Всички авторски страници

Авторски

• Тверда ли твердь планеты

  РОССИЙСКИЕ ФИЗИКИ ПРИШЛИ К ВЫВОДУ: В XXI ВЕКЕ НАШУ ЗЕМЛЮ ОЖИДАЮТ СЕРЬЕЗНЫЕ ИСПЫТАНИЯ, А ЧЕЛОВЕЧЕСКУЮ ЦИВИЛИЗАЦИЮ — БОЖЕСТВЕННОЕ ПРЕОБРАЖЕНИЕ

  Коллектив Центра инструментальных наблюдений за окружающей средой и прогноза геофизических процессов направил руководству страны “Методические рекомендации по защите от негативных энергоинформационных воздействий”, пик которых прогнозируется на начало грядущего столетия. Документ имеет интригующий подзаголовок — “Методология общения с Богом”. Для серьезного научного учреждения, генеральным заказчиком которого является Министерство обороны, подобные формулировки по меньшей мере неожиданно-экстравагантны.

  Корреспондент “Труда” попросил руководителя центра, кандидата геолого-минералогических наук И.Н. ЯНИЦКОГО ответить на вопросы, небезынтересные, думается, и нашим читателям.

  

  — Игорь Николаевич, что заставило ученых вашего центра обратиться к руководству страны?

  — Недавно Госдума в первом чтении приняла закон, в соответствии с которым в Россию с Запада будут поставляться для захоронения радиоактивные отходы. Мало кто знает, что до недавнего времени существовал проект, запатентованный российским ученым Бялко, предполагавший захоронение таких отходов “горячим” способом, то есть путем проплавления пород и “утопления” радиоактивных шлаков в подкорочной области. Ученые Всероссийского института минерального сырья, в который входит наш центр, доказали, что земная кора, начиная с глубины первых километров, является системой предельно энергонасыщенной. Сложение энергии погружающегося “огненного шара” с энергией недр приведет к эффекту вулкана с выбросом в тысячи “чернобылей”! Вот что значит вмешиваться в природные процессы, достоверно не зная законов, по которым они функционируют.

  Вот мы и обратились к руководству страны с рекомендациями, представляющими собой принципы взаимоотношения природы и человека. Материалы были переданы на экспертизу в Совет безопасности, где получили положительную оценку и направлены для реализации в министерства и ведомства.

  — А что означает мистический подзаголовок делового документа?

  — Чтобы ответить на этот вопрос, нужно хотя бы кратко, по крайней мере, подвести итоги научных изысканий последних десятилетий ХХ века. Главный из них, по моему убеждению, состоит в том, что по крайней мере физики пришли к доказательству существования Бога, то есть Абсолютного разума, по замыслу которого устроен мир. Ученые даже ввели понятие “отпечатки Бога” — невероятные совпадения физических параметров, без которых наша Вселенная не могла бы существовать.

  — Приведите, пожалуйста, примеры.

  — Начнем с так называемого Большого Взрыва, давшего начало всему сущему. Будь его параметры хотя бы на долю процента иными, вещество разлетелось бы в дальние дали, не позволив сформироваться звездам и планетам. Известный физик Поль Дэвис подсчитал, что для возникновения нашей Вселенной имелся всего один шанс из числа вариантов, равного 10 в 60-й степени!

  Та же картина с гравитацией. Будь она чуточку иной — не смогли бы возникнуть тяжелые химические элементы, без которых немыслимо существование живых организмов.

  Чем глубже изучают физики окружающий мир, тем отчетливее видна рука Творца. Недавно американские ученые опубликовали сведения об исследованиях человеческого мозга. В нем обнаружили участок, “отвечающий” за религию. Он возбуждается только во время молитв. Иными словами, так может осуществляться связь с Космосом или Богом…

  Но вернемся к нашей матушке Земле. Сегодня мы являемся свидетелями информационного взрыва в фундаментальных науках о строении и функциях планеты. Начало его можно отнести к 1991 году, когда во исполнение научного завещания Владимира Ивановича Вернадского в российской науке был завершен многолетний цикл уникальных исследований. На этой основе доказано, что Земля — это предельно энергонасыщенная и высокоорганизованная система, имеющая структуру сверхсложного кристалла и обладающая голографической формой памяти. Не может быть случайностью и сохранение на планете в течение миллионов лет идеальных для биоса (и в первую очередь для человека) условий среды обитания — тончайшего слоя на границе активной Земли и холодного Космоса. Многие исследования показывают, что Земля, как саморегулирующаяся система в ответ на внешние (из Космоса) и внутренние (от неразумной технологической деятельности человека) воздействия с точностью идеальной ЭВМ “включает” компенсационные механизмы поддержания жизненно важных параметров. Но с каждым годом матушке Земле все труднее компенсировать “техногенное хулиганство” человечества, сопровождающееся выбросами из недр плазмоидов, землетрясениями, цунами, техногенными и иными катастрофами.

  — Именно на таких фактах построена гипотеза о неизбежности апокалипсиса?

  — Не совсем. Речь идет в первую очередь об открытии синусоидального хода земного времени, в основу которого заложен ритм Солнца. Не вдаваясь в подробности этих открытий, сформулирую вывод: предстоящий переход от второго к третьему тысячелетию — квантованный физический процесс, образующий точку смены знака бытия. Но если две тысячи лет назад очередная фаза синусоиды бытия имела знак минус, то на сей раз предстоит смена знака бытия — от минуса к плюсу.

  Это переход от иррациональных отрицательных к значимо положительным тенденциям бытия. Но для того, чтобы в это лучшее будущее не вошли многие нажитые в течение двух последних тысячелетий иррациональные начала, у природы имеется арсенал средств, использование которых будет восприниматься нами как всякого рода напасти и невзгоды, в том числе социальные конфликты, эпидемии известных и пока неизвестных болезней, изменения привычных параметров среды обитания, стихийные бедствия и прочее. Эти сведения о мутации свойств среды обитания содержатся во многих источниках религиозной информации практически всех религий мира, поскольку корень у них общий. Для православного христианина таким источником информации является продукт древнейшей иудейской культуры — Библия с Откровением Иоанна Богослова под названием “Апокалипсис”, что в переводе означает “время преобразований”.

  — То есть апокалипсиса как “конца света” бояться не следует?

  — Его следует бояться только тем людям, которые “живут во зле”, в отрицании гармонии мироздания. Если они не изменятся внутренне, то, образно говоря, “не получат пропуск” в третье тысячелетие. То же самое, по нашей версии, можно отнести и к государствам, нациям, человеческой цивилизации вообще. Ведь “время преобразований” — то самое “узкое горло”, которое наша цивилизация обязана пройти, чтобы сбросить накопленные “минусы”. Потери при этом неизбежны. Однако уровень их определяется нашим собственным поведением. Если в заканчивающуюся двухтысячелетнюю “минусовую” фазу бытия человек мог худо-бедно жить и с качествами, противоречащими гармонии Космоса, то до апогея наступающего периода дойдут только “очистившиеся” индивидуумы и общества. В этом — высокий нравственный аспект последних открытий физики.

  — Что же станет с “неочистившимися”? Как будут отделяться “зерна от плевел”?

  — Видимо, примерно так же, как СПИД поражает в основном распутных, алкоголизм и наркомания убивают невоздержанных и слабовольных. Что касается человеческих обществ, живущих вразрез с “интересами” Космоса, то известно немало способов воздействия на них со стороны природы, начиная от мутагенных преобразований “нейтральных” микроорганизмов в токсикогенные (“когда и вода станет горькой как полынь”, как предупреждает Откровение Иоанна Богослова), кончая озоновыми дырами, землетрясениями, извержениями вулканов и даже переполюсовкой земной оси.

  — И как же защититься?

  — Цивилизация, базирующаяся на порочном антропоцентризме (который пока преобладает), не может противостоять комплексу “факторов возмездия”. Активным способом защиты может служить только изменение, “окультуривание” мировоззрения с антропоцентрического на исходное — космическое. При этом, повторюсь, уровень потерь в переходе из отрицательного в положительный знак бытия определяется нашим собственным поведением. Об этом говорят уже давно и многие: Добролюбов, Чернышевский, Гумилев, Циолковский, Вернадский и в первую очередь — Библия. Но все это на государственном уровне принималось всегда с некоторым недоверием. Не обсуждалось также, каким образом от энергетических воздействий можно защищаться.

  Способ защиты установлен в последние годы с помощью экспериментальной физики. Он представляет собой обобщенную и достаточно упрощенную версию десяти христианских заповедей, наиболее отвечающих исходным принципам космического мироздания.

  Эти рекомендации по содержанию просты, но сложны в реализации, поскольку их исполнение наталкивается на противодействие всех сил зла, которые особенно теперь — на стыке тысячелетий — очень могущественны. Это хорошо известные всем различные “измы”: политический экстремизм, вандализм, национализм, религиозный фундаментализм… Однако с нами Бог! Бог не выдуманный, Бог реальный и всесильный. Мы обязаны наконец объединить науку и религию, причем настоящую науку и “чистоплотную” религию, в каких бы вероисповеданиях она ни воплощалась.

  — О чем бы вы порекомендовали нашим читателям попросить Космос или Бога, чтобы получить “пропуск” в третье тысячелетие?

  — О том, чтобы у каждого душа была чистой, как у ребенка, разум — мудрым, как у старца, а тело целомудренным, как у юных жениха и невесты.

  Корреспондент газеты «Труд» Турченко Сергей

  Источник: Finalbible.com

• България: 100 работещи издържат 78 пенсионери

  Десислава Колева, в. „Сега“

  100 работещи издържат 78 пенсионери, показват данните на Националния осигурителен институт за миналата година. Въпреки мрачните прогнози, че това съотношение се влошава и след време на един работещ ще се пада по един пенсионер, всъщност този показател се подобрява през последните години. За 2013 г. например осигуровките на 100 работещи са стигали за пенсиите на 78.3 възрастни българи.

  Това подобрение обаче не помага на пенсионната система – дефицитът в държавното обществено осигуряване става все по-значителен. През 2014 г. над 52 на сто от разходите са платени от държавата. Положителната промяна в баланса се дължи на затягането на условията за пенсиониране. В началото на пенсионната реформа през 2000 г. коефициентът на заместване стига 103%, т.е. пенсионерите са били повече от осигурените. От 2004 г. насам обаче съотношението се подобрява постоянно.

  Миналата година отбелязва още една положителна тенденция – броят на осигурените българи леко се увеличава. От друга страна, възрастните хора намаляват. Според данните на НОИ м.г. хората, които са внасяли осигуровки, са малко над 2.735 млн. души. Те са се увеличили с близо 6 хил. души. Пенсионерите са 2 181 896. Въпреки че те намаляват с по-бързо темпо – с около 14 хил. за година, пенсионерите вече са повече от всички хора в масовата трета категория труд с постоянен трудов договор (те са 2.141 млн.). Това са хората, върху които основно пада тежестта на осигурителната система, защото част от внасящите осигуровки всъщност са заети на непълен работен ден, на временна работа или пък вноските им се плащат от държавата. Държавните служители са над 140 хил. – техните лични осигуровки са за сметка на бюджета. 233 хил. са самоосигуряващите се българи, като от тях близо 99 хил. плащат вноската само за пенсия. Според данните на националната статистика пък заетите към края на миналата година са около 2.927 млн., което означава, че над 192 хил. българи работят, но не се осигуряват.

  Приходите от осигуровките за пенсия за миналата година са 4.423 млрд. лв. Това е с 20 млн. лв. повече от предходната 2013 г. Общите разходи на осигурителния институт са малко над 9 млрд. лв. От тях над 8.1 млрд. лв. са отишли за пенсии (заедно с добавките за Великден и Коледа). Разходите се увеличават по-бързо от приходите – през 2013 г. за пенсии са платени 7.4 млрд. лв. Така миналата година чистите разходи за пенсии вече стигат 9.9% от БВП за страната, а общите разходи на ДОО са 11.4% от БВП. Средната пенсия м.г. е била 310 лв. Близо 450 хил. пенсионери, или всеки четвърти обаче е преживявал с минималната пенсия за стаж и възраст (156.40 лв.), инвалидност и др.

  АДЕКВАТНОСТ

  Според данните на НОИ адекватността на пенсиите остава почти без промяна от 2011 г. насам, но все пак се е подобрила отпреди десет години. През 2014 г. пенсията представлява 57.9% от нетния среден осигурителен доход, тоест след приспадането на данъците и удръжките. През 2011 г. пенсията е покривала 57.3 на сто от чистия осигурителен доход. Преди десет години – през 2004 г. – средната пенсия е била малко над половината от осигурителния доход за страната тогава (51 на сто). През м.г. мъжете от трета категория получават пенсия средно 22 г. и 2 месеца, а жените – 26 години и 7 месеца.

  .

• Каквито интелектуалците, такъв и народът

  Смелостта на българските творци се изчерпва с мрънкане във Фейсбук и подписване на петиции и хонорарни листове

  .

  Милена Фучеджиева, Рloshtadslaveikov.com

  

  Малко са писателите, които се осмеляват да имат публична позиция чрез книгите си по най-болните теми на обществото. Не говоря за България, където публичните позиции на „интелектуалците“ започват и свършват с кахърни статуси във Фесйбук, а за целия свят. Насаденият страх от 45 години комунизъм продължава да бъде проблем номер едно на България. Никой не би трябвало да бъде съден за страховете му, но когато живеем 25 години в демокрация, може би трябва да имаме по-високи изисквания не само към себе си, а и към околните предполагаеми флагмани на националния интелект. Каквито „интелектуалците“, такава и нацията, така че трябва да спрем да придиряме на народа.

