Всички авторски страници

Авторски

• Зад кулисите на съдебната номенклатура в България

  Реконструкцията на задружните усилия по спасяването на Владимира Янева като реквием за институциите

  Галина Гиргинова, Judicialreports.bg

  

  Приликата с действителни лица и събития не е случайна. Така може да се обобщят натрапващите се съвпадения между стройния разказ “по фактите” на бившата председателка на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева в изтеклите записи, публикувани от „Биволъ“, реалните събития около проблемите в най-големия окръжен съд в страната, аферата „Червей“ и кариерната история на споменатите от Янева имена в доверителния й разговор с вече бившата й приятелка Ченалова.

  Реконструкцията на събития от средата на миналата година до днес не оставя поле за съмнения, че описаното от Янева вмешателство на премиера Бойко Борисов по казуса и координираните действия на главния прокурор Сотир Цацаров, председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев и членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), са възможни. Нещо повече – упоритите опити на главните действащи лица да омаловажат разказа на съдийката за мисията по спасяването й чрез свеждането му до махленски клюки, разменяни между „две жени/каки/подсъдими“, не намалява тежестта на “съвпаденията”, а напротив – дава основания да смятаме, че Янева достоверно пресъздава ежедневието на произведената от политическата и икономическа власт съдебна номенклатура.

  Порочното начало
  
  Публичната фигура “Владимира Янева” беше създадена изневиделица още когато никому неизвестната съдийка се оказа част от делегацията на Бойко Борисов във Ватикана за среща с папата през 2011 г. След това беше оповестено (с признания и от двете страни), че е семейна приятелка на силовия министър Цветанов. После тя стана председател на СГС (като буквално “издуха” подкрепената от 109 съдии от СГС и САС кандидатура на Величка Цанова и предизвика две оставки във ВСС на съдиите от ВКС Галина Захарова и Капка Костова. Съпругът на Янева пък от граничен полицай става шеф в любимия пристан за неслучайни роднини РВД през 2011 г., тъй като размерът на заплатите е ненадминат.

  Целият мандат оттук нататък на съдия Янева беше изпъстрен със скандали във връзка с неслучайното разпределение на делата (емблематични примери са тези със съдиите Мария Георгиева, която наложи несъществуващи обезпечения на “Труд” и “24 часа” и Ченалова, която след като получи любимото на властта дело “Октопод” и задържа Алексей Петров, стана и търговски съдия по много съществени за политическата система и икономиката на страната дела).

  В средата на миналата година след акцията на прокуратурата в дружества на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, която впоследствие се превърна в наказателно дело, вниманието на медиите се фокусира върху разпределението на делата, свързани с икономическите интереси на доскорошните партньори Василев и Делян Пеевски. В края на юни стана ясно, че при съдията от Търговското отделение на СГС Румяна Ченалова има необичайна концентрация на този вид дела, свързани с преразпределянето на капитали на дружества от оста „Пеевски-Василев“.

  Повече от месец по-късно кадровият орган на съдебната власт възложи на Инспектората към ВСС да извърши проверка по образуването и движението на делата в Търговското отделение на СГС. Поводът бе именно съмнението, че компрометираната система за случайно разпределение на делата „LawChoice“ e избрала в рамките на няколко дни най-малко три пъти съдия Ченалова по делата „Пеевски-Василев“ от общо 21 съдии в същото отделение.

  В началото на ноември призивите на медиите съдията-докладчик по делото за несъстоятелността на КТБ да бъде изтеглен публично бяха подминати мълчаливо от председателката на съда Владимира Янева, а съвсем скоро след това се разбра, че протоколът от случайното разпределение на делото липсва на сървъра на ВСС. От съвета твърдяха, че проблемът е само технически, но паническите опити скандалът около абсолютното затъмнение на избора на съдия по процеса да бъде неутрализиран, разкриха редица съмнителни практики в СГС по образуването на делата – от образуване на „кухи“ дела до концентрацията в ръцете на един зам.-председател на случайния подбор в ключовите Търговско и Гражданско отделение в съда. Спешната проверка на ВСС по разпределението на делото „КТБ“ изкара наяве куп нарушения при случайния подбор по конкретното дело, но последствия за ръководството на съда в лицето на Владимира Янева и Богдана Желявска не последваха.

  Скандалите обаче останаха несанкционирани от ВСС и незабелязани от три правителства и народни събрания, докато не стана международен скандал с участието на френския посланик (казуса “Белведере”), който обвини съдия Румяна Ченалова, че участва в кражбата на две дъщерни компании на френското дружество „Белведере“. Това бе и точката на кипене за съдиите в градския съд, които поискаха оставката на ръководството на съда.

  Междувременно проверките опровергаха прибързаните заключения на ВСС и установиха, че няма техническа причина протоколът от разпределението на КТБ да липсва на сървъра на съвета, т.е. причината е от човешки характер. Нещо повече – външни специалисти установиха, че сигурността на системите на Софийския градски съд е компрометирана и всеки би могъл да източи информация от тях. И въпреки че през декември пъзелът на опасното състояние на безтегловност, в което бе поставен СГС от фаворизираното ръководство на съда, се нареждаше и пред очите на публиката, ВСС отново зае позата на регистратор на нередностите. Нито настойчивите призиви на съдиите от градския съд, нито обществения отзвук на скандала, накараха членовете на ВСС да потърсят отговорност от семейната приятелка на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов Владимира Янева.

  Трусовете около съда продължиха и в началото на януари тази година, когато пред ВСС най-накрая бяха поканени за изслушване съдии от СГС, които разказаха за проблемите, които срещат с ръководството, хаоса в отделенията и липсата на каквато и да е организация. Резултатът? Членовете на ВСС реагираха сякаш за първи път чуваха за напрежението в градския съд. Седмица по-късно Калин Калпакчиев съобщи, че внася в кадровия орган отворено предложение за дисциплинарно производство срещу Владимира Янева и Богдана Желявска, което стъпва на данните за не/случайното разпределение на делата “КТБ” и “Белведере“, както и заради констатациите за неупражнен контрол при осигуряването на информационната сигурност в съда. Предложението така и не бе подписано от друг член на съвета.

  Отбрана с всички средства
  
  Все по-видимото усилие на ВСС да тупка топката за дисциплинарната отговорност на ръководството на СГС бе омъглено на 11 февруари, когато името на Янева изплува от нов скандален сюжет, свързан с незаконни разрешения за използване на СРС-та, подписани от нея. Тогава на заседанието на Министерския съвет премиерът Борисов дава нареждания на правосъдния министър Христо Иванов да запознае членовете на ВСС с констатациите от доклада на Бюрото за контрол на СРС-та по случая. Премиерът препоръчва на министъра със “съдиите и прокурорите (членовете на ВСС – б. а.), които са там, да разгледат законността на издаването на тези разрешения”. На следващия ден (12 февруари) председателят на Бюрото е изслушан на заседанието на ВСС. В същото време в изказване от Брюксел премиерът Борисов определя присъдата на Янева по справедливост – 400 години.

  Тези събития са пресъздадени от Янева в разговора с Ченалова така: „Министърът също побеснява. Обаче нищо не става. Бойко Борисов тръгва да пътува за Белгия. За Брюксел. Пристига в Брюксел. И пред българските журналисти в Брюксел казва: Тази, съдийката Влади Янева, 400 дни и така нататъка, що си дала разрешения, 300 дни, кви са тия работи. И така и така нататъка“.

  Същият ден главният прокурор коментира пред журналисти, че по Конституция премиерът трудно може да определи на кого да повдигне обвинения прокуратурата. “По-скоро смятам, че министър-председателят е изразил общото чувство и общото усещане от всичко това, което се е случило до момента”, уточнява той и обещава, че обвинения по разследването ще има и то в най-кратки срокове.

  В изтеклия разговор с Ченалова Янева казва, че същия ден се е обадила на Цацаров и се е срещнала с него по повод на бъдещите си обвинения. „Той (главният прокурор) казва: Добре. Имай предвид, ако се наложи, може да те разпитаме като свидетел или служителя ти по сигурността на информацията и ги каза всичките тези неща. Но, каза, имай предвид, че мен Бойко ме извика, каза ми да те опраскам. Аз му казах, че на мен глупости не ми се правят. Популистки ходове не ми се предприемат. И ще гледам да завоалирам нещата, така че ако има някакво нарушение, все едно тебе са те подвели“, споделя съдийката и разказва, че „в същото време“ Съюзът на съдиите „скача“ в нейна подкрепа, а след това и ВСС.

  Декларацията по повод изказването на Борисов на съсловната организация е публикувано на 13 февруари, а на ВСС – на 16 февруари. ССБ действително разпространява позиция, в която призовава министър-председателят да не се меси кой за какво да бъде обвинен и дали да бъде осъден. “Публичните изявления на високопоставени представители на изпълнителната и законодателната власт, в които се съдържат предварителни заключения за извършени престъпления, определя се кои лица следва да бъдат задължително оправдани и кои да бъдат привлечени към наказателна отговорност, като се посочват и обстоятелствата, с които да бъде съобразен размерът на наказанието им, представляват заплаха за правовата държава“, сочат от съюза.

  От записа става ясно, че Янева е написала СМС до Борисов, в който му обяснила, че не е нарушила закона и че е получила обаждане от Димитър Узунов, „човекът на Бойко“ в съвета, „с който (б.а министър-председателя) комуникира и за всичко той му отговаря“. Тук се налага кратка реминисценция – Узунов продуцира славата, че е човекът на Борисов. Преди да бъде избран за член на ВСС от парламентарната квота по предложение на РЗС, Узунов е председател на Районния съд в Сандански (завършил е Висшия институт за подготовка на офицери и за научноизследователската дейност на МВР със специалност “Охрана на обществения ред и борба с престъпността”). Димитър Узунов е сред подписалите кандидатурата на Лозан Панов за председател на ВКС и в момента на криза, когато Панов декларира, че се отказва от надпреварата, именно той (заедно с Милка Итова) го увещаваха да промени решението си. Завръщането на Панов в конкурса бе оповестено първо лидера на РЗС Яне Янев, който от върл противник на Борисов смени позицията и го подкрепи многократно на избори. Сега Янев е съветник на премиера по борбата с корупцията.

  Узунов уведомил Янева, че премиерът му е казал да не се притеснява. „Минават още 10-15 минути отварям си аз вайбъра и гледам от един непознат номер следното съобщение: И тук вятърът е много силен. Синоптиците казват, че времето ще се оправи. Да не забравяме, че Сандански е най-топлият град. Ако Митко каже, можем да отидем да се разходим в парка“, казва още Янева. Същият ден тя получава обаждане и от Милка Итова, председател на Комисията по предложенията и атестирането на съдии и прокурори, от чиято дейност зависи повишаването им, която също я успокоява.

  На 17 февруари (вторник) съдийката се среща и с друг председател на комисия във ВСС, етичната – Ясен Тодоров, който й съобщава, че Борисов му пратил „един от най-доверените си хора“, да му каже, да „не я закачат“. Според разказа на Янева същия ден главният прокурор Сотир Цацаров и група членове на ВСС се срещнали тайно, за да отиграят ситуацията с евентуалното отстраняване на председателката на СГС. На срещата присъствали Милка Итова, но не и Светла Петкова и Мария Кузманова, за които Янева казва, че са й от най-близките в съвета. За нея бил известен и председателят на ВАС Георги Колев, но не успял да отиде поради късното уведомяване.
  Два дни по-късно Цацаров ще каже пред журналисти, че досъдебното производство срещу Янева е образувано точно на 17 февруари.

  На 18 февруари, разказва Янева, й се обадил главният прокурор, за да я уведоми за разследването срещу нея и фактът, че на следващия ден ще внесе искане за временното й отстраняване. Впоследствие Цацаров ще изпадне в сериозно противоречие, като ще твърди, че е говорил със съдийката преди да бъде образувано дело срещу нея.

  Обаждането на Цацаров обаче закъснява – Янева вече била предупредена от Георги Колев, който й се обадил малко по-рано през деня, за да й съобщи, че ако Борисов продължи да натиска Цацаров, той няма да издържи и ще внесе искане във ВСС. „И вече вечерта Сотир ми звъни в 7 или 8 и ми казва: Искам от мен да го разбереш. Утре ти внасям в Съвета, че е образувано… Не, образувано е производство срещу тебе и утре ти внасяме в Съвета отстраняването“, разказва съдийката.
  На 19 февруари Цацаров внася извънредна точка на заседанието на ВСС, с която иска отстраняването на Янева. „Обаче днеска какво става. Днеска става, че те се изпокарват зверски. Решават, че трябва да ме изслушат, процедура, която никъде под слънцето я няма. Вътре става едно гъмжило“, разказва председателката на СГС за събитията от същия ден.

  Забравя да спомене обаче, че на същото заседание на ВСС правосъдният министър Христо Иванов внася предложение за образуване на дисциплинарно дело срещу нея и заместничката и Богдана Желявска („с оглед предотвратяване на евентуално изтичане на давността“, казва Иванов), но отбелязва, че председателят на ВАС й се обадил разтревожен, че членовете на ВСС не искат да я отстранят. Това може да се схване като лакмус за опасността – предложението на Христо Иванов очевидно не се приема от Янева и Колев като сериозна опасност.

  „Обаче, казва, аз съм много притеснен. Защото, казва, главният прокурор, ако не те отстраним, ще те привлече като обвиняема… И той казва: Не знам дали не е по-добре да те отстраним. И аз му казах: Жоро, действай, сговаряй ги хората, по-добре да ме отстранят. Просто да се свърши тва нещо“, цитира думите на председателя на ВАС председателката на градския съд.

