Авторски
- Цачева иска затвор за хвърлянето на домати по депутати
Хвърлянето на домати не е акт на протест, а криминално деяние. Това заяви пред bTV и предаването „Тази неделя” председателят на парламента Цецка Цачева. Тя добави, че към момента вече има досъдебно производство срещу главния инициатор на този символичен „протест” и няколко негови последователи. „Не става въпрос дали са домати или нещо друго. Поругава се сграда на държавна институция”, подчерта Цачева.
По повод предстоящите след месец местни избори шефката на парламента заяви, че е съвсем естествено да има напрежение между политическите сили и то да расте с приближаване на вота. „Трябва да не се преминава границата. Това ще стане факт, когато след изборите така са се изпокарали политическите сили, че няма да има възможност парламентът да работи”, посочи тя.
„Мисля, че всички колеги постъпиха достатъчно разумно. Уточнихме как ще работи НС преди изборите. Ще има дни, в които няма да се провеждат пленарни заседания. От 16 септември започваме да работим всеки ден с удължено време с желанието да сме си свършили законодателната програма. Дните преди вота няма да има заседания”, каза още Цачева.Според нея управляващата коалиция няма да се разпадне. „На местно ниво ще има противопоставяния. На национално равнище трябва да се запази добрия тон и да се съхрани мнозинството, Не ни е нужна дестабилизация на национално равнище”, подчерта Цецка Цачева.Тя коментира и антикорупционния законопроект на вицепремиера Меглена Кунева. Цачева бе категорична, че нито една политическа сила в Народното събрание не се страхува от приемането на подобен закон.Законът на Кунева – няма страх от приемането на такъв законопроект и това ще стане факт. Според Цачева случилото се с проектозакона на Кунева се дължи на много прибързаното му вкарване в пленарна зала и липсата на откровеност от страна на парламентарните групи.
„Г-жа Кунева ни запозна, че е провела срещи с почти всички групи и е останала с впечатление, че ще получи подкрепа”.„Ако конституционните промени не минат, това ще бъде провал за всички ни”, каза още Цачева и изрази надежда те да минат на заседанието на 25 септември.
„Само с промени в законите няма да постигнем промяна в съдебната власт. Разделянето на ВСС на две колегии няма как да се случи без промени в Конституцията”, каза в заключение Цачева.
Източник: БЛИЦ
- Георги Котев: ЕнерГЕПИк №1 на България е много беден
Георги Котев, Gikotev.blog.bg
Сега ще видите декларацията, която е подал пред Сметната палата изпълнителният директор на Български енергиен холдинг (БЕХ) Жаклен Йосиф Коен, за миналата 2014-та г., плюс допълнителна информация за участията му в още две държавни енерГЕПИйни дружества, а след това ще прецените сами верността на декларираното. Оригиналната декларация в нейната цялост можете да видите ТУК.
(Коментари на етническа основа няма да бъдат пускани в блога.)
(Грешката в изписването „ЕнергиеВ“ не е моя, а на служителя, който я е писал, но изглежда не е случайна и напомня за Авгиевите обори.)
Накратко:
Продал е джип Landrover Discovery за 20 000 лева;
Купил си е лек автомобил – лимузина Мерцедес Ц-250 за 46 000 лева;
Има налични средства 58 000 лева;
Има банков влог на сума 34 497 лева.Но най-интересното идва в точка №13 от декларацията:
И тук е момента да ви припомня (вижте в ЕнерГЕПИйна калинка №1 в кабинета Борисов №2), че през цялата отчетна (2014-та) година лицето Коен е бил член на Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй“ и повече от 5 месеца в СД на „Южен поток България“. За пълнота на картината е хубаво да си припомните и месечният доход на член на СД на „Южен поток България“ (вижте в ЕнерГЕПИйна калинка №1 в кабинета Борисов №1 – документи), документално доказано от предшественик на Коен в същата управа:
Понеже Андонов не е получил тази сума за 1 година, а само за 8 месеца, се получава по 46 000 лева на месец. Така само от тази си позиция Коен би следвало да е получил и декларирал над 200 000 лева, към които трябва да се прибави и дохода му от АЕЦ-а. В декларацията е посочена близо ТРИ пъти по-ниска сума.
Ще ви дам още малко факти за размисъл. В управата на АЕЦ-а Коен се засича с една друга „звезда“ на родната енерГЕПИка – лицето Георги Христозов, който също е управлявал БЕХ и също е подавал декларация пред Светната палата.
Декларацията на Христозов пред СП можете да видите ТУК. А най-интересната и част е:
Около 3,5 милиона лева по банкови влогове. Пред него Коен изглежда като клошар? А дали наистина е така?
Не си спомняте как изглежда Жаклен Коен? Ето го…
…в средата, с червената вратовръзка.
.
- Вдигането на лихвите в САЩ разтревожи пазарите в развиващите се държави
Шансът американският Федерален резерв да вдигне лихвите за пръв път от 9 години разтревожи глобалната икономика, предаде АФП, цитирана от БГНЕС.
От месеци американските финансисти обсъждат възможността това да се случи на 16-17 септември. Желанието на Федералния резерв е да вдигне лихвите от нулевото ниво, на което са застинали от 2008 г. насам.
Икономическият растеж на САЩ е достатъчно добър, за да преодолее повишението. То обаче може да се отрази зле на много правителства и компании от развиващи се държави.
Пазарите още са в хаос след кризата в Китай и са изключително чувствителни към всяка друга несигурност, междувременно развиващите се държави се опитват да предотвратят хода на САЩ. Световната банка и Международният валутен фонд също предложиха засега Федералният резерв да не прави промени. /в. „Сега“/
.
- Международната агенция по атомна енергия: Нови Фукушими?
Георги Котев, Gikotev.blog.bg
Почти четири и половина години след трагичната авария в японската АЕЦ „Фукушима-Даичи“ Международната агенция по атомна енергия (МААЕ – дъщерно дружество на ООН) най-сетне публикува окончателен доклад за причините и последствията. Той съдържа над 1500 (хиляда и петстотин) страници описателна и графична части и, на практика, не казва нищо. Не казва как да се предотвратяват подобни трагедии в бъдеще на други АЕЦ. Но ако не вярвате, можете да се убедите лично от сайта на самата агенция:
The Fukushima Daiichi Accident
Освен пълната версия (Доклада на Генералния директор Юкия Амано, плюс петте технически приложения) първата част (около 230 страници) се предлага на още шест езика – арабски, китайски (мандарин), френски, руски, испански и японски.
Вместо да ви губя времето с безсмислиците в това писание, ще се позова на колегата Алберт Айнщайн, който е казал:
В буквален превод: „Ако не можеш да обясниш неща ПРОСТО, ти самият не го разбираш достатъчно добре“. Често тази негова мисъл се интерпретира у нас като: „Ако не можеш да обясниш нещо на едно дете, то и ти не го разбираш“, което също е вярно.
Е, вие сами решете, дали над 1500 страници е ПРОСТО обяснение и дали авторите им разбират, какво точно се опитват да разкажат?
А истинското обяснение е много по-просто и то се съдържа в народната мъдрост „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“. Или, преведено на ядрено-мафиотски език: „Да не би ядрото цепило, не би чудо видяло“. Само дето подобно прозрение в горното писание няма. Следователно – очаквайте нови Фукушими.
Аз не дърпам дявола за опашката, а само ви превеждам посланията на световната ядрена мафия.
.
- Европа умира, защото лъже себе си
Валери Найденов, в. „24 часа“
Cнимката на тригодишното удавниче Айлан просълзи света, но не го накара да спре да замазва истината. Защо например всички медии и политици наричат Айлан “сирийче” и пропускат, че то е кюрдско дете от град Кобани? Това е много съществена подробност!
Конкретиката винаги пречи на лъготенето. Например Ердоган се изказа, че бил трогнат до сълзи от смъртта на детето и че виновен е Западът, който така и не е свалил от власт Асад. Но всички знаем, че Ердоган де факто воюва с кюрдите в Сирия, т. е. с етноса на удавеното дете. Нещо повече, то е от град Кобани, който отдавна няма нищо общо нито с властта на Асад, нито със Сирия.
Де факто Кобани и селата наоколо са независима кюрдска територия на границата на Турция. Тя пречи на ИД (“Ислямска държава”), която не би могла да съществува без подкрепата на Анкара.
Затова джихадистите миналата година нападнаха Кобани и започнаха да избиват населението, а
Турция отказа да пусне кюрдите от Ирак,
които искаха да се притекат на помощ. Накрая тъкмо Западът начело със САЩ принуди Ердоган да пусне само 150 кюрдски бойци с по-сериозно въоръжение и те прогониха джихадистите от района.
Това е истинският контекст зад трагичната смърт на Айлан. Асад няма нищо общо. Западът – също. Но Турция определено има заслуга. Ето защо европейските политици и медии избягват да наричат удавеното дете “кюрдче”.
Европа вече е натрупала толкова много лицемерно уважение, че сама си е изтъкала въжето от лъжи, на което ще се обеси. Сега Европа е жертва на Велико преселение от Азия и Африка. Но тя е безсилна, защото упорито отказва да назове истинските виновници – нейните собствени политици.
