Всички авторски страници

Авторски

• Чергар Странник: Има ли я още България?

  Чергар Странник, Neverojatno.wordpress.com

  

  Чергар поздравява Вранил

  Питаш ме, приятелю, в писмото си: “Има ли я още България?”, а аз дълго не намирах ни сили, ни време, за да ти отговоря, но сега, открадвайки част от себе си, ще ти изложа нещата така, както ги чувствам, а ти сам си реши.

  България сподели съдбата на демокрацията, законността и справедливостта – съществува само на хартия. Ако погледнеш картата на света, ще я видиш свряна все на същото място, ще я видиш и изписана с красиви букви по официалните документи, в речите на длъжностните лица и по лозунгите на тези, които най-много се кичат с нейното име. Чудно ми е, като виждам все още хора, които бленуват за „България на три морета“, като не могат да оправят и това, което в момента имат, но ти и сам знаеш, че хора има много, лакоми за имот, а желаещи да го работят, са малко. Апостола бе писал в едно от писмата си, че освобождението на България седи в ръцете на младите и в парите на чорбаджиите,  но днес чорбаджиите са тези, които са ни поробили, а младите са прокудени в чужбина. Откакто отвориха границите, мнозина потърсиха спасение за себе си, следвайки парите, като вярваха, че те са основната брънка на тяхното щастие, без да виждат, че колкото и да изкарват, дваж повече им вземат, но тъй е, когато шумът на парите заглушава гласа на разума. Днес всеки, който се бие в гърдите, че е българин, се е заел със собственото си спасение, и така, в стремежа си да запазим частното, губим общото. На думи българите са мнозина, по дух малко, а в дела хич ги няма.

  Това, което ти мислеше, че е събуждането на българския дух, възраждането на нова България, началото на същинската промяна, се оказа предсмъртният гърч на един болен организъм. Знаеш думите на Раковски, че Свобода се добива с кръв и скъпоценна жертва, но каква жертва можем да очакваме от мъртвец, чиято кръв бе изсмуквана полека толкова години? Ние станахме жертва сами на себе си, на собственото си търпение. Знаеш и тези, които дълги години ни съветваха да търпим, понеже търпението било добродетел, присъща на българина, но всъщност ние не търпяхме, а се покорявахме. Едно е въздържанието от прибързани действия, друго е въздържанието от действия. Едно е търпение в очакване на сгодния момент да осъществиш това, що си намислил, друго е да търпиш, понеже не можеш да измислиш нищо. Едно е да търпиш, уверен в силите си да промениш нещата, друго е да търпиш, уверен в безсилието си.

  Хората, казваш, излязоха по улиците, събудиха се и поискаха промяна. Де да беше така. Хората излязоха, водени от бедност, не от идеи, и тежко ранени изкрещяха болезнено, преди отново да легнат на смъртния одър, вперили поглед в телевизора. Така е, брате, българинът ще умре, чакайки спасение от екрана. Промяната е само в това, че има нови лица сред тези, които се стягат да продадат наследството на болния.

  България днес е цяла само на картата, но ако тръгнеш да я обикаляш, ще видиш, че е раздробена на толкова части, колкото хора срещнеш, които ще ти рекат, че са българи. Едни са си заградили парче зад високи дувари, други в затворени комплекси, трети в панелни апартаменти, четвърти до някоя кофа за боклук, но всички ги води една обща мисъл – да не загубят това, що са заградили, и ако могат, да дотурят още малко. Да ти кажа, че няма желаещи да променят нещата, ще те излъжа, много са, но всеки се смята за Господ и иска да я съгради, държавата, по свой образ и подобие. Крясъци и хули се чуват отвсякъде, работа не се вижда никъде. Ако има днес нещо общо, което да обединява българите, това е стремежът към парите, а ако има нещо, което да ги разделя, това е притежанието им.

  Има ли я още България, питаш? Има я, продава се на свободния пазар, късче по късче, купи си за спомен едно знаме и го забучи на къщата си, па се гордей, че си българин. Това е, що остана от българщината.

  .

• Български ритми и аромати на международен фестивал в Дейтон, Охайо

  Даниела Начева,

  Bulgarians in Detroit newsletter*

  Дейтон е град в Охайо, на около 4 часа път с кола от Метро Детройт. Всяка година там се провежда международен фестивал A World A’Fair. От 15 до 17 май в Dayton Convention Center се състоя 42-то му издание. По време на фестивалните дни се показват танци, музика, костюми, храна и изкуство от 30 различни националности. Има специални занимания и за децата.

  

  За да разберем какво е било българското участие, се свързахме с Диди Партридж от Дейтон и ето какво сподели тя:

  

  „На фестивала участва и South Slavic Club (Kлуб на южните славяни), който обединява много държави от Балканите, сред които и България. Българското участие в този традиционен ежегоден празник е повече от осезателно. Темата на фестивала тази година беше Архитектурни забележителности. Приближавайки се към техния павилион, посетителят веднага е привлечен от красивите макети на български възрожденски къщи от XVIII век. Пред очите ви оживяват къщите от Пловдив, Копривщица, Трявна и Троян, и напомнят за таланта на българските майстори зидари и дърворезбари. Щом завиете край ъгъла, веднага ви облъхва ароматът на вкусните български баници, а на трите сцени можете да се насладите на изпълнението на българска народна музика от оркестър „Хайде“ и на танците на деца и възрастни от ансамбъл „Живио“, под ръководството на Джон Папас. Усмихнати и красиви в пъстрите си носии, Пелагия Бенин, Радка Кротева, Ирина Попова, Владо Бенин, Иван Иванов и Мишо Спиров, притичват от пекарната към сцената, пълни с енергия и ентусиазъм. Помагат им и българките от Асоциацията на българите в Синсинати – Силвия Бошнакова, Ясен Бошнаков, Христина Падарска, Звезда Николова и Димитрина Партридж. Сръбски чевапчичи, словенско пиво, чешки еклери и славянска сърдечност са другите съставки на успеха на нашия павилион, пред който имаше винаги дълга опашка! Това е най-големият източник на средства за носиите и разноските по дейността на клуба.“

  

  Поздравления за българите от Дейтон и Синсинати, които достойно са представили страната ни на международния фестивал. С пожелание догодина да има участници и посетители и от българската общност в Детройт.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * June 2015

  .

• Плевнелиев предлага избори и референдум на 25 октомври

  Президентът Росен Плевнелиев внесе парламента предложение за произвеждане на национален референдум по основни принципи, свързани с изборните права на българските граждани, едновременно с местните избори на 25 октомври 2015 г.

  .

  След проведени консултации с парламентарно представените политически партии и коалиции държавният глава отново предлага народните представители да вземат решение за насрочване на национален референдум със следните три въпроса:

  1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?

  2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?

  3. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

  Източник:  в. „Сега“

  .

• Някакво си телефонно обаждане

  Веселина Седларска,  Reduta.bg

  .

  

  Преди известно време написах следното: „Много съм вече печена, пробват ме за трети път. Телефонът звъни, вдигам. Тя реве, та се къса: „Счупих си кракаааа…счупих си кракааа…” Питам: Данче, ти ли си? Тя потвърждава през рев: „Да, аз съм, аз съм.” Данче – казвам, – да се запознаем първо, защото не познавам никакво Данче. Тя много се разстрои и си дойде на говоренето: „Щ’’тъ разпоря, щ’тъ оскубя, червата ти ши извадя…” Обаче и аз: Айде бе, с тоя счупен крак…“

  Сега се налага да призная – изобщо не съм печена. Само съм си въобразявала. Защото ми се случи следното. Телефонът звънна. Предният ден бяхме закъсали с колата край Ловеч, нещо ставаше с газовата уредба. Нито тя беше в ред, нито позволяваше превключване на бензин. В един автосервиз в Ловеч я човъркаха час, потеглихме някак. По пътя отново проблеми, оня натрапващ се страх, че нещо ще се случи, нещо ще се случи… Нищо не се случи, прибрахме се. На другия ден първата работа на мъжа ми беше да отиде в автосервиз, защото онова „нещо ще се случи“ не си тръгваше от главата ми. И малко след това звънна телефонът.

  „Ало, капитан Маринов съм от пожарната. Налага се да ви съобщя за тежък инцидент с газова бутилка в лек автомобил, пострадали са седем души…“ Думите ме превърнаха в буца лед, учудих се, че можех да говоря. „Има ли жертви?“ Нещото се беше случило. И то бе поразило не само съпруга ми, но и още шестима. Беше дори по-страшно от опасенията, с които живеех в последните два дни. „Пострадалите са откарани в болницата – каза гласът, – ние бяхме до загасяването.“ Чувах се някак отстрани: „Съпругът ми жив ли е, кажете ми има ли загинали… „Вижте…аз… всъщност нямам право да ви кажа…“. Тук съм припаднала.

  Само преди година бях писала следното: „Какви са тези български баби, които така и не разбраха, че става дума за измама, когато някой се обади по телефона и реве?

  Българската баба е стандартизиран артикул. Тя не е продукт толкова на собствения си живот, колкото на държавния. Прилича на нещо, произведено по параметрите на БДС, и след това размножено в бройка, поръчана от ЕСГРАОН. Няма как да я сбъркаш, етикетчето Made in Bulgaria издайничи отвсякъде. Бръчките, жестовете, облеклото, походката й не са резултат толкова на лични, колкото на държавни страсти и неволи. Българските баби са нещо като социализма и капитализма по тия земи – уж различни, а всъщност еднакви.

  Въпросът защо българският живот не може да произведе здрава, щастлива и самоуверена бабичка е нещо като въпроса защо българските опаковки не се отварят, защо промишлеността ни не може да произведе привлекателни като чуждестранните пластмасови домакински съдове, защо ако на стената има пет наредени един до друг контакта, те никога не са на една височина и други такива промишлени загадки. Да намериш накипрена, весела и пъргава баба е толкова трудно, колкото да отвориш българско олио, без да ти пострада блузата.“

  Аз, високомерната съдница над българските баби, се свестих с телефон в ръка и хукнах към бърза помощ да проверя размера на ужаса. Паднах. Чувствах се парализирана. Набрах телефона на бърза помощ, молех да ми кажат живи ли са тези седем…“Госпожо, успокойте се, най-вероятно е телефонна измама.“ Не – крещях – не е, истина е, ние имаме проблем с газовата си уредба, ние убихме хора. Не сто, хиляда процента бях сигурна, че е истина. Точно по същия начин ми се бяха обадили преди 19 години, когато мъжът ми наистина катастрофира и беше с часове в кома. Години наред не го пусках да шофира сам, винаги бях в колата, а сега го бях оставила сам. Аз го убих, аз убих още шест души. „Госпожо, моля ви, затворете телефона и наберете номера на съпруга си“ – казваше гласът в телефона.

  Все пак в онова писание преди година съм се опитала да намеря обяснение и оправдание. Написала съм: Българската баба знае, че може да бъде измамена, но само докато телефонът звънне. Тя е същество с травматично мислене – постоянно се страхува. Страхува се за деца и внуци, защото гледа новини и вижда, че всичко ги застрашава отвсякъде: скорострелни автомобили, падащи балкони, извратеняци в паркове, терористи по гари, мотоциклетисти в молове, отвличания. Бабата има в главата си едно голямо копче, на което пише „Страх!” И като задейства телефонът това копче, бабата вече няма нищо друго в главата си освен мисълта, че на нея се крепи здравето, живота, свободата (според съответната схема) на внучката. В продуктовата характеристика на българската баба пише, че може да бъде най-добре манипулиране чрез чувство за страх. Ако всеки българин е с травматично мислене и постоянно уплашен, то българската баба е три пъти повече.

  Тя е била на лекар и знае, че там оправия няма. Тя никога няма да разбере кое безплатно и кое се плаща. Докторите така й го обясняват, че тя ги жали. Лекарствата й постоянно преминават от един списък в друг списък, а от това зависи пустата реимбурсация. Промяната станала, защото сменили референтните държави. Тези думи цепят главата на бабата. На такава баба каквото и да й кажат за здравеопазването по телефона, тя ще го повярва. Тя няма да си каже, че не е логично да са нужни едни пари, за да започне лечението, а след това ще се намеси здравната каса. Тя знае, че в българското здравеопазване няма логика, там правиш каквото ти кажат. На бабата й казват по телефона, че трябва да предплати и тя предплаща.

