Авторски
- Добро утро, Джулая! (Видео)
Слънцето огря морето край Камен бряг в 5.29 часа, посрещнато от легендата Джон Лоутън
.
На Камен бряг, както го прави от много години насам, слънцето беше посрещнато от вокала на „Юрая Хийп“ Джон Лоутън. Още в полунощ рок групите „Bloodrush“, “ Pearls&stones“, „Pleasure“, „Sound wave“, а призори и „Б.Т.Р.“ огласяха местността „Огънчето“. Първите лъчи на огненото кълбо огряха брега точно в 5.29 часа.
Джулай на английски език означава юли и от там Юлска Сутрин. Въпреки че традицията е свързана с хипи движението в Америка, тя съществува в България и до днес. На всеки 30-ти юни срещу 1-ви юли големи групи хора се събират по цялото Черноморие, за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето. Така те смятат, че се пречистват пред него, без това да има връзка с езически или религиозни ритуали.
https://youtu.be/9jVBZkO_hQI
- Уикилийкс: NSA шпионира икономически Франция от 2002 г.
Шпионският скандал между Франция и САЩ може да се разрасне, след като „Уикилийкс“ пусна документи, показващи, че Вашингтон е водил мащабен икономически шпионаж. Според „Уикилийкс“ материалите, публикувани съвместно с в. „Либерасион“ и информационния уебсайт „Медиапар“, показват, че американската Агенция за национална сигурност/АНС (National Security Agency /NSA) е следяла комуникациите на висши френски официални лица и е събирала информация за договори за износ на Франция в продължение на десетилетие.
Сред шпионираните служители са били бившите финансови министри Франсоа Бароен и Пиер Московиси, става ясно от материали за извършваното от АНС следене между 2004 и 2012 г.
Други документи показват, че между 2002 и 2012 г. АНС е събирала информация за предложени френски договори за износ на стойност над 200 милиона долара, в области като телекомуникациите, енергетиката, транспорта и здравеопазването.
Миналата седмица „Уикилийкс“ съобщи, че АНС е шпионирала последните трима президенти на Франция, което накара Париж да протестира пред Вашингтон, че подобно поведение между съюзници е неприемливо, припомня БТА. /Mediapool/
.
- Дарина Павлова се оказа също агент на ДС
Дарина и Илия Павлови в годините на възхода на Мултигруп. Дарина Павлова, съпруга на застреляния през 2003 г. президент на „Мултигруп” Илия Павлов, както и баща му Павел Найденов, са били сътрудници на бившата Държавна сигурност, става ясно от публикувано Решение на Комисията по досиетата.
Те попадат в списъка от еднолични търговци, членове на различни органи за управление на компании от бранша, получили лиценз да организират хазартни игри.
Дарина Павлова е разкрита като съдържател на явочна квартира на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия от април 1989 година. Тя е разкрита в качеството й на член на Надзорния съвет на Гранд хотел „Варна” , който навремето бе купен от „Мултигруп”.
Павлова е вербувана за сътрудничество към отдел 01 „Художествено-творческа интелигенция” на идеологическото управление. По това време тя е прави своите първи стъпки като актриса. Материалите за нея са унищожени на 30 януари 1990 г., ден след разпореждането на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев за тайно прочистване на досиетата на Държавна сигурност.
Павел Найденов, бащата на Илия Павлов, е разкрит също като съдържател на явочна квартира на Шесто управление на ДС от 1980 г. Свален е от отчет през 1987 г., а досието му е унищожено през 1990.
Той също е разкрит в качеството си на член на Съвет на директорите на Гранд хотел „Варна”. В списъка с агенти е и още един човек от „Мултигруп” – Недялка Сандалска-Генкова. В един период тя беше вицепрезидент на „Мултигруп”, а освен това е известна в туристическия бранш, бивш председател на Комитета по туризма и настояща бизнесдама, вицепрезидент е на „Би Ти Дивелопмънт Сървисиз“, която притежава хотели в различни курортни селища в страната и по Черноморието. /БЛИЦ/
.
- Ебаси ужаса
Мартин Карбовски, Svobodnoslovo.eu
.
Всичко започна преди седмица, две, три, когато нещо стана с швейцарския франк. Дигна се с 30 стотинки!
Понеже ние живеем на село и такива неща не ни застигат, никой журналист нищо не написа по темата.
В България това за франка се разбра три дена по-късно, хората си казаха: еха, ако сме знаели, и така свърши всичко.После нещо стана в Гърция. Някакви леви дойдоха на власт и почнаха да дразнят Евросъюза, който за нас е нещо като Москва преди 30 години. Гърция за ЕС се превръща в новата Югославия през 50-те, когато Тито е кошмарът на Сталин. Днес Меркел е Сталин, а Ципрас е новият Тито.
Понеже живеем близо до Гърция, но сме на село, никой не разбира какво става в Гърция, а и не е възпитателно да знаем. Ние по евродирективите вече и кокошарниците си правим, възпитаваме и децата си с евро-транс-джендър програми, та ни е страх да питаме много какво правят гърците. По наше балканско мнение, гърците не знаят какво правят, ама така си мислим – щото и ние не знаем какво правим. Има лек кеф у българите, че гърците не се подчиняват на ЕС, но това е страхливият тих кеф на роба към Спартак. То и самият Спартак още не знае дали иска да дига прочуто робско въстание.
После нещата в Украйна се закучиха. Путин удари по масата и каза: дотука сте с това НАТО. Преди време някой написа, че „Русия се свива като шагренова кожа“. Ние не знаем какво е шагренова кожа, сигурно е нещо, което се свива от водата. Тая година последната беше много дъждовна.
Но българите пак не разбират какво става. А става това, че американците идеално не знаят какво искат – те не могат да дадат на ЕС енергия. Но и не искат енергията да е руска. Ама то друга няма.Българите изпаднаха в любимото си състояние, наречено КТРМ – „конспирация и три ракии минимум“. Тихо си говорят, че САЩ искат война, за да си оправят долара. Само че война не може да се води само тука. Тука всички войни на наш гръб идват през няколко десетилетия. Малко разнообразие трябва за войните. Сякаш някой ги сади като зелки войните – големите в Европа, все на границата на Русия, малките в Близкия изток, пръснати като плевели.
Нещо като обсада на нефтените крепости.Един учител ми каза – ако Тексас искаше да се отдели от САЩ, щях да съм на страната на САЩ. Просто е. Българите са на страната на Русия, въпреки че има много българи, които някак мразят Русия.
После Оланд каза на френски думата „война“. Лошо.
Лошо, ама понеже живеем на село, за нас колко по-лошо може да стане.
Война ще има, каза и Евгени Дайнов, той и той мрази Русия, но и той трябва да признае, че другарството ни със САЩ не успя да направи селото ни по-голямо и по-весело. Само гробищата стават по-големи. Американците обичат да казват, че гарантират българските свобода и просперитет. Ама какво гарантират, те табелата на селото не могат да гарантират.Ще има война малка, мъчителна и югославска, този път на североизток от нас. Конвенционална, скромна, така казват. Само че аз не си спомням руснаците да са участвали в много на брой и все малки войни. Те като се засилят, водят само големи войни, а нас леко ни прегазват и после ни прегръщат.
Руснаците се подготвят психически, вече и стихове има за войната. Те са корави, за тях всеки ден е война, така ядат, така пият. И са прави, че Майданът не беше много хубав европроект.
Сега пък Варуфакис, гръцки министър на финансите, който прилича на част от семейство Адамс, директно казва на гърците, че могат да излязат от валутния съюз. Ебаси съюза. Как така, който си иска влиза, който си иска – излиза. Ние такива съюзи не ги разбираме.
Понеже сме на село, ние виждаме нещата много просто – едни много богати хора и банки трябва да загубят пари, иначе губим всичко. Обаче богатите хора винаги са склонни ние да загубим всичко. Те печелят и при война.Което е ебаси ужаса. Войната пак ходи наоколо, един път не иска да ходи далеч от нашето село. Ние винаги сме близо до войната, така ядем, така пием. Страхливо ядем и страхливо пием, чакаме тропот на ботуши.
В цялата тази работа в нашето село нищо не става, освен едно-две наводнения. Приличаме на овце без календар, не знаем дали идва Великден или идва Коледа. Кого колеха на Коледа, кого на Великден – това всяка година (пардон, война) все забравяме.Ние се борим днес за правата на кучетата, за саниране на ужасните панелки, спорим за паметника пред НДК и други важни европроекти, които днес приличат на варосване на горяща къща. Къщата от една страна гори, от другата българите я варосват, щото е откъм улицата.
Това си е ебаси ужаса, ние като не разбираме нещо (но се плашим от него), винаги казваме „ебаси“ и някаква сложна дума – примерно дума, взета от име на американска военна операция.
Но най-ужасното е не, че живеем на село и сме селски роби. Най-ужасното е, че нямаме собствена радиоточка. Нямаме собствен селски пропаганден отдел. Преди години имаше съветска радиоточка, отвратително. Сега имаме американска радиоточка, европейска радиоточка, много силна турска черна станция и един руски ръждясал мегафон, който едвам стърже, ама ни е по-близо до сърцето от другите технологии на радиоточките.
А наша станция нямаме. Дори и черна станция нямаме.
Тихо си правим европроектите и се правим, че не забелязваме, че най-често от тия проекти полза има само Турция. Не Гърция, Турция.