Онзи ден например бившият френски президент Саркози предложи в България и Сърбия да се създадат “бежански центрове”, някакви огромни концлагери, които да приютят милионите араби, африканци и афганистанци. А защо самата Франция се прави на ни лук яла, ни лук мирисала? Самият Саркози има огромна лична заслуга за разрухата в Либия, която сложи началото на бежанската вълна.
Ако държавите, които разрушиха Либия, Сирия и Ирак, си признаят зулумите, решението на проблема с бежанците става очевидно –
кой колкото бомби е хвърлил, толкова народ да приюти!
В армиите на НАТО има строга отчетност за амунициите, лесно е да се сметне. Това означава, че поне 60 на сто от бежанците трябва да заминат за САЩ, която все пак е лидер на свободния свят и неговите хуманитарни бомбардировки.
Втората след лидера очевидно е Великобритания. Франция поне отказа да нападне Ирак. Но Албионът бе винаги пръв помощник на САЩ във всичките човеколюбиви агресии. Да приеме 10 на сто от хората, чийто живот е разрушен благодарение на нея.
Сред виновниците за Либия са Франция, Канада, Италия, Турция, Норвегия и така нататък – общо 18 натовски държави, плюс Катар. За съжаление, България също е в тази група, но само формално – изпратихме корабчето “Дръзки” да се поразходи в Средиземно море. Приносът ни е символичен, така че заслужаваме символична бройка бежанци – около 5-10 хиляди. Как ще ги удържим да не хукнат към Германия, обаче е друг въпрос.
За сирийския хаос огромна заслуга имат 3 мюсюлмански държави – Турция, Катар и Саудитска Арабия. Турция пое доста бежанци, но Катар и Саудитите отказват да приютят дори 1 човек! Егати арабската солидарност!
А ако не бяха те, в Сирия изобщо нямаше да има гражданска война. И защо толкова десетилетия те бяха първи дружки с Асад, баща и син, а сега изведнъж станаха душмани? Много просто – Дамаск в един момент реши да прокара тръба за иранския газ до Средиземно море. А в крайбрежието на Сирия бе открито огромно находище на газ и петрол.
Европа е сляпа и глуха. Тя е сляпа и за
най-актуалната човешка трагедия в момента – геноцида в Йемен
Вече 6 месеца тази държава системно се унищожава от своите арабски братя, най-вече от Саудитска Арабия, с помощта на Бахрейн и Обединените арабски емирства. Бомбардировките са разрушили кажи-речи цялата инфраструктура в страната. Столицата Сана е жестоко санирана. ООН категоризира ситуацията като хуманитарна катастрофа от трета степен. Над 21 милиона човека имат незабавна нужда от помощ, от които 13 милиона нямат какво да ядат. Милиони нямат и какво да пият, защото в Йемен е пустиня. Десетина бомби върху кладенци и оазиси стигат.
Европа мълчи, защото Рияд е важен стратегически съюзник и държи ключа на петрола. Нищо, че това е може би най-репресивният теократичен режим на планетата. Нищо, че основният експорт на Рияд освен петрола е уахабитската версия на исляма, която в момента убива милиони хора в Африка, съсипва десетки държави и поставя Европа пред небивала религиозна заплаха. Европа е дипломатична, тя рони сълзи за горкото “сирийче”, но отказва да запуши извора на тази кървава идеология, която избива хиляди деца по света.
Йемен е изолиран от Стария континент, затова бежанците още не са стигнали до тук. Но рано или късно и те ще пристигнат. Чакайте поне 1-2 милиона нещастници.
Саудитска Арабия твърди, че воюва срещу намесата на Иран в Йемен. Истината е, че там едва ли има и 1 ирански съветник. Бунтовните хути в миналото получаваха някаква помощ от Техеран, тъй като са шиити. Днес обаче пътят на помощта е напълно отрязан.
Хутите не са никаква заплаха за Запада, те не са терористи. Но Ал Кайда контролира огромна част от Йемен и никой не я бомбардира. Нещо повече, тя се уреди с американско оръжие за половин милиард долара, което уж бе дар за правителствената армия. Сега йеменската Ал Кайда, въоръжена до зъби и надъхана от саудитския уахабизъм, няма търпение да реже главите на шиити и християни по целия свят.
Европа обаче се прави на ударена. Нейните политици и медии от сутрин до вечер дрънкат за “ценности”, “човешки права”, “демокрация” и други абстракции. Истината е, че тъкмо съюзниците на Запада погазват тези ценности 10 пъти повече от Садам, Кадафи и Асад. Нищо, Европа е свикнала с лицемерието. Тя лъже себе си и за “остеритета”, и за дълговата криза, и за еврото, и за Трансатлантическото споразумение. Носът ѝ толкова се е удължил от лъжи, че е направил мост до Африка, по който народите прекосяват морето. Но
всяка лъжа е изгодна някому
Кой печели от бежанците? Очевидно това е икономическият елит, работодателите. За нас добрият живот в Европа е щастие, но за тях е голям проблем. Например 1 шофьор на камион в Германия взема 20-30 пъти по-висока заплата от един шофьор в Йемен. Откъде накъде? Докарваме всички шофьори от Йемен и ето ти чиста печалба. Ако например вкараме в Германия 2 милиона бедни и отчаяни хора с най-различни професии, и ако те работят за половината от нормалната заплата, това спестява на работодателите по 4 милиарда евро месечно. Жалко, че не можем да докараме 200 милиона – това дава 400 млрд. евро. Месечно.
Вярно, има и големи разходи. Но те се поемат от цялото общество. А печалбата е само за работодателите. Хубав бонус е и това, че новата работна ръка няма да гласува и да се меси в политиката.
Ето защо най-експортните български политици обичат да повтарят при всяко завръщане в родината, че бежанците са шанс за България. Нацията застарява, населението намалява, няма свежа работна сила. Ето че сама ни идва на крака. Но нали няма и работни места? Спокойно, като ги освободите – ще има!
И как искате да се оправим с демографията, когато гей браковете още не са законни?
.
- Депутати от ПФ се срещнаха с български учители в чужбина
По искане на Асоциацията на българските училища в чужбина в зала „Огледална“ на Народното събрание се проведе среща с народни представители от ВМРО-БНД.
В срещата участваха депутатите доц. Милен Михов, Юлиан Ангелов и Красимир Богданов. От страна на гостите присъстваха д-р Боян Кулов – Почетен член и основател на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), Надя Кантарева – член на АБУЧ, главен редактор на издателство „АзБуки“, Снежина Григорова-Мечева, говорител и основател на АБУЧ, директор на българското училище към посолството в Лондон, д-р Адриана Любенова – член на УС и преподавател в Пловдивския университет, и Петя Цанева – зам.-председател на АБУЧ, президент на асоциация „Балкан”, към която има четири български училища, основател на първото българско училище в Испания.
Предмет на разговор беше приемането на второ четене на Закона за училищното и предучилищно образование, който засяга и дейността на българските училища зад граница. Представителите на наши училища в Лондон и Мадрид изложиха свои виждания за редакционни поправки в закона, които да бъдат предложени от народните представители в хода на обсъждането в зала. Те считат, че трябва да има по-добро финансиране от страна на държавата в обучението по история, по български език и литература и по география. Това ще помогне в работата на повече от 300 задгранични училища, в които се обучават около 10 на сто от българските деца, които живеят с близките си в чужбина.
Беше обсъдено и искането на Асоциацията да се провеждат български матури и в задграничните училища. Те да се обявяват от съответните наши посолства и да се организират от МОН. Това ще даде възможност на много български деца, живеещи и учещи зад граница, да могат да се записват в наши ВУЗ-ове.
Народните представители поеха ангажимента да поставят въпроса пред Министерство на образованието.
Източник: vmro.bg
- Фрогнюз: За 12 м. фирма на Пеевски печели 18 обществени поръчки за 57 млн.
Нов световен рекорд постави фирма „Водстрой 98“. Само за 12 месеца тя е спечелила 18 обществени поръчки за близо 57 млн лева. „Водстрой 98“ е смятана за собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски – неофициално. Това пише в свой материал Frog news. Ето още какво се съобщава в този материал:
Доскоро той отричаше да има какъвто и да е бизнес, но само за месец името му се появи като собственик в „Балканска медийна компания“ и „Булгартабак“. Много е възможно до дни същото да стане и с „Водстрой 98“, където официално Пеевски да придобие част от акциите.