  От протокола от заседанието на ВСС могат да бъдат проследени реакциите на членовете на ВСС след внасянето на искането за отстраняване от страна на Цацаров. Първи думата взима Колев, който се обръща към колегите си с покана: „Мислите ли, че е необходимо да е закрито заседанието?“ По-нататък Цацаров съобщава, че искането за отстраняване е изготвено от наблюдаващия разследването прокурор предишния ден – на 18 февруари.

  Думата взима Светла Петкова (която, както разбираме от думите на Янева, не е била поканена на среща с Цацаров) и настоява Янева да бъде уведомена, като се позовава на практика на ВАС по дисциплинарни дела. „Не съм я уведомявал по никакъв начин официално. Не е мое задължение, защото, за да я уведомим, според мен, трябва да има внесено предложение“, казва Цацаров. Тук се намесва Димитър Узунов, който предлага точката да бъде отложена и Янева – поканена на заседанието. Неприсъствалата на подготвителната среща Мария Кузманова се съгласява: „Да я поканим, точно така“. Окуражен, Узунов прави официално предложение, а Георги Колев казва: „Колеги, аз мисля и не знам дали това е възможно да се случи в рамките на днешното заседание. Не е ли по удачно това да се случи на следващото заседание?“. Предложението обаче не е прието и съветът обявява почивка, за да изчака изслушването Янева. Това е първият път, в който кадровиците канят магистрат, чиито отстраняване е поискано, да изложи своята версия пред съвета. Припомняме – окръжният прокурор на Бургас Емил Христов, бившият окръжен прокурор на Хасково Иван Ванчев, бившият председател на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов и самата Ченалова, не бяха канени.

  След почивката се разразява нов спор – този път по искането на главния прокурор. Юлияна Колева (избрана от парламентарната квота, по предложение на ГЕРБ) казва, че я смущава, че Цацаров иска отстраняването на Янева и от поста председател, и като съдия (подобен казус възникна и при отстраняването на бившия председател на САС Веселин Пенгезов, но мнозинството тогава даде да се разбере, че юридическите подробности не го интересуват).“…доколкото всъщност досъдебното производство, образувано срещу нея, е за действия, които тя би могла да извърши само като председател. От тази гледна точка бих предложила отстраняването да засегне нейната функция на председател“, предлага Колева. Цацаров се съгласява с довода, но припомня разпоредбата на ЗСВ, която „говори за отстраняване на съдия, прокурор или следовател“. „Разбира се, прав е главният прокурор да направи предложението, както счете за необходимо, това е в неговата компетентност, но все пак се касае до две отделни длъжности. Какво имам предвид – нека да не забравяме, че едно от предвидените дисциплинарни наказания е “понижаване в длъжност”, т.е. следва да се приеме, че длъжността “административен ръководител – председател” на Софийски градски съд е нещо самостоятелно от длъжността “съдия” в СГС. Така че, тук се касае до отстраняване от две длъжности, помоему. В противен случай законът не би предвидил самостоятелна процедура по налагане на наказание “понижаване в длъжност”, подкрепя Янева Георги Колев.

  Васил Петров допълва аргументите: „Ако с това решение ние, освен като съдия я отстраним и от длъжността “административен ръководител”, това означава, че налагаме наказанието по чл.308, ал.1, т.5 – освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административния ръководител, нещо, за което трябва да има образувано дисциплинарно производство и решение на пленарния състав на ВСС. Затова нека да мислим и в тази посока – дали не са две“.

  Димитър Узунов любезно припомня отстраняването на Пенгезов „и особено на вниманието на г-н Колев“. След обсъждане председателят на ВАС и Юлияна Колева оттеглят предложенията си, Цацаров уведомява членовете на ВСС, че цялото досъдебно производство е с гриф за сигурност и кадровиците не могат да се запознаят дори с постановлението за образуване на наказателно производство. С други думи – Янева е светкавично отстранена в пълна мъгла и без да стане известно какво е написала тя в писменото си становище, изпратено също светкавично до съвета по въпроса. От записите разбираме, че и Янева, и Колев смятат, че е по-добре тя да бъде отстранена, в противен случай ще бъде привлечена като обвиняема.

  Още един щрих показва, че волята на Цацаров е безропотно изпълнена – въпреки че притежават допуск до класифицирана информация нито Ясен Тодоров, нито Галя Георгиева не повдигат въпроса да се запознаят с документите по делото, макар това да се е случвало нееднократно по други дела срещу магистрати (Емил Христов, Камен Ситнилски…).

  Цацаров пък коментира пред журналисти, че не е изчакал Янева да бъде привлечена като обвиняема, за да поиска отстраняването й, защото прокуратурата имала „стратегия“. Само ден по-късно главният прокурор започва смекчаването на вината съдийката с изказване от Велико Търново. „Съдия Янева не е единственият виновник за всичко това. Тя е била затрупана с искания за СРС и в конкретния случай, не е отчела, че това не е в съответствие със закона”. В превод съдия Янева е извършила нещо по невнимание, което означава – без умисъл, а това значи едно-единствено нещо – че Владимира Янева не е извършила престъплението по чл. 284в НК, тъй като не е действала умишлено. Изказването на Цацаров е индикация, че е възможно „завоалирането“ на обвиненията срещу нея да е вече в ход.

  На 23 февруари Янева подава оставка като председател на СГС. От думите й стана ясно, че съдийката няма намерение да атакува отстраняването й от ВСС от длъжност пред ВАС. От записите вече сме разбрали, че тя смята, че това е най-добрият вариант за нея, защото така или иначе „опраскването“ й е било поискано от най-високо ниво.

  Спасяването продължава
  
  Три дни по-късно ВСС единодушно приема оставката на Янева, а правосъдният министър Христо Иванов и председателят на ВКС официално внасят отново предложението на Калин Калпакчиев за търсене на дисциплинарна отговорност на бившата вече председателка на СГС и заместничката й Богдана Желявска. На 6 март, след продължаващото бездействие на съвета, министър Иванов внася второ предложение срещу Янева – този път за нарушения при разрешаването на използването на СРС-та по разработката „Червей”. Според правосъдния министър Янева е извършила тежко дисциплинарно нарушение и затова предлага на кадровия орган на съдебната власт и най-тежкото наказание – уволнение.

  Дебатът по нарушенията на Янева обаче се обръща в съвсем неочаквана посока – вместо да образуват дисциплинарно дело, кадровиците демонстрират бърза реорганизация на силите и на 11 март председателят на Комисията по дисциплинарни производства Васил Петров внася извънредна точка за обсъждане на…нарушенията на министъра (който отсъства от заседанието) заради публикуването на предложението на сайта на министерството. „Аз мисля, че е допуснато грубо нарушение на закона, какво повече да ви кажа“, казва бившият прокурор от Пловдивската апелативна прокуратура Румен Боев. Бившата съдийка от Пловдивския апелативен съд Галя Георгиева е дори по-категорична: „Ако се обединим около едно решение, че се касае за нарушение, няма какво повече да коментираме. Аз мисля, че те съзнателно са публикували това предложение, затова да действаме кратко и ясно“. И допълва, че ВСС няма какво друго да направи освен да констатира нарушението и да прати материалите в Министерския съвет, където да „вземат мерки спрямо министъра“.

  На следващия ден, в който законовият срок за образуване на дисциплинарно дело по депозирано предложение изтича, такава точка не е включена в дневния ред на заседанието на ВСС. Вместо това кадровиците провеждат дискусия колко тежко министър Христо Иванов е нарушил Закона за съдебната власт. „Вашите мотиви биха могли да убедят една неправителствена организация, че сте постъпил коректно, но юристите и членовете на съвета не биха могли да бъдат убедени в правилността на постъпката ви. Би трябвало да подчинявате всяко ваше действие на запазване на авторитета на министерството и на съдебната система”, обръща се към Иванов Галя Георгиева. И се застрахова, че би застанала на същата позиция, дори и ако предложението на министъра не се отнасяше за Владимира Янева.

  Тогава става известен и друг детайл от избирателната пропускливост на членовете на ВСС. Членовете на Комисията по дисциплинарни производства решават да проверят дали предложението на министъра се основава на коректни факти. Затова Ясен Тодоров и Галя Георгиева, които имат допуск до класифицирана информация, са инициирали проверка на доклада на Бюрото за контрол над СРС-та, но както писахме – не и на фактите около скорострелно образуваното дело на Янева. „Възможно е твърдяно от вас нарушение да не отговаря на фактите. На вниманието на обществото са представени евентуални нарушения, какво правим, ако се окаже, че фактите не са точно тези?“, пита министъра Ясен Тодоров. Заключенията относно истинността на фактите, инициирана от Тодоров, не са известни и до днес.

  Седмица след това – на 19 март, Съветът в нарушение на закона отказва да образува дисциплинарка на Янева по „Червей“ с мотив, че предложението изисква преценка на правилността на съдебен акт, а ВСС няма право да проверява съдебните актове по същество. Освен това информацията, на която стъпва предложението, според кадровиците е класифицирана (въпреки че в медиите вече е публикуван докладът на Бюрото за контрол над СРС).

  На 26 март министър Иванов отново внася предложението във ВСС и този път то е придружено от разрешенията за използване на СРС, издадени от Янева, предоставени от Бюрото, които не представляват класифицирана информация. Освен това става ясно, че освен четирите разрешения на Янева по разработка „Червей“, в данните, изпратени от Бюрото, фигурират и още четири разрешения, които са издадени в нарушение на закона. Оказва се, че Янева е дала зелена светлина на ДАНС да приложи СРС-та по текстове от Наказателния кодекс, за които ЗСРС не предвижда използване на специални методи за разследване и дори е подписала разрешение за СРС-та по текст от НК, който е декриминализиран през 2006 г., тоест преди осем години. По този сюжет обаче досега нито прокуратурата, нито ВСС предприема действия спрямо председателката на СГС.

  Следва пореден отказ на ВСС да образува дисциплинарка по напълно законното предложение на министъра, който впоследствие обжалва отказите на кадровия орган пред ВАС. Две седмици по-късно съдии от СГС изпращат позиция до съвета, в която настояват ВСС да потърси отговорност на ръководството на съда за провалите в управлението му, но реакция оттам не следва.

  Месец по-късно ще се окаже, че опитите Янева да бъде измъкната от дисциплинарните дела по „Червей“ продължават и извън ВСС – във ВАС, чиито председател, според записите, е звънял на премиера по повод изказването му за бившата шефка на СГС. Делата по жалби на министъра пред ВАС са насрочени чак за септември. Простата сметка показва, че това ще даде храна на бъдещи възражения в самия Съвет, че 6-месечният срок за образуване на дисциплинарно дело срещу нея е изтекъл.

  В края на май срещу Янева е образувано ново дисциплинарно дело, но отново не по инициатива на членове на ВСС, а по предложение на председателя на ВКС Лозан Панов, който стъпва на откритите нарушения в управлението на съда. На 28 май става ясно, че дисциплинарният състав, който ще решава, е Михаил Кожарев, Ясен Тодоров и Димитър Узунов – двама от кадровиците са директно назовани от Янева в записите (а това поставя въпроса за обективността им при решаване на делото). На 5 август тричленен състав на ВАС отменя отказа на ВСС да образува дисциплинарно дело на съдийката като напълно незаконосъобразен. ВАС казва, че съветът не е имал никаква възможност да не образува производството. Вместо да изпълни решението на съда обаче кадровият орган обжалва и така делото стига до петчленен състав на ВАС, който на 6 ноември постановява, че нито ВСС, нито Янева имат право на жалба и съответно не са имали законово основание да оспорват решението на долната инстанция. Решението задължава Съветът да образува дисциплинарка срещу бившата шефка на СГС. Това обаче става едва миналата седмица – на 19 ноември, с близо двуседмично закъснение, за което няма официално обяснение. Причината може да бъде само една и е потвърждение на споделеното в разговора Янева–Ченалова – координираните усилия за „завоалиране“ продължават.

  Обобщение като реквием за институциите
  
  След близо едноседмично мълчание Етичната комисия на ВСС и прокуратурата дадоха ясно да се разбере, че проверката на записите ще протече по утвърдената вече схема – от мероприятия по размиване на скандала и до отшумяването му. Досега от съвета не са поискали информация от администраторите на „Вайбър“ дали се пазят данни за обажданията и онлайн съобщенията, за да бъдат потвърдени или отхвърлени твърденията на Янева, че Димитър Узунов се е свързал с нея след обаждане на Борисов. ВСС не обяви и дали Янева е съгласна сама да предостави разпечатка за входящите и изходящите обаждания на мобилния й телефон за дните, за които изслушахме разговора й с Ченалова.

  Ден, след като бе поканена на изслушване и потвърди истинността на разговора с Янева, Румяна Ченалова (в същия час, в който получи призовка за ново обвинение) бе уволнена от съдебната система и по прогнозата на Цацаров се сдоби с второ наказателно дело за събития, известни на прокуратурата от преди три години. Главният прокурор Сотир Цацаров пък изпадна в противоречия за процесуалното качество на съдийките към момента на разговора, а поредната порция записи го опровергаха, че не е разговарял с Владимира Янева след образуване на делото срещу нея. Същевременно той поясни, че прокуратурата ще се занимава само с незаконността на записите и лицето, което ги е направило. Направи и едно скандално признание, че по внесения от ръководената от него прокуратура обвинителен акт по делото „Червей“ нищо няма да излезе (само по себе си това изявление е нарушение на Етичния кодекс на магистратите, в който има изрична забрана магистрати да коментират висящи дела, но е и нарушение на НПК – защо прокуратурата внася негоден обвинителен акт?).

  Призивите на правосъдния министър Христо Иванов и председателя на ВКС Лозан Панов за обективно разкриване на истината бяха неглижирани. Президентът отказа да поеме отговорност за националната сигурност, която е застрашена, ако е поставена под съмнение правовата държава. Обърна се към компетентните институции, от които се изисква да се саморазследват.

