Авторски
- Честни избори – ще видим ли новосъздадените умни бюлетини в България?
Швед измисли умна бюлетина. Давид Бисмарк технологически гарантира честни избори (видео)
Георги Боздуганов*, Faktor.bg
.
Отминалите избори показаха, че преди да бъде решен въпросът за дистанционното гласуване е необходимо спешно да се решат проблемите с гласуването в избирателните секции и отчитането на резултатите.Възможно ли е изборите да не са фалшифицирани, тайната на вота да е запазена и окончателните резултати да са готови в рамките на 1-2 часа? Не само е възможно, задължително е.
Демокрацията се основава на избори и тяхното компрометиране е един от най-сигурните начини за нейното унищожаване. Въпросът е дали политическите сили, които избираме, ще се решат да получават действителното доверие на гражданите като се откажат от дивашкото подправяне на изборни книжа и задкулисните сделки.
На заинтересованите предлагаме модифицирания вариант на методиката за гласуване, създадена от шведския специалист по изборни технологии Давид Бисмарк. Още през 2010 г. той е публикувал формат на изборна бюлетина, която осигурява достатъчна прозрачност на изборния процес като същевременно съхранява тайната на всеки подаден глас. Предложението на Бисмарк е просто и изключително ефективно.
Бюлетината се състои от две части, отделени с вертикална перфорирана линия. В лявата част има списък с имената на кандидатите и/или партиите, а срещу всяко име в дясната част има уникален баркод, който също е отделен с хоризонтални перфорирани линии и може лесно да бъде откъснат. Имената са подредени на случаен принцип, така че списъкът е в различен ред за всяка бюлетина. Имената не са номерирани. За всяко име могат да бъдат определени десетки баркодове, но всички те са само за него и не съответстват на никое друго.
Гласоподавателят получава от избирателната комисия бюлетина и отива в стаичката за гласуване. Там откъсва баркода, разположен срещу предпочетеното име, запазва го и накъсва останалата част от бюлетината. Необходимо е да се подчертае, че от момента на напускане на стаичката за гласуване, където е отделен отрязъкът с баркода и е унищожена останалата част от бюлетината, всеки вот е абсолютно таен и никой не може да да узнае кой как е гласувал. Избирателят излиза от стаичката и пуска накъсаните парчета в урна или машина за унищожаване на документи (шредер). Достатъчно е дори само да се раздели лявата част на бюлетината по вертикалната перфорирана линия от дясната и да се откъснат няколко баркода, отнасящи се за непредпочетени имена, след което никой не може да съпостави дясната с лявата част и да разбере чий е баркодът, който е запазен. Гласуващият отива при секционната комисия, подава избрания баркод, където той бива сканиран, изпратен в централна база данни и същевременно записан на някакъв цифров носител (хард диск, флаш памет, DVD) за последваща сравнителна проверка. От секционната комисия поставят печат на гърба на листчето с баркода и го дават на гласувалия. Поставянето на печат е необходимо, за да се избегне възможността недобросъвестни гласоподаватели да запазят повече баркодове и впоследствие да предявят претенции за неотчитане на техния глас.
В случай, че изборите са за партийна листа, даваща възможност за преференции, отделните кандидати се означават с номера, а върху отрязъка с баркода е отпечатана поредица от номера, така че всеки може да отбележи предпочитание за отделен кандидат. Преференциалният вот се сканира заедно с баркода, но отново остава таен, защото никой друг не знае коя е избраната партия.
След приключване на изборния ден членовете на комисията подписват протокол, в който отбелязват само броя на гласувалите и заедно с приложения цифров носител го предават в съответната районна избирателна комисия. Резултатите се обработват машинно и се публикуват на страницата на ЦИК. Всеки, който желае да провери дали неговият глас е отчетен правилно, може да отвори електронната страница на ЦИК, да намери секцията, в която е гласувал, и да види дали номерът на неговия баркод е отчетен като вот за избрания кандидат и/или партия. В случай, че вотът не е отчетен, гласоподавателят може да подаде жалба и да поиска проверка на резултатите в съответната секция. Номерата на баркодовете за всяка секция се публикуват в тяхната поредност, така че не е необходимо гласоподавателят да изписва номера на баркода и да подава електронна заявка за търсене. Това се прави с цел да се игнорира теоретичната възможност някой да следи IP адреса на компютъра и по направената заявка (въведен номер на баркод) да узнае как е гласувал този, който проверява своя вот.
След приключване на изборния ден наблюдателите и партийните застъпници могат да получат защитено от манипулации копие на цифровия носител със записаните баркодове и да направят паралелно преброяване. Преброяване на гласовете могат да направят и медии, и граждани по данните, публикувани от ЦИК.
Въвеждането на тази методика ще направи изборите по-честни, за да не се окажем обречени на унищожаващ демокрацията произвол, но няма да реши проблема с престъпната покупко-продажба на гласове.
Прогонването на търговците от храма не е въпрос на техническо, а на политическо решение, за което са необходими съответните законодателни промени – въвеждане на образователен и данъчен ценз, задължително гласуване и електорални стимули.
Следващите избори ще дойдат неусетно скоро и трябва незабавно да се сложи край на безчинствата, които отвращават хората и ги карат вместо към урните да отиват за риба, гъби и да трошат телевизорите си.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Авторът е член на ПП „Движение 22-ри септември“
- Награда „13 века България“ за български вестник в Украйна
Дора Костова,издател на в. „РОДЕН КРАЙ“ в Украйна, получи годишната награда на НДФ „13 века България“ за популяризиране на българската култура в чужбина
.
Десимира Миткова, БТА
Атина, 7 ноември. Дора Костова, която 26 години издава вестник „Роден край“ в Украйна, получи годишната награда на НДФ „13 века България“, за принос в разпространението на българската култура на българоезична медия в чужбина за 2015 г. Отличието й беше връчено по време на Единайсетата световна среща на българските медии, организирана от БТА и АБМС, в гръцката столица Атина.Много съм благодарна за тази награда, тя ще бъде една голяма оценка за българите в цяла Украйна и едно поощрение за тях, че са останали българи, отбеляза Костова при награждаването, като посвети наградата на всички бесарабски българи:
„За осем-девет поколения, които вече са напуснали историческата родина, не е толкова лесно да се върнат към извора на българското, но все пак българите си знаят, че са българи. Езикът си е архаичен език, езикът е смесен, но, за да ги върнем в тези измерения, които напълно съответстват на българските ценности – това е вестинкът.“
Изпълнителният директор на НДФ „13 века България“ Митко Тодоров, който връчи наградата, коментира, че е много трудно да се определят наградени сред толкова усилено и активно работещи медии сред нашите общности.
Управителният съвет на НДФ „13 века България“ е съгласен тази награда да стане традиционна. Следващите месеци фондът ще предложи статут на наградата и начини на номиниране, тъй като желанието ни е участниците и работещите в медиите да бъдат част от тези, които номинират, съобщи Димитров.
.
- 11-ият български медиен форум започна в Атина
Генералният директор на БТА Максим Минчев на откриването на 11-ата световна медийна среща. Снимка: Петранка Стаматова Хората от екипа на БТА са новатори, защото преди 11 години започнаха строителство на може би най-големия и най-важния мост – на общуването между България и света. Това заяви днес председателката на Комисията по културата и медиите към НС Полина Карастоянова, при откриването на Единайсетата световна среща на българските медии в Атина. Карастоянова каза още, че всяка една от тези годишни срещи изгражда едно символично ново платно в този широк мост на общуване.
След десет успешни опита, отново се събираме и искрено се надявам, че тази среща, която не случайно решихме да бъде в Гърция, ще бъде поредният форум, на който българските журналисти от цял свят ще имаме възможност да обсъдим важните за нас въпроси – заяви на откриването на срещата генералният директор на БТА Максим Минчев. Това са въпроси, свързани с нашата професия, с голямата българска диаспора по целия свят и нейния живот.
Българската посланичка в Гърция Емилия Кралева каза на откриването, че темата на срещата „Медиите и културните различия. Диалог между съседи“ обещава интересна дискусия, в която вероятно ще се откроят различията. Но със сигурност това ще ни накара да забележим по-добре и сходствата, именно така се случва в диалога между съседи – посочи Кралева.
България и Гърция, които са толкова близки, едновременно с толкова различен в съвременната си история път, сега отново стоят твърдо заедно. Уверявам ви, че нямат намерение повече да се разделят, напротив, множат се въпросите, които можем споделяме и да решаваме заедно в общата ни съседска и европейска битност – добави посланик Кралева.
Теодосий Спасов. Снимка: Петранка Стаматова Гостите на срещата бяха поздравени с музикално изпълнение на неповторимия Теодосий Спасов, който скоро ще гостува в Чикаго, като част от турнето му в Америка.
Клипът „България е мястото“ /Bulgaria is the place to be!/ е бил представен пред 150 министри на туризма по време на туристическото изложение в Лондон, съобщи министърът на туризма Николина Ангелкова по време на единадесетата световна среща на българските медии – вижте клипа по-долу.
Според нея една от целите на министерството през следващите години е да утвърди страната като дестинация за високоплатени туристи.Еврочикаго (По информация на БТА)
.
- Българин е номиниран за „Най-добър млад инженер на Великобритания и Ирландия“
Йорданка Бонева-Благоева, Danybon.com
Награждаването на отличниците в първи курс. Владислав Василев е момчето с бяло-сивия пуловер. Снимка: danybon.com С радост научих прекрасна новина за млад българин, възпитаник на Американския колеж, който е номиниран за „Най-добър млад инженер на Великобритания и Ирландия“. Шестима са финалистите и един от тях е Владислав Василев, випуск 2008 на Американския колеж в София.