  Тези дни наблюдавах нещо интересно, макар и не изненадващо. В текста ми „До децата на под-човеците“ в който споменавам напълно хипотетично възможности за саморазправа с нетърпимите, не получих почти никаква подкрепа от предполагаемите „нетърпящи“ творци с високи изисквания към света. Подкрепата дойде от по-обикновените и нормални хора. Тези, които са непрекъснато обвинявани, че са стадо. Щом са стадо, значи някой трябва да ги води. Това не става с глави, заврени във Фейсбук, като в перверзна изповедалня, в която се лее хем възмущение от нетърпимите, хем безпомощност, хем нагнетяване на страховете и омразата с фрустрациите на „елита“, хем извън някоя петицийка НИЩО не се прави и никой не застава с името си в каквато и да било по-конфронтационна ситуация. Само киселеене и одумване. Поведение на междублокови бабички.

  Когато някой тръгне да бута оградата на парламента, „интелектуалците“ писват, че не бива да има насилие. Когато някой каже, че без насилие явно нищо не става, не писват, а хвърчат плюнки от шушукане, че това са първобитни реакции. Какво подкрепят българските „интелектуалци“, освен собствената си мизерна сигурност? Кой книжка издал, философийка изфилософствал, стихотворенийце написал, пиеска поставил, картинка нарисувал, танцче изтанцувал, цигулчица застъргал. На какво друго са способни българските „интелектуалци“, освен на подписче под петиция или хонорарен лист?

  Разбира се, в момента те са твърдите демократи, които смятат, че не бива да се съпротивляваме дори и вътрешно на мюсюлманската инвазия, а трябва да отворим държавата и да им дадем работа. Само че работа може да дава Германия, която преди два дни обяви 21 милиарда бюджетен излишък, а ние можем само да повтаряме в транс това, което ни шепнат Великите сили на ухо. Ясно е, че друг избор нямаме, но колко са мислещите публични личности, които поне ще кажат нещо срещу това насилие, слагайки си главата на дръвника?

  Вчера гледах по BBC интервю с Роберто Савиано, онзи смел неаполитанец, който пише книги срещу мафията. Този човек, писател, живее от полицейски участък в полицейски участък и съжалява, че е превърнал живота на близките си в ад. Надеждата му за нормален живот за себе си е, че враговете му ще умрат преди него. Но най-впечатляващата му констатация беше, че хората мразят такива като него, защото с книгите си той им напомня, че те нищо не правят, а с правенето на нищо са съучастници. Заради книгата си за трафика на кокаин Савиано вече има и големи международни врагове и не може да стъпва в Мексико. Според него кокаинът трябва да стане легален. Приходите на мафията от нелегално разпространение на „бело“ се изчисляват на над 300 милиарда долара.

  На въпроса какво за него е нормален живот, Савиано отговори, че Салман Рушди го е посъветвал да купонясва при всяка възможност, да се забавлява. Разбира се, че това ще бъде съветът на човек със смъртна присъда от милиони ислямски фанатици!

  Друг смел и социално отговорен писател е Уелбек с романа си „Подчинение“. „Подчинение“ е сатира, а Уелбек се нарежда до Оруел и Хъксли, може би не толкова с изящен език, но с несъмнено познание на всички политико-обществени нагласи в съвременна Европа, както и с огромна искреност. За разлика от тези, които биха били наречени „писатели“, той не е втренчен в огромната вселена на пъпа си, а излиза много умело извън границите на политически коректното. Толкова умело, че книгата му не е ни най-малко ислямофобска. Тя е анти-елитна.

  Парализирано от либералната политическа коректност френско общество не може да подкрепи дясно-центристките политически сили и затова избира хипотетична мюсюлманска партия. На моменти книгата е откровено забавна. Новият ректор на финансираната от Саудитска Арабия Сорбона вече има две жени. Една на 15 г. за секс и забавления и една на 40 за готвене на вкусни ястия. Заплатите на преподавателите са в пъти по-високи от преди и всички имат право да си изберат поне по две съпруги от студентките си. Това не е ли тайната мечта на всеки университетски преподавател?

  Уелбек се гаври с академичната общност, същевременно показвайки напълно искрено личния си морален банкрут като мислещ, вярващ и действащ човек. А и като мъж, минал 40-те, който все по-малко може да разчита на реакциите на половия си орган.

  Ако преди не съм харесвала Уелбек заради откровената му мизогиния, в тази си книга той е друг. Въпреки вече изморените полупорнографски пасажи, той в крайна сметка е повече феминист от много други. Дори и само защото разказва как на първия прием на новата финансирана от саудитците Сорбона не присъства нито една жена и това му се вижда леко зловещо. Радостно е, че съществува писател, намерил смелост да каже, че ислямската инвазия може и да не промени съществено възгледите на един мъж, но ще се стреми към възстановяването на тотален патриархат и премахването на жените от всичко обществено.

  Политическата коректност е несъвместима с дълбоките цели на неизвестен брой ислямисти, смесили се с бежанците, които в момента търсят убежище в Европа. Тази неизвестност е плашеща. И аз като жена не мога да не се страхувам, виждайки какво става в Близкия Изток. От една страна съм потресена от ужасната съдба на бежанците. От друга знам, че дойде ли момент (а той ще дойде рано или късно) да бъдат защитавани женските права срещу хора, които имат по 21 братя и сестри, и сестрите трябва да ходят поне забрадени, няма да мога да разчитам на подкрепата нито на дълбокомислената българска мъжка академична общност, нито изобщо на мъжете в България. Няма да мога да разчитам на подкрепа и на мъжете хомосексуални борци за права, защото за тях нищо не би се променило. В Турция хомосексуалният секс между мъже не е събитие, той си върви паралелно с другия секс.

  Разбира се, не говоря за идване на власт на ИДИЛ, а за хипотетичната ситуация от книгата на Уелбек. Интелигентни, образовани мюсюлмани, избрани да управляват от самия френски народ. Това не се ли е случило отдавна в България? Промяната няма да е съществена, само жените ще трябва да си затваряме устата и да се заврем обратно вкъщи по бельо от „Виктория Сикрет“.

  Уелбек е от породата на Солженицин, Волтер, Оруел и Хъксли, и дебатите дали е писател, или не, са без никакво значение. Той ще остане в историята със смелостта и визията си, не дебатиращите.

  А в България ние сме писатели на тъгата от липсата на смелост, от миналото, което все още не можем да си простим, от страха, с който не можем да се разделим. Миналото е оправданието, което не бива да подаряваме на младите. То е нашият срам и падение. Младите пък ще разберат, че политическата коректност ще се обърне срещу тях. Първо ще бъдат предадени жените, а след тях ще падне и западната цивилизация с цялата й гигантска култура. Но това ще са срамът и падението на новите поколения.

  Провалът на свободите ни се готви в момента като бавно ястие – агнешко със стафиди, разположено върху басмати ориз. Яде се с пръсти.

  .

• Пьотр Мамонов: Мракът е липса на светлина

  Руснаците имат страхотна дума – потресение. И аз се потресох от този монолог на Пьотр Николаевич Мамонов. И реших да го предложа на вниманието ви. Кой е Мамонов ли? Поет и музикант, бивш лидер на московския ъндърграунд през 80-те, владее английски и норвежки, негови преводи са публикувани в много поетични антологии. Бил е теляк, месар, полиграфист, коректор, огняр, завеждащ отдел писма в списание „Пионер“, общ работник в гастроном… Създава групата „Звуки Му“ и музикалния стил „руска народна халюцинация“ – безумна смесица от музика, поезия и театър. Преди години у нас Мамонов нашумя с филма на Павел Лунгин „Остров“ (2006), в който играе главната роля на разкаял се предател, самонаказал се да живее като въглищар в манастир на малък остров. Всъщност какво значение има кой е Мамонов? По-важно е, че думите му влизат като нож в маслото на душите ни…

  Румен Леонидов

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  

  Как се извращава вече всичко. Когато критиката обсъждаше филма „Остров”, започнаха да говорят за Църквата като за нещо ветхозаветно, старославянско. Как ще живеем, ако в нищо не вярваме? Ще се бъхтим с лакти и шутове. Но ако имаме вяра, колкото и да ни се ще да седнем, ще отстъпим място на възрастната жена. Ето това е цялото християнство. Измий чиниите. Това християнско ли е? Християнско е. Хвърли боклука. Не се налагай. Недей да кряскаш: “Яденето е изстинало!”. Имай малко търпение. Сега ще го стопли, горката. И тя е уморена. И нея по своему я премята животът. Какво е това: “задължение на жената”, “задължение на мъжа”. Любовта не е цуни-гуни. Не е интимна лирика. Това е

  усилието да носим бремето и на другия

  Човек е паднал, забил е лице в снега. Защо го мислим за пиян, може да е инфаркт? Но и пиян да е. Вдигни го на пейка да не замръзне. Подминаваме го. Подминаваме себе си. Но ако сториш нещо добро… Лежиш си вечерта и си мислиш: “Що ти е толкова хубаво? Кво толкова те кефи? Хем не си пил. Защо ти е тъй комфортно на душата? Ааа… Пренесох торбата на една бабичка – три стъпала…”. Нали стократно ще ни се въздаде…

  Една девойка тук ми разправя: “Не обичам родителите си.” Момент. А помагаш ли им? Пазаруваш ли? “Да – казва – върша всичко необходимо.” Значи ги обичаш, не се комплексирай. Зарежи тия чувства. С чувства не се живее. Днес грейнало слънчице. Утре падне дъжд. Спънеш се, счупиш си крака – трето чувство.

  Живей по закона: не “Дай”, а “На”.

  Как така, недоумяват, вземат ти палтото – дай и ризата? Свикнахме да живеем наопаки. Пипнеш си темето – там се е образувало едно плоско място, за да си стоим на главите. Така си живеем, нагоре с краката. Презираме всичко богоугодно. Силният да помага на слабия. Не, смачкай го. Богатият да даде на бедния. Напротив, нагуши се, та и охрана тури, да не посегне някой.

  Имаме извратена представа за християнството. А е много просто: колко кръв можеш да дадеш за другия. Защото: “…Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили”. Колко можеш да останеш до леглото на майка си, невменяема от старост и болести. Ето къде умираш всеки ден. Както в Чечня: група деца, един кретен вади граната, взрив, подполковникът веднага се хвърля. Разхвърчава се на парчета, осем души остават живи. Комунист, некръстен, никога не е стъпвал в черква, за Бог и през ум не му е минавало, но той е християнин. Направо в рая се изстрелва.

  Иначе какво, ходи в храма, бие поклони, пали свещи. А сърцето му – празно. Това ли е християнското? Как не! Ако ще да се счупи от молитви, ако ще да обиколи всички Атонски манастири, да изцелува всички мощи. Полза никаква. Гледаш просяците: “А, лъжа и измама. Нали даваха по телевизията за тая мафия.” Абе, дай му някой грош. Ще обеднееш ли? Нека това ти е грешката. На телевизията ли ще вярваш? Истинската мафия тъкмо там държи джойстика, пет души ни манипулират всички нас. Ама не са познали. Няма да мине номерът.

  От 11 години живея в провинцията. И там народът се труди. И там стават по тъмно. И там девойче стои десет часа на минус 30 градуса: “Билетите ви? Вашето билетче?”. Питали ли сте какво й е? За минимална заплата. Ето на тези съм депутат. За тях работя. Макар да е трудно, старая се да живея според закона. На десет опита два пъти успявам. Да си стисна проклетата уста, за да не изскочи оскърбителна дума. Да не отблъсна човека. Да не го прекъсна. Да го изслушам. Както пишат светите отци, трябва да стоим един пред другиго като пред скъпоценна икона.

  Какво значи да не съдим? Да не изнасяме присъда. А мнение сме длъжни да имаме. Господ се опитва да вразуми фарисеите и гневът му е праведен.

  Праведен е, когато се гневиш на себе си

  Че пак свински си се напил снощи. Когато възненавидиш греха си. Мерзкия навик, който те е обсебил. И не можеш да го пребориш. Трябва да се отвратиш от него, да започнеш да го побеждаваш.

  Гледам да си вадя поуки, макар че съм вече на години.Например автобусът от Верея (Московска област) – директен до Москва. Два часа път без спирки. Местата са номерирани – не можеш да се преместиш. С ужас гледам: пред мен се строполяват двама пияни, току-що приключили с казармата. Псувни, цинизми за жени… Както си знаем. Мисля си: два часа няма мърдане, кошмар. После си казвам: “Ало. Я дай да поразсъждаваме… Спокойно и внимателно. Какви са тези момчета? Отраснали са на село. Когато още не съществуваше обещаваният сега подем. Какво знаят? Бащата пие, млати майката, постоянни псувни. Телевизорът бълва простотии. Докарали са някак до осемнайсет. И в казармата. Там са ги млатили. После те са млатили. И ето ги “на свобода”. Какво искам от тях?… Аз самият на какво съм ги научил? Влизал ли съм в домовете им? Чел ли съм им книги?” По едно време гледам, пристигнали сме – не съм усетил пътя.

  Всичко зависи от нас: има ли чуваемост. Замътени ли са ни очите. Заглъхнали ли са ни ушите. Захабила ли ни се е душата.

  Съвестта ни да не спи, повита във вата. Ето това трябва да е важно за нас. Светците ни учат: спаси себе си, това е достатъчно. Сега се надвикваме: „Правова държава!”, „Законът над всичко!”. А шепа хора вече си я е заплюла. Дадат те по телевизията с детенце. После как уреждаш някоя бабичка с пенсия… И така по петстотин пъти на ден. Ще те изберат точно теб, не ще и дума. Без кой знае какви усилия.

  Какъв е начинът? Прави себе си

  Тази малка точица. И ще стане с една малка точица по-светло. Ако само се пениш: така повече не може, пенсиите са малки, долу правителството, американците на боклука, Бин Ладен е гаден… нищо няма да помръдне. Само ще се множи злобата, която бездруго е предостатъчно.

