Всички авторски страници

Авторски

• Лозан Панов: Ако сме под пълния контрол на олигаргията, значи така е било замислено. Стига толкова!

  

  Реч на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, произнесена на тържеството по повод 135 години от основаването на ВКС в зала Тържествена на Съдебната палата.

  Сигурно на мнозина ще им се стори, че съм голям наивник, че се надявах това честване да се превърне в двоен празник, който да надхвърли рамките на институцията. Става дума за гласуваните промени в Конституцията на Република България от парламента преди два дни, с които трябваше да започне връщането на властта в институциите, тоест разрушаването на статуквото.

  Но както казва Рузвелт:

  „В политиката нищо не става случайно и ако нещо се е случило, значи така е било замислено”.

  Затова, ако за четвърт век демократично съществуване, държавата и обществото ни бяха поставени под пълен олигархичен контрол, значи така е било замислено.

  Ако през това време 2 млн. българи напуснаха страната, сред които и голяма част от цвета на нацията, значи така е било замислено.

  Ако тези, които останаха, не вярват, че съдебната система е справедлива, не вярват, че партии ги представляват, не вярват, че органите на реда ги защитават, не вярват, че данъците им работят за тях, не вярват на институциите, не вярват на медиите, значи така е било замислено.

  Ако гражданите не вярват на държавата и в това недоверие изключително благоприятно се развива статуквото, значи така е било замислено. Ако в едно отворено и свободно общество, за каквото ние се считаме на хартия, търсенето на истината го наричат преврат, значи така е било замислено.

  Ако само два дни преди това представителите на политическите сили спънаха конституционните промени, с което минираха съдебната реформа, значи така е било замислено.

  Дали обаче всички ние, потърпевшите, си даваме сметка накъде ни води замисълът да бъде гарантирана съдебната зависимост, разбира се, с любезната подкрепа на българския политически елит?

  Непрекъснато тиражираната лъжа, че начинът, по който се избира ВСС и колегиите във ВСС, не е толкова важен, защото, видите ли, тепърва предстоят промени в различни закони и кодекси, които са много по-съществени за реформиране на съдебната система, не я прави истина.

  Кой извършва селекцията на магистратите, които влизат в съдебната система, кой контролира техните действия, кой избира административните ръководители в правораздаването, кой санкционира магистратите при извършени от тях нарушения, кой избира хората, които израстват в съдебната система?

  По закон и Конституция това е Висшият съдебен съвет. Тогава логично идва въпросът – кой избира членовете на ВСС, как? Каквито кадри влязат в състава на съдебния орган, такива ще бъдат отглеждани и възпитавани в цялата система. Членовете на ВСС се възпроизвеждат надолу по веригата и затова как и какви хора се избират във върховния орган на съдебната власт е най-важната стъпка, за да започне промяната в цялата система. Хората осмислят институциите и затова техният правилен подбор е най-важната стъпка по пътя към промяната, а не непрекъснатите промени в закони за пред Брюксел, чиято цел винаги е да се печели време.

  Усилията, които бяха положени през последните седмици за спъване на реформата са напълно обясними, защото именно съдебната система е тази, която би могла да върне държавата на нейните граждани.

  Сигурно днес отново ще бъда обявен за атентатор, който ще извършва преврат.

  Ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат.

  Това е система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действаща машина, която умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и разбира се – съдебната система. Действията й не се огласяват, а се държат в тайна, грешките й не се изваждат на показ, а се премълчават и укриват, противниците й се преследват докрай, а тайните й – то те са много грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани. Именно съдебната власт е тази, която може да изчисти всичко това и да върне върховенството на правото.

  Обръщам се към Вас, скъпи колеги, да ми помогнете в тази трудна задача. Неслучайно атинският законодател Солон издава закон, който гласи, че отбягването на спорове е престъпление за всеки гражданин. Убеден съм, че с Ваша помощ, колеги, българският съдия може да се превърне в онова, което е неговото призвание и което е – да бъде свободен и независим. Защото ценностите на старите демокрации, на които ние непрекъснато се възхищаваме, не представляват естественото състояние на тези общества, а са отстоявани векове наред. Затова и ние, като магистрати, принадлежащи исторически на времето, в което живеем, трябва да се борим с всички сили за върховенството на правото. Казвам върховенство на правото, а не на закона, защото понятието върховенство на закона крие един опасен риск – тъй като става дума за управление на човек от човек. Върховенството или господството на правото е власт на ценностите, които са фундаментални за всички нас и затова сме ги поставили в конституционна законност, която стои над. Тя е стандартът и съдът е този, който трябва да каже кое е правото, за да го приложи.

  В този смисъл Ви призовавам – да се борим заедно с всички сили съдът да разполага с онази степен на независимост, която да осигури господство на правото.

  Ще завърша с една с притча.

  Кралят осъдил един човек, за чиито деяния му се полагала смъртна присъда. Той обаче му предложил да избира своята съдба – или да бъде обесен или да попадне зад голяма, страшна, стоманена порта. Престъпникът помислил и избрал бесилото. Когато на шията му сложили примката, той казал:

  „Стана ми любопитно – какво има зад онази тъмна, черна порта?”

  Кралят се разсмял:

  „Ето, разбираш ли, получава се нещо забавно. Аз на всички предлагам избор и всички избират бесилото.” 

  „А зад портата какво има, аз така или иначе няма на кого да кажа”, добавил престъпникът, посочвайки примката на врата си.

  След като замълчал, кралят отговорил:

  „Там е свободата. Но хората така се боят от неизвестността, че пред нея предпочитат въжето.”

  Поздравявам Ви с днешния ден и моето пожелание към всички Вас е да си припомним отново една мисъл на Рузвелт, че единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх. Нека кажем не на страха и не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци. Нека всички заедно се преборим с неизвестността и извикаме силно: Стига вече толкова!

  Източник: Клуб Z

• България вече е по-бедна от Македония и Босна

  Според Международния индекс на глада България се срива надолу в сравнение с 2014 г. Стойността на индекса за 2015 г. вече е 8,5 пункта спрямо под 5 през 2014 г., поради което страната ни изпада във втората категория държави по степен на разпространение на недохранването сред населението. Това се посочва в годишния доклад на Института за модерна политика „Социално-икономически права, уязвими групи и дискриминация през 2015 г.“, изпратен по повод Международния ден на правата на човека – 10 декември, на омбудсмана, правителството, парламента и европейските институции.

  

  Ситуацията у нас е по-лоша в сравнение със сходни държави от балканския регион – стойността на индекса за Румъния е 5,3, за Сърбия 7,1, Босна и Херцеговина, Черна гора и в Хърватска е под 5, а в Македония – 5,9, информира „Банкер“. Ситуацията в България през 2015 г. е по-лоша, дори от началото на прехода през 1990 г., когато Международният индекс на глада за България възлиза на 8,1, при това в условията на недостиг на хранителни продукти и затруднения в електроснабдяването.

  Сериозно безпокойство буди „замразяването“ на редица социални плащания, сред които размер на месечни помощи за деца; обезщетение за отглеждане на дете от 1 до 2 години; месечна добавка за деца с увреждания; годишна квота за ваучери за храна на работещи; помощ за първокласници; средномесечен доход за придобиване право на семейни помощи; еднократна помощ при бременност; еднократна помощ при раждане; помощ за дете с трайни увреждания; помощи за дете на осигурена майка до 1 година; помощ за майки студентки; размер на обезщетението за безработица.

  Това е отстъпление от стандартите на чл. 11 от Международния пакт за икономическите, социални и културни права – право на задоволително жизнено равнище, включващо достатъчно храна, облекло и жилище, както и на непрекъснато подобряване условията на живот, се посочва в доклада.

  Като особено негативна характеристика на настоящето управление в доклада се посочва безогледното поемане на прекомерен външен дълг, с което се финансират предимно дефицити, разходи за сигурност и нереформирани бюджетни системи, а не се инвестира в социалната инфраструктура и за намаляване на неравенствата.

  

  В доклада се изтъква, че текущата неолиберална политика в сферата на здравеопазването, обозначавана като „здравна реформа“, не отговаря на стандартите на чл. 12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права. С нея се създават сериозни предпоставки за елиминиране на свободния достъп до здравеопазване на хората с ниски доходи. Разбирането за здравеопазването като търговска дейност, а здравните грижи за хората, като услуга, а не като конституционно право, задълбочават социалните неравенства и ограничават достъпа до адекватни здравни грижи на бедните слоеве от населението, подчертава Институтът за модерна политика.

  В доклада се отправя критика и към промените в образователната сфера, които позволяват насочване на публични средства към частните училища. Това е ерозия на стандартите по чл. 13 от Международния пакт, който се отнася до правото на образование. С това управляващите на практика отвориха вратите за задълбочаващо се комерсиализиране на образователната система и поетапно намаляване на финансирането за държавните и общински училища.

  Източник: Novini.bg

• Протест пред НС: „Ще метем“

  Този протест не е, за да реши всички проблеми на страната, а за да потърси отговорност от хората, които са участвали в пълното сриване на авторитета на съдебната власт и да поиска сериозна промяна – веднага – обявява Любомир Авджийски, един от организаторите.

  Днес, 10 декември 2015 от 6:30 PM

  Пред Народно събрание на Рeпублика България

  .

  СЛЕД НАПРАВЕНА АНКЕТА ИСКАНИЯТА СА:

  1. Независимост на съда от политическите власти и прокуратурата.

  2. Отчетност и децентрализация на прокуратурата.

  3. Разследване на аферата „Двете каки” от независима комисия, включваща и членове избрани от Европейския парламент.

  4. Освобождаване на главния прокурор Сотир Цацаров поради уронването на престижа на съдебната власт с множество скандали и изказвания.

  5. Заместник-главен прокурор за борба с корупцията независим от главния прокурор – по „румънски модел”.

  6. Оставка на министър-председателя Бойко Борисов поради тежки зависимости.

  7. Оставка на Висшия съдебен съвет поради невъзможност да се справи с вътрешните зависимости и афери и да защити авторитета на съдебната власт.

  .

  Интервю на Любомир Авджийски пред Дияна Янкулова (БНР) от днес.

  .

• Отворено писмо на Съюза на съдиите в България

  Съюз на съдиите разпространи отворено писмо до българските граждани, в което се заявява:
  

  „Съдиите искат положителни промени, но за тяхното сбъдване са необходими смели действия от страна на политиците. Така е, защото съдебната власт не създава законите, а само ги прилага. Преди време към съсловието имаше упреци, че не е активно. Говореше се, че да очакваш помощ отвътре при „местене на гробища” е нереално. Днес се вижда, че тези упреци са били съвсем неоправдани. Вчерашното гласуване в НС показа, че други хора, а не съдиите се страхуват от дълбока промяна.“

  .

  ОТВОРЕНО ПИСМО

  във връзка с гласувания от Народното събрание на 09.12.2015 г. Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ЗИД на КРБ)

  Уважаеми български граждани,

  Съюзът на съдиите в България се обръща за първи път към вас.  Поредицата становища, които отправяхме към различните компетентни институции не доведоха до значим резултат. Такива становища сме обявявали за скандални назначения, необходимост от извършване на проверки при съмнения за лошо управление и корупция, прояви на поведение на магистрати, повдигащо етични въпроси.

  Винаги сме посочвали, че постоянно повтарящите се скандали, уронващи авторитета на съдебната власт, показват необходимостта от дълбока и решителна реформа. От години насам и за първи път конкретни предложения за положителна промяна бяха поставени на дневен ред, видим и за обществото. Не е вярна тезата, че тези предложения не биха довели до подобряване качеството на правосъдната дейност и оттам до повишаването на усещането на гражданите за справедливост. Качеството на правораздаването зависи от качествата на кадрите в системата. А оттук и съвсем логично, най-значим е начинът на управление на съдебната власт, защото той определя какви хора и с какви професионални достойнства ще попаднат в нея, кои от тях ще бъдат повишавани и назначавани на ръководни позиции.

  Едно от най-важните от тези предложения, гарантиращо не безконтролност, а отговорност и отчетност пред обществото, предвиждащо даване на реален шанс на почтените и действително независимите съдии, беше отхвърлено с Решението на НС от 09.12.2015 г.