  Може би тогава да започнем с въпроса: дали главният прокурор (за когото в предишен незаконен запис се чува ясно как прокурорът на София казва на Борисов “Ти си го избра”), заедно с председателя на ВАС (за когото през всички години на мандата му се разпространяват съмнения, че е избран на длъжността по същите съображения, защото не беше гледал до този момент нито едно административно дело през живота си и няма професионалните качества за този пост) и ВСС биха предоставили разпечатки за проведените разговори от телефоните си през втората половина на февруари?

  Ако не започнат с това, твърденията им, че записите са опит за дискредитиране, ще продължат да бъдат схващани от публиката като понятно отрицание да не уличават сами себе си в престъпления и нарушения, защото насреща им стоят десетки неслучайни съвпадения между разговора „Янева-Ченалова“ със събитията от последната година и половина и развитието на собствените им биографии.

  .

• МВФ избра и китайския юан за резервна валута

  Решението е сериозна политическа победа за Пекин, коментират експерти.

  

  Китайската национална валута стана петата резервна валута на МВФ. Досега само щатският долар, еврото, японската йена и британският паунд са част от резервните валути. Пекин отдавна се надява юанът да бъде одобрен от акционерите на фонда като една от малкото валути, в които могат да се конвертират активите на 188-те страни – членки на МВФ. Подобно действие би повишило интереса на инвеститорите към китайската валута и да подкопае хегемонията на долара като глобална резервна валута. Включването на юана в листата на резервните валути на МВФ ще има по-силен политически, отколкото икономически смисъл, коментират експерти от анализаторската компания RBC Capital Markets, цитирани от „Гардиън“. Китай е втората по големина икономика в света след САЩ и поиска юанът да стане резервна валута през миналата година.

  По-рано този месец ръководителят на МВФ Кристин Лагард подкрепи включването на юана, а представители на фонда заявиха, че юанът съответства на критериите за включване в кошницата с резервни валути. Юанът вероятно ще се присъедини към резервните валути през следващата година, твърдят експерти.

  Последната промяна, направена в набора резервни валути, беше през 2000 г., когато еврото замени германската марка и франка. Някои анализатори прогнозират, че до 2030 г. юанът ще се превърне в една от трите най-големи международни валути заедно с долара и еврото. Усилията на Пекин да поддържа изкуствено ниска стойност на юана, за да помогне на износителите, са от причините валутата до момента да не отговаря на критериите за резервни валути, определени от Международния валутен фонд. Въпреки това китайските чиновници положиха много усилия да намерят подкрепа за включването на юана, а едно от последните изследвания сред персонала на МВФ показа, че и те одобряват подобен ход.

  Включването във валутната кошница на МВФ става въз основа на два критерия: обем на износа на държавата емитент и равнището на свободното ползване на валутата. /“Сега„/

  .

• Иван Николов: Явно България все още е олицетворение на злото в Сърбия

  Българската политика към съседните ни държави е пълна с добри пожелания и липсващи резултати. От години се чуват едни и същи обещания, без материално покритие.

  

  БГНЕС разговоря с Иван Николов, председател на българския Културно-информационен център в Босилеград във връзка с 96-та годишнина от Ньойския договор, който отцепи Западните покрайнини от България. Въпросът не е само в историята, но и в това, което се прави днес, и накъде виждаме нашето утре и това на българите от Западните покрайнини. Бяхме шокирани, че България безусловно подкрепя еврочленството на Сърбия – каза още Иван Николов. По думите му, България трябва да смени езика към Сърбия.

  .

  БГНЕС: Г-н Николов, какво няма за българите в Босилеград?

  Иван Николов: Няма екзистенция. Около екзистенционния въпрос се въртим вече от 90-та година и бележим само неуспехи. И днес си правим равносметка на 96-та годишнина на Ньойския договор, че за този период населението ни е намаляло почти пет пъти в Република Сърбия, а в Босилеград – шест пъти. Икономиката се срина по време на разпадането на бивша Югославия и когато се премина на пазарни условия на стопанисване. Всички социалистически предприятия се разпаднаха за една нощ , защото вече нямаше кой да ги финансира, а никой не прояви интерес да приватизира тук, в Босилеград, нито от сръбска, нито от българска страна. Просто защото явно не сме печеливши – от едната страна ни разделят високи планини към централна Сърбия и много лоша инфраструктура, а от българска страна ни разделя една твърда и непроходима граница, която е нашият естествен изход към българските пазарни средища и към българските магистрални линии.

  БГНЕС: Имаме граница, но на ГКПП Олтоманци няма кантар и от там не могат да минават…?

  Иван Николов: …камиони със стоки, с готова продукция няма откъде да излизат.

  БГНЕС: Поставяли ли сте въпроса пред България и пред Белград защо няма кантар?

  Иван Николов: Този въпрос сме го поставяли на всяка среща с български, със сръбски представители. Имах уверенията, че от българска страна този въпрос е поставен и пред сръбското правителство. Отговорът е бил, че такъв кантар не би бил рентабилен, т.е. че би бил много скъп за поддръжка и не би давал съответните резултати. Ще имате една митница в Цариброд, големите икономически интереси говорят за Стрезимировци, там да се направи такъв кантар. Това означава, че ние пак изпадаме в задънена улица. В интерес на истината българският депутат Андрей Ковачев предизвика един дебат в европейския парламент през 2012 г. и точно тази препоръка беше включена в резолюцията на европейския парламент за напредъка на Сърбия към ЕС – че граничният пункт Рибарци-Олтоманци трябва да се оборудва за свободно движение на стоки от двете страни на границата. Досега нищо не е направено и, доколкото разбирам, няма и намерение да се прави. Защото сърбите явно преследват някакви други цели, а българската дипломация, която се опитва да говори по този въпрос, се оказа непродуктивна – явно не е достатъчно убедителна; явно трябва да се промени начина, по който се говори с Белград, за да може да постигне някакви резултати.

  Междувременно обезлюдяващите процеси продължават и тука, огромната безработица…

  БГНЕС: ….колко е безработицата?

  Иван Николов: Ами, по-висока от броя на работещите. Имаме 1250 души, които работят или се водят на работа – предимно в държавните институции, в администрацията, полицията , здравеопазване сферата на услугите – и около 1500 безработни. Виждаме, че миграционните процеси продължават, хора в трудоспособна възраст напускат страната. За това беше използвано и придобитото българско гражданство – хората се изнасят в България, в Словения, Хърватия, Западна Европа, частично и в Сърбия.

  Раждаемостта е три пъти по-ниска в сравнение с 2001 г., а смъртността се увеличи и е четири до пет пъти по-голяма. На този етап някои наши преценки говорят, че от 10 400 души, колкото е имала общината през 2001 г., през 2014 г. няма повече от 6500.

  БГНЕС: Какво трябва да направи България, които конкретни ведомства, за да се оправи положението лека полека?

  Иван Николов: Вижте, през 2013 година 15 неправителствени организации и малцинствени партии подписахме в Ниш една платформа за защита правата на българското национално малцинство, в която след една дълга дискусия по точки бяхме изредили какво точно трябва да направи България, какво – Сърбия, какво международната общност , за да се създадат малко по-нормални условия за живота на това население тук. В интерес на истината тази платформа беше огласена от българските медии доста шумно, а сръбските абсолютно я премълчаха. Използвах една среща с президента Росен Плевнелиев, на която лично му я връчих. И се убедих, че при срещата му през март в Белград с неговия колега сръбския президент Николич, той точка по точка му е поставил тези искания на него. Разбира се, получил е някакви обещания, че всичко ще бъде наред, че в скоро време ще бъдат преведени учебници , че на общините с българско население ще им се посвети особено внимание . И, в крайна сметка, от това не се получи нищо.

  БГНЕС: Тези обещания ги чуваме от години, не от този март. Значи, някой в София не си гледа работата?

  Иван Николов: Или от сръбска страна няма чуваемост. Защото големите ни очаквания от 90-та година, както знаете: „Вие почакайте България да стане членка на НАТО, да влезе в Партньорство за мир, да стане член на ЕС, тогава ние ще поставим определени искания на Сърбия, за да я подкрепим за членство в ЕС – тя не може да влезе без съгласието на България“. Много се разчиташе на този механизъм, че на преговорния процес за членство на Сърбия в ЕС България ще постави определени изисквания за спазване правата на българското малцинство и , разбира се, за създаване на някакви по-нормални условия за живот. Изведнъж бяхме шокирани от това, че България безусловно и безрезервно подкрепи сръбското еврочленство, без да постави никакви насрещни искания за спазване правата на малцинството. После имаше разни опити да се излезе от ситуацията, защото явно общественото мнение в България не прояви достатъчно разбиране към това нещо. И, в крайна сметка, ние протестирахме. Но не се получи нищо като резултат.

  Не зная какво точно правят нашите дипломати, какви искания са поставяни – не мога да влизам вътре в системата на разговори в Белград. Но за мен не е важно какво се говори в Белград и София. За нас е важно какво се прави тук, в Босилеград. Очевидно нищо не се прави предвид фактите, които изложихме и предвид това, което виждаме по медиите: говори се със същия език, с който се говореше в началото на 90-те години – с езика на омразата, с езика на XIX век. Все още сме свидетели, че сръбското общество – в медиите, в театъра, в киното винаги се говори, че българинът е враг. Имахме един такъв случай, че от 31 октомври до 2 ноември в Сурдулица и Лесковац се проведе научна конференция, на която се говореше за българската окупация на Южна Сърбия. Значи явно се измества фокусът, подменят се тезите. Явно България все още е олицетворение на злото в самата Сърбия. И ако ви кажа, че основен двигател на това нещо беше сръбската православна църква, университетът в Ниш, Институтът за съвременна история в Белград. На тази среща присъстваха областният управител на Пчинска област, към която и ние принадлежим, кметът на съседната община Сурдулица, началници на полицията, на жандармерията, на армията… Явно живеем в някакво друго време.

  БГНЕС: Да бъдем – въпреки всички реални неща, оптимисти. Как ще вървят нещата оттук насетне?

  Иван Николов: Трябва да бъдем оптимисти. Иначе трябва да напуснем тази борба и да оставим една територия, в която сме живели, която е наша и която в продължение на един век сме защитавали по някакъв начин. И сме я запазили като българска. Това, което според мен трябва да се направи, е да се говори по някакъв друг начин с Белград, защото досегашният начин на говорене се оказа непродуктивен.

  Този механизъм, който България прилагаше в тези отношения, че, виждате ли, ние трябва да пазим добри отношения, нямаме териториални претенции, искаме само да се спазват правата на българското малцинство, да му се създадат нормални условия за живот и т.н., разчитаме на вашата добра воля… и ред такива клишета, които … През последните 50 г. сме говорили: българското малцинство трябва да бъде мост на сътрудничество между двете държави, да не е ябълката на раздора и т. н. Разни такива сме ги чували през миналото. Но това явно не води до резултат. Анализът на икономическата ситуация в Босилеград е такъв, че и най- големият оптимист просто вижда, че нещата отиват към обезлюдяване и обезбългаряване на района да кажем през следващите 10-15 г.

  БГНЕС: България не е отворила нито едно място в Босилеград, нали така?

  Иван Николов: Не е. Българските инвестиции ни прескочиха и отидоха във вътрешността на страната. Виждате, че хора с пари, българи по произход, отидоха да купуват печелившите заводи във вътрешността на страната. Тук никой не е инвестирал.

  Трябва да се замислим и дали имаме условия за инвестиции. Защото инвеститорите поставят някакви условия, искат да им се гарантират капиталовложенията, трябват пътища, комуникации, отворени граници – говорихме за митницата, която е бариера за какъвто и да е бизнес.

  При наличието на тази затвореност и при наличието на това, че Белград се управлява от ястребите на някогашната Радикална партия, която е основана върху сръбската националистическа идеология от XIX век, очевидно дългосрочната стратегия на сръбската държава е този район да бъде обезлюден, обезбългарен.С историческото минало България не успя да открие този процес за икономическо възстановяване на района, за да могат хората да останат тук.

  Освен това тук се консервираха политическите промени – 15 г. имаме едно и също лице като кмет, което управлява Босилеград от името на една от най-консервативните партии на сръбския национализъм. Нещата се подреждат, те са очевидни. Въпросът е има ли България механизми, с които да успее да създаде предпоставка за развитието на района. Иска ли да го направи? Ефикасно ли е? Поставя ли ги тези въпроси в Белград? Чува ли се от другата страна? Защо не се чува? /БГНЕС/

   

   
  

  .

• В Париж започва XXI Световна конференция по изменението на климата

  Световните лидери търсят споразумение за борба срещу глобалното затопляне

  .

  

  Френският президент Франсоа Оланд ще открие официално двадесет и първата Световната конференция на ООН по изменението на климата в Париж. В нея ще участват близо 150 държавни и правителствени ръководители от цял свят, сред които президентите на Франция, САЩ, Русия, Китай и Турция. България ще бъде представена от президента Росен Плевнелиев, който по програма трябва да направи своето изказване на форума в понеделник следобед.

  Целта на конференцията, организирана от ООН, ще бъде постигането на историческо глобално споразумение за борба с глобалното затопляне чрез ограничаване на емисиите на парникови газове.

  Срещата ще се проведе в конферентния център в Бурже, северно предградие на Париж. Тя ще премине при изключително засилени мерки за сигурност – малко повече от половин месец след най-смъртоносните терористични атаки във френската столица, при които бяха убити 130 души. Очаква се френският министър на външните работи Лоран Фабиюс да бъде избран официално за председател на конференцията за климата.

  Заради големия брой на ораторите речите ще се произнасят едновременно в две пленарни зали на конферентния център в Бурже, наречени на две големи френски реки – Сена и Лоара. Очаква се на форума да присъстват 25 000 преговарящи, представители на неправителствени организации и журналисти.