Много големи селяни, в много малко село – затова е така, ебаси ужаса
- Български филм триумфира на Московския филмов фестивал
Снимка: Novinite.bg Българска продукция получи голямата награда „Златен Георги“ на Московския филмов фестивал, съобщи ТАСС. Призът бе връчен на Ивайло Христов за филма „Каръци“ от председателя на журито, френския режисьор Жан-Жан Ано. Българският филм „Каръци“ е най-силната творба, заявил на награждаването Ано.
„Каръци“ („Losers“) разказва за група неразделни приятели – ученици от средното училище, които живеят в малък провинциален град. Те са убедени, че до един са неудачници, но се надяват все пак да променят живота си.
В една от основните роли се превъплъщава Елена Телбис. Участват още Деян Донков, Ованес Торосян, Пламен Димов, Георги Гоцин, Ненчо Илчев. Оператор на „Каръци“ е Емил Христов. Лентата е снимана в Кюстендил.
Най-радостното за Христов – по думите му пред БНТ, е че филмът му е получил признанието на критиката, на журито, но и на зрителите.
Нашата лента е сред десетте, попаднали в конкурсната програма от 1500 кандидати.
Източник: sbj-bg.eu
.
- Гнилите ябълки и пресъхналите корени
Изборният туризъм показа повсеместния разпад на държавата
.
Евгени Петров, vevesti.bg
Вгледайте се в проблема с местния изборен туризъм извън очевидния факт, че е свързан с купуването на гласове и изкривяването на вота, и ще видите, че той показва тотален разпад на държавата и практически отсъстващи институции.
Какво имате по веригата на скандала?
1/ Хора, готови да продадат гласа си, и готови да пътуват от едно място на друго, за да гласуват по указание и срещу заплащане.
2/ Кметове, готови да извършат незаконни и от юридическа и от морална гледна точка регистрации, очевидно срещу заплащане или друг интерес.
3/ Местните жители, готови по презумпция безропотно да приемат някой друг отвън да определят кой да ги управлява.
4/ Администрация, която да разреши всичко това или да си затвори очите за очевадни нарушения на закона.
5/ Органи на реда (МВР, прокуратура) които до момента не са установили поръчителите на гази гигантска подмяна.
Самият факт, че над 80 000 души* са могли да се „преселят” по малки села и общини и почти да удвоят броя на жителите им, показва пълното отсъствие на закона в лицето на техните десетки кметове. Страшното е, че самите те нямат усещане за някакво нарушение, граничещо с престъпление. Прагът на компромиса в представителите на държавата в малките населени места се е сринал почти на нула. А самите те са в плен на родово-властови и партийни зависимости.
Закон има и в закона (ЗГР) си има една прекрасна глава четвърта, в която ясно е описано как става адресната регистрация – извършва се от кмета на населеното място при предоставяне на съответни документи и писмено съгласие на собственика. И ако не отговаря на тези условия се намесва специално предвидена в закона комисия.
В други държави едно чуждо лице да се появи в селцето или малкия град всички ще го питат кой е , какво търси и защо е дошъл.
Тук се разбра, че регистрации се извършват дори без знанието на кметовете, по непонятен таен начин. Оказва се, че и собственици не знаят изобщо, че един взвод хора живеят в съседната стая или в селската им къща.
Втората част от този унизителен театър са самите хора, „туристите”. Тяхното съзнание, че са гласоподаватели, чието право да гласуват поражда и отговорности, също е сведено до нула. Някой ги регистрира и толкоз. Не виждат нищо нередно да отидат да гласуват на друго място за когото им посочат, а местните да правят каквото си искат.
Третата част от схемата са местните хора и тяхното безразличие към смисъла на самите избори. Очевидно те безропотно приемат, че в деня за гласуване редом до тях в изборната секция ще застанат и десетки други, съвършено чужди хора, които абсолютно незаконно и в юридическия и в моралния смисъл ще им определят кой да им е кмет въпреки волята им.
Организаторите на подменения вот обаче не се страхуват, очевидно са преценили примирението на местните хора и разчитат, че са вдигнали ръце: „Който и да дойде нищо няма да се промени”.
Кай купува? Политическите партии, не дружеството за плетене на една кука. И както винаги, всички отричат. И както винаги – не са мръднали в морала си и на йота от старите си порочни навици. И отново ще останат безнаказани, защото са в колаборация с партийните елити.
Това е четвъртият елемент от пъзела на резила. Пълната (съзнателна или не) безпомощност на органите на реда. Втори месец се говори за тази гигантска далавера, знаят се преселенията село по село, в ГРАО ги има име по име, цели семейства, обвързани са хиляди хора и въпреки това досега не е установен нито един от поръчителите, от инициаторите, вдъхновителите или изпълнителите на тази предизборна провокация.
Да не говорим, че мнозина публично твърдят, че не знаят нито че са регистрирани, нито къде. А това вече е документна измама. Кой да сезира полиция и прокуратура и не могат ли да се самосезират след толкова журналистически публикации по темата и толкова дебати в парламента?
Сега се опитайте да си представите мащабите на операцията от следния ъгъл – на практика това означава цял един областен град от средна големина (80 000!) да се пресели на друго място в един ден, за да гласува. Това е размера на покупката.
Страшното е, че това не е дъното на дупката.
Страшното е, че тези 80 000 са (само) толкова не защото останалите в други региони са проявили високо гражданско съзнание, а защото просто не са били потърсени! Става дума само за 3-4 области. Можеха да бъдат и 800 000. И сигурно ще станат, при същинското предизборно пазаруване.
Че кметовете-нарушители са десетки, но можеха да бъдат стотици, ако им бяха предложили.
Че новина ще бъде, ако се намери кмет, който да не е в далаверата, а би трябвало да е обратното.
Че местните „квартални” нямаше да забележат нищо, ако ще и половината войска на НАТО да се беше записала на квартира в някое село.
Дъното на дупката е в извода, че ако обичайно в центъра на нашето внимание стоят гнилите ябълки по върховете на политиката и съдебната власт, бавно осъзнаваме безпощадната истина, че в по-малките и бедни региони обществото е поразено в самите си корени, в основните управленски нива по места, самото то е станало безразлично, апатично, обезверено, с принизена до петите взискателност и съпротивителни сили, отказало се да бъде коректив, в името на конформизма и оцеляването.
Това общество е чест от нас, но различно от протестиращите и контрапротестиращи по жълтите павета и е крайно време да осъзнаем, че това са два или дори три различни свята.
Когато непрекъснато твърдим, че 2.5 милиона са напуснали България, и това в голямата си част е инициативната и търсеща част от младите хора, не си даваме сметка как корените бавно, но безвъзвратно изсъхват. А по върховете остават гнилите ябълки.
* Данните са от Института за развитие на публичната среда.
.
- Вълшебният процес по подновяване на лични документи в БГ
zhelyo, Nenovinite.com
Не!Новините се сдобиха с нова лична карта и нямат търпение да споделят със света възхищението си от великолепния процес, който заради 10-годишната давност на документите за самоличност сме обречени да забравяме периодично.
Паспортната служба е средище на магия.
Подаване на документи за нови документи.
Всичко започва от опашката. Понеже документите са български, трябва да се разкарат не!българите. А по време на опашката се пуска слух, че няма да ти дадат документи, ако не можеш да минеш теста – рецитиране на стихотворение от Ботев, въпрос колко лумена е погледът на цар Самуил и колко морета са си наши. Не!Българите се отказват така и остават само добре подготвените нашенци.
Опашката е неминуема и най-отпред има полицай-регулировчик, който едновременно е орган на реда, информационно бюро и разпоредител. Първо човек се реди, за да вземе бланка, която леля №1 му набира на компютър. Тази бланка съдържа всички данни, но е безполезна, докато човек не отдели 10 минути, за да си препише отдолу всички тези данни с химикалка, защото само с химикалка те стават достоверни. При попълване с химикалка човек е на плюс, защото навярно е откраднал химикалката от друг човек на опашката. Радостта е кратка, понеже след това друг човек от опашката ти я краде.
Следва ново чакане за друга стая, където всички компютърни данни от бланката, потвърдени с химикалка, се преписват обратно на компютър от леля №2. Системата забива 2-3 пъти съответно при подписване на магически таблет, правене на снимка. Издава се листче с размер 2.5Х3.5 сантиметра, удостоверяващо зададеност на личните карти, които се пращат за производство в таен бункер, пазен от гардове на вълшебната Агенция по закрила на личните данни.
Новите карти отнемат време за правене, тъй като за да се защитят личните данни всеки работник произвежда по половин квадратен сантиметър от новия документ.
Получаване на документи
Същите хора са на опашката за получаване на документи след месец. Вече знаят коя стая за какво деяние е и полицаят не е толкова зает да обяснява. Но вече познава участниците в опашката и се водят разговори от лично естество, като полицаят вече има длъжност на психотерапевт, информационна агенция и метеорологична служба.
Разбирате, че опашката се е натрупала, защото даването на готовите документи е истинската магия. Давате малкото листче с входящия си номер, а леля №3, която изпраща дресиран хамстер по тръба. Той стига до Агенцията по закрила на личните данни и сглобява личната ви карта. Хамстерите не могат да четат, така че няма шанс да ви открадне ЕГН-то и да регистрира фирма тайно от вас.
Ако сте поръчали експресна услуга, на хамстера се дава силно кафе преди това.