  Редно е да изясним какво точно се случи на тази дата и как то рефлектира върху всеки един от българските граждани. Бяха подменени подкрепените широко и дългоочаквани промени в Конституцията и вместо тях се приеха корекции, които няма да произведат реална промяна, няма да въведат абсолютни гаранции за върховенство на закона и независимост на съдиите, нито пък ще елиминират силното съмнение за зависимости в съдебната система…

   

  Цялото писмо може да прочетете  т у к   или в прикачения документ

  Източник: www.judgesbg.org

  .

• Проф. Пл. Павлов: Турция се меси у нас колкото перфидно, толкова и брутално

  Не смятам за полезно нашите държавни мъже да благодарят на Турция за нещо, за което тя няма особени заслуги. На практика ние се подаваме на рекета на Турция да пусне бежанци, коментира за Фрогнюз историкът.

  .

  Интервю на Ана Кочева с проф. Пламен Павлов
  

  

  – Очевидци, а и участници сме в много динамични външнополитически събития напоследък. Да очакваме ли нов развой в руско-турските отношения, който би оказал влияние върху ситуацията и у нас?

  – Предполагам, че ще има нов развой в руско-турското политическо общуване. Историята със сваления бомбардировач СУ24 е един катализатор на отношения, които съществуват много отдавна. На практика, това, което дразни Русия, много повече от конкретните обстоятелства в Близкия Изток, е настъплението на турски икономически кръгове и увеличаването на турското влияние в постсъветското пространство, а включително и в самата Русия, особено там, където има преобладаващо мюсюлманско население. Това влияние донякъде напомня това, което се осъществява у нас – като проникване, като коридори на влияние, като икономически субекти, групи, свързани с турските интереси. Бих дал един конкеретен пример с Република Молдова и с Гагаузката автономна област, където Турция много перфидно и ловко прокарва своето влияние, като дава стипендии на студенти от гагаузката българска общност, които тя брои за етнически турци. Там се изпращат и помощи за Комратския университет, изпращат се и турски студенти, които да учат руски, а това само по себе си е много комично, защото Комрат едва ли е най-доброто място за научаване на руски. Прави се, за да се свиква с турското присъствие, да се засилват връзките на Гагаузия и на целия регион с Турция. Там се създава среда, а България го е проспала, защото в крайна сметка става дума за българска общност. Същото можем да кажем в някаква степен и за кримските татари. Този патернализъм на Турция към тях отново напомня за неоосманските амбиции и за Кримското ханство, което е било васално на Турската държава, но все пак то е било отделна държава. Тук ни най-малко не защитавам руската позиция за Крим и изобщо нямам предвид руско-украинските противоречия по отношение на Крим, но коментирам как неоосманисткият режим на Ердоган използва всяка пролука, за да се намести по-убедително и да осъществи своите фантасмагорични планове за някакво господство в глобален мащаб. Но тези планове съвсем не са безобидни, те са много опасни за Европа и особено за Балканите, а най-вече за България, това е съвършено очевидно.

  – Но, за разлика от нас, независимо на кого се харесва или не, Русия умее да брани своите интереси…

  – Русия, която си има своите икономически и стратегически приоритети, не може да не е обезпокоена от това не просто проникване, а от ситуацията на присъствие на турски капитали и интереси в Средна Азия, Кавказ и в целия регион. Русия в никакъв случай няма да го допусне. Виждаме как се засилва руското военно присъствие по армено-турската граница, предполагам и в други точки на т.нар. ОНД, което вече е загубило актуалността си, но присъствието на руски военни сили, на военни бази е отдавна установено в тези райони. За да не изпадам в някаква самоцелна русофобия, но и без да плащаме дан на безумна русофилия, трябва да кажа, че управляващите кръгове в тези държави предпочитат все пак руската егида отколкото неясната перспектива на една турска намеса в техните вътрешни работи.

  – И тук точно е разликата с България!

  – На първо място бих реагирал по отношение на България, защото у нас има вече 25 години, а и повече, ако сметнем какво са правили турските служби по времето на социализма, една намеса на Турция в българските вътрешни работи. Това става от една страна по-перфидно, а от друга все по-брутално. Виждаме как български роми започват да се афишират като турци (тенденция, която е налице и в Македония) и това е една стратегия за увеличаване на относителния дял на т.нар. етнически турци, факт, пред който нашите партии си затварят очите, гонейки краткосрочни дивиденти заради избори. Да не напомняме емблематичните обръчи от фирми и икономически обвързаности, които ни се натрапват…А, що се отнася до Европа, там текат процеси, които имат същата типология, но са с други прояви и други мащаби. В една Германия, да речем, турското присъствие далеч не е толкова безобидно. Там са налице цели турски квартали, където си действат определени стереотипи, които се пренасят от Р Турция, вкл. и  кюрдско-турските противоречия.

  – Това е един паралелен свят, който съсъществува с германския…

  – И опитът е същото да се случи и в България с този паралелен свят. Целта е този свят да бъде капсулиран, след което по-силният да изяде по-слабия по законите на джунглата. Така че каква Турция ще приемаме в ЕС, след като неоислямизацията и неоосманизацията там върви с бързи темпове? В Европа почитаме светските ценности, модерните ценности, какви глави ще отваряме и ще затваряме? От досегашния диалог между Европа и Турция не виждаме да се подобряват човешките права, напротив има явни политически убийства, атентати, раздухване на езика на омразата, сега последното е срещу руските снахи, все неща, които не бива да заблуждават. Там се модерира едно мислене, което беше присъщо на Османската империя, на превъзходство спрямо другите общества.

  – Което не бива да изненадва, нали натам води и „Стратегическата дълбочина” на Давутоглу, към завоюване на изгубените, по силата на едни или други обстоятелства, стари територии на империята.

  – Стратегическата дълбочина на Давутоглу го показва като един човек, който много добре познава геополитиката и има амбиции да я прилага в модерния свят с доста изтънчени понякога средства, но когато се наложи и брутално. Ако се върнем на конфликта, който разпали поредната руско-турска вражда, става дума за евентуално нарушаване на гранично пространство, което е в провинция Хатай. Тази провинция през 1939 г. беше анексирана от Турция с един псевдореферендум, т.е. става дума за една сирийска провинция, която Турция получи като подарък от Великите сили преди Втората световна война, казвам го иронично, но Сирия не признава тази провинция за турска. Извършена е една грандиозна манипулация, за да мине тази провинция в Турция. Там е Антиохия, там е столицата на древна Сирия. Така че тук трябва да се чете между редовете на официалните изявления. Може би ако чужд самолет наруши някъде другаде турското въздушно пространство, не би се реагирало така, както в тази провинция, за която е спорно, според мен, дали принадлежи на Турция. Защото тя е отнета по начин, който буди много възражения.

  Аз обаче искам да апелирам към специалистите и от Института по балканистика, и от външно министерство да последват примера на Алекс Алексиев и да бият тревога за това, което се случва в една съседна държава, с която е хубаво да имаме приятелски отношения, но не смятам за полезно нашите държавни мъже да благодарят на Турция за нещо, за което тя няма особени заслуги. Сега разбирам, че те са в много особена ситуация, но на практика ние се подаваме на рекета на Турция да пусне бежанци. Но в момента, в който ние благодарим на Турция, че е спряла сирийските бежанци, на територията на София хващат 300 афганистанци. А те откъде са минали? Пак през Турция! Така че очевидно турските служби управляват тези процеси и ни държат в шах, нещо, което не отговаря на добросъседските, съюзническите или приятелските отношения. Ситуацията все повече ми напомня на това, което написа Мишел Уелбек в романа “Подчинение“, където се описва в гротескова форма една бъдеща Европа, доминирана от мюсюлмански партии. Не от Турция, но пък виждаме как интересите на Саудитска Арабия, Катар и пр. на практика съвпадат с неоосманистката политика на съвременната турска държава. Те просто искат да влязат в Европа с блок от държави.

  .

• Христо Иванов: В парламента се вижда страхът от главния прокурор

  Чуйте запис от интервюто с подалия оставка министър на правосъдието Христо Иванов по програма „Хоризонт“ на БНР от тази сутрин.

   

   

  

  Според правосъдния министър в оставка централната тема на съдебната реформа е ще има ли в България институции, които да се борят с корупцията по високите етажи на властта:

  Скандалът със записите и твърдението на г-жа Ченалова за мен беше огромен тест за всички нас в държавата, защото именно в такива случаи се вижда има ли воля за борба с корупцията. За мен отговорът на този тест, заедно с гласуването вчера, се превърна в абсолютно ясна мотивация да взема своето решение.

  Христо Иванов подчерта, че главният прокурор у нас, по принцип, има абсолютно безконтролна власт и когато тази власт не е обвързана с отчетност, много лесно може да се превърне в политически и властови ресурс:

  За мене е ясно, че влиянието, което има главният прокурор в процеса на взимане на решение в парламента, е огромно. Дали това е заради конкретни зависимости, или просто страх, защото то е видимо как страшно много хора в парламента изпитват страх да влязат в тази дискусия за правомощията на главния прокурор и за това дали тази безконтролност е оправдана и търпима в едно демократично устройство.

  ЕС ще трябва да вземат политическо решение, защото вече е видно, че в България няма воля за борба с корупцията…

  Видео от вчерашния протест

  .
  

• ЗДОИ и отворените данни в България

  България вече е в топ 10 в Европа по отворени данни, съобщи вицепремиерът Румяна Бъчварова, като се позова на последното изследване на Европейската комисия за достъпа до обществена информация в Европа (Open Data Maturity in Europe 2015). „Преди година България дори не беше в класацията, защото даже нямаше портал, сега вече сме в топ 10”, подчерта вицепремиерът, цитирана от пресцентъра на кабинета. Ето съобщението на пресцентъра:

  България вече е в топ 10 в Европа по отворени данни, показва последното изследване на Европейската комисия за състоянието на отворените данни и достъпа до обществена информация в Европа (Open Data Maturity in Europe 2015). В България ангажиментът за отворените данни се изпълнява от екипа на вицепремиера Румяна Бъчварова.

  „Преди година България дори не беше в класацията, защото даже нямаше портал, сега вече сме в топ 10”, подчерта вицепремиерът по коалиционната политика и държавната администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Тя направи изказването си по време на откриването на конференцията „Време за данни“, която се провежда в София тех парк. Събитието се организира от Посолството на Великобритания, съвместно с екипа на вицепремиера.

  Според изследването на Европейската комисия за отворените данни в лидерската група попадат държави като Великобритания, Естония и Франция, които традиционно са водещи при провеждането на този тип политики. „Това означава, че благодарение на усилията ни, тази година вече сме в групата на лидерите, които определят тенденциите в тази област“, подчерта още Бъчварова.

  В началото на мандата си вицепремиерът пое ангажимент да отвори 119 набора от данни до края на 2015 година, като до момента вече са отворени 116. Сред тях има редица обществено значими данни. Те са ключов ресурс за правенето на политики, но и за упражняването на контрол върху ефекта от политиките от страна на гражданския сектор и бизнеса, както и един от най-ефективните инструменти за постигането на прозрачно и отчетно управление.

  При откриването на конференцията британският посланик Ема Хопкинс определи отварянето на данните като изключително важно. Тя подчерта, че този процес допринася за предоставянето на по-добри услуги за обществото, изработването на по-добри държавни политики на база актуални данни и за насърчаване на бизнеса и иновациите. И вицепремиерът, и посланикът бяха категорични, че предоставянето на отворен достъп до информация от обществения сектор с цел повторната й употреба носи и значими икономически ползи. Генерираните от обществения сектор данни могат да се използват за създаването на иновационни услуги и продукти с добавена стойност от страна на бизнеса.

  Като втори голям успех за постигането на открито управление вицепремиерът Бъчварова открои приетите промени в Закона за достъп до обществена информация, в чието изработване участваха активно представители на нейния екип. След тези промени организациите от обществения сектор се задължават да предоставят информация в отворен, машинночетим формат заедно със съответните метаданни, като форматът и метаданните съответстват на официални отворени стандарти. Измененията предвиждат всяка информация от обществения сектор, създадена след 1 април 2016 година, да се поддържа в електронен вид. Разширява се кръгът на институциите, от които може да се иска информация – музеи, библиотеки и архиви. Данните се публикуват на Портала за отворени данни, който вече съществува на адрес http://opendata.government.bg/ и се регламентира със закона.