  Официалното наименование на конференцията за климата е Годишна конференция на страните по рамковата конвенция на ООН за климатичните промени. Конвенцията беше приета на срещата на върха в Рио през 1992 г. Оттогава всяка година страните по конвенцията се събират на различни места по света, за да обсъждат как се прилага тя. Конвенцията влезе в сила на 21 март 1994 г. и сега има 196 членки.

  В навечерието на конференцията в Париж 183 страни изпратиха в ООН свои обещания за намаляване на парниковите си емисии до 2025-2030 г., съобщи в събота Лоран Фабиюс. Според специалисти обаче дори тези ангажименти да бъдат изпълнени, планетата ще се затопли с 3 градуса по Целзий през 2100 г. в сравнение с прединдустриалната епоха. Така че работата на преговарящите екипи в Париж се очертава трудна.

  Глобалният форум ще работи от 30 ноември до 11 декември.

  В неделя вечерта стотици хиляди хора по цял свят призоваха вчера за твърди ангажименти срещу глобалното затопляне.

  Над 570 хиляди души участваха в 2300 демонстрации за климата, организирани в 175 страни, по оценка на един от организаторите, неправителствената организация Авааз.

  „Ние изпращаме ясно послание, за да кажем, че искаме споразумение. Думите вече не са достатъчни (…), целият свят в един глас настоява за действия“, заяви Сам Барат, един от организаторите на кампанията, по време на шествието в Лондон, на което се събраха 50 000 души. Някои от демонстрантите в британската столица бяха дошли от Франция, където митингите са забранени поради извънредното положение, въпреки че това не попречи да се направи дълга жива верига на един от парижките булеварди.

  В Амстердам се събраха близо 7000 души, мнозина на велосипеди, въпреки студеното и дъждовно време. В Атина демонстрантите бяха хиляда, в Стокхолм – четири хиляди. Близо 17 хиляди души преминаха по улиците на Берлин и стигнаха до Брандебургската врата, където бе поставен огромен надуваем земен глобус. В Мадрид се събраха близо 20 хиляди души, според Грийнпийс, а на другия край на планетата, в Австралия, демонстрантите в Сидни бяха 45 хиляди, издигайки лозунги „Няма планета Б“ и „Световна солидарност“.

  Източник:  Mediapool

• Стоян Михайловски критикува родната дипломация за Ньойския договор

  Илиана Иванова, Изгубената България

  .

  На 27 ноември се навършиха 96 години от подписването на унизителния за България Ньойски мирен договор, поставил край на участието на страната ни в Първата световна война. Според клаузите на договора България губи територия в размер на повече от 11 хил. кв. км, 2 милиона българи са оставени под чужда власт, лишени сме от правото на наборна армия, иззето е оръжието и сме обречени на тежки дългогодишни репарации. Дни след подписването на документа от българския министър-председател Александър Стамболийски, във вестник „Напред“ под острото перо на Стоян Михайловски – общественик, писател и политик, със заглавие „Българизмът в извънбългарските сфери“, излиза разгромна статия за родните политици, за пропуските и недъзите на нашата дипломация.

  

  Стоян Михайловски (1856 – 1927)

  Военната стратегия – la stratégie de la guerre – изигра вече своята роля, и цяла Европа се готви да я замени с друга една стратегия, еднакво важна, еднакво плодоносна, мирната стратегия – la stratégie de la paix.

  Мирната стратегия е изкуство, което ни учи да се ползваме от всеевропейските заплетни, от всесветовните случки и събития – в служенето на своята родина и на своето племе.

  Действието или бездействието на една държава придобиват голямо значение – когато се появява свада между съседите на тая държава. Мирната стратегия е изкуство да повишаваме цената на действието си или бездействието си, да получаваме за тях колкото е възможно по-голямо възмездие.

  Мирната стратегия е науката – многосложната, всеобемната, великата наука, чието име бе компрометирано от неспособни или хищни човеци, но която и занапред ще си остане първо и най-важно сечиво за укрепяване на държавите – дипломатическата наука.

  Никакви военни сполуки, никакви славни подвизи, никаква гръмоносна юнащина нямат смисъл и стойност – ако не бъдат подкрепени от ловък ум, от бистър разсъдък, от обширно знание, от дълголетна опитност, от мощен талант – сиреч от качествата, които трябва да обладава един способен дипломат.

  Юнащина, геройски дух – това е материята, от която се строи общонародната обител. Само с материя обаче не се върши работа. Потребен е и добър архитект – сиреч добър държавен мъж, добър дипломат.

  Имахме ли ний, при великите събития що преживяхме, държавници и дипломати, които да бъдат на висотата на своята мисия – които да превъзвеличат българщината, да приравнят блясъка на българската държава и правата на българското племе с храбростта и самоотвержеността на българските борци?

  Не! Нямахме ги! Нямахме ги, и затуй се провалихме.

  Сполуките на един народ биват точно-пропорционални с достойнствата на неговите властници и водачи!

  Народите плащат за некадърността на своите първенци!

  Бездарни държавници и дипломати – погазено и обезнаследено племе. Безумна глава – осакатени крака!

  Нарисувайте един храбрец, два метра висок, един гигант-мечоносец. Това е българският войник. До него, нарисувайте едно нищожно джудже, един запъртък, две педи чиляк. Това е българският държавник и дипломат… И ето ви най-новата българска история… Да, нашата държавна дипломация обезплоди дървото – плодоносното и живоносно дърво на българското всенародно поборничество…

  Как да ги изброим неизброимите лиходействия на българските псевдодържавници, на онези безталантни главатари, чиито злостно орисани пръсти преобръщат на калай златото, което похващат?

  

  Нека хвърлим един бегъл поглед към миналото.

  Българският погром дойде през месец септември 1918 г.

  Веднага нашите противници скроиха следния план: България да бъде охалкосана, стегната в железен обръч – encerclée, – сиреч българите да бъдат уединени като чумави и прокажени, да се издигне китайска стена между тях и другите народи, та никакъв български глас и зов да не се дочуе в културни среди. Това като се направи – да се подкачи похулването и очернянето на българското племе навсякъде в стария и новия свят, като се представи това племе за дива орда, за сляпа сбирщина от безчинници и главорези, за вечно неукротима и непросветима варварска паплач. А и тая част от програмата като се извърши сполучливо, – сиреч, като се разнесе по двете земни полушария кръвнишката именитост на българина, тоя „изтребител на деца и жени“, – тогава да се предложи на софийските управници безжалостен и безпощаден мирен проектодоговор, чрез който навеки да се разнебити и сломи „омразното българско племе“…

  Да, такъв беше планът, скроен против нас!

  Е, добре, тоя план, знаменосците на българската държавна политика биха могли, до известна степен, да го обезвредят – ако не да го осуетят – да биха знаели цената на времепечеленето в междудържавните прения и свади.

  Още през месец октомври 1918 г. историко-етническите, географическо-статистическите и политико-дипломатическите мемоари и етюди на българското правителство – в защита на българските национални домогвания – трябваше да бъдат готови, отпечатани на стотици хиляди екземпляри и разпратени по целия свят.

  Българските властници трябваше, преди нашата провала, да образуват две главни комисии – едната в София, а другата в странство, в някоя неутрална държава, – като възложат на тези комисии грижата да осветляват всекидневно общественото мнение, в Европа и Америка, върху всички военни, държавно-политически, икономически и дипломатически въпроси, които се намират в тясна връзка с жизнените интереси на нашето племе – или с балканската проблема въобще.

  Всичко това, хората, които стояха на чело на нашата държава, не го извършиха!…

  Българояди и българоненавистници бяха смогнали вече да убедят цяла вселена, че ний сме едно петно върху цивилизацията, ядна язва за Европа, и че денят на нашето сгромолясване ще бъде, за честните и просветени хора, ден на радост и ликуване.

  Нашите държавни мъже и дипломати не биха могли да кажат в свое оправдание, че не са очаквали такъв грозен и безмилостен заговор против българщината.

  

  Граждански протест в София срещу Ньойския договор

  Мемоарите, рапортите и брошурите, изработени от българското правителство, освен че не излязоха овреме на бял свят, но са редактирани въз основа на принципи и теории, които не са упражнявали никога, и не упражняват и сега, никакво влияние върху решенията на дипломатическите конгреси. В споменатите документи се говори за историческото минало, за етническите разпри, за националните аспирации на българите и на другите балкански народи. А това е – пред очите на западноевропейските държавници – логомахия, и нищо повече. Етническият принцип не се зачита, строго и лоялно, никъде в Европа. Бисмарк бележи в своите записки: „Няма в Европа педя място, където в продължение на изминалите векове, да не са господарували десетки разни държави и племена. А това като е тъй, аз не мога да считам принципа на народността за сериозен държавен принцип. И когато стане нужда да изгоня поляците от Познан, аз ще ги изгоня. Реша ли да не ги изгонвам, това ще извърша по чисто политически съображения, а не по историческо-етнически.“

  Също тъй мислят съвременните френски историци, публицисти, мислители, общественици. В десетки френски списания ний срещнахме размишления, подобни на следното: „Правото да се господарува над една територия не се определя по някакво си кръвно и расово произхождение, а по политическо умение и могъщество!“

  Да, там беше грешката на нашите политически недоумници – да се облягат на някакви си български историко-етнически права! Заслепени от своето повърхностно книжовно знание, те не виждаха, че етнизмът е предмет на гавра и порицание навсякъде в Европа – от Ирландия до Египет, от италианска, но разиталианчена Ница, до порумънчена, но нерумънска Бесарабия…

  Няколкото мирни договори, които се подписаха напоследък в столицата на Франция, дойдоха да докажат за стотен път безвъзвратното решение на властващите в Западна Европа хора – да не държат никаква сметка за расовите влечения на народите…

  

  Александър Стамболийски подписва договора

  В настоящата статия нашата цел съвсем не е да изложим – по един строго методически начин – как трябваше да се борим против българогонците. Ний искаме само да отбележим няколко от грубите грешки на нашите властници и дипломати.

  Вестник „Temps“ обнародва преди няколко месеца статия за политическата слабохарактерност на френските противници. В тая статия се намираше следната фраза:

  „Ний не обичаме самоунижението, нископоклонството, громко изказаното разкаяние, подлизурството у своите противници. Нам е приятно да намираме у врага си човек, надарен с благородна гордост и самопочит!“

  Ето съждение, ето възглед, ето истина, ето чувство, каквито българските псевдодипломати игнорираха.

  Те си начертаха такава програма:

  „Ще се кланяме до земята, понеже сме разбити!“

  И кланяха се!

  И „Daily News“ окачестви и оцени така това покланяне:

  „Нима личното достойнство и личното достолепие са качества, неизвестни на бреговете на долния Дунав?“

  Другите английски вестници писаха:

  „Най-умното, най-мъдрото за българските дипломати, щеше да бъде да си признаят, откровено и лоялно, че българският народ е действал и е воювал така както е разбирал своя дълг и своя национален интерес!“

  Нашите дипломати предпочетоха да уверяват западноевропейския свят, че българският народ бил въвлечен в общоевропейската война против волята си, против чувствата си, против симпатиите си…

  Кого мамим с подобни твърдения?

  Нима цяла Европа не знае с какъв възторг изпращахме войниците си на бойното поле през 1915 г.? Нима цял свят не знае как ги насърчавахме и ободрявахме, как кичехме пушките им с цветя, как се провиквахме: „Напред, към чест и прослава, към блясък и величие!“

  

  Българската войска заминава за фронта, 1915 г.

  Честно и откровено, българските дипломати трябваше да направят следните изявления:

  „България извърши това, което извърши Италия, това, което извърши Румъния. България скъса довчерашните си връзки, свърза нови сдружения, като вярваше, че по тоя начин ще осъществи своето национално обединение. България няма завоевателни планове – тя се бори да придобие земи, които са нейно предвековно достояние и праотеческо владение. България поиска да си вземе своето, а не да заграби чуждото. Нейните съседи бяха ѝ изневерили, бяха я измамили, бяха я онеправдали, бяха я ограбили. Вие не бяхте в състояние да ѝ възвърнете това, което ѝ беше отнето. Тогава тя счете за нужно да подири други средства и модуси, да подири други пътища. Тя направи това що много други народи са правили, и правят!“

  Такава трябваше да бъде българската самозащита – по мнението на самите наши противници.

  И ако българската самозащита беше такава – сиреч достолепна, изходяща от чувство на самоуважение и любов към истината – нашите противници, без да бъдат прекалено снизходителни (в международната политика няма милост), щяха, може би, да разберат, че зачитането и щаденето на българизма не е несъвместимо с техните държавни интереси!

  Нека привършим тези кратки бележки. Нашата цел беше да покажем, че довчерашният път на българската дипломация беше път на недомислица, на заблуда, на държавно недостолепие, на всенародно унижение… Тоя път трябва да се напусне. Промяната на българската „мирна стратегия“ трябва да съставлява първият параграф на българската държавна обнова!

  Стоян Михайловски, в. „Напред“, 8 декември 1919 г.

  (Със съкращения)
  

  ––––––––––––––––––––––––––––––

  Още за Ньойския мирен договор от 1919 г. може да прочетете ТУК:
  http://www.glasove.com/categories/izgubenata-bylgariya/news/nyojskiqt-dogovor-ostavq-2-miliona-bylgari-pod-chujda-vlast

  и ТУК:
  http://www.glasove.com/categories/izgubenata-bylgariya/news/predi-95-g-bylgariq-e-jestoko-nakazana-s-nyojskiq-dogovor

  .

• ГЕРБ предлага електронно гласуване с ЕГН и код

  Антоан Николов, в. „Сега“

  

  Готови са промените в Изборния кодекс, които ще регламентират и електронния вот. Това съобщи шефът на правната комисия в НС Данаил Кирилов пред „Сега“. Той обясни, че текстовете обединяват идеи от предишни законопроекти. Така сега управляващите се връщат към текст, който ГЕРБ предлагаше и по времето на кабинета „Орешарски“, за да може поне българите в чужбина да могат да гласуват чрез интернет.