  Нека намалим злобата. Ще се помъча да обясня защо. Какво става с човека, когато е повярвал и се е устремил към Бог?… Колко е тягостен и отговорен грехът? Ние през цялото време забравяме, че мракът е липса на светлина. Той няма същност.

  Злото като субстанция не съществува

  Ние го овеществяваме. С раздразнителността си. С неуважението си един към друг… Какво е рай и ад? Светите отци ни учат, че всички сме в море и океан от божествена любов. Грешниците Бог наказва с бича на любовта. Представете си – океан от любов и всички взаимно се обичат.

  Вие в този живот не сте се научили да обичате. Влизате – и какво да правите там? Ето ви ада. Вечните мъки. Щом мракът е липса на светлина, мрачната душа, влизайки в светлината, там ще изчезне.

  Древните евреи са били най-вече скотовъдци, овчари. Кое им е най-ценното? Стадото. В стадото кой е най-любимият и милият? Новороденото агънце. Пастирът го носи на раменете си, пази го от студ и глад, лекува го. И тъкмо него трябва да принесе жертва. Защо? За да може народът, вече повярвал в единия Бог, да види със собствените си очи последиците от греха.

  Грехът винаги пада върху невинния

  Караш пиян, удряш човек. Твоят грях пада върху невинния. Като се замислиш, това си е закон. Силният, дебелокожият, нахалният, надменният няма да пострада. Ще пострада деликатният. Чувствителният. Невинният. Той ще погине. Щом го осъзнах, се потресох… Как живея аз? Какво творя, гадина долна. Моят герой във филма – отшелник – си дава сметка, че няма малък грях. Ако дори в малкото не можеш да се справиш, в голямото ще си неверник.

  Такива световни глупости: държави, граници, националности. Какви ти националности сега – вавилонски плен. “Аз съм чистокръвен евреин.” Как чистокръвен, като не знаеш даже от кое коляно си, не знаеш, че са били дванайсет колена Израилеви. Какъв руснак съм аз? След като имам в рода си поляци, татари, какви ли не. Езикът е културният слой, традициите.

  Това е националността. Човешкото ни призвание е да бъдем синове Божии. Не роби, не наемници, даже не и приятели. Вие разбирате ли,

  че шест години се движи към нас светлината

  от най-близката звезда? И сега ни светят звездите от двехилядната година. Това нищо ли не значи? Такива са мащабите ни. Нашите глъбини. А ние се опитваме да ги запълним в най-добрия случай с качествен филм. С общуване с приятели. В най-лошия – с водка, с порно.

  Унинието е повсеместно. Затова гърми музика, екраните бълват кръв, еверести от голи тела. Затова всичко е “тук и веднага”. “Всичко е кока-кола”, “Поддай се на изкушението”, “Истински шшшвепс тоник”, “Екзотични пътувания целогодишно”. Защо дебели чичовци от екрана непрестанно ни правят муцки… Препоръчват ни какво да изберем? Не, ние поръчваме тази гадост. Скучно ни е насаме със себе си. Остани си в стаята. Прекарай сам около час. С ужас ще откриеш колко ти е скучно.

  Нищо не проповядвам. Споделям собствен опит. Аз съм същият – слаб, немощен. Същият всякакъв. Но ме обзе ненаситност. Чак ми пресъхва гърлото. За Истина. А едно от имената на Христос е Слънце на правдата. Към това слънце съм се устремил с всичките си силици на насекомо. Чета: „Ние не живеем с мига на настоящето. Дори и на трапеза погледът ни обхваща едновременно и краставичките, и рибата, и кваса. А животът ни обхваща едновременно въжделения, желания, дружби, вражди, надежди, стремежи… Опитайте се поне минутка дневно, когато нищо не правите… да се концентрирате изцяло под собствената си кожа и да живеете сега. В тази минута. Много е трудно. И вследствие на такова външно усилие ще усетите Божието присъствие.” (Митрополит Антоний Блум)

  Всичките ми разнолики дарби не са моя заслуга

  С щедра ръка са ми били отмерени… С това усещане живея. Искам да не съм продажен. Да не проституирам. Да не се опиянявам от собственото си “аз”. Разбирам, че самият аз нямам никакви заслуги. Аз съм пропил, да речем, петстотин песни, които може би биха помогнали на хората. Втъпках ги във водката, в калта. С това ли да се хваля? Че ние, поетите, един вид, можем и от калта да прогласяваме истината? Глупости. Точно ние, дарените, трябва да живеем колкото се може по-чисто, по-прибрано. Защото всичко е толкова крехко, незащитено. Нали сте виждали как мощно избуяват плевелите…

  .

  Превод: Румен Леонидов, от Fakel.bg

  Източник на текста на български:  Zadrugata.com

• Доц. Б. Ивков: Бедността в България не е наказание, но ще се превърне

  Бедността не е наказание, но ще се превърне, ако не реагираме – казва социологът доц. д-р Божидар Ивков пред репортер на БГНЕС
  

  

  Липсата на социална политика към бедните хора в България води до много тежки психически последици. Наблюдаваме процес на оскотяване и на силен психически срив при тях, случаи на неврози, начало и развитие на заболявания, които много често стават видими и отблъскват околните. И когато наистина просещият човек е в реална критична ситуация, симптомите на психична травма при него още повече спомагат за изолацията му от другите хора. Самият процес, при който се стига до просия, говори за силно травматизиране и раздробяване на вътрешния свят на човека.

  В основата на бързия срив на личността стои бедността. Когато тя е продължителна и колкото по–дълбока става, толкова по-силно заличава света на знанията, ценностите и професионалните умения. Остава само първичният инстинкт да се оцелее физически. Бедността по това прилича на физическата болка – имат способността да затварят световете на човека. Наблюдаваме очевиден „износ” на просещи хора към богатите западни страни. Именно защото бедността в българското общество е широко разпространена, а масово обикновените граждани са финансово притеснени, за да им помогнат, изпадналите в безпомощно състояние напускат страната. Част от тях попадат в схеми и мрежи на организираната престъпност в чужбина. Това най-често се случва при хора с увреждания, които са самотни или близките им не са до тях. Не са редки рецептите на странни експерти, които са категорични, че пътят на излизане от „блатото” е в силната икономика, която ще генерира повече работни места, за да остане и за социални дейности и услуги.

  Коренът на голяма част от проблемите, които възникват в обществото, според мен, е в това, че държавната администрация и политиците не познават социалните язви, с които се сблъскват. Техните решения се вземат само под диктата на пазарната необходимост и се стига до ситуации като сегашната. Бедността, безработицата и социалното изключване са в основата на редица социални бунтове в Гърция, Испания, Италия, Белгия и други европейски страни, допреди 20 г. почти забравени като мотиви за гражданско неподчинение. Мога да направя паралел с инвалидността и с уврежданията при хиляди българи – на практика държавните институции, отговорни за тях, нямат елементарна представа за сложността им.

  Като начало трябва да започне да се разплита този гордиев възел чрез събирането на информация, чрез задълбочената комуникация между НПО и държава, които да водят до резултат. А той ще е факт, когато има чуваемост между тях. Защото проекти , посветени на затрудненията на бездомниците, на просещите хора, на социално изпадналите бедни българи, като финансирания от ЕК „Третият сектор срещу принудителното просене”, ще имат ефект, когато се превърнат в политики. А точно това в България не се случва. Има добри инициативи на групи от обществото за борба с бедността, но те са фокусирани в определен времеви отрязък и когато финансирането за тях приключи, отпада и натиска за промени. Това може да унищожи и най-благородните пориви в зародиш, защото предложенията, които се раждат от събраните емпирични данни не се превръщат в политики. Не е трудно да отчетем, че така се обезсмислят и самите проекти, отнели време и усилия на много хора. По-лошото е, че те оставят в лапите на случайността декласираните и бедни хора сами да се лутат в безизходния омагьосан кръг на нищетата. И да губят последните си надежди… Бедността не е наказание, но ако няма остра реакция срещу нея ще се превърне в такова.

  Източник: БГНЕС

• Джош Ърнест: Кризата с имигрантите дестабилизира Европа

  „Имиграционната криза започва да дестабилизира Европа“, заяви говорителят на Белия дом Джош Ърнест.

  

  Той коментира, че настоящите събития и притокът от имигранти са доказателство, че последиците от насилието в Северна Африка разклащат не само пряко засегнатите региони. „Те започват да имат дестабилизиращ ефект върху други части на света. Към Европа“ – добави Ърнест.

  Говорителят изрази съжаление по повод злоупотребите на контрабандистите и трафикантите, които печелят на гърба на отчаяните хора и добави, че във всеки мигрант трябва да се търси човешкото, независимо дали е бежанец или търси убежище. /„Сега“/

• 72 години от смъртта на Борис III – свидетелство на Станислав Балан

  Документи от 24 и 29 ноември 1944 г.

  .

  Лъчезар Тошев, Toshev.blogspot.com

  

  

  .

  Свидетелства на Станислав Балан – секретар на цар Борис, намиращи се в архива на Комисията по досиетата 

  Станислав Балан

  

  

  

  

  

  

   

  

  

  

  

  Свързана тема :
  
  Откъс от мемоарите на секретаря на цар Борис – Петър Морфов, по варианта, намерен от Цочо Билярски в архива на дипломата Любен Златаров, намиращ се в ДА „Архиви“.

  (Оригиналът на мемоарите е предаден от сина на Петър Морфов – Богдан Морфов, на Недю Недев.)
  
  

  „….На всеки случай при приемането на прощална аудиенция на хърватския п[ълномощен] м[инистъ]р на 16 август цар Борис не бе така бодър и свеж, а след аудиенцията на Сл. Загоров на 20 август изглеждаше дори твърде отпаднал и мрачен. На 23 август на обяд се отби за малко в канцеларията ми и ме попита има ли нещо ново. Дадох му един от хвърлените хвърчащи листа, които английски самолет бе хвърлил предишната вечер над София. Представляваше старинен стенен часовник, чийто стрелки сочат 12 часа без 5 мину ти и едно голямо ухо.
  – Какво ли ще представлява следващия? – бавно и замислено промълви той.
  – Според Миката Шишманов голям пръжолник с мозък върху него – отвърнах почти машинално.
  Съзря ли царя в този малък хвърчащ къс хартия нагледно потвърждение на утвърденото у него убеждение, че ако в мирно време династическите връзки и приятелски отношения с държавници играят голяма роля (посещението на английския разрушител „Лондон“ във Варна през август 1934), то в случай на война тези връзки по силата на обстоятелствата отстърват място на редица върховни държавни интереси и съображения, било по решаване на съществени конюнктурни въпроси свързани с хода на военните действия, било при изготвяне на предварителните или окончателни условия на бъдещия мирен договор.
  На всеки случай той сгъна листчето, сложи го в джеба си и с твърди крачки излезе от канцеларията.
  Привечер със същите твърди стъпки влезе в кабинета на Груев, който му поднесе за подпис някои укази, и му докладва за изпълнението на някои поръчения.
  Не след дълго време ме повика да му прочета получените през деня до клади и шифровани телеграми и ми поръча да проверя в министерството кога ще пристигне новия хърватски п[ълномощен] м[инистъ]р, за да определи деня на приема му.

  След това чевръсто и най-сърдечно се ръкува с нас двамата:
  – Господа, благодаря ви за вашето усърдие и преданост, каза с благовидна усмивка и със свойствената си твърда стъпка се отправи към вратата, която силно тръшна след себе си както често правеше, когато бърза.
  – Странно, учуди се Груев, началството за пръв път се ръкува и благодари при вечерна раздяла.
  Това бе последната ми среща с цар Борис.
  Докато коментирахме този необичаен жест на царя от форплаца телефонираха и запитаха Груев може ли да сервират вечерята.
  – Не е ли много рано. Часа е едва 7,30. Началството няма ли да се храни тук?
  – Началството е неразположен и няма да вечеря.
  На следния ден, вторник, към 10 часа сутринта Свилен Николов дойде при мене твърде развълнуван.
  – Г-н секретар, елате бързо в станцията на Шиваров да вземем Загоров по телетипа. Началството е много болен. Разберете, ще ни избият ако умре. Ще искаме Зайц да дойде веднага, ще повикаме д-р Цончев от Ксанти.
  Указа се, че Берлин бил тежко бомбардиран през нощта така щото връзка със Загоров можахме да вземем доста късно. Докато чакахме Свилен ми даде следните подробности относно заболяването на царя:
  Вчера сутринта началството станал бодър и весел. Когато се разделял с децата си, за да се качи в автомобила, нещо го присви, олюля се и се подпря на вратата като с дясната си ръка силно притискаше мястото около сърцето. След като му попримина целуна децата и им каза: Ако не се върна, ще слушате леля си Кока и чичо си Кики. По пътя за София не се оплака от нищо, щом пристигнахме нареди да повикам д-р Александров. Последният го прегледа, каза му нещо на немски и настоя веднага да си легне и да не мърда от леглото. Началството, обаче не легна, а тръгна да обикаля канцелариите. Ходи и там гдето почти не стъпваше – във военната канцелария. „Гледайте бай Васил, той е болен. Мен ми няма нищо, – ми отвърна когато му повтарях какво бе наредил д-р Александров. Не преви крак през целия ден. В 7,30 падна по стълбите и повърна.
  Професор Зайц пристигна от бомбардирания Берлин още същата вечер докато д-р Цончев дойде от Ксанти едва на следния ден по обяд. Поставената диагноза бе категорична: тромбоза – запушване на лявата артерия, която храни сърцето.
  В среда привечер в канцеларията ни дойде, видимо съкрушен, инспектора на дворците Дим. Генчев.
  – Началството е много сериозно болен, каза на Груев с едва сподавено вълнение. Зайц не иска да поеме сам отговорности за лекуването му.
  Повикахме и Епингер. Може да се очаква и най-лошото. Из града се но сят вече най-различни слухове. Изготви едно комюнике за печата.
  Пристигането на Епингер несъмнено ще да е успокоило Зайц, но то не допринесе с нищо за отстраняването на тромбозата. Недостатъчното подхранване на лявата половина на сърцето водеше до загниване на сърдечния мускул инфаркт и до отслабване на нейната дейност, респ. до по-усилена дейност на дясната му половина и следователно до увеличаване обема на последната и притискане на белите дробове, до огнищата на пневмонията и до редица други усложнения.
  В събота, 28 август, към обяд в състоянието на царя настъпи ново значително влошаване и в 16,20 ч. почина.
  Докато Груев изготвяше комюникето за печата в канцеларията дойде д-р Цончев, който ме помоли да го подпомогна в заключителната част на неговата работа – написване на протокола за протичане болестта на покойния цар. (…) Съставения от д-р Цончев протокол около десетина страници написах в 6 екземпляри, пет от които поставих в желязната каса на канцеларията, а шестия предадох на княза заедно с писмената си молба за бъда освободен от заеманата от мене длъжност в дворцовата канцелария.
  Към средата на септември 1943 г. прочее аз отново се върнах при колегите си във Външното министерство.“

  .