  По време на конференцията Бъчварова изрази удовлетворение, че заедно с Великобритания страната ни членува в глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“. „България беше една от първите държави, включили се в тази инициатива. Лично аз присъствах на учредяването й и следя развитието й с интерес“, заяви още вицепремиерът. Тя добави, че инициативата е тласък за развитието на практиките за открито управление и за подобряването на обществената среда в държавите-членки.

  
  Промените в закона създават правната рамка на отворените данни и увеличават задълженията на публичните институции да публикуват информация в интернет, каза в интервю за „Хоризонт до обед“ изпълнителният директор на Програма „Достъп до информация“ Гергана Жулева:

  Сега законът създава задължение на по-широк кръг от институции не само за органите на изпълнителната власт, но и за публично-правните организации да публикуват информация в интернет. На второ място – създава се задължение за по-широк кръг категории информации, които трябва да бъдат публикувани в интернет. На трето – създава се задължение за създаване на портал с институциите и информацията.

  Законът вече предвижда и налагане на санкции за непубликуване на информация. Улеснява се получаването на обществена информация по електронен път без електронен подпис. Предвижда се и създаването на единна платформа, която ще улесни търсещите информация.

  Когато някой друг я е поискал, те ще могат да я намерят в тази платформа. Тя би трябвало да се поддържа от Министерския съвет и да започне да действа от 2017-а година, обясни Гергана Жулева.

  Интервюто с Гергана Жулева можете да чуете в звуковия файл на БНР.

   

  Линк към Портала за отворени данни.

  Тук (линк) ще можете да проследите стъпка по стъпка – етапите, които трябва да следвате, когато търсите достъп до информация.
  .

• Духовните убийства на комунизма

  Голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата – най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници, защото всички виждаха истината, помежду си шушукаха и псуваха, а по площадите викаха ура и гласуваха единодушно „за” каквото им кажат… Душевното осакатяване е с дълги последици: ние още не може да се освободим от страха, от лицемерието и двуличието си.”

  Това послание отправя писателят Стефан Цанев с четвъртия том на своите „Български хроники”, който обхваща периода на тоталитарния режим на БКП, и който тази неделя ви представям в електронната библиотека на desebg.com.

  Авторът признава, че уж и той е съвременник на това време (през 1944 г. е 8-годишен, бел. ред.), очевидец и помнещ годините на комунизма и би трябвало всичко да му е известно, но се оказва, че много малко знае и му налага много да чете, търси и изследва.

  „Оказа се, че комунистическата власт старателно е заминала следите на своите престъпления – не само „след това”, а още тогава – дезинформацията е майка на демагогията”, обяснява Стефан Цанев насаденото от пропагандата усещане, че всичко е било нормално, всичко се е знаело, а реалността и фактите са коренно различни.

  Информационното затъмнение на българите, живели при комунизма е тотално, когато мнозинството българи са „приспивани” с „добрите” новини от сутрин до вечер, от раждането им до смъртта им.

  Тези уточнения, които Стефан Цанев прави, са много важни, тъй като опитите за пренаписване на тази черна страница от българската историята и за старателното опаковане на т. нар. социализъм в удобна опаковка от страна на наследниците на БКП в политиката, образованието, висшите учебни заведения, медиите и институции като БАН не е спирало през последния четвърт век. За да може да бъдат манипулирани следващите поколения българи, които не са живели по време на тоталитарния комунистически режим на БКП.

  Книгата на Стефан Цанев ще ви спечели и с емоционалния стил на автора. Известният творец постоянно е във връзка с читателя, въвежда го, коментира, предава му собствените си емоции и така го въвлича в историята и не му позволява да излезе от нея бездушен.

  Това е твърде различен стил от суховатите академични изследвания, но ви уверявам, че творбата му не отстъпва на изследванията на професионалните историци по две причини. Първата е, че той се нагърбва да опише един доста дълъг и наситен със събития период, който обхваща последните две години в Царство България, периода на комунизма и неговото отражение върху огледалото на прехода, нещо което никой изследовател до момента не е правил.

  На второ място авторът използва солидно количество надеждни източници, чрез които обективно и достоверно представя доказателства и факти, които много често или са удобно спестявали от обременените с идеологическите си пристрастия историци, възхвалявали „завоеванията” на партията до 10 ноември 1989 г. или просто предпочитат старателно да омаловажават.

  Нещо повече, авторът използва и някои източници, които не са толкова популярни и известни. Един от тях са уникалните записки на бившия надзирател в лагерите „Белене” и „Слънчев бяг” край Ловеч Иван Панталеев. Става въпрос за две тетрадки (една за „Белене” и една за лагера край Ловеч), които Стефан Цанев получава от негова близка.

  Разказът на този очевидец за престъпленията на режима в лагерите е потресаващ, защото той би трябвало да е от страната на властите, но написаното ще ви даде друга гледна точка, несъвместима с жестокостта на режима.

  Съдържанието на четвъртия том на „Български хроники” е разделено по глави, като в тях описанието на представените събития е повече от обичайното, но това помага на читателя да се ориентира по-бързо в повествованието.

  Специално внимание обръщам на главата, в която са засегнати първите години на промените и разбитите илюзии за истински промени. Там писателят представя не само хронология на събитията в страните от Източния блок, позабравена от поколенията, които тогава са свидетели или напълно непозната на по-младите, но и коментира твърде удачно някои от големите истини за неуспелия български преход към истинска демокрация.

  „Ние всички видяхме как франкенщайнчетата на Тодор Живков свалиха създателя си, но те нямаха никакво намерение да отстъпят властта другиму, още по-малко на така наречения народ”, пише Стефан Цанев.

  Той е категоричен, че 10 ноември 1989 г. изпреварва, а не ускорява хода на събитията. С други думи, ако не е бил този фалшив преврат, най-много след месец събитията са щели да пометат Тодор Живков и БКП.

  Авторът връща историята към ключови моменти от първите години на прехода, когато именно столетницата се тресе от страх от възмездие и мисълта, че е възможно да загуби властта. Но в крайна сметка надхитрява новоизлюпените демократи още на Кръглата маса, където печели време, отлага, протака, за да стихне гнева, за да дойдат после едно по едно предателствата в СДС, разочарованието и умората.

  Това е времето,  което авторът нарича времето на голямото лицемерие. От едната страна – преименувалите се в БСП комунисти безбожници, влезли в църковния храм със запалени свещи и кръстейки се невъзмутимо, а от другата страна новите демократи, повечето от които пръхнали се от нищото с гръмки обещания за промени, останали неизпълнени.

  Писателят удачно цитира и свои интервюта от тези години, в които е изразявал критична позиция и посочвал грешки. А това е важно, за да не бъде припознат в групата на онези закъснели „съдници” на времето, които тогава са говорили едно (или изобщо отсъствали или бездействали), а днес мъдро посочват какво е трябвало да се направи през 1992 г. и през 1997-2001 г., когато властта е в ръцете на СДС.

  Останалото в книгата е силата на словото, което Стефан Цанев отдавна е показал, че притежава и го използва успешно и на страниците на четвъртия том на „Български хроники”.

   

  Стефан Цанев, „Български хроники 1943-2007”, том 4, Книгоиздателска къща „Труд”, Издателска къща „Жанет 45”, последно допълнено издание, 2010 г., 485 страници, цена 14,99 лв.

• Хиляди британци подписаха петиция срещу Тръмп

  Над четвърт милион британци са подписали онлайн петицията да бъде забранено на кандидата за президентската номинация на Републиканската партия Доналд Тръмп да влиза във Великобритания след предложението му мюсюлмани да не бъдат допускани в САЩ, предаде Ройтерс.

  Тръмп, който притежава две игрища за голф в Шотландия и където тази година бе на посещение, призова границите на САЩ да бъдат напълно затворени за мюсюлмани, „докато представителите на страната ни не разберат какво се случва“.

  Той каза това след безразборната стрелба на двама мюсюлмани в Калифорния, отнела живота на 14 души.

  Броят на подписалите петицията расте бързо, но британският министър на финансите Джордж Озбърн заяви днес, че на Тръмп не трябва да бъде забранявано да влиза в Обединеното кралство.

  В миналото подобна мярка е била предприемана срещу хора, подклаждали омраза, която може да предизвика междуобщностно насилие.

  Петицията гласи: „Ако Обединеното кралство ще продължава да прилага критерии за неприемливо поведение към тези, които искат да влязат на негова територия, то те трябва да бъдат прилагани справедливо както към богатите, така и към бедните, както към слабите, така и към силните.“

  Подписката бе подета от Сюзан Кели, активистка от Шотландия и отдавнашен критик на най-новото игрище за голф на Тръмп в Абърдийншър.

  Абърдийнският университет „Робърт Гордън“ съобщи в Туитър, че отнема присъдена на Тръмп през 2010 г. почетна степен заради „изявления, които са напълно несъвместими с характера и ценностите на университета“.

  Първият министър на Шотландия Никола Стържън също е лишила Тръмп от поста бизнес посланик на Шотландия, съобщи говорителка на правителството в Единбург.

  Коментарите на Тръмп се отразиха зле и на бизнеса му в Близкия изток. Голяма верига универсални магазини реши да спре продажбите на лампите, огледалата и кутиите за бижута от луксозната марка „Тръмп хоум“, съобщи Ройтерс. Те са били в продажба в магазините на веригата „Лайфстайл“ в Обединените арабски емирства, Кувейт, Саудитска Арабия и Катар. Компанията собственик на „Лайфстайл“ – „Лендмарк“, посочи, че изтегля от продажба всички стоки с марката „Тръмп“.

  Източник: БТА

   

  .

• Оставката на Христо Иванов разклати правителството

  Депутатите Радан Кънев и Гроздан Караджов минават в опозиция, останалите от Реформаторския блок мълчат

  .

  Антоан Николов, Самуил Димитров, в. „Сега“

  

  „В България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор“, каза правосъдният министър Христо Иванов и подаде оставка.

  Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отново жертва министър, за да запази стабилните си отношения с ДПС. След приемането на всички поддържани от ДПС поправки в конституцията и бламирането на идеите на Реформаторския блок министърът на правосъдието Христо Иванов подаде оставка, която премиерът светкавично прие. Преди 10 месеца Борисов по подобен начин се раздели с вътрешния министър Веселин Вучков.

  Христо Иванов бе двигателят за провеждане на съдебна реформа. Той обяви от парламентарната трибуна, че подава оставка минути след като стана ясно, че реформата се проваля. Парламентът формално раздели на две Висшия съдебен съвет (ВСС), но с всичко останало утвърди безконтролността на главния прокурор. Неговата квота ще е с влияние в бъдещата прокурорска колегия, което според Иванов и неправителствения сектор обезсмисля промените в конституцията. Освен това съветът ще доизкара мандата си в този състав. Не беше прокарано и явното гласуване. С процедурни хватки и тройно прегласуване отпадна предложението да се изискват доклади от главния прокурор и при незадоволителен отговор да може да му се иска дори оставката. Вместо това мина беззъба норма той да се отчита по свое желание, като самият Реформаторски блок в крайна сметка го подкрепи, очевидно разчитайки на пазарлък с ДПС. Изобщо не бяха подложени на гласуване предложенията, внесени преди второ четене, да се намали мандатът на съдебните началници, както и на ВСС, да се назначи независим прокурор срещу корупцията (по румънски модел). Още при гласуването на предложенията на реформаторите се видя рязкото разцепление сред партиите в блока – при 23-ма депутати от РБ предложенията се подкрепяха само от между 6 и 10 души. ГЕРБ абсолютно заряза подкрепата си за коалиционния си партньор и гласуваше анблок с ДПС и АБВ.

