Всички авторски страници

Авторски

• Акад. П. Иванов: Дива пещерна несправедливост вилнее у нас от десетилетия

  Акад. Петър Иванов, Lentata.com

  

  Дива пещерна несправедливост вилнее у нас от десетилетия. Тя е наследник от тоталитарното време, през което комунистическата номенклатура бяха „правоимащи“ и ползваха всички блага на социализма и капитализма, а останалите простосмъртни бяха бедна „правонямаща“, сбирщина от работници, селяни и интелигенция.

  Днес тази несправедливост е най-голямата на Балканите, най-голямата в Европа. Тя се разрои в безброй форми, които отвреме-навреме стават обект на медиен интерес у нас, особено преди избори. Както стана тези дни, когато почти всички медии лицемерно се възмутиха от разликата в нарастването на средната работна заплата в привилегированата София и малтретираната и забравена от Бога североизточна провинция. Тази разлика е 32 пъти; в София нарастването е 129 лева, а в Силистра само 4 лева. Заплатите на софиянци не само са по-големи от заплатите на останалите български граждани (според НСИ средната годишна заплата на софиянец е 12 850 лв., а във Видин, например, е 6 195 лв., два пъти по-малка), но и нарастват многократно по-бързо.

  Разбрахме, че един софиянец на държавна работа получавал месечно по 100 000 лв. от бюджета, т.е от данъкоплатците, което е 263 пъти повече от сегашната минимална работна заплата, получавана от около 1 милион българи нестоличани.

  Това е социална несправедливост в бюджетната сфера, която не съществува никъде в света.

  Можем да говорим и за инвестиционна несправедливост. Някои райони и градове (София, Бургас, Правец и др.) са облагодетелствани, към тях се насочват много повече пари. В София чуждестранните преки инвестиции са около 12 милиарда евро годишно, в Силистра са 33 милиона евро, във Видин – 59 милиона. На глава от населението софиянци получават 32 пъти повече европейски пари от силистренци и 14 пъти повече от жителите на Видин. В Бургас инвестициите са 2,4 милиарда евро, а в морската ни уж столица Варна са само 1,4 милиарда евро; разликата е 71% повече в полза на толерирания от властта Бургас.

  София като огромна помпа изсмуква младото и активно българско население. Засмукването е с годишен дебит 25-30 000 души. Само след няколко десетилетия в България половината българско население ще е в столицата, а цялата останала територия, без няколко големи градове, ще бъде обезлюдена или населена с етноси, придошли у нас от други континенти – цигани, турци, араби, африканци и др. Етническите българи ще са малцинство в собствената си държава. Ще настъпят геополитически промени в полза на съседна държава.

  Ясно се виждат перспективите и резултатите от етническа несправедливост, насочена срещу хората с български произход. У нас има и огромна по мащаби възрастова дискриминация, възрастова несправедливост, несправедливост по отношение на възрастови пластове. Същото годишно нарастване на доходите на софиянците в активна работоспособна възраст в размер 129 лв. е точно 64 (!) пъти по-голямо от увеличението за същия период с 2 лв. на пенсиите на стотици хиляди стари хора-пенсионери.

  Възрастова несправедливост има и спрямо младите хора на България. Реалната младежка безработица у нас е най-високата в Европа, много над 30%. Налице е и въпиюща джендърна несправедливост. Жените у нас са малтретирани жестоко в сферата на заплащането на техния труд. Средната пенсия на жените е 270 лв, а на мъжете е 384 лв. Това прави чудовищна за европейска държава разлика от 42%.

  В областта на здравеопазването несправедливостта е с трагични измерения. В София смъртността и детската смъртност (съответно 11,5 промила и 4,7 промила) са много по-ниски, докато във всички останали региони на страната хората умират много по-масово. В Перник ежегодно на всеки 1 000 души умират 18,4 души, във Видин умират близо два пъти повече хора, в сравнение със София – 21,1 души на всеки 1 000 души. Разликата в коефициентите на детска смъртност са направо ужасяващи – 24,7 починали на всеки 1 000 живородени момченца в Шуменския край (това е близо 6 пъти по-голяма детска смъртност в сравнение със София) и 28,0 починали на всеки 1 000 живородени момиченца във Видинския регион (близо 7 пъти повече в сравнение със столицата).

  Многото форми на несправедливост убиват България. Тя затова е световен шампион по намаляване и изчезване на населението. Отношението и действията на гражданското общество и на властта трябва да бъдат други.

  .

• Христофор Караджов за изборите в САЩ

  Хр. Караджов: На американците им е омръзнало да бъдат управлявани от фамилиите Буш и Клинтън

  .
  
  .
  На американския народ му е омръзнало да бъде управляван от фамилиите Буш и Клинтън. Официалните кандидати на републиканците и демократите ще бъдат определени на т.нар. „конгреси“, които ще бъдат през лятото на 2016 г. Това каза за „Хоризонт“ в предаването „Преди всички“ преподавателят в Калифорнийския университет Христофор Караджов по повод предстоящите президентски избори в САЩ:

  Кандидатът за президент на САЩ Бърни Сандърс вълнува много от младите хора. Доналд Тръмп излезе невероятен като кандидат. Много често, когато един кандидат започне да набира сила, другите кандидати се отказват от надпреварата и започват да ги подкрепят. Той обясни, че Доналд Тръмп е много опитен в преговорите:

  Републиканците заслужават напълно някой като Тръмп, заради заиграването им с политическия популизъм – заиграването с фобиите към имигранти и опростенческото тълкуване на външната политика. Демократите пък заслужават някой като Бърни Сандърс, защото те загубиха компаса си, гръбнака си и принципите, които Демократическата партия би трябвало да отстоява. Те се размиха от времето на Клинтън.

  Инерцията и при Сандърс, и при Тръмп, е много сериозна. Тръмп не може да извади милиард долара, макар че състоянието му се оценява между 4-8 млрд. Ликвидните му средства са може би около 100 млн. Това е абсолютно недостатъчно за една съвременна кампания в САЩ. Хилари Клинтън и демократите планират да съберат 2-2,5 млрд. и това със сигурност ще бъде най-скъпата кампания.

  Според Караджов, ако Тръмп разчита само на свои средства за кампанията, е абсурдно да има достатъчно пари за реклама и финансовата възможност да организира хора по места. Проблемът на Сандърс е, че той отказва да набира пари от корпоративни донори.

  Цялото интервю на Силвия Великова с Христофор Караджов чуйте в звуковия файл.

  Източник: БНР
  .

• Тръмп обяви, че ако стане президент, ще депортира всички незаконни емигранти

  Претендентът за номинацията на републиканците за кандидат-президент на САЩ Доналд Тръмп каза, че ако бъде избран за държавен глава, ще депортира всички имигранти, които нямат документи, и ще анулира указите на президента Барак Обама за имиграцията, съобщи Ройтерс.

  

  „Ще запазим семействата заедно, но те трябва да си тръгнат“, заяви Тръмп в интервю за телевизия Ен Би Си Нюз, което ще бъде излъчено днес. Попитан от водещия какво ще стане с незаконните имигранти, които може да няма къде да отидат, Тръмп отговори: „Ще работим с тях.“

  „Те трябва да си тръгнат… ние или имаме страна, или нямаме страна“, добави той. Тръмп заяви също така, че ще трябва да анулира указите на Обама за имиграцията, включително този, който защитава от депортиране децата на родители, дошли незаконно в САЩ.

  Строителният магнат, който води в социологическите проучвания пред останалите претенденти за номинацията на републиканците, предизвиква спорове с провокативните си изказвания за незаконната имиграция, включително определяйки някои нелегални мигранти от Мексико като престъпници и изнасилвачи. В САЩ има близо 11 милиона незаконни имигранти, отбелязва Ройтерс. /„Сега“/

  .

• Властта скри, че България е последна в ЕС по върховенство на закона

  България е на 45-о място по върховенство на закона. Класацията е на Международната организация World Justce Project и е за 2015 г. За една година сме слезли едно място надолу в сравнение с 2014 г. Преди това сме били още по-напред. Очертава се тенденция България да пада надолу в списъка, което означава влошаване на правовата среда.

  

  В списъка на страните от Европейския съюз сме на последно място, като предпоследната – Унгария, е с 8 места напред.

  Класацията е публикувана още преди месец и нещо. Тя е известна на правителството, прокуратурата и Министерство на правосъдието, но не е оповестена, съобщиха за Фрог нюз източници от правителството. Тайната била наложена заради споровете по съдебната реформа и за да не се види, че в един от най-важните показатели – върховенството на закона, сме изостанали далеч от Европа.

  В класацията влизат 102 страни. На пръв поглед изглежда, че страната ни е в „златната среда“, но всъщност такава няма. Зоната, в която се намираме, е определяна като „рискова“, най-вече заради липсата на прозрачност в действията на държавните институции. В един „клуб“ (кюп) сме с Ямайка (42), Тунис (43), Македония (44), Монголия (47), Беларус (48), Албания (49).

  Далеч пред нас са държави, към които често се отнасяме с ирония и дори считаме за изоставащи. Уругвай, например, е на 22 място, непосредствено до лидерите по върховенство на закона. Португалия заема 23-о място, Коста Рика 25-о, а Чили – 26-о. Грузия е на 29-о място, а Ботсвана на 31-о. На сравнително голяма дистанция от нас са и Румъния (32), Гърция (33), Хърватска (35).

  В Топ-5 на страните по върховенство на закона са Дания, Норвегия, Швеция, Финландия и Холандия. Дания е водач не за първа година. САЩ са на 19-о място, като преди нея са Австрия, Германия, Сингапур, Великобритания, Франция и др.

  Индексът за върховенство на закона е разработен през 2010 г.

  Последни са Афганистан (100), Зимбабве (101) и Венецуела (102). Съседна Турция е на 80-о място, между Мексико и Узбекистан.

  Пет години организацията World Justce Project измерва постиженията на държавите по осигуряване на правова среда, която се базира на универсалния принцип за върховенство на закона. Индексът е сбор от показатели, получени от официални статистики и изследвания, експертни мнения, от анкети и въпроси към хора, различни по възраст, образование и етнос, определящи общественото мнение.
  Класацията е публикувана още преди месец, но у нас тя не получава гласност.

  Показателите са:

  1. Правомощия на институциите, олицетворяващи властта.
  2. Нивото на корупция.
  3. Ред и безопасност.
  4. Защита на основните права.
  5. Прозрачност в дейността на държавните институции.
  6. Спазване на законите.
  7. Състояние на гражданското право.
  8. Състояние на наказателното право.

  Източник: Фрогнюз

• Украйна забрани 38 книги на руски автори

  

  В сайта на Държавния комитет за телевизия и радио на Украйна е публикуван списък на забранените на територията на страната книги от руски автори. В съобщението на ведомството се казва, че мярката цели да предотврати дезинформацията на украинските граждани.

  Сред 38-те забранени издания са „Киев капут” на Едуард Лимонов, две книги на Фьодор Берьозин („Украинският фронт. Червените звезди над Майдана” и „Войната от 2010. Украинският фронт”), няколко книги на политолога Александър Дугин („Украйна. Моята война. Геополитически дневник” и „Евразийският реванш на Русия”), шест книги, написани в съавторството на Максим Калашников и Сергей Бунтовски („Свръхчовекът говори на руски”, „Кодът на Путин” и др.)

  Накрая в списъка са трудовете на руския историк Александър Дюков „Масовото нарушаване на правата на човека по време на гражданското противопоставяне в Украйна през 2013 – 2014 година: Годишният отчет на IGCP”. Директорът на фонда „Историческа памет” отбелязва, че забраната на митническата служба на съседна страна е първият в живота му случай на официална забрана на негова книга. „В Латвия и Литва съм персона нон грата, но никой не пречи да внасят книгите му там и те могат да бъдат намерени и в книжарниците, и в библиотеките” – заявява Дюков във Фейсбук.