  Тя не си е имала работа с полицията. Даже когато й крадат кокошките, не ги вика, защото знае от комшийки, които са викали полицаи, че никога не намират кокошките. Даже се дразнели, когато ги разкарват. Ходим за от кон нагоре, осведомявали. Крадците общо взето са известни на цялото село и са на свобода. Бабата също така гледа телевизия и там чува, че този направил това, оня онова, но всеки се е отървал. Не ги пращат в затвора. Намират начини да се изплъзнат. В този смисъл българската баба не можеш да я шашнеш с думи като корупция и с класации, в които сме на първо място по корупция. Тя знае какво е това. Даваш едни пари и всичко се покрива. Тогава как да се усъмни българската баба, когато й се обадят и кажат, че са нужни едни пари да се покрие катастрофа, при която внукът й потрошил човек? Тя знае, че в България нещата стават по този начин. Това да не е френската баба, която ми каза: „Не, не бих влязла в такъв капан. Но мисля, че и никой не би ми се обадил с такава измама. Ние знаем, че корупция у нас има, но тя е на най-високите етажи. Такова нещо да се прикрие с подкуп катастрофа, направена от обикновен гражданин…не, не би хрумнало на никого.” Да не ви казвам колко беше наясно френската баба с правата си при лекаря и болницата. Включително и със задължението на личната си лекарка да й се обажда по телефона, за да й напомня за прегледи.

  „Госпожо, наберете съпруга си“, настояваше отново гласът по телефона. Тази жена не е добре, как така ще набера изгорял човек? Но го набрах. Той беше в автосервиза, работеха по газовата уредба. Не можех да му обясня защо го търся, зъбите ми тракаха, думите ми бяха изтекли в земята. Просто затворих. И телефонът звънна отново: „Доктор Митев съм от болницата. Търся ви, но давате заето, с кого говорехте?“ О, как се върнаха думите ми, при това най-обидните, които знаех: Изрод! – крещях, – Гадина… Той затвори веднага. А моят шок тръгна по всичките завои, височини и пропасти на това състояние.

  Ние не си даваме сметка колко сме травматични, колко сме уязвими, колко сме готови да се разпаднем. Достатъчно е едно съвпадение със страховете, а те са безбройни, за да се натиснат всички паник бутони в главата ни, в сърцето, в душата ни. Разумът в случая не помага, него просто го няма. Ние не си даваме сметка колко изобретателни стават тези лешояди, как се добират до истинска информация (сервизът в Ловеч, тъй близко до убежищата на телефонните измамници от Левски и Летница), как имат защита в полицията, в прокуратурата.

  Не знам дали и кога това ще свърши, защото не знам дали тези, които могат да го прекратят, искат то да свърши. Исках този път да бъда полезна само с предупреждението, че не сме толкова печени, колкото си въобразяваме.

  .

• Нова ТВ: Джебчийки в молове построили палати от кражби

  Разследване на Вероника Димитрова,

  Нова телевизия

  

  Възможно ли е от джебчийство не само да се намира препитание, но и да се говори за покупка на джип и луксозни имоти? Колко лева трябва да изкарват джебчиите, за да си позволят да дават 2000 лв. на човек от полицията, за да се трие веществено доказателство или пък 10 000 лв. такса, за да не те закача охраната в мола?

  „При нас в занаята нонстоп се изкарват пари, няма спиране. Зависи, може и 1000 лв. да изкарваш, може и 500, може и 1 500 лв. Аз от 10 години само по моловете съм и си изкарвам хляба оттaм”, споделя Евгения, дългогодишна джебчийка.

  „В добри за тях дни, в кавички, могат да стигнат до десетки хиляди евро”, казва Георги Алексиев, управител на настоящата фирма на мола.

  Евгения и Мария са по професия джебчийки. Едни от най-добрите в Игнатиево. В бизнеса са от малки. Наследили са занаята от техните близки и са се разминавали с леки присъди. Издържат семействата си само с парите, които изкарват от кражби. Обират туристи не само във Варна, но и в чужбина. Разказват, че в Турция има къде да се работи, но законите им са много опасни.

  Живеят в луксозни къщи за стотици хиляди левове и карат също толкова луксозни автомобили. А държавата се прави, че не ги забелязва.

  До скоро Евгения и Мария обирали на воля туристите в мола, в който охранители убиха човек. Плащали си и всички си затваряли очите. Управителят на новата охранителна фирма обаче им създавал проблем. Така всъщност успяваме да стигнем до двете джебчийки.

  Представяме се за служители на мола, които ще съдействат новият шеф да стане благосклонен и да остави джебчийките да бачкат клиентите. Така разбираме как работи цялата схемата с джебчийството.

  „Старата охранителна фирма, тоест, бившата, която е била в мола, възможно да е правила такива договорки, има такива слухове. С нас също са се опитвали да правят договорки, с наш служител. Предлагали са му пари, за да бъдат допускани на територията на гранд мола, но съответно са получили отказ. 10 000 на месец са му предложили”, каза Георги Алексиев, шеф на настоящата охранителна фирма.

  Джебчийките твърдят, че имали връзки и в полицията и ако запис от охранителните камери на мола попадне там, плащали на техен човек, за да ги отърве. Понякога сумите, които твърдят, че давали на полицията, надвишавали 500 лв. Мъжът на Евгения обяснява колко е неизгодно.

  „Дават се много пари. В полицията много пари се дават – даваш на дознателя, даваш на шефа им, дознателят взима 2 000 лв. само да махне един диск. Направо ни дерат кожите. Даваме си от джоба понякога”, обяснява Васил, мъжът на Евгения.

  На кого точно плащат в полицията, не пожелаха да кажат, но прокуратурата със сигурност може да разбере.

  Но да се върнем към джебчийските умения на Евгения и Мария и тактиките, които прилагат на туристите. Най- лесната и апетитна плячка били израелците.

  „Значи гърците и израелците, те са най-прости. Ти му казваш пази, той забравя и когато в тоалетната в мола влизат на чешмата, пак ги заблуждаваме и пак ги бачкаме, докато си измият ръцете. Някой не знае как се пуска чешмата. Не знаят как, аз им пускам по-гореща, аз ти казвам, аз ги побърквам вътре. И когато са, аз сега гледам, коя, в коя тоалетна ще влезе. Гледам да съм близо. Пускам капака, пускам водата и се качвам отгоре. Тя оставя чантата, нали в закачалката и тя на цокалото, взимам я отгоре и я дърпам”, казва Евгения.

  Джебчийките разбират предварително – кога и в колко часа пристигат туристите в мола. За да не бият на очи, се дегизират като тях.

  „Когато са забрадени и аз сега не мога да отида да влизам при арабките. Веднага забрадката, шалчето, туниката. Всичко знаем”, споделя Евгения.

  Мария започнала да краде от 11-годишна. Съвсем скоро занаята щяла да наследи и малката ѝ дъщеря. И докато Мария живее охолно с парите от джебчийство, е получавала социални помощи от държавата. На хартия Евгения също се води, че живее на прага на бедността. По документи работи на минимална работна заплата. Забележете тавана на къщата на Евгения и Васил – в целия град Игнатиево тази марка автомобили е на особена почит – видимо и по улиците, и по знаците в домовете на тези хора.

  Така са голяма част от жителите на този малък град до Варна – Игнатиево. Тук бедна къща няма. Няма и човек без скъп автомобил. А проверката ни показа, че пред държавата много от тях са социално слаби като нашите героини джебчийки. Влизаме в една от къщите в Игнатиево.

  Къде са полицията и данъчните? Как този град на богати социално слаби съществува необезпокоявано под носа на цялата държава? Гледайте утре в „Здравей, България“. Ще ви разкажем как реагираха шефовете на полицията във Варна, когато им пуснахме запис с разказа на джебчийките Мария и Евгения.

  След репортажа от НАП – Варна се зарекоха да започнат проверка по случая.

   

• Официално съобщиха скороста на грабежа от АЕЦ „Козлодуй“

  Георги Котев, Gikotev.blog.bg

  .

  Новината е от вчера (1-ви юни) и идва от Москва! „Благата вест“ ни изпраща племенникът на премиер-министъра от времето на комунизма Гриша Филипов и настоящ изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“ Димитър Ангелов. Съобщава ни я „24 часа“:

  360 млн. евро за удължаване живота на 5 и 6 реактор на АЕЦ „Козлодуй“

  Пак да напомним. Датата е 1-ви юни 2015-та година.

  А сега нека ви припомня и какво се случи на 22-ри януари 2015-та година (точно 131 дни по-рано), в сградата на Народното събрание, на заседание на комисията по енерГЕПИка. На него министърката на енерГЕПИката, счетоводител на кражбАта Теменужка, заявява буквално следното:

  „Както за Вас, така и за всички, които се интересуват от този толкова важен въпрос, мога да кажа, че сумата, която се предвижда да бъде предоставена, която ще ни бъде необходима, за да извършим удължаването на живота на 5 и 6 блок, е малко над 270 млн. евро. Това е един сериозен финансов ресурс. “

  С оригинала на стенограмата от това заседание можете да се запознаете от ТУК. Ето го и конкретния откъс:

  

  Сега всеки един от вас може да пресметне с каква скорост расте кражбАта от АЕЦ-а, като раздели 180 милиона лева (90 милиона евро, колкото е разликата от януари досега) на 131-те дни, за които сметката набъбна. Моите сметки показват, че скоростта е 1 370 000 (един милион и триста и седемдесет хиляди) лева на ден!!!

  
  На снимката виждате министър-счетоводителката Теменужка и директора на АЕЦ-а Ангелов от заседанието в НС, от януари 2015-та г.

  В този блог има десетки постове с безброй доказателства, че т.нар. мероприятие „удължаване“ живота на блокове 5 и 6 в АЕЦ-а е НЕ-НУЖ-НО и на практика представлява единствено и само удължаване на грабежа през най-големия производител на електроенергия, който плащаме всички ние, през сметките си за ток. Така можете и да се сетите, защо пак ще ни вдигат цената му от 1-ви юли???

  В същото време, съвсем скоро стана ясно, че 100% държавната АЕЦ „Козлодуй“ ни дава едва под 15% от цялата си евтина продукция за т.нар. регулиран пазар (т.е. на НЕК, за битовите потребители, т.е. – за нас), а над 80% от продукцията отива за „честните“ частни търговци, които знаят с кого и с по колко да се разплащат, за да продължава геноцида над робското население. (Доказателството за последното ще научите от „Олигарха Прокопиев: „Като на олигофрени ви го обяснявам бе!“„)

  Искам да ви обърна внимание, че тази скорост, която изчислихме по-горе, е само по една от стотиците писти, по които се източва АЕЦ-а. Другата мощна магистрала е през търговете за ток за „честните“ частници. През същия период (януари-май 2015-та г.) цената на тока на търговете, които организира АЕЦ-а, за т.нар. „свободен пазар“ се е сринала с повече от 26%, но вместо това да се отрази пропорционално и на нашите сметки от следващия месец ще ни сурвакат с по-високи числа. (Подробности за тази писта в „Защо анал(л)изатора на (д)риска Костов се изходи за Лукойл точно сега?„)

  Междувременно снощи до мен достигна друга „блага вест“, че Софийска градска прокуратура е отказала да приеме за доказателство твърдението на френския държавен концерн АРЕВА, че удължаването на живота на блоковете в АЕЦ-а се е състояло още през 2008-ма г.

  

  Но за престъпният щит на прокуратурата над ядрената мафия ще ви разказвам един друг път.

  .

• „Гласове“: Кои са VIP клиентите на КТБ

  Материал на в. „Гласове“

  Близки роднини на Кирил Добрев и Димитър Дъбов от БСП, Наташа Бърнева, прокурор от ВКП, нейният съпруг и син, Румен Георгиев и Капка Костова, бивши и настоящи членове на ВСС, конституционният съдия Георги Петканов, Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева, Ахмед Доган, Иван Костов, Емел Етем. Това са само малка част от VIP-овете на КТБ.

  

  Част от списъка с VIP клиентелата на КТБ
  

  .

  Таблиците с имена на известни политици, висши магистрати и свързаните с тях лица и фирми са били клиенти на КТБ. От сдружението „Ние, гражданите“ изнесоха списъци за кредитното състояние на тези лица. Има съдии като Таня Радкова, която е гледала дела по КТБ, но не си е правила отвод, тъй като има сериозни съмнения, че е имало конфликт на интереси. „Понеже не вярваме, че ще падне банковата тайна, направихме тези изчисления, за да може нашите депутати, ако искат, да ги използват в парламента, да се ориентират в казуса“, каза за „Гласове“ Вера Ахундова.

  В таблицата особено се откроява името на Ирена Кръстева, която е изтеглила от КТБ 114 млн. лв. на своите фирми, което се случва в рамките на 20 дни – от 31 май до 20 юни 2014 г.