  „В България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор“, каза министърът. „За мен въпросът е ценностен – дали политическата система може да постави интересите на независимостта над съда, над зависимостта си под различни форми от свръховластената фигура на главния прокурор. Както и заради цялостната ситуация в последните седмици, мисля, че няма да има политически ресурс за провеждане на реформа оттук нататък“, обясни Иванов.

  Солидарно с Иванов от управляващата коалиция излязоха само двама депутати. Съпредседателят на РБ Радан Кънев и председателят на транспортната комисия Гроздан Караджов обявиха, че напускат парламентарната си група и минават в опозиция. Кънев заяви, че оттегля лично подкрепата си към правителството на Борисов и че очаква политическите решения на ДСБ и РБ. Във Фейсбук той написа: „Въпросът не е защо взех това решение днес, а как издържах една година. Истината е, че в името на реформаторския компромис опитах всичко“; и добави, че битката предстои, намеквайки за граждански протести и съпротива. Първият протест беше насрочен още снощи пред парламента.

  Караджов прогнозира, че до 15 депутати от 23-членната ПГ на РБ ще минат в опозиция.

  Партиите в РБ на практика се снишиха и отложиха политическото решение за съдбата на блока чак за края на седмицата. Партийното ръководство на ДСБ не излезе с политическо решение снощи. ДСБ разполага с петима депутати в парламента и четирима от гражданската квота, които гравитират около него. Вили Лилков не последва Кънев и Караджов в опозиция, а обясни пред „Сега“, че ще изчака решението на ръководството на парламентарната група. Атанас Атанасов каза същото. Петър Славов от гражданската квота обясни, че той няма за какво да напуска, тъй като не е член на партия, но щял да се съобрази с решението на ПГ. До редакционното приключване на броя не стана известно дали ДСБ ще изтегли здравния министър Петър Москов. Той и заместникът му Ваньо Шарков от ДСБ снощи проведоха сбирка в търсене на решение от ситуацията.

  

  Останалите партньори на ДСБ в РБ дадоха да се разбере, че скандалът не ги засяга и ще изчакат отминаването на труса. Другите министри от Реформаторския блок също минаха в нелегалност. Снощи заседаваше само ръководството на БЗНС, чийто председател е военният министър Николай Ненчев, но от там неофициално се разбра, че няма да има нито оставки, нито излизане в опозиция.

  Меглена Кунева остава вицепремиер, а депутатите от партията „Движение „България на гражданите“ (ДБГ) няма да напускат управляващата коалиция в парламента, научи „Сега“. Найден Зеленогорски от ДБГ обяви, че не е бламиран РБ, а българският народ, но не каза, че ще излиза от властта. По неофициална информация правосъден министър ще стане човек от квотата на Кунева в РБ, като много вероятно е лично тя да заеме поста. За кандидат се спряга и съпартиецът й Даниел Вълчев, който миналата седмица започна явна атака срещу Иванов и ДСБ. Снощи вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова се появи в парламента и посети стаята на реформаторите, оставяйки впечатление за течащи совалки. Не стана известно обаче да е взето някакво решение, освен РБ да излъчи нов министър на правосъдието.

  От думите на Цветан Цветанов от ГЕРБ се разбра, че оставката на Иванов не клати управляващата коалиция. Лидерът на АБВ Георги Първанов даже я адмирира. „Правосъдният министър беше пречка за съдебната реформа. Иванов загуби тази битка и е нормално да си отиде. Министър-председателят ще предложи нова кандидатура, ние нямаме претенции към поста“, каза той.

  .

• Kак да успокоим плачещо бебе

  Педиатър демонстрира как да успокоим плачещо бебче

  
  Педиатърът Робърт Хамилтън е работил повече от 30 години с деца. Естествено, той разполага със своя собствена техника, с която може да успокои разплакало се бебе. Тя е изключително елементарна и по всичко личи, че действа безотказно, пише obekti.bg. Поне в повечето случаи.

  Първо, сгънете ръчичките пред гръдния кош на детето. Поставете едната си ръка върху тях, а с другата подхванете мъника в областта на дупето. Наклонете го на около 45 градуса напред, за да не си отметне главичката назад, и започнете лекичко да го люлеете.

  Ето как:

  How To Calm A Crying Baby – Dr. Robert Hamilton Demonstrates „The Hold“ (Official)
  .

• Габриеле Куби: Унищожаване на свободата в името на свободата

  Откъс от книгата на Габриеле Куби „Глобалната сексуална революция”*

  Днес разпадът на моралните норми е принудително наложен, а съпротивата се наказва с изолация и юридически санкции. Като всяка утопична идеология, джендър идеологията иска да създаде един нов човек, който да проектира себе си, както сам желае.
  

  

  Габриеле Куби e родена през 1943 г. в Констанц, в семейството на публициста Ерих Куби и скулпторката Едит Шумахер. Изучава социология в Берлинския свободен университет, а по-късно продължава в университета в Констанц. Работи като социоложка и преводачка. Вярваща католичка, майка на три деца. Публикувала е 11 книги, преведени на много езици. Първата е „Моят път към Мария, за силата на живата вяра”, следват „Порив към любов, за младите хора, които желаят да имат бъдеще”, „Джендър революцията — релативизъм в действие”, „Only you – дай шанс на любовта” „Самопознанието — пътят към сърцето Исусово” и др.

  Книгата на Габриеле Куби „Глобалната сексуална революция”, публикувана в Германия през 2012 г., разглежда джендър идеологията и  стратегиите, които се крият зад упадъка на водещи структури като брака и семейството. Книгата получава най-високи оценки в католическите среди. Папа Бенедикт XVI се обръща към авторката с думите: „Слава на Бога, че вие говорите и пишете”. Уважаваният философ проф. Роберт Шпеман пише в предисловието към книгата: „Смелостта, с която Габриеле Куби точно назовава заплахата за нашата свобода, идваща от една антихуманна идеология, може би ще й донесе враждебност, дори злостна омраза. Напротив, за просвещенската си дейност тя заслужава цялата ни благодарност. Нека повече хора прочетат тази книга, за да обърнат внимание на това, което ги очаква, ако не се съпротивляват.”

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  УНИЩОЖАВАНЕ НА СВОБОДАТА В ИМЕТО НА СВОБОДАТА

  Тогава изглежда вероятно, рекох аз, че тиранията се установява не от някакво друго устройство, а от демокрацията, и по-точно, мисля аз, от твърде крайната свобода се поражда твърде голямо и твърде жестоко робство.

  Платон

  Дерегулация на сексуалността

  Ние се намираме насред един поразителен процес: обезсилени са фундаментални норми на човешко поведение, които само допреди няколко десетилетия бяха валидни за всички. Приетото тогава за добро, днес се приема за лошо. Тези норми засягат продължението на човешкия род и универсалната институция, в която това се случва: семейството. През 1948 г. нациите, разтърсени от Втората световна война, формулират Всеобщата декларация за правата на човека. В нея се казва: „Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.” (чл. 16) Семейство възниква от брака между мъж и жена, които се задължават да споделят живота си и са готови да създават и отглеждат деца. Семейството се нуждае от моногамията, а именно от сексуалната вярност между брачните партньори. Ако се откажем от моногамията като нравствен ориентир, семейството ще се разпадне. Водещи ценностни представи, обичаи и закони утвърждават тази висока морална норма в житейската практика на населението.

  През последните 40 години тези ценностни представи, обичаи и закони бяха демонтирани. В западните култури на благополучието това се случи първо чрез разбунтувалите се студенти. Днес това е културно-революционният дневен ред на властовите елити на тази планета. От началото на 70-те години едно могъщо лоби се бори с помощта на ООН, ЕС и медиите за промяна на ценностния ред. Целта е абсолютна свобода, откъсната от всякаква естествена и морална граница, която разбира човека като „гол” индивид. За една такава абсолютна свобода, която иска да се освободи и от „диктатурата на природата”, всяка естествена преднина е пречка и трябва да бъде отстранена. Следователно за така разбираната свобода няма „добро” и „зло”, няма нормативност. Конкретните средства на тази борба са деконструкцията на биполярната сексуалност, промяната на социалните норми и позиции на населението, особено на младежта, пълната юридическа равнопоставеност на хомосексуалните партньорства с брака, та чак до социалното изключване и законовото криминализиране на съпротивата.

  Поразителен е този процес затова, защото този „нов човек” и съпровождащият го разпад на всяка нормативност имат приоритет в действията на ООН, ЕС и многобройни отделни държави, въпреки че тази културно-революционна стратегия няма никакъв принос за разрешаването на големите проблеми на нашето време. Напротив! Епохалната демографска промяна ще промени из основи социалната структура не само на Европа. През последните четири десетилетия раждаемостта спада в повечето европейски страни много под нивото на оцеляване. В същата степен, в която се опитват да компенсират дефицита чрез миграция, те жертват своята собствена култура. Една политика, ориентирана към общественото благо, трябва да отдаде приоритет на подкрепата на семейството в социалната политика. Вместо това се практикува дерегулация на сексуалните норми в угода на неголеми малцинства и така семейството се лишава от ценностния си фундамент.

  Поразителен е този процес и затова, защото унищожава предпоставките, които са създали европейската висока култура — един успешен модел за целия свят. Допреди няколко десетилетия тази култура имаше християнски фундамент. Християнството е създало моралните основи, предавани от поколение на поколение. Същността на тази култура е приетото от нашите предци за добро и истина, избори, които във всички времена са изисквали от всекиго отречение и жертва. И нито властолюбиви, действащи с насилие управници, нито войни, нито корумпирани църковни водачи, дори и ужасяващите атеистични системи на терор през ХХ век не са могли да заличат християнската култура. Благодарение на семействата оцеляването в нужда е станало възможно, но освен това те са предавали нататък тази култура и при най-неблагоприятни обстоятелства. След всяка катастрофа филизите на християнството отново израстват, последно чрез обединението на Европа върху фундамента на високите ценности на нейните християнски бащи основатели.

  Това, което днес се случва, отива по-дълбоко. Не става дума за диктатура на пролетариата или за диктатурата на една властваща раса. Терористичните режими бяха разпознати като потиснически и бяха победени след 70, съответно 12 години. Днес посегателството се насочва към най-интимната морална структура на човека, която го прави пригоден за свободата. Секирата удря в корена.

  Основното допускане, от което изхожда тази книга, е, че чудесният дар на сексуалността се нуждае от култивиране, за да има човек успешни връзки и успешен живот. Обратното, инстинктивното изживяване на всички влечения разрушава личността и културата. Един човек, сексуализиран от детството си, научава: „Добре е да изживяваш всички свои инстинкти, без да размишляваш. Лошо е, когато ги ограничаваш.” Той използва своето собствено тяло и телата на други хора за задоволяване на сексуалния си нагон, вместо за израз на лична любов. Този нагон е могъщ, защото има задачата да осигури продължаването на човечеството. Онзи, който не се научи да го култивира, за да стане той израз на любовта, отговорен за нов живот, ще бъде управляван от него. Такъв човек изгубва способността да обича, изгубва способността да се привързва. Изгубва желанието да дарява живот на деца. Той става неспособен за културни постижения. Той е психически и телесно болен. Той изгубва желанието и способността да съхранява собствената си култура и така създава предпоставките тя да бъде поета от друга, по-витална култура.

  Християнският възглед, че човек е сътворен по Божий образ и подобие, обосновава неприкосновеното достойнство на всяка личност и води до свободно конституиране на държавата и обществото. Високата култура, върху която християнството е сложило своя отпечатък, дължи неповторимото си научно и технологическо развитие на отговорността пред разума и истината, която допуска свободното от предразсъдъци изследване на действителността.

  Ала признаването на Създателя Бог, ненакърнимостта на достойнството на човека, действието на универсални морални ценности и освободеното от идеологии търсене на истината са в беда.

  Последствията са драматични: много хора не желаят да предадат живота, който са получили; семейства се разпадат; успеваемостта на новото поколение спада, 20 % от 15-годишните не разбират това, което четат; все повече деца и младежи страдат от психически смущения; правото на живот на децата в майчината утроба, на болните и възрастните вече не е защитено; свободата на вероизповеданието, на изразяването на мнение, на възпитанието, на науката се лишава от съдържание.