Личната карта се връчва на лицето, на което е издадена, като то проверява дали нещо е объркано. Но няма как да е объркано, тъй като всички данни са излезли от компютър, потвърдени с химикалка и вкарани обратно в компютър, след което са подредени старателно от сръчен хамстер.
Личността ви е обновена!
Целият сблъсък с магията продължава в рамките на 2 дни, разделени от един месец между тях, като от всеки ден ситуацията е отнела по около час. В името на Тодор Живков паспортната служба не е проветрявана от дните, в които той управляваше страната. Винаги има един сравнително малък, но говорещ шумно процент от посетителите на учреждението, които изпитват трудност да разберат какво трябва да се направи, за които процедурата отнема по 4 часа и две лоботомии.
А на вас ви предстои да си подновите и шофьорската книжка, която е карта, в КАТ. Леля №3 ви е предупредила, че щом имате нов адрес, трябва задължително да идете с ново медицинско, тест за интелигентност, чисто ново бельо и билет от държавната лотария.
.
- Как Марсело от гетото проби в Кеймбридж
Бедното момче трябва да намери 5600 паунда до 30 юни, за да замине
.
Първолета Цветкова, Standartnews.com
„Понякога стават чудеса! Моят Марчело да влезе в Кембридж е едно от тях“, възкликва Цветана Илиева от ромската махала на Монтана – „Огоста“, когато научава, че синът й – осмокласникът Марсело, е приет да учи в престижния CATS Cambridge College в Кеймбридж, Великобритания. Но много скоро радостта отстъпила място на притеснението. Заради отличните си резултати на приемния изпит по математика и английски, момчето получава 50% намаление на таксата за записване.„Всичко започна на шега“,
разказва Марсело. В Интернет случайно попаднах на обява за прием в колежа. Имаше предварителен тест, който аз попълних – също на шега от раз – и изпратих на адреса. Най-неочаквано по мейла получих съобщение, че съм допуснат до изпит за влизане в колежа. Изпитът беше на 17 май в София, а аз имах само три дни за подготовка. Не очаквах, че и математиката ще е на английски. Но заминах, явих се и победих“, с чувство за хумор разказва Марчело. На същия изпит са се явили над 1000 ученици от Румъния, България, Дания и други страни. При пресяването останали 13, а накрая само един – ромът Марсело Илиев от Монтана. Той е и
единственият от България, приет в колежа
CATS Cambridge College е различен от българските училища. В него обучението се води по 2-годишна програма, по 10 предмета. След изпити завършилите се насочват към различни университети – от Оксфорд и Кеймбридж, до десетки други. Марсело се надява да попадне в един от тези 200 висши училища и да продължи образованието си.
Сега Марсело е ученик в осми клас на гимназията по архитектура, строителство и геодезия в Монтана. Записал се е в специалността „Недвижими имоти“.Той е най-добрият в паралелката
– прилежен, интересуващ се от знанията по предметите, заинтересован от успеха си“, каза за него директорката на школото инж. Красимира Каменова. „Стана гордост за училището ни. За Кеймбридж му написахме препоръка, каквато се изисква. Тя съдържа само най-хубави неща за кандидата. Той освен отличен ученик, е и добър актьор, художник, общителен е, контактува свободно и с роми, и с българи. Написахме самата истина“, признава г-жа Каменова.
„Миналото лято завърших седми клас в Първо основно училище в Монтана и кандидатствах на две-три места. Приеха ме в най-престижното училище – Природо-математическата гимназия и се записах в нея. Но ние сме бедни хора, майка ми започна да ме увещава да напусна тази гимназия и да избера строителната, от която ще изляза с професия. Защото семейството ми няма да има възможност да ме издържа в университет“, разказва Марсело. „Послушах я и постъпих в строителната. Аз обаче съм решен да продължа образованието си във вуз, независимо дали ще завърша ПМГ или строителната гимназия.
Сам ще се издържам, ще работя и ще уча
зарича се тийнейджърът. За колежа обаче му е нужна помощ. До 30 юни трябва да внесе първата вноска, която е 5600 паунда.
„Веднъж да се намерят тези пари, после всичко ще е друго“, замечтава колежанинът. Исканата сума е за цялото обучение, в което всичко след това, дори медицинската помощ, се осигурява без друго заплащане от престижното училище.
Марсело вече е проявил и другите си таланти. Той рисува и се вижда и като художник. От няколко години се подготвя в артшколата на педагожката Рени Петрова. През тази година се изяви и като актьор в ромското театрално студио „Суна“. В първата постановка – Вражалец“ на Ст.Л. Костов играе ролята на попа. За него режисьорът Хари Белов казва само най-хубави неща. „Има талант, има желание и аз му помагам да ги развие“, признава Белов.
Майката Цветана: Ще продадем колата и златото, но после?
Искам децата ми да се изучат и да са уважавани, казва Илиева
„Ние с баща му сме съвсем обикновени хора“, разказва майката на Марсело Цветана Илиева. „До неотдавна работих като шивачка, но вече съм безработна. Баща им е строител. В момента работим в село Трайково, община Лом. Мъжът ми лепи плочки, а аз му помагам. Говорим си само за Марсело. Плача от радост и тревога! Ще продадем колата, златото, което имаме, и ще съберем за първата вноска. Но какво ще правим по-нататък? Няма да можем да съберем цялата сума“, притеснена е Цветана. Семейството има още две деца – третокласникът Тоти и шестокласникът Лоран. И трите й деца носят нейното име, защото дълги години живели с Найден Леонидов на семейни начала. Сключили брак, след като децата пораснали. Свикнали са с имената си и не искат да ги сменят. „Но въпреки това сме задействали процедура за припознаването им от баща им“, обяснява майката.
„От малки съм учила децата си на трудолюбие. Искам да се изучат, да получат професии и да живеят добре. Да станат уважавани хора. Това, че сме роми не може да им попречи. Марсело израсна точно такъв. Равнява се по останалите си съученици и не е по-лош от тях“, хвали се майката.
Синоним сме на кражби и лъжи, а можем да сме добри
Съучениците и приятелите ми отначало не повярваха, че съм приет в колеж в Кеймбридж. Когато им казах, те се изсмяха. Ром в Кеймбридж? Но, като разбраха, че не лъжа и не се шегувам, ми честитиха. Усетих и малко завист в думите им, но аз ги разбирам. Към нас, ромите, има предубеждение, че не можем да бъдем като българите. Нас ни свързват само с кражби, измами, лъжи. Аз доказвам обратното – че и ние можем да бъдем добри, образовани, полезни на обществото.
Аз уча английски от първи клас. 7 години съм изучавал този език, в строителната – също. Владея го добре, не се притеснявам да уча по всичко на английски. Разбирам, че съм по-добър от много от съучениците ми. Доказах го и с приемането ми в колежа.
.
- Какво казват арабите за титлите на старите българи
Павел Сефафимов, Sparotok.blogspot.nl
Илюстрация: Рromacedonia.org От няколко години пиша в блоговете си за старите българи. Представяйки виждането на проф. Ганчо Ценов, аз обясних няколко пъти, че КАНАС е древният вариант на думата КНЯЗ. Някои от опонентите ми твърдяха, че титлата на дедите ни е била ХАН или КАН, а окончанието АС било поради гръцкото предаване на думата.
Вярно е, че титлата на дедите ни се среща в надписи на гръцки език под формите ΚΑΝΑΣ и ΚΑΝΕΣ. Това не може да се отрече, но не е и гаранция, че ΚΑΝΑΣ и ΚΑΝΕΣ са гърцизирани варианти на старобългарска титла. Слава Богу, ние разполагаме и с други извори относно това как са били наричани нашите стари държавници.
Дедите ни са били в съприкосновение не само с гърци и римляни. Дори народите на Ориента са писали за нашите предци. Няколко арабски автора от различни епохи – IX-XIV век споменават старите българи в своите работи. Ибн Хуразбих, Ибн Факих, Ибн Фадлан, Ибн Батута и др. дават понякога доста интересни подробности.
Живелият през IX век Ибн Хуразбих нарича предците ни сакалиба и споделя, че владетелите са наречени с титлата КАНАС (Р. Заимова, Арабски извори за Българите, c.26). Особеностите на арабската реч са различни от тази на гърците и окончанието АС в КАНАС би било напълно излишно. Ибн Хуразбих обаче не пише КАН, а КАНАС. Самата дума е изтълкувана от Заимова като княз… и съвсем правилно. Княз, а не хан или кан е била титлата на дедите ни.
Тази титла принадлежи на предците ни траките. Много преди келтски, германски, римски или гръцки благодорднци да бъдат наречени с някаква титла, траките са имали названия за държавниците си – АКЕНАС, АКЕНАНОГАВОС, ВАНАКТ. В случая интерес за нас представлява АКЕНАС. С. Люботски я намира в надпис W-07, но не дава етимология. По принцип това не е трудно, но навярно нидерландският учен се е страхувал да разчупи догмите и да признае, че вариант на българската дума княз е регистриран преди около 2700 години.
Коренът в АКЕНАС, КАНАС, КНЯЗ е кан, кен, а значението е начало, този, който стои начело, началник. Не случайно гърците превеждат КАНАС като ΑΡΧΟΝ – началник, господар. Обяснение получаваме от стблг *кань – начало, сродни са също стблг. наченти, заченти – начевам, започвам, слагам начало. В АКЕНАС, КАНАС, КНЯЗ срещаме една и съща дума, но от три различни епохи – VIII век преди Христа, VIII век след Христа и нашето съвремие. В далечното минало думите ни са звучали по-различно от днешните – нещо, което е напълно нормално. Лебед е звучала като елбедъ, роб като арбъ… а княз като акенас.