  Личният депозит на Ирена Кръстева към май месец е 842 649 лв. На влога й са останали малко над 5000 лв., тоест тя е „спасила“ почти цялата сума.

  Нейните фирми, около 25 на брой, със сумите, които е имало преди затварянето на банката и остатъка в левове:

  Пресмаркет ЕООД – 7 493 397 – 268 479

  Балканска медийна компания – 10 244 580 – 5 343

  Изд.-полиграфическа компан  – 6 485 550          – 22

  ЗАИР 2009 Жени – 233 662 – 995

  Компакт меридиан ЕООД – 87 444 965 – 797 171

  По официален баланс на банката изтеглените суми преди затварянето на трезора, са 7.2 млрд. лв.

  Справката за тегления на хора от ДПС опровергава твърденията на председателя на ДПС Лютви Местан, че движението няма нищо общо с КТБ. В този списък са много председатели на общински съвети, общински съветници и приближени до ДПС бизнесмени. Там е бившият министър от партията Емел Етем, там е и Ахмед Доган с 881 хил. лв., които обаче не е изтеглил. Те са със сравнително малки суми.

  От НПО „Ние, гражданите“ обаче предполагат, че при отварянето на бекъпа на сървъра на банката, където се съхраняват данните преди неочакваната подмяна на магазина за пазене на информацията, ще се видят много повече лица, чиито имена, сметки, кредитни истории и т.н. са изчистени. От организацията смятат, че сметките, чиито списъци публикуваме по-долу, са само тези, които са останали след подмяната.

  „Има други сметки, които ние ще очакваме прокуратурата да установи. Но всяка банка има нещо, което се нарича „дизастър център“, където се пази всичко, което е ставало в банката. И ние призоваваме прокуратурата, понеже са извършвани нерегламентирани и незаконни операции „на ръчно управление“, да поиска този бекъп на банката.“ Това каза Вера Ахундова от НПО „Ние, гражданите“ за „Гласове“.

  6.2 млрд. лв. са депозитите към датата на затварянето на банката.

  „Няма нито един случай около историята с КТБ, по който да е процедирано законно. Отказват ни гледане на делата по същество“, каза още Ахундова.

  „Ние искаме само две неща – прозрачност и справедливост, които политиците от всички партии ни обещаха. Засега не са го изпълнили. В сравнение с Ангола, Нигерия, ЮАР, Португалия, Ирландия, които не позволиха банки да фалират, да бъде увреден малкият и среден бизнес, у нас  направиха точно това. Фалирали и застрашени от фалит са 5200 души над гарантираните вложители, това са малки и средни предприятия, ако не и повече“, допълни Вера Ахундова в подкрепа на мотивите си да покажат публично част от добре охранявана тайна за властта в България.

  .

   

• Задължителното гласуване – част 1

  Антоанета Цонева, Оpenparliament.net

  Един от въпросите, по който може да има референдум през октомври, заедно с местните избори в България, е свързан със задължителното гласуване – дали да се въведе или не.

  Институтът за развитие на публичната среда ще направи серия от публикации, свързани с темата, за да представи различни гледни точки – аргументи „за“ и „против“, информация за ефектите от въздействието на задължителното гласуване в различни страни. Темите за електронното гласуване от дистанция и мажоритарния елемент в изборите също ще бъдат обект на изследване.

  Задължителното гласуване не е нова концепция. Ранни варианти на идеята и практики са съществували от древни времена, но по-систематично обсъждането и въвеждането му започва през втората половина на 19-ти век. Едни от първите страни, които са го въвели са Белгия през 1893 г., Аржентина през 1914 г. и Австралия през 1924 г. Има разбира се примери за страни като Венецуела и Холандия, които в един период от тяхната история са практикували задължителното гласуване, но по-късно са го преустановили. Задължителното гласуване е било въвеждано на различни места, по различни причини и в различен контекст. Поради ниското участие в Белгия, но и поради корупцията в изборите в Тайланд например – век по-късно през 1997 г.

  Миналата седмица в Кливланд, президентът Обама за първи път постави въпроса за задължителното гласуване, като способ за противопоставяне на въздействието на големите пари в американските изборни кампании. Отвъд темата за огромните средства, влагани в изборите, САЩ имат еднo от най-ниските нива на участие сред развитите стани. По-малко от 37% от имащите право на глас са гласували на междинните избори през 2014 г. Това означава, че около 114 милиона души са изключени от процеса.

  Картината в други страни от западния свят не е по-малко тревожна. През последните 10 години, активността на избори във Франция и Великобритания е била най-ниската от Втората световна война насам. Отсъствието на гражданите пред урните се разглежда като източник на криза на парламентарната демокрация, дефицит на легитимност в управлението, липса на обратна връзка от хората към партиите и съмнения в качеството на политическото представителство. В този контекст идеята за задължително гласуване се е разраства бързо. Поддръжниците му смятат, че така ще върнат интереса към политическия дискурс и ще окуражат появата на силни алтернативи, от които да се прави избор.

  Има множество въпроси около задължителното гласуване:

  • Защо някои страни са го прилагали, а други не?;
  • Защо някои са го премахнали, а други са го запазили?;
  • Съществува ли задължителното гласуване изолирано или е свързано с други институции и, ако да, с кои?;
  • Какви видове наказания има за негласуващите и как се защитава въвеждането им?;
  • Какви са условията за успешно прилагане на този институт?;
  • Кой печели и кой губи от задължителното гласуване?;
  • Това стъпка напред ли е или регрес в демократичния процес?
  • Насилие ли е върху индивидуалната свобода за сметка на равенството и участието?

  Днес задължително гласуване има в 26 страни. Преобладават тези от Южна Америка.

  

  Данните от изследвания за 203 страни в света сочат, че в 85% от тях или 173 страни няма задължително гласуване.
  

  Дебатът се води в плоскостта задължение или право е гласуването. Има страни, в чиито конституции е посочено, че гласуването е гражданско задължение.

  Какви са аргументите „за“?
  
  Основните аргументи в дебата за задължителното гласуване винаги са повишаване на активността и усилване на легитимността и стабилността на политическите институции, излъчени чрез избори. Намаляването на разходите на партиите за убеждаване на избирателите да се явят пред урните и противодействието на парите в политиката за реклама и за купуване на гласове (аргумент, посочван в България много често) – също са сред аргументите „за“ задължителното гласуване.

  Изтъква се и възпитателният ефект върху избирателите и отговорността за избора, след като всеки се е включил и посочил политически представител. Ако държавата задължава своите граждани да гласуват, тя трябва да осигури гражданско образование в програмите в училище, за да обучава всички . Институциите също така трябва да гарантират провеждането на информационо-обучителни кампании за избирателите.

  Защитниците на задължителното гласуване често правят аналогии между него и задължителното плащане на данъци, отбиването на военна служба, задължителното обучение до определена възраст, задължението в някои страни да бъдеш съдебен заседател.

  Този, който не желае да гласува може да пусне празна или недействителна бюлетина и пак ще изрази позицията си. В този случай се прави разлика между задължението да гласуваш и да избираш.

  Какви са аргументите „против“?

  Най-срещаният аргумент е, че този подход не е демократичен – превръщайки правото да се гласува и свободния избор в административна принуда и задължение. По-легитимно ли ще е управлението, ако има много гласували с невалидни, празни бюлетини или против всички (където има такава опция) – питат противниците на задължителното гласуване. Друг аргумент е свързан с увеличаване на „случайните гласове“ – произволно посочване на кандидат или партия само, за да се пусне попълнена бюлетина. Ако някой гласува против волята си, е вероятно той да маркира случайни кандидати, най-често първите в листата.

  Как се прилага и контролира задължителното гласуване в страна с нисък административен капацитет и слаби институции – е друг въпрос, който се поставя.
  Задължителното гласуване може да се разглежда като нарушаване на свобода на политическите възгледи и правото на хората да вярват в политическа система различна от представителната демокрация, например в абсолютната монархия, но да са принудени да участват във възпроизвеждането на съществуващата система.

  Друг аргумент „срещу“, който преoбладава сред академичната общност в САЩ например, е това, че така се нарушава свободата на изразяване, защото тя включва и свободата да не се изразиш. Ниското ниво на участие може да не е резултат от политическа апатия. Това може да е проява на гражданска воля, демонстрираща неудовлетвореност от политическия естаблишмънт.

  Какво всъщност означава „задължително гласуване“?

  То разбира се може да се дефинира много лесно като законово задължение на гражданите по време на избори да се явят пред урните и да упражнят избирателното си право. В общия случай е предвидена санкция за неизпълнение на това задължение. Всъщност стриктно погледнато задължително гласуване не може да има, защото поради тайната на вота всеки, който не желае да гласува може да пусне невалидна или празна бюлетина в урната. В някои страни има легален способ да се направи точно това – като се гласува против всички.

  В страни с тоталитарни режими няма нужда от задължителен вот. На книга там се постигат високи проценти на участие не поради санкция, записана в закон, а поради страх от самия режим. В Северна Корея, ако не гласуваш, това може да се оцени като некоректно поведение спрямо режима и да се отрази тежко на кариерата ти, например. Това е вид социална принуда и натиск да се явиш пред урните. В Иран няма задължително гласуване, но хората би трябвало да показват печата в личните си картите за гласуване, когато си вадят паспорт. В Италия, тъй като гласуването е определено от конституцията като задължение, в периода от 1946 г. до 1992 г. е имало лека санкция за негласуващите –излагали на публично място списък, с тези които не са отишли до урните. В Щата Илиноис някога поставяли негласуващите в началото на списъка с тези, които са избрани за съдебни заседатели.

  Какъв е размерът на глобите за негласувалите?

  Глобите са най-разпространената форма на санкция. Те варират и могат да са различни за първото нарушение и за последващите негласувания. Например в Белгия глобата е от 25 до 50 евро, налагана за първо нарушение, от 50 до 125 евро за второ нарушение. В Люксембург глобата за повторни нарушения може да нарасне до 1000 евро.
  Доскоро, някои Швейцарски кантони са изпращали чиновници от къща на къща да събират глобите. В Унгария в следвоенния период глобите са приели формата на допълнителни данъци.

  Друг вид санкции – лишаване от право на глас и услуги, а някъде и затвор

  В Белгия, ако не си гласувал на 4-и избора в период от 15 години, те лишават от право да гласуваш в следващите 10 години. В Сингапур има необичайна система, комбинираща лишаване от правото на глас и глоба. Името на негласуващите автоматично се премахва от изборния регистър и трябва да заплатят такса, за да ги върнат отново, иначе не могат да гласуват.

  Други граждански права като участие като кандидат на избори, могат да бъдат отнети, като форма на санкция – така е в Аржентина, Боливия, Бразилия, Сингапур и Тайланд.
  Друг вид наказание е забраната да се заема държавна служба. Така е в Белгия, този, който е бил изваден от списъка за гласуване, не може да заема позиция в държавната администрация.

  В Аржентина негласуващите не могат да бъдат назначавани в публичния сектор за три години след изборите. В Боливия, ако не гласуваш, не можеш да получиш специфичен сертификат за избирателно право, който се изисква, за да работиш в държавната администрация, за да получаваш възнаграждение като държавен служител, да правиш банкови транзакции и да ти издадат паспорт 90 дни след приключване на изборите. Подобни санкции има и в Бразилия, заедно с допълнителното изискване, че негласуващите нямат достъп до държавно обучение, не могат да бъдат освобождавани от военна служба или плащане на данъци. До неотдавана тези санкции са били широко разпространени там. До скоро, в Гърция, поне на теория, негласуващите не са можели да получат шофьорска книжка или паспорт. Тези санкции обаче, са премахнати през 2001 г. след дълъг публичен дебат.

  В Австралия можеш да бъдеш осъден на затвор, ако не си платиш глобата, че не си отишъл до урните. След изборите през 1993 г. 43 негласуващи са получили наказание затвор от 1 до три 3 дни.

  Когато през 1973 г. Филипините въвеждат задължително гласуване – наказанието за негласуващите е затвор до 6 месеца. Подобно наказание е практически е невъзможно да бъде систематично прилагано, защото това би означавало например, че над 7 милиона е трябвало да влязат в затвора след изборите през 1981 г. През 1987 г. задължителното гласуване във Филипините е отменено.

  Санкцията не е двигател при задължителното гласуване

  В Белгия гласуването се е превърнало в социална норма. Не е глобата тази, която кара хората да участват – активността е над 90 %. Това не е индикатор обаче, че законът стриктно се прилага и се наказват негласуващите. Например, през 1985 г. само 62 от 450 000 негласуващи са санкционирани. Друг пример от Холандия, в периода, когато е имало задължително гласуване (между 1917 г. и 1970 г.) сочи, че през 1966 г. едва 577 от 400 000 негласуващи са предадени на съд.