  Всичко това се случва в името на една идеология, която отрича, че човекът съществува като мъж или като жена, отрича, че тази полярност определя неговата идентичност и е условие за възпроизвеждането на човешкия род. (Психически и физически аномалии не променят нищо в този факт.) Никога по-рано не е имало идеология, която да е искала да разруши половата идентичност на мъжа и жената и всяко етическо нормиране на сексуалното поведение. Идеологията се нарича джендър мейнстрийминг.

  Има много други фактори за драматичната промяна в наше време, екологични, икономически, научно-техническо, но никой от тези фактори няма за стратегическа цел корените на човека, неговата идентичност като мъж или жена и отдаването на отделния човек на диктата на сексуалния нагон, освободен от всякакви нравствени норми.

  Досега мъжете си запазваха правото да развиват идеологически системи, които водеха до огромни разрушения и струваха живота на милиони хора. Джендър идеологията е измислена от радикални феминистки и наложена – с непредвидими последици. Много култури са загинали от морална дегенерация. Ала това, че моралната дегенерация бива налагана политически и културно, е нещо ново.

  Висока култура чрез висок морал

  Всяка култура наказва прекрачването на своите сексуални норми. Ако преди табута, защитавани чрез социален бойкот, та дори и чрез смъртно наказание, са приемани като знак за примитивно общество, то днес установяваме, че са в сила нови табута, които се осъществяват чрез социална изолация и постепенно криминализиране, и то в област, която всички култури пазят чрез строги норми: областта на сексуалността. Всъщност се е случило едно превращение: днес разпадът на моралните норми е принудително наложен, а съпротивата се наказва с изолация и юридически санкции.

  Английският антрополог Дж. Д. Ънуин /1/ е анализирал в обширно научно изследване отношението към сексуалността и културата. В 1930 г. той иска да провери тезата на Зигмунд Фройд, че културата почива върху „сублимацията на сексуалния нагон”. В предговора си Ънуин пише: „Ако знаех колко много ще се промени моята лична философия в резултат от тази студия, изобщо нямаше да я започна.”

  Ънуин изследва осемдесет „нецивилизовани общества” и високите култури на вавилонците, шумерите, атиняните, римляните, англосаксите и англичаните, за да изясни въпроса: какво влияние упражняват сексуалните норми на едно общество върху нивото на културата.

  Резултатът в едно изречение: колкото по-голямо е сексуалното ограничение, толкова по-високо е културното ниво, колкото по-незначително е сексуалното ограничение, толкова по-ниско е културното ниво. „От това правило няма изключения. Културите излизат на сцената на историята тогава, когато силно са ограничили възможността за задоволяване на сексуалния нагон, и слизат от сцената на историята, когато позволяват сексуалността да падне до животинското ниво на необуздано задоволяване на инстинктите… В аналите на историята няма пример за общество, което в определен период от време има висока социална енергия, без да е абсолютно моногамно.” Ако погледнем развитието на нашето общество, тези закономерности сякаш още веднъж се потвърждават .

  Нов по-мек тоталитаризъм?

  Изглежда, че днешните ни условия са на светлинни години от националсоциалистическата и комунистическата системи на терор. Въпреки това установяваме, че свободното пространство все повече се стеснява. Забелязват го първи онези, чиито ценности пречат на стратегиите на силните — това са на първо място християните. Италианският писател Игнацио Силоне /2/, бивш комунист, го формулира най-точно: „Новият фашизъм няма да каже: аз съм фашизмът; той ще каже, аз съм антифашизмът.”

  Няма разпознаваем държавен режим, който видимо да се стреми към световно господство, а има глобални мрежи, които следват единен дневен ред.

  На пръв поглед няма държавна идеология, която да се налага с насилие, но една нова джендър идеология тайно се внедрява на всички нива на обществото. Въпреки че народът не познава понятието, цялото общество се оджендърява. Като всяка утопична идеология, тя иска да създаде един нов човек, който да проектира себе си, както сам желае.

  Днес в Европа не се изкореняват групи от населението, но всяка година по света се умъртвяват в майчината утроба повече от 40 милиона деца .

  Съществува наистина демократичен законов ред, но съществуват и неконтролируеми сили, които упражняват власт върху избирателите и избраните политици: медиите и финансовата олигархия.

  Не съществува единна партия, но все по-голяма част от населението вече не се чувства представена от управляващите партии, което се изразява в досада от политиката и постоянно спадащо участие в изборите.

  Не съществува министерство на пропагандата, но съществува унификация на медиите, които поддържат отмяната на сексуалните норми.

  Не съществува държавна цензура, но съществува държавна и академична езикова политика, която налага правила на новоговор с цел да създаде новия джендър човек.

  Не съществува упражняваща терор система от полиция и тайни служби, ала чрез дигиталното съхраняване на данни ние се превръщаме в прозрачни хора, за които вече няма лична сфера – предпоставка за съвършено нови форми на тоталитарно следене и контрол.

  Не съществува манипулирано от един фюрер, фанатизирано масово движение, но съществуват атомизирани, обезродени маси, които на сегашния етап все още могат да бъдат държани в покой чрез държавните социални помощи, ала потенциалът им за радикализация при икономическа криза е непредвидим.

  Не съществува забрана за проповядване на религия, ала религиозната свобода тихомълком се орязва в името на антидискриминацията и се подриват социалните предпоставки за предаване на вярата на идните поколения.

  Тоталитарното може да смени своята дреха и днес се явява в одеждите на свободата, толерантността, справедливостта, равноправието, антидискриминацията и многообразието — идеологически декори, които при вглеждане отблизо се оказват ампутирани и извратени идеи.

  Тези процеси са глобални и биват ускорявани от влиятелни лобита в международните институции. Сърцевината на тази глобална културна революция е дерегулацията на сексуалните норми. Както дерегулацията предава финансовите пазари на ненаситната жажда на богатите за още повече пари и власт, така и дерегулацията на сексуалните човешки норми предава хората на ненаситната жажда за сексуално задоволяване. Отмяната на моралните ограничения на сексуалността изглежда като повече свобода, но води до неспособност за привързване и създаване на връзки и по този начин до разпад на носещи социални структури.

  Който днес в политическото, академичното, медийното и дори в църковното пространство изкаже основания за това, че сексуалният акт е част единствено от брачната връзка между мъж и жена и трябва да е отворен за зачеването на деца, който дискутира научно въпроса за възникването, рисковете и последствията от нехетеросексуалното поведение или дори се противопоставя на стратегиите на сексуалната дерегулация, се изправя пред опасността да бъде изключен от публичния дискурс, да бъде стигматизиран с ругатни, да се прости с професионалното си положение, да бъде тормозен и дискриминиран по разнообразни начини от различни лобита. Криминализирането чрез нови състави на престъпления като „хомофобия”, „език на омразата” и антидискриминационни закони вече е реалност в някои страни и се ускорява в глобален план.

  Готови ли са тези, които сигурно си въобразяват, че са на страната на доброто, когато днес така смело се борят с държавния терор на изминалия век, да се противопоставят по същия начин на растящото ограничаване на свободата в наше време? Граничната линия между отстояването на свободата и жертването на свободата е в готовността днес да се плати цената, която е да не виеш по вълчи, когато си с вълците.

  Прекрасният нов свят    

  Понякога поетите виждат отвъд границите на съвременността. Олдъс Хъксли описва през 1930 г. Прекрасния нов свят, който възниква, когато насладата се превръща в смисъл на живота, а сексът в основно всекидневно забавление за млад и стар. В предговора към новото издание от 1949 г. той пише: „Тази наистина революционна революция трябва да бъде постигната не в заобикалящия ни свят, а в душите и в сърцата на човешките създания.” /3/

  В „Прекрасният нов свят” всеки е щастлив. Мръсотия, болести и старост са изкоренени. Споменът за „живораждащите” от ранните времена произвежда в преточените от бутилки съвременници гръмогласен хохот, ако не и  погнуса. Зародишите са изследвани за аномалии, селектирани и съхранявани в зародишна банка. Майките и бащите са непотребни фрази. Представете си, тогава, към 600-ата година преди Нашия Форд „майката като обезумяла бдяла над децата си (нейните деца!)… бдяла над тях като котка над котенцата си, но котка, която можела да говори, котка, която можела да повтаря до полуда: „Рожбичката ми, свидната ми рожбичка…” „Децата винаги се отглеждали от родителите, а не в Държавни центрове по обучение.”

  За децата има ясли, където чрез методите на хипнопедията, по време на сън, им се изграждат неизкореними рефлекси, като: „Никога не отлагай за утре удоволствието, което можеш да изпиташ днес.”

  Децата тичат голички и играят на „както го правят големите”. Деца, които не изпитват радост от инфантилни сексуални игри, се смятат за болни. За необяснимите отношения в ранните времена се разказва: „В продължение на един дълъг период, преди епохата на Нашия Форд, но дори и няколко поколения С.Н.Ф., детските еротични игри са се смятали за нещо ненормално (на това място избухна смях) и не само за ненормално, но и всъщност за безнравствено (Не може да бъде!) и по тази причина са били строго забранявани.”

  Повечето ученички са безплодни още от бутилката, защото важи правилото: „Цивилизация означава стерилизация”, а за останалите нестерилизирани съществуват малтусиански пояс и упражнения, така че взимането на предписаните от закона предпазни мерки е „едва ли не машинално и неизбежно като мигането”.

  Хората се държат в настроение и на линия посредством телевизия, eмоцилми, цветоуханни органи, синтетичен глас и музика, сексофони. За целта има Институт по емоционално инженерство. Участието в седмичните обредни сбирки за духовно сливане е задължение. Самотата се смята за опасна. „Ние ги заставяме да ненавиждат самотата и уреждаме живота им така, че е почти невъзможно някога да се почувстват самотни.”

  А ако въпреки това се случи нещо неприятно, тогава винаги е налице шишенце сома, което да те отведе на излет надалеч от действителността.

  Така в Прекрасния нов свят хората „никога не искат онова, което не могат да получат”, и смятат своето робство за свобода.

  В предговора си от 1949 г. Олдъс Хъксли пише: „Очевидно в отговор на ограничаването на политическата и икономическата свобода сексуалната свобода нараства. А един диктатор … ще направи много, за да насърчи тази свобода. Заедно със свободата да се бленува под влиянието на опиатите, на киното и на радиото тя ще помогне на поданиците му да се примирят с робството, което е тяхна съдба.” Изглежда, че „утопията сякаш е много по-близо до нас, отколкото човек можеше да си представи само преди петнадесет години. Тогава аз я пренесох шестстотин години напред в бъдещето. Днес обаче изглежда напълно възможно този ужас да се стовари върху нас и след по-малко от век.”

  Олдъс Хъксли пише това преди да съществуват изкуствено осеменяване, пренатална селекция, банки за сперма и яйцеклетки, сурогатно майчинство, „родител 1 и родител 2”, детски ясли, ръководство за сексуални игри в детските градини и училищата, преподаване в училищата на предпазване от забременяване, групова динамика, употреба на дрога, порнография като масово развлечение — когато телевизията все още не е разпространена и интернетът не е измислен.

  Хората тъкмо са преживели Втората световна война и възлагат надеждите си на новосъздадената Организация на обединените нации, която през 1948 г. приема Всеобщата декларация за правата на човека. Те трябва да се превърнат в крепост срещу неописуемите зверства, в които загиват милиони хора, обезчестени, обезправени, останали без имущество, измъчвани, изтезавани и убити от хората, заслепени от една идеология и изгубили човешкия си облик в корупцията на властта. Половин век по-късно същата организация се бори умъртвяването на неродени деца в майчината утроба да бъде издигнато в човешко право и народите на тази планета да приравнят съюза между личности от един и същи пол с брака.

  Както Хъксли предвижда, в центъра на това посегателство срещу ценностния фундамент на човека стои сексуалността. Борбата за отмяната на сексуалните норми е постигнала епохална победа. Същевременно ние сме свидетели на епохален културен упадък на Западния свят. Истинното, красивото, доброто, възхвалени още от Платон и Аристотел, имат лоша слава. С истина, с красота и с добро не могат да се спечелят големи пари, милиарди се печелят с лъжа, грозота, със зло, с ужаси и порнография.