  Идеята е избирателят да получава 14-цифрен код за достъп и да гласува, след като въведе единния си граждански номер (ЕГН). За да упражнят правото си на е-вот, българите зад граница ще могат да се регистрират на сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК). Ще остане и вариантът за пускане на книжни бюлетини на място в секциите, отворени в чужбина.

  Депутатите от Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров пък ще предложат на парламентарната си група да търси консенсус с ГЕРБ и АБВ за изготвяне на съвместен проект за електронното гласуване. Те се надяват да бъде постигнато съгласие до Нова година и след това да се формира работна група, която за шест месеца да изготви промените в Изборния кодекс за е-вота.

  РЕФЕРЕНДУМ

  Резултатите от референдума за електронното гласуване не бяха достатъчни допитването да стане задължително. Но те задължават Народното събрание да вземе решение по въпроса в рамките на три месеца след обявяването на резултатите от ЦИК. Това означава, че най-късно в началото на идната година депутатите трябва да се произнесат и да направят съответните законодателни промени.

  .

• Главният прокурор Цацаров „подаде оставка“. И след това

  Димитър Попкутуев, Frognews.bg

  

  Главният прокурор Сотир Цацаров подаде оставка тази сутрин. Той връчи молбата си във Висшия съдебен съвет, на президента, председателят на Народното събрание и премиера. Половин час по-късно осем члена на ВСС, начело с шефа на етичната комисия Ясен Тодоров, също депозираха молби за освобождаване.

  По обед оставка подадоха още: председателят на Върховния административен съд Георги Колев, заместник-главният прокурор Борислав Сарафов и шефът на Софийска градска прокуратура Христо Динев. Преди да връчи молбата си за освобождаване Цацаров разпоредил пълно разследване (не наужким, каквато е практиката) на всички зулуми: от контрабандата на цигари, произведени от „Булгартабак“, през тайните сметки на Борисов, Доган и Пеевски в Лихтенщайн та до затриването на КТБ и кражбата на Виваком.

  Освен оставката, Цацаров написал още открито писмо до медиите и народа, в което се извинява за причинените неудобства и щети по времето на неговото господстване (от Господ) в прокуратурата. Бил готов да поеме и съответната отговорност. Не се съобщава за дарителска банкова сметка или телефонен номер, на който зрителите да гласуват.

  Ако сте се зарадвали, било е напразно. Ако някой се е притеснил – да въздъхне. Спокич, просто журналистически трик за привличане на вниманието.

  Такова нещо не е по силите дори на всесилния дух от вълшебната лампа на Аладин. Освен това такъв порой от оставки би означавал реален старт на реформите в съдебната система, което не устройва политическият ни елит. Никак.

  Българите никой не ги пита. Те продължават да избират между две клечки – и двете къси. Така че 3 март в съдебната система не се предвижда, освен ако Юнкер не се появи изневиделица на бял кон, както някога ген. Радецки.

  Поетът Робърт Бърнс ни е оставил прозрението: „И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени“. Не нам, както се казва…

  Истината е, че някои от споменатите по-горе магистрати с радост биха подали оставка. Нито сънят им е сън, след забъркването в мрачни схеми, нито парите си могат да харчат открито, както много им се иска. Освен това ги е обладал патологичен страх. Не смеят дори да кихнат, за да не ги чуе… знаете Кой. Камо ли оставки да пишат. Той е забранил думата „оставка“ и на нейно място е въвел универсалната „опраска“. Да се опраска този, да се опраска онази фирма и пр. Затова са му нужни „опрасквачите“, които е отгледал и привлякъл. Ненужни са му думи, като тези на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, че „моралът стои над закона“. Панов от няколко дни демонстрира истинско гражданско поведение и поиска комисия от незамесени в скандала „Яневагейт“ магистрати да извършат проверката по случая. Смел или наивен? Ще покажат следващите дни, когато ще му се наложи да понася бухалковите атаки на пеевските медии. Може и някое незаконно дете да му открият…

  В последната си реч преди да бъде застрелян на 6 юни 1968 г, Робърт Кенеди, брат на президента Джон Кенеди, главен прокурор и министър на правосъдието на САЩ, заявява: „Ние, американците, преживяхме тежки моменти през последните години. Войната във Виетнам, бедността и безправието на цветнокожите са сред тях, но най-страшна е корупцията. Тя ни разяжда ценностите на нацията. Ние сме горди и свободни хора и ще се вдигнем като един, за да изтръгнем това зло“. 47 години по-късно малка България е в икономически, културен и ценностен шок. Преживяхме неща, които американците дори не могат да си представят. Но така и не се намери политик или управник, който да призове към отпор на корупцията. Вместо това без проблем се оказахме в последния стадий на заболяването корупция – клептокрацията. При нея дори лицемерните имитации на почтеност са изоставени.

  На част от магистратите на кръга #Кой вече им е писнало да ги употребяват. Противни са дори гротескните защитни пледоарии на пеевските медии, защото ги официализират като част от мафиотизирания кръг. И това не е случайно. Омертата очаквано бе нарушена от двете „каки“ – съдиите Ченалова и Янева. Очаквано, защото бяха избрани за плячка на вълците. И Ченалова реши да говори. Ироничните коментари на главния прокурор и премиера не могат да угасят пламналия скандал. Той набира скорост и сигурно ще ги разочаровам, но в един момент ще се наложи да паднат няколко глави. При това съвсем заслужено, макар и неприятно късно. Само хора от „кухнята“ можеха да извадят мръсните ризи на системата и точно това стана. Ако бяхме правова държава, съдия Ченалова вече щеше да е защитен свидетел и да дава показания пред неангажирани в скандала съдии. Така се прави в белите държави. Статистиката за разкритите корупционни практики по света показва, че в над 90% от случаите, до процеси се стига по този път. Ще го изминем и ние, колкото и да се дърпа властта. Пронизителните крясъци и лайняните атаки на пеевските „медии“ срещу всеки, който иска реформи, ясно доказват, че краят наближава. Според класиците „формите на упадък са непредвидими“. Непредвидими са обаче и начините за разрешаване на подобни кризи. Гражданското въображение често се люшка като „Пияния кораб“ на Артюр Рембо и дори кралете на корупцията повръщат (кръв) от това люлеене…

  Бюрократите в Брюксел вече показаха, че са разтревожени от случващото се тук. „Яневагейт“ освети, засега само като едно самотно фенерче, тъмните коридори на задкулисието. Там дебне зло по-страшно от терористичните атаки в Париж и Белгия, от свалянето на руски боен самолет или нападение с биологично оръжие. Защото корупцията убива всеки ден: бавно и по особено мъчителен за жертвите начин. Хиляди, милиони… След Ченалова куражът ще „посети“ и други нейни колеги. Така става обикновено.

  Бандата на #Кой няма да остане в историята с подадени оставки. Първо, защото им е чуждо качеството достойнство, и второ – без властта членовете й са нищо. Ще трябва или да избягат от страната или да си приготвят самобръсначката и четката за зъби. Дойде им редът за късата клечка.

  .

• В България всеки четвърти клошар е висшист!

  Лекари, учители, пианисти и ядрени физици се хранят от боклуците

  Армия от висшисти атакува всеки ден кофите за боклук в страната. Сред клошарите има лекари, учители, пианисти и дори ядрени физици, съобщава „Телеграф”.

  Ако съберем всички бездомници с дипломи, ще напълним поне един университет с висококвалифицирани кадри, коментират пък социални работници. Около 24% от хората, останали без подслон, са висшисти. Много от тях са се простили с професията си в годините на прехода и са загубили жилището си, защото са взели кредити.

  76% от бездомниците имат професионална квалификация. Най-често се срещат хора със средно и средно-техническо образование в техническата и ресторантьорска сфера.

   

  

  .

• Боян Чуков: Ердоган реши да играе ва банк

  Настана време, когато законът на джунглата ще надделява над международното право

   

  Боян Чуков, в. „Стандарт“

  

  Свалянето на руския самолет не беше случайност, а планирано. На 19 октомври имаше публикации във в. „Комсомолская правда“, че Ердоган се готви да свали руски самолет. Данните бяха от източник от турското правителство. Що се касае до изпълнението на самата акция, има няколко интересни момента. Първо, Турция показа една карта, която даваше изображение на турските радари, и това беше представено като доказателство, че руският самолет е бил за 17-18 сек в турското въздушно пространство. Турските военни бяха изолирани от коментирането на случая. По-късно се появи информация, че самата карта е изработена в пресцентъра на турския премиер Ахмет Давутоглу, което поставя под съмнение нейната достоверност. От друга страна, тези, които убиха руския пилот, се оказа, че не са никакви местни жители туркмени. На практика това са турци от крайно дясната екстремистка организация „Сивите вълци“. Отговорът от руска страна бе даден още на следващия ден – бомбардиране на „хуманитарен“ конвой. Този конвой официално е „хуманитарен“, но всъщност е логистика за джихадистите в региона. Очевидно, че Ердоган твърдо

  е решил да направи буферна зона в Сирия

  За нея ставаше дума в писмото на Давутоглу до нашия министър-председател. Градът, в който бе разбит този конвой, е Азаз, в северната част на Сирия. Това е градът, който е планиран да стане столица на буферната зона. Това е точно мястото, през което Турция трафикира оръжия, храна и всякакви други продоволствия за ислямистите. Товарите, които бяха ударени от руската авиация, се транспортират от турската правозащитна организация „Humanitarian Relief Foundation“. За нея може да се прочете в сайта на израелското Министерство на външните работи. С нея се е сблъсквал спецназът на Израел в Средиземно море, когато същата тази фондация се опитваше по силов начин да стигне до Ивицата Газа. Тази „хуманитарна“ организация е свързана както с ислямистите, така и с президента на Турция Ердоган.

  След свалянето на Су-24 Русия анулира „Турски поток“. Този икономически проект приключи. Рязкото влошаване на икономическите отношения между Руската федерация и Турция ще се отрази и на България. Особено на перспективата за алтернативни доставки на природен газ чрез интерконектора Турция-България. От друга страна, по отношение на Украйна ситуацията също не е никак розова. Затова не изключвам да имаме затруднение и проблеми като през 2009 г. За съжаление проблемът се задълбочава, тъй като на сирийска територия са влезли 50 американски военни съветници и консултанти. Очаква се и Германия да се включи в тази сухопътна операция. Франция вече участва.

  Върви се към разпарчетосването на Сирия

  на отделни тръбопроводни държави. Свалянето на руския самолет ускори силовите действия от турска страна за създаването на буферна зона около Азаз. В случая се касае за същата формула, която беше приложена и в Либия при свалянето на Кадафи.

  Обстановката би могла много рязко да се влоши около 5 декември, когато всички руски туристи ще се приберат от Турция. Освен това едва ли вече ще има някакви сериозни пречки пред Русия да стигне до по-сериозен сблъсък с Турция. Надявам се, че това няма да се случи, тъй като Москва има много икономически и други лостове за натиск върху Анкара. Опасявам се обаче, че събитията в Сирия ще ускорят създаването на независим Кюрдистан в северната част на страната, което ще доведе до изключителни сътресения в Турция. Глобалните фактори под прикритието, че се води война с „Ислямска държава“, решават своите геостратегически цели и проблеми. Няма единомислие за това кои са джихадисти и кои не. За съжаление коалицията, предвождана от САЩ, не се съобразява с международното право и елиминира ролята на ООН. Навлизаме в период, в който законът на джунглата ще надделява над международното право. Всеки ще прави това, което неговият военен потенциал му позволява. Интересите на отделните страни, които се намесват в Сирия, са толкова антагонистични, че скоро няма как да се омиротвори този регион. Задава се един много по-голям конфликт, който може да излезе извън рамките на Близкия изток.

  Записа Михаела Благоева

   

• Биволъ: „Делян“ говорил с Борисов и Цацаров за Янева

  Материал на Биволъ

  

  „Първият сезон“ на „Яневагейт“, който приключи с отказ на президента Плевнелиев да назначи независима комисия, остави повече въпроси за слушателите, отколкото отговори.

  Въпреки драстичните данни за нарушаване на конституционното разделение на властите, злоупотреба с власт, търговия с влияние и грубо нарушаване на етичния кодекс на магистратите, президентът препрати топката към институциите, които са тотално компрометирани от скандала. Според него ВСС и прокуратурата имат капацитет да разследват аферата, което означава, че проверяваните и проверяващите ще са едни и същи лица.

  Правосъдният министър Христо Иванов пък се отличи като адвокат на Бойко Борисов. Според него някой се опитвал да въвлече в скандала името на премиера, за да отклони вниманието от ВСС.

  Очевидно Иванов има предвид някакви висши сили, които през февруари т.г. са сложили в устата на Янева разказ от първо лице за това как Борисов си е играл с нея на „котка и мишка“: първо натискал „зверски“ Цацаров да я „опраска“, после се обадил на „неговия човек“ във ВСС Димитър (Митко) Узунов да я успокои, със същата цел пратил свой доверен човек при шефа на Етичната комисия Ясен Тодоров, общувал си директно с Янева по Вайбър да и каже, че „времето ще се оправи“, а накрая пак натиснал „зверски“ главния прокурор „да я приключва“.

  Офертата за разходка в парка ще я премълчим, защото не е наша работа какво правят пълнолетни лица по взаимно съгласие в свободното си време.

  За да подсладим горчивия финал на първия сезон решихме да публикуваме един запис вместо епилог. Нещо като making-of: кратък, но съдържателен. (Записът може да се чуе в публикацията на Бивол – бел.ред.)

  Владимира Янева: Тва е спорен въпрос.

  Мъж: Значи този, който е за петък не е Борето Сарафов, а Бойко Рашков, аз съм объркал имена.

  М: Бойко Рашков в понеделник ще го внася.