  В Австралия също малко хора биват наказвани, защото има множество и различни причини, които могат да използват, като обяснение защо някой не е гласувал, без да се изискват някакви документални доказателства за това.

  Повторно провеждане на избори или „колективна санкция“

  Някога в Бавария е съществувала необичайна комбинация от индивидуална и колективна санкция: ако не се постигне определено ниво на активност, разходите за повторното произвеждане трябва да бъдат поети директно от негласуващите чрез специален данък. По-често срещано е било обаче правилото, ако не е постигната активността, изисквана от закона, изборите да се провеждат отново за сметка на всички.

  Изискването за определено ниво на активност е обичайно за съвременните референдуми и днес рядко се среща като изискване при провеждането на избори в страни извън Източна Европа и тези от бившия Съветски съюз. В Сърбия и Черна гора има изискване за 50 % активност на избори, иначе се налага повторното им провеждане. 25 % е прагът в Унгария за отделен избирателен район, същото изискване има и в Литва на ниво регион. 33 % активност се изискват в Узбекистан за парламентарни избори. 50 % участие има като изискване в Молдова, Беларус, Казахстан, Киргистан и Таджикистан – праг, унаследен от съветската ера.

  Кой е освободен от задължително гласуване?

  Някои страни от Латинска Америка и Европа със задължително гласуване, като Аржентина, Боливия, Бразилия, Кипър и Перу са направили гласуването доброволно за тези, които са над 70 годни. В Еквадор и един от швейцарските кантони със задължително гласуване, възрастовата граница е 65 години, а в Люксембург – 75. В допълнение, в Бразилия санкции не се налагат за негласуващите между 16 и 17 години.

  Много страни допускат неучастие в гласуването на тези, които пътуват извън страната или в изборния ден са далече от местата, където са регистрирани (Австралия, Боливия, Бразилия, Чили, Еквадор, Люксембург, Сингапур). В Аржентина хората, които се намират на над 500 километра от мястото, където гласуват, ако имат доказателство за това, са освободени от задължителния вот. В Чили е същото за тези, които са отдалечени на над 200 километра, а в Кипър на 50 мили или повече от изборната секция. В Перу само онзи, който е извън страната за лечение или обучение, може да не гласува, без да бъде санкциониран.

  В Бразилия и Еквадор гласуването не е задължително за тези, които са неграмотни.

  В Австралия могат да не гласуват тези, които поради религиозни причини се самоизключват от политическия живот. Има общности, чиито вярвания и убеждения не позволяват участие в политически дейности и за тях вотът не е задължителен.

  Поощрение за гласуващите – друг подход за усилване на участието

  Това е правено у нас през 2005 г. чрез провеждане на лотария сред гласуващите на парламентарните избори. Има такъв опит на местно ниво в Норвегия. Тази практика се среща и в САЩ. От 1997 г. в Колумбия – една малкото страни в Латинска Америка, където няма задължително гласуване – тези, които отидат до урните, имат преференциален достъп до някои образователни и социални услуги и намаляване на таксите за някои публични услуги.

  Дебатът в България още не е започнал

  Ефективността на задължителното гласуване – т.е. дали неговото въвеждане ще повиши значително избирателната активност, зависи от времето и контекста, в които се случва – това се посочва във всички изследвания. Избирателна активност е феномен, обусловен от много причини и фактори. Сред тях са политическата култура, социално-икономическите условия, видът на избирателната система, способността на институциите да наложат закона, демографските характеристики – възрастова и образователна структура, етническия състав и др.

  Задължителното гласуване в комбинация с тези фактори ще произведе някакъв резултат – разходи и ползи за обществото, ще създаде предимства и недостатъци за част от актьорите. Какво искаме да се случи в българския политически живот обаче, отваряйки този дебат  – да се потопят купените и контролирани гласове, да се снижи влиянието на определени партии, да се засили легитимността на избраната власт – това ли са целите?

  Дебатът предстои и именно силата на местния контекст ще определи релевантността на аргументите и как те ще повлияят на решението на гражданите, избирайки между „за“ и „против“ задължителното гласуване.

  Едно е ясно, разговорът ще е силно политизиран и поляризиран, както е навсякъде по света, където се води.

  Източници:

  _{Full Participation: A Comparative Study of Compulsory Voting, Sarah Birch, 2009
  Democracy’s Duty: The History of Political Debates on Compulsory Voting, PhD. diss.,
  University of Jyväskylä, Anthoula Malkopoulou, 2011
  The History of Compulsory Voting in Europe: Democracy’s Duty?, New York: Routledge, Anthoula Malkopoulou, 2015
  Compulsory Voting – http://www.idea.int/vt/compulsory_voting.cfm
  Compulsory Voting Laws and Turnout: Efficacy and Appropriateness, Dr. Lisa Hill and Jonathon Louth, 2004}

  .

• МВР спря паспортите по бърза поръчка

  Причината е липса на специализирана хартия, а заповедта е издадена от министър Румяна Бъчварова в края на миналата седмица. Много българи, работещи в чужбина, също няма да могат да подновят личните си документи.
  

  

  МВР неочаквано спря да издава и обработва бързи и експресни поръчки и ще издава международни паспорти само в рамките на 30 работни дни. Причината е липса на специализирана хартия, а заповедта е издадена от министър Румяна Бъчварова в края на миналата седмица.

  Очаква се стотици да изгорят – за летни отпуски, работа, обучение. Административният капан засяга и непълнолетните деца, които ще пътуват с родителите си за европейски страни, тъй като и на тях на границата изискват документ за самоличност. В сезона на почивките до Гърция и Турция много родители ще се окажат в патова ситуация и вероятно ще провалят ваканцията си.

  Много българи, работещи в чужбина, също няма да могат да подновят личните си документи. Очаквам истински ужас през цялата следваща седмица, посочи неоптимистичната си прогноза служител от ведомството.

  Източник:  Faktor.bg

  .

• Медии не ми трябват. И журналисти!

  След като разврати частните медии, държавата настъпи срещу обществените

  .

  Светослав Терзиев, д-р по журналистика,

  в.„Сега“

  Националното радио се тресе от вълнения, защото не е слушало собствените си новини, че още преди половин година бюджетът е взел 10% кръвен данък от държавните медии. Вестникарите пък се отучиха да четат вестници, защото е под достойнството им да дъвчат собствената си плява. Премиерът Бойко Борисов не се интересува и от едните, и от другите, тъй като знае до каква професионална мизерия ги е докарал заедно със своите предшественици, развращавайки медийния пазар с нечестно държавно финансиране.

  Сега всичко си идва на мястото, защото самият Борисов заяви преди седмица: „Не ми трябват медиите!“ Той посъветва народа да следва неговия пример: „И от мен да знаете – не гледайте телевизия, не слушайте радио, не четете интервюта и въобще не може да ви ядоса никой. Въобще не ми трябвате, медиите – нали виждате как си ме посрещат хората“, рече премиерът сред насъбрало се множество в Гигинския манастир, реставриран с пари от държавата и от банкера беглец Цветан Василев (което си е почти едно и също).

  Какво става в българското медийно блато,

  в което доскоро Борисов обичаше да се къпе, за да изглежда хубав пред електората? То го обгрижваше с топли кални бани, от които излизаше ако не чист, поне бодър. Нещо прекъсна взаимното привличане и както винаги, когато не се вижда ясно причината, може да се предполага, че става дума за пари. Те са важен индикатор, според който медиите могат да се разделят на две големи групи: държавно финансирани и частно финансирани. Само че откакто през последните десетина-петнайсет години медийният пазар залиня в цял свят с нахлуването на безплатните медийни продукти в интернет, частното финансиране загуби икономически смисъл и започна трескаво да търси заместител. Рекламата в интернет не стана компенсатор, защото допълва частично бюджета на редакциите. В различните страни се експериментират всякакви решения: от разпределение на публични средства до набиране на доброволни помощи, но никой досега не е измислил универсален механизъм за самофинансиране, какъвто бе медийният пазар.

  В края на април интернет концернът от Калифорния „Гугъл“ обяви, че учредява в Европа фонд за финансиране на Инициатива за новини в цифровото пространство (Digital News Initiative) и привлече за партньори големи европейски медийни групи и издателства. Световният гигант отпусна за 3 години 150 млн. евро с цел „да засили позициите на цифровата журналистика“, като призова да му се изпращат идеи за устойчиви модели на самофинансиране. Медии, които не участват в проекта му, веднага го заподозряха, че се опитва да очисти образа си на световен октопод, който изсмуква близо половината от оскъдната им реклама в интернет.

  Както винаги, американците са назад в технологичното мислене от една нация техническа, която още преди 10 години изобрети медиен

  механизъм от типа перпетуум мобиле

  Как може медиите да губят пари от дейността си, но да продължават да въртят бизнес? За държавните медии е ясно – държавата им налива пари през бюджета. А за частните? Пак същото, но не през бюджета. И в единия, и в другия случай целта е властта да манипулира обществото, за да намали способността му да упражнява обратен натиск. Става дума за прочутия медиен комфорт на управляващите, за който се плаща с парите на същото общество, което е обект на манипулации.

  В държавните медии обаче има едно неудобство. Финансирането е регламентирано и изложено на показ, защото минава през бюджета, и обществото може да реагира, ако усети, че властите го оглупяват чрез т. нар. обществени медии. Постоянното подозрение, че там се прилага административно-командното начало, служи като спирачка за упражняване на видим натиск „отгоре“. Усещането на журналистите в тях, че публичността ги пази, им дава по-голяма смелост да говорят и показват неприятни за властта факти в сравнение с много „частни“ медии, финансирани скришно с държавни пари. Парадоксално е да се твърди, че държавни медии могат да бъдат по-свободни от частните в условията на пазарна икономика, но в България се наблюдава точно такъв феномен. Поръчковите публикации са по-многобройни в някои частни издания, което пък повдига въпроса дали са наистина частни. Известно е, че от няколко години една от големите загадки е кой притежава огромна част от медиите в България, защото сочените за собственици лица не разполагат с приходи от друга дейност, която би им позволила постоянно да наливат пари в губещи издания.

  Фактически властите нямат проблеми с „частните“ медии, които вече са одържавили тайно чрез захранването им през кухи банки (с необезпечени кредити) и фирми фантоми, през офшорки и фиктивни конкурси за обществени поръчки за разпределение на бюджетни и европейски фондове.

  Как да държат в страхопослушание

  официалните държавни медии? Разбира се, пак чрез парите. Да режат бюджетите им е неразумно, защото могат да затруднят дейността им, а не е такава задачата. В БНР, БНТ и БТА си има чисто производствени разходи и техниката не би разбрала намека на властите, ако й бъдат орязани парите за функциониране. А и целта не са машините, а хората, които се държат вироглаво. Затова в бюджета за 2015 г. изрично бе записано, че полагаемите се общи суми за трите медии се запазват, но от тях се иска сами да съкратят по 10% от разходите си за персонал. Спестените пари не им се отнемат от бюджета, а се оставят да ги използват за каквото искат, само не и за труд. Директорът на БНР Радослав Янкулов изрева, че го карат или да уволни 200 души, или да ореже наполовина хонорарите на останалите, които в голямото си мнозинство получават както мизерни заплати, така и символично допълнително материално стимулиране.

  Прави впечатление, че докато в радиото се надига вой, в националната телевизия и БТА цари спокойствие. Проверка на „Сега“ показа, че тамошните ръководства са били по-пъргави, защото още през януари са преразпределили средствата си така, че да не режат „живо месо“. Закрили са овакантени постове, пенсионирали са служители, а парите са насочили към производство на допълнителна продукция, така че пак да се върнат с разсрочка към журналистите. Ръководството на радиото е закъсняло половин година и ще трябва да направи икономиите за двойно по-къс срок, което означава, че съкращението от 10% ще се усети като 20% до края на годината. Затова може би журналистите негодуват преди всичко срещу него и искат оставката му.

  Властта остава на завет и може да се наслаждава как едни среди в радиото биват настройвани срещу други. Докато си дерат очите, могат да се вразумят. Предупреждението „Медии не ми трябват“ носи многопластово послание. Вкарването на държавните медии в правия път няма да е едноактова пиеса. Това е завръзката на

  трагикомедията „Опитомяване на опърничавите“,

  която ще се играе през новия властови сезон. Предстои мащабна смяна на декорите, защото падна параванът КТБ, зад който ставаше държавното изхранване на главните медийни послушници. За някои от тях великите пости продължават вече година и сами режат хонорари и журналистическа плът, без да чакат като държавните медии решения на парламента, постановления на правителството и писма на финансовото министерство. Нищо чудно някои да се поминат или да се слеят, което няма да разстрои нито управляващите, нито обществото, защото започнаха толкова да си приличат, че липсата им няма да се забележи. Тяхното финансиране по една и съща нечестна за обществото схема послужи като общ знаменател, който ги превърна в еднотипни служби за управленски пиар, както е модерно да се казва днес познатата от недалечното минало медийна пропаганда или познатото от още по-стари времена угодничество на силните на деня.