Владислав Василев завършва с отличен успех Американския колеж. Печели наградата по социални науки (Department Award), макар че тази дисциплина е по-скоро негово хоби.
Основната му страст е физиката. Записва електроника в Единбургския университет. Приятели си спомнят, че още в първи курс се е амбицирал да завърши първи и това се случва. Наистина завършва магистърската си степен първи по успех и с три награди на университета.
.
- Celebrating the Day of the Bulgarian Enlighteners 2015
For the 1st of November OUBS organised their traditional event in celebration of one of the most important holidays in Bulgaria – the Day of the Bulgarian Enlighteners. On this date Bulgarians remember those people who dedicated their life to develop and preserve the Bulgarian spirit throughout the years. This time we joined forces with the Bulgarian School in Oxford, whose founders kindly agreed to tell us its story.
The event took place in the Habakkuk Room in Jesus College, Oxford. Among our guests were Bulgarian students in the university and pupils from the school with their families. Teodora Petranova and Valentina Alexandrova-Kirova – the founders of the school, opened the event with a talk about the establishment of the Day of the Bulgarian Enlighteners. They went on to discuss the recent foundation of a large number of Bulgarian educational institutions all over Europe. „Slovo“- the Bulgarian School in Oxford, is also one of them. It opened doors in January 2015 and had 15 students at the start. Since October 2015 the school is educating 32 children, divided into 3 classes plus a preschool group. There is also a dancing group. They meet on weekends to learn about Bulgarian language, literature, history and culture from the three teachers working with them. The children attending the school come from bulgarian families living in the UK and thus a lot of them have little prior knowledge about the home country of their parents.
The introduction was followed by a couple of performances by the children: they could successfully recite Bulgarian poems learned at school, despite the fact that they rarely encounter Bulgarian language outside of the classroom.
Next was a presentation by a Bulgarian student in Oxford about two enlighteners – Dr. Ivan Seleminski and the poet Hristo Smirnenski. This resulted in an informal discussion on related topics. „What exactly is a „buditel“ (the Bulgarian word for an „enlightener“)?“, „Can we talk about enlighteners in the modern world?“, „What kind of an enlightener does Bulgaria currently need?“, “Can a person who lives outside Bulgaria become an enlightener?”… all those are questions of concern for the Bulgarians in Oxford, who live away from their country but want to contribute to the preservation of the nation’s spirit and culture.
It was great to see so many people of different age and interests coming to celebrate the wonderful occassion together. We hope that such events contribute to the interest of young people in Bulgarian culture.
Source: oxford-bulgsoc.co.uk
- Полицейските протести в България продължават
Униформените не се отказват от блокадите на трафика до пълното оттегляне на реформата „Горанов“
Борис Митов, Mediapool
Снимка: Mediapool Протестиращите няколкостотин служители на МВР пред сградата на Министерския съвет (МС) се разотидоха около 16.00 часа в сряда, заканвайки се, че блокадите на трафика в различни точки на София обаче продължават.
Засега от полицейските синдикати официално съобщават само за планирана демонстрация на кръстовището на булевардите „Тодор Каблешков“ и „Цар Борис III“ до автогарата в кв. „Овча купел“, която ще започне в 18.00 часа. По неофициални данни обаче се очакват блокади и в други точки на столицата.
Въпреки че правителството отстъпи пред незаконния им протест и се отказа да орязва наполовина обезщетенията им от 20 заплати при пенсиониране, служителите на МВР в София и цялата страна продължиха с протестите и в сряда, независимо от заканите на ръководството да бъдат дисциплинарно наказани.
Първоначално полицаите в София се събраха до езерото „Ариана“ без да блокират „Орлов мост“, след което отидоха пред парламента и пред Министерския съвет.
След изявлението на премиера Бойко Борисов, че социалните придобивки ще бъдат орязани само за новопостъпващите, полицаите твърдят, че обещанията на властта към тях са половинчати и се опасяват, че впоследствие ще бъдат пренебрегнати.
Те са против предложението на финансовия министър, което правителството реши да запази, а именно премахването на двата процента добавка за прослужено време и включването им като част от основната заплата. Така добавката, която е 2% за всяка година върху заплатата месечно, но не повече от 40%, ще стане част от заплатата и занапред няма да се начислява.
Между 200 и 300 полицаи се събраха около 12.30 часа около столичното езерото „Ариана“, но без блокират кръстовището на „Орлов мост“, както направиха преди ден. Освен това липсваха агресивният тон, закани и псувни. Вместо това, по примера на гражданските протести, полицаите донесоха огромно количество червени карамфили и ги раздаваха на шофьорите и им се извиняваха за неудобството, което са им причинили във вторник, когато бяха парализирали движението.
Протестиращите преминаха тихо и кротко по бул. „Цар Освободител“ и стигнаха до Народното събрание, където започнаха да редуват ръкопляскане с викове „Уууу“ и освирквания. Полицаите направиха няколко обиколки около сградата и се спряха, очевидно изчаквайки депутатите и вътрешния министър Румяна Бъчварова, която е в НС.
Чуваха се различни подвиквания към парламента, включително и култовото „Кой ще ви вади с рейса, бе?!“, препратка към гражданските протести през лятото на 2013 г. и „нощта на белия автобус“, когато блокирани от протестиращите депутати бяха измъкнати от сградата на НС с бял автобус и се стигна до брутални сцени на полицейско насилие срещу граждани.
Председателят на парламентарната вътрешна комисия Атанас Атанасов (РБ) отиде при полицаите, които го посрещнаха с освирквания и нападки заради мнението му, че убийството на афганистанския мигрант от граничен полицай миналия месец е престъпление.
С одобрителни възгласи и ръкопляскания бе посрещнат лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, който обяви по-рано, че подкрепя полицейския протест. Депутатът увери, че няма да подкрепи исканите от финансовия министър промени в бюджета за МВР, защото, по думите му, „трябва да има държавност, а държавността е МВР“.
Каракачанов спечели допълнителни симпатии от протестиращите и с изказването си, че медиите са виновни за създаването на лош имидж на полицаите, както станало и при протеста им във вторник вечерта, когато бяха разпространени заснети клипове с безобразните ругатни и отношение на униформените към случайни граждани.
След като постояха пред НС, полицаите поеха към Министерския съвет, но отново без да блокират движението на автомобили по жълтите павета. Те пристигнаха пред „Дондуков“ 1 към 15.00 часа.
Снимка: Mediapool Над 100 цивилни и униформени полицаи блокираха за около 20 минути пътя за ГКПП Кулата на около сто метра преди гишето за пътни такси на пункта. Те протестираха, въпреки че им бе предадено, че придобивките им се запазват и новите условия ще важат само за новопостъпили служители. Те попитаха това има ли го черно на бяло, след което казаха, че не блокират, а се разхождат. Движението и в двете посоки бе спряно и се оформиха опашки от автомобили.
Също за 20 минути бе блокиран и граничният пункт Илинден-Ексохи при Гоце Делчев. Полицаите от Благоевград блокираха за 50 минути улицата, намираща се пред областната дирекция на МВР. За сряда е предвиден и протест на граничните полицаи в Свиленград, а служители на МВР в цялата страна са в готовност да блокират булеварди, кръстовища, както и важни участъци от републиканските пътища.
.
- АБУЧ търси начини българският език да бъде признат за матуритетен в ЕС
Ангел Григогов разговаря с председателя на АБУЧ д-р Ирина Ботева-Владикова. Интервюто е излъчено в предаването „Събота 150“ по програма „Хоризонт“ на 19.09.2015 г. Запис от него може да се чуе в сайта на БНР тук.
Над 260 деца, сред които 50 първокласници, са записани в едно от българските училища във Виена. Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ председателят на Асоциацията на българските училищата зад граница Ирина Владикова. Асоциацията търси начини да повдигне в Европейския парламент въпроса българският език да бъде признат за матуритетен в европейските училища. Всички езици, признати в конституциите на страните-членки в ЕС, трябва да са матуритетни, а не само големите, заяви тя:
Имаме силното уверение както на нашите политици в България, така и на депутатите ни в ЕП, че имаме пълната им подкрепа, и ще направим каквото е нужно, за да поставим този въпрос, за да се обърне внимание и се надяваме да имаме някакви резултати.
Въпросът за дистанционно обучение в чужбина по някои предмети все още е „извън полето на внимание от страна на законодателите“ – допълни тя.
МОН не ни припознава като училища, а само като организации. Нямаме все още определение какво сме и, след като не сме субект, не влизаме в този закон. А от това зависи много и резултатът за вземане на решение за дистанционно обучение на тези деца, някои от които пътуват по час, по два.
Срещите с представителите на отделните партии винаги минават много добре, но са на ниво индивидуални познанства – обобщи тя.
Източник: БНР
- Валентин Танев: Артистът борави само със собствени чувства
Интервю на Анелия Петрова с Валентин Танев,
BulgariansinDetroit.com
Мариус Донкин, Елена Петрова и Валентин Танев Стотици любители на театралното изкуство в САЩ успяха да се порадват на актьорския талант на един от най-обичаните и харизматични съвременни български актьори, Валентин Танев. В гостуващата през октомври пиеса на Народния театър „Брачната Илюзия“ участваха също талантливите Елена Петрова и Мариус Донкин. Спечелилата престижна награда за драматургия „Молиер“ комедия на Ерик Асус носи дълбок психологическия заряд, разглеждайки аспекти от семейните взаимоотношения като доверие, вярност и изневяра.
Валентин Танев – „Брачната Илюзия“ е пиеса, която третира важни и непреходни ценности като любов, доверие и брак чрез комедиен формат. Как съумявате да облечете сериозни теми в комедийни одежди?