• Поверителен доклад от 1943 г.: Цар Борис III е бил отровен

  

  Сайтът desebg.com публикува личен проверителен доклад относно: Вътрешното положение във връзка със смъртта на Н.В. Цар Борис III. Документът, чийто оригинал се намира в полицейските архиви, съхранявани от Държавна агенция „Архиви”, е от 6 септември 1943 г., ден след като монархът е погребан в Рилския манастир, и в него се изразяват съмнения, че той е отровен.

  Днес се навършват 72 години от смъртта на цар Борис III през 1943 г. Тя става факт две седмици след личната среща на царя с Хитлер във Wolfsschanze (Вълчата бърлога), първата щаб-квартира на фюрера на Източния фронт в Източна Прусия.

  Личният поверителен доклад е без автор и адресат, но от съдържанието му се разбира, че е изготвен от лице, запознато с подробности от живота на царя и тогавашното държавно управление в България, а също така и с достъп до Двореца и върховете на властта.

  Документът е открит от разследващия журналист Христо Христов при проучване на полицейските архиви до 9 септември 1944 г., намиращи се от 2010 г. в Държавна агенция „Архиви”, където тогава бяха предадени от МВР  (desebg.com даде гласност на неизвестния документ за първи път през 2012 г., бел. ред.).

  В смъртния акт на цар Борис III като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка“, но съмненията за неестествената смърт на царя се появяват веднага след края му и продължават до днес. Съществуват предположения, че той е бил отровен от Хитлер, някои подозират Англия, а други Сталин.

  В своите спомени Царица Йоанна пише: „Моето дълбоко убеждение е следното: Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан”.

  В сайта на наследника на цар Борис – Симеон II Сакскобургготски (http://www.kingsimeon.bg) по повод смъртта на баща му е посочено, че  „тогава, а и до днес, като отровители са подозирани както нацистите, така и комунистите. Съществува и друга теза – за естествената смърт на Царя, причинена от преумората и тревогите в онзи съдбовен за страната период.”

  В публикувания поверителен документ от 1943 г. се изразяват точно съмнения за отравянето на царя. Местонахождението на документа в полицейския архив отпреди 9 септември 1944 г. предполага, че ако той не е изготвен от полицейски служител или агент, то най-малкото съдържанието му е станало известно на ръководните фактори в полицията през 1943 г.

  От първия и последния абзац на доклада се разбира, че той е писан от един човек, който е имал серия от контакти „по определен план” в периода още от „първата криза в здравето на Н.В. Борис III”, тоест от 23 август, а след това срещите му са продължили до 6 септември 1943 г.

  Хората, с които авторът на документа се е срещнал и разговарял, са „множество лица от най-различни обществени слоеве на столицата, както и с някои от делегациите в провинцията”. Лицата включват и военни, както това се разбира от последния абзац на доклада.

  Документът е разделен на няколко части, като в първата, озаглавена „Около смъртта”, се стига до следния извод:

  „Н. Величество е бил абсолютно здрав до деня на първата криза – 23 август, т.г., т.е. внезапното запушване на никога досега боледувалата аорта не е причинено от нейното износване или това на други сърдечни органи, а е било предизвикано от изкуствен начин, т.е. от ОТРОВА”.

  В доклада министър-председателят Богдан Филов е критикуван за това, че не е спазена „установената практика” той и дворцовият лекар да издават комюнике за здравословното състояние на царя, дори когато не е разположен, камо ли болен.

  Отбелязани са и съмненията, изразени от немските лекари, относно причините за смъртта, настъпила с неестествена бързина.

  Авторът на доклада по всяка вероятно сам е видял преди поклонението или на самото поклонение тленните останки на покойния Борис III, тъй като посочва, че „Н.В. Царят посиня още на третия ден след смъртта”. Този коментар е направен във връзка с изразените съмнения за отравяне, тъй като на хората, починали от естествена смърт дори и при инфаркт „лицето и кожата на тялото добивали мъртвешко-восъчна бледост, която при балсамираните оставяла дълго време”.

  Министър-председателят Богдан Филов е критикуван и за това, че „УМИШЛЕНО е пропуснал” веднага да  бъде назначена анкетна комисия, която да документира последните дни от живота на царя и всички обстоятелства и факти около случилото се.

  Разсъждавайки за положението на война между България и Англия, авторът стига до предположението, че „ако наистина е отровен, той е жертва на англичаните”.

  Във втората част на доклада, озаглавена „Около завещанието”, е разгледан проблемът с липсващото политическо завещание на цар Борис III, направено още при Андрей Ляпчев, министър-председател в периода 1926-1931 г.

  Изразени са съмненията, че или убийците на царя са унищожили това завещание, или то е скрито от някои държавници, които „не са се видели в него като регенти”. Подчертано е учудването, че царят дори не е оставил лично завещание до семейството си.

  В третата част от доклада, озаглавена „Около регенството”, са изложени хипотези за това, кои фигури са най-подходящи за регенти и какви са очакванията и коментарите на различни слоеве на обществото, както в София, така и в провинцията. Направена е вярната прогноза, че начело ще застане принц Кирил и представител на войската.

  Не само причините за смъртта на цар Борис III през 1943 г. продължават да са неясни до днес, но и местонахождението на тленните му останки.

  Първоначално той е погребан в Рилския манастир, като преди това тялото му е балсамирано. През август 1946 г. обаче по заповед на Георги Димитров ковчегът е изваден от служители на МВР-ДС и преместен в гроб в резиденция „Врана”. До него е построен параклис още преди 16 септември 1946 г., когато царското семейство (царица Йоанна, Симеон II и сестра му Мария Луиза) напуска страната. Това става ден, след като Царство България е провъзгласено за република с оглед на резултатите от референдума от 8 септември същата година, проведен в условията на съветска окупация.
  Твърди се, че през 1949 г. параклисът във „Врана” е разрушен от комунистическия режим, а тленните останки на царя са извадени от гроба и поругани без да е ясно къде точно са отнесени или преместени.

  След промените парламентарна комисия е натоварена с издирването на тленните останки. В гроба във „Врана” обаче е открит единствено стъкленият съд със сърцето на царя, тъй като то е било положено отделно от оловния ковчег. И до днес Симеон Сакскобургготски се опитва да установи какво е съдбата на тленните останки на баща му.

  През 1993 г. сърцето на цар Борис ІІІ е погребано в първоначалната гробница в Рилския манастир.

  .

  Източник: desebg.com 

  .
  

  

  

  

  

  

  

  

  
• Ливанец с български паспорт – собственик на камиона с мъртви мигранти в Австрия

  Австрийската полиция смята, че българо-унгарска трафикантска мрежа стои зад смъртта на мигрантите в камиона
  

  

  Българи и унгарец са арестувани във връзка със смъртта на 71 мигранти, открити мъртви в изоставен камион в Австрия в четвъртък. Задържани са български гражданин от ливански произход, който е собственик на камиона, както и още един българин и мъж с унгарски документи, които почти сигурно са били шофьорите на тежкотоварния автомобил. Това предаде Ройтерс, като цитира Ханс Петер Доскоцил, началник на полицията в провинция Бургенланд, съобщи Dir.bg.

  По последни данни в изоставения хладилен камион в Австрия са намерени 71 тела – 59 мъже, 8 жени и 4 деца.

  „Сред тях имаше и двегодишно момиченце“, заяви пред журналисти говорител на полицията.
  Първоначално бе съобщено, че около 50 души са открити мъртви в товарния автомобил, изоставен на магистралата край Парндорф.

  Вероятно става дума за мигранти от Сирия, тъй като властите са намерили „сирийски документ за пътуване“ в хладилното помещение на камиона.

  Австрийски и унгарски следователи сформираха съвместна комисия за разследване на случая. В района бяха изпратени допълнително полицаи и войници за пресичане на рисковия нелегален трафик.

  Следователите правят опити да установят и маршрута на камиона. По предварителни данни, на 26 август сутринта той е отпътувал от Будапеща и до вечерта се е намирал на унгарска територия.
  Озовал се е в Австрия едва през нощта срещу четвъртък и чак на разсъмване е бил открит от пътните служби. По това време мигрантите вече са били мъртви от ден и половина до два дни, смятат правоохранителните органи.

  Тежкотоварният автомобил е бил изоставен, както изглежда, след като шофьорът е установил, че нелегалните пътници са мъртви. Той е оставил задната врата на камиона отворена, а от нея се е стичала течност от разлагащите се вътре тела.

  Австрийската полиция смята, че българо-унгарска трафикантска мрежа стои зад смъртта на мигрантите в камиона.

  Десет сирийски мигранти са пострадали тази сутрин при пътен инцидент в Унгария. Микробус, шофиран от румънски гражданин, за когото се подозира, че е замесен в трафик на хора, се е преобърнал на магистрала М5 в Унгария.

  Полицаи са открили миналата нощ поне 18 сирийци, включително ранените 10 души, близо до магистралата. Предполага се, че те са пътували в катастрофиралия микробус, който пътувал за Будапеща. Ранените са откарани в болница, където им е оказана лекарска помощ. /“Сега“/

  .

• 1.5 млн. лв. за МВнР за организирането на референдума в чужбина

  Министерството на външните работи (МВнР) ще получи 1.5 млн. лв., за да организира провеждането на националния референдум зад граница. Това става ясно в четвъртък от приетата от Министерския съвет план-сметка за провеждане на местните избори и допитването за електронното гласуване.

  Според Изборния кодекс, ведомството на Даниел Митов трябва да осигури по един представител за всяка секционна избирателна комисия зад граница, където ще се провежда вот за референдума. По тази причина МВнР ще се нуждае от повече пари.

  Най-често осигуряващите вота зад граница са командировани служители, като този път се очаква броят им да е около 600 души, при положение че на последните парламентарни избори са били осигурени по-малко от 600 доброволци от държавната администрация, като 388 от тях са били командированите.

  За организационно-техническите дейности, които Министерският съвет трябва да извърши, са предвидени 37 млн. лв., съобщават от правителствената пресслужба. От тях 21,4 млн. лв. са планирани за заплати и осигурителни вноски на членовете на общинските и секционните избирателни комисии. В тази сума са предвидените средства за логистично осигуряване на изборния процес, включително за отпечатване на хартиените бюлетини, осигуряване на устройства за машинно гласуване, консумативи и т.н.

  На ЦИК ще бъдат преведени общо 6,2 млн. лв., като от тях 4 150 000 лв. са за материално-техническо осигуряване и обработка на резултатите, 300 000 лв. за възнаграждения и осигурителни вноски на заетите по граждански договори, 1 млн. лв. за разходи за медийни пакети за партии, коалиции и инициативни комитети, а 750 000 лв. са за разяснителна кампания за правата и задълженията на гражданите и за начина на гласуване.

  Средствата, планирани за МВР, са 4 млн. лв., а Главната дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще получи 1 млн. лв. Министерството на образованието пък ще получи 16 млн. лева, за да предостави сградния си фонд.

  Към бюджетите на БНТ, БНР, БТА и Сметната палата ще бъдат отделени съответно 500 000 лв., 200 000 лв., 100 000 лв. и 35 000 лв.

  Общата сума, гласувана от кабинета, е 50 551 000 лева.

  На заседанието на МС вчера финансовият министър Владислав Горанов обясни, че заявените средства за вота и националното допитване от различните ведомства първоначално са били за близо 70 млн. лв, но той е успял да ги свие до около 51 млн. лв. Горанов напомни, че през 2011 г., когато имаше местни и президентски избори „2 в 1“, са отчетени 39 млн. лв. /в. „Сега“/

• Двама журналисти от телевизия WDBJ7 бяха убити в ефир

  Двама журналисти бяха убити по време на предаване на живо в американския щат Вирджиния, предаде Си Ен Ен.

  

  Репортерката Алисън Паркър и операторът Адам Уорд са провеждали интервю за телевизия WDBJ7, когато нападателят започва стрелба. На записа се чуват изстрели, Паркър пада, камерата също и връзката със студиото прекъсва. Полицията издирва заподозрян.

  Предполагаемият убиец Вестър Фланаган бе заснет от падналата камера, снимката бе разпространена в twitter. Предполага се, че той е бивш служител на телевизията.

  По-късно бе съобщено от полицейски източник, че той се е застрелял, след като разбрал, че е засечен от полицията на магистрала. Според телевизия Си Ен Ен той е откаран в „много критично състояние в болница, но все още има пулс“. /„Сега“/

  

  .