  В този смисъл изречените от Борисов паметни думи „Медии не ми трябват“ може да означават, че въобще не заслужават да се наричат „медии“ подобията, които го обикалят. Такива „медии“ не му трябват и на обществото.

  Той може и без медии.

  .

• От 2008-ма насам в България са закрити 85 големи предприятия

  Божидар Данев: 380 хиляди работни места са загубени в България за 6 години

  .

  85 големи предприятия са закрити в България между 2008 и 2013 г. За същия период е изчезнало всяко пето средно предприятие, а с 12% се е свил броят на малките фирми. Това е довело до загуба на 380 000 работни места. Този статистика показа изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев на семинар за актуалните проблеми на пазара на труда, предаде БГНЕС.

  Заедно с големите предприятия са фалирали много свързани с тяхното производство средни и малки компании, обезглавени са цели сектори, коментира Данев, цитиран от пресцентъра на БСК. „Тези данни означават само едно: бизнесът се маргинализира. Не се внедряват нови технологии, няма нови идеи и нови продукти. Нашата икономика се превръща в икономика на бедните и непродуктивни услуги. Вместо да се реиндустриализира, България се деиндустриализира“, каза още той.

  Вследствие на този процес на деиндустриализация между 2008 и 2014 г. работните места в страната са намалели с над 380 000. В същото време драстично се разтваря ножицата между качеството на работната сила, произвеждана от образователната система, и уменията, търсени от бизнеса. Расте броят на хората с висше образование, но за жалост, пазарът няма нужда от тях, защото техните специалности често не отговарят на потребностите на икономиката.

  Икономиката търси висококвалифицирани хора с определени компетенции, но не ги намира. Голяма част от населението е неграмотно или без никакви умения, а на пазара няма работа за нискоквалифицирани хора, каза още Данев. Единственият шанс за хората без образование са туризмът и селското стопанство, където те могат да бъдат полезни, обаче само ако се управляват и ръководят интелигентно.

  „Икономиката и осигурителната система са скачени съдове обясни директорът на БСК и допълни, че сривът на икономиката заради кризата доведе до бум в разходите за пенсии, защото хората са се втурнали да търсят различни канали да получат сигурен доход, какъвто е пенсията. От 2.5 млрд лв. през 2000 г. разходите за пенсии са нараснали на 8 млрд лв. през 2014 г., предимно заради скока в броя на инвалидните пенсии. През 2000 г. те са били 200 000. 14 години по-късно те вече са били 450 000. С 50% – от 10 млн. лв. на 15 млн. лв., са се повишили и разходите за болнични.

  Сериозна е диспропорцията в заплащането на труда, сочи още статистиката. Хората, които произвеждат добавена стойност, печелят по-малко от заетите в администрацията, показват данните. „Младите хора не искат да работят в реалната икономика, те предпочитат безрисковото и добре платено работно място в администрацията. Това създава ценностна система, която не е икономически обоснована, а се управлява от бюрокрацията“, подчерта Божидар Данев.

  Прави впечатление също, че възнагражденията в сектора с най-големи загуби и задължения – енергетиката, са нараснали 5,5 пъти от 2000 до 2013 г. Изпълнителният председател на БСК нарече този факт алогичен и го обясни с монополното положение, свръхрегулацията и силните политически влияния в сектора.

  Данев коментира и решението на Върховния административен съд (ВАС), който отмени решението на правителството за повишаване на минималната работна заплата от началото на 2015 г. Според него жалбата до ВАС и последващото решение за отмяна на въведената в началото на годината минимална работна заплата има дисциплиниращ ефект. „Когато има законова разпоредба, тя трябва да се спазва“, категоричен е изпълнителният председател на БСК. Той обаче не очаква никакви практически последствия от решението на ВАС, тъй като още през следващата седмица Националният съвет за тристранно сътрудничество ще разгледа решението за минималната заплата и кабинетът ще вземе съответното решение.

  Източник: в. „24 часа“

  .

• Сенатът не продължи действието на Патриотичния акт

  

  Американските сенатори не успяха да постигнат съгласие за удължаване на основни положения от т. нар. Патриотичен акт за следенето на заподозрени в тероризъм, предадоха информационните агенции.

  От това следва, че днес частично изтичат правомощията на спецслужбите за достъп до телефонните разговори на заподозрени лица и те временно няма да могат да извършват подслушване.

  Същевременно на сенаторите предстои да гласуват Акт на свободата (USA Freedom Act), в който също е предвидено подслушване на разговори по искане на спецслужбите.

  По-рано президентът Обама призова републиканското мнозинство да подкрепи удължаването на действието на Патриотичния акт. Според противниците на закона, той противоречи на четвъртата поправка от американската конституция. /“Сега“/

  .

• 385 души застреляни от полицаи в САЩ, 20 % не са били въоръжени

  

  Само за първите пет месеца на тази година полицаи в САЩ са застреляли 385 души, пише „Вашингтон пост“. „Средно са загивали по двама души на ден. Тези данни превишават с два пъти официалната статистика на смъртните случаи, свързани с употребата на огнестрелно оръжие от полицейски служители в същия период на последното десетилетие“ – посочва изданието. Тази година в редица градове в САЩ избухнаха размирици заради застреляни от полицаи чернокожи американци.

  Според данните на авторитетното издание, 171 от жертвите са бели, а останалите – представители на малцинствата. 100 от застреляните са чернокожи, латиноамериканците – 54, азиатците – 6 и други – 3-ма. „По-голямата част от жертвите – 80 процента – са били въоръжени с потенциално смъртоносни предмети, предимно пистолети, а също ножове и мачете. Четиридесет и девет души са били невъоръжени, а в ръцете на 13 са се оказали оръжия играчки. „Като цяло, 16% са били с пистолети играчки или не са били въоръжени“, пише вестникът.

  Обстоятелствата около убийството на другите „остават неясни“. Възрастта на жертвите е между 16 и 83 години. Осем от тях са били на 18 години, отбелязва вестникът. На възраст от 25 до 34 години жертвите са били 118 души. /„Сега“/

  .

• Вера Ахундова от сдружение „Ние, гражданите“ за грабежа в КТБ

  Вера Ахундова: Случката с КТБ е грабежът на века, но може да се повтори
  

  .

  Фирмите, за които се знае, че са свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски, са спечелили държавни поръчки за суми от порядъка на 780 млн. лв. Това е станало в периода 2012 г. до края на мандата на Пламен Орешарски и в момента те са концентрирали огромна финансова мощ от около 2 млрд. лв. Някой трябва да си даде сметка какво ще се случва в държавата оттук нататък. Това коментира за Нова ТВ Вера Ахундова, от Сдружението на дребните вложители в КТБ „Ние, гражданите“.

  „Решават да фалират една банка и я фалират. Утре ще решат, че ще фалират пенсионен фонд или друга банка, и ще го направят. Това е грабежът на века, който може да се повтори. Става въпрос за загуби за икономиката от 5 до 10% от БВП“, посочи Ахундова.

  „Ако някой мисли, че КТБ е изолиран случай и тези практики не съществуват в цялата банкова система, много се лъже“, каза Ахундова.

  Ахундова заяви, че за периода от 2012 до 2014 г. кръгът около Делян Пеевски чрез майка му Ирена Кръстева е управлявал активи в КТБ за над 800 млн. лв – 700 млн. лв. кредити и около 114-115 млн. лв. в 19 фирмени депозита на името на Ирена Кръстева. Към края на май миналата година в тях е имало около 118 млн. лв., към средата на юни, дни преди банката да мине под особен надзор, 114 млн. лв. са били изтеглени.

  „Ако КТБ няма нищо общо с ДПС, то ДПС няма нищо общо с Пеевски. От 44 кредити по специалните сметки половината принадлежат на г-жа Ирена Кръстева. Нека да декларират официално, че г-н Пеевски не е в ДПС и аз ще се съглася“, каза Ахундова.

  Тя добави, че част от необслужваните кредити от КТБ са прехвърлени към Първа инвестиционна банка и други банки.

  Според нея от това ще последват и още грабежи – например сградата на КТБ на пл. „Гарибалди“ в София, която вече е в ръцете на други собственици, както и сградата на „София Прес“.

  Ахундова заяви, че сдружението й постоянно получава данни и сигнали за КТБ и се оказва, че в нито едно решение относно тази банка няма нищо законно. Тя добави, че е изпратила до Прокуратурата 13 сигнала, подкрепени с доказателства и документи, но тя не е предприела никакви действия.

  Ахундова отрече да разкрива банкови тайни или да прави опити да разклати банковата система, но каза, че следващата седмица трябва да се яви в за снемане на обяснения в отдел „Престъпления срещу финансовата система“. Тя предположи, че това е заради изявленията, които дава. „Доста е услужливо“, коментира Ахундова. „Говори се за частна прокуратура и частен съд и аз съм склонна да повярвам“, отбеляза тя. „Един високопоставен мъж в тази държава ме предупреди, че Върховният административен съд (ВАС) е капсулирана и частна структура на ДПС, така че да не се опитвам да пробивам каквото и да е по делата с КТБ.“

  Ахундова сподели още в студиото на Нова ТВ, че е получила данни за смяна на централния сървър на КТБ през миналата есен, точно преди предаването на данните на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Според нея при смяната на сървърите са извършвани ръчни операции – вкарвани са нови вложители, а някои от съществуващите са получили увеличение на депозитите си от 10 000 лв. на например 1 млн. лв. и са си получили гарантираната сума от 196 000 лв. По думите на Ахундова това обяснявало разминаването между очакваната и действителната сума, която Фондът изплати, но според нея това е бил успешен опит за източване на пари от порядъка на между 100 и 300 млн. лв.

  Христина Димитрова,

  Sofia.topnovini.bg

  ––––––––––––––––––––––––––––––

  Гледайте цялото предаване тук:

  http://play.novatv.bg/programi/na-svetlo-s-lyuba-kulezich/620424
  .

  А вижте какво бе казано в миналото предаване:

  Водещ (Люба Кулезич): Тези списъци димка ли бяха, които изскочиха? Скриха ли нещо те и какво?

  Вера Ахундова: Категорично това не е сериозно, дали скриват присъствие и срещи, няма никакво значение, по-скоро отвличат внимание от други въпроси.

  Водещ: От какво отвличат вниманието?

  Вера Ахундова: От специфичното разделение на клиентите в банката и присъствието на списък на клиентите, които са политически личности.

  Водещ: Кои политически личности имате предвид? Те са важни, но не се говори много задълбочено за тях?

  Вера Ахундова: Това е един списък с около 300 души. Ако вие отидете и си откриете лична депозитна сметка в някой клон, давате лична карта. Едва ли служител познава поименно 240 депутата и техните роднини. Изрично е декларирано, че човекът е роднина или е с някакъв пост, например министър, депутат и т.н. Постарах се в контекста на вчерашните ви въпроси и разговора да направя проверка и мобилизирахме нашите експерти в цялата банкова система, вкл. и от Централна банка и Ви подготвихме кратка информация.

  Водещ: Какво? Вадете списъка, истинския! Или поне част от него.

  Вера Ахундова: Той ще бъде много скоро готов, като първо ще го изпратим до Европейската комисия, но Вие ще чуете част от обобщената информация. От тези 300 сметки 44 са на ДПС, 84 на ГЕРБ, не само лични, но и фирмени, и 18 на БСП. Не сме вадили другите партии, защото има доста други имена, които лично на мен са ми непознати.

  Водещ: Но сериозно ли има на ГЕРБ?

  Вера Ахундова: В ДПС има 11 депутати от 41-во и 42-ро НС, за сумите ще говорим отделно, в момента наличието по тези сметки е ок. 6млн лв. Като някои са 6-7 цифрени, като някои от тях са вече занулени –  т.е. всичко е извадено абсолютно навреме. Малко са тези, които са се объркали. Има 4-5 сметки с по един милион. Самият господин Доган си е оставил над 800 хил. лева.

  Водещ: Възникна хипотезата, че може би за да покаже, че е наравно със всички потърпевши, а може би има толкова много в други сметки, че не го интересува.