  Украинските власти молят гражданите да им съобщават, ако открият някъде книгите на авторите от списъка, и заявяват, че ако те бъдат заловени при опит да ги внесат в Украйна, книгите ще бъдат унищожавани. /БЛИЦ/

  .

• Д-р Г. Чалдъков: Асоциативното мислене е съществена част от моята дидактика

  Интервю на Дарина Велчева с д-р Георги Чалдъков, Mu-varna.bg

  (Част 3)*

  

  – Вие сте в редакционната колегия на редица научни списания, сред които е изданието InSpiro. Подходът на съчетаване на науката и изкуството вие използвате и в учебника „Клетъчна биология“, в който обяснявате сложния свят на клетката с примери, любопитни факти, исторически и художествени препратки. Да се учи клетъчна биология по този начин определено е интересно.

  – Да, това, както и въображението и асоциативното мислене, са съществена част от моята дидактика. „Въображението е по-важно от знанието, защото знанието е ограничено“ – казва Алберт Айнщайн. Поетите превръщат въображението в метафори, учените – в хипотези и концепции, в знания. Ф.М. Достоевски, Пейо Яворов, Христо Фотев и Константин Павлов ми дадоха повече от Джордж Паладе, Алберт Клод, Рита Леви-Монталчини и Гюнтер Блобел (големи учени, нобелисти). Това е перифраза на великата мисъл на Айнщайн: „Достоевски ми даде повече от Гаус.“
  Искам студентите да познават: „Малкият принц“ на Екзюпери, „Мечо Пух“ на Алън Милн, „Алиса“ на Луис Карол, „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков, „Дон Кихот“ на Сервантес, „Престъпление и наказание“ на Достоевски, „Зорба гъркът“ на Никос Казандзакис, „Няма такава книга“ на (д-р) Людмил Станев. Да познават и режисьора Крикор Азарян, ето една от мъдрите му мисли: „Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг.“
  Това е урок по морална философия, трогателен глас от „интимната акустика на човешката душа“ – и такива уроци преподавам на студентите. И ги съветвам, че за тях повече ще научат от лекциите на философа на нашия университет – Александър Стойчев.

  – Имате ли си любим стих от Христо Фотев?

  – Всички стихове на Фотев са ми любими… Сега ще изрека част от „Бях на самия връх…“:

  Бях на самия връх на мойта младост.

  Бях див, несъразмерен и красив.
  Обичах те без милост аз – със ярост –

  и се учудвам, че останах жив.

  И завършва: И съжалявам, че останах жив.

  И Христо Фотев обичаше да рецитира това си стихотворение.

  И още:

  Сърцето ми бе в свойта първа сила.
  Не беше бившо то както сега.
  На всички пролети събрало хлорофила
  се пръсна то – позеленя снега.

  Напомня на Лорка, нали:

  По залез златното момиче
  се къпеше сама в реката
  и ставаше водата златна.

  – А вас какво Ви вдъхновява?

  – Неизвестното в биомедицинската наука. Хубавият стих, рисунка, мелодия… И чаровните жени, и хубавото вино, разбира се!

  – Проф. Михаил Давидов от Медицинския университет в Хамбург определя учебника ви „Клетъчна биология“ като чудесно произведение с оригинален замисъл и перфектно изпълнение. Вярвате ли, че учебникът ще помогне на бъдещите и на настоящите лекари да станат по-добри специалисти?

  – Да, надявам се да е полезен за знанията и, по-важно, за начина на мислене на любознателните студенти, преподаватели, докторанти, лекари и биолози. Моят учебник е написан in-depth и е желателно да се чете in-depth, ако иска читателят да се сдобие с in-depth знания в клетъчната и матриксна биология и нейното значение за разбирането на болести, превенция, терапия. Хайде, сетете се пак за Емили Дикинсън…

  – Вие сте гост-професор на университети в Италия, Сърбия и Япония. Може ли да се каже, че българските студенти са сред най-любознателните?

  – Любознателни и талантливи хора има във всички страни. Страните, в които има грижи, стимули и признателност за любознанието и таланта, имат прогрес, добро здраве и качество на живот. Тревожи ме обаче свръхлибералната доктрина (не само в икономиката) и глобализацията, американизацията и други вариации на тази тема. Тревожи ме уязвимостта ни от действията на най-вредната човешка симбиоза, тази на талантливата аморалност, на „устойчивата аморалност“, както я нарича Достоевски. Все пак, той изразява убеждението си: „Аз не искам и не мога да вярвам, че злото е нормално състояние на хората. А, между другото, това е толкова просто: в един и същи ден, в един и същи час всичко изведнъж ще се подреди!“. Дано и в България!

  – Над какво работите в момента?

  – Английското издание на моята „Клетъчна биология“, което ще се нарича “Principles of Cell Biology”, и организирането на 4th ISAA през октомври в Букурещ.

  – Има ли въпрос, на който нямате отговор?

  – На много въпроси нямам отговори – това е сериозният ми отговор. Сега и един шеговит въпрос, на който нямам отговор: „Човек, като се научи да кара колело, може да прави това завинаги. Тогава защо като се научи да познава жените, не може да ги познава завинаги?“. Д-р Вълчо Йорданов – фармаколог, психиатър и психоаналитик – може би знае отговора на този важен въпрос.

  – Вашето послание към нашите бъдещи студенти.

  – Посланието ми към настоящите и бъдещите студенти е: Бъдете здрави и любознателни! Бъдете истински BHF. Обичайте се – взаимно и завинаги! Уважавайте родителите, пациентите и учителите си. Спазвайтe Десетте Божии заповеди и Хипократовата клетва. На посланието се подписвам:

  Искрено ваш,
  Георги Н. Чалдъков, GF (Grandfather), BHF, MD, PhD, DHC, FIACS

  И с Ваше позволение, ето един от моите опити да пиша „вертикално“, озаглавен

  A fortiori

  Птицата не завижда на самолета.
  Рибата не завижда на делфина.
  Тревата не завижда на цветята.
  Човек, който пълзи, завижда
  на човек, който върви.
  Човек, който върви, завижда
  на човек, който лети.
  Човек, който лети, не завижда
  на друг човек, който лети.

  Казано с други думи: „Да преобразуваш завистта във възхищение“ и „Помогни ми да те возвися“… (написано през 1869 г. на вратата на училище в Котел и пренесено в романа „Възвишение“ на Милен Русков).

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Първата и втората част от това интервю могат да се прочетат тук.

  .

• Загиналата в Лесидрен Велислава Цанкова спечелила обучение в НАСА

  

  16-годишната Велислава Цанкова от Троян, която бе премазана при нелегална гонка между две коли в Лесидрен, спечелила обучение в НАСА, показа справка на сайта на СОУ „Васил Левски“ в Троян. Трагично загиналото момиче било сред 5 деца от училището, които преди 3 години посетили Международния образователен лагер в космическия център на НАСА в Измир.

  След като успешно се представили в конкурс за написване на есе на национално ниво, децата от Троян били избрани да участват в международния космически проект по програма „Млади лидери в науката“. В продължение на една седмица през август 2012 г. те получили възможност да изпробват космически стимулатори, да работят в модерни лаборатории, да наблюдават Космоса от лаборатория, пише в. „Стандарт“.

  Заедно с връстници от Италия, Йордания, Полша, Италия и Казахстан децата от Троян конструирали балони, ракети, изучавали звездното небе.

  Загиналата в гонката Велислава изпратила освен това в края на учебната година няколко есета на учителката си по литература. „Борете се за мечтите си“, пише младото момиче в едно от тях и съжалява, че още не е открила таланта си.

  Момичето от Троян и 16-годишният Марино Цветанов от Лесидрен загинаха, пометени от аудито на циганин, който участваше в автогонка с авер в ловешкото село. Приятелката им Петя Божкова от София беше тежко ранена и лекари се борят за живота й.

  Източник: в. „24 часа“

  .

• За писмата, които получих от Барак Обама и неговия екип

  Невероятно, но факт. Гласът ми бе чут в Белия дом, но не и от българските политици, на чиито страници във Фейсбук  редовно повдигам важни за обществото проблеми. – Това пише Новели Зарева във Фейсбук. Нейните впечатления, факсимилета от писма и коментари са публикувани в Мejdu-redovete.com.
  

   

  Новели Зарева, Мejdu-redovete.com
  

  Имала съм възможност да заявя, че не одобрявам някои аспекти от външната политика на САЩ. Вярвам на американските медии, според които засилващото се влияние на военно-промишления комплекс върху президентската институция носи реална опасност от провокиране на конфликти с употреба на оръжия за масово поразяване.  Шокирана бях от опасните интриги на главнокомандващия НАТО  в Европа Брийдлав в подаване на невярна информация във връзка с кризиса в Украйна, разобличена от европейски разузнавателни служби.

  В същото време изпитвам дълбоко уважение към американския народ заради начина, по който реагира на некоректната манипулация. Респектирана съм от модела на  работа на американската администрация и съд, гарантиращ равнопоставеност пред закона на бедни и богати, което у нас  продължава да бъде само мечта.

  Респектирана съм и от уважението на държавата към  гласа на обикновения човек. Имах възможност лично да се убедя в това.

  Електронната ми поща е пълна с писма от офиса на президента на САЩ, Барак Обама.

  Как се стигна до тези писма?

  В края на месец май попаднах на статия на американския социолог Бо Филтар. Превод на статията може да бъде намерен в Между редовете.сом под заглавие „Американски социолог: Кажете „Не” на ядрената война!”

  Филтар призовава да се изпращат мейли до президента Обама с текст: No Nuclear War. Направих го. Влязох в сайта на Белия дом и изпратих съобщението.

  Една седмица по-късно – 4.06.2015 г. е пристигнало първото писмо от офиса на Барак Обама. Сега в кутията ми има 19. Тези писма идват в отговор на моето съобщение No Nuclear War. Видях ги късно, защото ползвам тази поща само за официална кореспонденция и не бях влизала близо три месеца.

  Писмата от Белия дом са особени, нетипични за този тип кореспонденция. Липсва им сухата официалност и дистанцираност, съдържат в себе си някаква история, като предисловие към основния акцент; звучат като разговор за двама на чаша кафе в непринудена обстановка. Създават ти чувството на специално избран, което е висш пилотаж в пиара. Една част от тях са подписани от Барак Обама, други от членове на неговия екип – Jason Goldman, Haben Girma, Manuel Contreras  и др.

  Повечето съобщения съдържат и молба да бъде изразено становище по темата, засегната в него.

  

  Писмата съдържат информация за инициативи на президента Обама:

  – обществени каузи – среща на президента с граждани с увреждания и видео от срещата;

  – законопроект за здравната реформа, осигуряващ възможности за добро лечение на всички американски граждани;

  – препратки към публикации в профила на президента в Туитър;

  – покана за участие в онлайн дискусии по въпросите на миграцията, образованието, интегрирането на чуждите граждани в американското общество;

  – информация и покана да разгледам портала за петиции на граждани;

  https://medium.com/@Goldman44/how-we-re-changing-the-way-we-respond-to-petitions-74ed0ffd1d77

  – информация за организирания от Мишел Обама ежегоден  национален конкурс за деца – готвачи и най-добра здравословна рецепта. От писмото научих, че фаворит на първата дама е рецепта на пиле с манго, както и мястото на тържествения обяд на победителите и т.н.

  – информация за приближаването на космическия кораб New Horizons  на 12500 км от планетата Плутон, с препратка към страница, на която да изразя подкрепа и благодарност на научния екип, създал сондата, и активна връзка към уебсайта на НАСА. http://www.nasa.gov/mission_pages/newhorizons/main/index.html

  – препратка на писмо на конгресмена Джон Люис за спомените му за расистките изстъпления в Алабама през 1956 година.