– В живота комедийните и драматичните ситуации вървят ръка за ръка: един си мисли, че това, което му се случва е много драматично, а друг се смее. На всеки му се е случвало да изпадне в сериозни ситуации, които в един момент да му станат смешни.
– Героят, който пресъздавате в пиесата, Клод, е интересен, многопластов и изпълнен с противоречия, но в същото време ежедневно типичен. С какво образът му Ви привлече и успявате ли да се идентифицирате с него?
– Привлече ме с това, че според автора, Клод е бито куче. Без значение дали сме богати, бедни, началници или подчинени, на всеки от нас му се случва да бъде в позицията на бито куче. Клод е изживял стрес, изневери и раздяла, а това го прави достъпен и интересен за публиката.
– Създаването на убедителен образ в театъра е интимно преживяване. През какви професионални метаморфози минавате, за да постигнете желания сценичен образ?
– Артистът по принцип борави само със собствените си чувства; с това, което се случва тук и сега. В процеса на репетициите си представям детайли за героя ми – какъв е, какво обича да прави, какви са му любимите и важните неща в живота, какви са му мечтите…
– По какви критерии избирате героите, които да пресъздадете на театралната сцена и големия екран?
– Рядко ми се случва да избирам героите си, тъй като днес в театъра, а и в киното, актьорите са по-скоро избирани, отколкото избиращи. Критерия, на който държа в героите си е наличието на човешко преживяване, човешки проблем. Държа изключително много на това, тъй като в противен случай изглеждат и звучат някак евтино. За мен най-добрите пиеси са тези, в които можеш да се сблъскаш с проблема на по-широк кръг хора. Пример за това са пиесите на един от най-големите
американски драматурзи, Тенеси Уилямс. В тях могат да се открият проблеми, засягащи хора на всякаква възраст и социална прослойка.– Какво Ви вдъхновява и мотивира? Кое е водещото: желанието да разкажеш за себе си, влагайки лична интерпретация в образа или дословното му пресъздаване по сценарий?
– Актьорът винаги влага нещо от себе си, пресъздавайки героя. Ако трябва да бъдеш истински и откровен докрай с публиката, неминуемо трябва да вложиш частица от себе си. Ако не влагаш свои чувства и емоции, означава да излъжеш зрителите и да загърбиш професионализма.
– Споменавали сте, че „в съвременния театър не е хубаво да играеш героя, трябва да си героят“. След толкова много пресъздадени герои, съществува ли опасност от загуба на актьорските рефлекси и замяната им със стереотипи?
– Такава опасност винаги съществува и аз се опитвам да се предпазя от нея. Всеки път когато започвам нова работа, аз се опитвам да бъда като бял лист, на който да започна да пиша отново. Опитвам се да избегна рутината. Това е труден процес, но и сладък, защото е като откривателство – научаваш нови неща за себе си, както и за хората, с които си заобиколен професионално.
– От гледна точка на актьора, до каква степен публиката е критерий за успешно представление? Предпочитате ли конкретна аудитория, към която е насочено Вашето изкуство?
– Няма как да избираш публиката си. Аз се опитвам да върша работата си така както трябва да бъде свършена всяка вечер пред всякаква публика. В момента е важна публиката, пред която играя тази вечер – утре вечер ще играя пред други хора. Разбира се, има постановки, по време на които контакта с публиката е засилен, както и такива, при които е по-труден. Това е натурата на театъра – жива връзка и енергия, която се предава между залата и сцената, която няма как да бъде „закована“. Театърът е интересен, защото всяка вечер преживяването е различно.
– Намирате ли разлика в начина, по който публиката в чужбина приема посланието на героя Ви? Съществува ли разлика в емоционалната Ви нагласа когато представяте пиесата зад граница?
– В чужбина публиката е по-емоционална, защото е заредена с една допълнителна емоция от срещата с български актьори. Харесвам да мисля за себе си като за професионалист, за когото е важно да работи добре независимо къде е – в Чикаго, Детройт или Нови Пазар, тъй като всяка публика заслужава да бъде уважена с добро представяне.
– В неотдавнашно интервю споделяте, че „не е лесно да живееш в чужбина. Когато имаш нужда от близък, той не е до теб – това е едно. Второ – ти винаги си чужденец. Независимо колко години си живял, ти винаги оставаш българинът. Няма човек, който да е отделен от родината си и да е щастлив.“ Потвърждават ли срещите Ви с българите в САЩ тези Ваши думи?
– Срещал съм много българи, живеещи в чужбина, а и самият аз съм живял известно време във Франция, и съдя по собствените си преживявания и емоции през този период. Проблемът с живота в чужбина не се крие толкова в носталгията, а в липсата на важни за теб хора – семейство, близки и приятели. Може би има и българи, които се чувстват добре далеч от родината, но все пак си мисля, че проблемът на човек не е в това къде е, а какво е. Проблемите винаги стоят вътре в човека, а не извън него и не зависят от местожителството. Хубаво е да мислиш, че напускайки едно място и премествайки се на друго, ще промениш себе си, но ако това не се случи, трябва да видиш гредата в собственото си око.
– Вие сте сред най-успешните и харесвани съвременни актьори. Би ли могло да се каже, че сте осъществили американската мечта в България?
– Не бих могъл да кажа, че съм сбъднал американската мечта… аз просто си върша работата, доколкото ми позволяват силите и условията. Живея изключително скромно, но съм щастлив, че съм избрал този път. Работя това, което ми доставя удоволствие и ме прави щастлив. Достигнал съм до извода, че не винаги високата заплата те прави успял в дадена сфера – възможно е да направиш проект с много пари и да се изложиш накрая, както и проект със съвсем малко пари, който да бъде много успешен. Успехът зависи по-скоро от обстоятелствата, при които работиш, и професионализма на хората, с които си заобграден.
Снимки: BulgariansinDetroit.com
.
- Есенни записки на проф. Чаракчиев от България
Проф. Никола Чаракчиев, в. „България Сега“
От много време вече съм имигрант в Америка. На всеки две години се връщам в бащиния си дом, за да ремонтирам старото си тяло, да ремонтирам и старото си жилище. Да се заредя с топлота сред старите си приятели.
А те са много. С уважение ще Ви ги изредя по азбучен ред…
Алекс Лазов – бивш управител на на ежегодния фестивал „Български дни в Чикаго”, организиран от Българо-Американска Асоциация, който се завърна за постоянно в България; доц. Антоанета Запрянова – председател на Българската генеалогична федерация; инж. Борис Сапунджиев – ръководител на научни звена; доц. Веселин Джамбазов, който разработва историята на „посветените общества”; инж. Георги Ганчев – комуникационен и дипломатичен ръководител, инж. Йордан Мирчев – човек с богат международен опит; Кирил Йончев – поставил началото на консултантския бизнес у нас, инж. Тодор Вачков – заместник министър в няколко правителства…
Имах срещи и с три специални социални групи.
С групата „Патриарх Евтимий” – моите съученици, които от тридесетина години се събират всяка неделя от 11 до 13 часа на тяхното си специално място. С групата „Чифлика” – научни работници и преподаватели в сферата на селското стопанство. С „Български генеаложки форум” – научни специалисти по класическа и генетична генеалогия.
Имах среща и с доц. Иво Христов – модерен български социолог, преподавател в Пловдивския и Софийския университети, наречен неправилно от някой „Песимиста”, а той на практика е абсолютен реалист. Видяхме се и с Елена Куюмджиева – български класически и генетичен генеалог – с най-богато родословно дърво в България, и с Чавдар Дилов – най-добрият български генеалог, познавач на българската история, невролог и сексолог, както и добре известен психолог…
На тези наши срещи винаги са преобладавали „темите от реалния живот” и никога тези от политиката и нелицеприятните пластове от съвременната обществена среда.
Защо?
Може би вече сме надживели страстите по прехода и, естествено, останали са проблемите от бита, които преследват човека през целия му живот.
Забелязвам, че в България се формират все повече и по-често такива нерегламентирани свободни контакти, които е възможно да се пораждат поради отсъствието на някогашните професионални и обществени организации, в които хората имаха постоянно поводи да се срещат и дискутират, дори и да свършат някоя общественополезна дейност.
А сега искам да споделя някои полезни факти, които констатирах по време на моето посещение на Родината през тази есен.
За първи път разбрах, че има определена опасност от „премеждие”, ако използваш своя банкова карта от друга държава, която по някаква причина не бъде разпозната от банкомата. Тогава той не ти връща документа обратно, а го прибира… Можете да си представите какъв ужас е това, ако разчитате само тази своя банкова карта, защото съответната българска банка връща документа, ако е изряден, разбира се… след 3 месеца!
Ще Ви цитирам и цените на някои „екстравагантни“ стоки. Например „швейцарското синьо сирене” струва 98 лева килограма. Бабекът е 48 лева килограма. Доста се изненадах, че се продават и „специалитети”, като конско месо по 68 лева килограма и дори магарешко – за 48!
Най-масовият „фаст фуд” е, разбира се, баничката и пицата. В малко „по-заможен формат” – дюнерът. Продават се на всеки ъгъл или през стотина метра…
Прави впечатление масовото присъствие на книгата. Книжарниците са много повече, отколкото в САЩ.
При всяко идване посещавам едни и същи ресторанти. Тази година ми се стори, че са загубили много от постоянната си клиентела.
За първи път пътувах с метрото. Възхитен съм от фантастичния ред, чистота, удобство и дори комфорт. Тихо. Хората – добре облечени и спокойни. Като че отиват на театър и още от вагона се настройват духовно. Само куфарът ми беше дискриминиран брутално. Заядоха се с него и много настойчиво му поискаха да си плати и той билет за возенето. И понеже беше американски куфар, пътуващ свободно из Америка, и не харесваше подобно отношение, още повече и български не говореше, не беше сменил и валута, та в крайна сметка само моят джоб олекна.