  Вера Ахундова: В тази ситуация има и сметки на роднини на вицепрезидента. Не са изтеглени сумите по сметките им – има две сметки на дъщерята на вицепрезидента.

  Водещ: На госпожа Маргарита Попова?

  Вера Ахундова: Да!

  Водещ: Около 1 млн.лева.

  Вера Ахундова: Това ви обяснявам – това е специален списък, всеки човек е бил или воден. Честно казано, тези 300, които ние вчера извадихме, пак не са всичките, много хора вече са си закрили. Преди обявяването на специален надзор, вече не фигурират в системата. Това са само остатъци, понеже има някакви суми в тях, те съществуват.

  Водещ: И казвате, че има имена на депутати от ГЕРБ от предишното НС.

  Вера Ахундова: 41-во и 42-ро НС.Някои от тях са и в момента в Парламента, по-скоро повечето.

  Водещ: Някакви имена имате ли предвид?

  Вера Ахундова: Мисля да оставя това за по-нататък, защото първо трябва да проверим всичко. Исках да обобщя картината.

  Водещ: Не, защото господин Борисов така ядно поиска пълно разсекретяване, падането тотално на банковата тайна.

  Вера Ахундова: Ние сме абсолютно съгласни с него. Вижте, искането е на ДПС.

  Водещ: Не, той беше принуден да каже, че няма хора, свързани с КТБ в ГЕРБ.

  Вера Ахундова: Първото искане за сваляне на тайната е на ДПС. Максимално са изчистили собствените си сметки със цесии, затова ще Ви спомена след малко, и са абсолютно сигурни, че нищо няма да се намери в банката. Само че има архиви и ние в момента очакваме информация за техните сметки, пари, кредити, които са били до 31.12.2013 г., за да се види какво е направено в месеците до обявяването на специалния надзор над банката. Ваденето на пари е започнало още март месец, съвсем системно и професионално са извадили всичките си пари.

  Водещ: Значи те са имали пет месеца по-рано знанието за сценария, който ще разиграе.

  Вера Ахундова: Точно така.

  Водещ: А господин Данчо Цонев, който толкова пламенно продължава да отрича като един истински богослов?

  Вера Ахундова: Той адвокатства и това сигурно е ролята му в ДПС.

  Водещ: Отрича връзката на ДПС с банката и връзката на Делян Пеевски, въпреки всеизвестните факти.

  Вера Ахундова: Той има отношение, нека ви съобщя. Ние проверихме вашата първоначална информация, над 700 са кредитите, които са били изтеглени от фирми на ДПС.

  Водещ: Това е информация на Фрогнюз, обвиняван, че е говорител, глашатай на прокудения банкер.

  Вера Ахундова: Ние получихме потвърждение на тази информация вчера от членове на други банки. От парите само 500 млн. са изтеглени само по времето на мандата на Орешарски. Нито лев от тези кредити не е платен. Това са фирми, свързани с ДПС. Парите са превъртени до голяма степен през цесии, т.е. от тези 850 млн. цесии, както виждате 500 са на ДПС, и го казвам в този смисъл, че в момента върви една изключително непонятна кампания, активно търсене на тези, които са участвали в цесии, но са подали уведомление след 6 месеца и дали, не дали декларация, ги осчетоводяват. Което ни навежда на единствената възможна мисъл като обяснение, че очевидно хората, които са си харесали фирмите, да си вземат в бъдеще време, те не са изчистили кредитите. И сега, независимо колко остро реагираха против цесиите, те осчетоводяват всичко, което е подадено, за да могат да получат чисти от задълженията, като картинка, фирми.

  Водещ: В момента ли ми говорите Вие?

  Вера Ахундова: Точно в момента. Абсолютно съм сигурна и затова ние обявихме и в съобщение в пресата нашите членове. Нека не бързат и нека не подписват никакви документи за произход, за да валидизират цесиите си, защото е много вероятно ние да вземем решение да анулираме абсолютно всички цесии по две причини. Първо, защото не желаем да правим услуги на политиците и да им сервираме на поднос всичко, което искат да заграбят, или кръговете им от фирми, и, второ, нито един от цесионерите досега не е платил един лев. Разбирате ли какво направиха? Въпросът валидни или не, нито един от цесионерите, хората, които получиха, макар и книжните ни пари, и изчистиха балансите си, не са изпълнили задълженията си да учредят залози там, където има падежиране на вноски, да ги платят – грабеж пак на вложителите, и пак в полза на бъдещите собственици на фирмите.

  Водещ: На мен ми звучи абсолютно невероятно, а откъде се снабдявате с тази информация?

  Вера Ахундова: Ние имаме активни над 10 хиляди члена, от които голяма част работят в банковата система. Това се наблюдава във всички банки и хората са отвратени. Те идват при нас, без да ги търсим. Ще изпратим цялата информация първо в Европейската комисия, защото оказа се, че прокуратурата и Висшият административен съвет са частни в България, те обслужват само един интерес.

  Водещ: Първа частна прокуратура, първи частен съвет, така се говори.

  Вера Ахундова: Нека да Ви дам другите данни, за да бъдем справедливи. На ГЕРБ 84-18 депутати, 19 кметове и общински съветници, 8 заместник-министри,6 министри, 6 от членовете на Висшия ден, Висшия касационен съд и прокуратурата, това е информация до 30 юни 2014. И БСП с 18 сметки, от които 14 депутати и 1 евродепутат, 1 министър и един заместник-министър, тук са и двамата братя на господин Орешарски. Пише: „брат на премиера“ в списъка.

  Водещ: Не Ви ли е страх,Вера?

  Вера Ахундова: Засега нямам заплахи, телефонът ми работи по доста странен начин, наблюдават ме, глъхне, спомена ли някакво такова име, прекъсва веднага. Искам да Ви кажа нещо, понеже говорим за нещата по същество и заобикаляме. Този „портиерски списък“ представлява същото, което инициира в момента правителството, и аз отправям чисто експертен съвет към господин Борисов, нека се заобиколи с хора, може да не са партийни личности, но да са специалисти. Те ще му дадат точните съвети. Няма 1000 привилегировани клиента. 5% е максималният брой от 5200. Те са към 250-260, второ Европейската комисия препоръча най-важното, което да се направи – одит на КТБ, а не да се наеме международна детективска компания и да заблуждават обществото, че ще правят одит на КТБ , да се наеме външна независима компания, такава, каквато не е била в България.

  Водещ: Твърдите, че това е възможно?

  Вера Ахундова: Това го пише изрично в работния документ на Европейската комисия

  Водещ: Мислите ли, че, след като давате тези съвети, господин Борисов е подведен човек?

  Вера Ахундова: Той е до голяма степен подведен в много от въпросите. Той сигурно си дава сметка, но го крие от обществото, че ние се превръщаме все повече в султанат. И, че османизацията на държавата минава през икономиката, и ако не си дадем ясна сметка за това, което става, няма да има нужда от присъединяване на някои страни към ЕС – територията е директна.

  Водещ: Разбрах, изключително информационно наситено участие на Вера Ахундова от „Ние, гражданите“, която твърди, че е заплашвана по телефона. Дано тези заплахи да са халосни патрони.

  www.cross.bg

• НАП с пълна ревизия на разследващ журналист

  Журналистът Мирослав Иванов, който публикува неколкократно в блога си “Финансови смислици” разкрития за Делян Пеевски и Корпоративна търговска банка, е сложен на мушката от държавата с цялата й мощ.

  Иванов разкри как подуправителят на БНБ Нели Кордовска си е изтеглила парите от КТБ в извънработно време вечерта преди да обяви банката под особен надзор и да прати квестори в нея. В блога си Иванов пусна документи, които разкриват собствеността на „Булгартабак“ и връзка с Делян Пеевски, Ахмед Доган, Бойко Борисов (виж тук), цесиите и капиталите на свързани с Пеевски фирми (виж тук и тук).

  Разкри депозитите на Вежди Рашидов в банката, с преференциална лихва и как е извършил цесия с тях (виж тук) и др.

  Сега Мирослав Иванов е получил официално известие от НАП, че ще бъде проверяван за 5 години назад. Проверките обхващат за получени и дадени „заемни парични средства“ за срок от 5 години. Получил е въпросник от общо 12 точки. Проверката обхваща и всички лица – физически и юридически, с които Иванов е имал нещо общо. Той има своя еднолична фирма и е бил съдружник в две други фирми, но е прекратил там участието си.

  Следва отговорът на журналиста в неговия блог.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

   

  НАП дойде, чакам ХЕИ

  След прокуратурата и следствието, НАП също се сети за мен. Ще бъда проверяван за получени и дадени „заемни парични средства“ за срок от 5 години. Въпросник от общо 12 точки. Дотук добре, всеки в тази държава трябва да може да бъде проверяван и да няма чадър над себе си. Аз нямам какво да крия и след проверката ще публикувам на блога си резултатите.

  Но кoгато исканията от НАП за няколко дни станаха общо 5 (пет) – за всички свързани през тези 5 години под някаква форма с мен лица – юридически и физически, за мен вече ясно, че това не е просто проверка.

  Това е поредният акт на тормоз и на държавна репресия, дължащ се единствено на публикациите ми и на позицията ми. Защото каква би била логиката да получа 5 искания от НАП със съвпадащ срок за отговор, освен да бъда „сгърчен“ по административен път.

  Ако има нещо съмнително в доходите ми, ако има сигнали срещу мен и ако НАП са приели тези сигнали за основателни, каква е логиката да проверяват за „разминаване между доходи и притежавано имущество“ и бившата ми съдружничка?

  При положение, че дори няма имущество. И при положение, че дейността на Академика е далеч от комерсиалното и е максимално публична поради естеството си.

  Наказателната акция вече обхваща не само мен, но и всички свързани с мен.

  Случайно ли проверките на регистрирани в София дружества са изпратени в Благоевград – вярвам, защото такава е практиката?

  Защото съвсем случайно първият опит за натиск към мен – през прокуратурата, дойде седмица след като публикувах схемата на финансирането за приватизацията на „Булгартабак“.

  Сега, седмица след като публикувах как известният като „тъста на Пеевски“ висш магистрат Васил Петров е изтеглил парите си от КТБ дни преди да бутнат банката, съм подхванат от НАП.

  Седмица, след като публикувах данни от КТБ как кредит за 300 000 лв., отпуснат на дъщерята на Васил Петров – Зара, жената от която Пеевски има дете, е погасен от майката на Пеевски Ирена Кръстева с пари от спасената с държавни средства Първа инвестиционна банка, съм атакуван брутално от държавната машина.

  Аз от проверки не се страхувам, уважаеми. Но скоро ще ви остане само възможността да ми изпратите ХЕИ да се увери дали нямам глисти.

  www.miroivanov.com

  

• Росен Тахов, „Големите парламентарни циркове…“

  История на националните ни резили в най-високата държавна институция

  .

  Илиана Райчева, Радио България

  .

  В своята нова книга „Големите парламентарни циркове. Хроника на скандалите в Народното събрание“ литературният историк и писател Росен Тахов проследява куриозни и направо абсурдни сцени, случили се в българския парламент.

  .

  Една книга, в която няма цензура – споделя авторът. – Събирал съм материали от 30 години, писах я три. Книгата е направена по стенографските дневници на Народното събрание. Вътре са включени и спомени на съвременници, историографски студии, юридически изследвания. Всяка дума е документална и проверена. Парламентът, който е най-висшата държавна институция, вместо да бъде „святата ковачница на закони“ е превърнат в едно панаирджийско зрелище. Депутатите се заливат с вода, навремето са вадили пистолети, ругаят се, хващат се за реверите, говорят глупости. Това българският народ, който е избирател на тези хора, го вижда и вижда по какъв начин се управлява тази страна.

  Росен Тахов събира най-зрелищните изпълнения, случили в парламента от Освобождението през 1878 г. до наши дни:

  Палачът на Васил Левски Иванчо Хаджипенчович, който е сред подписалите смъртната присъда на Апостола на свободата, е избран за депутат в Учредителното събрание, което е призвано да приеме първата българска конституция – „Търновската“ през 1879 г. Неговият подпис стои на две места в българската история – под смъртната присъда на Левски и под Търновската конституция. Исторически нашият парламентаризъм е закърмен по този начин.