   

  

   

  Любопитното е, че повечето от писмата започват с изповед на лично преживяно, разкриват лични чувства.

  Мануел Контрерас пише за годините си в университета Brown: „Аз съм син на мексикански емигранти. Целта на моето семейство беше да вляза в колеж… През първата година се чувствах не на място, много от моите колеги идваха от заможни семейства  и като че ли по-подготвени…”. Следва благодарност към колеги и преподаватели, помогнали му да се интегрира и да стигне до Белия дом, описание на конкретното събитие – среща на представители на 130 колежа и университети, с онлайн дискусия в помощ на бъдещи студенти, с цел  привличането на повече деца на емигранти към образованието. Уточнява се, че събитието е под патронажа на Мишел Обама.

  Отговорът на моето „Не на ядрената война!” е в две писма. Едното е подписано от президента Обама, веднага след подписване на историческото споразумение с Иран.

  

  „The White House, Washington

  Today, after two years of negotiations, the United States – together with our international partners – has achieved what decades of animosity has not: A comprehensive, long-term deal that will verifiably prevent Iran from obtaining a nuclear weapon. This deal shows the real and meaningful change that American leadership and diplomacy can bring – change that makes our country and the world safer and more secure. We negotiated from a position of strength and principle – and the result is a nuclear deal that cuts off every pathway to a nuclear weapon…Thank you, President Barack Obama”

  ………………..

  

  https://twitter.com/TheIranDeal

  …………………

  Белият дом, Вашингтон

  Здравей, Аз съм Бен Роудс, заместник-съветник по национална сигурност на президента Обама. За последните няколко години, аз работя в тясно сътрудничество с преговарящия екип на Америка, която е натоварена с намирането на начин за постигане на дипломатическо решение, което не позволява на Иран да създава ядрено оръжие. Миналата седмица, след две години на трудни преговори, нашият екип заедно с нашите международни партньори,  постигнахме това. Това е историческа сделка…”

  ………………….

   И още  едно от писмата, подписано от Барак Обама.

  „Здравейте всички! По случай Деня  на бащата искам да благодаря на всички татковци в цялата страна – и в целия свят – които са не само „около“, но са дълбоко ангажирани с  живота на децата си.

  …Като човек, който е израснал без баща, този ден е много специален за мен…Искам всяко дете да знае – особено тези, които растат без татковци – че независимо от техните обстоятелства, те не са по-различни от мен. Искам всяко дете да знае, че е от значение. То се брои… Благодаря ви, и Честит Ден на бащата. Президентът Барак Обама”

  https://www.whitehouse.gov/webform/tell-us-how-are-you-your-brothers-keeper?utm_source=email&utm_medium=email&utm_content=email469-text1&utm_campaign=mbk

  

                                   

                                              Така е в САЩ, а у нас?

  Никога не съм предполагала, че ще бъде заделено време да информират МЕН, световно неизвестната българка, как работи президентската институция в САЩ.

  В България няма подобни традиции в нито една институция. Ако решат да  отговорят на сигнал или предложение, обикновено е след месеци: служебен текст, твърде често нямащ много общо със съдържанието на описания от подателя казус, и създаващ усещане, че е писан от извънземен разум.

  Българските институции се трудят усърдно да затвърждават всеобщото мнение, че в тях работят хора, които не са успели да си намерят работа по специалността.

  …Сега ми предстои дълго писане на закъснели отговори на получените писма от Белия дом. Дължа им го, защото да пръв път от много време се почувствах „бял” човек, чието мнение не е отишло в коша за отпадъци.

  В отговор на писмото на образователна тема ще споделя, че в България има традиция да се създават ВУЗ-ове, само за да се осигури работа на определен кръг преподаватели, и да се усвояват пари от бюджета.

  Ще споделя, че незначителна част от парите за интеграция на ромите отиват в ненужни семинари, а основната – в джоба на „интеграторите”. Ще напиша какво пропусна да направи държавата да интегрира ромите  преди всичко към трудовия пазар.

  В отговор на писмото за постиженията на НАСА ще разкажа за  БАН, за 50-те института в Академията, които изяждат бюджета на единствения институт, който създава реален продукт – Института за космически изследвания.

  Ще напиша и за уникалната българска традиция образователните реформи да се правят от хора, които не разбират от училищно образование. И никога няма да организират онлайн дискусия по образователните проблеми, за да не им попречи никой да изпъкнат в неможенето си. Ще пиша, че у нас такива като Контрерас нямат шанс за кариера в държавната администрация, ако не са членове на партия и  нямат вуйчо с полезни връзки.

  ПП. В пощата ми има и писма от офиса на президента на РФ Владимир Путин – благодарност за изпратения от мен поздрав за Великден. Второто е от екипа, поддържащ уеб сайта на президента – благодарност за оценката и препоръките, които съм дала за сайта.

  Нашите даже не си правят труда да изразят благодарност през профилите си във Фейсбук.

  Българските институции са прекалено заети да усвояват еврофондове на принципа: „И вълкът да е сит, и агнето да не разбере, че е изядено“,  за да се занимават с подобни излишности.

  

• От информация към знаниe за клетъчния живот

  Интервю на Дарина Велчева с д-р Георги Чалдъков, Mu-varna.bg

  (Част 1 и 2)

  

  Д-р Георги Ников Чалдъков е роден на 23 февруари 1940 г. в Бургас. Завършва медицина през 1966 г. във Варна. От 1970 г. работи в Лаборатория по електронна микроскопия, по-късно наречена Лаборатория по клетъчна биология, която е към Катедрата по анатомия и хистология на Медицински университет – Варна. От 1998 г. е гост-учен в Института по клетъчна биология и невробиология към Националния съвет по наука в Рим, Италия.
  Той е първият учен в света, който концептуализира като адипобиология науката за МСФ на адипозната (мастна) тъкан в здраве и болест. През 2014 г. получи отличието „Почетен знак със синя лента“ на Медицински университет – Варна и бе избран за член на International Academy of Cardiovascular Sciences (FIACS).
  Д-р Чалдъков е главен редактор на международните научни списания Biomedical Reviews и Adipobiology и един от редакторите на Cell Biology International. Той е председател на Българско дружество по клетъчна биология и на International Symposium on Adipobiology and Adipopharmacology (ISAA), четвъртият от които ще се проведе на 28-31 октомври 2015 г. в Букурещ.
  Д-р Чалдъков често изразява своята гражданска позиция в статии, публикувани в списанието InSpiro, вестник „Компас“ и електронните издания BurgasPlus, Nessebar-news, BurgasNews, EuroChicago.com, Fakel.bg и Литературен свят. Той е автор на 4 книги с есета.
  Повод за разговора ни с д-р Чалдъков е излизането от печат на второто, разширено издание на неговия учебник по клетъчна биология за студенти по медицина, дентална медицина и биология, както и за всички любознателни докторанти, лекари, преподаватели и биолози. Учебникът е представен на 340 страници с текст, микрографии, схеми, таблици, както и science-in-fiction (наука в разкази).

  .

  – Д-р Чалдъков, каква е основната цел на учебника Ви „Клетъчна биология“?

  – Целта ми е да преведа студентите, докторантите, младите лекари и биолози от информацията към знаниeто за клетъчните и матриксни молекули – структури – функции (МСФ), за да могат смислено да опознават и разбират патогенезата – клетъчно-молекулните механизми – на болестите и съответно тяхната превенция и терапия. Ние трябва да познаваме научните факти, но аз вярвам, че те са необходими преди всичко, за да ги вградим в хипотези, принципи и знания. Една от целите на дидактиката и научните изследвания, както казва Артур Шопенхауер, е „не толкова да видиш това, което никой досега не е видял, но да мислиш така, както никой досега не е мислил за това, което всеки вижда“. Затова се опитах да напиша „Клетъчна биология“ на концептуална, интегрирана и интерактивна основа.“

  – Зад гърба си имате повече от 50 години научна работа. Как стана така, че тръгнахте именно по пътя на науката и вече толкова години го следвате неотлъчно?

  – Да, през 2012 г. с финансовата подкрепа на кмета на Бургас публикувах моята автобиографична книга на английски – George 50 Years in Research. Autobiographic Sketch. Любознанието, с което родителите ми са ме дарили и научили, ме свърза с големи учители – д-р Асен Хаджиолов-младши в Катедра по биохимия в София, а от трети курс и с проф. Делчо Желязков и д-р Петко Узунов в Катедрата по фармакология във Варна. Днес съм горд, че имам толкова много талантливи ученици, повечето от които станаха известни учени и лекари, работещи във Варна, Сейнт Луис (Мисури), Гьотинген, Каназава, София, Ню Йорк, Богота, Ню Орлиънс (Луизиана), Кеймбридж, Токио, Атланта (Джорджия), Кьолн. Тук ще спомена някои от тях: Петър Генев, Таня Тенкова-Хойзер, Крикор Дикранян, Антон Тончев, Данко Георгиев, Коста Костов, Илиян Иванов, Ваня Горанова, Уилям Морено, Ружа Панчева, Уале Сулаймен, Камен Вълчанов, Боряна Попиванова, Юлия Йосифова-Карол, Галя Маринова.

  – Когато през есента на 1960 г. сте тръгнал за София, за да учите медицина, баща Ви Ви е подарил табелка на син фон с червени калиграфски изписани букви „За какво съм дошъл тук?“. Отговорът „Да уча, не да пия!” Ви помага да станете добър лекар и учен. Дали сте табелката на сина си, а той ще я предаде на внука Ви. Наричате това „Потокът на гените – перпетуум мобиле на живота“. Кое е най-важното, което децата трябва да научат от родителите си?

  – Здравословен начин на живот и любов към знанието, ЛЮБОЗНАНИЕ – след „мама“ и „татко“ най-съкровената българска дума. И семейството и приятелите, разбира се! – тези, които наричам Brain-and-Heart Friends (BHF) – три, свързани помежду си думи, изграждащи сърцевината на концепцията ми за живота, която вече е известна в България и по света.

  – Кое е това, което формира Вас като личност и учен?

  – Родителите, учителите и приятелите. Затова моите досега 5 публикувани книги с есета и учебникът по Клетъчна биология започват така: „Платон се учеше от Сократ, Аристотел – от Платон, Александър Македонски – от Аристотел, Фридрих Ницше – от Ф. М. Достоевски, Карл Юнг – от Зигмунд Фройд, Джордж Паладе – от Алберт Клод, Гюнтер Блобел – от Джордж Паладе, Луиджи Алое – от Рита Леви-Монталчини, Марко Фиоре – от Луиджи Алое, Христо Фотев – от Иван Пейчев, Петя Дубарова – от Христо Фотев… Авторът на тази книга – от родителите, учителите и приятелите си.“

  – А коя според Вас е формулата за здраве?

  – Съвременните здравни доктрини са предиктивна, превантивна и персонална медицина. Накратко, „формулата на здравето“ е здравословен начин на живот (healthy lifestyle). Тя включва здравословното хранене, мозъчна и физическа активност и никакво тютюнопушене. Аз не пуша от 10 години, 40 години бях глупак и пушех. Знаете ли кое е най-доброто средство за отказване от тютюнопушенето – никога да не започваш да пушиш. Същото се отнася и за наркотиците и другите вредни за здравето навици. Важен е и примерът на родителите – не помня баща ми да е пушил, майка ми също. Жена ми не пуши, както и синът ми – така сме го възпитали. Моят внук Никифор, който сега е на 12 години, най-вероятно също няма да стане пушач. В края на краищата българският Езоп – Радой Ралин, отдавна ни предупреди, че: „Пушачеството е стаж за импотентност“. Тогава, в началото на 1980-те, написах статия във вестник „Култура“, озаглавена „Радой Ралин е прав!“ Подзаглавието беше: „Тютюнопушене или полова сила, изберете сами“. Много студенти се отказаха от цигарите, много студентки им благодариха за това.