• Разчетоха Тайната книга на богомилите

  Думите за България изумиха учените
  

  

  Черната книга на Камартен, която е и тайната книга на богомилите, е написана върху животинска кожа преди 8 столетия и представлява един от източниците, с които разполагаме, за Крал Артур. Авторът на книгата е неизвестен. Предполага се, че е написана от няколко уелски монаси.

  Книгата е била в притежание на древни манастири, а в последствие е закупена от богат колекционер, разказва BIG5.

  Текстът в книгата разказва историята на митичния крал, за когото се смята, че е консолидирал властта в Британия след оттеглянето на Римската империя от острова. Това е първият ръкопис, който разказва славната история на Артур, Мерлин, Утър Пендрагон, Ланселот и Гуинивър, както и други герои, които не са включени в официалната версия на легендата днес, според научния портал AOrigin.

  Професорите Пол Ръсел и Мирия Уилямс от катедрата по Англо-саксонска история в Университета в Кембридж изучават древния текст от години. Наскоро забелязали, че в белите полета има нещо изключително странно! Има едвам забележими оттенъци, които наподобяват букви.

  Древната книга е подложена на детайлен анализ с ултравиолетови лъчи и специален дигитализиращ скенер. Това, което учените откриха, е буквално изумително!

  Освен ясно читаемата история за Крал Артур, древната книга съдържа още изключително много информация, която е написана със специално невидимо мастило. Посланието може да се разчете единствено с ултравиолетов скенер и модерен софтуер. След като разчели и превели запазените части от скрития текст, учените били изумени!

  Оказа се, че голямата част от невидимото писание представлява пророчество за бъдещето, написано в стихотворна форма!

  Текстът ясно цитира и описва Богомилите (Просветените), които са били бързо развиваща се религиозна общност в Европа точно по времето, когато е написана Черната книга! Те са били ненавиждани от официалната християнска църква заради радикалните си виждания – не са вярвали, че църквата има право да застава между хората и Бог, което тръгва директно срещу интересите на свръхсилата на средновековието!

  Скритият текст разказва за богомилите и за тяхната вяра и цитира, че те са най-чистите християни. Споменава за ужасяващи гонения, на които ще бъдат подложени, което вече се е случило.

  Богомилите са били буквално изчистени от лицето на земята. Те са подложени на гонения и нечовешки изтезания. Както всички знаем, центърът на богомилското движение е бил в територията на днешна България.

  Неслучайно текстът в книгата е бил написан с невидимо мастило. Подобно писание в средновековието би представлявало директна заплаха за църквата. Авторите му са щели да бъдат обявени за еретици и наказани жестоко! Точно за това посланието е написано по начин, че да бъде разчетено с помощта на таен разтвор, с който явно са разполагали.

  Текстът за богомилите включва един изключително интересен ред, който засяга директно България.

  От сърцето на земята на Просветените, както са наричали богомилите, ще се зароди щастието на новия свят, след като тежката прокоба се вдигне (премине), и всички мъки и терзания на богоизбраните преминат!

  Според много експерти територията на България е специална заради редица фактори. Енергийните полета в страната ни са по-различни от, където и да е било по света. Точно за това движението на богомилите се е зародило точно тук. Продажните ни управници са се поддали на натиска на безмилостната църква и са извършили ужасяващи престъпления спрямо тези изключително просветени и миролюбиви хора. Редица експерти, сред които е и Учителя Петър Дънов, твърдят, че България е прокълната точно заради зверствата срещу Богомилите. Дали това не е „тежката прокоба“, който визира древния текст!?

  Кои ли са богоизбраните? Има теория, че точно българите са богоизбраният народ, който ще поведе света, след като „сегашната система се смени“. Дано древното пророчество се отнася за нас и „прокобата“, която тегне над народа ни, се вдигне.

  Прокобата на злобата, невежеството и алчността, която ни задушава открай време. Прокобата на продажността и вечното чувство за малоценност, заради които чужди сили дирижират процесите в държавата ни, точно както е станало, когато Богомилите са били избити. Всички чакаме с нетърпение тази прокоба да се вдигне.

  Източник: Dunavmost.bg

• САЩ ще приемат хиляди сирийски бежанци догодина

  САЩ ще приемат хиляди сирийски бежанци в следващите две години. Това съобщи говорителят на Държавния департамент Джон Кърби на пресконференция. Търсещите убежище сирийци могат да останат в Германия, независимо откъде са влезли в ЕС.

  

  „Очакваме между 1000 и 2000 сирийски бежанци тази фискална година и между 5000 и 8000 през фискалната 2016 г.“, каза Джон Кърби и допълни, че Върховният комисариат за бежанците на ООН предвижда още 15 000 бежанци да бъдат изпратени в САЩ.

  Кърби заяви обаче, че главна цел на Вашингтон е политическият преход в Сирия, който да даде възможност на бежанците да се приберат в родината си. Върховният комисар за бежанците на ООН Антонио Гутереш заяви, че броят на напусналите домовете си в Сирия мина 4 млн. души през юли месец и се очаква да стигне до 4.27 млн. до края на 2015 г.

  Берлин заяви, че всички търсещи убежище сирийци могат да останат в страната, независимо в коя държава от ЕС са влезли първо, съобщи „Индипендънт“. Германия е първата европейска страна, която отменя действието на дъблинските регулации, според които бежанците получават убежище в първата държава от ЕС, в която са влезли, и могат да бъдат върнати в нея. Всички заповеди за експулсиране на сирийци, търсещи убежище, ще бъдат отменени, стана ясно от съобщението на правителството. Само за първите шест месеца от 2015 г. Германия е получила 44 417 молби за убежище от сирийци.

  Решението дойде след срещата на канцлера Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд. Те призоваха за създаването на обща европейска политика за бежанците, в която всички държави от ЕС да вземат участие. Междувременно над 2000 мигранти влязоха в Унгария от Сърбия само за един ден и така броят на миналите за ден бежанци постави нов рекорд, съобщи унгарската полиция, цитирана от БГНЕС. Сърбия изпраща десетки автобуси с бежанци към унгарската граница. Само за ден до граничните градове Канижа и Суботица заминаха 65 автобуса с около 3000 бежанци.

  Транспортните министри на ЕС ще обсъдят в началото на октомври нови мерки за сигурност в железопътния транспорт, съобщи електронното издание „ЮрАктив“. На въпрос дали пътниците ще трябва да представят документи или да минават през проверки, преди да се качат на бързи международни влакове, говорителят на ЕК Якуб Адамовиц заяви, че това ще бъде „въпрос на пропорционалност“. /в. „Сега“/

  

  Жива сила и военна техника на Българската армия са разположени вече на граничните ни пунктове с Македония. Военна част от формирование 26400 в Благоевград се разположи на ГКПП „Гюешево“ край Кюстендил. Същото е положението и на граничните пунктове „Ст. Лисичково“ край Благоевград и „Златарево“ – Петрич. Присъствието на армията в граничните пунктове е с цел да бъдат предотвратени евентуални опити на бежанци от Близкия изток да влязат в България от Македония.

  

   .

  Криминалният контингент се ориентира към каналджийство

  .

  Самуил Димитров, в. „Сега“

  Месец след като главният секретар на МВР Георги Костов заяви, че битовата престъпност намалява, защото контингентът се насочва към превеждане на бежанци през границите, прокуратурата също призна за тази тенденция. „Наблюдава се тенденция на раздвижване на криминалния контингент от Хасковско, който се е насочил към превозване на нелегални емигранти, но им противодействаме“, заяви прокурорът от районната прокуратура в Свиленград Антон Стоянов.

  От началото на годината тамошният съд е произнесъл присъди за каналджийство срещу 63-ма души, съобщиха от прокуратурата. Последният случай е отпреди дни, когато патрул на Гранична полиция забелязва кола и миниван в района на с. Мезек. Единият автомобил е спрян, но шофьорът на другия не спрял на стоп-палката и е хванат по-късно в Любимец. В двете коли са открити общо 31 нелегални имигранти от Афганистан и Пакистан. Шофьорите – Кирил Д. и Хайри А., са осъдени, първият – на 3 месеца затвор, конфискувана е и колата му, а вторият – на 8 месеца пробация.

  От началото на годината в Свиленград са осъдени и 596 нелегални имигранти за незаконно преминаване на границата. За това престъпление съдилищата масово дават условни присъди, които стават ефективни при второ провинение.

  Най-апокалиптичният вариант за България е у нас да има бежанска вълна към Македония, заяви пред Нова ТВ вътрешният министър Румяна Бъчварова. По думите й обаче вероятността за това е малка. По думите й границите се охраняват добре.

  „Голяма част от хората, които преминават през Балканите по пътя си към Западна Европа, не са бежанци, а икономически мигранти и трябва да се третират различно“, каза пред БиТиВи пък външният министър Даниел Митов. Според него ЕС има конкретни ангажименти за бягащите от военни конфликти, но с тези, които търсят по-добър живот, ситуацията е по-сложна и Европа трудно може да издържи на подобен натиск.

  .

• Ивайло Зартов представи книгата си „Нож“ в Бургас

  На 22 август т.г. в Бургас се състоя премиерата на книгата на Ивайло Зартов „Нож“, която представлява сборник с публицистични есета, написани, докато той е бил под домашен арест, а след това и в затвора. Премиерата е била организирана в един ресторант, понеже от други, по-подходящи места за организиране на премиери на книги в този град, в който Зартов е живял 10 години и даже е бил наричан „благодетел на Бургас“, е бил получен отказ. На бургаската премиера на „Нож“, както и на софийската, която беше през септември м.г. в книжарница „Гринуич“ в София (вж. тук), присъства видният правозащитник и затворник от времето на комунизма Николай Колев – Босия.
  

  Предлагаме на вниманието на читателите репортаж за премиерата и интервю на бургаската журналистка Ирина Генова с Ивайлов Зартов, публикувани в сайта Вurgasdream.com. Местните медии са били поканени на премиерата, но те почти всички не са се престрашили да я отразят. 

  

  .

  ЗАРТОВ ОТНОВО В БУРГАС, ПРЕДСТАВИ КНИГАТА СИ

  Причината бе представянето на книгата му „Нож“, в която са събрани около 200 есета, писани в Централния софийски затвор, който самият той нарича „централния хотел“, пребиваването си там – „творческа командировка“.

  Зартов посрещна гостите си в ресторант „Адонис“ в изключително добра форма, стегнат, енергичен и подмладен. Той разказа за историята на книгата си с умиление.

  „Причината да види книгата ми бял свят е Катето. Аз пишех всичко ръкописно, тя го получаваше с писма, набираше го и пускаше във фейсбук и в блога ми, както и на имейлите на медиите. Събраха се около 500 есета. Идеята за книгата е също нейна, тя намери и фанансирането на издаването й. В книгата са поместени около 200 есета“, обясни Ивайло Зартов.

  Катето е Катя Донкова, която е съпруга на Ивайло, а бракът им бе сключен в затвора.

  На морската премиера на сборника „Нож“ присъстваха негови приятели, сред които Николай Колев – Босия, семейство Сярови, които са му помагали по време на домашния арест в село Димчево, жени от пенсионерския клуб „Иглика“ от Сарафово.

  Присъства и една от 5-те дъщерите на втората съпруга на Зартов – Маша, която бе с трите си деца и мъжа си.

  Зартов разказа за приятелството си с Босия. „На едно от свижданията с Катя ми съобщиха, че имам посетител – Николай Ганчев Колев. Аз откъде да знам, че това е Кольо Босия. Той сам дойде да се запознаем и стоеше после плътно до Катето и й помагаше“, обясни затворникът-писател.

  „Преди 26 години и аз бях в Централния софийски хотел“, похвали се пък Кольо Босия.

  Зартов е осъден на 9 години лишаване от свобода за присвояване и безстопанственост като управител на частното българо-руско дружество „Инглиш Вилидж“. Сумата е 3.5 млн.лв. и бе предназначена за изграждане на вилно селище до село Димчево.

  

  – Ивайло, как се чувстваш в Централния софийски хотел (Централния софийски затвор – б.а.), на творческа командировка, както го наричаш ти?

  – Супер се чувствам. Но аз вече не съм в Централния софийски хотел, а съм на селски туризъм. Препратиха ме в Казичене, в затворническо общежитие и му казвам, че е селски туризъм. Там е много по-лежерно, на свободен режим съм. Имам отпуски – всеки месец един петък излизам и в неделя се прибирам обратно. Чувствам се превъзходно.

  – Изглеждаш 20 години по-млад, на какво се дължи това?

  – Означава, че пенетенциарната система в България действа превъзходно, щом така влияе на един човек. За 5 години престой по такива „хотели“, на такива „СПА процедури“, съм смъкнал 20 години. Ако продължа още 5 години, аз ще се върна в детско-юношеска възраст, и накрая ще трябва пак с памперси.

  – Всъщност ти, макар и в затвора, имаш много приятели. Прави промоция на книгата си в София, сега в Бургас. Как поддържаш тези приятелства?

  – Най-вече виртуално. Благодарение на Катето – съпругата ми, ние сключихме брак с нея. Уникалното е, че тя сама ми предложи и сключихме брак в „централния хотел“. В една много тържествена обстановка.

  – Кой ви беше кум?

  – Кум ми беше този, който се престраши да ми даде квартира под наем, все пак бях под домашен арест. Кума беше една близка приятелка на Катето. Супер беше. Самата церемония беше страшно емоционална, имаше страхотен заряд. Може да е кратка, но със страшен заряд.

  – На теб ти е за трети път и все пак изпитваш големи емоции?

  – Защото беше в затвора. Аз ако знаех, че е толкова яко, ехе-е-е, отдавна щях да го направя.