Цветан Василев, мажоритарен собственик на КТБ, е категоричен, че открай време именно Пеевски е скритият собственик на „Водстрой 98“, за което имало доказателства. В някои медии фирмата е наричана „любимец на властта“. Броят на спечелените обществени поръчки подсилва това твърдение.Пълен абсурд е фирма като „Водстрой 98“ да изпълни сама спечелените поръчки, защото няма нито ресурс нито капацитет да го направи. Тя наема подизпълнители, на които поставя почти неизпълними условия, а често бави плащанията към тях или дори не ги изпълнява. Това е известно на възложителите, но те си затварят очите, заради политическия натиск, коментират членове на Камарата на строителите. Според тях от няколко години „Водстрой 98“ е монополист в печеленето на поръчки, които други извършват.След като КТБ бе срината, в източник на средства за „Водстрой 98“ се превърна Българската банка за развитие. Тя вече е персонална банка за Пеевски и бизнеса му. Принципал на ББР е министърът на финансите Владислав Горанов.Банката е основен кредитор на „Водстрой 98“. През август 2014 г., когато КТБ бе убивана публично, именно ББР спаси „Водстрой 98“ като покри задълженията на дружеството към КТБ. Данните в Търговския регистър обаче показват, че експозицията на ББР към Пеевски продължава да се увеличава. През октомври същата година ББР е отпуснала нов кредит на „Водстрой 98“ и вече общата експозиция надхвърля 50 млн. лв.По подобен начин действа и „Балканска медийна компания“, на която ББР отпуска пари „при поискване“.Списък на обществените поръчки
Източник: Фрог нюз
- Студентите на летни бригади в САЩ работят над 80 часа седмично
Американската кинорежисьорка и документалист Мелъди Гилбърт е носител на наградата на Щатите за „Разследващи репортери и редактори”, ЕМИ и много други. Експертите от Документалния канал в САЩ я определят като “един от най-безстрашните кинотворци в съвременното документално кино”. Нейни филми са награждавани на фестивали като Sundance Channel и представяни в едни от най-гледаните телевизии в САЩ и по света като – PBS, RTL Germany, TF1 France, YLE Finland и др. Документалните творби на Мелъди Гилбърт са дискутирани и в шоуто на Опра Уинфри, по CNN, ABC News, както и в New York Times и Newsweek. Понастоящем тя е преподавател по кинодокументалистика и мултимедийна журналистика в Американския университет в Благоевград. Заради последния филм, по който работи – The Summer Help*, запознаващ ни със съдбите на няколко български студенти, идващи всяко лято на бригада в САЩ, тя се е преместила временно в Чикаго, където се намира студиото й за документални филми – Frozen Feet Films – www.frozenfeetfilms.com.
.
Интервю на Симеон Гаспаров с Мелъди Гилбърт,
– Проф. Гилбърт, какво ви свързва с България?
– Пристигнах в България да преподавам журналистика и режисура в Американския университет в Благоевград, но връзката ми започва от преди това. С моя съпруг Марк Уолмън бяхме приемно семейство за международни студенти в Макалистър Колидж, Минесота, където живяхме около 20 г. Една от нашите студентки, Екатерина Петрова, беше от България и тя бе като дъщеря за нас. Когато завърши обучението си, ние й казахме, че един ден ще дойдем да я посетим в нейната страна и тя ни покани: „Добре, заповядайте“ и ние пристигнахме.
– Знаехте ли нещо за България преди това?
– Не, нищо не знаехме. Пристигнахме през 2010 г., за да посетим Екатерина, и веднага се влюбихме в страната. Докато бяхме в България, ме попитаха дали ми харесва да преподавам. Аз отвърнах: „Разбира се“. Тогава ме попитаха дали бих искала да преподавам в АУБГ. Моят отговор беше: “Какво е АУБГ?” Представа си нямах, че ставаше въпрос за Американския университет в България. Отидох на интервю за работа и след осем месеца ми се обадиха с предложение да преподавам в университета. И така започна всичко.
– Какво заварихте, когато пристигнахте тук?
– О, Господи! Преди всичко ние се впечатлихме от красотата, защото Благоевград е заобиколен от планини и е много красиво. Останахме приятно изненадани също и от това, че университетът беше толкова модерен, за такъв малък град в България. Така че, това беше много приятно. Хората бяха много гостоприемни и всички бяха мили към нас. Фактът, че в университета всичко е на английски, бе добре за нас, за преподавателите, но не успяхме да научим достатъчно български, както бихме искали. Наистина, много харесахме България. Хубаво вино и добра храна.
– Кое ви провокира да направите филм за летните студентски бригади в САЩ (чието заглавие на английски е “The Summer Help”)?
– В първите няколко седмици в университета чувах как моите студенти започваха да говорят за “W.A.T.” Попитах ги какво е това и те ми отговориха: “Не знаете ли – това е работи и пътувай (на английски Work And Travel – W.A.T., б.а.). Тогава аз отново ги попитах: “А какво е работи и пътувай?”. Просто нямах никаква представа за тази програма. И тогава моите студенти ми обясниха, че са прекарали лятото в САЩ, работейки в някои от най-големите туристически обекти като Уисконсин Делс, Оушън Сити – Мериленд, Провинстаун, Мъртъл Бийч – предимно като работници в кухнята или като камериерки. И това е по програмата – Работи и пътувай. Ето така аз разбрах за тази програма, което много ме озадачи, защото тези студенти, които според мен са едни от най-добрите и умните на Балканския полуостров, идваха в Америка, за да вършат тези нискоквалифицирана и нископлатена работа.
– Вие казвате, че това са едни от най-добрите студенти. Добре, но кое кара тези млади хора да тръгнат отвъд океана и да вършат такава тежка работа?
– Точно това и аз исках да разбера и точно заради това аз направих този филм. Кое ги кара да вършат този труд? Защото американските деца не искат да го правят. Повечето от тях не искат да работят за минимално заплащане. А тези деца от България, защо те искат?
– Може би да помогнат на своите семейства?
– Със заработеното по този начин те плащат обучението си и помагат на своите семейства. Което също е много изненадващо. С минимално заплащане не можеш да стигнеш далеко в САЩ, но тук парите помагат доста на техните семейства.
.
– Когато тези деца пристигнат в Америка, с какво се сблъскват? Има ли го този културен шок, имат ли ги тези очаквания или разочарования от новата среда, в която попадат?
– За моя филм аз съм подбрала специално студенти от първи курс, които никога не са напускали България преди това и никога не са се качвали на самолет. Това са моите две главни героини на филма – Николета и Елена. Можете да си представите – в техните мисли Америка е това, което са чели по книгите, учили в Американския университет или гледали по филмите. Но, това не е Америка! Така, че да, те идват тук и се сблъскват с много изненади и това е, което документалният ми филм разследва. И вие го виждате през техните очи – от техния първи полет със самолет, та до пристигането им в САЩ.
– Кое е най-шокиращото, с което тези момичета се сблъскват?
– Всичко! И това е толкова интересно за мен. Аз ги интервюирах преди да тръгнат за бригадата, после как се променят и адаптират по време на лятото. Те работеха като камериерки по хотелите и бяха много изненадани от това колко много храна хората оставят по хотелските си стаи. Защо оставят толкова много храна? Те не могат да го разберат. Но затова пък решават да си вземат храната в къщи и цялото лято изкарват без да дават пари за продукти. Докато техните приятели работят на други места и си купуват храна през цялото лято. Но тези две момичета – не. Така че това е едно от нещата, които ги изненадва в Америка, колко много храна се изхвърля.
– По колко часа обикновено работят на седмица?
– Двете момичета от България, които аз проследявам в моя филм, работят около 80 часа на седмица. Повечето от тях имат по две работни места, някои дори три. А двама души, които интервюирах за филма, работеха на четири места! Те не си вземат никаква почивка цяло лято.
.
– Как се чувстват след това?
– Тук вече трябва да гледате филма, за да разберете. Затова го направих, за да намеря отговор на въпроса: “Как се чувстват от опита, който натрупват? Какво научават за живота?“. А така също: „Какъв отпечатък у тях оставя този труд и как това се отразява върху техния живот за в бъдеще?”
– Какво очаква героите ви от филма, когато се приберат обратно в България?
– Много от тях като се приберат, след това са изтощени. Отнема им две седмици да се възстановят. Не са почивали цяло лято и ето, отново ги срещаме в университета.
– Какво донасят вътре в себе си като емоции, чувства?
– За всички е различно и аз не искам да говоря от тяхно име, но това, което виждам, че донасят със себе си обратно у дома е, че се научават да ценят тежката работа. Те работят най-много от всички. И това е истина. Много от техните работодатели казват същото. Тези студенти не се оплакват. Така че когато се приберат обратно у дома в България, те идват с идеята, че ако те са успели да се справят с тези трудности от бригадите в САЩ, то те ще успеят да се справят с всички трудности! И към всичко подхождат по същия начин и със същата нагласа – те ще се трудят най-много от всички. Това е, което аз виждам в тях, героите във филма. И другото, което научават понякога, са неща, които не харесват. Научават кои и какви не биха искали да бъдат. Понякога научават неща, които искат да надмогнат. Научават например, че искат да имат бизнеса, в който са работили отвъд океана. Така се връщат с нови идеи за успех.
– Добре, но ако някои от тези студенти, за които става въпрос във филма, решат да останат в САЩ, след студентската бригада?
– Не казвам, че те би трябвало да останат в Америка. Тази програма е само за лятото – да работят и да пътуват. Това е целта. Но повечето източноевропейци само работят, а не пътуват.
– Какво е сравнението със студентите от Западна Европа? Те работят ли така?
– Може би те също работят много, но те също може би имат по-лек живот, когато се приберат обратно в техните страни. Западноевропейците идват да работят, може би да направят малко пари, да се повеселят и да пътуват. Но повечето от студентите, които следвам във филма, не го правят. Повечето идват да работят, да си платят следването и да помогнат на своите семейства. Просто от това те научават също толкова много за себе си – и добри, и лоши неща. Придобиват един невероятен опит.
– Този опит определено оставя отпечатък върху техния живот. Можем ли да си представим какво ще стане с тези студенти в бъдеще?