И тази година, както и друг път, посветих част от времето си на моите любими изследвания. Винаги имам осигурена просторна лаборатория и неизчерпаем материал за опити. Това са улицата и хората, които крачат по тротоарите. Или се возят с кола по платното. Този път малко центрирах интереса си към таксиметровите шофьори. Естеството на тяхната професия като че им позволява да са по-информирани – особено по местните новини и събития.
Задавах по два въпроса на тези, в чието такси сядах. „Ще гласувате ли?” – беше първият, защото беше предизборно време – по-малко от месец до местните избори и референдума относно електронното гласуване, който се състоя на 25 октомври 2015 година.
Забележително беше, че всички, с изключение на един, ме увериха, че са твърди гласоподаватели! И, без да ги питам, ми казаха за кого ще гласуват. За властта. Защото тя, властта, дава пари за ремонти на улици, за тръби и болници, че и за писари и пъдари в общините – главно на „своите кметове” – партийци.
Единственият, който ме погледна накриво и каза, че няма да гласува, добави и свой въпрос към мене:
– Вижте, господине… имам ли интелигентна физиономия?
– Да, Вие имате интелигентна физиономия! – му казах твърдо.
– Ами кой интелигентен човек днес в България гласува?Аз леко подскочих…
– Защо?
– Защото… Вие виждали ли сте параметрична схема за избор на управници чрез гласуване?
– За първи път чувам!
– Съставена е от 157 показатели. От тях само 1 е гласът на „избирателя”.Аз за втори път подскочих.
– Знае се, че един космонавт се тества по 100 показателя, продължи събеседникът ми – а като излети, му помагат други 100 човека, които също са тествани по 100 неща. А един управляващ се избира на практика само по 2 теста, които ги няма в ония – 157-те… И каква е ползата, че космонавтите са минали 10 хиляди и 100 теста, когато ще ги командва после един – избран управляващ с два секретни теста…
– Кои са тези два…
– Давам Ви за домашно да помислите за тях.Не влизах в противоречия по-нататък. В неговите очи аз бях само един гласуващ неинтелигентен.
Привечер минах край една сергия за сувенири и видях, че ги продава една много добре позната жена, която беше преди време директор на две стабилни и печеливши предприятия. Казах й за разговора с негласуващия интелигент – таксист, а тя ме светна веднага за двата теста:
– Първо – да си от необходимата партия и второ – да направиш достатъчно инвестиции, за да бъдеш забелязан.
Искаше ми се да я поканя на вечеря.
Вторият ми въпрос към майсторите на волана беше: „Коя е най-интересната личност, която сте возили?”
Получи се интересна информация: „Стоянка Мутафова”, „Петър Стоянов”, „Богомил Бонев”…
После настъпваше моят час:
– А знаете ли кой съм аз?Никой не знаеше.
– Аз съм най-секретната личност, която срещате в своя живот. Днес аз съм единственият дежурен ИЗВЪНЗЕМЕН за планетата Земя!
Всички до един подскачаха моментално. После започваха да разказват вицове, за да запълнят мълчанието, което беше настъпило. Ето един от анекдотите: „Един разследващ журналист проверява екипа на лудницата. „Ти кой си?” – пита. „Аз съм Наполеон” – му казва първият. „Ти кой си?” – пита друг. „Аз съм Наполеон”… Когато още трима казали същото, журналистът нахълтал гневно в кабинета на главния лекар и директор на заведението, и го разкритикувал: „Как така? Тук не се полагат грижи за болните – всички казват, че те са Наполеон?”. На което директорът отговорил: „Не е нужно да харчим бюджета. Аз зная истината. Всички те си въобразяват. Аз съм Наполеон!”.
Към края искам да кажа на моите съграждани по емиграция в Чикаго, които вече като че нещо подозират… че аз не съм Наполеон. С Наполеон сме само роднини. Наполеон и аз сме от една и съща „ДНК Хаплогрупа”. И тя е: Е1в1в1, което означава, че някъде преди 50 000 години имаме един общ прадядо. Знае се и друг един известен човек от нашия отбор – Айнщайн… и още и още и още…
.
- Банкеръ: От 622 млн. излишък до 2.8 млрд. дефицит
Финасовият министър Владислав Горанов (в средата). Снимка: Медияпул Предстоящата актуализация на държавния бюджет за 2015-а без съмнение ще предизвика поредния остър сблъсък между управляващи и опозиция в Народното събрание. Всъщност не е толкова важно, че вместо 3% от БВП дефицитът ще е 3.3 на сто. От много по-голямо значение е фактът, че за трета поредна година се налага да актуализираме Закона за държавния бюджет.
Което води до логичния въпрос, защо въобще се гласуват фискални разчети, които после не се изпълняват? Обяснения от рода, че без актуализация служителите на МВР и Военното министерство нямало да си получат заплатите за последните два месеца на годината, защото в тези ведомства не били извършени планираните реформи и съкращения, са твърде несериозни, да не кажем тъпи. Ако в една фирма не бъдат извършени реформи и съкращения, всичките й служители отиват на улицата и никой не ги мисли. Защо цялата държава трябва да страда заради това, че министерствата на армията и полицията, пък и не само те, не искат да си свият раздутата администрация?
Разбира се, финансовата разхайтеност на държавните ведомства не може да обясни една друга история, която сама по себе си е ужасяваща. Как така от бюджетен излишък в размер на 622 млн. лв. за осемте месеца на годината в края й на консолидирана основа държавата ще излезе на дефицит от 2.8 млрд. лева? Това означава, че за последните четири месеца на 2015-а хазната трябва да натрупа дефицит от над 3.4 млрд. лв. – първо, за да изяде отчетения до края на август излишък, след което да достигне до крайния резултат на бюджета – минус 2.8 млрд. лева. Получава се трупане на дефицит от по над 900 млн. лв. на месец. Човек ще си помисли, че през този период не се планират данъчни постъпления, което, естествено, не е така. Но пък и споменатият огромен дефицит не може да дойде от преразходите на държавните ведомства. Та той като размер е близък до годишните им разходи.
Обяснението за огромния дефицит от 3.4 млрд. лв. може да е само едно – плащанията по проекти, свързани с европейските фондове. Което се вижда и от отчетите на Националния фонд към Министерството на финансите. От тях излиза, че от планираните 3.7 млрд. лв. за годината до септември са платени по-малко от милиард. По информация от финансовото ведомство до края на октомври вече са разплатени две трети от набелязаната сума. По този начин към края на октомври вече ще отчетем дефицит от близо един милиард лева. И той през следващите месеци ще продължи да расте.
Излиза, че средствата по европейските програми са основен рисков фактор за изпълнението на разчетите на хазната. Дали управниците не могат да планират, Европейският съюз не е редовен платец, или пък нарочно разходите по плащанията по европроектите са задържани, за да се види предизборно как добре върви бюджетът и е на излишък? А след вота ударно вършеене в разходната част. Все една от трите причини е истинската, а може би и трите. Чуват се оправдания, че заради приключването на програмния период трябвало спешно да усвоим европарите. Само че кое е по-важното, премиерът да пререже една лентичка повече или да се спазват финансовите закони на държавата, предложени от нейното правителство и гласувани от нейното парламентарно мнозинство? Когато преценяват дали да дойдат в България, инвеститорите не гледат колко километра магистрали имаме и колко спортни зали сме построили, а се интересуват дали се спазва финансовата дисциплина и има ли фискална стабилност. Като няма сигурност и за двете, още дълго основен инвеститор у нас ще е самата държава. Но това ще е за сметка на джобовете на данъкоплатците и на трупането на допълнителен дълг. Който, както казва самият министър-председател Бойко Борисов, заробва децата и внуците.
Източник: в. „Банкеръ“
- В областните центрове: ГЕРБ – 21 кмета, РБ – 4, ДПС -1, БСП – 0 и един сам срещу всички
На балотажа ГЕРБ спечели в Пловдив, Хасково, Видин, Шумен, Силистра, Търговище, Сливен и Перник, Разград, Ловеч и Враца. РБ превзе Плевен и Добрич, БСП без спечелил кандидат.
Независимият Тодор Попов с убедителна победа в Пазарджик, въпреки че всички се бяха обединили срещу него, пише в. „24 часа“.
ГЕРБ спечели 11 от 14-те балотажа на кметските избори в областните градове вчера. Така общо 21 от 27-те областни центрове ще бъдат управлявани от кметове на партията на Бойко Борисов. На втори тур ГЕРБ победи в Пловдив, Хасково, Шумен, Силистра, Търговище, Сливен, Ловеч, Враца Разград, Перник.
БСП не печели в нито един от големите градове. Реформаторският блок извоюва победа в Плевен и Добрич, и така кметовете в областните центрове, подкрепени от блока, стават четирима. Независимият Тодор Попов спечели в Пазарджик. ДПС вече има един кмет в областен град – Кърджали, избран на първи тур.
Ето карта на България, на която е отбелязано коя политическа сила доминира в съответния общински съвет. Вижте картата по-голяма като кликнете с мишката върху нея.
- Единайстата световна среща на българските медии ще се открие в Атина
.
Единадесетата световна среща на българските медии ще бъде в гръцката столица от 4 до 8 ноември. Форумът, събиращ ежегодно журналисти от България и света, се организира от БТА и Асоциацията на българските медии по света.Темата на форума тази година е „Медиите и културните различия. Диалог между съседи“. Освен професионалните теми на гилдията и проблемите на българските общности зад граница, участниците ще обсъждат кризата в Гърция, миграцията, както и различните аспекти на сътрудничество между двете страни в политически, социален и културен план.