  – Забелязвам тук, на представянето на книгата ти една млада жена, която се нарича Маша, и е с трите си деца. Коя е тя?

  – Рижка? Тя е втората от петте дъщери. Най-голямата е Нина, след това е Мария, след това – Аня, Яна и Саша.

  – Това са дъщерите на втората ти съпруга Мария Качарава. Маша ли те придружаваше на делата в съда?

  – Да, тя беше. Беше бременна тогава с първото дете. Прокурорите й казваха – не влизайте, ще бъде тежко за Вас. Тя им отговори – „Напротив, искам да вляза да ви гледам. Вас да гледам, аз него го знам“.

  – Какво става с другите дъщери? Знам, че ти си много привързан към тях, както и те към теб.

  – Да, така е. Живи, здрави са. Всички живеят в България, и сега всички са тук.

  – А какво става с Ивайло-младши?

  – Четвърти курс медицина е. На него му е по-лесно да идва да ме вижда, защото е в София. И идва най-редовно. Сега, всеки път като изляза в отпуска, идва да ме види.

  – Ти беше известен като „благодетелят на Бургас“. Тази вечер обаче те уважи само един пенсионерски клуб – „Иглика“ от Сарафово, на който ти си направил добро. А колко хора, на които си направил добро, са те забравили?

  – Много са, но няма никакво значение. Важното е, че пък ги има тези. Защото можеше никой да не дойде. На фона на това, че аз съм престъпник, злодей, лош, присвоител и какъв ли още не – в името на народа, има хора, които се престрашиха да дойдат и да застанат до мен. Лесно е да си до този, който е на върха на пяната, да му се подмазваш, да му се усмихваш.

  – Какво очакваш от живота от тук нататък?

  – Победа. От тук нататък само победи.

  – Очакваш ли да се промени нещо в статута ти? Очакваш ли съдът да те провъзгласи за невинен?

  – Не, това не ме интересува изобщо. Аз съм на друго ниво. Дали някой ще разбере нещо за мене, въобще не ми дреме. Други неща ме интересуват. На 11 август имах рожден ден. Имах една торта с надпис – „Смърт на ДОПГ“ (б.а. – Държавна организирана престъпна група – изразът е на Зартов). Искам всички „дупегейци“ да влязат в затвора. Тъй като това не може да стане, защото трябва да се самоарестуват и самоосъдят, им желая да умрат. Например – от рак, от гръм, от преяждане, от препиване.

  – Не знаеш ли, че всяка клетва, която произнесеш, се връща тройно върху теб?

  – Това не е клетва, това е пожелание. Те го заслужават. Не заради мен, майната ми. Имаме три милиона души, изгонени от България – без война, без геноцид.

  – Съжаляваш ли, че си отряза пръста, за да обърнеш вниманието на хората върху себе си?

  – Не. Поради две причини. Първо защото ме отразиха. Защото знам, че в държава като България журналистите са много малко, повечето са журналя. За да се отрази нещо… Ти може да пишеш 4-5 години до институции, те няма да ти обърнат внимание. Може да пишеш до журналисти и пак да не ти обърнат внимание. Но ако си отрежеш пръст, нос, ухо или друго нещо, всички ще те отразят. Защото е кръв, шокиращо е, интересно е.

  Втората причина, поради която си отрязах пръста е, че сега тази ръка като я погледна – дясната имам 5 нормални пръста. Но като погледна лявата ръка – винаги го виждам и никога няма да го забравя за какво става въпрос. Защото каквото и да ти се е случило в живота, и добро и лошо, като мине време, започваш да го забравяш. Паметта ни така е строена. Каквото и да ти се случи и да си мислиш, че никога няма да го забравиш – забравяш го.

  Не усещаш как го забравяш.

  – Ти много дълбоко си го отрязал. Аз си мислех, че на първа фаланга си го срязал.

  – Честно казано, не съм гледал. После ми казаха, че на записа са гледали. Че трябвало да се сетя да режа на фаланга, а не през костта. Беше без упойка, без никакви успокоителни. Оказа се, че не съм погледнал, че е по средата на костта. То се виждало на записа, че натискам три пъти. Другият път ще се сетя да е на фаланга.

  

  .

  Снимки: Вurgasdream.com

• Пет странични ефекта на емигрантството, за които никой не говори

  Това, искате или не, се случва когато решите да оставите дома си и да преследвате мечтата си

  

  През последните 10 години живях в пет различни страни – разказва Манон де Хеус (на снимката долу). – Това беше невероятно приключение, което ме научи на много неща, разказа ми за живота, любовта, страха, за това, че образованието и самопомощта са най-важните неща в живота.

  Да устроиш живота си далеч от дома, далеч от всичко, което си знаел и в каквото си вярвал – това е най-невероятното чувство, което можете да изпитате.

  Вие, които сте отдавна зад граница, сигурно вече кимате в знак на съгласие. Сигурно ще кажете, че емигрантството и пътешествията разширяват хоризонта, че сте станали по-открити. И само това има значение…

  Но когато си идвате за малко по родните къщи, вие не обичате да говорите за емигрантството като самота, отчужденост, панически пристъпи и чувство за вина. Емигрантската приказка не съществува. Ето 5 неща, които се случват с вас – с тези, които сте оставили родните гнезда и сте побегнали след мечтите си.

  

  1. Близките ви ще бъдат опустошени.

  Независимо от това колко често и ярко ще разкрасявате в разказите си новия си живот, те ще бъдат опустошени. Заминаването зад граница – това е доста егоистичен избор. Прекрасно е, че следвате мечтата си и че са ви стигнали духовните сили да започнете да живеете по мечтания начин (както ви се струва) така, както винаги сте искали. Но в същото време ще направите нещастни хората, които ви обичат.

  Дори ако вашето невероятно семейство и вашите невероятни приятели са ви благословили, те все пак преживяват тежко раздялата. Защо не знаете, че е така ли? Защото те правят всичко възможно, за да скрият от вас тези чувства. Те не желаят да ви обременяват със съмнения и страхове. Не искат там, на новата земя да си задавате въпроса: „Какво правя изобщо тук?“. Те само ви повтарят едно и също: „Ако ти си щастлив, и ние сме!“.

  Моите родители извършиха със себе си много работа. Първият път, когато реших да избягам от Лос Анджелис, те изпаднаха в шок. Но тогава бях твърде заета със себе си, за да обръщам внимание на тяхната болка. Но в деня, когато ме изпращаха на летището, видях в очите им такава мъка, каквато никога не бях виждала преди. При последната ни раздяла на летището ги наблюдавах внимателно – видях фини, чупливи хора, които изглеждат с 10 години по-възрастни.

  Моето приключение е тяхното нещастие.

   

  2. Ще се чувствате виновни. През цялото време.

  Два месеца след като си тръгнах от Лос-Анджелис, най-добрият ми приятел получи страшната диагноза рак. Опитах се да бъда до него в телефонен режим. Пишех му мейли. Но дълбоко в себе си знаех, са не са му нужни думите ми, а приятелското ми рамо. Което го няма, защото аз си бих камшика.

  Когато 80-годишната ми баба падна по стълбите и ми се обади от болницата, тя се чувстваше тъжна и самотна. „Кога ще ми дойдеш на гости, миличка?“ – попита ме тя. Не знаех какво да отговоря…

  За няколкото години, когато не бях у дома си, съм пропуснала сватбите на приятелите си, всичките им рождени дни. Появяването на децата им. Най-хубавите събития в живота на моите приятели. И всеки път ми се налагаше да се оправдавам, защото ме канеха на гости, а аз не можех да отида. Когато сте в другия край на света, обикновено нямате време и пари, за да ходите на парти у старите си приятели. Но това е този социален избор, който сте направили сами!

  Сватбата на приятеля може би не е толкова важно събитие, но как стои въпросът с 60-годишнината на татко? Ами с церемонията по дипломирането на по-малката сестра? Кое ще изберете? Едва ли ще имате време и пари да сте и на двете важни семейни събития.

  Дори ако знаете, че животът си е ваш и се надявате близките да ви разберат, и те ви разбират, все едно, ще се чувствате ужасен човек. С времето това минава. След доста години всъщност…

   

  3. Ще се чувствате доста самотни.

  На мен ми провървя. Почти винаги попадах в компанията на много забележителни хора. Никога не съм имала проблем със създаването на приятелства. Лесно намирам нови познати във всеки един град.

  Въпреки това ми се е случвало да съм сама някъде и тогава се чувствах толкова самотна, както никога преди да напусна родното гнездо.

  Няма да забравя първата Коледа в странство. Празнувах ме със съседа по стая. И двамата се чувствахме така, сякаш сме без семейства, без род, без племе… На следващата година празнувах Рождество с едно чуждо семейство. Нещо ми подсказваше, че са ме поканили от жалостивост – само да не съм сама в тази празнична вечер.

  За да се изградят отношения, основани на доверие, все едно с кого – е нужно време. Затова, когато си стягате багажа за чужбина, помнете: ще ви е необходимо много повече време, отколкото мислите, за да се сдобиете с нови истински приятели. А няколко години подред няма да има с кого да си споделяте спомените или да разказвате за вас и за това как се чувствате.

  Това е като да ходиш в ново училище след като сте се преместили с вашите. Само че по-тежко, защото мама и тате не са до вас.

   

  4. Никога няма да станете тукашен.

  Животът в чужбина ще ви промени. Ще се откажете от много от старите си убеждения и вярвания, ще узнаете това, за което никога не сте се досещали, и ще станете такива, каквито не сте били преди. Това са плюсовете, а сега – минусите.

  Колкото и да се променяте, в дълбините на своята душа вие ще се чувствате отчуждени от хората и местата, където живеете. Това е сложно за обяснение, но ще има моменти, в които нетърпимо силно ще ви се иска да позвъните у дома.

  Вие заминавате зад граница и да, не ви е написано на челото, че сте чужденец. Но вие сте израснали не в местното училище. Били сте възпитавани в друга култура. Така че да станете местен на 100% – това е почти невъзможно.

  Ще намерите своя нов дом в новата държава и това ще запълни до известна степен празнотата във вас. Но винаги ще ви липсват корените и историята. Никога няма да бъдете „свой” на 100%, колкото и да се стараете.

  Ето защо всички емигранти и номади, които съм срещала по света, си задават едни и същи екзистенциални въпроси. Кой съм аз? Към коя култура принадлежа? Къде е моят дом? Къде искам да остарея? На кои гробища искам да ме погребат? И кой…

  Невъзможно е да се отговори на тези въпроси. Те извират отново и отново. Чувството за дом – това е, което губиш, когато напускаш Родината. За всичко това се плаща.

   

  5. Ще загубите много скъпи приятели.

  Приятелите ви най-вероятно никога не са мислили, че могат да ви загубят. Има хора, с които общувате от детската градина или от училище. С някои сте обиколили Европа, макар да не сте от един и същи град. Но ако вие сте запътили като емигранти за чужбина, трябва да сте готови за загубите тези приятелства. Като цяло – разбира се – ще продължавате да общувате с тях по Скайп, Фейсбук и Вайбър, но това едва ли вече може да се нарече дружба… Никой не е виновен за това. И едновременно с това е вина на всеки един от нас.

  Старите приятели ще ви обвинят, че не сте дошли на сватбата им. Че сте забравили за рождения им ден. Ще ви обвинят, че не навестявате родителите си. А понякога вие сте ги помолили да ги наглеждат, докато вие сте в странство…

  Тази стара бойна дружба рано или късно ще свърши. Това е неизбежно. И това е животът. Никой не е казвал, че ще е леко. Загубвайки приятелите си, неизбежно ще загубите част от себе си и своята история.

  Как мислите, струва ли си всичко това? Аз не съжалявам, че взех решение да замина и да живея номадски. Изобщо не съжалявам. Моята свобода си струваше това. Но аз ви подканвам да мислите, преди да вземате толкова сериозни решения в живота си. Задавайте въпроси. Бъдете любознателни. Опитвайте се да научите опита на други емигранти. Мислете за това, което е важно е за вас.

   

  Източник на текста на български: Sociopower.net

  Оригиналният текст на английски тук: „5 Depressing Side Effects No One Tells You About Moving Abroad“

  .

• Бос на циганската мафия в Рим погребан като „завоеваетел на рая“

  

  Помпозна траурна церемония в Рим изпрати главатаря на могъщия цигански мафиотски клан Виторио Казамоника (65 г.), който бе погребан под лозунга „Ти завладя Рим, сега ще завладееш Рая“. В последния си земен път той получи кралски почести в катафалка, теглена от шест черни коня. Вертолет ръсеше над множеството листенца от червени рози. Шествието премина в съпровод на оркестър духова музика, който изпълняваше прочутата песен „Parla Piu Piano“ („Говори ми тихо“) от филма „Кръстникът“, обожавана от представителите на подземния свят.

  Опелото бе в църквата „Сан Джовани-Боско“, украсена с изображения на боса в бял костюм с надпис „Виторио Казамоника – крал на Рим“, възвисен над Колизея и базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. Ковчегът бе изнесен под бурни аплодисменти на стотици роднини, близки и съратници. Казамоника имаше слабост към древните символи, разкоша и властта. Групировката му е една от четирите клана, които контролират криминалния свят в Рим. През 70-те години тя се настани в югоизточните райони на столицата, а след това разшири влиянието си до морския бряг недалеч от Рим. Според полицията първият й бизнес бил рекетът, а през 90-те години преминала към наркотрафик и пране на пари. Смята се, че върти капитал за стотици милиони евро. Кланът на Казамоника е свързан с тазгодишния скандал за корупция, известен като Mafia Capitale (Столична мафия). В него са забъркани имената на около 60 известни италиански политици и предприемачи. Делото срещу тях започва през ноември.

  Източник: в. „Сега“

  Видео от церемонията, публикувано в електронното издание „Фато котидиано“ (Il Fatto Quotidiano).