  Само тази марихуана, дето я пропагандират, да не стане легална, като и другите мании, „тази безцелна булимия, тази оргия на желанията“ (Умберто Еко), проповядвани от неолиберализма, като гей-паради, еднополови бракове… За настъпващата биосоциална криза пиша повече в статията ми “Quo vadis, Homo sapiens? Какво се вижда през Прозореца на Овертон“, публикувана през юли 2015 в електронното издание „Литературен свят“.

  – Някъде бях чела за полезното действие на канабиноидите…

  – Марихуаната е част от неолибералната култура, която според мен, както казах, прави много бели на човека и обществото. Това за канабиноидите и техните рецептори, за които питате, е цяла наука, и трябва да става по лекарско предписание, а не така „либерално“. Като популистките агитации на някои политици за „информираното съгласие“ на родителите относно ваксиниране или не на децата им. Отдавна, през 1750 г., известният английски литературен критик и лексикограф Самюел Джонсън е написал: „Популизмът е последното убежище на негодника.“ Същият, който е изрекъл и мъдростта: „Нищо друго, измислено от човека, не е породило толкова много радост, колкото добрата кръчма.“ Но след като си научите уроците, след като си свършите работата – непрестанно съветвам така студентите си. Напомням им, както моите родители на мен, „формулата на успеха“: ЗА КАКВО СЪМ ДОШЪЛ ТУК?

  ИЗПЪЛНЯВАНЕТО НА ДЪЛГОСРОЧНИ ПРЕВАНТИВНИ ПРОГРАМИ ОСИГУРЯВА ЗДРАВЕ НА НАЦИЯТА (Част 2)
  

  – В какво се изразява здравословното хранене?

  – Здравословното хранене и физическата активност предпазват от болести, а консумацията на пре-солени, пре-мазни, висококалорични храни и обездвижването са мощни рискови фактори за развитието на сърдечно-съдовите болести (по-точно сърдечно-метаболитните болести – атеросклероза, хипертония, затлъстяване, захарен диабет тип 2 и метаболитен синдром). Здравословно хранене е нискокалоричното хранене, което обаче не важи за спортистите, защото те изразходват повече енергия, която трябва да компенсират. Да не се прекалява с животински мазнини, въглехидрати и солени храни, да се „прекалява“ с плодове и зеленчуци. Сътрудничеството между собствениците на хранителната индустрия и правителствата са част от стратегията за борба срещу тези болести. Изчисленията в САЩ показват, че през 2006 г. така са предотвратени 513 885 мозъчни инсулта и 480 358 сърдечни инфаркта. Този медицински продукт има огромен икономически ефект: спестяват се 32 милиарда долара годишно – по данни на учени от Станфордския университет в Пало Алто (Annals of Internal Medicine 2010;152: 481-487).
  За повече информация, свързана с calorie restriction и свързаните с него гени Sir (silent information regulator) и протеини SIRT (sirtuins), може да попитате David Sinclair at Harvard Medical School in Boston и Mark Mattson at Laboratory of Neurosciences, Biomedical Research Center in Baltimore или пък да потърсите в PubMed. Тук ще спомена само, че някои от моите BHF сред лекарите са вегетарианци – най-известният от тях, разбира се, е проф. Коста Костов, пулмолог и главен редактор на InSpiro – списание за респираторна медицина и вдъхновение, единственото в света, съчетаващо наука-поезия-джаз.
  Важно: всички ние, особено децата и младите хора, трябва да се де-макдоналдизираме! От 1 февруари до 2 март през 2003 г. американският режисьор и журналист Морган Спурлок направи и документира следния експеримент – всеки ден той закусва, обядва и вечеря в ресторанти на Макдоналдс. От това се получиха три продукта: (i) Морган напълнява с 11 кг и чернодробните и други лабораторни изследвания показват значителни увреждания на здравето му, (ii) документалният му филм Super Size Me (Самонадебеляване) бе номиниран за наградата на Американската академия за документални филми, (iii) книгата “Не изяждайте тази книга. Бърза храна и дебелеещата Америка” (Don’t Eat this Book. Fast Food and the Supersizing America) стана най-консумираната книга в САЩ. Българинът Свилен Димитров направи анимациите на филма Super Size Me – добре дошъл е да направи Super Salt Me (Самопресоляване). Защото ние – лекари, политици, бизнесмени и граждани – трябва да спрем българската „песен на козата“. ЕС и НАТО не мислят за това – здравето на българите не е евроатлантическа ценност за тях.

  – А вие вегетарианец ли сте?

  – Аз не, но синът ми е вегетарианец от 15-20 години.

  – Споменахте, че всеки лекар трябва да бъде и учител по здраве.

  – Да, точно така. И на студентите често го казвам. Преди векове мъдрите китайци са плащали на лекаря за броя на здравите хора в района му, а не за колко пациенти е прегледал. Така те са нямали възможност да ощетяват Китайската здравноосигурителна каса. Новото, което бе въведено у нас и което е хубаво, е, че задължително един път в годината трябва профилактично да ти направят кръвна проба за холестерол, глюкоза, проинфламаторни и други биомаркери. Предиктивната и превантивната медицина са изключително важни концепции на съвременната биомедицина. Така например мъжете, когато станат на 40-45 години, трябва да си изследват простатата, специфичния простатен антиген, а жените трябва периодично да си правят профилактични прегледи за рак на шийката на матката и на гърдите. Аз и публично съм го писал, че проф. Александър Чирков колкото помогна, толкова и навреди на българското здравеопазване, защото той акцентира върху хирургията, която е крайният терапевтичен етап на сърдечно-съдовите болести. Жалко е, че д-р Чирков с таланта си и с политическата, тодор-живковска подкрепа, която имаше, рядко или въобще не говори за превантивна медицина на сърдечно-съдовите болести.
  Докато страните (Финландия, Япония, САЩ), които организират и изпълняват дългосрочни превантивни програми за здраве, вече имат постигнати значими успехи. Резултатите от инвестирането в превантивната медицина идват след 10-15-20 години. Както и друг път съм казвал: „Да действаш и мислиш превантивно и дългосрочно, а не мандатно и магистрално, е привилегия на мъдри политици – народолюбци (демофили).“ Проблем у нас е, че политиците правят всичко от мандат на мандат. Да, една магистрала може да бъде готова много по-бързо и резултатите да се видят. Но настъпващата демографска катастрофа, наричам я демострофа, изисква дългосрочни превативни програми, които да се изпълняват всекидневно – от ранна детска до зряла възраст. Проф. Виолета Йотова и доц. Ружа Панчева знаят повече за педиатричните аспекти на сърдечно-метаболитните болести. Крайно време е политиците да се вслушват повече в добрите учени, лекари и учители. Може и в добрите поети.
  Има научни закони – ако родителите на човек са починали от инфаркт или инсулт преди 45-50-годишна възраст, то техните деца са в рискова ситуация и те да получат ранен инфаркт или инсулт. Затова още от неонатална, дори от вътреутробна възраст, те трябва да живеят в превантивна среда – и тази превенция трябва да бъде дългосрочна! С това днес се занимава и науката, наречена експозомика (експозом е общият брой на вредните за здравето вътрешни и външни фактори, на които е изложен човек – от англ. expose, включително през вътреутробния и неонаталния живот, когато се осъществява програмирането на растежа – developmental programming – и на болести, които настъпват при възрастния човек). Всичко човешко е резултат от действието на генома, експозома и мемите, тоест на биологията, външната среда и културата. „Светът е в научните лаборатории, а не в банките“, това се мъдрите думи на израелския президент Шимон Перес. В научните лаборатории, но не в тази на Командира, сега аз го наричам Лаборанта. Проблемът е, че няма български политици, които да чуят израелския президент – и да го разберат. Как тогава ще ме чуят мен и моите приятели!
  „Да бъдеш цвете е дълбока отговорност“ – написа Емили Дикинсън. Аз перифразирам: „Да бъдеш политик е дълбока отговорност.“ Да се възпитава народът на здравна култура е благотворно, народолюбиво действие. Това е ефективна държавна политика за здрави българи в здрава България.
  Именно заради политиците (и нашата наивност да ги избираме) продължава „песента на козата“ (гр. tragos – коза, aeidein – пея) – трагедия (tragoidia) по български – най-тревожното национално явление, което трябва спешно и дългосрочно да се преодолява, за да избегнем демострофата. По данни на Националния статистически институт от тези и други болести през 2012 г. са умрели 109 281 българи – един голям български град! От тях 71 644 – от инсулти и инфаркти, 18 299 – от рак. През същата година обаче са родени значително по-малко деца – 69 121. Така предизвиканият (не естественият) спад на населението в България е 40 160 годишно от общо 7 милиона и 284 600 български граждани към 31 декември 2012 г. Като разделим 109 281 на 365, се получава 299 – ужас, толкова много хора умират всеки ден в България!

  – А може ли да има превенция на рака?

  – Може, но научният отговор на този въпрос могат да дадат колегите, които лекуват тези болести – например проф. Темелко Темелков, проф. Александър Хинев, проф. Богомила Маневска, доц. Петър Генев, проф. Надежда Делева, проф. Искрен Коцев, доц. Валерия Калева, доц. Димитър Калев…

  – Напоследък се говори много за персоналната медицина, т.е. лечение според гените на човека.

  – Да, тук става въпрос за нещо още по-дълбоко. Откритият неотдавна Център по транслационна медицина и клетъчна терапия в Университетската болница „Света Марина“ във Варна е начинание с висок научно-приложен потенциал и перспективи. Надявам се, че Центърът ще стане locus biomedicus за пренасяне на науката, лекциите, аудиториите до леглото на пациентите, популярното в западните страни bench-to-bedside. Може би и аз ще имам достъп до Центъра и така да осъществя една от мечтите си: транслационна клетъчна биология. Сега тя присъства в моя учебник по клетъчна биология, където водя (лат. ducere, англ. education) студентите от МСФ до БПТ – любознателните знаят какво означават тези съкращения.
  В Центъра ще може да се изследва генетичният профил на човека и така да се прецени дали той е предразположен към дадена болест и дали дадено лекарство ще му подейства или не. Например, сега се знае, че някои от лекарствата за лекуване рака на гърдата действат терапевтично на някои жени, а на други нямат такъв ефект. Друг „транслационен“ пример е трансплантацията на стволови клетки – това е клетъчната терапия – тя може да бъде „лекарство по избор“ (drug of choice) при някои болести.:
  И още: не е фатално да си предразположен към дадена болест. Фаталното е, ако не ти открият навреме това предразположение и не се започне нужната профилактика и лечение. Това е генетичната част на предиктивната и персонална медицина и съответно – терапия. Един от нейните клонове се нарича фармакогенетика, която е добре позната на доц. Мария Желязкова – дъщерята на моя учител. За епигенетика на болести питайте д-р Трифон Червенков от Университетската лаборатория по клетъчна имунология.

  – В книгата си „Биология на убежденията“ американският специалист по клетъчна биология Брус Липтън твърди, че не ядрото, а мембраната е „мозъкът“ на клетката, защото именно през нея преминават сигналите от околната среда и в зависимост от тях клетката реагира по определен начин, включително и на ниво генна експресия. Вие какво мислите по този въпрос?