Благодарение на друг арабски автор – Ал Масуди узнаваме за титлата маджик или маджил (Р. Заимова, Арабски извори за Българите, c.49). Тя се среща в староруския като могут, като най-вероятно е взаимствана от нашата моготъ – властник, владетел, велможа. Както канас – княз, така и маджил е с древен произход. Коренът мaг със значение могъщ, силен се среща в тракийската ономастика – Магава, Магдис, Могита (D. Detschev, Die Thrakische… z.279, 305).
Дълго време ни лъгаха, че сме чужденци на Балканите, дълго време ни заблуждаваха, че сме вземали титли от други хора. Княз например се води официално като германска заемка, боил е набедена за тюркска, макар да отговаря прекрасно на тракийската титла бал(ен) – господар. За цар ни омайваха, че идвала от лат. caisar, макар в древен Акад да се използва титла сар – цар около 2250 години преди възникването на латинската дума. Сар(ен), сер(ен) пък е титла за владетел на пеласгите, които покоряват Левант преди около 2200 години (Woudhuizen, The Ethnicity of the Sea Peoples).
Днес истината започна да изплува на повърхността. Генетични изследвания доказаха, че значителна част от народа ни носи кръвта на хора, живели на Балканите още през Каменната епоха. На широката публика стават известни все повече свидетелства на летописци, за които българите не са пришълци, а само потомци на траките. Древната микенска писменост също започна да разбулва своите тайни, показвайки, че имена като Дуло, Ерми, Вокил и др. са били ползвани на Балканите още през Бронзовата епоха. Стана известно и това, че най-типичният български знак IYI присъства на Балканите поне 6500 години…
За всеки разумен и непредубеден човек е ясно, че сме живели в лъжи, че цял свят е бил лъган относно това кои сме ние. Ако истината не бе укривана, щеше да се знае, че ние сме спасителите на Европа през 715 година, когато арабите нахлуват през Босфора. Щеше да се знае, че дедите ни са първите християни, които са издигнали свои уникални храмове. Щеше да се знае, че без дедите ни латините, германите, келтите и много други народи биха тънали хилядолетия в тъмнина, а някои със сигурност биха изчезнали.
Не ни е нужна чужда слава, стига ни само нашата да стане известна. Не е срамно да си потърсим своето, престъпно е да не го направим.
.
- Жестоко и безсмислено убийството на работник на магистрала „Струма“
Полицията издирва четирима мъже за убийството на 47-годишен работник на магистрала „Струма“, станало по-рано днес 26 юни.
.
47-годишен строител направил забележка на пътуващи в „Сеат“, че участъкът не е пуснат за движение и трябва да минат по заобиколен път. Тогава от колата изскочили четирима мъже и се нахвърлили върху работника с ритници. Един от тях грабнал камък и го хвърлил по главата на работника. Пострадалият веднага е откаран в санданската болница, но въпреки усилията на лекарите починал, заради жестоката травма на главата.„Всичко това стана за секунди пред очите на останалите работници. Тези мутри са го пребили зверски. Надявам се полицията да ги открие“ – каза шефът на фирмата, която строи лота, „Агромах“ Методи Бачев.
Пребитият до смърт 47-годишен технически ръководител Николай Чивиев е роден в село Черниче, но живеел в София. Бил е женен, с три деца.
Към момента няма арестувани. По неофициална информация, полицията издирва четирима мъже, нанесли смъртоносния побой на Чивиев. Според свидетели, те са от групата на криминално проявен от Сандански, който е бил арестуван многократно за обири и кражби.
След побоя те са оставили автомобила си на място и избягали. Според полицията в Благоевград саморазправата е станала след пътно-транспортно произшествие при разклона на село Левуново с участие на нападателите и жертвата.
/По информация от различни медии/
.
- Писма от „България“ 1: Крейзи III
Димитри Иванов, в. „Сега“
.
Аз харесвам песента „Крейзи“. Не харесвам това, че аз и мнозина сме изкрейзили.You don’t have to be crazy to live here, but it helps. Не е задължително да сте луди, за да живеете тук, но помага. Това за първи път го прочетох в „Хладнокръвно“ от Труман Капоти (In Cold Blood, Truman Capote). Ще речеш сънародниците ни, пръснати по света, не са crazy, понеже не живеят тук. Но тъкмо затова те са Crazy, crazy… for loving родината си, знаейки, че тя не е нито най-бедната, нито най-богатата на света. Момент, вземам си думите обратно. България е най-богатата на билки. И истинското българско кисело мляко няма нищо общо с имитациите на „Данон“, нито с кумиса на монголците, нито с кефира на руснаците. Защо е така не знам, но така е.
Та най-много билки имаме и най-много названия за нощта срещу 24 юни, когато билките са чудодейни: Нощ срещу Еньовден, Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван-Бильобер, Драгийка. За тази нощ Шекспир написал „Сън в лятна нощ“ и първият български превод на тази пиеса е „Сън в нощта срещу Еньовден“.
За всяка болка си има билка, казваха знахарите. Сега те не се казват с една дума „знахари“, а с пет думи: билколечители, които практикуват алтернативна медицина. Изкрейзили сме да си кълчим родния език.
Има билка омайниче – мома да омае момък. Има омразниче – момък да намрази мома, която го омайва. В нощта на чародействата бродели бродници да откраднат берекета от чужда нива. Както във форума бродят завистници, тролове и хейтъри. За да ги обезсилиш, кажи „Проклети да сте“. Тези три думи имат магическа сила, защото „в начало бе словото“. Християнството изместило езичеството, но не съвсем.
Позор томува, що му мисли злото, Honi soit qui mal y pense – пише на средновековен френски език на Ордена на жартиерата и това заклинание било щит на британската политика.
Аз напротив. Не си монтирам решетки, следвам политика на отворените врати и прозорци. Сега навън ръми. Добре е за билките. И за гъбите. И за добрите, и за отровните. През отворения четирикрилен прозорец гледам градината и слушам „Жарден су ла плюи“ на Дебюси. На перваза под прозореца съм наредил подаръците. Всяко преиздаване на мой превод ми идва като подарък. Като започна „преходът“, просто ми крадяха преводите, сега издателствата почтено ми плащат всичко, което ми преиздават: от Хемингуей и Фицджералд до Труман Капоти и Съмърсет Моъм. В „Морският вълк“ на Джек Лондон капитан Улф Ларсен спасява удавник, опипва му ръката и казва: „Ръка, хранена от мъртъвци“. А мен ме подхранва което навремето съм превел.
На перваза има и подаръци, които не съм заслужил. Пращат ми ги непознати. В една писаница споменах мате и хоп – получих мате от Аржентина. Споменах „житан“ и доктор Дориан Диков ми пратил от Париж цигари „Житан“ и уиски Chivas Regal. Споменах водка „Белуга“ и хоп – водка „Белуга“ и хайвер от Царицин, който беше Сталинград, а сега е Волгоград. А пък като казах, че не мога да преведа „шменти капели“, подсказаха ми от Сингапур. И на виртуалните наздравици във форума съм благодарен. Където и да сте по света: Наздраве, приятели мои!
Я да чуя какво казва радиото. Нищо. Звучи песента Let it be. Звучи по повод и без повод като преди, когато преходът започваше. Той започна с банкови фалити, така и ще свърши. Сега за фалита на една само банка предъвкват, но фалираха всички партии. Лет ит би… ‘би… ‘би… ‘би им мамата и на партиите, и на политиците, и на банкерите. Соца го запомних с мръсните тоалетни. Демокрацията – с мръсните номера. Лет ит би. Карай да върви…
Speaking words of wisdom, let it be…
There is still a chance that they will see
There will be an answer, let it be
Скоро ще започне ротативното българско председателство на ЕС. Ще престана да слушам новини. Милиони ще хвръкнат за командировки и за учене на езици. Някаква форумка писа, че сега английският е език, който сума ти българи „владеят перфектно“. Значи Сульо и Пульо и тя. Хвалипръцко и хвалипръцка по ми харесва от френската дума „фанфарони“. Издателство „Хермес“ ще преиздаде „Души в окови“ на Моъм. Той пред военната комисия смънкал, че има някакви езикови познания. Родил се и пораснал във Франция, следвал в Хайделберг. Английските джентълмени, обратно на хвалипръцковците и хвалипръцките, предпочитали understatement пред overstatement. При кавалерийската атака на англичаните пред Балаклава край Севастопол ги посрещнали с дъжд куршуми. Командирът на кавалерийската бригада казал „Нямам впечатление, че ни се зарадваха“ и пришпорил напред. Перфектен understatement. Балаклава сега се нарича маската с дупки за очите и устата; на Крим англичаните зъзнели от студ.
По overstatements българите задминахме US. За нас национален предател е човек, който не е съгласен с нас. US са по-умерени. Путин е агресор, защото не е съгласен в Русия и Украйна да стане, както US иска. Българите правим, както US иска, значи държим си на джентълменската дума. Ние сме дори потомствени джентълмени, понеже правехме, което Кремъл иска.