  Румяна Ченалова: Къде ще го внася? В Брюксел.

  М: Щот ми предложиха ако искам да го погледна и да преценим кое да не внася и кое да внасяме. М?

  ВЯ: Мислиш ли, че ще си спазят ангажимента?

  М: Единственото, за което ме помолиха е отвод на тази по делото на Иво Дачев.

  РЧ: Не знам, на мене нещо ми е много мътно. Значи първо, Бойко ти праща там, хората и тъка-тъка-тъка.

  М към ВЯ: Дай тва да го обмислим просто и (не се разбира)

  РЧ: След това Главният ти казва, че няма проблем.
  ВЯ към М: Добре ще го (не се разбира)

  РЧ: Делян е говорил с двамата. И изведнъж се появява тва чудо.

  РЧ: Кой е този човек, който може така да наклони везните, разбираш ли?

  ВЯ: Ема главния прокурор при срещата ни в петък ми каза, че в сряда…

  М: Че е било неудържимо.

  ВЯ: Бойко го е извикал и му е казал да ме приключва.

  ВЯ: Тва ми го казва главния прокурор.

  М: Ужас.

  ВЯ: След тва друго нещо, на Жоро Колев казва: Ако натискът от Бойко стане много голям, аз няма да имам друг избор освен да образувам производство срещу нея и да искам отстраняването й.

  ВЯ: Като ти много добре знаеш, че Жоро и Бойко се познават и Жоро винаги може да го пита Бойко.

  ВЯ: С тая разлика, обаче, Жоро му е звънял на Бойко, Бойко не му е вдигнал.

  М: Красота.

  ВЯ: Жоро вика: Аз му звънях няколко пъти, той не ми вдига.

  От записа с продължителност 1 мин. 45 сек. разбираме, че третият човек в разговора е твърде важен. Неговата идентичност така и не беше разкрита нито от Янева, нито от Ченалова, нито от усилията ни да удостоверим съвпадение на гласа с някой от познатите фактори в съдебната система.

  Въпросното лице явно има властта да преглежда и дори да цензурира доклади, които институциите внасят в Брюксел: „Щот ми предложиха ако искам да го погледна и да преценим кое да не внася и кое да внасяме“. Тези, които са „предложили“, са поели някакъв „ангажимент“ (по думите на Янева), а единственото, за което помолили, е „отвод на тази по делото на Иво Дачев“ (Дачев е съдия от СГС, който гледа делата за КТБ).

  Докато Янева и мъжът обсъждат такива важни институционални въпроси, в разговора се намесва Ченалова, която съобщава, че „нещо ми е много мътно, ама много ми е мътно“. Защо след като Бойко е пратил „там хора, тъка-тъка-тъка“ на Янева, след като Цацаров й e казал, че няма проблем, след като

  „Делян е говорил с двамата“

  изведнъж се появява това чудо?

  Ченалова се пита кой е този човек, който е по-силен и от Бойко, и от Цацаров, и от самия Делян. Кой „може да наклони везните“?

  Продължението е известно. Янева обяснява, че главният прокурор и Георги Колев й разказали, как Бойко е наредил „да я приключват“. А мъжът суфлира, че „Цецо натиска яко“. Янева се съгласява на „100%“.

  И така, кой е въпросният „Делян“, който си говори с премиера и с главния прокурор за съдбата на Янева? Дали е същият, който е бил 40 пъти при „Цецо“ в МВР, а на една от срещите е присъствал и главният прокурор?

  Потърсена за коментар по телефона, Румяна Ченалова беше изненадана, че се чува как тя самата произнася това име. Тя пожела първо да изслуша записа, който й беше предоставен, след което замлъкна и не отговори на последвалите запитвания.

  #КОЙ е „Делян“? Ето още един въпрос, на който трябва да отговори независимата съдебна власт в лицето на ВСС и прокуратурата, които според президента Плевнелиев се явяват „компетентни органи, които разполагат и с необходимите инструменти, за да достигнат до обективната истина“.

  Същият този президент през лятото на 2013 г. публично свали доверието си от правителството „Орешарски“, защото то назначи един „Делян“ за шеф на ДАНС, а възмутеното гражданство напълни площадите.

  Две години по-късно „Делян“ пак си говори с премиера и с главния прокурор, но няма вече гражданство. Няма и президент!

  Има „опраскване“, има „сговор“, има гузно мълчание на довчерашни борци срещу същия този „Делян“, който беше станал синоним на Мафия.

  .

• Проблемът отвъд „Яневагейт“

  Скандалът „Яневагейт“ само леко повдига завесата, криеща тежките обвързаности в системата. В основата са назначения по върховете на съдебната власт, които пазят и укрепват политическата власт. Коментар на Паулина Паунова за Дойче Веле.
  

  

  Съдия Владимира Янева предлагала пари на колегата си от Софийски градски съд Румяна Ченалова, за да не застава срещу главния прокурор. Признанието на самата Ченалова дава съвсем нов ракурс на аферата „Яневагейт“. От думите ѝ става ясно, че шефката на СГС се е опитвала да купи мълчанието ѝ за задкулисните незаконни машинации между висши магистрати и политици, и я е предупреждавала да не се опълчва срещу обвинител № 1, за да няма неприятности. Вж. видео:
  .
  
  .

  Според разказите на Ченалова и съпруга ѝ, в опита да им набутат „едни пари“ е включена не само Владимира Янева, а и партньорът ѝ Илия Манолев (зам.-шеф на Ръководство „Въздушно движение“), който е близък приятел със заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов.

  Тези признания идват в деня, в който представители на ЕК отбелязаха, че следят скандала в България и бе препоръчано независимо разследване, по време на което замесените в аферата бъдат отстранени. На този фон българската власт (и политическа, и съдебна) се опитва да омаловажи случващото се, я с подмятания за каки, свраки или просто „жени, които си говорят“, я с опита да се измъкне от ситуация, обяснявайки че не коментира незаконни записи.

  Широко затворени очи

  Какво обаче стои в основата на широко затворените очи у нас?

  Зависимост. И тази зависимост е толкова свързана с делото „Червей“, колкото поривите на Ченалова да осветява задкулисието на съдебната номенклатура е в резултат от вродената ѝ нетърпимост към незаконосъобразни практики.

  Впрочем, скандалът с разговорите дори не е в центъра на драмата. Той може да бъде само аргумент. Всички директни или индиректни участници в него, връзките между тях и личните им истории са прякото доказателство за тежките обвързаности между политическа и съдебна власт в България. Нещо повече – т.нар. „Яневагейт“ само повдига крайчеца на завесата, която прикрива търговията с влияние, разиграващата се в най-мощния съд у нас – Софийски градски съд. Също както разговорът от Банкя между Бойко Борисов и бившия градски прокурор Николай Кокинов само разклати смокиновото листо, скриващо случващото се в държавното обвинение.

  Политназначения

  В основата на проблема стоят всеизвестните, но някак никога неартикулирани докрай политически назначения по върховете на съдебната система. Примери имаме достатъчно: прословутото „Ти си го избра“; назначаването на Георги Колев за шеф на ВАС; очакваното избиране на Лозан Панов за шеф на ВКС; престоят на семейната приятелка на Цветан Цветанов начело на Софийски градски съд.

  По-назад във времето на същите постове място намираха хора, свързани с предишни правителства точно толкова, колкото гореизброените магистрати са близки до настоящата власт: Светлин Михайлов (СГС), Борис Велчев (прокуратурата), Константин Пенчев (ВАС) и прочие.

  Подобни свързаности обаче също са само инструмент, който подпомага реализирането на истинската цел. А тя е: поставянето на правораздаването под тотален контрол, така че то да служи за запазване и укрепване на политическата власт. А това се случва с придвижването на „сигурни“ и зависими хора до високите етажи на съдебната власт. Близките връзки между семейството на Владимира Янева и бившия вътрешен министър Цветан Цветанов са най-прякото доказателство за това. Ако пък приемем думите на Румяна Ченалова, че ексшефката ѝ се е опитвала да купи мълчанието ѝ по адрес на главния прокурор – това поставя редица въпроси, които биха били обект на съвсем отделен текст.

  Как съдът пази властта

  Как обаче се случва пазенето и укрепването на политическата власт от страна на съда? С проточени във времето дела срещу политици, които след дълго отлагане приключват безславно. С очеизвадни машинации по търговски дела, които пряко или косвено спомагат за пълненето на партийни каси. Най-сигурният инструмент за реализирането на крайната цел пък е небезизвестната система за случайно разпределение, която гарантира попадането им в „правилните“ ръце.

  За да бъде запазена тази „обществена тайна“, е необходимо системата да бъде управлявана от близки до властта магистрати. Необходимо е и когато станат неудобни, да бъдат отстранявани уж със скандал, но всъщност той да бъде еднодневка и след известно забавяне да спихне така, както е избухнал. Случаят с „Червеи“ е напълно показателен. Въпреки десетките предупреждения от страна на експерти, че проблемът е в (не)случайното разпределение на делата, в пространството останаха незабелязани исканията за независим одит на софтуера, който гарантира това.

  И вместо Владимира Янева да си отиде заради съществената причина (заради която бе и на поста си) – нагласяването на правилните съдии по правилните дела, тя бе „опраскана“ за нещо съвсем трето. А ако съдим за развоя на събитията от записите, съдийката е получила уверения на най-високо ниво въпросното „опраскване“ да бъде само в сферата на пушилката.

  „Независимостта на съдебната система е ключов фактор за всяко демократично общество“, се казва в коментар на ЕК за скандала с „двете каки“. А въпросната независимост може да се постигне единствено ако аферата послужи за основа на дълбоко разследване, което да проследи търговията с влияние в съдебната система. И въпреки, че българските власти се мъчат да неглижират случая, настояването за разследване трябва да пробие опита за замитане и вземайки като отправна точка „разговора между две жени“ да навлезе в онези територии на задкулисието, които правят подобни раздумки възможни.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Целият скандален запис може да се чуе ТУК.

• Проблемите с изборния процес продължават да са организационни и корупционни

  Коментар на Ваня Нушева от „Прозрачност без граници“ в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“, 25.10.2015 г.

  

  Основните проблеми в изборния процес продължават да съществува в два основни аспекта – организационен и корупционен. Това коментира пред „Хоризонт“ в предаването „Преди всички“ Ваня Нушева от Асоциация „Прозрачност без граници“, която представя цялостен и независим граждански мониторинг на местните избори и националния референдум:

  Организационните нередности и нарушения по време на изборния процес са свързани с капацитета на избирателните комисии. Вторият основен проблем е остро артикулиран от гражданите и медии е свързан с купения вот. Това показва, че институциите не успяват да се справят достатъчно ефективно с разследването и наказването на това престъпление срещу основните избирателни права на гражданите.

  Ваня Нушева обясни, че в отминалите избори се е видяло влошено качество на работата на изборната администрация и особено на работата на секционните комисии:

  Липсваше ясна отговорност за управление на процеса на всички нива от страна ЦИК и ОИК. Противоречивите указания за боравене с бюлетините и недостатъчното обучение доведоха до голямото количество грешки в работата на изборната администрация. Проблемът с купуването на гласове, нарастващият контролиран вот и нарастващите изразни форми на натиск върху избирателите показва, че ние трябва да предприемем радикални мерки за ограничаване на тези явления. Днес искаме да фокусираме вниманието си върху предложенията за законодателни промени и върху предложенията за организационни промени в работата на институцията за намаляване на нарушенията в изборния процес.

  Тя обясни, че от 2009 година предлагат въвеждането на регионални избирателни центрове като инструмент за прекратяване на част от практиките за купуване на гласове и повече отговорност в изборната администрация: Машинното гласуване също може да съдейства за спиране на умишлени манипулации от Секционните избирателни комисии с бюлетините и протоколите.

  Чуйте по-интересното от интервюто на Таня Величкова с Ваня Нушева в звуковия файл:

  .

• Поредна сесия на Световния парламент на българите във Варна

  

  Над 200 наши сънародници от Украйна, Молдова, Македония, Унгария, Румъния, Кипър, Сърбия и Франция, сред които и представители на Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“ и Български младежки клуб „Актив“, участваха в шестата сесия на Световния парламент на българите, която се проведе на 21 и 22 ноември във Варна. Основните теми на Световния парламент на българите са състоянието на българската диаспора и на организациите на сънародниците ни в различни държави.

  

  Председателят на Световния парламент проф. Пламен Павлов беше категоричен, че у нас не се провежда активна политика по отношение на сънародниците ни в чужбина, които очакват по-голяма подкрепа за съхраняване на българския език и традиции:

  „Продължаваме да имаме просто едни контакти, които са нещо положително на фона на липсата на контакти преди 26 години, но, реално погледнато, независимо, че беше приета правителствена стратегия, че тя има силата на официален документ… Надявам се да бъда опроверган, но аз не виждам тук представители на тези, които би трябвало да чуят нещата, а не само ние да си ги знаем помежду си. Тук се събират всяка година хора от много страни, от големи дружества с доказано присъствие. Всичко се върши на доброволни начала и със самофинансиране. Ние не можем да имаме свръхочаквания. Трябва всички да работят за това единство с българите в чужбина, а не само агенцията, която има до голяма степен координираща функция.“

  Юрий Граматик, президент на Всеукраинската обществена организация «Конгрес на българите в Украйна»:

  „През 2008 г. бяхме поканени тук, във Варна. Дойдохме тук да споделим за нашите проблематики в диаспорите, като държа да отбележа, че всяка диаспора си има специфични проблеми, изискващи решение. За съжаление много от съществуващи въпроси не са решени и до днес.

  Сред нашите сънародници има желаещи да получат българско гражданство. Този процес е тече около 3 години, който е свързан с няколко пътувания до България. Повечето хора, които са получили българско гражданство, живеят в Украйна. Засега икономическата ситуация не е толкова лоша, за да накара хората да дойдат тук да търсят работа.