  Родени сме с потенциала на свободата, ала сами трябва да си изработим способността в свобода да изберем страната на доброто. Тя е предпоставка за култура. На това трябва да бъдем възпитани или сами да се възпитаме, трябва да научим основните добродетели, които ни позволяват да запазим човешкостта си: мъдрост, справедливост, смелост и въздържание. Когато една култура престане да цени високо добродетели и да предава на следващите поколения собственото, провереното, ценното чрез пример, възпитание и образование, тогава тя сама си изкопава гроба. Все още има свобода и не е твърде късно да я защитим. Ала трябва да знаем кой по какъв начин я ограничава, за да наложи собствените си интереси. За това разказва тази книга.

  Превод от немски: Людмила Димова

  * Откъсът от книгата е публикуван в портала  „Култура“

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бележки:

  1. Джоузеф Даниъл Ънуин (1885-1936) е етнолог и антрополог в университета Кембридж. Той изследва сексуалния живот на около осемдесет народи и народни групи. Б.пр.

  2. Игнацио Силоне (1900-1978).

  3. Олдъс Хъксли, „Прекрасният нов свят”, изд. „Г. Бакалов”, Варна, библиотека „Галактика”, 1990 г.

• Миграцията: тайните лостове и цели

  Евгени Копатко,  Журнал „Столетие“

  

  И така, от началото на 2015 г. в Европейския съюз нахлуха над 740 хиляди пришълци от страните на Близкия Изток и Африка. Мигрантската криза вкара Европа в задънена улица. Очаква се, че към края на годината числото на търсещи убежище в ЕС ще надхвърли един милион души.

  Върховният комисар на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини изрази общото настроение на европейците, заявявайки, че Евросъюзът не може да намери решение на проблема с мигрантите. Иска ми се да попитам: а може би не където трябва и не това търсите, дами и господа?

  Та нали изходът вече го подсказва руско-сирийския опит. След съобщенията за възстановяване на контрола от страна на сирийската армия с подкрепата на въздушно-космичните сили на Русия върху териториите в северната част на страната, сирийците започнаха да се завръщат по домовете си. Милион сирийски бежанци вече се върнаха, заяви представителят на Сирия към ООН Башар Джаафари на заседанието на Съвета за сигурност. Именно сътрудничеството с Русия доведе до толкова обнадеждаващи резултати, отбеляза Джаафари.

  На Запад не пожелаха да го чуят. Защо? След като военната авиация на Русия започна да нанася удари по базите на ИДИЛ в Сирия, в ЕС и в САЩ тутакси заявиха и продължават да твърдят, че Русия само увеличавала наплива на бежанци. Днес, макар и бавно, антируските настроения се променят, но едва ли някога ще се променят окончателно…

  Неотдавна в Европа изведнъж си спомниха думите на Кадафи, който няколко часа преди смъртта си предупреждаваше: „Вие бомбардирате не Либия, вие бомбардирате стената, която не пропускаше африканците и терористите в Европа!“. Спомниха си, но някой реши така: американците специално разрушиха Магреб, за да лишат Европа от идентичността й, за да размият нейната многовековна култура. Само че срещу Либия, както е известно, скочиха не само американците, но и същите тези французи и италианци, полакомили се за евтиния либийски петрол и газ. С една дума, днес те си сърбат попарата, която сами си надробиха. Но да признаят собствените си грешки, в това не бързат, затова и изводите, а съответно и предприеманите мерки, са недостатъчно ефективни. Е, ще трябва, така да се каже, да им поосвежим паметта.

  Струва си по всяка вероятност да започнем от това, че географията на изворите на миграцията значително прескача границите на Сирия, Либия, Ирак, Афганистан. Тя обхваща Мавритания, Мароко, Тунис, Алжир, Мали, Нигер, Камерун, Габон, тоест, предимно Африка на север от екватора.

  Сенегал, Мавритания, Западна Сахара и Мароко генерират поток през Испания. За крайна цел пришълците от бившите френски колонии, естествено, си набелязват Франция. Също натам се придвижват гражданите на Алжир, Тунис и Либия, прекосявайки Средиземното море и достигайки бреговете на Италия и Гърция. Впрочем, не по-малко една трета от мигрантите идват от Сирия и Турция, а после се насочват през Балканите. Съществува и един екзотичен маршрут. Както пише изданието «The Wall Street Journal», част от нелегалните мигранти достигат Европа през Норвегия, в която попадат през Мурманска област на Русия.

  По този начин разпространената версия за вълната на миграцията, като следствие от предизвиканите от НАТО войни в Близкия Изток, бих казал, е някакво информационно прикритие. Безусловно, войните имат своя принос в ставащото. Най-малкото в Афганистан, Либия, Сирия и Ирак. Обаче в Мали, Мавритания, Чад или Камерун бомбардиране от страна на НАТО не е имало, но в общия поток от мигранти пришълците от Екваториалната Африка са почти една четвърт.

  

  Случващото се, особено ако се разгледа в динамиката на последните четири години, повече прилича на изкуствено създаден и управляван процес. По някаква причина през есента на 2013-та и пролетта на 2014-та година количеството на желаещите да се преселят в Европа рязко се увеличи. Ако до 2011 г. миграционните власти на ЕС говореха примерно за 20-25 хиляди нелегални мигранти на година от всички направления, включително и от Украйна, то в началото на 2014-та само от Африка вече бяха регистрирани над 90-100 хиляди мигранти. Ако преди по-голямата част от тях се насочваше предимно към Франция, сега крайната цел на потока е Австрия, Германия и Великобритания. Германците, например, очакват до края на годината наплив от около 1 милион мигранти. При това в Гърция и Италия вече са попаднали около 300 хиляди нелегални мигранти.

  Според издателя на „МК – Атински куриер“ Фьодор Игнатиадис, това е истински бизнес. „Правят се фалшиви паспорти – за целта работят цели нелегални фабрики… Турция и нейното правителство имат интерес от тези нескончаеми потоци. До тогава, докато не бъде радикално решен въпросът с гражданската война в Сирия, това няма да бъде спряно“ – смята той.

  Ако вземем предвид, че „билетът за Европа“, както е известно, струва средно 10 хиляди долара, не е трудно да се изчисли, че потокът на мигранти носи годишно на нелегалния бизнес около 10 млрд долара, възможно дори – 15 млрд. Така например, стойността на „турския маршрут“ само от Сирия достига 20-23 хиляди долара. Тези суми могат да бъдат съпоставими само с търговията на наркотици. В организирането на масовата миграция взимат участие многобройни нелегални организации, в това число етнически. На Балканите, например, този бизнес в значителна степен се контролира от албански и цигански групировки. Както посочват специалистите, опитът през последните 25 години показва, че синдикати, групи и прикриващи ги бивши или действащи сътрудници на силовите органи, занимаващи се с наркотрафик и незаконна търговия на оръжие, са активно въвлечени в изготвянето на фалшиви документи.

  Специалистът по кибервойните на ХХІ век Елена Ларина е убедена – „Днешното преселение в Европа е голям бизнес. Без гигантски гешефт сериозните структури не биха се заели с толкова мащабна, пропагандна, организационна и логистична задача. Разбира се, тя не може да бъде решена стихийно и дори на някакви обществени начала. Зад цялата операция стоят много мощни професионални структури. Прехвърляне на милиони хора по разработени маршрути с подкрепата на Средствата за масовата информация – на такова още не сме били свидетели“.

  Наистина, водещите западни медии, в нужния момент фокусираха вниманието на целия свят върху този проблем. Руските средства за масова информация (СМИ), не разбирайки глобалните цели на тази медийна кампания, също активно се включиха в отразяването на миграционния процес. А СМИ, както е известно, са важен инструмент за манипулиране на обществото. Ето един конкретен факт. Преди дни няколко издания съобщиха, че обиколилата западния свят и трогнала Русия снимка на удавеното сирийско дете всъщност е била постановка. Момчето, за съжаление, загина. Но после специално са го пренесли на друго място, за да бъде снимката по-ефектна, биеща по нервите на сантименталната европейска „публика“. Целта беше постигната: пред мигрантите европейските врати широко се разтвориха.

  …“Но за да си представим поне приблизително мащабите на наличните ресурси на икономиката в сянка – смята Елена Ларина, ще се позова на оценката на автора на световния бестселър за тази година „Бъдеща престъпност“ на Дж. Гудман: само киберпрестъпността и наркотрафикът оперират със суми от порядъка на 2 трилиона долара, които са 3% от световния брутен вътрешен продукт. Според някои световната престъпност контролира като цяло не по-малко от 10-15% от целия БВП. Изнесените данни напълно са съпоставими с цифрите, характеризиращи сферата на международната миграция.“

  „Това е страшна, самодостатъчна, наднационална сила на злото, която може да съществува само в спекулативно-финансовата икономика, където пари се правят буквално от нищото. За нейното съществуване не е нужна наука, техника и реален инженерно-производствен прогрес. Източникът на нейните пари е хаосът. Затова тази сила не просто прониква в истинската политика, икономика, социален живот, но разрушава и създава хаос в целия свят, в отделни негови региони и страни. Спецоперация „Бежанци“ е нейно творение“ – убедена е Ларина.

  Сред по-голямата част от специалистите преобладава мнението, че през последните десетилетия в света се създаде могъщ алианс на криминални и напълно легални групи, структури, организации, свързани с разузнавателни общности, с финансисти, с големи медии. Те имат връзки и с висши политически, в това число и управляващи кръгове на Запад. Групировки на този алианс са ключови стълбове на глобалната криминална икономика, която чрез банково-финансовата сфера пряко взаимодейства с легалната икономика.

  

  През това лятото австралийският Институт за икономика и мир (IEP) изготви пореден доклад, в който се посочва, че въоръжените конфликти на Земята през 2014 година са възлизали на около 14 трилиона долара, което е 13,4% от световния брутен вътрешен продукт. В сравнение с 2008 година, разходите за война са се увеличили с 15,3%.

  Дадените за война десетки трилиони долари биха били достатъчни за превръщането на Близкия Изток и цялата Африка в „рай на Земята“. А бяха изхарчени за убиване на хора, за разрушаване на много държави и икономики. Но не и в благоденстващата Европа и още повече не в ситата Северна Америка. И тук не бива да забравяме, че в исторически план западната цивилизация е основана върху безпрецедентен терор, понеже цялата западна история – това е низ от войни на всеки срещу всеки.

  Африка беше опустошена от европейските предприемачи и от търговци на роби, които от векове са ограбвали този много богат континент. Ограбвали са също Индия, Китай, Малайзия… Европейските преселници с тяхното оръжие и нови болести практически изцяло унищожиха американското корено население. Две трети от населението на планетата е било под колониална зависимост от Запада.

  Днес мигрантите бягат в Европа, в това число и за да си върнат ограбеното от предците на днешните европейци. Според тях, след векове на тотално плячкосване, Западът им е много задлъжнял и трябва да ги издържа.

  Разбира се, не това е главната причина за наплива от мигранти в Европа. Всички събития, свързани с миграционните процеси, се разгръщат в разгара на преговорите между САЩ и ЕС за създаване на зона за свободна търговия. Става дума за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (TPIP) – любимият международен проект на Барак Обама, наричан дори „Доктрината на Обама“. Да си припомним историята. Със създаването на световната колониална система Европа се е хранила с енергията на покорените страни. След създаването на Европейския съюз той се храни с ресурсите и на бившия съветския потенциал на страните от Източна Европа. Днес настана време САЩ да се хранят с потенциала на Европейския съюз.

  Америка, ще отбележим, възнамерява да създаде в близко бъдеще два икономически съюза със страните на ЕС и Азиатско-тихоокеанския регион. Два регионални кръга, оглавени от Вашингтон: „Трансатлантическото партньорство“ и „Транстихоокеанското партньорство“. Целта е да се премине към създаване на огромни нови пазари без участието в тях на Китай, Русия и останалите държави от БРИКС. Обединението на пазарите на САЩ и ЕС в перспектива ще доведе до отмяна на техните валути – съответно, долара и еврото – след прехода към нова трансатлантическа валута. Това ще спомогне за моменталното анулиране на всички дългове, номинирани в долари и евро и да се започне нова икономическа експанзия.