  – В моята Клетъчна биология пише: „Мембраната, ограждаща клетката, е първата супрамолекулна структура, възникнала в хода на клетъчната еволюция. Тя е център на взаимодействията между сигнални и рецепторни молекули, нарича се рецептор-медиирана сигнална трансдукция, тя е сърцевината на клетъчния живот.“
  „Мембраната е „мозъкът“ на клетката“ – може би е хубава метафора, ако е написана, например, от Гюнтер Блобел – създателя на сигналната хипотеза, един от апотеозите в съвременната клетъчна биология. Аз се уча от Джордж Паладе, Кристиан Де Дюв, Рита Леви-Монталчини, Гюнтер Блобел, Джон Хойзер…

  „Колегата“ Брус Липтън ми напомня за стихотворението „Декларация“ на Константин Павлов, ето част от него:

  Пламъкът на всяка дребна истина
  не ме привлича.
  Спътници на газените лампи
  са мухите.
  Аз съм по-суетно насекомо –
  слънцето е моята свещичка.

  – А може ли да се спре стареенето на клетката?

  – Преди 45-50 години американският учен Леонард Хейфлик откри, че човешките клетки (in vitro, в клетъчна култура) имат ограничен брой на делене, около 50 пъти – нарича се Hayflick limit. След това клетките започват да стареят (англ. senescence). Установи се, че това се дължи на скъсяването на крайните части (теломери) на хромозомите – вижте тази микрография, взета от Wikipedia: теломерите са белите топчета в двата края на всяка от хромозомите, оцветените синьо.
  След това – през 2009 г. – Елизабет, Карол и Джак получиха Нобелова награда за теломеразата – ензим, който възстановява теломерите и клетката да продължава да се дели. Заговори се за „фонтан на живота“. Но, ако клетъчното делене продължава безконтролно, може да настъпи канцерогенеза – раждане на ракови клетки. Като повечето биологични процеси, и при клетъчното делене и клетъчното стареене, поне засега, трудно може да се контролира деликатният баланс на здраве и болест. Клетъчната биология е саморегулираща се, сравнително стабилна, но и нежна, понякога романтична материя. Каква по-голяма провокация за любознанието! – на студентите и преподавателите. Забележете: Карол Грейдър – една от нобелистите за теломеразата – е родена през 1961 г. в Сан Диего, Калифорния – ако бях там, щеше да бъде моя студентка. Тя става професор в Медицинския факултет на Университета Джон Хопкинс в Балтимор през 1997 г., тоест на 36-годишна възраст – явление, което много рядко се случва в биомедицината в България – Антон Тончев и Дроздстой Стоянов са единствените примери, избрани за професори под 40 години, които аз зная.
  И още: това, което казах за calorie restriction-Sir-sirtuins, изследвани настойчиво от David Sinclair, Mark Mattson и други учени, се отнася и за биологията на възрастта – нарича се aging science. Съответно има Journal of Aging Science и National Institute on Aging Research в САЩ, именно там работи Mark Mattson. Но за сега „Фонтанът на младостта“ е само в картината на немския художник Лукас Кранах, нарисувана през 1546 г. И в моята статия „Хормеза, резвератрол и фонтан на младостта“, публикувана в InSpiro през 2008 г.
  Позволете ми да приключа (не да „финализирам“ – така говорят политици, журналисти и други „неблагородници“, по-известни като „сноби“) тази биохронологична тема с един стих на големия румънския поет Лучиан Блага:

  Детето се смее: Играта е моята мъдрост и моята любов.
  Младият човек казва: Любовта е моята мъдрост и моята игра.
  Старият човек прошепва: Мъдростта е моята любов и моята игра.

  (Следва ТУК)

• Писма от „България“1: „Туенти сенчъри фокс“

  Димитри Иванов, в. „Сега“

  .

  Не съм виждал, само съм чувал, че преди да се родя, имало „Фоксмувитон световен преглед“. „Туенти сенчъри фокс“ е от по-късна дата и със своя кинопреглед на световните събития той беше дядото на телевизионните новини. Тогава нямаше телевизия, латерна магика нямаше даже; кинопрегледът беше калейдоскоп от събития без връзка помежду им. Някакъв губернатор строи в Бомбай (сега се казва Мумбай) арка от позлатен корк (Gate to India) в очакване кралицата да посети бисера в своята корона. В пещта на парен локомотив в Бразилия огнярът хвърля чували кафе, но не ти се казва, че причината е световната криза след краха на нюйоркската борса през 1929 г.; ти трябва да питаш големите защо така прави този огняр. След десетина години д-р Гьобелс и Лени Рифенщал дадоха на англосаксонците урок по кинодокументалистика с Weltwoche Rundschau. Дадоха им object lesson – нагледен урок. На киноекрана се появява картата на Европа. Една мощна стрелка лази към Москва през Полша, втора през Ленинград, трета през Кавказ. После едни войници по гащета, неостригани нула номер като българските войничета, а с руси перчеми, тичат към реката, плискат се един друг и се смеят. Хубаво е да си войник на Източния фронт. Исках да се закаля като тях, зиме спях на отворен прозорец, излизах навън по къси кожени тиролски панталонки с презрамки и нагръдник с бродирани еделвайсчета. Подарък от моята фройлайн гувернантка, която ми каза, че тези кожени панталонки нямали скъсване, нейните съученици носели панталонките на бащите си. Излезе вярно, на другите момченца, с които се пусках по пързалките в парковете, панталонките им се скъсаха, моите – не.

  През 1941 г. термометрите паднаха под минус трийсет. Въпреки студа на „Царя“ беше стълпотворение. Срещу руската църквица имаше изложбен салон: приземие и партер с два реда балкони; след 1944 г. го харизаха на КНИК – Комитета за наука, изкуство и култура, после стана магазин на „Минерал сувенир“, сега е на някаква банка. Там моята фройлайн гувернантка ме заведе да гледаме немско техническо чудо; то било като телефон, казвало се телевизия, понеже освен звук предавало картина. Изтапаниха ме пред публиката всички да ме видят, казаха ми да изляза отвън, да застана на стъпалата на руската черквичка, да кажа „Гутен таг“, да пресека „Царя“ и пак да вляза. Речено-сторено. Но когато пак ме изтапаниха, за да се уверят хората, че съм същото момченце, българските майки в залата емнаха моята фройлайн гувернантка защо съм с голи колене на студа, а тя не беше виновна, аз исках така и тя ме слушаше.

  

  Телевизията стана масмедия първо в САЩ. Първият телевизионен коментатор беше Ед Мъруоу, изпечен военен кореспондент с лице като брадва. Брадвата започна първия телевизионен коментар така: „Вие и аз гледаме по телевизията бейзбол и шоупрограми. Още никой не е правил телевизионен коментар. Може и да се проваля, но ще опитам“. Не се провали, представи се блестящо. Вторият телевизионен коментатор беше Уолтър Кронкайт. Шведите нарекоха телевизионните си коментатори „кронкайтери“. Кронкайт завършваше винаги с думите That’s the way it is, това беше неговият trademark. Когато той показа какво си говорят US войниците във Виетнам, US президентът Линдън Джонсън каза: „Загубих Кронкайт, значи и войната“.

  Телевизията избуя и закърня поради собствения си успех в промиването на мозъците. Нароиха се стотици телевизионни канали и колкото повече, толкова по-скучно. В Южна Румъния до Карпатите гледаха „Всяка неделя“, понеже румънската телевизия все се занимаваше с Николае Чаушеску и с жена му професор-доктор и тъй нататък Елена Чаушеску. Българските телевизии сега все се занимават с генерал-пожарникар-професор-доктор-ленторез и тъй нататък Бойко Борисов. Той каза, че искали да го убият. Вярвам на политическия му инстинкт. Той знае кога да забие нож в гърба на своите „партайгеносен“ и усеща, че „големите началници“ ще му платят със същата монета, но няма връщане назад.

  „Блажени години, рокът беше млад“ пееше Георги Минчев по мелодия на the trucksters – шофьорите, които карат големите камиони в US. И ние бяхме млади и имаше всякакви безобразия, но нямаше наркотици, нито СПИН. Българската телевизия не назоваваше себе си национална, понеже беше единствена. Нито едно дете или младеж нямаше по улиците, когато започнеше моето предаване „Търсачи на силни усещания“. Когато започнеше „Всяка неделя“ на Янчо Таков и Кеворк Кеворкян. Когато започнеше „Наблюдател“ на Тома Томов.

  Канеха ни по градове и села да изнасяме сказки. Обяснявах, че човек, ако чете, ще стане начетен, а ако гледа телевизия, няма да стане нателевизен, а хората се смееха. Сега телевизията е за циганите. Минете през циганската махала, вижте антените. Хляб нямали, канализация нямали, но телевизия имат. Моят телевизор „Тошиба“ го подарих на приятел циганин; на мен не ми трябва. Sic transit Gloria mundi, тъй отминава телевизионната „епоха“. Радиото се роди преди телевизията и ще свърши след нея. Печатането се родило с Гутенеберг и ще завърши последно. Shorter and shorter life span. Акселерацията не е измислица. Пресметнете сами колко ще живее киното – най-важното изкуство за Ленин и за Мусолини, който е родоначалникът на всички кинофестивали. Киното достигна своя апогей в САЩ с филма „Отнесени от вихъра“, number one box office blockbuster на всички времена, и макар че Google ще ви каже друго, не мислете с Google, а с главите си.

  

  Представителството на „Метро Голдуин Маер“ беше в къщата на ъгъла на „Московска“ и „11 август“. После я направиха студентска поликлиника. Сега не знам какво е и не искам да знам. Там имаше вътрешно стълбище с перила от резбован дъб, но отгоре перилата бяха гладки и аз с кожените панталонки се пусках надолу като по пързалка, придържайки към гърдите си големите кръгли кутии с филмите, за да ги дам на баткото, който слагаше кутиите на багажника пред волана на велосипеда си, въртеше педалите до кино „Рекс“, което сега е Театър на армията, седеше в кабинката до бръмчащия прожекционен апарат, докато ролката се извърти, занасяше я в друго кино, откъдето докарваше друга ролка, и непрекъснато гледаше кино без пари и аз мислех, че неговата работа е най-хубавата работа на света. Сега зная, че най-хубаво е да си платен правозащитник. Хайде, чао, че вече пукна зората. Аз да пия едно кафе и да легна да поспя, а на вас – хубав ден. Today is another day.

  

   

   

• Онлайн вестите в САЩ изместиха телевизии и преса

   

  

  Интернет страниците циментираха позицията си като №1 сред източниците на новини в САЩ, изпреварвайки телевизии и на практика погребвайки печатните новинарски издания, тъй като младите американци са прегърнали цифровите новинарски източници, съобщава „Уошингтън икзаминър“.

  Последните доказателства на това твърдение идват от проучване за разпространението на 125-те най-популярни списания в Съединените щати, които за първите шест месеца на тази година са надолу с 11,4%, след като отбелязаха спад от 14,2% през втората половина на 2014 г.

  Според провеждания на две години Алианс за одитирани медии „напълно платеното разпространение“ за 86 от 125-те топ списания (т.е. при 71% от тези издания) бележи спад, сочи доклад на „Медиа лайф мегъзин“. Негативната тенденция е резултат от факта, че дигиталните източници на новини печелят популярност и сега са начело в САЩ и то не само сред най-младите потребители.

  В доклада за дигиталните медии през 2015 г. на Института Ройтерс се казва, че за 43% от американците основен източник на новини са онлайн източници, а телевизията, която десетилетия беше начело сред предпочитанията на янките, изостава и се радва на вниманието на 40% от потребителите. В проучването е отбелязано също така, че „печатаните вестници“ са на последно място като източник на информация, изостават дори от социалните мрежи. За да вървят в крак с тенденцията доста новинарски организации пренасочиха вниманието си към цифрови платформи и до много от тях има само платен достъп, включително „Уол Стрийт джърнъл“ и „Ню Йорк таймс“.