  За днешните народни избраници Росен Тахов пише: „За народния представител е вредно да живее натясно. Ограничената територия потиска мозъчните му клетки, които са призвани да работят за благото на отечеството. „Дай на птицата небе, за да полети!“, казвали древните. На народния представител са нужни небеса, в които да размахват криле родолюбивите му мисли. По тази причина българският депутат не обитава гарсониерки, а просторни палати.“

  Всеки един от 45-те очерка има нещо свое, продължава Росен Тахов:

  Може би най-фрапиращото е при гласуването на заема, с който влизаме в Първата световна война. През 1914 г. опозицията категорично отказва да гласува съдбоносните половин милиард лева. Министър-председателят Васил Радославов влиза в пленарна зала и изважда револвер с 6 куршума. В барабана е имало по един за всяка опозиционна парламентарна група. Така под дулото на револвера депутатите гласуват заема. Нека да не забравяме, че и днес има депутати, които ходят с пищов на кръста. Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров си го признава. Има един български депутат, който се снима гол в Париж и си пуска снимката по депутатските банки. Вълко Нейчов е бащата на политическия нудизъм. „Какъв срам“ коментира Константин Иречек, когато вижда тази снимка през 1881 г. През 1901 г. Народното събрание се захваща с публичния дом на столицата. Цитаделата на греха влиза в дневния ред на парламента. Чудовищни злоупотреби откриват депутатите при строежа на павилионите. Те могат да се обобщят под шапката на онова, което днес наричаме конфликт на интереси.

  Корупцията, срещу която днешните политици обещават безмилостна борба, също има исторически корени.

  Корупцията избуява в България веднага след Освобождението – продължава Роден Тахов. – Причината е, че нашата администрация е наследник на турската от игото и руската от временната окупация, които са прочути със своята продажност. Един е спечелил от фабрика за спирт в Княжево, друг от концесията на русчушко-варненските железници. Константин Иречек, например, разказва следния случай. Първият министър-председател на България Тодор Бурмов получава от император Александър II за заслугите си брилянтен пръстен. Той си строи къща и моли руското консулство да замени наградата с парични знаци. Премиерът взема 400 книжни рубли, като задържа пръстена, който отделно изтъргува за 67 английски лири. „Това е съвършено нечувана мръсотия и безчестие!“, възмущава се очевидецът Константин Иречек. От край време е било така, коментира писателят.

  „Големите парламентарни циркове“ е хроника на скандалите в българското Народно събрание. На големите циркове, защото ако се включат малките, ще стане многотомна поредица, въздиша Росен Тахов.

  .

• За празника на българската просвета и култура в Хамбург

  Нашият празник в Деня на българската просвета и култура

  

  С богата и пъстра културна програма, куп емоции и силно приповдигнат български дух бе отбелязан Денят на българската просвета и култура от учениците, учителите и многобройните гости на Българското училище в Хамбург.

  

  Празникът бе уважен от почетния консул на Република България в Хамбург проф. Герд-Винанд Имайер, който прие поздравите на българската общност по случай награждаването му с ордена „Mадарски конник“ първа степен и произнесе кратка реч за важната роля на Българското училище в германския град. Думи за празника на светите братя Кирил и Методий отправи свещеникът от БПЦ отец Кръстин Апостолов.

  

  Тържествената програма бе открита със стихотворението „Аз съм българче”, в изпълнение на първокласничка, което припомни родните корени и изведе причината за празника. Вдъхновени думи разкриха смисъла на 24-ти май и очертаха мисията на Българското училище в Хамбург да бъде езиков и културен мост към родината. А запяването на всеучилищния химн „Върви, народе възродени” спонтанно изправи на крака цялата зала, която изпя песента заедно с учениците от Българското училище в Хамбург. Много вълнуващи бяха участията и на абитуриентите, и на бъдещите първокласници, и на малките ученици, които гордо изнесоха рецитала „Всички букви зная, мога да чета” и пяха песни за българската азбука.

  

  Българското училище в Хамбург представи и своите музикални таланти. А даровитите Клара (на 6 г.) и Марин (на 9 г.) Хомски, които макар и толкова малки, печелят сърцата на публиката и по международни конкурси, изпълниха на пиано и цигулка написаната специално за това тържество музикална пиеса „Пеперуди”.

  

  С аплодисменти на сцената бяха посрещнати и българските оперни певци в Хамбург: Веселина Тенева, Димитър Тенев и Кирил Шарбанов, които изпълниха арии, песни и дуети от български композитори с акомпанимент на пиано от Ива Шарбанова.

  

  Специален гост на празника беше вокално-инструменталното трио “Веселие” от град Търново с художествен ръководител Веска Илиева. Под майсторската свирня и песни на малките гъдуларчета се виеха кръшни хора дълго след края на концерта. А от далечна Япония Българското училище в Хамбург посрещна г-жа Ирен Ямами, която представи красотата на изработеното от нея уникално пано-знаме с картата на България, върху което е избродирала 140 български шевици. Г-жа Ямами е инициатор за създаването на национално движение Работилница „Седянка“, чиято ръководителка г-жа Любка Любенова, също гост на училището, разказа за целта на Движението да възроди традиционните умения на българските жени в изработването и украсата на облеклото и дома. Г-жа Любенова прие поканата да проведе семинар-работилница с учениците от Българското училище в Хамбург.

  

  Както традицията повелява, официалната част на тържеството завърши с танцови хореографии на двете групи за народни танци в Хамбург – „Здравец” и „РитмиККа”, които отправиха покана за хоро към всички присъстващи.

  

  С извито многоокръжно хоро, грейнали лица и богата почерпка с традиционни български ястия завърши празникът на Българското училище в Хамбург, по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Празник на духа, който даде още мотивация и енергия за продължаване на дейността за съхраняване и популяризиране на българския език и култура в Хамбург.

      
  

       

   

     

  Източник: bgschule.de

• Босия ще хвърля домати и яйца по парламента, ако транспортният министър не бъде уволнен
  Марио Спасов, Тopnovini.bg

  .

  

  Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски участва в организиран престъпна група. За това сигнализира пред София Topnovini.bg дисидентът Николай Колев – Босия.

  Той протестира пред сградата на Народното събрание сам, а недоволството му е насочено срещу т.нар. от него престъпна групировка. Чрез нея Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ продавала годишно около 20 000 шофьорски книжки.

  Николай Колев е изчислил печалбата от тази нелегална дейност на 20 милиона лева. В същото време в областните подразделения на агенцията се предлага и такса „спокойствие“, която е свързана с фирмите превозвачи, които си плащат, за да не им се създават проблеми. Пред агенцията се представяли и формални документи за автомобили, които уж са преминали годишен технически преглед. От тази дейност пък се събирали над 25 милиона лева.

  „Наблягам на едно друго нещо, което на пръв поглед не се вижда – това са убийствата по пътищата. Точно тези 20 000 шофьорски книжки са причина за най-много и най-тежките катастрофи. Една голяма част от медиите не искат да видят това. Затова правя този видим протест. Искам да обясня на хората, че истинската причина за пътнотранспортните произшествия е организираната престъпна група в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“, обясни Колев.

  Според статистиката на Босия, от 2002 до 2012 година са загинали 9 000 граждани, а са ранени и инвалидизарани 134 000 души.

  „Аз не искам да събирам тълпи. Просто водя една информационна кампания чрез блога си в интернет. Дал съм срок на депутатите да поискат освобождаването на Московски, а след това да бъде даден на прокурор“, уточни Колев.

  Босия настоя и за оставката на министър-председателя Бойко Борисов. В противен случай заплашва в петък сутринта да отиде пред служебния вход на парламента с една щайга развалени домати и яйца.

  „Ще ги мятам по депутати, които не само не си вършат работата, но и стават съучастници в избиването на българските граждани“, категоричен е Николай Колев.

  .

• Проф. Пламен Павлов за актуалните събития на Балканите
  България е враг номер едно на Русия, а Македония е вратата на провокациите към нас

  Няма по-поразен народ от отровата и черната магия на комунизма от българския

  ДПС има влияние от Република Турция, но все още не е дало ясни доказателства, че няма никаква връзка с чужди служби, които са на изток от нас

  Моделът в Македония е архаичен, основан на тотален антибългаризъм, съчетан с чудовищна корупция, казва пред Faktor.bg историкът родолюбец.

  Интервю на Мая Георгиева

  – Проф. Павлов, Гърмен прикова вниманието на обществото, спонтанен ли е конфликтът, или такива кризи се задействат от определени политически кръгове и интереси?

  – Чухме различни хипотези и версии за конфликта в Гърмен. За мен е трудно да се даде еднозначен отговор. От една страна, той има спонтанно възникване, поради неспазването на определени правила от ромите или циганите, както някъде предпочитат да се наричат. Виждаме една група българско население, която от много години, още от времето на комунизма, беше по един или друг начин протежирана от властта, или просто не й се обръщаше внимание от гледна точка на спазване на закона. Това несъмнено води до такива опасни рецидиви. От друга страна, излязоха неоспорими доказателства, че Ахмед Башев, бивш кмет на общината и една „знакова“ фигура на ДПС, има важна роля в генезиса на това, което се случва в момента в Гърмен. Разбира се, това не пречи по този начин да се раздухват и напрежения много по-опасни за държавата. Този конфликт недвусмислено говори, че трябва да бъде решително преодоляна битовата престъпност, законът да бъде валиден за всички в държавата, без да има привилегировани общности или пренебрегване на един или друг сегмент от обществото. Конфликтът в Гърмен показва още системната липса на превантивна работа с такива рискови групи, като тук не говоря за цялото ромско население, а за един негов сегмент – хора, придошли отвън, при една много сложна схема на адаптиране сред останалите жители, както и на една пълна безнаказаност на незаконно строителство там. Най-притеснително е, че това става в навечерието на всички общински избори – масови преселения, миграции на кукли-гласоподаватели. За мен основно място има тук силата на закона и специално когато става дума изборите, защото може да се потърси подобна връзка и в конфликта в Гърмен. Аз смятам, че трябва да има сурови наказания за тези, които се занимават с купуването на гласове и търговия с влияние. Тук имам предвид не само общинските избори, тъй като подобни явления виждаме и по време на други избори. Това за мене е най-страшното като перспектива, защото това деморализира цялото общество. И най-вече деморализира подрастващите, бъдещите граждани на България. А това разбира се е и елемент от националната сигурност и от националните ценности. Ние сме свидетели на една пълна деградация на всякакви ценности и никаква целенасочена работа за обръщане на хода на нещата в нормалната посока.

  – Може ли да очакваме подобни кризи да се активират и на други места в страната на базата на ромската престъпност?

  – Не само, че можем да очакваме, дори, пази Боже, тези кризи могат закономерно да започнат да се случват. По този начин се създават едни неустойчиви ситуации в цялата страна. Подобни имаше дори в София – убийства от роми, скандали, чухме крясъци „смърт на българите“ и съответно антиромски крясъци. Но те могат да бъдат предотвратени само със силата на закона. Разграничаването на враждуващи лагери при такива битови инциденти – не това е истинската превенция. Истинската превенция е тези, които са нарушили закона, да бъдат заловени и по бързата процедура осъдени. А всички политически сили или фактори, които стоят зад подобни прояви, трябва да бъдат санкционирани по най-суровия начин. Аз мисля, че ако не се преустанови с търговията на гласове и влияние, с цялата тази безскрупулна деморализация, която се върши от почти всички партии, не можем да говорим за никаква демокрация, за истинско гражданско общество в България. Защото, всъщност, това е една подмяна на нещата в името на олигархичните интереси на една група от хора, за които, смея да кажа, че са с криминогенно мислене, тъй като във всичко, което се случва, има елементи на криминално престъпление.

  – Чуха се упреци, че хора от ДПС стоят зад конфликта в Гърмен, как оценявате гробното мълчание на лидерите на тази партия?

  – Най-малкото това говори за гузна съвест, или пък за пълно незачитане на правилата в държавата от страна на ДПС. Що се отнася до Ахмед Башев, смятам, че той трябваше по някакъв начин да реагира. Включително и самите жители на Гърмен го призовават – както християни, така и мюсюлмани. Защото той е един от хората, забъркали тази каша там, или поне е един от тези, които прокарват опасната технология, която може да взриви държавата в някакъв момент, когато е изгодно.

  Крайно време е и господин Местан, който има афинитет към витиеватия изказ, чувства се като един своеобразен български Цицерон или Демостен, също да вземе отношение. Защото мълчанието на ДПС и на неговото ръководство показва, че моделът е създадено от него. Очевидно обаче те още не са измислили начин, по който да се защитят в този момент. А може би смятат, че това ще отмине след три дни и този модел ще продължи да съществува. Това се е случвало не веднъж – пресен е случаят в Катуница, но и не само този, много повече са.

  – Има ли някакъв по-сложен сценарий по отношение на ромите, тяхното овладяване като електорат и използването им като оръжие при подобни патови ситуации?