  Нека всички станем българофили – и управляващи, и опозиция – и тогава ще има развитие.“

  Българската държава е много пасивна, бе мнението и на Степан Сабий от Молдова. Той разказа, че живеещите в област Тараклия 24 хиляди българи от години искат там да бъде открита консулска служба, но до момента нямат отговор. В Молдова общо живеят около 90 хиляди българи, а към посолството няма културно-икономически център, каза още Сабий. Той разказа, че във всички населени места с компактно българско население има градини, училища и лицеи, където се преподава български език. В момента сънародниците ни са внесли проектозакон в парламента на Молдова, който да даде на област Тараклия статут на културно-исторически район.

  

  В хода на сесията бяха създадени 6 комисии:

  – комисия за защита на националната идентичност и националните интереси;
  – комисия по въпросите за българското гражданство на нашите сънародници, възможностите за тяхното преселване в България и лобиране в полза на отечеството;
  – комисия за образованието на децата и младежите в диаспората, и изграждане на културни институти, читалища и информационни центрове;
  – комисия за развитие на религиозната духовност, култура и традиции и за изграждане на храмове;
  – комисия за връзки с Народното събрание и медиите в България и в чужбина;
  – комисия за събиране на средства, за финансиране на дейността на АБС и СПБ.

  Следващата сесия на Световния парламент на българите ще бъде проведена в гр. Кишинев, Молдова.

   

  Източник:  kbg.org.ua

• Нулев прираст в България към 2020 г. според най-оптимистичния демографски план

  Най-оптимистичният демографски план у нас е за нулев прираст към 2020 г. Преждевременната смъртност може да бъде намалена с 20%, смятат учени от БАН
  

  .

  Десислава Колева, в. „Сега“

  

  При най-оптимистичния демографски вариант към 2020 г. България ще има нулев или леко отрицателен естествен прираст около минус 2 промила. Това обобщи шефът на Института за икономически изследвания към БАН Митко Димитров. Учените от БАН представиха мерки за демографска политика, поръчани от социалното министерство. Демографската криза може да се преодолее чрез активна миграционна политика за привличане на чужденци, намаляване на отрицателния естествен прираст, интеграция на малцинствата и осигуряване на високо качество на живот у нас, съветват учените.

  В момента естественият прираст у нас – съотношението между родени и починали, е минус 6 промила, което е и най-високият отрицателен прираст в ЕС. Според прогнозите на БАН към 2035 г. у нас ще живеят малко над 7 млн. души при песимистичния вариант. При реалистичния българите ще са 7 млн. и 260 хил. Оптимистичният прогнозира 7 млн. 641 хил. българи след 20 години. От БАН предвиждат, че ако не действа стратегия за демографска политика, българите могат да намалеят и до 6 млн. и 260 хил. души.

  Конкретните мерки, предложени от БАН, не са нови – увеличаване на детските надбавки за второ дете, ръст на помощите за деца в училище, повече детски градини и субсидия за родителите, за чиито деца няма места в тях, ако поне единият работи. От БАН предлагат промяна при финансирането на училищата, така че размерът на делегирания бюджет да зависи не само от броя на учениците, но и от качеството на обучението. В областта на образованието се иска целодневно обучение (с храна на обяд) за всички деца, за които българският език не е майчин, за децата от семейства с по-нисък от средния за района доход и на самотните родители. Предлага се и покриване на транспортните разходи и безплатни учебници от осми до дванадесети клас. Финансова обосновка на мерките не бе представена.

  Вицепремиерът Ивайло Калфин обясни, че някои от мерките са доста спорни, други не могат да бъдат изпълнени поради липса на пари. Той обяви, че е интересна идеята бременните здравно неосигурени жени да се ползват с правата на осигурените по време на бременността. Министърът иска и по-големи данъчни облекчения за работещите родители, но такива засега не са предвидени. По думите на министъра трябва да се насочат усилия за превенция на високата преждевременна смъртност особено сред мъжете. „Мъжете не доживяват до пенсия“, заключи Калфин.

  Два основни проблема, в които откриват потенциал за подобряване на демографската ситуация, очертаха от БАН – ниската раждаемост и високата смъртност. Според учените може да се постигне умерено увеличаване на раждаемостта и по-чувствително намаляване на смъртността. Смъртността у нас е малко над 15 промила, а средната за ЕС – под 10. „У нас смъртността по възрастово разграничение надхвърля средната в ЕС, като при мъжете разликите са много осезаеми, особено от 45-46 г. нагоре. Преждевременната смъртност на мъжете оказва влияние и на икономиката“, посочи Димитров. По думите му има възможност за намаляване на преждевременната смъртност у нас с 20%, което би спасило 15-20 хил. живота годишно. Учените очертават три групи болести, които причиняват 70-85 на сто от смъртността във всички възрастови групи – рак, сърдечносъдови болести, външни причини като травматизъм, катастрофи и престъпност.

  Според Димитров България заедно със страните от Източна Европа няма големи резерви за подобряване на нивото на раждаемостта. „Видно е, че темповете й зависят в голяма степен от икономическото развитие – до 2008-2009 г. има тенденция нагоре, а след това рязко във всички страни отива надолу. Младите семейства трябва да имат стабилност в работата и доходите, но и перспектива пред себе си, за да решат да имат деца“, коментира Димитров. Според него очакванията са, че в години с добър икономически растеж може да се очаква минимално повишение на раждаемостта с около един промил.

  ЦЕЛИ

  От БАН предлагат да се заложат като цели привличане на между 60 хил. и 180 хил. български емигранти обратно в родината, както и привличане на етнически българи от чужбина – между 5 хил. и 10 хил. души годишно. Трябва да се създадат условия за привличане на емигранти от страни, стремящи се да се присъединят към ЕС – от 45 хил. до 185 хил. По данните на БАН разликата между заселилите се у нас и изселилите се българи е минус 470 хил. души за периода от началото на прехода.

  ––––––––––––––––––––––––––––––-
  

  Третата годишна кръгла маса на тема „Борбата с бедността в България“ се състоя на 24.11.2015 г. На нея участниците очертаха проблемите и анализираха възможните мерки и политики за борба с явлението у нас.

  Според министъра на труда и социалната политика Ивайло Калфин нивото на бедност в България е 21.8%, или 1.58 млн. души. За сравнение, средното в ЕС е 17.2% от населението на съответните страни. Тенденцията през изминалата година е към нарастване с 0.8% през 2014 г., съобщи вицепремиерът. Кои са основните причини за бедност? Първо, бедните са безработни. Около 52% от безработните живеят в бедност. Има ясна връзка между бедност и заетост. На второ място, бедните са деца. Изключително висок е процентът при непълнолетните деца, които живеят в бедност. На трето място са самотни възрастни хора над 65 години. След тях са групата на семействата с много деца – над 3. По образователно равнище също има пряка връзка с бедността. Едва 1.5% от работещите висшисти живеят в бедност. Основната част от бедните са с ниско образование. Делът на работещите бедни с начално и без образование е 63.5%. Третият важен критерий е свързан с типа домакинство. Нивото на бедност при семействата с три и повече деца е 78.9%. Тоест три четвърти от многодетните семейства са заплашени от бедност. Тези фактори, критични за бедността, определят и какви трябва да са трайните решения и политиките, свързани с трайно изкореняване на бедността. Очевидно е, че най-важната политика е свързана с достъпа до пазара на труда

  Източник: Профит.бг

  Прочети повече на: http://profit.bg/news

• Защо руснаците вярват на всяка дума на Путин?

  Всяка информация в Русия е контролирана от спец-службите и професионалните пропагандисти

  Олег Панфилов, ru.krymr.com

  Преди повече от 20 години започнах да изучавам информационната война в Чечня. Тогава, в края на 1994 година, руската преса беше относително свободна и беше видимо, че се старае да бъде независима от държавата. Сега малко хора биха повярвали, но в средата на 90-те години най-обективните репортажи за това, което вършеше руската армия в Северен Кавказ, бяха по държавните канали.

  Всичко се промени в средата на 1999 година, когато премиер на Русия стана Владимир Путин. Обективността беше заменена с пропаганда, свободата на словото – с цензура, дезинформацията наричаха „официална гледна точка“.

  Оттогава в Русия няма нито журналистика, нито достоверни и обективни медии, нито независима телевизия. За по-голяма реалистичност на сегашното състояние на журналистиката остана само да върнат в дипломите на журналистическия факултет названието на получаваната професия – „работник в СМИ и пропагандист“. Както в Съветския съюз, когато на журналистите на сутрешните планьорки се раздаваха теми и се изискваха текстове, издържани в „духа на постиженията на съветския народ и любимата партия“.

  От свободните теми за съвременните медии най-популярни станаха прославянето на „изправящата се от колене Русия“, мъдростта и прозорливостта на великия ръководител Владимир Путин, ръководната роля на партията „Единна Русия“, а също така отразяването на дейността на ръководителите на братските страни– Никарагуа, Венецуела, Северна Корея, Сирия и в същия ред– Армения, Киргизстан и Таджикистан.

  Списъкът със забранени теми

  е огромен – корупцията на руската власт, не само в Кремъл, но и в регионите, реалната ситуация в Чечня, истинското състояние на армията, рушветчийството в МВР.

  През последната година заради въведените санкции не се приветства това да пишеш и съобщаваш на населението за това, продукти с какво качество могат да попаднат на масата на руснаците, и, разбира се, какво стана и какво ще се случи с „Новорусия“ и нейните „сирачета“– ДНР и ЛНР. Или се изсмукват от пръстите съобщения за строежа на мост през пролива.

  Във времето, когато руските власти подготвяха почвата за въвеждането на новата информационна политика, през 1997-1999 година в различни структури – от министерството на отбраната до ФСС и МВР бяха създадени шест информационни центъра за разпространяване на дезинформация, наричана „официални сведения“.

  В Кремъл такъв център ръководеше Сергей Ястржембски, в МО генерал Валерий Манилов, във ФСС – генерал Александр Зданович. Освен тях, с дезинформация се занимаваха Руският информационен център в Министерството на външните работи н Русия, полковникът от ФСС Иля Шабалкин непосредствено на Северен Кавказ, а също така самото министерство по въпросите на печата.

  Цялата тази глутница чиновници трябваше да склони руското и световно обществено мнение на страната на Кремъл, да убеди населението, че всички проблеми на Русия са причинени от чеченците, а руските войски са по-скоро овчици, случайно попаднали в планините на Северн Кавказ. Отначало това не им се удаваше: чуждестранните журналисти заобикаляха всички тези информационни центрове, понякога откровено се подиграваха с предлаганата им дезинформация, но с идването на Путин в правителството през 1999 година всичко се промени.

  Руските журналисти бяха заплашени, чуждестранните репортери бяха заплашвани с лишаване от акредитаация или анулиране на визата.

  Путин и неговият отбор постигнаха това, че руската журналистика се превърна в

  прислуга на властта, 

  както в съветско време. Сега руските граждани не могат да научат за събитията не само вътре в страната, но и извън нейните предели, преди всичко в тези страни, където Русия за пореден път се домогва до „мир в целия свят“. Първата „информационна жертва“ стана втората чеченска война, след това Грузия, Украйна, а сега-Сирия.

  Редовият руснак, който не знае английски, а такива са почти 90%, не е в състояние да прочете новините на ВВС или да влезе в сайта на Associated Press, да научи какво пишат британските или американските вестници.

  На първо място на руснаците от детството им внушават отвращение към алтернативната гледна точка, и второ-пропагандата ги е научила да не вярват на нищо, което не излиза от устата на водещите на руските телевизионни новини.

  Доколкото в Русия вече няма независими медии, с малките изключения на нискобюджетни и нискотиражни вестници, то те не могат да изпратят журналисти, например, в Сирия. И се оказва, че редовият гражданин на Русия ще потребява само информацията, която ще съчинят в Министерството на отбраната, в Кремъл и в самите телевизии, където с идването на Путин са назначавани генерали и полковници от спец-службите.

  В качеството на „независими“ руснаците могат да четат сайтовете на патриотични организации или това странно произведение на руските спуц-служби като агенция ANNA, регистрирана в Абхазия (!), но имаща възможността да изпраща свои „кореспонденти“ в „горещите точки, включително и в Сирия.

  Да разкриваме причастността към спец-службите на LifeNews няма смисъл – тя е очевидна.

  И в крайна сметка какво имаме в ситуацията със Сирия? Съвършено контролирана от спец-службите и професионалните пропагандисти информационна картина, от която населението на Русия не научава за древния конфликт между шиитското малцинство и сунитското мнозинство, за съществуването на умерената сирийска опозиция, какво е това „Ислямска държава“ и откъде се е появила.

  Невъзможно е да си представим, че руснаците, понеже не са повярвали в безсмислиците, които се леят от телевизионния екран, изведнъж ще си зададат въпроса защо, например, с ИД воюват афганистанските талибани. Или защо ИД не признава Ал-Кайда.

  Но природният мързел на руснаците, възпитан от дългогодишната съветска пропаганда, е благодатната почва за възстановяването на путиновата пропаганда.

  Кремъл създаде нова желязна завеса

  за руснаците, този път информационна.

  Няколко пъти съм опитвал лично да проверя какво знаят руснаците за случващото се в Сирия и окончателно разбрах – практически нищо. Освен вакума в съзнанието на руснаците пропълзяват всякакви „историци“, които по опорните точки на Путин започват да обясняват, че Сирия е едва ли не прародината на християнството, че оттам благодатта се е спуснала върху Русия, макар, че само на несведущите не е ясно, че сирийското християнство няма никакво отношение към руското съвременно мракобесие.

  И изобщо руското позлатено православие е от имперска Византия, защото много се харесало на московските князе и царе.