Откриването на събитието е на 5 ноември в Амфитеатралната зала на Националния университет в Атина. Учебното заведение отваря врати на 14 април през 1837 г. след Гръцката война за независимост, известна също като Гръцка революция. Това е първият университет на Балканския полуостров и в Източното Средиземноморие.
35 журналисти от българоезични медии в САЩ, Канада, Испания, Украйна, Италия, Ватикана, Израел, Сърбия, Кипър, Румъния и още десет държави ще участват във форума. Както всяка година в него ще се включат и техни колеги от България. В срещите ежегодно участват също държавници, представители на бизнеса, интелектуалци, медийни експерти, значими обществени фигури./БТА/
Едва 4% от новините в родните медии, свързани с българи в чужбина, не са криминална хроника
Как държавата осигурява достъп до информация за случващото се у нас на българите, живеещи в чужбина, има ли политика в тази сфера и необходима ли е такава в ерата на интернет и новините, които дебнат отвсякъде – това е една от темите, които ще обсъждат участниците в медийната среща, организирана от БТА в Атина.
Всяка година форумът среща медиите на българите извън България, като посредници към нашите общности в чужбина с представители на държавните институции. На срещата се дискутират не само професионални проблеми на гилдията, но и проблеми, които вълнуват сънародниците ни зад граница.
Политиката в областта на информацията за България ще бъде една от темите в работната програма. За участие в дискусията са поканени парламентарната Комисия по културата и медиите и Държавната агенция за българите в чужбина.
„Тази година ще започнем програмата на предстоящата среща с най-важния мост на общуване, който БТА създава и в основата, на който мост работят всички медии, а именно – българските медии в чужбина, които разказват на нашите сънародници за проблемите, за постиженията, за развитието на България и в обратна посока – за българските медии, които представят в реално време и с най-актуалните средства проблематиката, характерна за различните български общности.” Това коментира за БТА председателят на Комисията по културата и медиите Полина Карастоянова.
Според нея това е един образен мост с две платна и всяка среща, която БТА организира през всяка следваща година добавя по едно ново платно в едната или другата посока. „Нашата обща цел е да разширяваме тази голяма платформа на общуване, на комуникация с всички модерни средства на съвременната кросмедиа” – заключи Карастоянова.
„Категорично мога да кажа, че липсва каквато и да е държавна политика по отношение на достъпа до информация на българите, живеещи в чужбина” – коментира главният редактор на електронното издание „БГ ГЛАС” Георги Донков. „Вероятно на някого би му прозвучало странно, че изобщо говорим по тази тема в ерата на свободно и мълниеносно придвижване на новините, но когато става дума за България и българи, живеещи извън страната, смятам че този разговор даже е закъснял”- категоричен е той.
За голяма част от сънародниците ни по света интернет (и по-специално Фейсбук) е единственият източник на информация, което е недостатъчно, тъй като ги прави уязвими от манипулации, допълва той. „Смятам, че държавата би могла да помогне със създаването и/или подпомагането на различни съществуващи информационни канали, които с професионализъм и коректност да спечелят доверието на аудиторията.”
Друг аспект на темата засяга информацията за самите общности, която идва в България и става част от новините в страната. Определено в момента коректна информация за българските общности в чужбина липсва, коментира Георги Донков. „Непредставително проучване, реализирано от екипа на БГ ГЛАС, установи, че през 2014 г. само 4% от новините в родните медии, свързани с българи в чужбина, не са криминална хроника. Това наистина са изолирани случаи, но хората у нас остават с обратното впечатление. За да се промени този негативен имидж отново трябва да има нарочни информационни канали, подпомагани чрез различни програми, които да предоставят точна информация за случващото се в българските общности по света.”, казва той. В същото време държавата не е съпричастна по никакъв начин към сега съществуващите и изградени медии на общностите ни в чужбина и техните многогодишни усилия в тази насока. По думите му обществената БНТ има 4 канала, в които няма нито едно предаване, предназначено за българите в чужбина, а от тези 4 канала само един (BNT World) има онлайн излъчване извън страната.
„Информационен посредник между българската държава и българските общности са само българските медии по света и те се нуждаят от сериозна подкрепа”- твърди Максим Божилов, главен редактор на вестник и радиопредаване „Български хоризонти” в Канада. Причината за слабата и откъслечна, дори случайна, връзка на управляващите с увеличаващата се българска диаспора според него е липсата на всякаква политика в областта на информацията. „Повече от десет години Асоциацията на българските медии по света организира професионални срещи, на които се опитваме да привлечем вниманието на българските политици, да разберат, че единствено чрез нас техните послания могат най-бързо и най-точно да достигнат до сънародниците извън страната” – убеден е той.
Достъпът до българските телевизионни канали е важен проблем в чужбина, коментира главният редактор на вестник „Извор” Людмила Радева. „Най-малкото, което бихме искали като една българска общност в Крим — да можем свободно да гледаме националните телевизии онлайн. В ерата на Интернет това би трябвало да е съвсем лесно, но уви – казва тя. – Толкова ли е сложно да се осигурят стабилни сървъри и съответни домейни, за да могат българските телевизии да вървят свободно по цял свят, а не да се чудиш как да ги гледаш?! Вместо да се правят такива спънки като регистрация или пък пълно блокиране, би трябвало тези канали да се рекламират като безплатни и да се прави всичко, което ще привлича вниманието на българите в диаспората към тях. Да, има изобилие от безплатни новини, но има разлика между потребностите на старите български общности и поколението на новите емигранти.”
Друг проблем, касаещ българските общности в чужбина, е липсата на портал, който да предоставя на гражданите не само информация по най-различни въпроси (данъчни, пенсионни, миграционни, социални, здравословни и т.н.), но и да позволява повечето от тях да бъдат решени онлайн.
Източник: abma.bg
.
- Росен Плевнелиев: Саботажът на референдума е нов “Костинброд”
Снимка: bTV Хакерските атаки срещу сайтовете на Централната избирателна комисия и други държавни институции в деня на изборите целят да подхранят съмненията на българския гражданин, че електронното гласуване не може да успее. Това е нов скандал с мащабите на този с бюлетините в Костинброд и българската държавност трябва да отговори кой е платил за изваждането от строя на онлайн порталите.
Това заяви пред журналисти президентът Росен Плевнелиев. Той определи резултатите от референдума като „безспорен успех”, като в същото време сериозно разкритикува работата на ЦИК и поведението на част от партиите.
ДАНС вече са сезирани за хакерската атака.
„В деня на изборите, конституционни съдии и народни представители звънят на държавния глава и казват, че в определени секции ги карат два пъти да се разхождат до тъмната стаичка, за да гласуват или трябва специално да поискат бюлетината за референдум”, каза президентът.
Той посочи, че действията на секционните комисии със сигурност са по инструкция на общинските или на Централната избирателна комисия. На конкретен въпрос дали ще иска оставката на ЦИК, той каза, че се въздържа от излишни квалификации, но „като държавен глава и като инженер знам, че е много вредно да крием проблемите, да замитаме проблемите, по този начин те се възпроизвеждат”.
По думите му трябва да бъдат направени промени в Изборния кодекс, а депутатите да вземат своите решения по отношение на работата на комисията.
Дано партиите чуят
„За съжаление, още преди да успеем да прочетем гласа на хората, политическите действия ни напомниха за всички проблеми, с които трябва да се справи обществото”, заяви президентът. По думите му много от партиите са опитали да „потопят референдума все едно го нямаше”.
Поради тази причина, според Плевнелиев, гражданите са гласували в неделя „при почти пълно информационно затъмнение” и липса на дискусия по въпросите. „Благодаря и на тези, които изразиха позиция, гласувайки с „Не” (на е-гласуването – б.р.) – те не се подведоха на открития бойкот, който някои партии се опитаха да организират”, заяви президентът.
По думите му е бил разбит митът, че обществото не е готово за пряка демокрация. „Хората сами търсеха информация, отказана им от техните представители, спореха и гласуваха”, заяви президентът. Според него това е единственото гласуване в последните 25 години, в което не личат политически пристрастия – „за” вота са били хора от всички цветове, от малки и големи населени места.
„Не е важно, че гласовете „за” многократно надвишават гласовете, изпратили в парламента всеки един от депутатите – много по-важното е, че всеки един глас е свободен, няма да намерите купен, подменен или корпоративен вот”, посочи държавният глава.
Той изрази надежда, че Народното събрание ще гласува възможно най-бързо по въпроса от допитването: „Референдумът за електронното гласуване може да не успя категорично, но тези 1.8 млн. гласа показват колко много хора застават зад идеята за промяна на демократичната система. Ако не бъдат чути сега, когато го правят по демократичен начин, това ще стане, по един или друг начин”, подчерта Росен Плевнелиев.
По думите му друг мит е, че организацията на избори и референдум ще бъде трудна. Според президента проблемите са настъпили от противоречивите указания на партии институции.
Той специално подчерта, че събития като тези от „Арена Армеец” показват колко голяма е важността на електронното гласуване – според Плевнелиев, при е-вот хаосът с бюлетини и протоколи е щял да бъде избегнат.
Начало на кампанията за едни други избори?
Президентът беше категоричен, че референдумът не дава начало на кампанията му за преизбиране.
„Това, че аз подкрепих референдума и аз инициирах референдума, не го прави мой“, подчерта Плевнелиев.
По думите му грешат тези, които отсега си правят сметките за изборите през 2016 г., тъй като в близките месеци има ред проблеми от национален и международен характер, чието решаване ще е с по-голям приоритет.
„Никакви избори, никакви сметки“ – за това призова държавният глава.
Източник: bTV
.