  Обаче главната задача е не само да се запази, но и да се засили разклатилият се еднополюсен свят. В името на такава грандиозна идея може да се финансира дори изпадането в хаос на Европейския съюз. Според някои експерти, сега е най-подходящият момент да се тласне Европейския съюз в Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TPIP) , докато властта в ключовите държави на Европа още не е в ръцете на национално ориентирани политици. Значи, зад целия този Велик изход трябва да се разглежда конкретно нечия воля, нечии финанси и нечия геополитическа цел. Просто така цивилизационно разместване не се организира.

  

  Но да наводниш Европейския континент с мигранти е само половин работа. Европа е само място за дислокацията на „зелената вълна“.

  А може би истинската цел на масовата миграция в Европа е насочена и срещу Русия? Няма ли повечето от тези млади мъже-мигранти да се превърнат в бъдещи войници на една общоевропейска армия, която ще бъде създадена под егидата и с парите на САЩ?

  Американците си поставиха за цел война на Европа с Русия. И от тази цел няма да се откажат. Още повече, че Украйна не оправда техните очаквания.

  При това те прекрасно разбират, че НАТО в днешното си състояние не е способно да воюва с Русия, а в Европа на „меките китки“, в толерантна Европа просто няма достатъчно запалителен материал за война. И Европа се пълни с този запалителен материал. Броячът ще отчете милиони мигранти, следователно и милионна армия. И след определено време тази армия ще е около границите на Русия – в Прибалтика, Полша, Украйна, Румъния и, по всяка вероятност, във Финландия. Именно заради създаването в Европа на мощна армия срещу Русия, САЩ са организирали разпадането на Близкия Изток и Северна Африка. Така че не за Европа трябва да се притесняваме…

  И не бива да се учудваме на това, че няколко часа след ударите на турските ВВС по руския Су-24 в Сирия, Европейската комисия е одобрила отпускането за Турция на 3 млрд евро от бюджета на ЕС. Тези средства трябва да се насочат за борба срещу миграционната криза – за създаване на координационни механизми и за „подобряване на всекидневния живот на бежанците“ в Турция. Както се казва, хвърлиха турската риба в мътните мигрантски води…

  

  Руско-сирийският опит за връщане на бежанците по домовете, за който стана дума на заседанието на Съвета за сигурност на ООН, в Европа е игнориран. И напливът на мигрантите в Европа ще продължи дотогава, докато ситуацията в Либия и Сирия не се регулира, смята главният редактор на списанието «Politics First» Маркус Пападопулус. Той, разбира се, е прав, както са прави и много други обществени и политически деятели и на Запад, и в Русия, но това няма да промени ситуацията, тъй като в играта са забъркани такива „луди“ пари, че просто е трудно да си го представим. Остава само да се надяваме на благополучния край на сирийската операция на Русия. Само тя може да наклони везните в полза на здравите сили.

  Може да се каже, че днес в Сирия се решава бъдещето на целия свят.

  

  Превод: Снежана Лоза / Memoria de futuro

  .

• Бърни Сандърс оглави класацията „Човек на годината“ на Time

  

  Независимият сенатор Бърни Сандърс от американския щат Върмънт оглави класацията „Човек на годината“, съставена от читателите на американското сп. „Тайм“, предаде ТАСС. Резултатите от приключилото вчера допитване още не са обявени, но Сандърс води с незаличима разлика пред останалите личности. Той се кандидатира за президентската номинация от Демократическата партия и е основен конкурент на бившия държавен секретар Хилъри Клинтън.

  Известният с левите си възгледи сенатор, който сам определя себе си социалист, е получил одобрението на 10.2% от гласовете. На второ място е пакистанската правозащитничка Малала Юсуфзаи (5.2%), на трето е папа Франциск (3.7%), четвърти е американският президент Барак Обама (3.5%), а пети 3.1% е телевизионния водещ Стивън Колбърт. /„Сега“/
  

  .

• Как да проверяваме трудовия си стаж в България сами

  От тази година можем да проверяваме трудовия си стаж сами: Вижте как и къде!

  .

  НОИ и НАП интегрираха системите си за електронно обслужване. От началото на юли услугата „Справка за осигурителен стаж и доход при пенсиониране“ от интернет страницата на НОИ, вече е достъпна и чрез Персонален идентификационен код (ПИК) на НАП.

  Тя е публикувана в рубрика „Е-услуги“/Справки/.

  Там може да намерите:

  Справка за статус на социално осигуряване – актуално състояние

  Справка за осигурителен стаж и доход при пенсиониране

  Справка за подадени декларации за социално осигуряване за осигурено лице за периоди след 2004 г.

  Предстои списъкът на електронните услуги на НОИ, които да могат да се ползват с ПИК на НАП, да бъде разширяван. В него ще бъдат включени и други справки, предоставяни на осигурените лица по ЕГН или на осигурителите по ЕИК/БУЛСТАТ.

  Източник: mall359

  .

• Най-големият кораб в света с български капитан

  Капитан Румен Йовчев – първият българин, имал честта, щастието и отговорността да бъде капитан на най-големия пътнически кораб в света.

  Румен Йовчев е от Варна, потомствен моряк. За първи път се качва на пасажерски кораб едва тригодишен. От 2007 г. работи за Royal Caribbean, най-голямата круизна компания в света. Преди това 10 години е бил по контейнеровози, карго кораби и 3 години в друга круизна компания.

  В Royal Caribbean Румен Йовчев започва като първи помощник на капитана, после става старши помощник и отговаря за безопасността на кораба, после за поддръжката на кораба, и днес вече е staff captain. За една седмица е поел управлението на най-големия кораб в света Аllure of the seas.

  Това се е случило на 16 март, когато титулярният капитан – норвежецът Джони Фавелен е трябвало да замине в Маями на тренажор, за да може да проиграе абсолютно всички пристанища в Европа за предстоящите круизи.

  

  От 2010 година Аllure of the seas е най-големият пасажер в света. Той е само с 5 сантиметра по-дълъг от другия кораб от същия клас на компанията Oasis of the seas. През април обаче Алюр вече няма да бъде първи по големина. Тогава от доковете ще излезе Harmony of the seas, който ще бъде с 3 метра по-дълъг и с около 2700 тона по-тежък.

  

  Размерите на Allure: 225 282 бруто тона, дължина 362 метра, широк 66 метра, от водата височината му е 72 метра, мостикът е на 36,5 м над морската вода, а газенето – 9,3 метра. За сравнение, Титаник е бил около 45 000 тона – точно 5 пъти по-малък.

  Колеги на кап. Йовчев коментират, че да управляваш подобен кораб дори за ден е равносилно на това да си управлявал космическа совалка. Оказва се, че Йовчев е влизал и в совалката Експлорър. И посочва приликите и разликите с Allure.

  Екипажът на Allure е 2150 души от 80 различни националности. Максималният брой пътници, които може да поеме, е 6700 души. В момента на кораба има 6 233-ма пътници от 75 националности. Общият капацитет на Allure – 8870 човека.

  Интересът в Европа към кораба е огромен и на него празни кабини не остават, разказва кап. Йовчев.Четири години корабът е плавал в Карибския басейн и от тази година е в Европа. Маршрутът му в момента е Барселона, Палма де Майорка, Марсилия, Ла Специя, Чивитавекия (Рим), Неапол, пролива Бонифацио между Сардиния и Корсика.

  Цената на удоволствието да плаваш на Аllure of the seas зависи от кабината. В най-големите апартаменти, които са на 2 етажа, едноседмичният круиз стига до 30 000 долара. В кабина с балкон круизът струва около 2300 долара на човек за седмица.

  

  Намираме кап. Йовчев в Чивитавекия, пристанището на Рим, където най-големият пътнически кораб в света е акостирал. Той споделя, че мечтата му е Allure да акостира във варненското пристанище, но това е невъзможно, при това не само заради размерите на нашия порт. Allure не би могъл въобще да навлезе в Черно море… Основната причина е мостът на Босфора, за който Allure е твърде висок. За да премине оттам, мостът трябва да бъде съборен. Варненското пристанище пък е прекалено плитко за този гигант, а кеят на Морска гара – прекалено малък.

  

  Други 3 пасажерски кораби на Royal Caribbean е трябвало да дойдат във Варна тази година, разказва кап. Йовчев, но заради политическата обстановка в Черноморския басейн България е отпаднала от маршрута им. „Варна щеше да влезе в златната круизна история, но за съжаление това не се случи“, коментира капитан Йовчев. Почти всички круизни компании са зачеркнали Черно море за тази година на круизната си карта.

  В момента Royal Caribbean притежава 24 пасажерски кораби, а от април догодина още два чисто нови ще излязат на море. До 10 години капацитетът на круизни кораби в световен мащаб ще се удвои, прогнозира капитан Йовчев. По думите му България има голям потенциал да посреща круизни кораби. Интересът към Черно море е временно стихнал заради обстановката в региона, но градовете в басейна са интересни за пасажерите.

  Капитан Йовчев обече не крие разочарованието си от това, че Варна не посреща корабите с модерна Морска гара. „Необходима е визия за това, както и инвестиции, за да бъде Варна привлекателна за този вид туризъм“, казва капитанът. Бургас е много по-сериозна конкуренция на Варна, отколкото Констанца, която би могла да ни бъде само партньор“, коментира Румен Йовчев.

  

  След 10 месеца, когато Allure отстъпи лидерството си на Harmony, капитан Фавелен ще поеме управлението на новия най-голям пасажер. Дали Румен Йовчев ще остане staff captain или пък ще поеме друга, по-отговорна позиция, това времето ще покаже.

  Източник: bulbg

  .

• Терористката от Сан Бернардино – от смирена мюсюлманка до убийца

  ФБР обяви, че нападението в дома за инвалиди в Сан Бернардино, което доведе до 14 жертви и 21 ранени, е терористичен акт

  .

  Симона Русева, Сlubz.bg

  

  Нападението в сряда в дома за хора с увреждания в Сан Бернардино, Калифорния, при което загинаха 14 души и 21 бяха ранени, е терористичен акт, обявиха от ФБР. До този момент се смяташе, че покушението е било заради мъст – Саид Ризван Фарук (28 г.) е изпаднал в ярост заради скорошното му уволнение от дома за инвалиди.

  Вече е известна и друга смразяваща подробност – не той, а съпругата му Ташфийн Малик (27 г.) е истинската вдъхновителка на терористичния акт. Днес за пръв път бяха публикувани и снимки на съпрузите, хвърлили САЩ в покруса. И двамата бяха убити още в деня на покушението при опит за бягство и ожесточена престрелка.

  Медиите в САЩ разкриват и подробности около биографията на терористката. Тя е родена в Пакистан, но родителите й се заселват в Саудитска Арабия, когато дъщеря им е едва на 4 годинки. По-късно тя често е посещавала родината си. През 2007 г. се завърнала в Пакистан и записала фармация в университета „Бахудин Закри“ в град Мултан, съобщава за ABC News източник от пакистанските тайни служби, пожелал анонимност. През 2012 г. Ташфийн Малик завършва висшето си образование с много добър успех. По време на следването си тя не е правила впечатление на дълбоко религиозна.

  Саид Ризван Фарук се свързва с нея по интернет, в платформа за запознанства, съобщи неговият адвокат. Той е американски гражданин от пакистански произход. Роден е в Чикаго на 14 юни 1987 г. в семейство на имигранти. През юли 2014 г. той отива на поклонение в Мека, където има и уредена среща с Ташфийн Малик. Тя го следва в САЩ, след като получава виза по повод предстоящ брак. Според сегашните разкрития младата жена е посочила адрес в Пакистан, който не съществува.

  След месец тя се омъжва за любимия мъж – на 16 август 2014 г. Това лято й е издадена зелена карта, която й позволява постоянен престой в САЩ. Преди 6 месеца се ражда дъщеричката им, която сега остава кръгло сираче.