Плакат за филма „Таен агент“ на Хичкок от 1936 г. по сюжет на Съмърсет Моъм. Източник: в. „Сега“ Съмърсет Моъм, когото „Хермес“ ще ми преиздаде, джентълмен ли е? Джентълменът не може да е бизнесмен, търговец, индустриалец или банкер, камо ли американец. За да си джентълмен, трябва да притежаваш земя. Не да си я купил, а да си я наследил, но не от баща ти, а поне от дядо ти. Наследник е само първородният син, братята му не могат да са джентълмени? Могат, ако са в едно от 3-те джентълменски поприща: църквата, армията и флота. Има и четвърто, но джентълмените не го споменават, затова ще го премълчим. Ние знаем, че Джеймс Бонд е джентълмен, понеже е в тайната служба на Нейно величество. On Her Majesty’s Secret Service. „Интелиджънс“ иде от интелигентност. Пратен в Русия да предотврати революцията през 1917-а, Моъм се провалил. И не станал най-добрият писател, а само най-успешният, най-богатият, най-четеният и най-много пътувалият.
Lord Cardigan and the Charge of the Light Brigade, Balaclava 1854 г., по поемата на Тенисън. Източник: в. „Сега“ .
- Експертът Г. Котев пита: Колко частна е държавната АЕЦ „Козлодуй“?
В блога си първият и за сега единствен ядрен дисидент у нас – физикът Георги Котев пита: Колко частна е държавната АЕЦ „Козлодуй“? Вижте графиките и текста към тях, които доказват това, в което от години той се старае да убеди читателите си, независимо от поставеното в медиите табу – в АЕЦ „Козлодуй“ се краде не по-малко, а вероятно и повече, отколкото навсякъде в България. Физикът е убеден, че цените на тока не само не трябва да се увеличават, а могат да се намалят. Отново ли няма да го чуем, дори когато ни бъркат в джоба?
АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД вече публикува последния си годишен отчет, за 2014-та г., на интернет-страницата си (ТУК). Уверявам ви, че запознаването ви с него може да ви даде отговора на въпроса – защо напират да ни повишават цената на електроенергията. За да си отговорим на този въпрос, ще разгледаме и прочетем две от водещите инфо-графики, публикувани в него. Ще търсим да разберем, колко електроенергия произвежда АЕЦ-а и каква част от нея отива за т.нар. микс на НЕК, т.е. за балансиране на ниските цени на тока за българските потребители.
И нека започнем с основните ФАКТИ И ДАННИ, както са ги нарекли футуристичните художници на АЕЦ-а (за по-добър преглед и прочит кликнете с мишката върху изображението):
В долния край на шестоъгълника виждаме две числа. 40% – за регулирания пазар, т.е. за НЕК, т.е. за нас, и 60% за т.нар. „свободен“ пазар, т.е. за „честните“ частници, т.е. за комисионни на тези, които сега искат пак да ни вдигнат цената на тока. Но още по-важно е дали така посочените дялове съответстват на действителността???
За отговор на последния въпрос може да ни помогне втората графика. Тя отразява разпределението на дяловете на реализираната продукция от АЕЦ-а на регулиран-нерегулиран („свободен“) пазар през последните 11 години:
Количествата реализирана продукция е показана в Мега-Ват-часа (МВТ.ч = MWh), което се равнява на 1000 кВт.ч, единицата, в която ние си плащаме тока ежемесечно.
Веднага се набива на очи, че през последните 11 години продукцията на 100% държавната АЕЦ става все по-нерегулируема, все по-частна, все по нечия и все по-малко наша – на нейните собственици.
Но да се върнем на вълнуващият ни въпрос. Потвърждава ли последната графика декларираното в първата графика съотношение на дяловете продукция 40% – 60%, съответно за регулирания – нерегулирания пазари??? Моят отговор е категорично НЕ !!!Защо?
Първо, на графиката липсват числа за всяка една година, така, като се правеше в предишните отчети, като например предходният – за 2013-та г.:
Второ – вертикалната, лявата скала на координатната система, показваща количеството продукция в МВт.ч., е ма-ни-пу-ли-ра-на!!! Видно от нея, тя не започва от нулева отметка, а направо от 6 000 000 МВт.ч. Сравнете с графиката от 2013-та г. Но и това не е всичко. Ако си направите труда да сравните разстоянието между отметки 6 000 000 – 12 000 000 МВт.ч, на графиката за 2014-та г., ще се убедите, че то е чувствително по-малко от разстоянието между точката, където би трябвало да бъде отметка 0 МВт.ч до 6 000 000 МВт.ч. Така се създава визуална илюзия за различно от истинското съотношение на дяловете за съответните сегменти на пазара. До какви сложни лупинги е готова да стигне ядрената мафия, само и само да ни оскубе още повече?
Още ли вярвате на съотношението 40% – 60% ???
И друг път съм публикувал тук не едно доказателство, че това съотношение е далеч от твърденията на ръководството на АЕЦ-а, но сега ще ви припомня само най-последното от тях, подробно разгледано в материала „Олигархът Прокопиев: „Като на олигофрени ви го обяснявам бе!“ 2 „:
И да завършим: Ако някой от вас се чуди къде отива продукцията на АЕЦ-а, реализирана на т.нар. „свободен“ пазар, ще припомня и динамиката на износа на електроенергия от България към съседните страни, по години, откакто се практикува такъв бизнес:
Сравнете тази графика с втората отгоре-надолу. Забелязахте ли? Колкото повече расте износът, толкова повече намалява продукцията на АЕЦ-а, предназначена за нас… Колко частна е държавната АЕЦ? Отговорете си сами! А също така и защо политико-енерГЕПИйната мафия напира да ни вдигне цената на тока?
.
Георги Котев
- „Прозрачност без граници“: ЕК взима решенията си под корпоративен натиск
Европейският офис на Transparency International публикува нов анализ на лобистката дейност в Брюксел, която показва, че огромното мнозинство от лобистките срещи, провеждани от еврокомисарите и най-близките им съветници са с представители на корпоративни интереси. Това е един от изводите от представения днес нов инструмент за мониторинг, http://www.integritywatch.eu. Инструментът е централна точка за достъп до информацията за лобистките контакти, които Европейската комисия публикува от м. декември 2014 година насам. Тази информация се свързва с информацията, публикувана в Регистъра за прозрачност на ЕС, и за първи път има възможност за цялостен обзор на лобистката дейност в Брюксел.
Основни изводи:
75% от лобистките контакти са с корпоративни интереси
Анализът на 4318 лобистки срещи, декларирани от Европейската комисия между декември 2014 и юни 2015 година показва, че повече от 75% от контактите са с корпоративни лобисти. За сравнение, срещите с неправителствени организации са 18%, с тинк-танкове – 4% и с местни власти – 2%. Най-активните лобисти на това ниво са Google и General Electric, като всяка от тези компании декларира 3,5 млн. евро годишен бюджет за лобистка дейност.
От 7821 организации, регистрирани в Регистъра за прозрачност на ЕС – регистъра на брюкселските лобисти, 4879 организации целят влияние върху европейските политики от името на корпоративни интереси. Exxon Mobil, Shell и Microsoft са с най-големи разходи за лобистка дейност според публикуваните от самите тях декларации в Регистъра, всяка от тях с бюджети от около 4,5 млн. евро.
„Данните от последните шест месеца показват, че има пряка връзка между бюджета за лобистка дейност, с който разполагаш, и броя лобистки контакти, които осъществяваш“, смята Даниел Фройнд от Брюкселския офис на Transparency International. „Организациите с най-големи бюджети за лобистка дейност получават и най-голям достъп, особено по отношение на финансовото, дигитално и енергийно портфолио“.
Някои политики лобирани по-активно от други
Както показват данните на http://www.integritywatch.eu, към момента най-голям интерес от страна на лобистите има по отношение на енергийната политика и климата (487 срещи), работни места и икономически растеж (398) и финансови пазари (295). Комисарите, отговорни за тези три портфейла имат осезателно по-малко срещи с представители на гражданското общество – между 4% и 8%. Макар големите неправителствени организации като WWF и Greenpeace да са сред десетте организации с най-много срещи, като правило срещите с гражданското общество не са двустранни, а обикновено са под формата на кръгли маси с множество участници.
Като цяло всички 28 сфери на политики на европейските комисари са силно доминирани от корпоративни интереси, особено по отношение на портфолиото финансови пазари и портфолиото дигитална икономика.
Новите мерки за прозрачност на Европейската комисия покриват едва 1% от служителите ЕС и едва 20% от лобистите.
Данните показват, че от всички над 7 800 регистрирани лобисти, 80% не са провели нито една среща с еврокомисар или член на неговия екип, което показва твърде ограничения обхват на действащия регистър за прозрачност, който покрива едва 1% най-висши служители в ЕС и едва 20% от лобистите. От над 30 000 служители в Европейската комисия, едва около 300 са обхванати от въведения нов режим за публичност на проведените срещи с лобисти. Служителите от по-ниски нива, като например преговорния екип по Партньорството за трансатлантическа търговия и инвестиции (TTIP) не са включени в режима за документиране на контактите с лобисти.
Представения днес инструмент за мониторинг на лобистката дейност в Брюксел можете да видите на http://www.integritywatch.eu .
Източник: в. „Сега“
- Charlie Daniels: Will America Relive the Horror of the World’s Failed Political Past?
by Charlie Daniels, CNSnews.com
“What is ‘truth’?”
Pontius Pilate asked this question as Jesus Christ stood in front of him accused of crimes against Rome.