  „Уошингтън икзаминър“ отбелязва, че в доклада на Института Ройтерс има и лоши новини – разходите на потребителите за новини са замръзнали и стоят на едно ниво.

  Източник: vevesti.bg

• Президентът Плевнелиев насрочи местни избори и референдум на 25 октомври

  

  Държавният глава Росен Плевнелиев насрочи с указ избори за общински съветници и за кметове на 25 октомври 2015 година. С друг указ президентът определи на същата дата да се проведе и национален референдум с въпрос: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите“.

  „Българите са загубили вяра в това, че всеки гражданин е важен и може да участва пряко във взимането на решения, а използването на пряката демокрация е доказателство, че политиците служат на народа“.

  Това заяви президентът Росен Плевнелиев преди две седмици в обръщение към депутатите преди началото на обсъжданията „за” и „против” провеждането на референдум, заедно с предстоящите местни избори през октомври. /Нова ТВ/

  .

• Върнах се в България – отново мутри и измислени герои

  Ана Иванова*, Frognews.bg

  .

  

  След 12 години емиграция, далеч от семейството и рожбите си, взех решението да се върна в родината си и да започна реализация, и доколкото мога да предам натрупания си опит. Но за шест месеца престой в България си зададох въпроса – аз със самолет ли кацнах или с машина на времето?

  Върнах се с идеята, че вече не сме 1994-та и че няма Соц…..

  Но отново е „НО“….

  Положението е много по-зле дори от 1994-та, поне тогава се знаеше кой кой е. По-зле от прехода, който уж беше за добре…

  Още има „мутри“ по нощните заведения, но „мутри „, самопровъзгласили се за „бизнесмени“. С ланец, който сякаш го е изровил от Тракийското съкровище, с охрана от 5 човека, които държат под око дали сервитьорът е донесъл правилното количество салфетки.

  Разбрах, че ако не си човек на някого, няма как да постигнеш целите си. Или ако нямаш човека и си що-годе добре изглеждаща жена, трябва да си легнеш с някой чичко и вече си назначена на пробен период един месец! Никой не го интересува колко чужди езика владееш или с какво образование си.

  Разбрах, че кражбите не са намалели, а обратното. Превърнало се е в спорт, като се чупят рекорди. Краде се от най-ниско до най-високо ниво в държавата.

  Разбрах, че ако не приличаш на кукла барби, не можеш да се котираш никъде. И в крайна сметка – всяка втора е идентична с другата, защото е явно, че пластичният хирург е един!

  Разбрах, че сме държавата с най-много Миски на глава от населението!

  Разбрах, че не мога да отговоря на 11-годишната си дъщеря на въпроса: „Мами, защо и на теб не ти подаряват апартамент и кола, а ходиш на работа и сме разделени, за да ги имаме тези неща?“… Въпрос, подбуден от поредното риалити предаване по национален ефир.

  Разбрах, че всички тези риалити предавания промиват мозъците на подрастващите…
  Няма да цитирам предавания – но от тези риалити предавания се раждат момичета за двукратна употреба!

  Разбрах, че няма смисъл да инвестираш 5 години в образованието си, просто отиваш и си купуваш диплома.

  Разбрах, че ако не си ВИП, значи не си интересен.

  Разбрах, че в България има най-много педофили на свобода, след като на 13 годишно дете му е позволено да ражда! … Но да! – и тук отговорът е ясен – Мешерето е по-силно от Наказателния кодекс на България, защото МЕШЕРЕТО е решаващо за парламентарните, президентските и кметски избори!

  Разбрах, че когато си пусна новините в 19:00 часа, ще науча поне за два смъртни случая, причинени от бързи коли!

  Разбрах, че манталитетът и мисленето на моите сънародници не са променени – дано не обидя някого, но има ли обиден, значи е ясно, че не е променен!

  Разбрах, че аз не мога да оцелея и да се реализирам в тази държава за пореден път!

  Разбрах, че билетът ми ще е отново еднопосочен за обратно връщане в нормалния свят. Свят, където няма показност и всичко, което постигаш, го постигаш със знание и много труд, защото там, където съм била 12 години, хората вече са в 23 век. И всички са равни!

  Разбрах също, че ще има много засегнати след прочитането на всичко това… Но защо ли ще са засегнати?

  …Защото някой ще се разпознае в написаното от мен!

  Радвам се, че разбрах навреме всичко!

  НЕКА БОГ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ И НАШИТЕ РОДИТЕЛИТЕ И СЕМЕЙСТВА!

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Отвореното писмо до медиите в България на „Мисис България“ Ана Иванова. Тя живее от години в Монако и е член на партията на френския президент Франсоа Оланд.

  .

• 5 Faith Facts about Sen. Ted Cruz: It’s All about God’s Work

  By Cathy Lynn Grossman, The Washington Post

  

  Texas Sen. Ted Cruz, who tipped off an avalanche of 2016 GOP presidential candidates when he declared his run in March, ties every move he makes, every breath he takes, to God.

  It’s been that way all his 44 years — from his childhood in evangelical private schools, up through his 2012 Senate race aimed squarely at social conservatives, up to his campaign kickoff at Jerry Falwell-founded Liberty University. Here are five faith facts about Cruz:

  

  1. He’s a lot like his dad.

  Ted likes to quote Rafael Cruz on the campaign trail, urging people to vote by God’s values — in Christian conservative form.

  Rafael Cruz was a Catholic Cuban refugee working in the energy industry when Ted was born in 1970 but in 1975 became a born-again Christian. By the time Ted was a teen, Rafael was a traveling preacher. Now, Rafael pastors a church in Dallas and directs the Purifying Fire Ministries, ministering in the U.S., Mexico and Central America, and campaigns for Ted among pastors.

  Ted’s home church is Houston’s First Baptist. He likes to tell folks, “I’m Cuban, Irish and Italian, and yet somehow I ended up Southern Baptist,” according to The Dallas Morning News.

  2. God has always been a theme in his political roles.

  “Believing is not simply sitting aside and doing a polite little golf clap,” Cruz told the congregation at his friend Robert Jeffress’ congregation, First Baptist Dallas. “Believing is putting everything you have, your heart, soul, life, putting everything (into) standing for what’s right.”

  His campaign website and his U.S. Senate biography tout among his accomplishments as solicitor general of Texas that he fought for the “constitutionality of the Ten Commandments monument at the Texas State Capitol and the words ‘under God’ in the Pledge of Allegiance.”

  Cruz has said he is judicious about mentioning religious views. In 2013, he told David Brody, a host at the Christian Broadcasting Network, that politicians have “a special obligation to avoid being a Pharisee, to avoid ostentatiously wrapping yourself in your faith. Because I think in politics, it’s too easy for that to become a crutch, for that to be politically useful.”

  Even so, he was back this summer on Brody’s show, where he calculated that if all evangelicals — including more than half who he says sat out the last election — “will simply show up and vote our values, we’ll turn this country around. We can turn our country around, but only if the body of Christ rises up.”

  3. Forget “dog whistle” politics with coded messages to religious voters. Cruz has a trumpet.

  Cruz doesn’t tiptoe around God in his politics. That’s clear from his speech to a cheering crowd at Liberty University (where students are fined if they don’t show up for guest speakers, according to The Washington Post).

  “From the dawn of this country, at every stage, America has enjoyed God’s providential blessing. Over and over again, when we face impossible odds, the American people rose to the challenge,” Cruz said.

  He went on to the standard conservative checklist: repealing Obamacare and Common Core, abolishing the IRS, securing the border, protecting privacy and gun rights, honoring the Constitution and more. But he warned that this all stands on realizing “that our rights don’t come from man. They come from God Almighty.”

  Tony Perkins of the Family Research Council, who witnessed the speech, said, “Senator Cruz seems to understand that the next generation of believers is looking for conviction — not a milquetoast version of the Gospel that requires nothing.”

  In 2013 and 2014, Cruz has won the group’s annual Values Voter Summit presidential straw poll among 2,000 social conservatives. Perkins says Cruz wins because they “are looking for leaders who will take clear, unequivocal stands on the challenges facing our nation, not nuanced politically correct speeches.”

  4. Religious liberty is his basic stump speech theme.

  “In the past month, we have seen religious liberty under assault at an unprecedented level,” Cruz told the Iowa Faith and Freedom Coalition outside Des Moines in April.

  Like many candidates, Cruz did a video for the Circle of Protection, a group of 100 Christian leaders working against global poverty. He leveraged a call to care into an attack on the federal policies he says interfere with individual and faith-based charities’ religious liberties. Generous Americans — those who know their Psalm 72:13, who know “that the plight of the poor is close to the heart of God,” he said — need liberty from taxes and regulations that interfere with their efforts.

  5. Not everyone cheers.

  Cruz is an ardent Zionist. But speaking to an Arab Christian audience in Washington last September, he ran straight into a wall of disapproval by people who think Israel has taken Palestinian lands illegally and driven out Christians as well as Muslims. Politico said Cruz was booed off the stage for calling for absolute support for Israel, accusing those who disagreed of being “consumed with hate” and concluding, “If you will not stand with Israel and the Jews, then I will not stand with you.”

  .

• Фондация в Мичиган подпомага български деца в неравностойно положение

  НОВА ИНИЦИАТИВА НА ФОНДАЦИЯ «МИТРА»

  .

  Международна фондация “Митра” е основана от Димитрина Колева в щата Мичиган с цел развитие на талантите на български деца в неравностойно положение, както и популяризиране на българските културни традиции в Северна Америка.

  Най-новата изява на фондацията беше представянето в Детройт на книгата – сборник от детски приказки „Завръщане във времето“. Книжката е уникална, защото е изцяло създадена от деца. Тя ни връща към любимите приказки от детството, интерпретирани от малките творци. Включва 6 приказки на български и английски език, и 30 илюстрации към тях.

  Избраните приказки са получили награди на Националния конкурс „Завръщане във времето“ за деца между 7 и 14 години. Илюстрациите са направени по време на лятната школа за изкуство за деца в неравностойно положение в гр. Банско, организирана от фондацията, със съдействието на Детско-юношеския отдел на Столична библиотека – София.

  След уводните думи на Димитрина Колева, присъстващите се насладиха на песните на Лиа Фее с акомпанимент на пиано от Стефан Кукарука. Истинска изненада за всички беше изпълнението на г-н Кукарука на любимата българска песен „Облаче ле бяло“, която разплака някои от публиката. Участниците в представянето подкрепиха начинанието на фондация „Митра“ и си купиха детската книжка или направиха дарение. Събраните средства ще се използват за провеждане на нов арт семинар с български деца в неравностойно положение през есента.

  

  Голямата задача на “Митра” е създаването на училище-пансионат за деца в неравностойно положение в България. Ако искате да подкрепите инициативите на фондацията, посетете интернет страницата им – www.mithra-international.org.

  .

  Даниела Начева,

  BulgariansinDetroit.com

• 23-годишна българка стана инженер в отбор на Формула 1

  

  23-годишно момиче от Белица сбъдна мечтата си и стана инженер в отбор на Формула 1. Преди два месеца тя завършва с пълно отличие университета в Саутхемптън, специалност аеронавтика. Дипломата ѝ е за инженер-дизайнер на летателни средства до и над стратосферата. Тя беше гост в „Денят започва“ по БНТ, за да разкаже малко повече подробности за кандидатстването ѝ за работа в отбора на Ред Бул. Съвсем неочаквано, след две изключително тежки интервюта, тя е одобрена.

  Цветелина Мавродиева каза, че е фен на автомобилните спортове и на Формула 1. Тя разказа, че е голям почитател на спорта и е свикнала с шума на двигателя още от малка. Във Формула 1 тя ще бъде инженер-дизайнер, което означава, че от нея ще зависи каква ще бъде формата на аеродинамичните повърхности на болида. Това включва абсолютно всички повърхности, които са в контакт с въздуха – крилата, носа. /БНТ/

  .