- „Заложниците“ в „Арена Армеец“ съдят държавата
119 души са подали жалби в прокуратурата. Ако тя не им съдейства, те ще се обърнат към съда в Страсбург
.
Самуил Димитров, Людмил Илиев,
в. „Сега“
Снимка: в. „Монитор“ Безпрецедентният хаос при приемането на изборните протоколи и бюлетини в Общинската избирателна комисия (ОИК) в София, който направи над 5000 души „заложници“ в продължение на две денонощия, ще повлече вълна от жалби и искови молби срещу държавата.
119 членове на секционни избирателни комисии (СИК) вече са се оплакали в прокуратурата, че са били незаконно задържани в столичната спортна зала „Арена Армеец“, съобщиха от държавното обвинение. Те са били заключени там часове наред, а заради нечовешките условия по предаване на чувалите с бюлетини към залата непрекъснато хвърчаха линейки.
117 души бяха прегледани от медицински екипи, 12 души бяха приети в болница. Заключените писаха апели за помощ по прозорците и се оплакваха, че нямат възможност да излязат. Централната избирателна комисия (ЦИК) се опита да тушира проблема, като изпрати смешните 50 походни легла в залата и храна, за която хората разказват, че се редили дълго на опашка.
В жалбите си служителите на СИК твърдят, че са били задържани незаконно. Те питат по чие разпореждане е станало това и защо не са били уведомени по реда на НПК за ареста си. Другият въпрос е защо не са били освободени, след като ситуацията била показана по медиите. Подобен казус съществува и с няколко десетки души, които две денонощия мръзнаха около „Арена Армеец“. Това са били шофьорите от всички столични общини, които са имали за задача да извозват до секционните комисии членовете им, предали чувалите с книжата. Тъй като нямало никаква организация и не се знаело кой кога ще излезе, общинските служители прекарали два дни пред залата, мръзнейки, без храна и без достъп до тоалетна.
Снимка: Булфото Все още не е ясно дали прокуратурата ще започне разследване за действията на ОИК. От държавното обвинение заявиха, че по жалбите трябва да се произнесе наблюдаващ прокурор. Зам. главният прокурор Борислав Сарафов обаче каза, че няма основание да се търси отговорност за незаконно задържане. „При едно противозаконно задържане трябва да има умисъл. Трябва да се прави разлика между противозаконно задържане и организационни неуредици“- заяви той.
На друго мнение е адвокат Михаил Екимджиев. Той прогнозира успешни дела срещу държавата, ако прокуратурата не се задейства. „Смущаващо е, че цялата ситуация около „Арена Армеец“ бе окачествена от повечето наблюдатели и анализатори като организационен хаос и опорочаване на изборите. Никой обаче не видя бруталното нарушение на основното конституционно право на лична свобода и неприкосновеност. Тези хора бяха държани денонощия насилствено под полицейска охрана на една ограничена територия“ – каза адвокатът, цитиран от Медиапул.
Според Екимджиев всички потърпевши могат да съдят държавата, а съдът в Страсбург имал богата практика за незаконното задържане. „За някои хора с влошено здраве, които се нуждаят от животоподдържащи медикаменти, това третиране от страна на държавата минава границата на суровост и вече представлява нечовешко и унизително отнасяне. Подобно отнасяне е забранено и от българската конституция. За тях случилото се е неочаквано. Всички те казват, че не са допускали, че ще бъдат държани с дни“- обясни той.
Диляна Иванова. Снимка: в. „Труд“ Председателят на ОИК – София Диляна Иванова засега няма да бъде наказана за възникналия хаос при приемането на протоколите с изборните резултати от софийските секции. От ЦИК обясниха пред „Сега“, че всичките им усилия са насочени към решаването на текущите проблеми. Изборният кодекс обаче задължава ЦИК да упражнява контрол върху дейността на избирателните комисии, както и да освобождава техни членове, ако установи, че са нарушили закона.
Освен апокалипсиса, който сътвори, Иванова се изказа много цинично за страданията на хората. Пред „Дарик“ тя нарече оплакванията „чиста спекулация“ и заподозря, че сред хората, потърсили медицинска помощ, има симуланти. Иванова подчерта, че членовете на СИК са влезли в тях по собствено желание, поемайки всички произтичащи от това задължения, включително отчитане на резултата от гласуването и предаването на протоколите и торбите с изборните книжа. „За какво причиняване на страдание говорим?“ – попита тя и допълни, че е имало седалки за всички, а който е искал, е можел да си легне на земята.
Иванова е била номинирана за поста си от ГЕРБ, казаха от ЦИК. За избора й, както и за останалите членове на ОИК – София, на практика няма никаква документална следа. На сайта на Столичната община има единствено уведомление към политическите сили за провеждането на консултации за избора на ОИК, а на страницата на ЦИК – само решение за одобрените членове без каквато и да било друга информация за проведената процедура и за самите избрани. Иванова има предишен опит в провеждането на избори – член е на ОИК – София при вота „2 в 1“ през 2011 г. и е секретар на софийската РИК 24 на парламентарните избори м.г. За професионалното й занятие не е известно нищо. Лице със същите три имена като нейните – Диляна Цвяткова Иванова, се среща в списъците с действащи адвокати от миналото десетилетие, както и в документите на общината като член на борда на общинското предприятие „Пазари Запад“ ЕАД към 2012 г.
.
- Прогнозни резултати от местни избори ‘2015
ГЕРБ спечели в 10 областни градове. Най-висок е резултатът на Димитър Николов в Бургас – 83.7%. Над 35% са гласували в референдума, 70.6% с „Да“ според „Алфа Рисърч“
Инфографика: в. „Дневник“ ГЕРБ спечели на първи тур местните избори в 10 областни градове. Това сочат първите прогнозни резултати на социологическите агенции.
В София досегашният кмет Йорданка Фандъкова, кандидат на партията на Бойко Борисов, спечели нов мандат. Тя победи кандидатите на: БСП лява България проф. Михаил Мирчев, на Реформаторския блок Вили Лилков, на АБВ Георги Кадиев, на ВМРО Ангел Джамбазки. Прогнозният й резултат е 59.9%. ГЕРБ печелят и с 45.5% местата за общински съветници. 17.5% има РБ, БСП – 10.1%,ВМРО – 4.2%, Коалиция „Сердика“ – 3.5, Атака 3.3, Движение 21 – 2.1 и НФСБ – 1.9. Тези партии вкарват общински съветници в София.
Във Варна Иван Портних получава 57.9 % от гласовете. След него е Чавдар Трифонов – РБ, с 11.6. В Общинския съвет 42.9% от гласовете са за ГЕРБ, 12.6% за РБ, БСП- 9.5, 6.2% – коалиция Живот за Варна.
В Бургас безапелационна победа извоюва досегашният кмет Димитър Николов – 83.7%.
В Стара Загора, където за кметския стол претендираха 8 кандидати, досегашният кмет от ГЕРБ Живко Тодоров ще запази своя пост.
В Благоевград кметът на ГЕРБ Атанас Камбитов ще остане в общината за нов мандат.
В Добрич отново е избрана кандидатката на ГЕРБ Детелина Николова с 64%.
В Кюстендил печели досегашният кмет Петър Паунов, подкрепен от много партии.
В Русе печели кандидатът на ГЕРБ Пламен Стоилов с 51%.
В Смолян също печели кандидатът на ГЕРБ – Николай Мелемов.
Партията на Борисов затвърди властта си и в старопрестолния град, където спечели Даниел Панов. Той ще бъде кмет втори мандат. ГЕРБ печелят и в Габрово, и в Русе.
В Пловдив се очертава балотаж – между настоящия кмет Иван Тотев от ГЕРБ – 36.6 и Славчо Атанасов от местната коалиция на Патриотичния фронт – 19.6. Кандидатът на БСП Георги Гергов е трети с 12.4.
В Кърджали печели настоящият кмет Хасан Азис – ДПС с 53.8%, Илия Илиев – ГЕРБ, получава 22.7%. В Общинския съвет ДПС получава 52.5%, ГЕРБ – 25.1, БСП – 11.8, 6.4 – РБ.
В Хасково се очертава балотаж между кандидата на ГЕРБ Добри Беливанов – 49% и дългогодишния кмет Георги Иванов – 29.6. В общинския съвет водят ГЕРБ – 35.7%, коалицията за Г. Иванов – 16.9, 12.3 – ДПС, 7.8 – БСП.
В Ямбол балотажът ще е между ГЕРБ и БСП – Георги Славков 35% срещу 17% за Мариета Сивкова.
В Шумен балотажът ще е между Любомир Христов – ГЕРБ, 34% и 22% Иван Иванов – БСП.
В Сливен Кольо Милев – БСП 36% на балотаж със Стефан Радев – ГЕРБ – 33%.
В Разград – Денчо Бояджиев – БСП – 31%, на балотаж с д-р Валентин Василев – ГЕРБ, 31%.
В Перник също балотаж между БСП и ГЕРБ – Ерик Рангелов 35% и Вяра Церовска 34%.
В Монтана – Златко Живков, подкрепен от РБ, 38% на балотаж с Дилян Димитров – ГЕРБ -35%.
Във Враца балотажът е между БСП и ГЕРБ – 30% Николай Иванов и 28% Калин Каменов.
Във Видин – коалиция „Единни за промяна“ Росица Кирова – 34% е на балотаж с Огнян Ценков 24.9% от ГЕРБ.
В Ловеч балотажът ще е между БСП и ГЕРБ – Минчо Казанджиев и Корнелия Маринова с по 34%.
Избирателната активност за страната е 46.5% за местните избори и 35.3% за референдума. На миналите местни избори активността беше 54%. /„Сега“/
.