– Във филма ми проследявам живота им три години по-късно. И това какво става с тях и в каква посока поема животът им. И как този натрупан опит оказва своето влияние над тях. Но отново, трябва да видите лентата, не искам да ви разказвам всичко предварително, нали. (Смее се).
– Проф. Гиберт, освен кинорежисьор, вие сте също и журналист. Според вас накъде отива журналистическата професия?
– Аз мисля, че сега е вълнуващо време да си журналист, защото можеш да правиш всичко сам. Можеш да направиш интервю на телефона си, да направиш видео на телефона си, да направиш снимки, да ги пратиш или да ги качиш в блог в интернет. И аз на това уча моите студенти. Сега сами те могат да правят толкова много неща, които преди бяха невъзможни.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Още за документалния филм на проф. Гиберт ‘The Summer Help’ и набирането на средства за неговото довършване може да се прочете тук.
.
- Заявления за гласуване за референдума в чужбина – до 29 септември
Министерството на външните работи на Република България издаде следното съобщение:
Българските граждани, които искат да гласуват в чужбина на предстоящия на 25.10.2015 г. референдум, вече могат да подават заявления за гласуване и по електронен път. Срокът е до 29 септември 2015 г.
Подаването на електронно заявление става чрез регистрация в сайта на ЦИК. Това можете да направите ТУК.
При попълване на заявлението е необходимо да посочите държавата и населеното място, където желаете да гласувате. В заявлението се попълват още трите имена, ЕГН, информация за документите за самоличност, както и контакти при необходимост от обратна връзка. /Grreporter.info/
.
- 200 хиляди македонци чакат за български документи
Людмил Илиев, в. „Сега“
.
Поне 200 хиляди македонци искат да станат българи. Такава е оценката на председателя на парламентарната комисия за българите в чужбина Румен Йончев. Депутатите в спецкомисията обмислят мерки, с които да прецизират процедурата по признаване на българския корен на хора от историческите български общности зад граница.
Издаването на удостоверения за произход е особено проблематично през последните 2 години заради конфликта между Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) и Съвета по гражданство към правосъдното министерство. Причината е в направените разкрития в края на 2014 г., че агенцията е издала голям брой такива документи на чужденци, без да поиска от тях адекватни доказателства, че имат българско родословие. Удостоверенията улесняват много процеса по получаване на българско гражданство. Затова съветът фактически замрази преписките по молби за гражданство, придружени с такива документи, докато подателите не ги подкрепят с доказателства.
Това разгневи както ДАБЧ, така и ресорната парламентарна комисия, които обвиниха правосъдното министерство, че нарушава закона, като отказва да признае административни актове на друг държавен орган. Министър Христо Иванов пое ангажимент в средата на май да представи до един месец пълен доклад по казуса, но заради вълненията около конституционната реформа това така и не случи.
Румен Йончев съобщи пред „Сега“, че очаква министърът да се яви пред неговата комисия следващата седмица (има насрочено заседание тази сряда, на което поканен правосъдният министър – б.р.), за да обмислят заедно мерки по въпроса. В противен случай депутатът ще внесе промени в закона за българите, живеещи извън страната, с които да се позволи удостоверения за произход да се издават и въз основа на нотариално заверена декларация, съдържаща обстоятелствата, които доказват българския корен. Проверката за точността на изложените в документа факти ще се възложи на ДАБЧ.
.
- Конференция: „Бъдещето на политическите партии“
Днес в столицата, от 9.30 часа, в Гранд хотел „София“ сдружение „Граждани за европейско развитие“, съвместно с Мартенс център и фондация „Конрад Аденауер“, организират конференция под надслов „Бъдещето на политическите партии“.
Форумът ще бъде открит от председателят на Сдружение „Граждани за европейско развитие на България“, зам.-председател на ПП ГЕРБ и кмет на София Йорданка Фандъкова, от председателя на Парламентарната група на ГЕРБ и заместник-председател на партията Цветан Цветанов, от Марко Арндт – ръководител на Бюрото на фондация “Конрад Аденауер” в София и от Томи Хухтанен – директор на Центъра за европейски изследвания “Вилфред Мартенс”.
Чуйте запис на БНР за предстоящото събитие.
. - Българският език с регионален статут, реши Градският съвет на Болград
Болград е основан от български преселници през 1821 г. и се смята за столица на бесарабските българи
В украинския град Болград в Одеска област българският вече има статут на регионален език. Това стана с решение, взето на сесия на Болградския градски съвет. Сега редом с националния език – украинския и международния – руски, българския език е официален в Болград, необявената столица на бесарабските българи.
В Бесарабия за повече от 200-годишната история на тукашните българи за първи път българският език получава такива широки права за прилагане и развитие. Следващата крачка е кметствата във всички български села да приемат такова решение. Законът на представителите на националните малцинства в Украйна сочи, че живеещите компактно и съставящи 10% от населението на град или село, имат право да го прилагат. Българският език има шансове да бъде признат и използван като регионален и в Тарутински, Саратски, Измаилски,Татарбунарски, Ивановски, Арцизски райони, както и в самия град Измаил.
Президентът на Асоциацията на българите в Украйна – депутатът в украинската Рада Антон Кисе настоява и за приемането на закон за национално-културната автономия на бесарабските българи.
Източник: Voice-bg.com
- Барак Обама покани Росен Плевнелиев в САЩ
Българският президент отива на визита зад Океана на среща на ООН
В края на месеца – от 26 септември до 1 октомври, президентът Росен Плевнелиев ще бъде на посещение в САЩ за участие в 70-ата сесия на Общото събрание на ООН. Успоредно с това той е поканен на голям международен форум в Ню Йорк, посветен на борбата с “Ислямска държава”, който се организира от американския президент Барак Обама.
Това съобщи Тихомир Стойчев, секретар на държавния глава по външнополитическите въпроси. Във форума ще участват държавни глави от целия свят.
По същото време в Ню Йорк под патронажа на Плевнелиев стартира и фестивал на българското кино, който ще бъде с прожекция на филма “Урок”. /Faktor.bg/
На снимката: Президентите Обама и Плевнелиев на срещата на НАТО в Чикаго (вж. линк)
- 130 години от Съединението на България
На 6-ти септември всички българи отбелязваме 130 години от Съединението на България. След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи. Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет, който трябва да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с местното население, се учредяват и комитетите „Съединение“.
През февруари 1885 г. начело на комитета застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.
След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Пловдив е център на честванията за 130-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Президентът Росен Плевнелиев ще присъства на тържествената заря-проверка на площад „Съединение“.
Столична община организира тържествено отбелязване. Церемонията ще се състои пред мавзолея-костница на княз Александър І Батенберг. В програмата за празничното честване на годишнината ще вземат участие Националната гвардейска част, Мъжки вокален ансамбъл „България“ и актрисата Василка Сугарева. /Дарик/
- Тази година България е дала статут на 12800 бежанци
От началото на годината са задържани над 17 000 нелегални емигранти, статут е даден на 12 800, обяви зам. министърът на вътрешните работи Красимир Ципов пред bTV. 12 700 са решенията за даване на статут за цялата минала годината. Ципов прогнозира, че до края на годината най-вероятно решенията за даване на статут ще бъдат 16-17 000.
„Европа и в частност България е изправена пред огромно предизвикателство” – каза Ципов за бежанския проблем. Той подчерта, че страната ни спазва стриктно европейските изисквания.
Във връзка с извънредното заседание на вътрешните министри от ЕС на 14 септември, Красимир Ципов увери, че България ще бъде активна във формирането на политиките за справяне с бежанския проблем. Ципов изтъкна, че първоначално се е предвиждало на квотен принцип да приемем 800 бежанци, а в момента – 500.
Зам.-министър Ципов подчерта, че политиката на правителството по проблема с бежанците е ясна и от началото на пролетта работи активно Националния съвет за миграция и интеграция. „Ние сме в непрекъснат диалог с нашите партньори, включително и тези, които са на първа линия”, коментира Ципов. „Ще информираме и обществеността до края на седмица каква ще бъде конкретната българска позиция на заседанието”, каза още той. /„Сега“/
.
- БЕХ търси 650 млн. евро заем, за да плати на американските тецове
НЕК полагала „огромни усилия“, за да покрива задълженията си навреме
.
Румяна Гочева, в. „Сега“
Българският енергиен холдинг (БЕХ) обяви вчера очакваната от месеци процедура за избор на банка, която да го кредитира, за да може да се издължи на т.нар. американски тецове – „Марица-изток“ 1 и 3. Холдингът търси 650 милиона евро, или 1.271 милиарда лева. Те ще отидат в дъщерната Национална електрическа компания (НЕК), която трябва да се разплати с централите.
Уреждането на дълговете по дългосрочните договори с двата теца – „Ей И Ес ЗС Марица- изток 1“ ЕООД и „КонтурГлобал Марица-изток 3“ АД бе едно от основанията за минималното поскъпване на цената на електроенергията за бита от 1 август. Към момента НЕК им дължи около 900 млн. лв., значително по-малко от новия заем. С централите бяха сключени споразумения за намаляване на цената за разполагаемост, но при изричното условие, че те ще влязат в сила, след като сметките им с държавния монополист бъдат изчистени. По изчисленията на КЕВР НЕК ще пести по 100 млн. лв. годишно, или около 1 млрд. лв. за целия срок до изтичането на договорите с централите.