• Животни и хора от двете страни на Атлантика – I

  Димитър Денков, в. „Сега“

  .

  

  Свободното движение – само за хора с капитали; останалите са стока в позабравеното нашенско значение за домашни животни, но не толкова мили, както се пее в песента.

  Забележително е истинското лице на оная част от света, към която ни казват, че сме избрали да принадлежим – евроатлантическата цивилизация. Разбира се, за префърцунените й радетели откъм нашенско през седмицата най-забележителна би била простотията, с която сред бутафорните възстановки на Плиска се пличкаше важната част от кабинета с „жива вода“, далечна родственица на оная, с която се поливал равноапостолният светец цар Борис-Михаил, покръстител на българите. Отклоним ли се обаче по тая тема, ще стигнем както до политнекоректни изводи, така и до не особено щастливите избори, всеки от векове за векове. Те правят нашенската забележителност някак детински невинна дори в своята простащина – напук на изчезващите учителки по литература, ронещи сълзи по европейски префинения Алеко, макар да нямат нищо против срещу една по-така среща с балканеца Бай Ганьо, както показва и актуалната правителствена конструкция.

  Забележителното лицемерие, зад което прозира озъбено лице, засяга едно прастаро отношение, отношението между хора и животни. Както повечето естествени неща, това отношение попада под преоценки, при които нормалното се изтиква от претендираща за права перверзия, силово налагана със средства, срещу които иначе самата перверзия истерично се противопоставя, когато се използват срещу нея. (Самата дума „перверзия“ напоследък се дамгосва като част от „речника на омразата и неравноправието“.) Тая инверсия, типична за садомазохистични шизоидни типове и за най-напредналите до гибелта си цивилизации, светна от едната страна на Атлантика по стените на Empire State Bulding със снимките на застрашени животински видове. Сред тях като стъклописан светец грееше лъвът Сесил, убит от зъболекаря Уолтър Палмър (вж. http://edition.cnn.com/2015/08/02/travel/endangered-animals-empire-state-building-lights-feat/). За да не се губи гражданската енергия, потекоха разкрития и доноси срещу някоя си Сабрина Коргатели, счетоводителка от университета в Айдахо, която пуснала снимки с убит от нея жираф. Тия човешки зверства отпушиха добре насочвана по медиите активност, която бързо направи темата централна „за света и социалните мрежи“. По тия поводи отвъд и отсам Атлантика се проведоха множество демонстрации в защита на правата на животните в естествените им „хабитати“. Умерени любители на животински видове протестираха срещу затварянето им дори в зоологически градини, тъй като това представлявало репресия срещу тях. По-крайните от умерените набъркаха и демократичното възпитание на децата с анимационни филмчета, в които не бивало да се привилегироват едни животни за сметка на други. В това се включиха аниматори на „Цар Лъв“. За да се изживее пълноценно трагедията, по-встрастените се накичиха с табели и значки „Аз съм Сесил“. Най-крайните поискаха смъртно наказание за убиеца му и затвор за убийцата на жирафа, която си признала донякъде вината, но и достойнството на животните. В сериозни и не толкова сериозни, но влиятелни медии вече цяла седмица текат дискусии, в които доминира гледището на защитниците на животински права под лозунга „Това е война в Африка и ние трябва да помагаме на героите в нея“ (Evenning Standart, 25; 04.08.) на фона от страховити снимки на препарирани лъвове, камари слонова кост и одрани крокодили. Естествено липсват снимки на умиращи от глад африкански деца: това би означавало да се измести темата. В разрез със стремежа към печалба от високи такси американски авиокомпании решиха да спрат превоза на ловни трофеи – лъв, леопард, слон, носорог и бивол. Понеже все пак става дума за бизнес, се предлагат „щадящи“ и „отговорни“ алтернативи: вместо ловджийски да се организират повече фотосафарита (http://www.spiegel.de/wissenschaft/mensch/umstrittene-grosswildjagd-trophaeen-fuers-wohnzimmer). Така нечовешкото щастие от препариран лъв в хола ще се смени с уникални снимки, които се споделят в социалните мрежи и чрез рекламно-възпитателни пана на фотоапарати и айфони в метрото; могат да се видят по цивилизования свят от Манхатън до Обеля.

  Тоя маскарад на хуманно отношение към животните съвпада с преместването на човешки маси от Африка и Азия към европейския край на Атлантика. Дотам съвпада, че човек би си помислил за преднамереност, с която виновниците за новото преселение на народите отклоняват вниманието на бездруго видиотената от телевизии и „социални мрежи“ публика от съдба на хора към съдбата на изчезващите животински видове. Но дори неосъзнато, самата словоупотреба говори за прогресиращо отъждествяване на хора и животни. Докато се лутаха из покрайнините на „европейската цивилизация“, тия маси се наричаха бежанци от зверствата на екстремисти и терористични режими. Медийно най-често се представяха като жени, старци и много деца. Когато те все повече взеха да заливат Централна Европа, станаха емигранти с тенденция към имигранти, поради което Европейският съюз определя и квоти за разпределение по страни. В снимки и репортажи започнаха да преобладават младите мъже. Откакто се появиха при Кале, тая тънка разлика между емигранти и имигранти изчезна и набързо всички станаха мигранти. Дори и у нас напоследък те се наричат с това име, общо за животинските видове, значи и за хората, понятие, описващо груповото преместване в циклично търсене на по-благоприятни за живот места без силна тенденция за застояване.

  Преди година по света и у нас се изляха кофи публицистична жлъч срещу кметове и „националисти“, които отказваха да допускат в селата и общините си „бежанци“ и „сирийски деца в училище“. Днес на изявленията на Дейвид Камерън за мигрантския „рояк“, срещу който „ще направим още огради, ще дадем повече средства за защита и за патрулни кучета“, се реагира с общоевропейски апели и суми за справяне с „напастта“ около тунела. Затова разбираемо той е символ на „тъй необходимия нов сърдечен съюз между всички нас, за който трябва да работят Франция и Великобритания“, както правилно мисли бившият главен редактор на Le Figaro Ж.-П. Муло, и той „мигрант“ между двете страни.

  От другия край на Атлантика се вижда кристално ясно, че вина за проблема имала Европа, тъй като нямала идеи, докато такива имал един човек: Путин!?, което било опасно. (http://www.nytimes.com/2015/08/04/opinion/roger-cohen-the-migrant-crisis-in-calais). По подобен начин от тоя край на Атлантика вината се прехвърля към вътрешността на континента, все на югоизток. Това лесно обяснява съжалението на Тереза Мей, британски вътрешен министър, преди това и министър за жените и равните права, за бързо падналите граници в Европа, както и премерените похвали в жълтеникавия Daily Mail за пограничните телени мрежи в България (http://www.dailymail.co.uk/news/article-3183352). В тях в стила на английското възпитание одобрението се удържа с леко укорително заключение, че тая ограда е и „край на една отчаяна мечта за хиляди ужасени семейства, бягащи от екстремистите“. Всяка по-близка до конфликтите европейска държава е по-виновна за това, доколкото не опазва границите си и съответно тия на съюза. Редки за политици са очевидните обяснения, каквото е това на Милош Земан, президент на Чешката република: вината е на САЩ и ония европейски страни, които са участвали в безразсъдни акции в Ирак, Либия и Сирия (www.hrad.cz/cs/prezident-cr/soucasny-prezident-cr-milos-zeman/vybrane-projevy-a-rozhovory/760.shtml).

  Същите страни в „сърдечен съюз“ отдавна участват и в „мироопазването“ в подсахарските си бивши колонии, вековни източници на робска работна ръка за тия примерни демокрации. Реакцията им срещу дошлата до тях малка част от вълната, предизвикана от самите тях, лесно разкрива идеологическото лицемерие и ни връща към исторически стереотипи, които изобличават всякакви приказки за всеобщи права. Никак не е случайно, че гордите апели за независимост и човешки права все пак са писани и приемани от робовладелци; не е и учудващо, че за техните наследници свободното движение на хора, стоки и капитали има същински смисъл, когато свободно се движат само хора с капитали. Останалите са стока в позабравеното нашенско значение за животни.

  Това е обаче едната страна на въпроса. Като видим другата, авангарда от млади „мигранти“ между Харманли през Женския пазар в София и лагерите край Дрезден до Кале, мнозина от които очевидно с боен опит и дух, милата идеология за човешките права и свободи ще се изпари така, както се изпаряват медийните залъгалки за правата на животните. И никак няма да е учудващо, ако примерни европейци почнат да демонстрират под лозунги „Искам чип за благонадеждност и сигурност“. Какъвто имал и лъвът Сесил, което не попречило да го застрелят.

  

  Тая инверсия, типична за садомазохистични шизоидни типове и за най-напредналите до гибелта си цивилизации, светна от едната страна на Атлантика по стените на Empire State Bulding със снимките на застрашени животински видове. Сред тях като стъклописан светец грееше лъвът Сесил, убит от зъболекаря Уолтър Палмър. Отпушена бе добре насочвана по медиите активност, която бързо направи темата централна „за света и социалните мрежи“.

  .

• Тръмп доминира в първия дебат на републиканските претенденти

  КЯНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТИ НА САЩ ГОТОВИ ДА ВЪОРЪЖАТ УКРАЙНА И ДА РАЗПОЛОЖАТ ПРО В ЕВРОПА

  

  Снощният първи телевизионен дебат между претендентите за президентска номинация от Републиканската партия на САЩ за изборите догодина е главна тема в американската преса.

  Ако има нещо, в което всички големи вестници са единодушни, то е, че в центъра на вниманието на дебата, организиран от телевизия „Фокс нюз“ в Кливланд, отново е бил милиардерът и строителен предприемач Доналд Тръмп, който в момента изненадващо води и в рейтингите на социологическите проучвания. Статистиката на дебата показва, че Тръмп е говорил и много повече време от всеки от останалите 9 участници от т.нар. „първи отбор“. Друг е въпросът, че оценките за представянето му са доста различни.

  Тръмп стана център на внимание в дебата от самото му начало, още когато бе единственият от 10-те, който допусна възможността да се кандидатира като непартиен, независим кандидат, ако не спечели партийната номинация, отбелязва „Вашингтон пост“.

  През двучасовия дебат, пишат авторите, се сменяха различни теми, всеки един от 10-те се опитваше да получи повече телевизионно време по различни, и то сериозни теми, но в крайна сметка всичко пак се връщаше към основната – Америка и Тръмп и към неговата дълга история с пресолени изказвания и с флиртовете му с Демократическата партия и нейните идеи. Той можеше да си позволи дори много опасни, „радиоактивни“ изявления – например за това, че харесва една национална система на здравно застраховане с единствена такса – анатема за републиканците, за което получи дори освирквания от залата, но това явно не повлия на привлекателността му.

  Първият дебат очевидно оставя нещата в президентската кампания при републиканците на същите позиции, отбелязва „Вашингтон пост“, имайки предвид, че Тръмп ще остане на първо място в анкетите, въпреки очакванията, че той ще се провали в схватката със своите съперници. Той „донесе в дебата същия хаплив език и силно дискусионен стил, който го изтика начело на анкетите на претендентите за републиканската номинация. Той говореше красноречиво и бомбастично. Той направи същото, което правеше и досега, и това (за изненада) все още не му е навредило“, пише „Вашингтон пост“.

  „Оттук нататък останалите в надпреварата може би ще трябва да преосмислят своите преценки дали Тръмп е само „комета“ профучаваща през политическото небе, или съперник, срещу когото те ще трябва директно да се изправят, за да го спрат“, пише изданието. „Тръмп се оказва по-добър политик, отколкото си мислете, и го доказва. В този дебат, оказал се сюрреалистичен в много отношения, той зае централно място и се справи добре с някои доста трудни въпроси“, подчертава „Вашингтон пост“.