- Граждани в страната се жалват, че бюлетини за референдума се дават само при поискване
ЦИК излезе с решение да се дават всички книжа едва в 12 ч. българско време
Бюлетини за референдума се дават само при изрично поискване. Граждани се оплакват, че масово в цялата страна членове на секционните избирателни комисии не дават бюлетини за гласуване в референдума и това става само след изрично поискване.
Изборни наблюдатели в София съобщават, че пред секциите, където трябва да бъдат разлепени образци на всички бюлетини, тази за референдума е избутана в страни и не се вижда. На други места в страната пък хората са карани да чакат на две различни опашки за вота за местната власт и за референдума.
Според наблюдатели в Перник секционните комисии масово задават въпроса дали искаш да гласуваш на референдума, като обяснението е, че в комисиите имат много работа и е трудоемко гражданите да бъдат търсени и в двата списъка. В някои изборни секции в Сандански питат избирателно по-младите и не задават този въпрос на по-възрастни гласоподаватели.
Въпреки предупрежденията дни наред, че може да се стигне до ситуация гласоподавателите да не упражнят вота си за референдума, ЦИК излезе с решение едва в 12 часа секционните избирателни комисии да предоставят на избирателите всички бюлетини за гласуване – и за местни избори, и за референдум, освен ако някой от гражданите изрично не откаже да вземе някоя от тях. Освен това беше решено в стаичката за гласуване трябва да се влиза само веднъж – т.е. не трябва да се влиза един път за гласуване на местните избори и втори път – за референдума.
Източник: в. „Сега“
- Флагман.бг: Как станах бежанец – християнин в Саудитска Арабия и как крал Абдула си направи селфи с мен 🙂
Кратък дневник на един мигрант от Бургас, България, представящ се украинец от Донбас
.
Днес минах нелегално границата и пристигнах в Саудитска Арабия. По пътя изхвърлих личната си карта, издадена от Първо РПУ в Бургас, и казах на граничарите, че съм бежанец от Донбас, който търси спасение от терора на Путин. Веднага ми повярваха и ме качиха на влака за Риад.Настаниха ме в 3-звезден хотел, макар че наблизо имаше 5-звезден, и ми казаха, че утре ще ми осигурят апартамент. Сутринта обаче взеха да ми се оправдават, че преместването щяло да се отложи с цял един ден. Това ме вбеси. Стъпках храната, която ми донесоха някакви насълзени правозащитници, плиснах им шишето с минерална вода, изпотроших скапаната хотелска стая, а дивана и фотьойлите изхвърлих направо през терасата. Някакви хора от улицата започнаха да ми крещят, но управителят на хотела им каза, че идвам от район на бойни действия, нося в душата си раните на войната, травмиран съм дълбоко и затова трябва да проявят разбиране. Проявиха.
В четвъртък изгониха двама арабски пенсионери от общинското им жилище, за да настанят мен. Нахалните старци протестирали, та се наложило да ги измъкват с полиция и сега ще ги съдят за дребно хулиганство. Мен обаче ме чакаха деца с цветя пред входа на блока. Отнякъде се появи крал Абдула бин Абдул Азиз ал Сауд и си направи селфи с мен. Дадоха ми 2000 долара да си покрия най-важните нужди.В петък ме посети социален работник. Донесе ми брошура с първите 10 члена от арабската конституция, преведени на моя майчин украински език и ме попита дали имам нужда от нещо. „Кажи на оня, дето всяка сутрин се дере от минарето на джамията, да намали малко децибелите, че ми пречи да спя“, разпоредих му се аз и той чинно си записа.
В неделя се разходих да напълня малко окото, но всичките им жени бяха увити като пашкули. Много се ядосах и в понеделник внесох жалба в кметството. Още същия ден директорът на кварталната гимназия написа специално обръщение към ученичките да се въздържат от носенето на бурки, защото така накърняват чувствата ми. Препоръча им занапред да се обличат с изрязани блузки и къси полички, тъй като моята характерологична същност на европеец изисква да гледам цици и бедра. Листовката беше раздадена на родителите за сведение и изпълнение.
Оплаках се на социалния и от храната. Овнешкото е твърде мазно за деликатния ми стомах, а говеждото ми идва жилаво и си хабя зъбите. Обясних му, че предпочитам крехко месце – свински вратни пържолки, контрафиленца или в краен случай – бутче. Обеща ми да вземе мерки. Сега всички дюнерджии от квартала са инструктирани да не натрапват открито овнешкото месо, за да не ми причиняват душевен смут.
Не е лесно да си мигрант! Днес трябваше да се тътря цели триста метра, за да си взема социалните помощи – има-няма 2 хиляди долара. Това страшно ме изнерви и си го изкарах на една ученичка. „Що ходиш с бурка ма, нали ти казаха да сложиш мунижуп“, разкрещях й се аз. Тя нещо взе да ми се отваря, та й забих два-три шамара. Мислех да я замъкна в храстите и да я изнасиля, ама като си представих каква мъка ще е, докато я разопаковам, се отказах. После разбрах, че братята й не били о кей от боя, подали жалба в полицията и организирали някаква подписка срещу мен. Наложи се вътрешният министър да ме защити по телевизията. „Трябва да проявим разбиране към християните и да се надяваме утре, когато станат мнозинство в Саудитска Арабия, да имат същото отношение към нас“, заяви той.
Тази сутрин казах на социалния работник, че умирам от скука и му заповядах да се поразмърдат и да ми организират някакво шоу – гей-парад или нещо от сорта. Той се опули, но му обясних, че вече сме 21-ви век и тук трябва да се налагат новите ценности. „Всеки брак – еднополов, а всеки мъж – майка!“, казах му патетично аз. Не съм сигурен, че ме разбра, но си записа.
След обяд дойдоха някакви социолози да ме анкетират. Бях откровен с тях и им признах, че дълбоко презирам и ненавиждам страната, която ме прие, но нямам нищо против да ме хранят и да ми дават помощи. Не ми пречи.
Скандалът с ученичката пак набра скорост и централната телевизия покани на дебат някакви членове на Америка за Саудитска Арабия, Отворено отзад общество и Арабски хелзински комитет. Всички бяха съгласни, че съм обвинен несправедливо, а враговете ми са ксенофоби, расисти, фашисти, атависти, човекоядци и християнофоби. Половината от тях като деца били изнасилвани от бащите си или са спали с майките си. Успокоих се, защото разбрах, че ме мрази утайката на обществото, а прогресивната част ме подкрепя.
Днес социалният ме попита дали искам да се хвана на някаква работа. Отговорих му, че още не се чувствам интегриран, така че да не ме занимава. Оставам на социалните помощи! Вярно е – 2 000 долара са едно нищо, дето се казва, ама няма как – ще се търпи!
Източник: Flagman.bg
.
- Подайте ни ръка! Референдум ‘2015
Мария Спирова – една българка в чужбина за каузата на „дигиталната българска държава на седем континента“.Вижте краткото видео!
. - Издателят на Еurochicago: България се сеща само веднъж на 4 или 2 години за сънародниците си в чужбина
Интервю на Косара Белниколова с Петър Стаматов,
Управляващите лицемерничат – електронното гласуване можеше да е факт и без референдум
В родината от глад и от липса на алтернатива хора продават гласа си
Липсата на вяра превърна народа в безучастни свидетели и пасивни наблюдатели, казва пред Faktor.bg Петър Стаматов
.
– Г-н Стаматов, какви са нагласите на българите зад граница за референдума за електронното гласуване?
– Не бих искал да правя генерални заключения, затова ще ви отговоря за Чикаго. Независимо от важността на въпроса за нас, българите в чужбина, не очаквам тук активността да бъде значително по-голяма от обикновено. Секциите за гласуване в района на града и предградията са рекордните 6 на брой и могат да поемат безпроблемно поне 20-30% по-висока активност от тази на миналите избори, но… както не веднъж съм подчертавал в други публични изяви – не може управляващите да се сещат за нас само като за електорат и само пред избори, и да се очаква масовост. Ето защо предполагам, че както и в други избори, поне 95% от българите в Чикаго, града с най-много сънародници извън страната в световен мащаб, вероятно няма да се включат.
– Смятате ли, че ако се въведе електронен вот, това би повишило избирателната активност на българите в чужбина? Възможно ли е така да се спре купеният вот, който става все по-масов?
– Несъмнено избирателната активност чрез електронен вот би се повишила, но вече споменах – не е възможно да очакваме активност веднъж на 4 или 2 години.Подчертах това, впрочем, и на срещата в Чикаго с външния ни министър Даниел Митов (https://www.eurochicago.com/2015/10/daniel-mitov-v-tchikago-2/), провела се в началото на месеца. България, за разлика от съседите ни, не провежда активна политика с диаспората и е съвсем основателно това, че българите в чужбина да са по-неангажирани със случващото се в родината, отколкото са например гръцките емигранти или дори емигрантите от Македония.
Колкото за купения вот, това е голям проблем, тъй като каквато и надеждна система да се въведе, никой не може да бъде спрян да продаде гласа си, ако го поиска. Хората в България, които продават гласа си, са доведени до такова положение и от глад, но и от това, че реално не виждат алтернатива. За какво обръщане на вота може да става дума, след като в парламента сме свидетели на политически театър и уж има управляващи, опозиция и дори реформатори, но всички са готови на „исторически компромиси“ и го правят единствено, за да останат по-дълго в НС?
– Имате ли опасения, че хакери лесно биха пробили системата, каквито са най-често срещаните доводи против този метод на гласуване?
– Никой не може да гарантира 100% сигурност. Вижте, хиляди са хората по света, които като мен не обичат да летят със самолет, но когато е необходимо, го правят. По-страшното е, че народът ни е загубил вяра. И то до такава степен, че липсата на вяра ги е превърнала в безучастни свидетели и пасивни наблюдатели.