Pilate knew that there was no validity to the charges, that the Pharisees and Jewish religious leaders wanted Jesus crucified because of jealousy and fear. He was attracting so many followers they felt He was threatening their place as the undisputed leaders of the Jewish faith and defenders of the Mosaic covenant.
They felt so threatened, and valued their personal prestige and power so much, that they were willing to lie and have a man they knew was totally without fault put to death in the most agonizing method imaginable.
Pilate knew the truth, but in an effort to avoid a major confrontation in an already troubled area he erred on the side of injustice. He ignored the truth for the expediency of political correctness, and had an innocent man put to death.
Truth is the victim, and eventually the casualty of struggles between men who place power and control above all else. These men see people as sheep to be used to serve their greedy purposes, a means to an end. These sheep, to the tyrant, are worth nothing more than to be herded this way and that by whatever means necessary, truth be damned.
Lies are the tools of tyrants, wolves in sheep’s’ clothing who come on the scene claiming to be the salvation of the common man. Through grandiose promises and elaborate lies, promising much, delivering little and all the while grasping, they seize and gobble up personal liberties and prosperity until the people are little more than chattel – controlled, spied upon and living in fear of a midnight knock on the door.
Germany is a prime example. Adolph Hitler stepped forward in a time of fiscal turmoil and promised to bring the good times back to Germany. He was charismatic and convincing, and he came with revolutionary ideas, complete with a scapegoat to blame Germany’s problems on – the Jews.
The people believed him and incrementally handed over their personal rights and freedoms. They turned a blind to eye to the inhuman treatment and genocide of the Jews, until one day they woke up to find themselves living in a nightmare.
Cuba is another great example. Fidel Castro came to power on the tide of a popular revolution that was supposed to rid Cuba of tyranny and bring about democracy, prosperity and freedom.
In reality, Castro – with the help of thugs like Che Guevara – imprisoned dissidents, murdered political opponents and made a lush tropical Island into nothing more than a beautiful prison.
Many tyrants around the world actually begin their climb to power motivated by the desire to do great good for their people.
But the lure and seductiveness of unabridged power warps their intentions and turns them into megalomaniacs who start to believe that their way is the only way, and they ride rough shod over the will of the people and whatever governing bodies stand between them and their goals.
First come the lies and deception, then the incremental power grabs, and then the totalitarian, we-know-best, you just shut up and follow orders phase – when the National Treasury becomes a personal slush fund and puppet bureaucracies and packed courts regulate whatever can’t be controlled through normal measures.
We have centuries of history of failed political systems, bankrupt nations and would-be emperors to help us draw our conclusions.
Will we learn, or relive?
It’s getting late America.
What do you think?
Pray for our troops and the peace of Jerusalem.
God Bless America
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Charlie Daniels is a legendary American singer, song writer, guitarist, and fiddler famous for his contributions to country and southern rock music. Daniels has been active as a singer since the early 1950s. He was inducted into the Grand Ole Opry on January 24, 2008.
.
- 100 фирми държат 80% от икономиката ни
65 млрд. лв. са приходите на 100 компании, които работят у нас, за 2014 г. Това означава, че те създават близо 80% от брутния вътрешен продукт, който е 82 млрд. лева, пише „24 часа”.
.
Приходите на челната десетка за 2014 г. са 23 млрд. лева. Десетте топ-компании са се отчели пред хазната през 2014 г. със 168 млн. лв. корпоративен данък. В сумата не са включени банки и финансови институции. Това показват сметки на експерти на базата на информация, предоставена от НАП и други официални източници.Данните обаче показват състоянието на компаниите за една година назад, тъй като в данъчните декларации се отчитат резултатите от изтеклата година. “Ножицата” в размера на приходите между първия и последния в топ 10 е 7 пъти – 7 милиарда срещу 1 милиард.
Средната норма на печалба спрямо общите приходи на най – рентабилните фирми е около 23% за 2014 г. За сравнение тя е била 19% за 2013 г. Това означава, че през 2014 г. всеки вложен лев е донесъл 0,23 ст. печалба, при 0,19 ст. за 2013 година.
Някои от компаниите, които са на челните места, растат със 170% за година, докато цялата икономика има ръст от 1,4%, а през 2014 г. той бе дори под 1%. Класации на най-успешните компании и у нас, и по света се правят по различни критерии.
Най-често фирмите се подреждат по размер на приходите. Според източници на “24 часа” в топ 10 от таблицата са 2 нефтени компании, 2 от търговия с горива, 1 енергийна компания, 1 фирма от преработващата промишленост, 3 фармацевтични компании и 1 хипермаркет.
При преподреждане по критерий рентабилност се оказва, че половината от успешните 10 компании са от енергийния отрасъл. На трето място излиза български производител на тютюн и тютюневи изделия, а на пето място се оказва златодобивна компания.
Рентабилността при производството на тютюн и тютюневи изделия е около 58%, а при фармацевтични фирми – малко над 21%. Подреждането на компаниите по други критерии често показва изненадващи размествания в шортлистата.
Например – през 2014 г. едно ЕООД, с предмет на дейност далекосъобщения е показало ръст от 145% на нетните си приходи. За същата година международна компания за карго превози е спечелила по 20 лева на всеки 100 лева собствен капитал.
Очаквано най-много успешни фирми има в София и областта, където са фирмите, произвеждащи около 43% от БВП.
.
- Аштън Картър: България е съгласна да приеме тежко въоръжение
„Не знаем официално за такова предложение“ – заяви българският военен министър Ненчев
САЩ ще разположат танкове, артилерия и друго военно оборудване в източната и централна част на Европа, съобщи министърът на отбраната на страната Аштън Картър, цитиран от агенция Ройтерс.
Картър, който се намира на посещение в Талин, заяви, че бившите съветски републики – Литва, Латвия и Естония, както и България, Румъния и Полша, вече са се съгласили да приемат части от това оборудване на своя територия. Елементи от него ще бъде позиционирано и в Германия.
Според документ от американската армия арсеналът, разположен в Европа, ще включва 250 танка, бойни пехотни машини от типа „Брадли“ и самоходни оръдия. Оръжията, разположени във всяка страна, ще бъдат достатъчни за въоръжаването на рота от около 150 войници, или батальон от около 750 войници.
По време на посещението си Картър обяви още и планове за съвместна работа с базиран в Естония натовски киберцентър, чрез който да се развият и стратегии за киберсигурност.
След като миналата година Русия присъедини полуостров Крим, държавите от НАТО решиха да ускорят военните обучения и ротацията на въоръжени сили в рамките на страните членки в Европа.
В отговор на действията на САЩ руското министерство на отбраната обяви, че разполагането на танкове и тежко въоръжение в страни на НАТО, граничещи с Русия, би било най-агресивното американско действие от Студената война насам.По-рано миналата седмица руският президент Владимир Путин обяви, че страната ще добави още 40 междуконтинентални балистични ракети (МБР) към своя ядрен арсенал до края на годината.
След началото на конфликта в Източна Украйна Западът многократно отправи обвинения към Русия за участие в конфликта – твърдения, които Москва категорично отрича. Въпреки това съседните на Русия страни, особено балтийските държави, в които има руски малцинства, се страхуват, че Москва може да създаде подобна на украинската криза и на техните територии.
Българският министър на отбраната публикува на сайта на министерството следното съобщение:
„Днес имах среща с посланика на САЩ Н. Пр. Марси Рийс по нейна молба, по време на която бях информиран, че предстои изявление на американската страна за разполагане на техника в няколко източноевропейски държави. В разговора ни обаче не беше предоставена друга информация и подробности за броя и вида на техниката. Към България до този момент не е отправяно официално предложение за разполагането на американска техника и персонал.
Ако подобно искане постъпи, затова ще бъде уведомено както българското общество, така и останалите български институции. Едва тогава ще започне процедурата по приемане и съгласуване на предложението“.Източник: в. „Сега“
.
- БГ прокуратурата установи драстичен брой изборни туристи
В Северозападна България в такива порутени къщи и руини има регистрирани по най-малко 10 човека. Снимка: Георги Цветков, в. „Преса“ Прокуратурата констатира множество допуснати нарушения при извършване на регистрации по настоящ адрес в областите Видин, Монтана, Бургас, Шумен и Кюстендил, съобщи Дарик радио. По закон броят на лицата, които могат да се регистрират по настоящ адрес в едно жилище със съгласието на собственика, не може да надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно обитават съответното жилище.
Проверката на Окръжна прокуратура Видин е установила фрапиращи нарушения на Закона за гражданската регистрация, уточниха от прокуратурата. На един адрес в с. Киреево са регистрирани 45 души, а на друг адрес в същото село – 21 души. По предложение на Районна прокуратура – Видин кметът на община Макреш е издал 66 заповеди за заличаване на незаконни адресни регистрации в с. Киреево. На кметския наместник са съставени два акта за установяване на административно нарушение по Закона за гражданската регистрация.
В с. Бело Поле е установено, че са извършени регистрации по настоящ адрес на 33 души, без знанието собствениците на имотите. Има установени и случаи за общо 18 души, за които собствениците на имотите са подписали декларации, но не познават лицата и регистрираните не живеят на адресите. Установен е случай на извършени адресни регистрации на пет лица в жилище, което към момента е разрушено и абсолютно необитаемо. Установени са случаи, при които на един адрес в гр. Грамада са регистрирани 10 души в къща, от която са останали само основите, а жилищна постройка липсва. На друг адрес – в полуразрушена къща, от която са останали само покрив и стълби, са регистрирани 8 души.