  Близките на семейството са в шок. Според тях Ташфийн Малик е била грижовна съпруга и майка. Тя винаги се е появявала с бурка, била дълбоко вярваща мюсюлманка. Почти не поддържала контакти извън родата. Но дори и в многолюдното семейство на мъжа й тя разговаряла единствено с жените. Когато пристигали гости, те били разделяни в две стаи – мъжете отделно от жените. Нито един мъж, освен собственият й, не е виждал лицето й, което винаги е било скрито под бурка.

  Все още не е известно кога Ташфийн Малик се е радикализирала. До атентата в сряда тя не е попадала в полезрението на ФБР.

  Известно вече е, че семейството е обитавало неугледно жилище в Редлендс, предградие на Сан Бернардино, на около 100 км от Лос Анджелис. При обиск там бяха открити 6000 муниции, 12 самоделни бомби, инструкция за тяхното сглобяване, нужните инструменти, взривни вещества и оръжия. Това навежда на мисълта, че съпрузите са готвели и други атентати.

  От семейството на съпруга Саид Ризван Фарук са били категорични, че не са и подозирали някаква връзка с терористична групировка, нито радикализиране на младото семейство, заяви техният адвокат Дейвид Чесли. Двете сестри и братът на Фарук били шокирани от атентата в сряда. Те изявили готовност да окажат пълно съдействие на разследващите.

  Защитникът Чесли призова да не се правят прибързани заключения. Все още не били известни мотивите за кървавото престъпление. Възможно било в дъното да е дълбоко огорчение у Фарук. Преди да напусне работата си в дома за инвалиди, той често бил прицел на подигравки, защото си пуснал брада. За ФБР обаче няма никакво съмнение, че става въпрос за атентат по ислямистки подбуди. “Нападението в Сан Бернардино е терористичен акт”, обави вицешефът на ФБР Дейвид Боудич. Малко преди нападението във Фейсбук Ташфийн Малик се врекла във вечна вярност на „Даеш“. Написаното вече не може да се прочете. Говорител на Фейсбук оповести, че то е било изтрито.

  .

• Отзиви от едно турне. Ивайло Калоянчев: „Бай Ганьо е жив, вечен“

  

  След поредица от перипетии, които за малко да провалят представлението, Бай Ганьо оживя пред българска публика в Детройт. Срещата с колоритния герой на Алеко Константинов предизвика въодушевление, смях и размисъл сред жадуващата да се докосне до българско изкуство аудитория. Приключенията на г-н Ганьо Балкански пренесоха зрителите в далечната 1891 г., чиято реалност безпардонно наподобява нашето съвремие с ежедневния триумф на отдавна надхвърлилата карикатурните измерения байганьовщина.

  Актуалността на Бай Ганьо – колкото парадоксална, толкова и неоспорима – бе чудесно пресъздаден от гостуващата група артисти от Общински драматичен театър „Невена Коканова“ – Дупница и Сатиричния театър. Въпреки умората и недоспиването заради натовареният си график, актьорите показаха най-доброто от таланта си, осъществявайки директен контакт с публиката. Нещо повече – след края на пиесата те разказаха за най-новите премеждия на Бай Ганьо до Чикаго. Оказа се, че за да пристигне при българите в САЩ и Канада Алековият герой, Славчо Пеев и Ивайло Константинов прекарват четири дни в американското посолство в чакане на визи. Само няколко часа след като получават заветните документи, деветчленният състав е вече в самолета, откъдето започва истински театрален маратон. Срещите с родната публика в Чикаго, Отава и Монреал са колкото щастливи, толкова и изтощителни, и без малко да костват гласа на Ивайло Калоянчев. За да пази гласа си, пътуването на актьора до Детройт преминава в мълчание, а публиката го чува благодарение на миниатюрен микрофон, закачен за сценичния му костюм. Напълно достатъчен, обаче, за да чуе незабравимите и печално актуални финални думи на Бай Ганьо: „…Може да си викат някои, че на Бай Ганя му е минало времето, ама на, ей ма, тук съм, жив съм, ваш съм!“.

   

  Интервю на Анелия Петрова с Ивайло Калоянчев,

  BulgariansinDetroit.com

  

  – Г-н Калоянчев, как Ви посрещна българската публика в САЩ и Канада?

  – Играем тази постановка отдавна в България, но тук емоцията е друга, стихийна – бяхме посрещнати невероятно. Българите в САЩ и Канада ни подготвиха хубава изненада чрез силната емоция, с която ни посрещнаха и почувстваха. Толкова много ни хареса публиката, че се надяваме да дойдем пак.

  – Героят на Алеко Константинов, Бай Ганьо, е сред най-колоритните образи в българската литература. Актуален ли е днес?

  – Аз винаги съм казвал и продължавам да твърдя, че Бай Ганьо е вечен. Алеко Константинов го е описал по начин, показващ, че всички ние носим негови черти. Този, който казва, че никога в живота си не е постъпил поне един път като него, послъгва. Бай Ганьо е жив, вечен и нещо повече – той си е наш. Хубаво е да го познаваме и да се учим от него как не бива да постъпваме в живота.

  – Как се роди и осъществи идеята да представите „Бай Ганьо Балкански“ зад граница?

  – Идеята се роди по много интересен път. Играхме постановката в Карлово и докато се приготвяхме да си тръгваме след нейния край, две жени се затичаха към нас. Комплиментите им за играта на артистите бяха придружени с покана да представим пиесата в Канада. „Е, как да дойдем в Канада?!“- питаме ние, а те отговарят: „Няма страшно, ние ще ви поканим.“ Оказа се, че едната от тях е омъжена за собственика на българското радио в Канада, който уреди турнето ни там.
  След като постепенно нещата за пътуването ни до Канада се задвижиха и се разбра, че ще пътуваме дотам, Петя Романова от фондация „Експертни инициативи“ ни покани да представим представлението и в САЩ. С радост приехме поканата и след като успяхме да извадим работни визи, ето ни тук.

  – Бай Ганьо Балкански е една от емблематичните роли на баща Ви, големия актьор Георги Калоянчев, с която той живее в паметта на публиката. Предизвикателство ли беше да стъпите в неговите обувки?

  – Да, предизвикателство беше. Преди да почине баща ми не можеше да се движи. Спомням си, че му бях занесъл диск със запис на постановката с моето изпълнение на Бай Ганьо. Той гледа, гледа и накрая ми каза: „Абе много хубаво, браво… но искам да ти кажа, че ти можеш да играеш по-хубаво от мен, можеш да играеш и по-лошо от мен, но като мен не можеш!“. Така че всеки от нас представяше неговия си Бай Ганьо.

  – А с какво Вашият прочит и подход към героя са по-различни от тези на знаменития Ви баща?

  – Всеки от нас има своя натюрел и своя идентичност, и всеки пристъпва към образа от своя гледна точка. Гледал съм много пъти героя на баща ми и виждам как в различни ситуации двамата сме подхождали различно към характера. Това е нормален процес – всеки човек реагира по различен начин в една и съща ситуация. А и всеки артист влага собствената си интерпретация, емоции и чувства в образа, който представя.

  – В свое интервю споделяте, че „…и до днес, когато ме представят някъде, винаги казват, че съм синът на големия Георги Калоянчев. Сравнението е неизбежно“. С какво Ви помага или пречи неизбежното сравнение с именития Ви баща?

  – Сравнението не ми пречи с нищо, аз съм свикнал с него. По-скоро ми помага това, че съм се учил от баща си. Учих се от него, гледайки какво прави на сцената, как го прави и защо го прави. Когато навремето за първи път тръгнах да кандидатствам във ВИТИЗ, той дори не знаеше. Преди повторното ми кандидатстване на следващата година ми каза следното: „Изиграй нещо пред мен да те видя и кажа дали ставаш или не ставаш, защото единственият човек, който ще ти каже честно дали ставаш за актьор, съм аз. Ако едни ме мразят, ще ти кажат, че не ставаш. Ако други ме обичат, за да се подмажат ще кажат, че ставаш. Така че единственият, който честно ще ти каже, съм аз…“.

  – Играли сте 16 години заедно с баща си в Сатиричния театър, включително в пиесата „Бай Ганьо Балкански“. Как протичаше съвместната ви работа?

  – Трудно ми е да опиша колко интересно беше да наблюдавам работата на баща ми. Като всеки артист, и той имаше свой начин на работа. Той ме е учил много, но по-интересното е, че и той се учеше от мен. Например, ако някой път му кажех да пробва някой монолог по различен начин, все си мислех, че ще ме отреже. За моя изненада, на следващата репетиция виждах, че го прави по начина, който предлагах.

  – Освен Бай Ганьо, коя друга роля на баща си бихте изиграли?

  – От суеверие не ми се ще да правя планове, но ми се иска да изиграя Големанов на Стефан Костов.

  .

  Снимки: BulgariansinDetroit.com

• Бомба! В записите „Яневагейт“ има следи от официални СРС…

  В записите Яневагейт има повтарящи се звукови маркери в диапазона 5,8 khz. Файловете са обработвани и е правен опит маркерите да бъдат изличени, но са останали следи съобщават от Биволъ.

  Това повдига съмнения, че записите са СРС. Такива маркери бяха открити oт Биволъ в записите „Мишо Бирата“. За тях които беше доказано, че са изтекли официални специални разузнавателни средства.

  В записите Мишо Бирата маркерите бяха с периодичност 2,56 секунди в диапазона 3,25 khz. В записите „Яневагейт“ периодичността е 5,12 сек., кратна на 2,56. Честотата обаче е друга – 5,8 khz, като се откриват и по-слаби хармоници в диапазона 2,7 khz.

  

  Анализът на записите показва, че те са били транскодирани от компресирания формат MP3 в AAC, след което са декодирани в WAV файлове без компресия. Прилагани са и филтри, като твърде възможно е това да е опит да се отстранят маркерите.

  В по-ранна статия за записите Биволъ писа, че в тях не се чуват „биповете“ характерни за записи от СРС. За сравнение, маркерите в записите „Мишо Бирата“ се чуваха с просто ухо. Периодичните бип-ове в записите „Яневагейт“ станаха явни след многостепенно шумово филтриране и подсилване на честотите.

  Маркерите със своята строга периодичност гарантират автентичност на записа и липса на редакция. В записите се откриват и стабилни тонове в ниската част на спектъра, които също не показват следи от редакция.

  До момента официалната позиция, огласена от Сотир Цацаров е, че записите не са СРС и са незаконни. Новото разкритие обаче налага да се извърши пълна и независима експертиза, за да се изследват маркерите и да се сравнят с официалните такива, както и да се направи пълна и независима проверка за прилагане на СРС спрямо участниците в разговорите.

  Биволъ предостави файловете и информацията за маркерите на Етичната комисия във ВСС, която се обърна към редакцията с официално писмо на 1 декември т.г.

  .

• Новият български посланик в САЩ ще е Тихомир Стойчев

  Секретарят на президента Росен Плевнелиев вече е управлявал временно мисията във Вашингтон

  .

  

  Тихомир Стойчев, секретар по външната политика на президента Росен Плевнелиев, ще е новият посланик на България в САЩ, съобщиха източници от Министерството на външните работи.

  Стойчев е останал единственият кандидат за посланическия пост във Вашингтон след сесията на ООН в Ню Йорк, на която присъстваха президентът Росен Плевнелиев и външният министър Даниел Митов. Стойчев впечатлил Митов с това колко добре е познат за американците.

  Той вече има два мандата в мисията ни във Вашингтон. В периода 2003-2007 г. бе първи секретар, след това за година бе зам.-посланик, а през 2010 г. и временно управляващ посолството. Именно това, че е дипломат и няма да заеме място от политическата квота за посланици, било допълнително предимство за Стойчев. Той е секретар на президента Плевнелиев за външната политика от 2012 г.

  Стойчев може да замине за столицата на САЩ през март, след като мандатът на Елена Поптодорова бе продължен до края на тази година.

  Изборът му за Вашингтон ще остави на поста в Лондон Костантин Димитров. Допреди месец той също бе вариант за САЩ, а за Великобритания се спрягаше бившият син депутат Асен Агов. /“24 часа“/.

  .

• <<
• 1
...
• 62
• 63
• 64
• 65
• 66
• 67
• 68
• 69
• 70
• 71
• 72
...
• 416
• >>