• Как България да печели от миграцията

  Време е да счупим глупавия мит, че българите в чужбина са безвъзвратно изгубен ресурс

  .

  Материал на в. „Капитал“

  

  „Вие луди ли сте, бе.“ Това чуват вместо „добре дошли, откога ви чакаме“. Те са между 20 и 40. Дипломите им са от по-добрите университети на Западна Европа и САЩ. В CV-то им впечатляват имената на предишните работодатели – Google, Amazon, Unilever, Procter & Gamble, Goldman Sachs, McKinsey & Co.

  Нямат нито една рационална причина да са тук. И никак не се вписват в пейзажа, скапан от корупция, цинизъм и цигарен дим. Не мрънкат и не се оплакват. „Не става“ и „не може“ за тях не са опции. Фокусът е върху какво умеят да правят и какво имат желание да свършат. Важни са им малките неща, които правят живота тук приятен – непринуденото общуване, подкрепата на семейството. Виждат възможности там, където сме свикнали да виждаме пречки – че е хаос, в който трябва да подредиш всичко сам, че има толкова неразработени области и толкова много да се върши, че няма как да ти стане скучно. Че имаш място да рискуваш, да експериментираш, да се проваляш. Тук са с нагласата да правят нещо смислено и полезно на мястото, което са наричали свой дом.

  Българите, завърнали се от чужбина, са екзотични птици. Първо, за двадесет и няколко години свикнахме, че движението е отвътре навън и обратното изглежда неестествено. Второ, бяхме ги отписали. За тях се мисли като за онези един милион хора, които ги няма. Които се спасиха, а ние останахме да се борим с вятърни мелници. Липсата им нанесе трайни вреди върху икономиката, обезкръви цели сектори и образува неблагоприятна демографска структура, в която остаряващите стават все повече от работещите, а резултатът от изборите винаги се джурка в едни и същи от три до пет комбинации. И трето, дори не можем да плеснем с ръце „връщат се“, защото все още твърде много други избират да си тръгнат.

  Така сме привикнали да мислим за българите от чужбина. И грешим. Всъщност в огромната пропаст, която зее в отношенията между България и българските емигранти, се крият ужасно много пропуснати възможности. Които съвсем не е късно да наваксаме.

  Защото макар да не са физически тук, присъствието им в страната е осезаемо. С намаляването на преките чуждестранни инвестиции българите, които живеят в други държави, се превърнаха в почти най-големия инвеститор в страната. Паричните потоци от емигранти възлизат на 744 млн. евро за миналата година и представляват 2% от БВП на България. Тези средства са източник на чуждестранна валута, увеличават националния доход, финансират вноса и допринасят за платежния баланс. Според доклад на Института за пазарна икономика емигрантските пари са и мощно средство за слабо развити региони, където цели семейства се издържат и потребяват благодарение на тях. Има обаче огромен потенциал да превърнем тези средства от социални помощи в инвестиции, които създават стойност.

  По примера на страни като Ирландия, Шотландия и Израел, чиито граждани в чужбина са глобални посланици на своите държави, а уменията и контактите им се връщат под формата на бизнес.

  Защо са важни българските емигранти

  Дългосрочният ни растеж като икономика и общество зависи от три неща – инвестиции, човешки ресурси и технологии. Като работна сила и качество на кадрите обаче значително изоставаме, отбелязва икономистът от Industry Watch Красен Йотов. Всъщност в момента България дори губи инвеститори в полза на Румъния просто защото няма кой да работи.

  За да създаде условия на хората да остават в страната обаче, България има нужда от стабилна и предвидима бизнес среда, която гарантира правото на собственост, от работеща съдебна система и ефективни здравеопазване и образование. С други думи, всички важни и трудни реформи, в които се проваля правителство след правителство. Докато чака да се появят съвестните и смели политици, които да ги случат обаче, България има два силни коза, с които може да навакса изоставането си – умните и амбициозни българи в чужбина и индустриите с голям потенциал за растеж като IT и аутсорсингът, които могат да привличат и висококвалифицирани чужденци. И двете са от ключово значение, ако се стремим да бъдем отворена икономика, която се възприема като инвестиционен център в региона.

  „Факт е, че държавата е абдикирала от българите в чужбина и дори битува отношението сред държавната администрация, че е по-добре те да си останат там“, констатира Георги Брашнаров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Той наблюдава, че „изтичащият“ поток от хора в последните години е започнал поне минимално да се балансира от „входящия“ поток към България. Балансът обаче е крехък – „абсолютният реваншизъм, както и инфантилизмът във всяка публична проява както на управляващите, така и на опозицията, кара хората отново да са тревожни и да се появяват първите лястовички, които да искат отново да си тръгнат“, отсича Брашнаров.

  „Държавата трябва да осъзнае, че има много българи, които живеят в чужбина, правят смислени неща и не са престанали да бъдат българи“, отбелязва и Асен Василев, който беше министър на икономиката в служебното правителство и самият той преди няколко години се върна от САЩ. Според него мисленето „те заминаха, а ние останахме“ е непродуктивно, защото на практика една трета от работоспособните българи живеят в чужбина. „Тоест всяка разпоредба трябва да се приема с мисълта, че 30% от евентуалните й потребители живеят в чужбина. Докато това не се промени като мислене, аз не виждам как ще започне да се изгражда доверието, за да се завърнеш. Държавата трябва много сериозно да се замисли как се отнася към най-големия си чужд инвеститор – българите в чужбина“, отсича той.

  

  Същият акцент постави и изпълнителният директор на „Агрополихим“ и експат в България Филип Ромбаут по време на годишната среща на „Капитал“ на бизнеса с правителството. Той живее и прави бизнес в България от 17 години и смята, че върналите се през последните години българи са най-доброто, което се е случило на страната. „Трудно е, дори, бих казал, невъзможно само хората, които са останали тук с цялото си наследство от времето на социализма, да променят България и да я движат напред. Аз например имам много приятели – българи, които се върнаха в периода 2008-2009 г. и с тях е изключително приятно да се работи, защото те мислят различно. Това, разбира се, не означава, че няма качествени хора и тук, които никога не са напускали страната, но истинският прогрес идва, когато двете неща се комбинират“, коментира Ромбаут. Според него дори не е нужно да сравняваме обемите на изтеклите мозъци с обема на върналите се, защото не това е важният показател. Важното е какъв е приносът на тези, които се прибират. „Не можем да сравняваме многото напуснали хора с връщането на един умен човек тип Бил Гейтс за България например. Не ви трябват милиони хора, за да оправите една държава, нужни са една критична маса от 100 – 150 сериозни хора, които могат да направят разлика.“

  .

• Е. Николова: Преди да има идея за обществена поръчка, тя се предхожда от корупционна сделка

  Стойността на поръчките често драстично надхвърля пазарната им стойност, но заради тези комисионни, качеството, което ние получаваме е изключително ниско. Голяма част от обществените поръчки са сделка между възложител и изпълнител, в която те „предварително се договарят за парите, които ще бъдат разпределени“. „Най-корупционните обществени поръчки от гледна точка на законосъобразност са 100% законосъобразни“, заяви още Николова.

  В откровено интервю за Биволъ директорът на БОРКОР Елеонора Николова коментира начина, по който у нас се провеждат обществените поръчки по европейски програми. Повод за интервюто е сигнал за злоупотреби с евро средства в община Замен, но от БОРКОР вземат принципна позиция за възлагането на обществени поръчки с евро средства въобще.

  Конкретния сигнал за Земен касае 4 проекта по Програмата за развитие на селските райони, по позната като „селската програма“. Независимо от стойността си и четирите се възлагат от общината за суми, надвишаващи в пъти пазарната стойност на заложените работи.

  

  Елеонора Николова: Не сме изненадани от сигнала, при работата по него анализаторите са открили няколко категории слаби места. Такива, каквито ние сме идентифицирали при нашата работа по модела за решение в сферата на обществените поръчки. Тези слаби места най-общо са недостатъчност на нормативно разписаните правила, за това какъв е реда за запланиране на обществените поръчки.

  Биволъ: Какво по-точно визирате?

  Елеонора Николова: Как една местна общност стига до извода, че едно или друго обществено благо е принципно необходимо на тази общност? Има ли проведени общи събрания на населението, заседания на Общинските съвети, където нуждите на общността да бъдат категоризирани? За да се знае, че с европейски и български пари се задоволяват първо най – жизнено необходимите неща.

  Биволъ: Една от смущаващите обществени поръчки на стойност над 3 450 000 лв. е за реновирането на общинския стадион в Земен. Има ли логика в подобен проект?

  Елеонора Николова: Aко там живеят преобладаващо възрастни хора, може би вместо стадион е по-добре да им се направи социален патронаж или старчески дом, или друг тип услуга, която да е значима за тази категория хора. Стадионите са свързани по принцип с младо поколение, с перспективно поколение, което има нужда да спортува. Отделно ние сме идентифицирали слабо място, като липса на стандарт който да сочи на възложителите начина, по който се определя индикативната цена. Думата пазарна цена е едно все още неприсъщо на възложителя понятие. А и нямат опит, желание и трайни навици възложителите, да правят пазарна оценка, предварителна, на съответния актив или услуга, който искат да привлекат. Вие виждате, че обществените поръчки имат една индикативна цена, която драстично се разминава с пазарната.

  Биволъ: Какво е правилното решение за преодоляването на тези слабости?

  Елеонора Николова: Още преди 2 г., през февруари 2013 г., Центърът излезе с едно цялостно решение. Което препоръча комплекс от мерки. Технически и организационни, които да позволят огромна част от тези слабости, от тези недостатъци, от тези дефицити в обществените поръчки да бъдат преодолени. Нашите мерки бяха в 2 групи. Едната група са технически мерки. Въвеждане, сега и веднага на електронни платформи, които да направят процеса прозрачен, състезателен и достъпен. Освен това, ние поръчахме и няколко организационни мерки, които са в пряка причинна връзка с вашия сигнал. А именно – необходимостта да се извършва предварителна оценка, предварително обследване на техническото задание на обществените поръчки или най-общо казано предварителен контрол. Изпреварващо работихме по документа директива 24 и 25 на ЕК, които вече са факт. Сега тези директиви вменяват задължение на Агенцията за обществени поръчки да извършва предварителен контрол. Тя няма капацитет за това. Ние тогава предложихме към АОП да се създадат 6 централни служби за възлагане, които да бъдат разположени в плановите райони. Една от задачите, които бяхме разписали за тях е да дават квалифицирани юридически съвети, както на възложителите, така и на изпълнителите. И не на последно място, да извършват пазарна оценка на индикативните стойности на по-големите обществени поръчки. Тоест, ние създавахме един контролен и регулаторен капацитет по места, който можеше да позволи ние смислено и качествено да обслужим това изискване на ЕК за предварителен контрол.

  Биволъ: С други казано, ако вашите препоръки бяха приети, към днешна дата нямаше да има възможност една поръчка на стойност около милион, каквато според независими експерти е тази за стадиона в Земен, да бъде възлагана за 3 милиона и 400 хиляди например?

  Елеонора Николова: Да, това е така, защото в много голяма част от случаите ние установихме по категоричен начин, че преди да има идея да се проведе такава обществена поръчка, тя се предхожда от една корупционна сделка. Сделка между възложител и изпълнител, в която те предварително се договарят за общественото благо, което ще бъде реализирано, за парите, които ще бъдат разпределени между играчите. По този начин стойността на поръчката драстично надхвърля пазарната стойност от една страна, от друга страна, пак заради тези комисионни, качеството, което ние получаваме е изключително ниско. Заради това на всички избори ние виждаме, че градските площади влизат в ремонт, правят се фонтанчета, беседки, тези спортни зали, за които вие говорите, тоест неща, които лесно поглъщат пари и от там нататък контрола никакъв и възможността да се разпределят едни други пари, които натоварват данъкоплатеца е предварително прогласена. Без предварителен контрол на Обществените поръчки нещата са обречени. Да европейските пари са нещо много важно. Ние имаме нужда от тази финансова подкрепа, защото без нея българското население ще бъде още по-бедно. Само за 2 години обаче броят на възложителите от 3 000 е нараснал на над 5 000. Това показва колко е голямо желанието да се разпределят пари. Ако се бяха случили тези 6 централни служби за възлагане, тогава контролът върху 6 служби беше възможен. Сега контрол върху 5 000 възложители и всичката им изобретателност по отношение на усвояване в личен интерес на пари е просто кауза пердута.

  Биволъ: А как виждате ролята на БОРКОР в контрола над обществените поръки.

  Елеонора Николова: Ние запазихме за себе си една задача, която трябва перманентно да ни бъде възлагана. А именно – ние да продължим наблюдението върху сивата зона от цялостното от цялостната процедура върху обществените поръчки. Никой не си дава сметка, че към основната обществена поръчка има един куп съпътстващи договори, които позволяват стойността, която е обявена в основния договор драстично да нарасне. Никой не държи сметка дали при некачествено изпълнение възложителят се възползва от договорената гаранция или пък през нови фирми и през нови пари ремонтира полученото по основния договор. Тоест, има много области, които не са на вниманието на контролните органи, които трябва да бъдат анализирани, за да се изведат икономически и юридически изводи.

  Биволъ: Как отчитате реакцията на прокуратурата при подобен род сигнали за злоупотреби с евро средства?