Процедурата за избор на банка се проточи няколко месеца. Новите споразумения с тецовете трябваше да влязат в сила от 1 юли с новите цени на тока. Впоследствие обаче одобрението на цените за бизнеса и бита бе отложено за август. Заради липсата на пари влизането в сила на преподписаните споразумения с американските централи също се проточи.
От документите на БЕХ става ясно, че спечелилият кандидат първо трябва да осигури мостово финансиране до 650 млн. евро за срок от 9 до 12 месеца. Той ще е и инвестиционен консултант и водещ мениджър за издаването на облигации за същата сума. Критерият за оценка на офертите ще бъде икономически най-изгодната оферта. От участниците се изисква да внесат гаранция или депозит в размер на 100 000 лв. за 60 работни дни. Кандидатите трябва да са сред първите 25 инвестиционни банки по пазарен дял в пласирането на облигации, глобално или в региона на Европа, Близкия изток и Африка през 2014 г.
„Надяваме се, че процедурата ще се развие нормално във времето и ще се явят банки, които да дадат максимално добри условия за заем, които да бъдат в интерес на БЕХ и на българския енергиен сектор“, каза вчера енергийният министър Теменужка Петкова. Търсеният кредит е повече, отколкото пари са нужни на НЕК, защото избирането на банка може да отнеме време, в което задълженията на НЕК да нараснат. „Има срокове, които са регламентирани и трябва да бъдат спазени, което предполага още месец и половина – два за развитие на процедурата“, допълни Петкова. Тя разясни, че процедурите всъщност са две – първата е за осигуряване на кредит, а втората – за пускане на облигации.
По кредита няма да има държавна гаранция, добави министърът. „Нека да изчакаме предложенията и да видим къде ще се получат най-добрите условия“, добави Теменужка Петкова. По думите й НЕК полага „огромни усилия“, за да разплаща текущите си задължения, но това невинаги се получавало. Причината са дълговете на компанията, които гонят 3.5 млрд. лева.
Точно преди година се оказа, че финансово закъсалата НЕК е плащала с приоритет на някои свои фаворити. Сред любимите фирми на компанията са държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“, както и свързваните с бизнесмена Христо Ковачки ТЕЦ „Бобов дол“ и „Брикел“. Плащания с приоритет е имало и към ТЕЦ „Свилоза“, сливенската „Топлофикация“ и др. Останалите енергийни фирми е трябвало да почакат, докато получат парите си. Справката бе пусната от тогавашното икономическо министерство и дойде след ревизия в НЕК. Задълженията към „Марица-изток“ 1 например са били покривани на 44%, а към „Марица-изток“ 3 – на 51%.
В списъка бяха включени 50 компании, към които са били нареждани плащания през периода януари-юли миналата година. Само 34 дружества от списъка са получили 50% и над 50% от парите, които им дължи НЕК, а от компанията не обясниха на какъв принцип са покривали задълженията си. Дали тази практика продължава и в момента, не е ясно.
ДЕЖАВЮ
Само преди две години БЕХ приключи предварителното записване на облигационна емисия в размер на 500 милиона евро. Емисията е с падеж ноември 2018 г., а доходността е 4.287%. През пролетта на същата година от компанията анонсираха, че планират изтеглянето на облигационен заем, с помощта на който да покрият задълженията, свързани със строителството на АЕЦ „Белене“. Част от парите трябваше да отидат и за други инвестиционни проекти, като изграждането на газовите връзки с част от съседните държави.
.
- Правителството, парламентът и съдия Парпулова заедно срещу истината
ХРОНИКА НА ЕДНО БЕЗУМИЕ
.
Николай Колев – Босия, Вosia.blog.bg
Преди година се запознах с инж. Иво Кръстев – служител на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация при МТИТС. Всъщност, тогава той не беше още служител, защото за трети път беше уволнен от работа, защото „изнасял факти и документи”, уличаващи в ужасяваща корупция Агенцията, продавала изпити и документи за правоспособност на водачи на МПС, вследствие на което ежегодно се избиват над 1 000 български граждани и около 15 000 са ранени и осакатени.
Запознах се с документите и бях поразен. Изпълнителната власт, съвместно със съдебната и медиите, са създали перфектна схема за противозаконно забогатяване, партийно финансиране и в крайна сметка убийството и осакатяването на десетки хиляди български граждани. Започнах да ги чета, анализирам и разпространявам чрез блога си. Написах няколко сигнала поред и запознах с тях Главния прокурор, Комисията по транспорта към НС, МВР, ДАНС и европейските институции.
Първоначално българските институции пазеха пълна тишина. Ни вест – ни кост. Нито един отговор на сигналите ми. На всичко отгоре унищожиха архива на Агенцията, който, на практика, беше нищо друго, освен документи, уличаващи ръководството и служителите на Агенцията в тежки престъпления. Междувременно инж. Иво Кръстев беше възстановен за трети път на работа от ВАС. Знаех, че ще се опитат да го изгонят отново и затова предприех превантивни мерки това да не се случи. Агенцията направи такъв опит едва през май т. г., но опитът се оказа неуспешен поради шума, който се вдигна. Заповедта беше унищожена и той продължи да работи.
Особен интерес обърнах на мълчанието и бездействието на Главния прокурор Цацаров. За да го накарам да действа, го нарекох в ефир „Главен престъпник” с идеята да ме даде на съд. Разполагам с достатъчно документи и факти, които при едно съдебно заседание ще докажа тезата си. Оказа се, че иначе словоохотливият пред медиите прокурор, пред обвинението запази и продължава да пази пълно мълчание. Нарекох министър Московски „убиец на български граждани”, а премиера Борисов „съучастник в убийството на български граждани”. И те като Цацаров пазят ледено мълчание, което не само показва, че те наистина са такива, но и в типичния мафиотски стил показват, че думите „Чест” и „Достойнство” за тях не означават нищо.
Медиите, с малки изключения, също запазиха мълчание по случая. В това мълчаливо съучастие в избиването и осакатяването на българи особено показателно мълчание запазиха двете български обществени медии – БНТ и БНР. И докато другите медии са частни и сами решават програмната си политика, тези два мегафона на мафията нарушават ежедневно и ежечасно статута си да работят в полза на обществото.
След като видях, че методът на стрелба с истината не дава добри резултати, реших да променя тактиката, за да може истината да стигне по друг начин до общественото мнение. На 15 май, по повод опита на МТИТС да уволнят инж. Кръстев отново, написах „кърваво писмо” до парламентарните групи, в което исках да бъда поканен и изслушан от народните представители, за да могат да упражнят властта си и да заставят изпълнителната власт да спре незабавно престъпленията в МТИТС и да даде на прокурор министър Московски. Имах и официално покана от Велизар Енчев, за да се спази правилника на НС, но случайната председателка на парламента, бившата партийна секретарка на ОНС – Плевен Цепка Цачева отказа да ме допусне в Парламента без да аргументира отказа си. В Случая Цепка изигра позорната роля на Цедка.
Изтече двуседмичният срок, който бях дал на НС, и аз се приготвих за гражданско неподчинение като последно средство за протест, след като всички конвенционални средства бяха изчерпани. Взех развалени домати и яйца и на 29 май, след предупреждение до НС и уведомление на община София, сутринта замерих депутатите с тях. След действията ми бях арестуван и отведен в Първо РУП – София. Там ми повдигнаха обвинения по чл. 325, ал.1 от НК, но прокуратурата отказа да го подкрепи. Смениха НК с допотопния комунистически Указ за борба с дребното хулиганство /УБДХ/ – обнародван през 1963 г. за борба с несъгласните с режима. Всяко действие, изразено като несъгласие с действията и приказките на БКП, се превърна в „хулиганство” и на практика беше партийният камшик за непокорните. Въпреки това на 29 май 2015 г. съдия Георги Георгиев – председател на 104 състав на СРС постанови моята невиновност за това, че съм замерял с развалени яйца и домати народните представители, с решение НАХД № 8547.
Това ми даде право да замерям депутатите и аз системно го правих до края на сесията на НС на 31 юли 2015 г. Тогава нервите на политиците отново не издържаха и отново бях арестуван и отведен в Първо РУП. Последва опитът с чл. 325, ал.1 от НК и УБДХ. На 1 август бях отведен в СРС, където съдия Николай Василев разгледа НАХД №13 201 и потвърди предишното решение.
Въпреки това тъпите изпълнители на политически поръчки от ръководството на МВР продължиха противазаконно да съставят „предупредителни протоколи” да не хвърлям домати по нашите политически отрепки от НС. Естествено, аз не подписвах тези свински противозаконни идиотщини, тъй като имах вече две решения в моя полза, че това, което правя, е граждански протест, а не хулигански прояви. До 31 юли полицията кротко стоеше до мен, зяпаше как хвърлям домати по депутатите. На 31-ти, обаче, видях, че нещо се е променило. Полицията и жандармерията станаха агресивни и ме оградиха плътно, като ме удряха през ръцете, за да не мога да хвърлям домати по политическите паразити в НС, и се опитаха да ме изкарат, че съм замерял полицаи и случайни граждани.