– Как си обяснявате факта, че в България срещу електронното гласуване са партии като БСП и „Атака”?
– За „Атака“ всичко вече е ясно – те са лидерска партия и утре ако Волен се събуди болен и каже обратното на това, което става днес, е ясно какво ще се случи. А на БСП електоратът му е проблемът. Средната възраст на избирателите им.
За мен е по-важно да се подчертае, че партиите от управляващата коалиция, които уж не са против електронното гласуване, лицемерничат. Иначе то би могло вече да е гласувано в Народното събрание и да е влязло в Изборния кодекс. Или да е залегнало, поне като законопроект за изменение и допълнение на този кодекс.
Нещо повече – ако действително партии, коалиции и инициативни комитети се представяха за това, което са, то запитайте ги защо никой от тях не повдигна въпроса за гласуване по пощата за българите в чужбина, или поне за нас в САЩ и в Австралия, където разстоянията до изборните бюра са най-големи?
Гласуването по пощата е далеч по-разпространено от електронното по света (в САЩ също е в употреба) и струва далеч е по-евтино за държавата. Например, вместо да имаше нужда от откриване на 6 секции в Чикаго и изпращане на вероятно толкова служители от България, то ние можехме спокойно да пратим в писма бюлетините си седмица преди изборите на адреса на консулството в града ни. А в деня на изборите в присъствието на само една комисия да се отвори пощата и да се преброят бюлетините. Така в изборите щяха да могат да участват при желание много повече хора и от по-далеч. При това за много по-малки разходи.
– Какво мислите за политическата ситуация в България?
– За политическата (и съответно икономическата) ситуация в страната говори пътникопотокът на Терминал 2. Хората „гласуват с краката си“, независимо, че и кризата в Европа не е малка. Ще повторя, както и друг път съм казвал – няма как да бъде иначе, след като „политиката“ в България отдавна е бизнес, и то най-добре работещият и печеливш. (https://www.eurochicago.com/2015/10/da-glasuvam-ili-ne/)
От положението има един изход – спасението ще настъпи, само ако превърнем участието в политиката в служене, в гражданско задължение, като се въведат кратки еднократни мандати, и има възможност да се отзовават депутатите. И нека българите от чужбина да могат да се кандидатират също, но ако бъдат избрани, да бъдат задължени да живеят в България и да носят отговорност поне още 10 години след мандата си. Пък ще видим дали тогава ще се образуват все нови и нови, стотици партии, за които вече е трудно да влязат в регистъра, понеже много имена се повтарят.
– Ще има ли изненади след общинските избори, очаквате ли проблеми за сънародниците ни в чужбина, които искат да гласуват?
– В България очаквам още много нови скандали, купен и кооперативен вот, но генерални промени не вярвам да се случат.
А за организацията на изборите в чужбина отговаря МВнР, които с времето натрупаха опит и едва ли ще има много проблеми. Въпросът е колко от нас ще отидат да гласуват – защото този референдум ни засяга лично, но първо, както вече казах, трябва да има едно по-активно отношение от страна на държавата към българите в чужбина не само по време на избори. И второ, парите, отпускани за информационната кампания за този референдум не отидоха за това разпиляната навсякъде по света българска диаспора да се информира по-добре, и активните българи зад граница ще разчитат пак главно на собствените си сили.
– Впечатли ли в с нещо тази предизборна кампания, повечето хора я оценяват като вяла. На какво се дължи това?
– Отстрани си личи, че статуквото е доволно от ситуацията и не са му необходими никакви големи промени. А референдумът се оказа начин да се усвоят по 40,000 лв. за всяка партия, коалиция и инициативен комитет, регистрирани в ЦИК за него, които са няколко десетки. Доказателство за това е законното, но и скандално раздаване на медийните пакети, за което и ние писахме: https://www.eurochicago.com/2015/10/pismo-institutsii-referendum/.
– Защо според Вас отпаднаха два от първоначалните три въпроса на референдума, това не е ли подмяна?
– С отпадането на тези въпроси партиите бламираха президента. Бламираха и народа си, в известен смисъл. Като привърженик на директната (пряката) демокрация, аз съм за това въпросите да не са само 1 или 3, а да са многократно повече. Макар че е важно и как и какви въпроси се задават – въпросът за задължителното гласуване би имал смисъл, само ако бъде поставен заедно с въпрос за въвеждане на Blank ballot (Белия вот, бюлетина „Против всички“). https://www.eurochicago.com/2013/11/protiv-vsitchki-izbor/
– Какви са най-големите проблеми на българската общност в САЩ, които остават нерешени?
– Моята голяма болка и болката на нашето издание са залегнали в закон, приет преди повече от 15 години, според който трябва да има „Консултативни обществени съвети на българите в чужбина“, но всичко е останало в бъдеще време. (https://www.eurochicago.com/2015/08/shte-badat-li-os/)
Оказва се, че вече 15 години у нас няма политик, който да застане зад закона и да го изпълни. Причини винаги се намират, разбира се. Обзалагам се, че сред политиците у нас в България на пръстите на едната ръка се броят хората, които са чели и сега знаят къде се намира в интернет, приетата преди повече от година „Национална стратегия за българите по света“. За какво по-нататък да говорим, след като съм сигурен, че почти никой не се сеща и кой вицепремиер отговаря за българите зад граница. И как да си спомним, че това е г-жа Меглена Кунева, след като самата тя не спазва тази държавна Стратегия, въпреки многократните ни напомняния. (https://www.eurochicago.com/2015/04/kuneva-samo-po-zdoi/)
Последният пример е свързан с външния ни министър Даниел Митов, които не спази обещанието си от посещението си в Чикаго и нямаме отговор на наше писмо до него, касаещо споменатите Обществени съвети, което лично му връчихме.
И преди съм го казал – не знам за по-добро капиталовложение и по-възвръщаемо от това, което се прави за образованието в страната и за емиграцията навън.
Бюджетът за Държавната агенция за българите в чужбина и училищата зад граница е заедно под 5 милиона, а от чужбина се връщат, под формата на преводи, поне 2,000,000,000 лв. Годишно. (Според шефа на ДАБЧ, в съседната Румъния са заделили 95 милиона за държавна дейност за румънците зад граница).
.
- Проф. Р. Маусфелд: Защо мълчат агнетата?
Демокрация и техники за манипулиране на общественото мнение и недоволство
.
Из доклад, изнесен на 22 юни 2015 г. в университета «Кристиан Албрехт» в Кил
.
Снимка: Schattenblick.de Райнер Маусфелд е завършил психология, математика и философия в Университета в Бон и математическа психология в Университета в Ниймеген. През 1984 г. защитава докторат в Университета в Бон. Три години по-късно е гостуващ професор в Университета на Калифорния, Ървайн. През 1990 г. се хабилитиран в Университета в Бон. През 1992 г. става професор по експериментална психология в университета в Манхайм., а година по-късно – професор по експериментална психология в университета в Кил. През 2004 г. е избран за член на Германската академия на науките.
.
Нарушенията на моралните норми са „морално невидими”, когато те са видими като факти, но са поставени в такъв контекст, който пречи да предизвикват у населението морално възмущение. Пример за това са последствията от неолибералния икономически ред, които се наблюдават в страните от т.нар. Трети свят, но се срещат все по-често и в западните индустриални държави.
Нарушенията на моралните норми са „когнитивно невидими”, когато те са видими като факти, но са поставени в контекст, който пречи да се правят изводи и заключения. Целта в такива случаи е да се избегнат асоциациите със сравними действия или събития, които се оценяват от съответните елити по напълно различни критерии. Подходящ пример за това са т.нар. целеви убийства на конкретни лица, които се смятат от дадена държава за заплаха за националната й сигурност. Подобни убийства представляват нарушения на международното право и не биха се възприели по сходен начин, когато са извършени от държави, които „ние” смятаме за наши „врагове”.
Доколко едни факти са видими или невидими за обществеността, зависи от медиите, които стават проводници и на определен интерпретативен контекст, а заедно с това и на „политическите възгледи за света”. Темата засяга всички ни. За изясняването на тези въпроси не са необходими експертни знания, макар че управляващите елити се опитват да ограничават обсъждането на подобни теми в рамките на групи от „подходящи експерти”. Но за темите, които имат отношение към всички нас като граждани, умът ни е надарен от природата с една естествена способност, със „светлината на разума”, или lumen naturale (от лат. естествена светлина), както се нарича в епохата на Просвещението. Следователно ние можем да се занимаваме с тези въпроси, без да се налага да имаме някакво специално образование.
Към естествената способност на ума ни спада и дарбата да разглеждаме критично явленията и фактите в обществено-политическата сфера. Обърнете внимание на неолибералния новоговор за скриване или замаскиране на действително казаното. Той включва понятия като структурна реформа, намаляване на административната тежест, дерегулация, пакт за стабилност, строги икономии, спасителен пакет за еврото, свободен пазар, либерализация, пазарно ориентирана демокрация, няма алтернатива (английският лозунг на Маргарет Тачър от 80-те, който често е използван след 2009 г. от Меркел за оправдаване на редица непопулярни политически решения), човешки капитал, временна заетост и т.н.
Подобни понятия носят идеологически натоварени възгледи за света, чийто тоталитарен характер е важно да бъде разкрит и назован. За да не ставаме несъзнателно жертви на тези идеологически възгледи, трябва да разберем прикритите предразсъдъци и идеологическите компоненти в терминологията, с която си служим при назоваването на обществено-политическите явления.
–––––
Източник на текста на български: a-specto.bg. (Целият текст на доклада, преведен на български, е публикуван в бр. 19 на сп. „a-specto“.)
Видеозапис на презентацията на доклада:
