Най-важното е коката да стане снежно бяла, защото естественият й цвят е бежов. Бялото я прави по-продаваема, по-примамлива. Създава усещане за чистота.

  След пътуването в Южна Америка, Гратери търси съдействие и от ООН. Миналата година заминава за Ню Йорк.

  Докато Северна Африка гореше, а от Сирия бяха останали само развалини, в Ню Йорк обсъждаха войната в Босна. Това беше толкова неадекватно. В този момент си помислих, че ООН е една слаба организация, не е нужна, защото винаги се движи със закъснение. Те трябва да отидат на място в джунглата и да попитат селяните колко печелят от насажденията. Ако от 1 декар кокаин взимат 100, а от 1 декар царевица взимат 40 долара, тогава ООН трябва да предложи на селяните да садят царевица и те да изплащат разликата от 60 %. Това е решението. Ирландия и България са любимите европейски държави на „Ндрангета“.

  По информация на прокурора, 6 мафиотски клана перат пари у нас. Причината са ниските данъци. Пример е хотел на българското Черноморие на стойност 160 млн. евро. Строежът му бил спрян тази година, още преди да започне.

  Най-лесният начин да се перат пари е като се строят ресторанти, пицарии, молове. Моловете са специалитет на „Ндрангета “.

  Източник:  Frognews.bg

  .

• В Босилеград беше открит първият регионален пресклуб на БТА извън България

  Елица Иванова, БТА

  

  Босилеград, 12 декември. Първият регионален пресклуб на Българската телеграфна агенция /БТА/ извън България беше открит в Босилеград, Западните покрайнини. Пресклуба на БТА откри генералният директор на агенцията Максим Минчев, а на откриването бяха депутатът от ВМРО Юлиян Ангелов /ВМРО/, Юлиян Китипов – втори секретар на Посолството на Р. България в Белград, жители на Босилеград, гости от България.

  Това е тринайстият пресклуб на БТА и първи извън границата на България. Искрено се надявам, че с тази нова българска културно-информационна точка ще имаме възможността да засилим двупосочния обмен на информация от и към Западните покрайнини и България, и да направим повече хора съпричастни с това, което се случва тук – каза на откриването генералният директор на БТА Максим Минчев. Той посочи, че една от целите на новата информационна точка в Западните покрайнини ще бъде да направи възможно това все повече българи да знаят какви са проблемите на нашите сънародници, както и да се търсят възможностите за тяхното решаване.

  С пресклуба си БТА не просто разширява географията на своята дейност и представителство, а и показва отношение към съдбата на българите в Западните покрайнини. За изграждането и функционирането на новия медиен център БТА сътрудничи с местната неправителствена организация сдружение „Група на либерални, амбициозни и солидарни“ /“ГЛАС“/.

  Ще се опитаме да дадем повече гласност за проблемите, които имат българите в Западните покрайнини, и се надявам, че тези проблеми ще бъдат чути, каза председателят сдружение „ГЛАС“ Александър Димитров. Малкият Босилеград едва ли има капацитета да дава урок на някого, но аз обещавам, че ще бъдем твърдо зад позицията на истината, допълни Димитров.

  Генералният директор на БТА припомни, че преди няколко години в Босилеград беше открита изложбата „Родени свободни“, която показва пътя на българската журналистика от Българското възраждане до днес. БТА винаги ще подпомага и един уникален великденски фестивал, на който участват български деца от всички краища на света – каза Максим Минчев. За тази подкрепа на Агенцията досега, той получи и плакет, като знак на благодарност.

  Една граница не може да раздели един народ – категорични бяха участниците в събитието, което беше наречено „исторически момент“ от представителя на посолството ни в Белград. Депутатът от ВМРО Юлиян Ангелов посочи, че досега БТА се е доказала като медията с най-патриотични инициативи, свързани с българщината. „Малко медии за съжаление правят това, което прави Агенцията“, каза Ангелов и допълни, че тази инициатива ще направи наистина така, че хората от двете страни на границата да се познават и да си помагат по-добре.

  Сътрудничеството ни с БТА не е от днес, то е от годините назад, така че се надявам с откриването на този клуб ставащото тук да достигне до все повече хора в България и което е още по-важно до институциите, за да могат да коригират поведението си спрямо българите в Западните покрайнини – каза председателят на Културно-информационния център „Босилеград“ Иван Николов.

  .

• <<
• 1
...
• 61
• 62
• 63
• 64
• 65
• 66
• 67
• 68
• 69
• 70
• 71
...
• 416
• >>