На 2-ри септември посрещнах с десетина килограма развалени домати. След като приключих, отново получиха заповед да ме арестуват. Всъщност, аз не бях сам, а при мен дойде и моят приятел Вихрен Михайлов, с когото заедно ни арестуваха и отведоха в районното. Там ни повдигнаха обвинения по чл. 325 ал. 1 от НК, но прокурорът отказал да подпише и отново ни пуснаха. Същият ден ми се обадиха от НТВ и поискаха да направят интервю с мен сутринта пред НС. Заредих се с 4 домата и отидох. Отзад, до служебния вход нямаше никой. Като видяха от охраната, обаче, моите домати, незабавно довтасаха три камионетки с жандармерия, както обикновено, и ги спряха по традиция точно пред мен – между НС и мен. В същото време довтаса и някакъв гаулайтер с комисарска униформа и започна агресивно и нагло да издава идиотски заповеди. Взеха ми отново личната карта, за да пишели отново предупредителен протокол. Обясних им, както винаги, че той няма никаква стойност, тъй като имам две съдебни решения в моя полза, че това, което правя, е граждански протест. В момента, когато давах интервю, се появиха няколко легитимни мишени и аз запратих по тях четирите домата. Последва ново задържане, като този път приложиха и насилие спрямо мен, въпреки че не съм оказвал съпротива. Това стана в момента, когато се запътих към двете камери на НТВ и БТВ, за да поискам да заснемат насилието спрямо мен. Попитах развилнелият се изрод кой е. Той се представи като „комисар Кикьов от СДВР (да му имам фамилията!). Той се развика да стоя и да чакам, защото се обадил в инспектората на община София да дойдат и да ме глобят. В идиотското си престараване той дори не си даде сметка, че община София не е подчинена на СДВР и по този начин издаде целия мръсен план.
После ме закараха отново в районното. В 15 часа ме заведоха в СРС. Там ме посрещна съдийката Виолета Парпулова – председател на 95 състав. Веднага долових промяната и това, че този път всичко е организирано от един кукловод по нареждане на по-висш кукловод. Парпулова опорочи делото още от началото. Тя отказа да приобщи към делото документите, които нейните колеги при придишните дела приеха за доводи, включително и техните решения на този същия казус. В хода на делото разпита двама полицаи като свидетели и между другото каза, че има две показания на две жени, които отказа да извика на разпит, както и да ни запознае със съдържанието на техните „показания”. Самите те не са завели искови молби към мен, за да получат удовлетворение от мен, както е редът. Беше ясно, че сценарият е написан и знаех, че ще ме осъди, въпреки абсурдните доводи и опорочения процес. Присъдата е максимална – 500 лева глоба. През цялото време ме прекъсваше, защото имала друго дело, като наруши по този начин процеса и не прие никакви данни от мен дали съм виновен или не. В същото време, когато започна да чете мотивите за решението, дрънка глупости повече от половин час. Остави ми 24 часа да обжалвам и насрочи делото в СГС на 8 септември в 10 ч. Това беше ясно доказателство, че всичко е решено предварително и съгласувано до такава степен, че съдия от СРС определя датата на обжалване на по-висшата инстанция. Това означава и, че вече е определен „подходящ” съдия, който да потвърди присъдата. Разбира се, аз ще поискам отвод на съдията, защото е ясно, че целият процес е предварително монтиран. Със своето идиотско решение, съдия Парпулова не само наруши закона и опорочи съдебния процес. Нещо повече, тя прикри тежките престъпления на всички, които извършват ежедневно тежки престъпления, продавайки свидетелства за водачи на МПС и последвалите убийства и осакатявания на десетки и стотици хиляди българи. Само за пример ще ви дам цифри от статистиката. От 2002 до 2012 г. на пътя са убити 9 хиляди българи, а ранените и осакатените са над 14 000!!! Със своето обратно решение тя постави колегите си Георгиев и Василев в положение на „съдии-манипулатори”, защото за същия казус тяхното решение беше коренно противоположно. На тяхно място бих поискал разглеждане на решенията от инспектората при ВСС, за да докажат високия си професионализъм и лични качества. Аз ще поставя този въпрос пред ВСС и инспектората.
Тук искам да кажа, че независимо от изхода на делото, аз ще продължа да замерям депутатите с развалени домати, тъй като никой не може да ми отнеме правото на граждански неподчинение, след като съм изчерпил всички стандартни възможности за протест. На 8-ми септември Вихрен Михайлов е обявил, че прави палатков лагер в градинката между НС и Университета. Тогава ми е и делото. На следващия ден ще се заредя отново с развалени домати и ще отида да върша това, което ми казва съвестта и дава право законът. Свещеното ми право никакви ченгета, политици и магистрати не могат да отнемат по какъвто и да е начин, освен ако ме убият.
Това трябва да го знаят както политическите отрепки, така и послушните им изпълнители!
.
- Пеевски декларира частните си интереси
Александър Колев, в. „Сега“
.
Депутатът от ДПС Делян Пеевски декларира частните си интереси в специалния парламентарен регистър за възможен конфликт с работата му като народен представител. Досега той беше декларирал, че няма несъвместимост, нито частни интереси. На 21 август обаче е подал декларация по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Тя е качена на страницата на Народното събрание на 2 септември. С документа Пеевски декларира, че вече има частни интереси. По закон той е длъжен да декларира това в седмичен срок от промяната. До този момент депутатът винаги е твърдял, че няма участия в търговски дружества, че няма кредити, че не е управител на фирми.
„Придобил съм 50 на сто от Балканска медийна компания, 50 на сто от „Био уотър“, 50 на сто от „Био уотър инвестмънт“, 49 на сто от компанията „Ал Интисар Дженерал Ентерпрайсис ко л.л.ц“ и 90 на сто от „НСН инвестмънт ООД“, е записал ръкописно в новата си декларация Пеевски. Именно последната декларирана компания е едноличен собственик на „Табако инвестмънт“ – собственик на 5 на сто от Булгартабак холдинг.
През последната седмица стана ясно, че майката на Пеевски – Ирена Кръстева, му е прехвърлила 50 на сто от Балканска медийна компания. После стана ясно от справка в Търговския регистър, че депутатът и майка му са придобили 5 на сто от акциите на Булгартабак холдинг. Всъщност новото от декларацията му е притежаването на „49 на сто от „Ал Интисар Дженерал Ентерпрайсис ко л.л.ц“, която по всичко изглежда е чужда компания.
.
- Дойче Веле: Това не е нашата Европа
Напливът на бежанци се превръща в огромно изпитание за Европа. Ако не се вземат спешни мерки, Общността може да изпадне в политическо бедствие, твърди Бернд Ригерт в коментара си за Дойче Веле.
Ужасно е да гледаш колко бързо Европа загърбва собствените си ценности под натиска на бежанската вълна. Ако не се вземат бързи мерки, растящият мигрантски поток от съседните европейски страни може да се превърне с главоломна скорост в огромно изпитание за ЕС.
Хуманният подход към бежанците и мигрантите вече не е гарантиран. Претъпкани временни приюти, разбойнически каналджийски банди, ксенофобски изблици, лагери по гарите, пред тунела под Ламанша, или в центъра на Брюксел: това е горчивата реалност. А тя вече няма нищо общо с така прокламираната Европа на солидарността и справедливостта. Явно и канцлерката Меркел няма план за действие. От една страна тя казва в интервюта, че досегашният регламент от Дъблин вече не функционира. От друга страна настоява Гърция, Италия и Унгария да се придържат към този регламент. Съгласно дъблинското споразумение, първоприемната страна е тази, която трябва да се грижи за хората, търсещи убежище.
Нека не се лъжем: безкрайното приемане на бежанци не може да продължава, защото дори Германия и Швеция ще започнат да изнемогват. Много по-добре би било да се намери удачно общоевропейско решение. Варианти има.
Прехвърляне на отговорности
Ясно е едно: така не може да продължава. Германия и другите държави, които приемат най-много бежанци, настояват за „справедливо“ разпределяне на търсещите убежище сред всичките 28 членки на Общността. Повечето държави обаче не са засегнати от актуалната криза и нямат интерес от въвеждането на промени. Докато главната цел на бежанците си остават Германия, Швеция или Австрия, всичко е наред? Да, така мислят поляците, ирландците, финландците и много други. Солидарност ли? Няма такова нещо.
Под натиска на обстоятелствата досегашната правна система се разпада, а ЕС само гледа безпомощно. Унгарското правителство се опитва да овладее хаотичната ситуация, като вдига ограда на границата си със Сърбия и пропуска бежанци към Австрия и Германия. Двете западноевропейски страни пък се съпротивляват посредством засилен граничен контрол. Виена дори заплашва с финансови последици несолидарните страни-членки, които в крайна сметка печелят от нетния платец Австрия.
Пощади ме и иди при съседите!
На този фон между страните-членки на ЕС бързо могат да избухнат конфликти, които да доведат до ограничаване на свободата на придвижване в Шенгенското пространство чрез връщането на контрола по границите. След като не можеш да разчиташ на другите страни от ЕС, трябва да се защитаваш сам: така мислят мнозина. Тази логика обаче застрашава основните постижения на Европа.