Районна прокуратура – гр. Кула е направила предложение до кмета на Община – гр. Грамада за заличаване на незаконните адресни регистрации и за закриване на адреси, тъй като в имота няма сграда. По предложение на прокуратурата са издадени заповеди за заличаване на незаконни регистрации на 206 лица.
Проверката на Окръжна прокуратура – Монтана също е установила допуснати нарушения по Закона за гражданската регистрация. В много голям брой от случаите лицата, регистрирани по настоящ адрес, не живеят на тези адреси.
На адрес в гр. Вършец е извършена регистрация по настоящ адрес на 10 души в жилище, което няма прозорци и се руши. На адрес в с. Черкарски, в негоден за живеене имот, са регистрирани 8 души. Изготвени са предложения прокуратурата за заличаване на 37 незаконни регистрации.
Проверката на Окръжна прокуратура – Бургас е установила нарушения в Община Средец. Извършени са регистрирани по настоящ адрес на 166 души, без да са приложени необходимите документи. В с. Дюлево има извършени регистрации на 47 души, а при проверката е установено, че в действителност на адресите живеят само 4 души.
В района на Окръжна прокуратура – Шумен също са установени нарушения, като на адрес в с. Средня са регистрирани 5 души, без знанието на обитателите на жилището, установени са и извършени регистрации в необитаеми жилища. Установено е при проверките, че регистрираните лица в действителност не живеят на адресите, поради което е прокуратурата е отправила предложение до кмета да бъдат заличени незаконните адресни регистрации по настоящ адрес. /„Сега“/
.
- Ген. Брийдлав: НАТО ще разположи танкове в Източна Европа
Ген. Филип Брийдлав Танкове на НАТО да бъдат разположени в България и още няколко европейски страни. От това няма да се откаже главнокомандващият силите на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав, става ясно от интервю за „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ (интервюто е от миналата седмица – б.р.). Той допълва, че няма да се откаже от плана си танкова бригада с до 5000 войника и 250 танка да бъде разположена в България, Румъния, Полша, в Прибалтика, възможно е и в Унгария, съобщи „Дарик“. Главнокомандващият силите на НАТО в Европа твърди, че идеята му не нарушава договорката между алианса и Русия, защото „числеността на танковата бригада е малка и няма да е съсредоточена на едно място, а ще е разположена в различни държави“. В договора с Москва отпреди 18 години е записано задължение НАТО да не разполага трайно компактни бойни единици в Източна Европа.
Позицията на Брийдлав идва малко, след като Владимир Путин обяви, че до края на годината руската армия ще бъде снабдена с 40 нови междуконтинентални ракети. Президентът предупреди, че оръжията ще бъдат пренасочени към страните, които заплашват сигурността на Русия.Тази позиция е определена като „провокация“ от главнокомандващият силите на НАТО в Европа. Според него обаче да се изчака, за да се разбере дали иде реч само за реторика.Междувременно полският военен министър Томаш Шемоняк и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщиха, че следващата седмица в Брюксел министрите на отбраната на страните от алианса ще обсъдят разполагането на военна техника в Източна Европа.
Миналата седмица в. „Ню Йорк таймс“ съобщи, че Пентагонът разглежда въпроса за разполагане в Източна Европа на тежки оръжия. Складове за такива оръжия трябва да се появят в Полша, балтийските страни, България, Румъния, а вероятно и в Унгария. /БЛИЦ/
.
- Бунтът и бунтовникът
Непубликуван преди текст на Георги Марков за Албер Камю и „Разбунтуваният човек“, портал „Култура“..
Сборникът есета на Албер Камю под общото заглавие „Разбунтуваният човек“[1] е една от ония книги, които едва ли ще бъдат преведени на български при сегашните обстоятелства у нас. Тези есета се смятат за най-значителното произведение на Камю и същевременно за едно от най-проникновените отражения на века, в който живеем. Основен принцип в тях е не заклеймяването на злото и ужаса, които вилнеят около нас, а задълбочен, интелигентен опит те да се разберат. Есетата на Камю ми направиха силно впечатление със заложената в тях прозорливост спрямо явления и събития, които авторът им лично не е преживял. Но тъкмо тази прозорливост ги прави особено валидни за действителността в нашата страна и други подобни на нея страни. В много случаи човек може да не е съгласен с екзистенциалисткия метод на Камю, но не може да се отрече, че той ни предоставя толкова необходимата хирургическа студенина, за да наблюдаваме хладнокръвно дисекцията на човешки ценности и пороци.Бунтът и Бунтовникът в нашето време са вероятно две от най-популярните понятия – почти толкова, колкото са популярни подчинението и компромисът. Много вероятно е у всеки човек и у всяка оформена група хора те да се намират в статично или динамично равновесие, защото ние непрестанно наблюдаваме подчинение, което ражда бунтове, и бунтове, които стихват и се превръщат в подчинение. Някои твърдят, че човек се раждал бунтовник, понеже самото появяване на един нов характер или индивидуалност е вече елемент на бунта. Но аз си мисля, че това е толкова вярно, колкото и обратното – че човек се ражда роб. У нас са заложени всички вероятности. Поне аз съм свидетел на преображения, които сякаш отричат всякаква логика – бунтовници, които се превръщат драговолно в истински роби, и роби, които неволно стават бунтовници.
Но какво е бунтовникът? – пита Камю. И отговаря: Човек, който казва НЕ. Роб, който цял живот е изпълнявал заповеди и внезапно решава, че не може да изпълни някои от последните заповеди. Като заявява НЕ, бунтовникът иска да каже „ТОВА ПРОДЪЛЖАВА ПРЕКАЛЕНО ДЪЛГО“, „ДО ТУК, НО НЕ ПОВЕЧЕ“, „ТОВА МИНАВА ВСЯКАКВИ ГРАНИЦИ“.
Оттук ние откриваме, че всеки човек, който се бунтува, има граница, до която той може да издържи. Това е границата, до която той позволява на господстващите сили да прекаляват, защото тя е бойното поле между неговото разбиране за собствените му права и това за правата на другите. Тъкмо съществуването на тази граница ни говори, че човек, колкото и окаян да е, има идея за своите права и бунтувайки се, доказва, че той е верен на тях и на себе си.
„Чрез всеки акт на разбунтуване, казва Камю, човек изпитва не само чувството на протест срещу посегателството върху неговите права, но също и чувство на пълна и спонтанна вярност към известни собствени аспекти.“
марковДо момента на бунта човек съзнателно или несъзнателно е приел да понася условия, които той смята за несправедливи. Самото понасяне на несправедливите условия, според Камю, е равно на това, че вие се отказвате от правото ви на мнение и че вие не искате нищо. Чувството на отчаяние, което ви съпровожда, е твърде общо и не води до конкретни действени решения. Затова главната форма на понасянето е МЪЛЧАНИЕТО. Аз бих казал, мълчанието в двете посоки – навън и навътре. Защото човек, който понася, мълчи както по отношение на другите, така и по отношение на себе си. Той не желае да говори нито на другите, нито на себе си, все едно че той драговолно се е отказал от гласа си.
Но щом веднъж вие нарушите мълчанието и заговорите, щом чуете собствения си глас, абстрактната картина на отчаянието се превръща в гола конкретна картина, нещата придобиват плът. Заговаряйки, вие откривате нещо съвсем ново. Все едно вие внезапно се обръщате и за първи път изправяте вашето лице срещу лицето на господаря или повелителя, когото толкова дълго сте търпели. Забелязали ли сте, че много рядко дръзвате да погледнете вашия господар в лицето. Едва ли някога сте дръзнали да кръстосате погледи с него, едва ли някога сте видели, че той също е човекоподобно същество с два крака, две ръце и т.н. и че в много отношения е по-грозен и по-глупав от вас, може би по-нагъл, по-хитър, може би самият той още по-окаян роб на някой по-голям от него. Заговаряйки, предявявайки правото си на глас, вие откривате конкретния характер на нещата.
Моментът на бунта е момент, в който човек идентифицира себе си. Логично следва, че времето на понасянето е времето на отказ от себе си, времето на обезличаването. Бунтуването е преди всичко събуждане на съзнанието, което може да бъде най-объркано, но което се изразява във внезапното разбиране, че нещо съществува и че чрез него човек разкъсва булото на собственото си безличие. И преди бунтуването вие може да сте имали представа за вашата идентичност, но само актът на бунтуването разкрива пълната ви самоличност.
„Не! Дотук!“, утвърждава вашата самоличност повече от всичко друго.
В процеса на понасянето или мълчанието човек, макар и знаейки правата си, безгласно ги пренебрегва заради непосредствените си интереси. „Аз знам, че имам право на това“, казвате вие полугласно и не смеете да поискате правото си поради разни съображения, които следват от вашите интереси. Оттук стигаме до силното заключение, че ако съзнанието ви за вашите права ви идентифицира, то съзнанието ви за вашите интереси – ви обезличава.
Много характерно при бунтуването е, че то не идва в резултат на пропорционално увеличение на несправедливостите, на които сте подложени. Дълго време вие понасяте заповеди и нареждания, които дълбоко ви унижават, вие преглъщате дори най-крещящи актове на несправедливост, докато един ден вашето търпение се свършва. Чашата е пълна догоре и една не толкова значителна несправедливост или произвол, идващи от вашия господар, ви карат да скочите. И веднъж започнали бунта, вие не отхвърляте само онова, а отхвърляте и всичко друго, което дотогава сте приели и понасяли. Или, юридически казано, Бунтът не признава Давност. Вие се впускате назад в биографията си и атакувате дори неща, с които отдавна сте се съгласили.