  Елеонора Николова: Преди да се намеси прокуратурата на ход трябва да бъдат един куп контролни институции. Контрола по обществените поръчки в България е само по законосъобразност. В КЗК се гледа дали е законосъобразно. Тоест дали в нормата на закона е проведена обществената поръка. Най-корупционните обществени поръчки от гледна точка на законосъобразност са 100% законосъобразни. По същият начин се провежда контролът и от ВАС. Тогава остава АДФИ и Сметната палата, които са контролните институции по този специален закон да си свършат работата на база на събрани качествени доказателства. Едва тогава е редно да пратят сигналите в прокуратурата. Тя няма капацитет да събира изначално относима информация и относими доказателства. Слабостта на контролните институции няма как да не бъде артикулирана и всичко да отправяме към прокуратурата.

  Биволъ: Само политическата воля ли пречи вашите препоръки да бъдат приложени на практика?

  Елеонора Николова: Да. Словосъчетанието политическа воля се превърна в клише, но при нас като че ли това е най-големият дефицит по отношение на Центъра. Нашата работа е опосредена през волята на политиците. Ние можем да направим най-качествените анализи, да дадем най-верните мерки, вие може да се съгласите с тях, защото виждате, че са разумни. Но ако те не бъдат приведени в действие от Министерския съвет или Народното събрание ще останат пожелателни. А ние ще продължаваме да бъдем една много корумпирана държава.

  Източник: bivol.bg

• България се топи като след три войни

  Мишел Гутсузян, в. „Труд“

  

  След 55 години населението на България може да се стопи до 4,9 млн. души. Тогава българите ще са едва със 100 000 повече, отколкото през 1920 г., когато страната започва да се възстановява от унищожителните последствия на три войни и две национални катастрофи, след които са й отнети огромни територии, населени с българи. Това е песимистичният сценарий на Националния статистически институт (НСИ) за демографското развитие на България до 2070 г. Прогнозата се основава на допускания, че икономическите и социалните условия у нас ще се влошат, но не включва военни събития като тези от началото на ХХ век.

  Реалистичният и оптимистичният сценарий също не са толкова розови. Според най-вероятната прогноза в следващия половин век населението на България ще намалее с над 2 млн. души и ще бъде 5 132 023 души. При най-добрия сценарий през 2070 г. населението ще се свие до 5,5 млн. души. Това означава, че и при най-благоприятните допускания експертите очакват, че всяка година българите ще намаляват с над 30 000 души, колкото в момента живеят в градове като Разград или Дупница.

  По-лошата новина е, че намаляването на населението ще е съпроводено от сериозно застаряване, висока смъртност и понижаване на и без това ниската раждаемост. Натрупването на тези негативни фактори, съчетано с продължаващата емиграция на млади хора, ще влоши значително съотношението между хората в трудоспособна и тези в пенсионна възраст. Да не говорим за отлива на инвеститори, които ще насочат средствата си другаде при липсата на работници у нас.

  В момента 100 работещи издържат 78 пенсионери. След 30-ина години съотношението ще стане 100:109. Числата показват, че тогава сегашното повишаване на възрастта за пенсия до 65 години ще ни се стори песен.

  От друга страна намаляването на работната сила означава липса на достатъчно подготвени кадри, които и сега не стигат. Това поставя под заплаха развитието на икономиката и подобряването на стандарта на живот – единственото, което би стимулирало младите да не напускат страната и да раждат повече деца.

  Правителството умува мерки до края на ноември

  Правителството ще трябва да предложи на парламента мерки за преодоляване на демографската криза до края на ноември. Това решиха депутатите след дискусия по темата, преди да излязат в лятна ваканция.

  Едно от предложенията ще е при приемането на всеки законопроект да се прави оценка за влиянието му върху демографията. Инициативата за това е на социалния министър Ивайло Калфин. Изискването фигурира и в Националната стратегия за демографското развитие за периода 2012-2030 г., но вече четвърта година не се прилага на практика.

  БАН също разработва националната стратегия за демографско развитие. Очаква се до края на 2015 г. учените да представят идеите си, които да бъдат обсъдени от Народното събрание.

  Също така по време на дебатите в парламента в края на юли БСП поиска ДДС за стоки за бебета да бъде намален от 20 на 5%. Социалистите настояха и за данъчни облекчения за семейства с деца.

  От 2015 г. влязоха в сила две преференции за родители. Първата е, че майката или бащата могат да намалят облагаемата си данъчна основа с 200 лв. за едно, с 400 лв. за две и с 600 лв. за три и повече деца. Това ще им намали данъка със символичните 20, 40 или 60 лв.

  Другото облекчение е за родители на дете с увреждане, които могат да приспаднат 2000 лв. от облагаемия доход и да платят с 200 лв. по-малко данъци.

  Първи сме по смъртност в ЕС

  България заема първо място в Европейския съюз в мрачната класация за най-висока смъртност с коефициент 15,1 промила. През 2014 г. у нас са починали 108 952 души. Броят им е с 4607, или с 4,4% повече, отколкото през 2013 г.
  Средният показател в ЕС е 9,9 умрели на хиляда живи. Освен у нас, смъртността е значително по-висока от средната само в Латвия и Литва. Най-добри са показателите на Ирландия и Кипър.

  В България смъртността е най-висока в областите Видин, Монтана, Враца и Ловеч, а най-ниска – в София, Кърджали, Варна и Благоевград. Данните показват, че в селата смъртността е два пъти по-висока в сравнение с градовете. Причината е, че там живеят предимно възрастни хора, които често нямат достъп до лекарски грижи.
  За първи път от 18 години на спад е нараснала детската смъртност. През 2014 г. в страната са починали 517 бебета, преди да навършат 1 година. Детската смъртност е най-ниска в Габрово и Смолян. Най-високите й стойности са в Сливен, Хасково и Силистра.

  По раждаемост България изостава от средното ниво в ЕС. През 2014 г. у нас са проплакали 67 585 бебета – с 1007 повече спрямо 2013 г.

  Само софиянци ще се увеличават

  Единствено населението на София ще се увеличава в следващия половин век. През 2070 г. се очаква в столицата да живеят над 1,6 млн. Души, или с около 275 000 повече от сегашния им брой. Това означава, че около 30% от населението на България ще е съсредоточено в София. Вероятно реалният им дял ще е по-голям, тъй като НСИ отчита само хората, които са регистрирали пред властите, че адресът им е в столицата.

  На обратния полюс е област Смолян, чието население ще намалее над 5 пъти – от 110 363 до по-малко от 20 000. Населението на Видин, Габрово, Враца, Кюстендил ще намалее близо три пъти.

  Обезлюдяването ще засегне и най-силно развитите икономически региони. В Пловдив и във Варна се очаква населението да намалее с по над 70 000 души, а в Бургас – с 44 000. Старозагорци ще останат със 100 000 по-малко, а русенци – с 85 000.

  В Родопите ще останат само старци

  Застаряването на населението ще обезлюди планинските региони. Най-тежко ще е положението в Родопите, където населението и сега намалява с бързо темпо. Очакванията са, че в Смолян през 2070 г. на един човек в трудопособна възраст ще се падат по двама възрастни над 65 години.

  В Кюстендил броят им ще е почти равен. Картината няма да е много по-розова във Видин, Враца, Благоевград, Габрово и Перник. Възрастовата структура ще е най-благоприятна в Бургас, Пловдив, Варна, Ямбол. Но и в тези области хората в пенсионна възраст ще са над 50% от тези, които могат да работят.

  Статистиката показва, че през 2015 г. делът на хората над 65 години е 31% от тези в трудоспособна възраст. Показателят ще се влоши драстично в следващите десетилетия. Според НСИ най-тежко ще е около 2055 г. Тогава населението над 65 години ще е над 58% от това в трудоспособна възраст. След това леко ще се подобри, но ще остане над 50%.

  В следващите десетилетия дълголетниците ще стават повече. През 2070 г. се очаква в България да има 2429 столетници. Над две трети от тях ще се жени. Хората над 90 години ще станат над 5 пъти повече. Сега те са около 34 000. Очаква се да достигнат близо 180 000.

  .

• За мишките и моя приятел Влади

  Стоян Николов – Торлака,

  Биволъ

  

  Миналата седмица бях на кръщенето на русолява и къдрокоса дъщеричка на моя скъп, ама много скъп приятел Влади. Няма да споменавам повече подробности, не е важно къде се е състояла тази инициационна практика, не е важно кой е Влади. Поне за тези, които не го познават. Защото всички, които са имали какъвто и да е досег с него знаят, че той е един достоен и великолепен българин, който би могъл да допринесе много както за семейството си, така и за Родината ни.

  Да, но Влади беше в България само за кръщенето на дъщеря си. Едно красиво момиче, което живее надалеч. Много надалеч. На майната си, както се казва. Мишките са изгонили достойния, работлив и оправен мой приятел Влади, хубавата му съпруга и дъщеря им от Родината ни.

  Те (не мишките) работят по строителството и поддържането на къщи на Албиона. Малката владее английски по-добре от мен, това е извън всякакво съмнение. Което, разбира се, е похвално. Едно време, когато бях на годините на това момиченце, почти никой не знаеше английски. Тогава учехме руски. Рашънски, както му казваме сега, шегувайки се. Но това дазънт метър. Идеята ми е друга.

  Влади направи кръщене, на което присъстваха повече от сто човека. На толкова „мащабно“ кръщене аз лично не съм присъствал. В един от най-големите манастири в България, с всичките му церемонии, хотели и кръчмарски изпълнения. Напих се здравата, повеселих се още повече, видях се с едни от най-добрите си приятели.

  Влади обаче не беше особено щастлив. На него му се плачеше. Видях го в очите му, усетих го в порите на кожата му, почувствах го в душата си. Защото грозната истина е, че един ден след кръщенето на сладката си, красива дъщеря, той трябваше да натиска педала близо денонощие. „Go west“, както се казваше когато бях юноша бледен.

  Мишките изгониха моя приятел Влади от България. Изгризаха всичко, което си заслужаваше и не му оставиха шансове да остане в Родината си, която той безспорно обича много. Изгониха него, един мъж У силата си, както се дума У нашия край, жена му, красива и работлива жена, изгониха и бъдещето на България – дъщеря им, която можеше да роди още и още българчета.

  Тя няма да го направи. Родителите й няма да допринасят за принадения продукт на България. Ще го правят за Великобритания. Знаете ли защо? Защото ни управляват мишки, които умеят само да режат лентички и да говорят гръмки приказки. А, и да гризкат от сиренцето. Същите тези мишки не вършат нищо реално, за да може в нашата Родина да се живее достойно. И казват на децата си “Go west”, но с българо-английски речник в ръка.

  Има и един друг Влади, който също ми е много скъп. По случайност ми е брат и много се гордея с него. Знаете ли как си плати студентството? Изкара летата още по на “west”, отвъд океана. Не знам дали си представяте какво можеш да прочетеш в погледа на едно двадесетгодишно момче, когато заминава на десетина хиляди километра от близките си. За да изкара пари, защото мишките, управляващи Родината му, са се продали, та да напълнят дебелите си пърделници. Всъщност, най-вероятно знаете, защото покрай всеки от нас има по един, двама или трима Влади, жертви на умишления геноцид, който се упражнява срещу мен, теб, него, нея…

  Приятелите ми, които забягнаха от Родината ни, са десетки, ако не и стотици. Когато се прибера в родния си град, мога да се видя с двама-трима човека. А познавах много. Сега съм самотен. Вкусът в устата ми е метален. Алуминиев. Като на тях. Ония мои другарчета от детските години, дето алегорично си прехапват устните по терминалите на шопското летище. Тия, дето преглъщат ръждата и горчилката. Също като нас, тези, които оставаме. Цайтнот. Никой от обикновените хора в тази държава няма полезен ход…

  Не знаят кога ще се върнат. Не искат да се връщат. Виждат какво е нормално функционираща страна, където и да отидат. И ги боли. Защото мечтаят да са си вкъщи, при близките и приятелите си. Да се трудят, да записват децата си в български детски градини и училища, да имат достоен живот.

  Няма как да го правят, обаче. Мишките им гризат и битието, и житието. Изгризаха и нашето, на балъците, дето останахме тук. Затова Влади, красивата му жена и още по-красивата му дъщеря дойдоха тук от хиляди километри, направиха кръщене, видяха се с близките и приятелите си за няколко дни и си тръгнаха от Родината със сълзи на очи. А вие, мишки, режете лентички на воля! Никой мислещ човек не можете да излъжете!

  На Влади му се плачеше, когато се разделяхме. Той се оправя добре там, от другата страна на „барата“, както шеговито нарича Ламанша. Жена му също. Детето им най-вероятно ще учи в английско училище.

  Помислих си, че Родината ни губи още трима стойностни българи и пуснах една издайническа сълза. Скрих я. Обърнах се с гръб. Влади обаче не криеше чувствата си. Той иска да бъде със семейството си в България. За да работи, а не да реже лентички и да открива обекти, построени без негово участие и с чужди пари, през обръчи от фирми. Влади бачка яката, има стабилни доходи, но е далеч от родата си. Влаката казваме в Северозапада. Докато живееше в България също бачкаше яката, но за сметка на това нямаше стабилни доходи и беше близо до родата си. Малко нито така, нито иначе…

  Схващате ли разликата? Влади избяга от геноцида срещу народа ни. Не, не ми обяснявайте, че ние сме си виновни заради политиците, които избираме! Ние нямаме избор. Това е една целокупна паплач, която умишлено ни държи в мизерия. И прокужда so far away мислещите, работливите и можещите хора.

  Прегърнах Влади, както преди години прегърнах и брат си, другия Влади. Сърцето ми се разтуптя. За щастие брат ми се върна. Страхувам се, че приятелят ми Влади едва ли ще го направи, въпреки че обича Родината ни. Той е прокуден. Най-вероятно завинаги. Както и милиони наши сънародници… А ние? Ние го ядем големия. Също, както и те. Защото търпим мишките.

  .

• <<
• 1
...
• 70
• 71
• 72
• 73
• 74
• 75
• 76
• 77
• 78
• 79
• 80
...
• 416
• >>