Явно по въпроса за бежанците отново влиза в сила старият принцип на патрона на пожарникарите св. Флориан „Пощади моята къща! Запали тази на съседа!“. Атина например от години е изпуснала юздите по въпроса на миграционната политика. В Гърция няма нито приемни центрове, нито подобаваща процедура за предоставяне на убежище. Страната просто транспортира хората, за които всъщност би трябвало да отговаря, до северната си граница и ги пуска по балканския маршрут. От Сърбия бежанците продължават към Унгария, която също е член на ЕС, макар че те вече са били в друга страна от ЕС – Гърция. До известна степен е разбираемо, че Унгария не иска да се примири с това. Италия подхожда по същия начин, макар и в по-слаба форма. Великобритания се опитва да се капсулира и спори с Франция за подсигуряването на тунела под Ламанша и фериботното пристанище в Кале.
Предизвестената криза
Никой в Европа не се подготви за предвидимото нарастване на броя на бежанците. И Германия не го стори. Федералната република години наред съкращаваше капацитетите за прием на бежанци. Сега няма и достатъчно персонал в службите за чужденци, които трябва да решават въпроса за предоставяне на убежище. Нищо поучително не се чува и от европейската централа в Брюксел. ЕК току-що се събужда от летния си сън и мърмори, че още през месец май е предложила план от десет точки. Само че той не бил осъществен от страните-членки.
Ако вътрешните министри на ЕС скоро не се договорят по въпросите за реформа на Дъблинския регламент, общи центрове за предоставяне на убежище и формула за разпределяне на бежанците, ЕС ще се завърне във времената на оградите и стените. А това ще бъде бедствена ситуация за европейския проект.
Източник: DW
- Европа е в ступор
САЩ избраха да останат сами срещу света
.
Христина Христова, Memoriabg.com
.
Европа е в ступор и вцепенение. Неспособна да пребори старите си страхове и грехове, тя остана прикована към срамното си минало от вкаменяващия поглед на Медуза, която 70 години броди из тъмните лабиринти на нейните кошмарни спомени. Призракът на Втората световна война умело беше редуциран до ролята на плашило, което не позволи на Европа и до днес да излезе от пещерата на Горгоните и да продължи пътя си през историята с ясен поглед в бъдещето и съхранена памет за уроците на миналото. Така Старият континент остана пленник на своя срам, до степен на пълна неадекватност спрямо реалностите на настоящето.
Защо се получи така?!
Всъщност честният разговор за същото това минало така и не се състоя. 70 години историческият дебат беше фокусиран почти единствено върху последиците, но не и върху съществените причини, довели Германия, а оттам Европа и света, до ужаса на Втората световна война.
Виновен остана само Хитлер. И Германия – за това, че създаде Хитлер.
Толкова.
Твърде елементарно, за да е истина, нали?!
Казионната историография срамежливо се плъзгаше по повърхността на въпроса – защо Хитлер въобще стана възможен? Как така един луд фюрер с болно его излъга, обедини и поведе цяла нация след себе си в унищожителен поход срещу света? Защо на 19 август 1934 г. в проведеното допитване до народа 90% от германците гласуват за сливане в едно на двете висши държавни длъжности – канцлер и президент – и легитимират съвсем съзнателно едноличната власт на Адолф Хитлер? Кой и защо възражда военно-промишления комплекс и икономиката на Германия след Първата световна война чрез плана Дауес? Защо Франция и Англия не реагират по никакъв начин, когато Хитлер, в нарушение на Версайския договор, през март 1936 г. си връща Рейнския демилитаризиран коридор и две години по-късно просто ей-така между другото присъединява Австрия към Германия с помощта на австрийските националисти? Защо антисемитското говорене на фюрера срещна толкова широка подкрепа в Германия и не само там? Защо на Евианската международна конференция през юли 1938 г., свикана от американския президент Рузвелт в търсене на изход за нарастващия поток еврейски бежанци от Германия и Австрия, нито една от 32-те държави-участнички (с изключение на Доминиканската република) не желае увеличаване на символичните си квоти за прием на еврейски бежанци? Защо „Моята борба“ става бестселър и е преведена на 11 езика още в първите години след издаването си?
Въпроси, които останаха без отговор.
Ето на тези и на други подобни въпроси трябваше да търсят отговори историците след края на Втората световна война. Вместо това обаче, на тях им беше позволено да се фокусират единствено върху заклеймяването на фашизма и недопускането той да се възроди отново на европейската и световната сцена. Германия беше победена и разделена, а с нея и цяла Европа. САЩ и СССР си поделиха света. Старият континент остана разполовен като най-ценен трофей между двете империи. И се превърна във второстепенен геополитически играч, прикриващ по-успешно васалния си статут на Запад, отколкото на Изток.
А всъщност именно оттогава Европа окончателно престана да бъде субект на своята история и съдба.
Нататък е ясно. Бяхме свидетели на всичко останало – как Съветската империя рухна, как Стената падна и ние жадно поехме на Запад към свободата. Как ни беше нужен четвърт век, за да проумеем, че това не е никаква свобода. И че Западна Европа е просто колония на Другата империя. А ние услужливо и глупаво й помогнахме да се разпростре на целия континент, като предоставихме доброволно и угоднически природния, икономическия и човешкия си ресурс в услуга на новия господар.
Днес Европа не е разделена. Тя е щастливо обединена васална територия на световния хегемон САЩ и има ново име – Европейски съюз, с административен център Брюксел. Но най-същественото – Европа вече е обезсилена и подчинена. Тя не е сериозна пречка в битката между двете световни сили – САЩ и Русия. Защото междувременно Русия някак си успя да се изправи, след като беше поднесена неразумно на Запада от своя неолиберален елит, и видиш ли, неочаквано реши да окаже съпротива. Което определено си беше неприятна изненада за метрополията. Така че се наложи досадното подпалване на Украйна. Същата Европа, която получава истеричен пристъп само от споменаването на думичката „нацизъм“, днес съзнателно и послушно затвори очите си пред издевателствата на новите фашисти в Украйна. Това доказа за пореден път пълното лицемерие, демагогия, несъстоятелност и неадекватност на нейния идеологически фундамент и изкара на дневна светлина късата каишка, на която я води нейният господар.
Ако беше само това, все пак щеше да има някаква обозрима надежда за бъдещето.
За съжаление, истината е по-смущаваща – налице е патологичен феномен, който е обладал европейския дух. Европа е в пълен ступор и е абсолютно неспособна на самостоятелно действие, защото старателно е промит дори най-първичният й инстинкт – инстинктът за самосъхранение.
Населението на Стария континент е препрограмирано и фиксирано в една безконечна медитация върху своята вина спрямо евреите и всички видове малцинства, репресирани по времето на Втората световна война. Тази вина се изживява в настоящето като жесток комплекс и е вградена вещо в основата на новите евроатлантически ценности, които се базират на представата за свръхтолерантност към малцинствата до степен на саможертва на собствените цивилизационни устои. Порочният модел се заиграва безпроблемно с чувствителността на съвременния човек, принасящ се доброволно в жертва пред олтара на новия глобален свят, в който всички са не просто равни, но и еднакви. Спуснатите „отгоре“ евроатлантически „ценности“ нямат никакъв аналог и корен в нито една национална култура – те са чужд елемент в тялото на народите. Но въпреки това програмата, внедрена манипулативно в човешкото съзнание, работи безотказно. Нациите постепенно се превръщат в безлична хомогенна маса без раса, етнос и пол, без памет и идентичност, без национален суверенитет. Процесът на подмяната е глобален и е особено успешен на европейския континент. Цивилизационното и културното обезличаване на населението, заедно с всичките екстри, които този процес води след себе си – социална и личностна апатия, липса на продуктивна обществена рефлексия, аполитичност, десакрализация на живота, загуба на изконните животоподдържащи ориентири и на смисъла на съществуването – всичко това е само първата стъпка към обезкървяването на континента откъм автентично коренно население и етническата му подмяна чрез започналото и добре планирано ново преселение на народите от Азия, Африка и Близкия Изток.
Европа целенасочено се варваризира и ислямизира – и този стратегически план вече не може да бъде нито прикрит, нито спрян. А ако бъде все пак спрян, не е възможно това да се случи без да се плати висока цена, защото процесът е твърде напреднал и на практика вече е необратим.
Така, докато Европа продължава да се срамува от себе си и да страда за прогонените и убити от фашистка Германия евреи, новите малцинства я превзеха отвътре и задушиха с гъвкавите си пипала европейската й душа, която им се даде покорно, толерантно и „без бой“ – даде им не само да смучат на воля от социалната й система, а им осигури автономии в градовете си, построи им джамии, остави ги да се самоуправляват, позволи им да не признават законите и традициите на държавите-приемнички. Всичко това стана възможно благодарение на продажния европейски елит, който изпълнява безпрекословно повелите на американския сателит Брюксел. Съпротивата от страна на населението е непродуктивна и безрезултатна, защото междувременно то се превръща планирано в население от някакъв трети пол, неспособен да опази инстинктите на автентичната човешка природа.