Отказвайки да се подчините на конкретни унижаващи ви заповеди, вие моментално се опълчвате срещу всички условия на робството ви. Затова вие преминавате далеч отвъд точката на простия отказ. Вашето НЕ се разпространява от настоящия момент към цялото минало и към цялото бъдеще. Може би затова най-хитрите диктатури бързо се опитват да ограничат вашия бунт до момента на прост отказ на една заповед. Най-често те веднага отменят заповедта, за да локализират бунта и да ви тласнат отново в ритъма на покорната ви биография. Но истинският бунтовник не спира дотук. Веднъж познал себе си, веднъж обърнал лицето си срещу несправедливия господар, веднъж признал и уважил правата си, той не иска отменянето на една заповед, а отменяне на всички условия на несправедливостта и робството. Той иска да бъде признат за равен. Принуден цял живот да прави компромиси, да понася и преглъща, бунтовникът сега се изправя и с огромно самоуважение застава на позицията ВСИЧКО или НИЩО.
Ако думата ВСИЧКО ни демонстрира пълното новородено съзнание на човек, който сега знае правата си и не ще се примири с потъпкването им, то думата НИЩО означава решимостта му да се пожертва, да бъде унищожен от силите, срещу които се е опълчил. Камю хладнокръвно отбелязва, че ВСИЧКО носи абстрактен характер, докато НИЩО съдържа ужасна конкретност. Но цялата драма на ВСИЧКО или НИЩО е може би най-високата точка, до която някога са стигали човешките морални добродетели. Припознал чрез бунта своята индивидуалност, възхитил се от нея, тържествувал с нея чрез позицията ВСИЧКО ИЛИ НИЩО, човек достига момента на нов отказ от тази индивидуалност.
Когато един човек е наистина готов да се пожертва, когато приеме смъртта като последица от своя бунт, той демонстрира, че е готов да се откаже от живота си заради неща, които той цени повече или поставя по-високо от собствената си съдба. Ако той наистина предпочете смъртта, отколкото да се откаже от правата, които защитава, той демонстрира, че ги смята за по-важни от човешкия живот. И тъй като човешките права са общи за всички хора, бунтовникът се жертва за обща кауза.
Човешкият бунт има неоценимата стойност на доказателство за съществуването на заложени у човека ценности. Тъй като човек не би се бунтувал за нищо. Това ни води до отхвърлянето на всякакви намеци, че бунтът е егоистичен акт, който се противопоставя на друг егоистичен акт. Никой не може да си позволи да слага тъждествен знак между господство и бунт. По силата на тази логика аз смятам, че ако при бунта човек често раздава себе си на другите, то при господството, изразено под формата на каква да е диктатура, команда или принуда – човек егоистично действа само за себе си. Това ме води до неизбежното заключение, което напълно потвърждава наблюденията ми от живота, че във всички познати диктатури, комунистически или фашистки, управляващата върхушка действа изключително в името на своите собствени интереси, реализира изключително своето собствено его, като обществото или народът, или партията са само един удобен повод. Вземете, който искате аспект на съвременна източноевропейска диктатура и вие ще видите ужасно личния характер на потисничеството на хора, вманиачени да оставят следите си в историята и да се самосъхраняват колкото може по-дълго. Ако при бунта човек се самоутвърждава чрез самоотричането, то при господството на диктатора човек се отрича чрез самоутвърждаването.
В своите есета Камю подхваща и друга тема – самотата на бунтовника. Наистина в онзи първи момент, когато човек извиква своето НЕ, когато отказва да изпълни провокиращата и унижаваща заповед, той е сам. Той може да чувства симпатиите и подкрепата на мнозина като него, но при извисяването на бунтуващия се глас той е самичък. Ала това е единственият и първият миг на самота. От всичко, което следва по-късно, той бива заобиколен от все по-нарастваща човешка общност, бунтът му става център на силна връзка и независимо от резултата той не свършва като самотник. А това е точно обратното на съдбата на неговия господар. Спомнете си само, че всички познати диктатори са били ужасно самотни хора. Фактът на тяхното господство над другите ги е отдалечавал на космическо разстояние от истински човешки връзки, от истинска човешка общност. Хората, с които господстващите се заобикалят, са от най-съмнителен характер, политически мошеници и въжеиграчи, вулгарни кариеристи и подмазвачи, раболепни използвачи, които ще избягат при първото разклащане на кораба. Диктаторът осъзнава това и колкото да се противи, той трябва да пие от тази горчива чаша на обречена самота.
Но нека бъдем справедливи. Бунтът не се случва само между хора, които сами са подложени на несправедливост, а често бунтът избухва между хора, които не изпитват несправедливостта върху собствените си гърбове, но не могат да понасят тя да се налага на други хора. И трябва да се каже, че тази втора група бунтовници, която се бунтува за правата на другите, разкрива чрез този бунт същите високи нравствени стойности у себе си и изявява своята самоличност, както и първата група. Може би моралната стойност на техния бунт да е още по-голяма, тъй като изцяло демонстрира самоотричане в името на другите. Най-красивите жестове на бунт, които виждаме, идват именно от този вид хора, които сами не са принудени да изпълняват произволите на властващата несправедливост, но благородно изискват уважение към правата на другите.
Камю стига до категоричното заключение, че когато човек се разбунтува срещу потисничеството, той фактически отъждествява себе си с другите хора и това е израз на човешката солидарност, родена във вериги.
И ако ние – от всичко казано дотук, виждаме колко много ни дава бунтът, то не е трудно да се прецени колко много ние губим от покорството, послушанието, компромиса и мълчанието. И нека завърша с още един цитат от Камю: „Човешката солидарност е основана върху бунта. И бунтът може да бъде оправдан единствено чрез тази солидарност. Ако бунтът отрече или разруши тази солидарност, той престава да бъде бунт и се превръща в съучастничество за убийство”.
Георги Марков
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
[1] Книгата се появи на български език едва през 1994 г. – Албер Камю, „Разбунтуваният човек”, София, ЛиК, 1994, превод от френски Рени Йотова.
- Наградените предатели
Мартин Карбовски, Lentata.com
Предатели.
Имаше едно време такава дума. Сега никой не смее да я употреби, новият фашизъм, наречен политическа коректност, ще ни разобличи.
Предателите не си личат отдалече. Разбират се чак, когато трябва да бъдат наградени. Чак когато консумират наградата си.Консултант на ДПС?! Кой става консултант на ДПС?!
Какво трябва да си учил и работил, за да станеш консултант на ДПС?! Петстотин години не се ли научихте кой става консултант на ДПС? Партиите у нас са като картели. От държавна работа преминаваш на партийна работа. И обратното. Ами, то така беше и преди.
Грантове от Американски фондации? Какво трябва да правиш, за да ги получиш? Как стават нещата?
Покана да станеш депутат? Познайте как става. Първо трябва да си държавен служител. После да направиш услуга на партия.
По наградата днес ще познаете предателите.
Станаха много, вадят очите ни, ясни са и се гордеят със себе си. Помагачите на демокрацията се оказаха помагачи на чужди служби и интереси.
Не. Не преувеличавам.Поетът Сугарев получава грантове от Америка. Какво може да му дадете вие? Какво може да работи Сугарев? Той може да работи едни неща за едни хора. Да прикрива амбразури с гърдите си. Да гладува по нищожни поводи, за да можем да гледаме как той ще умре от глад, а зад паравана на глада му кой знае какво се случва. Аз не знам. Харесваха ми тия хора. Демократи.
Това ли са ви ордените, стига ви тая награда, нали?!
Близнашки какво работи? Световно известен учен и политик?
Направете си сметка колко услуги на кого е направил, за да се зачисли към обоза на ДПС. Близнашки имаше чичо. Какво ли ще каже днес чичо ти, другарю Близнашки? Говорил съм с него, Бог да го прости, знам мнението на другаря Йотов за ДПС.
Старият партизанин щеше да ти каже сигурно – така ли си изкарваш хляба, така ли си гледаш децата? Или щеше да помълчи. Беше го срам от своите.Каквито и да бяха комунистите, те знаеха какво е предателство – както и какво е Отечество.
Най-тихият предател и еничарин, който бе награден за кражбата на една банка, сега е депутат. Не ми се пише за него, става ми лошо. Белият Петърчо, тихият зубър клечи по кулоарите на Парламента и дали работи нещо, а, за България?
Това са хора, наградени за лоялността си към Разрухата. Непоносимата за много хора.
Тези хора не постъпиха като държавници, а като наемници. Каквито и тоги да носят, каквито и костюми да облекат, каквито и вратовръзки да си сложат – така ще ги запомни историята.
Вестниците ще ги славословят, дитирамби ще им пеят техни служители, новият Голям брат ще ги гали по главата, докато те му целуват задницата.Как да го кажа по-любезно? Виждам как ни предадоха. Знам почти как ни предадоха.
Вече мога да докажа по наградите на предателите тяхната низост. Защо бе, хора?Предател на Родината? Дали някой може да ни съди, че го пишем така, с имена?!
Не, вече не. Родина няма. Предателите са на власт.Къде се събират новите хъшове, кажете.
Кажете, защото е робство. Ама не думата, ама не в учебниците, не във философския му смисъл днес е робство – в червата им е робството.
И им личи..