  Ако пропагандата настойчиво разказва на руските телевизионни зрители, че Сирия е поробена от арабите, то руснаците ще повярват и в това.

  Историята с отразяването на ситуацията в Сирия напомня за подобната ситуация по време на войната в Югославия и особено по време на операцията на НАТО през 1999 година. По руските телевизии имаше постоянна истерия по повод бомбардировките на НАТО, но нищо не се говореше за трагедията в Сребреница или Сараево.

  Руснаците възприемаха тази война напълно едностранчиво, само че от позицията на диктатора Милошевич и неговия съмишленик Путин. Абсолютно сходна е ситуацията и сега-по отношение на Сирия.

  Руснаците никога няма да научат как семейството на Асад е узурпирало властта или как е използвало химическо оръжие срещу мирното население. На руснаците даже им харесва да са на страната на тези, на чиято страна са Путин и кремълската пропаганда

  Може банално да напиша, че рано или късно очите на руснаците ще се отворят и те ще видят истината. Това би бил добър вариант, ако го нямаше обстоятелството, че няколко поколения руснаци са

  възпитани в условията на информационен вакум,

  че те нямат никакво желание да търсят други информационни източници или да анализират.

  Съветската пропаганда възпитаваше безволева маса, приучена да вярва на вождовете. Деветте години относителна свобода на словото по времето на Борис Елцин така и не можаха да променят населението, да го научат да оценяват и анализират информацията.

  Путиновата пропаганда откри, както пишеха за съветската преса, горещ отклик в сърцата на руснаците и те отново се потопиха в привичната за тях атмосфера на лъжи. Те безропотно ще вярват на всичко, което им разкажат за Сирия.

  Наше право е да знаем това и да не вярваме на руската пропаганда.

  .
  

  Източник на текста на български: Faktor.bg

• Парижски синдром. Иво Христов по БНТ

  В студиото на предаването „Панорама“ на БНТ на 20 ноември т.г. гостува Иво Христов, журналист и франкофон. Той коментира трагичните събития в Париж, както и френската външна политика.
  

  

  Според Христов Париж като град е свръхмитологизиран и затова е “трамплин както за кариери, така и за нови идеи, включително за зловещи идеи и затова неслучайно беше избран за сцена това ужасно клане”: за да предизвика общоевропейски и глобален стрес.

  Как изглежда Франция седмица по-късно и водена от ляв президент? Според Христов Франсоа Оланд е най-непопулярният френски президент, който се стреми да компенсира объркаността на вътрешнополитическата и икономическата си политика с активна външна политика. Ангажира се с акция срещу ислямистите в Мали и ги прекърши. Днес обаче имаме печално потвърждение, че Франция там е сама и носи отговорността за район, където скоро няма да настъпи мир. По думите на журналиста Франция е изиграла “унизителната роля на бек вокал в украинската криза“, когато асистира Съединените щати в силовата смяна на режима в Киев. След това към днешна дата се опитва доколкото е възможно “в дует с Германия да играе ролята на медиатор, за да угаси този пожар”, каза Христов.

  В Сирия, обаче, френската политика е катастрофално недалновидна. В началото тя поддържаше безкритично бунта срещу Асад, след което някои трезви гласове от разузнаването чрез пресата информираха френското обществено мнение, че този бунт има много страни (в него връх скоро взеха ислямистите) и Франция, която търси инвестиции, се прегърна с Катар и Саудитска Арабия през последните 2 години, обясни журналистът. В резултат на това нейната война срещу терора все още търси своите опорни точки.

  Христов отбеляза нещо много важно – че, противно на очакванията, Париж не прибегна до активиране на член 5 от Договора на Североатлантическия пакт, а предпочете чл. 47-2 от Договора за ЕС и поиска европейска солидарност. Причините за това са поне три. Първо – НАТО не се радва на добър прием в Близкия изток след двете войни в залива, второ – Франция се убеди, че водейки война в антиислямистката коалиция под егидата на САЩ, не се забелязват никакви резултати (коалицията не разруши дори петролната структура на ИД, която изнася петрол за около милиард и половина месечно) и трето – Франция очевидно търси да остави Турция извън кухнята на операцията, защото никой не е особено уверен в лоялността й във войната срещу терора.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––

  Запис на разговора с Иво Христов в студиото на „Панорама“ може да се види и чуе в сайта на БНТ.

  Запис на цялото предаване, в което участват още външният министър Даниел Митов, арабистът доц. д-р Симеон Евстатиев и други гости, може да се види тук.

  .

• Софийският административен съд глоби шефката на ЦИК за скрити документи

  София, 18 ноември. Софийският административен съд глоби с 300 лв. шефката на Централната избирателна комисия (ЦИК) Ивилина Алексиева, пише „Труд”.

  

  Причината – тя не е изпратила в срок поисканите от магистратите данни от изборните протоколи на секционните избирателни комисии (СИК), предадени в общинската избирателна комисия (ОИК), в които има разминавания с окончателния резултат. Това стана ясно в заседание по делото за касиране на вота за общински съветници в София. ЦИК е била длъжна да предостави на съда справката за неотчетени разминавания между оригиналните протоколи от СИК и преправените протоколи при приемането им от ОИК. Магистратите искат и да се посочат конкретните секции. Съдия Николина Янчева обяви, че ако книжата не стигнат до съда в петък (20 ноември – б.р.), Алексиева ще бъде наказана повторно.

  Крият книжата и не съдействат на съда, защото са съучастници във фалшифицирането на изборите, коментираха зрители на съдебното заседание. На него бе отхвърлено искането на БСП да бъдат разпитани 355 свидетели, сред които бившата шефка на ОИК – София Диляна Иванова и депутатът от РБ Антони Тренчев. Последният обяви, че му е изчезнала преференцията.

  “Съдът ни лиши от всички възможни способи да докажем, че изборите са манипулирани”, обяви Атанас Черногорски, адвокат на социалистите.

  Претенциите на Мария Календерска от “България без цензура”, че е имало нарушения при машинното гласуване, също бяха пресечени. Мотивът: в жалбата не е посочено в кои секции е предполагаемата измама. Магистратите са отхвърлили и исканията за повторно преброяване на бюлетините във всичките 1557 секции в София.

  В Административен съд-София се водят 9 дела срещу избора на районни кметове и едно срещу избора на преизбраната кметица Йорданка Фандъкова. /БЛИЦ/

  .

• БГ абсурди: Беден човек може да бъде осъден в негово отсъствие, а богат политик – не!

  Как осъдиха актьора Славчо Пеев, а пропуснаха Христо Бисеров
  

  .

  Сергей Трайков, в. „Стършел“*

  Според милиони българи Славчо Пеев е една от малкото живи легенди на Сатиричния театър – като Стоянка Мутафова, Татяна Лолова и Никола Анастасов. Според родната Темида обаче той е престъпник. А ето и криминалната история, в която е замесен популярният актьор, нека всеки сам да прецени кои са истинските престъпници в нея.

  От няколко години Славчо Пеев живее в постоянно движение между София и Дупница, защото е директор на тамошния театър. В края на октомври той получава писмо от община „Оборище”. В него пише, че дължи на Топлофикация 463 лева за 4 месечни сметки. Актьорът е изненадан: четирите му летни сметки за жилище от петдесет квадрата са по двайсетина лева. Защо му искат над 400? Разбира на другия ден, когато пристига фактура от Топлофикация. Според нея дължи 80 лева за лятото, плюс 355 от изравняване. Или – общо 455 лева. А срокът за плащане е 14.11.2015 г. За да го спази, Славчо Пеев опитва да тегли от банкомат 400 лева. Но не получава нищо. Отива в банка ДСК. Там обясняват, че сметките му са запорирани – защото има влязла в сила присъда.

  В продължение на години Славчо Пеев изпълняваше главната роля в една от най-абсурдните български комедии – „Римска баня”. В нея бяха отнели дома на героя му заради археологически разкопки. Но ако през тоталитаризма някои идиотщини бяха плод на кариеризъм, то сега те са плод на лакомията. Банка ДСК представя на актьора Запорно съобщение от съдебен изпълнител. От него разбира, че Топлофикация тихомълком е завела дело срещу Славчо Пеев в Софийския районен съд, 57-ми състав. А съдът преценява, че той дължи 4 088 лв. и 97 ст. за периода 25 ноември 2014 г. – 29 октомври 2015 г. (Запомнете тази дата.) Въз основа на присъдата съдебен изпълнител издава Изпълнителен лист и на 15 октомври го изпраща в банката. В него пише: „Налагам запор върху всички сметки на длъжника Светослав Панайотов Пеев. Нареждам ви (на банка ДСК) да внесете дължимата сума по сметка на частен съдебен изпълнител Сия Богданова Халаджова.” Актьорът започва да я търси, за да я попита защо действа зад гърба му. Защо не вземе парите лично от него, а иска да ги получи тайно от банката? Тя обаче се крие – и по телефона, и когато ходи на работното й място.

  Славчо Пеев никога не е известяван, че дължи огромна сума, защото си е плащал сметките. Потвърждава го и самата Топлофикация, която в последната си фактура го информира, че неговото „окончателно задължение към 15 октомври 2015 г. е 455,14 лв.” А не – 4 088, 97 лв.

  Но относно информацията: изглежда на призовкарите вече се плаща не да ти връчат съдебна призовка, а да не ти я връчат, шегува се горчиво актьорът. Той няма представа, че е подсъдим, защото Топлофикация никога не му е съобщавала, че е завела дело срещу него. Съдът нито го е информирал, че е обвиняем, нито че е осъден. Съдебният изпълнител също не съобщава, че налага запор върху парите му.

  Сякаш човекът Славчо Пеев съществува единствено като субект в кореспонденцията между различни институции, които искат само едно: да го оберат по законен начин.

  Когато скриеш от някого, че е подсъдим, той е лишен от най-елементарните човешки права: реакция, адвокат, доказване на невинност, обжалване. Всичко се извършва зад гърба му, третират го като нелегален престъпник. Но абсурдите не свършват до тук. Ето и нещо от сферата на Ванга. Според присъдата Славчо Пеев дължи над 4 хиляди лева „за периода 25 ноември 2014 – 29 октомври 2015 г.” Обаче той е осъден на 25 май 2015 г. Нима съдът може да гледа в бъдещето, за да познае още тогава – 5 месеца по-рано, че актьорът няма да плаща точно до 29 октомври? Но все пак той е извадил късмет: ако ясновидците в тоги бяха „видели”, че няма да си плаща парното до 29 октомври 2025 г., щяха да го осъдят за 50 000 лева. И това не би впечатлило, защото абсурдите при родната Темида са толкова чести, че вече се приемат за нормални. Обаче не бива да оставаме безразлични към най-важното: нима през ХХI век в демократична и европейска България един невинен човек може да бъде осъден като от инквизицията през Средновековието – тайно и без право на никаква защита?

  Послепис: За да протака старта на процеса, в който ще го съдят за: неплащането на данъци в особено големи размери; за недекларирани сделки с валутни ценности; и за укриване на истина в декларация пред Сметната палата, бившият заместник-председател на Народното събрание от квотата на ДПС – Христо Бисеров, ден преди съдебното заседание, в последния момент влезе в болница. А съдът реши, че в негово отсъствие не може да даде ход на делото. И го отложи – за 25 ноември. Значи: беден актьор може да бъде осъден в негово отсъствие, а богат политик – не може. Наистина, жална ни майка с такова правосъдие! Реформа в нейната система е по-нужна и от дъжд в Сахара.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
  

  * Безплатен абонамент за в. „Стършел“ ТУК

  

  .

• Детската Евровизия се откри в София

  Евровизия Junior с бляскав старт

  Репортаж на ТВ In LIFE*

  18 ноември 2015 г., София. Най накрая една българска мечта се сбъдна – България е домакин на Евровизия Джуниър! Деца от всички краища на света ще имат възможност да премерят своите вокални способности в зала „Арена Армеец“.

  

  Официалното начало на конкурса бе отбелязано снощи (на 17 ноември – бел.ред.) в зала 6 на НДК. Вижте какво ни казаха генералният директор на БНТ Вяра Анкова и изпълнителната продуцентка на Евровизия Йоана Левиева.

  

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Репортер Деси Цонева, оператор Кунчо Поляшки, фотограф Антон Хариев, постпродукция Николай Петров.

• Да направим „Златната ябълка“ световно събитие (видео)

  С тръгването на световната премиера на новия български анимационен сериал „Златната ябълка“ започна и кампанията „Национално предизвикателство – 1 милион“.

  Да направим „Златната ябълка световно събитие“. Целта е да информира българите в страната и чужбина, и да ги мотивира да гледат филма и да го споделят с приятели. Ако получат тази сериозна подкрепа, продуцентите на сериала ще имат сериозни основания да преговарят с големи анимационни компании и разпространители, съобщава БНР.

  „The Golden Apple“ е проект, който се разработва над три години, като последните месеци е работено само над първия трейлър, каза Димитър Петров – аниматор, създател на студио „Змей“, което стои зад създаването на „Златната ябълка“.

  Той е на мнение, че българската митология има потенциал да захрани повече от един сериал. „Всички сме чували колко богат е фолклорът ни, но чак, когато започнах да го проучвам сериозно заради „Златната ябълка“ осъзнах какво огромно богатство е“, обясни той.

  Едни от първите хора, които виждат сериала, са колеги на Димитър Петров от Cartoon Network от Англия и Франция. Те остават силно впечатлени от това, което предлага българския фолклор и митология.

  Проектът „Златната ябълка“ е дело на 25 души, които живеят и работят в пет различни държави. Главната дизайнерка на персонажи Светла Радивоева, например, работи като аниматор в Disney и в свободното си време прави персонажите в българския сериал. /24chasa.bg/

  
  .

• <<
• 1
...
• 63
• 64
• 65
• 66
• 67
• 68
• 69
• 70
• 71
• 72
• 73
...
• 416
• >>