  – Тенденцията ДПС да обсебва ромите и не само тях, а и други маргинални групи в българското общество, без значение на верска и етническа принадлежност, личи най-добре в резултатите от изборите в Северозападна България. Не е нормално, от гледна точка на елементарната логика, в община Бяла Слатина, например, ДПС да има по-висок резултат от този на ГЕРБ или БСП. Или пък в община Угърчин движението да има много силно присъствие. Този поход на овладяване на нови територии прилича на някаква експанзия от средновековен тип, прилича на нашествие, което е нелепо да се случва в 21 век. Но и да призоваваме към здрав разум ДПС, това не дава никакъв резултат. Напротив, виждаме едно самодоволно поведение, едно менторско отношение към всички останали, едни безскрупулни обвинения към хора, че са националисти и ксенофоби, включително и към мен, след като аз никога не съм бил. Преподавал съм и на българи мохамедани, и на български турци, имам маса приятели от това население. Бил съм учител в средно училище, където имаше много деца от ромското население. Става дума за един стремеж към хомогенно българско общество. Разбира се, на първо място е равенството пред закона и изграждането на ценностите -съвременни, модерни, хуманни и да важат за всички.

  – Местан винаги се е афиширал като политик с европейска ориентация, но след провала в управлението с БСП се опитва да легитимира движението в политиката, като размахва националистическата карта. Ислямизират ли се Местан и ДПС по примера на Ердоган и на режима в Турция.

  – Засега явни симптоми за прокарването на една по-твърда ислямска линия поне аз не забелязвам. Но има тревожни примери за политическа демагогия – например, това брутално, не почиващо на никакъв здрав разум поведение на групата на ДПС, включително и на хора, които не са от турския етнос, по повод на арменския геноцид, или пък на отношението им към декларацията на ПФ по повод годишнината от Баташкото клане. Не мисля, че днес някой български мюсюлманин или турчин, дори будист има отношение и вина към зверствата, станали преди толкова много години. Но тук става дума за общочовешки и хуманни ценности, става дума за една човешка нормалност. С това поведение вероятно ДПС показва някаква сила, но то несъмнено е и реверанс към политиката на Турция. Аз винаги съм питал – защо тези кръгове в ДПС, които претендират да са с проевропейска ориентация, да са интелектуалци, да се оратори и философии, не вземат примери от модерната турска интелигенция, която също осъжда арменския геноцид, която е против политиката на неосманизъм. Трябва да сме слепи, за да не виждаме тази политика до какви рецидиви води – не вещае нищо добро и за съседна Турция. Аз се надявам, че там ще се намерят сили, които да спрат тези процеси. Но освен че има влияние от Република Турция, все още ДПС не е дало ясни доказателства, че няма никаква връзка с чужди служби, включително такива, които са на изток от нас. Защото според мен ДПС беше заченато именно от тези служби и за това има изключително много сведения, а надявам се някой ден да видим и конкретни документи.

  – Паралелно със случващото се в Гърмен привидно заглъхва конфликтът в Македония. Вие познавате тази проблематика и следите случващото се там – какво е измерението на кризата в западната ни съседка и каква развръзка очаквате?

  – Кризата в Македония е доста закъсняла, но все пак тя е ясен знак, че там започва да се ражда гражданско общество, въпреки тоталитарния режим, маскиран като ВМРО-ДПМНЕ. Там действа тоталитарната система. Просто Македония е един оазис или по-скоро резерват на бивша Югославия. Това го няма в Сърбия, а камо ли в Словения, Хърватия или в Босна и Херцеговина. Този архаичен, основан на тотален антибългаризъм модел, който е съчетан с чудовищна корупция, по-голяма от тази в България – махленска, гарнирана с байганьовски политически практики, на пълна зависимост на службите и съдебната власт, с една шуро-баджанащина и деспотизъм, едва ли ги има на друго място по света. По-демократично мислещите хора по-рано не можеха да реагират на това. Що се отнася до провокацията в Куманово – категорично смятам, че беше организирана от самите служби на режима, тъй като тя целеше да отклони вниманието от мегаскандала, свързан с политиката на кабинета на Груевски. За сега тя не успя, а на големия митинг, който беше преди дни в Македония, се веяха сръбски и албански знамена, включително и български знамена, което е нещо невиждано досега. Повечето български медии или не забелязаха, или омаловажиха този факт. Но той сам по себе си е изключително важен, защото ако албанските, турски и сръбски знамена никога не са били забравяни в Македония, то българското знаме и до днес на практика подлежи на преследване. Благодарение на нашите сънародници от българския клуб в Скопие и най-вече – на неговия председател Лазар Младенов, видяхме 4 знамена. И по-впечатляващото е, че това не предизвика никаква негативна реакция сред останалите хора на митинга. Това показва, че македонското общество съзрява, дай Боже, и за историческата истина, и за реалните неща в етнокултурното развитието на Македония.

  – Защо България все още няма национална доктрина за Македония, предвид общата ни историческа съдба и стремеж към постигане на едно общо бъдеще, в рамките на Европейския съюз?

  – Всъщност такава национална доктрина беше разработена още преди 15 години от български учени под егидата на проф. Григор Велев. Тази доктрина вече има няколко актуализации, тя е предлагана нееднократно за обсъждане в НС като работен проект. Чак сега госпожа Цецка Цачева даде някакъв по-ясен знак нещо да се случи, но все още нямаме такава приета национална доктрина, за разлика от нашите съседи. Що се отнася до Македония, там нашата политика успя да пожъне изключително големи минуси, повечето от тях наследство най-вече от комунистическия режим, който въобще се беше отказал от Македония. „Вождът и учител“ Георги Димитров беше в основата на създаването на македонската нация и на насилственото „помакедончване“ на българите в този край. Тази политика и нейните рецидиви се виждат и днес, макар че БКП още 1968 година се отказва от тази откровено предателска политика. Освен това, на практика ние нямаме дипломация, която да работи добре с Македония. Мога да дам пример с Румъния, която спокойно и методично работи в Молдова и на практика там обърна нещата. И независимо, че там езикът е молдавски, всички казват вече, че в училищата се учи румънски език, румънска история, румънска литература и пр. Но аз не виждам и днес българските политици да осъзнават какво означава Македония. Напротив, има изказвания, които дават повод и възможност на такива сили като Русия да правят определени внушения, които са антибългарски – например как ще делим Македония, което е недопустимо. И от друга страна мога да приветствам нашето външно министерство, че този път осъди Русия за този политически театър, който Кремъл се опитва да разиграва. Това показва още веднъж, че трябва да се освободим от такива зависимости и да следваме нашите национални интереси и то в дългосрочен план, а не инцидентно.

  – Защо Русия се опитва да ни представи като агресор, който иска да плячкоса Македония, какво печели, дестабилизирайки Балканите чрез хибридната война?

  – Хибридната война на Русия е факт и аз искам да изкажа благодарност на колегата Иво Инджев, който написа поредната книга за тази хибридна война. Тя не е от вчера, описана е още от Симеон Радев, да не кажа още от времето на Георги Стойков Раковски. Аз не съм русофоб, напротив, даже бих казал, че съм русофил, тъй като не приемам един народ, като руския, да бъде управляван по този начин. Но това си е негов избор, той трябва сам да решава съдбата, както и българският народ трябва сам да решава съдбата си. Но за тази неоимпериалистическа политика, която води режимът на Путин може би трябва се обърнем към един съвременен наблюдател и политолог, какъвто е Горан Стойковски. Той в едно кратко интервю за българска медия казва, че целта на Русия е да дестабилизира Балканите, а главната й цел – е България. Македония е просто вратата към България. Ние в момента сме в позицията на враг номер едно на Русия. Ако за Украйна се оспорва нейната автентичност като държава и култура, които аз не поставям под съмнение, то от външното пространство враг номер едно за Москва е България. И тук мисля, че всички български политици трябва ясно да се противопоставят на подобна груба намеса. Вместо това, ние имаме партия, която в момента открито е рупор на руската пропаганда – това е „Атака“. Имаме една телевизия – „Алфа“, която буквално бълва руски новини, които дори московската пропаганда не излъчва. И аз съм изумен, че това нещо остава незабелязано и по никакъв начин не се санкционира, защото в тези новини има и откровени лъжи и манипулативни внушения. Дори в националните ни медии, които се издържат от нас, данъкоплатците, има хора като Петър Волгин, които са рупор на тази путиновата пропаганда и то по най-бруталния и манипулативен начин, без право на друго мнение, с откровено антиукраинско говорене. Дори се чудя как Украйна все още не е реагирала на това поведение на една национална медия, която води подобна пропаганда срещу една приятелска държава, в която има огромно българско малцинство, отричайки правото на нейното съществуване. Още повече, че украинската държава си е позволила да назначи българин за посланик в България. Нашето общество е много болно от редица болести, наследство от комунизма, но и от прехода. Няма да се уморя да повтарям, че няма по-поразен народ от българския от отровата на комунизма, от черната магия на комунизма. Но аз се надявам, че голямата част от нашия народ е достатъчно мъдра, за да подкрепя европейския избор на България, европейските ценности, които са идеите на просвещението, на Ренесанса, на Френската революция, които доведоха човечеството до днешните му достижения, а не онези ретроградни, човеконенавистни идеи, които лицемерно отричат европейските ценности. Нашият избор е направен отдавна, още във времето на възрожденските ни водачи и сега в 21 век някой наши лековерни сънародници да ни манипулират с подобна риторика – е просто обидно.

  – Изправени сме пред много и разнопосочни предизвикателства, кои са най-големите пред България?

  – Ние трудно можем да предвидим всички възможни замисли на велики и невелики сили в нашия дом. Но като историческа мисия и съвременна ситуация – страната ни е член на ЕС и НАТО, би трябвало България да бъде център на стабилност и да прокарва тази стабилност в съседните държави. И това не само от гледна точка на нашите интереси, а от гледна точка на това, Балканите да се превърнат в един спокоен район, с една модернизация и едно движение напред. Разбира се пред нас, като държава, най-голямото предизвикателство е демографската криза. Тя има елементи и на катастрофа, това се говори от доста време, когато една група съмишленици започнахме да бием тревога. Днес за това говорят всички, но реални мерки не се вземат, а те са свързани с грижа за нашите общности в чужбина, създаване на условия за връщането им в България, в провеждането на една принципно нова мащабна политика към българите в Македония, Молдова, Румъния, Украйна и всички други страни, в които живеят наши сънародници. Много години бях председател на Държавната агенция на българите в чужбина. От тази позиция имам познанства както с българите в Македония, така и с българските общностите извън пределите на България, за която обаче липса стратегия. Люшкаме се в някакви примитивни милозливи състояние – че те са избягали оттук и са нещо като родоотстъпници, или пък че живеят много добре, което не е вярно, защото реалността е съвсем друга. Но можем да вземем пример от съседна Румъния, която избра днешния си президент, който е етнически германец, въпреки, че румънската нация е много вярваща и то православна. Главната причина беше отказът на властта и трудностите, които създаваше на румънците в чужбина да гласуват. У нас реакцията беше точно обратното – да не допускаме българите в чужбина да гласуват, да им създадем всякакви трудности, да не въведем електронно гласуване. И от това се възползва ДПС, тъй като на него се правят реверанси, давайки възможност на българските турци зад граница да гласуват. А ние имаме големи български общности по света, имаме депутати и дори президент в една българска общност – гагаузи, но отношението към тях е никакво, липсва целенасочена политика към тези наши сънародници. Затова ще настоявам политиката към българите зад граница да бъде важен сегмент от българската външна политика, а не декорация или просто допълнителна опция. Тя трябва да се превърне в неизменна част от българската външна политика и на политиката на съграждане на българската нация.

  .

• Българите в Лондон почитат героично загиналия Пламен с мемориал

  

  Три години след трагичната гибел на българина Пламен Петков във Великобритания пред българското посолство в Лондон беше поставена мемориална пейка в негова памет. Пламен загина, спасявайки давещо се дете и беше обявен за герой от кралица Елизабет Втора.

  Преди малко повече от година инициативни българи правят кампания за паметна плоча на Пламен, като събират над 1500 британски лири. След това става ясно, че българските политици няма да съдействат за поставянето на плочата на сградата на посолството и обмислят друг вариант – мемориална пейка и саксии с цветя.

  Кралица Елизабет Втора посмъртно дари Пламен Петков с орден за храброст. Той се присъжда в много редки случаи на хора с изключителни прояви. За пръв път орденът е връчен през 1974 г. и е даван едва в 1000 случая. /БЛИЦ/

  .

• <<
• 1
...
• 77
• 78
• 79
• 80
• 81
• 82
• 83
• 84
• 85
• 86
• 87
...
• 416
• >>