Скоро не бях ходила във Виена. Сигурно затова неотдавна ме изуми количеството бурки и фереджета, които са навсякъде по улиците – обикновено бутащи бебешки колички, тоест трайно уседнали и активно размножаващи се. За миг имах усещането, че съм попаднала някъде в арабския свят, във времето преди да бъдат свалени светските режими. Пред катедралата „Свети Стефан“ се провеждаше шумен митинг-протест на арабски активисти, които развяваха знамена с надписи „Свобода“. Явно си беше съвсем законен протест, озвучен по всички правила и огласяващ с високи децибели целия площад. Така и не влязох в катедралата. Предпочетох тя да остане, както е в спомените ми отпреди, и бързо се изнесох от площада в малка странична уличка, за да изпия едно сантиментално виенско кафе. В същото време пред Виенската опера имаше друг протест в подкрепа на гей-браковете. Странно защо беше озвучен с ориенталски музики и танци. Развяваха се знамената на дъгата. Като отивах към двореца Белведере, в мен беше едно такова… как да ви го кажа… Виена я нямаше тук. Духът й си беше отишъл оттук или просто се беше скрил на потайни и невидими места. После пред двореца видях инсталирано някакво футуристично и некадърно безумие – не знам как да го нарека това нещо, някакъв кич, на фона на бароковия дворцов комплекс от 18 век. И така. Тръгнах си с горчивото усещане, че тук нещо вече генерално е сбъркано и не е наред, че е останала една архитектурна черупка на миналото културно величие, която днес е изпразнена от съдържимото си и е напълнена с някаква нова блудкава течност.
Така е в много градове и столици на Европа. Да не говорим за Осло и скандинавските страни, където на много места положението е изцяло извън контрол и властите не са способни да се справят с него. Вместо поне да се опитат обаче, европейските васали като обезумели бардове, записани на стари грамофонни плочи, продължават да въртят брюкселските песни за солидарност и толерантност – не виждайки, или по-скоро правейки се, че не виждат цунамито от човешки тела, което връхлетя европейския материк и пълзи със страшна сила към сърцето на европейската цивилизация, превземайки педя по педя нашата обща земя.
Европейските лидери се държат напълно неадекватно и малоумно. Те не са в състояние да взимат отговорни и самостоятелни решения. Медиите и пропагандата са впрегнати в максимална степен. Затова и няма останало достатъчно количество будно население, което да е способно да ги разтърси и да ги спре.
Същото беше преди 80 години, когато всички европейски лидери се правеха, че не забелязват появата на Хитлер. Сега не забелязват и фашистката хунта в Киев, не забелязват и Новото велико преселение на народите. Нещо повече – те съзнателно служат на силите, които създадоха тези кризи, защото там, отвъд Атлантика, Големият брат е решил, че не иска да има силна Европа по пътя му към Русия, Китай и Иран.
САЩ са на крачка да реализират пълното си световно господство, хвърляйки Европа в пропастта на собственото й безумие.
Все пак, в някои европейски медии започнаха плахо да се прокрадват догадките, че САЩ финансират огромния трафик на бежанци от Азия, Африка и Близкия изток. Няколко държавни глави призоваха за вразумяване и отпор на ислямската заплаха. Виктор Орбан вече не е сам, Марин льо Пен набира скорост, Чехия, Словакия и Словения се възпротивиха на бежанските квоти… Малкото останало мислещо население в Европа осъзнава ясно причината за огромния бежански поток от юг и югоизток – и тя е дестабилизирането на арабските и африканските държави, както и на Афганистан, чрез военните интервенции на САЩ, които потопиха в кръв и смърт огромни региони, сваляйки светските режими и финансирайки военните формирования, като създадоха Ал Кайда и ИДИЛ, и оттам – Ислямска държава. Истината вече не може да се скрие от света и дори кандидатът за президент Доналд Тръмп публично призна, че САЩ вече са мразени от целия свят. Не само от Путин.
Погубвайки Европа чрез изкуствено създадени конфликти и чрез планираната й ислямизация, САЩ скоро ще останат съвсем сами срещу целия свят.
Но какъв ще бъде този свят, който те ще притежават?!
Какво ще представлява светът без Европа?!
Старата римска максима „Разделяй и владей“ важи за определени локални територии, но няма как да разделиш и да завладееш цялата планета. Това е невъзможно. Всички империи, пожелали да притежават целия свят, са се проваляли. Все някъде, все някога, все някой ще спре и днешната империя. И тогава тя наистина ще разбере, че е останала сама срещу целия свят. Това ще бъде и началото на нейния край. Жалкото е, че Европа и цялото човечество ще платят огромна цена за това прозрение.
Неотдавна Марин льо Пен извика: „Европейският съюз трябва да бъде разрушен!“. Не случайно в последните и най-пресни социологически проучвания тя е посочена от французите като най-предпочитания кандидат за президент. Вместо да се замислят и стреснат от увеличаващата се подкрепа в Европа за националистическите партии и движения, продажните казионни елити продължават да плашат поданиците си с плашилото на Холокоста и да строят паметници на спасените евреи – докато в същото това време си отгледаха чисто новичък Холокост в Украйна и останаха слепи за истинската опасност пред Европа, не чувайки гласа на разума: „Hannibal ante portas!“
Малко преди смъртта си през октомври 2011 г. Муамар Кадафи каза следното в прословутата си реч, с която се обърна към ООН и световните лидери, молейки ги да спрат безумните бомбардировки над Либия и да пощадят невинния либийски народ:
„А сега, вие хора от НАТО, чуйте! Вие бомбардирате стената, която не пропуска африканската миграция в Европа, стената, която спира терористите от Ал-Кайда. Тази стена бе Либия. Вие я разрушавате. Вие сте идиоти. За хилядите емигранти от Африка, за подкрепата на Ал-Кайда, вие ще горите в ада. Така ще бъде. Аз никога не лъжа. Не лъжа и сега“.
След тази реч отговорът на НАТО се изрази в нови бомбардировки над цивилни и граждански обекти и убийството на самия Кадафи.
Същото се случи в Ирак. Същото днес се случва в Сирия. Стотици хиляди жертви на тези войни днес търсят спасение в Европа.
Да, Европа заслужава съдбата си. Политиката на Европейския съюз е насочвана дистанционно и тази политика сее огън и смърт – вече и в самата Европа. Украйна е само началото. Гърция е само началото. Тълпите от бежанци са само началото. Подготвяното секретно Трансатлантическо споразумение за свободна търговия със САЩ е само началото. Лошото тепърва предстои.
Затова предпочитам да го кажа направо и без заобикалки:
Марин льо Пен е права. Европейският съюз трябва да бъде разрушен. ЕС доказа недвусмислено, че е престъпна организация, тумор в сърцето на Стария континент. Тя не само подкрепя войните на САЩ по света. Тя воюва със собствените си народи.
Какво можем да направим ние?
Наскоро проф. Силвия Минева написа следното в социалната мрежа:
”Мистерията с хладилния камион в Австрия е подозрителна като цялата история с бежанските вълни, които все повече заприличват на варварските набези по време на късната Римска империя. С тази разлика, че онези са били стихийни, а сегашните са предварително организирани и планирани съвсем целенасочено, за да се дестабилизира европейският регион. Време е да се направи една доброволна мобилизация за отпор на бежанските вълни. Европейските държави отдавна нямат истински армии и затова се налага да се направят опълчения, след като отдавна е ясно, че НАТО обслужва интереси, различни от тези на европейските народи.“
Виждам как някои от вас се усмихват скептично и дори развеселено от тези думи. Да, аз също знам, че няма да бъде създадено никакво опълчение.
Само че аз знам и друго.
Европа се събужда.
Едновременно бавно и стреснато, но се пробужда от неолибералния си сън.
Дали ще успее да се събуди докрай преди да е станало фатално късно, можем само да гадаем. А нашето, българското събуждане, е просто част от този общ процес. Когато нещата в Европа се обърнат, ще се обърнат и у нас. Ние винаги сме копирали Големите – не само Големите началници, както се изразява нашият сегашен пастир. Понякога сме копирали и Големите народи.
Затова от българския политически „елит“ не очаквайте нищо, преди нещото да се случи в по-важните административни територии на колонията Европа. Политическият ни елит дори не е със статут на колониална администрация. Нашите държавници са със статут на надзиратели в една разсипана балканска подмандатна територия. И те си знаят много добре мястото, както и че нямат право дори да гъкнат – затова са инсталирани на тези постове – за да са послушни и да се изказват правилно. Те са най-продажните, некадърни и безродни типове на Майка България.
Но въпреки че не сме способни да си направим сами опълчение, за да се защитим (в крайна сметка за това не са готови и „напредналите“ с материала европейски народи), можем да поддържаме духа си буден. Защото рано или късно ще бъдем принудени да се защитаваме сами, както това ще се случи и с другите ни европейски събратя. Всъщност, ние и сега се защитаваме и оцеляваме сами. В изоставените български села, подложени безконтролно на циганските набези, нашите майки, бащи, баби и дядовци сами са си опълченци. Ще дойде, рано или късно, един момент, в който ще почне да ни пука за тях – когато бедата почука и на нашата врата. Този момент не е толкова далече, колкото ни се иска.
Рано или късно ще ни се наложи да си спомним, че сме един народ. Ще бъдем принудени да си го спомним, защото няма да има друг начин да оцелеем.
Целият текст – тук
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Изданието ни не споделя всички тези и изводи на авторката, изразени в този текст. Но го препубликуваме, защото в него се повдигат и коментират важни въпроси и проблеми, за които трябва да се говори и да се полемизира открито.
.