  „Ню Йорк таймс“ отбелязва, че при наличието на 10 участници в дебата от „първия отбор“ на републиканците някой трудно може да изпъкне ярко и да бъде наречен победител. Вестникът признава, че Тръмп е бил доминираща фигура като присъствие и полемичност, привличайки най-много внимание и заемайки най-много време. Но според авторите той е загубил, защото не е казал нищо съществено, за да придаде тежест на собствената си кандидатура, от което тя силно се нуждае.

  Тръмп, според „Ню Йорк таймс“, може би в крайна сметка няма да спечели номинацията, но привлекателността му, особено сред някои консервативни среди, „показва колко „гладна“ е Републиканската партия за една безкомпромисна и автентична фигура, която да отправи предизвикателство към политическия ред“.

  Вестникът намира за добро представянето на младия претендент Марко Рубио. Що се отнася до другия фаворит на републиканците – Джеб Буш, според вестника той е успял да избегне гафове и успял да внесе повече живец в представянето и стила си, което досега му е липсвало. Буш, пише вестникът, е успял да насочи добре фокусиран огън срещу Тръмп, без обаче да блести.

  И двата вестника отделят внимание и на двубоя във „втория отбор“ – останалите 7 претенденти от Републиканската партия, които са по-назад в анкетите. Те дебатираха преди „големите 10“. И всички изтъкват, че там най-добре се е отличила единствената жена сред 17-те – бившата изпълнителна директорка на концерна „Хюлет-Пакард“ Карли Фиорина. Тя е успяла да отправи аргументирани критики и към Тръмп, и към фаворитката при демократите – Хилари Клинтън. „Тя е като човешко торпедо“, пише „Ню Йорк таймс“. /www,fbr.bg/

  

  КАКВО КАЗАХА ДРУГИТЕ КАНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТИ НА ДЕБАТА:  Кандидат-президенти на САЩ готови да въоръжат Украйна и да разположат ПРО системи в Европа

  „Националната ни сигурност е застрашена. Ще проявим твърдост към противниците си. Аз бих изпратил оръжия на Украйна. Бих взаимодействал с НАТО по въпроса за дислоциране на войски по източната граница на Полша и балтийските страни и бих инсталирал система за противоракетна отбрана в Полша и Чехия„, заяви губернаторът на Уисконсин на първия национален телевизионен диспут между десетимата кандидати с най-добър рейтинг от Републиканската партия.

  

  ^{Скот Уокър / БТА}

  Въпросът за доставка на оръжия на Украйна бе повдигнат и от чернокожия неврохирург Бен Карсън. „Ние отслабихме въоръжените си сили в такава степен, че военноморските ни сили са на равнището от 70-те години, а военновъздушните – на равнището от 1940 г. Същевременно враговете ни стават все по-многобройни. Приятелите ни вече не могат да ни се доверят. Когато Украйна бе ядрена държава, украинците се отказаха от ядрените си оръжия, очаквайки, че ще ги защитим, а ние даже не им даваме настъпателни оръжия. Обърнахме гръб на нашия съюзник Израел„, заяви Карсън и обеща, че ако стане президент, първата му работа ще е да укрепи въоръжените сили на САЩ.

  

  ^{Бен Карсън / БТА}

  САЩ трябва добре да осъзнаят заплахата на радикалния ислямски тероризъм, заяви на първия национален телевизионен диспут на Републиканската партия сенаторът от Тексас Тед Круз, цитиран от ТАСС.

  „Нужно е да се променят условията за борбата срещу тероризма. Трябва да се направи така, че човек, който влиза в редиците на „Ислямска държава“ да разбере, че си е подписал смъртната присъда“, каза Круз.

  

  ^{Тед Круз / БТА}

  Трябва да се вземат мерки „хората с американски паспорти, които воюват на страната на ИД, да не могат да се завърнат и да разпространяват тук идеите на терора. Радикалният ислямски екстремизъм е заплаха за целия свят“, подчерта сенаторът от Тексас.

  Бившият губернатор на Флорида Джеб Буш заяви, че бойците на ИД „започнаха да се появяват, когато администрацията на Обама изтегли войските на САЩ от Ирак„.

  „В образувалия се военнополитически вакуум се появи „Ислямска държава“. Ние трябва да направим всичко възможно в борбата с тях“, подчерта Буш.

  

  ^{Джеб Буш / БТА}

  Китай и Русия извършват по отношение на САЩ действия, които може да се разглеждат като настояща кибервойна

  Такова мнение на дебата между 10-те претенденти за републиканската президентска номинация изрази сенаторът от щата Тексас Тед Круз. В отговор на въпрос смята ли той, че Русия и Китай извършват спрямо САЩ действия, които могат да се смятат за кибервойна, Круз заяви: „Разбира се“.

  Той добави, че това е било следствие от външната политика, която води администрацията на президента демократ Барак Обама.

  „Ние оставихме или принудихме да се извърнат от нас нашите приятели и съюзници и нашите врагове станаха по-силни“, заяви Круз.

  Милиардерът Доналд Тръмп обяви за своя лична заслуга това, че въпросът за незаконната имиграция в САЩ е станал един от централните в сегашната президентска предизборна кампания

  „Ако не бях аз, днес нямаше да говорите за незаконната имиграция“, каза той и добави, че „през границата в страната проникват престъпност и наркотици“.

  

  „Вече съм казвал, че трябва да построим стена на границата и то без отлагане. Бих оставил една голяма красива врата в тази стена, за да могат хората да влизат в САЩ законно“, добави той.

  Предишни крайни изказвания на Тръмп за незаконните имигранти от Мексико предизвикаха възмущението на значителна част от испаноезичните американци, отбелязва ТАСС.

  Бившият губернатор на Флорида Джеб Буш заяви, че мнозинството имигранти се опитват да влязат незаконно в САЩ, тъй като „нямат законна възможност и трябва да осигуряват материално семействата си“.
  „Ние трябва да контролираме границите си и сами да решаваме кого да допускаме в страната“, подчерта той.

  Според него за решаването на проблема с незаконната имиграция е необходима всеобхватна стратегия, включваща по-строг граничен контрол.

  „Не трябва да се обявява амнистия за незаконните имигранти. Трябва да им се осигури юридически статут, който им разрешава да пребивават в страната за определен срок“, заяви Буш.

  Претендентите за номинацията на Републиканската партия за президентските избори в САЩ се обявиха против сключеното споразумение за иранската ядрена програма между страните от групата 5+1 (САЩ, Китай, Русия, Франция, Великобритания и Германия) и Иран

  „Иран не е партньор, с когото е нужно да се работи“, заяви губернаторът на Уисконсин Скот Уокър, подчертавайки, че от самото начало е бил против споразумение с Иран.

  „Преговорите с Иран трябва да се водят от позиция на силата“, заяви сенаторът от Кентъки Ранд Пол. Той обвини администрацията на Обама, че е направил твърде големи отстъпки на Иран. Пол каза, че ако бъде избран за президент, няма да е готов да отмени санкциите срещу Иран „докато няма абсолютно ясни доказателства, че Иран изпълнява поставените му условия“.

  Десетимата кандидати на номинацията на Републиканската партия за кандидат-президент на САЩ с най-добър рейтинг, които участват в диспута на Фокс нюз, са Доналд Тръмп, бившият губернатор на Флорида Джеб Буш, син и брат на предишни президенти на САЩ, губернаторът на Уисконсин Скот Уокър, бившият губернатор на Арканзас Майк Хакъби, пенсионираният неврохирург Бен Карсън, сенаторите Тед Круз (Тексас), Марко Рубио (Флорида) и Ранд Пол (Кентъки) и губернаторите Крис Кристи (Ню Джърси) и Джон Кейсик (Охайо). /www.fbr.bg/

  .

• Нови моменти в политиката към българските училища зад граница

  Материал на в. „Аз Буки“*

  .

  В брой 32 на Държавен вестник от 8.04. 2014 г. е публикувано изменение и допълнение на ПМС № 334. В него са отразени нови моменти в политиката на държавата в лицето на МОН по отношение на
  неделните училища. Сред тях е дистанционната форма на обучение. Обръща се внимание и на преподаването на българския език на деца, които не го владеят. Регламентира се и кандидат-студентската подготовка по БЕЛ, по история и по география на България за тези наши сънародници, които желаят да учат в родината.

  Регистър на удостоверенията за проведено обучение в неделните училища ще помогне за един по-строг контрол. Нашият дипломатически корпус в съответната страна, МВнР и Държавната агенция за българите в чужбина също ще помагат на МОН, за да се гарантира качеството на обучение. Всяко едно дете получава за обучението си и за извънкласни дейности съответно 290, 305, 320 лв. в зависимост от страната, в която е неделното училище. Най-много са средствата за децата, които се обучават в неделните ни училища в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия,Нова Зеландия и т. н. – 320 лв. В Португалия, Испания, Гърция и др. държави средствата са 305 лв., а в съседна Турция, Русия, Полша, ЮАР – 290 лв.

  От МОН припомнят, че е необходимо консолидиране на българските общности и обединяване на
  усилията за укрепване на неделните училища. Те да бъдат истински културно-просветни центрове за съхраняване на българското. Политиката е да се укрепват съществуващите училища, а не да се откриват нови или филиали. Последните не фигурират в нормативните документи, следователно не могат да се финансират от държавата. Целта е да не се допусне увеличаване на училищата, но с намален обхват на учениците.

  Статистиката показва, че към 15.10.2014 г., в сравнение със същата дата на предходната година, броят на училищата, финансирани от МОН, е нараснал от 125 на 131 (4,8%). Увеличил се е и броят на обучаваните деца от 8045 на 9189 (14,2%). Увеличението е в 81 училища, в 40 учениците са намалели, а в 10 броят им е останал непроменен. В рамките на тези 12 месеца най-много ученици е имало в началния етап – 69,31%, а най-малко във възрастовата група IX – XII клас – 7,32%. Засега незначителен остава броят на обучаваните кандидат-студенти – едва 0,28% от общия брой на учениците в неделните ни училища.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Бр. 32/6-12.08.2015 г.

• Доц. В. Колев: Трагедията в Хирошима е описана цинично в български учебник

  „Тъй като днес е годишнината от американската атомна бомбардировка над Япония, да погледнем как тя е отразена в български учебник, който трябва да образова и да възпитава българските деца“. Това пише на страницата си във Фейсбук специалистът по най-нова история доц. Валери Колев, илюстрирайки коментара си с текст от български учебник по история, „обясняващ“ бомбардирането на Хирошима и последствията от него (на снимката).

  

  „Хирошима през 1945 г. е един от главните политико-административни и социално-икономически центрове на Японската империя. По време на атомната бомбардировка загиват и около 2000 американци, учили в града и останали като са се интегрирали към местната култура.
  Вследствие последиците от взрива загиват и хиляди американски военнопленници.“ – пише в учебника.

  В общи линии, какво друго трябва да знаят учениците? – пита доц. Колев в социалната мрежа и продължава: Аз обаче бих обвинил автора на този текст и екипът на МОН, който го е одобрил, не само в манипулация, стигаща до преднамерена лъжа, но и в най-долен и отвратителен расизъм, защото колкото и стотици пъти в повече да са японските жертви, те са просто някакви „жълтури“, нали?

  Така се получава, когато догмата на политическата коректност и стремежът да се харесаме на новия Биг Брадър вземе връх над професионализма. Нещо като „Криворазбраната цивилизация“, коментира за „Гласове“ доц. Валери Колев. /КРОСС/

• <<
• 1
...
• 71
• 72
• 73
• 74
• 75
• 76
• 77
• 78
• 79
• 80
• 81
...
• 416
• >>